Думата е корупция
Е, не може да се вземат пари от всичко. Във всяка работа трябва да се знае мярката. Колкото и да се правим на разсеяни в България, идва момент, когато и на институциите, които финансират, им писва и нарушават добрия тон. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви официално на българските власти, че не признава резултатите от търга за втората фаза за изграждане на единен център по въздухоплаване. Банката остави на властите сами да си направят изводите. Това засега е най-големият международен скандал със съмнения за корупция и опорочаване на тръжни процедури.
Всички международни участници бяха елиминирани по измислени формални причини още преди същинското състезание. За там останаха само предварително известният победител - Главболгарстрой, и за да не е сам, малка фирма за спаринг.
Когато избухна скандалът, големите шефове веднага казаха, че отговорността си е на тръжната комисия. Има двойно подсигуряване - комисията е назначена със заповед на шефа на "Ръководство въздушно движение" (РВД). От големите шефове следа няма. Транспортният министър Краус и ресорният вицепремиер Бакърджиев са само в слуховете около търга, но не и в документите по него.
Всеки, който е пребивавал в България поне седмица, опитвайки се да прави някакъв бизнес, веднага разбира за какво става въпрос. Такава гигантска отговорност по елиминиране на международни участници ниските нива сами не могат да поемат. Те са готови да изгорят, но каква е отговорността на тези над тях? Ако системно се опорочават и търговете на международните финансови институции, какъв тогава е инструментът за честно състезание? По-големият въпрос е за това ли бяха напъните за инвестиционна програма от 6 млрд. долара. И ако парите са на бюджета, кой ще направи скандалите за опорочените тръжни процедури?
Идва ли време и за първите министри
Костов изпревари отпускарския сезон с голямо кръвопускане за властта, уволнявайки десетина ключови шефове на държавни предприятия. Очаква се поне още толкова да си отидат в най-близко време. И този път беше запазен стилът на тихите премиерски скандали. Сигурно в мотивите за уволненията присъстват обвинения в непрофесионализъм и корупция, увреждане на държавния интерес, но данни за тях пред обществеността не бяха представени. Подобна беше ситуацията с отстраняването на няколко от шефовете на МВР и зам.-шефката на митницата. Очевидно възмездието настъпва, когато при Костов се събере достатъчно и надеждна информация, че някой трябва да си ходи. Прикриването на причините обаче убива половината от положителния ефект на смените, защото останалите трябва да се догаждат за какво са отстранени колегите им.
Смяната на хора на важни постове по принцип е борба със следствията, а не с причината за проблемите. Данните за реалния сектор прогресивно се влошават, расте задлъжнялостта, бюджетът за пръв път излиза на дефицит. Нито един от уволнените не е пострадал заради отклоняване от правителствената политика за реформи в икономиката, защото не е ясно каква е самата правителствената политика. От центъра продължават да се излъчват противоречиви сигнали за това какви са приоритетите на правителството и каква е неговата стратегия, ако се изключат нищо незначещите пожелания за присъединяване към Европа.
Затова, когато реформата не върви, логично е да си отидат тези, които я осъществяват, ако са виновни те. Но след два-три подобни откоса няма начин да не се установи, че проблемът освен в изпълнителите е и в тези, които казват каква да е политиката - правителството и министрите в него. Така че след втората по-сериозна наказателна акция в стопанския и административния елит напълно логично идва въпросът не е ли вече време и за смяна на някои министри.
Няма добър Мултигруп
Правителството трябва по-последователно да показва отношението си към групировките и към постоянните опити за източване на държавните предприятия и за заобикаляне на съществуващите правила. Ако има структура, която се е специализирала в източването на държавата и е станала голяма и силна благодарение на това, безспорно такава е Мултигруп. Проблемът обаче няма да се реши, ако просто Илия Павлов или структурите на "Мулти" бъдат пропъдени от България. Трябва по принцип да стане ясно, че се спира с кражбите и с постоянните номера, че новата власт няма да участва в напомпването на един нов и добър син Мултигруп. Което обаче засега не се доказва по категоричен начин.
В разгара на газовата война избухна скандалът "Хардланд". Мултаците тогава напипаха слабо място в най-силната част на правителствената теза - посредниците. Оказа се, че въпреки основателните твърдения, че посредник между "Газпром" и Булгаргаз не е нужен, такъв съществува. През цялото време "Мулти" се опитва да подсказва, че всички властници в България правят едно и също, само сменят играчите.
Подобен е случаят с увеличението на капитала на "Захарни заводи" в Горна Оряховица. Тази схема е очевидно заобикаляне на приватизационните правила и закони, но формално пък е напълно възможна по Търговския закон. Този тип приватизация беше "открит" от "Мулти" още през 1995 г. и по същия начин групировката придоби десетина предприятия в шивашката и текстилната промишленост и туризма. Някои от сделките впоследствие бяха развалени от новата власт. Въпросът е принципен - или не се допускат схеми на приватизация на държавни предприятия с увеличението на капитала, или за това се създават съответните правила. Иначе "Мулти" ще са прави да протестират, че за някои дават, а за други - не.
Лека наглост обладава властта
"Не може да има толкова много незаконни обекти, по крайбрежието. Тези нарушения означават корупция и то не от порядъка на 10%. Не бива мутрите да диктуват правилата в тази държава."
Това са думи на един вицепремиер, цитирани "едно към едно" във вестник "Пари" през седмицата.
Кой ли е вицепремиерът? Ако съдим по казаното, това е човек, който искрено се възмущава от незаконното строителство, от корупцията и от мутрите. Всеки нормален български данъкоплатец обаче знае, че колкото по-дълго един министър е такъв, толкова по-внимателно трябва да се слуша какво говори. И толкова по-малко да му се вярва. Примерно изречението "не може да има толкова много незаконни обекти" сигурно значи, че по принцип може да има. Проблемът е само, че са много. И корупцията се вижда с просто око.
Въпросът е кои обекти трябва да бъдат съборени - тези, за които вече е платено да се построят, или тези, за които няма да си платят да не се бутат? Във всеки случай не трябва да има заблуда, че незаконното строителство ще изчезне напълно, защото ще трябва да се бутне и един хотел на Копитото, а той е строен от приятели на вицепремиера. А всеки опитен данъкоплатец знае, че това не може да се случи, дори ако хотелът е построен с приватизирани бюджетни пари.
Има отговор и на въпроса защо, когато говори за лошите строежи, вицепремиерът се сеща за мутри. Може би защото такива хора има и около него. На онези с хотела дал софийските паркинги. На техните познати с червения лъв и трите букви помогнал да застраховат през "Юпитер", защото пък "Юпитер" му дължат лиценза на него. Само не е ясно докато вечеря с такива хора, как ги нарича вицепремиерът? Дали мутрите се обиждат на мутра? Дали всички се сещат кой е вицепремиерът?
Преизпълнението на приватизационния план е поверено на средната класа
Може ли да се приватизират всички промишлени предприятия до края на тази година? Естествено, чак няма да остане какво да продаваме догодина, отговарят от промишленото министерство. И Агенцията за приватизация лицемерно се оплаква, че ресурсът за продажба намалява - и тогава, недай си боже, може да я закрият. Изобщо държавата преизпълнява плана за раздържавяване с пълни темпове.
Ако обаче се вярва на приватизационните обяви в Държавен вестник, излиза, че едно и също предприятие се пуска за продажба два, три, четири пъти. Докато не се учреди някое заблудено работническо-мениджърско дружество (РМД), за да го купи. Пък ако не се учреди, здраве да е - предприятието отива за ликвидация.
Сега обаче на приватизаторите им хрумна идея, с която и вълкът ще е сит, и агнето цяло. Край на учредяването на заблудени РМД-та, край на неприятните списъци за ликвидация. На хоризонта се яви нов вид потенциален купувач - МСП-то (малко или средно предприятие). То хем ще купува залежалата стока от предприятия, хем държавата ще се тупа в гърдите, че му е дала преференции. Най-хубавото е, че това може да се отчете като пореден успех в надлъгването с Международния валутен фонд, който винаги е протестирал срещу преференциите в приватизацията.
Дали най-сетне някой ще разбере, че така мечтаното създаване на средна класа чрез стимулиране на дребния бизнес няма нищо общо с пробутването на боклуци? И че не преференциите (приватизационни или данъчни) са начинът да се помогне на малките и средни предприятия, а промяната в средата за бизнес като цяло.
Законът на Мърфи - Костов
Ако авторът на най-хубавите закони на парадоксите можеше за миг да погледне какво прави или по-скоро какво не прави българското правителство в областта на медиите, щеше мигом да забележи следната зависимост: "Броят на телевизионните програми в българския ефир намалява правопропорционално на обещанията от управляващите те да се увеличават."
От февруари следващата година телевизионните зрители из страната ще останат само с една програма. Основната причина е, че след законодателното безумие с рекламите в праймтайма БНТ няма да има пари да поддържа две програми и Ефир 2 ще остане само скъп спомен. Наред с това държавата не само, че не се оттегля от електронните медии, а завзема методично нови и нови територии. Миналата седмица правителството прояви трогателна загриженост за съдбата на БНТ. Министрите избраха сателит, от който да се излъчва сигналът на държавната медиа, отпуснаха и два милиарда лева допълнително от бюджета... Във всичко това нямаше да има нищо лошо, ако пазарът на електронни медии съществуваше, ако имаше частна национална телевизия и пр. и пр. Нищо такова обаче няма и загрижеността на правителството за съдбата на БНТ навява съмнения, че това въобще някога ще стане.
Конкуренцията в националния ефир, за която толкова се говори през последните девет години, не може да се роди сама - трябва помощ от управляващите. Новият Закон за далекосъобщенията показа, че държавата с целенасочена упоритост увеличава влиянието си върху електронните медии. Вместо да работи за реална конкуренция в ефира, както многократно беше обещавано през последната година, държавата укрепва позициите на иначе по закон обществената БНТ.
И нека се опитаме да познаем, след като правителството дава пари за качване на сателит, след като пак то определя кой точно да е сателитът, кой тогава ще нарежда програмата? А освен това как се нарича човек, който обещава едно, а прави друго?
Проблемът с газа се реши, остават само проблемите с плащането на газа
Нормализирането на отношенията с "Газпром" и Русия е може би по-важният резултат от приключилата газова война, отколкото цената на газа. Текстовете за либерализация на пазара и стокови кредити от "Газпром" крият опасности за България, но те са някак си в бъдещето. Така че там засега сблъсъкът е отложен. За сметка на това след свръхдозата адреналин по време на преговорите вече е време правителството да се огледа и да дисциплинира вътрешния газов пазар.
От дълги години, докато получавахме "безплатен" газ по Ямбургската спогодба, чрез доставките на газ държавата субсидираше губещите държавни предприятия. Газът всъщност изобщо не беше безплатен, но това е наследство от инвестиционната политика на държавата, което сега се изразява във външен дълг. Малко по малко квотата на "безплатния" газ свърши, но случайно или по-скоро не точно тогава падна правителството на Виденов и трудностите в преговорите с "Газпром" нараснаха. Постигнатите сега договорки гарантират, че на българския пазар ще има газ.
Проблемът дали и как този газ ще се плаща на вътрешния пазар обаче остава. В момента около 1/3 от доставките на Булгаргаз не се плащат. И заради това цените в България са високи не само заради високата цена на "Газпром". Основания държавните фирми да не плащат, колкото искаш. Големите длъжници са познатите имена от черната металургия, някои предприятия от химията, стъкларската промишленост и, разбира се, топлофикациите. По тази схема нормата на рентабилност на печелившите предприятия като "Химко" се влошава, за да може през "Булгаргаз" да се субсидират губещи гиганти като "Кремиковци". В тази връзка българската страна има по-голям интерес да пази доставната цена в тайна, за да може да крие от потребителите нормата на печалба на Булгаргаз, с която той трябва да покрива загубите от нередовните платци.
Каквато и цена да беше договорил Бакърджиев с Вяхирев, ако Булгаргаз продължи да не събира 1/3 от вземанията си, няма никакъв шанс да оцелее, камо ли да успее да събере пари за инвестиции в нови газопроводи, за да сме независими от инвестициите на "Газпром". Със субсидии и меки бюджетни ограничения икономическата независимост не може да бъде повече от добра политическа теза. Независима е само силната икономика и българската все някога трябва да стане такава независимо от политическата цена. Засега обаче управляващите са на фазата да кажат, че няма безплатни салати, но безплатните обеди в икономиката продължават с пълна сила.
И "Пустинната лисица" не съживи умрялата лисица
В дните, когато целият свят коментираше американските ракетни удари по Ирак, българската дипломация отново избра ролята на умрялата лисица.
Депутатите предколедно изгласуваха бюджета и вдигнаха чаши с шампанско. И техният звън май беше единственият звук, който се чу в достолепната сграда. Нито откъм парламентарните коридори, нито от трибуната избирателите можаха да доловят някоя смислена декларация, която отчетливо и категорично изразява българската позиция по новата криза в Персийския залив. Иначе разговорливите спецове по отношенията на България със света не застанаха пред камерите и микрофоните на медиите, за да отговорят на въпроса какво мисли българското правителство по въпроса. А то междувременно имаше заседание и не може да не е поне гледало и слушало реакциите на света. Все пак CNN се приема и на "Дондуков" 1.
Не може цялата държава да чака да се върне външната министърка от Париж, за да бъде упълномощена да изрази позициите на страната. Ако тя пък преговори злополучната си позиция от февруари по време на операцията "Пустинен гръм", само ще сгреши, при това повече. Тогава имаше категорична антииракска коалиция, а ние се затюхкахме за дълга на Ирак. Междувпрочем 70-80 % от него е вземане на "Кинтекс", натрупано от неплатени доставки на оръжие, и никой още не убедил международната общност, че българската държава е титуляр по вземането и парите няма да отидат отново във фирмата със скандален имидж.
Сега ситуацията е коренно различна, но какво от това?
Много трогателно, че грижата за българските дипломати в иракската столица беше обилно отразена, но с това ангажиментите на управляващите не свършват. Светът е по-широк - динамично се пренаредиха нови лагери. Къде сме ние все пак?
CNN е прекалено заета с репортажите от Багдад, за да намери време да ни го съобщи.
Руски и български бизнесмени ще обсъждат двустранните контакти
Депутатът от руската Дума Николай Рижков пристигна у нас начело на руски политици, бизнесмени и шефове на големи енергийни и индустриални фирми. В момента Николай Рижков е председател на Координационния съвет на руските стокопроизводители (КСПС) и председател на парламентарната група "Народовластие" в Държавната дума. В делегацията са включени и председателите на комисии в Думата - акад. Владимир Гусев и Николай Коломейков, представители от парламентарните комисии по промишленост, строителство, транспорт и енергетика и бизнесмени. В групата на бизнесмените са представени най-големите руски енергийни концерни - Богдан Бодзуляк (РАО "Газпром"), Виктор Кудряв й, зам.-министър на енергетиката и председател на директорския борд на РАО "Е С - России", Тенгиз Борисов - шеф на департамента за държавната собственост във ВПК, Алексей Смирнов - генерален директор на "ЛУКойл" и др. Руските бизнесмени гостуват по повод започващата на 19 декември научно-практическа конференция "Българо-руските икономически отношения в навечерието на XXI век". Форумът е организиран от Университета за национално и световно стопанство, Българската стопанска камара, Координационния съвет на производителите в Русия, фондация "Устойчиво развитие за България" и Националното сдружение на общините у нас. Ще бъдат обсъдени възможностите за възстановяване и задълбочаване на икономическите връзки между София и Москва като необходимо условие за успешното интегриране на двете икономики в световното и европейското икономическо пространство. Програмата предвижда срещи на Николай Рижков и останалите представители на руската Дума с председателя на Народното събрание Йордан Соколов, с шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова и ръководството на групата за приятелство с Русия. Гостите ще се срещнат с ръководството на Комитета по енергетика и ще посетят "Панорамата" в Плевен.
"Ексимбанк" отпусна 50 млн. долара за платежния ни баланс
В края на миналата седмица българският посланик в Япония Петър Андонов и подуправителят на японската "Ексимбанк" Кансаку Аомото подписаха кредитно споразумение на стойност 50 млн. долара, предаде радио "Свободна Европа". Заемът се отпуска като съвместно финансиране със Световната банка на заема ФЕСАЛ1, подписан през ноември 1997 г. Отпуснатите средства са в подкрепа на платежния баланс на България. Средствата трябва да покрият "дупките", получили се вследствие на приспособяване на финансовия и корпоративния сектор към пазарните принципи. Българският посланик е изразил надежда, че японското правителство ще продължи да подкрепя България при изпълнението на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Договореност за подписаното в края на миналата седмица споразумение бе постигнато по време на държавното посещение на президента Петър Стоянов в Япония през ноември 1997 г. Уволниха 30 полковници от контраразузнаването
Близо 30 полковници и подполковници бяха пенсионирани от Нацонална служба сигурност преди Коледа, съобщиха осведомени източници. По-голямата част от старшите офицери в контразузнаването са пенсионирани поради навършване на години в органите на МВР. Останалите, които нямат необходимия стаж за пенсиониране, ще бъдат пренасочени на друга работа. Истинската причина за уволнението обаче билa несправяне с работата и новите задачи на службата, твърдят източниците. Уволненията били направени по предложения на шефовете на сектори след анализ на едногодишната работа на службата. Според други източници сред пенсионираните има много служители, които са работили още в Шести отдел на Държавна сигурност и след това са били пренасочени във Второ главно управление, били са уволнени през 1991-1992 г. и възстановени на работа от Любомир Начев.
1998: годината на голямото нищоправене
Много добре, много стабилно, много бързо, много... много шум за нищо. Ако оценяваме отстрани, през 1998 няма съществено придвижване в решаването на нито един от ключовите проблеми в държавата.
Приватизацията изобилстваше на малки сделки и големи скандали.
Държавата се стисна и запази собствеността и тъмнината в големите монополни структури.
Премиерът Костов нито веднъж не спомена през годината нещо конкретно за насърчаване на частен бизнес и защита на частната собственост.
Пазарните отношения стагнираха въпреки формалния натиск за повече правила и пазарност на международните институции.
При данъците надделя тесногръдатата теза за оскубване на фирмите до последната стотинка. Частниците се изпокриха и забравиха за плащането на данъци завинаги.
Подкупите станаха неделима част от всяка сделка.
Въпреки беднотията и корупцията държавата си позволи да направи крупни инвестиционни разходи.
За контрабандните канали се поразшумя, но те не спряха.
В енергетиката и социалното осигуряване на правителството не му достигна интелектуален потенциал и политическа воля да създаде пазарни модели и пазарна стратегия.
С триста зора беше затворено едно предприятие, и то за назидание на синдикатите, а не за да се спре трупането на загуби.
През цялата година, вместо да ликвидират и затварят, държавните чиновници умуваха как може да налеят най-много пари в губещите гиганти, без да ги усетят от МВФ и Световната банка.
Частната телевизия е толкова далечна, колкото преди, а общественото мнение чопли дребнави глупотевини.
И така, нищо особено всъщност не се случи. Но това не е новина. И другите правителства не предприемаха непопулярните мерки навреме.
Изходната позиция на правителството на Иван Костов беше най-добрата възможна - твърда подкрепа, абсолютно мнозинство, никаква политическа алтернатива, подкрепа от Запада. Изненади не се очакваха, всички залагаха на безметежен пълен мандат. Но не би. Сринаха се световните финансови и стокови пазари, икономиката стана още по-неконкурентна заради фиксирания курс и вълната на девалвации. Оценено във време, световната криза сви безметежния мандат на Костов до една година. И тя изтече. Времето за нищоправенето свършва. Следващата година ще е на отрезвяването. Дано все пак да ни потръгне.
Накратко
Американският конгресмен Дани Дейвис гостува в България в началото на седмицата по покана на българо-американския търговски съвет. Той се срещна с президента Петър Стоянов, с парламентарния шеф Йордан Соколов и изнесе лекция, организирана от Атлантическия клуб. Според Дани Дейвис България бележи огромен напредък след края на студената война, но той посочи още, че страната ни не е сред най-известните кандидати за членство в НАТО.
Търговският министър Валентин Василев и министърът на външните работи на Югославия Борислав Вукович подписаха спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, конвенция за карантинна и растителна защита и спогодба за ветеринарен контрол. Двамата обсъдиха бъдещо разширяване на граничните контролно-пропускателни пунктове и транспортните магистрали. Предстои работни групи да обсъдят възможностите за сътрудничество в банковия сектор, промишлеността и енергетиката.
През седмицата министърът на външните работи Надежда Михайлова посети Кралство Норвегия. Надежда Михайлова се срещна с премиера Шел Магне Бондевик, с крал Харалд V и с депутати от парламентарната комисия по външна политика. С колегата си Кнут Волебек тя подписа спогодба за реадмисия като част от усилията да отпаднат визовите ограничения за български граждани при пътуване в чужбина. Министър Михайлова лобира по време на срещите си Норвегия да подкрепи страната ни за членство в НАТО.
Фирми с чуждестранно участие ще могат да търгуват с българско оръжие
Фирми с чуждестранно участие, независимо в какъв размер е то, ще могат да сключват външнотърговски сделки с българско оръжие. Това предвижда проект за изменение на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба, който беше одобрен от правителството в четвъртък. В момента само дружества с над 50% българско участие имат право да сключват сделки зад граница с наша спецпродукция.
Това ограничение е излишно, тъй като "всяка фирма, която е регистрирана в България, е българска", коментира вицепремиерът Александър Божков. Според експерти по ВПК целта е да бъде разширен кръгът на фирмите, търгуващи с българско оръжие. Разчита се по този начин да бъдат увеличени продажбите на наша спецпродукция, което ще съживи оръжейните ни предприятия.
При кандидатстване за лиценз за търговия с оръжие вече ще се изисква фирмите да представят и списъци с имената на търговските си посредници в чужбина. Причината за това са зачестилите напоследък скандали в чужди медии, които свързваха България с контрабандни сделки на оръжие в ембаргови държави. В сегашния закон е пропуснат контролът върху посредниците, което създава предпоставки за въвличането на наши фирми в некоректни сделки, обясни Благой Генов, секретар на междуведомствения съвет по ВПК.
Затвор от три до шест години и глоба до 100 млн. лева ще заплашва всеки, който търгува с българско оръжие без нужното разрешение. Тези санкции ще бъдат записани при предстоящите промени в Наказателния кодекс. За повторно нарушение наказанията ще са от пет до 10 години затвор и глоба до 300 млн. лева.
Медийният сектор вече е целият син
Когато преди година управляващите избираха Национален съвет за радио и телевизия, опозицията имаше един представител в него. Коалиционният партньор "Народен съюз" също получи едно място.
Дванайсет месеца по-късно борбата за разпределяне на местата в медийния съвет вече се води не между мнозинството и малцинството в парламента, а между президента и премиера. Държавният глава не съгласува кандидатурите си с "Раковски" 134 и постави сините партийни функционери пред следната дилема - или да пуснат една-две опозиционни кандидатури и да нямат пълен контрол върху раздаването на лицензите през следващата година, или да бетонират парламентарната квота в медийния съвет с тъмносини "каски". Двоуменето сигурно е траяло кратко. Тези от управляващите, които отговарят за медиите, вероятно са повдигнали рамене, въздъхнали са, спогледали са се и са казали в един глас: "Ами, няма как!"
С избора на новия медиен съвет се наблюдава и един интересен феномен. Ако и опозицията да не е представена в нито един от органите, които контролират медиите, различните крила във властта като че ли са постигнали паритет. Президентът има своите хора в НСРТ. Числено преимущество обаче имат хората на Костов. За да се стигне до лиценз, трябва да се мине през Държавната комисия по далекосъобщенията. А там са хората на Бакърджиев. Така, за да се получи спокойно лиценз за частна национална телевизия например, трябва президентът, Костов и Бакърджиев да са единодушни кой е подходящият кандидат. Това тържество на вътрешнопартийната демократичност може и да е за хубаво. Че сините контролират медиите, е ясно, но кой вече може да каже "Костов е сложил ръка върху телевизиите" или "Бакърджиев дава лицензите"? Не, това сега е невъзможно! Електронните медии ще получават разрешение да се излъчват в ефир, след като получат одобрение от всички центрове на синята власт - гаранция, че дори и да и има някакви скандали, те ще се решат тихо и бързо, подомашному.
Във властта обаче има представени и други политически партии, зад които стоят немалко хора. И е хубаво, ей така - заради единия демократичен принцип, и те да имат глас при взимането на важни решения, които засягат всички.
Съдебните кадровици сдадоха властта без скандали
Въпреки очакваните разправии предаването на властта в съдебната система без шумни показни ексцесии премина. Старият и новият Висш съдебен съвет заседаваха заедно и за разлика от управляващите и опозицията не се нагрубяваха и си спестиха твърде пиперливите реплики. Досегашните кадровици на правораздаването пожелаха на своите приемници да се запазят деполитизирани, след което си тръгнаха.
Злъчни забележки си позволиха само председателят на Върховния касационен съд Румен Янков и главният прокурор Иван Татарчев. "Не участвам в заседание на два синода", подметна Янков към своите идейни противници от следствието и прокуратурата и не пожела да влезе при колегите си, докато старите съдебни кадровици не си отидоха. На сбирката не се появиха и членовете на стария съвет от съдийската квота - Румен Ненков, Бойка Попова, Виолета Млеканова, Елена Авдева, както и пазарджишката окръжна прокурорка Росица Терзова. "Това вече са нормални хора, сеирите бяха дотука", изкоментира Янков след напускането на вече бившите членове на ВСС.
"Радвам се, че няма да виждам физиономията на една предателка, която е образец на човешка неблагодарност, изкоментира пък на излизане главният прокурор Татарчев. Той не уточни по чий адрес са думите, но по всяка вероятност е имал предвид пазарджишката си колежка Росица Терзова, която е единствената жена в прокурорската квота и заедно с колегата си от главна прокуратура Огнян Атанасов атакува пред Върховния административен съд решенията на ВСС от последните три заседания. Тогава бяха преутвърдени ръководителите на всички структури в следствието и прокуратурата, както и списъчните състави на магистратите от Специализираната следствена служба, Върховната касационна и Върховната административна прокуратура. Огнян Атанасов, който доскоро беше ръководител на отдел "Административен", беше един от малкото хора, които не бяха преназначени според структурите на променения Закон за съдебната власт. Отстранен от поста си се оказа и началникът на отдел "Следствен надзор" Ангел Ганев.
В сряда Висшият съдебен съвет трябва да се събере в пълен състав. Следствието пак избра Бойко Рашков и шефа на икономическия отдел в службата Ангел Александров за негови представители в съвета. Казусът е спорен, тъй като те участваха и в предишмия ВСС, а по Конституция не е разрешено даден член да кара два последователни мандата. Въпросът е дали недовършения мандат на стария съвет се зачита или не.
Предстои и произнасянето на Конституционния съд по иска на Татарчев срещу избора на новия съдебен съвет.
Увеличават се акцизът и митото за вносните цигари
Размерът на акциза и митото за вносните цигари ще се увеличи в резултат на новата система за облагането им, която ще е в сила от началото на следващата година. Това със сигурност означава, че ще се увеличат и цените на вносните цигари. Така например сегашният акциз за кутия "Лъки страйк" е 415 лв., а от началото на следващата година ще е 760 лв. Върху цената на "Марлборо" сега се начислява акциз от 645 лв., докато новата система го увеличава на 940 лв. Експертите на финансите определяха акциз за "Марлборо" от 333 лв. Дори изчисленията да са правени при сегашната фиксирана цена, сметките на финансите би трябвало да сочат 759 лв. Митата на цигарите ще се увеличат средно с около 200 - 300 лв. Сметките опровергават твърдението на финансовото министерство че "новата система на облагане облекчава размера на досега плащания акциз на луксозните, представителни и маркови цигари". Точно това становище на експертите от финансите послужи като мотив за повишаване на вносното мито върху цигарите. "Българските производители няма да пострадат, тъй като едновременно с намаляването на акциза за вносните цигари, ние ще увеличим митото им", каза пред националната телевизия председателят на бюджетната комисия на парламента Йордан Цонев. Оказва се, че със сметките си експертите на търговското министерство и представителите на данъчната администрация са заблудили първо министрите, а после и народните представители. Още повече, че предоставените справки на депутатите за възможните размери на акциза от финансовото ведомство се отнасяха за облагане с 3 лв. на къс и 30% от продажната цена, което увеличава акциза с други 20 лв. Депутатите окончателно приеха акцизът да се определя веднъж в абсолютна сума (2 лв. на къс) и втори път като процент от продажната цена на дребно (30 на сто). С новите размери на акциза и митото за цигарите се очаква допълнително да нарасне разликата в цените между местните и вносните папироси.
Въпреки че на измененията в Закона за акцизите се падна най-голямото отлежаване между първо и второ четене, седемте месеца на дообмисляне не бяха достатъчни на финансовото и търговското министерство да предоставят на депутатите вероятни размери на акциза при различните варианти за облагане. В момента не е ясно в каква степен по-високите размери на акциза ще се отразят върху цените на местните цигари. Може да се очаква, че и при местните цигари ще има увеличение на цените на дребно. От финансовото министерство заявиха, че цените на цигарите зависят от предложенията на производители и вносители, които, ако искат да продават на цени различни от сегашните, трябва да подадат до търговското министерство калкулациите си за новите цени, които да отразяват себестойността на цигарите, акциза, ДДС и митото (за вносните). Ако това не стане до края на годината, в началото на следващата година ще действат сегашните фиксирани цени на продажба на дребно. Фиксираните цени се одобряват от Министерския съвет и са задължителни за търговците на дребно. Тези цени са отразени на бандеролите на кутиите.
Южнокорейска военна атака унищожи севернокорейска подводница
Севернокорейска подводница, навлязла в териториалните води на Южна Корея, бе атакувана и унищожена в ранните часове на 19 декември от флота и военновъздушните сили на Южна Корея. Съвместната операция е била осъществена от дванадесет военни кораба и три изтребителя.
Водолази от седем южнокорейски военни кораба, патрулиращи в района, претърсват района за други жертви. "Открихме труп на въоръжен севернокорейски водолаз в близост до потъналата подводница", заяви на пресконференция полковник Хуан Дон Куи. Военното министерство на Южна Корея съобщи и за един ранен в престрелката южнокорейски войник.
Екипи от военни експерти на двете държави пристигнаха на мястото на инцидента, последният от серията севернокорейски набези в териториалните води на Южна Корея, за да разследват причините за случилото се. На 20 ноември южнокорейски патрули обстрелваха навлязъл в териториалните води на Южна Корея с шпионска мисия севернокорейски плавателен съд. Японският външен министър Масахико Комура заяви, че японският военен флот следи внимателно активността в региона и е приведен в повишена бойна готовност.
Строеж на огромен подземен комплекс в Северна Корея, в близост до границата й с Южна Корея, увеличи напрежението между двете държави през последните няколко седмици. Според Вашингтон проектът е част от ядрената програма на Северна Корея.
Над Ирак се изсипаха крилати ракети
Багдад бе подложен на масирани ракетни удари от страна на британско-американските сили в Персийския залив при операция под кодовото название "Пустинна лисица". По данни на иракските власти най-малко 25 души са загинали, а над 75 са ранени в резултат на атаката срещу Ирак.
През нощта на 17 декември по заповед на американския президент Клинтън започна бомбардирането на обекти, свързани с оръжейната програма на Саддам Хюсеин.
Президентът Клинтън заяви, че е решил да започне акцията, след като се е запознал подробно с доклада на Ричард Бътлър, шеф на оръжейните инспектори в Ирак. Според американския президент атаката бе предприета, за да се попречи на разработването на нови иракски оръжия за масово поразяване.
Русия се противопостави остро на нападението срещу Ирак, което според Москва ще задълбочи още повече иракската криза и ще има сериозни международни последствия. В знак на протест Москва изтегли посланика си във Вашингтон и поиска оставката на Ричард Бътлър. Към негативната руска реакция се присъединиха Франция и Турция, а Германия зае неутрална позиция.
Веднага след атаката британският премиер Тони Блеър подчерта, че след като Саддам Хюсеин отказва да унищожи оръжията си за масово поразяване, трябва да бъде използвана сила за прекратяване на оръжейната му програма. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана обвини за случилото се иракския президент и обяви, че Ирак трябва да вземе незабавни мерки за сътрудничество с ООН.
"Ако не бяхме предприели крайната мярка срещу Ирак, жертвите на режима на този човек (Саддам Хюсеин) в крайна сметка щяха да бъдат далеч повече", заяви Клинтън в отговор на въпрос за броя на невинните жертви в резултат на американските въздушни удари.
В САЩ почти две трети от американците подкрепиха действията на президента Клинтън. Лидери на Републиканската партия обвиниха Клинтън, че е започнал безсмислена война в Персийския залив, за да отложи гласуването на обвиненията по отстраняването му от президентския пост. С еднодневно забавяне дебатите за импийчмънт влязоха за обсъждане в долната камара на Конгреса.
Пентагонът съобщи, че са поразени предварително набелязаните цели - щабът на специалните иракски части и централите на разузнавателните служби. По данни на иракските власти две болници са били засегнати от ракетните удари. Иракският президент Саддам Хюсеин е посетил някои от обектите, поразени от американски ракети. Между тях е и домът на най-малката от трите му дъщери, Хала, която в момента на американско-британските атаки се е намирала вън от разрушеното си имение.
На 18 декември републиканците склониха да отложат дебатите в Конгреса за отстраняването на президента Клинтън от длъжност. Ден по-рано въпреки бурното недоволство на демократите политическите опоненти на Клинтън гласуваха разискванията да стартират на 19 декември. В интервю за CNN лидерът на мнозинството в Сената Трент Лот заяви, че няма да има забавяне на гласуването за съдбата на президента и никаква сделка не е възможна.
Продавачи на надежда
Ако имах само едно магазинче с две полички, бих продавал - познайте какво?
Дори и онези българи, които никога не са чували за популярната песничка по стиховете на Джани Родари, тук сигурно в хор биха отвърнали:
- Надежда, надежда за всички.
И ще бъдат прави. Не само защото авторът наистина така е продължил текста. Но и защото колкото и критично да гледа на света българинът, каквито и неволи да го спохождат, той продължава да живее ако не с друго, то по поне с надежда. И ако за миг си представим, че България беше страна, в която за продан бяха обявени не куп нежелани от никого предприятия, а същата тази въжделена надежда, с голяма доза сигурност можехме да предположим, че приватизацията отдавна щеше да е завършила. "Купете с отстъпка за вас" - продължава по-нататък, но... не родната приватизация, въпреки че точно тези думи бяха може би шлагерът на 1998, а отново песничката за надеждата. Защото "всеки трябва надежда да има" - така мислят 51 на сто от българите, които очакват последната година преди края на 20-и век да е по-добра от настоящата.
И макар родният оптимизъм традиционно да се възражда в навечерието на всяка Коледа, не може да не направи впечатление, че на прага, на предишната 1997 г., преизпълнените с надежда хора са достигали 60 на сто от населението. Загубата от 9%, останали извън "магазинчето с поличките", може и да не се стори особено съществена някому, особено на фона на намаляването на относителния дял на хората, считащи 1998 за по-лоша от предишната. Но тя все пак е показателна - обикновените хора не могат подобно на чуждите инвеститори да напишат бяла книга до българското правителство, те могат просто да изразят своите чувства. "Спряхме да вървим надолу" е доминиращото обществено усещане днес. Значи ли това обаче, че вече ще тръгнем нагоре? Едно число за размисъл - 33 на сто от хората в навечерието на 1998 са твърдели, че са възвърнали вярата си за по-добър живот в България. Сега техният дял е 23 на сто.
Рецептата от песничката я знаем - продавачите на надежда в България би трябвало да продават всекиму поне "колкото трябва за трима", или пък "съвсем без пари всичката своя надежда". Търсене има. Остава да си отговорим на въпроса само това ли е нужната стока, в нужното време и на нужното място?
Светът грейна за Коледа, София блещука
Две елхи, накичени с шарени цветчета и лампички, се поклащат от декемврийския вятър пред сградата на парламента. Първото коледно дърво в столицата светна под прозорците на кмета Стефан Софиянски. Още няколко елхи със скромна украса са разположени на централни места в София. Светеща декорация във формата на елхички, камбанки, топки и гирлянди се появи по бул. "Мария Луиза", пред храм-паметника "Александър Невски", на пл. "Славейков". През цялата седмица преди празниците по улиците изникваха коледни дръвчета. Те трябваше да бъдат поставени още на седми декември, но от служба "Озеленяване" забавили поръчката на елхите, повечето от които са по десет метра.
Коледната украса закъсня, но центърът на София все пак заблещука. "Иска ми се нашият град да е по-красив тази година, надявам се, че ще успеем", сподели шефът на направление "Култура и духовна сфера" към Столичната община Любомир Дамянов. Старата украса е бракувана. Само светещите камбанки и звезди, които кметството на Виена дари през миналата година на градоначалника Софиянски, отново радват столичани. Камбанките са накичени по стълбовете около Софийския университет, бул. "Васил Левски" и пред Народното събрание. При повреда някои от тях светят и през деня.
Светлинният таван по бул. "Витоша" тази година блесна благодарение на договора между общината и шоколадовата фабрика "Нестле - София". Фирмата предостави 15 млн. лева за коледното настроение на столичани и шоколадови подаръци за пет млн. лева. Специалните светлопроводи, чиято доставка от чужбина закъсня, оформиха арка над централния булевард едва в началото на тази седмица. Идеята на "Нестле" да се включи в украсата на столицата идва от името на шоколадите "София" и желанието да направят коледен подарък за столичани. "Първо искахме да участваме в някое голямо събитие, което организира общината, но се оказа, че няма такова, и измислихме варианта с украсата", обясниха шоколадовите производители. Лъскави опаковки от продуктите им украсяват и четирите фирмени елхи. Свои коледни дръвчета имат и "Мобиком", "Булстрад" и "Крафт Якобс Сушард". "Схемата за украсата и празниците в София тази година се промени с желанието на фирмите да се включат в подготовката на тържествата", радва се Любомир Дамянов, който изготвя плановете за украсата, но съгласува всичко с кмета. "Не можем ли да украсим и по бул. "Патриарх Евтимий", попитал Стефан Софиянски. От общината му обяснили, че дърветата там са много големи, и дори да се постави украса, тя няма да се вижда. Централната улица разчита само на декорацията на магазините. Разноцветни гирлянди, шарени топки, ангелчета, звезди и Дядо Коледа във всевъзможни варианти окупираха витрините в центъра на София. Луксозните бутици закачиха изкуствени елхови венци на вратите си, коледни минидръвчета и златисти накити се смесиха със скъпите стоки. Софиянци се дивят на украсата на хотел "Шератон". Служителите от хотела сами са измислили декорацията и за шест дни са поставили елхичките, лампите и гирляндите. През ноември в "Хотелско домакинство" са изработили три хиляди златисти панделки. "Идеята е сградата да има празнично излъчване. Украсата не е толкова скъпа, колкото хората сигурно си мислят", обясниха от петзвездния хотел. По коледната фасада на "Шератон" се захласват и чуждестранните гости. В съседство с хотела, пред църквата "Св. Неделя", са сглобени и няколко бели бараки, в които се е настанил коледен базар. Подобно пазарче ще се появи и пред мавзолея на 21 декември. Там Бирената партия превръща в традиция идеята си за коледни и новогодишни купони на открито. Скучаещите столичани ще могат пак да посрещнат новата 1999 г. с танци и наздравици под звездите. "Атлас", "Латино партизани", "Подуене блус бенд" с Камен Кацата, "Стари муцуни" и ди джеи ще свирят на импровизираната сцена пред мавзолея навръх Нова година. Коледната програма включва повече фолклорни изпълнения. Шкумбата ще влезе в ролята на Дядо Коледа, но се пази в тайна какви подаръци ще раздава. От Бирената партия обещават прекрасно настроение и най-красивите фойерверки в България. "Ще има много бира, пиене и хапване, но нищо безплатно", каза Георги Гълов, председател на партията на биролюбците. Националната телевизия, която показва кадри от новогодишните партита на открито в целия свят, сигурно отново ще забрави купона пред мавзолея, а ще пусне на запис народни танци от площада пред храм-паметника "Александър Невски".
"Този път ще бъдем по-щедри към гражданите на София", съобщиха в столичната община при представянето на празничните събития от програмата "Коледна София". Коледно влакче ще пътува на 23 декември между София и Банкя. Дядо Коледа ще е машинист, а Снежанка и джуджетата ще забавляват децата по време на пътуването. Малчуганите, сред които и деца от дом "Ран Босилек", ще рисуват по стъклата на влака и ще получат торбички с лакомства.
Благотворителността е водеща в проявите на общината и на неправителствените организации. Фондация "За София" организира тържества за сираци и за болни деца. Клоуни и артисти ще разсмиват малчуганите от домовете и всички, които ще донесат подаръци за тях на езерото "Ариана" на 20 декември, разказа председателката й Алиса Софиянска. Съпругата на столичния кмет не издава идеите си как трябва да бъде украсена столицата, но смята, че "гражданите трябва да вземат участие в украсата на града. Да сложат лампички по прозорците. За да е по-светла София, светлината трябва да идва и от нашите домове".
В някои от панелните блокове по вратите се появиха коледни венци и съседи се дивят, че кражби на украса липсват. В кварталите в полите на Витоша стопани накичват дърветата в дворовете си, но по-често с гирлянди, отколкото с лампички. Извън центъра на столицата настъпването на Коледа не се усеща, шарени светлини липсват, а украса се появява тук-там по стъклата на кварталните бакалници и ресторантчета. Тролей, движещ се по линията на единицата, смайва столичани с декора си. Пластмасов Дядо Коледа маха от предното стъкло, а от тавана висят гирлянди и играчки.
Американската коледна декомания не е заразила българите. Въпреки че украсата у нас е доста по-скъпа, янките и западноевропейците не разчитат само на дрънкулките в масова продажба, а действат по формулата "направи си сам".
Коледните вълнения по света започнаха още в края на ноември. Вече почти месец германците се струпват вечер по коледните базари в центъра на градовете. След покупките те похапват приготвения отпреди три месеца коледен сладкиш штоле със стафиди и вдигат наздравици с греяно вино, а музиканти забавляват пазаруващите и празнуващите с празнични мелодии. От сергиите изкушават от плюшен до солен Дядо Коледа.
Веднага след като сложиха на закачалките костюмите от Хелоуин и доядоха пълнените пуйки от Деня на благодарността, американците се впуснаха в трескава подготовка за Коледа и Нова година. В Ню Йорк Коледа започна с поставянето на елхата в "Рокфелер център" на втори декември. Щатите грейнаха от светлината на коледни лампички и заживяха в ритъма на "Jingle bells". Фенове на декорацията спускат върху къщите си светещи паяжини. В Бевърли хилс стопаните плащат по няколко хиляди долара на специалисти по украсата, за да обзаведат дворовете си с движещи се елени, джуджета, Дядо Коледа, светещи снежни човеци. Коледни венци се появяват дори по предните решетки на автомобилите. Янките се разхождат навсякъде с шапки ала Дядо Коледа и по желание оставят по един долар за благотворителност в супермаркетите. Те предпочитат изкуствените елхи, защото в Лос Анджелис например естествено коледно дръвче струва 30 долара. По магазините всичко е на коледна разпродажба. Избирането на коледни подаръци започна от края на ноември, но паркирането пред търговските центрове продължава да отнема поне 30 минути. В разположения на Тихия океан канадски град Ванкувър най-голямата новогодишна атракция са нощните паради на светещите корабчета и яхти. В Рио де Жанейро посрещат Рождество с елхи между палмите, а Дядо Коледа се разхожда по Копа кабана. В Москва обсадата на магазините предстои, защото руснаците празнуват светия празник на шести януари.
Голямото коледно пазаруване за българите започва около 20 декември и дори в деня преди Бъдни вечер магазините са пълни със закъснели купувачи, които в последния момент набавят, а не избират подаръци. В часовете преди святата нощ се осигуряват и необходимите продукти за празничната трапеза. Елхите, на цени между 5 и 15 хиляди лева, свещи и всякакви дрънкулки за коледното дърво обаче се пазаруват от началото на декември. Пластмасови ангелчета, червени ябълки, златисти топки, изкуствени венчета и свещи-звездички се опаковат и за подаръци за приятели.
Албуми с репродукции на Густав Климт, Салвадор Дали, Кандински и с художествени фотографии ще натежат в чувала на българския Дядо Коледа тази година. Бижута-уникати, декоративни предмети, картини, скъпи писалки ще открият в пакетчетата под елхата много българи. "Традициите не са това, което бяха" и все повече българи променят стила си в купуването на подаръци.
Масовият коледен шопинг е по базарите, а в антикварните книжарници се пазаруват подаръци за приятели в чужбина. По-дръзки клиенти избират и изненади с футуристични форми, чието предназначение може да остане загадка за получателя. За да няма излишни подаръци, по Интернет вече може да се изпрати до приятели "листа с коледните желания", а американците съветват: "Не се надявай, че някой ще се сети какво искаш за Коледа, ако не си му казал."
Истината за ловния монополизъм
Доживяхме и това чудо - във времето на настойчиви усилия на парламент и правителство за демократични промени "експерти" да призовават за национализация. Обектът е Съюзът на ловците и риболовците в България /СЛРБ/ - организация с над 100-годишна история и 230 000 членски състав. Причината - "монополизма" на СЛРБ върху 80% от ловната площ на страната.
Трябва добре да се знае, че членството в СЛРБ не дава право на лов и риболов. Това право е в прерогативите и се дава от държавния орган - НУГ към МЗГАР и неговите подразделения.
Абсолютно нелогичен и странен е стремежът на някои "експерти" да ликвидират СЛРБ, тъй като:
1. Почти всички закони по лова предлагани на законодателя са от НУГ към МЗГАР (или от бившия Комитет по горите); 2. Приемът на нови ловци и уточняването на техния брой се извършва само след разрешение от НУГ и неговите подразделения; 3. В изпитните комисии задължително има специалисти от съответното Горско стопанство /ГС/; 4. Планът за отстрел на полезния дивеч се утвърждава от съответните директори на ГС; 5. Ако последните решат, могат да лишат дружините от право на лов за различен период от време при допуснати сериозни нарушения по Закона за ловното стопанство; 6. Ловният съвет (орган на НУГ към МЗГАР) определя и променя сроковете за ловуване като може да постанови пълна забрана за определени начини на ловуване. Той е висшият орган по лова и риболова в страната; 7. Наказателните постановления на нарушенията по лова и риболова (а последните са от нeколкостотин до няколко милиона лева) се издават от съответния директор на ГС.
Пределно ясно е, че и сега е налице пълен контрол на НУГ върху лова и риболова, както и върху СЛРБ като обществена организация. По правило ГС и ЛРД в страната работят в пълен синхрон и противоречия между тях няма.
Що се касае до финансовия "рекет" на СЛРБ - с 20 600 лв. (21 германски марки, а за пенсионерите - 13 ) годишен членски внос, необходимо е да се знае, че никъде в света срещу равностойността на 5 кг сирене не можеш да ловуваш и риболовстващ целогодишно. СЛРБ е монополист, но по разселване на дребен дивеч в страната. За изключително трудния период 1992 - 1995 г. в страната са разселени 363 660 монголски фазани, 34 960 колхидски фазани, 29 690 кеклици и 33 630 полудиви патици. Да не говорим за борбата с вредния дивеч, която лежи изцяло на плещите на членовете на съюза.
За читателите и най-вече за законодателите е уместно да знаят, че сред създателите на организацията са Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Кирил Ботев и още 122 видни общественици, дипломати и хора на науката от онова време. От 1897 г. и в последвалите ловни закони от 1926, 1948 и 1982 г. никога не се посяга на организацията.
Ловната организация е единствената, която Н.В. Цар Борис III не забранява през 1923 г. и 1934 г., когато всички политически партии и обществени организации са забранени. Това е не защото е бил ловец, а защото като човек с добър политически нюх знае, че е недалновидно да забрани организация ползваща се с влияние във всички слоеве на обществото.
Нарояването на много ловно-рибарски организации под примамливото мото на "алтернативност" ще ликвидира основната идея, която трябва да залегне в новия закон - запазване и увеличаване на дивечовите популации в България. Абсолютно сигурно ще се стигне до поголовно изтребване на дивеча и рибата за 2-3 години, до хаос и истински баталии за това коя от многото ловно-рибарски организации коя площ да стопанисва.
Поради всичко гореизложено законодателите в никакъв случай не биха си направили политическо харакири да национализират организация с над 100-годишна история и 230 000 членска маса.
Основен въпрос, който стои пред законодателите на новия закон за ловното стопанство е: дивечът - държавна или частна собственост. Категорично заставам зад държавната или т.н. регална ловноправна система - дивечът е собственост на държавата. Основанията за това са следните: 1. От първия ловен закон 1880 г. до момента дивечът винаги е бил държавна собственост. Нелогично е да сменяме 118-годишна традиция дала добри резултати; 2. Регионалната система предполага едроплощно стопанисване на дивеча, което доказа безспорните си предимства през последните 60 години; 3. България в момента е страна на дребни собственици на земя, а дребноплощното стопанисване никъде не е дало впечатляващи резултати. Неслучайно почти всички световни рекорди на трофеи от едър дивеч са в страните с държавна собственост върху дивеча - България (благороден елен, дива свиня) , Унгария (елен лопатар), Румъния (мечка) и т.н.;. Стремейки се към Европейския съюз, трябва да имаме предвид, че там екологичните организации оказват невероятен натиск срещу оставането на дивеча в частните имения в заградени територии поради препятстване на свободното му придвижване; 5. Чехите през 1992 г. в новия си ловен закон позволиха на собственици на над 500 ха земя да стопанисват дивеча. Резултатьт бе значително намаляване на дивеча, а Чехия е пред корекция на ловния си закон; 6. Доминалната ловноправна система (дивечът принадлежи на собственика на земята) има логика за страните с традиции в тази област. За България в която никога тази система не е съществувала, тя ще е грешка. Тази система предполага, че ако си богат и имаш обширна земя, не даваш достъп на простосмъртните да ловуват на нея. Ако си състоятелен, но нямаш земя, срещу заплащане можеш да ловуваш навсякъде. Имайки предвид факта, че около 85-90% от членовете на СЛРБ са с ограничени и даже силно ограничени финансови възможности, тя ще се приеме негативно от обществеността.
В проектозакона за ловно стопанство има членове, който са странни и абсолютно неприложими. Така чл.13, ал.4, според който собственици на земи и гори могат да стопанисват дивеча, е в пълно противоречие с чл.З от Основни положения, според който дивеча е държавна собственост. Получава се миш-маш от регионална и доминална ловноправна система, който ще е в ущърб на ловното ни стопанство. Пример - 98% от горите, т.е. от ловната площ около гр.Чепеларе, са частна собственост. Ако двама или пет от собствениците решат да се ползват от този член, къде ще ловуват чепеларци? Нима има наивници, които считат, че новите собственици ще подхранват старателно дивеча, ще се грижат за редуциране на вредния дивеч, ще охраняват ловностопанските райони, а няма да се възползват от статуквото за изразходване на наличния дивечов фонд за бързо забогатяване. Ловното стопанство е специфичен вид дейност, където печалбите идват след най-малко 5-10-годишни упорити и значителни капиталовложения. В този смисъл ликвидирането на бившите ДЛС в началото на 1991 г. (от тези, които ги създадоха, за да ги приватизират сега) беше грешка, която не е късно да се коригира. Необходимо е да се провери чрез пилотен проект коя формула работи по-добре при новите условия. Възстановяват се 10 от бившите ДЛС с приблизително еднакъв биотоп, от които 5 остават да работят на предишния принцип (като държавни структури към НУГ), а 5 се отдават под аренда. Условията за това да са следните - трикратна стриктна таксация с оглед да се установи максимално точно какъв дивечов запас приема арендатора. След завършване срока на арендата, нова трикратна таксация за да се знае какъв запас остава. Арендаторът заплаща липсващия дивеч от първата таксация. При тези условия, ако резултатът на арендуваните стопанства е по-добър от този на ДЛС, е уместно да се премине към по-широко арендуване. В противен случай последното ще е унищожение на сега съществуващия дивечов запас. Арендуването на територии извън тези на бившите ДЛС засега е утопия. Чл.42, ал.2 допуска "ловци нечленуващи в СЛРБ" да ловуват срещу заплащане в цялата страна. Това е също бърза формула за екстремно покачване броя на ловците с богати финансови възможности. Имаш пари - ловуваш из цялата страна
Нищо че на територията, върху която ловуваш, дивечът се подхранва от членовете на СЛРБ. Същите се грижат и за редукция на вредния дивеч. Създава се категория само от консуматори. Дава ли си сметка някой каква охрана и колко средства ще са необходими за да се съблюдава стриктно закона по тази алинея, която е също бърза формула за застрашително редуциране на дивечовите запаси в страната.
За да се избегнат многото неясноти, познати в други случаи, законът за ловното стопанство трябва да се предложи заедно с правилника за приложението му.
Синята "банка кадри" фалира
Рухна митът за презапасяването на СДС с млади и надеждни професионалисти. Във вторник лично председателят на управляващата партия обяви пред журналисти, че по всички нива на властта има остър кадрови дефицит.
Преди 19 месеца, докато се занимаваше с партийното си строителство, СДС лансира идеята за синята "банка кадри". Лидерите пресметнаха, че съвсем скоро в трезора им ще има поне половин милион имена на професионалисти, потенциални кандидати за попълване на държавния апарат, като само в София според централата на СДС бяха картотекирани 11 500 души. Управляващите обаче не можаха задълго да задържат първото впечатление, че към кадровите им трезори тече река от желаещи за администратори. Не бе осъществено и намерението на "Раковски" 134 да се съхраняват данните, а чрез компютърна връзка регионалните центрове да допълват списъците.
Само преди месец главният секретар на СДС Христо Бисеров сподели, че "банка кадри" всъщност е проблем на местните организации, а в централата няма информация как се развива тя. Управляващите замразиха временно назначенията по места, защото регионални активисти зачестиха със злокачествените директорски кадрили. На правителството дори се наложи тихомълком да подменя свои назначения и да търси нови попълнения, този път без подсказване от местните структури.
Интересът към партията е голям, твърдяха лидерите на СДС. Но при всяко сериозно назначение министър-председателят посягаше единствено към парламентарната си група. Оттам си избра министри, шефове на комитети и агенции, посланици, конституционни съдии. А дойде и най-голямата кадрова нужда - за областните администрации.
Още с идеята си за ново териториално деление на държавата, вицепремиерът Бакърджиев роди и симптоматичната си реплика за предстоящия подбор: "За съжаление тези, които могат, не искат. " Думите му подеха и от регионалните съвети на СДС, които сами си извоюваха правото да предложат на премиера кого да им назначи начело на областта. Два месеца текоха местните семинари на управляващите - тема номер едно на занятието бе как СДС да намери верни, но и способни бъдещи управленци.
Списъци с предложения постъпваха при Костов от всички краища на държавата. По закон и по партиен устав обаче той лично ще реши кого да сложи по върховете на бъдещите 28 области. И за да е застрахован от ново местно престараване, командирът отново реши да изтегли от парламентарната банка.
Вече е съвсем сигурно - четирима депутати ще се простят с депутатството и ще се отправят по родните си места. Тъкмо изгрял на парламентарния небосклон, назад в йерархията ще слезе председателят на Комисията по местно самоуправление Илиян Попов. Той раздразни лидера първо с необмислената си идея за божествените имена на областите. Месец по-късно признал невъзможността си като регионален председател на СДС в Благоевград да номинира достоен кандидат за областен управител. Като нямаш предложение, отиваш ти, отсякъл Костов.
За началник на Кърджали сам се предложи на премиера преди време депутатът Пламен Иванов. Затова сега приема поста като награда и високоотговорна партийна задача. На негово място в парламента ще влезе българомохамеданинът Съби Касабов.
Под силен местен натиск преди време видинчанинът Величко Йонов публично си призна, че е назначавал неудачни хора за шефове на държавни фирми. Уволнени директори от Видин се оплакаха с открито писмо до правителството и до синдикатите от безскрупулните действия на депутата и на колегата му Александър Маринов. От 1 януари Йонов ще оглави областта и ще трябва да се изправи срещу проблемите, които сам създаде в региона. Неговото назначение е поредното доказателство, че Костов никога не забравя грешките на подчинените си.
Управата в Пазарджик пък ще приеме депутата Иван Колчаков. Лекар по образование, за почти две години в парламента той така и не показа, че заслужава мястото си там. Затова догодина ще се изявява в областта, чийто представител е и шефката на парламентарната група Екатерина Михайлова.
Не е сигурно дали и други належащи кадрови празноти няма да бъдат попълнени с депутати. Защото най-острият симптом на кадровата болест разтресе СДС още през октомври. Два дни след националната конференция, която провъзгласи края на партийното строителство, Костов спешно събра НИС на прочутия китайски обяд в ресторант "Чю". Търсете подготвени хора, нареди на подчинените си лидерът. След мъчително умуване ръководното тяло на СДС измисли пак същото - номинира за бъдещи високи постове депутати - Светлана Дянкова, Орфей Дуевски, Илия Петров, един регионален председател - Хасан Хаджиев, и един сегашен областен управител - Стойчо Кацаров. Толкова.
Че СДС не се е излекувал от старата си болест, се разбра окончателно миналия вторник. След последното за годината заседание на Националния съвет на СДС, Костов се оплака, че освен перманентната нужда от нови попълнения на практика дори политическите кабинети не действат. Той призна, че работата на избраните и натоварени с партийно доверие да помагат на правителството всъщност се върши от премиера и министрите. Пътьом Костов разкритикува и собствения си кабинет за грешни стъпки, личностни диалози и излишно емоционално реагиране.
Въобще тежко ни върви въпросът с кадрите и комуникацията, заключи предновогодишно лидерът и поръча на журналистите да намерят нови лица. И ако обичат, да "насочат светлините" пак към парламентарната група на СДС. А тя е на изчерпване. В листата на Велико Търново остава само един избран депутат, в Кюстендил и Ловеч - по трима. Рехаво е представителството в Габрово, Разград, Силистра и Ямбол. А назад в общите списъци на ОДС са и представители на Народен съюз. Така с изваждането на свои от парламента, Костов може да увеличи групата на Савов и Мозер.
Но председателят на парламента каза, че тезата за изчерпване на парламентарното мнозинство е абсурдна. Като видим, че хората намаляват, спираме да взимаме оттам, толкова е просто, възкликна Соколов. Нямаме такива проблеми, твърди и координаторът на СДС Илия Петров.
Но на заседанието във вторник депутати и регионални лидери драматично поставили проблема за кадровото източване на парламентарното мнозинство. "Добре, ако Националният съвет реши, спираме да вадим хора от групата. Но къде са ви другите предложения, подготвените кадри", това попитал елита си Иван Костов.
Така, вместо да се поздрави за добро управление, в края на политическата учебна година СДС призна фалита на "банка кадри". За една година премиерът остави кадровата политика в ръцете на регионалните председатели. Тези, които не се справиха, сега отиват да си оправят бакиите. Към провинцията се отправят и отличниците поради липса на други. Партийното строителство на СДС обаче направи така, че председателският пост за региона в 99 процента от случаите се дублира и с депутатско място. По този начин всички местни лидери са събрани в столицата, за да участват в голямата политика, а и да са под зоркото око на Костов. Но липсата им по родните места остана да зее. Незаети места има и в Министерския съвет, а и в партийната централа. От тях се чака да изградят информационната система на СДС и на държавата, да работят с малцинствата, с европейските структури, да правят реформа в държавната администрация... След обявената некадроспособност като начало Костов най-вероятно ще се прости с директивата "който сгреши, си отива заедно с целия си екип", защото, ако вземе да подменя отборите на всеки провинил се, няма да му стигне цялото Народно събрание. След това най-после някой ще трябва да го отнесе и за кадровия провал, състоял се точно по средата на мандата и шест месеца преди края на реформата, обявен лично от премиера.
Опозицията: заедно за оцеляването
През цялата година социологическите проучвания показваха малък, но устойчив спад на доверието в управлението. В част от тях се появи на пръв поглед нелогичната тенденция за нарастване на увереността в това, че кабинетът ще изкара целия си мандат. Интерпретацията на тези данни може да има различен характер. Най-лесното обяснение би било, че избирателите смятат, че алтернатива липсва. Това обаче звучи по-скоро като диагноза. Причината вероятно трябва да се търси в образа на опозицията в публичното пространство - със старите, отдавана познати и изтъркани лица, с позиции, които сякаш са само за вътрешна употреба на политиците от лявата част на парламента.
За БСП годината започна с поискания вот на недоверие към министъра на здравеопазването Петър Бояджиев. Акцията, част от по-агресивното опозиционно поведение, лансирано по това време от Георги Първанов, остана без някакъв ефект. Социалистите гласуваха самотно, изолирани дори от останалите опозиционни групи, а едва ли някой разбра за какво точно е бил поискан вотът.
Всъщност "събитията" в БСП бяха с предконгресен привкус, особено след като в края на 1997 г. Жан Виденов направи заявка за завръщане в партията и започна да обикаля провинцията, за да убеждава низовите структури в своята истина.
Истинското завръщане в партията обаче направиха хората, които винаги са предпочитали да останат в сянка - бивши кадрови офицери, успешно трансформирали се от номенклатурни кадри в бизнесдеятели, изобщо съратници, сътрудници, последователи на теорията на контролирания преход. След като не успяха да контролират държавата, създадоха движение за единство и развитие на БСП, за да контролират партията. На пръв поглед доста скромна задача за "генералите", макар за повечето от тях това да беше просто израз на носталгията по един разпадащ се модел.
По-късно се завърна и бившият шеф на червените депутати, който поне в началото изглеждаше обречен на вечно забвение, особено след като написа ранните си мемоари - "Анкета с Красимир Премянов". В новото си амплоа той се зае чрез "Открит форум" да възстановява партийния диалог, явно позабравил за чл. 11 от устава на собствената си парламентарна група.
Първомайският конгрес на БСП не донесе нищо ново освен обявеното като по-експертно изпълнително бюро. Какви са качествата му обаче, не се разбра освен това, че през тази година социалистите поне не писаха "алтернативи". В БСП стигнаха до заключението, че не трябва да повтарят вече провалили се тактики, но фантазията на столетницата стигна само за това. Дори в края на годината, явно уморени от търсенето на новия си облик, от "Позитано" 20 отново повториха добре познатата фраза: "БСП трябва да оглави протестите на хората. " Оказа се обаче, че протестиращите не поискаха да бъдат оглавени. Затова пък ръководството на соцпартията реши да бойкотира действията на мнозинството и националните медии. Вероятно на никого от червената централа не му е хрумвало, че времето на седящите протести отдавна е отминало.
Още в края на 1997 г. евролевицата обяви, че излиза от реформаторското мнозинство, за да стане реформаторска опозиция. Какво означава новото изобретение в българския политически жаргон, се разбра още в първите месеци на годината. Бялата лястовица направи няколко виража "до Костов и обратно", но в крайна сметка реши, че не трябва да чака до 2001 г., за да обере дивидентите от привидната си конструктивност.
Оказа се, че евролевите нямат свой собствен електорат, а дори и да имат, той не мръдна от опасната граница от 4 процента. Опитите да привличат нови избиратели обаче заприличаха на нещо вече видяно и преживяно. Новите леви, започнаха да се захващат с всяка тема, с която могат да илюстрират авторитарния характер на Иван Костов. Въпреки че хората на Томов винаги са твърдели, че не напускат добрия тон, реториката взе да става популистка. Може би на Александър Томов започна да му липсва светлината на прожекторите, но различните инициативи като борба с корумпираните управляващи заприличаха на поредните компромати (не че сред управляващите корупцията липсва).
А в самата евролевица като в една дисциплинирана партия нищо не се случи, освен че официално се учреди.
След като опозиционните партии не успяха да излеят енергията си в критика на правителството, спестените сили бяха хвърлени за обединение помежду им. За Александър Томов думата синтез е почти толкова важна, колкото например социализация. Мечтата да обедини всички леви под свое крило никога не го е напускала, но през изтеклата година за това най-много говориха от БСП. Както изглежда, с цел думите да заменят липсата на партньори. Но въпреки успешните пропагандни ходове с различни срещи на четиримата леви лидери (което накара дори Костов да изрече "никой да не се опитва да ми мъти бистрото поточе") социалистите изпращат настоящата година също толкова самотни, колкото я посрещнаха.
Да използват девиза "обединението прави силата" се опитаха и БСДП и ОБТ, но това беше единственото събитие, с което се записаха в политическия календар. Междувременно социалдемократите се разцепиха, след като Петър Дертлиев отново избра опозиционната поза пред алтернативата да свири втора цигулка в ОДС. През изминалата седмица двете партии се обединиха и още същия ден започнаха разговори за съвместно участие в местните избори заедно с Либерално-демократичния съюз на Ахмед Доган, Желю Желев и Димитър Луджев. Преди това евролевицата вече се договори с ЛДС за подобна схема, но съвместното участие повече прилича на "заедно за оцеляването", което предполага продължителни пазарлъци и през следващата година.
Първоначално всички опозиционни партии обявиха, с изключение на "безкомпромисната" БСП, че правителството ще изкара целия си мандат. През годината тази теза еволюира и според тях кабинетът "Костов" стана опасен за демокрацията в България. Всъщност с изключение на Ахмед Доган, за когото борбата със СДС започна да се обръща на въпрос на оцеляване, сред партиите в опозиция витае чувството, че не могат да заемат скоро мястото на мнозинството. Затова и критиките към мнозинството зазвучаха абсурдно - правителството не изпълнява програмата на МВФ, която пък е грешна; не трябва да се приватизират предприятията за "жълти стотинки", но и не трябва да се закриват; бюджетът си позволява да харчи пари наляво и надясно, но не трябва да се премахват извънбюджетните фондове и субсидиите; НСРТ не бива да бъде политически орган, но всяка партия трябва да има представител в него; трябва да влезем в ЕС, но не трябва да либерализираме икономиката си. В този "политически дебат" едва ли може да се види какво точно защитава опозицията освен известни корпоративни интереси. Противоречивостта на тезите може и да е удобна на малкото останали слушатели на радиопарламентарния канал, но затова пък издава пълната липса на някаква ясна позиция, която може да бъде защитавана.
В четвъртък лидерите на левите партии се събраха в НДК на семинар на тема "Външната политика на България през погледа на левицата". В резултат на сбирката произлезе новината, че Георги Първанов, Александър Томов, Петър Дертлиев и Кръстьо Петков поемат инициативата да изработят външнополитическата доктрина на страната за XXI век. Месец преди това евролевицата свири сбор за своите интелектуалци, които пък решиха да организират посрещането на следващия век. Вероятно това ще бъде най-близкият хоризонт за алтернативата на управлението. Освен ако хоризонтът не се окаже бързо приближаваща се светлина в тунела.
Добре, че поне има и външни фактори, с които мнозинството трябва да се съобразява.
Европейските Балкани още са перспектива
Ако не в друго, Балканите са обединени в едно - надигнати на пръсти, страните от барутния погреб на Европа наблюдават над перваза как западната част от континента все повече се интегрира. На този фон регионалната политика на София постоянно подчертаваше европейския контекст на всяка външнополитическа стъпка. Евротерминологията трябваше да преодолее негативното отношение към региона, като го представи като единна общност - най-малкото защото интересите на Европа са свързани повече с Балканите като цяло.
Още в началото на кризата българската дипломация излезе с инициатива, чрез която външните министри на страните от Югоизточна Европа направиха съвместна декларация за предотвратяване на конфликта в Косово и евентуалното му разпространение извън границите на региона. Документът трябваше да демонстрира единни позиции - нещо твърде рядко в тази част на Европа. България влезе в ролята на посредник, който да примири противоречията между Гърция и Турция, да привлече незаинтересованата Румъния, както и пряко засегнатите Албания и Македония. Естествено при такива противоположни интереси регионалните инициативи обикновено са обречени. Проблем на българската дипломация всъщност станаха непремерените изявления за режима в Югославия, а американският специален посланик Ричард Холбрук едва ли е забравил фразата, че е приятел на Милошевич, изречена твърде емоционално от премиера Костов. Може би затова посещенията на гръцкия външен министър в Белград бяха доста по-успешни от визитите на българската му колежка Надежда Михайлова.
През последната година имената на Анталия, Слънчев бряг, Синая и Крит не се появяваха само по страниците на туристическите справочници. В курортните центрове на Балканите започнаха да се форсират международните планове за регионално сътрудничество и за първи път през тази година се стигна до подписването на споразумения извън рамките на общите политически декларации.
В началото на годината при срещата на президентите на България, Румъния и Турция бяха договорени общи мерки за борба с организираната престъпност. Подкрепа за съвместната инициатива даде и Гърция, която иначе упорито отказва да участва в срещи, на които присъства и Анкара. Надцакването между двете страни обаче стопира по-ясните ангажименти между балканските държави не само поради традиционното съперничество, но и поради желанието им за политическа и икономическа хегемония в Югоизточна Европа.
Поради тази причина и проектът за общи балкански умиротворителни сили цяла година висеше в безтегловност. Упоритото лобиране на президента Стоянов и твърдата позиция на страната в крайна сметка доведе до избора на Пловдив за първи център на силите, но продължителното политическо търгуване замъгли иначе амбициозния план.
Готови сме със скромните си сили да съдействаме за сближаването на позициите на Гърция и Турция, каза Петър Стоянов във Вашингтон през февруари. Засега ако не друго, то поне България успява да участва равнопоставено и в двете балкански оси, Букурещ - София - Атина и Букурещ - София - Анкара, като паралелните документи все пак сближават позициите на страните в региона.
Дори в официални изявления министър-председателят Иван Костов никога не пропускаше да подчертае приятелските си отношения с турския си колега Месут Йълмаз. На пръв поглед между двете страни не съществуват никакви проблеми, напротив, в изявления на турски парламентаристи България бе определяна като най-добрия съсед на Анкара. Отлагани с години проблеми като събирането на разделени семейства, изплащането на български пенсии на изселниците от страната и връщането на българските имоти в Истанбул бяха бързо решени. Беше подписана и спогодба за създаване на зона за свободна търговия.
Но точно когато бе сключен най-големият договор - за износ на българска електроенергия срещу строеж на инфраструктурни обекти от турски фирми у нас, правителството на Йълмаз падна след обвинения в корупция. Така последва съдбата на поредицата кабинети в южната ни съседка, които си отидоха или след натиск на военните, или след обвинения във връзки с мафията. Демонстрираната близост на Костов с Йълмаз най-малкото показа непознаване на реалните процеси в Анкара или неинформираност на съответните български служби.
Иначе засилените икономически контакти са неизбежни, след като по различни причини и двете страни, изглежда, остават задълго извън обединена Европа.
Доскоро северната ни съседка упорито отказваше да се определи като балканска страна, а румънският президент Емил Константинеску правеше всичко възможно, поне в официалните документи, страната му да присъства като централноевропейска държава. Румъния непрестанно парадираше с подкрепата на Франция, но въпреки това в последната година дистанцията между Букурещ и София започна да се стопява, а с това се затоплиха и отношенията.
България и Румъния практически са в една група не само географски, но и поради близостта на протичащите икономически и политически процеси. Заговори се дори за балкански циклизъм - когато едната страна върви възходящо, в другата реформите зациклят.
България е поставена наравно с Румъния и в негативния визов списък на ЕС. Въпреки подписаните общи споразумения за борба с организираната престъпност и нелегалния трафик на хора негативният имидж, с които двете страни са известни в Брюксел, далеч не е отпаднал.
Засега обаче прагматичните им общи действия са в бъдеще време, като най-актуална остава темата за втори мост над Дунава - проект с немного ясни икономически и практически предимства.
След спечелването на парламентарните избори от ВМРО-ДПМНЕ в Македония никой не обяви началото на нова ера в отношенията ни с "най-романтичната част от българската история" (по Петър Стоянов). Дори "македонецът" Красимир Каракачанов се разграничи от публикациите в някои вестници, че с победата на Любчо Георгиевски в Македония печели България. Въпреки това решаването на най-деликатния проблем - езиковия спор, все още е в далечна перспектива. Предизборните заявки на новото правителство в Скопие за нови отношения със съседите едва ли включват бързо съставяне на езикова формула, която да раздвижи стагниралите отношения с България. Най-малкото поради опасността да бъде обявено за пробългарско - най-често срещаното обвинение във вътрешнополитическия жаргон на бившата югорепублика. Решаваща роля за активизиране на икономическите отношения може да изиграят международните планове за развитие на региона като американския "Шифтър" или европейския "Роайомон", които не са минирани от историческите спомени на постоянно прекрояваната балканска карта.
Въпреки разностранната активност на българската дипломация Балканите сякаш бяха загърбени от нея. Остана чувството, че част от инициативите са подсказани отвън, а реакцията на събитията бе до голяма степен постфактум. "Тежката артилерия" от Народното събрание и МВнР беше дислоцирана в посока на по-престижните ЕС и НАТО за сметка на географските ни реалности. Като активни фигури по конкретни казуси се изявиха премиерът Костов, вицепремиерът Бакърджиев и дори транспортният министър Краус, докато приносът на външния министър Надежда Михайлова не се материализира извън инициативата за Косово. Намесите на Иван Костов обаче често изглеждаха твърде директни и поради това недипломатични. Вероятно премиерът се опитваше с една ефектна външнополитическа изява, както при срещите му с балканските премиери в Анталия (оттам излезе новината, че едва ли не са повлияли на Милошевич да капитулира пред ултиматума на Холбрук за Косово), да наложи впечатление за трайна и дългосрочна балканска стратегия.
В западния клуб България ще остане само с посетителска карта
След като през 1997 г. България бе залята с очакван хладен душ както от НАТО, така и от Европейския съюз, през 1998 г. страната трябваше да покаже, че е преодоляла "негативното наследство". В констатациите на двете намиращи се в Брюксел централи обаче продължи евфемистично да се отбелязва, че София е тръгнала от твърде ниско ниво, без да се уточнява къде точно е стигнала. Годината беше важна и затова, че чрез външнополитическата активност на правителството нагледно трябваше да се докаже напредъкът на България. Практически нито един отрицателен коментар за хода на реформите не остана без съответния емоционален отговор от страна на премиера, а положителните бяха широко тиражирани.
През 1998 г. се навършиха точно десет години от установяването на официални отношения между България и Европейския съюз. Датата обаче не беше отбелязана тържествено може би защото София е все още на поне десет години дистанция от клуба на богатите 15.
За втора поредна година Европейската комисия прецени, че България не е готова да започне преговори с Брюксел. Въпреки цялата словесна еквилибристика за това колко положително е становището на комисията (а то е отрицателно, защото единствената му цел е да каже готова ли е или не е страната за преговори) правителството все пак спомена, че не всичко е наред. Стандартната фраза бе: "Предстои ни да извършим своята част от работата. " Констатацията обаче е ясна и без мнението на Брюксел. По-интересен е отговорът на въпроса защо това, което стана традиционна критика към България (непрозрачна приватизация, забавени структурни реформи, административен хаос и т.н.), продължава да стои на дневен ред. Отговорът на премиера Иван Костов при завръщането му от последния Европейски съвет във Виена е повече от странен - защото България не води добре диалога с ЕС и неумело и недостатъчно убедително представя постиженията си.
В доклад на програмата СИГМА на Европейската комисия за българската администрация обаче бе използван изразът "функционална неграмотност", а според служители от външно министерство през септември еврокомисарят Ханс ван ден Брук дори е попитал за ролята на МВнР в процеса на европейската интеграция на България. В същото време проектът за обучение на кадри по евроинтеграция отлежава от февруари. Едва напоследък министърът на държавната администрация Марио Тагарински обяви, че европейската учебна година ще започне, но с този темп и до новия век няма да има подготвени специалисти. Същинският проблем е, че и малкото останали експерти няма какво точно да представят пред Брюксел. Към това се прибавя и хаосът в звената, които трябва да осъществяват връзките с 15-те. Всяко от тях пази ревниво територията си и избягва да споделя информация - типичен пример е Комитетът по енергетика, в резултат на което АЕЦ "Козлодуй" "изненадващо" се превърна в сериозен политически проблем.
Подобно е положението и с ключовата за България програма ФАР. Финансовият меморандум за следващата година все още не е подписан, след като преговори по него се водят още от април. Като пречка се изтъква Европейската комисия, която най-малко е виновна за това, че заетите с подготовката на проектите не са запознати с практиките и изискванията на Брюксел. А по способността да се справяме с усвояването на средствата по тази програма ще се съди за възможностите на България да ползва структурните и регионалните фондове на ЕС, където става въпрос за значително по-големи суми. В такъв смисъл ФАР изпълнява и ролята на лакмус за способността ни да работим по стандартите на евросъюза.
Изглежда, българската администрация изпитва страх от преговорите с ЕС. Член на комисията по външна политика към Народното събрание дори коментира, че по-опасно е да ни поканят за преговори прекалено рано. Макар че едва ли има по-добри външни условия за успеха на реформите вътре в страната от преговорите за присъединяване. Под погледа на еврочиновниците стават по-трудни фриволните експерименти с приватизацията, държавните разходи и законодателния процес. Но в същото време колкото повече отлагаме изпълнението на изискванията на Брюксел, толкова повече те се повишават. Ако до 1997 г. България трябваше да приеме около 800 законодателни акта на ЕС по Бялата книга, сега страната ще бъде оценявана по цялото европейско законодателство - около 80 000 документа. Същото е положението с вече прословутия негативен визов списък - след първи януари ще трябва да приемем и да изпълняваме цялото законодателство на 15-те в областта на вътрешните работи, ако искаме да излезем от списъка. Според оценки - след около пет години. И това са само злободневните теми - постепенно ще започнат да изникват нови изисквания, които допълнително ще ни отдалечават от първата вълна кандидат-членки за Евросъюза.
Създава се впечатлението, че българската администрация се е задоволила от общите похвални фрази за напредъка на България за сметка на истинския диалог с Брюксел. Периферното наблюдение, на което е подложена София, е, изглежда, изгодно за правителството, тъй като по-внимателният поглед върху страната би разкрил още много "трески за дялане". Тогава докладът на Съвета на Европа за демократичната практика в страната, който предизвика вътрешнополитически скандал, ще изглежда като дребно заяждане.
След Европейския съвет във Виена миналата седмица премиерът се задоволи с коментара, че приветства предложението в края на 1999 г. да се изготви нов доклад за напредъка на всички страни кандидатки. Макар че този доклад е просто пореден за неподготвените страни. Подобна бе и реакцията миналата година след съвета в Люксембург, когато Иван Костов заяви, че е доволен, че България не е отрязана от преговорите. Въпреки че такова предложение изобщо не имало.
През тази година трябва да е станало ясно, че не можем да се надяваме на лоби пред евроинституциите. Надеждата, че това ще направи Германия, не се оправда. Кол изгуби парламентарните избори, а новият немски канцлер социалдемократ вече си има любима фраза - "солидарността не е еднопосочен път", т.е. не очаквайте никаква по-особена подкрепа.
Не по-малко травматичен резултат се очертава и във връзка с другия стратегически приоритет на страната ни - присъединяването ни към евроатлантическия отбранителен съюз. Решението на правителството на Стефан Софиянски за официално кандидатстване в пакта и последвалата масирана медийна кампания, изглежда, не бяха достатъчни, за да прикрият от западните държави проблемите, които страната ни може да донесе на пакта, ако преждевременно попадне в него.
