Преизпълнението на плана - поверено на средната класа
М оже ли да се приватизират всички промишлени предприятия до края на тази година? Естестве- но, чак няма да остане какво да продаваме догодина, отговарят от промишленото министерство. И Агенцията за приватизация лицемерно се оплаква, че ресурсът за продажба намалява - и тогава, недай си боже, може да я закрият. Изобщо държавата преизпълнява плана за раздържавяване с пълни темпове.
Ако обаче се вярва на приватизационните обяви в Държавен вестник, излиза, че едно и също предприятие се пуска за продажба два, три, четири пъти. Докато не се учреди някое заблудено работническо-мениджърско дружество (РМД), за да го купи. Пък ако не се учреди, здраве да е - предприятието отива за ликвидация.
Сега обаче на приватизаторите им хрумна идея, с която и вълкът ще е сит, и агнето цяло. Край на учредяването на заблудени РМД-та, край на неприятните списъци за ликвидация. На хоризонта се яви нов вид потенциален купувач - МСП-то (малко или средно предприятие). То хем ще купува залежалата стока от предприятия, хем държавата ще се тупа в гърдите, че му е дала преференции. Най-хубавото е, че това може да се отчете като пореден успех в надлъгването с Международния валутен фонд, който винаги е протестирал срещу преференциите в приватизацията.
Дали най-сетне някой ще разбере, че така мечтаното създаване на средна класа чрез стимулиране на дребния бизнес няма нищо общо с пробутването на боклуци? И че не преференциите (приватизационни или данъчни) са начинът да се помогне на малките и средните предприятия, а промяната в средата за бизнес като цяло.
Зад кулисите на държавните разходи
Злоупотребата с държавните финанси не е нито балканско откритие, нито пък е характерна единствено и само за развиващите се (и по правило бедни) държави. Неправомерното боравене с бюджетни средства и задкулисното получаване на държавни поръчки са сред най-скандалните теми за медиите и данъкоплатците от т.нар. цивилизовани страни. В тези държави обаче подобни злоупотреби са в поносими (за обществото като цяло) граници и са по-скоро изключения, отколкото правило. Може би точно заради това, когато подобно нарушение стане публично достояние, предизвиква скандали и носи сериозни последствия за провинилите си. Докато в редица от развиващите се страни, в т.ч. и България, злоупотребите с публичните финанси са по-скоро правило, отколкото изключение, и по принцип не водят до сериозни последствия за провинилите се.
Задният двор на държавните финанси.
Дори беглото надзърване в задния двор на държавните финанси в България през последните години би разкрило такъв широк набор от злоупотреби - като видове, брой и суми, че е цяло чудо как изобщо в България се прави и се изпълнява държавен бюджет. И всичко това въпреки перманентно строгия финансов поглед на Международния валутен фонд, въпреки официалните контролни институции и въпреки "железните правила" на валутния борд.
Ако някой си направи опит да събере в едно дори само официалните данни от контролната дейност на Сметната палата, на Държавния финансов контрол и журналистическите разследвания през последните години, той със сигурност би могъл да издаде няколко дузини томове с примерно заглавие "330 значително нечестни начина за използване на държавни пари". Да не говорим за злоупотребите, които изобщо не излизат наяве.
Какво показват данните? Почти във всички ведомства, които боравят с бюджетни пари, проблемът започва от некоректното, нехайно и в редица случаи откровено недобросъвестно счетоводство, съчетано с липсата на бюджетна дисциплина и ефективен вътрешен финансов контрол. Неосчетоводяването на активи и парични постъпления, липсата на синтетични счетоводни сметки, които да дават ясна представа за движението на средствата, отсъствието на най-елементарни счетоводни документи са само повърхността на проблема (макар че той има негативно влияние и в друга посока - бюджетното планиране, което се базира на неясни и некоректни числа, едва ли може да бъде ефективно). По-дълбокото навлизане в дебрите на бюджетните разходи разкрива необяснимо луксозното строителство, примерно на грандиозни бюра по труда и на митнически пунктове, през които минава някой от дъжд на вятър; отдаването под наем на държавно или общинско имущество на смешно ниски цени, които не се актуализират; отклоняване на бюджетни средства по извънбюджетни сметки. В същата посока са и финансирането на футболни клубове от общини, незаконосъобразното откриване на филиали от Висшите учебни заведения (закупуване на част от замък в Австрия от страна на Висшия селскостопански институт - Пловдив, е само колоритен детайл).
В почти всички бюджетни ведомства не се държи сметка за изразходване на средствата съобразно гласуваните бюджетни сметки. В края на всяка година Министерството на финансите е затрупано от искания за вътрешни преразпределения на средства в рамките на едно ведомство - примерно част от планираните пари за заплати да се пренасочат за командировки по простата причина, че служителите на ведомството значително са надвишили разрешения лимит за командировъчни.
Извънбюджетните сметки и фондове са друг любим периметър на "играчите" с държавните финанси. В България стана неписано правило всяко ведомство да си открива произволен брой извънбюджетни сметки, които по принцип по-трудно се контролират. Такива сметки се откриват в нарушение на законите, в тях се прехвърлят бюджетни средства, правят се разходи, които нямат нищо общо с целите, заради които е открита сметката. По-големият брат на извънбюджетните сметки - извънбюджетните фондове, бяха създавани с цел държавата да провежда определена политика в определени области - примерно ДФРР, ПКБ, "Земеделие", "Тютюн", "Енергийни ресурси" и т.н. Ефектът от тази политика си заслужава отделен анализ, но с голяма доза на сигурност може да се твърди че резултатите далеч не отговарят на целите и амбициите, афиширани при създаването на фондовете. Нещо повече - в резултат на непоследователната политика, провеждана чрез тези фондове, държавата създаде редица диспропорции и катаклизми в пазарните отношения.
Законът за възлагане на държавни и общински поръчки бе приет и влезе в сила едва в началото на миналата година. За него може да се твърди, че съществуването му в правния мир съвсем не гарантира ефективното приложение в практиката на принципите за откритост и свободна конкуренция при изразходването на бюджетни средства. Напротив, данните за злоупотреби при харченето на парите на данъкоплатците много бързо станаха всекидневие. Като правило харченето на държавните средства се прави или в нарушение, или при елегантното заобикаляне на закона. Дори и при формалното спазване на законовите процедури изборът на печелившия кандидат в крайна сметка е субективен и съответно в повечето случаи - предопределен. Въпреки мащабността на проблема, институцията, която трябва да контролира този процес - Сметната палата - очевидно предпочита да си заравя главата в пясъка. Как иначе може да си обясни фактът, че в 18-страничния отчет за дейността на палатата през миналата година на контрола по държавните поръчки са отделени 2 (две) изречения.
Макар и малко опосредствано, като нецелесъобразно насочване на бюджетни ресурси може да се тълкуват и операции от рода ЗУНК, допуснатото източване на банките, наливането на пари в губещи предприятия. Всички те водеха до един и същ резултат - макар и през бюджета, на данъкоплатеца бе представена поредната сметка за плащане, предизвикана от подобни (без)действия на държавата. Като злоупотреба с държавните финанси може да се тълкуват не само незаконното и нецелесъобразното изразходване на бюджетни пари, но и пропускането на бюджетни приходи в резултат на неадекватни (независимо дали са умишлени) действия на държавната администрация. Злоупотреби на митниците, при които бюджетът губи милиарди, неадекватната икономическа политика, която стимулира неплащането на данъци, продължителното отсъствие на ефективни механизми за събиране на държавните вземания също водят до един и същ резултат и той е негативен за държавния бюджет. Стига се дори до куриози, при които данъчната и митническата администрация пропускат да осчетоводяват конфискуваните заради митнически и данъчни нарушения стоки. Междувременно никой досега не пожела да създаде регламент как да става разпореждането с конфискуваните от държавата стоки и то е оставено изцяло на субективната преценка на държавните чиновници.
Приватизацията е друг съществен елемент от сагата "игра с бюджетните приходи". Липсата на ефективен контрол за постъпленията по приватизационни сделки води до редица случаи на забавени или изцяло забравени плащания. Паралелно с това почти всички приватизиращи органи забавят превеждането на сумите в съответните сметки, определени в закона за приватизация. Цената и темповете, при които се продават държавните и общинските предприятия, е тема, по която могат да се изпишат томове с много за и против. От бюджетна гледна точка обаче има поне един безспорен факт - липсата на прозрачни процедури и като следствие на ефективна конкуренция на купувачите е предпоставка за по-ниски бюджетни приходи (не само и не толкова в краткосрочен план) при равни други условия.
Мащабната корупция също може да се погледне през призмата на бюджетните интереси. Най-просто казано, когато някой, който би трябвало да внесе в бюджета 100 единици, предпочете да плати примерно 50 единици на съответния държавен чиновник, това води до загуба на 100 единици за бюджета. И когато тези 100 единици се умножат по броя и мащаба на практикуващите "подаване на плик под масата", пропуските за бюджета рефлектират в бюджетни загуби за стотици милиарди.
Примерите от подобно естество могат да продължат до безкрай. В крайна сметка мрачната картина от задния двор на държавните финанси неизбежно води до въпроса - защо са възможни подобни злоупотреби и къде са контролните органи.
Контролът - великата илюзия.
Погледната отгоре, контролната система на държавните финанси прилича на половин дузина кръпки върху пробит отвсякъде чувал. И нищо чудно да се окаже, че едни от най-големите дупки са точно там, където кръпките са насложени една върху друга.
Диагоналният прочит на законите, регламентиращи контролните органи и контролираните области, създава впечатлението, че всичко с държавните финанси би трябвало да е наред. Контролните органи са много, нормативните актове им делегират големи правомощия, на контрол подлежи почти всичко, в което се усеща и най-слабият мирис на държавни пари, санкциите звучат респектиращо. Но както често се случва, законодателните намерения са едно, законовите текстове - друго, а приложението им - още по-друго.
Съгласно нормативната база Сметната палата е висшият държавен орган за независим външен контрол за изпълнението (законосъобразно и целесъобразно!) на бюджетите на държавата, общините, БНБ, всички организации, които получават средства от бюджета, извънбюджетните сметки, държавния дълг, постъпленията от приватизацията и т.н. Или казано по-просто, Сметната палата проверява финансите на всички най-важни институции в държавата - Народното събрание, изпълнителната власт, съдебната система, държавния и общинските бюджети, извънбюджетните фондове, БНТ и БНР и т.н. Една от най-съществените задачи на палатата е контролът на посочените институции във връзка с прилагането на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
Министърът на финансите чрез Държавния финансов контрол (ДФК) осъществява контрол върху юридическите лица с държавно или общинско имущество, независимо от размера му, както и на юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество. Според закона ДФК може да извършва финансови ревизии и на други юридически лица. Доколкото обаче ДФК е под шапката на изпълнителната власт (министъра на финансите), ясно е, че неговата дейност трудно може да доведе до нещо сериозно. Доказателство за това са стотиците разкрития на редови инспектори, които потъват в небитието.
Данъчната администрация с отделните й структурни звена оформя "голямата тройка" на органите за финансов контрол. Тя обаче е в перманентна реформа, в перманентна компютризация и също под крилото на министъра на финансите. Контролни функции по държавните финанси в сферите на своите компетенции изпълняват и Икономическата полиция, ЦСБОП, органите, контролиращи спазване на социално-осигурителното законодателство, следприватизационния контрол и т.н. Контролни функции периодично се вменяват и на някоя анкетна парламентарна комисия, но там действа неписаното правило - ако искаш един проблем да не се реши - създай парламентарна комисия. Нефтеният заем от Световната банка в зората на демокрацията е достатъчно красноречив пример.
Фундаменталните проблеми на контролната система в България започват именно от наличието на различни контролни органи, чиито функции не са подредени в стройна система. Публична тайна например са традиционно недобрите отношения на Сметната палата и ДФК, преминаващи през ревност, завист и достигащи на моменти до сериозни взаимни обвинения. Тук проблемът съвсем не е между хората от двете институции, а в порочното зачатие на контролната система, регламентираща две институции с преплитащи се функции и компетенции. В тези условия е напълно нормално всеки да си пази хляба и да доказва по всевъзможни начини колко неговата институция е по-полезна на обществото. Така част от усилията на двата основни контролни органа е насочена в борбата им един с друг, а не толкова в изпълнение на основните им задължения.
Хронологията на създаване на Сметната палата бе нагледно доказателство за безусловния стремеж на управляващите (всички досегашни от началото на 90-те години) да се лишат от услугите на безкомпромисния финансов контрол върху държавните финанси.
Може би има нещо символично в това, че първият икономически закон, приет от Великото народно събрание през 1991 г., бе Законът за конкуренцията, последният - Законът за Сметната палата, а в крайна сметка и двата се оказаха мъртвородени. Първият в преносния, а вторият - в буквалния смисъл. В последния си работен ден Седмото Велико народно събрание прие Законът за Сметната палата и избра неин председател - проф. Михаил Динев. Тогавашният президент Желю Желев върна закона. Така до края на 1995 г., когато бе приет Законът за Сметната палата (преди приемането на устройствен закон за бюджета!), управлението на държавните финанси не бе затормозявано от сериозен външен контрол.
Приетата нормативната уредба на Сметната палата звучеше добре - независимост, самостоятелно изработване на годишния си бюджет, достъп до всякакви документи, задължение на всички да й оказват съдействие, несменяемост на председателя за девет години, възнаграждения, обвързани с това на председателя на парламента и т.н. Малко по малко обаче розовата картинка започва да потъмнява. Първоначалните битови и кадрови трудности при конституирането на върховния орган отминаха, но при започването на реална дейност истината започва да излиза наяве - безкомпромисният контрол върху държавните финанси няма да се състои.
Избраният от парламента за председател на Сметната палата Георги Николов бе политическо лице, депутат от БСП, с репутацията технократ, работохолик и човек, който винаги търси компромиса. Последното му качество, изглежда, изигра твърде лоша шега. И не толкова на Георги Николов, колкото на данъкоплатците като цяло. Дори да имаше желание сериозно да разрови "държавните бакии", Николов се сблъскваше с интересите (вероятно и с шамарите) на собствената си партия, която през 1996 г. бе тотално на власт. Като резултат палатата правеше проверки, откриваше нарушения, приемаше актове за констатации, пишеше предложения и препоръки, но очевидно бе, че тя не хапе точно където трябва и точно както трябва. Очевидно бе, че за превантивен контрол изобщо не можеше да се говори.
Оживлението покрай идването на власт на СДС не подмина и върховната контролна институция. Кабинетът "Костов" започна подмяна на ръководствата на ключовите държавни институции и един хубав ден вестникарска публикация обяви, че идва ред на Сметната палата. Привидната несменяемост на председателя много лесно можеше да бъде елиминирана с промяна на закона от синьото парламентарно мнозинство. При тази ситуация настроенията в палатата варираха от "вече свършва хубавото време" до "какво толкова, след като ни изгонят, ще си направим Първа частна сметна палата". В крайна сметка ръководството не бе сменено, но това приличаше на безмълвна сделка по формулата "и вълкът сит, и агнето цяло". Независимо дали намеците за смяна бяха режисирани и дали в Сметната палата са го приели като предупредителен сигнал, фактът си е факт - проверките, разкритията и препоръките продължават, но пак не точно там, където най-много се налага, пак не толкова дълбоко, колкото се налага, пак постфактум, а не превантивно. Обектите, в които се откриват най-много и най-сериозни нарушения, отново са колкото се може по-отдалечени от законодателната и централната изпълнителна власт - общини, ВУЗ-ове, здравни заведения и т.н.
И друго. Три години след началото е очевидно, че дори Сметната палата да разкрие и огласи сериозни нарушения, почти нищо сериозно не следва. Данните от проверките зациклят някъде из Министерствата на финансите, парламента или в дебрите на съдебната система. Ако попитате в Сметната палата, ще ви отговорят, че ефектът от дейността им е голям. И ако не е по-голям, това се дължи на ДФК, на прокуратура, на законодателната и изпълнителната власт, които не вземат присърце предоставените им разкрития и препоръките. В тази теза сигурно има значителна доза истина. Но сигурно има значителна доза истина и в другата теза - защо, след като Сметната палата констатира, че някой или нещо перманентно й пречи да си свърши работата докрай (следвайки не само буквата, а и духа на закона), защо тогава не бяха предложени нормативни промени, които да елиминират доказаните в практиката слабости? Защо от приети 702 акта за констатации само 23 са изпратени на ДФК за търсене на имуществена отговорност, при условие че при всеки акт, който констатира вреди, това трябва да се прави? Защо в Сметната палата има всичко друго, но не и систематизирани данни за резултатите от проверките? Защо контролът по спазване на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки е на последно място сред приоритетите на Сметната палата за миналата година? Защо?
Удобното статукво.
В крайна сметка разпоредителите с държавните финанси и техните контрольори, изглежда, са напипали една крайно удобна форма на мирно съвместно съществуване. От една страна, управляващите с чиста съвест могат да заявят, че в страната съществува модерна контролна система, базирана на независима и несменяема Сметна палата, че законодателството предвижда строги санкции за нарушителите, че непрекъснато сближаваме нормативната си база с тази на Европейския съюз.
От друга страна, Сметната палата с чиста съвест може да твърди, че строго следва буквата на закона, че все още е в процес на набиране на опит и самочувствие, че има обективни трудности, но въпреки това "Европейската сметна палата оценява нивото на българската Сметна палата наравно с това на Полша и Унгария, считани за най-напреднали от асоциираните страни от Централна и Източна Европа".
В крайна сметка големият губещ в така подредения пасианс са само данъкоплатците. Включително и от държавите, които отпускат безвъзмездни помощи на България.
Сезонът за БНТ е само един
Заедно с последните листа на късната есен от "Сан Стефано" 29 си отиде поредният генерален директор. За останалия свят идва зима - сезонът, в който непрекъснато живее БНТ.
За държавната телевизия четирите годишни времена не съществуват. Свирепи виелици засипват още преди дори да са покарали плахите кълнове на нормални предавания - новини, публицистика, филми... Хората, които работят там, са студени един към друг, топлият вятър на промяната е нещо нежелано, лавини от хладна посредственост се спускат непрекъснато по етажите на голямата сграда и с всяка измината минута стават все по-големи и по-големи.
Както в приказката на Ханс-Кристиан Андерсен малки парченца от огледалото на Снежната кралица като че ли са се забили в очите на повечето в БНТ и им пречат да виждат красивите неща от живота.
И от ден на ден температурите падат все повече и повече, и на хората им става все по-спокойно, и все повече от тях си казват: "Я да спра аз тук да си почина за малко и да изчакам виелицата да отмине". А студеният вятър започва да духа все по-силно, тях ги обзема измамното усещане за спокойствие - бялата смърт стои някъде наблизо и нахално се усмихва.
Тишина,,тишина
Съмнителната сделка за износ на ток за Турция през следващите десет години, изглежда, ще е поредният смел тест на управляващите колко може да изтърпи общественото мнение. Когато се сключваше "историческият" договор за газа, се заговори, че едно от твърдите условия на българската страна към руската е да не коментира публично изгодите за "Газпром" от договора. Мълчанието беше присъщ елемент и на турската сделка за тока, която пък веднага получи прозвището сделка на века. Когато два-три отрасъла на газ в индустрията фалираха и мълчанието по газа се поразчупи, стана ясно, че договореностите с "Газпром" са "исторически", но неизгодни за България. Какво остава за сделката на века, която е по-голяма като обем. Или трябва първо да фалира НЕК, за да разбере българското обществено мнение какво е станало при гостуването на иначе приятелски настроените комшии. Чак тогава ли тези, които ще плащат два пъти по-скъп ток, отколкото турската държава, ще могат да потърсят сметка и няма ли да е късно. Няма ли пак зад търговската тайна да бъдат скрити ангажименти, които да довършат окончателно икономиката, прицелвайки се в най-здравото й място - енергетиката.
Какво е бъдещето на българската енергетика с такъв камък на шията? Как ще се включим в европейската енергийна система с подобен дългосрочен договор? Как той се съчетава с още неприетите закон и стратегия за развитие на отрасъла? Малшанс ли е, че правителството на Йълмаз се разклати седмица по-късно заради обвинения във връзки с мафията? Каква е тази геополитика, която означава продажби под себестойност и кой плаща разликата? Всъщност ясно е кой - за съжаление пак същият.
Нито едно правителство досега не си е позволявало такава безпардонност, въпреки че при някои не е имало нито Закон за държавните поръчки, нито Закон за концесиите. Колкото и голям приятел на Русия да беше Луканов, колкото и много от Г-13 да искаха да изнасят ток за Турция, все се намираше някой да попречи на схемите. След сделка като турската все повече хора започват да изпитват чувство на безнадеждност и безразличие. Защо все България трябва да купува скъпо и да продава евтино. Какъв пазар, каква конкуренция. Сега излиза, че без Луканов и без Г-13 е по-страшно. Защо? За това ли ще се използва високата обществена подкрепа към правителството? Засега обаче по тези въпроси има само тишина. Отвсякъде само тишина, газ, ток и пак тишина.
Къде спи опозицията? Какво повече трябва да се случи още, за да я накара да бъде поне малко по-адекватна. И пука ли му на някого в тази държава за нещото, което се нарича национален интерес?
Разколът в църквата беше възкресен
В началото на седмицата извънреден църковно-народен събор, който беше организиран от противниците на патриарх Максим и подкрепен от държавата, гласува нов устав на църквата и нареди на църковния глава да се оттегли в манастир. Съществува голяма вероятност решенията на набързо свикания събор да бъдат одобрени от изпълнителната власт, тъй като на неговите заседания в сградата на Софийската опера присъстваха заместник министър-председателят Веселин Методиев и шефът на Дирекцията по вероизповеданията. Въпреки това сред българските духовници и миряните преобладава мнението, че станалото не е за доброто на църквата и духовния живот в България.
Патриарх Максим заяви категорично, че няма намерение да се оттегли от поста си, а Светият синод окачестви събора като фарс, който е противоконституционен (поради намесата на държавата) и неканоничен (поради недостатъчната архиерейска представителност). Светият синод съобщи също, че Вселенският патриарх Вартоломей е изпратил телеграма, в която съобщава, че няма да признае неканоничните решения на извънредния събор. Според новоприетия устав практически цялата власт в църквата би трябвало да бъде поета от върховен административно-стопански съвет, условията за чието конституиране са определени така, че на тях да отговарят ограничен кръг лица, които са сред организаторите на събора. Съветът ще има възможност да се разпорежда напълно с имотите на църквата, значителните постъпления от които и сега са обект на съмнителни сделки с различни икономически групировки. Неговите членове ще могат да сменят и патриарха, ако преценят, че той не отговаря на твърде разтегливо формулирани изисквания.
Извънредният събор от тази седмица е втората след 1989 г., най-силна, атака на синята власт срещу назначения през 1971 г. от комунистическия режим патриарх Максим, който обаче е практически непоклатим, след като духовните ръководители на християнския свят го подкрепиха преди повече от месец. Освен това българските миряни не гледат с добро око на опита на близки до властта духовници да извършат преврат в църковното ръководство с по същество политически мотиви и най-вероятно с користни цели.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов посети Унгария по покана на премиера Виктор Орбан. Ден преди официалната визита на българския премиер унгарският парламент пръв ратифицира споразумението за присъединяване на страната ни към ЦЕФТА. Унгария подкрепи и българската идея за изграждане на втори мост над река Дунав. Двамата премиери обсъдиха кризата в Косово, нарасналия стокообмен и желанието на страните си за членство в ЕС и НАТО. Вътрешният министър Богомил Бонев и унгарският му колега Шандор Пинтер подписаха спогодба за сътрудничество в борбата с организираната престъпност.
С общо становище за интеграционните процеси в ЕС излязоха българският и румънският президент. Петър Стоянов бе на двудневно официално посещение в Румъния и заедно с домакина си Емил Константинеску изрази опасения, че ново разпределение на страните кандидатки ще бъде преждевременно и може да подейства демобилизиращо. Двамата обсъдиха и строежа на втори мост над река Дунав и възможностите да се финансира проектът.
Парламентът гласува в сряда на второ четене Закона за чужденците. Служителите, които допуснат в страната чужденец без виза, ще бъдат глобявани от 500 000 до пет милиона лева. МВР-министърът може да отнема правото на пребиваване на чужд гражданин и да разпореди експулсирането му.
Военният министър остана с един заместник
Двама заместник-министри на Министерството на отбраната си подадоха оставките. За "известни пропуски в своите ресори" Румен Кънчев, отговарящ за правно-административните и военнополитическите въпроси, евроатлантическата интеграция и военното образование, и Симеон Петковски, който завеждаше военноикономическите въпроси, са уволнени. Според министър-председателя Иван Костов мотивите за кадровата рокада са забавянето на реформата във военната сфера. Конкретно се забавяло преструктурирането на Министерството на отбраната като гражданска институция, както и промените в армията, които не съответствали на изисквания на НАТО.
За кадрова промяна се заговори още преди месец на първото съвещание на Съвета за сигурност към правителството, което спешно беше свикано след незадоволителния за България резултат от срещата на военните министри от Югоизточна Европа. Още тогава се е намекнало, че Румен Кънчев трябва да си ходи. Кънчев е известен във военното ведомство с прозвището си Мистър четири гафа, след като стоеше в дъното на скандала с ракетите СС-23 и обтягането на отношенията с Москва, когато не беше поканен техен представител на миналогодишната среща на военните министри от Югоизточна Европа. Петковски официално е подал молба за напускане, но като неофициален повод се спомена наскоро проведеният търг за доставка на комуникационна техника на Българската армия, където имаше съмнения за манипулация на тръжната документация.
"Коалиция 2000" представи програма "Чисто бъдеще"
"Коалиция 2000" представи своята програма за борба с корупцията "Чисто бъдеще"на специална конференция в резиденция "Бояна" миналата седмица. В подготовката на програмата са участвали водещи български експерти, юристи и социолози. "Това е опит на правителствени и неправителствени организации да се борят с корупцията, тъй като част от участниците в "Коалиция 2000" са държавни чиновници, беше мнението на участници в конференцията.
Програмата е разделена на няколко части, които имат приоритетно значение за борбата с корупцията. Първата част на програмата е отделена за реформата в публичната администрация, развитието на системата за държавни и общински поръчки, финансиране на партиите от държавата и т.н. Внимание е обърнато на реформата в съдебната система, прозрачносттта в приватизационния процес, развитието на институционалната рамка на гражданския контрол и др. Програмата предвижда изграждането на Система за мониторинг на корупцията, която ще изчислява корупционния индекс на страната. Индексът, който ще се формира на базата на няколко категории, дава представа за мащабите и измеренията на корупцията въз основа на оценките на обществото. Той ще се извършва през 3 и 12 месеца и се включват в Панела за мониторинг на корупцията. Резултатите от тях ще представят информация за състоянието на явлението и обществените нагласи. На конференцията в "Бояна" присъстваха вицепремиерът Александър Божков, шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова, посланикът на САЩ у нас Ейвис Боулън и други политици и общественици.
Разследват 12 гранични полицаи за незаконно забогатяване
Дванадесет полицаи от граничния контролно-пропускателен пункт Свиленград ще бъдат разследвани за незаконни доходи, съобщиха от МВР. Съвместната проверка е извършена по сигнали на граждани. Ревизори от финансовото министерство и МВР открили драстично несъответствие между заплатите на полицаите и техните имоти. На специална пресконференция бяха показани къщите на полицаите в Свиленград. Според експертна оценка тяхната стойност е около 150 000 - 200 000 долара. Средната месечна заплата на полицай на ГКПП Капитан Андреево е 120 долара. Шест съвместни екипа между двете министерства ще разследват и на други места в страната за корупция сред граничните полицаи. За да се борим с корупцията, трябва да я изчистим първо от собствените си редове, заяви на пресконференцията шефът на служба "Гранични войски" полк. Вячеслав Димитров.
Националният съвет по застраховане даде още два лиценза
На проведеното в началото на изминалата седмица заседание на Националния съвет по застраховане разрешение за застрахователна дейност получиха още две взаимозастрахователни кооперации. Това са ВЗК "Добруджа" и ВЗК "Живот инс". С това броят на лицензираните дружества става 27.
Националният съвет отказа лиценз на ЗК "Гранит", ВЗК "БГ-план" и ВЗК "Потенциал". В общи линии мотивите са едни и същи - лошо управление на активите, липса на достатъчно финансови средства, липса на гаранция за застрахованите лица. Шефът на ВЗК "БГ-план" Пламен Миронов в момента съди Главната прокуратура и Националната следствена служба за това, че лежа в затвора по обвинение в убийството на Ламбо Кючуков, тогава зам.-министър на културата. По липса на доказателства по-късно той бе освободен, но така и не бе установено всъщност кой е убиецът.
Само "Левски-Спартак" остана в списъка на чакащите решение на националния съвет. По думите на Христо Христов, бивш директор на Дирекцията за застрахователен надзор и настоящ депутат, двете израелски фирми "Аяд Пирзул 1984" и "Рахити Майер класик" не са успели да представят всички необходими документи, искани съгласно българското законодателство. "Освен това Дирекцията за застрахователен надзор още проучва новите акционери в дружеството", допълни той. По данни от ДЗН израелците вече са придобили акциите на застрахователното дружество, създадено от Съюза на бившите барети. "Ако "Левски-Спартак" получат лиценз, много внимателно ще се проверяват лицата, които работят там", допълни бившият директор на ДЗН. Вземането на решение бе отложено за следващото заседание на Националния съвет по застраховане, с което най-после ще приключи процесът на лицензиране на заварените застрахователи.
Трима студенти загинаха в Джакарта
Трима студенти бяха убити в петък, след като полицията стреля с гумени куршуми срещу хилядите протестиращи срещу парламента на Индонезия. До това се стигна, след като през тази седмица напрежението в индонезийската столица ескалира и хиляди студенти направиха конвой от автобуси в четвъртък, за да протестират срещу свиканата специална сесия на законодателното тяло на страната. Около петдесет автобуса, пълни със студенти, бяха блокирани от силите за сигурност на триста метра от главните входни врати на парламента. В други части на индонезийската столица около десет хиляди студенти развяваха лозунги, искащи политически реформи в страната.
По време на протестите в сряда най-малко четиринайсет души бяха ранени, след като войските, защитаващи правителствените сгради, влязоха в сблъсъци със студентите.
В резултат на протестите и дестабилизацията на Джакарта повечето банки, административни сгради и офиси бяха затворени поради страх от разрастващото се насилие.
Клинтън призова Япония да помогне на азиатските икономики
Президентът на САЩ Клинтън е изпратил писмо до японското правителство, в което приканва втората по големина световна икономика да направи повече усилия, за да подпомогне засегнатите от икономическата криза азиатски икономики. В писмото се казва още, че американското правителство е респектирано от работата на екипа на японския премиер Кейзо Обучи, но че Япония трябва да поеме своята водеща роля на азиатската икономическа сцена, както и свързаните с това отговорности.
"Риджънт" ще увеличи капитала на ЦУМ с над 10 млн. марки
"На следващото общо събрание ще гласуваме увеличение на капитала на ЦУМ вероятно с повече от 10 млн. марки", съобщи през изминалата седмица пред "Капитал" д-р Газуан Шараф, член на борда на директорите на ЦУМ. Той допълни, че все още не е взето решение дали капиталът ще бъде увеличен под условие (тоест емисията да бъде изкупена изцяло от новия мажоритарен собственик "Риджънт пасифик груп"). Точният размер на увеличението ще зависи от сумата на инвестициите, които "Риджънт" ще направи за модернизирането на магазина.
Според приватизационния договор "Риджънт пасифик" трябваше да инвестира в ЦУМ 9.5 млн. марки през следващите четири години след сключването на сделката, като през първата година - 6.7 млн. марки. На практика обаче според Газуан Шараф сумата на общите вложения на новия собственик само през първата година ще надхвърлят, целия обещан размер на инвестициите с 10-20%.
Според Даниела Дакова, изпълнителен директор на дружеството, се предвижда ЦУМ първо да бъде ремонтиран и модернизиран и да отвори врати след края на юли 1999 г. Новата стратегия била магазинът да стане по-благосклонен към средния купувач, като директната връзка с доставчиците и с основните дистрибутори ще гарантира умерени цени. Последните три етажа на ЦУМ са предвидени за офиси, а на партера ще има зимна градина и снек-бар. Според Дакова след ремонта и модернизацията реалната търговска площ ще се увеличи, тъй като досега почти три четвърти от потенциала на сградата оставали неизползвани.
На общото събрание през изминалата седмица бяха гласувани промени в устава на ЦУМ и промени в борда на директорите, който от петчленен стана шестчленен. Новият член на борда се казва Дейвид Кърл, който е четвъртият представител на новия собственик на магазина "Риджънт пасифик груп" в управлението.
Възпитание с претенции
"Когато децата се сбият, учителката се интересува родителите на кое от тях са спонсори на детската градина", оплака се майка, чийто син посещава общинска забавачка в центъра на София. Тя не разполага с достатъчно средства, за да осигурява всеки ден на групата плодово мляко за закуска, течен шоколад или да обзаведе занималнята с играчките, които са омръзнали на детето й. Но редовно внася таксата, плаща допълнително за уроци по карате, хореография и английски език. Удоволствия, които вече предлагат и държавните детски градини. Сутрин и следобед пред техните врати паркират все повече луксозни автомобили. Заможни родители предпочитат децата им да получат предучилищното си възпитание в държавните, а не в частните забавачници. По-престижно се оказва да успееш да запишеш (с връзки) детето си в детска градина с традиции, а не да плащаш 200 долара месечно за екологично образование и яздене на пони, дори градината да е на съседната улица.
"Бояна", "Княжево", "Бистришко шосе", "Драгалевци", "Лозенец" са адресите на повечето частни градини. Пребоядисаните и ремонтирани вили в полите на Витоша са предпочитани, защото потомците на щедри родители трябва да живеят в екологично чист район. Взискателни майки поставят всевъзможни изисквания и се стига до забавни ситуации, когато детето напуска, защото на закуска няма луканка и не се сервират пържоли. Други родители настояват детето им да не спи следобед, някои търсят градина, където няма телевизор. "Нашата детска градина има четиригодишна история и вече може сами да подбираме децата, а не да сваляме шапка на всеки и да възпитаваме първо родителя, после сина или дъщерята. Имаме късмет, че родителите тази година са изключително интелигентни", доволна е управителката на "Чуден свят" Даниела Манолова.
Собствениците на частни забавачки възприемат родителите като клиенти, които е нормално да имат своите претенции заради заплащаните100-200 долара. Но се дразнят от "новоизлюпени богаташи", които искат да определят правилата на възпитание. Много от децата също влизат в детската градина със съзнанието, че след като мама и татко плащат, ще могат да правят, каквото поискат. "Чувала съм реплики "знаеш ли кой е баща ми" и "ще кажа на бодигарда", спомня си бивша учителка в елитна детска градина. Директорите казват, че не знаят за подобни случаи и се увличат да хвалят колко интелигентни са родителите - лекари, адвокати, пилоти, митничари. "В началото се бяхме постреснали", признава си управителка, но поколението на мутрите вече е в училищна възраст. Случва се понякога момчетата да споделят къде е скрит пистолетът на баща им, да обсъждат домашните разговори за пари и бизнес. В една от частните забавачници е забранено родителите да влизат с мобифон, оръжие и лична охрана. Мобифони и компютри не впечатляват богатите палавници. Те се радват на непознати неща и се въодушевяват от посещение във ферма с овце, кокошки и коне, а не от рожден ден в дипломатически клуб.
Първа частна градина е получила лиценза си през 1992 г. и до днес събира дечица в "двустаен слънчев апартамент", рекламира заниманията по кукловодство и разучаване на оперетки. В списъка на Министерството на образованието и науката (МОН) лицензираните частни градини са 15, но извън тях работят полудневни забавачки или центрове за образование. За да избягнат изискванията на МОН и ХЕИ, те се регистрират по Търговския закон под предмет на дейност "педагогически услуги".
Сред пионерите е и детска градина "Икар". "Първо бяхме агенция за гувернантки, но в един момент родителите вече не бяха удовлетворени само от почасово гледане и направихме градината, а с порастването на децата взехме лиценз и за училище", разказа директорката на забавачката Кристин Захариева. Екологичният училищен комплекс се намира на най-високата надморска височина и учителите хвалят децата си като най-издръжливите. Децата учат протокол, екология и се грижат за таралежи, риби, папагали. Срещу 1000 долара собствениците на "Икар" са осигурили малчуганите да ровят в пясък от плажа на "Златни пясъци".
Да държат вилицата в лявата ръка, да не изхвърлят храна и да не си препълват чиниите е част от обучителната програма във всички детски градини.
Царевични ядки, рибена супа, телешко задушено похапват децата в някои частни градини. Родители научават от менюто, че на децата ще се сервира "европейска закуска". "Тя включва шунка, яйце, сладко, масло и децата се учат сами да си направят сандвича", пояснява управителката. Някъде прилагат методите на разделното хранене: ден без месо, не се пържи, солта и захарта са забранени, храните се доставят от екологично чисти райони в Северна България, готви се в съдове "Цептер". На други места доставят храната от кухня "Майка" или менюто се приготвя в ресторант "Вълците". Яденето, с което се пълнят чугунените чинии в някои държавни градини, не отстъпва на предлаганото в частните забавачници - пиле с ориз, кюфтета с картофи, спагети с кайма и сирене. В други обичайната закуска е филия с маргарин и мерудия.
Според изискванията на наредба за детските градини на МОН децата трябва да бъдат приобщавани към българските традиции и културни ценности. Мания сред палавниците обаче са чуждите езици, аристократичният конен спорт, източните бойни изкуства. Модерните тенис на корт, плуване и ски са задължителни за наследниците на преуспяващи бизнесмени. Частните детски градини рядко имат собствена база и хлапетата се транспортират до спортните площадки. В буса малчуганите зяпат през прозореца и се упражняват в разпознаването на марки автомобили, последвано от надвикване - "я, виж като мерцедеса на баща ми" или "това е като нашето БМВ".
Първите клиенти на частните детски градини обикновено са приятели на собствениците, които после препоръчват на близки и колеги и на едно място се събират децата от приятелския кръг. Управителите се състезават в измислянето на по-привлекателни забавления, с които да задоволят капризните родители и да оправдаят високите такси. "Някои семейства изпращат децата си в частна детска градина не защото са убедени, че е по-добра възможност за възпитание, а защото е по-престижно", разказа Антония Бошкова, управител на детска градина "Сияние". За самочувствието на родителите си децата се обучават и в "Европа", "Рай", "Идея", "Приятел на детето".
Проблем за частните градини е липсата на достатъчно пространство. Занималнята следобед се трансформира в спалня с походни легла, масичките за хранене са в къта за игра, деца от 2- до 7-годишна възраст са в една смесена група. В някои градини се опитват да се преборят с глезотиите на възпитаниците си с помощта на баба Яга или зловещия портиер. Видеото като помощник-усмирител на детските страсти също се възприема като добър възпитателен подход. За хлапетата детската градина е предпочитана пред престоя с бавачка вкъщи. "Важно е да им дадем това, за което родителите нямат време. Има разглезени деца, но ние държим на желязна дисциплина. Частните детски градини нямат добър имидж, а това не е и силно печеливш бизнес", споделят трудностите си частниците.
Все повече от потенциалните им клиенти записват децата си в градини на държавна или общинска издръжка. "Мисля, че ни предпочитат заради доверието, което сме спечелили с годините, взаимоотношенията ни с родителите. Ние не само гледаме децата, а ги възпитаваме", обяснява г-жа Орешарова, директор на детска градина No 100 в центъра на София. Според служителите 80 процента от възпитаниците им са на заможни родители. Тук се възпитават и поколенията на бивши известни дядовци като внуците на Тодор Живков и Петър Младенов. "Децата рядко се дразнят и не се перчат помежду си с нови коли, пари или известни родители, а и майките ги водят тук да израснат в нормална среда", казва възпитателка от градината. В други държавни градини родителите са привлечени от възможностите, които предлага програмата "Стъпка по стъпка". Тя е разработена в центъра за развитие на детето към университета "Джорджтаун" - Вашингтон, и се прилага в 26 страни по света. В 38 български детски градини децата овладяват дори "тайните на първоначалното икономическо мислене".
Сред всички възможности за избор и задоволяване на вкусове най-важно според педагозите обаче е децата да не бъдат възпитавани като бедни и богати.
Що е то ефективност на публичните разходи и има ли тя почва у нас
Лутанията, залитанията и експериментите, характерни за деветте години перманентни опити за реформи в България, не подминаха и публичните финанси. А в тях имаше твърде много да се реформира. През годините преди 1989 бюджетната философия може да бъде описана с простичкото - централизирай и владей. Бюджетът концентрираше и преразпределяше преобладаващата част от произведения брутен вътрешен продукт и по закон не можеше да има дефицит. Държавните сметки се отчитаха по начин, който да завоалира реалното състояние на приходите, разходите и източниците на финансиране на бюджетния дефицит.
В началото на деветдесетте години неизбежно започна и реформата в бюджета - първоначално като начин на отчитане, а после, макар и постепенно, като философия. Либерализирането на цените и валутните курсове облекчи значително фиска от необходимостта да субсидира, но паралелно с това бюджетът бързо трябваше да се откаже от практиката да централизира повече от половината от БВП. Значителните разходи за социални програми и наследената система на изцяло платени от бюджета здравеопазване и образование поглъщаха твърде много ресурси. Нестабилната политическа среда и първоначалните социални шокове от реформата не позволиха прилагането на модерна бюджетна политика, която да гледа по-напред във времето. В бюджета започнаха да се проявяват следствията от икономическата политика, водена по Живково време - мораториумът по външния дълг (неофициален фалит на държавата) бе кумулативен резултат от тази политика. Но за съжаление това нямаше как да е краят на проблемите с публичните финанси.
Устойчиво нарастване на разходите за обслужване на държавния дълг като процент от БВП, невъзможността рязко да се ограничат мащабните субсидии за губещи дейности и предприятия, бързият растеж на сивата икономика и липсата на строги бюджетни ограничения доведоха до значителни бюджетни дефицити, постоянна нужда от външно финансиране и нестабилна макросреда.
В условията на недостиг на бюджетни ресурси на дневен ред (трябваше да) излезе необходимостта от оптималното им използване. Честата смяна на правителства и на политиката, която те следваха, мащабната корупция на всички нива и популизмът не позволиха прилагането на дългосрочни модели за ефективно използване на парите на данъкоплатците. Така почти се стигна и до втори фалит на държавата, който бе избегнат с печатането на пари и последвалата хиперинфлация в началото на 1997 г. Въвеждането на валутния борд, подкрепен от международните финансови институции, би трябвало да сложи ред във финансовата система и край на безплатните обяди. Това на пръв поглед се случи - финансовата стабилизация на макрониво е налице. Но то бе по-скоро автоматичен ефект от въвеждането на валутния борд и не толкова резултат от строги бюджетни ограничения, прекратяване на субсидирането на губещи отрасли и предприятия, прозрачно и рационално разпореждане с парите на данъкоплатците.
Елиминирането на бюджетния дефицит е основен елемент на всяка стабилизационна програма. Истинската реформа в бюджетния сектор и устойчивите резултати от нея обаче не може да се състоят, докато не бъдат оптимизирани както приходната, така и разходната част. Сама по себе си данъчната реформа (дори и да е успешна) решава най-много половината от проблема. Защото колкото и рационално да е централизирането на приходи в бюджета, ако те се изразходват неефективно, въпрос на време е да се стигне до нов макроикономически шок. А и нерационалното изразходване няма как да остане скрито от широката публика и няма как да не предизвика реакция от рода - защо да плащам данъци, които или не знам за какво се изразходват, или знам, че се разхищават.
Ефективност на бюджетните разходи - възможно ли е това.
Ефективността на държавните разходи е важна по принцип, а още по-важна е, ако ресурсите са ограничени. Какъвто очевидно е случаят с България въпреки настоящия бюджетен излишък. Ако ефективността не се постигне, а разхищенията продължават, то това в крайна сметка би предизвикало или увеличаване на данъците, или увеличаване на бюджетния дефицит, или стабилизация на ниско ниво на доходи. По принцип оценката на ефективността изисква държавата да определи кои публични услуги биха били изпълнявани по-добре от частния сектор. Следващият етап е услугите, които остават прерогатив на държавата, да бъдат точно дефинирани като цели и тези цели да бъдат реализирани с минимално възможните разходи. Например, ако в рамките на здравеопазването част от средствата, предвидени за лечение се насочат към профилактика, това би могло да доведе до повишаване на ефективността на системата като цяло с използването на по-малко средства.
Проблемите при преценката на ефективността са породени от факта, че много от публичните услуги трудно могат да бъдат оценени с чисто икономически показатели. Освен това е необходимо да се отчитат и страничните ефекти, част от които се проявяват след известно закъснение. Например увеличението на разходите за здравеопазване звучи добре, но при равни други условия може да провокира нарастване на бюджетния дефицит, държавния дълг и темпа на инфлация. Многообразието на публичните услуги предполага сравнение на ефектите, които биха произлезли от различните варианти за разпределение на наличните ресурси. Например дали да се харчат повече пари за отбрана или за образование. Доколкото оценките за икономическа ефективност на държавните разходи все пак могат да се правят, те би трябвало да са базирани на надеждната статистическа информация. Нещо, което все още е сериозен проблем в България. И заради официалните органи като Националния статистически институт и заради цялостната среда, която провокира декларирането на неверни данни от страна на икономическите субекти.
Обективните трудности в процеса на определяне на ефективността на публичните услуги са първата част на проблема. Следващата е свързана с политическия избор кои държавни проекти да бъдат финансирани. Дори и да бъде намерено оптималното разпределение на бюджетните ресурси от икономическа гледна точка, това разпределение трябва да получи политическа благословия. На тази плоскост основната опасност са популизмът и корумпираността на политиците. По принцип всеки политик има естественото желание да се гласува проект, от който пряка полза ще имат избирателите в неговия район. Същевременно разходите по финансиране на този проект неизбежно се поемат от гласоподавателите в цялата страна. Аналогично стоят нещата и с наливането на пари в губещи предприятия (което осигурява заетост в съответния избирателен район), субсидирането на цените, даването на преференции на отделни субекти и т.н.
Третата част на проблема е свързана с практическата реализация на съответните бюджетни разходи. Например държавата е решила да инвестира в пътища и това решение е икономически и социално целесъобразно. Но ако държавните поръчки за изграждането на пътища се печелят от фирми в условията на непрозрачност и липса на конкуренция, ефективността на проекта като цяло спада. Причините за това може да са както в непредумишлената неефективност на администрацията, така и в нейната корумпираност. Липсата на ефективен контрол катализира негативните за данъкоплатците ефекти и в двата случая.
Инвестиционната програма - надежди и реалности.
Година и половина след въвеждането на валутния борд, когато автоматичните ефекти от неговото въвеждане вече се изчерпват, поне едно нещо изглежда безспорно - необходимостта от стимулиране на икономическия растеж и експорта. Заради това и заради реализирания бюджетен излишък досегашната политика на отказ от бюджетни инвестиции бе заменена с нейната крайност - бюджетните инвестиции по всички фронтове. Доколко ефективна е и доколко ефективна би била такава политика? В учебниците пише, че държавата по презумпция е лош стопанин. Същото го доказва и практиката, като България съвсем не прави изключение. Лошото стопанисване се проявява не само от държавата като собственик, но и от държавата като разпоредител с парите на данъкоплатците.
Това може да се илюстрира с безкрайни примери, при които дори една принципно добра цел или не се постига, или се постига с цената на разхищение на ресурси. Например държавата решава, че ще подпомага финансово студентите. Похвално. И какво се прави - държавата осигурява купони за храна на студентите на стойност, далеч под себестойността на храната. Само че в студентските столове идват и хора, които нямат нищо общо с университетите. Или пък държавата субсидира наемите за студентските общежития. В тях обаче може да откриете всякакви хора - от мастити бизнесмени до хора в преклонна възраст. Или станалият отново популярен проблем с ДДС за основни хранителни продукти, който е великолепен пример за несъответствие на цели и средства. Ако целта е държавата да помогне на социално слабите, то по-ниската ставка на данъка за хляба не постига точно тази цел. По-ниската ставка означава, че държавата субсидира всички потребители на хляб, дори и богатите (и може би повече тях). Тези прости примери само илюстрират проблемите, които държавата има с рационалното изразходване на публичните финанси.
В мащабната инвестиционна програма липсва един съществен елемент - ранжиране на проектите по важност. Така тя заприличва на предизборна платформа, в която се обещава, че ще бъде направено много и всичкото това много ще бъде направено едновременно. Какво обаче ще стане, ако в един момент се окаже, че средствата на фиска не достигат за реализацията на всички проекти? Кой ще бъде предпочетен, кой ще бъде замразен, кой ще бъде изоставен? И как ще бъдат провокирани частните инвестиции, на които толкова много се разчита в същата тази инвестиционна програма? Въпреки политическите обещания икономическата среда все още си остава крайно непредвидима. Месец преди края на годината не е ясно какви ще бъдат данъците догодина, какви ще бъдат митата догодина, какви ще бъдат осигурителните вноски догодина.
Същественият проблем е и липсата на финансови инструменти за мобилизиране на спестяванията. Дори повърхностните сметки показват, че по-голямата част от местните спестявания са под формата на пари. Правителството е в деликатната позиция да търси пари от външни кредитори, а местните спестявания да стоят под дюшеците или банките да ги изнасят навън (нетните чуждестранни активи на банките са повече от 40% от всички активи в края на август). В тази ситуация държавата избра бюджетът да инвестира. В по-дългосрочен план тази политика няма перспектива, доколкото не е реалистично бюджетът да е нетният кредитор в икономиката, а домакинствата да държат спестяванията си под формата на пари.
Емпиричните данни на Международния валутен фонд, обобщени в специално издание "Непродуктивните държавни разходи", показват и друго. Зависимостта между публичните инвестиции и икономическия растеж съвсем не е толкова еднозначна. Изследванията в различни страни показват, че в някои случаи инвестициите на бюджета провокират растеж, в други - не оказват влияние, а в трети - дори спъват икономическия растеж, изтласквайки частните инвестиции. Между другото, изследванията на МВФ показват, че навсякъде по света управляващите се изкушават от един специфичен вид проекти, т.нар. "бели слонове". Това са програми със съмнителна икономическа и социална ефективност, но за сметка на това звучат престижно и грандиозно. Но това е между другото.
Каква ще бъде съдбата на Богатовския язовир
Стопанисвам язовира чрез договор за съвместна дейност с Хидромелиорации ЕАД - Севлиево. Във водоема има около 30 тона екзотични риби, като най-големите екземпляри бяла риба и щука са по 8 кг, амур - 15-17 кг, шаран - 15-20 кг, костур - 700-800 гр. и др. Проектът ми беше спортен риболов и атрактивни дейности. За мое учудване изпълнителният директор Мирослав Банков не фиксира наемна цена, а всеки месец ме викаше и определяше сумата, която трябваше да плащам. Пет месеца по този начин плащах по 300 000 лв. Преди 20 дни Банков ме извика, каза, че този наем е нисък и че му трябвали пари. Съгласих се да актуализираме наема, но поисках този път да посочим писмено наемна цена. Банков отказа и заяви, че имал клиент от силова групировка, който ще му дава добри пари. В момента по нареждане на Банков се източва язовирът с цел да се излови и продаде рибата, като всяка нощ близки на Банков с мрежи ловят големи количества риба. От рязкото спадане на нивото на водата загиват много раци и костенурки, които са в червената книга. Банков наскоро беше свален от председателското място на СДС в Севлиево, сега пък се ползва от закрилата на високопоставен земеделски лидер от региона (който също стопанисва един от язовирите на "Хидромелиорации") и затова остава глух на молбите на общественици и природозащитници да запази водоема. Последна дума ще има министър Върбанов.
Красен Конов, Севлиево.
Всички дати са условни, дори и десети ноември
"Всички дати са условни" твърди френският социолог Бруно Латур. И повечето българи вероятно биха се съгласили с него, ако се замислят над съдбата на датите в нашата собствена история. Няма дата, която да не е могло да бъде погледната поне от два различни ъгъла, и която в последствие да не сме погледнали именно по този начин. След "Девети" следва "Десети", след "Десети" - друг "Десети", и още, и още. В чужбина наричат този процес "Историята винаги върви с победителите"*. У нас той има и по-прозаично обяснение: победителите винаги вървят с история/ц/ите си... "Всички дати са условни, но 1989 г. - по-малко от другите" - така обаче с лека глътка оптимизъм завършва твърдението си Бруно Латур. В съзвучие с него (и в контраст със сложилата се у нас практика за постоянна преоценка на историята и събитията) 65 на сто от столичани и тази година поддържат мнението, че 10 ноември ще остане значима дата в историята ни. Но тук е спазен друг основен принцип на посткомунистическия ни период - най-малко две визии, задължително диаметрални. След толкова много преобърнати дати и преобърнати мнения за тях, вече е налице дори двойна диаметралност - както между самите електорати, така и между електорати и партийни водачи. Ето защо въпреки множеството "спуснати" съображения, че от една страна "10 ноември всъщност не е нищо повече от вътрешнопартийно превратче"; а от друга, че именно "нашата Партия беше тази, която стартира Промяната", точно редовите привърженици на ОДС виждат значимост в случилото се през 1989 два пъти по-често от привържениците на БСП (75% към 36%). "На маймуни ни направихте! " - заключава в такива ситуации един наш сънародник - човек вече не знае коя дата да помни, коя дата да пази... Но ако все пак има три неща, в които сме станали по-сигурни след 1989 г., то това е свободата да избираме управниците си, свободата да изказваме мнение и правото да бъдем оценявани според професионалните ни възможности, а не според партийната принадлежност. Свободата и правата обаче не са веднъж завинаги дадени - те трябва да се отстояват ежедневно. От друга страна пък, ако има три неща, които и след 1989 г. си остават божа работа, то това са бъдещето, здравето и... способността ни да държим управниците си отговорни за техните действия. Така поне мислят столичани девет години по-късно.
"Всички дати са условни, но 1989 г. по-малко от другите" - бил казал някой си Бруно Латур. Възможно е, но все пак да не забравяме главното - у нас самата история е доказала, че всеки Десети ноември е предпоследен. Подобно на заповедите в казармата - до следващата заповед.
Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода около 10 ноември, но 1998 г., от агенция АЛФА РИСЪРЧ по поръчка на в-к "Капитал".
*Цитат - М.Блок.
Какво пречи на здравната реформа
Безсилното здравеопазване като че ли се превърна в символ на прехода от планова към пазарна икономика. Във всички държави, които преминаха през този Рубикон или все още се опитват, здравната система понесе тежки удари и нелицеприятни трансформации, преди да изтърпи болезнената метаморфоза и да стане адекватна част на обществото. Естествено скоростта на реформата в държавата определяше и скоростта на реформата в здравеопазването - логично България се нареди на опашката на държавите от бившата Източна Европа и по отношение на новата система за обществено здраве. И докато обществото у нас се луташе, търсейки точния път за излизане от кризата в икономическия и политическия живот, липсата на промени в Закона за народното здраве даде възможност за раждането на редица уродливи форми на половинчато медицинско обслужване, които удовлетворяват частично лекари и пациенти. Нароиха се частни кабинети, в които нерядко при примитивни условия се извиваха опашки от болни хора с единственото желание да получат по-усмихната и по-компетентна помощ, отколкото в полуразрушените държавни здравни заведения. Тази форма на контакт между лекар и пациент създаде предпоставки за по-добро съществуване на части от гилдията на фона на нередки злоупотреби с положение, неплащане на данъци и заобикаляне на елементарни хигиенни норми и предписания. Пациентите от своя страна получиха частично онова, което търсеха, въпреки че у много от тях се закрепи мисълта, че това медицинско обслужване е "нито риба, нито рак", но по-добро от онова, което се предлага в поликлиниката. По-смелите и предприемчиви лекари дори успяха да основат частни поликлиники, които елементарно повтарят модела на държавните, но нерядко преуспяват, водени от един задоволителен мениджмънт и добра рекламна кампания.
И за лаиците е ясно, че това не е по същество здравната реформа, че това е един хибриден модел здравеопазване, който не може да изпълнява основните обществени задачи на медицината и който залага сериозна бомба по отношение на бъдещото обществено здраве. Защото и този хибрид разчита единствено на терапевтичната медицина, без да инвестира в превантивни мерки, които биха предпазили обществото от редица социално значими заболявания. От друга страна, няма директор на здравно заведение, който в проекта за развитие на болницата и поликлиниката, неизменна част от процедурата за провеждане на конкурс, да не е отделил поне един раздел на темата "Промоция на здравето", нещо, което остава само на хартия и е нарицателно за насмешки и подигравки в разговори, касаещи управлението на здравеопазването.
Къде е основната пречка за провеждането на здравната реформа. Всъщност проблемите са няколко: дуалистичната форма на управление на здравните заведения - в днешно време повечето болници и поликлиники се явяват втори разпределител на общинския бюджет, но пък са организационно субординирани на Министерство на здравето. Заложените в Наредба 143/ 14.07.1995 (въведена от д-р Мими Виткова и отменяща всички позитивни моменти в предходните нормативни документи - Наредба 118/1991, Постановление 218 на МС от 1992, Постановление 252 на МС от 1993) правила за управление на болницата дават минимални права на общините при определяне на ръководството на болниците и практически никакви прерогативи на МЗ при регламентиране на бюджета на здравните заведения. Разпънати по този начин между Сцила и Харибда, медицинските съвети (където те съществуват) се опитват да дадат на пациентите точно толкова, колкото да ги предпазят от бърза и мъчителна смърт, като остават малко възможности за модерно и качествено здравеопазване. Особено потресаващи в този аспект са фактите, които могат да бъдат чути и видени в здравни заведения извън столицата и по-големите градове. Въпреки че актуалното правителство даде възможност за допълнително натрупване на средства в болниците по Наредби 5 и 22, този ресурс се използва неадекватно, като в бюджетите на болници и поликлиники се наливат средства, които поради липсата на строг контрол реално изтичат в джобовете на закупчици, снабдители, фармацевтични доставчици и т.н. Безследно изчезнаха и огромни дарения, осигурени от Агенцията за чуждестранна помощ, Български червен кръст и други неправителствени организации. На фона на помощи от всички развити страни в света в редица болници пациентите бяха принуждавани да закупуват консумативи и упойки (за справка - протоколите от проверки на Сметната палата и ревизии на Държавен финансов контрол).
Неадекватно проведената акредитация на болниците и поликлиниките ще създаде неминуемо проблеми в близкото бъдеще. Всъщност тази идея на Министерство на здравето бе един блестящ пример как едно добро начинание може да се опорочи от недобросъвестни и некомпетентни ръководители на здравни заведения. На повечето места акредитационните документи бяха изготвени еднолично от директорите, като не бе съблюдавана препоръчаната от МЗ процедура. Така подготвените съкращения на легла и бюджет (които са неизбежни, и икономически и социално напълно оправдани) ще бъдат удобен лост при саморазправата с непокорни и неудобни лекари.
Обезверената и уморена от борби гилдия на лекари и среден медицински персонал. На фона на обидно мизерното заплащане на квалифицирания и нерядко вреден за здравето труд се появиха ръководители на здравни заведения, които въведоха авторитарно управление и създадоха предпоставки за огромни финансови злоупотреби. Основен прийом на тези малки диктатори е допускането на неголеми дисциплинарни и финансови нарушения от страна на персонала на здравното заведение, които поставят след това всички в зависимост от принципала на болницата или поликлиниката. Повечето подобни директори са близо до пенсионната възраст и трудно могат да осъществят реформа в качеството на обслужване и в мисленето на лекарите и средните медицински кадри. От друга страна, Българският лекарски съюз практически се оплете в борби за конституиране на ръководство и не оправда очакваното от него партниране при решаването на проблемите на българското здравеопазване. Липсата на адекватна съсловна организация (въпреки че съществува законова предпоставка за ефективната й работа) остави в анонимност вижданията на много лекари за реформата.
Дефицитът в медицинското образование. Това е може би най-сериозният проблем, залагащ сериозни капани пред бъдещето. Голяма част от лекторите в медицинските университети са напълно дезинтересирани поради напреднала възраст или скромен материален статус. Непроверени, но упорити слухове сочат солидно ниво на корупцията, което реално представлява игра с човешки живот, тъй като така се дават дипломи на хора, които ще работят професията без любов и с много комерсиализъм. Икономическият колапс принуди ръководствата на медицинските университети да свият до минимум броя на приетите студенти, което ще остави реално без работа голям брой асистенти и дори хабилитирани преподаватели.
Какви са реалните възможности за излизане от кризата?
- Максимално бързо въвеждане на адекватна здравноосигурителна система, която да дава възможност на всички граждани за широк достъп до квалифицирани медицински услуги. Малко са страните в света, респективно в преход, които да имат такъв огромен административен апарат, обслужващ здравеопазването. Наличието на над 20 депутати лекари в парламента би направило забавянето на реформата смешно, а въвеждането на поредния експеримент със здравето на хората и търпението на медиците - фатално.
- Безкомпромисно отстраняване на корумпирани ръководители на болници и поликлиники, които са неспособни да изведат докрай реформата в здравеопазването.
- Светкавично реализиране на Закона за държавните здравни заведения, който ще ликвидира дуалистичната форма на управление на здравните заведения.
По този начин българските лекари, които достойно защитават честта на професията в тези тежки години, ще могат да работят в нормални условия. И което е още по-важно, гражданите на Република България ще получат компетентна и съвременна грижа за здравето си.
Д-р Димитър ДРАГИЕВ.
Д-р Валери НЕЦОВ.
Д-р Димитър Б. ГЕОРГИЕВ д.м. Д-р Начко ЧАЛМАНОВ.
АГ Болница "Шейново" - София.
Сериалът с избора на нов главен прокурор продължава
И следващата седмица интригата кой ще е новият главен прокурор ще продължи. Правосъдният министър отложи с още седем дни избора на човека, който ще замести Иван Татарчев. Като председател на Висшия съдебен съвет Васил Гоцев прекрати заседанието в сряда, преди радетелите за избор на нов главен прокурор да успеят да внесат писмено допълнителната точка за разглеждане.
"Не съм направил нищо нередно, изчерпахме дневния ред и закрих заседанието", заяви Гоцев след скандала. Петнайсетина минути преди това от залата в Министерството на правосъдието изхвърчаха няколко негови членове воглаве с шефа на Върховния касационен съд Румен Янков. Вътре останаха само сочените за привърженици на лагера на Татарчев. След това излязоха с напрегнати изражения и отказаха коментар.
"Точно излизах от залата, когато ме настигна Еньо Комитов и каза, че има предложение към мене. Аз го поканих да заповяда в кабинета ми, но той заяви, че това касаело всички членове на ВСС. Заседанието вече е закрито, ще говорим другата сряда", казал правосъдният министър. Тогава Комитов му подал списък с подписи, където се настоявало изборът на нов главен прокурор да стане още на миналото заседание. "Обещавам, че на следващото заседание ще включа такава точка. " Зад този простодушен разказ на Васил Гоцев всъщност се крие една от най-големите интриги на годината - кой ще наследи Иван Татарчев. А надлъгването около това се точи повече от месец.
Миналата сряда във ВСС тримата претенденти за поста главен прокурор изложиха своите концепции. В истинския смисъл на думата концепция е предложил само един - апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов. Останалите двама кандидати Бойко Рашков и Явор Бояджиев са говорили как ще управляват прокуратурата, тъй като тяхното мнение е, че правомощията на главния обвинител на републиката са строго определени. Рашков е заложил на правилата, които са регламентирани в Закона за съдебната власт и конституцията, а Бояджиев - на работата с кадрите в човешки план.
Росен Димов беше най-словоохотлив след представянето си - той обясни, че в концепцията си е набелязал апарата на главния прокурор от гледна точка на измененията в Закона за съдебната власт и предстоящите промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Пловдивският прокурор е предложил и създаване на специален отдел за борба с корупцията, който да е под ръководството на главния прокурор.
Всъщност скандалът във ВСС е започнал след изслушването на тримата кандидати. Тогава се е стигнало до размяна на реплики - дали да бъде проведен избор на приемник на Татарчев или не. Решаващо се оказало изваждането на Бойко Рашков от заседанието. Мотивите за това са, че не е морално той да гласува за себе си, след като е претендент. Шефът на следствието тактично излязъл и така се стигнало до патовия резултат 12 на 12. Това даде повод на правосъдния министър да нарече Бойко Рашков "един морален и достоен човек" - ласкателства, които той не си позволява да изрича към Рашков, откакто изпълнителната власт го нарочи заедно с Татарчев за враг. Ако Рашков беше гласувал за себе си, може би България щеше да има вече двама главни прокурори. Иван Татарчев от своя страна не пропусна да каже, че във ВСС има доста невъзпитани люде, но не ги изрече поименно. Според него вероятността да знае името на заместника си следващата сряда е 90 на сто.
Един от формалните поводи за нежеланието да бъде избран главен прокурор миналата сряда е все още неполученият от вътрешния министър и председател на комисията по Закона за досиетата Богомил Бонев документ дали Росен Димов е бил сътрудник на Държавна сигурност. Останалите двама претенденти Рашков и Бояджиев вече са били проверявани по Закона за досиетата. И въпреки че Димов е декларирал, че никога не е бил служител или сътрудник на ДС, правосъдният министър продължава да смята, че докато не се получи отговорът от Бонев, не трябва да има избор. Смята се, че апелативният прокурор на Пловдив и шефът на следствието Бойко Рашков всъщност са реалните съперници за главен прокурор. Двамата стоят медийно достатъчно добре и затова вниманието е концентрирано върху тях. Не е за подценяване обаче и шефът на отдел "Следствено-административен" в Главна прокуратура Явор Бояджиев. Впечатлението за него е, че поддържа отлични контакти с колегите си, перфектен професионалист и освен това не клони към нито една от оформилите се групи, които са в непрекъснат конфликт. Именно той е компромисната фигура, която се смята, че може да обедини магистратите. Около Рашков са групирани верните на сегашния главен прокурор членове на ВСС. Росен Димов се смята за човек, който се харесва на другата част от магистратите, защото е професионалист от кариерата и в същото време е достатъчно модерно мислещ юрист. Пресата в последната седмица обаче го набеди в заиграване с някои министри и това отслабва позициите му.
Целта на протакането естествено има своя смисъл. От събота влизат в действие поправките на Закона за съдебната власт. Те предвиждат и избор на нов Висш съдебен съвет, а правомощията на министъра на правосъдието и функциите му във ВСС се увеличават. Повече от сигурно е, че новият независим висш орган на магистратите ще бъде доминиран от привърженици на управляващите, а те ще изберат за приемник на Татарчев свой човек. След като повече от година главният прокурор беше обвиняван, че пречи на борбата с престъпността, наивно е да се мисли, че управляващите ще допуснат на поста му да се изкачи "непроверен" човек. Затова максимално дълго ще се отлага гласуването. Макар че правосъдният министър обеща през следващата седмица да има избор на главен прокурор, той може отново да не се състои. Ако например все още не е пристигнала справката от комисията за досиетата на Богомил Бонев. Самият Гоцев твърди, че изборът на нов ВСС не може да стане по-рано от един месец, но не е изключено това технологично време да бъде намалено. След като се пусна и слухът, че са били спрени командировките на СДС-депутатите заради избора на парламентарната квота на новия ВСС, очевидно очакванията в сините редици са големи.
От друга страна, последният ход е на президента Стоянов. Той трябва да подпише указ, с който да назначи новия главен прокурор, но това не може да стане, докато не изтече мандатът на Татарчев. Ако президентът остане в отбора на СДС, той със сигурност ще изиграе своята роля. Но след последните индикации за влошени отношения между Стоянов и сините за него това е удобна възможност за поставяне на условия пред управляващите. Вероятно още през новата седмица ще разберем какви са новите ходове за овладяване на независимата съдебна власт и тогава ще стане ясно дали приемникът на Татарчев ще бъде "прокурор за един ден" или за седем години.
БСП може да посинее от ритане по кокалчетата
"Ние не споделяме една стая, ние не споделяме едно легло, ние не споделяме една мечта... вече" - тази песничка на Оскар Бентън се лееше от кафенето на бившия Дом на българо-съветската дружба (където се бяха събрали почитателите на Жан Виденов), докато от залата на същата сграда беловласи старци пееха "Бой последен е настанал". И ако шлагерът на Бентън случайно напомняше за отминалите новогодишни програми от времената на социализма, споровете в БСП се върнаха към хамлетовския за лявата идея въпрос "какво да се прави", след като всяко крило в БСП гледа да литне в различна посока.
Накъде ще поеме партията е рано да се каже, сигурното е само, че пътниците могат да избират ограничени "движения". Старите идейни течения безвъзвратно си отидоха в историята, а наследниците им предпочитат да загърбват идеологията за сметка на притежаваното наследство. Ресурсите от миналото са и подплънката на двете нови групировки в БСП, взаимно обвиняващи се, че са фракции, идейни течения и какви ли още не. Само че най-точната дума, която ги обединява е "синдикат" - синдикатът на тайната власт отпреди 10 ноември и конкурентът му, изграден от кадрите, олицетворявали управлението на БСП между 1994 г. и 1997 г. Структурите на двете течения са огледални (все специалисти по сигурността, леви интелектуалци и частници, "плуващи във водите на свободния пазар"), а лексиката е направо идентична. Движението за единство и развитие (ДЕР) иска реанимиране на партията и по-реактивно ръководство, а "Открит форум" - оздравяване и по-висока опозиционност.
Миналия вторник, на редовния брифинг на БСП, на президиума заедно с традиционните лица седна и Димитър Иванов, бивш шеф на шесто, бивш вицепрезидент на Мултигруп и по едно време даже кандидат-кадровик на МВР. Връзката на партията с червените пари никога не е била тайна, но поне винаги свенливо е била прикривана, а социалистите дори не успяха да си направят пленум за отношенията си с капитала. Този път и без пленум Димитър Иванов седна от дясната страна на Георги Първанов.
След срещата си с ръководството говорителят на ДЕР Димитър Иванов натърти на втората част от името на формацията - "единение на левите сили". Не че тя не е известна, но с наближаването на местните избори придобива ново значение за партийните среди. Генералите вече демонстрираха обединението на кадрите в Русе, Велико Търново, Плевен, Бургас, все градове, в които червените кметове не са много възторжени от собственото си ръководство. Другото, върху което наблегна Димитър Иванов със завидно познание, е съответствие на движението към устава на БСП. Освен партийна вярност обаче това може да означава и други неща.
Източници от "Позитано" 20 споменаха между другото, че в тесен кръг част от ръководството е обсъждало закриването на идейните движения. Фракциите в столетницата се ползват с традиционната омраза на местните структури и премахването им едва ли ще предизвика силни гласове в полза на демократизма на партията. Уставните промени обаче стават само на конгрес, а това лесно може да раздвижи засега успокоените пясъци в БСП. И о.з. подполковник Иванов напомни устава на партията. А междувременно практически "приватизира" и вестник "Дума", макар самият той да казва, че с непечеливши предприятия не се занимава.
"Това създава такава ценностна нагласа, че вече разединява БСП, да не говорим за левицата", каза за работата на "Позитано" 20 Жан Виденов на срещата на "Открит форум". След това поиска и нова програма за социалистическата партия. Според близки на бившия първи на "Позитано" 20 той искал да сложи край на лиловщината, както и да направи разрез на вътрешнопартийния живот и по този начин да се върне в активната политика. Анализът обаче открои обичайните врагове - ОСД, стратегическите центрове (Лилов), лесидренският процес и естествено генералите. И за всекиго имаше по нещо от типичния речник на Виденов.
Въпреки обвиненията в неокомунизъм, фракционерство и реваншизъм, траекторията на новия лечител (Премянов в последно време започна да дава често диагнози) на БСП е доста неясна. Скандиранията по сбирките на ОФ напомнят прегледа на някой черно-бял филм от 50-те години, а инициаторите казват само "e, такъв ни е електоратът, защо обаче Костов ходи да ухажва всяко циганче". За беловласите активисти Жан все още е лидер на партията.
На този фон "прагматикът" Премянов обръща погледа си настрани, но не пропуска да напомни, че "Открит форум" "подава ръце, а не гори мостове", говори си с националния капитал (поне с този, който е останал). В крайна сметка Жан Виденов не попадна в оперативното бюро, а дори част от бюрото, конкурентно на "Позитано"20, се разграничи от крайните изказвания на бившия си лидер, но без да отхвърля от редиците си "човека с най-големи лични качества в БСП".
Един от участниците в "Открит форум" коментира, че проблемът на партията винаги е бил, че едно говори, а друго прави. Тази тактика обаче винаги е била спасителният пояс за нестабилната коалиция от интереси БСП. И когато вече примирените претенции не водят до заветната цел - властта, започва на пръв поглед дисхармоничната тирада на претендиращите да представляват истинската БСП. Всъщност истинските гласове започнаха да излизат едва след пълния провал на партията във властта и обособяването на новите кланове в стогодишната партия. Това обаче е и шансът на "Позитано" 20 да направи нещо като чисто минало - бързо да се освободи от претенциите на постоянното присъствие в ръководството. Само че има една въпросителна - от кръга на Премянов напомнят "всички бяхме в ръководството на тази партия, как едни са по-виновни от други". Сигурно и затова из коридорите на червената централа се настани поредният социалистически синдикат. А междувременно ударите под пояса ще продължават, докато бившата най-голяма партия съвсем заприлича на мираж - вижда го само този, който вярва на илюзии.
Неизпълнените обещания свалят рейтинга на правителството
Краткият политически живот на българските кабинети досега не позволява да се опише как общественото мнение се отнася към изпълнителната власт в продължение на нормален четиригодишен мандат. Ясно е, че във властова позиция една политическа сила по-трудно успява да спечели одобрение, отколкото когато е извън нея. Но при какви обстоятелства спадовете в общественото доверие придобиват критични стойности и кога това все още не е тревожно, може да само да се предполага. Резултатите от две национални проучвания на "Маркет тест" от април и октомври разкриват динамиката на обществените нагласи към дейността на екипа на Иван Костов.
Доверието към правителството в момента има два значими обществени ресурса. Първият е в това, че обществените очаквания за реформа в обществото са крайно изострени. Гражданите са по-склонни да приемат всяка реформаторска мярка, дори ако тя ги засяга болезнено. Прогнозите за спад на доверието към сегашното правителство и нарастване на социалното напрежение не отговарят на реалните обществени настроения в момента. Колкото по-решително правителството успее да осъществи реформите, толкова шансовете му да повиши доверието към себе си се увеличават. Забавянето на реформата, а не нейното провеждане би се отразило отрицателно върху обществената атмосфера. Логиката, че болезнените мерки подронват престижа на управлението в България, не работи по познатите стереотипи.
Вторият ресурс за запазване на доверието към правителството е сегашното статукво на местната власт. Хората се срещат пряко с негативите на управлението на регионално равнище. Общественото мнение отнася корупцията, недобре работещата администрация, забавеното преструктуриране по-често към пасивите на местното управление (което на повечето места се владее от опозицията), отколкото към управляващите. Така се получава своеобразен буфер, който предпазва изпълнителната власт от прякото насочване на социалното недоволство към нея.
Тези обстоятелства създават благоприятна среда за действие на сегашния правителствен екип. Въпреки това след година и половина реално присъствие в обществено-политическия живот оценките за резултатите от работата на екипа на Иван Костов все още се движат в границите на отрицателните стойности. В същото време общественото внимание успява да разграничи сферите на успех от тези, в които все още не се виждат реални резултати. Белезите за обективност на обществената оценка показват реалното отдалечаване от досегашното елементарно политиканстване. Това съзряване на общественото мнение придава много по-голяма тежест на оценките му и не допуска лесното му омаловажаване или пренебрегване.
В какво правителството успява повече, отколкото преди шест месеца? Според категоричното мнение на пълнолетните българи най-голямото постижение на българското правителство е свършеното извън границите на страната. Външната политика е единствената област, в която положителните оценки са нараснали така, че са по-високи от отрицателните. Много важна особеност е, че общественото мнение за българската външна политика не се влияе от фактори като политическите пристрастия, образованието и типа населено място. Очевидно правителството е успяло да убеди гражданите, че следва политика, отстояваща националните интереси.
През последните шест месеца се отчитат резултати и в усилията да се ограничи престъпността. Публичността и медийното отразяване на събитията, съпътстващи борбата на правителството срещу престъпността, са позволили на обществото да види напредък в една сфера, която до скоро се възприемаше като неподвластна на каквито и да е мерки.
Общественото мнение вижда напредък и в усилията на правителството да разяснява политиката, която провежда. Обективната стойност на този резултат е във възможността да се постигне добра комуникация между изпълнителната власт и гражданите. А това създава условия за по-голяма ефективност на всяко едно отправено послание.
Може би най-интересният факт, констатиран при съпоставянето на резултатите от изследванията на "Маркет тест" от април и октомври, е нарастване на положителните оценки за свършеното в социалната сфера. Изненадващо е, че традиционно най-уязвимото направление на всяка правителствена политика е успяло да спечели макар и малко, но все пак повишаване на положителните обществени оценки.
В какво правителството успява по-малко, отколкото преди шест месеца? Неуспехите се очертават там, където обявените предварително амбициозни задачи все още не са дали резултати. Най-значимо са снижени оценките за успешното реформиране на държавната администрация. Най-вероятно това е пряко отражение на проблемите с плащането на данъците в изследвания период. Но не е единствената причина. Осезаемото забавяне на цялостната административна реформа вече оказва негативно влияние върху формираните оценки.
Общественото мнение не вижда напредък и в правителствените усилия за преодоляване на корупцията. Присъствието на темата в медиите изостря вниманието на гражданите и ги прави чувствителни към проблема, но това съвсем не е достатъчно да докаже реална и последователна активност.
Очевидно работата на правителството в областта на приватизацията и привличането на чужди инвеститори не е впечатлила с нищо обществеността през последните шест месеца. Вълненията около цените на селскостопанската продукция през лятото и забавеното връщане на земята също не са повишили оценките за правителствените усилия в тази сфера.
Динамиката на обществените нагласи в последните шест месеца показва изостряне на обществената критичност към правителството. Въпреки това тенденцията към обективност оказва благоприятно влияние при оценката на всеки постигнат резултат. Такова състояние на обществените настроения създава стимулираща работата на кабинета обстановка. От неговите умения зависи доколко ще съумее да се възползва от нея.
Данните са от национално представителни проучвания на МАРКЕТ ТЕСТ, проведени през април сред 1187 и през октомври сред 1271 души над 18-годишна възраст.
Все по-малко стават хората в СДС, които ще тръгнат срещу някой от нас
Вицепремиерът Евгений Бакърджиев пред в. "Капитал"
Ще има ли пак щаб на СДС за подготовката местните избори?
- Безусловно трябва да има общ щаб с представители на всички участници в ОДС, макар тези избори да не са като президентските и парламентарните. Във всеки регион, община и населено място има различен поминък, различно присъствие на политическите сили, различни комбинации и отношения между тях и значително по-голям брой кандидати. Начинът на подготовка и провеждане на кампания, поведението на кандидатите са много по-трудни за синхрон и в никой случай не подлежат на централизация. Затова ще има минимална централизация и максимална свобода за действие по места. Точно това е спецификата на местните избори.
В местните избори не се гласува толкова силно в цвят, а за личности, които управляват добре. В общините е всичко - фабриките, пазарите, паркингите, бездомните кучета. Затова от особена важност е наборът от кандидати.
Има ли амбиции на сини лидери към властта в апетитните региони?
- За девет години СДС премина от многопартийна коалиция, организирана от реформиращи се членове на БКП, до единна политическа структура. През това време се смениха много различни личности, имаше мераци и кариеризъм, имахме и слаби представители във властта. Една част от честните хора се отдръпнаха, когато видяха напъните на първите представители в ръководството на СДС, други тръгнаха да се борят. Отне ни седем години в цепене и личностни амбиции, докато стигнем до това, което сме сега. Но във всяка политическа сила има хора с различни мнения, естествено е да има и конфликти в отделни структури в страната. От това не е застрахован никой.
Има ли в НИС схема, по която да се парират местни конфликти?
- Сигурно ще има такива инциденти. Но мисля, че навсякъде, където допуснаха грешки, вече са помъдрели. Не може затова, че се караш със свой колега от СДС, да загубиш изборите и да ги подариш на политическия си противник. Там, където се налага, ще помагаме, но не пряко с въоръжена интервенция. Всеки от нашите кандидати трябва да знае, че отива не да ръководи, а да работи.
Христо Бисеров каза веднъж, че тези страсти се развихрят най-вече в предизборна ситуация.
- Тогава всеки иска да демонстрира авторитет и познания, да убеди останалите, че е най-полезният. Но ние се напатихме през 1991 г. и най-вече през 1995 г. от разцепления по места. Тогава хвърлихме толкова сили в Русе и Бургас, но представителите на БСП казаха, че със сигурност ще ги загубим. Аз се опитах да обясня, че там няма достатъчно подкрепа за представители на БСП, че това са центрове с традиции, аристокрация, история, култура. Те ми отговориха: да, ние нямаме достатъчно сила, но ще направим така, че вие да не се обедините. И в тези градове наистина нашите структури се разбиха заради кандидатури и загубихме.
Но те и след това не се обединиха?
- Да, но аз разбрах защо стана така - защото там има пристанища, митници, има сериозни предприятия, безмитни зони, има много интереси. А там, където има много интереси, се направи възможно да не можем да си съберем силите и да се наложим. Убеден съм, че на изборите следващата есен в определени градове ще имаме същия проблем.
Имате ли готовност да направите общи листи с досегашните си коалиционни партньори?
- Споразумението ни ще бъде на централно ниво - като предложение да се даде възможност за присъствие на всички наши партньори заедно с кандидатите на СДС. А по региони и общини ще се комплектоват общи екипи. Ще дадем свобода на местните структури да си съставят окончателния вариант на общия отбор.
Готови ли са регионалните структури да поемат такава отговорност?
- Не само са готови, те ще я носят. Оттам идва и важността на задачата. Можем само да помагаме, а не да налагаме.
Какво ще правите с претенциите на Народен съюз за 10 областни управители? На каква отстъпка сте готови?
- Логично е да искат, логично е ние да се съобразим с искания, но исканията трябва да бъдат разумни и балансирани.
Няма ли в СДС и други претенденти за вашето място в изборния щаб?
- Изборите са много работа, ангажименти, ужасно тичане и невероятни нерви. Не мисля, че някой иска да похарчи всичко това, ей тъй на. Просто защото му е на сърце. Не е като държавното управление, не е като в МС, в парламента - всеки ден се работи много, но резултатът не е ежедневно видим. Докато в изборите има период на подготовка, на кампания, самия избор и успеха. Тогава виждаш резултата от усилията си. Убеден съм, че много са хората, които искат да видят точно такъв резултат. Това си заслужава труда.
Колко ще струва организирането на предварителни избори?
- За пръв път проведохме такива избори в София през 1995 г. Тогава не ни струваха пари, а ужасно много нерви, обиколки, срещи с хората по клубове, по салони, по пазари, улици, гари... Но нали се плаща наем за секциите, на хората, които броят бюлетини...
