Държавното нехайство гарантира ненужни здравни разходи
Няколкото примера, които ще дам от областта на гинекологията, показват категорично, че превантивната медицина е може би икономически най-рентабилната част от общественото здравеопазване с оглед дълготрайна инвестиция в пари и здраве. Това е отдавна осъзнато в цивилизования свят, където медицината, базираща се на категорични клинични данни (т.нар. evidence-based medicine), изпълнява повече преванaтивна, отколкото терапевтична роля. Но не и в България.
В гинекологията превантивната медицина има три основни направления. Семейното планиране е съвременна и цивилизована форма за предпазване от нежелана бременност и заболявания, предавани по полов път. Под формата на консултация младите хора (към които най-вече е насочено това направление на превантивната медицина) получават съвети как да избягнат инциденти, които поставят на карта бъдещата им способност да създават деца. Макар и твърде буквален превод от английски (family planning), понятието семейно планиране вече навлиза в българското всекидневие със социалното си съдържание и огромната роля, която изпълнява, особено сред подрастващите. В българия съществуват две организации, координиращи редица прояви, подчинени на тази идея - Българската Асоциация по семейно планиране и Програмата по семейно планиране към Министерството на здравеопазването. Основното направление, по което те работят, е образователна кампания сред рисковите за нежелана бременност и венерически заболявания социални групи - тийнейджъри, малцинства, поправителни домове и т.н. Към българската Асоциация по семейно планиране са разкрити няколко консултативни центъра, където желаещите освен беседа могат да получат и контрацептиви на ниска цена. За съжаление фондовете, които подкрепят тези благородни инициативи, са предимно задгранични.
Другото направление на превантивната медицина в гинекологията е онкопрофилактика - предпазването от злокачествени заболявания на женските гениталии. Резултатите от занемарения онкологичен скрийнинг у нас в последните 10 години вече са налице, въпреки че нарасна броят на частните кабинети и институции. Макар и относително чести, злокачествените заболявания на женската полова система и гърдата са във висок процент ранно откриваеми, особено за някои специфични локализации. Липсва обаче национална програма за борба с тези болести, която да дефинира ясно рисковите групи, към които трябва да се насочи основното внимание. Практиката на развитите страни показва, че при правилно проведен скрийнинг е възможно заболеваемостта от определени тумори да се сведе до минимум, като този подход има освен морален и подчертан социален и икономически ефект.
Климактерична медицина и прилагането на адекватни грижи за жените над 45-годишна възраст биха спестили на обществото и държавата огромни разходи и страдания след десетилетие. Съществуват ясно доказани механизми за подобряване на качеството на живот и предпазване от остеопороза, а вероятно и от инфаркт, инсулт и дори болестта на Алцхаймер при прилагането на съответни медикаменти в тази възраст.
За съжаление единствено у нас в Европа (за разлика дори и от Румъния) жените над 45-годишна възраст трябва да заплащат тези медикаменти и медицинските грижи, които ги съпътстват, от скромните си доходи. Статистиката съответно показва, че в Швеция около 35 на сто от жените в климактерична възраст приемат превантивна терапия, а в България само 2 на сто.
Добре обосновани фармакоикономически изследвания доказват, че всеки инвестиран долар в хормонално лечение спестява 12 долара за лечение на последиците от остеопорозата 10 години по-късно.
Тези примери са достатъчни, за да се разбере значението на превантивната медицина. Трагичното в България е, че нито обществото е запознато с нейните принципи, нито съответните институции полагат усилия да поставят основите на модерна система за обществено здраве. Усилията на ентусиасти - лекари и неправителствени организации, срещат негласния, но твърд отпор на онези, за които понятието е чуждо, а принципите - tabula rasa.
Така, нехаейки за здравето на нацията, държавата в лицето на съответните здравни институции залага още по-големи разходи за медицинско обслужване в недалечното бъдеще.
Двойният стандарт на приватизацията
Преди година и половина Мултигруп беше анатемоса- на заради няколко опита за тайна приватизация - на интерхотелите в Сандански и Велико Търново, после на Оловно-цинковия комплекс и на Бороспорт. Групировката прилагаше иначе законната схема на увеличаване на капитала под условие, като използваше текст от Търговския закон. Тогава правителството публично се възмути от кухите схеми и положи усилия да ги осуети, но никой не предложи поправка в Търговския закон, с която да забрани увеличението на капитала под условие - поне в случаите, когато това се използва като заобиколен начин за приватизация.
Сега държавата успешно ползва ноу-хау на "Мулти", вследствие на което чуждестранните инвеститори в България се делят на два основни вида. Едните са офшорни, но стратегически, и на тях държавата разрешава да придобиват предприятия по компрометираната схема на увеличаване на капитала под условие. Аргументът на вицепремиера Александър Божков в такива случаи е, че предприятията имали нужда от свежи пари. Обаче не обяснява защо тогава не обяви официално и публично набиране на оферти за приватизация. Вторият вид инвеститори са най-обикновени - те кандидатстват по каналния ред, предлагат цена в брой и накрая губят в конкуренцията с някое работническо-мениджърско дружество.
За всеобщо съжаление на чиновниците подбраните неясно как стратегически инвеститори със свежи пари понякога се оказват спекуланти с крайна цел препродажба. В цялата работа няма толкова лошо, освен че държавата и продаденото предприятие губят разликата в цената, която остава в полза на "стратегическия инвеститор". Все пак по-важното е предприятията някак си да станат частни. Истински лошото идва само когато спекулантът не намери краен купувач и не си плати, както в случая със "Захарни заводи" (). Тогава за вицепремиера Божков остава единствено срамът да обяснява защо не са дошли свежите пари от стратегическите инвеститори.
Накратко
Депутатите от турския парламент са внесли поправка в Закона за ратификация на новите членове на НАТО, в която посочват България на първо място като следващ член на пакта. Новината съобщиха членовете на Комисията по външна политика на Великото национално събрание на Турция по време на срещата си с парламентарния шеф Йордан Соколов. Турските народни представители разговаряха и с външния министър Надежда Михайлова, с президента Петър Стоянов и с колеги от НС.
Парламентът прие на второ четене през седмицата промяна в Наказателния кодекс, с която се отменя смъртното наказание. Доживотен затвор без право на помилване заменя смъртната присъда, а право да отменя вече издадените смъртни присъди има президентът.
Албанският президент Реджеп Мейдани покани български фирми да участват в приватизацията в Албания. Реджеп Мейдани посети страната ни по покана на българския държавен глава Петър Стоянов. Двамата подписаха спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата за периода 1998-2000 г. По време на срещата с премиера Иван Костов бяха обсъдени възможностите България да изнася енергия и да транзитира газ за Албания.
Болниците - здраве от дарения
В мрачните коридори са се скупчили десетки пациенти. На дървените пейки дремят пенсионери. Скърцащи врати, счупени брави, дупки в стените, изкъртена мазилка, олющени радиатори допълват интериора на пернишката болница "Рахила Ангелова". От време на време гражданите недоволстват от роднини и приятели на персонала, които ги пререждат и вместо номерче използват за пропуск служител в бяла манта. "Вече четири часа висим тук", ядосват се пред очния кабинет. "Колко време ще чакаме", опитва се да попита възрастен мъж, подпрял се на бастуна си. "Сега има 15 минути почивка", намръщва се сестрата и тряска вратата пред него за пореден път. Само пред стаята с табелка "доверен лекар" има непрекъснато движение. На д-р Гюрова се доверяват здравните работници. В последните дни техният интерес е свързан с поставянето на противогрипна ваксина. Лекарите се оплакват от инфекции и алергии. "По-приятно ми е да лекувам колеги, въпреки че на всички е трудно. Заплатите са много ниски и медицинските работници не могат да си позволят качествени лекарства, а избират най-евтиното", откровена е доверената лекарка.
На вратата на очния кабинет виси табелка "За преглед носете носни кърпи, еднократни". В други отделения искат хирургически ръкавици, катетър, салфетки. След третия ден пациентите, които са на лечение в болницата, сами набавят и нужните лекарства. По прозорците на стаите се съхраняват буркани с ядене, плодове, хляб. Менюто, което болницата предлага, обикновено включва хляб и маргарин за закуска, супа с месо и хляб за обяд, кифла и айран за вечеря. Затова свижданията са разрешени всеки ден. Когато се получи дарение, в чиниите се появява италианско картофено пюре, телешко месо, грах и ориз от американски консерви, а най-малките пациенти похапват холандски пюрета. "Основните проблеми на болницата са финансови, както в цялата страна. Парите отиват за най-спешното и пак не стигат за храна и лекарства", признава директорът д-р Асен Асенов, закачил на стената сертификат за завършен курс по здравен мениджмънт. Бюджетът на болницата тази година е три милиарда и половина лева. Те вече са изразходвани и сега се разчита на помощ от общината. Кметството е предвидило 150 млн. лв. за ремонт на хирургическия блок, който закъснява заради конкурса за строителна фирма - на вратата към операционните продължава да виси половинвековна табелка "Входъ забраненъ". Местни бизнесмени преди време обещали да обзаведат ВИП-стаи, но след като приключило лечението им, забравили. В очното отделение се радват на освежените в лимоненожълто стени и се суетят около саксиите със зеленина. Гордост на работническата болница в Перник е централната стерилизационна. "Тук е като в американска клиника", хвали се главната сестра Йоанна Григорова. Със сто милиона лева от общината част от мазето е ремонтирано до неузнаваемост, а машините са дарение от Швейцарския червен кръст. Сред спонсорите на здравното заведение са и завод "Стомана", който доставя хляб, кислород и закуски, американци изпращат носилки, апаратура, реанимационни легла, по проект на програма ФАР безплатно се раздават противозачатъчни таблетки. Усещането за "дарено здраве" пациентите получават и заради мисията "Лекари без граници", която е предоставила лекарства за 35 милиона лева. В болницата липсват скенер, апаратура за лабораториите, консумативи.
"Как да съм доволна от обслужването, като не могат кръвната захар да ми изследват, защото няма транквилант", оплаква се пациентка. До биохимичната лаборатория обаче е залепена обява, че частен здравен център "Медика" на едноименния консорциум предлага всички видове изследвания. Подобни покани отправят и специалисти "уши, нос, гърло", уролози. "Няма нужда да ходим в частните им кабинети, нали са същите лекари, защо да плащаме", разсъждават чакащите.
Само на 30 км от пернишката болница, в полите на Витоша, обаче няколко лекарки обсъждат архитектурните планове за Първа частна болница "Райна княгиня". От началото на 1999 г. III акушеро-гинекологична болница ще осъществи пилотния модел на приватизация в здравеопазването. "Предупредихме всички от женската консултация, че ставаме частно болнично заведение, и 90 процента от тях казаха, че ще останат да раждат тук. Ние сме първата държавна клиника, която се бори да стане частна", обясни д-р Снежана Мичева, която е управител на новорегистрираното акционерно дружество.
През лятото столичната община обяви, че ще закрие болницата и на нейно място ще се настани диабетичният център "Св. Лука". Тогава пред кметството беше организиран протест на бременните и градоначалникът Стефан Софиянски се съгласи екипът на клиниката да представи план за приватизация. Програмата за развитие е одобрена, но все още не е ясно как точно ще се извърши раздържавяването, защото законът за лечебните заведения не е приет. Засега етаж и половина ще бъдат купени и реконструирани. Милион и половина германски марки по изчисления на кандидат-приватизаторите ще струва закупуването на болницата с оборудването и земята. За два милиона долара израелската компания "Мазори" ще превърне клиниката в европейски център за жената. Директорката на болницата д-р Цанка Тодорова разкрива част от плановете: "Представете си едно хубаво, голямо фоайе с компютър, свързан с всеки кабинет, който разпределя пациентите, и една хубава мека мебел във фоайето, цялото в тъмнозелен мрамор. Можем да поиграем с обзавеждането на стаите, които ще са ВИП-категория. Всичко, което е познато на българите от филмите, ще се появи, като изключим хаоса от "Спешно отделение."
Срок - това звучи гордо. А качество?
Средата за бизнес в България вече става предвидима, заяви в зората на синьото управление Йордан Цонев, председател на бюджетната комисия в парламента и един от финансовите десижън-мейкъри на СДС. Оттогава досега почти не минава ден, в който и финансовият министър Радев да не оповести безпрекословното подобрение във финансовата и в частност в данъчната среда, в която оперира бизнесът. Само по себе си настойчивото повтаряне на една теза означава, че нейната истинност съвсем не е безспорна. Никой например не твърди фанатично, че утре слънцето ще изгрее от изток.
Как обаче да бъде очевидна прозрачността и предвидимостта на бизнессредата, когато парламентът моделира данъчния режим за следващата година двайсетина дни преди нейното начало (). Как да се вярва на твърденията, че правителството има ясна и дългосрочна програма, когато сериозните данъчни промени се аргументират с емоционални и обърнати към миналото аргументи, но не и с реални дългосрочни разчети за ефектите от възможните алтернативни сценарии. Как да се вярва на миналогодишните заклинания за потоп от чужди инвестиции, когато данъчният режим за тях за пореден път се обръща на 90 градуса (). И докога железният аргумент ще бъде "това е временна мярка", вместо ясно и коректно да се посочи - примерно след една година намаляваме данък печалба с пет пункта, след две въвеждаме доброволна регистрация по ДДС, след три увеличаваме данък сгради и осигурителните вноски.
Всъщност, ако има нещо, в което управляващите наистина демонстрират решимост и последователност, то е да си поставят срокове за приемане на законите и триумфално да се вместват в тях. Че заради стахановските темпове страда качеството на законите, че не е ясно кой, кога и дали ще изясни как да се прилагат те, че в крайна сметка никой не анализира резултата от промените - всичко това е на заден план. Важното е пред избиратели и пред външни наблюдатели да се отчете дейност, приемайки закон след закон, при това в срок.
Само че приемането на закони заради самите закони и/или заради планираните срокове няма как да създаде предвидима и устойчива бизнессреда. Или ако перифразираме един от любимите допреди година класици - злокачествените количествени натрупвания на правни норми-еднодневки няма как да доведат до желаните доброкачествени изменения на икономическия климат.
Главболгарстрой ще строи кулата на авиодиспечерите
Европейската инвестиционна банка е одобрила класацията за изпълнител на втория етап от строителството на единен център за управление на въздушното движение (РВД). На първо място е Главболгарстрой, която ще строи обекта. На второ и трето място тръжната комисия е класирала съответно австрийската фирма "Илбау" и германската "Линднер". Изпълнител на първия етап е строителната фирма "Инос". Той приключи в края на август. Стартирането на втория етап се забави, след като ЕИБ отказа да признае първоначалната класация на участвалите в търга фирми. Тогава Главболгарстрой пак беше начело, но всички чуждестранни фирми бяха елиминирани още в предварителния етап и не бяха допуснати до участие в търга. ЕИБ обяви, че търгът е компрометиран, защото външните фирми са отстранени неоснователно по формални причини, и поиска преразглеждане на всички оферти, включително на фирмите, които не бяха допуснати до участие. След пет месеца преговори и проверки изборът на Главболгарстрой бе потвърден, но непосредствено след него се класират две от чуждестранните компании, които в началото не бяха допуснати за участие в търга.
Втората фаза на проекта "Единен център за ръководство на въздушното движение" включва изграждането на инфраструктурата и архитектурното оформление на сградата. Строежът трябва да приключи през 2000 г. Като подизпълнители ще участват известни чуждестранни фирми. Около 80 млн. ЕКЮ ще струва целият проект за развитие и модернизация на националната система за управление и контрол на въздушното движение. От тях 60 млн. ЕКЮ ще се осигурят с кредит от ЕИБ, останалата част ще финансира РВД със собствени средства. До момента са използвани 30 млн. ЕКЮ, в това число за втора и трета фаза на проекта, съобщиха от РВД. В подготовка е тръжната процедура за фаза три, която е за доставка на технологично оборудване.
Либерализираме пазарите, но не съвсем
От началото на следващата година всеки, който поиска, може да внесе природен газ в България, записаха министрите в новия външнотърговски режим. Формално това означава либерализация на вноса на най-важната суровина за индустрията. Фактически обаче либерализацията няма да се състои. Причината е, че газопреносната мрежа остава собственост на Булгаргаз и по тръбите може да тече само газ, за който е сключен договор с монополиста. Разбира се, конкурентният вносител би могъл да поиска договор само за транспортирането по мрежата, но няма да го получи. Защото тогава Булгаргаз ще получава само транспортната такса. А при препродажбата на горивото освен нея той си начислява 11% търговска надценка. Защо му е да допуска други доставчици до крайните клиенти. Тази логика залегна и в енергийния закон, който отлага либерализирането на газовия пазар в далечното бъдеще.
Пазарът на Булгаргаз е огледален образ на това, което се случи с Нефтохим - привидно има свободен вътрешен пазар на горивата, но вносът се ограничава с високите мита. И в двата случая резултатът е един и същ - всички са принудени да купуват скъпите продукти на монополния продавач. Не е тайна, че именно скъпият газ доубива предприятията от тежката химия и металургията. Сега на Булгаргаз му остава само да отчита размера на несъбраните суми. За да не фалира, бюджетът го помпа със собствените си вземания от транзитните такси и ямбургските доставки.
Някои от чуждите инвеститори вече поставят условия (). Неслучайно ултиматумът на един от тях съвпадна с правителственото решение за формално либерализиране на доставките. Едва ли е случайна и реакцията на администрацията. Пусне ли се веднъж алтернативен поток на горивото, не се знае къде ще му излезе краят. Така в един момент Булгаргаз може да остане насаме с високите си цени. Което значи, че ще секнат възможностите от касата на газовата фирма да се отклоняват суми в неизвестни посоки (през седмицата един заместник-министър заяви пред "Капитал", че "счетоводството на Булгаргаз продължава да е най-голямата енигма в държавата").
Забравете "Спешно отделение"
Живко Ц. е 73-годишен, без никакви особени оплаквания, жизнен, с общо здравословно състояние, завидно за тази възраст. Приемат го в ползващото се с много добра репутация Урологично отделение на софийската Първа градска болница за рутинна, както я наричат лекарите, операция на простатната жлеза. Данните от всички предварителни изследвания на пациента са нормални. По-малко от 24 часа след операцията той вече е мъртъв. Радка Кильовска, близка на починалия, която е била в болницата през фаталното денонощие, е категорична: "Това е лекарска грешка - на хирурга и на екипа, който го реанимираше. Не искам никакво възмездие, но ако д-р Тодоров продължава да оперира, ще пострадат и други. Защо трябва да мълчим и да не виждаме, че те са солидарни и никога не признават грешките си. За какво нещастно стечение на обстоятелствата говорят, след като в "Спешно отделение" спасяват живи трупове, а тук здрав човек връщат на труп? ". Завеждащият Урологичното отделение д-р Стоян Стоянов, който също е присъствал на операцията, категорично отхвърля възможността за лекарска грешка, макар да признава, че опериращият неволно е срязал пикочния мехур, предизвиквайки кръвоизлив, който е бил овладян.
За специалистите е трудно да преценят дали настъпилият след 24 часа мозъчен кръвоизлив, засегнал центровете на дишането и сърдечната дейност, има връзка с инцидента по време на операцията, или се дължи на тежката атеросклероза на мозъчните кръвоносни съдове на пациента. Лекарите твърдят, че атеросклерозата не би могла да бъде установена при предварителните изследвания, които се правят в болницата. "Това би могло да се види само при скениране на мозъка, но тук нямаме скенер. Много далеч сме от условията, при които работят колегите ни в развитите страни", казва анестезиоложката в отделението д-р Батулска. Липсата на скенер е първият "низ от малшансове", които според д-р Стоянов са довели до фаталния изход на операцията, каквито в урологията правят 500-600 пъти годишно. Другите малшансове: отделението не разполага със съвременен апарат за изкуствено дишане, в критичните минути преди смъртта екипът не е могъл да получи съдействие от дежурните специалисти в Националния дихателен център (единият е бил на лекции, вторият - зает като вещо лице), поисканата спешно кръв от Центъра по кръвопреливане на ул."Шандор Петьофи" също закъсняла... Десетки, стотици случаи, подобни на този, постоянно се обсъждат от българите, които имат нещастието да са загубили здравето си или близки хора поради, според тях, лекарски грешки, които никога не са признати официално и не са наказани. По ирония на съдбата появата и у нас на култовия в цял свят телевизионен сериал "Спешно отделение" съвпада със зараждащия се дебат за качеството и цената на лекарските грижи в България.
Когато в България най-сетне започне да действа здравно-осигурителната система, противно на очакванията на всички пациенти и на малка част от лекарите, малко неща в болниците ще се променят. По простата причина, че потоци от пари няма да потекат и бленуваните съвременна апаратура и високи заплати ще продължат да бъдат в бъдещето. Със сигурност обаче българите ще разберат, че противно на насажданата с десетилетия представа здравеопазването не е безплатно, както и че оставяните на някои лекари пари в пликове са само малка част от разходите, необходими за лечение. Или както Солженицин беше писал "при социализма здравеопазването не е безплатно, а е безлично".
Първата очаквана реакция от въвеждането на медицинските такси, която отчасти се наблюдава и днес, е че пациентите и техните близки ще търсят качествени специалисти и че ще бъдат по-взискателни към резултатите от лечението.
Днес това все още е невъзможно. Както признава доц. Александров, началник на направление "Лечебна профилактична дейност" в Министерството на здравеопазването, там няма данни за допуснатите лекарски грешки в България, допълвайки: "на един международен семинар, на който бях неотдавна, представителят на Швеция съобщи цифрата на грешките в тяхната страна, но не разбрах дали става въпрос за лекарски грешки или изобщо на медицински лица". Формално оправдание за липсата на подобна статистика в България е, че болниците са на подчинение на общините и само ако има противоречащи си оценки, дадени по време на процедура за административно наказание на провинил се лекар (която се задейства от началника му), тогава министерството се намесва с арбитраж. Не съществува и съдебна статистика за осъдените лекари (възможност, предвидена от Наказателния кодекс за пациентите, търсещи правата си), но със сигурност ако има такива осъдени, техният брой спрямо действително допуснатите лекарски грешки е пренебрежимо малък, както казват статистиците.
Вероятно най-обективно професионалните качества на един български лекар ще бъдат отразени в регистрите на Българския лекарски съюз (БЛС), които предстои да бъдат създадени след учредителния конгрес на съюза през януари идната година. Етичните комисии на БЛС ще бъдат тези, които по закон ще имат право да разследват дейността на лекарите и да установяват дали е допусната грешка, като най-голямото наказание ще бъде отнемането на лекарските права за две години. Според председателя на БЛС д-р Игнатов това обаче ще бъде възможно "едва когато бъдат изработени задължителните формули за лечение на едно заболяване, отклонението от които ще бъде санкционирано административно или в съда".
Но дори изработването и приемането на т.нар. guide lines, които отдавна съществуват в развитите страни, няма да разбие съществуващата сега лекарска солидарност. От нея на пръв поглед страда само оплакващият се пациент, но в действителност тя засяга интересите на обществото и дори на самите лекари, тъй като най-облагодетелствани са посредствените и некадърните медици. Порочната "солидарност" (която днес единствено съдебните лекари не приемат) може да отслабне едва след като бъде премахната сегашната практика в болниците да се сключват колективни трудови договори. "Отсяването на добрите сред нас е затруднено и от това, че сега на власт е поколението лекари, което практически е завършило своето професионално развитие през 70-те години и днес само осребрява заетите административни постове", казва недоволен млад хирург от варненска болница.
Ниското качество на лечението обяснява корупцията в здравеопазването (известен специалист в София приема да акушира срещу 900 долара, в противен случай казва на пациентката "ще те пусна на мършите", сиреч на младите лекари), както и настъплението на "алтернативната" медицина - лечителите и екстрасенсите. Макар за тяхната дейност отново да няма официална статистика, повече от ясно е, че те запълват нуждата на болните да бъдат "ухажвани" и да нямат чувството, че са на болничния конвейер, въпреки че условията при повечето лечители вече са точно такива.
Голямото изпитание пред българските лекари (проявяващи почти героизъм, сравнени със западните си колеги, заради допотопната техника, с която работят) ще бъде способността им да променят отношението си към пациентите. Досегашнато председателят на Българския лекарски съюз д-р Игнатов характеризира като патернализъм. Голяма част от българските пациенти обаче са на мнение, че най-често при преглед или на болничното легло се чувстват както при ветеринар, с единствената "привилегия", че могат да опишат страданията си. Колко далеч е това от узаконената практика във Великобритания, където лекар няма право да преглежда чужденец, ако не знае родния му език или няма осигурен преводач.
Постепенно и в България високата цена на здравните услуги и появата на допълнителни скъпи здравни застраховки ще принудят лекарите да изоставят паравана на латинските термини, да започнат да обясняват на пациента причините, историята и същността на заболяването му, възможните начини на лечение и да искат съгласието му за всяка манипулация с него.
Сянката на възможни съдебни искове е само едната от причините досегашните правила на играта да бъдат променени. Другата е глобална - българските лекари няма да бъдат подминати от участта на колегите си по цял свят, които изведнъж установиха, че са засегнати от медицинската Интернет-революция. Днес не е проблем пациентът само за час-два да разучи подробно заболяването си, обичайното му лечение и шансовете за излекуване. Нещо повече - в Съединените щати в web-страницата Мediconsult.com срещу 200 долара, след изпращането по електронна поща на резултати от изследвания, може да бъде получена задочна консултация от най-известните американски медицински специалисти. Така, макар и условна, конкуренцията между болницата в Нови пазар и в Атланта става реална.
Другата съществена промяна, която ще засегне българските лекари, е необходимостта да започнат да работят в два досега практически неразработени сектора на медицинските грижи. Става дума за превантивната медицина и за т.нар. палиативна медицина. За първата обществото все нещо е чувало (вж. "Държавното нехайство гарантира ненужни здравни разходи" на стр.31). За палиативната медицина обаче представата сред широките медицински кръгове, включително и в Министерството на здравеопазването, е за нещо екстравагантно, което могат да си позволят единствено богатите страни. Това не е истина. Палиативната медицина с не особено големи разходи, но добра организация създава условия, за да бъдат облекчени големите страдания на болните от неизличими заболявания (предимно ракови), като им помага да изживеят поносимо и достойно времето до очаквания край на живота им. В болниците на развитите страни това се прави от екипи, в които има лекари от различни специалности, медицински сестри, психолози, социални работници, свещеници, доброволци.
Освен във висшите административни етажи промяната в отношението към въпросните две "гранични" зони на традиционната медицина би трябвало да започне още при обучението на студентите. То обаче също е в криза, чието най-уродливо лице е вече доказаната корупция сред преподавателите. Какво ли първо би научил любимецът на тв-публиката д-р Картър в български медицински университет и болницата към него? Вероятно "зелените" тарифи за вземане на изпит.
Отговора на този въпрос голяма част от българите ще разберат, когато започнат да плащат първите сметки за собственото си лечение или на семейството си. Тогава ще разберат защо главният редактор на авторитетното списание "American Journal of Cardiology" нарича сандвича Big Mac "Big Killer" (големият убиец), защо най-купуваната кока-кола в САЩ е тази с намалено съдържание на захар, защо американците смятат, че най-добрата инвестиция е тази, която им гарантира икономията на здравни разходи. Дори ако цената е отказът от любимите цигари (вж. "Защо хората, които правят една страна силна и богата, умират от инфаркт? " на ).
В този момент българите, които нямат нищо против това да прехвърлят цялата вина за лошото си здраве върху некачественото лечение, вероятно ще попаднат в капана, с който проблем ще имат и лекарите - на взискателните здравни застрахователи и на бдителните работодатели, които искат да имат здрави служители и по-малко отсъствия поради болест.
Турската "Ердемир" не иска да плаща дълговете на "Кремиковци"
Турската фирма "Ердемир", която остана единственият кандидат за "Кремиковци", обяви, че е готова да купи металургичния ни гигант при условие, че не плаща старите му дългове. "Всичко, което бъде внесено във фирмата, да се използва за бъдещото му развитие, а не за погасяване на стари задължения. Дискусията с правителството ще бъде в тази посока", заяви на пресконференция президентът на "Ердемир" Йелмаз Аргюден. Преди това Аргюден, който е известен с това, че беше съветник на бившия премиер на Турция Месут Йълмаз, разгледа поточните линии на "Кремиковци" и обсъди състоянието на комбината със сегашните му шефове.
Срокът за подаване на конкретна оферта - 18 декември, ще бъде спазен, декларираха от турската фирма. Интересът на "Ердемир" бил към "Кремиковци" в сегашния му вид, а не към отделни негови части. Затова в момента е замразено всякакво преструктуриране на комбината, заяви промишленият зам.-министър Марин Маринов. Той обаче отхвърли възможността дълговете на комбината да бъдат опростени в условията на валутен борд. В хода на преговорите щяло да стане ясно каква част от стария дълг ще се поеме от купувача и каква - от държавата.
Ако се стигне до сделка, "Ердемир" ще осигури пазар на кремиковската стомана в Турция, обясниха шефовете на фирмата. Годишното търсене на плоски продукти в южната ни съседка е за близо 5 млн. тона. "Ердемир", който е единственият турски производител, има капацитет 3 млн. тона. Според Аргюден останалите 2 млн. тона могат да се осигуряват от "Кремиковци". За модернизиране на нашия комбинат са нужни 450-500 млн. долара, каза шефът на "Ердемир" Той намекна, че сред акционерите на турската фирма има влиятелни фигури, които могат да осигурят финансиране от турски банки и финансови институции.
Според запознати с хода на приватизационната процедура офертата на "Ердемир" най-вероятно ще бъде за 1 лев (долар). За да се избегне поемането на старите дългове, били възможни няколко варианта - продажба на основното производство като обособени части, създаване на ново смесено дружество между "Кремиковци" и "Ердемир" или между "Кремиковци" и държавата. Не било изключено турците да изчакат обявяване на комбината в ликвидация и да го купят след това като сума от активи без дългове и излишен персонал.
Защо хората, които правят една страна силна и богата, умират от инфаркт
По данни на Министерството на здравеопазването две трети от всички смъртни случаи в България се дължат на болестта на века - атеросклерозата. От нейните клинични прояви - инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и др., годишно умират около 65 000 - 66 000 българи. Този печален резултат се дължи на високата честота на рисковите фактори за атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. В България има близо милион и половина хипертоници, над 20 на сто от българите са с повишени нива на холестерола, а тийнейджър, който не пуши, е обект на злостни подигравки от връстниците си. Докато в редица развити страни (САЩ, Австралия, Финландия и др.) смъртността от сърдечно-съдовите заболявания е намаляла с 25 на сто през последните 20-30 години, в България, както и в повечето източноевропейски страни, има увеличение с близо 40 на сто. Още по-тъжно е, че това увеличение е за сметка на по-младите хора и жените.
Освен чисто човешката страна сърдечно-съдовите заболявания имат и много висока финансова цена за обществото. Липсата на остойностяване на медицинските услуги у нас прави невъзможна на този етап дори и приблизителна оценка на реалните разходи, които прави обществото за диагностиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Цената само за преките разходи - медикаменти, консумативи, диагностични и терапевтични процедури, са впечатляваща сума. Например средствата само за консумативи при една сърдечна операция са около 5000 долара. Ако към тях бъдат прибавени разходите за временна и трайна загуба на трудоспособност, заплатите на персонала и комуналните разходи, става ясно приблизително какво плаща обществото. В Съединените щати например разходите, предизвикани от сърдечно-съдови заболявания, възлизат на 260 милиарда долара, сравними са само с бюджета на Пентагона и продължават да нарастват.
Прогнозите на Световната здравна организация са, че в световен мащаб броят на сърдечно-съдовите заболявания ще се увеличава най-вече в страни като Китай, Индия и други възникващи пазари, че през 2020 г. сърдечно-съдовите заболявания ще изместят инфекциозните и ще бъдат водеща причина за смърт в света. На базата на тази прогноза може да се приеме, че в България бумът на инфарктите (ако не се реагира адекватно) тепърва предстои. Може би това е едно от най-големите предизвикателства пред българското общество, както и областта, в която в най-голяма степен трябва да бъде използван опитът на страните, които първи ще влязат в постиндустриалната ера. Любопитно е да се знае, че средствата, които се заделят в САЩ за изследователска работа в тази област, надминават разходите на всички останали страни, взети заедно. След Втората световна война в Щатите започва прочутото Фрамингамско проучване. Най-общо то е трябвало да отговори на въпроса защо хората, които правят Америка силна и богата (мъжете на средна възраст), умират преждевременно от инфаркт. Благодарение на резултатите от това проучване в средата на 60-е години стана ясно, че основните рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания са повишените нива на холестерола в кръвта (хиперхолестеролемия), повишеното артериално налягане, тютюнопушенето, мъжкият пол, възрастта и семейната обремененост. През 70-те години в други проучвания беше доказано, че коригирането на хипертонията намалява риска от инсулт с 40 на сто. Лекарственото коригиране на повишения холестерол дълго време беше нерешен проблем. В последните години в практиката навлезе един много ефективен клас медикаменти, известни като статини.
С тях е възможно намаляване с 20-40 на сто на риска от инфаркт, сърдечна операция и други интервенции. С основание това се смята за едно от големите постижения на медицината, а изследователите, допринесли най-много за неговото реализиране, бяха удостоени с Нобелова награда. Фрамингамското проучване и последвалите го проучвания дават не само много ценни конкретни резултати, които формират съвременната кардиологична практика. Те служат и като модел за това какъв да бъде стандартът за преценка на ефективността на една терапия, както и каква да бъде политиката към социално значимите заболявания .
Най-общо се оформят два допълващи се подхода при профилактиката на социално значимите заболявания.
Първична профилактика. Това са препоръки към цялото общество, към всеки човек. В случая със сърдечно-съдовите заболявания такива са съветите за намаляване на консумацията на животински мазнини, увеличаване на употребата на растителни продукти, витамини, плодове и зеленчуци, поглъщането на по-малко сол, поддържане на активен двигателен режим. В този смисъл много важно е и в България на опаковките на храните задължително да има информация за съдържанието на сол, вида на мазнините, съдържанието на холестерол и калоричността на продукта. Съществена част от първичната профилактика е да има ясна политика към увеличаването на правата на непушачите, което на практика означава забрана на пушенето на обществени места. Доказано е, че т.нар. пасивно пушене носи същия риск, както и активното пушене. Явно е, че този подход може да бъде успешен само при ясна държавна политика, при съдействието на редица неправителствени организации. С право един от основоположниците на превантивната медицина, сър Джефри Роуз, казва, че политиците могат да повлияят на здравеопазването много повече, отколкото лекарите. Опитът на развитите страни показва, че ползата от първичната профилактика може да бъде много голяма. Смята се, че намаляването на средното артериално налягане само с 3-4 мм и концентрацията на холестерол с 10 на сто за цялото население ще намали честотата на инсултите и инфарктите много повече, отколкото ако се открият и лекуват правилно всички хора с хипертония и хиперхолестеролемия.
Вторият подход на профилактиката е насочен към пациентите, които имат вече клинични прояви на заболяването, и има за цел намаляването на риска от рецидив и се нарича вторична профилактика. При тези пациенти заедно с промените в диетата и начина на живот често се налага продължително лечение с медикаменти, чиято цена не е малка. Тя обаче е оправдана, защото вероятността от рецидив и преждевременна смърт е много висока, често се налагат допълнителни хоспитализации, скъпи диагностични и терапевтични процедури. За съжаление по познати до болка причини пациентите не получават необходимата подкрепа от държавата. Това много напомня притчата за този, който изял боя (разбирай прекарал инфаркт), след това излизал солта (сърдечна-операция), а накрая си дал и жълтиците (парите за медикаменти за корекция на рисковите фактори).
Съществува и междинна група пациенти, при които няма клинични прояви, но поради съчетание на няколко рискови фактора е налице много висок риск. Трябва да се знае, че близо една четвърт от жертвите на атеросклерозата загиват с картината на внезапна сърдечна смърт, т.е. първата и единствена проява на заболяването може да бъде смъртта. Единственият начин да се помогне на тези хора е те да бъдат открити своевременно и техният риск да бъде коригиран. Тъй като на практика класическите рискови фактори не предизвикват оплаквания, решаването на този проблем е възможно само с активното съдействие на всеки индивид. Това е възможно само при наличие на добра здравна култура. В тази група попадат и хората със семейна обремененост - генетичните фактори играят важна роля в развитието на тези заболявания.
Осъществяването на вторичната профилактика и лечението на високорискови пациенти според съвременните изисквания би трябвало да бъде една от важните задачи на българското здравеопазване през следващите години.
Политиците се включиха в купона на студентите
"Идеята за такъв масов студентски купон се роди може би още по времето, когато съм бил студент като вас. Минавайки край тези мрачни административни сгради, си мислех какъв ли купон може да стане на такова голямо пространство", сподели президентът Петър Стоянов по време на купона, организиран на осми декември на "Дондуков" 2. На официалния вход на президентството висеше розова табелка "Вход за купона". Бъдещи прависти, икономисти, политолози, журналисти изпробваха стола на президента, разходиха се из Гербовата зала, зала "Четвърти февруари" и надникнаха в кабинетите на президентската администрация. Държавният глава пя "Imagine" на Джон Ленън, а младите му гости слушаха арии, джаз и танцуваха под звуците на изпълненията на диджеите от "Метрополис".
Отново в ролята на ди джей Ал Бож влезе вицепремиерът Александър Божков по време на купона за студентския празник в клуб "Ялта", където танцуваха просветният министър Веселин Методиев и партийните лидери Александър Томов и Георги Първанов. Премиерът Иван Костов отправи само поздравление, в което обясни, че за него "този ден винаги е бил символ на свободата", и си призна "огромното желание да се върне назад и да бъдe съвсем малко студент, поне за един осми декември".
Лидерите на ЕС обсъждат във Виена националните квоти за евробюджета
Централна тема на Виенската среща на лидерите на Европейския съюз, започнала в петък (11 декември), е финансирането на Евросъюза. Няколко държави, включително и Германия, поискаха по-малки квоти в бюджета на ЕС.
Преди да отлети за Виена, канцлерът на Германия Герхард Шрьодер заяви, че ще се възползва от шестмесечното президентство на ЕС от Германия, което започва от 1 януари 1999 г., за да получи по-малка квота за Германия. "Има нещо сбъркано в цялата история. Не можем да решаваме проблемите на Европа единствено с нашата чекова книжка."
Нараства недоволството в ЕС срещу отстъпката от 2 млрд. долара, с която се ползва Великобритания. В австрийската столица Тони Блеър категорично отхвърли възможността преференцията за Великобритания да бъде отменена. "Причината, поради която се ползваме с отстъпката, е относителното балансиране на нетния принос за бюджета. Ако бъдем лишени от нея, равновесието значително ще се влоши", отбеляза британският премиер.
Ирландски политици получиха тазгодишните Нобелови награди за мир
Нобеловият комитет присъди наградите за мир на Дейвид Тримбъл, лидер на пробританската Юнионистка партия на Ълстър, и на Джон Хюм, умерен националист, ръководител на Социалдемократическата лейбъристка партия. Двамата бяха номинирани за заслугите им за мирния процес в Северна Ирландия и подписването на споразумението от април тази година, с което се цели прекратяване на близо 30-годишния конфликт. Проектът предвижда даване на по-широка автономия на провинцията в рамките на Великобритания.
На церемонията по награждаването в Осло Хюм заяви, че в Северна Ирландия вече се чувства духът на новото начало. Според Тримбъл мирът в провинцията все още е твърде крехък и е необходимо ИРА да предаде оръжията си и да обяви категорично, че войната е приключила. Председателят на Нобеловия комитет Франсис Сейерстед изтъкна, че лауреатите са сред най-изтъкнатите представители на мирния процес в Северна Ирландия, и им връчи наградите - златен медал и диплома. Освен това двамата политици ще си поделят чек от 7.6 милиона шведски крони ($ 960 000).
Междувременно в ирландския град Портадаун избухнаха размирици, след като привърженици на протестантския Оранжев орден атакуваха полицаи с камъни и запалителни бомби. По данни на полицията няма ранени и арестувани.
Imagine you are а student*
Представете си, макар и за малко, че сте студенти. За някои просто добавяме - че сте студенти отново. Как бихте се чувствали? Как си представяте ситуацията? Купони, "Бийтълс", пак купони, пак "Бийтълс" и от време на време някоя лекция за запознаване с преподавателя. Точно както в онази песничка: "Студентски години, весел живот(днес купонче, утре белот. " Е да, но това време отмина и ще си остане само в песничките. Днешните студенти нахитряха, мислят предимно за бизнес и вложения и в недвижимо имущество (ако не вярвате, погледнете таблицата). Купоните останаха на заден план за тях - едва 2% са склонни да вложат суми в забавления и БСР (Бира, Секс и Рокендрол). И добре е, че от време на време се намират хора, които да поканят студентите на безплатни танци в някоя от сградите на "Дондуков" или пък на дискотека в "Ялта" с вход "свободен", та да разберат какво означаваше едно време студентски купон.
Не купонясват днешните студенти и това си е. Пари ли не им достигат? Може би - едва 10% от тях твърдят например, че могат да си позволят да закупят по-голямата част от необходимата им по време на следването учебна литература. А като си помисли човек, че в някои специалности по-скоро е възможно студент да се яви на изпит без студентска книжка, отколкото без учебното пособие, написано от съответния преподавател, и му става ясно колко дълбок е проблемът. Вероятно това си е и една от причините мнозинството от интервюираните студенти да заявяват, че и у нас висшето образование носи престиж, но само ако е завършено в определени специалности, и то в конкретни ВУЗ-ове. Иначе казано, всяка специалност - според цената на учебниците си.
Може би тук трябва да търсим и основните причини за въвеждането на задължителни такси за обучение - изравняване, доколкото е възможно, престижността на дипломите във всички учебни заведения чрез изравняване на цената им. Факт е обаче, че едва една трета от студентите вярват, че таксите ще разрешат финансовите проблеми на ВУЗ-овете. И обратно - мнозинството е убедено, че те по-скоро ще задълбочат финансовите проблеми на студентите, защото отново само една десета от интервюираните се очертава като платежоспособна, оценявайки сумите за следването като невисоки.
Не на последно по значение място, защо да се радваш, че следваш, след като едва 24% от студентите смятат, че стандартът на живот, който човек може да си гарантира у нас, зависи от степента на неговото образование. И още, само 33 на сто - че онова, с което ще се занимава, след като се дипломира, ще бъде свързано с образованието и специалността му.
Хайде сега си представете, че сте студент и ми кажете коя песен бихте изпели. Не отговаряйте прибързано, че ако бяхте студент, едва ли щеше да ви е до песни. Представете си, че за това ви е помолил някой по-така човек, някой, на когото държите. Ще му изпеете нещо от 60-те години? Бихте запели " I can get no satisfaction"? Прав сте - "Ролинг стоунс" са евъргрийн. Досущ като "Бийтълс"... Данните са от проучване сред студенти от 9 висши учебни заведения в страната, проведено в навечерието на студентския празник от агенция АЛФА РИСЪРЧ.
Банкерите не са това, което бяха
Най-ценното в традицията на Асоциацията на търговските банки да организира банкерска сбирка навръх Никулден е на път да стане единствено самата традиция. Това за пореден път доказа провелата се миналата събота банкова среща, приличаща на събиране на курс състуденти след N броя години. Като на такава мила (но толкова и безсмислена ) среща банкерите ни се потупваха по рамото, събираха се по групи да припалят цигара, но не намираха какво да си кажат.
В залата те се подредиха по същия начин, по който си дружаха от ерата преди фалитите. Седнали един до друг, Димитър Димитров, Олег Недялков и Димитър Костов символизираха евъргрийна на по-новата ни финансова история. За безметежното минало напомни и присъствието на бившия шеф на фалиралата Минералбанк Владимир Ташков. Ташков е завършен образ на изстрадалия банкер през последните години, като дори премина през кратък затворнически стадий, въпреки че беше шеф на държавна банка.
Още при самото откриване на сбирката стана ясно, че тя няма да има нищо общо със старите помпозни банкови срещи, на които можеш да видиш хора от най-висшия банков, финансов и политически ешелон.
Появата им тогава снишаваше приятното дърдорене в залата, погледите се фиксираха. Докато миналата събота крехката подуправителка на БНБ Емилия Миланова не успя да се пребори със земеделския министър Венцислав Върбанов, с шефа на фондовата борса Георги Прохаски, с председателя на АТБ Стоян Александров, заради което трябваше да седне на самия край на президиума. Откъдето и не помръдна, тъй като никой банкер не се сети да я попита за нещо. Същата незаинтересованост сполетя и подуправителя на БНБ Валентин Цветанов.
Банкерите бяха уважени и от "академичната част" на управителния съвет - Румен Аврамов, Гарабед Минасян и проф. Георги Петров. Неприсъствието на шефа на БНБ Светослав Гаврийски бе обяснено с негов задграничен ангажимент, но липсата му, гарнирана с отсъствие на финансовия министър, на шефа на Банковата консолидационна компания, олекоти срещата.
Единствено екс зам. промишленият министър и ексчленът на борда на фалиралата Балканбанк Григорий Вазов си позволи да коментира очевадното незачитане, като зададе смисления въпрос "на какво присъстваме всъщност". Той обърна гръб на високите гости от президиума, за да е с лице към редовите банкери, и каза: "Кое му е банковото на тази среща? Навремето докладите, които слушахме, бяха съпътстващи. Няма ли проблеми в банките?"
За какво всъщност в една зала в Боровец близо четири часа проседяха банкери, журналисти и гости ден преди Никулден? АТБ очевидно се беше усетила, че е в дълбока криза в жанра, и обяви, че конкретна тема няма да има, ще има дискусия най-общо около промените в Закона за банките. Но не би. В залата не се чу и един въпрос, който най-бегло да напомня, че преди седем дни Министерският съвет бе гледал промените в банковия закон. Вместо дискусия по банкови проблеми от президиума прозвуча една встъпителна реч на Стоян Александров, едно обяснение на Венцислав Върбанов за проблемите на селскостопанските заемоискатели, един бекграунд на Георги Прохаски за фондовата борсата, един план на зам. финансовия министър Пламен Орешарски за емисиите на държавни ценни книжа и едно заключително пожелание на Валентин Цветанов.
Въпреки че темите имаха крайно формална, а на места и липсваща връзка с банковите работи, залата ги посрещна с огромно облекчение, защото алтернативна идея за раздумка нямаше. Така в историята остава времето, когато банкерските проблеми се нищеха задълбочено в предварително подготвени доклади от управители на БНБ, финансови министри, висши представители на правителството. Обикновено те се посрещаха със завидна словесна активност от самите банкери. Сега между скучноватите и неконцентрирани експозета Стоян Александров призоваваше колегите си да се изкажат, което в повечето случаи се посрещаше със смутна тишина.
Лек спомен от времето, когато банкерите се надпреварваха да обрисуват професионалната си любов и омраза, внесе словесният бомбардировач и шеф на Корпоративна банка Венцислав Антонов. Той погледна към шефа на борсата Георги Прохаски и каза: "Струва ми се, че Българска фондова борса няма бъдеще като национална борса. Моята банка има пет клиента, но оборотът й е по-голям, отколкото на твоята борса. Защо не станете български клон на някоя от големите борси. Иначе можеш и 25 години да си бъдеш шеф на борса, но такава няма да има. " Дори и това по-агресивно изказване обаче беше посрещнато с безразличие в залата.
Венцислав Антонов беше и лидер в течението на небрежно-спортно облечените банкери. Нищо от блясъка на някогашните скъпи костюми и тежкарски вратовръзки не беше възкресено по време на срещата. Според неофициалната класация облечен най-модерно и с вкус се оказа зам. финансовият министър Пламен Орешарски, въпреки че никога досега държавните служители не са "стъпвали на пръста" на банкерите.
"Тук май никой не знае какво иска. Разпивката можехме и в София да си направим", заяви отегчен банкер, който явно е очаквал някой да попита за неща, които го вълнуват. "За какво да си говорим глупости, като няма кой да чуе. На Венцислав Върбанов ли да обяснявам, че провизиите не трябва да се облагат и че това е данък загуба, отговори друг.
Та така. Излиза, че купоните ги правеха банкерите мошеници, а дискусиите - старите, но честни кримки.
СДС акушира раждането на ДПС-2
В събота огромното семейство на българските партии се сдоби с нов член - брат близнак на ДПС. Създателите му още умуват как да го нарекат - дали ДПС-обновено (ново, национално) или въобще да не подменят името, за да не личи кого дублира в политическото пространство. Новоизбраният партиен водач Гюнер Тахир дълго търси юридическа възможност съвсем да изземе абревиатурата ДПС, но като не намери, може и да склони формацията му да се казва Партия за права и свободи. През декември 1989 г. бе заченато и движението на Ахмед Доган, но за негова учредителна дата се смята 4 януари 1990 г. Просто до 28 декември политзатворникът Меди Доганов още бе зад решетките. От същите мразовити времена в ДПС членува и Гюнер Тахир. В сегашния парламент обаче той е депутат от СДС - едноличен представител на партията на Доган в групата на управляващите. След като ДПС се самоотстрани от коалицията ОДС, сините започнаха да търсят други средства за приобщаване на етническите райони. Изключеният от ДПС Тахир пък се нуждаеше от по-широка възможност за развитие на неговия Инициативен съвет за обновление на ДПС.
СДС пусна в ход изпитаната рецепта - когато някой се прави на самостоятелен, създаваме му дубльор - верен и послушен. Така бяха притиснати БЗНС и БСДП. И в този случай управляващите взеха в редиците си обновителя Тахир и помогнаха за раждането на новата формация, която по идеи, цели, райони на действие и електорат напълно припокрива Движението за права и свободи. Оттук нататък той ще доказва, че е в състояние да донесе на управляващите голям процент от гласовете в смесените райони, защото още преди учредителния конгрес Гюнер Тахир обяви, че ще подпише споразумение със СДС за съвместно участие в местните избори и за общо управление след това. Такова ще е и първото политическо решение на новоучредената формация, твърди лидерът й.
Пластовете в Догановата партия се раздвижиха още през 1995 г. През юли две трети от регионалните организации поискаха оставката на Доган и Централното оперативно бюро на ДПС, но искането не получи точка в дневния ред на централния съвет. В 37-ия парламент срещу лидера се надигнаха младотурците, недоволството им обаче бе потушено бързо и по устав. Водачът им Гюнер Тахир направи втори опит и на 24 март 1997 г. учреди в Разград своя Инициативен съвет за обновление на ДПС заедно с 45 съидейници. Обновителите направиха заявка за модернизиране на ДПС и за смяна на лидерите. Отговорът на Ахмед Доган дойде след месец - на 3 май Централният съвет на движението изключи обновителите от партията. В същия ден Тахир заяви пред журналисти, че неговата организация не е ДПС-2, а е истинското ДПС. Съвсем скоро ще видите, обеща тогава депутатът. Почти две години по-късно той изпълни обещанието си наполовина - създаде партия, но с име само подобно на ДПС.
Ние сме сила, ние сме фактор, казва сега Тахир и твърди, че има поне четири района в страната, където дори сама партията му да се яви на избори, пак ще спечели. Сигурен е, защото още преди да се учреди новата партия, в ИСО на ДПС членуват 6 кметове на общини, 138 селски кметове, 120 общински съветници - всичките бивши членове на движението на Доган. Всичките регистрирани членове на инициативния съвет са 9500, разпределени в 553 общински и регионални структури. Градежът на партията много прилича на въведения от СДС модел. Върховният форум е националната конференция, висшият ръководен орган - националният съвет. Аналогът на синия НИС пък ще е Националното оперативно бюро. И обясненията на Тахир приличат на цитат на Костов: "Не искаме партия с много членове, но не и елитарна формация. Създаваме я отдолу - структура по структура, за да може конференцията да отчете завършена и реално действаща партийна йерархия."
Тахир скромно обяснява, че обновителният процес в ДПС нито е започнал с него, нито с него ще приключи, но охотно твърди, че марката "Доган" е фалшив етикет, пришит изкуствено на партията. Колкото и да отрича обаче, Гюнер Тахир е един от най-добрите ученици на Ахмед Доган. Точно на членството в ДПС той дължи политическата си кариера. Завършилият българска филология, хоноруван преподавател по съвременен турски език в Шуменския университет, Тахир става първо зам.-кмет, а после кмет на Самуил. След това е зам. областен управител на Русе - първият представител на ДПС, назначен на такъв пост. Влиза в 37-ото Народно събрание като зам.-председател и говорител на партията и на парламентарната група. По това време за него се твърди, че е от най-приближените хора на лидера. Точно тогава той организира първия комплот срещу Доган. След неуспеха бавно започва да гради ДПС-2. Сега казва, че Доган винаги се е обграждал с лаици и се противопоставял на лансирането на нови лица, за да не го засенчи някой. Точно в това се криел кухият мит за вечния и единствен Сокол, с който започва и без който не може ДПС.
Резултатът към днешна дата е: без организации на Тахир са големи части от страната, плътни структури обаче има във всички райони, в които по традиция е силата на ДПС. Което потвърждава тезата, че ДПС-2 се роди, за да осъществи нареченото от Костов "разбиване на етническия вот". Реалната политическа задачка звучи другояче: да се изземат гласовете на Догановия електорат.
Подходът обаче в никой случай не е към реално "разбиване" на етническото монолитно и послушно гласуване, защото партията на Тахир е отворена само за един определен етнос - този, който вървеше досега след Доган. А и приобщаването на малцинствата, широко прокламирано като намерение на СДС, все още остава само на думи. Засега лидерите на управляващата партия се задоволяват с декларации, че ще приемат във властта представители на цялото гражданско общество и със заклеймяващи изречения като това на Костов от миналата седмица: "ДПС в своите региони управлява лошо, враждебно и опозиционно по отношение интересите на хората. БСП подкрепя ДПС, а това обещава мрачна перспектива, а най-тежката присъда на това управление е миграцията."
Затова от новата партия на Гюнер Тахир се очаква, освен да привлече електорат, и да го убеди, че властта на СДС ще реши проблемите в смесените райони. Едва ли са случайни и твърденията на средите от СДС, че точно Тахир ще оглави звеното на "Раковски" 134, което ще се занимава с проблемите на малцинствата. Поста обаче той ще получи едва след като докаже на изборите, че е изпълнил поставената задача.
Случаят "Румен Антонов", или "Двойникът" 2
В последните дни трудно може да бъде намерена българска медия, в която да не се говори или пише за сензационното откритие на Румен Антонов. Българин открил причината за склерозата. На пациентите се обещава универсално лечение, само малко да почакат. Даже вече се набират и доброволци. Дори скандалът за корупция в медицинския факултет на Тракийския университет не можа да засенчи еуфоричния тон от въпросното постижение.
Това "гениално" откритие малко контрастира на добре познатите възможности на българската наука, притисната от финансова и идейна криза. Най-голямото научно събитие в Европа е ежегодният конгрес на Европейското кардиологично дружество. Годишно там се представят около 2500 съобщения, приети след рецензиране от осем рецензенти. Така се осигурява високото ниво на конгреса. Българското участие през последните години е средно 2-3 съобщения или около 0.1 на сто. И изведнъж сензация - българин открива причината за склерозата. Същия ефект би имало съобщението, че Уганда е изстреляла балистична ракета. Създава се впечатлението, че у нас се прави наука само на едро. Не си играем на дребно. На нашите възможности отговаря да запалим водата, да измислим ваксина срещу СПИН или лекарство срещу рака. Проблем е само, че още караме колите си с бензин, внасяме скъпи, но проверени лекарства за рака и не беше получено потвърждение за ефективността на въпросната ваксина съгласно международните стандарти.
Като стана въпрос за международни стандарти - какви са те в областта на научните съобщения или публикации? Нормалната практика е резултатите от експерименти и проучвания, особено ако те наистина са много важни, да се съобщават в т.нар. peer review journals, след като прецизността на работата се прецени поне от трима рецензенти. Тъй като всяко реномирано списание се стреми да публикува колкото се може по-добри работи и на точността се отделя изключително внимание, процедурата от изпращането на статията до излизането й от печат отнема около 6 месеца, при условие, че към нея няма забележки. Ако се налагат допълнителни уточнения или корекции, често тя се появява след година. Такава е цената на научната общност да се предлагат само проверени неща. Ако съобщението е от изключителна важност, каквото би било логично да очакваме, че е откриването на "причината за склерозата", то в научните списания има процедура известна като brief rapid communication, или съобщение на голям международен конгрес. Това е световният стандарт. Ние сме тръгнали към света, а не той към нас и не виждаме причина, за да не спазваме този стандарт. Затова нищо чудно, че авторитетен институт като Max Plank просто не е обърнал внимание на г-н Антонов.
Никой не оспорва откритието на г-н Антонов в автомобилостроенето. Вероятно тази разработката има сертификат ISO. И както това е критерий за нейните качества, без който тя не би била конкурентна, така и в медицината без публикация в реномирано списание не може да се твърди, че си направил откритие.
Проблемът обаче не е в г-н Антонов. Той може да си говори каквото иска, щом му се предоставя тази възможност. Още повече, че неговата личност е достатъчно известна, щом според него е била многократно обект на дискусия между Ханс-Дитрих Геншер, Франсоа Митеран и други известни политици. За нас това звучи малко странно, но това е друг проблем. Може би екипът, финансиран от г-н Антонов, съставен от специалисти с опит и запознати с тези изисквания, е трябвало да прояви необходимото търпение, да подготви публикация и да изчака мнението на рецензентите. Още повече, че хората, включени в този екип, досега не са работили по проблема и изводите си правят само върху няколко наблюдения от последните два-три месеца. Можеха да се забавят с някой друг месец, но цената на това е да имат чиста съвест и добро име в научните среди. В противен случай остава впечатлението, че доказват нещо, което се иска от тях. Това впечатление се засилва и от изявите на г-н Антонов, който през лятото твърдеше, че до края на годината ще открие причината за склерозата. Казва го човекът с патологична убеденост и го прави. Нищо не ни кара да се съмняваме, че след година ще внедри и загадъчното лекарство М. Има само един малък проблем. В науката не се поставят срокове и планове.
Има и още един проблем. Разликата между БНТ и БиБиСи например не е само в това, че БиБиСи въобще не излъчва реклами. Там има много сериозен научен отдел, които знае как да съобщава научните и медицинските новости на обществото. Те винаги се позовават на публикация в реномирано списание или съобщение на престижен конгрес. Напълно изключвам вероятността, че г-н Гарелов е искал да подведе зрителите. Но съобщаването на тази "новина" във водещото предаване на телевизията, в най-гледаното време, без да е проверена и в последствие тиражирана от всички медии, има много негативен ефект. И без това всеки ден виждаме пациенти, пострадали от шамани и екстрасенси. Много лесно е да обещаваш надежда на народ, в чийто манталитет бялата лястовица съществува. Тази безкритичност на медиите е особено страшна, когато четеш наивните и механистичните обяснения на г-н Антонов за процеса на склерозата. Не е наша работа да съдим медиите, но липсата на компетентен медицински и научен редактор е сериозен пропуск, накърняващ интересите на обществото.
Цялата тази история напомня до болка филма "Двойникът" с Тодор Колев. И там един случаен за науката човек (тук е уместно да се напомни, че г-н Антонов няма медицинско или биологично образование) откри еликсира на вечната младост под формата на крем "Денин". И там медиите тиражираха на бесни обороти тези открития и се организираха на бърза ръка нови изследователски центрове. Проблемът дойде, когато на самозванеца му хареса да бъде научен работник и реши да остане. Във филма това стана с мълчаливото съгласие на висшестоящите научни функционери и институции. Убедени сме, че органите в България, оторизирани от обществото да управляват науката и да контролират нейното качество, както и тези, призвани да пазят здравето на нацията, няма да останат безмълвни. Те му дължат обяснение как е възможно това да се случи в края на 20 век. В противен случаи техният авторитет ще бъде поставен на карта.
Очакваме каква може да бъде реакцията на тези редове - как некадърниците пречат на гения, пословичната завист на българина, националнихилизъм и т.н. Но ние искаме просто пациентите да не настояват да им изписваме новото "хапче срещу склероза". Основният принцип в медицината е първо да не се навреди.
Искаме българският лекар да вдъхва доверие на пациента, пациентът да вярва на него, а не на шамани, екстрасенси и евтини трикове.
Искаме пациентите да се лекуват с медикаменти, доказали своята ефективност, както е в цивилизования свят, а не с билки и отвари със съмнителен ефект.
Искаме българската наука да има достатъчно финансиране и да не разчита на псевдомеценати, които доказват това, което им се иска на тях.
Искаме българската мечта да бъде да станем нормална европейска държава, а не да избиваме комплекси с псевдогениални открития.
А ако случайно сме засегнали някого от екипа, ще поднесем нашите публични и най-искрени извинения, след като вид публикация в престижно списание (с висок импакт фактор), а не в такова, където можеш да си платиш и да публикуваш всичко. Уверяваме ви, че много добре познаваме и едните, и другите. Това ще разсее не само нашите съмнения.
Везните на Темида се наклониха надясно
Гилдията на съдиите най-после осъществи своята отдавнашна мечта - да издигне своята професия на най-високия пиедестал в системата на правосъдните органи. Хората на Темида, които са призвани да решават всички правни спорове в държавата, получиха със синя благословия квалифицирано мнозинство в новия Висш съдебен съвет, който трябва да замени стария от тази седмица. Досега те тънеха в сянката на прокурори и следователи, които според стар магистратски анекдот имат основната заслуга съдиите да останат почти незасегнати от корупцията, защото не оставят най-платежоспособните заподозрени да стигнат до подсъдимата скамейка.
Броят на съдиите във Висшия съдебен съвет достигна числото 17 (седемнайсет), което е точно две трети от броя на всички съдебни кадровици. Това е минималният брой членове, които са достатъчни за конституиране на новия кадрови орган на правораздаването. На практика това означава, че оттук нататък цялата власт по кадровите и финансовите въпроси в правораздавателната система отива в ръцете на съдиите. До момента са излъчени 11-те представители на парламента и 6-те - от съдийската квота. Председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд, както и главният прокурор влизат в съвета автоматично.
Само Върховният касационен съд ще е представен от седем души. На първо място това е председателят Румен Янков, който е член по право. Следват неговият заместник Благовест Пунев, председателката на първо гражданско отделение Ани Аджемова, бившата конституционна съдийка Милена Жабинска, съдийката Любка Илиева, председателката на отделение Лидия Иванова, която е съпруга на загиналия при катастрофа с джет депутат Илко Ескенази, и съдийката Йорданка Хаджиенева, която е съпруга на бившия вътрешен министър и настоящ адвокат Христо Данов. За сметка на това Върховният административен съд се представя само от двама души - председателя Владислав Славов и неговия заместник Людмил Нейков. В новия ВСС ще има трима председатели на второинстанционните апелативни съдилища. Това са Здравко Трифонов от Пловдив, Божидар Манев от Варна и Здравко Трифонов от Търново. Пловдив трябваше да бъде представян още от председателя на адвокатската колегия в града Камен Георгиев, който е с 44 години стаж и е репресиран след 9 септември, както и от апелативния съдия Здравко Кидиков. По време на пленарното заседание в парламента изведнъж се оказа, че Георгиев не отговаря на условията за съдебен кадровик. Той беше подменен с първата резерва в списъка на СДС - шефката на плевенската окръжна прокуратура Евелина Попова, която се появи в общественото пространство около събитията в "Плама". Освен това плевенското кметство е една от малкото червени цитадели, която може да бъде контролирана главно по съдебен път.
В новия ВСС ще влязат още председателката на Софийски окръжен съд Нели Куцкова, както и колегите й от Габрово и Търговище Минко Минков и Димитър Тончев. От обвинението засега влиза само един човек - прокурорката от Върховната административна прокуратура Ана Банкова. Някак си неестествено в цялата картина се вписва бившият говорител на ЦИК Илиана Ризова, която беше приета в комисията от квотата на СДС.
Любопитен момент при гласуването на парламентарната квота в правната комисия беше фактът, че коалиционният партньор на СДС Анастасия Мозер беше напълно пренебрегната. Крах претърпяха и тримата й фаворити - съдиите от Върховния административен съд Мария Костова и Боян Магдалинчев, както и зам.-председателят на старозагорския окръжен съд Стефан Сарънеделчев. Опозицията пък демонстративно напусна заседанието на правната комисия с аргумента, че 11-те души от парламентарната квота са определени на НИС на СДС.
След като броят на новите членове на ВСС приближи критичната маса, Татарчев беше принуден да разположи силите си в Главна прокуратура за последно. Първата му работа беше да се освободи от началника на административния отдел в Главна прокуратура Огнян Атанасов и от шефа на следствения надзор Ангел Ганев. Атанасов е член на сегашния Висш съдебен съвет, но избяга от лагера на Татарчев, подкрепи неговите опоненти и съвсем логично не беше предложен за поста отново. Ганев пък от няколко месеца е в немилост и не беше преназначен, защото получи само 6 гласа в своя подкрепа. Ганев не се класира и за член на новия Висш съдебен съвет, въпреки че беше предложен в правната комисия от ОНС-депутата Камен Костадинов. С изключение на Атанасов и Ганев главният прокурор преназначи всички свои началник-отдели. Преназначен бе и началникът на смолянското окръжно следствие Петър Василев, който даде старта на процедурата за избирането на Бойко Рашков за Татарчев наследник. Изненадващо беше само, че той не се опита да отстрани шефа на отдел "Наказателно-съдебен", който е участник в работната група за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс и беше лансиран от съдийската общност за бъдещ главен прокурор. Татарчев не успя да лансира за началник-отдел и прокурора Михаил Дойчев, който нееднократно беше обвиняван от МВР в нерегламентирани връзки. Михаил Дойчев и Ангел Ганев бяха прокурорите, които отидоха лично в централата на Мултигруп, за да спрат акция на баретите в щаб-квартирата на Илия Павлов.
Оттеглянето на Славов е тежък удар по каузата на Татарчев. Върховният административен съд ще изяснява всички спорове между стария и новия ВСС до произнасянето на конституционните съдии. В най-скоро време ще стане ясно дали Славов окончателно е преминал от другата страна на барикадата, защото прокурорите Огнян Атанасов и Росица Терзова атакуваха решенията на ВСС от последните три седмици. Според главния прокурор жалбите са шест. С тях се атакува структурирането на Върховната административна и Върховната касационна прокуратура, назначаването на магистратите в тях, изборът на Бойко Рашков за шеф на Специализираната следствена служба и преназначаването на хората от НСлС в новата структура и одобряването на директорите на окръжните следствия. Магистратите, които ще разглеждат делото, могат да спрат атакуваните решения, но това блокира назначаването на прокурорите и следователите. По този начин тази седмица новият ВСС ще може да утвърди кандидатури за началническите места, без да се наложи да се освобождават хора. Ако решенията за изграждане на двете върховни прокуратури и на следствените служби бъде спряно от ВАС, ще бъдат блокирани и делегатските събрания за избор на прокурори и следователи във ВСС. Така новият съдебен съвет ще може да започне работа и с две трети от членовете, да подмени ръководството на следствието и прокуратурата, след което новоизбраните шефове на двете структури да запълнят липсващите места в съвета с магистрати извън Татарчевия кръг.
На последното заседание на ВСС седемнайсет от неговите членове декларираха с писмо до правосъдния министър Васил Гоцев, който е и председателстващ на съвета, че нямат никакво намерение да се предадат без съпротива. Магистратите се позовават на прякото действие на конституционните норми и по-специално на разпоредбата в член 21, която фиксира 5-годишен мандат на юристите в съдебния съвет. Седемнайсетте магистрати предупреждават правосъдния министър, че ако не ги кани на заседанията, те ще обжалват всички решения, взети в тяхно отсъствие пред Върховния административен съд.
Най-парливото решение, около което ще се вихрят споровете между двата враждуващи съвета, ще е изборът на нов главен прокурор. Шансовете на Бойко Рашков все повече и повече се топят. Постепенно умира и последната надежда на следствения началник да получи подкрепата на президента Стоянов. Според източници, близки до "Дондуков" 2, държавният глава се готви да лансира за мястото на Татарчев кандидатурата на адвоката Георги Гатев. Той е един от най-добрите юристи по наказателни дела, но трудно би се приел от общественото мнение. Той нееднократно е защитавал личности със съмнителна слава от типа на Роко, Карамански и т.н. Името на Гатев се спряга и за директор на Специализираната следствена служба.
Председателят на парламента Йордан Соколов също е изразил готовност пред премиера Костов да поеме поста, ако трябва, твърдят още хора от СДС. По всичко личи, че някои кръгове в синята партия искат Соколов за главен прокурор, но той не желае. Според източници от СДС парламентарният шеф упорито прокарвал за поста конституционния съдия Иван Григоров. Не бива да се забравя обаче и председателят на ВАС Владислав Славов с неговата еволюирала позиция.
Нямам намерение да ставам главен прокурор
Председателят на парламента Йордан Соколов пред в. "Капитал"
- По протокол подреждането наистина е президент, председател на парламент, премиер. Така е, защото сме парламентарна република, но в реалната власт министър-председателят е много важна фигура. В Народното събрание председателят е само пръв сред равни. Така че едно е подреждането в протокола, друго е в реалната политика. А когато премиерът е и лидер на управляващата партия, очевидно е в по-силни позиции.
- Нито я държа, нито имам такова желание. Не смятам, че някой може да си позволява подобни претенции. Всеки с някакви позиции във властта трябва много да внимава и да не прави грешни крачки. Защото много бързо може да се лиши не само от властта, но и от всичко придобито, от завоювания политически престиж. Съвсем не гледам на себе си като на човек, който притежава някакъв дял от властта.
- Още тогава се мислеше този орган да е към изпълнителната власт, да координира дейността на спецслужбите, информацията от тях и начина на получаването й. Правителството има най-голяма нужда от тази информация. Аз по закон имам право и я получавам. Но ми се струва, че данните, които получавам, имат много по-малко приложение в дейността на председателя на парламента, отколкото в дейността на премиера и на конкретните министри.
- Не приемам, когото и да било за мой човек. Не съм се стремил да имам мои хора никъде - нито в МВР, нито в парламента. И от тая гледна точка твърдението не е точно. Всичките тези хора, включително и Богомил Бонев и още доста други, бяха назначени през 1991-92 г. Това не значи, че са "мои". Напротив, те са много добри професионалисти, които и тогава, и сега работят добре.
- Не е имало нито тиха, нито открита битка. Това са медийни закачки и измислици. Интригите в политическия живот намаляха, това е положително. Особено в СДС, а в ОДС те въобще не съществуват. Затова медиите започват да си измислят.
- Тогава нямах никаква друга информация освен тази от вестниците. Казах, че е нещастен случай, защото се твърдеше, че изстрелът е произведен случайно. А когато е така, дори служителят да е смъкнал предпазител или е вкарал патрон в цевта, има вина за това действие, но не и пряка вина, че е убил човек. А що се отнася до Славчо Босилков, той е един добър професионалист. Фактът, че отива на работа в Министерския съвет, значи е бил оценен. Ако не се бе съгласил, аз щях да му предложа да дойде на работа в комисията "Антимафия", защото смятам, че щеше да е много полезен и тук.
- Аз не се притеснявам, радвам се. Защото Найден Зеленогорски е млад човек, когото изключително уважавам. Запознах се с него по време на предизборната кампания през 1994 г. Тогава бях просто възхитен, той бе от тези хора в структурите на СДС - Плевен, които ми оказаха неоценима помощ и подкрепа. Той е много изряден човек в действията си, много полезен. Има много добри прояви като депутат и парламентът, и групата на СДС ще загубят с неговото напускане.
- За нейната дейност хората си създадоха по-различна и до известна степен погрешна представа. Тя не може да разследва отделни случаи, да се произнася правилно ли е действал даден прокурор, съдебен състав или орган на изпълнителната власт. Комисията има задача да анализира, да прави прогнози, да координира. И ние точно това правим. Докладите за незаконното строителство и двата за митниците ще завършат с изводи и препоръки към съответните държавни структури. Но става дума дали се налагат и какви промени в законодателството.
- Защо? Аз не виждам неудобен момент, напротив, на мен ми се струва, че главният прокурор трябва да бъде избран от Висшия съдебен съвет, който съществува към момента на изтичане на мандата на сегашния главен прокурор. Ако това е новият ВСС, той трябва да го избира. Ако дотогава по някакъв начин не бъде конституиран новият съвет, избора ще направи сегашният. Президентът се произнесе, а има и изрично решение на Конституционния съд - не може указът да бъде издаден, преди да е изтекъл мандатът на г-н Иван Татарчев.
- Не. Нито съм давал съгласие, нито изобщо някога е ставало дума. Това е медиен слух. Аз заемам пост, който никак не е нисък и носи много голяма отговорност. Нямам никакво намерение да ставам главен прокурор. Такъв въпрос можеше да ми бъде поставен по-скоро през 1991 г. Сега е абсурдно.
- До голяма степен да. Мъча се да не губя връзка с парламентарната група, към която принадлежа, но има откъсване. Контактите са съвсем различни - когато си долу между колегите в кулоарите, се виждаш и говориш с хора, обсъждаш в стаята на групата - отколкото горе сам. Но нямам чувство на изолираност, в никакъв случай. В СДС съм зам.-председател на НИС, участвам във взимането на всички партийни решения.
- Аз самият не го драматизирам, напротив, трябва да свикнем да зачитаме правомощията на институциите и да се радваме, когато ги упражняват. Защото тези неща са замислени именно като гаранция за демократичното развитие. Лошо ще бъде, ако една институция има права, а не ги упражнява. Това е бездействие. Разбира се, не означава, че пък ние трябва да създаваме прецеденти само за да може президентът да упражнява своето вето.
- Сигурно. Но не може да се иска от Народното събрание да съгласува всеки закон предварително с президента. Това е абсурдно. Президентът си има свои права, парламентът - негови. Хубаво е да има синхрон, особено когато произхождат от една и съща политическа сила. Но никой не може да иска да ходим при президента с всеки внесен закон и едва ли не той предварително да си казва мнението и ние да решаваме после дали да се съобразяваме с него или не.
- Не, това съзнателно се внушава, за да се обезличи Народното събрание. Трябва да си даваме ясна сметка за едно нещо - рейтингът на НС би трябвало да е по-висок, защото всички народни събрания след 1989 г. извършиха огромна работа. Съзнателно обаче от бившите комунисти се насажда отрицателно отношение към парламента именно защото той се явяваше избистрен образ на политическия плурализъм - нещо, с което комунистите никога не са били съгласни, а бяха принудени да приемат. Оттогава започнаха непрекъснатите задевки с депутатите, вглеждането на медиите колко получава един депутат с подтекста, че е много. А се оказва, че в администрацията и в производството има много хора, които взимат повече. Например никой не е поставял въпроса колко получават журналистите. Ами историята с депутатските кюфтета? Няма ли ведомства, където в столовете храната е по-евтина?
- Правилно е да се търси отговорността за законите точно от НС, защото то гласува. Правителството е само предложител. Не може да се сърдим на никого, след като ние сме приели закона. Без нашите гласове той е едно правно нищо. В законодателния процес ролята на парламента е несравнимо по-важна и по-отговорна отколкото на МС.
Обединената левица може да стане "институт"
Сряда следобед. Лидерите на БСП, евролевицата, ОБТ и БСДП поединично се изкачват на четвъртия етаж на стара кооперация на "Витошка". Мястото на поредната им среща е фондация "Фридрих Еберт", а разговорите - за всичко. Предварително Александър Томов заяви, че на рандевуто не трябва да се придава голям политически смисъл. "Нещата, които ще си говорим, отдавна ги знам."
Идеята била подробно да се обсъди социално-политическата обстановка в страната. Социологът Андрей Райчев, един от основателите на евролевицата, обяснил на четворката последните данни от социологическите проучвания и евентуалните електорални перспективи. На местните избори левица би имала по-големи шансове, ако се яви обединена, била основната теза в анализа.
Покрай социологическите анализи Георги Първанов информирал колегите си от солунската четворка, че директивата от Партията на европейските социалисти (ПЕС) била "единни кандидатури за кметове". Идеята обаче не била приета особено ентусиазирано, а самият Първанов за пореден път след това каза, че всъщност единението може да стане в перспектива.
Междувременно останалите кандидати за престижния етикет "социалдемокрация" се договориха да се явят заедно на местните избори въпреки предишните обиди и недомлъвки между Томов, Дертлиев и Кръстьо Петков кой е истински социалдемократ и кой - фантомна партия. А преди това триото се яви съвместно на учредителната конференция на Либералнодемократическия съюз (ЛДС) около ДПС и Желю Желев.
Хоризонтът пред "малките леви" е далеч по-светъл в коалиция с Доган, който поне недвусмислено ги покани за съвместно участие на местните избори. Дори старите разпри между Желев и Дертлиев едва ли ще са проблем, ако първият се съсредоточи върху международното представителство на ЛДС, а вторият прехвърли по-голямата част от задълженията си на Кръстьо Петков, секретар в ССД - новия синтез сред левите, този път между БСДП и ОБТ.
В последно време Томов предпочита да се среща с Доган, макар предишните им разговори в парламента да бяха заменени с неформални, вероятно с идеята, че нещо наистина ще се обсъжда. Официално нищо конкретно не се решаваше, а евролевият лидер дори опровергаваше схемите на Доган. Междувременно евролевите сякаш забравиха за обединената левица и се захванаха за обединената опозиция с ясната идея, че става въпрос за сътрудничество с ДПС. Практически единствената комбинация, в която бялата лястовица може да спечели реално присъствие в местната власт, е с помощта на ДПС за сметка на БСП.
Макар че маневрата на Томов може да има и по-лесни обяснения - евролевият лидер има много по-големи амбиции от местните избори, а влизането в коалиция със силни партньори обезличава партията му, възникнала върху провала на Виденов.
Промененият тон в общуването на БСП и евролевицата е на път да обезсмисли всички по-нататъшни разговори, още повече че след посещението на Георги Първанов в централата на ПЕС в Брюксел настроението сред социалистите видимо порасна. "Сега Томов вече не може да ни притиска за щяло и нещяло, защото вече не държи ключа за бараката ПЕС", със задоволство отбеляза депутат от БСП. Според социалистите столетницата най-сетне получила официална покана за ПЕС, с което поставили на място международниците от евролевицата, и премахнала единия от тежащите й воденични камъни - международната изолация. Евролевите обаче с ехидство отбелязаха нивото на контактите на Първанов.
Иначе в централата на "Фридрих Еберт" левите лидери се разбрали да не си пречат взаимно в предизборната борба, да направят съвместни работни групи, които да разработят съвместни послания. Според участници в срещата обаче единственото нещо, в което със сигурност са се обединили, е създаването на социалдемократически институт. Вероятно там ще продължи лекционната програма за четиримата леви лидери до момента, в който и лекторите не се уморят да преподават коалиционна политика и политическо поведение.
Бонев започна поредните структурни маневри в МВР
Ще преструктурираме националните служби в МВР, за да ги направим по-функционални и да няма дублиране на дейности, обяви миналата седмица вътрешният министър Богомил Бонев на пресконференция. Разместванията ще засегнат полицията, Националната служба "Борба с организираната престъпност" и Националната служба "Сигурност".
Част от екипа на икономическата полиция ще премине в НСБОП. Секторът там вече ще се занимава само с дребни престъпления и рутинни проверки. Крупните икономически престъпления вече ще се разследват от НСБОП. Изобщо в ръцете на НСБОП ще бъде съсредоточено "прекършването на икономическия гръбнак на мафията", както беше заплашил премиерът Костов, преди да състави правителството. Всъщност в НСБОП ще има два отдела, които ще се занимават с икономическата престъпност - единият ще разследва само контрабандните канали, а другият ще се занимава със сенчестата икономика, прането на мръсни пари и т.н. За тази цел щатът на НСБОП щял да бъде увеличен с 30-40 бройки, а част от служителите на Националната служба "Сигурност" ще преминат от другата страна на сградата на "връх" 127 А, където се намира НСБОП.
Обратното движение - от НСБОП към НС "Полиция", ще трябва да извърши секторът, който се занимава с автомобилни кражби. Причината за това е, че всички автомобили се водят на отчет в полицията, сигналите за кражби и откриването на колите също. Освен това не всяка кражба на кола е дело на организирани структури. Всъщност в полицията ще бъде създаден нов отдел, който да се занимава само с това. Проблемът обаче идвал от това, че болшинството от спецполицаите в НСБОП от този сектор отказват да отидат в служба "Полиция". Засега само двама от тях са дали такова съгласие.
До приемането на промени в Закона за МВР няма да има назначени нови секретари, каза още Богомил Бонев. Той щял да работи само със сегашния си главен секретар Божидар Попов. Промяната вероятно ще стане едва в края на март, ако премиерът Костов не форсира приемането й. По програма до края на декември правителството трябваше да одобри промените в Закона за МВР, които регламентираха девоенизацията на вътрешното ведомство. Очакванията са, че заедно с тях ще бъде предложена и промяната на чл. 27 . Така ще стане възможно за секретари да бъдат назначавани политически лица, каквато идея лансираха управляващите преди повече от месец. По сега действащия член 27 заместниците на Бонев трябваше да имат минимум 5 години професионален стаж в правораздавателните органи. Ще отпадне и условието заместниците на вътрешния министър и шефовете на специални служби да се назначават с указ на президента. Това ще наложи промяната на член 197, където това е регламентирано. Досега правителството предлагаше на президента назначаването и освобождаването на секретари и шефове на спецслужби, а той издаваше указ. Това условие обаче не е отбелязано в правомощията на президента по конституция, а само в Закона за МВР. Така само премиерът Костов ще назначава заместник-министри и директори на национални служби. Според промените няма да съществува и фигурата на първи зам.-министър, какъвто е рангът на главния секретар на МВР. Така Божидар Попов, който имаше добри взаимоотношения с шефа на парламента Йордан Соколов, ще стане обикновен заместник-министър. Според добре осведомени източници заместник-министрите на Бонев няма да бъдат от средите на депутатите. На ниво идея били обсъждани други две кандидатури, които все още се пазят в тайна.
Бюджетът трябва да може да си позволи пари за инвестиции
Томас О'Брайън, постоянен представител на Световната банка у нас, пред в. "Капитал"
- Откакто пристигнах в България, преди по-малко от шест месеца, с министър Муравей Радев подписахме три нови заема - за защита на околната среда, за социална защита и за регионални инициативи. Те са на обща стойност от около 100 милиона долара и най-вероятно първите 40 милиона долара ще бъдат получени в близките дни. Не си спомням друг път за толкова кратък срок да са подписвани три нови заема. Предвиждаме сериозна консултантска дейност в областта на енергетиката и бедността в страната. Това също са дейности, които се развиват сравнително добре. Важно е да се отбележи и подобрението на качеството на съществуващия портфейл от заеми за България. Дори и изпълнението на водния заем се развива в благоприятна насока и го оценяваме като задоволително. Въобще данните от последните няколко месеца са доста добри.
- Не, не мисля. Те са в сравнително трудна област - опазването на околната среда, възстановяването на екощетите от държавните индустриални предприятия. Заемът за социални нужди също попада в доста проблемна територия, защото се опитваме да подобрим ситуацията и да бъдем сигурни, че усилията ще стигнат до истински бедните хора, които имат най-голяма нужда.
Това, на което обръщаме сериозно внимание през последните няколко месеца, е социалният сектор. Това не важи само за България, но и за всички страни по света. Всички говорят за световната финансова криза, но в същото време тя се отразява не само на финансовите пазари, а и на хората. Особено в страни, където те имат ограничен достъп до социални услуги. Сега работим значително по-усърдно в областта на социалното подпомагане, здравеопазването, образованието и т.н. И ще продължаваме да разширяваме дейността си в тези области. Приватизацията и структурната реформа са много важни, но това трябва да се прави заедно със социалната защита на населението и реформа в този сектор. Мисля, че правителството също се опитва да обнови политиката си в тези области.
- Вероятно питате дали бюджетът и стимулирането на вътрешното потребление не са повърхностно привлекателни, въпреки че могат и да не са най-доброто решение. Ние наблюдаваме този процес във всички страни, в които работим. И тук, в България, не е тайна, че през последните години бюджетите, не бяха достатъчно добре съставяни и включваха в себе си значителни разходи. Сега сме по-уверени и по-сигурни, защото изпълнението на бюджета през 1998 г. е много добро. Дори по-добро, отколкото хората очакваха. Бюджетът за 1999 г. включва някои мерки, с които да се опитва да увеличи публичните инвестиции, и такива, с които да се стимулират частните инвестиции. Разумно е да има публични инвестиции, те са положително явление и ние не сме против тях. Важното в случая е тези разходи да са с правилно направление и бюджетът да може да си ги позволи. Трябва да се знае каква точно сума е фиксирана в бюджета за тази цел. Аз също не знам всички детайли, но знам, че бюджетът е съгласуван с МВФ и че разходите и дефицитът са в управляеми граници. Дефицитът е под 3%, като в него се включват и незадължителните разходи за тежката структурна реформа. Дългосрочната инвестиционна програма е доста амбициозна, но е известно, че целите трябва да се поставят високо.
- Ние нямаме намерение да съдим грешките на правителството или то да съди нашите. Опитваме се, доколкото можем, да осигурим информация, анализи и диалог по дадени теми. Освен това можем да предоставим информацията на други партньори, неправителствени организации, на пресата и т.н. Ако информацията е представена достоверно, всеки може сам да направи извода дали съветите на Световната банка са правилни или не.
Ако имаме проект, който е замразен или не се развива въпреки нашите надежди, това нормално се отразява на оценката на портфейла. Това е нормалният начин, по който процедираме - избягваме да даваме становища дали това е добре или зле. Просто се опитваме да действаме и да видим кой е практичният начин, по който може да се реши проблемът. Но има и моменти, в които нещата не вървят или политическата обстановка е усложнена и тогава не можем да продължим напред толкова бързо, колкото ни се иска.
- Преди известно време имахме дискусии с правителството за това как да се измерва делът на приватизираните активи. Измерването може да става по различни начини и не можем да кажем, че един е правилен, а друг - не. За нас обаче едно предприятие се брои за приватизирано, когато 67% от него са отишли в частни ръце. Важното е частният инвеститор да придобие и контрол върху предприятието, което закупува. Заради законовата рамка 34% от дяловете на едно предприятие могат да играят роля на блокираща квота и ако притежаваш 66% от дяловете му, все още е възможно да не го контролираш. Ако измервате размера на активите, които са били приватизирани, трябва да имате представа на каква база ще пресмятате това и какво ще приемете за база на всички активи в икономиката. Ние ползваме за база 31 декември 1995 г., когато е правена последната преоценка на активите. Ще се радваме да видим осъвременен вид на тези данни след преоценката в края на 1997.
Понякога се препоръчва да поставим точно определени цели на правителството. Например 30% от активите в държавния сектор трябва да се приватизират до точно определена дата. След това се поставя нова дата, до която трябва да се приватизират 45%. Искрено трябва да кажа, че важното за нас в случая е основната посока на процеса на приватизация, а не толкова точният процент на приватизираните активи. Не казвам, че не обсъждаме този въпрос, все пак трябва да има някакъв индикатор. Обсъждали сме определен праг за приватизирани активи като цел, която самото правителство си е поставило. Но ако определяш дела на приватизираните активи по различен начин, естествено и накрая ще се получат различни резултати за общия размер на приватизираните активи.
- Дискусията по ФЕСАЛ 2 все още продължава. Тя е насочена към пет основни неща. Това са приватизацията, финансовата дисциплина, банковата приватизация, развитието на капиталовия пазар и енергийният сектор. Доста сме обсъждали тези параметри, но все още нямаме точно определени условия. Може да решим някой от тези сектори да оказва по-малко влияние върху отпускането на средствата, може да се вземе решение някое от тези пет основни неща да бъде извадено от списъка с критериите. Аз съм сигурен, че правителството само ще си определи специфични цели и ние вероятно ще се съобразим с него. Предполагам, че следващата мисия за ФЕСАЛ 2 ще бъде в България в началото на следващата година, може би през февруари.
- Трябва да кажа, че енергийният сектор е прекрасен пример за това как все още трябва да се измине доста дълъг път до края на реформата. Но през последните месеци се наблюдава доста по-сериозно развитие, отколкото през последните няколко години. Правителството изготви и мисля, че направи публична стратегията си за енергийния сектор. Мисля, че стратегията е доста солидна и детайлна. Секторът се нуждае от много инвестиции в следващите няколко години, за да бъде възстановен и да има възможност да посрещне нуждите на икономика за растеж. Предизвикателството е стратегията да бъде приложена на практика и това се опитва да направи в момента правителството. Част от стратегията е приемането на закон за енергетиката, който да постави основата за по-нататъшно развитие и привличането на частните инвестиции. Световната банка и Международната финансова корпорация са склонни да окажат сериозна помощ в този сектор от стопанството на страната. Както ние, така и други инвеститори ще наблюдават развитието на енергийния сектор доста отблизо. И развитието му ще определи дали ще дойдат необходимите инвестиции. Все пак енергетиката е печеливш сектор в дългосрочен план. Специално за енергийния закон нашите експерти заявяват, че той е значително по-добър от изготвяните преди време проекти и съвпада със съществуващи подобни закони в страни от Източна Европа. В същото време те отбелязаха, че е необходимо някои части от закона да бъдат формулирани малко по-ясно. Става дума за уточняване на понятията, което, ако не бъде направено, може да доведе до проблеми. Например за инвеститорите, които няма да са сигурни как могат да бъдат интерпретирани разпоредбите на закона.
- Решението за слабо повишение на лихвите бе взето от борда на директорите на банката. И те направиха това не защото банката иска да изкарва повече пари, а просто защото трябва да покриваме разходите си. През миналата година ние предоставихме заеми за около 25 милиарда долара, като през предходните години нормално давахме заеми за около 18-20 млрд. долара. Влияние оказа и ситуацията в Азия и Русия. Увеличението на лихвите се наложи и с оглед на това, че нараства търсенето на нашите заеми. Именно за да сме в състояние да ги предоставяме на повече страни, ние трябваше да направим това увеличение. Нашето финансиране обаче все още е конкурентно и на добра цена - ефективно лихвите са близки до ЛИБОР (лихвата на лондонския междубанков пазар - бел.ред.). За страни като България такова финансиране е все още доста евтино.
Преференциите за апортните вноски са привлекли 150 млрд. лв. чужди инвестиции
"Общата стойност на машините и съоръженията, които са ползвали преференциите за апортни вноски в Закона за чуждестранните инвестиции, надхвърля 150 млрд. лв. Така че тезата на данъчната администрация, че тези разпоредби са неработещи, е несъстоятелна", заяви през изминалата седмица Илиян Василев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Освобождаването от мита, данъци и такси за машините, които влизат в България като непарични вноски в капитала на дружества с чуждестранно участие, се предвижда да отпадне в предложените промени в Закона за чуждестранните инвестиции. Според Илиян Василев е малко вероятно поправките да бъдат утвърдени от кабинета и парламента до края на годината, защото новите текстове още се уточняват от работната група по закона.
Общият размер на чуждите инвестиции през 1998 г. се очаква да надхвърли 500 млн. долара, от които над 200 млн. долара са капиталовложения "на зелено", тоест започване на нов бизнес, а не придобиване на вече съществуващ. Василев не пожела да се ангажира с прогноза за притока на инвестициите през следващата година. Той обаче посочи, че според доклада на UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) през 1999 г. се очаква световните инвестиции в сравнение с предходната година да намалеят от 440 млрд. долара на 400 млрд. долара, но за сметка на това делът на страните от Централна и Източна Европа в привлечените вложения да се увеличи с 4 на сто.
"Бащите" на СДС се събраха носталгично
"Ако бяха дошли всички създатели на СДС и тази среща беше за преосмисляне пътя на СДС, пак нищо не може да се направи", така Чавдар Кюранов отговори на въпроса на Славомир Цанков може ли нещо да се направи, за да променим сегашното положение.
Част от основателите на Съюза на демократичните сили се събраха на седми декември в заседателната зала на Института по социология. Петко Симеонов, Чавдар Кюранов, Любомир Собаджиев, Румен Воденичаров, Христо Баталов, Петър Берон, Милан Дренчев, Славомир Цанков си припомниха "историческото събитие" отпреди девет години. "Дойдохме да се видим, да се преброим, не сме се събрали да вземаме решения", обясни някогашният член на Клуба за гласност и демокрация Петко Симеонов, въпреки че седмица преди това се появи съобщение, че ще бъде основано СДС-98. Инициаторът на сбирката д-р Петър Дертлиев не се появи, а само в началото през института наминаха Георги Спасов и Стефан Гайтанджиев. Никой от "бащите" на синята организация днес не е в СДС.
Участниците си припомниха събитията около десети ноември 1989, спориха за някои дати и срещи, посочваха кой къде е стоял и се опитаха да оценят политиката на сегашната синя партия. "СДС като национална организация не успя да стигне дотам да бъде фактор в смяната на средствата за производство. Едва след десет години партията СДС успя да влезе в процеса на раздържавяването, но с чужда помощ", каза Любомир Собаджиев. Той изрази съжалението си, че тогава не са знаели как да използват човешкия потенциал и го харчели по митинги. Петко Симеонов обясни, че сегашният министър-председател Иван Костов натрупал "управленски подход и умение" в коалиция с БСП. Бившите "неформални" търсеха и собствените си грешки. Според Любомир Собаджиев "избирането на Желю Желев за президент беше последната мина, която разпиля СДС. Издигайки го, не се замислихме кой ще го замести". Настоящият председателят на Либералнодемократичната алтернатива обаче пропусна събирането. Румен Воденичаров се обяви в защита на кюрдите, Петър Берон обиждаше Желю Желев. Основателите на СДС разказаха за срещи с Андрей Луканов, за неговото предложение сформиращата се организация да бъде наречена Комитет на демократичните сили, за опасенията на Петър Младенов каква роля ще изиграе новата структура.
"Значимата политическа цел е постигната - ние се видяхме", каза на тръгване Петко Симеонов и участниците си пожелаха отново да се съберат в края на следващата година.
Сами ще търсим 120-те млн. долара за втори Дунав мост
От обикновен инженерингов проект през последните девет години построяването на втори Дунав мост се превърна в упражнение по регионална политика. Всички страни в региона декларираха, че имат интерес от построяването на съоръжението, тъй като вторият мост ще намали натрупването по границата и ще помогне за увеличаване на трафика. Големият проблем се оказа мястото, където ще минава мостът, и вече няколко години Румъния и България не могат да постигнат споразумение по този въпрос.
Миналата седмица вицепремиерът Евгений Бакърджиев съобщи изненадващо, че мостът ще се строи при Видин - Калафат, като България е готова сама да осигури финансиране за проектирането и строителството. Новината бе поднесена по време на заключителната пресконференция на срещата на министрите на транспорта, строителството и околната среда от България, Гърция и Румъния, която се проведе в София от 30 ноември до 2 декември. Евгений Бакърджиев обясни, че основание за това решение дават липсата на политически различия между България и Румъния и декларациите на двете страни, че приемат единната европейска транспортна политика и в частност трасето на коридор No4.
Досега румънската страна държеше вторият дунавски мост да се строи възможно най-източно по течението на реката. България отстояваше местоположението Видин - Калафат. Английската консултантска фирма "Сър Александър Гиб и партньори" е направила проучване за избор на най-изгодно местоположение на моста, като са изследвани шест възможни варианта: Видин - Калафат, Лом - Расту, Оряхово - Бекет, Загражден - Корабия, Никопол - Турно Мъгуреле и Белене - Чоара. Прогнозите за трафика и технико-икономическите проучвания са разработени както при условие на ембарго за бивша Югославия, така и при отворени за транзитно преминаване граници.
При първия вариант проучването е показало, че търговският трафик ще има най-голяма стойност при Лом - Расту (50% от общия трафик) и Видин - Калафат (43%). При отворени граници стойностите са съответно 14% и 9%. Към аргументите в полза на изграждането на моста на едно от двете места може да се прибави и фактът, че това ще бъде най-пряката сухоземна връзка на Гърция и Турция с Централна и Северозападна Европа.
"Мястото, на което ще преминава мостът, е Видин - Калафат и имайки тази яснота, нашето правителство проведе сериозни разговори по финансирането на проекта с представители на Европейската инвестиционна банка и на Европейския съюз," подчерта Бакърджиев. ЕИБ е готова да осигури 50-60 млн. долара, Европейският съюз - около 30 млн. долара, а българската страна - останалите 30 млн. долара по средносрочната инвестиционна програма, обясни Бакърджиев.
Темата за строежа на втори Дунав мост въобще не е била включена в дневния ред на срещата, нито за нея e ставало дума по време на неформалните разговори и поради това изявлението на вицепремиера още повече изненада присъстващите румънски представители. От тяхната реакция стана ясно, че официално съгласие на румънската страна все още няма въпреки уверенията на Бакърджиев и на транспортния министър Вилхелм Краус, че на високо ниво румънската страна е склонна да даде благословията си за реализиране на проекта.
За да се постигне икономическият ефект от реализирането на проекта за втори Дунав мост, трябва да се разширят подходите към моста, да се подобрят пътищата и железопътните връзки. Това означава, че освен съгласие за реализиране на строежа на моста от българска страна румънците ще трябва да вложат и немалки инвестиции за подобряване на инфраструктурата на румънския бряг. Според Бакърджиев самото изпълнение може да стане в рамките на две и половина години, като технологията, която се използва на магистрала "Хемус" между Правец и Ябланица, може да се използва и на Дунав мост. Освен че ще донесе политически бонус за управляващите, реализирането на проекта ще покаже, че двете балкански страни са достигнали ново качество в отношенията си. А и в Европа няма да свързват Балканите с реката, която не може да бъде премината.
Гръцката ОТЕ може да се откаже от наддаването за БТК
"Гръцката телекомуникационна компания може да се оттегли от наддаването за 51% от акциите на БТК, след като нейният изпълнителен директор подаде оставка и официално се усъмни във финансовите възможности на ОТЕ", заяви пред "Капитал" добре информиран източник, пожелал анонимност. До този момент гръцката компания не е заявила официално, че се оттегля от България, но решението й ще стане ясно до края на януари, когато изтича срокът за подаване на офертите.
Трусовете в Атина предизвикаха скандал и около приватизацията на румънския телеком. Като допълнение гръцките медии за пореден път обвиниха ръководството на ОТЕ в нечисти сделки с "Интраком", свързани с инвестициите на Балканите. Тези обвинения могат да повлияят и на сделката с БТК заради лошия имидж, който Сократис Кокалис има в България. Според добре информирани източници представители на ОТЕ вече са информирали няколко чужди компании за това, че ако купят контролния пакет от БТК, изграждането на втората цифрова мобилна мрежа ще бъде възложено на "Интраком".
ОТЕ официално призна, че има проблеми, свързани с финансирането на сделката за придобиване на 35% от румънския телеком. Така на практика беше потвърдено изявлението на подалия оставка изпълнителен директор на компанията Георгиос Крисоурис, който пръв изрази съмнение във възможностите да бъде осигурено финансиране (цената, на която ОТЕ спечели наддаването в Румъния, е 675 млн. долара). Миналата сряда обаче председателят на Фонда на държавната собственост на Румъния (румънската агенция за приватизация) Раду Сърбу заяви, че парите на ОТЕ вече са в румънска банка, но не могат да бъдат изтеглени поради "бюрократични" причини. Така или иначе обаче сделката все още не е финализирана. На 2 декември в Лондон ОТЕ трябваше да подпише договор за финансиране на сделката от банков консорциум от гръцки банки (които осигуряват по-голямата част от финансирането), Ситибанк, Дрезднербанк и Банка национале дел Лаворо. Подписването на договора обаче беше отложено след оставката на изпълнителния директор на ОТЕ Крисоурис. Веднага след новината за оставката му цените на акциите на ОТЕ на атинската фондова борса се сринаха с 8%, което е максимално допустимата низходяща корекция в рамките на една борсова сесия. Същия ден в Ню Йорк американските депозитарни разписки на ОТЕ поевтиняха с 11%. Според председателя на надзорния съвет на ОТЕ Василис Рапанос "договорът за банковия заем ще бъде подписан веднага след назначаването на новия изпълнителен директор на ОТЕ. Това обаче не може да стане много бързо, тъй като изборът на изпълнителен директор на ОТЕ се одобрява от парламента.
Освен съмненията за финансовите възможности на гръцкия национален оператор медиите в Атина за пореден път обвиниха компанията в това, че работи за частните интереси на "Интраком", собственост на скандално известния у нас бизнесмен Сократис Кокалис. Агресивната политика на ОТЕ, насочена към покупката на мажоритарни пакети акции от телекомуникационните оператори на Балканите (Сърбия, Румъния и апетитите към България и Македония) според гръцките медии целят да осигурят на "Интраком" поръчки за разработване и разширяване на цифровите телефонни мрежи на Балканите. По повод на тези твърдения атинският главен прокурор Колиокостас поиска разследване за истинността на публикациите, които засягат покупките на мажоритарни дялове в телекомуникационни компании от региона, и призова шефовете на ОТЕ да дадат показания. Любопитно е, че изпълнителният директор на ОТЕ подаде оставка, след като министърът на икономиката на Гърция поиска голяма част от правомощията му да бъдат прехвърлени на председателя на борда на директорите Василис Рапанос. Според източници от гръцкото правителство, цитирани от "Файненшъл таймс", изпълнителният директор на ОТЕ е подал оставка след натиск от министъра на икономиката Янус Папантониу, който управлява дела на държавата в ОТЕ (51%), и министъра на транспорта на Гърция Тасос Мантелис. Миналия вторник обаче Крисолорис, който беше назначен от премиера Симитис през януари тази година, е изявил желание да оттегли оставката си и да остане изпълнителен директор на ОТЕ.
НЕК отчита щети за 5 млрд. лв. от снежната стихия
