Препятствие на пътя
Докато Северна Ирландия се препъва в изпълнението на мирното споразумение, поддръжниците на мирния процес все пак трябва да се чувстват комфортно при мисълта, че никой не се е надявал промяната да се осъществи безпроблемно.
В действителност крайните срокове, заложени в мирното споразумение, не бяха спазени и се наблюдават тревожни признаци, че ще избухнат нови сблъсъци и насилие между парамилитаристичните групировки. Специалният орган, съставен от представители на Севера и Юга, трябваше да подготви до 31 октомври започването на по-сериозно сътрудничество между двете страни на ирландския остров. Той трябваше да бъде съставен от представители на северноирланския парламент и от министри от правителството на република Ирландия. Те трябваше заедно да изработят следващата фаза на преговорите през февруари.
Въпреки това определените северноирландски представители се провалиха в опита си да работят заедно. Отношенията между ърлстърските юнионисти и партията "Шин Фейн" все още са в застой, а Дейвид Тримбъл, лидерът на юнионистката партия и пръв министър в северноирландския парламент, отказва да определи представители за преговорите от страна на "Шин Фейн", докато ИРА не започне да предава оръжията си. В тази задънена улица британското и ирландското правителствo се опитват да придвижат своите планове за сътрудничество, надявайки се, че до месец януари ще бъде постигнат напредък.
В крайна сметка зад бюрокрацията и задънената улица, в която е влязъл мирният процес, на улиците отново израства страхът от насилие.
Македония: нов фактор на Балканите
Изборната победа на ВМРО- ДПМНЕ представлява ново предизвикателство за стабилността на Балканите. Но парадоксалното е, че ако лидерите на ВМРО останат верни на техните предизборни обещания, изборният успех на партията ще допринесе за стабилизирането на Македония и на региона като цяло, тъй като ще допринесе за допълнителното изолиране на режима на Милошевич. Въпреки годините на несигурно съществуване и заобиколена от реални и въображаеми врагове, Македония за разлика от Сърбия, Босна, Херцеговина и Хърватско избягна избирането на ултранационалистическа партия, която да поеме управлението на страната. Вместо това посткомунистическият елит, групиран около социалдемократите, запази позициите си във властта през годините на независимост. Бившите комунисти бяха поддържани от международната общност не заради това, че поддържат линията на икономически реформи, а заради тяхната прагматичност по отношение на етническите проблеми и способностите им да избягват етническо насилие.
ВМРО беше създадена през 1990 г. по време на движението за обособяване на Македония като независима държава и дължи популярността си на страховете от евентуален албански сепаратизъм и етническа война. Все пак Социалдемократическата партия показа по-голяма политическа гъвкавост, като през цялото време наблягаше на терористичното наследство на ВМРО от 19-и век. Освен това социалдемократите твърдяха, че политическите им противници са пряко свързани с идеята за Велика България и планират унищожаването на независима Македония.
Но със задълбочаването на икономическата стагнация и нарастването на корупцията ВМРО успешно трансформира имиджа си на националистическа формация и засили позициите си на партия, насочена към пазарни реформи и европейска интеграция.
В коалиция с Демократична алтернатива на Васил Тупурковски ВМРО спечели значително мнозинство в новия парламент, а лидерът на партията Любчо Георгиевски е сочен като бъдещия македонски премиер. След победата на изборите Георгиевски заяви, че основните пунктове в програмата му са плановете за икономически реформи и преодоляване на етническите проблеми. Това изявление показва, че метаморфозата на ВМРО е завършила напълно. Или поне тази трансформация е приета насериозно от Вашингтон. Дори лидерите на македонските албанци очевидно вярват на победителите в изборите и са склонни да влязат в широка коалиция с ВМРО и Демократична алтернатива.
Ако Георгиевски гледа сериозно на реформите в икономиката, на приватизацията и външните инвестиции и на изкореняването на корупцията, той не може да си позволи да изолира албанското малцинство в държавата и да предизвика етнически конфликт. Следователно, за да изгради подходяща за реформите обстановка, Георгиевски се нуждае от съдействието на албанските лидери.
Ако бъде създадена многоетническа коалиция, Македония ще получи добър шанс да изглади етническите противоречия, като насочи общественото внимание в друга посока - икономическите реформи и европейската интеграция. Ако се възползва от тази възможност, страната ще бъде значително по-защитена от прехвърляне на конфликта от съседно Косово. При положение обаче, че подобна коалиция не бъде създадена и албанците останат встрани от управлението, етническата диференциация ще направи невъзможно провеждането на сериозни реформи. Тогава икономиката ще потъне, етническите конфликти ще се засилят и косовският сценарий ще се появи на хоризонта.
Освен всичко останало ВМРО има и уникалната възможност най-накрая да реши споровете с българското правителство. Вместо да се впускат в анахронични великобългарски проекти, Георгиевски и неговият кабинет трябва да възстановят нормалните политически, икономически и културни връзки със съседите си на изток. Предишното македонско правителство твърде често използваше "българската заплаха", за да пропагандира позицията си на първостепенен защитник на националните интереси. Предишните управляващи в Скопие обаче бяха обвинявани от ВМРО, че в действителност са проводници на просръбска и проюгославска политика. София и Скопие не подписаха редица договори и икономически споразумения заради продължаващия спор дали македонският е отделен език. Сега е времето да се пристъпи решително към преодоляването на тази проблем, още повече че сегашното българско правителство е предприело редица отговорни инициативи, насочени към регионалната сигурност. Всъщност за България се говори като за Полша на Балканите както заради решителните икономически реформи, така и заради ангажимента да генерира сигурност на Балканите.
Коалицията на ВМРО с албанците може да изиграе допълнителна роля при изолирането на режима на Милошевич. Белград използва постоянно албанската карта, за да дестабилизира Македония. За целта властите в СР Югославия засилват напрежението в двустранните отношения или пък отказват да признаят македонско-югославската граница. Нещо повече - тъмните бизнесвръзки между сръбската и македонската "мафия" помогнаха на Сърбия да оцелее по време на ембаргото, от една страна, а от друга - донесоха солидни приходи на една определена прослойка от македонското общество. Ако ВМРО се заеме систематично с икономическите реформи и изкореняването на корупцията, това би затегнало икономическата и политическа примка около врата на Милошевич. Сигурността в региона ще бъде засилена, ако потъващата Сърбия бъде заобиколена от инвестициите и търговията между подобряващите отношенията помежду си Македония, България и Албания.
И накрая, но не на последно място, Македония се готви да стане вратата към НАТО в Югоизточна Европа. Пактът реши да създаде база в Македония, в която да разположи сили за бързо реагиране. Тяхна задача ще бъде охраната на мироопазващите части на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тези планове на НАТО допълват мисията на ЮНПРЕДЕП, чиито контингенти охраняват северната македонска граница. Въпреки че първоначалните сили на алианса ще наброяват не повече от неколкостотин души, това ще бъде важен прецедент за Балканите. Тази стъпка би била и следващият етап от разширяването на НАТО. Македония, както и България, вече участва в натовската програма "Партньорство за мир" и през септември бе домакин на военни маневри на съюза. Тук си струва си да се припомни, че готовността на Унгария да бъде домакин на силите на НАТО за операциите им в Босна допринесе изключително много за присъединяването на Будапеща към съюза.
Ако започне смели икономически реформи, установи многоетническо демократично управление, гарантира добри отношения с демократичните си съседи и подпомага новите мисии на НАТО в региона, Македония ще увеличи значително шансовете си за присъединяване към пакта при втория тур на разширяването му. А според някои наблюдатели възможен е и вариантът на "двойно приемане" заедно с България, т.е. с една стъпка най-накрая НАТО да подсигури южния си фланг.
Януш Бугайски е директор на отдел Източноевропейски изследвания към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.
Гингрич направи крачка назад в голямата политика
Председателят на Камарата на представителите на американския Конгрес Нют Гингрич бе първият лидер на републиканците, който се оттегли от поста си след междинните избори.
Според мнозина американски политически анализатори всеки, който приема присърце изолационистките тенденции в американската политика и който не одобрява поетите от САЩ ангажименти в световен мащаб, би се загрижил за оттеглянето на Гингрич от поста председател на камарата.
Гингрич беше главният стратег на изборната кампания на републиканците и върху него падна отговорността за неуспеха, както беше окачествена кампанията. Въпреки това обаче той запази авторитета си сред американския политически елит, който не може да си затвори очите за неговите постижения. На американска сцена той ще бъде запомнен с програмата "Договор с Америка", с която през 1994 г. успя да спре плъзгането надолу на Републиканската партия. Тази платформа успешно съчета чисто идеологически въпроси със специфичните проблеми на икономиката, престъпността и социалните реформи. Администрацията на Клинтън дори прие най-привлекателните елементи от тази програма, но не позволи републиканците да участват в практическата й реализация. Това постави тактически проблеми пред Гингрич, но донесе признание за политическата му интелигентност и способността му да изработва решения по проблеми от национален мащаб.
Постиженията и политическият курс на Гингрич обаче остават значими за вътрешната политика на САЩ. Що се отнася до външната политика, за разлика от Джордж Буш или Клинтън Гингрич се нарежда в лагера на изолационистите. Неспособността му да оценява важността на международните дела на САЩ се отчита като негова политическа слабост, като в този аспект той не надскача традиционния за Републиканската партия изолационистки политически светоглед.
Русия влезе в Голямата депресия
След като на 17 август отказа едновременно да обслужва вътрешния си дълг и да поддържа курса на националната си валута, Русия завинаги влезе в черния списък на най-катастрофалните решения в историята на международните финанси. Ако Москва успее да добави към това и мораториум по външния си дълг, ще направи непостиган досега Голям шлем. Първата стъпка към това стана едностранното отлагане на изплащането на 685 милиона долара през август и септември към Парижкия клуб на държавите кредиторки. Как евентуалният мораториум ще се отрази на световната финансова система не е известно, защото влиянието на Русия в нея е минимално, но за самата Русия това ще бъде фатален удар в момент, когато икономиката й е парализирана. Проблемът е, че макар правителството добросъвестно да иска да си плати, валутните му възможности не са достатъчни.
Размерът на руския външен дълг не може точно да се определи, защото отсъства официална информация, а оценката на западните източници се колебае по отделните му пера. Приблизителното разпределение на дълга изглежда така: еврооблигации - 16 милиарда долара, кредити от Международния валутен фонд и сродните му организации - 23 милиарда долара, Лондонски клуб на частните банки кредитори - 32-34 милиарда долара, Парижки клуб - 37.6-40 милиарда долара, дълг към други страни - около 20 милиарда долара, облигации MinFin, издадени от финансовото министерство - 8.7 милиарда долара. Или общо между 137.3 и 141.7 милиарда долара, макар по някои оценки той да достига 160 милиарда долара, което прави средно около 1000 долара на глава от населението и се равнява на една трета от миналогодишния брутен вътрешен продукт. Нелошо постижение по международните стандарти, но встрани от тези числа настроението на руските кредитори съвсем не е оптимистично.
На 16 септември рейтинговата агенция Standard & Poor's свали дългосрочния рейтинг на Русия до ССС-, а краткосрочния - до С-, което поставя страната сред най-вероятните нарушители на задълженията по външния дълг. Дори Индонезия, която е разтърсвана от вътрешни безредици, има по-висок рейтинг от Русия. Мрачната перспектива, която чертае оценката на американците, се дължи на ограничените валутни ресурси, с които разполага Русия. Валутните резерви на централната банка заедно със златото в края на октомври се покачиха до 13.6 милиарда долара и те ще успеят да покрият плащанията до края на годината, които възлизат на 2-3 милиарда долара. През следващата година обаче ще трябва да бъдат преведени 17.5 милиарда, непосилна сума за грохналата руска икономика според вицепремиера Юрий Маслюков. Най-лесното решение ще бъде, ако светът реши отново да се направи на невиждащ и да прежали десетина милиарда, които ще помогнат да се закърпи положението за кратко време. Наивниците на Запад като че ли се свършиха и дори МВФ категорично отказва да отпусне 4.3-милиардния транш, който беше обещан за септември. Критиката, която мисията на фонда отправи към програмата на правителството, показва, че до приемането на разумен бюджет за 1999 г. пари от МВФ няма да има. Единствено Япония потвърди, че ще даде на Русия заем от 800 милиона долара, а известно облекчение за правителството ще бъде хуманитарната помощ от САЩ и Европейския съюз, която може да надхвърли 1 милиард долара.
За да склони богатите си партньори да отворят още един път кесиите си, Москва намеква, че отказът им би довел до социален взрив с неясни последици за ядрения арсенал на страната. Само че този път номерът няма да мине толкова лесно, защото, както заяви представител на МВФ, "задачата на фонда няма нищо общо с ядрените ракети". Все пак в Русия са готови дори да ратифицират договора за ограничаване на стратегическите оръжия СТАРТ-2 с надеждата, че политическите отстъпки ще бъдат възнаградени с нови кредити.
Междинен вариант между мораториума и отпускането на средства е реструктурирането на съществуващия дълг, който може да се окаже приемлив за двете страни. Русия ще трябва да изпълни задълженията си по еврооблигациите и кредитите на МВФ, които през 1999 г. ще възлязат на 7 милиарда долара, защото не може да си позволи да загуби най-сигурните източници за бъдещо финансиране. В такъв случай Русия може да разчита на снизхождение в преговорите с двата кредиторски клуба, още повече че огромната част от дълговете към тях е наследство от СССР, а като член на Парижкия клуб Русия има да получава няколко десетки милиарда от държави в Азия и Африка. Първото условие за постигането на компромис ще бъде подписването на споразумение по руския вътрешен дълг, в който западните банки държат 10 милиарда долара.
Преговорите между правителството и шестте банки, водени от Deutsche bank, които представят чуждестранните инвеститори в руските облигации ГКО-ОФЗ, се точат втори месец, но съществен напредък няма въпреки няколкото съобщения за пробив в разговорите. Основният въпрос, около който се въртят споровете, са срочните валутни договори на обща стойност 7-8 милиарда долара. Тези договори бяха използвани от чужденците за подсигуряване срещу валутния риск и тежестта им за руските банки се увеличи неколкократно след девалвацията на рублата, защото за закупуването на необходимата валута са нужни повече рубли. Кабинетът предложи на западните банки да поеме задълженията като държавен дълг и да обвърже изпълнението им с решаването на проблема с ГКО-ОФЗ. Офертата беше отхвърлена, защото на Запад не могат да допуснат правителство, което се пазари за всеки цент по ГКО и скоро може да обяви мораториум по външния дълг, с лека ръка да поеме още няколко милиарда дълг. Още повече че руските им колеги имат достатъчно пари, които държат на сметки извън Русия в същите тези банки, които сега се опитват да спасят инвестициите си. Нелегалният износ на капитал от Русия отдавна се е превърнал в национален спорт, а основните направления са офшорни зони от типа на Британските Вирджински острови, които се нареждат на второ място по получен руски износ през миналата година в Северна и Южна Америка, отстъпвайки единствено на САЩ.
Участниците в преговорите представиха на правителството списък на сметките, с които разполагат руските банки, но засега не могат да ги блокират заради мораториума, който ги пази от съдебни искове. Мораториумът изтича на 14 ноември и засега няма признаци, че ще бъде продължен, но липсата на споразумение със западните банки може да промени намеренията на правителството. Според изчисления на инвестиционната компания United Financial Group чуждестранните инвеститори могат да получат между 15 и 30 процента от номиналната стойност на облигациите във валута в зависимост от курса, по който ще бъдат изчислявани, което ще им донесе средно по 15 цента на всеки вложен долар.
Ако около външния и вътрешния дълг на Русия нещата все пак може и да потръгнат, около пазара на акции, който в повечето страни е основен източник за финансиране на икономиката, скоро няма да се чуе нищо хубаво. Руските акции бяха хитът на миналата година сред всички развиващи се пазари, но през тази се превърнаха в проклятие за инвеститорите, чиито портфейли се обезцениха средно 15 пъти от януари досега. Дневният оборот на най-голямата търговска площадка - РТС, през последните три месеца не може дори да се доближи до 10 милиона долара, числото на брокерите на нея намаля почти наполовина само за четири месеца, а индексът РТС-Интерфакс е на светлинни години от рекордното си постижение 571.66 пункта отпреди 13 месеца.
Най-трагична беше последната седмица на септември, в която на РТС бяха сключени общо 86 сделки за 2.3 милиона долара. Ниската ликвидност и падането на котировките води до нереални изменения на цените, които могат да бъдат повишени от най-малката заявка с 10-20 процента. Единственият светъл лъч са акциите на "Газпром", които двукратно надхвърлиха цените си от началото на септември. За това първоначално помогна създателят на газовия монополист Виктор Черномирдин в качеството му на кандидат-премиер, а след това и обявеният търг за приватизацията на 2.5% от компанията, което повиши цената на акциите с 65% за пет дни и повлече след себе си останалите руски blue chips. Въпреки този възход дори акциите на "Газпром" остават привлекателни единствено в дългосрочен план, както и всички инвестиции в Русия. До настъпването на добрите времена по-нетърпеливите ще трябва да потърсят друго място, за да пробват късмета си.
Безгрижното детство на АРЕС приключи на деветата година
Традициите са хубаво нещо, но има моменти, когато съществуването им е свързано със значително количество болка. Деветата годишна среща на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) е един такъв момент за лидерите на страните от региона и единствено добрият дипломатически тон е в състояние да ги събере в Малайзия на 17 и 18 ноември.
Финализирането на договореното на последната среща във Ванкувър намаляване на вносните мита на стойност 1.5 трилиона долара върху търговията с 9 продукта - стоки, съобразени с изискването за екологично чисто производство, риболов и рибни продукти, дървен материал, химически продукти, медицинско оборудване, телекомуникационна техника, енергия, играчки и скъпоценни камъни, ще противопостави в Куала Лумпур Съединените щати, Канада, Нова Зеландия и Австралия на Япония и азиатските нововъзникнали пазари. Под заплахата, че ще врътнат кранчето за изпадналите в ликвидна криза азиатски тигърчета, богатите индустриални държави и нетни износители в региона прокараха споразумението за по-ниските мита. Последните изпълниха своята част от сделката - парите потекоха към финансовите системи в региона. Средствата естествено бяха придружени от наръчници при какви условия и за какво точно да бъдат използвани. Резултатът - задълбочаване на финансовата криза и парализа на местните икономики.
Днес, когато вече е ясно, че приликите между Спасителя и Международния валутен фонд (МВФ) са случайни, потърпевшите държави се надигат срещу външния натиск. А си имат и оправдание за пред света - Япония не е склонна да либерализира търговията с дървен материал и рибни продукти. Как тогава те, по-малките и силно опустошени държавици, да се отворят широко за чуждите стоки?
Конфликт между Вашингтон и Токио обещава и една нереализирана стара идея. Година по-рано Азиатският валутен фонд със седалище в японската столица не получи благословията на САЩ под претекста, че огромни суми ще бъдат безотговорно отпускани за азиатските съседи, погълнали над 60% от кредитите на японските банки. Истината е, че създаването на конкурентна структура на МВФ, макар и регионална, изземва най-безобидното средство на Съединените щати да поддържат статута си на единствена световна сила. По-големи шансове да стартира има монетарна институция в далеч по-мек вариант от Азиатския валутен фонд. Идеята в суров вид е за организация, която да изкупува непродадени облигации от емисиите на държавни ценни книжа на най-силно засегнатите от икономическата криза държави.
Събитието на 17 и 18 ноември е особено болезнено за последния мохикан на "азиатското икономическо чудо" - премиера на страната домакин Махатир Мохамад. За да забави промените във властта, застигнали Южна Корея, Индонезия, Тайланд и Япония, недолюбващият международните финансови институции Махатир изолира държавата си от сеещата зараза световна финансова система и тикна в ареста с обвинения в содомизъм и корупция финансовия си министър Анвар Ибрахим.
Доколкото контролът върху краткосрочния капитал поставя дъно под свободното падане на валутите, загубили доверието на собствениците на горещите пари, и по този начин осигурява почва за преструктурирането на локалните финансови системи и провеждане на експанзионистична монетарна и фискална политика, е вероятно правилното решение за излизането от кризата. Високите лихви, наложени от МВФ, в действителност сложиха край на немирството на местните парични единици. Чиновниците от фонда обаче пропуснаха да включат в анализите си два основни фактора - компаниите в страните от Югоизточна Азия се финансират предимно чрез банкови заеми (само една нищожна част от необходимия финансов ресурс се набавя на фондовите пазари) и инфлацията и инфлационните очаквания са минимални. Тоест изисканите от тях значително по-високи лихвени равнища оскъпиха силно цената на ресурса и тласнаха региона към рецесия.
Контролът върху капиталовите потоци може и да работи, но не и когато безгрижно информираш инвеститорите, че в едногодишен срок те не могат да изнасят капитали от страната и тайничко се надяваш, че чуждите пари с характер на краткосрочни капитали ще бъдат преструктурирани в дългосрочни инвестиции в условията на силно регулиран финансов пазар.
А още по-малко, когато два месеца и половина след въвеждането на контрола върху капитала (1 септември) заявиш, че тази една година всъщност може да продължи 3, а защо не и 4 години. Изобщо толкова, колкото е необходимо за прочистването на световните финанси от азиатския вирус. Махатир явно е убеден, че парите нямат памет. Което може би е вярно, но за един значително по-продължителен период. А без външно финансиране шансовете на Малайзия не са особено високи - безоблачно небе за не повече от 4-5 месеца. За да осигурят такова, Махатир е принуден да плаща огромни комисиони на инвестиционната банка Salomon Smith Barney, чиито финансисти лобират в Ню Йорк, Лондон, Франкфурт и Токио за кредити за Малайзия срещу условия, нямащи нищо общо с ортодоксалните.
Арестът и процесът срещу бившия финансов министър на Малайзия Анвар Ибрахим и присвояването на функциите на финансовия министър от премиера Махатир е вътрешен политически проблем и като такъв не е в компетенцията на APEC. Въпреки това се очаква темата да бъде централна. Махатир не успя да убеди международната общност, че процесът срещу Анвар няма нищо общо с исканите от финансовия министър реформи, несъвместими с изолационната политика на премиера, и е насочен единствено срещу склонността на Анвар към нетрадиционния секс, преследван в Малайзия, уреждането на преференциални кредити за приятелски компании и предоставянето на частна информация на определени банки. Арестът на Анвар охлади отношенията на Махатир с президентите на Индонезия и Филипините Хабиби и Естрада, лични приятели на Анвар, които до края на миналата седмица твърдяха, че няма да участват в годишната среща на APEC. Нежелание да удостоят с внимание малайзийския премиер проявяват и американският президент Бил Клинтън и министър-председателят на Канада Жан Кретиен, изключвайки възможността за двустранни срещи с него.
Какво е APEC?
Форумът Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation) обединява 18 държави в региона - Австралия, Бруней, Канада, Чили, Китай, Хонконг, Индонезия, Япония, Южна Корея, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Папуа Нова Гвинея, Филипините, Сингапур, Тайван, Тайланд и САЩ. Към тях в Куала Лумпур официално ще се присъединят Русия, Виетнам и Перу. APEC е създадена през 1989 г. като неформално обединение на държави от региона. Постепенно прераства в най-мощната организация за свободна търговия и икономическо сътрудничество в Азиатско-тихоокеанския регион, която си поставя за цел до 2010 г. богатите индустриални държави членки да търгуват свободно помежду си при нулеви вносни мита, а до 2020 г. към тях да се присъединят и нововъзникналите пазари в общността. Страните, членуващи в APEC, дават почти половината от световното производство и 40% от търговията на стоки в света.
Първата официална среща се провежда през 1993 г. в Сиатъл, САЩ, където APEC се разраства с Мексико и Папуа Нова Гвинея. Година по-късно член на организацията става и Чили. Двудневният форум (17 и 18 ноември) в малайзийската столица, на който ще присъстват държавните глави, финансовите, външните и търговските министри на страните членки, е деветата поредна годишна среща и шестата формална.
"Третият път" - опитът за реабилитация на левите партии
Спечелването на президентските избори в САЩ от демократа Клинтън и идването на власт на Лейбъристката партия във Великобритания поставиха началото на завръщането на левите партии във властта. Днес освен в САЩ и Великобритания леви правителства управляват във Франция, Германия, Италия, а въобще от петнайсетте страни - членки на ЕС, само в две, в Испания и Ирландия, управляват партии от десния политически спектър.
Заливането на развития свят от лявата вълна предизвика както теоретични, така и чисто практически спорове, свързани с възможностите и перспективите пред управлението на левите партии. Докато в теоретичен аспект политическото наследство все пак дава яснота и прави възможни асоциациите въз основа на минал опит, практическите аспекти пред лявото управление, свързани с изискването левите партии да управляват най-развитата част от света в принципно нови икономически условия, поставя поне два въпроса - има ли неразрешимо противоречие между съвременната социалдемокрация, икономическата глобализация и егалитарното общество и прави ли наследството на неолиберализма заедно с настъпващата глобализация дистрибутивните цели на социалдемокрацията неблагоразумни, най-малко що се отнася до традиционните принципи на социалдемокрацията(традиционния социалдемократизъм).
В книгата си "Отвъд лявото и дясното. Бъдещето на радикалната политика" Антъни Гидънс (един от критиците на управлението на Тони Блеър) излага тезата, че новият радикализъм и изоставянето на традиционните представи за ляво и дясно в политиката произтичат от три основни предпоставки: глобализация, детрадиционализация и социална рефлексивност, а Гидънс е изцяло скептично настроен относно възможностите на правителствата да произвеждат социална справедливост в смисъла, в който този термин е традиционно възприет. Според защитниците на либералните икономически и социални модели, между логиката на глобалния пазар и целите на социалдемокрацията съществува сериозно противоречие, чийто корен произтича от дистрибутивната природа на социалдемокрацията. Според нейните противници изграждането на социалната държава противоречи на развитието на съвременната икономика. Един от аргументите е, че при отворен глобален пазар преразпределянето на националното богатство чрез лостовете на данъчната политика и засилването на ролята на държавата в икономиката водят до деконцентрация на капитали и тяхното изтичане към страни, предлагащи по-изгодни икономически условия. Да се продължи системното излагане на аргументи от този род е лесно поради това, че те са подкрепени от многобройни примери от реалния икономически живот, както и поради това, че редица изследователи от лявото политическо пространство също твърдят, че глобализацията препятства възможностите на правителствата да използват традиционните институции за реализиране на целите на социалдемокрацията, като например прилагането на кейнсианските методи за повишаване на заетостта и данъчна политика, насочена към намаляване на социалното неравенство.
Терминът третият път носи негативен привкус в страните, осъществяващи преход към пазарни икономически системи. В Русия той дори има своя собствена ментална традиция, морална аргументация и отразява вековните опити за промяна в руското общество.
Третият път е и името на новата теоретична конструкция, обединяваща усилията на социалдемократическата мисъл в Европа, която се опитва да аргументира едно по-продължително левоцентристко управление, което да надскочи критичния минимум от един или два мандата, познат от предишни периоди на социалдемократически възход. Това, което се опитва да реши социалдемокрацията чрез третия път днес, е да докаже, че разполага с нови инструменти, с които да направи целите на егалитарното общество постижими в новите икономически условия.
Третият път предлага два аспекта на теоретичното предизвикателство - икономически и социален.
Те се застъпват в разработките на Франк Вандербрюке (бивш лидер на соц. партия в Белгия и преподавател в Оксфорд), един от главните теоретици на третия път. В основата на негово изследване стои въпросът как глобализацията влияе на социалдемократическата политика и какво е взаимоотношението между целите, необходимостта (разбирана като ограничителните условия) и оправдания прагматизъм в политиката.
Третият път отрича, че глобализацията в икономиката е нов процес и въз основа на това разглежда възможностите за влияние на правителствата върху националните икономики. Синтезът на третия път отрича, че правителствата са загубили традиционните лостове за влияние върху националните икономики, и подчертава различието между разбирането за "международна икономика" и "глобалната икономика", чиято основна характеристика е промененият модел на търговия и нарастващата независимост на икономическите субекти. Защитниците на третия път посочват, че разбирането на "глобалната икономика" като "международна" е признак за терминологична неяснота, който води до построяването на погрешна логическа верига, отричаща ефективността на традиционните социалдемократически инструменти.
Социалният аспект на третия път акцентира на нарастващите диспропорции в развитието на глобалния трудов пазар. Макдонализацията на света създава погрешната представа, че след като Макдоналдс присъства във всички страни, тогава в глобален мащаб могат да се прилагат универсални социални и трудови стандарти. Идеолозите на "Третия път" обаче подчертават разликата между начина на развитие на дейностите, свързани с търговията, и сферите на дейност като заетостта, които нямат търговски характер. Третият път подчертава тезата, че икономическите, от една страна, и културните и социални промени, от друга, не са непременно свързани, като се опитва да аргументира тезата за изграждането на такава логика на икономическото развитие, при която традиционните принципи и цели на социалдемокрацията не са заложник на спиралата на икономическото развитие.
Това, което се получава при компилирането на различните аргументи в полза на създаването на третия път, е социаллиберална конструкция, чието възприемане в крайна сметка зависи от това дали се приемат или отхвърлят егалитарните теории и свързаното с тях разбиране за икономическа и социална справедливост.
Всъщност шансовете за продължителен престой на социалдемократите във властта зависят по-скоро от решаването на изцяло практически и откъснати от политическата теория икономически въпроси. Съвсем друг, разбира се, е въпросът, че методите и начините, чрез които те ще бъдат решавани, могат да променят традиционните разбирания за това какво е социалдемокрация, един процес, който вече е факт.
Парламентът ще постави приватизаторите над закона
Решенията на приватизиращите органи вече няма да могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд (ВАС). Това предвижда една от поправките в закона за приватизацията, която се очаква да бъде предложена между първо и второ четене на законопроекта. Целта на промяната е да се ускори приватизацията, като се прекрати бавенето на множество сделки, по които има подадени жалби пред ВАС и приватизационните процедури са временно замразени. В същото време поправката в закона ще увеличи чувството за непогрешимост у приватизиращите органи и ще представлява поредното изземване на правомощията на иначе независимата съдебна власт.
"Засега няма такъв текст сред промените в закона за приватизацията, но вероятно ще бъде предложен от депутати", заяви пред "Капитал" Никола Николов, председател на Комисията по икономическа политика към парламента. "Аз лично смятам, че обжалванията пред административния съд са една от сериозните пречки пред процеса. В същото време съзнавам, че ще има сериозни основания да се говори, че процесът ще стане по-непрозрачен", каза още Николов. Според него не е нормално да се атакуват приватизационни сделки по реда на административното производство.
Проблемът от гледна точка на държавните чиновници е, че отхвърлените купувачи оспорват решенията на приватизиращите органи по целесъобразност, тоест с аргумента защо избраха другия, при положение че ние предлагаме по-добра цена, инвестиционна програма или бизнесплан. На практика сегашното законодателство дава яснота кой е спечелил наддаването само когато методът за приватизация е търг, защото тогава единственият определящ критерий е цената. При другите два метода на приватизация - конкурс и преговори с потенциални купувачи, често надделяват чисто субективните предпочитания на чиновниците, които в някои случаи се аргументират само с параметъра цена, в други случаи твърдят, че оценката била комплексна и инвестиционната програма например била особено атрактивна, а в трети случаи обясняват, че техният избраник си е подобрил офертата и затова е избран заслужено. За други фактори, които влияят при вземането на субективното решение, чиновниците не споменават. Сега подготвяната поправка в закона за приватизацията щяла да даде възможност на отхвърлените кандидати да обжалват само процедурни нарушения и законност на сделката (например дали е подписана от когото трябва). Това означава, че съдът ще има полуслужебни функции.
Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков също публично изразява мнението, че обжалванията пред ВАС са пречка за приватизацията. Преди две седмици БТА цитира изявление на Божков в парламента, според което "законовата възможност да се спират сделки по жалби на РМД, без да се изискват за това такси, крие опасност от стопиране на приватизационните процеси в страната". "Проблемът е сериозен и принципен. Аз лично като юрист смятам, че процесът на продажба на предприятия е гражданскоправен и в този процес държавата не раздава власт и не администрира. Ако обаче една приватизационна сделка противоречи на нормите на гражданското право, тя може да бъде обжалвана по общия ред", коментира пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП). Той се оплака, че през последните месеци значителен брой отхвърлени от АП кандидати са започнали да обжалват дори междинни фази на приватизационните процедури, а не само окончателния избор на купувач. Като типичен пример в това отношение се посочва "Зимед" АД, работническо-мениджърското дружество на "Челопеч", което обжалва пред Върховния административен съд включването на обявеното за раздържавяване предприятие в списъка за целева приватизация. Според предстоящите промени в закона за приватизацията участието в този списък автоматично ще изключва възможността за разсрочено плащане от страна на РМД.
В момента във ВАС са висящи повече от десет дела, заведени от отхвърлени купувачи срещу решения на АП или други приватизиращи органи. "Не могат да се очакват решения по тези дела, докато не мине поправката в закона за приватизацията", заяви по този повод пред "Капитал" Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП. С това той на практика потвърди очакванията, че делата могат и изобщо да останат без решения, особено ако парламентът реши поправката в закона за приватизацията да влезе в сила със задна дата.
По част от делата, заведени от кандидати в приватизационни процедури, има решения на ВАС, но досега няма решение, което да е влязло в сила. Например жалбата на "Самоков-тур" (един от неуспелите купувачи в конкурса за хотел "Самоков - Боровец", спечелен от РМД) е отхвърлена поради липса на основание. Другият случай е с варненската фирма "Канотранс" ЕООД (миналогодишния избран купувач на "Ален мак" - Пловдив, която впоследствие беше отхвърлена от Министерския съвет), която "спечели" срещу АП. Според решението на ВАС заповедта на агенцията за повторно набиране на оферти за "Ален мак" е обявена за нищожна, като решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС. Делото на "Пълдин вино" АД (отхвърленото РМД на пловдивския винпром) е отложено за 8 декември поради нередовно призоваване на ищеца и т.н. Според юристи, запознати с материята, решенията на АП са индивидуални административни актове. Държавата (изпълнителната власт) продава собственост на данъкоплатеца и чрез съдебната власт контролира доколко правителството си е свършило добре работата. В такъв смисъл е ясно, че става дума за публични правоотношения, а не за гражданскоправни (например каквито са отношенията между продавач и купувач, както твърдят Желязков и Дюлгеров).
Интересна ще бъде съдбата на предвижданата поправка в закона за приватизацията, когато тя стигне до Конституционния съд (КС). В това отношение вече съществува прецедент, защото в решението си по повод на Закона за защита на конкуренцията КС изразява опасение, че ако парламентът прилага често изключението от правилото за необжалваемост на административните актове, това може да превърне самия принцип в изключение. Конституцията изключва такава възможност, а логиката на последователността е, че след изземването на съдебните правомощия от разглеждането на банковите фалити, застрахователните лицензи и приватизационните сделки може би съдът ще бъде лишен и от правомощията си по контрола върху връщането на земята.
Накратко
Срокът за подаване на оферти за 48% от капитала на ДЗУ ще бъде удължен до края на ноември, съобщи добре осведомен източник. До изтичането на предишния срок за предприятието беше подадена само една оферта от унгарската фирма "Видеотон". При новото набиране на оферти тя ще има шанс да подобри предложението си, да го оттегли или да подаде ново.
Почивните бази от активите на близо 15 промишлени предприятия ще бъдат отделени в специално дружество "Стопанско-търговски комплекс" ЕООД. Целта е по този начин по-добре да се стопанисват бунгалата и станциите на държавните промишлени дружества. "Стопанско-търговски комплекс" ЕООД е 100% държавно дружество с принципал Министерството на промишлеността. То е възникнало от бивш отдел в министерството, регистрирано е преди няколко месеца и се очаква да бъде ликвидирано до една година, след като почивните станции и бази бъдат приватизирани.
С неуспех завърши повторният опит на Агенцията за приватизация да продаде чрез конкурс 57% от капитала на "Оловно-цинков комплекс" АД - Кърджали, след като в обявения срок не беше подадена нито една оферта. Това е вторият опит за приватизация на предприятието, при който цената от предишния конкурс беше намалена с близо 25% до 15.2 млн. долара.
През изминалата седмица се провали конкурсът на Агенцията за приватизация за продажбата на 59% от капитала на "Дунав-Турс"АД с минимална цена от 4.6 млн. долара. Предметът на дейност на дружеството е хотелиерство, ресторантьорство и др. Приватизацията на "Булконс" ЕАД - Първомай стана факт, след като Агенцията за приватизация и работническо-мениджърското дружество "Булконс - актив" АД подписаха договор за продажбата на 70 % от капитала на консервното предприятие. Цената е 1.154 млн. долара, докато при предишния неуспешен конкурс минималната цена беше 1.63 млн. долара. Купувачът е платил една десета от дължимата сума, а остатъкът ще бъде изплатен за седем години. Предвидените за първите три години инвестиции са 210 хил. долара.
Не се явиха кандидати, готови да платят 1.63 млн. долара за 26% от капитала на "Торготерм" ЕАД - Кюстендил, в търга с тайно наддаване, проведен от АП през изминалата седмица. Предприятието произвежда скари, пещи, пекарни и съоръжения за битово обслужване.
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица отхвърли проектодоговора за продажбата на 80% от капитала на текстилния завод "Витоша - 47" на консорциума от българската фирма "Сивен" и бившия приватизационен фонд "Света София". Според председателя на надзора Асен Дюлгеров за утвърждаването на сделката е необходима допълнителна мотивация и обосновка от страна на посредника по сделката - "Райфайзен инвестмънт България". Надзорниците не могли да стигнат до окончателно решение за избор на купувач въз основа на сравнителната таблица на всички подадени оферти, представена от посредника.
Сделки няма, но агенцията ще плати на посредниците по тях 7 млрд. лв. Министерският съвет през изминалата седмица утвърди приходно-разходната сметка на Агенцията за приватизация за 1998 г. по т.нар. Фонд за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия. Основната част от разходите по сметката - малко над 7 млрд. лв., са предвидени за "заплащане на посредници и комисиони". Общата сума на разходите от фонда на АП през тази година е планирана в размер на около 11.9 млрд. лв., а на приходите - 14.9 млрд. лв. Според честите изявления на Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, средствата във фонда няма да стигнат за заплащане на възнагражденията на приватизационните посредници по т.нар. пулова приватизация по програма САРА към ФАР и по приватизационния проект на Американската агенция за международно развитие. Недостигът на средства по фонда наистина е много вероятен, като се има предвид, че само представената пред АП сметка на ТОБ, посредник по продажбата на авиокомпания "Балкан", е в размер на около 1 млрд. лв. Фондът за покриване на приватизационните разходи по закон се попълва с 10% от платената цена по всяка приватизационна сделка и с 4% от цената по продажбите на предприятия от т.нар. списък за целева приватизация. В него постъпват още приходите на АП от продажба на информационни меморандуми, конкурсна документация и задържани депозити на нередовни кандидат-купувачи. Според подготвяните промени в закона за приватизацията този фонд ще остане единственият, в който ще се събират част от постъпленията от приватизационни сделки, а всички останали приходи от приватизацията ще отиват направо в държавния бюджет. Досега средствата от раздържавяването се разпределяха между множество фондове и извънбюджетни сметки, като например за финансиране на творческа дейност към Министерството на културата и др. На практика АП досега не е използвала предвидените разходи за плащания на приватизационни посредници по различни причини - или защото част от посредниците не са готови със сделките, или защото АП е получила предложения от посредниците за финализиране на сделки, но не ги е одобрила. Според запознати дори единственият приватизационен посредник, който се е отчел с подписана приватизационна сделка - "Баренц груп" (Barents group), за продажбата на мажоритарния пакет от "Верила" на работническо-мениджърското дружество, не е получил заплащане от АП. В момента за получаване на възнаграждения чакат Ди Еф Си за свършената работа по сделката за русенската корабостроителница, и ТОБ - за подготовката на сделката за "Балкан". Третият посредник, който в най-скоро време вероятно ще изпрати фактура за възнаграждението си до АП, е "Райфайзен инвестмънт България" за подготвената продажба на силистренския месокомбинат "Меком". Тази сделка веднъж беше отхвърлена от надзора на АП, но миналата седмица се оказа, че потенциалният купувач "Интерфудс" е готов да предложи по-висока цена от ликвидационната стойност на предприятието и в такъв случай сделката да бъде преразгледана.
В същото време според източник от финансовото министерство фондът за покриване на разходите за приватизацията се използва за плащане на възнаграждения на служителите на агенцията, ангажирани в екипи, които дублират работата на посредниците и следят всяка от поверените на външни консултанти сделки. Допълнителните средства за експертите на АП се полагат по една от многобройните вътрешни наредби на АП, която дава възможност да се изплащат възнаграждения (под формата на минимални работни заплати) за свършена работа по конкретни сделки. Максималното възнаграждение за един служител, който е участвал във всички етапи на подготовката, достига 1 млн. лв. Отказът или опитите да се платят само част от сумите, дължими на ТОБ и Ди Еф Си, си приличат по това, че Захари Желязков първо прави изявления, че няма формални забележки към работата на посредниците, а впоследствие се оказва, че АП не желае или няма финансовата възможност да плати. В случая с ТОБ например агенцията дължи по договора за посредничество твърдо възнаграждение в размер на 593 хил. долара, ако приватизационният агент е изпълнил всички свои задължения. Според запознати в договора на ТОБ с АП пише още, че ако посредникът предложи ликвидация на "Балкан", ще получи 50 хил. долара. Ако споразумението между ТОБ и агенцията беше прекратено през първите шест месеца след сключването му, посредникът щеше да получи 200 хил. долара, а ако прекратяването стане след първите шест месеца - 400 хил. долара. На практика обаче АП не може да се възползва от нито една от клаузите за по-ниски суми, защото ТОБ не е предложил ликвидация на "Балкан", а посредническият договор не само че не беше прекратен, а дори беше удължен с един месец. Според една от клаузите това е допустимо, когато посредникът е свършил подготвителната работа и е на етап преговори с избрания купувач.
"Преговорите с ТОБ за тяхното възнаграждение продължават", заяви Захари Желязков. Според запознати договорът за посредничество между ТОБ и АП съдържа клауза, според която, ако възникнат евентуални неразбирателства между двете страни, те трябва да се разрешат на приятелски начала в едномесечен срок. В противен случай споровете се разрешават от международен арбитражен съд, членовете на който трябва да бъдат съгласувани и определени както от ТОБ, така и от АП. Желязков призна, че едномесечният срок е изтекъл и ТОБ вече е в правото си да поиска международен арбитраж. Според Желязков обаче представителите на фирмата посредник по всяка вероятност съзнават, че засега е в техен интерес да продължат преговорите с АП.
Добре осведомен източник обаче съобщи, че на практика АП не води никакви преговори с ТОБ. През по-миналата седмица е имало среща между Атанаска Бозова, началник на управление "Координация и контрол на приватизационния процес", и представители на ТОБ, на която тя признала, че се търси начин да не бъде изплатена цялата сума по договора. Аргументът на АП бил, че в такъв случай няма да стигнат средствата по фонда за покриване на разходите за приватизацията, за да се подготви нова сделка за авиокомпанията. В момента договорът за посредничество между АП и ТОБ е даден за разглеждане от външен юрист, който трябва да прецени дали има начин да се плати по-ниска сума на посредниците.
МСП, по-малкото братче на РМД
Вече не само работническо-мениджърските дружества, а малките и средните предприятия (МСП) ще могат безпрепятствено и при изгодни условия да участват в приватизацията, ако парламентът гласува закона за малките и средните предприятия, който правителството прие през миналата седмица. Основната преференция е, че "при приватизация на акции или дялове... МСП придобиват собственост при условията на чл.25, ал.3 от закона за приватизацията (начална вноска 10%, едногодишен гратисен период, десетгодишно разсрочено плащане - бел.авт.), в случай че са единствен кандидат".
На практика тази преференция означава, че малките и средните предприятия ще бъдат предпочитани купувачи за предприятия, към които никой друг не е проявил интерес - дори и работническо-мениджърските дружества (РМД). Другият начин, по който могат да бъдат употребени новите разпоредби, е, че чрез тях шефовете на държавни предприятия ще могат да изкупуват ръководените от тях фирми отново при разсрочено плащане, като използват МСП (ако успеят да си гарантират, че няма да има други кандидати), вместо да се правят и сложните договори за финансиране с клаузи за изкупуване, в които РМД досега се използваха за подставени лица. МСП ще имат преференции и при придобиването на обособени части, когато като първоначална вноска заплащат 50% от предложената цена, а остатъкът може да бъде издължен за срок от три години.
Друго предимство на малките и средните предприятия е, че те със сигурност няма да се делят на червени и сини, както това стана с РМД. Вероятно частичното прекратяване на своеобразния монопол на РМД в приватизацията е било част от мотивацията на правителството да създаде нова правна уредба.
След приемането на проекта на правителственото заседание миналия понеделник Ирена Петрунова, шеф на Агенцията за малки и средни предприятия, аргументира предлаганите приватизационни облекчения с твърдението, че е по-добре да се ускори структурната реформа, независимо че правителството ще получи по-малко приходи от приватизацията.
Единственият проблем е, че е неправилно да се създават различни правни условия за стопанска дейност на различните юридически лица. Все пак МСП е стъпка напред в ускоряването на процеса на приватизация, тъй като прави облекчените условия за покупка на държавни предприятия достъпни за по-голям брой фирми. Проблемът е защо това не се регламентира в закона за приватизация, а в специален закон за МСП. Кои предприятия са малки и средни? Според определението малко предприятие е всяко дружество, което има средносписъчна численост на персонала до 50 души, годишен оборот до 1 млрд. лв. или стойност на дълготрайните активи до 800 млн. лв. Предприятието е средно, ако има персонал до 100 души, годишен оборот до 3 млрд. лв., или стойност на дълготрайните активи до 2.4 млрд. лв. В определението и за малките, и за средните фирми влиза изискването не повече от 25% от техния капитал да се притежава от акционери, които не отговарят на изискванията за МСП. С други думи, идеята е да не се позволява на големи структури, които не са в дефиницията на закона, да приватизират с дъщерни компании при облекчени условия.
Общото, което ще ограничава и РМД и МСП, е това, че те няма да могат да наддават за предприятия от списъка за целева приватизация, тъй като според промени в закона за приватизацията при тях не се допуска разсрочено плащане и издължаване с непарични платежни средства - ЗУНК-облигации, инвестиционни бонове и пр. Пак се търси решение за "Агрополихим"
Цехът за производство на фосфорна киселина на "Агрополихим" може да бъде купен от "Тунизиан кемикъл груп" или от консорциум от търговски кредитори на предприятието, съобщи пред "Капитал" добре осведомен източник. Намирането на инвеститор за този цех на практика е най-приемливият вариант, чрез който да бъде приключен търговският спор между "Норск хидро", купувача на "Агрополихим", и "Юнион миниер", основния доставчик на сярна киселина за завода.
Причината за спора беше желанието на "Норск хидро" да закрие цеха за фосфорна киселина и да спре да купува сярна киселина от МДК Пирдоп, чийто собственик "Юнион миниер" заплашва в такъв случай да прекрати работата на меднопреработвателното предприятие. Според запознати търговският проблем между "Норск хидро" и "Юнион миниер" засега не е приключен. "Опитваме се да решим проблема", заяви пред "Капитал" Харви Джоунс, директор на "Хидро България", като отказа всякакъв коментар по спора и евентуалния му изход.
Според неофициална информация от АП "Норск хидро" ще продължи производството на фосфорни торове, но не и на фосфорна киселина. "Във всички случаи или някой инвеститор ще се ангажира с производството на фосфорната киселина, или самата държава ще поеме този ангажимент. Проблемът за "Норск хидро" е, че това производство е губещо и води до огромни замърсявания. Въпреки това то трябва да продължи", заяви пред "Капитал" висш държавен чиновник. Висшите държавни чиновници обаче сами си създадоха проблемите, като подписват в приватизационните договори клаузи, които гарантират на купувачите пазар за суровините им. Нещо немислимо от пазарна гледна точка.
Единият кандидат за цеха за фосфорна киселина, туниската фирма, досега не е имала постоянни търговски контакти с "Агрополихим". Мажоритарният пакет от нейния капитал е собственост на туниската държава. Според Иван Дяков, изпълнителен директор на "Агрополихим", "Тунизиан кемикъл груп" не е подходящ купувач за цеха за фосфорна киселина, тъй като техните фосфати са с ниско качество, а освен това е малко вероятно фирмата да разполага с достатъчни финансови възможности, за да осигури необходимото обновяване на цеха за фосфорната киселина.
Консорциумът от кредитори, който също може да се окаже потенциален купувач на спорния цех, вероятно ще включва "Юнион миниер", белгийската фирма "Униферт", зад която стоят ливански капитали, и "Каримекс", ливанска фирма с представителство в България. "Каримекс" и "Унифарт" са основни доставчици на фосфати за "Агрополихим", а "Юнион миинер" - на сярна киселина. Сдружението на кредиторите обаче не включва Булгаргаз, който всъщност е най-големият кредитор на девненския торов завод.
Според източник от парламента трите търговски партньора - кредитори на "Агрополихим", през септември тази година са подали оферта в Агенцията за приватизация за придобиване на 60% от акциите на предприятието. Офертата е била потвърдена пред АП през октомври тази година. Изпълнителният директор на АП Захари Желязков обаче поясни пред "Капитал", че не става дума за оферта, а за писмо, в което тримата кредитори настоявали да се запази производството на фосфорна киселина. Шефът на "Агрополихим" също заяви, че знае за настояванията на "Юнион миниер", "Униферт" и "Каримекс" да се запази производството на фосфорната киселина, но никога не е чувал те да са подавали оферта за обособена част от девненския торов завод.
Суди Йозкан спечели сделката за "Интерхотел Тримонциум"
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобри през изминалата седмица проектодоговора за продажбата на 58% от капитала на "Интерхотел Тримонциум" на "Новотел Европа" АД. На предишното заседание на надзорниците сделката беше отложена заради съмнения за произхода на средствата. На купувача беше даден едноседмичен срок, за да "конкретизира информацията".
Цената, срещу която "Новотел Европа" АД ще придобие мажоритарния пакет от капитала на пловдивския хотел, е 3.15 млн. долара, или 48.76 долара на акция. Половината от цената трябва да бъде платена в деня на подписване на договора, а остатъкът в - 20-дневен срок. Купувачът е поел ангажимент да инвестира в хотела 3.504 млн. долара през следващите три години. За същия период придобитите акции от "Интерхотел Тримонциум" няма да могат да бъдат препродавани.
Средствата за плащането ще дойдат от кредит, отпуснат на "Новотел Европа" АД от турския гражданин Суди Йозкан, който в момента държи около 82% от капитала на дружеството купувач, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Той допълни, че доказателство за произхода на средствата са договорът, с който Суди Йозкан кредитира "Новотел Европа" АД, удостоверения за доходите и платените данъци на Йозкан в Турция. Според непотвърдена информация в АП е бил предоставен и документ от швейцарска банка, удостоверяващ, че Суди Йозкан разполага с депозит в размер на 5 млн. долара, който напълно покрива предложената цена за пакета от "Интерхотел Тримонциум".
В конкурса за "Интерхотел Тримонциум" освен "Новотел Европа" АД участва и пловдивското дружество "Корадов" ООД. Според запознати конкурентите на Суди Йозкан са предложили значително по-ниска цена - 1.56 млн. долара (по неофициална информация оценката на хотела е около 1.3 млн. долара). Те са предложили инвестиционна програма в размер на около 3 млн. долара, тоест близка по стойност до предвидените инвестиции в офертата на "Новотел Европа".
Съмненията по отношение на произхода на средствата веднъж вече станаха причина да се провали приватизацията на "Интерхотел Тримонциум", когато в началото на тази година за купувач беше избрано работническо-мениджърското дружество на хотела. Впоследствие обаче се оказа, че то се финансира със заем от фирма на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. Тогава председателят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров заяви, че документацията по сделката ще бъде внесена в прокуратурата. Досега обаче няма официална информация дали е била извършена проверка и какви са резултатите от нея.
"Целхарт" получи 44.6 млн. долара
През миналата седмица беше подписанo споразумение между мажоритарния собственик на "Целхарт", турската фирма "Ъшъклар холдинг" (Isiklar holding), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (МФК) за инвестиции в предприятието на обща стойност 44.6 милиона долара. От общите средства 15.4 милиона долара се осигуряват от ЕБВР, като сумата включва и акционерно участие в размер на 1.5 милиона долара. Със същата сума и акционерно участие участва и МФК, като общото им акционерно участие в проекта възлиза на 10%. Останалата част от средствата се осигуряват от мажоритарния собственик, който е собственик на 82% от капитала на дружеството.
Според Риза Ъшък, шеф на турския холдинг, средствата ще се използват за модернизиране на сегашното остаряло оборудване в "Целхарт". "Целта ни е след 2000 г. експортът на "Целхарт" да възлиза на 30-35 милиона долара годишно", каза Ъшък. Основната част от производството - крафт хартия и опаковки за всички видове насипни материали - захар, брашно, цимент, химикали - ще се изнася в Турция поради постоянно нарастващото търсене на такава продукция на местния пазар.
"Целхарт" е единственият български производител на подобна продукция. Освен за вътрешния пазар около 12% от общата продукция на завода се изнасят за Кипър, Молдова, Югославия, Гърция. Основно предимство на дружеството е монополното му положение на пазара у нас и запазената марка, а недостатък - остарялото оборудване и екологичните проблеми в региона. В момента заводът работи с мощност около 40 хиляди тона годишно. Предвижда се производството след финансирането да достигне 55 хил. тона хартия и до 120 млн. броя хартиени чували.
В началото на месеца "Целхарт" АД, правоприемник на Технологичния комбинат за целулоза и хартия в Стамболийски, започна подписка за увеличение на капитала си чрез нова емисия от 559 607 безналични поименни акции, с което капиталът му ще нарасне до 1.1 млрд. лв. Номиналът и емисионната стойност на акциите са 1000 лв. Подписката е ориентирана към досегашните собственици на акции от дружеството. В проспекта за публично предлагане се предвижда ограниченията за записване на акции да отпаднат след изтичането на едномесечния срок от обнародването на съобщението, който тече от средата на изминалата седмица. Посредник при записването на акции от новата емисия е "Обединена българска банка" АД. Според проспекта, одобрен от Комисията по ценни книжа и фондови борси, набраният капитал ще бъде използван за финансиране на инженерни проекти, както и за финансиране на спешните ремонти и намаляване на рисковете в производството.
Шефовете на "Захарни заводи" съсипват предприятието в полза на "Савой клуб"
Приватизацията чрез увеличение на капитала се оказа начин за забавяне на раздържавяването
Наскоро направената данъчна проверка в "Захарни заводи" (Горна Оряховица) е установила неначислени и невнесени в държавния бюджет акцизи на обща стойност 230 милиона лева само за първите девет месеца на годината, съобщиха работещи в предприятието. Нарушенията са направени при бартер между все още държавния завод и карнобатската фирма за производство на алкохолни продукти "СИС индъстрийс", която произвежда известните марки "Савой клуб" и "Карнобатска гроздова". При сделката частната фирма доставя суровина за производство на спирт (захарна тръстика, захарно цвекло и царевица), като част от готовия спирт остава за "Захарни заводи".
Това е грубо нарушение на данъчното законодателство, което задължава всеки производител да начисли и внесе акциз независимо дали преработва своя или чужда суровина. Според работници в предприятието заводът за спирт, в който работят над 150 души, е най-губещата част от "Захарни заводи", въпреки че преработва изключително суровини за други клиенти. Заводът трупа най-големи загуби от всички други производства в предприятието. "Реално прекарваните през завода количества са многократно по-големи и при наличието на цялата документация по сделките сумата ще е многократно по-голяма", заяви по телефона работник в завода, който не пожела да каже името си. Средната заплата в завода в момента е около 65 000 лева. Задълженията към бюджета за осигуровки на работниците в преприятието са за близо 800 милиона лева.
Освен очевидно неизгодните договори за държавното предприятие фактът, че за произведения спирт не са начислявани акцизи, е показателен, че всъщност истинската цел е захранването на алкохолни фирми с евтина суровина, а не рентабилността на самия завод. Според работещи в предприятието "СИС индъстрийс" е основен клиент на завода през последните години. В средата на миналата година заводът в Карнобат беше запечатан от полицията след намирането на огромни количества фалшиви бандероли, произвеждани от нелегална печатница в Габрово.
Откритите нарушения обясняват защо по отношение на завода е прилаган толкова специален подход и се търсят всякакви възможни начини да се протака неговата приватизация. За това преприятие беше открита и после бързо закрита процедурата за приватизация, след което беше прехвърлено на Министерството на промишлеността. Там обаче се отказаха да откриват нова процедура под предлог, че има чужд инвеститор, който иска да направи смесено предприятие. Преди три месеца министерството избра офшорната фирма "Глобал Ю Ес консълтинг" (Global US Consulting), регистрирана на Вирджинските острови, за инвеститор. Според постигната договореност (под неизвестно каква юридическа форма) офшорната фирма трябваше да внесе шест милиона долара в капитала на "Захарни заводи", както и да изпълни петгодишна инвестиционна програма за възстановяване на производството на захарно цвекло в региона. До момента все още не е направена дори началната вноска, която трябваше да бъде платена още в началото на юли.
През август миналата година изпълнителният директор Димитър Димитров беше сменен и на негово място поставен Румен Иванов, близък до местната синя организация. В съвета на директорите обаче остават всички останали бивши директори, повечето от които свързани с финансовата къща "Омнитех". На Димитров е поверен постът заместник-директор по производствената част, което обаче му позволява отново пълен контрол върху предприятието. Фактът, че злоупотребите в затъналото държавно предприятие продължават, е показателен за това колко сполучливи са направените промени.
"Златен лев" увеличава капитала си до 6.4 милиарда лева
В началото на ноември започна публичното предлагане на акции на инвестиционното дружество "Златен лев". Според проспекта, одобрен от Комисията по ценни книжа и фондови борси, новата емисия е в размер на 4.3 милиарда лева. След нейното попълване капиталът на инвестиционното дружество ще се увеличи до 6.4 милиарда лева. Записването на акции става чрез офисите в страната на "Булбанк", Българска пощенска банка, Обединена българска банка, търговска банка "Биохим", "Екпресбанк" и ДСК.
През първия един месец от началото на публичното предлагане право да запише акции от новата емисия има всеки притежател на акции от досегашните емисии в съотношение две нови акции за една стара. Тези ограничения за придобиване на акции от новата емисия отпадат след изтичането на едномесечния срок, когато всеки акционер ще има право да запише неограничен брой акции до попълването на цялата емисия.
Според проспекта за публично предлагане набраните средства ще бъдат използвани за придобиване на акции (55 - 65% от парите), за краткосрочни държавни ценни книжа (25 - 35%) и за поддържане на ликвидност. При инвестициите в ценни книжа най-много средства ще се насочат в хранителнo-вкусовата промишленост, текстилно-трикотажната и строителството. Предвижда се средствата да се влагат както в акции на дружества, в които дружеството досега не е инвестирало (с цел продажба на фондовата борса), така и за разширяване на дяловото участие в дружества, в които "Златен лев" вече има голямо участие и от които се очаква доходност от дивиденти.
Въпреки отчетените добри резултати за 1997 и 1998 г. очаква се през 1999 г. общата доходност на инвестиционното дружество да спадне. Според изчисленията на експертите на "Златен лев" този спад ще бъде около 55 - 60% спрямо доходите за 1998 г. Според Валентин Карабашев, шеф на дружеството, причините са в нормативните промени, които засягат осчетоводяването на положителните разлики от продажба на акции от инвестиционния портфейл и влизат в сила след преуреждането на дейността на бившия приватизационен фонд като инвестиционно дружество. Тези положителни разлики се осчетоводяват като инвестиционни резерви, а не като финансови приходи.
Въпреки тези промени се очаква и занапред доходите от операции с ценни книжа от оборотния портфейл да имат най-голям дял в общите приходи на дружеството. През следващата година се очаква увеличаване на приходите от дивиденти, които се очаква да са около 25% от общите приходи. Очаква се и ръст на приходите от операции с държавни ценни книжа поради по-големия дял на тези инвестиции.
Накратко
Комисията по ценни книжа и фондови борси потвърди проспект за публично предлагане на 38 800 броя безналични поименни акции на "Белко" АД, град Белене. Акциите са с номинална стойност 1000 лева. Досега записаният и внесен капитал е в размер на 11.12 млн. лв. Дружеството произвежда трикотажни и вълнени тъкани. Според одобрения проспект набраните средства ще бъдат използвани за купуване на около 20 машини, с които да се подобри качеството на продукцията и производителността на труда.
Нарастват случаите на измами с депозитарни разписки за акции на два от най-големите бивши приватизационни фонда - "Българската холдингова компания" и "Доверие Обединен холдинг", предупредиха от "Икономическа полиция" - Русе, през миналата седмица. Най-често на собствениците на депозитарни разписки е бил предлаган символичен дивидент, след което те са се подписвали под документ, с който всъщност се съгласяват за продажбата на акциите си. Полицаите предупредиха при сделки с ценни книжа да се търсят услугите само на лицензирани инвестиционни посредници.
Общото събрание на "АКБ Корпорация", бивш приватизационен фонд "АКБ Форес", взе решение да не се разпределят дивиденти за 1997 г. поради отрицателния финансов резултат на дружеството, каза изпълнителният директор на фонда Ивайло Маринов. Причината за загубата според него е липсата на продажби от инвестиционния портфейл на фонда. Събранието се проведе през миналата седмица в село Бенковски, Кърджалийско.
Общи събрания
16 ноември 1998 г. Акциите на "Албена инвест" и "Нефтохим инвест" не успяха да оживят пазара
Първата седмица от търговията с акции на два големи бивши приватизационни фонда - "Албена инвест холдинг и "Нефтохим инвест холдинг", премина далеч под очакванията на брокерите. Едва 195 акции на "Нефтохим инвест" бяха изтъргувани в края на седмицата на средна цена около 2800 лева за акция с номинал 1000 лева. С акциите на "Албена инвест" бяха сключени сделки за 2219 акции на цени между 1100 и 1800 лева за акция. Най-активна беше търговията с книжа на "Индустриален холдинг България" (общо 58 000 акции), но според брокери търговията с тях е на приливи и отливи в зависимост от трансферите на големи пакети. Сделки с акции на "Ем Джи Елит холдинг" (бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит") за периода 6 - 12 октомври не бяха сключени.
През седмицата бяха сключени сделки с акции и на двете дружества, които се търгуват на официалния пазар - "Полимери" и "Елкабел". Този факт обаче не бива да се приема като сигнал за засилване на интереса към тези акции, тъй като изтъргуваните количества бяха съответно пет и шест акции.
Цената на акциите на "Полимери" продължава да върви надолу след изкуственото вдигане до 40 000 лева преди около един месец. През изминалата седмица от комисията по ценни книжа съобщиха, че във връзка с тази сделка се извършват проверки на физически лица, за които има подозрения, че е възможно да са се възползвали от вътрешна информация. "Конкретно заключения от проверката все още не могат да бъдат оповестени, но се очакват до десетина дни", каза през миналата седмица Янко Николов, член на Комисията по ценни книжа и фондови борси.
От началото на тази седмица на официалния Б пазар ще се търгуват акциите на троянската фирма "Елма", което стана причина акциите да се покачат два и половина пъти. Акциите на "Полимери" също се покачиха по подобен начин, след коeто паднаха на нива, по-ниски от тези на свободния пазар.
"Соди" и "БТ холдинг" остават най-постоянно търгуваните акции на свободния пазар
Акции на "Булгартабак холдинг" за 428 милиона лева преминаха през борсата за периода 6-12 ноември. Сключени бяха сделки за общо 20817 акции на тютюневия холдинг на цени между 20500 и 22 000 лева за акция. Заедно с акциите на "Солвей - Соди" тези книжа си останаха най-активно търгуваните на свободния пазар на борсата. Според брокери ниската цена провокира чужди инвеститори да купуват въпреки високата степен на риск на нашия пазар. Доказателство за наличието все още на желаещи да инвестират в български ценни книжа е и фактът, че сделките отново бяха сключвани от инвестиционни посредници, работещи със сериозни чужди инвеститори. За съжаление обаче интересът на чуждите инвеститори се ограничава само до акциите на няколко български предприятия. За огромното мнозинство акции на дружества от масовата приватизация търсене изцяло липсва.
През изминалата седмица борсата регистрира едни от най-ниските обеми на търговия досега - 30 милиона лева дневно. Всъщност тази стойност ясно показа обема на реалната търговия на свободния пазар при липсата на кросови сделки с големи пакети акции. Друг тъжен рекорд през седмицата поставиха цените на акциите на "Химко" - Враца, които отбелязаха най-ниските си нива, и в края на седмицата се търгуваха на нива 1700-1800 лева за акция. Тези цени са около 50-60% по-малки спрямо миналата седмица. Като цяло се запази ситуацията от предишните две седмици - сравнително стабилни цени при изключително ниска ликвидност.
Кризата в Персийския залив повиши цената на долара
През изминалата седмица търговията на международните валутни пазари се определяше изцяло от развитието на новия дипломатически конфликт между САЩ и Ирак. В средата на седмицата един долар се търгуваше на 1.6823/26 марки и 122.77/81 йени, след като Багдад твърдо отказа да продължи диалога с оръжейните инспектори на ООН. Президентът на САЩ Бил Клинтън реагира гневно на поредната провокация на Саддам Хюсеин и заяви, че изпраща нови 129 бойни самолета и три хиляди войници в Залива. Международните инвестиционни фондове реагираха незабавно на повишеното напрежение в Близкия изток и започнаха масирано да скъсяват позициите си в марки и йени за сметка на по-сигурните вложения в долари. Опитът от операция "Пустинна буря" в началото на 90-те, а по-късно и конфликтът в Босна показват, че подобни кризисни ситуации са особено благоприятни за инвеститорите в доларови активи, тъй като след Виетнам САЩ винаги са успявали да наложат със сила политическите си интереси.
В този контекст плановете на японското правителство да стимулира икономическия растеж на страната с данъчни облекчения от над 10 трилиона йени почти не повлияха на цената на йената. Йената поскъпна за кратко до 121.90/122.00 йени късно в сряда, след като опозиционната либерална партия на Иширо Озава съобщи, че може да подкрепи мерките на правителството за повишаване на вътрешното потребление и борсовият индекс Nikkei се повиши с 319.93 пункта, или 2.27 процента. Сряда бе почивен ден за пазарите в САЩ, където празнуваха Деня на ветераните. С отварянето на пазара в четвъртък щатските банки и инвестиционни фондове агресивно продаваха йени и затваряха позициите си в долари. Йената поевтиня до 122.41/122.46 за долар с отделни сделки до 123.39, след като японската агенция за икономическо планиране съобщи, че финансовите резултати на страната за фискалната 1998/1999 г. могат да бъдат значително по-лоши от правителствените разчети за спад от 1.8 на сто при евентуално поскъпване на йената спрямо основните валути и влошаването на търговския баланс.
Дилъри очакват кризата в Залива изцяло да доминира като фактор на световните валутни пазари в краткосрочен план. Според експерти този път въздушните удари срещу Багдад са почти сигурни. Доказателство за това е не само дислокацията на нови американски бойни формирования в региона, а и поредното нахлуване на турски войски в Северен Ирак, както и повишената готовност на израелската армия. Към всеобщата тревога се присъедини и генералният секретар на ООН Кофи Анан, който бе принуден да съкрати визитата си в Африка, а израелското правителство отново започна да раздава противогази на населението, точно както бе в навечерието на "Пустинна буря".
На вътрешния пазар левът се търгуваше на нива 1678-680 за долар и 995.50-995.70 за марка. Разменяха се малки обеми марки главно за обслужване на наредени плащания на крайни клиенти, които се нуждаеха от левове, за да покрият плащането на авансови данъци, вноски по данък печалба, данък обществено осигуряване, ДДС и акцизи в средата на месеца.
Българските брейди-облигации поевтиняха
Основният фактор, който определяше търговията на пазара на дългови инструменти на страните от нововъзникващите пазари бяха продължаващите дискусии за стимулиране на икономическия растеж в Бразилия.
Инвеститорите станаха нетърпеливи по отношение на протакането от страна на бразилския конгрес на приемането на антикризисните мерки.
Предложените ограничения на бюджетните разходи и повишаване на данъците от правителството са на стойност над 85 милиарда долара през идните три години и това би гарантирало стабилизационни кредити от 30 до 45 милиарда долара за осмата по големина икономика в света от страна на МВФ и Световната банка. Допълнително напрежение на пазара създадоха и слуховете около финансовата нестабилност на Русия и Турция. Според дилъри Москва предвижда в краткосрочен план да предложи замяна на дълга си в доларово изражение срещу деноминирани в рубли книжа. В същото време раздираната от политически интриги Турция създаде доста главоболия на инвеститорите по отношение на емисията еврооблигации на страната с номинал 600 милиона марки.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 66.875-67.000 цента и се продаваха по 68.250/375 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 65.875 купува и 66.250 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 56.250-57.750 цента.
Междубанковите лихви по депозити останаха ниски
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминалата седмица останаха ниски, като овърнайт-депозити се разменяха на 2.2-2.3 на сто годишно в петък, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 2.6-2.7 процента. Високата левова ликвидност в системата бе значително подкрепена от приходи в размер на над 35 милиарда лева от лихви и падежи на ДЦК, които финансовото министерство изплати през седмицата.
Общо през ноември банките трябва да получат доходи от лихви и падежи на ДЦК за над 82 милиарда лева. През периода министерството продаде на аукциони две емисии тримесечни и едногодишни сконтови ДЦК с общ номинал от 15 милиарда лева. В резултат на понижената доходност на тримесечните ДЦК от сряда влезе в сила основен лихвен процент от 5.24 на сто, по нисък от 5.28 за периода 28 октомври - 10 ноември. Плащането на авансовите месечни данъчни вноски от крайни клиенти изтегли по-малък от очакваното ресурс от системата и банките пренасочиха част от свободните си левове в инвестиции в марки, тъй като лихвите по овърнайт-депозити в марки се търгуваха на 3.30-3.35 на сто годишно.
Очаква се през текущата седмица лихвите леко да се повишат, тъй като банките трябва да изплатят касово пенсиите и социалните помощи за ноември.
Накратко
Шри Ланка увеличава вноса на пшеница.
Шри Ланка ще внесе 890 000 тона пшеница през тази година, като през миналата е внесла 820 хиляди тона пшеница. Според правителствени източници импортът на пшеница през следващата година ще достигне 900 хиляди тона. През 1997 г. са били сключени контракти за внос на 850 хиляди тона, но от тях са били извършени доставки за 820 хиляди тона за календарната година. Най-големите снабдители на страната са САЩ и Аржентина, които се очаква да доставят съответно 550 хиляди и 250 хиляди тона пшеница на Шри Ланка за тази година. Останалото количество ще дойде от Австралия и Канада.
Очаква се спад в производството на пшеница в Украйна.
Съвкупното производство на украинска пшеница през 1999 г. ще спадне до 11.9-12.8 милиона тона, от 15.3 милиона тона, произведени през тази година. През зимния период се очакват загуби на насаждения от 1.6 милиона хектара пшеница, което е около 28 процента от засадените с пшеница територии. В югоизточните региони дъждовете са подобрили земеделските условия, но последвалата през лятото суша е намалила влагата на почвата, което ще се отрази негативно на реколтата за следващата година.
Леко колебание в цената на златото.
Цените на златото останаха ниски на северноамериканските пазари, но цените на среброто се повишиха, подпомогнати от слабия долар. Пазарът на златото достигна цени от 292.70/292.20 долара за тройунция в Ню Йорк, докато на Лондонската борса цената му в сряда следобед беше 293.50 долара за унция. Във вторник пазарът в Ню Йорк затвори на нива от 293.50 долара за унция. През последните десет седмици цените на златото постепенно възстановиха нивата си след 19-годишен спад, при който ценният метал бе достигнал цена 270.75 долара за унция. Цените на среброто възвърнаха предишните си позиции след дванайсетмесечен спад, при който достигнаха нива от 4.62 долара за унция през месец септември.
Повишават се цените на платината и паладиума.
Цените на платината се повишиха с 2.30 долара и достигнаха 339.00 долара за унция, а цените на паладиума се повишиха с 1.10 долара и достигнаха нива от 273.50 долара за унция. Цените на платината се закрепиха след седемгодишен спад, предизвикан от пренасищането на пазара от руско производство, което намаля поради въведените през тази година квоти.
Китай затвори завод за производство на захар.
Китай затвори завода за производство на захар "Хейлонджиянг Яченг", след като предприятието банкрутира поради дългове в размер на 700 милиона юана (84.3 милиона долара). Правителството е обявило, че ще поеме дълговете на завода, и се е ангажирало да отвори нови работни места за 4500 работници от фалиралото предприятие. Заводът "Яченг", който е построен през 1905 г., има капацитет за производство на 3000 тона захар дневно.
Продавачи пробват по- високи цени на имотите
След почти едногодишен застой в продажните цени на недвижимите имоти през последните две-три седмици се забелязва леко покачване на нивата им, което буди доста противоречиви отзиви у посредниците на пазара. Според едни това е трайна тенденция, която логично в момента се проявява, след като през последните месеци наемите набираха скорост, а логиката е продажните цени да ги последват. Според други обаче цените на недвижимите имоти и без това са високи, а сегашното покачване не е нищо друго освен изпробване на покупателната способност, а времето през последните месеци на годината е моментът за това, тъй като по традиция тогава интересът към покупка е по-голям. Цените обаче надали ще могат да се върнат на нивата (т.е. да се повишат) от края на 1996 г., когато заради финансовите облекчения които ползваха фирмите при покупката на имот, масово се бяха впуснали да влагат пари в недвижима собственост. Ако погледнете местата, на които са се увеличили цените сега, ще забележите, че това са предимно престижните райони, в които се закупуват имоти с цел преустройването им в офиси. Продавачите сами определят цените на имотите си и много рядко се съобразяват със съветите на посредническите агенции, но при проточване на сделката започват да преосмислят офертата и са склонни на корекции в първоначално обявената цена. Офертните цени на имотите не отразяват реално пазара, тъй като почти в 80% от случаите от тези цени се правят отстъпки, които понякога са до 10-15% от първоначално обявената сума.
Установилите се цени на имотите през тази година отразяват ясно покупателната способност на клиентите и техните нива ще се запазят и през следващата година е прогнозата на хората, работещи в бранша. Между 8000 и 10 000 долара са приемливите цени за гарсониера в някой от софийските квартали. А цената им се увеличава към центъра на града и достига до 17 000 долара за идеален център и кварталите "Лозенец", "Изток" и "Яворов". От 10000 до 15 000 долара се движат цените на двустайните жилища в кварталите "Дружба", "Люлин", "Хаджи Димитър", "Младост", "Дианабад", в центъра те се продават за около 25 000 долара. Най- скъпи са двустайните апартаменти около НДК, кварталите "Лозенец" и "Иван Вазов" и някои от възловите булеварди на столицата около - 30 000 долара.
Интересът към покупка на вили и вилни парцели в момента е слаб, но за сметка на това предлагането на този тип имоти се е увеличило значително в сравнение с летните месеци. Цените на недвижимите имоти в селата около големите градове в момента на фона на останалото предлагане са разумни, някъде дори изненадващо ниски. Има места, на които може да се купи къща с двор на същата цена, на която може да се купи само земята.
Обезщетенията за одържавени имоти се заявяват до 23 ноември
В края на работния ден на 23 ноември изтича срокът за подаване на искания за обезщетяване за одържавени имоти в периода 1944 и 1989 г. Тогава изтича едногодишният срок, даден на собствениците или наследниците на ощетените. Едно от средствата за обезщетяване за принудително отнети от държавата имоти са компенсаторните записи. Те са регламентирани в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), който е обнародван в Държавен вестник бр.107 от 18 ноември 1997 г. Ако по една или друга причина получите компенсаторни записи, какво да правите с тези книжки? Начините за използването на компенсаторните записи са посочени в ЗОСОИ и най-общо се свеждат до: участие в приватизационни сделки; закупуване на акции в приватизирани търговски дружества и закупуване на ДЦК от приключили емисии. Другите средства за обезщетяване са чрез съсобственост или акции или дялове на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези имоти. Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато: одържавеният имот е земя и тя е станала публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г.; придобити са до тази дата от добросъвестни лица или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнат до 21 ноември 1997г. За да се кандидатства за обезщетяване, е достатъчно недвижимите имоти да са одържавени принудително и без да е заплатено равностойно обезщетение на собственици или техни наследници както по закон, така и наследниците по завещание и завет. За обезщетяване може да кандидатстват само физически лица. В случай че одържавени имоти са били собственост на фирми, за обезщетяване могат да кандидатстват фирмените съдружници, акционери или техните наследници. Записите се дават на собствениците или правоприемниците им на одържавени имоти. Кръгът на лицата, които биха могли да получат компенсаторни записи, се разширява с тези лица, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл.2, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (над 15 на брой), или без законово основание по чл.2, ал.2 от същия закон, т.е. отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Законът за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти е обнародван на 21 февруари 1992 г. в бр.15 на Държавен вестник. Записите се дават тогава, когато собствеността не може да бъде възстановена реално, защото имотите са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица или престанали да съществуват по друга причина.
Записите са поименни и могат да се прехвърлят без ограничения. С тях може да се участва във всички видове приватизационни сделки, да се придобиват акции от приватизирани търговски дружества и да се купуват ДЦК от приключили емисии. Записите са на стойност, която покрива действителната пазарна цена на имота към деня на влизането на закона в сила, т.е. към 21 ноември 1997г. За едни имущества се прилага стойността им, посочена в документа по отчуждаването, като се коригира с определен коефициент. Компенсаторните записи се отпечатват върху специална хартия в купюри от сто хиляди лева, от един милион лева и от десет милиона лева. Собствениците или техните правоприемници на отчуждени жилища и на незастроени или застроени парцели в границите на регулационните планове на населените места и във вилните зони, използвани или предназначени за жилищно строителство, собствеността върху които не е и не може да бъде възстановена, получават (ако изберат този начин на обезщетяване) специални жилищни компенсаторни записи. Жилищните компенсаторни записи имат статута и дават на притежателите им всички права по обикновените компенсаторни записи. Освен това с тях могат да се купуват с предимство държавни и общински жилища и парцели, отредени за жилищно строителство по градоустройствените планове на населените места в цялата страна. Жилищни компенсаторни записи получават и лицата, жилищата на които са възстановени на бившите собственици на одържавени недвижими имоти, ако не са получили обезщетение. Исканията за обезщетяване по ЗОСОИ се подават до министъра или ръководителя на ведомство, който упражнява правата на държавата в търговски дружества, в активите на които са включени имуществата по този закон, и до областните управители (във всички останали случаи). Подадените искания се проверяват и се решават от съответния министър, ръководител на ведомство или областен управител в двумесечен срок от постъпването им. Решенията се съобщават на предявилите исканията в седемдневен срок от вземането им. Неполучаването на решението след изтичане на двумесечния срок за вземането му и седемдневния срок за връчването му се счита за мълчалив отказ. В едномесечен срок от получаване на актовете, с които се уважават искания за обезщетение с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, органът, до който са подадени исканията за компенсаторни записи, издава поименни временни удостоверения за притежаване на такива записи, които заместват купюрите до отпечатването им. Удостоверенията могат да се прехвърлят без ограничения и да се използват като компенсаторни записи. Органът, до който е подадено искането за обезщетяване, ще води регистър за издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи.
Законодателят е предвидил записите да могат да се използват за участие в приватизационни сделки; за закупуване на акции от приватизирани търговски дружества и за покупка на ДЦК от приключила емисия. Засега няма ясно тълкуване какво разбира законодателят под "приключила емисия". Възможностите за използване на записите са записани в закона, но на практика гражданите не могат да се възползват от тези си права. Дилърите на ДЦК не искат да продават книжа, срещу което да получат компенсаторни записи. Към момента те няма какво да правят с тези записи, тъй като нямат интерес да участват в приватизация, а на борсата не може да се търгува с тях. Закупуването на акции и дялове на приватизирани търговски дружества предполага възможността със записите да се закупуват акции, търгувани на борсата, с тази особеност, че такава възможност самата борса не предвижда. Третият канал за използване на боновете е участие в приватизационни сделки. Юристи правят извод, че това предполага участие и във втората вълна на масова приватизация. С малката подробност, че нормативното регламентиране на това участие също не е пълно. Така излиза, че за момента тези, които имат право да получат компенсаторни записи, могат единствено да заявят това си право до 21 ноември, а след това да чакат властите да дорегламентират начините за използването им. За да намалите влиянието на инфлацията, докато траят действията на властите, добре е веднага след допълнителната регламентация на използването на записите да ги вложите в някои от инструментите. Изборът на инструмент зависи от предпочитанията между сигурност и възвръщаемост на инвестицията.
Решението на органа от изпълнителната власт за уважаване исканията за обезщетяване, включително и неговият мълчалив отказ, могат да се обжалват. Мълчаливият отказ се обжалва пред Върховния административен съд. Актовете на ръководителя на ведомство, което упражнява правата на държавата в търговското дружество, се обжалват пред окръжен съд. Също пред окръжен съд се обжалват актовете на областните управители.
Използване на компенсаторните бонове.
Държавен вестник
Брой 132 от 10 ноември 1998 г. Срокове
Предстоящо
Програма на ЕС ще отпуска субсидии за наука и технологии
В средата на декември Европейският парламент и Европейският съвет ще одобрят окончателно Петата рамкова програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие. Става въпрос за около 15 млрд. ЕКЮ за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и внедряване до 2002 г. Проекти с българско участие бяха одобрени и получиха субсидии от четвъртата рамкова програма на ЕС по линия на специализираната подпрограма за страните от Централна и Източна Европа "ИНКО КОПЕРНИКУС". "Досега са финансирани общо 182 проекта с българско участие. Само от последния конкурс на програма "ИНКО КОПЕРНИКУС", приключил през септември миналата година, от 204 одобрени проекта 48 са с българско участие. От тях 11 са с участие на наши фирми", съобщава Зоя Дамянова, координатор на Европейския иновационен център. "Освен в специализираните подпрограми за източноевропейските страни страната ни имаше право да участва и в редовните програми на ЕС. Там се конкурират проекти от всички страни - членки на ЕС. Седем разработки с българско участие получиха финансова подкрепа от четвъртата рамкова програма по тази линия", коментира Геновева Жечева, главен експерт в Министерството на образованието и науката.
България трябва да реши как ще участва в петата рамкова програма. Очертават се три подхода. Първият е участие "проект по проект". На практика тази възможност ограничава достъпа до цялата програма. Частичното участие е другата алтернатива, която предполага правителството да реши в кои точно програми ще се включат български колективи. Третата възможност - пълното асоцииране към рамковата програма, дава на страната ни всички права и й осигурява най-голям достъп до финансиране.
Идеята за пълно асоцииране на България вече е подкрепена от Националния съвет за научна и технологична политика, от Съвета по европейска интеграция, от редица министерства и ведомства, от БАН и научни организации. Очаква се окончателното одобрение на българското правителство. "Пълното присъединяване на страната ни към петата рамкова програма на ЕС гарантира достъп до всички конкурси, но определя и съответни задължения. България трябва да участва в бюджета на програмата, като плаща всяка година членски внос, който е процент от БВП", уточнява Геновева Жечева.
ЕС ще направи отстъпка на всички източноевропейски страни, асоциирани към програмата. Финансовите облекчения ще намаляват с годините съответно с 60, 40, 20 процента. През 2002 г. страната ни би следвало да плати сама пълния размер на годишния членски внос.
Предварителните разчети показват, че за 1999 г. пълната сума за участието на страната ни ще е 5.52 млн. ЕКЮ. До 30% от националната вноска за 1999 г. ще се поеме от програма ФАР. След облекченията на България ще й останат да плати 560 хил. ЕКЮ членски внос за следващата година. В тази сума влиза и вноската (около 9%) за участие в ЕВРАТОМ - сътрудничество в областта на атомната енергетика. Всяка страна има право да се откаже от възможността да се присъедини към ЕВРАТОМ, ако желае. Средствата трябва да се предвидят в бюджета за 1999 г. "Изчисленията са завишени, защото са направени въз основа на проектобюджет за пета рамкова програма от 16.3 млрд. ЕКЮ. След последните консултации между парламента и Съвета на ЕС се очертава бюджетът на програмата да бъде под 15 млрд. ЕКЮ", коментира Геновева Жечева.
Няма никакви гаранции, че платените суми под форма на членски внос непременно ще се възвърнат, припомнят скептици на идеята за пълно асоцииране. Проектите се одобряват след конкурс, без право на национални квоти. Не може да се търси формално възвращаемост - платили сме толкова, следователно толкова проекти трябва да бъдат одобрени, опонират привържениците на инициативата за пълно присъединяване към програмата на ЕС. Участието в проектите предполага научно, технологично, търговско и т.н. сътрудничество. А резултатите от него невинаги са измерими веднага. Неприемливо е българската научна и технологична общност да бъде изолирана от процеса на равнопоставено изследователско и технологично сътрудничество с европейските партньори, и то главно по финансови причини, е категоричното мнение и на управляващите.
Засега ЕС е обявил само общите приоритети на петата рамкова програма. Допълнително ще бъдат уточнени специализираните програми, които фиксират определени научноизследователски области и проблеми. По всяка от специализираните програми се обявяват конкурси от два до четири пъти годишно. До участие се допускат авторски колективи от университети, институти, научноизследователски организации, промишлени предприятия (включително малки и средни фирми), физически лица. Нито един екип (или лице) не може да кандидатства сам. Механизмът допуска до участие само консорциум от колективи. Двама от кандидатите трябва да са от страни - членки на ЕС. Възможен е по-голям, но не и по-малък брой участници.
Всички заявки се изпращат директно в Брюксел. Няма национална междинна експертиза на проектите. Всяка програма се ръководи от специален комитет за управление. България като асоцииран член ще има право на свои експерти в тези комитети.
След одобрение на проекта авторите сключват договор с Европейската комисия. Консорциумът получава субсидия (грант). Резултатите от разработката са собственост на колективите.
Това са общите принципи за участие в програмата. С всеки конкурс ще се определят конкретните условия за кандидатстване. Информационен посредник ще бъде Европейският иновационен център. Асоциирането на страната ни вероятно ще наложи създаване на специални информационни звена към по-големите потенциални кандидати за участие в програмата.
За малките и средните предприятия е предвидена специална програма. Целта е да бъдат насърчени иновационните дейности, включително създаването на иновационни предприятия. Програмата ще улеснява разпространяването и използването на резултатите от научноизследователската дейност, ще стимулира технологичния трансфер. А това в крайна сметка означава конкурентоспособност на изделията, нови работни места, промишлено и търговско сътрудничество.
Какво съдържа петата рамкова програма?
Петата рамкова програма обхваща четири дейности.
Първата дейност е свързана с четири теми:
Втората дейност е свързана с утвърждаването на международната роля на научноизследователската дейност на ЕС.
