Чувството за обреченост нараства правопропорционално с приближаването на юбилейната среща на НАТО, която ще се проведе през април 1999 г. във Вашингтон. Напоследък стана ясно, че пълноправните членове на пакта се обединяват около позицията, че догодина не трябва да има втора вълна от поканени. Още по-застрашително звучи американската позиция, че дори не трябва да бъдат споменавани имената на държави, които в бъдеще биха могли да бъдат оферирани за пълноправно членство. Като потенциални участници във втората вълна се споменават предимно Румъния, Словения и държавите от Прибалтика. Когато става дума за България, квалификациите се ограничават до "значителния напредък, който страната ни е постигнала след падането на социалистите от власт".
Българските политици, изглежда, ясно съзнават, че на срещата във Вашингтон ще трябва да изпият чаша студена вода, затова подготвят общественото мнение за това и си поставят далеч по-скромни цели. Новата българска програма-максимум по евроатлантическа линия беше представена от президента Стоянов на сесията на Западноевропейския съюз в Париж. Там той поиска от натовските държави поне да разграничат кандидатите за членство от останалите държави в програмата "Партньорство за мир", които нямат такива амбиции. "Партньорството" е своеобразен лакмус за това доколко армията на съответната държава може да работи съвместно с военни части от други държави. В програмата обаче участват и държави от бившия Съветски съюз, както и самата Русия, които надали целят да се влеят в трансатлантическата отбранителна общност. Ако и тази инициатива на управляващите претърпи провал, евроатлантическата кауза на България ще се върне на изходната позиция от времето на служебното правителство на Софиянски.
Показателен и е фактът, че институциите си прехвърлят горещия евроатлантически картоф. След като първоначално военното и външното ведомство не можаха да се споразумеят кой да има водещата роля по присъединяването към НАТО, сега всяко от тях се опитва да изкара другото виновно. Дипломатите на Надежда Михайлова обвиняват военните, че не желаят да се реформират, армията обвинява Министерството на отбраната, че не е изяснило политическите си изисквания, хората на Георги Ананиев се оправдават, че не разполагат с необходимия финансов и времеви ресурс. И така порочният кръг се затваря.
Една от основните спънки на страната ни по пътя към НАТО се оказа невъзможността на българските институции да взимат бързи и оперативни решения, а това е основен критерий за участие в пакта. Всички решения в НАТО се взимат с консенсус и ако една-единствена държава (например България) се окаже неспособна да действа своевременно, дейността на съюза блокира. Не на последно място е и фактът, че България все още не разполага с нито една напълно комплектована военна част, която може да вземе участие в реални бойни действия под натовско командване. За оперативна съвместимост на целите въоръжени сили изобщо не може да става дума. На този етап България може само да консумира сигурност, но не и да я генерира. Освен всичко друго страната ни е неспособна да си плати за "входния билет", а западните страни нямат никакво намерение да поемат разходите вместо нея. Всъщност на Северноатлантическия пакт предстои да си изяснява твърде много въпросителни относно собственото си бъдеще, за да се нагърбва с проблемите на не особено перспективни кандидати като България.
1998: годината на междувремието
Бедна откъм събития е отиващата си година. Това е ясно доловимо при сравнение с предходната. А може би и именно поради налагащото се сравнение с наситената със събитийност 1997 г., тази ни изглежда спокойна, дори скучна.
Нямаше януарски събития. Зимата като цяло премина тихо, преливайки се в пролетта със звън на фанфари. "Войната за газа" подобно на онзи популярен виц всъщност не се оказа никаква война, а и май не беше за газа. Пошумя се малко около реформата в данъчната система, но нещата преминаха по-скоро гладко. Заекът можеше да изскочи от храста, наречен митници, но и тук всичко бе овладяно супер навреме и нещата супер затихнаха. Колкото до загатванията за корупция - там се създадоха комисии и комитети. И най-вероятно проблемът с корупцията ще бъде решен на добрия стар принцип "Няма комисия - има проблем. Има комисия - няма проблеми".
Ето така годината замалко щеше да си отиде тихо и мирно, без да я усетим дори, че е била тук. До момента, в който приятно ни сюрпризираха със съобщението, че основната част от реформите у нас ще приключат до средата на следващата година, което драстично промени облика на 1998 г. в собствените ни очи.
Оказва се всъщност, че тя не е била онзи период на безвремие, за който я мислехме, а по-скоро нещо като период на междувремие - междувремие, затворено между бурната събитийност на 1997 г. и предстоящата монументалност на 1999 г. А че 1999 би трябвало да е монументална - спор няма. Има ли българин, който не би се съгласил, че ако последното десетилетие от българската история трябва да бъде наименувано, то най-подходящото име за него е Десетилетието на Реформата? В такъв случай ще се намери ли българин, който, след като за десет години не можа да види самата реформа, понастоящем да не тръпне в очакване пред перспективата да види поне как ще изглежда краят й?
Ето защо, правейки равносметка на изминалата година, сме длъжни да отправяме по един поглед към бъдещето, към онова, което предстои да се случи. Така редом с равносметката на 1998 г. задължително застават очакванията към следващата година. А те могат да имат само една формулировка - що е край на реформите и как си го представя обикновеният българин.
Ако останем на ниво имена на политици и техните рейтинги, бихме заключили, че за една година нищо ново не се е случило. По-различно е усещането, когато обърнем внимание към оценките за дейността на самото правителство. Политиката на кабинета е сведена до няколко главни приоритета, формулирани като основни от самия него. Между тях (както може да се види на таблицата) със закъснение попадат задачи като борбата с корупцията и повишаване доходите на населението. За първата се заговори отскоро. Що се отнася до доходите, през 1997 г. приоритетът бе не прираст, а стабилизиране чрез удържане на инфлацията.
Възможни са няколко сравнения. Ако най-напред сравним спрямо миналата година, лесно установяваме, че правителството търпи засилване на критиките по четири от общо петте показателя. Нарастване на положителните оценки се наблюдава единствено по отношение на борбата с престъпността.
Ако на второ място сравним помежду им самите показатели за настоящата година, можем да ги разделим в три групи - първа, с доминираща оценка за успешна дейност; втора, с изравнени оценки "успешно - неуспешно"; и трета, с доминиращи негативни оценки. Разделяйки ги по този начин, констатираме, че към успешните направления българинът все още причислява само онези, които са свързани с представянето на страната в чужбина. Тук ще уточня, че когато казвам все още, нямам предвид евентуална възможност към тези две позитивни оценки в бъдеще да се приобщят положителни оценки и по някой от останалите показатели. Ако се осланяме на данните, по-скоро е възможна обратната тенденция - тези две и особено "приобщаването към европейските структури" в обозримо бъдеще да попаднат в списъка с пасивите на настоящия кабинет в съзнанието на хората. Преди известно време самият премиер изрази опасение, че липсата на ясни знаци страната ни да бъде приобщена към европейските структури в доловими срокове вероятно ще доведе до колебание у българина. Може да се каже, че опасенията са били уместни.
Най-драстичен през настоящата година обаче е отбелязаният спад по отношение спечелване доверието на хората. Числата тук постепенно се доближават до нивата на двата нови и същевременно най-негативни показателя - борба с корупцията и повишаване доходите на населението. Относно доходите - толкова негативни резултати са естествен завършек на насажданото и до момента у българина очакване, че именно държавата е онази, която в крайна сметка разрешава всички негови проблеми.
Що се отнася до корупцията, бих използвал аргумент от премиерски ранг - с хипотези за наличието на борба с корупцията не си заслужава да се занимава човек. За 81% от българите факти, че такава борба се води, понастоящем няма. Факти, нужни са факти. Всичко останало са просто суперревизии.
Разбираемо е недоверието, с което (не само) журналистите посрещат съобщението за предстоящото приключване на основната част от реформите. Да заявиш на българина, че реформата ще приключи в един момент, би имало ефект, равносилен на онзи, който би произвело върху него твърдението, че самата история на съвременна България ще трябва да завърши в един определен момент. Ето защо 88 на сто от българите си позволяват да подложат на съмнение такава хипотеза. Наблюдава се ясна тенденция - колкото по-грамотен е интервюираният, толкова по-рядко вярва в тази възможност. Така в групата на хората с висше образование 94% са на мнение, че реформите не са пред приключване.
От друга страна, ако погледнем очакванията на българина към края на реформата, най-вероятно на Коледа бихме си пожелали тя да не приключва през 1999 г. (а ако е възможно да не приключва и през по следващата, и по следващата година). Драстична е разликата между позитивни и негативни очаквания. На първо място стоят пасивите - повече безработица, влошен жизнен стандарт, повишаване доходите само на ограничен брой хора. Няколко пъти по-ниски са позитивните очаквания - повишен доход за повечето хора, по-достъпно образование и здравеопазване, възможност за разходи извън необходимото за просъществуване.
Налице са следователно две сериозни разминавания между мненията на правителството и обикновения българин. Първото разминаване - че основната част от реформите могат да бъдат извършени в близко бъдеще. И второто - че с извършването им ще се сложи край на най-тежкия за редовия гражданин период на промяната. Що се отнася до хората, в съзнанието на повечето от тях най-трудният период от живота им ще започне именно с края на реформите.
Чии очаквания ще се оправдаят ще покаже следващата година. Засега сме все още в периода на междувремието.
Правосъдният водевил завършва без хепиенд
Последните залпове от войната между управляващото мнозинство и съдебната система вече заглъхват. За жалост обаче конфликтът няма да приключи с примирие между враждуващите страни, а с безусловна капитулация на една от тях. Губещата страна са прокурорите и следователите, които бяха набедени едва ли не за всичките неволи в правораздаването. Близо двугодишната офанзива на СДС ще затихне окончателно в края на февруари, когато ще бъде отстранен и последният правосъден дразнител за синята партия - опърничавият главен прокурор с македонска кръв. За една година правистите на "Раковски" 134 успяха по законодателен път не само да променят в своя ползва баланса на силите в съдебната система, но и да направят решителен пробив в смятания за почти непревземаем бастион на Иван Татарчев.
С това обаче започва по-неприятната част от конфликта - партизанската война на онези магистрати, които с носталгия ще си спомнят за доброто старо време и все още са лоялни към идеите на Татарчев и Рашков, че правосъдието функционира добре и в сегашния си вид. За жалост ответната реакция на мнозинството лесно може да се превърне в лов на вещици, който ще политизира реформата в правосъдната система и ще я върне на фазата от 1992 г. по времето на Филип Димитров, когато настоящият шеф на правната комисия в парламента Светослав Лучников беше правосъден министър. Тогава не един и двама съдии, прокурори и следователи бяха принудени да кажат сбогом на магистратската тога заради левите си убеждения. При такова развитие на ситуацията ще задействат първосигнални механизми от типа "целта оправдава средствата" и "който не е с нас, е против нас". Това определено няма да бъде средата, която ще обедини институциите в общ фронт срещу организираната престъпност.
Тазгодишната активност на управляващите в сферата на правораздаването може да се определи като продължение на миналогодишната "анти-Татарчев" кампания на вътрешния министър, но с други средства. Ръководството на СДС успя да охлади несекващото желание на Богомил Бонев публично да игнорира главния прокурор. Спорадичните скандали на МВР-шефа и магистратите като "заговора" за сваляне на правителството в Боровец, мистерията с неподписаните призовки на МВР, доклада за полицейското насилие и психопортрета на Татарчев бяха туширани по най-бързия възможен начин.
За сметка на това стратезите от "Раковски" 134 без излишен дебат прекроиха съдебния закон, така че да изтръгнат зъбите на прокурори и следователи, да подменят Висшия съдебен съвет със свой, да създадат механизъм за елиминиране на неудобните магистрати и в крайна сметка да назначат удобен главен прокурор. Последователите на синята кауза осъществиха тези свои цели с ясното съзнание, че голяма част от тях са противоконституционни и трудно могат да се обяснят със заклинанието "реформа в правораздаването". Това, че те противоречат на основния закон, обаче не значи кой знае колко много за управляващите. Според източници от СДС мнозинството разполага с достатъчно солиден гръб в Конституционния съд, който може и да направи някакви козметични поправки в съдоустройствения закон, но ще съхрани поне основните постулати на сините. Управляващите разчитат твърдо на съдии като Иван Григоров, който е готвен за мястото на Татарчев, Неделчо Беронов, който е бивш син депутат, или Георги Марков, който е лоялен към сините, въпреки че преди време подхвърлиха досието му на в. "Демокрация".
Най-скандалната поправка в Закона за съдебната власт е подмяната на Висшия съдебен съвет. Това е органът, който "коли и беси" в системата на правораздаването - управлява парите на магистратурата, повишава, понижава и наказва, може да оставя без имунитет хората на Темида и да ги праща на съд. Преди около 2 години БСП извади късмет, защото предишният съвет приключи мандата си в последните дни на Виденовото управление. Въпреки шумните протести на сините, "Позитано" 20 назначи само свои кандидатури на 11-те места от парламентарната квота. Сега СДС действа още по-безкомпромисно и от червените хардлайнери, които тогава стискаха властта. Сините юридически спецове предсрочно освободиха 25-те съдебни кадровици и дори не отпуснаха места на своите коалиционни партньори от Народен съюз. "Висшият съдебен съвет не е БДЖ, за да раздаваме запазени места", обяви синият юрист Емануил Йорданов от трибуната на парламента, когато БСП поиска да й бъде отпусната квота във върховния орган на правораздаването. Това обаче не попречи на СДС да назначи за правосъдни кадровици магистрати с ясно изразени десни убеждения като Лидия Иванова (вдовица на починалия син депутат Илко Ескенази), Йорданка Хаджиенева (съпруга на бившия вътрешен министър Христо Данов) или Илиана Ризова (говорителка на ЦИК от СДС-квотата).
Смяната на ВСС недвусмислено противоречи на член 130 от конституцията, според който членовете му имат 5-годишен мандат. Аргументите за освобождаването на магистратите не звучат особено убедително. Според сините съветът се разпуска заради създаването на апелативните съдилища и заради промяната на следователската и съдебната квота. Броят на съдиите във ВСС беше увеличен от 5 на 6, а на следователите - намален от 3-ма на 2-ма. Още по-подозрителен е и фактът, че СДС кри смяната на съвета до последния момент и я анонсира публично едва при второто четене на законопроекта в правната комисия на парламента. Дебат по въпроса така и не се състоя, а президентът Стоянов не посмя да атакува пред Конституционния съд този явно политически ход, който няма нищо общо с преструктурирането на правосъдната система. Така обществото почти не успя да разбере, че в случая става дума за конюнктурна подмяна на водещите фигури в правораздаването, а не за някакви принципни промени в системата и подобряване качеството на правораздаването.
Хората на Иван Костов използват противоречивата практика на Конституционния съд по въпроса със смяната на ВСС. Съществуват две почти противоречащи си конституционни дела. Първото от тях е от 1992 г. при промяната на Закона за Висшия съдебен съвет. Тогава 25-те съдебни кадровици бяха освободени с аргумента, че в разрез с конституцията е бил забранен изборът на адвокати. Две години по-късно, през 1994 г., неофициалната коалиция между БСП и ДПС въведе ограничението всеки член на ВСС да има 5-години специализиран стаж като съдия, прокурор или следовател. На това основание те се опитаха да подменят парламентарната квота в съвета. Този път Конституционният съд действа по точно обратния начин и прие, че членовете трябва да изкарат 5-годишния си мандат докрай и новите условия да влязат в сила едва след това. Ако в предстоящото трето дело магистратите приемат разпускането на ВСС за конституционосъобразно, това ще позволи на следващото политическо мнозинство да действа по аналогичен начин и за пореден път да докаже, че нито една управляваща партия или коалиция не иска деполитизирана съдебна власт. След като преждевременната подмяна на съдебните съвети се превърна в практика, вече трудно може да се говори за независимо правораздаване и баланс на позициите и защита на обществения интерес.
Сегашната власт в съдебната система ще се крепи на крехката коалиция между съдиите и синьото мнозинство. Съдиите се опитват да си възвърнат върховенството в съдебния процес, което до момента не притежаваха заради наследените от предишната власт раздути правомощия на прокурор и следователи. СДС пък се опитва да се избави от последователите на Иван Татарчев и Бойко Рашков, които не успяха да се сработят с управляващото мнозинство. Синята партия изглежда не желае да промени нещо съществено в системата на правораздаването. Ако юристите на Костов действително искаха да направят прокурорите и следователите независими, те щяха да разрушат йерархичността в двете ведомства. Това обаче за пореден път не стана. Всички обвинители си остават под методическото ръководство на главния прокурор, следователите - също, а техните помощници преминават към МВР. Зад това прозира желанието на управляващите да използват за свои цели предварителното разследване, като го разпределят между вътрешното министерство и своя лоялен обвинител номер едно.
Единствената принципна поправка в Закона за съдебната власт беше премахването на възможността за изземане на дела от по-висшестоящите прокурори по йерархичната стълбица на обвинението. И сините юристи, и правосъдният министър Васил Гоцев обаче признаха, че тази разпоредба не може да действа, докато не бъде ремонтиран и Наказателно-процесуалният кодекс, който се явява специализиран закон по въпроса и има по-голяма сила. Приемането на новия НПК е предвидено най-рано за началото на пролетта. Така че на този етап нормата си остава куха и безполезна.
Притеснителен е и фактът, че Законът за съдебната власт беше ремонтиран и в частта му, която касае правомощията на правосъдния министър. Според поправките той ще може да прави пред ВСС предложения за повишение, понижение и наказание на магистрати. По принцип в това нямаше да има нищо нередно, ако не беше конюнктурната подмяна на съдебния съвет. В настоящия контекст промяната няма да доведе до по-голяма прозрачност в действията на магистратите, а просто ще замени червения натиск над съдебната власт със син.
Най-парлив си остава въпросът докога интересите на "Раковски" 134 и на съдийската гилдия ще съвпадат. Хората на Темида не обичат да им се диктува какво да правят, а синята партия неведнъж е демонстрирала, че приема субординацията като единствената и най-добра форма на съвместна работа с партньорите си. Освен това е доста съмнително дали в скоро време управляващите ще успеят да намалят престъпността до обществено поносими размери. И ако това не стане, те ще имат нужда от нова черна овца, която да поеме пасивите. Досега това бяха следствието и прокуратурата. След като те бяха поставени на мястото им обаче, ще остане само един отдушник на общественото недоволство - съдът. И тогава любовта между политици и магистрати може да се окаже твърде преходна.
Пламен Минев, началник на ГУ "Митници":
Частни фирми по митниците ще ни отдалечат от ЕС
Като неразделна част от Маракешкото споразумение за създаването на Световната търговска организация (СТО) едно от многостранните споразумения по търговията със стоки е споразумението за предекспедиционната проверка. Видно от преамбюла му, това споразумение отчита нуждите на развиващите се страни да прибягват към предекспедиционната проверка на вида, качеството, количество и цената на внасяните стоки.
В изпълнение на националната стратегия за подготовка на България за членство в ЕС митническото законодателство, което ще влезе в сила от 1.01.1999г., е базирано на Митническия кодекс и правилника за прилагането на този кодекс на ЕС. Според информацията, която беше набрана при подготовката на текстовете на Закона за митниците и правилника за прилагането му, в страните - членки на ЕС, видът, количеството, качеството и цената на внасяните стоки се проверяват от митническите органи, а не от други организации. Частните фирми като швейцарската SGS и френската BUREAU VERITAS осъществяват такава дейност в развиващи се страни.
При предстоящия преглед на митническото ни законодателство от Европейската комисия в Брюксел няма да бъде отчетено позитивно присъствието на такива частни фирми в България. Във връзка със стратегическата цел за членство в ЕС българската митническа администрация трябва да бъде готова да поеме отговорността за защита на своята част от външната граница на ЕС като отговорността по прилагане на обща търговска политика. Ако се възложи тази първостепенна митническа функция на чужда фирма, това би бил недвусмислен акт, доказващ невъзможността на митническата администрация да се справи с такава отговорност. А това би поставило под въпрос бъдещото членство на България. Видно от данните за разкриване и наказване по митническите и валутните нарушения и за приходите в държавния бюджет, осигурявани от митническата администрация, тя се справя все по-успешно с контрабандата.
На митниците:
Tърговски интерес срещу корупцията
По официални данни на родната статистика вносът от Турция за първото полугодие на 1998г. е на стойност 52.420 млн. долара. Официалната статистическа институция на Турция пък отчита, че за същия период от време за България са изнесени стоки за 84.806 млн. долара. Познайте в чия черна дупка отива разликата от 32.404 млн. долара.
Контрабандният внос е обществена тайна. Похватите на вносителите, които заобикалят митническите разпоредби, също са предмет на публично о(б)съждане. За да сложат ред на границата, а оттам и в хазната си, някои държави използват т.нар. системи за контрол на вноса. Услугата се предлага от различни компании - швейцарската SGS, френската Bureau Veritas Quality International, английската INTERTEK. Две от тях - SGS, Bureau Veritas, отправиха конкретни оферти до българското правителство.
Основното правило при специализираните услуги за контрол на вноса е проверката на стоките да се извършва на територията на страната доставчик, т.е. преди товаренето. Проверката е буквална, стока по стока. Представители на фирмата, която извършва услугата, присъстват по време на товаренето. По договореност между контрагентите фирмите могат да следят и за други показатели - дали внасяните стоки отговарят на нормативните изисквания за опазване на здравето и околната среда, за произход, за етикетиране и др. Конкретният механизъм изисква най-напред правителството да реши дали ще въвежда тази система или не. Ако становището е положително, правителството определя също кои сделки за внос и от кои държави ще бъдат предмет на контрол.
Ако системата бъде приложена, българският вносител получава специално разработен формуляр, който се попълва за всяка доставка, подлежаща на контрол. Вносителят попълва формуляра и го изпраща в българския координационен офис на контролиращата организация. Този офис е център за връзка с вносителите, държавните органи и конкретните проверяващи в страната, откъдето идва стоката. Експертите в координационния офис проверяват пълнотата и точността на данните и потвърждават поръчката на вносителя. Уведомяват органите, които ще извършват физическия контрол на изделията, и изпращат данни по електронен път до българските митнически власти за предстоящата доставка. В страната, откъдето пристига стоката, инспектори извършват реална идентификация на изделията. Те проверяват какво се товари (компютри или компоти) и в какво количество (един сак или един ТИР). Контролират дали договорената цена съответства на експортните цени или на цените на световните пазари. Проверяват дали класификацията на стоките съответства с митническата тарифа и дали сделката отговаря на режима за внос в България.
Ако всички изисквания са спазени, инспекторите издават специален документ - REPORT OF FINDINGS (ROF) - доклад за контрола. Той се предава по електронен път до координационния офис в България. Оттам уведомяват вносителя за резултата. Проверяващите маркират с етикет за съответствие търговската фактура. С това се удостоверява, че документът е оригинален. ROF и фактурата задължително се представят от вносителя пред митническите власти. Митницата проверява пълнотата на документацията и съответствието между нея и стоката. Право на митничарите е да извършат допълнителни проверки за непломбирани доставки. Дължимите мита, данъци и такси се начисляват въз основа на данните от ROF.
Контролиращата фирма периодично подготвя доклади за статистически и сравнителни цели и ги изпраща до съответните официални институции. Приходите на фирмата се определят като процент от стойността на вноса. Размерът се уточнява в договора с правителството.
Поредното спасяване на стоманодобива ще ни струва 74 млрд. лева
Кризата в големите ни предприятия напоследък отваря добра възможност пред държавните чиновници да дадат воля на въображението си и да приложат на практика знанията си по финансов мениджмънт. Колкото повече е затънало едно предприятие, толкова по-сложни схеми се предлагат за неговото спасяване. А щом стане дума за цял отрасъл, като стоманодобива например, тогава откъм мозъчния тръст на правителството започват да се спрягат суми с по девет-десет нули. Лошото във всичко това е, че се налага да плати държавата, тоест данъкоплатците.
През седмицата от Министерството на промишлеността изтече информацията, че бюджетът ще отпусне 74 милиарда и 800 милиона лева на изпадналите във финансов колапс стоманодобивни дружества "Кремиковци" и "Стомана" - Перник. Предложението вече е внесено в Министерския съвет и се очаква да бъде одобрено от министрите идния понеделник. Възможно е обаче въпросът да бъде оставен за първите дни на новата година, тъй като все още се чака офертата на турската компания "Ердемир" за 71% от акциите на "Кремиковци", уточни пред "Капитал" служител от промишленото министерство, пожелал анонимност.
Предвижда се да бъдат създадени две нови дружества - "Кремиковци стийл" АД и "Стомана 2000" АД, в които съакционери ще бъдат държавата и сегашните стоманодобивни фирми. "Кремиковци" и "Стомана" ще участват в попълването на капитала на двете дъщерни дружества с апорт на активи (поточните линии от чистия стоманодобив). Държавата ще се включи с парични вноски. За учредяването на "Кремиковци стийл" АД са предвидени 57.8 млрд. лева, а за "Стомана 2000" - 17 млрд. лева.
Повече от половин година вече двете ни стоманодобивни предприятия работят на празни обороти, тъй като за металите им няма пазари. От едната страна е свитото вътрешно потребление заради кризата в машиностроенето и все още малкия обем на извършваното капитално строителство у нас. От другата е сривът на международните пазари, породен от кризата в Азия, който свали с повече от една трета цените на стоманата.
В момента и "Кремиковци", и "Стомана" трупат нови дългове към бюджет и доставчици, въпреки че са в списъка за финансова изолация и по закон би трябвало отдавна да са затворени. За да се избегне това, от няколко месеца екип на промишленото ведомство разработва стратегии за стабилизиране на предприятията. В същото време се работи усилено и по приватизацията им. Засега без особен успех, тъй като катастрофалното състояние на "Кремиковци" и "Стомана" позволява на единствените потенциални купувачи (съответно "Ердемир" и швейцарската "Дюферко") да протакат и да притискат държавата с неизпълними условия, като например за опрощаване на старите задължения, помощ при сключване на споразумения с кредиторите, осигуряване на средства за бъдещите съкращения, поемане на старите екологични щети и др. Поради неизяснените все още отношения на правителството с Европейската комисия при поемане на такива ангажименти от страна на държавата ще бъде нарушено европейското споразумение за асоцииране. Това може да ни донесе санкции от страна на Брюксел.
Предложението на промишленото министерство предвижда министърът на финансите да отпусне за попълването на държавните дялове в новите дружества 25 млрд. лева от бюджета за 1998 г. и 49.8 млрд. лева от бюджета за 1999 г. Така, ако схемата бъде одобрена от кабинета, в началото на следващата година ще си имаме не две, а четири стоманодобивни фирми. Оттук изниква и въпросът защо е нужно всичко това, след като прогнозите на специалистите сочат, че ниските цени на металите ще се запазят поне още една година. Отговорът е прост - по този начин новосъздадените дружества ще бъдат освободени от всичко, което сега им пречи. Така например в "лошото" "Кремиковци" се предвижда да останат съпътстващите дейности, старите дългове и излишният персонал. Очакванията са, че след преструктурирането новата фирма ще има повече шансове за оцеляване в условията на пазарна криза.
Другият въпрос - защо се налага да бъдат прилагани толкова сложни начини за наливане на държавни пари в губещи предприятия, също си има обяснение. В случая дори ограниченията на валутния борд остават на заден план. Истинската причина е стремежът да бъдат избегнати забраните на Брюксел за субсидиране на стоманодобива. Чрез създаването на нови смесени дружества тези забрани формално не се нарушават. Фактически обаче става дума точно за субсидии.
Според източник от промишленото министерство отпускането на бюджетните пари е единственият шанс новите дружества в "Кремиковци" и "Стомана" да си осигурят суровини за зимата. С осигурените оборотни средства и при облекчена структура предприятията би трябвало да издържат още шест-седем месеца или дори цяла година. Дотогава те щели да бъдат продадени на чуждестранни инвеститори, тъй като с премахването на сегашните пасиви и с редуцирането на персонала те ще са по-атрактивни. В същото време държавата ще трябва да вземе всички необходими мерки - оздравителни и ликвидационни, по закриването на губещи дейности или приватизация на жизнеспособни обособени части.
"В стоманодобива е нормално да се планира загуба за дълго време напред. При сегашната конюнктура дори и гиганти като "Круп" работят на загуба", коментира член на надзорния съвет на "Кремиковци". Според него затварянето на комбината в момента ще струва много по-скъпо на държавата. "Кремиковци" е едно от малкото предприятия в България, които са на непрекъснат производствен цикъл. Само двете коксови батерии в коксо-химическия завод струват около 400 млн. долара. Ако заводът спре за повече от 24 часа, те се напукват и се разрушават. Загасването на доменните пещи също ще струва 20-30 млн. долара. С тези аргументи през последните месеци шефовете на комбината мотивират исканията за държавна субсидия. Това, което се премълчава в случая, е политическият риск от затварянето на предприятие като "Кремиковци", в което сега работят повече от 16 000 души. Изхвърлянето на толкова много хора на улицата със сигурност ще доведе до социален взрив, който може сериозно да дестабилизира властта.
Според източник от промишленото министерство странични ефекти от ликвидирането на стоманодобива у нас ще бъдат увеличаването на дисбаланса в търговията ни с Русия и Украйна, оскъпяването на инфраструктурните проекти, които предстои да се изпълняват, както и намалената конкурентоспособност на останалите ни промишлени отрасли.
Очевидно проблемът със затварянето на "Кремиковци" и "Стомана" е по-сложен, отколкото при което и да е друго губещо предприятие. Няма обаче никаква икономическа логика да се наливат пари в закъсали гиганти, без да са налице гаранции, че след това ще бъдат приватизирани и няма да се налага отново да се разчита на помощ от бюджета. Вероятно по-лошото в случая е, че с решението да се субсидира стоманодобивът се създава опасен прецедент, който със сигурност ще изостри апетитите и на други сини лобита в полза на едно или друго предприятие. А при бавния ход на приватизацията и отлагането на мерките по преструктурирането на реалния сектор може да се очаква броят на агонизиращите държавни фирми да става все по-голям.
СДС пере най-добре*
СДС няма стратегически рекламен център, макар още в зората на своето управление да обеща, че ще рекламира политиката си у нас, а България - пред света. Въпреки липсата му обаче управляващите успешно прилагат основното рекламно правило: и политикът е търговска марка за продан. Дали е случайно, или вносни имиджмейкъри са нашепвали на синята централа, но именно тя положи началото на българската политическа алея на звездите.
Орсън Уелс е казал, че хората винаги са по-интересни от идеите. На този принцип СДС остави идеологията за вътрешнопартийните заседания, а на публиката предложи своите нови и атрактивни герои. Те предизвикват интерес дори само с това, че са непознати на широката публика и изглеждаха неизкушени от политиката. Което съвсем не означава, че свежото попълнение в партийния Холивуд се е родило случайно и от нищото.
СДС хареса новите си герои по барикадите, в дискотеките, на студентските сбирки или по ниските етажи на администрацията. Изборът им бе случаен, а тестването стана на предварителните избори в партията за 38-ото Народно събрание. Така анонимни симпатизанти и членове на СДС изместиха в представителните листи изтърканите партийни фанатици. Костов дори прескочи цяло поколение и даде път на родените след средата на 60-те години. Лидерът ги пусна директно в голямата политика, в замяна те демонстрират най-отбраните партийни добродетели - вярност, търпеливост и упорство.
Макар да оглави площадната януарска революция, Костов никога не е одобрявал революционерите. Затова подмени набързо и героите от щабовете на въстанието. Простота - това бе общото качество на новите лица, които станаха разбираемите идоли на новата политическа религия. Те са близки на електората, защото са част от него. А и процедурата изглежда абсолютно демократична - всеки може да участва във властта. Дори е качество, ако нямаш политическа биография и опит. Ръководството ги пусна веднага в светлината на прожекторите, а те - благодарни и послушни, тръгнаха да оправдават доверието. Въодушевено се заеха да променят законите и държавата и повярваха в ролята си на спасители на нацията. Стига им това, че макар и случайно избрани, станаха пратеници на властта в родните си места и избирателни райони. Партийната лоялност за тях не е мръсна дума, а е въпрос на чест. Ако го забравят, лидерът им напомня кой все пак раздава ролите в тази игра.
"Политиката е групово състояние, тя е за големите отбори. Могат да ти кажат, че си резерва, можеш да влезеш за пет минути. Ако ти кажат, играеш целия мач. Просто правиш това, което е твоята задача. Най-добре е да извървиш целия път - от юноша, през младежите, за да стигнеш до представителната гарнитура. Но ние нямахме много време за това. " Така Иван Костов обясни как и защо селекционира новия си национален отбор. Най-вече младите трябваше да разберат, че ще влязат в играта само ако треньорът реши. Докато чакат своя звезден час или партийна поръчка, те загряват непрекъснато. Защото пак лидерът казва: "Политиката е конкуренция, тя е борба за доверието. В нея винаги има неплатени играчи, тя е обществен дълг и отговорност. Позиции се печелят непрекъснато."
Новите в СДС никога не се съмняват в правотата на лидерите си, не се стремят да водят кервана, но никога не изостават от него. Без черни петна в кратките си биографии, те си позволяват най-въздействащото рекламно поведение - искреността. Признават слабостите си, не прикриват личния си живот. Важното е никога да не остават незабелязани от медиите. Така, работейки за себе си, те работят за партията. Десетина от младите депутати на СДС направиха точно това - качили се на сцената заедно с общия хор, успяха да получат и главни роли. Покрай славата заработиха доверие и за нови постове, и за повече партийно влияние. Направиха просто - влязоха в полезрението на водача, без да го дразнят с амбиции за повече власт. А това е първото условие, за да останат в СДС и да продължат да растат в йерархията.
Вторият тест на анонимната маса бе парламентът. Само десетина от новите депутати на СДС го издържаха. В първите дни най-сниманият и разпитван от журналисти бе най-младият народен представител Васил Клявков. Пресцентърът на СДС прилежно го показваше на всички медии като доказателство за новата политика на управляващите - "шанс да участва във властта има всеки". Но макар поставен в добра хранителна среда, Клявков не започна да расте. Шумът около него стихна рязко и завинаги. Несполучливият му опит се превърна в урок за колегите му. Затова те тръгнаха сами да си търсят трамплин. Здравко Зафиров влезе в полезрението на журналистите след акробатично упражнение. Бившият общински работник от Пловдив се простря в тежък шпагат на дансинга в Боровец. Така той стана новина номер едно от втория семинар на управляващите, като изпревари дори информациите за бъдеща борба с корупцията. После, с типичната за звездите искреност, разказа на журналистите, че така го избрали за депутат - видели го как хубаво танцува. Влязъл веднъж в медийната машина, депутатът си позволи дори да се скара с министър Бонев заради вида на новите български паспорти. Няколко месеца по-късно Зафиров скочи рязко и в йерархията - стана зам.-министър на отбраната.
С вечната си усмивка сам се вреди сред първите варненецът Велислав Величков. Двайсет и осем годишният студент по право, известен в Пловдив като "детето на демокрацията", тръгна от ди джей в дискотека, а вече е третата ярка юридическа звезда на парламентарното мнозинство. "Младият Величков", както го наричат в регионалния СДС, без притеснение критикува дори преподавателя си по право и политически опонент Любен Корнезов. Всеки ден присъства в залата, изказва се по всички "горещи юридически" теми, периодично е герой на телевизионни предавания. Не крие мекия си варненски говор, така остава един от изявените във властта, но и представител на тези, които са го избрали.
Други двама се наредиха заедно на стартовата линия на славата. Иван Димов и Димитър Абаджиев станаха синоним на съдебната реформа. Ликвидаторите на Главна прокуратура и Националната следствена служба само с един проект влязоха в тежката артилерия на нормотворците. "Юридическият ястреб" Димов се подсигури с още един проект - този за публичния регистър. И двамата охотно разказаха пред медиите пикантерии от миналото си - единият бивш музикант, другият пък печелел по-малко от жена си. И станаха близки на публиката. А и на командира. Сега Абаджиев постепенно измества старата пушка Асен Агов от върха на външнополитическото ядро на СДС. Ротарианецът Димов пък усети, че леко засенчва шефката си Екатерина Михайлова и разумно се оттегли. Не прави заявки за постове и винаги отрича - независимо дали вестниците го номинират за главен прокурор или за съдия в Страсбург. Отсега обаче е заложил нов медиен интерес към персоната си. Някъде отлежава, но може и да стигне до пленарната зала негов законопроект, който предвижда сексуалния тормоз на служебното място да влезе в Наказателния кодекс.
Да се хареса на началството, а не на медиите, реши за себе си Илия Петров. Секретарят на национална координация в СДС рядко се появява в парламента, но винаги е в основата на политическите решения. Без много шум той зае мястото на Симон Спасов, който по документи е негов шеф. Спасов си отиде след грешен ход срещу журналистите. На същия семинар, на който изгря звездата на Здравко Зафиров, Симон Спасов изгони репортерите от ресторанта на управляващите. Месец по-късно се появиха публикации, че координаторът на СДС си е купил дипломата за висше образование. После медиите го забравиха, забрави го и Костов. Без да го сваля от поста, Илия Петров пое функциите му. Депутатът философ е работлив като пчеличка - обикаля регионите и структурите и никога не изключва мобифона си. Натрупа актив покрай организацията на националната конференция и смята за свой плюс това, че е извървял всички стъпала на партийната йерархия. Затова не се държи като човек, който дължи на някого поста си в централата на "Раковски" 134. Точно на него лидерът лично възложи да се занимава с попълненията на СДС с професионалисти и да възроди идеята за "банка кадри", която Симон преди него така и не задвижи.
От същата порода е и Найден Зеленогорски. Човек с такова име трудно може да убегне от журналистическото око. Всички го очакваха с интерес още преди да се събере 38-ят парламент, както и колегата му Орфей Дуевски. Но името очевидно не стига, защото към славата се устреми само Зеленогорски. Работил къртовски за кампанията на СДС и на зам.-председателя на НИС Йордан Соколов, година по-късно младият депутат от Плевен бе номиниран за шеф на финансовата полиция.
За изгряващите звезди на СДС най-нездравословни се оказаха самостоятелните и несъгласувани с ръководството солови акции. Въпреки демонстрацията на ярки индивидуални качества "юридическата плеяда" на СДС всъщност изпълнява предварително начертана, обмислена и гласувана партийна линия. Като еднодневки изгоряха други депутати, които си повярваха, че могат да светят със собствена, а не с партийна светлина. "Убиецът на Костов" Панайот Ляков си спечели това прозвище, след като предупреди лидера си чрез вестниците, че близки до Мултигруп му готвят покушение. След този случай бившият журналист от "Орбита" слезе от новините. Сега кротко натиска стола си в парламента и не мечтае дори за мястото на главен редактор в партийния орган "Демокрация", към което имаше нескрити аспирации.
В депутат за един ден се превърна и митничарят Георги Шишков. Той единствен предизвика и персонална критика от Иван Костов. По повод на медийните му гастроли на лидера се наложи да предупреди екипа си да се движи в пакет. Който се откъсне много напред, губи връзка с отбора и става уязвим, предупреди недвусмислено премиерът. Предупреждението се прицели във всички играчи - да си знаят, че жълтата фланелка в това състезание се носи само от един човек - лидера. Останалите могат да получават само поддържащи роли.
Съвсем в друга опера играе единакът Панчо Панайотов. Той е антигероят, на чийто фон блестят звездите.
Както и да наричаме новите лица на СДС - шарено индивидуални, но създадени по единна схема, очевидно е едно: политическият маркетинг на СДС даде резултати. Търговската марка "депутат от СДС" се продава най-добре на медийния пазар. Неоценима помощ даде и опозицията - вкара в парламента старата гвардия и почти нито едно ново лице, което да е конкуренция на сините звезди. Но също както в рекламата на праховете за пране, и в политиката няма вечни стоки. А материалът и в мнозинството май е на изчерпване.
Разчитам на мислещото мнозинство
Президентът Петър Стоянов пред в."Капитал"
- Внушенията за единственост винаги изглеждат малко претенциозно. На всичко отгоре това не е и съвсем вярно. Съгласно конституцията България е република с парламентарно управление. Българският парламент се състои от 240 народни представители, всеки един от тях е политик и се избира пряко от народа - наистина в пропорционална партийна листа, за разлика от президента и вицепрезидента. Освен това президентът представлява институцията еднолично, докато Народното събрание се състои от всички 240 депутати и гласува своите актове в съгласие с определена процедура.
Конституционното право на обръщение също произтича от прекия избор на президента и едноличното представителство, то е връзката с хората, които директно са гласували или не са гласували за него. То е и част от политическия диалог, който трябва да се води непрекъснато между хората, които управляват България и гражданите й. С една дума, и от двете - прекия избор и конституционното право на обръщение, не следва нещо необикновено, те просто са част от характеристиката на президентската институция.
- Аз и досега не зная дефиницията за президентско мнозинство. Но мисля, че под президентско мнозинство могат да се разбират не само гласувалите за мен, но и всички онези български граждани, които, поучени от миналото, не искат да повтарят повече неговите грешки. Които искат България да се раздели с тоталитарните си привички - да изгради солидни демократични институции, свободно пазарно стопанство, класа от дребни и средни собственици, гражданско общество, което никога вече не ще допусне тоталитарен режим. Но всичко това днес може да стане не с методите на комунистите, които предизвикаха насмешка у всички, а точно обратно - с интелигентни и открити политически действия, с привличане на все по-широки кръгове от българското общество и най-вече с личен пример.
Аз разчитам на мислещото мнозинство и това намалява риска от разминаване, защото всяка една от българските институции има свои ясно определени конституционни правомощия. Всяка от тях се движи в територия от права и задължения, определена й от конституцията. Ако понякога мненията на различните институции не съвпадат, това най-малко е повод за драма. Напротив, то още веднъж ни напомня, че живеем във време на демокрация, което значи и на разделение на властите. Не изпитвам никакво смущение от това, че понякога институциите в България могат да не са на едно и също мнение по определен въпрос - да се разминат. Конституцията е изработила механизмите за взаимно балансиране и контрол между тях. Важното е от такова разминаване, от обмяната на различни гледни точки, България да печели, а не да губи. Това, което днес всички научихме, е, че в никакъв случай не бива да се допуска конфликт, не дай боже, война между институциите. Би било пагубно за България. Просто трябва да се научим да служим на институциите си, а не да ги превръщаме в средство за лично доказване, за проява на политически инат и отмъщение или по-лошо - за прикритие на икономически интереси.
- Истинското име на закона е Закон за администрацията и в него има само една лустрационна норма, но май му е писано да остане в общественото съзнание като закон за лустрацията - толкова тази норма възбуди духовете на политици, анализатори и журналисти. В чисто юридически аспект тя не може да бъде наречена забележителна - и до днес хората не знаят кои точно са ръководните длъжности в политическия и административния апарат на БКП.
По-интересен за всички обаче бе морално-политическият аспект на тази забрана и аз доста подробно, струва ми се, се спрях върху него в телевизионното си обръщение след подписването на закона. Никога обаче не съм казвал, че е лош закон. Но в него има закъснял и безполезен лустрационен текст. От него се възползваха единствено функционерите на БСП, за да позатегнат електората си пред "синята опасност" и да обърнат внимание на българския народ върху свещеното значение на човешките права - една тема, с която като функционери на БКП се провалиха изключително позорно. Друг е въпросът, че на България днес й трябват не декларативни текстове, а закони и действия, които гарантират истинската декомунизация на страната - вече стана въпрос за това.
Защо тогава не го върнах? Защото нямам право да спирам закони. Конституцията ми дава право да връщам закони, но само за ново обсъждане, след което съдбата им е отново в ръцете на парламента. А при срещата ми с мнозинството обсъждането се състоя - то не прие моите аргументи. Посрещнах този факт съвсем спокойно - това е демокрацията, въплътена в българската конституция.
Едно връщане за ново обсъждане с предварително известен резултат щеше само да истеризира ненужно политическата обстановка у нас - щеше да стане политически театър, а това хич не е в моя стил.
Е, разбира се, кой ли не се упражни в политическа риторика за моя сметка, но нали и за това е президентът - от време на време да стимулира позадрямалите играчи на политическия тепих. Но, струва ми се, зрителите, а не участниците в българския политически театър разбраха съвсем адекватно за какво става дума и го приеха напълно спокойно.
- Такава, каквато я отрежда конституцията. И не само в момента, а по принцип мисля, че президентът трябва да бъде гарант, че тези висши административни назначения ще бъдат в интерес на България. Назначените трябва да се чувстват сигурни и да действат само въз основа на закона и в полза на страната си.
Президентът има две конституционни функции - той е държавен глава и върховен главнокомандващ. Затова и участва в част от назначенията на висшата администрация и на висшия команден състав на въоръжените сили. Конституцията обаче предвижда обвързана компетентност за тези назначения и освобождавания - Министерският съвет предлага на президента, а той осъществява или не съответното назначение. Министерският съвет сам не може да извърши назначенията, но и президентът самостоятелно не може да стори това. Което налага очевидния извод, че в интерес на страната е между двете институции да има винаги диалог. Впрочем точно така съм работил досега с правителството на Иван Костов.
- Веднага трябва да кажа, че на този въпрос не може да се отговори еднозначно, тъй като постигането на оперативна съвместимост е един непрекъснат процес. Той се извършва и в страните членки на НАТО и в страните партньори.
Нашата страна активно участва във втория цикъл на процеса за планиране и преглед на отбранителната политика в рамките на инициативата "Партньорство за мир". За 1998 -1999 г. от НАТО бяха поставени 40 цели по оперативната съвместимост. Към момента някои от целите по оперативна съвместимост като способност за поддържане на военните части, стандарти за доставките и наличност на земното оборудване, медицински стандарти при спасително-издирвателни операции, кръвни процедури и такива за кръводаряване, транспондери за контрол на въздушното движение, карти и символика, маркиране и докладване на опасни зони, са постигнати напълно. Основното обаче предстои. За постигане на съвместимост по останалите цели трябва още твърде много да се работи - всяко самодоволство от постигнатото е неуместно.
Впрочем реформите се правят не от мераци за членство, а за да имаме модерна и боеспособна армия - това е базовото изискване за членство в НАТО, но то преди всичко е в интерес на нашата национална сигурност.
- Нищо подобно. Не беше прието само едно от моите предложения - за промяна на параграф 9 - забраната за излъчване на реклама от Българската национална телевизия от 19.00 до 22.00 часа. Всички други предложения, които се отнасят до останалите осем оспорвани текста, бяха прегласувани така, както ги предложих. Но и други мои предложения да не бяха приети, пак не бих видял в това драма.
- Стартът на националната частна или обществена телевизия изобщо на друга телевизия освен държавната, закъсня почти фатално. Имам предвид, че голямата част от българите се информират всекидневно от телевизията. През последните 8-9 години, откакто съществуват системни проучвания на аудиторията, от 60 до 80 процента от сънародниците ни декларират, че техният източник на информация е държавната телевизия с национално покритие.
Този огромен процент ме кара да мисля, че дори тази телевизия да е най-добрата в света, монополът й в информационното пространство не е най-добрият белег на една демократична и пазарноориентирана държава, защото всеки монопол е опасен.
Затова с нетърпение очаквам създаването на нови телевизии с национално покритие. Вече имах възможност да кажа, че ако само една частна телевизия получи лиценз, това също не е демонополизация. Целият честотен ресурс, който държавата може да освободи, трябва да се обяви за лицензиране - честно и открито.
- Означава, че вашите репортери май не идват достатъчно често с мен при пътуванията ми из страната. Затова ви каня най-приятелски - напускането от време на време на жълтите павета е изключително полезно и здравословно. Иначе въпросът за земята е този, който най-често обсъждаме с хората. За последен път напомних изрично за това в обръщението си по Закона за администрацията преди месец, като подчертах, че истинска декомунизация ще имаме, когато земята бъде върната окончателно на нейните собственици и на техните наследници.
- Сигурен съм, че това е един от най-сериозните въпроси, който трябва да бъде обсъждан на всички нива в българското общество. Демократичните и модерните държави предпочитат да имат регистрационни и регулативни функции и по-малко - разрешителни, тоест разрешителният държавен режим, от който особено зависи създаването и просперитетът на средната и дребната класа, да бъде колкото може по-малко.
Освен това разрешителният режим създава много добра хранителна среда за корупция. Говорим много за нея, но сякаш не искаме истински да проумеем, че за България тя е пътят към изолацията и бедността. А е сигурно, че за да се преборим с нея, най-напред трябва да отстраним причините, които я стимулират.
Затова безпокоя се, че в България се налага един доста сериозен разрешителен режим. Върху това обръщат внимание и нашите икономически партньори в Европа и по света. Това е напълно естествено, тъй като разрешителните режими са сред факторите, които плашат чуждите инвеститори в България.
Вече прави впечатление и фактът, че част от актовете на този разрешителен режим са извадени от системата на съдебния контрол. Българската конституция в член 120 ясно заявява, че всички актове на администрацията се обжалват освен изрично посочените със закон. Смятам обаче, че необжалването на административни актове трябва да бъде изключение, налагано от държавни и обществени интереси, и в никакъв случай да не се превръща в правило.
Имах възможност да заявя всичко това при откриването на есенната сесия на Народното събрание.
И мен, както и всеки български гражданин, ме боли за успеха на реформата - правителството на Иван Костов направи дотук достатъчно много. И това ни задължава да не му спестяваме днес неприятните истини, за да му помогнем да доведе утре реформата докрай.
Ние не изяждаме хляба на контролните органи
Ангел Коларов, генерален директор на SGS - България, пред в. "Капитал"
- България ще спечели, първо, пари. Ние сме направили една груба сметка, според която страната ще има допълнителни бюджетни постъпления от порядъка на 90-100 млн. долара годишно. Разчетите са твърде предварителни и обхващат само половината от стойността на българския внос. Постъпленията ще дойдат от обмитяване на всички стоки, които се внасят, и от избягване на фактурирането по занижени цени. При една такава програма това вече е невъзможно, защото истинската фактура, по която българският вносител купува стоката в чужбина и по която я плаща, ще придружава целия комплект от документи, подавани на българските власти за обмитяване.
Има и други ефекти. Сегашната нелоялна конкуренция ще се избегне. Коректните вносители плащат реални мита, данъци, такси, акцизи. Другите, които заобикалят митническите разпоредби, не внасят тези суми или ги внасят в непълен размер и продават своите стоки на вътрешния пазар на много по-ниски цени. Ощетени са и местните производители. Българските стоки в много случаи са по-скъпи от внесените чрез заобикаляне на законовите разпоредби. Контролът ще предпази българския потребител от вноса на нискокачествени и дори вредни за здравето му стоки. Освен това при наличието на такава програма се събира точна статистическа информация.
- Цената на услугата според нашето предложение ще бъде около 1% от стойността на контролираните стоки.
- Противниците на идеята са преди всичко онези, които имат интерес да внасят стоки, заобикаляйки митническия режим и изискванията на страната вносител. Това е съвсем логично. Те са ожесточени противници на всяка мярка, която въвежда ред във външнотърговския режим на страната. Поради неразбиране или неосведоменост в много случаи някои държавни органи също не подкрепят идеята. Говоря за митниците и за граничните контролни органи. Те мислят, че фирмата, осъществяваща контролната услуга, ще им изземе функциите. Няма частна фирма, която да може да замени държавните органи на една суверенна страна. Ние сме фирма, която предлага и изпълнява услуга на клиент. В този случай държавните контролни органи са или наши клиенти (зависи от това кой е страна по договора с SGS), или представители на клиента, т.е. делови партньори. Ние не изземваме техните функции и не им вземаме хляба. Ние просто облекчаваме тяхната дейност с подаване на навременна и точна информация, позволяваща им да упражняват своите функции по-ефективно.
Агонията на държавните предприятия
Кризата в държавните предприятия все повече се задълбочава, показва равносметката за изтеклата година. Дружествата продължават да затъват в блатото на банковата и междуфирмената задлъжнялост, да поддържат неефективни производства и да губят пазари. В същото време избухналата финансова криза в Далечния изток и Русия още повече стеснява възможностите ни за износ и прибавя нови имена в списъка на губещите предприятия. На този фон правителството продължава да отлага непопулярните мерки, свързани със закриването на нерентабилните производства.
За година и половина валутният борд създаде добри макроикономически предпоставки за осъществяване на отлаганата вече осем години структурна реформа - ниски лихви, минимална инфлация, стабилен лев. Сега обаче забавената приватизация и липсата на реформи в реалния сектор се обръщат срещу борда и могат сериозно да застрашат постигнатата временна финансова стабилизация.
Задълженията на държавните и общинските предприятия в края на третото тримесечие са намалели с 2.1% спрямо тези в края на полугодието, отчита статистиката. Отчетено е намаление с 6% и на просрочените банкови и търговски заеми. Тези сами по себе си положителни сигнали обаче не могат прикрият по-тревожния факт - че съвкупният дълг на реалния сектор продължава да расте. Според НСИ задълженията на държавните и общинските предприятия в края на деветмесечието са били общо 7.1 трилиона лева. Това превишава с близо 600 млрд. лева регистрирания дълг в края на миналата година.
Нарастването се дължи предимно на увеличените задължения към държавния бюджет, към доставчици, към персонала, към социалното осигуряване, неплатени лихви по кредити и др. Сравнително малък остава делът на задълженията по теглени банкови кредити. Като цяло финансистите отчитат, че при ограниченото банково кредитиране през изминалата година се е разширила неимоверно мрежата на взаимната задлъжнялост. Заслуга за това има и държавата, която толерира неплащането на дълговете.
Голяма част от промишлените предприятия продължават да съществуват благодарение на натрупването на задължения към доставчици. За няколко месеца Булгаргаз и НЕК се превърнаха в основни кредитори на дружествата от химическата индустрия и стоманодобива (за топлофикациите това отдавна е практика). Така например последната калкулация към края на септември показа, че държавната газова фирма има 356.182 млрд. лева несъбрани вземания от предприятията. Най-голям дял от тях се падат на торовите заводи, "Кремиковци" и "Стомана".
В същото време Булгаргаз се явява и най-големият длъжник на бюджета с неплатени 322.862 млрд. лева към края на деветмесечието. Според финансисти единственото, което спасява Булгаргаз от фалит в момента, е фактът, че хазната не си търси парите. Освен това, за да подпомогне фирмата, държавата щедро й преотстъпи своите вземания от транзитните такси и приходите от доставките по Ямбургската спогодба.
По традиция големият дял от натрупаните загуби се дължи на малък кръг предприятия. Данните на статистиката за деветмесечието затвърждават тази тенденция. От юли до септември със загуба над 1 млрд. лева са били 26 дружества. Отрицателният финансов резултат, получен от тях, е 141 млрд. лева (след облагане с данъци), което е близо 74% от общата загуба на държавните предприятия за периода. Това доказва, че държавата продължава да поддържа едни и същи губещи фирми, които произвеждат само заради идеята.
В челото на черния списък отново в пакет са попаднали торовите заводи "Агробиохим", "Химко", "Агрополихим" и "Неохим". Само за три месеца те са прибавили към отрицателния си финансов резултат повече от 27 млрд. лева. Вече повече от година четирите дружества работят с незначителна част от капацитета си заради ниските международни цени на минералните торове. Правителството засега предпочита да удължава агонията им, но липсата на всякакъв инвеститорски интерес е доказателство за катастрофалното състояние на заводите.
Неработещата химическа индустрия автоматично рикошира върху БДЖ. С 5.7 млрд. лева железниците също са сред фирмите, формирали най-големи загуби през третото тримесечие. По-нататък лошите предприятия са подредени в следния ред: "Стомана" (5.4 млрд. лева), "Балканкар-Импекс" (2.6 млрд. лева загуба), "Видахим" (2.6 млрд. лева), "Мини - Бобов дол" (2.5 млрд. лева), "Русенска корабостроителница" (2.1 млрд. лева), "Промет" (2 млрд. лева) и др. Проблемите на държавната икономика си остават едни и същи - предприятията поддържат неефективни производства, продукцията им става неконкурентоспособна заради високата себестойност и ниското качество, което пък води до загуба на пазари. Валутният борд допълнително спомага за задълбочаването на тези проблеми. При фиксиран курс стоките "Made in Bulgaria" стават все по-скъпи зад граница и за да бъдат конкурентни, от себестойността им трябва да се изчистят всички излишни разходи. Това явно не се прави, защото от началото на годината се наблюдава трайна тенденция на все по-спадащи приходи от продажби. Според статистиката приходите на промишлените предприятия от продажби за септември са намалели с цели 23% в сравнение със същия месец на миналата година.
По-лошото е, че най-засегнат се оказа износът на черните и цветните метали, торовете и пластмасите, органичните и неорганичните продукти. Тези стоки по традиция формират почти половината от експорта ни. Сега международните им цени бележат драстичен спад. Това обрича родни гиганти като "Кремиковци" и "Стомана", които кризата завари непреструктурирани, почти напълно декапитализирани, лишени от оборотно финансиране и затормозени от огромния излишен персонал. Така стана, че предприятия, които бяха гръбнакът на икономиката ни, сега са изправени пред реалната опасност от затваряне. По всичко изглежда, че това е само въпрос на време. Независимо от опитите на хора от правителството тяхното съществуване да бъде удължено с финансиране от бюджета през най-различни кухи схеми.
Проблемът с предприятията в изолация се решава с по-бавни темпове, отколкото беше предвидено първоначално. При приемането на програмата през лятото на 1996 г. беше предвидено тя да приключи до края на 1998 г. Идеята беше да се даде последен шанс на държавните предприятия, натрупали големи загуби, и ликвидацията да става поетапно. До края на тази година предприятията трябваше да бъдат приватизирани или ликвидирани. През лятото обаче стана ясно, че това няма да стане. Голяма част от предприятията бяха включени в приватизационни пулове, договорите с консултантите по които изтичат през 1999 г. В резултат на това МВФ и Световната банка се съгласиха за 15 предприятия от група Б изолацията да бъде продължена до средата на 1999 г. При последното посещение на Ан Макгърк през ноември за четири предприятия от военнопромишления комплекс ("Бета", "Пима", "Арсенал" и "Агротехника") се разбра, че изолацията ще продължи до края на септември 1999 г., докато изтече договорът с приватизационния консултант БРИБАНК.
През август предприятията бяха подредени в четири групи. Тези от първата трябваше да бъдат ликвидирани до края на годината. С изключение на Завода за металорежещи машини, чиято процедура по несъстоятелност продължава, вече е взето решение за ликвидация за "Видахим" и ЗТМ - Русе. Във втората група бяха поставени предприятия, които ако не се приватизират до Нова година, трябваше да бъдат ликвидирани. Ликвидацията на автобусния завод "Чавдар" - Ботевград, обаче не е факт, продължават и опитите за приватизация на ДЗУ - Стара Загора. Нещо повече - АП удължи срока за подаване на оферти за старозагорското предприятие. Проблеми има и при приватизацията на Агрополихим - Девня. Не е продаден и "Кварц" - Сливен.
Изоставане има и при третата група предприятия, които през август се смяташе, че ще бъдат приватизирани до Нова година. Все още не е факт сделката за "Русенска корабостроителница", приватизацията на авиокомпания "Балкан" се провали. Така за 1999 г. с окончателното одобрение на международните финансови институции ще останат някъде около 20 от всичките 41 предприятия от група Б на списъците за изолация. Десет са в процес на ликвидация, а продадените са 11.
И докато МВФ и Световната банка си затвориха очите за безкрайната изолация, проблемите ще дойдат от факта, че много от губещите дружества, които трябваше да бъдат затворени до края на тази година, ще продължат да съществуват и догодина. При очакваното влошаване на състоянието на реалния сектор, тези дружества не биха могли да работят без помощ от бюджета. Възможностите на държавата обаче ще стават все по-ограничени.
Забавянето на ликвидацията може да натежи още повече и заради увеличените и натрупващите се социални напрежения. Ситуацията оттук-нататък ще става още по-неблагоприятна заради наближаващите местни избори. При това положение решимостта на правителството пред болезнените мерки ще бъде едно от големите предизвикателства за стабилността на валутния борд.
Бермудският триъгълник на енергетиката ни
Двете най-големи енергийни сделки през 1998 г. - за доставка и транзит на руски природен газ и за износ на електроенергия в Турция, бяха обявени от правителството съответно като "голямата победа" и "сделка на века". В тези квалификации има много истина, проблемът е, че те май не се отнасят за българската страна. Победи ли българското правителство "Газпром"? Въпросът е по-скоро риторичен. От април, когато беше сключен, досега газовият договор продължава да е обект на скандали и сензации. Причината е в разкъсването на булото на секретността около сделката, което освети капаните, заложени в договорите с "Газпром". Ако се абстрахираме от емоциите по газовия договор, фактите показват, че главно заради цената на природния газ фалира секторът за производство на изкуствени торове.
Дългосрочното споразумение с Турция се превърна в сензация дълго преди подписването му заради странните идеи за бартеризиране на износа на електроенергия. И досега не е съвсем ясно какви точно икономически изгоди очаква българското правителство от такова споразумение за сътрудничество с Анкара. Никой до момента не можа да обясни смислено връзката между чисто търговската операция с износ и продажба на електроенергия и строежа на непотребна централа и изграждането на пътища. И как се случи така, че Турция, която има нужда от българския ток, ни поставя условия за вноса му. Икономическият интерес на турския "Джейлан холдинг" и лобирането на доскорошния турски премиер Йълмаз в полза на тази фирма дават само част от отговора. Основното в него са политическите конструкции, които градят българските и турските политици.
Ефектът, който търси премиерът Иван Костов от енергийното споразумение с Анкара, е прицелен в две посоки - осигуряване на политическата подкрепа на Турция за кандидатурата на България в НАТО и елиминирането на Ахмед Доган като политически съперник в регионите с турско етническо малцинство. Успехът на тези задачи би осигурил значително предимство на СДС както на местните избори догодина, така и в дългосрочен план. За Костов това ще бъде лична морална победа - да свали от сцената човека, с чиято помощ бе свалено първото правителство на СДС, след като преди това е елиминирал и последните му спонсори. Колкото до турската подкрепа за НАТО, тя е по-скоро сигнал към Гърция, отколкото към Брюксел.
В атаката си срещу Доган Костов дръпна най-болезнената струна за турския електорат - обещания за събиране на разделените семейства, проекти за откриване на работни места в районите с турско население у нас, демонстрация на подкрепа от Йълмаз. Неслучайно националната телевизия отрази емоционалната среща на премиера с българските изселници в Бурса едно към едно. Ако СДС отпусне и едно-две места поне за заместник областни управители на алтернативното ДПС на Гюнер Тахир, позициите на Доган съвсем ще олекнат. Включването му в поредното изкуствено политическо образувание като Либералнодемократичния съюз заедно с хората на Луджев и на бившия президент Желев няма да му помогне.
В международната политика премиерът обаче нямаше такъв късмет. Последните сигнали от евросъюза и НАТО се превърнаха в лично поражение за политиката на Костов. Колкото и да го увърта премиерът сега, че правителството всъщност не е съумяло да представи достатъчно добре свършеното, истината е, че светът не вярва само на уверенията за реформите в България, и това затвори за нас вратите на евроатлантическите структури. При търсенето на посредник за НАТО и в балканската политика изборът на Йълмаз изглеждаше обещаващ. Ако не друго, той поне не скъпеше дребните жестове на внимание към Костов. (Похвали например инициативата на българския премиер за Косово. Тази любезност обаче не променя факта, че България и този път изостана с реакцията си по балканските проблеми).
Правителството на Йълмаз не показа особена ефективност в управлението на страната и това е обяснимо, тъй като то беше правителство на малцинството. Турската икономика продължава да е нестабилна. Проблемът с Кипър също си стои. За такова слабо правителство е невъзможно да овладее и продължаващата повече от десетилетие война с кюрдите. Освен че отне десетки хиляди животи, този конфликт поглъща и огромни средства, които всяко правителство би предпочело да насочи в други проекти. В този смисъл компромисите от страна на България бяха добре дошли за Йълмаз.
Българското правителство набързо склони за свободната търговска зона - проблем, който двете страни предъвкват от години. Това създава по-добри условия за търговия главно в посока към България. И в момента Турция ни залива с евтина и некачествена конфекция, стоки за бита и продукти на селското стопанство. Може да се предположи, че от началото на новата година, когато влиза в сила споразумението за зона за свободна търговия, този поток само ще нараства. По-важното е обаче, че през България турският бизнес си отваря достъп до пазарите на ЦЕФТА, с която също имаме споразумение за свободна търговска зона, и макар и в по-малка степен - до ЕС. С тези заслуги Йълмаз очакваше да получи подкрепата на средния и дребния бизнес и да стабилизира политическите си позиции. Колкото до големите компании - поне за някои от тях Йълмаз беше най-ефективният лобист за получаване на изгодни международни договори. Именно по този начин се стигна и до енергийния договор с България. Турция си гарантира дългосрочни доставки на електроенергия, без да се притеснява за промените в конюнктурата. А свързаният с Йълмаз "Джейлан холдинг" получи сделка за над 1 млрд. долара без търг и конкуренция. Отварянето на известен брой работни места в Родопите и ограничаването на имиграционния поток от България към Турция би бил още един плюс за политика Йълмаз. Друг е въпросът, че всички тези плюсове не му помогнаха да запази поста след скандалните разкрития за връзки с мафията.
Междувременно именно Йълмаз подписа с Москва
Малцина си спомнят за този факт, но той плюс газовата и токовата сделка оформя бермудския българо-руско-турски триъгълник за енергетиката ни. Чрез споразумението "Син поток" Москва фактически ни притисна до стената и ни принуди да подпишем договорите за газа във вида, в който ги искаше "Газпром". Сега за тръбопровода под Черно море почти не се говори. А в момента възможностите за намаляване на зависимостта ни от руските газови доставки изглеждат далеч по-ефимерни, отколкото по време на кризата в края на миналата и началото на тази година.
През последните години политическото съперничество между Русия и Турция периодично заглъхва в прегръдките на бизнеса. Един от инструментите на общите им интереси би могла да бъде ЧИС - с променен статут (на политическа организация) и доминирана от Москва и Анкара. И двете страни упорито настояват за това. Именно чрез ЧИС беше лансирана идеята за черноморски енергиен пул, чиито най-ревностен защитник беше ексшефът на РАО "Е С России" Анатолий Дяков и която се подкрепя и от Турция. Тази идея обаче отрежда за България ролята на вечен енергиен сателит на Русия, тъй като към газовата зависимост се прибавя и синхронното свързване на електроенергийните ни системи. През 1995 г. НЕК прекъсна връзката с Русия и Украйна и влезе в паралелна работа с Гърция, Румъния и Македония. Страната ни заяви желанието си за присъединяване към европейската енергийна система (UCPTE). От този момент досега Москва непрекъснато поставя въпроса за възстановяване на връзката. Проблемът е, че в Русия има свръхпроизводство на ток (около 40 млрд. тераватчаса), за който няма купувачи. Е С практически би могла да залее Балканите с електроенергия на изключително ниски цени. И в същото време има твърде много неизправни длъжници. Засега Е С е силно политическо оръжие само в Русия, където практически всеки й дължи пари. Излезе ли на външния пазар обаче, компанията по подобие на "Газпром" бързо ще стане част от механизмите на руската външна политика.
На пръв поглед това е в противоречие с логиката на събитията. Шефовете на КЕ и НЕК обясняват, че с дългосрочния договор електрокомпанията за дълго време ще блокира достъпа на евтината руска електроенергия до Турция. И това ще бъде вярно, ако разполагаме с необходимите мощности, които да произведат такъв голям излишък. Какво ще стане обаче, ако ЕС ни принуди да затворим преждевременно 440-мегаватовите блокове на АЕЦ "Козлодуй". И ако проектите за заместващи мощности и рехабилитация на трите "Марици" не тръгнат в предвидените срокове. Възможността това да се случи е голяма. "Инвеститорът", който беше избран за изграждането на заместваща мощност в "Марица-изток 1", от известно време обикаля другите компании и предлага да им препродаде правото на реализиране на проекта. Едва ли е реалистично да се мисли, че с 2000 мегавата по-малко мощности ще можем да произвеждаме 4 млрд. киловатчаса повече електроенергия. Каскадата "Горна Арда" практически не играе роля в гарантирането на износа, тъй като е с много малка мощност.
При тази ситуация ще внасяме ток от Русия, пресмятат от НЕК. Практиката с "Газпром" обаче показа, че руските фирми не одобряват реекспорта на продуктите им, тоест единственият изход е да пуснем транзита на руски ток. А тръгне ли вече този транзит, спиране няма. Това е записано в енергийната харта, ратифицирана от българския парламент. Руски и западни фирми се готвят за този момент отдавна. Показателно е, че напоследък се наблюдава раздвижване при тях. "Енрон" и Е С работят по съвместен проект за изграждане на синхронизираща връзка на територията на Румъния, която ще направи възможен транзита на украински и руски ток през България, без да се налага системите да работят в паралел. Интересът на този проект е насочен към износ през България за Турция. От доста време руската компания "Лаг инженеринг" се опитва да спечели подкрепа за партньорство с НЕК. Идеята е да се създаде съвместно дружество, което ще продава на трети страни (разбира се, Турция) ток, произведен в молдовски централи. В схемата е включен и "Газпром" като доставчик на газ за централите и на инвеститор на молдовска територия. Първоначалната идея за този проект се свързва с покойния Андрей Луканов. Едва ли е случайно раздвижването сред лобистите за тези проекти, включително и "Балканският енергиен център" (фирма с участие на Е С и Мултигруп за транзитиране на руска електроенергия през България за съседни страни), който от създаването си до днес няма никаква дейност и всички го смятаха за ликвидиран, сега се разшава и увеличи капитала си. Т.е. очакванията са, че бизнесът с ток през Балканите ще се раздвижи.
Въпросът е кой ще сложи ръка на печалбите от него.
Енергийният закон слага кръст на конкуренцията
Миналата година по това време ресорният вицепремиер Евгений Бакърджиев и председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки тържествено обещаваха, че ще наваксат закъснението и още през първото тримесечие на 1998 г. ще имаме енергиен закон. Едно от условията за подписването на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд беше да се приемат програма за действие и закон за енергетиката, които да интегрират отрасъла в европейското пазарно общество, да създадат един по-модерен модел за нейното преструктуриране и управление и да помогне за привличането на външни инвестиции. Сега сме в навечерието на 1999 г., но новия енергиен закон все още го няма. В действителност проектът е готов от няколко месеца. Той беше одобрен от правителството, мина през парламентарните комисии и се очаква всеки момент да влезе в парламентарна зала. Очакванията са, че законът ще бъде гласуван на първо четене след формално обсъждане. В този смисъл са препоръките на парламентарните комисии. В същото време обаче проектът предизвика бурни дискусии както в професионалните среди, така и в обществото както поради голямата му важност, така и поради съществените недостатъци, които станаха известни независимо от секретността, в която се изработваха и законът, и енергийната стратегия.
В края на лятото МВФ каза "да" на програмата за развитие на енергийния сектор през следващите три години. По това време Ан Макгърк явно не е била наясно с проекта на енергийния закон, още повече че той претърпя няколко трансформации до одобряването му от Министерския съвет. Световната банка обаче изрази категорично неодобрение по крайния вариант на проектозакона и енергийната стратегия. Забележките на банката са от такъв характер, че поставят под въпрос смисъла от приемането на двата документа в сегашния им вид. Те се допълват и от сериозните критики, които отправят към проектите повечето от заинтересованите структури и ведомства.
В становището на Националната агенция за енергийна ефективност (НАЕЕ) по стратегията прогнозираното брутно електропотребление се оценява като фантастично. През 1990 г. при БВП около 16.8 млрд. долара електропотреблението е било около 46 тераватчаса. При достигането на същия БВП през 2006 г. прогнозираното електропотребление е 57.8 тераватчаса - с 11.8 тераватчаса, или с 20% повече. Въпросът е по какъв начин този фантастичен ръст на електропотреблението кореспондира със заявените от правителството намерения за оптимизиране и преструктуриране на икономиката и намаляването на нейната енергоемкост и с посочените в същата стратегия тенденции за намаляване дела на индустриалното производство, закриване на неефективните производства, разнообразяване на енергийната база, либерализацията на цените, повишаването на енергийната ефективност. Още през 1998 г. е заложен ръст 4.27 млрд. квтч в сравнение с 1997 г. "Кои са факторите за такъв стремителен ръст, когато основният проблем на НЕК сега е как да работи в условията на незапомнени от години минимални товари", питат в становището си експертите на НАЕЕ.
Единият от възможните отговори е, че с прогнозирането на по-високо електропотребление Комитетът по енергетика и НЕК се опитват да защитят четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" от предсрочното им спиране, което Европейският съюз иска все по-настойчиво. Вторият възможен отговор е, че очакваното потребление на ток се раздува изкуствено, за да се обосноват по този начин тезата "България - енергиен център на Балканите" и едромащабните идеи за дългосрочен износ на електроенергия към съседна Турция.
Първият вариант е по-скоро наивен, тъй като международните финансови институции, в частност ЕБВР, с която подписахме споразумение през 1993 г. за закриване на блоковете, може да направи простата аритметика с какви мощности разполага България и колко ток купуват сега и ще потребяват в бъдеще замрялата ни индустрия и неплатежоспособният битов сектор. Още повече че в стратегията става въпрос и за диверсифициране на енергопотреблението, т.е. с предвиденото в стратегията развитие на битовата газификация и връщането на някои ТЕЦ и на голяма част от населението към използването на въглища за производство на топлоенергия и за отопление на домовете делът на тока в общото енергопотребление би трябвало да намалее значително. Вторият вариант крие редица опасности. От една страна, в момента липсват надеждни проучвания за дългосрочните нужди на съседните страни от електроенергия. Вярно е, че в повечето ни съседи сега има дефицит. В някои от тях обаче се строят енергийни мощности и почти всички предвиждат диверсифициране на източниците си на енергия (газифициране, употреба на течни горива за отопление в бита и др.) и доставките отвън. Освен това трябва да се има предвид и фактът, че Югоизточна Европа и особено Турция са обект на интензивни атаки от страна на румънската и най-вече на руската енергетика. България едва ли ще бъде в състояние още дълго време да се противопоставя на проектите за транзит на руски ток в тази посока. Тогава можем да се окажем собственици на огромни и скъпи мощности, които не произвеждат, защото не могат да се конкурират с евтиния руски внос.
Само за развитието на електроенергетиката се предвиждат инвестиции от близо 8 млрд. долара. Откъде ще дойдат тези пари. Още по-зле, ако източникът им са външни инвеститори, към които НЕК с дългосрочни договори (10-15-30 години) е поел ангажимент да изкупува и реализира произведената електроенергия. Въпросът е какво ще прави електрокомпанията, ако се окаже собственик на големи количества скъп, но излишен ток. Както е известно, токът е продукт, който не може да се държи на склад.
Централизираното топлоснабдяване и битовото газоснабдяване се разглеждат изключително в сферата на общите постановки. В този смисъл стратегията не изпълнява една от основните си функции - да създава алтернативи за потребителя. А това е базата за развитие на конкуренцията в този сектор. Разделът за енергийната ефективност запазва традиционния си постъновъчен и пожелателен характер. Структурната реформа и ценовата политика, както са предвидени в стратегията,
И за електроенергетиката, и в газовия сектор се предвижда моделът на "единствения купувач", който е междинно звено (посредник) в производството и реализацията на ток или природен газ. "Предимството" на този модел е, че запазва възможността за контрол и продължаваща намеса на държавата на енергийния пазар. Алтернативата е либерализиране на енергийния пазар. Това означава пряка връзка между производители и купувачи на базата на свободно договаряне. При този модел се игнорира посредникът "единствен купувач", който може да диктува условия от позицията си на монополна структура (преносното предприятие всъщност е ръководител, оператор и технологично има контрол над цялата електроенергийна система и газопроводите с високо напрежение).
Другата сериозна препоръка на банката е свързана със създаването на независим регулаторен орган. В закона като такъв орган е посочена Комисията за енергийно регулиране. На практика обаче се създава една нова структура на бюджетна издръжка, която е напълно излишна поради силно орязаните си функции и зависимостта си от МС. В международната практика регулиращият орган е институция с относително голяма независимост от изпълнителната власт, тъй като съставът и ръководството й се избират от парламента за сравнително дълъг период от време и несменяемост на членовете по време на гласувания мандат. В правомощията на един такъв независим орган би трябвало да се включат издаването и отнемането на лицензи, определянето на условията за тях, контролиране на пазара на енергийни продукти в интерес на потребителите и т.н. Според сегашния проект за енергиен закон тези функции обаче са иззети напълно от енергийното министерство, което се предвижда да бъде създадено.
Последните констатации на американския посланик у нас Ейвис Боулън, че големият проблем на България са
В крайна сметка въпросът за качествата на закона може да се окаже второстепенен. Защото, както е тръгнало, голяма част от производствените мощности на практика ще се приватизира преди гласуването му, а дейността в газовия и електроенергийния сектор вече е предопределена от дългосрочни търговски договори за износ и внос.
Кубинският дълг ще се урежда през март
Задълженията на Куба към България няма да бъдат уредени по-рано от март месец. Това стана ясно след заседанията на междуправителствената българско-кубинска комисия от началото на миналата седмица. Засега е уточнен единствено размерът на дълга в преводни рубли, като страната е признала всички свои задължения. "Уточнихме размера на задължението, но до конкретни преговори как той ще се преизчислява и какви ще са погасителните схеми не се стигна", заяви Евгени Чачев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. "Предполагам обаче, че до края на следващата година въпросът ще бъде уреден", допълни той.
Дългът на Куба възлиза на 168 милиона преводни рубли по кредити, 32 милиона преводни рубли лихви по тях, както и 91 милиона преводни рубли по договори за стоки и услуги. Задачата на сегашната сесия на смесената комисия всъщност е била да се възстановят икономическите взаимоотношения между двете страни. Това според участниците в сесията е първата крачка към уреждането на всички проблеми между страните, между които е и дългът на Куба към България. Постигната е договорка до март месец следващата година България да представи своите принципни позиции за уреждане на задължението, а кубинската страна трябва да се произнесе дали ги одобрява. "Всичко е въпрос на преговори, като нашите желания трябва да са съобразени с техните възможности. " Най-вероятно обаче Куба ще погаси задълженията си със стоки поради липсата на достатъчно валута в резерва на страната. Липсата на техническа и финансова готовност от страна на Куба е всъщност и една от причините да не се стигне до по-конкретни разговори за уреждането на дълга.
На състоялата се сесия на междуправителствената комисия е подписано споразумение за взаимно насърчаване на инвестициите. Водени са преговори и за ускоряване на стокообмена между двете страни, който в голяма част от случаите се осъществява с участието на трети страни.
БНБ иска да излезе от Банковата консолидационна компания
БНБ е уведомила финансовото министерство, че иска да продаде 47-процентното си акционерно участие в Банковата консолидационна компания (БКК). Предложението е финансовото министерство да придобие акциите, като цената се прихване от вноската, която БНБ трябва да направи в бюджета за тази година. "Не виждам смисъл БНБ да бъде акционер в консолидационната компания. БКК се занимава с приватизация на държавни банки, какво да правим там", коментира управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Той допълни, че "цената ще е тази, на която се договорим", въпреки че първото предложение на централната банка е било прехвърлянето да стане по номинал. Най-вероятно, ако няма междуведомствени дебати по цената, предложението ще се приеме. В този случай стойността на пакета ще възлезе на 1.5 млрд. лева, тъй като капиталът на БКК е 3.2 млрд. лева.
Финансисти шеговито коментираха, че БНБ просто се опитва да намали дължимата вноска за хазната, която се очертава да бъде около 63 млрд. лева тази година. Централната банка ще може да си "спести" още средства от вноската, ако и тази година продължи прехвърлянето към правителството на книжа, обезпечаващи външния дълг (каквито все още има в БНБ). Мотивите за излизането от БКК обаче надали са точно такива.
Преди всичко оттеглянето на БНБ от банковия холдинг ще означава, че централните банкери, които отговарят за надзора на банките, няма да се месят в управлението на държавната част от сектора. Това в общи линии е правилна постановка, защото се избягва конфликтът на интереси. Ако БНБ оттегли представителя си в БКК - шефа на "Банков надзор" Емилия Миланова, в управлението на холдинга ще останат вицепремиерът Александър Божков, финансовият министър Муравей Радев, зам. финансовият министър Пламен Орешарски. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев също опосредствано е от правителствената квота, тъй като общото събрание избира и освобождава членовете на съвета на директорите. По този начин само правителството ще е отговорно за управлението и приватизацията на държавните банки.
Ако продажбата на акциите бъде одобрена, след общото събрание на БКК, насрочено за 29 декември, финансовото министерство ще стане акционер с 94.5%. На събранието ще се вземе и решение как парите от приватизацията на Пощенска банка и Обединена българска банка - 41 млн. долара, да се прехвърлят от БКК към бюджета. Въпросът подлежи на дискусии, защото БКК е акционерно дружество, в което 3 процента държат различни предприятия, между които и частни. Около 2.5% пък са в Столична голяма община. Прехвърлянето на всички средства към най-големия акционер - финансовото министерство, е логично, но нарушава акционерните права на останалите. Най-вероятно обаче хазната ще използва договора за финансиране, който банковият холдинг подписа при провеждането на схемата "Булбанк" преди две години. БКК води в баланса си финансиране за 29 млрд. лева, което трябва да върне на Държавния фонд за реконструкция и развитие, тоест на бюджета. Това по договор ще стане с парите от банковата приватизация. Все още не е известно как ще се разреши проблемът с това, че БКК отчита левовата равностойност на предоставените през 1996 г. средства и че връщането към бюджета на постъпленията от приватизацията може да надхвърли счетоводното задължение.
Накратко
Американската компания Ей Ай Джи има намерение да открие животозастрахователно дружество в България през следващата година. Това заяви Франк Уизнър, вицепрезидент на компанията. Конкретни преговори с Дирекцията за застрахователен надзор все още не са водени. В момента американската компания притежава 100% от акциите в Застрахователно и презастрахователно дружество "Ей Ай Джи - България".
България ще участва в увеличението на капитала на Международната финансова корпорация с 3.78 млн. долара, реши правителството в четвъртък. На страната ни е предложено да повиши дяловото си участие от 0.08% на 0.31%.
Новите документи за самоличност и бандеролите ще се печатат в печатницата на БНБ, която вече е в напълно завършен вид, бе заявено при обсъждането на проектобюджета на БНБ за 1999 г. Управителят на БНБ Светослав Гаврийски обясни, че централната банка е сключила договор с МВР да отпечата документите, както и с финансовото министерство за бандеролите. През 1997 г. печатницата на БНБ е отпечатала около 1 млрд. бандероли, обясни управителят на БНБ. Гаврийски посочи, че идеята е по-нататък печатницата да стане юридическо лице. Банкнотите, които ще бъдат отпечатани за деноминацията, ще са първите, които изцяло ще се произвеждат у нас.
"За тази година очакваме 12.5 млрд. лв. печалба след облагане с данъци", заяви изпълнителният директор на Пощенска банка Владимир Владимиров. Ако тази прогноза се сбъдне, наскоро продадената банка ще реализира положителен финансов резултат, по-голям от акционерния й капитал, който в момента е 12 млрд. лв. За 1999 г. новите собственици ще увеличат капитала й до 47 млрд. лева. По-голям акционерен капитал засега имат само Обединена българска банка, Булбанк и ДСК.
Новите собственици на банката увериха, че ще оставят управлението й в ръцете на българския мениджърски екип. И тримата изпълнителни директори на Пощенска банка са стари служители на банката. Това са Владимир Владимиров, Рени Петкова и Евгени Тодоров.
Целевите емисии ДЦК за граждани ще се продават до 22 декември включително, съобщи финансовото министерство. Обратното изкупуване на целеви ДЦК се преустановява на 24 декември, а се възобновява на 7 януари. Следващата емисия ДЦК за граждани ще бъде на 6 януари.
Въреки че бе пренебрегната от БНБ, ДСК пак ще обслужва бюджета
ДСК ще бъде обслужваща бюджета банка от началото на следващата година, въпреки че тя не фигурираше в последния списък на БНБ с банките кореспонденти. Промяната беше наложена от народните представители, които гласуваха специален текст в Закона за бюджета. Според него банковото обслужване на бюджета "се осъществява от БНБ чрез "Банка ДСК" ЕАД и търговски банки, определени от управителя на Българска народна банка, съгласувано с министъра на финансите по утвърдена от тях система от критерии". Първоначалният вариант на текста не предвиждаше изрично да бъде записано името на която и да е банка. Тайно обаче между първо и второ четене ДСК е била вписана изрично, като за това не са разбрали нито от БНБ, нито пък много от членовете на икономическата и бюджетната комисия в парламента.
Хубавото поне е, че в закон се записва изискването списъкът с обслужващите банки да става по определени критерии. "Трябва да има прозрачност при даването на най-голямата държавна поръчка в сектора на финансовите услуги", коментира шефът на Икономическата комисия Никола Николов по повод на приетите текстове. Той и Илиян Попов бяха основните застъпници обслужващите банки да се определят по правила, а не субективно от управителя на БНБ.
При последната селекция на банките, които могат да обслужват бюджета, сигурно само шефът на БНБ Светослав Гаврийски беше наясно на каква база е правен подборът. В списъка останаха Биохим, Булбанк, Експресбанк, Обединена българска банка, "Хеброс" и Общинска банка, която ще обслужва само общински бюджети. Няма критерии, които да слагат под общ знаменател точно тази комбинация от банки.
Най-недоволни тогава бяха ДСК и Пощенска банка, които напоследък най-силно лобираха за връщането си в "заветния" списък. Явно само ДСК успя да си осигури победата над критериите на Гаврийски. Според финансисти обаче все още не е ясно как ще приключи борбата между финансовото министерство и БНБ за това дали ДСК да фигурира в списъка на обслужващите банки. "Може да са вписали ДСК, но това не значи със сигурност, че ще стане обслужваща банка", коментира самият Светослав Гаврийски. Само след по-малко от половин месец ще стане ясно какво всъщност означава това.
Според депутати от бюджетната комисия текстът, който предвижда изричното включване на ДСК като обслужваща банка, е бил приет, след като са си тръгнали представителите на БНБ. "Стана така, защото знаем, че Гаврийски не обича ДСК", коментира депутат. Самият Гаврийски заяви: "Това е абсолютно неправомерна постъпка, но след като някой е решил, че ДСК трябва да обслужва бюджета, аз какво да направя."
"Все пак трябваше да накараме БНБ да зачете все още държавната банка и затова я включихме в бюджета", коментира шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев.
Бюджетът е най-големият клиент на банковата система. Затова е и толкова чувствителна темата за обслужващите банки. Свободният ресурс, който предоставят бюджетните сметки, може да се превърне в краткосрочни доходоносни активи, като печалбата естествено остава в обслужващата банка.
Изричното вписване на името на ДСК накара някои финансисти да коментират, че това има нещо общо с въвеждането на единна сметка за обслужване на бюджета - трежъри. Според тях не е напълно невъзможно след време всички бюджетни сметки да останат съсредоточени в Банка ДСК. Дори и финансовият министър Муравей Радев заяви, че би се радвал да види касата в тази роля.
Недалновидната държавна намеса отново отложи пазарните реформи в земеделието
Българското земеделие продължава да разчита на субсидиите и различните видове преференции. Ефективното оттегляне на държавата от производството и търговията не се състоя независимо от заявеното от кабинета "Костов" намерение да се развива конкурентоспособно и експортно ориентирано селско стопанство. Годината ще бъде запомнена с честите бунтове на производители, намерили израз в демонстративно разсипване на зърно и корнишони по пътищата и искания за оставката на земеделския министър Венцислав Върбанов. А също и с безпрецедентните бюджетни компромиси, направени от правителството въпреки обещанията за твърди бюджетни ограничения. В началото на годината за първи път бяха премахнати фиксираните изкупни цени и беше либерализиран вносно-износният режим на основните земеделски продукти. Тези мерки обаче до голяма степен бяха обезсмислени от последвалите решения за отпускане на пари от хазната за спасяване на задлъжнели държавни мелници и за потушаване на временни пазарни затруднения по реализацията на земеделска продукция.
Току-що встъпило в длъжност, правителството на Костов определи изкупна цена на пшеницата от 230 000 лева/тон, което надвишаваше значително международните котировки по това време. Идеята беше добрата изкупна цена да вдъхне по-голяма сигурност у производителите. В същото време от страх, че житото отново ще бъде изнесено от силови групировки, беше отрязан износът чрез високи експортни такси. Оказа се обаче, че земеделското министерство пак не е било наясно с наличното зърно и дори сме внесли ненужни количества пшеница по сделките с Полша и от фирмата "Гленкор".
В крайна сметка реколтата остана в страната, но голяма част от нея остана и без пазар. Докато житото залежаваше по складове, пшеницата достигна най-ниските си международни цени от десет години насам. През пролетта се разбра, че държавните фирми са сериозно задлъжнели. Обезпокоени за парите на вложителите си, банките заплашиха да поискат фалита на зърнобазите. За да спаси "Зърнени храни" и останалите фирми, кабинетът посегна на бюджетния излишък - Държавният резерв беше задължен да изкупи 250 хил. тона жито по цени, които надхвърляха двойно пазарните по това време. Ненужното презапасяване със старо зърно пред прага на новата реколта струваше на хазната 76 млрд. лева. Извършваните цяло лято продажби на жито и държавни зърнобази не успяха да покрият сумата на теглените зърнени кредити, а МВФ не позволи хвърлянето на нови бюджетни средства. Така се стигна и до удовлетворяване на държавната гаранция.
Появиха се и нови проблеми. Удавеният в зърно пазар и ниските международни котировки не позволиха покачване на цените на пшеницата въпреки непрекъснатите медийни заклинания на земеделския министър Върбанов. В края на жътвата пред фалит се оказаха по-голямата част от кооперациите, които не можеха да връщат банковите кредити заради непродадената продукция. След неколкомесечна игра на нерви проблемът така и не намери решение. В резултат банките рязко ограничиха агрокредитите, а отпуснатите субсидии под формата на т.нар. фючърси от фонд "Земеделие" се оказаха недостатъчни за спасяване на сеитбата. От годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието през 1998 г. става ясно, че за връзването на зърнения баланс догодина ще се разчита на остатъците от нереализираното зърно и от количествата в резерва. Може да се наложи и внос.
"Предполагаме, че реколта 1998/1999 няма да е достатъчна, за да удовлетвори потребностите през 1999/2000 г. Това се дължи не толкова на очакваното намаление на площите, колкото на неспазването на изискванията на технологията на производство. Вече девет години не се спазват сеитбообращенията, а липсата на фосфор в почвата води до нарушаване на хранителния баланс. Налице е един сериозен проблем, който е свързан с формирането на добива и качеството на зърното", алармира в доклада си до кабинета министър Върбанов.
Тази оценка очертава основния недостатък на държавно регулираното земеделие в България - липсата на ясна и дългосрочна политика на държавата в отрасъла, което води до неустойчивост на производството и циклично редуване на пазарни дефицити с огромни стокови излишъци. Така, за да тушира недоволството на селото, държавата започва да се меси и в търговията. Преди година България внасяше жито, за да осигури изхранването на населението, през тази предимно се презапасявахме. При това не само със зърно.
Схемата с изкупуването от Държавния резерв беше приложена и по отношение на млечните произведения, за да се помогне на задръстените със сирене и кашкавал мандри. В началото на август пък беше предприета поредната пожарна операция по запасяване на бюджетните ведомства с консерви, която всъщност целеше раздвижване на пазара на зеленчуци. Така и не се разбра дали похарчените 14 млрд. лева от бюджета са отишли у производителите на зарзават, или са останали при фирми посредници, търгуващи с консервните комбинати. По-лошото обаче е, че подобни схеми убиват пазара още в зародиш и отлагат решаването на истинските проблеми в земеделието - липсата на маркетингови проучвания кога и колко да се сее, неефективността на производството, неконкурентността в качеството и цените.
Държавното изкупуване може и да прикрие временно всички тези проблеми, но остава въпросът със
До миналата година външнотърговският режим в областта на селското стопанство се характеризираше с високи експортни такси, забрани за износ и внос, голяма част от износа се осъществяваше чрез разрешителен режим. В съответствие с изискванията на МВФ и Световната банка от 1 януари 1998 г. повечето от тези ограничения бяха отменени. Анализът обаче показва, че реализацията на земеделската ни продукция зад граница се осъществява все по-трудно. В същото време се увеличава вносът.
Драстично е спаднал износът на всички видове месо, сочат данните за първата половина на годината. Според аграрното министерство главните причини за това са конкуренцията със субсидирани доставки от САЩ и ЕС (при свинското месо), наличие на малък брой одобрени птицекланици за износ, неконкурентоспособни цени поради неефективно производство.
Подобна е тенденцията и при млечните продукти: докато за 1997 г. съотношението износ/внос на сирена и извара е било 4.4:1, за първото полугодие на 1998 г. внесените количества от тези продукти са почти равни на изнесените, се сочи в доклада на земеделското министерство.
Освен на икономическите фактори намалената конкурентност на българските млечни продукти се дължи и на влошените санитарно-хигиенни условия в мандрите. Точно те бяха причината за налагането на забраната за внос на българско сирене в страните от ЕС. Според земеделското министерство в близките две години е малко вероятно да изнасяме млечни продукти на европейските пазари. Брюксел продължава да държи на изискването млякото, изкупено от мандрите, да идва от стопанства с минимум 15-20 крави. У нас по официална информация 95% от млякото за преработка се добива в семейни стопанства с една-две крави и четири-пет овце, което, освен че е неефективно, затруднява и контрола върху чистотата на суровината.
Търговските ни отношения с Европейския съюз са най-добрата илюстрация за неспособността на българските земеделски производители да се конкурират със своите колеги в другите страни. От години остават незапълнени повечето от преференциалните квоти, които евросъюзът ни отпуска. Най-честата причина за това се оказва неизпълнението на изискванията за качество, ветеринарен и фитосанитарен контрол. При това положение предстоящото либерализиране на пазарите на земеделски стоки със страните от ЦЕФТА и Турция може да се окаже по-скоро проблем, отколкото решение. Постепенното отпадане на митническите прегради пред вноса ще прави българските производители все по-неконкурентни и на вътрешния пазар. Дори и сега това е видно с просто око - по магазините и пазарите се продават испански колбаси, датско сирене, германско масло, унгарско кисело мляко, гръцки ябълки и домати, чушки и лук от Турция, македонски дини и пъпеши... Сто млн. лева е струвал на данъкоплатците един ден от поземлената реформа през отиващата си година. Това показва простата сметка (бюджетът на фонд "Поземлена реформа" за 1998 г. е 36.537 млрд. лева). На фона на тези разходи държавните чиновници отчитат твърде незадоволителен резултат.
По официални данни до момента е върната 77.4% от земята, като само за 17.4% от нея са издадени т.нар. констативни нотариални актове. Дори и тези документи обаче са до голяма степен предварителни, тъй като в повечето случаи те не са поименни, а се издават на наследниците на отдавна починали бивши собственици. За да получи всеки от тях нотариален акт, е нужна доброволна делба между всички наследници. По този начин дори и краят на фактическото връщане на земята да настъпи скоро, изясняването на собствеността ще продължи с години.
Според експерти проблемът с размитата собственост доказва сбъркания модел на реституцията у нас. През всичките осем години акцентът беше поставян върху възстановяването на историческата справедливост (връщане на земята на нейните бивши собственици), вместо паралелно да се работи и за създаване на действащ пазар на земята с реални собственици и правни гаранции от страна на държавата за собствеността на гражданите. Резултатът от всичко това е раздробяване на земята на хиляди малки парчета, демотивирани собственици, липса на истински пазар на имотите, земеделие, задушавано от липсата на капитали и ясна собственост.
Ако наистина искаме да развиваме конкурентно земеделие, правителството, вместо да подпомага т.нар. орсовки с пари от фонд "Земеделие", по-добре да наблегне върху създаването на правните условия за развиване на действителен пазар на земята. Отпускането на банкови кредити срещу ипотека върху имотите е единственият начин към селското ни стопанство да се насочат сериозни капитали. В противен случай ще продължим да я караме на субсидии и да се залъгваме, че развиваме земеделие, като изкуствено поддържаме с парите на данъкоплатците неефективни пазарни структури.
Entergy няма финансови проблеми, преструктурираме бизнеса си
Директорът по развитието на Entergy Power Group Чарлз Браун III пред в. "Капитал"
- Всеки проект се сблъсква със специфични рискове, но много неща се повтарят, независимо от това дали проектът е в България, Великобритания или Австралия - страни, в които имаме проекти. Една от основните трудности тук беше извършването на оценка на състоянието на компанията (т.нар. due diligence), за да разберем какъв тип рехабилитация е необходима. Предстои ни също да получим необходимите екологични разрешителни и да сключим всички договори, свързани с физическата реконструкция. За да контролираме разходите и качеството на изпълнение, трябва предварително да сключим договори за подизпълнение, в които да се определят цените.
- Ние регистрирахме смесено дружество по българските закони, в което Entergy и НЕК са партньори. Първо преминахме през подготвителен период, после подписахме меморандум за разбирателство, а през октомври 1998 г. сключихме споразумение за съвместно развитие. С това сложихме край на подготвителния период и сега, след като сме очертали бъдещето на нашия съвместен бизнес, ние ще преминем към етап на развитие. През този етап специални групи с експерти от Entergy и НЕК ще осъществят всички изброени от мен елементи като сключване на договорите за подизпълнение, завършване на техническите проучвания и получаване на екологични разрешителни. Този етап на развитие на проекта може би ще отнеме около 12 месеца, така че надяваме се до края на 1999 г. да сме приключили с него. Точният момент на приключване ще бъде определен от датата на финансовото приключване, т.е. момента, в който всички договори за подизпълнение са сключени, и става ясна точната сума на необходимото финансиране. Тогава ще започне етапът на строителството и рехабилитацията, който ще продължи около 28 месеца. Искам да подчертая, че изграждането на сероочистващата инсталация и на другите пречиствателни инсталации е по-сложно като изпълнение и поради тази причина ще продължи 40 месеца от датата на финансовото приключване. Когато настъпи датата на финансовото приключване, ще преминем към комбинация от експлоатация на централата и едновременна рехабилитация.
