Въпреки положителното становище България отново не бе поканена за преговори за присъединяване, дори не бе направено обещание, както това бе направено с Латвия, че разговорите за присъединяване могат да започнат през следващата година. Български дипломати коментираха, че се потвърждава за пореден път формулата "втора група", още повече че дори към Чехия и Словения Европейската комисия изрази тревога за бавния процес на прилагането на регулациите на 15-те, но от това нищо не последва.
В общите заключения за страните, кандидатки за членство, се прави изводът, че най-големият урок от подготовката на доклада е "ритъмът на подготовка за присъединяване да може да бъде ускорен, ако трябва да се посрещат определени срокове". Всъщност това са едни от основните изисквания на България - ясни срокове, както това бе поискано от премиера Иван Костов на икономическия форум в Залцбург. Това от друга страна обаче ще направи работата на държавната администрация доста по-напрегната, но все пак е известно обещание за бъдещето.
Не по-малък проблем за България ще бъде смяната на караула в Европейския съюз и новите идеи за реформи в неговите институции. Самият съвет във Виена основно ще се занимава с финални уточнения на предстоящото въвеждане на еврото и по-голямата интеграция във военната област. Неофициално обаче ще се обсъждат и кандидатурите за вакантния пост на шеф на Европейската комисия и бъдещата финансова рамка на 15-те. Реформите в институционалната сфера и общата селскостопанска политика ще отнемат по-голямата част от вниманието на европейските министри. Новият германски канцлер Герхард Шрьодер вече намекна, че разширението на Евросъюза трябва да се забави, за да не се подложат западните пазари на прекомерно голям натиск от страна на по-евтините източноевропейски селскостопански стоки.
За ключовия пост на европейски комисар вече се обсъждат няколко кандидатури - засега най-тиражираните имена са на бившите премиер-министри на Испания и Италия Фелипе Гонсалес и Романо Проди. Докато Гонзалес има малки шансове да оглави ключовата европейска институция поради липса на подкрепа от испанското правителство, то Проди има голяма вероятност да наследи поста на Жак Сантер. Италианският ексцентрален банкер придоби особена популярност, след като вкара вечно раздираната си от финансови проблеми страна в евро-зоната, въпреки че поради икономическите си реформи бе принуден да подаде оставка от премиерското кресло. С неговото присъствие са свързани и надеждите за по-решителни реформи в Евросъюза, а и по-прагматични стъпки към страните, кандидатки за членство. Така че за българската външна политика се разкрива възможност за разширяване на дипломатическите совалки извън традиционната ос Франция - Германия.
До Европейския съвет във Виена остават четиридесет дни и е малко вероятно нещо да се промени, въпреки че все още съществува възможност за лобиране сред страните, членки на Евросъюза. Все пак предстои европейският парламент да приеме резолюция по повод разширяването на съюза, а преди това ще се състои и Съвместният парламентарен комитет България - ЕС, където българската позиция може да бъде изложена още веднъж. Това обаче едва ли ще се случи, след като официалните среди в България декларират, че страната не е готова за преговори. Въпреки всичко натискът трябва да продължи, за да не се повтори ситуацията с визовите ограничения, когато бе изпуснато времето за политически диалог и в момента трябва да отговаряме на много по-строги изисквания.
Бойко Рашков, изборът на старото поколение
Кой ще бъде Татарчевият наследник на поста главен прокурор? Драмата с избора на бъдещия началник на обвинението вече наближава своята кулминация. Около седмица ни дели от момента, когато ще стане ясно кой е фаворитът на висшите магистрати. Или поне кой е фаворитът им в момента. От този избор зависи дали сините ще наложат силово своя собствена кандидатура след два месеца, когато ще подменят състава на сегашния Висш съдебен съвет. В него обаче не би трябвало да има нито един член от действащия ВСС, тъй като по конституция кадровиците на съдебната система нямат право на два последователни мандата. Това означава, че синята лавина ще помете не само 11-те членове от червената квота, Татарчевите последователи и хората на Бойко Рашков, но и шестимата съдии, които в момента демонстрират съпричастност към радикалните промени в структурата на правораздаването.
Висшият съдебен съвет би трябвало да бъде сменен някъде към 13 януари. Тогава ще изтекат двата месеца от влизането в сила на Закона за съдебната власт, приет в четвъртък. Той би трябвало да се обнародва в следващия брой на Държавен вестник този вторник и да влезе в сила три дни по-късно. Така на следващия Висш съдебен съвет ще останат около пет седмици, за да ликвидира действията на своя предшественик по процедурата за избор на главен прокурор.
В сряда тримата претенденти за стола на Татарчев ще трябва да премерят сили в словесен двубой пред Висшия съдебен съвет. Те трябва да изложат концепциите си за бъдещето на обвинителните органи, преди да се стигне до решителния вот. Състезателите на финалната права са директорът на националното следствие Бойко Рашков, шефът на пловдивската апелативна прокуратура Росен Димов и началникът на отдел "Наказателно-съдебен" в Главната прокуратура Явор Бояджиев. Последните двама решиха да приемат предизвикателството в последния момент след доста колебания, тъй като кандидатурата на следствения началник беше анонсирана от Татарчев и неговите последователи, което му гарантира сериозен аванс. Шансовете им срещу Рашков обаче не са никак големи. Проблемът на пловдивския апелативен прокурор е, че не е чак толкова обигран в апаратните игри на магистратурата. Лоша шега може да му изиграе и фактът, че се опитва да стане симпатичен на всички. От една страна, Росен Димов демонстрира хладнокръвно и рационално отношение към реформите в съдебната система. От друга, той се опитва да бъде симпатичен и на главния прокурор Татарчев, и на председателя на Върховния касационен съд Румен Янков. Двамата висши магистрати не се обичат много и в общи линии имат коренно противоположни гледни точки за бъдещето на правораздаването у нас. Плановете на Димов за прокурорския пост могат да се объркат и от факта, че проправителственият вестник "Стандарт" на бизнесмена Красимир Стойчев изненадващо поведе кампания в негова полза, като паралелно започна да публикува текстове срещу Бойко Рашков. Тази акция по-скоро удря по имиджа на пловдивския прокурор, отколкото му помага, защото създава впечатление, че той се стреми към поста с всички възможни средства. Явор Бояджиев, който е бил софийски градски прокурор преди Нестор Несторов, пък предпочете да не афишира амбиции за мястото на Татарчев и остана в сянка, въпреки че не си направи отвод. Като участник в групата по създаването на нов Наказателно-процесуален кодекс той се ползва с подкрепата на съдиите, но не е сред любимците на следователско-прокурорската върхушка. В тази обстановка шансовете му намаляват осезаемо.
Така става все по-сигурно, че последната кандидатура - на Бойко Рашков - ще бъде силово прокарана тази сряда или най-късно следващата, ако никой от тримата номинирани не събере от раз повече от половината гласове на ВСС. Вторият сценарий е по-вероятен, тъй като може да има незначително разсейване на магистратски вотове между пловдивския апелативен прокурор и шефа на НСлС. Рашков печели подкрепата на голяма част от магистратите със своята ясно изразена консервативност. Досега той винаги се е обявявал в подкрепа на вертикалната структура в системата на следствието и против премахването на методическото ръководство на НСлС спрямо по-ниските звена. Бойко Рашков беше единственият магистрат, който редовно посещаваше заседанията на правната комисия и защитаваше правата и привилегиите на своите подчинени. Освен това той не е голям поклонник на публичността и шума в медиите, което за по-консервативните магистрати е изключително положително качество. Това му качество се проявява и по отношение на повечето неправителствени и правозащитни организации, които обикновено не получават достъп до следствените арести на Националната следствена служба. Това също е плюс за него в очите на правораздавателните органи, които не обичат простосмъртни аутсайдери да се бъркат в работата им. Рашков има зад гърба си сериозната подкрепа на своите колеги Ангел Александров, Румен Андреев и Петър Василев, които бяха включени в списъка на Богомил Бонев с нещатни и щатни сътрудници на Държавна сигурност и вероятно не разчитат на някакво бъдещо сработване със синята власт при промяна на конюнктурата. Този проблем се изостря още повече с монолитния натиск на сините върху президента за лустрационните текстове в Закона за държавната администрация, тъй като значителна част от работилите към ДС и Главно следствено управление членуваха в БКП.
Сегашният съвет ще се опита да прокара кандидатурата на Рашков максимално бързо, тъй като времето работи в тяхна вреда. Точно затова те парираха опитите на инакомислещите сили във ВСС да протакат избирането с процедурни трикове. С 13 на 12 гласа магистратите потвърдиха решението си, че 28 октомври е последната дата за внасяне на нови кандидатури. Въпросното решение е от 21 октомври, но говорителят на съдебния съвет Бочо Цветков услужливо го беше премълчал. Така от съревнованието отпаднаха председателят на габровския окръжен съд Минко Минков и шефът на варненската апелативна прокуратура Васил Миков, които бяха номинирани миналата сряда. След сблъска на управляващите и президента Стоянов по лустрационния закон и безкомпромисния натиск на СДС върху държавния глава обаче е абсолютно ясно, че той няма да посмее да пропусне кандидатура без партийната благословия. Поведението на сините пък подсказва, че се канят да съсредоточат в ръцете на бъдещия Висш съдебен съвет още повече власт. Парламентът частично не уважи два текста от ветото на президента Петър Стоянов по съдебния закон и с това показа, че се кани да действа безкомпромисно по отношение на правораздаването. Единият от тях се отнася до разпределението на бюджетните средства в системата и казва, че правосъдното министерство ще изпълнява бюджета на съдилищата и следствените служби. Само Върховният административен, Върховният касационен съд и главният прокурор ще харчат парите си сами. Поведението на мнозинството при гласуването на президентското вето върху Закона за съдебната власт ясно показва също, че в бъдеще то ще разчита Висшият съдебен съвет да изпълнява ролята на намордник за магистратите и най-вече за прокуратурата. Мнозинството премахна текста в закона за уволняване на несменяеми съдии, прокурори и следователи "при нарушаване на магистратската клетва", но го замени с още по-радикална процедура, която може да се определи като своеобразен импийчмънт. Според нея всяко дисциплинарно производство може да прерасне автоматично в наказателно дело срещу съответния магистрат, ако се установи, че има данни за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер (с наказание над 5 години затвор). Обвиняемият автоматично остава без имунитет и бива отстранен от длъжност до решаване на случая в съда. Делото се предава за разследване на прокурор, който е определен от Висшия съдебен съвет. Така Висшият съдебен съвет стана не само върховен кадрови, но също обвинителен и правораздавателен орган. Странно е дали прокурорът, определен от ВСС, би помислил да се обърне срещу становището на онези, от които зависи повишението му.
Антоан Николов ли? Не знам... Столичният кмет Стефан Софиянски пред вестник "Капитал"
Доволен ли сте от ремонтите по улиците през последните месеци?
- Когато намаляха проблемите, идва и успокоението. Като погледна назад, мога да кажа, че въпреки вътрешните проблеми, които имахме, в крайна сметка изпълнихме ангажимента си. От програмата, която представихме чрез вас журналистите пред обществеността още преди да започнат ремонтите през март, ни остана единствено довършването на "Ботев" до "Позитано", което ще стане през ноември. До края на годината остават "Ботевградско шосе", възелът за "Слатина" при "Подуяне", излизането на булеварда над метрото до "Опълченска" и съответно конструкцията на метрото. И с това ще бъдем готови някъде около Коледа. Така че за разлика от други години, когато заради финансови притеснения и катаклизми отпаднаха част от обектите, тази година можем да бъдем доволни, че всичко, което поехме като ангажимент, ще бъде изпълнено. За това, че имаше закъснения, вината е изцяло наша - и в организацията, и в изпълнителите. Това ще бъде преоценено и ще се вземат мерки следващата година да не работим по същия начин.
Ще има ли нова ремонтна кампания през следващата година?
- Два пъти по-голяма.
Усвоени ли са всички средства от заема, който общината договори с консорциум български банки в началото на тази година?
- Да, получихме последния транш, правим последните разплащания.
Когато взехте заема, обявихте, че ще го погасите с парите от емитирането на общински еврооблигации. Как ще обслужвате заема, в случай че пазарът не позволи това?
- Падежът на заема е през март следващата година. След като си направихме разчетите, решихме, че независимо от това дали ще емитираме облигации, или ще има нов заем, ние ще го изплатим. Досега сме го обслужвали коректно, подготвили сме програма да акумулираме необходимите средства, за да може на падежа да платим. Оттам нататък в зависимост от конюнктурата на пазара или ще емитираме облигации, или ще вземем нов заем. Но всичко това ще стане, след като първо си погасим сегашния.
Какъв ще е източникът на средствата за това?
- Ще стане за сметка на бюджета. Имайте предвид, че ние работим със суми между 1.2 и 1.3 млрд. лв. на ден. Сами си давате сметка, че 23 млрд. лева, колкото е заемът, това са приходите ни за по-малко от месец. Започнали сме да правим буфер, в който отделяме тези средства. Разбира се, ако европейският пазар е благоприятен, ние веднага ще емитираме и ще си послужим със средствата за погасяване на заема.
Защо се получи така, че обявихте кандидатурата си преди "благословията" на софийската организация на СДС, и имахте ли подкрепата на премиера в този момент?
- За мен основният ангажимент е към гражданите на София. Разбира се, аз съм предложен и избран от СДС. Оттук нататък също държа, и не просто държа, а не мога да бъда друг кандидат освен кандидат на СДС. Но аз се чувствам длъжен да кажа първо на тях дали имам намерения за още един мандат. За да го направя, разбира се, трябваше да го съгласувам с политическата сила. Затова информирах официално министър-председателя, че съм кандидат при условие, че бъда подкрепен от Съюза на демократичните сили. Ако не бъда подкрепен от СДС, аз просто няма да бъда кандидат.
Какво каза министър-председателят по този въпрос?
- Не обичам да коментирам чужди думи. При всички случаи в момента си оставам един от кандидатите.
Как ще бъде финансирана предизборната ви кампания?
- Преди да стигнем конкретно до предизборната кампания и да мислим за нейното финансиране, трябва да знаем точно при какви условия ще бъде проведена. Имам предвид кой конкретно на какво ще бъде кандидат. Още не е приет новият закон, нямаме новото териториално деление. Не знаем още дали за София ще има пряко избираеми районни кметове или не, дали ще има районни съвети или не. Нека да изчакаме всички тези стъпки и тогава ще можем да говорим за организация и финансиране на предизборната кампания. Аз ще представя програмата си на всички политически сили без изключение. Ако, както разчитам, остана кандидат на СДС, ще търся колкото се може по-широка подкрепа. Ще се стремя да организирам предизборна кампания с по-малко разходи. Бих предпочел средствата, които се отделят за такива неща, да отиват за нещо по-конкретно. Особено ако програмата, която представим, бъде одобрена.
Носят се слухове, че вече имате приготвени пари?
- Нямам готови пари. Откъде да ги взема? Ако имах готови пари, моите пари са в дупките.
Любомир Павлов ще остане ли стожер и на тази кампания?
- Любомир Павлов е много сериозно професионално зает и аз се радвам на това, защото Общинската банка върви изключително добре. Вие сами усещате, че около нея най-малкото няма конфликти, но още по-доброто е, че екипът й е много силен и я тегли напред. А това се дължи основно на него и не знам доколко ангажиментите му ще позволят да има повече свободно време. Затова ще помислим, но при всички случаи по-добър от него за кампания в страната няма. Това е категорично. Ако говорим за всички и добри, и лоши качества - по-добър от него няма. И ако аз наистина се нуждая от някаква сериозна кампания, ако екипът ни се нуждае от сериозна кампания и ако имаме сериозен противник, той ще участва. Може и да не прекъсваме нашата работа, Любомир Павлов просто ще си остане в банката и ще прави кампания с това, че тя е в изключително добро състояние, както е сега.
Има ли конфликт между вас и Антоан Николов?
- Ние работим добре. Общинският съвет работи добре. Разбира се, винаги около конкретните проблеми може да има и различни мнения, те не са изключени. Стигали сме и до много остри спорове, но по конкретни проблеми. Но в общата политика на града нямаме различия.
Ако предположим, че спечелите предварителните избори, бихте ли включили пак Антоан Николов в екипа си?
- Аз изрично казах на конференцията на СДС, че на първичните избори кандидатите трябва да се явят с екип. Мина времето на еуфорията. Сега ангажиментът трябва да бъде общ - на водещата политическа сила и на нейния кандидат. Докато миналия път имаше първични избори само за кандидата и той поемаше целия ангажимент. Най-малко трима души трябва да се явят на първичните избори с обща платформа - кметът, първият човек след него и водачът на листата. Изпълнителната и законодателната власт трябва да бъдат заедно. Ако намерим общата платформа, ние ще бъдем екип с Антоан Николов, ако не, той може да се яви с друг екип и с друга платформа.
А вие ще предложите ли на Антоан Николов да сподели вашата платформа?
- Както виждате, в момента нещата в града вървят добре. Пак казвам, може по конкретен проблем да има различия, но когато готвим ангажиментите си, в момента ги готвим заедно. Ако стигнем до сериозни различия, тогава всеки от нас ще си отстоява позицията.
А ще посочите ли поне един случай, в който сте имали остри противоречия?
- Ето в момента имаме различия за обновяването на градския транспорт. Позицията на Антоан Николов и на общинския съвет е по-различна от моята. За това стигнахме до доста остри различия. Моята логика беше, че инвестициите в градския транспорт трябва да се изтеглят след приключването на ремонта на улиците. Сега обаче имаме възможност да изтеглим част от инвестициите малко по-рано и начинът, по който те трябва да се реализират, е въпрос на общо решение, по което все още имаме различни позиции. Друго сериозно различие е това по какъв начин трябва да стопанисваме общинското имущество. Но това си е текуща работа, никога не сме имали различие по основните принципи. Бюджетите и актуализацията на бюджетите са приемани досега с един или двама въздържали се. Не съм имал нито един против, което означава, че не само с общинския съвет, но и с председателя на общинския съвет, преди това Евгений Бакърджиев, сега Антоан Николов, сме успели да си обединим интересите по общите проблеми.
Знаете ли кои са братя Джанкови?
- Не са ли тези, които имат "Копитото"?
Да. Тези, които купиха софийските мелници.
- За софийските мелници не знам. Тази фамилия ми говори единствено за "Копитото". Помня ги - това, че имаше проблеми с узаконяването, но когато направихме проверки, се оказа, че всичко си е нормално и законно. Знам за паркинга пред НДК, но тук вината не е на "Паркинги и гаражи". Доста отдавна има сключен договор от "Озеленяване", тъй като това пространство се управлява от нея. Проблемът на НДК не е в това кой стопанисва паркинга, а че самата сграда е държавна, а пък всичко наоколо е общинско. Оттук нататък НДК не може да повлияе на околното пространство, въпреки че акумулира много приходи. От друга страна, общината няма тези приходи, които има НДК, за да може да ги инвестира в околното пространство. Имаше предложение да направим акционерно дружество с държавата, в което НДК участва като сграда, а ние участваме с околното пространство, и за мен това е решението. Тогава ще можем да намерим едно нормално разпределение на приходите и тяхното реинвестиране в околното пространство. Доходоносната сграда НДК затваря приходите в себе си не защото иска, а защото няма правното основание да ги инвестира в околното пространство. Тук е сериозният проблем, а не е в един паркинг.
Говори се, че братята Джанкови са свързани с ВИС, с Антоан Николов?
- Вижте, много се говори. И мен ме бяха сложили на много места. Както виждате, аз съм си кмет и съм си тук. Винаги могат да се говорят много неща. Проблемът не е кой с кого е свързан. Ние структурно трябва да решим правилно проблемите и тогава възможностите за спекулации ще си отидат. Аз винаги съм казвал, че най-лесно ще се преборим с корупцията и най-лесно ще се противопоставим на комунистическата идеология, ако поставим нещата в нормални рамки и в нормални условия. Тогава хората, които спекулират, сами ще си отидат и няма да могат да виреят.
И по върховете на МВР, рокади заради убийството край Сливен
Националното съвещание за престъпността миналата събота, предизвикано от убийството на 16-годишната Станиела Бугова край Сливен, роди две новини - че полицията трябва да стане възпитана с гражданите и че не е обсъждана оставка или наказание на директора на национална служба "Полиция" полк. Славчо Босилков. Но докато за почина "Вежливост, професионализъм, уважение" се изписаха редица информации и коментари, драмата около ръководството на националната полиция премина тихомълком.
Висшите чиновници продължиха да свързват инцидента на "Петолъчката" с оставката на Босилков и обучението на редовите полицаи на светски обноски. Веднага след срещата си с ОДС в парламента миналия вторник президентът Петър Стоянов поиска "полиция в рамките на закона" и съобщи, че очаква реакция на правителството. Костов от своя страна обяви, че очаква от министър Бонев още веднъж да разгледа целия случай в Сливен и да обясни взетите мерки. "Няма да спрем на това ниво, твърде болезнен е този удар върху авторитета на полицията, за да сме удовлетворени от решения, които не удовлетворяват обществото, а и нас самите. Няма да спрем на това ниво на оставки". Костов не отговори на въпроса дали визира шефа на полицията Босилков.
Решението за уволнението на полк. Славчо Босилков май вече е взето. На срещата на сини лидери в Хисаря веднага след съвещанието за престъпността в МВР, където и Бонев отиде, вероятно се е говорило за смяната на Босилков. На срещата присъства и Йордан Соколов, който се смята за един от хората на полицейския шеф и е твърде възможно там да е бил убеден да не създава пречки пред рокадата. Ако това е така, то Костовото изказване в парламента става пределно ясно. Източници от президентството също смятат, че Петър Стоянов няма да застане срещу смяната на Босилков.
Ако обаче полк. Босилков бъде уволнен, вътрешният министър ще трябва да обяснява защо е върнал оставката на директора на РДВР - Сливен, подп. Любомир Кючуков. Този жест на Бонев предизвика серия от коментари и подозрения за политически чадър над регионалния шеф, въпреки че главният секретар на МВР ген. Божидар Попов пое отговорността за странното решение. И с право. Ако всички началници по веригата са виновни за "престъпната небрежност" на полицая-убиец, как така шефът им, който не е упражнявал контрол върху тях, е невинен. А е известно, че директорите на РДВР се назначават лично от министъра и според новия устройствен Закон за МВР носят отговорност пред него. Ако полк. Босилков обаче и след тази офанзива остане на поста си, ще се потвърдят догадките, че позициите му в синята власт са изключително силни.
Осведомени източници твърдят, че в най-скоро време ще бъдат назначени нови секретари на МВР. Те ще заемат две от овакантените три места. Още през април вътрешното министерство напуснаха полк. Георги Георгиев и ген. Люцкан Люцканов, след като бяха принудени да си подадат оставките. Единият наблюдаваше икономическите направления на националните служби, а генералът отговаряше за граничните войски и жандармерията. Третият секретар - полк. Атанас Атанасов, който съвместяваше и длъжността директор на Националната служба за сигурност, беше назначен с указ на президента през октомври за титуляр и също оваканти поста. Бонев дълго време изчакваше назначаването на нови заместници. И тъй като имената им обикновено имат минало, ще стане ясно накъде върви МВР и дали балансът на силите в него ще бъде запазен. И към кого ще бъде реверансът. Вероятно поне един от новото попълнение ще бъде юрист, защото полк. Атанасов работеше по промените в законовата база на МВР.
Програмата, която трябва да накара полицаите да станат "слуги на народа", се подготвя отдавна. Нейното стартиране обаче беше обявено едва след убийството на Станиела Бугова край Сливен. Обещани бяха и строг контрол, и наказания за невъзпитаните служители на реда, и ежемесечни национални съвещания за престъпността с директорите на национални служби и РДВР. Същността на програмата се състои в периодично тестване на сержантския състав на полицията за пригодността им за работа с гражданите, поведението, коректност на реакциите при искана информация и т.н. Тя трябваше да бъде съчетана с нюйоркската тактика "нулева толерантност", за да се постигне полученият ефект в Германия - 60 на сто от конвенционалните престъпления са разкрити благодарение на сигнали от граждани. Ефектът от подобно начинание обаче е доста съмнителен. Още в началото на лятото Богомил Бонев нареди на полицаите да спират автомобили по пътищата само при конкретен повод или нарушение. Никой от гражданите не усети нещо различно. Полицаите с палки продължаваха да рекетират за щяло и не щяло шофьорите. Както между другото и полицаите на "Петолъчката" не са имали конкретен мотив да спрат точно автомобила на семейството на 16-годишната Станиела Бугова.
Бакърджиев срещу Бонев - политическа интрига, или кой владее силата
Богомил Бонев ще става вицепремиер, вътрешният министър получава урок от сините, премиерът - недоволен от МВР-шефа, о.з. генералът трябва да подаде оставка - все слухове, които излязоха наяве, след като полицаи застреляха 16-годишно момиче край Сливен. И още. Има ли Бонев доверието на Иван Костов, или премиерът се страхува от него. На кого служи о.з. генералът - на президента Стоянов, чийто съветник беше, на парламентарния шеф Йордан Соколов, който го издигна на поста главен секретар преди 6 години, или на премиера. И защо Бонев не е член на синята партия, след като Костов обяви всички министри и техните заместници за политически лица. Как може да е политическо лице един безпартиен. Изобщо, има ли интрига около МВР-шефа?
Когато в началото на май, в кървава трагедия в центъра на София загина невинен полицай, министърът на вътрешните работи обяви: "Иван Татарчев и Бойко Рашков са виновни за смъртта на полицая". Главният прокурор и шефът на следствието бяха разпространили 300-страничния си доклад за насилие в полицията. Часове по-късно Бонев размисли и допълни, че ако полицията има вина, той лично е готов да си подаде оставката веднага. Не го направи, а и дни след това правителството трябваше да отчете едногодишното си успешно управление.
Тогава премиерът Костов категорично се намеси на страната на Бонев: "Аз нося мандата на правителството и единствено аз мога да решавам кадровите му конструкции. Оставката на министър ще е самоволно действие, а министрите са дисциплинирани и такива действия не очаквайте. Нямам никакви намерения да освобождавам Бонев, той има доверието на мнозинството, което го е избрало, и така ще бъде". Военната прокуратура от своя страна не откри вина на полицията и облаците край главата на МВР-шефа се разсеяха.
Месеци след това за обществото спирачка номер едно в битката с престъпниците бяха Татарчев и Рашков. А вътрешният министър продължава да се радва на непоклатимо висок рейтинг, макар върховите му постижения да са по-скоро в полето на словесните борби с главния прокурор. В тях МВР-шефът се раздаваше тъй напористо и изцяло, както преди това воюваше с Мултигруп и мултаците в парламента. На фронта срещу престъпността обаче - нищо ново. До трагичния случай на "Петолъчката".
На Иван Костов вече му прекипяло от "несъгласуваните, емоционални и безплодни" акции на вътрешния министър, сподели висш член на кабинета миналата седмица. Премиерът в лична среща дал на генерала да разбере, че за година и половина приоритетната задача на правителството - да се пребори с престъпността - още няма своя категоричен отговор. Той предупредил Бонев, че го следят изкъсо и се задава краят на системата, която той гради вътре в управлението на МВР независимо от СДС. На "Дондуков" 1 и на "Раковски" 134 отдавна трупали документи и факти за проявите на Бонев, потвърди член на правителството. Там не са забравили политическите изказвания на генерала за руски натиск в навечерието на газовата спогодба. Помнят и активното мероприятие срещу руския посланик, което се появи първо в най-услужливия за Бонев столичен всекидневник и информира обществеността, че дипломатът зарибявал екскомунисти и генерали срещу правителството.
Като продължение дойде и срещата на управляващите този вторник. Обсъждаха закона за администрацията и бюджета, пред журналистите говориха за МВР. Костов прозвуча вече не така категорично, както през май: "Няма значение от кого съм доволен и от кого не съм аз лично и не искам сега да коментирам повече". Три дни преди това, след срещата на лидери на СДС в Хисаря, уж като на шега беше поставен въпросът за членството на Бонев в синята партия. На което Бонев също на шега отговори, че си търси поръчители по местоживеене.
"Целостта на правителството е толкова важна за нас, колкото за цялата управленска структура и за държавата, но и за СДС", твърди един от вицепремиерите. Та той именно напомни, че Бонев не е обвързан политически със сегашното управление и може тъй лесно да си иде, както лесно и бързо се изкачи в йерархията. Такава оставка нямало да наруши стабилността на кабинета, още по-малко на политическата сила, излъчила състава му.
"Досега не сме се месили за нищо, пазихме независимостта на МВР, разчитахме на коректност, но стига толкова", твърдят министри. Незавършената битка срещу престъпността и необявената война срещу невинните граждани вече не можели да се обясняват само с корумпирани и мързеливи магистрати. А и в СДС били наясно, че под прикритието на артистичните си емоционални прояви вътрешният министър превзема властта отвътре. Затова от централата на управляващите започнали да изземат кадровите функции на генерала.
Така поднесени нещата обаче съвсем не означават, че столът на Бонев може да бъде застрашен. Осведомени източници смятат, че всички тези слухове са провокирани от вицепремиера Евгений Бакърджиев и целта им е само да свият перките на вътрешния министър. Зам.- председателят на СДС и ръководител на предизборния щаб на сините в предстоящите местни избори използвал всяка възможност за удар срещу вътрешния министър. В случая той използвал развилия се дебат около убийството край "Петолъчката".
Има поне 4 причини, поради които Бакърджиев има интерес да създава интриги във вреда на Бонев сред управляващите. Първата е, че Богомил Бонев отказа лиценз на смятаната за много близка до вицепремиера застрахователна компания "ВИС 2" - "Планета инс". Според появили се в медиите информации Бакърджиев е пращал емисари при вътрешния министър да ходатайстват за лиценз на застрахователната компания. Отказът на разрешително за дейност е разклатил доверието в безкрайните възможности на заместник-председателя на синята партия. За кръга около него се смята, че протежира фирмите около трибуквената компания. В този смисъл приятели на вицепремиера често попадат в информационните масиви на МВР.
Втората причина са кандидатурите за местните избори. При предстоящото пресяване на кандидати за кметове хората на Бакърджиев винаги могат да бъдат уязвени и елиминирани, ако в МВР има информации за тях. От което могат да се възползват не само премиерът или Бонев, но и други лидери на СДС с позиции във вътрешното министерство. И това вероятно е третото нещо, което кара Бакърджиев да пуска слухове около вероятната смяна на вътрешния министър - чисто политическата причина. Вицепремиерът владее изцяло структурите на СДС в столицата. В особено емоционално състояние в компания през лятото Бакърджиев дори е заявил, че е в състояние да вдигне своите структури в столицата и да помете всички мухльовци на "Раковски"134. Изцепката станала след поредната му тирада, че той е човекът извоювал победите на сините в последните избори - местни и парламентарни. Позициите на Евгений Бакърджиев в политическите структури на София определено са много добри. Но тъй като Бонев не е член на синята партия, няма как да бъде опитомяван по партийна линия. И естествено да се получава информация от самото МВР. След като през август миналата година министърът уволни смятания за негов човек зам.-шеф на Националната служба за сигурност Янис Груйчев, вицепремиерът единствен сред синята върхушка няма абсолютно никакви позиции във вътрешното министерство. Тогава уволнението предизвика недоумение заради участието му в няколко успешни акции срещу производители на фалшиви бандероли. Последващи информации за контакти на Груйчев с Бакърджиев поставиха нещата на мястото им.
"Всички случаи на политически рекет не идват на "Раковски" 134. Аз там не съм видял документални свидетелства за политически рекет. Такива свидетелства идват в Министерския съвет и там се проверяват по съответния начин от изпълнителната власт", заяви самият Иван Костов пред списание "Сега" преди време. Това би могло да се тълкува, че на премиера му е по-удобно да има независим от партията си министър, защото по този начин само той може да му влияе, без да се налага да се съобразява с крилата в СДС. И естествено да получава информация за сините управници, без да я споделя с тях.
Възможно е четвъртата причина, заради която Бакърджиев има интерес от интриги около Бонев, да е чисто човешка - ревността. Защото Костов, изглежда, има доверие на вътрешния министър. Премиерът редовно застава зад гърба му, когато опозицията или медиите го нападат. Очевидно това е така и сега. Една от темите в Хисаря и срещите с президента е била именно безболезненото отстраняване на шефа на националната полиция, без да бъде засегнат балансът на силите в МВР, което означава, че и в този случай Костов застава зад Бонев.
Иначе е наивно да се смята, че атаките срещу Мултигруп, руският рекет за газа и посланическата завера са били самостоятелни акции на Бонев без благословията на командира Костов. Бонев пръв отиде в Москва след смяната на Черномирдин, първият министър от Русия, дошъл у нас, беше вътрешният министър и пръв, който подписа българо-руска спогодба. Бакърджиев очевидно има за какво да ревнува. Рейтингите на двамата са в двете крайности - на вътрешния министър - неизменно висок, а на вицепремиера - значително по-нисък.
При така съпоставени фактите отговорът на въпроса отива ли си Бонев е "не". Той обаче няма да си отиде и по други причина. Евентуална смяна на МВР-шефа ще разбута пъзела на иначе балансираните влияния в кабинета. Всяка рокада в правителството, а смяната на фигура от ранга на Бонев е от най-големите, ще предизвика сътресения в екипа на Костов, от което полза ще има естествено неговият заместник. А Костов едва ли иска подобно нещо.
Президентът вдигна жълт картон на СДС
Срещата във вторник между парламентарната група на ОДС, висшата администрация и президентa Стоянов извади на показ процес, за който досега управляващото мнозинство не допускаше да излезе наяве. Нито в партийните кръгове, още по-малко в публичното пространство. Проблематичното вето над закона за лустрацията всъщност провокира нережисиран този път дебат между президента и синия елит за икономическата политика на екипа на Костов и съпътстващата я корупция.
Това, че беше при закрити врата, всъщност засили драматизма на случилото се. Лустрационният закон втвърди парламентарната група на мнозинството по начин, по който досега това не беше постигнато. За СДС Стоянов вече не е "нашият президент", още по-малко "нашият Петьо". Макар че Стоянов се аргументира още в началото - аз съм президент на всички българи и не мога да пусна такъв закон. Но е нервен и му личи. Контратезата на Светослав Лучников познаваме от по-други времена - вие не сте президент на комунистите, а на целия български народ.
Но това става малко по-късно. Началото е различно. Сто тридесет и седем депутати, ръководството на партията, членове на правителството, парламентарни секретари заемат места в пленарната зала точно в 17 часа. Четвърт час по-късно на крака и с аплодисменти всички посрещат премиера Иван Костов. Пет минути след него влиза и държавният глава, както винаги забързан и усмихнат. В този миг се ражда фразата, която синьото мнозинство си харесва за емблема на безпрецедентната сбирка. Грозно мълчание! "Така го посрещнахме", доволно разказа син активен депутат, първи мандат. Вляво от парламентарната трибуна спокойно седял целият кабинет. Квесторите посочили на президента празната дясна половина. Като свой сред свои Петър Стоянов предложил да не придават чак толкова официален характер на срещата и може би ще е по-добре тя да протече приятелски и неформално. Затова не мога ли да седна до вас, попитал Стоянов. Но и от министерските банки отговорът бил същият - мълчание.
Мисля, че точно тогава той се пречупи и забрави да се усмихва, каза член на мнозинството. Президентът нервно извадил от куфарчето си мотивите, които обясняват и на избиратели, и на депутати, че връща закона за администрацията за преразглеждане, защото намира за нецелесъобразни лустрационните текстове в него. Заедно с речта Стоянов заделил настрани и листа с готовия указ за поредното си президентско вето, трето за последните 28 дни.
Мегасрещата има и увертюра - предварителен разговор между Костов и Стоянов на "Дондуков"2, после към тях са се присъединили членовете на НИС.
Накратко премиерът предупредил: "Моментът е неподходящ за самостоятелни акции, задават се избори, имаме нужда от единство. Ти прави каквото искаш, ние ще гласуваме против. Избирай. " Нека депутатите решат, поискал Стоянов, уверен в силата на своите аргументи. И после в залата попитал безмълвното мнозинство срещу себе си: "Защо написахте такъв закон, след като аз, а и вие, неведнъж сме казвали какво мислим за тежките последици от комунизма и сме се произнесли, че няма да има политическа разправа? Той припомнил на колегите си по политически цвят, че на крилете на антикомунизма СДС долетя до властта, но преди две години обеща на избирателите си демокрация, цивилизованост, толерантност и търпимост. Говорих с баща си, с вицепрезидента Тодор Кавалджиев, с други старци, пострадали в ония времена. Те, а не аз, смятат, че е безкрайно късно за такъв закон и за мъст, казал Стоянов и попитал депутати и министри: "Аз ви подкрепям безрезервно. Но нали властта е у вас, защо досега не махнахте комунистите от ключовите постове в икономиката? Защо и наши хора се сработват с тях? Само един текст от закон ли чакахме, за да се справим с този проблем? " Президентът почти повторил думите си от навечерието на първата годишнина на синьото управление. Тогава той обяви, че вредното политическо високомерие е характерно за новата власт, много от управляващите участват в директорски бордове незаконно, не върви приватизацията заради личните интереси на високостоящи люде, че се шири корупция и безогледно кадруване по всички нива на властта, че земята не е върната.
Шокът в залата е толкова силен, че мнозина искрено плачат. Никой не си задава въпрос - няма ли право Стоянов да вдигне жълт картон на управляващите. Обратно - реакцията е: Разделихме се с този човек, той вече не е от нас. Беше по-страшно от Боянски ливади, сподели син депутат.
Не толкова отдавна и Костов, и министрите, и депутатите - искрено или не - се съгласиха с президента. Във вторник вечер отговорът беше многогласно, протяжно "у-у-у... " Достатъчно тихо, за да не чуят журналистите отвън, но и достатъчно настойчиво, за да разбере избраният с тези гласове президент кой поръчва музиката. Първи и един след друг на трибуната излезли пловдивските депутати, които трябва да минават за лоби на държавния глава. Но и те го питат - откъде накъде. Хит в синия парламентарен коридор стана на ухо депутати да си припомнят "градивни" за дисциплинирането на президента свои реплики. "Не може да си по-умен от 150 депутати. Кой си ти и да не би да си забравил кой те избра и кой лежа по барикадите, за да влезеш в президентството? " Най-горд е депутатът, който посъветвал президента да си смени невнятните прессъветници, които му внушавали да прави глупости. Никой не е идеален, не забравяй и помни, че ние сме властта, е друг крилат депутатски съвет към президента.
Най-покъртителната и незабравима гледка обаче бил разплаканият министър на държавната администрация Тагарински. Никой от участниците не отрече сълзите в неговите очи. С разтреперан глас огромният Марио обяснил: "За пръв път чувам, че президентът не харесва закона. Как е възможно да няма стиковка между две институции, разделени само от един булевард. Все едно, че сме в различни краища на държавата. Защо, бе? " А законът наистина е най-важен за Тагарински. Заради неговото приемане и прилагане той всъщност стана не главен секретар в кабинета, а министър. Затова и сега защитил правата си: "Трябва да има и морал в политиката, но трябва да има и възмездие. Точно такъв закон обещахме на хората. И такъв ще бъде. " И от Народен съюз подкрепили разстроения министър, който си потрошил краката месеци наред да се разправя с тях, докато ги склони да се откажат от настойчивите си претенции да се гласува цял закон за лустрацията. Негова била заслугата да се размине само с краткия текст в административния закон. Ние склонихме, че сме цяла група, а сега един само президент въстава срещу нас, казали хората на липсващата от заседанието Анастасия Мозер.
След десетките нахъсани изказвания на депутати в стил "Не може ние грешни, а ти - целият в бяло" дори дареният с железни нерви Костов решил да свири временно отбой. Съпроводен с аплодисменти, Костов казал: "Преди две години Петър Стоянов спечели гласовете на умерения център, на хората, които се колебаеха дали да ни подкрепят. Той доведе в нашите редици мълчаливото средно мнозинство от гласоподаватели. Но ако върне закона, тези избиратели ще се разколебаят и няма да ни следват. За кого ще е полезно това, за нас ли или за опозицията? " Костов напомнил между другото, че България все пак е парламентарна република и крайните решения се взимат от мнозинството в Народното събрание. Председателката на депутатите Екатерина Михайлова все пак се сетила и дори поднесла цветя на Стоянов за двегодишното му разумно управление. Костов дал пример за аплодисменти. От място вицепремиерът Бакърджиев ядосано казал: "Досега ние търпяхме и гледахме спокойно как връща закон след закон, над които ние сме работили. Той да не се мисли за пазител на правото в държавата. Време му е и той да признае, че е грешен. " Човекът на помирението Веселин Методиев пък напомнил, че президентът е тръгнал да губи и доверието на твърдото ядро в СДС.
Намесили се и депутати с послание към държавния глава: "Нямаме нищо против вас, но опозицията и така не ви обича. Защо си мислите, че като върнете нашия закон, ще спечелите тяхната любов"? Или както го формулира на другия ден млад депутат, "казахме му, че върне ли закона, сам ще си плюе в лицето, а ние няма да го подкрепим". "Нека г-н Стоянов сега излезе пред журналистите и като един блестящ юрист им обясни защо няма да върне закона за администрацията", препоръчал от трибуната и парламентарният шеф Йордан Соколов.
И така, два дълги часа на вътрешнопартийно доказване кой кой е във властта. В интерес на истината той тежко го понесе - това бе единственият умерен коментар на депутат от мнозинството.
През уикенда НИС на СДС ще се събере отново, за да мисли как да възстановят отношенията с президента. Други смятат, че целта не е тази. Защото на практика бламиране на президента не се получи, защото Стоянов в крайна сметка подписа указа за въпросния закон. Всъщност конфликтът продължава и това проличава от телевизионното обръщение на държавния глава. В него той не само успокоява, че "този текст не създава предпоставки нито за "лов на вещици", нито за политически репресии". Не само казва в прав текст защо "такава норма е закъсняла и би могла да разедини българското общество в момент, в който то е изправено пред сериозни изпитания". За втори път тази есен президентът отчетливо повтаря, че са нужни най-вече "категорични политически действия, които да променят много бързо формата на собствеността в страната, като създават класата на дребните и средни собственици, като върнат окончателно земята на нейните стопани и като бъде ликвидирана с ефективни политически действия сенчестата икономическа власт". И отново призовава управляващите, между които нарежда и себе си, да демонстрират нов морал, да поемат своята част от тежестите, както ги поема българският народ. "Декомунизацията ще стане с пазарни реформи, а не със закон за лустрацията" - това е може би най-важното послание на президента, въпреки че в крайна сметка не върна закона.
И този път Стоянов не обяснява причините защо за година и половина обещанията за реформи не са се сбъднали. Може би ще го направи следващия път. Освен ако синята партия и нейният елит не осъзнаят, че Стоянов наистина няма формална власт, но има общественото доверие. И единствен може успешно да атакува управлението на ОДС точно там, където е неговата най-голяма сила - в публичната представа за него, в медийния комфорт и обществената подкрепа. При това критиките му за темповете и мащабите на икономическата реформа и за проблемите с корупцията са основателни. Затова доста прибързани са коментарите от типа "сложихме президента, където му е място. " Ако Стоянов се окаже още малко по-отдалечен от управляващите, за тях може да стане доста сложно.
Накратко
Министърът на транспорта Вилхелм Краус смени трима души от борда на директорите на пристанище Бургас. Освободени са шефът на борда Веселин Краев, който преди месец сам депозира оставката си, представителят на фирма БМФ Любо Бончев и Стоян Василев от Министерството на транспорта. На тяхно място са назначени трима чиновници от транспортното ведомство. Веселин Краев, който е близък на шефа на бюджетната комисия и лидер на СДС в Бургас Йордан Цонев, неотдавна беше включен в борда на Нефтохим. Като причина за кадровата промяна е посочена необходимостта от по-добра координация при усвояването на японския заем от 120 млн. долара. Парите са предназначени за удължаване на вълнолома и за един от четирите терминала, които предвижда проект за разширение и модернизация на пристанището.
Приключи изграждането на първия участък от разширението на транзитния газопровод за Турция. От предвидените за строителство общо 47.5 км са завършени 9.5 км от газопровода. Обектът стартира през юни, строители са Газстроймонтаж и "Контролно-заваръчни устройства". Завършени са и строително-монтажните работи на възела за включване на новия газопровод към компресорната станция. Предстои техническо освидетелстване на газопровода и подготовка за въвеждането му в редовна експлоатация. Разширяването на газопровода се извършва по договореностите с "Газпром" от тази година. Целта е да се осигурят технически възможности за увеличаването на транзитните количества природен газ към Турция от 8 млрд. куб. метра на 14 млрд. куб. метра към 2001 г. До края на годината ще бъде изграден и 35 км транзитен газопровод от с. Братя Даскалови до Ихтиман. Инвестициите засега се осигуряват изцяло от Булгаргаз.
Румъния ще осигури ново трасе за транспортиране на отработилото ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" към Русия, предвижда протоколът от заседанието на българо-румънската междуправителствена комисия, който кабинетът одобри в понеделник. Отработилото гориво ще се превозва по река Дунав и след това с железница. През февруари в Русе ще се състои среща на представители на деловите среди в двете страни. На нея ще бъдат обсъдени възможностите за увеличаване на стокообмена. Предстои подписването на спогодба с Румъния за митническо сътрудничество и договор за сътрудничество в областта на туризма.
Готвят се триъгълни схеми и за дълговете на торовите заводи
Задълженията на четирите торови завода към Булгаргаз да се погасят с прихващания през бюджета, предлага газовата компания. Това е познатата схема за тристранни прихващания, която години наред се прилага за изчистване на дълговете на топлофикационните фирми. Чрез нея от счетоводния баланс на торовите заводи ще бъдат изчистени задълженията към Булгаргаз. След това се отписват задължения на Булгаргаз към бюджета на същата стойност. Със същата сума се увеличава така нареченият привлечен капитал на всяка от торовите фирми. Това е чисто
Четирите торови завода са в процедура на приватизация, но интерес към тях почти липсва.
Този подход е изгоден за Булгаргаз, който няма пари да плати огромните си задължения към бюджета. Дългът на газовата компания към държавния бюджет е 322.862 млрд. лева. В същото време Булгаргаз има несъбрани вземания за над 356 млрд. лева. Основната част от тях се формира от топлофикационните фирми и химическите заводи - четирите торови комбината и Нефтохим. От тях Булгаргаз най-трудно събира вземанията си. В момента газовата компания не е подписала анекси към договорите за покупко-продажба на природен газ само с пет от предприятията потребители и това са "Химко", Агрополихим, Агробиохим, Неохим и Нефтохим. Ако схемата с прихващането се приложи и за топлофикациите, и за торовите заводи, Булгаргаз едновременно ще намали най-малко наполовина обема на несъбраните си вземания и дълга си към държавния бюджет. Разбира се, ако през тази схема мине целият обем на задълженията. Засега обаче не е уточнено напълно дали по този начин ще се погасяват общо главница и лихви, само главницата или само лихвите по старите вземания.
За торовите заводи резултатът ще бъде благоприятен дотолкова, доколкото в балансите им няма да висят огромните дългове към Булгаргаз. Това обаче не е достатъчно, за да се събуди инвеститорският интерес. Ако предприятията могат да произвеждат ефективно и да изнасят продукцията си, стотина милиарда дълг може да бъде стопен за непродължително време. Големият проблем обаче е нерентабилността на производството - последица от неблагоприятната пазарна конюнктура и сравнително високата цена на газа. Той няма да бъде решен с триъгълните счетоводни схеми и четирите предприятия ще продължат да трупат загуби и задължения. Тази мярка би имала смисъл само при благоприятна промяна в пазарната конюнктура, при която предприятията няма да работят на загуба. Засега обаче прогнозите за пазара на торове остават крайно песимистични. За държавата
"Не е възможно да се реализира такава схема", заяви шефът на отдела за химическа промишленост в Министерството на промишлеността Ангел Василев. Той обясни, че министерството е предложило на Булгаргаз друго решение - разсрочване на плащанията на торовите заводи за пет години с една година гратисен период и диференциране на вземанията и лихвата, която се начислява върху тях.
"В момента Булгаргаз начислява върху общия размер на вземанията си наказателната лихва, която е посочена в Закона за събиране на държавните вземания. Тя е равна на основния лихвен процент плюс 0.1% за всеки просрочен ден. Това прави 43%. Тук според нас попада онази част от вземанията, която включва начислените в цената на Булгаргаз 22% ДДС и 5% митни сборове. Върху останалата част от неплатените суми трябва да се начислява обичайната наказателна лихва - ОЛП плюс 10%", смята експертът на промишленото министерство. Булгаргаз отказал да приеме това предложение, но наскоро шефът на газовата фирма Кирил Гегов обяви, че от съчувствие към губещите торови предприятия ще замрази сумата на натрупаната лихва и вече ще се олихвява само главницата по по-облекчена схема. Финансови експерти твърдят, че задълженията на едно предприятие към друго не могат да се олихвяват по Закона за държавните вземания, независимо какво включва цената на стоката, която длъжникът трябва да плаща. Това означава, че не е коректно да се начисляват 43% лихва дори и върху онази част от задълженията на торовите заводи, които включват начислените в цената на газа 22% ДДС и 5% митни сборове.
Проблемът има и друга страна - в тригодишното споразумение с МВФ правителството пое ангажимента да прекрати прилагането на подобни триъгълни схеми с участието на държавния бюджет. При представянето на споразумението в парламента финансовият министър изрично подчерта тази клауза пред народните представители.
Световната банка държи за независима регулация на енергетиката
На заседание на парламентарната енергийна комисия в четвъртък представители на мисията на Световната банка по енергийните въпроси изказаха пред депутати своето критично отношение към основни моменти от проектозакона за енергетика и енергийна ефективност и средносрочния план за действие на правителството в енергийната сфера. Експертите изрично уточниха, че не поставят ултиматуми, нито отхвърлят проектозакона, а само дават експертно мнение, базиращо се на международен опит.
Закон ще разреши крупното арендаторство
Ограничението за размера на земеделската земя, която може да бъде наемана под аренда, ще бъде отменено с проектозакон, подготвен от земеделското министерство и изпратен за съгласуване по останалите ведомства. В действащия Закон за арендата в земеделието не се разрешава на едно лицe да арендува повече от шест хиляди дка земя, както и повече от една трета от земите в рамките на едно землище. Премахването на тези ограничения беше едно от основните изисквания на МВФ и Световната банка за реформи в земеделието. Фондът и банката нееднократно изтъкваха, че така само се издигат изкуствени пречки пред навлизането на инвестиции в отрасъла. Същевременно на много места в страната ограниченията масово се заобикалят чрез наемане на големи площи с помощта на свързани фирми.
Заедно с ограниченията за размера на арендуваната земя се предвижда да бъде отменен и текстът, с който се определя 50-годишен максимален срок за действие на договорите за аренда. Минималният срок - четири години, ще се запази.
Крупното арендаторство може би е единствената ефективна форма на стопанисване на земеделските земи в ситуация на продължаваща поземлена реформа и неизвършена комасация (уедряване) на имотите. По този начин земята с години остава раздробена на безброй малки парчета. Собствениците на един имот в повечето случаи са няколко души наследници, които или не разполагат с необходимата земеделска техника, за да я обработват, или отдавна са скъсали връзките си със селото. Много често собствениците не се интересуват от земята и предпочитат да я отдадат за стопанисване срещу минимална рента, при това на основата на устни договорки. Това пък често става причина за конфликти между собственици и арендатори, в основата на които стоят неуредените взаимоотношения по издължаването.
С поправките в закона се предвижда да бъде определен минимален размер на рентата, който не може да бъде по-малък от 4% от пазарната цена на земята, която се отдава. Целта на този текст е да бъдат защитени правата на собствениците. Много от сегашните договори се сключвали за нищожни суми от порядъка на 1000-2000 лева рента от декар, обясниха от аграрното ведомство. Не е ясно обаче как ще се гарантира спазването на това условие, като се има предвид, че реален пазар на земя у нас почти не съществува, и поради това не може да се определи истинската пазарна стойност на имотите. Отделен въпрос е дали е редно държавата да се намесва по този начин в частноправни отношения, при това със закон.
Проектозаконът цели главно да бъдат изяснени правата и задълженията на страните по арендния договор, заявиха от земеделското министерство. Едно от уточненията разделя отговорностите по плащането на различните данъци и такси. Арендодателят ще бъде задължен да плаща данъците, свързани със собствеността на арендувания имот, а арендаторът - данъците и таксите, свързани с ползването му. Арендаторът ще бъде задължен също да застрахова наетите сгради, земеделски инвентар и добитък. Запазва се текстът, според който арендното плащане може да става както в пари, така и чрез земеделски продукти.
Неяснотата около лицензите може да блокира продажбата на военните заводи
Неизвестните в основната схема за преструктуриране на предприятията от отбранителната промишленост може да блокират тяхната продажба, констатират експерти от бранша. В края на март правителството прие програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в така наречения военнопромишлен комплекс. Тя предвижда пълна приватизация на всички по-малки дружества и продажбата на обособени части от по-големите военни заводи. Държавата запазва блокираща квота в структуроопределящи предприятия - "Арсенал" - Казанлък, ВМЗ - Сопот, "Дунарит" - Русе, "Трема" - Трявна, "Електрон прогрес" - София. Тези дружества влизат в разширен списък от 25 фирми, които ще бъдат преструктурирани чрез обособяване на отделни производства, цехове, заводи, поделения и намаляване на капитала. Обособените части от тях ще бъдат раздържавени изцяло. Ремонтните заводи, които са към Министерството на отбраната и все още са държавни фирми, ще бъдат преобразувани в дружества по Tърговския закон и държавното участие в тях ще бъде редуцирано до около 50%. Държавата засега не възнамерява да продава търговските дружества с държавно участие - "Кинтекс", "Тератон", "Армимекс" и "Елмет инженеринг".
В началото на лятото бяха обявени за продажба чрез инвестиционен посредник пет военни завода, включени в пул "Машиностроене". За консултант по сделката беше избрана БРИБАНК. Инвестиционният меморандум беше одобрен от Агенцията за приватизация и вече е предоставен на повече от 40 водещи компании в този бизнес от бившия Варшавски договор и НАТО. Оттук нататък обаче идват и проблемите. Защото едва ли някой ще се заинтересува от активите на "Арсенал" например, ако предварително не му е известна правната рамка, в която ще се извърши сделката и в която новият собственик трябва да работи. Тази рамка все още я няма и съществува вероятност очертаването й да се забави още дълго време.
На първо място, още не е избистрена окончателно основната схема за преструктурирането на военните заводи. И досега се спори 34% ли да бъде държавното участие в петте основни предприятия, или до 34%, тоест то би могло да падне доста под блокиращата квота. Още по-неясно е кой ще управлява участието на държавата. Едната възможност е държавните акции да останат консолидирани в "Металхим холдинг" или в друга подобна структура. Втората - да се управляват от принципала, т.е. от Министерството на промишлеността.
При приватизацията на военните заводи се повтаря казусът с фармацевтичните фирми - държавата на практика не разполага с пълния пакет акции, обявени за продажба, тъй като част от тези акции са притежание на "Металхим холдинг". Решаването на този проблем забави приватизацията на фармацевтичните заводи с повече от година и половина. Едната възможност е отбранителната промишленост да копира схемата за преструктуриране на капитала на "Фармахим холдинг", където държавата изкупи акциите на холдинга и по този начин си осигури обявените за продажба пакети акции. Самата "Фармахим" се сви до малка фирма с търговска и развойна дейност. Така или иначе този проблем все още остава нерешен.
При предприватизационната подготовка на военните заводи освен стандартните процедури има и два специфични проблема. Много трудно ще се намери купувач на акциите на която и да е от фабриките, произвеждащи военна продукция, ако това дружество не е собственик на съответната интелектуална собственост - патенти, лицензи, ноу-хау. Без притежаването им производството на съответната продукция ще бъде обикновено пиратство, смятат експерти от бранша.
Над 90 на сто от производството на военните заводи у нас е по руска лицензна документация, която основно е собственост на "Росвооръжение". У нас титуляр на съответните права на тази собственост е държавата, а тя ги е делегирала на "Армимекс" (правоприемник на бившето Главно инженерно управление, което контролираше лицензионната дейност във ВПК). Руската страна ни е предоставяла лицензионна документация през различни периоди по различни споразумения и договори. Част от лицензите са ни предоставени безвъзмездно, върху други са ни предоставени права за ползване с определени срокове, някои от които вече са изтекли, но други не, трети са купувани, но още неплатени изцяло и т.н. При всички сделки обаче има императивно условие - българската страна няма право да преотстъпва лицензите на трети лица.
В момента проблемът с правата върху лицензите не е уреден. Предприятията от ВПК просто ползват съответната интелектуална собственост, но юридически нямат право на разпореждане с нея. От това странно положение може да се излезе, като държавата прехвърли и формалноюридически правата за ползване на съответните дружества. По-трудно вероятно ще бъде уреждането на проблема с руската страна. Една от възможностите е проблемът да се постави на междудържавно равнище с подписване на споразумение за военно-техническо сътрудничество, което не се приема засега от българската страна. Според руски и наши експерти обаче това не противоречи на намеренията на българската страна за присъединяване към НАТО. Руснаците имат такива споразумения с Гърция, Турция, Германия, Полша. Би могло да се намери и друга формула - да се подпише отделно споразумение само по лицензите. В промишленото министерство смятат, че по-правилно е проблемът да се урежда индивидуално за всяко предприятие. В този случай най-вероятно преговорите ще се водят на ведомствено и фирмено равнище - между руското Министерство на отбраната и "Росвооръжение" и българските структури, свързани с отбранителната индустрия и военните заводи. Това обаче със сигурност ще бъде продължителен процес. Руската оръжейна компания предложила преоформяне на задълженията на българската страна по лицензионните договори да бъдат преоформени в участие на "Росвооръжение" в посочени от нея военни предприятия и това също е една възможност, която би могла да се обсъди, смята зам.-министърът на промишлеността Владимир Кисьов. Възможно е също въпросът с лицензите да влезе като точка в дневния ред на предстоящата сесия на българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Практиката от последните години обаче показа, че при преговорите между София и Москва трудно и бавно се стига до решение. Ако въпросът не бъде поставен още сега, може да се окаже, че дванадесетте месеца, които остават до приватизацията на първите военни предприятия, са съвсем недостатъчни.
Чуждите бизнесмени не искат коопериране с държавни мастодонти.
Владимир Кисьов, зам.-министър на промишлеността, пред "Капитал"
Как ще бъде решен проблемът с участието на "Металхим холдинг" в обявените за приватизация военни фирми?
- Най-вероятно холдингът ще трябва да прехвърли акциите си в съответното дружество на държавата. Постепенно той трябва да поеме други функции - иновационна дейност, маркетинг, и да премине през процедура на приватизация. От петте фирми, в които държавата ще запази участието си, холдингът ще излезе изцяло.
Как ще бъде решен въпросът с правата върху лицензите?
- Статутът на лицензите е различен и какво ще стане с тях е въпрос на договаряне с руската страна и с Украйна. Решението на този въпрос не е еднозначно и той сигурно ще бъде поставен за обсъждане в секцията по отбранителна промишленост в българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Според мен обаче няма да има правен проблем при ползването на руските лицензи. Ако американска фирма купи военен завод, той си остава българско юридическо лице и придобива права и върху лицензите. Въпросът е да се уредят отношенията между държавата, "Армимекс" и военните заводи така, че предприятията да получат права върху лицензионната документация. Въпросът се обсъжда, търсят се решения.
Има ли интерес към българското военно производство?
- Има интерес от израелски и немски фирми за кооперирано производство по натовски стандарти. Турция също проявява интерес за копроизводства. Тези партньори, разбира се, търсят себеподобни. Затова е важно да се преструктурира и приватизира отрасълът, колкото е възможно по-бързо. И срещу външния инвеститор да не застават мастодонти.
"Кремиковци" предложи нова куха схема за оцеляването си
По предложение на шефовете на "Кремиковци" от няколко седмици в промишленото министерство се обмисля нова формула за държавно финансиране на комбината. Схемата предвижда да бъде създадено ново смесено дружество, в което "Кремиковци" АД ще участва с апорт на технологични линии, а държавата - с парична вноска. Досега идеята не е била огласена, защото се чака одобрението на министрите Александър Божков и Муравей Радев. В същото време тече съгласуване с представителите на Европейската комисия, заявиха от Министерството на промишлеността.
От началото на годината.
Формулата, предложена от ръководството, предвижда "Кремиковци" АД да бъде разделено на две. По този начин чистият стоманодобив ще бъде обособен в нова фирма, условно наречена "Кремиковци стийл Ко. ". В нея ще бъдат апортирани всички звена от основното производство и други стратегически активи, вземанията на комбината и складовите наличности. Целта е фирмата да получи изчистена структура на разходите, силно редуциран състав и по-ясна отчетност при формирането на производствените цени.
Всички съпътстващи дейности и непечеливши активи на комбината ще останат в сегашното дружество. Сред тях по всяка вероятност ще са рудодобивът, феросплавният и тръбопрокатният цех, автотранспортът, звеното за обществено хранене, почивното дело, ремонтният завод и др. В рамките на една-две години всички те ще трябва да бъдат продадени като обособени части или ликвидирани.
"Ако се стигне до отделяне на чистия стоманодобив от "Кремиковци" в отделна фирма, тя ще получи някаква възможност за оцеляване, тъй като няма да й тежат старите дългове на комбината и излишният персонал. В същото време новата фирма няма да бъде поставена в режим на финансова изолация и ще може да тегли банкови кредити", коментира идеята пред "Капитал" представител от промишленото министерство. По този начин значително се увеличавали и шансовете за сключване на приватизационна сделка с турската компания "Ердемир", която през изминалата седмица беше официално номинирана от консултанта "ВС Аткинс" за единствен потенциален купувач на 71% от акциите на "Кремиковци".
Странно защо обаче втората част от схемата, предлагана от шефовете на комбината, предвижда държавата да налее в новосъздадената фирма около 20 млрд. лева, срещу което ще получи част от нейните акции (10-20%). Парите ще бъдат осигурени от предвидените в бюджет'98 разходи за "структурна реформа, програми за оздравяване и др.", обясниха от "Кремиковци". По този начин правителството щяло да си запази възможността да участва в управлението на фирмата и да съдейства на новия собственик след приватизацията.
На практика държавата ще участва в джойнт венчър със самата себе си, тъй като 96% от акциите на "Кремиковци" АД все още са нейна собственост. Макар да изглежда абсурдна, тази схема има просто обяснение. По този начин се осигурява работен капитал на новото дружество, като формално се заобикалят ограниченията на Брюксел за субсидиране на стоманодобива. Фактически обаче това е просто друг вид субсидия. Въпросът е
Участието на държавата в подобни схеми би имало някакъв смисъл, ако проблемът на "Кремиковци" беше временен и в неговата основа не стоеше неефективността на производството. Работата обаче е там, че при сегашната пазарна конюнктура комбинатът е обречен да трупа още дълго време загуби именно от основно производство. Това се признава и от шефовете на комбината.
По данни на "Кремиковци", представени тези дни в промишленото министерство, само за покриване на разликите между производствените и продажните цени на металите до края на годината ще са нужни 15-20 млн. долара. Ако се запази производството през 1999 г. за същата цел ще трябват още 60 млн. долара (при условие че се запазят настоящите цени на международните пазари). Отделно се търсят около 30 млн. долара за разплащане на част от натрупаните в последните месеци задължения към Булгаргаз и основни доставчици. Макар че при сегашната структура на комбината не може по никакъв начин да се определи кое как влияе върху себестойността на готовата продукция, от тези разчети става ясно, че "Кремиковци" ще продължи да произвежда още дълго време само на загуба. При това положение опитите за нови финансови инжекции от страна на държавата не решават проблема, а само отлагат непопулярните решения.
Според нея още до края на 1998 г. броят на работещите в черната ни металургия трябва се намали с над 5 хил. души, а до края на 2000 г. освободените в отрасъла трябва да достигнат общо 11 хил. души. Социалната цена на реформата ще надхвърли първоначално предвидените 15 млн. долара. Новите разчети, извършени от испанската консултантска фирма IDOM, показали, че сумата за обезщетения и за програми за преквалификация на освободените в стоманодобива ще надхвърли 47 млн. долара. Това е твърде голяма сума, която нито закъсалите ни предприятия, нито държавата могат да осигурят. По принцип средства за преквалификация на съкратените работници може да бъдат привлечени от структурните фондове на ЕС. За целта обаче от Брюксел ще искат да видят, че у нас се предприемат реални, а не само палиативни мерки.
Целта на националната програма е да издейства от Европейската комисия удължаване с нови пет години на преходния период, в който се разрешават държавни помощи. За да даде съгласието си, Брюксел ще иска да получи доказателства, че в края на периода фирмите ще бъдат достатъчно жизнеспособни, за да се издържат сами в условията на свободна конкуренция. Другото условие е размерът на отпусканата държавна помощ да бъде равен на процента, с който ще се редуцират производствените мощности.
Липсата на инвестиции за модернизиране на стоманодобивното производство у нас винаги е било пречка в отношенията ни с Евросъюза и периодично става причина за заплахи с антидъмпингови санкции срещу България. За да отговарят на евростандартите, заводите ни се нуждаят от огромни инвестиции в технологично обновление и най-вече в енергоспестяващи технологии, които биха могли да снижат разходите и да подобрят производителността на предприятията. Ако бъдат извършени предвидените в програмата инвестиции и ако фирмите започнат да си плащат редовно потребените количества природен газ и електроенергия, автоматично ще бъде сложен край на проблема с антидъмпинговите цени на българските метали. Въпросът обаче е дали вече не е твърде късно за каквито и да било програми.
Екшънът днес е в Боровец... а утре и в други градове?
Акцията срещу незаконните строежи в България не е от днес. От ноември 1997 г. до март 1998 г. Инспекцията по държавен и строителен контрол, сега дирекция, ликвидира в курорта "Албена" незаконно строителство на площ 6-6.5 хил. кв.м. Събарянето както на сглобяемите, така и на монолитните постройки нарушителите извършват сами, цялото оборудване предварително е демонтирано и изнесено, никой и не помисля да вика на помощ ГУСВ. Както изисква Законът за териториално и селищно устройство, като основен нарушител тогава е посочен първо не гражданинът Х, собственик или наемател на незаконно построеното, а длъжностните лица, представляващи отговорните държавни институции.
В случая става дума за шефа на курорта "Албена", отговорен за стопанисването на държавната земя, и за кмета на Добрич, отговорен за строителните дейности в общината според Закона за местното самоуправление. Впрочем те оказват пълно съдействие на инспекцията при разрушаването на незаконните постройки. Тогава в "Албена" се тръгва директно към събаряне, защото става дума за така наречените временни строежи, които не могат да бъдат одържавени. Тогава в "Албена" протести и емоции няма. Нарушителите са убедени, че няма закон, който да им позволи да останат.
Подобна, макар и не толкова мащабна, акция инспекцията прави и на "Златни пясъци". Преди началото на курортния сезон -март, април, незаконните постройки там са ликвидирани. Собствениците им с дебели вратове и златни вериги се опитват, но не успяват да се намесят.
Така инспекцията без шум успява да се справи с незаконното строителство в тези два курорта.
След промяната в ЗТСУ, влязъл в сила от 15 юли т.г., от 1 октомври инспекцията е ликвидирана и неин правоприемник става Дирекцията за национален и строителен контрол. Сега тя действа, опирайки се на своя устройствен правилник. А той претърпява прелюбопитно развитие. Първоначалният му вариант отчита особеностите на териториално-устройствения строителен контрол според българските дадености. В този вариант се набляга на превантивния, предварителен контрол, на методичното ръководство на обищинските служби и службите на главните архитекти, НАБЛЯГА СЕ НА ВИСШАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ - УПРАВЛЕНИЕ ЧРЕЗ КОНТРОЛ. Предвидени са строги санкции, но строгост не толкова в размера, колкото в категоричността и прилагането им. Защото за никого не е тайна, че прекомерно високата санкция не само е скрита форма на корупция, но и противоречи на Закона за административните наказания и нарушения. Философията на предлаганите промени е чрез контрол да не се допуска незаконно строителство. А не то да се допуска и след това да се води люта битка с него. Затова и предвидените санкции са разделени на две - първо, санкция спрямо длъжностното лице, кратна на заплатата му, за да може виновният хем да я плати, хем да не тръгва и заради нея към рушвета. И второ, санкции спрямо нарушителя - юридическо лице или община, санкции, също високи, но също платими. По предложение обаче на Министерството на регионалното развитие и благоустройството МС приема съвсем друг правилник. Според него групата от около 1200-1500 души, следящи за незаконното строителство у нас, сега е заменена от 50 човека. Тя се нарича Главно управление градоустройствен контрол и е концентрирана централно - в дирекцията в София. Чрез новия устройствен правилник дирекцията на практика отказва да се занимава с контрол, защото процедурата става следната: един прави огледа за нарушения, а друг издава нарежданията, които са съответно до събаряне на сгради. И тъй като става дума за 400 общини и райони, не е възможно онзи, който издава заповедите, да огледа всички незаконности. От тази гледна точка новият устройствен правилник не само отваря врата за административни нарушения, но и навежда на мисълта, че едно от желанията на авторите му е да имат в ръцете си здрав лост, с който да атакуват за незаконно строителство конкретни лица и конкретни фирми. А не лост за превантивен, постоянен и методичен строителен контрол.
И разбира се, когато една институция е нова, както е случаят с дирекцията, тя иска да се докаже. С всички средства, независимо от цената. Акцията в Боровец доказва именно това. Защо в Боровец, след като е било констатирано незаконно строителство, не е била потърсена отговорност от длъжностните лица - кмета на Самоков, управата на комплекса и председателя на горското стопанство (95 процента от земята там е държавен горски фонд).
Има ли проведена процедура срещу отговорните държавни структури? Още повече че именно община Самоков е издавала разрешения за строеж на сгради, които сега се третират за незаконни. Такива решения могат да бъдат видени, приложени като доказателства в дела на Софийския окръжен съд. Дела, образувани като жалби срещу заповеди за събаряне. Санкции срещу длъжностните лица няма... Щрих от пейзажа е, че Министерството на Евгений Бакърджиев, отговорно за съставянето на градоустройствените планове, досега не е направило нищо, за да бъдат изготвени нови. Публична тайна е, че курортите в България нямат актуализирани застроително-регулационни планове. Последните са от 80-те години и колективите от архитекти предпочитат не да изработват нови, а да актуализират чрез частични изменения стари, защото това означава и добри хонорари. И министерството не само мълчи. Напротив. На "Златни пясъци" Висшият експертен съвет на министерството заседава за одобряване на нов регулационен план и... спира дотук.
Констативните протоколи в Боровец за незаконно строителство дирекцията съставя 2 дни преди заповедите за премахване на строежите. Даден е 5-дневен срок за доброволно събаряне, преди да се пристъпи към единствения, според главния държавен инспектор Гебрева, начин за действие - разрушаване. В Боровец обаче дирекцията грубо нарушава ЗТСУ. Тя върви срещу практиката по териториално и селищно устройство, според която след първата констатация за незаконно строителство се дава срок от 1 месец, в който се спира ток, вода, строеж или се затваря обектът. И ако нарушителят не реагира, това се третира като отказ да спази закона. Нещо повече - ЗТСУ изисква последователно прилагане на трите процедури срещу незаконното строителство - узаконяване, ако е възможно, на името на собственика на земята (чл.162), одържавяване в полза на общината или държавата, когато незаконният строеж е върху земя от държавния или общински фонд (чл.173), и накрая последната мярка - събаряне (чл.160, ал.3). Защо тази процедура на закона не е била изследвана? Ако в Боровец не е могло нищо да бъде узаконено, защо поне част от незаконните строежи не са отнети в полза на държавата или общината? А нарушителите да бъдат наказани с глоби, които според закона могат да бъдат до 150 милиона лева? Според ЗТСУ това е могло да стане с "наказателно постановление на областния управител или на кмета на общината по предложение на началника на дирекцията". Такова предложение началник Цацов не е правил. Нещо повече - в противоречие на чл.160 от ЗТСУ заповедите за принудително премахване са подписани не от него, а от главния държавен инспектор Гебрева. Към момента на връчването им няма данни, че тя е била изрично пълномощена от него за това. Което автоматично ги прави нищожни. Нищо чудно обаче в дирекцията да бъде пуснато такова пълномощно за Гебрева със задна дата... Акцията, предупреди началник Цацов, щяла да струва около 10 000 долара. От умрял писмо е да чакаме държавата, респективно ГУСВ, да си събере по съдебен път парите от нарушителите, като знаем скоростта, с която работи съдебната система. Защото в Боровец пак ще се строи. Курортът го изисква. А след като ще се строи, защо вече построено трябва да се разрушава. Зам.-министър Милчев пък твърди, че в Боровец било разрушено само построеното след 15 юли т.г., тоест след влизането в сила на изменения ЗТСУ. Това негово твърдение може да бъде оборено дори само с две заповеди на кмета Големинов за спиране и събаряне на незаконни строежи с дати 04.6.98 и 16.6.98. Възможно ли е кметът да е издал нареждане да се спре нещо, което не е построено? Че акцията в Боровец беше наказателна срещу мутри и борчески фамилии, е ясно. Там обаче са строили не само мутри. Нелепо звучи фактът, че на гражданина Раденков, строил на реституирания си имот, е връчена заповед за събаряне, без да му е дадена възможност за узаконяване. Така покрай сухото там изгоря и суровото, макар че всеки, който е строил незаконно в Боровец, трябваше и трябва да бъде наказан. Но наказан при спазване на закона. А в Боровец това се прави с прегазване на закона. Доказателство са жалбите, постъпили от Софийския окръжен съд от нарушители с искане за спиране изпълнението на заповеди за събаряне. Съдът вече е спрял тяхното изпълнение до окончателното изясняване на законосъобразността им. Явно, който е реагирал бързо и си е намерил грамотен адвокат, е успял да стопира непрецизната процедура по събарянето... Екшънът в Боровец вади на бял свят още едно закононарушение. От 1978 в България действа Правилник за събаряне на сгради на Министерството на регионалното развитие. В него точно е описано как те се събарят - със или без взрив. Това изрично изисква проект за събаряне. Заради сигурността на района и заради надземната и подземната инфраструктура. Такъв проект за Боровец няма.
Кой обаче ще поеме отговорността, ако се окаже, че заповедите на дирекцията са нищожни или пък бъдат отменени като незаконосъобразни. Тогава всички засегнати лица ще имат основание да съдят държавата в лицето на министерството на Бакържиев за пречинени имуществени и неимуществени вреди от незаконни актове и действия на администрацията. И дали пак съдебната система няма да е обвинена, че работи срещу държавата?
Делата вече са тръгнали. Още по-опасното обаче е, че в Боровец в името на закона бе извършен един репресивен акт. А какво може да се случи на една правова държава, когато един вицепремиер обещава: екшънът днес е в Боровец... а утре и в други градове?
Татарчев и Миланова пак влизат в конфликт
Конфликтът между главния прокурор Иван Татарчев и шефката на "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова може да се счита за подновен, като този път поводът са синдиците на Балканбанк. Преди три седмица Миланова извади от списъка на банковите синдици и двамата, които бяха назначени във фалиралата държавна банка - Снежана Башева и Владимир Стратиев. Това означава, че съдът ще трябва да избере нови хора от този списък, които да продължат процедурата по ликвидацията на Балканбанк. Съдията, който отговаря за делото на банката - Лилия Илиева, обаче написала писмо до Главна прокуратура, в което иска финансова ревизия за дейността на Башева и предишния й партньор, синдик в банката, Стоян Стоянов. От Главна прокуратура обаче направо излязоха с постановление за спиране на изпълнението на акта на Миланова за изключване от списъка на синдиците на Башева и Стратиев. Тъй като преди месец Башева беше отстранена от банката с решение на съдия Илиева, засега единствен синдик там остава Стратиев. Мотивите на прокурора, който е подписал постановлението, са, че с изпълнението на заповедта на Миланова се дава възможност за укриване на престъпления.
В петък централната банка трябваше да подаде жалба до главния прокурор Татарчев срещу постановлението. В нея се иска Татарчев да го отмени като логически необосновано, неадекватно на правната ситуация и поради това, че обстоятелствата, на които се позовава, са едностранно и тенденциозно тълкувани. Там се казва още, че спирането на заповедта на Миланова създава предпоставки за престъпления.
След всичко, което се случи между Татарчев и Миланова, и след следственото дело, което прокурорът подготви за шефката на "Банков надзор", може да се очаква какъв ще е отговорът на жалбата. В този смисъл пререканията продължават в стария план и със същата политическа основа. Различен е само поводът - Балканбанк.
Историята със синдиците на фалиралата банка има и друг пласт. Първите синдици на Балканбанк се считат за близки на Емилия Миланова. Заради натиск около една сделка, с която "Дисконтова къща" (фирма на Мултигруп) успя да изчисти своя дълг към Балканбанк, обаче доц. Стоянов подаде оставка. Така на негово място се появи Владимир Стратиев. За него от "Банков надзор" твърдят, че има конфликт на интереси, защото работи за "Явор Зартов" - фирма, която консултира структури на Мултигруп, въпреки че групировката е длъжник на Балканбанк. Твърди се, че Стратиев успял да убеди съдийката да изгони Башева от банката и тя го направи с мотив, че първият синдически екип е похарчил прекалено много пари за правна помощ и така неправомерно е източил средства от банката. На това Миланова отговори, като извади и Башева, и Стратиев от списъка на синдиците. Може да се счита, че реакцията на съда и прокуратурата е инспирирана именно от засегнатия кръг около "Явор Зартов". Наистина, в момента, в който излезе решението на Миланова, Татарчев обяви, че има нови доказателства срещу нея. Това, че прокурорът се втурна да защитава хора и фирми, близки до основния длъжник на Балканбанк - Мултигруп, е странно. Още повече, като се има предвид, че делата срещу бившия шеф на банката Иван Миронов са прекратени и прокуратурата повече не се интересува от банкера, който в момента живее във Вашингтон.
БНБ очаква тройно по-нисък финансов резултат догодина
Проектобюджетът на БНБ за следващата 1999 г. предвижда банката да има приходи от 162.9 млрд. лева и разходи от 134.8 млрд. лева. Положителната разлика се очаква да бъде 28.1 млрд. лева, което е три пъти по-малко от очакваните 85.2 млрд. лева за тази година. Това до голяма степен показва невъзможността на БНБ да получава големи доходи от лихви по левови операции в условия на валутен съвет. До въвеждането му БНБ печелеше предимно от кредитиране на финансовото министерство и от рефинансиране на търговските банки. Валутният борд обаче забрани на БНБ да извършва и двете операции. За 1999 г. централната банка планира 23.5 млрд. лева доход от лихви при предвиждани 56.8 млрд. лева за тази година.
През следващата година значително ще намалеят и приходите от освободени провизии, които от 25 млрд. лева за тази година ще се свият на 4.4 млрд. лева. В одита на БНБ за 1997 г., направен от консултантската фирма KPMG, се обяснява, че се провизират всички суми, чието погасяване е несигурно. БНБ вероятно очаква 25 млрд. лева приход от освободени провизии за 1998 г. именно по раздаваните допреди години кредити на банки. Наскоро централната банка събра над 8 млрд. лева от сметките на фалиралите банки, като, ако това се осчетоводява като връщане на заемите, води до освобождаване на провизии.
В проектобюджета си БНБ обяснява, че основен източник на приходите й сега е доходът от брутния международен валутен резерв - средствата й в чуждестранна валута (свободно конвертируема) и държавни ценни книжа при чуждестранни финансови институции, както и монетарното злато. БНБ очаква леко нарастване на нетния си доход от оборотни ДЦК и от курсови разлики от валутни операции през следващата година спрямо 1998 г., като увеличението съответно е с 2.9 млрд. лв. до 32 млрд. лева и с 1.1 млрд. лева до 17 млрд. лева. Общо нелихвените доходи през тази година ще са 44.190 млрд. лева, а за следващата 48.019 млрд. лева.
Съществена роля за свиването на нетния приход през 1999 г. играят разходите по издръжка на банката, които заедно с инвестиционната програма всъщност съставят бюджета на БНБ. За тази година се очаква за издръжка на БНБ да отидат 33.9 млрд. лева, докато проектът за 1999 г. предвижда 52.7 млрд. лева, тоест 18.8 млрд. лева повече. Нарастването е главно заради нуждите на паричното обращение. За 1998 г. се очаква за това да се похарчат 11.05 млрд. лева, докато за следващата година този разход ще стигне 18.07 млрд. лева. Преобладаващата част от тези разходи ще се направят заради предстоящата догодина парична реформа - пренапечатване на левовете с по три нули по-малко. Това става ясно и от заложените средства за отпечатване - 7.025 млрд. лева, и за отсичане - 9.853 млрд. лева, на нови пари догодина.
Заради по-скромния нетен приход за следващата година БНБ ще внесе в бюджета 20.8 млрд. лева, докато за тази година планираната вноска е 63.07 млрд. лева.
Инвестиционната програма на БНБ (втората част от бюджета й ) предвижда разходи за 24.6 млрд. лева, тоест двойно над предвидените 12.9 млрд. лева за тази година.
"Натоварването" идва главно от предвидените за догодина 7 млрд. лева за технически средства за безопасност. Съществено увеличение се предвижда на разходите за машини за обслужване на паричното обращение - за 1999 г. ще трябват 4.145 млрд. лева, докато за 1998 г. се очаква изразходване само на 501 млн. лева. Парите трябват за нови машини за броене на пари и за осигуряване на касови операции във връзка с предстоящата деноминация, се обяснява в проектобюджета.
"Препоръчваме на БНБ да разработи през 1999 г. тригодишна инвестиционна програма", съобщи Надежда Сандолова, шеф на отделение "Централна банка и държавен дълг" към Сметната палата. Така ще се създаде по-ясна картина за нуждите на БНБ от дълготрайни материални активи и за необходимите й разходи. Според г-жа Сандолова инвестиционната дейност на БНБ в проектобюджета за 1999 г. е представена детайлно и при пълна прозрачност, което доказва новия подход към управлението на бюджета на централната банка.
Накратко
Програма за контрол върху небанковите финансови институции ще се разработва догодина по програма САРА на Европейския съюз, съобщи директорът й Георги Папломатас. Според него БНБ е най-подходящата институция, за да осъществява тази дейност. Юридическият секретар на БНБ Валери Димитров обаче заяви, че ще се следят само тези небанкови финансови институции, които участват в холдингова структура с търговска банка, като участието на едната институция в другата не е по-малко от 25%. Програма САРА също така ще отпусне 200 хил. ЕКЮ за проект за агенция, която ще концентрира, управлява и продава активи на затворените банки.
От девет на седем души е намален броят на членовете на съвета на директорите на Българска инвестиционна банка (БИБ), решиха акционерите й на извънредно общо събрание през седмицата. Предложението е било направено от основния акционер на банката - Търговска банка на Гърция. Преизбрани бяха четирима от досегашните членове на борда - Анастасиос Цамис, Пеньо Хаджиев, Христос Киеас и Аристидис Доксиадис. Новите членове в съвета на директорите са Константинос Канонис, който е заместник главен директор на гръцката банка, Михаил Кефалоянис - инвестиционен директор на "Комършал кепитал", и Димитриос Контос - финансов директор на БИБ. В момента Търговската банка на Гърция и "Комършал Венчърс" (България) държат над 85% от капитала на БИБ.
Договорът с консултантите по продажбата на Булбанк вече е подписан. Това са "Кредитанщалт" (Creditanstalt) в консорциум с "Креди Сюис фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson). Избраният посредник трябва да изпълни подготвено от БКК задание, включващо одит и оценка на финансовото състояние на банката. Консултантът също така намира инвеститори и участва в оформянето на най-добрите оферти. Работата на консултантите се заплаща от програма САРА, като за целта са отделени 1.4 млн. ЕКЮ. В случай на успешна сделка БКК ще трябва да плати на посредниците процент от получената цена, който зависи от начина на продажбата и не надхвърля 3%.
Основният лихвен процент остава без промяна и за втора поредна седмица е 5.28% годишно. Той бе определен на база постигнатата доходност на тримесечните ДЦК на аукциона, проведен от Българската народна банка в началото на седмицата. В него взеха участие 14 финансови институции от утвърдения списък на първичните дилъри.
Последният компромис на МВФ
Мисия на заключителни компромиси от страна на фонда - така може да се нарече последното посещение на Ан Макгърк, което завърши през изминалата седмица. На изпроводяк шефката на мисията на МВФ за България беше относително отстъпчива и си затвори очите за изоставането на нашата страна по редица мерки, предвидени в одобреното преди месец и половина тригодишно споразумение.
В контекста на приемането на бюджета за следващата година отново се прояви основният конфликт между фонда и правителството за това как да се стимулира икономическият растеж през следващите три години. МВФ традиционно залага на износа, докато българските власти държат на инвестиционната си програма и искат да стимулират вътрешното търсене. Първото е записано в меморандума по тригодишното споразумение, а второто е заложено като принцип в бюджета за 1999 г. Подобен резерв в размер на 320 млрд. лева беше предвиден в бюджета за 1998 г., но от него беше използвана малка част. "Спестените" пари ще се прехвърлят за следващата година и ако бъдат изразходвани, това ще увеличи дефицита над класическото изискване от 2% до отстъпените от фонда за догодина 2.8%.
През следващата година парите ще се дават за покриване на разходите по ликвидация и приватизация на държавни предприятия. Отпускането на средства от този резерв ще става само със съгласието на представителите на МВФ, макар и само с едно о'кей по телефона. Заместник-министърът на финансите Димитър Радев заяви по националното радио, че няма предварителен списък на получателите на тези пари. Не е ясно по какъв критерий ще се раздават - само може да се предполага, че това ще става според настойчивостта на пробивни чиновници или според реда на възникване на проблемите.
Уговорката с МВФ допуска средства от резерва да се отпускат и за предприятия от химията, нефтената промишленост, стоманодобива. Тези сектори на индустрията са засегнати от неблагоприятното развитие на международните пазари. Разрешението за тях ще бъде или ликвидация, или подпомагането им с бюджетни средства по начин, който избягва натрупването на квазифискални загуби. За да получат милиардите тези предприятия, също трябва да има одобрение от МВФ. Въпреки това на фона на препирните и незадоволителното намаление на данъците в името на бюджета резервният фонд е проява на друга философия. Той показва, че правителството предпочита да има пари, за да субсидира предприятия (в губещите химия, стоманодобив и т.н.), вместо да настоява със същите средства да компенсира данъчни облекчения.
Идеята на изолацията при отделянето на групата предприятия беше да се даде последен шанс за съществуване и в определен период дружествата или да изплуват чрез приватизация, или да бъдат ликвидирани. Състоянието на предприятията не се подобри особено, въпреки че те завършиха 1997 г. с печалби (дори и ГОРУБСО реализира 6 млрд. лева печалба за миналата година). Приватизацията им обаче се бавеше и се намираха всякакви причини да не бъдат ликвидирани.
Според закона за финансово оздравяване на предприятията изолацията трябваше да приключи в края на 1998 г. В тригодишното споразумение с МВФ обаче беше предвидено, че 15 от всичките 41 предприятия от група Б ще останат да съществуват до средата на 1999 г. Основна причина за забавянето беше, че за приватизацията на тези предприятия са сключени договори с посредници, които изтичат през следващата година. Сега вече от МВФ отстъпват четири фирми от списъка за изолация да останат да съществуват чак до 30 септември. Това са предприятията от пул "Машиностроене" 2 - "Бета", "Пима", "Арсенал" и "Агротехника". Договорът с посредника БРИБАНК изтича през третото тримесечие на следващата година.
Като се има предвид с какви темпове действа Агенцията за приватизация и това, че поне едно от предвидените да се приватизират до края на 1998 г. предприятия (авиокомпания "Балкан") ще остане държавно и догодина, може да се предполага, че и новите срокове няма да бъдат спазени.
Всички тези забавяния всъщност създават предпоставки правителството да изхарчи договорения "резервен фонд" не толкова за да обезщетява уволнени работници, а за да избягва ликвидацията на предприятията, отпускайки им субсидии. Подобни примери от тази година са "Видахим" и "Кремиковци".
Изоставане от първоначалната програма има и в другите области на договорената матрица. Примерно счетоводното разделяне на трите дейности в енергетиката - производство, пренос и разпределение - което трябваше да приключи до края на тази година, се отлага с три месеца.
Най-голямото изоставане от първоначално одобрения график за приватизация е в банковия сектор. Според матрицата в края на октомври трябваше да бъде обявен търг за продажбата на Експресбанк, а месец по-късно - за продажбата на Булбанк. Къде заради забавяне от българска страна, къде заради мудността на Европейската комисия процедурата за двете банки се проточи. По първоначалните сметки на Макгърк до края на годината би трябвало да се обяви търг за едната банка, а до края на март 1999 г. - за другата. Тъй като в този случай нещата не зависят изцяло от българските власти, през миналата седмица беше постигнато решение за още по-голямо отлагане - до 31 март за Експресбанк и до 30 юни за Булбанк. Според първоначалните намерения от началото на 1998 г. до края на следващата година трябваше да са приватизирани всички държавни банки без Биохим и ДСК. Сега това изглежда малко вероятно.
"Най-важните мерки за следващата година - процесът на приватизация трябва да приключи на практика, необходимо е да завърши програмата за изолация, трябва да се спазва финансовата дисциплина, включително и чрез разумна политика на доходите, в земеделието и енергетиката. Необходимо е да се създадат данъчна администрация и данъчна система, които да подобрят събираемостта на данъците", каза Макгърк, преди да си замине.
Според МВФ рисковете вътре в България се крият в няколко големи държавни предприятия, чието финансово състояние може да се влоши в средносрочен план. Вътрешното търсене, на увеличението на което се крепи теорията за растежа на правителството, също е несигурно според представителите на фонда. Практически тезите на МВФ и на правителството за растежа са различни. Те казват: приватизирайте и спазвайте финансов разум, за да произвеждате добре и да изнасяте. Ние отговаряме: ще харчим и ще вдигаме заплатите, за да предизвикаме по-голямо търсене. Логичното последствие от българската позиция е, че потреблението наистина ще нарасне, но за сметка на вноса. Това е така, защото българската продукция, от една страна, намалява, а от друга, заради неефективностите е по-скъпа. Така ще се стигне и до проблеми с платежния баланс. А това означава изтичането на валута да е за сметка на резерва на БНБ. Неговото намаляване в средносрочен план е фактор, задържащ икономическия растеж. В подкрепа на описаната негативна тенденция са увеличаващите се заплати и спадът в рентабилността на държавните предприятия, както и увеличаването на кредитирането. Намалява рентабилността на основните експортни сектори - химията и стоманодобива.
Чак е невероятно как при такива принципни различия в икономическата политика правителството е склонило на предлаганите от МВФ мерки. Още по-трудно е да си представим как ще ги изпълни, след като те не са в основата на философията му.
ДСК започва да "повишава тон" за заема на "Зърнени храни"
ДСК е изпратила миналия понеделник официално писмо до "Зърнени храни" ЕАД, в което се дава седемдневен срок на държавната фирма да се издължи по заемите, отпускани за изкупуване на зърно от реколта '97. В писмото се подчертава, че след това касата ще вземе мерки за принудително събиране на вземанията си.
"Задължението след 31 октомври стана изискуемо и в стъпките, които предприемаме, се включва и процедура по несъстоятелност. Разбира се, може и да им блокираме сметки, преди да поискаме несъстоятелност, но те нямат пари", коментира пред "Капитал" Асен Друмев, изпълнителен директор на ДСК.
Миналата година осем банки отпуснаха 214.8 млрд. лева за зърнената кампания. С решение на правителството кредитите бяха гарантирани от Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). Оттогава досега изкупеното зърно задръства складовете на държавните мелници и зърнобази. В същото време фирмите продължават да дължат цели 38.771 млрд. лева, въпреки че кредитите бяха разсрочвани на няколко пъти.
Освен ДСК проблеми с издължаването имат още Булбанк, ЦКБ, Хебросбанк и ОББ. Най-тежко е обаче положението на касата, която има да си прибира близо 24.5 млрд. лева. Това е значителна сума дори за институция от мащабите на ДСК. Източници от финансовото министерство съобщиха, че Спас Димитров е изглеждал доста притеснен през изминалата седмица. Проблемът е бил обсъждан на няколкото последователни срещи между шефа на касата, финансовия министър Муравей Радев и шефа на ДФРР Тодор Палазов.
Ако следва точно процедурата, касата би трябвало да предяви претенциите си към държавата, която е гарантирала кредитите. В договорите с ДФРР обаче е записано, че усвояване на гаранцията може да има едва след като са предприети всички мерки за реализиране на обезпеченията. Това означава да се продадат наличните количества зърно и да се поиска процедура за обявяване на "Зърнени храни" в несъстоятелност. Този вариант обаче не е за предпочитане, тъй като ще са нужни няколко месеца, след което вземанията ще бъдат само частично възстановени. Според Асен Друмев продажбите на зърното няма да донесат повече от 5-7 млрд. лева. Бързата приватизация на зърнобази също не обещава големи приходи. В крайна сметка един доста голям ресурс пак ще остане блокиран за дълго време, тоест проблемът остава.
От друга страна, тоталната разпродажба на активите на "Зърнени храни" в идните месец-два може да създаде проблеми и на правителството. Преди време от земеделското министерство заявиха, че се предвижда около десетина от по-стратегическите зърнобази на фирмата да бъдат прехвърлени към Държавния резерв. Проблемът е, че кабинетът още не е определил кои складове ще минават към резерва. Когато това стане, може да се окаже, че от "Зърнени храни" не е останало нищо.
Според добре информирани източници шефът на ДСК е убеждавал Муравей Радев да се използва друг вариант. Той предвижда ДФРР да изплати на ДСК остатъка от сумата по кредитите и по този начин да встъпи на нейно място в ролята на кредитор на "Зърнени храни". Като следваща стъпка би трябвало фондът да разсрочи наново с няколко месеца кредитите. В този случай преимущество може да се окаже по-дългият срок за продажба на базите, което евентуално би осигурило и по-големи постъпления от сделките. Освен това международните цени на зърното традиционно се повишават през месеците януари-март, тъй като това е времето до излизане на новите реколти в Австралия и Аржентина, твърдят експерти. Проблемът е обаче дали МВФ ще позволи така лесно да се прехвърлят лошите кредити към ДФРР. Още повече че от началото на следващата година сметките на фонда ще станат част от бюджета.
Според представители на финансовото министерство засега е по-вероятно ДСК да се съгласи отново да разсрочи вземанията си, макар досегашната практика да показва, че от това няма голяма полза.
Дори някой ден да си получи парите обратно, касата е обречена да губи от този заем. Спестовната институция и без това е притисната от това, че с дохода по активите си трудно посреща оперативните си разходи и лихвите на вложителите. В сегашната ситуация ДСК е принудена да "зарови" в земята още 24 милиарда, без да е ясно какъв доход ще получи от тях. Тези средства наистина са нищожна част от активите на касата, но това не означава, че трябва да бъдат заровени. Ако се наложи ДСК да провизира този лош по същество кредит, веднага ще се види, че разходите за провизии са няколко пъти по-големи от текущата й печалба. Засега не е ясно и дали касата трябва да провизира. От една страна, кредитът е държавно гарантиран, а това според наредбите значи, че може да не се провизира. От друга страна, се вижда, че гаранцията трудно може да се осъществи ефективно. Това означава, че банкерите, следвайки добрите практики, е по-добре да заделят средства, в случай че ДФРР не им плати. Последното е въпрос на политическо решение, така че никога не може да се каже какво ще се случи. Костов и Муравей Радев може да решат, че е по-добре да загуби ДСК, отколкото бюджетът, или че държат на "Зърнени храни"... Трите години на Ан Макгърк
Международният валутен фонд се ръководи от управляващ директор. Той има няколко заместници. След тях в йерархията идват директорите на департаменти, разпределени по региони и по функции. Регионалните департаменти например са шест на брой, още осем са функционалните - по фискалните въпроси, правен, монетарни проблеми и валутни курсове и т.н. Шефовете на всички тези департаменти също имат свои заместници. Шестте регионални отдела са разделени на подотдели по страни. България е в югоизточния подотдел на първи европейски департамент заедно с Албания и Словения. Начело на всеки подотдел стои директор, който е помощник на шефа на съответния департамент, и такъв директор за нашия отдел е Ан Макгърк. Преди три години тя стана шеф на мисията на МВФ за България на мястото на Ръсел Кинкейд и раздадената тогава биография гласеше: 50-годишна, доктор по икономика към университета "Джордж Вашингтон", работи в МВФ от 1969 г., като последователно е била програмист, главен икономист и накрая началник-отдел.
Ан Макгърк застъпи като шеф на мисията на Международния валутен фонд в България през декември 1995 г. Това беше малко преди края на Румен-Гечевия "розов период". В сравнение с тогава позицията на МВФ и отношението към фонда в България са коренно различни. До този момент предишните правителства бяха подписали три споразумения с МВФ и трите - преждевременно прекъснати заради неизпълнение на условията по тях. За разлика от сега, когато обществеността малко или повече се съгласява, че изискванията на фонда ще помогнат на икономиката, тогава не е така. Две години преди Макгърк покойният експремиер Андрей Луканов е цитиран от вестник "Дума" да казва: "Не бива да се съгласяваме с диктата, който международните финансови институции се опитват да наложат на България за кредитирането на държавните предприятия и статута на социалните гаранции. " Това е малко след приемането на Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), с който държавата поема лошите дългове на предприятията към банките. По това време вестниците цитират тогавашния представител на МВФ у нас Ръсел Кинкейд, който обяснява, че предприятията трябва да бъдат приватизирани и това е най-добрият начин да бъдат оздравени. Той не препоръчва раждането на прословутия ЗУНК.
В началото на 1995 г., когато дойде на власт, правителството на Виденов беше категорично, че не му е необходимо да слуша международните финансови институции и че може да се оправи само. В края на годината вече искаше да подпише четвърто стендбай споразумение, подсещано от управителя на БНБ Тодор Вълчев за отънелия валутен резерв на страната. Въпреки че по това време, веднага след първото посещение на Ан Макгърк в България, тогавашният вицепремиер Румен Гечев беше казал: "Какво пък, не сме длъжни да сключваме споразумение. Бюджетът е сметнат без споразумение. Можем да вземем заем от друго място, а не от МВФ и Световната банка. И то при същата цена. Стига да дадем държавни гаранции. Защо тогава искаме споразумение и изпълняваме условията на фонда и банката."
Всичко това дава горе-долу представа при какви условия Макгърк започна работата си в България. Месеци след думите на Гечев България практически беше фалирала и фондът беше този, който трябваше да я спаси. В края на 1996 г. се появи предложението за въвеждане на валутен борд. Така МВФ се превърна в нещо като независима институция в България по въпросите на икономическата политика. Фондът се превърна в много по-сериозен фактор и текущ коректив за действията на българските политици, отколкото техните избиратели, общественото мнение, шефовете на банките и предприятията. През всичкото това време, в което и обществеността свикваше с новата позиция на международните финансови институции, лицето на тази задкулисна политическа сила беше Макгърк. Само че сдържано, без да натоварва имиджа на институцията, която представлява, с личните си качества.
За повечето българи въпросът за Ан Макгърк не предизвиква нищо повече от образа на жена на средна възраст с бяла коса и пепитена блуза - някакъв шеф от някакъв фонд, който отпуска някакви траншове.
Повечето от държавните служители, които през последните три години са работили с нея, се затрудняват да говорят за самата Макгърк, като изключим коментарите за начина, по който си върши работата. "Тя е типичен работохолик, случвало ми се е да избухвам, а тя е желязна - просто успява много умело да прикрива емоциите си", твърди бившият управител на БНБ Любомир Филипов, с когото Макгърк сподели един от най-тежките си моменти в България. Нейни колеги във Вашингтон я намират за съвестна, много упорита в работата си и последователна. Българите, които са водили преговори с нея, се впечатляват главно от търпението й, от сдържаността й и от това, че не става от стола си, преди да приключи срещата. "Тя дори не ходи до тоалетната, докато не свършим работа", твърди висш правителствен служител.
Макгърк никога не изказва лично мнение и винаги предпочита информация за преговорите да се дава от българските власти. При посещенията си у нас винаги е ограничавала изявленията си до това, че заемите от МВФ ще зависят от хода на реформите и толкова. Това е начинът, по който българите си представят представителите на международните институции. Въпреки това всеки от тях (с изключение на Макгърк) досега е проявявал много повече от характера си. Последният пример беше с изпълняващата длъжността представител на Световната банка в България Илейн Патерсън, която безпрецедентно и в почти пряка реч обвини правителството, че шикалкави с приватизацията. Ан Макгърк се въздържа от директни коментари дори по времето, когато Гечев беше отстранен от преговорите с МВФ, защото много лъжеше. Тогава тя каза: "Правителството действа бавно по структурната реформа в реалния и банковия сектор."
Въпреки че и сега според запознати Макгърк се дразнела от увъртанията на някои министри или от неграмотността на други, както и от опитите им ефективно да блокират работата на фонда по конкретни въпроси, официално тя не показа това в нито едно изявление.
Анчето или Анка, както я наричат повечето правителствени служители в България, остана на дистанция въпреки многобройните ухажвания. Лидер в това отношение е Александър Божков, който миналото лято й организира разходка до морето, а тази година я покани на опера на открито. При все това негови познати наскоро се сетиха за следната история от миналата есен: Макгърк го поканила на питие във Вашингтон, след дълги преговори и той се съгласил, при условие че няма да си говорят за работа. Анчето казала "добре", но само няколко глътки след старта измъкнала папките с матриците от чантата си. "Сещам се, че един път много харесах една нейна рокля и й го казах, а тя ми отговори, че я била купила от супермаркет", обяснява Филипов. "Това го казвам и по още един повод - на нея е трудно да направиш комплимент, защото просто умее да държи дистанция, без това да се натрапва."
В същото време, когато става въпрос за работа, нещата стоят по-различно. На Божков веднъж му се наложило да иска потвърждение от нея за гаранцията от ДФРР на варненската корабостроителница и си позволил да й се обади навръх Деня на благодарността. Открил я в къщата на майка й, заета със скубане на пуйката.
Някои от българските министри я обвиняват за това, че при честите си посещения в София рядко излиза от района на Министерския съвет, "Шератон" (където отсяда) и финансовото министерство. Преди седмица например социалният министър Иван Нейков каза: "И аз искам един път тя да дойде като турист в България, за да й покажа България такава, каквато е, не само в кабинетите."
Всъщност опитите да се извади служителят на фонда извън влиянието на папките и числата са в основата на (може би) неосъзнатия стремеж да се покаже, че реалният свят изисква изключения. В България според нашите министри са необходими много такива компромиси.
Близки на Макгърк казват, че все пак й харесало да разглежда България и с удоволствие приела поканата на финансовия министър Муравей Радев за разходка до Пловдив. В края на мандата й у нас обаче подобни разпускания са логични.
Въпреки всичко казано дотук тези, които лично познават Макгърк, са категорични, че тя не е "сухар". "Тя е много по-гъвкава в позицията си, отколкото изглежда отстрани", твърди българин от МВФ. Старите финансисти я сравняват с предшественика й Ръсел Кинкейд, който е известен с това, че е успял да събере почти отписани от МВФ вземания от няколко африкански държави.
Макгърк не налагала непременно своята воля и се вслушвала в изводите на подчинените си за разлика от Кинкейд, който бил доста по-неотстъпчив от нея.
Анчето не пускала майтапи, но реагирала, когато някой друг го правел. "В личен план това, което много ме трогна от нея, е коктейлът, който тя даде в БНБ при смяната на ръководството на банката", разказва Любомир Филипов. Тогава тя каза такива хубави думи за нас, че аз се разплаках", признава си ескшефът на БНБ. На него Макгърк му подарила икона с образа на "Свети Никола" - църковният патрон на банкерите.
Масовото схващане е, че нейният любимец е Александър Божков, българи във Вашингтон даже твърдят, че съпругът на Макгърк приличал на нашия вицепремиер. Това обаче не е вярно. Най-добър партньор на дамата от МВФ със сигурност беше бившият финансов министър Димитър Костов. Той беше човекът, на когото тя имаше доверие, и най-добре подготвеният финансов министър по нейното време. При падането на правителството на Виденов Макгърк дори направи изявление, в което каза, че се надява на запазването на Костов в служебния кабинет. Всъщност идеята за валутен борд в България беше разработена съвместно от Димитър Костов и Ан Макгърк. Тогава опозиционното още ОДС бълваше огън и жупел по идеята и казваше, че така се губи суверенитет и се убива вековната БНБ. Благодарение на взаимодействието с тогавашния управителен съвет на БНБ начело с Филипов пък стана възможно затварянето на проблемните банки. След въвеждането на борда това е вторият исторически успех на МВФ в България.
Вече е банално да се повтаря, но повечето българи наистина ще запомнят Макгърк с чантата, която беше открадната в ресторант "Крим". По-късно се появи слух, че загубената вещ е била забравена от самата нея в тоалетната на БНБ, но така или иначе историята остана. Покрай историята с чантата и мъките на Виденовия кабинет да измъкне някой транш от МВФ кукувците я бяха нарекли Макгърч. Тогава шефката на мисията поискала да види сценката, в която я имитират, и помолила да й превеждат какво се говори.
Макгърк често е обвинявана, че в България просто прави кариера, че е един чиновник, който гледа да прокара определени решения, за да може бордът на МВФ да й одобри работата у нас и т.н. Провалът на споразумението с Виденов и икономическият крах в края на 1996 г. също рефлектираха в обвинения в некомпетентност към фонда и Ан Макгърк в частност. Независимо дали всичко това е вярно или не, доскорошната шефка на мисията у нас ще се запомни с най-големия (засега) успех на фонда с България - въвеждането на валутния борд и насаждането на по-широко съзнание за необходимостта от реформи, подобни на затварянето на банките в края на 1996 г. - все мерки, които Луканов наричаше диктат. Сега остава да видим дали след като Макгърк получи повишение като шеф на мисията в Чехия, наследникът й Юха Хаконен ще се радва на по-спокоен мандат.
Републиканците запазиха контрол върху законодателната власт
Във вторник в. "Вашингтън поуст" предсказа, че вотът на американците, които през последните месеци бяха обект на кампания с цел дискредитация и импийчмънт на президента, ще доведе до сериозни размествания в баланса на силите в американския Конгрес. Прогнозата се основаваше на направено в предизборния ден изследване на общественото мнение в 50 американски щата. Според изследването демократите щяха да вземат губернаторското място в Калифорния, щат, който, освен че е изключително важен трамплин за кариера в американската политика, беше и крепост на Републиканската партия през последните 16 години. Същото изследване обаче потвърди споделяната от повечето анализатори теза, че Демократическата партия ще загуби нови позиции в Сената - горната камара на американския Конгрес, докато републиканците ще запазят контрол върху големите щати.
Тридесет и четири сенатски кресла, 36 губернаторски места и всичките 453 места в долната камара на Конгреса бяха предизвикателството, пред което във вторник се изправиха двете големи партии и което трябваше да определи под чие управление САЩ ще посрещнат следващия век. Социолозите твърдяха, че промените в електоралните нагласи преди изборите не са значителни, защото американците са доволни от управлението на правителството, но същевременно изследванията показваха, че те са отвратени от политиката на секс, лъжи и импийчмънт, която стои в основата на битката за Белия дом. Преди сегашните избори републиканците имаха мнозинство в долната камара с 228 места срещу 206 за демократите и един независим представител, а в Сената съотношението бе 55 срещу 45 кресла в полза на републиканците. Те също имаха и 32 от общо 50 щатски губернатори, като демократите имаха 17, а един беше независим.
