- Да, ето сега правя това уточнение. При такъв конфликт никой няма право да излиза напред.
Не смятате ли най-после да обсъдите този случай и на партийно ниво. Проблемите в митниците са сериозни и вие го казвате редовно, но все още не сте дали вашия отговор верни ли са нещата, които Шишков казва. Той ги говори от влизането си в парламента, а освен депутат той е и председател на регионалния съвет на СДС, не е просто лицето Шишков?
- Така е. Ние имаме задача, която не може да получи отговор за два дни. Има контрабандни канали, за които имаме сигнали, но за които нямаме факти. По тях трябва да се работи дълго и упорито. Ние имаме горчивия опит от светкавичните си действия срещу канала за захарта. Те унищожиха канала, но не наказаха виновниците. Не искаме нещата да се повторят. Искаме този път да изкореняваме каналите, като унищожаваме всичко, което е свързано с тях. И, разбира се, да даваме такива аргументи и убедителни доказателства на съдебната власт, че тези хора, които са обслужвали или са участвали в каналите, да влязат в затвора и да си получат заслуженото. Без това няма да се справим. Защото ще затворим един канал, те ще отворят друг, съседен. Това са хора опитни, които знаят как се заобикалят законите, които поначало са високо организирана група, познаваща схемите, законите, имаща каналите и т.н. Те не могат да бъдат лесно изкоренени. Най-малко пък от един депутат. Никой не може да се справи с такова нещо. Това са твърде сериозни неща, за да ги оставим просто така да се хвърлят в медийното пространство.
Имате ли свое лично мнение за това дали акцията е политическа и има ли връзка с медийните изяви на Шишков?
- Моето лично мнение няма никакво значение в случая.
Контролът на разходите трябва да започва, преди да е гласуван бюджетът
Димитър Костов, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка и бивш финансов министър, пред в. "Капитал"
Какво се промени в разходната част на консолидирания, респективно на републиканския бюджет през последните девет години?
- Ако вземем за база периода преди 1989 г., промените са драстични. През 1990 г., когато България канидатстваше за членство в Международния валутен фонд, направихме преобразувания на бюджетите за предишни години, за да ги приведем във вид, съпоставим със стандартите на МВФ. Установихме, че в бюджета за 1989 г. и за предходни години (назад до 1975 г.) съотношението на бюджетните разходи към брутния вътрешен продукт е в рамките на около 55-60%. Сега това съотношение е около 35%. Това е голяма промяна и тя е предизвикана преди всичко от отпадането на огромните инвестиционни разходи в реалния сектор. В бюджетите през годините преди 1989 г. имаше и солидни разходи за субсидиране на губещи дейности, на административните цени и на валутните курсове. Всичко това вече го няма. Драстичното свиване на бюджетните разходи стана през 1991 г., когато с либерализирането на цените и валутния режим отпадна ангажиментът да се поддържат цени и валутни курсове. След това започна рязко увеличаване на дела на социалните разходи, най-вече под формата на подпомагане на социално слабите, което беше нов вид разход за бюджета. Постепенно лихвите по обслужване на държавния дълг заемаха мястото на отпадащите ценови субсидии. Всички тези промени се отнасят за консолидирания държавен бюджет. При републиканския има дори по-големи промени, доколкото много разходи се прехвърлиха към общините, а други се обособиха като извънбюджетни фондове и сметки.
Какви са основните проблеми на разходната част на бюджета?
- Основен проблем беше и си остава обхващането на разходите. Скритите разходи и т.нар. квазифискални дефицити правят много трудна задачата за предвиждане и управление на влиянието на бюджета върху икономическите процеси. Държавната собственост върху предприятия и банки е източник на преразпределителни процеси, които са аналогични на бюджетните, но далеч невинаги са били контролирани ефективно. Практиката на изминалите години показва случаи, вариращи от откровен бандитизъм до държавни решения от рода на нерешаването на проблема с наследените от плановата икономика "банкови" кредити. Дори успех в борбата с икономическата престъпност не намалява значението и трудностите, свързани с управлението на квазифискалните разходи. За пример може да се вземе проблемът със своевременното идентифициране и закриване на безнадеждно губещите предприятия или приложението на програмите за финансово оздравяване.
Доколко ефективно е изразходването на централизираните в бюджета приходи и как се променяше тази ефективност през годините?
- Отговорът на този въпрос предполага да се дефинират достатъчно ясно ефектите на бюджетните дейности и свързаните с тях разходи. Тази дейност все още не е застъпена достатъчно в бюджетния процес. В частта на публичните услуги - държавно управление, здравеопазване, образование и т.н., ефектът по-трудно се поддава на дефиниция, особено ако се търси какъв е бил социалният ефект, защото това са дейности, при които невинаги има пряк икономически ефект. Поради ограниченията при свиваща се икономика разходите се свиват в реално изражение, но дали с тези по-малко разходи е постигнат по-висок ефект на единица изхарчени средства не е особено ясно.
Какви функции по принцип трябва да играе бюджетът като преразпределител на БВП и изпълняват ли се тези функции в България?
- Ролята на бюджета е да осигурява предоставянето на публични услуги - държавно управление, отбрана, образование и т.н., и да спомага за преодоляване на негативните ефекти от пазарните отношения, например когато има монопол. Ако съдим по състоянието на икономиката и отчетем факта, че още не сме излезли от кризисното състояние за разлика от други страни, може да се каже, че бюджетът не е свършил това, което е трябвало да свърши. Но той не е нещо самостоятелно, а отразява текущото състояние на обществото.
Но същевременно и влияе върху състоянието на обществото... - Общо взето, в учебниците принципите на бюджета се извеждат от принципите на средния гласоподавател и това се получава на практика. Друг въпрос е доколко средният гласоподавател е ориентиран какво точно иска. Социологически анкети например показват, че в България има проблем с общественото възприемане на реформите, т.е. това е принципът "искаме реформи, но ако може да не се закриват губещите предприятия". Така че тази воля на гласоподавателите е отразена в бюджета независимо дали го искаме или не.
Защо не е ефективен контролът върху държавните финанси?
- Контролът постепенно се развива, Сметната палата се създаде, но не бива да се мисли, че с това работата е приключила. Според мен Сметната палата би трябвало да акцентира върху целесъобразността при изразходването на бюджетни средства, каквото право и дава законът.
Това, което е нужно, е страничен, независим и същевременно съветващ, а не само санкциониращ контрол на целесъобразността, включително и на ниво парламент. В крайна сметка всички разходи, които държавата прави, зависят от парламента - там се гласува за какво колко пари да се похарчат. След като веднъж се гласува, не може да изхарчиш повече за здравеопазване, образование и т.н. Истинската оценка за ефективност трябва да става именно в парламента още преди гласуването на бюджета - дали е полезно да се отпусне определена сума за всяко разходно перо, или не е толкова полезно.
Повече вреди или повече ползи донесоха стотиците извънбюджетни фондове и сметки, функциониращи през последните години?
- Сами по себе си извънбюджетните фондове и сметки не са нещо лошо. Те са една от формите за организация на бюджетния процес. В много случаи, когато се касае за чисто публични услуги, които е трудно да се организират на чисто търговски начала, е по-добре да се използват извънбюджетни сметки. Необходимо е обаче да е ясна целта, за която ще се изразходват съответните извънбюджетни средства и да се осигури публичен контрол върху тях.
Другият въпрос е, че големи фондове, от рода на фонд "Земеделие" например поставят въпроса дали подобна намеса на държавата е полезна за развитието на отношенията между икономическите агенти като цяло. Какво се получи със селското стопанство например - объркахме хората тотално, веднъж им бе гарантирана висока изкупна цена, която я няма никъде, втори път - бе отказано всякакво субсидиране.
Правителствената инвестиционна програма разчита основно на инвестиции от частния сектор. Кой е оптималният начин за стимулирането им?
- Включването на частни инвестиции в общата програма предполага, че предварително е направена преценка в кои сектори бизнесът има перспектива. Но според мен не би трябвало да става дума за някакви допълнителни стимули за съответния сектор. Би трябвало да се стимулира инвестиционната активност, като се създадат честни и почтени условия за всички. И при тези условия всеки да си преценява кой отрасъл има перспектива и дали да поеме риска да инвестира в него. Много е важно при вземането на инвестиционни решения да не влияят такива допълнителни фактори като конкретни стимули за конкретни отрасли, защото този род стимули днес ги има, утре ги няма. Такъв род стимули по принцип могат да стимулират само краткосрочни инвестиции, които носят бърза възвращаемост, например търговията. За да се разчита на дългосрочно присъствие на някой инвеститор, той трябва да е направил дългосрочен план за десет, двадесет и дори тридесет години. За такъв период никой не може да му гарантира наличието на едни или други преференции. Той трябва да е сигурен, че за 30 години напред данъчните, като дойдат, ще му направят ревизията и ще си излязат. А няма да го преследват за щяло и нещяло. Трябва да е сигурен, че ако има данъчен кредит от държавата, ще си го получи, и то навреме.
Кой е оптималният начин държавата да се намесва в икономиката - чрез инвестиции, чрез субсидии, чрез данъци, чрез собственост или чрез някакво златно сечение от тези методи?
- При всички случаи трябва да се говори за пакет от мерки. По-важното е чрез такива мерки, каквито и да са те, да не се разрушават възможностите в перспектива да се изграждат отношенията между икономическите агенти на пазарни принципи при ясна отговорност на всеки участник. Много от тези форми съдържат доста опасни негативни ефекти. Примерно собствеността. Няма начин държавната собственост на предприятия и банки да не генерира скрити фискални разходи. Държавата като собственик на губещо предприятие винаги трябва да отчита и социалните аспекти. При инвестициите е същото - държавата никога не може да си направи сметката само по икономически критерии, тя няма да е държава, ако работи само по икономически критерии. Затова е по-добре да остави вземането на инвестиционните решения на ясно дефинирани икономически субекти.
Военните искат всички пари на света
Андрас Шимони, посланик на Унгария в НАТО, пред в. "Капитал"
Г-н Шимони, какви бяха промените, които трябваше да бъдат направени в унгарските въоръжени сили и в унгарското общество, за да бъде приета страната ви за пълноправен член на НАТО?
- Първото, което трябваше да направим, е да намалим числеността на въоръжените сили. Тя беше твърде, твърде голяма за Унгария. Страна с размерите на Унгария не се нуждае от 150- хилядна армия. Така че я намалихме на 55 000. Сега обаче идва трудната част. Трябва да сме сигурни, че тези 55 000 души са наистина качествени, защото качеството е доста по-важно от количеството. Концентрирахме усилията си главно върху човешката сила - върху образованието, върху езиковите знания. Трябва да сме сигурни, че хората в армията ни разбират, че те трябва да са способни да взимат решения сами. Това ще ги направи различни от стария тип армия.
Как военните приеха това редуциране? Имаше ли конфликт между цивилното и военното ръководство на въоръжените сили?
- Да. Имаше. Но сега имаме ново поколение офицери, имаме ново поколение генерали. Генералният щаб се състои основно от хора, които са получили обучението си във Великобритания, в Германия, в САЩ, във Франция. Те разбират добре какво е граждански контрол. Те разбират, че трябва да се подчиняват на политическите решения. Те дават военен съвет, но последната дума имат политиците. Работихме много, за да постигнем граждански контрол над въоръжените сили. И ако искате да станете пълноправен член на НАТО, това е едно от основните изисквания.
А как обществото прие увеличаването на военния бюджет за реформирането на въоръжените сили?
- Първото нещо, което трябва да разберете, е, че военните искат всички пари на света. Те трябва да разберат също, че обществото не разполага с тези средства. Трябва да подбираме приоритетите си и да сме сигурни, че Унгария и унгарската икономика няма да страдат заради военните разходи. В същото време освен цена за членството има и цена на сигурността. Смятам, че българите прекрасно разбирате това, откакто взехте участие в решаването на кризите в Босна и Косово. Дискусията на тази тема в Унгария беше много интензивна преди референдума за пълноправно членство. И както знаете, референдумът беше един голям успех. Осемдесет и пет процента подкрепиха НАТО. Така че обществото ни разбира. НАТО обаче не иска и да види страната, банкрутирала заради военни разходи.
И колко трябва да инвестира държава с размерите на Унгария в система за сигурност от западен тип?
- Цената на членството в НАТО има различни аспекти. От една страна, имаме сумите, които трябва да плащаме на НАТО, защото пактът има бюджет, от който живее, и Унгария също трябва да има принос в него. Много по-важно е, че Унгария започна да модернизира армията си и че това ще се финансира от държавата. За следващата година сме предвидили 1.41% от брутния вътрешен продукт на страната. Това не е много, но е е достатъчно за държава, която се опитва да стабилизира икономиката си.
Какво очаквате от срещата на НАТО във Вашингтон догодина? Ще има ли промени на натовската политика в този регион?
- Не смятам, че ще има промени, защото политиката на НАТО е много ясна. НАТО иска да държи вратата отворена и от време на време да вижда как нови страни влизат в съюза. И както виждам, България е направила много през последната година и половина, за да се представи. И като наблюдавам какво прави мисията ви тук, в Брюксел, трябва да бъдете горди.
Пътят ни към НАТО е постлан с добри намерения
След малко повече от пет месеца организацията на Северноатлантическия договор ще преценява дали да се разширява на изток за втори път. Вероятността България да бъде сред щастливците обаче не е голяма. И то не толкова, защото не е покрила критериите на пакта, а защото щастливци надали ще има. Въпреки че решенията от този тип най-често се взимат в последните дни, повечето експерти в централата на НАТО са доста категорични, че шансовете да има нови поканени страни на юбилейната сесия на пакта във Вашингтон догодина клонят към нулата. Аргументите против поканата на нови държави са твърде силни, за да бъдат туширани за краткото време, което остава до срещата в американската столица през април 1999 г. С приемането на нови страни НАТО рискува твърде много собствената си цялост и затова не може да си позволи прибързано и необмислено решение. Въпреки характерното за българската дипломация след 10 януари фанфарно звучене на изказванията на тема НАТО и Европейски съюз, дори посланикът на България в Северноатлантическия съюз Бойко Ноев е доста уклончив за шансовете ни за догодина. Според него България обезателно ще бъде във втората вълна нови членове на пакта, когато той се ангажира с ново разширяване. Въпросът е обаче кога натовските държави ще постигнат единно мнение, че трябва да подкрепят нови кандидатури. "Приемането на твърде много държави наведнъж ще предизвика проблеми в самия пакт", сподели източник от централата на НАТО. Опасенията на повечето страни от Северноатлантическия съюз са, че новите членове може да разстроят системата за взимане на решения. Проблемът е, че всички действия на натовските въоръжени сили се взимат на основата на консенсуса, тоест, ако една-единствена държава се противопостави, нито един войник няма право да излезе от казармата си. "Липсата на директна заплаха след края на студената война прави процеса по взимането на решенията още по-труден", коментира дипломат от централата на алианса в Брюксел. Досегашните членове на пакта, изглежда, предпочитат първо да видят как ще повлияе приемането на Полша, Чехия и Унгария върху способността на алианса бързо да взима единни решения при кризисна ситуация. С досегашното си поведение страната ни абсолютно доказа, че може да разстрои тази система. Най-крещящият пример в случая беше реакцията във връзка с нотата на НАТО за въздушните коридори при кризата в Косово. Държавните ни органи демонстрираха пълен дисонанс и не дадоха ясен отговор - да или не. Уговорката да прелитат единствено самолети без оръжие и от запад на изток беше решение, което само раздразни сърбите и даде знак на съюзниците, че действаме нерешително. Освен това на преден план отново изпъкнаха конституционната разпоредба, според която влизането на чужди военни части става само с решение на парламента, и тълкуванието на Конституционния съд, че разрешението не се дава по принцип, а за всяка отделна бойна единица. За сметка на това Унгария, която влиза в Северноатлантическия пакт догодина, се кани да ремонтира аналогичния текст в своята конституция и да прехвърли правото за допускане на чужди войски в ръцете на своето правителство.
Другият аргумент на западния отбранителен съюз против приемането на повече държави на този етап са взаимоотношенията с Русия. Диалогът с Москва и до момента продължава да върви твърде тежко, тъй като дипломатите на Елцин продължават да възприемат НАТО с категориите от времето на блоковото противопоставяне. Руските държавни мъже възприемат приближаването на натовските сили като пряка заплаха за националната си сигурност и усилено пропагандират изграждането на буферна "сива" зона с неутрални държави по границата си. Основният проблем в случая е желанието на балтийските държави да се присъединят към пакта. Руските политици възприемат това изключително емоционално и почти като нарушаване на териториалната цялост на страната си. За тях присъединяването на бивша съветска република към евроатлантическата отбранителна общност звучи направо еретично. НАТО надали ще рискува отношенията си с Русия в името на съмнителните изгоди от второ разширяване.
За сметка на това обаче държавите по северното крило на пакта, особено Холандия и Дания, усилено лобират за балтийските кандидатури. Тяхната позиция е недвусмислена - или в групата ще влизат Литва, Латвия и Естония, или ново разширение няма да има. Страните от южния фланг - Турция и Гърция, пък са активни лобисти за приемането на България и Румъния. За тях изтеглянето на подразделенията с висока бойна готовност в северна посока е твърде изгодно, тъй като ще позволи пренасочване на сили и ресурси от армията към други сфери на обществения живот или към други кризисни точки на двете страни. "Поддържането на висока бойна готовност е скъпо нещо, затова в момента НАТО има около 9 батальона и 14 въздушни ескадрили от силите за незабавно реагиране, които могат да влязат в действие до дни", коментира представител на натовското военно командване SHAPE в Монс, Белгия. Турция и Гърция обаче нямат "тежката дума" при дебатите в НАТО и вероятно ще трябва да се примирят с аргументите на по-големите съюзници. Освен всичко друго страната ни все още не отговаря и на основните технически параметри за участие в пакта. На първо място това са управлението и комуникациите. Нашите офицери може и да са наясно със структурата на алианса, но не могат да участват в управлението му, тъй като много малко от тях говорят английски. Инфраструктурата, комуникациите и ръководството на въздушното движение също още не съвпадат с техническите параметри на пакта. Освен това все още нямаме бойна част, която би могла да участва в нещо повече от инженерна операция на натовските сили. Така че и след срещата във Вашингтон през април 1999 г. вероятно ще си останем в сателитната натовска структура "Партньорство за мир", която изпълнява функциите на нещо като чистилище за армиите от бившето съветско обкръжение. И така, докато Москва престане да възприема НАТО като противников военен съюз. Ако това изобщо стане.
Европейска вълна заля новия закон за ДДС
Какво е това нещо, което може да накара финансовия спец Йордан Цонев да се обърка? Един от възможните отговори - данъкът върху добавена стойност. В доклада си за обсъжданията на законопроекта за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в ръководената от него бюджетна комисия г-н Цонев се е подписал под твърдението, че "с новия ЗДДС не се предвижда издаване на правилник за неговото прилагане". Това може да наведе на мисълта, че по това време председателят на Комисията по бюджет и финанси не е чел проекта на Министерския съвет, който в поне осем случая препраща към същия този правилник. Обширният закон наистина предполага липсата на правилник за приложението му, като се има предвид, че новият закон е 146 члена, докато сега действащият закон се е разпрострял само в 53 члена. В допълнение законът сега се състои от шест глави, докато проектът съдържа осем части и 28 глави. Така например текстовете за регистрацията по ЗДДС започват от чл.107, докато в действащия закон те са още от чл.13. Може би данъчните са сметнали, че за четирите години от въвеждането на данъка данъкоплатците вече знаят как да се регистрират по ЗДДС и затова третирането на проблема е в края на закона.
В повечето случаи новото в проектозакона в сравнение със сегашният ЗДДС е в посока на либерализиране на режима на облагане. Освен количествените измерения на промените изменя се и структурата на закона. Още в началото са обяснени основните понятия. Сред новите понятия са "доставка на стоки или на услуги" и "данъчно събитие". Те двете се явяват като основни за закона. Вече ще се облагат не "сделките със стоки и услуги", а "доставката на стоки или на услуги". Така обхватът на облагането се разширява с една стъпка напред - "може все още да не е сключена сделка, но щом е извършена доставка, предстои облагане с ДДС", така обясниха философията на новия закон от финансовото министерство.
Най-много спорове законът предизвика в частта си за размера на данъка и сроковете за възстановяване на ДДС. И по двете от тях управляващите не отстъпиха от първоначалните си намерения и предложения. Ставката ще е 20%, като няма да има диференцирани размери. С нулева ставка ще бъдат единствено износът на стоки, доставките на благородни метали за БНБ и доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на свободна зона, свободен склад или антрепозитен склад. На първо четене на законопроекта в Народното събрание не се прие искането на депутати от опозицията нулевата ставка да обхваща и стоките от първа необходимост като хляб, мляко и сирене, които от първи април следващата година ще бъдат облагаеми. Управляващото мнозинство поддържа тезата, че тези стоки ще поскъпнат не повече от 10% при начисляването на данък от 20%. Разликата в процентите се обяснява с възможността производителите на тези стоки да приспадат данък от начисления им ДДС при покупката на суровини и материали.
Сроковете за възстановяване на ДДС се запазват както в действащия закон - седем месеца и половина, и месец и половина за износители. От Главно управление на данъчната администрация обясниха, че тези периоди на възстановяване са по-благоприятни за данъкоплатците от действащите през 1994 г. Опозицията опонира, че запазването на сроковете блокира значителни оборотни средства на фирмите и забавя инвестиционния процес. "Сроковете са поносими", сложи точка в спора шефката на данъчната администрация Дора Андреева. За разлика от действащия закон в проекта се предвижда, че действието на сроковете за възстановяване може да бъде спряно при пет хипотези, като една от тях е липсата на редовно счетоводство. Друг спорен момент е дали да се облага изплащането на главница и лихви по финансов лизинг. Преди второ четене в парламента проектозаконът предвижда върху тези вноски да се начислява ДДС.
С новия закон данъчните си запазват правото да изискват от фирмата да докаже плащане по банковата сметка на доставчик. В случай че данъкоплатецът откаже на подобно искане, той може да се раздели с правото си на възстановяване на данъчен кредит. За да се запази това право, регистрираните фирми са длъжни при поискване от данъчен орган да предадат "пълна и точна информация за доставчика си". "Тези текстове са насочени срещу незаконното източване на ДДС от държавния бюджет", коментираха финансисти.
Един от новите текстове дава право на юридическите и физическите лица да приспаднат начислен ДДС преди датата на регистрацията им по ЗДДС за закупени или внесени активи, които са в наличност във фирмата към датата на регистрацията. За да се възползва едно лице от това, трябва да изпълни едновременно пет условия.
С новия закон се регламентира правото на данъчен кредит при повторна регистрация за начислен данък по повод прекратяване на регистрацията (при което активите на фирмата се облагат с ДДС). И в този случай данъчният кредит може да се ползва само за активи, които са в наличност.
За първи път законът третира продажбата на стоки втора употреба и дейността на т.нар. дилър. Дилърът е лице, което закупува или внася стоки втора употреба. Той може да избира как да се облага - дали по общите или по специалните разпоредби на закона. Специалните разпоредби предвиждат данъчна основа за начисляване на данъка да е маржът на печалбата, т.е. разликата между продажната и покупната цена за регистрираното лице. Режимът на облагане на дилърите предстои да бъде допълнен от правилника за прилагане на закона.
Друга новост е регистрацията на чуждестранно лице - нерезидент чрез акредитиран представител. Този представител може да бъде само българско физическо или юридическо лице.
Една от гордостите на създателите на закона е възможността българско юридическо лице да се регистрира по ЗДДС, при условие че има ефективно внесен основен капитал от над един милион долара. Няма изискване внесеният капитал да е само в пари, може и чрез апортни вноски. Не е нужно фирмата да е достигнала оборота и стойността на износа, необходими за регистрация.
Чуждестранните физически лица вече ще могат да си възстановяват ДДС, който е бил платен при покупка на стоки за лично потребление. Начинът на възстановяване ще се определи с наредба на финансовия министър. Тази възможност е регламентирана и в сегашния закон и трябваше да влезе в сила от 1 юли тази година, но това така и не стана.
От началото на следващата година като необлагаеми към финансовите услуги ще се включат операциите по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки и финансовите фючърси и опции. В закона се предвижда, че правилникът може да разшири обхвата на необлагаемите финансови услуги. Не подлежат на облагане с ДДС застрахователните и презастрахователните услуги.
Не може да се отрече стремежът за по-либерален режим на облагане по ЗДДС, но съмнения оставя прилагането на практика на закона. Не е ясно как текстовете на закона ще бъдат доразвити от правилника по него. Не може да се тълкува еднозначно и твърдението на финансовия министър Муравей Радев, че "ако се наложат промени в новите данъчни закони, те ще бъдат количествени (по размера на ставките), а не качествени". В мотивите за приемане на новия ЗДДС се казва, че синхронизирането с европейското законодателство не е пълно поради етапа на икономическото развитие на страната. Ако този мотив се стикова с казаното от финансовия министър излиза, че в близките години не се очаква развитие в икономиката на България.
Нови моменти в Закона за ДДС.
Бавенето на закона за подземните богатства гони инвеститори
Rio Tinto затвори българския офис и отиде в Македония
След шестгодишно забавяне през изминалата седмица проектозаконът за подземните природни богатства отново влезе в пленарната зала и, както изглежда, има шансове най-после да стане действащ закон. Прибързаната радост в този случай обаче едва ли е уместна - проектозаконът вече е стигал до тази фаза преди няколко години, но в крайна сметка не беше приет.
При управлението на Филип Димитров през 1992 г. проектозаконът мина на първо четене, но непосредствено след това правителството падна и гласуването на закона се отложи за неопределен срок. Кабинетът на Жан Виденов отказва да приеме закона с аргумента, че Законът за концесиите е напълно достатъчен за регулирането на всички отношения в областта на подземните природни богатства. Концесии обаче се дават за реално съществуващи обекти, а при подземните богатства в много от случаите става въпрос за извършването на проучвателни работи върху предполагаем обект. Правителството на Иван Костов прояви политическа воля за прокарване на закона. Споровете около компетенциите на различните министерства за издаване на разрешения за търсене и проучване обаче доведоха до забавяне с още около една година.
Някои региони от България поради предполагаеми залежи на природни богатства в тях предизвикват голям интерес в редица мултинационални компании. В момента предпроучвателни изследвания у нас извършват английско-американската Minorco (действаща в Родопите), ирландско-американската Navan (Брезник, Етрополе и Стара Загора ), Somine (на юг от Панагюрище), Gramex и други. Тези компании, а и много други извън страната, от няколко години са в позиция на изчакване на стабилна правна уредба и гаранция за инвестициите си чрез закона за подземните природни богатства.
"Законът за подземните природни богатства трябва спешно да бъде приет, защото има много кандидати с вече подадени молби и ако няма законодателна уредба, ще изпуснем сериозните инвеститори", коментират юристи от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Такъв е случаят със световноизвестната Rio Tinto, чието търпение се изчерпа през септември, българският клон беше закрит и компанията концентрира усилията си в Македония.
В момента компаниите, които извършват предпроучвания на територията на страната, работят на базата на споразумения, сключени преди влизането в сила на Закона за концесиите. Те са с ограничен срок на действие, който вече изтича. Някои от тези фирми дори извършват и сондиране, което не е позволено според стария закон. Чуждите компании работят в обстановка на несигурност и висок риск за вложените инвестиции. Предвид огромните суми, които се влагат дори и в предпроучвателния период, търпението им вече е изчерпано след многогодишно чакане.
С приемането на закона за подземните природни богатства правоотношенията с тези фирми ще се предоговорят, като те ще запазят правата си върху изследваните територии. Проучването ще продължи на базата на разрешителен режим при определени финансови условия и до регистрирането на търговско откритие, ако се направи такова. Едва тогава, при условие че проявяват интерес, компаниите ще имат право да получат концесия за находището, тъй като обект на концесия са само откритите вече подземни природни богатства.
При липса на достатъчен интерес големите или строго профилираните в проучването фирми ще могат да прехвърлят правата си на други, по-малки, но заинтересовани от добива компании. Механизмът на прехвърлянето е приет в международната практика и познат в геоложките проекти с оглед споделяне на инвеститорския риск.
Според мнението на експертите законът е съобразен с международната практика и урежда условията за търсене, проучване и добив на подземни природни богатства. Основното му достойнство е, че регламентира точно процедурата, по която ще се разрешава търсенето и проучването на подземни природни богатства. Въвежда се разрешителен режим на търсене и проучване на подземни богатства и концесионен режим за техния добив с право на концесия за компанията, осъществила проучването. Подземни природни богатства по смисъла на закона са метални и неметални полезни изкопаеми, нефт и газ, твърди горива, строителни и скалнооблицовъчни материали, скъпоценни и полускъпоценни камъни, геотермална енергия и технологични отпадъци от миннодобивната дейност, които не са собственост на физически или юридически лица.
Разрешения за търсене и проучване се предоставят от компетентните министерства, добивът на нефт и газ се лицензира от Министерския съвет, който също е и предоставящият концесии орган. Разрешенията се предоставят за срок от три години, като той може да бъде удължен с не повече от още две години. Концесиите се предоставят за срок не по-дълъг от 35 години с право на продължение за не повече от пет години.
Компетентните ведомства според проектозакона са екологичното министерство, промишленото министерство и Комитетът по енергетика. Някои експерти смятат, че това може да доведе до дублиране на функции и забавяне на процеса на лицензиране. В проекта не е фиксирано концесионното възнаграждение по видове изкопаеми и това се оценява като слабост от инвеститорите, които предпочитат да работят в обстановка на по-висока предвидимост.
ДФК: Пламен Минев е невинен
"До месец май г-н Емил Димитров е извършил много добри ревизии, той е един служител, който имаше необходимите качества, това е истината. Но този ревизионен акт съдържа много брак, това също е истина"- така началникът на "Държавен и финансов контрол" към Министерство на финансите Тома Жеков коментира как ревизор No 1 на миналата година е допуснал толкова много грешки в ревизионния акт на ГУ "Митници". "Назначили сме суперревизия, която ще докаже, че твърденията на Емил Димитров не отговарят на истината", това заяви финансовият министър Муравей Радев преди месец.
В поредица от пресконференции преди месец Емил Димитров направи скандални разкрития за злоупотреби и корупция в митниците. Ревизорът обвини шефа на управлението и зам.-министър на финансите Пламен Минев в разхищаване на средства, в луксозно строителство и купуване на материали без търгове, незаконни авансови плащания. Набъркани бяха имената на премиера Костов и на депутати от СДС.
Суперревизията всъщност се оказа проверка и оценка на труда на Емил Димитров. Неговият акт е анализиран в раздели "По форма и съдържание" и "По спазване на законовата процедура", добре описани са и административните ходове и нарушения на ревизора. "Това не е суперревизия, каза Тома Жеков, министър Радев ни разпореди да извършим проверка по три точки. Първата е да се проверят изтъкнатите възражения на длъжностните лица от ГУ "Митници". Вторият въпрос е да се съберат доказателства по недоказаните пунктове. И третият е да изясни истинността и обосноваността на констатациите в ревизионния акт, цитира заповедта на Муравей Радев г-н Жеков. Според проверителите актът съдържа "преразказ на нормативни документи и лични виждания", което е "напълно безпредметно и извън компетентността на финансовата ревизия". А повечето от констатациите му съдържат "непрофесионална преценка на ревизора". Разкритията на Димитров са класифицирани като "общи разсъждения, които нямат белези и фактически характер на ревизионен акт". Само две от констатациите били истина. Едната е за несвоевременно внесени вноски по фонд ПКБ за 1506 хил. лв. Другата е за неправомерно преведени средства на Център за научни изследвания "Бъров" за преоценка на дълготрайни активи на митницата, каквато преоценка не се налагало. Става въпрос за 308 000 лева. Имало още 16 констатации, които са доказани частично и са годни за реализация. Седемдесет и три обвинения били възпроизведени от ревизионни актове на районни митници, извършени през минали години, за които имало отделни заповеди и изпратени на прокуратурата, които не са адресирани до длъжностни лица от ГУ "Митници", поради което не могат да бъдат повторно реализирани. Петдесет и девет констатации не са доказани.
Почти под всеки от 150-те пункта на Димитров има резолюция: "Констатацията е недоказана и не може да бъде реализирана. " Навсякъде, където обект на Димитров е сегашният шеф на митниците, има обяснение: "Отговорността неправилно е адресирана към Пламен Минев. По този пункт авторите на проверката Светла Симеонова и Цветан Цветков смятат, че Димитров вменява абстрактна вина, прави неясни и необосновани изводи за хипотетични вреди."
Според проверяващите Законът за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП) не е приложим за ГУ "Митници" до края на 1997 г., защото управлението е било на извънбюджетна сметка. Голяма част от обвиненията към Пламен Минев бяха за неорганизирани търгове по ЗВДОоП.
Според единия от проверяващите Цветан Цветков, този закон е неприложим за митниците. Такова било официалното становище на Сметната палата и на Министерския съвет, поради което от юридическа гледна точка констатациите на Емил Димитров не са обосновани. В скандалния ревизионен акт имало зрънце истина, но работата не била свършена. Частично доказани са нарушенията при преводите на 47 млн. лв на фирма "Хидрострой" - Рилци, които взели парите, но не свършили никаква работа. Но пък двата пистолета "Зиг-зауер", които Минев е предоставил на МВР, били дадени напълно на законно основание. Частично доказани били и нарушения при продажбата на апартаменти на по-ниски цени, но Емил Димитров не бил извел точните суми и проверката не е била доведена докрай. Същото било положението и при договора за служебно облекло. " Има някаква разлика, между обявените на търга и договорените цени, но тя не е доказана, твърди Тома Жеков. В ревизията е посочено, че една канадка струва 130 000 лева, а документите сочат, че за тях е платено 95 хиляди лева. Сигурно нещо технически е объркано", заключи шефът на ДФК. Според проверката наистина "има нерегламентирани авансови плащания, но ревизията не е установила по чие нареждане са извършени тези плащания и дали тези разходи не кореспондират с договори". При проверката се установило, че авансовите плащания били много повече от 3 милиарда лева.
На всичко това ревизорът Емил Димитров отговори по БНТ: "Само съдът може да отмени моя акт! " И е прав. А другият възможен въпрос е как един чиновник, когато е удобен, бива награждаван, а в друг случай - обявяван за некадърник.
Накратко
Производителите на стомана в страните от Европейския съюз ще внесат в Брюксел протест срещу дъмпинговия внос на стомана от държави извън ЕС, съобщи в сряда на първата си страница "Файненшъл таймс". Причината е подобна на исканата от американските производители на стомана, които се оплакаха от евтиния азиатски внос, коментира вестникът. Официални представители на "Еврофер", обединението на производителите от този сектор, при обвиненията в дъмпинг споменават конкретно две европейски страни - Югославия и България. Вносът на стомана в Евросъюза през първите осем месеца на тази година е скочил със 70 на сто. По същото време делегация на българското Министерство на промишлеността представи в Брюксел поредния пакет от мерки за стабилизиране на стоманодобива у нас.
От 1 януари 1999 г. в рамките на БДЖ ще бъде обособено предприятие "Инфраструктура", което ще поеме всички материални активи на БДЖ, свързани със земята - железен път, осигурителни системи, контактна мрежа, гари, сгради, междугарови разстояния. В продължение на една година предприятието ще работи на отделна сметка в рамките на компанията, а от 2000 г. се предвижда неговото отделяне като самостоятелно юридическо лице. Отделянето е свързано с приемането на нов Закон за БДЖ, тъй като по сега действащия това е невъзможно. Според министъра на транспорта Вилхелм Краус отделянето на експлоатацията от инфраструктурата ще създаде условия за навлизането на чужди инвеститори. Това обаче не означава, че БДЖ ще продава гари, коментира той. Според Краус в бъдеще е възможно част от инфраструктурата да бъде отдадена под концесия, тъй като тя е публична собственост и не подлежи на приватизация.
Председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки представи реформата в българската енергетика в САЩ. Програмата на българската делегация, в която са и председателят на борда на директорите на Националната електрическа компания проф. Константин Шушулов и изпълнителният директор на електрокомпанията Методи Константинов, включва срещи с Международната финансова корпорация, Световната банка, със зам.-министъра на енергетиката на САЩ д-р Ернест Мониз и с членове на американския конгрес. Тема на срещите са проблемите при преструктурирането на енергетиката и подкрепата на американските институции в тези процеси. Проведени са разговори и с представители на компанията "Ентерджи".
Европейската инвестиционна банка отпуска заем от 25 млн. ЕКЮ за свлачищата
На 13 ноември беше подписан договор между българското правителство и Европейската инвестиционна банка за предоставяне на кредит от 25 млн. ЕКЮ. Заемът беше принципно договорен в началото на годината при преговори между банката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Миналия понеделник правителството поиска мандат от парламента за водене на заключителните преговори и сключване на договор. С парите ще бъде финансиран съвместен проект "Защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси". Правителствените експерти подчертаха, че с този проект ще се осигури изпълнението на изготвените от регионалното ведомство програми за борба със свлачищата - "Национална програма за укрепване на свлачищата по черноморското крайбрежие 1999 - 2003 г." и "Национална програма за борба с ерозията и укрепване на брега на р. Дунав".
Проектът за борба със свлачищата ще започне да се изпълнява през 1999 г. В първия етап от него се предвижда да бъдат укрепени някои от най-големите и нетърпящи отлагане обекти по черноморското ни крайбрежие. Възстановителните работи ще започнат от местността Кабакум до "Златни пясъци", където според специалистите щетите от движението на земните маси са най-големи. Ще бъдат изградени отводнителни и дренажни съоръжения и ще се възстанови засегната пътна настилка. Първата фаза включва също укрепване на участъци от брега на река Дунав, засегнати от ерозионни процеси, с обща дължина 48.5 км.
Вторият етап от програмата трябва да започне през 2002 г. В него ще бъдат включени и обекти от вътрешността на страната, съобщи вицепремиерът Бакърджиев.
Общата стойност на проекта е 50 млн. ЕКЮ. ЕИБ е поела ангажимент да предостави половината от необходимата сума. Другата половина ще трябва да бъде осигурена от правителството. До този момент имаме уверението, че ще получим още 10 млн. ЕКЮ безвъзмездна помощ от Европейския съюз. Остават 15 млн. ЕКЮ, които най-вероятно ще ни бъдат отпуснати под формата на заем от Фонда за социално развитие на Съвета на Европа - Париж, съобщи Евгений Бакърджиев.
Борбата със свлачищата беше обявена за приоритет на правителството, след като в две поредни години разрушителните процеси се активизираха рязко, свличанията на земни маси разрушиха основни инфраструктурни съоръжения и причиниха щети за милиарди левове. Според специалистите главните причини за отмъщението на природата са липсата на инвестиции в геозащитни дейности през последните десет години и застрашителният ръст на незаконното строителство по морските ни курорти. В търсене на трайно решение на проблема през тази година бяха приети две правителствени програми - за укрепване на свлачищата по черноморското крайбрежие и за борба с ерозията и укрепване на брега на р. Дунав.
По данни на МРРБ у нас са регистрирани общо 960 свлачища с обща площ над 200 хил. декара. Според специалистите средствата, необходими за капитални вложения и геозащита, в следващите няколко години ще надхвърлят 100 млн. долара. Тези пари няма как да бъдат осигурени в рамките на бюджетните програми. За по-голямата част от тях ще се разчита на дългосрочни кредити от международните финансови институции.
Заемното споразумение с ЕИБ ще включва петгодишен гратисен период и последващо издължаване чрез равни полугодишни вноски в продължение на 15 години. Начисляваната лихва ще е равна на лихвения процент, с който банката оперира към момента на отпускането на отделните траншове.
Предвижда се погасяването да става със средства от фонд "Републиканска пътна мрежа", от Националния фонд за опазване на околната среда и от бюджета. Бюджетните средства са включени в средносрочната инвестиционна програма и може да се смята, че няма да има проблеми с тяхното осигуряване, заявиха от правителството. За постъпленията в двата фонда обаче не може да се дадат същите гаранции. По принцип те се попълват от таксите, които производителите (Нефтохим) и вносителите на горива трябва да начисляват. Вече беше решено, че размерът на таксите ще бъде увеличен от началото на следващата година, за да се акумулират по-големи приходи в двата фонда за инвестиционни проекти.
Около 300 млн. долара инвестиции трябват за БДЖ
В понеделник Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира споразумение за заем за експортен кредит и споразумение за гаранция на заем за експортен кредит между Република България в лицето на Българските държавни железници и швейцарската банка UBS. Кредитът от UBS и допълнителното финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) са по програмата за оздравяване и преструктуриране на националната железопътна компания. Програмата е разработена, съгласувана и приета от БДЖ, Световната банка, ЕБВР и ФАР през 1996 г. и се състои от три части: институционална реформа, организационно преструктуриране на компанията и инвестиционна програма.
В институционалния компонент влизат приемането на нов Закон за БДЖ и план договор между държавата и железниците, установяващ новия тип взаимоотношения между БДЖ и държавата в нейните три роли - собственик на инфраструктурата, клиент и регулатор на транспортния пазар. Вторият аспект на програмата е организационното преструктуриране на БДЖ, изразяващо се в опростяване на организационната структура, създаване на по-гъвкава и пазарно ориентирана организация и преминаване към комерсиални принципи на управление. Основен момент от организационната реформа е разграничаването на търговските от социалните функции на БДЖ, което на практика означава, че поръчителят на социални услуги, а това е най-често държавата, трябва да си плаща за това. Третата част от програмата е инвестиционният компонент - предвидените инвестиции възлизат на 296 милиона долара, от които 170 милиона долара външно и 126 милиона долара вътрешно финансиране. Около 2/3 от вътрешното финансиране се поема от бюджета, а останалите 1/3 са собствени средства на БДЖ. Тези пари са предназначени за покриване на вносни мита, други такси и данъци, както и за изпълнението на оздравителни мерки като ремонт на железния път. Външното финансиране е разпределено в 95 милиона долара заем от Световната банка, 45 милиона заем от ЕБВР, 18 милиона долара безвъзмездна помощ от ФАР и 12 милиона заеми за експортно кредитиране, които в началния етап не са били идентифицирани като източници.
Според протокол, подписан от БДЖ, държавата и ЕБВР, част от доставките, които ЕБВР финансира, ще бъдат кофинансирани от агенции за експортно кредитиране. Начинът на избиране на тези агенции е чрез тръжна процедура за доставчиците, които от своя страна предлагат източници за експортно кредитно финансиране на поне 60% от доставките. Условията по заема са включени в офертата на доставчика и включват размер на заема, лихви, срок на изплащане и безвъзвратна гаранционна премия.
Определени са три проекта, при които са идентифицирани пет договора за доставка на строителни машини с австрийската фирма Plasser & Theurer, швейцарската Matissa и френската Geissmar. Първо се сключва договорът с "Пласер" и "Тойрер", която предлага австрийската "Кредитанщалт" за източник на експортно кредитиране. Следва договорът с "Матиса" и споразумението със швейцарската банка UBS, прието от Министерския съвет тази седмица. Договорите с "Жисмар" вече са сключени, но текат преговори с френската банка Paribas за експортно кредитиране на стойност около 7.3 милиона долара, като основна спорна точка е високата безвъзвратна гаранционна премия, която банката изисква. Гаранционната премия се определя на базата на кредитния рейтинг на страната и се изплаща еднократно. Предмет на договора с "Жисмар" е доставката на дрезини за поддръжка на контактната мрежа и машини за подновяване на железния път.
Кредитът от UBS е в размер на около 2 500 000 швейцарски франка и представлява 60 процента от стойността на цялата доставка. Останалите 40 процента от общите 4 219 548 швейцарски франка, или около 1.8 милиона франка, се поемат от ЕБВР. Средствата от експортния кредит и заемът от ЕБВР ще бъдат използвани за покупката на машини за поддържане на баластровата основа на железния път, произведени от швейцарската фирма "Матиса". Срокът за погасяване на кредита е осем години и половина, като той ще бъде изплащан на 17 полугодишни вноски при лихвен процент 4.25% годишно. Определена е гаранционна премия от 207 838 швейцарски франка, която трябва да бъде платена авансово.
Готови сме да подкрепим американски инвестиции в България за 1 млрд. долара
Кърк Робъртсън, вицепрезидент на Корпорацията за задгранични частни инвестиции - Overseas Private Investment Corporation (OPIC), пред в. "Капитал"
Каква е целта на ОРIC?
- Ние сме тук в изпълнение на един от ангажиментите на Клинтъновата администрация да подкрепи пазарните реформи в България. OPIC е правителствена агенция на САЩ, която стимулира и улеснява американските инвестиции в нововъзникващите пазари в развиващите се страни, каквато е България. Виждаме, че успехът на реформите, започнати от правителството тук, намира доказателство в увеличаващия се приток на преки чуждестранни инвестиции в България, сред които на първо място са инвестициите на американски компании. Ние сме много щастливи от този факт. Точно това е ролята на OPIC - да допринесе за увеличаване на американските инвестиции, които ще помогнат на икономическото развитие на България и другите развиващи се страни.
Интересна част от историята на OPIC е, че тази организация е била създадена след Втората световна война като част от плана "Маршал" за възстановяване на Европа. Най-ранните ни усилия са били насочени към подпомагане на американски компании, които искат да инвестират в страни, които по това време са имали висок политически риск - Италия, Западна Германия, Великобритания, Франция.
Специално искам да отбележа, че OPIC е основана от конгреса, при което президентът е изискал организацията да се самоиздържа. От нас се иска да работим при нулев разход за американския данъкоплатец, като определяме на клиентите си основани на пазара такси и лихви и по този начин в края на всяка година отчитаме печалба - през последната година тази печалба е била 200 милиона долара. Печалбите ни се отделят в сметка за резерви, покриващи разходи по обезщетения, които се налага да изплатим. Ние осигуряваме работни места в страните-домакини и в САЩ, едновременно с това допринасяме за икономическия растеж.
Как оценявате политическия риск в България?
- Ние не оценяваме просто политическия риск на една страна, а на всеки отделен проект, който ни бъде предложен. Преценяваме политическия риск за този конкретен проект в зависимост от отрасъла, компанията, региона, в който се намира страната, и въз основа на това определяме какъв финансов продукт да предложим.
Имаме три различни финансови продукти. Първият е застраховане срещу политически риск. Например, ако една американска компания иска да инвестира тук, да установи търговски офис или да направи фабрика, нещо такова, те могат да отидат при своята банка в САЩ и ако тя не познава ситуацията в България, да заяви, че подобен проект носи прекалено висок политически риск. Тогава те биха могли да дойдат при OPIC, да се застраховат срещу политическия риск и отново да отидат при своята банка, за да поискат заем. Ако банката отново не може отново да осигури заем, те могат да се върнат при OPIC и да търсят от нас заем. Ние можем да осигуряваме заеми за малки и средни предприятия, както и за големи компании до 200 млн. долара, като съчетаем това със застраховането срещу политически риск.
Третият ни продукт е свързан със създаването и поддържането на множество инвестиционни фондове, които инвестират чрез акционерно участие или създаване на смесени дружества. Имаме четири такива регионални фонда, които могат да правят инвестиции в български проекти. Размерът на инвестициите, които те общо биха могли да направят в България, е 158 млн. долара. Това биха могли да бъдат и проекти със 100 процента българско участие. Тези фондове са "Bancroft Eastern Europe Fund", "Emerging Europe Fund" , "New Century Capital Partners L.P. " и "PBO Property Fund". В началото на тази година разрешихме на един от четирите фонда - "Ню сенчъри кепитъл фънд", да започне да инвестира в България. Това беше израз на доверието ни в реформите, които правителството обеща да проведе.
Досега подпомагали ли сте някакви проекти в България?
- Вече имаме един проект в България, който сме застраховали срещу политически риск - и това е "Макдоналдс". Мисля, че е важно да се знае, че във връзка с увеличаващия се приток на американски инвестиции в България досега към нашите застрахователни продукти са изразили интерес 11 американски компании. Ако всички тези инвестиции в България се осъществят, това означава обща инвестиция в размер на 1 млрд. долара. Те са предвидени в отрасли като нефтопреработването, хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, стоманодобива и зърнопроизводство. Това са компании, които засега само проверяват възможностите за инвестиции в България, но още не са направили самото капиталовложение. Но те са изразили предварително интереса си пред нас, за да можем ние да проучваме проектите заедно с тях. Но това не са сигурни инвестиции.
Интересно е дали тези четири фонда, които споменахте преди малко, са предназначени да работят само в България, или в целия регион?
- Те работят за няколко държави във вашия регион и им е разрешено (според определен договор) да изразходват средства, като за инвестиране в България са предназначени около 150 милиона долара. Те още не са използвани и са на разположение в момента за частни фирми.
Фондът би могъл да вземе дялово участие, например 30 на сто от капитала на предприятието, и ще има възможност да го подпомогне с мениджмънт, с технически и финансови експерти. В това отношение смятаме, че е много полезен фактът, че в бъдеще много ваши компании ще влязат във връзка, или с тях ще се свържат американски компании с цел създаване на смесени предприятия. Много често американски компании не знаят за съществуването на OPIC и може българските партньори да им предложат да дойдат в OPIC. Ние имаме уебсайт: www.opic.gov и те могат да ни пратят електронна поща и ние да се свържем с компанията или директно да се обърнат към нас, докато сме тук.
Но има и няколко отхвърлени от процеса на приватизацията американски компании. Не смятате ли, че това представлява лош опит?
- Това е проблем, който вълнува американските компании, на който те биха желали да се намери решение. Добрата компания според мен трябва да гледа в перспектива, да реагира отрано и да взема правилните решения, да участва в процес, който се развива в правилната посока, а смятам, че вашата страна е поела в правилната посока и има нужда да продължи напред. Вярвам, че бизнесмените виждат това. Ние сме убедени оптимисти за това, което става в България.
Къде е България в сравнение с Вишеградската четворка по отношение на политическия риск?
- OPIC работи в страни, където частният пазар за финансиране предполага политически риск. В Полша OPIC не работи вече; има държави, в които OPIC не работи изобщо, защото не са отворени за бизнес, не са дори на ниво, на което бихме могли да оперираме. Например за Беларус не предлагаме застраховка срещу политически риск поради прекалено високата му стойност. Когато се наложи да изплатим обезщетение на някоя компания заради експроприация например, ние отново се обръщаме към правителството на рисковата страна и изискваме да ни се възстанови това, което сме платили на компанията заедно с лихвите. Например през седемдесетте години в Чили много американски предприятия бяха национализирани. Те бяха застраховани срещу политически риск от "Овърсиз инвестмънт". Ние им изплатихме полагащите се обезщетения. След това направихме постъпки пред чилийското правителство, което в крайна сметка ни върна обратно изплатените средства заедно с лихвите. Във всяка страна, където правим бизнес, имаме двустранно споразумение с държавата, което изяснява правата ни и начините, по които изискваме изплащането на застрахователните обезщетения. Често това става чрез арбитраж. Изясняването на тези въпроси става в кратко споразумение - две до три страници. С българското правителство също сме подписали такова споразумение на 7 юни 1991 г. Как се прилага това споразумение, в случай че компанията е била отхвърлена, а не експроприирана?
- Застраховките ни покриват специфични области - експроприация, политическо насилие (политически мотивирани размирици) и неконвертируемост на валутата - в случаите, когато е невъзможно с местна валута да се закупят долари или да се репатрират доларови авоари. Между другото, имаме определен интерес да направим предварително проучване в областта на конвертируемостта - понастоящем не предлагаме застраховка срещу риск от неконвертируемост в България. Целта ни е да преразгледаме това положение и да определим дали и кога ще предлагаме такава услуга, надяваме се това да стане в най-близко бъдеще.
Независими надзорници ще гарантират законността и качеството на строежите
С последните промени в Закона за териториално и селищно устройство се въведе нов участник в процеса на проектирането и строителството - независим строителен надзор (т.нар. супервайзерство). Правото за упражняване на дейност на независим строителен надзор ще се дава от министъра на регионалното развитие и благоустройството под формата на лиценз. Получилият правомощия надзорник ще бъде посредник между инвеститора и държавата при съгласуването на проектите, тяхното одобряване, процеса на строителството и качеството на влаганите материали. Надзорът ще бъде за сметка на инвеститора, а избраният от него надзорник ще носи отговорност солидарно с инвеститора за причинените вреди по време на строителството до изтичането на гаранционните срокове на сградата, както и при неспазване на законите и разпоредбите в строителството.
Независимият строителен надзор ще е задължителен за изграждането на сгради с обществен или производствен характер и за жилищни сгради на четири и повече етажа. Пълномощията на надзорниците са за срок от три години. За лиценза ще се заплаща такса от около два млн. лв., предвижда проектът на правилник за независимия строителен надзор, който беше предложен за обсъждане през изминалата седмица от специалисти, работещи в областта на проектирането, архитектурата и строителството. За подновяване на лиценза е необходимо два месеца преди изтичането му да се отправи искане до органа по оправомощаване - в случая постоянна комисия към МРРБ. Ако комисията откаже да поднови лиценза, лицето, упражняващо независим строителен надзор, има на разположение три месеца, за да прекрати всички договорни отношения с инвеститорите, за които работи, е записано в проекта. Специалисти в бранша смятат, че при строителството тригодишният срок на лиценза е много кратък и това ще създава проблеми за инвеститорите - ако не се удължи лицензът на надзорника, с който имат договор, те ще трябва да търсят нов, а това води до загуба на време.
Договорите за упражняване на надзорна дейност, които ще се сключват между инвеститорите и надзора, могат да бъдат както за проектите и строителството, така и само за една от двете дейности. По същия начин ще става и лицензирането на надзорниците. Възнаграждението, което те ще получават, се предвижда да бъде не по-малко от 5% от проектната стойност на обекта или 3% от строителната.
Средно с около 8 долара на кв. м ще се оскъпи жилищното строителство, след като заработи независимият строителен надзор, съобщи Борис Милчев, зам.- министър на регионалното развитие и благоустройството. Това поскъпване обаче ще бъде за сметка на по-добро качество на обектите, е неговото мнение. "Надзорът ще бъде допълнителна гаранция за потребителите за качествата на крайния продукт, той ще е още едно лице, което ще носи отговорност за дефектите в строителството", каза Борис Милчев. Работата на надзорника обхваща дейностите от законосъобразното започване на строежа до годността на строежа за въвеждане в експлоатация.
Лицата, упражняващи надзора над строежите, трябва да имат задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Тя ще е имуществена и изключва покриването на неимуществени вреди. Според проектонаредба на МРРБ такава застраховка ще трябва да се сключва за всеки подлежащ на надзор обект и е със срок една година след изтичането на договора между независимия надзор и инвеститора. Разработени са два варианта за лимитите на отговорност. При първия вариант те са 10% от проектната стойност на обекта или 15% от стойността на строежа, а при втория вариант минималната отговорност е при жилищни сгради над 4 етажа - 100 млн. лв., за сгради с обществен характер - 300 млн. лв., за сгради с производствен характер и съоръжения - 500 млн. лв. Накратко
С решение на правителството от борда на директорите на ДЗИ ЕАД беше изваден Максим Сираков, дългогодишен служител на държавното дружество и доскорошен негов шеф. На негово място бе избран юристът Димитър Димитров, доскорошен помощник на Христо Христов в Дирекцията за застрахователен надзор. От борда излизат още Румяна Пенкова и Александър Раков. Изваждането на Раков е чисто техническо, тъй като той остава в управлението на ДЗИ "Общо застраховане".
Инвестиционният съветник на Банковата консолидационна компания по приватизацията на Булбанк - консорциумът Кредитанщалт (Creditanstalt), "Креди Сюис фърст Бостън Мърчант банк" (Credit Suisse First Boston Merchant Bank) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson), подписаха два договора на среща в Лондон тази седмица, съобщиха от БКК. Единият - между консорциума и програма ФАР към Европейския съюз, е договор за извършване на услуги. Вторият е за възнаграждение за успех и е подписан между консорциума и БКК. С това започва процесът по приватизацията на Булбанк, съобщиха от консолидационната компания. На 27 ноември в София ще се проведе първата среща между представители на инвестиционния съветник, БКК, програма САРА и Булбанк след подписване на договорите, на която ще се обсъди работната програма на консултанта.
Централната банка е получила в четвъртък потвърждение от Международния валутен фонд за превеждането на 52.3 млн. специални права на тираж (СПТ), които се равняват на около 72 млн. долара, съобщи подуправителят на БНБ Валентин Цветанов. Той обясни, че до края на деня сметките на БНБ трябва да се заверят с тази сума.
"Общото събрание на "Юнион инс" бе чисто формално", коментира шефът на дружеството Димитър Попов. Провеждането му е било наложено от изискването на закона при прехвърляне на портфейл да има решение на общото събрание на акционерите. В момента "Юнион инс" чака разрешение от Националния съвет по застраховане за прехвърляне на портфейла си към "Бул инс". Въпреки че в дневния ред на събранието на акционерите бяха предвидени и промени в управителните органи, такива не са гласувани. От дирекцията за застрахователен надзор съобщиха, че е удължен срокът, в който тя трябва да се произнесе за прехвърлянето на пакета от договори. Това се налагало заради някои неуредици с документите. Една от причините е, че "Бул инс" няма разрешение за всички видове застраховки, които ще поеме от "Юнион инс".
Вдигането на ипотеката от "Плама" ще струва 10 млрд. лева на Биохим
"Не мога да кажа как новите мениджъри на Биохим възприемат вдигането на ипотеката върху имуществото на "Плама", коментира през тази седмица изпълнителният директор на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Чуждите мениджъри (най-вероятно от консултантската фирма "Глендейл") се очаква да поемат до края на годината ръководството на "Биохим" и съответно ще се сблъскат и с въпроса за ипотеката. Според подписаното преди седмица споразумение между купувача на "Плама" Plama Consortium Ltd ("Плама консорциум"), синдиците на рафинерията и кредиторите й Биохим ще разсрочи задълженията на "Плама" за 35 години. Като гаранция Plama Consortium залага акциите си в рафинерията. Като част от споразумението Биохим ще вдигне ипотеката (на стойност 6 млн. долара) върху недвижимо имущества на "Плама", за да могат купувачите на рафинерията да го използват като обезпечение за нови кредити. Решението за ипотеката обаче ще стане факт само след одобрение на общото акционерно събрание на Биохим и само ако купувачите инвестират 6 млн. долара в "Плама".
"Просто искахме да сме сигурни, че консорциумът ще инвестира пари, защото почти до края на септември дори не беше регистрирано дружеството му в Кипър, което има за цел да купи и управлява акциите в "Плама", обясниха членове на комитета на кредиторите.
Преди да се подпише споразумението, Биохим беше поискала мнението на консолидационната компания, която държи 99.3% от акциите на банката. "БКК получи писмо от управителния и надзорния съвет на Биохим, в което пише, че в създадената ситуация сключването на такъв договор е най-доброто решение. Съветът на директорите на консолидационната компания отговаря, че след като вие (Биохим - бел. ред.) вярвате, че това е най-доброто решение, ние не възразяваме, че това е най-доброто решение", заяви г-н Жотев.
За самата Биохим вдигането на ипотеката е свързано с евентуално влошаване на финансовите резултати. "Плама" дължи около 54.8 млрд. лева, като банката е заделила провизии за 45.8 млрд. лева от кредита, водейки го за лош. Ако банката освободи от тежести имотите на "Плама", ще трябва да задели провизии за останалите около 10 млрд. лева (левовата равностойност на 6-те млн. долара). Това означава, че вместо очакваната печалба от 3-4 млрд. лева към края на годината Биохим ще отчете загуба от 5-6 млрд. лева. Съответно ще се намали капиталовата база и респективно капиталовата адекватност на банката, и то вероятно до процент, по-нисък от изисквания в края на годината 10 на сто. В момента банката е с капиталова адекватност 17-18%, твърди Жотев.
До този проблем може и да не се стигне, тъй като най-вероятно вдигането на ипотеката ще се отложи за догодина. В споразумение е казано, че страните се задължават да изпълнят задълженията си за ипотеката в срок от два месеца от пускането на рафинерията. Кристиан пер Нортдом, представляващ Plama Consortium Ltd., заяви през изтеклата седмица, че "Плама" може да бъде пусната след един месец, ако времето се задържи меко, за да се направи профилактика на съоръженията. Самата Биохим пък трябва да подаде обява за общо събрание минимум месец преди датата, за която то ще се насрочи.
Освен че разходът за провизията ще се прехвърли към следващата година, Биохим ще има и друга полза от забавянето. Колкото по-късно се вдигне ипотеката, толкова по-дълго ще е работила рафинерията (ако въобще тръгне). "Това положение, подкрепено и от самото споразумение за уреждане на задълженията от "Плама", ще даде възможност на кредитния ни комитет да прекласифицира кредита от невъзвращаем в съмнителен", обясняват от банката. Ефектът от това ще е, че вместо 100% банката трябва да заделя провизии от 75% върху задължението, тоест ще освободи около 13.7 млрд. лева. По този начин Биохим не само ще компенсира вдигането на ипотеката, но и ще отчете приходи в резултат на споразумението. Разбира се, ако всички хипотези се изпълнят - акционерите одобрят, купувачите на "Плама" инвестират и т.н.
Гарантирани плащания ще пазят от измами
Плащането при сделките в бъдеще може да се гарантира от дружество, в което акционери ще са банки, застрахователни организации, агенции за недвижими имоти, Нотариалната камара, Висшият адвокатски съвет, търговско-промишлената палата, "Мобилтел" и консултантски фирми. "Те подкрепят начинанието, но все още управителните им съвети не са взели решение", обясняват от холдинга "Мейкър груп", който е инициатор на проекта. Дружеството, което ще се казва "Мейк уорънт пей", ще има за задача да застрахова страните по сделка от вероятността да им "изгорят парите", докато тя приключи. Класически възможности за това са покупко-продажбите на имоти. Купувачът дава парите на продавача кеш в момента на изповядване на сделката, което обикновено става месец преди вписването. През този период може имотът да бъде препродаден. Това ще се пресече със системата на гарантирани плащания. Тя се изразява в следното - купувачът внася парите в сметка в банка, а продавачът ги получава, като покаже документи за приключването на сделката. Системата ще действа като плащане с акредитив - платецът упълномощава банката, в която е сметката му, да открие акредитив в полза на получателя, като са поставени условията, при които той може да получи сумата.
"Алианц" купи "българската мечта"
Най-голямото застрахователно дружество в Европа и едно от десетте най-големи в света - "Алианц", купи 51% от капитала на "България холдинг" АД. Договорът беше подписан в началото на изминалата седмица. Страните отказаха да коментират каква е стойността на сделката. Предположенията в застрахователните среди са най-различни, като често споменаваната сума е 50-70 млн. германски марки. Така или иначе това е една от най-големите чуждестранни инвестиции през последните две години. Сделката е уникална и от гледна точка на това, че се продава една от най-големите частни структури в България.
Основните акционери на немското дружество са "Мюнхнер рюкферзихерунг гезелшафт" с 25% от капитала на "Алианц", по 10 на сто от капитала държат Дойче банк и Дрезднер банк, а 17% от акциите са собственост на чужди акционери.
Холдинг "България" държи 51% от най-голямото застрахователно дружество в областта на общото застраховане ЗПАД "България". Дружеството беше създадено през 1991 г. като една от структурите на Първа частна банка и подобно на ПЧБ привлече много дребни акционери. За миналата година ЗПАД "България" надминава по премиен приход дори и двете държавни дружества ДЗИ и "Булстрад".
Продаденият холдинг освен това държи:
По груби оценки трите застрахователни дружества в структурата на холдинга са реализирали една трета от премийния приход в системата за миналата година - общо около 56 млрд. лева, а общите им резерви възлизат на около 27 млрд. лева.
На практика "Алианц" купува реализираната "българска мечта" - застрахователни дружества, банка, приватизационен фонд. Сделката всъщност е показателна и за съдбата на частния бизнес у нас. Много от българските групировки не успяха да преживеят 1996 г. Други, дори да не изчезнаха, се оказаха с много по-малко бизнес, отколкото преди две години. Въпреки тъжната констатация, че силен български бизнес трудно може да съществува след навлизането на големите чужди компании (особено в сфери като финансите и застраховането), може би изборът на групата около "България" ще се окаже най-правилният.
От гледна точка на застраховането групата "България" изпревари двете държавни дружества, които до момента изглеждаха по-обречени "за продаване".
Немската застрахователна компания ще се окаже и най-добре представеният у нас чужд застраховател. Засега единствената действаща чрез свое дружество чужда компания е американската Ей Ай Джи. "Влизането на "Алианц" ще се отрази положително на застрахователния пазар, защото и другите компании ще трябва да работят по-добре, както ще го правят немците", коментира шефът на "Витоша" Йордан Генчев.
Сами не можем да конкурираме навлизащи застрахователни гиганти
Димитър Желев, председател на съвета на директорите на "България холдинг", пред в. "Капитал"
Вие обявихте, че продавате 51% от "България холдинг", който държи мажоритарен пакет в застрахователните дружества и банката. А кой досега беше акционер в холдинга?
- Мениджмънтът на холдинга държи акционерното участие чрез фирми и като физически лица.
Как ще стане придобиването на тези 51%?
- То вече стана. Просто си продаваме акциите.
Мениджмънтът остава ли в структурите след сключването на сделката?
- Да, оставаме и ще работим за увеличаване на стойността на активите на дружествата. "Алианц" има пълното право да освобождава мениджмънта, ако желае. Естествено и ние сме поели ангажименти. Изискването на новия мажоритарен собственик е мениджмънтът да остане и да управлява с помощта на новите собственици.
Защо решихте да продадете целия си бизнес?
- Ние считаме, че пазарът в България ще се промени коренно през следващите две години. Особено след продажбата на Пощенска банка и предстоящата приватизация на групата "Булбанк". Влизането на застрахователната компания "Интерамерикън" на нашия пазар също не е за подценяване. Реалната конкуренция ще дойде от западноевропейски и американски компании. В тази среда малките финансови структури, които нямат финансова подкрепа отвън, ще живеят много трудно. Ако говорим за след 7-10 години, когато, дай боже, България ще влезе в структурите на Европа, за мен е немислимо съществуването, освен ако не си играч в определена ниша. Може да има такива играчи, които да са типично и само български и да са добри в своята ниша. Ако ние обаче искаме да сме в компаниите, които играят голяма роля в българската икономика, ако искаме да сме между първите три фирми, на нас ни трябва, да го наречем, "голям брат".
Очакванията бяха, че ще си оставите поне банката "България инвест" или приватизационния фонд?
- Отговорите са много прости. Банката не може да съществува в сегашния си вариант, без застрахователните дружества, защото тя управлява парите на тези дружества. "Алианц" пък е един от най-големите мениджъри на финансови активи в света. Те управляват около 600 милиарда марки. "Алианц" има строга политика по отношение на това кой да му управлява парите. Ако банката беше останала извън структурата, парите на холдинга щяха да отидат или в BNP Dresdnerbank, или в ING, или в Пощенска банка, или кой знае къде. Ако беше извън холдинга, банката автоматично щеше да излезе от играта.
А приватизационният фонд?
- Там влиянието е ограничено до 20%.
Какъв процент от застрахователния пазар държи групата "България"?
- За 1997 г. имаме 31-34% пазарен дял. Вероятно ще е така и през тази година.
Как беше създаден "България Холдинг"?
- През 1990 г. пет души напуснахме "Булстрад" - аз, Стоян Христов, Атанас Табов, Таня Чонкова и Мишо Антонов. Преди това бяхме провели разговори с Първа частна банка с идеята да създадем застрахователна компания, която да покрива всички рискове и всички видове клиенти, а не само на частния бизнес, каквато бе навремето ориентацията на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Започнахме с капитал 6 млн.лв., създавайки ЗПАД "България", където ПЧБ имаше около 50% и държеше контрола. Останалите бяха продадени на публиката като акции. Големият проблем беше регистрацията на това дружество. Тогава съществуваше Законът за ДЗИ и имаше едно постановление на Министерския съвет, което организираше дейността на "Булстрад". В Закона за ДЗИ обаче имаше една пролука, благодарение на която след дълги консултации, дискусии във фирменото отделение на Софийския градски съд, стигайки даже до министъра на правосъдието, успяхме да се регистрираме.
През март 1991 г. започнахме да правим застраховки. В интерес на истината тогава се обърнах към 3-4 големи застрахователни компании, обяснявайки че сме напуснали "Булстрад" и правим нещо ново. Две компании проявиха интерес и една от тях беше "Алианц". Започнахме преговори и те ни дадоха презастрахователно покритие, което ни гарантираше покриване на рискове до 3 милиона долара. И ние спокойно можехме да записваме рискове, които са в този лимит, и да си вършим работата.
През 1992 г. решихме, че трябва да направим животозастрахователно дружество. Това ни принуди да създадем холдинговата структура, като предложихме на ПЧБ да прехвърли акциите си от ЗПАД "България" в холдинговата структура, а тя да поеме контролния пакет в "България". Прехвърляйки си акциите обаче, намаля дяловото участие на Първа частна банка на 44%. Тогава се включи и мениджмънтът на "България".
След това създадохме първите дружества заедно с клиенти. Първо направихме "Ферострад" заедно с железниците, после "Енергия" с НЕК. Това бе опит, който взехме от английския застрахователен пазар, където в момента оперират около 200 такива компании. Видяхме схемата на сливане на застрахователен и индустриален капитал и го предложихме. Мисля, че се прие и се оказа, че работи много добре. Пазарът беше много по-голям, отколкото в момента. Тогава целият застрахователен пазар при имуществата отиваше към 200-250 млн. долара. Ние правехме нелоши приходи, което ни позволи да заделяме резерви, с които да инвестираме в недвижими имоти. Това ни помогна после при голямата инфлация да съхранихме поне част от това, което бяхме акумулирали като резерви.
Как изкупихте акциите на "Първа частна" в холдинга?
- Нещата с ПЧБ вървяха трудно, защото банката бавеше плащанията, и то година преди да бъде затворена, а това пречеше на нашия бизнес. ПЧБ трябваше да плаща високи лихви по депозитите, които държахме при нея. И ние им предложихме, а и те се съгласиха след размисъл и обсъждане, с парите, които държахме в ПЧБ, да изкупим акциите в дъщерните дружества. След това мениджмънтът постепенно започна да си изкупува тези акции. И така през 1997 г. мениджмънтът беше 100% собственик на "България холдинг".
Защо не се получи групата ви с Юнионбанк?
- През 1995 г. усетихме, че ПЧБ има проблеми, и започнахме сътрудничество с Юнионбанк, което беше и голямото ни желание да създадем банково-застрахователна група. Ние трябваше да придобием 51% в "Юнион", а те 26% в "България холдинг". Аз исках схемата да се превърне в реална размяна на участия, но не можахме да постигнем споразумение. Може би поради това, че и двете страни не бяха достатъчно отстъпчиви и разумни.
"Овергаз" взема Кредитна банка като част от делбата с "Мулти"
Скоро Кредитна банка може да не бъде вече банката на Мултигруп. Миналата седмица от групировката разпратиха съобщения по електронна поща, в които казват, че се водят преговори за продажба на банката. Най-вероятният купувач е фирмата на Сашо Дончев и "Газпром" "Овергаз инк" АД. И двете страни се въздържаха от допълнителна информация, обяснявайки, че сделката още не е приключила.
В края на миналата седмица в Държавен вестник обаче излезе съобщение, с което на 21 декември се свиква извънредно общо събрание на акционерите на Кредитна банка. От обявата става ясно, че предстоят промени в устава и надзорния съвет на банката. На акционерите освен това ще бъде предложено да се откажат от правото си на пропорционално участие в увеличението на капитала и да допуснат определен акционер да запише увеличението под условие. Наблюдателни източници отбелязват, че за пръв път от много време събрание се свиква не в центъра на "Мулти" в Бистрица, а в офиса на "Овергаз" в Интерпред (доколкото това означава нещо).
Това, което беше потвърдено през седмицата, е, че "Овергаз холдинг" (фирма на Сашо Дончев) е изкупила акциите на Мултигруп в газовото дружество "Овергаз инк". Това означава, че "Мулти" начело с Илия Павлов окончателно се разделя със Сашо Дончев и излиза от газовия бизнес.
Преди време, след разрешаването на конфликта между правителството и "Газпром", Илия Павлов каза: "Ще концентрираме дейността си в три области. В индустрията и туризма Мултигруп ще се опита да заеме лидираща позиция в производства, където има мажоритарно участие в основни предприятия. Другата област са капиталовите пазари. В газовия бизнес оставаме като инвеститор. Притежаваме миноритарен дял в една от газовите компании. Ще продължим да очакваме доходност от този бизнес, в който някога разумно сме инвестирали". Това беше, когато "Газпром" даде да се разбере, че предпочита да работи с хората на Дончев и именно тази конфигурация спечели подкрепата на премиера Иван Костов.
Очевидно обаче "Мулти" се е отказала дори от миноритарния дял в "Овергаз инк". Там групировката държеше 20.5%, други 5% бяха на Кредитна банка. Тези акции вече са собственост на фирмата на Сашо Дончев, което означава, че той и съдружниците му стават равноправни акционери на "Газпром" в дружеството, като и двете страни държат по 50%.
Кредитна банка изглежда е част от сделката и е свързана с излизането на Илия Павлов от газовия бизнес. Банката, която обслужва групировката години наред, е най-голямата частна финансова институция у нас в момента и за мнозина раздялата на Илия Павлов с нея е поражение. Погледнато под друг ъгъл обаче може да се окаже, че Сашо Дончев (евентуално с "Газпром") приема "Кредитна" като част от "плащането" за акциите на "Мулти" в "Овергаз инк".
В банковите среди се твърди, че "Кредитна" има ликвидни затруднения и за оздравяването и ще са нужни нови ресурси. Очевидно Мултигруп не е склонен да инвестира, още повече че фирми на групировката са между основните длъжници на банката. Към средата на годината финансовата институция е отчела малка загуба.
До Нова година "Кредитна" трябва да върне на Държавна спестовна каса валутни ЗУНК-облигации за 13.45 млн. долара, което също ще е свързано със сериозни проблеми. През последните месеци "Кредитна" балансира ликвидността си със средствата, които получи от няколко банки в несъстоятелност - общо около 20 млн. долара. Тези пари по принцип се очакваше да останат на разположение на банката до приключването на процедурите по несъстоятелност. По неофициална информация обаче банката с най-голяма сметка - "Стопанска", е поискала да изтегли 10-те си млн. долара., като първата част трябва да бъдат прехвърлени също до края на годината. Според други източници обаче тези вземания са разсрочени за по-дълъг период.
Според банкери "дупката" в "Кредитна" може да възлезе на няколко милиона долара, което си е сериозна инвестиция. Това дава основание на слуховете, че придобивайки Кредитна банка, Сашо Дончев ще има финансовата подкрепа на Рем Вяхирев и "Газпром". "Овергаз" така или иначе се нуждае от банка, която да обслужва проектите на фирмата. Доскоро през тази банка минаваха всички плащания по газовите доставки между Булгаргаз и "Топенерджи". Това беше прекъснато в периода на студената война между "Мулти" и правителството на Иван Костов. Най-вероятно, ако сделката бъде сключена, "Кредитна" отново ще поеме обслужването на голяма част от енергийните проекти. Освен това след затягането на валутното законодателство в Русия и "Газпром" има нужда от банки в чужбина.
Това решение би било удобно и за централната банка, която по принцип трябва да разреши влизането на нови големи акционери в банката. За БНБ е много по-добре да пусне Дончев и "Овергаз" в "Кредитна" (още повече, че в момента Дончев е в нормални отношения с правителството и Костов), отколкото да рискува да се наложи да затвори банката и да се окаже, че фалиралите банки, които имат пари там, ще "фалират" втори път. Всичко това би довело до сериозни скандали.
В момента "Овергаз инк" държи около 15% от капитала на "Кредитна", като останалите акционери са фирми, контролирани от Мултигруп (в частта Илия Павлов). През лятото "Овергаз инк" наистина беше поискала от БНБ разрешение да придобие 50% от капитала на Кредитна банка. Тогава обаче разрешение не им беше издадено, тъй като "Банков надзор" е поискал фирмата да увеличи капитала си, за да няма съмнение, че купува "Кредитна" със заемни средства.
Според публикациите в Държавен вестник "Овергаз инк" е акционерно дружество с капитал от 490 млн. лева. В същото време капиталът на Кредитна банка е 30 млрд. лева или 50% от него ще са 15 милиарда. Източници в БНБ твърдят, че "Овергаз" ще поднови искането си за разрешение за 50% от банката и твърде вероятно ще го получи. БНБ сигурно ще поиска обаче газовата фирма да попълни капитала на "Кредитна", тъй като от обявените 30 млрд. лева са внесени едва 16.5 млрд. лева, като се броят и акциите, разпределени след вливането на Българска търговска индустриална банка. Паричната вноска от своя страна пък ще стабилизира ликвидността и капиталовата адекватност на банката.
Оттеглянето на Илия Павлов ог "големия бизнес", както той сам намекна преди време, и преговорите, които текат в момента, ще доведат до окончателно разцепване на "Мулти". Групировката остава без най-важната и най-престижна част от бизнеса - природния газ. Сигурно ще се раздели и с банката. Изваждането на "Кредитна" от територията на "Мулти" може да прехвърли и друга част от основния бизнес на групировката към Сашо Дончев. Ако се потвърди, че значителен пакет от акциите на "Гранд хотел - Варна" се държат от Кредитна банка, Илия Павлов ще се лиши и от най-ценната си придобивка в туристическия бизнес. Като се прибавят и неуспехите на групировката да приватизира "Бороспорт", "Интерхотел - Сандански" и хотела във Велико Търново, дори този приоритет, очертан от Павлов преди няколко месеца, остава спорен. Провалиха се проектите за балкански електроенергиен център и за приватизиране на ОЦК - Кърджали.
Оказва се, че легендарната групировка се свива до контрола върху няколко предприятия - захарните заводи, предприятия от леката промишленост, контролирани от дружеството "Агрохолдинг", търговията с техни продукти. Нищо чудно слуховете че, Илия Павлов ще отсъства и физически от страната, този път за по-дълго, да се окажат верни.
Дирекцията за застрахователен надзор получава още права
Повечето от задълженията на Националния съвет по застраховане се прехвърлят към Дирекцията по надзора в предвидените поредни промени в закона за застраховането. Националният съвет е "тежката институция", която беше създадена, за да понесе отговорността на лицензирането на застрахователните дружества. В него влизат четирима министри, шефът на надзора и др. След като лицензирането на компании почти приключи, всички тези хора е безсмислено да се събират за рутинни решения, отнасящи се до застрахователния надзор. Приетите от правителството промени в застрахователния закон предвиждат прехвърлянето на част от правомощията към дирекцията по надзора.
Ако промените бъдат приети в парламента, вече дирекцията ще дава разрешение за притежаване на над 5% от капитала на застрахователно дружество. От нея ще зависи и дали застраховател ще може да прехвърли своя портфейл на друго дружество. Надзорът ще разрешава също и вливането на застрахователни дружества и лицензирането на брокери.
С проекта за промени в закона отново се възроди идеята дирекцията да контролира презастрахователните програми на застрахователите и сключените от тях презастрахователни договори. Мотивировката на контрола е да се избегне "някои дружества" да посредничат на чужди застрахователи, които не са получили лиценз.
Надзорът ще е институцията, която ще иска откриване на процедура по ликвидация или несъстоятелност на застрахователно дружество.
В ръцете на Дирекцията за застрахователен надзор ще се съсредоточат още редица правомощия, което самите контролирани намират за пресилено. От надзора вече ще могат да изискват документи, ще имат право по всяко време да проверяват паричните средства и материалните ценности, включително и ценните книжа на застрахователите. Служителите на дирекцията ще могат да извършват насрещни проверки, да изискват сведения от трети лица, документи, извлечения по сметки и др. Министърът на финансите е този, който ще трябва да определи реда на извършване на проверките. При извършване на проверка по нареждане на директора на дирекцията банките са длъжни да дават сведения за всички открити и закрити сметки, както и датата на последната операция по тези сметки. Държавните органи и длъжностните лица ще са длъжни да оказват съдействие на служителите на Дирекцията за застрахователен надзор при изпълнение на служебните им задължения.
Разширяването на компетентността на дирекцията се мотивира с това, че тя упражнява контрола и може да реагира в интерес на застрахованите и кредиторите на застрахователното дружество.
Съществена промяна в закона е изискването минимално изискуемият капитал на дружествата да се набира само в парични средства. В момента половината от него може да бъде попълнена с апортни вноски. При попълването на изисквания капитал някои дружества съумяха да го достигнат с ползването на апортни вноски, чиято стойност бе надценена. Новото изискване няма да се отнася за заварените застрахователи, които са получили разрешение за дейността си по реда на този закон.
Освен това застрахователите ще поддържат нещо като минималните задължителни резерви на банките. Те ще са длъжни да държат постоянно на депозит в търговска банка средства, представляващи най-малко една втора от минималния гаранционен капитал за съответния вид застраховка. Гаранционният капитал представлява необходимите средства за посрещане на плащания за всеки отделен вид застраховка. "Тази промяна ще гарантира, че дружествата във всеки момент ще притежават достатъчно ликвидни средства, с които да поемат изплащането на евентуални щети", обясни Йордан Генчев от ЗАД "Витоша".
ДФРР започва да плаща по гаранцията за зърнените кредити
Банките, които отпускаха кредити за изкупуване на зърното миналата година, са се договорили с Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР), който ще изплати неиздължените суми. С решение на правителството фондът беше гарантирал кредитите и тъй като 38.8 млрд. все още не са погасени, той ще встъпи в ролята на кредитор на мястото на банките. ДФРР ще сключва договори за финансово агентство с досегашните кредитори, които ще се ангажират да събират вземанията от негово име. Очевидно правителството засега иска да избегне варианта, в който банките ще поискат принудително да съберат кредитите си от "Зърнени храни" и мелничните комбинати и това ще доведе до разпродаване на имуществата им.
Шефът на ДФРР Тодор Палазов обясни, че ако гаранцията не бъде изпълнена, ДФРР ще трябва да начислява наказателна лихва в полза на банките, която е с цели 10 процентни пункта над лихвата по зърнените кредити. Тъй като е малко вероятно длъжниците да могат да покрият и тези лихви, те също ще останат за сметка на хазната.
Банките, които бяха останали да висят с лоши зърнени кредити, са Централна кооперативна банка с 2.7 млрд., "Хеброс" - 1 млрд., ОББ - 2.7 млрд., Булбанк - 5.3 млрд. Споразумението с Банка ДСК е по-различно. Касата е най-големият кредитор и от всичките просрочени кредити тя държи основния дял - около 25 млрд. лева. ДСК ще получи от ДФРР 10 млрд. лева сега, а гаранцията върху останалите ще бъде удължена до края на март следващата година. Дотогава ДСК ще се опитва сама да събира вземанията, но най-вероятно няма да иска несъстоятелност на длъжниците, както заплашваше доскоро. Касата може би няма да заделя провизии за остатъчните 15 млрд. лева, още повече че сега вече има споразумение с ДФРР точно кога ще бъдат платени парите.
Така, след като всичко бъде приключено, ще излезе, че от 215 млрд. лева, отпуснати с държавна гаранция за изкупуване на зърното през миналата година, за около 40 млрд. гаранцията ще бъде използвана. Ефектът е същият, ако "Зърнени храни" и мелничните комбинати бяха пряко субсидирани, още повече че, встъпвайки в позицията на кредитор, ДФРР надали ще може да си върне парите. Поне докато фалитът на тези предприятия се счита за недопустим.
Страните от АПЕК не се договориха за либерализация на пазарите
