При анализа, който ще направят експертите на Брюксел, ще се проследява експортът най-малко през последните шест месеца и ако се докаже, че "Кремиковци" е продавал продуктите под себестойност, ще се наложат сериозни антидъмпингови мерки. Според официалното съобщение на Еврофер дъмпинговите цени са били с около 67% по-ниски от пазарните в Европейския съюз. Дори размерът на наказателното мито да е по-нисък (на Индия бе наложена наказателна такса от 25.5% за стоманена арматура, двойно по-висока от нормалното мито), "Кремиковци" практически ще изгуби не само най-перспективния си пазар, но и надеждите за достъп до средства от европейските структурни фондове. Освен това една антидъмпингова процедура със сигурност ще провали опитите на българската администрация да договори допълнителен петгодишен период, в който държавата да продължи субсидирането на стоманодобивните предприятия.
Това, че "Кремиковци" произвежда под реална себестойност, е отдавна известно и лесно ще бъде доказано при общоизвестния факт, че комбинатът отдавна "пропуска" плащанията си към Булгаргаз, НЕК, а периодично и към БДЖ и пристанищата. До момента тази практика не бе взимана особено насериозно, тъй като по световните стандарти българските металургични заводи са малки и не оказват силен натиск на западните пазари. Проблемът на "Кремиковци" е, че ако се наложи антидъмпингова процедура, нейното премахване може да продължи до безкрайност, а положението на завода ще се влошава все повече и повече.
След началото на азиатската криза и глобалния срив на цените на металните изделия обаче конкуренцията на пазарите се изостри особено силно. В доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се твърди, че за последните шест месеца цените на някои продукти са паднали с близо 30%. В същия доклад се отбелязва, че за първи път тази година Европейският съюз може да стане нетен вносител на изделия на стоманодобива, и прогнозата за следващата година е също неблагоприятна за европейските производители. Положението се усложнява от заплахата на САЩ да наложат антидъмпингови мерки на Русия, Бразилия и Япония, което ще означава допълнителен срив на цените. Експерти от отдел "Европейска интеграция" на Министерството на външните работи споделиха опасения, че може да се разрази нова търговска война между Брюксел и Вашингтон, този път заради изделията на стоманодобива, което ще доведе до колапс на пазара. Това ще засегне най-вече малките производители, които нямат стабилни пазари. Комбинацията от глобална пазарна криза и антидъмпингова процедура фактически обезсмисля напълно предимствата, които имаме по споразумението за асоцииране към Европейския съюз.
Това, което прави впечатление в момента, е странната и доста неадекватна реакция на държавната ни администрация. Два дни след като Ройтерс съобщи за внесеното от Еврофер оплакване, никой в България не можеше да отговори поискани ли са наистина официално санкции срещу България и как ще се отрази това на стоманодобивната ни индустрия. Отговорът на промишленото министерство беше, че няма официална информация, всичко щяло да се разбере, когато през другата седмица нашите експерти се върнат от Брюксел. Работната група на промишленото министерство замина преди седмица, за да преговаря с еврокомисията по удължаването на срока за държавното субсидиране. Междувременно вицепремиерът Александър Божков също посети Брюксел, където се срещна с еврокомисаря по търговските въпроси Лиън Бритън. Едва в сряда зам.-министърът на промишлеността Владимир Кисьов, който придружаваше министър Божков, даде някакво обяснение за разговорите с еврокомисията. По традиция обаче той наблегна на необходимостта да се наливат още и още държавни пари в стоманодобивните фирми - чрез директни субсидии или с други схеми, включително създаване на смесени фирми между държавата и новосформирани дружества на "Кремиковци" и "Стомана". В момента, когато сме застрашени от реални санкции заради нарасналия износ и нереалните цени, българските чиновници продължават да конструират схеми за отписване на дълговете на металургичните комбинати и за освобождаването им от данък върху печалбата. А всичко това ще позволи на двете дружества да продължат да нарушават не само джентълменските споразумения, но и абсолютно твърди ангажименти. Основното изискване на евросъюза към българския стоманодобив е основното производство да се съкрати на 50% и реална стойност на продукцията.
Единственият коментар на зам.-министър Кисьов по заплахата от антидъмпингови мерки е, че Еврофер не е органът, който може сам да наложи такива мерки, а само може да предлага такива действия. Ситуацията по странен начин повтаря шенгенския проблем, където поради забавянето и не особената загриженост на българската администрация останахме в негативния списък. По същия начин предубежденията могат да се прехвърлят върху "Кремиковци", а е известно, че емоциите се опровергават най-трудно.
Дано загубата на илюзии в Русия не е свързана с насилие
Галина Старовойтова, депутат в Държавната дума на Русия, пред в. "Капитал" *
- Това, което се случва в Русия в момента, е много тъжно. Всичко е много неочаквано, защото имахме устойчивост, стабилност, прогресивно развитие, предсказуем курс на националната валута и продажби. За първи път през годините на реформи имахме истински икономически растеж на брутния вътрешен продукт, не много голям, около два процента годишно, но е растеж. Може би около 20 процента от населението принадлежеше към средната класа, но кризата разруши тази класа, която е социалната основа за изграждането на демократични институции. Това е основният проблем и ние сме много скептични за бъдещата стабилност, особено през зимата.
От друга страна, кризата може да има и положителни резултати. В момента отново имаме модернизирали се комунисти в правителството, те са изпълнителната власт, те имат решаващото мнозинство в парламента. Все още има и много възрастни хора, които през целия си живот са живели в комунистически режим и живеят със своите илюзии, но може би сега ще се освободят от тях, както беше в България.
Винаги казвам на моите избиратели, че трябва да гледаме много внимателно на опита, който можем да получим от България, която стъпи на правилния път на реформите. Много се надявам, че същото ще се случи и в Русия. Хората да изгубят старите си илюзии, но дано тази загуба да не е съпроводена с насилие.
- Няма бързо решение. Мисля, че няма да можем да решим проблемите си без нов транш, без нова международна помощ, затова Западът следи каква ще е програмата на новото правителство, защото Примаков не е икономист. Той е сочен като компромисна фигура. Аз лично гласувах против г-н Примаков. За мен той е модернизирал се комунист, стар шпионин и не предлага решения. Неговото правителство няма да предложи нови реформи, защото са само старомоден тип икономисти. Затова мисля, че това правителство ще падне съвсем скоро и колкото по-скоро, толкова по-добре. След това може би ще имаме възможност да съставим истинско добро правителство за преходния период.
- Анатолий Чубайс е добро решение. Има и други лидери като Немцов, Кириенко, Гайдар, които могат да изградят правителство. Също и Иларионов, нашият виден икономист, както и други членове от моята партия "Демократична Русия" - например Гусляников, който е бивш президент на република Молдова и сега отговаря за социалната защита. Той може да бъде добър министър-председател. Възможно е в този кръг да попадне и моята личност, бих могла да поема регионалната политика и междуетническите въпроси, каквато е моята основна професия. Има и други реформатори, всички ние заедно можем да съставим алтернативно правителство.
- Само в случай че здравето на президента Елцин се влоши повече, отколкото е сега. Ако той е способен да стои в своя кабинет и да работи поне по три-четири часа на ден, за мен и за обикновените избиратели това е достатъчно. Ако е в състояние да изпълнява основната си роля и задълженията си да гарантира спазването на конституцията ни, това е достатъчно. Останалите отговорности за икономическите проблеми, вътрешната политика, сигурността и т.н. са работа на правителството. Ако друг лидер дойде на власт, нямаме гаранции, че тогава икономическата и политическата система ще се промени.
Надяваме се, че Елцин ще остане президент до края на мандата, за който е избран, но за XXI век сме отговорни да изберем друго поколение политици.
- Мисля, че Лужков има повече шансове сред спряганите за кандидат-президенти, както и генерал Лебед. Но ние, лидерите на либералните партии, ще се опитаме да променим ситуацията и вероятно съвсем скоро ни предстоят консултации, за да посочим на обществото нашата алтернативна кандидатура.
- Може да е и изненада. Предстои ни много работа, защото нямаме много време, остават само две години. Разбира се, не е възможно това да е абсолютно непозната, нова фигура, защото нямаме достатъчно време да я популяризираме. Трябва да бъде някой, който е познат и в Русия, и в чужбина.
- Имаше голяма фиеста и празненство на комунистическата партия. Г-н Зюганов реши, че социалдемократите в Германия са техни братя и близка до тях партия, но той забрави, че Германия мина период на отхвърляне на нацизма и немските социалдемократи са съвсем различна партия от руските комунисти, които все още имат много националистически и шовинистични предразсъдъци. Достатъчно е да се прочетат, да се погледнат книгите на г-н Зюганов. Той все още подготвя основата на руския националсоциализъм. Един ден вероятно в Русия ще бъде създадена истинска социалдемократична партия, но сега ние нямаме такъв тип партия.
- Международната общност. Мисля, че задължение на нашето поколение политици е да укрепи институции като НАТО, като Съвета на Европа, като ЕС, ООН и други структури на международната сигурност. Европейският парламент сега играе по-скоро формална роля и това е жалко, защото живеем в много малък свят и трябва да работим заедно. Такива граждански структури ще се грижат за международната сигурност и ще получат правото да дават мандат на военни организации за тяхното действие в различните региони.
- Наша грешка е, че влошихме тесните си взаимоотношения, защото все още има много неща, с които да се обогатим взаимно. Можем да получим българския опит, който е много ценен за нас. Нашата азбука идва от България, имаме общи християнски ценности и влиянието на българските просветители. Трудностите в преходния период на реформи от комунистическото към демократичното отворено гражданско общество също си приличат. Можем да си помогнем взаимно, да възстановим и икономическите си връзки. Имаме шанс за съвместни производства, предприятия, за сътрудничество в други области, в екологията, на територията на черноморския регион и т.н.
- За съжаление в момента няма, но това е наша грешка. Аз обаче съм готова да бъда инициатор на такова лоби. Има официална група за сътрудничество между нашите парламенти, но аз дори не зная кои са нейните членове, защото не е много активна. Време е да установим по-тесни взаимоотношения между България и Русия, ще говоря за тези положителни перспективи с руския посланик в София.
- В бъдеще жените вече няма да са съгласни да играят второстепенна роля. Те ще разберат, че имат еднакви права, еднакви способности и еднакви възможности с мъжете. Понякога жената има много по-сериозни отговорности от мъжа. Когато семейството се разпада по някаква причина, обикновено жената поема грижата за децата, за тяхното бъдеще.
Жените са тези човешки същества, които дават живот на синовете си, но на практика са лишени от възможността да играят някаква роля за бъдещето им. Мъжете, а не жените започват днес тези кръвопролития и войни на нашия континент и по света. Не можем повече да толерираме това. Жените в нашите страни са високообразовани, често много по-образовани от мъжете. Ние имаме един относително кратък период в нашия живот, когато не можем да сме лидери в страните си, имам предвид времето, когато родим и отглеждаме децата си, но това са една-две години за едно дете, но след това отново сме свободни.
Аз започнах политическата си кариера на 40 години, синът ми вече беше 18 годишен, но не изоставих задълженията си на майка, сега вече съм и баба и се грижа за семейството си. След като отгледаме децата си, ние имаме същите възможности да управляваме страната си, както и мъжете.
Наказание или отмъщение е смъртната присъда
Парламентарната група на СДС е готова с проектозакон, който да премахне смъртното наказание от българското правораздаване. То ще отпадне изцяло от Наказателния кодекс и на негово място ще се въведе доживотен затвор без право на помилване. Идеята излезе на дневен ред покрай предложението на депутатите Христо Иванов и Красимир Каракачанов да се свали мораториумът върху изпълнението на смъртните присъди за убийците на деца. Депутатите от правната комисия на парламента единодушно отхвърлиха искането на двамата народни избраници и приеха, че е крайно време въпросът със смъртното наказание да се реши радикално и веднъж завинаги. В момента у нас се издават смъртни присъди, но екзекуциите не се изпълняват по силата на мораториума, наложен от Великото народно събрание със специален текст в Закона за изпълнение на наказанията.
Според действащото законодателство осъдените на смърт се държат при най-усилена охрана и в отделни помещения на затворите. Те могат да получават свиждания, разходки, пратки и кореспонденция само с разрешение на окръжния прокурор. Той издава и разрешенията на близките на осъдения и на неговия защитник да се срещнат с него преди изпълнение на присъдата. Според Закона за изпълнение на наказанията бременни не могат да бъдат екзекутирани.
Смъртното наказание се изпълнява от администрацията на затвора, където осъденият се намира. По закон единственият начин е разстрелването на осъдения. То се извършва от професионален палач в присъствието на окръжния прокурор или негов заместник, началника на затвора или негов заместник и лекар. Присъствие на други хора не се допуска. Екзекутирането на няколко осъдени на смърт също става поотделно, без присъствието на останалите. Смъртта на осъдения се констатира от съдебен лекар. За изпълнението на присъдата се съставя протокол, който се подписва от присъствалите - началника на затвора, прокурора и медика. В това число не влиза палачът. След екзекуцията управата изпраща писмо до органите на местната власт, които съставят акт за смъртта. Заедно с известието общинските и кметските чиновници получават личните вещи на разстреляния и трябва да ги предадат на неговите наследници.
Всичко това ще остане в историята, в случай че депутатите подкрепят позицията на своите юридически експерти.
За първи път идеята за премахването на екзекуциите е лансирана от италианския мислител Чезаре Бекария през 1764 г. Той базира своите размишления върху теорията за обществения договор - че когато отделните личности се обединяват в единна общност, те се отказват от част от правата си и ги делегират на държавата, която да ги решава вместо тях. Това се отнася в най-голяма степен за проблемите на сигурността и решаването на споровете между хората. Бекария приема, че след като обществото отрича правото на всеки негов член да отнеме собствения си живот, следователно той не би могъл да прехвърли на държавата подобно правомощие (което всъщност няма) по силата на обществения договор... В наши дни обаче тези разсъждения звучат малко отвлечено от самия проблем. Въпросът за смъртното наказание би трябвало да се разгледа в две плоскости - от гледна точка на отделната личност и като функция от наказателната политика на обществото. Ако се следва логиката на засегнатите, екзекуцията е напълно оправдана мярка. Те гледат на смъртното наказание като справедливо възмездие. Ако попитате една майка как би се разправила с убиеца на детето й, отговорът би бил еднозначен - ще направя същото с него. Всъщност това няма нищо общо с правораздаването, а е отмъщение и вендета. Със същата сила обаче може да се изтъкне и тезата за отмяната на екзекуцията, тъй като доживотният затвор е значително по-продължителен и мъчителен процес за осъдения престъпник.
Срещу тази теза се изтъква икономическата страна на въпроса - откъде накъде осъдените да гният до гроб зад решетките трябва да живеят на гърба на обществото, на данъкоплатците и особено на роднините на жертвата. По закон излежаващите доживотни присъди не могат да бъдат накарани да полагат общественополезен труд, тъй като не могат чрез това да намалят присъдите си. Този аргумент трудно може да бъде оборен, особено за общества в икономическа криза като нашето. Той има и морално-етична тежест, макар и звучаща цинично на фона на ровещите се в кофите пенсионери. Все пак доживотният затвор е наказание, с което се отнема най-висшето човешко право - свободата. Икономическата криза също е твърде сериозен ограничител на човешката свобода.
От гледна точка на наказателната политика на обществото смъртното наказание трябва също да се разгледа в два плана - като справедливо възмездие и като спирачка на потенциалните престъпници. Сплашващата роля на смъртното наказание по отношение на извършителя е доста съмнителна. Криминалистите и експертите по "черната" статистика са единодушни, че наличието или липсата на смъртното наказание не влияе върху броя на най-тежките престъпления. Изследванията сочат, че потенциалната заплаха не може да спре престъпника, тъй като обикновено той извършва деянията си в състояние на афект, раздразнение, след употреба на алкохол или наркотици. Понякога наличието на смъртно наказание го мотивира към по-големи зверства, тъй като той се опитва да прикрие следите си и започва да ликвидира свидетели. Налагането на смъртно наказание за не толкова тежки престъпления дори създава условия за Дарвинов естествен подбор в средите на престъпниците и тогава оцеляват само най-хитрите измежду тях.
Смъртното наказание има изключително
Най-засегнати обикновено са хората от правораздаването и преките изпълнители на присъдата. В това число влизат палачът, съдиите, постановили и потвърдили екзекуцията, прокурорът, директорът на затвора, съдебният лекар, тъмничарите. Изпълнението на смъртни присъди до известна степен ги деформира и ги прави не особено пригодни да правораздават обективно. За обществото смъртните присъди би трябвало също да имат превантивен сплашващ ефект. От времето на публичните екзекуции недвусмислено е доказано, че хората възприемат това като кърваво зрелище, а не като предупреждение. Това сочи и практиката на страни като Китай, Северна Корея и ислямските държави.
Погледнато в принципен план обаче, въпросът за и против смъртното наказание в момента си остава чисто теоретичен и без особено практическо приложение поради невъзможността на българската държава да осигури изобщо ефективен съдебен процес. Липсата му поставя под въпрос способността на държавата да изпълни обществения договор с отделната личност и да й осигури сигурност и спазване на закона. Затова независимо от това дали смъртното наказание ще отпадне или не, обикновените хора ще са принудени да прилагат принципа на библейския талион, когато са лишени от друга форма на правосъдие. Когато хора като Барона или Златистия изобщо не стигат до подсъдимата скамейка "поради съществени процесуални пречки" или "поради липса на извършено престъпление", обществото от само себе си се връзва към първосигналното правило "око за око, зъб за зъб".
Нова стачка разтърси Франция
Само за една седмица втора поредна стачка блокира френските държавни железници. Стачката бе организирана от профсъюзите в опит да накара работодателите да наемат повече работници. Средно по два на всеки три влака бяха спрени от движение, блокирани бяха и работническите линии около Париж. Незасегната остана Евростар, стратегическата високоскоростна международна линия до Лондон. По първоначални оценки на държавната жп компания щетите от стачката ще възлизат на около 17.5 милиона долара. Синдикатите поискаха разкриването на около 20 хиляди нови работни места, тъй като въпреки нарастването на жп превозите, компанията продължавала да съкращава работници. Въпреки неприятностите, които пътуващите изпитаха заради обърканите линии, допитване до общественото мнение от същия ден показа висока подкрепа за стачкуващите. Протестът е част от недоволството на европейските жп работници, които се противопоставят на плановете на ЕС да отвори за свободна конкуренция карго-трафика по железниците.
Москва и МВФ имат различия относно бюджет '99
Руското правителство се събра на заседание в петък, на което бяха дискутирани проектобюджетът и политиката по данъчната реформа, която породи различия сред членове на кабинета. Директорът на данъчната служба Георги Буус и финансовият министър Задорнов съобщиха, че не са съгласни с насоката на развитие на данъчната реформа. Заради това двамата може да загубят местата си в изпълнителната власт, въпреки че говорителят на президента Елцин Дмитрий Якушкин заяви за "Известия", че засега не са планирани промени в правителството.
Изпълнителният директор на МВФ Мишел Камдесю ще посети Москва през следващата седмица и се очаква фондът да даде на Русия още един шанс да получи договорения транш от 4.3 милиарда долара. През тази седмица екип на МВФ напусна Москва, без да постигне успех по отпускането на договорения заем, и представител на екипа заяви, че пречка за това е нереалистичният проектобюджет за следващата година.
Премиерът Евгений Примаков обеща да представи проектобюджета за разглеждане в Думата във вторник и с това отложи разкриването на дълго отлагания антикризисен план за спасяване на руската икономика.
Сред отпадъците дреме огромен, но и опасен пазар
До края на 1998 г. основната нормативна база, регулираща отпадъците, ще бъде вече факт и енергията на управляващи и контролни органи трябва да се концентрира върху изпълнението на законодателството, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. До 2001 г. цялото ни законодателство в областта на отпадъците трябва да покрие директивите на Европейската комисия. С приемането на наредбите, визирани в закона, до края на годината в българското законодателство ще бъдат пренесени изискванията на рамковото законодателство на съюза, а до една година се предвижда и приемането на специфични наредби за рекомплектиране на стари автомобили, за опаковките и отпадъците от опаковки и за отработените масла. До края на тази година ще се приемат наредбите за изискванията към площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци; съоръженията и инсталациите за обезвреждане на битови отпадъци и депата за отпадъци. На фона на останалите области по опазването на околната среда, степента на
Състоянието в момента е критично, тъй като в депата отиват и вредни отпадъци, увреждащи трайно природата, а в някои случаи те крият и сериозна опасност за здравето и живота на хората.
В България годишно се изхвърлят 3 млн. тона битови, над 30-40 млн. тона производствени неопасни и 1 млн. тона опасни отпадъци. Ако този проблем не намери бързо решение, след време разходите за почистване на съществуващите депа ще бъдат много по-големи от разходите за построяването на нови депа. А решението е в предоставянето на концесии, създаване на общински фирми и навлизане на външни инвеститори, смятат експертите от екологичното ведомство. Изграждането на качествени депа ще означава по-висока цена на депониране, което ще доведе до повишаване на икономическата изгода от рециклирането. Вместо да даде примерно 50 000 лева за депонирането на всеки тон пластмаса, по-изгодно за общината ще бъде да плати 40 000 лева за рециклирането й, да спести 10 000 лева и на практика да стимулира алтернативната дейност. При това положение ръководството на всяко предприятие ще се замисля дали не може да изхвърля по-малко отпадъци, капиталовите инвестиции в по-чисти технологии ще се увеличат и срокът им на откупуване може да падне до приемливото ниво от 3-4 години.
България разполага с мощности за рециклиране на хартия, акумулатори и отработени масла. Друг е въпросът, че те далече надвишават нуждите на страната и за да работят с печалба, се налага да
В момента внасяме около 50 хиляди тона хартия за преработване годишно и причината за това е свободното движение на неопасни отпадъци за рециклиране (хартия, пластмаса, стъкло, текстил) според европейските директиви. Това означава, че българската страна не може да забрани или да ограничи тяхното свободно движение. Получава се така, че един тон отпадък от Холандия франко рампата на завода е по-евтин, отколкото българският. Тъй като вносните отпадъци са с високо качество, на българските предприятия им е по-лесно да ги преработват, а нашите отпадъци отиват на депото. Подобен е случаят с приватизацията на завода в Белово от гръцка фирма, която започна да рециклира гръцка хартия, защото в Гърция няма достатъчно мощности. По този начин другите страни се отървават от отпадъците си, техните бизнесмени печелят у нас, а България все повече и повече затъва в собствените си непреработени боклуци.
Проблемът ще се изостри особено, ако тази практика се пренесе и при опасните отпадъци - химически или радиоактивни. Известно е, че тяхното безопасно съхранение е много скъпо и е един от най-големите проблеми пред концерните от тежката химия, военната индустрия и атомната енергетика. Затова големите компании търсят възможности за легалното им (а понякога и нелегално) изнасяне и депониране в други страни от така наречения трети свят. България има всички шансове да се вреди сред кандидатите за депо на опасни отпадъци, ако държавни инстанции или компании се поблазнят от високите печалби, смятат някои еколози.
Частично решение на проблема е приемането на относително висока такса за внос и транзитен превоз на отпадъци през територията на България. Друг изход от ситуацията е прилагането на схеми за стимулиране на частните инвестиции в тази област, както и приемането на изискване към собствениците на преработвателните съоръжения за преработване на най-малко 50% отпадъци с български произход. Алтернативата е да се превърнем в център за преработка на чужди отпадъци.
Миналата седмица в екоминистерството бе обсъдена национална стратегия за рециклирането на отпадъците в България. Основни инвестиционни приоритети в стратегията включват изграждане на инсталации за демонтаж на стари автомобили; изграждане на съоръжения за сортиране на отпадъци от стъкло; подобряване капацитета за производство на висококачествена хартия от отпадна хартия; кампании за информиране на обществеността; установяване на система за събиране на отпадъци; повишаване рециклирането на черни и цветни метали. Очаква се експлоатационните разходи за по-голямата част от схемата за събиране на отпадъци да се покрие от таксата върху продуктите.
Обсъжда се възможност за въвеждане на такси, които ще служат като икономически стимули за правилното управление на отпадъците. Такива такси ще се начисляват върху автомобилните гуми, тъй като са много голям замърсител и събирането им е трудно. Таксата ще се заплаща върху всяка гума и ще отива във фонда за опазване на околната среда. От генерираните средства ще се отпускат пари във вид на грантове или заеми с много нисък лихвен процент, които ще отиват за инвестиции в подобряване на системата на събиране на отпадъците и изграждане на нови съоръжения. Експертите уверяват, че таксите ще бъдат ниски и съобразени с потребителите и следователно няма да увеличат драстично цената на гумата. Обсъжда се също възможността за въвеждане на депозитна система за акумулатори. Продуктовата такса се въвежда и когато се цели намалението на потреблението на даден продукт за сметка на друг - замяната на еднократни със самозареждащи се батерии например. Според експерти от екологичното министерство съществува вероятност до една година такива такси да бъдат въведени в България.
Обучи обеща растеж за японската икономика
Японският премиер Кейзо Обучи заяви, че неговият кабинет ще направи всичко възможно да постигне растеж на икономиката за фискалната година, започваща от месец април 1999г. Според него продължителността на управлението на ръководеното от него правителство е заложник на връщането на икономиката към растеж. Обучи характеризира сегашната икономическа конюнктура като трудна за бизнеса, потребителското търсене продължава да бъде слабо, а състоянието на финансовите институции остава нестабилно.
Японското правителство предвижда използването на различни мерки, включително и въвеждането на финансов пакет от 162 милиарда долара, който трябва да подпомогне постигането на икономически растеж. По-рано този месец правителството одобри икономически пакет на стойност 24 трилиона японски йени (1 долар = 123 йени).
Кабинетът на Обучи прие още намаляване на данъци с общо около 4 трилиона йени, като прие по-ниски данъчни ставки за корпоративните данъци и ги свали средно до около 40 процента.
Защо ВиК "напоява" улиците на София
Водната криза ни отмина, но тя отговори ясно и категорично на въпроса как се управляват водите на София. Ако се зададе суша, се спира водата на гражданите. Ако язовирите са пълни, изтичат по улиците. Все едно кой управлява ВиК. От миналата година то е поверено на отбор инженери хидромелиоратори, които по-скоро знаят как да напояват, отколкото как да снабдяват с вода града. При това след конкурс, при който спечелилият го специалист по ВиК е отстранен.
Оправданията са в лесен рефрен - остарялата водопроводна мрежа на града. С подмяна на разклоненията в системата обаче това лято бе ощастливен комплекс "Младост", а не централната част на столицата, където векуват най-корозиралите или етернитови тръби (етернитът отдавна е отхвърлен от световната практика с доказан канцерогенен ефект върху човешкото здраве).
До началото на годината не са отстранени 2448 повреди от общо 12 754, т.е. една четвърт от тях. Самата ВиК признава, че загубите й през миналата година са средно над 61%, а през първото полугодие на тази - около 60%. От подадената общо към столицата 370 млн.куб.м вода за тези 18 месеца e фактурирана едва 144 млн., т.е. близо една трета. Това означава близо 83 млрд.лв. загуби! Загуби, върху които ВиК си начислява и печалбата, а след време и ДДС. От друга страна, ВиК успява да събере едва 85% от дължимите й средства. При това според нейните отчети до средата на тази година има чисти приходи от 14.530 млн.лв. Как се получават те? Естествено, като се включват разходите за разпиляната вода в сметките на населението. Логиката е ясна -
По това, че водата навсякъде по света е скъпа, няма спор, но при пазарни условия цената действа като стимул за гражданите да пестят водата, а за съответните служби - да я управляват добре, включително с ангажимент за качеството. Ако средният европеец използва по 140 -150 л в денонощие, столичанинът стига до 400 л. И ако във Франция напр. то намалява с по 1-2% всяка година, в София се увеличава. Защото у нас е точно обратното - колкото повече вода се използва и разхищава, толкова по-добре за ВиК. Така се повишава печалбата й, така скача и цената.
От миналата година тя се е повишавала три пъти - от 40 лв./куб.м в началото на февруари става 50, после 149, а от 1 юли 1997 - 244 лв., сега е 397 лв. При това със смяната на цените инкасаторите не засичат навреме изразходваното количество и гражданите не могат да ревизират сметките, които плащат.
ВиК няма интерес да отчита изразходваната вода по водомерите, защото плащането "на база" поглъща всички загуби и й носи чисти приходи. Затова и от 15 хиляди водомера не работят 10 хиляди, а решението да се въведе масово отчитане по водомерите скоро няма да се изпълни.
В крайна сметка щом загубите на вода са над 60% (а според някои специалисти и над 70 на сто), това означава просто, че ВиК не работи.
Всъщност дружеството явно няма интерес само да отстранява течовете. То има 1410 собствени работници - на всеки от тях се падат по 7-8 ремонта годишно. ВиК обаче предпочита да възлага ремонтите на около 30 сателитни частни фирми и столичното дружество се превръща просто в посредник. А за това как се сключват договорите, кой печели и кой губи, могат да се посочат конкретни примери.
На основание протоколно решение от предишната година предмет на договора с фирма "Райкомерс" е авариен ремонт, като повредата трябва да се отстрани близо една година след това. При това са сключени два договора за два етапа на ремонта, и то на една и съща дата.
Фирма "Мартимор", основен доставчик на бензин за ВиК (предпочетена при неясно договорени условия и цени), в началото на годината достави цистерна с бензин, примесен с нафта за товарни автомобили на ВиК.
До края на миналата година усвоените от ВиК средства са 278.672 млн.лв., а предвидените за тази година - над 6 млрд.лв. От тях над 2.5 млрд.лв. са предназначени за външни услуги.
Също в сметките на населението трябва да отиват и водите, използвани от VIP персони, които си построиха незаконно палатите на Витоша. Кой и как е включил техните водопроводи, от които не само се пие вода, но и се пълнят басейни и се правят паркове с водни каскади, ако не софийската ВиК?
Няма пари за подмяна на водопроводите, но за "Бистрица" се намериха. Никъде по света няма случай водата от един язовир да се третира от две пречиствателни станции - едната работеща, другата резервна. В София обаче тъкмо това е случаят. Старата - "Панчарево", е проектирана за двустъпално пречистване. Поради неправилната експлоатация от ВиК-София обаче една трета от язовирната вода за столицата не минава през станцията, а останалите две трети не се пречистват химически заради икономии. (По време на водната криза дори почти половината язовирна вода е влизала направо във водопроводната мрежа.)
Станция "Панчарево" е предвидена да пречиства 4.5-5 куб.м/сек, по Рилския водопровод столицата получава 1.3-1.7 куб.м/сек, но в него водата може да стигне до 2.1 куб.м/сек. Не трябва да забравяме и ползваните витошки и подземни води, чийто обем нарасна след водната криза.
Според Националната стратегия за водни ресурси през 2000 г. се предвижда потребление 6-6.5 куб.м/сек, а през 2020 г. - и под 6 куб.м/сек. Това прави съответно общо 207.8 млн.куб.м и 181.6 млн.куб.м за година. (По данни на самата ВиК изразходваната вода за 1997 г. е 220-230 млн.куб.м. Тоест пречиствателната станция "Панчарево" е напълно достатъчна за пречистване на водите за София.
Да се построи пречиствателната станция "Бистрица" е решено преди повече от 15 години, като тя е част от социалистическата приумица ВК "Рила". Предвидено е тя да пречиства 6.65 куб.м/сек вода, при това едностъпално. Специалистите предричат, че тя няма да може да работи повече от шест месеца в годината заради наличие на планктон и суспендирани вещества в язовирната вода.
Друг обект от този проект е Джерман-Скакавица. Печалната му слава заглъхна, но тази набързо строена деривация силно пострада от пролетните води миналата пролет. "Бистрица" пък се строи върху свлачищен терен и това крие големи опасности. Според някои специалисти се очаква да рухне апаратната камера при язовира, от която започва водопровод за 18 куб.м/сек. Допреди две години се смяташе, че за дострояването на станцията ще са нужни 270 млн.лв. Сега японската помощ за нея е за 10 млн.долара, т.е. над 16 млрд.лв., а Столичната община отпуска още 1 млрд.лв.
Неотдавна бе обявено, че Столичната община ще даде софийското водоснабдяване на концесия. Към договора проявиха интерес доста чуждестранни фирми. Причината за интереса им специалистите формулират така - няма европейска столица, в която по-лесно да се управляват водите, няма столица, в която те да не изискват сложни съоръжения за изпомпване. Софийските води се стичат по гравитачен път. Проблемът сега е, че преди да се приеме законът за водите, не е възможно столичната ВиК мрежа да се даде на концесия. Така се създава безкрайната възможност да се сключват всякакви договори, да се трупат произволни печалби и да продължава напояването на София.
Енергетиката иска още субсидии
Допълнителни субсидии за енергетиката за 1999 г. освен предвидените в проектозакона за държавния бюджет поиска в свое становище парламентарната Комисия по енергетика и енергийни ресурси. Депутатите от комисията се солидаризираха напълно с исканията на Комитета по енергетика и безкритично подкрепиха дори най-екзотичните от тях. Такъв бисер е последното предложение в становището на енергийната комисия. Той гласи: "За събиране на вземанията за потребена енергия и енергоносители от нередовни платци - физически и юридически лица, да се предвиди по-ефективна и облекчена процедура, която да бъде регламентирана в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 1999 г. Би трябвало да се предвиди намаляване на задълженията на енергийните дружества към бюджета и митническите органи със сумите по издадените изпълнителни листове". Неясната формулировка е единият проблем в това предложение. По-важното обаче е, че на практика това е триъгълна схема за погасяване на задължения, която е забранена в тригодишното споразумение с Международния валутен фонд. Странно е, че депутатите не знаят за това. А ако знаят, значи предлагат умишлено да се наруши договор, по който е страна българското правителство, с всички последствия за това както за авторитета на правителството, така и за икономиката на страната. Единственото, което може да се допълни по въпроса, е, че този текст беше приет от депутатите в комисията с пълно мнозинство.
От началото на следващата година по искане на МВФ
Предлага се също в бюджета да бъдат предвидени още 15.2 млрд. лева за консервация и ликвидация на въгледобивни участъци и рудници и за ликвидиране на последствията от закриване на уранодобива, както и средства за отчуждаване на земеделски земи за въгледобивните дружества. Според КЕ за отчуждаването на 8 078 дка земя от земеделския и горския фонд през следващата година ще са необходими около 4.38 млрд. лева. Нормалната практика обаче е тези суми да се включват в себестойността на въглищата на мини "Марица-изток", а не тя да се поддържа изкуствено неоправдано ниска, смятат енергийни експерти.
Като недостатъчни се оценяват и средствата, предвидени за двата ядрени фонда - "Изваждане на ядрени съоръжения от експлоатация" и "Безопасност и съхраняване на радиоактивни отпадъци". Едва ли обаче бюджетът трябва да бъде основният източник на средства за попълването на тези фондове - това би трябвало да става най-вече с пари от продажбите на електроенергията. Влязат ли обаче тези средства в себестойността на тока на АЕЦ "Козлодуй", ще се сложи край на мита за евтината ядрена енергия.
Допълнителни пари се искат и за инвестиционните програми на въгледобива и топлофикационните дружества.
В приходната част на проектобюджета за 1999 г. отново не са отразени очакваните приходи от Булгаргаз, представляващи приходи от Украйна по Ямбургската спогодба, транзитни такси и данък върху печалбата, се сочи уместно в становището на парламентарната Комисия по енергетика. Булгаргаз тази година практически не съществуваше за държавните финанси, ако се изключат схемите за бюджетни прихващания с топлофикациите.
В преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета обаче е включен текст, който обяснява как Булгаргаз, без да фалира, ще изпълнява инвестиционната си програма, основната част от която е по договора с "Газпром", за сметка на намалените приходи в хазната. В проектобюджета е записано, че държавните вземания, представляващи приходи от продажби на природен газ, доставен срещу дялово участие по Ямбургската спогодба, и приходи от транзитиране на природен газ през територията на страната, намалени с признатите от МС разходи за тези доставки, включително инвестиционни, се внасят от овластения представител Булгаргаз ЕАД в централния бюджет, т.е. държавата приспада от вземането си инвестициите по споразумението с "Газпром". От средата на тази година бюджетът и без това преотстъпва транзитните такси на Булгаргаз по силата само на правителствено разпореждане, което е в конфликт с финансовото ни законодателство. Сега този факт практически се легитимира със закона за държавния бюджет.
Накратко
Ръководството на Асоциацията на търговските банки се срещна с премиера Иван Костов в четвъртък, за да го запознае с промените, за които настоява в Закона за банките. Банкерите искат да бъдат намалени рестрикциите при обезпеченията по кредитирането и да отпадне условието, което забранява заемане на ръководен пост в банка от лице, което по-рано е било в управлението на фалирала кредитна институция. Според АТБ е безсмислена и идеята за прелицензиране на банките след приемане на промените в Закона за банките - нещо, което беше предложено от БНБ. Клоновете на чуждите банки също да внасят капитал като всички други банки, искат още от АТБ. Промените в Закона за банките окончателно ще се гледат в понеделник от Министерския съвет.
Основният лихвен процент е 5.12 на сто годишно и ще важи до 1 декември включително. Това е и постигнатата средна годишна доходност на тримесечни ДЦК на аукциона, проведен от БНБ. В търга участваха 13 финансови институции, включени в списъка на първичните дилъри.
На заседанието си миналата седмица Министерският съвет даде становище, че искането на главния прокурор на републиката за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за застраховането е неоснователно. Преди известно време Иван Татарчев поиска от Конституционния съд да даде определение за чл. 31 от Закона за застраховането, според който не подлежи на обжалване решението на Националния съвет по застраховане за отказ на застрахователен лиценз. Според Татарчев подобна разпоредба нарушава основни права на личността и противоречи на конституцията. Според министрите обаче упражняването на застрахователна дейност не е гражданско право и не засяга записаните в Конвенцията за правата на човека текстове. След предоставяне на становищата на заинтересованите страни Конституционният съд ще се произнесе по делото.
Превишението на приходите над разходите на БНБ към 30 юни 1998 г. е 60.673 млрд. лева, се съобщава в отчета на централната банка за полугодието. Основните приходи са били от лихви, такси, комисиони и печалби от курсови разлики. Прави впечатление, че разходите за издръжка на паричното обращение (от общо разходите) от 62% за периода януари - юни 1997 г. са се свили на 26% към същия период на тази година. Същевременно обаче разходите за материали, услуги и основен ремонт от 18% за първите шест месеца на миналата година се се увеличили на 46% към юни 1998г. Премиерът назначи нов директор на застрахователния надзор
Министър-председателят Иван Костов официално е подписал заповедта за назначаване на Даниела Конова на поста директор на Дирекцията за застрахователен надзор", заяви бившият шеф на дирекцията Христо Христов.
След като преди два месеца Христов стана депутат от листата на ОДС на мястото на избрания за посланик в Берлин Николай Апостолов, надзорът остана без официално назначен директор.
Конова беше посочена от Христов като временно изпълняващ длъжността шеф на дирекцията. От това обаче възникнаха правни неудобства, защото като и.д. тя не можеше да изпълнява всички функции на директора. Досега Христов съвместяваше и двете си длъжности, като представяше дирекцията на различни форуми и участваше в заседанията на Националния съвет по застраховане. Той твърдеше, че ще стои в парламента само докато се приемат промените в застрахователните закони, а след това ще се върне в дирекцията. В Министерския съвет обаче обърнаха внимание, че Христов не може да е едновременно и депутат, и шеф на застрахователния надзор.
Наследничката му освен това е професионален застраховател. Преди да започне работа в дирекцията по надзора, Даниела Конова е работила в ДЗИ.
След като приключи процесът на лицензиране на заварените застрахователи, явно дирекцията ще наблегне повече на "надзорните" си функции. Това личи и от предстоящите поправки в Закона за застраховането.
Пиночет няма имунитет против арест
Британският върховен съд, състоящ се от пет съдии от Камарата на лордовете, постанови, че бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет не притежава имунитет срещу арест и съдебно разследване. Това решение отваря пътя към евентуалното екстрадиране на Пиночет в Испания, където може да бъде съден за изчезването на испански граждани по време на неговото управление, продължило между 1973 и 1990 г. След това решение се очаква да започне съдебната битка по екстрадирането на Пиночет, а английските власти трябва да решат дали да удовлетворят испанското искане за екстрадиция на бившия диктатор. Според британското законодателство Пиночет не трябва да бъде екстрадиран в Испания, защото като бивш държавен глава е защитен от обвинения в престъпления, извършени по време на управлението му.
Пиночет бе арестуван на 16 октомври по искане на Испания, която го обвинява за избиване и изчезване на повече от 3000 души за седемнайсетгодишното му управление. Франция, Швейцария и Белгия, както и други страни също искат екстрадирането на генерала.
Решението на британския съд предизвика реакции и в двата лагера - сред противниците и сред привържениците на Пиночет. Активистите за човешки права побързаха да обявят, че това е велик ден за репресираните и жертвите на управлението на генерала, докато лидерът на дясната чилийска Национална партия обяви, че Англия е нарушила суверенитета на Чили, президентът на страната Едуардо Фрей съобщи, че възнамерява да оспори решението на съда и ще изпрати външния министър Хосе Инсулса в Европа да иска освобождаването на Пиночет.
Кабинетът избра надзорния съвет на Банка ДСК
В сряда правителството най-после назначи тримата, които ще влязат в надзорния съвет на ДСК. Това са Елиана Масева - шеф на правния отдел на Министерския съвeт, Кирил Ананиев - зам. финансов министър, и Ценка Илчева, главен счетоводител на Българската телекомуникационна компания (БТК). Първите две имена бяха известни още миналата седмица. Проблемът беше в третия човек, тъй като той трябваше да е от БНБ, но от централната банка обясниха, че ще има конфликт на интереси.
Според устава на касата надзорният съвет ще трябва да определи и кои ще влязат в петчленния управителен съвет на новата банка. Г- жа Масева обаче е в командировка до 7 декември, така че изборът вероятно ще бъде отложен за след това. Управителният съвет от своя страна пък трябва да предприеме действия за вписването на банката в търговския регистър.
За ръководител на службата по вътрешен контрол е назначен Христо Дичовски - старши инспектор в дирекция "Инспекции" в БНБ Според устава на Банка ДСК той също се избира и освобождава от едноличния собственик - Министерския съвет.
"Хубаво е вече да стане ясно кой ще ръководи касата. Все пак имаме да работим по текущи проблеми. Примерно как да се борим против решението на БНБ, с което ни изключват от обслужването на бюджета, като не е установено ръководството", коментира източник от сегашния управителен съвет.
Междувременно от финансовото министерство се оплакаха, че получават протестни писма от представители на близо 30-те населени места, които от 1 януари остават без обслужваща банка на територията си. Причината е, че там има клонове само на ДСК и на Пощенска банка, а БНБ и финансовото министерство ги изключиха от обслужването на бюджета от 1 януари. Според решението на централната банка и финансовото министерство от идната година бюджетът ще обслужват Биохим, Булбанк, Експресбанк, ОББ, "Хеброс" и "Общинска", но тя ще поеме само общинските бюджети. Типичен случай за община, която остава без обслужваща банка, е град Антоново, твърдят източници от финансовото министерство. На територията му работят само ДСК, "Пощенска" и Централна кооперативна банка, но нито една от тях не може да обслужва нито централния, нито общинските бюджети. "Гаврийски и Радев дават ли си сметка как всеки ден се мъкнат чували с пари до град, в който има клон на някоя от шестте банки", коментира общински служител.
Западът прощава, но не забравя
Правителството на Евгений Примаков дойде на власт в края на лятото на вълната на недоволството от финансовата криза, която според част от членовете на новия кабинет беше резултат от действията на "проклетите спекуланти" - големите западни инвестиционни банки и фондове, подмамени в Русия от високата доходност по държавните облигации и нескопосаните съвети на Международния валутен фонд, неподхождащи на руската действителност. След по-подробно запознаване със състоянието на икономиката отрицателните настроения спрямо чуждестранните инвеститори и кредитори бяха заменени от демонстрация на желание за продължаване на сътрудничеството. Конструктивната позиция на кабинета предизвика по-снизходително отношение у партньорите му на Запад, които проявиха неочаквано разбиране към трудностите, които изпитва Русия.
Преговорите по реструктуризацията на държавните облигации ГКО-ОФЗ, чието изплащане беше замразено с мораториума от 17 август, се превърнаха в най-големия успех в досегашната дейност на правителството. Споразумението с банките, водени от Deutsche bank, ще спести значителни средства на бюджета - вместо полагащите се 15 милиарда долара Русия ще изплати непосредствено 550 милиона. Според договореностите от Лондон чуждестранните инвеститори ще получат 10% от номиналната стойност на ценните книжа в рубли, 20% ще бъдат преоформени в специални безлихвени "инвестиционни" облигации, които могат да бъдат използвани за покриване на забавени данъчни плащания или за увеличаване на уставния капитал на банките. Срещу останалите 70% ще бъдат предоставени купонни облигации с падеж между три и пет години. Купонната ставка постепенно ще намалява - от 30% през първата година до 20% през последната, което е значително по-малко от 170-те процента доходност по ГКО преди мораториума.
Въпреки първоначалното обещание да изплати веднага десетте процента в наличност, Русия обяви, че това ще стане на три транша по 3.3% - единият до края на годината, а останалите два - през март и юни. Банкерите са недоволни от предложените условия за обмяна на ненужните им рубли в конвертируема валута, след като кабинетът обеща да отпусне по 50 милиона долара месечно за специални търгове между февруари и декември, което означава, че конкуренцията между чужденците по-бързо да измъкнат средствата си, ще доведе до нереално висок курс на рублата.
Немалки проблеми ще срещнат чужденците и с инвестиционните облигации, защото с тях не могат да бъдат посрещани текущи данъчни плащания, а участието в уставния капитал на руските банки едва ли е примамлива перспектива. Възможен изход ще бъде създаването на вторичен пазар, на който банките ще могат да продават данъчните "индулгенции" на руски фирми. Естествено с известно дисконтиране, защото местните компании засега нямат стимул да бъдат стриктни в отношенията си с държавата и не може да се очаква, че ще се втурнат да купуват облигациите. "Всички знаят, че Русия може да конфискува парите на инвеститорите, въпросът беше дали те ще се решат да направят това. Сега, изглежда, ще се случи точно това", обобщи настроенията банкер, участвал в преговорите. Единственото, за което Западът може да бъде доволен, е, че получи същите условия както руските институционални инвеститори. Изключение прави група застрахователни компании, пенсионни и взаимни фондове, които бяха задължени със закон да държат основната част от активите си в ГКО-ОФЗ като изключително сигурна инвестиция. За тях делът на паричните изплащания ще бъде увеличен до 30% за сметка на купонните облигации, но тъй като това няма да отстрани опасността от фалит, те настояват да получат всичките си средства в наличност, както е при физическите лица, доверили се на руската държава.
Споразуменията по ГКО-ОФЗ до голяма степен се дължат на усилията на заместник-министъра на финансите Михаил Касянов, който успя да наложи по-голяма част от руските искания. На него се падна и честта да уведоми света, че Русия няма да може да изпълни задълженията си по външния дълг през следващата година и затова желае да разсрочи плащанията в размер на 7.5 милиарда долара по дълга, наследен от СССР. Според заместник-министъра през 1999 г. могат да бъдат изплатени максимум 10 милиарда долара, на колкото възлизат плащанията по кредитите, получени след 1 януари 1992 г. - 1.7 милиарда по еврооблигациите, 4.7 милиарда за МВФ и Световната банка и 3.6 милиарда по други кредити.
След срещата си с представители на Лондонския клуб на частните кредитори, които трябва да получат 1.7 милиарда през 1999 г., Касянов заяви, че те са приели руските предложения, но не съобщи никакви подробности. Ако наистина е постигната някаква договореност, разговорът с Парижкия клуб се очертава още по-лек, защото става дума за държавни кредити, отпускани по политически съображения. Това, от което Русия се нуждае в момента, не е само отлагане на старите плащания, но и получаване на нови заеми, с които да закърпи дупките в бюджета за следващата година. Най-вероятният спасител - МВФ, не бърза да дава парите, преди да е получил приемлив вариант на бюджета, в който очаква да види първичен излишък (преди плащане на държавния дълг) от 4%, подобряване на данъчната система и намаляване на държавната подкрепа за предприятията. Всичко това представителите на фонда не откриха в проекта, който им беше показан в Москва, а предсказанието на председателя на Държавната дума Генадий Селезньов, че парламентът може да обсъжда три месеца бюджета, само влошава шансовете на Русия за нова финансова помощ. От позицията на МВФ зависи и 800-милионият японски кредит, който ще бъде отпуснат само след като в Русия отново започнат да пристигат пари от МВФ.
16 ноември, първият работен ден след изтичането на 90-дневния мораториум, който позволяваше на руските банки да игнорират задълженията си към западните си колеги, беше очакван със свито сърце не само в банковия сектор. Прогнозите варираха между катастрофа и пълно унищожение за руските банки, след като правителството отказа да поеме техните дълговете, а девалвацията на рублата направи невъзможно изплащането на кредитите и срочните валутни договори. Както рядко се случва в Русия през последните месеци, реалността се оказа по-благосклонна от очакванията - вдигането на държавната защита не беше последвано от съдебни искове, а страните предпочетоха да започнат преговори. Платежоспособните банки започнаха да уреждат задълженията си, а държавната Внеш кономбанк дори успя да получи 50 милиона марки заем от Bayerische Hypo und Vereinsbank. Западните банки не бързат да се обръщат към съда, защото се страхуват, че това може да навреди на дългосрочните им позиции в Русия, а руснаците нямат нищо против да преговарят, защото така отлагат плащанията. Без съдебни дела няма да се мине, защото не във всички случаи ще се постигне компромис, а част от западните банки ще трябва да покажат на клиентите си, че правят всичко възможно да си върнат парите.
Вариантът с увеличаване на чуждото банково присъствие обаче няма да се реализира в скоро време, защото въпреки възможния потенциал на Русия западните банки не са ентусиазирани от възможността да работят в обстановка на неопределеност, корумпираност и множество бюрократични спънки. Въпреки че търговските банки се отърваха по-леко, отколкото инвестиционните си събратя при последните сътресения, те също нямат намерение да разширяват дейността си и дори някои от тях отказват да приемат нови клиенти, страхувайки се от контакти с криминални структури и държавните органи, които могат да бъдат не по-малко опасни. Затова за съживяването на банките Русия ще трябва да разчита на собствени ресурси, защото, както показват преговорите по външния и вътрешния дълг, Западът е готов на големи отстъпки по старите кредити, но не е готов втори път да се хване в същата клопка.
Законът за хазарта - дългоочакваният опит за въвеждане на ред в бранша
През идващата седмица Министерският съвет по всяка вероятност ще разгледа проектозакон за хазарта. Нормативният документ е разработен от финансовото министерство. Предвижда се законът да влезе в сила от началото на следващата година, като на заварените лицензирани дружества се дава една година, за да се приравнят по новия закон. При пръв прочит на закона прави впечатление, че се вкарва текст, според който служителите, участвайки в хазартна игра от работното си място, рискуват както да загубят службата си, така и евентуалната си печалба. В случай че държавен или общински служител се обади от служебното си място и след това спечели някаква награда, то тази награда трябва да се внесе в държавния бюджет.
За хазарт ще се счита "всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът". Това определение разширява обсега на дейностите, които ще попадат в графата "хазартни игри". Сега за хазарт се обявят всички игри, съпроводени от залог, при които резултатът зависи изключително или предимно от случайността. Ако наградите от игри, състоящи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, са за сметка на постъпления от участници (билети, телефонни такси), тогава тези игри ще се третират като хазарт. Така за хазартни игри ще бъдат обявени популярните телефонни обаждания в предаванията на "Каналето", "Хъшове", "Риск печели, риск губи" и подобните на тях. За тези игри се въвежда изискването разпределената печалба на участниците да е не по-малко от 50% от стойността на приетите залози. От споменатите определения не става ясно дали хазарт ще бъдат игрите от типа "капачките на "Пепси-Кола" или изпращането на определен брой опаковки от някои продукти срещу възможността да се получи някаква награда.
Хазартните игри няма да могат да организират чуждестранни лица. Разрешение за хазарт ще се дава единствено на български търговски дружества, юридическите лица с нестопанска цел и еднолични търговци. Чуждестранното участие в българските търговски дружества, които организират хазартни игри, е ограничено до 30%. Над този процент чуждестранното участие трябва да е придружено с минимално инвестирана сума от 10 млн. долара или осигуряването на работни места за над 1500 души. Другото изключение е при наличието на реинвестиране на не по-малко от разпределената печалба. Държавата ще може да организира тото-игри, лотарии и томболи единствено с цел подпомагане на точно определени социални групи и дейности. Сред тях са непрофесионалният спорт, културата, здравеопазването и образованието. На едноличните търговци ще бъде разрешено да организират само хазартни игри с игрални автомати. За разлика от сега организаторите на хазартни игри няма да могат едновременно да са и производители на игрални съоръжения и да предлагат сервиз за тях. Забранено е хазарт да се играе в сгради на държавни и общински учреждения. Това означава, че държавата или общините няма да могат да предоставят неизползваемите си сгради под наем на фирми, които ще организират хазартни игри вътре в тях. Така държавата и общините ще се лишат от един приличен приход под формата на наем. С отказ на издаване на разрешение за извършване на хазартна дейност ще се наказват тези, които са били акционери, съдружници или управители в дружество с отнет лиценз за организиране на хазартна дейност или извършвало хазарт без разрешение. В закона не се решава въпросът тотото под чия шапка да бъде. Буквалният текст е, че "държавата може да организира лотарийни, тото и лото игри чрез обособени юридически лица към Министерството на финансите или други ведомства". Особеното е, че финансовият министър ще разпределя събраните данъци от юридическите лица, които от името на държавата организират лотариите и тото-игрите.
В момента хазартните игри се облагат единствено с акцизи. Предвижда се акцизът да се запази само за игрални автомати, рулетките и другите съоръжения за казина. Организаторите на бинго-игри, томболи, лотарии ще плащат оборотен данък. Този данък ще е еднократен и окончателен. Той ще се плаща при отпечатването на билетите за тези игри. Възможният размер на този данък варира между 7 и 15%. При телефонните игри ще се начислява данък върху разликата между таксувания по-висок импулс и нормалния телефонен импулс. Този вид данък ще се плаща от телекомуникационните оператори (БТК, Мобилтел и Мобиком).
Приема се закон за "трите нули"
Сегашните банкноти и монети ще останат в обращение до края на следващата година, като след първи юли ще се използват паралелно с новите пари, които ще са с три нули по-малко. Това предвижда проектът за закон за деноминация на лева и изменение в мащаба на цените. Той трябва да бъде приет в най-скоро време от правителството и внесен в парламента. Законът не поднася кой знае какви изненади, но уточнява някои детайли около предстоящата обмяна на парите.
Преди всичко той казва, че от първи юли един нов лев ще се равнява на 1000 стари лева.
Централната банка ще започне да приема за обмяна старите пари веднага след приемането на закона, като това ще продължи до края на 2000 г. За целта БНБ ще приеме специална наредба.
От 1 юли 1999 г. всички валутни курсове ще се настроят към новия лев, което означава, че 1 марка ще стане 1 лев, а доларът (ако се вземе за пример сегашният курс) ще е лев и седемдесет стотинки.
От 1 юли до 31 декември догодина цените на стоките и услугите ще се обявяват в стари и в нови левове, като и двете цени трябва да се вписват, както досега, в етикетите, ценоразписите и т.н. Неспазването на това изискване ще се глобява по реда на закона за цените.
Деноминацията се отнася и за активите и пасивите на предприятията, стойността на ценните книжа, размера на дяловете и вписания в търговския регистър размер на капитала на търговските дружества, се обяснява в проектозакона. Заварените търговски дружества се задължават да поискат вписване в търговския регистър на промените в капитала в срок до една година от влизането на закона в сила, тоест до 1 юли 2000 г. За тази процедура няма да се искат държавни такси и такси за обнародване в Държавен вестник.
В проектозакона се обяснява, че търговските дружества и организации на бюджетна издръжка ще правят счетоводните си отчети към 1 юли 1999 г. в стари и в нови левове. Годишните отчети за 1999 г. обаче ще са вече в нови левове, като изключение ще е само годишният отчет за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. , който ще се прави в стари и в нови левове.
Органите, които поддържат информационни системи и регистри, ще трябва да предприемат действия за настройката им към новите пари, преди законът да влезе в сила. След 1 юли всички числа в стари левове, които са посочени във влезлите преди тази дата закони, ще се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. На същата промяна ще подлежат и подзаконовите нормативни актове, става ясно от проектозакона.
Клинтън разгледа на място азиатската криза
Твърдението, че САЩ имат глобално влияние и глобални интереси, със сигурност не противоречи на нито един учебник по международни отношения, но при формирането на американската външна политика има такива интереси, цели и геополитически зони, които се определят като стратегически и поради това винаги имат приоритет при определяне на американските външнополитически ангажименти. Като такъв се възприема азиатско-тихоокенският регион, чието значение за САЩ постепено нарасна след края на двуполюсната международна система на студената война.
Отношенията на САЩ с държавите в азиатско-тихоокеанския регион най-общо могат да се разделят на три: с държави като Китай и Япония, партньорството с които се разглежда като стратегическо, както в икономиката, така и в сферата на сигурността; със страни, в които САЩ имат само икономически интереси; и с такива, които са важни за Америка предимно от гледна точка на спазването на принципите на демокрацията и човешките права, тоест на най-общите принципи, които САЩ налагат като фундаментални при формирането на международния ред. Срещата на страните от АПЕК, на която присъства вицепрезидентът на САЩ Ал Гор, и азиатската визита на американския президент отново фокусираха вниманието върху отношенията на САЩ с държавите в тази част на света.
Темата за икономическото възстановяване бе централна по време на японската визита на американския президент.
Основните теми, които присъстваха в японско-американската икономическа дискусия, бяха: създаване на финансова архитектура, която да предотврати сегашните и да се справя по-успешно с бъдещите проблеми, особено в условията на огромно увеличаване на количеството и скоростта на движение на капиталовите потоци, което е основна характеристика на днешните финансови пазари, и важността от полагане на основите на икономически растеж за японската икономика, което е едно от условията за преодоляване предизвикателствата на икономическото свличане на целия регион. Япония се нуждае от подобряване на банковото законодателство, което да укрепи състоянието на японските банки, в чиито портфейли застрашително увеличиха присъствието си лошите кредити, както и от вече започналите от правителството на Обучи мерки за намаляване на данъчното равнище и общественото финансиране.
Американската позиция, изразена от Клинтън в Токио, бе в подкрепа на разрастването на свободната търговия и нерегулираните пазари, което контрастира с протекционистичната търговска политика на Япония в ключови сфери като риболова и търговията с дървен материал.
Като знак за изолационизъм от японска страна бе отчетено блокираното приемане на споразумение за създаване на свободна търговска зона в тихоокеанския регион в девет ключови сфери на стойност 1.5 милиарда долара по време на срещата на АПЕК по-рано този месец, което породи недоволство сред повечето страни от АПЕК. САЩ дори изтъкнаха, че като член на Световната търговска организация и като най-голямата икономика в Азия на Япония се разчита да насърчава свободната търговия, а не да блокира разширяването й. Токио получи още съвет да извърши дерегулация на телекомуникациите и транспортните компании, което според американския опит ще доведе до разкриване на нови работни места.
Обект на разговори в Япония станаха и регионалната сигурност и разпространението на ядрените оръжия. Япония се намира в най-трудния период след Втората световна война, когато страната трябва да отговори на многобройни предизвикателства във външнополитически план. Тя трябва да преодолее засилващия се страх от китайската икономическа и геополитическа конкуренция, ядрените предизвикателства на някои азиатски страни и не на последно място икономическата конкуренция на САЩ и нарастващата им близост с Китай. Традиционният японски изолационизъм контрастира с новите предизвикателства пред Токио и с американските разбирания за минимума от ангажименти, които Япония трябва да поеме в Азия, и поради това тя е насърчавана от САЩ да разшири регионалната си политика. Според американската позиция едно по-трайно ангажиране на Япония в азиатския регион и засилването на връзките й с Китай в областта на азиатската сигурност, ядреното разоръжаване и макроикономическата политика ще подобри външнополитическите й позиции.
Корейският полуостров е ключов в американската визия за сигурността в Източна Азия и това за пореден път бе доказано при визитата на Клинтън в Сеул.
Посещението на Клинтън в Корея съвпадна с обявяването на спад на БВП и потреблението съответно с 6.8 и 12 процента за деветте месеца на тази година. Въпреки икономическите проблеми обаче разговорите в Сеул се съсредоточиха в сферата на сигурността и конкретно върху новите ракетни програми на Северна Корея.
Клинтън оповести в Сеул, че САЩ ще следват изключително твърда линия спрямо Пхенян. Това предупреждение дойде по повод на информацията, че Северна Корея разработва нов ракетен комплекс, който може да бъде използван за атаки срещу южния й съсед. Пхенян отрече, че разработва нови проекти, в противоречие с подписаното през 1994 г. споразумение със САЩ за ограничаване на ядрените оръжия, но от Вашингтон възприемат ядрените предизвикателства на Северна Корея и степента на заплахата за сигурността на Корейския полуостров като сравними с политиката на Ирак в Персийския залив. Клинтън вече назначи бившия министър на отбраната Уилям Пери за координатор на американската политика по отношение на Северна Корея, а Вашингтон и Сеул разработиха нов по-агресивен отбранителен план за 38 паралел, който разделя двете страни. Според него при евентуална военна инвазия от север стратегическата цел няма да бъде възпиране на опасността, а навлизане в територията на Северна Корея, превземане на Пхенян и установяване на нов политически режим. Разкриването на този нов план се различава качествено от американската стратегия по време на корейската война през 1950 - 1953 г., която имаше за цел възпиране и отбрана на 38 паралел. Новият план е индикатор за рязкото влошаване на отношенията между САЩ и Северна Корея и бе оповестен само два дни след като американското министерство на отбраната представи своя доклад относно американската стратегия за Източна Азия.
Азиатската обиколка на Клинтън с изключение на новото развитие в отношенията с Пхенян препотвърди американските икономически и геополитически ангажименти в региона и не подмина и тази група страни, където САЩ имат интереси относно спазването на демократичните принципи и човешките права. Сред държавите, които получиха американско предупреждение да демократизират политическите си системи и да положат усилия за спазването на човешките права, са Индонезия и Малайзия и ако мнението на САЩ не бъде взето под внимание, предупрежденията може да придобият съвсем конкретни измерения, свързани с преразглеждането на американския проект за икономическо възстановяване на азиатско-тихоокеанския регион.
Ще победи ли новият строй на 1 юли?
Онзи ден, когато в парламента се приемаше бюджетът за догодина, премиерът Иван Костов сложи точка на дебатите, използвайки детайли от един стар виц. Той завърши с това, че скоро левът ще стане една марка, литър бензин една марка, един хляб - също една марка. Точно както във вица, който започваше така: "Кога ще настъпи социализмът? Когато хлябът стане един лев, колите - един лев, апартаментите - един лев. Заплатите - също един лев. " Всичко това явно ще се случи на превърналата се вече енигматична дата първи юли. Тя, изглежда, ще се превърне в историческа не само защото преди година и половина на първи юли беше въведен валутният борд. В изказването си в предаването "Неделя 150" Костов обясни още, че първи юли ще се превърне в дата на новото начало. Дотогава щели да приключат реформите в данъчната област, в социалното и здравното осигуряване, в администрацията, да приключи структурната реформа, тоест санирането и ликвидацията на неплатежоспособните длъжници.
Всъщност всички тези обещания са свързани с доста конкретни мерки, изпълнението на които по една или друга причина през последната година и половина се изплъзваше на правителството. Да не говорим за кабинетите преди този на Костов. Тук обаче не става въпрос за "Програма 2001", нито за клетви, които след няколко месеца ще бъдат забравени. Всичко, изброено от Костов, ще бъде проверено след средата на 1999 и от кредиторите, които осигуриха толкова спряганата стабилизация. От летния преглед по тригодишното споразумение с МВФ ще зависи продължаването на финансирането.
И така, какво трябва да се случи, ако първи юли наистина ще се превръща в ден на новото начало? Най-големият проблем за икономиката в момента са държавните предприятия, които носят загуби и трупат дългове. Правителството се е ангажирало, че до септември догодина или ще продаде, или ще ликвидира две дузини предприятия, в които работят 50 000. Това са толкова много хора, че семействата им стигат, за да се насели някой от най-големите окръжни градове. Ако това бъде направено, наистина ще може да се говори за ново начало, защото няма да се налага всички останали, които плащат данъци, да покриват натрупаните загуби. Дори и преди местните избори това е по-важно, отколкото моста на автомагистрала "Хемус".
Тази година правителството отдели един резерв за сметка на постъпленията от данъци и парите от международните кредитори. Твърди се, че този резерв ще бъде насочен за туширане на лошите ефекти от структурната реформа. Има обаче два начина за насочване на парите. Първият е директно да се подпомогнат тези, които са засегнати от ликвидацията. Вторият - парите да се наливат в предприятията, така че затварянето им да се избегне. По всичко изглежда, че засега в най-големите предприятия правителството избира второто. Например оздравяването на "Кремиковци" ще глътне няколко десетки милиона долара, без да е ясно дали в крайна сметка пак няма да се стигне до ликвидация. Същото вече се случи с "Видахим". Цената на неуспешните оздравявания на икономиката от 1991 досега всъщност могат да се видят в отчетите за вътрешния дълг - този, натрупан заради "структурната реформа", е една трета от общия.
Друго обещание, дадено пред фонда, е, че предприятия, които нямат печалба или имат дългове, няма да вдигат заплатите. Това е обективно и се случва във всяка частна фирма по света, защото няма кой да покрие дупките. Същото правило обаче важеше и през тази година и въпреки че беше жестоко погазено от шефовете на държавните предприятия, нищо не се случи.
Най-лесният начин да се избегнат социалните драми е приватизацията. Неслучайно друго ключово изискване в тригодишното споразумение е поне 50% от държавните активи да бъдат продадени до март 1999. Това изискване надали ще бъде постигнато. Откакто се говори за приватизация, досега са продадени едва 30% от активите, и то главно от кабинета на Виденов по линия на масовата приватизация. Агенцията по приватизация продължава да обявява минимални цени за обекти, за които никой вече не подава оферта, както стана с "Химко". Въобще всички хубави неща стават с поне малко рационалност.
С две думи, обещавайки поредния "July morning", Костов остава малко неточен в детайлите. А всъщност те опредметяват края на реформата.
Европейските публични телевизии се комерсиализираха
Сериалът "Спешно отделение" събира пред телевизорите седем милиона французи всяка неделна вечер. Американският сериал се излъчва не по комерсиалните канали, а по една от обществените телевизии. И това не би било проблем, ако въпросната телевизия не бе финансирана от данъкоплатците, за да представя предимно образователни и културни програми. След като загубиха монополното си положение, държавните телевизии се опитват да се борят с конкуренцията на частните станции, като все повече комерсиализират програмите си. А с усложняването на технологията на излъчване те искат все повече и повече средства от данъкоплатците.
Ето защо този въпрос не може да бъде отлаган и Европейската комисия и отделните правителства трябва да изработят ясни критерии за това какво всъщност е обществената телевизия. Публичните канали в Западна Европа оперират с бюджет от почти 22 милиарда долара годишно, като три четвърти от парите идват от данъците, а останалото - от реклами. С огромните суми, с които разполагат, те могат да си позволят да купят популярни сериали като "Спешно отделение" или "Бъгс Бъни" и да увеличат рейтингите си и съответно - рекламните постъпления. На всичкото отгоре и кабелните оператори са длъжни по закон да предоставят трасе за обществените телевизии.
Вариант за решаване на това неравностойно положение е държавните канали да се приватизират. Но най-често политиците желаят да контролират публичните телевизии заради собствените им изяви. Нека има регламент - културата и образованието - за държавните, а спортът и развлеченията - за частните телевизии. Излъчването на "Спешно отделение" носи рейтинг, но няма нищо общо с публичния сектор.
Йоджалан затвори Европейския съюз за Турция
"Горещият картоф, с който никой не иска да се захване"- така чиновник от администрацията на Европейския съюз в Брюксел определи доста образно скандала между Турция и Италия. Рим си навлече доста неприятности с отказа си да екстрадира в Турция кюрдския лидер Абдула Йоджалан заради опасността той да бъде осъден на смърт. Все пак, колкото и да се опитваха да заобиколят горещата тема, ръководителите на евросъюза трябваше да се намесят. И те го сториха по най-тромавия и не особено подходящ начин - със заплахи. Брюксел предупреди правителството в Анкара, че ако подкрепи какъвто и да е бойкот на италиански стоки и фирми, това ще бъде грубо нарушение на споразуменията със съюза и ще доведе до ответни мерки. На практика това означава суспендиране на кандидатурата на Турция за членство в съюза за неопределено време.
Италианският премиер нарече конфликта нелеп и обяви, че в цялата история жертвата е именно Рим, тъй като по една случайност Йоджалан бе задържан в Италия. Според него Италия продължава да бъде приятел на Турция и съюзник в НАТО, но вината за влошаване на ситуацията е изцяло на турското правителство, защото се създава напрежение, дори обстановка на насилие спрямо италианските интереси.
Турската делегация в Брюксел отговори, че няма официален бойкот на италиански стоки, а самоинициатива на частни фирми и организации, които искат кюрдският водач да бъде съден в Турция. С мълчание бе отмината заплахата на турското правителство, че ще изключи Италия от военните си програми. "Пропуснато" бе и обяснението на призивите за тотален натиск срещу Рим, демонстрациите и мобилизацията на турските гастарбайтери в Европа и дори осуетеният футболен мач между "Галатасарай" и "Ювентус".
Нежеланието или невъзможността на ЕС да се справи сам с проблема доведе до поредното ангажиране на САЩ в европейските дела. Притеснена от задълбочаването на кризата между двете страни - съюзнички в НАТО, държавният секретар Мадлин Олбрайт се зае с посредничеството между Турция и Италия. Вашингтон обяви Йоджалан за терорист и започна обсъждането на приемливи варианти за изправянето му пред съда. Наблюдатели обаче зададоха въпроса доколко САЩ могат да играят ролята на "честен брокер". Едностранчивостта на американската позиция пролича в пълната им подкрепа за турските искания - за членство в ЕС и за екстрадиране на кюрдския лидер. Стигна се дотам, че Вашингтон предложи на Италия да пренебрегне конституцията си, която забранява екстрадирането в страни, в които има смъртно наказание.
"Нещата се промениха и има вероятност да се стигне до нов европейско-американски спор", твърди Уилям Уолас, експерт по трансатлантическите отношения в Лондонския институт по икономика. Според него Щатите гледат на Турция единствено като на бастион на собственото си влияние в Близкия изток, докато за Европа отношенията с Анкара са значително по-комплексни. "Америка ни усложни живота, като подсказа на Турция, че Европа не се отнася честно с нея", констатира британският експерт.
Може би под давление на външния натиск или заради вътрешните си проблеми Турция смекчи твърдата си позиция. Правителството заля медиите с новината, че е възможен компромис. "Идеалният вариант е Йоджалан да бъде екстрадиран и съден от турските власти. Но ако това не стане, ще бъдем удовлетворени, ако лидерът на ПКК бъде признат за виновен по международните закони срещу тероризма", заяви в поредица от интервюта правителственият говорител Ахат Андиджан. За турската страна нямало значение в коя държава ще бъде осъден кюрдският лидер - Италия или Германия били напълно подходящи. Да, но според председателя на комисията по външните работи на германския парламент Ханс-Улрих Клозе с подобен ход Бон би "внесъл турска война", т.е. съществува рискът от сблъсъци между живеещите в Германия турци и кюрди. За Италия остана единствената възможност да прехвърли Абдула Йоджалан в трета страна и така да приключи неприятния случай.
Безусловна роля за преодоляване на неотстъпчивостта има и вътрешнополитическата криза в Турция. Премиерът Месут Йълмаз подаде оставка, след като получи вот на недоверие заради обвиненията в корупция, скрита приватизация и връзки с организираната престъпност. Сега на дневен ред е формирането на нов кабинет и президентът Демирел вече започна преговори с политическите лидери. Отново се появи възможността ислямистката Партия на добродетелта да се добере до властта и светските партии, иначе разединени, се обединиха за противодействие. Но според повечето наблюдатели най-вероятно президентът ще формира правителство на широка основа, което да управлява страната до изборите през април следващата година.
Накратко
До средата на изминалата седмица са регистрирани над 380 хиляди кандидати за участие във втората вълна на масовата приватизация. Повече от половината записали се досега са студенти, пенсионери и ученици, а около 0.3 на сто са сираци и инвалиди.
Работниците от предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие ще получат инвестиционни бонове за неизплатените си заплати, които са заработени не по-късно от 31 декември 1997 г. Това предвижда Наредбата за придобиване на допълнителни инвестиционни бонове, одобрена от Министерския съвет през изминалата седмица. Заявленията за придобиване на боновете като форма на компенсация ще се подават в срок до два месеца след обнародването на наредбата. Целта на тази разпоредба е служителите сами да изискат трансформацията на неполучените от тях възнаграждения в бонове. Сумата ще се изчислява, като от нея бъдат приспаднати дължимите удръжки, и ще се олихвяват с основния лихвен процент за периода на просрочване на плащанията. За всеки лев ще се получава един бон. Това означава, че въз основа на новата наредба се очаква да бъдат раздадени бонове на обща стойност 56.07 млрд. лв. Остава в сила изискването към работодателите да начисляват за неизплатените заплати осигурителни вноски и данъци в полза на бюджета.
Миналия петък изтече срокът за подаване на оферти от кандидати за инвестиционни посредници за четири нови миноритарни пакета, обявени от Агенцията за приватизация за продажба през борсата. Посредниците, които ще бъдат избрани в конкурса, ще продават 24% от капитала на "Нива" АД, 8% от капитала на "Мехапласт" АД, 26.4% от капитала на "Соколец - Боровец" АД и 26.4% от капитала на "Приморец турист" АД. През изминалата седмица стана ясно, че вече има избрани посредници в конкурса на агенцията за първите 22 предприятия от нейния ресурс, които бяха обявени за продажба през борсата. Избраниците ще бъдат обявени през тази седмица, след като в понеделник агенцията подпише договорите с тях.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството приключи преговорите за продажбата на 34% от капитала на "Плевенски цимент" АД. Избраният купувач на миноритарния пакет е кипърската компания "Плевцем лимитед", 99.9% от която са собственост на циментова компания "Титан" АД, Атина. При начална цена за пакета акции в размер на 3.95 млн. долара след три кръга от преговори министерството е постигнало пазарна цена от 8.26 млн. долара. Приватизационният договор трябва да бъде подписан до десет дни.
Американската компания "ISN Pharmaceuticals", Калифорния, беше обявена за избран купувач в конкурса на Агенцията за приватизация за 54% от капитала на фармацевтичното предприятие "Биовет" ЕАД, Пещера. Това беше единствената фирма, подала оферта за "Биовет".
Работническо-мениджърското дружество "Коприна - 98" АД спечели търга на Агенцията за приватизация за 21% от акциите на "Коприна" ЕАД - Свиленград.
Братята Джанкови платиха мелничния комбинат с компенсаторни записи
Това е първата приватизационна сделка, която е платена с книжа на бивши собственици на имоти
"Крапс мел", избраният купувач на 55% от капитала на "Мелничен комбинат" - София, през изминалата седмица извърши първото в историята на българската приватизация плащане с компенсаторни записи. Сделката, чиято цена е в размер на 15 млн. долара, беше одобрена от правителството при схема на плащане - 20% в брой и 80% в разрешени от закона платежни средства. В случая като такива са били използвани временни удостоверения за компенсаторни записи с номинална стойност левовата равностойност на 12 млн. долара.
Временните удостоверения са били издадени от промишленото министерство и преди близо две седмици са били вписани в специалния регистър на ведомството. Интересният факт е, че на бивши собственици на имоти вече са били дадени като обезщетение компенсаторни записи, а подобни случаи досега не са били оповестявани. Според запознати, след като са издадени от министерството, въпросните записи са били прехвърлени от притежателите им (което не е забранено от закона) на фирма "Крапс мел" при 55% отстъпка от номинала. Така покупката на мелничния комбинат де факто е струвала на фирма "Крапс мел" не 15 млн. долара, а около 8.4 млн. долара. Те са платили на агенцията 3 млн. долара в брой, а на бившите собственици на одържавени имоти - близо 5.4 млн. долара. Прехвърлянето на удостоверенията според запознати юристи не присъства като информация в нито един от документите, чрез които е оформена приватизационната сделка. В такъв смисъл личността на бившия собственик или собственици, които са прехвърлили записите на братята Джанкови, остава неразкрита в официалната документация.
Според закона за приватизацията и закона за обезщетяване на бившите собственици на одържавени имоти (известен като закона "Лучников") компенсаторните записи и съответно заместващите ги засега временни удостоверения са прехвърляеми и могат да се използват за плащания по приватизационни сделки. Те са приравнени също така на инвестиционните бонове и при плащания по приватизационни сделки един компенсаторен запис се равнява на един лев.
Според добре информирани източници някои от министерствата вече са започнали да удовлетворяват реституционни претенции с компенсаторни записи, като има няколко случая на издадени временни удостоверения, чиято обща стойност е значителна. "Реститутите неофициално предлагат временните удостоверения с голяма отстъпка - над 50%, срещу заплащане в брой. Наскоро например един обезщетен бивш собственик предлагаше срещу кеш временни удостоверения на стойност 3 млрд. лв.", съобщи пред "Капитал" представител на консултантска фирма, пожелал анонимност.
Във фирма "Крапс мел" акционерите са Пламен Найденов и братята Красимир и Стефан Джанкови, които са смятани за близки до висши представители на общинската и държавната администрация.
Плащанията с временни удостоверения за компенсаторни записи доскоро не бяха възможни поради липсата на нормативен документ - наредба, която да уреди начина на плащане и в какво съотношение се признават записите. В края на август обаче парламентът одобри промени в закона "Лучников", а издаването и използването на временните удостоверения беше уредено в специално приложение N 2 към чл. 17 на закона. Според юристи, запознати с материята, скоростното приемане на уредбата за издаване и плащане с удостоверения за компенсаторни записи е било свързано именно с улесняването на сделката за мелничния комбинат.
ОПЕК не можа да се пребори с ниските цени на нефта
Страните - производителки на петрол, напомпаха мускули и самоуверено си дадоха вид, че няма нищо по-лесно от преодоляването на проблем като драстичното падане на цените на суровия петрол. Драмата с цената на нефта, която падна до най-ниските регистрирани досега нива, и въпросът какво да се прави в ситуация, в която не може да се измисли нищо ново, доминираха на годишната среща във Виена на най-големите износителки на петрол. След твърде бурни дебати и обсъждания министрите от ОПЕК не можаха да решат нищо друго, освен да се срещнат отново през март следващата година. Те не се разбраха нито за намаляване на производствените квоти, нито за продължаване на действащите в момента лимити. "През март ще решим какво да правим", заяви генералният секретар на организацията Рилвану Лукман.
Според източник от саудитската делегация поради различни социални и политически причини ниските цени на нефта се отразяват пагубно върху страните от ОПЕК . В "петролния клуб" членуват държави, които с парите от горивото издържат огромна бюрокрация и субсидират голяма част от режийните разходи на населението. Така че за всички тях е направо немислимо да орежат приходите и с това да си навлекат продължителни социални проблеми. "Да, но ако искат да се подсигурят за в бъдеще, те просто трябва да прибягнат към тази мярка. Проблемът е обаче как да се преживее преходният период", е мнението на Вахан Заноян, изпълнителен директор на "Петролеум финанс", консултантска фирма от Вашингтон.
Най-приемливият вариант за повишаване на цените е намаляването на производството. През тази година квотата за износ бе намалена с 10 на сто - на 2.6 милиона барела на ден, но анализите сочат, че за да бъде повлияно на цените, производството трябва да бъде редуцирано поне с още един милион барела. Венецуела обаче се възпротиви на подобна стъпка и бе категорична, че до президентските избори през декември няма да прави никакви промени. Освен това саудитски представители изказаха страховете си, че въпреки обещанията и споразуменията с ООН за ограничен износ на петрол, Ирак продължава да не се съобразява с договореностите. Така различните позиции и несигурността, че всички членове на ОПЕК ще се подчиняват на общите решения, допълнително усложниха изработването на единно становище. "Съществуват Ирак и Венецуела, които не играят според правилата заради собствените си вътрешнополитически проблеми. Това няма да се промени и в близките месеци, т.е. няма да има единна организация, която да е отговорна за изпълнението на взетите решения", посочва друг представител на консултантска фирма, свързана с петролния бизнес.
Всъщност проблемите идват от големите световни запаси от петрол и намаленото търсене. Именно поради изобилието на суровина бяха обезсмислени всички усилия да се намали експортът на петрол и да се повишат цените. Затова повечето наблюдатели посъветваха да се изчака и да не се предприема нищо, преди да се е променило търсенето в глобален мащаб. "Не бива да се забравя, че вината не е на ОПЕК", твърди Питър Богин от парижкия клон на Кембриджкия институт за енергийни проучвания. Според него цените ще се възстановят след не повече от 12 до 14 месеца, когато Азия преодолее кризата и се върне на пазара като значителен потребител на гориво. За момента азиатските правителства гледат доста благосклонно на ниските цени, тъй като девалвацията на повечето местни валути спрямо долара до голяма степен бе балансирана от ниските цени на петрола. Търсенето също е намаляло и оттук също се реализират икономии. Индия например би спестила близо 1 милиард долара до март следващата година, а изчисленията показват, че за септември Южна Корея е изразходвала за петрол с 40 на сто по-малко средства от предишната година.
Твърди се, че политиката на задържане на цените чрез ограничени доставки се е оказала абсолютно непригодна и се е провалила напълно с 30-процентното падане на цените в резултат и на азиатската криза, и на увеличаването на износа от страна на Ирак. По мнение на макроикономистите перспективата за страните от ОПЕК е в откъсването от петрола на изцяло обвързаните им с него икономики. Но за момента поддържането на ниски цени има доста привърженици. Според тях подобна стратегия би издухала от пазара страните, които се опитват да пробият, но които не могат да се похвалят с такива ниски производствени разходи. Държавите от организацията могат да изпомпват петрол, да заливат пазара и да се наслаждават на зрелището, което ще им предоставят производителите от Северно море или Мексиканския залив, затваряйки сондите си след драстично спадане на приходите им. Ако подобен сценарий влезе в действие, кранчето бъде отворено и цените паднат до едноцифрени числа, това ще означава край на бодряшките изявления за перспективите на петролните залежи в бившия Съветски съюз, твърдят експертите. Но агресивното разширяване на производствената квота или петролният блицкриг би дал и негативно отражение върху страните от ОПЕК, чиито едностранно развити икономики разчитат на петрола като единствен начин за попълване на държавния бюджет. А бюджетните разходи, свързани със социалната политика, са повече от разточителни. Повечето държави от Персийския залив, които съставляват основата на ОПЕК, предоставят на населението си придобивки, които звучат, меко казано, примамливо. Данъкът върху печалбите е почти непознато явление, бензинът е по-евтин от бутилка питейна вода, държавните служители се пенсионират след 20 или по-малко години работа, а пенсията им се равнява на работната им заплата. Разходите от войната в Залива обаче показаха, че с изключение на Обединените арабски емирства страните от ОПЕК постепенно ще трябва да се откажат от богатството, което те възприемаха като дарение свише. В гъсто населените Венецуела и Нигерия спадането на приходите от продажбите на петрол ще утежнят допълнително плановете за преодоляване на бедността и свързаните с нея политически взривоопасни тенденции.
Страните от ОПЕК са известни с това, че обикновено съумяват да се измъкнат сами от неприятностите. В този случай обаче перспективата е твърде мрачна. Представител на Лондонския център за глобални енергийни проучвания заяви, че "пазарът на нефт вече няма на какво да се надява", а един от участниците във виенската среща сподели, че "за ОПЕК това е катастрофа".
Илия Калоферов ще отговаря за отношенията между АП и посредниците
Илия Калоферов, който в момента е член на ръководството на "Булгартабак холдинг", беше избран за трети заместник изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП). Изборът е станал на заседание на надзорния съвет по-миналата седмица. Новият зам.-директор ще отговаря за отношенията на агенцията с чуждестранните консултанти.
Длъжността трети изпълнителен директор в АП беше създадена с правителствено решение за промяна в устройствения правилник на ведомството. Едновременно с това беше създадено и новото управление "Приватизация чрез консултанти и посредници". Досега в АП съществуваше само отдел "Външни консултанти" в рамките на управление "Координация и контрол на приватизационния процес", което при сегашната промяна се разделя на две нови управления. Едното е "Приватизация чрез консултанти и посредници", в което ще бъдат назначени 28 експерти, и едноименно на досегашното управление - "Координация и контрол на приватизационния процес".
"Като се има предвид огромната натовареност и отговорност, която се поема при подготовката на приватизационните сделки, е невъзможно само 13 експерти въпреки високата им квалификация да бъдат отговорни за приватизацията на 131 от най-големите държавни предприятия", пише Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, в мотивите за предложението за откриване на ново управление и нова длъжност на зам.-директор.
Промяната в структурата на АП всъщност се наложи заради постоянните й закъснения при изпълнението на ангажиментите към чуждестранните посредници, Центъра за масова приватизация и други ведомства, свързани с приватизацията. Въпреки вътрешните правила за работа с посредниците, в които сроковете за даване на становище по работата на приватизационните агенти бяха от по няколко дни, АП рядко спазваше този срок. Според запознати това е станало повод за сериозно противоречие между Атанаска Бозова, шеф на управление "Координация и контрол на приватизационния процес", и Георги Папломатас, ръководител на звеното на програма САРА към ФАР. На забележка на Папломатас за неспазване на сроковете Бозова заявила, че не е справедливо приватизационните агенти да разполагат с месеци, за да направят анализ и да оценят подадените оферти, а АП - само с две седмици. Според Папломатас обаче, ако работата е свършена от световноизвестни консултантски фирми, за един добър специалист щели да бъдат достатъчни два часа, за да прецени свършеното.
Илия Калоферов, от когото сега се очаква да поеме отговорността за сделките с посредници, е юрист по образование. Преди да отиде в Булгартабак, Калоферов беше председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Българо-холандския приватизационен фонд" още от учредяването му. В края на 1997 г. той беше избран за член на борда на "Булгартабак холдинг" и изпълняваше тази длъжност до пролетта на 1998 г., когато станаха последните смени в ръководството на холдинга. След това Калоферов продължи да участва в управлението на Булгартабак като шеф на направление "Управление на капитала и анализ на дъщерните търговски дружества". Засега не е известно дали Калоферов ще продължи да заема тази длъжност, като я съчетава с поста си в АП.
Според източници от агенцията голямо значение за избора на Калоферов е неговото познанство от студентските години в Юридическия факултет на Софийския университет с Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, и със Захари Желязков, изпълнителен директор на агенцията.
Закриха ГОРУБСО - Златоград, напук на миньорите
Министърът на финансите Муравей Радев най-накрая обяви ликвидация на държавно предприятие - ГОРУБСО - Кърджали, след продължителни преговори с работещите. "Срещнах се с тези хора и се опитах да им обясня, че не може повече така да продължава и ако не се върнат на работа, ще бъда принуден да затворя предприятието", обясни финансовият министър. Според него всеки ден, в който не се работи, води до 45 млн. лева нови загуби.
По официални данни от 1 юни до 30 септември натрупаната загуба на ГОРУБСО - Кърджали, е 800 млн. лева. Приходите от продажби за периода са 2.1 млрд. лева, а разходите само за дейността - 2.9 млрд. лева. Дълговете на ГОРУБСО - Кърджали са 5.7 млрд. лева. Най-голям е делът на задълженията към бюджета - 3.2 млрд. лева. Собственият капитал на ГОРУБСО - Кърджали, е 6.9 млрд. лева, а дълготрайните активи 10.8 млрд. лева. Проблемите на дружеството се дължат отчасти и на недотам добрия мениджмънт. При разделянето на ГОРУБСО на осем части през лятото бившият клон в Златоград получи сравнително добри залежи и сравнително малко задължения на фона примерно на клона в Кърджали. Сега обаче нещата в Кърджали вървят доста добре и за ГОРУБСО - Кърджали, закриването изглежда е отминала опасност.
Формалният повод за конфликта беше уволнението на изпълнителния директор на ГОРУБСО - Златоград, Лазар Вушков. Според постигнатото през февруари споразумение между миньорите и министъра на финансите работещите в ГОРУБСО предлагат на Министерството на финансите хора, които той да назначи за директори. Смяната на директора не е съгласувана с нас и затова ние се отмятаме от споразумението, заявиха миньорите и се върнаха към старото си искане за 200% увеличение на заплатите, без да посочат откъде да се вземат пари. По-късно се прибави и още по-абсурдното искане за отмяна на данъка върху общия доход за работещите в ГОРУБСО - Кърджали. Муравей Радев отказа и заплаши с ликвидация. Протестите продължиха, миньорите не слизаха в мините и така логично се стигна до заповедта за ликвидация от 20 ноември.
Оказа се, че съвсем не е просто да се ликвидира едно предприятие. Още повече в процедура по приватизация. Най-малкото законът за приватизация изисква изрично разрешение от АП за ликвидация. Вестник "Капитал" не успя да получи информация дали Министерството на финансите е искало и дали е получило такова разрешение за ГОРУБСО - Кърджали.
От друга страна твърди се, че и представителите на Европейската комисия също са се възпротивили срещу ликвидацията на ГОРУБСО - Кърджали, защото не ги били попитали предварително. По-вероятно проблемът се крие в приватизационните посредници. Сключените с тях договори, финансирани от ЕС, съдържат мъгляви формулировки и не дават яснота дали посредниците ще получат парите си при ликвидация по искане на принципала. Възможно е да се окаже или че те няма да получат нищо, или че ще получат само част от обещаните им комисиони.
По данни на Министерството на финансите в края на септември в ГОРУБСО - Кърджали, са работели 1270 души. Голяма част от тях ще останат без работа след ликвидацията, въпреки че в региона ще се осъществяват екологични проекти на стойност над 2 млрд. лева, които ще поемат част от освободените. Друга част може би ще се върнат на работа, тъй като има индикации, че част от мощностите ще бъдат купени или дадени под наем скоро след началото на процедурата по ликвидация.
За хората, които все пак ще останат без работа, законът предвижда да получат по 1 млн. лева обезщетение след прекратяването на предприятието. От Министерството на труда и социалната политика обаче намекнаха, че е възможно останалите без работа да получат и по-голяма сума, ако правителството приеме готвено от тях предложение.
Макар и мудно и трудно, ликвидацията на ГОРУБСО - Кърджали може да повлече крак и за други предприятия. Не е тайна, че ред отдавна чакат още няколко дружества от група Б на списъка за изолация - "Мадара" - Шумен, "Тежко машиностроене" - Русе, Видахим и "Чавдар" - Ботевград. По-нататъшното съществуване на тези предприятия изглежда невъзможно въпреки голямото лобиране от депутатите по места и местните власти. Практически невъзможно е в условията на валутен борд бюджетът да отпусне пари. Имайки предвид Видахим, паричните инжекции са и излишни. Там правителството буквално подари 1 млрд. лева в началото на септември и в края на октомври вече беше ясно, че предприятието няма никакви шансове.
Вместо да закрива МДК, "Юнион миниер" иска да купи и "Асарел Медет"
Белгийската компания "Юнион миниер", собственик на "МДК" - Пирдоп, е един от двата кандидата, които наддават за 75% от капитала от "Асарел Медет", съобщи през изминалата седмица Войтек Млоджиевски, шеф на екип към "Райфайзен инвестмънт - България", упълномощен за продажбата на "Дюни", "Русалка", "Меком", "Горубсо", "Асарел Медет" и "Витоша 47". "Асарел медет" се занимава с добив и обогатяване на медна руда. Според Млоджиевски, ако "Юнион миниер" бъде избран за купувач на "Асарел Медет", се очаква Агенцията за приватизация да поиска разрешение за сделката от Комисията за защита на конкуренцията. Като се съди по досегашната практика на комисията, АП вероятно ще получи разрешението, още повече че МДК и "Асарел Медет" имат различни, макар и свързани, производства.
Ръководството на "Юнион миниер" миналата седмица обяви, че иска да продължи инвестициите в България, независимо че се очаква МДК да реализира загуба за милиони долари през следващата година заради влошаването на конюнктурата на пазара на мед. Освен това намеренията за нови инвестиции показват несъстоятелността на неотдавнашните заплахи на белгийците, че ще спрат производството на медодобивния комбинат заради проблемите със сярната киселина.
Определящ за инвеститорския интерес към "Асарел Медет" всъщност е фактът, че дружеството получи от правителството концесия за ползване на медното находище през следващите 26 години. С придобиването на второто предприятие белгийската компания цели да постигне затваряне на производствения цикъл, тъй като "Асарел Медет" е основният доставчик на обогатена медна руда за МДК. Подобна схема вече е осъществена в Румъния от британската търговска компания "Алайд дийлс интернешънъл" (Allied Deals International), която е придобила две свързани в производствено отношение предприятия за производство на медна руда и мед. Същата компания е имала намерение да подаде оферти и за "Асарел Медет" и "Комбината за цветни метали", но се отказала в последния момент преди изтичането на срока.
Вторият кандидат за "Асарел Медет" е работническо-мениджърското дружество "Асарел инвест", което според съобщението на Войтек Млоджиевски ще участва с финансовата подкрепа на австрийската компания "Фьост Алпине" (Voest Alpine). Тя притежава миноритарен пакет от капитала на РМД. Очаква се изборът на купувач за "Асарел Медет" и финализирането на сделката да станат до края на тази година.
Борсовият правилник не се спазва, но какво от това
Комисията по ценните книжа констатира, че сделка с акции на "Полимери" била манипулативна
През изминалата седмица Комисията по ценни книжа и фондови борси оповести резултатите от направената проверка на сделка с акции на "Полимери", сключена на 15 октомври 1998 г. на "Българска фондова борса - София". Заключението на комисията е следното: Въпреки че формално сделката не е в нарушение на закона за ценните книжа, тя противоречи на изискванията на борсовия правилник за етиката на борсовата търговия и представлява манипулация на пазара на акции на дружеството. Комисията освен това заключава, че са нарушени и продължават да бъдат нарушавани изискванията на борсовия правилник в частта му за забрана на симулативни сделки и формирането на нереална цена на акциите. Вероятно регулативният орган все пак има предвид търговията на борсата като цяло, макар че в случая е разследвана само една сделка.
Кръстосаната сделка (крос) е направена от брокер на Международна банка за търговия и развитие (МБТР) на 15 октомври. Според правилника на борсата при липса на сделки с акции на едно дружество на официалния пазар три поредни дни ограниченията за движение на цената отпадат и на практика може да се сключат сделки на произволна цена. Именно затова формално нямаше проблем цената на акциите на "Полимери" да се качи от 9000 на 40 000 лева за акция. Освен това обаче тази сделка се проверява и за злоупотреба с вътрешна информация, но конкретни резултати все още няма. "Обстоятелствата по тази злоупотреба са уточнени, но споменаването им ще доведе до разгласяване на търговска тайна, а това е изрично забранено от закона за ценните книжа", заяви Димитър Димитров, член на комисията.
Въпреки че манипулативен характер на сделката е твърдо установен от комисията по ценни книжа, тя не можела да наложи преки наказания на извършителите. Според комисията единствените й правомощия били да уведоми ръководството на борсата за констатираните нарушения. Ако това е така, излиза, че комисията няма някаква съществена роля за регулирането на пазара на ценни книжа.
"Комисията ще направи съответните предложения и ще даде възможност на съвета на директорите на борсата да вземе мерки за предотвратяване на такива сделки", заяви Димитър Димитров. Според председателя на регулативната институция Радослав Цончев в правилника на борсата трябва да се промени тридневният срок, в който има ограничения на стъпката за промяна на цената и да се въведат други критерии за ограничението й.
През изминалата седмица институцията оповести и резултатите от направените проверки в около 70 приватизационни фонда. Според изнесената информация от началото на годината са направени 86 проверки, като са съставени 95 акта. Най-често срещаните нарушения са на член 92 от закона за ценните книжа, според който всяко дружество е длъжно да уведоми комисията и борсата за увеличение или намаление на своя дял до 10% (и число, кратно на 10%) от капитала на дружеството. Наложените глоби са от 200 до 500 хиляди лева.
Купувачът на "Свилоза" е избран въпреки липсата на банкова гаранция
Избраният купувач на "Свилоза" е консорциум, който обединява работническо-мениджърското дружество "Свилоза 2000" АД и регистрираното в Делауеър дружество A.R.U.S. (А.Р.У.С.), съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Според неофициално изявление на Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, купувачът ще предостави банкова гаранция по време на преговорите. Това обаче означава, че по сделката за "Свилоза" е било допуснато сериозно процедурно нарушение, тъй като не може да се дават ексклузивни права на кандидат, който още не е доказал своята платежоспособност.
"Ние сме предоставили банкова референция за цената, както беше предвидено в условията на конкурса", заяви пред "Капитал" Красимир Дачев, представител на А.Р.У.С. Той допълни, че избраният купувач няма проблем да предостави банкова гаранция, но е поел ангажимента да го направи, след като бъде избран за ексклузивен купувач.
Липсата на банкова гаранция от страна на избрания купувач по принцип противоречи на практиката на приватизиращите ведомства, както и на специалното писмо до кандидат-купувачите от консорциума "Артур Андерсен" - "Кредитанщалт", който е посредник по сделката. Според запознати в него се казва, че липсата на банкова гаранция може да изключи потенциалния купувач от по-нататъшно участие в приватизационната процедура и затова се препоръчва всички кандидати да представят гаранции както за цената, така и за част от обещаните бъдещи инвестиции.
Според Желязков сегашният избор на агенцията съвпада с окончателното предложение за купувач, направено от посредника. Според други източници обаче първоначалната класация на посредника е била в полза на "Глобал текс", швейцарско дружество, зад което стоят турски капитали. То е намалило предложената цена в окончателния вариант на офертата си, след като е направило проучване на "Свилоза". Преди две седмици директорът на АП заяви, че има устна информация от "Артур Андерсен", според която консорциумът на А.Р.У.С. и работническо-мениджърското дружество ще бъде определен за ексклузивен купувач, защото предлагат много добра цена, която почти два пъти надвишава тази в офертата на "Глобал текс". Избраният консорциум по неофициална информация е готов да плати около 8 млн. долара за 60% от капитала на "Свилоза" и предвижда близо 30 млн. долара инвестиции през следващите няколко години.
Според добре информирани източници АП е изпратила съобщение до избрания купувач, че приватизационният договор трябва да бъде парафиран в 30-дневен срок, в противен случай агенцията ще пристъпи към преговори със следващия класиран купувач - в случая "Глобал текс". Юристи, запознати с материята, твърдят, че съобщенията до кандидат-купувачите агенцията рядко посочва кой е класиран на първо място и кой - на второ. В такъв смисъл предупреждението до консорциума А.Р.У.С. - "Свилоза 2000" може да се тълкува като застраховане на АП срещу възможността избраният купувач да не успее да представи банкова гаранция, което означава де факто, че не разполага и със средства за обещаните плащания по сделката.
Евентуално отлагане на приватизацията на "Свилоза" може само да влоши състоянието на предприятието, което има значителни и постоянно нарастващи задължения. Към момента те са на стойност около 22 млн. долара, от които 10 млн. са към банки и 12 млн. долара - към доставчици.
Търговското министерство ще продава две външнотърговски фирми през борсата
През изминалата седмица Министерството на търговията и туризма (МТТ) оповести, че мажоритарните дялове на две големи външнотърговски предприятия - Машиноекспорт и Електроимпекс - ще бъдат предложени за приватизация през борсата. До средата на другия месец ще бъдат пуснати 60.3% от акциите на Машиноекспорт и 63% от Електроимпекс, съобщи Христо Михайловски, заместник-министър на търговията и туризма. От ведомството уточниха, че подготовката по емисията е все още в начален етап и няма определен конкурс за инвестиционни посредници, които да пласират емисията.
Машиноекспорт е с 59% участие на "Консолид комерс" ЕООД, а други акционери са Булбанк АД и около 150 физически лица. В "Електроимпекс" АД освен "Консолид комерс" акционери са и няколко банки - Балканбанк, Софиябанк, Стопанска банка, Минералбанк и застрахователното дружество Булстрад.
Държавното участие и в двете дружества е чрез "Консолид комерс", създаден през 1994 г. , за да обедини държавните участия в задгранични дружества, в които липсваше контрол върху държавното участие. Тогава Главна прокуратура беше установила наличие на финансови нарушения и действия против интересите на държавата като собственик. Големите финансови средства, акумулирани от тези дружества, и участието им в други задгранични фирми станаха причина за множество опити за скрита приватизация на дружествата. Според докладна записка на тогавашния вицепремиер Валентин Карабашев сегашното държавно участие в капитала на "Машиноекспорт" АД например е било намалено чрез раздаване на акции на служителите на дружеството. Това е станало възможно след пререгистрирането му като обикновено дружество по Търговския закон. По същото време беше намалено и държавното участие в Булгарлизинг, но чрез увеличение на капитал и привличане на частни акционери на ниска цена на акциите.
Трудно е да се каже отсега какъв ще бъде интересът към акциите на двете търговски дружества. От гледна точка на структурата на собствеността може би по-голям интерес ще има към Машиноекспорт, тъй като собствеността там е по-разпръсната. От друга страна, финансовото положение на Електроимпекс е по-стабилно и с тенденция към подобряване. Участниците на пазара обаче не са оптимистични за търговията с тези книжа, тъй като акциите на търговските дружества по принцип не са обект на активна търговия. Материалните активи на дружествата са сравнително малки - единствено сгради в центъра на София. Всеобщото мнение на пазарa е, че не това са книжата, които ще раздвижат замиращата борсова търговия.
Накратко
Надзорът на Агенцията за приватизация одобри клауза в приватизационния договор за "Норск хидро" за продажбата на "Агрополихим", според която цехът за фосфорна киселина ще се стане отделно юридическо лице. Един от вероятните купувачи на новото дружество е собственикът на МДК Пирдоп - "Юнион миниер".
Агенцията за приватизация и "Струматексинвест" АД сключиха договор за продажбата на 65% от капитала на "Струматекс" ЕАД, Благоевград. Цената на сделката е 1.775 млн. долара. Дружеството търгува с памучни тъкани.
Работническо-мениджърското дружество "Домостроене инженеринг 2000" АД, Варна, беше определено от Агенцията за приватизация за победител в конкурса за 67% от капитала на "Домостроене инженеринг".
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 24% от капитала на "М + С хидравлик" АД, Казанлък. Купувачът, работническо-мениджърското дружество "М + С 97" АД, ще изплати дължимата сума (728 255 долара) в продължение на девет години при едногодишен гратисен период.
Общи събрания
Българските брейди-облигации отново поскъпнаха
Българските брейди-облигации продължиха да поскъпват и през изминалата работна седмица, въпреки че темпът на нарастване на цените им бе по-слаб от предходната седмица. Цените на книжата по нашия външен дълг се повишиха в първите два дни на седмицата с около процент и половина. След това на световните пазари за дългови инструменти настъпи спокойствие и в последните дни на седмицата нямаше големи промени в цените, дори те съвсем леко намаляха. Спокойствието бе главно заради по-слабата търговия по световните пазари и главно в САЩ, където в четвъртък празнуваха Деня на благодарността, а в петък почти нямаше търговия.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 72.750-73.000 цента и се продаваха по 75.000-76.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 72.000 купува и 73.250 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 61.875-62.875 цента.
В световен мащаб вниманието на дилърите бе заето от новините от Русия, която трябва да направи първа стъпка по реструктуриране на външния си дълг. Въпреки че според анализаторите пазарът ще игнорира тези събития, дилърите на европейските пазари се интересуват как точно Русия ще плати лихвите по облигациите PRINs. Плащането трябва да бъде извършено на 2 декември и ще стане или чрез нова емисия дългови облигации IANs в размер на 724 милиона долара, или с емисия на лихвени книжа. В петък Fitch IBCA даде дългосрочен рейтинг СС и краткосрочен С на руските дългови книжа.
Дилърите следят и развитието на борбата за президентския стол във Венецуела, където на 6 декември ще се проведат избори. Най-сериозен кандидат за президент е Хуго Чавес, който вече обяви, че ако спечели, ще обърне голямо внимание на федералния бюджет на страната и цените на петрола, който заема около 80 на сто от износа на Венецуела.
Междубанковите лихви по депозити останаха ниски
Високата левова ликвидност на търговските банки през изминалата седмица остави лихвите по междубанковите депозити ниски и почти без промяна спрямо нивата от предходната седмица. От началото до края на седмицата овърнайт депозити се разменяха на нива между 2.0 и 2.2 на сто годишно, а депозитите със срок до една седмица се търгуваха на 2.5-2.7 процента.
Въпреки че в края на предходната седмица банките приключиха с изплащането на пенсии и социални помощи, левовата ликвидност остана висока, защото от Министерството на финансите започнаха да изплащат падежи и лихви по ДЦК. През изминалата работна седмица (от сряда до петък) в банковата система по този начин влязоха 30.8 милиарда лева, а общо за целия ноември министерството е изплатило общо 81.3 милиарда лева падежи и лихви по държавни ценни книжа.
Според брокери високата ликвидност няма да позволи лихвите по междубанковите депозити да се повишат много в края на месеца, когато банките трябва да представят данни в БНБ за регулацията на минималните задължителни резерви. Срокът за това е 3 декември. На проведените в понеделник редовни аукциони за продажба на тримесечни и едногодишни ДЦК бяха постигнати резултати, според които доходността на продадените книжа се понижи спрямо предходните такива аукциони. Доходността на тримесечните книжа падна до 5.12 процента годишно от 5.16 на сто при предходния аукцион. В резултат на това от сряда влезе в сила ОЛП от 5.12 на сто годишно.
Доходността на едногодишните ДЦК се понижи до 6.83 на сто годишно от 7.03 на предишния аукцион на 9 ноември, като при номинал от 10 милиарда лева на емисията банките дадоха поръчки за общо над 28 милиарда лева. На аукционите в понеделник, 30 ноември, Министерството на финансите ще предложи за продажба три-и шестмесечни книжа с общ 15 милиарда лева.
