Ключови факти за 11-те
Пътеводител на евро-зоната
- Германия, Франция, Италия, Испания, Австрия, Финландия, Белгия, Люксембург, Португалия, Ирландия и Холандия.
- Великобритания, Дания и Швеция - страни - членки на ЕС, избраха да се въздържат от участие в Европейския икономически и валутен съюз (ЕИВС) при неговото стартиране. Гърция демонстрира желание да влезе с първата вълна, но не покри критериите от Маастрихт за членство в съюза.
- Гърция даде заявка за 2001 г. Великобритания, Дания и Швеция не се ангажират с конкретен срок. Като най-вероятна дата за присъединяването им се счита 1 януари 2003 г. - Идеята за обща валута бе зачената от европейските политици още през 50-те години. През 1990 г. курсът към единна валута стана официална политика на ЕС, основните мотиви за което са премахването на валутния риск за търговците и инвеститорите, нарастване ролята на Стария континент в глобалната икономика и постигане на политическо обединение на Европа на базата на икономическия и валутен съюз.
- До 1970 г. ЕИВС не бе облечен във времева рамка. Тогава лидерите на ЕС възложиха на бившия премиер на Люксембург Пиер Вернер да изработи обвързан със срокове план за създаването на валутно и икономическо обединение на Европа. Планът "Вернер" предвиждаше стартирането на съюза през 1980 г. Шест години преди пусковия срок планът бе анулиран. През 1977 г. бившият председател на Европейската комисия, британецът Рой Дженкинс, възобнови замрялата идея за ЕИВС. Година по-късно активността на лидерите на Франция и Германия даде ход на Европейския валутен механизъм (ЕВМ), базиран на нова синтетична валута - ЕКЮ. Процесът бе ускорен през 1988 г., когато начело на Европейската комисия застана французинът Жак Делор. Планът извървя пътя до реализацията главно благодарение на политическата воля на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол.
- Новата европейска валута влезе в сила на 1 януари 1999 г. в нула часа. Поради часовата разлика първата държава в зоната, въвела еврото, е Финландия, а последните - Ирландия и Португалия.
- И да, и не. С вдигането на бариерите пред свободното движение на капитала в ЕС на 1 януари 1990 г. ЕИВС може да се счита за реалност. Втората фаза започна четири години по-късно със създаването на Европейския валутен институт (ЕВИ) - предшественик на Европейската централна банка (ЕЦБ). На 1 януари 1999 г. проходи третият и последен етап на съюза.
- Единадесетте валути в зоната формираха еврото. Курсовете на националните парични единици към еврото бяха обявени от финансовите министри на 11-те държави на 31 декември 1998 г. Синтетичната валута ЕКЮ, съставена от кошница от 12 европейски валути, спря да съществува. Бе заменена в съотношение едно към едно от еврото, въпреки че не всички компоненти на екюто са и компоненти на еврото. Котировки на финансовите инструменти в евро се появиха на 4 януари - първия работен ден след новогодишните празници.
- Евро бе избрано от лидерите на ЕС през 1995 г., които не постигнаха компромис за друго по-добро наименование на единната европейска валута. В договора от Маастрихт е посочена думата ЕКЮ (European Currency Unit), създадена през 1978 г. Германия настоя наименованието ЕКЮ да отпадне като вариант. Причината - в Средновековието е съществувала френска монета със същото име. По същата причина бяха отхвърлени талер, крона и шилинг. Евродепутат от Германия предложи новата валута да се нарича франкфорт - дума, производна от френския франк и финансовия център на континентална Европа - Франкфурт.
- Функцията средство за размяна ще бъде чужда за еврото до 1 януари 2002 г. - Политиците в ЕС твърдят, че именно предстоящата поява на еврото не допусна азиатската финансова криза да се разпростре в Европа. Валутите в зоната останаха стабилни, докато почти всички останали бяха обект на спекулативни атаки. Всеки може да открие банкова сметка в новата валута без оглед на това дали е жител на зоната или не. Цените в областта ще станат лесно съпоставими, което ще доведе до изостряне на конкуренцията и в резултат на това до едновременно по-евтини и по-качествени стоки и услуги.
- В процеса на подготовката за въвеждането на еврото краткосрочните лихвени проценти в зоната бяха намалени до 3%, тоест жилищните заеми в традиционно по-високо инфлационните икономики Италия, Испания и Ирландия ще са по-лесно достъпни. Президентът на Европейската централна банка Вим Дуизенберг е споделил с таксиметров шофьор в Лондон, че ако Великобритания се бе присъединила към ЕВИС, лихвите по ипотечните заеми щяха да са с 3% по-ниски, отколкото са днес. Теоретично след 1 януари 1999 г. е възможно да се търсят ипотечни заеми от всяка банка в евро-зоната. На практика обаче различията в данъчните законодателства в 11-те и свързаните с това различни данъчни задължения ще компенсира сравнителните предимства на банковите условия в отделните държави. Аналогичен е проблемът с пенсионните фондове.
- Дизайните на банкнотите и монетите евро бяха окончателно одобрени през есента на изминалата година. Според ЕЦБ минималното технологично време, необходимо за изработването на достатъчно количество от новите пари, за да заменят старите в 11 вида монети и банкноти без смущения в разплащанията, е три години. Необходимото количество се оценява на 50 млрд. монети и 13 млрд. банкноти.
- След отказа на ЕЦБ върху банкнотите в отделните страни да бъдат обозначени малки национални символи купюрите от 5 до 500 евро ще са еднакви в цялата зона. Една от страните на монетите обаче ще е с различен дизайн в 11-те държави. Като най-красиви се оценяват италианските монети.
Моля, направете телевизията интересна
БНТ прави нова програмна схема. И може би най-маловажният въпрос пред тв ръководството е какво искат да гледат зрителите. Запълването на квадратчетата в програмното разписание е сложна функция от преплитането на многобройни противоречиви интереси. "Ще се разсърди ли Гарелов, ако го преместим по-късно", "какво ще си помисли Костов, ако върнем "Хъшове", "ами, ако пипнем новините" - това са вероятно само част от въпросите, които разстройват съня на телевизионните шефове напоследък.
Годините интригантстване и заплитане на абсурдни сценарии са объркали дотолкова светогледа на началниците в БНТ, че те едва ли си казват "хайде, просто да има хубава програма, че да е приятно на зрителите да я гледат и на нас - да я правим."
НСРТ избира нов генерален директор на БНТ. Новият състав на съвета има прекрасен шанс да покаже ясно, че е наистина независим, и иска да назначи телевизионен шеф, който може да направи от телевизията нормално място за работа, а на екрана да се появява истинска програма. Медийният съвет може да сложи край на многогодишния навик БНТ да се възприема от управляващите като един от властовите лостове, които трябва да бъдат непременно овладени. Нещо повече - съветът трябва да го направи, защото това е едно от основните му задължения - да не позволява решенията за избор на генерален директор например да се вземат от НИС на СДС.
Съвсем естествено политиците не искат БНТ да има интересна програма - те искат да има удобни новини. А медийният съвет трябва да защити интересите на всеки, който плаща от парите си за издържане на телевизията и самия съвет. А интересите на данъкоплатците и тези на политиците за съжаление по-често не съвпадат.
След 15 века Европа отново има единна валута
Едва ли би могло да има по-подходящо време за раждането на една нова световна валута - еврото, от началото на 1999 г. Инфлацията в страните от Европейския съюз е на най-ниското си ниво през последния половин век, а темпът на икономически растеж, дори сред най-слабо развитите от 11-те страни - членки на евро-зоната, ще надхвърли 2 процента през настоящата година. Управляващите леви партии в Европа обявиха, че фискалната дисциплина ще бъде приоритет на техните правителства, а Европейската централна банка им подари за Коледа смъкване на лихвените равнища. Дори най-големите скептици, които открито се съмняваха, че е възможно 11 отделни национални икономики да работят при единни основни лихвени проценти, бяха принудени да замлъкнат, когато икономиките на страните от евро-зоната поеха единен икономически курс - събитие, нямащо прецедент в историята на Стария континент. Всъщност Европа вече е имала своята единна валута... по време на Римската империя.
Въпреки това европейските политически и финансови лидери прекараха по-голяма част от миналата година, говорейки за възможни кризи на доверие и финансови сривове. Макар страните от евро-зоната да се радват на стабилни икономики, все още има твърде много подводни камъни за преодоляване през първата и най-важна година от въвеждането на еврото. "Очакваме наистина добър икономически ръст в Европа през 1999 г., но все още има огромни рискове. Основната част от тези рискове идва отвън и е свързана с ефектите от рецесията на развиващите се пазари, които внасят финансова нестабилност и в евро-зоната", признава шефът на европейския отдел на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Перманентната политическа нестабилност в Италия, мръсната битка за това кой да оглави новата Европейска централна банка, както и разгорещените спорове относно това на какви нива да бъдат фиксирани новите лихвени проценти, поставиха под въпрос кредита на доверие, който може да получи новата световна валута. Наистина Европейската комисия очаква стабилен икономически ръст от 2.6 процента в евро-зоната през тази година след забележителния растеж от 3 процента годишно през миналата година. Тези прогнози съвпадат с очакванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която в последния си доклад посочва годишен икономически растеж от 2.6 процента през настоящата година. Но от друга страна, експертите на ОИСР предвиждат и друг сценарий, който липсва в прогнозите на икономистите от Комисията на Европейския съюз. Този сценарий се базира на очакването за задълбочаване на финансовата криза в Азия, преливане на азиатската криза към Латинска Америка и нови корекции на световните капиталови пазари. При това положение вероятният икономически ръст в евро-зоната през тази година може да спадне до незначителните 0.7-1 процента. Все повече представители на частния сектор също смятат, че още преди въвеждането на единната европейска валута вече са се наблюдавали признаци за значителен спад на икономическия ръст. "Ръстът спада значително по-бързо, отколкото се очакваше", твърди Брус Касман, шеф на европейския отдел на инвестиционната банка J.P. Morgan.
Германският икономически институт DIW също публикува не много оптимистична прогноза за краткосрочните перспективи през страните от евро-зоната. Според доклада на DIW най-голямата европейска икономика, германската, ще отбележи растеж от 1.4 процента през тази година, докато предишните прогнози бяха за растеж от 2.1 процента. Икономистите на DIW искат от Европейската централна банка да последва примера на американския Федерален резерв и да смъкне лихвените равнища в 11-те страни от евро-зоната с между 50-75 базисни пункта през тази година, за да върне доверието на инвеститорите.
Други опасения са свързани с очакванията на икономистите, че през първата половина на годината еврото ще има силни позиции спрямо долара, една нежелано силна валута в момент, когато износът на страните от Европейския съюз спада. В първите дни на новата година обаче, еврото се държеше миролюбиво спрямо долара, а курсът варираше в доста тесни граници. В момента вниманието на световните финансови пазари е насочено повече към японската йена, която достигна най-високото си ниво спрямо долара за последните 19 месеца. Само за един ден курсът евро - йена също спадна с 3 процента, което всъщност бе добра новина за еврото, тъй като помага да се отклони вниманието от новата европейска валута поне в първите дни след въвеждането й. Всъщност засега пазарите се въздържат да купуват евро, заемайки изчаквателна позиция.
В първия работен ден на финансовите пазари европейските правителствени дългови книжа отбелязаха значителен и очакван ръст, но бързо се върнаха назад, загърбвайки еуфорията от въвеждането на еврото. Освен това все още няма значителен корпоративен интерес към емитирането на евро-дългове. Компаниите, които официално са обявили, че имат намерение да емитират, деноминирани в евро дългосрочни облигации, са предимно германски - телекомуникационната компания Deutsche Telekom и германските банки DePfa, KfW, Helaba, Rheinhyp, EssenHyp и Deutsche Bank.
В сравнение с дълговия и капиталовия пазар на Съединените щати общият пазар на 11-те страни от евро-зоната е доста по-малък, а европейските компании все още разчитат предимно на банково финансиране. Една от идеите, лежащи зад създаването на еврото, бе именно преодоляването на тази пропаст - създаването на общ ликвиден капиталов пазар, който би могъл да се конкурира с американския. Без съмнение деноминираният в евро пазар на правителствени дългови книжа ще бъде голям и ще расте със стабилни темпове - емитираните в евро държавни облигации на 11-те страни - членки на евро-зоната, към момента възлиза на 1.8 трилиона екю. Но големият въпрос е - какви ще са последиците от въвеждането на еврото върху корпоративните финанси на Стария континент.
В момента около три четвърти от европейските компании разчитат на финансиране от банкови източници и едва една трета от тяхното финансиране се набавя чрез капиталовите пазари.
В Холандия например половината от корпоративното финансиране идва от банките, във Франция, Германия и Италия - около 70 процента, а в Испания - 80 процента. За сравнение - в Съединените щати едва една четвърт от корпоративното финансиране идва от банкови източници. Истината е, че преди 1 януари 1999 г. Европа нямаше единен капиталов пазар. Въвеждането на еврото вероятно значително ще ускори процеса на създаване на единен ликвиден пазар в Европа - влизането в сила на валутния съюз ще премахне валутния риск между отделните финансови пазари на континента, един германски инвеститор в испански държавни ценни книжа вече няма да се тревожи как ще се държи германската марка спрямо испанската песета.
Едва ли обаче и най-големите оптимисти очакват, че раждането на единен и хомогенен пазар на дългови книжа по подобие на американския ще бъде лесен процес. Отделните държави в евро-зоната все още имат различни такси върху доходите от облигации, макар че Европейската комисия се опитва да уеднакви ставките. Освен това отделните национални пазари се различават и по начина, по който се емитират и търгуват държавни ценни книжа - Франция например провежда редовни търгове за облигации с различен матуритет, докато Германия няма такава практика. Има и друг проблем, ниската и продължаваща да спада инфлация в Европа ще смъкне през тази година доходността от европейските държавни ценни книжа до около 3.75 процента годишно, което пък ще тласне инвеститорите към по-доходни инструменти.
Всъщност извън Европа се вдигаше незначителен шум около въвеждането на еврото поне до началото на тази година. Американските политици и финансисти сякаш бяха дали обет за мълчание и се ограничаваха с неопределени и нищо незначещи изказвания от рода на това, че което е добро за Европа, е добро и за Америка. В Азия бяха твърде заети с решаването на собствената си икономическа криза, за да обърнат голямо внимание на една нова валута, раждаща се на другия край на света. Европейските политици и финансисти пък бяха толкова концентрирани върху усилията по изграждането на механизмите на единната валута, за да мислят върху това какви ще са глобалните последици от въвеждането на еврото.
Последицата от всичко това е, че дори сега, когато новата валута вече е факт, все още няма единно защитавано мнение какви точно ще са последиците за световната финансова система, нито как да се отговори на евентуалните негативни влияния на еврото. Първата и безспорна последица вече е налице - еврото е втората световна валута след долара.
На второ място единният европейски пазар вече е сравним по големина с американския - общият брутен вътрешен продукт на 11-те страни от евро-зоната през 1997 г. е бил 6.5 трилиона долара, сравнено с БВП на САЩ от 8.1 трилиона долара. Нещо повече - делът на 11-те в световната търговия възлиза на 19 процента, докато този на САЩ - на 17 процента.
Въпреки това ролята и силата на долара в световната финансова система са далеч по-високи, отколкото би трябвало, ако се вземе предвид само относителната икономическа мощ на Съединените щати. Доларът е основната валута, чрез която се осъществяват световната търговия и инвестиции. Почти половината от световната търговия се извършва в долари; котировките на почти всички суровини също са в долари, а доларът е страна в 87 процента от всички световни валутни транзакции. Банковото кредитиране също е в полза на долара - 45 процента от трансграничните кредити са доларови, а половината от световните валутни депозити също са в американска валута. През 1997 г. 57 процента от световните валутни резерви са били в долари, което макар, че е спад в сравнение с предходните десетилетия, вещае една трудна битка за еврото срещу зелените банкноти.
А Америка няма да се откаже лесно от облагите, които водещата роля на долара дава на страната. Първата облага е свързана с печалбата, която носи американският монопол върху емитирането на банкноти и монети - сеньоражът от доларите, държани извън Америка, носи приходи в размер на 0.1 процента от БВП на страната. Водещата роля на долара на пазара на държавни облигации позволява на американското Министерство на финансите да плаща по-ниски премии на купувачите - границата на отстъпка се движи в рамките на 25-5- базисни пункта. Нерезиденти държат американски държавен дълг на стойност 2 трилиона долара, което означава, че американското правителство спестява годишно 5-10 милиарда долара в дълг, сума подобна на приходите от доларовия сеньораж. Третата и може би най-важна облага е, че американското правителство има възможност да финансира дефицита по текущия платежен баланс със собствената си валута.
Появата на еврото носи потенциална заплаха за облагите, които Америка получава от водещата роля на долара в световната финансова система. Същевременно съвсем реална е възможността страните от Европейския валутен съюз да започнат да получават от новата валута същите облаги, които доларът носи на Вашингтон. Решаващият фактор тук ще бъде това доколко бързо ще расте ролята на еврото в глобален мащаб. Другият решаващ фактор ще е въпросът дали еврото ще бъде слаба или силна валута, или казано с други думи дали ще върви нагоре или надолу спрямо долара.
Естествено световните икономисти отдавна са разделени на два лагера относно перспективите пред еврото. Първите, оптимистите, смятат, че еврото ще бъде силна валута, която бързо ще стане конкурент на долара най-вече, защото инвеститорите ще диверсифицират портфейлите си с евро. Тяхната идея е, че това ще бъде един доста бърз процес, имайки предвид скоростта, с която се променят днешните капиталови пазари.
От другата страна са песимистите, според които еврото ще трябва доста дълго да се доказва като валута преди инвеститорите да повярват в него. Те твърдят, че психологическата инерция задълго ще запази доминиращата роля на долара, особено що се отнася до диверсификацията на резервите - исторически такъв пример има, британската лира имаше статут на световна валута дълго след края на британската икономическа хегемония в световен мащаб. Истината, както винаги, лежи някъде посредата. Нито еврото ще измести долара, още по-малко вероятно е този процес да протече бързо, нито инвеститорите ще загърбят новата валута още след самото й раждане. Повечето централни банки например почти сигурно веднага ще започнат да трансформират част от доларовите си резерви в евро. Реалистичната прогноза е, че около 30-40 процента от световните финансови активи ще бъдат деноминирани в евро, 40-50 процента - в долари, а останалата част - в японски йени и по-малки валути, като швейцарския франк и британската лира. Едно такова разпределение би означавало, че между 500 милиарда и 1 трилион долара ще трябва да бъдат обърнати в евро, което пък със сигурност ще тласне курса на еврото спрямо долара нагоре, при това доста бързо.
Основен фактор за бъдещото налагане на еврото ще бъде ниската стойност на евро-транзакциите на валутните и фондовите пазари, колкото повече европейските пазари се интегрират и стават по-ликвидни, толкова повече ще пада цената на тези транзакции. По-ниските разходи ще направят инвестициите в евро по-привлекателни, ще вдигнат обемите на търговия, което пък ще доведе до по-нататъшно падане на разходите по евро-транзакции.
В крайна сметка едно от най-големите европейски приключения в цялата история на Стария континент вече започна. За първи път в световната история толкова голям брой държави, с такава обширна география, брой население и обем на отделните си национални пазари обединяват усилията си за създаването на единна политическа и икономическа структура, загърбвайки монетарната си независимост. Очевидно е, че и скептиците, и оптимистите ще трябва да изчакат известно време преди да може да се твърди с достатъчна доза сигурност дали еврото ще се наложи или не като водеща световна валута. Това, което е безспорно, е, че влизането в сила на единната европейска валута - евро - на 4 януари 1999 г. е най-важното събитие в историята на валутно-паричните отношения след пускането в обращение на американския долар през 1792 г. Повече от 15 столетия след разпадането на Римската империя Европа отново има своята единна валута.
Икономиката тайно се моли за по-слабо евро
"Най-грандиозният финансов експеримент в историята на човечеството" по думите на финансовите експерти вече започна. Според оценката на западните икономисти появата на новата валута евро (както обясниха от БАН с ударение върху първата сричка) е "отговорът на Европа на глобалната конкуренция".
От 1 януари германската марка, както валутите на още 10 европейски страни, стават само подразделения на еврото. Това означава, че плащанията в евро-зоната ще се извършват в евро, но 1 евро може да бъде изразено в определен брой испански песети, германски марки и т.н. От началото на годината тези съотношения към новата валута бяха твърдо фиксирани.
"В България нищо не се променя", обясни малко преди Нова година управителят на БНБ Светослав Гаврийски. С изчезването на германската марка българският лев автоматично беше фиксиран към новата валута според фиксирания в Европа курс на марката към еврото. Така от Нова година едно евро е равно на 1955.83 лева, еврото е резервна валута на борда и БНБ е задължена да купува и продава без ограничение по фиксирания курс. БНБ обяви, че ще продава евро за 1955.83 лева, а ще го купува с 0.5% по-евтино, тоест по 1946.0585 лева.
Централните банкери ще изкупуват всички валути от евро-зоната (защото това до края на 2001 са различни недесетични подразделения на еврото) и ще продават германски марки на гише до появата на банкнотите и монетите на новата валута. Тъй като "презавръзването" към еврото технически отрази курса му към германската марка, съотношението 1000 лева = 1 марка (което е малко над половин евро) се запазва.
За българите всичко това са технически неща. Промяната не води до промяна на реалното съотношение на лева към останалите валути.
Това, от което и българските фирми могат да се възползват, е стабилността, която новата валута ще наложи в евро-зоната. Компаниите повече няма да се съобразяват с валутните рискове, търгувайки в Европа, и няма да правят разходи, за да се предпазват от тях.
Ако българска фирма търгува например с Италия, няма да се притеснява, че, държейки авоарите си в левове, ще загуби от промяната на валутните курсове. Откриването на сметки и плащанията в евро пък ще позволят на компаниите да си спестяват от комисионите при превръщането на една валута в друга.
Българските банки вече също предлагат тези услуги. Няколко от финансовите институции вече определиха и лихвите за сметките в евро. Те ще се движат между 0.5 и 0.75% за безсрочен влог и между 2.5 и 3% годишно за едногодишни срочни депозити. Банките диференцират лихвите по срочните депозити в зависимост от периода и сумата. Върху шестмесечен депозит с равностойност до 250 хил. евро в Райфайзенбанк например ще начисляват 1.8% годишна лихва, а в ОББ и Първа инвестиционна банка тази лихва е 2.25%. Както и при другите валути, повечето банки изискват определена минимална сума за откриване на срочен депозит, която обикновено е равностойността на 100 - 150 германски марки.
Разбира се, ако се тегли кеш от банковите сметки, клиентите ще получават банкноти на някоя от 11-те страни в евро-зоната.
Всичко това са технически аспекти на новата валута, с които повечето фирми и граждани бързо ще свикнат. За българската икономика обаче е важно и друго. Тя ще е зависима от това дали експериментът с новата валута е успешен или не, по-силна ли става тя спрямо долара или не.
В първите дни след появата си еврото поскъпна спрямо долара, като в момента за едно евро могат да се получат около 1.17-1.18 долара. Заради фиксирания курс на лева курсът долар - евро е толкова важен, колкото курсът долар - германска марка.
Ако в средносрочна перспектива се окаже, че еврото е по-силна валута спрямо долара, отколкото беше германската марка, това би влошило конкурентността на българската икономика. Скъпо евро означава скъп лев. Това пък значи скъпи български стоки в чужбина. При такъв сценарий ще пострада износът на страната, а в същото време вносните стоки ще станат относително по-евтини за българите. И без това крехкият платежен баланс ще се окаже още по-сериозно заплашен от непредвидени дупки в частта му, свързана с търговското салдо.
С либерализацията на търговския режим българското производство ще трябва да се пребори на пазарите на 11-те страни, където общата валута още повече ще ожесточи конкуренцията между едни и същи стоки в различните страни. Така дефектите на българската икономика ще се покажат с пълната си сила.
За българската икономика в момента като че ли е по-подходящо да си пожелае леко отслабване на резервната валута. Това ще даде въздух на производителите, като направи по-изгодна продукцията им спрямо тази на чужденците. Нереформираната икономика вече плаче за девалвация на лева и тъй като бордът не я позволява, облекчението може да дойде само от промените на международните пазари.
Още от средата на миналата година и в България усилено се заговори за въвеждането на еврото и какъв ще е фиксираният курс на лева към новата валута. Неминуеми бяха спекулациите, че левът ще бъде девалвиран поне малко след фиксирането на единната европейска валута. От година насам се очакваше, че натискът за подобна стъпка ще се окаже доста сериозен и опасността наистина да се стигне до това решение тревожеше макроикономистите.
Наистина левът се оказа сравнително скъп, като за това основна роля изигра поскъпването на германската марка спрямо щатския долар. Основното последствие от това развитие на съотношението долар - марка бе оскъпяване на българския износ и на почти невъзможната му реализация на външните пазари. Спекулациите, че курсът на еврото може да бъде по-висок, отколкото е съотношението с марката, така и не се реализираха, въпреки че за самите производители това би била доста изгодна стъпка.
Спекулации имаше и около темата, че курсът на еврото към марката (а съответно и към българския лев) няма да е удобно число. И по тази причина "някакви си" 45 лева едва ли ще са от значение за правилата на борда. Поне засега се отстоява твърдата позиция, че подобно "закръгляване на сметките" няма да има и в началото на 2002 г. едно евро ще е точно 1.95583 лева (след деноминацията).
УКАЗАНИЯ НА БНБ.
В първите дни на новата година БНБ изпрати до главните счетоводители на банките, до "Банксервиз" и до собственото си главно счетоводство подробни обяснения, свързани с еврото. В най-общ вид информацията е следната:
Определяне на курсовете.
БНБ определя курса на еврото към лева чрез умножаване на курса на германската марка към лева (1000 лева за 1 германска марка) по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Като формула това изглежда така:
За конвертируеми към лева БНБ определя следните валути:
Как ще се определя курса на тези валути спрямо лева?
Формулата изглежда така:
Как БНБ ще определя курса на монетарното злато?
Формулата е:
Курсовете на валутите и на монетарното злато към лева ще се публикуват от БНБ всеки ден до 16 часа в страниците си в Ройтер и Интернет и в средствата за масово осведомяване, като курсовете са валидни за текущия работен ден. При липса на обявен курс към 16 часа това ще значи, че за валиден се приема този от предходния ден.
Банките.
Спрямо публикуваните курсове банките могат да формират при операциите си курс-купува и курс-продава за съответните валути. Валутната преоценка банките ще правят в края на текущия ден по обявения от БНБ курс, валиден за същия ден. Във връзка с правото на клиентите им на превод в чужбина, както от сметки с валути на страните-членки, така и от деноминирани в евро, банките трябва да имат готовност:
Сметките в банки, деноминирани в ЕКЮ, автоматично ще се реденоминират в евро по курс 1 към 1.
За годишния счетоводен отчет на банките за 1998 г. няма да има промени, свързани с въвеждането на еврото. Всички последващи отчетни форми ще отразят тази промяна.
Задължителни принципи за банките.
Обменният курс ще съдържа шест цифри, за да се постигне висока точност при обменните операции. Курсът с шест цифри означава курс, при който се брои отляво надясно и се започне с първата цифра, която не е нула. Например 1 EUR = 6.47551 FRF, но 1 EUR = 0. 692246 IEP.
Паричните суми, които трябва да се обърнат от една национална валута в друга, трябва първо да се преобразуват в парична сума, изразена в евро, като тя може да се закръгли до не по-малко от три знака след десетичната запетая, след което ще се преобразува в другата национална валута.
Конвертиране от евро във валута на страната-членка.
Това може да се илюстрира със следния пример на обръщане на евро във френски франк:
Пътят към Европа - пързаляне върху бананова кора
Преди около месец Бразилия открито се ядоса на Брюксел, който толерира Еквадор и Боливия с преференции при вноса на банани в евросъюза. Обяснението за това изключение от правилото е да се помогне на латиноамериканските фермери вместо кока да отглеждат цитрусови плодове. Пред двете страни паднаха и визовите ограничения за Западна Европа, вероятно пак със същия мотив - да не влизат само наркотрафикантите, а и нормалните граждани.
Все пак прословутата с наркокартелите си Колумбия продължава да стои отвън европейската бариера. България също. Сравнението сигурно щеше да изглежда нелепо, ако на същото заседание на Шенгенската група в Берлин (17.12.1998) не бе решено гражданите на Латвия, Литва и Естония да получат правото на безвизово пътуване в страните от Европейския съюз. Това сякаш послужи като сигнал за отличничките от бившия Източен блок и тази седмица се събудихме с новината, че Полша повишава таксите за преминаване на чужденци през нейната територия, а Чехия ще въвежда визов режим за България и Румъния.
Тези две събития не събудиха чиновниците на Надежда Михайлова, липсваше дори манифактурното изявление на говорителя на МВнР, че по въпроса се работи усилено и напредък се очаква в скоро време. И апатията едва ли се дължи на следновогодишен махмурлук. През цялата 1998 г. българските дипломати отидоха от едната в другата крайност - вдъхновиха митинги на граждани пред западните посолства, а след това демонстрираха сговорчивост и дедраматизираха проблема. Нямаше високопоставен чиновник или депутат, който на връщане от чужбина да не се отчете с "добра" новина - "съвсем скоро ще бъдем извадени от негативния списък". По-бързо обаче дойде лошата новина - за София визи ще има и за Източна Европа. Чехия си търсеше повод да обяви спускането на бариерата за българи и го намери след разбиването на поредната организирана банда на нашенци за кражби на автомобили.
За пореден път стана пределно ясно, че българската дипломация няма идея как да забави инерцията от поредното подхлъзване по пистата към Европа.
А въвеждането на еврото и определянето на територията, която то ще покрива като Евроланд (това не е същото като географска Европа), съвсем ясно показва, че преди да се обединим, ще трябва да се разграничим. Като се разграничим обаче, става ясно точно кой какъв е. Насила социално осигуряване не става
Какво се прави, когато трябва да се реши един проблем? Правилният отговор вероятно е в алгоритъма: точно дефиниране на проблема откриване на причините - отстраняване на причините по най-добрия възможен начин. Често обаче се случва тези, които трябва да решат проблема, да прилагат друг алгоритъм: констатиране на проблема - неточното му дефиниране чрез отъждествяване на проблема със следствията от него - неадекватни усилия за отстраняване на следствията.
Поредните промени на нормативните актове, касаещи социалното осигуряване, навяват сериозни асоциации с втория алгоритъм. Сама по себе си осигурителната система е сериозен проблем с многопосочни влияния, а статуквото направо си е трагично - на всеки петима работещи се падат по четирима пенсионери, размерът на пенсиите и социалните плащания е символичен, здравните услуги са под всякаква критика, а бизнесът и домакинствата правят всичко възможно да минимизират своята осигурителна лепта. Като резултат частният сектор, който вече създава над 60% от БВП, дава само около 5% от приходите по осигурителните фондове. Тези проблеми са твърде обхватни и дълбоки, за да се решат с едно махане на магическа пръчица. А тяхното (не)добро решаване ще има както мащабно, така и дългосрочно влияние: като се почне от цели социални групи - пенсионери, безработни, болни, лекари и т.н., мине се през развитието на финансовата система и услугите, продължи се със създаването на нови работни места и се стигне до по-имагинерни категории като пазарна култура и бъдещето на нацията.
Истинският проблем на осигуряването в България не е, че вноските във фондовете са малко. Това е следствието. Причината е че осигурителната система (също като данъчната) не създава интерес у бизнеса и домакинствата да излязат от сивата икономика и да генерират доходи както за себе си, така и за бюджета и осигурителните фондове. Каквито и сравнения да се правят, с които и да е страни, истината е една - сложността, тежестта и липсата на фокус на двете системи тласкат работодатели и работещи в зоната на Андрешко.
На този фон административните опити да се вкарат бизнесът и домакинствата в осигурителната система чрез изкуствено повишение на вноските () не звучат обнадеждаващо. Беше време, когато половин България работеше на граждански договори. После дойде редът на ЕТ-тата и осигуряването им върху минималната заплата. Паралелно си вървяха трудовите договори на минимална заплата и получаването на останалото под друга форма. Нищо чудно сега всичко, що работи, да мине на минимална заплата по трудов договор или на някаква по-авангардна схема. А опитите за насилствено вкарване в осигурителната система болезнено напомнят на откриването на платен паркинг, съпровождано от рязко повишаване на пораженията по автомобилите, паркирани в района.
Симеон Втори обходи имотите си, но засега отложи завръщането си
"Двете седмици, които прекарах в България, не бяха изпълнени само с приятни емоции. Те ми костваха много труд, усилия, както и нерви. Като успех на сегашното си посещение отчитам факта, че този път почти успяхме да го превърнем в несъбитие. Смятам, че това е условие за вършене на градивна дейност. " С тези думи цар Симеон Втори откри срещата си с журналисти в хотел "Кемпински - Зографски" на 7 януари 1999 г. Според него разнообразието от мнения и коментари за неговото присъствие в България било доказателство за свободата на словото у нас, но все пак някои от публикациите в пресата той считал за опорочаващи монархията. По думите на цар Симеон този негативизъм бил вреден, тъй като неговата личност и персоналните му контакти били в състояние да помогнат много на България в международен план. Той би могъл да дава лични гаранции пред чуждите инвеститори, стига да носи отговорност за това. По този повод Симеон Втори не пропусна да коментира и темата за държавната форма на управление, но заяви, че думата за това трябва да имат експертите.
От позицията на живеещ в чужбина монархът в изгнание твърди, че имиджът на България се подобрява чувствително. цар Симеон смята, че решението на Конституционния съд за връщане на царските имоти е безпрецедентно и е посрещнато положително в Европа като доказателство, че България е правова държава.
При срещата си с президента Петър Стоянов единственият политически въпрос, който е бил обсъждан между двамата, е за лобирането за България зад граница. На работния обяд с премиерското семейство политически теми също не са обсъждани, като Симеон Втори е получил подробна информация за реституираните си имоти от премиера Костов. В Пловдив Симеон Втори вечеря с кмета Спас Гърневски, столичният кмет Софиянски домакинства на царя при обиколката му из двореца "Враня", след което го покани на вечеря у дома. На 6 януари Симеон Втори и главният прокурор Иван Татарчев разговаряха на четири очи, а наследникът на българската корона определи срещата като лична, а не тайна.
Междувременно царското семейство обходи своите имоти. То пренощува в чифлика "Кричим", представляващ огромна ботаническа градина, след което посети царската вила в село Баня. Не бяха пропуснати и ловните хижи "Саръгьол" и "Ситняково". Идеите за това, как да бъдат използвани в бъдеще царските имоти, ще бъдат обстойно обсъдени с княгиня Мария-Луиза и царицата-майка.
Накратко
Приватизацията в България ще приключи през тази година, заяви премиерът Костов пред дипломатическия корпус на новогодишния коктейл в Министерския съвет. Министър-председателят допълни, че досегашните темпове на раздържавяването не отговарят на намеренията на правителството. Иван Костов отново повтори, че през 2001 г. България трябва да изпълни критериите от Копенхаген и да започнат същинските преговори за присъединяване към Европейския съюз, а членството на страната в НАТО не е идея-фикс, а необходимост за сигурността на страната.
Визов режим за България предвижда да въведе Чехия. Визи за пътуване до европейската държава ще трябва да си приготвят първо гражданите на бившите СССР-страни, а по-късно България и Румъния. "Ограниченията се налагат от съображения за сигурността на Чехия и ЕС", обясни чешкият министър на вътрешните работи Вацлав Грулих. Правителството отложи вземането на решение за следващата седмица след протеста на външния министър Ян Каван.
На 5 януари изтече срокът, в който държавните служители трябваше да декларират, че не са заемали постове в политическия и административния апарат на БКП. Това изискване влезе в Закона за администрацията, но до момента Министерският съвет не е определил реда, по който ще се проверяват декларациите, и съответно начина за освобождаването на засегнатите от закона държавни служители.
Софиянски стана шеф и на здравната каса
Скандал съпроводи избирането на столичният кмет Стефан Софиянски за председател на управителния съвет на Националната здравно-осигурителна каса в сряда. По време на заседанието от залата бяха изгонени представителите на синдикатите, които не можаха да се разберат кои техни хора да бъдат избрани в ръководството на касата. Техническата комисия на касата ги обяви за нелегитимни. Синдикатите все още чакат официално признаване от правителството. При последното преброяване стана ясно, че право да участват в постоянния тристранен диалог ще получат само КНСБ и КТ "Подкрепа".
Профсъюзите бяха определили общо 11 човека, докато по закон имат право на само шест. По трима свои хора предложиха КНСБ и КТ "Подкрепа", като кандидатури представиха и Общността на свободните синдикални организации в България, АДС, "Единство", НПС и Централата на браншовите синдикати. Заседанието на надзорния съвет на касата съвсем оредя, когато работодателите напуснаха залата, в знак на протест срещу неприемането на предложението им местата в управителния съвет да са на квотен принцип.
От синдикатите обявиха избора и решенията на заседанието за нелегитимни и ще очакват решение по въпроса от Министерския съвет. До компромисно решение може да доведат разговорите ни с новоизбрания шеф Стефан Софиянски, се надяват от КНСБ и КТ "Подкрепа".
Авторските права ще важат 70 години след смъртта на твореца
Тази седмица Министерският съвет прие проектозакон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права от 1993 г. "Отсега нататък авторските права ще важат 70, а не 50 години след смъртта на автора," съобщи един от авторите на закона, Георги Саракинов. По този начин българската правна уредба влиза в крак с европейските директиви, което е и главната причина за промените в закона. Това са директивите за компютърните програми, за базите данни, за наем и заем на произведения на изкуството, за сателитните излъчвания и за уеднаквяване на срока на излъчването.
Новият закон ще промени живота и на продуцентите на филми, защото те вече ще добиват сродни права върху филмите наред с режисьора, сценариста и оператора. Работено е също върху ефективността на защитата, като нарушителите на авторски права ще бъдат обискирани без предупреждение. Освен това потърпевшите ще могат да сезират митническите власти чрез Министерството на културата, ако имат информация, че пиратските стоки ще пресекат границата. "По време на възбуден съдебен спор на нарушителите ще е забранено да произвеждат оспорваното в съда произведение", подчерта Саракинов.
Нов основен момент е увеличаването на правата на авторските дружества като Музикаутор, Театъраутор и Филмаутор. Те ще могат да сезират съда от името на своите членове. В новия закон не е пропусната и защитата на правото на предоставяне на произведения в Интернет.
САЩ вдигат санкциите срещу Индия
Съединените щати вероятно ще вдигнат икономическите санкции, наложени на Индия след ядрените тестове през пролетта на миналата година. "Вярвам, че ще вдигнем ембаргото до края на годината. Споделяните ценности на демократичното управление от двете държави, общите интереси във високотехнологичната индустрия, сътрудничеството в борбата с международния тероризъм ще катализират процеса на затопляне на отношенията между Вашингтон и Ню Делхи", заяви председателят на индо-американската междупарламентарна комисия към Конгреса Джим Макдермот на семинар в Индия, посветен на връзките между двете страни. Конгресменът добави, че ледът между Вашингтон и Ню Делхи се стопява по-бързо от първоначално очакваното. Макдермот обеща да посети отново Индия след месец, придружен от други американски конгресмени.
Вече частично са вдигнати санкциите за трансферите на технологии и капиталовите потоци за Индия под формата на финансова помощ. За пълното вдигане на санкциите Вашингтон настоява Индия да прекрати ядрената си програма и производството на балистични ракети, носители на ядрени глави.
"Ние, американците, не познаваме силата и достойнствата на Индия. Америка трябва да се научи да третира Индия по начин, съответстващ на нейната мощ, която е по-вероятно да се увеличава в обозримото бъдеще, отколкото да се стопява", заяви американският експерт по Индия Стивън Коен.
Премиерът на Малайзия отива на съд
Уволненият през септември финансов министър на Малайзия Анвар Ибрахим заведе дело срещу премиера на страната Махатир Мохамад за нанесените му телесни повреди по време на престоя му в полицията (обвинен в содомия и корупция, Анвар бе арестуван в края на септември). Обвиняем по делото е и подалият оставка във връзка с възбуденото съдебно преследване шеф на полицията Абдул Рахим Нур.
През есента бившият финансов министър се яви в съда с посинено око и следи от насилие по врата и ръцете, за които твърдеше, че са резултат от действията на полицаите. Махатир не му остана длъжен и лансира тезата, че нараняванията са причинени от самия Анвар. Министър-председателят не изключи за това да са помогнали и полицаите, но едва след като са били предизвикани от Анвар.
Според правителството оставката на полицай номер едно в Малайзия е доказателство, че съдебният процес срещу Анвар не е част от заговор за отстраняване от държавните дела на известния като "човека на Международния валутен фонд в Малайзия" Анвар. Премиерът Махатир, изолирал Малайзия от финансовите пазари със забраната краткосрочният капитал да напуска страната, е яростен противник на международните финансови институции. Дълго време умело прикриваната нетърпимост между двамата прерасна в открит конфликт, след като стана ясно, че финансовата криза в Източна Азия не е проблем единствено на Тайланд, Южна Корея и Индонезия.
В обръщение към медиите, прочетено от съпругата на бившия финансов министър, Аврам приветства оставката на полицейския шеф и призова за независимо разследване. "Махатир е инструктирал полицаите да действат твърдо и да издевателстват върху мен", заявява в обръщението Анвар.
Президентът отказа да именува областите
С Указ номер 1 за 1999 г. президентът Петър Стоянов утвърди във вторник границите и административните центрове на 28 области. Новото административно-териториално делене е по решение на Министерския съвет от миналата година. Държавният глава обаче отказа да определи имена на областите, защото според член 98, точка 13 от конституцията на България президентът има правомощие да наименува само обекти с национално значение и населени места, но не и административно-териториални единици, обясниха от "Дондуков" 2.
Парламентът гласува на извънредно съботно заседание на 19 декември миналата година промени в Закона за административно-териториалното устройство, от които обаче не става ясно кой държавен орган може да дава наименования на областите. Депутатите отмениха законовото положение областта да носи името на административния център. Сега за названия на 28-те нови области може да се избира между името на областния център и исторически и географски имена.
В средата на ноември месец миналата година депутатите представиха предложения за имена на новите области. Народните представители спориха за запазване или смяна на наименованията. Хасковска област да запази името си, защото старото - Астика, се е комерсиализирало, Ямбол да възвърне старото си наименование - Тонзос, Благоевградска област да се назове Пиринска Македония, бяха част от идеите на депутата-историк Константин Дочев.
Сенатът продължи процеса срещу Клинтън
За първи път от 130 години насам Сенатът започна процес за импийчмънт на действащ президент. Стоте сенатори ще изпълняват ролята на съдебни заседатели, председателската функция бе отредена на върховния съдия Уилям Ренкуист, а обвинението бе поето, разбира се, от шефа на юридическата комисия на Камарата на представителите Хенри Хайд.
Процесът започна без ясна представа или пък споразумение за това как ще се процедира, тъй като в суматохата на конфиденциални срещи не бе постигнато споразумение за продължителността на процедурата и за това дали ще бъдат призовавани свидетели. Републиканците и демократите се разделиха в становищата си най-вече по въпроса за свидетелите - първите настояха да има свидетелски показания, а политическите им опоненти заявиха, че това би проточило твърде много процеса. Според правилата за работа на Сената са необходими 51 гласа за издаване на призовка, а това от своя страна означава, че ако само 6 републиканци се присъединят към демократите, всеки спорен свидетел няма да бъде призован. Републиканците предложиха само предварителни варианти за разпределението на времето за страните по делото. Обвинението и защитата да разполагат с по 24 часа да представят аргументите си, сенаторите да имат 16 часа за задаване на въпроси, а всяка страна ще трябва да изложи заключителните си аргументи за по 8 часа. Планът на демократите предвижда съкратена процедура - започване на делото без свидетели, като на всяка страна се дават по 2 дни за аргументация, на сенаторите - също толкова време за въпроси, един ден за заключителни пледоарии, два дни за обмисляне и финален вот на 26 януари. Белият дом се възползва от хаоса и възрази срещу продължаване на процедурата без установяването на ясни правила.
За признаването на вината на президента е необходимо мнозинство от две трети, което според повечето наблюдатели е почти невъзможно.
Стартирането на процедурата по отстраняването на президента Бил Клинтън е вторият случай на импийчмънт в цялата история на Щатите. През 1868 г. тогавашният президент Ендрю Джонсън оцелява при вота в Сената само с един глас.
Истинската Коледа предстои
Празничните дни отминаха, но в живота на всеки българин истинската Коледа все още предстои. Времето, когато човек получава това, което е пожелал и се чувства награден от съдбата, в летоброенето ни като нация има и друго име - край на реформата. Премиерът ни я обеща още през това лято, но малцина - едва 1% - са повярвали, че това е възможно. Друга малка група от 6 % дава отсрочка на обещаното и си представя как точно след година ще встъпим в новото хилядолетие с реформирана икономика. Поучени от досегашния си опит с излъгани надежди 18 % умерени оптимисти преценяват, че реформирането ще приключи в края на редовния мандат на сегашното правителство - след три години. Една трета от пълнолетните граждани виждат края на реформата в по-далечната перспектива от 10 години. А почти половината от българите дори и не могат да си представят кога ще дойде това време.
Съгласието, че осъществяването на реформата е доста забавено, се нарушава, когато трябва да се посочи основната причина за това. Неумението на правителството да проведе с желаните темпове този уникален процес най-често се определя като първа и основна причина. Съществува определена група в обществото, която мисли, че самото правителство не желае да провежда реформата. Тя отрича изцяло добрите намерения на управляващите и се състои предимно от негови опоненти.
Забавянето на реформата идва, когато конкретните мерки трябва да се осъществяват от конкретни хора. Впечатления от неблагополучията при такава практика има почти всеки. Това е и третата, но звучаща най-сериозно пречка пред реформата - нежеланието на местната власт. Така вината за забавянето се пренася от правителството върху управленските органи в регионите. Към кръга на виновните за неблагополучията в реформата, стоящ извън управляващите, гражданите причисляват, както е обичайно в такива случаи, и действията на опозицията, и неблагоприятното отражение на международната икономика.
Въпреки всичко българите не са престанали да вярват в добрите перспективи на икономическата реформа. Най-единодушно очакваният резултат е разширяване на възможностите за развитие на частния бизнес в страната. На второ място е съгласието, че промяната ще донесе модернизация на производството.
Най-противоречиви са прогнозите за предполагаемото повишаване на жизнения стандарт на населението. Тук оптимисти и песимисти се разделят на две големи групи, по-голямата от които не вярва, че високият жизнен стандарт е нещо, което може да сполети българите в този живот.
В общата си прогноза най-малко положителни шансове гражданите отреждат на държавата. Повече от половината предричат, че икономическото реформиране ще ограничи както нейните социални, така и общите й регулативни функции.
Данните са от национално представително проучване, проведено по поръчка на вестник "Капитал" сред 1129 души над 18 годишна възраст от 11.12. - 19. 12.1998 г. Ветеранът Еджевит получи втори шанс да състави правителство
Седемдесет и три годишният Бюлент Еджевит бе посочен отново от президента Сюлейман Демирел като бъдещ министър-председател, който трябва да сформира новия турски кабинет. За втори път след оставката на Месут Йълмаз Еджевит бе определен да извади страната от продължаващия повече от месец политически хаос. Първият опит на Еджевит остана безрезултатен и министърът на икономиката и туризма Ялъм Ерез се нагърби със задачата да обедини политическите партии и да състави коалиционно правителство. Въпреки надеждите, които бяха възлагани на Ерез, бизнесменът от кюрдски произход не успя да формира центристки блок заради нежеланието на Тансу Чилер, лидер на Партията на верния път, да влезе в един кабинет с бившия премиер Йълмаз. От друга страна, преговорите на Ерез с ислямистката Партия на добродетелта предизвикаха негативните оценки на военните, които не желаят да допуснат ислямистите до властта. Ключова роля изигра отново Тансу Чилер, която оповести готовността си да подкрепи евентуално правителство, формирано от Еджевит. Това доведе до изчерпване на възможностите и Ерез върна мандата. След като бе номиниран отново от президента, Бюлент Еджевит подчерта пълната си увереност, че този път няма да има проблеми при съставянето на правителство. Изборът падна отново върху него заради дългия му политически опит и славата на заклет привърженик на светското устройство на Турция. В допълнение твърдолинейната последователност по отношение на кюрдите и неотстъпчивата му позиция по кипърския въпрос са допълнителни качества, които го правят най-подходящия кандидат за временния пост. Всички тези характеристики получиха мълчаливото одобрение на армията, която изрази дълбоката си загриженост от задълбочаващата се политическа криза.
През 70-те години Еджевит е заемал три пъти премиерския пост. По време на военния преврат през 1980 г. той е задържан за държавна измяна. Обвиненията са, че не е успял да предотврати сблъсъците между привърженици на левите и десните партии, довели до намесата на военните. Скоро след това Еджевит е реабилитиран и създава Демократичната лява партия. Партията му бе коалиционен партньор, а самият той вицепремиер в правителството на Йълмаз, което подаде оставка заради скандалите за корупция.
Защо БСП продължава да губи влияние
На много хора вече стана ясно, че предстоящите местни избори ще бъдат спечелени от ОДС. И докато за СДС целите и политиката, чрез която трябва да се постигнат, са от ясни по-ясни, то за БСП лутането продължава.
След падането на правителството на Виденов столетницата се превърна в разграден двор с неясни за самата нея бъдещи действия относно запазване на електората си и по-нататъшно развитие като опозиционна сила. Една от грешките бе допускането на изтичане на много кадри към евролевицата. Проблем на БСП създадоха и няколкото образували се движения в самата партия, които още повече объркаха малкото останали избиратели. В ръководството на партията все още има хора, чиито имена се спрягат най-често с корупция, пране на пари и др., а обикновеният българин е много чувствителен на тези теми. Това са част от причините, поради които БСП няма да спечели местните избори през 1999 г. Съществува обаче една причина, заради която БСП няма да стане управляваща партия и през 2002 г. Причината се казва ДЕР.
Създаденото преди време генералско движение породи доста спорове и противоречия както в самата партия, така и сред обществото. Сред основателите на това движение присъстват хора, които едва ли са идеалът за водачи на партия, камо ли на държава. Това са хора, чиито имена събуждат кошмари у доста хора, прекарали дните си по лагери, затвори и др. Сред същите тези основатели има хора, разполагащи с информация от първа ръка за всички важни събития и факти от развитието на държавата отпреди няколко десетки години та чак до наши дни. Само можем да си представяме какви последици би имало неправомерното използване на такава информация. Освен това в това движение има хора с много пари. Наистина много пари. Опитът показва, че образува ли се триъгълникът пари-връзки-информация, е много трудно да му се противопоставиш, независимо от положението и поста, който заемаш. Въпрос на време е ДЕР да завземе лидерските позиции в БСП. Още по-скоро ще стане завземането на в. "Дума". Оттам нататък всичко е в ръцете на избирателите. Да се надяваме, че ще се замислят, преди да пуснат червената бюлетина в урната.
Приватизация чрез инфлационни бонове
Масовата приватизация у нас все още не може да придобие значение на нещо значимо и важно като средство за придобиване на собственост и допълнителни доходи. Това е така, защото е твърде малка вярата на българина в някакъв мащабен процес и че този процес е насочен да донесе блага на средностатистическия човек. Примерите не липсват - от по-старо време облигациите, в по-ново пирамидите и сегашните решения и срокове, които са постоянно предпоследни.
Искам да обърна внимание на някои според мен недомислия в провеждането на предстоящите централизирани публични търгове за продажба на акции чрез инвестиционни бонове. Решението за въвеждане на среднопретеглена покупна тръжна цена, по която ще се заплащат спечелените акции, ще доведе до още по-голямо усложняване на приватизацията и забавянето й. За тези, които са над средната цена, това е добре, защото ще плащат по-малко от това, което са били готови да дадат, а тези, които са между най-ниската цена за класиране на заявките и среднопретеглената цена, какво ще правят, като ще трябва да плащат повече, отколкото са заявили. Ами ако това са им всичките бонове? С какво ще доплащат? С левове? Ами ако не искат? Значи за тези бонове, които са заявили, ще получат по-малко акции или ще се откажат! Е, нали целта на тези търгове е държавата да се освободи от собственост. Нали има раздържавяване?! В резултат ще останат акции, за които пак ще трябва да се откриват някакви процедури за продажбата им, стойността на инвестиционните бонове силно ще намалее, ще се получи нереално покачване на цените на акциите (непазарно), защото всички ще се стремят да бъдат над средната цена и ще дават по-високи цени, което пък от своя страна ще накара сериозно да се замислят тези, които са решили да участвуват и/или с левове.
Нима това решение за среднопретеглена цена заедно с липсата на възможност инвестиционните бонове да бъдат обект на покупко-продажба не са елемент на централизирано-плановата икономика? Защо да не могат да се продават боновете? След като всеки пълнолетен гражданин има право на тях, защо да не може и да упражни и пълните права върху тях? Не виждам с какво могат да бъдат ощетени продаващите, като възникне реално търсене и предлагане и този пазарен механизъм покаже истинската стойност на предприятията. А и по този начин ЦМП ще регистрира по-голям интерес към масовата приватизация, защото тези, които не се интересуват, ще могат да купят нещо, което ще могат веднага да продадат на няколко пъти по-висока цена, и от друга страна, ще се провокира интересът на по-малки и по-големи инвеститори и на такива като мен, току-що дипломирали се икономисти, да поемат риска, като се опитат да приложат теорията на практика и да видят шанса си в България.
За кожата на едно бездомно куче
"Уважаеми съграждани, Софийска голяма община стартира програма за решаване на проблема с бездомните кучета. Според програмата животните ще се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират в приютите в кв. "Лозенец" и в с. Мировяне.
Но от всички райони на София изчезват все повече кучета (не само бездомни, но и домашни). Автомобилите, обслужващи приютите, не ги връщат, а ако сами потърсите животното, за което се грижите, ще бъдете посрещнати от въоръжена охрана и висока ограда с надпис "Влизането на външни лица строго забранено".
За да не попадне там домашното ви куче, никога не го оставяйте без надзор. Ако станете свидетел на акция за събиране на кучета, изисквайте легитимация на тези хора, записвайте номера на автомобила им, попитайте в кой приют ще бъде закарано и кога ще бъде върнато. Ако имате възможност, дори проверете дали то наистина е закарано там!
От нас зависи животът на кучетата, за които се грижим и обичаме.
Ние сме и тези, които с бездействието си бихме допуснали кражбата на 1 800 000 000 лв., отпуснати от СГО и държавния бюджет за кастрация на кучета, които понякога се убиват дори преди да бъдат вкарани в приютите. Така, изразходвайки реално една малка част от отпуснатите средства, управляващите отново ще сложат в джоба си нашите пари.
Нека не допускаме всичко това!
Дара"
Призив, отпечатан върху сигналножълти стикери и разлепен из центъра на София.
Две жени се взират през мрежата на клетките в приюта в столичния квартал "Лозенец". Обикалят около заграденото пространство и подвикват на кучетата. Ара, която е изчезнала няколко дни след Нова година, я няма тук. "Някакъв човек размахал карта, влязъл във входа, догонил я и я прибрал. Ара беше кастрирана, обезпаразитена и не създаваше проблеми", оплаква се бившата домакинка на блок 53 в Студентския град. Някои студенти недоволствали от лаещите, но повечето от обитателите (кандидат хуманни и ветеринарни лекари) на общежитието събирали пари за ваксини и оставяли храна за кучетата. Четириногите имали колибки пред блока, а през зимата живеели във входа.
Ден преди коледните празници в Студентския град имало акция за събиране на скитащите кучета, разказват очевидци, но никой не знае къде са откарани. "Взели са много от добре гледаните кучета, а болните около Зимния дворец продължават да подтичват наоколо. От няколко седмици не живея в общежитията, но ми се обадиха, че Джеки е изчезнал, и от три дни обикалям да го търся", разказва Мария Димитрова. Тя се грижела за кучето, което обитавало пространството около блока, като за домашен любимец. След три дни разходки между приютите и институциите и телефонни разговори жените си тръгват от кучешкия пансион в центъра на София без надежда, че отново ще видят Ара и Джеки. "Чаках три часа пред Института по имунология, за да говоря с директора. Исках разрешение да вляза в приюта в село Мировяне, защото ни изгониха оттам, но накрая д-р Стефанов ми отговори, че нямал време да се занимава с глупости", оплака се Мария Димитрова. "В средата на януари ще пристигнат немски ветиринари, които да кастрират кучетата, и дотогава ще се опитат да приберат най-много кучета за бизнеса си", разсъждава за отвличанията на помиярите студентката. Историите за бизнеса с кучешки кожи отдавна се разказват между природозащитници и граждани не само в София, но и във Варна, Габрово, Пловдив. Слуховете остават недоказани, но приятели на скитащите шаровци твърдят, че в софийска фирма с птиче име майсторели ръкавици и шапки от кучешка кожа. "Вината на бездомните кучета е, че кожата им струва 50 долара", твърдят написани на ръка обяви от клуба "Приятели на кучето". Любителските плакати приканваха столичани да се включат в
Членове на природозащитните организации се събраха в късния следобед на 24 декември в църквата "Св. София" да се помолят за уличните кучета.
В предколедната еуфория столичният градоначалник Стефан Софиянски обяви сред основните си приоритети за 1999 г. решаването на този проблем. Преди четири години той спечели кметския стол на "Московска" 33 и с обещания, обединени в проекта "Кучета". На Богоявление Стефан Софиянски каза, че няма да включи казуса в новата си предизборната програма. "Очаквам бездомните кучета да намалеят значително, договорихме се и с неправителствени организации, смятам, че новата програма ще реши проблема", потвърди кметът.
От първи януари влезе в сила Програма за намаляване броя на безстопанствените кучета и ограничаване популацията им на територията на Столична община през 1999 г.. Сумата 923 милиона лева, гласувана от стопаните на София, вещае на скитащите помияри да посрещнат 2000 г. като кралски кучета. По-голямата част от средствата обаче ще потънат в реставриране на стари общински сгради, които са предвидени за стационари. За порутена къща в Слатина общината заделя от джоба на столичните данъкоплатци 160 млн. лева.
Съдбата на бездомните шаровци около блоковете ще се решава от столичани.
В първите дни на новата година предстои да се избере и управителят на новосъздаденото общинско дружество
Заместник-кметът Борис Спиров, който е в постоянни словесни двубои с природозащитните организации, се похвали, че в края на миналата година общината е сключила договор с две от неправителствените организации - Националната фондация за защита на животните (НФЗЖ), председателствана от главния прокурор Иван Татарчев, и със "Зелени патрули" на Амадеус Кръстев. Организациите с идеална цел ще участват в изготвянето на проектите за стационарите и ще осигурят екипи от доброволци. "Кметът е оптимист, защото залага на нас. Ние сме малко като "Гринпийс" (международна природозащитна организация - бел.ред.), рядко влизаме в големи акции, но включим ли се - всичко е помляно, в добрия смисъл на думата", пояснява шеф-патрулът Амадеус Кръстев. В щаба на организацията още умуват върху програмата и не се ангажират с прогноза кога ще отвори врати първият стационар.
От фондацията на главния прокурор се изненадаха, че са в договорни отношения с кметството, и отрекоха да са подписвали документи. Те са представили съвместен проект със "Зелени патрули", изготвен по предложение на екоминистър Евдокия Манева. Отговор са получили само "Зелени патрули". НФЗЖ не одобрява програмата на общината. "Унищожаването няма да реши проблема с кучетата без дом. Гостенката ни от Кралското дружество за защита на животните Джули Олдей обясни на кмета и му показа схеми, че трябва да има масиран удар по популацията на уличните кучета и когато броят им намалее, да бъдат изтегляни в приютите. Наши поддръжници са готови да подпомагат отглеждането им в пансиони", обясни Ана Коевска от НФЗЖ. От съдбата на българските шаровци без дом се е заинтересувала и дъщерята на Симеон. На бланката на фондацията над емблемата таралеж се появи царска корона и надпис "под патронажа на княгиня Калина Българска". За стопанисвания от фондацията приют във Враждебна, където живеят около 40 кучета и продължават да се извършват кастрации на изоставените най-добри приятели на човека, от общината не са предвидени пари.
За приюта в с. Мировяне обаче СО включва в програмата поисканите от Института по имунология 207 млн. лева. "Необходимите средства" директорът д-р Стефанов разпределя за осемчленния персонал, който ще си поделя месечно по един милион лева и разходи за десет хиляди броя кучета, които ще се ваксинират, изследват и обезпаразитяват. Приютът край софийското село е най-мистериозното "убежище" за бездомни псета. Табелка "Вход за външни лица забранен" посреща кандидат-осиновители и през железните порти на пансиона преминават само помияри, но не и непознати посетители. Единствено кучешкият лай доказва, че предвидените от общината средства може и да отидат по предназначение. Охраняващите обясняват, че ако носим писмо от зам.-кмета Борис Спиров или от д-р Стефанов, сигурно ще ни пуснат.
"Всичко ще се промени", отклонява въпросите д-р Стефанов. Той обяснява, че не знае скоро да е имало акция за залавяне на кучета и че това зависи от фирмата, която обслужва приюта. За името й обаче не се сеща.
Никой не се сеща да изтрие и надписите "Строго охраняван обект" и "Стреля се" от ламаринените ограждения на приюта в центъра на София, докато общинари, природозащитници, приятели и неприятели на кучетата продължават почти десетилетие да спорят за хуманно отношение към животните или към хората. С ловците на скитащи шаровци вече се смесиха и крадци на помияри, защото кучетата без дом явно се оказват доходоносен бизнес.
Земеразделянето е само първи етап от поземления кадастър
Поземленият кадастър се прилага отдавна. Основната му цел е да се осигурят данни за фиска. Трябва да се знаят собственикът на имота, площта му, качеството на земята и най-важното - колко струва. По тези данни се определя данъкът за собственика.
У нас до средата на столетието ролята на поземлен кадастър са играли землячните регистри. С тяхна помощ трябваше да се възстанови собствеността върху земята по ЗСПЗЗ, гласуван от ВНС 1991 г. Но още през 1991 г. група високопоставени земемери успяха да заблудят мин.-председателя Попов, че уж държавата разполага с всичко необходимо и за година не само ще се върне земята, но същевременно ще се извършат комасация и точен кадастър. Тази комплексна задача беше кръстена земеразделяне и за всички компетентни специалисти беше неизпълнима. Фактът, че в останалите бивши социалистически страни земята беше върната само за месеци или за 1-2 години, а у нас процесът се е закучил вече осем години, потвърждава мнението, че земеразделянето беше фиксидея. Такова сложно мероприятие е изключително скъпо и изисква огромен брой квалифицирани специалисти, както и скъпи инструменти, затова никъде по света не се провежда за 1-2 години в рамките на цялата държава, а се прави постепенно за десетки години.
Политиците у нас нарекоха връщането на земята поземлена реформа. Според теорията поземлената реформа се провежда в интерес на управляващите. От 1991 г. до днес обаче управляващите се сменят много често и интересите им са твърде различни. По тази причина ЗСПЗЗ от 1991 г. досега претърпя няколко много сериозни промени и десетки дребни поправки. От поземлената реформа положителни резултати не се получиха, защото на мястото на калпавите ТКЗС, които все пак имаха инвентар и уедрена земя, днес на село господстват разни бледи подобия на земеделски кооперации, има "пишманфермери" и все още са живи баби и дядовци, които с магарешки впряг и робски труд изкарват малко земеделска продукция.
Слава богу, в Добруджа се появиха истински арендатори, които чрез едро земеделие показаха, че селското стопанство, приведено на пазарен принцип, може да бъде печелившо. В Западна България арендаторството е основният начин за стопанисване на земеделската земя, защото с малко хора се обработват големи площи и се получава продукция с ниска себестойност. В миналото НС беше скалъпен закон за арендата, но той се оказа ялов. Днес на дневен ред са поправки в този закон, за да влезе в действие. Но в проекта за поправки не е практически определена долната граница на арендната вноска и не е уреден въпросът за набиране на информация кой дава и кой търси земя под аренда. Засега пустеят твърде много наши земеделски площи, което е една от причините за икономическата криза в България.
Резултат от криворазбрана аграрна и поземлена реформа беше частичното съсипване на селското ни стопанство. Такива реформи бяха необходими, но извършеното често пъти беше резултат на аморалност и нисък професионален и интелектуален потенциал.
Днес според данни на МЗГАР 80% от земята е минала през земеразделяне. Обаче 1200 плана на землища частично ще се поправят, а други 120 ще се изработят повторно. Все пак земеразделянето е окончателно приключено в над 50% от землищата. Следователно за тези землища има влезли в сила планове за земеразделяне, включващи основните елементи на т.нар. точев поземлен кадастър. Това значи, че за всеки имот се знаят: собственикът; площта; почвената категория; начинът на трайно ползване; местността, където се намира; съседите; формата му; дължините на отделните страни на парцела; координатите на върховете на фигурата, която представлява съответният имот. Изброените данни са далеч повече, отколкото са съществували в землячните регистри, както и в нотариалните актове. Тази ненужно голяма информация обаче струва на данъкоплатеца неколкостотин милиарда лева. Колко точно струва, никой не знае, защото от 1991 г. насам се прави всичко възможно, за да няма точни данни. Ако бяхме използвали чешкия модел за възстановяване на собствеността върху земеделската земя, с тези пари можеше да се направи най-малкото частична модернизация на машинния парк на село. От кадастъра обаче няма възвръщаемост на вложените средства, а и той е обречен, първо, защото е фалшив, и второ, защото не се вземат сериозни мерки за поддържането му. Когато не се поддържа, т.е. не се отбелязват незабавно всички промени в елементите на регистрацията, кадастърът става безполезен, тъй като не отразява действителното състояние на поземления фонд. Поддържането на изработения у нас с плановете за земеразделяне кадастър е скъпа, трудоемка и изискваща опит дейност. Рентата от земята обаче в България е ниска и собствениците просто не могат да плащат високите кадастрални такси. Затова не търсят услугите на частните специалисти, натоварени да поддържат в изправност кадастъра. От друга страна, специалистите, виждайки безперспективността на тази дейност, търсят други начини за професионална изява.
Точният поземлен кадастър, уж създаден с плановете за земеразделяне, е фалшив, защото: не дава имената на истинските (живите) собственици (мъртвите собственици обаче не плащат данъци); не съдържа точни почвени категории за повечето терени (тогава не е вярно посоченото качество на земята); координатите на върховете на парцелите са фактически неточни (значи и геометричните данни са неточни); няма пазарни цени на отделните парцели (така той не е в услуга на фиска). Оказва се, че точният поземлен кадастър, който безкрайно оскъпи и недопустимо забави земеразделянето, е златното копче, пришито на дрипавата ватенка. Скъпият точен кадастър се прави на скъпи терени или за имения с огромни територии.
Трябва да се споменат и няколко думи за комасацията.(Първоначално тя беше включена като дейност при изготвянето на плана на землището. После се видя, че това е много сложно и се допускат маса грешки, затова напоследък почти не се прилага. Поначало комасацията е мероприятие, отживяло времето си.) При днешното уедрено земеделие, когато се обработват масиви от по 500-1000-2000 декара, да се обединяват чрез комасация 2-3-4 ниви от по 2-5-10 декара едва ли ще даде някакъв реален икономически ефект. Чрез наемане на съседни ниви арендаторите днес успяват да си уедрят земята в масиви от стотици и хиляди декари.
Земеразделянето е воденичен камък, който тежи на врата на българския данъкоплатец и рязко снижи нивото на нашето земеделие (добивите от декар са спаднали почти наполовина). Това се разбира от сегашното ръководство на МЗГАР, но то вече няма друг избор освен да приключи с него в най-кратки срокове, което също не е лесно, тъй като 1200 некачествени плана за земеразделяне ще се преработват частично. Цифрата показва, че нивото на част от специалистите и на органите на поземлената собственост не е добро, както и на нормативната база.
Спасението е постепенно да се въведат опростени процедури за възстановяване и регистриране на земеделската земя, както и на кадастралните промени. Досегашните процедури нанесоха огромни щети на земеделието чрез бавното връщане на земята и чрез потрошените на вятъра стотици милиарди левове.
Без поземлен кадастър не може. Но той е осъществим и с няколко бързи, прости и евтини дейности, които отговарят на състоянието на земеделието и на икономиката ни. И да се надяваме, че ако обществеността подкрепи ръководството на МЗГАР по пътя на посоченото спасение, тези ръководители постепенно ще се справят с поставената им нелека задача, заобикаляна от предишните правителства.
Укротяването на опърничавите татарчевисти - първо действие
С новата година започват и новите интриги около центровете на властта в съдебната система. Малко повече от месец остава до деня, в който демонизираният от сегашната власт главен прокурор ще отиде в забвение. Това трябва да стане на 17 февруари, точно 7 години след като юристът с македонско потекло по стечение на обстоятелствата се оказа човекът с най-голямата власт в правораздаването.
Преди да стане това обаче, предстоят няколко доста по-важни действия, които трябва да утъпчат пътя на антитатарчевистите към портите на Главна прокуратура. Първото от тях вече е факт с началото на процедурата по анулирането на всички решения от последните три заседания на стария Висш съдебен съвет по жалба на пазарджишката окръжна прокурорка Росица Терзова и колегата й от Главна прокуратура Огнян Атанасов. Тогава беше извършена трансформацията на Главна прокуратура и следствените служби според изискванията на ремонтирания Закон за съдебната власт. Татарчевото ведомство беше разделено на две - Върховна административна и Върховна касационнна прокуратура. Начело на двете структури застанаха верни на Татарчев хора - зам. главният прокурор Божидар Колев, който миналата година напусна Върховния касационен съд, за да мине в противниковия лагер, и неговият колега Димитър Димитров, който е в прокуратурата още от времето, когато неговият сегашен шеф още е чукал камъни из концлагерите. Всички хора от прокуратурата бяха автоматично преназначени. Постовете си изгубиха само началникът на отдел "Следствен надзор" Ангел Ганев и жалбоподателят Огнян Атанасов, който доскоро оглавяваше отдел "Административен". На последните три заседания старият съвет назначи Бойко Рашков и за шеф на Специализираната следствена служба, въпреки че беше предложен на президента за главен прокурор. Автоматично бяха преназначени началниците на всички окръжни следствени, както и техните подчинени, районните следствия бяха закрити, а магистратите от тях се вляха в съответните по-горни структури.
По жалбите на Атанасов и Терзова вече има образувано дело във Върховния административен съд, което вероятно ще бъде решено до края на месеца. То ще се гледа от трето отделение на ВАС с шеф Николай Урумов. Той се смята за изключително близък съратник на председателя Владислав Славов, който от своя страна изненадващо изтегли подкрепата си за Иван Татарчев, след като близо седем години двамата бяха рамо до рамо в успехи и несгоди. Ако ВАС уважи молбата на двамата, Бойко Рашков и най-близките съратници на Татарчев могат да изпаднат зад борда на правораздаването, като не бъдат преназначени или пък ги изпратят в заслужен пенсионен отдих.
Другата ключова фаза от изкореняването на всички кълнове на протатарчевата идеология приключва другата седмица. На 14 февруари Конституционният съд трябва да се произнесе по жалбата на главния прокурор и депутатите от опозицията срещу поправките в съдоустройствения закон. Основният въпрос, на който тълкувателите на конституцията трябва да отговорят, е дали предсрочната подмяна на Висшия съдебен съвет противоречи на нормативната уредба у нас или не. Оцеляването на сегашния съвет е от ключово значение, защото единствено той може да избере друг главен прокурор на мястото на вече предложения Бойко Рашков. Докладчик по делото е конституционният съдия Георги Марков, който е известен застъпник на синята кауза. Засега залозите за изхода от делото са в полза на новия съдебен съвет, въпреки че в конституцията изрично е казано, че кадровиците на правораздаването имат петгодишен мандат.
Третият основен момент в борбата срещу Татарчев ще е пряко следствие от решението на конституционните съдии и това ще е въпросът дали президентът Стоянов ще върне кандидатурата на Рашков на новия съдебен съвет или не. Теоретично сините имат възможност да отстранят бившия шеф на НСлС точно преди магистратите да отсъдят (особено ако се съмняват в резултата от делото) и по този начин да лишат прокурори и следователи от време за ответна реакция. Първото заседание на Висшия съдебен съвет за тази година е на 13 януари (сряда), тоест президентът може да върне предложението за главен прокурор в понеделник или вторник. Така дори Коституционният съд да обяви промените в Закона за съдебната власт за противоконституционни, второто предложение за главен прокурор вече ще е стигнало до президентството. В този случай Петър Стоянов ще е задължен да издаде указ за назначаването на новия фаворит.
На дневен ред продължава да стои и въпросът кой ще е синият избраник за най-високия пост в обвинението. Наред със спряганите до момента имена на парламентарния шеф Йордан Соколов, на конституционния съдия Иван Григоров, на адвоката Георги Гатев и на шефа на ВАС Владислав Славов се появиха и още две кандидатури - на шефа на Комисията за защита на конкуренцията Николай Павлов и на контраразузнавач номер едно полк. Атанас Атанасов. Последният обаче трудно би могъл да заеме поста, тъй като е прекарал повече време в структурите на МВР и по-малко - в магистратурата. Николай Павлов пък надали би се разделил със сегашния си пост, който му позволява да се занимава с най-големите корпорации в страната. Владислав Славов пък усилено отрича желание за поста с думите, че председател на Върховен административен съд е много повече от главен прокурор и че му е омръзнало медиите да го "понижават". Кандидатурите на Соколов, Григоров и Гатев пък биха могли да създават имиджови проблеми на сините: първият - заради партийните си пристрастия, вторият - заради здравословни проблеми, а третият - защото е твърде добър адвокат и затова твърде чест защитник на хора със съмнителна репутация.
Шефът на генщаба плаши с оставка
Началникът на Генералния щаб ген.-полк. Михо Михов се е заканил, че може да си подаде оставката, в известие до президента Петър Стоянов, съобщи източник, близък до "Дондуков" 2. ВВС-генералът се намира в остър конфликт с новия екип от зам.-министри във военното ведомство. Причината за назряващия сблъсък са предстоящите шокови съкращения на висши офицери, които започват от началото на тази година, и липсата на достатъчно финансиране. Според опасенията на генщаба новите зам.-министри се канят да прекратят изпълнението на Програмата за преструктуриране на Българската армия до 2010 г. и да разработят нова без участието на българските военни специалисти. Ген. Михов обаче отрече да е пращал писмо до президентството. "Водил съм разговори по проблемите на Българската армия, но нищо не съм писал", каза той. Миналата сряда шефът на ГЩ се е срещал и с премиера Костов, където е обсъждал проблемите на въоръжените сили. Министър-председателят е поискал ген. Михов да му предостави до седмица доклад за състоянието на армията и за хода на реформите, но не е поемал конкретни ангажименти.
Конкретният повод за гнева на ген. Михов е драстичното разминаване в позициите със зам.-министъра на отбраната Здравко Зафиров, който беше номиниран да се занимава с управлението на човешките ресурси и административната реформа във ведомството. Взаимната неприязън между двамата се роди още при официалното представяне на новите зам.-министри. Тогава Зафиров обяви, че йерархичната пирамида в армията е обърната наопаки, затова е крайно време броят на висшите офицери да се намали, а свободните места в нисшите тактически звена да се попълнят с млади кадри. Ген. Михов шумно въстана срещу радикалното изказване на бившия СДС - депутат. Наложи се министърът Георги Ананиев да успокоява страстите между двамата. Резултатът обаче, изглежда, е бил краткотраен.
Вместо това сблъсъкът между двамата прогресивно се задълбочава. Открит конфликт избухнал в средата на декември, когато Михов и Зафиров били на посещение в щаба на Сухопътни войски. Пред офицерите Зафиров обявил, че при новата структура на въоръжените сили ще прогресират онези, които са завършили западни военни академии, както и че няма място за съветски възпитаници със старо мислене. Изказването на зам.-министъра вбесило ген. Михов (който между другото също е завършил генералщабна академия в Москва) и той демонстративно си тръгнал. На излизане казал единствено, че няма какво повече да добави, когато говори специалист по проблемите на сигурността от ранга на зам.-министър Зафиров.
Слуховете за съкращения на офицери вече придобиват лавинообразен характер. Допълнителна психоза предизвиква и фактът, че военното министерство предпочита да не ги дискутира публично.
Според официално оповестените данни 1377 офицери и сержанти ще бъдат освободени до края на януари. За миналата година броят на освободените армейци беше 1193, 234 от които са полковници, 418 - подполковници, 252 - майори, 188 - капитани, 68 - старши лейтенанти, и 27 - лейтенанти. До 2010 г. военната администрация трябва да бъде редуцирана от 22 000 на 15 хиляди души. Точните разчети за съкращенията обаче също не са публично достояние. Те са обсъждани на свръхсекретните съвещания "Рибарица" 1 и "Рибарица" 2 в края на миналата година. Според хора от военното ведомство ген. Михов е отказал да подпише предложенията за съкращения, които са му били предложени от началника на мегауправлението "Личен състав" в ГЩ полк. Златко Златев.
Новата стратегия, която Министерство на отбраната използва за отстраняване на излишните офицери, се нарича кадрово несъответствие. Военното ведомство използва недомислица в действащия Правилник за кадровата военна служба, според която офицерите автоматично получават повишение на всеки три години. Точно това е причината за задръстването на войската с подполковници и полковници. От друга страна, според поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили, които бяха направени през миналата година, министърът има право да освобождава офицерите, в случай че няма свободна длъжност, която да отговаря на техния ранг. По този начин голяма част от офицерите в генщаба и щабовете на видовете въоръжени сили, които масово получаваха повишение миналата година, сега ще се озоват на улицата. Най-голямата въпросителна остава - каква ще е съдбата на близо 3800-те офицери с полковнишки звания, когато не съществуват аналогичен брой полкове. В същото време тактическите звена в бойните поделения, които трябва да се запълват с лейтенанти и капитани, продължават да стоят незаети. В момента има над 850 вакантни места за взводни командири.
Най-наболелият проблем за военните в момента е, че всички реформи и съкращения в армията се правят при абсолютна секретност, дори когато не засягат въпроси от поверителен характер. Изключително драстичен пример е проектът за нов правилник за кадровата военна служба, който е разработен от правното управление на военното министерство. Той не съдържа данни от секретен характер, би трябвало да е публичен, но се крие от всички, включително и от хората в Генералния щаб. Мъгливите обяснения на началника на управлението Грета Първанова обаче са достатъчни, за да се видят с просто око недомислици и абсолютно противозаконни текстове в поднормативния акт. Така например, ако офицер е следствен, той автоматично се освобождава, в случай че разследването се проточи повече от 6 месеца. Това е директно нарушение на презумпцията за невиновност и в правно управление отлично знаят това. На практика повечето следствени дела, независимо дали са срещу цивилни или военни, се проточват повече от половин година. Така всеки обвинен в нещо от военна прокуратура ще бъде уволняван от армията без съд и присъда.
Друг изключително порочен момент в правилника е принципът на атестация, от който зависи дали един офицер ще може да се издига на по-висока длъжност. Това ще се прави от прекия началник, а не от атестационна комисия. По този начин кадровото развитие на всеки офицер ще зависи от субективната воля на неговия шеф (който невинаги би толерирал по-способни от самия него). Този принцип създава условия в армията да прогресират най-вече хора с лакейски заложби.
Драматичен момент в тазгодишната реформа на армията е и предстоящото преброяване на бившите партийци сред офицерите по лустрационните разпоредби в Закона за държавната администрация. Според разпространената по поделенията и щабовете декларация армейците трябва да декларират в писмена форма, че не са работили в структурите на Главно политуправление на Българската народна армия. Все още не е ясно кои от политофицерите ще се смятат за "ръководни кадри в БКП" и ще трябва да бъдат освободени. Под въпрос е и съдбата на офицерите от военното контраразузнаване, което преди 10 ноември беше управление на Държавна сигурност.
Всичко това поставя ген. Михов в изключително заплетена ситуация. Евентуалното му напускане рязко ще наруши крехкия баланс на силите между Министерство на отбраната и Генералния щаб. Липсата на политически гръб пък оставя ВВС-офицера в пълна безтегловност. Досега нито веднъж Иван Костов не е демонстрирал подкрепата си за Михов, въпреки че той го назначи на този пост. Дори напротив, Костов често го режеше най-безцеремонно. Малко вероятно е началникът на ГЩ да получи подкрепа и от президента. Той беше назначен през главата на Петър Стоянов, който твърдо беше застанал зад предишния шеф на генщаба ген.-полк. Цветан Тотомиров. Държавният глава дори изтегли бившия танков генерал в своята администрация, след като Иван Костов и Георги Ананиев не зачетоха мнението му.
Сега Михо Михов е принуден да избира - да се огъне под натиска за драстични съкращения и да си спечели омразата на офицерството или да се оттегли с достойнство и да съхрани позициите си във военните среди. Новият екип от зам.-министри са верни войници на синята идея и е малко вероятно Костов да предпочете ВВС-генерала пред своите доверени съпартийци, които бяха номинирани за черната работа във военното ведомство. Не е ясно накъде ще се наклонят везните, но, изглежда, на "Раковски" 134 вече обмислят какво да правят, ако ген. Михов катапултира от горящия самолет на Българската армия. Най-спряганото име за евентуален негов наследник е на ген. Любен Пандев, който стана шеф на Военна полиция след преминаването й към военния министър. Генерал Пандев отговаря перфектно на "сините" критерии за пръв военачалник - завършил е английска военна академия и няма съветски петна в биографията си. Въпросът е как би работил той с екипа Михов и особено с ВВС-офицерите, които доскоро боготворяха своя бивш пряк командир.
Как войната с групировките мутира в битка за МВР
Безспорният рейтингов фаворит сред министрите в правителството на СДС Богомил Бонев свали гарда в края на годината, след като Костов обяви, че ще му назначи политически лица за заместници. Кое накара иначе щедрия на медийни изяви и квалификации о.з. генерал да замълчи, след като и премиерът Костов твърди, че управляващите са спечелили битката с групировките, а престъпността е намаляла с 30%?
Обещаната война с групировките беше продължение на старите напъни за поставяне под контрол на сенчестата икономика. Действията срещу силовите структури се развиха в няколко плана - значително по-мощно, но не и по-успешно на финалната права. Вътрешното министерство беше включено основно в битката на Иван Костов с Мултигруп. Първоначално усилията на МВР бяха концентрирани в дискредитирането на мултаците като посредници за доставките на газ от Русия. Преди всяка предстояща среща за суровината Костов и много повече Бонев изпращаха медиен залп с обвинения срещу групировката. Целта на този натиск беше да се намали влиянието на Мултигруп върху "Газпром" и изхвърляне зад борда на нейните паразитни структури. Няколко месеца след като "Мулти" беше елиминирана от сделката с газа, МВР обаче извърши още една офанзива срещу групировката - този път за контрабандата на захар чрез завода й "Бартекс" - Камено. Изнесени бяха данни за укрити мита и такси за над 50 милиарда лева. След това вътрешният министър Бонев изпрати и барети в централата на "Мулти", за да изземе с щурм доказателства за далаверите. Накрая Илия Павлов се примири и сви знамената, като се прости с войнстващия си вицепрезидент Радослав Ненов, а партньорът му в газовия бизнес Сашо Дончев с цената на много пари успя да се дистанцира от групировката.
Смачкването на "Мулти" всъщност е апогеят на битката с групировките от страна на правителството. Една от причините за победата на кабинета "Костов" над Илия Павлов естествено е тоталната преса, на която беше подложена "Мулти" от страна на държавните институции по всички фронтове. Другата причина обаче е чисто обективна - финансовите конструкции и кухите схеми, които мултаците използваха при други по-слаби (или техни) правителства, сега не работят. Освен това е много спорно доколко цялата сила на държавната машина трябва да се концентрира в изолирането на един икономически субект, вместо да бъдат изградени среда и правила, които да не позволяват заобикалянето на закона. Все пак безспорен факт е, че Иван Костов отби Мултигруп от държавната ясла и от групировката не остана почти нищо.
Усилията на самото МВР за махането на ореола от главата на Илия Павлов преследваха и дидактична цел. Бившият борец се ползва с изключителен авторитет сред всички силови групировки, някои от които израснаха под крилото му. "Малките" играчи, които се олицетворяваха със силовото застраховане, се оказаха много по-хитри и предпазливи от патрона си. Те дори и не се опитаха да възразят срещу нормативните издевателства на администрацията, а се стаиха и изчезнаха от публичния фокус, което създаде измамното впечатление, че вече не съществуват.
След много и спорни от юридическа гледна точка промени в Закона за застраховането ВИС-2, СИК, "Зора", "Корона инс" и т.н. или не получиха лиценз, или бяха принудени сами да прекратят дейността си. Сенчестите структури, както са демонстрирали многократно, имат завидното свойство да мимикрират в изгодна за тях форма. Повечето от тях сключиха договори с получили разрешително за застраховане при преференциални условия за посредничество. Вече бившите силови застрахователи, които продължават да контролират пазара на крадени автомобили, сложиха на тезгяха огромната клонова мрежа, системи за охрана на коли, авторитета сред автоджамбазите, сервизи и автокъщи и станаха комисионери на легалните. Така те избягнаха ограниченията в закона и макар че оборотът им ще спадне, никой няма вече да ги обвинява, защото отговорността и рисковете ще носят лицензираните им партньори.
И така въпреки декларираната смърт на групировките сенчестият бизнес продължава да се радва на добро здраве. Новите играчи са безименни, сиви и без никакви мераци за публични изяви. МВР посочи с пръст Мултигруп и силовото застраховане и се опита да убеди обществото, че това е цялото лице и тяло на организираната престъпност, като забрави, че основата, която я крепи, всъщност е икономика в сянка. Точно тук се получи разминаването между обещания, очаквания и реалности, защото нито едно от гръмките дела срещу "Мулти" досега не е достигнало до съд - или доказателственият материал не стига за повдигане на обвинения, или прокурорите са виновни, или съществува друго оправдание. Докато вътрешното министерство се концентрираше в атаката срещу Илия Павлов, останалите продължиха да работят необезпокоявани. Вярно е, че нито една от другите групировки не беше си поставила за цел да бъде посредник в българо-руските взаимоотношения, нито да бъде политически коректив и алтернатива на синьото управление. Но е вярно и че съществуваха достатъчно подозрения, че икономическата структура на СИК - "Интергруп", е вкарала големи обеми захар през същия канал в бургаското пристанище, а "Литекс" беше обвинена, че е внасяла горива в Нефтохим със занижени фактурни стойности и т.н. И ако усилията на МВР бяха равномерно насочени и върху други структури, може би картината щеше да бъде съвсем друга. Но разкритите контрабандни канали по границите не успяха да нормализират експорта и оттам икономиката на държавата, защото или преследваха тясно определени цели, или бяха хаотични. Това го признава и самият премиер, който твърди, че администрацията знае за тези канали, но няма достатъчно доказателства да ги пресече.
Изобщо, докато се изтегляха от застрахователния пазар, силовите структури концентрираха вниманието си към легализиране на парите си чрез приватизационни схеми, финансови шмекерии, инвестиции в туризма, търговията с горива и суровини, комуникации, купуване на общинска собственост... Натискът само върху определени групи остави свободно пространство на други. Грешката на Иван Костов е, че забрани на своите да вземат рушвети от Мултигруп, но нищо не каза за останалите подобни структури. Така мястото на изместените (или само стаили се) групировки в сенчестата икономика беше заето от партийни функционери на управляващите, твърди политоголът Огнян Минчев в свое изказване по БНТ. А още по-точно е да се каже, че те станаха посредници между миналите в "нелегалност" силови и сенчести фирми и държавната администрация. И това най-ясно си личи в приватизацията и сферите, свързани със събирането на бюджетни приходи - мита, данъци, такси, възлагане на общински и държавни поръчки, приватизацията, упражняването на контролни функции или налагането на санкции. Причината е проста - едните държат свободен, безконтролен финансов ресурс, а другите управляват държавата чрез свои хора, но нямат необходимите средства.
Успоредно на този процес вътрешният министър Бонев взе прекалено власт и информация в себе си, въоръжен с новия устройствен Закон за МВР, който върна централизацията в министерството. Подозренията за връзки с групировки и толериране на контрабандни канали изхвърли двама от заместниците му още през пролетта. Упорството на президента изпрати третия му заместник само като шеф на НСС, а четвъртият подаде оставка в момента, когато се заговори за политически кабинет в МВР. Така Бонев се превърна в единствения силен човек в сградата на "Шести септември" ? 28. Той изпрати в две трети от регионалните дирекции на страната софийски екипи от проверени от него полицаи и затвори кръга на влиянието си в държавата. А както е известно, повечето от депутатите предпочитат да се заиграват в собствените си вилаети. Макар лоялността на Богомил Бонев към Иван Костов да не подлежи на съмнение, с толкова много информация и обществена подкрепа той може да бъде и самостоятелен играч. А това едва ли се харесва не толкова на премиера, колкото на неговото партийно и административно обкръжение.
И въпреки че цялата база данни на вътрешното министерство минава и през компютъра на Иван Костов, нерегистрираната информация, която съдържа факти и подозрения за взаимоотношения между управляващи и групировки, се концентрира при Бонев. Политическите заместници на вътрешния министър, които Костов иска да му назначи, ще бъдат допълнителна гаранция за синия елит срещу солови акции на о.з. генерала. Лидерът на СДС вероятно не е забравил, че папката "Орион", която размаха в парламента през пролетта на 1996 г. и която сложи началото на края на управлението на Виденов, всъщност е оперативна разработка на тогавашната ЦСБОП. А Костов я получи от един от шефовете на тази служба и това стана благодарение на ежбите в МВР, породени от различните течения в БСП.
Има още един факт в подкрепа на тези съждения и това е назначаването на бившия шеф на полицията Славчо Босилков за съветник на премиера Костов по въпросите на МВР. Освен че е противник на Бонев, полк. Босилков е известен и с това, че борави доста добре с информацията - явна и негласна. Неговото назначаване в кабинета на премиера очевидно означава, че Костов търси алтернативни идеи и анализи на екипа на вътрешния министър. Защото това ще му позволи да реагира адекватно и без информационни посредници на заплахите срещу неговото управление, които поставят вече не групировките, а собствените му партийни функционери. Така засиленият интерес на Костов към информацията от МВР намира логичното си обяснение.
А когато корпоративни интереси започнат да диктуват нуждата от контрол над една силова държавна структура, винаги се вади аргументът за гражданското общество и политическите гаранции. Но това е за пред хората.
Докато Германия председателства ЕС, България има време да се подготвя
"Който има визии, трябва да отиде на лекар" - така някогашният федерален канцлер Хелмут Шмид иронизира политическото визионерство. Именно този афоризъм сякаш е особено уместен в началото на германския председателски мандат в Европейския съюз - мандат, от който и българите очакват някакви дивиденти, защото по всичко личи, че и германската европейска политика, и българският стремеж към членство в ЕС през тези шест месеца ще се нуждаят повече от прагматизъм, отколкото от красиви визии.
Новото германско правителство поема председателството може би твърде скоро след като встъпи в длъжност. Поради това плановете на канцлера Герхард Шрьодер, огласени през тази седмица, логично са повлияни най-вече от вътрешнополитически съображения. И Шрьодер, и външният министър Йошка Фишер сложиха
В обобщение всичко това означава, че федералното правителство държи преди приемането на нови страни да се изясни, първо, как ще бъдат намалени германските вноски и, второ, по какъв начин ще се реши въпросът със селскостопанските субсидии, доколкото сред кандидатите преобладават именно аграрни държави.
Най-напред дори за отчаяните визионери вече трябва да е ясно, че въпреки желанието си София няма да започне преговорите за членство през 2001 г. Засега е в сила и оценката на Европейската комисия отпреди няколко месеца: политически България е почти готова, юридически (тоест - с хармонизирането на законодателството) е насред път, а икономически все още остава далеч под стандартите на ЕС. Колкото до детайлите, и там еднозначните прогнози са рисковани, защото трябва да се имат предвид противоречивите интереси на отделните страни в ЕС. Южноевропейците например са особено ревниви към структурните фондове, които - разбираемо - не искат да делят с още структурно по-слаби държави. Северноевропейците пък (включително и Германия) се чудят как да редуцират селскостопанските субсидии, от които теоретически би спечелила една членуваща в ЕС България. Като прибавим към това "специалните отношения" на определени държави от ЕС с някои източноевропейски страни (например на Франция с Румъния или на Скандинавия с балтийските държави) и убеждението на част от евросъюзниците, че източното разширяване ще облагодетелства най-много Германия, пасиансът става още по-заплетен. Тъй че София трябва внимателно да прецени всички тези интереси и констелации, за да знае откъде каква подкрепа може да очаква.
Като убеден адвокат на източноевропейците и настоящ председател на ЕС Германия естествено е най-важният и перспективен партньор за българите в момента. За съжаление, водещите германски политици все още нямат сетива за проблемите и желанията на София. Това, разбира се, е въпрос на време, но докато времето тече, българските политици могат да понатрупат резерв от активи. Структурната реформа в България например би могла по-решително да се ориентира към такъв бъдещ икономически профил на страната, който ще й осигури по-добри шансове. А това означава - акцент върху интелектуално интензивни дейности, ускоряване на инфраструктурните проекти, търсене на икономически ниши вътре в ЕС, възстановяване на традиционните експортни пазари в източна посока. Тук е мястото да се отбележи един нов момент в германската европейска политика, който косвено облагодетелства и българите: според канцлера Шрьодер ЕС трябва да изработи обща политика по отношение на Русия и държавите от предния Изток. В България не бива да се пренебрегва също и фактът, че германските зелени вече имат думата, включително и по европейските въпроси. Тоест за София ще е добре с поглед към Европа да ускори природозащитните проекти, като включително потърси компромисно решение по деликатния проблем "Козлодуй". И накрая - България и занапред може, пък и трябва със самочувствие да припомня, че двустранната и многостранната й политика на Балканите е почти образцова, защото за Германия такива теми като Турция и Косово са особено важни от гледна точка на европейското разширяване.
През шестмесечния германски мандат начело на ЕС външният министър Йошка Фишер няма да посети България, съобщиха от неговата пресслужба. Този факт е многозначителен, но и успокояващ: на София не й трябват бързи визии, а време за подготовка.
Накратко
Повечето от най-големите чуждестранни туроператорски компании отчитат увеличение на заявките за ползване на летните български курорти, съобщи Министерството на търговията и туризма. Германската фирма ИТС е реализирала към края на декември 1998 г. увеличение на заявките с повече от 20% в сравнение със същия период на 1997 г. При "Некерман" ръстът е от 10%, ТУИ е регистрирал увеличение от 5%. Като успех за морските ни курорти се смята издадената от ТУИ в 40-хиляден тираж рекламна брошура "България - лято - 1999". Собствена рекламна брошура за българското Черноморие издаде през ноември и "Некерман".
Английският консорциум "Еймек" е подал единствената оферта за концесия върху газоснабдяването на Пловдив. Тръжни документи закупиха четири фирми - "Овергаз инк" (дружество на "Овергаз" и "Газпром"), "Софрегаз" (дъщерна фирма на "Газ дьо Франс), Главболгарстрой и британският консорциум. Пловдивската община ще увеличи с един месец срока за подаване на оферти. Ако няма други кандидати, общината ще започне преговори с "Еймек". Междувременно "Овергаз инк", която се смяташе за един от най-сериозните кандидати, се отказа от участие в търга и го обяви за незаконен. В края на декември компанията на Сашо Дончев изпрати до областния управител, председателя на общинския съвет и кмета на Пловдив писмо с критичен анализ на тръжните документи. Според шефа на "Овергаз" в тръжните книжа има редица несъответствия със законите и те компрометират процедурата от юридическа гледна точка. Предвидените от общината инвестиции в газоснабдяването на Пловдив са 4.5 млн. долара. Според експертите на "Овергаз" тези средства са крайно недостатъчни.
Френската банка "Париба" ще отпусне експортен кредит от 39.7 млн. френски франка (близо 7.3 млн. долара) по проекта за модернизация на българските железници. В четвъртък правителството одобри параметрите на заема - той ще се изплаща на 15 полугодишни вноски с годишен лихвен процент 5.69 на сто и авансова премия 9.51 на сто. С парите френската фирма "Жисмар" (Geissmar) ще достави дрезини за поддръжката на контактната мрежа и машини за подновяване на железния път. Договорите с "Жисмар" бяха сключени още миналата година, но досега се водеха преговори по условията с финансиращата банка. Предстои кредитното споразумение да бъде одобрено и от парламента, тъй като гарант по заема ще е държавата.
Един Кръстник по-малко
