Около 1.5 трилиона лева трябват за здравеопазването през 2000 г. Министърът на здравеопазването Петър Бояджиев пред в."Капитал"
Кога ще започне реално реформата в здравеопазването?
- Два от законите, които обезпечават реформата в здравеопазването - Законът за здравното осигуряване и Законът за съсловните организации, вече са приети от Народното събрание. Промените в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и проектозаконът за лечебните заведения се обсъждат в момента. С приемането им приключва нормативната уредба на реформата в здравеопазването. Практически обаче реформата отдавна е стартирала. Вече завършва първият етап от акредитацията на здравните заведения. Бяха съкратени 40% от леглата в общинските болници и обединените районни болници (бившите окръжни). Около 30% от легловия фонд в специализираните болници също е преструктуриран. Предстои атестация и промени в легловата база и на университетските болници. Съществуващото досега работническо здравеопазване също бе трансформирано. Много от работническите здравни заведения се пререгистрираха като собственост на съответните предприятия, а една малка част преминаха към общините. Осъществихме и промени в санаториално-курортната мрежа, в психиатричните болници, а в момента разделяме поликлиниките от болниците там, където те са обединени. Продължава изграждането и оборудването на центровете за спешна медицина. Изработени са и въведени т.нар. есенциални листи за най-необходимите лекарства в различните категории болнични заведения. Извършено бе и договориране между финансиращия орган - министерството, респективно общинските съвети, и ръководителите на здравните заведения. Това е необходимо, за да може болниците да се адаптират по-лесно към новата система, която ще стартира с въвеждането на здравното осигуряване. Всичко това са промени в структурата на здравните заведения в преходния период, първо, за да печелим време, второ, реформата се провежда на етапи, а не едноактно и драстично.
Колко струва здравето на българина?
- Във философски аспект ще ви отговоря, че здравето е безценно. Но предполагам, че въпросът ви е прагматичен. Средствата за здравеопазване във всички страни растат в геометрична прогресия. През последните години навсякъде се увеличава цената на здравното обслужване и според експерти на Световната здравна организация не може да се предскаже докога и в какви размери ще продължи това нарастване. Следователно за здравеопазване се отделят толкова пари, колкото едно общество и една икономика могат да осигурят. Те никога и никъде не са достатъчни. Ние сме бедна страна, която едва се отърсва от икономическата катастрофа и в която действа валутен борд. При тези условия е ясно, че не могат да се отделят значителни средства. От друга страна, здравното състояние на нацията ни е много тежко. Старата система на здравеопазване нямаше механизми, с които да се намесва, за да въздейства върху тази дългогодишна тенденция за влошаване здравето на българина. Ето това е трудността - трябва да направим такъв модел, който да даде възможност за оптимална медицинска помощ при ограничени субсидии. Това е сложността на задачата. Ние я разбираме и в тази посока са нашите разчети. Правителството прави всичко възможно да увеличи средствата за здравеопазване. За 1998 г. бяха отделени 3.9% от БВП, през тази година са заделени 4.2% от БВП, а като процент от консолидирания държавен бюджет делът на здравеопазването е почти удвоен и сега възлиза на 18%.
Осигурени ли са необходимите средства за изграждането на функционираща инфраструктура на здравноосигурителната система и откъде ще дойдат те?
- Освен средствата за издръжка на здравеопазването, които в абсолютна стойност са около 950 милиарда лева, срещу почти 650 милиарда през 1998 г., за следващата година са заделени средства в държавния бюджет на стойност 150 милиарда лева. Те са предназначени за изграждане инфраструктурата на здравноосигурителната каса. Кредитът от Световна банка е обещан и уговорен, но съществуват твърде дълги процедури по отпускането му. Ние преговаряхме много сериозно с представителите на Световната банка и те поеха ангажимента специално за този заем да ускорят процедурите. Правителството обаче реши да отдели тези средства сега, а след като заемът стане факт, те ще се възстановят на бюджета. Искам да обърна внимание, че това са средства за 1999 г. Независимо че касата ще започне да функционира през 2000 г., тогава също ще са й необходими средства за развитие на инфраструктурата. Заемът от Световната банка ще продължи да бъде използван за тази цел и тогава.
Много или малко е предвидената 6% вноска за здравно осигуряване и ще гарантира ли тя достатъчно приходи за подобряването на здравното обслужване? Как ще става разпределянето на здравноосигурителните вноски?
- Предвидените 3% от работодателите и 3% от работещите на трудов договор здравни вноски не са високи. Правителството гарантира, че няма да се увеличи общата данъчна тежест. То взе решение и значително да бъде увеличен делът на държавния бюджет в касата. Разчетите за постъпления в нея са съгласувани и приети от МВФ. За 2000 г. от вноски се предвижда да постъпят 577 милиарда лева, от тях 364 милиарда са от лични вноски и на работодателите, а от бюджета (вноски за държавните служители) са 213 милиарда лева. Предвиждат се около 940 милиарда лева директно да влязат от бюджета - това са вноските за пенсионерите, социално слабите, безработните и другите групи от населението, визирани в Закона за здраво осигуряване. Ето как се отделя една голяма част от бюджета за здравното осигуряване. Той се явява гарант за функционирането на новата система. Общо предвидените средства за здравеопазване през 2000 г. са около 1 трилион и 500 милиарда лева, което прави 4.4% от БВП. За 2001 г. разчетите са подобни, с леко увеличение.
Задължителното здравно осигуряване вече е регламентирано, но кога ще бъде решен въпросът с доброволното?
- В Закона за здравно осигуряване е регламентирано не само задължителното, но и доброволното допълнително здравно осигуряване. В момента се поставя въпросът какво става с тези, които искат да правят частни или обществени доброволни фондове? Те се подготвят, но не могат да функционират, защото не е започнало да функционира задължителното здравно осигуряване. В момента се работи, но още не е изготвен и приет пакетът от медицински услуги за задължителното осигуряване. Когато той стане готов, тогава и тези фондове ще могат да изработят своите пакети. Какви договори ще се сключат между касата и изпълнителите на услугите, също още не е известно. В този смисъл доброволните фондове са зависими от задължителното здравно осигуряване. Засега съществуващите фондове, регистрирани по Търговския и други закони, не бих казал, че тяхната дейност е незаконна. Но бих обърнал внимание на работодателите - те трябва да бъдат много предпазливи, когато внасят суми в тези фондове. Добре да преценят дали това е необходимо, при положение че в момента е обезпечена безплатната медицинска помощ за всеки български гражданин, разбира се, по определен ред и условия.
Как ще се гарантира събираемост на вноските за здравеопазване и какъв контрол се предвижда за това?
- Споменатите разчети са направени при събираемост 90%. Сами разбирате, че това е твърде амбициозно. Свидетели сме обаче на факта, че с всяка изминала година събираемостта на данъците и другите задължения се увеличава. Такова изискване има и МВФ, така че ние сме длъжни да постигнем приблизително тази събираемост. А сега знаете, че това е много трудна задача. По принцип вноските ще се събират не от здравноосигурителната каса, а от системата на НОИ, защото там вече има администрация и информационна база и няма смисъл ние да дублираме структури. Факт е, че с новите данъчни закони и с редица други механизми правителството цели да ограничи сенчестата икономика, да бъде невъзможно укриването на служители или да се дават нереални трудови възнаграждения. И още нещо - разчита се, че двата фонда - здравният и пенсионният, ще се подпомагат взаимно, но не във финансово отношение. Аз лично смятам, че събираемостта на пенсионните вноски ще се подобри, когато влезе в сила събирането на здравните вноски. Тогава не само работодателите, но самите служители ще бъдат заинтересовани тези вноски да бъдат редовно внасяни и да бъдат реални, защото срещу тях те ще получават нещо реално - медицинските услуги. И ако сега служителят не се замисля толкова сериозно каква пенсия ще получава един ден, той ще се изправи пред факта, че ако няма здравна вноска, няма и да получи медицинска помощ или пък ще трябва да плаща за нея.
Възможен ли е вариант, при който бюджетното финансиране е спряно, а системата за здравно осигуряване не може да заработи в законово определените срокове. Ако това се случи, как ще бъде решен този проблем?
- Не е възможен такъв вариант. Гаранцията, че това няма да се случи, са Законът за държавния бюджет и Законът за здравното осигуряване. През 1999 г. преструктурирането на здравните заведения в търговски дружества няма да наруши с нищо досегашния начин на финансиране. Същото се отнася и за следващите години. Новата система ще се въвежда поетапно - през 2000 г. ще стартира здравното осигуряване в доболничната помощ, а през 2001 г. в болничната. По време на този преход има всички законови гаранции да не се срине финансирането на здравеопазването, а и оттам да не се получи пробив в обслужването на населението. Например бюджетът на здравната каса и държавният бюджет ще се разглеждат едновременно както в Министерския съвет, така и в парламента.
Каква ще бъде ролята на здравното министерство в процеса на структурното и финансовото реформиране на здравеопазването?
- Процесът на структурно и финансово реформиране на здравната система е поверен на министерството. Функциите му обаче постепенно ще намаляват. Когато се сформира управителният орган на националната здравна каса, голяма част от нашите функции ще поеме той. Естествено, докато се създаде и укрепне касата, ние ще извършваме огромната част от дейността. Когато влезе в сила Законът за лечебните заведения, тяхната нова регистрация като търговски дружества ще им даде възможност да стават все по-независими и автономни. В този смисъл преките управленски функции на министерството също ще намаляват. Разбира се, ние приехме препоръките на Световната банка за повече гаранции за провеждане на националната здравна политика и повече правомощия на Министерството на здравеопазването. И в двата закона - за здравното осигуряване и за лечебните заведения, се дават достатъчно права и отговорности на министъра именно с цел да се обезпечи държавната политика. Това от своя страна означава пряка защита на интересите на населението.
Частните здравни заведения - между отрицанието и възторга
"Ходих в частна поликлиника. Съдраха ми кожата."
"Ходих в частна поликлиника. Бяха толкова внимателни, да ти е драго да се разболееш."
Така между отрицанието и възторга частните здравни заведения вече повече от пет години делят мегдан с държавните и общинските клиники. Регистрираните частни лаборатории, амбулатории, поликлиники, здравни служби, медицинско-диагностични центрове и болници у нас са общо 150. От тях работещи са 124, а 26 вече са преустановили дейността си или още не са я започнали. В София частните здравни заведения са най-много - 37 (действащите са 31). Следва Варна с 27 регистрирани клиники, от които 24 работещи.
Никой не дава кредити. Трябва да разчиташ само на себе си. Липсват сгради и терени. Проблемите на частните здравни заведения като под индиго повтарят трудностите пред всеки, дръзнал да се захване със собствен бизнес у нас. С този нюанс, че здравеопазването не е търговия например и не връща бързо вложеното. А в същото време се нуждае от много средства.
Режимът за откриване на частно здравно заведение е регламентиран, отработен и смазан. В началото на октомври изтече срокът за пререгистрация на частниците. Те спазиха поредните изисквания на закона и продължиха да работят. Напук на скептицизма на лекарското съсловие. Напук на държавата, която хем няма средства да гарантира нормално здравеопазване, хем гледа в паничката на частника.
Частните здравни заведения разполагат и с достатъчно консумативи, и с по-добро оборудване, гарантиращо им възможност за диагностика и лечение. Отношенията между лекуващи и пациенти са изчистени - докторите не го усукват, не правят намеци или директни искания за подаръци и пари. Не може да се твърди обаче, че тук работят най-добрите. "Разликата между добрия и лошия лекар не е в титлата, а в системата. Добрите резултати са следствие от добра система на работа. Най-трудно ми бе да се преборя с манталитета на колегите, идващи от държавни здравни заведения", категоричен е д-р Сава Бояджиев, собственик на клиника ТОРАКС в София. В някои частни клиники докторите не са скъсали с държавната работа. Те работят на две места. "Това е абсолютно противопоказно. Лекарите у нас не са научени да работят с правила - "правила за добрата практика". Липсата на правила става особено опасна, когато работиш в две системи - частна и държавна", коментира д-р Сава Бояджиев.
"Търсят ни, защото извършваме много изследвания, които не се правят в държавните лаборатории. Но ми е мъчно, че хората трябва по принуда да плащат от джоба си, без да могат да си върнат похарченото", казва д-р Бушка Григорова, собственик на диагностично-консултативен център БОДИМЕД в София.
"Пациентите не са платежоспособни. А частните болници не ползват никакви облекчения. Разходит се покриват чрез цените. Цените ни са без особена печалба, защото иначе никой няма да дойде тук", коментира проф. Темелко Темелков, собственик на едноименна частна хирургична клиника във Варна.
Лекарските услуги са освободени от ДДС. Данък се начислява върху консумативите, оборудването, апаратурата. "Плащам 22% данък, но не мога да си го възстановя, защото здравните заведения нямат право на регистрация по ДДС. А консумативите по държавна поръчка са освободени от данък. Вероятно разсъжденията са в посока "нека частниците плащат от джоба си, нека надуват цените, така всички ще се убедят колко са гадни", коментира разпалено собственик на частна клиника. Новият закон за ДДС предвижда от данък да бъдат освободени само здравните услуги, за които се плаща от бюджета или от здравноосигурителни каси, както и съпътстващите доставки, пряко свързани с тези здравни услуги.
"С въвеждането на здравноосигурителната система цените ще паднат, защото ще ни бъдат наложени лимити, които ще са близо до себестойността на услугата. Ще ни кажат - това са граничните цени, ако искаш - повишавай ги, но пациентът ще плаща от джоба си", прогнозира д-р Мартин Манчев, управител на стоматологична клиника ЕСТАДЕНТ в София. "Частните клиники и сега разчитат на по-доброто обслужване и качество. С въвеждането на системата това отново ще бъде решаващо. Иначе защо болният ще се бърка допълнително в джоба", убеден е д-р Тихомир Савчев, един от собствениците на поликлиника ВИТА в столицата.
"За стоматолозите новата система едва ли ще доведе до увеличаване на пациентите. В цял свят много малко хора използват здравната си застраховка за лечение на зъби, защото тя е много ограничена. Ако пациентът иска пломба от по-качествен материал, трябва да си плати", казва д-р Жулиан Чаушев, собственик на едноименна стоматологична клиника във Варна.
Лекарите очакват ефекта от реформата. В проектите за нови нормативни документи не се използва думата частен. Фамилни лекари, доболнична помощ (медицински центрове, амбулатории), болнична помощ. Това са стъпките, без значение дали става въпрос за частно или публично здравеопазване.
Дългата болест на здравната реформа
Що е това реформа в здравния сектор и ще може ли тя наистина да влее живот в безсилното ни здравеопазване? Дори и сега, месеци след старта на първите промени в здравната система, отговорът все още не е еднозначен. Двойственото отношение до голяма степен се дължи на неуспеха на миналогодишните промени в структурата и във финансирането. Политиците и изпълнителната власт ги обявиха за официален старт на здравната реформа. Реално всичко започна и приключи със закриването на няколко болници, поликлиники и здравни служби и съкращаване броя на леглата в други, с някаква неясна схема за акредитация, с въвеждането на дуалистична форма на управление и финансиране на здравните заведения. Този етап ще се запомни и с голямата корупция - с авторитарното управление на болниците и поликлиниките, позволило изтичането на пари и множество финансови злоупотреби, с неясните списъци и регламенти на платените здравни услуги, често придружени с повече или по-малко откровено рекетиране на пациента, с мизерията в болниците и не по-малко мизерното заплащане на лекарския труд в държавния сектор и многобройните трудности пред решилите да се пробват като частници. Ако това е лицето на реформата, то е еднакво отблъскващо както за пациентите - настоящи и потенциални, така и за медиците.
За много хора реформата в здравеопазването е експеримент, който крие повече опасности, отколкото надежди. Някои политици подхранват тази теза, позовавайки се на конституционното право на безплатна медицинска помощ. Опонентите ги контрират с европейската практика и липсата на държавни пари, които да осигурят здравни услуги за всеки и на добро ниво. Зевзеците припомнят известния каламбур: "Ясно е защо здравеопазването е безплатно - то нищо не струва."
Допреди няколко месеца здравеопазването беше сред слабаците на българската реформа по оценка на Световната банка. Големият проблем е, че при здравеопазването на входа влиза лимитирано количество средства, а на изхода се искат безбройно количество безплатни услуги. По всяко време и за всеки. Няма система, която да издържи на такъв дисбаланс. България е фаворит по брой на лекари и на болнични легла в Европа. С лекарите, които у нас са 346.35 на 100 хил. души, ни бие само Австрия. По броя на леглата няма по-високо число от нашето - 1161 на 100 хил. души. Това обаче не направи здравеопазването ни нито по-добро, нито по-ефективно.
Шансът тази картина да се промени до голяма степен нарасна с подготвянето на пакета от закони, които трябва да осигурят истинските промени в здравната система. Решаваща ще бъде системата на здравното осигуряване.
С приетия през лятото Закон за здравното осигуряване се създава нов осигурителен сектор, който е обществен и корпоративен. Общественият е представен от Националната здравноосигурителна каса. Тя ще се развие в национален мащаб, ще обхване всички български граждани и ще се финансира от задължителни здравноосигурителни вноски. Със събраните пари ще се закупуват от системата на здравеопазването медицински услуги за гражданите. Средствата пак ще бъдат лимитирани на входа. На изхода обаче услугите няма да бъдат безкрайно количество, а ще бъдат определени в един базов пакет. Този пакет ще бъде стандартизиран и ще се определя от министъра на здравеопазването. Според зам.-министъра Семерджиев този пакет ще съдържа само минимума от здравни услуги, върху който Националната здравноосигурителна каса ще стъпи при договарянето с лекарите, стоматолозите и здравните заведения.
Същевременно ще бъде създаден и корпоративният сектор, който ще се изгражда от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон, които ще се занимават с доброволно здравно осигуряване. Те ще работят както в сферата на базовия пакет медицински услуги, така и по отношение на всички възможни видове услуги, които здравната система би предоставила, както и някои екстри, които някои здравни заведения ще могат да предлагат. Без съмнение и в България ще има медицински заведения, които няма да сключват договори нито с касата, нито с доброволното здравно осигуряване, а ще разчитат на кешови плащания от пациентите, смята зам.-министърът на здравеопазването Илко Семерджиев. Според него тези заведения ще могат да привлекат около 5-10% от най-богатите хора в страната, тъй като ще предлагат добри условия и високоспециализирани и квалифицирани услуги.
Държавният и общинските бюджети до известна степен все още запазват мястото си при финансирането на медицинските услуги, но основният източник на средства стават задължителните и доброволните осигурителни вноски. Задължителната вноска за здравно осигуряване, която ще се събира от средата на 1999 г., ще бъде 6 на сто от месечния доход на осигуряваното лице и ще се дели поравно между работодател и работещ. Тя ще се внася в Националната осигурителна каса от работодателите и служителите. Проектът на закона за годишния бюджет на НЗОК се разглежда от Народното събрание едновременно с проектите на Закона за държавния бюджет и за фонд "Обществено осигуряване". Конкретният размер на задължителната здравноосигурителна вноска не е посочен в Закона за здравното осигуряване. Предвидено е това да става ежегодно със закона за бюджета на НЗОК. Вноската за здравно осигуряване няма да увеличава общата данъчна тежест, обещаха от правителството. Това ще стане за сметка на преструктуриране на размера на осигурителните вноски във фонд "Обществено осигуряване" и отчисленията във фонд ПКБ, както и чрез намаление на ефективната данъчна ставка на данък общ доход по Закона за облагане на доходите на физически лица. Според някои изчисления общата осигурителна тежест за работодателите, която сега е 43.35%, дори ще падне до 41.65% от средата на следващата година, когато ще започне събирането на здравноосигурителните вноски.
От 1 юли 1999 г. работещите на трудов договор също ще плащат 3 на сто от получаваното възнаграждение за здравеопазване. При тях запазването на общата данъчна тежест ще стане за сметка на намаляването на личната осигуровка за пенсия, както и с редукция на вноската в ПКБ. В момента работещите на трудов договор плащат лична осигурителна вноска за фонд "Обществено осигуряване" от 2 на сто, а от 1 юли т.г. и 0.90% във фонд ПКБ. Изчисленията на финансовите експерти показват, че личната осигурителна тежест от 2.9 на сто в момента трябва да се повиши до 4.5 на сто заедно със здравната осигуровка от средата на следващата година. За да се гарантира обаче запазването на личните осигурителни вноски, се предвижда ефективната данъчна ставка по данък общ доход да бъде намалена с 2 пункта. По-ниските вноски във фонд "Обществено осигуряване" и ПКБ най-вероятно ще доведат до намаляване на пенсиите и обезщетенията при безработица. Това няма да се случи само ако се повиши събираемостта на тези отчисления. Задължителната здравноосигурителната вноска се дължи ежемесечно и не подлежи на данъчно облагане.
Националната здравноосигурителна каса ще има 28 регионални здравноосигурителни каси. Те са базирани териториално според здравната структура в страната. Най-вероятно срещу всяка обединена районна болница ще стои една регионална здравноосигурителна каса. Националната здравноосигурителна каса изгражда информационна система, която съдържа регистър на осигурените лица с уникален идентификационен номер, регистър на изпълнителите на медицинска помощ, данните за лекарствените средства и сумите за тях, заплатени от НЗОК и др. Зад пациента стои Националната здравноосигурителна каса като негов финансов защитник. Зад лекаря е неговата съсловна организация на лекарите и стоматолозите. Взаимоотношенията между тях ще се договарят.
Два са етажите на договаряне при този модел. Единият е националното рамково договаряне. Националният рамков договор се сключва между Националната здравноосигурителна каса и съсловната организация. Той включва реда за определяне на субектите, които ще изпълняват поръчките на касата, вида здравна помощ, който ще се оказва, условията и реда за оказване на медицинската услуга, обема на услугите, цените и методиката на заплащане, качеството на обслужване, документите и документооборота, който ще се извършва в системата, списъците на лекарствените средства, заплащани от касата, информационното осигуряване на страните, контрола по договора, санкциите за неизпълнение и др. Второто ниво са индивидуалните контракти, които задължително трябва да се придържат към параметрите на националното договаряне. Индивидуалният контракт се сключва между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителя на медицинската помощ - здравни заведения, лекари, стоматолози и други медицински специалисти с право да упражняват медицинска дейност. В тези договори се конкретизира как изискванията и условията от националния рамков договор ще се прилагат на съответната територия.
В контакта лекар - пациент финансови взаимоотношения няма да има. Изключение прави само така нареченият ко-пеймънт - форма на доплащане при ползването на медицинската услуга.
В Закона за здравното осигуряване засега тя е регулирана като 1% от минималната работна заплата в извънболничната помощ и 2% за всеки ден болничен престой. Макар че това са символични суми, с тях се търси троен ефект: да се ограничи ненужното потребление на медицински услуги, да се осигури допълнителен стимул за лекарите и като възможност за двойна засечка за реално извършените медицински услуги.
Доброволното осигуряване.
То предоставя на осигурените лица медицински и други услуги съгласно Националния рамков договор, но и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Договорите се сключват между осигурения и осигурителното дружество. Договорът съдържа обема и вида на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигурения, както и размера на осигурителната премия по този договор. Цените на медицинските услуги, условията и редът за тяхното осъществяване се договарят между осигурителното дружество и изпълнителите на медицинската помощ. Договорите на дружествата за доброволно здравно осигуряване с осигурените лица и изпълнителните на здравните услуги се сключват по изискванията на Закона за задълженията и договорите.
Акционерните дружества могат да осъществяват доброволно здравно осигуряване само ако са получили лиценз при условията и реда на осигурителния закон. Такъв лиценз им се издава само ако са регистрирани с предмет на дейност доброволно здравно осигуряване. Дружеството се учредява, извършва дейността си и я прекратява по реда на Търговския закон. Минималният размер на капитала на дружество за доброволно здравно осигуряване е 2 млрд. лева. Към момента на подаване на заявлението за лиценззадоброволна здравноосигурителна дейност капиталът в парични средства трябва да бъде внесен изцяло в БНБ. Лицензите се издават от Национална комисия по доброволно здравно осигуряване по предложение на министъра на здравеопазването. Съставът на комисията и правилата за дейността й се определят от Министерския съвет. Видовете здравни осигуровки се обособяват в пет пакета от дейности: подобряване на здравето и предпазване от заболявания, извънболнична медицинска помощ, болнична медицинска помощ, услуги, свързани с битови и други допълнителни условия при предоставяне на медицинска помощ, възстановяване на разходи. За всеки пакет дейности се издава самостоятелен лиценз. Лицензната такса за един пакет е 1 млн. лв. и се внася по сметка на Министерството на здравеопазването.
Конфликтните точки.
Големият спор възникна около въпроса защо в режима на задължителното здравно осигуряване да играе само една национална здравноосигурителна каса. На практика това противоречи на либерализма, за който претендират авторите на общия пакет от устройствени закони на новата ни здравна система. Според зам.-министър Семерджиев основната причина да се избере вариантът с една каса е данъчният характер на вноските. "Няма човек, който да не е задължен да плати за своето здраве вноски. Такъв тип вземания имат задължителен характер, това са обществени пари и те трябва да бъдат управлявани от обществото. Касата не е държавна, тя е обществена", обясни д-р Илко Семерджиев. Другото предимство според него е, че наличието на една каса позволява да се обхване територията на цялата страна, а при централизираните финанси за нея няма толкова голямо значение къде ще плати помощта на пациента - във Варна или в София. По този начин парите вървят след пациента и си остават там, където е свършена услугата.
Вторият голям дебат възникна по размерите на здравноосигурителните вноски и липсата на ясно и конкретно определени минимални пакети от здравни услуги, които ще покрива здравната осигуровка. В закона е заложен още един голям проблем - финансовите отношения между лекарите и стоматолозите, националната здравноосигурителна каса и пациентите. При сегашната мудна бюрократична система медикът със сигурност няма да получава парите си веднага, ще става кредитор на множество хора, а това ще затруднява дейността му.
Третият сериозен проблем е все още неизкристализираният данъчен режим за здравноосигурителната система. Принципната схема, която се оформя, е следната - не се облагат задължителните вноски за здравно осигуряване и част от доброволните вноски (примерно до 20 хил. лв. на месец), а на изхода на системата, т.е., когато осигуреното лице ползва медицински услуги, то ще дължи данък върху дохода, когато медицинските разходи се плащат от дружество за доброволно осигуряване. Засега не е особено ясно как ще бъде определян "доходът" на пациента, доколкото в този случай осигурителното дружество плаща на здравното заведение и на практика осигуреното лице не получава реални пари.
Реформата на една закостеняла и алогична от икономическа и от хуманитарна гледна точка система, каквато е сегашното здравеопазване, никак няма да е лесна. Ясно е, че реформата в този сектор неминуемо ще стартира с грешки. По-важното сега е здравната система да стъпи на здрава почва. А оттам нататък в процеса на прилагането на законите грешките могат да се коригират. Стига да не са такива, че още в предстартова позиция да блокират цялата реформа. А такава опасност има с недостатъчния размер на вноските и многото важни детайли, които са оставени за доуточняване. При което може да се окаже, че две години (толкова остават до цялостното реализиране на всички аспекти от реформата) съвсем не са много време.
И депутатите не знаят защо
Рекламата по принцип е нещо хубаво, дори и за дър- жавата. Повече реклами означава повече продаж би, а това води до по-големи данъци. И всички са доволни - медиите печелят, фирмите продават повече, държавата взима данъци. За управляващите обаче очевидно така е прекалено лесно и хубаво ().
През последните месеци на годината големите компании, които отделят средства за реклама, по принцип определят колко пари ще дадат за това през следващата година. Да си представим за момент, че някой голям рекламодател е преценил в началото на ноември, че за реклама през 1999 г. ще изхарчи един милион долара само за излъчване на телевизионни клипове. В средата на месеца той научава, че няма да може да се рекламира по БНТ в най-гледаното време. Малко по-късно разбира, че в останалите часови пояси удоволствието ще му струва доста по-скъпо, а ефектът ще бъде чувствително по-малък, защото много по-малко хора стоят тогава пред телевизорите. Не стига това, ами и не е сигурно, че ще може да излъчи рекламата си, защото времето е ограничено. Какво да прави голямата фирма? Дали ефектът от нейната реклама ще оправдае средствата, които са вложени в нея? А дали си заслужава усилията и нервите?
Сините показаха уникален законотворчески пилотаж и точно с два реда от преходните и заключителни разпоредби успяха да поставят под въпрос съществуването на Ефир 2, да парализират рекламния пазар в един от най-важните периоди на годината, да накарат ръководството на БНТ да намира разрешение на проблем, който не може да бъде разрешен... Иначе казано, от "фантук фантатък" в България рекламодателите ще фантазират за себе си. Ще фантазират за достатъчно рекламно време на нормални цени, държавата ще фантазира за повече данъци.
Ще остане обаче въпросът защо е необходимо това. И почти сигурно е, че след време някой от законодателните корифеи на управляващите ще отговори: "Ама ние, без да искаме... каква я мислехме, каква стана... ".
Две сделки, които разтърсиха... медиите
Две сделки концентрираха вниманието през седмицата. Мултигруп излезе окончателно от газовия бизнес и най-големият застраховател в Европа - "Алианц", купи най-голямата частна структура у нас - "България холдинг". В някакъв смисъл и двете не бяха неочаквани. Но приликата между тях е само в това, защото вътрешно те са базирани на съвършено различни логики.
След като Костов постигна своето и наложи изключването на "Мулти" от схемите за доставка на природен газ, отношенията между групировката и Сашо Дончев, който остана в бизнеса, прогресивно охладняха. Мултаците инкасираха и още няколко удара от администрацията, за да достигнат до правилния извод, че докато това правителство е на власт, по-добре да продават. Цената на сделката никога няма да стане ясна, но е сигурно, че продажбата на Кредитна банка е страничен, а не основен елемент от разделянето на Сашо Дончев с Мултигруп. От друга страна, ако се съди по нрава и имиджа на групировката, свободата не е била евтина на най-известния ни газовик.
При застрахователите от България случаят е съвсем друг. Погледнато отстрани, цялата политика на холдинга като че ли е била насочена към деня, в който ще влезе един от най-големите в света. Съотношението пазарен дял - цена - време на продажба вероятно е оптималното. За изминалите 7-8 години "България" измести държавните застрахователи от 1/3 от пазара. Но от друга страна, сама няма да издържи на конкуренцията на идващите чужденци.
Най-впечатляващ обаче е фактът, че пролича реакцията на държавата и на частната структура. Докато държавата все още умува дали, кога и как да се раздели с другите двама на застрахователния пазар - ДЗИ и Булстрад, за собствениците на "България" времето за сделка и решение е било доста по-кратко. Така е в бизнеса - първият взема най-високата цена, а стойността на държавните компании, работещи на пазар, където вече е влязъл "Алианц", става доста по-ниска.
Независимо от различните причини, довели до сделките, обявени през тази седмица, заедно с продажбите на бензиностанциите "Литекс" на "Шел" те със сигурност ще останат като едни от най-големите, сключвани с частни структури в новото време.
Само снегът ни е европейски
Като гледа човек как се сипе първият сняг и му идва на ума, че това е единственото нещо, по което се познава, че сме в Европа. Зимата покри целия континент в бяло и ето - България също не остава по-назад. Обаче приликите внезапно спират тук. На нашите по-западни съконтиненталци сигурно им става хубаво заради настъпващата промяна. Зимата е просто един друг сезон. През него човек, вместо да ходи на море, ходи на ски и въобще всичко става по-различно. Пък на нашите български съграждани им става зле заради хилядите усложнения, които настъпват в живота им.
А всъщност, ако човек се вгледа в детайлите, може да си помисли, че дори и по природата не си приличаме с Европа. Просто сега се е случило някакво съвпадение на зимите. При нас никога не престава да духа хлад, който идва само заради мисълта от предстоящия сезон. Да не говорим за скованите в лед мозъци на управляващите. Те никога не можаха да се освободят от разбирането, че към вземането на решения трябва да се подхожда от някаква си принципна гледна точка, а не през призмата на конкретни казуси и интереси. Да вземем например борсата, която заспа зимния си сън още през лятото. Никой не се постара да създаде на инвеститорите условия, за да има пазар.
Ако настъпи съживяване на икономиката, ще се създадат и съответните атрактивни обекти за търговия на борсата. И тогава няма да се налага да се приемат разни закони, с които да се задължават дружествата да търгуват акциите си именно на пода на тържището. Обаче за да стане това, трябва да се мисли за по-общи неща - за адекватна данъчна политика, за начините, по които бизнесът може да бъде стимулиран. Сега министърът на финансите се е загледал в перата на бюджета и нищо друго не вижда. Шефът на Агенцията за приватизация не пропуска приватизационна сделка да стане просто ей така - защото правилата са такива и някой ги е спазил. В парламента приемат закони всякакви - понякога просто за да създадат комисии, които да дават лицензи. А след това на комисиите започват да не им се дават лицензите току-така. И всеки си гледа в своята тясна просека, пък планината някак си остава на заден план. Ето и по това не си приличаме с Европа. Те имат гори, а ние имаме дървета. Изведнъж ти ства чудно дали този сняг, който сега пада тук, е същият, който онзи ден валеше в Германия.
"Ердемир" влезе в "Кремиковци"
Представители на турската фирма "Ердемир", единственият кандидат-купувач за "Кремиковци", получиха през изминалата седмица VIP-пропуски за предприятието, както и заповед на изпълнителния директор на завода, която им осигурява достъп до цялата производствена и търговска информация. Бизнесделегацията от турската фирма проведе опознавателна среща с борда на директорите на "Кремиковци" и с представители на консорциума "Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт", избран да посредничи по сделката. Според запознати допускането на "Ердемир" до всички сведения е станало след среща на представители на турския инвеститор с премиера Иван Костов.
"Ердемир" беше избрана за купувач на "Кремиковци", след като останалите пет кандидата оттеглиха офертите си. Според запознати не е изключено, ако се стигне до приватизационна сделка, предприятието да бъде продадено само срещу символична цена (един долар, марка или лев) и поемане на задълженията. Ръководството на "Кремиковци" обаче все още имало опасения, че няма да се стигне до сделка с "Ердемир" и по този начин предоставянето на цялата информация за "Кремиковци" ще увреди бъдещите търговски интереси на металургичния комбинат.
"Обмисляме план, според който работниците да останат в "Кремиковци" и да станат негови акционери", заяви Мехмет Билгич, вицепрезидент по финансовите въпроси на "Ердемир". Според пресцентъра на "Кремиковци" това не означава, че "Ердемир" ще придобие предприятието съвместно с работническо-мениджърското дружество "Кремиковци-приват", тъй като за него имало решение за ликвидация, което се очаква всеки момент да бъде обнародвано в Държавен вестник.
Бивш шеф на "Тератон" се самоуби в офис на "Селена холдинг"
Бившият член на съвета на директорите на оръжейната фирма "Тератон" Красимир Банков Станев се самоуби в петък. Тялото на 42-годишния бизнесмен е било открито в офис на "Селена холдинг" на ул. "Московска" в столицата. Станев е бил намерен от чистачката, която се грижела за офиса на 20 ноември сутринта. Двете врати били заключени. До трупа е бил открит законно притежаван пистолет "Берета", собственост на "Тератон". Полицията намерила и една гилза в стаята. Нямало следи от насилие и боричкания. По първоначални данни Красимир Станев останал последен в четвъртък вечерта. Съседи чули около 21 часа подобие на изстрел, заявили те на разпита.
Красимир Станев е бивш член на съвета на директорите на фирмата за търговия с оръжие "Тератон". Той беше сменен заедно с шефа на "Тератон" Младен Мутафчийски и Петър Андонов през пролетта на тази година. Засега не са ясни мотивите за смъртта на Станев.
Световната банка даде пари за бедните
България ще получи около 44 млн. долара по заема за социална защита (СПАЛ) на Световната банка. Късно вечерта в четвъртък бордът на директорите на банката одобри заема за общо 145.7 млн. германски марки, а в петък министърът на финансите Муравей Радев и представителят на Световната банка в София Томас О'Брайън подписаха споразумението. Очаква се идната седмица правителството и парламентът да ратифицират заема, за да бъде получен първият транш от 72.85 млн. марки (в момента около 44 млн. долара).
Тези пари на практика вече са похарчени за социално подпомагане на най-бедните слоеве. За да се получи вторият транш от заема СПАЛ обаче, трябва да бъдат изпълнени редица условия. Необходимо е да се въведе приходно-разходна пенсионна система, да се намали броят на професиите, които са първа и втора категория труд. Трябва да се приеме закон за доброволните пенсионни фондове и да се приватизира значителен дял от несвързаните с дейността активи на Националния осигурителен институт. В областта на пазара на труда трябва да се приеме план за преоформяне на съществуващите програми за алтернативна заетост, да се създаде социален инвестиционен фонд, да се намалят вноските за фонд ПКБ от сегашните 4.5% на 3%, да се увеличи събираемостта на отчисленията за ПКБ и НОИ.
Три версии за смъртта на шефа на "Маркос мюзик"
Собственикът на "Маркос мюзик", SMC и президент на "NTI холдинг" Марко Михайлов беше намерен мъртъв в дома си на столичната улица "Карнеги" No 10 миналата сряда. Тялото на собственика на най-мощната фирма за производство на компактдискове и продуцент на 80 на сто от българската поп-и рокмузика е било открито около 12 часа в хола на просторния му апартамент на последния етаж на новата кооперация. Михайлов е намерен от бодигарда си, който го чакал в мерцедеса му повече от два часа, за да го закара на уговорена среща, след това се качил горе.
Марко Михайлов е една от най-коментираните и безспорно най-богатите фигури в българския шоубизнес. Тридисет и седем годишният находчив инженер започва производството на аудиокасети в структурата на "Унисон" още през 1991 г., когато голямата част от българската звукозаписна индустрия беше пиратска. Впоследствие той се отделя от фирмата майка и създава през 1994 г. SMC. Тогава закупува поточна линия за производство на CD в цех в търновския завод за запаметяващи устройства. През 1996 г. той е обвинен в производството на нелицензирани компактдискове от полицията, но година по-късно съдът го оправда. След въвеждането на лицензирането на производители на аудионосители тази година Марко Михайлов получи официално първия лиценз за цеха си във Велико Търново, а няколко месеца по-късно и за новия си завод на холдинга NTI в столицата. По същото време другите мощни производители на компактдискове - "Унисон", "Интерком" и други, не успяха да легализират дейността си и така Михайлов стана най-големият производител на CD у нас. Бизнесменът обясняваше, че иска да започне производството на CD-R, празни компактдискове, и внесе машини за 1.7 милиона долара. Само месец след като заводът в София беше открит, служители на НСБОП проведоха акция в него и го запечатаха. Марко Михайлов отново беше обвинен в производството на 200 000 пиратски диска, а Министерството на промишлеността отне лиценза му. NTI холдинг обаче обжалва министерския акт и заводът отново беше разпечатан до разглеждане на делото в съда. Другата фирма, с която Марко Михайлов е по-известен, е продуцентската фирма "Маркос мюзик". Тя е основният производител на българска музика и сред издаваните от нея певци са Дони и Момчил, Стефан Вълдобрев, Ирина Флорин и др. Смъртта на Марко Михайлов е настъпила след изстрел под лявото ухо, пръснал мозъка му. В лявата му ръка е бил намерен законно притежаван пистолет "Глок", а в дясната си ръка е държал запалка. На пода в хола е бил захвърлен счупен новият му мобилен телефон, имало разхвърляни детски играчки и други вещи. Първоначалното заключение на лекарите е, че смъртта е настъпила между 4 и 6 часа. Три са основните версии, по които работят полицаите - самоубийство, невнимателна игра с оръжие и убийство.
Засега доминиращата версия е самоубийство. Малцина обаче са склони да вярват, че Михайлов сам е сложил край на живота си. Като една от причините за самоубийството се сочи семеен скандал с третата му съпруга Нели. Отношенията му с нея били обтегнати от няколко месеца, а в нощта на самоубийството съседи са чули викове и караници. Двамата са се появили на промоцията на новия албум на Стефан Вълдобрев във Военния клуб и са продължили да се карат в дома си. Разпитаните свидетели - съседи, разказали, че напоследък това се случвало често, защото Марко в последно време започнал да прекалява с пиенето, което по принцип не правел и не му понасяло. Около 2 часа след полунощ скандалът продължавал и тогава съпругата на Михайлов се обадила на сестра му, която пристигнала веднага, взела двете им деца - момченца на 1 и 2 години, и заедно с тях напуснала луксозния дом. Докато пътували към апартамента на сестрата на Марко Михайлов, той се обадил по мобилния телефон на жена си и казал, че повече няма да й пречи в живота, признала на разпитите вдовицата. Тя обаче не си дала сметка какво означава това и помислила, че на следващия ден скандалът ще се размине.
Евфемистично назоваваният семеен скандал всъщност прикрива връзката на съпругата на Марко Михайлов с друг мъж, подозират източници от полицията. Това била и причината за продължаващите няколко месеца скандали между тях. Отделно Марко Михайлов бил притиснат от атаката срещу фирмите му и от кредитите, които имал да връща заради новия завод. Близки до бизнеса му обаче не смятат, че това може да е причина за самоубийството му, защото от няколко седмици фирмите му започнали да се изправят на крака и той продължавал редовно да погасява кредитите си. Втората версия за смъртта му - невнимателна игра с оръжие, също не е много вероятна, защото Михайлов нямал афинитет към огнестрелни играчки. Той притежавал общо три законни пистолета, които били купени от охраната му последната година, но не носел у себе си нито един, а и нямал навика да размахва оръжие или да го премята в ръцете си. Противници на тези две версии посочват и друго основно доказателство. Оръжието на Марко Михайлов е било открито в лявата му ръка и изстрелът е даден от лявата страна на главата под ухото. Само че всички са категорични, че мъртвият е боравел само с дясната си ръка, а лявата му била като вързана. Другата причина за съмненията са, че металната врата на апартамента на Михайлов не е била заключена.
Засега полицията отказва коментар по работните версии.
БНБ ще разкрие част от тайните си в чест на своята 120-годишнина
Централната банка ще отбележи 120-те години от нейното създаване с куп мероприятия, стана ясно на пресконференция за откриване на уеб-страницата на БНБ () за мероприятията около юбилея. Честванията ще започнат на 25 януари, тъй като на същия ден преди 120 години княз Дондуков-Корсаков утвърждава устава на БНБ. Самият документ е станал факт на 16 декември 1878 г., когато проектоуставът е представен със "Записка по въпросу об учрежденiй в Софiй банка".
Централната банка ще издаде две книги - една, която ще проследи хронологията на развитието на институцията, тоест юбилеен сборник, и втората, която ще е сборник от архивни документи. По този повод вторият том се готви съвместно от Главно управление "Архиви" и от БНБ. На бял свят ще излезе и една от гордостите на БНБ, за която се носят легенди - колекцията от картини, която ще се изложи в Националната художествена галерия. Друга стъпка към "разсекретяването" й в чест на празника е изложението на част от архивите й. В чест на празника се готви и юбилейна монета и филателна марка.
Венецът на юбилея ще е научна конференция с участие на банкери от БНБ, от търговските банки, както и на техни колеги от чужбина. От БНБ обещават, че ще дадат и прием в чест на годишнината. По подуправителя на БНБ Валентин Цветанов журналисти пратиха до управителния съвет на банката предложение в проявите да се включи и маскен бал, какъвто обичат да правят централноевропейците при честване на най-скъпите си празници.
Кенет Стар бе подложен на 12-часов кръстосан разпит
Независимият прокурор Кенет Стар даде показания в късните часове на 19 ноември пред юридическата комисия на Камарата на представителите в третата процедура по отстраняване на действащ американски президент в историята на страната. Стар бе разпитван в продължение на 12 часа от личния адвокат на Клинтън Дейвид Кендъл.
Американски конгресмени от Демократическата партия нарекоха Кенет Стар "федералния сексполицай".
В бавна реч Стар очерта разследването си за връзката на президента Клинтън с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински.
Кръстосаният разпит на Кендъл бе насочен изцяло върху методите, използвани от Стар и хората му, пренебрегвайки твърденията на независимия прокурор за злоупотребата на президента с властта. "Това е лъжа и вие много добре го знаете", изтърва нервите си прокурорът, след като Кендъл заяви, че Моника е била насилствено заставена да признае за връзката й с Клинтън.
В същата зала, в която преди 24 години бяха обсъждани "Уотъргейт" и отстраняването на тогавашния американски президент Ричърд Никсън, Кенет Стар отхвърли обвиненията на демократите, че разследването му не е нищо повече от грубо надничане в личния сексуален живот на президента.
Стар заяви, че по никакъв начин разследването му не цели да докаже, че връзката между Моника Люински и Бил Клинтън е престъпление или несъответстваща на президента на Съединените американски щати постъпка. След осеммесечни усилия екипът на прокурора е достигнал до извода, че лъжесвидетелстването на Клинтън под клетва и възпрепятстването на следствието са основателни причини за задействане на процедура по импийчмънт срещу него.
"Нищо от това, целящо злепоставянето на президента, разследване не дава повод за задействането на процедурата за отстраняване на Бил Клинтън", заяви Кендъл веднага след показанията на Кенет Стар републиканци и демократи откриха ожесточен дебат за необходимостта да бъдат изслушани под клетва и при затворени врати четирима нови свидетели.
Клинтън размаха пръст в Токио
На 20 ноември в Токио президентът на Съединените щати Бил Клинтън поиска от Япония да се ангажира с по-сериозни мерки за извеждането на Азия от икономическата рецесия. С посещението си в Япония Клинтън пренебрегна показанията на независимия прокурор Кенет Стар във Вашингтон във връзка със задействаната срещу него процедура по импийчмънт. Бил Клинтън е на петдневна обиколка в Азия, която включва още Южна Корея и американската територия Гуам."
Говорителят на Белия дом Джо Локхарт заяви, че визитата на президента в Азия е от приоритетно значение. Състоянието на японската и на азиатските икономики оказва силно влияние върху стопанството на САЩ и благоденствието на американците. "Ето защо Бил Клинтън избра да посети региона и да отдаде енергията си на икономическите проблеми в Азия."
"Япония и единствено Япония е в състояние чрез разрешаването на собствените си икономически проблеми да върне стабилността и растежа в Азия", акцентира в речта си Клинтън в Американската търговска камара в Токио. Президентът призова японския премиер Кейзо Обучи и министрите от правителството на Либералдемократичната партия да изработят в най-кратък срок законовата рамка за реформата в банковата система и да стартират одобрения от долната камара на парламента на 16 ноември оздравителен пакет на стойност 24 трилиона йени (195 млн. долара).
Клинтън не пропусна да засегне и огромния отрицателен търговски баланс (240 млрд. долара за настоящата година и прогнозни 300 млрд. долара за следващата) в търговския обмен на Съединените щати с Япония. Клинтън предупреди Обучи, че Вашингтон може да постави бариери пред японския внос на стомана в САЩ, който за първите осем месеца на годината е отбелязал ръст от 500%.
Турция пред промени във властта
Турският премиер Месут Йълмаз заяви категорично, че няма да подаде оставка преди гласуването в парламента на искането за вот на недоверие към правителството. Най-вероятно кабинетът няма до оцелее, след като близо две трети от турските депутати решиха вотът за недоверие да бъде гласуван през следващата седмица. Обвиненията срещу Йълмаз в корупция и връзки с организираната престъпност съвпаднаха с огромната дипломатическа кампания, която лично той и неговата администрация подеха, за да бъде екстрадиран от Италия Абдула Йоджалан, лидер на Кюрдската работническа партия.
Разпределението на гласовете в парламента показва, че правителството ще бъде отстранено при вота на недоверие. Противниците на Йълмаз трябва да съберат 276 гласа, което е повече от сигурно, тъй като при последния вот 311 от 550 депутати решиха да гласуват искането за оставка да влезе в парламента.
Според Йълмаз и икономиката, и външната политика на страната ще пострадат от подобна стъпка. Премиерът подчерта огромните усилия, които полага, за да преодолее съпротивата на Италия и да изправи Йоджалан пред турското правосъдие. Ако това стане, кюрдският лидер ще бъде съден за сепаратистката си дейност в Южна Турция, довела до смъртта на над 29 000 души. Рим отказа да предаде Йоджалан, мотивирайки се с конституцията на страната, която забранява екстрадирането в страни, в които има смъртно наказание. В отговор Анкара предприе бързи стъпки за премахването на екзекуциите от наказателния си кодекс. Все още не е ясно кой ще бъде наследникът на Йълмаз. Според редица наблюдатели по всяка вероятност президентът Сюлейман Демирел ще назначи служебен премиер, който да сформира временен кабинет на широка коалиционна основа.
Български сводници получиха 61 години затвор в Чехия
Бандата на българския сводник Цветомир Белчев получи общо 61 години затвор на шумен съдебен процес в Прага. Чешката полиция атакува бардаците на русенския престъпник в Дуби миналата година. Акцията беше проведена след съвместно разследване на българската НСБОП и чешките органи за сигурност. Тогава бяха арестувани 45 проститутки, които работеха по чешко-немската граница. Четиридесет от тях бяха българки. Босът на сексверигата Цветомир Белчев и неговият бодигард Емил Досев-Бизона успяха да избягат от хайката. Заловени бяха общо 25 охранители на проститутките, но само срещу 6 бяха повдигнати обвинения за сводничество, подбудителство за проституция и незаконно притежаване на оръжие. Задочната присъда на Цветомир Белчев е 10 години затвор, 9 години е получил Бизона, на 6 години е осъдена майката на Белчев, също замесена в канала за бели робини. Различни присъди са получили останалите охранители, като най-малката е 3 години. Освен това съдът е разпоредил конфискация на парите в банковата сметка на Цветомир Белчев, около 150 000 марки. Допълнително следствие се води срещу Емил Досев-Бизона, който е заподозрян в убийството на едно от момичетата, чийто труп беше открит в градината на къщата на Цветомир Белчев.
Do you remember* ЦУМ
"Откриването на най-големия магазин у нас - Централния универсален магазин в нашата столица - е нова победа по пътя на строителството на социализма, израз на грижите на партията и правителството за непрестанно подобряване и по-пълно задоволяване на трудещите се", прочита в словото си зам.-министърът на търговията Атанас Костов на 15 април 1957 г. Премиерът Антон Югов в присъствието на видни другари и дипломати прерязва трикольорната лента на нарочения за гордост на социалистическата търговия универмаг. Вестник "Работническо дело" тогава прогнозира, че стокооборотът на ЦУМ ще бъде два пъти по-голям от този на Габрово, и разказва как официалните гости се впечатлили от факта, че щандовете са специализирани и магазинът се къпе във флуорисцентна светлина. Няколко години след това ЦУМ вече членува в Международното обединение на универсалните магазини на социалистическите страни. Огромната сграда примамва столичани с ревю-сладкарница, ресторант, предлага услугите на пощенски клон и клон на ДСК. За персонала има стол, библиотека, кинозала, спортни съоръжения и здравен пункт. В първите години из магазина се разхождат по 30 000 души дневно, по-късно броят на зяпачите и купувачите в най-големия български магазин достига 123 000. Стотици ученици и екскурзианти от цяла България пристигат в София с единствената цел да видят ЦУМ.
Четири десетилетия по-късно светло бъдеще за загубилия славата си магазин обещават новите собственици от британския инвестиционен фонд "Риджънт пасифик груп". "Ще стане един много хубав, чист, подреден, отговарящ на световните изисквания магазин", разяснява на развален български д-р Газуан Шараф, член на борда на директорите. Последният работен ден на стария ЦУМ е 31 декември. През следващите седем месеца ще се изхарчат 9.5 млн. марки. Цялата предвидена за инвестиране сума ще бъде вложена в ремонта и модернизацията на магазина. "Няма да жалим пари", зарича се д-р Газуан Шараф.
"Идеята на проекта е да се обособят магазини в магазина, затова част от площта ще бъда отдавана под наем, друга идея е пак да вземаме стоки на консигнация, но и да купуваме", обяснява изпълнителният директор Даниела Дакова. В добрите намерения за модернизация влизат и разширяването на паркинга, обзавеждане на детски кът, възможност за пазаруване с кредитни карти и пътнически чекове. На партера, който сега е най-скъпият етаж, клиентите ще се глезят в зимната градина и снек-бара. В заведение може би ще се превърне и гастрономът, който не е печеливш. С проектите за обновяването на магазина се е заела английската фирма "Ди Ди Джонс", ремонтирала и британското посолство в София. Сменена дограма и електрически инсталации, по-луксозно търговско оборудване, работещи ескалатори с фотоклетки ще бъдат част от новите дрехи на ЦУМ за влизането му в третото хилядолетие.
Предстоящите коледни празници някогашният "дворец на социалистическата търговия" ще посрещне с табели "Етажът не работи поради ремонт", празни щандове, реклами "Ликвидация" и "Преоценка". Цифрите по етикетите на стоките са задрасквани по няколко пъти. Дори цените на луксозните италиански кукли, които се продават със сертификат, са редуцирани. Първоначалните минимални намаления се оказват неуспешни и по някои рафтове са заменени с 55 процента. Повечето фирми обаче предлагат едва 10 или 20 процента по-евтино. На друг щанд са изчислили, че единствената възможна отстъпка, която могат да направят, се равнява на фаталните 13 процента. Въпреки считаните за изгодни от ръководството оферти орди купувачи липсват. Разглеждащите пак са повече от пазаруващите. Единствено на щанд с балони и табели "намаление -70 процента" българският потребител граби ризи, панталони и фланелки от демодирана немска конфекция със средна цена колкото килограм сирене. Дори дефектният трикотаж на фирма "Дариос" е изгубил популярността си. Клиенти се разхождат из ЦУМ като в парк, без да обръщат особено внимание на стоката, възрастен мъж събира гвоздеи от разтурения щанд на "Чико", пенсионерки слагат очила и се взират в цените, клиентка настоява покупките й да бъдат опаковани в отделни торбички. Скучаещите продавачки си приказват на групички, чоплят слънчоглед, четат вестници или въобще липсват от работното си място. Новият график за работа ще лиши ЦУМ от любопитната гледка по обeд жените в червени престилки да са повече от клиентите. Директорката на универмага си спомня оплакване от клиентка, която си позволила да попита продавачката няма ли най-после да стане от стола и да я обслужи. Според служителката това било чиста нервност. "Аз лично съм минавала край щанда с детска конфекция, вземала съм стока, занасяла съм я до другата каса, без някой да ме забележи, че вземам нещо. Те просто не гледаха, едната си говореше с приятелка", разказва друга история шефката на ЦУМ. През последните дни някои от продавачките гледат още по-сърдито и нервно обслужват клиентите, защото след Нова година ще са в неплатен отпуск. Новите собственици ще запазят работни места само за най-добрите, които не се изкушават да крадат и посрещат купувачите с усмивка.
ЦУМ ще работи от 10 до 20 часа шест дни в седмицата. Направените наблюдения показват, че стълпотворение от пазаруващи има в следобедните часове между 12 и 16 часа, а оборотът се увеличава в петък и събота. Сред търсените стоки си съперничат дрехи, обувки, електроуреди, но клиентите на универмага харчат най-много за козметика. По рафтовете от години прашасват и стоки, които никой не иска да купи заради свръхвисоките цени. "Заварих блокирани в стока над един милиард лева. Има пердета и дамаски за сто милиона лева, които не успявам никъде да пласирам", оплаква се директорката Даниела Дакова. Преди няколко години ЦУМ беше натъпкан с луксозни вносни стоки, не по джоба на повечето българи. Многоцифрените суми по етикетите уплашиха столичани. Софиянци се отказаха да влизат в огромния бутик и сега като виц се възприема твърдението, че в ЦУМ има стоки с по-ниски цени от други магазини. Собствениците обещават, че от догодина магазинът ще бъде достъпен за повече хора, а директорката ще лобира за стоките "Made in Bulgaria".
Най-големият магазин на Балканите е построен и проектиран "с богатия опит на съветската търговия, от която ние всекидневно се учим" (в. "Работническо дело", 16 април 1957 г.). Неговият еталон Държавният универсален магазин (ГУМ) в Москва е построен още в края на миналия век, но днес отново е пример за българския ЦУМ. Неотдавна ГУМ е реконструиран и в него са разположени малки магазинчета и бутици на известни западни и японски фирми. Повечето хора го посещават като музей - разхождат се между фонтанчетата, разглеждат и си тръгват. Заради високите цени в бялото каменно здание с адрес "Червения площад"No1, пазаруват по-заможните московчани. Печалбата на ГУМ за 1997 г. е 40 милиона долара, но прогнозата е, че тази година ще завърши на загуба. Наемателите се оплакват от прекалено високите наеми. Чужди фирми като Galleries Lafayette и Claude Lidz са напуснали магазина през лятото. Claude Lidz е чакала три седмици за разрешение за разпродажба на кожени палта. Компаниите, които имат магазини в ГУМ, са задължени да наемат и определени услуги като склад, транспорт, продажба и счетоводство. Според вестник "Москоу таймс" продавачът предоставя името си, а всичко останало се поема от ГУМ. Доскоро магазинът е посочван за най-известното търговско място в руската столица, но построеният през миналата година от кмета Лужков подземен комплекс на "Манежния площад" вече е предпочитан от московчани.
Шефовете на българския централен магазин виждат в дългия ремонт и скрита реклама. Очаква се, че от първи август догодина в ЦУМ ще пазаруват не само феновете му, но и хора, които от години не са влизали, ще надникнат от любопитство и целта на инвеститорите е да ги спечелят като постоянни купувачи. "Изключено е хората да забравят ЦУМ! ", убедена e Даниела Дакова.
Администрация Vs. граждани
През изминалите години кой ли не се е заричал да разреши проблема с държавната администрация. Управляващи, имиджмейкъри на управляващи - всеки приема като свое първо задължение да размаха пръст срещу безликата машина на бюрокрацията. Но третирана като единно цяло, администрацията не може да не е безлика, а резултат от размахване на пръст към нищото не може да има. Така че ефектът от всички закани и понастоящем клони към нула. Истината е, че за да се прекрати безумието с административния произвол над гражданите, самите граждани трябва да имат както възможност, така и навици да се обръщат към съда, когато са засегнати интересите им. А не да разчитат единствено на принципа "министрите и кадрите решават всичко" - сама по себе си никоя кадрова реформа не може и няма да увеличи гражданския инстинкт към самозащита.
През последните две години две трети от интервюираните столичани са се обръщали към съда или към органи на съдебната власт. Една десета от тях твърдят, че това е било свързано именно с дела по защита на нарушените им от държавни администратори права. Каква е готовността обаче на останалата част от столичани да направят нещо като опит за самозащита от държавата ясно показват цифрите - половината не биха предприели подобна стъпка, защото не вярват в успеха й. Едно на нула за администрацията.
Безсмислеността на такива начинания се удвоява в очите на хората, ако добавим в картината и всеобщо разпространеното мнение за неефективност на самата съдебна система по принцип. Гражданинът следователно има усещането, че в двубоя му с администрацията реферът е втори играч в противниковия отбор. Доколко подобно мнение може да има основание в практиката? Съдете сами - 46% от хората, които са имали вземане-даване със съд или съдебни органи, също смятат, че да съдиш държавата за нарушени от администратори права, е равносилно на опит да плуваш срещу течението с лодка без гребла. Две на нула за администрацията (и рефера).
Накрая, но не по значение, идва липсата на информация или просто липсата на интерес към информация. Половината от интервюираните разчитат основно на медиите в ограмотяването си относно собствените си права в процеса на взаимоотношение с държавата. Една четвърт пък изобщо не се интересува от тях. Нужно ли е да уточняваме, че готовността за самозащита зависи правопропорционално от осведомеността? Само една трета от групите, които търсят активно информация, смятат битката с държавната машина за безсмислена. И обратно - две трети от тотално незаинтересованите от своите права намират за напразно всяко усилие.
Ей, някой брои ли резултата? Май няма смисъл. Както казват - този мач сме го гледали, резултатът ни е ясен... Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване на агенция АЛФА РИСЪРЧ, проведено в периода 12-15.10. 1998 г. Право на отговор
Атакуват ни, защото не позволихме разграбване на предприятието
Публикуваната в броя от 14 ноември 1998 г. на Вашия вестник статия "Шефовете на "Захарни заводи" съсипват предприятието в полза на "Савой клуб" е нов пореден опит да се оспори приетата форма за раздържавяване на фирмата.
По процедурата многократно беше обвинявано Министерството на промишлеността и лично министър Божков.
Сега отново е проявена "загриженост" за фирмата, за нейната съдба и бъдеще чрез тиражирането на измислени обвинения към ръководството й.
Действително фирмата има сериозни финансови проблеми, произтичащи от липсата на собствен оборотен капитал. Тези проблеми съществуват още с обособяването й като самостоятелна през 1991 г. Липсата на основната местна суровина - захарно цвекло, както и спекулативният характер на пазарите на захарта и спирта доведоха фирмата до невъзможност да организира оптимално изпълнение на производствените си програми.
За да запази нивото на пазарната оценка на капитала, ръководството на фирмата се принуждава да търси други начини по финансиране: ишлеме, бартер, забавено плащане. През тази година се стигна и до просрочване издължаването към бюджета и общественото осигуряване.
Посочените факти в статията за завода за спирт са грубо изкривяване на истината, пореден опит да се компрометира ръководството, което години наред не се поддаде на натиска на икономически групировки за "игра по тяхната гайда".
Заводът за спирт е едно от най-печелившите поделения на фирмата. От създаването й ежегодно е приключвало с печалба. За миналата година е отчетена 392 000 хил. лв. брутна печалба, като са покрити 1303 545 хил. лв. отрицателни валутни разлики.
За деветмесечието на настоящата година е отчетена 113600 хил. лв. загуба. Недостигането на разчетената печалба се дължи главно на намаленото производство. При разчет 10 800 хиляди литра спирт са произведени едва 5443 хиляди.
Намаленото производство на спирт се дължи на отлива на клиенти поради вноса на голямо количество спирт, продаван на много по-ниски цени от нашите. Едва от август насам отново се увеличи търсенето на спирт наше производство.
От 1 октомври заводът нормализира производството и още за 10-месечието ще покрие натрупаната загуба, а за годината се очаква брутна печалба (преди облагането) над 600 млн. лева.
Що се отнася до неизгодно сключения бартер за доставка на меласа срещу спирт подробният анализ на тази сделка ще доведе до следните изводи:
За деветмесечието от общо 22 000 тона доставена меласа 50% са на "СИС Индустрийс". Освен с тази фирма бартери са сключвани и с други фирми при същите условия.
Като грубо нарушение на данъчното законодателство се посочват неначислени и невнесени в държавния бюджет акцизи на обща стойност 230 млн. лв. само за първите девет месеца на годината. В написаното обаче има един "пропуск". В акта за констатации от данъчната проверка е отбелязано, че акциз от 121 358 000 лв. се дължи към 30.09 за експедирано и нефактурирано количество. Едновременно с това е констатирано, че количествата за горния акциз (244 588 л) са фактурирани с издадени фактури под No 000.3015.366/08.10.1996 г. и No 000.3015.439/27.10.1998 г. Според данъчната проверка нарушението се състои в несвоевременното начисляване, събиране и внасяне на акциза съгласно чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 на Закона за акцизите.
По тази констатация на данъчната проверка ръководството прави възражение, като се основава на сключения договор за бартер, съгласно който фактурирането се извършва на партиди, а в края на всеки месец двете страни подписват споразумителен протокол, както и на подписания договор за съхранение на чист спирт, съгласно който спиртът се фактурира до 3 (три) дни след прехвърляне на собствеността.
Данъчната проверка (6 души в продължение на 13 работни дни) провери обстойно цялата първична документация по доставките, митническото оформяне, реализацията, производството, направи инвентаризация и не откри тези "реално прекарвани през завода многократно по-големи количества и при наличието на цялата документация по сделките многократно по-голяма сума. " (Може би Ви е известно, че въпросната данъчна проверка е комплексна за цялата страна. Дано стане известно и къде са ставали въпросните нарушения. Добре ще бъде да се установят и реалните количества на внесения спирт и платения за него акциз.) Така ще се разбере защо при нас производството е намаляло, т.е. е стигнало до загуба.
Средната работна заплата във фирмата е 104 000 лв., а не 65 000 лева. Тя действително е ниска и се дължи на ограниченията, налагани за държавните фирми.
Злоупотреби в "Захарни заводи" АД, причинени от ръководството, няма. Негова заслуга е, че при изключително тежкото финансово състояние запази фирмата от ликвидация. То непрекъснато е атакувано, защото не позволи на други да го разграбват или да монополизират пазарите на захарта и спирта.
Инж. Р. Иванов, изпълнителен директор на "Захарни заводи" АД, Горна Оряховица.
Предварителните избори в СДС - последно затягане на редиците
СДС трябва да промени преобладаващо червената карта на сегашното местно управление. Изборите за кметове и общински съветници са чак през октомври догодина, но стартът на предизборната кампания неофициално е даден.
Сините този път нямат право на грешка, защото се нуждаят от убедителна победа, за да бетонират властта си в цялата държава. "Ще обърнем съотношението в наша полза. Новата синя вълна вече тръгна", обеща пред националната конференция Евгений Бакърджиев. Той показа и посоката, в която синята партия отсега се разгръща тактически на няколко фронта: срещу обединение в левия спектър и за компромис с коалиционните партньори в ОДС.
Най-сериозни обаче ще са сблъсъците на тихия вътрешнопартиен фронт - между паралелните зони на влияние вътре в СДС. Стратегията за това се нарича предварителни избори. През тяхната цедка ще минат всички сини кандидати за кметове и общински съветници.
Моделът за тези избори е привнесен от чужбина. Публичната цел е да се спестят пари на държавата, като се снижи предварително броят на претендентите и разходите по кампанията им. СДС ги въведе у нас за местните избори през 1995 г. Първото доказателство за успешността им бе кметът на София, одобрен след предварителен вот. У гласоподавателя се създава усещането, че участва лично в демократичния подбор на кандидатите за властта. Чрез тези кандидати СДС ще доказва, че е също така безалтернативен в местната власт, както в централната. Вече две години обаче кадрови проблеми връхлитат сините в провинцията, а регионалните съвети са далеч от примера на отборно дисциплинираното правителство. От малките централи ще показват на лидерите си, че са готови да превъзмогнат себе си, като номинират достойни кандидати отдолу. Отгоре пък ще си отварят очите на четири, за да не попаднат в листите корумпирани и нелоялни към партията лица.
Ще използваме математически модели, изпитани в досегашните избори, обяви премиерът Костов. Но подреждането на кандидатите едва ли ще е само чиста математика. Стратези и кадровици от всякакъв калибър вече са подострили моливите и зачеркват всякакви партийни елементи, за които има и най-малко съмнение. Така, по демократичната процедура, ще си идат неудобните в СДС, защото този път не става дума за 120 депутатски места, а за цялата власт в държавата. Самият изборен стратег Бакърджиев призна, че очаква горещи спорове за големите градове и ритане по кокалчетата при номинациите. Затова и той, и щабът в София ще надзирават изкъсо целия процес по аранжирането на листите.
По устав местните клубове и общинските организации предлагат кандидати за първичния вот. Тежката дума за окончателната листа имат регионалните съвети на СДС. Националният съвет обаче може да преподрежда листите дори минали вече през първични избори. Без благословията на ръководството към избирателните секции няма да тръгне нито една листа за предварителните избори, независимо че са само за вътрешнопартийна употреба. За да се засили отговорността, бе внесен и нов елемент - за първичния вот да се номинират не отделни лица, а екипи. В една листа ще са кандидатите за кмет и негови заместници, отделно ще се подрежда листа с общински съветници. Ако не успеят на предварителните, на същинските отива друг екип, не непременно партийни членове, но с авторитет и влияние в населеното място. Обмислени са вече и варианти в синия лагер да се привличат потенциални кандидатури на опозицията.
От Народен съюз със или без предварителни избори настояват за твърда квота в местната власт. Земеделци и демократи имат традиционен успех в селата, който няма начин да не се опитат да изтъргуват на СДС. От няколко седмици се отлага обявената от Костов скорошна среща с коалиционните партньори, където своя дял от властта ще поискат и БСДП, ВМРО, БЗНС на Петко Илиев, че и ХАП на Иван Глушков. За помощник на СДС в смесените райони се обяви дошлият от ДПС Гюнер Тахир. През декември на национална конференция неговият Инициативен съвет за обновление на ДПС ще се конституира като политическа партия. Бившият приближен на Ахмед Доган ще поиска официално да запишат партията му като коалиционен партньор в ОДС. Тахир настоява негови хора да участват в предварителните избори на СДС. Негова е и идеята в малките общини да се издигат печеливши кандидати дори ако преди са ги подкрепяли други политически сили. Според Тахир, ако се направи вътрешнопартиен опит за прецакване на такъв кмет, той има шанс да бъде избран и като независим, каквито случаи имаше в предишните вотове.
В СДС знаят, че на местните избори партийна кауза може и да има, но успех ще последва само ако се преодолеят вътрешнопартийната партизанщина и многото кандидати, издигани от една или друга групичка на партията. Костов вече обяви, че за СДС е много важно добре да си припомни резултатите от местните избори през 1991 и 1995 г. Сините ги изгубиха най-вече заради вътрешнопартийни ежби. Освен депутатите и регионалните сини активисти властовите си амбиции ще трябва да преглътнат и фигури от най-високите етажи на СДС. Сигурно затова Костов сам лансира идеята за досиетата и произхода на доходите: по-скоро да припомни на големите в СДС да прецизират мераците си, отколкото да предупреди бъдещите малки кметове и съветници.
СДС обсъжда вариант мнозинството в парламента да приеме поправки в закона за местните избори: да се провеждат само в един тур. Обяснението е, че ще се спестят пари на бюджета. Кмет ще става кандидатът, събрал най-много гласове. Много вероятно е да отпадне и изискването за избран да се смята този, за когото са гласували 50 процента плюс един. В тези намерения е заложена стратегическата цел да се елиминират кандидатите на опозицията съвсем легално, чрез законни избори. При това положение СДС още на предварителния подбор трябва да сметне внимателно гласовете и да е наясно това ли са избираемите кметове и от услугите на кой от партньорите се нуждае в съответния град. Точно затова следващата седмица Националният съвет на СДС ще делегира права на местните си организации да търсят и привличат партньори за изборите отсега. Директивата е до март те да докладват на централното ръководство какъв процент от гласоподавателите ще консолидират чрез подходящи кандидати. Замразени са отгоре и традиционните за последните две години кадрови кадрили по всички нива на управление в страната. Над партийните редици тегне и подновяваната периодично тежка дума на лидера Иван Костов: Ще си отиде всеки, който изгуби - било доверие, било избори.
Кой говори чрез депутата Шишков?
Депутатът от СДС Георги Шишков е зорко охраняван от спецслужбите, това довери негов колега от парламента. Независимо, че около бившия шеф на свиленградската митница не ходят въоръжени служители на ген. Владимиров, всяко негово движение, жилището и колата били под наблюдение. Причината е тротиловата шашка, която се взриви в двора на Шишков преди седмица. Тогава вътрешният министър Богомил Бонев обяви, че на Шишков охрана не му трябва. Иван Костов изглеждаше вбесен от случката и предупреди депутата да не се откъсва напред от групата на мнозинството, за да не става уязвим.
От първия си ден като депутат Шишков е неизменен източник на сензации. Още нито едно от неговите скандални разкрития не е потвърдено, но той продължава да се реди в хедлайна на новините. В контрабанден трансграничен канал са замесени хора от БСП, беше първата вест на депутата. Той намеси в нелегалния внос на цигари и служители от хасковското РДВР. По-късно бе назован като източник на информацията за незаконното митничарско село край язовир "Ивайловград". След това обаче на бял свят излязоха къщата му, строена без разрешително, неграмотната му автобиография, съдбата му на изключен студент. Последва бомбата в свиленградската му къща.
По един признак могат да бъдат обединени всички медийни изяви на депутата - той не направи нито един сполучлив опит да защити теориите си, нито дори да преповтори вече казаното. Самият Шишков обикновено изглежда най-втрещен и силно притеснен от новините, които е произвел. Всички журналистически опити за подробности получаваха един-единствен отговор от Шишков: "Каквото съм казал, това е. " Очевидно стана, че свиленградският депутат не е в състояние да съчини нито едно от собствените си скандални разкрития, по-малко да го обясни. Причината едва ли е в неговото IQ. Поне дузина депутати крият дипломите си за висше образование с оценка среден или факта, че изобщо не са прекрачвали прага на ВУЗ, това не е причина за депутатски притеснения.
Шишков прилича по-скоро на човек, който е произнесъл добре запаметена версия, но не знае и дума повече. Депутатът очевидно рухна пред медийните атаки, изглежда болен, притеснен и изморен, не крие страха от вероятността СДС да оттегли подкрепата си. Сам признава, че не е очаквал такова развитие на нещата. В личен разговор с Костов Шишков установил, че не го взимат много насериозно. При първата акция за контрабандата Иван Костов го защити, но не директно. Точното изречение на премиера тогава беше: "Ако се докаже истина в твърденията, ние ще застанем зад него. " Самият свиленградски избраник обикновено се разболява след разкритията си и не идва в парламента.
Кой все пак говори чрез Шишков? Поста в митниците, шефското място в регионалния съвет на СДС и депутатския имунитет той получи благодарение на личните протекции на Христо Бисеров. Не е тайна, че главният секретар няма блестяща репутация в родния си хасковски регион. Рядко се появява там и има нужда от партийна помощ. В парламента той се лиши от единствения си дубльор - Захари Желязков оглави Агенцията за приватизация. Някой трябваше да стане момче за партийни поръчки в този твърде доходоносен район на страната. Шишков влезе в парламента с тази задача. Също както Пламен Иванов, пое мръсната работа в Кърджали и всеки понеделник забъркваше себе си и неизменно Ахмед Доган в скандали. След като в района СДС установи относително високо влияние, Пламен Иванов спря да говори. На същия принцип други двама депутати прокараха в законодателния мир промените в съдебната власт. Защо обаче момчетата на СДС периодично се откъсват от групата, дали сами тичат по-силно, или им дават първоначална скорост?
По време на кабинета "Виденов" Иван Костов обвиняваше предшественика си, че вдига пушилка около незначителни неща, за да отклони общественото внимание от други, по-важни проблеми. Защо не говорите за зърното и кризата с изхранването на народа, а ни занимавате с партийните си препирни, питаше тогавашният опозиционен лидер Костов. Тук е отговорът на въпросите: И сегашните управляващи нямат против да се пускат димки винаги, когато трябва да се отклони вниманието от по-сериозни проблеми в държавата. А те никак не са малко - от приватизацията, корупцията, престъпността до правата на малцинствата - все нерешени от властта проблеми. Затова тя има нужда от вентил на общественото недоволство. В тази роля влезе сега и депутатът Шишков. Затова въпреки публичното порицание от ръководството депутатът получи и охрана. Ще получи и подкрепа, ако се стигне до съд.
Има и друга освен работническата правда
Възмутени сме от журналистическия стандарт, приложен спрямо нас и партньорите ни в статията "Шефовете на "Захарни заводи" съсипват предприятието в полза на "Савой клуб", бр.45, стр.39.
Вестникарската практика и етика изискват, когато има критичен материал, винаги да се търсят за коментар и засегнатите страни. Нещо, което не е сторено от вашия редактор.
Озадачени сме, че в един вестник, който се чете предимно от хора на бизнеса, се отпечатва статия, позована на твърденията на анонимен "работник по телефона", а не на отговорен и назован по име служител.
Горните две обстоятелства ни карат да мислим, че списваният от Вас вестник е използван злонамерено, за да бъдем оклеветени чрез манипулативно поднесена информация и полуистини.
Заявяваме, че отношенията ни със "Захарни заводи" са в духа на добрата търговска практика. Заплащали сме спирта по пазарни цени и сме внасяли редовно акцизите, за което разполагаме с документи.
Не крием, че за последните две години нашата фирма е от големите и най-основни клиенти на завода. И ако той въпреки финансовите си затруднения продължава да функционира и 150 души имат работа и заплати, заслуга имаме и ние.
В това няма нищо лошо според нас, за разлика от вашия редактор, който явно не мисли така.
Миню Стайков, съдружник в "СИС Индустрийс" ООД, София.
Изборът на Рашков сгъсти кашата в правосъдието
Кръгът около Иван Татарчев успешно реализира своя замисъл да лансира Бойко Рашков за бъдещ главен прокурор. Миналата сряда директорът на вече закритата Национална следствена служба спечели мнозинството от гласовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) след не особено оспорван балотаж. Изненадващо за всички, смятаният за фаворит на изпълнителната власт пловдивски апелативен прокурор Росен Димов събра най-слаба подкрепа - 6 вота. Началникът на отдел "Наказателно-съдебен надзор" в Главна прокуратура Явор Бояджиев, който се ползва с подкрепата на съдиите и участва в групата по изработването на новия Наказателно-процесуален кодекс, взе един глас повече от своя колега от родния град на президента Стоянов. Както се очакваше, Бойко Рашков оглави топлистата, като получи подкрепата на 10 души от ВСС. На втория кръг гласовете за него набъбнаха до 16, което е две трети от състава на съдебния съвет. Автоматичното преливане на шестте гласа за Росен Димов към началника на НСлС създаде впечатлението, че процедурата е нагласена, за да симулира някаква форма на дебат.
Оттук нататък започват апаратните хватки на мнозинството за елиминирането на Рашков. Поправките в съдебния закон, с които критериите за избор на нов главен прокурор бяха свалени до 12 години общ юридически стаж (в който влизат дори годините, изкарани като депутат и министър) недвусмислено говорят, че въпреки всичко за стола на Татарчев вероятно ще бъде лансирана политически ангажирана фигура извън системата на обвинението.
Най-спряганите имена за това място продължават да са на конституционния съдия Иван Григоров и на парламентарния шеф Йордан Соколов. Още повече според източници от Конституционния съд Григоров не се разбирал особено с председателя на съда Живко Сталев. Отношенията помежду им напоследък видимо се изострили. Последният сблъсък възникнал покрай решението на магистратите по делото за съсловните организации на лекари и стоматолози, когато Григоров наруши табуто на конституционните съдии за медийни изяви и се отдаде на солова телевизионна акция. С това той вероятно се опитва да изпъкне поне за малко в публичното пространство, преди да бъде номиниран за Татарчевото кресло. Соколов пък има опит както в общуването с магистратите, така и с вътрешния министър Богомил Бонев. Той би могъл да тушира напрежението между правоохранителните органи и хората на Темида. А това ще е необходимо, защото след отстраняването на Татарчев и хората от неговото обкръжение следствието и прокуратурата вероятно ще се разпаднат на по-малки съперничещи си фракции, което окончателно може да парализира дейността на правораздаването.
Съществува обаче и някакъв макар и минимален шанс Бойко Рашков все пак да оцелее. Оттук нататък нещата зависят от двама души - от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов и от президента Петър Стоянов. Решението на Висшия съдебен съвет да предложи шефа на НСлС за назначаване на главпрокурорския пост може да бъде атакувано в 14-дневен срок пред ВАС. То има характер на индивидуален административен акт и автоматично блокира изпълнението му до произнасяне на магистратите. Съдът обаче има право и да не спре изпълнението на решението, ако прецени, че това не е наложително. Жалбата може да се разглежда от две инстанции - тричленен и петчленен състав от магистрати. Проблемът в случая е кой има право да атакува решението. За целта ищецът трябва да докаже правния интерес, тоест, че негови права са били ощетени с акта на ВСС. Според магистратите от сегашния съдебен съвет това са само конкурентите на Рашков - Росен Димов и Явор Бояджиев. Евентуално правен интерес могат да докажат и двамата кандидати, които не бяха допуснати до съревнованието поради изтичане на сроковете. Това са председателят на габровския окръжен съд Минко Минков и шефът на варненската апелативна прокуратура Васил Миков. Голяма част от магистратите във ВСС поставят под съмнение възможността изпълнителната власт да атакува избора в съда, защото трудно ще докаже своя правен интерес.
Тактиката на протакането обаче надали ще възтържествува. Председателят на ВАС Владислав Славов ясно даде да се разбере, че ще използва целия си авторитет в съда, за да придвижи максимално бързо делото поради огромния обществен интерес. Скандал може да възникне, ако съдът не спре решението, но въпреки това правосъдният министър Васил Гоцев откаже да занесе предложението в президентството за изготвяне на указ. По такъв начин постъпи червеният му предшественик Младен Червеняков, когато Владислав Славов и Румен Янков бяха избрани за шефове на Върховния административен и Върховния касационен съд, без да има изготвени устройствени закони за работата на двете най-висши правосъдни институции. Подобно развитие на нещата е възможно, тъй като Гоцев намекна, че ще занесе указите след две седмици. Вероятно той ще се опита да спечели още две седмици, като изчака максималния срок за внасяне на жалбата. Изглежда, Гоцев ще занесе предложението на Стоянов само в случай, че магистратите от ВАС излязат с определение, че действието на решението не трябва да се спира. За тези две седмици сините ще се опитат да задвижат максимално бързо процедурата по избор на нов Висш съдебен съвет. Председателката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова смята, че това може да стане до 4 декември. Според шефа на правната комисия в парламента Светослав Лучников обаче при него все още няма депозирани никакви кандидатури. Така че излъчването на нов съдебен съвет ще е изпитание за спринтьорските умения на сините. А дори и да не успеят да направят това навреме, остава последното оръжие - президентското отлагателно вето. Държавният глава официално обяви, че няма да подпише указ за нов главен прокурор преди 18 февруари, когато изтича мандатът на Татарчев. Проблемът обаче е, че ако върне кандидатурата на Рашков на бъдещия син ВСС, Стоянов отново ще покаже, че не е достатъчно твърд за да отстоява личната си позиция пред синьото мнозинство. А ако се опита да демонстрира характер, държавният глава рискува да се окаже участник в ново издание на "Боянските ливади".
Министерството на отбраната: двама излизат, трима влизат
Тази седмица Министерството на отбраната за пореден път доказа, че си остава най-голямата бюрократична хидра у нас. След като миналата седмица две заместникминистърски глави бяха отсечени, на тяхно място бързо поникнаха три. На местата на зам.-министрите по военнополитическите и военноикономическите въпроси Румен Кънчев и Симеон Петковски идват двама сини депутати - Пламен Радонов и Здравко Зафиров, както и 37-годишният шеф на секция "Нови технологии" във Военния научноизследователски институт инж. Велизар Шаламанов. Другите двама номинирани от синята централа все още не са назначени официално, но са дали принципното си съгласие. Пламен Радонов е лансиран от председателя на Комисията по национална сигурност в парламента Христо Бисеров. Според източници от СДС неговото име се е спрягало и за началник на Националната служба за охрана, но поради объркване в медийното пространство се появило името на неговия колега Пламен Марков. Здравко Зафиров е народен представител от Пловдив и е известен като един от най-жизнерадостните депутати. Сред колегите си е известен също като Шпагата, защото по време на един от сините форуми на Боровец така се развихрил в танците, че успял да направи шпагат. СДС-депутатът за първи път се появи в общественото пространство, когато се скара с вътрешния министър Бонев по въпроса за новите паспорти. По всяка вероятност Зафиров ще поеме административно-правните въпроси във военното ведомство, тъй като досега беше депутат в правната комисия. За тази цел ресорите на освободения зам.-министър Кънчев ще бъдат разделени на две.
Причините за освобождаването на Кънчев и Петковски все още тънат в мъгла. Освобождаването на зам.-министъра по военноикономическите въпроси вероятно е продиктувано от факта, че беше един от най-големите противници на търга за покупка на нова комуникационна техника за силите за бързо реагиране. До последно той защитаваше тезата, че можем да изградим новата съобщителна мрежа с подръчни средства, без да харчим отпуснатите 65 милиона долара зад граница. За година и половина Кънчев пък натрупа впечатляващо количество гафове и успя да се изпокара с повечето хора във военното ведомство, включително и със самия министър. Чашата на търпението обаче преляла окончателно, когато Кънчев се опитал да прескочи Ананиев и дал нов проект на военната доктрина направо на премиера Костов. Концептуалният документ за армията ни циркулира между бюрократичните структури в държавата повече от година и тихомълком е бил върнат за основно прекрояване.
Промените в екипа на военното ведомство обаче надали ще предизвикат радикални промени в действията му. Най-тежката задача вероятно ще се падне на Зафиров - да опитоми огромната военна бюрокрация. Миналата седмица Министерството на отбраната за първи път официално призна, че храни 22 000 души, които изпълняват административни функции на централно подчинение. Погледнато статистически, това означава, че на пет войници се пада по един чиновник. Отбранителното ведомство обаче не предвижда кой знае какви промени в тази насока. По плана за реформата в армията броят на военните бюрократи трябва да спадне на 15 000 души до 2010 г., което също не е никак малко.
Синьото лъвче погна бялата лястовица
"СДС познава поведението на евролевицата като парламентарна група, но ние имаме съмнения за поведението на лидера й Александър Томов" - така премиерът Иван Костов формулира причината за поредната размяна на "комплименти" между него и лидера на евролевицата.
В странната на пръв поглед реплика на министър-председателя евролевите заподозряха заговор от "централата на "Раковски"134 и синия пресцентър" за разбиването на евролевицата. Мотив за това бе публикация във вестник "Демокрация" с основната идея, че в евролевицата, бивш член на реформаторското мнозинство, зрее бунт срещу Томов, оглавяван от бившия организационен секретар на ГОР Николай Шопов.
От тази "новина" естествено не се разви скандал, макар че в евролевицата недоволството от соловите акции на Александър Томов отдавна не е тайна. Ръководството на евросоциалистите е съставено от опитни кадри на ДКМС, които добре знаят правилата на апаратната игра, за да започнат интрига срещу шефа си, която няма особени изгледи за успех.
"Той направи няколко доста сложни и колебливи движения по позицията за Косово и на практика постави под съмнение собственото си съгласие от позицията пред Консултативния съвет за национална сигурност. СДС чака обяснение от Томов - да каже какво стана, изплашил ли се е, на натиск ли са го подложили", попита риторично в началото на седмицата Иван Костов. И припомни старите грехове на евролевите - спорът около правомощията на правителството за даване на въздушен коридор над България за НАТО. Преди това бяха маневрите около медийния закон (гласуван през миналата година и с подкрепата на евролевицата), съвета за сигурност към премиера, съдебните закони, а напоследък и около евроинтеграционната политиката на правителството. И след всяка подобна проява Костов започна да се изказва нервно. Изискването към Томов неизменно е да обясни защо не е последователен.
"Това са дребни заяждания на Иван Костов, той не може да общува по друг начин", констатира Александър Томов. Съпартийци допълниха, че управляващите сериозно са се притеснили от техните изяви в Съвета на Европа и от кампанията за ловене на корумпирани сини политици. Нито една от тези инициативи обаче не донесе особени притеснения за СДС, а въпросите, отправени от Иван Костов, едва ли са само вследствие на тежкия му характер.
Миналата година, след разпадането на "реформаторското мнозинство", Костов обясни разрива с евролевите с факта, че преди те гласували "за" дори когато са били против, а след това са започнали да правят обратното. Тази роля преди беше запазена марка на ДПС.
Разсъждения на тема разминаване между партия и лидер Костов имаше навик да развива по отношение на ДПС. Движението редовно бе обвинявано, че не защитава в достатъчна степен интересите на своите избиратели, тъй като се отдалечило от управляващите. Основната причина естествено беше Ахмед Доган. Сега обаче позицията на бившите балансьори е твърде разклатена, за да представляват сериозно предизвикателство.
За сметка на това Александър Томов със самочувствие признава, че с неговата партия разговарят и БСП, и ДПС, като без посредничеството на Евролевицата другите опозиционни партии не биха седнали на една маса. Гъвкавата роля, която си пожела да изпълнява "Съборна" 7, обаче може и да не бъде по силите й, след като явно в СДС са решили, че именно евросоциалистите са слабата брънка в несъществуващата все още обединена опозиция. С това евролевите си обясниха и атаката на мнозинството: "Това е следствие от опасността да се обедини цялата опозиция срещу управлението на СДС."
На националната конференция на сините вестта за отказаното коалиционно партньорство на БСП бе посрещната доста спокойно, докато на въпроса на Екатерина Михайлова "какво да правим с евролевицата, да се коалираме ли", бе отговорено с продължително "не-е-е-е-е". После последва полугласното предложение от миналата седмица, че по места може да се партнира и с евролевицата, а Костов допълни: "За нас е много важно, защото ние решаваме с кого ще си партнираме на местните избори", което обясни разследването, което той проведе на поведението на Александър Томов.
Томов изглеждаше доволен от тази вест и заяви: "Сега те (публикациите) ще спаднат след офертата от Хисаря за местните избори."
Той обаче може и да не е схванал съвсем добре предложението. Същата оферта сините отправиха и към ДПС, с явната цел да заобиколят централата и по този начин да изолират Доган. А намекът за непълноценността на евролевите на местно равнище вече бе отправен от Евгений Бакърджиев след общата загуба на БСП и евролевицата на изборите в червената община Тополовград. Въпреки че евролевият конкурент на вицепремиера Бойко Радоев напомни, че с тяхна помощ СДС са спечелили изборите в Несебър и Долни Дъбник. Но едва ли някой е взел насериозно думите му.
И тъй като засега присъствието на евролевите във властта не може да бъде материализирано в повече позиции, на Томов не му остава нищо друго, освен да се заяжда с останалите претенденти за част от парчето на обединената опозиция. Освен ако не иска да повтаря до втръсване "ние ще останем лоялни на всяко добро предложение на правителството".
Светкавичните акции срещу контрабандата са грешка
Иван Костов, министър-председател на България, пред в. "Капитал"
Г-н Костов, наистина ли съвсем не се притеснявате от това, което се случи в Свиленград, и всички така на шега коментирате случката. Все пак това може да се определи и като атентат срещу човек от властта?
- Разбира се, че може.
Бомбата можеше и да застраши здравето на Шишков, а вие изглеждате така весели... - Притесняваме се, наистина е притеснително, разбира се.
А не си ли противоречите. Казахте в Стара Загора, че Шишков се е откъснал много пред вас, а сега казвате, че адмирирате всяка солова акция?
- Солова акция - да, но това да не става политика, да не бъде такава остра конфронтация, където резултатите очевидно могат да бъдат и взривове в двора. Значи, едно е да правиш политика и да се изказваш по въпросите на властта, на ежедневието, на опозицията, по всичките интереси на хората. Съвсем друго е да влизаш в ролята на остро атакуващ срещу, примерно, контрабандни канали. Това нещо никой не бива да си го позволява сам. Тъй като това не е борба на един човек, това е борба на цялата държава.
Значи това, което казвате сега, не важи за изявите на Шишков, а е по принцип?
