Лидерите на страните от Азиатско-тихоокеанския икономически съвет (АПЕК) обявиха в сряда пакет от икономически мерки за подпомагане на пострадалите от азиатската икономическа криза тихоокеански държави. Представителите на 21 държави от тихоокеанския регион разискваха въпроси, свързани с валутните спекулации, и искаха промяна на отношението към кредитните агенции, чиито оценки според голяма част от тях са повлияли за разрастването на икономическата криза в Азия. В края на срещата бе договорено оказване на финансова помощ на затъналите в дългове корпорации и банки, както и бе подчертана нуждата от увеличаване на инвестициите и капиталовите потоци в азиатския регион.
Вашингтон поиска от азиатските страни да отговорят на кризата, като отворят своите пазари, и да намалят търговските и валутните ограничения. На срещата бяха приветствани решението на Китай да не девалвира националната си валута, както и решението на Япония да отпусне 30 милиарда долара за пострадалите азиатски икономики. Беше обсъждан и съвместният американско-японски проект за финансова помощ на стойност 10 милиарда долара за азиатските страни, който предвижда отпускане на заеми и гаранции по дълговете на държавите. Страните от АПЕК обаче се провалиха при опита си да постигнат споразумение на стойност 1.5 трилиона долара за либерализация в 9 ключови търговски сфери до 2005 г., след като Япония блокира премахването на вносните мита за риболов и дървен материал. Финансовите пазари реагираха неодобрително на срещата, изразявайки съмнение, че опитите да се подобри икономическата регулация в региона ще бъдат сполучливи.
Ще ни липсваш, Нют
Оттеглянето на Нют Гингрич като председател на Камарата на представителите на Конгреса е новина от голямо значение за Демократическата партия. Или може да не е, макар че сигурно е облекчение за демократите да видят разместването на пластовете отдясно.
Гингрич остави празнина. Символ на радикалния републиканизъм, Нют е магнит за демократическата поддръжка. Гледката на неговото лице навява сантиментални мисли, а това, че зад Гингрич стоят повечето от местните организации на републиканците, също се оказа много полезно за консолидацията на привържениците на Демократическата партия.
След оттеглянето на Гингрич, казва независимият специалист по връзки с обществеността Клейбърн Дардън, "няма друг партиен водач, който да се откроява" - особено ако републиканските лидери залагат на политик със спокойно и внушаващо доверие лице.
Засега демократите ще се опитат да намажат цялата Републиканска партия със същата четка, която използваха за Гингрич. Въпреки това обаче те, разбира се, могат да се провалят в образователната сфера, здравната политика и социалната сигурност, които им донесоха чудесни резултати в изборния ден. Но реакцията на това, разбира се, няма да бъде радостна.
Делото "Пиночет" - престъпление без наказание
Генерал Аугусто Пиночет обожава две неща - английската медицина и английската юриспруденция. Първата го пази от гроба, втората - от затвора. В Лондон той се чувства защитен от опасности, както по отношение на здравето, така и по отношение на свободата си. През последните пет години той посещава многократно Лондон и всеки път е посрещан с платен от "Форин офис" ВИП на летище "Хийтроу". На 22 септември той пристига отново за редовни прегледи в лондонската болница, но три седмици по-късно по Интерпол пристигат един след друг два иска за екстрадирането му в Испания. Първият е в обвинение за геноцид над политическите му противници в Чили, а вторият - за мъчения и вземане на заложници през 1973-90 г. Престъпленията са екстериториални по силата на международните конвенции за геноцида (1948 г.) и мъченията (1983 г.), а Испания освен това има и т.нар. пасивна териториална юрисдикция, тъй като сред убитите и измъчваните са нейни граждани.
Лекарският екип обаче не позволява действителен арест и Пиночет продължава да се лекува спокойно в болницата. Заобиколен от грижите на сестрите и своите роднини, той дори не подозира за арестите. Иронията е пълна, когато полицията, вместо да го арестува, е помолена от лекарите да вземе мерки да не се вдига много шум около болницата от страна на близките на жертвите и активистите от неправителствени организации по правата на човека, настояващи за съд над водача на чилийската хунта. За всеки случай Пиночет е преместен в най-отдалечената и спокойна част на болницата, за да не се нарушава сънят му. Той не узнава за ареста си, преди най-могъщият лондонски адвокатски екип начело с корифея по екстрадикционни дела Майкъл Бърнбаум да заведе дело пред Върховния съд и да осъди за незаконни действия едновременно двама полицейски инспектори, подписали постановленията за арест, както и министъра на вътрешните работи Джак Строу, че не ги е отменил впоследствие.
Първият иск за екстрадиция по обвинение в геноцид е отхвърлен освен процедурно така и по същество - Конвенцията на ООН за геноцида от 1948 г. се отнася за систематично унищожаване на лица по национален, етнически и религиозен, но не и по политически признак. Историята е пълна с парадокси - на практика Пиночет не може да бъде обвинен в геноцид благодарение на... Съветския съюз, който по разбираеми причини през 1948 г. се противопоставя на включването на политическия признак в дефиницията за геноцида.
Въпросът е отнесен до най-висшия юридически орган на Кралство Великобритания - Палатата на лордовете. Тя назначава пет съдии, които изслушват страните в продължение на три седмици, и вероятно ще потвърди, че испанският иск за екстрадикция е неосъществим, защото я няма задължителната по Конвенцията за екстрадиция двойна криминалност, т.е. престъпленията да попадат в юрисдикцията не само на Испания, но и на Великобритания. Обвинението напразно се опитва да се пребори с бариерата на държавния суверенитет - то използва например аргумента, че Пиночет е официално признат за президент на Чили едва седем седмици след преврата, т.е. много от мъченията и убийствата на стадиона в Сантяго са извършени, преди той да е президент. Но проблемът е в това, че Конвенцията за мъченията е ратифицирана и става закон във Великобритания през 1988 г., а вземането на заложници - през 1982 г. и в тях няма изричен текст за ретроспективно действие, т.е. по тяхната сила не могат да се водят дела за престъпления, извършени преди влизането им в сила. Колкото до случаите на мъчения след 1988 г. и вземане на заложници след 1982 г., те са извършени от Пиночет като държавен глава и той ползва имунитет.
Другата възможност на обвинението да излезе от тези "юрисдикционни клещи" е да докаже, че мъченията и вземането на заложници не са "официални функции на държавен глава". В края на краищата работата на президента не е да измъчва и разстрелва непослушните младежи на стадиона. Такава ограничителна интерпретация на "официалните функции" е известна още от Средновековието - кралица Мария Шотландска е осъдена и обезглавена за държавна измяна, без да и е признат "суверенен имунитет", което поради испанския й произход предизвиква изпращането на Великата армада срещу Острова (англо-испанските криминално-юридически спорове не са от вчера). В по-нови времена генерал Нориега е съден в щата Флорида през 1990 г. за трафик на наркотици и адвокатите му нямат никакъв успех да представят тази дейност като част от официалните му функции на държавен глава. Още по-категорично Върховният апелационен съд на САЩ в делото "Хилао срещу Маркос" през 1994 г. постановява, че "мъченията и убийствата, вероятно поръчани от президента на Филипините Маркос, са извън властта му като президент". Законът за имунитета в САЩ обаче е различен от английския и Пиночет е спокоен - заповедите за убийства и мъчения той е издавал изключително в качеството си на държавен глава. Той не е убивал и измъчвал никого в свободното си време или за собствено удоволствие - цинично твърдят адвокатите му.
Испанският иск недоглежда такова развитие и като представя престъпленията на Пиночет като систематична държавна политика, практически му прави огромна услуга. Парадоксално, но огромният размер и бруталността на престъпленията работят в полза на обвинения - ако той бе очистил тайничко в късна доба някого от противниците си, би бил по-уязвим.
В писмо до "Таймс" Пиночет изрази съжаление, че Салвадор Алиенде е предпочел "самоубийството", вместо да се оттегли доброволно от властта през 1973 г., и благодари на старата си приятелка Маргарет Тачър за оказаната подкрепа. Преди това Желязната лейди написа писмо срещу ареста му и призова правителството да го освободи, като припомни помощта на Пиночет по време на фолклендската криза. Политически фактори обаче нямат значение за решението на Палатата на лордовете. Както нямат значение и съображения като това дали, освобождавайки Пиночет, Великобритания не се превръща в рай за хора като него. Задачата на Палатата е да се произнесе по законосъобразността на екстрадицията, а не да пази имиджа на страната. Щом законът казва не, няма значение дали това удовлетворява жертвите на терора и дали подобрява или влошава имиджа на страната. Основателят на съвременното международно право Хуго Гроций бе казал, че е важно не какво казват хората, а какво казва законът.
Палатата на лордовете обаче, въпреки че имаше прерогативите, нямаше апетит да въвежда ново законодателство и предпочете консервативен прочит на инкорпорирането на международното в английското право. Делото Пиночет е победа на правото над справедливостта. Защитниците на правата на човека са раздвоени, но се съгласяват, че съдебен процес при отсъствие на юрисдикция е беззаконие, което не заслужава дори изрод като Пиночет. Не може да има беззаконна справедливост. Правата на конкретен индивид, който и да е той, са също толкова нерушими, колкото и правата на човека въобще. За да постига универсалност, идеята за правата на човека трябва да важи еднакво за всички - за убиеца и за жертвата.
Пиночет може да се прибере спокойно в Чили, където лежат костите на неговите жертви и където той си е "купил" амнистия срещу предаването на властта през 1990 г. и където може да спи спокойно, ако вече се е освободил от кошмарите на собствената си съвест. Решението на Палатата на лордовете е като инжекция, която го е имунизирала, където и да отиде. Като вирус, който заразява и обезврежда всякакво криминално законодателство и може да се използва от всеки адвокат по света в негова защита. Толкова успешна имунизация Пиночет едва ли е очаквал и от най-любимата си лондонска клиника.
Делото "Пиночет" представлява не само заплетен юридически и хуманен казус, но и интересно политическо уравнение. И бъдещи диктатори могат да решат да предадат доброволно властта си срещу амнистия. Чили избра свободата за Пиночет срещу края на диктатурата му. Един добър сигнал и за други диктатори, които не биха искали да свършат като Чаушеску. Чили не съди Пиночет и го оставя да умре спокойно. Не защото не заслужава куршум в тила, а за да се затвори цикълът на насилието, да се преглътне болката и да се изживее катарзисът на помирението. Цената е тежка, особено за близките на жертвите, но иначе пък диктаторите биха преследвали до гроб противниците си. Случайно или не, двама от петте съдии, взели решението в Палатата на лордовете, са по произход от Южна Африка, където вместо пред съд виновниците за апартейда застанаха пред помирителната "комисия на истината".
Екстрадицията на обвинения в крайна сметка е политически междуправителствен акт и вътрешният министър Джак Строу може да отмени постановлението за арест, но може да възложи набиране на допълнителни свидетелства и доказателства. Правителството на Блеър би спечелило много след конфузиите около Пиночет и ако направи международен апел към Чили за компенсиране на жертвите на терора. Но дори в крайна сметка Пиночет да бъде екстрадиран в Испания, адвокатите му няма да имат особени проблеми да конструират силна оправдателна аргументация на базата на неясна юрисдикция, отминало време, физическата липса на много свидетели, съмнения в непредубеден и медийно неповлиян правосъден процес, политическа мотивация зад обвинението, здравословно състояние на обвиняемия и т.н. И даже в края на краищата присъдата да е виновен, според испанското законодателство, осъден над 70-годишна възраст не влиза в затвора. Така че важното в делото "Пиночет" в крайна сметка не е толкова личната съдба на обвиняемия, а дори чисто теоретичната подсъдимост на престъпленията срещу човечеството, за които според един от нюрнбергските принципи, не трябва да има давност. Делото "Пиночет" може да има краен победител - и това е осъществяването на идеята за международен криминален съд с глобална юрисдикция над престъпления срещу човечеството, която ще получи мощен импулс и вероятно скорошна институционализация.
Смутни времена за комунистите
Първите пет години и половина след създаването на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) през февруари 1993 г. приличаха на приказката за грозното патенце, което се е превърнало в красив лебед. След като КПСС беше обявена извън закона след пуча от 19-21 август 1991 г., привържениците на комунистическата идея трябваше да чакат повече от година, преди Конституционният съд да им разреши да създават свои партии. По това време комунистите бяха представяни като единствените виновници за бедите на Русия, но постепенно отношението към тях започна да се подобрява. След президентските избори през 1996 г. окончателно стана ясно, че връщането към комунизма от сталински или брежневски тип е невъзможно. Депутатите от КПРФ кога с добро, кога със заплахи бяха убеждавани да подкрепят правителствените закони и бюджети, а крайните им искания, които никога не се изпълняваха, бяха приемани по-скоро с разбиране като неизбежна мярка за успокояване на най-радикалния електорат.
Избирането на Евгений Примаков за премиер стана връхната точка във възхода на комунистите - изпълни се мечтата им за създаване на коалиционен кабинет, а техен представител - Юрий Маслюков, влезе в правителството като първи вицепремиер, отговарящ за икономиката. Някои последвали събития обаче поставиха под въпрос възможността за магическа трансформация и породиха съмнения, че комунистите са от друга приказка, в която в полунощ всички красиви неща изчезват и наяве излиза истинската им същност.
Наличието на мърша във всяко стадо отдавна е установен факт и руската политическа действителност само може да потвърди това. За щастие подобни маргинални политици остават извън голямата сцена и влиянието им е минимално. С някои изключения, едно от които е генерал Алберт Макашов. През 1991 г. о.з. генералът беше пенсиониран преждевременно заради подкрепата му за превратаджиите, а две години по-късно беше арестуван заради участието си в защитата на сградата на Върховния съвет. След пет месеца в затвора Макашов беше освободен в резултат на амнистията, обявена от Държавната дума. Сега той е депутат от комунистическата партия в Думата, но това не му пречи да прокламира крайните си националистически идеи. За малко повече от месец той успя на няколко пъти да шокира сънародниците си със своите заявления по отношение на еврейското население на Русия.
В началото започна с обидни изказвания по техен адрес, които в друга страна биха сложили край на кариерата му на публичен политик, а след това дойде предложението за въвеждането на квоти за еврейското население в държавните структури, огласено в интервю за италианския вестник "Кориере дела сера". Така от чисто руски скандалът се превърна в международен и предизвика рязката реакция на израелския посланик, който с рядко срещан в дипломатическата практика ход поиска от Зюганов да осъди съпартиеца си. Чуждестранният натиск и общественото недоволство оставиха равнодушни депутати от комунистическата партия и съюзниците им от левицата. Те първоначално блокираха приемането на парламентарна резолюция, осъждаща действията на Макашов, а след това трудно склониха на декларация против разпалването на междунационална вражда, в която обаче не беше посочено името на размирния генерал. Нещо повече, лидерите на КПРФ опитаха да отклонят удара по посока на медиите, издигайки контраобвинение в разпалване на националистически страсти. В специално писмо до премиера лидерите на левицата поискаха затягане на контрола върху телевизионните канали, независимо от формата на собственост. Ненаучили урока за безполезността от конфликта с медиите, комунистите бързо загубиха почти целия политически актив, който натрупаха през годините, и отново се превърнаха в обществен враг No1.
Макар думата "социалдемокрация" да остава табу за КПРФ, нейните лидери негласно се опитваха да се приближат до политическия център и искрено се радваха на победите на левицата в Западна Европа, едва ли не обявявайки "нашите" печелят. "Социалдемократите спечелиха, сега е наш ред", заяви Зюганов на германския канцлер Герхард Шрьодер при срещата им в Москва. Дори в КПРФ да съществува социалдемократическо крило, влиянието му е нищожно, след като партийното ръководство предпочете да запази добрите си отношения с радикалите, записвайки голяма черна точка година преди парламентарните избори. Вялата реакция срещу националистическите изказвания и стремежът към "опитомяване" на медиите може да струват скъпо на комунистите, защото ще отблъснат по-умерените избиратели, които са много повече от шепата спечелени леви радикали. Неясната позиция на КПРФ дори доведе до призиви за забраната на компартията от страна на изпълнителния секретар на Общността на независимите държави Борис Березовски, бившия премиер Егор Гайдар и шефа на РАО "Е С России" Анатолий Чубайс.
Очевидно е, че комунистите няма да бъдат обявени извън закона, но възраждането на подобни настроения сред от обществения елит показва, че комунистите губят легитимния си образ на демократична партия. Юрий Лужков, който за мнозина е мечтаният лидер на левия център (където и да се намира той), също не спести остри думи за КПРФ, с което поне за известно време отхвърли възможността от сключване на съюз с комунистите. Въпреки че през октомври КПРФ реши да участва самостоятелно в парламентарните избори, помощта на московския кмет нямаше да бъде излишна. Захлаждането в отношенията между Лужков и комунистите допълнително заплете ситуацията преди предстоящите избори, за които за разлика от президентските почти няма съмнение, че ще се проведат в определеното време - декември 1999 г. Въпреки че до парламентарните избори остава близо два пъти по-малко време, отколкото до президентските, вниманието към тях е значително по-слабо. Партиите не са очаровани от резултатите от социологическите проучвания, които показват, че само три от тях - КПРФ, "Яблоко" и "Чест и родина" на Александър Лебед, засега прескачат границата от пет процента. Смесената избирателна система, по която по 225 места се разпределят по пропорционален и мажоритарен принцип, оставя някакъв шанс на останалите парламентарно представени партии - "Нашият дом Русия", либерал-демократите на Владимир Жириновски, Аграрната партия и съюза "Народовластие" на бившия премиер Николай Рижков, да класират представители в следващата Дума. Изправени пред опасността да останат извън парламента, някои от тях търсят обединение и участие в предизборни съюзи, а други гледат да се спасяват поединично.
Виктор Черномирдин, чийто "Нашият дом Русия" все повече се разпада с оттеглянето на поддръжката на ключови губернатори, за първи път си позволи да критикува президента и заяви, че е готов на коалиция с Лужков, с когото доскоро си разменяха остри реплики. Московският градоначалник явно е на мода, защото към близкия до него "Народен съюз" се присъединяват губернатори, напускащи потъващия кораб на Черномирдин, а за членство се готви Аграрната партия, която беше изоставена от комунистите. Самият Лужков смята да създава своя партия, за която е известно единствено името й - "Отечество". Либерал-демократите, които на предпоследните избори през 1993 г. получиха най-много гласове, могат да се лишат от шефа си Жириновски, който се кани да става губернатор на Ленинградска област, която най-вероятно ще се слее със Санкт Петербург в единна област. Докато Жириновски иска да смени Думата със Съвета на федерацията, в който заседават губернаторите, бившият вицепремиер и бивш губернатор на Новгородска област Борис Немцов стяга партия за участие в изборите, в която може да се включи бившият премиерът Сергей Кириенко. За тях, както и за повечето руски партии, изборите ще преминат под девиза на барон дьо Кубертен "По-важно е участието, а не победата".
Руската криза захапа и Прибалтика
Преди година Литва, Латвия и Естония бяха едни от най-перспективните кандидати за бъдещо членство в Европейския съюз, след което дойде руската финансова и политическа криза и нещата рязко се промениха. Въпреки че Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на американския президент Джими Картър, дойде на крака в Литва, за да обяви оттам, че страната трябва да бъде поканена за членство в НАТО, сянката на руската криза със сигурност доста ще забави интеграцията на трите прибалтийски републики в европейските и атлантическите структури. Прибалтика иска членство в ЕС главно по две причини - чисто икономически и свързани с националната сигурност. Евентуалното бъдещо членство на трите държави ще означава, че ЕС ще има обща граница с Русия, а в Москва гледат с недоверие на този процес.
По-рано този месец Естония започна детайлни преговори за членство в ЕС, а Литва и Латвия бяха включени в процеса на разширяване на съюза през март с уговорката, че техният прогрес все още е недостатъчен за започване на преговори по членство. Още преди година трите държави отказаха да приемат руския план за гарантиране на тяхната сигурност, по ирония на съдбата година по-късно те изживяват последиците на криза, започнала в Русия.
Крахът на руската икономика и капиталови пазари тепърва ще дава отражения върху балтийските държави, чиито икономики са изключително зависими от руската въпреки политическата независимост. Наистина, значението на региона на Балтийско море като потенциален пазар не е малко - това е пазар с население 100 милиона души, включително Северна Полша и Северна Германия, но целият този район исторически и географски винаги е бил силно зависим от Русия. Около 15 процента от брутния вътрешен продукт на Прибалтика идва от търговия с Русия и транзитиране на руски стоки - очевидно е, че руската криза тепърва ще се проявява на макрониво, въпросът е колко тежки ще са последствията.
Показателен е фактът, че латвийски компании са акумулирали руски дългове на стойност 87 милиона долара, въпреки че през последния месец някои от руските длъжници започнаха да погасяват дълговете си. Най-големите събиратели на руски дълг са латвийски банки и застрахователни компании, както и транспортни компании, което е естествено, имайки предвид обема на руския транзит през Латвия. Освен това латвийските складове започват да се препълват с нереализирана продукция, след като Русия престана да внася много хранителни и нехранителни стоки или намали количествата на вноса. Към това се добавя и фактът, че само през месец октомври 41 латвийски компании са закрити и 112 са частично затворени вследствие на руската криза.
Обезкуражаващ е и фактът, че през септември тази година латвийският износ за Русия е спаднал с цели 79 процента спрямо същия период на миналата година - през септември 1998 г. износът на Латвия за Русия е бил на стойност 4.1 милиона лата (7.19 милиона долара), докато през септември миналата година износът е бил за 19.4 милиона лата. Общо през първите девет месеца на годината Латвия е изнесла за Русия стоки на стойност 113 милиона лата, което прави спад с 21 процента спрямо същия период на миналата година.
Може би по-голям шанс да премине безболезнено през последиците от руската криза има Литва, чийто пазар на стойност 16 милиарда долара е по-голям от този на Латвия и Естония, взети заедно. Това е и шестият по големина пазар сред бившите съветски републики и освен това страната не е тясно обвързана с един-единствен външен инвеститор както Естония с Финландия, а Латвия с Германия. Освен това, изглежда, приватизацията върви най-добре в Литва - продажбата на литовската телекомуникационна компания Lithuanian Telecom през тази година се сочи като пример за сделка, от която еднакво доволни са останали продавачите, купувачите и потребителите. Проблемите на Литва са свързани с банковата система, която никога не е била в особено добро състояние, и с негативния външнотърговски баланс - вносът расте с 14 процента годишно, докато годишният износ на страната нараства едва с 8 процента. Проблематичен е и дефицитът по текущия платежен баланс, който възлиза на 13.5 процента от брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на тази година.
Първите последици на внесената от Русия криза се усетиха точно преди година, когато естонската фондова борса, най-големият и най-добре развиващ се фондов пазар в региона, се срина с 15 процента за един ден. През ноември 1997 г. борсата в Талин изгуби още 45 процента от стойността си, повличайки след себе си и по-слабите пазари в Литва и Латвия. И трите борси в момента са отбелязали спад от над 50 процента от началото на годината, а борсата в Рига спадна със 78 процента от януари досега - процес, който е свързан със страховете на инвеститорите, че руската криза ще изяде голяма част от приходите на банките и компаниите в региона.
Пред страните от региона ще се изправи и още един руски проблем - с въвеждането на единната европейска валута през януари 1999 г. Литва, Латвия и Естония, чиито национални валути са с фиксиран курс спрямо някоя друга валута, ще трябва да решат проблема с търговията с доларово ориентираните държави от бившия Съветски съюз. Националната валута на Латвия например е с фиксиран курс спрямо кошницата от специални права на тираж на Международния валутен фонд и ако курсът бъде префиксиран спрямо еврото, това ще се отрази негативно на онези части от икономиката на страната, които са свързани с търговията с ОНД, тъй като при тях се осъществяват предимно доларови разплащания. Около половината от търговията на Латвия се осъществява в долари и процесът на префиксиране на курса към еврото ще бъде доста болезнен и за търговските компании, и за финансовите институции.
Светлият лъч сред опасенията, че Прибалтика може, макар и в не толкова голяма степен, да повтори финансовия крах на Русия, се оказа открито обявеното намерение на голямата шведска банка SEB да купи дялове във водещите банки в Литва, Латвия и Естония, което може да доведе до общобалтийски банкови сливания и да оздрави банковата система в региона. SEB обяви, че ще купи 32 процента в естонската банка Uhispank и 36 процента от латвийската Unibanka. Освен това шведите се интересуват от дялово участие в литовската Vilniaus Bank, а сделката там вероятно ще бъде финализирана през следващите няколко седмици. Въпросните три банки са втори по големина на местните си пазари и отдавна се говореше, че ще се слеят, след като през пролетта на тази година подписаха широко споразумение за сътрудничество. Ако сливането се осъществи, то ще роди най-голямата банка в региона с активи на стойност около 2.1 милиарда долара, сравнено с активи от 1.47 милиарда долара на настоящата най-голяма банка в региона - естонската Hansapank.
Вълната на сливанията заля Прибалтика по-рано през годината, когато местните банки почувстваха на гърба си отраженията от руската криза и зациклянето на местните икономики. Първото сливане осъществиха латвийските банки Hansapank и Hoiupank, които създадоха шестата по големина банка в страната с планове да разшири операциите си и на територията на Литва. Естонската Uhispank също купи един по-малък конкурент, а третата и четвъртата по големина естонски банки, Forekspank и Investment Bank, решиха да се обединят, за да могат да оцелеят на затъващия надолу пазар.
Ако чуждите инвеститори, предимно от скандинавските страни и Германия, не стъпят скоро на финансовия пазар в трите прибалтийски републики, финансовата стабилност в региона ще си остане само спомен. Литва, Латвия и Естония тепърва ще трябва да преглътнат горчивия хап, наречен руска финансова криза.
Японското слънце се пробуди, огледа се и пак заспа
Небето над Далечния изток обещаваше приятни мигове за азиатците в началото на изминалата седмица - пробуждане на японското слънце и последващ метеоритен дъжд в негова чест. Уви! Точно когато японското слънце поиска да се надигне след осемгодишно затъмнение, американската агенция за определяне на кредитните рейтинги Moody's Intvestors Service му пожела отново лека нощ.
Ден (17 ноември) след обявения от правителството на Кейзо Обучи най-нов пакет от финансови и фискални мерки на рекордната стойност 24 трилиона йени (195 млрд. долара) Moody's спаси от самота слабака сред отличниците в Г-7 - Канада. С намаляването на кредитния рейтинг на японските държавни ценни книжа от Ааа (облигации с най-нисък инвестиционен риск и максимална платежоспособност на емитента) до Аа1 (разликата е един пункт) Япония напусна общността на трите А, а с това и шансовете за скорошното й излизане от рецесията намаляват. Пониженото доверие в правителството автоматично дръпна надолу и привлекателността на корпоративните японски книжа - кредитният рейтинг на компаниите не може да надвишава този на държавата, в която са регистрирани.
Тоест освен правителството по-висока рискова премия на кредиторите ще плащат и банките и компаниите, заемащи ресурс на международните финансови пазари. Правителството набавя необходимия си ресурс почти изцяло от спестовните схеми на японските пощи и местните банки и в тази връзка раздялата с трите А не е никак болезнена в краткосрочен аспект. Безгрижието обаче е чуждо за компании като Nippon Telegraph&Telephone, Toyota Motor или Nissan, чиито силно търгувани на световните фондови борси дългови книжа са с много добре обезпечени лихви и главници.
Не особено топлите чувства между агенцията и Япония не са резултат от зимните настроения, характерни за сезона. В края на май (27 май) Moody's първа от всички посестрими агенции, подобно на проявата й от 17 ноември, коригира в посока занижаване кредитния рейтинг на пет от най-големите банки в Япония - Bank of Tokyo Mitsubishi, Industrial Bank of Japan, Dai-Ichi Kangyo Bank, Sumitomo Bank и Sakura Bank. Друга голяма американска кредитна агенция Standard&Poor's заяви, че страната разполага с необходимия ресурс да оздрави финансовия си сектор и да въведе в ред публичните си финанси. Иначе казано, намаляването на японския кредитен рейтинг не е на дневен ред в Standard&Poor's.
С действителността обаче се разминават и обвиненията за особеното отношение на Moody's към Япония - по-ниският рейтинг за страната идва след осеммесечно надничане във финансовата кухня на страната. Най-правдоподобната измежду истините е в хроничната правителствена немощ да се справи с кризата. В последните осем години стана ясно, че стагниращата икономика не се преодолява с правителствени средства за инфраструктурни проекти, временни данъчни облекчения и инжекции за банковата система, пък били те в размер на 800 млрд. долара. Японската драма се състои в това, че само една част от заделените от бюджета пари отиват по предназначение. Останалите суми потъват по сметки на закъсали компании, предимно в строителния бранш, чиито фалити са спъват от мрежовия характер на собствеността в японските компании.
Спестените средства от намалените данъчни задължения не се насочват към търговската мрежа, а поемат към дюшеците и борсите в световните финансови центрове. А има и японци, явно недостатъчно разочаровани от неадекватното управление на либералдемократите, които продължават да подхранват кредиторите на правителството - местните банки и пощенските спестовни фондове при цена на ресурса от 0.4-0.8%. За сравнение избралите примерно американските държавни ценни книжа получаваха доходност от над 5 на сто.
Последният стимул за икономиката включва 128 млрд. долара за инфраструктура, 49 млрд. долара за трайно намаляване на подоходните данъци и остатъкът до пълната сума от 195 млрд. долара е предвиден за потребителски ваучъри, лимитирани във времето, всеки от които е на стойност 165 долара. С откритата кредитна линия от 70 трилиона йени за японските банки през миналия месец японската икономика получи шанс на стойност 650 млрд. долара - импулсът, разбудил японското слънце. Финансирането на оздравителния пакет ще се осигури от емисии на държавни облигации на стойност 52 трилиона йени (435 млрд. долара) до края на март 2000 г. Правителственият заем отваря дупка в бюджета за настоящата фискална година в размер на 10% от БВП - основният аргумент на Moody's да оцени Япония като по-рискова от Съединените щати и Италия - доскоро носители на жълтата фланелка сред най-развитите в надпреварата за вътрешна задлъжнялост.
Предстоящите емисии на държавни облигации от подобен мащаб с доходност, близка до малко над половин процент, ще доведат до значителен превес на предлагането над търсенето и дори опцията да бъдат използвани като залог за рефинансиране на банките от централната банка на Япония няма да предотврати срив на цените в сегмента. Бедата е в това, че банковата система е държател на почти 70% от дълговите книжа на правителството и всеки ценови шок ще се материализира във финансовите резултати на банките, които и без това са обременени от крупни несъбираеми кредити (провизиите за лошите кредити ерозират печалбата). Болни банки и скъпоструващо външно финансиране ще ограничи инвестициите и потреблението в страната - потенциалният ефект, приспал японското слънце отново.
Изход от това развитие японските финансисти виждат в сключване на договори между централната банка на Япония и еквивалентните институции в Източна Азия за продажбата на японски правителствени облигации с уговорка за обратно изкупуване. Последните ще получат така необходимия свеж ресурс, макар и в йени, и възможност за рефинансиране. Рано е обаче да се говори за икономическо и валутно обединение в региона, като се има предвид пропастта между японската икономика и стопанствата на съседите й.
Кредитен рейтинг на държавите от Г7.
Скандали за корупция вероятно ще свалят правителството в Анкара
"Това е заговор и не може да бъде причина за оставка. Аз възнамерявам да остана на поста си и да продължа борбата с организираната престъпност. " Изявлението е на турския премиер Месут Йълмаз в отговор на атаките срещу него и исканията за оставка и вот на недоверие към неговия кабинет. Йълмаз е изправен пред реалната опасност да бъде отстранен от властта, след като Дениз Байкал, лидер на Народнорепубликанската партия и един от ключовите му партньори в коалицията на малцинството, оттегли подкрепата си за правителството и обвини лично премиера в корупция и връзки с организираната престъпност.
От близо три години насам скандалите, свързани с корумпирани представители на властта, са почти постоянни. През 1996 г. по време на автомобилна злополука бе ранен един депутат и бяха убити висш полицейски представител и издирван престъпник. Най-впечатляващ се оказа фактът, че и тримата са пътували в една кола, където според пресата най-вероятно са уговаряли поредната си сделка.
Преди два месеца държавният министър Еюп Асък подаде оставка заради твърденията, че поддържал тесни връзки с виден гангстер. Наскоро полицията арестува кмета на Анкара по обвинение, че е облагодетелствал неправомерно няколко частни фирми при сключване на договори с общинската администрация. Малко по-късно последваха и атаките срещу премиера Йълмаз и исканията за вот на недоверие срещу неговия кабинет.
Далеч по-сериозен и съмнителен е случаят с приватизацията на Туркбанк. Публичните разкрития направи бизнесменът Коркмаз Йъгит, купил банката през август за 600 милиона долара. В изявление по телевизията той твърди, че Йълмаз и държавният министър отговарящ за икономиката Гюнет Танер го окуражавали да купи банката, като му предлагали заеми от други държавни банки, за да е сигурно, че той ще направи най-добрата оферта. Покупката обаче бе суспендирана от правителството, след като бе разгласено, че Йъгит има връзка с Алатин Джакиджи, известен като един от кръстниците на турската мафия. Бизнесменът заяви, че Йълмаз и Танер продължили да го насърчават за участие в търга, въпреки че са били наясно със задкулисното участие на Джакиджи в сделката. Министърът на икономиката отрече всичко, а премиерът Йълмаз се оправда доста нескопосано, че е получил доклада на тайните служби за връзките между Йъгит и мафиота едва след като търгът бил проведен.
Не пропускайки удобния случай, основната опозиционна сила, проислямистката Партия на добродетелта, поиска вот на недоверие към премиера. Партията на верния път на Тансу Чилер обяви, че застава зад искането за оставка, лидерът на Турската демократическа партия Хюсаметин Джиндорук заяви намерението си за излизане от управляващата коалиция, а с оттеглянето на доверието на Народнорепубликанската партия на Байкал Йълмаз повече няма на какво да разчита. Въпреки всичко той на няколко пъти повтори, че няма да подаде оставка. В същото време проблем остава намирането на негов заместник. От последните избори през 1995 г. Турция стана свидетел на провала на три правителства и засега няма яснота по въпроса кой би заместил Йълмаз до произвеждането на новите избори, насрочени за април следващата година.
Вътрешнополитическата нестабилност заплашва да промени мнението, че Анкара се справя решително с икономическите си проблеми. За разлика от Русия Турция продължава да изплаща редовно големия си външен дълг и Турската централна банка и финансовото министерство получиха редица похвали, че реагират твърде успешно на световната финансова криза. Но по думите на Дейвид Тонг, консултант на чуждестранните инвеститори в Турция, след неразбориите около продажбата на "Петрол офиси" все повече се налагат опасенията, че липсва прозрачност в приватизационния процес.
Някои бизнесмени обаче се надяват, че скандалите ще инициират "по италиански маниер" ефективни мерки в борбата с организираната престъпност и корупцията. Самият Угур Баяр е оптимист и смята, че "все пак от цялата тази бъркотия ще излезе нещо добро".
Но докато се подобрят пазарните условия в Турция, редица големи оферти ще останат замразени. Така продажбата на 25 процента от акциите на турските аеролинии бе отложена заради 55-процентния срив на истанбулската фондова борса в резултат на финансовата криза в Русия.
Това, което със сигурност предстои в близко бъдеще, са плановете за редица по-малки продажби - в областта на туризма например. Твърди се, че резултатите от тези сделки ще бъдат тест за външните инвеститори и за евентуалното им по-благосклонно отношение в бъдеще.
Заповеди на Валентин Василев сблъскват приватизатори и реститути
Купувачът на "Грандхотел София" изненадващо се оказа длъжник на бившите собственици
Заповед на търговския министър Валентин Василев беше на път да провали приватизацията на "Интерхотел Грандхотел София". Все пак сделката беше одобрена през миналата седмица, но купувачът и държавата ще се сблъскат с неизвестни досега усложнения. Министърът удовлетворил искането за обезщетяване на претенциите на Георги Димитраков за 55% от дворно място в размер на 978 кв. м, където е построен хотелът. Проблемът с грандхотела обаче се оказа само едната от мините, заложени на Агенцията за приватизация. Според източници от Министерството на търговията във ведомството има подготвени още поне седем подобни заповеди, които се отнасят до други предприятия, които също са в процедура по приватизация. Проблемът е в това, че с тези заповеди министърът конституира като съсобственици на идеални части от обектите за приватизация бившите собственици в нарушение на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Подобен подход може да означава забатачване или дори провал на някоя от приватизационните сделки.
Надзорният съвет на АП утвърди миналия четвъртък проектодоговора за продажбата на 55% от капитала на "Интерхотел Грандхотел София" АД на "Уърлд трейд къмпани" ЕООД. Цената е 7.1 млн. долара за мажоритарния пакет. Според договора купувачът ще плати цената изцяло в брой.
"За хотел "София" се водят тежки реституционни дела с променливи шансове за успех. Там бившите собственици имат претенции да получат сладкарницата и ресторанта на хотела. Остава неясно как е станало така, че една от претенциите е била удовлетворена. Не ми е известно досега такива големи обекти от капитала на търговски дружества да са били реституирани по закона "Лучников", заяви Асен Дюлгеров, председател на надзора на АП. Той допълни, че това наистина е станало със заповед на търговския министър Василев, макар че на реституция по закона "Лучников" (тоест придобиване на съсобственост и идеални части) подлежат само обекти, които не са в капитала на търговски дружества. "Така или иначе реституцията вече е факт, с който трябва да се съобразяваме засега", каза още Дюлгеров. Според него мотивите на Валентин Василев за издаването на подобна заповед могат да се приемат като различно тълкуване на закона.
Според юристи обаче в този случай законът е пределно ясен. "В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите на взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими или недвижими вещи, собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ... " Този текст в закона е влязъл в сила през месец април. Заповедта за удовлетворяване на реституционни искове на Георги Димитраков е No РД 16-108 от 23.09.1998 г. Абсолютно идентична е и друга заповед, която се отнася до хотелски комплекс "Пауталия" в Кюстендил. Тя е с NoРД 16 148 от 13.10.1998 г. и удовлетворява претенциите на двама наследници към 250 кв. м и сграда от 134 кв.м. Решението на министъра е те да бъдат конституирани като съсобственици в "идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на имота към ноември 1997 г.". И в двете заповеди изрично е описано, че вече има открита процедура за приватизация. Странното при сделката с "Грандхотел София" е, че търговското министерство е уведомило АП за удовлетворяването на иска на реститутите едва две седмици след като е бил обявен купувачът за хотела, въпреки че заповедта на министъра е още от септември. Още по-странно е, че министърът е удовлетворил само една от претенциите за съсобственост в "Грандхотел София", а другите две все още не са разгледани. Димитър Петков и Яна Хаджиколева искат съответно 1/2 идеална част от 716 кв. м и близо 100% от 716 кв.м. За да се реши въпросът с реституцията в хотела, самото дружество "Интерхотел Грандхотел София" трябва да заведе иск за установяване на собственост върху спорните обекти, тоест ресторанта и сладкарницата. Тоест това ще направи де факто новият собственик след следващото общо събрание, на което ще бъде избрано ново ръководство. Не е ясно обаче дали съдът ще уважи иска на новия собственик, след като срокът за обжалване на заповедта отдавна е минал. При подаване на иск за установяване на собственост съдът прави т.нар. инцидентна проверка, при която може да установи, че заповедта на Василев е нищожна. Подобен иск за установяване на собствеността досега е можел да бъде заведен от държавата (в лицето на МТТ), но не и от АП, защото тя само продава предприятието, но не е негов принципал, т.е. Министерството на търговията трябва да сезира съда за незаконна заповед, която е издало самото то, което очевидно е невъзможно да се случи. Искът може да бъде заведен и от бившите собственици, които имат реституционни претенции. "На практика това вече стана, те искат още", каза Асен Дюлгеров. Георги Димитраков вече е обжалвал заповедта на министър Василев и иска от съда пълно обезщетяване на претенциите му - 978 квадратни метра, което е близо една трета от застроената площ на "Грандхотел София".
За да обезщети купувача, в случай че загуби реституционното дело, надзорът на АП одобри създаването за срок от шест месеца на специална доверителна сметка в размер на 5% от покупната цена (7.1 млн. долара). Ако "Уърлд трейд къмпани" като собственик на хотела загуби делото, ще получи обратно около 350 хил. долара от платената цена. Едновременно с това не е ясно дали тези пари ще стигнат за удовлетворяване на претенциите, тъй като предстои вещи лица да оценят пазарната стойност на дела на Димитраков. Той може да иска реална делба, може да иска част от приходите и т.н.
Ако неговият дял бъде оценен над заделените в доверителната сметка средства обаче, новият собственик ще трябва да съди Агенцията за приватизация и да иска връщане на част от цената, която е платил. Дело, което може да продължи с години.
Накратко
Министерският съвет взе решение да извади от списъка за целева приватизация предложеното за продажба предприятие "Винекс - Преслав". Причината е, че от него не могат да се очакват приходи за държавния бюджет, тъй като няма проявен инвеститорски интерес.
Комисията по ценни книжа издаде разрешение за преобразуване на бившия приватизационен фонд "Семеен" в инвестиционно дружество. Капиталът на дружеството е 198 милиона лева, разделен в акции с номинал 1000 лева. С това решение инвестиционните дружества у нас стават общо пет, след като преди това комисията разреши на бившите фондове "Златен лев", "Калиман", "Надежда" и "Индустриален" да преуредят дейността си по този начин. "Семеен" и "Индустриален" имат едни и същи учредители и в резултат на обединената инвестиционна стратегия придобиха при масовата приватизация над 50% в няколко предприятия.
Комисията по ценни книжа и фондови борси лицензира през миналата седмица нов инвестиционен посредник - "Финансова компания Изток" АД, Бургас. С това общият брой на лицензираните инвестиционни посредници става 91, в това число 28 банки.
През миналата седмица правителството избра Янчо Ангелов, бивш заместник областен управител на Бургаска област, за член на Комисията по ценни книжа и фондови борси. Досегашният член на комисията Димитър Димитров беше избран за заместник-председател на комисията на мястото на напусналия преди месец Жеко Фетваджиев. Не е ясно защо обаче министрите не попълниха и второто вакантно място в комисията - това на напусналата Весела Станчева.
Агенцията за приватизация отхвърли всички подадени оферти за придобиване на 80% от капитала на "Комбината за цветни метали" ЕАД - Пловдив. Аргументът е, че предложенията не отговаряли на изискванията на агенцията. Приватизационната сделка за КЦМ е поверена на посредник - "Експандия финанс" (Expandia Finance).
Агенцията за приватизация сключи сделката за продажбата на 21.9% от капитала на "Модул" АД - Бяла, на работническо-мениджърското дружество "Модул - 97" АД. Приватизираното предприятие произвежда електроелементи и резервни части. Цената на сделката е 248 010 долара, от които една десета бяха платени в брой в деня на подписване на договора (16 ноември), а останалата част ще бъде издължена наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации, като купувачът ще ползва законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане.
"Корадов" ООД, отхвърленият кандидат-купувач на мажоритарния пакет от "Интерхотел Тримонциум", обжалва пред Върховния административен съд процедурата по избор на купувач за хотела. Аргументът на ищеца е, че не са били спазени някои от основните изисквания на наредбата за конкурсите и двата кандидата са били поставени в неравностойно положение.
Проверката на средствата - начин за бавене на сделките
Неотдавна Агенцията за приватизация поиска допълнителни данни за средствата, с които ще бъде платено по приватизационната сделка за "Интерхотел Тримонциум". Демонстрираната строгост на надзора на АП заприлича на затягане на контрола върху произхода на средствата, с които се плаща в раздържавяването. Седмица по-късно обаче надзорниците на АП одобриха сделката за "Интерхотел Тримонциум", без да се задълбочават прекалено в данните за купувача (съмнителния турски бизнесмен Суди Озкан) и неговия кредитор. Начинът, по който се доказва произходът на средствата (че са законни и данъчно проверени) и който очевидно задоволява Агенцията за приватизация, се изчерпва с попълване на декларация по параграф девет от преходните и заключителните разпоредби на закона за приватизацията. Според закона, ако нещо не е наред в декларацията, не би трябвало да се сключва сделка.
Отношението на управляващите към произхода на средствата личи от друг текст в същия параграф, според който работническо-мениджърските дружества (РМД) не са задължени да попълват декларации. Формалното обяснение е, че РМД се учредяват малко преди приватизационната сделка и следователно не биха могли да представят баланси за последните пет години и документи за платени данъци. Практиката обаче показва, че тези дружества обикновено участват в приватизацията с финансиране от банка или фирма, която е истинският купувач.
Според запознати повечето от купувачите доказват произхода на средствата си, като декларират заем. В декларацията те трябва да посочат името и подробни данни за банката или фирмата, от която ще получат кредит, но тази графа невинаги се попълва. От своя страна приватизиращите органи избирателно си затварят очите пред непълнотите в декларацията. По принцип от купувачите трябва да се изисква и копие от самия договор за заем, чрез който ще получат средствата за сделката.
"Спорно е дали могат да бъдат изисквани договори за заем, защото това е конфиденциална информация", коментира отхвърлен купувач. Според юристи, запознати с материята, е въпрос на добра воля от страна на приватизиращите органи дали ще приемат декларация без приложен договор за финансиране и без име на кредитора.
Има и други начини за заблуда на приватизаторите. Един от триковете, които се използват за прикриване на произхода на средствата, е когато купувачът взема кредит от банка или фирма, декларира го пред приватизиращия орган, но го връща още на следващия ден след подписване на сделката. Другият случай, който създава несигурност за произхода на средствата, е свързан с митническите и банковите документи, които доказват, че определено количество средства са влезли в България (когато купувачът е чуждо юридическо или физическо лице). Според запознати подобни документи лесно могат да се подправят. Приватизационните експерти от АП и министерствата в общия случай се измъкват с твърдението, че те не са данъчни ченгета и подобни възможности трябва да се проверяват от данъчните служби. От друга страна, "когато една данъчна декларация не е в ред, обикновено даваме срок за отстраняване на недостатъците. Имало е случаи, когато това е ставало в периода на ексклузивитета, тоест, когато има избран купувач и вече се водят преговори с него", каза Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
Един от най-впечатляващите случаи на заобикаляне на параграф девет от закона беше приватизацията на хотел "Космос" в "Слънчев бряг". След като данъчната служба, в която беше регистриран потенциалният купувач ЕТ "Любомир Балтов", отказа да подпише декларацията, купувачът регистрира нова фирма с подобно име - "Балтов травел" ООД. Основанията за отказа на данъчната служба бяха, че в счетоводството на фирмата не просто има грешки, а такова въобще липсва. Втората новорегистрирана фирма на Балтов се оказа изряден купувач по всички правила на закона. В друг случай според Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността, в министерството се явил "купувач с минусови величини в подпечатана данъчна декларация". "Как ще купувате, като имате отрицателни финансови резултати за миналата година. - Ах, каква грешка е станала, тази декларация не е вярната", възкликнал купувачът и на другия ден занесъл подписан и подпечатан официален данъчен документ със съвсем други числа, поясни Гетова. Не трябва да се забравя също, че един от най-лесните начини за скриване на доходи, симулация на интерес и протакане на сделки е чрез офшорни фирми, които сами по себе си са законни и в съществуването им няма нищо лошо.
От всичко това обаче става ясно, че идеята да се борим с мръсните или необложени с данъци пари чрез декларации на кандидат-приватизаторите не е работеща. Освен ако целта всъщност не е друга - приватизиращите ведомства да се сдобият с още един субективен механизъм за пресяване на неудобни купувачи. Във всички случаи се постига и това, че усложнените процедури отблъскват сериозните чужди инвеститори, а приватизацията може спокойно да си продължи до безкрайност.
Делото срещу Мултигруп заради хотел "Арбанаси" продължава да се бави
Четвъртото съдебно заседание по делото на държавата срещу "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас" се провали отново преди две седмици. Причината е, че адвокатът на ответника за трети път не се яви заради внезапно заболяване. Следващото дело е насрочено за 10 декември. С това продължават неуспешните опити да се оспори увеличението на капитала на "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас" в полза на Мултигруп. Междувременно шансовете на държавата да спечели делото намаляват, тъй като придобиването на мажоритарен пакет чрез увеличаване на капитала под условие стана често прилагана практика, а освен това е малко вероятно нередностите в случая с "Интерхотел Арбанаси" да бъдат доказани по безспорен начин.
Случаят с бившата правителствена резиденция "Арбанаси" е по схемата придобиване на контролния пакет чрез увеличаване на капитала под условие в полза на определен инвеститор. Смята се, че установяването на контрола върху великотърновския хотел е една от малкото подобни схеми на Мултигруп, които са били добре подготвени и могат да бъдат атакувани относително трудно. Групировката направи опит да използва тази схема в няколко предприятия, където приватизационният фонд "Ем Джи Елит" беше придобил пакети от акции, но на практика успя само в случая с "Арбанаси", докато опитите за "Интерхотел Сандански" и за "Оловно-цинковия комплекс" - Кърджали, бяха осуетени от държавата.
По делото срещу "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас" АД основните аргументи на държавата са свързани с нередности при избора на вещи лица, извършили оценката (липса на публично обявен конкурс), по която е станало увеличението на капитала, както и при самата оценка, чрез която държавата била ощетена с близо 100 млн. лв. Великотърновският интерхотел стана собственост на Мултигруп, след като чуждестранният инвеститор "Мегават инвест" АД - фирма, непряко свързана с Мултигруп, закупи акциите, емитирани при увеличението на капитала на "Арбанаси" от около 140 милиона лв. на 280 милиона лв. По този начин "Мегават" придоби заедно с приватизационния фонд на Мултигруп общо 75% от капитала на туристическото дружество.
Тогава покупната цена на акциите, определена от Агенцията за приватизация, е била малко над 13 хиляди лева за акция, изчислена въз основа на неприключила оценка на "Интерхотели Велико Търново - Арбанаси палас" АД. Въз основа на приключилата и предадена оценка обаче становището на държавата е, че единичната цена на акция е трябвало да бъде 14 хиляди лева.
Другото основание за оспорване е, че поканата за общото събрание (ОС), което е взело решение за увеличението на капитала, не съдържа предложения за решения на ОС. Според юристи, запознати с материята, обаче подобен аргумент за оспорване е твърде несериозен, като се има предвид, че в Държавен вестник често се срещат покани без предложение за решение. По принцип този реквизит само допълва изискването на Търговския закон в поканата за общото събрание да се съдържа дневният ред на въпросите, които ще се обсъждат.
Шефът на депозитара оглави и борсата
През миналата седмица изпълнителният директор на Централния депозитар Апостол Апостолов беше избран за член на съвета на директорите на "Българска фондова борса - София", а по-късно и за неин изпълнителен директор. Общото събрание на борсата освободи от борда Виктор Папазов. Досегашният изпълнителен директор Георги Прохаски остава председател на съвета на директорите на дружеството.
Освобождаването на Виктор Папазов от съвета на директорите на дружеството не изненадва никого, като се има предвид, че след заседание на управителния орган тази пролет той престана да бъде изпълнителен директор. Поначало самото оставане на Папазов в борсата е компромис от времето, когато се лобираше за сливане на Софийска фондова борса и Първа българска фондова борса. Според устава на тържището смяната на членове от съвета на директорите става с представяне на конкретни основания. Зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов, който на общото събрание представляваше държавата (все още собственик на 49% от дружеството), предложи освобождаването с мотива, че Папазов е извършвал "действия срещу интересите на борсата и е увреждал доброто й име". Контрапредложението на Папазов е било цялото ръководство на борсата да бъде сменено.
За тези, които са наблюдавали историята със сливането на двете борси, не са тайна интригите в съвета на директорите. Проблемът на Папазов всъщност е, че се свързва в публичното пространство с Мултигруп, както и това, че е бил шеф на борсата и по време на социалистическото правителство и не се ползва с доверието на сегашните управляващи.
"Събранието премина при изключително слаба подготовка на предложенията за изменения в устава", каза за "Капитал" акционер, присъствал на събранието. Пример за това е протяжното петчасово приемане на предложенията. Освен това представителят на държавата в лицето на Марин Маринов първоначално пожелал да предложи освобождаването на Папазов да стане по новия устав, т.е. с 1/2 мнозинство и без представяне на основания.
Общото събрание на борсата е взело решение капиталът на дружеството да бъде увеличен на 263 милиона лева. Държавата е гласувала с досегашните си 49% от общия брой акции, които всъщност са били над 51% от присъстващите гласове поради големия брой непредставени акционери. С тези гласове е било прокарано решението одитор на борсата за 1998 г. да бъде "Делойт и Туш", което обаче не е било аргументирано. Офертите са били три - на Стоян Дурин, началник на управление "Национално счетоводство" в Министерството на финансите, който не е посочил цена на услугите си; на KPMG, които са поискали 4 хил. долара, и на "Делойт и Туш", които са поискали 10 хил. долара. Неизвестно защо представителят на държавата Марин Маринов е предпочел по-скъпия вариант на одитор.
В боновото раздържавяване ще се предлагат само миноритарни пакети
Колкото повече се забавя боновото раздържавяване, толкова по-ясно става, че на приватизиращите ведомства ще им е трудно да предложат на него нещо повече от остатъчни пакети. Така се получава парадоксът, че почти цялото раздържавяване, извършено досега, се дължи на социалистическото правителство, което проведе масовата приватизация. При новите управляващи касовата приватизация все повече забавя темповете си, а както по всичко личи, втора вълна на истинска масова приватизация скоро няма да има. Ако попитате някой потенциален инвеститор дали ще участва в предстоящото боново раздържавяване, отговорът ще бъде: Не. Такова нещо няма. Нито правителството, нито ние имаме концепция по този въпрос.
"Наистина не достига ресурс за търговете на Центъра за масова приватизация (ЦМП), заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Успокоението му обаче беше, че по-голямата част от остатъчните дялове и миноритарните пакети в ресурса на приватизиращите органи ще бъдат предложени на централизираните търгове вместо на борсата, както се предвиждаше през пролетта на тази година. Според него за това настоявало самото ръководство на борсата. Това твърдение на Желязков е доста странно, тъй като шефовете на борсата открай време се борят за точно обратното. В ресурса на АП има общо около 130 миноритарни пакета, от които близо 90 ще бъдат предложени на централизирани публични търгове, каза още Захари Желязков. Досега е ясно само, че 22 от миноритарните пакети на агенцията ще се продават чрез борсата, като за тази цел беше обявен и конкурс за инвестиционни посредници. Според Желязков забавянето на заявките на АП към ЦМП за предлагането на още близо 70 пакета се дължи на това, че те представляват акции от мажоритарно приватизирани предприятия. Новите собственици в тях не били склонни да дават информация за състоянието на предприятията, въз основа на която да бъдат изготвени изискваните по закон информационни проспекти.
Всъщност препятствието пред старта на боновото раздържавяване е не това, че няма какво да се продава, а това, че държавните чиновници не искат да го продават по този начин, защото предпочитат бавния подход. А това показва липсата на категорична политическа воля за провеждане на процеса. Оправданията на ЦМП за забавянето са, че наредбата била лоша. Според неофициална информация от институцията през тази седмица се очаква правителството да разгледа промени в наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове. Документът беше създаден само преди около два месеца. Интересно дали сега, като бъде променен, процесът ще потръгне.
Най-големият проблем на центъра например е двумесечният срок преди съответния търг, в който институцията е задължена да публикува списък на предприятията, чиито акции предстои да бъдат предложени за продажба. Този текст от наредбата ще отпадне. Така щяла да се даде възможност на приватизиращите органи до последния момент преди провеждането на търга да дават заявки за предлаганите от тях пакети от акции или, напротив, да оттеглят вече подадени заявки. Тогава обаче не е ясно как евентуалните участници в търга ще направят инвестиционните си стратегии.
Друг проблем на ЦМП безспорно е ограничението в наредбата, според което в списъка да има акции с номинална стойност поне 5 млрд. лв. Досега приватизиращите ведомства едва успяха да съберат 2 млрд. лв. Според запознати приемането на наредбата се е забавило именно за да се премахне и това ограничение. Ако този текст го няма, на управляващите ще им стане съвсем трудно да обясняват смисъла от втората вълна боново раздържавяване.
Почти всички останали поправки са насочени към изясняване на начина, по който инвестиционните посредници могат да участват в централизираните търгове. Една от предложените промени например е да се заличи досегашният текст, според който физическите лица, независимо че са упълномощили инвестиционен посредник, имаха право да подават заявка за участие в търг. Според новия текст само упълномощените посредници ще имат право да подават заявки. Ще има промени и в тарифата на ЦМП за таксите, които ще събира за обслужването на процеса. Последното обаче прилича на поговорката с рибата, която още била в морето.
АП разреши прехвърлянето на акциите на "Плама"
През изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, подписа документ, с който разрешава на "Евроенерджи холдинг" да прехвърли акциите си от плевенската рафинерия на регистрираното в Кипър дружество "Плама консорциум" (Plama Consortium Limited). Самото джиросване на акциите се очакваше да стане факт до края на миналата седмица.
Официалното съобщение на АП гласи, че е било подписано споразумение между Желязков и Кристиан пер Нортдом, представител на "Плама консорциум", "за уреждане на правата и поемане на задълженията по договора за приватизационна продажба на "Плама" от новия собственик - "Плама консорциум".
"Евроенерджи" беше страна по приватизационен договор с АП за придобиване на 75% от капитала на "Плама", подписан през септември 1996 г. По тази причина официалното съгласие на агенцията беше необходимо за придобиването на мажоритарния пакет от рафинерията от страна на швейцарското дружество "Андре и сие" и норвежкото "Норуиджън ойл трейдинг" (Norwegian Oil Trading).
"Плама консорциум" има принципно споразумение с основните кредитори за уреждане на дълговете на плевенската рафинерия - финансовото министерство, ДФРР, банка Биохим и работниците. Смисълът на споразумението е, че то би позволило на чуждестранните инвеститори при следващо общо събрание на кредиторите на "Плама" успешно да прокарат своето предложение за оздравителна програма на рафинерията. Според запознати за вземанията на част от държавните банки, обявени в несъстоятелност, се очаква да бъде приложена схема на опрощаване, подобна на тази, която беше използвана за "Авиокомпания Балкан" преди година. Идеята е вземанията на банките от "Плама" да се заменят срещу вземанията на държавата от банките, като това бъде записано в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 1999 г. "Ако времето бъде благоприятно към нас още един месец, ще пуснем отново "Плама" да работи", заяви след тричасовата среща в АП Кристиан пер Нортдом. Според него към момента са преструктурирани и предоговорени 92% от всички дългове на рафинерията, а за останалата част се очакваше да има споразумение до края на миналата седмица. Според юристи, запознати с материята, не може да се твърди каква част от дълговете на "Плама" са предоговорени, тъй като все още няма одобрен от съда списък на приетите от синдиците вземания.
Бордът на ИПК свали Румен Спасов от директорския пост
Печатницата ще има нова политика в отношенията с издателите
В края на изминалата седмица съветът на директорите на ИПК "Родина" взе решение да освободи досегашния изпълнителен директор Румен Спасов. Спасов е подписал протокола с решението за неговото освобождаване без възражения. Той остава член на борда на ИПК. Според добре осведомен източник основната причина за освобождаването на Спасов е влошеното финансово състояние на печатницата заради големите дългове на част от вестниците.
"Проблемът е най-вече с тези висящи задължения. Търпяхме, търпяхме, в крайна сметка нещо трябваше да се случи", заяви пред "Капитал" един от членовете на съвета на директорите на ИПК, пожелал анонимност. Като най-големи длъжници на печатницата досега винаги са посочвани вестниците "Дума" и "Стандарт".
"Това е една вътрешна трансформация, нормална практика за едно търговско дружество. Надяваме се тя да бъде с цел още по-добро развитие на ИПК", заяви пред "Капитал" Недялко Недялков, главен секретар на промишленото министерство и също член на борда на печатницата. Според него Румен Спасов е добър специалист в областта на полиграфията и ще продължи да допринася за развитието на дружеството. Малко по-късно Недялков призна, че ИПК наистина има да взима много пари и че може би трябва да се промени "начинът на взаимодействие на ИПК с издателите" чрез преоформяне на търговските отношения. "Много неща направихме, но и много неща още има да се правят", допълни главният секретар на промишленото министерство.
Теодора Халачева, назначена на мястото на Румен Спасов като нов изпълнителен директор, е досегашен член на борда на ИПК и началник на отдел "Промени в капитала на дружествата с държавно участие" в Министерството на промишлеността. По думите на Недялко Недялков тя е избрана, защото другите членове на борда засега не можели да поемат такава длъжност. Халачева е икономист по образование.
Миналия петък Теодора Халачева и Румен Спасов заседаваха в сградата на ИПК "Родина" и не пожелаха да дадат официални изявления за новата политика на печатницата. В досегашни изказвания Спасов неведнъж е признавал, че "всички проблеми на печатницата са свързани със събирането на парите".
За ИПК "Родина" е открита процедура за приватизация до 94.2% от капитала, но досега няма решение за метода на продажба и сроковете за подаване на оферти. Наскоро в Държавен вестник беше публикувано решение на Агенцията за приватизация, че акции на ИПК ще се предлагат на централизираните публични търгове в новото боново раздържавяване. На практика обаче приватизацията на печатницата изобщо не е започнала. Допълнителното забавяне на евентуална приватизационна сделка неминуемо ще изостри хроничния проблем със събирането на дълговете.
"Освобождаването на Румен Спасов няма никакво отношение към процеса на приватизация на ИПК. Дай боже по-бързо да завърши този процес", заяви Недялко Недялков.
Общи събрания
Шофьори оспорват сделка с РМД за най-голямата фирма за таксита
Част от работниците на "Такси С Експрес" искат свикване на извънредно общо събрание на работническо-мениджърското дружество "Такси С Експрес М 98", което придоби 80% от общинската таксиметрова фирма. Целта им е дружеството да се преучреди по законовия ред, тъй като според тях РМД на "Такси С Експрес" никога не е провеждало учредително събрание, а някои подписи в представения пред съда протокол са били фалшифицирани.
Недоволните акционери (притежатели на над 10% от капитала на "Такси С Експрес М 98", което по закон е необходимият минимум за свикване на общо събрание) твърдят, че сегашните шефове на РМД и на таксиметровото дружество отказват да свикат събранието по искане на акционерите (както е процедурата по закон), а освен това се опитват да попречат на извънредното общо събрание ту чрез заплахи, ту чрез обещания. В част от случаите те са успели да принудят някои от акционерите да върнат придобитите от тях акции в мениджърското дружество. "Бях един от големите акционери, но започнаха да ми казват, че животът ми ще стане черен, че съм перял пари, че съм щял да развия диабет. Тогава си изтеглих акциите. Шефовете Славов и Кочева извикаха нотариус, за да се откажем от акциите си. Доста хора подписаха", каза пред "Капитал" Андрей Цонев, шофьор в "Такси С Експрес". Друг акционер, Михаил Попов, заяви, че е бил изнудван да изтегли пълномощията си, които е дал на адвоката си, предупреден е бил да очаква "негативни мерки", а впоследствие е получил и намеци за физическа разправа.
Адвокатът на недоволните шофьори Галин Попов е сезирал главния прокурор Иван Татарчев за нередностите при учредяването на РМД. В случай на провал на събранието, което свикват една десета от акционерите на РМД, съдебната регистрация на дружеството ще бъде оспорвана и по гражданскоправен път. Ако се установи, че наистина е имало нередности по учредяването на РМД, неговата регистрация може да се смята за нищожна. Според юристи от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП) това може да доведе до нищожност и на самата приватизационна сделка. "Не е работа на СОАП да проверява съдебната регистрация на своите купувачи. Когато сключвахме договора, те ни представиха напълно редовни документи, така че сделката също може да се смята за редовна", заяви директорът на СОАП Иван Димитров.
РМД е създадено в началото на тази година, като според официалните документи на учредителното събрание са присъствали 609 души. Учредителите са Петко Паричков, председател на съвета на директорите на "Такси С Експрес 98 М" и главен администратор на централата на СДС, Георги Кузев, зам.-председател на съвета на директорите, Васил Славов - изпълнителен директор на РМД и на приватизираното общинско дружество "Такси С Експрес", и Рени Кочева - зам.-директор също на двете дружества. Уставът на РМД дава възможност през следващите пет години решенията за увеличаване на капитала до 500 млн. лв. да се вземат само от съвета на директорите, а след този срок - с две трети мнозинство от всички акции. Именно това е частта от устава, която притеснява някои от акционерите на дружеството.
Междувременно съветът на директорите на "Такси С Експрес М 98" свиква на 26 ноември общо събрание на РМД. Според дневния ред на събранието за приватизираното "Такси С Експрес" също се готви увеличение на капитала. Новата емисия ще бъде изкупена от РМД, независимо че то не е изплатило придобитите по приватизационния договор 80% от капитала на "Такси С Експрес".
Накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация утвърди сделката за продажбата на 80% от капитала на текстилния завод "Витоша-47" на консорциума между холдинг "Света София" и шивашката фирма "Сивен Стил". Според приватизационния договор "Света София" ще придобие 50% от капитала на "Витоша-47", а "Сивен Стил" - 30%. Общата цена по сделката е 385 хил. долара. Заводът е с отрицателна стойност заради задълженията си по ЗУНК, към ПЧБ и Минералбанк.
През изминалата седмица Агенцията за приватизация продаде 24% от казанлъшкото дружество "М + С Хидравлик" АД за 728 255 долара. За победител в търга с тайно наддаване беше обявен единственият явил се кандидат - РМД "М+С 97" АД, а крайният срок за подписване на договора изтича на 30 ноември. Предприятието произвежда хидравлични изделия главно за износ.
Не се намериха кандидати да наддават за 22% от капитала на "Харманлийска керамика" ЕАД (производител на тухли) при начална цена от 185 хиляди долара. Повторението ще бъде на петнадесетия ден от обнародването на решението на агенцията да обяви търга за непроведен.
Пет оферти са постъпили за 68% от капитала на "Дунавска коприна" АД в рамките на крайния срок за подаване на документи. Предприятието - производител на готови копринени тъкани, ще бъде продадено от Агенцията за приватизация след преговори с потенциални купувачи.
Няма интерес към акциите на "Елма" - Троян
Без нито една сделка с акции на "Елма" (Троян) премина първата седмица на търговия с акции на дружеството на официалния Б пазар. В края на изминалата седмица офертите продава се движеха между 9000 и 14 000 лева за акция, като се предлагаха предимно малки пакети от по 50 - 100 акции. Насрещни оферти купува обаче липсваха. Преди изтичането на информацията за качването на акциите на дружеството те се търгуваха на свободния пазар на цена около 6 хиляди лева за акция. Троянското дружество, чийто мажоритарен собственик е "АКБ Корпорация", засега следва схемата на "Полимери" (собственост на същия бивш приватизационен фонд) - изкуствено повишение с цел по-високи начални нива на официалния пазар и отчитане на "пазарна история" на фиктивни цени чрез символични сделки.
Основната част от оборота на официалния пазар продължава да се извършва на временния С пазар, където се търгуват предимно акции на бивши приватизационни фондове. Сделки с акции на "Ем Джи Елит холдинг" няма регистрирани от 5ноември, когато последно бяха регистрирани сделки на нива 172 лева за акция с номинал 100 лева. Сделки с акции на БРИБАНК не са сключвани от повече от месец. Офертите продава в края на седмицата бяха на нива 21 700 лева за акция с номинал 10 000 лева, но купувачи няма.
Символична остана и търговията на най-високия А сегмент, където бяха изтъргувани общо 21 акции, от тях 20 акции на "Елкабел" на нива около 14 000 лева. Тази цена очертава низходящ тренд при епизодичните появявания на смешни количества акции през последните няколко месеца. Също низходящ остава трендът и при акциите на "Полимери" - една акция с цена в долната граница на максимално разрешените 5% спрямо цената на затваряне.
Нулевите обеми не са проблем за борсовата търговия
През изминалата седмица продължи слабата търговия на свободния пазар на борсата. Участници и наблюдатели на пазара започнаха да приемат дневни обороти в размер на 30 - 35 милиона лева като нещо нормално на нашия фондов пазар. Общият обем на търговията за едноседмичния период 13 - 19 ноември беше в размер на 2.6 милиарда лева, от които на свободния пазар се пада огромната част - около 80-90%. Без големи трансфери (които са единствено резултат на кросове или предварително договорени сделки) става ясно видимо реалното състояние на нещата - несъществени обеми и нулева ликвидност. Малкият брой трансфери станаха на цени без видима промяна в сравнение с миналата седмица, но каквито и да било изводи за цените при количества от 20, 50 или 100 акции за цяла работна седмица трудно могат да минат за сериозни.
На фона на символичните обеми изпъкват единствено активната търговия с акции на "Солвей - Соди" и леко засиленият интерес към акции на по-малките тютюневи предприятия. Общо 43 437 акции на девненския химически завод бяха изтъргувани на средна цена около 11 100 лева за акция. Въпреки големия марж между най-високите и най-ниските цени (кросовите сделки с тези акции са нещо обичайно) повечето брокери отчитат реално повишение на цената с около 500 до 1000 лева на акция в сравнение с миналата седмица. В края на седмицата при реални сделки с малки пакети цената беше дори над средната - 11 400 лева за акция. Големите сделки обаче бяха сключвани на произволни цени (достигащи и до 18 000 лева за акция) и с участието предимно на чужди инвеститори. Причините за видимото повишаване на интереса е преобладаващото сред участниците на пазара мнение, че акциите на "Солвей - Соди" са подценени при доброто финансово състояние на предприятието - без големи банкови кредити, инвестиционна програма, насочена към увеличаване и оптимизиране на производството, и подкрепата на мощен международен концерн.
Сделки на свободния пазар бяха сключени и със сравнително големи пакети от "Асеновград БТ" (общо за 216 млн. лв.) и Шумен БТ (400 млн. лв.). Акциите на Благоевград БТ, най-перспективното засега предприятие в структурата на тютюневия холдинг, на теория отбелязаха голямо повишение на средната цена - около 55% спрямо предишната седмица. Според брокери реално има съвсем леко повишение на цената, но то не е толкова, колкото показва борсовата статистика.
Освен акциите на тези три дружества при почти всички други акции на свободния пазар промяната на цените в сравнение с миналата седмица е със знак минус. Най-голям спад в цените има при акциите на "Ривиера" и "Дюни", но трябва да се имат предвид символичните обеми. Леко повишение имаше и при акциите на "Софарма", за които е вероятно скоро да се появят на по-висок сегмент на борсата.
От началото на тази седмица чрез фондовата борса ще започне публичното предлагане на 20% от акциите на "Краностроене - Айтос" АД, собственост на държавата. Номиналната стойност на една акция е 1700 лева, а минималната продажна цена - 1100 лева за акция. Инвестиционен посредник по пласмента е "Хеджър" АД.
Доларът остана скъп спрямо йената и марката
В началото на миналата седмица доларът бе под сериозен натиск спрямо марката и йената поради отслабването на напрежението в Персийския залив и очакваното намаление на лихвите в САЩ.
Иракският лидер Саддам Хюсеин реши в последния момент да отстъпи пред САЩ и да приеме отново оръжейните инспектори на ООН. Според източници от Вашингтон по времето, когато Саддам е изпращал посланието си до генералния секретар на ООН Кофи Анан, американските бомбардировачи вече са били във въздуха само на две-три хиляди километра от целите си в Багдад.
Отменената атака през почивните дни повиши напрежението на международните валутни пазари в понеделник. Големите инвестиционни фондове отваряха валутните си позиции и доларът поевтиня с около три йени до 120.03/120.13 йени, а спрямо марката падна до 1.6672/1.6679 марки от 1.6878/83 късно в петък. Допълнителен натиск върху долара дойде и от очакваното намаляване на лихвите на Федералния резерв на САЩ.
В същото време японското правителство обяви фискални мерки за стимулиране на растежа на страната в размер на 24 трилиона йени. В Европа германският финансов министър Оскар Лафонтен за пореден път внесе объркване по отношение на финансовата политика на своята страна, като заяви, че искането за по-ниски лихви всъщност не обхваща европейските централни банки, а Германия няма намерение да се стреми към фиксиране на курсовете на основните валути към еврото.
С поредното си неадекватно изказване Лафонтен на практика отрече собствените си думи отпреди три седмици. Липсата на каквато и да било реакция на европейския валутен пазар бе еднозначна оценка за настоящото влияние на Лафонтен като фактор за определяне на валутната политика на банките.
Във вторник сутринта Moody's Investors Service съобщи, че понижава кредитния рейтинг на Япония на Аа1 от Ааа. Международната агенция обясни своето решение с продължаващото вече осма година негативно развитие на страната и неубедителните мерки на правителството за стимулиране на растежа. В резултат на това йената падна за кратко до 122 за долар, но по-нататъшната обезценка на японската валута бе ограничена, тъй като понижаването на рейтинга бе до голяма степен очаквано и на нива над 121 големи фондове реализираха печалби от къси позиции долар/йена. В резултат на техническата корекция на долар/йена марката от своя страна падна до 1.6740 за долар. Късно във вторник Федералният резерв на САЩ съобщи, че намалява основната си лихва с 0.25 пункта до 4.75, за да се стимулира вътрешното производство и стоковото потребление на страната. В резултат на това доларът падна до 1.6680/85 марки. На нивата, близки до 1.66, имаше силна подкрепа за долара, след като бяха оповестени данни, че търговският дефицит на САЩ за септември е бил 14.03 милиарда долара срещу прогнози от 15.8 милиарда. В същото време водещи германски икономисти прогнозираха икономически растеж в Германия от максимум две на сто през идната година срещу 2.75 за тази година.
В края на седмицата доларът възстанови позициите си спрямо марката на 1.6818/1.6824. Йената закратко поскъпна до 118.66/118.76 за долар късно в четвъртък, след като управляващата либералдемократическа партия съобщи, че е постигнато споразумение за формиране на общо правителство с опозиционните либерали. Според дилъри обаче поскъпването на йената ще бъде краткотрайно, тъй като не е основано на икономически фактори, а се дължи изцяло на поредната политическа сделка в управлението на Япония.
Българските брейди-облигации поскъпват
Изминалата седмица бе благоприятна за цените на дълговите инструменти на страните от възникващите пазари в резултат на оптимизма на инвеститорите главно за икономическото развитие на страните от Южна Америка.
Очаква се понижаването на лихвите на Федералния резерв на САЩ във вторник да окаже положително въздействие върху вътрешното потребление в страната, а с това ще се подобрят и условията за внос на бразилски стоки. От друга страна, основният кредитор на Бразилия са САЩ и понижаването на лихвите би означавало облекчаване на плащанията. В същото време централната банка на латиноамериканската страна съобщи, че резервът й е непокътнат и възлиза на около 42 милиарда долара. Това сложи край на спекулациите за големи по размер интервенции в полза на реала през изминалия месец и подкрепи оптимизма на инвеститорите. От благоприятната конюнктура се възползва и Аржентина, която емитира брейди-облигации с номинал от един милиард долара. Българските брейди-книжа поскъпнаха паралелно с облигациите на останалите страни в преход и в края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 72.000/125 цента и се продаваха по 73.375/500 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 69.625 купува и 70.750 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 58.875-61.000 цента.
Междубанковите лихви по депозити се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица се понижиха, като овърнайт депозити се разменяха на 2.0-2.1 на сто годишно в петък, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 2.5-2.6 процента.
Основната причина за понижаването на лихвените проценти бе високата левова ликвидност на банките.
Излишъкът на свободни левове се отрази и на доходността, постигната на редовните аукциони на сконтови ДЦК.
В резултат на понижената доходност на тримесечните ДЦК от сряда в сила влезе основен лихвен процент от 5.16 на сто, по-нисък от 5.24 за периода 11-17 ноември. Доходността на шестмесечните сконтови книжа падна до 5.54 на сто годишно от 5.65 на предишния аукцион на 2 ноември, като при номинал от 10 милиарда лева на емисията банките дадоха поръчки за общо над 22 милиарда лева.
Очаква се през текущата седмица лихвите леко да се повишат, като фирмите ще започнат да теглят левове за месечното плащане на заплати, а банките ще подсигуряват левовата си наличност преди изтичането на 3 декември на крайния срок за регулация на месечните минимални задължителни резерви.
Накратко
ЕС е основен износител на ечемик за Алжир за 1998 г. Частни алжирски фирми са закупили между 110 000 и 130 000 тона ечемик от Европейския съюз през тази година. Алжирските фирми са редовни купувачи на ечемик, произведен в ЕС, макар че през последните месеци са били закупувани малки количества - между 5000 и 10000 тона. Последната сделка бе сключена за незабавно снабдяване през декември и е от 13 000 тона на стойност 91 долара за тон, в които са включени и транспортните разходи. Реколтата на Алжир от ечемик за 1998 г. е достигнала 1 милион тона, което е с 400 000 тона повече в сравнение с миналата година. По прогнози на Международния съвет за зърнени култури количеството ечемик, което Алжир ще внесе до края на годината, ще достигне 200 000 тона.
Спад в износа на земеделска продукция от САЩ.
Износът на земеделска продукция на САЩ за първите 9 месеца на годината е спаднал до 36.55 милиарда долара от 39.70 милиарда долара през същия период на миналата година по данни на Министерството на търговията. Американският износ е спаднал поради срива на продажбите в азиатския регион, пренаситените световни пазари и силния американски долар. В доклада на търговското министерство за септември излишъкът на земеделска продукция се оценява на 551 милиона долара, а през август на 885 милиона долара. По данни на Министерството на земеделието износът на селскостопанска продукция за 1998 г. ще достигне 54.5 милиарда долара, а за следващата година ще бъде 52 милиарда долара.
Индия повишава производството на петролни продукти.
Индия ще повиши добива и производството на петролни продукти с 1.6 милиона тона. Разрастването на индийския петролен отрасъл обаче се нуждае от нови технологии. Според индийската петролна асоциация страната има потенциал да увеличи капацитета на петролната си индустрия от сегашните 1.4 милиона тона до 3 милиона тона годишно.
Гватемала търпи загуби от реколтата на кафе.
Националната асоциация на производителите на кафе в Гватемала потвърди, че щетите, причинени от действието на урагана "Мич", са намалили продукцията на кафе за тази година с 15 процента. Според производителите на кафе реколтата за следващата година също е засегната. Предварителните оценки на загубите за 1998 г. се оценяват на 750 000 четиридесет и шест килограмови плика от предварително прогнозираното производство на 4.6 милиона плика кафе със същата големина.
Спад в търсенето на злато за 1998г. Търсенето на злато на основните 25 световни пазара е достигнало 1712.2 тона за първите три четвърти на 1998 г. и е спаднало с около 20 процента в сравнение със същия период на миналата година. Индия, която е най-големият потребител на злато, е търсила да закупи 171.8 тона по-малко в сравнение със същия период на миналата година.
Пазарът във Варна предлага големи реституирани имоти
От началото на месец октомври пазарът на недвижими имоти във Варна е силно активиран по отношение на сделките за покупко-продажба на жилища. Запазена е тенденцията от началото на годината да се търсят предимно малки и средноголеми жилища. Гарсониери, едностайни и максимум тристайни апартаменти се търгуват основно в морската ни столица. Предпочитани за покупка остават жилищата в кварталите "Възраждане" и "Младост", където приемливата цена на двустайно жилище, на която може да бъде сключена сделка, е 10 000-13 000 долара. Между 14 000 и 18 000 долара се движат цените на тристайните апартаменти. Средната покупателна способност според Валентин Градев, управител на агенция "Градев", на хората в момента е около 15 000 долара.
Характерното в момента за пазара във Варна е появата на големи реституирани имоти в центъра на града. Това са имоти на стари варненски фамилии, някои от тях са с обща разгърната площ от неколкостотин метра и огромни (по 2-3 декара) градини. Търговията с тези имоти беше немислима допреди няколко месеца, каза г-н Градев, тъй като повечето от тях бяха върнати на собствениците без прилежащата им земя и на практика това спъваше сделките с тях.
Няма промяна в цените на вилните места и парцелите, подходящи за строителство на сезонни къщи около Варна, тъй като в момента липсва интерес към покупката на тази вид имоти. Основното търсене и осъществяването на сделки с парцели в регулация е през пролетта и тогава се наблюдава леко покачване на цените им. В момента квадратният метър в местността "Траката" и в привлекателния Евксиноград се движи от 20 до 50 долара, като основно влияние върху цената оказва близостта на имота до пътен възел.
Наемите във Варна почти винаги са изпреварвали тези в София. Причина за това е, че Варна е градът с най-голям относителен дял на чуждите инвестиции и големият брой приватизационни сделки, осъществени в района. Екипи на компаниите, осъществили приватизационни сделки, се настаняват в града и техният интерес към наемането на жилища вдига цените на наемите. Добър тристаен апартамент в центъра на града, обзаведен, достига до 1000 долара месечен наем. Това от своя страна покачва апетитите на наемодателите. Обявяват се високи наемни цени на жилищата и все по-рядко се взимат предплати на наетите апартаменти. Максималното, което все още на места се заплаща авансово на собствениците, е два-три месечни наема. Но много по-често се възприема схемата за депозит във фирмата (агенцията), чрез която е сключен договорът, размерът на който е до два месечни наема, и служи като гаранция за коректни отношения, като при евентуално неспазване на договорните задължения може да послужи като покритие на разходите за неплатени сметки.
Средни цени на наемите на жилища във Варна*.
* Данните са предоставени от агенция.
Държавен вестник
Къде може да се застрахова за "Гражданска отговорност"
Над 3 млн. собственици и шофьори на моторни превозни средства са задължени до края на годината да закупят застраховката "Гражданска отговорност" (ГО). По силата на тази застраховка застрахователят поема задължението при настъпване на застрахователно събитие да обезщети лице, на което застрахованият е нанесъл имуществени или неимуществени вреди със своя автомобил. Граждани и фирми могат да избират при кого да сключат ГО измежду 15 лицензирани застрахователя. Изборът изцяло зависи от нетно изплащаната премия и лимитите на отговорност на застрахователя по двата вида щети - имуществени и неимуществени. Тази година Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН) определи минимални премии и минимални лимити на отговорност за застрахователите. Минималните стойности имат за цел да гарантират на застрахования, че третото лице, на което той е нанесъл щети, ще получи от застрахователя обезщетение, максимално близко до реалния размер на щетата. С цел по-голяма защита на застрахованите застрахователите определят допълнителни нива с лимити на отговорност по-високи от задължителните. Глобите за несключването в срок на ГО са от 50 до 200 хил. лв. за физически лица и от 500 хил. лв. до 5 млн. лв. за юридически лица.
На практика всички дружества, предлагащи ГО, са предвидили в тарифите си нива, при които лимитите, до които поемат отговорност да изплащат обезщетение, са над задължителните, определени от ДЗН. Изключение прави "Юпитер", което не предлага предварително определени лимити на отговорност над задължителните. От дружеството декларират, че индивидуално клиентите могат да договорят предпочитани лимити. За доброволните лимити на отговорност застрахованите дължат по-високи премии от минималните (виж. таблицата). Разширени покрития имат и "Орел" и "Мел инс", като двете дружества отказаха да съобщят част от тарифата си. Предимството при по-високите лимити на отговорност е, че при пътна катастрофа, в която вие сте виновен, а блъснатият автомобил е от по-скъпите марки и модели, сумата, която ще изплати застрахователят ви по ГО, ще е близка до реалната щета. Така това, което трябва да платите от собствения джоб, се намалява чувствително.
В борбата за привличане на клиенти компаниите предлагат различни отстъпки. Застрахователите нямат право да изискват премии по-ниски от определените от ДЗН. Ето защо те не могат да правят отстъпки от минималните премии. Отбивите от цената на застраховката се правят само за доброволните нива. Клиенти по ГО на компаниите за тази година могат да разчитат на отстъпки от премията, стига по застраховката им да не са били изплатени и да не предстои изплащане на обезщетение. Отстъпката в повечето дружества варира около 5%. Подобна отстъпка се предвижда при "Евро Йнс" с тази разлика, че няма изискване клиентът задължително да е бил застрахован преди в същото дружество. Размерът на тази отстъпка е 10% от годишната стойност на премията. Вторият тип отстъпки се дават за застраховалите няколко автомобила. Десет процента по-малко от годишната премия при застраховани над 10 моторни превозни средства ще платите при "Армеец". Същата отстъпка, но за застраховани над 20 автомобила, ще получите при "Енергия". Тук трябва да се има пред вид базата, от която се прави отстъпката, и да се сравнят нетно дължимата сума и лимитът на отговорност по застраховката. Юридическите лица, застраховали повече от три МПС по доброволната тарифа, могат да платят 20% под определените премии при "Булстрад". За застраховали над 10 автомобила 5% отстъпка се ползва при "Европа" и "Евро инс". Другите отстъпки на компанията са за над 30 и над 50 автомобила, съответно отбивът е 7 и 10%. Същото разделение на отстъпките се прави и от "Български имоти", с тази разлика, че процентите на отстъпките са съответно 5.8 и 10. За над пет застраховани автомобила Общинска застрахователна компания (ОЗК) дава 7% отстъпка. Третият тип отбиви от цената на застраховката са за застрахованите до края на ноември или декември, като някои компании поставят допълнителното условие премията да е изцяло изплатена. Отстъпката е до 10% за един автомобил и до 12% за повече от един при "България". Пет процента е тази отстъпка при ДЗИ. При еднократно плащане на премията до края на годината "Европа" намалява сумата с други 5%. До 10% ще ви бъде намалена премията при ОЗК. Условието за ползване на отбивите е премията да е заплатена до края на годината. Четвъртият тип отстъпки са за определени социални групи. Военнослужещи и военни могат да заплатят една десета по-малко при "Армеец". Студентите и пенсионерите ползват отстъпка от 15% при "Булстрад". Пенсионерите могат да се възползват от отбив до 10% от годишната премия при ОЗК.
Застраховка по телефона може да се поръча в "Европа". Необходимо е да съобщите адреса, името си и данните за автомобила, след което представител на компанията ще донесе договора и застрахователната полица в дома или офиса ви. Друг прийом за привличане на клиенти е предложението за отстъпки по цената на други имуществени застраховки, които се правят заедно с ГО. Така застрахователите заобикалят минималните стойности на премиите по ГО. "Официално не може да ви дадем отстъпка по ГО, но ще ви намалим премията по застраховката "каско", обясняват механизма дългогодишни специалисти по застраховане. На пръв поглед това е добро за застрахования - той плаща по-малка цена, но по този начин се подбива реалната цена на застраховките и се поставя под съмнение възможността на застрахователя да изплаща обезщетения. Отстъпките от другите имуществени застраховки достигат до 20% и се предлагат от "България".
Срокове
Предстоящи законодателни промени
Предприемачи опитват вкуса на фалита, преди да стигнат до успешен бизнес
Млади хора с червени фирмени шапки, бели престилки и бели ботуши. Купчина с парчета лед. Машините бълват мляно месо. Хладилни камери, колбаси. Изнизва се обикновен работен ден в софийската фирма "Браво".
Собственици на "Браво" са Атанас Янев и Огнян Лулчев. Средната им възраст е 32.5 години. С висше икономическо образование. Нямат роднински връзки помежду си. Съдружници са от шест години.
Не се познават от детинство. Срещнали се случайно, на принципа "приятелите на нашите приятели са и наши приятели". Допаднали си и започнали съвместен бизнес. Преди това натрупали известен опит и пари от работа в кафене. Решили да инвестират във верига от магазини за хранителни стоки. Два магазина заработили, но...фалирали. "Желанията ни бяха изпреварили времето. А и надхвърляха нашите финансови възможности", признава Атанас Янев. Разпродали всичко - стоки, стелажи, кантари. Останали с шепа пари. Започнали отначало.
Познанията им за месопреработването били на равнище "цената на салама в кварталния магазин". Майката на Огнян обаче дълги години работела в Института по месопромишленост. Това им дало кураж да опитат да развият кулинарните си представи за колбасарския бранш. Наели под наем стая от 15 квадрата. Започнали с полуфабрикати. Казано другояче - произвеждали кебапчета и кюфтета за заведения. Работели и двамата. Малко по-късно наели още двама. Първият им клиент бил техен общ познат, собственик на ресторант. Той купил първите 300 кебапчета, произведени от първите 50 кг вносен телешки бут. "Ставаха за ядене", шегува се Атанас Янев. Намерили нови клиенти. Огнян се заел с доставката. "Бяхме първите, които караха кебапчетата на място", спомня си днес той. С припечеленото купили една машина и стар микробус. Стъпка по стъпка започнали да катерят своите върхове.
Правели кебапчета, а си мислели как ще произвеждат колбаси. Утопия тогава, през 1993г. Кредити никой не отпускал, подаръци под форма на финикийски знаци никой не давал. Всичко припечелено влагали в машини. Предпочитали български производители. Заради по-ниските цени, а не от сантиментални подбуди, признават днес. Но реално така помагали на други, които също като тях правели опит да намерят място под слънцето. Свързали се с вносители на машини втора употреба. Западна Европа се освобождавала от своите отпадъци. Чуждестранните 20-годишни машини обаче били единствената възможност не само за собствениците на "Браво", а и за десетки като тях.
Учили занаят в движение. Търсели информация, ползвали специалисти в областта. В началото - по приятелска линия. После дошло време да си плащат за консултации. Включително и от чужбина. Случвало се поради незнание или липса на опит да бракуват стотици килограми продукция. "Не защото изобщо не ставаше за ядене, а защото не отговаряше на нашите собствени критерии за качество", уточнява Огнян Лулчев. И добавя, че за три години поне пет пъти били на ръба на фалита - заради неблагоприятна пазарна конюнктура, цени или собствени технологични грешки. Излизали в 3-4 часа сутрин, прибирали се към полунощ.
Тъкмо се позакрепили, дошла 1996 г. с доларовия лупинг. Напук на ситуацията (или благодарение на нея) обаче продължили да работят. Фирмата била сред малкото, които не хлопнали кепенци. Ходът се оказал абсолютно печеливш. "Повечето ни колеги затвориха от страх да не загубят натрупания капитал. Ние нямахме какво да губим", разказва Огнян Лулчев. Произвеждали и коригирали цените всеки ден. Спечелили добри и верни клиенти.
Днес "Браво" разполага с производствени мощности за пет тона колбаси на ден. Произвежда малотрайни салами, варено-пушени деликатеси и полуфабрикати. В дружеството работят 30 души. Фирмата има собствена дистрибуторска мрежа, собствен транспорт и собствена сграда от около 600 квадрата. Машините втора употреба са заменени с нови, съвременни, купувани на лизинг.
"Най-трудни са първите три години, когато си световно неизвестен. Сега можем без проблем да си позволим да поръчаме един ТИР с месо например, без да плащаме предварително. И той ще пристигне", казва Атанас Янев.
Много неща се променили във фирмата. И собствениците се променяли с годините. Неизменно останало обаче желанието им да работят почтено. "Трябва да има морал в бизнеса. Опитваме се да спазваме това правило, макар че то невинаги е в наша полза", декларира Янев. И дава пример: "Договаряме се за конкретна цена с наш доставчик. Но цените на месото падат. На другия ден получаваме по-изгодна оферта. Свързваме се със снабдителя и го молим да не ни кара месо. Предупредили сме го навреме, защото месото трябва да пристигне чак след десет дни. Той обаче казва: "А, не, вече съм купил прасетата. " Ние знаем, че ни лъже, но се съгласяваме. Купуваме месото на по-високата цена, според уговорката. А уговорката е устна. " Друг пример: "Договаряме се с наш снабдител за една цена. И чакаме. Цените на месото обаче скачат. И доставката просто не идва. Без предупреждение от страна на търговеца."
Собствениците на "Браво" са доволни, че с въвеждането на валутния борд могат без страх да правят планове за бъдещето. Но казват, че високите данъци не им позволяват да се размечтават прекалено много. "За да купиш законно една машина за 10 хиляди лв. например, трябва да изработиш 16 000 лв., да си платиш данъците и да ти останат за покупката", изчислява Атанас Янев. "Добре е, ако държавата даде някакви преференции на производителите. Това е нормална практика в много развити страни", смята Огнян Лулчев. "Не искаме от държавата да ни помага. Тя не може да помогне едновременно на всички, а ако помогне на някои, ще излезе, че мери с различен аршин. Искаме държавата да не ни пречи да работим. Не бихме възразили, ако ни пречи да преяждаме", опонира Атанас Янев.
Работният им ден започва в седем. Всеки ден пътуват по 20 километра в едната посока, за да стигнат до цеха си. Почиват само в събота. Казват, че не правят компромиси с качеството на продукцията. Не позволяват никакво развихряне на творчество, когато става въпрос за технологични рецепти. Твърдят, че децата им ядат от "конфекцията", т.е. от колбасите, предназначени за пазара. "Не може да имаш два аршина - един за консуматорите и друг за собствени нужди. В нашия цех не се приготвя нищо специално за дома или за персонала", категоричен е Янев.
В момента българският пазар е наводнен с вносни колбаси. Шарени, с хубав дизайн и евтини - и заради неплатени мита и данъци при вноса, и защото са с ниски хранителни свойства. Правени са по евтини рецепти, в които съдържанието на месо не надхвърля примерно 20%. Това не значи, че са вредни. Мнозина например харесват растителните добавки в саламите. Но собствениците на "Браво" смятат, че колбасите трябва да се правят от месо. А ако това не е така, нека то бъде указано точно в съдържанието, изписано върху обвивката. Такава е позицията и на всички техни сериозни конкуренти в бранша.
"Ако можех да се върна назад, не бих променил нищо. Може би е бил труден пътят ни, но си е струвало", твърди Огнян Лулчев. "Съжалявам само, че не почнахме да се занимаваме с този бизнес две години по-рано, признава Атанас Янев. По времето на дефицита, опашките и купоните. Тогава, когато в София работеха два-три колбасарски цеха и хората се редяха от 3-4 часа сутринта, за да купят една каса пушени ребра например."
Собствениците на "Браво" казват, че са различни - като характер, вкусове, нагласа. "Не сме еднакви, но ортаклъкът ни седи непокътнат. Човек трябва да е широко скроен, да не е дребнав, да не е егоист. Да умее да се постави на мястото на другия. Били сме свидетели на разпада на много съдружия. Но и най-лошото партньорство е по-добро за фирмата от разпадането или роенето й", е общото мнение на двамата.
Огнян има син и дъщеря, Атанас - син. Надяват се, че няма да фалират и че децата им ще "имат върху какво да стъпят". Но си дават сметка, че това е нож с две остриета. Страхуват се да не разглезят наследниците си. Искат да ги научат на труд.
