Междувременно американците гласуваха в частичните избори за Конгрес. Представителите на Демократическата партия постигнаха убедителни резултати и това бе изтълкувано като недвусмислена подкрепа на избирателите за каузата на Белия дом. Тогава се появи надеждата, че Клинтън ще прескочи голямото препятствие. Републиканците минаха в отстъпление, председателят на долната камара на Конгреса подаде оставка и настъпи временно затишие. До момента, в който политическите противници на Клинтън решиха, че той самият и Демократическата партия като цяло не са подходили правилно към новата ситуация и са започнали да се държат дръзко и самонадеяно. Отговорът дойде по познатия начин. Юридическата комисия прие четири точки с обвинения срещу Клинтън и внесе случая за гласуване в долната камара на Конгреса. Комисията обвини президента в злоупотреба с властта, даване на лъжливи показания под клетва и възпрепятстване на правосъдието.
Някои нарекоха това решение пълна партизанщина, други поздравиха Хайд и неговите колеги за добре свършената работа, а трети демонстрираха безразличието си, като замениха репортажите от Капитолия с друг телевизионен канал. По-голямата част от американците не одобряват свалянето на Клинтън. Данните от допитването на "Вашингтон пост" и ABC News сочат, че шестима от десет запитани искат Камарата на представителите да свали обвиненията срещу Клинтън. Близо две трети от запитаните искат вместо импийчмънт президентът да бъде публично порицан, т.е. американците се страхуват от това, което ще последва след евентуалното сваляне на Клинтън. Надделява мнението, че положението на държавата ще се влоши, за разлика от малцинството, което смята, че така нацията ще затвори една позорна страница.
Другата страна на историята е, че скандалът в Белия дом започна да омръзва на всички. Последното проучване на CNN, USA Today и Gallup показва, че едва една четвърт от възрастното население се интересува от дебатите около процедурата импийчмънт. Факт, който доста разстрои и обърка журналисти и политически наблюдатели, които превърнаха скандала "Люински" в едно от най-важните събития не само в Америка.
След като призна за прегрешението си с Моника Люински, Клинтън превърна извиненията, в които се набляга на фразата "разумен компромис", във философия на отбранителната си политика. Дни преди Камарата на представителите да започне дебата по неговото отстраняване президентът отново се обърна към Конгреса с призив за намиране на компромис. Той предупреди, че започването на импийчмънт и довеждането на процеса докрай ще бъде във вреда на американския народ. В същото време започна преброяване на гласовете. Изчислено бе, че ако спечели на своя страна 14 от републиканските гласове, Клинтън ще оцелее при вота в долната камара. Затова от президентската канцелария планираха редица срещи с републиканци, които заявиха, че не са решили как ще гласуват. Напрежението бе засилено и от наличието на група конгресмени, за които просто е трудно да се определи каква позиция ще заемат.
Бившият ръководител на републиканското мнозинство в Сената Робърт Доул се опита да успокои духовете и предложи рационално и справедливо решение. Конгресът да приеме обща декларация, с която да порицае президента Клинтън и така да свърже справедливостта и отговорността за приключването на случая, преди новият Конгрес да влезе в правомощията си през януари следващата година. Възможно е неговите съпартийци да го послушат, като се има предвид твърдото им желание "да накажат" Клинтън и същевременно да не пренебрегнат общественото мнение. Събитията в Ирак отложиха дебатите, но рано или късно обвиненията ще бъдат гласувани. Тогава ще стане ясно дали поредният американски президент ще бъде подложен на най-тежкото изпитание в политическата си кариера.
Прайс уотърхаус Купърс: "Бюрокрация, формализъм и некомпетентност"
"Има прекалено много формалности при приватизацията, често самият процес е по-важен от конкретната сделка", каза през миналата седмица Джим Гастон, управляващ съдружник в PricewaterhouseCoopers. Според него липсата на яснота и логика в целия процес на раздържавяване, както и формалностите и бюрократичните спънки водят до обезкуражаване на голяма част от сериозните инвеститори у нас. Проблемите на приватизацията според тях не са на правителствено ниво, където, по всичко изглежда, има ясно желание за приватизация и реформи, а на по-ниските нива на държавната администрация. "Понякога имам чувството, че сред тези чиновници има много останки от комунистическо отношение към работата и най-вече неразбиране на простата истина, че инвеститорите са просто клиенти на българското правителство", заяви Гастон.
България да помисли за компетентността на инвеститорите, на които продава сегашните държавни активи, е следващата препоръка на консултантите. Според тях това е особено актуално сега, когато за продажба е останала по-неатрактивната част от държавните активи. "Държавата трябва да се научи да продава активи, а не просто акции, които притежава в предприятието. " Според експертите на PricewaterhouseCoopers у нас малко се разбира фактът, че повечето предприятия, които ще се приватизират, са технически фалирали. При лошото качество на активите по-важни са инвестициите, за да се запази нивото на заетост и да се създаде национално богатство.
Първият търг за отпадъци срещу бонове ще бъде през януари
Подаването на заявките за участие в първия централизиран публичен търг ще започне от 25 януари, реши през изминалата седмица междуведомствената комисия за съгласуване на пакетите от акции за боново раздържавяване. На търга ще се продават акции от 31 предприятия с обща номинална стойност в размер на едва 192 млн. лв. Списъкът, както и предишните два, обявени от Центъра за масова приватизация (ЦМП), е неокончателен и може да претърпи промени, докато в Държавен вестник не бъде обнародвано тръжното обявление с окончателния списък. Очаква се това да стане в края на декември или в началото на януари. Според наредбата за централизираните публични търгове обявлението трябва да излезе не по-късно от 10 работни дни преди началото на подаването на заявки от граждани.
Почти всички предложени пакети са от публични дружества с безналични акции. Като налични ще се продават само акциите на "Домостроене" - Силистра, и на "Агро еър" - Стара Загора.
Всички 31 предприятия са от обявения преди близо два месеца списък, в който приватизиращите органи заявиха за централизираните търгове пакети от възможно най-неатрактивните си предприятия за продажба. Интересен факт е, че почти всички заявки са с по-малък брой предложени акции, отколкото в предишния списък. По този начин приватизиращите органи отново демонстрират нежеланието си да продават чрез централизираните търгове.
ЦМП в момента разполага с готови проспекти за 53 предприятия с обща номинална стойност на предлаганите акции малко над 550 млн. лв. От тези 53 заявки от приватизиращите органи обаче осемнадесет, заявени от промишленото министерство, ще бъдат предложени на втория търг. Причината е, че ведомството още не е изяснило кои от предвидените за боново раздържавяване предприятия ще отидат за ликвидация. Необходимостта от подобно изясняване говори само за ниското качество на предложените пакети.
В началото на януари се очаква регистрационните бюра на ЦМП да разполагат с проспектите на предприятията за първия търг. Гражданите ще могат да купуват информационните комплекти или да ги четат на място в бюрата на ЦМП. Освен счетоводна информация за деветмесечието на 1998 г. и предходните две години проспектите ще съдържат и доста безсмислени от гледна точка на обикновените участници сведения, след които справка за средната работна заплата в предприятията и телефони за контакти с мажоритарните собственици.
Централна Европа - умерен икономически оптимизъм
Ако трябва да се прави оптимистична прогноза за страните от Централна и Източна Европа за следващата година, то тя традиционно ще се отнася предимно за Полша, Чехия и Унгария - страните от региона, които първи ще станат пълноправни членове на Европейския съюз и НАТО. И през 1998 г., както и в годините преди това, трите държави вървяха най-добре в икономически и политически план, с техните темпове на растеж могат да се сравняват само трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и особено Естония.
Общите очаквания за развитието на политическата ситуация в Полша са, че политическият живот в страната ще бъде доминиран от предстоящите през 2000 г. президентски избори. Въпреки че и в момента има известни напрежения сред управляващата коалиция "Солидарност" - Съюз за свобода, най-вероятно правителството ще успее да изпълни мандата си във властта. Това означава, че следващите две години ще са изборни за Полша, защото след президентските избори през 2000г., следват общите парламентарни избори през 2001 г. По-големият политически проблем на страната през следващата година ще бъдат преговорите за членство между Полша и Европейския съюз - очевидно колкото по-конкретно и задълбочено става нивото на преговорите, толкова повече двустранни проблеми ще възникват.
През изминалата година бе отбелязан значителен спад на ръста на брутния вътрешен продукт, което бе резултат предимно на стриктната монетарна политика, която намали инвестиционното търсене, а годишният ръст на БВП по предварителни прогнози ще бъде около 5.5 процента. Твърде вероятно е спадът на ръста на БВП да продължи и през следващите две години, спадайки до около 4.5 процента през следващите две години. Междувременно сривът на руската рубла и последвалата финансова нестабилност в региона накара правителството да отложи приемането на бюджета за следващата година и да преразгледа неговата макрорамка, смъквайки прогнозния ръст на БВП за 1999 г. до 5.1 процента от предвижданите преди това 6.1 процента годишен ръст. Същевременно бюджетният дефицит на страната за следващата година е прогнозиран на ниво от 3 процента от БВП - един доста добър показател за страна в преход.
През целия ноември на тази година в разгара на руската финансова криза валутният курс бе стабилен при нива от около 3.43 злоти за долар - близо 8 процента над централния валутен курс. При наличието на ниско и спадащо ниво на инфлация и очакваното възстановяване на доверието във фондовия пазар през следващата година търсенето на злоти вероятно ще остане стабилно, като валутният курс едва ли ще падне под 3.77 злоти за долар към края на следващата година.
В икономическата област най-силен натиск върху полската икономика през следващата година ще оказват резкият спад на износа за Русия, който съставлява близо 8 процента от общия износ на страната. Освен това очакваният спад на икономическия ръст на германската икономика, която е основен външнотърговски партньор на Полша, ще доведe през следващата година до ръст на дефицита по текущия платежен баланс до нива от около 5 процента от БВП.
Не са много оптимистични очакванията за развитието на политическата ситуация в Унгария през следваща година. Управляващата коалиция се тресе от вътрешни скандали, чуждите инвеститори почват да се чувстват незащитени, а все още не са решени и някои важни спорове със съседни държави - Румъния и Словакия - в случая с Румъния относно малцинствата в двете държави, а със Словакия относно словашката атомна централа в Габчиково. Партията на дребните собственици, по-малкият партньор в управляващата коалиция, бе отстранена при вземането на решения относно ключови министерски назначения. Освен това партията открито започва да изразява раздразнението си от съсредоточаването на твърде много власт в ръцете на министър-председателя и превръщането на Министерския съвет в нещо като канцлерство.
Въпреки политическите проблеми унгарската икономика отбеляза значителен ръст през първата половина на годината, който се позагуби през второто шестмесечие главно заради последиците от руската криза и загубата на доверие от страна на инвеститорите. Все пак очакваният годишен ръст на БВП за 1998 г. е на задоволителното ниво от 5 процента. През следващата година се очаква фискално разслабване, което ще е свързано с намаляване на данъците, данъчни отстъпки за многочленни семейства и рязко намаляване на ставките по социалното осигуряване. Тези правителствени ходове обаче са в рязко противоречие със заложения в бюджета за следващата година дефицит от 4 процента - едва ли икономическият ръст през следващата година ще успее да покрие повишените социални разходи и спада на данъчните приходи в бюджета.
Унгарската национална банка твърди, че режимът на валутния коридор за форинта ще бъде запазен, докато годишната инфлация не бъде сведена до едноцифрени числа (очакваната годишна инфлация за 1998 г. е около 13.5 процента), но през следващата година може да се наложи централната банка да разшири границите на коридора. Това ще отвори вратата за краткосрочни спадове и скокове на форинта, но поради вътрешния натиск върху форинта през последните месеци унгарските централни банкери са твърде уклончиви по въпроса за разширяването на границите на коридора.
Въпреки че чешкото правителство на малцинството не е заплашено от падане в непосредствено бъдеще, за стабилно чешко правителство ще може да се говори едва когато двете партии в управляващата коалиция успеят да прокарат промени в конституцията, които да доведат до промяна в избирателния закон. Перспективите пред правителството на социалдемократите на Милош Земан не са особено розови, защото партията му има едва 74 места в 200-членния парламент и разчита единствено на поддръжката на Гражданската демократична партия, която пък не споделя много от политическите виждания на правителството и в много случаи действа като чисто опозиционна партия.
В икономическата област 1998г. също не бе най-добрата за Чехия - очаква се спад на БВП от 0.8. Чешкият износ бележеше стабилен ръст през годината, но вътрешното търсене и потребление бележеше също толкова стабилен спад. През следващата година, ако въобще има ръст на икономиката, то той ще бъде в порядъка до 1 процент от БВП - икономиката ще се развива по начин, противоположен на тази година, местното търсене и потребление ще расте, но нивото на чешкия износ рязко ще спадне поради намаляващото външно търсене.
Освен това не трябва да се забравя и изключителната нестабилност на чешката банкова система. Икономическата стагнация още повече отслаби местните банки, а много местни компании не са в състояние да обслужват банковите си кредити. Новото чешко правителство ясно заяви намерението си до края на 2000 г. да приватизира трите най-големи държавни банки, но лошата икономическа и финансова ситуация в страната, както и световната икономическа рецесия вероятно ще отложат приключването на процеса на банкова приватизация поне с една година.
Община Свищов и "Прософт" са кандидати за емисии на облигации
Според информация от Комисията по ценни книжа и фондови борси, първите два кандидат-емитента на облигационни заеми вече са подали своите проспекти за одобрение в комисията. Те са община Свищов и компютърната фирма "Прософт". Въпреки липсата на традиции в емитирането на облигации както от страна на емитентите и техните инвестиционни посредници, така и на комисията по ценни книжа преминаването към облигационни емисии като начин на финансиране на общини и компании може да се приеме като напълно логично, като се вземе предвид, първо, нежеланието на банките да отпускат заеми и второ, високите реални лихви по кредитите.
Проектът за емисия на облигационен заем на община Свищов предвижда той да е на стойност 1 млрд. лв. и да е за срок от седем години. Годишната доходност на облигациите, която се предлага в проспекта, е 3 пункта над основния лихвен процент. Според шефа на Общинския съвет в Свищов Борислав Борисов, ако комисията одобри емитирането на облигациите, приходите от тях ще бъдат използвани за подмяна на водопроводната мрежа на града и за разкриване на нови водоизточници в околните села. Според него общината напълно се самоиздържа и има достатъчно финансови приходи, за да гарантира редовното изплащане на заема. Бюджетът й заедно със собствените приходи е в размер на около 7.5. млрд. лв. Конкретното обезпечение на облигационния заем ще бъдат машини и съоръжения на общинската фирма "Водоснабдяване и канализация".
Проспектът на "Прософт" предвижда издаване на облигации за 300 млн. лв. Доходността също няма да бъде фиксирана, а ще бъде свързана към основния лихвен процент. Емисията ще бъде застрахована в Булстрад. От фирмата обявиха намеренията си да издадат и по-голяма емисия, ако има интерес от страна на инвеститори. Капиталът на дружеството е около 2.8 млрд. лв., а ограничението в Търговския закон за максимален размер на облигационните заеми е в размер на 50% от регистрирания капитал на дружеството. Именно тези изисквания на закона отказаха друг кандидат за издаване на корпоративни облигации, Варненска корабостроителница, да емитира облигации въпреки обявените намерения и взетото решение на общо събрание на акционерите. Нейният капитал е в размер на 2.1 млрд. лв., а това прави безсмислено събирането на eдин млрд. лв., след като един кораб струва минимум 6-8 млн. долара.
Шефът на комисията по ценните книжа Радослав Цончев заяви, че в случая на община Свищов в проспекта са били предложени като обезпечения активи със съмнителна ликвидност. Според експерти на комисията е по-сигурно, ако общината заложи собствеността си върху притежаваните от нея недвижими имоти, и поради това проспектът е върнат за преработване. Според неофициална информация в скоро време и община Троян има намерение да подготви проспект за облигационен заем.
От приказки приватизацията ще остане в приказките
Широко разпространена е заблудата, че ако веднъж се родиш смъртен, после никога не можеш да промениш този факт. Слушайте сега следната история... Имало едно време в една страна, където от доста време всичко трябвало много бързо да се приватизира, едни най-обикновени хора, които даже не блестели с някакви рядко срещани качества. По едно неконтролирано от съдбата стечение на политическите обстоятелства тези хора дошли на власт. Веднага отчели всички грешки на предишните властници и заявили на народа, който ги бил избрал, че такива неща няма да правят. По това време било ясно, че многогодишните усилия на предшествениците да раздържавят собствеността не са дали кой знае какъв резултат и само около 15% от предприятията са станали частни. Новите управляващи обаче (които веднага след спечелването на изборите били добрите) обещали, че до две-три години ще приватизират поне 90% от собствеността. Минало малко време, докато се организират, но накрая съставили ясна програма, в която черно на бяло записали: "До края на 1998 г. 60% от всички предприятия, които са били държавни по времето на комунизма (това било едно много лошо минало, за което никой не искал да си спомня), ще бъдат продадени."
Тук му е мястото да се отбележи, че действията на всички управници на тази държава били наблюдавани от една международна финансова институция, наречена Световна банка, която отпускала заеми и затова се месела в управлението. Та Световната банка определила, че едно предприятие може да се счита за приватизирано, ако 67% от акциите или дяловете му са станали частни.
Така започнала годината. Управляващите давали много пресконференции, на които обяснявали, че приватизацията върви добре, че са измислени нови прекрасни методи за ускоряването й. "Ще направим втора вълна боново раздържавяване, казвали те. Ще емитираме и други платежни инструменти освен инвестиционните бонове - например книжата, с които ще бъдат удовлетворявани реституционните претенции. Ще унифицираме платежните инструменти и така раздържавяването много ще се ускори. Лошите предприятия ще ги продаваме на работническо-мениджърските дружества, а за добрите ще взимаме пари. Да не говорим, че ще приватизираме през борсата, където всичко е много прозрачно."
Днеска-утре, днеска-вдругиден, и така цяла година. Но с времето оптимистичните изявления ставали все по-малко, а управляващите, и в частност тези, натоварени с раздържавяването, все повече се дразнели от въпросите за това как върви програмата за приватизация. Другите въпроси, които не понасяли, били намеците за това, че в приватизацията има корупция. Вицепремиерът, който бил натоварен да отговаря за процеса, в началото обяснявал, че няма корупция или че ако има, тя е на долните етажи на властта. Между другото по тази причина той уволнил няколко служители от въпросните ниски етажи.
Някъде по това време започнало преобразуването на управляващите от обикновени хора в безсмъртни такива. Ако човек се разхождал около приватизиращите ведомства, той разбирал, че в момента покрай него ще мине безсмъртен, по огромните задръствания, образувани в резултат на кръстовища, блокирани от полицаи. Не след дълго безсмъртните профучавали, возени в черни коли, подредени в колона, а отгоре на покривите светели големи сини лампи. В приватизацията безсмъртието се изразявало в това, че управляващите забравили какво са обещавали и решили, че стоят над всякакви там земни дела. Вероятно убедени, че са вечни, шефовете на приватизацията си позволявали всякакви неща. Вместо да продават бързо, както били обещали, те започнали внимателно да претеглят всяка сделка. Станали надменни и престанали да дават обяснения за действията си. В някои редки случаи, когато се изказвали публично, направо казвали неистини. Така в края на въпросната година резултатът от изпълнението на тяхната програма бил ужасяващ. Приватизацията не само че не се ускорила, както било предвидено, ами дори се забавила в сравнение с лошите, които управлявали преди тях. Разбира се, никаква втора вълна боново раздържавяване не била проведена. Почти нищо не приватизирали през борсата, а пък работническо-мениджърските дружества, на които масово започнали да продават предприятия, се оказали много лоши стопани на повечето места. Нямало нито една значима по размер приватизационна сделка, а процентът на раздържавените дружества се повишил вместо до 60%, само до под 30%. При това този голям процент станал възможен само благодарение на предшествениците им, които били раздържавили от много предприятия голям процент от акциите им. Така че на въпросните управляващи им останало само да продадат някои миноритарни пакети, за да направят цели раздържавени предприятия. За капак на лошите резултати от раздържавяването някои предприятия, които не успели да станат частни, фалирали или стигнали отрицателни цени.
Всичко това не смутило управляващите, които вече непоклатимо били сигурни в безпогрешността си. Когато съставили програмата за приватизация за следващата година, те просто преписали предишната, но все пак попроменили някои числа, за да не е съвсем еднаква. Макар че и в новата програма пишело, че до края на новата година пак ще трябва да се приватизират около 60% от предприятията. Но вече никой в страната не се интересувал от това. Само чуждите инвеститори и дипломати забелязали разминаването в думите и делата и изразили съмнения. Например американската посланичка Ейвис Боулън публично заявила във Вашингтон:
"Бих казала, че целите за 1999 г. са много амбициозни и едновременно с това е очевидно, че чуждите инвестиции и темпът на приватизацията са се забавили през 1998 г. в сравнение с 1997 г. Мисля, всички ще се съгласят, че самата природа на процеса на приватизацията е много незадоволителна. Той е бавен, бюрократичен и често е съвсем обратното на прозрачен. Винаги или почти винаги критериите, по които се избира купувачът, са неясни. Всичко това създава оправдани опасения за прозрачността, корупцията, политическото вмешателство, облагодетелстването според регионалните интереси."
Всъщност обаче, заслепени от безпогрешността на управляващите, и чуждите наблюдатели, пък и самите избиратели пропуснали да обърнат внимание на една страшна постъпка на приватизаторите. Те наистина унифицирали платежните инструменти - книжа по дълга на страната, инвестиционни бонове и книжа, с които били удовлетворявани реституционните претенции. Обаче не дали възможност на всички участници в приватизацията да плащат с тях. С боновете можели да плащат само работническо-мениджърските дружества, а освен това внезапно в края на годината се оказало, че има издадени и компенсаторни записи. Разбрало се за съществуването на документ с изненадващ номинал в размер на 20 млрд. лв., с които били възмездени реститути, а пък продажната цена на тези записи била поне тройно по-ниска. Проблемът бил само в едно - никой до този момент не бил получил такива записи освен въпросните щастливци, чиито имена били запазени в строга тайна. Тайната, разбира се, обхванала и механизма, по който били издадени записите, и имотите, с които било заслужено внушителното обезпечение. А служителите на вицепремиера, който отговарял за приватизацията, смело отрекли да са издавали такива записи. Самият вицепремиер се скрил дълбоко, за да не се налага да отговаря на този и други досадни въпроси и предпочел да се изявява публично само като Ди Джей. Само инвеститорите, които изгубили една приватизационна сделка за мелница, много се ядосали, защото конкурентите им платили с неподозирания до момента платежен инструмент - компенсаторни записи. Те си помислили, че повече няма какво да правят в тази страна, в която през 1998 г. с големи усилия добрите сили се преборили да отпаднат преференциите на работническо-мениджърските дружества, а през 1999 г. ще трябва да се борят с току-що открития тайнствен евтин платежен инструмент, недостъпен за тях. Дори приблизително количеството на тези записи нямало как да се предскаже.
И на инвеститорите им омръзнало да се занимават повече с всякакви тайнствени неща, затова просто забравили за страната. В нея останали единствено безпогрешните й управляващи и техните поданици.
Това е приказката. А... за безсмъртието и безпогрешността има една незначителна подробност. То продължава само докато си на власт, а след това отново започваш да попадаш в задръстванията. Но за сметка на това пък не е отминало никого, който е успял да стигне до най-високите етажи на управлението в онази страна.
През годината на приватизационните скандали нямаше приватизация
Година с толкова много скандали по приватизационни сделки досега не е имало. Освен като брой проблемни казуси през тази година битките в раздържавяването се разшириха и по другите възможни фронтове. Огромна част от предприятията, които трябваше да се приватизират или да се ликвидират до края на тази година, останаха собственост на държавата, която все повече затъва в безизходица. Агенцията за приватизация хем не успя да продаде нещо съществено, хем успя да се скара с инвестиционните посредници, на които беше възложено да приватизират приватизацията (според култовото изказване на вицепремиера Александър Божков). В резултат дори и посредниците почти не успяха да сключат сделки. Затова пък имаше доста заведени дела по сключени и несключени приватизации, други сделки се забавиха и останаха за сключване в далечното бъдеще, за някои предприятия напълно беше пропусната възможността да си намерят частни собственици и не на последно място всичко това разочарова голям брой инвеститори. Никога досега потенциалните купувачи не са се оплаквали толкова много от нередности по приватизационните процедури и от неясни правила за продажба, които се променят непрекъснато в хода на сделките. Така резултатът, който се постигна с приватизацията, респективно структурната реформа, е ужасяващ. Освен че процентът раздържавени активи е нищожен, след опитите за приватизация като че ли по-скоро остава разруха, отколкото очакваното съживяване. Няколко големи завода останаха държавни и загубиха цената си, която в началото на годината се изразяваше в десетки и дори стотици милиони долари, а в края се оказа, че за някои случаи ще се продава за по един лев.
Ако за предишната година правителството се похвали със сделки като "Солвей - Соди", МДК и "Девня - цимент", за тази година то може само да помълчи. Все пак ако приватизиращите ведомства на всяка цена трябва да се отчетат с нещо, ще трябва това да е продажбата на миноритарни пакети. Там министерствата и агенцията бяха особено активни, макар че ги продават с преговори, вместо да ги предложат за бърза и прозрачна продажба чрез борсата или на публични търгове. Доколкото изобщо имаше по-значителни сделки, те задължително бяха съпроводени със скандали. След приватизационните ведомства споровете се пренасяха в съда. Пресконференциите на Агенцията за приватизация редовно протичаха в обяснения защо определена сделка е била отложена или провалена. В останалите случаи посланията на приватизаторите към обществеността често бяха съставени от безсмислени съобщения като "преговорите по сделката Х от ден на ден напредва, но не е ясно кога ще има окончателен резултат". По-често обаче напредъкът в приватизацията на дадено предприятие (например "Химко", на което се възлагаха най-много надежди за приходи) се изчерпваше в изявления от типа "Брейч дойде" и "Брейч си отиде". Канадецът от индийски произход Ъруин Брейч така и не купи нито "Химко", нито "Плама". Последното, слава богу, поне не тежи на сметката и на съвестта на настоящите управляващи.
А иначе "Химко" влезе в историята на приватизацията ни като класически пример за това как, когато не се продава навреме едно предприятие, неговата цена може да падне от 123 млн. долара на един долар. Всъщност съдбата на "Химко" е и съдба на останалите торови заводи у нас, които най-много пострадаха от лошото развитие на международната конюнктура, съчетано с безхаберието на държавата и пропуснатата възможност за приватизация. Агрополихим, Агробиохим, "Химко", Неохим - общото между тях е, че преди време бяха смятани за особено атрактивни, а сега им се търси собственик за един лев. За Агрополихим положението поне не е толкова тежко, защото засега все още има споразумение с норвежката компания "Норск хидро" за сделка срещу един долар. За "Химко" обаче купувач не е намерен, а към Агробиохим няма никакъв интерес и възможните варианти са само ликвидация или продажба на обособени части.
"Повече не желая да поемам проекти в България. " Такива неофициални изказвания започнаха да правят чужди консултанти, които трябваше да посредничат по приватизационни сделки. Преди година раздържавяването чрез посредници беше обявено като начин за ускоряване на процеса и подобряване на имиджа на страната в очите на чуждестранните инвеститори. Сега ефектът е точно обратен. Шеф-приватизаторите твърдят, че посредниците са виновни за това, че вместо да се ускори раздържавяването, то дори се забави. Посредниците пък казват, че агенцията им се меси в работата, налага решенията си, създава дублиращи екипи, които повече пречат, отколкото помагат. Напоследък оплакванията на изгонени купувачи и обидени посредници се изразиха и във вид на негативни статии за българската приватизация във "Файненшъл таймс" (материалът за словашката компания СЛК, която не успя да купи Русенска корабостроителница). Още по-силни са изявленията на чужди посланици, като например американската посланичка Ейвис Боулън, която единствена публично изрази недоволство от липсата на прозрачност в приватизацията. Неофициални оплаквания за същото са отправяли към вицепремиера Александър Божков и посланиците на Германия, Австрия, Холандия.
Ако добрите намерения за раздържавяване на почти 14% от активите на държавата (които бяха дадени за продажба от посредници) не бяха останали само на думи, сега изпълнението на годишната програма щеше да изглежда по доста различен начин. След като започнаха обаче безкрайните спорове за това какви са правомощията на посредниците и чия е отговорността за избора на купувач, стана очевидно, че проблем има, защото агенцията не иска да се оттегли от процеса на раздържавяване за нито едно предприятие.
Резултатът беше, че се провалиха (или в най-добрия случай забавиха) сделките за големите предприятия, които бяха поверени на приватизационни агенти, а оттам пострада темпът на раздържавяването. До средата на декември имаше само един подписан приватизационен договор за предприятие с посредник - продажбата на мажоритарния пакет от "Верила" на работническо-мениджърското дружество на предприятието. Одобрени от надзорния съвет на АП, но все още неподписани, са договорите за още четири сделки на посредници - продажбата на силистренския месокомбинат Меком (където АП дълго не искаше да приеме купувача на посредника), текстилният завод "Витоша - 47", Русенската корабостроителница (където АП не хареса купувача на посредника и наложи свой) и заводът за хартиени изделия "Рулон - Искър".
Едно небезинтересно направление на проблемите на инвеститорите има следприватизационен характер. Макар според здравата логика, след като е продала дадено дружество, държавата не би следвало повече да може да се намесва в съдбата му и да има някакви ангажименти, тя продължава да се връща в дневните кошмари на купувача под формата на следприватизационен контрол. Дали са запазени съответният брой работни места, дали се правят договорените инвестиции и дали придобитите акции не стават обект на продажба от страна на новия собственик - всичко това са безсмислените занимания, с които цели отдели в държавните ведомства се намират на работа. Първо, не е работа на бившия собственик на предприятието да се намесва в управлението му и второ, купувачите винаги намират начини след приватизацията да променят тези параметри, които са залегнали в договорите за продажба. Представителите на Световната банка и на МВФ, както и доста от чуждестранните инвеститори отдавна притискат държавата да се откаже от нейните непазарни активности и изисквания при сключването на приватизационните договори. Това само намалява цената на предприятията и влошава като цяло инвестиционния климат в страната. Разбира се, държавата трябва да забрави и за другата страна на въпроса - поемане на ангажименти за гарантиране на пазари и други облекчения за бъдещите собственици. Азбучен стана примерът с МДК, когато правителството пое да осигури пазар на "Юнион миниер" за сярната киселина и така си създаде верига от последващи приватизационни проблеми с продажбата на Агрополихим.
Може би част от проблема с неуспялата приватизация се съдържа и в това, че управлението на ОДС не успя да се отърси от лошия пример, който му даваха предшествениците с безбройните промени в закона за приватизацията. През тази година той прехвърли двадесетата си поправка (най-последната пък от много време си стои в парламента, очевидно защото в нея трябва да се изпълнят повелите на МВФ да отпаднат преференциите за разсрочено плащане на РМД). Законът вече е толкова сложен и необхватен, че чак стана безсмислен. Не стига че лесно може да се заобикаля и се заобикаля, но и самите юристи започнаха да се объркват и да не знаят какво пише в него напоследък. Остава надеждата, че множеството неуспели купувачи все пак са намерили утеха в оригиналния виц за добрата новина, която Александър Божков съобщил на сънародниците си - че раздържавяването ще приключи, когато дойде краят на света. И в слуховете, че всъщност колоритният вицепремиер сам най-цинично разпространявал шегата.
Кой зъл гений измисли преференции за мениджърските дружества
Защо бяха измислени работническо-мениджърските дружества и защо държавата им позволи да ползват десетгодишно разсрочване на плащанията по приватизационни сделки? За да може да влизат по-малко пари в бюджета ли? Или пък за да може да се създадат непазарни и неконкурентни условия в раздържавяването, а новите собственици да нямат средства да инвестират и по-сигурно да доведат предприятията до фалит? Ако целта е на РМД да се дават само неатрактивни предприятия, които никой не би взел освен мениджърите им (което е най-силното твърдение на политиците в подкрепа на РМД), тогава защо им дават толкова много добри предприятия, за които кандидатстват стабилни инвеститори и при това предлагат на държавата да платят веднага? И защо през годината печелеха само РМД на мениджъри, назначени от сегашните управляващи, а останалите РМД все губеха? Дали защото първите са по-умни, по-бързи, по-смели, по-сръчни?
Някак си колкото и добри намерения да има скрити зад идеята за РМД, резултатите за държавата са все лоши. И все излиза, че тя сама си прави всичките неща в нейна вреда. Добре че има МВФ. По време на преговорите през това лято за подписването на тригодишното стенд-бай споразумение екипът на фонда ни постави условие да създадем възможност за справедлива конкуренция между кешовите купувачи и РМД. С други думи, не чак да се премахнат, но поне да се запише в закона, че когато някое от тези богопомазани дружества реши да ползва правото си на разсрочено плащане, цената, която предлага, да бъде намалявана с някакъв коефициент. Нашите управляващи обаче винаги са били по-хитри от МВФ и неговите ултиматуми никога не са ги стряскали. Добре, казаха те, веднага ще направим проект за промяна в закона. И подписаха споразумението. Разбира се, направиха и проект за промяна в закона. В него разписаха една внушителна на вид методика, с която ще се "дисконтират" офертите на работническо-мениджърските дружества. Оттогава (през лятото) проектът за промяна в закона започна да се развива, мина през необходимите ведомства, които трябваше да дадат становища, беше одобрен от правителството и дори влезе в парламента. Но там някъде заседна и стоя почти до самия край на декември. Все не можеха да го гледат на комисия, защото все има по-важни неща, а пък и комисиите нерядко се отлагаха. През това време имаше бум на продажби на РМД във всички ведомства. И никой и не помисля да дисконтира офертите - нещо, което все пак не е забранено от закона. Като че ли в началото на годината РМД все пак по-малко печелеха приватизационни сделки. През първите три месеца на годината например в Агенцията за приватизация действаха вътрешни правила за водене на преговори с потенциални купувачи, в които се предвиждаше офертите да се намаляват с коефициент, съобразен със срока на разсрочване на плащанията. Тези правила обаче бяха отменени веднага след назначаването на новия изпълнителен директор Захари Желязков. И оттогава - никакви коефициенти.
Така постепенно сделките с РМД като дял от всички продажби непрекъснато се увеличаваха през годината, както и скандалите около тях. Все пак най-голямата сделка с РМД - за курорта "Ривиера", беше сключена още през януари от Агенцията за приватизация. Комплексът беше продаден за 11 млн. долара. Може би ранната дата, на която беше извършена приватизацията, стана причина това да е един от малкото случаи на сделка с РМД, учредено от мениджърите, които са управлявали курорта от няколко години, а не са били сменени малко преди приватизацията. Както е типично в случаите, когато се продава на РМД, договорената цена за "Ривиера" беше доста над приватизационната оценка. Още по-скъпа щеше да бъде сделката с РМД на "Слънчев ден", което предлагаше малко над 17 млн. долара за мажоритарния пакет, но надзорът на АП отхвърли продажбата с аргумента, че купувачът няма да успее да изплати цената. Втората по стойност сделка с РМД беше сключена от промишленото министерство за концесионното дружество "Бентонит", което беше продадено на консорциум от РМД и българската фирма "Катекс" срещу 10.8 млн. долара. Третата голяма сделка с РМД през годината беше сключена от АП за дружеството "Родина турист" (в активите на което влизат хотелите "Родина" и "Славия") срещу цена от 9.55 млн. долара. Най-сериозен скандал се развихри около сделката с РМД на Полиграфическия комбинат срещу 17.55 млн. марки. През юли АП сключи сделката независимо от основателните подозрения, че зад колектива всъщност стоят интересите и парите на ВАЦ. За да няма съмнения, АП настоя в договора да залегнат клаузи за забрана за прехвърляне на активите на приватизираното дружество. Което беше безсмислено, защото това далеч не е единственият начин реален купувач да застане зад РМД.
Трите министерства, които водят класацията в толерирането на сделки с РМД, са земеделското, промишленото и транспортното. В тях делът на разсрочените вноски в общата сума на договорени плащания надхвърля 60%. Това са ведомствата, в които преобладават относително дребни като стойност, но много на брой сделки с РМД. В земеделското и транспортното министерство се стигна дотам, че продажбите на обикновени купувачи (които нямат право да ползват десетгодишно разсрочено плащане) през цялата година бяха рядко и запомнящо се събитие. В сравнение с тези две ведомства промишленото министерство сключи не по-малко на брой сделки с РМД, но неговите чиновници упорито демонстрираха нежелание да бъдат смятани за радетели на този вид приватизация, тъй като успяха да отчетат и незначителен брой сделки с чуждестранни инвеститори.
Агенцията за приватизация има най-малък дял на разсрочените плащания от общите договорени суми - около 35%, но за сметка на това там са сключени и най-значимите сделки с РМД. Всъщност от всички приватизиращи ведомства най-много реални приходи като относителен дял има при сделките на търговското министерство, където през годината бяха продадени на касови купувачи доста хотели и ресторанти като обособени части от търговски дружества.
Естествено сделките с РМД не ускориха приватизацията за малките и неатрактивни предприятия, както политиците обясняваха, че ще стане. Само се усложни приватизацията и се влоши инвестиционният климат. Какво пък толкова - много от касовите купувачи прибягнаха до подхода приватизация под прикритието на РМД. Разбира се, не всеки има възможност да ползва този метод, но може би е за добро, защото въпросните "щастливци" сега твърдят, че вече съжаляват. Управлението на предприятията впоследствие става твърде опосредствано и в резултат на това тромаво и сложно. Но какво да се прави - в РМД управляващите видяха сериозен начин за преобразуване на политическата власт в икономическа. А иначе понякога целта на същите работническо- мениджърски дружества е само да доразграбят предприятията. Дано все пак догодина да имаме нов късмет и вместо РМД да не се появи нещо още по-страшно.
Вместо и с бонове, приватизацията продължи предимно с преговори
През изминалата година втора вълна боново раздържавяване така и не беше проведена. Въпреки че бяха приети промени в закона, които създадоха новия модел, въпреки че започна емитирането на втора вълна инвестиционни бонове, въпреки че управляващите най-отговорно и навсякъде заявяваха колко държат на този вид приватизация, нищо такова не се случи. Заради едно-единствено нещо беше важно да има раздържавяване срещу инвестиционни бонове. По този начин се продава много бързо. Последствията са, че структурната реформа напредва и не на последно място - изпълняват се програми за приватизация, приети през предходната година. На заден план, въпреки че имат голямо значение за управляващите, остават популистките пропаганди, свързани с масовата приватизация - как хората ще получат поне някакво възмездие за труда, вложен през социализма; как ще се създаде ресурс за възникването на капиталов пазар и дребни акционери. Всъщност може да се каже, че нещо като бонова приватизация се е състояла единствено за РМД, които се възползваха от възможността, дадена им от закона, да акумулират бонове и да плащат с тях вноските си по касови сделки.
Оправданията защо няколко пъти от септември до края на годината централизирани търгове въпреки обещанията така и не можаха да се проведат, са безинтересни и безсмислени. Те не променят факта, който всъщност е и основният проблем на сегашната власт: Всички държавни чиновници искат да продават (почти без изключение) чрез преговори с потенциални купувачи. Останалите обяснения създават излишен словесен вятър. Дори и скромните пет процента, които бяха предвидени за раздържавяване чрез инвестиционни бонове през тази година, се видяха много на приватизиращите ведомства. Нежеланието да се продава по друг начин освен с преговори се материализира в пълна невъзможност да се състави списък с предприятията, които ще се предлагат на централизираните търгове. Списъка трябваше да си го напишат самите министерства и Агенцията за приватизация, което обаче си е класически конфликт на интереси. Първоначално в наредбата за провеждането на търговете имаше не чак толкова строги изисквания списъкът да е готов два месеца преди съответната дата (за да могат инвеститорите да вземат решение), а номиналната стойност на акциите да бъде не по-малко от 5 млрд. лв. Резултатът беше повече от жалък. Приватизиращите ведомства на два пъти (неокончателно) предложиха всевъзможни боклуци. Това бяха предимно акции, които са пробвани няколко пъти за касова приватизация без успех, както и някои остатъчни пакети, за които може да има само един краен купувач - мажоритарният собственик в съответното предприятие. В допълнение номиналната стойност на книжата в междинните списъци започна от около 600 млн. лв., за да се стигне в последния неокончателен списък за търг, който според последната информация ще се проведе през януари, до внушителните 192 млн. лв. Броят на предприятията, от които ще се предлагат акции, намаля от около 100 на 31. Междувременно въпросната наредба, която пречеше досега, беше променена (без никога да е влизала в действие) в смисъл да отпаднат всякакви ограничения за време и номинални стойности на предлаганите акции.
Институционализираните участници в предишната вълна на масовата приватизация - приватизационните фондове, са и най-вероятните участници в предстоящата вълна. Както те, така и останалите потенциални участници за големи пакети (инвестиционните посредници) са категорични, че към момента нямат никакви намерения и стратегия за игра на втората вълна. Управляващите и без това лишиха фондовете от всички преки възможности за участие в бъдещото боново раздържавяване. От друга страна обаче, непреките начини, които поне на теория съществуват, останаха достъпни. Така например всеки бивш приватизационен фонд сега притежава финансов потенциал, за да създаде пенсионен фонд или пък да направи по-сложна схема с помощта на инвестиционен посредник. Поне половината посредници са свързани и създадени от бившите фондове. Към края на годината обаче никой не гледа сериозно на боновата приватизация, а въпросите за евентуални инвестиционни стратегии се приемат с недоумение, чийто мотив е обяснението, че такова нещо няма да има. Освен че вариантите за участие в търгове са сведени само до доста трудно осъществима комбинация, в която се включва инвестиционен посредник, другият елемент, който всъщност прави начинанието безсмислено, е липсата на абсолютно всякакви ангажименти от страна на държавата, че ще пусне на търговете конкретен списък от предприятия, който няма да бъде променян. Затова не са чудни и данните на ЦМП за регистрираните до момента инвестиционни бонове. Към 14 декември 470 хил. физически лица са регистрирали своите инвестиционни талони, които са заверени с по 250 хил. инвестиционни бона. Освен тях към същата дата за участие в процеса са се регистрирали 40 инвестиционни посредника (от общо около 100), нито един пенсионен фонд (което е логично предвид липсата на закон за тях) и девет РМД. Това прави свободен ресурс от платежни средства, с които може да се участва в централизираните тръжни сесии, в размер на около 118 млрд. лв. Очевидно е, че посредниците (които са по-малко от половината съществуващи) са се регистрирали за всеки случай, ако все пак нещо интересно внезапно бъде пуснато за търговете. Никой от тях обаче не е организирал сериозна мрежа за събиране на пълномощни от физически лица, какъвто е единственият начин за посредниците да акумулират средства. Де факто почти целият ресурс от бонове е собственост на физически лица, които очевидно са се регистрирали за новата вълна под въздействието на оптимизъм от първата. Това все пак не променя факта, че всички те нямат никаква представа за какво точно и как точно могат да им послужат техните бонове.
Иначе целият шум около боновото раздържавяване става все по-унизителен за Центъра за масова приватизация, който непрекъснато харчи пари, за да убеждава хората, че ще спечелят, ако участват в несъществуващо засега нещо. Обявяването в последните дни на дата за първа тръжна сесия само доказва несериозното отношение на приватизиращите институции към този въпрос. От една страна има бонов ресурс за близо 120 млрд. лв., а от друга - предлагане (при това неокончателно) само за 190 млн. лв. Така че нещо много съществено трябва да се промени през следващата година, за да има централизирани тръжни сесии. Може би това е отношението на управляващите към приватизацията въобще.
Нефтохим - къде са парите
Цените на нефта тръгнаха най-накрая нагоре след удара на британско-американските сили срещу Ирак. Още в сряда вечерта, когато стана известно, че нападение ще има, на международните пазари нефтът поскъпна средно с около 83 цента на барел. Дотогава котировките се движеха около цена 9.90-10 долара на барел - едно от най-ниските нива от 26 години насам. Прогнозите са за продължаващо нарастване на цените след изявленията на западните политици, че нападенията срещу Ирак ще продължат.
Засега все още не е ясно как ще се отрази това на цените на течните горива у нас. Почти с пълна сигурност може да се прогнозира, че и сега няма да се получи чупка в правата, която очертава динамиката на цените на Нефтохим през почти цялата 1998 г. Поевтиняването на суровия петрол на международните пазари, което започна в края на 1997 г. и достигна сензационни стойности в края на тази година, остана незабелязано от нашата рафинерия. В края на февруари под натиска на общественото недоволство Нефтохим склони за относително поевтиняване на горивата и оттам нататък цените им почти не мръднаха. Така рафинерията си осигури огромен марж - средно по 50-60 долара на тон, понякога и много повече. А средностатистическият българин и индустрията купуват най-скъпия бензин и дизел в региона. Ще остане ли Нефтохим в удобството на ценовата летаргия, ако кризата в Близкия изток продължи и цените на нефта продължат да се движат нагоре? Реално рафинерията не би трябвало да поскъпва горивата, освен ако цената на нефта не скочи над нивата от ноември 1997 г. В момента Нефтохим продава дизела по 360 долара на тон (с ДДС). Други фирми, които внасят горива отвън, основно от Румъния и Гърция, го предлагат по 280 долара на тон (с всички платени мита и данъци) и пак реализират печалба.
Въпросът е
От рафинерията твърдят (факс от 30 ноември 1998 г.), че за единадесетте месеца на годината Нефтохим е внесъл в държавния бюджет 547 млрд. лева: акциз - 163.463 млрд. лв., ДДС - 1.571 млрд. лв., пътни такси - 57.634 млрд. лв., екологични такси - 2.457 млрд. лв., задължения към ДФРР - 59.665 млрд. лв., ЗУНК - 185.584 млрд. лв., и лихви - 78.146 млрд. лв. Според ръководството на рафинерията тя е внасяла средно по 55 млрд. лева всеки месец и извършва всички текущи плащания към бюджета.
Рафинерията ще започне новата година с високи цени и все още голям дълг. Голяма част от акцизните задължения още не са платени, рафинерията дължи пари и на държавния фонд "Републиканска пътна мрежа", и на екофонда. Ако кризата в Близкия изток продължи и цените на петрола устойчиво тръгнат нагоре, Нефтохим, а с него и правителството ще се окажат в много неблагоприятна ситуация. Единият вариант е да задържат цената, което е логично, тъй като тя през цялото време е много по-висока от международната. В този случай обаче рафинерията няма да може дори да плаща дълговете си. Другата възможност е да се вдигнат цените на горивата, което най-вероятно ще се отрази изключително неблагоприятно на икономиката, която ще загуби допълнително конкурентоспособност.
Със задържането на високите цени Нефтохим постигна две неща - осигурява си огромен марж и печалба от тон продадено гориво, но също така ежедневно
В крайна сметка рекапитулацията е по-скоро отрицателна. През тази година Нефтохим убедително доказа, че не може да бъде рентабилно предприятие дори като монополен доставчик за България. Ако предприятието се запази в този вид, то няма никакъв шанс през следващите години, когато България започва да либерализира външнотърговския си режим. Само заради вноса на горива от Румъния рафинерията е загубила около 30% от пазара си у нас. От 1 януари митата за румънския внос ще паднат на 5 на сто поради влизането в сила на споразумението с ЦЕФТА, т.е. върху рафинерията ще се оказва все по-силен конкурентен натиск.
Логичният отговор е, че Нефтохим трябва да започне да учи пазарните правила. Ако не го направи в най-скоро време, рафинерията ще бъде изхвърлена от пазара. Първото нещо, което трябва да се промени, това е формулата за определянето на цените. Една по-гъвкава ценова политика би помогнала на рафинерията да оцелее, без да ощетява потребителите си.
Най-характерната черта на ценообразуването в Нефтохим е неговата непрозрачност. Според официалното определение в момента производствената цена на Нефтохим се определя в съответствие със средиземноморските котировки FOB, публикувани в "Платс". Когато "Платс" не публикува цените на продуктите, произвеждани в Нефтохим, цената се определя чрез преизчисляване на октановото число и показателя за сярно съдържание в котираните продукти. В действителност сега няма методология за формирането на цените на нефтопродуктите. Те бяха определени от служебното правителство през пролетта на 1997 г. при база 210 долара на тон и след това ги либерализираха. По-нататък бордът гледа в тавана и измисля някаква цена. Това споделят близки до комбината източници. През миналата седмица стана известно, че след като мисли по ценовата си политика и методиката повече от половин година, най-после
Предложението на консултанта по продажбата на Нефтохим "Артур Андерсън" е продуктите на Нефтохим да се продават по цени, определени спрямо истинската стойност на алтернативна доставка. "Най-вероятната алтернатива на Нефтохим като източник на доставки за българския пазар е по море от експортиращите рафинерии в района на Черно море. Формирането на цените на тези продукти се базира на FOB котировките на "Платс" за Средиземноморието, но продуктите от експортиращите рафинерии обикновено се продават с премия от 6 до 8 долара на тон. При създаването на нова ценова формула ще е необходимо да се направи по-нататъшна оценка на базата на тази премия и да се разработи метод, който да позволява периодичното преразглеждане на премията", пише в доклада си консултантът "Артур Андерсън". Според него най-важното условие е цената да се калкулира на базата на публично известна информация в съответствие с определената формула и най-важното - да се осигури прозрачност на ценообразуването.
Проблемът при тази методика обаче е, че всеки месец цените трябва да се променят.
Най-добрият вариант е да се въведе автоматичен режим на промяна на цените, така че максимално да се ограничи субективният фактор при ценообразуването. Единият от начините да се постигне това е вместо цената да се мени обемът на държавните отчисления. Механизмът е следният - взема се за база средноевропейска цена или средна цена от няколко европейски държави, прави се съответен дисконт, за да се приспособят за условията в България (ниската цена на работната сила, по-ниските разходи за алтернативни доставки и т.н.) и на тази база се определя фабричната цена. Цената на дребно би могла да се освободи напълно. При повишаване на средноевропейската цена производствената цена на Нефтохим не се променя, но автоматично се намаляват косвените данъци и обратно. По този начин луфтът се обира от държавата, а не отива у търговците.
В момента у нас не съществува официален механизъм за определяне на максималната цена на дребно, която на практика е производна от сумата на цената на производителя, данъците и размера на печалбата на продавача на дребно. Сега този размер се определя от ценовата комисия на Нефтохим. Точната база, върху която се изчислява размерът на печалбата на продавача, не е ясно дефинирана и не съществува стандартна процедура за определяне на факторите, които трябва да се вземат предвид, или периодичността, при която трябва да се преразглежда доколко е подходящ размерът на печалбата. "Независимо от адекватността или обосноваността на размера на печалбата в даден момент съществуващите и потенциалните инвеститори от частния сектор вероятно ще преценят като сериозен рисков фактор липсата на прозрачност и предсказуемост на процеса", смята консултантът по продажбата на Нефтохим "Артур Андерсън". Според него един подход за регулирането на максималния размер на търговската печалба и оттам на цените е установяването на таван, равен на размера на печалбата, получаван в конкурентния либерализиран пазар. Този подход е формирал основата на методологиите, приети в Испания и Португалия след присъединяването им към ЕС през 1986 г. Системите, приложени в тези страни, използват средната цена на продукта в бензиностанцията преди данъчно облагане в група държави, членки на ЕС, минус средните разходи за доставка, за да се калкулира средният размер на печалбата при продажбите на дребно. Този среден размер на печалбата, след това се използва като елемент на стандартна формула за калкулиране на максималната цена на дребно.
Засега идеята за смяна на формулата за ценообразуване на горивата среща подкрепа само в отрасловото ведомство - Министерството на промишлеността. От правителството този въпрос се отминава с мълчание. Вярно е, че цените на горивата са либерализирани и формално Нефтохим би трябвало да има свободата и отговорността сам да взема такива решения. Реално това едва ли ще стане, без да е получена благословията на кабинета. Шефът на Агенцията за приватизация Захари Желязков обаче се обяви против такава стъпка. Според него сега не е моментът за промени в ценообразуването и за смяна на методиката. Приватизатор No1 обаче така и не можа да обясни тезата си. Така че през следващите седмици може да се очакват нови конфликти, в центъра на които пак ще бъде Нефтохим.
По-строгите правила на борсата спряха напълно търговията
Въвеждането на новите и по-строги правила за борсова търговия доведе до регистрирането на най-ниския седмичен оборот на Българска фондова борса - едва 904 млн. лева за периода 11-16 декември. Половината от оборота се дължеше на сделки с големи пакети акции на "Булгартабак холдинг" за около 438 млн.лв. при средна цена около 26 800 лева за акция. Друга значителна сделка беше прехвърлянето на остатъчните акции от държавния пакет от хасковското предприятие Химмаш на обща стойност 118 млн. лева.
На фона на изключително слабата търговия изпъкваха единствено акциите на Нефтохим (55 млн. лв.) и "Солвей - Соди" (33 млн. лв.). Според брокери слабите обеми и нулевата ликвидност не са временно състояние и се очаква в най-скоро време нашата борса да заприлича на македонската, където такава сделка на ден е събитие. За съжаление за участниците на пазара, доколкото все още ги има, няма никаква оптимистична новина. Всеобщо мнение на брокерите е, че предложените от Агенцията за приватизация миноритарни пакети едва ли ще успеят да запълнят липсата на атрактивни ценни книжа, особено като се има предвид как досега предложените пакети (като тези от Химмаш и "Краностроене") бяха погълнати на борсата веднага след предлагането им без истинска търговия с тях.
След свободното движение на цените на акциите на "Полимери" беше регистриран спад до около 6200 лв. за акция при цени от около 7800 лв. в края на миналата седмица. Така завърши свободното определяне на цената на акциите на дружеството след изкуственото покачване до 40 000 лв. за акция. Сравнително голямото количество от 2790 акции, изтъргувани за периода, показва ясно, че това е истинската пазарна цена на тези акции.
Борсовите институции ги създадохме, но пазара го няма и няма
Какво ли ще стане, ако правителството някой ден реши да създаде тържище за кокосови орехи, на което всички производители на кокосови орехи в България да могат да ги продават на справедлива пазарна цена? Управляващите вече направиха една фондова борса, затова, ако им хрумне нова подобна идея, те може би ще постъпят по същия начин. Стъпка първа: Трябва да се напише закон за кокосовите орехи и тържищата, на които те могат да се продават. Разбира се, веднага след това трябва да се направи комисия по кокосовите орехи, която да бъде орган за регулиране и контрол върху търговията с въпросната стока. Едновременно с това ще се забрани на пазарите в страната да се продават всякакви неконтролирани орехи и респективно това задължително ще трябва да става само на въпросното тържище, чието създаване цели правителството. И може би не на последно място, но трябва да се построи сграда, в която да се помещава новата институция.
Ще се появи ли тогава пазар на кокосови орехи, произведени в България? И защо не успяхме да създадем пазар на акции? Дали пък няма връзка с това, че не съществува обектът на търговия - ценни книжа на български корпоративни дружества.
Сградата, в която сега се помещава "Българска фондова борса - София", е впечатляваща на фона на мизерната ни столица. Най-високият билдинг в София обаче не може да поддържа впечатлението за истинска борса, ако наблюдателят знае, че въпросната институция заема само два етажа. Вероятно затова наскоро ръководството на институцията взе решение да купи собствена сграда в центъра на столицата - бившия магазин Детмаг. Там ще се помещава и Централният депозитар - друга институция, задължителна за пазара на ценни книжа. Така вече ще може съвсем нагледно да се покаже на някой чужд икономист (ако попадне в София), че тук има всички необходими неща за съществуването на пазар на ценни книжа, макар и обстановката наоколо да има малко общо с финансовите центрове по света - все пак не бива да се забравя, че сме държава в преход. И въпреки това пак сутрин около борсата ни сноват двадесетина брокери.
Ако икономистът не иска да повярва, че това е достатъчно за съществуването на фондов пазар, той трябва да бъде заведен до друга немалка сграда в София, на която пише "Комисия по ценни книжа и фондови борси" и пред която винаги има паркирани няколко черни лимузини със сини лампи. Там той може да научи, че към момента комисията е лицензирала над 90 инвестиционни посредника, в това число 28 банки. Трябва на всяка цена да погледне и във вестниците, където е пълно с изявления на шефове на борси, на членове на комисията по ценните книжа, на асоциацията на посредниците и асоциацията на брокерите. Илюзията за функциониращ пазар на капитали в страната ще бъде пълна, ако икономистът се срещне с представител на правителството (нещо, което не е проблем за всеки уважаващ себе си чужд инвеститор), който ще му обясни за усилията във връзка със създаването на капиталов пазар. Единственото нещо, което строго трябва да се пази от погледа на икономиста, е дневният бюлетин със сделките, сключени на пода на единствената у нас фондова борса. Илюзията рухва изцяло, ако той види, че най-често (особено след средата на годината) общият обем на борсата е съизмерим с цената на неговия личен автомобил или със спестяванията на средностатистически американски пенсионер.
А истината е, че година и осем месеца след идването на власт на пазарноориентирано на думи правителство (както западните медии все още наричат правителството на ОДС) и повече от година след началото на централизираната борсова търговия на "Българска фондова борса - София" истински пазар на ценни книжа у нас няма. Това, което се регистрира на пода на БФБ, е слабо подобие на пазар на капитали - без ликвидност на ценните книжа и без прозрачност на дейността на компаниите, чиито акции се търгуват. Всъщност борсата е най-вече място, където някои ентусиасти през тази година се пробваха да си играят на борсови спекуланти. А пък останалите така наречени инвестиционни посредници просто си правят кросове на пода на борсата, тъй като това е единственият законен начин за прехвърляне на акции. Между другото половината от горните две групи посредници вече почти фалираха или липсата на бизнес обезсмисли съществуването им.
Допреди шест месеца на въпроса дали развитието на пазара на ценни книжа е приоритет на българските управляващи, всеки ангажиран с темата държавен служител незабавно би извадил току-що одобрената от правителството и Съвета за структурна реформа Стратегия за развитието на капиталовия пазар в България. В този документ, макар и под формата на препоръки, е записано, че до края на 1999 г. трябва да се увеличат "дълбочината и качеството" на предлаганите акции с цел достигане на 1-2 млрд. долара пазарна капитализация (тоест броят акции, които могат да се търгуват, умножени по пазарната им цена). Това се предвиждаше да стане по следните начини: приватизация на държавни фирми чрез публично предлагане на акции; превръщане на основните монополисти в страната в публични дружества чрез предлагане на малки пакети от 10 - 20%; листване на най-добрите български компании на международни пазари и у нас; продажба на остатъчни дялове от големи и атрактивни предприятия чрез борсата; издаване на корпоративни облигации от големите държавни кредитополучатели.
В края на годината равносметката доколко е изпъленена тази стратегия е жалка. Малкото конкретно упоменати в документа факти, имена и цифри не само не са изпълнени, но нямат и минимални шансове за това. Основният проблем с мъртвородената правителствена стратегия е липсата на ясни параметри, които да конкретизират изпълнението на целите, както и сроковете за това. Освен това създателите на програмата са пропуснали най-главното - че главният проблем пред пазара всъщност е фактът, че не съществува обектът на търговията. Не може да има пазар на ценни книжа, без да има пазарно ориентирана икономика. В това отношение провалът на управляващите да проведат структурната реформа е решаващ за провала на опита да се създаде фондов пазар. Не е възможно държавата да преобладава в икономиката, все още да е мажоритарен собственик на над 70% от наследените от комунизма активи в предприятията (според оптимистичните оценки) и едновременно с това да има необходимото предлагане на акции, които да могат да се търгуват. Всъщност нежеланието на държавата да се оттегли от икономиката е основната пречка пред всякакви блянове за пазарност. На нейно място остават интересите на чиновниците от приватизиращите институции и на ръководствата на големите държавни компании.
Най-тиражираното твърдение на политиците е, че след създаването на необходимата институционална уредба и законова база пазарът на ценни книжа у нас ще се създаде сам, като емитентите ще го запълнят с необходимите ценни книжа. След закона комисията по ценните книжа създаде борса, после лицензира и въпросните инвестиционни посредници, сега остава машината сама да заработи. Изоставането на структурната реформа обаче обърка пасианса на управляващите.
Процесът на създаване на съвременните развити пазари е продължил векове и чак след утвърждаването на този вид търговия са се появили регулиращите институции, посредниците, финансовите деривати. Така че у нас вероятно трябва да минат в най-добрия случай десетки години, за да проработи този механизъм, макар и в обърната последователност. А освен това горчивият опит на първите смели дребни инвеститори от времената на пирамидите "Лекс" и "Ийст - уест" изисква още по-сериозен тласък от страна на държавата, за да се преодолее песимизмът.
Романтичният период на инвестициите в Източна Европа отмина с кризата на финансовите пазари през тази година и бумът на инвестициите в ценни книжа, на който се радваха борсите в Централна Европа и Русия през последните няколко години, няма шансове да се повтори скоро. За България този период е завинаги пропуснат и затова по-ниската цена, която сега ще се получи при предлагане на акции от държавните предприятия, е данъкът, който се плаща за пропилените години без истински реформи. В тази връзка е една от най-разпространените заблуди - че раздържавяването през борсата в сегашното състояние на борсовите пазари е по-малко изгодно от продажбата на стратегически собственици. Според мнения на експерти от водещи инвестиционни банки, изказани и на инвестиционния форум в София, влошените макроикономически показатели след финансовите сътресения водят до отдръпване и на двата вида инвеститори - стратегически и портфейлни. Оттеглянето на вторите е по-лесно да бъде измерено чрез активността на фондовите пазари, докато за другите такъв показател просто няма. По тази причина да се обяснява липсата на предлагане на книжа от добрите български компании с проблеми на търсенето, без да има дори експеримент за това, не показва нищо друго освен икономическо късогледство. Според водещите анализатори на пазара въпреки спада на източноевропейските фондови пазари печалби за портфейлните инвеститори все пак има (виж таблицата) и здравословният ефект на финансовата криза от средата на 1998 ще се изразява в търсенето на инвестиции в по-качествени ценни книжа. Всичко това говори по-скоро за използване на руската криза като удобно обяснение на нежеланието да се приватизира през борсата. Руската криза роди феноменалното изказване на сините управляващи у нас, "че е много добре, че нямаме развит капиталов пазар, за да не могат бягащите чужденци да го сринат". Освен като "реформаторски цинизъм" тази теза трудно може да бъде определена по друг начин, още повече че пазарите, които се сринаха, вече се възстановиха, защото са пазари. А нашето "нещо" си е все там, разпиляно по дъното.
Борсата, макар и да не е олицетворение на класическа такава, поне осигурява механизъм за раздържавяване с най-голяма близост до търга. В случай че управляващите не бяха излъгали за намеренията си да приватизират на борсата вместо чрез преговори с потенциални купувачи, раздържавяването щеше да стане значително по-бързо и по-прозрачно.
В резултат на тези несбъднати реформи при макроикономически показатели за 1998 г., които са значително под очакваните, и пълната липса на предлагане на акции създаването дори на бледо подобие на борса се отлага за още по-далечно бъдеще. А дотогава вероятно предстои да отпаднем и от групата на граничните пазари (frontier markets според възприетите в международните финансови среди определение), където България е в компанията на Ботсвана и Брегът на слоновата кост. А иначе според това определение за външния свят капиталовият пазар (за разлика от дълговия такъв) в страната ни никога не е бил в групата на нововъзникващите пазари (emerging markets) наред с Полша, Чехия и Унгария.
Борсата през 1998 - преразпределяне на акции вместо истински пазар
Има една фондова борса, която малко прилича на онези оживени места, познати от филмите за Уолстрийт и учебниците по икономика. На филмите човек остава с впечатлението, че из въздуха се носи мирис на много пари, разтреперани брокери пият хапчета за успокоение или изнервено викат едновременно по два телефона, без да престават да следят екраните с борсова информация. Не е такава обаче "Българска фондова борса - София", единствената лицензирана борса, която работи у нас през последната година. В нейната зала за борсова търговия може да се види как бивш чейнчаджия от "Магурата" прави първи стъпки в търговията с ценни книжа, като изнервено се консултира по мобифона: "А бе, к'во значи т'ва бид и аск, дето се изписва на екрана ми тука. " Не беше необичайна гледка и в коридорите да се забележат представителки на ромското малцинство с работни манти (чистачки в "Стомана" - Перник, както се разбра по-късно), които се опитват да продадат безплатните си акции на младеж, на пръв поглед облечен като дилър от лондонското сити.
Всъщност, ако трябва да се обобщи, в търговията на нашата фондова борса през тази година няма дори и намек за сходство със съвременните пазари на корпоративни ценни книжа. За всеки е ясно, че нещата у нас са по-различни отколкото по света, но българската "борса" въобще не може да се нарече с това име, защото напълно липсва нейната основна функция - да бъде посредник между свободните капитали и реалната икономика на страната. Свободни капитали почти няма, а икономиката е практически неработеща.
През изминалата година на борсата бяха регистрирани сделки за обща стойност 195 млрд. лева, което е по-малко от 10% от общата пазарна капитализация на борсата. Преобладаващата част от сделките бяха в резултат на прехвърляния на пакети, придобити от приватизационни фондове по време на масовата приватизация, към крайни купувачи на предприятията.
Иначе в началото на годината оборотът на борсата изглеждаше оптимистично. Още през първите дни на годината на официалния пазар започна предлагане на 60% от акциите на "Елкабел" - Бургас, което е сравнително голямо и атрактивно предприятие. По-ефектни обаче се оказаха активните размени (първоначално на блокова търговия, а по-късно просто чрез кросове) и продажби на пакетите, придобити от приватизационните фондове по време на масовата приватизация. Въпреки че акциите често сменяха собственика си на ниски цени - близки до тази на първоначалното придобиване (тъй като фондовете просто реализираха сделките предварително договорени, преди провеждането на централизираните тръжни сесии), регистрираните седмични обеми през януари и февруари достигаха нелошите като за начало обеми от 80 млрд. лв. седмично. Оптимистично звучаха и съобщенията на някои фондове, ориентирани към рискови инвестиции в Източна Европа, да инвестират в български ценни книжа. В резултат на оптимистичните очаквания през първите месеци на годината цените тръгнаха нагоре (виж графиката) и през април - май акциите на големите дружества, най-вече тютюневи, фармацевтични и туристически, почти се удвоиха спрямо началото на годината. Като цяло обаче към този момент почти всички акции бяха силно надценени. За високите цени допринасяха и още два фактора - обещаният от правителството икономически растеж на страната от порядъка на 4-5% спрямо 1997 и очакванията за приключване на сделки за продажба на мажоритарни дялове от големи български предприятия като "Химко", "Варненска корабостроителница", Софарма, "Булгартабак холдинг", Нефтохим. Статистиката за обемите на борсата обаче показва, че в този период на най-голямо търсене на акции обемите са били доста ниски. Което говори недвусмислено за слабо предлагане на качествени ценни книжа, неспособно да посрещне дори търсене, породено от изливането на няколко милиона долара на нашия пазар.
Първият тревожен сигнал за инвеститорите в български ценни книжа беше обявяването на спада в българския износ през първите три месеца на 1998 г. с 25% спрямо същия период на 1997 г. Този и други подобни информации за макроикономическата ситуация в страната, както и достатъчно високите цени на купените акции, подтикнаха повечето чужди инвеститори да продават, на което се дължеше и лекото увеличение на обемите в края на май и юни до 30 - 35 млрд. лв. седмично. Друг фактор за нарастването на регистрираните обеми беше и приемането на акциите на близо 700 дружества от масовата приватизация за търговия на борсата, както и спирането на работата на блоковия сегмент на борсата. По същото време в средата на годината приключи и предлагането на акциите на "Елкабел", общият обем от което беше 10 млрд. лева.
Новината за руската финансова криза от средата на август повлия повече чисто психологически на борсовата търговия у нас, тъй като на практика много от чужденците продаваха българските си акции още от пика на цените през май. В края на август обемите на всички сегменти на борсата започнаха видимо да спадат. Липсата на външен и вътрешен инвеститорски интерес, нежеланието на държавата да приватизира през борсата и приключването на процеса на прехвърлянето на акции от страна на фондовете доведоха до своя логичен резултат - дневни обороти в размер на 30 - 40 млн. лв., които са незначителни дори за икономика като българската. Тази ситуация се задържа почти до самия край на годината. Оживление имаше единствено в началото на декември, когато преди въвеждането на ограничения за блокови и кръстосани сделки беше регистриран оборот от 13 млрд. лв. за един ден. Последните дни преди влизането в сила на новите правила бяха използвани от приватизационните фондове и посредниците да прехвърлят и последните си пакети от акции. След това борсовата търговия на практика изпадна под критичния минимум.
Като цяло първата година от дейността на фондовата борса премина под знака на преразпределение на акциите, раздържавени на първата вълна на масовата приватизация. Бившите приватизационни фондове, повечето от които преуредиха дейността си като холдинги, използваха възможността да изтъргуват, разменят и прехвърлят придобитите срещу инвестиционни бонове акции от български предприятия и да преструктурират собствеността си. А тази собственост се оказа значителна за мащабите на българската икономика. Въпреки разминаването в официалните данни, най-малко 12% от държавните активи са преминали под управлението на бившите фондовете. Преуреждането на повечето фондове като холдинги и извършеното преструктуриране на портфейлите показаха ясно тяхното желание да управляват придобитата собственост, а не просто да участват като миноритарни инвеститори в предприятията.
Накратко
През тази година Бразилия е изнесла 39 000 тона разтворимо кафе, с 26 на сто по-малко от миналата година, съобщи Асоциацията на бразилската кафеена индустрия. Приходите от продажбата на разтворимо кафе също са намалели на 268.8 милиона долара. За сравнение - през миналата година печалбата е била 358.5 милиона долара. Бразилските производители неведнъж критикуваха ЕС, като твърдят, че импортните такси на съюза облагодетелстват конкуренцията от Колумбия, Еквадор и други страни. Вносът от тези държави е освободен от данък с цел стимулиране на фермерите да засяват кафе, а не кока. Освен това два от основните пазари на бразилско кафе - Русия и Япония, са в криза и това допълнително сви експортните възможности на Бразилия.
Иракският износ на петрол не бе повлиян от нарастването на напрежението между Багдад и оръжейните инспектори на ООН. Ирак изнася по 1.8 милиона барела на ден от пристанището на Персийския залив Мина ал Бакр и през нефтопровод до турското средиземноморско пристанище Джейхан. Износът на петрол е част от споразумението с ООН, според което с парите от продажбите на гориво се осигуряват храна и медикаменти за населението. Износът на петрол е контролиран от експерти на холандската фирма "Сейболт", които работят на пристанищата Мина ал Бакр и на границата с Турция.
Инспекторите на ООН напуснаха Багдад, след като шефът на мисията Ричард Бътлър заяви, че Ирак не е демонстрирал желание за пълно сътрудничество.
На 24 декември Ирак ще проведе търг за вноса на 50 хил. тона френска пшеница с доставка февруари/март. Търгът ще бъде първият след одобрените от ООН на 11 декември нови условия за сделката петрол срещу храна и медикаменти, според които Ирак ще продава петрол на стойност до 5.256 млрд. долара на всеки шест месеца.
Новият разпределителен план, който влиза в сила от 25 ноември и ще бъде валиден до май 1999 г., позволява износ на петрол на стойност 3.7 млрд. долара, от които 2.7 млрд. долара ще бъдат заделени за покупката на храни, лекарства и дрехи.
Независимо от търговските условия Багдад няма да закупи пшеница от САЩ и Великобритания, които поискаха военни удари срещу Ирак по-рано през годината.
Добивът на суров петрол от виетнамското петролно поле Бей Хо не бе засегнат от тайфуна Фейт, покосил Виетнам по-рано през седмицата, съобщи източник от държавния монополист "Petrovietnam". "Съоръженията за добив и складиране на петрол в района са предвидени да издържат далеч по-разрушителни тайфуни", добавиха от компанията.
Тази информация се разминава с новините за големи щети на съоръженията в други богати на петрол залежи във Виетнам, останали встрани от маршрута на тайфуна.
Най-големите сделки на годината
Марката спечели битката с долара
С края на тази година приключи противопоставянето марка/долар на световните пазари и от 1 януари 1999 г. щатската валута ще мери сили с еврото.
Политическите скандали в Токио, Вашингтон и Москва, както и пазарлъците около въвеждането на единната европейска валута почти напълно определяха посоката на търговията на международните пазари през годината.
Последиците от азиатската финансова криза се отразиха най-сериозно върху Япония, която има най-голяма експозиция като кредитор в региона. Йената още от първия работен ден на 1998 г. се срина до рекордно ниските за последните шест години 135 за долар, след като японските политици не успяха да убедят инвеститорите, че са способни на достатъчно радикални мерки за повишаването на вътрешното потребление в страната и оздравяване на банковата система. Последваха политически рокади и непрестанни опити да се върне доверието в икономиката чрез пакети от финансови мерки.
Според експерти Страната на изгряващото слънце е загубила окончателно ореола си на световен икономически лидер и финансова стабилизация на страната след най-тежката след Втората световна война рецесия може да се очаква едва след около две години. Японската валута достигна нива от над 140 за един долар и основните причини за връщането й до около 120 в края на годината бе обусловено главно от външни за Япония събития - нестабилната йена допринесе за акумулиране на значителни загуби на международните инвестиционни фондове. След стабилизацията на икономиката в САЩ в началото на 90-те широко разпространена практика бе заемане на ресурс в йени, тъй като Япония продължава да има най-ниската основна лихва в света - 0.25 годишно. След това средствата се насочваха към инвестиции в сигурните американски 30-годишни облигации, които служеха и за обезпечение на кредита, и инвеститорите печелеха около 3-4 на сто на годишна база, без да ангажират собствен ресурс. При резките движения на йената през годината тази стратегия бе сериозно затруднена, тъй като в повечето случаи лихвеният диференциал не покриваше загубите от курсови разлики. Неспособността на японските финансисти да осигурят стабилност на йената принуди в началото на есента големи инвеститори да ликвидират позиции, които са изградени още през 1992г. Почти всичко около скандалната връзка на американския президент Клинтън с бившата стажантка Моника Люински е вече известно, но това, което остана частично зад кадър, бе, че именно в деня, когато независимият прокурор Кенет Стар стовари една купчина папки пред Конгреса и съобщи, че може да има основание Клинтън да бъде отстранен от власт, марката проби ключовото ниво от 1.7 за щатския долар, за да завърши годината на около 1.65. Сенаторите ще трябва да решат през идната година дали да се съобразят с общественото мнение, или да отстранят от власт най-младия президент в историята на Щатите. Външната политика на САЩ и през тази година подкрепяше долара, но като че ли на останалия свят му омръзна Клинтън да се заканва на Саддам Хюсеин и да праща самолетоносачи в Залива и в края на годината демонстрацията на военна мощ отслабна като фактор за съотношението на основните валути.
Политическите скандали в Москва заеха водещо място по влияние върху световните валутни пазари. През годината светът стана свидетел на една почти абсурдна правителствена сага. Първо президентът Елцин уволни Виктор Черномирдин, защото спъвал реформите, и назначи за министър-председател неопитния Сергей Кириенко. Само пет месеца по-късно Елцин размисли и пак върна Черномирдин, този път, за да стимулира реформите, и накрая наложи за премиер Евгений Примаков, който почти няма представа от икономика и е един от най-неподходящите хора за управляващ на страната в условията на остра икономическа криза. Всичко това имаше съкрушителен ефект за рублата, която се обезцени с почти 100 процента спрямо долара. Централната банка на Русия огласи рекордно ниските 15 милиарда долара валутни резерви и на практика призна неспособността си да спре свободното падане на националната валута. Това всеки път оказваше негативно влияние върху марката, тъй като Германия има най-голяма относителна експозиция като кредитор на Русия. През цялата година Русия изпитваше жизнена нужда от политически лидер, който да изведе страната от финансовата криза. Президентът Борис Елцин е на път да загуби почти изцяло доверието на руснаците. Обстановката в Русия бе толкова нестабилна и пазарът до такава степен се влияеше от моментното състояние на Елцин, че сред дилърите се разпространи мрачната шега: "Когато Елцин кихне, докарва до инфаркт поне няколко хиляди търговци на валута по целия свят."
Сътресенията в Азия и Русия стимулираха през изминалата година подготовката на въвеждането на единната европейска валута. Като всеки пазарлък за привилегии в ЕС и тук не се мина без противопоставяне. В крайна сметка компромисите бяха намерени и от началото на следващата година 11 страни влизат в евро-зоната. Според експерти през първите шест месеца от въвеждането му еврото ще бъде определено надценено спрямо долара независимо от факта, че страните от евросъюза отбелязват най-ниския си икономически ръст за последните 50 години и средният растеж през идната година вероятно няма да надхвърли две на сто.
Страните - кандидати за членство, приемат предпазливо въвеждането на еврото, след като на последната среща на ЕС развитите страни дадоха да се разбере, че ЕС ще има нови членове най-рано през 2004 г. Унгария съобщи, че на този етап няма да променя фиксирането на форинта в съотношение 70 на сто към марката и 30 на сто към долара, Полша също не бърза да промени кошницата от валути, към които е фиксирана злотата - марка, долар, британска лира и швейцарски франк. В Литва продължава да функционира фиксираният курс на лита към долара. България заедно с Кипър обяви, че ще фиксира националната си валута към еврото още с въвеждането му. За Кипър това е обяснимо, тъй като кипърската лира сега е привързана към екюто, а българският лев в условията на валутен борд е фиксиран към марката.
Българският лев запази своята стабилност през изминалата година главно благодарение на фиксирания курс към германската марка. Операциите на вътрешния валутен пазар на банките бяха доста ограничени, като марка/лев остана безпроблемно в коридора 995-1000, а долар/лев отразяваше съотношението долар/марка на международните пазари. Опасенията за рискови експозиции принудиха банките да утвърдят като основен източник за печалба от валутните си операции обслужването на наредени плащания на крайни клиенти и обръщане на свободните левове в марки за печалба от по-високите лихви по междубанкови депозити в марки. Ниската активност на вътрешния пазар доведе до левова свръхликвидност, която поради липсата на други алтернативи бе насочвана към редовните аукциони на ДЦК на финансовото министерство. В резултат на това в края на декември ОЛП достигна до 4.99 на сто годишно - най-ниска стойност от въвеждането на методиката за автоматично определяне на основната лихва на база на доходността на тримесечните ДЦК.
1998 - Кошмарът за инвеститорите в брейди-облигации
Индонезия е на ръба на финансовата катастрофа, Русия - на колене пред кредиторите си, рецесията сковава Бразилия. И всичкото това накуп само за 12 месеца.
В рамките на една година пазарът на дългови инструменти на страни в преход, който се смяташе за Елдорадо за рисковите инвестиции, се превърна в ад за дилърите и големите инвестиционни фондове акумулираха колосални загуби. Капиталовите потоци към страните в преход паднаха до 160 милиарда долара през 1998 от 242 милиарда през 1997 и 308 милиарда през 1996 г. Драстичният спад на цените на дълговите инструменти започна с финансовите сътресения в Югоизточна Азия още през януари. Първоначалният оптимизъм, че хонконгската криза от 1997 г. е в миналото и азиатските тигри отново ще заемат лидерското си място по относителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП), се оказа мираж.
Инвеститорите бяха шокирани, когато индонезийският президент Сухарто обяви бюджетната макрорамка за текущата година. Бюджетът нямаше нищо общо с договореностите с МВФ, които трябваше да осигурят кредити от над 43 милиарда долара. Вместо очакваните бюджетни рестрикции и повишаване на приходите от данъци индонезийското правителство предложи спестяване на държавни средства, като отложи закупуването на 12 нови руски изтребители. Пазарът реагира незабавно на твърдоглавието на индонезийското правителство с масирано изтегляне на капитали, което срина рупията с над 70 на сто в рамките на два месеца и почти превърна в реалност евентуалния мораториум върху външния дълг в размер на над 133 милиарда долара. И всичко това стана в момент, когато темпът на икономическото развитие на страната достигна най-ниското си ниво от 1966 г., когато Сухарто (тогава все още генерал-лейтенант) оглави армията и наложи властта на мюсюлманското малцинство. Оттогава управлението на цялата икономика бе в ръцете на клана Сухарто, а западните страни си затваряха очите пред репресиите над цивилното население, защото все пак там живеят над 150 милиона души, които се разглеждаха най-вече като евтина работна ръка за големите концерни. Този път обаче генералът загуби битката със собствения си народ и 1998 г. бе последната за неговото управление.
Шокът в Индонезия се разпростря и върху останалите икономики в региона. Крехката финансова стабилност на Тайланд бе застрашена, а Южна Корея бе принудена да води преговори със западните си кредитори, които само допреди две години щяха да бъдат приети като унизителни. Сеул прие всички условия на Запада, които включваха и ограничаване на рефинансирането на големите корпорации и на практика сложи край в средносрочен план на експанзията им на пазарите в Азия и Източна Европа.
В битката за оцеляване Малайзия наложи тотален административен контрол върху икономическата дейност. Спряна бе свободната обмяна на валута и всяка една операция, свързана с външния свят, се следеше отблизо. Световната банка реагира гневно на решението и предупреди всички държави в региона, че прилагане на същите мерки ще бъде голяма грешка. За инвеститорите обаче остана въпросът дали именно дейността на банката и на МВФ в региона не е най-голямата и най-скъпоструваща грешка. Доказателство за пълната неадекватност на международните кредитори към азиатските условия бе фактът, че единствената страна, която остана на практика незасегната от кризата, бе Китай. За огромно неудоволствие на либералните икономисти Пекин доказа на практика предимствата на засилен административен контрол върху икономиката и заедно с присъединените територии на Хонконг и Тайван се превърна в истински оазис за инвеститорите. Стигна се дотам, че вече не се обсъжда финансовата стабилност на Китай, а на преден план е въпросът дали страната няма да измести Япония, която изживява най-тежката рецесия от Втората световна война насам като лидер в Азиатско-тихоокеанския регион. Липсата на координация между отделните страни и западните кредитори направи невъзможен на този етап какъвто и да било друг вариант на оцеляване с изключение на китайския.
МВФ на практика призна своя провал в Азия. Според експерти финансовата стабилизация на региона ще струва много над първоначално предвидените 100 милиарда долара нови кредити. На този фон огромният за времето си пакет от 40 милиарда долара за спасяването на Мексико през 1995 изглежда най-малкото невпечатляващ. Но дори и набирането на средства да не е основният проблем, то определено липсва страната-лидер, каквато бе САЩ за Мексико, която да гарантира икономическото оцеляване на Югоизточна Азия.
Със сигурност инвеститорите дълго ще помнят датата 17 август 1998 г. На този ден руската централна банка и правителството с обща резолюция наложиха 90-дневен частичен мораториум върху плащанията по вътрешния дълг на страната. Няколко дни по-късно правителството предложи на инвеститорите почти абсурдни условия, при които можеха да заменят книжа с номинал около 40 милиарда долара и падеж до края на годината за нови три- и четиригодишни облигации. Верни на традициите от съветската ера руските политици нито веднъж не споменаха думата мораториум, а я замениха с по-благозвучното преструктуриране, но това съвсем не смекчи удара върху световните пазари. Въздействието на новината върху пазара на брейди-облигации бе наистина ужасяващо. Вълната от финансови сривове, която помете финансовите пазари на всички страни в преход, достигна и до индустриално развитите страни като САЩ и Германия. Според изчисления на експерти общата загуба на инвеститорите от дългова и инвестиционна експозиция към Русия в резултат на мораториума е надхвърлила 114 милиарда долара. За броени дни московската борса подобри всички рекорди за бързи загуби, като вложителите в руски корпоративни книжа трябваше да преглътнат загуби от около 59 милиарда долара. Само за Credit Suisse First Boston руският август струваше над 500 милиона долара, а дори и известният международен финансист Джордж Сорос призна, че инвестиционните му фондове са загубили около два милиарда долара.
Самата Русия бе на ръба на оцеляването, след като МВФ реши да преустанови траншовете по постигнатото през юли споразумение на обща стойност над 22 милиарда долара, а централната банка съобщи, че валутните резерви са паднали до около 15 милиарда долара.
Финансовият колапс на Русия нанесе тежък удар върху цените на дълговите инструменти на страните от Източна Европа. С обявяването на мораториума върху руския дълг българските брейди-облигации паднаха до най-ниското си ниво от тяхното емитиране. Обезпечените облигации с отстъпка DISC достигнаха до 52.500 цента, облигациите, заменили просрочените лихви IAB, паднаха до 44.000 цента, а цената на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB падна до 35.500 цента. Според водещи икономисти обаче 1999 г. се очаква да бъде годината на източноевропейските страни по отношение на търговия с дългови инструменти. През последните два месеца на тази година все повече инвеститори насочиха вложенията си към облигациите на Унгария, Полша и България. Изборът на първите две страни се дължи основно на факта, че са в първата вълна на интеграция в Европейския съюз и се очаква да привлекат големи по обем чуждестранни инвестиции в инфраструктурата си още през 1999 г. Атрактивността на българските брейди-книжа се повиши, след като страната постигна тригодишно споразумение с МВФ на стойност 850 милиона долара, а финансовата стабилност е гарантирана от рестрикциите на валутния борд.
Всички прогнози за идната година със сигурност ще се окажат погрешни, ако не се вземе предвид икономическата обстановка в най-голямата латиноамериканска страна. Фактът, че 30 на сто от дълговите книжа в обращение са емитирани от Бразилия, е достатъчен, за да наложи трайна зависимост на цените на облигациите на останалите страни в преход. В края на годината в Бразилия се разрази жестока политическа битка между консерваторите и реформаторите, водени от президента Фернандо Енрике Кардосо. Нарасналата популярност на Кардосо, който бе преизбран за президент, даде надежди на инвеститорите, че най-после ще бъде даден ход на дълго отлаганите мерки за преструктурирането на обществения сектор. МВФ обяви, че е готов да отпусне над 40 милиарда долара стабилизационен заем, след като страната приеме необходимите закони за гарантиране на необратимостта на реформите. Точно тези закони, с които страната трябваше да спести 23.5 милиарда долара от бюджетните си разходи, обаче станаха причина за голям скандал в долната камара на бразилския парламент и при гласуването консерваторите надделяха. Гласуването в сената е насрочено за началото на февруари и според експерти от него ще зависи по-нататъшното развитие на осмата по големина световна икономика. Евентуален нов отрицателен вот със сигурност ще означава продължителна рецесия за Бразилия, на която се пада 40 на сто от БВП на Южна Америка, и не е изключено кризата да достигне и останалите страни в преход, между които е и България.
Петролът се срина, златото и пшеницата го последваха
Позабравени минимуми достигнаха цените на енергийните суровини, благородните метали, пшеницата и кафето през отиващата си 1998 г. Природни феномени, неблагоприятни атмосферни влияния, дефлационни очаквания, отлагащи потреблението за по-късни моменти, икономическа криза в Азия, Русия и Латинска Америка, откровена липса на доверие между страните - членки на ОПЕК, свалиха цената на петрола до абсолютния минимум от 26 години насам, натиснаха златото до критичната за прекратяване на производството граница от 280 долара за трой унция, обезцениха пшеницата и базовите метали до нива, непознати през последните 11 години.
Ерозията в печалбите на петролните компании и приходните пера на националните бюджети на държавите - производителки на петрол, официално произнесе мутацията на биковете (инвеститори, които залагат на тенденцията за нарастващ курс на цените) в мечки (с противоположни на биковете очаквания за развитието на пазара) в началото на годината. Пробивът на 10-доларовата бариера за барел в първите дни на декември, осъществен за последно през 1986 г., е по-скоро още една спирка по пътя надолу, отколкото допир с дъното.
Източниците на мечи настроения не дават признаци на затишие към настоящия момент. Прогнозите за по-мека зима, свързани с меланхолията на Ел Ниня - студената родственица на топлото тихоокеанско течение Ел Ниньо, попариха надеждите на доставчиците на петрол за Северна Америка и Североизточна Азия за ръст на потреблението през зимните месеци, опровергавайки поговорката зима година храни.
Прерасналото в икономическа рецесия азиатско финансово неразположение рязко сви потреблението на енергийната суровина в региона. Ефектът се мултиплицира от отказа на местни и чужди банки да откриват акредитиви в полза на търговците за внос на петролни продукти. Една пета от световното потребление на петрол се пада на Източна Азия. Логично е, когато търсенето на пазар от подобен мащаб изостава силно от предлагането, цените по световните стокови борси да се сринат в краткосрочен план.
Колапсът на цените продължава дотогава, докато производителите не реагират с намаляване на производствените обеми - принцип, потъпкан от тънките сметки и надлъгвания между държавите - производителки на петрол, членуващи в ОПЕК, и неконтролируемите действия на големите производители, нечленуващи в петролния картел - Норвегия, Русия и Мексико.
През юни енергийните министри в ОПЕК се споразумяха да намалят дневното производство на картела с 2.6 млн. барела, равняващо се на 4% от световното производство. Верни на себе си, членовете на картела се увлякоха да си доказват кой е по-хитър и естествено пазарът не бе лишен от старите количества петрол. До компромис не се стигна и на годишната среща във Виена през ноември, където след тежки преговори решението на проблема бе отложено за март 1999 г. Драмата на картела не се ограничава единствено до взаимното доверие на страните-членки. На миналогодишната среща в Джакарта експертите на ОПЕК, без да се напъват, убедиха единайсетте петролни министри да гласуват за нов производствен таван, по-висок с 10%, или допълнителни 2.5 млн. барела дневно. Първите проявления на азиатската криза и природния феномен Ел Ниньо вече бяха факт. Въпреки това малцинство бяха тези, които се запитаха дали ще съумее пазарът да поеме едно по-голямо количество, без това да породи спад в цените, и ако не, добър спомен ли останаха относително стабилните и високи цени на енергийната суровина през последните десет години (средната цена за периода е около 19.57 долара за барел).
Резултатът - съвкупните приходи на картела за настоящата година се очаква да се свият с около 50 млрд. долара, тоест приблизително 40% по-малко приходи ще влязат в хазните на страните - членки. Цените на петрола, залегнали в националните бюджети в рамките на ОПЕК за настоящата финансова година, се движеха около 16 долара за барел. В търсене на по-висок пазарен дял повечето от членовете на картела продаваха на цени под 9 долара на барел. По-ниските бюджетни постъпления ще формират дефицити в размер на 5-9% от БВП, които при високата рискова премия по държавните дългови книжа предполагат ръст на данъчните ставки и свиване на държавните разходи, финансиращи предимно контролираната от правителствата петролна индустрия. Големите бюджетни дефицити повишиха риска от девалвация на националните валути, срещу когото бизнесът и населението побързаха да се застраховат, излизайки на доларови позиции.
Бягството от местната валута дръпна лихвите нагоре, икономическата активност падна рязко и рецесията изглежда неизбежна.
Дъно под свободното падане цените на петрола в средносрочен план постави американо-британски удар срещу Ирак на 16 декември, който в краткосрочен аспект ще доведе до ръст на цените от 80-90 цента на барел. Фючърсните контракти за януари, февруари и март се сключваха на 17 декември на цени съответно 12.62, 12.94 и 13.20 долара за барел. Спот-цените се повишиха до 10.88 долара за барел.
В началото на декември, дни преди юридическата комисия на Конгреса да внесе за гласуване отстраняването на американския президент от длъжност, под предлог, че Ирак възпрепятства работата на оръжейните инспектори на ООН, с цел да разводни общественото недоволство Клинтън отправи предупреждение към Багдад (третото след февруари и август) за военен удар. След като членовете на комисията не се поддадоха на манипулацията, на Клинтън не му остана друго, освен да обстрелва Ирак с надеждата, че в крайна сметка републиканците ще се огънат под натиска на заредения с патриотизъм електорат.
Цената на златото продължи низходящия си тренд от миналата година, когато обезценката на благородния метал достигна 20% спрямо 1996 г. До края на третото тримесечие на 1998 г. златото загуби повече от една пета от цената си спрямо същия период на 1997 г. Основните причини за поевтиняването на метала са продажбите на злато от резервите на централни банки, късите продажби от инвестиционни фондове и търговци, ниската доходност на златото като дългосрочен инвестиционен инструмент и минималната корекция в посока занижаване на производствените обеми, базирана на динамиката на цената златото през 1996 и 1997 г. Годишното световно производство за 1999 г. се очаква да достигне 101.8 млн. трой унции, или с 11% повече от произведеното количество през настоящата година.
След като достигнаха максимума от 5.1 млрд. долара през 1997 г., заделените средства за разработване и експлоатация на златни залежи се свиха средно с 31% до 3.52 млрд. долара. Най-слабо намалението се почувства в Латинска Америка (близо една трета от ресурса финансира местни проекти), по-силно в Съединените щати и Европа.
Известен ръст на потреблението на злато в Европа, Съединените щати, Близкия изток и някои азиатски държави бе регистриран през септември в резултат от повишения интерес на бижутерите в месеците преди коледните празници.
В периода януари-декември 1998 г. пшеницата поевтиня с 32.1%, достигайки единадесет- годишен минимум от 280 цента за бушел. Цената на пшеницата пое към дъното в края на миналата година, когато значително се сви вносът в страните от Югоизточна Азия, традиционно най-големите вносители на зърнената култура. Натиск върху цената на пшеницата оказа и намаляването на износните квоти на зърно от Европейския съюз с 20 на сто спрямо изнесеното количество през миналата година.
Добивът на пшеница достигна рекордни размери в глобален мащаб през 1998 г. въпреки проливните дъждове през септември и необичайното застудяване месец по-късно в Западна Европа, затруднили прибирането на реколтата в страните от региона и двайсетпроцентовия спад в руския добив. Причините за слабия добив в Русия са драстично съкратените субсидии от бюджета за селското стопанство, неблагоприятните атмосферни условия на територията на страната - обилни снеговалежи в европейската част на Русия и проливни дъждове в южен Краснодар през пролетта, които оказаха силен отрицателен ефект върху зимните посеви, както и недостигът на изкуствени торове, семена, гориво и селскостопанска техника и оборудване.
Вяла търговия с недвижими имоти през цялата 1998 г. Наемите достигнаха едни от най-високите си нива през последните години
Настоящата година започна с невероятна стагнация на пазара на недвижими имоти. Интересното в случая е, че не смятаното за традиционно оттегляне след Нова година на купувачите беше причината за това, а според хората, работещи в бранша, свиването на пазара е по-скоро по "технически причини" заради влезлия в сила от 1 януари 1998 г. Закон за местни данъци и такси. Оказа се, че данъчните служби нямат готовност да изготвят данъчните оценки на имотите, на базата на които се заплаща дължимият за прехвърляне данък и поради тази причина сделки не можеха да се изповядват. В началото на месец февруари бавно и полека данъчни оценки започнаха да се издават, но тогава се оказа, че заложената база за тяхното изготвяне е твърде висока (тъй като бяха фиксирани нива на цените в пиков за пазара момент) и се получи парадоксалната ситуация данъчните оценки на имотите да надхвърлят пазарните им стойности. Единствените места, на които данъчните оценки съответстваха на пазарните стойности на имота, бяха престижните столични райони "Лозенец" и "Изток". По 20-25 сделки дневно се изповядваха в нотариата при нормален режим на работа от над 200 сделки. По предложение на Националното сдружение "Недвижими имоти" и съвместно с общините бяха разработени проекти за зониране на по-големите градовете (където и бяха основните проблеми). След приемането на новото ценово разпределение случаите на разминаване на данъчните от пазарните стойности на имотите са единични.
Очакваното от посредниците отприщване на пазара обаче не се състоя. Интересът от страна на купувачите беше слаб през цялата година, но това не накара продавачите да свалят поне леко цените на имотите, с което да провокират раздвижване на пазара. Има имоти, които стоят на пазара с месеци и единствената причина да не бъдат продадени е цената. Много са редки случаите, в които застояла оферта се оттегля от пазара и след това се появява с нова по-ниска цена. Според брокер от столична агенция точно този механизъм на подаване на оферта, последващото й оттегляне на пазара и връщането й с нова цена отбелязва повишенията и спадовете на цените по места.
Най-голям дял в предлагането заемат тристайните жилища, над 40% от оферираните за продажба апартаменти са такива. Около 35% от предлаганите за продажба жилища са двустайните, 11% са едностайните. Жилищата от четири и повече стаи заемат едва една десета от пазара. Най-голям дял на софийския пазар заемат предлаганите за продажба жилища по кварталите "Люлин", "Дружба", "Младост", "Овча купел".
Като цяло предлагането на имоти в страната се е увеличило в сравнение с миналата година, а търсенето е намаляло, което при един нормален пазар би довело до падане на цените, но и това правило се оказа невалидно за нашия пазар. Цените на имотите от началото на годината до момента не са претърпели някакъв съдбоносен обрат. Поддържат се постоянни нива, а леките колебания, които се наблюдават, в никакъв случай не могат да определят някаква трайна тенденция на пазара. Продажби за над 400 долара за квадратен метър са възможни за жилища в кварталите "Лозенец" и "Иван Вазов", както и на някои от по-оживените улици. Около 380 долара на квадратен метър е цената на имотите в широкия център и кварталите "Изток" и "Яворов". Най-евтини са жилищата в квартал "Обеля" около 150 долара за квадратния метър, което се дължи както на лошата му комуникация, липсата на изградена инфраструктура, така и на лошото изпълнение на строителството там. Предлаганите за офиси помещения се движат в доста широк ценови пояс в зависимост от това дали помещението е пригодено за офис или просто собственикът му е преценил, че може да стане. В центъра на София цената на имотите, предлагани за офиси, достига до 1000 долара за квадратен метър. Посредниците прогнозират, че през следващите няколко години ще има остра нужда от офиспомещения в страната, а такива изградени на практика има съвсем малко. Увеличил се е и делът на предлаганите за продажба вили, селски къщи и парцели. Вече се продават не само стари къщи, но и абсолютно новопостроени палати, а цените на някои от тях се доближават до тези на именията на холивудските звезди например.
Противно на продажните цени на имотите, цените на наемите бележат едно от най- големите си покачвания през последните години. Тенденцията за покачване на наемите започна от началото на пролетта, като първо даде отражение върху търговските площи. Тогава посредниците на пазара обясниха покачването със съживяването на търговията и благоприятното време за извършване на ремонтни работи и прогнозираха последващо покачване и на продажните стойности на този тип имоти. Такова покачване обаче нямаше, а наемите продължиха да се движат нагоре през цялото лято и първите есенни месеци. В момента средната офертна цена в София на помещения отдавани, под наем за магазини, е 12 долара. В централната част на столицата, и по-специално по оживените булеварди "Витоша" и "Дондуков", цените достигат до 50 долара за квадратен метър. Между 5 и 10 долара за квадратен метър може да се наеме помещение за търговия в някой от софийските квартали. Повишение на наемите последва и при жилищата. Между 90 и 120 долара в момента е едномесечен наем на едностайно жилище в някой от кварталите ("Младост", "Хаджи Димитър", "Люлин", "Дружба"), докато по същото време на миналата година с толкова пари можеше да се наеме гарсониера в центъра на столицата. В престижните райони на столицата наемите на малко жилище се движат от 120 до 180 долара за месец. Движението нагоре на наемните цени се отнася за всички видове отдавани помещения - било то офиси, апартаменти, къщи, ателиета, гаражи или промишлени помещения. През годината се появиха на наемния пазара много елитни къщи в близост до големите градове, чиито месечни наеми се движат от 800 до 2000 долара на месец.
Покачването на наемите и застоят в продажните цени доведе до съкращаване на срока на откупуване на един имот, което е различно за различните райони, но неоспоримо като факт.
Календар на деловите прояви през януари 1999 г. Срокове
"Без реклами кой ще издържа медиите? Добрата фея?"
Рекламата и медиите - вечният спор врагове ли са или съдружници по неволя. Работят ли една срещу друга, или работят във вреда на консуматора? Или за неговото добро? Доколко зависят една от друга и може ли да съществува едната без другата? Неотдавнашната забрана на рекламата между 19 и 22 часа по националната телевизия написа поредната глава в този спор.
А къде стои консуматорът - дали той не е третата страна на този комуникационен триъгълник? Не зависят ли и рекламата, и медиите от него? Колко силен е той? Знае ли собствената си стойност? Дали сам може да отстоява интересите си? Иска ли българският консуматор да има реклами в най-гледаното телевизионно време или не? Какви програми иска да гледа - нискостойностни, лесни за заснемане предавания или качествени програми, които да го отделят от ежедневието? Не че телевизията сама не може да произвежда качествени програми - но кой ще плаща за тях? Едно е сигурно - българският консуматор спокойно може да заеме лидерското място сред консуматорите от целия свят със своите познания за термина prime time. Малко ли чете по темата през последните няколко месеца?
Следващите цитати имат за цел да покажат, че повечето от нашите медийните проблеми днес са тревожили и други умове през годините. Дали ще ни помогнат да направим по-бързо следващата си стъпка? В правилната посока?
Нехранителните стоки заемат все по-голям дял в разходите на домакинствата
Домакинствата разходват все повече средства за нехранителни стоки. Сред стоките, към които се проявява повишен интерес, са виното, бирата, ракията, марковите питиета и цигарите. В домакинските бюджети нарастват делът на разходите за закупуване на жилища и тяхното обзавеждане, сумите за образование и свободно време, транспорт и съобщения. С повече от три четвърти скачат разходите за облекло и обувки. Покупките на валута се увеличават, сочат данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на годината.
Данните на статистиката показват известно колебание в номиналните доходи на едно лице. За септември доходът е бил 108 524 лв., което е с 29 173 лв. повече от януари. Същият този доход е само с 20 837 лв. повече в сравнение със септември миналата година, което означава, че през януари тази година домакинствата са получили доходи, по-ниски с 8336 лв. в сравнение със септември миналата година. За една година паричните доходи реално са нараснали с около 20%, ако се вземат данните само за периода септември '97 и септември '98, тъй като инфлацията за същия период е 9%.
Най-голям дял от всички разходи на домакинствата продължават да държат хранителните стоки. За последните месеци този дял незначително намалява, като най-ниското ниво е за септември - 47.4%, докато най-високото ниво е за юни - 50.4% от всички изразходвани средства. Въпреки намалението в относителния дял в абсолютни стойности разходите за храна се увеличават постепенно, като от 34 589 лв. за януари достигат 51 321 лв. за септември.
През август средно българинът е изразходвал по 106 460 лв., което е увеличение с малко повече от осем хиляди лева в сравнение с април. Като се има предвид, че август е месецът за летните почивки, поради малката разлика в разходите, излиза че тесният (в много случаи предварително разпределен) бюджет не позволява на семействата да заделят сериозни суми за почивка. Това се потвърждава и за зимните месеци. През 1997 г. картината е била по-различна - домакинствата са разходвали 26 хил. лв. повече през август спрямо юли.
След като не може да почива, българинът се отдава на любовта си към питиетата - най-много средства за питиета са заделени именно през август. Това навежда на мисълта, че от спиртните напитки най-голям е делът на бирата, за сметка на виното и ракиите, защото потреблението на бира е най-силно през летните месеци. Привърженици на виното и ракията очакват данните за декември, където са струпани празници и доста почивни дни, което ще позволи българинът да отдели повече внимание на полезните за здравето салати, съпътствани от въпросните питиета.
Твърди позиции сред разходите на домакинствата са си извоювали цигарите, сочат данните на статистиката. В потреблението им липсва някакво рязко колебание. От началото на годината до края на септември изразходваните суми заемат между 1.7 и 2.1% от всички разходи. Това донякъде се обяснява с липсата на промяна в цените им.
В последно време представители на строителните фирми се оплакват, че пазарът на жилища се стеснява. Това със сигурност не е важало за август. Тогава домакинствата са заделяли два пъти повече средства за строителство или ремонт на жилищата си в сравнение с юни. По друг начин стоят нещата за жилищното обзавеждане, въпреки това средно с един процент повече средства в сравнение с миналата година са отивали за подобряване състоянието на дома.
Въпреки надеждите на управляващите българите използват все повече електроенергия за битови нужди. Това донякъде може да се дължи на повишените цени, но със сигурност остава един дял, който се обяснява с повишеното потребление. Делът на разходите за битова енергия вече се изчислява на 5.8% от всички направени разходи на домакинствата.
Домакинствата не са започнали да купуват по-качествени парфюми въпреки нарастването на доходите им. Явно козметиката спада към онези луксозни стоки, които са слабо еластични към промените в доходите, т.е. не се влияят от незначителни промени в разполагаемите средства.
Домакинствата са фиксирали разходите си за здраве и хигиена на около 3.5% от всички суми. Средствата, заделяни за облекло и обувки, нарастват както в абсолютни, така и в относителни стойности. Въпреки това те остават на твърде ниско ниво от 8079 лв. на човек за септември и заемат дял от 7.5% от всички разходи.
Все по-мобилен и по-комуникативен става нашенецът. С охота той заделя повече и повече пари за транспорт и за телекомуникационни връзки. Относителното увеличение в рамките на общите разходи е скромно като цифра - само 2% спрямо септември миналата година, но в абсолютно измерение това се равнява на почти еднократното увеличение.
От всички разходи в извадката на националната статистика разходите за жилище, домакинско обзавеждане, здравеопазване и хигиена, свободно време и образование, транспорт и съобщения, облекло и обувки в най-голяма степен показват изменението в жизнения стандарт на българина. И шестте групи разходи нарастват както в абсолютни, така и в относителни измерения спрямо сумата на общите разходи. Така например за деветия месец на 1997 г. за тези стоки и услуги домакинствата са заделяли 23.3% от разходите си, докато за тази година този дял е 30.6%. Въпреки това изразходваните суми са почти символични. През септември едно лице е платило за тях общо 33 167 лв., сравнено с 20 445 лв. през същия месец 1997 г. Тези данни вероятно са в известна степен занижени, тъй като изследването на статистиката се основава на сравнително малък брой домакинства, които в по-голямата си част получават доходи и изразходват средства под средните за страната.
Връща ли се доверието на гражданите в банките? На този въпрос статистическите данни не дават еднозначен отговор, тъй като няма ясна тенденция за динамиката на спестяване нито по месеци, нито при сравнение с предходни години. Едва 4.1% от всички направени разходи са насочвани към банкови влогове през септември, но все пак това е два пъти повече в сравнение с началото на годината. Много по-малко пари са били заделяни за инвестиране във валута и за връщане на заеми. За юни едно лице е изразходвало пренебрежимата сума от 160 лв. за покупка на валута, или 1.307 млрд. лв. са били вложени във валута. От друга страна, това е почти 18 пъти повече в сравнение с април. За септември търсенето на валута се е равнявало на 1.078 млрд. лв. Данните показват леко покачване на доверието в лева. Трябва да са има предвид и фактът, че обикновено през есенните месеци търсенето на валута би трябвало да спадне при равни други условия, тъй като точно тогава домакинствата се нуждаят от пари в брой за посрещане на нарасналите разходи по отоплението и облеклото. Сравнено със същия разход за миналата година, търсенето на валута е нараснало повече от два пъти.
Като източници на доходи от общия приход на домакинствата относително намаляват продажбата на имущество, домашното стопанство и семейните добавки за деца. Така например доходите от домашно стопанство за 1997 г. средно са представлявали 15.73% от общите доходи, докато за тази година този показател е 13.52%. Все повече средства домакинствата получават от развитие на семеен бизнес, от отдаване на собственост под наем и аренда. От гарантираните доходи без колебание в получаваните стойности остават пенсиите и обезщетенията за безработни. Все още делът на пенсиите сред източниците на доходи е твърде висок - между 21 и 23%.
От данните на статистиката може да се направи изводът, че доходите на домакинствата нарастват както номинално, така и изчистено от инфлацията, с което нараства и покупателната способност на разполагаемите доходи в семействата. В резултат на увеличаване на доходите спада делът на хранителните стоки сред общите разходи на домакинствата и се увеличава търсенето на други стоки и услуги, в това число и попадащи в графата луксозни.
Инвестициите през 1998 г. - между ниската доходност и непредвидимия риск
"Имам малко свободни пари, но не зная в какво да ги вложа" - решението на този проблем и през настоящата година не бе лесен, особено като се има предвид по-големия избор пред инвеститорите спрямо предходните години. Инвестиционните алтернативи постепенно увеличават броя си и стават по-лесно достъпни за индивидуалния инвеститор. Те вече могат да се броят на пръстите на двете ръце: левови и валутни банкови депозити; ДЦК от целеви и аукционни емисии; корпоративни акции; облигации по ЗУНК; осигуряване за допълнителна пенсия; здравна застраховка със спестовен елемент и недвижимите имоти. През тази година финансовото министерство емитира първата емисия целеви ДЦК, предназначени само за граждани. Облигациите по ЗУНК придобиха по-голяма известност за индивидуалните инвеститори. През последните месеци бяха лицензирани животозастрахователните дружества, които предлагат здравни застраховки. Предстои лицензирането на частните пенсионни фондове, чрез които гражданите ще могат да се осигуряват и за допълнителна доброволна пенсия. Решенията за избор на инвестиция зависят от предпочитанията за степента на риск от вложението и желанието за висока възвращаемост. От получавания доход трябва да се приспаднат и таксите, плащани при инвестирането и при получаването му, както и от данъчния режим на съответните инвестиционни алтернативи.
За миналата година срочните депозити в лева бяха с най-ниска доходност. Начисляваната лихва сега им осигурява място сред инвестициите с най-висок годишен доход. Очаква се капитализираната лихва по левовите депозити да е 3.02% средно за различните по срочност влогове. Прави се допускане, че лихвата за декември ще е 0.27%, каквато е за първата седмица на месеца. В допълнение депозитите сега са по-рискови в сравнение с миналата година, тъй като отпадна 100%-овата държавна гаранция върху влоговете. От началото на май тази година сумите до 2 млн. лв. в една банка са гарантирани 95%, а над 2 млн. лв. - 80%, но ще се изплащат максимум 5 млн. лв. Реалната лихва по депозитите е 1.05% , тъй като инфлацията до края на ноември е 1.7%, докато среднопретегленият лихвен процент по депозитите е 2.75%. Така на всеки сто лева в банка до края на ноември спестителите реално са спечелили малко повече от един лев. Резултатът е за единадесетте месеца на годината, взети заедно. През отделните месеци вложителите са могли да реализират и по-висока капитализирана годишна доходност. Най-ниска бе инфлацията през юни и юли, съответно минус 1.9% и минус 1.5%, когато месечните лихви по левовите депозити бяха по 0.23% месечно. Така най-висока реална месечна лихва гражданите са реализирали през юни - 2.13% месечно. Номинално най-високи са лихвите по 0.27% през последните месеци, а най-ниски, по 0.23%, са били през периода март - юли. Банките са променяли лихвите си по депозитите, когато е имало продължителна промяна в основната лихва, като нагаждането към новата лихва е ставало с лаг във времето от няколко седмици. Лихвите не се облагат с данъци, но за сметка на това вложените суми на депозит са от обложен доход. От няколко банки потвърдиха налагащата се тенденция мениджърите да се стремят да осигурят повече услуги, които да са с високо качество, пред алтернативата да привличат клиенти чрез по-високи лихви по депозитите.
След депозитите най-голям дял от спестяванията на гражданите заемат ДЦК. От края на април финансовото министерство предлага емисии ДЦК, единствено предназначени за граждани, които са с два-три пункта по-доходоносни от книжата, предлагани на аукционите за ДЦК. Някои от първичните дилъри (Експресбанк) все още предлагат лихвоносни книжа, емитирани миналата година, които носят капитализиран годишен доход над 11%. Тези емисии се характеризират с малка степен на ликвидност, тъй като банките предпочитат да ги задържат в портфейлите си до техния падеж. Целевите ДЦК се предлагат от финансовото министерство чрез десет финансови институции - БНБ, Биохим, БРИБАНК, Българска пощенска банка, Булбанк, Експресбанк, Международна банка за търговия и развитие, ОББ, ФК "Еврофинанс" и ФК "Елана". В началото на годината инвеститорите са могли да закупят книжа от 6-месечна емисия от 7 януари на цена 96.59 лв. на 100 лв. номинал. Изплатеният доход при падежа на тази емисия се равнява на 3.53% от вложената сума, което означава 7.18% натрупана годишна лихва, при положение че за останалите шест месеца инвеститорът би реализирал същата доходност до падежа. При първата емисия за 1997 г. на едногодишни ДЦК вложителят е платил 92.15 лв. Това му осигурява 8.52% доход на падежа. За сметка на по-високия доход едногодишните книжа са по-малко ликвидни спрямо шестмесечните ДЦК. Така например през първите шест месеца от емисията гражданите не могат да ги продават обратно на финансовите институции или на държавата. Съкровищните бонове имат поне три сравнителни предимства спрямо другите инвестиционни инструменти. Теоретично те са безрискови, характеризират се с голяма ликвидност и покупко-продажбата им се извършва без съществени разходи за инвеститора. Облагането на инвестираните суми и дохода по тях е аналогично на данъчното третиране на разходите и доходите по левовите депозити.
От гледна точка на получавания доход депозитите във валута би трябвало да се разграничат поне на два вида - в германски марки и в останалите валути. Спестителите в марки реализират доход единствено под формата на начисляваната лихва по депозита, докато инвеститорите във втория тип депозити могат да разчитат и на печалба от промяна във валутните курсове. Срочните депозити в марки носят годишна лихва от около 2%. Тази лихва е по-малка от годишния доход по разплащателни сметки в долари при някои банки (Булбанк). За сметка на ниската лихва влоговете в германската валута не крият риск от реално намаляване на депозираната сума в резултат на обезценяване на марката спрямо лева. Доларовите депозити носят доход между 3.5% и 4.5%, в зависимост от срочността на депозита. От друга страна, за една година доларът се е обезценил 6.87% спрямо лева - 1776.5 лв. в края на миналата година и 1654.5 лв. за долар на 15 декември, което прави общия доход по доларовите влогове равен на загуба средно от 2.87%. Вложителите бяха реализирали загуба и за деветмесечието. За първите четири месеца на годината доларовите депозанти бяха реализирали най-голяма доходност от банковите влогове. На 30 април разполагащият с валутен влог от 1000 долара е реализирал обща печалба от 2.553 долара за периода. Въпреки номинално високата лихва от 4.3 - 4.8% годишно, вложителите в депозити в британски паунди също са на загуба от 1% поради обезценяването на британската валута спрямо лева.
Акциите, търгувани на фондовата борса, остават най-рисковите, но и най-доходоносните инвестиции. За по-голяма конкретност на сравнението ще вземем доходността на акции на две от най-популярните предприятия - "Соди" - Девня, и "Нефтохим"АД. В началото на годината покупната цена на "Соди" - Девня, е 5550 лв. Средната цена през последната седмица е 10 900 лв. Така акциите на девненското предприятия носят почти 100% доходност, без да се приспадат комисионите по търговията им. Покупната цена на акция от "Нефтохим"АД през януари е била 10 811 лв., докато през последната седмица е могло да се продаде на средна цена от 11 000 лв. Незначителният номинален доход се неутрализира от плащаните комисиони на посредниците. Като цяло индексът БФБ "София Уорбърг", който отразява изменението в цените на акциите на 30-те най-големи дружества, търгувани на борсата, отчита намаление с 34.88% в средата на декември спрямо началото на годината. В първите седмици на май индексът бе с 66.12 пункта по-висок отколкото в началото на годината. При инвестицията в акции трябва да се има предвид степента на ликвидност на акциите. В допълнение плащаните комисиони от индивидуалния инвеститор на инвестиционния посредник са по-високи от тези за покупко-продажба на ДЦК. Транзакционните разходи за 10 броя акции възлизат средно на 7900 лв., като при покупката им са били платени 2200 лв., а при продажбата им - 5700 лв. Разходите по смяната на собствеността са максимални и са изчислени при комисиона за инвестиционния посредник до 2% от общата стойност на сделката. Обикновено за пакети на обща сума над 300 хил. лв. посредниците удържат за себе си до 6 хил. лв. Капиталовата печалба/загуба не отчита изплащането на дивидент в началото на всяка година на акционерите. Допълнителна особеност при инвестициите в акции е, че за разлика от доходите от лихви по банкови депозити и по ДЦК, доходите от търговията с акции се облагат с данък.
Интерес за инвеститорите представляват и валутните облигации по Закона за уреждане на необслужваните кредити, тъй като те са по-ликвидни в сравнение с левовите ЗУНК-ове. В началото на година средната им цена е била около 70-72 долара на 100 долара номинал. Сегашните средни цени са близки до 61 долара. Това означава, че инвеститорът е загубил 10 долара, или 14.3% от вложената сума, само от спада на цените в облигациите. Друг негативен ефект върху възвращаемостта на инвестицията е оказало обезценяването на долара спрямо лева с около 6.87%. Загубата за инвеститорите за разглеждания период не може да се компенсира от лихвите по облигациите - около 8% годишно. Датите на плащане на лихвите по облигациите са на 1 юли и 1 януари, като лихвата е шестмесечният ЛИБОР (лихвеният процент на лондонския междубанков пазар) за щатски долари. През юли бе изплатен ЛИБОР от 5.71167% на годишна база. Ако приемем, че на 1 януари вложителите ще получат лихва, близка до последната, годишният доход от лихви ще е 8.14%. Особеност на ЗУНК-овете е, че от 1 януари 2000 г. в началото на всяка година от следващите двадесет ще се изплащат погасителни вноски на главницата, равни на една двадесета от номинала. Началото на погасяването за левовите облигации е 1 октомври 1999 г. Доходът по валутните облигации е под формата на лихва, промяна във валутния курс и изменение в цените. Освен това колкото по-голяма е стойността на инвестицията в ЗУНК, толкова нараства възможността да договорите по-благоприятна покупна цена от посредниците. ЗУНК-ове могат да се купуват от Биохим, БРИБАНК, Булбанк, Българска пощенска банка, Евробанк, Еврофинанс, Елана, Експресбанк, Международна банка за търговия и развитие, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, "Сосиете женерал" и Хебросбанк.
През годината в цените на имотите липсваха резки колебания, като нямаше и тенденция на изменение в някаква посока (виж стр. 71). Ето защо възможностите за печеливши спекулации бяха ограничени. От друга страна, наемите достигнаха едни от най-високите си нива през последните години, което обаче не беше стимул за увеличаване търсенето на имоти.
Един вид инвестиция на доход е и осигуряването за допълнителна пенсия в частен осигурителен фонд и сключването на здравна застраховка с елемент на спестовност. Особеното при тези инвестиции е, че при сбъдването на дадено събитие (навършване на пенсионна възраст, инвалидност, трудова злополука), започва изплащане на натрупаните суми. Въпреки невъзможността да се прогнозира крайният доход, в повечето случаи двете инвестиции осигуряват възвращаемост, която е с няколко пункта над лихвата по тримесечните левови банкови депозити.
Накратко
"Медиаклуб" е агенцията с най-много клиенти в БНТ през изминалата година - 130. Това обаче не означава, че тя е най-голямата медийна агенция. Близо двойно по-малкото клиенти на близкия до "Крес" медиашоп "Пиеро 97" са донесли близо половината от рекламните приходи на държавната телевизия. На трето място е "Имидж проджект", който е посредничил на 25 клиента да се рекламират в БНТ. Шестнадесет фирми са предпочели да подпишат директни договори с електронната медиа. По-нататък в класацията следват "Нота бене", "Чап медия", "Медиа ком", "К+К", "Символ" и "Шампионите".
Конституционният съд образува миналата седмица дело по искане на 52-ма народни представители от опозицията за новоприетия Закон за радиото и телевизията. Депутатите искат висшите магистрати да се произнесат по конституционосъобразността на близо 60 текста от медийния закон. Заседанието по допустимостта на искането е насрочено за 19 януари 1999 г. За докладчик по делото е определен съдията Иван Григоров. Конституционният съд беше сезиран да се произнесе и по текстове от предишния Закон за радиото и телевизията. Сега делото по преработения вариант на "Гордостта на Клара" е прекратено още от влизането в сила на новия закон.
Бялата книга на родния предприемач е все тъй дебела
