Пуцай, куме, или събуждането на Скопие
Пристигайки в Скопие на 31 октомври, неделя, чужденецът едва ли би се досетил, че в този ден се провежда вторият тур на парламентарните избори в Македония. За това не напомня нищо освен изобилието на предизборни плакати по улиците, а центърът на столицата изглежда като един мъртъв град в облачния следобед. Без разлика на коя партия или коалиция са плакатите, половината от тях са надраскани с надписи от рода на "Врати ги парите". По централните улици се срещат и някои озадачаващи произведения на графитното изкуство от рода на "Заjедно за Варна со ВМРО-ДПМНЕ" или "Со идеите во Македония со срцето во Бугариjа - ВМРО-ДПМНЕ". Не става ясно защо ще се ходи към Варна, а не към София, може би причината е, че Варна е курортен град. Иначе, когато говорите на български, всички ви разбират, а с минимално напрягане на мисълта се досещате, че отлежалата "Лозова ракия" в магазина си е чиста гроздова, но с по-жълтеникав цвят.
Доста преди да пристигне в Скопие, на българско-македонската граница, човек може да изпадне в тежка депресия. Ако като всеки нормален гражданин имате известни физиологични нужди, от българската страна на границата ще ви се наложи да пристъпяте нервно от крак на крак в очакване да преминете от другата страна. Тоалетна няма, т.е има, но е от онази страна на КПП-то, през която се влиза в България, а при вида й добивате картинна представа как изглеждат подстъпите към ада. Облекчението идва едва след като сте преминали през македонските полицаи и граничари и струва 40 денара на калпак (32 денара са една германска марка). Ако пък сте български журналист, тръгнал да отразява изборите в Македония, нервно ще тръпнете в догадки дали въобще ще ви пуснат в страната, на чието знаме се вее звездата на Александър Македонски. Пускат ви, но чак след като македонските полицаи старателно са проверили в едно списъче от две страници дали Министерството на информацията смята личността на пишещия, говорещия или снимащия журналист за достойна да отрази едно такова важно дело като парламентарните избори в страната. Междувременно се е провел кратък спор между пътуващите и служителите от царината, митницата, относно това дали един мобилен телефон е достатъчно ценна вещ, за да бъде деклариран. А самата митническа декларация може да се попълни и на български - въпреки наличието на езиков спор, македонските митничари поразително добре разбират за какво става въпрос в нея.
Първите къщи и села след границата поразително напомнят българските с нанизите чушки и поизбеляло пране по чардаците, но в интерес на истината са доста по нови и спретнати. Иначе пътят до Крива паланка може да бъде сбъркан с пътя от Троян до Ловеч например с дупките и неравностите си. Въпреки че в България няма платени магистрали, човек някак си не се чувства чужденец, когато наближи патарината (така се наричат пунктовете за плащане на магистралната такса) и види как от пет кабинки работи само една, защото четирима касиери оживено обсъждат нещо и това нещо очевидно не са изборите. Самата магистрала до Скопие е нашарена с предизборни графити, преобладаващите са на коалицията ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива и гласят "Гласаjте за ВМРО-ДПМНЕ. Промени". На плакатите на досега управляващия Социалдемократически съюз на Македония бодро се усмихва доскорошният премиер Бранко Цървенковски, който ще гласува за "Македония, со вас".
Едно от първите неща, набиващи се в очи в Скопие, са джамиите - когато се влиза в македонската столица от източна посока, пътят минава покрай невидимата линия, разделяща християнската и албанската част на града. Но в която и част на града да отиде, човек не може да сбърка географското си разположение - мръсотията по улиците и характерните мургави физиономии са неотделна част от пейзажа на всяка балканска столица. Впечатлението малко се поразмива, когато се стъмни, а мракът пада доста рано, около пет следобед. Мъчителното усещане за балканска реалност се връща, когато отвориш вратата на хотелската си стая (52 долара на нощ за единична стая) и установиш, че наименованието стая всъщност е доста пресилено, по-точното определение за площ от два квадратни метра е килер. В цената влиза и закуска, която за разлика от стаята не е с толкова детски размери.
Естествено като всеки журналист първата ви работа е да отидете в официалния изборен пресцентър, за да си получите акредитацията и специалната журналистическа карта, даваща достъп до самия пресцентър и до партийните централи. Наименованието пресцентър е доста условно, след като в самия изборен ден и на следващата сутрин във въпросния пресцентър не се състоя нито една пресконференция. В залата за пресконференции се мотаят няколко местни телевизионни репортерки, които използват като фон масата за пресконференции и паното отзад, за да обявят пред камерата резултати от изборите, които са научили от съвсем друго място. В съседната, работната, зала на пресцентъра се мотаят журналисти, които пият кафе с цигара, когато не ровят в Интернет (компютрите са включени в световната мрежа) и всъщност не е много ясно какво точно правят. Очевидно журналистите, които наистина вършат работа, са някъде навън.
Всъщност, ако искате да намерите някой македонски политик по време на избори, не търсете някакво подобие на софийското НДК, всеки се е сврял в собствената си предизборна централа (която е отделно от партийната централа и често е на километри от нея) и оттам следи хода на изборите и дава изявления. Ако пък случайно ви потрябва някой от лидерите на албанските партии в Македония, то правилният път е към град Тетово (на трийсетина километра от Скопие), те са там, близо до народа, т.е. до своите избиратели. По пътя от Скопие до Тетово започва да се разбира защо партийните централи на албанските партии са именно там, а не в столицата - в селата, мяркащи се край пътя, се издигат минаретата на по две-три джамии. В самото Тетово пишещият тези редове успя да види една-единствена църква - на християнското гробище. Иначе албанците гледат спокойно автомобила със софийска регистрация, посрещат те любезно и правят по-хубаво кафе от това, което предлагат в скопските чаjнилници.
Предизборната централа на ВМРО-ДПМНЕ е на няколко километра от центъра на Скопие и се помещава в схлупени бараки, строени като временни жилища след голямото земетресение през 1963 г. Пред входа на паркинга стоят ниско остригани младежи с мрачен вид, които регулират автомобилопотока и охраняват цялата сграда. В партийния пресцентър цигареният дим е на етажи и раздават безплатно кафе и вода, а за по-ербапите сръчни девойки носят и сливовица. В съседната зала самият Любчо Георгиевски и партийните лидери седят на голяма П-образна маса пред полупразни чаши и чинии и получават резултатите от изборите - всяка партия си прави собствено паралелно преброяване, граждански и обществени комитети, които да следят преброяването на гласовете, не са познати.
Около полунощ на 31 октомври, след като се разбира, че ВМРО-ДПМНЕ печели мнозинство на изборите, започва да се разиграва сценката "пуцай, куме". Колони от автомобили пристигат пред централата на партията и поемат към центъра на града, за да участват в това, което на български се нарича спонтанен митинг. По-голямата част от въпросните автомобили успяват да пристигнат в околностите на централния площад "Македония", без по пътя от прозорците им да се изръси развяващ червеното знаме на ВМРО младеж. Междувременно движението в централната част на града е блокирано, защото, изразявайки бурната си радост, повечето шофьори правят рисковани осморки по кръстовищата, а неколцина безгрижно карат в насрещното платно. А на площада се случва това, което се случва винаги и навсякъде, когато една партия вземе властта - рев на хиляди хора, партийни лидери на набързо спретната трибуна, но всичко това гарнирано с хаотична пукотевица на бомбички и изстрели и осветено от горящи червени факли и няколко червени сигнални ракети.
В цялата тази веселба някак странно прозвучават случайно дочутите думи, излезли от устата на около 30-годишен мъж - "дека ги сега мръсните бугари". След внимателен оглед на външния си вид, малката ни група установява, че никой от нас не е мръсен, но остава недоумението кой точно "бугарин" и за какво по-точно е виновен. Остава и недоумението защо лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски отказва интервюта за български вестници. Митинговото мероприятие приключва около 3 часа след полунощ, след което привържениците на новата влада, т.е. власт, също толкова бурно се разотиват по домовете. По кръстовищата храбри полицаи водят неравна битка с полуделите автомобили, опитвайки се да ги спрат с голи гърди, за да могат веещите червени байраци пешеходци да пресекат. Около 4 часа сутринта в Скопие отново е тихо.
На сутринта след изборите Скопие има същия заспал провинциален вид, който ни е познат от предишния ден. Това, което е имало да се случва, се е случило и буйната македонска кръв във вид на чичковци на средна възраст, които сякаш преди малко са пристигнали от "Магура"-та, лениво се разхожда по чаршията и пие кафе в лъскавите леблебиjници в старата част на града. По улиците никой не говори за изборите, а централната част на града отново наподобява мъртвия град от неделя. На връщане, по шосето между Крива паланка и границата, нехайно се точат овчи стада и задръстват пътя. Този път македонските митничари въобще не излизат от сградата на своята царина, очевидно решили, че вече сме недостойни за тяхното внимание. Двамата македонски полицаи от паспортния контрол (единият през цялото време заплашително си подхвърля гумена полицейска палка) също ни пропускат, без да търсят имената ни в загадъчни списъци. Изборите в Македония са приключили.
С победата на ВМРО много неща в Македония ще се подобрят
Арбен Джафери, лидер на Демократичната партия на албанците, пред в. "Капитал"
Как видяхте протичането на втория тур на изборите в страната?
- Трябва да се признае, че съществуваше атмосфера на страх, Социалдемократическият съюз на Македония провеждаше пропаганда, че ако ВМРО спечели изборите, страната ще скочи в пропаст, ще се случи катастрофа. В страната бе създадена чудовищна атмосфера на страх от победата на ВМРО, мнение, което не споделяме. Според нас, ако ВМРО спечели властта в някои области на междуетническите отношения, в социалната сфера и в цялостното състояние на преход в обществото ще има подобрение.
Какви са специфичните искания във вашата предизборна програма, с които спечелихте избиратели?
- Вижте, политическите партии не могат да имат някакви свои искания, без зад тях да стои някаква политическа теория. Като албанци направихме голям компромис след разпадането на Югославия, процес, който позволи на нациите да се самоопределят. Нашият компромис е фактът, че ние признаваме държавата Македония, нямаме искания за промени на държавните граници, не искаме създаването на някакви вътрешни граници. От друга страна, нашето съвсем нормално искане е концепцията за държавата да съвпада с реалността, а реалността в Македония е мултиетническа. Не може в една многоетническа държава същата тази държава да бъде само на една нация, забравяйки за съществуването на другите нации.
Ние изхождаме от виждането, че мир и вътрешна стабилност в Македония ще има, когато управлението на държавата бъде съобразено със съществуването на различни етноси в страната. Това означава, че трябва да се изградят механизми, които да защитават правата на различните етноси в Македония. А този механизъм трябва да бъде консенсусът, на базата на който да се приемат необходимите закони. Ние, албанците, имаме неотложна необходимост от образование и точно поради това искаме да имаме свой университет, в който да се учи на албански език.
Но имате и искане, ако в даден район населението е над 30 процента албанско, албанският език да се признава за втори официален език. Реалистично ли е едно такова искане?
- Реалистично е, защото в закона за местното самоуправление има такъв член - че албанският език трябва да се употребява като официален в районите с доминиращо албанско население. Не искаме албанският да се употребява в Щип, Кочани, Струмица, Крива паланка и т.н., искаме да се употребява там, където сме мнозинство - в Западна Македония.
Това ще наложи ли промяна в конституцията?
- Възможно е, ако има добра воля. Милошевич иска да промени народите, едни да изчезнат, за да останат само сърбите, но това е невъзможно. Конституциите се променят по-лесно, необходима е добра воля, да се седне на масата за преговори, за да се види, че от употребата на един език няма никаква опасност. Опасност има от етническите чистки, от разрушаването на домове, от убийствата на етническа основа.
Депутатските мандати, които спечелихте на изборите, ще бъдат ли достатъчни, за да работите успешно в посока на исканията, които поставяте?
- Някои неща не зависят от броя на мандатите - ако имахме над 50 мандата, може би щеше да зависи, но ние не можем да имаме толкова. Нашите искания са политически и тяхното решение трябва да е политическо решение на цялото общество и едва след това да започнат парламентарните процедури. Етническите проблеми могат да се решат по пътя на спечелване на общественото мнение, с помощта на медиите и на световното обществено мнение, ще искаме помощ от Европейския съюз и от другите международни институции, които са заинтересовани от мира в Македония и от стабилността в региона.
Така или иначе ще се нуждаете от партньори в парламента. Кои ще са те?
- Все още няма парламентарни коалиции, но естественият съюзник на ДПА е ВМРО-ДПМНЕ, тъй като тази партия засега има чисти ръце. ВМРО все още не е замесена в никакви афери, в корупция, в антиалбански действия и това е причината, поради която те са нашият естествен партньор.
Ако все пак се създаде парламентарна коалиция ВМРО-ДПА, какво ще се промени във външната политика на страната, в отношенията със съседните страни?
- Смятам, че ВМРО ще има по-силна морална позиция да реши проблемите със съседните държави, тъй като Социалдемократическият съюз на Македония умишлено задълбочаваше тези проблеми. Езиковият проблем между България и Македония може лесно да бъде решен, защото в нито един международен документ не е необходимо да се вписва на какъв език се съставя самият документ. Документите се съставят на съществуващите езици и в нито един международен документ не се казва, че той се съставя на този или онзи език. Мисля, че българският и македонският народ са близки народи, имат обща култура, много общи неща, върху които да се гради една обща политика на съвместно съществуване, и мисля, че в тази посока ще се вложи много енергия и от двете страни.
Интервюто взеха Станка Тошева, Кирил Кирилов.
Езиковият спор произвежда икономически загуби
Решаването на езиковия спор между България и Македония ще има най-бързи и видими измерения в икономиките на двете страни.
Македония е малка страна и няма значението на голям пазар за българските стоки. Тази теза е вярна само донякъде. През Македония минават основни транспортни трасета, които свързват Южна и Югозападна Европа със страните в централната и западната част на континента. През последните години западната ни съседка се издържа главно от реекспортни операции и ако пътят за Македония минава през България, от това страната ни само може да спечели. Достатъчно е да се припомни наложеното от Гърция търговско ембарго върху износа за Македония преди 3-4 години, за да стане ясно за какви точно ползи и загуби става въпрос. След налагането на търговската блокада македонската външна търговия се извършваше най-вече чрез пристанищата Бургас и Варна, всички гръцки стоки, както и македонският износ на юг, а най-вече голяма част от транзитните потоци, минаваха през нашата страна. Не е тайна и фактът, че дори при югоембаргото през Македония се осъществява на практика безпрепятствена търговия със Сърбия поради облекчените условия на търговия между двете страни.
През 1992 г. Македония заема седма позиция в експортната ни структура, а износът за нея надхвърля общия обем на износа за страните от ЕАСТ, показват данните на Министерството на търговията. През следващата година - 1993, Македония е на четвърто място след Русия, Турция и Германия. През 1994 г. вече е на второ място след Русия (разликата в стойностните обеми на българския износ за двете страни е само около 120 млн. долара). За периода 1992 - 1995 г. беше отбелязан.
Рекорден ръст в стокообмена между България и Македония - от 119 млн. долара общият стокообмен скача на 602 млн. долара.
Експертният анализ на структурата на стокообмена през 1995 г. показва следното:
Около 40 млн. долара от българския износ за Македония се реекспортира към Югославия поради споразумението за безмитна търговия между Република Македония и СР Югославия. През 1996 г. започва sпад в търговския обмен.
Според македонски официални данни България по това време заема шесто място във вноса на Македония след Югославия, Германия, Словения, Русия и Италия. През 1997 г. спадът продължава - в сравнение с 1996 г. двустранният търговски обмен е намалял с около 25%. Тази тенденция, макар и в по-малка степен, се запазва и през тази година.
Търговските експерти считат, че спадът е конюнктурен и може да бъде преодолян, ако правителствата на двете страни осмислят възможностите за взаимноизгоден бизнес и създадат условия за него.
Една от основните бариери пред икономическите отношения между двете страни е липсата на обмен на информация на междудържавно, а оттам и на междуфирмено ниво, за специфични характеристики на търговското законодателство в двете страни, външнотърговски и митнически режими и т.н. Съществен проблем е прякото свързване на доставчици на суровини, материали и оборудване и крайните потребители на тези стоки. Македонската митница често издава документи с нормативен характер, за които българските търговци научават едва на границата. България е сред страните, чиито стоки се облагат с най-високи мита и такси. Законът за валутната дейност също създава проблем пред българския износ, тъй като стеснява много начините за разплащане. Македонската банкова система има редица особености, което води след себе си проблеми при реализацията на икономическите връзки. Поради недоверието към междубанковите форми на разплащане все още е на почит плащането с куфарчета, при което немалко български фирми "изгоряха". По данни от търговското ведомство само през първото тримесечие на 1997 г. пет български фирми не са получили плащанията си според подписаните междуфирмени договори, като сумите са значителни. За българските фирми съдебното дирене най-често е обречена на провал и скъпо струваща дейност, тъй като македонските им съдружници в повечето случаи прекратяват дейността си, без да уведомяват своевременно българската страна по договора. Сложна и мудна е и самата съдебна процедура.
Според наши търговски експерти е необходимо ускорено развитие на кооперирани връзки, където българските фирми все още могат да заемат освободеното от фирмите на бившата СФРЮ ниша.
В областта на енергетиката е изгодно да подпомогнем Македония в разрешаването на енергийните й проблеми. В момента се използват възможностите на нашата рафинерия за преработка на нефт и доставка на нефтопродукти. Предстои изграждането на свързващ газопровод до Скопие. През пролетта на 1994 г. приключи строителството на 110-киловолтовия електропровод, който свързва енергийната ни система с македонската. Предстоят преговори за 400-киловолтова връзка.
Македония е заявила интерес към коопериране между нейни доставчици на селскостопанска продукция и наши преработвателни предприятия с цел излизане на трети пазари.
Специално внимание заслужават транспортните проекти с участието на двете страни. Най-важните от тях са пускането на железопътната линия Кюстендил - Гюешево и изграждането на транспортен коридор No8 "изток - запад". Неотложна е потребността от подобряване на пътната мрежа в граничните райони и особено на инфраструктурата на граничните и митническите преходи. Необходимо е да се търси благоприятно решение на въпросите, свързани с транзитните превози на македонски стоки през България и на български стоки през Македония. Съществуват проблеми с взаимното предоставяне на безплатни разрешения за превози за трети страни и с таксите, налагани при превоз на товари от двете страни.
Голяма част от проблемите отдавна щяха да са решени, а някои от проектите вече да са стартирали, ако бяха подписани договорите и споразуменията на междудържавно равнище:
Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество.
Спогодба за сътрудничество между търговско-промишлените палати.
Спогодба за международните автомобилни превози за пътници и товари.
В действие е само договор за обмен на електрическа енергия, който е на английски език.
Подготвени са също спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Като съдържание те са съгласувани и двете страни нямат различия, проблемът е отново езикът. Очакват подписване конвенция за карантина и защита на растенията и ветеринарно-санитарна конвенция. От българска страна е предложен проект за споразумение за свободна търговия, но дори да бъде одобрен от македонската страна, и този проект ще бъде блокиран от езиковия спор.
Поради същата причина смесената комисия за търговско-икономическо сътрудничество все още е в процес на структуриране, сесията й трябваше да бъде проведена под формата на двустранни консултации, като намерението е да не изготвя двустранен протокол. Насрочената за средата на 1996 г. първа сесия обаче така и не беше проведена.
За кърпичката и томахавката
Разбра ли някой защо хлипаха СДС-депутатите, че и иначе мъжественият Марио Тагарински, при срещата си с президента във вторник?
Във всеки случай не за това, че президентът си беше намислил да върне закона за лустрацията.
В последно време за каквото и да стане дума между президента и неговите бивши съпартийци и сегашни управленци - сценарият издиша. Не се получава като на конгреса на синята партия - всичко да върви и всички да са щастливи. Ето и сега - уж за лустрацията, а Стоянов пак повтори опасението си за управлението на сините, за друга политика на СДС. И за морала на управляващите. Иносказателно донякъде, но не чак дотам, че и загубилият обществените си сетива средностатистически зрител на националната телевизия да не може да го разбере. Особено като не е за за сефте.
При това положение, когато Костов каже, че са обещали на електората червените номенклатурчици да не управляват, а Стоянов - че в момента икономическата власт е във фирми на червени номенклатурчици, които дават рушвети (на управляващите) по няколко хиляди, а печелят милиони (долари), на кого ще повярваме? На голото партийно обещание или на това, което ни боде в очите всеки ден? Малка страна, всичко е наяве.
Вместо да вадят томахавката срещу президента, който се опитва да пусне в действие охранителната система на синята партия, оплаквачките му би трябвало да разберат, че начинът да се издухат номенклатурчиците е, като се прави реформа.
Избирателките с по-нежни сърца могат да ронят сълзи по "нашия Петьо", но българската действителност не е като в розов сериал, където лошият си е лош завинаги, а добрият - добър. Колкото и да гоним латиноамериканците по партийни рушвети, още не е късно по високите сини етажи да си дадат сметка, че президентът може да няма тяхната власт, но продължава да има доверието на нацията. Ако беше върнал въпросната лустрация и за мнозинството нямаше друг ход, освен да го прегласуват набързо.
А така, като изтрият сълзите с бяла кърпичка, може и да чуят какво им се казва.
Докторе, защо?
За пореден път бандит с чутовна слава напусна следствения арест поради здравословни причини. След драгоманския подземен аристократ Боян Петракиев-Барона, който забегна в чужбина направо от зъболекарския стол и трябваше да бъде върнат с помощта на Интерпол, по неговите стъпки тръгна и дупнишкият му колега Злати Златев-Златистия. Гангстерът, с име и прякор на благороден метал, дори от инвалидната количка кара своя роден град да трепери. Tридесет и две годишният бивш представител на ВИС-1 за Дупница демонстративно разстреля съгражданина си Любомир Мантарков на градското стъргало пред смаяните погледи на десетки хора. Една година по-късно Златистия напусна следствения арест с лекарска благословия и с жалките 20 милиона лева депозит, въпреки че вината му е повече от очевидна.
Сумата е повече от смешна, като се има предвид, че например ексшефът на Бизнесбанка Иван Китов прежали 150 милиона лева парична гаранция и се шмугна през широките пръсти на българската гранична полиция.
В случая със Златистия обаче моралната отговорност не само тежи на съвестта на магистрата, сложил парафа си под решението за освобождаването на опасния рецидивист. Блюстителят на Темида трябва да подели отговорността с арестантските медици, които се оказват по-плодоносната златна мина за безскрупулните гангстери и техните защитници. Потресаващо е как хора, призвани да церят болки и да спасяват човешки живот, могат да паднат толкова ниско. Корупцията сред медиците е общоизвестна и има своя социален генезис - държавният монопол в здравеопазването и широко разпространената заблуда, че лечението не струва пари. Тъжното е, че освобождавайки хора от калибъра на Златистия, лекарите, вместо да спасяват човешки живот, стават потенциални съучастници на рецидивистите при следващите им кървави подвизи.
Накратко
България е свалена от "приоритетния списък за наблюдение на страните , които допускат посегателства върху правата на интелектуалната собственост", в "списъка за наблюдение". Според изявлението на специалния търговски представител на САЩ, г-жа Шарлийн Баршевски, това се прави заради "забележителния напредък, който правителството ни е постигнало в ограничаването на пиратското производство на компактдискове".
Министърът на националната отбрана на Турция Исмет Сегзин пристигна в петък на четиридневно официално посещение по покана на българския си колега Георги Ананиев. Той ще се срещне и с министъра на промишлеността Александър Божков и с президента Петър Стоянов.
Парламентът почете в петък паметта на бившия министър на правосъдието Димитър Йосифов Пешев (1935-1936). На 9 март 1943 г. депутатът юрист се обръща към премиера Богдан Филов с искането за спасяване на 43 000 български евреи. В книгата си "Човекът, който спря Хитлер" италианецът Габриеле Насим пише, че българинът е направил повече за евреите от Шиндлер. На 17 ноември паметта на Димитър Пешев ще почете и Европарламентът в Страсбург.
България да бъде разделена на 28 области предвиждат промените в Закона за административното и териториалното делене на страната. Предложенията ще бъдат гледани в пленарна зала след две седмици.
Македония - пиянството на победата и махмурлукът на властта
"Имаме вече премиер" - съобщи в 23.10 часа "портпаролот" (говорителят) на ВМРО Любен Пауновски на журналистите, които заедно с цялото ръководство на партията очакваха в нощта на 1 ноември резултатите от втория кръг на третите многопартийни парламентарни избори в Македония. Любчо Георгиевски, Доста Димовска, Димитър Димитров направиха първата си снимка като победители в една битка, чийто щастлив край не беше съвсем сигурен.
След 53 години десницата победи в Скопие.
Когато по обед в неделя екипът на "Капитал" срещна лидера на ВМРО-ДПМНЕ пред партийната централа, там все още нямаше нито ликуващи граждани, нито развети знамена, а самият Геoргиевски ни помоли - "рано е още, чакайте да видим какво ще стане".
Интригата в македонските избори течеше до последния момент. На първия тур на изборите, когато по пропорционалната система се избират 35 гласа, ВМРО-ДПМНЕ (Вътрешна македонска революционна организация-Демократична партия на македонското национално единство) получи 28.87% от действителните гласове срещу 23.84% на управляващия СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония). Това означаваше, че за 120-членния парламент най-голямата досега опозиционна партия ВМРО си беше осигурила още на 18 октомври 11 мандата, СДСМ - 10, коалицията на албанските партии ПДП/ПДПА - 8, Демократичната алтернатива (ДА) - 4, и Либералнодемократичната инициатива (ЛДП) - 2.
Развръзката трябваше да дойде от мажоритарния избор на втория тур. Това напрегна и без това опънатите нерви на социалдемократите до краен предел. За две седмици "българският фактор" като аргумент на управляващите доби възможно най-уродливия образ. От нафталина беше измъкнато всичко възможно - страхове, лъжи, спекулации, цинизми, преиначена перифраза на българската преса, заплахи, богато гарнирано с отвратителна балканска фразеология, която няма мярка, когато трябва да оплюе измислен враг. Българската "намеса" в македонските избори се оказа страшилище дотам, че по улиците на Скопие се четат почти толкова антибългарски лозунги, колкото и анти-ВМРО, а на митинга на победителите в неделя самите ние имахме достатъчно поводи да осъзнаем, че дори в този щастлив момент, ако кажеш, че си българин, няма да ти се усмихнат. Нещо повече.
Това е последната бразда, която грубата реторика на партията на Бранко Цървенковски и медиите, на практика всичките в Македония, изораха между нашите страни преди смяната на властта в Скопие.
Победителите.
С победата си коалицията "За промени" на Любчо Георгиевски и Васил Тупурковски сложи ново начало в новата македонската история. Появата на самата коалиция е много показателен знак накъде духа вятърът на промяната в Скопие - за първи път обединяват сили партия с дълбоки исторически корени като ВМРО и едногодишната Алтернатива на Тупурковски, която на практика обра вота на разочарованите от управлението на бившите комунисти. Едва сега след 1991 - годината на обявяване на независимостта, на власт в Скопие дойде елит, който не е приемник на югоелита и не е минал през школата на Белградския и Загребския университет (и Георгиевски, и Тупурковски са възпитаници на университета "Свети Кирил и Методий" в Скопие).
Макар че Тупурковски беше член на последното колективно ръководство на СФРЮ и ядро на партията му са несъгласните с политиката на Цървенковски партийни членове, а ВМРО-ДПМНЕ представя най-вече хора, които не са свързани със старата власт и дори са репресирани от нея, в коалицията няма разминаване по основното - че Македония се нуждае от промени.
През 1994 г. македонците избраха сигурността. През 1998 г. Македония е сред страните с най-висока безработица в Европа и ниско жизнено равнище, а чрез приватизацията бившите комунисти си запазиха периметър в икономическата си власт. Новото некомунистическо мнозинство трябва да реформира една непокътната тоталитарна държава с всичките й силови атрибути. Като куриоз - според чл. 49 от конституцията от 1991 г. държавно се защитават привилегиите на участниците в сърбо-комунистическото партизанско движение и на борилите се за самобитността за "македонския етнос".
Но както е при всяка еуфория, в Скопие все още си представят демократизацията на македонското общество повече като унищожаване на старите правила, отколкото на старите структури. Това състояние в София го преживяхме преди няколко години - емоции вместо реални идеи.
Българският урок за македонската десница.
В нощта на митинга, когато нашата кола спря на червен светофар - беше почти единствена. Екзалтирани младежи, надули клаксони до последно, ни извикаха - давай, властта е наша. Сякаш се върнахме в 1991г. в София.
Макар че предстои прегласуване в два избирателни района, СДСМ вече призна официално поражението си и обратно на грубото си предизборно поведение чрез лидера си Цървенковски елегантно обеща, че ще бъде конструктивна опозиция. Всъщност трябва да се признае, че управлението на Цървенковски и неговата партия позволи на доскорошната опозиция да дойде на власт след провеждането на демократични избори. Самият Цървенковски заяви в нощта на изборите, че досега партията му е показала как се управлява, а сега ще покаже какво значи да бъдеш истинска опозиция.
Което обаче още нищо не значи. Ако новото македонско правителство преговори българския урок и по-специално главата "първо правителство на опозицията", ще избегне онова, което още не знае, че ще му се случи. При това идващите на власт в Скопие имат и малшанса да започнат управлението си под дебелата сянка на президента Киро Глигоров, който макар да не е българският Луканов, е македонският Бащица и в прав текст обвини досегашната опозиция, че е готова за изтъргува националните интереси на страната си. А този аргумент край Вардар е много силен.
Рецептата за здрава власт е една - бързи и безкомпромисни кадрови промени на ключовите структури - министерствата, дипломацията, телевизията и радиото, силовите ведомства, големите предприятия, съдебната система там, където конституцията позволява. И всичко това - преди структурните икономически реформи, задължително с отворени веднага досиета, за да се види кой е лоялният съюзник, а кой - внедрен агент и доносник. Ще се спести не само време, но и непредвидени "активни мероприятия" и компромати, които свалиха правителството на Филип Димитров само за 8 месеца. Тогава няма да има и спрени български журналисти по границата.
Тъй като според конституцията в Скопие (чл.84) носителят на мандат може да бъде само партия, а не коалиция, ВМРО-ДПМНЕ ще поеме главната отговорност да състави правителство. Но коалицията с Демократична алтернатива е гаранция, че този път няма да се повтори драматизма на 1991 г., когато, макар че имаше най-голяма парламентарна група, партията на Георгиевски не можа да състави кабинет.
Макар че е безспорен победител в изборите, коалицията "За промяна" обаче няма да получи мечтаното абсолютно мнозинство от 61 места в 120-членния парламент, което щеше да й позволи повече радикализъм и свобода на действие. Преди изборите ВМРО не успя да разшири коалицията с още един партньор - Либералнодемократичната партия на Стоян Андов и Петър Гошев (4 мандата), но е публична тайна уговорка за следизборен съюз, което добавя още стабилност за новия управленски екип, доминиран от ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива. Всъщност от гласувалите на втория тур на изборите 70 процента от избирателите дойде следното разпределение на местата в новия македонски парламент - коалицията ВМРО-ДПМНЕ - Демократична алтернатива спечели 58 депутатски мандата; Социалдемократическият съюз на Македония ще има 29 депутати; двете албански партии общо имат 24 места; Либералнодемократичната партия - 4 места; Социалистическата партия - 2 депутатски мандата, и Съюзът на ромите - 1 депутат.
Ако въпросната следизборна коалиция не се състои, липсата на абсолютно парламентарно мнозинство ще се отрази на предизборните заявки на първото некомунистическо правителство в историята на Република Македония, на скоростта на реформите и най-вече на техния радикализъм. Самият Любчо Георгиевски заяви, че новото правителство ефективно ще започне да изпълнява програмата на ВМРО-ДПМНЕ - ДА около средата на декември, като първите 100 дни от управлението му ще бъдат посветени предимно на демократизацията на страната и полагането на основите за изпълнение на икономическата програма на коалицията.
Демократизацията на македонското общество, както във всички страни с тоталитарна биография, няма да потръгне без гаранции за гражданските права и свободи, без свобода на словото и печата, без активността на гражданските организации. В Скопие има и още един фактор - етническият. Като партия със силна националистическа окраска ВМРО ще трябва много деликатно да организира отношенията си с албанските партии, които имат достатъчно места в парламента, за да играят ролята на балансьор. През пролетта най-голямата албанска партия ДПА на Арбен Джафери оттегли депутатите, кметовете и общинските си съветници и доста радикално се обяви за "равноправие на улицата". Сега по всичко личи, че Джафери, който за разлика от македонските си колеги с удоволствие отговаря на въпроси на български журналисти, ни подсказа, че няма да откаже участие в правителството, ако му бъде предложено. Не е невъзможно, ако новите управляващи гъвкаво променят политическото си поведение. Преди всичко да прегърнат компромиса и да въведат в политическия речник думата консенсус, която в Скопие още е рядкост. По пътя за Тетово, което е македонското Кърджали, мюсюлманските джамии са нови и богати, почти по две във всяко село, също както големите къщи, строени за много деца. Ако са осмислили един от предизборните съвети на чуждестранните си консултанти, във ВМРО трябва да погледнат като Ричард Никсън на китайците - не ги обичам, но работя с тях.
В Скопие това ще е равностойно на споразумение за привличане на албанските партии в изпълнителната власт. Допълнителният бонус на тази прагматична стъпка ще са одобрението на Западна Европа и САЩ, което ще в комплект със съответните финансови траншове от притеснените за стабилността на Балканите след Косово западни спонсори.
Илюзии от двете страни на границата.
"България признава държавата Македония, но не признава нацията" - с тази алогична теза на президента Желю Желев през 1992 г. България първа призна Македония. Като непризнаването на нацията вървеше със същото отношение към езика. Поради тази причина оттогава не е подписано нито едно от чакащите близо 30 споразумения между двете страни с изключение на оплютия от "Хъшове" по всички правила на националистическата пропаганда договор между университетите на Велико Търново и Скопие.
Колкото и романтика да има в общата ни история, сегашните реалности са далеч от нея. За българина дошъл в Скопие македонският език звучи познато, но като на нашите баби. Младите обаче говорят език, който е много различен и точно там проличава цялата му динамика, която в София се правим, че не забелязваме. Може би спорните точки от историята ще продължават да ни разделят, но дебатът за езика няма да е най-страшният, ако бъде приключен съобразно реалностите.
Като всяка млада държава Македония е особено чувствителна към всичко, което намеква за липса на държавност. Езикът е първият белег за самоопределение и няма защо да се дивим колко са чувствителни съседите на тази тема, а да се съобразяваме с нея и в София. Смяната на властта в Скопие дава възможност нещата да бъдат регулирани, но и край Вардар трябва да разберат, че оспорваме не толкова македонския език, колкото твърдението, че на този език говорят български граждани. Става въпрос за тия от Пиринска Македония, които предишните власти в Скопие много обичаха да преброяват, особено в Страсбург. За Европа, която маха граници и национални валути, спорът между нашите две балкански страни е измислен, лишен от всякаква логика и еднакво ни отнема от активите за членство в ЕС.
А това, че в София погледнаха на резултатите от македонските избори главно като на възможност за рязък завой във външната политика, е другата заблуда. Управляващите в България и българските политици като цяло трябва да се отърсят от илюзията, че новото правителство ще донесе със себе си и радикални промени, особено във външнополитическата област - такова е и твърдото мнение на Кен Патън, шеф на Американския републикански институт в Скопие, една от малкото чуждестранни организации, които от години систематично анализират на място политиката на Скопие и една от организациите, които имат голяма заслуга за създаването на настоящата управляваща коалиция. Много вероятно е антибългарската реторика да намалее и дори да изчезне, но това не означава, че държавата Македония няма да остане чувствителна на темата за евентуалното й поглъщане от някой от по-големите й съседи. Макар че основният акцент на предизборната кампания беше външната политика и по-специално "позитивната енергия и добра воля" с която ВМРО и ДА да облъчват съседите си, приоритет за правителство ще бъдат преди всичко вътрешните проблеми на Македония - приватизацията, корупцията и борбата с престъпността, безработицата, структурната реформа в икономиката, едва след това отношенията със съседите. България е само един от тях, без значение дали партията, дошла на власт в Скопие, е с най-приятелски чувства към София.
Основни моменти от предизборните програми на новите управляващи партии в Македония.
Взривиха две бюра на "Еврофутбол"
Две бюра на спортната лотария "Еврофутбол" бяха взривени миналата седмица. Първо взрив потроши букмейкърски пункт на "Еврофутбол" в Пловдив. Два дни по-късно отново бомба взриви пункта на частното тото в столичния квартал "Лозенец".
Малко преди полунощ на 31 октомври експлозия избухна пред кафе-клуб "Юнайтед" в стария Пловдив, където се помещавало и бюро на "Еврофутбол". Според МВР бомбата е имала 300 грама тротилов еквивалент и е задействана с елементарно взривно устройство - огнепроводен шнур. От взрива били изпочупени стъклата на кафето, но пострадали няма.
Два дни по-късно, в 3.25 часа сутринта на 3 октомври, друга бомба потроши букмейкърски пункт на "Еврофутбол" на ул."Бигла" в София. Отново няма пострадали, но от детонацията са пострадали прозорците и на съседните сгради. Според вестник "24 часа" зад двете експлозии стоят хора от бившата застрахователна компания ВИС-2 и майсторът на бомбите е един и същ. Причините за взрива били преразпределение на териториите в хазарта.
Двете експлозии съвпаднаха с 5-годишното честване на частното тото "Еврофутбол" в България. Компанията, която е собственост на Васил Божков, изпрати факс, в който се изразява съжаление, че в България се случват подобни неща. "За съжаление никой не е застрахован от необосновани извънзаконови действия", се казва в него.
Принц Чарлз пристигна в България
Почетен караул приветства британския престолонаследник принц Чарлз пред Дом 1 в резиденция Бояна, където се състоя официалното посрещане на принца на Уелс от президента Петър Стоянов. Принц Чарлз пристигна в България в петък и първата му среща беше разговор на четири очи с държавния глава.
Визитата на престолонаследника на британската корона е по покана на президента Петър Стоянов. "България ще е център на вниманието на принца. Той получи покана от президента ни и по-късно "Форин офис" реши да разшири пътуването му, като включи и други източноевропейски държави", обясни българският посланик в Лондон Валентин Добрев. Преди България принц Чарлз посети Словения и Румъния.
Принцът не дава изявления за пресата и британският посланик у нас Ричард Стаг предварително съобщи, че "посещението на престолонаследника е символ на нов вид взаимоотношения между Великобритания и България. Очаква се визитата да предизвика интерес към вашата държава, към туризма, търговията". Английският дипломат уточни, че програмата за гостуването е съобразена с личните интереси и предпочитания на принца на Уелс и с желанието да види различни аспекти на живота в страната ни.
Веднага след срещата с президента Петър Стоянов принц Чарлз дари линейки от Стафордширската служба за спешна помощ на университетска болница "Царица Йоана". Той разгледа дарената от Великобритания апаратура и посети болни деца в детското отделение.
В ранния следобед принц Чарлз и неговият домакин Петър Стоянов председателстваха официалното учредяване на Форума на българските бизнеслидери в зала "Средец" на хотел "Шератон". През 1991 г. в САЩ е учреден Форум на бизнеслидерите под егидата на принца на Уелс, който от четири години работи и в България. Tака настоящата инициатива се явява негово продължение. Форумът ще действа като програма за партньорство и ще ангажира деловите среди и гражданското общество в подкрепа на икономическия преход в страната ни.
По програма първият ден от визитата на принца завърши с вечеря, дадена в негова чест от президентското семейство в Балабановата къща на резиденция Бояна.
През втория ден от гостуването си британският престолонаследник ще посети Пловдив. Първата спирка от обиколката е в бюрото за самопомощ "Столипиново" в ромския квартал. След това принцът ще посети Балабановата къща, Хиндлияновата къща, черквата "Св. Св. Константин и Елена" в Стария град. Президентът Петър Стоянов ще покаже на госта си и Античния театър. Двамата ще посетят изложбата на АМЕК за системи за пренос на газ и опитното поле на Аграрния университет.
Вечерта принц Чарлз ще бъде на вечеря в британското посолство, където ще отбележат Деня на паметта. В неделя принцът на Уелс лети за последната държава от обиколката си - Македония.
Военната заплаха надвисва отново над Ирак
Американският президент Бил Клинтън нарече последното иракско незачитане на резолюция на ООН "напълно неприемливо" и предупреди Багдад на 6 ноември, че ако не отвори незабавно заподозрените обекти в страната за оръжейните инспектори на ООН, ще бъде използвана военна интервенция в Ирак.
"Багдад трябва да обвинява единствено себе си за дългогодишните усилия и от двете страни - международната общност и народа на Ирак, за освобождаването на страната от оръжия за масово унищожение. Ирак можеше да сложи край на страданията си много отдавна, ако се беше съобразил с волята на света", заяви Бил Клинтън.
В резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 5 ноември отказът на Ирак да допусне екипи на ООН до обекти в страната месец след като ограничи дейността на оръжейните инспектори до проверки на вече посещавани от тях заводи и президентски имоти, бе осъден с пълно мнозинство. Резолюцията, която обобщава декларация от 31 октомври на Съвета за сигурност, не премахва военната заплаха за Ирак, ако оръжейните експерти не получат достъп до въпросните обекти.
След гласуването на резолюцията британският посланик в ООН Джеръми Грийнсток отбеляза, че разрешението на Съвета за сигурност от 29 ноември 1990 г. за военен удар срещу Ирак може да бъде подновено, ако Багдад не се съобрази с резолюцията на ООН. Дипломати на САЩ и Великобритания заявиха, че разполагат с необходимите правомощия да направят "каквото е необходимо" за премахване на пречките пред специалната комисия на ООН (UNSCOM), отговорна за разоръжаването на Ирак от химически и биологически оръжия.
Военният министър на САЩ Уилям Коен, който е на обиколка в Близкия изток и Европа, заяви, че арабските държави са единни в негативните си оценки за последния произвол на иракския президент Саддам Хюсеин. Коен посети Великобритания, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Оман, Обединените арабски емирства, Египет и Йордания и планира да посети Турция и Франция, преди да се завърне в САЩ.
Индия и Пакистан подновиха преговорите
На 6 ноември за първи път от 6 години насам Индия и Пакистан проявиха желание да сложат край на една от най-изтощителните войни, продължаваща вече пет десетилетия, отнела живота на хиляди войници от двете страни на барикадата. Военните министри на двете държави седнаха на масата на преговорите в Ню Делхи след шестдневни разговори върху парливите въпроси, разделящи Индия и Пакистан.
Военният министър на Индия Джордж Фернандес прие пакистанската делегация за неформална среща, продължила 40 минути, преди да започнат формалните преговори във военното министерство в Ню Делхи.
Индия обвини Пакистан в серия от военни атаки срещу индийски гранични войски през изминалите няколко дни. Исламабад отхвърли обвиненията и на свой ред заяви, че Индия поддържа напрежението за Кашмир - районът, станал причина за две от трите войни между двете държави, след като получиха независимостта си от Великобритания през 1947 г. "Не можем да се оттеглим и на педя от Кашмир едностранно. Не и след всичко, което се случи", каза Сатих Намбиар генерал-лейтенант от индийската армия.
Диалогът в Индия идва месец след първите официални разговори между двете страни в Пакистан след ядрените тестове през май. Тогава представителите на воюващите държави акцентираха върху спорния Кашмир и сигурността по границата. Пакистан не пожела разговорите да се разпрострат извън проблема за Кашмир, докато Индия настоя за по-широк подход към уреждането на двустранните неуредици.
Финансовото измерение на индийско-пакистанския конфликт възлиза на 2 млн. долара дневно и за двете страни.
България и Турция подписаха спогодба за икономическо сътрудничество
"Подписването на икономическите документи е най-големият успех на посещението", каза за визитата си в Турция българският премиер Иван Костов. Той и турският му колега Месут Йълмаз подписаха рамкова икономическа спогодба, която определя параметрите на икономическото сътрудничество между двете държави.
Тридневното официално посещение на българския министър-председател започна със среща с турския му домакин - премиера Месут Йълмаз. Двамата се договориха България да получи парцел в Истанбул, който ще бъде ползван безвъзмездно в продължение на 99 години, след изтичането на които договорът ще бъде автоматично подновен. Обезщетението е заради разрушеното през 1993 г. българско училище. Освен това турското правителство ще посочи болница в Истанбул, където българската общност ще може да се лекува безплатно, като компенсация за отнетата през 1988 г. българска болница. Уреждането на проблемите с българските имоти в Истанбул, както и облекчаването на трудностите на изселите се в Турция български граждани, бяха основни теми на разговорите, които българският премиер имаше с турския си колега Месут Йълмаз, президента на Турция Сюлейман Демирел и председателя на турския парламемент Хикмет Четин. Премиерът Месут Йълмаз оцени високо развитието на двустранните отношения и изрази увереност, че делът на турски инвестиции в България ще се увеличава. Турският президент потвърди подкрепата си за членство на България в НАТО. "Това ще е моята позиция догодина на срещата на високо равнищe във Вашингтон", каза Сюлейман Демирел на българския премиер.
В същото време турският парламент прие закон, който предвижда живеещите в съседни на Турция страни сираци, деца под осемнадесетгодишна възраст, както и възрастни родители бeз близки и доходи, да могат да пътуват и да се заселват в Турция.
"Българското правителство полага усилия за премахване на икономическия фактор за миграцията. Колкото по-успешни и по-бързи са реформите, толкова повече ще се сближават границите между България и Турция, толкова повече те ще се превръщат в граници между две европейски страни", каза Иван Костов.
Освен рамковата икономическа спогодба подписани бяха и споразумение за изплащане на български пенсии в Турция, протокол за размяна на ратификационните документи на споразумението за определяне на граничната линия по река Резовска и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море. Културният министър Емма Москова подписа протокол за сътрудничество в опазването на недвижимото културно наследство.
Председателят на комитета по енергетика Иван Шиляшки и държавният министър Ъшън Челеби, съпредседател на българо-турската икономическа комисия, подписаха протокол за сътрудничество в областта на енергетиката и изпълнението на енергийни и инфраструктурни проекти. Въз основа на спогодбата и протокола предстои подписването на дългосрочен договор между двете национални електрически компании за износ на 4 милиарда киловатчаса българска електроенергия годишно за Турция до 2008 г. Електроенергията ще се заплаща в пари на НЕК, но електрическата компания ще трябва да ги реинвестира в строежа на каскадата "Горна Арда". Изграждането на каскада "Горна Арда" и създаването на смесено дружество за проекта с приблизително равно дялово участие също бе договорено на срещата между Шиляшки и Челеби. Началото на строежа на каскадата се предвижда за средата на 1999 г. В протокола се урежда и сътрудничеството между двете страни за строежа на магистрала Капитан Андреево до Плодовитово чрез създаване на смесена фирма, като от българска страна това може да бъде "Автомагистрали".
Официалното посещение на премиера Иван Костов в Турция завърши в петък със среща с представители на деловите среди.
Недовършена пиеса за инвестиционна програма
Действие първо.
Един народ, подложен на многобройни терзания, решава да инвестира доверието си в ново правителство.
Действие второ.
Едно правителство (същото като в първо действие) приема грандиозна инвестиционна програма. На публиката се разяснява, че се разчита основно на инвестициите на частния сектор, а бюджетното участие има допълващо значение.
Действие трето.
Едно правителство (същото като във второ действие) умува как да създаде инвестиционни стимули за частния сектор. Публиката е уведомена, че ще се въвежда инвестиционен данъчен кредит, или по-простичко казано - купуваш си компютър - намаляват ти данъка, купуваш си производствена линия - намаляват ти данъка, купуваш си трактор - намаляват ти данъка, и т.н. Неидентифициран глас зад сцената уведомява публиката, че се обсъжда и значително намаляване на данъчните ставки, за да се провокират допълнителни инвестиции от страна на фирмите.
Действие четвърто.
Едно правителство (същото като в трето действие) внася в събранието народно-държавните сметки за следващата година. Те предвиждат "нова форма за стимулиране на преките инвестиции". Съдържанието на новата форма се изчерпва до стимулиране на инвестициите в преносители на електрическа енергия и съобщителни линии, и козметично намаляване на данъчни ставки.
Действие четвърто.
Един член на политическия кабинет на едно правителство (същото като в четвърто действие) разяснява на избраниците народни защо исканията на стартиращия бизнес да се регистрира по ДДС са необосновани: "В България хората, които започвали бизнес, за дълго време разчитат на личен труд и нямат навика да правят инвестиции в машини и съоръжения. Така в себестойността на продукцията им трудът заема много висок относителен дял и понеже ДДС в крайна сметка се начислява върху добавената стойност (труд и печалба), няма смисъл да им даваме възможност да се регистрират по ДДС и да начисляват данъка, защото това само би оскъпило стоките им. Пък и какъв данъчен кредит ще ползват, щом не инвестират?!"
Действие пето.
Група философи (с икономически наклонности) разсъждават върху релацията причина/следствие. Първият твърди, че не може да има инвестиции, когато не само няма стимули, а има изобилие от пречки. Вторият твърди, че тъй като така и така няма инвестиции, няма смисъл от стимули. Третият се чуди дали ако си купи мотика, това ще бъде отчетено в инвестиционната програма. Според четвъртия, каквото и да си говорят, в крайна сметка всяка една инвестиция си струва само ако от нея има някаква възвращаемост.
Действие шесто.
Един народ (същият като в първо действие) разсъждава дали, след като инвестицията, която е направил (в първо действие), няма възвращаемост, няма друга инвестиционна алтернатива. Засега това са само въпроси.
Китай засилва мерките срещу СПИН
Китай прие амбициозна програма за драстично ограничаване разпространението на СПИН в страната до 2010 г. Пекин алармира за бързото разпространение на бича на столетието в провинцията.
"Китай е в период на бързо разпространение на синдрома на придобита имунна недостатъчност. Ситуацията е доста сериозна. Ако не бъдат взети спешни мерки, заболелите от HIV ще достигнат 1 млн. до 2000 г.", написа на страниците си пекинският в. "Morning рost".
Програмата, одобрена от правителството, предвижда намаляване на разпространението на болестта сред наркоманите с 15 процента и осигуряването на сто процентова сигурност за кръводарителите и кръвополучателите до 2010 г. Изпълнението й ще започне още през декември.
Според данни от здравното министерство на Китай заболелите от HIV в страната са 11 170, от които 338 са развили СПИН, а 184 вече са починали. Източници от министерството обаче предупреждават, че заболелите от HIV са поне 300 хил. Разликата идва от това, че на тестуване са били подложени само най-рисковите групи - наркомани, проститутки и кръвни донори.
Осемдесет процента от заразените са мъже на възраст между 20 и 40 години, по-голямата част от които са фермери, прихванали вируса HIV от венозно инжектиране на наркотици. Останала част са хомосексуалисти.
Принцът няма да се срещне с просяците
"Бездомният принц, безпризорният наследник на английския престол продължи да върви, затъвайки все по-навътре в лабиринта на мръсните улички, гдето гъмжаха жалките кошери на нищетата."
Из "Принцът и просякът" - Марк Твен.
Гърмят бомбички, децата крещят от радост, мургави тийнейджърки се смеят на номерата на млад ром, възрастна жена пере, седнала на тротоара, петима мъже играят карти. Отнякъде се чува "Рома рап", нагиздено момиче притичва между две къщи с чиния зелева салата, няколко момчета варосват оградата на новопостроена къща. Слънцето в есенния следобед превръща делника в празник за пловдивския квартал "Столипиново".
Три хлапета са се покачили върху валяка, който асфалтира една от улиците в квартала. "Още три пъти да дойдат принцове и "Столипиново" ще грейне, разсъждава възрастен мъж, зарадван от ремонта на улицата. Хората свързват изчезването на дупките и калта под горещия асфалт с предстоящото гостуване на британския престолонаследник принц Чарлз. През втория ден от визитата си (7 ноември - бел.ред.) в България принцът на Уелс ще разгледа Пловдив. Първото му посещение в родния град на неговия домакин, президента Петър Стоянов, е в ромския квартал "Столипиново". "Асфалтирането е случайно съвпадение. Улицата трябваше да е готова преди месец, но изостанахме с графика", обясни служителка от общинската фирма "Инжстрой". Хората трудно могат да бъдат разубедени. "Цвете ще стане кварталът, ако още веднъж дойде принцът", споделя надеждата си минувач. "Жив и здрав да е, да направи улиците", провиква се възрастна циганка. Някои от обитателите на квартала са прочели във вестниците за посещението на кралската особа, други повдигат учудено рамене и любопитстват кой ще идва.
През последната седмица улиците в гетото се мият всеки ден, от общината даже почистват боклуците. Непросветените в новината за височайшите гости се дивят какво става, други се сърдят, че след кралската визита от отдел "Чистота" пак ще ги забравят. От районното полицейско управление разясняват, че в квартала винаги има засилена охрана и тя не е увеличавана през последните дни. Грамотните роми гордо поясняват, че "царят" ще бъде придружаван от 200 полицаи и ще дойде заедно с "нашия президент". Други никога не са чували за принца и недоумяват какво ще търси при тях. "Защо не са съобщили, както правят за концертите, кога ще дойде, с кола ли ще мине, ще слезе ли", ядосва се млада циганка. Чули-недочули новината, всички веднага изразяват готовност да посрещнат принца на Уелс и се скупчват да обсъждат как да приемат госта. С рози, с добро, с благодарност са различните предложения. "Той е велик човек. Гордост за нас", със сериозен тон обяснява възрастен ром на насъбралите се съседи. Първокласник крещи: "Дайте пари, дайте пари и с ядене и пиене ще го посрещнем. " Радостта от вестта за идването на принца бързо преминава в нещо по-битово: "Помощ да дава, безработни сме, хляб да донесе. " Четвъртокласничките Анушка и Лиляна питат дали принц Чарлз е от приказката за седемте джуджета. "Не съм видяла бригада жени да чистят, но ние всеки ден перем и мием. Кой ще идва - ако трябва, ще се включа", изоставя покрития с пяна килим мургава стопанка. Съседката й простира на отсрещната ограда на училището и обяснява: "Царят ще идва, как му беше името? От телевизията разбрах, но тук хората гледат повече сателит, а по турските програми не са съобщили за посещението."
В "Столипиново" трудно може да бъде открит покрив на къща или тераса в жилищен блок без сателитна антена. И в момента сивите чинии се харчат добре на кварталния пазар - по 190 000 лева едната. Рейтинга по гледаемост държат турските програми, защото и по-голямата част от населението на квартала се самоопределя като турско и изповядва мюсюлманската религия. В началото на века на това място е имало малка мюсюлманска махала. През 30-те години, когато циганите са изселвани от централните части на Пловдив, кварталът се разраства. Общината тогава му дава името на един от генералите, участвали в освобождението на Пловдив, и бивш руски министър-председател - Столипин. След 9 септември кметството се опитва да прекръсти "Столипиново" в жилищен комплекс "Изгрев", но това име се използва само в документите на общината.
"Четохме във вестника, че идва принцът, но той ще ходи при ромите. Направиха ни махалата циганска. На нас нищо няма да дадат. Пак ромът ще сложи в джоба, ще яде, ще пие, ще стане човек", гневят се много от жителите на квартала, които определят себе си като турци. "Не знаем кой ще идва, но който и да е, ще ходи долу в "Рома", убедени са мюсюлманите.
"Рома" е фондацията за регионално развитие, наследник на основаната през 1992 г. фондация "Рома". Пред триетажна бяла къща е разположено бюрото за самопомощ "Столипиново", където ще гостува наследникът на британската корона принц Чарлз.
По пътя до бюрото и обратно по бул. "Ландос" принцът ще види безбройните сателитни антени, някои схлупени къщички и други по-големи бели и хубави ромски домове. Лабиринтът от кални улички, локвите, разхвърляните павета, картонените огради, откраднатите шахти, разпилените боклуци, едностайните домове на децата, които просят по улиците, остават извън официалната програма. Освен ако принц Чарлз не пожелае да надникне в гетото. Тогава, както каза една българка, живееща в "Столипиново", "дайте му валидол".
Президентът ще дава българско гражданство
Получаването на българско гражданство по натурализация, възстановяване, освобождаване или лишаване от гражданство ще става с указ на президента по предложение на министъра на правосъдието, се казва в новия Закон за българското гражданство, приет на второ четене от парламента. Молбата за гражданство може да бъде отказана, ако лицето, пожелало да стане български гражданин, е заплаха за обществения ред, морал или за националната сигурност.
Статутът на бежанец, бракът с българин или родено дете в България дават предимство при получаване на българско гражданство. Чужденец може да получи гражданство, ако е пълнолетен, пребивавал е в България поне пет години и не е осъждан за криминално престъпление от български съд. Допълнителни условия са да има доход у нас и да владее български език. Осиновяването не променя гражданството на осиновения. Министерството на правосъдието ще води регистър на лицата, придобили или загубили българско гражданство.
С влизането на закона в сила се възстановява българското гражданство на лица, които са лишени от него по Закона за българското поданство от 1940 г. и по Закона за българското гражданство от 1948 г. Според депутати мотивите за лишаване от гражданство и по двата закона са политически.
Крием данъците, даваме подкупи
Нарушаването на обществените норми става социално приемлив модел, когато личността започва да се чувства изоставена от държавата. В такива ситуации заобикалянето на правилата в обществото носи предизвикателния вкус на авантюрата. Такова поведение се свързва с емоцията на удовлетворението още от времето, когато и скритото опозиционерстване минаваше за героизъм. Декларирането на разбирания, противоречащи на приетите правила и одобрението за тяхното нарушаване очертава явлението, при което гражданите са склонни да изоставят държавата си, без дори да е необходимо да я напускат.
Повече от половината българи определят като приемливо поведението на тези, които не обявяват официално получените от тях доходи. Все пак гражданите са склонни да приемат по-лесно тази "малка" лъжа за скриване на дължимите данъци, отколкото тяхното неплащане. В днешно време общественото мнение остава раздвоено в определението за това доколко е допустимо неплащането на данъчните задължения. Находчивостта да се намерят начини за тяхното избягване е добра храна за личното самочувствие. Тя компенсира и удовлетворението от социалната реализация там, където тя липсва или е трудно постижима по друг начин. Склонни да определят неплащането на данъци като приемливо поведение са живеещите в по-малките населени места и хората с по-ниско образование. Столичани и гражданите на големите градове, както и високообразованите граждани по-рядко декларират подкрепата си за неспазването на обществените норми .
Надиграването с държавата носи удовлетворение дори когато човек трябва да си плати за това. В обществото господства разбирането, че в това да дадеш пари на държавен служител няма нищо нередно тогава, когато трябва да решиш свой личен проблем. Оказва се, че гражданите предпочитат да дават пари не на държавата, а пряко на нейните служители. От позицията на отделната личност даването на подкуп се оказва по-ефективен механизъм за постигане на определен и пряк резултат, отколкото процедурата по преразпределянето от държавата на събраните данъци.
Обществеността приема даването на подкуп като допустимо действие. То не осъжда категорично и получаването му. Почти седем от десет пълнолетни граждани открито декларират, че в днешно време вземането на пари от държавни служители не е действие, което трябва да се санкционира с негативна оценка. Жизнеността на тази оценка се поддържа от реалната възможност всеки гражданин на свой ред да се окаже в позицията на този, който взема пари. А опредметяването на властта е част от нейната сладост .
Корупцията е отношение между две страни, които са взаимно предпоставени. Трудно би се разрушила тяхната връзка, щом има както доволни от вземането на пари, така и одобряващи даването им. Категоричната санкция на общественото мнение би направила недопустими такъв род отношения само ако намери достатъчно аргументи, че плащането на данъци дава по-добри гаранции за постигане на желан резултат, отколкото даването на подкупи.
Данните са от национално представително проучване на МАРКЕТ ТЕСТ, проведено от 26 до 31 октомври 1998 г. сред 1271 пълнолетни граждани.
Защо да бъда редовен платец на държавата
Пиша ви като нещастен гражданин на държава, в която е възможно следното:
Държавата, която има полиция, съд, администрация, не може да си събере вземанията и очаква това да сторим ние, които нямаме нищо общо със сделката й с някакви хора, които не й се били издължили.
Какво се очаква от нас да направим? Да нападнем неплатилите и да ги изгоним от блока? Много искаме, но не можем, нямаме право! Да ги подложим на някаква форма на обществено (съседско) порицание - например да се съберем на събрание и да помолим некоректните си съседи да се засрамят от малките деца и от старите хора, които стоят на студено?! Явно няма да помогне - те не идват на събрания. Да платим техните сметки? Хващам се вече за пистолета! Достатъчно много плащам за лошите кредити на милионерите, за социалистическите експерименти на Жан, за кражбите на корумпираната администрация, за новите мерцедеси на депутатите... Продължавам да не разбирам, въпреки че като съвестен гражданин се опитвам да разбера своя дълг, КАКВО СЕ ИСКА ОТ НАС.
Задавам си все по-идиотски въпроси:
Ако някой не си е платил пътния данък, ще затворят ли шосетата?
Ако стоим на студено тази зима, ще ни върнат ли парите за парно, които ни събираха цяло лято?
Ще ме мотивират ли с тази "санкция" да бъда редовен платец към държавата?
Защо държавата не изпрати съдия-изпълнител, който да опише имуществото на неплатилия, да го продаде и с парите да уреди вземането?
Да продължавам ли?
Преди няколко дни видях на входа предупредително писмо, с което "Топлофикация" АД заплашваше блока, че ще спре парното, защото следните хора (списъкът бе вече скъсан) не си били платили сметките. В момента, в който е скъсал списъка, проблемите на неплатилия (неплатилите) са свършили. Нашите проблеми - на тези, които винаги досега сме плащали, тепърва започват. С "Топлофикация" ли да се съдим? На ток ли да преминаваме? Ами ако утре спрат и тока заради тези, които не си плащат?
Позволих си да ви пиша не просто за да си излея болката, а за да ви помоля да потърсите разумен отговор от съответните хора. Аз нямам време - нали трябва да работя, за да изкарам пари за заплатите на тези, които ми спряха парното... както и за сметката на анонимните ми съседи. Така или иначе, най-вероятно аз ще я платя... Орлин Бориславов, София.
Право на отговор
"София инс" продължава да застрахова
Вестник "Капитал" е един от най-авторитетните български вестници, който ние редовно следим. Затова считаме, че следва да ни се даде правото на отговор по материала "Върховният съд засега подкрепи "София инс", публикуван на 24.10.1998 г.
В материала се изказва невярното твърдение, че съгласно определение на Върховния административен съд само се спирала ликвидацията на "София инс", но то не можело да сключва застрахователни договори.
Едно застрахователно дружество има единствен предмет на дейност - да застрахова. И след като не се ликвидира, то продължава да осъществява дейността си, т.е. да сключва застрахователни договори. С определението на Върховния административен съд се спира действието на решението, с което се отказва да се даде разрешение за извършването на застрахователна дейност. С това за определен период от време отказът няма действие и очевидно дружеството може да извършва застрахователна дейност. Именно възстановяването на застрахователната дейност е основният мотив в определението на Върховния административен съд, за да допусне спирането на решението с цел да не се предизвикат непоправими вреди на дружеството. По същия начин стоят нещата и със "София живот" АД.
В материала невярно се твърди, че дружеството "Бартекс" било акционер в "София инс". Въпреки че при това положение въпросът е без значение, все пак отбелязваме, че няма нито един влязъл в сила акт, който да установява неизпълнени задължения на "Бартекс" към бюджета.
Не отговаря на истината и обстоятелството, че мотивите и съответно критериите за отказ на разрешение на различните застрахователни дружества са едни и същи. Причините за отказ на различните застрахователни дружества са различни. И вероятно това е едно важно обстоятелство да бъде спряно действието на отказите само на определени дружества. Полезно е в тази връзка да се отбележи, че няма нито едно лице, което да би могло да се похвали даже в неформална среда, че е застраховано чрез принуда в "София инс" или "София живот".
И най-накрая бихме желали да уточним, че Националният съвет по застраховането не се води от "субективна" система за лицензиране. В административното право се използват понятията обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. И в случая, съгласно закона, Националният съвет по застраховането действа при обвързана компетентност. Това означава, че след като са изпълнени предвидените в закона условия, разрешение трябва да се даде. Самият Национален съвет по застраховането в акта си признава, че "София инс" "отговаря на всички условия на Закона за застраховането". А спазването на законността е най-важният белег за цивилизованост на една държава и в дългосрочен план е най-важното нещо за развитието й.
Жанин Гечовска, прокурист.
СИК не е била акционер в БУЛ ИНС
В публикация на в. "Капитал", бр.43, стр.21, рубрика , се твърди, че... "Добре осведомени източници твърдят дори, че СИК е акционер (под една или друга форма) в "БУЛ ИНС" АД, така че прехвърлянето на портфейла там е съвсем логично".
По този повод ЗК "БУЛ ИНС" АД заявява, че преговорите по прехвърлянето на портфейла са търговска сделка, решението по която е в ръцете на Дирекцията по застрахователен надзор.
До днес, 02.11.1998 г., ЗК СИК не е била акционер на ЗК "БУЛ ИНС" АД под каквато и да е форма!
По този повод настояваме на страниците на вашия вестник да бъдат публикувани направените от нас уточнения.
С доверие във вашия професионализъм и коректност в традиционните ни взаимоотношения.
В. Ранков.
Председател на Съвета на директорите на "БУЛ ИНС" АД.
Злоупотреба със свободното слово
В предаването "Конфликти" на 29 октомври 1998 г. грубо беше накърнено професионалното и човешко достойнство на уважавания от нас колега Здравко Киров - председател на Пловдивския апелативен съд. Обект на недостойна агресия стана съдия, познат на всички ни като изключително почтен и етичен човек и отличен професионалист. Категорично възразяваме срещу манипулативния и злонамерен начин, по който бяха представени действията на съдия Здравко Киров.
Конкретното предаване беше пример за цинична злоупотреба със свободното слово, което ние съдиите уважаваме и защитаваме.
Становище, изразено единодушно от 103 съдии, участници в националната съдийска конференция, организирана от съюза на съдиите в България на тема "Предстоящите изменения в НПК"
Докладът на ЕС за България: горчиво хапче със сладка глазура
В последно време министърът на външните работи на България Надежда Михайлова обича да повтаря, че реформите в страната се извършват заради самите нас, а не защото някой ни ги е поискал. "Остава само да извървим нашия път", допълва министърът. По този път обаче всяка година има по един чек пойнт, на който София трябва да докаже, че можем да вървим напред. Първият през миналата година беше Европейският съвет в Люксембург, където България бе оставена във втората група страни - кандидати за членство в Европейския съюз, които все още чакат да започнат преговори. През декември във Виена е следващият и решението му вече е почти ясно.
В сряда Европейската комисия, изпълнителното тяло на Евросъюза, повтори миналогодишната си преценка, че само шест страни от Централна и Източна Европа (Полша, Чехия, Унгария, Словения, Естония) плюс Кипър могат да започнат пълноценни преговори с Брюксел. По досегашната практика Европейският съвет, който всъщност взема решението, винаги се е съобразявал с препоръките на комисията.
Най-общо критериите, по които са оценявани страните, са три - политически, икономически, способност за поемане на задълженията от членството в ЕС, както и качеството на административните структури, отговарящи за прилагането на европейското право в кандидатстващите страни.
В миналогодишното становище на Европейската комисия се наблягаше на факта, че "България е на път да задоволи политическите критерии за членство". В доклада за тази година се казва: "Развоят на събитията показва, че България изпълнява политическите критерии за членство в ЕС". Положителната оценка се допълва от няколко области, в които са необходими допълнителни усилия - борбата с корупцията, уважението към закона от всички нива на държавната администрация, продължаване на реформите в съдебната система и мерки, които да подобрят състоянието на ромското малцинство. Според комисията проблеми съществуват и с правата на арестуваните и малолетните, както и във възможността за политическо влияние върху електронните медии.
"Структурната реформа напредна, въпреки че нивото на прогрес, изглежда, се забави през цялата 1998 г. " В икономическата част на доклада се препоръчва по-бързо да завърши поземлената реформа, да се установи пазар на земя, понататъшна либерализация в търговията и ценообразуването, поддържането на по-високо ниво на производителност от българските предприятия, ускоряване на приватизацията във финансовия и промишления сектор. "Натискът и окуражаването от международните институции е важен за поддържането на тласъка за банкова приватизация: националните власти на моменти дават изявления, които изпращат смесени сигнали за правителствените ангажименти за бърза банкова приватизация. " В заключение комисията твърди, че "България все още не може да се счита за действаща пазарна икономика...основното предизвикателство остава да се подобри прилагането на законовата и институционалната реформа, за да се избегне рискът от по-нататъшна макроикономическа нестабилност и да се избегне възможност от политически обрат".
По-важното заключение е, че все още България няма административен капацитет да посрещне изискванията на ЕС и трябва да се направят още много усилия, за да се създаде капацитет за "формулиране и координиране на политиките в държавната администрация, включително и в областта на евроинтеграцията".
Коментарите от българска страна бяха, че докладът е изключително положителен. Председателят на Комисията по външна политика Асен Агов заяви, че "оценките на комисията съвпадат с нашите". Агов освен това допълни, че това напълно съответства на българските намерения да започнем преговори през 2001 г. Само че гаранция за това няма.
