СДС ще парцелира МВР
Две важни неща станаха по върховете на МВР през миналата седмица. Оставки си подадоха директорът на националната полиция Славчо Босилков и секретарят на МВР Николай Радулов. Веднага след това тръгнаха приказки, че и във вътрешното министерство зам.-министрите ще бъдат политически фигури, както повелява Законът за държавната администрация за министерските кабинети.
Интригата със сдаването на поста от полицай No 1 върви повече от година. Най-накрая полк. Босилков сам подаде оставка. Последната офанзива срещу него стана след инцидента с убийството на 16-годишната Станиела Бугова край Сливен миналия месец. Затова вътрешният министър Богомил Бонев прати главния секретар Божидар Попов да извърши комплексна проверка на служба "Полиция". Веднага след като тя завърши, ген. Попов заяви, че в сградата на ул. "Сливница" са открити "малки, но много нарушения". Решението за махането на Босилков обаче е било взето далеч преди да завърши проверката на Божидар Попов. Според източници от президентството Петър Стоянов се е съгласил да подпише указа за неговото освобождаване веднага след завръщането си от Румъния, рокадата е била съгласувана и с Йордан Соколов, а Костов е дал зелена улица. Фактът, че това не се случи "веднага", означава, че до тази седмица са вървели пазарлъци, чийто изход очевидно е подаването на оставка от страна на последния секретар в МВР - полк. Николай Радулов. Радулов отговаряше за информационно-аналитичните служби във вътрешното министерство и в същото време е близък приятел на Бонев още от школата в Симеоново. Той се занимаваше и с компютризацията на вътрешното министерство, където бяха налети доста пари от бюджета и "онези" 1 млн. долара от ГУ "Митници".
Радулов отива във фирма GPS, която е световна организация за следене на кораби, товари и сухопътни превози. Преговори с нея за съвместна работа с МВР обаче вървят повече от година и полковникът е можел да избере и по-подходящ момент да напусне системата "по лични причини". В едновременните оставки има голяма доза театър. Ако само Босилков си беше подал оставката, неговото отстраняване би изглеждало като лична победа на МВР-шефа. С отстраняването на Радулов резултатът е 1 на 1, а Бонев остава генерал без армия. Вътрешният министър отдавна търси начин да отстрани Босилков, когото наследи от служебното правителство на Софиянски. А полицаят беше единственият, който публично не се съгласи с централизацията на МВР, която залегна в новия устройствен закон.
Мястото на Босилков ще бъде заето от сегашния шеф на РДВР - София, полк. Васил Василев и това вече е решено. Полк. Василев е консенсусна фигура - от една страна, той има свое лоби сред депутатите, разпознаваем е и за президента, и за премиера Костов. От друга страна, е близък и с Богомил Бонев. И трето, е ченге от кариерата, което не е без значение за структура като полицията.
С оставката на Радулов във вътрешното министерство вече има 4 вакантни длъжности за секретари, а единственият заместник на Бонев е главният секретар Божидар Попов, който беше съветник на СДС по националната сигурност, преди да дойде на власт. Първите двама секретари - ген. Люцкан Люцканов и полк. Георги Георгиев-Доктора, си отидоха през април тази година. Ген. Люцканов отговаряше за контрола по границите, а Доктора ръководеше икономическите направления на службите в МВР. Веднага след уволнението им се заговори, че ген. Люцканов е бил замесен в контрабандни канали през свиленградската митница, а полк. Георгиев беше заподозрян във връзки с частни групировки. Източници от СДС твърдят, че Люцканов е бил назначен на поста секретар, за да се овладеят апетитите му за власт в армията, а Георгиев заради услугите му към новите властници по аферата "Орион". През септември президентът Петър Стоянов настоя третият секретар на МВР полк. Атанас Атанасов, който съвместяваше поста си с шеф на Националната служба за сигурност, да избере едно от двете. Атанасов избра НСС и така Бонев остана само с Николай Радулов като заместник, и то за важната информационна дейност.
Немалка подробност от пейзажа на МВР са и рокадите в една от най-важните служби там - Службата за оперативно-техническа информация (СОТИ), която се занимава с подслушването на телефоните. Преди две седмици е бил принуден да подаде оставка нейният началник Григор Григоров. Мястото му е заето от заместника му Светлозар Спасов. Оставки са подали и други хора на ниво началник-сектори в същата служба. Източници от МВР твърдят, че новото работно място на Григоров е Мобилтел.
Трусовете по етажите на вътрешното министерство показват, че всъщност основната битка е за информацията.
Че Иван Костов иска алтернативна оценка на действията на вътрешния министър, говори и фактът, че предложи място при себе си на подалия оставка шеф на полицията Славчо Босилков в Съвета за сигурност към Министерския съвет. Същото беше предложено и на двамата уволнени зам.-министри на отбраната Румен Кънчев и Симеон Петковски. Макар функциите на този съвет да са консултантски, в него ще се акумулира огромен масив от информация от специалните служби. Двамата зам. военни министри също не бяха в блестящи отношения с Георги Ананиев. А Костов събира на едно място като анализатори и експерти очевидни врагове на силовите министри. Съчетано с информационната река, която пристига от компютрите на МВР към сградата на "Дондуков" 1, там се оформя реален коректив на вътрешното министерство. Така Иван Костов ще може да държи отблизо юздите на Бонев и Ананиев и ще има подготвен отговор от квалифицирани експерти и няма да може да бъде будалкан за големи успехи в борбата с престъпността или националната сигурност.
Желание на премиера да получи реални резултати от битката с организираната престъпност е и забележката му към Бонев: "МВР да доведе акциите си докрай и тогава да се хвали! " Премиерът лично е наблюдавал разработката за канала за контрабанда на спирт през бургаското пристанище, а шефът на НСБОП му е докладвал как вървят разкритията. Както писа в. "Сега", черната папка, която ген. Радев е занесъл в Министерския съвет след правителственото заседание, се е отнасяла именно за това. Но вероятно и премиерът е бил изненадан, че информацията за разработката изтече в същия вестник дни след предупреждението му и далеч преди да е свършила акцията.
Другият важен кадрови момент в Съвета за сигурност на премиера е, че за секретар е назначен Иво Цанев, който е бил регионален координатор на СДС в Хасково и Русе. А когато в синята партия се каже Хасково, всички разбират лобито на шефа на парламентарната Комисия за национална сигурност Христо Бисеров. Кадровият избор за този пост е странен, като се има предвид какви мастити имена ще влязат в състава на 10-членния Съвет за сигурност на Костов.
За Бисеров, който няма позиции в министерството на Бонев, това е един удобен начин за получаване на информация от МВР. Кадровикът на СДС беше обвинен от бившия шеф на митницата в Свиленград Павел Лилянов, че лично е пренасял куфарчета с рушвети от митницата към централата на СДС в столицата на "Раковски" 134. Отделно върви скандалът с новата му луксозна къща в центъра на София, за чието купуване Бисеров категорично отказва да обясни на обществеността откъде е намерил пари. Така Иван Костов на практика балансира силите в сферата на информацията от службите.
Новите идеи за назначаване на политически лица като зам.- министри на Бонев са нов елемент, лансиран от НИС на СДС. Явно не само Бисеров е радетел на идеята за политически контрол над МВР, тъй като информацията изтече първо в столичен вестник, чийто източник май е от средите на вицепремиерите. Още миналия месец се знаеше, че на Бонев ще му бъдат предложени двама нови секретари. Очакванията бяха те да са юристи, защото така се спазва устройственият Закон за МВР, където е записано, че секретари на МВР трябва да имат професионален стаж не по-малък от 5 години в системата на МВР, Въоръжените сили или правораздавателните органи... ". В СДС обаче трудно ще се намерят хора, които да отговарят на тези изисквания, и кадровият проблем е сериозен. Ако членовете на НИС на СДС са убедили Костов да сложи политкомисари на безпартийния Богомил Бонев, за да ограничи докрай властта му, ще трябва да прокара промени в Закона за МВР.
Очевидно дистанцията между Бонев и НИС на СДС се увеличава, за да сменят сините шефове така тона. В същото време колкото повече се обтягат отношенията между НИС и вътрешния министър, толкова по-ясна става и подкрепата, която Бонев има на по-долните етажи в СДС.
След като 8 години именно СДС настояваше за деполитизация на вътрешното министерство, сега управляващите правят тотален завой. По новите назначения в МВР ще стане ясно какъв ще е балансът на силите в сградата на "Шести септември", защото те ще бъдат огледален образ на лагерите сред управляващите. За съжаление това предизвиква пълна аналогия с МВР-то на Николай Добрев. На един партиен форум той обвини секретарите на тогавашния МВР-шеф Начев, че са свързани със силови групировки. Когато сам стана министър, на Добрев не му беше разрешено да ги махне, защото те балансирали теченията в БСП. В същото време секретарите се дебнеха, теглеха информация от масивите и укриваха действията на свои хора или се замерваха с компромати. Резултатът в битката с престъпността тогава остана в полза на бандитите.
Не съм самостоятелен играч в политиката
Христо Бисеров, главен секретар на СДС, пред в. "Капитал"
- По-точно е да се каже, че отчитаме липсата на силен политически противник. Опитваме се да не изпаднем в смешната ситуация да се отдадем на това спокойствие. В политиката има едно важно правило: политическата сила трябва да има и политически противник. Иначе започва да се занимава със себе си.
- Да, занимаваме се, но за да подобрим състоянието на партията.
- Една част са измислени, друга са реални. Хубавото е, че като обща бройка са много по-малко от минали години. И са сведени до поносим минимум. Важното е, че общото здравословно състояние на СДС е много добро. Конференцията бе демонстрация на това добро здраве.
- Истината е, че никога не сме водили политика на уволнения и назначения. Ако сме уволнили хора от БСП, то е, защото се провалиха.
- Да, така е, затова уволнихме и хора, назначени от нас.
- Това е само част от истината. Голямата истина е, че никога не сме гледали на тях като на политическа дейност. По-скоро като на управленска. Илиян може би има предвид това, че наистина имаше неудачни назначения и това дойде от прекалената политическа активност на наши местни кадри.
- Политически са, доколкото нашите структури си дават мнението. Но отговорността остава за министрите. Негативите пък са общо за СДС.
- Аз съм в най-ясна позиция, правомощията на главен секретар са описани в устава. Отговарям за работата на структурите.
- Няма индивидуална отговорност в СДС освен за индивидуални грешки. Местните структури носят отговорност за това как ще се справят с местните избори.
- Не, категорично не вярвам. Това е измислица, която се генерира нарочно в среди около МВР, може би и вътре в МВР има хора, които си позволяват да генерират такъв тип информация. Истина обаче е, че хора, извън структурите на сигурността сега, събират информация за политиците в България. В това число и за хора от СДС.
- Не желая да коментирам подробности за къщата си.
- Не. Досега няма нито един такъв назначен. Обаче има нещо друго: в МВР трябва да се извърши реформа.
- Да, но има и нов закон за администрацията. По неговата сила и системата на МВР трябва да има по-особено структуриране. Тепърва предстои осъществяването на идеята за граждански контрол в МВР, която важи и за Министерството на отбраната. Когато един полицай извърши нарушение, може би е по-добре да го проверяват цивилни, а не негови колеги, които утре могат да бъдат на мястото му. Става дума и за контрол чрез бюджета. Схемата е много проста - цивилните дават парите за определени цели, хората с пагони ги харчат за изпълнението им. За това е думата, а не за комисари и политическо овладяване на структурите за сигурност.
- Възможно е, но това тепърва ще се решава.
- Да, не влиза, но би могло това министерство да се доближи до общата схема.
- Да, точно това е - системата е затворена.
- Не, това не може да е извор на конкретни притеснения, но в перспектива трябва да се мисли как тази система да стане много по-цивилна. Това вече е на път да стане в отбраната.
- Защото не искам.
- Това е част от истината, но мисля, че е достатъчна. Другата причина е, че и така имам много работа в СДС. А и в момента в МВР си има министър, който си върши работата.
- Отговорът е същият... - Ами Йордан Соколов, Екатерина Михайлова? Не съм само аз.
- Не. Аз се пазя от тази роля, защото знам, че е много опасна. Когато станеш сив кардинал, нямаш бъдеще.
- Това няма нищо общо с кардиналските функции. Вероятно е стил на работа, не съм мислил. Вътрешнопартийната работа е винаги по-скрита, защото не е интересна. Нормално е. И, разбира се, лично аз не се бутам напред.
- А, не съм само аз. Иван Костов пък е в четвърти парламент.
- Въобще не се притеснявам, в личен план пък съвсем. А и няма такава тенденция вече. Вярно, имаше период на подмяна на кадри и това дойде естествено с новата структура на партията. Сегашната парламентарна група е продукт на новата формула.
- Аз съм участвал в създаването им и през ум не ми минава да си ходя.
- Дължа я не на определени хора, а на това, че никога не съм бил самостоятелен играч в политиката. Винаги съм бил част от колектива, от групата. Вероятно това е основната причина.
- Няма хора на Костов или на някой друг. Това е нещо, от което бягаме съзнателно.
- Има център на влияние и той се казва Национален изпълнителен съвет.
- Това е измамно. Тезата е на медиите. И не защото непременно са злонамерени, а защото търсят интригата. За пръв път в СДС няма такъв тип интриги.
- Едва ли е случайно. Това е начинът, по който СДС може да бъде катурнат от властта. Но няма реални шансове за такова развитие на отношенията.
- Да, защото осъзнават, че властта не е нещо, което можеш да реализираш индивидуално. Това би било много голяма грешка. Или пък да играят със свои малки отбори вътре в големия отбор. В политиката такова поведение води до провал. И по тази причина в СДС всички са наясно, че трябва да имат поведение, което да не създава възможност за развитие на такива процеси. Не виждам опасност за създаване на вътрешни проблеми в СДС по тази линия. Няма никакви предпоставки.
- Той е вицепремиер и заместник-председател на СДС. Нормално е да концентрира власт, която съответства на тези постове, защото зад тази власт стоят и отговорности. Това важи не само за него, а и за Йордан Соколов например. Но хората са различни и обличат поведението си в различна словесна форма.
- Лични врагове мисля, че нямам. Някакви скрити може и да имам, но не се притеснявам.
- Не-е-е, хубава работа! Категорично не ми е противник. Аз нямам противник в СДС. Още по-малко пък някой от министрите. Това е безумие.
- Много просто. Започнаха с това да противопоставят всички министри на членове на НИС или помежду им. Атакуват се най-често важните министерства. Това е непрекъсната игра. Сега на Бонев трябва да му се измисли противник. Защо да не е Бисеров като шеф на Комисията по национална сигурност - близост на ресорите, значи сблъсък на интереси.
- Няма и най-малко доказателство да се говори за такова нещо.
- Пазят се всички документи, свързани с изготвянето на листите от 1994 до 1997 г. Досиета няма.
- Като към неизбежно зло. Ако, разбира се, не прескачат всички граници.
- Какво значи да искат пари? Аз не искам да ми казват, искам да ми доказват.
- Да, няма начин, ние сме на власт. Но няма да позволим СДС да бъде използван поединично.
- Той не се справя сам. Погрешно е твърдението, че Иван Костов не приема чуждо мнение. Той се справя сам с конкретната си работа, но не с всичко. Точно той е доказателство за нещата, които иска и от останалите - да се работи в екип.
- Не, абсолютно. Той никога не налага мнение, той винаги го обсъжда. Или поне никога не го прави показно.
- Не съм се замислял, не е комплекс.
- Смятам, че имам заслуга за някои неща.
- Не, не смятам, че съм вечен, но смятам, че съм сериозна фигура. Но има още много такива.
- Толкова много неща са изписани за всеки един от нас. Но ние не позволяваме да изпадаме в ситуацията на НКС навремето, когато започваше заседанията си с преглед на вестниците. Това беше най-неприятната част от историята на НКС. Сега категорично не е така. Няма опасност да се подведем отново. Най-важно за организацията е да се запази доверието между нас.
- Това ще е задължение на всички от властта по силата на закона за публичния регистър. Тази идея е на СДС.
Ускоряваме приватизацията, но бавно, бавно
Явно от доста време правим приватизация, защото една баба на село онзи ден ми каза, без въобще да се замисля за това кое е най-важното в раздържавяването, следното: "Ами, баби, най-важното вече е бързо да се приватизира, но ако може държавата да получи и пари, би било много добре. Но все пак, баби, парите не са чак толкова важни, защото вече е крайно необходимо собствеността да стане частна. Като едно време, много отдавна - дори твоите родители не са били живи, когато не знам как ставаше, но си бяхме нормална държава и всичко си беше много по-добре от сега."
После си пуснах радиото и чух един вицепремиер, който отговаря за приватизацията, как каза съвсем същите неща, но с по-други думи. Такива думи като прозрачност, да се борим с корупцията, ускоряване, бонове, компенсаторни записи и т.н. А после отворих вестника (стр. 35) и видях как същият вицепремиер продал една много атрактивна мелница (за която била определена минимална цена от 15 млн. долара) на една фирма, която не платила на държавата почти никакви пари, защото използвала възможността да плаща с компенсаторни записи. С две думи, за тази мелница държавата получила 3 млн. долара, а едни рестутити взели към 5 млн. долара. Чух, че за същата мелница имало едни други инвеститори, които не могли да участват в конкурса, защото били взели решение да не плащат в кеш повече от 13 млн. долара за тази мелница. Те дори пратили писмо на министерството, но чиновниците били твърди и не отстъпили от цената. Точно така - това отвсякъде си е ускоряване на приватизацията, макар доста незабележимо. Но как да стане по друг начин, след като за различните участници в играта важат различни правила. Да - плащането по приватизационни сделки безспорно би отпушило процеса. Само че до вчера никой не беше чувал да има издадени такива записи. С изключение на братя Джанкови очевидно. Всички останали си мислеха, че е много трудно човек да си вземе книжата по реституционните права и да ги продаде на кандидат-приватизатори. Всъщност това и сега е така и случката с мелницата нищо не променя.
Информацията
Всичко е до информация. Да я имаш, да я разбираш, да я ползваш правилно. Правителството на Иван Костов и той лично имат отношение към информацията като такава, освен че инвестират здраво в информационни технологии.
Информацията е важна и в активен, и в дефанзивен план. Важно е да знаеш всичко, когато вземаш държавно решение, важно е обществото да не знае, когато някой от хората ти се издъни лошо. Костов разбира информацията и я управлява. Той може да работи с нея. Затова странно съвпадение, ако е наистина информиран, е, че два поредни пъти той заложи на губеща външнополитическа карта - на Кол и Йълмаз.
Когато Чърчил е казал, че няма вечни приятели, но има вечни интереси, със сигурност е имал предвид политиката. В още по-голяма степен това важи за външната политика. Заради потиснатото си национално самочувствие българинът се трогва много, когато някой чужбински държавник обърне внимание на някой нашенски. Прегръдка, размяна на любезности, возене в самолет и край - вечна дружба между народите. Само че до следващите избори. Отношението към Кол беше естествено като към човек, управлявал 16 години Германия, един от големите в Европа. Въпреки че влоши отношенията с новите германски управляващи, това може да се каже дори с подкрепата си за Кол, СДС спечили симпатиите на европейската християндемокрация). Случаят с Месут Йълмаз е доста по-различен.
Малшансът на нашите политици е, че обикновено залагат на губещите коне. И докато при официалните контакти демонстрацията на сърдечна дружба е протоколно изискване, емоционалното залагане на определен чуждестранен политик е точно толкова опасно, колкото и залагането на местен такъв. За да се намалят изненадите до минимум, държавите имат разузнаване, което информира за тенденциите в съответните държави. Къде е било нашето разузнаване в Турция? Вместо Костов да влиза така емоционално в "сделката на века", можеше да получи информация за политическите позиции на колегата си. По същия начин, както не би направил коалиция с партия, чийто шеф се очаква да бъде сменен близките дни.
Обратната теза - "не може Костов да не е знаел, че Йълмаз ще падне", всъщност е още по-неприятна. Тогава съвсем няма обяснение защо две седмици преди падането на турското правителство ти сключваш с него "сделка на века". И къде е причината Костов да се замае толкова по Йълмаз?
Накъде се оттегля Гергов
"Далаверата с телевизионната реклама умира! Какво да правим? " Вероятно това прави неспокоен съня на групираните около Красимир Гергов монополисти на пазара на телевизионна реклама у нас. Предстои стартът на частна национална телевизия. Вярно, че не е ясно кога точно ще се случи това, но въпреки това се знае, че в обозримото бъдеще конкурент на държавната медиа в ефира ще има. Само когато националната ни телевизия е единствена и държавна, една агенция, един човек, могат да държат огромната част от пазара и да диктуват правилата на него.
"Край на далаверите с БНТ, край на натиска чрез подкупни държавни служители върху ръководството на телевизията, край на изкуствено завзетите позиции на рекламния пазар", въздишат монополистите в рекламата и след кратко чудене вероятно си казват решително: "Време е за нова далавера".
И някак си естествено в главата на някои от тях може би се оформя следният план. След като така и така контролират рекламния пазар, знаят механизмите за влияние върху БНТ, значи трябва да атакуват и частната национална телевизия. И започват да работят в тази посока. Има обаче и още нещо - някак нагло ще изглежда в очите на хората хем да държиш огромната част от рекламния пазар, хем да имаш частна национална телевизия. Затова трябва (поне привидно) да се оттеглиш от рекламния бизнес - и без това далаверата там е на умиране.
Именно това обяви миналата седмица собственикът на "Крес" Красимир Гергов. Неговите явни и неявни фирми през последните четири години показаха как от иначе нормалния рекламен бизнес може да се извърти главозамайваща далавера, как може да се източват милиони долари от държавната телевизия, как може да се блокира развитието на рекламния пазар. Единственото лекарство срещу това паразитиране беше частният национален ефир, от който Гергов трудно ще открадне. Тогава няма монопол, няма подкупи за депутати от медийната комисия, няма фалшиви сертификати за излъчена реклама и оставени в наследство лоши кредити всяка година. Затова изявлението, че Гергов се оттегля от рекламата, е доста занимателно. Откъде всъщност се оттегля той? Ако се погледнат фирмите след "Крес", през които минават рекламите в телевизията, Гергов и сега няма участие. Обяснението е по-друго. Преди да бъде оттеглен от рекламния пазар заради старта на частната телевизия, собственикът на "Крес" прави изпреварващ ход.
Затова новите слухове вече свързват Гергов със състезанието за частна национална телевизия. През последните няколко години неговите фирми показаха всичко друго, но не и че могат да работят по правилата.
Може ли тогава да се мисли, че в новото си амплоа те ще работят иначе?
Вместо министри Костов ускори уволненията на заместници
Вече не може по никакъв начин да се отрече, че Иван Костов почти изцяло подмени втория ешелон на управлението. Първата част на акцията стана видима по Великден с оставките на тогавашните секретари на МВР Люцкан Люцканов и Георги Георгиев и на шефа на Гранична полиция Георги Тетереков. Малко след това дойде изненадващото уволнение на зам.-шефката на ГУ "Митници" Елка Владова, без никой от висшата администрация да даде сносно обяснение защо тези хора сдават постовете. Причините не бяха дискутирани и по партийна линия на многобройните семинари за синия актив, където обикновено дебатите в някаква степен са по-откровени и директивите на лидера - по-директни.
Забавените темпове на реформата и липсата на дългосрочна стратегия за нея в комбинация с корумпираната среда, в която еднакво зле съществуват бизнесът, обикновеният данъкоплатец и чуждестранният инвеститор, няма как напрежението в държавата да не расте. А доверието на външните кредитори да намалява пропорционално на това.
Не е възможно този процес да убягва от Костов, точно обратното, при него нещата се виждат първо и най-добре. Премиерът обаче неотклонно следва своя принцип - на всяка цена и докрай да пази неприкосновеността на правителството, номинирано лично от него. Колкото повече обороти набира машината на управлението, която до голяма степен върти на празен ход, толкова повече расте нуждата от предпазни клапани, за да не се взриви и доверието на електората, а с него и властта на СДС.
Затова Костов периодично изпуска парата от основния организъм, засега без поражения за функционирането му. Операцията е позната -
Премиерът показа, че се е поучил добре от горчивия опит на предшествениците си - сменят ли министър, отива си цялото правителство. При всеки медиен слух за ремонт в кабинета Костов отстояваше правото си: "Единствено и само аз съм упълномощен да отговарям за конструкцията на правителството и аз ще кажа дали има нужда от подмяна. Такава няма. " Обикновено той изчаква да отмине медийният шум и точно когато всички си мислят, че е забравил, изненадващо някой от втората редица си подава оставката.
"Ще си отива всеки, който не оправдае доверието", това свое изречение Костов формулира едва след първата година управление, но го използва редовно - и като заплаха за своите, и като псевдообяснение за вече уволнените. Когато министър е атакуван било от медии, било от опозиция, неизменно получава добра оценка от шефа си, обявена пред камера и микрофон. Поне няколко пъти досега опозицията използваше сгодни случаи да призове министър Бонев да подаде оставка. Това е най-добрият ми министър, коментираше Костов.
Схемата се повтори и при земеделския министър Върбанов. Костов стигна дотам, че похвали доклада на министъра, без да спомене, че данните в него са плачевни за реформата в земеделието. Колкото по-твърд става Костов в защита на министрите, толкова по-лесно сменя заместниците им. Още преди раждането на новата
Смяната на зам.-министъра на транспорта Калчо Хинов трябваше да докаже, че е под контрол и наблюдение министерството, в което освен синдикални искания на зле платени машинисти, има и сблъсъци на икономически интереси. Уволненият главен секретар на търговското министерство трябваше да обере негативите на шефа си Валентин Василев, който си е за смяна още от момента, когато гръмна човек на лов.
Полезните на правителството рокади вървяха със задължителния медиен декор. С гръм и трясък бе уволнен шефът на строителни войски Радослав Пешлеевски. Активът от разкритията за далавери в ресора на генерала бе записан на вицепремиера Бакърджиев. После се разбра, че не всичко в обвиненията срещу Пешлеевски е истина. Строителни войски си останаха същите.
Най-пресен пример за пълна подмяна на екип, без да бъде пипан единствено шефът, е Министерството на отбраната. Присъдата на Костов за вече бившите заместници на Ананиев Румен Кънчев и Симеон Петковски бе - не могат да работят в екип. Но прибра Кънчев в Съвета по сигурността към правителството.
Подобно аранжиране беше разиграно тази седмица и в МВР с оставката на трима високопоставени служители. Ако реши, че е приключил в силовите ведомства, нищо чудно Костов да включи в работния си план и
Много е вероятно промените да станат още в началото на декември.
Някой трябва да го отнесе за неволите в икономическата политика - забавената приватизация, корупцията, неуспешните реформи, задаващата се криза в държавните финанси. И тук е малко вероятно това да бъдат самите министри (макар и заслужено), но възможността техните заместници да изгърмят като бушони е доста голяма. Външната изолация заради забавянето в икономическите реформи и ширещата се корупция все още не се е усетила в пълна степен, но вече няколко европейски институции дадоха да се разбере, че нещата не вървят със същата скорост, и че корупцията е голяма. Подобни внушения се съдържат в годишния доклад на ЕБВР, в решението на Еврофер да ни включи в предложението си за въвеждане на антидъмпингови мита при търговията със стомана, дори в съобщението на кредитната агенция "Стандарт енд Пуърс" за новия рейтинг на България и столичната община.
След скандалите около митниците едно от постоянно спряганите за уволнения имена е на шефа на митниците Пламен Минев, който е и зам.-министър на финансите. Поводът за неговата оставка ще е резултат от развихрилия се скандал около финансовата ревизия. Макар и недоказано виновен, Минев може да стане жертва на общественото мнение, с което Костов се съобразява в значителна степен. Показателна е разликата в поведението на министъра на финансите Муравей Радев и на премиера по отношение на скандала. Докато министърът на финансите безрезервно защитава своя заместник, Костов, който е назначил Минев, мълчи и всячески се опитва да стои встрани.
"За случая знам само от вестниците. Очаквам Муравей Радев да ми предостави повече информация", каза Костов. Кръгове, близки до правителството, обаче твърдят, че напоследък премиерът рязко и красноречиво е променил отношението си към началника на митниците.
Другият потенциален пътник е пак заместник на Муравей Радев - началничката на данъчната администрация Дора Андреева. За нейната оставка причини също има - от неуредиците по събирането на имотните данъци през предстоящото болезнено преструктуриране на данъчната администрация до разпространяващите се в сините кръгове слухове за дирижирано раздаване на лицензи за хазартни заведения. Истинските проблеми за Андреева могат да дойдат във връзка с изпълнението на бюджет '99, който няма да е лесен като тазгодишния. С нежеланието си за по-радикални промени в данъчното законодателство за следващата година Андреева настрои срещу себе си и редица кръгове в СДС. Шефката на данъчните би била сменена, но досега тя се ползваше с безрезервната подкрепа на Муравей Радев. Освен това се твърдеше, че Дора Андреева е човек на вицепремиера Божков.
Заместниците на Божков също са в предните редици от кандидатите за смяна. Затова, че Марин Маринов има проблеми с корупцията, се говори отдавна, но нищо не беше доказано. Заместник промишленият министър направи маса гафове при продажбата на ликвидирани предприятия, за които го отнесоха чиновници от министерството. Приватизацията на "Кремиковци" (на което той е председател на надзорния съвет) също не върви по най-добрия начин, а състоянието на предприятието се влошава непрекъснато. Чу се, че освен всичко друго Маринов вече си бил намерил работа като представител на "Балкан" в Париж. Към групата на кандидат-пътниците може да се причисли Едит Гетова. Тя отговаря за приватизацията на предприятията, на които принципал е Министерството на промишлеността. Гетова е в борда на директорите на Нефтохим. Нейният началник с охота препращаше журналистите към заместничката си, когато вървят скандали по някой от нейните ресори. Възможни са и изненади в списъка за уволнения на зам.-министри. Заслужили има в търговското и в аграрното министерство. В търговията гафове направиха Александър Тасев, който избра "Номура" за посредник при приватизацията на Булгартабак и после решението беше преразгледано. Тасев обаче се смята за човека на Костов в министерството дори и при наличието на заместник-министъра Христо Михайловски, който е зет на Йордан Соколов и кумец на премиера. Тасев и ресорната заместничка по туризма Мариана Асенова направиха изказвания по данъчното облагане, които се различаваха доста от официалната позиция на Министерството на финансите. Михайловски също може да го удари тока заради скандалната сделка по бартера инвестиции срещу електричество с Турция.
В агроминистерството също има достатъчно кандидати. Може би водеща е съратничката на Евгений Бакърджиев Валя Савчева, благодарение на която беше обявена около 130 долара за тон изкупна цена на зърното от реколта 1997 г., което вкара бюджета в значителни разходи, които в момента надхвърлят 20 млрд. лева по гарантираните кредити и още 77 млрд. лева за изкупуване на залежалото зърно от "Зърнени храни" за предотвратяване на фалита.
Може би най-малко застрашени в момента са хората във ведомствата на Вилхелм Краус и Евгений Бакърджиев.
Така Костов неотклонно спазва една и съща схема, еволюира единствено в обясненията.
Всяко предишно и следващо уволнение във втория ешелон на властта досега са палиативните средства, които трябваше да доведат до знанието на гражданите, че ако нещо не върви, съответните виновни са получили заслуженото. Само че и след чистката е същото. В някои отношения е по-лошо, защото общественото мнение, доколкото не е приспано от оптимистичната информация на Канал 1, все пак иска да знае истинските мотиви за чистката. Или поне да получи някакъв удовлетворителен пример за назидание. От депутатите единственият по-сериозен кандидат за отпътуване зад граница е Йордан Цонев заради връзки с бургаските контрабандни канали. Стана ясно, че Костов е бесен на Цонев, но не се случи нищо.
Премиерът имаше не една възможност да покаже твърда ръка в борбата с корупцията като обясни, че тези, които уволнява, са виновни. Или пък - не са виновни. Но той предпочита да изкара недобросъвестни журналистите, че забъркват министрите му в скандали. При приватизацията това са и посредниците, и консултантите. При "вземащите" митничари - самите митничари, които на всичкото отгоре твърдели, че взимат за министри, за депутати, че и за самия премиер. И така нататък... Иначе ""(Костов пред "Капитал", бр. 35), а статуквото остава същото.
Шефът на Мобиком стана президент на БИБА
Джон Мънъри, управител на "Мобиком - България", беше избран миналата седмица от членовете на Българската международна стопанска асоциация (БИБА) за президент на организацията на мястото на Христос Кацанис, регионален директор на Националната банка на Гърция. След изтичането на двегодишния му мандат като президент на БИБА Кацанис не пожела да се кандидатира за втори път и на членовете на асоциацията беше предложена единствена кандидатура за нов президент - тази на Джон Мънъри. Функцията на президента по принцип е да представлява БИБА в отношенията с други институции и организации и да отстоява позицията на чуждестранните инвеститори при предложения за промени в законодателството.
На събранието на БИБА през изминалата седмица бяха избрани и двама нови членове на управителния съвет - Томас Хигинс, управляващ директор на Българо-американския инвестиционен фонд, и Кирк Кирков, канадец от български произход, генерален мениджър на "Амилум България". Те са избрани на местата на Джордж Захариев от компанията за информационни технологии PIT&F и на Джеймс Кингхорн от "Прайс Уотърхауз".
Красимир Гергов напуска рекламата. Да се готви телевизията
Красимир Гергов се оттегля от рекламния бизнес, съобщи самият той миналата седмица, цитиран от в."Пари". Собственикът на скандалната рекламна агенция "Крес" и множество други рекламни фирми ще прекрати участието си във всички тях и ще преговаря за продажба на ядрото агенции, които след сключването на поредица съмнителни договори с държавната телевизия се превърнаха в абсолютни монополисти на рекламния пазар.
"Децата пораснаха и е време да тръгнат по собствен път", обяснява Гергов пред "Пари". Според всекидневника той имал идеята да се занимава с реклама от обществена гледна точка.
Слухове за привидно оттегляне на Гергов от рекламния бизнес започнаха да се прокрадват още преди седмица. Най-достоверният отговор на въпроса за изненадващото решение на "Крес", който се появи в рекламния бизнес, е свързан с посещението в България преди седмица на делегация от SBS (Scandinavian Broadcasting systems) начело с президента на корпорацията. Бизнесмените пристигнаха с фирмен самолет, за да се срещнат с представители на Националния съвет за радио и телевизия и Държавната комисия по далекосъобщенията. Основната цел на посещението беше да се заяви публично желанието на SBS да даде заявка за частна национална телевизия. Въпреки че официално шведската компания няма свой представител у нас, първите им стъпки в България се подпомагат от "Триада комюникейшънс". Това е фирмата, представител на CNN у нас, която беше и третата страна по скандалния договор между фирмата на Тед Търнър и БНТ. Контрактът всъщност стана и една от причините за установяването на рекламния монопол и израждането на българския рекламен пазар. В началото на тази година "Триада" дължеше на БНТ около 300 хил. долара и Красимир Гергов обяви публично, че я продава на фирмата "Уърлд трейд къмпани". Въпреки това съмненията, че собственикът на "Крес" е запазил контрола си върху тукашния представител на CNN, останаха. Отново според слухове на рекламния пазар Гергов имал огромно желание да смени рекламния бизнес с телевизионния и да участва в надпреварата за частна национална телевизия, така че твърде възможно е собственикът на "Крес" просто привидно да се оттегля от рекламния бизнес, за да навлезе в друг. Въпросът е дали ще го направи публично, или, съзнавайки натрупания досега лош имидж, ще стои в сянка.
"Стандард енд Пуърс" постави рейтинг В на България и София
Международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" определи рейтинг В за платежоспособността на България. Същия рейтинг получи и Столична голяма община, която поиска оценката, за да може да емитира eврооблигации. Определеният рейтинг означава, че длъжникът в момента може да посреща финансовите си задължения. Оценката е с пет нива по-ниска от тази, която се дава на първокласните длъжници. Заедно с рейтинга агенцията обяви, че очакванията за бъдещото развитие на икономиката са положителни. Това означава, че до една година "Стандард енд Пуърс" ще преразгледа рейтинга на България и на столичната община с вероятност да го повиши.
В началото на тази година другите две големи агенции ИБКА и "Муудис" също определиха рейтинг на България, който се равнява на този на "Стандард енд Пуърс". Правителството се стремеше да получи международнопризнати оценки за платежоспособността си също водено от желанието си да емитира еврооблигации, въпреки че промените на външните пазари възпрепятстваха емисията.
Оказва се, че "Стандард енд Пуърс" са определили рейтинг още преди ИБКА и "Муудис", но правителството е отказало той да бъде обявен веднага, защото е изглеждал нисък. Той всъщност е бил пак В, но перспективите за икономиката са били отрицателни, а не положителни, както са оценени сега.
Във финансовите среди се твърди, че подобрението в очакванията за България е обявено, за да не се получи така, че Софийската община да се окаже с по-добри перспективи от страната. Обикновено няма общини с по-висок кредитен рейтинг от този на държавата, в която са. Друг е въпросът, че дори с новополучения си рейтинг след руската криза общината трудно ще излезе на международните пазари, тъй като финансирането, което ще получи, ще е прекалено скъпо.
Британци оценяваха подготовката на България за НАТО
"Искаме да сме сигурни, че ако изпълним критериите на НАТО, ще бъдем приети в пакта", каза президентът Петър Стоянов след срещата си с британските депутати в сряда.
Делегация от Комисията по отбраната на Камарата на общините на британския парламент посети България през седмицата. Английските депутати дойдоха да проверят как върви подготовката на България за НАТО. Официалната им визита е част от проучване за разширяването на Северноатлантическия съюз и новата стратегическа концепция на пакта.
По време на срещата с президента лейбъристът Джон Макуилям, който водеше делегацията, каза, че засега никой не може да каже коя ще е следващата страна, приета в НАТО. Пред британските гости Петър Стоянов оцени разделянето на групи на държавите - кандидатки за членство в пакта, като ненавременно. Ден преди това министърът на отбраната на Великобритания Джордж Робъртсън каза, че освен Полша, Чехия и Унгария други страни няма да бъдат приети в НАТО. Джон Макуилям заяви: "Целта ни е да се запознаем с обстановката във вашата страна и да докладваме на парламента, който ще дебатира резултатите и ще осведоми държавния ни министър."
Делегацията имаше срещи с парламентарните комисии по националната сигурност и по външната и интеграционна политика, с новоназначения министър на отбраната Здравко Зафиров. Британските депутати посетиха Военната академия в София и батальона за ядренохимическа и бактериологическа защита в Мусачево.
Снегът покри част от проблемите на София
"Бавно се сипе белият сняг, тихо затрупва дупките пак . . . ", така вероятно би звучала за столичните шофьори популярната детска песничка за първия сняг. И вероятно ще завършва с изненадващо издрънчаване на джанта. Но за столичани като цяло ситуацията едва ли изглежда толкова драматично. Защото по-голямата част от жителите на града вземат предвид вложените усилия от страна на градската управа и в резултат две трети от хората са на мнение, че напоследък състоянието на София се подобрява.
Започналите в края на лятото масирани ремонти по столичните улици още от самото начало предизвикаха и бяха натоварени с огромни очаквания. Така в края на месец септември 78 на сто от жителите на София поддържаха мнението, че в резултат от предприетата офанзива, инфраструктурата и движението в града ще се подобрят значително. И въпреки че крайният срок на част от ремонтите бе удължен и работата се проточи, интервюираните в онзи период мъдро се придържаха към принципа "Трай бабо, за хубост. . . " . Шестдесет и девет процента признаваха, че затварянето на редица улици предизвиква затрудняващо ги ежедневно натоварване в трафика, твърдейки същевременно, че това не ги дразни, защото сами съзнават необходимостта от извършването на ремонти. Ето как акция "Нулева толерантност срещу столичните дупки" предизвика масов толеранс към столичната управа. Но толерансът и за в бъдеще ще зависи изцяло от продължаването на акцията. Още повече, че три месеца по-късно огромните очаквания са само частично удовлетворени, поне що се отнася до състоянието на градската пътна мрежа и градския трафик. В момента 42% твърдят, че краят на част от ремонтните работи е облекчил значително движението, а според 44% ефектът все още е трудно доловим и незначителен.
Но столичните проблеми не се свеждат единствено и само до състоянието на пътната инфраструктура. А и както показват данните, в момента поддържането на улиците излиза от вниманието на хората - вероятно и като резултат от успешното приключване на част от ремонтите. За да отстъпи място на вечния проблем с чистотата, но и на проблема, който никакъв сняг не е в състояние да прикрие - бездомните кучета. Така че зимата не обещава да бъде, а и в крайна сметка едва ли ще бъде спокоен сезон за общинската управа. Още повече, че докато гласоподавателите у нас ще се броят наесен, дупките по улиците ще се броят още напролет. А пък кучетата чет нямат.
Капитализъм за шофьори
"Чувствам се като евреин в банята на консула. " С тези думи един от шофьорите в най-голямата таксиметрова фирма в София напусна първото общо събрание на своето работническо-мениджърско дружество. Причината според него: "Това, което се случва тук, нарушава моите човешки права."
Урокът по капитализъм за шофьори се състоеше в провеждане на общо събрание в огромна неотоплена зала на автосервиз с тричасово закъснение, а на всичкото отгоре с трудно обясним дневен ред - и за юристите, и за обикновените акционери. Събранието беше обявено с начален час девет сутринта на адреса на бившата общинска фирма "Такси С Експрес" в квартал "Красна поляна". То обаче започна малко след 12 часа, след като близо три четвърти от акционерите на работническо-мениджърското дружество (РМД) "Такси С Експрес М 98" бяха регистрирали участието си.
"Докога ще чакаме, това общо събрание ще ни струва по една бронхопневмония", негодуваха шофьорите по време на безкрайно проточилата се регистрация. Част от тях се тълпяха в огромната барака със специални канали за поправка на колите, а други стояха премръзнали на групички пред вратата и чакаха да намалее опашката за регистрация. В самата зала беше импровизиран подиум в комсомолски стил, а по мръсния под се разхождаше симпатичен кучешки екземпляр от порода улична подобрена.
"Извинете ни за забавянето, това е първото ни общо събрание и може би допуснахме някои грешки, но за следващия път ще знаем", заяви при започването Васил Славов, един от директорите на таксиметровата фирма, с което де факто призна, че РМД никога не е имало истинско учредително събрание, на което да се съберат хората, които сега се броят за акционери на дружеството. А това от своя страна означава, че съдебната регистрация на "Такси С Експрес М 98" почива на фалшив учредителен протокол.
"Вие имахте едно учредително събрание, това е първото ви работно събрание", поправи гафа малко по-късно адвокатът, доведен от шефовете на "Такси С Експрес". Междувременно се чуваха въпроси "абе кога е било това събрание, а", но така и не се намери кой да им отговори.
"Шестстотин и девет души сме шофьори, шестстотин и девет сме гласували "за" устава на учредителното събрание. Е, такова нещо и по Тодор-Живково време нямаше, имаше някакъв минимален процент несъгласни", коментира по този повод Любо, бивш шофьор в таксиметровата фирма. Друг шофьор обясни, че има колега, който може да представи болничен лист, че на датата, на която трябва да се е провело учредителното събрание, е бил със счупена ръка и не е могъл да присъства. Въпреки това обаче подписът му фигурирал сред подписите на всички останали в учредителния протокол.
Една от големите атракции на общото събрание беше гласуването в електротехническото отделение на сервиза, или т.нар. жичкаджийница. В нея бяха поставени две сини кутии, надписани "за" и "против", пред които шофьорите се редяха, за да пускат бюлетините си. Малко от тях протестираха, тъй като не знаеха, че нормалната практика на общите акционерни събрания е да се гласува в зала с места за сядане, където на всеки ред има преброител на гласовете. След преброяването на първото гласуване се оказа, че от присъстващите 2895 акционерни гласа само пет са гласували против, а 185 са се въздържали. Резултатът беше очевидно фалшифициран, тъй като само адвокатът - пълномощник на близо петдесет от недоволните шофьори, държеше 260 гласа и отказа да ги използва, защото според него събранието на дружество, учредено чрез измама, не може да се смята за легитимно.
Оказа се, че сред шофьорите има и познавачи на свикването и провеждането на общи събрания. "Най-хубаво беше събранието на "Кремиковци", направо супер, ама там просто нямаше файда от цялата работа, защото държавата държеше седемнайсет милиона гласа и гласуваше каквото си иска", разказа шофьорът Миро. Той е акционер и в закъсалия врачански комбинат "Химко".
Не по-малко странна от гласуването се оказа церемонията по самопредставянето на кандидатите за шефове на РМД пред акционерите. Изпълнителната директорка на "Такси С Експрес" Рени Кочева например акцентира върху факта, че е омъжена, а мъжът й не е търговец нито на бензин, нито на автомобили. Другият директор Васил Славов "извън протокола" изтъкна, че е славист, с което спечели бурното одобрение на доста от шофьорите. Особено интересно се представи най-младият член на ръководството - 25-годишният Георги Кузев, четвъртокурсник в Университета за национално и световно стопанство, който заяви, че засега не е омъжен. Последното предизвика сред персонала възгласи от рода на "че да те омъжим тогава". Най-скромен сред шефовете се оказа Петко Паричков, председател на съвета на директорите на РМД, по собствените му думи с две висши образования и служител на "Раковски" 134. Всъщност Паричков е шеф на административния отдел на централата на СДС и бивш окръжен координатор на синята партия във Варна, където според непотвърдена информация е бил подозиран в машинации с доставка на оборудване за почистване на смет.
Най-объркващият момент бяха предложените в дневния ред проекторешения на РМД. Според обявата за свикване на общото събрание, публикувана в Държавен вестник, акционерите трябваше да променят устава и да увеличат капитала. Само че не на собственото си дружество "Такси С Експрес М 98", а на приватизираното "Такси С Експрес". Странното в случая е, че подобно решение по принцип може да се вземе на събрание на представители на РМД (което притежава 80% от капитала на таксиметровата фирма) и на столичната община (която все още държи 20% от капитала).
Впоследствие млада адвокатка криво-ляво обясни пред акционерите, че всъщност от тях не се иска да гласуват решения за бъдещето на дружество, в което те самите като физически лица не участват. Идеята била само да гласуват проекторешения, които след това шефовете на РМД да отстояват на общото събрание на "Такси С Експрес". Този факт обаче не ставаше ясен от предварителните материали за акционерите. В тях едно към едно беше записано, че на акционерите се предлага да гласуват решения за вдигане на капитала на бившата общинска таксиметрова фирма с близо 15 млн. лв. чрез увеличаване на номинала на акциите и за преобразуване на "Такси С Експрес" ЕАД в акционерно дружество.
От устава на РМД става ясно, че нищо неподозиращите акционери са дали на своите шефове правото през следващите пет години да гласуват увеличаване на капитала до 500 млн. лв. по всички възможни начини, включително и под условие (тоест при предварително определен купувач и цена на новите акции). Увеличаването на капитала в нечия полза е добре известен начин за намаляване на дела, притежаван от дребните акционери, и следователно на тяхната възможност за контрол върху управлението. Според адвоката Галин Попов, който представлява недоволните, парите за увеличаването на капитала по всяка вероятност ще дойдат от почти задължителното изкупуване на таксиметровите коли от страна на шофьорите. Приходите от тази дейност по груби изчисления надхвърлят 300 млн. лв. и не е ясно като как точно ще бъдат осчетоводени.
Простите правила на моркова и тоягата в "Такси С Експрес" са горе-долу следните: Ако искаш да си купиш таксито, ще платиш, колкото ти кажат - примерно 1200 марки за много раздрънкана лада. Ако не си купиш колата, ще плащаш за това, че я ползваш - по 19 400 лв. на ден. Ако пречиш на работата и упълномощаваш адвокат да те представлява като акционер в РМД, може да не ти дадем да си купиш колата. За по-наивните, които не правят разлика между прехвърляне и упълномощаване, заплахите се трансформират и като: "Видяхте ли какво направихте, като дадохте на чужд човек пълномощно за акциите си? Сега той може да ги продаде. Или може да продаде нашата бензиностанция!"
Според Галин Попов странното в операцията изкупуване на колите е фактът, че на акционерите на дружеството купувач се продават активи на купеното дружество. Така се оказва, че те хем веднъж са платили за акциите си и след това със събрания капитал са участвали в приватизационната сделка, хем след това изкупуват активите, които стоят зад де факто платените от тях акции на "Такси С Експрес".
Въвеждане на еврото има и правни аспекти
С приближаване на момента, в който валутите на страните, членки на Европейския валутен съюз (ЕВС), ще бъдат заместени от еврото, по страниците на европейския печат усилено се коментират не само финансовите, но и някои правни аспекти на тази промяна.
В статията на Робърт Райс, публикувана във "Файненшъл таймс" от 12.11.1998 г., се разглежда ефектът от въвеждането на еврото върху договорите, които пораждат парични задължения във валутите, които предстои да бъдат заместени от еврото.
Действително правният въпрос, който възниква във връзка с такива договори, е дали възникналите парични задължения във валута, подлежаща на замяна от евро: а) се превръщат в парични задължения за евро или б) се погасяват поради невъзможност за изпълнение.
Цитираният автор посочва, че Европейският съюз е създал ефикасна правна уредба, според която въвеждането на еврото:
1. Няма да предизвика изменение на кое да е условие на такъв договор, нито освобождаване на страната, която има парично задължение във валута, подлежаща на замяна с евро.
2. Няма да породи право на коя да е от страните по такъв договор, едностранно да го изменя или прекратява.
3. Води до замяна в договорите на всички отпращания към съответните национални валути с отпращания към евро, като сумите в национална валута се превръщат в суми в евро по съответните курсове.
4. Води до замяна в договорите на всички отпращания към ЕКЮ с отпращания към евро при курс едно евро за едно ЕКЮ.
Тези последици настъпват, когато приложимо към договора е правото на някоя от страните, членки на ЕС. Без значение е това дали съответната страна, членка на ЕС, се е присъединила към ЕВС или не.
А каква ще бъде съдбата на договорите, пораждащи парични задължения в изчезваща национална валута, когато тези договори се уреждат не от правото на страна, членка на ЕС, а от правото на друга страна? Проблемът е твърде важен, защото често договори, пораждащи парични задължения във валута, подлежаща на замяна с евро, се уреждат от правото на страни, които не са членки на ЕС. Например сключват се договори, с които цената на стоки и услуги се определя в германски марки, макар че страни от тези договори са лица, които нямат никаква лична или териториална връзка нито с Германия, нито с коя да е друга страна, членка на ЕС. У нас чести ще бъдат случаите на договори между български лица и лица от страни, членки на ЕС, с уговорени парични задължения във валута на страна, членка на ЕС, но с уговорено приложимо българско право или право на трета страна, нечленка на ЕС.
В цитираната статия се посочва, че в САЩ, в законодателството на Ню Йорк, Илинойс и Калифорния вече са извършени допълнения, които решават поставения проблем. В Хонконг се планира правна уредба, която да запази действието на договори относно парични задължения в изчезващи национални валути. Очаква се подобни законодателни мерки да бъдат предприети още в Япония, Сингапур и Швейцария.
В България такива законодателни действия не са предприети. Няма и публична информация за подобни планове. Това налага да бъде анализирано въздействието на въвеждането на еврото върху договори относно парични задължения в изчезващи национални валути от гледна точка на действащото българско право.
Българското право не дава специална правна уредба на случаите на изчезване на валутата, в която е уговорено парично задължение и замяната й от друга валута. Отговорът на поставения въпрос следва да бъде основан на общите правила на българското облигационно право.
С изчезване на валутата, в която е уговорено едно парично задължение, настъпва невъзможност за изпълнение на това парично задължение. Невъзможността за изпълнение на паричното задължение води до погасяване на задължението на длъжника да заплати съответната сума - чл.81, ал.1 от българския Закон за задълженията и договорите (ЗЗД). Ако договорът е двустранен (такива са договорите, които пораждат насрещни задължения и за двете страни, напр. договор за продажба, замяна, изработка, лизинг), престават да съществуват и задълженията на другата страна - чл.89, изр.1 от ЗЗД. Например при договор за продажба с цена в германски марки при приложимо българско право ще се погасят задължението на купувача да заплати цената и задълженията на продавача да прехвърли на купувача собствеността на стоките и да му ги предаде. Всичко, което е било дадено от страните до този момент в изпълнение на договора, следва да им бъде върнато от другата страна поради отпадане на основанието за получаване на сумите, респ. на стоките - чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Налага се лицата - страни по договори, пораждащи парични задължения в подлежаща на замяна валута, да уговорят изрично превръщането на тези парични задължения в евро или в друга валута. Това се отнася за случаите, когато договорите се уреждат от българското право или правото на друга страна, ако то също не съдържа правен механизъм за превръщане на паричните задължения.
Ако страните не могат да постигнат съгласие относно допълването на договора, съществуват поне още две възможности за уреждане на отношенията между тях:
1. Страните могат да сключат арбитражно споразумение за отнасяне до арбитраж на неправния спор относно приспособяване на договора към нововъзникналите обстоятелства - чл.1, ал.2 от българския Закон за международния търговски арбитраж. Това арбитражно споразумение може да бъде сключено и след възникване на спора, включително и след замяната на съответната валута с евро.
2. Страните могат да отнесат вместо до арбитраж до съда - чл.300, изр.1 от българския Търговски закон. Страните следва да са уговорили, че при замяна на съответната валута с евро, те съответно ще допълнят договора. Ако страните не се договорят относно начина на допълване на договора, всяка от тях има право да иска от съда да стори това.
В заключение може да се каже, че въвеждането на еврото поставя един правен проблем с голямо стопанско значение, а именно проблема за запазване действието на договорите, които пораждат парични задължения в подлежащи на замяна валути. Най-радикалното и ефективно решение е създаването на българска правна уредба, която по подобие на правната уредба на Европейския съюз да предвиди превръщане на паричните задължения в изчезващите национални валути в парични задължения в евро.
Разликата в доброволното и държавното осигуряване
В бр.36 на вестника колектив от Института за пазарна икономика прави анализ на потенциалните възможности за доброволното допълнително пенсионно осигуряване. Не оспорвам всички изводи на авторите, но не може да се премине с мълчание тенденциозното заглавие - "".
Доброволното осигуряване се осъществява на капиталовопокривен принцип и всеки осигурил се ползва личния си принос (своите вноски и тяхната капитализация). Сега общественото осигуряване се осъществява на разходопокривен принцип - образно казано, чрез осигурителните вноски за пенсия на работещите в момента се осигуряват пенсиите на работилите преди тях пенсионери. Единствено начало на капитализация и персонификация на бенефициентите (и то само за добавките, но не и за основните пенсии) се осъществява за вноските в Учителския пенсионен фонд.
Във въпросната статия авторите пренебрегват собствените си съмнения и възприемат един идеализиран и най-благоприятен модел. Какво имам предвид. Първо, заложената 10-процентна нетна годишна доходност при задължението на пенсионните фондове да инвестират основно в нискорискови активи. Второ, моделът на тотално доброволно осигуряване на всички потенциално осигурени и извеждането на среден процент на осигурителната вноска. Елементарна сметка по данните на авторите показва, че ако се осигуряват само лицата над 40-годишна възраст, средният процент на осигурителната вноска ще бъде 27.1.
Лично за мен статията е една некоректна и поръчкова атака срещу съществуващата осигурителна система и основният аргумент за този извод е следното. Авторите доста умело слагат акцент върху някакво "вътрешно триене" - разбирай високи административни разходи в системата на общественото осигуряване, което води до завишен размер на осигурителните вноски. Но забравят в своите изчисления, че 5% от доброволната осигурителна вноска и от приходите от капитализацията й се предвижда да отиват за издръжка на пенсионния фонд, докато разходите за издръжка на системата на общественото осигуряване през последните няколко години са от 0.6 до 1.5% от общия й бюджет.
Не искам да се спирам и върху други неточности в статията. Тя е полезна като анализ и дава разумни предложения, които трябва да бъдат отчетени в Закона за доброволно допълнително пенсионно осигуряване. Но трябва да бъде достатъчно ясно, че задължителното обществено осигуряване има своята съществена и нелека роля да осигури пенсиите на тези, които не са имали възможност да капитализират и персонифицират своя принос в осигурителната система. Алтернативата е да се премине изцяло към капитоловопокривно осигуряване за бъдещите пенсии и поемането на сега плащаните от бюджета, което нашата държава и данъкоплатците й не могат да си позволят при днешната демографска ситуация.
(Изразите в кавички са взети от статията.).
Области и областни - ужасът на Костов
Изпитвам органичен ужас от темата за административното деление, каза премиерът миналия петък. Ужасът на Костов съвпадна и с чувствата на електората. Преди седмица двама депутати от СДС огласиха идеята си новите 28 области да носят и нови имена - божествени и исторически. Към клубовете на управляващата партия тръгна кореспонденция - избирателите от Ямбол отказват да живеят в област Тонзос, от Хасково не искат за име бирата "Астика", в Кърджали нищо не били чували за Ахрида. Това е страшна стихия, която е в състояние да ме изплаши, затова предпочитам някой друг да го свърши - така Костов отказа да коментира и преименуването, и предстоящото назначаване на управители. Според конституцията обаче точно той е оправомощен лично да разпише заповедите им.
Почти цялата парламентарна група на СДС се дистанцира от новите имена, вицепремиерът Бакърджиев я нарече "пълна импровизация". Така преименуването мина в сектор парламентарна екзотика. Но ако авторите Константин Дочев и Илиян Попов не се откажат от инициативата, може да ги връхлети партийно наказание. Преди два месеца Националният съвет на СДС взе решение областите да станат 28 и да носят името на бившия окръг, чиято територия ще заемат. Решенията на НС са задължителни и затова Попов и Дочев са в партийно нарушение. Освен ако не са изпълнили поръчка. Според депутати скритата цел е без референдум да се преименува област Благоевград. Други признават, че новото име Пиринска Македония ще свали от употреба спомена за Дядо Благоев, но може да предизвика спорове с Македония и Гърция. Трето мнение е, че с този шум се отклонява вниманието от скандалите в митниците.
С пълна сила сега се разгаря другата тема - за бъдещите шефове на областите. Регионални съвети на СДС носят всекидневно в централата списъци с имена. Предложенията нямат сила на решения и могат да послужат на Костов само за сведение, но това не пречи на активисти и депутати да настояват.
В средата на декември премиерът ще подпише назначенията, а от 1 януари новите областни администрации започват работа. Затова и партийните структури бързат. Само за моя район имам 45 кандидатури, похвалил се пред националния съвет на СДС депутатът от Враца Илия Петров. Въпреки това той твърдо защитава кандидатурата на Румен Петков, лидер на СДС в града. Костов подсказа на местните структури, че "няма да заграждаме властта само за нас, ще привличаме представители на цялото общество". Затова в Монтана предлагат непартиен кандидат - собственика на частна строителна фирма инж. Тодор Върбанов. Той вероятно ще измести другия претендент Любомир Иванов, сегашен зам. областен управител.
Всички политически сили в Бургас изпратиха петиция до Костов да не им назначава човек от София. Под молбата сложи подпис дори заместничката на Йордан Цонев в регионалния съвет на СДС. Самият Цонев обаче напомни, че сегашният управител Христин Петков не е местен, но управлявал блестящо. Депутатът ще защитава Петков и за втори мандат, освен ако не го направи кмет. Йордан Цонев реди местата и в област Варна. Там вече е уговорил сегашния областен Добрин Митев да се преквалифицира в кмет, защото от НИС на СДС ще дойде директивата за областната управа да се стяга зам.-председателят на ПГ на СДС Благой Димитров. Сам той определи варианта като пълна глупост, защото в парламента имало нужда от него, но от седмица ходи разстроен из кулоарите. Цонев е кадровик и за Ямбол. Въпреки заявката на Народен съюз, че дори под заплаха за коалицията ОДС ще отстоява кандидатурата на Петър Майсторов, според шефа на бюджетната комисия "спор няма, в Ямбол отива сегашният зам. областен на Бургас Рупен Манавян".
И старозагорци няма да са доволни, защото ще им спуснат сегашния зам. областен на Хасково Радомир Енев. За управата в Стара Загора лично на Костов се самопредложил шефът на СДС - Казанлък, Крум Владев. В отговор скандално известният и набъркан в местни и трансгранични далавери Владев получил от командира публично порицание пред семинар на актива миналата седмица. Твърдо зад сегашния областен на Хасково д-р Христо Василев стои главният секретар на СДС Христо Бисеров. Зам. областният Светослав Славов със същата благословия ще се отправи към Кърджали. Регионалният шеф там Пламен Иванов обаче има съвсем други планове. В Кърджали Иванов е провел допитване до всички структури на партията, след което се оформили два екипа и в детайли разработена схема за бъдещо областно управление. Към нея регионалният съвет приложил и програма за инвестиции и развитие в района, дори вече били намерени парите. Иванов ще направи предложенията си лично на премиера. Единственото известно засега е, че в екипите има представители на малцинствата, както посъветва Костов.
За да изберат своя кандидат, в Плевен пък очакват мнението на председателя на парламента Йордан Соколов. Другите двама плевенски депутати Теодосий Симеонов и Найден Зеленогорски нямат достатъчна подкрепа в района, за да номинират за града си сегашния зам. областен на Ловеч Иван Иванов. Горещо ще стане в Кюстендил, защото срещу всяка кандидатура ще спори борческа Дупница, която си иска дивидентите от революционния януари на 1997 г. Но изявленията на Костов, че в новата власт предимства няма да имат хора от барикадите, предрешават спора. Глътка гордост ще получат дупничани, след като техният д-р Стойчо Кацаров остане управител на София-област. Най-после се отваря твърд властов пост и за Антоан Николов. Любимецът на Евгений Бакърджиев по право ще получи областната управа на столицата. Така ще е доволен, че може и да не детронира от кметския стол Софиянски, но пък ще му е областна шапка в София-град.
В Пловдив са концентрирани и най-много спорове, и най-много интереси на високопоставени в СДС. Почти е договорено с НИС Андон Андонов да запази поста, но ако смени изцяло екипа си. Не може да се каже същото за кмета Спас Гърневски. Зад него стои единствено финансовият министър Муравей Радев. Четирима други кандидати отсега се спрягат за кметския стол. Един от тях е историческият партиен враг на Гърневски Гьока Хаджипетров.
Най-безболезнено са решили проблема си в Шумен - просто са предложили за областен управител следващите двама от депутатската листа. А двама действащи депутати от други райони са нарочени за разквартируване по области. За Русе ще стегне куфари д-р Димитър Иванов. Очевидно шефовете му не са забравили, че се забърка в скандала "Хлебна мая". Докторът се е предлагал за разни постове, но не си дава имунитета срещу пост в провинцията. Според него предварителната номинация за областни управители е "много глупава процедура". Той продължава да настоява, че най-подходящ за Русе е сегашният парламентарен секретар Миладин Стоев.
По-спокоен за депутатското си място може да е само Звезделин Кафеджиев. Административният му опит се цени и от опозицията, дори БСП ще го подкрепи, ако оглави област Смолян. Но на националната конференция Костов хареса за фаворит в района д-р Хасан Хаджиев, председател на регионалния съвет на СДС. Младият доктор защити своя теза за облагородяване на родопския район и за интеграция на малцинствата. Лидерът лично го поздрави пред форума, а два дни по-късно напомни на колегите си от НИС, че Хаджиев заслужава място във властта.
Преди месец почти сигурно беше, че като банка кадри за новите области Костов ще използва парламентарната група, депутати дори сами се предлагаха. Досега Костов многократно посягаше към групата - народни представители отидоха в комитети и агенции, попълниха министерства, други заминаха посланици. През седмицата двама от най-активните млади депутати станаха заместници на министър Ананиев. Затова по проверената вече схема верни на партията трябваше да се отправят и към областните администрации. След проста аритметика обаче кадровиците на СДС установиха, че "банката" е пред фалит. В много от избирателните райони сините листи са на изчерпване, някъде е останал само по един одобрен от ЦИК кандидат. Така с кадрово изсмукване на групата СДС рискува да изгуби парламентарното си мнозинство. А дори в името на здравата местна власт Костов няма да поеме такъв риск.
Дали с Йълмаз си отива и "Джейлан"
Падането на турския премиер е шанс да се откажем по естествен път от скандалната сделка за тока
"Сделката на века", както българските министри кръстиха спорното споразумение за износ на електроенергия за Турция срещу строителство на пътища и електроцентрали, има всички шансове да се превърне в един от значителните скандали в века. Особено ако се оценява в светлината на последните събития в Турция. В сряда турският парламент гласува недоверие на кабинета на Месут Йълмаз. Решението беше взето, след като станаха известни скандалните връзки на управляващия елит с местната мафия. Турският премиер и икономическият му министър имали навика да толерират определени фирми и да ги "подпомагат" в печеленето на големи търгове, стана ясно след разкритията на свързания с мафията бизнесмен Коркмаз Яджит, който спечели търга за приватизацията на "Тиджарет банкасъ" (Тюркбанк) и купи третия по големина вестник в Турция - "Миллиет".
У нас, още от началото на преговорите с "Джейлан", който е страна по сделката "ток срещу строителство", беше известно, че фирмата се ползва с неограничената подкрепа на турския премиер Йълмаз. Източници, близки до нашето правителство, твърдят, че турският министър-председател бил особено настойчив за включването на "Джейлан" в проекта. В крайна сметка сделката беше направена - политическото благоразположение на Турция по балканските въпроси и НАТО, срещу това протежираните от него компании от холдинга да получат сделки за над милиард долара - без търг, без конкурс и без конкуренция. Според източници, приближени до администрацията, представители на "Джейлан" доста професионално и методично са обходили всички важни държавни институции в България да се представят и да лобират за сделката за тока.
"Джейлан холдинг" (Geylan Holding Anonim Sirketi) е създаден от кюрдската фамилия Джейлан. Произходът на семейството е от Югоизточен Анадол, а начинът, по който са забогатели не е публично известен в южната ни съседка. Синовете на патрона Джейлан Ага (починал преди четири години) в момента изцяло контролират фирмата. "Джейлан холдинг" притежава няколко фирми, специализирани в областта на строителството, хотелиерството, енергетиката и химията, TV канал и банка (Bank Kapital AS).
"Семейството е кюрдско, но от кюрдите, които са лоялни към държавата. Този тип кюрди обикновено са богати и дори се турчеят и в повечето случаи са в близки връзки с правителството", обясниха представители на журналистическата гилдия от Истанбул. В бизнессредите в Турция е разпространено мнението, че "Джейлан" поддържа вразки и с мафията. Носят се и слухове за сериозни финансови проблеми в холдинга, чиято банка също изпитвала затруднения. Шефовете напоследък следвали навсякъде Йълмаз с надеждата да им издейства включването в проекти, особено в такива, които могат да разчитат на международно финансиране. По този начин "Джейлан" разчитал да си осигури достъп до кредити, които иначе трудно би могъл да получи при сегашните си финансови проблеми. В Министреския съвет, изглежда, са наясно с проблемите и репутацията на "Джейлан", но обясняват, че под споразумението стои подписът на Йълмаз, което означавало, че турското правителство гарантира проекта. Дали обаче тези гаранции ще важат и след събарянето на Йълмаз? И какво мислят за "Джейлан" бъдещите турски управляващи?
В Турция "Джейлан" е известен най-вече с хотелиерството. Холдингът притежава курортен комплекс в Кемер, който е в непосредствена близост с известния турски курурт Анталия. "Джейлан" притежава и един от големите хотели в Истанбул - "Джейлан Интерконтинентал" (бившият "Шератон"), към който българските политици имат особено предпочитание. Негови гости често са вицепремиерът Евгений Бакърджиев и търговският министър Валентин Василев, там се проведе българо-турският бизнесфорум, там отседна и премиерът Иван Костов миналата есен, когато отиде в Турция за вечеря с Йълмаз.
През последните месеци холдингът "Джейлан" и негови дъщерни фирми - самостоятелно или в консорциуми, могат да се видят сред кандидатите за почти всички по-големи инфраструктурни проекти в Турция. Сред тях са строежът на метро и доставка на оборудване за него - проект за 200 млн. долара, изграждане на хидроенергийни обекти, три проекта за изграждане на газопроводи и най-големият проект за водни доставки и модернизиране на ВиК мрежата на Истанбул, приватизацията на 51% от акциите на турската петролна компания Petrol Ofisi inc.
При два от газовите проекти холдингът е елиминиран от други фирми. За останалите търгове резултатите още не са известни. "Джейлан" обаче е сред компаниите, на които е възложено директно изпълнението на няколко важни хидроенергийни проекти. През октомври турското правителство оторизира енергийното министерство на Турция да сключи пряко договори с консорциуми от турски и американски фирми за 9 енергийни проекта. Това се прави по силата на сключения на 26 февруари т.г. протокол между турското правителство и администрацията на САЩ за сътрудничество в енергийната област. От 9-те обекта два са посочени от правителството като особено приоритетни. Единият от тези два проекта (за изграждане на мощност от 242 мегавата) е възложен на консорциум с участието на "Джейлан". В същото време "Джейлан Инсаат" е първата турска строителна фирма, която си осигури голям договор в Израел. Тя спечели два от контрактите за строеж на летището "Бен Гурион 2000" в Тел Авив.
Партньор по договора за изграждането на каскадата "Горна Арда" най-вероятно ще бъде дъщерната фирма на холдинга - "Джейлан електрисити" (Geylan Electricity Distribution Trade and Industry Co. Inc.). Тя е съвсем нова - регистрацията й е от февруари тази година. Най-вероятно тази компания е създадена със специалната цел
Сега идеята за включването на турски фирми в изграждането на инфраструктура на наша територия и обвързването на тези сделки с износа на ток за Турция се споменава едва ли не като напълно нов проект. За ролята на "Джейлан" и ангажиментите, които нашето правителство пое към този холдинг, дори не се споменава в официалните информации. Продължава да се говори за турски фирми, въпреки че за всички е ясно коя е всъщност избраната фирма. Защото подписаното в Турция споразумение има предистория и в нея "Джейлан" е основен персонаж.
Идеята за бартера възникна около посещението на Месут Йълмаз у нас миналия декември. Тогава обаче беше съобщено само, че турски фирми проявяват интерес към изграждането на каскадите "Горна Арда" и "Доспат - Въча", което щяло да увеличи експортните възможности на НЕК. Твърдеше се, че интересът е от ТЕАШ - турската национална електрокомпания, с която нашата електрокомпания има традиционно добри търговски връзки. След това стана ясно, че канидадът е холдингът "Джейлан".
През следващите месеци идеята се разви и конкертизира, а в началото на април беше подписан документ, който определя като възможно "Джейлан" да изгради автострадата между Оризово и Капитан Андреево и каскадата "Горна Арда" на бартер строителство срещу ток. Подписите под този документ са на председателя на Комитета по енергетика Иван Шиляшки и на вицепрезидента на турския холдинг Али Челен. Предварителният договор предвиждаше да бъде разработена схема за частично или пълно разплащане на строителството с електроенергия. Същият договор за разбирателство беше подписан и с Главно управление на пътищата. Комитетът по енергетика тогава изрази готовност да участва в допълнителни консултации, за да се конкретизират тристранните отношения. Всичко това обаче беше държано дълго време в най-дълбока тайна. Информацията за сделката с "Джейлан" беше изтървана случайно по повод на срещата на Евгений Бакърджиев с министъра на външните работи на Турция Исмаил Джем в средата на май. Приносът на вицепремиера Бакърджиев към затоплянето на отношенията ни с Турция намери израз в горещи обещания за подкрепа на холдинга "Джейлан" за участието й в реализирането на инфраструктурни проекти у нас. По този случай търгът и конкурсът окончателно бяха забравени като възможност за възлагането на двата инфраструктурни проекта.
При срещата с турския външен министър (вече бивш) Евгений Бакърджиев специално подчерта, че предварителният договор между турския холдинг и Комитета по енергетика е добър пример за бъдещо сътрудничество и ако моделът се окаже успешен, той може да бъде приложен и при строителството на останалите трансевропейски магистрали в България, както и на енергийни обекти. Амбициозните проекти на "Джейлан" включвали и изграждането на две топлоцентрали в Пазарджик и Хасково, както и друга инфраструктура.
Така че в началото на сделката по тока беше интересът на "Джейлан", а впоследствие той беше формализиран с подписите на премиерите на България и Турция.
След като се вдигна шум около скандалния бартер, проектът претърпя известна трансформация, но като цяло същността му си остава същата. Един анализ на споразумението и протокола към него показва, че проектът не е нито толкова необходим, нито толкова изгоден за страната ни. Проблемът не е само в цената, по която ще продаваме тока на Турция. Въпросът е, че дори да остане на сегашното ниво, което е 3.45 цента, цената скоро няма да покрива реалната себестойност на произведения в българските централи ток. Почти всички инвеститори, които кандидатстваха за енергийни проекти, сочат в офертите си цена над 4 цента, по която да продават тока си на НЕК. Кой ще поеме разликата между тези цени, по които НЕК е задължена да купува тока от независимите производители, и много по-ниските цени, на които трябва да продава енергията в Турция десет години напред? Освен това дългосрочните договори за продажба на електроенергия са известни като кошмара на диспечерите на НЕК. Те неведнъж са изразявали становище, че е крайно време електрокомпанията да се ориентира към едно по-пазарно поведение и краткосрочни контракти, които да позволят по-гъвкаво поведение при продажбите по отношение както на количествата, така и на цените.
В същото време почти комично звучи ангажиментът на България да стане мост за присъединяването на Турция към Европейската електроенергийна система, към която ние искаме, но няма сериозни изгледи скоро да се присъединим. Това ще стане още по-трудно, ако не и невъзможно, ако се прикачим дългосрочно към една силно дефицитна и неотговаряща на европейските стандарти за надеждност енергосистема, каквато е турската. А ако спрем преждевременно четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй", което съвсем не е изключено, ако мощностите в ТЕЦ "Марица-изток" 1, 2 и 3 не бъдат построени или рехабилитирани в предвидените срокове, за което също има реални опасения, българската енергетика може да се окаже в невъзможност да изпълни договорните си отношения с Турция или поне няма да може да го направи в планираните обеми. Енергийни специалисти все по-често споделят съмнения и по целесъобразността от изграждането на каскадата "Горна Арда".
Истината е, че нашето правителство беше принудено да изтъргува надеждата си за политическа подкрепа от правителството на Месут Йълмаз срещу реални икономически облаги за лансираната от турския премиер фирма. Смяната на правителството в Турция е възможност за Иван Костов елегантно да се отърве от неизгодния договор - по процедурни причини. Иначе падането на Йълмаз предвещава проблеми и за самия Костов.
Компанията "Джейлан холдинг" (Geylan Holding AS) е основана през 1990 г. Акционерният й капитал е 750 млрд. турски лири (TRL). В централата работят около 40 души, а сътрудниците общо за холдинга са около 8 хиляди. За 1997 г. е регистрирала консолидирани продажби за 1300 млрд. турски лири, консолидирани активи/пасиви за 826 503 млн. турски лири и нетна консолидирана печалба от 32 069 015 733 турски лири. Работи с клоновете на три анкарски банки : Emlak Bankasi, Ziraat Bankasi и Garanti Bankasi.
"Джейлан електрисити" (Geilan Electricity Distribution Trade and Industry Co. Inc.) е основана през 1998 г. Акционерният й капитал е 350 млрд. турски лири. Предметът й на дейност е дистрибуция на електроенергия. Включва около 700 сътрудници. Създадена е с цел да поеме дейността на държавно предприятие, което е имало оборот от 200 млн. долара през 1997 г. "Джейлан електрисити дистрибушън трейд енд индъстри" е сред групата турски фирми, които получиха права на частни дистрибутори на електроенергия. В средата на октомври Съветът по конкуренция в Турция даде разрешение на "Turkish Electricity Distribution Corp. " (ТЕДАС) да прехвърли правата за опериране върху съоръжения за дистрибуция на електроенергия от 17 региона, за които ТЕДАС отговаря, на няколко фирми, включително "Джейлан електрисити", при условия, конкретизирани от съвета.
Леден полъх скова пътеката между "Дондуков" 2 и "Раковски" 134
Миналата седмица президентът Петър Стоянов за трети пореден път наложи отлагателно вето върху нормативен акт, приет с гласовете на мнозинството. Този път на мушката на президента попадна Законът за чужденците - продукт на правния отдел на вътрешното министерство. Стоянов атакува параграф 4 от преходните и заключителните разпоредби на нормативния акт, с които се поправя Законът за задграничните паспорти. Според промяната директорът на Националната служба "Сигурност" може да налага временни ограничителни мерки за напускане на страната, които не могат да бъдат обжалвани пред съд. По този начин със заповед на контраразузнаването може да бъде забранено издаването на задграничен паспорт и потърпевшият не може да направи абсолютно нищо против това.
"Никой в България няма основание да мисли, че българският съд милее по-малко за българската национална сигурност, отколкото органите на МВР", каза държавният глава. Учудващо е обаче защо президентът едва сега се сеща за необжалваемите действия на контраразузнаването. Действията на Национална служба "Сигурност" по презумпция се поставят над закона и нормативните актове през почти двегодишното управление на СДС не правят изключение от това. Този принцип е заложен от сегашното мнозинство още с член 7 от Закона за Върховния административен съд, който премахва обжалването на всички актове, които са свързани не само със сигурността, но и с външната политика на страната. Това поставя извън закона не само действията на контраразузнаването, но и на външното министерство.
Странно е също така защо държавният глава не атакува аналогична норма в Закона за чужденците, която засяга посетителите на страната ни. Според член 47 от нормативния акт принудителните административни мерки на МВР спрямо представителите на други държави също не подлежат на обжалване пред административен съд, ако са свързани със сигурността на страната ни.
Освен ветото президентът Стоянов направи още една, макар и дискретна, демонстрация на сила пред сините си съидейници. Държавният глава всъщност опроверга твърденията на военния министър Георги Ананиев, че последните назначения в отбранителното ведомство са съгласувани с него. През изминалата седмица премиерът Костов официално назначи двамата нови зам.-министри на отбраната - Здравко Зафиров и Пламен Радонов. "Президентът приема като израз на добра воля и като добър знак за синхрон между институциите този жест на изпълнителната власт, но припомня, че назначаването на заместник-министри е изцяло в конституционните правомощия на министър-председателя.
Ето защо г-н Петър Стоянов не би могъл да изкаже съгласие, още по-малко - одобрение или неодобрение за новите назначения", се твърди в официалното становище на "Дондуков" 2. Президентът за първи път реагира по такъв начин на подобна ситуация, въпреки че до момента не една и две кадрови промени са правени след сондажи за мнението на държавния глава. Така Стоянов за пореден път се дистанцира от непопулярни решения на мнозинството и от евентуални действия във военната сфера на новия екип в отбранителното ведомство, които не съвпадат с позицията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Магистратурата тръгна по стъпките на синодите
До няколко седмици правосъдната ни система ще се сдобие с два висши съдебни съвета, които по подобие на Светите синоди, ще спорят кой е истинският и кой е по-легитимен. И тогава хаосът в правораздаването ще продължи не два месеца (до подмяната на стария Висш съдебен съвет с нов), а доста повече, докато приключат всички процедури за обжалване пред Върховния административен съд и докато Конституционният съд излезе с решение по промените в Закона за съдебната власт.
"Денят хикс", когато кадровият орган на магистратите започне да се рои, вероятно ще е 4 декември, когато трябва да се състоят делегатските събрания на съда, следствието и прокуратурата. Трите съдебни звена трябва да излъчат своите фаворити в новия ВСС - съответно шестима съдии, трима прокурори и двама следователи. Въпросът, който автоматично ще излезе на дневен ред, е дали тези общи събрания ще са легитимни. Проблемът възниква заради пролука в преходните и заключителните разпоредби на ремонтирания съдебен закон. Според нея ВСС трябва да преструктурира Главна прокуратура и следствените служби до два месеца след обнародването на закона. Ведомството на Татарчев трябва да бъде разделено на две - Върховна административна и Върховна касационна прокуратура, Националната следствена служба - да бъде преименувана на специализирана (която обаче не може да дава методически указания на по-долните нива), а окръжните следствени служби трябва да погълнат районните си подразделения. Проблемът възникна заради това, че някои следствени служби са провели делегатските си събрания, преди да бъдат преструктурирани от ВСС. Това може да даде основания да се атакува легитимността на делегатите, а след това - и на фаворитите от следователската квота. Аналогична е ситуацията и с прокуратурите. Ако Върховната административна и Върховната касационна прокуратура нямат свои делегати на общото събрание, представителите на обвинението в съдебния съвет могат впоследствие да се окажат нелегитимно избрани. Подобна позиция застъпват Татарчев и все още неутвърденият с президентски указ негов приемник Бойко Рашков.
Магистратите от действащия ВСС обаче използваха пролуката в Закона за съдебната власт, за да затвърдят позициите си в правосъдната система. Миналата седмица съдебните кадровици утвърдиха щатовете на двете прокуратури, специализираното следствие и окръжните следствени служби. Ръководителите на тези служби и редовите магистрати ще преминат на работа в трансформираните звена автоматично, без да се прекъсват трудовите им отношения, за да не загубят статута си на несменяеми магистрати. Върховната административна прокуратура ще бъде оглавена от Татарчевия заместник Божидар Колев, а касационната - от Димитър Димитров. Проблематичен е казусът с ръководителя на закритата Прокуратура на въоръжените сили ген. Емил Карамфилов, защото в закона не са предвиждани други заместници на главния прокурор. Той не може да бъде понижен, без да му е наложено дисциплинарно наказание. Затова ген. Карамфилов вероятно ще свали пагоните, ще поеме отдела, който ще наблюдава всички военни прокуратури в страната, но рангът му ще бъде приравнен на зам. главен прокурор. Директорите на окръжните следствия ще бъдат преназначени автоматично, а всички магистрати от районните им структури ще се влеят автоматично. Общият брой на следователите в страната ще е 1001 души, като 101 от тях ще работят в Специализираната следствена служба. За тази седмица остана да се изясни само въпросът кой ще оглави Специализираната следствена служба, след като Бойко Рашков е номиниран за наследник на Татарчев.
Проблематичен е обаче въпросът със статута на помощник-следователите, които според проекта за нов Наказателно-процесуален кодекс трябва да преминат на работа към МВР. В бюджета на следствието за следващата година не са предвидени средства за техните заплати, а новият нормативен акт, който трябва да ги прехвърли на подчинение на Богомил Бонев, още не е факт. Прогнозите са, че той може да бъде приет от парламента някъде през март. В системата работят близо 800 души с този неясен статут, които надали ще чакат три месеца без заплата.
Изграждането на новите съдебни структури опъна нервите на мнозинството, тъй като ще създаде сериозна пречка пред намеренията му да проведе чистка в структурите на следствието и прокуратурата чрез новия ВСС, без да прибягва до текстовете за дисциплинарната отговорност. Цялата процедура можеше да протече под формата на своеобразно преатестиране на магистратите. След преоформянето на следствието и прокуратурата по новия закон и автоматичното преназначаване на магистратите новият съдебен съвет може да се освободи от даден магистрат само след като докаже неговата вина. А това трябва да стане с аргументи и факти, освен това подлежи на съдебен контрол пред Върховния административен съд.
Освен спора за легитимността на делегатските събрания на следствието и прокуратурата се очакват и още по-драстични ответни мерки на действащия съдебен съвет срещу бъдещия. Основание за това ще е решението на Конституционния съд от 1994 г., според което мандатът на Висшия съдебен съвет не може да бъде прекратен. Прокурори и следователи застъпват позицията, че дори да бъде избран нов ВСС, всички негови действия, включително и евентуален избор на друг главен прокурор, ще бъдат нищожни, защото решението на Конституционния съд продължава да действа и е акт с по-висока степен от закон. Според лагера на Татарчев новият съдебен съвет ще избере главен прокурор, който ще остане да действа дори Конституционният съд да премахне разпоредбата за разпускането на сегашния ВСС. Това трябва да стане на основание на друго решение на конституционните съдии, според което отмяната на определени законови текстове не прави нищожни последствията от прилагането им в периода преди решението на магистратите.
Предстоящото роене на съдебните съвети и войната между тях кой е по-истински ще парализира кадровата политика на системата, разпределението на средства, както и способността да се търси отговорност от провинили се блюстители на закона. Докато политици и магистрати надуват бицепси, правосъдната система просто ще колабира.
Президент и мнозинство - време ли е за хризантеми над твърдите електорати
След злополучните конфликти и шумния крах на подкрепата за президента Желев от страна на излъчилия го СДС повече от ясно е, че отношенията между днешното управляващо мнозинство и президента Стоянов са следени под лупа. Освен всичко друго и поради факта, че зарядът на потенциалните или реалните конфликти далеч надхвърля измеренията на текущия политически скандал и достига до обременената с вътрешни противоречия конституционна уредба на България. Реално конституцията противопоставя един избиран пряко от народа - и поради това със свръхобществени очаквания - президент на изпълнителна власт, която носи цялата отговорност за управлението на страната. С правото си на отлагателно вето президентът влияе както върху законовата среда, така и върху политическия климат, а чрез действията си катализира както зараждащи се в обществото тенденции, така и отношения между политически опоненти. Но поради начина на излъчване на президентските кандидатури и поради определените от конституцията ограничени функции на държавния глава (изискващи реализирането на президентската воля да минава задължително през съгласуването й с "общата воля" на парламентарното мнозинство) президентът, който и да е той, каквито и да са субективните му намерения, остава зависим от партийните механизми на отделните политически сили.
Тази ситуация поражда към днешна дата поне три основни въпроса:
Как общественото мнение възприема и тълкува възникналите разногласия между президента и управляващото мнозинство по повод връщането на някои закони в пленарната зала?
На фона на обилната вестникарска информация за размяната на реплики и закони между тях по повод лустрационните текстове в Закона за държавната администрация отговорът на този въпрос може да се стори изненадващ. Факт е обаче, че в общественото мнение няма съзнание за наличието на реален конфликт между тях. В съотношение 55:28 на сто хората са убедени, че не съществува конфликт между Стоянов и управляващото мнозинство. Най-силно развита е чувствителността към "подводните камъни" във взаимоотношенията между управляващите сред висшистите, хората от средното поколение и особено сред софиянци и жителите на окръжните градове. С излизането от околовръстните шосета на големите населени места гърмът от ехото заглъхва почти напълно. Възможно е да съществува и рефлекс на самозащита, но съвсем не е без значение фактът, че колкото по-близо се чувстват хората до управляващото мнозинство, толкова по-твърдо отричат наличието на конфликт (72% от симпатизантите на ОДС срещу 58% сред всички анкетирани). И Стоянов, и Костов се мислят като "свои". Тук е и първата разлика в аналогиите с близкото минало. Да си припомним, че малка, но твърда група от електората на СДС се дистанцира от Желев още в самото начало на мандата му, а след прословутите "Боянски ливади" вече нищо не можеше да спре нейното по-нататъшно разрастване и обособяването на синия електорат по оста симпатизанти на Филип Димитров vs. симпатизанти на Желю Желев. Ето защо напълно логично възниква следващият въпрос: Каква е днешната позиция на синия електорат спрямо днешните емблематични фигури - Костов и Стоянов?
Защото твърдите симпатизанти биха могли при определени условия да генерират мощни процеси на раздвижване в политическите пластове. Както например се случи с катализирането на обществените нагласи по време и след предварителните избори за определяне на общ кандидат за президент на ОДС през пролетта на 1996 г. Ситуацията днес, две години след като кривата на синия вот тръгна нагоре и година преди местните избори, показва, че от гледна точка на съпоставката между предварителните очаквания и реалната реализация на предизборните обещания единствено президентът Стоянов се ползва с превес на положителните (58%) спрямо отрицателните (32%) оценки. Всички останали, избрани от народа представители, са с обърнато съотношение. За депутатите от БСП оценката "изпълняват/не изпълняват" обещанията си е 10:77, за депутатите от ОДС - 24:66 процента, а за правителството - 29:61 процента.
Макар и на пръв поглед тези данни да са достатъчно красноречиви, те биха могли да ни въведат в сериозна заблуда. Когато Желев започна да губи доверието на онези, които го бяха избрали, социологическите изследвания констатираха интересна инверсия - преобладаващи позитивни нагласи на общественото мнение като цяло, но негативно отношение от страна на подкрепилия го електорат. Днес електоратът на СДС пази доверието и подкрепата си за своите представители на всички равнища на властта. Но! Точно обратно на ситуацията преди няколко години не само че не се наблюдава спад в подкрепата за президента, но тя е и най-висока (81% сред симпатизантите на ОДС, докато подкрепата за правителството е 66% и за депутатите 58%) спрямо останалите избрани от този електорат представители.
Разбира се, тези оценки са резултат от преплитането на твърде различни и разнопосочни очаквания. Действията на правителството рефлектират много по-пряко върху общото икономическо състояние на страната, върху материалния статус и перспективите за лично развитие, отколкото тези на президента. Това може да обясни защо критиките на хората са по-силни спрямо правителството и депутатите. Но то не може да обясни как, ако президентът е започнал да губи политическо доверие от страна на т.нар. твърди симпатизанти, е възможно делегирането на най-високо доверие от тяхна страна именно към него.
Което води и до третата въпросителна, все по-актуална заради наближаващите избори за местна власт - значи ли всичко това, че вече е замъждукала промяна в твърдостта на твърдия електорат?
Да се обърнем пак към недалечното минало - още през 1991 г. с откъсването на СДС-либерали и СДС-център от СДС-движение беше прокламирано зараждането на така наречената тогава центристка алтернатива. Впоследствие в тази нишка се вписаха Народен съюз, Ренета Инджова, президентът Желев и т.н., и т.н. Всички те в една или друга степен се надяваха на откъсването на избирателите от теснопартийните орбити. Нито едно пророчество обаче не се сбъдна, електоратът продължи да избира чисто партийно. В интерес на истината и почтеността трябва да прибавим, че това стана при следните условия - първо, радикализация на общественото мнение в условията на остра икономическа криза при управлението на Виденов, и ,второ, отсъствие на добре оформени и осъзнати масови икономически интереси.
Днес, въпреки запазващия се изключително нисък жизнен стандарт и още зародишния или деформиран характер на пазарните механизми, очевидно протича процес на обща социална нормализация. Затова не можем да подценяваме обстоятелството, че със самия факт на съществуването си пазарните механизми пораждат съзнание и нагласа у хората да отчитат собствения си интерес, а не механично да се асоциират с интереса на политическата класа. Изследванията показват, че хората все повече се съобразяват с реалностите на новата среда, а не се опират автоматично на рефлексите от миналото. За все по-малко хора то е непосредствена рамка за сравнение . Изминалите почти десет години доведоха до подмяна на цяло поколение, друго едно навлиза в съзнателния си живот, изцяло пребивавайки в среда, подтикваща го към конкурентност, изборност и оценка на политическите алтернативи от гледна точка на индивидуалната житейска перспектива. В тази ситуация политическата лоялност ще се пречупва във все по-голяма степен през призмата на личния икономически интерес. Не обаче през уродливата форма на вкарване на наши хора в бордове, за да гласуват за нас, а през перспективите за развитие, които реализацията на дадена социална и икономическа политика предполага.
Показателно е, че дори за най-твърдите привърженици на СДС партийната политика не е абсолютен приоритет. В съотношение 50:5 процента те са на мнение, че при възникването на противоречия следва да се приеме позицията на президентството. Следователно и тук не може да се разчита на аналогиите от близкото минало. От една страна, противопоставянето на президента не може да втвърди вътрешнопартийната идентификация (осъзнаването на този факт пролича много ясно в променения тон между мнозинство и президент при връщането на закона за чуждестранните граждани). От друга, възвеличаваната днес роля на партийните структури можа да се разгърне само на крилете на нарастващото недоволство от управлението на БСП. А при съвпадението на два процеса във времето е трудно да се каже кой точно е изиграл по-голяма роля за изборната победа.
Днес нямаме основание да се съмняваме в силата на политическата обвързаност, още повече че тя може да бъде изкусно и целенасочено подклаждана. Имаме обаче основания да се съмняваме, че тя би могла да устои, ако бъде противопоставена на гражданския интерес на мнозинството от българските избиратели да упражняват контрол над своите управници, без да бъде погазвано тяхното лично достойнство.
Ако възникнат противоречия между президента и правителството, как е по-редно да се постъпи?
Накратко
Доклади за административната реформа, защитата на човешките права, борбата срещу организираната престъпност и корупцията, положението в селското стопанство ще представят българските депутати по време на седмото заседание на Съвместния парламентарен комитет "България - ЕС". Заседанието ще се проведе в началото на следващата седмица в Брюксел и основна тема ще бъде подготовката на България за присъединяването й към ЕС. Участие в срещата ще вземе и еврокомисарят Ханс ван ден Брук, от когото се очаква да докладва какво е направено за облекчаване на визовия режим за български граждани. Ще бъде обсъдено и закриването на четири стари реактора на АЕЦ "Козлодуй".
Железопътен терминал в пристанище Поти ще открият в началото на февруари 1999 г. президентът Петър Стоянов, грузинският държавен глава Едуард Шеварднадзе и украинският президент Леонид Кучма. По време на официалното си посещение в Грузия Петър Стоянов обяви, че българското правителство ще открие консулски отдел в град Сочи.
Депутати от Комисията по външна и интеграционна политика участваха в поредното заседание на комисиите по европейска политика на парламентите на страните - членки на ЕС, и държавите кандидатки. След завръщането си от Виена Асен Агов заяви, че България е получила висока оценка за граничния контрол и мерките срещу нелегалната миграция.
Накратко
Министерството на финансите не прие предложената програма за преструктуриране и частична ликвидация на "Видахим" АД - Видин. Това стана известно от официално писмо на министъра на финансите Муравей Радев до кмета на община Видин Иван Симеонов. Програмата предвижда разделянето на Видахим на две самостоятелни дружества - завода за пневматични гуми заедно с топлоелектрическата централа и завода за производство на полиамидна текстилна коприна. Планира се и 40-процентно съкращаване на 4400-те заети в завода. Видахим се намира в изключително тежко финансово състояние заради неефективното производство, което прави продукцията му неконкурентоспособна, смята финансовото министерство. Дружеството приключва деветте месеца на 1998 г. със загуба от 7.945 млрд. лв. - резултат от непрекъснато намаляващи приходи от продажби и при постоянно високи разходи за осъществяване на дейността. Затрудненията на предприятието нямат временен характер, а се коренят в остарялата технология и неефективната структура на разходите и персонала на дружеството, обяснява Муравей Радев в писмото до видинския кмет. Според финансовия министър предложението за преструктуриране и обособяване на двете дружества е труднопостижимо, защото намирането на нови пазари и подобряването на конкурентността предполагат сериозни инвестиции, източниците за които са неизвестни. От друга страна, държавата повече не може да подпомага търговски дружества. През септември правителството отпусна 1 млрд. лв. помощ на "Видахим" АД, припомня министър Радев.
На кръгла маса по проблемите на концесионирането и приватизацията на дружествата в рудодобива стана ясно, че за 120 находища е започнала процедура по изготвяне на концесионни анализи. До 30 март концесионните анализи ще се предоставят чрез конкурси на консултантски фирми, които впоследствие ще извършват и приватизационните оценки на рудодобивните дружества. После предложенията за концесии ще бъдат внесени за обсъждане и приемане в Министерския съвет. По-атрактивни обекти са "Челопеч", "Елаците" и "Каолин". Основните изисквания, които ще залегнат в бъдещите концесионни договори, включват работна програма, минимална екологична, инвестиционна и социална програма. Седемнайсет рудодобивни находища са с живот от 1 до 5 години и поради липсата на интерес към тях подходът на промишленото министерство ще бъде различен. Тези находища ще бъдат обособени и е вероятно да бъдат задължително концесионирани в комплект с привлекателните находища. Другият вариант е продажба за 1 долар.
Еврофер може да спусне стоманен Шенген над "Кремиковци"
След като близо половин година Европейското обединение по желязото и стоманата (Еврофер) изразяваше "дълбока загриженост за българския износ на определени продукти от стоманодобива" за страните от Европейския съюз, в понеделник организацията е подала официално оплакване до Европейската комисия (изпълнителният орган на ЕС) срещу вноса на горещо валцувани рулони с произход от България, Индия, Иран, ЮАР, Тайван и Югославия. Според стандартната процедура в 45-дневен срок комисията разглежда оплакването и ако прецени, че то е основателно, се извършва пълна финансова проверка на предприятията нарушители. Одитът може да продължи до 15 месеца, но по обичайната практика това става за около шест месеца. Твърде е възможно през този период да бъдат наложени някакви ограничения върху вноса от тези страни. Антидъмпингови мерки вече са наложени на Чехия за някои продукти на стоманодобива, а през месец септември комисията откри процедура срещу Словения и ЮАР.
Неофициални предупреждения към "Кремиковци" за нелоялно търговско поведение е имало още от началото на годината, но българският стоманодобивен завод, според признанието на неговите шефове, е прекратил тази практика едва през месец септември. Междувременно още миналата година при посещението на Еврофер у нас българската страна прие джентълменско споразумение да ограничи износа, за да не се подлага на излишен натиск европазарът. За да закрепи разклатеното си финансово положение обаче, "Кремиковци" често е заобикалял това ограничение. Някои данни показват, че износът на българска стомана от началото на тази година е нараснал с 33%. Според запознати с хода на преговорите между българската страна и Брюксел, именно нелоялната търговска практика е причината Еврофер да поиска налагането на ограничителни мерки, тъй като делът на българския експорт на горещо валцувани рулони представлява само няколко процентни пункта в общото увеличаване на вноса в евросъюза.
