Въпреки че над 50 процента от американците заявяваха, че скандалите около Клинтън не са фактор при определянето на изборната им ориентация, основната въпросителна беше именно около бъдещето на Клинтън и решимостта на Републиканската партия при спечелването на тези избори да поиска процедура по импийчмънт за президента.
Изборната нощ донесе усмивки в лагера на демократите, които запазиха позициите си и в трите състезания, спечелиха и допълнителни места в Камарата на представителите. Те увеличиха присъствието си в долната камара на Сената с шестима представители и така намалиха мнозинството на Републиканската партия с 5 гласа. Лидерът им в камарата Дик Гефард заяви по CNN, че това е историческо завръщане, но на фона на еуфорията, идваща от лагера на Демократическата партия, най-трезво прозвучаха думите на председателя на камарата, републиканеца Нют Гингрич, който заяви, че въпреки подобрените позиции на демократите остава фактът, че неговата партия запазва стабилно мнозинство в Камарата на представителите.
В изборите за губернатори демократите превзеха републиканската крепост Калифорния, но загубиха във всички други по-значими щати. Републиканците запазиха контрол над Ню Йорк, Илинойс, Охайо, Флорида, целия Среден запад и Тексас, където за губернатор бе избран Джордж Уилям Буш, син на бившия американски президент Джордж Буш и един от фаворитите на Републиканската партия за кандидат-президент през 2000 г. Двете партии не промениха позициите си в Сената след изборите, където републиканците запазиха мнозинство от 5 гласа. Демократите спечелиха сенатски кресла в трите тихоокеански щата: Калифорния, където бе избрана Барбара Боксер, Орегон и Вашингтън, както и във всички щати по източното крайбрежие, в това число Ню Йорк и Флорида. Те обаче загубиха в Средния запад, както и в стратегически щати като Охайо, Илинойс и Тексас.
В крайна сметка Демократическата партия превзе един от най-големите и важни щати, Калифорния, където освен губернатор и сенатско място, демократите спечелиха и 28 от общо 52 места за Камарата на представителите. Илинойс, Охайо, Пенсилвания и целият Среден запад останаха в републиканския лагер, докато Ню Йорк и Флорида бяха поделени между двете партии.
Следизборната нощ в САЩ както винаги извади голяма част земното кълбо от нормалния му ритъм и стотици милиони очи бяха втренчени в телевизионните екрани. Най-нервни естествено бяха участниците в предизборните екипи, в очакване да разберат пред чия политическа кариера ще се появи знак стоп. Тези избори направиха демократите първата партия през последните 60 години, която по време на мандата на излъчен от нея президент спечели в междинни избори нови места в Камарата на представителите. Въпреки това демократите не успяха да си възвърнат контрола върху камарата и нейният председател Нют Гингрич побърза да предскаже трудно бъдеще за изпълнителната власт, която отново остана без стабилна подкрепа в Конгреса.
Думите му са показателни за намеренията на Републиканската партия да продължи опитите си за сваляне на Клинтън от власт и се подкрепят от факта, че това е първият случай през последните 70 години, когато републиканците запазват за трети пореден път контрол върху камарата. Въпреки радостта на демократите тези избори не нарушиха тенденцията тяхната партия постепенно да губи електоралната си подкрепа. От избирането на Клинтън за президент на САЩ досега демократите са загубили 57 места в Конгреса. Процесът на постепенното завръщане на Републиканската партия във властта не бе спрян на тези избори, но искането на републиканците да разследват Клинтън в стил "Уотъргейт" контрастира с очевидното нежелание на общественото мнение да бъде ангажирано с разследване относно импийчмънт на президента. Тепърва имиджмейкърите и специалистите по изборни кампании ще оценяват предизборните стратегии на политическите екипи от двете страни, но на този етап е очевиден фактът, че разиграването на републиканския предизборен коз - президентските афери за секс и лъжесвидетелство - не бе добре премерено и лиши Републиканската партия от по-убедителна изборна победа.
През тази изборна кампания се очертаха и някои от претендентите за президентския пост на изборите през 2000 г. В републиканския лагер това са губернаторът на Тексас Джордж Уилям Буш и председателят на Камарата на представителите в Конгреса Нют Гингрич, а при демократите фаворит за следващите избори си остава вицепрезидентът Ал Гор. Като цяло тези избори затвърдиха статуквото в законодателната власт и американското правителство и президентът Клинтън ще продължат да управляват без мнозинство в Конгреса, а голямата битка се отлага за 2000 г., когато ще има президентски и нови междинни избори, а числото 2000 ще придаде допълнителен драматизъм на предизборната борба.
Бюджетът ще държи валутни сметки само в БНБ
Финансовото министерство ще иска от началото на следващата година бюджетните организации да ограничат валутните си бюджетни и извънбюджетни сметки. Конкретното предложение е да останат само валутните сметки на министерства и ведомства, които са първостепенни разпоредители, т.е. фигуриращите в разходната част на бюджета ведомства. Тези валутни сметки обаче трябва да са централизирани в БНБ, обясняват от финансовото министерство.
Промяната трябва да бъде одобрена от Българската народна банка, която организира обслужването на бюджета чрез търговските банки.
"Това е поредната стъпка към изграждане на системата трежъри (treasury) у нас", обясни експерт от финансовото министерство, който е в работната група по въвеждането й. Една от целите й е именно закриване на валутните сметки на бюджетните организации и обръщането им в левове. Трежъри системата предполага и второстепенните разпоредители с бюджетни средства (това са бюджетни организации, които не са посочвани в годишните закони за бюджета) да ги прехвърлят към първостепенните, които пък да се обслужват само от БНБ. Самите първостепенни разпоредители бяха намалени от 121 до 31 на брой с постановление, което влиза в сила от 1 януари 1999 г., с цел да не се разпиляват пари из множество сметки. "Окончателната ни цел е да съществува единна бюджетна левова сметка", твърдят от финансовото министерство. Принципно закриването на валутните сметки и консолидирането им в бюджетите е записано и в матрицата на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, който съветва да държим сметките в левове, за да се изгражда доверие в националната валута.
"Не е възможно обаче да се закрият валутните сметки на централния републикански бюджет (това са републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от правителството) и на първостепенните разпоредители, със средствата на които се погасяват кредити към чужбина по международни договори, обясниха от финансовото министерство. В тези случаи бюджетните предприятия ще могат да поддържат валутни сметки само след разрешение от министъра на финансите. Когато е нужна валута примерно за командировки, бюджетните предприятия ще я купуват от обслужващата ги банка. Ако остане непохарчена валута, тя ще се продава на същата банка и получените левове ще постъпват по бюджетната или извънбюджетната сметка.
Ако финансовото министерство разреши, първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства ще могат да откриват извънбюджетни сметки във валута, когато получават средства по международни програми и споразумения, и под формата на помощи и дарения от чужди организации, когато има изрично волеизявление. В този случай валутните сметки ще се разкриват и обслужват основно от БНБ.
Кметът с президентски жезъл в раницата
В 30-aта минута на мача от Шампионската лига Спартак (Москва) - Интер (Милано) говорителят обявява, че на стадиона присъстват министър-председателят Евгений Примаков и кметът на Москва Юрий Лужков. Първото име е посрещнато с учтиви приветствия от 80-те хиляди зрители, второто - с почти възторжени възгласи. Разликата в отношението е забележима и за премиера тя може да послужи като повод за размисъл. За Лужков това е просто поредното доказателство за любовта на столичаните към него, любов, която намира проява дори в носталгично звучащи рекламни надписи като "С нашия кмет в ХХI век". През последните седмици шансовете това пожелание да се сбъдне обаче намаляха, защото градоначалникът показва, че столицата вече му е отесняла и амбициите му могат да бъдат задоволени само на национално равнище. При това Лужков видимо се е прицелил в пост No1 - президентския, който ще се освободи най-късно през юни 2000 г. През шестте си години като кмет Лужков умело скриваше точното си местоположение в политическия спектър и президентските си амбиции. Симпатизантите на повечето политически партии го приемаха като свой - някои заради безусловната подкрепа за Елцин на последните избори, други заради симпатиите му към социалдемократическите идеи, трети - заради критиката на либералната пазарна икономика. Трупайки точка след точка в своя актив, Лужков ловко избягваше въпросите около кандидатурата му в президентските избори. Промяната настъпи през септември, когато стана ясно, че изборите могат да бъдат предсрочни и затова трябва да бъдат направени първите стъпки в предизборната кампания. При посещението си на годишната конференция на британската Лейбъристка партия московският кмет заяви, че е готов да участва в изборите, ако сметне останалите кандидати за неподходящи. Следващите изказвания само потвърдиха отдавнашните подозрения, че той здраво се е прицелил в Кремъл и няма намерение да отстъпва без бой.
Явно под влияние на модерните идеи на Тони Блеър и компания за третия път между либерализма и социализма Лужков успя да избистри и политическите си позиции. Той счита, че може да поведе левоцентристка коалиция, в която ще се намери място за комунистите и техните съюзници, както и за Григорий Явлински и движението му "Яблоко". Приземяването на кмета вляво от политическия център беше посрещнато със задоволство от лидера на комунистите Генадий Зюганов, който не спести ласкави коментари за дейността на Лужков, но предизвика недоволството на съпартиеца му Генадий Селезньов, председател на Държавната дума, който обяви, че мястото на Лужков е вдясно от центъра. Въпреки благите думи Зюганов едва ли е склонен да предаде командването на левицата на Лужков и всяко сближаване между двамата може да се окаже временно, ако някой от тях заподозре, че няма да получи своята част от предстоящата сделка.
Докато се вихреше теоретичният спор къде е центърът на центъра и кой къде се намира спрямо него, бяха поставени основите на бъдещата пролужковска коалиция. Неин организатор е Андрей Николаев, бивш командващ Гранични войски, който беше протежиран от Лужков при избирането му в Думата. Николаев склони към съвместни действия няколко малки партии, получи подкрепата на част от профсъюзите и подписа споразумение за сътрудничество с лявата опозиция. Лужков засега изчаква с официалната подкрепа на коалицията, защото той има достатъчно плюсове в своя актив и няма нужда да се ангажира с коалиция с все още неясно бъдеще.
"Не инвестирайте в Русия, инвестирайте в Москва", призова Лужков западните фирми по време на инвестиционен форум в Лондон, с което подчерта цветущото състояние на столицата в сравнение с останалата част на Русия. Напредъкът на Москва дава основание на кмета да разчита на изключително силен коз в предизборната борба - резултатите от управлението му в града. Всички останали потенциални кандидати - Зюганов, Явлински, Александър Лебед и Виктор Черномирдин - дори взети заедно, не могат да се похвалят с успехи от такъв ранг. Бюджетен излишък, редовно изплащане на пенсии и заплати, големи социални субсидии са само част от постиженията на кмета, който крои грандиозни планове за бъдещето на Москва. Предвижда се изграждането на бизнесрайон, през който ще минава високоскоростна железница; пред завършването си е програмата за модернизирането на околовръстната магистрала, която беше изпълнена два пъти по-бързо от предвиденото; центърът на града придобива все по-европейски вид; стадионът "Лужники", чиято реконструкция струваше 100 милиона долара, е сред най-модерните в света и съвсем заслужено ще приеме финала за купата на УЕФА през пролетта.
Лужков притежава в арсенала си и по-изтънчени средства за спечелване на президентските избори. Той умело играе по националистическата струна в душите на руснаците, призовавайки ги да бойкотират латвийските стоки заради нарушаването на правата на рускоезичното население или обявявайки Кримския полуостров за изконно руска територия въпреки недоволството на Украйна. Въпреки финансовата криза московската банкова група остава значим фактор в руската икономика, а към икономическия потенциал на Лужков трябва да се прибавят десетки фирми, собственост на столичната община. Сред тях има телевизионен канал и няколко вестника, което гарантира на Лужков широко медийно присъствие и възможност за ретуширане на негативните страни от образа му.
При всичките успехи на Москва Лужков никак не успява да излезе на първо място в социологическите проучвания и това има своите причини. Ако в столицата градоначалникът може да разчита на подкрепата на огромната част от своите съграждани, в провинцията съотношението между симпатизанти и противници е точно обратното. Към вечното недоверие към политиците и чиновниците в Москва след 1991 г. се прибави чувството, че благоденствието на столицата е за сметка на всички руснаци. РАО "Газпром" добива своя газ в Сибир, но тъй като централата му е в Москва, плаща данъците си в столицата, както много нефтени компании, които осигуряват повече от половината данъчни приходи и огромната част от износа на страната. Недоволство от Лужков се подсилва от популистката му политика, свързана с организирането на разточителни тържества като миналогодишното честване на 850-ата годишнина от създаването на Москва и първата юношеска олимпиада през лятото. Обясненията, че основната част от парите е дошла от спонсори, не може да успокоят учители и лекари, които по няколко месеца не са получавали заплати.
С голяма непопулярност се ползва политиката на Лужков за контролиране на числеността на населението на столицата чрез запазването на съветските ограничения за получаване на адресна регистрация. Конституционният съд на няколко пъти обяви тази мярка за противоконституционна, но кметът няма намерение да се отказва от нея. Бизнессредите също не приемат безусловно Лужков заради постоянните му призиви за преразглеждане на резултатите от приватизацията и двойния стандарт спрямо близките му фирми и останалите. Преди две седмици той се закани на РАО "Е С России" и Обществената руска телевизия заради неизплатени данъци, но пропусна да спомене автомобилните заводи "Москвич" и ЗИЛ, които дължат няколко пъти повече, но са общинска собственост.
Най-голямото изпитание за Лужков по пътя му към Кремъл ще се окаже противопоставянето на кризата, която вече доведе до намаляване на данъчните приходи с 10% и ограничаване на социалните програми в здравеопазването и образованието. Сега е моментът Лужков да докаже, че относителният просперитет на Москва не е резултат от благоприятна конюнктура и особените условия, при които живее градът. Ако той не успее да направи това, за него ще бъде по-добре да не бърза с президентската кандидатура и да изчака следващия възход на Москва.
Нетаняху предсказа успех за мирното споразумение
Със закъснение от три дни израелският премиер Нетаняху свика кабинета на 5 ноември за дебат по подписаното споразумение с палестинските власти и предсказа, че то ще бъде одобрено. Споразумението, чиито параметри предвиждат земя срещу сигурност, бе подписано на проведената в края на миналия месец среща между Израел и палестинските власти в Уай ривър, САЩ, с посредничеството на американския президент Бил Клинтън. Според него Израел ще предаде на палестинското самоуправление допълнителни 13 процента от Западния бряг и ще изтегли войските си оттам. Източници от израелското правителство потвърдиха, че вотът за приемане на споразумението може да се състои в неделя.
В телевизионно интервю Нетаняху обяви, че Израел остава твърд в искането си към палестинските власти да арестуват през следващите две седмици трийсетте палестинци, заподозрени в убийства или опит за убийства на израелци. Той каза още, че иска от палестинския лидер Ясер Арафат да свика седемстотинте членове на Палестинския национален съвет следващия месец, които да анулират клаузата за унищожаване на Израел в палестинската национална харта. Според Нетаняху изпълнението на тази клауза от договора ще докаже, че палестинците застават зад споразумението и ще получат договорената територия.
Същевременно лидерите на еврейските заселници по Западния бряг се обявиха против отдаването на земя на палестинците. По този повод Нетаняху нареди на министъра на отбраната Ицхак Мордехай да състави комитет от пет министри, който да определи границите и териториите, които ще бъдат дадени на палестинците. Един от опонентите на споразумението в кабинета, министърът на образованието Раби Ицхак Леви, прогнозира преди заседанието на кабинета, че различията между министрите ще доведат до нови предсрочни парламентарни избори.
Как Махатир прахосва наследството си
Битката между премиера Махатир Мохамад и прогонения му заместник Анвар Ибрахим се разля по улиците. Все повече хора, млади и стари, етнически китайци и малайзийци, искат промяна - промяна не само на държавния глава, но и в начина на правене на бизнес.
През повечето от 17-те си години във властта Махатир бе на най-високия пост. Безумната ответна реакция на Махатир към финансовото цунами превърна един чисто финансов проблем в политически. Когато Анвар се опита да възбуди обществен дебат за корупцията и семейния бизнес на най-високо равнище в Маlaysia Со., Махатир го тикна в ареста с обвинения за содоми и корупция и затвори страната за капиталовите потоци на света. Демонстрациите, започнали като протест срещу насрочения за 2 ноември съдебен процес, се превърнаха в израз на народното недоволство от управлението на Махатир и поискаха неговата смяна. Махатир подкопа едно от най-големите достойнства на управлението си - политическата стабилност в страната.
Махатир все още разполага с време да спаси наследството си. Дори и най-големите му опоненти са готови да му дадат политически кредит за извършването на радикални реформи и стимулирането на икономиката. Махатир трябва да си даде ясна сметка какво успя да постигне Малайзия и колко различна днес е тя от икономиката, градена върху производството на каучук и калай, която той наследи през 1981 г. Когато обмисля как да натири носовете на дисидентите, Махатир трябва да си припомни последната голяма политическа криза в страната през 1987 г., когато арестът на дузина бунтари бе достатъчен да пречупи опозицията, и колко далеч от това време е Малайзия днес.
Нисколихвена вълна заля Европа
Вълна от по-ниски репо-лихви заля периферна Европа през последния месец - един очакван с приближаването на края на годината процес, необходим за стартирането на Европейския валутен съюз (ЕВС) на 1 януари, 1999 г. Икономическото и валутното обединение на Европа предполага единни краткосрочни лихвени равнища на междубанковия пазар в еврозоната, чието равнище се очаква да бъде това на централните банки на основните играчи Германия и Франция - 3.30%. Испания и Португалия отрязаха на 3 ноември по 0.25% от репо-лихвите си и с новите равнища съответно от 3.50 и 3.75 процента са на крачка от златната среда. В средата на октомври неохотна стъпка в същата посока направи прегряваща Ирландия (4.625%), а новоизбраният премиер на Италия Масимо Д'Алема получи за подарък процент по-ниски репо-лихви - 4%.
Въпреки предопределеността си обаче коригирането на лихвите в горещите икономики в бъдещата евр-озона разтърси Стария континент и опонента му в битката за краткосрочните капиталови потоци на света и конкурентен износ - Съединените щати. Първите, защото намалението на лихвите в този им размер идва повече от месец по-рано, независимо от добрите данни за европейските икономики през третото тримесечие на годината. А САЩ, защото доларът тръгна нагоре спрямо европейските валути точно когато стана ясно, че за месеците от юли до септември нетните приходи на корпоративна Америка са пораснали само с 3 на сто спрямо същия период на миналата година (единствено автомобилната, фармацевтичната, мебелната индустрия и развлекателния бизнес регистрират ръст) и липсва импулс за обратен завой в очертаващата се нерадостна тенденция. Ефектът се засилва и от логично еднопосочната с тази на европейските си съседи монетарна политика на нечленуващите все още в ЕВС държави - Швеция и Великобритания.
В изследване на Международния валутен фонд, публикувано през декември 1997 г. на страниците на Wall Street journal, еквивалентни промени в репо-лихвите в страните от еврозоната не водят до еквивалентни икономически резултати. Ефектът от намаляване или увеличаване на лихвите в Италия, Ирландия, Португалия, Испания и Франция идва почти два пъти по-бързо от този в Германия, Финландия, Австрия, Холандия, Белгия и Люксембург. Несъответствието се базира на различните дългови структури на тези две групи - в първата преобладава краткосрочната задлъжнялост и съответно плаващите лихви, а във втората - дългосрочната и фиксираните лихви. От тази гледна точка намаляването на лихвите в Испания и Португалия излиза от контекста на приравняването им към лихвите в центъра (Германия и Франция) и е твърде смел ход, ако целта е стимулиране на икономиките в условията на световна финансова криза. Вярно е, че двете държави са тясно свързани с Латинска Америка. Но е вярно също, че инфлацията в Испания и Португалия до края на септември на годишна база е съответно 1.9% и 2.6% (нарастването на индекса на потребителските цени, към който ще се стреми Европейската централна банка от началото на следващата година, е до 2% годишно), а двете икономики не дават признаци на задържане и още по-малко на забавяне.
Мотив за прибързаното достигане на лихвени равнища, близки до германските, е очакването централните банки на Германия и Франция да свалят лихвите до края на годината под ожесточения натиск на левите правителства на Шрьодер и Жоспен, преди да поверят монетарната политика на обединена Европа в ръцете на непреклонния към инфлацията президент на ЕЦБ Вим Дуизенберг. Ръководството на най-независимата централна банка в историята на световното централно банкиране, Бундесбанк, е изправено пред изпитанието да отстоява политическата си независимост след 19-месечно затишие. През април 1997 г., притиснато от големите разходи по обединението на Германия и критериите от Маастрихт за членство в ЕВС, правителството на бившия канцлер Хелмут Кол реши да провери счетоводните познания на Ханс Титмайер. Тогавашният финансов министър Тео Вайгел поиска поправка в закона за Бундесбанк, която да позволи преоценката по текущи пазарни цени на възстановения от Съюзниците през 1956 г. златен резерв на Германия.
Увеличаването на златния резерв на Бундесбанк се отразява в активната част на счетоводния баланс на централната банка - записване, предполагащо еквивалентно такова, в пасива на баланса. Количествено това означаваше Бундесбанк да реализира печалба от около 40 млрд. германски марки по курса на благородния метал тогава - 346-350 долара за тройунция. Печалбата на централната банка се привежда в бюджета на държавата, т.е. с нулеви усилия от нетен длъжник Германия щеше да израсне до нетен спестител само със записването на една счетоводна операция. Увеличава се паричната маса, зад която не стои по-голямо количество злато. Или иначе казано, преоценката на златния резерв е равнозначна на наливане на инфлация в икономиката. Явно Титмайер е посещавал редовно лекциите по счетоводство, защото осуети плиткия замисъл на Тео Вайгел. Титмайер не склони и на сделката преоценяването на златния резерв да се извърши при 60% от текущите цени като с 5 млрд. марки от новопоявилата се сума щеше да се увеличи на капитала на Бундесбанк.
По-ниските лихви са едно от най-мощните средства за борба с рецесията и в този смисъл недоволството от намаляването им в настоящия момент от все още самостоятелните национални централни банки и упорството на Дуизенберг ЕЦБ да коригира в низходяща посока лихвите в началото на 1999 г. не са логични. Но освен лихвите за икономическото оживление работят и обезценените валутни курсове и увеличените бюджетни разходи. Наклонена силно вляво, Западна Европа се готви да ревизира независимостта на съвета на финансовите министри на ЕВС "Евро-11", отговорен за съблюдаването на бюджетните дефицити и валутната политика. Като за начало финансовите министри ще искат да въведат валутен коридор, в който може да се движи курсът на еврото спрямо долара. При излизането от коридора в една от двете посоки ЕЦБ ще интервенира за възстановяване на курса. И тъй като американската икономика е по-близо до икономическата рецесия от европейската, стопанските й връзки с Латинска Америка и Югоизточна Азия са по-дълбоки и с идването на еврото централните банки извън ЕВС ще преструктурират част от валутните си резерви от американски долари в евро, тоест немалко количество долари ще потекат към валутните пазари, еврото се очертава да бъде по-силната валута. С поставянето на горна граница водените от Лафонтен първи финансисти на ЕВС целят да защитят европейските износители. Но по-евтиният износ означава и по-скъп внос или ръст на цените в зоната.
Финансовите министри ще се постараят и да премахнат приетите през миналата година от "Евро-11" в тогавашния му състав глоби за правителствата, допуснали дефицит в държавната хазна по-голям от 3% от БВП. Почувствали се с развързани ръце, левите правителства няма да се поколебаят да пуснат в действие печатниците за пари, за да стимулират икономиките си и да изпълнят обещанията си към избирателите. В краткосрочен аспект всички ще бъдат щастливи. В дългосрочен обаче ключовата дума е инфлация. Ето защо настоящото напрежение не е лишено от смисъл.
И от двете страни на барикадата изглеждат решени да постигнат своето. Не е изключено, ако левите правителства се увлекат в играта на котка и мишка с ЕЦБ, лихвите да тръгнат нагоре през втората половина на следващата година.
Боклуци, по-големи боклуци... дружества за бонова приватизация
През изминалата седмица Центърът за масова приватизация (ЦМП) получи от приватизиращите органи заявки за нови 122 пакета от акции, които са определени да бъдат предложени на централизираните публични търгове. Така общият брой на предприятията, пакети от които могат да бъдат предлагани на търговете, става 139. Според решение на Съвета по структурна реформа приватизиращите ведомства трябваше да представят списък с предприятията, които ще се раздържавяват срещу инвестиционни бонове, до края на по-миналата седмица. Още при обявяването на решението на съвета обаче беше ясно, че то има по-скоро препоръчителен характер. Агенцията за приватизация и останалите приватизиращи ведомства не могат да бъдат задължени да посочат в какъвто и да е срок пакетите, които са готови да предложат на централизираните публични търгове, както и да се ангажират, че този списък е окончателен.
С допълненията от изминалата седмица общата номинална стойност на акциите, които е възможно да се предложат на търговете, надхвърли 2 млрд. лв. Този ресурс обаче е твърде далеч от минималния праг, който е необходим за провеждане на търг. Според наредбата за реда за организиране и провеждане на централизираните публични търгове за един търг е необходимо да се съберат най-малко 5 млрд. лв. като обща сума от номиналните стойности на предложените акции.
В заявките за пакети акции, които приватизиращите ведомства ще предложат на търговете, преобладават предприятия от промишленото министерство - общо 80 на брой. Към края на изминалата седмица Центърът за масова приватизация все още не беше получил списъци от търговското и от здравното министерство. В настоящия списък сравнително малка част от заявките се покриват с обявения преди близо два месеца списък от 96 предприятия. На практика в него бяха изредени само предприятията с открити процедури за приватизация след 7 април т.г. (датата на влизане в сила на последните промени в закона за приватизация) и още тогава беше ясно, че списъкът не е определящ за предлагането на централизираните търгове. В новия списък от миналата седмица са включени и много пакети от предприятия, за които процедурите за приватизация са открити преди 7 април т.г.
Един от най-точните показатели за качеството на едно предприятие в България в момента е наличието на интерес от страна на работническо-мениджърски дружества към закупуване на акции. Освен че има пряк интерес от участие във вземането на решенията в предприятието, персоналът най-добре познава същността на дейността му. В тази връзка нежеланието на едно РМД да придобие акции, дори и при наличието на сериозни привилегии (десет години разсрочено плащане), е достатъчно красноречив показател за качеството на предлаганите акции. За съжаление повечето (ако не и всички) пакети, определени досега от приватизиращите органи, са именно такива - без проявен интерес дори и от работещите в тях.
Най-важното нещо за участниците в централизираните публични търгове е възможността за печалба, а не управлението на предприятията. Затова качеството на акциите може да се оценява от две гледни точки - възможностите за бърза продажба на борсата и доходите от дивиденти. Относно първото в посочения списък има не повече от пет предприятия, чиито акции са се появявали повече от веднъж на борсата. Размерът на техните активи е малък и не може да се очаква активна борсова търговия, след като на нашата борса има сравнително активна търговия с акции на не повече от 20-30 дружества. Що се отнася до втората възможност за печалба - липсата на желание от страна на РМД да закупи акции е достатъчна, за да се оцени доколко може да се очаква доход от дивиденти през близките няколко години.
На въпроса кога все пак ще се проведе първият централизиран търг изпълнителният директор на ЦМП Любомир Георгиев преди две седмици заяви, че това ще стане две седмици след като от приватизиращите органи бъдат събрани заявки за акции с номинална стойност, по-голяма или равна на 5 млрд. лв. Това означава, че ЦМП е готов да спази само срока за публикуване на тръжните обявления, който според наредбата за реда на организиране и провеждане на публичните търгове е две седмици преди вски търг. Центърът обаче очевидно няма намерение да спази друг текст от наредбата, в който се казва, че не по-късно от два месеца преди всеки търг трябва да бъдат публикувани пакетите от акции, които ще се предлагат на централизирани публични търгове. Становището на юридическия отдел на центъра е, че това изискване не е задължително. Преди време Любомир Георгиев се опита да обясни, че изискването за двата месеца е било спазено с публикуването на списъка на 96-те предприятия с открити процедури след 7 април. В момента обаче е ясно, че този списък няма нищо общо с това, което ще се предлага в действителност.
"ЦМП не може да нарушава на своя глава наредба на правителството", коментира юрист, запознат със законодателната уредба на раздържавяването. Според него изискването за публикуване на списъка два месеца преди всеки търг не е било включено в проекта на наредбата за търговете, предложен от ЦМП. Той обаче е бил добавен по-късно и приет от правителството в този вид с аргумента, че гражданите трябва да имат възможност първо да видят какво ще се предлага и след това да имат технологично време да регистрират инвестиционните си бонове и да получат потвърждение на регистрация.
На практика текстът "не по-късно от два месеца" означава следното: ако ще има търг по Коледа например, от наредбата логично следва, че е необходимо списъкът да се публикува преди 24 октомври. Доста неадекватно ЦМП продължава да поддържа становището си, че всъщност става дума за "не по-рано" от два месеца и че списъкът трябва да бъде публикуван в периода два месеца до две седмици преди всеки търг. Или, ако ще има търг по Коледа, според тълкуванието на ЦМП списъкът може да се появи между 24 октомври и 10 декември. Което е очевидно нарушаване на наредбата, но е единственият начин да се проведе търг до края на годината, каквито бяха първоначалните намерения.
Проблемът с двумесечния срок обаче се очаква да бъде решен на правителствено заседание този понеделник, тъй като ЦМП е предложил корекции в наредбата. Една от тях е именно промянята на текста "не по-късно от два месеца".
Ако не направят още няколко поправки, наредбата ще създаде и други проблеми на участниците в процеса, тъй като съдържа и множество технически и логически грешки. Само този факт демонстрира в достатъчна степен несериозното отношение към новата вълна боново раздържавяване. Например в един от текстовете се казва, че "физическите лица, които са упълномощили за участие в търга инвестиционен посредник, подават заявка за участие в търг на физическо лице чрез инвестиционен посредник". Малко по-нататък обаче следва явно противоречие, защото "инвестиционните посредници, когато подават заявка от името на свои клиенти, попълват отделни заявки за всяко лице, което представляват". В случая не става ясно кой и колко заявки трябва да подава. Според запознати ЦМП е внесъл предложение за промяна и на този текст.
"Намерението на този текст беше гражданите да имат право в зависимост от договора си с посредника да подават заявките сами, а посредниците само да ги подготвят", коментира Любомир Георгиев. Ако това е така, само е странно защо гражданите ще си дават боновете за управление от посредниците, след като могат да взимат по-добри решения от тях.
Ирак за пореден път се изправи срещу ООН
Съветът за сигурност на ООН отново бе поставен в ситуация, в която е принуден да обсъжда и гласува поредната резолюция, свързана с Ирак. Поводът за това дойде на 31 октомври, когато Ирак оповести, че спира сътрудничеството си със специалната комисия от оръжейни инспектори на Организацията на обединените нации. Ирак отново изложи становището си, че на негова територия няма тайни обекти за разработване на оръжия за масово унищожаване, поиска промяна в състава на инспекционната комисия и сваляне на икономическите санкции срещу страната.
Поредното нарушение на резолюциите на ООН доведе до радикализация и на американската позиция по отношение на Ирак. В отговор на иракския бойкот Съединените щати обявиха, че ще използват всякакви средства, за да принудят режима в Багдад да спазва поетите ангажименти, и започнаха дипломатически сондажи в Близкия изток за евентуални военни удари срещу ислямската страна.
След отправените американски заплахи, че при нов отказ да възобнови работата си с оръжейната комисия срещу Ирак ще бъде използвана военна сила, американският министър на отбраната Уилям Коен започна обиколка в Близкия изток, която има за цел да осигури поддръжка от тези страни, които са считани за традиционни американски съюзници в арабския свят, за евентуални военни удари срещу Ирак. Сред тях са Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн и Катар. Другите страни, от които САЩ очакват подкрепа, са Обединените арабски емирства, Оман, както и може би най-важният американски съюзник с обща граница с Ирак - Турция, която Коен посети на 6 ноември.
Както се очакваше, режимът на Саддам Хюсеин пренебрегна американските заплахи и се опита да омаловажи обиколката на Коен в Близкия изток. Властите в Багдад излязоха с изказване в типичния си приповдигнат тон, станал вече нарицателен за режима на Хюсеин, в което се казва, че последната година е била добра за развитието на страната и че след американската агресия в Персийския залив през 1991 г. Ирак не може да бъде сплашен чрез използването на военна сила. Освен сухата дипломатическа риторика обаче иракските власти предприеха военни маневри наречени "обичайни" от официалните власти.
Иракският бойкот на оръжейната комисия на ООН е картата, на която режимът в Багдад залага, за да иска отмяна на икономическото ембарго, което се отразява най-силно на петролния сектор в страната.
Освен на Русия и Китай, на които Ирак разчита да блокират американските предложения, Багдад може да разчита и на Франция по въпросите, свързани с намаляване или отмяна на икономическото ембарго. Франция има икономически интереси в региона и работи за сваляне на санкциите срещу Ирак и въпреки че американският президент Клинтън получи уверенията на френските власти, че ще подкрепят САЩ в усилията им да наложат на Ирак възобновяване на работата с ООН, Франция би подкрепила решение за частично отваряне на иракската икономика.
В дневния ред на заседанието на Съвета за сигурност вече влезе обсъждане на свалянето на ембаргото върху търговията с петрол, в случай че докладът на оръжейната комисия показва, че Ирак спазва резолюциите на ООН и не произвежда оръжия за масово унищожаване, което отвори възможност за по-бързо уреждане на кризата между Ирак и ООН. Включването в дневния ред на заседанието на тази точка веднага предизвика реакция от страна на представителя на Ирак в ООН Хадуун, който намекна, че Багдад ще разглежда това като възможност за промяна на позицията си относно работата на инспекторите, ако получи гаранции от Съвета за сигурност, че санкциите срещу страната ще бъдат намалени.
Както се очакваше, САЩ блокираха възможността такива гаранции да бъдат обсъждани и давани от съвета, но американската позиция може да бъде смекчена и резолюцията относно Ирак да бъде ревизирана, а санкциите да бъдат намалени при доказване на реален напредък при разоръжаването на Ирак.
Ирак има на своя страна един коз, който се базира на различията в позициите на петте страни - членки на Съвета за сигурност. В полза на политиката на Багдад е поведението на Русия, която традиционно оспорва доминацията на САЩ в арабския свят, и Китай, който на различни етапи има преплитащи се интереси в Близкия изток. Двете страни осигуряват пространство за маневриране на Ирак, който използва разногласията между петте, за да поставя условия пред Съвета за сигурност. Руският представител в ООН Сергей Лавров се изказа напълно в духа на досегашната позиция на Москва, като заяви, че новата резолюция на Съвета за сигурност не може да включва клауза, която да оторизира който и да било да използва военна сила за решаване на конфликта ООН - Ирак. Багдад обаче едва ли ще успява да разиграва дълго време картата с инспекциите на оръжейната комисия и ако кризата в отношенията с ООН не намери разрешение в близък период от време, а САЩ получат подкрепа за военна офанзива, твърде е възможно режимът на Хюсеин да няма големи възможности за дипломатическо маневриране.
По всяка вероятност кризата в отношенията на Ирак с ООН перманентно ще се възпроизвежда и няма да получи разрешение, ако не се изпълнят поне няколко условия. Първото от тях е докладът на комисията от оръжейни инспектори да потвърди, че Ирак не разполага и не произвежда неконвенционални оръжия, които влизат в категорията за масово унищожение. Второто е дипломатическите совалки да доведат до взаимни компромиси, при които Ирак ще позволи продължаването на военния мониторинг на негова територия, а страните в Съвета за сигурност ще постигнат съгласие за частична отмяна на икономическите санкции срещу Багдад.
И сделката за "Свилоза" чака одобрение от Агенцията за приватизация
Консорциумът "Артур Андерсен" - "Кредитанщалт", посредник по сделката за "Свилоза - Свищов", е внесъл в Агенцията за приватизация предложение за избор на купувач на предприятието. Това съобщи през изминалата седмица Атанаска Бозова, началник на управление "Координация и контрол на приватизационния процес" в АП. Според запознати предложението на посредника е за регистрираната в Швейцария фирма "Глобал текс" (Global Tex S.A.), но предпочитанията на АП са на страната на дружеството "А.Р.У.С." с регистрация в щата Делауеър, САЩ.
Бозова и изпълнителният директор на АП Захари Желязков отказаха да съобщят официално името на предложения ексклузивен купувач. От "Артур Андерсен" също отказаха да коментират с аргумента, че информация по сделката може да дава само агенцията. Окончателното становище на АП по избора на купувач ще бъде обявено, след като посредникът предаде в АП всички оферти. Пренебрегването на избора на посредника няма да бъде прецедент в практиката на АП, още повече че това е допустимо според вътрешните правила на агенцията за взаимоотношенията с приватизационните посредници.
"Свилоза" произвежда изкуствена коприна и преработва дървесина, от която получава суровина за производство на хартия. Според решението на Агенцията за приватизация от 3 юли беше обявен метод за продажба преговори с потенциални купувачи, а депозитът за участие беше 200 хил. марки. За изкупуване при облекчени условия от служителите на "Свилоза" бяха обявени до 15% от капитала на дружеството, като на купувача на мажоритарния дял беше дадено правото да придобие неизкупените преференциални акции и за удовлетворяване на реституционни претенции.
Впоследствие в преговорите за 60% от капитала на "Свилоза" - Свищов, бяха подадени общо пет оферти, сред които най-сериозни са били предложенията на "Глобал текс" (Global Tex S.A.) и на консорциума "А.Р.У.С.". Захари Желязков съобщи, че турско-швейцарското дружество е предложило доста ниска цена, с което неофициално потвърди очакванията, че "Глобал текс" ще бъде отхвърлено като кандидат за "Свилоза".
Зад избрания купувач "А.Р.У.С." всъщност стоят интересите на изпълнителния директор на "Свилоза" Боян Илиев и на ръководството на завода, съобщи добре осведомен източник. Директор на "А.Р.У.С." е Красимир Дачев, който според запознати държи контрола върху няколко предприятия в Плевенския регион. Според информация от Централния депозитар "А.Р.У.С." вече е собственик на 21% от капитала на "Свилоза", след като е изкупило през борсата пакетите на "Нефтохим инвест" и на "Централен ПФ". В наддаването за "Свилоза" съвместно с "А.Р.У.С." участва и работническо-мениджърското дружество (РМД) "Свилоза 2000", което първоначално е подало и отделна оферта. "Не виждам нищо нередно в това, нали насърчаваме РМД да търсят външни партньори", коментира директорът на АП.
Финансирането на "А.Р.У.С" се очаква да дойде от фирми, които са основни доставчици и клиенти на "Свилоза". От името на кандидат-купувача са били разпратени писма с покана за участие в подобно финансиране до общо 12 фирми, с които "Свилоза" поддържа търговски отношения. От тях са се съгласили само шест, като според запознати само австрийската компания "Вилфред Хейнзел" е обещала финансиране в размер на 5 млн. долара. Сделката за "Свилоза" вече се забави с близо два месеца, тъй като според графика на посредника срокът за подаване на окончателните оферти е бил 31 август. До 3 септември е трябвало да бъде обявен избраният купувач, а до 30 септември да бъде подписан приватизационният договор. На пресконференция в АП на 14 октомври Атанаска Бозова призна, че има забавяне, което според нея се дължало на искането на допълнителни банкови гаранции за "голяма част от инвестициите, които са предложени от потенциалните купувачи". Според запознати АП е допуснала отлагането, за да даде възможност на "А.Р.У.С." да внесе своята банкова гаранция.
Забавянето на сделката най-вероятно ще доведе до съдебни действия от страна на потенциални купувачи, които по този начин са претърпели щети, според добре информирани източници. В случая с "Глобал текс" например отлагането на избора на купувач е принудило фирмата да удължи банковата си гаранция за 10 млн. долара до края на ноември (стойността на гаранцията включва цената в брой за мажоритарния пакет, плащанията на дълговете за първата година от влизането в собственост и част от бъдещите инвестиции).
Най-сериозният ефект от отлагането на сделката обаче е свързан с влошаването на състоянието на предприятието, където в момента 1300 души, или близо една трета от работниците в "Свилоза", са в неплатен отпуск. Ръководството на завода обяснило това с влошената пазарна конюнктура. Истинската причина за проблемите на завода обаче бил фактът, че той търгува само с фирмите-посредници, които са се съгласили да финансират кандидат-купувача "А.Р.У.С." и отхвърля офертите на останалите досегашни партньори. "Свилоза" има освен това постоянно нарастващи задължения към банки, които в момента са общо около 11 млн. долара. Основната част от тях - около 8 млн. долара, са към Биохим. Останалата част е към обявените в несъстоятелност Частна земеделска и инвестиционна банка, Международна банка за търговия и развитие, както и към Юнионбанк и Първа източна международна банка.
Накратко
Отделите по следприватизационен контрол в приватизиращите ведомства вече ще съобщават предварително за намеренията си да правят проверки в раздържавените предприятия, съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Това е решено на среща на представители на всички ведомства с ръководството на Сметната палата. Целта е да се даде време на шефовете на предприятията да подготвят предварително документацията по изпълнението на задълженията по договорите. На срещата е решено също, че в някои случаи по предложение на приватизиращите органи и Сметната палата ще прави проверки за изпълнение на приватизационни договори.
През изминалата седмица правителството гласува поредни промени в списъка за целева приватизация (приходите от продажбите на предприятията от този списък влизат директно в бюджета). Според решението на Министерския съвет, добавят се дружествата "Стария Пловдив" ЕАД и "Интерхотел "Поморие" ЕАД. От списъка отпада "Аскон" ЕАД - Асеновград. Причината за включването на двете туристически дружества е очакването за високи плащания по евентуални сделки с тях, а за отпадането на "Аскон" - липсата на инвеститорски интерес.
През изминалата седмица правителството взе решение да добави четири дъщерни дружества на "Инкомс - Телеком холдинг" към пула "Електроника". Това са "Инкомс - Електронна и съобщителна техника", Враца, "Реймекс" АД, София, "Инкомс - Релета" ООД, Рила и "Инком - Инструментална екипировка и нестандартно технологично оборудване" АД, Благоевград. Включването на новите дружества в пула става със съгласието на избрания приватизационен агент "Норд-Иммобилиен" ООД, Германия. Според становището на посредника оптималното преструктуриране и продажба на "Инкомс - Телеком холдинг" биха се затруднили от изключването на тези дъщерни дружества от пула. Според "Норд-Иммобилиен" може да се очаква инвеститорски интерес за придобиване на пакет акции от целия холдинг, ако четирите дружества станат част от пула. В такъв смисъл подготовката и продажбата само на включените до момента предприятия в пула "Електроника" би довело до оскъпяване на подготвителния процес, намаляване на продажната цена и забавяне на сделките за отделните дружества.
Конкурсът за продажбата на 67% от капитала на "Софарма" АД се провали, след като до изтичането на обявения срок (28 октомври) не беше подадена нито една оферта. Минималната конкурсна цена беше 38.5 млн. долара. Според предварителната информация към "Софарма" проявяваха интерес датската фирма за производство на инсулин "Ново нордиск" и американската "Ели Лили".
Работническо-мениджърското дружество "Модул 97" АД спечели търга за продажбата на 21.9% от капитала на "Модул" АД - Бяла, след като се оказа единственият кандидат в наддаването. Цената на пакета е 248010 долара. Приватизираното предприятие произвежда електрочасти и извършва металургични услуги. Приватизационният договор трябва да бъде подписан до 16 октомври.
"Юнион миниер": Трудно се плува в сярна киселина
Все още няма решение на търговския спор между МДК и Агрополихим
В един концлагер управата организирала състезание по плуване между белгийци, норвежци и българи. Съдията коментира: "Белгиецът скача в басейна. Плува един метър, два и... потъва. След него скача норвежецът. Плува един метър, два, три и... потъва. Скача българинът. Плува метър, два, три, четири и... той потъва. Трудно, трудно се плува в сярна киселина, дори и да си от Пирдоп".
Нов прочит на стар виц.
Точно в този виц живеят от известно време българското правителство, белгийската компания "Юнион миниер" и норвежката "Норск хидро". Белгийците, които са собственици на МДК, Пирдоп, освен мед произвеждат и огромни количества сярна киселина. Норвежците, които скоро ще станат собственици на Агрополихим, Девня - единствен промишлен потребител в България на сярната киселина, искат да закрият това производство. А българското правителство е поставено в невъзможната ситуация хем да иска да продаде Агрополихим на "Норск хидро", хем да иска да угоди на "Юнион миниер" и да гарантира пазара на неговата сярна киселина. Причина за конфликта стана желанието на норвежците да спрат производството на фосфорна киселина в завода в Девня, защото така ще направят производството на фосфатни торове не само по-евтино, но и по-екологично. А проблемът се задълбочи заради ангажиментите, които държавата ни е поела в приватизационния договор за МДК - да гарантира пазара на комбината за въпросното химическо съединение. През миналата седмица беше проведена среща с представители на двете фирми и експерти от Министерството на промишлеността и Агенцията за приватизация, на която трябваше да се постигне решение на въпроса с киселината. "Не беше постигнат напредък по сближаване на позициите на страните в спора между ръководствата на медодобивния комбинат в Пирдоп и "Норск хидро", каза за "Капитал" участник в срещата, пожелал да остане анонимен.
Едновременно с липсата на развитие по търговския спор между двата огромни чужди инвеститора през изминалата седмица, Надзорният съвет одобри на свое заседание проектодоговора за продажба на 60% от акциите на Агрополихим на "Хидро Централна Европа". Основните параметри на договора са цена в размер на 1 долар, ангажимент за инвестиции за 34 млн. долара и поемане на задължения от около 70 млрд. лв. Около 6 млн. долара е дълг към МДК (натрупан от неизплатени доставки на сярна киселина), а останалата част е към Булгаргаз.
Наследството от социализма.
Проблемът между "Юнион миниер" - МДК, и Агрополихим всъщност е част от по-голямата история на наследството на СИВ. Много от българските предприятия са проектирани и построени като взаимнозависими и част от един производствен цикъл. След разпадането на СИВ и загубата на пазари, проблемът с оцеляването и преструктурирането на икономиката се изостри. При приватизационните сделки няма универсална рецепта, но смисълът от тях е държавата да престане да носи отговорност за функционирането на тези предприятия веднъж завинаги. Проблемът с технологичната обвързаност е проблем на цена. Ако и за нулева цена няма купувач, значи предприятието трябва да се ликвидира. Всяка друга логика в случая означава държавата да субсидира пряко или косвено обречени фирми.
Лошата приватизация.
"Никой не може да убеди мен и гражданите на Пирдоп и Златица, никой не може да ме убеди, че приватизацията е нещо хубаво за този край", каза пред "Капитал" кметът на Златица Тодор Чомпелов. Той се аргументира с простата сметка, че докато МДК е било държавно предприятие, община Златица е получавала по 120 млн. лв. месечно от данък печалба. Малко по-голям доход е получавала община Пирдоп. След като белгийците станали собственици на комбината, те заявили, че той печалба няма и няма да има. В резултат доходът спаднал на 30 млн. лв. месечно. За кмета и за общините очевидно няма друг начин да оценяват доколко е полезен процесът на приватизацията, освен като сравняват данъчните си приходи. Но проблемът всъщност не е в приватизацията, а в държавата, която не затруднява въпросните чужди инвеститори да изнасят цялата печалба извън граница по метода офшорна фирма доставя суровините и друга офшорна фирма купува крайния продукт. "Юнион миниер" не прави изключение в това отношение.
Заплахите, че МДК ще спре естествено един от най-силните козове на белгийците е заплахата, че ще спрат производството си. Това развитие изглежда реалистично, защото проблемът какво да се прави с големите количества сярна киселина, която е остатъчен продукт от производството на нерафинирана мед в МДК, изглежда нерешим в кратки срокове. В момента МДК произвежда около 300 хил. т киселина годишно, а износът й засега е почти невъзможен не само заради това, че търсенето на пазари изисква време, но и защото за целта са необходими оборудване за товарене на опасни товари, каквото няма у нас. Невъзможно е също суровината да се съхранява продължително време и в големи количества. "Без доставките, които извършваме за азотноторовия завод в Девня, ние ще бъдем принудени да затворим МДК", заяви Филип Ромбо, шеф на комбината. Той заяви, че такова спиране вече е имало през април, когато за една седмица доставките за Агрополихим са спрели. Всъщност белгийците са стигнали дотам в желанието да решат проблемите си, че са се наели да търсят нов купувач на предприятието в Девня, който не е склонен да закрива линията за производство на фосфорна киселина. Според Александър Александров, директор в МДК, те дори са го намерили. Най-голямата туниска компания за производство на торове е заявила готовност да закупи Агрополихим. Проблемът е, че Агенцията за приватизация не иска повече да бави сделката за Агрополихим, който вече е в критично състояние и може всеки момент да спре работа, което очевидно отново е във вреда на "Юнион миниер".
Част от медта, която се добива в МДК - Пирдоп, се рафинира на място, но повечето отива за преработка в рафинерията в град Олен, Белгия, който е с капацитет 330 хиляди тона годишно и в момента се обновява до 500 хиляди тона годишно. Основният въпрос е дали "Юнион миниер" има алтернативен източник на редовни доставки на нерафинирана мед, която да замести идващите досега количества от Пирдоп. В момента цените на международния пазар на мед са едни от най-ниските от години насам и за следващата година специалистите предвиждат излишък на световното производство от 100 - 200 хиляди тона сурова мед.
Силната позиция на "Юнион миниер" е типичен пример за влиянието, което имат огромните мултинационални компании в държави със слаби икономики и възможността им да налагат условия, които са изгодни предимно за тях самите. Фирмата е един от най-големите инвеститори у нас и шефът й за България Филип Ромбо е активен участник в съвета за чужди инвестиции към правителството и доста успешно използва позицията като възможност за лобиране. Което е същността на проблема - чужденците прекалено добре успяват да защитават интересите си, докато държавата дори и след приватизацията не успява да се разграничи от трудностите на предприятията.
Купувачът на Русенската корабостроителница поиска разсрочване на дълговете
Приватизационният договор за продажбата на мажоритарния пакет от Русенската корабостроителница на немското "Русенско корабостроително мениджърско дружество" (регистрирано в Рощок, Германия), няма да бъде подписан, докато купувачът не договори разсрочване на дълговете на предприятието към държавата. Това съобщи пред "Капитал" Йохан Бреме, управител на брокерската фирма H + S Trading и притежател на 50% от капитала на РКМД. Другата половина от фирмата се контролира от Стефан Прешер, който притежава специализираната фирма за фитинги Прешер Анлагенбау (Prescher Anlagenbau).
В същото време плъзнаха слухове, че целта на г-н Бреме е не да купи корабостроителницата, а да протака, докато я принуди да сключи изгодни за него като възложител договори и после да се наложи държавата да я поддържа, защото в случай на фалит ще трябва да плаща неустойки. Говори се освен това, че немският купувач ще поиска намаляване на цената. Постигнатата договореност за изплащане на задълженията към ДФРР и по-високата цена беше един от аргументите, с който АП избра за купувач РКМД, въпреки че приватизационният посредник Ди Еф Си (DFC) беше посочил за купувач Словенски лоденице (СЛК).
Според Атанаска Бозова, шеф на управление "Координация и контрол на приватизационния процес" в АП, срокът за подписване на договора с немския купувач на Русенската корабостроителница е до 3 декември. Изпълнителният директор на АП Захари Желязков от своя страна заяви, че скоро се очаква да приключи проучването на немския купувач в предприятието (т.нар. due dilligence). През изминалата седмица в специализираното международно издание за корабостроителство Лойдс Лист (Loyd's List) обаче беше цитирано твърдението на Йохан Бреме, че "финализирането на сделката ще отнеме време, най-малко до края на годината". Бреме не отрече и пред "Капитал", че още няма подписан окончателен приватизационен договор, като заяви, че би желал това да стане до края на годината. Според него това зависи от съгласието на държавата да разсрочи дълговете на корабостроителницата. Става дума най-вече за дълга към Държавния фонд за реконструкция и развитие, който е в размер на близо 9 млн. долара. Според писмо от шефа на ДФРР Тодор Палазов до Агенцията за приватизация фондът настоява новият собственик на корабостроителницата да изплати дълга най-късно до 2003 г., а 40-50% от общия размер на задължението - не по-късно от края на 1999 г. Според запознати обаче немското дружество не е склонно да поеме изплащането до 2003 г. "Вече имаме първоначално споразумение с ДФРР, но трябва да се договорим окончателно. В момента правим проучване на корабостроителницата", каза още Йохан Бреме.
Преди две седмици стана ясно, че СЛК ще продължи да търси правата си по съдебен ред, като ще заведе дело в Германия заради нарушения на приватизационната процедура, допуснати от немския конкурент. СЛК вече заведе дело в българския Върховен административен съд, което обаче е насочено само срещу процедурата, но не и срещу конкретни фирми или институции. Джон Брайс, упълномощен да прави изявления от името на СЛК, поясни, че засега ръководството на словашката корабостроителница само обсъжда с юристи възможността да заведе дело и в Германия. "Не знам такова нещо и не виждам причина СЛК да заведе дело срещу нас в немски съд. Ние спазваме немските закони и си плащаме данъците", каза по този повод шефът на H+S.
Провали се делото срещу общото събрание на "Труд и капитал"
През изминалата седмица за втори път се провали делото, с което Софийският градски съд трябваше да реши дали общото събрание на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал" е свикано и проведено според изискванията на закона. Делото беше заведено през пролетта от Национален инвестиционен фонд (НИФ) "Труд", един от учредителите на "Труд и капитал", с искане решенията на общото събрание на приватизационния фонд от 27 март тази година да се обявят за нищожни. Мотивът за оспорването е, че има множество нередности при свикването и провеждането на общото събрание.
На делото на 4 ноември поради внезапно заболяване не се яви адвокатът Лялев, който представлява "Труд и капитал" и е познат с близките си връзки с Първа източна международна банка. Следващото дело е насрочено за 19 януари.
Според адвокатите на НИФ "Труд" най-сериозни противоречия със закона са допуснати при свикването на събранието. Решението за това е взето от управителния съвет на "Труд и капитал" и е подписано от всички членове на съвета, включително и от Весел Етугов, секретар на социалното министерство. Етугов по това време вече е заемал държавния пост и следователно според Закона за приватизационните фондове не е имал право да бъде в управлението на "Труд и капитал". Преди това е имало предварително решение, взето от надзорния съвет на фонда през ноември миналата година. Това решение е подписано от проф. Кръстьо Петков, бивш председател на КНСБ. Решението обаче може да бъде оспорено, защото проф. Петков е бил избран, но не и регистриран в съда като член на надзора поради нередности в документите.
Общото събрание на "Труд и капитал" се проведе на 27 март тази година в една от палатите на Пловдивския панаир. В последния момент мястото на провеждане беше сменено от една палата в друга, без акционерите да бъдат предварително уведомени за това.
Евентуална отмяна на всички решения на общото събрание на фонда означава всъщност и отмяна на решението за преобразуване в холдинг. При това положение е възможно да следва ликвидация на "Труд и капитал". Според запознати обаче е малко вероятно това да бъде допуснато от страна на съда и на комисията по ценни книжа, тъй като бившият приватизационен фонд е един от най-големите.
Съдът да спре сегашното управление на фонда
Петер Шмид, член на управителния съвет на НИФ "Труд", и Валтер Рудл, председател на борда на директорите на НИФ "Труд", пред в. "Капитал"
Защо решихте да създадете НИФ "Труд"?
- Преди четири години започнахме да инвестираме в България, защото сме на мнение, че това е интересна страна от гледна точка на приватизацията. Взехме участие в приватизацията в Чехия, Словакия и Русия, натрупахме много негативен опит и бяхме убедени, че в България ще бъде по-добре. За съжаление трябваше да установим, че приватизацията в България е много тромава и бавна и че е трудно да се представляват добре интересите на акционерите.
Финансирахте ли "Труд и капитал" и ако да - с каква сума?
- От самото начало сме предоставяли финансови средства, за да поддържаме дейността на фонда. Чрез промените, които настъпиха в ръководството на КНСБ и на "Труд и капитал", ние сега не виждаме практическа възможност как фондът ще изпълнява онези цели, които бяха поставени в началото. Проектът "Приватизация в България" с всички предварителни разходи от 1994 г. ни струва около 3 млн. долара.
Какъв е проблемът на бившия приватизационен фонд?
- Съществува възможност той да се управлява непрофесионално. Например има опасност да загуби влияние върху управлението на фирмите в своя портфейл, където има миноритарен дял, и по този начин да пострадат интересите на акционерите на "Труд и капитал".
Защо заведохте делото срещу "Труд и капитал"?
- Причината е нашето убеждение, че трябва да създадем добър и нормален образ на фонда. Това е в интерес на всички акционери. Във всички предварителни разговори с нашите партньори преди общото събрание ние бяхме въведени в заблуда. По време на самото събрание стана ясно, че фирма, наречена "Тераинвест", зад която не знаем кой стои, се появява на наше място в ръководството на "Труд и капитал".
Не смятате ли, че отмяната на всички решения на събранието може да доведе до ликвидация на фонда?
- Напротив, нашата концепция е да направим фонда видим за чуждестранни инвеститори. Възможно е акциите на фонда да бъдат представени на международни пазари. Беше планирано, преди да се случат тези неща, фондът да бъде представен на мюнхенската и на виенската борса. Имаше интерес и от Уолстрийт. Ако се свика ново общо събрание, няма да има опасност от ликвидация. Ще поискаме такава присъда, която да спре сегашното управление на фонда, защото сме сигурни, че това, което става, е много опасно както за нас, така и за дребните акционери. Ще апелираме за това пред всички публични институции, които познават масовата приватизация. Всички акционери, които се чувстват засегнати от това, което стана, могат да контактуват с нас.
Общи събрания
Накратко
Две оферти са подадени в конкурса за приватизацията на 70% от капитала на "Прима-М" ЕАД - Полски Тръмбеш. Минималната обявена цена за пакета е 3.1 млн. долара. Предприятието изкупува и преработва маслодайни суровини и произвежда различни видове масла.
Една оферта беше подадена в конкурса за приватизацията на 54% от капитала на фармацевтичното предприятие "Биовет" АД - Пещера. Минималната обявена цена за пакета беше 13.606 млн. долара.
Две оферти са подадени за участие в приватизацията на 67% от капитала на месопреработвателното предприятие "Родопа - Шумен" ЕАД. Минималната цена на пакета е 390 000 долара.
Парламентът продължи насилственото търгуване на "борсата" до март 1999 г. В последния възможен момент парламентът удължи срока, в който акциите на предприятията от масовата приватизация могат да се търгуват, без да имат проспект за публично предлагане. Според допълнението в Закона за ценните книжа и фондовите борси гратисният период за търговия беше удължен с пет месеца - до 31 март 1999 г. Изменението беше гласувано в пленарната зала на две четения в последния възможен момент, 30 октомври, с обяснението, че в противен случай търговията на борсата с малки изключения трябваше да спре. За да се избегне спирането на търговията, се стигна дори дотам, че на следващия ден (събота) беше издаден извънреден брой на Държавен вестник. Главната заслуга за експедитивното приемане на допълнението на закона беше на шефа на парламентарната икономическа комисия Никола Николов.
Зад тези припрени действия от страна на законодателите беше фактът, че до изтичането на крайния срок нито едно от големите дружества не беше подало в комисията по ценни книжа такива проспекти. При това развитие комисията имаше пълни основания да санкционира борсата за всяка сделка, извършена в понеделник с акции на "Соди", Булгартабак или Нефтохим например. Изкарването на извънредния брой в събота обаче позволи в понеделник все пак да има сделки с акции на дружества, които не са подали проспект, тъй като в закона изрично беше записано, че промяната влиза в сила веднага, а не три дни след обнародването. Всъщност от такова бързане нямаше смисъл, тъй като случаите, в които законов срок изтича в почивен ден, са специално уредени в закона за нормативните актове. В тези случаи срокът автоматично се продължава до следващия работен ден.
Според шефа на "Българска фондова борса" Георги Прохаски причината за липса на проспекти са очакванията за приемане на нов закон за ценните книжа, според който вторичната търговия на акции ще бъде освободена от проспект. До края на октомври обаче законът успя да мине едва на първо четене и като се има предвид неговият обем, едва ли ще бъде приет и до края на ноември. Всъщност досега търговията с повечето ценни книжа беше възможна благодарение на факта, че дружествата бяха вписани от комисията в регистъра на публичните дружества, а не благодарение на каквито и да е усилия на самото дружество.
Проспектите за публично предлагане на теория трябва да дават пълна информация на акционерите и потенциалните инвеститори за финансовото, юридическото и оперативното състояние на едно предприятие. Това, което прави дебелите папки (каквото всъщност представляват самите проспекти) особено важни, е тяхната публичност. По закон те се намират на разположение на акционерите в публичния регистър на комисията. Този документ е на практика единственият достъпен източник на информация, без която купуването на акции от страна на непрофесионални инвеститори си остава "игра в тъмното". При пълната липса на друга информация липсата на публични проспекти занапред означава, че търговията с ценни книжа ще продължи да бъде запазена територия за ограничен брой участници на пазара. Наличието на тази информация би трябвало да спомогне за избягването на манипулации на пазара, тъй като инвеститорът разполага с всички съществени данни.
Всъщност истинската причина за липсата на проспекти е не сложността на изработването им или очакванията за новия закон, колкото пълната липса на заинтересованост от страна на големите предприятия към търговията с акциите им. Въпреки изтъкването на финансови причини от повечето шефове на големи предприятия за почти всички от тях в момента се изготвят информационни меморандуми за приватизация, които са дори и по-подробни от проспектите.
Така, вместо да се получи едно естествено отсяване на дружествата на такива, които желаят да спазват правилата, и такива, които не желаят, парламентът продължи сегашната ситуация на имитация на борсова търговия. Въпреки добрите намерения, стоящи зад решението, беше продължено съществуването на един псевдопазар на ценни книжа, който работи без спазването на възприетите по цял свят правила за прозрачност и честност. Това, за което законодателите едва ли са помислили обаче, е, че чрез изкуствено удължаване на срока само се задълбочава започналата деформация на пазара - търговия с акции на дружества, които не искат и нямат намерение да се държат като нормални публични дружества.
Липсата на публична информация в частност и като цяло начинът, по който се развива търговията в момента, нарушават основния принцип на пазара на ценни книжа -
Въпреки изричното споменаване в закона досега няма нито един случай на разкриване чрез борсата на важни обстоятелства, които може по някакъв начин да повлияят на цените на акциите. Набавянето на информация става по неведоми пътища, най-често чрез източници от самите предприятия. Разкриването на финансови резултати става "на тъмно" и досега няма нито едно предприятие, което да се е възползвало от свободата да даде повече информация от тази, която го задължава законът. Именно текущата информация за състоянието на предприятията движи един истински пазар на ценни книжа. Без такъв достъп пазарът си остава деформиран, неатрактивен за масовия инвеститор и слаболиквиден. На нашия "капиталов пазар" липсва това, което прави този пазар движеща сила на една икономика - приток на капитали от масовия инвеститор към реалната икономика на страната. Причините са както в липсата на традиции, така и в липсата на мотивация за тези предприятия да търсят достъп до нашия пазар на капитали. Повечето от чуждите фирми, инвестирали у нас, разполагат с възможности за финансиране както от чужди банки, така и от институции, осигуряващи преференциален достъп до капитали - Европейската банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация и Световната банка. Това предлагане на практика обезсмисля напълно търсенето на свободни капитали у нас.
Още два фонда излизат на официалния С пазар
От началото на тази седмица на официалния С пазар на Българска фондова борса ще се търгуват акциите на още два бивши приватизационни фонда - "Албена инвест холдинг" АД и "Нефтохим инвест холдинг" АД. От 9 ноември ще стартира и търговията на сегмент Б на официалния пазар, където вече са допуснати за търговия акциите на троянската фирма "Елма". За начална цена на търговията в началото на търговията ще се смята цената при затваряне на последния ден на свободния пазар, която в края на седмицата беше около 6000 лева за акция.
През периода 30 октомври - 5 ноември за първи път бяха сключени сделки с пакети акции на "АКБ Корпорация". На най-високия А сегмент през миналата севдмица бяха изтъргувани 179 акции на "Полимери" на цена от 34 295 лева за акция. Търсенето на тези акции обаче на практика нулево - към края на миналата седмица нямаше нито една подадена оферта купува, докато офертите за продажба на акции изобилстват. На практика след изкуственото повишаване на цената с кросова сделка до 40 000 лева за акция всеки притежател на акции на "Полимери" продава, но купувачи естествено няма.
Акциите на "Соди" отново са най-търуваните книжа на свободния пазар. На свободния пазар на борсата бяха сключени сделки с акции на обща стойност 2.1 милиарда лева. Цената, на която се сключваха сделките оставаше твърдо на нива от 10100 и 11 000 лева за акция. Практиката за отменяне на сделки поради невнимание на брокери продължи през миналата седмица, когато след грешка при въвеждането на цената и количествата бяха продадени 10 000 акции на "Соди" на цена 100 лева (вместо обратното).
Общо 6232 акции на "Булгартабак холдинг" бяха изтъргувани на няколко големи пакета, като общата стойност на трансферите беше 119 милиона лева.
Като цяло цените на акциите на големите дружества на свободния пазар остават стабилни, но изтъргуваните количества остават символични. Най-голям спад беше регистриран при цените на "Слънчев бряг" и Софарма.
Понижаването на европейските лихви подкрепи скъпия долар
Основното събитие, което определяше търговията на международните валутни пазари, бе понижаването на основната лихва на Bank of England в четвъртък с 0.50 пункта до 6.75 на сто годишно. Действията на банката до известна степен изненадаха търговците на валута, тъй като очакваното понижение бе 0.25 пункта.
В същия ден британската лира падна с един пфениг спрямо марката и достигна до 2.7443 марки, а спрямо долара достигна най-ниското ниво за последния месец от 1.649 долара.
Натискът срещу Bank of England значително се засили през последните две седмици, след като прогнозният икономически ръст на страната за идната година бе преразгледан на 1.0-1.5 на сто от първоначалните 1.75-2.25 процента. Песимистичните очаквания на експертите бяха използвани от опозиционната Консервативна партия, която заяви, че е необходимо допълнително намаление на лихвите поне с още един процент, за да се елиминира опасността от рецесия през следващата година. По-ниските лихви не доведоха и до очакваното повишаване на цените на акциите на Лондонската фондова борса. Индексът FTSE падна с два процента в четвъртък, след като в началото на седмицата бе достигнал до 5511 пункта от рекордно високото за последните два месеца ниво в сряда.
Като част от съгласуваната европейска парична политика през седмицата бяха понижени с по 0.25 пункта и основните лихви на Испания, Португалия, Швеция и Дания.
Испанската основна лихва падна до 3.50 процента, португалската - до 3.75, шведската - до 3.85, и датската - до 4.0.
В същото време Bundesbank остави лихвите си без промяна, с което отново бяха потвърдени очакванията, че при въвеждането на единната европейска валута 11 западноевропейски страни ще се стремят към нива на лихвите от 3.3 до 3.5 процента.
По-ниските европейски лихви подкрепиха значително щатската валута през седмицата, като в началото на периода един долар се разменяше за 1.6507/1.6512 марки, а една британска лира се търгуваше на 1.6532 долара. В сряда доларът бе допълнително подкрепен от доброто представяне на Демократическата партия на частичните избори за представители в Камарата на представителите на САЩ. Демократите спечелиха шест нови места в камарата и с това на практика гласоподавателите сложиха край на спекулациите за евентуалното отстраняване от власт на президента Бил Клинтън във връзка с аферата "Моника Люински". Това стимулира активни покупки на долари от големи инвестиционни фондове, с което щатската валута достигна до най-високото за последния месец ниво от 1.6705 марки в сряда по обед. Марката успя частично да възвърне позициите си в четвъртък, след като Bundesbank не последва петте европейски централни банки и остави лихвите си без промяна. В края на седмицата един щатски долар се разменяше на нива 1.6617/1.6622 марки.
На вътрешния пазар левът се търгуваше на нива 1653-1660 за долар и 995.50-995.70 за марка. Оборотът на пазара бе доста ограничен, след като банките регулираха минималните си резерви в БНБ във вторник. Разменяха се малки обеми марки главно за обслужване на наредени плащания на крайни клиенти.
Българските брейди-облигации леко поскъпнаха
През изминалата седмица пазарът на дългови инструменти бе под влиянието на налагането на мерки за стимулиране на икономическия растеж в Бразилия. В четвъртък правителството преодоля успешно първия етап за въвеждане на непопулярни рестриктивни фискални мерки в страната, след като получи одобрение за антикризисната си програма от долната камара на бразилския Конгрес. Инвеститорите в рискови инструменти обаче останаха предпазливи, тъй като реформаторите, водени от президента Фернандо Кардозу, тепърва ще срещнат сериозна съпротива от опозицията при гласуването на горната камара. С предложените ограничения на бюджетните разходи и повишаването на данъците правителството се надява да спести над 85 милиарда долара през идните три години.
При положение че плановете на Кардозу получат одобрението и на горната камара на парламента, страната може да разчита на кредити в размер от 30 до 45 милиарда долара от МВФ, с което ще се ограничи опасността от рецесия през идната година.
Българските брейди-книжа леко поскъпнаха в края на седмицата, тъй като добрите новини от Бразилия повишиха доверието на инвеститорите в книжа на страните в преход. Според дилъри обаче търговията е все още в много ограничени обеми, тъй като опасността от икономически срив на латиноамериканските страни все още не е отминала.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 68.750/69.125 цента и се продаваха по 70.125/70.250 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 66.750 купува и 67.375 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 56.500-59.000 цента.
Междубанковите лихви по депозити отново се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити отново се понижиха през изминалата седмица, като овърнайт депозити се разменяха на 2.1-2.3 на сто годишно в петък, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 2.5-2.7 процента.
Най-ниската цена на левовия ресурс бе отбелязана в сряда, когато овърнайт лихвите паднаха до 2.0 на сто, а седмичните лихви бяха 2.3-2.5 процента.
Банките разполагаха с много свободни левове след регулацията на минималните задължителни резерви в БНБ за месец октомври, а нивото от два процента годишно бе възприето като минимална цена на левовия ресурс за срок от един до три дни.
Някои от големите банки се възползваха от високата ликвидност в системата и сравнително ниското търсене на ресурс от крайни клиенти и трупаха излишък по сметките си, за да компенсират очакваното понижаване на нивото на минималните резерви в средата на месеца, когато фирмите плащат ДДС и акцизи.
Активността на банките бе по-висока и на редовните аукциони на ДЦК на финансовото министерство. Общият размер на поръчките за аукционите в понеделник бе 31 милиарда лева при 15 милиарда лева общ номинал на предложените тримесечни и шестмесечни сконтови ДЦК. Книжата осигуряват съответно 5.28 и 5.65 на сто средна годишна доходност.
Друг фактор, който подкрепяше високата левова ликвидност, бе и притокът на бюджетни средства в банките за месечното касово изплащане на пенсии и социални помощи. Заедно с това през ноември банките трябва да получат доходи от лихви и падежи на ДЦК за над 82 милиарда лева. Това предполага и евентуално понижаване на доходността на тримесечните и едногодишни сконтови ДЦК, които Министерството на финансите предлага на аукциони в понеделник. Общият номинал на книжата е 15 милиарда лева.
Дилъри очакват леко повишаване на лихвените проценти към средата на месеца заради преводите на данъчните вноски на крайните клиенти.
Левовият баланс на системата до голяма степен ще зависи и от съотношението долар/лев на валутния пазар. При леко повишаване на цената на щатската валута и възможност за търговия над официалния курс на БНБ големите фирми ще бъдат склонни да продават валута, за да покрият текущите си плащания.
При поскъпване на долара обаче може отново да се очаква насочване на левови потоци от фирмите към инвестиции в долари, което допълнително би стимулирало повишаването на лихвите по депозити. Повечето големи търговци са възприели нивото от 1650 лева за долар като гранично и под което е изгодно да се удължават позициите в щатска валута.
Накратко
Цените на медта в Китай спадат.
Цените на фючърсите за китайска мед спаднаха в четвъртък. Контрактите за март 1999 г. достигнаха 15 790 юана (1.907 долара) за тон, което е по-ниско със 120 юана от средните цени, при които затвори пазарът в сряда. Януарските контракти спаднаха със 100 юана до цени от 15 400 юана за тон. Контрактите от ноември 1998 г. паднаха със 120 до 15 000 юана, декемврийските - със 100 на 15 200, февруарските за 1999 г. - със 110 на 15 600, а априлските със 160 - на 15 990 юана. Алуминиевите фючърси затвориха на по-високи цени. Контрактите за ноември 1998 г. се покачиха със 100 юана до 13 800 юана за тон, а декемврийските с 40 на 13 790 юана за тон. Един долар е равен на 8.28 юана.
Филипините очакват спад на земеделската продукция.
Съвкупното земеделско производство на Филипините за 1998 г., изглежда, ще бъде под очакваните нива с около един процент, след като Филипините бяха подложени на суша, последвана от действието на два големи тайфуна. Според заместник-министъра на земеделието Кристино Колладо земеделската продукция която през цялата година е показвала трайна тенденция към растеж на съвкупното производство, ще намалее с 9.5 до 9.6 милиона тона в най-лошия и с около 9.2 милиона тона в най-добрия случай. Само за четвъртата част на тази година производството на земеделска продукция ще спадне според прогнозите с 4.3 до 4.5 милиона тона.
Мексико очаква слаб добив на кафе след действието на урагана "Мич"
Мексиканската реколта на кафе по всяка вероятност ще бъде по-малка от предвидените количества поради действието на урагана "Мич", който премина през южния мексикански щат Чиапас, където са по-голямата част от кафеените плантации в страната. Според американската метеорологична служба Weather Services Corp дъждовете в южните мексикански райони не са имали такава унищожителна сила, каквато в Латинска Америка, но за сметка на това само за няколко дни са успели да повредят реколтата от кафе. Мексико бе последната страна, пострадала от действието на урагана и силните дъждове в целия регион.
Египет купува американска пшеница.
Европейските търговци на зърнени култури обявиха в четвъртък, че очакват Египет да закупи френска пшеница до следващия уикенд. Търговците не съобщават детайли за количествата, които Египет иска да закупи, както и други подробности по бъдещата сделка. По-рано Египет закупи 165 000 тона северноамериканска бяла пшеница, произведена в САЩ, на цена от 114.60 долара за тон.
През месец юли Египет закупи 250 000 тона френска пшеница, но впоследствие пренасочи интереса си към САЩ поради спорове относно египетския износ на памук за Европейския съюз.
Проектът за информационна система за имоти буксува
Пилотният проект за изграждане на единна информационна система за недвижимите имоти, който стартира в началото на месец март, все още не е във функциониращо състояние поради куп технически трудности. Проектът обхваща две общини - столична в частта й район "Красно село", и община Сливен, и е на датската асоциация за местни власти. Финансирането се осигурява от Министерството на външните работи на Дания и Националния център за териториално развитие и жилищна политика към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Целта му е да се обединят в единен информационен носител данните за имотите и всички произтичащи въпроси по отношение на собствеността върху тях, застроителни планове, евентуални тежести, съдебни дела, прехвърляния и т.н., с което да бъдат улеснени гражданите, които, вместо да обикалят нотариат, съд, данъчни служби, кадастър и общината, да могат да получат интересуващата ги информация от едно място. Тази система работи успешно в Дания, а от няколко години се прилага и в Санкт Петербург и Москва.
Забавянето на въвеждането на информацията и привеждането на системата в работно състояние се дължи на закъснението на обработката на данъчните декларации, от една страна, и трудности по набавянето на средства за трансформация на данните от кадастъра от един информационен носител на друг. Според арх. Диков, заместник-директор на Националния център за териториално развитие и жилищна политика, вече има създаден интерес от изграждането на подобна информационна система у всички участващи страни - община, съд, данъчни служби, кадастър, нотариат.
По отношение на община Сливен Националният център по териториално развитие и жилищна политика има по-големи амбиции, тъй като освен информацията за територията на самата община в системата ще бъде включен и планът за земеразделяне, чиято изработка е вече готова. По този начин в системата ще бъдат включени не само селищната територия, но и прилежащите земеделски земи, земите от горския фонд и собствеността върху тях. Така ще се получи един пълен поглед към съществуващата информация на имотите в града и прилежащите му местности. Въвеждането на данните за това ще бъде извършено до края на годината, когато и ще заработи системата на територията на общината. Малко по-бавно протича събирането и обработването на информацията в район "Красно село" в столицата. Причина за това е, че тук става въпрос за част от една голяма община и тя не разполага с пълна самостоятелност при взимане на решения. Друга причина за забавянето е, че в момента се изработват застроително-регулационни планове на значителна част от района, които също трябва да бъдат записани на информационния носител. От друга страна, работата по въвеждането на данните за имотите в района в системата там е значително по-лесна, отколкото в община Сливен, тъй като става въпрос само за селищна територия. Очакванията на арх. Диков са, че до края на първото тримесечие на 1999 г. в Красно село ще зароботи системата.
Когато започна практическото използване на вече въведените в системата данни, ще се разбере дали тя е ефективна и дали може да се приложи в цялата страна. Ако това стане, отделните потребители (в случая общините) ще бъдат свързани помежду си и ще могат да осъществяват обмен на информация. Средствата, необходими на една община за въвеждането на компютърната система, са изчислени на около 10 000 долара за техническото оборудване и още приблизително толкова за заплащане на труда на хората, които ще въвеждат първоначалните данни. С изграждането на информационната система ще се избегнат много от бюрократичните формалности по проверките върху правния статут на даден имот - нотариален акт, собственост, тежести и т.н. В момента сделките с недвижими имоти се бавят, тъй като частните нотариуси, които започнаха работа от 1 октомври и по закон гарантират имуществено всяка сделка, са много предпазливи при оформянето на нотариалните документи, а проверките върху самите имоти им отнемат доста време. Интерес от изграждането на подобна система на територията на цялата страна имат както нотариусите, така и гражданите, посредническите агенции за недвижими имоти и съдиите, на които подобна система ще гарантира сигурността при сделките с имоти.
Държавен вестник
Къде могат да се застраховат нотариусите
Купува се апартамент, прави се освещаване и всички са доволни - от младото семейство (новодомци) до техните родители - младите вече имат спокойно място, където да заченат първия си наследник. Дотук всичко е наред, но един ден идва служител на банка и заявява, че този имот принадлежи на стабилната му финансова институция. Къде е грешката в цялата история? Оказва се, че апартаментът е закупен не от истинския му собственик, а от "упълномощено от него лице". На новозакупилия имота не му остава нищо друго, освен да предяви претенции за материални щети към нотариуса, изповядал сделката. За да защити интересите на клиентите на нотариуса и на самите нотариуси, законодателят е решил да въведе задължителна застраховка, която покрива рисковете от професионалните действия на нотариуса и неговите подчинени.
Застраховката се предлага от осем от лицензираните дружества за имуществено застраховане - "България", "Бул инс", "Булстрад", "Витоша", ДЗИ, "Евро инс", "Европа" и "Орел". Застрахователите покриват както стойността на самите вреди, така и съдебните разходи на нотариуса. За да покрива застрахователя и действията на служителите на нотариалната кантора, за които нотариусът отговаря, дружествата изискват в полицата да са включени и техните имена.
Две са основните разлики в условията на застрахователите по застраховката за нотариуси. Първото различие разделя дружествата на такива, които обезщетяват в зависимост от това кога е извършено действието, в резултат на което са настъпили определени щети, и такива, които изплащат обезщетения в зависимост от момента на предявяване на претенциите към нотариуса. В първата група са "Орел", "Витоша" и "Европа". От втория тип дружества са "Булстрад", ДЗИ и "България". Ако сте се застраховали при дружества от втората група, но през следващата година изберете дружество от първия тип, рискувате да платите от собствения си джоб щети. Това е така, защото претенциите към вас са предявени, след като е изтекла застраховката при дружество от втория тип и то няма да ви обезщети. В допълнение, новата ви застраховка е от първия тип и сегашният ви застраховател отговаря само при застрахователно събитие, настъпило по време на неговата застраховка.
Дружествата се различават и в рисковете, по които не изплащат обезщетения.
Минимални и максимални лимити на отговорност, за която се сключва застраховката, са определени от Нотариалната камара - съответно 10 хил. долара и 400 хил. долара. Очаква се през януари да бъдат гласувани нови лимити на отговорност. Лимитът, до който дружествата изплащат обезщетения, е агрегатен, което означава, че застрахователят отговаря за предявени претенции на обща сума до този лимит, над който няма застрахователна защита. Отделно от този лимит някои дружества въвеждат и ограничение за плащане при едно застрахователно събитие. За застрахования е по-добре да не съществува лимит за обезщетение при едно застрахователно събитие. Може да се получи така, че нотариус сам да плати 10 хил. долара за нанесени щети за 25 хил. долара, въпреки че се е застраховал за 200 хил. долара. В този случай неговият застраховател му е поставил лимит от 15 хил. долара за една щета.
Премиите, които плащат нотариусите, варират в зависимост от размера на лимитите на отговорност на застрахователя, начина на плащане на премиите и ползващите се лица по застрахователната полица. В случай че застраховката покрива действията на едно лице (само на нотариуса), някои дружества ("Орел" и "Евро инс") предлагат отстъпка от премията в размер на 25% - 30%. Най-често премиите се плащат еднократно, но има дружества, които позволяват разсрочено плащане за по-големите премии. Някои дружества предвиждат отстъпка от премията при еднократното й заплащане (виж табл.). Размерът на премията при някои дружества ("Евро инс") зависи от броя на хората, които са застраховани. До трима, над трима и над десет души са различните групи, в зависимост от които се определя и цената на застраховката. Малко по-различна схема за определяне на дължимата премия прилага "България". Застрахованият плаща т.нар. депозитна премия, която се доплаща или частично връща в края на застрахователния период. Ревизирането на премията е на база на реализирания оборот от платени нотариални такси. При лимит на отговорност 100 хил. марки застрахованият дължи 150 марки. Когато изтече срокът на застраховката, премията се коригира със ставка от 0.15% върху оборота от такси за горницата над 100 хил. марки.
Най-често застраховката е с продължителност 1 година. Застраховка, която покрива по-малък срок, се предлага от "Витоша", "Евро инс" и "Европа". Правото на нотариуса застрахователят да изплати обезщетение на трето лице се погасява след изтичане на петгодишна давност от настъпване на застрахователното събитие. Това означава, че ако трето лице осъди нотариус за нанесени щети на петата година и първия ден след изповядане на сделката, в резултат на която са настъпили щетите, нотариусът ще трябва да плати за собствена сметка.
Условия по застраховката за нотариуси.
*Самоучастие на застрахования при изплащане на обезщетение.
**n.q. - няма информация.
***Процентът е от застрахователната сума, но не по-малко от 400 хил. лв. Предстоящо
Строителните предприемачи са скептици
Тънки банкови сметки и клиенти с тънък портфейл. Необходимост да виждаш по-далеч от носа си и трудността да го направиш. Конкуренция, която често е юмрук в лицето, а не тласък напред. В този ред подреждат проблемите си предприемачите от строителния бранш.
Финансови трудности изпитват 58% от строителните фирми, показват последните наблюдения на експертите от Националния статистически институт. От неплатежоспособни клиенти се жалват 57% от анкетираните шефове на дружества в отрасъла. Несигурната икономическа среда пречи на 53% от строителите, а недостатъчното търсене е проблем за 41% от тях. Високите цени на материалите спъват 32% от фирмите, а 30% от мениджърите признават, че наличието на конкуренция в бранша им създава проблеми.
"Оценките за производствената активност на стопанските ръководители от строителството към първи октомври тази година са по-благоприятни в сравнение със същата дата на 1997 г. Но и в този отрасъл очакванията за нови поръчки, за активността, за ситуацията в предприятията и за заетостта са по-песимистични. Засилва се негативното въздействие на факторите неплатежоспособност на клиентите и несигурна икономическа среда. Въпреки че намаляват през месеца, като цяло през третото тримесечие финансовите проблеми са затруднявали в най-силна степен дейността на строителните фирми, коментира Христина Стоянова, главен експерт в Националния статистически институт.
Бумът на строителните пирамиди отмина, но и днес не са изключение излъганите в своите очаквания клиенти. "В крайна сметка от некоректните фирми страдат най-много сериозните предприемачи в бранша - тези, които се стремят да строят качествено и в договорения срок", преценява Атанас Галянов, търговски представител на "АСТРОЙ" ООД.
Възторгът и скептицизмът на строителните предприемачи по правило се влияят от висините и спадовете в производствения ритъм. Вложенията в строителството са дългосрочни, възвращаемостта не е на мига. Средствата на държавата и общините се насочват най-вече към довършване на сгради, започнати преди години. Липсват сериозни инвеститори на обществени обекти. Все още се чакат големите вложения в инфраструктурни проекти. Неплатежоспособността на хората пък ограничава желанието им да имат ново жилище или да правят разточителни ремонти. Строят се предимно фамилни къщи за собственици с доходи над средните. Всичко това връзва ръцете на строителните предприемачи.
Сезонният характер на строителната дейност допълнително принуждава много от строителните дружества да се придържат към максимата
За много от фирмите в бранша гонитбата на днешния ден, на днешната печалба е единственият начин да оцелеят. Желанието да се прилагат съвременни технологии и материали е избутано на заден план. "За съжаление инвеститорите нямат възможност или не желаят да похарчат малко повече днес, за да спестят утре", смята инж. Иван Туджаров, управител на "Интериор 1". Дружеството е официален дистрибутор на немската фирма KNAUF за България и предлага гама от строителни материали. "Липсват стимули за коректните предприемачи. Липсва система, която да поощрява въвеждането на качествени технологии. Всички се стремят към по-ниска себестойност на строителните дейности и по-голяма печалба", коментира Атанас Галянов от АСТРОЙ. Дружеството е официален вносител на фасадни системи за топлоизолация на немската ALSECCO. "Работи се с норми, които са смешно остарели. Няма нормативи, които да налагат въвеждане на новостите в бранша", твърди инж. Евгения Гунева, управител на ВАГ ООД. Фирмата предлага програмни продукти за строителството.
"В Германия например държавата отпуска дългосрочни кредити на гражданите за топлоизолация на сградите. Доказано е, че вложенията за топлоизолация на една двуетажна къща се възвръщат за година и половина от икономия на средства за отопление", казва инж. Нели Джонгова, технически директор на "ДЖОНСТИП" - официален вносител на топлоизолационния материал стиродур на BASF. "Една топлоизолирана сграда със специални хидроизолационни мазилки и бои спестява 30-40% от енергията за отопление. Това влияе не само върху джоба на живеещите, но по косвен път и върху ресурсите на държавата", категоричен е Атанас Галянов от АСТРОЙ. "За съжаление хората плащат за парно отопление според кубатурата на жилищата си. Никой няма интерес от изолация на сградата, за да пести от средства за отопление", обобщава Георги Гинев, управител на ОРКИКЕМ - официален вносител на топлоизолация и стирофом на американската "Дау кемикъл".
От новостите в бранша се интересуват най-вече частните строителни фирми, които работят по поръчка на определен клиент. Собствениците на фамилни жилища например съвсем целенасочено използват качествени строителни материали, за да избегнат последиците от познатото "евтиното е най-скъпо".
"Българинът си обича кирпича", смята инж. Яна Георгиева, ръководител "Продажби" в "Тотал бетон" ООД, и твърди, че интересът към здравите бетонни блокчета е много голям.
"Строителните предприемачи по правило все още смятат с молив в ръка. Компютърът се приема като лукс. А по света се работи само по този начин. Предприемачите си стоят в офиса и търгуват чрез Интернет. Извършват всички изчисления с помощта на компютъра, управляват строителния процес с компютър", припомня инж. Евгения Гунева от фирма ВАГ. Специален софтуерен продукт на фирмата осигурява пълно маркетингово проучване на строителния пазар у нас - фирми, цени, нормативна база.
"Отрасълът още не е стъпил на крака. Има известно преместване на ударението върху строителството на обществени сгради. Начинът на провеждане на търговете за обществени обекти обаче е далеч от съвършенството. Практиката показва, че тръжните механизми не действат ефективно. Опорочават се дори търгове, които се контролират от чужди финансови институции", смята инж. Иван Туджаров от "Интериор 1".
"В строителния бранш мнозина чакат да дойде Годо. Добре е наистина да дойдат чужди инвеститори и чужди строителни фирми. Това ще стимулира въвеждането на правила в отрасъла. А правилата са прости - да получаваш пари за това, което реално си свършил. Сега има много обекти, които се водят луксозни, а на практика са калпави", смята Георги Гинев от ОРКИКЕМ.
Строителните фирми имат гарантирани поръчки за три месеца напред, показват официалните данни на Националния статистически институт. Намаление на поръчките в следващите шест месеца се очаква от 15.8% от шефовете на дружества, 10.4% са оптимистите, които предвиждат увеличение, а 73.8% са уверени, че заявките към фирмата ще останат, както и досега, без промяна. Намаление на производствената си дейност предвиждат 17.9% от анкетираните ръководители в отрасъла. Процентът на тези, които очакват повишение на продажните цени, е 39.1%. Съкращение на броя на заетите предвиждат 18.5% от фирмите. Надяващите се на по-добра бизнесситуация в предприятието си през следващата половин година са също толкова, колкото и скептиците. Но броят на тези, които очакват по-лоша бизнесситуация в страната през следващите шест месеца, надвишава броя на оптимистите.
Такси изяждат доходност при ДЦК
Дилър Х продава ДЦК на цена, която осигурява по-голяма доходност от 0.30 на сто на годишна база в сравнение с дилър У. Това означава ли, че за инвеститора е по-благоприятно да купи ДЦК от дилъра Х? Дали това е цената, на която реално се сключва сделката? Понякога се получава така, че по-високата доходност се изяжда от таксите и комисионите, които взимат първичните дилъри от физическите лица. Ако в котираните цени на ДЦК на всички дилъри са включени сумите, удържани за търговията им, лесно може да се сравни доходността на продаваните/изкупувани ДЦК от тях. У нас гражданите могат да закупят ДЦК от Българска пощенска банка, Експресбанк, ОББ, ДСК, БНБ, Международна банка за търговия и развитие, ТБ "Биохим", БРИБАНК и финансовите къщи "Елана" и "Еврофинанс".
Гражданите могат да купуват ДЦК от целеви емисии и от емисии, които се предлагат на аукциони, организирани от финансовото министерство. Една част от дилърите включват комисионите си в цената, която котират. Затова на пръв поглед техните цени може да изглеждат по-неблагоприятни в сравнение с цените, котирани от втория тип дилъри - тези, чиито такси не са включени в цените на ДЦК. Сравнението кой от дилърите предлага най-висока нетна доходност може да се направи, след като се приспаднат таксите при закупуване и продажбата им от гражданите. В допълнение на това гражданите трябва да имат предвид таксите, които взимат дилърите при изплащане на главници и лихви по държавните книжа. Трети вид такса се взема при продажба на част от закупени преди това ДЦК. При изплащане на главници и лихви такса не се взема от БПБ. Такава такса се дължи при ОББ, ТБ "Биохим", "Еврофинанс" и БРИБ, като размерът й е съответно 0.025% и 0.02% (за последните три) върху номинала на книжата. Същия вид такса от 0.04% върху номинала ще платите при МБТР. За по-дребните инвеститори от значение е дали дилърите изискват минимална стойност на една инвестиция в ДЦК. Такава долна граница не се поставя от ОББ. На практика Наредбата за търговията с ДЦК изисква минимално инвестираната сума да е 2 хил. лева. Петдесет хиляди лева е минималният праг за инвестиция при БРИБАНК. БПБ поставя изискване закупените ДЦК от портфейла на банката да са с номинална стойност не по-малко от 300 хил. лв., докато при ДСК този минимум е 30 хил. лв. номинална стойност. Гражданите могат за закупят ДЦК от аукционите чрез поръчка до някой от първичните дилъри. По този начин те могат да придобият книжата на по-ниски цени, които да им осигурят по-висока доходност. За сметка на това за услугата на дилъра се заплаща комисиона. БРИБАНК и "Елана" взимат съответно 0.04% и 0.1% от номинала за одобрена поръчка и 6 хил. лв. и 5 хил. лв. за неодобрена поръчка. Опитът за покупка на ДЦК на аукцион чрез МБТР ще ви струва такса от 0.06% от номинала, но не по-малко от 15 хил. лв. (за одобрена поръчка) и 8 хил. лв. за неодобрена поръчка. Комисионата за участие на аукцион чрез "Еврофинанс" е 0.2% от номинала за малки обеми, докато за големи количества комисионата се договаря. Финансово-брокерската къща ще ви вземе 5 хил. лв. за неодобрени поръчки.
Дилърите покриват разходите си по търговията с ДЦК с разликата между цената, на която купуват ДЦК на аукционите, и цената, на която продават книжата на граждани. Само Експресбанк е определила точна комисиона за гражданите за търговията с ДЦК. При продажба на ДЦК банката включва в цената от 20 до 50 стотинки в зависимост от матуритета на облигациите. По-дългият срок изисква по-висока комисиона за дилъра. При изкупуване на ДЦК Експресбанк намалява базисната цена с 10 стотинки.
От значение при избора на дилър е дали ще ви се предложи достатъчна ликвидност на книжата. Степента на ликвидност, която предлага един дилър, зависи доколко той котира книжата на позиции не само продава, но и купува. В допълнение трябва да се отчете дали котировките купува не са на твърде ниски цени, което да обезсмисли първоначалната ви инвестиция.
Всички дилъри предлагат т.нар. частично изкупуване на ДЦК. Това означава, че ако сте закупили книжа за 1 млн. лв., които са на един сертификат, може да продадете една част от тях, а другата да оставите до падежа например. Това може да ви струва определена сума, необходима за издаването на нов сертификат.
При покупката на целеви ДЦК гражданите плащат 1500 лв. (при ОББ и ТБ "Биохим") за издавания сертификат независимо от общия номинал на закупените книжа. В зависимост от стойността на инвестицията в БРИБ ще вземат между 1000 и 1500 лв. Към момента никаква такса няма да платите, ако закупите целеви ДЦК от БНБ и БПБ. Единственият случай, в който се налага да платите такса в БНБ, е, когато извършвате частична продажба на ДЦК. Тогава е необходимо да ви се издаде нов сертификат, който ще ви струва 200 лв. Минималната стойност на инвестицията в целеви ДЦК е 50 хил. лв. и е валидна за всички дилъри.
Дължими такси от граждани при търговия с ДЦК.
*При 100 лв. номинал.
**При издател на сертификата "Елана" се прилага по-малкият процент, който е от общия номинал на книжа.
