Социалните разходи на юридически лица не се облагат два пъти
Не. Социалните разходи, обложени по реда на чл.36, ал.1 от ЗКПО, не се регулират при определяне на облагаемата печалба по реда на глава втора от закона.
Едноличният търговец не е заето лице по смисъла на патентния данък
Съгласно чл.33, ал.3 от ЗОДФЛ (нова ДВ, бр.71 от 1998 г.) за дейностите по чл.31, ал.1, т.6 и 7, по които е заето повече от едно лице, годишният патентен данък се заплаща в пълен размер само за първото заето лице, а за всяко следващо заето лице данъкът се заплаща в размер 25% от определения за съответния вид дейност. Деклараторът не се смята за заето лице в случаите, когато не участва с личен труд в извършването на посочените дейности. В съответствие с разпоредбата на параграф 1, т.31 (нова ДВ бр.71 от 1998 г.) заето лице са наетите по трудови и/или граждански договори (без лицата в отпуск по майчинство и изпратените на работа в чужбина), едноличният търговец и физическото лице, извършващи с личен труд дейностите по чл.31, ал.1, т.6 и 7 от ЗОДФЛ, и/или съдружниците в търговски дружества, заети в извършването на дейността. В конкретния случай, ако:
Лицето осъществява с личен труд посочената дейност и няма наети лица, то дължи окончателния годишен патентен данък в размера по чл.31, ал.1, т.7, буква "о" на ЗОДФЛ за съответната зона в столична община.
Има едно наето лице и лицето не участва с личен труд. Деклараторът не се смята за заето лице, поради което данъкът се определя в размера по точка А).
Има две наети лица и лицето не участва с личен труд. В този случай данъкът е дължим в пълен размер за едно заето лице плюс 25% за другото заето лице.
Как се регистрират по ДДС физически лица
ЗДДС не прави разграничение при облагането в зависимост от статута на лицата - физически или юридически. Съгласно чл.5 ал.1 на ЗДП е предвидена данъчна регистрация на местните физически лица. Съгласно чл.13 ал.2 на ЗДДС всяко лице с облагаем оборот за 12 месеца, надвишило 75 млн. лв., е длъжно в 14-дневен срок да се регистрира по този закон. Според чл.13 ал.1 регистрацията по ЗДДС е неразделна част от общата данъчна регистрация на лицата. Съгласно чл.23 на ЗДДС при регистрацията по закона не се издава нов данъчен номер. Съгласно чл.26 регистрацията по ЗДДС се извършва чрез подаване на: 1. заявление за регистрация по образец 2. копие от декларацията за данъчна регистрация по ЗДП 3. удостоверение за регистрация по ЗДП 4. копие от съдебното решение или друг документ за възникване на лицето (за физическите лица това е актът за раждане) 5. справка за облагаемия оборот или за сделките за износ, които не са освободени, по месеци.
Доходът от дивидент не се взема предвид при определяне на авансовите вноски
Доходите от дивиденти, получени от местни физически лица, се облагат с окончателен данък при източника по реда на чл.34, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъкът е в размер на 15%. Тези доходи не участват в данъчната основа по чл.14 на ЗОДФЛ, респективно при формирането на годишния необлагаем минимум.
В случая полученият дивидент от 70 хил. лв. не се включва в облагаемия доход от граждански договори, поради което лицето и със следващия доход от 30 хил. лв. не надвишава годишния необлагаем доход от 720 хил. лв. и не подлежи на авансово облагане по чл.36 от ЗОДФЛ.
Попълване на дневника за продажбите при сделки с физически лицa
Съгласно чл.74 ал.4 т.1 буква б) на ППЗДДС Дневникът за продажбите трябва да осигурява информация за името и данъчния номер на получателя по сделката. Поради това в графата данъчен номер на контрагента трябва да се попълва данъчният номер на контрагента. Съгласно чл.6 ал.1 на ЗДП местните физически лица са регистрирани служебно и съгласно чл.7 ал.2 на ЗДП техният данъчен номер е вписан в документа им за самоличност. Съгласно Наредба No4 за данъчната регистрация данъчният номер на местните физически лица е техният единен граждански номер (ЕГН). Графата "Име на контрагента" трябва да осигурява информация за името на контрагента и следователно трябва да съдържа трите имена по документа за самоличност на местните физически лица.
Започна обратно изкупуване на целеви ДЦК за граждани
От 29 октомври започна обратното изкупуване на две емисии целеви ДЦК за граждани. На практика закупилите от емисиите едногодишни ДЦК и двугодишни спестовни облигации с дата 29 април тази година могат да ги продават обратно на държавата. Книжата са от емисии, съответно BG 3175098006 (съкратено 750/98) и BG 22210098112 (100/98). Продажбата се извършва единствено при първичния дилър, от който са били закупени книжата. Начините за получаване на сумите от продажбата могат да се договорят със съответния дилър - в кеш, по разплащателна сметка или за откриване на срочен депозит. Цените за обратно изкупуване са определяни по начин, който да гарантира сложна годишна лихва, пропорционално нарастваща от началото до края на периода на изкупуване. С приближаване на падежа ползата от продажбата ще се доближава до ефективния годишен доход (ЕГД), заложен при емисията на книжата. Последният ден на изкупуване на книжата от двете емисии е 12 април 1999 г., тъй като изкупуването се прекратява 15 календарни дни преди падежа или преди падежа на лихвен купон.
Продажбата на едногодишни ДЦК ще носи доход, равен на този от шестмесечни бонове, емитирани заедно с едногодишната емисия. Така при емитирани две емисии - шестмесечна и едногодишна, с ЕГД съответно 6% и 7%, цената, по която се продават книжата, е 96.25 лв. (при 100 лв. номинал). Тази цена осигурява ЕГД от 6.01%. Същите книжа могат да се продадат 15 дни преди падежа (на 12 април 1999 г. вместо на 29 октомври) при 99.63 лв. което ще донесе ЕГД от 6.91%. При 1 млн. лв. инвестирани в едногодишни ДЦК на 29 април, на 29 октомври инвеститорът би трябвало да е получил номинално 1 029 600 лв., или номинален доход от 29 600 лв. Тази абсолютна сума се равнява на 2.96% доход за падежа на държане. Чистият доход за инвеститора се получава, като от брутния доход се приспаднат дължимите комисиони и такси на първичния дилър за купуване и продажбата на ДЦК.
Схемата за изкупуване на двегодишните спестовни ДЦК предвижда цената им да се формира, като за срока от последното лихвено плащане върху номинала се начисли годишният доход на предходния лихвен купон. Така цената за обратно изкупуване за 29 октомври е 100.02 лв., което отразява дохода за един ден от лихвения купон на годишна база. Цената за понеделник е 100.12 лв., което е приблизително 4.5% доход за падежа на държане, т.е. за 6 месеца.
Класация на най-доходните емисии ДЦК
Предложените по-долу емисии държавни ценни книжа са класирани на база котировките на ДСК, ОББ (клон "Доверие"), Българска пощенска банка. Освен тях гражданите могат да купуват и от целевите емисии, продавани от седем търговски банки, две финансови къщи и на гише в БНБ. Емисиите по-долу са подредени според ефективната си годишна доходност при презумпция, че се държат до падежа. При изчисленията на доходността до падежа и ефективната годишна доходност на книжата са използвани покупната цена на всяка емисия за понеделник, номиналният доход на падежа и оставащите дни до падежа. Ефективната годишна доходност е използвана само като основа за сравнение между доходността на различните емисии, като всички доходности до падежа са преизчислени на годишна база.
От държавните ценни книжа предлагаме следните емисии:
Англичани купиха част от "Галъп"
Една трета от акциите на социологическата агенция ББСС, асоциирана към международната организация с нестопанска цел "Галъп интернешънъл" са продадени на английската компания Taylor Nelson Sofres plc (ТNS), съобщиха миналата седмица от българската фирма.
"TNS обяви на лондонската борса, че е подписала договор да закупи 34 процента от акциите на ББСС "Галъп интернешънъл", се казва в официално съобщение от българската социологическа агенция. Според разпространената информация Taylor Nelson Sofres plc е четвъртата по големина група за пазарни изследвания и работи в 40 страни, като оборотът й е около 440 млн. долара годишно.
"От няколко години активно се кооперираме с българските си колеги, които са лидери на пазарите в България и Румъния, като се стремим да развием доставките на ключова пазарна информация за региона", казва по повод сделката изпълнителният директор на английската социологическа агенция Тони Коулинг. Според него сътрудничеството между двете фирми "ще създаде нова, качествена комбинация за многонационалните ни клиенти, навлизащи сега в тези пазари".
"Taylor Nelson Sofres plc. извърши добър избор, като навлезе в развиващия се балкански пазар с над 50 млн. купувачи тъкмо през България - страна, която се очертава като остров на стабилност в региона", казва и Кънчо Стойчев - собственик на българската социологическа агенция, заедно с Андрей Райчев.
Taylor Nelson AGB е основана през 1965 г. във Великобритания. В началото на тази година тя се обединява с друга голяма социологическа агенция - френската Sofres. След сливането новата компания излиза на четвърто място в класацията на най-големите социологически агенции в света.
Сделката за 34-те процента от ББСС "Галъп интернешънъл" е третата поред голяма продажба на фирма на бизнестандема Кънчо Стойчев - Андрей Райчев. Двамата доскоро бяха собственици и на в."Сега". Преди около месец обаче половината от дружеството, което издава всекидневника, беше продадено на Сашо Дончев - шефа на "Овергаз".
Преди време международната рекламна агенция Young & Rubicam купи от двамата социолози и част от дяловете на българската рекламна фирма "Шампионите".
Медийният съвет пак се скара на БНР
И ръководството на телевизията понесе критика
Ръководствата на БНР и БНТ отново понесоха критики от Националния съвет за радио и телевизия миналата седмица. Повод за "обръщането на внимание" стана уволнението на Виза Недялкова и останалите от екипа на предаването "Добър ден".
"Липсата на правилници, организационната криза в националното радио доведе до този инцидент", заяви след заседанието на съвета председателят му Александър Томов. Според него отговорност за уволнението носи генералният директор на БНР Александър Велев. "Още много може да се желае от правилниците и органите на управление в радиото относно синхронизирането им със закона за радиото и телевизията", допълни г-н Томов.
"Хаос в управлението на радиото" - около тази формулировка се обединиха членовете на съвета, след като обсъдиха уволненията в БНР. Според друг член на НСРТ, доц. Георги Лозанов, "има основания да бъдат оспорени уволненията в контекста на медийния закон и свободата на словото". Г-н Лозанов смята, че няма основания да се говори за цензура според определението, което й се дава в закона за радиото и телевизията. Там е записано, че цензурата е всяко предварително одобрение на излъчваните в ефир материали от хора извън радиостанцията или телевизията. Никъде в закона обаче няма дефиниция за случая, в който това става отвътре на медиата.
"Не сме обсъждали въпроса за смяната на Велев, а това е единствената санкция, която бихме могли да използваме", каза Александър Томов и допълни, че в случая става дума за разминаване на концепцията на Велев с действията му. Преди да бъде избран, сегашният шеф на БНР представи пред НСРТ подробна концепция за бъдещите си управленски действия. По принцип членовете на съвета са разделени на две части относно Велев. Едната са неговите яростни противници, а другата го защитава от принципни позиции. Александър Томов и Димитър Коруджиев, друг член на съвета, не са сред тези, които не обичат много-много Велев.
"НСРТ не приема подмяната на регламентирани правила за работа в БНР с административни действия и санкции, което е резултат от организационна криза в управлението на БНР. Което не значи, че приема опитите на отделни журналисти да се поставят над възприетите принципи на работа в националните медии", гласи предпазливо официалното становище на медийния съвет.
В отговор управителният съвет на държавното радио оповести не по-малко "внимателно" контрастановище. "УС се присъединява към изразеното от НСРТ заключение, че не могат да се приемат опитите на отделни журналисти да се поставят над възприетите принципи на работа в националните медии, както и че случаят с уволнението на тримата журналисти е трудово-правен спор и само съдът е компетентен да установи основанията за наложените наказания", казват шефовете на радиото.
"Въобще констатирахме, че работата в БНР не върви", обобщи председателят на съвета Александър Томов. "Което не означава, че в БНТ върви", допълни Георги Лозанов. Миналата седмица НСРТ официално заяви, че е "обезпокоен" от това, че структурната реформа в БНТ започва, без да е представена каквато и да е програмна схема. "Това прилича на вица за заека и шапката - като не правим реформа, питат защо не правим, като правим, защо я правите така", коментира забележката човек от БНТ.
"Страхуваме се, че случаят с инцидента в БНР може да се повтори и в телевизията", каза доц. Георги Лозанов. Според председателя на съвета Александър Томов реформите в телевизията трябва да тръгват "отгоре надолу, а не както сега - обратното". "Отдолу нагоре тръгват само революциите", отбеляза г-н Лозанов.
В началото на тази седмица предстои среща между шестимата от НСРТ и управителния съвет на БНТ, на която този въпрос трябва да се изясни. Междувременно ръководството на държавната телевизия пришпори работата по новата програмна схема. Тв шефовете вероятно ще представят концепция за 18-часова програма на един канал. Съдбата на втората програма на държавната телевизия засега е непредвидима.
Бакърджиев ни спира рекламите
Любен Дилов-син, идеолог на "Хъшове", пред в."Капитал"
- Ние и в предаването споменахме, че става дума за вицепремиера Бакърджиев, и казахме, че той се изживява като партиен секретар от близкото минало. От всичките тези истории вече просто имам чувството, че живея в тъп виц, в който на хората им е адски къса паметта. Значи пичът [Бакърджиев] ще оправи футбола, разбира от шоубизнес, телевизия и реклама, изобщо от всичките сфери на българския пенкилершлък. Както средният българин разбира от политика, телевизия и футбол, така и Бакърджиев се впуска да ги обсеби, да ги ръководи, защото разбира от тях. Просто ако ситуацията не беше толкова неприятна, щеше да е комична. И затова ние започваме да действаме толкова драстично - за да предизвикаме наистина международен скандал. Защото досега се ръководехме от петкокаравеловското "В България не бият". Когато ни спряха от БНТ, при нас се изсипаха 15 правозащитни организации. Има три-четири доклада, в които е описана цялата ни история. Ние винаги сме казвали: "Така пораства народът, трудно е, откъде да се научим... " Утешавали сме се с всякакви тривиални примери като този с английската ливада, която трябва да се отглежда сто години, че демокрацията е процес на взаимно съзряване, на взаимна корекция на действията. Винаги имат възможност да те чукат по един или друг начин, но има има една крачка, която като се направи, се променят правилата.
- Ако в голямата мърсотия на политиката такъв тип номера са нормални, то в рекламата и в шоубизнеса това е безумие. То вече престава да бъде шоубизнес и се превръща в някаква хъшовска история. Нашата цяла идеологическа конструкция е била именно тази - оставете ни на мира да си правим, както си искаме, шоубизнеса. Просто сме доказали, че там сме най-добри - в политиката нищо не сме доказали. От тази гледна точка, особено що се отнася до последната случка, където са намесени международни институции и чужди представители, вече височината, на която държавническият и политически рекет спрямо бизнеса стига, вече е една много нетърпима височина. И тя е нетърпима не защото се случва на нас и конкретно ни пречи, а защото просто хората свикват с всичко. Историята е показала, че българите привикват към всичко. И ако ние си затраем и този път, това означава да кажем: "Да, бе, да - случват се такива неща. " И неслучайно направихме този ход - да рекламираме могъщи чуждестранни фирми без тяхното желание. Искахме да предизвикаме скандал, защото те не се интересуват от това какво става в България, какви са взаимоотношенията и дали политиката си позволява да рекетира шоубизнеса, икономиката или каквото и да било друго. Макар че, след като са тук, безспорно са се сблъсквали с този проблем. Но представете си, че се появи Ал Гор в офиса на Nokia и каже вие няма да излъчвате реклами по NBC и да спонсорирате шоуто на Джей Лено, иначе няма да продавате на американския пазар. Това е против законите на нормалния бизнес, против всичко. Просто няма такъв пиниз. Хайде да възпреш от рекламиране, от свободно правене на бизнес онези фирми, в които имаш държавно участие - пак не е редно, но все пак... Обаче да ходиш и да плашиш частни фирми, даже и напълно неизвестни... Едни пичове, наши рекламодатели, бяха просто потресени от това, че един вицепремиер им е обърнал внимание.
- Оттук нататък на нас какво ни остава? Ясно е - те ни дават знак, г-н Бакърджиев ни дава знак, че път в шоубизнеса ние няма да имаме. Какво ни остава? Просто насила ни тикат в политиката. И на тях им е бедно въображението какво може да се случи. Защото ние за разлика от много други, които само ги плашат, че ще се занимават с политика, сме доказали на два пъти, че го можем.
- Ние сме се пробвали в тази област и знаем колко можем да бъдем силни там, обаче не щем. Просто не щем. Нито Слави ще го обичат повече ученичките, нито ще станем по-богати, нито по-известни, ако се занимаваме с политика. Ако един ден обаче тръгнем да го правим, то ще е с вътрешното убеждение, че трябва, защото няма накъде повече. И всички тези действия на тази власт, за която ние направихме немалко, за да дойде, и Евгений подскачаше и пееше нашите песни немалко по време на януарските събития, та всички действия на тази власт ни принуждават да ходим към политиката, защото просто нямаме друг шанс.
- След като по доста тъп начин ни порязаха от националната телевизия, намерихме алтернативна формула да съществуваме, която е много по-трудна. Как се контактува със 107 телевизии из страната, как им се изпращат касетки? Правим чудеса от героизъм, за да покажем, че има и друг начин да се съществува на медийния пазар и срещу това ти излизат с изцяло политически средства. Заради концерта във Варна от полицията уволниха полицаите, които са ги видели да пазят около мястото, опитаха се да уволнят шефа на залата, защото ни я е дал. На Христо Друмев [шефа на НДК] му изпиха мозъка за това, че ни е дал най-голямата зала. След това не знам колко пари платихме отгоре да го оставят човека на мира. Сега искаме да правим един спектакъл в операта. В него няма никаква политика, обаче винаги подготвяме по три варианта за зала, защото знаем, че ще се оказва натиск. Най-важното е, че формата, по която политическата класа рекетира бизнеса, е просто чудовищна. Те самите не осъзнават, че това води пряко към хунта. Защото един човек, какъвто и бизнесмен да е, като си направи проста сметка, че трябва да плаща на всеки следващ чиновник непрекъснато, за да съществува, по-добре е да вземе да плати на седем генерала и те да организират нещо, след което да стане ясно - това е бизнесът, а това политиката. Натам вървят нещата. Целият този начин на непрекъснато крадене чрез рекетиране на малкото съществуващи живи икономически субекти в крайна сметка ще доведе дотам. Защото всеки, който прави бизнес, е консервативен човек и ние затова не се сърдим на фирмите, които се отказват да рекламират при нас. В крайна сметка шефът на фирмата носи отговорност и за бизнеса си, и за куп служители, които разчитат на него, на продажбите му. Той иска само да продава касетофончета, застраховки и всякакви такива неща. От осем години ние сме били заедно с големите икономически субекти. Всички те, а и по-малките, са били наши рекламодатели. Ние познаваме психологията на тези хора. Просто един ден те ще кажат: "Кафа! " [Писна ни.] Не знам кога ще дойде този ден, но ще го има. И ще е логично, защото непрекъснато на власт идват политически субекти, които нямат социална база. Под тях не стоят хора, които ги подкрепят, защото така им е икономически изгодно да го правят. Стоят някакви, които викат "Левски", и други, които викат "ЦСКА". Абсолютно безумие.
- Сега в момента ни нареждат в лагера на левите с огромна радост. Понеже самата партия не излъчва никакви сигнали към своя електорат, ние се чудим какво да правим, след нас ходят едни бабички с червени знамена и викат "Ура! ". Само преди една година викаха на майка ми по телефона "Фашистка пачавра". Ние не можем да бъдем други освен крайни капиталисти. Политическите ни възгледи дори са доста по-десни от тези на управляващите. Въпреки това - вижда се какво се случва. И то се случва благодарение на простата гаулайтерска психология на този, който идва на власт и решава, че е там завинаги.
Ние в момента нямаше толкова да пищим и да правим такива номера, ако не беше ужасният факт, че се свиква. Просто хората забравят - днеска ще уволним този, утре ще разгоним фамилията на другите, "24 часа" и "Труд" ще ги държим с решението на Комисията за защита на конкуренцията. Живеем си в някаква сложна релация от взаимен рекет и корупция, които са толкова големи, че наистина Иван Костов е прав да казва, че е късоглед и затова не ги вижда тези неща. Защото трябва да застанеш на огромно разстояние, за да видиш колко е голяма тази работа. Трябва да си голяма чуждестранна фирма, за да видиш, че тук е по-страшно, отколкото в Италия и Турция.
НАКРАТКО
Американският вицепрезидент Ал Гор демонстрира на пресконференция в Белия дом процесора, който се използва в най-бързия компютър в света. Компютърът, наречен Blue Pacific, ще бъде използван в лабораторията "Лорънс Ливърмор" на американското Министерство на енергетиката и може да извършва 3.9 операции в секунда.
Американският президент Бил Клинтън подписа закон, предназначен да предпазва софтуер, филми, музика и други материали, притежаващи авторски права, от заплахата за пиратски копия, породена от напредъка на дигиталните технологии. Освен това Клинтън подписа и закона "Следващо поколение Интернет", който дава зелена светлина на няколко американски национални агенции да работят върху създаването на високоскоростна мрежа, която ще бъде около 1000 пъти по-бърза от настоящата световна компютърна мрежа.
Компанията Microsoft () промени името на своята операционна система Windows NT на Windows 2000, като съответно Windows NT Workstation 5.0 ще носи името Windows 2000 Professional, а Windows NT Server 5.0 ще се нарича Windows 2000 Server. Windows 2000, който в момента е в процес на предварително тестване, ще се появи на пазара през 1999 г., а цената му ще е по-ниска от тази на NT 4.0 Enterprise Edition.
Интернет-пазар на стойност 13 милиарда долара
Наскоро Джон Рот, президент на една от най-големите компании за телекомуникационно оборудване, Northern Telecom Ltd., издаде вътрешна заповед до своите 73 хиляди служители, че ако в най-кратки срокове компанията не стъпи на Интернет-пазара, доста от въпросните служители могат да се разделят с постовете си. Northern Telecom вече работи върху проекти, които да скъсят дистанцията между телефонните мрежи и мрежите за пренос на данни, но според Рот жизненоважно за всяка компания, подобна на неговата, е тази дистанция да изчезне в близките няколко години. А компанията, която първа стъпи на този пазар, ще е с едни гърди пред конкуренцията.
Имайки предвид, че пазарът на телекомуникационно оборудване в световен мащаб възлиза на 175 милиарда долара годишно, връзването на телефонните мрежи и мрежите от данни наистина си струва усилието. Гиганти като Lucent Technologies, Siemens и Alcatel има за какво да се тревожат - въпреки че в момента Интернет се използва главно за пренос на данни, средата на Интернет с изключително бързи темпове навлиза на пазара на звукови разговори. А потребителите са доволни от положението - разговорите чрез Интернет се таксуват като градски разговор, независимо с коя точка на света се води въпросният разговор.
Според анализаторите на пазара към 2002 г. около 13 процента от телефонните разговори в световен мащаб ще се осъществяват чрез мрежи, подобни на Интернет, вместо през старите класически телефонни мрежи. Усещайки заплахата за своя бизнес, доставчиците на телекомуникационно оборудване като Northern Telecom се опитват да вземат парче от този привлекателен пазар. А конкуренцията се ожесточава на този сравнително млад пазар - компании като 3Com и Cisco, които доминират пазара на оборудване за компютърни мрежи, също се опитват по всякакъв начин да вземат пазара на телефонни разговори по Интернет. Според експертите на Cisco към 2002 г. приходите от разговори в Интернет-среда ще достигнат 13 милиарда долара годишно, след като през тази година се очаква те да бъдат за 680 милиона долара - сума, която никой не би подценил. Ако компаниите, занимаващи се с компютърни мрежи, овладеят този пазар, темпът на техния корпоративен растеж ще скочи с около 10 процентни пункта - добра позиция, за да се конкурират с телефонните компании на техния собствен пазар.
Но телекомуникационните компании няма да отстъпят лесно позициите си. На 18 март телекомуникационна компания Nortel извади 290 милиона долара, за да купи Aptis Communications, производител на устройства за бърза връзка с Интернет. Друга компания, Lucent Technologies, вече инвестира в дузина малки компании, чийто основен бизнес са мрежите за пренос на данни. "Влизаме на този пазар", твърди Уилям Ошиа, шеф на отдела за бизнескомуникации в Lucent Technologies. Компании като IGG Communications, една от първите компании, предлагащи телефонни услуги в Интернет-среда, използва хардуер на Cisco и Lucent. Основният проблем, от който ще зависи кой ще грабне доминиращия дял на пазара, е това дали една компания оперира в Интернет-време или в телефонно време. Ето това е имал предвид Джон Рот, когато е писал заповедта до своите служители. Ако телекомуникационните компании не успеят да влязат в средата на Интернет-разговорите, бъдещето им е изключително несигурно.
Вопъл за Макгърк
Госпожо, не си отивайте! Помислете първо на кого ни оставяте!
Така хубаво си живеехме с вас! Обута с гуменки, вие слизахте на софийското летище и сякаш слънце огряваше над родината! Всички знаеха, че пристига Сатаната, причината за всички неразположения в страната, включително месечните.
Изкарахме ви и прякор - Ан Макгърч! Слави и хъшовете пари направиха с този прякор, иначе джиповете им щяха да останат без гуми! Опозицията стягаше с Макгърч редиците и сочеше на бабите врага със сбръчкан показалец. Тук при нас, госпожо, без враг няма да изкараш и петнайсет минути!
Макгърч, не ни оставяй да се гърчим!
Извинете, разлигавих се!
Госпожо, всеки път, когато цените порастваха, виновна бяхте вие! Всеки път, когато се налагаше да се плащат данъци на държавата, газетарите подхващаха: "Макгърк е наредила!"
Вие бяхте така удобна за псуване! Хем чужденка, хем дама!
Не си отивайте! Вярно, откраднахме ви чантата, обаче после г-н Божков как ви водеше по разни места за забавления? Даже решихме, че ще ви умилостиви по мъжки и ще ни отпуснете нови заеми!
Защото работата е в заемите, госпожо! Много обичаме заемите, без тях сме заникъде! Даже групата "НЛО" пее: "Лято е, пристигай заем, как да те изпием знаем!"
Не знаем само как стои работата с тия траншове, дето ни ги давате за индустрията. У нас индустрия не се забелязва, но по "Витошка" от БМВ-та не можеш да минеш!
Макгърч, ние сме горди и когато вашите деди са говорели на английски само с понитата си, ние пак сме намирали заеми и пак сме ги пропивали и изяждали!
Помислете, не си отивайте! На кого ни оставяте!? На някакъв си Кеконен и Хакинен, иди го разбери! Ние и него ще намразим, но защо да се губи време! Сбогом!
Грешката на Цицерон
Чичо ми бе мъдър човек.
Знаеше френски, немски, английски, унгарски и португалски.
Умееше да води разговор и с простия, и с учения, и с отчаяния и със самоуверения.
Играеше баскетбол, плуваше, тичаше за здраве.
Всички го уважаваха - старите му сваляха шапка, а младите го питаха колко е часът.
Имаше богата библиотека, колекция от старинни монети и марки, един шкаф, пълен с лули, един рафт с будилници и аквариум с рибки. В мазето си бе инсталирал малка леярна, а на тавана - телескоп.
На младини бе писал стихотворения, в зряла възраст разработваше проблемите за влиянието на микросредата в макроикономиката.
Любимо дърво му беше орехът, а любимо животно - катерицата. Можеше с часове да съзерцава как любимото му животно бере плодовете на любимото му дърво.
Чичо ми целуваше ръка на дамите още по времето, когато дамите бяха другарки и даваха рапорти за качествена продукция. Жените го обичаха, защото той им купуваше сладки неща, мъжете го уважаваха, защото предимно той плащаше сметката.
Надарен с рядка проницателност, чичо ми прозря, че и за десет години земята няма да бъде върната на собствениците и че политиците искат да имат цар в Мадрид, а не в София.
Във влака за Враца чичо ми влезе в теософски спор с владиката Калиник и така го затисна с думите на апостол Павел, че оня не можа да гъкне. В спорове често цитираше латински сентенции, Марк Аврелий и Цицерон бяха негови любимци.
Признаваше силата на парите, но не им се кланяше.
Чичо ми загина от нелепа смърт - токов удар. Никога няма да забравя последните думи на този мъдър човек, експерт при две правителства:
- Не бъркай с мокри ръце в печка "Раховец", за да вадиш тавата!
Ако спазваше собствените си съвети, чичо ми да е жив и до ден днешен.
Който ни работи, трябва да яде
В Тая страна, в Тоя град, в Тоя панелен комплекс, в Тоя двустаен апартамент живеело задружно семейство. Баба и дядо (пенсионери), син и снаха (научни работници), две внучета - едното първолаче, другото в четвърти клас.
През деня не били вкъщи - кой на работа, кой на пазар, кой на училище.
Но вечер всички заедно сядали около кухненската маса. Най-възрастният разчупвал хляба и казвал:
- Тази четвърт е за министъра на финансите... И отделял четвъртинката настрани.
- Заради ДДС-то - уточнявало по-голямото внуче, което било в четвърти клас.
Дядото отчупвал друго парче и казвал:
- Това пак е за хазната, за Общия доход - петнайсет на сто авансово... Следващият къшей бил за Данък печалба, после отделяли филия за Данък сгради, а също и парче в кошчето - за Данък смет.
Остатъкът от хляба отивал за плащания по тока и парното, по телефона и асансьора.
Накрая и трохите били събирани - една част за стълбището, една част за лекарства.
С това вечерята на задружното семейство приключвала.
Ако някой останел гладен, предлагали му да похапне малко предизборни обещания, гарнирани с пълен въздух. Донякъде засищат.
След обилната вечеря първолачето лягало в малкото си легълце и казвало любимата си поговорка: "Който ни работи, трябва да яде!"
Така преиначена, въпросната поговорка била доста актуална в Тая страна, в Тоя град и в Тоя панелен комплекс.
Как да улесним поддържането на градината
Четири са основните принципа за рационализиране грижите в градината: обезпечаване подходящи условия на растителността, подбиране на видове, които изискват малко грижи, покриване на почвата, която е незасадена, разумно устройване на цялата градина.
Създаване на подходящи условия за растеж означава ежегодно подобряване и окултуряване на почвата, правилно подреждане на растенията според изискванията им за почва, влага, изложение, защита от ветрове. Необходимо е да знаем размерите на възрастното растение след няколко години. Подхранването ще опростим, ако използваме бавно действащи подобрители - те се внасят през пролетта и са ни полезни шест месеца.
Добре е да засаждаме вечнозелени храсти и видове, които не изискват силно подрязване. Английската ливада (от съобразени с механичния състав на почвата издръжливи тревни видове) трябва да е със заоблени краища, които лесно се косят, без многочислени дървета, храсти, цветя , паркова мебел или съдове върху тревата. Хубаво е да разполагаме със съвременен инвентар за работа, а също и с автоматика за поливане, да прилагаме избирателни хербициди за борба с плевелите.
Предимно вечнозелените декоративни видове съхраняват красотата си и през зимата, а през есента не е необходимо непрекъснато да събираме опадалата шума. Вечнозелените листа биха могли да са с различни краски - пурпурни, златисти, пъстри. Трябва да подбираме качествен посадъчен материал, от достатъчно студоустойчиви видове, без необходимост от ежегодно изрязване, издръжливи, дълговечни.
При необходимост можем да прекопаем градината един път, но правилно и качествено. Важно е да намалим засушаването на почвата. За да се преборим докрай и лесно с бурените, трябва да покрием повърхността на почвата с черен полиетилен, полипропиленова тъкан, която пропуска вода, стари подови покрития /мокет и др./, картон, дори няколко слоя от вестници. Пустеещите участъци е най-добре да се засадят с почвопокривни нискорасли, красиви, предимно вечнозелени видове като здравец, бръшлян, седум, хоста, винка и др. Има страхотно пренебрежение към информацията и културата
Режисьорът Георги Дюлгеров пред в. "Капитал"
- Не искам да излезе, че моето уволнение е някакъв акт на синя чистка, защото по принцип силно симпатизирам на усилията на екип от неколцина умни мъже да се извърши промяна в армията. Ако има смисъл да се говори за нещо, то е за това защо зъбчатките не съвпадат. Очевидно става въпрос за несъвпадение на различни начини на мислене. Хората, с които общувах през тези шест години, бяха много и различни. Аз смених над 15 началници. При всяка смяна трябваше да защитавам концепцията за култура в армията. Тя беше сведена до едно изречение - в трудните времена, в които сега се намира България, армията е призвана да защитава не само териториалната цялост на България, но и нравственото й пространство. Това не е моя измислица. След първата национална катастрофа именно армията е създала една комисия за опазване на националните ценности. Привлякла е, взела е под своя защита и осигурила материално писатели, художници с едничката молба към тях - да вдигат духа на отчаялите се след Ньойския договор.
Сигурен съм, че успях да издействам едни добри времена за българското кино. През тези шест години направихме 120 филма, от които 60 на сто бяха оперативни военни поръчки, останалите бяха с по-хуманитарен характер и имаха отношение към духа на българина и към това, което се случва в нашето съвремие. В АВЦ имаше една много голяма група от кинаджии и интелектуалци - Юли Стоянов, Асен Владимиров, Мариана Петрова, Станислав Бочаров, Зако Хеския. Хора от различни възрасти и с различни гледни точки към това, което се случва. Освен това се формира друга група от различни технически специалисти, които в студията осигуриха възможност за пълен видеоцикъл на производство на много добро професионално равнище. Амбициите ни бяха в бъдеще да я превърнем в един модерен комуникационен център, особено ако в Пловдив се разположи щабът на регионалните сили на НАТО. Ние бяхме готови и вече сме дали поръчка за 500 000 долара за техника, с която тази студия да може да извършва и оперативна видеоинформационна работа.
- Засечката става там, че в армията съществуват някакви дублиращи звена, които също са призвани да мислят за информация и пропаганда. Там няма режисьори, нито пък хора от нашата боя. Това са офицери или журналисти в най-добрия случай. Аз се опитвах да кажа, че те си вършат оперативната работа и са добри в своята си дейност. Ние сме, ако трябва да ползвам военен термин, тежка артилерия и е добре да ни бъде запазена репертоарната самостоятелност, която е свързана, разбира се, с финансова самостоятелност. Шест години успяхме да отстоим тази своя независимост.
- Работата опира до една личност. Това е Александър Урумов, завършил българска филология, сега шеф на управление "Информация и връзки с обществеността" на министерството, в чиито ръце се централизираха всичките културни институти на армията. Моето мнение е, че това не е за добро. Той няма качествата да управлява въпросите на такова мегауправление и лично на свой гръб усетих как се изземва иницитивата на специалистите. Опитах се да проведа разговор и да покажа смисъла на стратегическото пропагандиране, тъй като друг е начинът, по който можеш нещо да разказваш на хората, когато правиш филми - дълго и внимателно го обмисляш.
Когато служебното правителство на Софиянски гласува сред приоритетите на страната ни присъединяването към НАТО, ние вече имахме пет филма за армиите на НАТО през погледа на един българин. Тези филми се правеха много тежко, по един на година. В тях се опитвахме да видим кой е този наш бивш враг, що за хора са те, по какъв начин мислят. Получиха се едни уважителни към партньора филми, едновременно с това страшно интересни, защото излязоха различни хора - по един начин стоят на екрана немските танкисти, по друг начин - белгийските моряци, по съвсем различен - гръцките командоси или турските кадети.
Тези филми, които бяха излъчени по телевизията, свършиха изключително полезна работа, защото няма по-нагледно доказателство за смисъла от приобщаването от това да опознаеш другия, да престанеш да се страхуваш от него.
Това обаче се оказа недостатъчно и задачата се смени. При това се смени малко самоволно - "ще правим телевизионно предаване". Това означава, че се сменя изцяло характерът на дейността на студията. Следващите разговори бяха за това, че едно предаване в това наситено ефирно пространство, ако трябва да се гледа, а не само да се отчете дейност, трябва дълго да се готви. В скоби трябва да кажа, че всичките ми разминавания с други отговарящи за пропагандата и агитацията в армията опират до това, че по едновремешната традиция за хвърляне на прах в очите те гледат да се отбележи, че на някое събитие има телевизионна камера, но какво ще стане с този филм, дали е полезен, дали се праща някъде да се гледа, не ги интересува. Например преди време ме извикаха и ми възложиха срочна, важна, историческа задача да отразим срещите на ръководството на Генералния щаб с командирите на роти и взодове. Направихме четири филма за разговорите на ген. Михов с тези командири, като вътре имаше едни много смислени дискусии, в които младите момчета - капитани и майори, говорят за неща, които много ги вълнуват, задават чепати въпроси. Днешният ден на армията излизаше в тези филми. Напънахме се, за месец и половина направихме четири филма. Мисля, че и досега 40 касети с тиражираните филми стоят непотърсени, или ако са ги взели, прашасват в някоя канцелария.
Така беше и при международните прегледи "Партньорство за мир", които организирахме пет последователни години с гости от НАТО. Почти никой не дойде от Министерството на отбраната, независимо от смените в ръководството. Страхотно пренебрежение към културата и този начин на информация. Неясно защо.
Друг конкретен пример. Когато започна да се обсъжда Законът за алтернативната военна служба, направихме с колеги от Германия филм за това, как един младеж, който иска да служи алтернативно, минава през всички инстанции. Преди години опитахме да го покажем на всички хора, които готвеха този закон в министерството и в Народното събрание - никой не дойде освен двама генерали.
- Ще си позволя по-голямо обобщение. Българинът по принцип, поради това, че исторически е израснал в затворена система, където информацията винаги е идвала изкривена по един сензационен канал, е свикнал, както казват Любен-Каравеловите хаджигенчовци, да коментира: "Те ли ще ми разправят на мен, аз по-добре ги разбирам нещата. " С почуда се сблъсках с нежеланието да получиш информация - не любопитство към това, което те занимава, което ти е насъщна работа, а едно пренебрежение - "абе сега някакъв си филм".
Това обяснява и отношението към културата в страната. Това пренебрежение е в резултат на това, че се степенуват по важност задачите и се смята, че културата, която всъщност борави със съзнанието, може да изчака. Според мен това е фатална грешка. Защото, когато се докараме до културна, до естетическа неграмотност, а натам вървят нещата, тя най-трудно ще се ликвидира. Защото тя се наслагва преди всичко върху младите, които тръгват начисто и започват да си изграждат свои нравствени ценности от това, което виждат. Когато ти не му предложиш алтернативни мисли, какво става?
- Това се дължи на същия този синдром - че има някакви по-важни, публицистични теми, които трябва да се разискват. И те се разискват, защото са свързани с интереси. А документалното кино - то може и да почака. Аз съм говорил с всички шефове на телевизията - като започнеш от Нери Терзиева, та до сегашните. Всеки казва - да, блестяща идея, трябва да правим това предаване. И дотук.
- В България документалното кино има изключителни традиции. Поради обстоятелството, че то нямаше публична масова проява, предишните власти разрешаваха "момчетата да си разиграват коня". Когато едно такова предаване се появи в телевизията, то ще създаде един сериозен критерий. Затова мисля, че там има някакъв страх, защото, когато се появят филми, които са мислени и са с претенцията, а и понякога със сполуката да имат изведена идея, те моментално вдигат критерия.
- Духът ми е бодър. Ако съжалявам за нещо, то е, че според мен тази културна институция, която отстоявахме шест години с моите приятели, сега ще рухне. Първо, вече ги няма интелектуалците, които бяха събрани там, защото те бяха в един консултативен, неофициален художествен съвет. Второ, страхувам се, че студията ще се превърне в техническа база - това което стана с "Екран" и отчасти с "Време". Вече няма да има ядро от хора, които да мислят.
- "Бояна" е техническа база открай време. Но хипотетично се предполага, че независимите ни продуценти ще работят в най-голямата ни техническа база. За мен беше грешка, че ние радикално се отказахме от възможността в "Бояна" да съществуват и продуцентски звена, нещо, което направиха поляците и унгарците. Техният опит се оказа по-добрият. Те постепенно трансформираха колективите си в държавни студии с тенденция бавно, плавно те да се обособят като самостоятелни студии, които да получават все по-малко средства от бюджета. Ние избрахме радикалната реформа - всички филми да се правят от независими продуценти, без да си дадем сметка, че назависимият продуцент не може да се появи от въздуха. Той трябва да трупа капитал, да има верига от киносалони, видеокъщи и т.н. Френският модел, който изкопирахме, се основава на много фондове, от които се получават пари за кино. В България няма нито един фонд.
Опитът ми в армейската студия беше да се направи смесено предприятие - получаваш субсидии от държавния бюджет, изпълняваш поръчката на МО и едновременно с това правиш и културен продукт. Сега това рухна. Убеден съм, че няма и да го има.
Ако тази студия тръгне да обслужва телевизионно предаване (чувам, че кой знае защо то ще се прави от външния продуцент Нидал Алгафари), това ми се вижда като кентавър с възможност доста пари да се източат от бюджета на Министерството на отбраната по начина, за който говори Иван Костов, визирайки външните продукции в телевизията. Как ще се отчита техниката, която те ще наемат? Ние също влизахме в копродукции, но използването на техниката ни винаги влизаше като съставка в бюджета. По този начин се отделяха средства за нейното обновяване. За тези шест години ние на два пъти закупувахме апаратура. Веднъж купихме видео, втори път - компютърна техника. Сега в третата пратка, която се очаква, е дигиталното оборудване.
Какво ще го правят това дигитално оборудване, което ще бъде едно от малкото в България, не ми е ясно... Рискове в мъглата
Да управляваш автомобил в мъгла е равносилно на това да препускам с болид на писта с превръзка на очите, твърди тазгодишният претендент за шампион във Формула I Мика Хакинен. Как да подготвим автомобила си, за да ограничим максимално рисковете от шофирането в мъгла. Измийте много добре всички стъкла на колата. Своеобразният коктейл от насекоми, кондензат от изгорели газове и други химически съединения е невъзможно да се почисти с вода, дори с шампоан. Ако нямате специален препарат, използвайте мек памучен парцал, напоен с алкохолен разтвор (например водка-менте), спирт или оцет. Не забравяйте и вътрешната част на стъклата. Особено ако в колата се пуши, те са загубили една трета от прозрачните си свойства. Сега прегледайте чистачките. Ако гумичките са захабени или скъсани, е най-доброто време за тяхната подмяна. Проверете дали отоплителят на задното стъкло и вентилаторът на отоплението работят. Мръсотията намалява силата им до 90 на сто. Почистете добре стъклата на фаровете и стоповете. Вижте дали светят нормално. Най-хубаво е да регулирате светлините в сервиз. В някои от тях тези дни услугата е безплатна.
Най-голяма опасност от мъгла има през ранните сутрешни и вечерни часове. Ако не се налага спешно, не тръгвайте по това време на път. Добре е още преди да сте навлезли в гъста мъгла да включите късите светлини и допълнителните стопове. Ще се ориентирате лесно по насрещния поток от коли, които също са запалили фаровете. Ако видимостта е под 50 метра, за да можете сигурно да спрете, намалете скоростта до 50 км/час.
ДКД: А какво всъщност значи частна национална телевизия?
Стартът на бъдещата частна национална телевизия отново се отлага за неясен срок, стана ясно миналата седмица след първата публична изява на новосформираната Държавна комисия по далекосъобщенията (ДКД). Нещо повече - създаването на конкурент на БНТ в националния ефир се обвързва с друг дългосрочен процес - приватизацията на Българската телекомуникационна компания (БТК).
"По въпроса за втората национална честота - на него не може да се отговори така лесно и бързо", заяви миналата седмица председателят на ДКД Веселин Стойков. Според него, преди да се даде отговор на този въпрос, трябва да бъдат зададени няколко подвъпроса. "Първо, разбираме ли под втора национална честота системата от честоти и технически устройства, по които днес се излъчва вторият канал на държавната телевизия", пита себе си Стойков. Ако това е така, според него стартирането на частна национална телевизия е много тясно свързано с продажбата на БТК. "Въпросът не може да бъде решен лесно или поне не може да се реши, преди да напредне достатъчно много въпросът с приватизацията", категоричен е Стойков. Логиката му е, че бъдещият съперник на БНТ ще трябва да излъчва сигнала си от предаватели и ретранслатори, които са собственост на БТК. "Националната честота ще бъде дадена в момента, в който се разплете възелът около БТК", категоричен е Стойков.
На въпроса кога ДКД ще се занимава с незаконните кабелни оператори Веселин Стойков отговаря "в най-скоро време" и допълва, че комисията ще работи по сигнали. "Имаме вече десет сигнала. Аз съм внесъл два - има два кабела, които опасват моята къща", обяснява Стойков.
От миналата седмица стартира процедурата по прелицензиране на далекосъобщителните оператори, които имат разрешения по силата на вече отменени закони и наредби. В закона за телекомуникациите е записано, че в срок до 15 ноември те трябва да подадат искане до ДКД за привеждане на лицензите им в съответствие със сега действащата нормативна база. Комисията е подготвила специални формуляри, с които ще се кандидатства за подновяване на разрешенията. Операторите са разделени на три типа. Първият са фирми, които са получили законни лицензи и сега те само трябва да бъдат преоформени според изискванията на новия закон за далекосъобщенията. Според шефа на ДКД Веселин Стойков от този тип са около 35 фирми. Във втората категория попадат операторите, които са подали заявления в КПД за продължаване на лиценза им, преди нейният срок да е изтекъл. В тази категория са включени около 25 фирми.
Третият случай са компаниите, получили лиценз след влизането в сила на закона за концесиите. По тази причина те кандидатстват за лиценз по общия ред и ако в тримесечен срок не получат лиценз, са задължени да преустановят своята дейност. Под ударите на тези разпоредби попадат около 35 фирми.
Веселин Стойков отговаря на въпроса кога ще има частна национална телевизия.
От друга страна, какво значи национален телевизионен оператор? С тази дума малко се спекулира и в публичното пространство - не е изяснен нейният смисъл. Терминологично никъде не е записано ясно и точно какво е национален оператор. Всеки го използва, както му харесва. В идеален смисъл днес национален тв оператор не съществува. Дори и Канал 1 не покрива на 100% територията на страната. Тук възниква въпросът какво значи да покрива макар и на 90%, какво значи в една точка да има покритие. Всъщност дали един размазан мигащ образ с много шум по него, който се получава макар и с качествен приемник и телевизионна антена, означава покритие? Това покритие ли е или не е покритие? Къде лежи границата? Нали?
Отговорът на въпроса за национално покритие трябва да се разглежда в този контекст - качествен сигнал, който се получава и който отговаря на определени технически норми, и тогава може да се говори, че в дадената точка има покритие. А вече, когато говорим за покритие на територия, вие си представяте, че в тази точка може да има покритие, а в съседната на нея точка, ако щете на пет метра - да няма покритие. Значи ние говорим с примерно 90% доверителна вероятност, че в тази територия има сигнал. И оттук нататък, ако продължим да дълбаем проблема, ще разберем, че всъщност е трудно да се отговори на въпроса какво е това покритие, колко процента е това покритие и какво значи национален оператор в зависимост от процента на това покритие.
Изборът на Христо Бисеров
Атракцията за живеещите в района на софийската улица "Иван Асен II" вече не е градинката пред новата сграда на "Райфазенбанк", където се появиха детски кът и малък шадраван, а къщата на гърба на Военната академия, където се очаква да живее оргсекретарят на СДС Христо Бисеров.
Някогашната занемарена триетажна сграда беше основно ремонтирана със светкавични темпове. В основите заради нестабилния терен беше излято впечатляващо количество бетон, достроени бяха подземен гараж, сауна и полуовална тераса за барбекю, изцяло бяха сменени дограмата и вътрешните инсталации. В продължение на няколко месеца любопитните съседи виждаха Христо Бисеров редовно да идва с джип с "буркан", за да надзирава хода на строежа. Най-голямата изненада за живеещите в района обаче не беше размахът на строежа, а новият цвят на фасадата - лимоненожълт.
Според тях липсата на двор на жилището се компенсира с прекрасната гледка към парка на Военната академия. Бисерови много държали на този квартал, защото някога живели тук под наем, уточняват съседи, които не скриват гордостта си от появата на високопоставените новодомци. Както и надеждата си заради тях да бъдат засилени охрана и чисто на района.
БНБ такава, каквато е
Почти 120-годишната ни централна банка от близо месец има своя web-страница (). В началната страница изкушеният читател може да се срещне с цветния лик на гуверньора Светослав Гаврийски, който му е написал обръщение. То започва с "Уважаеми посетители", или респективно с "Dear visitor" в английския вариант на страницата. Към четвъртък вечер обръщението му на български e било прочетено десет пъти, а на английски - 741 пъти, показва справка в долния край на всяка страница.
На снимка е увековечена и самата БНБ, като половината от лицевата й страна и съответно от парадния й вход са отрязани за сметка на страничната част на сградата, където са шефските кабинети. Централната банка е хваната на фона на автомобилен парк, като на преден план изпъкват син микробус НИСА, москвич, шкода и 3 лади.
В страницата на БНБ в Интернет са предвидени десет рубрики - банки, банкноти, законова рамка, история, начална страница, новости, проекти, публикации, статистика, структура на БНБ. В подрубрика "Запазени права" се обяснява философията на създаване на страницата. Публикуваната информация е представена с презумпцията "такава, каквато е". Www.bnb.bg в никакъв случай не отговаря за "преки, косвени, специални, случайни или косвени вреди, възникнали от използването или невъзможност да се ползват web-страниците".
ДИАЛЕКТИКА
Министерството на промишлеността обяви резултатите от приватизацията на пул от държавни предприятия, в което влиза и издателството "Христо Ботев". Най-впечатляващото в списъка е името на работническо-мениджърското дружество, което вече е собственик на печатницата - издателска къща "Той не умира" ООД. Патриотичното име обаче може да се тълкува и като символ на безсмъртието на работническо-мениджърските дружества.
Председателят на Върховния административен съд Владислав Славов, който беше предложен за главен прокурор и си направи самоотвод, беше забелязан миналата седмица с гипс на ръката. За да прикрие счупения си горен крайник, висшият магистрат беше заменил изискания си костюм с неофициални дрехи. Топсъдията предпочете да запази мълчание по въпроса каква е причината за инцидента с ръката му. Светски хроникьори в столичната Съдебна палата разпространяват две версии за случилото се. Според едната Славов се е подхлъзнал в банята, докато се къпел. Според втората магистратът паднал по стръмни стълби и лично главният прокурор Иван Татарчев се притекъл да му помогне.
Вицепремиерът Александър Божков, смятан за главен идеолог на реформите в държавната икономика, отбеляза нов успех през седмицата, този път в областта на държавните медии. На излизане от среща с Ан Макгърк вицепремиерът беше заснет с видеокамера от правителствения репортер на БНТ Найо Тицин. "Вижте какво значи структурна реформа в телевизията, обърна се Божков към групата журналисти. - Преди ходеха по четири, сега е един. " Поласкан от думите на вицепремиера, телевизионният репортер обясни пред своите колеги, че купил миникамерата "Панасоник" за 2500 долара, за да може да отразява сам изявите на министрите.
Световноизвестната репортерка на Си Ен Ен с англо-ирански произход КРИСТИАН АМАНПУР през седмицата се появи на телевизионния екран и като водеща след медения месец, който последва сватбата й с говорителя на Държавния департамент ДЖЕЙМС РУБИН. На основателния въпрос на колегите си дали вече няма да бъде зависима от администрацията Аманпур отговаря: "Няма никакъв проблем, тъй като никога не съм се занимавала с политическите новини във Вашингтон. Винаги съм на мястото на събитието и аз им казвам какво става, а не те на мен."
Кръстю и Елена Лафазанови бяха водещите на купона за петата годишнина на "Еврофутбол". Сред гостите в хотел "Кемпински - Зографски" бяха забелязани бившите футболни национали Йордан Лечков и Емил Костадинов, както и множество други спортни звезди. Политиците бяха представени от шефа на медийната комисия в парламента Стоян Райчевски.
Сериозно притеснена от развитието на медийния пазар е бившата световна шампионка по стрелба Весела Лечева. Една от най-чаровните дами на българския спорт отскоро издава две списания - "Бела" и "Световен спорт". Освен че е патрон на изданията, тя сериозно се е включила в тяхното производство. Лечева следи за качеството на списанията и набирането на реклами. След първите няколко броя установила, че е трудно да направиш качествено списание на поносима за България цена заради високите разходи за производство и свития рекламен пазар.
След скандалите за корупция в митницата свиленградските митничари започнали най-накрая да работят под социалистическия лозунг "Всичко в името на човека, всичко за благото на човека". Те били спокойни, защото вече знаели и името на човека.
"Славия" търси нови лица за 80% от акциите
Експрезидентът и спонсорът на клуба може да останат извън акционерното дружество
Само 20 процента от акциите на "Славия" АД ще бъдат пуснати в продажба за запалянковците на най-стария български клуб, а останалите 80 процента ще се разпределят между по-крупни акционери, но никой няма да притежава контролния пакет. Това съобщи старши треньорът на белите Стоян Коцев. "Ние нямаме много публика. Нашата е по-малка, но качествена, така че акциите ще се изкупят", твърди Венцеслав Стефанов, изпълняващ длъжността президент.
В устава на бялото акционерно дружество ще бъде заложен капитал от пет милиарда лева. Цената на една акция ще е 10 000 лв. и ще се продават в пакет по пет. "Новият закон ни задължава да направим АД, но по-фатално е как ще се развие това дружество, при положение че базата не е наша. Тя трябва да влезе по някакъв начин в дружеството или най-малкото общинският съвет да влезе в АД-то с базата", притеснява се Коцев.
Стадионът в кв. "Овча купел" е построен със средства на дългогодишния партньор на "Славия" ГУСВ, който обаче от известно време спря помощта за клуба. Ако Строителни войски не са в състояние да участват в разпределението на акциите, ще останат извън АД-то. Баницата ще се разпределя на управителния съвет на клуба. "Имаме готови хора, но бившият президент Стоян Николов не е от тях", каза Коцев. Твърде е възможно извън АД-то да остане и настоящият спонсорът Балканстройинженеринг. "Славчо Христов никога не е изразявал желание да стане президент на "Славия". Ако той би искал да остане, е добре дошъл, но той си има бизнес и отказва да се занимава със спорт. Подаде оставка и от футболния съюз, защото бе достатъчно ангажиран. Президент ще има, но той няма да е единствено ангажиран да дава пари. Кандидати за поста още нямаме и не сме търсили такива, сподели Стефанов, който също е спряган като един от главните акционери. Никой няма намерение да си оправя личните финансови сметки със "Славия", както се направи другаде. В "Левски" Томас Лафчис взе 40 процента за стари заслуги, но това при нас няма да стане. "От една година никакви пари не са дадени в "Славия", за да има някой претенции за повече акции", каза Кано.
От година и половина клубът се издържа сам от трансферите. С учредяването на акционерно дружество "Славия" цели финансова независимост. По този начин няма да се налага да се продават футболисти и ще може да се запази съставът по-дълго време. За нормална работа на клуба без гръмки селекции са достатъчни 1 млн. марки, ако от тези пари не се краде, изчислил Стефанов. "Ние разполагахме с повече пари миналата и по- миналата година. Те не са откраднати, но грешно ги похарчихме по скъпоплатени звезди, които не оправдаха доверието", призна шефът. Най-големите грешки били сръбската гвардия, Илиян Илиев, Станимир Стоилов и вратарят Борислав Михайлов. "Мъри се изяви професионално, но Боби може би нямаше тази възможност. С Илиян се опитахме да направим една финансова операция, за да покрием част от парите. След този случай категорично се отказваме да купуваме скъпи футболисти", твърди вицепрезидентът на БФС. През лятото "Славия" успя да продаде изгодно само национала Илиев в гръцкия АЕК. Ако сделката не бе успяла, Илиев щеше до премине в "Левски".
Ръководството на клуба ще залага на млади и евтини футболисти. Практиката да хвърлят луди пари за недоказани играчи, които не оправдават парите си, ще бъде прекратена. Ще се залага по-активно и на футболисти от школата на клуба, които при преминаването в някой по-класен европейски отбор да върнат част от вложените в тях пари. "Тази година събрахме млади и талантливи момчета с бъдеще. Те са евтини, защото са млади. Смятам, че и сега "Славия" е най-добрият отбор в България въпреки загубата от "Нефтохимик", смята Стефанов.
Амбициите на "Славия", която бе без загуба в първите девет кръга на първенството, са участие в някой от европейските турнири. Отборът обаче няма да се откаже и от борбата за шампионска титла. За конгреса на БФС на 11 декември белите ще подкрепят програма, а не личност, сподели Стефанов. Добра платформа щяла да е тази, която залага на детско-юношеския спорт, за който "Славия" отделя над половин милион лева седмично.
Световното по щанги ще е битка и между лабораториите
Световното първенство по вдигане на тежести в Лахти (Финландия) ще е съревнование на два фактора - на методите в тренировъчния процес и на постигнатото в медицинските лаборатории на страните, претендентки за медали, прогнозира националният треньор по щанги Иван Абаджиев. Две години преди олимпийските игри той очаква завишаване на резултатите, което предполага жестока конкуренция на подиума.
"Вероятно отделни отбори са достигнали до някои нови открития в медицината, защото информацията за тренировъчния процес се взема много лесно. Това не е нещо, което може да се скрие. Никой обаче не се е отказал от помощта на медикаменти. Напротив, много лаборатории, федерации, треньори, специалисти и лекари твърде активно работят в тази насока. Аз не мога да си представя, че този рязък скок в резултатите на китайците се дължи на тренировъчен процес. В никакъв случай", твърди най-успешният български треньор по щанги. Допингконтролът на националите ни мина нормално, всичките ни състезатели са чисти и изненади не се очакват, потвърди генсекът на федерацията Нураир Нурикян.
Абаджиев вече близо две години работи по старата си изпитана методика, с която щангистите му от близкото минало прибираха много медали от всякакви състезания. Проблемите му идват от трудните характери на състезателите. Старшията не крие, че среща огромни трудности с възпитанието, което момчетата са получили през последните седем-осем години. Те не са такива, каквито с лекота е управлявал в златното за българските щанги минало.
За разлика от предишни години тазгодишното световно първенство е изместено с месец напред. Това завари шестима от най-добрите ни състезатели по първенствата в Бундеслигата и във Франция - там, където те печелят парите си. Голяма част се прибраха десетина дни преди отпътуването за Финландия. Гълъбин Боевски, от когото се чака медал, замина за Германия в последната седмица на подготовката. Това не се хареса на Абаджиев, защото бе разрушена подготовката му. Всички състезатели с договори в чужбина предпочитат и държат на участието си в клубовете пред изявите с националния отбор в големи състезания. Най-добрите изкарват по 20 000 ДМ за сезон. "Ако федерацията ни плаща 1000 ДМ заплата, няма да ходим никъде. На нас никак не ни е приятно да висим по посолствата за визи. По-лесно ни е да си стоим вкъщи, но тук пари няма", каза Пламен Желязков. Нашите момчета са сред най-бедните щангисти от такъв ранг. Двайсетина души делят стипендии за 12, като на всеки се падат средно по 100 000 лв. Колегите им от Полша имат месечно възнаграждение 800 долара, а треньорът им взема 500 на седмица. От парите на гърци и турци сме много далече.
Българският отбор губи два медала още преди да е стъпил на световното във Финландия. Бронзовият медалист от олимпиадата в Атланта и многократен световен шампион Йото Йотов отново отказа участие поради здравословни проблеми. Олимпийският вицешампион Николай Пешалов ще вдига за Хърватско, след като бе продаден от федерацията за 50 000 долара. Йотов, който си даде почивка за европейското през пролетта, напоследък показва много високи резултати в Бундеслигата. "Тези постижения не могат да се дават от болни хора. Това са върхови резултати на равнище световен шампион. Йото твърди, че има някакво заболяване на бъбреците и високо кръвно налягане. Аз го извиках на преглед, но той замина за Холандия и сега е там", обясни Абаджиев.
Треньорът бе категорично против продаването на Пешалов. Шефовете на федерацията обаче го убедиха, че със 100 000 долара (колкото бе първоначалната цена) ще се покрият всички разходи на отбора до олимпиадата в Сидней. Все пак сумата падна наполовина. "Моят мотив бе, че е престъпление на толкова ниска цена да продадем златен медал. За него България е изразходвала много милиони. През 1973 г. наши специалисти изчислиха, че един олимпийски медал, независимо в какъв спорт, струва на държавата 17 млн. лв. при курс 1 долар = 1 лев. Най-неприятното е, че на две заседания УС твърдо фиксира числото 100 000 долара, а накрая се събраха без мен и го продадоха за 50 000", обясни Абаджиев.
С резултатите си на републиканското първенство в Асеновград в края на септември Пешалов е потенциален шампион. Той регистрира 150 кг в изхвърлянето, което е световен рекорд, и 185 кг в изтласкването в категория 62 кг. Миналата година Пешалов почти се беше отказал от щангите, като направи официално изявление, че няма да вдига повече за България. В неговата категория нямаме конкурентоспособен щангист. "Единствен така талантлив състезател е Севдалин Минчев, но тези, които са го готвили, са го изкривили. Той не обича да работи, готви се при мен, в един момент му дотегна и напусна. После генсекът на федерацията го върна. Един ден тренира, три-четири почива и не може да реализира възможностите си", оплака се старшията.
Петнайсет дни преди световното първенство националният отбор се сви до девет души. За лоша дисциплина бе освободен Николай Стоянов (94 кг), а миналогодишният герой Стефан Георгиев предпочете да се готви в Перник и не достигна очакваната форма. До заминаването ще отпадне и един от категория до 62 кг. При най-леките до 56 кг ще вдига олимпийският шампион Иван Иванов, останалите са Гълъбин Боевски и Пламен Желязков (69 кг), европейският шампион Златан Ванев, Петър Танев (79 кг) и Георги Гърдев (85 кг). При жените титулярките са Сийка Стоева (48 кг), Изабела Рифатова (53 кг), Нели Янкова (58 кг) и Даниела Керкелчева (68 кг).
Нов скандал в "Левски Сиконко"
Още един състезател иска да съди волейболния "Левски Сиконко" по примера на национала Ивайло Стефанов. Радостина Рангелова, определена за най-добра нападателка през миналото първенство, ще се опитва да разтрогне договора със синия клуб, след като предизвика грандиозен скандал във волейболните среди. Двадесетгодишната левичарка първо влезе в конфликт с клубното ръководство, след което се опита да скъса с "Левски" чрез Арбитражната комисия на федерацията и накрая се закани да си реши проблемите чрез съда. Талантливата волейболистка пробва да си уреди трансфер в чужбина, но в крайна сметка остана без картотека за вътрешното първенство и европейските клубни турнири. Рангелова ще бъде извън спорта поне до края на годината заради опитите си да пренебрегне законите.
По пътя към своето изолиране от волейбола и от "Левски Сиконко" тя направи грешка след грешка. Най-голямата от тях е пренебрегването на моралните задължения към клуба, твърдят от ръководството му. Без знанието и разрешението на "Левски" Рангелова започва да се предлага в Турция още през юни чрез мениджъра-менте Осман Уранер. По време на първото си излизане от страната тя е трябвало да бъде на кални бани в Поморие на разноските на "Левски". В края на юли тя отива за втори проби с помощта на лъжа. Наставникът Васил Господинов я освобождава от тренировки заради дело във Варна, а тя отива в Турция. От "Левски" засичат забежката и я привикват за обяснение. От 7 септември Радостина спира да тренира, а месец по-късно отново посещава Турция. По същото време според медицинско свидетелство тя е трябвало да се лекува в домашни условия. В Истанбул треньорът на "Емлякбанк" я представя като новата си чуждестранна състезателка. Волейболистката през цялото време държи в заблуда турските волейболни шефове, че е собственик на състезателните си права. "Повярвахме на г-н Уранер, че той държи жълтата карта на Рангелова. Обаче сме направили грешка. Никога не сме имали намерение да държим "Левски Сиконко" в неведение", обясняват от турския клуб. На 15 октомври Рангелова не се явява за медицински преглед за картотека в евротурнирите и отпада от списъка на отбора.
Първоначално Рангелова се опита да скъса с "Левски" заради това, че не е получила жилище. Този аргумент обаче не минава пред арбитражната комисия на БФВ, защото такова задължение няма в нито един от договорите на състезателите. Рангелова е била настанена в едностайно жилище на един от зам.-шефовете на "Сиконко", който това лято решава да си го вземе. Изваждането на Рангелова съвпада с нейната сватба. Сега тя заявява, че клубът се е отнесъл неморално с нея. "Казаха ми, че съпругът ми е софиянец и не са длъжни да ми осигурят жилище", казва варненката. "Няколко пъти съм разговарял с Радостина и съм я питал има ли проблеми и тя ми е казвала, че няма", твърди треньорът Господинов. Дори когато по-късно е поставен въпросът за жилището, шефът на "Левски Сиконко" Данчо Лазаров й предлага да си намери квартира. Той гарантира, че ще плаща по 75-80 долара на месец плюс разходите за ток и парно. Волейболистката удостоверява с подписа си, че е съгласна на тези условия, но и до днес не си е намерила апартамент.
Рангелова също така се надява да успее да разтрогне договора заради неизплатена заплата за септември. В "Сиконко" практиката е заплатите да се взимат около 10-о число на следващия месец, след което парите се депонират в банка. Съпругът й Георги Градев отива да вземе парите на 19 октомври. Тогава той не е допуснат в сградата и твърди, че е бил бит. Медицинско свидетелство доказва кръвонасядания по главата и тялото. От "Сиконко" твърдят, че той е бил усмирен, след като е счупил входната врата.
Опитите на волейболистката да разреши проблемите си чрез пресата само влошават положението й в "Левски". "Аз не съм крепостна селянка и никой няма право да ме лишава от правото ми на труд. В нито един български документ няма такава категория "състезателни права". Крайно време е в България да влезе правилото "Босман", заяви Рангелова през седмицата. Изявлението й окончателно скъса възможността да се стигне до споразумение. Само три дни по-рано двете страни са били склонни да се разберат. Отсега нататък пътят за младата състезателка е или да си посипе главата с пепел, или да отиде в съда. Там обаче тя няма никакъв шанс за разлика от първия подобен случай - Ивайло Стефанов. Никой не я е лишавал от правото на труд, тя самоволно решава да не посещава тренировките на отбора. Правилото "Босман" дори да бъде някога въведено в България, обхваща случаите с прекратен или изтекъл договор. Нейният контракт с "Левски" до 14 януари 2000 г. е перфектен. Резултатът от целия скандал е, че Рангелова прекарва дните си у дома, докато колежките й в националния отбор тренират в Тайланд за световното първенство в Япония.
Не трябва да ни задължават да отделяме пари за спорт
Александър Тумпаров, изпълнителен директор на "Еврофутбол", пред в. "Капитал"
- За пет години "Еврофутбол" наистина достигна нивото на сериозна букмейкърска къща. Доказателство е, че тази ниша от пазара сме я обхванали много сериозно. "Еврофутбол" има 100 000 постоянни играчи и кръгът им се разширява. Хората оценяват най-добре. Особено тези, които залагат на резултати от спортни състезания. Това са хора доста интелигентни - знаят какво правят, на какво и как да залагат и много бързо отсяват доброто от посредственото. "Еврофутбол" претендира със своята компютризация, с обслужването на клиентите, с нивото на букмейкърските си пунктове, с атрактивността на игрите да е на добро ниво. Доказателство е и това, което направихме преди 2.5 години - въведохме залаганията на надбягвания с коне и кучета. Ние сме закупили изключителните права за България. За да ни приемат в тази система, хората трябва да имат доверие в нас.
- Имаше някои нездрави отношения, те бяха причинени най-вече от неразбиране на дейността. Погрешно се счита, че една подобна дейност е нещо лошо или нередно. Това е нормална и законна стопанска дейност в цял свят. Имали сме проблеми, сблъсквали сме се с бюрократичната система, но това е нормално. При нас проблемите са идвали от неразбиране. Някои от предишните парламенти бяха изразили желание да спрат играта до излизане на закона за хазарта. В крайна сметка хората разбраха, че "Еврофутбол" е нещо сериозно и не чак толкова лошо. Отношенията с държавата в момента са добри.
- Трябва да се отчисляват пари за спорта, но това да става доброволно, а не със закон. Не можеш да принуждаваш някоя фирма, която развива дейност, несвързана със спорта, да отчислява пари за спорт. И то за професионалния спорт. За аматьорския и масов спорт - да. Но за професионалния - там, където би трябвало клубовете да се издържат сами, да се регламентират някакви отчисления със закон от други дейности, е грешно. Трябва да се дадат преференции за фирмите и те по собствено желание да отделят средства за спорта. Задължителното предполага опити за заобикаляне.
- Ние се настанихме в тази ниша във времена, когато спортният тотализатор единствен упражняваше подобна дейност. Нашите игри са доста по-различни по отношение на футболните залагания. Такива игри не съществуваха в тото 1 - по-различни са и по-атрактивни. Заехме ниша, която бе празна. Подобно е положението и с останалите букмейкърски къщи в света. И там има подобни тотализатори, но и частни букмейкърски къщи. Мисля, че конкуренцията беше съвсем лоялна - поне през последните години не сме имали проблеми.
В Англия например през 1994 г. въведоха национална лотария, която обаче е 100 процента частна. Някои казват английската национална лотария е държавна. Не, тя е частна. И се осъществява от една американска фирма - "Камелот". Англичаните имат опит в правенето на подобен род лотарии. Пробвали са много държавни и накрая са се спрели на частна фирма. Когато въведоха националната лотария, правителството гласува облекчения по отношение данъчното облагане на другите хазартни дейности. Защото то знае, че тази лотария ще окаже ефект върху работата на букмейкърски къщи, казина, бинга. Още същата година, докато се регулират пазарните отношения, бяха въведени данъчни облекчения за другите хазартни дейности. Там явно много сериозно следят и контролират този бизнес, защото дава много приходи на държавата. Създават естествена среда за нормално развитие на конкуренция. Мисля, че и тук ще стане така. Правителството, доколкото имам информация, сериозно се е заело и готви закон за хазарта, за да постави тази стопанска дейност в сериозни условия. Защо? Защото, който развива тази дейност на легална основа, той ще спазва правилата. Ако е добър и е професионалист. Ако не е, ще мине в нелегалност.
- Правиха се опити, дори нелегално, да се създава конкуренция. Благодарение на органите, които реагираха адекватно и със замах, тези опити за нелоялна конкуренция се пресякоха. Може би хората все още не са подготвени или нямат опит. Не мога да си обясня. Мисля, че ние заемаме тази ниша доста плътно. Покрили сме цялата страна с пунктове и ще бъде трудно да ни догонят. Предвиждаме още по-сериозни технически средства за подобряване на обслужването. Имаме и петгодишен аванс, и опит, който една новосъздадена фирма няма. Така бих мислил аз, ако смятам да създам нова фирма. Може би има нещо, което не сме направили, но се стремим максимално да обхващаме нишата.
- На пазара има много други хазартни игри. Не мога да твърдя също, че тото 1 се е обезличило. Има хора, които го играят. Тотото напоследък доста сериозно се разви като цяло. Не ни притеснява липсата на конкуренция, но не сме и монополисти. Има бинга, лотарии, игрални автомати, казина, тото, "Еврофутбол". Това си е конкуренция. На игралния пазар е много трудно да се конкурираш с другите хазартни дейности. Ако някой заложи 1000 лева в бингото, ние искаме тези 1000 лева да бъдат заложени при нас. Ако аз бих желал да създам конкуренция за футболни залагания, бих се замислил дали е толкова лесно. Свързано е с огромни средства, усилия, труд и опит. Това не го казвам, за да плаша желаещите. Ако се появи конкуренция, сме готови да се борим.
- В този въпрос се крие част от отговора на предишния. За мен много трудно някой би могъл да бие тото 2. Направихме един опит да въведем други цифрови игри, да пробваме пазара в друга ниша, но интересът беше слаб и спряхме. Тото 2 си има своите силни позиции по отношение на числовите игри. Много трудно можеш да накараш човек, който 40 години играе с едни и същи числа, да играе с други числа на други игри. Това говори за едно стабилно присъствие. Може би затова други, които се опитаха на този пазар, също не успяха. Както сега е трудно някой да бъде конкуренция на "Еврофутбол", така би било трудно да се конкурира и тото 2. Тотализаторът разполага най-вече с традиции, които са много важни за този род числови игри.
- С "Ладброкс" и "Уилям Хил" не се сравнява никой. Те се сравняват помежду си. Имаха конкуренция от страна на "Корал", която беше закупена от "Ладброкс". По-късно бе принудена да я продаде, защото мина границата от разрешеното в закона за монопола. Тези къщи са империи и не се занимават само с хазарт. И това е пример защо не трябва да се ограничават фирмите за хазарт само в тази дейност. Например "Ладброкс" е собственик на хотелската верига "Хилтън", пивоварни и други компании. Годишният оборот на трите къщи е 12 милиарда британски лири.
Ние сме в златната среда по подобие на множеството такива фирми в Англия. Може да се каже, че сме от средна европейска големина. Не се сравняваме по оборот, защото в нашата държава възможностите са много, оборотът е малък. Ние можем само да се сравняваме по организация. По този показател сме много напред. Ние отиваме към компютърна обработка на фишовете изцяло, докато те са малко консервативни и все още снимат фишовете с микрофилм, а това забавя изплащането на печалбите.
- При нас системата е абсолютно прозрачна. Напоследък внасяме около 300 милиона лева всеки месец. Ако правителството прецени, част от тези пари би ги заделило за спорт.
- Отдавна ми задават този въпрос. Както знаете, говори се, че има уредени мачове. Само това, че се говори, е достатъчно да не включваме български срещи. Може би има уредени мачове и в чужбина. Но все пак нашите хора знаят за тях по-малко, отколкото биха знаели тук. В тази връзка отбягваме да ги включваме. Сигурно в нашия шампионат нещата ще си дойдат на мястото, така че ще можем някой ден да започнем да ги включваме в тиражите.
