Електрокомпанията няма да плаща обезщетения за загубите на промишлените потребители
Близо 5 млрд. лева загуби нанесе ледената стихия на електроенергийната система в страната, съобщи Стоян Нешев, шеф на управление "Пренос и разпределение на ел.енергия" в НЕК. Най-тежко е състоянието в Русе, Разград и Силистра, където щетите се изчисляват на 2.1 млрд. лева. В района на Шумен и Търговище щетите са около 1.150 млрд. лева, във Варна и Добрич - 1.5 млрд. лева.
Електрокомпанията има договор със ЗПАД "Енергия" и в момента се водят разговори с нея за покриването на щетите, обясни Нешев. Застраховката включва съоръженията, но не и пропуснатите ползи от непродадената електроенергия. Затова застраховката ще покрие само част от щетите. Каква ще бъде тази част, ще стане ясно след оценката, която ще подготвят експерти на НЕК и застрахователната компания.
Големи загуби понасят и промишлените предприятия в района, засегнат от заледяването. От "Пластхим" - Тервел, съобщиха, че са загубили над 40 млн. лева заради спирането на тока. Предприятието е с непрекъсваем технологичен процес и само мигването на тока ни струва много, а сега няма ток с дни, коментираха от предприятието. "Амилум" - Разград, също е в списъка на сериозно засегнатите потребители. В момента там екип на НЕК и "Гражданска защита" поставя нови стълбове, за да възстанови прекъснатото електроснабдяване. Няколко от засегнатите промишлени потребители заявиха, че ще заведат съдебен иск срещу Националната електрическа компания, която трябва да ги обезщети за понесените загуби.
"До момента няма нито един иск срещу нас", заявиха от НЕК. Засегнатите предприятия имат шанс да получат някакви пари, ако са предвидили възможността за такава авария и са я включили в своите застрахователни договори. Оказа се, че НЕК няма да плати нито стотинка обезщетение на пострадалите, въпреки че има известна вина за авариите.
Това не е първият случай, в който райони от страната, основно в Добруджа, се оказват откъснати от електрическата мрежа заради заледяване и късане на жиците. Вярно е, че сега положението наистина е много тежко - неочаквано съчетаване на дъжд и рязко понижаване на температурите, което доведе до силно заледяване на жиците. На линеен метър жица тежи от 6.5 до 10 кг лед. Според енергоекспертите това е около 6 - 6.5 тона допълнително натоварване на стълбовете. Съществуват обаче технологични решения, които могат да предотвратят или да се борят успешно със заледяването. Ако още преди години НЕК беше инвестирала в тях, сега нямаше да пресмята своите загуби и щеше да предотврати щетите за потребителите си. Вместо това енергетиката нормативно е отрязала всяка възможност да й се потърси сметка за причинените щети.
Електроснабдителните организации не носят отговорност за прекъсването на тока при обстоятелствата, в които се намираме сега, твърдят от НЕК. Експертите на компанията се позовават на чл.17 от Закона за електростопанството, който гласи: "При извършване на планови ремонти и преустройства на съоръжения на електроенергийната система електроснабдяването се прекъсва или изплъзването на електроенергия временно се ограничава след уведомяване на потребителите от електроснабдителните организации. Уведомяването се извършва най-малко един месец преди започването на ремонта или преустройството. При ремонт поради авария такова уведомяване може да не се прави. " Законът е от 1975 г. В правилника към него е конкретизирано, че електроснабдителните организации не носят отговорност при непреодолима сила. На тази база в договорите с промишлените потребители е включена клауза, според която електроснабдителната организация не носи материална отговорност пред купувача за прекъсването на електроснабдяването при непреодолима сила или други случайни фактори, независещи от усилията на НЕК.
В този случай потребителят е поставен до стената и няма никаква възможност за избор и за противодействие. НЕК е абсолютен монополист на пазара на електроенергия - ако искаш да получаваш ток, подписваш, каквото ти се предлага.
От електрокомпанията обясниха, че в момента се прави преоценка на инвестиционната и ремонтната програма. На тази база ще се определи колко средства трябват и откъде ще се отделят, за да се избегне повторението на този проблем в бъдеще. Възможните технологични решения са няколко - кабелите да минават под земята, да се приложи технология, при която жиците на електропроводите се нагряват и топят леда или да се използват така наречените усукани кабели, които не се заледяват. Според Стоян Нешев последният е най-подходящ за нашите условия, тъй като е надежден и не е толкова скъп, както другите два. За първи път това решение е експериментирано в района на София и в "Боровец".
От 699 селища без ток в края на седмицата останаха само 56. Осигурени са 106 екипа с хора от НЕК, "Гражданска защита" и Транспортни войски, които са изпратени в помощ на местните електроснабдителни организации. Предвижда се до Коледа да не остане селище без ток, съобщиха от Националната електрическа компания.
Радиоактивни отпадъци застрашават България и Гърция
12 млн. тона радиоактивни отпадъци ще тръгнат по течението на Места към Гърция при един по-силен трус, предупреждават еколози. Опасният боклук е събран в хвостохранилището при Елешница, което е един от най-големите замърсители в страната. Проблемът "Елешница" е повдиган многократно, но решение до този момент не е намерено. От Министерството на околната среда и водите съобщиха, че вече се търсят възможности за окончателното отстраняване на последиците от уранодобива както в района на Елешница, така и в Доспат и Симитли. Поради промяна в нормативите всички хранилища на опасни отпадъци у нас, които са проектирани да издържат трусове от 7-а степен по скалата на Медведев - Шпонхоер, сега ще се преизчисляват за 9-а степен.
Една от финансовите линии, които ни предоставя програмата за трансгранично сътрудничество по линия на ФАР, е насочена за финансиране на тези проекти, съобщи Йорданка Стоянова, началник на управлението за трансгранично сътрудничество в МОСВ. Проектът предвижда да се изгради мониторингова система, която да подава надеждни данни за състоянието на подпочвените води, за които има опасност от замърсяване след закриването на урановите мини. Данните от наблюдението ще се предоставят на Гърция.
Специално за Елешница проектът включва пълна реконструкция на хвостохранилището, повишаване на неговата устойчивост, осигуряване и надграждане на стената му и осигуряване на пречиствателни съоръжения. Това трябва да предотврати замърсяването и да елиминира потенциалната опасност за изтичане на замърсени води към Гърция. Общата стойност на проекта за Елешница е 8 млн. екю. Още 1 млн. екю ще са необходими за рехабилитация на бившата уранова мина в Доспат и Симитли. В рамките на проекта е предвидено извършването на периодичен мониторинг, който ще продължи минимум 10 години.
Според експертите на ековедомството изпълнението на проектите ще се възлага с открит международен търг. Предпроектните проучвания, тръжната документация и пълният работен проект са готови. Те са финансирани от националната програма ФАР за околна среда, която отпусна за тази цел 250 000 екю. Предвижда се в рамките на проекта да има супервизия. Тя също ще се възлага с открит международен търг. По програмата "ФАР - трансгранично сътрудничество" Европейският съюз финансира и изграждането на три пречиствателни станции на р. Марица. Те ще бъдат в Стара Загора, Димитровград и Хасково, съобщиха от МОСВ.
Либерализираме външнотърговския режим от януари
От началото на следващата година България ще либерализира почти напълно външнотърговския си режим. В четвъртък правителството прие постановление, с което се премахват повечето от досегашните ограничения по вноса и износа. Мерките се налагат във връзка с поетите от страната ангажименти по европейското споразумение за асоцииране, членството ни в Световната търговска организация и ЦЕФТА и договореностите с международните финансови институции.
В съответствие с подписаното тригодишно споразумение с МВФ ще отпаднат експортните такси за живи животни, сурови кожи, отпадъци от хартия, старо желязо и медни изделия. Такси ще се плащат само при износ на необработен или фасониран дървен материал.
Рязко е намален броят на стоките, които са на разрешителен режим. На режим регистрация при внос пък остават само въглищата, нефтът, горивата и другите нефтопродукти, природният газ, черните и цветните метали. Тази мярка няма да попречи на търговията с тях и е с цел събиране на актуална информация за наличностите на вътрешния пазар, обясни търговският министър Валентин Василев.
Според гласуваното от кабинета постановление на изцяло забранителен режим за износ ще останат само стоки, получени като хуманитарна помощ, човешката кръв и извличаните от нея съставки, лечебната кал в натурално състояние, земните противопехотни мини, цигарите и алкохолът, облепени с валидни български акцизни бандероли. Експортните квоти ще отпаднат напълно. Предвижда се единствено да се запазят квотите за износ на текстил и облекла за САЩ и Канада, тъй като за тях имаме подписани договори.
Премахването на по-голямата част от досегашните ограничения ще доведе до намаляване на цените на някои стоки на вътрешния пазар, заяви Валентин Василев. Според експерти обаче поредната стъпка към либерализация на външнотърговския режим ще увеличи натиска върху много от българските производители, които досега бяха в привилегировано положение и заради осигурени по-евтини суровини поддържаха неконкурентни производства. Като пример се сочи отпадането на забраната за износ на неманипулиран и неферментирал тютюн, която може да дестабилизира тютюневите фабрики. Подобно е положението и с отпадането на експортните такси, които досега спираха износа на метален скрап. У нас цената на старото желязо се движи в рамките на 60-70 долара за тон, докато международните цени са около 100 долара. Отпушването на износа може да затрудни още повече и без това закъсалите металургични гиганти "Кремиковци" и "Стомана", смятат някои експерти. За разлика от това отмяната на разрешителния режим при внос на природен газ и замяната с режим на регистрация е чисто формална и няма да доведе до никакъв ефект за потребителите на синьото гориво в страната, тъй като вътрешният пазар все още не е либерализиран.
Според експерти един от плюсовете на новия външнотърговски режим е премахването на временните тарифни квоти за безмитен внос и временното освобождаване от мито на стоки в рамките на календарната година. За преобладаващата част от стоките, които по този начин се внасяха досега безмитно, е предвидено намаление на ставките в новата митническа тарифа, която влиза в сила от 1 януари 1999 г. По този начин се цели да бъде ограничено влиянието на нетарифните мерки върху търговията, което ще осигури по-голяма предсказуемост на бизнеса.
Накратко
За пореден път националната статистика обяви отрицателна инфлация. За ноември месец тази година дефлацията е 0.9 на сто. Инфлацията с натрупване от началото на годината е 1.7 на сто. За последен път положителен ръст на инфлацията бе отчетен през месец септември.
В началото на миналата седмица Главна прокуратура е наложила забрана на подуправителя на БНБ Емилия Миланова да напуска страната. Шефката на "Банков надзор" е обвинена в длъжностно престъпление, за което наказанието е от една до осем години затвор. Миланова се разследва за сторнирането на счетоводни операции, което било довело до фалитите на Добруджанска банка и Капиталбанк. Шефът на БНБ Светослав Гаврийски обяви от името на управителния съвет, че всеки има право да търси правата си, ако се чувства ощетен, но че действията на следствието и прокуратурата надминават всякакви граници.
Министерският съвет вече е предложил кандидатури за членове на надзорния съвет на Насърчителната банка. Това ще са Христо Михайловски, зам.-министър на търговията, Ирена Петрунова от Агенцията за малки и средни предприятия и Пламен Орешарски, зам. финансов министър.
ProSoft АД спечели търга за информационна система на Националния осигурителен институт на стойност 3.5 млн. долара, финансиран от Световната банка. Това е най-големият проект в историята на фирмата и един от най-големите търгове в България в областта на информационните технологии. Българската фирма е успяла да спечели срещу фирми като IBM, HP, Compaq и др. Към 30 ноември приходите на републиканския бюджет възлизат на 3.906 трилиона лева, а разходите - на 3.466 трилиона лева. Бюджетният излишък възлиза на над 440 млрд. лева по данни на Министерството на финансите. Приходите в централния републикански бюджет към 30 ноември са били 3.838 трилиона лева, разходите - 3.577 трилиона лева, а превишението на приходите над разходите - 261 млрд. лева.
Бюджетът доминира в банковите разплащания
Бюджетните разплащания заемат близо 70% от всички плащания в банковата система за 1998 г. Това показват данните на дружеството за информационно обслужване на банките Банксервиз, огласени на специална пресконференция през изминалата седмица. Това означава две неща. Първо, че предприятията и домакинствата слабо използват банковата система при разплащанията помежду си, а предпочитат да работят кеш. И второ, че бюджетът (държавата) избутва останалите икономически агенти от стопанския оборот.
По този начин голяма част от икономиката остава "скрита" както за данъчните органи, така и за статистиците. Според данни на БНБ наистина парите извън банките са една трета от депозитите, което ограничава паричното предлагане, тоест свива ликвидността на икономиката и оскъпява издръжката на паричното обращение.
Шефът на Банксервиз Александър Цинцарски обясни, че в развитите икономики сумата на банковите разплащания за една година е около 60 пъти брутният вътрешен продукт. За 1998 у нас обаче БВП "се е превъртял" през банките по-малко от два пъти. Банките са "обслужили" общо около 40000 милиарда лева, по-голямата част от които - бюджетни плащания. Прогнозите на БВП в същото време са за около 22 430 милиарда лева.
"През годината има рекорден ръст на броя на плащанията спрямо 1997 г.", заяви Цинцарски. По данни на дружеството междубанковите разплащания са с 21% повече от миналата година. Лошото обаче е, че нарастването на техния брой се дължи само на увеличаване на плащанията от и към бюджета и ако те се разгледат отделно, се вижда, че са се увеличили с цели 35% за една година. За 1997 г. те са шест милиона, докато за настоящата са осем милиона. Безспорно е нараснал броят на физическите и юридическите лица, които се издължават към бюджета за различните преки и косвени данъци, а също и държавни такси. След като бяха приети новите данъчни закони, с които се разшири данъчната основа (обектите и субектите, които се облагат) може да се допусне, че значителна част от увеличението идва оттам.
В същото време междубанковите разплащания в резултат на сделки, сключени от участниците в реалната икономика, са нараснали само с 2 на сто, и то в сравнение с една от най-лошите години за икономиката на България. Това потвърждава както данните за ниската икономическа активност, така и подозренията за голям дял на сивата икономика. Още повече че плащанията през втората половина на тази година намаляват спрямо същия период на миналата година.
Икономиката практически "не поглъща" парите, когато те остават извън банките. Колкото повече левове се задържат в банките, толкова по-голяма е възможността за създаване на "нови пари" посредством отпускането на кредити. Очевидно обаче стремежът за избягване на данъци, лошото качество на банковите услуги, все още ниското доверие в банковата система и ниските лихви по разплащателните сметки са причина за изолирането на банките от плащанията. Това води и до по-ниски приходи за финансовите институции от такси и комисиони и ограничава периметъра им.
В момента в България има 33 банки и клонове на чужди банки, като в това число не се включва БНБ. Само на осем от тях обаче се падат 83% от всички разплащания в системата. С най-голям дял сред финансовите институции е Обединена българска банка. На нея се падат 18% от всички междубанкови плащания през 1998 г. В списъка с банките с най-голям брой разплащания попадат Биохим, Хебросбанк, Пощенска банка, Булбанк, Централна кооперативна банка и др. Почти всички банки от първата осмица са били кореспонденти на бюджета ако не за цялата година, то поне за част от нея. Това до голяма степен определя и големия брой междубанкови плащания, направени от тях. Делът на всяка банка в обема на междубанковите разплащания е един от факторите, който се взима под внимание при определянето на акционерното й участие в Банксервиз. В момента основен акционер в дружеството е БНБ, а капиталът му възлиза на малко над 310 млн. лв. По принцип акционерното участие в "Банксервиз" АД е променлива величина, която се определя на всеки три години съобразно броя транзакции, осъществен от всяка банка, обема на тези транзакции, броя на клоновете на банките и капитала на финансовата институция.
Към началото на декември общо 625 са участниците в междубанковата разплащателна система на страната. В това число влизат 133 подразделения на ДСК. За сравнение през август 1996 г. участниците са били 939, като ДСК е участвала само с 45 клона, включени към системата. Оттогава до днес са закрити общо 531 клона на банки в резултат на фалитите.
По данни на Банксервиз през цялата 1998 г. броят на чакащите плащания е бил само 995. "Това е много добро постижение, като се има предвид, че през 1996 г. и 1997 г. ни се е случвало да имаме по 60 хиляди чакащи плащания на ден", коментира Александър Цинцарски.
В края на седмицата от Банксервиз обявиха, че доколкото зависи от тях, "проблем 2000" е вече решен. Това означава, че системата БИСЕРА (Банкова интегрирана система за електронни разплащания) спокойно може да посрещне следващия век, без това да предизвика смущения в системата. От началото на декември всички операции в системата се отчитат с дата, в която годината се отчита с четири цифри, а не каквато бе практиката в последните години - само с две. "Проблемът е в приложните програми, а не в самите технологии, които се ползват", коментира Александър Цинцарски. По принцип всички компютри и обслужващи машини, които се произвеждат през последните години, са направени така, че да посрещнат новото хилядолетие без никакви проблеми.
На годишната банкова среща в "Боровец" Александър Цинцарски доста остро обърна внимание на банките, че не са взели насериозно проблема с двете нули. Само една трета от банките в България са автоматизирани от Банксервиз. За тях дружеството ще поеме решаването на проблема, "при това на цени, не по-високи от тези за нормалната поддръжка на автоматизираните системи", заяви Цинцарски. За останалите обаче проблемът остава, което никак не е обнадеждаващо. Положението се утежнява и от това, че за България през следващата година се натрупват и два допълнителни проблема от гледна точка на програмното обслужване на финансовите институции. Освен смяната на годината ще трябва да се работи и върху нововъведения за въвеждането на еврото като единна европейска валута, както и върху отчитането на разплащанията след деноминацията на лева, предвидена за първи юли. "По принцип работата по софтуера, който ще реши проблемите с деноминацията на лева, не е много, но и с нея ще трябва да се занимава някой", коментира Александър Цинцарски. До момента решаването на проблема с новото хилядолетие е струвало "много над сто хиляди долара на Банксервиз", по думите на шефа на дружеството. Според редица изследвания "проблем 2000" ще струва на икономиката в световен мащаб над 600 млрд. долара.
Осемте банки с най-голям дял в общия обем на междубанкови разплащания.
Фондът за гарантиране на влоговете е все още празен
Въпреки че беше приет през пролетта, Законът за гарантиране на влоговете все още не работи ефективно. Банките не правят вноски в предвидения в закона Фонд за гарантиране на влоговете, който трябва частично да обезщети вложителите, ако някоя от тях фалира. За момента във фонда могат да се прехвърлят само 17 млрд. лева, колкото са останали от вноските на банките, правени още преди големите фалити през 1996 г. Това означава, че БНБ практически е възпрепятствана да иска фалит на "лошите" банки (ако това се наложи), защото ще трябва да проси пари от бюджета. Въпреки че за момента централната банка няма намерение да затвори която и да е финансова институция, не е редно подобни въпроси да остават висящи. Технически проблемът в тази очевидна неуредица (която на практика оставя влоговете в банките негарантирани) е, че вече седем месеца Министерският съвет и БНБ не са назначили шефове на фонда, които да задвижат процедурите по попълването му със средства.
По закон председателят на фонда се избира от Министерския съвет (въпреки че в първия вариант на закона това трябваше да прави президентът), неговият заместник се посочва от управителния съвет на БНБ. Други двама от членовете на ръководното тяло на фонда се избират от вече посочените от Министерския съвет и БНБ шефове. Петото място се заема от човек, предложен от Асоциацията на търговските банки. Засега единствено банкерите са си избрали човек - бившия член на борда на ДСК Лалко Дулевски.
Явно със закона за гарантиране на депозитите на граждани нищо не става навреме. Изискването на Международния валутен фонд беше той да бъде приет в края на миналата година заедно със закона за ДСК. А това стана с няколко месеца закъснение. В последната матрица, подписана с МВФ, е записано, че председателят на управителния съвет на фонда за гарантиране на влоговете ще бъде избран до края на 1998 г., а самият фонд ще започне да функционира нормално. Ако това бъде изпълнено, най-вероятно пак ще е в последния възможен момент, въпреки че не става въпрос за кой знае какво кадрово предизвикателство.
Това, че банките не са правили вноски, може да се превърне в проблем и за самите тях, защото най-вероятно ще им се наложи за кратък период от време да внесат необходимите средства както за тази, така и за следващата година. Парите за тази година не са събрани, защото не е изяснено на каква база ще се правят те - според наредбата, действала преди приемането на закона (тоест през първите четири месеца от годината) или по самия закон. Базата за изчисление и размерът на вноските са различни в двата нормативни акта. Наредбата предвиждаше те да бъдат 0.4% от привлечените средства от физически лица, а според закона те трябва да бъдат 0.5% от всички влогове. Ако фондът имаше управителен съвет, той може би щеше да поеме "тежката отговорност" да реши този проблем.
Парите са в наличност в момента - 17-те милиарда стоят по безлихвена сметка в БНБ и на практика никой не ги управлява. "Това според нас бе и най-правилното решение, защото иначе банките щяха да се избият помежду си коя да държи парите", добавиха от централната банка.
Засега единственото, което е ясно по учредяването на фонда, е, че банките няма да правят първоначални вноски в него. "Това е нормално, защото фондът е наследник на този, създаден със закона за държавна защита на влоговете, а в него банките вече са направили първоначалните си вноски", коментираха от БНБ. Ако се възприемат разпоредбите на закона, банките ще трябва да внесат във фонда около 28 млрд. лв. показват обобщените данни на БНБ към септември, или заедно със сега внесените средства прави начален ресурс от около 45 млрд. лв. Тези средства могат да се окажат недостатъчни, ако се случи нещастие с някоя средноголяма банка. Според закона депозити до 2 млн. лева се гарантират 95%, сумите над 2 млн. лева се покриват 80%, но общо изплатеното обезщетение не може да надхвърля 5 млн. лева. Ако парите във фонда не достигнат, по закон той може да вземе заем от бюджета. Средствата ще трябва да се връщат със събраните вноски от банките. "Наличните във фонда средства могат да покрият гарантираните от закона суми само за някоя от малките банки", добавиха още от БНБ. По принцип първоначалният вариант на закона не предвиждаше ангажимент на държавата, но след редица дискусии се стигна до решението тя да застане зад фонда поне докато заработи както трябва. Ако това въобще стане.
България ще влeзe в класацията на Давос за конкурентност
България би се класирала между 45-а и 50-а сред 53 страни, чиято конкурентоспособност се анализира всяка година в специален доклад на най-престижния икономически форум в Давос. Досега страната ни не фигурираше в доклада, който се представя по време на срещата на върха в Давос всеки януари. Тя ще бъде включена в изследването на форума за пръв път през 1999 г. Условното класиране за момента е направено от Центъра за икономическо развитие, който е утвърден за официален партньор от българска страна на организацията на Световния икономически форум за ежегодните изследвания на конкурентността. В анализа на центъра са използвани данни от анкета сред 50 български и чужди фирми.
Българската неправителствена организация всяка година ще анализира тенденцията на икономическо развитие по определените от професор Джефри Сакс и професор Клаус Шваб критерии и ще изпраща резултатите на Световния икономически форум. Така България ще има възможност реално да прецени как се движи в едно от най-ожесточените състезания по конкурентност. От друга страна, сравнението на страната ни с още 52 други държави ще отмерва точно хода на реформата и ще определя акцентите на икономическата политика. При последното класиране например комплексно като най-конкурентни са определени икономиките на Сингапур, Хонконг и САЩ. Чехия, която заема 35-о място, е най-напред в класацията измежду страните от Централна и Източна Европа.
Най-високи оценки за България фирмите дават на качеството на работната сила и за фактора валутна стабилност. Един от най-важните фактори, които формират конкурентоспособността на всяка икономика, е отвореността на икономиката. Той определя степента на либерализация на външната търговия, ефективността на провежданата валутна политика и възможностите за достъп на преки чуждестранни инвестиции.
Според мнение на представителите на деловите среди степента на отвореност на българската икономика е ниска и мястото, което би заела България по този показател, е 44-то.
По мнение на бизнесмените равнището на вносните мита и квотите създава сериозни затруднения при вноса на суровини и материали, необходими за развитие на производството, и това би поставило България на 51-во място сред 53-те държави (преди Украйна и Зимбабве).
Подобни констатации могат да се направят и за условията за износ на стоки и услуги, които имат решаваща роля за осигуряване на икономически растеж. Правителството се опитва да създаде система за експортно кредитиране и застраховане, но засега по този показател България е предпоследна в класацията.
В БНБ не могат да се споразумеят за валутния закон
Проблемът кой да контролира обменните бюра и финансовите къщи е по-скоро междуведомствен, отколкото истински. По-важните въпроси, които трябва да бъдат решени с приемането на новия валутен закон, са други. Преди всичко трябва да стане ясно до каква степен ще се либерализират плащанията по капиталовата сметка. Това означава дали на български граждани ще се разреши свободно да откриват банкови сметки в чужбина, да си купуват чужди ценни книжа и акции, имоти и т.н. В последния известен вариант на валутния закон, който се подготвя в БНБ, се предвижда за всички подобни операции централната банка да дава разрешение (освен ако сделките не са със стойност под 2 млн. лева). Редът за издаване на разрешения пък ще се урежда с наредби на централната банка. Това означава, че строгостта на режима би могла да се променя с подзаконни нормативни актове. Шефът на БНБ Светослав Гаврийски подчерта, че обсъжданията по валутния закон още не са приключили и че в крайна сметка централната банка само ще направи предложение как да бъде уредено валутното законодателство. Министерският съвет ще реши как ще изглежда законопроектът, който ще бъде внесен в парламента.
Преди време международните финансови институции препоръчваха пълна либерализация на капиталовите потоци, но сега, особено след кризата на световните пазари, това не е толкова препоръчително, обясни Гаврийски на въпроса каква ще е позицията на БНБ. По принцип пълното освобождаване на потоците от и за България е свързано с рискове за финансовата система и това кара държавите да въвеждат регулации. Ако прекалено много хора предпочетат да държат парите си в чужди банки или да купуват чужди ценни книжа, това примерно може да доведе до проблеми за платежния баланс. Окончателното решение ще е както икономическо, така и политическо. Въпреки лекото отдръпване от идеята за свободното движение на капитали (което се обвинява за срива на финансовите системи в Азия и Русия), международните институции все още подкрепят тази идеология за правилна.
За разлика от плащанията по капиталовата сметка на платежния баланс (преки инвестиции, в имоти, в ценни книжа, влогове, застраховки и др.), правителството се ангажира постепенно да премахне ограниченията по текущите сделки. В закона те са определени като такива, които нямат за цел прехвърлянето на капитал - главно търговски плащания, издръжки за чужбина, лихви. Отдавна беше обявено също, че ще бъде вдигнат прагът за износ на валута в брой без изрично разрешение - до равностойността на 20 млн. лева.
БНБ най-вероятно ще предложи и да се либерализира режимът за търговия и износ на скъпоценни метали, включително и злато. Единствено ще е необходимо лицата, които ще извършват такива сделки по занятие, да се регистрират в БНБ.
Един от интересните въпроси, които трябва да се решат с валутния закон, е дали да се допуснат разплащания във валута на територията на страната. Гаврийски потвърди, че възможността се обсъжда, но подчерта, че лично той е против. Опасенията по принцип са, че ако това се допусне, има опасност местната валута да бъде изместена от разплащанията. Какво ще се случи в България, ако официално бъде разрешено плащанията да се извършват примерно в германски марки или след време в евро, като че ли не е дотам изследван въпрос. Твърди се, че правителството е склонно да обсъжда и такъв вариант, макар че, ако се изхожда от традиционните за България решения, разплащания в чужда валута надали ще бъдат допуснати официално.
" Не считаме, че обменните бюра трябва да се контролират от БНБ, за финансовите къщи още обсъждаме, защото извършват и банкови сделки", заяви на пресконференция управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Той бе категоричен, че т.нар. чейндж бюра не трябва да се надзирават от БНБ, която предлага да ги надзирава финансовото министерство. Нежеланието на централната банка да контролира дейността на небанковите финансови институции изобщо (т.е. ФБК и бюра) е заявено едно към едно във варианта за проект на валутен закон от началото на декември, който управителният съвет на БНБ е обсъждал в четвъртък. Предлага се лицата, които не са банки и извършват сделки с валута по занятие, вече да се регистрират във финансовото министерство (МФ).
Финансовите къщи и бюрата трябва да се регистрират, лицензират и контролират от централната банка, категоричен е обаче директорът на програма САРА към Европейския съюз Георги Папломатас. Ако регистрацията мине към МФ, не е ясно кой ще лицензира ФБК-та и бюра и изобщо кой ще ги контролира, обяснява той. За разлика от страните с изключително развити банкови услуги, където през бюрата минават пренебрежимо малки обеми, в България оборотите при небанковите финансови институции са много големи, допълни Папломатас.
Според неофициални данни близо 65% от паричния оборот минава през ФБК и бюра. Ако някоя финансова къща фалира, това може да повлече след себе си и банки, предупреждава представителят на САРА у нас. Според него за сделките с чуждестранни услуги за плащане, тоест покупко-продажбата на валута, БНБ трябва да издава разрешение. До 14 дни от започване на дейността си ФБК-та и бюрата трябва да се регистрират в централната банка (а не само да уведомяват, както е сега). Папломатас смята да уведоми Министерския съвет за тези предложения, като предлага промените да влязат в Закона за банките. Контролът на ФБК-та и бюрата трябва да остане в БНБ, защото тя е отговорна за обращението на парите, докато финансовото министерство управлява бюджета, обяснява той. "Нямаме конфликт с никого, но не е необходимо някои съветници да ни налагат идеите си", отговори пък г-н Гаврийски на питане дали има конфликт със САРА по въпроса за контрола върху небанковите институции.
"Има данни, че прането на пари често става през финансовите институции. Ние препоръчваме освен банките БНБ да надзирава и обменните бюра, и финансовите къщи", заявиха преди време пред в. "24 часа" представители на "Глендейл" - компания, която беше избрана да консултира България в борбата с мръсните пари. Същата компания е консултант и на "Банков надзор".
Основният мотив на БНБ в опитите й да се отърве от контрол върху ФБК-та и от обменните бюра е, че те не са банкови институции, тоест не би трябвало да са обект на проверка на БНБ. БНБ вероятно се дърпа и именно заради тезите, че през ФБК-та и бюрата минават голяма част от парите на сенчестата икономика. Още повече че мръсните пари се следят от Бюрото за финансово разузнаване в МФ. Освен това БНБ се опасява и от отговорността, която би й се вменила, ако някоя финансова къща фалира.
Ведомството на Муравей Радев също посреща на нож идеята да поеме небанковите финансови институции. За служителите на финансовото министерство това е натоварване с неприсъща дейност, като за пример дават обстоятелството, че за разлика от БНБ те нямат право да се ровят в сметките на банките. Без такива проверки всъщност цялата работа се обезсмисля, тъй като всички ФБК-та работят с банки.
Гаврийски описа новите пари
Централните банкери дадоха разяснения как ще изглеждат новите пари, засега без да ги показват. Новите банкноти ще са дълги от 11.2 до 14 см и широки между 6 и 8 см. В зависимост от номиналната стойност размерът им ще нараства през 4 мм, обясни шефът на БНБ Светослав Гаврийски. Най-малките банкноти ще са колкото новите от по 10 хиляди лева. Ще бъдат емитирани 250 млн. нови банкноти, които ще са в обращение след 1 юли следващата година. Дори да не беше решено да се махат нулите, за да се сменят изхабените пари, пак щеше да се наложи да се отпечатат 350 млн. банкноти, което означава, че свързаните разходи са същите, обясни Гаврийски. Ще има купюри от един, два, пет, десет, двадесет и петдесет лева. Стотинките ще са по една, две и пет от жълт метал, 10, 20 и 50 - от бял. Ще има монети и от по един лев, които ще са биметални. Гаврийски и шефът на управление "Емисионно" Мартин Заимов обявиха още и чии образи ще бъдат сложени на новите пари и какъв ще е основният им цвят: 1 лев - Иван Рилски - червен цвят; 2 лева - Паисий Хилендарски - виолетово; 5 лева - Иван Милев (художник) - бордо; 10 лева - Петър Берон - зелен; 20 лева - Стефан Стамболов - син; 50 лева - Пенчо Славейков - кафяв.
ООН направи безуспешен опит да инспектира и управляващата партия в Ирак
Оръжейните инспектори на ООН ще бъдат изгонени от Ирак, ако повторят опита си за проверка на някоя от централите на управляващата партия БААС. Изявлението бе направено от високопоставен представител на управляващата партия, който заяви категорично, че проверките на политическите партии не влизат в споразумението със световната организация. Оръжейните инспектори поискаха достъп до партийната сграда, за да проверят версиите за разработването на химически и биологични оръжия за масово поразяване. Екипът работи по специална програма, имаща за цел да провери готовността на Ирак да сътрудничи, съобщи Керълайн Крос, говорител на мисията на ООН. Шефът на инспекторите Ричард Бътлър остро порица действията на Багдад и заяви, че претърсването на сгради и помещения, които представляват евентуални скривалища на химическо оръжие, е част от програмата за сигурност. Той нарече случката много сериозен инцидент и припомни, че следващата седмица трябва да докладва на генералния секретар на ООН Кофи Анан за готовността на Ирак за по-нататъшно сътрудничество. Иракският президент се надява именно този доклад да проправи пътя за нормализиране на отношенията с Обединените нации, за да бъдат смекчени санкциите, наложени заради войната с Кувейт.
Това е последният сериозен инцидент, след като миналия месец Багдад се съгласи да поднови сътрудничеството си с ООН под заплахата от военни удари от страна на САЩ и Великобритания.
Кой управлява Германия?
Ако Герхард Шрьодер е този, който управлява държавата с третата в света икономика, тогава именно той започна управлението си по забележително лош начин. По време на предизборната кампания той бе неясен и безцветен, но всички очакваха, че след като дойде на власт, ще разкрие истинските си възможности. Но през последните два месеца г-н Шрьодер замени персоналната загадъчност с пълно объркване.
Той бе надхитрен от Оскар Лафонтен, който грабна голямата власт вътре в собствената му социалдемократическа партия. Канцлерът бе смутен и от поведението на зелените, коалиционни партньори в кабинета. Шрьодер бе притиснат от старите си съюзници профсъюзите и разочарова бизнессредите, които се надяваха, че ще станат новият фаворит. Той не направи почти нищо, за да впечатли и задграничните си приятели Франция, САЩ и Великобритания. И съвсем закономерно и в Брюксел, в центъра на Европейския съюз, си зададоха въпроса кой всъщност управлява Германия. Отговорът е: "До днес - никой. " Всяка седмица носи нови изненади за германците. Новата такса върху енергията нямало да бъде толкова висока, колкото искаха зелените преди изборите. Облагането на минималната заплата всъщност нямало да бъде такова, каквото г-н Лафонтен каза, че ще бъде. Оказа се, че никой от кабинета не работел за изпълнение на обещанията за пенсиите и социалното осигуряване. Но за сметка на това можело да бъде намалена възрастта за пенсиониране.
Списъкът на объркването може да бъде продължен с вътрешнопартийните неразбории и борбата за лидерство. Това се отрази и на външната политика и няма съмнение, че отвън също се чудят какво става в Германия. Ясно е, че канцлерът направи фалстарт. Ще може ли да промени това положение? Или поне да каже ясно в какво всъщност вярва.
Независимостта на европейските централни банкери се оказа мит
Преди месец финансовите министри на Германия и Франция Оскар Лафонтен и Доминик Строс-Кан проведоха задочен опреснителен курс по макроикономика за централните банкери на обединена Европа. Някои от тях (първите банкери на Италия, Испания, Ирландия и Португалия) осъвремениха познанията си - свалиха краткосрочните лихви на междубанковия пазар, за да стимулират иначе относително добре работещите си икономики. Други, явно отвикнали да попиват бързо нови знания, се бавеха с корекциите, а трети, убедени в интелектуалното си превъзходство (Ханс Титмайер и Жан-Клод Трише, подкрепени от шефа на Европейската централна банка Вим Дуизенберг), заявиха, че намаляването на краткосрочните лихви е в действителност неизбежно с оглед стартирането на европейския валутен и икономически съюз (ЕВИС) след броени дни и няма много общо със състоянието на европейските стопанства.
Координираното разхлабване на паричната политика на 11-те централни банки в еврозоната на 3 декември (уеднаквяване на цената на краткосрочния финансов ресурс на междубанковия пазар до 3% с изключение на Италия, която се раздели едва с 0.5%, фиксирайки репо-лихвите на 3.5%) оставя чувството, че теоретично независимите от политиците европейски централни банкери четат вече съвсем различни статистически данни и анализират по качествено нов начин макропоказателите. Измамно чувство, като се има предвид консервативната природа на банкерското съсловие, изразена още по-силно при централните банкери.
Една от официално изтъкваните причини от банкерите за по-ниските лихви е потенциалната обезценка на долара спрямо европейските валути, формиращи еврото. База за подобно развитие е значителното активно салдо (над 100 млрд. долара) по текущата сметка на платежния баланс (краткосрочните вземания от чужди икономически контрагенти) на евро-зо ната, което предполага увеличаване на търсенето на европейските валути от ЕВИС и съответно поскъпването им. Разбира се, ако ЕЦБ се въздържи от валутни интервенции, което е малко вероятно да се случи, когато една прохождаща банка се нуждае от авторитет на стабилна финансова институция.
Част от играта са и търговските банки като основни доставчици на финансови средства за реалния сектор, все още плахо поглеждащ към капиталовия пазар. Те обаче едва ли ще се впуснат веднага да коригират маржовете между цената на привлечения ресурс и отпусканите кредити в условията на глобална финансова криза в оставащото време до началото на новата година, когато изострената конкуренция като проявление на единния европейски пазар няма да е все още реалност.
Друг аргумент на първите банкери в Европа са дефлационните настроения в западната част на Стария континент. А само допреди три седмици евро - зоната се считаше за оазис на финансовата стабилност - промяна в индексите на потребителските цени и паричните агрегати, чужди на дефлационните очаквания, ръст на икономиките в размер на приемливите за наскоро измъкналите се от рецесията Франция и Германия 1.9-2.8% и 3-4.5% за прегряващите периферни Ирландия, Португалия и Испания. На немската идея за валутен коридор на изменение на еврото към долара с цел да се избягнат нежелани колебания се гледаше като на проинфлационен източник - ограничаването на поскъпването на еврото (най-вероятната тенденция в курса на единната европейска валута) до приемливо ниво за стимулиране на европейския износ, корелиращ с откриването на нови работни места, води до ръст на цените на вноса и общото вътрешно ценово равнище.
Малко по-логично обяснение за изненадващото подрязване на репо-лихвите действие, очаквано от финансовия свят след 1 януари 1999 г., е отчайващото и напълно естествено усилие на шефовете на ЕЦБ да докажат, че поверената им институция е политически независима. Желание, некореспондиращо с низходящия тренд на лихвите - най-мощното средство за спечелване на електоралната любов. Една корекция в настоящия момент сваля подозренията от все още ползващата се със статут на наблюдател ЕЦБ.
Най-логично като че ли е обяснението за постигнатото единомислие между политици и банкери. Неравностойната битка, започнала с победата на социалдемократите в Германия в края на септември, даде първата жертва - независимостта на централните банкери се пропука под тежестта на властимащите държавници. Доказателство за това е и съгласието на Дуизенберг да бъдат публикувани обобщения от мненията на централните банкери на заседанията на ЕЦБ. В оригиналния вариант на холандския банкер бе предвидено първите стенограми да застигнат обществеността след 2016 г., с което вероятността за политически натиск върху "антинационални'' изказвания и гласувания се свеждаше до нула.
След като се справиха с неподатливостта на ключовите централни банкери, левите правителства на Германия и Франция стягат редици за фискална битка. Искането на двете основни икономики в евросъюза за въвеждане на единни данъчни ставки не се споделя от Великобритания, Ирландия, Италия и Испания, където данъчното бреме за бизнеса и чуждите инвестиции е значително по-слабо. Ставката за налога върху репатрирането на доходи от лихви и дивиденти от чужденци в централните икономики е почти двойно по-голяма от тази в Испания и Ирландия. Капиталовите печалби и данъчните заслони също фаворизират периферните икономики.
Прокарването на данъчни промени в Европейския съюз е възможно само със съгласието на всички 15 държави. Великобритания вече попари немско-френските надежди. Оскар Лафонтен, аплодиран от Герхард Шрьодер и френския му колега Доминик Кан, заяви, че прогрес към еднородна фискална политика е невъзможен, ако не отпадне изискването решенията да се взимат единодушно. Явно усилията ще се насочват в тази посока.
Борис Елцин - дойдох, видях, уволних
През последните години от управлението си бащата на културната революция Мао Цзедун обичаше да изпитва приближените си, като се преструваше на болен, а след това неочаквано демонстрираше отлично здраве и се разправяше с побързалите да надигнат глава. Споменът за хитростите на великия кормчия възкръсна в Москва, след като Борис Елцин направи бърз рейд в Кремъл, напускайки за три часа болницата, в която се лекуваше от пневмония, за да уволни началника на администрацията си и трима негови заместници. Най-голямата изненада обаче не бяха персоналните промени, а състоянието на президента, който говори 40 минути без обичайните си запъвания и без да чете предварително подготвена реч. Според свидетели дълго след като президентът си е заминал, развълнувани служители са споделяли помежду си, че "началникът се върна".
"Раните на лъва зараснаха и той отново показва ноктите си", коментира депутатът и бивш вицепремиер Александър Шохин решенията на Елцин, но мнението му не беше подкрепено от други политици, които открито се съмняват в способността на президента да изпълнява задълженията си. Тоталната секретност около здравето на държавния глава не позволява да се прецени дали бодрият му вид е естествен или е кратковременен ефект от чудесата на съвременната медицина. Именно коментарите около състоянието на Елцин са сред най-често споменаваната причина за уволнението на началника на администрацията Валентин Юмашев, който си позволи да се усъмни в способността на президента да издържи до края на мандата си през 2000 г. Официалната версия за несправяне с надигащия се екстремизъм и недостатъчна борба с корупцията изглежда несериозна, защото президентската администрация няма правомощия да се бори с престъпните явления в руското общество и естествено не може да носи никаква отговорност за неуспехите на следствието и съдебната власт.
Истинските мотиви на Елцин, както винаги си остават мистерия, но кардиналните изменения в лагера му показват, че президентът изпитва съмнения към най-близкото си обкръжение. Юмашев заедно с бившия говорител Сергей Ястржембски и бившия секретар на Съвета за безопасност Андрей Кокошин се опитаха да избутат Юрий Лужков до премиерското кресло през септември, но опитът им не успя, а в резултат на това последните двама загубиха постовете си. Тогава на сцената се появи командващият Гранични войски генерал-майор Николай Бордюжа, който наследи Кокошин в Съвета за безопасност и на когото Елцин реши да повери ръководството на администрацията си при последната рокада. Така бившият офицер от КГБ едновременно ще контролира достъпа до президента и работата на силовите ведомства, което показва, че Елцин му има огромно доверие и разчита на него за изпълнението на заканата му да събере властта в юмрук. "Правило No1 - президентът командва силовите структури", заяви Бордюжа преди две седмици, а говорителят Дмитрий Якушкин добави, че силовите ведомства трябва да се контролират, а не да се усилват. Елцин, който има опит от събитията през 1991 и 1993 г., е наясно, че ако армията, милицията, секретните служби и сродните им организации останат на негова страна, той ще запази властта колкото е необходимо независимо от обществените настроения.
Промените в президентската администрация предизвикаха съмнения, че след като е установил ред в обкръжението си, Елцин ще уволни няколко министри, за да покаже, че все още в Русия трябва да се слуша неговият глас. Премиерът Примаков уточни, че членовете на кабинета ще бъдат сменяни само ако не се справят със задълженията си, но въпросът не е дали ще има такива изменения, а кога ще настъпят те. В момента фаворит сред напускащите е министърът на финансите Михаил Задорнов, който настрои срещу себе си петролните компании с идеята си да бъде увеличен акцизът върху износа на нефт, а след това се противопостави на намаляването на данъците, предложено от началника на данъчната служба Георги Боос, който се ползва с благоволението на Примаков. Задорнов е сред малкото оцелели от предишното правителство и е недолюбван в Държавната дума като един от авторите на мораториума от 17 август. Фракцията "Нашият дом Русия" вече обяви, че няма да подкрепи бюджета, ако той бъде представен от Задорнов, а в предстоящите трудни дебати в парламента финансовият министър може да се превърне в разменна монета.
Проблеми с депутатите има и министърът на енергетиката Сергей Генералов, който беше привикан в Думата да дава обяснение за критическото положение с доставката на горива в северните райони. Желанието на Елцин да контролира всички силови ведомства доведе до изменение в структурата на кабинета, след като Министерството на правосъдието и данъчната полиция минаха под прякото му ръководство. Според руската конституция президентът отговаря за външната политика и отбраната и съответните министри се назначават директно от него. Министерството на правосъдието и данъчната полиция не спадат към ключовите министерства и това може да донесе проблеми на Елцин в Конституционния съд, който ще трябва да се произнесе по правомерността на това решение.
Бъдещите размествания могат да засегнат не само правителството, след като парламентът поиска оставките на изпълнителния директор на РАО "Е С России" Анатолий Чубайс и изпълнителния секретар на Общността на независимите държави Борис Березовски. Макар че са далече от изпълнителната власт, двамата все още имат влияние върху президента и заемат важно място сред политическия и икономическия елит. Въпреки голямото желание на Думата най-после да си разчисти сметките с тях, бъдещето им зависи от Елцин, с чието съгласие те получиха сегашните си постове. Все пак докато президентът събира сили в резиденцията си, всички държавни чиновници могат да бъдат спокойни за съдбата си, най-малкото до следващото му появяване в Москва.
Второ действие на драмата "импийчмънт"
Пет седмици след като всички бяха убедени, че президентът на САЩ е прескочил най-голямото препятствие и ще довърши без повече проблеми мандата си в Белия дом, драмата "импийчмънт" отново се появи във водещите заглавия. Преди малко повече от месец демократите спечелиха нови места в междинните избори за Конгрес и това бе изтълкувано като начало на компромисната развръзка на случая "Люински". Върлите противници на Клинтън загубиха позиции, шефът на доминираната от републиканците Камара на представителите Нют Гингрич подаде оставка и обитателите на Белия дом бяха доволни. По всичко личеше, че разумът ще надделее и ще бъде постигнат разумен компромис. Но нещата се промениха и отново бе даден ход на процедурата по отстраняването на президента. Хенри Хайд, шефът на юридическата комисия на Камарата на представителите, заяви, че съществуват обстоятелства, които принуждават комисията да обвини президента в лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието и злоупотреба с властта. Адвокатите на президента бяха призовани да подготвят защитата си и да се явят пред комисията. Пледоарията на Грег Крейг, специалния адвокат на Клинтън, бе изградена върху становището, че в аферата "Люински" поведението на президента е неморално и грешно, но не до такава степен, че да бъде повод за импийчмънт. Крейг атакува трите основни обвинения и призова комисията да прекрати процеса в името на националния интерес. Белият дом излезе и с обширен доклад, насочен срещу подновяването на процедурата по импийчмънт. Хенри Хайд не остана назад и окачестви президентския документ като юридическа главоблъсканица и семантична гимнастика.
Твърди се, че отговорът на републиканците бе въпросната "наказателна" акция. Затова, разбирайки грешката на Белия дом и необходимостта от примирие, адвокатът Крейг отново наблегна на емоцията: "Президентът иска всички да знаят - и юридическата комисия, и Конгресът, и цялата страна, че той дълбоко съжалява за действията си. " Но както се и очакваше, обвиненията срещу Клинтън бяха гласувани. Комисията сметна, че простъпките на президента отговарят на изискванията на конституцията за започване на импийчмънт, и предложи това да стане заради лъжесвидетелстване, възпрепятстване на правосъдието и злоупотреба с властта. Следващата стъпка е обвиненията да бъдат внесени в долната камара на Конгреса. А ако не бъде намерено "целесъобразно" решение за по-леко наказание, Камарата на представителите ще гласува дали Клинтън трябва да бъде изправен пред Сената, в чиято власт е да определи съдбата му.
Шестдесет и едно на сто от американците искат обвиненията срещу Клинтън да бъдат отхвърлени, а два пъти по-малко са посочили, че президентът трябва да бъде отстранен, сочат резултатите от анкета на CNN, USA Today и Gallup. Шестдесет и шест на сто от запитаните са изразили одобрението си за работата на президента и почти толкова са посъветвали Сената да прекрати процедурата по импийчмънт, ако Камарата на представителите реши да свали президента. Не бива да се забравя, че в САЩ общественото мнение е фактор, който никой, особено пък политиците, не е склонен да пренебрегва. Очевидно на американците вече им омръзнаха сексскандалите около Белия дом и те желаят президентът им да бъде оставен на мира. Кулминацията на действието предстои, но сюжетът на драмата е на изчерпване. Следва епилог и завеса.
"Норск хидро" постави ултиматум за сделката с Агрополихим
"Норск хидро", избраният купувач на 60% от капитала на "Агрополихим" - Девня, ще подпише приватизационния договор само при условие, че ще може да купува природен газ пряко от "Газпром", без да използва посредничеството на Булгаргаз. Според запознати "Норск хидро" има споразумение с "Газпром" за доставка на природен газ до българската граница и иска да ползва услугите на Булгаргаз само като транспортьор на българска територия. Второто условие на купувача е да бъде опростена тази част от дълга на Агрополихим към Булгаргаз, която е била натрупана заради прекалено високите неустойки за забавени плащания. Представители на преговарящия екип на "Хидро" в България неофициално са дали да се разбере, че ако условията не бъдат изпълнени, сделка за торовия завод изобщо няма да има.
"От "Норск хидро" искат да отпишем голяма част от вземанията на Агрополихим, но ние не сме съгласни с това. Предложихме на девненската фирма схема за разсрочено плащане, както на всички останали предприятия длъжници. Не водим преговори за транспортиране на газ, внесен от "Норск хидро". Булгаргаз няма да допусне друга фирма вносител до мрежата си и няма намерение да води такива преговори", обясниха от Булгаргаз.
От началото на януари 1999 г. Според добре осведомен източник в момента "Хидро" настоява условията да бъдат обсъждани и решени на правителствено равнище, тъй като не може да се споразумее с Булгаргаз. От "Хидро - България" заявиха, че за момента ръководството на фирмата не може да коментира съобщението за евентуално оттегляне на купувача на Агрополихим. От адвокатската кантора "Борислав Боянов", която е консултант на "Хидро - България", също отказаха коментар. Изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви пред "Капитал", че доколкото познава "манталитета на "Норск хидро", те едва ли ще се оттеглят, след като толкова време се борят за тази сделка". "Хидро" имат малък срок, в който да подпишат договора. Чака се това да стане всеки момент", каза Владимир Начев от адвокатската кантора "Кьолер енд партнърс", която консултира АП по сделката за Агрополихим.
Към момента задълженията на торовия завод към Булгаргаз надхвърлят 40 млрд. лв., като значителна част от тях са били натрупани заради неустойки за забавени плащания в размер на 106%. Последната договореност между Агрополихим и Булгаргаз предвижда неустойките за просрочване на плащанията да бъдат в размер на 47%, съобщи изпълнителният директор на завода Иван Дяков. Той допълни, че Агрополихим е успял да се издължи на Булгаргаз за ползването на природен газ през септември, а за следващите месеци не се очаква да има проблем, тъй като консумацията на газ е намаляла заради прекъсвания в производството на азотни торове.
Междувременно
Евентуалното отлагане на приватизацията на Агрополихим по всяка вероятност ще доведе до ликвидацията на предприятието. "На руските черноморски пристанища тон селитра вече се продава на цена под 50 долара. Ако един търговец я купува и внася в България независимо от митото в размер на 40%, ще реализира добра печалба и ще подбие цената на нашата продукция. Това вече започва да става", оплака се изпълнителният директор Дяков. Според него ще се забави и приватизацията на новото държавно дружество, в което се предвижда да бъде отделен заводът за производство на фосфати към Агрополихим.
Финансирането срещу залог на самолети се оказа пречката за продажбата на "Балкан"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица за втори път разгледа и отложи окончателното решение по проектодоговора за продажбата на 75% от капитала на "Авиокомпания Балкан". Утвърждаването или отхвърлянето на сделката трябва да стане на заседанието на надзора на 16 декември. Според запознати на заседанието, проведено миналата сряда, повечето от надзорниците, които са се изказали, са били против продажбата на мажоритарния пакет от "Авиокомпания "Балкан" на дружеството "Балкан еър". Те не са били съгласни с намерението на избрания купувач да заложи част от активите на авиокомпанията, с които да гарантира кредита от голям американски инвестиционен фонд. Очевидно обаче надзорниците не са си дали много труд да мислят за сериозни мотиви за взимането или отлагането на решенията си. В българската приватизация почти няма сделка, в която като залог на кредита да не се използват активите на самото предприятие. А всъщност при така широко толерираните работническо-мениджърски приватизация друга схема практически не съществува.
Мениджърското дружество "Балкан еър", което беше избрано за купувач от посредника от общо трима кандидати, предлагаше да плати цена 5 млн. марки и да инвестира 318 млн. долара в "Авиокомпания Балкан". Парите за инвестициите трябваше да дойдат чрез договор за финансиране между българската фирма "Васимекс" ООД и американския инвестиционен фонд "Конрад Грийн", който бил класиран сред първите 20 в света. Според информация от кандидат-купувача, "Васимекс" ООД е имал споразумение да придобие 75% от капитала на "Балкан еър" (25% са собственост на 500 служители на авиокомпанията, които са внесли при учредяването по 500 хил. лв.) Договорът за финансиране от страна на инвестиционния фонд де факто е договор за кредит, който предвижда сумата да бъде отпусната на два транша. След реализирането на първата половина от заявените инвестиции придобитите активи (в случая нови самолети) трябвало да бъдат заложени в полза на американския фонд и едва след това да бъде отпуснат вторият транш от кредита.
На заседанието си миналата седмица по повод залога на активи надзорниците са обсъждали въпросите дали е допустимо избраният купувач да придобива акции, а в замяна да прави залог на активи, както и дали обещаните инвестиции наистина са по възможностите на кандидата за сделката. За пръв път след провала на продажбата на "Балкан" надзорниците са изслушали екипа на АП, който е поддържал контактите с посредника по сделката - ТОБ. След това са били изслушани и самите представители на ТОБ - управляващия съдружник на фирмата Еберхард фон дем Буше (който специално пристигнал за случая) и Мая Ангелова, представител на фирмата за България.
Въпреки изявленията на Захари Желязков и на председателя на надзора на АП Асен Дюлгеров, че не е изключено в крайна сметка да има сделка за "Балкан", истинската причина за внасянето на проектодоговора в надзорен съвет беше да се вземе решение дали ТОБ ще получи дължимото възнаграждение. Надзорниците обаче не пропуснаха да демонстрират, че приватизацията на "Балкан" се обсъжда сериозно, а преди окончателното решение се очаква да бъдат разгледани и документите на междуведомствената консултативна група по продажбата на авиокомпанията.
Междувременно в част от ведомствата, ангажирани с приватизацията на "Балкан", започна неофициално да се споменава за нова възможност за продажба на авиокомпанията. Този път кандидат-купувачът бил дружество, регистрирано от сегашното ръководство на "Балкан", което също имало осигурено финансиране от стратегически инвеститори. "Това са инсинуации. Ръководството на авиокомпанията може да изпълнява само оздравителна програма. Всички самолети сега са препълнени с пътници - нещо, което отдавна не се е случвало. През октомври финансовата загуба от 38 млрд. лв. е намалена на 8 млрд. лв.", коментира пред "Капитал" Петър Петров, търговски директор на авиокомпанията.
НАТО в подготовка за следващия век
В навечерието на своята 50-годишнина НАТО се приготвя да навлезе в новия век. Северно-атлантическият съюз ще посрещне новото хилядолетие в принципно нови условия и трябва да се справи с реалностите, които поставя промяната на международния живот най-малко в три основни аспекта: преформулиране на основните принципи на организацията; нуждата от изграждане на нова дългосрочна концепция за сигурност, която да отговаря на променените условия в системата на международни отношения, и изграждане на жизнена структура на алианса, която да е адекватна на предизвикателствата пред организацията.
Създаването на НАТО е следствие на установилата се след Втората световна война двуполюсна международна система, в рамките на която алиансът се изгражда като структура за колективна отбрана, в отговор на съветското предизвикателство. В условията на двуполюсен свят НАТО обединява държави със сходни политически и светогледни ценности с цел да защити Западна Европа от съветската заплаха. През годините до разпадането на системата на студената война обаче статуквото в международния ред бавно, но системно се променя. В края на осемдесетте години вече се виждат оформящите се контури на новите предизвикателства в международната политика. Въпреки това разпадът на комунистическия блок постави НАТО в изцяло нова геополитическа ситуация, за която съюзът не бе подготвен и това налага преформулиране на основните принципи и цели на организацията. След излизането от двуполюсния свят основна характеристика на международния живот станаха несигурността и геополитическите конфликти. Заплахата за страните от НАТО изчезна в нейния предишен вид, но на нейно място се появиха принципно нови дестабилизиращи фактори. На дневен ред излязоха въпросите за глобалната и регионалната несигурност, свързани пряко с контрола върху ядрените оръжия и процесите на разпад в бившия Съветски съюз и бивша Югославия.
Всичко това наложи необходимостта да се преразгледат основополагащите принципи на НАТО и алиансът започна преструктуриране на изградената система за колективна отбрана срещу конкретна опасност в система за колективна сигурност.
С разпада на старата международна система се промениха както разбирането за сигурност, така и изискванията и условията за практическото й осигуряване. Цели региони и държави, които по силата на циментиралата статуквото предишна международна система заемаха периферни позиции, понастоящем са фактор за определяне на политическата стабилност в цели региони.
В новите геополитически условия през деветдесетте години в Европа и Азия се появи огромен вакуум в сигурността. Разпадът на Съветския съюз и Югославия постави на дневен ред въпросите за контрол върху конвенционалните и ядрените оръжия, за промяната на границите и свързаните с това проблеми за спазване на човешките права и демократичните принципи в региони, в които се извършват изключително динамични обществени промени. Във връзка с това пред НАТО стои задачата да формулира параметрите на една нова концепция за сигурност, която да бъде адекватна на променената геополитическа обстановка и новите предизвикателства.
Понастоящем пред страните от НАТО стоят два основни вида практически предизвикателства, чието решаване е пряко свързано с каузата на сигурността: регионални, свързани със страни от третия свят, като Ирак и Северна Корея, които са източник на регионална несигурност, външна по отношение на страните от алианса и глобални, свързани с предизвикателства като международния тероризъм и престъпността, както и други проблеми, имащи световен обхват и засягащи пряко вътрешната сигурност на държавите от Северноатлантическия съюз.
Изграждането и операционализирането на новата концепция за колективна сигурност са пряко обвързани с процеса на промяна в институциите и изграждането на нова структура на НАТО. От новата концепция за сигурност зависи по-нататъшното институционално изграждане на съюза, както и свързаният с това въпрос дали НАТО ще разширява обхвата си и ще приема нови членове, или в средносрочна перспектива ще запази сегашната институционална формула плюс трите нови страни членки - Чехия, Полша и Унгария.
Вътре в страните, членки на Атлантическия съюз, съществуват две схващания за бъдещето на НАТО - изолационистко, което иска поставяне на ограничения пред разширяването на съюза, и такова, което счита, че развитието на пакта и изграждането на новата визия за сигурност са обвързани с постепенното разширяване на обхвата на организацията посредством приемането на нови членове. Ако надделее схващането, че процесът на разширяване трябва да продължи, неговите конкретни параметри ще бъдат обвързани с комплекс от показатели за това доколко всяко ново отваряне на границите на НАТО ще води до повишаване на сигурността вътре в съюза, както и дали новите членове ще са фактор за повишаване на регионалната сигурност.
Основните въпроси, които са определени за разглеждане на срещата през април 1999 във Вашингтон, са три: приемането на Чехия, Полша и Унгария; дефинирането на бъдещата роля на алианса, включително отношенията със страните партньори (въпрос, по който ще се изложат позициите на страните членки за развитието на НАТО за години напред), и накрая приспособяването, обновяването и готовността на НАТО да отговори на предизвикателствата в областта на сигурността на XXI век.
Подготовката за един от най-важните форуми на НАТО вече започна. На срещата на Съвета на министрите в Брюксел през тази седмица предмет на дискусия станаха актуални проблеми като участието на сили на НАТО в разрешаването на косовската криза, както и ангажиментите на алианса в Босна и Херцеговина. Освен това на тази сесия на съвета бе оповестено подготвянето на стратегия, чиято цел е да продължи процеса на разширяване, като същевременно операционализира ангажимента на съюза към политиката на отворени врати и подпомагане на страните, кандидати за членство, да достигнат стандартите на НАТО.
Като един от основните въпроси, които страните от НАТО трябва да решат в бъдеще, се очертават връзките на пакта с Русия. Постигането на разбирателство с Руската федерация и нейното интегриране към партньорство в областта на ограничаване на ядрените оръжия, международния тероризъм и стабилизирането на т.нар. рискови геополитически региони като Близкия изток и Корейския полуостров е ключово за бъдещето както на самия Атлантически съюз, така и за постигане на целите на изграждане на пъзела на сигурността в новия международен ред. Накратко
Общото събрание на акционерите на Завода за тежко машиностроене - Русе, реши в петък да започне процедура по ликвидация на дружеството. Това е третото предприятие от списъка за финансова изолация, за което през последните десетина дни се взема решение за ликвидация. За разлика от "Видахим" и "ГОРУБСО - Златоград" обаче ЗТМ, Русе, практически не работи повече от година и разпродажбата му на отделни активи е най-простият начин за пускане в действие на част от мощностите. Досега интерес към отделни инсталации е заявен от работнически колективи, поделения на Мултигруп и местни фирми. В предприятието работят 450 души. Печалбата за миналата година е 15.5 млн. лева, но тя се дължи на постъпления от продажба на дълготрайни активи. От основна дейност предприятието е на загуба със 747 млн. лева. За деветте месеца на тази година е реализирана 1.3 млрд. лева загуба, а задълженията на ЗТМ са 2.4 млрд. лева.
Правителството прие проект на Закон за хазарта, който цели да внесе ред в този бизнес и да увеличи постъпленията в бюджета. Досега приходите за държавата от хазарт са едва 10 млрд. лева, съобщи Ангел Савов, зам.-началник на Главно управление Данъчна администрация. Чуждестранни лица могат да упражняват хазарт у нас само чрез участие в български дружества и при определени условия. На лицензиране ще подлежат не само организаторите на игрите и обектите, но и производителите на игрални съоръжения и техните дистрибутори. Държавна агенция по хазарта към правителството ще издава и отнема разрешителните. Предвижда се създаването на гаранционен фонд, от който ще се изплащат печалби, когато собственикът на играта не е изпълнил задължението си. До декември 1999 г. всички, които извършват хазарт, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с новия закон. Глобите за нарушения на закона варират от 500 хил. до 15 млн. лева.
С 1.860 млрд. лева от бюджета ще бъде финансирано доизграждането на 20 големи водоснабдителни обекта в страната, сред които са язовирите "Кюстендил" и "Христо Смирненски". Това са неусвоени средства, предназначени за съфинансиране от българска страна по водния заем, който беше замразен миналата година от Световната банка. Цялата сума, отпусната от бюджета, беше 2.5 млрд. лева. От тях са похарчени 640 млн. лева. В бъдеще за съфинансиране по водния заем ще се използват само пари от бюджета, реши правителството. Досега средствата от българска страна се деляха поравно между хазната и самите ВиК-дружества.
Желязков продаде месокомбинат зад гърба на надзора
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписа договора за продажбата на 67% от капитала на месокомбината "Родопа - Шумен" на работническо-мениджърското дружество "Родопа - 97" АД преди около десетина дни. Според запознати подписването е станало само час след като надзорниците взели решение по изключение да обсъдят сделката на следващото си заседание заради съмнения за произхода на средствата на РМД. За подобни съмнения имало сигнал, подаден от фирма, близка до отхвърления кандидат - външнотърговската фирма "Вамбог".
"Наистина решихме да поискаме информация от директорите на предприятието, за да разберем какъв е случаят. След това научих, че сделката е била подписана в същия ден. Може би г-н Желязков е излязъл от заседанието на надзорния съвет и не е разбрал за нашето решение", каза Асен Дюлгеров, председател на надзора. Той допълни, че сега евентуален спор за избора на купувач и сключването на сделката може да се реши само по съдебен път.
От своя страна Захари Желязков заяви пред "Капитал", че сделката за "Родопа" никога не е била разглеждана от надзора на агенцията, защото е с относително ниска стойност и не подлежи на одобряване. Според устройствения правилник на АП на одобряване подлежат само сделките, по които цената е над 15 млрд. лв. В устройствения правилник обаче е записано, че "по решение на надзорния съвет могат да се одобряват и други сделки". След спешното подписване на договора обсъждането на приватизацията на "Родопа" на заседание на надзора става безпредметно.
Разследването на произхода на средствата на работническо-мениджърското дружество очевидно има смисъл, защото районната прокуратура в Шумен е възложила на местното РДВР да направи проверка в предприятието. Според писмо на главния прокурор Иван Татарчев до агенцията проверката се аргументира "с оглед на данни за извършени престъпления и неправомерни разпореждания с парични средства на "Родопа" ЕАД при депозит във връзка с участие в конкурса за закупуване на 67% от капитала на "Родопа" ЕАД, гр. Шумен". Според запознати става дума за съмнения, че депозитът на "Родопа - 97" АД в размер на 39 хил. долара (малко над 64 млн. лв.) е бил изтеглен от касата на приватизираното предприятие.
"Родопа - Шумен" е един от трите месокомбината в България, които имат лиценз за износ за страните от Европейския съюз (останалите две са "Меком" - Силистра, и месокомбината в Свищов). Предприятието има задължения над 7 млн. долара, които са към държавния бюджет, Обединена българска банка и Биохим. В конкурса за "Родопа - Шумен" са наддавали "Вамбог" и работническо-мениджърското дружество на месокомбината "Родопа - 97". "Вамбог" е предложила 406 хил. долара цена и плащане веднага в брой, а РМД - 700 хил. долара при десетгодишно разсрочване.
Промени в генералния план забавят строежа на летище София
Промяната на местоположението на карготерминала в генералния план на летище София забавя с няколко месеца осигуряването на финансиране за строежа. Средствата трябваше да бъдат договорени до месец юли тази година от "Сименс", която чрез своята дъщерна фирма Airsis ATM е основен акционер (50.87%) в Дружеството за развитие на летище София (ДРЛС), създадено през 1994 г. да осъществи ремонта на летището. Другите акционери в ДРЛС са "Летище София" ЕАД с около 35% , а също и Главболгарстрой и столичната община с около 15% общо. От "Сименс" са дали принципно уверение, че средствата ще бъдат осигурени, ако бъде одобрено новото местоположение на карготерминала в генералния план. Стойността на проекта и на бъдещата инвестиция ще зависи от разчетите за очаквания товаропоток и свързаната с него възвращаемост.
В края на миналата година правителството подписа договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за финансиране на реконструкцията и модернизацията на летище София. Проектът включва проектиране и построяване на нов пътнически терминал и удължаването на съществуващата писта. Договорът с ЕИБ не съдържа изграждането на карготерминал, за чийто строеж като втора фаза от проекта се предвижда осигуряването на допълнителни инвестиции. Това означава, че тази част от проекта излиза извън контрола на ЕИБ, която задължително изисква открита тръжна процедура с широко международно участие. При тази ситуация ДРЛС има шанс преференциално да получи правото за изграждане на карготерминала, при положение че осигури финансирането. За това то има доказаната неведнъж подкрепа на столичната община и транспортното министерство. От друга страна, поради световната криза и затруднения достъп до дългосрочни кредити "Сименс" може да има затруднения с осигуряване на парите, което значи, че при бъдещ търг за строеж Дружеството за развитие на летище София ще участва наравно с другите кандидати.
Според договора с ЕИБ общата стойност на първия етап от проекта за летище София е 123 милиона ЕКЮ, от които 60 милиона са заем от ЕИБ, 35 милиона ЕКЮ са договорени с Кувейтския фонд за развитие, а останалите 28 милиона ще бъдат финансирани по програмата ФАР на Европейския съюз. В договора присъстват клаузи, според които генералният план се преглежда и одобрява от международен консултант, следящ за спазването на международните изисквания. В случая това е холандският консорциум NACO/SPC, който ще предоставя консултантски услуги по плана до неговото окончателно приемане от ЕИБ и управителния комитет по проекта за развитие на летище София.
Миналата седмица в Министерството но транспорта се проведе заседание на управителния комитет, който включва представители на МВР, Министерството на финансите, летище София и столичната община. Поводът бе да се направи преглед и актуализация на генералния план на летището, както и преглед на плана за използване на земята на летището, който е част от него. Генералният план е разработен от Транспроект и съдържа всички аспекти от проекта за реконструкция и модернизация на летището. Според последния одобрен вариант старата писта няма да бъде удължавана. Успоредно на нея ще бъде построена нова писта с капацитет 4.5 милиона пътници годишно. Тя ще бъде пригодена за кацане на тежки самолети като "Боинг 747". Сегашната полоса ще се използва за рулиране. Шест ръкава ще свързват новия пътнически терминал със самолетите. Новият терминал, предвиден да приема 2.5 милиона пътници годишно, ще бъде на изток от съществуващия. Под него ще бъде построен триетажен гараж, като пасажерите ще се качват по топла връзка до терминала. До пътническия терминал ще стига жп трасе, което ще свързва летището с града. Поради промени в първоначалния план стойността на пътническия терминал ще достигне до 80-90 млн. долара.
Карготерминалът също се мести - той ще бъде построен по-близо до пътническия терминал, тъй като повечето каргопратки пристигат с пътнически самолети. На мястото на залата за заминаващи пътници ще се изгради подтерминал за бизнесавиация. Там ще кацат бизнесмените с частните си самолети.
Следващата стъпка в развитието на проекта ще бъде съставянето и приемането на къс списък с фирми, допуснати до търг за изготвяне на бъдещия строителен проект. Чак след като той е готов, ще се проведе търг за изпълнение на същинското строителство на пистата и терминала. В момента Министерството на транспорта извършва предварителна квалификация за фирма консултант по експлоатацията на летището. Изборът на такава фирма е изискване по договора с ЕИБ. Нейната задача ще бъде да помогне на летището да подобри приходите си с цел бъдещо погасяване на заемите за реконструкцията. Консултантът също така ще подготви персонал, който ще е способен да ръководи бъдещото модерно летище.
Промените в данъчните закони - нова година, стар късмет
Оказа се, че между двете четения на данъчните закони се появиха и приеха доста текстове, които ги нямаше в първоначалните варианти на измененията. Похвална е законодателната инициатива на депутатите, но доколко техните предложения са били ефективни, ще проличи през следващата година. Народните представители прокараха свои идеи във всички предлагани за ремонт данъчни закони - от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за ДДС (ЗДДС), Закона за облагането доходите на физическите лица, Закона за акцизите до Закона за местните данъци и такси. На някои от промените беше отделено незаслужено голямо внимание, докато за други данъкоплатците така и не разбраха. Така например учудващо управляващите не акцентираха на намаляването наполовина, от 0.1% на 0.05%, на надбавката за наказателната лихва за неплатени задължения към държавата. Намалението ще е в сила от началото на следващата година.
Малко неочаквано за представителите на финансовото министерство бе приемането в зала на предложението на депутата от евролевицата Иван Бойков всяка фирма, която притежава основни фондове за над 150 млн. лв. (придобити в период, не по-дълъг от последните 12 месеца от датата на съдебната му регистрацията), да може да се регистрира по ЗДДС. Ако същата тази фирма не постигне оборот от над 75 млн. лв. за 12-те месеца от датата на регистрацията по ЗДДС, ще бъде дерегистрирана. "Моето предложение касае фирмите, които купуват машини и съоръжения като основни средства", уточни г-н Бойков. Все пак финансовото министерство реагира навреме, като предложи разпоредбата да влезе в сила от началото на 2000 г. В правилника към закона ще се доизяснява новото облекчение, като има вероятност при следващи промени в закона този текст да отпадне и на практика изобщо да не проработи.
От началото на следващата година фирмите ще могат да се регистрират при оборот над 75 млн. лв. (за износителите над 50 млн. лв.) или при ефективно внесен основен капитал за над 1 млн. долара. Мнозинството не прие възможността за друга регистрация. Основен аргумент против отпадането на прага за регистрация бе да се попречи на фирмите без реална стопанска дейност да източват ДДС от хазната. Въпреки това председателят на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев подсказа, че през следващите години може да се мисли за премахване на прага за регистрация. Промяна претърпяха и изискванията за дерегистрация. Вече 18 месеца ще е срокът, в който при спадане на облагаемия оборот под 75 млн. лв. регистрираните фирми ще трябва да се дерегистрират. Сегашният срок е 12 месеца. Промяната е в сила от 1 януари 1999 г. В резултат на второто гласуване по закона фирмите, извършващи износ, се сдобиха със "значително" облекчение. От началото на следващата година на 45-дневен срок на възстановяване на ДДС ще минат и фирмите, които са осъществили износ на стойност повече от 30% от стойността на всичките им доставки за период от 12 месеца. По сега действащия закон от условията на ускорено възстановяване на данъчен кредит се ползват дружества, които реализират повече от 50% от продукцията си на външните пазари. "Новият текст е справедлив, но ще има малък ефект от него, защото само в редки случаи тези фирми ще излизат на възстановяване на ДДС", коментираха данъчни експерти.
По предложение на председателя на икономическата комисия Никола Николов парламентът прие текст, с който се дава възможност на чуждестранни фирми да си възстановяват платения ДДС за ползвани услуги в България. Режимът ще влезе в сила от началото на 2000 г. и ще важи за страни, които прилагат същия режим спрямо български фирми. Този текст би могъл да се приеме като жест на управляващите по-скоро към българските фирми, доколкото в момента редица европейски страни, позовавайки се на принципа на реципрочността, не възстановяват ДДС на български фирми. Приемането на предложението на Никола Николов е прeдпоставка тези страни (Германия, Италия, Гърция и други) да започнат да възстановяват ДДС на български фирми, които ползват услуги на тяхна територия.
Най-голямата слабост на закона за ДДС е липсата на яснота по прилагането му, тъй като новите моменти са много, а тепърва трябва да се приемат правилник и редица наредби към него. Нещата се усложняват от факта, че двамата експерти, които практически разработиха и защитаваха закона в парламента - Илонка Райчинова и Валери Колчев, напуснаха финансовото министерство.
Работодателите ще ползват облекчение за направени вноски за допълнително доброволно пенсионно, здравно и социално осигуряване, окончателно бе прието в ЗКПО. Вноските до 30 хил. лв. месечно за един човек ще се приспадат от финансовия резултат преди облагането с данък върху печалбата. Преференцията е записана на името на работодателя, но на практика от нея ще се ползват работниците и служителите. В допълнение самите работници могат да правят вноски за доброволно осигуряване, като сумата на вноските се приспада от облагаемия им доход. Облекченията за личните вноски от работниците ще се ползват от следващата година, докато преференцията за работодателите може да се ползва дори за тази година, тъй като промените влизат със задна дата, т.е. от 1 януари 1998 г. Когато физическите лица обаче получават пари от доброволното пенсионно осигуряване, те ще се включват в облагаемия им доход.
Според приетите на второ четене от депутатите от бюджетната комисия текстове в ЗКПО премиите по застраховките и приходите им от други дейности ще се облагат с еднократен, окончателен данък. За имуществозастрахователите този данък е 7%, а за животозастрахователите - 5%. На практика новото е, че еднократният данък ще се прилага и към приходите на застрахователите извън премиите по застраховките. Досега тези приходи се облагаха по общия ред на данък върху печалбата. За да облекчат задълженията на застрахователите към бюджета, депутатите разсрочиха до 2005 г. плащането на дължимия данък върху резервите, начислени през предходни години, като върху дължимите суми няма да се начисляват наказателни лихви.
Облагането на провизиите на банките предизвика много коментари. В крайна сметка депутатите приеха от началото на тази година от провизиите на банките да се облагат само тези, заделени за лошите кредити, при условие че те надхвърлят 10% от всички отпуснати кредити. Ставката, с която ще се облагат, е кумулативната от данък печалба и данък за общините от 37%.
Поредно изменение настъпи и в широко рекламирания от финансовото министерство инвестиционен данъчен кредит. Приетият текст дава възможност от дължимия данък върху печалбата да се преотстъпват 10% от сумата на вноските за учредяване на дружество или увеличаване на фирмения капитал, когато тези суми са използвани за придобиване на масивни сгради и съоръжения.
Предложението на финансовото министерство бе процентът за преотстъпване да е 5 на сто. Облекчението прие малко по-благоприятен вид, след като депутатите одобриха, че преференцията ще се ползва за инвестициите в общини, в които безработицата е 1.5 по-висока от средната за страната за предходните три години. Списъкът на общините ще се ревизира всяка година, а не както предвиждаше първоначалният проект - на всеки три години.
Депутатите избраха софтуерът да премине от четвърта категория амортизируеми активи във втора, което дава две предимства при амортизирането им. Първото е, че за данъчни цели може да се прилага годишна амортизационна норма от 20% вместо досегашните 15%. Второто предимство е, че фирмите могат да амортизират софтуера при условията на ускорена амортизация, като използват метода на снижаващия се остатък с коефициент на завишаване на амортизационната норма от 1.5. Законът дава втора възможност - фирмите да изберат амортизиране на софтуера с годишна норма от 30%. Въпреки някои по-либерални текстове в ЗКПО остава неравнопоставеното положение, според което положителният финансов резултат преди облагане с данъци се коригира в намаление и в увеличение, докато отрицателният финансов резултат подлежи само на намаляване, т.е. потенциално може да бъде обложен с данъци.
Достъпът до истинските капиталови пазари засега е немислим
Неясните законови формулировки на дейността на инвестиционните посредници в чужбина станаха повод за специална среща между ръководствата на Комисията по ценни книжа и фондови борси и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) през изминалата седмица. Според шефа на комисията по ценни книжа Радослав Цончев комисията е инициирала срещата с БАЛИП, за да бъдат обсъдени въпросните текстове или по-скоро липсата на такива в сега действащото законодателство. Според участник в срещата необходимостта от обсъждане идва от две насоки - предстоящото приемане на нов закон за валутния режим (което засяга пряко инвестициите на български граждани и фирми в чужбина) и желанието на инвестиционни посредници за лиценз за извършване на дейност в чужбина. Изводите от срещата обаче не са оптимистични за улесняването на достъпа на българските инвеститори до истинските фондови пазари навън.
Според комисията по ценни книжа определението "дейност на инвестиционен посредник в чужбина" може да включва широк кръг дейности - търговия с български ценни книжа в чужбина, посредничество при сделки между български инвеститори при търговия с чужди ценни книжа, както и откриване на офиси и представителства с чисто рекламна дейност. Според неофициална информация в комисията има подадена молба от инвестиционния посредник "Хеджър" за издаване на такова разрешение. То е било разглеждано на заседания на регулативния орган, но отговор все още няма. "При липсата на специална наредба, която да поясни критериите, по които да отсяваме исканията, ще разглеждаме всяко искане отделно, като основен критерий за нас ще бъде това доколко са защитени средствата на местните инвеститори", обясниха от комисията. Според комисията след приемането на новия закон за ценни книжа ще бъде приета и наредба, която да конкретизира този въпрос.
При липсата на истински капиталов пазар у нас за част от инвеститорите е важно дали скоро ще може да разчитат на отваряне на ограниченията за инвестиции в чужди ценни книжа, където може да се разчита на по-сигурни печалби и по-голяма ликвидност. Засега ограниченията са в два закона - за ценните книжа и за валутния контрол. В закона за ценните книжа е посочено единствено, че извършването на дейност от инвестиционен посредник в чужбина става с разрешение на комисията.
Според комисията един от най-големите проблеми при разширяването на дейността на посредниците извън страната ще е липсата на информация за цените на книжата, търгувани на чужди борси, за да се определи капиталовата адекватност на посредниците.
Според Камен Колчев, шеф на БАЛИП, при инвестиции в чуждестранни ценни книжа има две страни - правна (правото на българския инвеститор да купува свободно ценни книжа на чужди емитенти) и техническа (самото закупуване на тези книжа). Според него посредниците могат само да съдействат при купуване на ценни книжа от чужди фондови борси - както чрез услугите на местен брокер, така и чрез регистриране на българския брокер на съответната борса в зависимост от местните изисквания, което е многократно по-сложно. Проблемът на самия инвеститор (български физически или юридически лица) е да има разрешение от регулиращите институции - БНБ и Министерството на финансите - за купуването на тези книжа. Според сегашния закон за това се иска разрешение, като времето е минимум един месец. Според сега подготвяния проект за нов валутен закон този срок ще бъде съкратен до седмица, но ще остане необходимостта от разрешение, което на практика означава, че алтернатива на българската липса на капиталов пазар на практика все още няма.
Накратко
Надзорът на Агенцията за приватизация одобри сделката за продажбата на 70% от капитала на "Прима-М" на "Камбана - 1899" АД. Цената на сделката е малко над 3.3 млн. долара, които ще бъдат платени наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации. Заявените бъдещи инвестиции са 13.7 млн. долара. Купувачът е българско дружество, което миналата година беше приватизирано от холандската компания "Хелиан комодитис".
Агенцията за приватизация подписа договора за продажба на 68% от капитала на "Дунавска коприна" АД, Русе, на германската компания "A. Mueller & Soehne Gmbh". Дружеството купувач е специализирано в производството на пердета и декоративни тъкани. Стойността на сделката е 126 933 долара, или по един долар на акция. Купувачът трябва да инвестира 1.5 млн. марки през следващите три години.
Новите правила раздвижиха пазара, макар и за ден
През последния ден преди влизането в сила на промените в правилника на Българската фондова борса, които ограничават ценовите движения и кръстосаните сделки, на борсата беше регистриран рекорден оборот от над 13 млрд. лв. От тях огромната част - около 12.7 млрд. лв., бяха регистрирани на свободния пазар и се дължаха най-вече на прехвърлянето на около 323 хиляди акции на МДК - Пирдоп, които представляват малко под 10% от капитала на дружеството. Високата цена, на която стана прехвърлянето, говори за сделка, в която краен купувач е мажоритарният собственик, белгийската фирма "Юнион миниер". Тъй като фирмата отдавна е във владение на близо 95% от капитала на дружеството, според брокери става дума за формално прехвърляне на акции, които и досега са били на разположение на мажоритарния собственик.
Дори и без този голям трансфер борсовата статистика от периода 4-10 декември отчита повишение на обемите спрямо тези от предишната седмица. Според брокери въвеждането на новите правила е ускорило прехвърлянето и концентрацията на акциите и след въвеждането на новите правила се очаква активността на борсата да падне дори и под критичните нива от предишните седмици. Малко над 400 млн. лева беше оборотът на официалния пазар на борсата. На най-високия сегмент, официалния А пазар, където се търгуват акции на две дружества - "Елкабел" и "Полимери", сделките за периода 4-10 декември бяха за 288 млн. лева. Активната търговия беше главно с акции на "Елкабел", като високите стойности се дължат предимно на сделки с големи пакети, а не на активна търговия. Прехвърлени бяха общо 12 167 акции на средна цена 23 686 лева. На временния С пазар най-търгувани бяха акциите на "Индустриален холдинг България" - общо за 155 млн. лева.
На свободния пазар на борсата най-активна беше търговията с акции на "Химко" - близо половин милиард лева, като средната цена се повиши от 2400 на над 10 000 лева за акция. Това повишение изглежда най-малкото странно на фона на съобщенията от миналата седмица, според които складовете на фирмата са препълнени от залежала продукция, която е напълно неконкурентоспособна на външните пазари. Това за пореден път доказва, че цените от борсовите бюлетини не трябва да се приемат като сериозни индикатори за състоянието на дружествата. Други активно търгувани акции бяха тези на "Благоевград БТ" (за около 269 млн. лв.) и "Фармация" (123 млн. лв.).
От края на изминалата седмица влязоха в сила промените в борсовия правилник, които включват ограничаване на движението на цените на всички сегменти на борсата. За официалния пазар това е 5% нагоре и надолу от среднопретеглената цена от предишния ден (а не от цената на затваряне на предишния ден, както беше досега). При липса на търговия с дадени ценни книжа през три последователни търговски сесии границата на движение на цената се разширява на плюс-минус 10%. При блокови сделки на официалния пазар границата на движение е плюс-минус 20%. На свободния пазар ограниченията са съответно 25, 50 и 100%. За целия пазар се въвежда минимален период на изчакване преди сключването на кръстосани сделки, както и при насрещните поръчки от тип "всичко или нищо".
Пакетите на АП за борсата ще се продават и под минималните цени
Инвестиционните посредници, избрани от Агенцията за приватизация да продават миноритарни пакети през борсата, ще имат право при липса на инвеститорски интерес да свалят минималните цени с 20%, в случай че десет поредни дни към акциите няма интерес. Това съобщиха представители на инвестиционни посредници, които имат договори с АП. Според брокери повечето от обявените минимални цени (виж таблицата) са нереално високи и са предложени от инвестиционните посредници единствено с цел да спечелят конкурса на агенцията.
Като типичен пример за прекалено висока цена брокерите сочат долната граница за предлагането на пакета от "Медика", Сандански - 44 500 лв. за акция. За сравнение, през борсата досега са били изтъргувани не повече от 200 акции на "Медика" и цената се движи между 10 000 и 15 000 лв. за акция. Според участници на пазара е невъзможно "Капман" да намери купувач за пакета на тази цена.
"Всъщност повечето от посредниците разчитат да получат не комисионата от АП, а от купувачите на пакетите. За част от пакетите има предварително ясни купувачи, които ще ги придобият на цена под минималната, но за сметка на това ще платят на посредниците комисиона", поясни брокер от избран инвестиционен посредник. Стандартните сключени договори предвиждат, че ако посредникът продаде пакета над обявената минимална цена, получава премия в размер между 5 и 10% от сумата, с която е надвишил долния праг. Ако не продаде пакета по минималната цена, посредникът губи премията и близо половината от предвидената в договора комисиона.
Новите инвестиционни посредници, избрани от АП.
Лихвената политика на Bank of England притисна лирата
В началото на миналата седмица търговията с щатски долари на световните пазари бе ограничена в рамките 1.6754/1.6764 марки. Относително стабилните цени на корпоративните ценни книжа в САЩ не повлия положително на долара поради опасения за търговския баланс на страната с латиноамериканските страни.
Според дилъри техническата съпротива в началото на седмицата е била на 1.6830 марки. В същото време йената проби 120 за долар и достигна до 119.57/67.
Основната част от оборота на международните пазари бе от търговия с британски лири поради спекулации за възможно понижаване на лихвите на Bank of England.
Основание за подобни слухове беше координираното понижаване на лихвите на 11 страни от зоната на еврото, с което се повиши лихвеният диференциал, а съответно и цената на финансовите ресурси в лири. В понеделник лирата падна до 1.6521 долара, а среднопретегленият спад на лирата спрямо основните валути в рамките на деня бе 0.7 на сто. В същото време бяха оповестени данни за спад на промишленото производство във Великобритания с 0.4 на сто през октомври, който допълнително засили необходимостта от понижаване на лихвите. Очакванията на експерти бяха за намаление на лихвите с 0.25 пункта до 6.50 на сто годишно. Лирата падна до 2.7590 марки, най-ниското ниво за последния месец, във вторник в резултат на тези очаквания. В средата на седмицата доларът поевтиня до 1.6680/1.6685 марки, след като бяха оповестени данните, че дефицитът по текущата сметка на САЩ за третото тримесечие е достигнал рекордните 61.3 милиарда долара от 56.69 милиарда през второто тримесечие. В четвъртък Bank of England понижи основната си лихва с 0.5 на сто и лирата падна до 1.6553 долара. В същото време обаче председателят на Европейската централна банка Вим Дуизенберг заяви, че е възможно надценяване на еврото при въвеждането му от 1 януари, което ще намали конкурентоспособността на страните от евро-зоната. Това подкрепи лирата и в края на седмицата британската валута частично възвърна позициите си спрямо основните валути и се разменяше на 1.6628.
На вътрешния пазар повишената левова ликвидност на банките продължи да притиска лева спрямо марката. Търговията през седмицата се установи твърдо над 999 лева за марка с отделни сделки до 999.85 в края на периода. Банките обръщаха свободните си левове в марки главно за печалба от по-високите лихви по депозити в германски марки в сравнение с лихвите в левови депозити. Овърнайт-лихвите по депозитите в германска валута през миналата седмица бяха 3.1 на сто, по-високо от 1.8-2.0 на сто годишно по левови депозити.
Според дилъри банките предпочитат да изчакат на дълги маркови позиции официалното фиксиране на лева към еврото на 4 януари поради опасения, че е възможно закръгляне на курса в полза на еврото, което ще компенсира удължаването на позицията над 998 лева за марка.
Под влияние на външните пазари доларът поевтиня от 1680 лева на вътрешния междубанков пазар в началото на седмицата до 1.650 лв. в петък. Търговията лев-долар през седмицата се движеше главно от поръчките на крайни клиенти, които изчистваха междуфирмените си разплащания в края на годината.
До края на годината дилъри очакват повишаване на търсенето на левов ресурс от банки и фирми за изплащането на данъци, пенсии и коледни заплати и премии.
Междубанковите лихви останаха ниски
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица запазиха ниските си нива, като овърнайт-депозити се търгуваха на 1.8-2.0 на сто годишно, а ресурс със срок до седмица се разменяше на 2.4-2.5 процента. Търсенето на ресурс през периода бе много свито, тъй като банките получиха по сметките си бюджетните средства за изплащането на пенсиите. Този месец бюджетните средства са повече поради допълнителната 13 коледна пенсия. Заедно с това банките трябва да получат през декември общо 91.6 милиарда лева приходи от лихви и падежи по ДЦК. Част от свободните левове бяха насочени към участие на редовните аукциони на Министерството на финансите, което доведе до понижаване на доходността на тримесечните сконтови ДЦК, а с това и на основния лихвен процент до 5.04 на сто годишно от 5.08 процента. Средната годишна доходност на продадените едногодишни книжа бе 6.48 процента. Дилъри очакват доходността на редовните аукциони да падне отново в понеделник, като ОЛП може да се понижи до около пет на сто. Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник две емисии тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК с общ номинал 15 милиарда лева.
Накратко
Рязко влошената конюнктура през третото тримесечие на годината стана причина петролният гигант Royal Dutch/Shell Group да стартира нова управленска структура.
"От днес (8 декември) всяко едно направление ще се ръководи от екип от изпълнителни директори", заяви президентът на Shell Марк Стюарт.
Новата структура ще позволи на компанията по-ефективно да работи в условията на понижаващи се цени на петрола и съответно ерозиращи печалби.
Активността на петролните компании в Каспийско море застрашава силно екоклимата в региона, алармираха от Казахстан в края на седмицата.
Управляващите в Казахстан, които са силно заинтересовани да нарасне обемът на западните инвеститори, заявиха, че петролните компании трябва да съгласуват проектите си с правителствените програми за екозащита на Каспийско море.
В писмо до участниците в екоконференцията за предотвратяване на петролните разливания, проведена през седмицата, премиерът на Казахстан Нурлан Балгимбаев призова за конкретни стъпки за изграждане на надеждна превантивна защита на региона на Каспийско море от аварийни петролни течове.
Шалбай Кулмаканов, председател на правителствената комисия за природни бедствия, заяви, че се надява правителството да трансформира екостандартите в закон за опазване на околната среда, с който компаниите, опериращи в региона, да се съобразяват.
Планираното производство на захар за настоящата година от украинското правителство е било около два милиона тона бяла захар, което е с около 100 000 тона по-малко, сравнено с произведеното през миналата година количество. Според украинските власти силните дъждове в централните райони на страната също са създали трудности, намалявайки реколтата от захар за тази година. Източници от Министерството на земеделието на Украйна заявиха, че се очаква производството на захар за 1998 г. да е между 1.7 и 1.9 милиона тона.
Между 60 и 80 на сто от реколтата на кафе във Виетнам е прибрана в складове за изсушаване на зърната. Процесът на сушене се очаква да бъде продължителен поради проливните дъждове в страната.
"Прибирането на реколтата закъснява, но все още не може да се говори за негативни отражения върху цените на кафето. Дъждовете в ключовите за добива на кафе области в страната вече намаляха", заяви дилър.
Търговци са отказали доставки на виетнамско кафе поради повишеното съдържание на влага.
Българските брейди-облигации леко поевтиняха
През изминалата седмица продължи тенденцията за понижаване на цените на дълговите инструменти на страните в преход поради опасенията на инвеститорите за финансовата стабилност на латиноамериканските страни.
Големите инвеститори затваряха позициите си в края на годината и оборотът на международните пазари силно се понижи. На преден план през седмицата бе Венецуела, след като новоизбраният президент Хуго Чавес обяви амбициозна програма за финансови рестрикции и структурни реформи. Това доведе до повишение с 22 на сто на цените на венецуелските брейди-книжа и евробондове. В края на седмицата обаче интересът на инвеститорите към южноамериканската страна се понижи поради съмнения, че радикалните промени няма да бъдат осъществени в краткосрочен план.
До края на годината определящи за пазара ще бъдат преговорите на Русия за евентуално разсрочване на външния дълг на страната. Особено важни за Москва са преговорите с Лондонския клуб за споразумение по плащането на дълговете, натрупани от бившия Съветски съюз, по-късно заменени с облигациите PRINS. Западните банки открито заплашиха Русия с финансова изолация, ако страната не предложи приемливи условия за изплащането на дълга до 23 декември. При евентуален неуспех на преговорите Москва ще бъде принудена да обяви фактически мораториум, което ще се отрази негативно на дълговите инструменти на страните в преход, като най-засегнати ще са източноевропейските икономики, между които е и България.
