Законът на Мърфи-СДС
Ако авторът на най-хубавите закони на парадоксите можеше за миг да погледне какво прави или по-ско- ро какво не прави българското правителство в областта на медиите, щеше мигом да забележи следната зависимост - броят на телевизионните програми в българския ефир намалява правопропорционално на обещанията от управляващите те да се увеличават.
От февруари следващата година телевизионните зрители из страната ще останат само с една програма. Основната причина е, че след законодателното безумие с рекламите в праймтайма БНТ няма да има пари да поддържа две програми и Ефир 2 ще остане само скъп спомен. Наред с това държавата не само, че не се оттегля от електронните медии, а завзема методично нови и нови територии. Миналата седмица правителството прояви трогателна загриженост за съдбата на БНТ. Министрите избраха сателит, от който да се излъчва сигналът на държавната медиа, отпуснаха и два милиарда лева допълнително от бюджета... Във всичко това нямаше да има нищо лошо, ако пазарът на електронни медии съществуваше, ако имаше частна национална телевизия и пр. и пр. Нищо такова обаче няма и загрижеността на правителството за съдбата на БНТ навява съмнения, че това въобще някога ще стане.
Конкуренцията в националния ефир, за която толкова се говори през последните девет години, не може да се роди сама - трябва помощ от управляващите. Новият Закон за далекосъобщенията показа, че държавата с целенасочена упоритост увеличава влиянието си върху електронните медии. Вместо да работи за реална конкуренция в ефира, както многократно беше обещавано през последната година, държавата укрепва позициите на иначе по закон обществената БНТ.
И нека се опитаме да познаем, след като правителството дава пари за качване на сателит, след като пак то определя кой точно да е сателитът, кой тогава ще нарежда програмата? А освен това как се нарича човек, който обещава едно, а прави друго?
Might just take your life*
В тази песничка на "Deep Purple", които накрая на кариерата си се отбиха и в София, става дума за това как властта ти обсебва живота. Че дори като си могъщ, постоянно чувстваш стъпки зад гърба си, от това те полазват тръпки и ти се отнема чувството към истинския живот, към онова, което става всъщност.
Дали премиерът Костов си спомня този шлагер от времето на своята младост? Едва ли. Тази седмица той попадна в примката, която сам заплете от първия ден на своето управление. Беше комфортно медии да напояват с комплименти ливадата пред "Дондуков" 1, социолози да аранжират рейтинга по предварително зададен отговор, а траншовете да пристигат без закъснение.
Изведнъж същите контрагенти вземат думата, без да питат. И още по-лошо - и питат, и искат отговор.
При тази метаморфоза просветлението, че си неразбран, още по-лошо - направо хапан, отвсякъде си е шок. Разминаването в чувствата може да накара всеки, дори командира, да загуби самообладание. Но само Костов си го изкара на медиите. Както преди това на посредниците, на митничарите, на социолозите... Изключение правят НИС и кабинетът, може би има и други, но не личи.
От такова отношение на данъкоплатеца му идват греховни мисли. Например да смени на бартер правителството, за което е гласувал, с това на далечна Монголия. Схемата е много разпространена иновация по управленска линия и може да донесе повече ползи от прочутите бартери с Турция и Русия. Със сигурност ще минем напред в класацията за икономическата свобода, защото да имаме еднакъв рейтинг с Лесото и Мадагаскар ни идва някак си в повече.
Междувременно "Пърпъл" отлетяха, но Костов може да си пусне този шлагер.
Защо тъгуват социалистите
В центъра на София доскоро човек не можеше да не се сблъсква на всяка крачка с чужденци. Влизат и излизат или от Агенцията за приватизация, или от промишленото министерство, разхождат се по улиците с делови вид и говорят непонятно. Единственият пряк резултат от суетенето е, че предизвикват недоволството на населението - продадохме държавата на чужденци и затова сме на този хал. Няколко поколения българи вече с умиление започнаха да си спомнят времената, когато комините на "Кремиковци" и "Химко" пушеха "на max", народното стопанство цъфтеше и връзваше, а всичко принадлежеше на държавата.
За съжаление все по-трудно става да се обясни на тези хора, че лошото за държавата не е в това, че е продала някои предприятия на чужденци, а че не е успяла да продаде други на когото и да е. Защото, ако се слушат изявленията на министрите, излиза, че приватизацията е на път да привърши. Никак не е странно тогава, че опозицията се възползва от случая да печели червени точки сред избирателите си с евтини обвинения в закриване на "хубави" предприятия като Горубсо - Златоград, или разпродаването на държавата на чужденци. Истинските обвинения ги оставят само за членовете на икономическата комисия и "тесен кръг съветски специалисти".
Нещата обаче стоят дори по-зле, отколкото ги представя опозицията. В България въобще не са останали добри и работещи предприятия, а пък те на всичко отгоре са основно държавни. А чужденците, които сноват в центъра на столицата, всъщност са консултанти, които търсят изчезващи купувачи. Защото последните с всеки изминал ден стават все по-малко. Всъщност напоследък се забелязва все по-активно напускане на потъващия кораб и от страна на консултантите.
Накратко
Българите ще се разминат и тази зима с голяма коледна ваканция по подобие на традиционните чествания в повечето от християнските страни от Западна Европа. Преди време от правителството предложиха коледните чествания да продължат 10 дни без прекъсване. Идеята обаче не срещнала одобрението на банките и общините, които заявили, че няма да смогнат да приключат финансовата година до 23 декември, обясни социалният министър Иван Нейков. Кабинетът е утвърдил като празничен ден 31 декември. Останалите почивни дни са 24, 25, 26, 27 декември, 1, 2 и 3 януари.
Реч пред асамблеята на Западноевропейския съюз (ЗЕС) произнесе миналата седмица президентът Петър Стоянов в Париж. Държавният глава призова да се направи ясно разделение между страните - кандидатки за пълноправно членство в съюза, като се предприемат конкретни стъпки за приобщаването към военно-политическата организация на държавите, които недвусмислено са заявили желанието си за членство в ЗЕС.
Представители на френската асоциация МЕДЕФ посетиха България тази седмица и заявиха интереса си за съвместни проекти. Според президента на МЕДЕФ Франсоа Периго присъстващите фирми са стратегически инвеститори и имат дългосрочни намерения в секторите за пренос и съхранение на природен газ, електроенергетика, строителство и телекомуникации.
Разкрит беше канал за контрабанда на оръжие за Турция
Националната служба "Сигурност" разкри контрабанден канал за оръжие за Турция. На 26 ноември в Казанлък, Кърджали и Хасково бяха заловени няколко човека, замесени в аферата. В мерцедеса на Бихши Шефак са били открити взривни вещества, автомати "Калашников" и румънски картечници. Заедно с Шефак, който е турчин с холандско гражданство, е била арестувана и българката Милка Алипиева. В нейния дом в Хасково са били открити още 30 кг взрив, 100 електродетонатора, 4 автомата "Калашников" и 2 пистолета. Според източници от спецслужбите арестуваните са общо 5, двама от тях обаче били освободени след разпит, тъй като не били намерени уличаващи доказателства. Още боеприпаси, взривни вещества и пропагандни материали били открити и в дом на българка в Кърджали.
Същите източници твърдят, че групата принадлежи към крайнолявата терористична структура "Дев сол", която се финансирала от грабежи, търговия, наркотици и изнудвания. Нейно дело са няколко атентата в края на 80-те години срещу високопоставени турски държавни служители и бизнесмени. Първоначалната информация беше, че оръжието е предназначено или за Кюрдската работническа партия - ПКК, или за крайнодясната терористична организация "Сивите вълци". Засега обаче няма информация двете организации да са замесени в канала за контрабанда на оръжие. Предстои да бъде изяснен и произходът на оръжието и взривните вещества. Предполага се, че взривните вещества и автоматите са купени у нас, но все още не ясно дали са крадени от военните заводи край Казанлък и има ли замесени служебни лица.
Нова производствена линия за 25 млн. долара откриха в "Солвей-Соди"
През изминалата седмица беше официално открита нова производствена линия за тежка сода в химическия завод "Солвей-Соди" в Девня. Линията е с годишен капацитет 400 хиляди тона тежка сода, с което производството ще достигне 1.2 милиона тона годишно. През първите месеци на идната година ще бъде готов нов силоз за съхранение на тежка сода с вместимост 18 хиляди тона, каза при откриването Алоис Микелсен, председател на изпълнителния комитет на концерна "Солвей". На официалната церемония присъстваха и барон Даниел Жансен, председател на съвета на директорите на "Солвей" АД, почетният председател Жак Солвей, правнук на основателя на концерна, Аднан Чаблаян, президент на "Шишеджам", и Жан-Марк Петершмид, представител на Европейската банка за възстановяване и развитие.
През последните две години в "Солвей-Соди" са инвестирани девет милиона долара за подобряване на качеството, автоматизирането и екологичните показатели, съобщиха при откриването представителите на концерна. Още 33 милиона долара ще бъдат инвестирани през следващите две до три години за модернизирането на "Солвей- Соди". След отварянето на новата линия девненският завод ще постигне най-висока производителност между всички заводи в групата "Солвей". Заедно с партньорите си - турската фирма "Шишеджам" и Европейската банка за възстановяване и развитие, "Солвей" контролира 67% от акциите на дружеството.
Бакърджиев обяви, че сами ще осигурим финансиране на втори мост на Дунав
"България е готова да поеме и осигури финансирането за проектиране и строителство на втори Дунав мост между България и Румъния", съобщи изненадващо министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев. Новината бе поднесена по време на заключителната пресконференция на срещата на висши служители на министерствата на благоустройството, транспорта и околната среда на България, Гърция и Румъния, провела се в София тази седмица. Бакърджиев сподели, че основание за това решение дават липсата на политически различия в момента и приемането на единната европейска транспортна политика и от двете страни. Според него срещата на старши служители по проекта ТИНА през юни, както и неотдавнашното посещение на Петър Стоянов в Румъния също са дали тласък за постигане на съгласие по този изключително важен и за двете страни проект.
Досега втората основна спънка пред проекта бе мястото на изграждане на моста. По въпроса бе проведено изследване, според което Лом-Расту е оптималният вариант за строеж. "Мястото, на което ще преминава мостът, е Видин-Калафат и имайки тази яснота, нашето правителство проведе сериозни разговори по финансирането на проекта с представители на Европейската инвестиционна банка и на Европейския съюз", подчерта Бакърджиев. ЕИБ е готова да осигури 50-60 млн. долара, Европейският съюз - помощ от около 30 млн. долара, а българската страна - останалите 30 млн. долара по средносрочната инвестиционна програма. Темата за строежа на втори Дунав мост въобще не е била включена в дневния ред на срещата, нито за нея e ставало дума по време на неформалните разговори, а това още повече изненада присъстващите и най-много румънските представители. "Ние получихме информацията днес, но не трябва да се забравя, че въпросът е двустранен, важна е ефективността на проекта и предстои анализ на националните приоритети," сподели румънският държавен секретар на Министерството на транспорта Алеодор Франку.
"Видахим" влезе в ликвидация
На общо събрание на акционерите на "Видахим" АД, проведено миналата седмица, беше решено дейността на дружеството да бъде прекратена и да се обяви процедура за ликвидация, която да продължи до 30 ноември 1999 г. Към това решение беше пристъпено, след като предишната седмица финансовото министерство отхвърли предложена от работниците оздравителна програма като икономически неефективна и технологично неиздържана. След обявяването на процедура по ликвидация започва закриване на неефективните производства и продажбата на обособени части. Обявяването на ликвидацията фактически беше решено от държавата, която е собственик на близо 96% от капитала на дружеството.
В момента в дружеството работят около 4000 души, които не са получавали трудови възнаграждения за последните три месеца. От началото на годината от "Видахим" са освободени 700 работници, повечето от които са получили обезщетение в размер на един милиона лева. До края на годината се предвижда освобождаването на още около 400 работници.
Новата желязна завеса минава източно от Прага
Според твърдението на един хърватски писател от началото на века изток и запад са само географски понятия. Всъщност, изток и запад няма, защото Земята е кръгла. Преди близо десет години, през 1989 г., Източна Европа, в еуфорията от падането на комунизма и желязната завеса, бе близо до мисълта, че в следващите години Европа ще се превърне в единен континент, без икономически и политически граници. Десет години по-късно реалността е, че желязната завеса си стои и тя не се нарича Шенген, защото границата й започва източно от Прага. В политически план Източна Европа е по-разделена от когато и да било - в периода между 1945 г. и 1989 г. регионът бе обединен от управлението на комунистическите режими - през 1998 г. политическата ситуация в региона може да бъде наречена по всякакъв начин, но не и с думата хомогенна.
Още през 1989 г. повечето страни от Централна и Източна Европа заявиха политическите си приоритети за следващото десетилетие - интеграция в европейските и евроатлантическите структури, в Европейския съюз и НАТО. И именно развитието на процеса на разширяване на тези две институции е показателно за успеха на дадена страна през преходния период към демократизация и свободен пазар. Основополагащ принцип на Европейския съюз е наличието на свобода, демокрация, защита на човешките права и фундаментални свободи и върховенството на закона. По мнението на Комисията на Европейския съюз единствено Чехия, Полша и Унгария от цяла Източна Европа задоволяват политическите критерии за членство в съюза. Същевременно обща черта за региона си остава слабостта на съдебната система, основата, върху която трябва да се гради върховенството на закона в управлението. В Словакия все още е под въпрос независимостта на съдебната система въобще, корупцията е един от най-големите проблеми на региона, а по-тревожното е, че почти няма държава в Източна Европа, където да е задействана ефективна и работеща програма за борба с корупцията.
Реформата в Чехия на практика започна още през 1968 г., а в Полша през 1985 г., докато България на два пъти - през ноември 1989 г. и януари 1997 г., трябваше да избира между застоя и развитието на демократични институции и пазарна реформа. Става въпрос за чисто политическия избор, защото без политическото желание и воля за промени за никаква реформа не може да се говори.
В икономическата област стартовите позиции на страните от Източна и Централна Европа през 1989 г. бяха доста различни - Унгария и Чехия имаха, макар и малък, функциониращ частен сектор, докато в страни като Румъния и Албания той напълно отсъстваше. Тук става въпрос и за наличието на определена икономическа култура, която в Чехия, Полша и Унгария бе запазена през периода на комунистическо управление - чехите например успяха да запазят качеството на продукцията на големи производители като "Шкода" и "Татра" на едно прилично световно равнище, а унгарските заводи "Икарус" и преди 1989 г., и в последвалото десетилетие си останаха най-големият световен производител на автобуси. В тези страни културата на свободното предприемачество никога не бе умирала напълно и в това отношение те бяха години напред в сравнение с държави като България, Румъния или Русия.
Именно тези фактори, както и обемът и скоростта на приватизационните програми в отделните страни, определиха онова икономическо разделение, което доведе до положение страни като Чехия, Полша, Латвия и Естония да бележат годишен икономически ръст от 4-7 процента, докато България бележеше отрицателен икономически ръст, а в Румъния все още присъствието на държавата в много икономически области е почти 100-процентово. Всъщност страните, в които процесът на приватизация и структурната реформа върви най-бързо - Унгария, Чехия, Литва, Латвия и Естония получиха през последното десетилетие и най-голям обем чужди инвестиции на глава от населението; през миналата година в Латвия се изляха чужди инвестиции на стойност 7.6 процента от брутния вътрешен продукт на страната.
Не трябва да се забравя и чисто субективният фактор - въпреки спорния му исторически характер Русия имаше своя Михаил Горбачов, човека, без който разпадането на комунистическата система щеше да е доста по-дълъг и болезнен процес. Полша имаше Адам Михник и Лешек Балцерович, а Чехия - Вацлав Хавел, личности, които с всичките си недостатъци персонално гарантираха бързия и радикален преход към демокрация и пазарна икономика. Показателен е фактът, че към днешна дата като напълно функциониращи пазарни икономики могат да се определят именно Чехия, Полша и Унгария, като съвсем близко до тях са Словения и Естония. В нито един официален доклад на европейските организации на България и Румъния не се гледа като на функциониращи пазарни икономики.
Преди две седмици Европейският съюз започна формални преговори за членство с шест от страните, желаещи да станат негови членове - Чехия, Полша, Унгария, Словения, Естония и Кипър. Пропастта между тези страни и държавите - членки на Европейския съюз, както и между тях и останалите страни от Централна и Източна Европа, е огромна - гражданите на Полша и Унгария имат доходи наполовина по-ниски от средния доход във Великобритания, дори най-богатите кандидат-членове Чехия и Словения са по-бедни от най-бедния член на съюза - Гърция. Същевременно доходите на поляците и унгарците са два пъти по-високи от тези на средния българин. Очевидно е, че пътят, който Централна Европа ще трябва да измине, за да настигне страните от Европейския съюз, е равен на този, който Източна Европа и Балканите ще трябва да изминат, за да настигнат Централна Европа. Всъщност в европейското политическо пространство през последното десетилетие бе въведен и наложен терминът Централна Европа именно за да бъдат разграничени Чехия, Полша, Унгария, Словения и донякъде Словакия от останалите бивши комунистически страни на Стария континент.
Наскоро Лешек Балцерович, вицепремиер и архитект на полската икономическа реформа, каза в една своя реч: "На разширяването на Европейския съюз в историческа перспектива трябва да се гледа като на премахване на останалите от Втората световна война разделения. На разширяването трябва да се гледа като на финална фаза от процеса на реформи, започнал през 1989 г.". Същото се отнася за разширяването на НАТО. Когато обаче се стигне до конкретните параметри и изисквания, на които трябва да отговарят бъдещите членове на Европейския съюз и НАТО, се оказва, че едва пет-шест от общо 15-те бивши комунистически страни в Европа могат да се надяват на пълноправно членство към 2002 г.-2003 г. За останалите този процес ще продължи още десетилетия.
Още през 1988 г., година преди началото на разпада на комунистическата система в Източна Европа, желязната лейди Маргарет Тачър произнесе историческата си реч в Брюж, в която заяви: "Ние, на Запад, трябва винаги да гледаме на Варшава, Прага и Будапеща като на велики европейски градове. " Тогава тя не спомена нищо за София, Белград и Букурещ, а дори и в момента най-оптимистичните прогнози са, че тези страни ще бъдат напълно интегрирани в Европейския съюз едва към 2020 г. - период, обхващащ живота на едно поколение. През лятото на 1989 г., също преди падането на желязната завеса, американският президент Джордж Буш обяви, че Америка е посветила усилията си на процеса на изграждане на "...единна и свободна Германия в рамките на единна и свободна Европа". Десет години по-късно полският министър-председател Йежи Бузек със сълзи на очи заяви, че е настъпил "истинският край на Втората световна война", когато Европейският съюз формално покани Полша да се присъедини към съюза. За някои обаче Втората световна война все още не е свършила.
Бюлент Еджевит е новият турски премиер
След оставката на Месут Йълмаз президентът Сюлейман Демирел натовари Бюлент Еджевит да състави новия кабинет. Плановете на Еджевит предвиждат сформирането на коалиция между неговата лява Демократична партия, Отечествената партия на Йълмаз и Партията на верния път на Тансу Чилер. Така ще бъде елиминирана ислямистката Партия на добродетелта и евентуалните партньори ще имат мнозинство в парламента. В специална декларация военните, които са най-твърдият защитник на светските устои на държавата, приканиха неислямистките политически лидери да постигнат съгласие помежду си и да не допуснат до властта Партията на добродетелта.
Правителството на Еджевит ще управлява до април следващата година, когато са насрочени общи избори. Въпреки временния характер на кабинета новият премиер заяви, че ще продължи курса на икономическа стабилизация и няма да позволи на чужди страни да извличат дивиденти за сметка на Турция, намеквайки за спора с Италия заради кюрдския лидер Йоджалан. Седемдесет и три годишният Еджевит е ветеран на турския политически живот. През 70-те години той е заемал три пъти министърпредседателския пост, а доскоро бе вицепремиер в кабинета на Йълмаз.
Великобритания и Франция разширяват военното сътрудничество
На 4 декември Тони Блеър и Жак Ширак се споразумяха да разширят военното сътрудничество между Великобритания и Франция. Военният министър на Обединеното кралство Джордж Робъртсън нарече постигнатото на англо-френската среща във френския пристанищен град Сен Мало "утрото на нова ера в британско-френските военни отношения".
Джордж Робъртсън и френският му колега Ален Ришар подписаха на борда на британския военен кораб "Бирмингам" меморандум за сътрудничество в случай на чужда военна интервенция в двете държави.
Премиерите Тони Блеър и Лионел Жоспен обсъдиха на работна закуска създаването на независим от Съединените щати европейски военен пакт за укрепване сигурността на Стария континент.
Освен военното коопериране двете делегации разговаряха и за европейските финанси в навечерието на стартирането на европейския валутен съюз и данъчните ставки в рамките на Европейския съюз.
Понятието Източна Европа загуби икономическото си значение
Близо десет години след рухването на комунизма терминът Източна Европа окончателно загуби икономическото си значение. Остана единствено географското понятие. Всички държави от региона си поставиха една и съща цел - преход от планова икономика към пазарно стопанство. Подцелите също не се различаваха - адекватна законова рамка, либерализация на цените, намаляване на държавните субсидии, премахване на бариерите пред свободната конкуренция, приватизация, създаване на капиталови пазари и ефективни финансови системи. Различаваха се обаче пътищата до финала, по-близък за някои и отчайващо отдалечен за други. Унгария избра дългия, но равнинен маршрут. Полша предпочете максималното количество болка, съответстващо на възможно най-късия път, а всички останали оптимизираха прехода при релефна структура с коефициенти на шоковост в спектъра между двата крайни.
Резултатът - огромна пропаст, зейнала между Полша, Чехия, Унгария и Словения, от една страна, и всички останали, с изключение на балтийските републики, на изток от тях. Независимо от това обаче най-динамичният в политическо и икономическо отношение регион в последното десетилетие като цяло дръпна значително в развитието си. До 1989 г. държавите от Източна Европа заемаха местата след стотното от общо 136 държави в класацията на Institutional Investors за кредитните рейтинги, базирани на оценки на банкери от 100-те най-големи банки в света за локалния икономически и политически климат. Към септември 1998 г. отличничките в прехода са в топ 40, държавите от другата страна на пропастта са сред 70-те, а регионалните разочарования Албания, Грузия и остатъчна Югославия са окупирали дъното и едва ли скоро ще се изтласкат от него.
Повечето от правителствата в преход явно си бяха дали ясна сметка, че успешното преструктуриране на централизираната икономика в пазарно стопанство е и функция от постигането на балансирани бюджети или такива с минимален превес на разходите над приходите (до 3% от БВП). Една почти непосилна задача за правителство, желаещо да остане на власт. Доказателство бяха многобройните ротации в управлението на държавите от региона. Въпреки това в 16 от 26-те страни в преход чудото се случи. При неработещи икономики, непълноценни локални капиталови пазари и скромно външно финансиране над бюджетните дефицити на държавите в преход не се виждаше таван. Чуждите инвеститори наобикаляха открилите се за света централизирани стопанства и принципно заявяваха интереса си към държаните активи, но ясно даваха да се разбере, че очакват гаранции за капиталите си и преференциални условия в надпреварата за местните активи. Изработването на законова рамка за преките и портфейлни чужди инвестиции се бавеше, а законите, регулиращи местния икономически живот, често тълкуваха един и същ юридически казус по коренно различен начин.
Дисбалансът между приходните и разходните пера, в повечето случаи двуцифрен, генериран не толкова от ръст на държавните разходи, колкото от ниската събираемост на данъците, предполага увеличаване на данъчното бреме (предимно корпоративните подоходни данъци и налозите върху стопанския оборот - ДДС дълго време не бе познат данък в региона, а Словения обмисля въвеждането му през юли 1999 г.), свиване на спестяванията, респективно фондовете за инвестиции и намаляване покупателната способност на населението - два основни фактора за доброто икономическо здраве.
Ясно откроената тенденция на застаряване на населението в страните в преход и невъзможността да бъдат намалени вноските на националните бюджети в държавните извънбюджетни пенсионни фондове за сметка на увеличаване на личния принос и квотата на работодателите поради ниската социална защита и потенциалното разширяване на дела на черната икономика превърнаха пенсионните системи в най-големите разходни пера на бюджетите.
Свиването на държавния сектор, ниската събираемост на данъците и липсата на ясна корелация между размера на вноските в пенсионните фондове и размера на пенсиите, характерна за пенсионните системи в Централна и Източна Европа, ускориха разширяването на бюджетните дефицити. Сегашните стойности на бъдещите държавни пенсионни задължения възлизат на повече от 300 и дори 400% от БВП. Бюджетните разходи за пенсионно осигуряване като процент от БВП за 1996 г. са варирали от 5.8% за Румъния до 14.4 за Полша. Съпровождащият структурните промени в страните в преход ръст на безработицата значително увеличи коефициента пенсионери/заето трудоспособно население. На върха на тази нерадостна класация уютно се е устроила Унгария с коефициент 77 за 1996 г., следвана от България със 74. За да приближат дефицитите си към зануляване, Полша и Хърватско въведоха по-ранни срокове за пенсиониране, които средно за региона са 55 за жените и 60 за мъжете.
Теорията предлага изход - създаване на частна пенсионна система. Работещата частна пенсионна система, пак според учебниците, предполага развит капиталов пазар и надежден механизъм за надзор върху частните пенсионни фондове, а с необходимата база разполагат само Унгария, Словения, Полша, Чехия и Естония.
Емисиите на нови държавни ценни книжа и откровеното печатане на пари като начини за финансиране на дефицита намаляват атрактивността на тези дългови инструменти (висока рискова премия и ниска цена) - нарастват разходите по обслужването на дълга и в крайна сметка се активира процес на спираловидно нарастване на бюджетния дефицит. Логично следват отлив на рисковия капитал от задлъжнелите държави и срив във финансовите системи. Това се случи с Русия, където често здравият икономически разум и правилата в голямата политика са множества без допирни точки. След отказа на Г7 да подпре финансово Русия на 17 август правителството на Кириенко обяви фалит - оставена сама на себе си, Русия отказа да обслужва задълженията си по краткосрочния външен дълг. Краткосрочният капитал напусна страните в преход (всичките със статут на развиващи се пазари), доходността на дълговите им книжа рязко се повиши и борсовите индекси на развитите капиталови пазари - Унгария, Полша, Чехия, Естония, Латвия и Литва, се сринаха със средно 30% в рамките на един месец.
Съвкупният ефект от руската криза (посочените по-горе плюс свиването на непретенциозния руски пазар за стоките на страните в региона и загубите на финансовите институции, големи държатели на руски дългови инструменти) засегна най-силно Украйна, Беларус и Прибалтика. Най-леко преживяват Словения, Румъния и Словакия, където контролът върху краткосрочните капиталови потоци е най-голям, както и страните от Централна Европа, които през последните 6 години предпочетоха Европейския съюз пред Русия като най-голям търговски партньор (над 50% от търговския оборот на Унгария, Полша и Чехия се осъществява с ЕС).
Светът не познава по-мащабна приватизация от тази в икономиките в преход в последните девет години - мажоритарната собственост в над 90 хил. предприятия премина в частния сектор. Оттеглянето на държавите като собственик в местните предприятия се извърши чрез паралелното използване на касовата приватизация в два от общо трите й варианта - директни продажби на стратегически инвеститори и работническо-мениджърска приватизация (третото проявление - първичните публични емисии (IPO) на акции на локалните капиталови пазари и депозитарни разписки на чуждите се използва само от Унгария, Полша и Чехия и значително по-слабо от Словения) и масовата приватизация. Единствено в Унгария масовата приватизация остана непопулярна. Няма и да получи шанс да се популяризира.
Управляващите в Унгария насочиха усилията си към привличане на стратегически инвеститори за мажоритарни собственици на активите в страната. В периода 1994-98 г. бившето правителство успя да продаде почти всички държавни активи и да вкара огромни средства в държавната хазна, което доведе до сравнително безболезнен преход, ненатоварващо националния бюджет обслужване на държавния дълг и стабилна парична единица. Продажбата на 18% от дела на една от последните перли на унгарската икономика - държавния телекомуникационен оператор Matav - на 14 ноември 1997 г. чрез IPO, увеличи валутните резерви на страната с 1.3 млрд. долара. Успешното и бързо раздържавяване чрез масовата приватизация в Полша, чуждият мениджмънт на полските приватизационни фондове и предлагането на дялове от компании на фондовите борси (последната IPO бе на 17 ноември 1998 г. - 15% от телекомуникационната компания Telekomunikacja Polska преминаха в частни ръце, други 35 ще бъдат продадени на стратегически инвеститор до края на 1999 г.) приближиха Полша към откъсналата се от основната група Унгария.
Мажоритарни дялове от голям брой чешки предприятия бяха приватизирани чрез масова приватизация, стартирала през 1991 г. и приключила три години по-късно. Широко бе използвана и работническо-мениджърската приватизация с всичките й недостатъци в следприватизационния период и минималните приходи за бюджета. За разлика от Хърватско, Русия, Украйна и Латвия чешките мениджъри и заетите в предприятията не получиха преференциални кредитни условия и правото да закупят дружеството си на по-ниски цени. Моделът на работническо-мениджърската приватизация като форма на трансформация на държавната собственост при максимизиране на частния сектор в повечето от страните в региона на практика поднесе безплатно държавните предприятия на шефовете им, често сраснали се с управляващите.
Скоростта на раздържавяването в страните в преход корелира силно със степента на развитост на капиталовите пазари в тях. Правата връзка е болезнено очевидна, съпоставяйки постигнатото в страните от Централна Европа и Прибалтика с резултатите в Югоизточна Европа и обвързаните финансово и търговски с Русия бивши републики, където пазарите са нисколиквидни и търговията е вяла. Във всички държави стартираха фондови борси (през 1990 г. в Унгария, Словения, Югославия, година по-късно в Хърватско; през 1992 г. в Литва и Украйна; през 1993 г. в Чехия и през 1995 г. в Румъния и Латвия), но далеч не във всички заработиха ефективно.
Различията в макросредата, адекватността на законовата рамка, качеството на предлаганите държавни активи и ходът на структурната реформа се проектираха върху обема на привлечените преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в отделните държави. За деветте години в преход Полша попи 27.6, Унгария 18.5, а Чехия 7.6 млрд. долара. Най-недолюбени от прекия чужд капитал се оказаха Балканите. И съвсем закономерно. Икономическото ембарго, наложено на Югославия, ниският БВП на глава от населението (в различните страни без Словения и Хърватско варира от 1000 до 2000 долара), слабият търговски обмен в региона, пълзящата приватизация и преференциалното третиране на местните инвеститори пред чуждестранните не говорят за оазис на ограничения чужд капитал. В периода 1989-97 г. съвкупните ПЧИ за региона са около 10 млрд. долара. Най-голям дял от тях потекоха към Румъния (3.5 млрд. долара) и Словения (2.4 млрд. долара). Хърватско и България бяха инжектирани с около 1.2 млрд. долара, а Албания и Македония получиха едва 300, респективно 75 млн. долара.
Бързата и агресивна банкова приватизация в Унгария и гостоприемството на малката централноевропейска държава към чуждите банки (към настоящия момент 33 чужди банки оперират на местния пазар) превърна страната в нещо като регионален финансов център (банковата реформа е само една от стъпките от цялостен процес на преструктуриране на бившите комунистически икономики).
Унгарската практика на преференциално кредитиране на големите компании за сметка на малките много скоро ще е прецедент. Високата цена на ресурса обричаше на хроничен финансов глад малкия бизнес.
За разлика от Унгария полските банки продължават да бъдат непревземаема крепост за чуждия капитал. Подобно на всички останали държави в региона в първоначалния етап на прехода, период на стихийно натрупване на капитала, мекото на полската баница бе разпределено според заслугите на правоимащите. Въпреки това финансовата система на Полша е сред най-здравословните в Централна и Източна Европа. И не защото Полша опроверга тезата, че държавата по презумпция е лош собственик. Още в самото начало на прехода на банките им бе показано, че пазарните механизми ще работят в Полша, тоест рефинансирането от централната банка престана да бъде опция. Като отличен ученик банките насочиха ресурсите си в държавни ценни книжа и свиха кредитите си за нерентабилния реален сектор до политическите поръчки, които бяха в един разумен и поносим от системата обем.
Полският банков шовинизъм дава признаци на пропукване под тежестта на конкуренцията от останалите икономики в преход за чуждия капитал. С предлаганите досега миноритарни дялове в местни банки Полша без много усилия отблъскваше анемичните атаки на чужденците. Решението на правителството да увеличи 35-процентовия дял за стратегически инвеститор в Pekao bank до 55 привлече вниманието на най-големите в сектора - холандската ING и американските гиганти Citibank и AIG. Много вероятно е да бъде сключена сделка до средата на следващата година. Правителството показа желание да се раздели с още две от най-големите банки в страната - аграрната BGZ и най-популярната в селските райони PKO, до края на 1999 г. Чехия, държавата с най-развита финансова система в началото на прехода, днес отчаяно търси стратегически инвеститори за несъстоятелната си банкова система. Директната продажба на мажоритарен дял в банките е единственият начин в максимално кратък срок хватката на порочното държавно управление, довело до безразборно кредитиране на реалния сектор, да бъде разхлабена. През септември националната банка на Чехия въведе нови изисквания за капиталовите провизии - търговските банки са задължени да заделят провизии за всички отпуснати ипотечни кредити със срок над 3 години. Резултатът за счетоводните баланси на държавните банки, чиято капиталова адекватност е доста под законовата от 8%, ще бъде, меко казано, катастрофален. Най-голямата банка - Komercni banka, ще излезе на червено с близо 400 млн. долара във финансовата 1998 г., а силно експонираната към Русия и Украйна Ceska Sporitelna - с над 200 млн. долара.
От четирите най-големи банки държавата се раздели единствено със закупената от Nomura Investment, IPB. Правителството на социалдемократите, избрано през юни, е с амбициозната нагласа да съкрати приватизацията на Komercni banka, Ceskoslovenska obchodni banka и Ceska Sporitelna с 12 месеца, тоест до края на 1999 г. Съществуващата обаче мащабна вътрешна опозиция срещу банковото раздържавяване като логичен край на безплатните обяди и слабият интерес на чуждите инвеститори към банките в това им нерадостно състояние ще отложат изтеглянето на държавата от банковата система. Неатрактивността на чешките банки се засилва от решението на управляващите централната банка да получи достъп до счетоводните баланси на всеки инвеститор, който притежава дял в чешка банка по-голям от 15%.
Състоянието на банковата система в Словакия следва развитието в по-голямата си съседка и някогашен партньор Чехословакия. Силно политизирани, банките изсипваха големи кредити в компании, собственост на приятелския кръг на бившия премиер Мечиар, и финансираха работническо-мениджърската приватизация. През 1997 г. близкият до Мечиар крупен производител на стомана VSZ получи контролния пакет от трета по големина банка в страната IRB. Последва неконтролируемо източване на банката, чиято капиталова адекватност се срина до жалките 2%, при изисквана минимална от 8%, и неизбежната интервенция на централната банка, която прие под крилото си декапитализираната банка. Гафовете на управляващите не се изчерпаха с това. Наглостта на Мечиар и мениджъра на предизборната му кампания и шеф на VSZ стигна апогея си, когато през юни тази година поискаха да установят контрол върху държавния застраховател Pojist'ovna, закупил месец по-рано IRB. Дори и в средите на новата власт продължава да преобладава мнението, че консолидацията на местните банки ще оздрави банковата система. Това не би било далеч от истината, ако поне един от потенциалните партньори в банковите алианси е в добро състояние.
Планирана за 1993 г., банковата приватизация в Румъния може най-накрая и да стартира. Френските Banque Nationale de Paris и Societe Generale започнаха преговори за 51% от Romanian Development Bank (BRD), а GE Capital, финансовият на Ceneral Electric, най-голямата италианска търговска банка - Istituto San Paolo di Torino, Banca Commerciale Italiana и белгийската KBC Bancassurance са подали оферти за миноритарно присъствие от 45% в петата по големина търговска банка в Румъния - Banc Post. Първоначално (месец юли) за двете банки Румъния поиска съответно 600 и 300 млн. долара, но след намаляването на кредитния рейтинг на страната на 19 октомври от американската агенция Standard & Poor's, в резултат на нарастващия бюджетен дефицит за настоящата година до малко под 5-процентовата граница, близостта до която поражда опасения за мораториум по плащанията по държавния дълг, реалната цена е съответно 360 и 180 млн. долара. В условията на настоящата макроикономическа нестабилност всяка допълнителна единица конвертируема валута е добре дошла за Румъния. Приватизацията на банките е и необходимо условие за финансовата помощ на МВФ и Световната банка. В същото време цената на чуждото присъствие в местната банкова система пада почти наполовина. Все фактори, благоприятстващи прохождането на приватизацията на банките.
Относително хомогенният в икономически аспект регион на Източна Европа до падането на желязната завеса се трансформира в изцяло хетерогенен. Пропастта в икономическото развитие между централноевропейските и балтийските държави, от една страна, и югоизточноевропейските и бившите съветски сателити, обречени да се развиват еднопосочно с Русия, ще продължи да се разширява с диференцираната пропускливост на ЕС и НАТО.
Мултигруп се опита да прекрати спора с Радослав Ненов за хотел "Рила" на Боровец
Разпределението на имуществото на Мултигруп след излизането на Сашо Дончев и Радослав Ненов от групировката стана повод за нов скандал миналата седмица. Тогава надзорният съвет на "Рила Боровец" АД реши, че ще увеличи капитала на дружеството от 156.213 на 261.213 млн. лева, като увеличението се записва от контролирания от Мултигруп (в частта Илия Павлов) "Балкантурист холдинг". По този начин участието на останалите акционери се намалява, така че те са изтикани от контрола върху дружеството. Държавата, която досега е имала 23%, вече е с 13.8%, приватизационният холдинг "Ем Джи Елит" холдинг (за контрола върху който Радослав Ненов и "Мулти" водят съдебни спорове) остава с 12 %, а досегашният основен акционер "Климати М" АД - с 30% от капитала.
В средата на миналата година акционерите са гласували промени в устава, които позволяват надзорният съвет по свое усмотрение да увеличава капитала под условие. Протоколите от събранието показват, че тогава държавата е гласувала против промените. Проблемът е, че "Рила Боровец" е публично дружество и според закона промените в устава могат да се гласуват с поне 75% от присъствалите на събранието. От протоколите се вижда, че това не е било така.
Между акционерите на "Климати М" също е имало противници, които подкрепяни от Радослав Ненов се борят съдебно с "Мулти" за контрола в дружеството. Увеличавайки капитала на "Рила-Боровец" сега, групировката почти прекратява спора, тъй като слага свое дружество за основен акционер.
От Мултигруп обясниха, че те така или иначе са акционери с над 99% в "Климати М" (за което има висящо съдебно дело), така че не ощетяват никого, просто вкарват свежи пари в дружеството, които ще послужат за реконструкция на хотела. Новоиздадените акции са закупени от "Балкантурист" по 9000 лева при номинал 1000, така че в хотелиерското дружество влизат 945 млн. лева. Парите са собственост на "Балкантурист" и не са вземани на заем от Кредитна банка, опровергават слуховете от "Мулти".
"Не мога да не впиша решението, при положение че законът е спазен", коментира водещата делото съдийка в Софийски окръжен съд Надежда Джелепова. "Едно е какво пише в закона, друго е дали някой от акционерите се счита ощетен", допълни тя.
Българите са почитатели на "аристократичната" закуска
Веригите от ресторанти за бързо хранене на "Макдоналд'с", "Бургер кинг", KFC, "Куик" се състезават почитателите на сандвичите да хапнат от тяхната стока и затова отделят милиони долари за рекламни кампании.
В родината си хамбургерите на братята Мак и Дик Макдоналд обаче губят популярност. Новата мания на американците е да похапват пак бързо, но салати. Янките отричат, че се тъпчат само с чийзбургери и кока-кола и все по-често обявяват сандвичите за нездравословна храна. Сандвичманиаците в България обаче се увеличават.
Някогашните закусвални, които предлагаха по-евтина топла храна, са само спомен. Новото поколение закусва, обядва и вечеря с хамбургери, чийзбургери, бон бургери, голдънбургери, дюнери, сандвичи "Кенар" или пилешки крилца. По-рядко тийнейджърите и студентите разнообразяват с пица. Любимото "горещо куче" (хот-дог) отново печели почитатели, но "принцесите" с кашкавал и салам отдавна са ретрозакуска. Повечето ведомствени столове са закрити. В обедните почивки чиновници и работници похапват на крак израелски "джобове" (питки), които се пълнят по желание със салати и кюфтенца, арабски фалафели, суджу или домашно приготвен сандвич с лютеница. Централните софийски улици са обзаведени и с подвижни колички, които задоволяват апетита на българи с немски кулинарен вкус. Хлебчетата с наденички и горчица, които германците похапват най-малко срещу три марки, тук засищат глада срещу една марка. През летните месеци в продажбата на сандивичи на открито участват и "Кенар". На улицата "тостовете" се пълнят с три вида майонезени салати, шунка и кашкавал.
Сандвичът е "закуска, приготвена от две тънки резенчета хляб, намазани обикновено с масло от едната страна, между които са поставени шунка, хайвер и т.н. Казва се още и само за едно резенче хляб, намазано с масло, върху което е сложен къс наденичка... ", обясняват още в началото на века братя Данчови в своята енциклопедия. Първите сандвичи се появяват през 18-и век. За да не прекъсва играта си на карти, английският граф Джон Монтагю Сандвич похапва говеждо месо, пъхнато между две филии хляб. По-интелектуалните мемоаристи предпочитат да твърдят, че графът искал хапките, за да не спира да свири на пиано... Два века по-късно
"Ние не сме закусвалня, а ресторант с бързо обслужване", обясняват в "декларацията си на независимостта" пред своите клиенти "Goody's". Гръцката верига отвори първия си ресторант в България преди година. Заведението на пл. "Св. Неделя" събира гръцките студенти, но заради сервирането с истински прибори там предпочитат делово да похапват и костюмирани младежи. Клиентите обаче чупят много по-малко чинии, отколкото служителите в кухнята. "Ние съчетаваме идеите на бързото хранене и ресторантската обстановка. Българинът добре мери къде да дава парите си. При нас най-предпочитани са клуб-сандвичът и пилешките филета, но сме приятно изненадани и от продажбите на сладки", обяснява изпълнителният директор Костас Исаакидис. В гръцките голдънбургери, грийнбургери, в чикис-сандвича попадат български млечни продукти и зеленчуци, френско пилешко филе и картофи.
Всички централни софийски площади са окупирани от заведения за бързо хранене. През лятото на 1994 г. първо на пл. "Гарибалди" отвори врати KFC, а година по-късно на пл. "Славейков" се наредиха опашки от любопитни клиенти, за да вкусят хамбургерите на "Макдоналд'с".
"Биг Мак" и панираните пилета от Кентъки обаче са луксозна храна за средния българин, защото добре да похапнеш в американските закусвални струва над 5000 лева. Заможни почитатели на сандвичите плащат и петцифрени суми. С детските менюта компаниите изкушават децата. Заради играчката, която придружава хамбургера, и картофките в картонената кутия палавниците обещават да слушат цяла седмица. В събота в закусвалните сядат на семеен обяд или вечеря. За ужас на педиатрите непросветени и безотговорни родители тъпчат още непроходилите си дечица с пържени картофи и бургери.
KFC не оставя на мира постоянните си клиенти и по време на лятната и зимната ваканция. Единствената в света мобилна кухня на компанията e в България и тя се мести през сезоните между "Златни пясъци" и "Боровец". Филе бургер, бон бургер по оригинална рецепта се правят с хлебчета "Made in Bulgaria", но пилешките допълнения се внасят от чужбина. Специално, за да угодят на вкуса на българските си клиенти, KFC пусна салата "Снежанка", а хората, които могат да си позволят да хапват в заведенията, предпочитат пикантните пилета. Тайната рецепта от 11 билки и подправки е любима на яките момчета от охранителни и застрахователни компании, които не се колебаят да превръщат масите на заведението в офисбюро.
В "Макдоналд'с" се отбиват да закусят артисти, певци, а наблюдателни клиенти твърдят, че в книгата за предложения в ресторанта на пл. "Славейков" впечатленията си от сандвичите споделила и външният министър Надежда Михайлова. Служителите предполагат, че заради други ценни автографи книгата наскоро е открадната. Месото в максандвичите е от Унгария, рибата от Дания, пайовете са от Англия. Млечните шейкове, салатите, зеленчуците са си нашенски. "Клиентите ни най-много ценят чистотата, приятното обслужване, качеството на предлаганите продукти", обяснява главният маркетинг-мениджър за България Росица Цекина. Пред момчетата и момичетата, които работят на каса, са написани правилата за обслужване с усмивка, внимание и бързина. Българите, които са чували за 7-те минути трайност на картофките, рядко проявяват претенции към храната. Чужденци по-често връщат продукти, недоволни, че стандартът не е спазен. Ресторантите организират за любопитните клиенти и екскурзии в кухнята, където всеки може сам да приготви сандвича си.
Чуждестранните вериги се конкурират от българските сандвичи "Кенар" и "Оро", които също откриват спретнати заведения. Опашките обаче никога не свършват в арабските закусвални, разположени около "Попа". До късно през нощта мургави момчета загъват дюнери и фалафели с артистични движения. Въпреки честите ремонти, чистотата там винаги изглежда под съмнение, но това не смущава клиентите да изяждат по няколко сандвича.
Популярното заведение "Кравай", което в зората на демокрацията беше сборище на столичните фенове на Нюуейв-а, сега е мутирало в първия български фастфууд за китайска храна. За сумата между 3000 и 4500 лв. човек може да си закупи побългарен вариант на най-разпространените гозби на Далечния изток. Люто пиле, пиле със зеленчуци и свинско със зеленчуци са трите най-популярни варианта за засищане, ако искате да се превъплатите в човек с дръпнати очи. "Драконовата" храна се сервира в картонени кутии, които не изглеждат много обемисти, но всъщност съдържанието им може да накара всеки средностатистически чревоугодник да се издуе. Тънкият трик на заведението е, че по стар китайски обичай половината от кофичката се пълни с ориз, а другата половина - с бленуваната далекоизточна манджа. Е, понякога оризът преобладава, но клиентът може да установи това чак след като се порови из горния месен слой на блюдото. "Кравай" засега си остава монополист на столичния пазар на китайска храна. Плах опит за конкуренция се опитва да прави импровизирано заведение на "Раковски" в близост до площад "Славейков", но неговите порции са пакетирани по подобие на храните в самолетите и се претоплят в микровълнова печка.
Бързото хранене въпреки своята практичност печели все повече противници. В САЩ се появи движение за бавно хранене, което идва от Италия. Неговите последователи искат да върнат удоволствието от стоенето на масата и храненето. У нас "Вкусно"-готвачът Ути Бъчваров се представя в ролята на добрия гаргантюанец, който отдалечава хората от "кошмара на всеки влюбен в готвенето - сандвичите", които отдавна не са закуска за аристократи.
Кадрите пак ще решават всичко
Версиите за това какво става във висшите етажи на властта обикновено са повече от посланията, които носи всяко едно управленско решение.
Смяната на някои от заместник-министрите в последно време обаче е останала встрани от вниманието на повече от половината пълнолетни българи. Всеки трети от тях не е чувал за рокадите по върховете на властта. Друга значима част остава неориентирана, за да прецени дали случилото се е за добро или за лошо. Тезата, че посланието на направените смени на хората от втория управленски ешелон ще има компенсаторен ефект и ще покаже безкомпромисността на управляващите, остава недоказана, когато се проверява чрез широката обществена реакция .
За тези, които се интересуват от развитието на политическия живот в страната, промените във висшето управленско и административно равнище носят положителен знак. Те се одобряват от почти всички, които нямат критични бележки към работата на правителството, и от половината от тези, които не са склонни да видят добрите страни в днешното управление. Такава положителна обществената нагласа към направените промени е знак не само за одобрението на конкретните кадрови решения. Тя говори за удовлетвореност на обществените очаквания за обновяване на изпълнителната власт. Тези очаквания са ясно заявени от значима част от пълнолетните българи.
Политиката на управляващите има повече привърженици, отколкото имат личностите, които я осъществяват. Неодобряващите работата на правителството категорично искат цялостна промяна на провежданата политика и стила на управление. Привържениците му държат на ускоряването на работата и повече прозрачност на цялостния процес на управлението. А необходимостта от кадрови промени се признава и от едните, и от другите.
Само за 7% направените кадрови рокади в някои от министерствата са достатъчни на този етап. Почти половината от интервюираните мислят, че не нови заместник-министри, а смяната на министрите е това, което трябва да се направи. Конкретно предложените за смяна имена са предимно от екипа, осъществяващ икономическата политика. Те се посочват най-често от критиците на правителството. Привържениците му назовават имената на министрите в образователната и културната сфера, здравеопазването и транспорта.
Очакванията на българите за промяна са по-големи от вече направените кадрови смени. Обществото очаква преки, а не косвени доказателства за управленска и политическа адекватност, защото способността за промяна не се възприема като белег на криза в управлението, а за същностна характеристика на нормалното политическо развитие.
За корупцията - видове и оценка
Напоследък твърде много се пише и говори за корупцията като за един от най-сериозните проблеми на нашето общество през последните години. В това отношение и в. "Капитал" не прави изключение - почти няма брой, в който да няма материал, посветен на корупцията, а в някои броеве - и повече от един материал. Но за съжаление не съвсем пълно и точно се представя общоприетото определение за корупцията. Това се отнася преди всичко до видовете корупция в зависимост от мястото на нейното възникване, както и до нейната оценка.
И така, общоприетото определение е:
В публикуваните досега статии по този въпрос у нас по правило се говори само за корупцията в държавните учреждения, много малко за корупцията в частния бизнес и по правило съвсем нищо за корупция при организациите с идеална цел, през които главно минават хуманитарните помощи и се осъществява благотворителността на обществото.
Корупцията може да се представи със следното логическо уравнение:
Това уравнение четем по следния начин: корупцията е толкова по-висока, колкото монополната власт върху произволни, необходими на обществото ресурси (вкл. информацията, която може да осигури непрозрачност на действията) е по-голяма, колкото повече лицата, които извършват корупционните действия, са по-предпазливи и по-предвидливи и колкото са по-ниски отчетността и контролът.
Неотдавна, само преди няколко седмици, пресата у нас бе залята от шумни сензационни заглавия за високия коефициент на корупция на България (К=2.9) при десетобална система. При абсолютно корумпирана страна К=0, при страна абсолютно без корупция К=10 (впрочем такива страни не съществуват). За съжаление никъде не бе обяснено какво се крие зад този коефициент на корупция. За 1997 г. последният е изчислен за 85 страни (вкл. България) и отразява средното време, което бизнесорганизациите изразходват за работа с държавните органи на съответните страни, за да може бизнесът им нормално да върви. Това по правило се извършва на основата на няколко хиляди анкетирани бизнесмени (няколко хиляди попълнени анкетни карти), като така събраната статистическа информация се обработва с помощта на регресионния анализ. Очевидно този коефициент представлява само държавната компонента на корупцията и не дава точна и пълна представа за нейния размер. Много е вероятно при нашите условия тя да има много висок дял от стойността (размера) на цялата корупция, но при всички случаи не е цялата, а част от нея.
Наистина социологическите проучвания показват, че колкото повече време изразходват бизнесорганизациите за работа с държавните институции за осигуряване на нормалния ход на бизнеса си, толкова корупцията е по-висока. Това е и сериозното основание за горния подход.
Посочените коефициенти на корупция са резултат от изследванията на международната неправителствена организация
Същата има подразделение и в България от тази година под името
В подкрепа на горните твърдения е и недвусмисленото отношение на Световната банка към така изчислените коефициенти на корупция. В съответния текст се казва, че "използването на индексите на
Очевидно методика за пълно и точно изчисление на коефициента на корупция все още не е намерена или ако е намерена, все още успешно не е приложена.
Реституцията трябва да се реституира
Днес могат лесно да ти лепнат прозвището реститутка, когато отидеш в унизително късото приемно време в държавните и областни инстанции, за да си подириш обезщетението за незаконно ограбеното някога от БКП имущество на твоя наследодател.
Оставям настрана огромните слабости в реституционните закони и от 1992 г., и от 1994 г., и даже на закона "Лучников" и решенията на Конституционния съд по техен адрес. Размитите, неясни текстове на законите станаха благодатна почва за недобросъвестни адвокати и недорасли юристи да поискат "до 2 процента" от това, което следва да се придобие като обезщетение за правоимащите. Още по-неясни бяха текстовете на ЗППДОбП, които хем дават акции, хем не дават, хем държавата не дава достатъчна гаранция за реда на тяхното придобиване, хем... Въпросът тук е малко по-друг. Реституцията е специфична форма на раздържавяване и нейното подценяване от страна на държавата продължава през всичките години от 1990 насам. Несъмнено по-добре беше активите, които някога бяха одържавени, да попаднат в ръцете на наследниците, а не в ръцете на бандити и групировки с изпрани пари и нечиста бизнесдейност. Днес, когато отидеш в министерствата и областните управи да си поискаш обезщетение за собствеността, те посрещат мързеливи, полузаспали и доста некомпетентни чиновници, които те гледат по-скоро какво можеш "да им снесеш", ако се появи желание у тях да ти свършат работа. На всичко отгоре се появи добър инструментариум за експертизи от страна на вещи лица за оценяване на обезщетенията. Само че нечия "умна глава" в Министерството на финансите определи смешните хонорари от 10 000 до 50 000 лева за вещите лица - физически или юридически, които носят огромна отговорност при определяне на квотите на съсобственост за лицето и държавата. Много от вещите лица твърдят, че за някакви си 20-30 000 лева отговорност не си струва дори да включват компютрите си, което напълно си е така.
А ведомствата са направо "потънали" от молби. Много малко от преписките са решени, и то най-вече ако си намерил свой човек от чиновниците.
Всъщност, както преди време вицепремиерът Божков предложи приватизацията да се приватизира, така много добре беше и реституцията да се реституира. Е, приватизацията така и не успя да се приватизира, но какво пречеше реституционните дела да се разрешат от независими експерти - юридически и физически лица, които да се заемат от началото до края с всички проблеми, възникнали по дадено обезщетение. В това се включва - правен анализ (съвсем кратък), оценяване на претенцията, обосноваване на нейната законност, предложение за приемане или отхвърляне. Всичко това в съвсем кратка форма можеше да се предложи за утвърждаване от органите, натоварени от закона да дават обезщетенията по реституционните закони. Тези независими експерти можеха да бъдат финансирани както от молителите, така и от държавните органи, като се фиксират хонорарите, в зависимост от стойността на обезщетението. Така и за държавните и областните чиновници работата щеше да е по-малка, а и възможностите за корупция щяха да са нищожни.
Рашков обръща поглед към старата си служба
От тази седмица Бойко Рашков съвместява два поста - настоящ следовател номер едно и избран, но все още неназначен главен прокурор. За всеки случай Висшият съдебен съвет провъзгласи амбициозния доцент по наказателен процес и за началник на Специализираната следствена служба, която ще наследи част от функциите на закритото му ведомство НСлС. Така преназначеният началник на всички следователи в страната автоматично може да се върне на досегашния си пост, ако не успее да се пребори с политическите контрамерки на мнозинството да поставят свой човек на мястото на Татарчев. Този ход до известна степен застрахова Рашков срещу евентуалното му отстраняване от съдебната система. Ако доминираното от сините мнозинство в бъдещия Висш съдебен съвет се опита да назначи лоялен към синята кауза магистрат за шеф на Специализираната следствена служба, неминуемо ще трябва първо да уволни Рашков, а това автоматично ще предизвика нов шумен скандал на тема политическо вмешателство в работата на независимата съдебна власт.
Ходът с назначаването на Рашков беше доста навременен, тъй като пазарлъците на магистратите с мнозинството, изглежда, окончателно са попаднали в задънена улица и групата на прокурорите и следователите около Татарчев ще се опита да спаси и малкото жизнено пространство, което все още си е запазила.
Въпреки че предложението за назначаване на Рашков за главен прокурор стигна по два канала до президентството, Петър Стоянов отново ясно даде да се разбере, че няма да подпише указ преди 18 февруари догодина, когато изтича мандатът на Татарчев. По всичко личи, че СДС все пак ще прехвърли на държавния глава цялата отговорност по апаратното елиминиране на Рашков. Изглежда, мнозинството окончателно е изоставило като безперспективен варианта решението на нов главен прокурор да се обжалва пред Върховния административен съд. Правосъдният министър Васил Гоцев все пак изпрати предложението на ВСС в президентството, въпреки че само преди две седмици се заричаше, че ще атакува процедурата по съдебен ред. Аргументът му е, че никой от конкурентите на Рашков не е обжалвал избора. Но дори и да го беше направил, според Закона за ВАС това не спира автоматично действието на решението, освен ако съдебният състав изрично не разпореди друго.
Неубедително беше и обяснението на магистратите от ВСС защо едва сега реагират на отказа на правосъдния министър Гоцев да изпрати предложението за Бойко Рашков до президента. Според говорителя на съвета Бочо Цветков главният прокурор Татарчев още миналата седмица е подписал документа, но служителка от протокола го поставила между другите папки и замалко не го загубила. Предложението се намерило едва миналия понеделник и веднага било пуснато по каналния ред към държавния глава. Бавенето обаче изглеждаше по-скоро като игра на нерви между двата враждуващи лагера и като изчакване кой ще направи първия грешен ход.
Евентуалното обжалване на избора на Рашков за главен прокурор вероятно щеше да даде възможност на председателя на ВАС Владислав Славов да засвидетелства лоялност към мнозинството и да премине в техния лагер, като отмени решението или го върне за преразглеждане от новия ВСС. Това щеше да позволи на сините да сложат нов главен прокурор без кой знае какви проблеми от правен характер освен може би евентуални изненади от Конституционния съд. Това, че Гоцев не изпробва силите си пред ВАС, говори единствено, че Славов няма намерение да изоставя досегашния си съекипник Татарчев. В полза на тази теза говори и фактът, че миналата седмица Върховният административен съд възстанови длъжността на близкия до Татарчев обвинител Славчо Кържев, който беше отстранен от поста Софийски районен прокурор с решение на Висшия съдебен съвет. Градският прокурор на София Нестор Несторов обяви, че ще назначи Кържев на работа, но ще внесе ново искане пред бъдещия Висш съдебен съвет. Не е ясно също как ще бъде решен въпросът с действащия в момента районен прокурор на София, чието отстраняване от поста би означавало дисциплинарно наказание.
Изборът на новия кадрови орган обаче се оказа също задача с твърде много неизвестни. Мнозинството реши да изчака с една седмица избора на парламентарната квота във ВСС. Кандидатурите ще се разглеждат във вторник на извънредно заседание на парламентарната комисия по правните въпроси. Представителите на следствието и прокуратурата пък ще са ясни най-рано в края на другата седмица заради структурните промени в двата органа, твърди главният прокурор Татарчев. Следствените служби бяха преобразувани според поправките в Закона за съдебната власт преди две седмици, а Главна прокуратура беше разцепена надве миналата сряда. По всяка вероятност СДС изчаква да види резултатите от избора на шестимата представители на съдебната квота. Така хората на Костов ще могат да преценят на колко допълнителни гласове във ВСС могат да разчитат и дали трябва да отпускат места на коалиционните партньори или дори на опозиционни партии, които по-късно да бъдат привлечени към синия лагер при някои ключови управленски решения. Подобно съглашение би могло дори да спаси Бойко Рашков поне като началник на Специализираната следствена служба. Той е в изключително топли взаимоотношения с евролевицата и се ползва с парламентарната подкрепа на народната представителка Петя Шопова, която открито лобира за него и подопечната му служба. Така мнозинството може да си откупи и мълчанието на следовател номер едно за прегрешения на сини функционери, които са консумирали властта си по твърде буквален и безпардонен начин. Мнозинството обаче няма да си позволи да раздава места във ВСС, без да си осигури блокираща квота от 13 гласа в 25-членния кадрови орган на правораздаването. По всяка вероятност съперничество ще възникне и между различните фракции в синята партия, които ще се опитат да лансират максимален брой свои верни хора в съвета, за да имат силни козове при евентуално търсене на съдебна отговорност на по-късен етап.
Дни преди окончателния избор на новите съдебни кадровици играта на нерви премина всякакви граници. Най-новото оръжие срещу Татарчев е масираният психологически тормоз. Ненадейно главният прокурор се оказа със засилена охрана от НСО "поради промяна в картата на застрашеност", както твърди шефът на специалната служба ген. Димитър Владимиров. Началникът на държавните бодигардове лично посети шефа на обвинението и повече от час му обяснява с какви данни разполага. Подобни версии обаче са повече от несъстоятелни. Ликвидирането на Татарчев тъкмо сега е повече от безсмислено. Главният прокурор сдава властта след по-малко от три месеца и на този етап трудно би могъл да направи нещо значимо. Още повече че той е делегирал почти всички свои функции на верния си последовател Михаил Дойчев, който претворява в дела вижданията на своя патрон. Лансираната версия, че с планираното Татарчево покушение се цели да бъде назначен Бойко Рашков, също е нелепа. Дори с главния прокурор да се случи нещо, указът за неговия наследник отново трябва да мине през Петър Стоянов и може да бъде върнат за преразглеждане от новия ВСС. Целта на разпространения слух е да направи Татарчев и Рашков подозрителни един към друг и максимално да затрудни способността им да взимат рационални решения.
Защо СДС кани всички във властта
Октомври няма да бъде май, обяви през седмицата Евгений Бакърджиев. Така зам.-председателят на СДС опроверга твърденията, че управляващите ще изтеглят местните избори през пролетта на 1999 г. Тезата бе разиграна в медиите не без помощта на политиците. От опозицията нашепваха, че СДС ще се опита да измести вота, за да получи по-голяма подкрепа от избирателите. През лятото и есента се очакват финансови катаклизми в държавата и няма начин рейтингът ни да не намалее, пригласяха и от мнозинството. Експерти търсеха вратички в законодателството, през които да се промуши процедурата, закована иначе ясно в конституцията. "Ние правим изпитанието, а ако общественото мнение е достатъчно чувствително и въстане, длъжни сме да се съобразим. " Това каза Иван Костов преди време по повод бъдещото административно деление на държавата и за назначаването на кметовете. Подходът обаче е характерен изобщо за лидера на управляващите. Така стана и сега - чрез медиите СДС направи сондаж и разбра, че ако премести датата на изборите, може и да спечели, но непременно ще събере негативи от заобикалянето на законите.
Затова седмица след като мина необявеното проучване, Бакърджиев обясни, че СДС като отговорна политическа сила ще отиде на избори тогава, когато повелява основният закон на републиката - през октомври догодина. Дори кадровикът на СДС Христо Бисеров се включи в разясненията: "Изобщо не сме обсъждали темата за преместване на изборите по-рано. Няма законова база за прекратяване на мандата на всички органи на местната власт. Няма и политическа нужда от това."
След като стана ясно, че не може да отиде на избори в по-благоприятен момент, СДС пусна в пространството нова версия - за подялба на управлението в държавата.
Изненадващо Иван Костов доразви идеята си за единния и неделим отбор на СДС, който управлява по твърди правила. Партията реши да се разрои на малки отбори предизборно. Националният съвет на СДС гласува преди седмица, че местните тимове могат да приемат и състезатели от други политически цветове, безпартийни и представители на малцинствата. Върховният орган даде права на общинските организации сами да решават с кого ще играят на изборите. Лидерът на управляващите обясни доста примамливо демократизма на новия подход: "СДС се отваря за изборите, за да създаде максимално широка основа за местното управление и за да участват в него представители на всички партии и на гражданското общество. Ние искаме да покажем, че желаем да споделяме властта, а не да я заграждаме само за СДС", обяви тържествено Костов. С широк жест той покани за партниране дори ДПС и евролевицата, но не пропусна публично да заклейми техните лидери в политическа слепота, авторитаризъм и проблеми с общуването.
Още по-вдъхновен бе заместникът на Костов Евгений Бакърджиев: "Ние не правим просто реформа заради изборите, ние правим една нова държава. Даваме пълна свобода на местните структури, защото не ние, а те ще управляват след това".
Дали избирателите повярваха на новата реторика, ще се разбере през октомври догодина. Ясно е обаче, че нито партньорите на СДС, нито опонентите се хванаха на въдицата. Анастасия Мозер обяви, че СДС отново извива ръцете на Народен съюз, вместо да им даде полагащата се квота от областни управители и подобаващо място в общинската власт. Стефан Савов отказа неговата партия да се коалира с евролевицата, както призова Костов. Ахмед Доган пак повтори, че спира подаръците за СДС и ще си играе сам в смесените райони. Без нас Костов ще загуби отново в тези райони, защо тогава да му помагаме, попита лидерът на ДПС. Александър Томов склони в програмните документи на партията му да се запише точка, че в общините може да управлява заедно със СДС, но без да прави механични коалиции. Дори в редиците на мнозинството признаха, че по време на избори няма призиви и покани за съвместна игра. Всичко е калкулация - пресмяташ влиянието си в един район и разменяш част от него срещу победа в друг.
Защо все пак Костов реши рязко да промени линията и да доказва, че не иска цялата власт за сините. Депутати и отляво, и отдясно определят хода му като политически маньовър. Може би точно защото не вярва особено, че СДС ще триумфира с мощна изборна победа, Костов търси оправдание отсега. Акцията определено е ефектна и трябва да покаже, че СДС се е научил на гъвкавост, казват дори противниците на премиера. Че в СДС не са спокойни за местните избори, както бяха за парламентарните, доказателство е и поведението на Бакърджиев. Пред националната конференция на СДС изборният стратег обеща, че се кани да спечели в 80 процента от общините. Получи аплодисменти за това, но месец по-късно отрече изобщо да е споменавал проценти и замени партийния призив с умереното: "За нас е важно не да спечелим ние, а да свалим БСП". После Костов внесе мотива "да управляваме заедно". Той има оправдание и ако не се получат местните партньорства - ще са виновни останалите, че не са приели поканата на СДС. Но за всеки случай премиерът предварително обвини партиите от опозицията, че централизирано налагат на структурите си да не подават ръка на СДС. За общо управление бяха поканени и малките партньори на СДС, Костов дори ги именува един по един - БЗНС на Петко Илиев, БСДП в СДС и извън него, ХАП, ВМРО, комитетът за обновление на ДПС... Между другото обаче лидерът обясни фундаменталната разлика между коалиране и партниране: "Ние не ги каним в ОДС, а искаме по места да управляваме заедно. " Ако спечелим, печелят те, ако изгубим, губим само ние - така депутат от ОНС определи дружеската покана на Костов за съвместно управление. Благодарим, тая сме я сърбали, казаха представителите на новосформираните либерали на Луджев, Желев и Доган и отказаха да помагат с гласове на СДС.
Покрай многословието никой не се сети, че покана за политическо партньорство не се прави чрез медиите. Оказа се, че от "Раковски" 134 официално не е информирана нито една друга партия за истинските намерения на СДС. Депутат от евролевицата коментира: "Това е несериозно, да ида при Костов и да му кажа: прочетох във вестника, че ме каниш да се коалираме. " Стефан Савов, макар и партньор на управляващите, също смята, че това е само за пред медиите. "Няма партия в света, която да се гради на пълна свобода отдолу, политическа сила без строга йерархия се разпада, казва старият демократ. Навикналата на неизпълнени обещания Анастасия Мозер също реши, вместо да слуша призиви, твърдо и методично да иска своята част от властта - тази, която й се полага по коалиционно право.
Като оставим реториката настрани, в политическата коалиционна и партньорска реалност досега има документирано само едно предизборно споразумение на ОДС. С него бе избран президентът Петър Стоянов. После, преди парламентарните избори, ДПС се оттегли. Не се състоя периодично исканото от Народен съюз ново споразумение за общо управление. Още не е осъществена и обявената от Костов преди месец предстояща среща с партиите на Мозер и Савов. СДС отказа да покани на консултации евролевицата и ДПС, макар да твърдеше, че в синята централа всички са добре дошли. По този начин управляващите не подкрепиха с конкретни действия прокламираната нова стратегия на протегнатата ръка.
Зад гражданския контрол над МВР прозира политическият
Управляващите съвсем се объркаха в обясненията си, че единствената причина, поради която искат да назначат партийни кадри за зам.-министри в МВР, е гражданският контрол над силовото министерство. Мотивите на премиера Костов, че по този начин ще направи действията на специалните служби по-прозрачни, са, меко казано, наивни. А изказването му в Министерския съвет миналия четвъртък, цитирано от БТА, че "под граждански контрол всъщност се разбира гражданският характер на службите за разузнаване или контраразузнаване", е само потвърждение на тезата, че зад тези "прогресивни" идеи се крие нещо повече.
Практиката в западните демокрации показва, че истински граждански контрол, така както го разбират нашите политици, се извършва само и единствено по отношение на полицията. И той се осъществява постфактум, след извършените неправомерни действия срещу определен гражданин или група от хора, но естествено има и превантивен ефект. В тези съвети или организации влизат юристи, общественици, журналисти или други фигури на публичния живот. Структурите на тези формирования в различните държави са конструирани по различен начин, но смисълът е един - да има независимо от полицейската служба разследване, което се абстрахира от вътрешноведомствената солидарност. След разследването тези граждански съвети правят предложения до съответните инстанции за наказания на превишилите правата си полицаи. По този начин се контролират и инспекторатите към вътрешните министерства, които или прикриват колегите си, или не оповестяват резултатите от проверките си, или изобщо не се занимават със случая. Затова службите "Инспекторат" в другите държави имат съвсем конкретни задължителни указания, които са длъжни да спазват.
У нас, когато стане въпрос за работа с гражданите, български управници мислят, мислят и накрая стигат или до идеята за Доброволните отряди на трудещите се (ДОТ) или за информатори.
Никъде в света няма граждански контрол над спецслужбите, така както се опитват да ни го обяснят управляващите, защото във всички демократични държави той се осъществява през три форми, които ги има и у нас, но за съжаление не работят. Първият механизъм е парламентът, в частност Комисията по национална сигурност. Както е записано и в Закона за МВР, и в правилника на Народното събрание тя контролира дейността на съответните служби, има право да извика на доклад техните началници, министрите на МО и МВР, да изисква сведения и т.н. У нас тази комисия или никаква я няма, или заседанията й са тайни. А това, че не работи, е оценката и на западни експерти, които проверяват готовността ни за присъединяване към евроатлантическите структури. Конституираната с много фанфари комисия "Антимафия" също не работи. Тя също има неограничени правомощия за събиране на сведения от МВР и службите му, но близо една година дори не е дала идея, нито пък е свършила нещо, с което да защити съществуването си пред общественото мнение. Парламентарният контрол също е граждански контрол - засега най-явният. Втората форма, чрез която обществото упражнява надзор над силовите министерства, естествено е съдебната власт. Третата е бюджетът. За съжаление у нас съдът не работи, а бюджетът на МВР е държавна тайна. Една огромна полицейска машина, каквато е например Скотланд ярд в Лондон, ежегодно публикува отчет за какво се разходва нейният бюджет - колко човека работят в полицията, колко са им заплатите по чинове, колко пари отиват за пропаганда, колко за полицейско оборудване, колко за специални акции и т.н. до най-малката подробност. Дори мистичното ЦРУ от няколко години под натиска на неправителствени организации публикува бюджета си.
В България държавна тайна не е само бюджетът на МВР, но и броят на хората, които работят в него. И досега са малцина журналистите, които знаят точния брой на полицаите у нас, колко хора работят в гранична полиция, колко са назначени в СДВР или в НСБОП. Презумпцията е, че врагът не трябва да знае колко хора се изправят срещу него.
И четвъртият начин за контрол над МВР у нас е чрез издаването на укази от президента за назначаването на секретарите на МВР и шефовете на специални служби. В много от западните страни не е така, но в устройството на нашата държава това е допълнително презастраховане за взаимен надзор. За съжаление тези постулати не са посочени в конституцията, а са залегнали само в Закона за МВР - и в стария, и в новия. Ако управляващите променят частта на закона за назначаването, което могат да направят с обикновено мнозинство, това условие ще отпадне и естествено допълнителната гаранция също ще бъде свалена. Засега идеята на СДС е точно такава - да приравнят секретарите на МВР до останалите зам.-министри по Закона за държавната администрация, което означава, че ще се назначават само и единствено от премиера. Освен че ще развърже ръцете на министър-председателя, това ще ореже и без това слабите възможности за влияние в тази сфера на президента. Зад подхванатата кампания за европеизиране на МВР съществуват две опасности - от една страна, политизация на вътрешното министерство, от друга - съсредоточаване на власт у министър-председателя.
Безпартийният министър Бонев очевидно се е борил доста срещу идеята да има политкомисари в сградата на "Шести септември". От шест месеца той управлява министерството си с все по-малко заместници и ще го управлява още няколко месеца така, защото не може или не иска да намери компромисни фигури, които да удовлетворяват лагерите в СДС, да балансират властовите фигури сред сините, да отговарят на условията на Закона за МВР и на които и той да има доверие. Явно Бонев е получил "предложение, на което не може да откаже". Иначе няма как да си обясним съзряването му до идеята външни на МВР хора, но принадлежни към СДС да го управляват. В интервю за "24 часа" Бонев заявява: "Не е вярно, че така се политизира МВР. Тези хора просто поемат политическата отговорност за функционирането на специалните служби. Те гарантират пред обществото, че службите не се използват за политически цели."
Само преди две години сегашният вътрешен министър е мислел по коренно различен начин. "Цивилните министри се оказаха катализатор на съмненията на обществото в политическата почтеност на специалните служби, защото, бидейки политически небезпристрастни, те забравиха за делегираните им права и отговорности на обществени контрольори и гаранти", казва Богомил Бонев на семинара "Граждански контрол над дейността на полицията в Република България", проведен на 5 юни 1996 г. Девоенизацията на оперативните служби в МВР не е лошо нещо. Напротив, още преди да се направи новият Закон на МВР, трябваше да се помисли в тази посока, а не сега отново да се кърпи. И досега устройството на вътрешното министерство повтаря наложения от Съветския съюз модел. Свалянето на пагоните обаче е само крачка по пътя към цивилизованост на МВР, защото девоенизирането не е панацея. Девоенизацията в мисленето се извършва с поколения. И затова не са нужни политкомисари, защото винаги досега политизирането на вътрешното министерство е водело до блокирането на неговите действия в борбата с престъпността, до прикриване на действия на управляващи, на техни икономически групировки или братовчеди.
Право на отговор
Авиокомпания "Балкан" изразява несъгласие... В брой 47 (28 ноември - 4 декември 1998 г.) на вестник "Капитал" бе поместена статията .
В нея се съобщава следното: "Чу се, че освен всичко друго Маринов (заместник-министър на промишлеността) вече си бил намерил работа като представител на "Балкан" в Париж."
Ръководството на Авиокомпания "Балкан" удостоверява, че въпросът със заемането от страна на г-н Марин Маринов на въпросната длъжност не е поставян и не влиза в неговите планове.
Факти, които се основават на несигурни източници, не помагат на дейността на "Балкан", особено сега, когато компанията се намира във важен период на раздържавяване.
Политиката е жестоко нещо
Председателят на Демократическата партия Стефан Савов пред в. "Капитал"
- Да, това беше успешен ход. Ето сега, в една демократична страна, за каквато България се представя, никога не е лошо силната партия да има партньори. Даже напротив, Европа иска у нас да управлява коалиция. Ние сме точно това - едни коректни партньори на СДС. Тогава не знаех, но сега съм сигурен, че това бе правилният път.
- Ние бяхме убедени, че в България трябва да има силни партии. А по онова време СДС беше много далеч от това да бъде партия. Беше някаква странна амалгама от непрекъснато растящ брой партии. За нас тогава важеше максимата, която сега приемат всички: за демократичното развитие на многопартийната парламентарна демокрация са нужни силни партии. България много по-бързо щеше да се реформира, ако се бяха оформили силна социалдемократическа партия и силна дясна формация. Ние все още се стремим към това, а то все ни се изплъзва. Демократическата партия като най-старата партия в България беше длъжна да опита или поне да постави началото.
- Точно това не е най-яркият ми пример за политическо предателство, имах много по-трудни моменти. Господ ми е помогнал да не бъда случаен в политиката. Човек, когато влиза в нея, трябва да е готов и за предателствата. За мен бе много тежък удар, но искрено ви казвам - така съм създаден, че такъв удар не може да ме потопи в трагизъм. Разстроеният политик винаги обърква пътя.
- Има и исторически предпоставки, а и чисто идеологически не стоим далеч един от друг, както се струва от пръв поглед. Без да четем отново историята, дори само нашият сегашен опит доказва, че коалицията Народен съюз не е объркана идеологически и добре се представя в политиката. Простете за парадната дума, но ние сме знаменосците на многопартийната парламентарна демокрация, без чието установяване България трудно ще тръгне по нормален път.
- Оптимист съм. Хората около г-жа Мозер имат вече много по-широко виждане от това на традиционните земеделци. Тя е живяла дълго време в чужбина и не й трябваше време, за да разбере кой е верният път за страната. Сигурно затова толкова добре се разбираме - и ние двамата, а и партиите ни.
- О, естествено, че съм мислил. Една от големите ми грижи е, че все още няма достатъчно подготвен - думата не е точна - по-скоро човек с достатъчно изграден авторитет, за да бъде лидер на партия. Нужни са качества, за които няма написани правила. Ето, двама от членовете на Централното бюро - Веселин Методиев и Димитър Стефанов, бяха в Германия за годишнината на ХСС. Оттам ми се обадиха влиятелни политици, казаха ми, че и двамата наши представители са показали европейско поведение, усет и начин на живот. Имаше дори комплимент за мен, че двамата са взели нещо от моята школа. Не искам да звучи самохвално, но това ме зарадва. Има, има в Демократическата партия няколко души на много високо ниво.
- За какви традиции можем да говорим в страна, където демокрацията не е съществувала. Много трудно се създава политик. В Англия хората от рождение се готвят за политици - в семейството, в училище. Ние сме много далеч от това. Аз съм дълбоко убеден, че политикът се нуждае от дълга подготовка. Тя не се прави по програма, тя е неусетна, става заедно с възпитанието. Моята болест сега и това, че отдавна казах, че нямам намерения да векувам като председател, създават някакви напрежения в Демократическата партия, които са ми неприятни.
- Какво значи жестоки, то си е така. И в живота е същото, но стига да не се ръфат като кучета. А има такива неща, чувствам, че се надигат, и това ме депресира. Слава богу, в нашата партия тези процеси не са остри като в други формации. Но политиката е жестоко нещо.
- Много леко се усеща. Когато един лидер вече няма достатъчно авторитет да държи партията в ръцете си и да я насочва по нейния път, разбира се, че трябва да намери сили да се оттегли.
- Да, така е, паралелните структури съществуват. Това е стара болест на СДС, аз познавам СДС като ръкавицата си и зная, че това не е най-коректната част от поведението му. Едва ли обаче в дублирането е силата на СДС.
- Европа иска България да се управлява от коалиция. Има хора в СДС и Иван Костов е от тях, които разбират, че трябва да има коалиция и не може СДС да управлява сам.
- В СДС има лидери, които се държат точно така. Но има други, които разбират, че това не е необходимо зло, а необходимост, която трябва да се приеме. Има вече в СДС хора, за каквито преди две години не можехме и да се надяваме. В това е големият плюс на СДС - в него се появиха и хора, които не искат цялата власт на всяка цена.
- Цялата политика се гради на компромиси, както и в живота. Въпросът е компромисите да не са гнили - тоест да не правиш отстъпка от идеологията на партията, от личната си чест. Ясно е, че Народен съюз ще прави отстъпки, защото е по-слабият партньор. Докато в България съществува мислене "комунисти - антикомунисти, ляво - дясно", ще продължим така. В това е смисълът на силните и традиционни партии, за които говорих. Ние сме силни партии, но приемаме сега ролята на коректив в политическия живот, без който не би могло да се управлява страната. Не сме съгласни обаче да ни сравняват с Демократическата партия-1896, с ХАП, БЗНС на Петко Илиев... Ние сме показали, че и сами се справяме добре на избори, доказали сме, че имаме реална и традиционна подкрепа сред избирателите. Това не е за подценяване.
- Разбира се, че не го преживяваме леко. Това са политически игри, които не можем да приемем с леко сърце. Например това, което става с окуражаваните противници на г-жа Мозер. Как да го нарека - политическа лоялност? Но аз съм дълбоко убеден, че бъдещето е на политици като г-жа Мозер, на хора с европейско мислене. Нейният БЗНС вече не е проста съсловна организация. Въпреки всички опити срещу нея, тя показа, че е необходима на БЗНС. Тя няма да бъде свалена.
- Една коалиция или партия, която е на власт, има своите предимства в избори. Има обаче и изхабяване, износване. Много опасно е за партията на власт, ако не разбере това преди изборите. Аз бия тази камбана на тревогата отдавна, защото не вярвам в безпочвения оптимизъм. За властта, за политиката човек трябва да си говори с всички допустими демократични средства и да се развива непрекъснато. Не може да лежи на стари лаври.
- Изцяло - в никой случай, но ще ги спечели. Не така триумфално обаче, както им се иска на някои. Дано ги спечелим, но не бива да забравяме шансовете и на опозицията. За нея е трудно да се наложи, но тя не тръгва с презумпцията, че ако не спечели, значи се е провалила, защото, от друга страна, в нейна полза играе изхабяването на тези, които са на власт.
- Аз го познавам много отдавна, лично го избрах навремето за зам.-председател на ПГ. Той има уважение към мен, аз му отвръщам със същото. За мен той е един от малкото политици, които през последните години се развиха бързо и положително. Понякога показва труден характер, но струва ми се, че много добре разбира какво трябва да се направи, за да се запази властта. Той в никой случай не е човек, който блъска с юмрук по масата. За моя изненада израсна много като политик. Сигурно не успява много да зарази с личния си пример. Поради неговия много силен характер хората около него са предимно изпълнители.
- Това е един труден ход. Виждате, че чак сега, две години откакто СДС е на власт, започват да се очертават физиономиите на тези хора. Как ще завърши този процес, не зная. Казано най-искрено, надявам се, че в тази обстановка СДС ще намери сили да превъзмогне някои свои грешки, свързани с новото си развитие.
- Да, така е, в това е нашето предимство - на демократи и земеделци. Но това е и недостатък, защото, като се хващаш много здраво за корените, не виждаш тревата, която расте наоколо.
- Ако така продължава да се развива, по рецептата на Иван Костов, смятам, че това е правилен път. Труден, но правилен.
Депресията на властта
Реакцията на Костов към медиите през седмицата беше като на жертва във филм на ужасите, в който главната героиня вампирясва, докато правят любов на задната седалка на колата. Тази седмица правителството с нещо средно между удивление, гняв и раздразнение се изправи пред неприятния факт, че медийният комфорт, който се установи от първия ден на управлението му, вече не съществува. За първи път вестникарите изоставиха елейните писания и реагираха остро и което е по-важно - по един и същ начин, на обвиненията на министър-председателя в дезинформация.
Само седмица, след като обяви датата на новото начало - 1 юли 1999 г., когато трябва да приключат болезнените реформи, Иван Костов заподозря медиите в дискредитирането на управляващото мнозинство и лично на министър-председателя. В рамките на десетина дни стана ясно, че историческото значение на юлския рубикон се оценява само от правителството, а виновни за съмненията във възходящото движение на реформите са българските журналисти, съответно чужди медии, анализатори и инвеститори, доколкото ползват информацията им.
Това е напълно логично следствие на досегашната медийна политика на синьото управление. Да сте чули правителството да е сбъркало в нещо? Не. Основен принцип в медийната политика е, че ако някой твърди нещо неприятно, първо, то, разбира се, не е вярно и, второ, проблемът е в комуникацията между управлението и медиите. Докато критиките бяха главно в българските медии, виновни бяха сините пресцентрове. Когато критиката отвън се засили, виновни станаха българските медии, които се явяват посредник към чуждите. Всичко си е както преди. Правителството, разбира се, не е виновно, че не го разбират.
На редовната пресконференция на СДС във вторник премиерът обяви, че вестниците прокарват неистини, когато търсят конфликт в средите на мнозинството и разногласие между членовете на кабинета. Реакцията на Костов не е необичайна, така той обикновено контрира предположенията за рокади във властта и най-вече всяко споменаване за гафове на хора от екипа си. "На хипотези не отговарям" е негов предпочитан отговор в подобни случаи и това е меката форма на общуване с медиите, когато премиерът не е решил да постави на местата им настоятелни репортери. Тази седмица Костов влезе в открит сблъсък: "Периодичното появяване на тези дезинформации там, където може да се появят, показва, че това е замислена кампания. Това са избрани точки за атака на управляващата коалиция. Неслучайно те се възобновяват периодично, неслучайно изригват залпово. " За по-малко от два месеца Костов смени не само отношението си към журналистите, но и тона, с който общува с аудиторията. За сравнение: "Обичайте медиите и не им се сърдете за това, което пишат. " (16-17 октомври, десета национална конференция на СДС) и "Семпла и просташка теза. Много добре измислена дезинформация. " (1 декември, пресконференция на НИС). Както се вижда, едно е да сипеш толерантност от трибуната на партията-победител, съвсем друго е да отговаряш на въпроси за някои странни бартери например.
Обикновено премиерът измисля тезите на сините и те започват да ги доразвиват творчески. Този път тезата май тръгна от вицепремиера Божков. Седмица преди Костов да обяви настъпление, Александър Божков заяви в интервю за Би Би Си, че вестниците си служат с гьобелсови похвати. Симптоматичното изявление бе предизвикано от молбата да коментира изводите на "Икономист интелиджънс юнит", че реформите се бавят и в правителството има интриги и корупция. Коментарът обаче беше далеч от икономиката: "Аз познавам правителството отвътре, познавам ръководството на СДС отвътре и доскоро и ние гледахме на този тип откровени лъжи, казвам го с пълната отговорност за думите си, на тоя вид откровени лъжи гледахме с насмешка. Напоследък обаче виждаме, че така последователното настройване на общественото мнение за такива абсолютно измислени истории, постоянното повтаряне на една лъжа по един типичен Гьобелсов начин, започва да се превръща в истина, и нищо чудно, че ако хората от "Икономист интелиджънс юнит" са ползвали български източници... " Премиерът практически повтори вече казаното: "Атаката срещу правителството нанася сериозни щети на държавата особено в чужбина."
Сегашното напрежение между медиите и правителството не идва от нищото. До момента Иван Костов на няколко пъти е проявявал подобно двойствено отношение към медиите, но преди то бързо отшумяваше. Медиите почти априорно бяха толерантни към правителството, а и вътрешната комуникация е относително лесна - информацията в България лесно се покрива. С независимите международни източници нещата не стоят точно така. Освен че манипулацията там е, ако не невъзможна, то поне трудно постижима, те се превърнаха в единствения коректив на управлението. Докладите на МВФ, Световната банка, Европейския съюз станаха средството, което поне за момент сваля розовите очила на правителството. То от своя страна е склонно да коментира само уводите в тези доклади, където обикновено се казва, че има стабилизация, но... оттук започва конфиденциалната информация. Нея българските журналисти са принудени да си набавят директно от източниците. А те трудно могат да бъдат квалифицирани като неевропейци, в каквото Костов обвинява всички в България.
- Въпреки уж положителните оценки в отношението на МВФ и Световната банка започва да се усеща хладина, когато стане въпрос за същността на реформите. МВФ още не може да преглътне идеята на правителството да стимулира икономически растеж посредством повишаване на доходите и правителствените разходи, маскирани като инвестиционна програма.
- Представителите на Световната банка като че ли са по-сдържани, но напоследък дори те коментираха, че хвалейки се с приватизацията, правителството не уточнява как точно мери раздържавените активи, не дава сравнима и достоверна информация и в крайна сметка преувеличава.
- В годишния доклад на ЕБВР се твърди, че приватизацията се бави, а нивото на корупцията е все още високо.
- В годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на България в изпълнението на критериите за членство в ЕС се твърди, че липсва достатъчен административен капацитет, приватизацията в банковия сектор се осъществява след сериозен международен натиск и т.н.
- В индекса на икономическата свобода на фондацията "Херитидж" съвместно с в. "Уолстрийт джърнал" (оценява данъчната тежест, инфлацията, нелегалния пазар, корупцията и държавната намеса в икономиката) България се намира на 106-о място. Пред София са всички европейски страни и държави като Монголия.
- В Бялата книга за чуждестранните инвестиции, писана от Асоциацията на чуждестранните инвеститори у нас, доста подробно са описани липсата на прозрачност, противоречията в законодателството, липсата на срокове и неясната практика при приватизационните сделки.
На целия този фон посланикът на САЩ в България Ейвис Боулън (изключително сдържан дипломат от кариерата) твърди пред американски инвеститори тази седмица, че сред най-големите проблеми на приватизацията в България са липсата на прозрачност, корупцията, бюрократизацията и фаворизирането по политически причини. "Някой от група чуждестранни инвеститори може да бъде окуражаван само за да бъде изключен в последната минута без ясно обяснение". Ако тези недостатъци бъдат отстранени, ще се създаде по-благоприятен климат за чуждите инвеститори, т.е. в момента климатът не е благоприятен и той е свързан твърде малко със световната или регионалната криза.
И ако чисто икономическите анализи могат да се интерпретират по различен начин и все още да намират обяснение с ниското стартово ниво на България преди две години, липсата на прозрачност, високо ниво на корупция, нежеланието да се спазват правилата на нормалната конкуренция и нежелание за извършване на реформи от страна на политическата класа не могат просто да бъдат отхвърлени. Негативните предупреждения започнаха да идват само шест месеца преди вече прословутата дата първи юли. А тогава България ще бъде проверявана особено стриктно от кредиторите, които осигуриха спокойните 1997-98 г. на кабинета. От летния преглед по тригодишното споразумение с МВФ ще зависи продължаването на финансирането. Този път играта на правителството в програмата с фонда да влизат повече качествени критерии вместо конкретни изисквания в срокове и проценти, няма да мине незабелязано. Нищо чудно кредиторите да ни отрежат "качествено".
Колкото повече наближава развръзката, толкова по-силно правителството започва да нервничи. И хипотезата "вътрешни и външни зложелатели", започва да напомня за времето на Виденов и Гечев. Те мразеха фонда и чуждите инвеститори, защото им казваха истината.
В депресията си той все повече се изолира, когато медиите се опитат да го извадят от безтегловното състояние на самодоволство. "Ако има солидни аргументи, че се плаща за тази атака, ще ги публикувам", каза премиерът. Той не може да допусне, че някой се осмелява да го критикува и това не са "селските вестникарчета", които може да скастри. По същия нездрав начин той реагира и на всяко споменаване за корупция.
В тази ситуация опитите за публичен контрол са свързани с обявяване на война между Костов и общественото мнение. Депресираща перспектива при положение че вече дори да се сети да навакса в реформите, правителството няма да има доверие. Това връща Костов към цикъла на Виденов.
Преди време пред синия елит в Боровец премиерът заключи: "Нашият модел е да стигнем до това състояние, при което политиците, експертите, обществото участват в процеса на изработване на решенията. Говорим за един специфичен механизъм, който трябва да даде повече сигурност за реформата, за да може трудните решения да се взимат след дискусия между достатъчно много хора в различни форуми. Така ще бъдем максимално сигурни, че не сме сбъркали."
В идиличния пейзаж започнаха да избухват информационни бомби,чиито механизъм бе навит още преди месеци, след като предупрежденията, идващи от експерти, по правило се пренебрегват. За намеренията на Еврофер да поиска антидъмпингова процедура срещу България се знаеше още преди година, но никакви реални действия не бяха предприети. За превръщането на "Козлодуй" в сериозен политически проблем специалисти алармираха далеч преди еврокомисарят Ханс ван ден Брук да заключи, че комисията и България като че ли говорят на различни езици. Всичко това подробно бе развито от медиите, а някои министерства "взеха мерки", като започнаха вътрешни проверки за "изтичане на информация".
Преди около половин година премиерът заяви, че не се влияе от данните на социологическите агенции - "на врачки и социолози не вярвам", каза тогава той, след като започнаха да излизат първите резултати, сочещи спадане на доверието към кабинета. Тогава разсъжденията на сините политици останаха в сянка, вероятно защото социолозите не са толкова многобройни както журналистите или поне нямат такова обществено влияние.
По-късно евролевицата бе обвинена, че клевети в чужбина страната. Всичко започна с доклада на Съвета на Европа, в който се поставяше известно съмнение за качеството на демократичните процедури в България. Изводите, които направиха двамата евродокладчици Аткинсън и Гелерод, бяха приписани на неадекватната информация, която са получили от София, и конкретно с внушенията, направени им от опозицията. Елементарният извод от логиката на СДС би бил, че самите те не са успели да убедят в правотата си Съвета на Европа, още повече че в оплакванията на опозицията имаше доста пресилени аргументи. Тогава обаче бяха пропуснати хората, които не са си свършили работата, за сметка на удобната и съществуваща само с присъствието си в парламента опозиция.
Всъщност простият отговор за интереса на медиите към политиците е лесно обясним. Когато реформите в държавата не вървят, е напълно естествено погледът да се обърне към реформаторите или към обективните причини за забавянето. Времето, в което общите фрази гарантираха за съдържанието и доверието на Запада, се предполага, безусловно отминава. СДС е на път да направи най-крупната си политическа грешка, тръгвайки срещу медиите. Те, медиите, може да са всякакви, но не са еднакви. И опитът да ги контролираш или заклеймяваш накуп е с известен край.
Накратко
Европейският съюз втвърди позицията си по отношение на АЕЦ "Козлодуй" и поиска спешно затваряне на първи и втори блок на централата. Това съобщиха депутатите Асен Агов и Атанас Папаризов, които въпреки партийните различия при завръщането си от Брюксел демонстрираха обща позиция срещу спирането на малките реактори. Евросъюзът е настоял България да изпълни споразумението от 1993 г., според което първите два блока трябваше вече да са затворени, и е изразил съгласие да се направи технически преглед на трети и четвърти блок.
Агенцията за търговия и развитие на САЩ е одобрила отпускането на 588 хил. долара за частично финансиране на предварителното технико-икономическо проучване на проекта за строеж на петролопровода Бургас - Скопие - Вльора. Общата стойност на проучването е 980 715 долара. Разликата ще се поеме от изпълнителя на проучването "АМБО корпорейшън". В понеделник правителството одобри споразумение между България, Македония и Албания и правителството на САЩ за отпускане на средствата. Документът не съдържа финансови ангажименти за България.
Правителството прие митническата тарифа за 1999 г., с която се намаляват митата на почти всички основни вносни стоки. Увеличено е единствено митото за вноса на цигари - 68%. Причината е в значително намаления акциз. Максималната ставка според тарифата ще бъде 74%. Тя ще важи за около 30 от т.нар. чувствителни стоки. Намалени са митата на значителен брой промишлени стоки, където най-високата ставка ще е 35%. С нулеви мита ще продължат да се внасят основните суровини и енергоизточници (с изключение на нефта), лекарствата, медицинските инструменти и апарати. Митото за суровият петрол си остава 5%, при бензина намалението е от 25% на 22.5%. Средната ставка на митата за промишлените стоки през 1997 г. е 17.25%, за 1998 г. - 16.18%, а за 1999 г. - 15.58%. Тенденцията на намаляване ще се запази и през следващите две години с цел приближаване до равнището на митата в европейските страни, където в момента за тези стоки се прилага ставка от 4.6%.
Правителството одобри Програма за осигуряване на неприкосновеността на поземлената собственост. Тя предвижда до края на юни 1999 г. да бъдат издадени констативни нотариални актове за всички върнати земеделски земи. Документите ще се издават служебно на собствениците на имотите или на техните наследници, като разходите ще се поемат от държавата чрез фонд "Поземлена реформа". Според данните на земеделското министерство до момента са върнати 77.4% от земите, но само за 17.4% от тях са издадени нотариални актове.
Бартерът превзема все повече търговията ни с Русия
Бартерът завладява все по-големи територии в търговията ни с Русия. Главболгарстрой беше вкаран в схемата за плащане на природен газ със строителни услуги. Руската страна ("Газпром") прие принципно по този начин да се изплащат до 30 на сто от газовите доставки. В действие е и договор между Минатом (руското Министерство по атомна енергия) и Главболгарстрой за строеж на жилищен комплекс за завода за химически концентрати в Новосибирск за 15 млн. долара срещу доставка на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Подписан е тристранен договор за разчитане на изпълненото строителство между НЕК, Минатом и Главболгарстрой.
През миналата седмица стана известно, че ще плащаме със стоки и останалата част от доставките на ядрено гориво. "Преговаряме със заместник-министъра на атомната енергетика на Русия за заплащане на ядреното гориво с български стоки. От руска страна има желание за реализирането на такава сделка. В момента формираме работни групи и заедно с Министерството на търговията ще подготвим конкретните предложения", обясни председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Общата стойност на ядрените доставки е около 190 млн. долара годишно. Правят се опити в газовия бартер освен строителство да се включат храни и други стоки. Преди няколко месеца от Министерския съвет обявиха, че е уточнено по този начин България да реализира износ за Русия в рамките на 200 млн. долара.
Годишният стокооборот между България и Русия е около 1 млрд. долара. Т.е. около една четвърт от търговския обмен ще се реализира на бартер. Като се има предвид, че руският внос у нас се състои главно от енергийни доставки, процесът на бартеризиране на търговията ни с Москва най-вероятно в бъдеще само ще се задълбочава. Това отговаря на руската представа за бизнес, но няма нищо общо с нормалната търговска политика и с правилата на пазарната икономика.
