- Във вътрешните избори на СДС никога не е плащано на членовете на комисии или на представители на отделните кандидати. Всичко се прави от сърце.
А обработката на информацията, формулярите, листовките?
- Обработката е много лесна, не струва пари и написването на протокол. Струва желание, а него го има. Тъй че не става дума за някаква страхотна кампания, в която ще се обработват компютърно и централно резултатите. Всяка от организациите на СДС акумулира някакви средства и от членовете, и от това, с което ни подпомагат сродни политически формации. Тъй че за пари няма да мислим, ще мислим за добри кандидати.
Не се ли дублират ролите ви с Христо Бисеров в предизборната кампания?
- Той отговаря пряко за структурите в СДС, а избори се правят чрез структурите. По-голямата част от кандидатите ще са именно от техните среди, тъй че отговорността и на Бисеров е много сериозна. Не случайно, когато става дума за избори, ни вадят двамата като хора, които ще отговарят за организацията.
Периодично сте в огнището на някакъв скандал, очаквате ли атака срещу себе си и отвътре?
- Кампания се води всеки ден срещу председателя на СДС Иван Костов. Дори един ден, когато четях късно вечерта сутрешните вестници вкъщи, коментирахме с жена ми колко много критични материали са излезли. Тя каза: "А вие какво искате, да ви хвалят от сутрин до вечер ли? Я погледни материалите за Иван Костов. " Него всеки ден някъде го удрят. Удрят го, защото е силен, защото носи цялата отговорност. Логично е и ние да поемем част от тези атаки и е логично да бъдем на прицел. Има едно, в което съм повече убеден - че все по-малко стават хората в СДС, които биха тръгнали срещу някого от нас. Тези ежби, с които не свикнахме, но на които бяхме свидетели през годините, все повече и повече намаляват. Ние станахме приятели - тези, които работим заедно вече толкова години. Нямаме време да се виждаме със старите си приятели, колкото се виждаме помежду си - щеш не щеш, за да работиш с някого, ти го опознаваш все повече и повече. А колкото повече го познаваш, толкова повече доверие започваш да му имаш. Така че според мен всеки един от тези измислени конфликти хаби само времето на другите, а не нашето.
Тръгна слух, че в парламента ще бъде разпространен компромат а ла Бонев срещу вас?
- Срещу мен вървят всякакви неща, изненада няма да има. С компроматите никой не е успял. Колкото и да се опитваш да омърляш някого или да разколебаеш доверие, или да разбуташ нещо, което стои добре, резултатът не е положителен. Спомням си партийната книжка на Стефан Софиянски, компромата срещу Бонев и още много много. Всичко отшумява. Не сме се научили да бъдем коректни. И между политическите противници трябва да има поносимост.
Но и вътре в СДС има неудовлетворени... - И в СДС всичките сме българи. Хубавото е да се цивилизоваме и да помъдряваме. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Ще поздравите ли Стефан Софиянски, ако стане шеф на футболния съюз?
- Мисля, че Стефан е добър кандидат. Но и той, както навсякъде при избори, трябва да излезе със сериозен екип от хора, които са достатъчно известни и уважавани в спортните и във футболните среди, от тях да се сформира бъдещото управление на съюза. Тези хора трябва да разполагат и с много време и сили. При Стефан това ще бъде проблем, защото е много и пряко ангажиран с управлението на София.
Тук сигурно е мястото за въпроса редно ли е безспорни кандидати за кметове, като Софиянски и Гърневски например, да се явяват на предварителни избори?
- В София и в Пловдив задължително ще има предварителни избори, тъй като ще има кандидати за районни кметове, за съветници. Така че ще минем през тая процедура. Ако в София нашата кандидатура е на Стефан, мисля че той може, заедно можем, да си спестим едно гласуване. Но за останалите от екипа ще се гласува. Зависи и от него, и от водача на листата, и от членовете на екипа каква формула ще предложат.
СДС обеща появата на частна телевизия до края на годината, какво попречи това да стане?
- В Закона за далекосъобщенията са фиксирани сроковете, в които това трябва да стане. Веселин Стойков (Бел. ред. - шефът на Държавната комисия по далекосъобщенията) ми сподели, че е малко притеснен, тъй като в момента се изсипват абсолютно всички, които имат лиценз, а и тези, които нямат. Това е период, в който системата на практика ще се запуши. Стартът е претоварен, но вярвам, че колегите ще смогнат.
Имате ли коментар за това, което става в националната телевизия?
- Не само в телевизията има нужда от твърда ръка. В цялата ни държава има нужда от това нещата да се регламентират. Но ние сме в много лоша ситуация. Ако решим да се намесим - не говоря конкретно за телевизията - ни упрекват, че държавата се бърка навсякъде. Ако стоим безучастни, нещата се забатачват още повече. И точно тук е дозата, в която трябва хем да помогнем, хем пряко да не се набъркваме. Какво става в телевизията? Девет години никой не иска да направи това, за което всички говорят, преди да дойдат на власт. Ние имаме желание да се регламентира националната държавна телевизия, да се въведе и първият частен канал - това задължително ще стане след приватизацията на БТК. Отлагането на процеса за края на януари - началото на февруари, когато ще се разглеждат отделните оферти, ни дава ориентир, че през пролетта първият частен национален тв канал ще заработи.
Интервюто взе Галина Стоянова.
СДС реши да се сдобри с президента, но не съвсем
"Някой си прави нелепи шеги на тема министерски оставки и проблеми в СДС, съчинява си и си мисли, че играе по нервите на министрите. Ние вече започнахме да се забавляваме с тия неща. " Така премиерът Иван Костов коментира медийната среда, в която правителството се намира от седмица. Повод за нови прогнози за кабинетни рокади стана срещата на ОДС с президента Стоянов миналия вторник. Седем дни след събитието обаче премиер и министри не изглеждаха чак толкова весели. Лидерът на СДС обича да съветва репортерите и сега го направи - заяви, че всички пишат какви ли не глупости, които той пък няма да коментира.
Очевидно в синия лагер не цари безметежност. А и тайната среща на НИС в Хисаря не свири финал на драматичния мач между СДС и президента. Нов сблъсък на силите вещаят всички сигнали, дошли от резиденцията, където по спешност се събраха сините лидери. Колкото и да отрича Костов, че там са обсъждали нов подход към президента, точно след пловдивския си уикенд премиерът за пръв път артикулира думата "разнобой". С нея той определи драматичната среща с държавния глава. На въпроса на "Капитал" в кой отбор е Петър Стоянов премиерът отговори с въпрос: "А беше ли президентът в отбора, когато го избирахме? Той в кой отбор беше тогава, нали ние всичките от ОДС го избирахме?"
За пръв път Костов пресметна и вота за президента и напомни чии са заслугите за изборния му успех: "Той е президент на цялата нация, но за него не са гласували 40 процента от българите. Той им е президент, но за да бъде успешен президент, преди всичко трябва да оправдава надеждите на тия, които са гласували за него. Ще направим огромна грешка, ако забравим все пак кой ни е изпратил във властта, защото нас във властта ни е изпратил вотът на определена част от българското общество. Ние оставаме верни на този вот и това е големият извод от вторник. Ние сме единни и заради това сме силни. Премиерът използва срещата с журналистите и за да намекне директно на държавния глава как се работи с гласовете на избирателите, но в името на цялата нация: "Нима ние не се съобразяваме с исканията и интересите на всички. Правим го и ние, прави го и парламентарното мнозинство. Аз в Джебел заради наши избиратели ли ходя? Тези неща, които правим за пенсиите - това за нашите избиратели ли го правим. Правим го за цялата държава."
След конфиденциалната среща в Хисаря цялото правителство заседава извънредно по темата в понеделник, пак тайно. Самият Костов впоследствие съобщи новината и призна, че между Министерския съвет и президентството няма чуваемост. Затова в правителството направили своите изводи и решили: "Започваме съгласуване и координация на действията на различните институции. Разбрахме се по какъв начин ще действаме с представителите на президента, по какъв начин ще включим неговата администрация в процедурата на съгласуване на важни решения и законопроекти на правителството."
Костов формулира и новата линия: "Искаме всичко отсега нататък да става преди, а не след предприемането на някои от актовете, за да намалим максимално възможностите за възникването на такъв разнобой. " Процесът засега обаче остава едностранен. Никой не знае какво мислят по въпроса президентските хора, а държавният глава отсъстваше от страната. Но на летището при завръщането си от Румъния Стоянов каза, че не иска да влиза в спортната терминология: "Убеден съм, че това, което е искал да каже министър-председателят, е как по-добре да взаимодействат българските институции. Подобно взаимодействие не заличава конституционните им правомощия и не изключва възможността всяка от тях да е коректив на другата."
Стоянов пусна край ушите си и съвета на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова: "Време е да се научим да мислим по-гъвкаво и да свикнем с нормалните принципи на една демократична държава. Тук не става дума за някакви шамари, а за отстояване на аргументи. " Според нея е некоректно да се спори коя институция тежи повече, защото в конституцията пишело. По-ценно е това, че всеки може да изказва мнението си и да го отстоява, а мнозинството направило точно това. Екатерина Михайлова се надява, че диалогът ще продължи коректно.
Случилото се дотук обаче говори за обратното. Индиректен удар срещу президента бе скандалът в телевизията. Той започна точно от предаване, в което главен герой бе президентският баща Стефан Стоянов. Всички трябваше да разберат, че негова е "заслугата" в Пловдив да се раздават безотчетни и безплатни жилища. В играта директно влезе и президентският брат Емил. Той трябваше временно да замени на поста директор напусналия Попйорданов, но по-бързо от очакваното се отказа.
Прокараният враждебен коридор обаче не води към БНТ, а към поста на главния прокурор. Съдбата на приемника на Татарчев зависи и от президента. Той сам решава дали и кога да издаде указ за назначаването му. Фронтът е открит отдавна, крайната цел е новият състав на ВСС да избира и нов главен прокурор. Това, което се иска от президента, е да бави максимално назначението. Председателят на парламента Йордан Соколов използва ефира на държавното радио, за да изпрати посланието на СДС към държавния глава: "В закона наистина няма срок, в който президентът трябва да издаде указа, той си решава. Аз обаче вярвам, че Петър Стоянов като един добър юрист няма да подпише такъв указ."
Ето за това всъщност става дума. В сините редици вече полъхва колебание - дали атаката срещу държавния глава всъщност няма обратен ефект. След като мина еуфорията от миналия вторник в парламентарното мнозинство, вече не се гордеят чак толкова, че са разкритикували своя президент. Победители от този спор за съжаление нямаше, признаха някои, но насаме. Освен това местните избори съвсем не са толкова далеч. В тях ОДС ще се нуждае от единство и от повече гласове. А рейтингът на държавния глава би могъл да бъде впрегнат за каузата. Това вероятно вече са се сетили и на "Раковски" 134, защото се чуха различни мнения за играта в отбора на ОДС. Някак между другото вицепремиерът и зам.-председател на СДС Александър Божков заговори с думите на президента: "Повсеместната корупция е резултат от корупцията във висшите етажи на властта. Трябва да пуснем лъч светлина в тази тъмна стая."
Покрай целия шум и догадки около Хисаря далеч от медиите остана единствено конфиденциалният разговор Костов - Стоянов в пловдивския дом на президента. Никой от обкръжението и на двамата не изтърва и дума за срещата. Очевидно е само, че играта на нерви продължава. Неприятни новини за рокадите в телевизията и за настроенията в СДС посрещнаха Петър Стоянов на връщане от Румъния. Премиерът обаче отлетя за Унгария. И не се срещнаха. Не стана ясно дали от вестниците президентът ще трябва да научи за офертата на правителството - двете институции вече да съгласуват всичко и винаги предварително.
Какво ще струва на държавата имитацията на съдебни промени
Вече е факт и второто решение по българско дело на Европейския съд по правата на човека - "Асенов срещу България". Съдът установи няколко нарушения на Европейската конвенцията за правата на човека. Отразено с повишено внимание от всички български медии и коментирано с чувствително по-спокоен тон, решението посочи конкретни проблеми в българското наказателно правораздаване, свързани най-вече с прекомерно широките функции на прокуратурата и неефективната институционална уредба за защита от полицейско насилие.
Но делото "Асенов" е показателно и за по-цялостния процес, свързан със започналата евроинтеграция на страната чрез Съвета на Европа, и за предстоящата интеграция в Европейския съюз. На първо място е
България и до този момент не е направила цялостно изследване на вътрешното си законодателство за съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека. Изследване, което много източноевропейски държави направиха, за да могат предварително да коригират законодателството си, вместо да чакат санкцията на съда. Продължават да са налице разпоредби на националното законодателство в ясно противоречие с конвенцията. Такива са разпоредби на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, стандартите за използване на огнестрелно оръжие от военната полиция, завишената наказателна отговорност за клевета срещу длъжностно лице. Масови са проблемите, свързани с продължителността на наказателни и граждански дела. Едва тази година бяха въведени изменения в Указа за борба с дребното хулиганство, който в предходния си вариант откровено противоречеше на конвенцията. Процедурата по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни беше преразгледана от предходното Народно събрание, но така и не беше приведена в съответствие с редицата приложими международни стандарти, не на последно място сред които беше и Конвенцията за правата на детето.
Делото "Асенов срещу България" демонстрира с релефна яснота един от сериозните проблеми, които България ще има в процеса на своята евроинтеграция - правният нихилизъм и подценяването на международните задължения, поети от страната. В общественото съзнание, не без съдействието на политическия елит, процесът на приобщаване се вижда до голяма степен като осигуряване на безпрепятствен достъп на хора, стоки и услуги. Неизбежно съпътстващото този процес преподреждане на институции и норми в цялото общество остава на заден план или изобщо не се отчита. Образът, който може би най-добре отразява представата ни за предстоящото възприемане на европейското законодателство, е на гигантско преводаческо бюро, което трябва да преведе всички разпоредби в рамките на ЕС на български език. С което процесът приключва. Опасността е, че след приключването на "превода" може да настане същото забвение, което настана след ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека през 1992 г. Поемането на международни задължения изисква не само формално подписване и ратификация, но и конкретни действия, гарантиращи тяхното ефективно прилагане. Централно сред тях е обучението на администрацията, правоохранителните и правораздавателни органи. Ако пак вземем за пример Европейската конвенция, и до днес българският прокурор или съдия не разполагат с някакъв що-годе сносен набор от решения на Европейския съд по правата на човека, които на теория трябва директно да прилагат с приоритет пред противоречащите им вътрешни норми.
Рискът от поемането на международни задължения заради политическите плюсове и пренебрегването на конкретните задължения далеч не е само в неизбежното губене на индивидуални дела. Той не е и в неизбежното поставяне на бариери от страна на европейските институции, което ще забави цялостния процес на приобщаване на България. Сериозният риск е вътрешнополитически, защото това отношение носи потенциал за подмяна на един от малкото обществени консенсуси, които има в момента в България. Най-сериозната опасност е всяка последваща и напълно предвидима санкция за неспазване на поети международни задължения да бъде възприемана като израз на високомерно и пристрастно отношение от страна на евроинституциите, като отхвърляне от богатата и капризна Европа, което неизбежно ще засили ксенофобските и изолационистки настроения. В една страна, която и без това с десетилетия е била изолирана и която по редица причини има склонност към конспиративни схеми на възприятие на света, подобна опасност в никакъв случай не е за подценяване. Другата опасност е от отчуждение от ценностите, които стоят в основата на европейското законодателство. Да приемем, че трябва да спазваме правата на човека не защото това реално ще подобри качеството на живот на всеки член на обществото и ще бъде гаранция срещу злоупотреби с власт срещу всеки един, а защото така ни карат отвън. Да решим, че прилагането на правилата и законността не са ценни сами по себе си; че да се оказва натиск върху гражданин за това, че си е позволил да се обърне към международна институция за защита на правата си, е недопустимо; че неизпълнението на влезли в сила съдебни решения от администрацията, което напоследък се случва често, не е абсолютно неприемливо. А че това са просто неща, които от немайкъде трябва да изпълняваме, за да влезем в Европа.
Делото "Асенов срещу България" повдигна завесата и пред още един съществен проблем с правата на човека в България -
Проблем, който далеч не е само български. Всички източноевропейски, а и тези западноевропейски държави, в които има циганско население, са изправени пред него. Което, разбира се, не го прави по-малко остър. Независимо от това, че твърденията за дискриминационно третиране в нарушение на член 14 от конвенцията по делото не бяха уважени, етническата принадлежност на жалбоподателя постоянно съпътстваше и самото дело, и неговото отразяване в медиите. В известен смисъл негативните реакции по повод етническата принадлежност на Асенов в българските медии, "циганин съди България", опровергаха становището, че тази етническа принадлежност не е имала значение за действията на българските власти.
Не е случайно, че първото дело за полицейско насилие е именно от човек от този етнос. Полицейското насилие не е ограничено само спрямо този етнос, но в никакъв случай не е и етнически неутрално. Социално и икономически по-слабият в обществото е потенциално по силно изложен на опасността от злоупотреба с власт. Той има и по-малки шансове да получи адекватна реакция от страна на компетентните органи и защита. Това обяснява защо много често жертви на полицейско насилие са именно членове на циганската общност. За съжаление не разполагаме с адекватна статистика и е малко вероятно скоро да разполагаме с такава.
Другият фактор, обосноваващ това явление, е липсата на адекватна цялостна политика по отношение на общността. Отразявайки до голяма степен обществения консенсус по въпроса, държавната политика към циганския етнос се изразява в неговото изолиране и гетоизиране. Решаването на съществуващия тежък социален конфликт, елементи от който са неадекватното образование и липсата на достъп до пазара на труда, е прехвърлено на полицейските органи, които нито имат познанията, нито инструментите да се справят. Тази наложена силова реакция по отношение на изключително сложен социален проблем, по принцип нерешим от полицейските органи, довежда единствено до тяхната фрустрация и свръхагресивно поведение, което на свой ред тепърва ще ни прави свидетели на подобни решения на Европейския съд по правата на човека.
Накратко
Подписваме спогодби с Иран за взаимна защита на инвестициите, за насърчаване на износа, за земеделието и за сътрудничество между панаирите. Очаква се това да активизира търговията и стокообменът между двете страни през 2000 г. да достигне 100 млн. долара. В момента стокообменът ни с Иран е около 70 млн. долара. От тях 50 млн. долара е ирански внос на суровини, главно петрол. България изнася за Иран продукти на машиностроенето за около 20 млн. долара годишно. Вилхелм Краус, който е съпредседател на българо-иранската комисия от българска страна, покани колегата си Махмуд Ходжати да участва в тристранната среща на транспортните министри на Грузия, Армения и България, която ще се проведе до края на годината в Ереван. Целта е да присъединим страни извън ТРАСЕКА към проекта за изграждане на евроазиатския транспортен коридор, обясни транспортният министър.
Сто петдесет и пет млрд. лева субсидии ще осигури хазната за енергетиката през 1999 г., предвижда проектозаконът за държавния бюджет. От тях 94.5 млрд. лева ще отидат за топлофикациите, 43 млрд. лева са за Брикетната фабрика в Гълъбово и 18 млрд. лева - за производството на въглища. От 1 януари се закрива държавният фонд "Енергийни ресурси" и субсидирането на енергийните фирми ще става пряко от бюджета. Във фонда трябваше да останат около 52 млрд. лева. По-голямата част от тези средства са разпределени между дружествата, за да се улесни подготовката им за есенно-зимния сезон. В края на годината във фонда ще има само 8.5 млрд. лева, съобщиха от Министерството на финансите.
Европейската инвестиционна банка ще ни отпусне кредит за 25 млн. ЕКЮ по проект за ликвидиране на щетите от свлачищата и за укрепване на бреговете на река Дунав срещу ерозионни процеси. Предвижда се първоначално да бъдат възстановени някои от най-засегнатите участъци от черноморското ни крайбрежие. Във втория етап, който ще започне през 2002 г., ще бъдат включени и свлачища от вътрешността на страната. Общата стойност на проекта е 50 млн. ЕКЮ.
Американската фирма "Меналитикс интернешънъл" ще извърши прединвестиционно проучване за изграждане на интермодален терминал за товари в пристанище Бургас. Стойността на проучването е 400 хил. долара. То трябва да завърши с бизнесплан, който да определи най-подходящите източници на финансиране на проекта. Според предварителни разчети изграждането на бъдещия терминал ще струва около 116 млн. долара. Най-вероятно изпълнението му ще бъде възложено по системата BOT (построй, експлоатирай, предай).
Хората на Божков подкрепиха кухите схеми в стоманодобива
Държавата ще прави смесено дружество и със "Стомана" - Перник
Въпреки ограниченията на валутния борд, договореностите с МВФ и наложеното ембарго върху държавни субсидии за губещи производства, правителството, изглежда, ще окаже спешна помощ на закъсалия стоманодобив. През изминалата седмица експерти от министерствата на промишлеността и на финансите са обсъждали усилено схемата за държавно финансиране на отрасъла, предложена от шефовете на "Кремиковци", съобщиха правителствени източници. Станало е ясно, че формулата с разделянето на стоманодобивните предприятия на две и последващо сключване на джойнт венчър с държавата ще се приложи и за "Стомана" - Перник.
Проектът за създаване на смесени дружества между държавата и металургичните фирми е предложен за одобрение преди седмица в докладна записка до министрите Александър Божков и Муравей Радев. Тя е била подписана от тримата промишлени зам.-министри Владимир Кисьов, Стефан Ставрев и Марин Маринов. Според тях това е единственият начин да бъде осигурено съществуването на стоманодобивните предприятия, без да се нарушават формално ограниченията за субсидиране на стоманодобива, заложени в Европейското споразумение за асоцииране.
Схемата предвижда работещите технологични мощности (чистият стоманодобив) на двете предприятия да бъдат отделени от съпътстващите и неефективни производства. Те ще бъдат включени като апорт в капитала на новосформирани фирми. Идеята е да останат две действащи стоманодобивни дружества без затормозяващи пасиви и излишен персонал, които да са жизнеспособни и да произвеждат без загуба. По-нататък обаче акцентът се прехвърля върху държавното финансиране. Предвижда се новите дружества да имат два учредителя/акционерa: самите стоманодобивни фирми (чрез апорта на мощности) и държавата, която ще попълни своя дял (около 10% от целия капитал) с парична вноска. По този начин "Кремиковци" и "Стомана" ще получат оборотни средства и достъп до кредитиране в периода до евентуалното сключване на приватизационни сделки. Кандидат-купувачи за фирмите са съответно турската "Ердемир" и швейцарската "Дюферко", но през последните седмици интересът на двете фирми към българската металургия все повече намалява.
Според правителствени източници държавното финансиране за стоманодобива е оправдано и тези схеми са подходящи, защото проблемът със запазването на отрасъла има и политически аспекти. Правителството продължава да преговаря с Европейската комисия за удължаване с още пет години на преходния период, в който се допускат държавни помощи за стоманодобива. "Доказателствата за жизнеспособност на стоманодобивните дружества, които Брюксел ни поиска преди три седмици, биха могли да бъдат постигнати за отделените нови дружества и практически са непостижими за фирмите в сегашния им вид. Диалогът с Брюксел не бива да бъде спиран, особено в момент, в който България търси политическа подкрепа от Европейската комисия при евентуалното започване на антидъмпингова процедура срещу "Кремиковци", коментира служител на промишленото министерство.
Затварянето на нашите заводи ще доведе до допълнително икономическо обвързване и увеличаване на дисбаланса в търговията на България с Русия и Украйна за доста дълъг период от време. Това ще е един от аргументите, с който нашите представители в Брюксел ще лобират за удължаване на периода за държавно подпомагане на стоманобивните предприятия. Формулата със смесените фирми е предназначена да прикрие прекия характер на държавната субсидия. Другият аргумент на правителството е, че закриването на отрасъла ще оскъпи инфраструктурните проекти на българска територия, от които Европа също е заинтересована. Евентуалното закриване на дружества като "Стомана" и "Кремиковци" ще рефлектира негативно върху други отрасли, като особено засегнати ще бъдат железопътният транспорт и енергетиката.
Предлаганата схема не нарушава интересите на кредиторите на стоманодобивните предприятия, смятат експерти от промишленото ведомство. Според тях при вече стабилизирано предприятие държавата ще може да договаря по-спокойно условията по бъдещите приватизационни сделки, така че да си върне средствата за учредяването на новото дружество. На практика излиза, че държавата първо трябва да плати, за да й бъде след това платено за "Кремиковци" и "Стомана". Освен това, придобивайки дял в смесено дружество с държавни фирми, държавата ще купи нещо, което е вече нейно. По-същественият въпрос обаче е какво ще стане, ако въпреки финансовата инжекция не се стигне до приватизационни сделки или ако кандидат-купувачите решат просто да изчакат окончателното рухване на предприятията ни. Тогава "Кремиковци" и "Стомана" пак ще трябва да бъдат закрити, но с цената на няколко десетки милиарда повече.
Сделката с ток за Турция обрича енергетиката
Споразумението с Турция за енергийно и пътно строителство и за износ на ток, което правителството рекламира толкова активно, окончателно доказа, че то налага две основни тенденции, когато сключва големи сделки - да игнорира напълно състезателния принцип като средство за постигане на най-добри условия по сделките и да приватизира енергетиката на всяка цена, преди да бъдат приети енергийният закон и стратегията за развитието на отрасъла.
Търгът и публичността никога не е са били особено предпочитани от управляващите, независимо кои са те. За първи път обаче отказът от него се издига в официална политика. Само през последните няколко месеца практически се раздържавява над една трета от базовите мощности на Националната електрическа компания, но нито веднъж това не стана с класическата тръжна процедура. ТЕЦ "Марица-изток 3" беше дадена на "Ентерджи" по силата на предварително споразумение. Същата схема ще се приложи и за ТЕЦ "Марица-изток 2", която вече е договорена с германското RWE. За "Марица-изток 1" пък беше проведено подобие на търг с предварително известен победител. Турската сделка показва, че това ще бъде принципът, който ще важи и при изграждането на нови централи. И в същото време в частта за износ на електричество обещава да създаде сериозни проблеми пред реформирането на енергийния отрасъл.
От Анкара премиерът Иван Костов донесе рамкова икономическа спогодба и двустранен протокол, в които се конкретизират параметрите на сътрудничеството в енергетиката и при изграждането на инфраструктурни обекти. Наименованието на документите звучи мащабно, но всъщност става въпрос за три конкретни сделки - износ на електроенергия за Турция, изграждане на каскада "Горна Арда" и строеж на магистралната отсечка Оризово - Капитан Андреево. Това са сделките, които вицепремиерът Евгений Бакърджиев неотдавна обедини в скандалния проект за бартер износ на ток срещу строителство. Твърди се, че сега бартер няма. Истината е, че бартерът е леко маскиран под формата на обвързани постъпления за износ, които отиват в смесени дружества. Затова сделките отново фигурират в един документ, без да е ясно какво точно ги обединява.
Според обясненията на шефа на Комитета по енергетика Иван Шиляшки става въпрос за три отделни договора, които предстои да бъдат подписани. Първият е за износ на електроенергия до 2008 г. и ще бъде сключен между НЕК и турската национална електрокомпания ТЕАШ.
Вторият договор е за създаване на смесена фирма между НЕК и турския холдинг "Джейлан", най-вероятно с енергийното му направление Ceylan Electricity Distribution Trade and Industry Co. Inc. Тя ще строи и ще експлоатира хидрообекта "Горна Арда". Третият договор е отново за смесена фирма с участие на "Джейлан" и нашата фирма "Автомагистрали". Очаква се "Джейлан" да осигури финансиране от 100 млн. долара за каскадата и 150 млн. долара за магистралата. Българските партньори трябва да участват със съизмерими суми. Условията на сделките остават напълно неясни, но дори и да се знаеха, тяхната изгодност не може да се оцени обективно, защото не беше дадена никаква възможност за състезание на оферти и поради това липсва база за сравнение.
Дългосрочният договор би имал някакъв смисъл, ако НЕК изпитваше затруднения в договарянето на износа за този пазар или ако с него се гарантира по-добра цена. Случаят обаче изобщо не е такъв. НЕК има дългогодишни договорни отношения с турската национална електрическа компания ТЕАШ, която винаги е искала и продължава да поставя въпроса за увеличаване на доставките, тоест българският ток може да разчита на добър пласмент в Турция и без намесата на правителствата. Обвързването на износа с изграждането на каскада "Горна Арда" е изкуствено. И в момента България разполага с достатъчно мощности, проблемът за увеличаването на износа е по-скоро технически - нашата и турската енергийна система не работят в синхрон. Решаването на този проблем е въпрос на известни инвестиции, които турската страна трябва да направи на своята територия.
Освен това само след три години НЕК вече няма да я има. Кой ще изпълнява тогава този договор? Ако това е хипотетичният "единствен купувач", ще може ли той да гарантира обещаните количества. Отговорът е, че това ще зависи от цените, по които "единственият купувач" ще купува тока от вече частните производители. Точно тук обаче назрява големият скандал.
Ако са верни числата, които спомена Иван Костов - износ на 4 млрд. квтч средногодишно и приходи от 1 млрд. долара за 10 години, излиза, че ще продаваме на Турция електроенергията около 2.6 цента на киловатчас. Дори да приемем, че през първите пет години - докато се рехабилитират и строят мощности, износът е наполовина по-малък, цената излиза около 3 цента на киловатчас. В момента ТЕАШ плаща на НЕК по 3.45 цента на киловатчас.
Средната цена на тока у нас (за предприятията и населението) е 3.90 цента на киловатчас (с ДДС). Разходите на НЕК за производството на електроенергия са 2.57 цента на киловатчас. В програмата за действие, която съгласувахме с МВФ, още през следващата година себестойността на тока скача на 3.23 цента, а през 2001 г. тя е 3.42 цента. Средната му цена у нас пък достига близо 4.76 цента (с ДДС).
През 2001 г. населението в България ще плаща по 4.78 цента (с ДДС).
Каква е ползата на търговското дружество НЕК в продължение на 9 години да продава половината от произведената в нейните предприятия електроенергия под нейната себестойност и кой ще покрива разликите? И защо хората в България трябва да плащат два пъти по-висока цена от тази за Турция?
Противоречивите обяснения от КЕ и от Министерския съвет създадоха пълна мъгла около схемите за финансиране на българското участие и за изплащане на инвестициите. Министър-председателят говори за реинвестиране на данъка върху печалбата от износа. Такова понятие обаче не съществува в счетоводната практика, има данък върху печалбата на съответното търговско дружество, в случая това е НЕК. Означава ли това, че бюджетът ще преотстъпи за инвестиции изцяло постъпленията от НЕК и ще се лиши от приходи в размер на стотици милиарди левове. Или бюджетът ще си събере парите и директно държавата ще бъде инвеститор. Председателят на КЕ Иван Шиляшки обяснява, че бюджетът ще преотстъпи на смесената фирма постъпленията от износа за покриване на инвестиционните му разходи. Инвестициите според него ще се изплащат с експлоатационните такси. Според икономическия съветник на вицепремиера Бакърджиев Юлиана Димитрова данъчните постъпления от НЕК ще си отиват в бюджета, а държавата чрез 100% държавната фирма НЕК ще осигурява необходимите средства за изпълнение на инвестиционната програма на дружеството и след това, пак чрез държавната фирма, бюджетът ще се пълни с печалбата от увеличения износ. Само че след три години НЕК може вече да не е 100% държавна, а постъпленията от експлоатацията ще отиват в нея, а не в бюджета.
В геополитически план може да се разсъждава много за ползата от укрепването на отношенията между България и Турция, за приноса им в създаването на ос на повишена сигурност и свободен търговски обмен на Балканите и в Югоизточна Европа. В този контекст някои от направените компромиси биха намерили своето обяснение. На каква цена обаче?
Остава обаче фактът, че с тези сделки фактически се предопределят поведението и бъдещето на електроенергетиката за дълги години напред. С голяма сигурност може да се прогнозира, че договорът за износа и изпомпването на печалбата на НЕК в смесените фирми ще блокира за дълго време реформите и потенциалните инвестиции в отрасъла. Просто не е възможно една фирма, която и да е тя, да купува от независими производители тока над 4 цента (това показват сметките за себестойността на тока при всички частни инвеститори), а след това да я продава два пъти по-евтино и да продължи да съществува. Такива сделки са възможни само вътре в системата на държавната НЕК, в която могат да се претакат големи парични маси, а себестойността на тока е една доста условна величина.
Експертите от мисията на Световната банка дипломатично подсказаха на правителството, че трябва да се въздържат от дългосрочни сделки, които ще предопределят бъдещето на дружества, които са важни за системата, и да не стартират раздържавяването, преди да е създадена законовата рамка, да е сформиран независим регулаторен орган и преди цените на електроенергията да са достигнали достатъчно висока стойност, която да гарантира развитието на отрасъла. В противен случай гаранциите, които искат външните инвеститори като застраховка срещу риска, струват твърде скъпо на държавата, предупреждава Световната банка.
По-голямата опасност обаче е, че десетгодишният договор за износ на големи количества електроенергия може да ни отреже пътя за присъединяване към общоевропейската електроенергийна система (UCPTE). От една страна, енергийната ни система и без това не разполага с достатъчно резервиращи мощности, за да гарантира сигурност на системата, дори ако не слагаме ангажиментите си по износа. От друга - за да се реализира такъв голям износ, най-вероятно двете енергийни системи ще трябва да работят в паралел. Турция не е свързана с европейската система и влизането в паралел с нейната енергетика автоматично ни отделя от UCPTE. А е известно, че границите на UCPTE ще определят и границите на бъдещия Европейски съюз и НАТО.
Преди четири години в Турция бяха екзекутирани четирима българи - трима бизнесмени и шефът на диспечерското управление на НЕК Никола Петев. Мълвата свърза убийствата със сделка за износ на ток, в която са засегнати интереси на турската мафия. Енергийното ведомство и НЕК припряно спретнаха опровержения, но никой не можа да обясни смислено кой и защо е наредил на главния диспечер на НЕК да замине в Турция.
Явно е, че въпросите са неудобни, защото и досега стоят без отговор. Единственото, което се случи тогава, е, че за известно време бяха спрени всички разговори за износ на ток за Турция. Дори шефовете на Мултигруп, които от години неистово се опитват да навлязат на турския пазар за електроенергия, не посмяха да правят самодейни опити, а разчитаха на посредничеството на държавата, по-точно на високопоставени чиновници от НЕК и Комитета по енергетика. И сега, стане ли въпрос за сделка с електричество с посока към Истанбул, хората от енергийния бизнес приключват разговора с думите "там се стреля".
С големите печалби и гарантирания пазар търговията с ток е особено привлекателна за турската мафия. А след последните скандали за корупция в южната ни съседка, в които беше намесен и турският премиер, е естествено да си зададем въпроса достатъчна ли е препоръката на Йълмаз като гаранция за благонадеждността на фирмата, която премиерът Костов и вицепремиерът Бакърджиев избраха за партньор в "сделката на века".
Спасяването на рудодобива ще ни струва скъпо
Над 118 милиона долара ще са необходими за развиване на рудодобив в България само за периода до 2000 г. В тази сума са включени нужните инвестиции за капитално строителство, геолого-проучвателни работи, поддържане на минните мощности, машините и съоръженията. Около 23.5 млн. долара ще са разходите по различни екологични проекти, свързани с рекултивацията на стари замърсени площи, пише в националната програма за устойчиво развитие на отрасъла. След множество обсъждания и доработки документът най-после беше одобрен от консултативен съвет към промишленото министерство. От него обаче така и не става ясно колко ще струват на държавата бъдещите дейности по ликвидацията на неефективните производства и осигуряването на програми за алтернативна заетост на освободените миньори. Изчисленията за това ще се правят тепърва, но е сигурно, че забавеното преструктуриране в съчетание с продължаващата крайно неблагоприятна конюнктура на пазара на цветните метали още повече задълбочава проблемите в рудодобива. Заедно с това нарастват и съмненията, че разработената програма ще осигури очакваните условия за устойчиво развитие на един от най-губещите до момента отрасли в българската икономика.
В годините на централизирана планова икономика рудодобивът работеше при фиксирани държавни цени и дотации от бюджета. Инвестициите за извършване на капитално строителство в рудниците и за геолого-проучвателни дейности също бяха изцяло ангажимент на държавата. От началото на 90-те години средствата за инвестиции рязко намаляха, но субсидирането на губещите дружества се запази.
През 1997 г. поради рязкото повишаване на международните цени на металите мините за първи път формираха печалба. Дори и "Горубсо" (тогава все още единна структура) завърши годината с положителен финансов резултат от основна дейност. Благоприятната пазарна конюнктура преустанови за кратко наливането на бюджетни средства за издръжка на рудодобива, но не можа да компенсира натрупаните в дружествата загуби от минали периоди, нито да доведе до трайна стабилизация.
С резкия обрат в котировките на Лондонската метална борса, настъпил в началото на тази година, дружествата отново изпаднаха във финансова безтегловност и това върна практиката с държавните дотации. В края на първото полугодие натрупаните просрочени задължения на 16-те държавни дружества достигнаха 19.538 млн. долара (при 7.643 млн. долара в края на 1997 г.). Към днешна дата липсват точни данни за мащабите на задлъжнялост в отрасъла, но е сигурно, че в края на годината всички дружества ще бъдат на загуба. По мнение на експерти изключение може би ще бъдат само "Елаците" ЕАД, "Челопеч" ЕАД и "Манган" ЕАД.
Една от основните причини за финансовата нестабилност на фирмите от рудодобива е високата себестойност на крайната продукция, което ги прави неконкурентни в пазарни условия. В най-тежко положение се оказват дружествата с подземен добив. В момента всички те са частично или напълно декапитализирани, отдавна не разполагат със собствен оборотен капитал и продължават да работят благодарение на стари и текущи задължения - към НЕК, бюджета, ДОО, доставчици и банки.
Програмата, разработена от експертите на промишленото министерство, поставя задължителното условие след 1 януари 1999 г. всички търговски дружества от отрасъла да започнат да работят на печалба от основната си дейност, обясни промишленият зам.-министър Стефан Ставрев. За изпълнението на тази задача се предвижда предприятията да увеличат значително количеството на добиваните метали. Това може да стане, като се преработят годишните производствени програми на дружествата и тяхната дейност се пренасочи към участъци от мините, където рудата е с по-високо съдържание на метал, твърдят специалисти от индустриалното министерство.
Добиваните у нас руди са средно с 1.5 - 2 пъти по-ниско метално съдържание в сравнение с експлоатираните от водещите световни фирми находища. Това обаче е само единият от факторите, които предопределят неефективността на българския рудодобив. Далеч по-големи са проблемите с излишния персонал, износените машини и оборудване, остарелите технологии и т.н. Анализът показва, че родните рудодобивни дружества извършват до пет пъти по-високи разходи на материали, горива, енергия и труд на единица готова продукция в сравнение със своите конкуренти на запад. Този факт показва, че за да има някакъв ефект от антикризисните мерки, ще са нужни и решителни действия за преструктуриране на отрасъла. В случая това означава да се ускори
Свиването на дейностите в отрасъла започна още през 1992 г., когато с ПМС 140 беше определен списък на обекти, подлежащи на ликвидация и консервация. Според експерти обаче реалните стъпки по закриването се бавят. Причината за това е не толкова в липсата на средства, колкото в страха от социален взрив, който кара управляващите, независимо от политическия им цвят, да отлагат непопулярните мерки. Изпълнението на плановете за ликвидация допълнително се спъва и от липсата на достатъчно обосновани програми за алтернативна заетост. От 1992 г., когато беше прието ПМС 140, досега не е представена нито една, съобщиха през седмицата от промишленото ведомство.
Проблемът с преквалифицирането на освободените миньори не е намерил задоволително решение и в приетата програма за устойчиво развитие на рудодобива. Единственият по-сериозен проект е шумно афишираното изграждане на каскадата "Горна Арда", който според правителството ще осигури около 3000 нови работни места в района на "Горубсо". Останалите проекти засега са с твърде пожелателен характер и без осигурени източници на финансиране. При това положение не е ясно как ще се изпълняват и новите планове за ликвидиране на губещи рудници, записани в програмата. Според тях до 2000 г. трябва да бъдат освободени 3562 души. Общо за периода до 2015 г. се предвижда от 16 500 души заетите в рудодобива да бъдат намалени до 9000.
От заложените в програмата инвестиции за развиване на рудодобив само около една четвърт могат да бъдат осигурени от амортизационните отчисления на дружествата. За набирането на останалите ще се разчита на бърза приватизация и приходи от отстъпени концесии върху находищата към мините. Разработени са няколко варианта, по които това ще става, включително и чрез продажби на цена един долар на работническо-мениджърски колективи.
Успоредно с приватизацията на действащите рудници ще започне и раздаването на концесии върху неразработените до момента находища. Предвижда се след Нова година да бъдат обявени конкурси за около 20 от общо 41 нови находища. От концесионните възнаграждения приходите в бюджета се очаква да бъдат около 2.6 млн. долара годишно.
Според експерти привличането на тези инвестиции е трудно осъществима задача заради дългия срок на тяхната възвращаемост и сегашната свръхзадлъжнялост на рудодобивните дружества. При всички случаи обаче решителните действия по раздържавяването им, включително и чрез ликвидация, ще направят по-големи шансовете за запазване на тази част от отрасъла, която е наистина жизнеспособна и може да носи печалба без държавни протекции. Практиката в други проблемни отрасли като тежката химия и стоманодобива досега показа, че всяко излишно забавяне само води до по-тежки жертви и по-висока социална цена.
Украинският газ ще отиде за покриване на загуби
Украйна започва да изплаща природния газ, който ни дължи по Ямбургската спогодба, съобщи изпълнителният директор на Булгаргаз Илия Иванов. До края на годината ще получим първите 300 млн. куб. метра. Останалите количества ще получаваме на равномерни доставки - между 40 и 60 млн. куб. метра месечно до края на 2000 г., предвижда подписаният в началото на ноември меморандум за изплащането на украинския дълг по междуправителствената спогодба от 1986 г. Тя е между правителството на България и бившия СССР и предвижда извършените от български организации строителство и доставки на материали и техника да се заплащат с природен газ. След разпадането на СССР общият дълг беше разпределен между съответните републики, на чиято територия са изграждани съоръжения от ямбургския газопровод.
Дългът на Украйна е общо 1.26 млрд. куб. метра и е признат от украинската страна. Още през 1993 г. беше подписан съвместен протокол за плащанията по Ямбург, миналата година Булгаргаз и "Украгазпром" подписаха договор за доставките. Газът така и не беше получен поради обтегнатите ни отношения с "Газпром". Руският газов концерн също трябваше да подпише договора и по този начин да потвърди съгласието си за сделката. Това е необходимо, тъй като на практика Украйна ще ни плати с руски газ. Страната разполага с минимални собствени количества и не реекспортира природен газ. Преди около година Рем Вяхирев открито заплаши, че ще спре доставките за Украйна, ако тя даде газ на България. След затоплянето на отношенията с "Газпром" през тази пролет руският концерн най-после разреши сделката. Доставките ще дойдат от количествата газ, които "Газпром" плаща на Украйна като транзитна такса.
С плащането на украинския дълг Булгаргаз ще получи допълнително количество газ, равно на около една трета от годишната консумация у нас. Това поражда два въпроса. Първият е ще отидат ли парите там, където трябва - в държавния бюджет, ефективно и как.
"Това е държавно вземане и трябва да отиде в бюджета", обясни Илия Иванов. Друг е въпросът обаче дали и с парите от продажбата на този газ няма да стане това, което се случи с таксите за транзитиране. От началото на лятото транзитните такси, които също са държавно вземане, отиват не в бюджета, а в сметките на Булгаргаз за покриване на инвестиционни разходи. Някои финансови експерти обаче смятат, че с тези пари се покриват и оперативни загуби на дружеството от огромните му несъбрани вземания. Газовата фирма поиска и получи съгласие тази практика да продължи и през следващата година, като бъде легитимирана със Закона за държавния бюджет. Твърде е вероятно същото да се случи и с парите от украинския газ.
Вторият въпрос е какво ще правим с голямата допълнителна доставка, след като явно ни е много и количеството, което сме заявили на "Газпром". Според договора с руския газов концерн Булгаргаз плаща заявените количества, а не това, което му е необходимо като реално потребление. Кризата в химическата промишленост и металургията доведе до драстично намаление на консумацията на природен газ в страната. Главният изпълнителен директор на Булгаргаз Кирил Гегов обясни, че сега настъпва активният сезон за топлофикационните фирми и тяхното потребление ще се увеличи. Повишената консумация на топлофикациите за два-три месеца обаче не би могла да компенсира спирането на "Химко" и другите торови заводи, които използват газа като суровина за производството си и затова харчат много повече, отколкото предприятията, които го изгарят. "Кремиковци" и "Стомана", които също са от най-големите консуматори, драстично свиха производството си, ударени от световната криза в стоманодобива.
Ако останат излишъци, те ще бъдат нагнетявани в Чиренското газохранилище като резерв за зимата, обясни Кирил Гегов. Така или иначе в Чирен и в момента има достатъчно газ - 1.2 млрд. куб. метра, тоест капацитетът му е почти запълнен. При пиковите за химическата и металургичната индустрия години - 1995-1996, най-големите количества, теглени от Чирен за индустриални нужди, са между 308 и 315 млн. куб. метра. При това положение нагнетяването на допълнителни количества и изваждането им след това, от една страна, повишава разходите на Булгаргаз, от друга - блокира доста пари на газовата компания. Още повече че и през следващата година консумацията на газ най-вероятно ще продължи да намалява. Според Илия Иванов този проблем може да се реши, като се преговаря с "Газпром" украинският газ да се включи в заявката, а да не идва като допълнителен обем. Така или иначе това отново поставя въпроса, след като изчерпим безплатния газ от Украйна, с какво ще се покриват загубите за Булгаргаз от договора, подписан през пролетта с "Газпром".
След "Ромтелеком" гърците от ОТЕ се готвят да купят и БТК
Покупката на БТК се превръща в цел No1 за гръцката държавна телекомуникационна компания, след като преди седмица ОТЕ купи 35% от акциите на румънския национален оператор "Ромтелеком". Това неофициално вече е заявено от гръцката страна пред служители на Агенцията за приватизация. Ако не получи собственост върху 51% от акциите на БТК, ОТЕ няма да успее да изпълни стратегията си да се превърне в телекомуникационен оператор No1 на Балканите. А успехът в северната ни съседка явно е засилил апетитите и увереността на ОТЕ. Амбицията на гръцката държавна компания (от ОТЕ са раздържавени незначителен брой акции) е заявявана нееднократно и успехът в Румъния потвърждава сериозните й намерения. Освен това заедно с италианския оператор СТЕТ ОТЕ купи 49% от сръбския телеком и самостоятелно стана собственик на 90% от акциите на арменската телекомуникационна компания. Офертата, с която ОТЕ спечели в Румъния, е 675 милиона долара за 35% от акциите плюс 400 млн. долара инвестиции през следващите четири години, "ако компанията се разраства" (според съобщението на агенция Ройтерс). На практика в бюджета на румънското правителство отиват 300 млн. долара, а останалите 375 млн. ще бъдат инвестирани в "Ромтелеком" чрез увеличаване на капитала на дружеството. Известните до този момент факти за румънската сделка все още не позволяват сериозен анализ, тъй като липсва информация за важни параметри като например това дали увеличаването на капитала няма да стане чрез ноу-хау или оборудване. ОТЕ спечели това наддаване в конкуренция единствено с италианската СТЕТ. След неуспеха на създадения консорциум за сделката в Югославия двете компании се разделиха и се появиха като съперници в Букурещ. В Румъния първоначално ОТЕ се появи в наддаването отново като част от консорциум - този път с американската компания SBC, но преди финализирането на сделката той се разпадна. През май румънското министерство на приватизацията официално съобщи, че ОТЕ и SBC подават съвместна оферта.
Според експерти, след като провали участието си в два консорциума, ОТЕ трудно ще намери партньор за сделката с БТК. Неотдавна представители на компанията официално се ангажираха с изявления за това, че ОТЕ вероятно ще участва в наддаването за БТК в консорциум с "Дойче телеком". Това изявление обаче и досега не е потвърдено от немския оператор. Създаваното на консорциуми при приватизацията на телекомуникационни компании в несигурни пазари има за цел поделянето на риска, а това означава подялба на инвестициите. Този въпрос най-вероятно е актуален за ОТЕ и заради големите инвестиции, които компанията направи през последните години, защото свободните пари на гръцкия телеком със сигурност са ограничени.
Според добре осведомени източници за сделката с продажбата на 51% от акциите на БТК ОТЕ е наела адвокатите на Мултигруп. От същите адвокатски услуги преди време се ползваше и скандално известната компания на Сократис Кокалис "Интраком". Известно е, че ОТЕ и "Интраком" са в много добри бизнесотношения, а това означава, че, ако гръцкият телеком спечели наддаването за БТК, Кокалис най-вероятно ще успее да влезе в телекомуникационния бизнес у нас. Още повече че шефовете на държавната компания ОТЕ неведнъж са били обвинявани в корупция от гръцките медии заради сделките си с Кокалис. Според непотвърдена информация служители на "Интраком" вече са активизирали контактите си у нас, за да съдействат за успеха на ОТЕ.
Все още не е известно кои ще бъдат конкурентите на гръцкия оператор в наддаването за БТК, тъй като срокът за подаването на офертите изтича в края на януари 1999 г. Сериозно проучване на компанията обаче вече извърши немският телекомуникационен гигант "Дойче телеком". До този момент общо четири компании са подписали договор за конфиденциалност и са платили такса за участие - "Дойче телеком", ОТЕ, холандската РТТ и италианската компания СТЕТ.
Пазарният фундаментализъм също заплашва отвореното общество
Изказване на Джордж Сорос на срещата с български икономисти и интелектуалци в София
Удоволствие е да се срещна с вас. Винаги с удоволствие идвам в България. Изпитвам радост и нетърпение, понеже светът като цяло е много мрачна картина. Както България като държава, така и българската фондация е в много добра форма в сравнение с другите държави, в които имам фондации. Моята фондация има клонове в Русия, Украйна, които в момента са бедствена зона. Да дойда в България и да заваря стабилна валута и сравнително ниски лихвени проценти и бюджетен излишък (чувал ли бе някой за такива неща в тази страна), е приятно изживяване. Също така, като гледам работата на фондацията, която е претърпяла процес на обновление с доста променен и подновен борд и с променена дейност, и възможностите, които се предлагат на фондацията, това ми доставя огромно удоволствие. Разбирам, че тук ви е привлякло заглавието на тази лекция - "Световната икономическа криза". Казаха ми, че тук присъстват много икономисти, които предполагам очакват да говоря за ужасния свят, в който живеем понастоящем. Подготвил съм критика на световната капиталистическа система, по която работя през последните няколко години.
Всъщност идеята ми хрумна, понеже съм изградил мрежа от фондации, базирани на концепцията за отвореното общество, което е противоположно на затвореното общество. Тази концепция бе много подходяща за света преди рухването на съветската империя, но след колапса тя бе малко неуместна, затова се опитах да я преформулирам. Това ме накара да разбера, че едно прекомерно разчитане не само на пазарния механизъм, но и на това, което наричам пазарен фундаментализъм - схващането, че пазарът може да се грижи за всичко, е погрешно и днес е по-голяма заплаха за едно добро, т.е. отворено, общество, отколкото която и да е тоталитарна идеология. Причината за това е, че тази идея е по-разпространена. Социализмът бе дискредитиран, но вярването, че пазарът е решение на всякакви социални проблеми, идеята, че когато всеки, преследвайки своя личен интерес, допринася най-много за общото благо, е много силна и дори влияе на политиката много силно. Мисля, че тази идея е преувеличена. Тя не противоречи на концепцията за отворено общество, понеже пазарът и частната собственост са съществени компоненти на едно отворено общество, но тя е преувеличена, крайна, внася мотива за печалба в области, в които той не присъства. Така че тя е едно преувеличение, отклонение от отвореното общество, а не негова пълна противоположност, каквато беше комунизмът.
Моята критика има три основни компонента. Единият е, че присъщо за свободните пазари е това, че са нестабилни. Тази нестабилност може да причини огромни поражения на обществото. Вторият - съществува общ интерес, за който пазарът не се грижи, а той не би трябвало да се пренебрегва. Трето, не можем да имаме глобална икономика, ако не съществува глобално общество с някои основни норми и общи ценности и институции, създадени да съхранят тези ценности. Тези са трите елемента от моята критика и тъй като тук присъстват икономисти, ще се спра на първата, понеже считам, че за нея съм най-квалифициран.
Имам едно доста радикално обяснение на глобалната финансова криза. Когато се огледаме, ще видим проблеми в Тайланд, фиксираният валутен курс се провали през юли 1997 г. Всъщност това бе предвидимо и в моите хеджфондове го очаквахме поне пет месеца по-рано, но нямахме ни най-малка идея за дългосрочните последствия.
Не зная дали сте запознати с теорията за хаоса, има един разказ за птица, която размахва криле в Китай, което предизвиква ураган в Карибите. Това е пример за взаимозависимостта на нещата. Размахването на криле в Тайланд имаше наистина невероятни последици и бяха засегнати държава след държава. Когато търсим причината, можем да различим няколко фактора, от които можем да посочим следните: непоносими, неподходящи валутни курсове и неадекватна банкова система, задлъжнели корпорации, недостатъчни активи и недостатъчни приходи за обслужване на дълговете, корупция и т.н. Само един от тези фактори бе общ навсякъде - нестабилността на глобалните финансови пазари. Така че не можем да не заключим, че нещо не е наред с финансовите пазари като такива.
Общата теория, че пазарът се стреми към равновесие, не се отнася за финансовия пазар. Теорията е вярна, когато боравим със стоки, услуги или производствени фактори, които са известни като количества. Не е вярна за финансовия пазар, понеже той борави с неизвестни количества, борави с бъдещето. Участниците на този пазар се опитват да предвидят бъдещето, което пък е повлияно от действието на финансовия пазар. Настоящата криза ясно демонстрира това. Следователно, борави се с нещо, което е присъщо за възприятието, а не с нещо, което знаем. Човек трябва да е склонен да възприема и предчувства, което пък поражда последиците. Бъдещето е несигурно и вместо равновесие може да сме много далеч от него. Истинската характеристика на финансовите пазари е последователността от подеми и спадове, въпреки че не винаги е така. Присъщия за тях процес наричам не равновесие, а рефлексивност, която е двупосочна - между възприемането и събитията, и не е необходимо да води до равновесие. Този процес понякога води до излишъци. На практика това е било усвоено и доразвито от финансовите институции и властите, за да се поддържа стабилност на финансовите пазари, да се контролира паричния оборот, надзирава употребата на кредитите и т.н. Тези институции винаги грешат, но могат да се учат и наистина успешно са предотвратявали финансови сривове в напредналите индустриални държави след 1933 - последния голям срив.
Финансовите пазари обаче са станали наистина глобални. Международните финансови власти са недостатъчни. Те не са създадени така, че да се справят с този огромен и бърз поток на капитал и в този случай те използват неподходящи методи и не успяват да спрат разпространението на колапса. Накрая той дори достига САЩ, където имахме хеджфонд, управляващ много голям капитал, който трябваше да бъде спасяван от 10 банки, които се обединиха, за да вложат капитал, за да го спасят. Това е подходяща демонстрация на становището, че финансовият пазар е нестабилен.
Когато кризата засегна САЩ, Федералният резерв незабавно приложи подходящото лекарство - осигури ликвидност, като намали лихвените проценти, и пазарите се възстановиха доста бързо. Но при затруднения като тези в Тайланд и Корея МВФ настоя лихвите да бъдат вдигнати, а правителствените разходи да бъдат намалени, за да се стабилизира валутата, за да може страната да изпълнява своите задължения и плаща дълговете си.
Всъщност има нещо нередно в това споразумение, понеже налага условия на длъжниците, а не им позволява да поставят условия на кредиторите или инвеститорите. Има несиметричност в отношенията между длъжници и кредитори, която се описва като морална несправедливост в една кризисна ситуация. В САЩ съществува вътрешна морална несправедливост, тъй като банкрутите облагодетелстват длъжниците и ощетяват кредиторите. Мисля, че това трябва да бъде поправено. Системата не работи ефективно. Капиталът няма да отива в страните, които се нуждаят от него. Обичайното движение до неотдавна беше от центъра, който акумулира капитал във финансовите институции и пазари, и после го изнася към периферията. Сега има обратен капиталов поток от периферията към центъра, който ще продължава. Вие наблюдавахте това и в България, където чуждите инвеститори продадоха своите акции. За щастие те нямаха много, така че не предизвикаха толкова проблеми, колкото в Унгария например, където индексите се сринаха с 60%, но пазарът бе доста по-голям. Инвестиционните фондове загубиха своите инвеститори, така че те бяха принудени да продават. Мисля, че този обратен поток трудно би могъл да бъде спрян. Ето защо предлагам да бъде намерен механизъм за изпомпване на ликвидността направо в периферията. Обратното не би помогнало на периферията, тъй като системата на кръговрат се разпадна.
Накратко
Загубата в банковата система към 30 септември достигна 44.85 млрд. лева, което е два пъти повече, отколкото в края на август. Печелившите банки отчитат текущ положителен финансов резултат от 83 млрд. лева, като за последния месец банките са спечелили само 7 млрд. лева. Основната причина за влошаването на финансовите резултати е в отчетените нетни загуби от курсови разлики, които възлизат на 75 млрд. лева през септември.
Мисията на Международната финансова корпорация (IFC) е подписала договор за конфиденциалност с Банковата консолидационна компания за евентуални инвестиции в Хебросбанк. IFC ще направи пълна правна, счетоводна и финансова проверка (дю дилижънс) на банката. До момента подобни договори за "Хеброс" са подписани и от още няколко кандидат-купувача за банката. IFC би купила миноритарен процент в "Хеброс", но само при условие, че там влезе стратегически инвеститор.
В петък "Юнион инс" трябва да проведе общо събрание на акционерите, на което да бъде взето решение за промени в ръководството на дружеството, както и за прехвърляне на портфейла му към "Бул инс". След заседанието на Националния съвет по застраховане в понеделник бившият шеф на Дирекцията за застрахователен надзор обяви, че становище за прехвърлянето на договорите на "Юнион инс" ще бъде дадено след около месец.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане предвиждат ставката за данъка върху премийния приход на животозастрахователните дружества да се намали от 7 на 5 на сто. Новите текстове бяха гледани на първо четене в бюджетната комисия през изминалата седмица.
Националният статистически институт отчете отрицателна инфлация от 0.03% за октомври. Инфлацията с натрупване за периода януари - октомври е 2.6 на сто. Понижение на цените се наблюдава при хранителните стоки с едно на сто, а при нехранителните с 0.3 на сто. Увеличават се цените при услугите, като само за миналия месец нарастването е с 1.5 на сто.
Вицепремиерът Александър Божков ще ръководи българската делегация, която ще участва в Първия икономически форум на страните, членки на Централноевропейската инициатива. Решението бе взето на заседанието на Министерския съвет в понеделник. Форумът ще се състои от 19 до 21 ноември в Загреб, Хърватско. В него ще вземат участие представители на Световната банка, ЕБВР и други международни финансови институции.
БКК ще трябва да прехвърли парите от "Пощенска" и ОББ на бюджета
Банковата консолидационна компания (БКК), която държи собствеността в държавните банки, вече разполага с 41 млн. долара по сметките си. Парите са набрани от продажбата на акциите на БКК в Обединена българска банка (ОББ) и Пощенска банка. Принципно средствата от приватизацията се събират в бюджета, но с банките е по-различно. БКК е акционерно дружество, регистрирано по Търговския закон, като негови собственици са финансовото министерство (47.5%), БНБ (47%), столичната община и др. Около 3% от капитала на холдинга се държат от дребни акционери, някои от които вече са приватизирани. Всичко това затруднява автоматичното прехвърляне на средствата от приватизацията към хазната, тъй като могат да възникнат претенции за пропорционално разпределение и от останалите акционери. Случаят с ОББ е сравнително лесен, тъй като банката беше една от институциите, рекапитализирани по схемата "Булбанк" през 1996 г. Тогава БКК апортира валутни ЗУНК-ове в капитала на ОББ, срещу което получи акции за около 20 млрд. лева. Според договора между държавата (която предостави книжата) и БКК, в случай че банковият холдинг продаде така придобитите акции, той трябва да прехвърли получената цена в бюджета. БКК наистина води равностойността на 3-те млн. долара, които получи за ОББ, като задължение към държавата. С Пощенска банка е малко по-сложно. Тя получи валутни ЗУНК-ове за едва 13 млн. долара, срещу което БКК придоби акции за 1.82 млрд. лева. Тази година обаче капиталът на "Пощенска" беше увеличен от 2.42 млрд. на 12 млрд. лева за сметка на трансформиране на печалбата в основен капитал и с издаване на безплатни акции. Юристите не са единодушни дали БКК трябва да прехвърли към бюджета всичките пари, получени от продажбата на банката - 38 млн. долара, или само тази част, която съответства на получените навремето акции за 1.82 млрд. лева, тоест едва около 7.4 млн. долара. Логически би трябвало цялата сума да се прехвърли, но договорът подлежи и на различно тълкуване. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев обясни, че скоро ще се обсъжда по какъв начин бюджетът ще получава парите си от банковата приватизация, и допълни, че БКК няма намерение да ги държи до ликвидацията си в началото на 2000 г. Миналия понеделник сделката по продажбата на Българска пощенска банка официално приключи. Купувачите - Американската животозастрахователна компания ALICO и гръцката European Financial Bank Group (EFG), придобиха 78.23% от акциите на банката, като за това платиха 38 млн. долара. Миноритарни акционери остават БТК, "Български пощи", ДЗИ и ДСК (с по 5.03%) и НДК (с 1.65%).
"Пощенска" е с основен капитал от 12 млрд. лева. Това означава, че купувачите са придобили акциите на цена 6.7 пъти по-висока от номиналната им стойност. От тази гледна точка сделката с "Пощенска" е много по-успешна от тази за продажбата на ОББ, когато бяха платени едва 25% от номинала на продаваните акции.
През следващите 12 месеца новите собственици на банката се ангажират да увеличат капитала с 20 млн. долара. Те не могат да продават акциите си в продължение на седем години. "Допускането на нови акционери ще изисква допълнително договаряне с българското правителство", обясни Р. Кендал Нотингам, председател на борда на директорите на ALICO.
Според г-н Нотингам евентуални следващи увеличения на капитала с участие на други инвеститори ще са възможни само ако интересът идва от международни финансови институции, а не от частни фирми.
В общо прессъобщение на купувачите и на досегашния собственик - Банковата консолидационна компания, се казва, че през следващите пет години 10% от нетната печалба на Пощенска банка ще се дават за "благотворителни и социални цели чрез българското правителство".
"Пощенска банка ще е универсална банка с дейности в корпоративното и инвестиционното банкиране", заяви Георги Гондикас, председател на борда на директорите на EFG Eurobank.
Новите акционери решиха, че "Пощенска" вече ще има надзорен и управителен съвет (при досегашно едностепенно управление). В петчленния надзорен съвет влизат по двама представители на новите акционери и главният секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения Гроздан Караджов (който представлява дела от 5.03% на "Български пощи" в банката). В управителния съвет обаче гръцките акционери са представени от трима души - Спирос Капралос, Теодорос Каракасис и Христос Адам, докато американците само от един - Грег Трипъл. Досегашните трима шефове на Пощенска банка Владимир Владимиров, Рени Петкова и Евгени Тодоров остават в управителния съвет и изпълнителни директори. Владимиров е и председател на УС.
Плащането на акциите е станало чрез смесената компания на двамата нови собственици ALICO/CEH Balkan Holdings Ltd, която е регистрирана в Кипър. Г-н Нотингам, обясни, че дружеството е било създадено, за да се централизира осчетоводяването на разходите. "Фирмата бе използвана само за плащането заради данъчни съображения, самите акции са прехвърлени на обявените купувачи, така че интрига няма", коментира висш служител на Пощенска банка.
ALICO е животозастрахователна компания, собственост на American International Group (AIG). Активите на дружеството в края на 1997 г. са 15.4 млрд. долара, капиталът и резервите - 2.4 млрд. долара.
EFG Bank Group е групировка, която включва банки и финансови компании и се свързва с гръцкия милионер Спиро Лацис. Седалището на дружеството майка е в Женева. EFG е с капитал 1.7 млрд. швейцарски франка.
Кредитните милионери си остават с парите и неосъдени
Ефектът от Закона за кредитните милионери се оказа почти нулев. Година след неговото приемане единици са длъжниците, които са получили присъда, благодарение на данните, получени по този закон. Когато Законът за информация относно необслужваните кредити беше приет от парламента, очакванията, че кредитните милионери и хората, които са им отпуснали необезпечени кредити, ще си платят, бяха големи. Година по-късно обществото се задоволи единствено със зрелището на списъците на хора и фирми, които са прибрали парите. Правните последствия за кредитните милионери обаче са нищожни, сравнително нищожни са и върнатите кредити.
Три месеца след обнародването на Закона за кредитните милионери БНБ пусна списъци на длъжниците към 41 банки.
"Според мен законът действа и от него има ефект", смята неговият автор, депутатът от Зелената партия Красимир Каракачанов. Неговата нова идея била да се направи закон, който да задължава получателите на валутни кредити да ги върнат също във валута или по курс към момента на връщане.
Последните обобщени данни, които са докладвани за изпълнението на закона, са от юни тази година. Тогава главният прокурор Иван Татарчев изготви справка за Висшия съдебен съвет за това, докъде се е стигнало с проверките по закона за кредитните милионери. В банковите среди се твърди, че Обединена българска банка и Булбанк са успели да си върнат най-много от раздадените лоши кредити досега. Противопоставянето на съдебната и изпълнителната власт и промените в Закона за съдебната власт обаче сякаш сложиха край на дружните усилия да се доведат проверките по този закон до успешен финал.
Според информацията на главния прокурор до Висшия съдебен съвет основните усилия са били хвърлени върху проверката на най-големите кредитополучатели - 238 фирми, чиито дължими суми по главниците възлизат на 1 трилион 306 милиарда лева, а лихвите по тях са 451 милиарда лева. Отпуснатите кредити са основно от 33 банки, а основната част от необслужваните по списъка на БНБ са от банки, обявени в несъстоятелност - Първа частна банка, Балканбанк, ТСБанк и др. Според данните до средата на юни върнатите ефективно кредити са били едва 87 милиарда лева, което е само 2.9 процента от цялата дължима сума от 3 трилиона лева.
И в справките на Икономическа полиция, и в докладите на следствието и прокуратурата се посочват едни и същи причини и пречки по работата по този закон - отказ на банките и на синдиците да дават кредитните досиета, в някои банки кредитните документи изобщо липсвали, а насрещната проверка изисквала много труд и т.н. "Честно да ви кажа, не знам вече какво става с тези проверки", сподели шефът на отдел "Престъпления срещу икономиката" в Националната следствена служба Ангел Александров. До юни всички работеха много по този закон, но събитията след това в съдебната система сякаш ни объркаха, голяма част от делата бяха изпратени в окръжните следствени служби и към този момент нямаме обобщена информация за делата", каза топследователят. Веднага след обнародването на списъка на кредитните милионери бяха създадени съвместни групи между икономическа полиция и следствието, които бяха наблюдавани от прокурор за по-бърза работа по делата, проведени бяха и серия от съвместни заседания и инструктажи. Големите и сложни дела бяха поети от Националната следствена служба, по част от тях вече вървяха следствия и накрая, след като общественият интерес към тази проблематика се загуби, информацията за кредитните милионери секна.
Според справката на служба "Икономическа полиция" от "приоритетните" длъжници (с по над 1 милиард лева кредити), които са 238 на брой, само срещу 27 е било предложено да се образуват предварителни производства.
В 40 от случаите вече е имало образувано следствено дело срещу длъжниците и само в един-единствен в случай има посочена влязла в сила присъда. Най-често делата се водят по член 282 от Наказателния кодекс за длъжностни престъпления или по член 227 Б за фирми, които са изпаднали в неплатежоспособност и не са обявили това в 15-дневен срок.
Най-много в този списък са преписките, които са препратени в графата "По компетентност". От всичките големи 238 длъжници "по компетентност" са изпратени повече от половината - 134. Според тълкуванието този термин се използва, когато се "касае за сложни във фактическо и правно отношение казуси, които не сочат пряко извършено престъпление по даден текст от Наказателния кодекс". На практика това означава, че по тези преписки засега едва ли може да се очакват по-нататъшни действия.
В графата често се споменават имената на такива скандални длъжници като "Евроенерджи холдинг" към Бизнесбанк, "Макском" към Елитбанк, "Еко Ел 1" и "Севънс стар" на Пламен Тимев, "Колонел", "Мобилтел", "Солид 18", "Булгарлизинг", "Рила къмпани" към Банка за земеделски кредит, Дисконтова къща, "Балканагро" към Балканбанк, "Л'Ореал" и Източноевропейска петролна компания към банка "Хеброс" и т.н. Естествено най-голям дял в тези преписки, които са прехвърлени "по компетентност", са някои големи държавни фирми, а най-често се споменава името на вече приватизираната "Плама". Много следствия са прекратени поради липса на самите кредитни милионери, които са неоткриваеми в чужбина. И така след една година се оказва, че ефектът от Закона за кредитните милионери е почти нулев, а цялата пушилка си остана прах в очите на обществото.
Банките ще получат наръчник за разпознаване на мръсни пари
Новосъздаденото Бюро за финансово разузнаване (БФР) миналата седмица де факто започна работа. То събра представители на търговските банки и на "Банков надзор" и обсъди с тях възможни индикатори за пране на мръсни пари. Банките получиха проект на Методически указания за разработване на вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. Въз основа на препоръките в него те трябва да подготвят вътрешните си правила и да ги представят в БФР до 24 декември за одобрение.
Банките са едни от институциите, които трябва да следят и да сигнализират в Министерството на финансите при съмнение за изпиране на мръсни пари. Другите са застрахователни дружества, хазартни заведения, организации с идеална цел, приватизационни фондове, данъчната администрация, политически партии и др. За тях обаче се предвиждат отделни указания.
Още през 1996 г. беше приет закон срещу прането на мръсни пари, който обаче така и не влезе в действие. От пролетта действа нов закон също в съответствие с ратифицираната още през 1993 г. международна Конвенция за мерките срещу изпирането на мръсни пари. Според него банките трябва да създадат специални служби, които да събират и да съхраняват в продължение на пет години информация за подозрителни сделки. При съмнение за изпиране на пари е необходимо те да уведомяват БФР. Банките трябва да изискват от клиентите си да се идентифицират при сделки за над 30 млн. лева, както и за няколко сделки под тази сума, но направени в кратък период от време. Препоръчва се при еднократни операции за над 30 млн. лева да се събира допълнителна информация за случайни и за съмнителни клиенти.
Методическите указания съдържат и препоръчителни критерии за съмнителни операции или сделки. БФР е набелязало отделни казуси при операции в брой, чрез разплащателни сметки, при сделки с ценни книжа, при операции с банки в офшорни зони.
За съмнително ще се счита например, ако едно лице открие няколко сметки с дребни суми, но с голяма обща стойност. Ще се записват и по-големи от обичайното за фирмата транзакции на ценни книжа или плащания в брой. Банковите служители ще трябва да застават нащрек, когато фирмите правят често операции, далеч от основната си дейност.
Отказът да се предостави искана информация при откриване на банкови сметки също ще трябва да бъде отбелязван. Ще се докладва за необичайни или внезапни плащания в брой, тегления на големи суми от неизползвана до момента сметка или от скоро заверена с голяма сума, внасяне по една и съща сметка от много лица без основание.
Внимание ще трябва да се обръща, когато една фирма внезапно погаси необслужван дълго време кредит, когато представи като залог ценности, които не са присъщи за дейността й. Препоръчва се по-голямо внимание, когато исканите кредити се обезпечават с гаранции от офшорни банки. Банковите служители ще трябва да се вглеждат в клиентите си. Червената лампа ще светва, когато дойде представител със съмнителни пълномощия, когато клиентът е с известно криминално досие или е в списъка на кредитните милионери.
Общините сами могат да избират обслужващи банки
Общините могат да държат бюджетните си средства в избрана от тях банка. Според председателя на Комитета по стандартизация и метрология Цоньо Ботев, който е бивш председател на комисията по местното самоуправление, не е възможно БНБ и Министерството на финансите да публикуват списък с банките кореспонденти. "Член 21 от Закона за общинските бюджети гласи, че касовото обслужване на общинския бюджет се извършва от БНБ чрез български търговски банки и ДСК", заяви Ботев на заседание на парламентарната Комисия по местно самоуправление.
През септември управителят на БНБ Светослав Гаврийски и министърът на финансите Муравей Радев със съвместно писмо определиха, че през 1999 г. кореспонденти по бюджетни сметки могат да бъдат само ОББ, Булбанк, Биохим, Експресбанк, Хебросбанк и Столичната общинска банка (само за общински бюджети).
Щом така е записано в специалния закон, писмото на управителя на БНБ и министъра на финансите не важи за общините, заяви зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев.
При обсъждането на проектобюджета за следващата година депутатите от Комисията по местно самоуправление поискаха промяна в списъка на банките кореспонденти за 1999 г. Стефан Нинов поиска общините да могат да държат парите си в ДСК, защото има много населени места, в които няма друга банка. Не трябва хората да пътуват по 40-50 км, за да вземат парите си, при положение че в населеното място има клон на спестовна каса. Редица общини са теглили заеми от ДСК и са ги гарантирали с приходите си по сметки в ДСК, какво да правят сега те, попита Цоньо Ботев.
Имаме много писма с искане за сметки в ДСК и други банки, каза заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. "Работим по въпроса и вероятно ще го решим в най-скоро време".
Владимир Джаферов от Народен съюз заяви, че не трябва да се дават бюджетни средства на частни банки, и препоръча да се запише в Закона за бюджета текст, че бюджетът се обслужва от банки с преобладаващо държавно участие.
Председателят на Комисията по местно самоуправление Илиян Попов заяви, че е по-редно БНБ и Министерството на финансите да направят наредба, в която да определят правилата, по които ще се провежда конкурс за банки, обслужващи бюджета.
ДСК най-после скъсва с миналото
Прекръстването на Държавна спестовна каса в Банка ДСК (трябва да забравим, че буквите са били абревиатура) засега е единственият външен знак, че тя започва да работи по друг начин. Формално касата вече има целия "пакет от документи" за превръщането й в нормална търговска банка - закон за преструктурирането й, меморандум с БНБ, създадена със съдействието на фондацията на германските спестовни каси стратегия за развитие. Миналия понеделник с разпореждане на кабинета бе регламентирано преобразуването на ДСК в банка и беше приет нейният устав. Предстои БНБ официално да издаде лиценз и да се направи съдебната регистрация. ДСК ЕАД ще има основен капитал от 70 млрд. лева, като 100% от акциите, които са безналични, поименни и обикновени, се държат от държавата, представлявана от Министерския съвет.
Практически в ориентацията на ДСК не предстоят кой знае какви промени. Тя ще продължи да събира ресурси от много на брой малки спестители. Може би новото е, че освен домакинствата касата планира да кредитира по-сериозно дребния бизнес и общините. В устава на бъдещата банка е записано именно, че основните й задачи са да предлага банкови продукти предимно на населението и на малкия и средния бизнес във всички региони на страната, както и да обслужва комплексно общините.
ДСК обаче ще се отърси напълно от сегашния си статут едва след две години, когато ще бъде премахната 100 процентната държавна гаранция върху левовите депозити в касата. През последните девет години това беше единствената финансова институция, която се ползваше от привилегията на пълната държавна защита. За сметка на това ДСК остана зависима от политиците, които често гледаха на нея като на фонд "за спешни нужди".
Досегашните правителства практически отказваха да преструктурират ДСК с аргумента, че запазването на пълната държавна гаранция ще накара обикновения спестител да се чувства спокоен. Всъщност задържането на левовете в касата осигуряваше на правителствата твърд ресурс, с който по всяко време можеше да се финансира бюджетният дефицит. Исторически до въвеждането на борда ДСК беше най-големият купувач на държавни ценни книжа, и то не само от съображения за сигурност, а защото хазната не можеше да пласира лавинообразно нарастващия тогава дълг в останалите банки в системата. По времето, когато банките започнаха да закъсват, ДСК наред с БНБ се превърна в основна рефинансираща институция. Ползвайки прикритието на държавната гаранция, тя разполагаше с безкраен и евтин ресурс, с който осигуряваше спокойствие на политиците и с който покриваше кражбите в другите банки.
Всичко това обяснява защо предишните правителства все не успяваха да преобразуват ДСК в нормална банка и да я оставят да работи като такава. Години наред касата остана на режим "нито риба, нито рак", като работеше по свой закон, създаден в разцвета на плановата икономика.
В закона за преобразуване на ДСК е записано, че докато трае "реформата" в касата, тя ще продължи да има 100% гаранция по депозитите в лева. Заради пълната гаранция (която по същество не е уместна по време на борд) обаче беше решено в транзитния период БНБ да следи готовността на банката да разширява дейността си, така че да намали риска й.
"Въпреки че ще получи пълен лиценз за дейност, ние ще работим с ограниченията, които са изброени в меморандума с централната банка", заяви зам.-председателят на касата Виолина Маринова.
Преди всичко от началото на следващата година ДСК ще е свободна да привлича и депозити във валута, като те ще са защитени по общия режим на Закона за гарантиране на влоговете. На касата обаче ще й бъде забранено валутно кредитиране преди март 2000 г., тя няма да може и да извършва разплащания във валута преди второто тримесечие на 1999 г. Ограниченията означават, че ДСК няма да може да предлага високи лихви по валутните депозити, защото ще инвестира ресурса като депозит в други банки и ще получава по-малък доход. За момента това не означава, че ДСК ще е по-малко конкурентна от останалите банки, защото повечето от тях засега правят същото.
За да бъде застрахована от всякакъв риск през преходния период, БНБ ще постави на касата още ограничения. Общата сума на фирмените кредити няма да може да надхвърля 75% от капиталовата база през тази година. Това означава, че до края на годината сумата на фирмените кредити в ДСК не може да надхвърли 70-75 млрд. лева. В нея обаче не се включват отпусканите с държавна гаранция зърнени кредити, чиято обща сума е 24.5 млрд. лв. Друго ограничение е, че кредити в размер над 1% от собствения капитал (около 1 млрд. лева) ще се считат за големи, докато при останалите банки този лимит е 10%. ДСК няма да може да отпуска кредити за над 5% от капиталовата база (при нормално 25%).
ДСК вече трябва да изпълнява всички изисквания в наредбите на БНБ за дейността на банките.
Органи на ДСК ЕАД ще са общото събрание, чиито функции се осъществяват от едноличния собственик - държавата, надзорният съвет и управителният съвет. Надзорниците ще бъдат трима, като ще се избират от Министерския съвет, а петимата членове на управителния съвет ще се излъчват от надзорниците.
И управителният, и надзорният съвет на банката ще имат мандат от три години, но могат да бъдат сменяни и по-рано. Това означава, че ръководствата на ДСК ще останат подчинени на волята на правителствата и най-вероятно ще се сменят със същата честота. За надзорния съвет това може да става най-безболезнено, защото държавата формално не е задължена да дава обяснение за предстоящи кадрови промени. Както става ясно от устава на Банка ДСК, освен да избира, надзорният съвет ще може и да освобождава членовете на управителния съвет, както и да определя и възнагражденията им. Надзорниците обаче няма да имат достъп до оперативното управление на банката.
Очаква се следващата седмица Министерският съвет да обяви кои ще бъдат членовете на надзорния съвет на ДСК, а те от своя страна да изберат тези в управителния. Неофициално се твърди, че досегашният управляващ екип в касата ще бъде запазен, като най-вероятно сегашният председател Спас Димитров и зам.-председателите Виолина Маринова, Асен Друмев и Иван Искров ще останат в съвета. В надзорния съвет най-вероятно ще влязат по един представител на Министерския съвет, на БНБ и на финансовото министерство. Спряганите досега имена са на Елиана Масева, шеф на правния отдел на Министерския съвет, и заместник финансовият министър Кирил Ананиев.
В устава е направен опит да се регламентират задълженията на надзорния и управителния съвет чрез въвеждането на договор за контрол (теоретично, ако той не се нарушава, не би трябвало да се очакват уволнения). Надзорниците ще го сключват със собствениците, а управителите с надзорния съвет. В него ще се впишат правата и задълженията, размерът на възнаграждението, отговорността по неизпълнението на договора, основания за предсрочно прекратяване на договора и гаранцията, която ще се дава от всеки член. Според Търговския закон членовете на надзорните и управителните съвети задължително дават гаранция за управлението си в размер, определен от общото събрание, но не по-малко от тримесечното им възнаграждение.
В края на септември ДСК има активи на стойност 944 млрд. лева и собствен капитал 94 млрд. лева, което я прави третата по големина финансова институция след Булбанк и Обединена българска банка. ДСК държи 43 % от всички привлечени левове от банковата система и около 32 % от отпуснатите левови кредити.
Касата стана сравнима с останалите банки, тъй като й беше забранено да работи с валута. Така натрупаната инфлация през последните години изяде мощта на някогашната спестовна институция. В края на 1994 г. ДСК имаше активи надхвърлящи 2 млрд. долара, а сега равностойността им е едва 570 милиона. Касата обаче се е топила с темпа на цялата банкова система и в момента делът на активите й спрямо тези на всички банки е същият както през 1994 г. - около 12-13%.
При преобразуването на ДСК собственият й капитал от 94 млрд. лева се разделя - 70 млрд. лева основен капитал, 1.892 млрд. лева фонд "Резервен" и 21.983 млрд. лева допълнителни резерви. Общата сума представлява около 10% от пасивите на касата. ДСК работи изключително с ресурси, привлечени от населението, като те представляват над 85% от пасивите й. В същото време активите на касата са разпределени по следния начин: 26% държавни ценни книжа (половината от които книжа, с които се покриха влоговете във фалиралите банки), 9% парични средства, 5% вземания от банки, 54% кредити за нефинансови институции. Това означава, че около половината от активите на ДСК са с много нисък или почти никакъв доход. През последната година обаче е настъпила доста сериозна трансформация в активите на касата. За сравнение в средата на 1997 г. 65% от тях са в ДЦК, а едва 9% в кредити.
Финансовите резултати на касата показват, че промените до голяма степен я спасяват от загуби (поне докато кредитите се обслужват), като позволяват доходността по актива да надхвърли с около 2% годишно разходите по привлечените средства. Огромният проблем на ДСК обаче са разходите за издръжка на структурата, които към деветмесечието са цели 30% от всички разходи. През последната година персоналът на касата е намален с около 1900 души, като в момента е около 5 800 човека. Ръководството на ДСК възнамерява да преструктурира клоновата си мрежа, за да подобри финансовото състояние на всяка структурна единица.
Ще последва ли ВИС-2 съдбата на "Корона инс"
След като раздаде и отказа редица лицензи, за пръв път Националният съвет по застраховане реши да се открие процедура по несъстоятелност на дружество. Компанията на Иво Карамански "Корона инс", която доброволно обяви, че ще ликвидира дейността си, се оказа, че не може да посрещне задълженията си с наличните активи. Затова и ще започне процедура по несъстоятелност.
"Досега изчаквахме "Корона инс" да внесат необходимите за ликвидацията пари, но това така и не стана, което бе и основната причина за взетото решение", обясни доскорошният шеф на Дирекцията за застрахователен надзор (ДЗН) и настоящ депутат Христо Христов. По данни на дирекцията към края на септември задълженията на "Корона инс" възлизат на 57.6 милиона лева, а ликвидните им активи са само за 26.3 млн. лв. Дружеството трябваше да осигури в кеш парите за превишението на пасивите над активите с около 31.3 млн. лв., но това така и не стана. Освен това по данни на ДЗН дружеството е лошо управлявано и не са създавани необходимите законови резерви, което означава, че клиентите, чиито договори още не са изтекли, не могат да разчитат на обезщетение при евентуално настъпване на застрахователно събитие.
Според Закона за застраховането производство по несъстоятелност може да поиска Националният съвет по застраховане или кредитор на дружеството, когато то спре да плаща своите задължения или пасивите превишат активите (какъвто е случаят с "Корона инс").
За 1997 г. "Корона инс" има премиен приход от 218 млн. лв., което представлява доста под един процент от застрахователния пазар. Договорите и съответно застрахованите, които "ще изгорят", явно не са толкова много.
Процедурата по несъстоятелността обаче ще се окаже сериозен елемент от преструктурирането на застрахователния пазар. В момента много дружества чакат решение за откриване на производство по ликвидация. В случай че и на тях не им достигнат парите, ще се стигне до процедури по несъстоятелност (а това е напълно допустимо). ВИС-2 например обяви желанието си за ликвидация още през март, когато изтече срокът за подаване на документите за лицензиране на заварените застрахователи. Но напоследък все по-често клиентите на бившата ВИС се оплакват, че компанията не изплаща обезщетенията, дължими по застрахователните договори. От застрахователния надзор също потвърдиха, че се очертава подобен проблем. Там са получени сериозен брой оплаквания от клиенти на затворената компания, които не могат да си вземат парите.
От ВИС обясняваха, че докато изтече последният сключен договор, те ще обслужват задълженията си, но това явно няма да стане. Ако ВИС наистина са прехвърлили дейността си първо към "Планета инс", а после, след като тя не получи лиценз - към "Юпитер", лошото отношение явно е само към клиенти, които са се отказали да следват застрахователите си във всяка следваща фирма.
Така или иначе за миналата година ВИС-2 има премиен приход от 9.4 млрд. лв главно от застраховки на автомобили. Това означава, че на компанията може да се наложи да изплаща доста сериозна сума като обезщетения. За разлика от "Корона инс" клиентите на ВИС бяха много, което значително усложнява проблема.
При разпределение на осребрените активи с предимство се ползват кредиторите, които имат вземания, обезпечени със залог или ипотека. Следват разходите по несъстоятелността. Чак след това идва ред на задълженията по застрахователните договори. От тях първо се удовлетворяват вземанията по задължителните застраховки, след това по застраховките живот и чак след това идва ред на вземанията по останалите видове застраховки. След като бъдат покрити задълженията към кредиторите с обезпечено вземане и застрахованите, идва ред на вземанията на държавата и вземанията на другите кредитори. Вземанията на акционерите на дружеството се погасяват последни.
Застраховките "Гражданска отговорност" поскъпват
Дирекцията за застрахователен надзор определи минималните тарифи по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Това стана нейно задължение след последните поправки в Закона за застраховането.
За леки коли до 800 куб. см минималната премия е 23 хил. лв.; за автомобилите с кубатура до 1300 куб. см тя е 29 хил. лв.; до 1800 куб. см - 33 хил. лв.; до 2500 куб. см - 39 хил. лв.; а за автомобили с обем на двигателя над 2500 куб. см минималната премия е 43 хил. лв. Задължителната застраховка покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с използването или просто притежаването на моторни превозни средства. При сключване на "Гражданска отговорност" по минимално определените тарифи за неимуществени вреди се изплащат до 25 млн. лв., а за имуществени - 15 млн. лв. До средата на следващата седмица всички длужества, които ще се включат в наддаването за пазара на задължителните застраховки, ще трябва да представят в Дирекцията за застрахователен надзор премиите, с които ще работят.
