Засега освен Беларус обаче нито една от бившите републики в Европа не е дала знак, че иска да се върне в сферата на влияние на Русия - председателят на Държавната дума Генадий Селезньов беше освиркан в Киев, след като намекна за подобна възможност на украинските си колеги; Молдова също гледа по-скоро на запад, отколкото на изток, а за прибалтийските държави подобно предложение е направо неприемливо. Неочаквано, за желание да се присъедини към съюза Русия - Беларус намекна Сърбия в лицето на вицепремиера Воислав Шешел, който при посещението си в Русия през ноември заяви, че страната му би се присъединила към славянското съдружество. Все пак Сърбия е достатъчно далече от Русия и Беларус и изявлението на Шешел е израз на благодарност за моралната подкрепа, която Югославия получи във връзка с конфликта в Косово. Далеч по-вероятен кандидат за участие в новия съюз е Армения, която винаги е търсила закрила от Русия срещу заплахите от страна на мюсюлманските си съседи. И сега Русия остава единственият надежден партньор на Ереван в региона и продължава да снабдява Армения с оръжие въпреки недоволството на Азербайджан.
Нетаняху се препъна в сделката с Арафат
Нетаняху и Арафат не само трудно се понасят - те просто се мразят. Такива бяха впечатленията на израелски дипломат, участвал в палестинско-израелските преговори в Уай ривър през октомври миналата година. Тогава непримиримите противници бяха принудени да се срещнат и въпреки нежеланието си да се опитат да намерят позитивно решение на застоя в двустранните отношения. С посредничеството и под безмилостния натиск на американския президент израелският премиер и палестинският лидер бяха затворени в имението в Мериленд, за да се вразумят и да направят взаимни отстъпки. Тогава бе постигнато споразумение и бе прокламирано като значителен напредък в близкоизточния мирен процес. Израел се задължи да отстъпи поетапно още 13% от Западния бряг на палестинското самоуправление в замяна на сигурни гаранции от палестинска страна за сигурността на еврейската държава. Остана само договорът да бъде приложен.
От октомври насам двете страни не престанаха да си разменят обвинения във взаимно нарушаване на договореностите и да се заплашват с какво ли не. Разбира се, преди това имаше и прояви на добра воля - открито бе палестинско летище, възприемано като символ на палестинската независимост, освободени бяха част от палестинските затворници и част от израелските войски се изтеглиха от Западния бряг.
Но както винаги в Близкия изток, край на добрите намерения сложиха терористите и след поредица от бомбени атаки мирният процес зацикли без изгледи за реален напредък. Не помогна дори и посещението на американския президент Клинтън в Израел и палестинските територии. Дори напротив, острата му критика срещу израелското правителство, че поставя допълнителни условия на палестинското самоуправление, имаше по-скоро негативен ефект. Израелският министър-председател замрази изпълнението на споразумението от Уай ривър, обвинявайки директно палестинските власти, че не изпълняват задълженията си. И не само това. Нетаняху поиска предсрочни избори, за да могат избирателите да подкрепят политиката му спрямо палестинците.
Бенямин Нетаняху стана министър-председател през 1996 г. с твърдата си произраелска позиция. Но въпреки имиджа му на твърдолинеен привърженик на израелската кауза Нетаняху бе поставен в деликатното положение да прави отстъпки на палестинците заради продължаването на мирния процес. А това го противопостави на ортодоксалните еврейски нрави. Хардлайнерите от управляващата коалиция останаха, меко казано, недоволни от решението за предоставянето на нови територии на палестинците. От друга страна, опозицията го обвини, че замразяването на споразумението от Уай ривър доказва нежеланието му да работи в името на мира. Депутати и от двата лагера заявиха, че Нетаняху не може да създаде консенсус, необходим за управлението на страната. И в крайна сметка парламентът гласува за саморазпускането си и за произвеждането на предсрочни избори на 17 май тази година.
Всъщност и управляващата дясна коалиция, и основната опозиционна сила - Лейбъристката партия, имаха основания да одобрят предсрочните избори, макар и с различни подбуди. Правителствената коалиция, съставена от десноцентристки и религиозни партии, бе тотално разклатена, а опозицията се възползва от ситуацията с надеждата, че предстоящите избори ще променят съотношението на силите. И в известен смисъл с основание, тъй като проучванията на общественото мнение поне за момента не са никак обнадеждаващи за Нетаняху.
Стартирането на четиримесечната предизборна кампания даде началото на детайлно вглеждане в настроенията на избирателите. Вестник "Маарив" публикува данни от обществено допитване, според които лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Ехуд Барак би спечелил 51 на сто от гласовете. Значително по-малка е популярността на основния му противник Нетаняху, одобрението за когото е едва 41 на сто. Но до същинските избори има още много време, предупреждават политическите наблюдатели в Израел и изтъкват, че това ще бъде първата самостоятелна предизборна кампания на Барак. Той пое лидерството на Лейбъристката партия след убийството на бившия премиер Ицхак Рабин през 1995 г. и след като Шимон Перес загуби изборите през 1996 г. Тогава серия от самоубийствени атентати дискредитираха умерената позиция на Перес спрямо палестинците и изведоха на преден план хардлайнера Бенямин Нетаняху, лидер на "Ликуд".
Съществува още една политическа фигура, която ще играе съществена роля на предстоящите избори - бившият военен Амнон Липкин-Шахак. Амбицията му е да заеме "средата" между израелските леви и десни и според същото допитване той би изпреварил Нетаняху с около 20 пункта. Претендентът бе обвинен отдясно, че симпатизира на левите. Опозицията категорично го нарече неопитен политик, недостоен за наследството на убития Ицхак Рабин. Израелците обаче са твърде склонни да подкрепят центристка политическа сила. Проучване на университета в Тел Авив сочи, че близо половината от възрастното население подкрепя идеята за създаването на центристки блок. Според социолозите това се дължи на разочарованието от фрагментацията на политическите партии, а една центристка формация би породила положителни очаквания. Липкин-Шахак започна подготовката за учредяването на новата партия със серия от преговори с Дан Меридор, бивш финансов министър, отцепил се от управляващата партия "Ликуд". Засега остава неизяснен въпросът кой ще бъде лидер на новата формация.
Наблюдателите в Израел отбелязват, че през дългогодишната си армейска кариера Амнон Липкин-Шахак не е останал встрани от мирния процес. След подписването на временното споразумение от Осло през 1993 г. Липкин-Шахак бе назначен от Ицхак Рабин да води първите израелско-палестински преговори, т.е. той не може да бъде упрекнат в невежество по отношение на палестинския проблем. Преди всичко обаче дебютантът трябва да заеме определено становище и да излезе агресивно на обществената сцена, преди да може да се прогнозира бъдещето му, предупредиха неговите критици.
В настоящия момент начело на политическата ранглиста са дясната партия "Ликуд" и опозиционната Лейбъристка партия. Но за повечето избиратели разликите в концепциите на двата гиганта са леко неясни. Още повече че в предстоящата предизборна надпревара играта на политиците и опитите за засилване на позициите излязоха извън собствените им партии. Ехуд Барак започна усилено да ухажва политици от целия политически спектър и вече получи радушен отговор от бившия външен министър Давид Леви. Другият популярен дует Липкин-Шахак и Дан Меридор ще набере скорост, но двамата първо трябва да изяснят помежду си въпроса с лидерството. Още по-надясно стоят неоформеното множество от съветски имигранти, неясни теоретици и всякакви други. Според израелската преса политическата ситуация в страната е хаотична поради липсата на ясни ориентири. Всеки може да се комбинира с всеки по силата на парадокса, че вместо да обединява, идеологията е започнала да дезинтегрира политическото пространство. Резултатът от политическия кадрил в Израел продължава да бъде трудно предвидим, а това означава, че съдбата на близкоизточния мирен процес ще продължава да бъде неясна.
Накратко
До края на януари трябва да бъдат готови актуализираните оценки на "Фармация" - Дупница, и "Антибиотик" - Разград, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Новите оценки са необходими заради искането на Дойчебанк, която финансира избрания купувач на фармацевтичните заводи "Балканфарма", за намаляване на договорената цена за мажоритарните пакети от "Фармация" и "Антибиотик". "Искането на Дойчебанк е за доста чувствително намаление, което засега не можем да приемем, докато не видим дали има някакво основание заради новите оценки на заводите", заяви Желязков.
През изминалата седмица Агенцията за приватизация сключи договора за приватизацията на 18.1% от капитала на "Електростарт" АД, Вършец, с работническо-мениджърското дружество "Електростарт 96" АД. Приватизираното предприятие произвежда и търгува с електрическо оборудване. Цената на миноритарния пакет е 288 888 долара. Купувачът е платил 10% от сумата в брой, а останалата част ще изплаща на девет равни вноски в продължение на десет години при едногодишен гратисен период. Новият собственик ще плати цената наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации и инвестиционни бонове.
Приватизационните договори за "Промет" с купувач "Нева холдинг" и за "Свилоза" с купувач консорциумът А.Р.У.С. са парафирани и ще бъдат разгледани на заседание на надзорния съвет на Агенцията за приватизация на 13 януари, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Надзорът на Агенцията за приватизация в края на миналата година утвърди проектодоговора за продажбата на 54% от капитала на завода за ветеринарни лекарства "Биовет" - Пещера, на американската компания "Ай Си Ен фармасютикъл" (ICN Pharmaceutical). Цената на сделката е 13.607 млн. долара, като тя ще бъде платена в брой на две вноски на 7 и 23 април 1999 г. Купувачът освен това се ангажира да инвестира най-малко 10 млн. долара през следващите пет години. Официалното разрешение за четиримесечно отлагане на плащане по приватизационна сделка е прецедент в историята на АП. "Причината е, че Ай Си Ен е публична компания, която в момента подлежи на проверка от американската комисия по ценни книжа и затова не може да прави разходи преди края на март 1999 г.", обясни новата политика на агенцията Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. "Другата причина за забавянето на вноските е, че Ай Си Ен през тази година е направила прекалено много разходи в Източна Европа (!? - б.а.)", допълни аргументите си Дюлгеров. Приватизационният договор с Ай Си Ен се очаква скоро да бъде подписан, но до окончателното издължаване на Ай Си Ен на 23 април АП няма да даде официално нареждане до Централния депозитар за прехвърляне на мажоритарния пакет от "Биовет" на новия собственик. Според Асен Дюлгеров задължението на Ай Си Ен към АП е обезпечено с корпоративна гаранция (неотменяема гаранция за плащане, издадена от небанкова институция), която американската компания е издала сама на себе си. "Документът е в агенцията, имаме всички основания да смятаме, че купувачът ще плати", каза по този повод Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Турската компания "Ердемир" дава последна надежда за "Кремиковци"
В края на миналата седмица в София пристигнаха представители на турската компания "Ердемир", които искат да водят преговори за евентуалната покупка на металургичния ни гигант "Кремиковци". Според добре информирани източници турската фирма е предложила да купи предприятието за 1 долар, като е готова и да поеме ангажименти за значителни инвестиции през следващите седем години. Според източници, близки до стоманодобивния комбинат, в офертата си "Ердемир" отказват да поемат почти всички задължения на "Кремиковци" с изключение на краткосрочните, които са в размер на около 10 млн. долара и могат да се покрият с натрупаните в дружеството запаси. Все още няма окончателни данни за точния размер на задълженията на металургичния комбинат към края на миналата година, но за първите девет месеца те са 270 млрд. лева, а по непотвърдени данни за цялата година те ще бъдат около 500 млрд. лева. Дълготрайните активи на предприятието са над 300 млрд. лева, а активите за деветмесечието са в размер на около 580 млрд. лева. В момента "Кремиковци", което е едно от най-големите предприятия в България, изпитва най-сериозната си криза, която до голяма степен е в резултат на срива на международните пазари. Това практически прави приватизацията на предприятието почти непостижима цел.
Според консултанти по сделката задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити с главница около 80 млн. долара заедно с лихвите вече надхвърлят 100 млн. долара. За тяхното отписване има най-големи шансове, защото подобни се очаква да се дадат с поредната промяна в закона за приватизация, която чака да бъде приета от парламента на второ четене. Остават обаче задълженията към Стопанска банка, зад които стои заем от "Банк ъф Аустрия". За него Виена настоява да бъде признат за държавен дълг. Другите задълженията са 34-те млн. долара заем от Държавния фонд за реконструкция и развитие, както и заемът от Биохим в размер на около 17 млн. долара.
Друго изискване на "Ердемир" е да получат преференциални цени по доставките от Български държавни железници, Националната електрическа компания и Булгаргаз, които да се договорят преди сключването на приватизационния договор.
Обещаните 470 млн. долара инвестиции през следващите пет години няма да бъдат подкрепени с никаква гаранция. Всъщност предложението на "Ердемир" включва инвестиции по години за седемгодишен период, но приватизаторите обикновено вземат предвид като съществена част от офертата инвестициите за първите пет години. Точният им размер ще бъде уточнен с мениджмънта на "Кремиковци" и предстои да бъде преразглеждан всяка година. Като допълнение "Ердемир" ще съкрати 9000 от общо 17 000 заети в комбината.
"Офертата не е неприемлива, тя е основа за преговори, но трябва да се направи анализ на задълженията на "Кремиковци", за да се види какво може да се отпише. Купувачът е сериозна компания и затова трябва да се правят отстъпки, ако е необходимо. Ясно е, че ако се провали сделката с този купувач, предприятието отива към ликвидация", заяви изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
Според неговия предшественик Александър Съботинов, който в момента представлява консултантите от "Райфайзен инвестмънт", офертата не е окончателна. "Най-късно до края на януари, когато ще приключи одитът на "Кремиковци", очакваме да получим окончателната оферта от "Ердемир", но ще настояваме да се конкретизират най-важните параметри на офертата, колкото е възможно по-рано", каза той за "Капитал".
Ясно е, че с подобна оферта, ако изобщо се стигне до сделка, разговорите ще продължат поне половин година. В това не би имало нищо лошо, ако състоянието на "Кремиковци" беше добро. Положението на стоманодобивния комбинат обаче се влошава от ден на ден. Не са плащани заплати за декември. Заради задължения към Националния осигурителен институт сметките на "Кремиковци" бяха блокирани. По предварителни оценки на консултантите стойността на предприятието е отрицателна без шансове за скорошно оправяне.
Проблем пред договарянето с "Ердемир" може да бъде сключена сделка в края на миналата година за продажба на обособена част от ръководството на "Кремиковци" с разрешението на Агенцията за приватизация. Шефовете на металургичния комбинат са договорили продажбата на феросплавния завод на регистрираната в България (според запознати - с израелски капитали) фирма "Интерагро 1" ЕООД. Сделката е за 4 млн. долара, които трябва да бъдат платени до края на януари. Ако това не стане, ще се смята, че няма сделка. Предварително беше ясно, че посредниците от "Аткинс интернешънъл", а чрез тях и кандидат-купувачите от "Ердемир", са против продажбата на обособени части, защото така още повече се декапитализира предприятието. Така че, ако продажбата на феросплавния завод се осъществи, това може да бъде краят на разговорите с "Ердемир".
При слабите изгледи за приватизация почти невъзможна е и схемата с отделянето на потенциално печелившата дейност в едно ново дружество, където да се съсредоточи чистият стоманодобив, и постепенното закриване на останалите дейности. За тази операция по първоначални данни бяха необходими около 50 млрд. лева от бюджета. Тази субсидия практически беше възможна единствено в името на успех при приватизацията, но все пак това едва ли ще бъде възможно в условията на валутен борд. Наливането на 50 млрд. лева в "Кремиковци" едва ли ще бъде одобрено и от Международния валутен фонд.
Остава възможността дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. След това на теория има два изхода - да бъде приета оздравителна програма или пък да се пристъпи към ликвидация на предприятието. При съществуващите морално остарели мощности и при лошата пазарна конюнктура ще бъде много трудно да бъде направена оздравителна програма за следващите две-три години. Дори и това да стане, цената ще са големи съкращения на мощности и работни места. Което практически означава ликвидация.
Неприятното в случая е, че в "Кремиковци" работят близо 17 000 души. Синдикатите имат силно влияние върху тях, а предприятието е и близо до София. Разрешаването на проблема "Кремиковци" със сигурност няма да мине без стачки и протести. А те най-вероятно ще се съчетаят с повишаването на цените и със закриването на други предприятия.
Класация на БФБ за 1998 г. Фирмите, които се търгуват на борсата, дават облика на българската икономика
Апостол Апостолов, изпълнителен директор на Българска фондова борса и Централен депозитар, пред в. "Капитал"
- Основната цел на БФБ е да дава възможност на посредниците да правят бизнес без пречки от организационно естество. Затова и софтуерът, и целият механизъм трябва да бъдат достатъчно гъвкави и да покриват нуждите на пазара. До края на февруари смятаме да въведем нов борсов правилник, доколкото е възможно и да покрием нуждата на посредниците от инструментариум за реализация на сделки. Необходимо е да дадем и точна дефиниция на блоковите сделки, на пазарните поръчки, поръчки от тип "всичко или нищо". По другия важен въпрос - за размера на блоковите сделки, има предложения сега определената граница от 25 000 акции да бъде променена и ние сме склонни да обсъдим конкретните предложения. Най-важно е борсата да бъде един пазар, който си има правила и ако всички посредници искат да ги спазват и да играят по правилата, ще е чудесно.
- Промените се наложиха от нещо, което се таи вече една година. Всеки казваше "на борсата се правят манипулации, на борсата се сключват нереални сделки, оборотът на борсата е направен от кросове". За съжаление така изглеждаше и за момента продължава да е такъв пазарът. Има криза на интереса отвън, нямаме и местна подкрепа в лицето на едно развито инвестиционно общество, което да купува и да продава корпоративни ценни книжа. Борсата трябваше по някакъв начин да реагира на това. Кросовите сделки се наложиха, защото нямаше сегмент за истински блокови сделки. Мисля, че през този един месец видяхме къде е истината и подготвихме новия правилник, за който чакаме комисията да даде становище. Искрено се надявам колегите да имат търпение при въвеждането на промените в търговската система. Там, където има неточност, съвместно да я отстраним в оперативен порядък. Крайната ни цел е повечето опции, които участниците на пазара искат да реализират теоретично, да могат наистина да се реализират.
- До средата на годината бих искал да видя новия правилник в действие, подобряване на стария софтуер, увеличаване на работните места. Да дадем истинска възможност за развитие на неприсъствената търговия и по този начин общо около 60 инвестиционни посредника да имат равен достъп до пазара. Това е много съществен елемент от бизнеса на борсата. По отношение на проекта, който Американската агенция за международно развитие финансира, консултантският екип започва цялостна оценка на системата. Крайната цел е модерна система за сключване на сделки, комуникация с членовете, гаранция по сделките, приключването в депозитара, управление на риска. Това е комплекс от правила, софтуер и хардуер. Искрено се надявам да приключим 1999 г. с доста по-добра материална база като софтуер, хардуер както за борсата, така и за Централния депозитар.
Съществена цел е привличането на повече предприятия на официалния пазар. Регистрирането на официалния пазар означава разширяване на разкриването на информация от предприятията и съответно постигане на реална и справедлива пазарна цена. Постепенно на свободния пазар ще си останат предприятията с по-малки възможности за разкриване на информация, с по-малко изисквания за отчетността, която те трябва да дават пред инвеститорите. Но тези, които истински правят пазара, трябва да се търгуват на регистрирания пазар и ние ще положим усилия да убедим самите предприятия, да убедим и държавните органи, които реализират процеса на приватизация, че мястото им е на борсата. Не мисля, че изявлението "нека борсата заработи добре, тогава ще пуснем предприятия" е адекватно. Какво значи борсата да заработи добре? Най-малко самата борса е основната причина за ниските обеми в момента.
- Искрено се надявам, че няма да стигнем до тази ситуация - просто тогава усилията ни ще се окажат напразни. Борсата е пазар, пазарът ще работи добре, ако има съвместни усилия на тези, които предлагат акции, и на тези, които купуват. Мисля, че борсата ще бъде удачното място, където могат да бъдат пуснати пакети акции от БТК и някои от добрите български банки. Това ще даде шанс за развитие на една спонсорирана програма за неспонсорирани депозитарни разписки, които да се търгуват след това в Ню Йорк или в Лондон. Това направиха страни като Словения и Хърватско, след което всички западни инвеститори признаха местните фондови борси. Като система тези борси не са много по-добри от нашата.
Освен нашите усилия да направим системата добра ние влизаме и в една необичайна роля - трябва да убеждаваме и обучаваме емитентите - защо има смисъл да стават публични дружества, да се обясни какъв е интересът от това, как може да се подходи съвсем различно към кредитирането на бизнес. Става дума най-вече да убедим хората във възможността да съберат евтин капитал чрез борсата, а не банков кредит, който ще е с лихва ОЛП плюс десет например. Имаме минимум 15 добри български предприятия, които могат да дадат имиджа на този пазар. Далече сме от мисълта, че в България регистрираните компании ще бъдат хиляди. В Унгария са почнали с 15-20, в момента са 100. Нищо лошо няма да приключим годината с 30-40 регистрирани компании, това ще е голяма крачка напред, защото това са фирмите, които дават облика на българската икономика на този етап.
- В общата криза страната ни даде възможност на чужденците да почувстват предимствата на валутния борд. Тези, които не се уплашиха от голямата криза в Русия и задържаха пакетите си, сега са определено на плюс заради големите приходи, които реализираха първата половина на годината. Тези, които се уплашиха септември-октомври и закриха позициите си в български ценни книжа, определено загубиха. Някои чужди банки приеха програми за неспонсорирани глобални депозитарни разписки, т.е. те купуват за свои клиенти 1000 или 2000 акции и търгуват след това с тези разписки извън страната, но целият сетълмент на собствеността става в нашата страна, реализацията на сделката става тук, на нашия пазар. Хубавото е, че такива инвеститори останаха, те откриха страната ни, тя остава във фокуса на техния инвестиционен интерес, но все още това са първите стъпки. Хиляда-две хиляди акции не са този обем, който би задоволил един институционален инвеститор. Надявам се, че резултатите и инфраструктурата ще доведат повече от тези хора да правят бизнес тук.
Косовският възел продължи да се заплита
Косово посрещна новата година с автоматична стрелба. Точно в полунощ по улиците на Прищина, столицата на опустошената югославска провинция, прозвуча пукотевица, която обаче нямаше нищо общо с военните действия - така по традиция бе отбелязан настъпващият празник. Жителите на размирната провинция имаха основание да празнуват заради примирието, обявено от Армията за освобождение на Косово (АОК) и югославските сили за сигурност. По добре познатия от събитията в Босна сценарий и в Косово започна редуването на временни примирия, подновяване на огъня и съчетаването им с безплодните усилия на международната общност да овладее конфликта. И новогодишното примирие бе поредният краткотраен епизод от напъните на косовските сепаратисти да се отцепят от Югославия - нещо абсурдно според официален Белград. В новогодишното си послание югопрезидентът Слободан Милошевич категорично заяви, че страната му няма да приеме това, което Западът нарича "независимост на Косово". По принцип и международната общност отхвърли възможността за създаването на независимо Косово и бе възприета идеята за въвеждането на широка автономия в провинцията.
"Примирието в Косово продължава, но все още не може да се говори за траен мир" - с такива заглавия бяха пълни международните хроники в началото на годината. Не бяха малко и лошите пророци, които предвидиха, че тази година ще бъде по-тежка от миналата. Според Феми Агани, един от изтъкнатите албански политици в Косово, в провинцията ще избухнат нови ожесточени кръвопролития, ако конфликтът не бъде решен трайно. Сръбският премиер Мирко Мариянович не остана длъжен и предупреди етническите албанци, че "съюзните правителство и парламент, а и цялата нация са готови да защитят суверенитета и целостта на страната". Самият Милошевич подчерта, че "откъсването на Косово е против волята на народа" и че настоящата година ще бъде посветена на запазване целостта на СР Югославия. "Въпреки империалистическите амбиции на великите сили Югославия ще превъзмогне злото, което я заплашва и ще влезе в следващия век с достойнството, което заслужава", окуражи сънародниците си Милошевич.
Към общия хор се присъедини и френският министър на отбраната Ален Ришар, под чието командване се намират силите за бърза намеса на НАТО, разположени в Македония. Той прогнозира, че до пролетта ще стане ясно дали нещата клонят към война, или пък ще бъде сключен траен мир. Френският военен министър нарече АОК "главен дестабилизиращ фактор" и доразви тезата си, че в случай на война силите за бърза намеса трябва да изтеглят всички наблюдатели от Косово. За да се избегне обаче подобно развитие на нещата, според Ришар трябва да бъде попречено на косовските бунтовници да установят контрол върху провинцията. За целта трябва да бъде отрязана задграничната финансова помощ за АОК и ако се наложи, да бъдат нанесени въздушни удари върху базите на сепаратистите. Тази трактовка е доста любопитна, като се има предвид твърде негативното отношение на Запада към Милошевич.
Самото признание, че югославският лидер не е единствената злина, прозвуча като сигнал или опит за относително обективна оценка на кризата в Косово. Но за кратко. Липсата на ясни критерии, единен подход и в крайна сметка на обща позиция сред миротворците по отношение на косовския проблем проличаха ясно от последвалите опровержения. Генерал Уесли Кларк, командващ силите на НАТО в Европа, оспори твърденията на колегата си Ришар и заяви, че според него Белград е виновен за кръвопролитията в Косово и последвалите нарушения на примирието. Генералът обвини сърбите в нелоялност към споразуменията им с НАТО и отново припомни идеята на президента Клинтън, че за да има мир в Косово, Милошевич трябва да бъде отстранен от поста си. И за да се аргументира, Кларк направи поредната мрачна прогноза, че се задава широкомащабна гражданска война в сръбската провинция.
В същото време в съседна Македония продължиха да нарастват страховете от евентуално усложняване на обстановката отвъд северната граница. Белград обяви, че разполагането на силите на НАТО в Македония са враждебен акт и директно обвини македонското правителство в недобросъседство. Към засилващото се напрежение се прибавиха и опасенията, че при евентуално участие на натовските части в спасителни операции на територията на съседна Югославия Македония ще се окаже замесена в конфликт, в който Скопие със сигурност не желае да участва. Точно затова Ален Ришар посети македонската столица - за да успокои духовете и да обяви конкретните срокове, в които силите за бърза намеса ще бъдат окончателно окомплектовани. Със сигурност имаше нужда от подобно успокоение, защото Белград нанесе следващия си удар, като обвини западните държави, че искат да разположат въоръжени части на територията на Косово. Тази идея всъщност принадлежи на косовските албанци, а сръбските власти се възползваха от нея, за да подемат поредната си пропагандна офанзива. В момента в размирната провинция има над 500 невъоръжени наблюдатели на ОССЕ и засега не се предвижда въвеждането на армейски подразделения, подчертаха дипломатически източници. Въпреки това обаче бе намекнато, че трябва да се търси вариант, с който да се попречи на Милошевич да употребява сила в Косово.
Визирайки силите за бърза намеса, президентът заплаши, че ще атукува всички чуждестранни войски, които навлязат на територията на страната. Появиха се обаче някои твърдения, според които Милошевич ще търпи чуждоземно военно присъствие дотогава, докато международните сили озаптяват албанските сепаратисти. Тази версия бе отречена официално от югоправителството, което се позова на собствените си въоръжени сили, които вече били доказали, че могат да се справят с АОК. Сякаш в потвърждение на това Държавният департамент на САЩ съобщи, че част от сръбските войски, които се оттеглиха от Косово през октомври миналата година, тихомълком отново са били пратени в Косово. Именно тези подразделения избили над 20 албански сепаратисти в края на декември.
Междувременно стартира нова инициатива за започване на преговори. Политическият представител на АОК Адем Демачи изяви желание да се срещне с лидерите на етническите албанци в Косово, за да изработят стратегия за мирно решаване на кризата. Готовност за включване в инициативата изразиха и албански официални представители и дори се заговори за серия от срещи на косовските албанци с албанския президент Реджеп Мейдани, с премиера Пандели Майко и с външния министър Паскал Мило. Основната идея е да се синхронизират становищата на АОК и Демократичната лига на Косово, най-голямата албанска политическа партия, чийто лидер Ибрахим Ругова е против методите на сепаратистите. Франция и НАТО подкрепиха идеята за преговори, подчертавайки, че това е един от последните шансове за избягване на ескалация на конфликта. Източници от Брюксел изразиха опасенията си, че мисията на наблюдателите на ОССЕ е пред провал и че АОК и Милошевич се готвят отново да подновят военните действия. Сигнал за това били реформите в генералния щаб на югоармията, целящи засилване ролята на хардлайнерите. Преговорите биха спасили международната общност от неприятната ситуация, в която тя не би имала възможност да въздейства на АОК.
В Брюксел добре знаят, че сърбите са лесна цел за въздушна атака, докато бойците на АОК са неоткриваеми, когато се смесят с местното население. Затова основният проблем ще бъде включването и на крайните сепаратисти, и на умерените представители на етническите албанци в общ екип за преговори с югославското правителство. Френският пратеник за Косово Жак Хънтзингер започна кампания за уреждане на срещи между представители на умерените и крайните албански формирования, а в същото време американският посредник Кристофър Хил поднови разговорите с официален Белград. Ако Хънтзингер успее, новосформираното общо албанско представителство ще уговаря следващите ходове с контактната група за бивша Югославия.
Това гласят последните планове за поетапно уреждане на конфликта. Но само ако двете страни не използват продължаващото примирие за подготовка на следваща военна офанзива.
Купувачите често поемат неизпълними ангажименти
Кристиан Беднар, консултант по следприватизационен контрол, пред в. "Капитал"
- Целта беше да подпомагам специализираните отдели за следприватизационен контрол. Например превеждахме германски типови приватизационни договори, за да изясним основните положения и да получим основа за дискусия. Видях много предприятия, които имат сериозни икономически проблеми, и се оказва, че трудно могат да изпълнят следприватизационните си задължения към продавача. На базата на опита ми в Германия много важен аспект се оказа необходимостта от разкриване на сделките, направени с криминални намерения. От тази гледна точка контролът и последващата обработка на договорите впоследствие се оказа нещо много съществено, за да се осигурят доказателства за прокуратурата.
- В Германия двете юридически лица - купувач и приватизирано дружество, бяха ясно разграничени, но все пак ако трябваше да се наказва купувачът, на практика се засягаше приватизираното дружество. Другата разлика с българските договори е в клаузата за препродажба на придобитите акции за определен период след сделката. В Германия тя е много по-практична от формулировките в България. Тук обикновено в договорите се записва, че при нарушение на клаузата се разтрогва договорът, а в Германия се търсеха други възможности. Първоначално прехвърлянето на дялове беше забранявано дословно в приватизационните договори, но забраната нямаше действие чисто юридически, защото липсваше законова основа. В самия договор не беше определяна санкция и тази клауза оставаше безсмислена. По-късно се научихме да включваме спекулационни клаузи, според които се разрешаваше продажбата, но ако това стане в период от три години от сключването на договора, 80% от реализираната допълнителна печалба да бъдат превеждани на продавача (приватизиращия орган), а ако това стане след първите три години - държавата получава само 50%.
- Всъщност няма значение как са формулирани инвестиционните клаузи, защото достигането на хигиенните изисквания на ЕС например е свързано с много големи разходи. В крайна сметка от гледна точка на възможността за реализация на претенциите на продавача и на практичността на тези формулировки не бих посъветвал това да се прави. За мен би било трудно да формулирам клаузата за санкцията в договора, ако купувачът не изпълни ангажимента. Подобни промени трябва да са най-вече резултат от преговорите между продавача и купувача, за да могат да се предложат практически решения.
- Има въпроси, за които би могъл да отговаря един отдел за следприватизационен контрол. Особено като се имат предвид случаите на корупция. Заслужава си обаче да се помисли доколко самите приватизатори трябва да бъдат включвани в подобни отдели. Лично аз смятам, че може да се породят проблеми, защото вече я няма независимостта. От тази гледна точка е добре този, който контролира, да остане настрана от изготвянето на клаузите в приватизационния договор. Това е нож с две остриета обаче: да остана независим или да помогна да се избегнат грешките и по този начин да увелича ефективността на приватизационния договор. Но не намирам нищо лошо, ако отделът за следприватизационен контрол, при гарантирана независимост, даде становището си за формулировките в договора.
- Често повтаряща се грешка тук е приватизацията на юруш. В еуфорията се дават обещания, поемат се ангажименти, които са трудно изпълними. В такива случаи според мен трябва да се разглеждат възможностите на купувача да заплати покупната цена и да спази ангажиментите си за инвестиции. Имам предвид продажбите на работническо-мениджърски дружества, които все още се правят.
- В Източна Германия около 30-40% от купувачите бяха мениджърски дружества. Те винаги финансираха инвестициите и покупната цена от паричните потоци на предприятието. Поради това по-голямата част от тях фалираха. Причината не беше само липсата на финансови средства, а и слабият мениджмънт или в някои случаи общите икономически условия - например прекъсването на връзката с Русия (бивша СССР). Следприватизационният контрол в Германия се опитваше поне да удължи съществуването на тези предприятия, ако налице няма лош умисъл. В някои случаи се отпускаха кредити в размер на стотици хиляди марки, преди което се разглеждаше предприятието, за да се установи причината за тежкото му моментно състояние. Искахме да избегнем опасността предприятия да фалират поради липсата на достатъчна финансова помощ, при условие че ръководството на предприятието беше добро и имаше шансове продукцията му да се реализира. Това за съжаление може да се прави само когато човек има на разположение много пари.
Варненската корабостроителница остава държавна засега
Приватизационна сделка за варненската корабостроителница няма да има, ако не бъде договорено разсрочване на необслужваното задължение на предприятието към Експресбанк, съобщи добре осведомен източник от Варна. По тази причина корабостроителницата засега ще остане държавна, независимо от прогнозите на източници, близки до работническо-мениджърското дружество на предприятието, според които сделката трябваше да бъде сключена до края на миналата година.
Преструктурирането на дълговете на корабостроителницата е поставено като условие за бъдещите инвестиции във варненската корабостроителница от страна на "Европа капитал мениджмънт" (Europa Capital Management, ECM - компания с основен акционер Европейската банка за възстановяване и развитие, която инвестира в миноритарни пакети от частни предприятия чрез увеличаване на капитала им). От своя страна посредникът по продажбата на корабостроителницата Ди Еф Си (DFC) е поставил като условие за сделката купувачът да осигури финансиране на дейността на дружеството. Според шефа на Ди Еф Си Анджей Шафернакер финансирането от ECM е единственият начин за оцеляването на предприятието при влошената конюнктура на пазара на морски кораби.
Дългът на корабостроителницата към Експресбанк е в размер на 14.5 млн. долара, от които банката може да разсрочи 6 млн. долара, без да се влоши капиталовата й адекватност. С поемането и евентуалното разсрочване на останалия дълг от 8.5 млн. долара се очакваше да се ангажира държавата. Разсрочването на дълга към Експресбанк обаче е невъзможно засега, защото финансовият министър Муравей Радев не се е съгласил в края на миналата година на схема, в която Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) да поеме част от този дълг, за да може институцията да не наруши законовите изисквания за капиталова адекватност на банките. Това е станало повод за разногласия между Муравей Радев и промишления министър Александър Божков, защото вицепремиерът е основен поддръжник на сделката с единствения кандидат за предприятието - работническо-мениджърското дружество "Варненска корабостроителница инвест" АД.
"По въпроса с поемането от държавата на дълга към Експресбанк засега наистина няма решение", заяви по този повод Тодор Палазов, шеф на ДФРР. Според него вероятно ще има и нови преговори, но в тях вече няма да е възможно дългът на корабостроителницата към Експресбанк да бъде поет от ДФРР, защото от началото на тази година фондът е закрит и досега раздадените от него кредити преминават в общата категория държавни вземания. От друга страна, не е ясно какво все пак е попречило да се прехвърли дългът на Експресбанк към ДФРР, след като абсолютно същата схема е била приложена в края на миналата година с Пощенска банка за необслужвано задължение на корабостроителницата в размер на близо 10 млн. долара. "От 1 януари Пощенска банка не е страна по договора за кредит с корабостроителницата. Предприятието трябва да изплати дължимата сума на ДФРР за срок от шест години на десет равни шестмесечни вноски и с една година гратисен период", каза Тодор Палазов.
"Предвидено е евентуалното бъдещо финансиране на в арненската корабостроителница от "Европа капитал мениджмънт" чрез увеличаване на капитала на дружеството с 3 млн. долара, а при необходимост ще има и втора капиталова инжекция от 3 млн. долара. Освен това ще се ангажираме да помогнем за договарянето на 25 млн. долара оборотно финансиране от международни и български банки", каза Владимир Каролев, главен мениджър на ЕCM - Български постприватизационен фонд. Според него е възможно корабостроителницата да получи финансиране и от "България холдинг" или от новия собственик на мажоритарния пакет акции на "България" - германската застрахователна компания "Алианц". "Водени са предварителни разговори с ръководството на "България" по този въпрос. Бившият приватизационен фонд "България" вече има 18% от капитала на корабостроителницата по линия на масовата приватизация, така че те едва ли биха останали безучастни към бъдещето на предприятието", заяви Каролев.
АП създава работа за чиновниците от следприватизационния контрол
На последното си заседание за миналата година надзорният съвет на Агенцията за приватизация прие Ред за разглеждане на искания за сключване на допълнителни споразумения към подписани приватизационни договори. С него де факто се официализира практиката на приватизиращите ведомства да намаляват и опрощават договорени при сключването на сделките ангажименти на купувачите. Възможно е обаче на заседанието си през тази седмица надзорът на АП да реши да преразгледа правилата. С приемането на документа приватизаторите в АП ще продължат да включват в договорите безсмислени следприватизационни ангажименти за инвестиции и работни места в противоречие с очакванията за нормално пазарно поведение на купувачите, а след това пък ще променят споразуменията чрез сложна процедура и повторни преговори. Така ще бъдат постигнати две цели. От една страна, ще се създават затруднения за бъдещите собственици при управлението на предприятията им, а от друга, ще се създава работа за чиновниците от агенцията. За сравнение - в повечето източноевропейски страни (където раздържавяването отдавна е приключило) следприватизационният контрол цели по-скоро да помага на купувачите да изправят предприятията на крака, отколкото да им създава излишни поводи за преговори с държавните институции. Другата разлика с българската практика е, че в останалите страни следприватизационният контрол нерядко има за цел да открива закононарушения и корупция, които са били допуснати в процеса на приватизацията. При нас функциите така са преплетени, че държавните служители, за които има потенциална възможност да са корумпирани, сами проверяват сделките си.
По думите на Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, в агенцията има висящи искания за промяна на параметрите по 23 приватизационни сделки. В повечето случаи купувачите настояват за намаляване на инвестициите, като се позовават на влошаване на пазарната конюнктура в съответния отрасъл. Според запознати исканията всъщност са повече, но не са предявени официално или пък купувачите са получили негласно разрешение временно да разсрочат изпълнението на ангажиментите си. В промишленото министерство молбите за намаляване или опрощаване на следприватизационни ангажименти са повече от 80 и за удовлетворяването им се чака принципно разрешение от зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова.
Според правилата на АП решенията за преразглеждане на приватизационни договори ще се предлагат от отдела по следприватизационен контрол и ще се утвърждават от изпълнителния директор на ведомството. Случаите, които не се обхващат от правилата (например исканията от РМД за ново разсрочване на вноските им), ще се разглеждат от надзорния съвет на агенцията.
В документа се предвижда купувачите да могат да искат не повече от едно допълнително споразумение за бъдещите инвестиции и програмата за трудова заетост. Параметрите освен това могат да се променят до определени граници. За да не се предизвиква недоволството на неуспелите кандидати по преразгледаните сделки, след намаляването на ангажименти общата оценка на офертата на купувача не трябва да пада под тази на втория в класацията при сключването на приватизационната сделка. Освен това според правилата АП няма да удовлетворява искания на купувачите за намаляване или разсрочване на плащанията по приватизационните сделки, но ще допуска промяна в съотношението и вида на платежните средства.
Купувачът ще има право с разрешение от АП да нарушава и традиционната за приватизационните договори забрана за препродажба на придобитите акции. Това обаче ще може да става само в случай, че новият собственик е изпълнил всички други поети ангажименти. Той освен това трябва да осигури споразумение между новия купувач и АП, с което да гарантира продължение на изпълнението на сключения приватизационен договор.
"Деу" отново иска да преговаря за "Химко"
"Деу" като участник в консорциум с други компании отново проявява интерес към "Химко", съобщи през изминалата седмица за "Капитал" изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. "Мисля, че този път корейците са много сериозни. Другите участници в консорциума вероятно ще бъдат европейски компании", допълни Желязков. Той каза още, че екип на "Деу" е разговарял с представители на АП за възможната приватизация на "Химко" в последните работни дни на миналата година.
"Представители на "Деу" идваха в "Химко" малко преди Нова година за около два часа, преди да отидат в АП, но не изразиха нищо ново като намерение", коментира пред "Капитал" Румен Костов, директор по производствените и търговските въпроси на врачанския завод. Според него цените на торовите пазари в момента са най-ниски за последните десет години и затова е вероятно да се появи реален инвеститорски интерес към "Химко", когато има по-добра конюнктура на пазара.
По-пазарната логика обаче е, че след като цената на "Химко" беше намалена драстично за една година, а пазарът на торове в момента е на изключително ниско ниво, моментът за купуване на завода е точно сега, докато пазарът на торове все още не е започнал да се качва. През изминалата година АП вече обяви неофициално, че е готова да продаде "Химко" срещу символична цена от един лев или долар и поемане на задълженията. Според запознати обаче същинската пречка при евентуална сделка за "Химко" се очаква да бъде искане на "Деу" да избегне посредничеството на Булгаргаз при доставката на природен газ и да се договори директно с "Газпром" за цените на суровината. Такова условие вече поставя избраният купувач на Агрополихим "Норск хидро", който продължава без особен напредък да преговаря с Булгаргаз и да настоява проблемът да се решава на правителствено равнище.
Несъответствието между относително ниската международна цена на карбамида - под 70 долара за тон, и високата цена на природния газ - 167 000 лева за куб.м (без ДДС), е основната причина за загубите на "Химко". В официалното съобщение на пресцентъра на "Химко" за бизнеспрограмата за 1999 г. пише: "заводът ще работи с планирана загуба, но с осигурени парични потоци", без да се посочва точно в какъв размер е очакваната загуба. Планираните приходи от продажби са в размер на 36.6 млн. долара. Основната насока в програмата на "Химко" за тази година е да продава торове предимно на българския пазар и за съседните страни и да се въздържа от неизгоден износ за Русия и азиатските страни. В момента в завода работи само една карбамидна линия, която представлява едва 12.5% от общия капацитет.
"Ямболен" може да спре изцяло от тази седмица
"Още на първото заседание на борда на директорите на "Ямболен" в началото на тази седмица смятам да поискам цялостно спиране на производството в завода", каза за "Капитал" изпълнителният му директор Димитър Божанов. По-рано миналата седмица ръководството на завода обяви, че ще бъде закрита една от губещите инсталации за производство на диметилтресталат, от което се очакваше да бъдат съкратени 130 работници. Според изпълнителния директор причината за промяната на намеренията за искането напълно да спре производството са първоначалните финансови резултати за 1998 г., които са значително под най-песимистичните предварителни очаквания. Основните причини за финансовия колапс на предприятието според ръководството му е навлизането на значително по-евтини азиатски полиестерни влакна и коприни на международните пазари. Интерес към продукцията на завода има поради нейното сравнително високо качество, но клиентите настояват за цени, съобразени с тези на международните пазари, което означава продажба значително под себестойността на продукцията.
За 1997 г. предприятието е успяло да изплати голяма част от кредитите и дори да регистрира печалба, но заради резултатите от миналата година дружеството продължава да бъде в режим на финансова изолация.
Според изпълнителния директор спирането на завода може да бъде решено още на 12 януари, което е само един ден преди определената среща на представители на Агенцията за приватизация, Министерството на финансите, ръководството на завода и посредника по приватизацията на фирмата - английската консултантска фирма "Рес и ко" (Res&Co). Срещата е свикана по искане на шефовете на завода с цел обсъждане на спешни мерки за преодоляване на тежкото финансово положение на предприятието. Според съвета на директорите само бърза приватизация или обявяване на ликвидация може да спаси положението в предприятието.
Единствената подадена досега оферта за мажоритарния пакет акции на "Ямболен" е на мениджърския екип "Ямболен финанс". Екипът е разработил и програма за преструктуриране и възстановяване на производството. Според Божанов, който освен директор на държавното предприятие е и в управлението на "Ямболен финанс", купувачът има осигурено финансиране на програмата. "Засега не искам да коментирам детайли по тази програма, тъй като от нея може да се възползват други заинтересовани страни", каза Божанов.
Според изпълнителния директор забавянето на раздържавяването от страна на приватизационния посредник също е утежнило положението на "Ямболен". Той допълни, че за него е непонятно обстоятелството, че след приключването на срока за подаване на оферти за мажоритарния пакет от предприятието на 15 октомври миналата година все още няма официално становище на "Рес и Ко".
Накратко
Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество "Тунджа-97" АД сключиха договора за продажбата на 67% от капитала на "Тунджа" ЕАД, Ямбол. Предприятието е производител на памучни изделия. Стойността на сделката е в размер на 1.05 млн. долара, от които купувачът е платил 10% в брой, а остатъкът от сумата ще бъде издължен на равни вноски през следващите десет години след едногодишен гратисен период. Според споразумението 45% от разсроченото плащане ще бъде издължено в брой, а 55% в книжа по държавния дълг и в инвестиционни бонове. Новият собственик се е ангажирал да направи инвестиции в размер на 276 471 долара за срок от три години.
Агенцията за приватизация продаде 73% от капитала на "Сортови семена" ЕАД, Стара Загора, на работническо-мениджърското дружество "Сортови семена - Тракия" АД. Предприятието произвежда посадъчен материал за вътрешния пазар. Договорът за пакета е на стойност 2.38 млн. германски марки, което прави цена от 11.7 марки на акция. Купувачът е внесъл 10% от сумата в брой, а 90% ще изплаща наполовина в брой и наполовина в дългови книжа и инвестиционни бонове. Той ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане с едногодишен гратисен период. Работническо-мениджърското дружество е поело задължението да инвестира 638.5 млн. лева през следващите три години.
Агенцията за приватизация сключи с работническо-мениджърското дружество "Напорни тръби - 98" АД договор за продажбата на 60% от капитала на "Напорни тръби" АД, Русе. Предприятието произвежда бетонни тръби и стълбове. Цената на мажоритарния пакет е 783 хил. долара, от които купувачът е внесъл 10% в брой. Останалата част ще бъде изплатена на девет равни годишни вноски при едногодишен гратисен период.
Бургаската корабостроителница създаде смесено дружество с канадска фирма
"Бургаски корабостроителници" ЕАД регистрира в края на миналата година смесено дружество с "Либерти груп" - канадска фирма, създадена с руски капитали. Новият джойнт венчър е регистриран в България се казва "Либерти металс груп" и е с капитал малко над 4 млрд. лв. Според регистрацията му предметът на дейност включва преработка на черни и цветни метали и нарязване на стари кораби за скрап. Шефовете на "Либерти металс груп" според запознати преди време са притежавали фирма в Русия, която се е занимавала именно с нарязване на стари кораби за скрап.
Според добре осведомен източник смесеното дружество е било регистрирано с натиска на промишленото министерство. Според запознати информацията за създаването на джойнт венчъра е предизвикала отдръпването на и без това малкото чуждестранни инвеститори, които са проявявали някакъв интерес за участие в приватизацията на Бургаската корабостроителница.
Държавното предприятие притежава 30% от капитала на "Либерти металс груп", като с разрешение на Министерството на промишлеността участва в смесеното дружество с апортна вноска на активи. Според запознати става дума за линии за транспортиране на стари кораби, които нямат отношение към основната дейност на корабостроителницата. Апортираните активи не са извадени от капитала на предприятието, а само се ползват от новото дружество. Въпреки че де факто няма декапитализиране на предприятието, неяснотите около поетите ангажименти от страна на държавната фирма очевидно са били достатъчни за инвеститорите да загубят интерес.
Бургаската корабостроителница беше пусната за приватизация в началото на лятото на миналата година, но до крайната дата не беше подадена нито една оферта. Тогава Ди Еф Си, посредник по продажбата на предприятието, обяви, че ще преговаря със заявилите интерес и ще определи нов срок за оферти, когато потенциалните инвеститори преценят, че са готови да подадат оферта. Засега обаче такъв срок не е обявен.
Две международни финансови институции придобиха по 5% в "Целхарт"
Международната финансова корпорация (МФК) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) станаха акционери в "Целхарт" АД, гр. Стамболийски, след като на 22 декември общото събрание на дружеството гласува увеличение на капитала от 1 милиард лева на 1.36 млрд. лева. На събранието е взето решение капиталът да бъде увеличен под условие в полза на двете финансови институции и мажоритарния собственик на "Целхарт", турската фирма "Ъшъклар холдинг". МФК и ЕБВР ще придобият по 68 182 поименни безналични акции, т.е. по 5% от капитала на "Целхарт", а "Ъшъклар холдинг" ще придобие 227 272 акции. След увеличението делът на "Ъшъклар холдинг" в "Целхарт" ще се увеличи от 82% на почти 90%. Така миноритарните акционери и държавата, която трябва да удовлетворява реституционни претенции, остават под 1%.
Номиналът на акциите е 1000 лева, а емисионната стойност - 22 долара, преизчислени в лева по курса на БНБ към датата на общото събрание. Общата емисионна стойност, която "Ъшъклар холдинг", МФК и ЕБВР ще заплатят за акциите, е 8 млн. долара, от които 5 милиона долара ще бъдат платени от турската компания, а двете финансови институции ще инвестират по 1.5 милиона долара. До 31 август увеличението трябва да бъде внесено изцяло.
На 12 ноември миналата година "Ъшъклар холдинг", МФК и ЕБВР подписаха споразумение за инвестиции в "Целхарт" на обща стойност 44.6 милиона долара. От общите средства 15.4 млн. долара се осигуряват от ЕБВР, като сумата включва и парите в размер на 1.5 млн. долара, с които е придобит пакетът акции от увеличението. Със същата сума под форма на заем и акционерно участие участва и МФК. Останалата част от инвестициите ще бъде осигурена от мажоритарния собственик. Според заместник главния счетоводител по инвестициите в "Целхарт" Илия Кирчев първите кредити по споразумението ще бъдат усвоени през януари, а цялата инвестиция от 44.6 милиона долара ще бъде осъществена до края на 1999 г. Средствата по споразумението ще бъдат използвани за модернизиране на сегашното остаряло оборудване в "Целхарт". Целта на инвестицията е след 2000 г. експортът на "Целхарт" да възлиза на 30-35 милиона долара годишно. Основната част от производството - крафт хартия и опаковки за всички видове насипни материали - захар, брашно, цимент, химикали - ще се изнася в Турция поради постоянно нарастващото търсене там.
"Целхарт" е единственият български производител на подобна продукция. Освен за вътрешния пазар около 12% от общата продукция на завода се изнася за Кипър, Молдова, Югославия, Гърция. Основно предимство на дружеството е монополното му положение на пазара у нас и запазената марка, а недостатък - остарялото оборудване и екологичните проблеми в региона. В момента заводът работи с мощност около 40 хиляди тона годишно. Предвижда се производството след финансирането да достигне 55 хил. тона хартия и до 120 млн. броя хартиени чували. В началото на октомври 1998 "Целхарт" АД започна подписка за увеличение на капитала си чрез нова емисия от 559 607 безналични поименни акции, с което капиталът му нарасна до 1 млрд. лв. "Ъшъклар холдинг" стана мажоритарен собственик в дружеството в края на 1997 г., като изкупи предложените в първата вълна на масовата приватизация акции на "Целхарт" от четири приватизационни фонда. Според борсовите бюлетини на "Българска фондова борса - София" четирите пакета, възлизащи на 54% от капитала на хартиеното предприятие, са били изтъргувани на цена от 440.4 милиона лева, т.е. около 20 долара за акция. През септември миналата година "Ъшъклар холдинг" закупи нови 23% от капитала на "Целхарт" на търг, организиран от Агенцията за приватизация, като заплати цена от 2.1 милиона долара за пакета, или 20.7 долара за акция. Фактът, че "Ъшъклар холдинг" е заплащал по около 20 долара за акция на "Целхарт", показва, че емисионната стойност на акциите от новото увеличение на капитала е определена по пазарен механизъм.
Общи събрания
Миноритарните пакети от осем предприятия излизат на борсата
От 12 януари на "Българска фондова борса - София" започва предлагането на осем миноритарни пакета акции, собственост на държавата. Инвестиционните посредници по сделките бяха избрани от Агенцията за приватизация в края на миналата година след конкурс. Тогава бяха определени посредниците при продажбата на общо 26 миноритарни пакета. В осемте предприятия, които сега ще излязат на фондовата борса, контролните пакети са продадени, в повечето случаи чрез масовата приватизация. В повечето случаи за остатъчните държавни пакети са били обявявани търгове за продажба, но не е имало интерес.
Минималните цени, посочени в договорите на инвестиционните посредници с Агенцията за приватизация, ще могат да се намаляват с 20%, ако липсва интерес към тях в продължение на десет поредни дни. Договорите предвиждат, ако посредникът продаде пакета над обявената минимална цена, да получи премия в размер между 5 и 10% от сумата, с която е надвишил долния праг. Ако не продаде пакета по минималната цена, посредникът губи премията и близо половината от предвидената в договора комисиона. Според много от участниците на пазара посредниците ще търсят по-големите комисиони от купувачите, а не от по-високи цени, което означава, че се очаква продажбите да стават предимно в долните граници на обявените минимални цени.
Доставен е един танкер суров нефт за "Плама"
През изминалата седмица на Варненското пристанище беше разтоварен първият танкер със суров нефт за "Плама", който като количество може да послужи само за да бъдат пуснати в експлоатация инсталациите на плевенската рафинерия. Доставката на общо 18 400 тона суров нефт от Алжир беше извършена от френската фирма "Тотал". До края на януари се очакват още две карга нефт, а според представители на консорциума "Плама", регистриран в Кипър от "Норуиджиън ойл трейдинг" (Norwegian Oil Trading A.S.) и швейцарската фирма "Андре и сие" (Andre&Cie), такова количество нефт ще се получава в Плевен всеки месец.
Според ръководството на завода пускането на инсталациите в рафинерията, която не работи от почти три години, ще стане постепенно, за да се избегнат големи повреди. Според представители на завода с първите количества суров нефт ще бъде пусната в действие инсталацията за атмосферно-вакуумна дестилация. През изминалата седмица в експлоатация бяха пуснати азото-кислородната станция, водоснабдителните и пречиствателните съоръжения в рафинерията. В процес на пуск е и местната топлоелектрическа централа. Представителите на завода очакват достигане на пълна натовареност на мощностите към средата на годината. Възможностите на рафинерията се изчисляват на 1.2 млн. тона суров нефт годишно. След достигането на пълната натовареност на рафинерията ще бъдат необходими 5 карга суров нефт месечно.
"Поради малките възможности за реализация на масла ще е необходимо да търсим реализация на външни пазари, най-вече в съседните страни, Русия, Украйна, Близкия изток и Северна Африка", заявиха представители на консорциума, който е собственик на 75% от акциите на рафинерията. Годишната продукция на "Плама" може да достигне 150 хиляди тона годишно, докато потреблението на масла в страната се изчислява на около 60 хиляди тона годишно.
Накратко
За пореден път се провали продажбата на плевенското текстилно предприятие "Саня" ЕАД. В рамките на обявения срок не постъпи нито една оферта, съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация.
Агенцията за приватизация продаде на "Акционер фаворит холдинг" АД 26.34% от капитала на "Промишлена енергетика - Варна" АД, производител на парни и газови съоръжения. Цената на сделката е 272 997 долара при единична цена от 27 долара за акция. Половината от сумата вече е платена в брой, а остатъкът ще бъде внесен в срок до 30 дни от подписването на договора чрез дългосрочни книжа по държавния дълг или други законни платежни средства.
ЕТ "Кариера - Иван Сиромахов" купи 78% от капитала на "Хемус-М", Мездра, срещу 771 645 долара. Предметът на дейност на предприятието е добив и обработка на скални материали. Агенцията за приватизация и купувачът се споразумяха 30% от сумата да бъдат платени в брой до 22 януари, а 70% - до 45 работни дни от подписването на договора. Купувачът е поел задължението да инвестира 1.42 млн. долара през следващите три години.
В края на миналата година беше подписан договорът за раздържавяването на 24% от капитала на "Зора" АД, Търговище. Агенцията за приватизация и "Златица експрес холдинг" ЕООД се споразумяха за цена от 125.680 млн. лева, или близо 4 долара на акция. Купувачът е внесъл в брой 30% от сумата в деня на подписването, а остатъкът ще бъде издължен до 28 януари. Предприятието произвежда хладилни компресори и агрегати и банкова апаратура от неръждаема стомана.
Лихвите по междубанкови депозити се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата първа работна седмица за 1999 г. се понижиха, като овърнайт депозити се разменяха на 2.0-2.1 на сто годишно в петък, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 2.5-2.7 процента. В началото на седмицата лихвите бяха 3.1-3.3 и 3.5-3.6 процента съответно за овърнайт и депозити до една седмица. Основната причина за понижаването на лихвените проценти бе повишената левова ликвидност на банките. В началото на периода банките получиха около 61 милиарда лева от падежи и лихви на ДЦК, а към края на седмицата получиха и бюджетните средства за изплащането на пенсии и социални помощи. В понеделник финансовото министерство проведе аукциони за продажба на две емисии сконтови държавни ценни книжа с общ номинал 30 милиарда лева. Едната от емисиите бе тримесечна и на базата на постигната при нея доходност бе определен и основният лихвен процент. От сряда ОЛП се повиши до 5.12 на сто годишно от 5.08 процента.
Доходността на едногодишните сконтови книжа се повиши до 6.68 на сто годишно от 6.36 на предишния аукцион на 21 декември, като при номинал от 25 милиарда лева на емисията банките дадоха поръчки за общо над 32 милиарда лева. На 11 януари, понеделник, ще се проведат аукциони за продажба на тримесечна емисия сконтови ДЦК и емисия двегодишни лихвоносни ДЦК с фиксирана годишна лихва от 9 процента. Очаква се през текущата седмица лихвите да останат без особени промени, защото на пазара има много свободен левов ресурс. Според дилъри дори след като фирмите започнат да теглят левове за авансови данъчни вноски, лихвите по депозити едва ли ще се повишат.
Акциите на "Арома" ще се търгуват на официалния пазар на борсата
Акциите на фармацевтичното предприятие "Арома" АД, чийто мажоритарен пакет беше купен от "Астера холдинг" АД през 1996 г., вече ще могат да се търгуват на фондовата борса, след като проспектът за публично предлагане на акциите на дружеството беше одобрен от Комисията по ценни книжа и фондови борси в края на миналата година. Според ръководството на "Българска фондова борса - София", емитентите са изявили желание акциите на дружеството да се появят на най-високия сегмент на борсата - официалния А пазар, където има най-високи изисквания към емитентите по отношение на финансовите резултати на дружествата през последните години и разкриването на оперативна и финансова информация. Акциите на дружеството, което е един от най-големите български износители, досега не са търгувани на фондова борса. Въвеждащата офертна цена, на която ще стартира търговията след вземането на решение от съвета на директорите на борсата, е 11 560 лева за акция.
В момента "Астера холдинг" АД притежава 98.5% от капитала на дружеството. След закупуването на 67% от капитала преди две години, в началото на 1998 г. е извършено увеличение на капитала чрез непарична вноска. Вноската представлява нови машини и оборудване на обща стойност 4.8 млрд. лв., с което капиталът на "Арома" става 5.163 млрд. лв. Държавният дял след увеличението на капитала е паднал до 0.53% от капитала. В момента делът на акционерите, които са получили акции при преференциални условия и за удовлетворяване на реституционни претенции, е под 1% от капитала. "Астера холдинг" притежава и друго българско козметично предприятие - "Рубела" АД, Рудозем.
Финансовият резултат на "Арома" за 1997 г. е 5.4 млрд. лева печалба, а към 30 юни 1998 г. загубата е в размер на 873 млн. лева. Според потвърдения от комисията проспект планираната печалба за 1998 е била 6.2 млрд. лева. Възможно е обаче предвидената печалба да бъде значително по-ниска след трудностите, които изпитват износителите на руския пазар. Над 80% от износа на дружеството - пасти за зъби, козметика и парфюмерия, е насочен към Русия и страните от ОНД. Основен конкурент както на вътрешния, така и на руския пазар е пловдивската фирма "Ален мак".
Доларът продължи да се влияе от Ирак и процеса срещу Клинтън
Началото на тази година ще се помни с едно епохално събитие във финансовия свят - въвеждането на единна валута от 11 европейски страни. Така стабилността на икономиките на повечето от страните от Европейския съюз бе затвърдена. Както се очакваше обаче финансовите пазари отначало се отнесоха предпазливо към еврото и продължиха да котират долара предимно към марката, британския паунд и японската йена. Според експертите постепенно котировките на долара към еврото ще изместят на по-заден план традиционната досега търговия. Към средата на седмицата се получиха дори куриози, след като дилъри на водещи европейски банки започнаха да котират долара спрямо еврото и върху позициите, където трябва да се котира германската марка. В един момент поради тези грешки един долар бе равен на 1.1750 германски марки.
Единната европейска валута влезе в обращение от 0 часа на 1 януари. Ден преди това Европейската централна банка бе фиксирала курсовете на десет валути към еврото. Новата парична единица ще се използва за междубанкови разплащания, а в обращение ще се появи от началото на 2002 г. В първия работен ден след новогодишните празници едно евро се търгуваше около 1.18 долара.
Въпреки шума около въвеждането на еврото вниманието на финансовия свят по света бе насочено към други две събития - новите конфликти в Ирак и процеса по отстраняване на президента Бил Клинтън. В начало на седмицата доларът се котираше около 1.66 марки и 1.18 дорала за евро. След като временното затишие в иракския конфликт бе нарушено от полети на самолети от иракската армия в забранената зона, американската валута получи подкрепа и поскъпна спрямо европейските парични единици. Котировките в средата на седмицата достигнаха 1.68 марки за долар и 1.1640 долара за евро, което е най-ниската стойност на еврото спрямо долара засега.
В четвъртък започна процесът по отстраняването на президента Клинтън. Той е обвинен в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието и ако конгресът успее да докаже вината му поне по едно от обвиненията, Клинтън ще стане поредният президент след Никсън, който не е успял да изкара докрай мандата си. Той е и вторият президент след Ендрю Джаксън преди 130 години, за който тече такава процедура по отстраняване. Тези събития оказаха негативно влияние върху долара и той започна постепенно да поевтинява спрямо другите основни валути. В петък сутринта един долар бе около 1.6720 марки с тенденция към поевтиняване и 1.17 долара за евро. Според финансовите експерти обаче доларът едва ли ще поевтинее много в близките два месеца, защото през това време американският Конгрес ще заседава един път седмично по проблемите на президента, а това е дълъг срок без окончателно решение.
През седмицата японската йена бе един от хитовете на световните финансови пазари и особено в азиатския регион. Там влиянието на еврото все още не е силно, въпреки че точно дилърите от тихоокеанския регион първи в света заради часовите разлики започнаха да котират новата парична единица. Котировките достигнаха 109.45 йени за долар в Токио и около 111 йени на европейските пазари. Слуховете за възможна интервенция от страна на японското правителство за ограничаване ръста на йената стабилизираха малко долара, но според експертите това е временно и в скоро време йената може да достигне нови високи равнища спрямо японската валута.
На вътрешния пазар годината започна с лека суматоха около въвеждането на еврото. Въпреки че банките бяха подготвени за новата ситуация, в началото на седмицата нямаше никаква търговия с евро, а котировките бяха предимно на чуждите банки у нас. Нивата на лева спрямо еврото бяха много близки до фиксирания курс от 1955.83 лева и се движеха между 1955.50 и 1955.90. На тези високи нива имаше само предлагане, но никой не купуваше от новата валута. Според дилъри крайните клиенти на българския пазар остават традиционно привързани към долара и затова търговията се извършваше предимно с него. Котировките зависеха изцяло от международния пазар и се движеха от 1660 до 1680 лева през седмицата, като в петък нивата бяха около 1672 лева. Марката остана скъпа и се котираше между 999.50 и 1000 лева, а на кешовия пазар имаше котировки продава до 1010 лева.
През новата година на борсата - като през старата, само че по-зле
Единични бройки се търгуват дори от най-атрактивните български дружества
За разлика от началото на миналата година, когато брокерите на току-що отворената Българска фондова борса очакваха с оптимизъм изпълнението на многобройните обещания за активна търговия, в началото на 1999 г. настроението на участниците на пазара е далеч по-песимистично. През първите четири дни на търговия от началто на годината общият обем на сделките на всички пазари на фондовата борса беше в размер на 412 млрд лева. Повече от половината от регистрирания оборт представляваха сделки по две позиции на свободния пазар - Благоевград БТ ( на обща стойност около 138 милиона лева) и Нефтохим (за около 96 млн лв) и една на официалния пазар - "Полимери" (на обща стойност 47 млн лв). Търговията със всички останали акции на свободния пазар остана символична, със сделки на единични акции на доскоро активно търсени предприятия. За първите четири дни на седмицата например бяха изтъргувани 10 (десет) акции на пловдивското предприятие "Юрий Гагарин БТ" (едно от най-печелившите дружества в системата на тютюневия монополист "Булгартабак холдинг"). Интерсът към акциите на българския "супер блу чип" "Булгартабак холдинг" (за който оптимистите все още вярват че скоро ще се появи на борсите в Лондон или Ню Йорк) беше неколкократно по-висок - беше регистрирана сделка за 30 (тридесет) акции на цена 25 000 лева за акция.
На официалния А пазар продължават да се регистрират макар и малки сделки с акциите на девненското дружеството "Полимери". През борсата преминаха 6791 акции на цени между 6400 и 7500 лева за акция. Според брокери обаче тази забележителна активност (на фона на останалите единични сделки) идва не от голям инвеститорски интерес към самото дружество, а са резултат от предварителни договорености от времето когато цените на тези книжа бяха изкуствено вдигнати чрез симулативни сделки до нива около 40 000 лева за акция. Тогава прехвърляния на по-ниски цени бяха невъзможни поради по-строгите ограничения на движението на цените на този пазар. След освобождаването на тези цени очакванията на пазара са за постепенно спиране на тези трансфери и падане на ликвидността още повече. С акции на другото предприятие, регистрирано на официалния пазар, "Елкабел" - Бургас, няма сключвани сделки през последните три седмици.
На официалния В пазар, където отскоро се търгуват акциите на две предприятия, сделки имаше единствено с акции на Трояфарм. Общо 77 акции на цени 39 300 - 39 500 лева за акция бяха прехвърлени през борсата. Сделки с акции на другото предприятие регистрирано на този сегмент, Антибиотик - Разград, също няма сключвани през последните три седмици.
Единственият пазарен сегмент с по-активна търговия е официалният В пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове. Там търговията по традиция е на приливи и отливи и зависи най-вече от прехвърлянето на големи пакети, обикновено изкупени от инвестиционни посредници и предназначени за самите фондове. През изминалата седмица сравнително активна търговия беше регистрирана с акции на "Петрол Холдинг груп" - общо за около 18 млн лв. През първите дни на търговия на фондовата борса за тази година беше регистрирана първата, макар и символична сделка с акции на "Развитие", при която цената беше 1000 лева за акция. Сделки с акции на други дружества на този пазар - бившите фондове "Златен лев", "Мултигрупелит" и "Доверие" няма регистрирани от средата на миналия месец.
Накратко
Цените на петрола слабо се повишиха.
След непрекъснато падане през изминалата година цената на нефта леко се покачи заради спада на американските запаси от петрол. Специалистите обаче предупреждават, че е твърде рано да се говори за възстановяване и по всичко личи, че става въпрос за временно явление. Повишението е твърде слабо и марката "Брент" се търгуваше за 11.49 долара, с 3 цента по-скъпо. През последната седмица на миналата година световните запаси от петрол са спаднали леко, но статистиките сочат, че общото количество надвишава с около 200 милиона барела нивото отпреди две години. Единственият фактор, който може да повлияе на цената на нефта, е постоянно и широко съкращаване на производството, коментират специалисти.
Търговията с благородния метал бе вяла през седмицата. При затварянето на борсите в петък златото се котираше на 296.80 долара за тройунция срещу 296.90 долара в началото на борсовата търговия през деня. Според дилъри благородният метал ще продължи да следва тенденцията на плавно поевтиняване поради опасенията, че централните банки ще се разделят с нови количества злато от златните си резерви.
Потреблението на каучук в глобален мащаб до голяма степен ще се определя от потреблението на суровината в Пекин. Прогнозите са за годишен ръст от 6.4%, или 1.8 млн. тона до 2000 г., от които 61% (1.1 млн. тона) се падат на автомобилната индустрия. Експерти сочат като основна причина повишаването на доходите в Китай от 700 долара на глава от населението годишно в настоящия момент до 3000 долара през 2015 г. Това ще резултира в нарастването на производството в автомобилната индустрия на Китай. До 2000 г. от конвейерите ще слязат нови 2.7 млн. автомобила.
През декември производството на стомана намаля с 27.1%, а за цялата 1998 г. спадът е с 2.1 на сто. Според специалистите коледният спад е добър знак, тъй като производителите намаляват производството синхронно със спада на цените. Целенасоченото намаляване на продукцията в цяла Европа е напълно логично, като се има предвид, че 1999 г. ще бъде неблагоприятна година. Следователно сега е моментът да се извършват реконструкции и преструктуриране на отрасъла, твърдят експертите от "Мерил Линч"- Лондон. Статистиката показва, че приходите на гигантите "Тисен" и "Круп", които възнамеряват да се слеят на 1 април, са намалели вследствие на азиатската криза. Това според наблюдателите е по-скоро неутрална, отколкото негативна тенденция.
Пазарът на брейди-облигации остана спокоен
В края на миналата година и началото на новата пазарите на дългови инструменти останаха спокойни и дори на моменти в работните дни преди и след новата година нямаше сделки. Играчите на тези пазари явно бяха доста уморени от големите амплитуди в цените на брейди-облигации през миналата година и бяха решили да си дадат по-голяма почивка. Началото на 1999 г. започна с леко покачване на цените на дългови инструменти при не много активна търговия. Все пак оптимизмът по отношение на страните от групата на развиващите се пазари преобладава и това е една от причините за покачване на цените.
Въвеждането на единната валута за 11 европейски страни не оказа почти никакво влияние върху пазара на дългови инструменти и цените там продължиха да се влияят главно от състоянието на съответните страни. Това се отнасяше особено за страните от Централна и Източна Европа, чиито икономики са силно обвързани към марката и съответно към еврото от 1 януари.
Цените на книжата на латиноамериканските държави също останаха относително стабилни, с леко покачване. Според експерти търговците изчакват развитието на нещата в Европа, за да направят своите планове за действие. С най-голямо покачване бяха цените на дълговите облигации на Бразилия поради очакването за приемане на новата фискална програма на страната, което ще поукрепи разклатената местна икономика. Към края на седмицата един от бразилските щати, Минас Жераис, обяви, че налага мораториум върху дълговете си към правителството и това разтревожи пазарите, че в момент на стабилизация процесът може да се обърне обратно и затова се очаква спад в цените на бразилските книжа. Аржентинските и мексиканските облигации също поскъпнаха през миналата седмица, но с по-малък темп.
В средата на миналата седмица започнаха да поскъпват и руските брейди-облигации, най-вече след обнадеждаващите новини, че лихвите по някои от облигациите ще бъдат платени. Все пак търговците не са много оптимистично настроени, че плащанията по дълга ще се извършват равномерно през тази година и повечето от тях смятат, че към средата на годината пак може да има проблеми с руския дълг.
Стабилността на икономиката на България и липсата на негативни процеси бяха определящи за покачващото се доверие на инвеститорите към нашите книжа. В началото на миналата седмица цените на обезпечените облигации с отстъпка (DISC) достигнаха между 70.000 и 70.500 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се котираха по 67.250 и 68.500 цента, а цената на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB беше 57.125-57.375 цента. До края на седмицата цените на българските брейди-облигации се повишиха до средно 72.000, 69.000 и 59.500 цента съответно за DISC, IAB и FLIRB. Тези цени са доста високи в сравнение с най-ниските равнища, достигнати през август миналата година, когато мораториумът върху външния дълг на Русия засегна и нашите дългови книжа. Според експерти нивата все още са далече и от най-високите цени, достигнати преди две години, но ако след деноминацията икономиката запази своята стабилност и споразумението с Международния валутен борд се спазва, нашите книжа отново може да поскъпнат.
Независим строителен надзор за всички сгради над четири етажа
Отговорността на надзорника е по-голяма от тази на инвеститора
Очаква се до края на месеца Министерският съвет да разгледа Правилник за дейността на независимия строителен надзор, както и наредба за задължителната застраховка "Гражданска отговорност", която надзорникът трябва да има. Въвеждането на такъв участник в процеса на проектиране и строителство бе регламентирано с последните промени на Закона за териториално и селищно устройство, направени през миналата година. След регламентирането на дейността на независимия строителен надзор той ще бъде задължителен за всички видове строежи в страната с обществен и производствен характер и за жилищни сгради на четири и повече етажа.
Целта на надзора е да се гарантира качеството и законността на строежите, е мнението на експертите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, разработили проектите. Според тях през последните години незаконното строителството в страната е станало основното строителство. След 1990 г. се получи това, че контрол върху дейностите по строителството и проектирането на практика няма. Това води не само до проблема с незаконното строителство, но в градежите се влагат и некачествени материали, допускат се отклонения от вече одобрени планове, а качеството на самите строежи е под всякаква критика. Целта на всички промени в ЗТСУ, които бяха направени през миналата година, е не само да се пребори с вече съществуващото незаконно строителство, но в бъдеще то да не бъде допускано.
Независим строителен надзор ще се осъществява за сметка на инвеститора, а ако той не е осигурил надзор над обекта, строителството може да бъде спряно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. За по-малките строежи не е необходим независим надзор, а контролът върху тях ще се осъществява от техническите служби към съответната община. Това на практика делегира на общинската администрация правата и задълженията на надзорник.
За да бъдат оправомощени лицата, желаещи да извършват независим строителен надзор, трябва да са търговци по смисъла на Търговския закон, да разполагат със съответния екип от специалисти, да не са допускали нарушение по ЗТСУ, както и да имат финансовите възможности за гарантиране на имуществената застраховка, която е задължителна при осъществяване на дейността. Оправомощаването им да става след заседание на постоянна комисия (назначена от министъра на регионалното развитие и благоустройството), съставът на която да включва членове на Дирекцията за национален строителен контрол, Националния център по строителство и браншови организации в областта на проектирането и строителството. За последните обаче проектът за правилник предвижда да имат изградени структури на управление в повече от 75% от областните центрове в страната. Тапията за надзорна дейност се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството според ЗТСУ.
В проектоправилникът за независимия строителен надзор са фиксирани възнаграждения на упражняващите дейността - при проектиране не по-малко от 5% от стойността му, а за строителството - не по- малко от 3% от строителната себестойност на обекта. Един надзорник може да бъде упълномощен от инвеститора за извършването както и на двете дейности, така и само на една от тях. На практика неговата дейност се състои в превантивен контрол на всички участници в процеса на строителството, независимо от това дали са частни лица, общините или държавата. Той е посредникът между инвеститора и държавата, като част от правомощията му са да представлява собственика навсякъде, където изрично не е задължително неговото присъствие.
Държавен вестник
КЕШОВИ ЦЕНИ НА ЗАХАР в ЛОНДОН
Как се регистрират земеделските производители
Физически и юридически лица, които обработват земеделска земя над пет декара, трябва да се регистрират като земеделски производители. Това предвижда специална наредба на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Документът определя реда за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
На регистриране подлежат и стопаните, които отглеждат лозя, овощни градини, хмел или зеленчуци на открито на площ над един декар. В регистъра се вписват и тези, които отглеждат декоративни растения на открито на площ над 0.5 дка. Ако произвеждате зеленчуци или цветя в оранжерии, лечебни растения и подправки или градинарски растения за получаване на семена за продажба на площ над 0.1 дка, също подлежите на регистрация. Наредбата поставя изисквания и пред животновъдите - за да се регистрират, те трябва да отглеждат повече от една крава, повече от 10 овце и кози, повече от три свине-майки или повече от 100 птици.
Минималният праг е заложен, за да се направи разлика между стопаните, които се занимават със земеделие, за да задоволяват само личните си потребности, и тези, за които селскостопанската дейност е по-скоро професия. Ако параметрите на вашата дейност са под изисквания минимум, не подлежите на регистрация и не можете да се ползвате от предимствата й.
Регистрирането се извършва в областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа". Кандидатите трябва да попълнят специална анкетна карта. Тя се получава от областните земеделски управления или от кметствата. В нея фирмите отбелязват своя код по регистър БУЛСТАТ, адрес, името на управителя, телефон и факс. Вписват се видът и броят на животните и количеството произведена животинска продукция. Отбелязват се засетите площи по култури и добивът от тях. В специална графа се дава информация за използваната земеделска земя и формите на стопанисването й (собствена, под аренда и т.н. ). Вписват се видът и броят на притежаваните селскостопански машини. Същите данни (без регистрация по БУЛСТАТ) се изискват и от земеделските производители - физически лица.
Ако обработвате земя, трябва да заверите предварително анкетната си карта в поземлената комисия на общината, на чиято територия се намира земята ви. За да ви направят заверката, трябва да представите списък на обработваните масиви и парцели и информация за начина на стопанисването им. Ако притежавате селскостопанска техника, трябва да приложите издадените от Контролно-техническата инспекция документи за регистрацията й.
Стопаните, вписани в регистъра, получават регистрационна карта. Картите се заверяват всяка година в областните управления след представяне на актуална информация за дейността. Срокът за подаване на данните е до 31 декември на текущата година. Изискването влиза в сила от 1999 г. Ако преустановите работата си като земеделец, ще бъдете заличен от регистъра. Ако пропуснете да осъвремените данните, това ще бъде направено служебно, но не можете да ползвате правата, произтичащи от регистрацията.
Само регистрираните земеделски производители могат да получават безплатно съвети, информация, анализи и прогнози от Националната система за съвети и от Интегрираната информационна система в земеделието. Само те могат да кандидатстват за субсидии или целеви кредити от фонд "Земеделие". Фондът дава гаранция или поема поръчителство пред финансови институции само за регистрирани земеделски производители.
Информацията от регистъра не е публична, е записано в наредбата. Данните може да се ползват от фонд "Земеделие" и от НСИ. По искане на държавни органи информация се предоставя с разрешение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
Предстоящо
Мебелните фирми свързват оцеляването си с външни пазари
Фирма "Хармония - ТМ" - Тетевен, произвежда мебели за дома, за офиси и банки. От лятото на миналата година 80 процента от предприятието e частна собственост. Новите собственици наследили кредит към Биохим от 300 хил. долара плюс 112 хил. долара натрупани лихви. Съдът отхвърлил искането на банката за обявяване на "Хармония - ТМ" в несъстоятелност. Предстоят разговори за съставяне на погасителен план. Но всички са наясно, че подобни окови не се свалят за година-две.
Фабриката на Димитър Дебеляшки в Тетевен дава хляб на 140 души. Произвеждат шперплат, фурнир, дървени детайли. Не се оплакват от липса на клиенти. Работят по списък, за да удовлетворят поръчките. Изнасят за Гърция, Македония, Албания, арабските страни. Собственикът е в бранша от 44 години.
Доскоро големите държавни дървообработващи предприятия у нас бяха 42. Произвеждат плочи, дървесни частици, шперплат, фурнир, детайли, паркет. До 1989 г. страната разчита изцяло на внос на иглолистни трупи от тогавашния СССР. Изнася се част от родната технологична дървесина - главно за производство на плочи и целулоза.
Неколкостотин са вече малките и средните фамилни занаятчийски фирми, които предлагат предимно дъски, амбалаж и паркет. Натоварването на мощностите е под 30%, отчитат експертите на Министерството на промишлеността. "Общата стагнация слага отпечатък и върху дървообработващия бранш. Строителството намалява, потреблението на амбалажни опаковки също е значително по-ниско в последните години. А и като цяло производствените възможности на предприятията надхвърлят добива на дървесина у нас", коментира Юри Словачевски, шеф на управление "Лека промишленост" в промишленото министерство.
Държавните мебелни предприятия до неотдавна бяха 63. До 1990 г. близо 75% от родните мебели се изнасят в СССР. Днес картината е друга. Старите фирми отдавна берат душа. Тези, които все още работят, използват около 30% от възможностите си. Задграничните пазари са утопия. Конкуренцията на вносни мебели е неистова. Само малките и средните фирми, които са вече неколкостотин, успяват да се задържат на повърхността.
"Конкуренцията на вносните мебели е много висока. А хората нямат пари. Затова родните производители предпочитат да произвеждат евтини мебели, предназначени главно за масово потребление. Това се търси, това се произвежда. Държавните производители почти не работят и чакат някой да ги купи за лев-два. Ние буквално издирваме родни производители, за да продаваме изделията им". Така изглежда мебелният бранш през погледа на един търговец - Тихомир Симеонов, президент на едноименна фирма в Троян, която разполага с десет магазина в страната. Според г-н Симеонов много от проблемите възникват и заради това, че "всеки се спасява сам. А практиката показва, че сам не можеш нищо да направиш. Някога хората се сдружавали в кооперации, в гилдии и така оцелявали".
Липсват платежоспособни клиенти. Хората са с отънели джобове, почти не мислят за ново строителство и ново обзавеждане. Строителството на обществени сгради също не е в разцвет. Вътрешният пазар е изцеден. И производители, и търговци са петимни за купувачи с широки пръсти.
"Надеждата ни за оцеляване е свързана с намиране на платежоспособни клиенти. Търсим големи фирми като Главболгарстрой, Техноекспортстрой, които строят зад граница. Наскоро работихме мебели за новите депутатски жилища. Трябва да се инвестира в машини, а това не може да стане без продажби. Не разчитаме на родния пазар. А как се пробива зад граница с българско качество? ", коментира Мирослав Василев, изпълнителен директор на "Хармония - ТМ" в Тетевен.
Неуредени дългове между фирмите слагат отпечатък върху всекидневието на производителите. Много от предприятията са едновременно и длъжници, и кредитори. "Междуфирмените разплащания много ни спъват. Всеки на всекиго дължи по нещо", признава инж. Иван Иванов, собственик на "Анияк" ООД - Шумен. Фирмата произвежда дограма, кухненско обзавеждане и търгува със строителни материали. Преди няколко години заделили от печалбата в строителството и инвестирали в дърводелски цехове. Данъчните облекчения за основни средства им позволили да построят четири сушилни за дървесина. Междувременно преференциите отпаднаха. "Така и не успяхме да завършим сушилните и да ги ползваме. А сме вложили стотици милиони левове", казва инж. Иван Иванов.
И в този бранш производителите се жалват от липсата на оборотни средства. Пословичните трудности при отпускане на кредити също са познати като "нещата от живота".
"На практика банките не дават никакви кредити, макар че заявяват готовността си за това. Постоянно те връщат за някаква справка, а когато накрая всичко е изрядно, ти казват, че кредитната линия вече е изчерпана. Междувременно е минала цяла година и на теб ти писва. Аз се гордеех, че не съм ползвал нито лев кредит, но времената вече са други и това не е за хвалба. В цял свят хората живеят на кредит, на лизинг", коментира инж. Иван Иванов от "Анияк" - Шумен.
"1998 г. беше толкова посредствена, че все едно не е започвала и не е свършвала", признава Павел Първанов, управител на "Паралел" - Разград. Фирмата произвежда мебели уникати. И тук проблемите са до болка известни. "Клиентите намаляват. Имаме нужда от нова база, а няма с какво да я построим. Склонни сме да работим и серийно обзавеждане, но за това трябва добре осигурен пазар навън, защото на родния пазар не може да се разчита", казва г-н Първанов.
Фирмите по правило не държат на щат дизайнери. За мнозина това е излишен лукс. Някои работят с проектанти, които вземат комисиона от поръчката. "Използваме специални компютърни програми, за да види клиентът как ще изглежда поръчаното от него", признава Мирослав Василев от "Хармония - ТМ" в Тетевен.
Мнозина свързват оцеляването си с пробив зад граница. Но чужденците предпочитат работа на ишлеме, склонни са да купуват отделни детайли, но не и цели мебели. При това цените, които предлагат, са доста изцедени.
"Работихме дограма за износ за Германия. Техните стандарти са жестоки. С нашата допотопна техника трудно можем да отговорим на високите западноевропейски изисквания. Трябват милиони марки, за да инвестираме в съвременни технологии. А средствата могат да се набавят само ако продаваме зад граница. Въртим се в омагьосан кръг", споделя инж. Иван Иванов от "Анияк" - Шумен.
"Изнасял съм преди години за Италия, но цените не ми бяха изгодни. Сега отново подновявам контактите си с Италия, но ще изнасям директно за заводи производители. Липсата на посредници значително подобрява финансовите условия за нас", коментира Димитър Дебеляшки, собственик на едноименната фирма в Тетевен. Той се опасява, че липсата на дървесина обаче ще ги постави на колене. "Изнасят суровина, макар че тя не достига и за нас. Може да стане така, че да спрем работа".
"1998 бе слаба и тежка година. Доставката на суровина бе най-големият проблем", признава управителят на фирма за първична обработка на дървесина. Фабриката е с традиции и произвежда греди, дъски, талпи, палети, детайли. Договорите с горските стопанства много често не важат. Важи пълненето на джобове и даването под маса. Като имаме клиенти - няма материал. Като има материал - клиентите вече са загубили интерес, оплакват се родни дървопреработватели.
"Монополът в цените на дървесината от страна на горските стопанства е един от проблемите в отрасъла. Но с промените в новия закон за горите ще се даде възможност за участие в добива на суровини чрез създаване на смесени дружества с горските стопанства", прогнозира Юри Словачевски от Министерството на промишлеността. Това ще бъде добра порция кислород за дървообработващия бранш.
Производителите на мебели пък получават живителната глътка въздух благодарение на преориентацията си. Мнозина вече произвеждат нестандартни мебели, по поръчка, единични бройки. Сериозните фирми предлагат комплексно обзавеждане на дома и на обществени сгради.
Гражданите могат да купуват целеви ДЦК от девет дилъра
Държавни ценни книжа от целевите емисии за граждани ще продават девет финансови институции от началото на тази година. Това са БНБ, Булбанк, ТБ Биохим, Българска пощенска банка, ТБ Експресбанк, БРИБАНК, ОББ и финансовите къщи "Еврофинанс" и "Елана". От предишния списък на пласьорите отпада единствено Международна банка за търговия и развитие. През тази година емисиите ДЦК за граждани ще са шестмесечни, дванадесетмесечни съкровищни бонове и двугодишни облигации. Емисиите ще продължат да се емитират през седмица. Книжата ще се котират в рамките на две седмици на цени, които си определят от Министерството на финансите. На тези цени ДЦК ще се продават на гражданите от одобрените първични дилъри. Дилърите ще извършват и обратно изкупуване на книжата преди падежа им. Цените отново ще се определят от финансовото министерство. Двугодишните и дванадесетмесечните ДЦК могат да се продават обратно шест месеца след емисията им.
Финансовото министерство и централната банка определиха и първичните дилъри на ДЦК за периода от 1 януари до 30 юни, които на практика имат право да участват на редовните седмични аукциони за ДЦК. Това са Булбанк, Биохим, БНП - Дрезднербанк България, БРИБАНК, България Инвест, Българска пощенска банка, ТБ ДСК, Евробанк, Експресбанк, ИНГбанк - клон София, ОББ, Общинска банка, ПИБ, Райфайзенбанк - България, Росексим, Сосиете Женерал - София, Хебросбанк, Юнионбанк, ФК "Еврофинанс" и ФБК "Елана". От тях Росексим, БНП - Дрезднербанк България, и Юнионбанк досега нямаха право да участват на аукционите. Това право на банките им дава възможност да придобиват ДЦК на цени, по-ниски от тези на вторичния пазар.
Въвеждат се нови осигурителни вноски от началото на годината
Самоосигуряващите се ще плащат два пъти по-високи суми
От началото на годината са в сила промени в социалното и трудовото законодателство. Една от тях се отнася за общественото осигуряване на лицата, осъществяващи свободна професия или търговия или имащи доходи от извънтрудови правоотношения. Долният праг на дохода, върху който ще се начисляват осигурителните им вноски, вече е две минимални заплати за страната вместо досегашната една минималната месечна заплата. Максималният доход, върху който ще се правят осигуровките, е 10 минимални възнаграждения, с две повече от досегашния лимит. Това означава, че за януари лицата, попадащи в горните групи, ще избират дохода, върху който да се начисляват осигуровките -между две и десет минимални месечни работни заплати за страната. Сегашното минимално трудово възнаграждение е 53 500 хил. лв., като по думите на социалния министър Иван Нейков то ще бъде променено на 61 525 лв. Вероятно изменението ще влезе в сила със задна дата от 1 януари. В групата на лицата, за които се изменя базата за осигуряване, влизат: извършващите трудова дейност като еднолични търговци; съдружниците в търговски дружества; частните земеделци; членовете на кооперации; арендаторите; упражняващите свободна професия (адвокати, нотариуси, архитекти, дизайнери) и съдебните кандидати (регламентирани със Закона за съдебната власт). Вноските на самоосигуряващите се са разделени в зависимост от обхвата на осигурителните случаи. Тези, които сами се осигуряват за пенсия, за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и наследствена пенсия, внасят 22% върху осигурителния доход. Тридесет и два процента е ставката на вноската на самоосигуряващите се за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, за които работещите без трудово правоотношение не се осигуряват. Под "всички осигурителни случаи" попада освен правото на различните видове пенсии и правото за изплащане на обезщетения при болнични, бременност, раждане и отглеждане на дете. Вноската само за трудова злополука и професионално заболяване за тези по трудов договор е 10% и е за сметка на работодателите. Като се има предвид, че повечето от самоосигуряващите се лица правят вноски на база минималната работна заплата, промените на практика ще ги принудят да правят два пъти по-високи вноски, отколкото досега.
Също от началото на годината се въвежда осигурителна вноска за периодите на временна нетрудоспособност или бременност и раждане. Тя е в размер на 22% и е за сметка на работодателя. Вноската ще се начислява върху среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, от които е изчислено паричното обезщетение за работника. По-вероятно е работодателите да декларират втората основа, която в повечето случаи е по-малка от реалната заплата. Тази осигурителна вноска ще се включва при определяне на пенсията. Паричните обезщетения при временна нетрудоспособност вече ще се изчисляват върху средното възнаграждение за шест месеца назад, а не както досега само върху полученото през предходния месец. В случай че работникът не е работил през някакъв период от тези шест месеца поради отпуск, то за определяне на вноската за този период се взима минималната работна заплата.
Сегашният размер на осигурителните вноски за сметка на работодателя от 37% върху брутните трудови възнаграждения за трета категория труд ще е в сила до 30 юни 1999 г, а от първи юли вноската ще е 34.7%, става ясно от Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". Осигурителната вноска, която е за сметка на самия работник остава 2% до 30 юни, а след това ще е 1%. Намалението се прави поради влизането в сила от 1 юли на новата система за здравно осигуряване, според която работникът и работодателят ще правят задължителни вноски от по 3%. Намаление на вноските има и за работещите, които придобиват право на пенсия по-рано от тези от трета категория труд, т.е. по-рано от 60 за мъжете и 55 години за жените (виж таблицата). Във втора категория попадат строители, работници от железопътния транспорт, служителите в някои текстилни предприятия. За тях вноската се намалява от 47 на 44.7%. Пак от 1 юли се намалява вноската за работещите от първа категория труд от 52 на 49.7%. В тази категория попадат миньорите, шофьорите от градския транспорт на София, заетите в радиоактивни производства и др. От средата на годината осигурителната вноска за учителите ще бъде 37.7% вместо досегашната от 40%. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се няма да се променят след 1 юли.
Задължителната вноска за осигуряване за безработица и професионална квалификация остава 4.5% до 30 юни, а след това се намалява до 4%. Вноската се прави само за работещите по трудов договор. Този вид осигуряване дава право на осигурените лица да ползват услугите по заетостта, професионалната квалификация, паричното обезщетяване и подпомагането в случай на оставане без работа. Размерът на осигурителната вноска се определя от фактически начислените средства за брутни работни заплати на работещите по трудов договор или от брутните възнаграждения на изпълняващите договори за управление или контрол, върху които се дължат осигурителни вноски по фонд "Обществено осигуряване". Осигурителната вноска се разпределя между работодателите и работника в съотношение 4 към 1, което означава, че работникът ще трябва да плати 0.9% от осигурителния си доход. От 1 юли това съотношение става 7 към 1, което при новата ставка от 4% означава, че плащането за сметка на работника ще е 0.5%. Частта от вноската за сметка на работодателя се признава за разход за осъществяване на дейността, а частта от вноската, която е за сметка на осигурените лица, се приспада от брутното им възнаграждение преди облагането му като доход. На практика вноската за сметка на работника се внася от работодателя. Това става при изплащане на трудовото възнаграждение за съответния месец. При просрочване дължимите осигурителни вноски се събират с лихвата за държавните вземания от 18% годишно плюс основната лихва за периода. Наказателната лихва е за сметка на работодателя.
Друга новост е правото на добавка върху пенсията на преживял съпруг, която представлява част от пенсията на починалия съпруг/съпруга. Добавките ще бъдат изплащани след 1 юли, като за целта преживелият съпруг трябва да подаде молба до районните управления на социалното осигуряване. Добавката ще е в размер 20% от пенсията, която е щял да получава починалият съпруг. Молбите ще са в свободен текст, но към тях трябва да са прикрепени документи, които да доказват правото на пенсия на починалия съпруг - документи за трудов стаж, за заплата например. Молбата трябва да бъде придружена от декларация, че преживелият съпруг не е сключил друг брак. Добавка няма да се изплаща на пенсионери, които получават само наследствена пенсия, изчислена от пенсията на починалия съпруг или съпруга.
БНТ: Прекалено много посредници в рекламната верига
Цените на рекламата в държавната медиа вероятно ще се увеличат след три месеца
Нови правила за продажба на рекламно време и нови цени за излъчване на клипове в националния ефир утвърди в последните дни на миналата година временното ръководство на БНТ.
От промените засега има само един губещ - медиаагенцията на "Крес" "Пиеро 97". Телевизионните шефове искат с новите условия да намалят броя на посредниците по пътя на един клип от рекламодателя до медиата. Сега често се минава през двама посредника (агенция и медиашоп), преди да се стигне до телевизията. От тази година обаче рекламните агенции, които искат да излъчват реклама по БНТ, трябва да представят възлагателно писмо от рекламодателя. Голяма част от клиентите на "Пиеро 97" обаче не са директните производители или вносители на различни стоки, а техните рекламни агенции. Според рекламния директор на БНТ Иван Павлов новото условие няма да попречи на рекламните агенции да превъзлагат на медиашоповете бюджетите на своите клиенти. Временният шеф на БНТ Тома Иванов обаче твърди, че изискването е записано в правилата за продажба на рекламно време именно за да съкрати пътя на рекламодателя до телевизията.
Рекламната тарифа за първото тримесечие на тази година е същата като през декември 1998 г. Условията, при които вече се купува рекламно време от началото на тази година, обаче са различни. Те са по-неизгодни за рекламодателите и по-добри за рекламните агенции. За разлика от предишни години зад рестриктивните действия на телевизионното ръководство този път се забелязва икономическа логика. В Закона за радиото и телевизията има силни ограничения за излъчване на реклама по БНТ и затова тв шефовете трябва да работят не за насърчаване на рекламата, а за ограничаване на търсенето.
Новите правила и цени, по които държавната медиа продава рекламното си време, ще важат само през първите три месеца от годината. Неясното развитие на медийната ситуация през годината вероятно е накарало управителния съвет на БНТ да избере този срок. Ако по някое време през 1999 г. стартира частна национална телевизия, условията на рекламния пазар ще се променят, което естествено ще доведе и до корекция в рекламната политика на държавната медиа. "Искахме само да тестваме тези цени - затова тарифата е само тримесечна", обяснява Иван Павлов, шеф на дирекция "Маркетинг и продажби" в БНТ . Според него е вероятно цените на рекламата в БНТ да са по-високи през следващото тримесечие.
Една от рестриктивните мерки в новата тарифа е намалението на количествените отстъпки. Това е редукция от цената на рекламното време, която се получава, когато се закупят големи количества рекламно време. "Намалихме обемната отстъпка, за да ограничим търсенето", признава Иван Павлов.
Новата рекламна тарифа на БНТ показва, че държавната медиа прави завой в политиката си към рекламните агенции. Агентската комисиона е увеличена от 10 на 15%, а намалената количествена отстъпка (която се полага на рекламодателите) ще стимулира фирмите да купуват рекламно време през рекламните агенции. От близо три години насам всяко телевизионно ръководство създаваше по-изгодни условия за директните рекламодатели.
Друго ново изискване създаде първият за тази година скандал в рекламата на БНТ. Според правилата за продажба на рекламно време, ако някоя рекламна агенция иска да излъчи клип на свой клиент "рекламодател" (както изрично е посочено в документите на БНТ), трябва да представи възлагателно писмо от него. Най-бурно срещу новото изискване протестира медиаагенцията на "Крес" - "Пиеро 97". На пръв поглед наистина изглежда, че фирмата на Красимир Гергов губи от това условие. Нейният проблем е, че основните й клиенти са рекламни агенции. Те пък според определенията на БНТ не могат да бъдат рекламодатели - такъв е само производителят на стоката или услугата, която се рекламира. Причината за това ограничение според временния шеф на телевизията Тома Иванов е идеята на ръководството на БНТ да се противопостави на "излишното включване" на повече от един посредник във веригата рекламодател - БНТ. Според него е възможно рекламните агенции едва ли не да бойкотират държавната телевизия заради тези ограничения. "В телевизията вече са постъпили оплаквания от медиашопове и рекламни агенции, които искат да работят по стария модел рекламодател - рекламна агенция - медиашоп - БНТ", съобщи миналата седмица Тома Иванов.
Всъщност става дума за писмен протест от "Пиеро 97" срещу новите условия. От фирмата "Крес" твърдели, че след като в Закона за радиото и телевизията не се прави разделение между рекламодател и рекламна агенция, и БНТ не трябва да ги разграничава.
Според рекламния шеф на БНТ Иван Павлов обаче телевизията не може да ограничи броя на посредниците в рекламния процес. "Няма такъв юридически механизъм", обяснява той и допълва: "Искахме само да бъдем сигурни, че клиентите знаят кой купува от тяхно име рекламно време."
"Г-н Иван Павлов не иска да плаши партньорите на пазара и за това се изказва така деликатно", казва пък неговият началник, временният генерален директор Тома Иванов. Според него една от целите на новите правила за продажба на рекламно време е именно да се ограничи броят на посредниците в рекламната верига. "За самия пазар е по-добре да има по-ясно движение между субектите на рекламния пазар", казва той.
Първите рекламни договори за тази година вече са сключени, макар и с известно забавяне. Изискването за възлагателни писма е една от причините за забавянето, обяснява Иван Павлов.
Ръководството на БНТ е приело системата на резервации на определено рекламно време от страна на рекламните агенции. Това е един от механизмите медиата да се справи с наложения й дефицит на рекламно време от Закона за радиото и телевизията. Според неговите изисквания БНТ няма право да излъчва повече от четири минути реклама на час, а от 19 до 22 ч не може да излъчва реклами въобще. Рекламните агенции могат да правят резервации от името на своите клиенти за срок от един месец. При отказ от запазеното място или някаква част от него се заплащат различни по размер неустойки.
Накратко
От 20 януари НСРТ изисква от всички оператори за разпространение на радио-телевизионни програми вътрешен мониторинг за спазване на изискванията за реклама и спонсорство съгласно Закона за радиото и телевизията. Резултатите от мониторинга трябва да бъдат предоставяни на Националния съвет за радио и телевизия ежемесечно, до пето число на всеки следващ месец. НСРТ ще провежда седмични, фокусирани наблюдения по спазване на същите изисквания в радиото и телевизията - както на национално, така и на регионално равнище. Всеки радио- и телевизионен оператор е длъжен да организира контролен център за запис на излъчената програма.
Държавната комисия по далекосъобщенията гласува наредбата, по която ще се лицензират кабелните оператори, беше съобщено тази седмица. Преди да стане факт, наредбата ще се подложи и на обществено обсъждане. Първоначалните предложения бяха от кабелните оператори да се иска по 2,3% от брутните им годишни приходи като годишна такса и до 50 млн. лева като първоначална такса. Точният й размер ще зависи от броя на абонатите, които обслужва всяка телевизия, и от това какви допълнителни услуги предлага.
Минимум два закона за информацията трябва да влязат в парламента през зимната сесия, каза миналата седмица шефката на Института за правно развитие доц. Нели Огнянова. Според нея освен закона за информацията, който готви кабинетът, трябва да има и закон за личната неприкосновеност на гражданите при работа с персоналните им данни. Законът за информацията трябва да даде право на гражданите да получават всякаква информация освен държавните тайни, за които също ще има закон.
Американска медийна къща проявява интерес към кабелната телевизия "Глобо" в Кърджали, съобщи чрез БТА изпълнителният директор на акционерното дружество Пейчо Пашов. Очаква се през първите месеци на 1999 г. да станат известни подробности около евентуалната сделка. "Глобо" излъчва над 20 програми в града от 5 години, абонати са й близо 4000 домакинства. В края на 1998 г. медиата получи разрешение за достъп до подземните комуникации на града.
Американската радиостанция "Гласът на Америка" започва да излъчва нова емисия, предназначена за Балканите, на "македонски език". Програмите ще имат времетраене от 15 минути и ще се излъчват от понеделник до петък, като включват информация за балкански и международни събития. Радиостанция "Гласът на Америка", която излъчва и на български език, се финансира от бюджета на САЩ.
Скочи токът - увеличихме цената на рекламата
Д-р Петер Щерцинг, управител на Българска вестникарска група (ВАЦ), пред в."Капитал"
- Писмото ми беше препратено на 30 декември миналата година.
- Както знаете, КЗК е само едната страна в този спор и решението няма автоматично правна сила. Именно в тази връзка обжалвахме пред Върховия административен съд, за да бъде отсъдено обективно. Цел на възражението е съдът да вземе обективно решение по въпроса дали е правилно нашето становище, което по много точки съответства на особеното мнение и според което рекламите могат да се продават и на базата на общата тарифа, както това се практикува в Европа.
Не може да се очаква от нас чиннопоклонно от раз да променим практиката си, още повече че това е практика, донесла на нашите рекламодатели чрез публикуването на реклама в два вестника на разумна цена предимства, които не са за подценяване. Също така и поради факта, който явно трябва да изтъкна отново, че общата тарифа за публикуване на реклама е част от европейската практика и че вероятно не е от полза, ако трябва да се откажеш от предимствата на тази практика, която осигурява издръжката на издателствата - още по-малко в България, където издателствата имат нужда от финансова подкрепа.
- Още през ноември 1998 г. съобщихме, че с влизането в сила на тарифа за публикуване на реклама ?2 се очаква увеличение на цените от 15% за публикуване на реклама във всекидневниците. Както знаете, няма издание, което да не е увеличило цените за публикуване на реклама през последното тримесечие на 1998 г. С оглед на увеличенията, предприети от конкурентите, тези 15% са доста умерени и приемливи в сравнение с настъпилите увеличения в регионалните издания, които отчасти надхвърлят 60% или дори са се удвоили.
По този начин издателствата отчитат нарасналите през последните 12 месеца разходи например увеличение на ток, отопление, телефон и т.н. Не на последно място това увеличение включва и разходите за повишените заплати на сътрудниците ни, постигнали добри резултати в работата. А добрата работа заслужава добро възнаграждение. Между другото нашите клиенти посрещнаха тези цени с разбиране, тъй като те показват, че ние преценяваме какво могат да приемат нашите клиенти и кое би било непосилно за тях. Независимо от всичко това, при другите издания са предприети диференцирани увеличения, за да се отчете актуалното състояние на пазара, т.е. да се поиска цената, която пазарът би приел.
Ах, БНТ има нова временна програмна схема
Представете си място, където работят близо две хиляди човека. Огромната част от тях харесват работата си не защото им доставя удоволствие крайният продукт, който се получава, а защото да се работи там е престижно, приятелите им ги питат какво става, научават клюки за разни известни хора. Представете си как огромна част от тези хора през по-голямата част от времето си или заплитат свои малки, големи и още по-големи интриги, или коментират чуждите. Представете си как тези отношения са се изграждали през последните близо десет години - една интрига се преплита с друга, А мрази Б, защото Б мрази В, който преди време е помогнал на братовчеда на А да започне работа при него. Представете си как за тези хора работата е самоцел - тя служи само и единствено за задоволяване на амбициите им. Всяка случка там никога не се тълкува просто и еднозначно - тя винаги се обяснява като продължение на сложен сценарий, достоверен само за тесния кръг хора, които са го измислили. Ако сте успели да си представите това, значи може почти да разберете горе-долу каква е обстановката в БНТ.
През празничните дни всички любители на телевизионните клюки имаха безброй много поводи да обикалят из коридорите и стаите на телевизията и да си говорят шепнешком за това как "Валя Ахчиева иска да махне Гарелов" например, ще оцелее ли еди-кое си предаване или не. Причина за оживлението сред тв клюкарите този път беше подреждането на новата програмна схема на БНТ. Началото на промените беше сложено още преди бившият генерален директор на медиата Иван Попйорданов да подаде оставка. Тогава беше разработен проект за нов облик на Канал 1. За втория канал на телевизията никой не говори, тъй като след може би три месеца той ще изчезне от родния ефир. Компенсира го увеличеният обем програма по Канал 1 - средно по 14-15 часа на ден. Концепцията на телевизионното ръководство за програмата на медиата беше окончателно приета от управителния съвет на БНТ миналата седмица. Веднага след като беше гласувана, тя замина към Националния съвет за радио и телевизия за одобрение. Новата програмна схема на БНТ е временна - ще е в сила само през първите три месеца на годината. След това се очаква новоизбраният генерален директор на телевизията и неговият екип да разработят своята - вече постоянна - схема.
Три конфликта добиха публичност около съставянето на новата програма. Както и можеше да се очаква, идеята на "Хъшове" да правят отново предаване по БНТ роди скандали. Предизвестеният отказ на тв ръководството да работи с хората, които си позволяват да не харесват много-много правителството, предизвика първите съмнения, че нещо в държавната телевизия се променя. Мътен конкурс отхвърли всички идеи на отцепилите се от "Каналето" преди време шоумени. Те пък от своя страна обявиха, че от "Раковски 134" директно са изкомандвали телевизионното ръководство да прекрати в зародиш мераците им за завръщане в националния ефир. Съдбата на "Каналето" все още не е много ясна, но най-вероятно екипът на предаването ще понесе частични загуби от преструктурирането - Камен Воденичаров и компания ще се появяват на екрана през седмица, като ще се редуват с друго подобно предаване, като "НЛО" например.
Две основни битки се разгарят пък на вътрешния фронт в БНТ - телевизионното ръководство срещу "Всяка неделя" и някои от тв шефовете срещу водещия на "Панорама" Иван Гарелов.
В малкото дни от началото на годината за предаването на Кеворк Кеворкян поне три пъти се казваше, че спира, но след това то отново биваше излъчвано в националния ефир. Стигна се дотам, че в програмата на БНТ, която се публикува във вестниците, нямаше предвидена "Всяка неделя", но тя въпреки това се появяваше на екрана. Временният генерален директор на БНТ Тома Иванов дори заяви публично, че член на Националния съвет за радио и телевизия се е обаждал, за да го убеди да се излъчи поредният брой на предаването. Това, което засега е сигурно, е, че "Всяка неделя" ще се излъчва до края на месеца. А за след това едва ли някой вътре или извън телевизията може да каже със сигурност. Сигурно е още, че предаването на Кеворк Кеворкян не присъства в програмната схема на Канал 1. А пък по Ефир 2 ще може да се излъчва само докато БНТ има втори канал?
Част от ръководството на телевизията срещу Иван Гарелов е другата любопитна за сплетни тема из коридорите на "Сан Стефано". Любителите на клюките там разказват, че се готви план за постепенното му отстраняване от позициите, които той е заел. Неговите противници мислели да наложат още двама водещи на "Панорама" освен него, както и да затворят някои от финансовите му кранчета.
Увеличеният брой часове програма на ден ще бъде запълнен с народно творчество и образователни програми. Вероятно неизброимите почитатели на рубрики като "Екокамера", "Изборът" и "Бразди" могат да въздъхнат с облекчение - техните предавания не са засегнати от преструктурирането на програмната схема. С облекчение могат да въздъхнат и любителите на сплетните в БНТ - след още само три месеца отново ще настане периодът на голямото клюкарстване.
Откриха сезона за избор на тв шеф
