Със смъртта на Иво Карамански си отива "романтичното" начало на българската мафия
Отива ли си епохата на мутрите със смъртта на Карамански или това е само етап от социализирането на организираната престъпност у нас? Целият живот и развитието на личността на Карамански през последните 10 години показват, че той е еманация на мафиота у нас с целия му ореол на симпатичен екшънгерой, създаден от медиите.
Пет години след като вестник "24 часа" го провъзгласи за "Кръстника от улица "Раковска", бившият гребец загина безславно, дори не и от ръката на наемен убиец. Той никога не е бил стратегът на организираната престъпност, макар винаги да е имал някои съображения за нея. Но не може да се отрече, че е бил активен участник. Потенциалните си възможности Карамански успя да разкрие още по време на гангстерската война в началото на 1994 г., когато обедини около себе си всички недоволни от разюздалата се бригада на борците при делбата на територии на охранителния и контрабандния бизнес. Самият Карамански дълги години беше част от тази бригада и имаше общи фирми с борците, преди да се скара с тях. Гангстерската война показа, че Карамански е комбинативен и хитър. Лошото за него стана, когато и противниците му го разбраха и го вкараха в затвора за година и половина, откъдето се изрепчи на мощната тогава Мултигруп. Това почти го "върна в първи клас", както обичат да се изразят дебеловратите момчета. Когато излезе от затвора през 1995 г., силовият бизнес, който даде възможности на борците да направят много пари и който в голяма степен беше измислен от Карамански, вече беше парцелиран, а държавата - наситена със структури на дебеловратите мутри. Така Кръстника не успя да си намери място в свят, който той беше измислил, и остана на улицата, откъдето другите се бяха махнали.
За разлика от своите съратници, които напреднаха в бизнеса и изградиха застрахователни империи и петролни компании с парите от югоембаргото и каналите с крадени автомобили, Кръстника не успя да се отдели от орбитата на дейностите, смятани за приоритетни за мафията. Докато другите се заобиколиха с десетки бодигардове, съветници, адвокати и започнаха да жонглират върху острието на закона, включиха се в контрабандните канали на големите играчи и прикриваха дейностите си през легални или фантомни фирми, бившият гребец запази влиянието си основно в контрола на проститутките, търговията с крадени метали, продажбата на наркотици в страната, грабежите, измамите, рекета. Дори и за тях Карамански воюваше с методите от времето на гангстерската война, а за неговите противници това вече бяха само странични дейности.
Всички смятат, че Карамански е един от най-интелигентните и най-колоритните бандити, които са живели през последното десетилетие у нас. Кръстника обаче не успя да разбере една проста истина, която неговите бивши приятели или техните съветници прозряха отдавна - че за да имаш сериозен бизнес или да прескочиш едно ниво нагоре, трябва да корумпираш държавната администрация. Хората от СИК заложиха на БСП в годините, когато лявата партия беше на власт, и така си купиха банка. Братът на убития Васил Илиев - Жоро, по същото време подпомогна СДС и сега жъне плодовете на това сътрудничество, като близки до него фирми печелят почти всеки приватизационен търг в столицата и заема стабилни позиции по морето. Само Карамански не успя да създаде свое лоби във властта. И това го остави там, където си беше - на улица "Раковски", докато другите прехвърляха ТИР-ове. Всяка глобална идея за бизнес, с която се зае бившият гребец, беше провалена - и заводът за отпадъци, и фабриката за алкохол, и бизнесът с риба от язовири, търговията с диви плодове, изкупуването на тютюн. Неслучайно най-сериозно влияние той имаше в Кърджали - място, което освен Роко и неговите братя никой не желаеше да контролира. Все пак там Карамански се опита да разгърне таланта си и да изпревари с един ход напред другите, като започна да изкупува земя около новите проходи с Гърция, но и в това не сполучи. Никой истински мафиот обаче не може да хвърли пари в такава далечна и още повече неясна инвестиция.
Истинската причина, поради която бизнесът му не просъществува, беше именно тази - Карамански не можа да създаде мрежа от достатъчно купени чиновници, полицаи и политици, които да му осигурят безоблачно съществуване и парче от тортата в сенчестата икономика. Затова неговите цистерни трудно минаваха югограницата по време на ембаргото, въпреки че плащаше също толкова, колкото и останалите. Затова не можа да направи нито една силна провинциална структура, както това направиха ВИС и СИК. Затова не успя да купи нито едно заведение по морските и зимните курорти, а останалите можаха.
Но не само престоят в затвора беше нещото, което попречи на Карамански да се интегрира успешно в рисковия бизнес, който поддържа контрабандните канали и прави бързи и добри пари от държавата. Самият Кръстник е солов играч с мания за лидерство въпреки шумните компании, с които се обграждаше. Тази му особеност първо го скара със съдружниците му от бригадата на борците, след това се скара с бившите ченгета, за които беше работил преди демокрацията и които му осигуряваха чадър чрез свои колеги. После той самият прокуди приятелите си, които го чакаха да излезе от затвора. Или както казваше верният му някога бодигард Жоро Черния, след като го напусна - "сам човек и за тоалетната не става". "Текучеството" в обкръжението на Карамански го превърна в значително по-лесна мишена, отколкото през 1993, 1995 или 1996 г. Това разби основно и застрахователната му компания "Корона инс", и останалите бизнеси, с които се беше захванал. Единствените структури, на които можеше донякъде да разчита, бяха от циганската общност, а тя не е най-надеждната. Дори методите, с които се опитваше да се бори с конкурентите си от СИК и ВИС - като например да пуска фалшиви лепенки на тези компании или пък да подкопава доверието в тях, като праща автокрадци да задигат застрахованите в трибуквените компании автомобили, показват разсъжденията на уличен дилър. За проектите, които имаше за бизнес, му трябваха и верни хора, и мрежа. Но той не успя да ги съхрани, когато ги имаше, и не му позволиха да ги създаде, когато му трябваха.
Така Кръстника беше принуден да продължи чисто криминалната си дейност, да приватизира за себе си 30-те процента, без обаче да дава гаранцията и закрилата, които другите босове осигуряват на своите хора. Тези проценти всъщност се оказаха чистия рекет, който Карамански искаше да прибира от тези, с които работи. Вероятният мотив за убийството му от Стефан Въжарски ще се окаже именна този - че убиецът не е искал да дели бизнеса си с Карамански. Има една изтървана реплика между Въжарски и Кръстника по време на купона във вилата му в Бояна, часове преди убийството. "Аз съм едноличен търговец, казал Въжарски на Кръстника. На което той отговорил с простото: "При мен еднолични търговци няма, всички си плащат по 30%."
Първото попадане на Карамански в медиите стана, след като на 36-ия му рожден ден в казино "Севастопол" специално дойде югославската фолкпевица и негова приятелка Лепа Брена. Оттам насетне наяве започнаха да излизат престрелките, убийствата, рекетът, грабежите. На живота на Карамански се гледаше като на серия от екшън. И тук е следващата разлика между него и подобните му. Повечето видни мутри влязоха в управителните съвети на федерации или футболни клубове, като купиха когото трябва. И ако творческите изяви и купонджийски изпълнения на Карамански му носеха само славата на бохем и "готин пич", то другите превърнаха административното си завръщане в спорта в доходен бизнес, окичиха екипите на купените отбори с емблемите на собствените си трибуквени компании или групировки. Така мрачните им фигури станаха видими за масовата публика в познатото им амплоа. В платените ложи на стадионите дебеловратите се смесиха с властимащите и така се легитимираха пред обществото като хора от "специалните". Защото българинът винаги е псувал, но и се е страхувал от стоящия на официалната трибуна, без значение дали той се казва Димитър Джамов или Милко Балев. Всъщност спортните прояви са единственото място, където може да видиш борец, за разлика от бурния светския живот на Иво Карамански, който му носеше популярност, но не и пари.
Колкото и нелогично да звучи, и убийството му е направено по всички правила, описани в романа "Кръстника" на Марио Пузо. В повечето случаи босовете биват убивани след предателство от ръката на човек от неговото обкръжение. Естествено причините в гангстерските романи са други. И тъй като за мнозина убийството на Карамански изглежда нелепо, започнаха да се пускат слуховете, че Въжарски нарочно е бил интегриран в компанията на Кръстника, за да го застреля, че това е поръчково убийство и т.н. Ако това се докаже, ще бъде прекалено книжно, но едва ли. Събитията във фаталната нощ на 19 срещу 20 декември са прекалено нелогични, за да бъдат планирани предварително. А и да се достигне до Карамански в края на 1998 г. беше много по-лесно, отколкото през 1995, когато наистина имаше две планирани поръчкови убийства. Но тогава Кръстника пречеше на много хора, които имаха основания да искат смъртта му. След затвора Карамански имаше да отмъщава на тези, които го пратиха там и те имаха основания да очакват реакция и търсеха неговото елиминиране. Развитието на организираната престъпност през последните 2-3 години го изтика на заден план и той стана недотам влиятелен и незаплашващ големите играчи.
По това дали ще има размествания на пластовете в подземния свят може да се разбере каква територия е заемал Карамански там в последните години. Поне засега няма индикации смъртта му да е предизвикала битки за наследството му или освободени от негови хора пространства, което означава, че наследството му не е голямо. Може би така завършва "романтичното" начало на организираната престъпност в България - със смъртта на един от най-колоритните му представители. Или това е просто един Кръстник по-малко?
Разширението на НАТО остава за следващия американски президент
Брус Джаксън, председател на Американския комитет за разширяване на НАТО, пред в. "Капитал"
- Ние сме политическа организация, учредена от републиканци и демократи. Свързва ни респектът към политиката. Открихме, че споделяме ангажимент към първото разширяване на НАТО, и нещо повече - към трайната роля на Съединените щати в Европа, и работим за това в последните две и половина години. Като политическа група за поддръжка според първата поправка на конституцията на САЩ нашите членове работят на доброволни начала.
- Разширяването на НАТО беше част от националната ни платформа за 1996, то беше и елемент от договора на Нют Гингрич (бел. ред. - доскоро лидер на републиканското мнозинство в Конгреса) с Америка. Дори по време на последния дебат за разширяването на НАТО това беше подкрепено от по-голям процент републиканци, отколкото от представителите на президентската партия. Така че републиканците са силно ангажирани с тази проблематика, но ако попитате някой демократ, той ще ви каже, че това важи и за тях. Според мен голямата подкрепа от 80 гласа, която беше получена през април 1998 г. за разширяването на НАТО, е резултат на консенсусна политика.
- Добър въпрос. Ратификацията за приемане беше извършена от всичките 16 страни членки. В следващите седмици следва дискусия за ранното присъединяване и неформална церемония през април. Всичко, което се изисква, е инструментите за ратификация да бъдат депозирани във Вашингтон, където беше подписан Вашингтонският договор. Когато това стане, процедурата става формална. Един от членовете на сегашната администрация сподели, че Полша, Чехия и Унгария са в НАТО от пет години вече, просто никой не е бил известен за това.
- Не мисля, че ще бъдат отправени покани към нови членки, всички знаем това. Но се надявам, че ще има ясна позиция - да се каже на страните кандидатки за отворените врати какво да правят , както и програмата за действията им оттук нататък. Мисля, че ситуацията в Ирак и процедурата по импийчмънт на президента забавят процеса. Но не се нуждаем от това страните кандидатки да се почувстват разочаровани. Това не би било конструктивно и би доказало тезата на критиците, които твърдят, че тези страни действат незряло. Всички страни ще бъдат представени на конференцията през април от по осем висши чиновници и те трябва да използват добре тази възможност. Президентът Стоянов и външният министър Михайлова имаха много добри представяния в САЩ и са високо ценени. Но трябва да гледаме отвъд персоналните символи и да правим обективни оценки, т.е. да не се възхищаваме само от хората. Става въпрос за приноса на България в "Партньорство за мир", за възпирането на Милошевич, за решаването на проблема в Косово. Всичко това трябва да се документира и да се изтъкне ясно във Вашингтон.
- За да се подготвиш за бъдещето, първо трябва да се пребориш с настоящето. Сегашните правни спорове в пакта, както и за поемането на разходите за новата ни мисия, са рутинни. Тези неравности в дебата са временна характеристика. Преди лятото ще успокоим духовете и до средата на годината ще видим един нов алианс.
- България трябва да е много доволна от сегашната си позиция, защото когато започнахме този дебат, никой дори не я споменаваше. Страната беше много изостанала, но сега вече всички я смятат за кандидат за втория кръг. Новото правителство наистина направи много в това отношение. Но признавам, не ми беше приятно да видя статията за оръжейните продажби в Уганда, която беше публикувана в "Ню Йорк таймс". Такъв вид информация наистина вреди на страната и на общественото мнение за нея. Не става въпрос за законност, а за отговорност. Спирането на геноцида, продажбата на оръжия, които биха могли да се ползват за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, е грижа на алианса. Мисля, че България не е поела по този път и не бива да го поема. Няма нужда да ставаме повече свидетели на това.
- Ще има дебат кои от новите мисии са подходящи за НАТО и той ще бъде продължителен. Очаквам, че НАТО няма да отиде толкова далече, колкото някои предполагат. По време на дебата по ратификацията НАТО и Олбрайт казаха, че НАТО може да се намеси в Руанда, в Тайланд. Мисля, че пактът няма да го направи.
- Мисля, че ще тръгне, така че става въпрос за степен. Ако има средства за масово поразяване някъде в южната част на Средиземноморието, НАТО може да реши да не толерира това. Трябва да има евроатлантически компонент на заплахата, а не просто нещо лошо, което се случва по света.
- Аз разделям проблема на две. Не мисля, че конфликтът в Босна, Херцеговина и Косово е етнически. Това е агресия на Милошевич, чист пример за диктаторство. Той експлоатира етническото разделение и това няма характер на етническа война. Фактът, че се случва четири пъти - атаката срещу Словения, атаката срещу Хърватско, атаката срещу Босна и Херцеговина, атаката срещу Косово, показва, че проблемът на Балканите е Милошевич. Личната ми позиция е, че е подходящо за НАТО по-скоро или по-късно да тръгне срещу Милошевич. Но това не е позиция на Американския комитет за разширяване на НАТО.
Най-адекватната роля, която НАТО изигра на Балканите, е в запазването на мира между Гърция и Турция за повече от 40 години. Има и други положителни примери. По време на процеса на присъединяване виждаме Румъния и Унгария, че решиха споровете помежду си. Латвия също преосмисли етническите и малцинствените си проблеми. Както знаете, решаването на тези проблеми е предварително условие за влизане в НАТО.
- НАТО се опитва да окуражи демократичните тенденции в Русия. Вярвам, че Примаков и някои от неговите колеги се отдават на това, което наричахме руско тоталитарно изкушение, и доколкото правят това, ще срещат един обединен и застрашителен НАТО. Доколкото в Русия се развиват демократичните тенденции, НАТО ще бъде с протегната ръка към Москва. Мисля, че Русия има грешна позиция по отношение на Белград и всички разбират това.
- Американският народ няма да позволи на президента Клинтън да осъществи още едно разширение на НАТО. Решението ще вземе президентът Гор, президентът Джордж У. Буш или който бъде следващият президент. На всеки четири години следващият президент подновява целите и посоките на външната политика на САЩ и новите взаимоотношения с Европа ще бъдат формулирани от него. Ако президентът Клинтън хипотетично отправи покани през април към нови страни (което според мен той няма да направи), тези покани ще бъдат мъртви. Сега е седмата година от неговата администрация и не е време за мащабни инициативи. Подобни стъпки могат да започнат през първата или втората година на мандата и да завършат през шестата или седмата. Следователно от практическа гледна точка в момента ние изчакваме. Другата причина да изчакваме е, че има ново правителство в Германия, което още не е оповестило намеренията и отговорностите си. Ново правителство има и в Италия. На тях трябва да им се даде шансът да стъпят на краката си и да намерят политическите си фундаменти.
Приватизацията на флота се отлага за неопределено време
Правителството засега не предвижда приватизацията на морския и речния ни флот. Това става ясно от проекта на национална стратегия за развитие на водния транспорт за периода 1999 - 2015 г. След близо едногодишни усилия и няколко доработки документът беше одобрен от транспортния министър Вилхелм Краус и в последните дни на декември беше официално представен за експертно обсъждане във Варна и Русе.
Въпреки неокончателния вид на стратегията вече личи, че по-нататъшното й придвижване ще срещне доста проблеми. В частта за корабоплаването например се предвиждат редица данъчни и митнически облекчения. Това кореспондира с утвърдената по света практика за държавна подкрепа в областта на корабоплаването, но влиза в противоречие с възприетата от правителството политика на ограничаване на данъчните и други видове преференции, както и с договореностите с Международния валутен фонд. Така че не е ясно доколко предлаганите от експертите на министерството мерки ще бъдат прокарани и през останалите институции.
Въпреки че през последните години "Параходство Български морски флот" и "Параходство Българско речно плаване" остават едни от най-печелившите транспортни фирми.
Според специалистите главната причина за това е неподходящата данъчна, митническа и финансова политика на държавата. Като пример се сочи облагането с ДДС на приходите от отдаване на кораби под наем (т.нар. тайм-чартъри) на български и чужди наематели. От тази дейност морският ни флот формира по-голямата част от приходите си. По света обаче чартирането не се облага с косвен данък. По този начин, за да поддържа конкурентни цени, параходството е принудено да плаща от свое име начисления ДДС.
Друг голям проблем е данъчният режим на задграничните заплати, които параходството плаща на капитаните и моряците. По досегашното законодателство 70% от парите, получавани от членовете на екипажа, се прибавят към финансовия резултат на дружеството и се облагат с данък печалба. По този начин се осигуряват по-големи приходи в бюджета. В същото време обаче флотът се лишава от голяма сума (приблизително 25 млн. долара на година), която е нужна за обновяване на корабния парк, обясняват специалистите.
По подобен начин параходството губи жизнено необходими средства за инвестиции и от облагането с ДДС и на други съпътстващи дейности като ремонта и поддръжката на кораби, вноса на резервни части и корабен инвентар, строителството на нови кораби. Резултатът от всичко това е рязко ограничената финансова възможност на двете държавни фирми за покупка на нови кораби. От 68.9 млн. долара през 1987 г. печалбата на морския флот (след облагане с данъци) е спаднала до 6 млн. долара през 1997 г. При такива резултати е почти невъзможно да се осигуряват свободни инвестиционни ресурси, все по-трудно е и осигуряването на средства за капитални ремонти, изтъкват морски експерти.
Засега двете ни корабоплавателни фирми успяват да се задържат на печалба. Остава обаче проблемът със
В момента средната възраст на морския ни флот е 19.1 години (при средна възраст 11.8 години през 1987 г.). Този факт показва, че стареенето на корабите изпреварва чувствително попълването на парка с нови съдове. Това означава: по-големи разходи за поддръжка, нарастващи разходи за застраховки на корабите, откази на застрахователни компании да застраховат български кораби. Ако не се вземат спешни мерки, може да се стигне и до затваряне на пристанища за български плавателни съдове, предупреждават специалисти.
Особено болезнен е проблемът при танкерите, чиято средна възраст е 20.7 години. Ако досега те успяват да обхващат голяма част от вноса на нефт, в недалечното бъдеще и особено при условие че се осъществят проектите за транзит на суров нефт за Западна Европа през българска територия, те ще се окажат в ролята на един от многото дребни превозвачи по направлението Новоросийск/Супса - Бургас.
Нещо повече - според експерти в близките години България може да остане без танкерен флот въобще. Причината за това са нарастващите изисквания на международните конвенции за безопасност и техническа обезпеченост на плавателните съдове. Най-голямата опасност за българските танкери е т.нар. правило 13 G на конвенцията МАРПОЛ, според което от 2003 г. танкери над 25 години изобщо ще се изключат от експлоатация. Това правило още не е прието, но в практиката на Международната морска организация (IMO) няма случай обсъждан текст да се отхвърли, обясниха пред "Капитал" специалисти от Института по воден транспорт - Варна, които са автори и на стратегията.
Експертите са единодушни, че липсата на подходяща държавна политика в корабоплаването води до постепенното свиване на отрасъла до положение, при което той не е в състояние да изпълнява функциите си на основен регулатор на платежния баланс на страната. За да се промени тази тенденция, в стратегията са предложени редица данъчни и митнически преференции. Предвижда се намаляване на ставката на корпоративното подоходно облагане за корабоплаването, която постепенно ще бъде заменена с тонажна такса, както е в Гърция. Ще бъдат отменени нормативните документи, които увеличават данъчната облагаема стойност на параходствата с начисления върху задграничните дневни, застрахователните възнаграждения, приходите от продажба на бракувани или надхвърлили амортизационния срок кораби. Предлага се също коригиране на нормите за прилагане на ДДС и акциза в корабоплаването в съответствие със световната практика. Закупените в чужбина кораби, съоръжения и оборудване ще бъдат освободени от митнически сборове. Предвижда се държавата да създаде система за стимулиране при строеж на български кораби в страната.
Навлизането на частни капитали в двете държавни корабоплавателни фирми при всички случаи ще повиши ефективността им и ще увеличи възможностите за привличане на допълнителни инвестиции. Въпросът е кога да стартира процесът и какъв метод за раздържавяване да бъде избран. Проектът на стратегията показва, че държавата няма категорична позиция по тези въпроси. Посочва се, че към приватизация на двете параходства "следва да се пристъпи едва след създаване на благоприятни условия за развитие на българското корабоплаване", без да са определени срокове за финализирането на процеса.
Според източници от ръководството на Параходство БМФ предстои да се извърши международен одит на фирмата и едва след това може да се говори за приватизация. По всяка вероятност ще бъде избран методът чрез увеличаване на капитала и пускане на акции на дружеството на международните капиталови пазари. Този подход е класически при големи компании, чиято касова приватизация на практика е невъзможна заради големия размер на фирмения капитал.
Според някои специалисти не бива да се допуска разделянето на флота на специализирани корабни компании, което може да унищожи голяма част от българското корабоплаване. Като пример се сочи опитът на Румъния, където държавният корабособственик НАВРОМ беше разделен на три отделни параходства. Две от тях бяха приватизирани и вече фалираха, а корабите им са негодни за използване.
В момента "Параходство БМФ" обединява шест вида плавания: трампово (за сухи насипни товари), контейнеровози, фериботи, танкери, двупалубни товарни кораби и малки пътнически корабчета. В проектостратегията на правителството е записано, че морският ни флот не бива да се разделя на малки специализирани параходства. Проблемът е, че различните типове кораби работят на обособени пазари и имат различна норма на печалба. В голяма компания различните направления поддържат тези с по-малка норма на печалба и така те съществуват, давайки възможност на цели отрасли от икономиката да осъществяват своя външнотърговски оборот. Възниква въпросът щом не са икономически изгодни за компанията, защо трябва да съществуват и не може ли тази дейност да се извършва по-ефективно от чужди кораби. Според правителствените експерти така е само в началото, после превозите се монополизират и навлата се вдигат не с проценти, а в пъти. Тази теза обаче трудно може да бъде доказана без по-сериозен икономически анализ, какъвто в проекта на стратегията липсва.
Държавата ще слага ред в ползването на водите
През изминалата седмица Министерският съвет прие проект на закон за водите, който ще замени закона от 1969 г. Според авторите законът е съобразен с европейските директиви и има за цел да осигури единно и балансирано управление на водите с перспектива за по-ефективното им използване. Още в началото проектът определя водите като общонационален неделим ресурс. Един от най-деликатните и сложни аспекти от проектозакона е
В документа е прието, че водите, както и водните обекти, системи и съоръжения, могат да бъдат държавна, общинска и частна собственост. От своя страна държавната собственост се разделя на изключителна, публична и частна, а общинската - на публична и частна. Изключителна държавна собственост са вътрешните морски води, водите на териториалното море и минералните води, като само за последните може да се предостави концесия с търговска цел - бутилиране, извличане на ценни вещества и добив на хидрогеотермална енергия.
Публичната държавна собственост включва реки, езера, подземни води, значими язовири и водохранилища. Според експерти при това разделяне, ако обектите попадат на територията на ЕАД - собственост на държавата, при приватизацията на съответното дружество новите собственици няма да получат автоматично право на ползването им. Концесионният принцип тук е допустим за изграждане на нови хидротехнически, хидроенергийни, мелиоративни и водоснабдителни системи и съоръжения.
Този проблем е особено актуален с оглед на подготвяната
В тези случаи концесията ще включва обекта като цяло и ще представлява разрешително за ползването на водата плюс право за електропроизводство. Когато енергийните обекти са на течащи води, проблеми практически няма да има. Друг е случаят, когато централата е включена в система с язовир. Ако се предоставят поотделно концесии на отделни лица за ВЕЦ-а и за язовира, твърде е вероятно поради конфликт на интересите да се стигне до ситуация, при която или ВЕЦ-ът ще пресуши язовира, или няма да може да работи нормално.
Концесии ще бъдат предоставяни също за минерални води, язовири, микроязовири, водоснабдителни системи и пречиствателни станции, които са публична общинска собственост.
По смисъла на проектозакона частна собственост са извиращите в границата на недвижим частен имот води, докато текат през него. Собственикът трябва да осигури безпроблемното им изтичане. Частна собственост могат да бъдат също езерата, през които не протичат държавни или общински води, както и кладенците, разположени в недвижимия имот. Ако на частна земя има минерален извор, той става публична държавна или общинска собственост. Ползването на водата във всички случаи ще се извършва на базата на
Разрешителните ще се дават на физически и юридически лица, като преимуществено ще се удовлетворяват исканията за ползване на питейна вода (до 25 години), както и за лечение и профилактика (до 10 години). Чак след това идва ред на разрешителни за селскостопански и промишлени нужди и за хидроенергетика (до 35 години). Заявленията се подават до съответната басейнова дирекция или до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в зависимост от целта на ползването.
Освен за водоползване разрешително е необходимо още и за ползване на воден обект. Това може да е регулиране на оттока; проучване на подземни води; заустване на водите; добив на пясък, баластра и други; отмора и воден спорт. Промишленият риболов и риборазвъждането не правят изключение и попадат в обсега на разрешителния режим.
Основно място в структурата на закона заемат принципите и органите по
Проектозаконът определя речния басейн като основна единица за съвместно управление на повърхностни и подземни води при осигуряване на сътрудничество на всички нива на управление. "Замърсителят плаща" е основен принцип в закона. Управлението на водите в страната ще се извършва на национално и басейново ниво. Това е стар и добър, но позабравен при социализма принцип на управление.
Органи за управление на водите на национално ниво са Министерският съвет и министърът на околната среда и водите. Министерският съвет приема националния водностопански план, предоставя концесии за води, държавна собственост, определя ограничения в използването на водите в изключителни случаи, както и определя тарифите и таксите, събирани в този закон. МОСВ извършва всички останали дейности като разработка на планове, водене на регистър, съставяне на баланси, издаване на разрешителни и други. За басейновото управление се създават както басейнови дирекции към МОСВ, така и басейнови съвети на местно ниво. В прерогативите на басейновите дирекции влизат разработването на планове за съответния басейн, издаването на разрешителни, осъществяване на мониторинг на басейново ниво, водене на кадастър и регистър, събиране на таксите за разрешителни и други.
Басейновият съвет е държавно-обществена консултативна комисия за подпомагане дейността на басейновата дирекция. Съществува обаче опасност от появата на нов феномен - басейновия феодализъм. Според някои експерти експерименталните проекти дават повод за тази тревога, тъй като хората в съответния басейн, опиянени от възможността сами да взимат решения, често проявяват нихилизъм по отношение на националните приоритети.
Проектозаконът предвижда една специфична форма за осъществяване на дейност и това са доброволните водни сдружения. Водни сдружения се учредяват с цел подобряване, укрепване и модернизиране на местните водни ресурси, но могат да извършват и търговска дейност.
В законопроекта са залегнали няколко основни икономически принципа и те са: защита на потребителите на питейна вода, както и плащане от причинителя на нанесените щети и замърсявания. Залегнало е също икономическото стимулиране за рационално ползване, опазване и възстановяване на водите и водните обекти. Възприет е принцип, според който цените на всички водни услуги трябва да покриват разходите за изграждане и експлоатация. За самофинансиране на някои дейности - информация и мониторинг, разрешителен режим, инвестиционни проекти, изследвания и др., ще се събира такса за издаване на разрешителни и такса водно право. Тя ще се определя въз основа на обема и качеството на ползваните и на отведените отпадъчни води. Таксите ще се събират от басейнови агенции в национален фонд "Водни ресурси". Имуществените санкции ще варират от 50 000 до 25 млн. лева. Те ще се прилагат в случаи на ползване на води и водни обекти без основание, замърсяване на водите, повреждане на съоръжения, както и за изхвърляне на отпадъчни води.
Екофондът ще финансира основно инвестиционни проекти
През 1998 г. в Националния фонд за опазване на околната среда са постъпили 61.6 млрд. лева, изразходвани са 44.5 млрд. лева, а останалите 17.1 млрд. лева са прехвърлени към 1999 г. Основно приходно перо във фонда са били таксите върху течните горива (84%), като тенденцията е към леко увеличаване на дела им. Около 12.6% идват от приватизация на обекти на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Очакванията обаче са за намаляване и окончателно изчезване на този източник. Други по-незначителни до момента източници на средства, но с тенденция за нарастването им в бъдеще, са приходите от санкции (1.1%), таксите за административни услуги на МОСВ и възстановените заеми. Събираемостта на наложените санкции засега е слаба (60%), тъй като част от замърсителите са държавни предприятия, основната част от които са с финансови затруднения. Други фирми предпочитат да плащат ниските до момента глоби, вместо да вземат мерки за отстраняване на причините за санкционирането. Очаква се покачване на дела на санкциите в структурата на приходите поради тяхното актуализиране, както и на дела на възстановените заеми поради настъпване на падежите на много от тях през тази година. През 1999 г. ще се прибави още едно приходно перо от такси и санкции по приетия през 1998 г. Закон за защитените територии. Във фонда ще постъпват и екологичните такси по Закона за отпадъците и Закона за водите.
В по-голямата си част (61%) средствата на фонда се насочват към общините под формата на безвъзмездно финансиране на проекти. Около 31% от разходите на фонда отиват за заеми на фирми по одобрени от министерството екологични проекти. До октомври 1998 г. седем държавни и осем частни фирми са получили безлихвени заеми с двегодишен гратисен период и три години срок за погасяване. Останалите 7.6% от изразходваните средства са отишли за пропагандна и издателска дейност, както и за финансиране на екологични мероприятия, осъществявани от неправителствени организации. Деветдесет и седем процента от разходите на фонда са по инвестиционни проекти. През 1998 г. са разгледани 130 проекта, от които са финансирани 101.
Екологичните проекти покриват територията на цялата страна, но предимство се дава на проектите в така наречените 14 горещи точки (София - Кремиковци - река Искър; Варна - Девня - Черно море; Перник - река Струма; Пловдив - Асеновград - Стамболийски - река Марица; Кърджали - река Арда; Пирдоп - Златица - река Тополница; Плевен; Силистра; Бургас; Враца; Димитровград; Русе; Камено; Гълъбово - Раднево; Никопол). Проектите се предлагат от общините, от частни или държавни фирми. Повече от половината изразходвани средства (53.5%) са насочени към очистване на водите чрез строежа на пречиствателни станции или предпазването им от замърсяване чрез изграждането на канализационни колектори. Около 13.7% от фондовете са отишли за проекти, свързани с чистотата на въздуха, предимно изграждането на обезпрашителни инсталации. В областта на отпадъците дейностите засега са насочени към строеж на депа и закупуване на техника за събиране на смет (9%). След приемането на стратегията за рециклиране на отпадъците в края на януари фондът ще започне да дава помощи и заеми на рециклиращи предприятия. Около 10% от паричните средства са изразходени за опазване на биологичното разнообразие, 4.8% за рекултивация на почвите и брегоукрепване, а 7% за изграждане на национална система за мониторинг.
През януари ще бъде уточнено мястото за изграждане на площадката за разкомплектоване на стари автомобили, чието изграждане ще се финансира от холандското правителство. През 1999 г. ще получим между 30 и 50 млн. долара безвъзмездни помощи от Дания, Австрия, Швейцария, Германия, Холандия и Япония.
САЩ подложиха рамо на коридор ?8 и АМБО
Три страни от южната част на Балканския полуостров получиха безвъзмездни помощи на обща стойност 4.3 млн. долара за техническо обезпечаване на предстоящи подобрения в регионалната транспортна инфраструктура, съобщи в края на миналата година Агенцията за търговия и развитие на САЩ.
Страните, които получават помощта, са Албания, България и Македония, които са свързани с трансевропейския коридор ?8. Коридорът е с направление Дуръс - Тирана - Скопие - Гюешево - Перник - София - Пловдив - Бургас - Варна и свързва Адриатическо море през Албания, Македония и България с Черно море. Неговото развитие е в посока изток - запад. Естествено продължение на този коридор е така нареченият Път на коприната, който свързва Европа с Централна Азия.
"Партньорството чрез тази помощ допълнително ще засили връзките между балканските страни и американските компании", заяви на церемонията по връчването на помощта директорът на агенцията за търговия и развитие Джоузеф Гранмейсън.
Подписаните споразумения за безвъзмездна финансова подкрепа включват две помощи от по един милион долара, с които ще се закупи изчислителна техника и мобилно оборудване за оценяване на трафика, проверка и осигуряване на добри условия и качествена повърхност на високите части от коридор ?8. Те ще се ползват и от трите страни. На Албания се отпуска безвъзмездна помощ в размер на 1.6 млн. долара за закупуване на американско сигнално оборудване за железопътната система на страната. Четиристотин хиляди долара се отпускат за проучване на възможностите за изграждане на южен обиколен път край София. Изпълнението на този проект ще улесни транспортирането на стоки по коридора чрез заобикалянето на силно натоварен маршрут в София. Отпуснати са също 290 хил. долара техническа помощ на БДЖ.
Паралелно с форсирането на транспортните проекти се активизираха и проектите за нови трасета за каспийския нефт. Настоятелното лобиране на Турция за маршрута Баку - Джейхан получи категоричната подкрепа на САЩ при наличие или в отсъствието на паралелни проекти. САЩ ще мобилизират международните финансови агенции и ще увеличат подкрепата си за изграждането на спорния петролопровод от Азербайджан до адриатическия бряг на Турция, съобщи преди Коледа енергийният секретар на щатската администрация Бил Ричардсън. Във финансирането на проекта според него ще се включат EXIMbank (Export-Import bank), OPIC (Overseas Private Investmant Corporation) и TDA (Trade and Development Agency). С това въпросът за избора на трасето, по което ще минава каспийският нефт, практически изглежда предрешен.
Въпреки това шансовете на алтернативните трасета не са отрязани напълно, а основните от тях са през територията на България: Бургас - Александруполис с участието на Гърция и Бургас - Вльора през България, Македония и Албания. След първоначалната активност проектът Бургас - Александруполис сега е по-скоро в застой. Единственото, което се случи през последната година, са преговорите за учредяване на смесената компания "Трансбалкански нефтопровод" и обявяването на международен търг за консултант по проектирането на нефтопровода. Търгът бе спечелен от английската компания "Браун енд Рут". Средствата за проучването и проектирането са осигурени от програмата ИНТЕРРЕГ-2, която финансира страните, членки на Европейския съюз.
Подценяваният доскоро проект АМБО през последните месеци видимо набира преднина. Трасето на нефтопровода в известен смисъл се явява елемент от трансевропейския коридор ?8 и това се оказа един от основите му плюсове. Политическата и финансовата подкрепа на САЩ за транспортния коридор на практика се пренесе и върху проекта за нефтопровод и извади АМБО от архивите. Наскоро Агенцията за търговия и развитие на САЩ одобри отпускането на 588 хил. долара за частично финансиране на предварителното технико-икономическо проучване на проекта за строеж на петролопровода Бургас - Скопие - Вльора. Общата стойност на проучването е 980 715 долара. Разликата ще се финансира от корпорацията АМБО. В края на 1998 г. българското правителство одобри споразумение между България, Македония и Албания и правителството на САЩ за отпускането на средствата.
Въпросът, на който трябва да се отговори сега, е може ли да съществуват паралелно трасетата и през Турция, и през България. Според някои експерти това е напълно възможно. Те се позовават на прогнозните данни за запасите от суров нефт в каспийския регион, които доскоро се изчисляваха на 100 млрд. барела. Последните проучвания обаче не са така оптимистични и запасите се изчисляват на не повече от 60 млрд. барела, а може би и по-малко.
Булгартабак започва производство на Camel
Тютюневият холдинг подписа лицензионен договор с "Рейнолдс"
В края на миналата година "Булгартабак холдинг" финализира една от големите си сделки - на 18 декември беше подписан договор с R.J. Reynolds International B.V. ("Рейнолдс интернешънъл БВ"), клон Женева, за лицензионно производство на цигари с търговската марка на холандската компания. Договорът е за три години и стартира от датата на подписването му. През този период "Булгартабак холдинг" придобива права за производство и продажби на Camel Filters, 84 мм в пресована твърда кутия. Договорът обаче остава отворен както за удължаване на срока, така и за придобиването на лицензи за производството на други марки от листата на "Рейнолдс". Новите лицензионни права ще се уреждат с анекси към основния договор.
Цигарите с марката Camel ще се произвеждат само в "София - БТ". В това дружество "Булгартабак холдинг" държи 78.22%, 12.74% от капитала са притежание на частни акционери от масовата приватизация, а 9.05% са частно акционерно участие от емисията на акции на холдинга през 1994 г. Произведените по лиценз цигари ще се продават само на вътрешния пазар. Един
През периода на действие на договора "Булгартабак холдинг" не може да сключва други договори за лиценз или за производство с трети страни, ако те са свързани с използването на съоръженията в софийската цигарена фабрика. Там ще се произвеждат само цигари Cамel и производствени марки на Булгартабак. Според договорените условия Булгартабак се задължава да спазва стриктно рецептурите на "Рейнолдс" за употреба на конкретни видове тютюни с определено качество и начин на смесване, за да се гарантира консистенция и качество на цигарите, които да отговарят на световните стандарти на "Рейнолдс". Според договора 75% от съдържанието на цигарите ще бъдат блендирани тютюни, които ще се доставят от "Рейнолдс" (от посочен от концерна доставчик), 25% от суровината ще се доставя от Булгартабак - 15% от тях са ориенталски тютюни, които се отглеждат в България. Качеството на българските тютюни подлежи на одобряване от "Рейнолдс". Тютюневият концерн ще посочи и доставчика на спомагателните материали за изключителна употреба при производството на лицензионните цигари. Булгартабак също може да доставя някои от спомагателните материали, но само след изричното писмено съгласие на "Рейнолдс", така че да се гарантира тяхното съответствие със стандартите на "Рейнолдс" и да не се навреди на ангажиментите на холандския концерн за доставки в световен мащаб.
Предвижда се провеждане на поредица от производствени тестове, при които ще присъстват представители на холандския тютюнев концерн. Експерти на "Рейнолдс" ще осъществяват перманентен контрол за качеството на тютюна и спазването на рецептурите през целия период на договора. "Рейнолдс" ще осигури за своя сметка необходимия надзор и техническата помощ. Като допълнителна гаранция за качеството на българския Camel договорът задължава Булгартабак на всеки три месеца да изпраща в "Рейнолдс" определено количество цигари от всяка лицензионна марка (взети произволно) като мостри за качествен контрол. Освен това Булгартабак осигурява достъп на "Рейнолдс" по всяко време и до всички помещения, съоръжения и операции, включени в лицензионното производство или съхранението на лицензираните марки и компонентите.
Срещу получените лицензионни права "Булгартабак холдинг" ще плаща на "Рейнолдс" около 4 долара на всеки 50 продадени пакета български Camel (1000 цигари) като лицензионно възнаграждение и възнаграждение за маркетингов принос.
През тази година Булгартабак стартира три предприятия за български цигари в чужбина. Това е част от стратегията на холдинга за преодоляване на митническите ограничения при вноса на български цигари и възстановяване на позициите на тютюневата ни промишленост в Русия и други страни от бившия СИВ. В Полтава, Украйна, е регистрирано дружество с 80% участие на холдинга и 20% участие на украинска фирма. Предприятието ще произвежда цигари от марките "ТУ", "Родопи", "Опал" и "Феникс". Общата стойност на направената инвестиция е 7 млн. долара. И двете страни участват с апортни вноски. Българското участие е с инсталация за производство на цигари, която е доставена от цигарената фабрика в Благоевград. Украинската страна участва с апорт на сгради. Първите проби вече са направени и смесената фирма може да започне производството. Първоначално ще се произвеждат около 3000 тона цигари, но до края на годината капацитетът й ще нарасне до 5000 тона.
Първата производствена проба направи и смесената фирма в Белгород. В нея Булгартабак държи 77%, останалите 23% са собственост на руска фирма. През февруари фабриката ще започне производство с капацитет 1500 тона с тенденция да стигне до 3000 тона. Производствената листа съдържа традиционните за руския пазар марки цигари - "Родопи", "ТУ", "Стюардеса" и "Опал". Общият размер на инвестираните средства е 6 млн. долара с тенденция да се увеличи до 15 млн. долара.
До един месец в Сочи ще стартира още едно смесено дружество с участие на Булгартабак. Това е съществуваща фабрика, в която българският тютюнев холдинг влезе чрез схема с увеличаване на капитала, реализирана с апорт на машини. В момента Булгартабак притежава там 80 на сто от капитала. Предприятието произвежда 2000 тона цигари, но след сделката капацитетът му ще се увеличи на 5000 тона.
Булгартабак е направил официално предложение до кмета на Москва Юрий Лужков за инвестиция от 150 млн. марки в изграждането на нова фабрика за производство на български марки цигари в Москва. Предложената схема на участията е 80% за Булгартабак и 20% за московската община. Фабриката ще бъде с капацитет 10 000 тона. Подготвя се и регистрацията на дружество в Румъния (в близост до Букурещ), което изцяло е собственост на Булгартабак. Намерението на холдинга е извън страната да се произвеждат около 20 хил. тона цигари. Това ще увеличи и възможностите за реализация на българските сортове тютюн, смятат в холдинга. Във всички лицензионни договори за производство на цигари от листата на Булгартабак, които са подписани с регистрираните навън смесени фирми, съществува клауза, според която предприятията ще работят с внесен от България блендиран тютюн. Нарязаният тютюн не е акцизна стока в Русия и тази схема дава възможност по законен път да се постигне относително намаление на огромните данъчни и митнически тежести в цената на българските цигари на руския пазар.
През 1998 г. "Булгартабак холдинг" е произвел 37 000 тона цигари, с 4000 тона по-малко от 1997 г. Холдингът приключва годината с балансова печалба от 75 млрд. лева, показват предварителните изчисления на холдинга. През миналата година предприятието е реализирало приходи от 712 млрд. лв., с 52 милиарда повече от 1997 г. Платени са преки данъци в размер на 31 млрд. лева. Остатъчната печалба на холдинга е 44 млрд. лева.
В края на януари холдингът ще започне да изкупува тютюна от реколта '98. Изкупната кампания ще продължи до 31 март. Холдингът изкупува около 80% от произведения тютюн у нас. Останалата част се изкупува от български частни фирми и кооперации и чуждестранни компании. Едни от най-големите чуждестранни купувачи на български тютюни са американските "Дайман" и "Сокотаб" и гръцката "Михайлидис". "Сокотаб" изкупува тютюна чрез Булгартабак. И тази година изкупната кампания ще стартира със скандал между производители на тютюн и преработвателните или търговски фирми-купувачи. Според производителите изкупната цена на тютюна тази година е с 300-400 лв. на килограм по-ниска от миналогодишната. "С политизирането на цените на българските тютюни се постигна само един ефект - от 1991 г. насам джебелът постепенно излезе от рецептурите на много от големите тютюневи концерни - "Рейнолдс", "Филип Морис", "БАТ" и др., защото им излиза много скъп. Политическият флирт с производителите в определени региони и поскъпването на изкупните цени на практика доведоха до стесняване на пазара на български тютюни, констатира експерт от тютюневия бранш.
През 1998 г. предприятията от системата на "Булгартабак холдинг" са произвели и реализирали на вътрешния пазар 22 800 тона цигари. През 1995 и 1996 г. производството и вътрешното потребление не надвишава 15 000 тона. Експерти от бранша обясняват нарастването на продажбите на български цигари с постепенното намаляване на контрабандния внос. През 1991 и 1992 г., когато действа преференциалната система за фондациите, Булгартабак е произвеждал и реализирал на вътрешния пазар само по 5000 тона годишно. С отнемането на тези преференции официалният внос става символично число и по-голямата част от цигарите влизат в страната контрабандно. Досега се смяташе, че контрабандата не надвишава 1500 тона годишно. Скокът в продажбите през тази година, след като някои от контрабандните канали бяха разбити, показва, че нелегално в страната са внасяни над 6000 тона цигари годишно. Според статистиката на Булгартабак броят на пушачите у нас е относително константна величина.
Замразяват разходите за заплати в 100-те най-губещи държавни предприятия
Шефовете на най-губещите държавни предприятия ще бъдат лишени от възможността да вдигат тайно заплатите на своите работници. В последните дни на миналата година социалният министър Иван Нейков е утвърдил списък със 100-те "най-лоши" търговски дружества с държавно и общинско участие, в които се замразява нарастването на средствата за фонд "Работна заплата", съобщиха правителствени източници. Засега не е ясно как точно ще бъде реализиран поредният опит за въвеждане на строг ред при заплащането в губещите дружества.
Предприятията са били определени според данните за размера на натрупаните от тях загуби и просрочени задължения към края на деветмесечието на 1998 г. Мярката е в съответствие с последния вариант на меморандума с Международния валутен фонд, който се очаква да бъде гледан отново на заседание на борда на МВФ до края на януари.
Макар да е добре известно, че спазването на финансова дисциплина в реалния сектор е едно от основните изисквания за успех на валутния борд, през изминалата година не бяха рядкост случаите, когато тя беше нарушавана от шефове на държавни фирми.
Според досегашната методика предприятията, които приключват съответното тримесечие с печалба по счетоводния си баланс и нямат просрочени задължения, могат да формират свободно заплатите на работниците си в съответствие с финансовото си състояние и получените приходи. Право да вдигат заплатите при определени условия имаха и тези предприятия, които са излезли на загуба, но подобряват финансовия си резултат през предходното тримесечие и обслужват редовно изискуемите си задължения. На губещите дружества, които продължават да си влошават финансовия резултат, беше забранено да увеличават разходите за заплати и да увеличават персонала.
Въпреки че тези правила бяха утвърдени от кабинета още през януари 1998 г., за да се харесат на работниците и синдикатите, шефове на държавни предприятия предпочитаха да вдигат необосновано заплатите. Често пъти това ставаше и зад гърба на ресорните министри. Според социалното министерство през миналата година по тези причини са били уволнени шефовете на около 60 предприятия. Така или иначе стана ясно, че методиката на правителството не действа. Още повече че няма ефективен правен механизъм за намаляване на веднъж вдигнатите заплати.
Затова при последните преговори по меморандума от МВФ настояха твърдо правителството да се ангажира с мерки за спиране на по-нататъшното нарастване на фонд "Работна заплата" в 100-те най-губещи държавни фирми. В меморандума, подписан от правителството, беше записано, че средствата за заплати в края на март и юни 1999 г. в тези предприятия не трябва да надвишават сумата от края на септември 1998 г. "Това не означава, че там не могат да се увеличават заплатите, но това би могло да стане само за сметка на съкращаване на работни места", коментираха от финансовото министерство.
БНБ ще регулира с разрешения движението на капитали
Българските физически и юридически лица ще могат да откриват влогове и сметки в чужбина, да купуват чужди ценни книжа и да отпускат кредити на чужденци, но само ако тези сделки не надхвърлят равностойността на 2 млн. лева. В противен случай ще е необходимо разрешение на БНБ (това не важи за банките с пълен лиценз и инвестиционните посредници). Това предвижда последният обсъждан вариант на валутния закон. Проектът беше приет от Съвета по валутна политика малко преди Коледа, обсъден е в управителния съвет на БНБ миналата седмица и най-вероятно в скоро време се очаква да бъде обсъждан в правителството.
В текстовете се предвижда още, че няма да е необходимо разрешение от централната банка, когато инвестициите в чужбина са преки, когато са придобити като цяло или като дял от търговско дружество.
От описания режим излиза, че свободата на движение на капитали към чужбина ще се определя от политиката на централната банка. Според проекта тя може да отказва само мотивирано. Източници от работната група по закона обаче твърдят, че в крайна сметка досега съществуващата свобода за износ на капитали ще остане непроменена. Тоест, засега не се очаква ефективна либерализация на плащанията към чужбина. Законът ще създаде и по-добра инфраструктура, по която БНБ ще събира информация за капиталовите потоци.
За прехвърляне по банков път на над 20 млн. лева в чужбина в БНБ ще трябва да се представят допълнителни документи. До същия левов праг българите ще могат да изнасят свободно чужда валута в кеш, но ще трябва да декларират точния й размер.
Според последния вариант на валутния закон занимаващите се с добиване, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие (без банките) ще трябва да се регистрират във финансовото министерство до 14 дни от започване на дейността си и да спазват установените в наредба на Министерския съвет и БНБ указания.
Българи и чужденци ще могат да внасят и изнасят благородни метали и скъпоценни камъни, след като декларират стойността им пред митническите органи.
Според източници от БНБ в окончателния си вид валутният закон ще ангажира централната банка да дава разрешения на обменни бюра и финансови къщи, макар че има и някаква възможност бюрата да останат на регистрация към финансовото министерство. На този етап е абсолютно сигурно, че централната банка ще контролира ФБК-тата, като със специална наредба БНБ ще определя условията и реда за издаване и отнемане на лицензите им.
БНБ ще събира информация за всяка сделка, действие или плащане между местно и чуждестранно лице, както и за всеки презграничен превод и плащане, надхвърлящо 2 млн. лева. Обяснението е, че това се прави за нуждите на статистиката на платежния баланс. С тези данни БНБ ще прави регистри за преките инвестиции на местни лица в чужбина и на чужденци у нас, за недвижимите имоти, купени от чужденци у нас и за придобитите от българи в чужбина. Информацията ще е търговска и служебна тайна.
Затварят Кредитна банка
Институцията си отива продадена от Мултигруп и некупена от "Овергаз"
През следващата седмица, най-вероятно още в понеделник, БНБ ще отнеме лиценза на Кредитна банка и там ще влязат квестори. След като два месеца преди Нова година за банката на Мултигруп - Кредитна банка, се носеха какви ли не слухове и изявления, сега финансовата институция изглежда с решена съдба. В петък ръководството на банката е изпратило писмо до БНБ, с което уведомява че има безспорни задължения, които не може да изпълни. Според Закона за банките това е достатъчно формално основание централната банка да затвори финансовата институция.
Въпреки отчайващите слухове и коментарите в медиите от самата банка запазиха пълно мълчание в първите дни на новата година и отказаха да коментират дали наистина затрудненията им са толкова фатални. Банката няма много дребни вложители, затова в клоновете й беше относително спокойно през седмицата, въпреки че от четвъртък "Кредитна" въведе ограничения за теглене до 200 хиляди лева на ден. В петък обаче "Кредитна" започна да трупа опашка от наредени, но неизпълнени плащания в размер на около десетина милиарда лева. Според неофициални източници от БНБ доста преди това банката просто не е придвижвала нарежданията на някои от клиентите си.
В четвъртък (7 януари) Държавна спестовна каса е изпратила в БНБ писмо, с което се казва, че Кредитна банка задържа над 7 работни дни плащане към нея. ДСК разполага с два записа на заповед на обща стойност 6.5 млн. долара, с които са дообезпечени валутни облигации, предоставени преди повече от година на частната банка. Едната полица е била предявена за плащане на 18 декември 1998 г. и до ден днешен не е платена - тоест повече от 7 работни дни. На 4 януари пък е предявена и втората полица. Според Закона за банките, ако някоя банка не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, БНБ е длъжна да й отнеме лиценза. Това решение е необжалваемо и трябва да бъде последвано от искане до съда за образуване на производство по несъстоятелност. Чисто теоретично е възможно "Кредитна" внезапно да намери пари, за да купи валутни облигации за 12. 8 млн. долара и да ги върне на ДСК. Тази възможност е малко вероятна, тъй като банката не разполага с парите. Дори да уреди задълженията си с ДСК, "Кредитна" спешно трябва да изплати 2.5 млн. долара и на Стопанска банка, която чака от 4 януари.
Според неофициални източници в централната банка се съмняват и дали активите на "Кредитна" са достатъчни, за да се покрият задълженията й, което може да бъде друго законово основание за отнемане на лиценз. За да се разбере действителното състояние на банката обаче, е много важно как ще се оценяват нейните активи. Банката притежава значителна недвижимост, акции в предприятия и руски книжа и различни други финансови активи. Повечето от тях най-вероятно са заведени по по-голяма стойност от действителната си пазарна цена, но ако се тръгне по тази плоскост БНБ ще трябва да представя в съда доказателства за това и да влезе в спор с вещите лица, които ще оценяват активите на "Кредитна".
Кредитна банка е една от първите класически банки на икономически групировки в България и дълго време беше най-голямата от тях. От самото й създаване (с кредит за захар от ДСК за Бартекс), през увеличаването на капитала с ливади до ден днешен "Кредитна" е музей на икономическите номера на прехода в България. В различните периоди от историята на Мултигруп банката е играла повече или по-малко водеща роля в схемите на групировката. Най-рутинната дейност на банката, носеща ритмични загуби, е финансиране на непечеливши дейности в рамките на Мултигруп и инициативи от типа на спонсорства за футболен клуб ЦСКА. Банката заедно с Дисконтова къща бяха структурите на Мултигруп, които участваха в прословутата цесия с Булгаргаз за вземания от "Химко" и "Кремиковци". "Кредитна" се прочу по-късно и със договорите за доверително управление на ЗУНК-облигации, сключвани с ДСК по времето на Бистра Димитрова (част от които трябва да се връщат сега). Не може да се твърди, че положението на финансовата институция е било хронично нестабилно, но винаги в моментите на трудности се е намирал спасителен вариант с някаква схема, държавна инстутуция или банка. През 1996 г. Кредитна банка също беше в някои от списъците за затваряне, но тогава се размина с решителната подкрепа на ДСК. По-късно ликвидността на банката се подобри значително с привличането на големи суми от вече затворените банки. Затова сега мнозина в банковия сектор казват, че ако "Кредитна" бъде затворена, банките ще фалират за втори път.
Кризата на международните финансови пазари също не отмина Кредитна банка, като свали рязко цените на ценните книжа, които банката получи срещу финансирането на една от най-здравите структури на "Мулти" в чужбина - "Ем Джи Файненс". Според информирани източници банката е заменила финансирането и други свои активи с книжа по външния дълг на Русия. Към датата на сделката тя е донесла за "Кредитна" значителна загуба, тъй като пазарната стойност на прехвърлените от банката активи е по-голяма от моментната цена на получените нови вземания. Именно тези нови загуби се очаква да подсилят ликвидните затруднения на "Кредитна" и с влошаване на показателите, които БНБ следи - собствен капитал, капиталова адекватност и др. На въпрос какви са тези показатели в края на 98-ма година прокуристът на банката Любомир Филипов отговори, че изчисленията още не са направени.
Независимо от това дали активите покриват пасивите в банката на "Мулти", очевидно е, че тя се озова в ситуация на тежка ликвидна криза, в която единственият вариант за оцеляване е да се налеят свежи пари. Надеждите това да направи "Овергаз инк", от чието име изпълнителният му директор Сашо Дончев води целия ноември и декември преговори с БНБ, се оказаха безплодни.
Дончев прие да спасява Кредитна банка като част от "цената", която плаща за дяловете на Илия Павлов в газовия бизнес. Отказът му да налее свежи пари в банката най-вероятно се дължи на преценка, че те ще трябва да са значително повече от предварителните му очаквания. Прехвърлянето на банката от "Мулти" към "Овергаз" започна със серия вътрешни счетоводни операции. В резултат на множество вътрешни преводи и счетоводни записвания един стар депозит на "Топенерджи" в "Кредитна" за 15 млн. долара е бил използван, за да се увеличи капиталът на "Овергаз инк" (за което настояваше БНБ) и да се платят акциите, които Илия Павлов продава. С получените 6.6 млн. долара най-вероятно "Мулти" е погасила дългове на свои фирми към "Кредитна" и по този начин "корпорацията" е започнала да излиза "чиста".
Ефектът върху ликвидността на "Кредитна" обаче е нулев, защото всичките операции са вътрешни и в системата не е влязъл нито един свеж долар. "До този момент Сашо Дончев не е дал обяснение за тези операции", коментира подуправителят на БНБ Емилия Миланова.
Отношенията на Сашо Дончев с "Кредитна" са спрели във времето до тази верига от счетоводни записвания и вътрешни преводи. След това Дончев изчака известно време и обяви, че се отказва да спасява банката. Така тя се оказа продадена от Мултигруп и некупена от "Овъргаз". И старият, и новият собственик се дистанцираха от проблемите на институцията, в очакване мениджмънтът й да се разбере "нещо" с кредиторите й и с БНБ.
Основни кредитори на банката на "Мулти" са финансови институции и банки. Неофициално е известно, че "Кредитна" дължи около 14 млн. долара на фалирали банки, от които е привличала специални депозити. Тук влизат 10 млн. долара на Стопанска банка, 1.6 млн. долара на Капиталбанк, 1.3 млн. долара на Балканбанк, 1 млн. долара на Добруджанска банка.
"Кредитна" дължи и около 50 млрд. лева на нефинансови институции, като по груби изчисления Фондът за гарантиране на влоговете ще трябва да изплати на вложители около 10 млрд. лева като обезщетение, в случай че "Кредитна" фалира. Ако банковият сектор даде само тази жертва, парите във фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат, тъй като там до момента има около 17 млрд. лева.
В средата на ноември от Мултигруп съобщиха, че водят преговори за продажба на Кредитна банка. Последваха новини, които показваха, че изкупуването на банката се подготвя: В Държавен вестник излезе публикация за свикване на общо събрание на "Кредитна". От БНБ обявиха, че "Овергаз инк" официално е поискала разрешение да придобие 95% от "Кредитна". Неофициално стана ясно, че такова ще бъде дадено, ако дружеството покаже солиден собствен капитал и увеличи капитала на "Кредитна". В Москва се проведе общо събрание на "Овергаз", откъдето беше обявено исканото увеличение на капитала на дружеството. Започнаха преговори с ДСК, на които лично Сашо Дончев е поискал разсрочване на вземането по валутните облигации.
На 21 декември трябваше да се проведе самото общо събрание, на което формално да се приключи сделката. Тогава обаче представителите на "Мулти" и свързаните с групировката фирми не се явиха на събранието и увеличението на капитала на банката не беше разгледано. След събранието Сашо Дончев даде пресконференция, на която обяви, че БНБ не е дала разрешение за сделката и че "Овергаз" се отказва от нея. Дончев цитира писмо на "Банков надзор", в което се казва, че финансовите затруднения на банката се задълбочават.
На 30 декември от Мултигруп разпространиха съобщение, че банката отдавна не е на групировката. "Корпорация Мултигруп продаде участията си в "Овъргаз инк", "Овъргаз интернешънъл лимитед" и Кредитна банка на международен консорциум с офшорна регистрация", гласи официално съобщение на "Мулти". Уточнява се, че акциите на "Кредитна" са предадени на доверителите - "Овергаз", съгласно договора, като задължение на същия е купувачът да посочи лица, които да ги придобият. От "Мулти" твърдят, че акциите на "Кредитна" са джиросани и че банката е част от неделима сделка, тоест Дончев не може да се откаже само от нея. Друг е въпросът, че прехвърлянето трябва да бъде отменено по съдебен ред, защото няма разрешение на БНБ. С две думи спорно е кой е собственик на Кредитна банка в момента.
На 5 януари От ДСК обявиха, че не могат да уредят взаимоотношенията си с банката, а два дни по-късно подсетиха БНБ, че законовият срок за плащане на предявеното им вземане е изтекъл.
Асен Друмев остава в ДСК, Иван Искров отпада от борда
Надзорният съвет на Банка ДСК вече е определил кои ще бъдат петимата членове на управителния съвет на касата, въпреки че промените още не са документално оповестени. След последните кадрови карамболи става ясно, че досегашният шеф на касата Спас Димитров остава шеф на управителния съвет; както и Виолина Маринова и Асен Друмев, които в момента са зам.-шефове на ДСК. Нови лица в ръководството са досегашните служители на ДСК Кристофор Павлов - бивш главен икономист, и Николай Кавръджиков - шеф на Старозагорския клон на ДСК. Изненадата във финансовите среди беше двойна. От една страна, се знаеше, че в кабинета се обсъжда бившият шеф на ДСК Асен Друмев да отпадне от ръководството, но в крайна сметка това не се случи. Още по-изненадващо за всички беше, че вместо него отпадна най-младият член на борда Иван Искров. Той се счита за един от фаворитите на Спас Димитров и беше назначен за зам.-шеф на ДСК именно по времето на сегашното правителство. Банкери коментират, че Искров е влязъл в конфликт с шефа на БНБ Светослав Гаврийски по повод изключването на ДСК от списъка на бюджетните кореспонденти. Гаврийски обаче формално няма нищо общо с определянето на ръководството на ДСК. Засега не е известно дали Искров ще остава в касата като оперативен шеф на сегашните си ресори. Твърде възможно е да му бъде предложена и длъжност на съветник на управителния съвет.
В последния месец името на Асен Друмев се спрягаше за шеф на фонда за гарантиране именно в контекста на очакванията, че избраните от правителството на Костов надзорници в ДСК няма да го оставят в ръководството. След като това не се случи обаче, за шеф на гаранционния фонд беше избран бившият подуправител на БНБ Милети Младенов.
Все още предстои кадровите промени в ДСК да бъдат официално потвърдени. На правителството му бяха необходими няколко месеца, за да измисли кой ще управлява касата, като чуденето започна първо от надзорниците, а после и за оперативното ръководство. Това пък задържа регистрацията на ДСК като търговска банка и още повече подсили неизкоренените интриги и противоречия между различните служителски лобита в бившата спестовна каса.
Накратко
Главният прокурор Иван Татарчев е отменил постановлението на прокурора Пламен Долапчиев, с което се спира изваждането на Владимир Стратиев от списъка на банковите синдици. Това стана след обжалване на "Банков надзор", който задраска синдика на Балканбанк от списъка. В БНБ са уведомени за решението, но официалното писмо от прокуратурата все още не е получено. Съдийката по делото на Балканбанк ще трябва да назначи нов синдик.
Банковата консолидационна компания БКК ще прехвърли на бюджета 36 млн. долара от общо 41-те милиона, с които раполага след продажбата на Обединена българска банка и Българска пощенска банка. Парите ще се прехвърлят по силата на договор за финансиране, сключен преди време между БКК и Държавния фонд за реконструкция и развитие. Бюджетът, в който фондът се влива от тази година, ще получи само тази част от цената на продадените банки, за която БКК е вложила от финансирането, за да увеличи капитала им.
Европейският съюз одобри консултантската фирма "Глендейл" за мениджър на банка Биохим, съобщи изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. До средата на месеца се очаква да бъдат посочени четиримата представители на "Глендейл", които ще управляват банката. Както и се очакваше, БКК реши да отмени кредитните ограничения върху Биохим, след като "Глендейл" поеме мениджмънта на банката.
Застрахователно дружество "Юпитер" очаква премиен приход от около 3 млрд. лв. за 1998 г. Увеличението спрямо предходната година е 500%. Трябва да се има предвид, че в отчетите за миналата година ще влязат и договори, сключени от агенти, които преди лицензирането на застрахователите работеха за ВИС-2. Обществена тайна е, че в голямата си част агентската мрежа на ВИС премина на работа в "Юпитер". От дружеството заявиха, че след приключването на счетоводните отчети ще свикат общо събрание, като една от точките ще бъде увеличение на капитала с от два до три милиарда лева. В момента капиталът на дружеството е 3 млрд. лв. "Ако съдя по данните в пресата, че цените на хранителните стоки са се увеличили с 10%, съвсем нормално ще бъде, ако инфлацията за януари бъде 2 на сто", коментира шефът на Националния статистически институт Александър Хаджийски. "Това е така, защото храните имат значителна тежест при определянето на инфлацията", допълни той, като подчерта, че това все пак не е официална прогноза.
От основаването му досега Главно управление "Бюро за финансово разузнаване" е приело около 1800 вътрешни правила на субектите, задължени да ги създадат, съгласно закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари. Банките и небанковите финансови институции са подали общо 137 комплекта с правила, застрахователите - 25, инвестиционните дружества и инвестиционните посредници 65, лица, организиращи хазартни игри - 70, и др. Правилата на седем банки вече са одобрени от министъра на финансите.
Започва състезанието между цени и доходи
"Когато има пазар, няма хитринки", заяви наскоро финансовият министър Радев в отговор на въпрос не се ли опасява, че при предстоящата деноминация на лева търговците ще се изхитрят да закръглят цените нагоре. Плахите признаци на ценова психоза в началото на годината припомниха позабравените инфлационни времена и между другото повдигаха екзистенциалния въпрос на българските реформи - има ли вече у нас реален пазар, или само наченки на такъв. Ако изходим от разсъждението на финансовия министър (което безусловно е вярно) и прогнозите на същия този министър за пренебрежимо малък ефект на новите данъци върху цените, сметките някак си не се връзват. В края на миналата година Муравей Радев твърдеше, че с инфлацията няма да има проблем, което беше подплатено и със заложеното в бюджета 6.3% поскъпване на потребителските цени за цялата 1999 г. Смяната на ценовите етикети в магазините веднага след Нова година показа, че все пак някой хитрува. Ако това са търговците, значи в България все още няма пазар. Ако ли пък министърът е хитрувал, когато е представял разчетите за инфлационния ефект от новите данъци и новите нива на контролираните цени - значи финансовият министър сам е подкопавал пазара, като му е пращал грешни послания съвършено съзнателно.
Сред най-често посочваните причини за раздвижването на ценовия дух са въвеждането на ДДС върху някои видове хляб, мляко и сирене; определянето на по-високи мита и акциз за цигарите; забраната на наливната ракия; понижаването на средната температура за месеца и род подобни. Общото за всяка от тях (може би с изключение на метеорологичната) е, че те са следствие на административни мерки на държавата или на монополни структури, които бяха предприети броени дни преди 1 януари, а на практика станаха публично достояние в първите дни на 1999 г. В тази мъглява ситуация редица от производителите и търговците нищо чудно да са реагирали първосигнално, застраховайки се с повишение на цените.
В крайна сметка се оказа, че вече има ДДС за хляб, тестени изделия, мляко, сирене, някои ракии, родни и вносни цигари, парното, тока. Експерти на финансовото министерство смятаха, че цените на хранителните стоки ще нараснат с не повече от 4 до 7%. Аргументът беше, че от началото на годината производителите вече ще могат си връщат от държавата платения за материали и суровини ДДС. Оказа се, че държавните и частни хлебопекарни са единни в увеличението, разликата е само с колко. Цената на хляба се е увеличила от 10% в София до 15% във Велико Търново. Различия за промяната на цените има в изследванията на Федерацията на потребителите и Националната комисия по търговия към търговското министерство. Първите са установили, че средно за страната хлябът е поскъпнал от 30 до 76 лв., докато вторите твърдят, че цената на хляб "Стара Загора" се е увеличила само с 3%, "Добруджа" дори се е продавал по-евтино с 4%. Различните марки кисело мляко са поскъпнали от 20 до 100 лв. Увеличението според комисията по търговията е съответно 4% и 6% за прясното и киселото мляко.
Повече пари вече заделят и почитателите на чашката. Масовите ракии поскъпнаха с около 15-25% заради по-високите акцизи от началото на годината.
Българските цигари поскъпнаха средно с 20%. От 22 до 41% вероятно ще нараснат цените на вносните цигари.
От 1 януари токът за населението поскъпна с 14%, а за предприятията - с 6.87%. От правителството обявиха, че през юли тази година ще има още едно поскъпване средно с около 10%. Тенденцията е цените за населението да нарастват с по-бързи темпове от тези за фирмите и в края на 2001 г. разликата в цените за двете групи потребители постепенно да се стопи. Правителството пое ангажименти в този смисъл при договарянето на тригодишното споразумение с МВФ. Такава е и международната практика за ценообразуване на електроенергията.
Цената на парното засега остава непроменена. От 1 септември миналата година фиксираната цена за една гигакалория за населението е 38 438 лв. с 22% ДДС. Според шефовете на КЕ тази цена няма да се променя, а двата процента намаление на ДДС ще остават в топлофикационните фирми за покриване на производствени разходи. С около 30% по-високи сметки ще получат столичани за парното за декември в сравнение с ноемврийските, съобщиха обаче от "Топлофикация София". Причината е в средната температура за месеца, която е била рекордно ниска за последните 20 години - минус 3.7 градуса. Аргументите, че това не се дължи на увеличение на цените и не е инфлация, доколкото е сезонен фактор, са основателни, но едва ли греят допълнително домакинствата.
През юли обаче се очаква поскъпване на парното с около 30%. Новата цена би трябвало да гарантира покриване на разходите и определен процент печалба за топлофикационните фирми. Въглищата засега не променят цената си, но от 1 юли и те ще поскъпнат с 30%. Поскъпването на енергоносителите ще засегне директно джоба на гражданите, но в по-малка степен ще се отрази върху цените на останалите стоки, тъй като поскъпване за индустрията има само при тока.
От енергоносителите поевтиняха природният газ и течните горива. От началото на януари газът е по-евтин с 9.24%. Причината за свалянето на цената е отпадането на митото при вноса и ниските международни цени на газа. Населението няма да усети това поевтиняване директно, тъй като битова газификация в България не съществува. Реално това няма да стане и чрез топлофикациите, тъй като независимо от цената на газа през тази година за парното е заложено драстично поскъпване. Новата цена на газа няма да повлияе и на индустриалните фирми. За торовите заводи суровината пак остава много скъпа, а в същото време отпадат преференциите, според които те купуваха газа с отстъпка за сметка на рентабилността на Булгаргаз.
На фона на възходящото движение на цените Нефтохим изненада мнозина, намалявайки от 7 януари крайните продажни цени на течните горива средно с 13%. Най-масовият бензин А 91 поевтиня със 7% до 750 лв. за литър. Най-голямо е намалението на А 95 безоловен, който вместо по 1070 лв. ще се продава по 810 лв. Цената на дизеловото гориво пада с 5%, газьолът поевтинява с 8%. Практиката през последните години обаче показва, че поевтиняването на горивата едва ли ще доведе до съответно поевтиняване на стоките за масово потребление. Поне досега това не се е случвало. Зевзеците веднага коментираха, че понижаването на бензина от страна на Нефтохим е брилянтен стратегически ход. Сега при първото леко мръдване на международните пазари нагоре рафинерията може светкавично да вдигне цените, заявявайки с чиста съвест: "ами, когато на международните пазари цените падаха - и ние ги свалихме, сега се вдигат - и ние ще ги вдигнем".
Издръжката на един човек месечно се увеличава от 224 818 лв. на 242 175 лв., съобщиха от Института за социални и синдикални изследвания, 126 596 лв., или 52.2% от цялата сума, ще отива само за храна. Прогнозите на института се базират на очакванията, че хлябът и млякото ще поскъпнат с 20%, докато хранителните стоки като цяло общо с 4.8%. Процентното увеличение на алкохола и цигарите е заложено съответно на 15% и 22%. Очаква се увеличение с още 10% на зеленчуци, плодове и яйца.
Така напълно правдоподобно изглеждат данните според изследване на "Галъп", които показват, че само 20% от българите покриват с наличните си доходи нормалните разноски, 65% от хората са си купували само най-необходимото през последните два месеца. Само 9% от българите попадат сред оптимистите, които очакват доходите им през следващите два-три месеца да се увеличат.
При това положение като скромно се очертава планираното увеличение на бюджетните заплати с 10%. От синдикатите вече настояват то да е поне с 2-3% повече. Реално ще намалее покупателната способност и на пенсионерите, тъй като заложеното увеличение на пенсиите от 1 януари е 5%.
Междувременно комисията по търговия контрира, че "цените от януари 1998 г. са значително по-високи от тези на 7 януари 1999 г., а по данни от Министерството на труда и социалните грижи за разглеждания период януари 1998 г. -7 януари 1999 г. бюджетните заплати са нараснали със 17%, а пенсиите - с 19%".
В крайна сметка замерянето с цифри, индекси и проценти, мерещи пика на цените от началото на годината и прогнозите за предстоящите месеци, могат да продължат до безкрай. Либерализирането на външната търговия и отпадането на временната импортна такса са основните фактори, които при равни други условия ще оказват обратен натиск върху цените в посока надолу през настоящата година. В прогнозите за забавяне на растежа на световната икономика също може да са намери позитивен ценови прочит, доколкото предполагат задържане на цените на основните суровини (най-вече на петрола) на ниски нива, което е благоприятно за България.
Само че данните за инфлацията (дефлацията), независимо от кого изхождат, по принцип не интересуват редовия потребител и данъкоплатец. Официалните индекси за нарастване на цените едва ли са обект на внимание на повече от 1% от българите, които са загрижени не толкова дали ще отчетем 6.3% или 3.6% инфлация за пред МВФ, колкото от реалното състояние на своя джоб и от възможностите да го попълнят.
Редовият потребител едва ли е толкова заинтригуван и от споровете дали реформите ще свършат на 1 юли или няма да свършат. Че няма да свършат, на него му е ясно. Не само защото тогава се очертава ново раздвижване на цените заради предвидените поскъпвания на ток, парно и въглища, заради деноминацията и т.н. По-лошото е, че някъде тогава, вместо да жъне успехите на реформата, икономиката вероятно ще започне да бере истинските ядове на своята неконкурентоспособност.
"ДЗИ - Общо застраховане" увеличи капитала си, за да спести данъци
Акционерите на ДЗИ - "Общо застраховане", взеха решение капиталът на дружеството да бъде увеличен с 1.375 млрд. лв. и да достигне 11.375 млрд. лв. Целта на подобно решение е да се спестят данъци. Дружеството майка и основен акционер - ДЗИ ЕАД, вече е регистрирано по ДДС. Това означава, че ще трябва да начислява и плаща ДДС за наемите, които получава за огромния си сграден фонд. В противен случай наемателите ще трябва да плащат с 20% повече, което може да откаже част от тях.
За това ДЗИ ЕАД прехвърля като увеличение на капитала на "ДЗИ-Общо застраховане" част от сградния си фонд. По-малкото дружество все още не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Според източници от застрахователния институт този процес може да продължи и още сгради да преминат във владение на "ДЗИ - Общо застраховане" именно заради данъците.
След увеличението на капитала съотношението на акционерното участие ще се запази, както и досега. ДЗИ ЕАД продължава да държи 95% в "Общо застраховане", а останалите пет процента остават в ръцете на ДСК. Банката ще се включи в увеличението, като внесе в капитала около 75 млн. лв. и вноската по всяка вероятност ще бъде парична.
На общото събрание са направени и промени в управителния съвет на общозастрахователното дружество. Съставът му е намален от осем на пет човека, като от него излизат Максим Сираков, Стефан Кереков и юристът Мария Иванова. Извадените от управлението Сираков и Кереков остават като шефове на управления в института, Мария Иванова остава само в управителното тяло на ДЗИ ЕАД (досега тя е била член на управителните съвети и на двете дружества). Председател на - ДЗИ "Общо застраховане" остава Борислав Михайлов. Заедно с него в ръководството остават Веселин Василев, Александър Раков от Министерството на финансите, Спас Димитров, като представител на ДСК, и Красимир Станков.
По предварителна оценка за 1998 г. ДЗИ очаква премиен приход от общо застраховане около 60 млрд. лв., а от застраховки "Живот" бившият институт очаква 20 млрд. лева.
Започнаха назначенията във фонда за гарантиране на влоговете
Месеци след като парламентът прие нов Закон за гарантиране на влоговете, Министерският съвет назначи и председателя на управителния съвет на гаранционния фонд - бившия подуправител на БНБ Милети Младенов. Това беше необходимо, за да може фондът да започне работа - да събира пари от банките и да изплаща влоговете, ако някоя от тях фалира.
Заместникът на Милети Младенов по закон ще бъде посочен от управителния съвет на БНБ, но до редакционното приключване на броя такъв не беше определен. Впоследствие Младенов и човекът на БНБ ще изберат съвместно още двама членове на гаранционния фонд. Петият член се предлага от Асоциацията на търговските банки.
С официалния избор на Милети Младенов правителството успя (с леко закъснение) да изпълни ангажимента си в подписаната от Международния валутен фонд матрица тази кандидатура да се одобри до края на 1998 г. Сега обаче едно наглед външно обстоятелство - вероятното затваряне на "Кредитна", ще пришпори назначаванията и на останалите членове. Причината е, че най-късно до месец след евентуалното затваряне управителният съвет на фонда трябва да оповести в минимум два централни всекидневника деня, в който вложителите могат да получат плащанията от фонда. Това действие се предхожда от представяне на информация за влоговете от квестор, синдик или ликвидатор до управителния съвет на фонда.
Икономиката "спада" след средата на миналата година
През 1998 на човек е произвеждано по-малко, отколкото през първата година на Виденов
Българската икономика е успяла да пречупи тенденцията за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), наложена през първите две тримесечия на миналата година. За периода юли - септември БВП е с 5.9 на сто по-малък в сравнение със същите месеци на 1997. Най-голям е спадът на добавената стойност в сектора "Услуги" - 9.3 на сто, следван от индустрията с 8.1 и аграрния сектор с около 2 на сто.
От януари до март брутният продукт е нараснал с 18.5% а от януари до юни с 11.9% спрямо същите месеци на 1997. Бомбастичният ръст обаче се дължи на пълното парализиране на икономиката в началото на 1997 г. След стабилизирането на макроикономическите показатели при въвеждането на борда, икономиката не дава признаци за кой знае какво оживление. В крайна сметка произведеният продукт за януари - септември е едва с 4.3% по-висок от този през тези месеци на слабата 1997 г. Шефовете на статистическия институт не се ангажираха с прогнози за това какво ще покажат окончателните данни за цялата 1998 г. Ако се съди по предварителната информация обаче има опасност да не бъде достигнат очакваният от правителството 4-процентен ръст на икономиката.
Най-неприятното е, че произведеното в икономиката спадна дори под нивото на една от най-лошите години - 1997 г. Данните показват, че за третото тримесечие на 1998 на всеки българин се пада национален доход от 417 долара. Ако не се отчете нов спад в икономиката, на годишна база тази сума би достигнала 1404 долара. За сравнение - през 1997 г. на човек са се падали по 1227 долара, през 1996 г. - 1189 долара, а през 1995 г. - 1559 долара.
Спадът на икономиката означава, че няма да има условия за покачване на жизнения стандарт, на спестяванията и инвестициите; бюджетът ще поема по-трудно разходите си, тъй като ще се подяждат приходите му; икономиката като цяло ще бъде по-зависима от външните кредитори и все по-трудно ще обслужва дълговете си.
Ако се съди по данните от националната статистика, едва ли може да се очаква подобряване на икономическата картина. Изследванията на статистиците показват, че предприятията оценяват конюнктурата като крайно неприятна - нивото на поръчките постоянно намалява както на вътрешния, така и на външния пазар, клиентите са неплатежоспособни, фирмите задлъжняват помежду си. Повечето от участниците в икономическия процес освен това не очакват подобрение на обстановката в близко бъдеще. Не са обнадеждаващи и най-новите данни от платежния баланс, които само още един път потвърждават колко е неконкурентно българското производство. За деветте месеца на предходната година физическият обем на износа е намалял с 8.2% спрямо същия период на 1997 г., а вносът на стоки и услуги е нараснал с 2.5%.
Според последните данни на статистиката частният сектор държи над половината от произведената добавена стойност в икономиката. Почти добрата новина е, че спадът при частниците е по-плавен, отколкото в икономиката като цяло. При тях спадът в произведената добавена стойност е 4.3, при положение че общо се регистрира спад от 6.5 на сто. Данните по тримесечия показват постепенно увеличаване на дела на частната собственост в реализирането на БВП. Докато през първото тримесечие делът на частния капитал е бил 58%, през третото той достига 68 на сто от реализираната добавена стойност в икономиката. До голяма степен този ръст се дължи на сезонните фактори. Известно е, че почти цялата селскостопанска продукция се произвежда от частния сектор. Това е и причината делът му в БВП да е толкова висок през третото тримесечие, когато се прибира по-голямата част от реколтата.
Ако разпределението на добавената стойност се разгледа по отрасли, с най-голям дял са услугите, следвани по принцип от индустрията, и накрая е аграрният сектор. Само заради сезонността на селското стопанство за третото тримесечие аграрният сектор се изравнява и дори леко надвишава добавената стойност в индустрията.
Данните показват, че най-много през миналата година е нараснало личното потребление - със 7.4%, като за съжаление потребените вносни стоки не водят до генериране на национален доход. Причината за ръста в потреблението всъщност е проста и това е необоснованото нарастване на заплатите. От началото на 1998 г. до ноември средната работна заплата е нараснала номинално с 15%. Реалното й увеличение е около 12.9% (за периода януари - ноември статистиката отчете инфлация от 2.1 на сто). В бюджетните организации номиналният ръст на заплатите е с 20.1 на сто. В този сектор на икономиката са заети и една четвърт от работещите в момента. Похвално е, че за ноември месец поне не се забелязва увеличение на заплатите в нито един от губещите сектори на държавната икономика. Месец преди това самият статистически институт алармира за увеличаване на размера на фонд "Работна заплата", дори и в изпадналите в кома сектори на индустрията.
Българските застрахователи са обречени на консолидация или продажба
Един от секторите, които претърпяха най-сериозни промени през изминалата година, беше застраховането. През 1998 г. всички заварени застрахователни дружества трябваше да минат през цедката на лицензирането. Политическата повеля беше да се отстранят всички силови застрахователи и пазарът да се разчисти от компаниите с "джобен" размер. В крайна сметка бяха лицензирани 27 застрахователи - шест животозастрахователни дружества, четири взаимозастрахователни и 17 общозастрахователни.
Всички тези дружества имат общ акционерен капитал от 108.3 млрд. лв. (това е около шест пъти по-малко от капитала в банковата система). В същото време приходите от застрахователни премии през 1997 г. са били едва два пъти повече от техния капитал. Според неофициални изявления от застрахователния надзор през тази година няма да има кой знае какъв ръст на премийните приходи и те се очаква да бъдат около 250 млрд. лева. В този смисъл излиза, че при сегашния обем на застрахователния пазар са вложени прекалено много средства като основен капитал. В същото време повечето от отделните дружества не разполагат с достатъчно капитал, за да посрещат по-големи единични рискове. Данните показват, че няма застраховател, който да може да си позволи да износи самостоятелно риска на едно средно голямо предприятие. Единичният риск, който един застраховател може да поеме, е равен на сбора от капитала на дружеството и заделените резерви. Значи, едно средно по размер застрахователно дружество може да застрахова за своя сметка неголеми по размер активи.
Проблемите с прекалено многото капитал, разпръснат в прекалено много дружества, могат да бъдат решени единствено ако потенциалът на застрахователния пазар се разширява и ако компаниите се консолидират. В противен случай много от лицензираните застрахователни дружества ще губят от дейността си.
Изчисленията показват, че девет от застрахователните компании са вложили повече средства, за да покрият капиталовите изисквания, отколкото е бил премийният им приход за предходната година. Ако това продължи още няколко години, акционерите им със сигурност ще трябва да преосмислят инвестициите си.
През последните години основните източници на премийни приходи за застрахователните дружества бяха застраховките на предприятия и автомобили. Най-вероятно защото държавните предприятия бяха задължени да застраховат активите си. При автомобилите пък рискът е много висок и това остана една от малкото области, в които населението предпочете да покрива евентуалните загуби за сметка на застрахователите. Почти неразвити останаха застраховките на лично имущество, животозастраховките, здравните и др. По последни данни на статистиката общият размер на материалните дълготрайни активи в икономиката възлиза на 12 890 млрд. лв., като едва 28% от тях са в частни ръце. Това означава, че голямата част от тези активи са застраховани по минималната възможна стойност (най-често балансова). Въпреки преоценката на материалните активи в края на миналата година това все още не значи, че балансовата стойност е равна на пазарната. Ако се използва средна тарифа на застраховките на производствените активи от около един процент, излиза, че годишният премиен приход от този вид застраховки е около 130 млрд. лева. Този потенциален обем може да бъде разширен единствено ако икономиката прави инвестиции в нови активи, като почти задължителни условия за това са приватизацията и привличането на чуждестранни инвеститори. Шефът на "България холдинг" Димитър Желев твърди, че в това отношение пазарът никога не е бил толкова свит, колкото през последните месеци. "При нас положителните или отрицателните промени в икономиката се отразяват с неколкомесечно до едногодишно закъснение", обяснява Валери Алексиев от ДЗИ. В този смисъл нищо добро не очаква застрахователния пазар в близко бъдеще, като се има предвид какви са данните за икономиката, приватизацията и чуждестранните инвестиции през тази година. "Работническо-мениджърските дружества не инвестират, те едва смогват да си върнат заемите, взети за приватизацията. От такава приватизация бизнес трудно ще излезе", коментира представител на частно застрахователно дружество. Другият проблем за българските застрахователи е, че те трудно пробиват при предприятия, приватизирани от големи чужди инвеститори, които предпочитат и чужди застрахователи.
Интересно е как автомобилният пазар ще бъде преразпределен след отказа да бъдат лицензирани ВИС, СИК, "Аполо и Болкан" и др. Първите две дружества (преименувани в последните месеци от съществуването си) държаха около 15% от общия премиен приход и по-голямата част от автомобилните приходи през 1997 г. Най-често срещаната доброволна имуществена застраховка е "Каско" за автомобили. В момента в страната има около 2.7 милиона автомобила, чиято обща стойност е около 2000 милиарда лева. Потенциално това прави около 150 млрд. лева годишен премиен приход. Още около 80 млрд. лева годишно трябва да са приходите от задължителните застраховки "Гражданска отговорност". По данни на самите застрахователи обаче над 40% от колите нямат "Гражданска отговорност" за тази година.
Пазарът на автомобилни застраховки е почти изцяло разработен и едва ли има какво повече да се очаква от него. Единствената възможност за по-високи застрахователни приходи е подмяната на остарелия соцавтопарк с по-нови автомобили, чиято стойност ще е по-висока. Увеличението на премийния приход от този вид застраховки обаче трябва да се очаква паралелно и с увеличение на доходите на населението. Нормализирането на икономиката въобще ще е и между основните фактори за развитие на други области в имущественото застраховане, като например застраховките на лично имущество. Потенциал има и при селскостопанските застраховки, където клиенти на застрахователните дружества са предимно селскостопанските кооперации и земеделците, които ползват кредити и за това са принудени да имат застраховки.
Премийният приход от застраховки "Живот" в общите приходи на застрахователите е едва 8%. Най-голям дял от него има ДЗИ ЕАД, който държи над 65 на сто от пазара. Общият обем на премийния приход в този сектор на застраховането е едва 20 млрд. лв. през миналата година. Срещу този приход стоят близо 50 милиарда капитал на дружествата, макар само ДЗИ да държи 38 от тях. Въпреки лошото съотношение това е една от най-перспективните области в застраховането и неслучайно чуждите компании, които започват дейност у нас, ще опитат да изградят позиции именно на този пазар.
Разбира се, успехът ще е свързан отново с нарастването на доходите на населението и евентуални данъчни облекчения за спестовните застраховки "Живот". С последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане беше решено данъкът върху премийните приходи на застрахователните компании по застраховки "Живот" да бъде намален от 7 на 5%.
Най-големите дружества в бранша - двете ДЗИ, "Булстрад" и групата на "България холдинг" (ЗПАД "България", ЖЗД "България -живот" и "Енергия"), държат над 80% от застрахователния пазар в страната. В същото време осем от лицензираните дружества притежават пазарен дял, по-малък от един процент. Тези данни показват, че пазарът е силно концентриран, като само шест дружества притежават три четвърти от него. Само една пета от премийния приход е освободена от дружествата без лиценз, като това най-вероятно е делът, който подлежи на преразпределение тази година. По-голямата част от него ще мине в ръцете на дружествата, чиито застрахователни брокери станаха нелицензираните компании - СИК станаха агенти на "Бул инс", ВИС - на "Юпитер", и т.н. Засега все още не е ясно какво ще се случи с портфейла на "Левски Спартак". Националният съвет по застраховане отказа да даде лиценз на дружеството, защото собствениците му са закупили акциите със средства с недоказан произход. От компанията коментират, че до седмица ще е ясно какво ще се случи с договорите на "Левски Спартак". "Или ще се ликвидираме, или ще прехвърляме. Ако изберем втория вариант обаче, ни предстоят доста трудни преговори", коментираха от застрахователното дружество.
Оттук нататък на българския застрахователен пазар все по-голям дял ще завземат чуждите компании. Тази неизбежна тенденция е вече факт, след като "България холдинг" продаде 51% от капитала си на най-голямото застрахователно дружество в Европа "Алианц". Дружествата на "България" държат 30% от пазара на общото застраховане, като по този показател изпреварват дори ДЗИ и "Булстрад". ЖЗД "България" държи и 20% от пазара на застраховките "Живот".
Изкупуването от големи чужди компании ще е най-хубавото нещо, което може да се случи и на държавните застрахователи. Тяхната приватизация е единственият начин да се реши проблемът с постоянно свиващия им се пазарен дял.
Преди да влезе групата на "Алианц", в България действаше само една чужда компания. Това е Ей Ай Джи, чийто капитал е 100% притежание на американското дружество AIG. В началото на лятото разрешение за откриване на клон получи гръцката компания "Интерамерикън", чиято дейност до момента не е много активна.
Злото е сторено
Колкото повече време минава, толкова по-лошо става. САЩ са изпаднали в състояние на пълна апатия. Законодателните програми замряха, реформистките дебати спряха, а политическата атмосфера е толкова отровна, колкото беше през 60-те години. Ирак бе бомбардиран и не само Америка, но и половината свят се чуди какви бяха мотивите на президента. Когато Русия е в колапс, пазарите се тресат, Китай започва да става агресивен, а тероризмът продължава да взема жертви, светът очаква Америка да оправдае лидерските си амбиции. Но как да стане това, когато президентът Бил Клинтън е изправен на съд пред Сената? Всички искат този кошмар да свърши.
Ако г-н Клинтън бе подал оставка през август, когато бе принуден да признае, че е излъгал семейството, колегите и народа си, всичко би свършило още тогава. Той все още би могъл да го стори, ако имаше малко срам или пък чувство за достойнство. Но сега г-н Клинтън изобщо не е склонен да подаде оставка. Тогава как може да бъде сложен край на всеобщата парализа?
Има два начина. Първият - бърз процес в Сената, който ще оправдае президента, но няма да изключи възможността от съдебно преследване след изтичане на мандата. Обществено порицаване е вторият вариант, конституционно не особено издържан, но неподлежащ на оспорване, доколкото не съдържа условия за имунитет срещу бъдещо разследване. Време е управляващите в САЩ да преосмислят добре нещата и да възстановят принципите, които толкова време са пазили страната от подобни травми. Сигурно е, че трябва да бъде наложено бързо и честно наказание на човека, който можеше да спести на страната си цялата тази агония, ако се бе държал така, както подобава на един почтен президент.
Европейската комисия се заплете във финансови злоупотреби
Шефът на Европейската комисия Жак Сантер призна, че има някои "нередности" във финансовото управление на изпълнителния орган на Европейския съюз. Той отрече всички твърдения, че е имало опити за прикриване на корупция или злоупотреби с парични средства. В същото време Сантер призна, че комисията изпитва проблеми в управлението, но това по никакъв начин не означавало, че е неспособна да ръководи евросъюза.
За подобни проблеми започна да се говори, след като Европейският парламент отказа да приеме отчета на комисията и реши да гласува вот на доверие на комисията през следващата седмица. Според Сантер обвиненията в измами са плод на стара информация, свързана с определени хуманитарни операции на предишната комисия. Той се опита да защити колегите си, твърдейки, че тяхната работа е била изцяло прозрачна и напълно съгласувана с Европейския парламент. Депутатите обаче не останаха доволни от обясненията и някои от тях оповестиха, че ще гласуват недоверие на определени комисари, които едва ли ще издържат на натиска и най-вероятно ще подадат оставки. Сантер съобщи още, че самият той е поискал евродепутатите да гласуват доверие на ръководената от него институция, тъй като занапред ще трябва да се вземат решения, които биха били невъзможни без одобрението на парламента. Сред тях той посочи разширяването на съюза на изток и всички въпроси, свързани с финансовата и валутната политика на 15-те страни от ЕС.
Според договора за Европейския съюз комисарите трябва да подадат оставки, ако две трети от 626-те евродепутати им гласуват недоверие. Но по всеобщо убеждение това няма да се случи. Повдигнат бе и чисто моралният въпрос дали комисарите ще се оттеглят, ако повечето депутати гласуват за отстраняването им, но без да има мнозинство от две трети. Отговорът на Жак Сантер бе отрицателен. "Комисията ще продължи работата си", категорично заяви той. Реакцията на някои евродепутати бе също така категорична. Според Инго Фридрих, член на Европейската народна партия, ако повечето евродепутати не одобряват дейността на Европейската комисия, това ще бъде сериозен сигнал за изпълнителния орган на съюза. По негови данни поне двама комисари - Едит Кресон от Франция и Мануел Марин от Испания, трябва да подадат оставки. Групата на зелените в европарламента също изрази неодобрението си от позицията на Сантер, тъй като дори и без мнозинство от две трети неодобрението означавало симптом за сериозен проблем.
Журналистите не спестиха и парливите въпроси за личните сметки на някои от комисарите и техните съпруги. В този случай бившият люксембургски премиер бе лаконичен, че дори и в миналото да е имало погрешни стъпки, подобни случаи повече няма да бъдат допускани.
През последните месеци комисията бе обсипана от натрапчиво повтарящи се нападки за неправилно изразходване на някои бюджетни средства и за неправомерно наемане на сътрудници чрез външни консултантски фирми. Скандалът се разрасна, когато един от служителите на комисията се оплака, че е бил заплашван да мълчи, след като разкрил широкомащабна измама. Холандецът Пол ван Бутинен, член на финансовия надзор на Европейската комисия, изпрати до парламента доклад, алармиращ за голяма злоупотреба, в която са замесени повече хора, отколкото се е предполагало дотогава. Ван Бутинен дори обяви, че разполага с доказателства за опитите на високопоставени членове на комисията да прикрият измамата. "Разполагам с достоверна информация, че определени служители са получили нареждане да попречат на одиторите да извършат проверките си", твърди той и прокламира, че е направил тези разкрития, защото иска Европейската комисия да се отвори и да стане прозрачна за широката общественост. Последвалото отстраняване бе обяснено с нарушаване на задълженията към работодателя. Бутинен е трябвало да мълчи, докато случаят се разследва. Разгневени европарламентаристи се заинтересуваха от делата на комисаря по бюджета - финландеца Ерки Лийканен, а някои дори поискаха неговата оставка.
Искането за вот на недоверие за Европейската комисия не е прецедент. Досега всички подобни гласувания са протичали благоприятно за комисията и по всичко изглежда, че и този ще протече по познатия сценарий.
Икономическата стабилизация на Източна Европа дава шанс на Русия
Докато икономическата стабилизация на Русия и Украйна изглежда далечна и трудно постижима, постигнатото стопанско оживление в много централноевропейски държави, включително и от доскоро разтърсваните от етнически конфликти страни, е обнадеждаващо. Десет бивши социалистически държави се отърсиха от наследството на желязната завеса и днес са на крачка от присъединяването към Европейския съюз.
Регионалните правителства и парламенти доказаха, че когато посееш пазарни и социални реформи, жънеш инвестиции, нови работни места, икономически растеж и ваксини против финансовите вируси. Средният темп на икономически ръст на икономиките на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Хърватско, балтийските републики и Словения от 1995 г. насам е 5% годишно. Инфлацията бе укротена от депресиращите 150% през 1992 г. до около 10 на сто през изминалата година. Икономическите реформи повишиха значително атрактивността на региона за чуждите инвеститори, които наливат повече от 8 млрд. долара (3% от БВП в повечето от тях) годишно в тези държави.
Осъзнатата от България и Румъния зейнала пропаст между тях и страните от Централна Европа и Прибалтика мотивира правителствата на двете балкански държави да приложат в практиката наученото от отличниците. През 1997 г. българското правителство стартира широкообхватни реформи и естествено резултатите не закъсняха - стопанството на България се възстановява с бързи темпове. От десетте държави кандидат-членки за ЕС единствено Румъния все още не е намерила икономическото дъно. Прогресът на реформите е почти нулев. Светлина в тунела е амбицията на правителството да последва южните си съседи и много скоро да набави пропуснатото.
Как да обясним бедстващото състояние на руската икономика на фона на един толкова значим успех? Още повече че само година по-рано Русия се движеше на ръба на вълната и нищо не предвещаваше подобно развитие. Най-правдоподобният отговор е комбинация от външни шокове и загърбване на реформите в страната.
Болезнено необходимата за омекотяване на ударите от външните сътресения върху стопанството на Русия структурна реформа, надеждна система за банков надзор, закон за фалитите, адекватни кредитни условия се оказаха едва в начален стадий. Факт е, че Русия бе изправена пред значително по-големи трудности от бившите си партньори в съветския блок в ремонта на рухналата си икономика. Но колкото по-тежки са проблемите, толкова по-бързо и решително трябва да се действа. Едно очевидно позабравено правило в Русия. При отсъствието на реформа липсващият на практика банков надзор доведе до силна краткосрочна задлъжнялост на руските банки към външни кредитори и форуърдни контракти на срочните борси, които се оказаха фатални, когато рублата бе девалвирана на 17 август. И накрая,
Предизвикателствата пред Русия са много - преструктуриране на банковия сектор, закърпване на нефункциониращата разплащателна система, елиминирането на бюджетния дефицит (силно влошен от азиатската криза), установяване на контрол върху темпа на нарастване на индекса на потребителските цени, ускоряване на структурната реформа с оглед привличане на чужди инвестиции, намаляване социалната цена на кризата. В пълна степен това важи и за Украйна, но по-малкият външен дълг и по-слабата интеграция на страната в международната финансова система поставят Украйна в по-благоприятна позиция.
Практиката показва, че страни с балансиран бюджет, надеждна система за банков надзор, необратими пазарни реформи и радващо се на широка политическа подкрепа правителство е в състояние да се противопостави на външни шокове.
Световната банка подпомага десетте страни, кандидатки за членство в ЕС, да изпълнят критериите за скорошното им присъединяване към евросъюза. Съвместно с МВФ Световната банка съдейства за откриването на кредитни линии за страните от Централна Азия, които да облекчат последствията от руската финансова криза и да намалят социалната цена на реформите.
В Русия Международният валутен фонд и Световната банка консултират новото правителство за преструктурирането на банковия сектор и възобновяването на платежната система. Заемите, отпускани от Световната банка, се насочват за реформата на публичния сектор, стимулирането на частния сектор, преструктурирането на въгледобивната промишленост и свързаните с нея сектори от икономиката, изграждането на ненатоварваща бюджета социалноосигурителна система. Русия и Световната банка са обединени в усилията си да определят приоритетите на правителството при разпределяне на държавните разходи с оглед предстоящото свиване на бюджетния дефицит, оценяването на бремето на реформите за обществото и изработването на адекватен отговор за максималното му намаляване.
Йоханес Лин е вицепрезидент за Източна Европа и Централна Азия в Световната банка.
Саддам и Клинтън - диалектика на симбиозата
Дори и когато ципът ти е фатално разхлабен, най-амбициозният и финансово "независим" прокурор в американската съдебна практика е по петите ти, лъжата ти е пример за най-тежка форма на възпрепятстване на правосъдието в една напълно установена демокрация и си главният герой в процедура по импийчмънт, добрият приятел не оттегли подкрепата си.
Когато народът ти мизерува с боб и мляко веднъж на ден, болниците не разполагат дори с дезинфекционни препарати, "неоправданият" гняв на кюрди и шиити изисква проливането на кръв като необходимия за запазването на страната в своята цялост възпитателен ефект и плахото пробуждане на опозицията, затрита с правителствен декрет от юли 1978 г., по силата на който всякаква политическа активност извън управляващата партия БААС предполага смъртно наказание, става ясно, че непознатият досега шум в системата би те съборил, ако не бъде филтриран навреме. Добрият приятел го разбра и незабавно предложи услугите си.
Явно старата поговорка за приятеля, нуждата и познаването работи в пълна степен във връзката Бил Клинтън - Саддам Хюсеин. Едно неортодоксално по общоприетите стандарти приятелство със садо-мазохистичен характер, облечено в робата на близкоизточен конфликт, минаващ доскоро официално за проблем между Ирак и ООН. Заченато през февруари 1998 г., когато изчерпващият се потенциал на режима на Саддам генерира омраза към западната агресия сред крайно обеднялото местно население с месечни доходи от 2 до 5 американски долара, Хюсеин преоткри душманина на иракския народ в лицето на отчаяно търсещия външен дразнител за безгрижния средностатистически американец, доволно попиващ последните гарнирани разкрития за личния живот на своя президент Бил Клинтън, американо-иракското приятелство на най-високо равнище се оказа печелившата формула.
На три пъти през изтеклата година антизападните настроения, и в частност омразата на иракчани към Вашингтон, достигнаха критичната точка, намерила израз в палежите на американския национален флаг от фанатизирани местни елементи и заплахи за разпределяне тежестта на иракското бреме върху съседни арабски държави. Мрачните иракски настроения, изместени от порочната идея на настоящия модел на управление в страната върху американската агресия и присъщото за ислямския фундаментализъм късогледство осигуриха безалтернативност на режима на Саддам. Поне до края на втория президентски мандат на Клинтън. Нищо, че влизащите в Ирак храни и медикаменти на стойност малко над 3 млрд. долара на всеки 6 месеца съгласно споразумението между ООН и Ирак "храна и медикаменти срещу петрол" стигат едва дотолкова, доколкото да поддържат пулса на иракчани. Останалият ресурс до пълната сума от 5.2 млрд. долара се инжектира в осъвременяването на амортизираните добивни мощности за петрол, складовата и преносната система, непозволяващи до пазара да достигнат количества на стойност, надвишаваща квотата, определена от ООН.
Новото приятелство на Клинтън периодично, в сюблимните за президентската му кариера моменти, зареждаше с патриотизъм американците, които с достойнство приемаха допълнителните бюджетни разходи, съпътстващи трите военни парада на американски военни части в Залива (цената само на една изстреляна в периода 17-20 декември балистична ракета е 1.2 млн. долара, а общото количество бе над 400, част от които, разбира се, се водят на сметката на Великобритания).
Вярно е, че едно от проявленията на доброто здраве на американската икономика е превишението от 63 млрд. долара на приходите в националния бюджет над разходите за изминалата фискална година. Но истина е също, че излишъкът по бюджета не е толкова голям, съотнесен към състоянието на глобалната икономика, песимизма по финансовите пазари и огромния дефицит по текущата сметка на платежния баланс на САЩ. Най-радостни от американските наказателни акции безспорно са заетите по висшите нива на военната индустрия, предусетили поръчките на Пентагона за попълване на употребения арсенал. В крайна сметка делото по случая "Моника - Клинтън" стартира в Сената на 6 януари - процес, резултатът от който е повече от ясен (конфигурацията в Камарата на представителите не позволява набиране на необходимите за отстраняването на президента две трети от гласовете) и чиято продължителност най-вероятно няма да надвиши минималното технологично време от 4 дни - ден за изслушване тезата на обвинението, ден за защитата, ден за обвиняемия и ден за гласуването. Клинтън и Саддам не си изневериха и в първите дни на новата година.
"Неразбирателството" за забранените зони за полети на иракски самолети над 36-ия паралел в Северен Ирак и под 33-ия в южната част на страната е желано и от двете страни. Съединените щати и Великобритания - за да заличат незаличимите съмнения, че въздушните удари преди коледните празници са единствено за вътрешна консумация на американците дни преди Конгресът да се произнесе по процедурата за отстраняване на Клинтън от длъжност. Ирак - за да привлече вниманието на Арабската лига върху американските усилия да наложат регионалните си икономически (над 25 на сто от американския внос на суров петрол е с източник Близкия изток) и политически (сигурността на Израел и разобличаване на идеята на ислямистите за създаване на могъща ислямска държава) интереси с цената на обезличаването на арабската общност и да разшири пропастта между постоянните страни, членки на Съвета за сигурност - от едната страна Русия, Франция и Китай, неодобряващи американско-британските своеволия, и от другата Обединеното кралство и САЩ, изземвайки функциите на тромавата и неефективна ООН в това й издание.
При възможност сблъсъците в зоните трябва да са с приемливи загуби и поразителни ефекти. Трудно, но не и неизпълнимо условие. За да разнообразят новинарските емисии, военните експерти на воюващите страни редуват обстрелване от наземни иракски военни бази на американски и британски изтребители, американско-британски удари по иракски самолети, навлезли в зоните, и пренасяне на действието изцяло във въздушното пространство над Ирак. Индикатор доколко успяват да разсеят скуката е еднообразният начин на завършване на пукотевиците - след всяка симулация на бойни действия и Вашингтон, и Багдад твърдяха, че врагът е понесъл нелеки щети, а собствените сили са останали незасегнати.
Въпросните зони бяха въведени през 1991 г., след капитулацията на Ирак на 23 февруари 1991 г. в наказателната акция "Пустинна буря" на съюзниците (на 2 август 1990 г., мотивиран от икономическата криза, обхванала Ирак в края на 80-те години в резултат на огромните средства, заделяни за оръжейната програма на Багдад, рецесията в САЩ и шоковете в световните цени на петрола, Саддам навлезе в Кувейт и шест дни по-късно обяви анекса на южния съсед към Ирак) с цел да се предотвратят издевателствата на режима на Саддам върху кюрдите и шиитите, населяващи териториите, съответстващи на забранените въздушни зони. Терорът отвисоко бе преустановен, но кланетата не. Мащабът им е трудно преценим поради оскъдността на информационни източници - Държавният департамент на САЩ и правителството в Ирак.
През първия уикенд на годината външните министри на Египет, Саудитска Арабия, Сирия и Йемен се събраха в Египет, за да обсъдят настоящата ситуация в Ирак и да насрочат дата за среща на лидерите на страните в Арабската лига, ако въобще се състои, на която да бъде изготвена официална позиция на лигата. Осъждането на предколедния бомбен дъжд над Ирак и искане за отмяна на петролното ембарго, наложено преди 8 години на страната, бе вероятният изход от подобна среща. Реакцията на Русия обаче, изчерпана с отзоваването на руските посланици в САЩ и Великобритания, и широко тиражираната снимка на Елцин, надвесен силно намръщен над карта на Близкия изток, мълчанието на Китай, чийто лидер с насмешка отхвърли предложението на руския премиер Евгений Примаков за стратегически триъгълник Русия - Китай - Индия и обви в леден компрес руско-китайските отношения, Париж, задоволил френското изключение с отказа френски изтребители да патрулират в забранените зони, обезсърчиха надигналите глави арабски лидери. От незаслужените страдания на иракчани фокусът бе изместен върху възможността една евентуална среща да бъде разтълкувана като антиамериканска пропаганда.
Дали под формата на скалъпени доклади на шефа на оръжейните инспектори на ООН в Ирак Ричърд Бътлър, откриване на все нови и нови, все още непроверени за химически и биологически оръжия за масово унищожение иракски обекти, или разкриване на случаи за нарушаване на петролното ембарго, санкциите срещу Ирак няма да бъдат вдигнати до момента, в който режимът на Саддам капитулира. Дотогава, докато Съединените щати се радват на всенародната иракска омраза и всички злини в Ирак се приписват на задокеанския душманин, Саддам може да бъде спокоен за властта си. Докато Ирак е в ръцете на Саддам, местните гафове на американските президенти ще се компенсират от непоколебимите действия на обитателите на Белия дом за укротяване на военните амбиции на Саддам Хюсеин.
Русия и Беларус родиха нов съюз
Докато на 25 декември по-голямата част от християнския свят празнуваше Рождество Христово, в Москва беше отбелязано раждането на ново политическо образувание, съюзът Русия - Беларус. Последният месец от годината изигра голяма роля в историята на СССР - през 1922 г. беше подписан договорът за създаването му, а 69 години по-късно държавните глави на Русия, Украйна и Беларус официално сложиха край на съществуването на страната, заемаща една шеста от земната суша. Какво ще бъде значението на декември '98 за съдбата на Русия и съседните й страни все още е рано да се прецени, защото дори на главните герои - президентите Борис Елцин и Александър Лукашенко, не им е много ясно към какво се стремят и какво точно се крие зад обещаното по-голямо единение между двете страни през ХХI век.
Съюзът Русия - Беларус, чието създаване беше обявено със сключения в Москва договор, не идва на празно място, той е пряк наследник на Общността на суверенните републики, основана от Елцин и Лукашенко и просъществувала близо три години, без да остави забележима следа в историята. Съдбата на новото отроче на руско-беларуската дружба е още по-неясна, защото съществуват много въпроси без отговор, като например каква е юридическата сила на подписания документ, кога той ще влезе в сила и как ще бъде ратифициран - с парламентарно гласуване или референдум.
Елцин обеща всенародно гласуване, "ако съществуват подобни настроения в обществото", но това може да означава много и нищо. Според двете страни идеалната форма на сътрудничество засега е конфедерация, която ще им позволи да запазят суверенитета си и членството в Организацията на обединените нации, в която Беларус участва от самото й създаване. Създаването на общи органи на управление също крие своите проблеми - ако идеята се реализира, със сигурност ще има съюзен парламент, но докато Беларус настоява в него да има поравно руски и беларуски депутати, по-големият й съсед ще държи на пропорционално представителство, което би отразило съотношението в числеността на населението; не е известно кой ще ръководи съюза - предвижданото общо правителство или президент, както и какви ще бъдат техните правомощия във външната политика и военната област. Докато в Русия повече от 60% от собствеността е частна и поне на книга съществува пазарна икономика, в Беларус държавният сектор е господстващ и според Лукашенко не се кани да отстъпва позициите си. Под влияние на еуфорията около въвеждането на еврото първият руски вицепремиер Юрий Маслюков побърза да обяви въвеждането на единна валута от 1 март, а колегата му Вадим Густов обеща през следващата година на нейна основа да бъде приет общ бюджет. Разбираем е стремежът на руснаците да получат 10 милиона нови потребители, които в същото време са източник на евтина работна ръка, и да избегнат плащането на транзитни такси, но пък в Минск много добре знаят, че не могат да се противопоставят на руските си конкуренти, и затова президентът Лукашенко не бърза с икономическата интеграция.
Въпреки споменатите проблеми обединението на Русия и Беларус под каквато и да е форма има голям шанс да успее, защото е подкрепяно от огромната част от населението от двете страни на границата. За руснаците това е начин да повдигнат разклатеното си напоследък самочувствие и да покажат, че възнамеряват да запазят влиянието си над територии, които са били под тяхна власт още от времето на Руската империя и повечето от тях възприемат като свои. За беларусите, които са принудени да се редят на дълги опашки и да получават част от стоките по купонна система, Русия изглежда привлекателна дори с растящите си цени и обезценяваща се рубла. За тях не съществува езикова бариера с източните им съседи, защото руският е официален език в страната. Въобще, ако се вярва на Лукашенко, цяла Беларус като един ще застане зад съюза с Русия, а за тези, които са против, сигурно ще се намерят подходящи средства да бъдат убедени в неправотата си.
Критиците на обединението в Русия са значително повече, но те загубиха възможност да влияят на процеса след излизането от правителството на "младите реформатори". Привържениците на Егор Гайдар и Анатолий Чубайс не искат сближаване, докато на власт в Минск е Лукашенко, считан не само от тях за полудиктатор, и икономиката на Беларус не започне да функционира по пазарни принципи. Лукашенко и така минава за един от най-влиятелните политици в Русия, а създаването на съвместни органи на управление ще увеличи шансовете му да командва не само в Минск, но и в Москва. Беларуският президент има на своя страна и времето, защото с 44-те си години може да изчака. Перспективата "Лукашенко - президент" на Русия засега присъства само в най-мрачните сценарии на либералите, но най-влиятелните руски политици не се плашат от конкуренцията му и всячески подкрепят съюза с Беларус. Премиерът Евгений Примаков се счита за един от главните архитекти на интеграцията и не случайно с идването на неговото правителство процесът се активизира. Генадий Зюганов и левицата традиционно подкрепят подобни идеи, както и московският кмет Юрий Лужков.
Съюзът с Беларус може да сложи началото на възстановяването на влиянието на Русия в Източна Европа и Централна Азия, което сериозно пострада през последното десетилетие. След няколко века военна, политическа и културна експанзия беше наивно да се очаква, че приемането на някои демократически ценности и принципи ще отклони Русия от следвания път. Разширяването на НАТО на изток, първият етап на което трябва да завърши през тази година, дава допълнителни основания да се очаква активизиране на руската външна политика, защото в Москва продължават да приемат приближаването на Северноатлантическия пакт като заплаха за националната сигурност.
