Конкурсът - първи изпит по независимост за НСРТ
И пак е зима, и пак БНТ няма генерален директор, и пак има конкурс, който трябва да завърши с избор на нов телевизионен генерал.
Бъдещите кандидати сънуват сладки сънища за това как ще гледат София от десетия етаж на "Сан Стефано" N29 и броят на пръсти поддръжниците си в Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ), висшите и не чак толкова управленски кръгове. Гонгът за начало на състезанието беше ударен преди седмица, когато НСРТ обяви, че в едномесечен срок се приемат документи от желаещите да бъдат генерални директори. Седмица след изтичането на срока, след като се види чии документи са редовни, ще бъде обявено кой е допуснат до състезанието. Няколко дни по-късно членовете на медийния съвет ще се срещнат насаме с кандидатите. Новото в сравнение с миналогодишния конкурс е, че след това ще има публично обсъждане на концепциите. На него ще могат да присъстват всички, които пожелаят - журналисти, представители на граждански сдружения, обикновени любопитни граждани. След още четири дни - на 22 февруари, деветимата членове на медийния съвет ще се съберат, за да изберат измежду предложените кандидатури новия генерален директор на медиата.
Желаещи, както обикновено, не липсват. От уста на уста се спрягат няколко имена - Лили Попова, която 1997 г. беше генерален директор на БНР, а сега е шеф на новините в "Нова телевизия", режисьорът Михаил Пандурски, който преди време е работил в телевизията, а от няколко години живее в Германия, сегашният временен шеф на БНТ Тома Иванов и Кирил Гоцев - бивш шеф на техниката в държавната телевизия, който точно за един ден беше главен мениджър на медиата, след като Иван Попйорданов я оглави преди година. Общото между тях до момента е, че никой публично не е заявил желанието си да се кандидатира. Всички обмислят тази възможност. Сигурни кандидати до момента са бившият директор на БНТ Хачо Бояджиев и Красимир Райдовски, демонизиран след падането на Виденов. Техните кандидатури са толкова сигурни, колкото е сигурно и че няма да бъдат избрани.
"Ако съм искал да се кандидатирам за шеф на телевизията, с всеки изминал ден се разколебавам - националната телевизия никак не се управлява лесно", споделя Тома Иванов. Пред него на бюрото му в БНТ стоят изискванията на НСРТ за участие в конкурса за избор на генерален директор на медиата.
"Не знам още дали ще подавам документи - ще реша към 2-3 февруари", казва Кирил Гоцев. Той е близък приятел на един от членовете на медийния съвет, който преди година му помогна да бъде назначен, макар и за кратко, на шефския пост в БНТ.
"Още не съм решила дали ще се кандидатирам", казва и Лили Попова. Преди година тя беше считана за безспорен фаворит при конкурса за генерален директор на държавното радио. Най-изненадващо обаче вместо нея за шеф на БНР беше избран Александър Велев.
Всъщност кой ще стане генерален директор на БНТ ще бъде ясно още когато се разбере кой е подал документи - концепция, декларация и пр. Никой от горепосочените кандидати не би рискувал да заяви открито и ясно желанието си да оглави държавната телевизия, ако няма сигурни гаранции, че ще спечели. В момента се наблюдава следната парадоксална ситуация - хората, които нямат никакъв шанс да оглавят БНТ, заявяват открито желанието си, а хората, които имат реална възможност да бъдат избрани - не го казват. Всъщност през този месец потенциалните директори ще хвърлят усилия не толкова за изработването на концепция, колкото за лобиране сред членовете на НСРТ и политическите кръгове. Тъжното в тази история е, че едва ли някой си прави илюзията, че като напише хубава концепция за развитието на БНТ, предложи кадърен екип и успее да защити вижданията си пред съвета, ще бъде избран за генерален директор.
На този етап от състезанието за шефския пост в БНТ, безспорен носител на жълтата фланелка е Лили Попова. Самият факт, че бившата директорка на държавното радио не отрича категорично участието си в надпреварата, означава, че най-вероятно тя има увереността, че не само ще се яви, но и по всяка вероятност ще спечели. След миналогодишния провал с нейния избор г-жа Попова би подала документите си за участие само ако има сигурни гаранции, че ще бъде одобрена. Иначе казано, ако тя подаде концепция, останалите кандидати няма нужда да се хабят и да си губят времето. В медийните среди миналата седмица се заговори, че Лили Попова има категоричната политическа подкрепа на управляващите. В "24 часа" дори се появи информация, че нейната кандидатура е обсъдена и одобрена от членовете на Националния изпълнителен съвет на СДС. "Не мога да повярвам, че политическата сила, чието парламентарно мнозинство е гласувало правомощията на независимия орган Национален съвет за радио и телевизия, би взела политическо решение в рамките на тези правомощия. Ако това въобще е възможно, надявам се, че то би влязло в дълбоко противоречие с нравствените принципи на Лили Попова", коментира по този повод доц. Георги Лозанов - член на НСРТ от квотата на президента. Той е и основният автор на изискванията за участие в конкурса за генерален директор. Те са разделени на девет модула. Кандидатите за генерален директор трябва да обяснят в концепциите си своите виждания за ролята на информационните предавания, журналистическите разследвания, за "социалната интеграция, гражданския достъп до медиите" и за плурализма на мненията.
Желаещите да седнат в горещия стол на "Сан Стефано" 29 трябва да разкажат на деветимата членове на медийния съвет какво ще направят за развитието на българската култура, ако тяхната кандидатура бъде одобрена.
Какви ще са продуцентстките функции на БНТ в българската документалистика, анимация и игрално кино е още един въпрос, на който ще трябва да отговорят хората, преценили, че могат да се справят с хаоса в държавната медиа. В концепциите си кандидатите ще развиват своя вариант за организационна структура на държавната телевизия и продуцентството. Вижданията на участниците в конкурса за "екипното начало" в работата на БНТ и необходимите специалисти за осъществяване на предложената реформа в медиата е също необходимо условие.
Кандидат-генералните директори ще излагат и разбиранията си за мястото на рекламата в обществената телевизия, отношенията с рекламните агенции и борбата с корупцията в БНТ.
По време на събеседването и откритото представяне на участниците в състезанието ще се обсъждат начините за превръщането на БНТ в обществена медиа. "БНТ в информационното общество" е третата тема, която ще се разисква по време на устния изпит.
"Членовете на НСРТ си дават сметка, че няма човек, който да разбира от всички тези теми", казва новият говорител на медийния съвет юристът, Александър Иванов. Според него отделните "модули" ще бъдат развити от различни специалисти, които след това евентуално ще влязат в екипа на одобрения кандидат.
Продължителната процедура по избор на генерален директор на БНТ всъщност ще бъде изпит не само за кандидатите. Той ще е и своеобразен тест за независимостта на Националния съвет за радио и телевизия. От неговия ход и краен резултат ще проличи дали НСРТ е независим орган, чиито решения са резултат от сблъсъка на свободната воля на всеки един от членовете му или просто целият конкурс служи за маскиране на вече взетото от управляващите решение. Както беше преди година при тогавашния избор на генерален директор. Тогава пак беше зима и БНТ пак нямаше генерален директор, и пак имаше конкурс за избора му.
За идеалите на една нация можеш да съдиш по рекламите ?
Голяма част от проблемите, които занимават мисълта на родните рекламисти, са отдавна разрешени от колегите им в другите страни. Много често отговорът на въпроса, който търсим, се крие малко по-назад във времето и малко по на запад от Драгоман. Следващите цитати имат за цел поне малко да помогнат на будните рекламни умове. ?
Няма такова нещо като "масов консуматор". Всяка аудитория се състои от индивиди, а добрата реклама винаги се пише от един човек за друг. Когато преследва милиони, тя обикновено не впечатлява никого.
- Феърфакс Коун от Foote Cone & Belding. ?
Понятието национална реклама не съществува. Всяка реклама е локална и лична. Тя е насочена към човека, който чете вестника си в кухнята или гледа телевизия в дневната.
- Морисън Хайт в "Методите на Морисън Хайт за успех в рекламата" 1988. ?
Опитът ме е научил, че рекламодателите постигат повече, когато плащат на агенциите си фиксирана сума? Нереалистично е да се смята, че една агенцията ще бъде обективна, когато приходите й зависят от комисионите в медиите, в които рекламирате.
- Дейвид Огилви 1971. ?
Направете така, че агенцията ви да печели от вас. Вие сте клиент, който се съревновава с другите клиенти. Ако агенцията не печели от вас, шансовете най-добрите хора на агенцията да бъдат назначени да работят за вас са незначителни. И рано или късно ще започнат да търсят по-печеливш клиент, с който да ви заменят.
- Дейвид Огилви 1971. ?
Понятието лоша реклама не съществува, ако не става въпрос за собствения ти некролог, разбира се.
- Бренан Бихан 1993. ?
Да произвеждаш стоки, без да ги рекламираш, е като да намигаш на някое момиче в тъмното. Ти знаеш какво правиш, но никой друг няма и най-малката представа.
- Стюард Хендърсън Брит - рекламен консултант, цитиран в Международен речник на цитатите 1970. ?
За идеалите на една нация можеш да съдиш по рекламите й.
- Норман Дъглас 1917. ?
Създаването на един продукт отнема около две години и труда на стотина учени. На мен ми се предоставят тридесет дни, за да му дам индивидуалност и да го представя на пазара. Ако се справя добре, моят принос към съответния продукт ще бъде също толкова голям, колкото и на стотината учени.
- Дейвид Огилви 1971.
Мощта на чиповете изпревари очакванията на пазара
През тази година Intel () ще подобри производителността на процесорите си за преносими и персонални компютри, но макар че новите програмни приложения изискват все по-големи процесорни ресурси, световният монополист на този пазар може да срещне сериозни трудности при намирането на клиенти за новите си процесори. През 1999 г. се очаква Intel да представи компютърен чип с кодово наименование Coppermine, който благодарение на нова технология за производство ще повиши скоростта на бъдещия процесор Katmai до 700 MHz при настолните компютри. От Intel твърдят, че Katmai ще се появи на пазара през първото тримесечие на 1999 г., а още на изложението CeBit в Хановер през март тази година компанията демонстрира процесор, който работеше на 702 MHz.
По-късно през годината се очаква и версията на Katmai за преносими компютри, която ще бъде доста по-бавна от тази за персоналните компютри - процесорите ще работят на честота около 450 MHz. Но имайки предвид стратегията на Intel да пуска на пазара новите си продукти на по-високи цени, тези процесори няма да бъдат никак евтини. Процесорът Katmai на 700 MHz ще се предлага на производителите на компютри на цена от около 700 долара. Същевременно съществуващият процесор за домашни персонални компютри Mendocino, също на Intel, ще се продава за 200 долара. И големият проблем на Intel е как да накара потребителите да платят тройно за новия си процесор, след като най-широко разпространените компютърни приложения вървят доста добре и с настоящите процесори.
Изведнъж се оказа, че индустрията е изпреварила очакванията и нуждите на потребителите и това може да се окаже огромен проблем за големите производители и за най-големия от тях - Intel. За Intel нуждата да задържи нивото на продажби на своите високоскоростни процесори е жизненоважна, защото именно това е пазарният сегмент, където компанията реализира по-голяма част от своите приходи и където маржът на печалба е най-висок. Например процесорите, които Intel произвежда за основния сегмент от пазара на персонални компютри - настолните компютри с цена под 1 200 долара, съставляват 35 процента от пазара на персонални компютри, като същевременно носят едва 15 процента от приходите на Intel поради ниската си цена.
За да задържи нивото на приходите си, Intel трябва да се надява на това, че софтуерните компании ще започнат да вграждат в продуктите си технологии от рода на 3-D-графики, говор и разпознаване на текст, включително ръкописен, за да не се свие пазарът на високопроизводителни процесори. Големият проблем е, че ако монополистът на пазара на операционни системи за персонални компютри Microsoft () не започне да вгражда подобни продукти в операционната си система, скоро няма да се появи належаща нужда от обновяване на съществуващите конфигурации персонални компютри. Ироничното в случая е, че най-големият проблем на Intel е свързан с изключително бързото развитие на технологичната индустрия - компанията ще трябва да се върне малко назад, ако не иска да загуби темпото.
Електронната търговия - изборът на новото поколение
Забравете скитането по магазините! То е принадлежи към отмиращата епоха на индустриалното общество и е обречено на бавна и болезнена смърт. Човекът от постмодерното общество все по-рядко ще трябва да прибягва до физическо усилие, за да си доставя стоки, услуги и достъп до информационни ресурси. И това не е перспектива от близкото бъдеще. Това е факт от настоящето, в което живеем. Развитието на глобалната мрежа Интернет и нейното разрастване до практически всяка точка на земното кълбо постепенно обезсмисля нуждата от физическо присъствие, за да бъде осъществена търговска операция. Бумът в електронната търговия, известна повече като e-comerce, изпраща на бунището на историята класическите методи за размяна на стоки и услуги между продавач и купувач от плът и кръв.
Дори теоретиците все още не могат да си изяснят точната дефиниция на понятието електронна търговия. Казано на прост език, това е процес, при който две или повече страни правят сделки чрез компютър и някакъв тип мрежа за пренос на данни - била тя локална, Интернет или директна връзка. Това включва сделки между корпорации, търговия на дребно, търговия на дребно и цифровизация на финансовия сектор. Според теоретиците електронната търговия преминава през всички фази на бизнесцикъла като рекламиране на продукта, сключване на сделката и осъществяване на поддръжка за клиентите.
Всъщност електронната търговия се заражда доста преди раждането на Интернет. Началото й се корени някъде през 70-те години на нашия век, когато големите корпорации започват да създават частни мрежи, за да обменят информация с бизнеспартньорите и снабдителите си. Този процес, наречен електронна обмяна на данни, се използва и до днес в 95% от 1000-та водещи компании в класацията на списание "Форчън". Малките и средните фирми, както и крайните клиенти обаче нямат достъп до тези мрежи за обмен на бизнесинформация. Тези мрежи имат характер на затворен клуб, който е за ограничен достъп корпоративни клиенти и често е ориентиран към определен вид индустрия.
Масовото разпространение на Интернет обаче коренно променя нещата. То разбива монопола на бизнесмастодонтите върху търговските операции по електронен път. Все повече частни корпорации трансформират своите частни мрежи към стандартите на Интернет, за да спестят разходи и да осъществят контакт с по-широк кръг бизнеспартньори с възможно най-малки разходи. Преди около четири години се ражда и електронната търговия на дребно, благодарение на която крайният клиент може да поръча стоката си у дома, стига да има компютър, браузър и, разбира се, достъп до глобалната мрежа Интернет. Потребителят може да поръча цветя, билет за самолет, дори и кола. От друга страна, за повечето доставчици не е кой знае какъв проблем да създадат своя страница в мрежата, където да предлагат своите стоки и услуги. Големият проблем е, че те ще трябва да се съревновават наравно с компаниите-мастодонти, които разполагат с много по-големи възможности за реклама, поставяне на линкове към своята страница на най-популярните места в мрежата. Според аналитици песимисти електронната търговия ще задуши малкия и средния бизнес, който вече няма да може да се възползва от позициите си в определен географски регион.
Пазарът на електронната търговия драстично се увеличава през последните години. Постъпленията от продажба на дребно чрез Интернет в САЩ са около 600 милиона долара през 1996 г. Година по-късно цифрата нараства на 2.4 милиарда. Според прогнозите корпоративните сделки по електронен път ще нараснат от $ 5.6 милиарда през 1997 г. на $ 268 милиарда през 2002 г. Електронната търговия чрез Интернет позволява и достъп на клиентите до услугите на администрацията - образование, здравеопазване, достъп до публични регистри и бази данни... Глобалната мрежа предоставя достъп на неограничен брой потребители до неограничен брой доставчици на стоки и услуги, което поставя сериозни изисквания по отношение на сигурността и индентификацията, особено когато става дума за заплащане по електронен път. В по-голямата си част паричните преводи се извършват чрез съществуващи банкови методи, включително кредитни и дебитни карти, които са свързани към Интернет чрез нов интерфейс.
Сериозен е и въпросът с облагането на електронната търговия и опитите на някои правителства да наложат държавно регулиране над мрежата. Според меморандум на американското правителство от 1997 г. потенциални проблеми могат да възникнат заради опитите на правителствата по света да налагат данъци и такси, ограничения на типа информация, която може да се разпространява, контрол над развитието на мрежата и налагане на лицензионен режим, както и регулация върху скоростта на достъп чрез доставчиците на Интернет. Според щатската стратегия за електронна търговия частният сектор трябва да има водеща роля при развитието на Интернет. Държавата не трябва да се меси освен в случаите, когато трябва да защити правата на потребителите. Дори и тогава това трябва да се прави на децентрализиран принцип, а не на регулаторен модел, който е базиран на вертикалната йерархия от типа "отгоре-надолу". Най-важното условие според администрацията на Клинтън е Интернет да функционира като глобален пазар, който не може да бъде ограничен от държавни, национални и международни граници.
Най-сложен обаче се оказва въпросът с облагането на сделките по Интернет. Повечето от действащите национални закони не вършат работа, тъй като продавачът може да е в една държава, купувачът - в друга, а плащането да се извършва в трета страна. В момента такси върху сделки по Интернет се налагат, общо взето, в три случая - плащане за достъп чрез модем или чрез кабелна връзка, данък върху продадена стока и при закупуване на софтуер или информация, която се източва от мрежата. В първия случай достъпът до Интернет се приема като продажба от някои държави и съответно се облага. Данъците и таксите при продажба на стока обикновено засягат държавата, където тя е складирана, както и местата, който тя трябва да пресече при доставката. При източването на информация от Интернет казусът е малко по- сложен и зависи от това дали в дадената държава интелектуалната собственост се таксува като материален или нематериален продукт и съответно дали попада под данъчно бреме или не.
Най-демократично е може би решението на Американския конгрес, който през октомври миналата година прие закон за данъчната свобода на Интернет и наложи тригодишен мораториум върху данъчното облагане на електронната търговия в 52-та щата на САЩ.
Реформаторът Кючуков
Откакто има армии, има и реформатори в армията: Гай Юлий Цезар, Анибал, Наполеон, Боливар, старшина Кючуков са все хора реформатори. Аз ще говоря за старшина Кючуков, тъй като само него познавам лично.
Служех по времето, когато Берлинската стена бе издигната, за да разграничи два свята. Тогава много се говореше за съкращаване на времето, в което екипажът влиза в танка и го подкарва, или летецът влиза в самолета и излита, или пехотинецът, който скача от леглото, облича се, взема оръжието и се строява на плаца. Дори Берлинската стена бе много бързо построена - такова беше времето, динамично. Точно тогава старшина Кючуков реши да съкрати времето за хранене, като приложи нов метод на раздаване на храната.
В казармения стол ние сядахме на дълги маси за двайсет човека или две пейки по десет човека. В края на масата седеше бакар с черпак, гребеше от чорбата и пълнеше алуминиевите чинии. Всяка чиния преминаваше през няколко ръце, за да стигне до крайния потребител. Старшина Кючуков премести ключовата фигура на бакаря да бъде не в края, а в средата на масата и чиниите да идват от четирите краища към центъра и по същия път да се върнат обратно. Така щяло да се спести ценно време. За да се приложи реформата, се състоя така нареченото пробно ядене. Старшината обясни схемата:
- Когато дам сигнал, към бакаря тръгват първа, десета, единайсета и двайсета чиния. Докато се движат пълни към четирите края на масата, към бакаря тръгват втора, девета, дванайсета и деветнайсета чиния. При възникване на допълнително се спазва същата схема. Почни!
От четирите края тръгнаха чинии към центъра, старшина Кючуков върна някои неправомерно отправени към баката чинии, но бакарят бе смутен от новия ред и когато изпразни баката, се видя, че не стига ядене за пет човека. Пак по схемата чиниите се върнаха и чорбата бе излята обратно в баката. Отново се чу команда "Почни! ". Този път бакарят сипваше икономично и половината бака остана пълна.
Старшина Кючуков нареди да се раздаде допълнително, но по новата схема: първа, десета, единайсета и двайсета чиния, после втора, девета и така нататък. Пълни и празни чинии се разминаваха по всички посоки и се оказа, че по новата схема храната може да се разпределя, но не и да се изяде, за ядене просто не стигаше време.
Тогава старшина Кючуков каза едни исторически думи:
- Тъпаци с тъпаци, вие една чорба не можете да раздадете по схемата, та камо ли да поразите с ракети обектите на противника. Карайте по старата схема!
Така приключи онзи експеримент. Сега виждам старшина Кючуков и му свалям шапка. Свалям му шапка като на реформатор, който е осъзнал идиотизма на реформата си. И това е нещо!
Голямото добрутро
Ако добрият войник Швейк трябваше да разкаже тази история, той би започнал така: "Имаше един фелдфебел-школник, който служеше в щаба на армията в Сливен..."
Всъщност този школник бях аз, по-точно старшина-школник, най-точно - "фазан".
Една сутрин се разхождах волно като фазан из градинката пред щаба на армията.
Изведнъж насреща ми - генерал.
По онова време генералите се бяха размножили много. Според една секретна статистика (за тия неща статистиките са секретни) тогава сме били на второ място по генерали на глава от населението след Бразилия и на трето място по полковници след Бразилия и Италия.
Но да се върнем на генерала, който вървеше насреща ми.
Военният устав повелява, че срещнеш ли старши чин, трябва да се изпънеш като струна и да отдадеш чест.
А за генерал честта трябва да е двойна!
Спазих устава и допрях пръсти до козирката на фуражката.
- Здравей, школник! - каза бащински генералът.
Изведнъж изискванията на устава изхвърчаха от главата ми и вместо "Здраве желая! " отговорих обикновено като въшлив цивилен:
- Добро утро!
Генералът се облещи насреща ми.
- Добро утро? - повтори той. - Какво каза? Ти май каза добро утро?
- Тъй вярно - добро утро!
- И за да замажа, добавих:
- Какъв хубав ден е днес!
- Мирно, школник! - изкрещя генералът.
Прибрах корема и опънах ръце по кантовете.
- Къде в устава пише "Добро утро"?
Мълчах.
- Че къде отиваме, ако почнем да си викаме добрутро?
Генералът постепенно кипна като тенджера под налягане. Произнесе дълга реч за реда и дисциплината в армията. Като изпусна парата, изведнъж омекна:
- От трийсет години никой не ми е казвал добро утро!... Свободно, школник!
И отмина по генералските си работи.
А аз продължих по своите си, войнишките, доволен, че се разминах с ареста.
С ареста, разбира се, не се разминах - даде ми го един майор, на когото генералът веднага се оплакал, че съм му рекъл "Добро утро!"
Взеха ми колана и връзките на обувките и ми дадоха военния устав да си го чета в ареста.
Тук добрият войник Йозеф Швейк, ако разказваше тази история, би я завършил така: "Ако на генералите по-често им се казваше "Добро утро! ", "Добър ден! " и "Лека нощ! ", може би по-рядко щеше да ни се налага да се шляем по бойните полета..."
Българските художници са извън планетарното семейство на артистите
Въпреки тоталната криза (напоследък най-вече духовна) българските художници продължават да работят напук на огромните трудности при намирането на пари и материали за работа. Същото правят изкуствоведите и всички организатори на изложби у нас. Смущаващ е единствено фактът, че в две трети от случаите проявите си остават с местно значение и в крайна сметка - просто поредната изява в нечия творческа биография. За съжаление все още сме далеч от световния културен обмен на събития от планетарен мащаб, които да ни накарат да се почувстваме като част от голямото семейство на артистите и тяхната публика по света.
За Националната художествена галерия 1998 г. може да се нарече година на пробива. През пролетта тя отвори вратите на ремонтираните си помещения за поредната шумна проява на група "Диско '95" с многозначителното заглавие "Диско Лувър". След акцията на Недко Солаков преди две години това е второто, но много по-ярко отразено в медиите показване на съвременно, неконвенционално изкуство в залите на консервативната институция. Събитието даде основание на всички "прогресивно" настроени артисти да се надяват, че този факт няма да остане изолиран в дейността на НХГ. Качествена беше и последната голяма изложба там - "Съвременно изкуство от Корея", съпътствана от каталог (все още рядко явление у нас), издаден със съдействието на концерна "Хюндай".
Бастионът "Шипка" 6 постави истински световен рекорд по международни триеналета - едно на графиката и едно на сценичния плакат - и двете, направени с ентусиазъм, добри намерения и? безкрайно много компромиси.
Галерията за чуждестранно изкуство блесна с голямата ретроспективна изложба "Флуксус". Идването й преди година в София беше организирано от "Гьоте институт". Изложбата е най-истинското нещо, което се случи през 1998 г. и което ни накара да се почувстваме поне за малко жители на света.
Софийската градска художествена галерия продължи поредицата от мегаизложби. След "Портретът" "Пейзажът" показа развитието на съответния жанр от края на миналия век до днес, но сред хаоса от безчет отупани от прахта картини не се разбра в какво се изразява кураторската намеса.
Галерия "Досев" стана център на вниманието с изложбата творби на Златю Бояджиев от колекцията на "Литекс" - съмнителна история за влагане на съмнителни пари, в която е замесено българското изкуство и един от най-ярките му представители. Другата изложба-поклонение беше поредната на Светлин Русев, който този път възпя в платна своята майка. Интересно изключение в твърдата политика да се показват само "светила" успя да направи художникът Илиян Лалев с инсталацията си "При заключени врати" - тъжна равносметка на мрачното ни настояще.
Между другото именно около галерия "Досев" избухна един от големите скандали в средите на изкуството. Съюзът на българските художници прекрати договора на галериста и на практика го изгони от помещението на "Раковски" 125. Подбудите на институцията са ясни - финансовата изгода винаги е стояла над професионализма.
Бихме могли да наречем 1998 и година на
Те бяха два, а това не е малко предвид сравнително големите бюджети, които подобни изяви изискват. Първият се състоя в село Илинденци с чуждестранно участие. На него се бяха събрали всички по-известни наши автори от 70-те и 80-те години. Сред тях бяха Иван Русев, Валентин Старчев, Емил Попов, Ангел Станев и др. Пленерът беше много разточителен на средства и медиен шум, но по-скромен в художествените си резултати. Другият пленер се разпростря в две родопски селища - Момчиловци и Златоград. Участниците - "Арт Група 7+1" (куратор Илина Коралова) - показаха необременено мислене и забележителен хъс към провокацията.
1998 беше добра за българските N-форми (на професионален жаргон - "неконвенционални форми в изкуството"). Група художници с куратор Яра Бубнова направи през април голяма изложба в Мюнхен, организирана от германския артист с българско потекло Харалампи Г. Орошакоф. Към изложбата беше издадена и интересна книга-каталог "Българияавангард" с текстове от наши изкуствоведи и философи, които се опитват да разяснят положението в съвременното ни изкуство в контекста на географското и историческото положение на Балканите в Европа? И още една книга - "Културни измерения на визуалното" (изд. "Графити", 1998) - представя личното, често доста провокативно мнение на изкуствоведа Свилен Стефанов за развитието на българското изкуство в периода след Първата световна война до днес.
Заслужава си да се отбележи и годишната изложба на Център за изкуства "Сорос", наречена "Формално/Неформално". Най-забележителен е фактът, че неформалната изложба е поместена в едно от най-формалните места на столицата - в залите на Централна поща, сред непишещи химикалки, търкалящи се карирани листове за писма, полупразни тубички канцеларско лепило и огромни опашки пред гишетата за препоръчани писма.
През изминалата година отново имаше българско присъствие на второто издание на Европейското биенале за съвременно изкуство "Манифеста 2" в Люксембург. Макар и с много трудности от всякакъв характер, художниците, работещи в тази насока, успяват да излязат на световната артсцена. Изкуството си остава
На местно ниво за втори път се проведе акцията "София ъндърграунд" в НДК (куратор Руен Руенов), а за пръв път в Пловдив през май стана ясно "кой кой е" в областта на видеоарта и мултимедиата. И още едно събитие, свързано с новите технологии. През ноември АТА Център за съвременно изкуство съвместно с ГУКИС (Global One Communication & Information Services) участва заедно с осем европейски града в международната Интернет-акция "Хаос в действие" с център Париж. Web-страницата на проекта "Истинската мрежа" на българския екип (междувпрочем най-адекватен от всички участващи) е първият от такъв характер, намерил своето място в глобалното Интернет-пространство.
Вихърът на скандала не отмина радикално настроената част от родното артобщество. Негативизмът и взаимното недоверие са запазена марка в артистичните отношения. Кулминацията на растящото напрежение прие образа на махленски нападки и елементарно заяждане. Подробностите не са от значение, по-важното е, че в повечето случаи периферийният, провинциален характер на българския артефакт не си заслужава късането на нерви и ударите под кръста.
На въпроса дали 1998 беше успешна за българското изобразително изкуство отговорът, както всеки друг път, ще бъде: и да, и не. Но може би това е нормалната равносметка в област, изтъкана от бушуващи страсти, краен субективизъм, компромиси и необуздана амбиция.
Старшина Щипочки и борбата с него
Старшина Щипочки се промъкваше сутрин рано край задрямалия дневален, отиваше на пръсти до средата на спалното помещение и там вече изреваваше:
- Добро утро! Имаш заповед "Добро утро! ".
Такъв човек беше старшината. Учтив. Говореше се, че има жена рускиня и три дъщери, които го карали да цепи по тъмно дърва.
Щипочки беше уверен, че само поради заговор на злите сили и нещастното разположение на звездите не е генерал. Възможно е да беше прав. Възможно е да не беше прав. Имаше всички качества на генералите, дори повече.
Старшина Щипочки изповядваше извънредно здрави възгледи за секса. В един прекрасен есенен ден към три часа следобед, когато маранята трепти над полето около поделение 85 740, двамата с редник Тодоров видяхме в нивите да се задава малка процесия. Начело вървеше редникът Найденов и носеше на гърба си нещо, което отдалече ни се видя като кръста на Христос, помъкнат към Голгота. След Найденов крачеше старшина Щипочки и се шибаше по коляното с лескова пръчка.
Сцената беше мистична, докато не научихме истината. Оказа се, че в полето имало ловни гюмета. Някакъв ловец закачил на вратата на доста луксозното си гюме плакат от "Плейбой" - да не скучае, докато чака патиците. Щипочки открил този обект, опитал се да откъсне плаката и като не успял, изкомандвал редника Найденов, откачили вратата от пантите и войникът я довлече в поделението.
- Гледай какви цици! - възхищаваше се Щипочки и козируваше игриво на плаката.
Старшината имаше здрави възгледи не само за секса. Достатъчно беше да надникнете в складчето, неговия олтар и Йерусалим, където ходеше през час на поклонения, и всичко щеше да ви стане ясно.
В склада над плаката от "Плейбой" стояха забити с пирончета снимките на трите дъщери на Щипочки в ученически престилки и с панделки на плитките, а до тях бе портретът на Сталин, скрит под бяла войнишка партенка. Над панорамата от култови атрибути се възвишаваха тенекии с вакса, чували със стари униформи, няколко рафтчета със зарязани от наборите четки за обувки. Имаше винаги висящи на канап салами, отмъкнати от кухнята, буца халва в омазнена хартия, консерви копърка, пакет захар.
Веднъж старшината ни повика двамата с Тодоров и ни показа в спалното помещение портретите на политбюро на ЦК на КПСС:
- Братушките си знаят работата! В цялото им политбюро няма един по-млад от седемдесетте, ама всичко им е тука!
И се почука с пръст по главата, а тя издаде звук на кубински маракас.
Един ден Щипочки ми нареди да измия пода на складчето му и тогава видях над плейбоя, дъщерите и Сталин окачен църковен календар. Именните дни и Бъдни вечер бяха подчертани с химически молив.
Разказах на редника Тодоров за новия фетиш на старшината, а Тодоров неочаквано каза:
- Каквото му е в склада, това му е и в главата! Мислиш ли, че му е лесно да ходи по цял ден с такава глава?
По-късно срещнах много хора с подобни складчета в главите. Такъв е животът.
Селска култура и гражданско общество
Ходът на демократичното развитие в страните от Източна Европа и в България в частност ни изправя пред един феномен, който условно можем да наречем социално-политическа акселерация и който е едно теоретично предизвикателство към богатата литература по въпроса. Имам предвид характерната за нашия век практика на внос на съзнание. В края на Втората световна война във въпросните страни се наблюдава един масивен внос на "революционно съзнание", който трябваше да ги трансформира в комунистически общества. След падането на Берлинската стена се наблюдава внос на гражданско съзнание, който трябва да стимулира изграждането на демократично общество. Далеч съм от това да приравнявам по ценност и по необходимост двете международни педагогики - "лошата" и "добрата", но при цялото си различие те поставят сходни проблеми. В единия случай се налагаха и всички ние знаем с какви средства и с какъв успех, в другия случай се стимулират практики, които, меко казано, невинаги и не от всички се усещат като необходимост.
Гражданското общество на Запад е исторически възникнал и утвърден феномен, резултат на бавна и постепенна вековна еволюция: еманципация на определени публични пространства и изграждането на междинни, посредничещи между държавата и индивида звена. Успоредно с това прогресивно се развива и философско-правното му осмисляне и назоваване (от Хобс, Лок и Спиноза до Русо, Кант и Хегел). Посткомунистическият период в развитието на нашия регион започва с революция отгоре (подкрепена отдолу) и бърза радикална смяна на политическата система и на икономическия модел. Налице като че са всички политически, правни и административни предпоставки за формирането на гражданско общество. Но на практика нещата не стоят така, въпреки че непрекъснато се говори за гражданско общество. Ако класическите граждански общества са се отвоювали от държавата, то гражданското общество в посткомунистическата действителност трябваше да бъде създадено от държавата. В исторически план това е
Затворен между политическите реторики и абстрактната етическа нормативност, процесът на утвърждаване на гражданското общество е изложен на два вида различни, но преплитащи се и приличащи си деформации. От една страна - традицията и историческите предпоставки (за различните страни от Източна Европа това важи в различна степен), от друга страна - деформации, които съпътстват днешното демократично изграждане и които въпреки видоизменените форми възпроизвеждат този дух на традицията.
Една от основните пречки пред установяването на адекватно гражданско общество са традициите - наличието на едни и липсата на други. Редица културно-исторически предпоставки от българската история са се явявали пречка към пълноценното разгръщане на гражданско общество. Дългото турско робство има за непосредствени последици: закъснялото развитие (липса на достатъчна индустриализация и урбанизация), култивирането на враждебно отношение към държавната администрация (успоредно с това се развиват интересни форми на самоуправление в границите на малките селища, но то е било пропито от патриархално-авторитарни ценности) и накрая, попиването на тази част от културата на Изтока, която се характеризира със силно проявените си общностни аспекти. Индивидът се мисли като принадлежащ към общността (семейна, локална, социална или етническа), която е говорител на неговите въжделения, права и задължения. Слабо развитие получават либерално-индивидуалните ценности, идеята за активния, автономен индивид. Всичко това определя и по-нататъшната ни съдба - българското общество по-лесно от обществата в страните от Централна Европа бе прекършено от комунистическата вълна.
И все пак ми се струва, че този културно-исторически детерминизъм не бива да бъде прекалено фетишизиран. Историческият ни път съдържа и други течения, и други тенденции, които могат да бъдат пренесени в новото време и превърнати в инструмент на успешна трансформация. Преди всичко става въпрос за тези части от традиционната култура, които са в определен смисъл универсални и акумулират условията за всяко развитие: трудолюбие, любов към земята, високия професионален морал на старите занаятчии, навиците за коопериране и сдружаване и живото чувство за социална солидарност, междуетническата търпимост... Непосредствено към тези качества трябва да прибавим и плебейския, малко анархистичен демократизъм (при положение че е канализиран от демократични институции), липсата на свръхцентрализиращи тенденции в исторически план, ограничаване влиянието на православната църква в сферата на индивидуалния избор и съзнание (България е далеч от проблемите на днешна Полша, изправена пред амбициите на една църква, която иска да играе ролята на център на властта). За съжаление много нещо от този плодотворен пласт на традицията ни беше потъпкано или разпиляно през годините.
Към позитивната част на наследената традиция трябва да прибавим и настойчиво изразявания през годините стремеж на индивида и съсловията за автономност и свобода на асоцииране. В нашата културна история нерядко е имало влиятелни носители на ценностите на индивидуализма. Въпреки че не са били доминиращи, те са притежавали силен полемичен заряд и немалка публичност. Не са били в състояние да определят общата нагласа на обществото, но са подкопавали устоите на традиционния патриархален ред. Те са били другият полюс на доминиращата чак до края на комунистическата власт, въпреки цялата пролетарска реторика, селска култура. Тази селска култура беше еманация на традиционното общество и на семейно-клановите връзки и солидарност. Тя е враждебно настроена към властта и към града (тъй като градът е седалище на властта). И голяма част от интелектуалните и властващите елити стават носители на тази селска култура. Образът на града в нашата литература отпреди войната е подчертано демонизиран. Извън общността човекът е загубен, идването в града е гибелно за индивида. Тази култура се характеризира с липсата на доверие едновременно в държавата и в индивида: държавата е отчуждена същност, а индивидът е лишен от здрави собствени устои.
Комунистическата епоха ни поднася поредица парадокси. Въпреки своята реторика на индустриализацията и модернизацията тя до голяма степен беше продължител на духа на традиционното общество. Въпреки разрушаването на стария селско-патриархален ред тя официализира духа на селската култура. Въпреки насилствено насаждания дух на общност тя на практика осъществи разрушаване на традиционните общности, постави под пълен контрол новосъздадените професионални и други общности и по този начин доведе до тотална алиенация. Враждебна на духа на индивидуализма, тя по същество подготви обществото за отварянето му към ценностите на индивидуализма. Това е общата рамка, но в детайли нещата са по-сложни.
Комунизмът разрушава нещо повече от заварените форми (колкото и несъвършени да са) на гражданското общество. Той разрушава и без това крехките у нас корени на демократична култура, вътрешни нагласи и необходимост от свободен живот. И именно това неимоверно усложнява връщането към предишното или нормалното състояние. В същото време, както вече отбелязах, комунизмът се вписа в руслото на пометената от него традиционна култура. Кланово-семейното групиране беше основен принцип и от двете страни на барикадата - и на партийната олигархия, и на обикновените хора. Комунистическата партия все повече придобиваше характер на най-могъщия клан (с подкланове, които враждуваха помежду си, но бяха солидарни в основното). Хората на битово равнище търсеха сигурност в изграждането на нова основа на малки, нерегламентирани общности на солидарност.
Демократичният обрат от 1989 г. отбелязва едно връщане към градската култура (като с магическа пръчка от литературата и обществения живот изчезва доминиращата доскоро фигура на селския поет). С огромните митинги и демонстрации, които съпътстваха промяната, става едно преоткриване на градското пространство - плуралистично и диалогично. Налице са и съществени лексикални промени. Но тези промени засегнаха по-скоро ограничени интелектуални кръгове. Имаме всички основания да смятаме, че в политическата незрялост, която показа обществото ни в първите години на прехода, продължава да говори непреодоляната традиция. По същество и посткомунизмът възпроизведе много от духа на традиционното общество. Той не преодоля, а само видоизмени някои от формите на семейно-кланови връзки и солидарност.
От богатата литература върху гражданското общество е известно, че негови основни стълбове са: свободните медии, различните професионални сдружения и неправителствени организации, независимите интелектуалци, дребният и среден семеен бизнес. Медиите и интелектуалците представляват две самостоятелни, достатъчно обширни теми, на които съм посветил отделни изследвания - "Новата преса и преходът" (1997) и "Езикът на имагинерния преход" (1998). Затова само ще маркирам това, което може да наречем незадоволителна роля или
Малцина са тези от тях, които запазиха критичната позиция на хора, несвързани със структурите на властта. Изборът им беше ограничен: включване в политиката, в кланово-семейните групирания или маргинализиране. Що се отнася до медиите, можем да кажем, че държавните телевизия и радио през целия период останаха доминирани от партиите на власт, а масовите всекидневници въпреки заслугите им за фамилиаризирането на хората с принципите на отвореното общество и амбициите да бъдат контравласт постепенно бяха пречупени от политически и икономически фактори. В проявите на масовия печат ясно прозират партийни и кланово-семейни поръчки. Но той все пак информира и играе роля на социален отдушник, предизвиквайки реакции от сорта "Казаха им го това, което отдавна си го мисля! ", без да успее да се превърне в открит форум, стимулиращ диалогичността на обществото.
След тези констатации нека отново насочим внимание към ролята на държавата. Тя се превръща ако не в инициатор, то поне в транслатор на това, което нарекохме нормативно ниво на функциониране на понятието гражданско общество. Тя е гарант за изпълнението на препоръките, които идват "отвън", от по-голямата (европейска) общност или от отделни крупни меценати (Сорос). Подтикът е чисто теоретичен - демокрацията не може да функционира без наличието на независими сдружения и институции в качеството им на междинни звена между държавата и индивида. Следователно част от желанието да бъдем демократични се изразява в поощряване съществуването на подобни сдружения. Но изграждането на тези сдружения и неправителствени организации освен възможност предполага и някаква нагласа за изграждането им. Организирането и самоорганизирането, позволените и извоюваните права са различни неща. Социалните потребности могат да възникнат по различни пътища: влиянието и подражанието не са за пренебрегване, но заимстваните готови форми трябва да бъдат запълнени със собствено съдържание, за да могат да функционират. И точно тук започват истинските проблеми.
"Пежо 406" ХДИ издържа изпитанието на пустинята
Сигурно няма да повярвате, че автомобил може да се движи в пустинята с 200 км/час. Съмненията ви ще се засилят, когато кажа, че колата е с дизелов двигател. А сигурно ще ме обявите за закоравял лъжец, когато спомена средния разход на гориво - 5,5 литра. Добре е, че при изпитанията на новия дизелов двигател, монтиран в "Пежо 406", присъстваха още 40 журналисти от цял свят, включително Япония и Бразилия.
Зад "чудото" всъщност се крие новата генерация дизелови двигатели с управлявани от тотална електроника системи за впръскване на гориво под високо налягане, известни на специалистите като принцип Комън рейл.
Въпреки че премиерата на модела "Пежо 406" беше преди три години и са произведени над 650 000 коли, от които почти половината с много добри дизелови двигатели, новият ХДИ мотор прави този автомобил изключителен. Огромният скок се чувства веднага, още със запалването на двигателя без досадното подгряване на свещите. Моторът заработва спокойно и равномерно както бензиновите аналози. Шумът, най-характерният и неприятен белег, разграничаващ досегашните дизели от останалите автомобили, не се чува дори при достигнатата насред Синайската пустиня максимална скорост от 200 км/час. Въпреки че пътят там е тесен, по него се срещат малко коли, а асфалтът е с много добро качество, без дупки. Единствената опасност идва от пресичащите шосето диви камили, които изникват изневиделица. "Пежо 406" ХДИ сякаш предизвиква шофьора да провери докъде стигат възможностите му. Така по близо 500 километровата отсечка на теста, постигам средна скорост от 150 км/ч. Удивителното в случая е не толкова скоростта, колкото фактът, че на финала стрелката на показателя за гориво едва се е отклонила с няколко милиметра. И друго - от ауспуха не излиза никакъв дим, дори при първоначално палене и каране на пълна газ - до 4800 об/мин. Ако скоростта е нормална и не надвишава 130-140 км/час, спокойно могат да се достигнат 4,5 литра нафта на сто километра пробег, като с един резервоар се изминават над 1500 километра.
От една страна, тези качества се дължат на начина на подаване на горивото с изключително високо налягане - 1350 бара. Освен това предварително се впръсква и допълнителна "пилотна" порция гориво, което осигурява равномерно покачване на температурата и налягането, а оттам - пълноценно изгаряне на сместа. Останалото върши прецизната електроника, която сама избира оптималния момент за впръскване на нафтата. По този начин изгарянето е много равномерно, двигателят - мощен и икономичен, а изгорелите газове - минимални.
Въпреки че ХДИ е четирицилиндров двигател с ходов обем от 1997 куб.см и само с по два клапана на цилиндър, техническите му характеристики са много по-добри от тези на предшественика му - 2,1 литра, 12 клапана. При почти еднаква мощност - 110 коня, впечатлява по-ниският с 22,5 процента разход на гориво. Разликата е между 1,6 и 2,2 литра според начина на каране. Максималният въртящ момент - 250 Нм се постига само при 1750 оборота в минута, а при смешните за всеки шофьор 1500 оборота на разположение са над 90 процента от мощността - 230 Нм. На практика това означава, че от минимална скорост - около 40 км/ч, "Пежо 406" ХДИ ускорява като турбина, а лостът на скоростите може да почива на най-високата и икономична предавка. Турбокомпресорът с охлаждане на въздуха допълва техническата екипировка.
Критика заслужава сравнително мекото окачване на каросерията, което по българските пътища бързо ще стигне до границите на възможностите си. Освен това, въпреки сервото на волана, на голямата лимузина е необходим радиус от шест метра, за да направи пълен обратен завой, което е доста повече от възможностите на конкурентните модели в този клас.
За разработката и производството на супермодерния дизелов двигател концернът П.С. А, чиято собственост са двете марки "Пежо" и "Ситроен", е вложил около 3 милиарда френски франка. През тази година този мотор ще се монтира и на "Ситроен Ксантия", а по-късно и на малкото "Пежо 206". Това става възможно благодарение на намаленото с 22 килограма тегло на агрегата. Още нещо интересно - нормалният вече за дизела сервизен интервал от 15 000 километра е увеличен на 20 000. Цената на "Пежо 406" ХДИ с доста богато серийно оборудване е около 25 000 долара.
Принцеса Калина хареса софийските клубове
Дъщерята на цар Симеон обиколи по-известните софийски клубове в последните дни от престоя на височайшето семейство в България. Калина беше на няколко пъти в "Суингинг хол", в младежка група, без своите родители. Компанията не остана само в това заведение, а направи малък тур из по-известните софийски клубове. Близки до княгинята споделиха, че тя се е държала много непринудено, свободно и е очаровала всички. По време на рейда на Калина и нейната "свита" почти никой не разпознал младата царска особа. Това много й харесало, защото в Мадрид тя не може да се отърве от папараци и присъства почти всяка седмица на страниците на испанското клюкарско списание "Ола". Фотографите я следят почти навсякъде и явно много не я обичат, защото пускат нейни снимки в леко конфузни ситуации.
По-възрастни монархисти, които следят испанската преса от години, припомнят, че като млад Симеон също обичал забавленията и заедно с испанския монарх Хуан Карлос обикаляли известните мадридски локали. След като срещнал Маргарита, Симеон се отдал на семеен живот. Сега Калина му припомня някогашната буйна младост. Според осведомени Калина обаче още си няма постоянен приятел.
Калина и царица Маргарита бяха тази седмица на ревю в техникума по облекло "Мария-Луиза", което беше част от тяхната програма. Представените модели много харесали на двете дами. Особено им се понравила колекцията на дизайнерката Милена Вельова, която беше номинирана от Академията за мода в раздела експериментална мода. Младата модистка е сестра на музиканта Калин Вельов от "Акага", който беше забелязан в компанията на Калина. След ревюто царските дами заявили, че обезателно ще си вземат нещо от представените тоалети, преди да заминат за Испания. До този момент царица Маргарита си е купувала тоалети от корифейката в българската мода Натали Генова.
"Защо не продадем "Газпром"... На заключителната годишна пресконференция на Агенцията за приватизация изпълнителният директор на ведомството Захари Желязков с нотки на съжаление в гласа посочи руската газова компания "Газпром" в списъка на активите на българската държава, които засега не подлежат на приватизация. По-късно Желязков се поправи, че имал предвид Булгаргаз. Заместниците на директора се засмяха на неволната грешка, но очевидно се терзаеха от мисълта, че не могат да приватизират една от най-големите компании в света. Шефът на АП показа непростимо невежество в приватизационните дела, като заяви, че току-що разбрал за новия виц, според който раздържавяването ще приключи с края на света. Всъщност вицът е добре известен в приватизационните среди още от средата на лятото. "Политическата воля за приватизация намира изражение в конкретни цифри. Имаме работа за още една и половина, най-много две години. Така оборвам вица, че приватизацията ще свърши с края на света", заяви Желязков.
Цветята през зимата
Ако за нас зимата е и празник, и делник, за растенията тя е време за относителен покой. Навън, в градината, всичко е ясно. Само при безснежни, продължително сухи периоди дори и през зимата трябва да поливаме вечнозелените и иглолистни видове.
Повечето стайни цветя се нуждаят също от зимна почивка, за да възобновят обилният си цъфтеж през пролетта. Например китайската роза, хортензията, цитрусите през зимните месеци трябва да бъдат съхранявани на светло, хладно място и да бъдат поливани умерено. Ако нямаме специална зимна градина, голямо затворено междупрозоречно пространство или поне остъклен балкон, тогава се използват светли проветриви стълбища или слабо затоплени входни пространства. Там се подреждат сандъчетата с мушката, съдовете с араукария, аукуба, бугенвилия, карликова палма, зокум, лавровишня, японски евонимус.
В малко по-топли помещения можем да държим стаен бръшлян, аспарагус, папрат, семейно щастие, кливия, восъче, абутилон, аралия, различните видове фикуси, цинерария. За повечето впечатляващи вносни видове проблемът е температурата да не падне под 10-15 градуса (дифенбахия, кротон, нолина, пеперомии, мимоза, глоксиния, някои палми, бегонии и др.), за да не загинат. Те страдат и от прекалено сухия въздух в помещенията с централно отопление. Всеки с проблемите си.
Тъй като цветята са постоянно в стаите ни, ако имаме малко свободно време сред празниците и вкъщи е достатъчно топло, можем да ги изкъпем. В банята, под душа, водата да не е ледена, а със стайна температура. Растенията са живи същества, листата им дишат и фотосинтезират и затова за тях също е вярно, че чистотата е здраве и красота. Цветя, потънали в прах, не само губят естетическото си въздействие, но са обречени на гибел. Затова първо е необходимо да почистим всички сухи, загнили или повредени части. Пожълтелите крайчета на красивите листа изрязваме по формата с ножичка. В банята мием лист по лист, с гъба или кърпичка. Когато капките се отцедят, едва ще познаем нашите очарователни и безсловесни фикуси, дифенбахии, кротони, палми, драцени, филодендрони, папрати, аралии. Други по-дребни, с нежни листа цветя (бегонии, калатея, ктенанте, маранта, циклама, фитония, каланхое) се пръскат многократно през деня или се потапят за 2-3 минути целите във вода.
Само няколко вида страдат от намокрянето на листата.
Това най-вече се отнася за сентполията, узамбарската теменуга. Нека тя цъфти цяла зима на светлия прозорец.
Тя е винаги на мода - с прости и кичести цветове - сини, розови, бели, виолетови, пъстри, с нови форми - висящи и с оцветени листа на мъхнатите розетки. Непретенциозна и ефектна, дори аристократичните азалии не могат да съперничат на нейната красота.
Диалектика
Министър-председателят
Капитанът на "Спортинг" (Лисабон)
Вицепремиерът и министър на промишлеността
Централната банка изпрати два вида коледни честитки, тематично обединени от репродукции на БНБ. Едната картичка показва сградата на централната банка в края на деветнайсети век, площадът е пълен дами с кринолини и господа с меки шапки, файтони с конски впрягове. В духа на изображението е издържан и цветът на картичката - в светли пастелни тонове, което прави алюзия със стара снимка. Другата картичка гледа в бъдещето - върху сградата на БНБ под надписа "Българска народна банка" стои новото желязно правило: 1 LV = 1 DEM = 0.5 EURO.
След като изгледа службата за Богоявление и хвърлянето на кръста в езерото в жк "Дружба", столичният кмет
Телевизионното семейство Радина Червенова и Константин Каменаров се сдобиха с дъщеря. Малката
Сезонът на попарените надежди за "Левски"
Кризата на отношенията в "Левски" взе поредната си жертва - старши треньорът Вячеслав Грозни си замина и не се върна. Оттеглянето му идва като пореден удар срещу най-популярния български клуб само за един месец. Украинският специалист прекрати половингодишния си престой в "Левски" малко след като клубът бе напуснат от техническия директор Андрей Желязков. Разликата е в това, че докато Жужо бе половин година в обтегнати отношения с Томас Лафчис, Грозни бе покровителстван от президента.
Украинският треньор изненадващо не се завърна за началото на подготовката на "Левски" за пролетния сезон, както обещаваше преди Нова година. Три дни след първата тренировка на сините той замина на лагер с московския "Спартак". Във времето, когато трябваше да е в "Албена", Грозни бе в Израел. Въпреки това той продължаваше да твърди, че продължава да държи на ангажимента си към "Левски". "Ще водя предсезонната подготовка на "Спартак", но не съм подписвал договор и ще продължа да помагам на "Левски", заяви за в. "Меридиан мач" Грозни от Тел Авив.
Томас Лафчис обаче сложи край на странната ситуация, при която треньорът на неговия отбор води друг състав от друга държава. В четвъртък вечер, когато бе последният срок за връщането на Грозни в България, мястото на украинеца изстина. Лафчис предупреди, че няма да чака безкрайно и отборът ще има нов треньор. Тъй като Грозни не спази срока, се наложи да бъде избран негов заместник.
Треньорската смяна идва като поредна стъпка от серията катаклизми в отбора, започнали със загубата от "Славия" за купата на България и напускането на Желязков. То бе последвано от твърдото решение на няколко футболисти също да си заминат от "Герена". Първо украинският защитник Игор Харковченко подписа тайно с ЦСКА. След него напуснаха Станимир Господинов и Иван Василев, нарочени за продажници, особено след мача със "Славия". Лявото крило Георги Борисов също си събра багажа и обяви, че се разделя с "Левски". Като капак дойде и декларацията на полузащитника Владимир Йонков, че ще разтрогва договора си и ще премине в друг отбор. За Борисов, Василев и Господинов "Левски" няма да прави спънки и ще им разреши да преминат в други отбори. Някои от тях искали да отидат в кръвния враг ЦСКА, което накарало ръководството да се откаже от услугите им. "Не мога да задържа в отбора хора, които искат да играят в ЦСКА, защото публиката на "Левски" ще ме разкъса", заяви новият главен мениджър на "Герена" Наско Сираков.
Президентът Томас Лафчис има и друга версия за желанието на тези футболисти да напуснат. Те бяха индиректно обвинени в симулативна игра в полза на други отбори. С настоящите си действия те демонстрирали, че съвсем правилно треньорското ръководство се е съмнявало в безкористната им игра през есенния полусезон.
Равносметката от едномесечната зимна пауза в "Левски" показва, че освободените са много повече от пристигналите футболисти. За нула време отборът бе напуснат от основния трансферен двигател Андрей Желязков, от човека, който създаде нов игрови облик - старши треньора Вячеслав Грозни, и от няколко основни единици в защитата. В същото време на работа бяха привлечени Наско Сираков като заместник на Желязков и бившият треньор Васил Методиев-Шпайдела като отговорник за селекцията. Новите имена на футболисти липсват. Почти сигурно е оставането на Илиан Илиев след неуспешния сезон в гръцкия АЕК. Взаимното желание на Сираков и национала от "Славия" Георги Бачев да се съберат на "Герена" засега остава нереализирано. Въпреки това шансовете Бачев да премине в "Левски" са големи.
Дори този трансфер да се осъществи, едва ли ще е достатъчен, за да може отборът да атакува първото място на "Литекс". Сините ще имат със сигурност нов треньор и рехава защита. Въпросът с финансирането на "Левски" не е изчистен окончателно, така че и оттам може да се очакват сътресения. При очертаващата се много силна селекция на "Локомотив" (Сф) и запазването на съставите при основните конкуренти "Литекс" и "Левски" (Кн) щабът на Томас Лафчис изглежда закъснял с подготовката за пролетния полусезон. А как започна първенството за "Левски"... Накратко
Българските национали завършиха със загуба 1998 г. В последната контрола избраниците на Димитър Димитров загубиха с 1:4 от Мароко. Гола за българите вкара Георги Бачев. Наставникът оправда загубата с неподходящото време за провеждане на двубоя и множеството експерименти. Той се закани да продължи с тоталното подмладяване на състава за оставащите мачове от европейските квалификации.
Футболните стадиони с тъмни тунели, изпочупени пейки и лоша администрация ще бъдат затворени, заяви новият шеф на националната полиция полк. Васил Василев, който разпореди мащабна проверка на спортните съоръжения. Полицията е затворила националния стадион "Васил Левски", оплакаха се от синия клуб. Аргументите са, че в обстановката на ремонт се създават предпоставки за безредици и СДВР не е в състояние да осигури нужната охрана. Левскарите са най-потърпевши, тъй като и стадионът им на "Герена" "Георги Аспарухов" е в исторически ремонт.
След като стана директор на всички национални формации, Андрей Желязков прие да изпълнява и функциите на мениджър на "Локо" (Сф) и отсега нататък ще движи всички трансфери на клуба. Той уреди привличането под наем от "Мюнхен 1860" на младежкия национал Христо Йовов. "Локомотив" се подсилва още с полузащитника на "Славия" Симеон Чилибонов и защитника Валентин Найденов, който игра през есенния полусезон в ЦСКА.
Французинът Зинедин Зидан бе избран за носител на приза "Златната топка" на престижното списание "Франс футбол". С 244 точки халфът на "Ювентус" и автор на два от трите гола за спечелването на финала на световното първенство срещу Бразилия спечели отличието за най-добър футболист на Европа за годината. Втори в анкетата е хърватинът Давор Шукер от "Реал" (Мадрид), а трети е миналогодишният победител, бразилецът Роналдо от "Интер".
Европейската шампионка на 100 м с препятствия Светла Димитрова ще пропусне състезанията на закрито през зимата. Тя ще насочи усилията си към световното първенство през лятото в Севиля (Исп). Водачката в световната ранглиста за 1998 г. в скока на височина Венелина Венева пък претърпя операция на петата на отскачащия крак в Хелзинки и в момента е в гипс. Над 90 млн. лв. е отредила за награди управата на нашата федерация за призьорите от световни първенства - в зала и на открито през годината.
Три българки, Павлина Стоянова, Магдалена Малеева и Светлана Кривенчева, са подали заявки за участие в първия турнир за Големия шлем за 1999 г. - откритото първенство по тенис на Австралия от 16 януари. Стоянова е с най-добро класиране в световната ранглиста, 93-та позиция, и е под ? 85 сред записаните за състезанието. Малеева, която е 116-а и е в основната схема, може да откаже участие поради контузия. С това се увеличава възможността в квалификациите да играе Кривенчева. Тя е на 188-а позиция и е трета резерва за Австралия. Участие на "Аустралиън оупън" изненадващо отказа и тенисист ?1 в света Пийт Сампрас, който бил изтощен физически и психически.
Блатер поиска повече пари от световните първенства
Новият президент на Международната федерация по футбол (ФИФА) Сеп Блатер предизвика смут в световния футбол с революционната си идея мондиалите да се провеждат на всеки две вместо на четири години. Швейцарецът, който е на този пост от шест месеца, без никаква консултация с изпълкома сензационно обяви идеята си за извънреден турнир през 2004 г. в чест на стогодишнината на ФИФА. Това първенство ще трябва да покаже дали е уместно сгъстяването на цикъла на две години. Юбилейното първенство ще върне отборите финалисти от 32 на 24.
"Предложението е в духа на новото време. Световните първенства се организират отпреди 100 години, когато пътуването и комуникациите са били бавни и трудни. Днешните удобства ни позволяват да организираме първенства по-често, без от това да пострада качеството им", заяви Блатер.
Ползите според новия футболен бос са много. Ще се повдигнат равнището и имиджът на националните отбори. Печалбите, които те генерират, ще помогнат на националните асоциации да насърчават футбола на всички равнища, за да бъде постигнат по-добър баланс с големите клубове от няколко големи западноевропейски страни. Увеличената честота ще даде възможност на повече държави и континенти да организират световни финали. "Всеки четири години се уверяваме какъв апетит има световната публика към подобни събития", твърди швейцарецът.
Новата система едва ли ще бъде въведена преди 2008 г. Така ще се осигури достатъчно време за координация на международния календар. Освен това ще бъдат изчистени задължения към спонсорите, както и телевизионните договори, които са валидни до 2006 г. Според проекта световните финали би трябвало да се провеждат на всяка четна година, а на всяка нечетна да има континентално първенство. Блатер планира да бъдат допускани за участие само тези отбори, които са се класирали добре в континенталните шампионати. Системата на световните квалификации отпада, а класирането за мондиалите ще става по квоти.
Финансовите резултати от последния световен шампионат във Франция показаха, че футболните финали са златна мина, която е добре да бъде разкопавана по-често, а не само веднъж на четири години, е мнението на независимите анализатори. Ако проектът се реализира, приходите от телевизионни права, които са основен източник на средства на международните федерации, ще се удвоят. Повече футбол ще доведе до повече зрители, повече ангажирани мултимедийни гиганти и повече пари.
Освен това спортният календар ще е достатъчно сгъстен и натоварен, като по този начин Блатер разчита да се пребори с идеята на клубовете гиганти за създаване на суперлига, която да не бъде под егидата на УЕФА. Според боса причината за падането на авторитета на националните отбори е прекомерната алчност на клубовете. Създаването на европейска суперлига от 32 отбора ще претовари календара и клубните президенти все по-често ще отказват да освободят звездите си за мачове на национално ниво независимо от предвидените от ФИФА санкции.
Ясно е, че това е удар и срещу присъствието на футбола на олимпийските игри, коментира бившият шеф на италианския олимпийски комитет Марио Песканте. Шейсет и три годишният Блатер хвърли в паника и разтресения наскоро от скандали за корупция Международен олимпийски комитет, тъй като, ако в едно лято вървят олимпиада и голям международен футболен турнир, ще се намалят глобалният интерес към игрите и печалбата от тях. Досега световните първенства по футбол и олимпиадите се разминаваха. Футболният турнир на олимпиадите пък бе твърде бледо мероприятие на фона на останалите състезания от програмата.
Изглежда, домакинствата на провеждащите се през две години първенства ще се дават предимно на силните икономически държави, които ще подготвят много по-бързо рекламната кампания, ще привлекат повече спонсори и ще обновят в по-кратки срокове стадионите си.
"Опозицията на УЕФА ще убие идеята на Блатер. Евроцентралата ще каже не, защото така ще загуби атрактивността на европейските първенства", смята бившият селекционер на испанския национален отбор по футбол Хавиер Клементе. Изглежда, че революционният план ще се сблъска със силно противодействие в Европа и в Южна Америка, където календарите са свръхнатоварени. Големите клубове ще бъдат принудени да държат двойно повече играчи заради множеството важни срещи.
Някои от футболистите пък се жалват, че няма да издържат физически. "Все пак ние не сме машини, затова спортът, а не търговията, трябва да остане основната идея", препоръчва Юрген Колер, бивш германски национал. Предвидливият швейцарец, за когото казват, че винаги упорито преследва целите си, е намерил решение и на този проблем. Той възнамерява да събере в най-скоро време медицинска комисия, която да фиксира броя на годишните мачове за един футболист без опасност за здравето му.
Българският футбол няма да пострада от промените, които предлага Блатер. Както клубовете, така и БФС разчитат повече на помощи отвън, отколкото на резултатите. Сгъстеният график на световните финали и засиленият интерес към континенталните първенства ще увеличат постъпленията във ФИФА и УЕФА, като по този начин ще се увеличат и преводите за националните футболни федерации.
Ски-национали срещу туристи по пистите
Докато световният ски керван се изявява по елитните курорти, нашите национали-алпийци слаломират между туристите на "Алеко", "Боровец" и "Пампорово", като от време на време се включват в стартовете на Международна ски федерация (ФИС). Приятното изключение е 21-годишният Стефан Георгиев. До миналата година той догонваше конкурентите си у нас Петър Дичев и Любомир Попов, а през този сезон е на 192-о място в световната ранглиста на слалом, където за точки се борят 3492 скиори. Статистиката сочи, че пред българина има 72 имена само на австрийци. В специалната класация за световното първенство във Вейл, щата Колорадо, Стефан обаче ще бъде на около 150-о място, прогнозират специалисти. България ще бъде представена на световното още от Любомир Попов, Петър Дичев, Ангел Пумпалов и две измежду трите жени Надя Василева, Красимира Симитчийска и Ася Събева.
Класиранията на второкурсника от НСА до момента са повече от обнадеждаващи за добро представяне в САЩ. В такива рискови състезания са възможни всякакви изненади. Георгиев вече записа две първи места в слалома на ФИС, пето и осмо място в гигантски слалом и едно 14-о на супергигантски слалом. Българската федерация по ски (БФС) почти изцяло е концентрирала средствата си в този състезател, колкото и егоистично да се проявява това към останалите национали. Приближените му обаче се притесняват от възможността Стефан да не издържи на голямото напрежение, защото е в началото на сериозната си кариера. Затова федерацията има идея той да пропусне стартовете за световната купа, където конкуренцията е невероятно силна.
Подготвяната тактика е Георгиев да тръгне постепенно в големите битки. Той ще кара в няколко старта за европейска купа и за ФИС, тъй като има нужда от точки за подобряване на позициите си. В ските основният решаващ фактор е техниката, която не е достатъчно избистрена при българите и едва когато я изгради, ще може да участва навсякъде, е мнението на ръководството. Преди световното Стефан ще направи генералната си репетиция на световни зимни студентски игри в Словакия.
Само преди месец скиорската централа претърпя неприятен шок, след като "Нестле - София" най-неочаквано прекрати договора за генерално спонсорство. За две години шоколадовият концерн наля в БФС близо 200 милиона лева. Мястото на "Нестле" от декември зае "Мобиком". Въпреки финансовите грижи отвън подготовката на българските ски национали е съпроводена от множество съществени премеждия. "В последните пет-шест сезона в България няма къде да се проведе тренировка. Просто не ни допускат никъде. Само на Витоша през почивните дни се изсипват около 10 000 души. В тази обстановка ние трябва да водим абсурдна подготовка. Непрекъснато сме в конфликт с туристите, защото няма писта затворена само за състезатели", сподели Златко Джуров, председател на Комитета по ски алпийски дисциплини.
Особено тежко е при провеждане на състезания от вътрешния календар. Почти навсякъде в курортите управителите гледат с неприязън на състезателите. Случва се дори и умишлено да се пречи. Обстановката е равносилна на тази в коридор на плувец, готвещ се за олимпиада да плуват още четири човека, практикуващи спорта за здраве. Малко по-добре стоят нещата на Боровец, където писта "Ястребец 2" е подготвена отлично като снежни условия, но пък там националните състезатели трябва да си плащат по 5000 лв. на ден за лифтовете. Базата е собственост на КМФВС, но е отдадена под наем на арендатори, които диктуват пазара. За десет национали там федерацията плаща по 50 000 лв. на ден. За да се избегнат опашките по лифтовете, е опънато и едно примитивно влекче 150 м. На Пампорово снежните условия също са добри, но също се плаща.
"Не може държавата да задължи наемателя да работи на загуба. Където базите са на комитета, скиорите се ползват с преференции. Но има места, където договорите не позволяват това. Ние отпускаме по бюджета на федерацията исканата сума за лифтове", обясни Илия Илиев, началник отдел "Спорт" на КМФВС.
Проблеми възникват и със снабдяването с екипировка. Българите са облечени от италианската фирма "Дубин", карат с каски и очила "Карера", но за ските трябва да си плащат. В последните години производителите затегнаха коланите и вече рядко екипират рекламно национални отбори, особено с по-скромни изяви.
На 11 януари стартират състезанията от вътрешния календар с купите "Бистрица", "Рила" и Чепеларе", всяка от които излиза около четири милиона лева. През март юношите и девойките ще участват на световно първенство във Франция.
В страната има 14 алпийски клуба, които карат по световната система - всеки си търси и намира това, което му е необходимо, без да разчита на държавно финансиране, както бе доскоро. Помощта на федерацията е щат по 150 000 лв. за 15 треньори и евентуална подкрепа при закупуването на коловете за слалом. У нас сме се ограничили с провеждането само на слалом и гигантски слалом, тъй като не разполагаме с осигурителни мрежи на трасето за спускане и супергигантски слалом. Президентът на федерацията Емил Балев води преговори с италиански фирми, за да докара необходимото оборудване, което е скъпо за нашите възможности.
Състоянието в скоковете, където преди десетина години имахме дори европейски шампион - Владимир Брейчев, е отчайващо. Останали са 10 картотекирани скачачи, от които само един Жарков има някакви международни участия. Проблемите в това направление възникнаха отново от собствеността на базата. Шанците "Черният кос" и тази на Боровец се отдадоха под наем, но те не се ползват за спорт. В по-добра позиция са ски-бегачите, за които има добри условия на Витоша, след като по инициатива на НСА се обработи студентската писта "Универсиада". Те ползват лифтове, но подготовката на трасето им изисква също така обработка със скъпоструващи машини. По центровете, където работи и легендата ни Иван Лебанов, вече промениха тактиката и минаха на подмладяване. Там разчитат на по-големите възможности на новото поколение. Останали са двама-трима "възрастни" да водят. Много често обаче най-добрите бегачи преминават в биатлона, като Ива Шкодрева, Павлина Филипова и Ирина Никулчина.
На общия международен фон да се явяват наши състезатели, които се класират прилично, е направо удивително. При това положение появата на втори Петър Попангелов в скоро време изглежда мираж... Битката за волейбола влиза в съда
Димитър Златанов е новият президент на волейболната федерация (БФВ), решиха делегатите на извънредното общо събрание. Със само един глас против представителите на клубовете изхвърлиха Валентин Заяков. Това обаче не се оказа дългоочакваният край на битката за властта в БФВ. Бившият вече президент продължава да се бори за изпуснатия пост в съдебните зали. Засега съдът изглежда единствената инстанция, която все още може да върне времето назад.
Заяков предаде доброволно властта на общото събрание в края на миналата година. След като дълго време отричаше легитимността на форума, свикан от съда по искане на 14 волейболни клуба, експрезидентът все пак потвърди неговата законност с появата си сред делегатите. До събранието не бяха допуснати неговите сътрудници в БФВ, тъй като нямаха покани за гости.
Успешният избор на Златанов бе предопределен. Волейболната опозиция, както никога така единна, проведе сериозна кампания по популяризирането на легендарния национал от близкото минало. С помощта на мощния финансов гръб на софийските клубове най-добрият нападател за 1970 г. обиколи цялата страна и се срещна с почти всички ръководители на клубове. Заяков, останал изолиран от своите финансови покровители, не успя да се противопостави по този показател. Той бе нападнат и от множество бивши негови служители като бившия генерален секретар на БФВ Живко Жечев и бившия национален треньор за мъже Стефан Соколов.
Липсата на обществена подкрепа доведе до конфузната ситуация нито един клуб да не издигне кандидатурата на Заяков за президент. Така дългоочакваната надпревара за шефското място във федерацията не се състоя. Делегатите имаха само един избор - Димитър Златанов. Той получи 121 от гласувалите 122 делегати.
Както се и очакваше, това съвсем не бе краят на двубоя за президентския стол. "В най-скоро време в България може да има две волейболни федерации", заяви Заяков, който бе един от най-дългогодишните ръководители на българска спортна федерация в последните години. Той бе начело на волейбола от 1992 г. и успя да парира два опита за свалянето му от власт.
Експрезидентът обеща да води битки в съда до последно. Той очаква Апелативният съд да регистрира управителния съвет и устава от 1998 г., които Софийският градски съд отказа да регистрира. Така легитимно се оказа ръководството на БФВ от 1992 г. Представителите на опозицията се бяха подготвили за предстоящата съдебна битка. Нотариус регистрираше легитимността на всеки от делегатите и всеки един от гласовете. Твърде е възможно юристите на доскорошната опозиция да успеят да прокарат първи своите документи в съда. Бързината, с която бе издействано решение за свикване на общо събрание, бе категоричен пример за възможностите й.
В очакване на съдебното решение бившето ръководство на БФВ окупира стаите в Спортната палата. Веднага след Нова година кабинетите с цялата документация бяха запечатани, но това вероятно няма да се окаже спънка пред новата управа. Ръководството начело с Димитър Златанов разчита на подкрепата на държавния орган Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) и лично на неговия председател Цвятко Барчовски. Той обеща безпроблемно встъпване на новото ръководство в канцелариите в Спортната палата.
В новия управителен съвет на федерацията преобладават представителите на "Левски Сиконко" - клуба, който поде последната атака срещу Валентин Заяков. Клубът има трима свои хора сред 12-те членове на УС и може да разчита на подкрепата поне на още двама.
Представителят на УФА за България Валентин Михов също бе привлечен, за да помага за сформирането на волейболна лига. С нейното организиране ще се заеме бившият генсек Живко Жечев. Неговата дума ще бъде решаваща и в международната федерация, ако се стигне до дублиране на функциите на БФВ от обкръжението на Заяков.
Играчите отстъпиха, за да има сезон в НБА
Суперзвездите пострадаха най-много от новия колективен трудов договор
Локаутът в Националната баскетболна асоциация (НБА) приключи 29 часа преди ръководството на лигата да отмени окончателно мачовете за сезона 1998/1999 г. Собствениците на клубове и профсъюзът на баскетболистите се споразумяха по новия колективен трудов договор на 191-ия ден от началото на спора, който доведе до загуби от милиони долари и рискуваше да разруши имиджа на една от най-популярните лиги в световен мащаб.
"Загубихме всички. Ние пропуснахме три месеца от сезона и направихме лоша услуга на играта, така че няма победители и губещи", заяви след щастливия край Чарлз Баркли. Сезонът ще започне в първата седмица на февруари, като всеки отбор ще изиграе по около 50 мача - с 30 по-малко от обичайното.
Завършекът на първия локаут в историята на НБА, който доведе до отмяната на мачове, дойде след драматична среща в централата на лигата между комисионера Дейвид Стърн и шефа на профсъюза Били Хънтър. Часове по-късно играчите ратифицираха споразумението със 179:5 гласа. Локаутът официално ще бъде вдигнат при подписването на договора след около 10 дни. След това отборите ще имат по три седмици за попълване на съставите с близо 200 свободни агенти и за провеждане на тренировъчни лагери. Сред свободните агенти са Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Денис Родман, Чарлз Баркли, Антонио Макдайс, Род Стрикланд и Деймън Стъдъмайър. "Ще бъдем много заети, защото имаме много свободни агенти, на които трябва да им намерим отбори", смята мениджърът Марк Бартестайн.
Финалните разговори дойдоха като гръм от ясно небе. Били Хънтър поиска последен шанс за спасяване на сезона. Преди това двете страни се бяха разделили със заканите, че ще бъдат образувани две нови лиги. Срещата в Ню Йорк обаче имаше неочакван развой.
Всяка от страните направи серия от компромиси, но собствениците на клубове излязоха от разговорите с много повече завоевания от предишния договор. Те получиха пълното право на лимит върху отделните заплати, което ще важи през следващите шест години. Играчите успяха да спечелят повече пари само за тези от тях, които все още не са суперзвезди.
Първата стъпка към стопяването на ледовете направи профсъюзът на играчите. Хънтър прие да се въведе таван на заплатите. Максималната заплата за играчите с десетгодишен стаж в лигата вече става 14 милиона долара. Баскетболистите със стаж от една до пет години ще получават най-много девет милиона долара, а тези, които са играли между шест и девет години - 11 милиона долара. Това е първият случай на въвеждане на таван на отделните заплати сред американските професионални лиги. Именно този ход на Хънтър обаче е дал тон на конструктивизъм, твърдят от лагера на собствениците. По този начин те ще могат да контролират по-лесно недоказани състезатели, които започнаха да предявяват искания за суперзаплати. Такъв бе случаят с "Минесота", който плаща по 21 милиона долара на Кевин Гарнет. В същото време нивата са достатъчно високи, за да останат баскетболистите най-добре платените сред колегите си в останалите професионални лиги.
Играчите в НБА получават най-високата средна заплата от около 2.6 милиона долара годишно. Състезателите по американски футбол взимат средно по 900 000 долара, докато бейзболистите получават по 1.45 милиона долара. "Момчетата все още могат да получават по 14 милиона и това са много пари. Ако това им е малко, значи нещо не е в ред", заяви Кевин Уилис от "Торонто".
Останалите точки бяха уточнени по-лесно. Профсъюзът се съгласи играчите да разпределят през четвъртата, петата и шестата година от договора 55 процента от приходите на НБА, които възлизат средно на два милиарда долара. Числото е компромис между искането на собствениците (53 процента) и баскетболистите (57 процента). Все пак състезателите могат да постигнат своето, ако договорът бъде продължен с още една, седма година. През първите три години няма да има лимит колко пари от приходите ще се разпределят.
Свободните агенти, които подписват договори със собствените си клубове, вече ще могат да получават възнаграждение, което превишава най-много с 10% предишното. По този начин бе префасонирано изключението "Лари Бърд", което позволяваше да се плащат космически суми на собствените свободни агенти в разрез с правилото за таван на заплатите на отбор. Новият вид на изключението "Бърд" включва и "клауза за дядовци", според която увеличението на заплатата е само пет процента.
Новобранците в лигата, избрани в първия кръг на драфта, ще бъдат групирани в три категории. Според тях избраните най-напред ще имат право на най-висок процент на увеличение на заплатите. Лигата прие предложението на профсъюза всеки отбор да може да подписва допълнително с двама играчи на сезон, чиито заплати ще може да надвишават тавана на заплатите. Размерът им обаче ще трябва да се движи около средната заплата за всеки отбор. Лигата се съгласи да вдигне минималната заплата повече, отколкото предлагаше, но не и колкото искаше синдикатът. Ще се въведе екстра-такса за всеки собственик, който подпише с баскетболист за повече от 15 милиона долара.
Споразумението също така включва забрана на употребата на марихуана, като всички играчи ще минават на контрол за наркотици веднъж годишно. Предвиждат се и строги наказания за провинения. Ще бъде създаден съвместен комитет от шестима души - трима представители на собствениците и трима състезатели, които ще обсъждат възможността за увеличаване на лигата и ще координират връзките между играчите и мениджърския екип.
Най-сериозно пострадали от новия вид на колективния трудов договор са богатите играчи, които се възползваха от правилото "Бърд". Нов случай като Майкъл Джордан, който получи 33 милиона долара на година, няма да има. Няма да има и нов Кевин Гарнет. Играчите от средна класа ще бъдат добре платени, новобранците също ще се чувстват добре в новите условия.
Голяма загадка остава бъдещето на суперзвездата Майкъл Джордан. Той обеща да обяви намеренията си за бъдещето след приключването на локаута - дали ще се откаже от баскетбола, или ще се върне в "Чикаго" още един сезон. "Майкъл ще анализира обстановката, ще види какво иска "Чикаго" да прави и след това ще обяви официалното си решение", заяви агентът му Дейвид Фолк.
Според условията на новото споразумение Джордан, който получаваше 33 милиона долара през миналия сезон, ще може да подпише с "Чикаго" нов договор за максимум 34.7 милиона долара, т.е. с пет процента повече според "клаузата на дядовците". В същото време нито един друг отбор не може да му предложи повече от 14 милиона долара. С името на Джордан е свързан успехът на лигата през последните години. Локаутът бе наложен само две седмици и половина след като "Чикаго" спечели шестата си титла. Оттогава играчите загубиха около 500 милиона долара от заплати.
