В четвъртък агенция Интерфакс съобщи, че се обсъжда създаването на Национална бартерна корпорация. В нея са готови да участват РАО Е С России, МПС - Министерство путей сообщения, т.е. руското БДЖ, и няколко други компании. Очакват се преговори с "Газпром" и петролните компании. Всичко това е съобщил Константин Боровой, депутат в Думата и член на експертния съвет на Руската борса, по чиято инициатива се прави корпорацията. Целта е улесняване на разчистването на сметките между големите предприятия и естествените монополисти - РАО Е С, "Газпром", МПС. Ако предложението бъде прието, това на практика ще институционализира бартера като механизъм на националната и външната търговска политика на Русия. А това най-вероятно ще намери отражение и в сделките с България.
Близо 75% от плащанията през миналата година между най-големите предприятия и техните доставчици в Русия са се извършили чрез бартер. При това положение данъци се събират върху оборота от останалите 30%. Събираемостта на данъчните задължения от тези предприятия е 80%, от които едва 10 на сто са постъпилите по сметки на бюджета реални рубли. Т.е. по дефиниция държавният бюджет губи от бартерните сделки.
Бартеризирането на икономиката обяснява защо руските предприятия продължават да функционират въпреки липсата на структурна реформа и нерентабилните производства. Замразяването на данъчните плащания, преразпределението на доходите от добивната промишленост към бюджета и домакинствата, чиято задача е само да поддържат заетостта в страната с минимални трудови възнаграждения, взаимните насрещни прихващания на задълженията и вземанията са механизмите, поддържащи икономическата активност в Русия. Тези механизми доскоро се радваха на добър прием и у нас, но правителството пое твърд ангажимент пред МВФ окончателно да ги извади от инструментариума за управление на икономиката. Каква е логиката тогава да се връщаме към бартера, който практически вади от оборот кешовите плащания и е благоприятна почва за реализирането на непазарни схеми.
Руският износ, дръпнал значително след 1992 г., е резултат единствено на конкурентните ценови предимства на руските суровини, предимства, които носят огромни загуби на и без това нискоефективните производства в страната. Руският вариант на печалбата като основен критерий за икономическа целесъобразност е паричният поток към страната без оглед на това дали приходите надвишават разходите. След отказа на Запада да интервенира в една почти разпаднала се икономика износът е единственият източник на финансов ресурс за Русия. Той е изключително необходим за поддържането на частично бартеризираната икономика, в която реални плащания, колкото нерегулярни и недостатъчни да са те, все пак трябва да присъстват в стопанския оборот. В този смисъл насрещните сделки не са особено изгодни и за Москва. През юни, когато се заговори за бартерни разплащания по газовите доставки, стана ясно, че "Газпром" ще поиска от руското финансово министерство отписване или дисконтиране на данъчните му задължения като компенсация за наложения бартер по договора за доставки на природен газ в България.
Насрещната търговия, която е външнотърговският еквивалент на
Решението дали да се реализира конкретна бартерна сделка трябва да бъде резултат от точни сметки и оценка на изгодата. Това означава обаче да се обсъждат и евентуално да се реализират единични бартерни сделки. А опитите на някои от нашите министри са насочени към дългосрочно договаряне, което ще предопредели бартера като основен механизъм за търгуването ни с Русия за години напред.
Освен това, когато възможните бартери с Русия се обясняват пред обществото, всеки път става въпрос за различни схеми. В началото се говореше за износ на цигари, с който да се плаща процент от газовите доставки. При тази схема се предвиждаше Булгартабак да получава парите си от фирмите-потребители на газ, което на практика значи за кратко време да се източи и последната печеливша фирма у нас. След това се заговори за схема за плащане на газа с износ на различни български стоки, основно продукти на хранително-вкусовата и леката промишленост, които да се доставят в Русия чрез посредник. Рем Вяхирев спомена, че този посредник би могъл да бъде Мултигруп, но след раздялата със Сашо Дончев това означава "Овергаз". Българската страна се въздържа от коментари. Вицепремиерът Евгений Бакърджиев обясни единствено, че се разработва методиката, по която ще се извършват бартерните разплащания.
Засега само зам.-министърът на търговията Христо Михайловски проявява нетърпимост към думата бартер. Според него изказвалите се по този повод държавници и шефове на фирми просто не са разбрали каква е философията на подготвяните сделки. Според Михайловски не ставало въпрос за бартер, а за четиристранна сделка с нормални парични разплащания, която има предимството, че гарантира реализацията на български стоки в Русия. Схемата, по която ще се реализира тази сделка, е следната: НЕК купува ядрено гориво от руския производител и му плаща стойността на сделката. Руският производител дава парите на избрана от него търговска фирма, която купува български стоки и ги реализира на руския пазар. Тази схема изглежда приемлива в теоретичен план, но невъзможна в практиката. Тя разчита на добрата воля на руския производител на ядрено гориво да си купува стоки от България. Той обаче едва ли би направил това, ако българските стоки са по-некачествени и по-скъпи от тези, които могат да се купят в Русия. "Би могло да се приложи и по-проста схема, при която НЕК да плаща директно на българския производител, но за това още не сме получили съгласие от руската страна", обясни Христо Михайловски. Това обаче значи, че пак става дума за насрещни сделки или за така наречените триъгълни схеми с елемент на бартер.
Шиляшки отказва информация за енергийни сделки
В сряда парламентарната комисия по енергетика за втори път беше принудена да отложи заседанието си, след като за пореден път не получи от Комитета по енергетика предварително поисканите по официалния ред документи. Депутатите поискаха да им се предоставят споразумението за икономическо сътрудничество с Турция и протокола към него, както и всички споразумения, които бяха подписани с външни инвеститори за рехабилитация и изграждане на заместващи мощности в трите централи на "Марица изток". Предвиждаше се депутатите от комисията да се запознаят предварително с документите, които предизвикаха толкова спорове в пресата, и на заседанието да изяснят конфликтните моменти в директен разговор с шефовете на енергийния отрасъл - Евгений Бакърджиев, който е ресорен вицепремиер за енергетиката и председателя на КЕ Иван Шиляшки. Двамата не се явиха и на двете насрочени заседания. Бакърджиев обяснил, че не е в течение и няма нищо общо с тези сделки, тъй като не е подписвал нито една от тях. Иван Шиляшки бил оторизиран от премиера да внася документите за обсъждане и да ги разяснява. Председателят на КЕ обаче се оправда със спешно заминаване в Северна България, където ще проучва щетите от снежното бедствие заедно с Гражданска защита. На заседанието на комисията Шиляшки изпрати заместниците си Друми Друмев и Станчо Андреев, които общо взето нямаха какво да кажат. А и комисията не пожела да слуша поредния преразказ на документи, до които тя би трябвало да има достъп.
"Разбирам отсъствието на Иван Шиляшки. Не разбирам, че ги няма документите, които бяхме уточнили", коментира член на комисията. Особено конфузно е, че на депутатите от специализираната комисия беше отказано да видят дори копие от споразумението на премиерите на България и Турция, което има публичен характер и подлежи на ратификация от парламента. Между другото, в понеделник почти всички журналисти, които следят работата на Министерския съвет, получиха там копия от това споразумение и протокола към него.
"Поискахме документите законно и в съответствие с правомощията, които имаме като депутати в рамките на парламентарния контрол и сме неудовлетворени от действията на председателя на КЕ. Потвърждава се становището, че онази част от ръководството на енергетиката, което е оторизорано да представя тези документи (Иван Шиляшки), се крие", заяви председателят на енергийната комисия Кирил Ерменков. На 10 ноември шефът на КЕ му изпратил писмо, в което обяснява реда за получаване на информация от и за енергийните дружества. В писмото Шиляшки сочи, че информация има право да дава единствено комитетът в лицето на неговия председател. Затова занапред по всички въпроси, свързани с дружествата в отрасъла, трябва да се обръщате към него, пише в писмото.
Въпросът е обаче защо председателят на КЕ, които лично премиерът Иван Костов посочи като единствен източник на достоверна информация за последните сделки в енергетиката, упорито отказва да говори за тях.
С Русия няма да правим бартери, а нормални търговски сделки
Зам.-министърът на търговията Христо Михайловски пред в. "Капитал"
Какво печели България и печели ли изобщо от бартеризирането на търговските ни отношения с Русия?
- Първата ми забележка е, че това не е бартер. Идеята е с част от парите, с които ние заплащаме на руския вносител определен вид стока, той да закупи български стоки. Тук има движение на реални парични потоци и няма размяна на стока срещу стока. Така че не сме съгласни да говорим за бартер като опит за компенсиране на голямото негативно салдо на България спрямо Русия. Какво ще спечелим? Ние имаме традиционно негативно салдо с Русия, което като обем намалява. През 1997 г. нашият стокообмен е бил около 1.7 млрд. долара, а отрицателното салдо - 937 млн. долара. За първите девет месеца на тази година имаме над 900 млн. долара стокообмен и 554 млн. долара отрицателно салдо. За същия период през 1997 г. отрицателното ни салдо е било 624 млн. долара. Въпреки че е отрицателно, салдото намалява по обем, запазва се тенденцията нашият износ да е около 3 пъти по-малък от вноса на стоки от Русия. Другата тенденция, която се запазва, е доминиращият дял на енергоносителите във вноса ни от Русия. Миналата година около 88% от целия внос от Русия бяха енергоносители - нефт, газ и ядрено гориво. Тази година същата тенденция се запазва - за деветте месеца делът им е 85%. Нашата задача е да може част от парите, които българските организации заплащат на руските вносители, да се използват за внос на български стоки в Русия. Защо е възможно това. От една страна, имаме съгласието на руската страна да се опитаме да балансираме нашата търговия. От друга страна, сега, когато Русия изпитва финансови затруднения и продоволствени проблеми, моментът е подходящ да се приложи такава схема. В общи линии до момента това е дискутирано в междуправителствената комисия и с възникването на кризата в Русия този въпрос стана особено актуален. Новото е, че този път ще се опитаме да внесем по-прагматичен елемент, така че да се вижда ролята на отделната фирма, на отделните търговци и да се намали ведомствената намеса и надзор. Тоест ние вече сме отворили вратата, ако се споразумеем за определена сума пари, която да се използва за тази цел, а оттук нататък фирмите - руски и български, ще преговарят и ще реализират тази сделка. Така че това, което в крайна сметка ще спечелим, е намаляването на неизгодното за нас салдо, ще стимулираме производството. От друга страна, ще постигнем схема, която е добра и за руската страна, ще се постави началото на процеса на възстановяване на позициите на българските стоки на руския пазар. Това е схема, от която мисля, че всички ще бъдат доволни.
Ще има ли някакви митнически преференции за българските стоки по тези сделки?
- България няма такива преференции в отношенията си с Русия. Българските вносители плащат около 25% повече мито, отколкото нашите съседни страни, които имат преференциален статут. Този въпрос се дискутира в Русия и руската страна ни увери, че ще бъде решен. От срещите и разговорите ми с руските колеги останах с впечатление, че този път отношението е много сериозно и действително ще бъде намерено решение.
Другото би означавало да се нареди на "Газпром", на руските производители на ядрено гориво и на търговците да купуват определени стоки на определена цена, понякога и на загуба. Как ще стане това?
- Не мисля, че става въпрос за нареждане. В момента има присъствие на български стоки на руския пазар, но то е много малко. На 25 ноември събрахме представители на браншовите съюзи от всички сектори за производство на потребителски и хранителни стоки. Идеята е те да дойдат и да договарят своите цени с руския търговец. Мисля, че не може да се получи схемата някой да нареди на някого да се извърши тази търговия. Просто нашите фирми трябва да бъдат конкурентоспособни. Основният ни конкурент, специално при хранителните стоки и продуктите на леката промишленост, е Унгария. В Унгария обаче средната работна заплата е около 300 долара, докато в България е 100, транспортните разходи за доставката на стоките също са по-малки. Тоест ние имаме конкурентни предимства пред Унгария и нашите производители трябва да ги показват.
Каква част от сделките ще се разчитат със стоки?
- Не е ясно каква ще бъде тази част. Това е въпрос на преговори. През 1998 г., до момента сме внесли газ за 238 млн. долара. Внесли сме ядрено гориво за 91 млн. долара. Отправили сме питане и към двамата вносители до каква степен те ще имат интерес със средствата, които получават по сделките, да закупят български стоки. Аз ще смятам за успех, ако постигнем 20-25%. Може би "Газпром" ще откаже, вносителят на ядрено гориво също може да откаже, но ние сме длъжни да опитаме. Това е една от поредните инициативи на нашето министерство за пробив на руския пазар. Възможно е и тя да се окаже неуспешна, но ако не опитаме, губим всички шансове. Освен с тези фирми-вносители ние ще се опитаме да работим и на регионално ниво. Нашите търговски представители, които работят съвместно с Центъра на българската промишленост в Москва, проведоха няколко срещи, опитвайки се да реализират български стоки в регионалните стопански центрове на Русия. Вече има две успешни търговски мисии - в Ярослав и във Вологда. Така че очакваме да бъдем включени и в схемата за изпълнение на програмата за задоволяването на нужди на населението в отделните региони. Ако организираме планираната за средата на декември среща в Русия, освен с представители на вносителите на енергоносители в България ще се видим и с представители на регионите.
Кои групи стоки влизат в индикативните списъци, които ще предложите на Руската федерация?
- Индикативни списъци аз не съм правил. Такива списъци са се ползвали едно време, когато са се правели комисии и след това са се определяли стоки за размяна. Случаят въобще не е такъв. Ние направихме следното. Знаем какви са нуждите на Русия в този момент за хранителни и потребителски стоки, знаем си нашите възможности и предложихме на браншовите съюзи да си кажат офертите - да кажат с какви количества разполагат и на какви цени. Така ще можем да отидем в Русия с нещо конкретно и да започнем да преговаряме. Основно стоките, с които се установи, че разполагаме в момента, и от които смятаме, че руската страна ще има интерес, са свинско и птиче месо, сирене, консерви, вино, цигари, медикаменти, шоколади, обувки и др. Продължаваме да получаваме нови предложения и смятам, че списъкът ще се увеличи. В момента списъкът, за който споменах, включва стоки на обща стойност около 150 млн. долара.
По каква технология ще се извършва насрещната търговия?
- Когато става дума за внос на енергоносители от Русия, идеята е следната: ако търговска фирма, посочена от руския производител, изяви желание за покупка на определен вид стока от България, българският вносител (евентуално НЕК) ще плати на руската търговска фирма, която веднага ще плати стоката на българския производител. Съответното количество стоки ще бъде предадено от българска експортна организация или от производителя на руския търговец, който съответно вече ще ги продаде на руския пазар. Там схемата за реализация има повече възможности. Тоест в схемата, която предлагаме, участват четири страни. Едната страна е енергоизносителят от Русия, от българска страна участва енерговносителят. Това могат да бъдат съответно "Газпром" и производителят на атомно гориво в Русия и Булгаргаз или НЕК в България. След договарянето на определена сума пари, която да послужи за купуването на българска стока, руската страна ще посочи определена търговска фирма. Това е третият играч. Българската страна също ще посочи износител в резултат на срещите с браншовите съюзи - четвърти играч. Това споразумение не може да бъде двустранен акт, а само четиристранен. То не може да стане без участието на търговците на енергоносители.
Ако Булгартабак продаде цигари по тази схема, кой ще му плати?
- В този случай холдингът трябва да получи парите си от търговската фирма, представител на руския износител на енергоресурс. Парите, да кажем, за ядрено гориво, ще трябва да бъдат платени от българския вносител на горивото (евентуално НЕК) на руската страна и тя с тези пари ще закупи стоката от Булгартабак.
Кой ще води преговорите за тези сделки?
- Тъй като има много производители, да речем, на свинско месо или на млечни продукти, ние повикахме браншовите съюзи и им предложихме да излъчат по един представител, който ще бъде упълномощен да преговаря в Москва. Или пък да излъчат търговец, който ще договаря и реализира сделките. Имайки предвид мащабите на Руската федерация, смятаме, че не е уместно да ходи всяка мандра със свой представител там. Това само ще затрудни преговорите. Сега очакваме браншовите съюзи да посочат своите представители. Министерството пък има опитни специалисти, които са наясно със спецификата на търговията с Русия и могат да оказват необходимата помощ при договарянето на сделките. Какво по-прозрачно от това самите производители да си избират представител за водене на сделките.
През лятото стана ясно, че Мултигруп е заявила интерес за участие в бартерните разплащания с Русия, и Рем Вяхирев потвърди това. Какво стана с този проект?
- Не съм чувал за намеренията на Мултигруп. Лично аз контактувам директно с Рем Вяхирев, не минавам през Мултигруп. Няма да допуснем някоя фирма да монополизира търговията с Русия. Схемата, която сме избрали, аз вече ви я обясних и смятам, че тя е максимално изчистена и обективна.
Държавата ще подарява по 1 млн. лева на съкратените работници
Съкратените работници от ликвидираните държавни предприятия ще получават безвъзмездно от бюджета по един милион лева, реши през изминалата седмица правителството. Както обясни социалният министър Иван Нейков, парите ще се дават, за да могат освободените при структурната реформа "да започнат собствен бизнес". Освен това по досегашната нормативна уредба съкратените работници имат право на помощи за безработица, които също се равняват на 1 млн. лева.
Държавата няма да налага строги изисквания към кандидатите за финансиране. За да се получи милионът, ще бъде достатъчно да се подаде заявление в едно от бюрата по труда. В него кандидатът ще трябва просто да изложи идеята си за развиване на някакъв вид стопанска дейност, след което с него ще се сключи договор и парите ще му бъдат преведени. Единственото условие е кандидатът за финансиране да заяви желанието си за получаване на парите до три месеца след прекратяване на трудовите му правоотношения с ликвидираното предприятие, обясни Иван Нейков. Парите щели да се връщат само ако не бъдат похарчени за реализация на бизнеса, записан в молбата. От изявленията на социалния министър обаче стана ясно, че дори и в такива случаи държавата няма да бъде прекалено взискателна в събирането на раздадените милиони.
Парите ще бъдат осигурени от специалния резерв в бюджет '99, в който бяха предвидени 240 млрд. лева за покриване на разходите по структурната реформа. Първоначалното решение на кабинета предвиждаше допълнителният милион да бъде отпускан под формата на безлихвен кредит от бюджета при много изгодни условия - срок на погасяване от 10 години с двегодишен гратисен период. Впоследствие обаче решението беше коригирано, тъй като се разбра, че бюрата по труда към социалното министерство не могат да раздават кредити.
Макар да се знае отдавна, че голяма част от губещите държавни фирми не могат да бъдат спасени, досега липсваха конкретни действия по тяхната ликвидация. С много усилия правителството успя да убеди МВФ и срокът за ликвидиране или приватизация на фирмите от списъка за изолация пак беше удължен до средата на следващата година. Състоянието на някои от предприятията обаче е толкова катастрофално, че дори и с цената на бюджетни компромиси не може да им се помогне. Опитът с "Видахим" показа, че изкуственото поддържане на изпаднали в практически фалит държавни предприятия не води до нищо повече от отлагане на реалните стъпки по закриването. Така, притиснато от икономическите реалности, правителството, ще не ще, започва да посяга към непопулярните мерки. Видинският завод е и първото по-голямо предприятие, за което официално беше обявено, че ще бъде ликвидирано. Сега на дневен ред са неефективните рудници на ГОРУБСО. Това прави въпроса за обезщетяването на съкратените работници първостепенен, особено в контекста на наближаващите местни избори.
Ясно е, че след като веднъж бъдат раздадени от държавата, милионите няма как да бъдат контролирани и никога няма да се върнат обратно в хазната. Пък и с един милион лева човек няма кой знае какви възможности за развиване на бизнес. Все пак това е по-добрият вариант, отколкото средствата от резерва за посрещане на разходи по структурната реформа да се дават за изкуственото съживяване на рухнали държавни дружества, както стана с "временната финансова помощ" за "Видахим". Напоследък се заговори, че по подобен начин ще бъде процедирано и със закъсалите стоманодобивни предприятия. Вместо това по-добре е наистина държавата да подари по един милион на всеки от съкратените работници.
Въпросът обаче е колко пари ще са необходими за раздаване на подобни обезщетения, като се има предвид все по-нарастващият брой на закъсалите държавни предприятия. Така в един момент предвидените бюджетни средства може да се окажат и недостатъчни. Явно в правителството са отчели този риск, тъй като в постановлението е било записано, че то ще важи само за уволнените от дружествата, включени в група Б на списъка за изолация. В него все още се намират 27 големи държавни предприятия. Според финансовия министър Муравей Радев от тях за ликвидация ще останат около 10-12 фирми, останалите се очаква да бъдат приватизирани. До средата на следващата година общо съкратените работници се очаква да достигнат 20-25 хил. души, прогнозира Муравей Радев. Това означава, че евентуалните разходи на бюджета ще възлязат на около 20-25 млрд. лева.
Най-големият турски инвеститор у нас е обвинен в пране на пари
Суди Озкан, купувачът на "Новотел Европа" и на "Интерхотел Тримонциум", е обвинен в Турция в неплащане на данъци към хазната, укриване на доходи и пране на пари, а върху имотите му е наложен запор. Това съобщи в петък авторитетният турски вестник "Сабах" под заглавие "90 трилиона запор за Суди Озкан". В статията пише, че турските данъчни агенции са извършили тройна експертиза, в резултат на която на известния с прякор Краля на казината бизнесмен е бил наложен запор в размер на 90 трилиона турски лири (около 300 млн. долара). Една четвърт от този запор е върху личното имущество, а останалата част - върху фирмите, на които той е собственик. От данъчната служба е изготвен специален доклад във връзка с доходите и платените данъци, хазартните игри и трансфера на парични средства в чужбина. Проучванията за пране на пари и хазартни игри в Турция продължават. Предполага се, че във връзка с прането на пари ще се отнеме имуществото на Озкан, поради което се налагал запор върху личното имущество и фирмите на бизнесмена.
"Тези съобщения не са истина, те са на политическа основа и това скоро ще стане ясно", заяви пред "Капитал" Ихсан Кутнак, изпълнителен директор на "Новотел Европа" и представител на Суди Озкан в България. Той допълни, че съобщението за запора няма да повлияе на двете приватизационни сделки на Суди Озкан в България, защото те вече са платени, нито пък на бъдещите намерения на Озкан за инвестиции в България. "Г-н Суди Озкан разполага с достатъчно средства и прави инвестиции не само в България", каза още Ихсан Кутнак. Той отрече сведенията, че на Суди Озкан са били отказвани лицензи за казина в САЩ и Великобритания. За доказателство Ихсан Кутнак посочи, че Суди Озкан има работещи казина в САЩ.
В кореспонденция на "Сабах" освен това се съобщава, че на Суди Озкан е наложена забрана за пътуване извън страната, но той в момента се намира в чужбина. Фирмите, върху които се съобщава, че е наложен запор, са: "Озканлар електоник", която търгува с апарати за хазартни игри, и "Озканлар туризм якръм ханаи", която разработва казината. Озкан е собственик и на двете фирми.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков заяви, че няма информация за запор на сметките на Суди Озкан. "Ако това е вярно, най-малкото ще бъдем много внимателни при евентуални следващи сделки на Озкан", каза Желязков.
Българските власти досега се правеха, че никога не са чували всички злокобни слухове, които вървят за Озкан. "Инвеститорът" не се ползва с добро име в Турция и това си личи от публикациите в тамошната преса. "За Озкан няма нищо черно на бяло, но винаги, когато става въпрос за пране на пари и наркотрафик, неговото име се споменава", коментира турски журналист. Едно от малкото официално повдигнати обвинения е за изготвяне на фалшиви чекове, за което се води дело в Турция.
Преди две години турският вестник "Економиси" писа, че тамошното Министерство на вътрешните работи е разпространило комюнике, в което обявява, че трябва да се намали влиянието на Озкан в развлекателния сектор. Твърди се, че турски полицаи са предупредили нашите да внимават с Озкан, защото го разследват за участие в наркотрафик. Вътрешният министър Богомил Бонев обаче отрече такава информация да е стигала до него.
Според неофициална информация Суди Озкан възнамерява да придобие мажоритарни пакети още в "Парк-хотел Москва" и "Новотел Пловдив". Допреди няколко седмици се говореше, че турският инвеститор има интерес и към хотели в Хасково, но по последна информация се е отказал от тази инвестиция.
Тодор Попов, консултантът на турския инвеститор по приватизацията на "Новотел Европа" и "Интерхотел Тримонциум", заяви пред "Капитал", че се ангажира с твърдението, че документите на Суди Озкан по двете сделки са били перфектни. "Малко са случаите, когато по приватизационна сделка се плаща със собствени средства, обложени с данъци", заяви Попов по повод на продажбата на пловдивския хотел.
Тихомир Трендафилов, адвокат на отхвърлената в наддаването за "Интерхотел Тримонциум" фирма "Корадов" ООД, обаче заяви точно обратното. "По сделката за пловдивския хотел считам, че не са спазени императивни норми на закона, като офертата на "Новотел Европа" с основен акционер Суди Озкан е класирана, без да се вземат предвид изисквания, които иначе агенцията има към останалите купувачи за доказване на произхода на средствата. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация е взел решение, без да спази точно буквата на закона, и го е предложил на надзорния съвет. Според мен по никакъв начин не се доказва произходът на средствата, които Суди Озкан дава като личен заем на "Новотел Европа". По моя информация той е представил декларации от данъчните служби в Турция за не повече от 800-900 хил. долара приходи преди облагане с данъци, а купувачът "Новотел Европа" участва в сделката със заем от Суди Озкан за 3.2 млн. долара", каза Трендафилов. Според него Озкан е представил пред агенцията изискуемата по закон данъчна декларация за петгодишен период, но не точно за последните пет години. В такъв случай според адвоката на отхвърления купувач не може да се смята, че Агенцията за приватизация има еднакви критерии към купувачите. Трендафилов е обжалвал неравнопоставеността на двамата кандидати за "Интерхотел Тримонциум" пред Върховния административен съд и подготвя жалба до прокуратурата.
Озкан е 59-годишен, роден в град Адана, Турция.
Кредитна банка поиска разсрочване на дълга към ДСК
С наближаването на края на годината редиците на кредиторите около Кредитна банка се сгъстяват. Както цяла година от банката на "Мулти" казваха в изявленията си за медиите, че няма проблем и че щом дойде падежът, те ще си върнат на ДСК валутните облигации по ЗУНК, които по времето на Виденов взеха за "доверително управление", така сега, като дойде моментът, се оказа, че имат затруднения. Според осведомени източници миналата седмица финансовата институция официално е поискала от ДСК разсрочване на задълженията си към нея до края на следващата година. От банката са предложили като един от вариантите да погасят дълга си по левовата му равностойност при курс отпреди хиперинфлацията.
Ако се разсъждава теоретично, вариантите са два. Първият е кредиторите да настояват да получат парите си и, ако, "Кредитна" не успее да ги плати в рамките на една седмица, БНБ да й отнеме лиценза и да поиска ликвидация. Събитията най-вероятно няма да се развият по този ред, защото наскоро беше обявено, че досегашната банка на "Мулти" най-вероятно ще смени собственика си. В началото на миналата седмица подуправителят на БНБ и шеф на "Банков надзор" Емилия Миланова потвърди, че българо-руското газово дружество "Овергаз инк" е поискало разрешение да придобие 95% от капитала на "Кредитна". В такъв случай, ако сделката стане факт, шефът на дружеството Сашо Дончев ще трябва да се ангажира с изплащането на дълговете. От БНБ също така поискаха, ако "Овергаз" настояват да купят "Кредитна", да покажат, че разполагат със собствен капитал. По този повод на започналото в края на седмицата в Москва общо събрание на "Овергаз" ще се обсъжда увеличението на капитала на дружеството до равностойността на 30 млн. долара (в момента той е 490 млн. лева). Акционерите - фирмата на Сашо Дончев "Овергаз холдинг" и "Газпром" - ще трябва да преценят какво ще им струва придобиването на Кредитна банка. "В момента уточняваме колко капитал допълнително ще трябва да внесе новият собственик, за да може да разреши ликвидните проблеми на банката", обясни източник от управителния съвет на БНБ. Ако по-голямата част от евентуалното увеличение на капитала на "Овергаз" бъде насочено за попълване капитала на "Кредитна", банката най-вероятно ще разреши ликвидните си проблеми и ще приключи годината с прилични показатели въпреки очертаващата се загуба.
Както е известно, ЗУНК-овете, които бившата шефка на ДСК Бистра Димитрова предостави на "Кредитна", трябва да бъдат върнати до края на този месец. От ДСК обясниха, че банката длъжник вече е върнала книжа с номинална стойност 1.6 млн. долара, което означава, че остават още 12.8 млн. ЗУНК-ове, които струват в момента около 5.7 млн. долара. От касата отказаха да коментират дали "Кредитна" е поискала разсрочване и какво ще предприемат. Най-вероятно те ще изчакат да видят как ще подходи към дълга евентуалният нов собственик "Овергаз" и едва тогава ще обявят дали ще настояват за парите си, или ще се съгласят на отсрочка. Новината за това, че дружеството на, "Газпром" и Сашо Дончев купува Кредитна банка, беше посрещната с радост от всички депозитори и кредитори на банката.
Започва битката за водите на София
Няколко от най-мощните международни компании в сферата на комуналните услуги ще се конкурират при избора на частен инвеститор, който да поеме управлението на софийското водоснабдяване. Имената на част от кандидатите станаха известни миналия понеделник, когато столичните общинари дадоха ход на процедурата за предоставяне на концесия върху водопроводната система на града. Сред фирмите, заявили интерес, са френските "Суез Лионе дез'О" (Suez Lyonnaise des Eaux), "Компани женерал дез'О" (Companie General des Eaux) и "СОР интернешънъл", германската "Берлинер васер", японската "Мицубиши", американски и английски фирми. Очакванията са, че конкурсът ще предизвика остра конкуренция между гигантите в този бизнес. Според някои специалисти успехът в София ще гарантира на победителя стратегическо предимство за разработването на този нов за България бизнес.
Бъдещият концесионер ще бъде определен в края на юни 1999 г. след тристепенен конкурс. В първия етап от надпреварата фирмите кандидатки ще се оценяват главно като име и опит в управлението на водните ресурси в други милионни градове. До втория кръг ще бъдат допуснати не повече от 4-5 компании. Те ще получат възможност да извършат собствен финансов и правен анализ на ВиК и да подобрят първоначалните си оферти. Накрая ще бъдат проведени и преговори за избор на победителя.
Според решението на общинарите концесията ще бъде дадена за максималния по закон срок - 15 плюс 10 години. Избраната компания ще трябва да инвестира минимум 150 млн. долара в подмяна на ВиК системата на столицата. "Размерът на планираните инвестиции ще бъде главният критерий за оценка на офертите. Ще спечели онзи, който предложи най-много", заяви пред "Капитал" Андрей Делчев от фирма "Евролекс", която е наета от общината като един от консултантите по сделката. Според него прозрачността на процедурата ще се гарантира от Европейската банка за възстановяване и развитие, която финансира провеждането на конкурса.
Според разчетите на консултанта по сделката Pricewaterhouse Coopers до 2004 г. цената на водата трябва да достигне 31 цента/куб.м. (543 лева). Това е близко до социално приемливата цена от 32 цента/куб.м., до която стигна скорошен доклад, финансиран от Световната банка. Сега цената на кубик вода в столицата е 22.6 цента (397 лева). Според експертите планираното увеличение ще е достатъчно, за да може концесионерът да изпълни инвестиционната си програма.
Очакванията са, че още в първите няколко години на концесията качеството на питейната вода ще се подобри и ще се намалят загубите по тръбите. Сега те достигат до 60% от общото количество на подаваните води. Подмяната на съоръженията ще подобри и отвеждането и пречистването на отпадните води. Системата сега позволява близо 25% от отпадната вода на домакинствата да преминава във водните артерии на града непречистена, е показал анализът на консултантите.
До неотдавна водната промишленост в европейски мащаб беше
Стефан Софиянски потърси изход от конфликта в договора с ЕБВР. С традиционния си инструментариум за избор на концесионер - конкурс или търг, банката на практика опъна защитен чадър над столичната община срещу агресивността на френските компании и опитите им да предрешат сделката в своя полза чрез общинарите-лобисти.
През ноември стана известно, че сред потенциалните кандидати за софийското ВиК са американската "Бехтел груп" и английската "Енрон". Очакванията са, че тяхното участие до голяма степен ще неутрализира френския натиск. "След телефоните, електричеството и газта, водата е следващата комунална услуга, която ще бъде разтърсена от международната конкуренция", пише в един от ноемврийските броеве на "Уолстрийтс джърнъл". Най-вероятно за столичното водоснабдяване ще кандидатстват и няколкото български строителни компании, като Главболгарстрой и "Инос". Те имат опит в изграждането на инфраструктура, но нямат необходимото ноу-хау за управление на ВиК-системи. Затова шансовете им ще зависят от това дали ще участват в консорциуми със западни компании, смятат наши експерти.
Интересите на чуждестранните компании са насочени и към някои от другите големи градове - Пловдив, Варна и още няколко областни центъра. Според прогнозите на експертите, за да увеличат шансовете си в тези градове, кандидатите ще бъдат склонни да приемат и няколко по-малки селища, от които печалбите ще бъдат малки или изобщо няма да има такива.
Преструктурирането на ВиК дружествата в страната е особено важно най-вече заради острата нужда от подмяна и модернизация на
Близо 70% от водопроводите в страната са азбестоциментови и отдавна са преминали прага на експлоатационния си живот. Според международните стандарти при загуби от 15-17% се счита, че е достигнато критично състояние на системата. У нас по официални данни загубите на питейна вода заради течове по водопроводната мрежа достигат до 60-65%. По най-груби експертни оценки за подмяна на водопроводната и канализационната система на страната ще са нужни суми от порядъка на стотици милиони долари. Такива инвестиции не са по силите нито на държавата, нито на общините.
Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев скоро ще се открият процедури за избор на инвеститори за няколко от ВиК-фирмите. Обсъждат се три възможни варианта - отдаване на концесия, сключване на смесени дружества с ВиК- фирмите или чрез договори за управление.
Тези дни стана известно, че Световната банка
Кредитът беше отпуснат още през 1995 г. за преструктуриране и модернизация на ВиК-фирмите в страната, които постепенно трябваше да се прехвърлят от държавата към общините. Същинското преструктуриране обаче многократно беше забавяно. Поради липса на готовност за усвояването на парите в края на 1996 г. първоначалната сума от 98 млн. долара беше намалена до 57 млн. долара (като 12 млн. долара от тях са за топлофикациите). В крайна сметка заради мудни действия на държавните чиновници се стигна и до практическото замразяване на средствата по заема.
Над 80% от ВиК-фирмите вече са преструктурирани по критериите на Световната банка. Според Евгени Чачев банката е оценила положително резултатите от изпълнението на проекта и той е бил класиран от категория "неудовлетворително" в "задоволително". Макар и не много ласкателна, оценката отново ще отпуши водния заем. Това ще позволи да бъдат сключени подзаемни споразумения с още шест ВиК-фирми (Враца, Видин, Сливен, Стара Загора, Плевен и Димитровград). До момента по водния заем имаме подписани 38 договора за реализация на отделни обекти или за доставка на машини и съоръжения за ВиК-фирмите. Общата стойност на тези проекти е 5.940 млн. долара. В процес на договаряне са договори за още 942 хил. долара, а до края на годината се очаква да бъдат проведени търгове за още 6.5 млн. долара.
Накратко
Лев и деветдесет и няколко стотинки за едно евро или приблизително две към едно ще бъде курсът на нашата валута към новата европейска парична единица след въвеждането на деноминацията от 1 юли догодина, прогнозира премиерът Иван Костов след подписването на законопроекта за смяната на парите. Той успокои журналистите, че опасенията, че хората ще тръгнат да си обръщат левовете във валута след новината за деноминацията, са били напразни.
Капиталовата база на търговските банки е паднала от 1.012 трилиона лева на 939.4 млрд. лева от края на юни до края на септември, сочат данни от информационния бюлетин на БНБ. Намалението идва единствено от групата на големите банки - ДСК, Булбанк, Биохим, "Пощенска", ОББ, Експресбанк и "Хеброс", при които собственият капитал е паднал от 749.1 млрд. лева на 646 млрд. лева. При по-малките и частни банки собственият капитал се е увеличил от 204.5 млрд. лева на 229.4 млрд.лева, нарастването при чуждите е от 58.7 млрд. лева на 64 млрд. лева.
Финансовият министър Муравей Радев и постоянният представител на Световната банка в България Томас О'Брайън подписаха в понеделник споразумение за заем за регионални инициативи. Заемът в размер на 9.09 млн. марки беше одобрен от борда на директорите на Световната банка в края на миналия месец. Парите ще бъдат използвани за финансиране на малки проекти в помощ на социално слабите и инвалидите.
Плащанията по външния дълг за деветмесечието на тази година възлизат на 923 млн. долара, от които 491.9 млн. долара са плащания по главници, а останалите са лихвени плащания. В сравнение със същия период на миналата година плащанията са с 272.7 млн. долара повече. Към края на септември тази година общата сума на външния дълг на България възлиза на 9 895.4 млн. долара или 182 млн. долара повече в сравнение с началото на годината.
Консултантската фирма "Кей Пи Ем Джи - България" се преобразува от ЕООД в ООД и вписва увеличение на капитала си от 12.7 млн. лв. на 12.8 млн. лв. Като съдружници съдът е вписал Уилям Драйсдейл, Гергана Мантаркова и Красимир Хаджидинев. В Държавен вестник бяха обнародвани и промени за още един консултант - "Ърнст енд Янг". Дружеството с ограничена отговорност става еднолично, като се заличават съдружниците "Ърнст енд Янг Истърн Юръп Лимитид", Татяна Бояджиева и Джон Майкъл Айерст. Едноличен собственик на дружеството остава "Ърнст енд Янг Саутист Юръп лимитед".
Кацанис вписа спомените си от сделката с "Пощенска" в Бяла книга
"За съжаление като цяло нашето виждане е, че процесът на банкова приватизация не е това, което би могло да се желае", твърди Българската международна стопанска организация (БИБА) в новопоявилата се Бяла книга за чуждестранните инвестиции. Петър Жотев, изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания (БКК), която е отговорна за приватизацията на банките, отказа да коментира това мнение. Той обясни, че книгата нито е адресирана до него, нито пък някой му я е изпратил. Премиерът и представители на правителството, които напоследък са свикнали само на ласкателства от чужденците, също не били доволни от констатациите на инвеститорите. Те протестираха срещу процедурите на приватизация въобще, данъчното облагане и други области.
Според БИБА специално банковата приватизация зацикля предимно заради липсата на ясна процедура, критерии към кандидат-купувачите, липсата на прозрачност и неспазването на обявените срокове. "Христос Кацанис е председател на БИБА и шеф на Националната банка на Гърция у нас, която не успя да купи Пощенска банка, затова пише така", коментира раздразнен източник в правителството. Въпреки това никой не отрича, че констатациите на Кацанис са верни, точно защото са от първа ръка.
В Бялата книга се обръща внимание, че при приватизацията на банките БКК не спазва крайни срокове и приема нови кандидати извън тях. Това твърдение явно се базира на решението на БКК в края на миналата година да удължи срока за подаване на оферти за "Пощенска". Така, след като повечето кандидати вече бяха подали оферти, до участие бе допуснат и един от настоящите притежатели на банката - дъщерното дружество на американската застрахователна компания AIG - ALICO. В темата за "Пощенска" остава и твърдението за неясни критерии при избора на печеливш кандидат, за степенуване на критериите за избор на печеливш кандидат, както и за лавирания около предварително поставените изисквания. Авторите на книгата вероятно така искат да напомнят, че през лятото БКК се отказа от първоначалния си избор на предпочитан инвеститор - "Номура", след което обаче не се обърна към следващия по ред кандидат - Националната банка на Гърция, с което и промени стратегията си за водене на преговорите. Според БИБА консолидационната компания трябва ясно да посочи реда за класирането на кандидатите, след което да го спазва. На банковата приватизация у нас липсва прозрачност, смята още БИБА. Организацията обяснява, че прозрачността се разбира единствено като физическо отваряне на пликовете с офертите, без за тях да се дават подробности. От формална гледна точка това не може да гарантира, че към офертите няма да бъдат направени допълнителни поправки.
В крайна сметка решението на всички тези въпроси според международната стопанска организация е да се направи нормативен акт на ниво закон, който да гарантира както самата процедура, така и контрола при прилагането й. Това не е първото предложение банковата приватизация да се уреди със закон, въпреки че така и не се стигна до сериозни обсъждания по въпроса. Така или иначе останалите две интересни държавни банки - Булбанк и Експресбанк, ще бъдат приватизирани с помощта на посредници, което при липса на брутални намеси от страна на българските власти може да се окаже по-добрият вариант.
Големите играчи привличат всички играчи
Петер Тилс, директор за Централна и Източна Европа в Дойчебанк, пред в. "Капитал"
- Образно казано, България имаше две лица след това. Първото - през 1994, 1995 и 1996 г. Страната се развива по съвсем друг начин след началото на миналата година и смятам, че това, което е постигнато оттогава, е много качествено. Беше въведен валутен борд, икономиката се преструктурира, върви приватизационен процес и най-вече постигнахте нови макроикономически индикатори, които са международно сравними - спаднаха инфлацията и лихвените равнища. Друг голям успех е подписаната тригодишна програма с Международния валутен фонд. Въобще смятам, че нещата вървят добре.
- По принцип политически е много трудно да се прокарват такива мерки. В тези времена на драстични промени вие се нуждаете от интензивни дискусии, за да може реформата да получи подкрепата на населението и на политическите партии. Нещата обаче се развиват в правилната посока и не трябва прекалено много да се критикува скоростта на реформите.
- Реструктурирането на икономиката ще струва много пари. Ние имаме опит с това в Източна Германия. Така че, както сега цените на брейди-облигациите са високи, е много важно да се ускорява процесът на преструктуриране. За развитието на икономиката ще са необходими средства. На тази база в бъдеще ще бъде по-лесно да се обслужва дългът. В случай че има нова криза и по този повод цените на брейдитата спаднат, трябва много бързо да се вземе решение за евентуално обратно изкупуване. Но по принцип мисля, че развитието на България е такова, че цените няма да паднат значително, защото всички са сигурни, че нещата вървят в правилната посока.
- Напротив, в момента бордът осигурява стабилността, от която се нуждаете, за да придвижите реформите и приватизацията. Най-малкото валутният курс е твърд и в бъдеще, когато германската марка бъде конвертирана в евро, ще имате много по-голяма база за експорта си заради това, че е определен конкретен валутен курс.
- Не знам дали вече има конкретна схема за приватизация на Булбанк. Много внимателно следим всички сделки, които стават в региона и ще решим, когато му дойде времето.
- Не съм съгласен. Стабилната икономика се нуждае от широка средна класа. Германия например има такава. Затова смятам, че развитието на средни по големина компании е важно. Това не значи, че не се нуждае от големи международни компании. Големите играчи привличат всички играчи. Създаването на широка средна класа трябва да е много важна политическа цел.
Данъчните ще "наказват" банките с най-много лоши кредити
Банките ще могат да спестят милиарди левове догодина, тъй като най-накрая извоюваха за 1999 г. провизиите, които заделят за несигурни кредити, изцяло да се признават за разход. Досега 30% от тях трябваше да се връщат във финансовия резултат и бяха облагани с корпоративен данък. Икономически това означаваше, че хазната отчислява от средствата, които банките заделяха, за да се подсигурят от загуби. За тази година например банките ще трябва да внесат около 50 млрд. данъци върху провизиите си.
Промяната е резултат от дългите протести на банкерите и подкрепата, която получиха в тази посока от централната банка. Въпреки това, водени вероятно от фискални мотиви, членовете на бюджетната комисия в парламента не се отказаха изцяло от облагането на провизиите. Те приеха, че ще се плаща данък за провизиите за изцяло невъзвращаеми кредити, ако те надхвърлят 10% от общата сума на кредитния портфейл. В този случай заделените 100% провизии по тези кредити ще се включват във финансовия резултат на банката, който се облага с данък.
Подуправителят на БНБ Емилия Миланова обясни, че този вариант е по-благоприятен от сегашния, а освен това в момента само пет банки имат над 10% лоши кредити в портфейлите си. Тоест само те биха платили данък върху провизиите си, ако се запази структурата на кредитния им портфейл и през 1999 г. Миланова допълни, че това е един вид наказание за банките, които в условие на валутен борд не са били достатъчно предпазливи и са отпуснали кредити, превърнали се после в лоши. Шефът на Биохим Тенчо Тенев заяви, че банка, която има 10% и нагоре лоши кредити, трябва да генерира загуба. Според председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и този вариант на облагане на провизиите ще е временен. "Знаем, че в Европейския съюз провизиите на банките не се облагат, и затова този текст е преходен", допълни г-н Цонев. Въпреки това не стана ясно защо бюджетът толкова държи именно на тези данъчни приходи, които подронват стабилността на банките.
За разлика от частичния успех с провизиите, банкерите като че ли не останаха доволни от предстоящите промени в Закона за банките, които правителството прие миналата седмица. Банките искат промени в прословутия член 29 от закона, който се отнася за големите кредити (заемите, които надхвърлят 10% от собствения капитал). "Законът беше направен в тежка ситуация, беше необходимо да се наложат рестрикции", обясни гуверньорът на БНБ Светослав Гаврийски. Изключение от правилата, че голям кредит не може да надхвърля 25% от собствения капитал и общоотпуснаните не може да го надхвърлят осем пъти, се прави само когато обезпеченията по заема са злато или депозит, чиято стойност е 25% над дължимата сума. Сега се правят разширения на изключенията, като залог могат да бъдат ДЦК или гаранции, издадени от държавата или от чужди правителства и организации, определени от БНБ. Основната промяна тук е именно, че се допуска с гаранции от първокласни банки да се прескачат ограниченията за големи кредити. В предложените промени освен това е отпаднало изискването залогът да покрива 125% експозицията.
Новост е също, че кредитите, обезпечени с първа по ред ипотека (която 200% покрива размера му), ще се приемат с половината от размера си, когато се изчислява дали са големи, става ясно от измененията на банковия закон. Освен това, ако един междубанков депозит е даден за по-малко от 90 дни, от него също ще се прави отбив от 50%, когато се следи за голям кредит, обясни г-жа Миланова. Тя допълни, че другите кредити, т.е. тези извън кръга на "големите", вече ще могат да се предоставят и без обезпечения.
Въпреки отстъпките председателят на банкерската асоциация (АТБ) Стоян Александров демонстрира недоволство, като твърдеше, че промените са недостатъчни. Миланова отговори на протестите, че оттук нататък банките могат да решат въпроса с големите кредити, като увеличат собствения си капитал.
С измененията в банковия закон частично се приемат исканията на АТБ за това кой ще може и кой няма да може да има банкерски сертификат. Отпадна изискването кандидатите да имат само икономическо или юридическо образование. В Бялата книга за чуждите инвестиции Асоциацията на чуждите инвеститори (БИБА) у нас също се противопоставя на ограниченията към образованието на банковите мениджъри. Не е удовлетворено искането на АТБ да отпадне забраната бивши шефове на фалирали банки да заемат ръководни постове във финансови институции. Вечерта след приемането на поправките обаче г-жа Миланова заяви в "Екип 4", че депутатите може да помислят да се постави някакъв краен срок , в който такива лица да не могат да заемат ръководни длъжности. Ако в този период срещу тях не е повдигнато обвинение, те би трябвало да имат отново възможност да станат банкови шефове. В сегашните изменения на закона не се предвижда да се иска минимален капитал от клоновете на чуждите банки. Според БИБА не става ясно дали една чуждестранна банка трябва да получи лиценз, ако иска да открие повече от един клон у нас.
Управителят на БНБ уточни, че няма да има истинско прелицензиране на банките във връзка с промените в закона. БНБ чисто технически ще издаде нови лицензи.
Израел прибави нови условия към мирното споразумение
САЩ отхвърлиха като неприемливи новите условия, наложени от Израел относно споразумението за Близкия изток. Според говорителя на Държавния департамент Джеймс Рубин не е подходящо прибавянето на нови условия към договорената рамка на мирното споразумение, защото това само ще затрудни и отложи изпълнението му. Изявлението на Рубин дойде след израелския ултиматум към палестинските власти, чрез който Тел Авив прибавя нови искания към подписаното на 23 октомври в САЩ мирно споразумение. Това стана на затворено заседание на кабинета по въпросите на сигурността, свикано спешно от израелския премиер Нетаняху, след като палестинци нападнаха двама израелци на територията на Западния бряг.
На него израелското правителство оповести, че ще спре осъществяването на мирното споразумение, ако палестинците не изпълнят допълнителни условия, които да повишат сигурността. Най-важното от тях е искането към палестинските лидери да отложат планираното за следващата година провъзгласяване на палестинска държава на територията на ивицата Газа и Западния бряг.
Позицията на САЩ е, че двете страни трябва да продължат да спазват поетите ангажименти независимо от случаите на саботиране на мирното споразумение. Според него Израел трябва да предаде под палестински контрол допълнителни 13 процента територия от Западния бряг на три етапа срещу съответните гаранции за сигурност от страна на палестинските власти. След последните атаки срещу евреи в Западния бряг обаче Израел даде ясно да се разбере, че от израелска страна споразумението ще бъде изпълнено само ако палестинските власти изоставят едностранното обявяване на палестинска държава.
КОМЕНТАР
Не възпрепятствайте свободната търговия
През миналия месец Организацията за икономическо сътрудничество и развитие публикува оценка на тенденциите в развитието на световната икономика. Според последните данни финансовите пазари се намират в относително спокойствие след 18-месечни вълнения. Ако тази тенденция се запази, слабият растеж на световната икономика ще продължи през следващата година. Конюнктурата в Япония и Азия може да се подобри, Европейският валутен съюз се очаква да стартира със стабилен икономически растеж и продължаващ спад на безработицата, а САЩ остават фактор на стабилност за световната икономика. Въпреки всичко проблемите остават.
Развиващите се пазари може да се провалят, банковата рекапитализация в Япония може да не успее, капиталовите пазари може да се сринат отново. Най-трудните стъпки трябва да направят страните в криза. Те трябва да извършат реформи във финансовия и банковия сектор, корпоративното управление, данъчната система, антикорупционното законодателство и социалната сфера. Същевременно се забелязва една обезпокояваща тенденция на увеличаване на протекционизма и ограничаване на свободната търговия.
Постигнатата през последните десетилетия икономическа либерализация е доказала своите предимства, а от друга страна, протекционизмът увеличава цената на вътрешното производство и вноса и намалява потребителския избор. Развитието зависи от реализацията на три предпоставки - икономически растеж, социална стабилност и добро управление. Затова либерализацията на международните пазари трябва да продължи, а не да бъде ограничавана.
Бюджетът като "слънце", иде дъжд
Кабинетът внесе в срок, а парламентът ще приеме в срок държавния бюджет за 1999 г. Вероятно с това ще се изчерпат безспорни плюсове на обявения за "най-добрия за последните десет години бюджет". Числата в закона, вече приет на първо четене от Народното събрание, дават сериозна база за подобни заклинания. В базирания на добрите бюджетни параметри през настоящата година бюджет'99 са заложени завидни макроикономически показатели, планирани са значителни инвестиции, предвидени са буфери срещу неблагоприятни външни и вътрешни сценарии. Но тези позитиви не могат да прикрият принципните слабости на бюджетния процес като цяло и потенциалните проблеми на държавните финанси през 1999 и следващите години.
Освен че е най-добрият за последните десет години, бюджет '99 е уникален и по друга линия - той е първият бюджет, който се подготвя след една цяла година на финансова стабилност, на едноцифрени нива на инфлация, ОЛП и бюджетен дефицит. Тази уникална ситуация бе удобна предпоставка за по-задълбочен анализ, за разработването и широкото дискутиране на варианти на бюджетна политика с по-дълъг времеви хоризонт. Не би. Прави бяха премиерът Костов и председателят на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, че конструктивен дебат по бюджет'99 не се е състоял. Само че техният мотив - липсата на аргументирана критика от страна на опозицията - може спокойно да бъде заменен с друг: Приемането и на този бюджет прилича на епизод от ежегодния сериал "Хроника на един предизвестен бюджет". След задължителните консултации с МВФ проектобюджетът бе приет в стахановско темпо от Министерския съвет, само и само да бъде внесен в парламента в срок. Време за по-детайлна и по-публична дискусия нямаше. Опитите да се представят за "широка обществена дискусия" съобщените на медиите и огласени от тях макропараметри не звучат сериозно. Дискусиите в парламента преди и по време на първо четене показаха, че самодоволното опиянение на управляващите от бюджетните параметри за настоящата и за следващата година не оставя шанс за конструктивна дискусия по перспективите на бюджетната политика. Аргументът "бюджетът е по-добър от предходните и освен това е най-добрият възможен за 1999 г." стопираха априори дори и смислените предложения и предупреждения. Стигна се дори до абсурдни ситуации - финансовият министър да се кара на председател на Сметната палата в стил "Как си позволявате да критикувате и да давате съвети по бюджет, на който нито сте автор, нито сте вносител". След като ролята на Сметната палата при приемането на бюджета е именно такава. Този случай всъщност бе поредният пример за вкоренената у част от управляващите непоносимост към контрол и критика. И повдига въпроса каква изобщо е ролята на парламента при приемането на най-важния закон за 1999 г. и на кого е нужно синята партия, която без съмнение разполага с добри икономисти, да изпада в жалката ситуация редови сини депутати да се упражняват в бюджетна политика, сричайки в пленарна зала предварително написани им текстове.
Статистическите данни и тяхната достоверност са другият фундаментален проблем на бюджетния процес. Статистиката в България също изживява своя период на реформиране и на настоящия етап не може да бъде обективен източник, на който да се разчита безрезервно. Критиките за изкуствено надуване на БВП за следващата година чрез включването като солидни пера на условната жилищна рента и на потребената продукция от домашно стопанство така и не получиха разумно обяснение. По традиция в мъгла остана обвит и дефлаторът на БВП, който оказва съществено влияние върху размера на брутния продукт. Дискусиите за данъчната тежест, измерена като съотношение на бюджетните приходи към БВП, също са порядъчно условни, доколкото сивата икономика все още заема значителен дял в произведения продукт и бюджетното бреме на преките данъци в крайна сметка се поема от ограничена част от данъкоплатците (честните и тези, които няма как да излъжат държавата). На този фон споровете за числа, проценти, суми и бюджетни пера до голяма степен е губивреме и могат да изпълняват предимно популистки функции.
"Фискалната политика ще бъде насочена към поддържане на макроикономическа стабилност и фискална устойчивост", обобщи финансовият министър Радев бюджетната политика за следващата година. Сама по себе си така формулираната бюджетна философия звучи добре. Проблемът идва, когато целта се превръща в самоцел и нейното сляпо преследване създаде предпоставки за сериозни икономически сътресения в бъдеще. Като основна отличителна черта на бюджет'99 спрямо предходните, премиер и финансов министър изтъкват "положителния ефект", който той разпределя. Магическият положителен ефект всъщност се дължи основно на спестяването на разходи за обслужване на държавния дълг, породено от драстичното понижение на лихвите при въвеждането на валутния борд. Съгласно законите за бюджетите за съответната година разходите за лихви през 1996 г. например са били 63.1 на сто, а през 1998 г. и 1999 г. спадат до 23-24% от общите разходи по държавния бюджет (виж графиката). При относително стабилните съотношения на приходи и разходи към БВП това означава, че бюджетът през тази и следващата година има значително по-големи възможности за финансиране на другите разходи - текущи (включително и за заплати), инвестиции, изкупуване на дълг и т.н. Другата възможност е значителното намаляване на данъците, т.е. паралелно с намаляване на бюджетните разходи (за лихви) да се намаляват и бюджетните приходи (от данъци), което при равни други условия би имало неутрален ефект върху бюджетния дефицит. От думите на премиера Костов в парламента става ясно, че кабинетът е избрал компромисен вариант за разпределяне на положителния ефект по схемата "подсилване по всички фронтове" (виж таблицата). Подобен подход изглежда разумен, особено на фона на трудно прогнозируемата външна среда. Той обаче оставя впечатлението, че не е толкова ясно кога и как ще се обхване сивата икономика, кога и как икономиката ще генерира устойчив растеж, кога и как ще се противодейства на проблемите с текущата сметка на платежния баланс. Предвиденият в бюджета резерв за неотложни и непредвидени разходи, планираните нищожни приходи от приватизация, занижената инфлация, отказът от по-сериозно намаляване на данъците и в крайна сметка от по-сериозно оттегляне на държавата от икономиката предполагат, че бюджетната картинка от настоящата година вероятно ще се повтори и през следващата. Бюджетът пак ще реализира излишък, а кабинетът пак ще може да го харчи, без изричната санкция на парламента. Този сценарий обаче е по-оптимистичният, макар че именно той изглежда по-реалистичен за 1999 г. Песимистичният сценарий, който е по-реалистичен за 2000 г., включва изчерпването на автоматичните позитиви от въвеждането на борба и сериозни проблеми с растежа, износа, бюджета, платежния баланс и самия валутен борд.
Бюджетите за последните години разчитат предимно на приходи от няколко десетки държавни предприятия и на ДДС, събиран при вноса. Трайно влошаващото се състояние на държавните гиганти, липсата на ефективни стъпки за обхващане на сивата икономика и намаляването на основния източник на постъпления ДДС с два процентни пункта в сила от 1 януари, постепенно ще нагнетяват напрежението в приходната част. Твърденията за повишаване събираемостта на данъците засега не могат да бъдат подкрепени със сериозни доказателства. Значителните промени в митническото и данъчното законодателство и перманентните проблеми в администрациите, които ги прилагат, предвещават допълнителни проблеми с държавните приходи. Либерализирането на външнотърговския режим с Европейския съюз, ЦЕФТА и Турция пък предполага още по-сериозни проблеми за износителите и като следствие за търговския и платежния баланс и за бюджетните приходи. Опасността от устойчиво нарастване на дефицита по текущата сметка, съчетана с тежестта на обслужването на външния дълг, и песимистичните прогнози за нивото на чужди инвестиции ще поставят на изпитание устойчивостта на валутния борд. Ефектите от инвестиционната програма и нарастващото вътрешно потребление, заложени в бюджет'99, на които се разчита да провокират икономическо оживление, нито са толкова сигурни, нито могат да бъдат особено дългосрочни.
В крайна сметка добрите бюджетни параметри за тази и следващата година се дължат основно на автоматичния механизъм на валутния борд. Той даде шанса на правителството да отчита и да предлага бюджетни параметри, с които финансовият министър още дълго ще се гордее. Но същият този механизъм на валутния борд само след броени месеци може да прояви апетит именно към най-свидната си рожба - финансовата стабилизация.
Финансово-петролен ураган вилня на два континента
В първите дни на декември еквивалентни трусове раздвижиха пластовете в двата, противоположни по отношение на склонността на компаниите към сближаване със себеподобни, сектора на икономиката - финансовия и петролния. Осъществяване на десетгодишна мечта за място сред най-големите в инвестиционното банкиране и опити за предотвратяване на по-нататъшно свиване на масата на печалбата на петролните колоси, развързаха интригата кой с кого и за колко - Deutsche Bank с Bankers Trust за 10.1 млрд. долара, Еxxon с Mobil за 75.4 млрд. долара и Total с PetroFina за 12.8 млрд. долара.
Оказалото се недостатъчно разширяване на счетоводния баланс на Deutsche Bank с активите и пасивите на британската инвестиционна банка Morgan Grenfell през 1989 г. и неуспешните и неособено логични усилия на изпълнителния директор Ролф Бройер, в предвид окаяното състояние на френската банкова система и несъвместимостта на лявото коалиционно правителство на Жоспен с продажбата на френски активи, да се сдобие с френска банка в началото на 1997 г., принуди немския финансов гигант да се бръкне с 10 млрд. долара за покупката на американската Bankers Trust. Сума, почти двойно по-голяма от балансовата стойност на Bankers Trust. Резултатът - световен лидер по налични активи, трета по обема на управляваните фондове банка, най-големият американски залък, погълнат от чуждестранна компания, сблъсък между две много различни корпоративни култури и стилове на управление.
Покупката на Bankers Trust е по-скоро емоционално решение, отколкото част от дългосрочна стратегия. В операции с финансови деривати, корпоративни облигации и акции, емитирани от компании в нововъзникналите пазари, Bankers Trust излезе на червено с 500 млн. долара за третото тримесечие за годината. Факт е, че Deutsche Bank успя да стъпи на американския пазар и частично да се реабилитира за нанесения от американските инвестиционни банки удар в консултантските услуги, съпътстващи корпоративните сливания и поглъщания на родна територия. Но е вярно също, че с Bankers Trust в актива си Deutsche Bank не може да прескочи дори в десетката на най-големите в инвестиционното банкиране.
Емоционалният характер на покупката проличава и от начина на финансирането й. Половината от сумата с източник емисия на акции на стойност 4 млрд. долара Deutsche Bank ще плати в брой. Процедура, известна като разводняване на акционерния капитал на Deutsche Bank и произтичащите от това последици - спад в цените на акциите и намаляване размера на дивидентните плащания. Останалата част акционерите на американската банка ще получат под формата на конвертируеми облигации на Deutsche Bank и акции от инвестиционния портфейл на немския гигант. Облагането на капиталовите печалби в Германия с 50% и данъка от 25 на сто, дължим от чуждите физически и юридически лица при репатрирането на доходите от инвестиции в ценни книжа, намалява привлекателността на сделката за акционерите на Bankers Trust.
Deutsche Bank се е погрижила да предотврати потока на най-качествените финансисти от персонала на Bankers Trust към конкурентите - 400 млн. долара са заделени за премии към заплатите.
Седмица след поредния неуспешен опит на енергийните министри на страните - членки на картела, да се разберат за производствените квоти и достигането на 26-годишен минимум на цените на петрола упорството на петролните компании да се разделят с независимостта си се срина окончателно - паралелно от двете страни на Атлантическия океан висши представители на индустрията редяха новите управленски структури и калкулираха размера на по-ниските съпътстващи дейността разходи. Номер едно и две на американския пазар, Exxon и Mobil, се обединиха в Exxon Mobil, 70% от която е собственост на акционерите на Exxon. Френската Total придоби контролния пакет от белгийската Petrofina с покупката на 41-процентов дял. Обединяването единствено на дистрибуционните канали за реализацията на петролните продукти и създаването на смесени дружества за съвместното разработване и експлоатация на залежите от природен газ и петрол през последното десетилетие не доведе до желаната икономия от мащаба. Първи до този извод стигнаха шефовете на British Petroleum и Amoco през август, когато обединиха ресурсите си, настанявайки се удобно във висшата петролна лига.
Новата Exxon Mobil ще намали разходите си 2.66 млрд. долара (730 млн. долара от съкращението на 9 хил. служители и 1.93 млрд. от раздялата с припокриващи се и нерентабилни дейности) до 2000 г. Сближаването на Exxon с Mobil се счита за удар на първите - Mobil е с изключително добри позиции в Близкия изток и в частност с лидера в индустрията - Саудитска Арабия, която преди месец даде сигнал, че се отваря за чуждите инвестиции в проучванията и експлоатацията на петролните залежи. Mobil е и по-добре представена в Централна Азия, където след разпадането на Съветския съюз навлезе по-убедително, поемайки съответните рискове - чужди за стила на Exxon. Решенията в Exxon се взимат след години на анализиране на всеки по-голям проект. Фактът, че до поглъщането на Mobil се стигна само след неколкомесечни мисловни упражнения, е доказателство за кризата в сектора. Търговските марки Exxon и Mobil ще продължат да присъстват самостоятелно върху продуктите на новата компания.
"Не вярвам Федералната антитръстова комисия да предприеме действия срещу опитите за увеличаване мощта, а оттам и конкурентоспособността на американски компании на световните пазари. " Тези думи на председателя на съвета на директорите на Exxon и бъдещ изпълнителен директор на Exxon Mobil, Лий Реймънд, едва ли ще бъдат опровергани от американските антимонополни органи. Ниските цени на петрола е една от многото причини Русия и Венецуела, в по-малка степен и Мексико, разчитащи основно на приходите от петролната индустрия, да прихванат от азиатската финансова криза и в последствие да мултиплицират ефекта върху световната икономика. Корпоративна Америка не откри ваксина, различна от търговския изолационизъм и бариерите пред свободното движение на капитала и логично се стигна до почти нулевия ръст на икономиката и едва 3-процентовото увеличение на приходите на корпорациите през 9-те месеца на настоящата година спрямо същия период на 1997 г. Повече от ясно е, че издържаните от федералния бюджет най-първи защитници на свободната конкуренция в САЩ няма да имат наглостта да тръгнат против волята на работодателя си.
Нееднородният европейски пазар и по-тромавата система за оказване на натиск върху рядко единните национални интереси в Европейския съюз очертават старателно проучване под лупа на сделката между Total и Petrofina. Много е вероятно антимонополните органи да изискат продажбата на определен брой рафинерии, бензиностанции и газстанции, с оглед да се избегне монополното положение. Активността на еколозите на Стария континент ограничи силно строежа на нови рафинерии и подобно развитие ще даде шанс на желаещите да инвестират в придобиването им.
В правомощията на Европейската комисия е да блокира сделки по придобивания и сливания на компании с общи приходи от продажбите по-големи от 5 млрд. екю (8 млрд. долара) в глобален мащаб и над 500 млн. екю на територията на ЕС. Комисията има право и на вето върху сделки между компании от страни, нечленуващи в ЕС, в случай че сближаването им стеснява конкуренцията. Именно поради това Royal Dutch/Shell, доскоро лидер в сектора, и Texaco не стартираха проекта за консолидация на европейския им бизнес - обединеното присъствие на двете компании в ЕС се измерва с 25% от пазара.
Доколко оправдани са покупките от началото на миналата седмица за шефове и акционери предстои да се изяснява след пролетта на 1999 г., когато евентуално сделките ще бъдат вече финализирани. Забулените в неизвестност последици от окрупняването са абсолютно прозрачни за конкурентите на Deutsche Bank - Goldman Sachs и J.P. Morgan, скрепили с договори тлъсти хонорари, полагащи сe на консултанти в сделки от подобен мащаб (Goldman Sachs консултира Deutsche Bank и Mobil, а J.P. Morgan съответно Bankers Trust, Exxon и PetroFina).
Радикален бюджет трябва да върне доверието в Moсква
Да се говори за тежкото положение на Русия, означава да се повтарят отдавна известни истини. Също така не е новост, че за излизането от кризата са необходими изключителни усилия и мерки, но досега правителството не бързаше с активните действия, надявайки се на чудо, което да оправи икономиката. Като първа сериозна проверка за намеренията на кабинета и възможност за предприемането на решителни действия се очертава бюджетът за следващата година. Невъзможността да бъдат изплатени всички пенсии и заплати до края на годината, въпреки обещанията на премиера Евгений Примаков и големите плащания по държавния дълг принуди кабинета да подготви бюджет, чиято разходна част се предвижда да бъде максимално ограничена.
Въпреки предварителните обещания да внесе бюджета в Държавната дума на 3 декември, правителството отложи представянето на основния финансов закон в парламента и по всичко личи, че Русия ще посрещне новата година без нов бюджет. Единствено бяха огласени основните параметри на бюджета - според последната редакция разходите ще бъдат 587.4 милиарда рубли при приходи от 482.9 милиарда, първичният излишък ще бъде 2% от брутния вътрешен продукт, а след изплащането на дълговете той ще се превърне в дефицит от 3%.
Примаков фактически управлява Русия при неясното здравословно състояние на президента Борис Елцин и на него залагат всички, които се стремят към запазване на политическото статукво. Затова комунистите могат да забравят обвиненията в унищожаване на руския народ, които съпътстваха дебатите по предишните бюджети, а опонентите им в Думата ще трябва да гласуват заедно с тях, защото до миналата година настояваха за бюджет, в който разходите да съответстват на приходите. Бюджетният дефицит ще бъде покриван от три източника - вътрешни и външни заеми плюс кредити от централната банка в съотношение 2:5:3. Всички тези сметки са правени при средногодишен курс на долара 21.5 рубли, но може да се наложи те да бъдат преизчислени още преди гласуването на бюджета, ако рублата продължи да се обезценява с темповете от последните седмици. По прогнози на МВФ бюджетните постъпленията ще бъдат по-скромни - 430 милиарда, а причина за разликата е недоверието към способността да се съберат достатъчно данъци и противоположното тълкуване на въздействието на предлаганото намаляване на данъците.
По предложение на началника на Федералната данъчна служба Георги Боос данък добавена стойност трябва да бъде свален от 20% до 14-15% през следващата година и до 10% през 2000 г., а данък печалба ще бъде намален от 35% на 30%. Идеята на Боос е проста - облекчаването на данъчната тежест трябва да повлияе на увеличаването на събираемостта на налозите и намаляване на дела на нелегалната икономика, както и да стимулира потребителското търсене и деловата активност. Боос смята, че всичко това трябва да доведе през втората половина на 1999 г. до увеличаване на брутния вътрешен продукт с 2-3%. Кабинетът подкрепи предложенията, но последната дума ще има парламентът, който трябва да приеме изменения в данъчното законодателство преди разглеждането на бюджета.
Главният противник на данъчните изменения е финансовият министър Михаил Задорнов, поддържан от МВФ, които смятат, че така допълнително ще намалеят приходите в бюджета. Според специалист във финансовото министерство предвижданите мерки ще струват на бюджета 77 милиарда рубли, а според негов колега ефектът от тях ще се почувства най-рано след две-три години. Въпреки ниската си събираемост от 40%, ДДС е основният източник на бюджетни приходи, а желанието на данъчните служби да удвоят този показател представлява чиста фантастика. "Решението (за намаляване на данъците) е изключително смешно в такава обстановка", заяви представител на инвестиционната банка ING Barings. "Ако не се направи нещо за събирането на данъците, това само още ще намали постъпленията. Други фундаментални въпроси трябва да бъдат решени преди такъв ход."
До голяма степен усилията на Русия да подготви реален бюджет са свързани с надеждата, че така МВФ отново ще бъде спечелен за руската кауза, ако не през тази година, то поне през следващата и ще възобнови отпускането на траншовете от договорения през лятото стабилизационен пакет. Членове на кабинета правят сметки да получат 8 милиарда долара и намират това за напълно естествено, въпреки че нито едно от условията от летните споразумения не беше изпълнено, а Примаков нарече експертите на фонда "младежи, които знаят теорията, но не разбират руската действителност". Бившият вицепремиер Олег Сисуев, заместник-ръководител на президентската администрация, открито заяви, че от помощта на МВФ зависи недопускането на хиперинфлация в Русия, и допълни, че се надява на таланта на Примаков да очарова директора на МВФ Мишел Камдесю при посещението му в Москва. Камдесю пристигна и си замина, след като двамата с премиера разиграха чудесна сценка на тема любовта между Русия и МВФ, но не даде никакви признаци, че скоро ще има нови кредити.
Комплиментите и любезностите останаха за пред журналистите, а в сериозните разговори разбирането е отстъпило място на сложни маневри за разкриване на чуждите позиции. Светът, в лицето на МВФ, желае най-накрая да разбере що за чудо е руското правителството и какво може да очаква от него, а Русия търси яснота по така важния въпрос за чуждестранната помощ под формата на заеми и опрощаване на досегашните задължения. След августовския мораториум дори висшите представители на МВФ признаха, че действията им в Русия са били неуспешни и позицията на фонда се нуждае от сериозно преразглеждане.
Политиката на МВФ в Русия е остро критикувана заради погрешните сигнали, оправени към инвеститорите, които приеха кредитите като доказателство за правилната икономическа политика на Москва. За да си спести нови обвинения, МВФ предпочита да изчака и до следващата среща с руски представители през януари ще продължи да се придържа към тактиката "Доверие всекиму, вересия никому", очаквайки да получи потвърждение от руската страна, че не само може да пише привлекателни бюджети, но и да ги изпълнява.
Промишленото министерство не знае, че е издало компенсаторни записи
"Досега министерството на промишлеността не е издавало временни удостоверения за компенсаторни записи", заяви на пресконференция през миналата седмица началникът на отдел "Реституция" във ведомството Калин Михайлов. "За това, че сделката за софийската мелница (приватизирана от Министерството на земеделието - бел.авт. ) била платена с компенсаторни записи, издадени от нашето министерство, научих от в. "Капитал", каза още Михайлов. Той допълни също, че в промишленото министерство има регистър на издадени временни удостоверения, но в него засега няма направени вписвания.
Един ден по-късно Стоян Христов, началник на управление "Приватизация" в Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, коментира пред "Капитал": "Юристите ми докладваха за съобщението на промишленото министерство. Аз лично проверих още веднъж, за да съм сигурен. Временното удостоверение е на бланка и с печат на Министерството на промишлеността, подписано е от г-н Божков (министър на промишлеността - бел. ред.) и е придружено от писмо с подписа на Едит Гетова (зам.-министър на промишлеността - бел. ред). В него пише, че това временно удостоверение е издадено за плащане по приватизационна сделка на земеделското министерство. Оригиналът на временното удостоверение се пази в преписката по приватизационната сделка."
На въпроса дали министерството е издавало временно удостоверение за компенсаторни записи в размер на левовата равностойност на 12 млн. долара, с което е платена сделката за софийската мелница, Едит Гетова заяви, че не си спомня да има издадени такива записи от промишленото министерство и че не е запозната с конкретната приватизационна сделка и начина на плащане по нея.
Силно впечатление прави фактът, че изказванията на хората в двете министерства си противоречат. Очевидно някой не казва цялата истина. Но защо трябва да се прикрива източникът на плащажното средство по приватизационна сделка, която е напълно законно проведена и е законно платена със законно издадени платежни инструменти, не е ясно. Е, наистина това е първият случай в българската приватизация, в който се плаща с компенсаторни записи, за пръв път се разбира, че има издадени такива книжа и не на последно място - техният номинал е с голям размер. Проблем има единствено в това, че има много бивши собственици, за които няма издадено нито едно временно удостоверение, макар повечето реституционни искове да са за много по-малка стойност. Според Калин Михайлов общо всички оценки за издаване на обезщетения в Министерството на промишлеността са на стойност около 700 млн. лв. Съвсем естествено всеки би искал да разбере кой е щастливият собственик (или собственици) на одържавени имоти, чиито искове в размер общо на около 12 млн. долара са били безпроблемно удовлетворени. Оказва се обаче, че регистрите за издадените временни удостоверения за компенсаторните записи не са публични, за да не се упражнява рекет върху собствениците им от страна на кандидат-приватизатори. Ако действията на министерствата са прозрачни и принципни и регистрите са публични, това би спомогнало за евентуалното създаване на пазар на тези платежни инструменти по приватизационни сделки. Това би било в полза не само за собствениците им, защото ще се създаде справедлива пазарна цена, но и за самата държава, която ще си направи сметка за обема компенсаторни записи с които ще се плаща в приватизацията. Пък и ще се ускори раздържавяването. Във всички случаи тайната и изключенията в процеса по издаването на компенсаторни записи не помагат нито на масата бивши собственици, нито на държавата.
Европа очаква ремонта на френско-германския двигател
"Няма демокрация, която може да действа без минимум аристокрация. " Когато френският посланик в Бон Франсоа Шеер каза тези думи миналия петък в пражкия дворец "Черни" пред тесен кръг европейски медии, Робеспиер и Дантон сигурно са се обърнали в гроба. Изтънченият, наистина с аристократично излъчване, дипломат обаче знаеше какво говори. Два дни по-късно в Потсдам Ширак, Шрьодер и Жоспен на първата си среща след "ерата Кол" казаха на останалите си европейски партньори, на кандидатите за разширяването на ЕС и на Съединените щати, че Франция и Германия продължават "да се смятат за двигателя на европейската интеграция".
Големият въпрос е докога ще бъде така, на каква цена и кой ще я плати. Защото това, което посланик Шеер не скри от журналистите в Прага, беше потвърдено там и от говорителката на френското външно министерство Ан Газо-Секре, и от шефа на европейския отдел на германското външно министерство д-р Вилхелм Шьонфелдер - през последната година френско-германският двигател засече. Различните анализи изтъкват цял букет от хипотези, обясняващи причините за повредата на механизма, който в Париж и Бон смятат за модел на европейско сътрудничество. Със сигурност засечката се дължи и на предизборните паузи преди идването на власт на Жоспен и най-вече на Шрьодер. През изминалите няколко месеца наистина беше извършена смяна на управляващите поколения. Това обяснява изобилието от министри на срещата в Потсдам, които преди всичко трябваше да се запознаят.
Според привърженици на геополитическите теории обаче засечката на френско-германския двигател се дължи на падането на стената и на очакваното европейско влияние на Великобритания. Отношенията между Париж и Бон, които успешно се борят с историческите си наслоения, явно не могат напълно да превъзмогнат страховете на французите от обединена Германия. В края на краищата дори Франсоа Митеран (въпреки че в книгата си за френско-германските отношения, написана в последните дни от живота му, твърди противното) не достигна бързо и лесно до решението си да подкрепи обединението.
От друга страна, само мисълта, че френско-германската двойка може да бъде тласната в триъгълник с Лондон (идеи на кандидата Шрьодер), кара Париж да изтръпва. В Потсдам канцлерът явно е успокоил френските си партньори, че няма да има англо-саксонски забежки. Въпреки всичко бъдещата роля на Лондон в разширяваща се Европа и възможностите му за привилегировано партньорство с Германия, където доста гласове се изказват иронично за ролята и възможностите на партньорите им от Club Med (държавите, граничещи със Средиземно море), е една неприключена тема. Това обяснява значението на френско-британската среща в четвъртък в моряшкото градче Сен Мало.
Независимо от приятелските отношения между Париж и Бон, в тях са постоянни опасенията от промяна на съотношението на силите между Германия и Франция. В Бон страхът е Франция да не се вживее особено в ролята си на суперсила с ядрена мощ и с право на вето в Съвета за сигурност. В Париж кошмарите са от една много силна Германия, която след обединението чрез разширяването на Европейския съюз завладява де факто цяла Централна Европа. Френските и немските висши дипломати се надяват искрено, че всичките им страхове могат да бъдат лекувани с
Колко е ефикасно обаче това средство за стари и за нови проблеми (съюзът очаква кандидат-членовете), днес никой не смее да се обзаложи. Защото в следващите няколко месеца Европейският съюз съюз трябва да вземе много важни решения, което в голяма степен зависи от това дали френско-германският мотор ще работи ефикасно. Проблемите са в три сфери, в основата на т.нар. Agenda 2000. Първият кръг от въпроси е финансов, вторият е институционален, третият е свързан с приемането на нови членове на общността.
Вторият кръг от проблеми, които Европейският съюз трябва да реши в първите месеци на председателството на Германия, което започва от 1 януари, е институционалният. След провала по този въпрос на срещата в Амстердам необходимо е европейците да ремонтират тежката бюрократична машина на съюза, за да могат да приемат нови членове. Това ще бъде трудна задача, като се има предвид, че и сега при 15 члена системата за управление е на границата на ефикасността. Как ще работи съюзът, ако членовете му станат 25, как ще бъде решен въпросът с начина на гласуване, с броя на националните комисари и най-вече на официалните езици? Въпросите са особено деликатни, защото навлизат в ревниво пазените територии на националния суверенитет, който в някаква степен трябва да бъде преотстъпен на съюзните органи.
Ако финансовите и структурните проблеми пред Европейския съюз не бъдат решени в първите месеци на 1999 г., това със сигурност ще постави под въпрос приемането на нови членове на съюза. "Мога да се обзаложа с вас, че в ЕС ще бъдем готови с решаването на вътрешните си проблеми, преди вашите страни да са готови да се присъединят към съюза" - така западен дипломат в Прага парираше недоволството на чешки, полски и унгарски журналисти. Трите държави от Вишеград не скриват раздразнението си от факта, че съюзът не иска да обвързва приемането на нови държави с определена дата, а с изпълнението на условията за членство - покриването на прословутите aquis communautaire. Друг въпрос е, че 15-те все още търсят отговорите на "философски" въпроси като тези къде всъщност трябва да минава границата на обединена Европа (България? Турция? Молдова? Кавказ? Русия?), възможно ли е да продължи да се спазва принципът, че всички печелят от съюза, и т.н.
В този смисъл всеки допълнителен ден при отлагането на приемането на първия от новите кандидати подарява малко от критично липсващото на съюза време. Фактът, че не беше съобщено в Потсдам да са били обсъждани тези въпроси, потвърждава анализа на Йошка Фишер: "Трябва да направим нова, качествена стъпка в процеса на европейско обединение. Отношенията между държавите не е основният проблем. Проблемът е по-скоро в отношенията между обществата, между интелектуалните среди, между политическите елити, между обществените мнения."
Гръцките митници заприличаха на барикади
Гръцките митничари явно разчитат повече на заплатите и пенсиите си за разлика от някои от българските си колеги. Явно е така, защото граничните служители започнаха обща стачка с едно- единствено искане - да не се пипат пенсионните им привилегии - допълнителните пенсионни надбавки. Правителството обяви, че възнамерява да слее богатия митничарски пенсионен фонд с други осигурителни фондове като част от т.нар. мини-реформа в социалното и здравното осигуряване. Примерът се оказа заразителен и намеренията си да стачкуват по същото време обявиха работещите в градския и железопътния транспорт, лекарите от държавните болници, данъчната администрация и учителите.
В началото правителството зае доста умерена позиция. Правителственият говорител Димитрис Репас обяви, че кабинетът гледа на стачката като на част от обичайните трудови протести. Той декларира желание за преговори, гарантирайки, че реформата няма да накърни интереса на митничарите. Репас не пропусна да напомни, че "за разлика от всички останали държавни служители техните пенсии са най-високи".
Първоначалният ефект от стачката бяха огромните опашки от изнервени шофьори пред бензиностанциите. След това започнаха проблемите с горивото за отопление. Драмата с горивото придоби ново измерение, когато Северноегейската петролна компания, единственият гръцки производител на петрол, затвори платформата си за добив на нефт край остров Тасос. Едно неприятно съвпадение, което няма нищо общо със стачката, тъй като бе продиктувано от падането на цените на суровия петрол на световните пазари.
Най-засегнати се оказаха търговците, производителите и фермерите в Северна Гърция, чиято дейност формира около 64 на сто от експортната търговия на страната. Спреният износ на тяхна продукция, неустойките от неспазените договори и загубите от нереализираната продукция предизвикаха паника и неведение какво ще стане с бизнеса им. Извън границите на Гърция спреният износ на продукция се оказа непреодолима пречка за търговците от Южна Албания. "Близо 90 на сто от търговията в региона се дължи на вноса от Гърция и спрените доставки лишиха от поминък населението в един от най-бедните албански райони", жалва се шефът на търговската камара в Гирокастра.
Основен проблем обаче остават задръстванията от автомобили на границите с България и Македония. Опашката от чакащи коли на пункта Промахон на българо-гръцката граница достигна няколко километра. Такова бе положението и по другите граници - с Македония и Албания. "Чакам от понеделник и използвах почти всичкото си гориво, за да се топля. Месото, което превозвам, е на път да се развали. Не знам какво да правя - ако успея да премина границата, няма да имам гориво да продължа", сподели шофьор на камион, отчаян след неколкодневно чакане на гръцко-българската граница.
Всъщност митничарите разчитаха точно на това : "Ние няма да отстъпим и ще защитаваме всичко, което сме градили толкова грижливо", е мнението на Константинос Карадимос, представител на Гръцката асоциация на митничарите.
Постепенно протестите набраха скорост. Към стачката се присъединиха работниците от Гръцката железопътна организация. Техните искания бяха насочени срещу плановете за реорганизация и преструктуриране на железниците. Недоволни от реформата в образованието студенти блокираха някои от улиците на Атина, затруднявайки и без това натоварения столичен трафик. Лекарите от болниците в Северна Гърция изпълниха заканата си и започнаха 48-часови седящи протести срещу промените в здравеопазването. Към всичко това се прибави и еднодневната стачка на строителните работници, които пък се обявиха за незабавни мерки за подобряване на проблемите в отрасъла. Единствено шофьорите на тролеи в Атина и Пирея, които първоначално бяха обявили, че ще стачкуват, се отказаха в последния момент. Жест на добра воля, който все пак не означава, че няма място за протести.
В началото премиерът Костас Симитис бе обнадежден за изхода от преговорите. Но с течение на времето и намаляване на перспективите за бързо решение Симитис стана по-предпазлив в изказванията си. Според него противопоставянето срещу правителствените "миниреформи" в пенсионните фондове е най-малкото странно. Той бе категоричен, че нито един социален фонд няма да бъде изключен от реформата. А причината за това е стремежът на кабинета да наложи икономии и да приведе икономиката към изискванията, необходими за присъединяването на Гърция към общата европейска валута.
По първоначални изчисления на финансовото министерство стачката на митничарите струва на Гърция средно между 6 и 8 милиарда драхми (21- 28 милиона долара). Заместник финансовият министър Георгиос Дрис съобщи, че загубите могат да достигнат 100 милиарда драхми. Той предупреди, че малотрайните стоки, подлежащи на износ, практически са унищожени и търговските компании, ангажирани с експорта им, са пред фалит. Митничарите лишиха страната от гориво и бензинът просто изчезна. "Не знам кога - може би към края на седмицата, а може и по-късно. Просто никой нищо не знае", казва отегчен мениджър на бензиностанция, запитан кога ще има отново гориво. Неизвестността бе подсилена и от изявленията на представители на митничарския профсъюз, според които стачката ще продължи и другата седмица, ако исканията им не бъдат удовлетворени. Транспортните неволи обаче не свършиха дотук. Лишени от възможността да пътуват с колите си, гърците се обърнаха към влаковете, въпреки предупрежденията от страна на жп работниците, че и те ще стачкуват. Тридневната акция на синдикатите от Елинската железопътна организация блокира почти всички линии в страната с изключение на някои по-малки второстепенни маршрути.
Синдикатите, ръководещи стачката на митничарите, показаха твърдото си решение да продължат напред, докато не постигнат задоволителен отговор. Това, което очакват, е да бъде запазен "специалният" допълнителен пенсионен фонд, попълван със средства от митническите такси. Затова гръцките митничари са склонни да блокират страната, но да запазят привилегиите си, регламентирани от закона, защото явно разчитат на пенсиите си, за разлика от някои от българските си колеги.
Дойчебанк иска намаление на цената за трите фармацевтични завода
Правото на Балканфарма и техния партньор Дойчебанк да преговарят като ексклузивен купувач на "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Антибиотик" - Разград, е удължено до последните работни дни на тази година, заяви през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Дни преди това изявление висш държавен чиновник съобщи пред "Капитал", че подписването на сделката внезапно е било поставено под въпрос, тъй като Дойчебанк е помолила за намаляване на цената на "Антибиотик" и "Фармация", а АП засега не била склонна на компромис.
Причината за желанието на купувача да намали цената била, че сегашното състояние на двата завода вече не отговаря на първоначалните оценки и съответно предложената цена с времето е станала неоправдана. В проекта на приватизационен договор с Балканфарма за "Фармация" - Дупница, който беше одобрен от правителството миналата година, но така и не беше сключен, беше предвидена цена в размер на 24.6 млн. долара, от която половината трябваше да бъде платена чрез държавни дългосрочни облигации по външния или вътрешния дълг. За "Антибиотик" офертата на Балканфарма беше класирана на първо място заради относително високата в сравнение с тази на останалите конкуренти цена в размер на около 14 млн. долара.
Според източник от АП общата цена, която Дойчебанк сега предвижда да плати за трите завода, е в размер на 46 млн. долара. За сравнение - преди около месец се споменаваше сума от 50 млн. долара. Парите за трите фармацевтични завода трябваше да бъдат внесени в капитала на Балканфарма, от чието име са подадени офертите. Това трябваше да стане като увеличение на капитала на дружеството на общо събрание на 8 ноември. По този начин Дойчебанк щеше да стане собственик на Балканфарма. Според запознати обаче общото събрание е било оставено отворено, докато (и ако) в крайна сметка Дойчебанк вземе решението за своето участие.
Проблемът с намаляването на цената на трите фармацевтични завода, от една страна, е в това, че подобен подход е в нарушение на процедурата и не е справедлив спрямо останалите кандидат-купувачи. Излиза, че след като офертата на Дойчебанк е класирана на първо място, тя получава вътрешна информация от АП за останалите оферти и се опитва да коригира своята до малко повече от втория кандидат например. От друга страна, обаче купувачът е прав за това, че в резултат на неефективното управление на предприятията и недобрата конюнктура тяхното състояние прогресивно се влошава, колкото по-дълго стоят държавни.
Така АП е поставена в неприятното положение да избира между проточване на сделката за нов неопределен период (в който цената може да продължи да пада до неопределено ниво) и отстъпването от приватизационните правила и цената сега. От изказванията на Захари Желязков личи, че агенцията е склонна все пак да приеме втория вариант, макар и с неохота. По думите на Желязков ведомството му вече разполага с официално известие от Комисията за защита на конкуренцията, която даде разрешение за придобиването в пакет на трите фармацевтични завода. До края на месеца от Дойчебанк щели да проведат срещи с представители на българското правителство. След това се очаква купувачът да потвърди инвестицията си.
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица разгледа офертата на избрания купувач "Балкан еър" за покупката на 75% от капитала на Авиокомпания "Балкан". Изпълнителният директор Захари Желязков не беше внасял сделката за разглеждане от надзора, с което досега отговорността за провала й беше негова. Асен Дюлгеров, председател на надзора, каза, че не е изключено мажоритарният пакет на авиокомпанията в края на краищата да бъде продаден на "Балкан еър", макар преди няколко седмици този купувач да беше отхвърлен от Желязков. Сега обаче Желязков не отрече възможността до Нова година авиокомпанията да бъде продадена на същия кандидат. Окончателното решение трябва да бъде взето на заседание на надзора през тази седмица.
От началото на годината до 30 ноември приватизиращите ведомства са сключили сделки за продажбата на акции и дялове от 1200 цели предприятия и на 1297 обособени части, сочи обобщената справка на Агенцията за приватизация. Договорените плащания по тях са в размер общо на 464.7 млн. долара. В справката не се посочва каква част от тази сума са реалните приходи в брой. Според Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, до момента са раздържавени около 30% от държавните активи (изчислени на база 31 декември 1995 г., когато тяхната сума е била 580 млрд. лв).
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица одобри сделката за продажбата на 75% от капитала на "Рулон Искър" на "Еуропак", София - предприятие за производство на опаковки. Фирмата купувач и австрийската фирма за опаковки "Дуропак" са част от една и съща структура - "Ост инвест ферпакунг холдинг". Посредник по сделката е британската фирма "Рес и ко". Цената на мажоритарния пакет от предприятието е близо 3.3 млрд. лв. Купувачът поема ангажимента да инвестира 38 млн. марки през следващите пет години и да обслужва задълженията на предприятието, които са около 5 млрд. лв. по баланс. Според председателя на надзора на АП Асен Дюлгеров обаче Булгарлизинг има претенции в размер на 9.5 млрд. лв. "Артур Андерсен", посредникът за продажбата на "Петрол" АД, внесе в Агенцията за приватизация предложение трите кандидат-купувача да получат право на самостоятелно проучване на предприятието (т.нар. due dilligence).
Няма кандидати за участие в приватизацията на 75% от капитала на "Теспом" АД, Габрово, стана ясно след изтичането на срока за подаване на оферти. Дружеството е износител на машини за пластична обработка. Посредник за продажбата на "Теспом" е "Роланд Бергер" (Roland Berger & Partners GmbH).
"Райфайзен инвестмънт", посредник за продажбата на "Русалка", внесе в Агенцията за приватизация единствената подадена оферта за курорта. Кандидатът е работническо-мениджърското дружество. Според официалната информация от АП с купувача вече се водят преговори и се очаква сделката да бъде сключена до края на годината.
Новата приватизационна програма е зле забравената стара
Миналия петък парламентът одобри програмата за приватизация за 1999 г. Според нея през следващата година приходите от раздържавяване ще бъдат близо 1 млрд. марки, или 1 трилион лева. От тази сума се очаква 425 млрд. лв. да бъдат платени в брой, а 571 млрд. лв. - чрез непарични платежни средства.
Ден преди гласуването в пленарната зала програмата беше обсъдена на заседание на икономическата комисия и беше приета само с две забележки. Едната от тях е от програмата да отпадне списъкът с предприятията за целева приватизация (приходите от която постъпват направо в бюджета). Списъкът става безсмислен, след като в закона се предвижда поправка, според която 90% от всички кешови приходи ще бъдат предназначени за бюджета. Втората забележка на представителите на управляващото мнозинство беше, че от списъка на предприятията, за които приватизацията предстои, трябва да отпадне софийската мелница, която беше продадена наскоро от Министерството на земеделието.
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков излезе от конфузното положение с обяснението, че двете грешки са в резултат на недоглеждане. "Ползвана е формата от предишната година", заяви непоколебимо Захари Желязков. Той призна, че е станала малка "техническа" грешка в резултат на това, че програма '99 била изцяло преписана от програма '98 (заложена в компютрите на АП), като в текста само били сменени числата.
Няколко депутати от опозицията заявиха, че програмата е несериозна и е неизпълнима по отношение на очаквани приходи. Зам.-председателят на икономическата комисия Атанас Папаризов посочи, че дори и да бъдат постигнати, планираните кешови приходи от раздържавяване през следващата година няма да покрият предвидения бюджетен дефицит в размер на 680 млрд. лв., както обикновено се залагаше в досегашните държавни бюджети. Другата сериозна забележка беше, че в програмата липсват ясни текстове за новото боново раздържавяване, както и че няма разчет на ресурса на непаричните платежни средства - облигации по вътрешния и външния дълг, инвестиционни бонове и компенсаторни записи.
АП избра борсовите посредници за продажба на миноритарни пакети
През изминалата седмица Агенцията за приватизация (АП) обяви кои са избраните инвестиционни посредници, които ще продават на фондовата борса миноритарни пакети, собственост на държавата. Според договорите, които почти всички посредници вече са подписали, те са длъжни да продадат въпросните пакети в срок до три месеца. Срокът на договора обаче може да бъде продължен по взаимно съгласие на страните, в случай че след изтичането му са налице непродадени акции. Възнаграждението на посредниците ще бъде в размер на 1.5%, в случай че акциите бъдат продадени на цена, равна на минималната, а при реализиране на по-висока цена комисионата ще бъде в размер на 5% от разликата. Според договорите, ако инвестиционният посредник не продаде акциите в договорения срок, той дължи неустойка в размер на 1% от минималната продажна цена за непродадените акции.
"Посредниците специално са помолили комисията по избора да не се оповестяват минималните цени на пакетите", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Проблемът бил, че така може да се повлияе отрицателно на цените и те да не достигнат най-високите си възможни нива. В договорите на посредниците се предвижда те всяка седмица да се отчитат пред АП и редовно да превеждат постъпленията от вече изтъргуваните пакети. В противен случай посредниците дължат неустойки.
Кандидатите за посредници бяха общо 31 на брой. Те бяха избрани въз основа на утвърдените в началото на лятото вътрешни правила на АП за избор на инвестиционни посредници, които включваха и критерии за избора. Според правилата посредниците трябва да са лицензирани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси и да са членове на фондовата борса. Критериите за оценка на кандидатите са свързани с техните предложения за размера на исканото възнаграждение и за срока, в който са готови да подготвят проспекти на дружествата, от които ще се предлагат акции.
Миналата седмица обаче Захари Желязков съобщи, че основен критерий за избора е била и минималната цена на пакетите, предложена от посредниците, тоест за посредници са били избрани кандидатите, които са предложили да пласират пакетите при възможно най-висока минимална цена, най-ниска комисиона и най-кратък срок.
Турска металургична фирма купи "Шуменско пиво"
Турската фирма "Фин метал санай ве тиджарет" (Fin metal sanayj ve ticaret) придоби 57 % от капитала на "Шуменско пиво" АД срещу 1.325 млн. долара, съобщи през изминалата седмица Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността. Според запознати тази сума е по-малко от половината от предишната минимална цена на предприятието, записана в информационния меморандум. През пролетта на тази година цената е била около 2.8 млн. долара, а през лятото - 2.4 млн. долара.
При поредното удължаване на срока за подаване на оферти за "Шуменско пиво" "Фин метал" е била единственият купувач, подал оферта. Промишленото министерство на няколко пъти удължаваше срока за подаване на оферти заради липсата на интерес. Купувачът е компания от металургичния сектор, но според Едит Гетова ще управлява "Шуменско пиво" с помощта на консултанти, запознати с пивоварната индустрия.
Турската фирма първоначално е проявявала интерес да купи шуменско предприятие - "Алумина". Благодарение на посещенията в Шумен обаче "Фин метал" е разбрала и за приватизацията на "Шуменско пиво", поясни зам.-министър Гетова. С тази сделка "Шуменско пиво" стана първата българска пивоварна, купена от фирма извън бирения сектор. По договор купувачът ще инвестира 3 млн. марки през следващите три години. Представителите на "Фин метал" обаче заявили пред приватизационния екип, че ще вложат общо между 12 и 15 млн. долара.
Шуменската пивоварна беше обявена за приватизация още през есента на 1997 г., като първият кръг преговори беше насрочен за края на миналия декември. Тогава имаше заявен интерес от няколко консорциума, в които влизаха утвърдени пивоварни фирми от Германия, Австрия и Дания. Впоследствие промишленото министерство отложи преговорите заради неизяснени реституционни претенции в значителен размер. В началото на годината беше взето решение, че за удовлетворяване на бившите собственици ще бъдат заделени 15% от капитала на "Шуменско пиво".
При следващия срок за подаване на оферти сериозните чужди купувачи обаче загубиха интерес. Според Едит Гетова кандидатите са се оттеглили най-вече заради влошаването на състоянието на пивоварната и спадането под 6% на реалния дял на "Шуменско пиво" на българския пазар. Според информация на промишленото министерство преди обявяването на процедура по приватизация пазарният дял на шуменската пивоварна е бил над 15 %.
"Норск хидро" купи Агрополихим без производството на фосфатни торове
През изминалата седмица правителството одобри договора за продажба на 60% от акциите на Агрополихим - Девня. Избраният купувач е дъщерно дружество на норвежката компания "Норск хидро" - "Хидро сентрал Юръп" (Hidro Central Europe), регистрирано в Холандия. Кандидатурата на "Норск хидро" вече беше одобрена от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. В договора е включена клауза, според която производството на фосфатни торове се отделя в ново дружество. Целта е да се избегне затварянето на това производство, съществуването на което се оказа съществено за нормалното функциониране на МДК - Пирдоп, чиито нов собственик е белгийската компания "Юнион Миниер". Създаването на новото дружество беше потвърдено и от шефа на Агенцията за приватизация (АП) Захари Желязков, който каза: "Вече е ясно, че логиката на производствата на МДК и Агрополихим определя съществуването на междинно дружество, което да се ангажира с производството на фосфатни торове. По-малко вероятно е да се стигне до създаване на дружество за производството само на фосфорна киселина (която е суровина за производството на торовете - б.а.)."
От изказванията на Желязков следва, че до този момент не е ясна дори структурата на капитала на новото търговско дружество, както и това дали то ще поеме част от задълженията на Агрополихим. Този въпрос обаче е доста съществен особено като се има предвид, че именно това производство е причината за задлъжнялостта на девненското предприятие към МДК, който е главният доставчик на сярната киселина, от която пък се произвежда фосфорната киселина.
Освен пирдопското предприятие другият промишлен производител на сярна киселина е Комбинатът за цветни метали край Пловдив. Задълженията на Агрополихим към момента са в размер над 66 милиарда лева, като около 7 млн. долара от тях са към "Юнион Миниер", а останалите към Булгаргаз. Според добре информиран източник в процеса на преговорите за продажбата на Агрополихим е станало ясно, че е невъзможно всички кредитори на фактически фалиралата държавна фирма да бъдат удовлетворени. Точните параметри и суми тепърва ще бъдат предмет на обсъждане, като голяма част от тях по всяка вероятност ще бъдат разсрочени (като тези към Булгаргаз) или поети от държавата.
За новото дружество очевидно ще се наложи откриване на отделна приватизационна процедура, макар че към момента интересът към закупуването му е само в сферата на добрите пожелания. Всъщност твърдението на "Юнион Миниер", че съществува потенциален купувач за фосфорното производство беше основният аргумент за държавата да одобри схемата за отделянето му. Въпросът е доколко това е вярно, защото трудно ще се намери купувач за завод, който произвежда продукт със себестойност, по-висока от пазарната цена, което пък е причината "Норск хидро" да не го иска. Така държавата се нагърбва с нов финансов ангажимент, предопределен още с приватизацията на МДК, и не е ясно дали този ангажимент не е съизмерим с постъпленията от сделката за самия медодобивен комбинат. И ако е така, излиза, че дори малкото приватизация, която правим, накрая се оказва не толкова истинска.
Накратко
"Електроника комплект" АД, София, беше обявен за победител в търга за 23.6% от капитала на "Електроника" АД, София. Тайното наддаване се проведе в Агенцията за приватизация, но в него взе участие само един кандидат. Предприятието произвежда касови апарати, превключватели, системи за управление на продажбата на течни горива.
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 55% от капитала на "Интерхотел грандхотел София" АД на "Уърлд трейд къмпани" ЕООД, София. Цената на сделката е 7.1 млн. долара. Сумата трябва да бъде платена до 45 дни след подписването на договора, като купувачът поема ангажимента да инвестира 4 млн. долара за 3 години.
Обявеният от Агенцията за приватизация конкурс за 65% от капитала на "Петричка праскова" ЕАД беше спечелен от работническо-мениджърското дружество "Петричка праскова - 21 век" АД.
"Златица експрес - холдинг" ЕООД, Враца, спечели 24% от капитала на "Зора" АД - Търговище, на търг, на който нямаше други кандидати. Предприятието произвежда метални изделия.
РМД на "Винпром - Русе" придоби "Винпром - Разград"
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 80% от капитала на "Винпром - Разград" на "Винарна - Русе" АД. Купувачът е работническо-мениджърското дружество на "Винпром - Русе". Според неофициална информация сделката за "Винпром - Разград" се финансира от японската фирма "Мицуи корпорейшън", която е един от основните търговски партньори на русенския винпром.
"Финансирането на сделката е осигурено чрез фирмен кредит. Японците не са давали пари, въпреки че имат някакви намерения за в бъдеще", отрече източник от "Винарна - Русе".
Според условията на приватизационния договор цената за мажоритарния пакет от "Винпром - Разград" е 770 хил. долара, а предвидените инвестиции - 4.015 млн. долара за следващите пет години. От цената 30% са платени в брой в деня на подписване на договора (26 ноември), 20% трябва да бъдат издължени в срок до 30 дни след подписването и 50% - до 45 дни от същата дата. Въпреки че е създадено като РМД, "Винарна - Русе" няма право да ползва преференцията на десетгодишно разсрочено плащане, тъй като не купува предприятието, в което работят неговите акционери.
Преди известно време РМД "Винарна - Русе" беше отхвърлено като купувач на "Винпром - Русе". Наскоро американската фирма "Сийборд овърсийз лимитед" (Seaboаrd Overseas Limited) стана собственик на 67% от капитала на "Винпром - Русе" ЕАД чрез изкупуване на акции от увеличението на капитала на дружеството. Емитирането на новите акции стана със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков. Според източник от винпрома се обмисля възможност "Сийборд" да участва в увеличаването на капитала на "Винарна - Русе" и по този начин да придобие непряко участие и в разградския винпром.
Придобиването на контрола върху винпрома в Разград не съвпада с регистрирания предмет на дейност на "Винарна - Русе". В съдебната регистрация на купувача е записано, че дружеството ще се занимава с изкупуване на акции на "Винпром - Русе" ЕАД чрез конкурс, търговия със стоки, комисионна дейност, внос и износ.
"Винарна - Русе" е единственият кандидат, подал оферта в конкурса за 80% от "Винпром - Разград". Според запознати ръководството на винпрома в Разград не е пожелало да създаде РМД, чрез което да придобие предприятието, тъй като то било в много тежко финансово състояние.
