Когато дори държавният глава на една страна признае публично, че избирателите не вярват на избраните от тях политици, значи нещата наистина не вървят добре. Само преди няколко дни румънският президент Емил Константинеску заяви: "Румънците не вярват на политическата класа като цяло и това е изключително тревожно. Страната не вярва на своя парламент, на управляващите и опозицията. Управляващите и опозицията трябва да променят манталитета си и да обединят усилията си при тези обстоятелства. " Константинеску нямаше предвид само политическия живот в Румъния - зад изявлението му стоеше катастрофалната икономическа ситуация в страната. Инфлацията и безработицата растат, банковото кредитиране спада, кредитният рейтинг на страната също. При това положение повечето румънци се надяват единствено на външна финансова помощ, за да бъде спасена рухващата икономика на страната.
"Посещение на последния шанс" - така нарече визитата на делегацията на Международния валутен фонд независимият вестник "Куриерул". Министър-председателят Раду Василе също призна, че пристигащата мисия на фонда, водена от представителя на МВФ за Румъния Пол Томсен, е от жизненоважно значение за страната. Василе призна, че международният имидж на страната рязко е спаднал поради безкрайните политически кавги във водената от неговата Християндемократическа партия четирипартийна управляваща коалиция. Показателен за властовия климат в Букурещ е фактът, че през последния месец двама от икономическите министри бяха сменени. Очевидно сериозното преструктуриране на румънското правителство тепърва предстои.
И зад това преструктуриране отново ще стоят икономически, а не политически мотиви. По-рано тази година МВФ спря кредитите си за Румъния, обвинявайки правителството, че не е изпълнило целите на икономическата реформа. След срещата във Вашингтон МВФ обяви, че е готов да помага на страната, но поиска доказателства, че структурната реформа е в ход, както и провеждането на "адекватна фискална консолидация". Нещо повече - шефът на мисията на Европейската банка за възстановяване и развитие в Букурещ Салваторе Кандидо направо заплаши, че чуждите инвеститори ще се изтеглят от страната, след като раздържавяването и особено банковата приватизация не вървят. "Времето е много важен елемент, пазарите се променят бързо, чуждите инвеститори са нетърпеливи и стават нервни, когато се губи време. Румъния не трябва да забравя, че чуждите инвеститори имат и други възможности за инвестиции", бяха думите на Кандидо.
Към унищожителните критики се присъедини и Световната банка, след като директорът на Световната банка за страната Андрю Воркинк публично заяви, че правителството трябва да предприеме конкретни стъпки за ускоряване на структурната реформа. Естествено правителството в Букурещ се кълне във всичко, че реформата ще продължи, но кабинетът на Василе отчаяно се нуждае от финансовите средства на МВФ и Световната банка и това добре се разбира от представителите на световните кредитори от последна инстанция. Инвестиционният и политическият климат допълнително се влошиха преди началото на преговорите с двете финансови институции, след като последователно финансовият министър Даниел Даяну и министърът на приватизацията Сорин Димитриу се разделиха с постовете си. Дори на двете уволнения да се гледа като на стъпка към ускоряване на реформите, ясно е, че в краткосрочен план решение на икономическата криза няма.
През двете години, откакто е на власт, правителството просто се опитваше да осигури всекидневното си оцеляване, без да предложи конкретна дългосрочна икономическа програма. Сумата, необходима за обслужване на румънския дълг през следващата година, ще достигне 2.2 милиарда долара и въпреки че новият финансов министър Траян Ремес обяви, че ще има смекчаване на фискалната политика и строг контрол над бюджетните разходи, малцина са икономистите във и извън Румъния, които не са наясно, че тези мерки са доста закъснели. Правителството все още не е представило на западните си кредитори подробен план за реформите, включително конкретните си стъпки в процеса на приватизацията и преструктурирането, а в крайна сметка Румъния е тази, която се нуждае от МВФ и Световната банка, а не те от нея. И въпреки че самият премиер се нагърби да наблюдава приватизацията, това все още не е сигнал за международната финансова общност, че нещата в тази сфера наистина ще тръгнат. И ако за Световната банка и МВФ може да се приеме, че са благонамерени и ще отпуснат исканите средства, при определени условия естествено, същото не може да се каже за частните инвеститори.
На 19 октомври агенцията за кредитни рейтинги Standard & Poor's обяви, че смъква дългосрочния валутен рейтинг на Румъния от В+ на B- и намалява локалния валутен кредитен рейтинг от ВВ на В+. Освен това Standard & Poor's смъкна също и държавния краткосрочен валутен рейтинг на страната от С на В, като обяви, че перспективите за дългосрочните рейтинги на страната са негативни. Според Standard & Poor's смъкването на рейтингите е породено от нарастващите опасения за фалит и невъзможност за обслужване на външния дълг на страната през 1999 г. В агенцията смятат, че кредитните рейтинги на страната ще продължат да спадат под натиска на няколко основни фактора.
На първо място, това е високият политически риск, който се запази, въпреки че в началото на годината начело на правителството застана Раду Василе. Очакваното съживяване на икономическите реформи с встъпването му в длъжност не се състоя, а вместо това в момента правителството изглежда по-разединено отвсякога. Вторият фактор, който ще влияе негативно на външната оценка за Румъния, е наличието на почти изцяло непреструктурирана икономика, която продължава да поглъща обществени финансови средства, акумулира дългове и си остава постоянна заплаха за макроикономическата стабилност. Забавянето на структурната реформа доведе до ревизиране на очакванията на правителството за годишния бюджетен дефицит, който ще бъде 4 процента вместо заложените преди това 3.6 процента от БВП. Имайки предвид тежкото положение с дефицита по текущия платежен баланс и спада на валутните резерви на страната, в Standard & Poor's смятат, че рейтингите на страната могат да паднат още през следващата година, ако не се осъществи радикална промяна в правителствената политика и не се възстанови кредитирането от страна на МВФ и Световната банка.
Всъщност реакцията на Standard & Poor's бе дори закъсняла, защото още през септември другата голяма световна агенция за кредитни рейтинги, Moody's Investors Service, намали кредитния рейтинг на румънския валутен дълг от Ва3 на В1. Според Moody's Румъния ще се нуждае от около 4 милиарда долара през следващата година, за да обслужва своя дълг, а тази сума може да се окаже непосилна за страната. Също през септември агенцията за кредитни рейтинги IBCA обяви, че ще намали дългосрочния валутен кредитен рейтинг на Букурещ на ВВ-, но все още не е решено кога точно ще стане това. Очевидно за да избегне продължаващо намаляване на кредитните си рейтинги и съответно на доверието на чуждите инвеститори, Румъния ще трябва да разчита единствено на МВФ и Световната банка. Само че тази подкрепа също има своята цена и все още не е ясно дали правителството на Василе е готово да я плати.
Съмненията относно бъдещата политика на правителството се подсилват и от изявленията на министър-председателя Василе, който открито заяви на 21 октомври, че неговият коалиционен кабинет е разкъсван от противоречия, които нито едно правителство в Източна Европа няма. "Те не могат да разберат какво се случва на Румъния в момента. В Централна и Източна Европа има и други коалиционни правителства, но независимо дали са вляво или вдясно от центъра нито едно от тях няма нашите проблеми, където членовете на коалицията продължават да критикуват политиката на правителството", заяви премиерът в обръщение по националната телевизия. След уволненията на финансовия и на приватизационния министър мнозина външни и вътрешни наблюдатели смятаха, че това е само началото на вълна от министерски рокади, която да доведе до тотално преструктуриране на кабинета. Оказа се обаче, че министърът на вътрешните работи Гаврил Дежеу, за когото се смяташе, че ще е следващата жертва, остава на поста си, за да "наблюдава реформата в полицията". Самият Василе постоянно повтаря, че има напълно сериозно намерение да ускори реформата, но за целта се нуждае от подкрепа от коалиционните си партньори, която те упорито отказват да му осигурят.
На срещата си в Брюксел с президента на Европейската комисия Жак Сантер Василе изложи плановете си за ускоряване на реформата, които получиха пълна подкрепа от страна на Европейската комисия, но проблемът е, че още не са получили подкрепата на коалиционните партньори на Василе. Плановете му включват ускоряване на приватизацията чрез повишаване на ефективността на румънската агенция по приватизация; приватизирането на две държавни банки и на националната телекомуникационна компания RomTelecom до края на тази година; финализиране на преструктурирането на публичните корпорации през тази година и приватизацията им през следващата; затваряне на губещите държавни предприятия (в момента 2100 държавни предприятия работят на загуба, като 150 от тях имат загуби, съставящи 90 процента от бюджетния дефицит); подобряване на събираемостта на данъците и стриктна монетарна и бюджетна политика. Всички тези мерки, макар и закъснели, наистина са жизненоважни за спасяването на страната, но политическата воля на министър-председателя, изглежда, не се споделя от много от неговите колеги в изпълнителната власт и това ще е неговият голям управленски проблем.
Горчивата истина, която управляващите в Букурещ ще трябва да преглътнат, е, че румънската илюзия за икономически възход и европейска интеграция за пореден път рухна. Дори икономическата политика на правителството на Василе да поеме във вярната посока, натрупаните обществени очаквания, спадащият жизнен стандарт (средната работна заплата е около 120 долара), както и неминуемите социални сътресения при евентуалното затягане на финансовата политика с голяма доза сигурност могат да доведат до падането и на това правителство и дори до предсрочни избори. Управляващите в Румъния центристи повториха някои грешки, за които други страни от региона вече платиха скъпо. Защото политическите и икономическите илюзии и желания са едно, а политическата воля за цялостното реформиране на една държава - нещо съвсем различно. И неразбирането на този прост факт доведе Румъния отново до ръба на икономическия и политическия крах.
Спокойствие по време на криза
Спокойствието, с което работи руското правителство шест седмици след избирането на Евгений Примаков, наистина е за завиждане. В навечерието на зимата, която се очаква да бъде особено студена, кабинетът не е наясно как ще измъква страната от кризата, особено при отсъствието на съдействие от страна на президента, който сам се нуждае от помощ, и останалия свят, на който започна да му омръзва да налива милиарди долари, в замяна на които получава само молби за нови траншове. Засега Примаков и екипът му са облагодетелствани от първоначалното успокояване на икономиката след августовския трус, но забавянето на антикризисните действия им гарантира големи неприятности след няколко месеца. Първите признаци са налице - за последните 12 месеца до края на септември брутният вътрешен продукт е спаднал с 9.9%, а промишленото производство - с 14.5%. В същото време политическата подкрепа за правителството започна да намалява, след като лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински обвини кабинета в корупция в интервю за "Дейли телеграф".
Историята с изказванията на Явлински тепърва ще се развива, но вече се вижда краят на сагата с правителствената програма, която трябва да бъде огласена в последния ден на октомври. Докато министрите умуваха какво точно трябва да свършат, бяха публикувани повече от десет програми, всяка от които беше с претенции да бъде панацея за руските беди. Работните документи на кабинета също на два пъти попаднаха в пресата, като изтичането на информация може да е било съзнателно с цел проверка на реакцията сред политиците и чуждестранните инвеститори. Шпионин със солиден стаж като Примаков, за когото се твърди, че има голям опит в смяната на близкоизточни правителства, едва ли би оставил ненаказани несанкционирани отношения с медиите. Желязната хватка на премиера се почувства по информационната завеса, която беше спусната върху работата на кабинета - контактите с медиите са регламентирани, като за контрола се грижат правителственият пресцентър и секретариатът на Примаков. Забавянето на правителствената програма се дължи главно на противоречието между разбиранията на главните действащи лица в кабинета и действителността. За тях мораториумът върху външния дълг от 17 август е страшен автогол за Русия, но той не може да бъде отменен, защото би довел до фалита на повечето, ако не и всички, големи частни банки; фиксираните цени изглеждат примамливо средство за намаляване на социалното напрежение, но тогава пари от Международния валутен фонд няма да има; национализацията на предприятия ще увеличи държавния контрол върху икономиката, но това може да стане само при пълно погазване на съществуващите закони.
Реалността принуди кабинета да се върне към предложенията на предишното правителство в данъчната и бюджетната сфера, а в състава на кабинета отново беше намерено място за бившия вицепремиер Виктор Христенко, който зае поста си от времето на кабинета Черномирдин - заместник-министър на финансите. Не беше намерено чудодейно разрешение и на проблема за ограничаване на доларите в икономиката при липсата на доверие към рублата, което ще запази зелената валута като неофициална втора парична единица. Правителството се отказа от изготвянето на извънреден бюджет за последното тримесечие, което оставя в неизвестност работещите в бюджетната сфера, които ще бъдат засегнати от неизбежните съкращения на правителствените разходи. За септември хазната е получила в доларово изражение 2.5 пъти по-малко данъци, отколкото през юли, и при отсъствието на вътрешни и външни заеми единствената възможност за финансиране на бюджетния дефицит остава паричната емисия. Последната оценка на размера й е 60 милиарда рубли до края на годината, но засега радетелите за "контролирана" емисия не смеят да включат на пълни обороти печатницата за пари. Те не са уверени, че ще могат да удържат инфлацията и се надяват положението да се подобри от само себе си. Дори най-твърдият привърженик на голямата емисия - първият вицепремиер Юрий Маслюков - в последно време премина на по-умерени позиции. А именно той е човекът, от когото зависи икономическата политика на кабинета, особено след като Евгений Примаков фактически се превърна във вицепрезидент.
Заради недоброто здравословно състояние на Борис Елцин Примаков няма друг избор, освен да се нагърби с част от задълженията на президента, както това стана с посещението в Австрия. По конституция премиерът ще трябва да упражнява пълномощията му, ако държавният глава стане неспособен да управлява страната. Обкръжението на Елцин не можеше да допусне болният президент да застане пред камерите на западните телевизионни компании, защото те нямаше да излъчат бодри репортажи, както това правят руските им колеги. Тези репортажи представляват единствената възможност руснаците да видят своя президент, който за тях съществува като почти илюзорен образ, гледащ ги от екрана, но който все по-трудно може да бъде видян на обществено място. За по-голямата част от населението това вече не е от никакво значение и хората дори обръщат на шега новите съобщения за здравето на Елцин. Последният хит е страница в Интернет, на която всеки желаещ може да се включи в лечението на пациента Борис Елцин, предписвайки му лекарства като кредит от МВФ, чаша водка или разговор с приятеля Бил Клинтън.
Далеч по-сериозно е отношението на политиците с амбиции в следващите президентски избори, които трябва постоянно да бъдат готови за бърз старт на предизборната кампания, ако Елцин предсрочно освободи поста си. Все повече на преден план започва да излиза възможната кандидатура на министър-председателя Примаков, който заема трето-четвърто място в социологическите проучвания, без да е дал най-малък повод да се смята, че ще участва. Преди месец и половина Примаков не искаше да става и премиер, а заявлението му, че не вижда подходящ кандидат-президент, показва, че е възможно да бъде убеден в необходимостта от участието си в изборите.
Докато в Русия се чудят какво да правят с кризата и своя президент, правителствата и бизнесмените в Западна Европа и САЩ стават все по-нетърпеливи. Във Виена Примаков беше подканен да побърза с плана си за действие, от който ще зависят следващите траншове от МВФ и Световната банка. След завръщането на премиера в Москва правителството направи реверанс към европейските си партньори, като обяви, че от следващата година ще използва еврото за разчитане на операциите си. Доверието към новата валута може и да донесе няколко одобрителни потупвания, но инвеститорите на Запад повече се интересуват от плановете за реструктуриране на вътрешните облигации (ГКО-ОФЗ) и редовните плащания по външния дълг. Преговорите по ГКО-ОФЗ стигнаха до задънена улица, след като инвестиционните компании отказаха да приемат предлаганите 17-годишни валутни облигации с 8-годишен гратисен период. Съществува голяма вероятност Русия да не може да се справи с обслужването на външния си дълг, по който трябва да плати 2 милиарда долара до края на годината и 18 милиарда през 1999 г. Неяснотата по тези въпроси и липсата на програма превърнаха във формалност посещението на мисията на МВФ, която си тръгна без конкретни обещания, за да се върне в руската столица на 15 ноември, когато трябва да й бъде представен бюджетът за следващата година.
Докато МВФ и частните инвеститори са концентрирали усилията си на финансовия фронт, правителствата обмислят възможността от предоставянето на хуманитарна помощ на Русия. САЩ обявиха, че от Москва са помолили за месо, ориз и други зърнени храни, сред които сигурно става въпрос за пшеница предвид рекордно слабата реколта в Русия. Страните от ЕС разчитат чрез хуманитарната помощ да помогнат на своите селскостопански производители, които пострадаха тежко от свиването на руския внос, за който бяха предназначени 30 процента от свинското месо и 40 процента от телешкото, произвеждани в ЕС. Изкупувайки големите запаси от продукти и изпращайки ги в Русия, западноевропейските правителства ще предотвратят фермерските протести и ще си гарантират спокоен завършек на годината преди въвеждането на еврото. В Русия обаче спокойствието скоро може да приключи.
Израел и Палестина - усилие за мир
Мирният процес в Близкия изток бе стигнал до точка на клинична смърт, след като повече от година Израел и Палестина си разменяха взаимни обвинения за това кой е довел преговорите до задънена улица. През последните 12 месеца всяка дипломатическа инициатива и опит да бъдат сближени позициите на двете страни неизбежно потъваше в пясъка.
През 1993 г. в норвежката столица Осло бе сключено споразумение, според което за срок от пет години Израел се ангажира да започне предаване на земи за палестинско самоуправление, което трябваше да доведе до изграждане на доверие между двете страни и повишаване на сигурността в региона. Договореностите от Осло предвиждаха още постепенно изтегляне на Израел от ивицата Газа и Западния бряг. Това изтегляне обаче бе блокирано поради несъгласия между двете страни относно точния размер на териториите, които да бъдат предадени на палестинците. Опасенията на Тел Авив и до днес са свързани със способността на палестинските власти да изпълнят задълженията си относно ключовия за Израел въпрос за сигурността и спирането на тероризма. В действителност недоверието на Израел не се оказа безпочвено поради конфронтацията между ООП и ислямското движение за съпротива - "Хамас", което е противник на мирния процес.
В крайна сметка изпълнението на споразуменията от Осло бе блокирано поради неспособността на ООП да контролира действията на палестинските екстремистки организации и поради нежеланието на Израел да се изтегли от спорните територии, без да е получил исканите гаранции за сигурност. Отношенията между двете страни се обтегнаха и относно бъдещето на Йерусалим и увеличаването на броя на еврейските селища по Западния бряг, както и относно съдбата на палестинските бегълци и окончателните граници на контролираните от палестинците територии в ивицата Газа и Западния бряг.
В основата на кризата в отношенията между израелци и палестинци стоят два ключови фактора - територия и сигурност. След като се оказа, че решенията от Осло не могат да осигурят решение на тези два проблема, което доведе до повишаване на напрежението в Близкия изток, с посредничеството на американската дипломация и лично на президента Клинтън бе подготвен нов план, който да съживи мирния процес. В основата на новите споразумения стои усилието за постигането на взаимен компромис, при който палестинците да получат по-голямо количество територия, а Израел да получи надеждни гаранции за сигурност. Нов елемент в споразумението е фиксираният кратък срок от 90 дни, предвиден за изтегляне на еврейските заселници и военни части от териториите, които ще останат под палестински контрол.
Сделката между Нетаняху и Арафат, макар и определяна като историческа, има твърде малко шансове в краткосрочен период от време да се превърне в легитимна за целия регион. От една страна, тя е атакувана от ултранационалистическите израелски формации, а от друга - от палестинските фундаменталистки организации. Пред подписаните споразумения стои и предизвикателството да преминат през фазата на практическото изграждане и създаването на относително стабилна институционална среда.
Израелският премиер Нетаняху, подкрепен от главната опозиционна Лейбъристка партия, вече преодоля първото препятствие пред налагането на споразумението и оцеля след вота на недоверие, поискан заради подписването му. Успехът на Нетаняху обаче бе помрачен от двете убийства - на палестинец и израелец, които допълнително обтегнаха отношенията между израелските заселници по Западния бряг и палестинските парамилитаристични групировки.
Новото мирно споразумение може да се превърне в червен светофар пред политическото бъдеще на израелския премиер. Вотът на недоверие бе поискан от ултранационалистичната партия "Моделет" и след като бе преодолян, правната комисия на Кнесета (израелският парламент) потвърди подписаното споразумение. То обаче отново се връща в парламентарната зала, където трябва да премине през три четения, за да се превърне в закон. Въпреки че се очаква приемане на договорените условия за мир между Израел и палестинците, политическите противници на Нетаняху обявиха, че ще има нови парламентарни избори в средата на март.
Самото подписване на новия близкоизточен мир е успех за президента Клинтън и американската дипломация. Уреждането на проблемите в този регион е от ключово значение за САЩ и те вече предупредиха страните от арабския свят, че очакват от тях подкрепа за споразумението. Вашингтон излезе и с инициатива за многостранна среща на арабските страни, на която да се обсъдят конкретни мерки за оказване на помощ за палестинската икономика и за продължаване процеса на нормализация в региона. Подобряването на отношенията между арабските страни и Израел също е в основата на американска инициатива, която ще бъде оглавявана от Мадлин Олбрайт. Страни като Египет, Йордания, Мароко и Тунис имат установени дипломатически отношения с Израел, но връзките им с еврейската държава се влошиха, след като Нетаняху бе избран за министър-председател през 1996 г. с дясна платформа, отказваща всякакви териториални отстъпки за палестинците при липсата на твърди гаранции за сигурността на Израел.
Други арабски страни като Оман и Катар започнаха търговски отношения с Израел след първоначална еуфория по повод подписването на споразуменията от Осло през 1993 г. Като цяло обаче според арабския свят досегашната политика на Нетаняху спрямо палестинците прави подобряването на отношенията с Израел невъзможно. След неговото идване на власт мирният процес навлезе в задънена улица и арабските страни намалиха контактите си с Израел и се опитаха да накарат САЩ да оказват натиск върху Израел за промяна на политиката на неотстъпчивост спрямо палестинците.
Тръгвайки от твърди позиции, сегашният израелски премиер почти бе затворил вратата за установяването на сигурност в Близкия изток и бе консервирал статуквото. Нетаняху започна политика на безкомпромисност относно палестинските фундаменталистки терористични организации и отказа да води преговори с ООП, докато те не спрат тероризма. Военизираните палестински групировки като "Хамас" обаче са в обтегнати отношения с ООП и с нейния лидер Ясер Арафат и това поставя под съмнение способността на ООП да гарантира мирните договорености. Това би разклатило вътрешните позиции на Арафат и сегашните мирни споразумения и израелските отстъпки могат да доведат до подобряване на позициите му сред мнозинството палестинци.
Що се отнася до Нетаняху, той промени политическите си позиции и ако това донесе сигурност на Израел, което не е невъзможно, той може да извлече политически дивиденти. Нетаняху обаче добива ореола на политик, който не е успял да следва последователно политическата си линия, и това може да съкрати престоя му на премиерския пост въпреки новата му роля на миротворец.
Третият път е непроходим за Германия
Третият път, или новият политически център, може и да работи в САЩ и Великобритания, но в Германия се оказа, че е единствено средство за печелене на избори. Прикрита зад дебел слой некачествена козметика, системно налагана в последните седем месеца (идеята за третия път в немски вариант изплува от сделка между лидера на Социалдемократическата партия Оскар Лафонтен и Герхард Шрьодер през март), социалдемокрацията в чистия й вид от края на 70-те години се завърна на бял кон в последните дни на септември след 16-годишно изгнание. Синтезът между една фотогенична усмивка, болезнената необходимост от чисто физическа промяна на върха и силните позиции на хардлайнерите в Социалдемократическата партия на Германия даде печелившата формула. Малкото, което не достигна на социалдемократите да поемат самостоятелното управление на Германия, получиха от невкусвалите до този момент от мекото на баницата на властта еколози от Зелената партия срещу три министерски кресла и мъгляви обещания за свободна от ядрени реактори Германия, вторичният ефект от което - ръст на безработните, някак не се връзва с приоритета на новото правителство - борба с двуцифрената безработица.
Когато на 27 октомври новият канцлер Герхард Шрьодер и "неговото" правителство официално поеха задълженията си, в Бон от септемврийското опиянение, прегърнало Германия, бе останала само горчилката на махмурлука, който заплашва да не отпусне страната в следващите четири години. Изборът и подредбата на министрите ясно разкриват почерка на Червения Оскар, известен още като Оскар Лафонтен. Със заграбването на структурната икономическа политика и стопанските връзки на Германия с Европейския съюз от министерството на икономиката, превръщайки го във ведомство за съблюдаване на лоялната конкуренция, финансовият министър Лафонтен се освободи от предизборната стръв за бизнеса - безпартийният компютърен предприемач и неокласик Йост Щолман. Лафонтен назначи за свой заместник в министерството на финансите и първи макроикономист Хайнер Фласбек, прочут с нетърпимостта си към рестриктивната политика на Бундесбанк и досегашната икономическа политика на правителството на Кол. Обяснението на Оскар Лафонтен за обезличаването на икономическото министерство е, че Германия се нуждае от силно финансово министерство, подобно на тези в САЩ и Великобритания. Само че нито във Вашингтон, нито в Лондон разбират третия път като повече държава в икономиката.
Силно разочарование е и данъчната политика на новото правителство. Намаляването на данъчните ставки за най-ниските доходи от 25.5 на 19.5% и за най-високите от 53 на 48.5% и вероятното свиване на данъка върху печалбата е нещо наистина добро, но е възпроизвеждане на данъчната реформа на бившето десноцентристко правителство, при това в по-лош вариант - реформа, която самите социалдемократи блокираха през есента на миналата година. Положителният ефект от по-ниския корпоративен данък ще се конфронтира неуспешно с предстоящото повишаване на данъците върху капиталовите печалби, доходите от лихви и дивиденти, въвеждане на екоданъка, премахването на редица данъчни заслони, включително и непризнаването на загубите от минали периоди като редукция на масата на облагаемата печалба.
В крайна сметка бизнесът се оказва в по-лоша позиция от тази при канцлера Кол, а парите от по-високото данъчно бреме за предприемачите ще се насочат към по-високите пенсии, отрязани от правителството на Кол, без да се премине към изграждането на частна пенсионна система. Но кой друг, ако не тези, които създават националния продукт, ще разкрият нови работни места? Отговорът в никакъв случай не са правителствените фондове, изсипвани за краткосрочни социални програми, имитиращи заетост.
Лафонтен прави всичко възможно да преодолее конкуренцията на френския премиер Лионел Жоспен, за да бъде коронясан от лява Европа за лидер на Стария континент в борбата срещу безработицата. Системният натиск, оказван върху ръководството на Бундесбанк и шефа на Европейската централна банка Вим Дуйзенберг за намаляване на германските репо-лихви в настоящия момент и понижаването на единните репо-лихви в евро-зоната в първото тримесечие на 1999 г., предложението за разширяване на съвета на финансовите министри на страните - членки на Европейския валутен съюз, "Евро-11" със социалните министри на същите държави, отменянето на глобите за правителствата, чиито бюджетни дефицити прехвърлят маастрихтските 3% от БВП и изискването Европейският съюз да финансира поначало нерентабилни трансевропейски структурни проекти са все резултати от борбата между двамата. Авторът на идеята за третия път Тони Блеър не пожела да участва в надпреварата. Той предпазливо заяви в австрийското градче Портшах на неформалната среща на ЕС, че Европа трябва да се противопостави на безработицата.
Новата власт има и за какво да бъде похвалена. С предстояща поправка в закона за гражданството от 1913 г. Германия ще прибави някой и друг милион към 82-милионното си население. Логично е с приблизително толкова да нарасне и електоралната маса на червено-зелената коалиция, която е вносител на поправките в закона. Още повече че лидерите на Християнсоциалния съюз - коалиционен партньор на Християдемократическия съюз на Хелмут Кол, с цел да привлекат гласове от крайнодесните Републиканска партия и Германски народен съюз обещаваха в предизборната надпревара закон, по силата на който чужденците, извършили криминални престъпления, да бъдат незабавно депортирани в родните им страни. По сега действащия 85-годишен закон за гражданството родените в Германия са германци само ако и родителите им са такива. Този абсурден текст няма да присъства в ремонтирания закон, по силата на който родените деца в Германия автоматично придобиват германско гражданство, ако поне един от родителите им живее в страната от 14-годишна възраст. Почти наполовина - от 15 на 8 години, се свива карантинният срок, необходим за чужденците, пребиваващи в Германия, за да бъдат натурализирани. С поправките в закона ще отпадне и неизбежният досега избор на чужденците между германския паспорт или този, издаден им от родните държави.
Щедростта на социалдемократи и зелени не се изчерпва само с преференциите за чужденците - Германия се отваря и за хомосексуалистите и лесбийките, браковете между които ще бъдат легализирани. С легализацията обаче се разминаха любителите на марихуаната, които се надяваха да споделят правата на холандските си съседи.
Добро или лошо, правителството на Германия е такова, каквото си го избраха германците. За по-добро ще им се наложи да почакат поне четири години.
"Балкан" пак опря до държавата
През изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация разпространи съобщение, според което "междуведомствената работна група за приватизацията на авиокомпания "Балкан" констатира, че в хода на приватизационната процедура по набиране на оферти има недостатъчно ясно формулирани изисквания към потенциалните купувачи. Финализирането на приватизационната сделка... би довело до противоречие между изискванията на работната група и представените оферти". Това послание беше нееднозначно разтълкувано от обществеността в смисъл, че сделката за "Балкан" се проваля. Развитието на проблема беше доста изненадващо, след като ден преди това изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви, че сделка ще има, ако купувачът гарантира плащането на 40 млн. долара (част от дълговете на авиокомпанията).
Според закона за приватизацията решенията за това дали да се сключи дадена сделка или не се взимат от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация. След заседанието на въпросната работна група обаче шефът на АП Захари Желязков отказа да даде официално изявление по въпроса. На неофициална среща с представители на "Балкан еър" - дружеството, избрано за купувач на мажоритарния пакет на "Балкан", Желязков е съобщил накратко, че ще има ново набиране на оферти, без да обясни аргументите за спирането на сделката. Излиза, че шефът на АП за един ден е обърнал мнението си в противоположна посока. Освен това фактът, че пресцентърът оповестява решение, взето от работна група и което не обвързва изпълнителния директор на агенцията, прилича на прехвърляне на отговорността за провала на приватизацията. В материала на ведомството се пояснява, че "с цел избягване на всички недоразумения и оспорването на приватизационната сделка АП ще обяви ново набиране на оферти за авиокомпания "Балкан"... Намеренията на АП са да прецизира финансовите ангажименти на потенциалните купувачи към компанията, както и гарантирането на дългосрочното й развитие". Членове на работната група са Захари Желязков, транспортният министър Вилхелм Краус, секретарят на Съвета по структурна реформа Младен Георгиев, началникът на Военновъздушните сили Стефан Попов, шефката на управление "Финансово оздравяване" във финансовото министерство Весела Димитрова и главният експерт в управление "Координация и контрол на приватазицонния процес" на АП Калоян Кръстев. Като външно лице на заседанието е присъствал Владимир Начев от българския офис на адвокатската кантора "Кьолер енд партнърс", която отскоро беше наета от АП за консултант по сделката.
Офертата на "Балкан еър" е класирана на първо място от приватизационния агент по сделката, на второ място е регистрираната в Швейцария "Еър България" (за която се смята че е свързана с Мултигруп) и третият кандидат е Российский авиационн й консорциум (РАК), в който голямо участие имат руските Внуковские авиолинии. Според добре информирани източници екипът на АП, отговорен за сделката с "Балкан", се е съгласил с класацията на ТОБ.
Според запознати в офертата на "Еър България" не е бил поет пълен ангажимент за дълговете на авиокомопания "Балкан". В офертата на РАК от своя страна е била предвидена символична цена, както и оборудване на "Балкан" предимно с руски самолети.
Според източник от АП офертата на "Балкан еър" е вклчлвала цена в размер на няколко млн. марки за 75% от капитала на авиокомпанията и над 318 млн. долара инвестиции. Фирмата на бивши мениджъри на "Балкан" освен това предлагаше да управлява авиокомпанията с помощта на чуждестранни партньори. По отношение на наземното обслужване например в офертата беше записано, че ще бъде създадено смесено дружество между "Балкан еър" и Lufthansa Airport and Ground Services Gmbh, което ще инвестира около 5 млн. долара. Друго смесено дружество между "Балкан еър" и LSG/Sky Chefs (дъщерно дружество на Луфтханза), трябваше да инвестира над 1 млн. долара за развитието на кетъринга (снабдяването на самолетите с храна за пътниците). В офертата си дружеството беше предложило и схема за гарантиране и погасяване на вътрешните задължения на "Балкан" към пул от държавни институции и дружества. Тези задължения са в размер на малко над 36 млн. долара.
Набирането на оферти значи, че са отхвърлени и трите досегашни кандидата. Оттук нататък има две възможности - първо, да се закрие сегашната процедура за приватизация и да се открие нова. Според запознати това е малко вероятно, защото означава подготвяне на нов правен анализ, нова оценка, нов информационен меморандум за авиокомпанията. Предишните анализи са изготвяни към края на миналата година и актуализирани към 30 май т.г. Вторият вариант е да не се стига до закриване на приватизационната процедура, а само да се актуализира информацията за финансовото състояние на "Балкан", след което да се обяви ново набиране на оферти. Подобен случай не е уреден в закона за приватизацията и повторното набиране на оферти в рамките на една и съща приватизационна процедура не е изрично забранено. Освен това такива прецеденти в практиката на АП вече съществуват - например сделките за "Слънчев ден" и "Грандхотел София".
Междувременно, докато и ако все пак се стигне до приватизацията на "Балкан", държавата трябва да налива пари в авиокомпанията, за да предотврати евентуалния й фалит. Според запознати по време на срещата на работната група миналата седмица представителката на финансовото министерство Весела Димитрова вече е изразила пред АП готовност да се предостави субсидия на авиокомпанията. Сумата, която се смята, че е първоначално необходима на авиокомпанията, е в размер на около 5 млн. долара. Захари Желязков от своя страна след заседанието на групата е заявил, че очаква официално да получи такова уверение от финансовото министерство, а новите оферти да бъдат набирани някъде около Коледа.
Мая Ангелова от ТОБ заяви пред "Капитал", че не може да коментира решението за сделката, защото не е запозната с мотивите за него и защото държавата като собственик на авиокомпанията е в правото си да взема решения дали тя да бъде продадена или не, по какъв начин, на кого и кога. "ТОБ изпълни всички свои ангажименти по договора за приватизационен агент и проведе процедурата законосъобразно. Това е и становището на изпълнителния директор на АП, съобщено на пресконференция на 9 октомври", допълни Ангелова. Според запознати отказът на ТОБ да коментира решението на рабоната група може да се обясни с притеснение от слуховете, че АП търси начин да не плати възнаграждение на посредника. Веднага след заседанието на работната група е имало среща на експерти от Световната банка с представители на приватизационния посредник, на която е била обсъждана сделката за "Балкан". Според официалното съобщение от Световната банка публикуваните в пресата съобщения, че заемът ФЕСАЛ в размер на 100 млн. долара е "под въпрос поради хода на една конкретна приватизационна сделка (б.а. - има се предвид "Балкан"), са неточни".
Освен пореден приватизационен гаф провалът на сделката за националния авиопревозвач е и поредният случай, в който посредникът не успява да се справи със задачата си заради намесата на Агенцията за приватизация. Вече става все по-ясно, че самата идея за раздържавяване чрез посредници (или приватизация на приватизацията, ако трябва да се цитира вицепремиерът Александър Божков) е неработеща поради нежеланието на държавата да остава настрани от процеса. А това на свой ред значи, че приватизацията ще продължи и през следващото хилядолетие и че дори иначе скромната програма за приватизация за следващата година може да се окаже амбициозна.
Кабинетът финансира несъществуващата бонова приватизация с 5 млрд. лв. През изминалата седмица правителството взе решение да отпусне на Центъра за масова приватизация (ЦМП) временна финансова помощ в размер на 5 млрд. лв. Средствата са предназначени за организация и провеждане през следващата година на два централизирани публични търга. Според решението на правителството ЦМП трябва да върне отпуснатите средства от постъпленията по своята извънбюджетна сметка най-късно до 20 декември следващата година. В решението за отпускането на временната финансова помощ е записано, че парите се отпускат от сметка на държавата, в която се събират дивиденти от дружествата, в които тя притежава пакети или дялове.
Първата вълна на масовата приватизация приключи в края на миналото лято и оттогава ЦМП на практика остана без никакви функции. Въпреки очакванията това не стана причина за закриването на държавната институция. Продължаването на нейното съществуване стана възможно благодарение на парите, отпуснати по програма ФАР, които бяха в размер на около 2 млн. ЕКЮ. Те според доклада на фирмата - изпълнител на програмата, са били похарчени за писане на нов софтуер и наредби, които да са съобразени с новите промени в закона за приватизацията и респективно с новите функции на центъра предвид евентуално провеждане на втора вълна боново раздържавяване.
Новата сума, която се отпуска на ЦМП, в общи линии ще бъде изразходвана за същите неща. Пак ще се пише софтуер (явно написаният през миналата година не е добър), отново ще се подготвят информационни материали и разбира се, ще се дават заплати на държавните чиновници. Единственият проблем е, че очевидно боново раздържавяване скоро няма да има или поне не чрез така замислените централизирани търгове. Ако се окаже например, че управляващите разберат невъзможността да проведат търгове по сега съществуващия законов механизъм и измислят нов, може да се наложи да се отпускат нови средства за нови програми, за нови наредби и... така от самото начало.
А ЦМП не може да върне 5 млрд. лв. за една година (което не означава, че няма да ги похарчи) дори и да проведе търгове, защото това би означавало поне 1.5 - 2 млн. души да се регистрират за участие (предвид факта, че има доста лица с право на по-ниски такси). При предишната вълна наистина около 3.5 млн. души участваха, но тогава организацията на процеса беше много по-добра, а освен това бяха раздържавени активи в размер на около 100 млрд. лв. В програмата за приватизация за следващата година се предвижда да се раздържавят акции с номинал около 11 млрд. лв., тоест около 10 пъти по-малко от предишната вълна. При това сега няма никаква сигурност по отношение на качеството на книжата, които ще бъдат предлагани. Дори по всичко личи, че ако ще се продава нещо, това ще бъдат акции от неатрактивни предприятия, за които напълно липсва инвеститорски интерес. На служителите в ЦМП обаче не може да им се отрече, че са оптимистично настроени към процеса. Според мотивите на центъра, които са приложени към правителственото решение, очакванията са до края на тази и началото на следващата година регистрационни талони да закупят общо около 700 хил. души. За сравнение, към момента по-малко от 200 хил. души са си купили боновете, като по-голямата част от тях са пенсионери или студенти, тоест таксата за тях е 1000 лв. вместо 5000 лв. В мотивите към правителственото решение е записано също, че досега ЦМП е изхарчил над 1.6 млрд. лв. за финансиране на емисията инвестиционни бонове '98. Към момента центърът разполага с близо 973 млн. лв. В становищата на изпълнителния директор на ЦМП Любомир Георгиев и на вицепремиера Александър Божков аргументите за необходимостта от финансирането са, че сегашните средства на центъра "са недостатъчни да покрият началните необходимо присъщи разходи за осигуряване на своевременното стартиране и провеждане на приватизацията чрез инвестиционни бонове".
От всичко това излиза, че при сегашния начин на съществуване и функциониране на Центъра за масова приватизация има опасност парите да бъдат похарчени за рекламна кампания, която популяризира несъществуващ продукт, бланките и брошурите да се отпечатат и да се окажат подходящи за вторични суровини, а софтуерът догодина ще трябва да се пише отново. Единствено парите за заплатите ще бъдат използвани по предназначение.
За какво ще се използва заемът от 5 млрд. лв. Божков пак прави приватизационен списък
"По искане на промишления министър Александър Божков до края на седмицата трябва да сме изготвили списък на всички пакети акции под наше управление и методите, по които те ще се приватизират", каза през изминалата седмица заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов. Целта е да бъде въведена по-голяма ясност за начина, по който ще се продават тези пакети - срещу инвестиционни бонове на централизиран публичен търг, чрез фондовата борса, чрез процедура за касова приватизация или ще се запазва държавната собственост. Маринов допълни, че списъкът засега не е окончателно изготвен и затова все още не може да бъде публично оповестен.
По повод на бъдещето на приватизацията чрез борсата зам.-министърът поясни, че ведомството ще започне да търси български инвеститори поради отдръпването на световните инвеститори от нашия пазар. Според него руската криза е повлияла изключително негативно на нашия фондов пазар и затова продажбата на държавни пакети е била силно затруднена. Амбицията на министерството била всички миноритарни пакети, които все още са на разпореждане на МП, да се продадат чрез борсата или на централизирани публични търгове за приватизация срещу инвестиционни бонове.
Според информация, предоставена от промишленото министерство, приходите от продажба на държавни пакети акции през фондовата борса досега възлизат на 11.4 милиарда лева, а разходите на 330 милиона лева. Според Маринов е постигнато едно изключително добро съотношение на приходите към разходите. Над 90% от приходите са от сделката, при която бяха продадени 60% от капитала на "Елкабел" - Бургас. Приходите от тази сделка са общо 10.2 милиарда лева. Малко над един милиард лева са влезли от продажбата на акции от хасковското предприятие Химмаш. Досега през борсата преминаха 51.1%, като почти целият пакет беше прехвърлен с една-единствена сделка. От останалите пет по-малки предприятия ("Вор" АД - Асеновград, "Медикет" АД - Етрополе, "Булгранит" АД - София, "Хром" АД - Силистра, и "Резервни части" - Пловдив) на борсата са били предложени малки пакети между 8 и 22% от капитала. Продадени са всички с изключение на половината от предложения пакет от "Медикет". Следващите пакети, които ще се предложат на борсата, са 20% от "Месокомбинат" - Казанлък, 20% от "Краностроене" - Айтос, и 6.8% от "Кристал" - Велинград. Избраните инвестиционни посредници за тези пакети са съответно "Бета корп", "Хеджър" и "Евър". В момента тече процедура за избор на инвестиционни посредници за продажба на още няколко миноритарни пакета.
"Юнион миниер" не успя да спре приватизацията на Агрополихим
Миналия вторник в Агенцията за приватизация беше парафиран приватизационният договор за продажбата на 60% от капитала на Агрополихим на норвежката компания "Норск хидро". Новината беше съобщена като един от успехите на АП в интервю на Захари Желязков пред "Нова телевизия". Проектодоговорът вероятно ще бъде разглеждан от надзорния съвет на АП през тази седмица. Изпълнителният директор на Агрополихим Иван Дяков съобщи пред "Капитал", че от този вторник (3 ноември) в торовия завод започва проучването на екип от представители на АП и на "Норск хидро".
Парафирането на проектодоговора се забави значително заради търговския спор между "Норск хидро" и белгийската компания "Юнион миниер", която вече е собственик на над 95% от МДК - Пирдоп. Сблъсъкът на интереси идва от това, че потенциалният купувач на Агрополихим не е склонен да продължи да купува сярната киселина, която е отпадъчен продукт при производството на медодобивния комбинат. Според запознати в "Норск хидро" смятат, че фосфатното производство на Агрополихим (при което се използва сярната киселина) е нерентабилно и трябва да бъде спряно. Търговският спор не е решен и досега, независимо от парафирането на проекта за приватизационен договор.
Въпросът за реализацията на сярната киселина е бил поставен от изпълнителния директор на МДК Филип Ромбо пред вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков, който обещал съдействие. По-миналата седмица Божков съобщи пред "Капитал", че на "Норск хидро" е била дадена една седмица за размисъл как да се реши въпросът с "Юнион миниер" и че ако се наложи, държавата ще "се намеси позитивно". Според запознати в продължение на няколко месеца промишленото министерство със съдействието на "Юнион миниер" е правило опити да намери нов купувач на Агрополихим, но не е постигнало успех. Последната схема за продажбата на Агрополихим дори предвиждаше "Норск хидро" да купи основната дейност на предприятието, а да се търси друг инвеститор за обособената част, която използва сярна киселина за фосфатно производство.
Проблемът се състои в това, че при преработката на медната руда в МДК годишно се произвеждат и около 460 хил. тона сярна киселина, ако се работи при пълно натоварване (нормалното производство е около 1000 тона на ден). Според запознати "Юнион миниер" са заплашили, че ще прекратят всякакво производство в МДК, ако загубят пазара на сярна киселина в България. Досега от общото производство на киселината в МДК между 300 и 350 хил. тона годишно са били купувани от Агрополихим. В последните месеци дори е имало случай, при който 60 хил. тона са били предназначени за износ при нулева цена за фирмата износител (на практика под формата на подарък). Според запознати по необясними причини преди около десет месеца торовият завод се е съгласил на увеличение на цената на сярната киселина от 18 на 21 долара за тон.
Според Иван Дяков торовият завод е приел по-високата цена, защото дължал значителна сума на МДК, която при това не се олихвявала. Ръководството на Агрополихим очаквало, че ще може да си плаща сярната киселина независимо от по-високата цена, защото през есента се очаквало съживяване на международния пазар. "Никой не очакваше кризата в Русия, която още повече влоши състоянието на завода", допълни Дяков. Досега Агрополихим не е плащал по-голямата част от доставките, в резултат на което в момента дължи близо 9 млрд. лв. на МДК.
Девненският химически комбинат споделя съдбата на останалите торови заводи, които вече започнаха да спират основните си производства в резултат на продължителната неблагоприятна конюнктура на международните пазари и високите цени на природния газ у нас. По данни на промишленото министерство в края на юни Агрополихим дължи над 17.6 млрд. лева на Булгаргаз за консумиран природен газ. Тези задължения продължават да нарастват. Наскоро отрасловото ведомство прие стратегия за преструктурирането на торовата промишленост, в която са набелязани комплекс от мерки за оцеляване на предприятията. С част от тях се търсят възможности за финансово стабилизиране чрез облекчени схеми за изплащане на дълговете, евентуално прилагане на схеми за временен внос и намаляване на цената на газа. Булгаргаз вече договори с торовите заводи нови графици за разсрочване на вземанията и намаляване на дължимата лихва. Това до известна степен ще облекчи плащанията на фирмите, но в дългосрочен план едва ли ще е достатъчно за финансовото им стабилизиране. Основният смисъл на стратегията обаче е затварянето на всички нерентабилни дейности и производства, които натоварват допълнително финансите на дружествата. С отношението към сделката за Агрополихим и с настояването, че купувачът трябва да запази едно нерентабилно производство, промишленото министерство всъщност влиза в противоречие със собствената си политика.
Другата клауза от проектодоговора с "Норск хидро", която много притесняваше Захари Желязков, беше създаването на доверителна сметка, в която да влязат държавните акции от Агрополихим и те да бъдат продавани от упълномощена банка. Според първоначалната схема средствата от продажбата на акциите трябваше да се използват като компенсация за "Норск хидро", в случай че състоянието на Агрополихим се окаже дори по-лошо, отколкото е известно в момента.
Според Желязков другият проблем по сделката с норвежците е в това, че кандидатът настоява в доверителната сметка да постъпват и непарични платежни инструменти, като например облигациите по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), които могат да се използват за плащане на преференциалните акции. "Не е възможно ЗУНК-облигациите да постъпват в такава доверителна сметка вместо в Министерството на финансите, както е предвидено по закон", заяви по този повод Захари Желязков пред "Капитал".
По-миналата седмица в Държавен вестник беше обнародвано решение на АП, според което пакетът за приватизация от капитала на Агрополихим се увеличава от 60% на 85%. От датата на публикуване на решението започна да тече тримесечен срок за продажба на преференциални акции до 17% от капитала на Агрополихим. Според предварително обявените условия на преговорите с "Норск хидро" купувачът ще има право да придобие преференциалните акции, които останат неизкупени от работниците на торовия завод.
Суди Озкан загуби сделката за "Грандхотел София"
Избраният купувач на 55% от капитала на "Интерхотел Грандхотел София" е българската фирма "Уърлд трейд къмпани" ЕООД, съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Според официалната информация така се проваля и вторият шанс на турския гражданин Суди Озкан (купувач на "Новотел Европа" и собственик на хотелската верига "Принсес" в Турция) да придобие мажоритарния пакет от "Грандхотел София". В конкурса за 55% от капитала на хотела бяха подадени три оферти. Една от тях - на българско дружество, чието име не стана известно, беше декласирана поради невнасяне на изискуемия депозит. Освен офертата на избраната "Уърлд трейд къмпани" имаше подадено и предложение от британско дружество, зад което по думите на Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, стоят интересите на Суди Озкан. "Уърлд трейд къмпани" няма нищо общо със Суди Озкан, той е другият", обясни Желязков.
Турският гражданин вече участва в един от конкурсите за хотела. Тогава офертата му беше отхвърлена, като неофициално аргументите бяха, че не е редно да има турско знаме срещу българския парламент, както и че не е желателно там да се започва хазартен бизнес. Озкан, който е бивш собственик на казина в Турция (преди забраняването им там), не криеше намерението си да открие казино в "Грандхотел София", в случай че стане негов собственик. Озкан обаче ще придобие 58% от капитала на пловдивския "Интерхотел Тримонциум", където спечели конкурса и предстои сключване на сделка. Всъщност според решението на агенцията избраният купувач за пловдивския хотел е дружеството "Новотел Европа", в което Озкан е мажоритарен собственик.
От друга страна, според отлично информирани източници адвокатът на избрания купувач "Уърлд трейд къмпани" е адвокат и на Дон Робинсън, който от няколко месеца води спор със Суди Озкан за правата върху "Лас Вегас казино" в "Новотел Европа". В такъв случай е много вероятно изборът на купувач да се обясни със задкулисна сделка, в която Озкан е обещал на "Уърлд трейд къмпани" да се откаже от участие в приватизацията на "Грандхотел София" при условие, че придобие правата върху казиното. "Не мога да коментирам, защото за пръв път чувам такова нещо", коментира по този повод Захари Желязков.
Избраният купувач "Уърлд трейд къмпани" е регистриран от Софийския градски съд (СГС) през 1994 г. с капитал 50 000 лв. и предмет на дейност инвестиционна, бизнесконсултантска покупко-продажба на недвижими имоти и вещни права върху тях, вътрешно- и външнотърговска дейност със стоки и услуги. Двамата съдружници са Роналд Чарлз Финли и Чарлз Петров. Според наскоро обнародвано в Държавен вестник решение на СГС "Уърлд трейд къмпани" е преобразувано от ООД в ЕООД, като е заличен съдружникът Чарлз Петров и Робърт Финли става едноличен собственик на дружеството. Финли непряко придоби и "Триада комюникейшън" ЕООД, след като се оказа, че "Уърлд трейд къмпани" е изкупила всички дялове в "Триада" от председателя на Асоциацията на рекламните агенции Красимир Гергов.
Отпадат част от данъчните облекчения за инвестиционните дружества
Част от данъчните облекчения за инвестиционните дружества ще отпаднат, предвижда проектът за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, който беше приет от правителството. Предвижда се от началото на следващата година освобождаването от данък печалба да се отнася само за случаите, в които тя е от търговия с дългосрочните ценни книжа (акции, както и облигации с падеж повече от една година), които са били притежавани от дружеството над една година. Според сега действащия закон доходите от търговия с дългосрочни книжа са освободени от корпоративен данък без значение колко време са били собственост на дружеството. Ако поправката в този текст бъде приета, инвестиционните дружества няма да могат да разчитат на необлагаеми приходи от краткосрочни операции с ценни книжа. В този случай за следващата година ситуацията ще бъде ясна, но по съвсем различен начин стоят нещата за настоящата.
Сега съществуващите инвестиционни дружества са бивши приватизационни фондове, преобразувани през тази година. Този факт създава
Според първата хипотеза инвестиционните дружества няма да плащат данък за печалбата от търговия с дългосрочни ценни книжа независимо колко време са държали в портфейла си същите тези книжа. Според втората хипотеза дружествата няма да дължат данък само за печалбата от дългосрочни ценни книжа, които са били тяхна собственост повече от една година, като в този срок се включва и времето, през което книжата са били на приватизационния фонд. Според третата хипотеза инвестиционните дружества ще платят данък за 1998 г. (когато те са възникнали като юридически лица) за цялата си печалба от търговия с ценни книжа по простата причина, че няма как да са ги притежавали повече от една година. Според сега действащия закон датата на придобиване на ценните книжа се удостоверява с депозитарна разписка. Тези разписки се сменят при преуреждането на дейността на дружеството, т.е., формално погледнато, нито едно инвестиционно дружество в момента не притежава акции от повече от една година.
В предлаганата промяна на текста се цели да се конкретизира тълкуванието в смисъл, че данък не се дължи само ако книжата са били собственост на дружеството поне една година. Мотивите за уточняването на закона са, че инвестиционните дружества са пренебрегнали истинския смисъл на закона и са се възползвали да извършват сделки с дългосрочни ценни книжа, без да плащат данъци. Въпросният текст обаче беше единственият стимул за това един приватизационен фонд да преуреди дейността си като инвестиционно дружество. Досега само четири такива дружества разполагат с лицензи от Комисията по ценните книжа и фондовите борси - бившите приватизационни фондове "Индустриален", "Надежда", "Златен лев" и "Калиман".
Според Валентин Карабашев, шеф на "Златен лев", излиза, че инвестиционните дружества въобще не могат да формират печалба, която да се освободи от данък. Причината е в несъответствието на въпросния закон със счетоводната нормативна уредба, според която положителните разлики от сделки с ценни книжа се отчитат като резерви, а не като печалба. Така, формално погледнато, текстът от Закона за корпоративното подоходно облагане е неприложим и
Проблемите на инвестиционните дружества само ще се увеличат, когато бъде приет новият закон за публичното предлагане на ценни книжа, който ще уреди за първи път у нас дейността на инвестиционните дружества от отворен тип (те са задължени да изкупуват акциите си обратно, ако има предлагане). Капиталът на тези дружества е винаги равен на нетната стойност на активите им, която се изменя постоянно в зависимост от цената на акциите в портфейла и реализираната печалба. Проблемът е, че това постоянно изменение на практика не можа да стане поради липсата на гъвкавост в Търговския закон (според който капиталът на дружеството е винаги фиксиран) и в счетоводните нормативни актове (които не позволяват преоценка на активите по-често от веднъж в годината).
Всички тези проблеми биха били от значение само за данъчните експерти, ако не беше важната роля, която се очаква да играят инвестиционните дружества на нашия пазар на ценни книжа. Инвестиционните дружества са участници на пазара, които намаляват риска за т.нар. непрофесионални инвеститори. Ограничаването на преференциите за инвестиционните дружества едва ли ще помогне за увеличаване на ликвидността на българския пазар на ценни книжа. Ефект от въпросното ограничение може да се очаква при цените на акциите, тъй като, когато тези дружества получат оферти за продажба, данъкът трябва да бъде калкулиран в цената. Възможно е дори да се постигне и обратен ефект, т.е по-тежкото облагане да подтикне дружествата, които са решили да продават акциите си, към спекулации на пазара. Не подлежи на съмнение фактът, че печалбата на инвестиционните дружества трябва да се облага по една или друга схема. В този смисъл желанието на държавата да предотврати евентуални злоупотреби, целящи заобикаляне на данъчното законодателство, е разбираемо. Най-лошото в случая е, че бившите приватизационни фондове, избрали да се преобразуват в инвестиционни дружества, най-вероятно ще се окажат поредните жертви на поредните законодателни норми еднодневки.
накратко
През изминалата седмица парламентът прие на първо четене в пленарната зала промени в закона за приватизация. Основните въпроси, по които имаше дебати, бяха свързани с поправките в режима на префернциите за работническо-мениджърските дружества, отпадането на изискването поне 5% от държавните пакети в приватизираните предприятия да се предлагат на централизирани публични търгове. Обсъдена беше също и поправка, според която да се предостави възможност за плащане с инвестиционни бонове и при приватизационни сделки за общински предприятия. Очаква се през тази седмица промените в закона за приватизацията да бъдат внесени за второ четене в икономическата комисия.
Шест потенциални купувача се очаква да подадат оферти за придобиване на 75% от капитала на "Асарел Медет", съобщиха от консорциума "Райфайзен инвестмънтс" - "Аткинс", който е посредник по приватизацията на предприятието. В съобщението се казва още, че съществуват благоприятни изгледи за приключването на сделката за "Асарел Медет" до края на годината, независимо от кризата на световните пазари.
Според решение на Агенцията за приватизация от изминалата седмица работническо-мениджърското дружество "Акумикар - 98" и "Приста ойл" - София, са обявени за спечелили конкурса за продажбата на 72% от капитала на "Акумикар" ЕАД - Монтана. Предприятието произвежда акумулатори. Двата кандидат-купувача са подали обща оферта. През изминалата седмица още две работническо-мениджърски дружества станаха победители в конкурси на АП - "Булконс - Актив" АД за 70% от капитала на консервната фабрика "Булконс" ЕАД - Първомай (при начална цена 1.154 млн. долара) и "Светлина инвест" АД за 55% от капитала на предприятието за производство на лампи "Светлина" АД - Сливен (при начална цена 3 млн. долара).
Агенцията за приватизация сключи сделката за продажбата на 31% от капитала на "ЗМК - Никопол" АД на регистрираното в Кипър дружество "Енерхолдинг Лимитид" (Enerholding Limited), представлявано от Йозгюр Гюнер. Цената на сделката е 1.215 млн. долара. Пакетът беше спечелен от кипърската фирма чрез търг, на който обявената начална цена беше 1.173 млн. долара. От цената на сделката 30% са платени в деня на подписване на договора (22 октомври), а остатъкът ще бъде издължен до 45 дни след тази дата. Приватизираното предприятие произвежда картони, опаковки, резервни части. Останалите акции на "ЗМК - Никопол" в размер на 54.11% от капитала са изкупени при първата вълна на масовата приватизация, а 6.7% са раздадени като безплатни акции.
Общо 93 кандидати са се явили на изпита за придобиване на правоспособност "Брокер на ценни книжа", съобщиха от Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Изпитната комисия, която оценява писмените работи на кандидатите, се оглавява от Бистра Боева, член на КЦКФБ. Другите членове на комисията са Стоян Александров, Ангел Калайджиев, Иванка Петкова и Димитър Димитров.
Шефовете на "Полимери" искат да търсят отговорност от акционери вредители
Общото събрание на акционерите на "Полимери", проведено през изминалата седмица, прие промени в устава, с които се дава право на управителните органи да предприемат действия срещу акционери, ако те с действията или изявленията си работят против интересите на дружеството. Според промяната ръководните органи имат право да предприемат действия за "осъществяване на отговорността на акционер" при действия или изявления, насочени срещу интересите или от които са произтекли щети за дружеството, както и действия на акционер, насочени към блокиране работата на дружеството и неговите управителни и надзорни органи. Шефът на надзора на "АКБ Корпорация" и на "Полимери" Николай Банев на няколко пъти наблегна, че на всеки служител или акционер, който с действие или изявление пречи на дейността на управителните органи на "Полимери", ще бъде потърсена отговорност и не е изключено и да се стигне до обезсилване на акциите им.
Не е трудно да се предположи, че това ще бъде използвано първо срещу бившия Българо-холандски фонд, който преди няколко седмици алармира за прехвърляне на средства на дружеството от банка Биохим към "Йонийска банка" и вследствие на това сметката беше временно блокирана. "Направените промени в устава са опит да се превърне "Полимери" в дружество от затворен тип - без зачитане на правата на миноритарните акционери, и са в противоречие с духа на Търговския закон", каза за "Капитал" шефът на надзорния съвет на Българската холдингова компания Хараламби Анчев. Според него целта на общото събрание и направените промени е да се отклони вниманието от истинските проблеми на дружеството. Той потвърди, че неговата компания ще обжалва по съдебен път направените промени.
На събранието мажоритарният собственик "АКБ Корпорация" си беше осигурил твърда подкрепа от над 2/3 от гласовете (около 69% от представения капитал). Събранието гласува промени в устава на дружеството, с които се позволява решения от съществено значение за дружеството да се вземат без пълно единодушие на управителния съвет. Гласувана беше инвестиционна програма за развитие на "Полимери" до 2001 г. На акционерите беше представена програма, която включва срокове за изпълнение на мероприятията, но не и посочване на източници на финансиране. Единственият задоволителен отговор, който Николай Банев успя да даде, беше, че ще се търсят вътрешни резерви от оптимизиране на производството и намаляване на персонала.
Румънската фирма "Поликолор" и БАИФ влязоха в управлението на "Оргахим"
Новият надзорен съвет на "Оргахим" - Русе, през изминалата седмица смени управителния съвет на предприятието. Според решението на надзора изпълнителен директор на "Оргахим" става Боян Джуров, бивш началник цех в завода, а членове на съвета - Йордан Върбанов, досегашен зам.-директор, и Иван Баберков, досегашен началник на производствено-техническия отдел.
Новият седемчленен надзорен съвет на "Оргахим" беше избран от общото акционерно събрание на русенския химически завод. В него като юридически лица влизат румънската фирма за производство на бои "Поликолор" (Policolor), Българско-американският инвестиционен фонд (БАИФ), Румънско-американският инвестиционен фонд, "Ийст фонд мениджмънт" (East Fund Management), регистрирано в Австрия. Това са участници в дружеството "Уайтбийм холдингс лимитид", което преди няколко месеца купи 51% от капитала на "Оргахим".
За председател на новия надзорен съвет е избран Силвиу Истратеску, президент на "Поликолор", съобщи Живко Минков, изпълнителен директор на "Оргахим". В надзора има още един представител на "Поликолор", който обаче е избран като физическо лице - Бруно Негоита, вицепрезидент на румънската фирма. Двамата заместник-председатели на надзора са Том Хигинс, който представлява БАИФ, и Флорин Долеа от "Ийст фонд". Като представител на Румънско-американския инвестиционен фонд в надзорния съвет е избрана Роксана Витан. В съвета освен това влиза и инвестиционното дружество "Златен лев" с представител Валентин Карабашев, което чрез масовата приватизация придоби почти 12% от капитала на русенския завод. Държавата (която временно държи 12% от капитала на "Оргахим") се представлява от Антон Костров от промишленото министерство.
С избора на нов надзорен съвет "Поликолор" постигна отдавна заявеното намерение да придобие контрол върху "Оргахим". Впоследствие фирмата подаде оферта чрез "Уайтбийм холдингс лимитид".
Акционерите на "Оргахим" не са гласували обявеното като първа точка в дневния ред решение за увеличение на капитала на предприятието. Според Валентин Карабашев организаторите на събранието обяснили съобщението за увеличаване на капитала като техническа грешка при подготвянето на документите за обнародване в Държавен вестник. Всъщност грешката е била допусната от Агенцията за приватизация, поясни пред "Капитал" Живко Минков. АП получила писмо от "Уайтбийм холдингс лимитид" с молба за съдействие за провеждане на общо събрание, но без да се споменава искане за увеличаване на капитала. Впоследствие АП изпратила до промишленото министерство писмо за организиране на общо събрание, в което по неизяснени причини ставало дума за увеличаване на капитала на "Оргахим".
Въпреки така дадените обяснения за "грешките" по-вероятният мотив да не се гласува увеличаване на капитала под условие, изглежда, е страхът на чуждите фирми от скандал, подобен на този със "Соди". Новият собственик на русенския завод обаче до няколко месеца ще увеличи сега притежавания дял от капитала на "Оргахим", като придобие неизкупените преференциални акции и тези, които са останали след удовлетворяването на реституционните претенции. Това е записано като възможност в решението на АП от 9 април т.г., с което бяха обявени методът за приватизация и срокът за набиране на оферти за мажоритарния пакет.
Близо 90% от продукцията на завода в Севлиево е предназначена за износ
Емануел Кампурис, главен изпълнителен директор на "Американ стандард", пред журналисти
- Всъщност трябва да призная, че това стана случайно. Аз посетих България през 1991 г., тогава имахме срещи с представители на правителството, харесахме това, което видяхме, бяхме окуражени и започнахме да проучваме възможностите за инвестиции. Не инвестирахме веднага, но изпратихме екип тук. По това време ние бяхме пионери, първите инвеститори в България. Ето как станаха нещата. Просто никога не съм бил в Румъния например.
- Да, имаме други фабрики в Чехословакия, Гърция, сега отваряме една и в Полша. Имаме също фабрики в Северна Африка и Египет. В световен мащаб имаме общо 110 производствени единици.
- Налага се да обучаваме хора, защото те трябва да разберат, че живеем в един конкурентен свят, където цената и качеството имат голямо значение. Това изисква квалификация и ние постигнахме успехи в това отношение, но това е продължителен процес, който е решаващ за успешното бъдеще на една компания.
- Възнамеряваме да построим още една фабрика, а в по-далечно бъдеще - още две. Докато постигаме успехи, както е сега, ще продължаваме да инвестираме. Успехът ни се състои в това, че продукцията сега може да се конкурира на световно равнище. В момента около 90% от продукцията на завода в Севлиево е предназначена за износ. По-голямата част от мощностите работят само за износ и затова ние толкова много държим на качеството и ценовата ефективност. Основният пазар е Европа, но също така започваме да изнасяме за САЩ.
- Мисля, че тя достига около 100 млн. долара, и предвиждаме през следващите седем години да удвоим тази сума. Имаме възможности да разширим инвестициите в Севлиево.
- Българското законодателство трябва да достигне своята зрелост, което означава, че колкото повече водим диалог с правителството и с чиновниците, толкова повече ще се подобряват нещата. Става дума за постигане на неща като отвореност и прозрачност на системата, които са необходими на инвеститорите. Така че по-важно е не толкова каква е законодателната рамка, а как се прилагат законите на практика.
- Няма такива изключения, защото за съжаление, когато финансовите институции имат проблеми, тогава парите и кредитите стават по-ограничени, а това се отразява на всички. Финансите са глобален бизнес. Глобалният аспект тук все още е незрял и това е причината България да бъде предпазена от кризата. Пътят, който следва страна в момента, също е част от предпазването от кризата.
- Едно от най-важните неща за инвеститорите е логистиката, транспортните разходи. Можеш да произвеждаш нещо при ниски производствени разходи, но то трябва да бъде превозено. Транспортните разходи трябва да се вземат предвид и при доставката на суровини. Мисля, че много инвеститори биха желали да дойдат в България, но това зависи от развитието на инфраструктурата - пътищата, телекомуникациите и пр. ОБЩИ СЪБРАНИЯ
Накратко
През изминалата седмица в Държавен вестник беше обнародвано съдебното решение за увеличение на капитала на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Капиталът на дружеството се увеличава от 7292 785 000 лв. на 47 403 102 500 лв. чрез увеличаване номиналната стойност на акциите от 1000 лв. на 6500 лв. Агенцията за приватизация миналия понеделник сключи сделката за продажбата на 25% от капитала "ЛВК - Винпром" - Търговище, на работническо-мениджърското дружество "Винпром - Търговище 96". Цената на сделката е 2 млн. долара, като купувачът е платил една десета от сумата в деня на сключване на договора (26 октомври), а останалите 90% ще бъдат издължени наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации на девет равни годишни вноски след едногодишен гратисен период. Предметът на дейност на приватизираното предприятие включва изкупуване и преработка на грозде, производство и търговия с вина. След третата тръжна сесия най-големи пакети придобиха бившият Българо-холандски приватизационен фонд (сега Българска холдингова компания) - 18%, и бившият ПФ "Континентал" - 17%. За изкупуване при облекчени условия от работниците са предназначени 6.6% от капитала на предприятието, а 1.4% са за удовлетворяване на реституционни претенции.
Две оферти бяха подадени в конкурса на Агенцията за приватизация за продажбата на 78% от "Хемус-М" - Мездра. Предметът на дейност на предприятието включва добив на скалнооблицовъчни материали и производство на изделия от тях. Според конкурсните условия началната цена за мажоритарния пакет беше 540 хил. долара.
В Агенцията за приватизация миналия вторник се провали поредният търг за остатъчния дял от капитала на стъкларския завод "Рубин" АД - Плевен. Причината е липса на кандидати. От капитала на "Рубин" 67% бяха раздържавени чрез първата вълна на масовата приватизация, като най-големи пакети придобиха бившите приватизационни фондове "Златен лев" (24.76%) и "Централен" (29,78%).
Безхаберието на държавни чиновници е на път да спре борсовата търговия
На 31 октомври изтече срокът, определен от закона за ценните книжа, в който дружествата от масовата приватизация могат да се търгуват на фондовата борса, без да имат потвърдени от комисията по ценните книжа проспекти за публично предлагане. Досега акциите на тези компании се търгуваха, без инвеститорите да имат достъп дори до необходимата информация за финансовото, оперативното и юридическото положение на дружеството. Според Комисията по ценните книжа и фондовите борси до изтичането на срока огромното мнозинство от дружествата не са предали за одобрение от комисията такъв проспект. Това означава, че търговията с акции на свободния пазар на борсата почти изцяло ще спре, тъй като след 31 октомври Българска фондова борса ще бъде санкционирана, ако има сключени сделки с акции на дружество без проспект за публично предлагане. В числото на предприятията без проспект са и най-големите дружества на свободния пазар. А без техните акции търговията на борсата, която и без това е доста вяла, съвсем ще спре.
При така описаната ситуация законодателите отново се насочиха към насилствения начин за поддържане на търговия - с решение на Народното събрание. В последния дена на седмицата с поправка в Закона за ценните книжа и фондовите борси. Парламентът удължи срока, в който дружествата са длъжни да имат потвърден проспект до 31 март 1999 година. Практически търговията с акции на свободния пазар все пак ще спре до обнародването в Държавен вестник и влизането й в сила.
Към края на миналата седмица в публичния регистър на Комисията по ценните книжа и фондовите борси нямаше представени проспекти на най-големите дружества на свободния пазар - "Булгартабак холдинг", Нефтохим, "Софарма", "Кремиковци", "Варненска корабостроителница", "Химко", както и на останалите активно търгувани дружества. Обясненията на шефовете на повечето от тези дружества бяха, че в момента това не е приоритет с оглед на тежкото им положение. Очевидно шефовете на тези дружества и държавните чиновници в бордовете на директорите не смятат, че е необходимо акциите на поверените им дружества да се търгуват на борса. Най-странното е, че в това число са и държавни дружества, пакети от които най-вероятно ще се предлагат на чужди борси (като Булгартабак например) и поради това те трябва да се търгуват и на местната борса.
На практика проспекти за публично предлагане имат само тези, които са увеличавали капитала си публично. Изтичането на срока ще се отрази единствено на търговията с акции на свободния пазар на борсата, тъй като дружествата на официалния пазар (досега 11 на брой) имат одобрени проспекти. "Комисията по ценните книжа и фондовите борси е изпратила писма до ръководствата на всички дружества, вписани в регистъра на публичните дружества, с които сме ги уведомили за изтичащия срок", каза в началото на седмицата шефът на комисията Радослав Цончев по повод на изтичането на срока за подаване на проспекти. Той потвърди, че ако срокът не бъде продължен от парламента, комисията ще има пълно основание да санкционира фондовата борса, ако допусне търговия с книжа без проспект. Според шефа на регулиращия орган срокът следва да се удължи с три или шест месеца, за да се даде възможност на фирмите да изработят проспектите. Подобен подход обаче би бил твърде невъзпитателен. Предприятията имаха цяла година, за да напишат проспекти, и не го направиха. Така че няма довод, който да обяснява какво би ги накарало да го направят през следващите три или шест месеца.
Седмичният обем на свободния пазар падна под един милиард лева
Очакваното спиране на борсовата търговия с повечето акции на свободния пазар не успя да активизира търговията на борсата през миналата седмица. За първи път от месеци насам едноседмичните обеми на свободния пазар за периода 23-29 октомври паднаха под 1 милиард лева. За изминалата седмица общата сума на сделките беше 997.4 милиона лева. Ако от тази сума се изключат и няколко големи сделки за около 300 милиона лева, става ясно, че реалната търговия е под критичния си минимум. Най-активна все пак остана търговията с акции на "Нефтохим", "Солвей - Соди" и "Булгартабак холдинг". Акциите на тютюневия холдинг достигнаха в края на седмицата едни от най-ниските си нива досега, но при символични сделки.
На най-високия А сегмент на официалния пазар беше изтъргувана една-единствена акция на девненското дружество "Полимери", като цената беше в долната граница на максимално разрешените 5% движение спрямо последната цена. Движението на цената надолу едва ли учудва някого, като се има предвид липсата на всякакъв интерес към тези акции на сегашната цена след извършеното преди две седмици изкуствено покачване от 8000 до 40 000 лева за акция. Освен силното недоверие на инвеститорите към тези книжа през тази седмица за слабия интерес допринесе и лошата новина за всички акционери, очакващи дивидентите си от "Полимери" за 1997 г. По време на общото събрание на акционерите на дружеството, проведено миналата седмица, шефът на надзора Николай Банев обясни, че дивидентът за миналата година ще бъде изплатен в рамките на съответните законови норми. Юристи напомнят, че срокът, в който може "законово" да се протака, изплащането е пет години. Така че липсата на търсене най-вероятно ще продължава и занапред.
Слухове и ниска ликвидост задържаха долара на високи нива
През изминалата седмица ликвидността на международните валутни пазари бе силно понижена и съотношението между основните валути се определяше в голяма степен от слухове и спекулативни очаквания за потенциала за икономическо развитие на страните от Южна Америка и неяснотата по отношение на общата лихвена политика на западноевропейските страни.
В началото на периода доларът поскъпна до 1.6460/1.6465 марки, след като през миналия уикенд лидерите на 11-те страни от Европейския съюз, които ще въведат единна валута от януари, съобщиха, че назряват условия за общо намаляване на лихвените проценти. В същото време новият германски финансов министър Оскар Лафонтен заяви, че страната му трябва да обърне по-голямо внимание на намаляването на безработицата и стимулирането на растежа, а не да се ограничава само с контрол на инфлацията. Изказването на Лафонтен бе прието като намек за дългоочакваното понижаване на лихвите в Германия и стимулира активни продажби на марки. В понеделник обаче Ханс-Юрген Кьобник от борда на Bundesbank заяви, че понижаване на лихвите поне до края на годината би било неоправдано и неразумно.
Подобна липса на координация в изказванията на висши германски финансисти в близкото минало бе немислима и се потвърждава за пореден път тезата, че екипът на новия канцлер Герхард Шрьодер, и особено неадекватният Лафонтен, тепърва ще има сериозни разногласия по отношение на паричната политика с шефовете на консервативната германска централна банка.
Щатската валута поскъпна и спрямо йената, тъй като японските финансисти бяха относително пасивни в началото на седмицата и на практика не направиха нищо в защита на националната си валута, която достигна до 119.75 за долар при затварянето на европейските пазари във вторник. Плавното поскъпване долар/йена според експерти може да бъде значително ускорено при евентуално преминаване на нивото 120, което би предизвикало активизиране на продажбите на йени от страна на големи японски инвестиционни фондове.
Поскъпването на долара до известна степен бе ограничено в средата и в края на седмицата поради опасения от евентуален срив на крехката бразилска икономика. Екипът на президента Кардосо все още не е достатъчно убедителен за западните инвеститори в намеренията си за прокарване на пакет от финансови ограничения в размер на 23.5 милиарда долара през конгреса, което да осигури на страната жизненонеобходимата подкрепа от МВФ. Евентуално забавяне на данъчните реформи и намаляването на бюджетните разходи в страната с осма по големина икономика в света би предизвикало изключително тежки икономически последици за международната финансова система. Най-уязвима в това отношение би била икономиката на САЩ поради голямата кредитна експозиция на американските банки и инвестиционни фондове към Бразилия.
На вътрешния пазар левът се търгуваше на нива 1637-1645 за долар и 995.80-996.20 за марка. Търсенето на левове от крайни клиенти за покриване на текущи плащания в края на месеца бе по-слабо от очакваното и банките останаха с повишена левова ликвидност. Свободният ресурс бе насочен главно към инвестиции в марки и печалба от лихвите по маркови междубанкови депозити, които носят доходност от 3.3-3.4 на сто на годишна база за срок от един до три дни.
Българските брейди-облигации останаха стабилни на световните пазари
Пазарът на дългови инструменти бе почти изцяло под влиянието на дебата за налагане на финансови рестрикции и стимулиране на растежа на Бразилия.
В сряда финансовият министър на страната Педро Малан обяви план за съкращаване на бюджетните разходи и повишаване на данъчните приходи с общо над 20 милиарда долара. Инвеститорите все още изчакват сблъсъка между лобито на президента Фернанд Кардосо и парламентарната опозиция. Залогът за изхода от този сблъсък е отпускането на транш от около 30 милиарда долара от страна на МВФ. Експерти оценяват като по-добри шансовете на управляващите да прокарат плана си за финансова стабилизация.
От това се възползва и Аржентина, която в сряда обяви, че пуска емисия 10-годишни еврооблигации с номинал 500 милиона марки. Това създаде известно напрежение на вторичния пазар на дългови инструменти на страните в преход, но поради понижената ликвидност на международните пазари това не се отрази на цените на българските брейди-книжа.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 68.875/69.000 цента и се продаваха по 69.500/71.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 65.000 купува и 67.375 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 53.500-54.375 цента.
Дилъри очакват през текущата седмица цените на българските брейди-книжа да се определят отново от обстановката в Южна Америка и от развитието на преговорите между руското правителство и кредиторите на страната по преструктуриране на външния дълг на Русия в краткосрочен план. Москва трябва спешно да уреди предстоящото за 12 ноември лихвено плащане от 46 милиона долара по PRIN-облигациите.
Междубанковите лихви по депозити се понижават
През изминалата седмица лихвите по необезпечени междубанкови депозити се понижиха, като овърнайт-депозити се разменяха на 2.5-2.7 на сто годишно в петък, а ресурс със срок до една седмица се търгуваше на 3.1-3.3 процента.
В началото на периода се разменяха ограничени обеми, като банките бяха предпазливи във връзка с очакваното изтегляне на ресурс от крайни клиенти за покриване на междуфирмени разплащания в края на месеца. Доказателство за това бе и ниската активност на банките на редовните аукциони на сконтови ДЦК в понеделник. За предложената тримесечна емисия бяха получени поръчки за 7.6 милиарда лева при номинал пет милиарда лева. Доходността на книжата, а с това и основният лихвен процент се повишиха до 5.28 на сто от 5.20 процента през предходната седмица. В същото време при предложен номинал от 15 милиарда лева за емисията едногодишни ДЦК във финансовото министерство бяха получени поръчки само за 10.3 милиарда лева, което осигури средна годишна доходност от 7.30 процента.
Във вторник и сряда цената на левовия ресурс се понижи, тъй като някои от банките излизаха от дълги доларови позиции във връзка с наближаването на крайния срок за регулация на минималните задължителни резерви за октомври.
Според дилъри скъсяването на позициите е ставало на нива около 1640 лева за долар, като банките реализираха печалба от около 20 лева на долар за последните две седмици.
Левовата ликвидност в системата бе допълнително повишена и от приходите от лихви и падежи по ДЦК, като банките получиха общо около 17 милиарда лева от финансовото министерство.
Според търговци през текущата седмица се очаква междубанковите депо-лихви да останат ниски, тъй като банките вече са си осигурили необходимите им левове за регулацията на резервите, а се очаква и приток на ресурс от бюджета за касовото изплащане на пенсии и социални помощи.
Показателни за текущата ликвидност на банките ще бъдат резултатите от двата аукциона на ДЦК в понеделник, когато Министерството на финансите предлага две емисии тримесечни и шестмесечни ДЦК с общ номинал от 20 милиарда лева.
При евентуално понижаване на овърнайт-лихвите под 2.5 на сто банките вероятно ще обърнат свободните си левове в марки с цел печалба от лихвения диференциал, тъй като овърнайт-депозити в марки се търгуват на 3.30-3.35 на сто годишно.
Накратко
Европейският енергиен комисар Христос Папуцис алармира в четвъртък за крайно ограничените петролопроводи от Централна Азия за Западна Европа. "От политическа и стратегическа гледна точка е по-добре да разполагаме с повече от един тръбопровод. Диверсификацията на енергийните доставчици е един от нашите основни принципи", заяви Папуцис.
Реакцията на европейския комисар е отговор на подписаната от Турция и четири нейни съседни страни декларация за изграждането на тръбопровод, който да транспортира петрол от Каспийско море до Западна Европа през турското пристанище Джейхан. Декларацията, подписана в деня на националния празник на Турция, има силно символично значение, но крайното решение ще вземе консорциум от западни петролни компании, които ще избират измежду няколко алтернативни проекта.
От British Petroleum Amoco и Azerbaijan International Operating Consortium заявиха, че тръбопроводът през Турция ще бъде нерентабилен. Ниските цени на петрола и незадоволителните количества, добити в Каспийско море през миналата година, намалиха краткосрочните шансове за стартирането на проекта. За да оправдава разходите си за функциониране, тръбопроводът, свързващ Баку с Джейхан, с дължина 1730 км трябва да транспортира всекидневно по 2 млн. барела (двойно по-високо от сегашното производство).
Южноафриканската Gold Fields, вторият по големина производител на злато в света, е реализирала ръст на печалбата през третото тримесечие на годината от 400%. По-високата печалба е следствие от 13-процентовото покачване на цената на златото до 57 546 ранда за килограм, понижената себестойност, нарастването на обема на производство и предполагаща увеличен износ обезценка на ранда от 20 на сто през тримесечието. Съвкупните разходи на компанията са паднали с 21% за периода. В абсолютно изражение печалбата на Gold Fields за трите месеца до септември достигна 252 млн. ранда (44.13 млн. долара).
Gold Fields притежава 38% от Driefontein Consolidated и 100% от златните мини Kloof и Beatrix. Златният гигант бе създаден по-рано тази година от сливането между Gold Fields of South Africa и Gencor.
От Unica (синдикат на производителите на захар в Бразилия) отбелязаха, че очакват производството на алкохол в централноюжната част на Бразилия, традиционен производител на захар, през настоящата година да се свие до 11.4 млрд. литра. Миналогодишното производство бе 13.2 млрд. литра.
Производството на безводния алкохол, който в Бразилия се прибавя към всички бензини в съотношение 24 към 76 за повишаване на октановото число на бензина, се очаква да падне много слабо с 0.1 млрд. литра спрямо предходната година до 4.6 млрд. литра.
Показна акция в Боровец срещу незаконното строителство
Сто полицаи от РДВР - София, охраняваха акцията за събаряне на незаконните постройки в Боровец през изминалата седмица. Те блокираха туристическото селище миналия понеделник и стояха неизменно край строителните машини, за да предотвратят какъвто и да било инцидент, предизвикан от нарушилите на закона. Криминално проявени лица, спортисти и ски-учители са построили заведения и хотели без необходимите строителни книжа. Между криминалните са имената на братя Александър и Юри Галеви, Георги и Борислав Бошнакови, Евгени и Александър Грозданови, Красимир и Валентин Стайкови, посочи зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Милчев. Спецохраната обаче не се намеси при опитите на собствениците на незаконни постройки да спрат акцията. Полицаите само загасиха огньовете на събралите се на нощно бдение преди акцията самоковлии с мотива, че "в гората огън не се пали". Докато самоковлии се опитваха да спрат един багер, цялата строителна техника за събаряне минала по странични пътища и се захванали с постройките.
Изпълнението на заповедта на Дирекцията за национален и строителен контрол по премахването на 30 от общо 64-те незаконни строежа на територията на курорта Боровец започна във вторник сутринта. За отстраняване на фантомните строежи в курорта са ангажирани няколко строителни организации и това е направено според изискванията на закона. След възлагането на държавна поръчка с разчистването на терените ще се заеме самоковското поделение на Строителни войски, а парадоксът е, че шефът на въпросното поделение майор Хантарян се явява собственик на някои от незаконно изникналите обекти.
Седмица преди това е приключила проверката на дирекцията, констатирала нарушенията и постановила мярката по премахването на градежите. Това е първата акция на новосъздадената Дирекция за национален и строителен контрол, приемник на закритата с постановление No221 на Министерския съвет от т.г. Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол. От общо 150-те обекта, работещи в курорта, 64 са построени в нарушение на законите е констатирала проверката. Ако тя се беше забавила още малко, броят на незаконните обекти със сигурност щеше да надхвърли този на законно построените и работещи. Обектите, които се събарят в момента, са строени през последните месеци след влизането в сила на промените в Закона за териториално и селищно устройство и според текстовете от него не подлежат на узаконяване.
Протестите и заплахите не могат да спрат заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл.160, ал.1, т.1 и 2 (издава заповед за премахване на строежи или части от тях, когато те са: 1) в нарушение на действащите устройствени планове и без одобрени проекти за строеж; 2) в нарушение на изискванията за строителство в зони с особена териториално-устройствена защита, където попадат и курортните райони).
Изпълнението на заповедта за премахване на незаконно строителство може да бъде спряна от административния съд, преди той да е разгледал по същество постъпилата жалба. Ако съдът реши, че премахването на постройката може да доведе до някакви вреди, заповедта се отменя. От 30-те подлежащи на събаряне сгради в Боровец Окръжният апелативен съд е спрял изпълнението само на една.
След извършена проверка от закритата вече Държавна инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол на 4 март тази година са отнети правомощията на главния архитект на град Самоков г-жа Маврова. До днес не е проведен конкурс за избор на нов главен архитект, в министерството не са постъпили и предложения от кмета на Самоков за такъв. Това е станало след проверка на ДИТСК през ноември 1997 г., при която са констатирани незаконно изградени сгради на територията на курортния комплекс "Боровец", уточни зам.-министър Милчев.
"Нашата задача не е да следим кой строи незаконно и да го събаряме. Би трябвало да има превантивен контрол и мисля, че акцията в "Боровец" ще помогне на нарушителите да осъзнаят, че пренебрегването на закона може да им излезе твърде скъпо. Най-важното е да не се дава възможност да се строи незаконно. Това ще стане, като се улеснят процедурите по разрешаване на строителството. За следващата година в законодателната инициатива е залегнало приемането на закон за устройствен контрол и строителство", обясни Борис Милчев.
Останалите 34 обекта (това са сгради, строени преди 31 юни т.г.) собствениците ще
Календар на деловите прояви за 16.11-16.12.1998
Държавен вестник
Срокове
Авансови вноски на лица с патентна и друга дейност
За дейностите, които не се облагат с патентен данък, ЕТ прави авансови вноски по реда на чл.56 от ЗКПО. Понятието облагаема печалба като положителна величина в годишен аспект за 1997 г. се припокрива с понятието доход за облагане - доходът, който се посочва на ред- Част I от годишната данъчна декларация за доходите, реализирани от физическите лица през 1997 г. Регионални бизнесцентрове предлагат помощ на предприемачите
Шестнадесет агенции за регионално икономическо развитие и бизнесцентрове в страната предлагат услуги за местните предприемачи. Тринадесет от тях са създадени с финансовата помощ на чуждестранни донори - Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Програма ФАР, Американската агенция за международно развитие, правителствата на Германия и Холандия. Останалите са резултат от инициативата на местни общини, камари, браншови съюзи, фирми.
Бизнесцентровете предлагат различни безплатни и платени услуги за решилите да се захванат със собствен бизнес. В някои от регионите тези центрове нямат конкуренция.
Във всяка регионална агенция за икономическо развитие може да потърсите адресите на потенциални бизнеспартньори, дистрибутори, кандидати за съвместна дейност. Да научите кой и при какви условия е готов да кредитира вашия бизнес, кои финансови източници са достъпни, как се кандидатства. Може да пуснете своя собствена оферта, в която да представите вашите изисквания. "Бизнесцентровете имат собствена информационна мрежа и достъп до мрежата на подобни структури по света. На практика те разполагат с достатъчно ресурси, за да отговорят на нуждата от информация на фирмите", твърди Антоанета Арсова, изпълнителен директор на БАРДА (Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнесцентрове). Информационните услуги се заплащат, обикновено тарифата е 1000-4000 лв. за един адрес.
Всички регионални агенции предлагат специализирани консултации. Използват се български и чужди експерти в областта на бизнеспланирането, управление на фирма, финанси, маркетинг и т.н. При изявено желание местните структури може да ви предложат чуждестранни консултанти, които работят във фирмата известно време, за да дадат конкретните си препоръки.
В регионалните агенции може да потърсите помощ при разработването на вашия бизнесплан. Цената на подобна услуга е различна в зависимост от спецификата на проекта, но по правило бизнесцентровете предлагат относително ниски цени. Тук ще ви помогнат при събирането на необходимите документи и при обосновката на ваше предложение за кредитиране. Въпрос на договореност е дали срещу услугата бизнесцентърът ще вземе впоследствие процент от отпуснатия заем.
Регионалните агенции организират езиково и компютърно обучение, както и семинари по индивидуални заявки на фирмите. Цената на услугата зависи от продължителността на курса, от броя на участниците, от лекторите и т.н.
Всички местни структури извършват технически услуги. Тук може да намерите ксерокс, факс, да поискате препис или превод на документ. В някои региони на страната бизнесцентърът е единствената връзка с Интернет например.
Чрез бизнесцентровете в Девин и във Видин предприемачите в региона могат да кандидатстват за отпускане на кредити. Донор на
Кандидатите за заем ще посещават специални курсове, за да получат основни знания по бизнеспланиране, маркетинг, финансов анализ. След това ще трябва да се явят на предварителен тест. Ако не се представят добре, обучението се повтаря. Курсът е безплатен за безработните жени. Жените със собствен бизнес и мъжете плащат такса от около 40 000 лв. "Целта на обучението е да преценим способностите на кандидатите. Банката не носи финансов риск, защото кредитът е обезпечен, но тя се интересува от умението на клиента да управлява парите", коментира Теодора Христофорова, директор на бизнесцентъра в Девин.
Кандидатът трябва да представи своя бизнесплан. За подготовката му той може да разчита на безплатен консултант от бизнесцентъра. Специален комитет ще оценява предварително проектите и ще дава своята препоръка. Окончателно мнение дават експертите на ОББ. Ако проектът получи одобрение, банката и бизнесцентърът сключват договор. "Фондът гарантира 117% от размера на заема и може да предложи като обезпечение максимум 3000 долара за един кредит. Кандидатите трябва да осигурят съфинансиране в размер на 20% от стойността на проекта. Участието може да бъде под форма на пари, помещение, машини, личен труд и т.н. ", коментира Мария Пернишка.
Срокът за връщане на заема е до една година. Лихвеният процент, по който ще се отпускат сумите, ще бъде равен на ОЛП плюс добавка от 6%.
Банката няма да иска допълнителни обезпечения от предприемача. Но бизнесцентърът ще постави изискване за подписване на запис на заповед с един авалист (вид поръчител), който се задължава да погаси дълга, в случай че кредитът не бъде издължен.
Католическата служба за помощи - CRS - България, финансира старта на кредитна програма, насочена към дребните предприемачи във Видинския регион. Могат да кандидатстват еднолични търговци и малки семейни фирми в областта на търговията, обслужването и производството. Те ще получат достъп до заеми в размер между 500 и 2000 долара без имуществена и/или парична гаранция. "Това са все предприемачи, които няма как да получат кредит от друга финансова институция, защото няма какво да ипотекират. Кандидатите трябва да са много мотивирани хора, на които наистина им трябват пари назаем", коментира Елена Панова, директор на бизнесцентъра във Видин. Няма да се кредитират проекти в областта на селското стопанство.
Кандидатите взаимно се подбират и регистрират кооперация. Първоначално се предвижда учредяване на две кооперации с по десет членове. Встъпителната вноска е 50 долара. В бъдеще броят на кооперациите и на членовете им ще се увеличава. Трябва да се учреди и съюз на кооперациите, който ще управлява средствата.
"Лихвата, при която ще се отпускат заемите, е 2%. От тях 0.5% ще отиват за резервен фонд на кооперацията, 1.5% - за разходите по обслужване, за покриване на неиздължени суми, за резервен фонд в съюза на кооперациите. Католическата служба за помощи няма да печели от този проект. Част от лихвите ще отива за бизнесцентъра във Видин. Идеята е той да започне да се самоиздържа в края на програмата, т.е. след три години", казва Павел Велев, ръководител на проекта в CRS.
Член-кооператорите трябва да формират гаранционни групи от три до пет членове всяка, които да одобряват и гарантират получените заеми. Ако един не се издължи, ще спре кредитирането на всички. Механизмът на отпускане на сумите е стъпков. Всеки предприемач ще има право да тегли 500 долара като начало, които трябва да върне след шест месеца. Всеки месец той ще връща по една шеста от главницата и от лихвата. За всеки следващ период от шест месеца сумата може да нараства, при условие че предишният заем е погасен в срок. През следващите шест месеца всеки член-кооператор ще има право на 750 долара заем. Връщането на заема е в същия срок. В началото на втората година от старта на проекта предприемачите могат да теглят 1000 долара, след още шест месеца сумата се увеличава на 1500 долара.
"В края на всеки период от шест месеца член-кооператорът трябва да е спестил 10% от размера на заема, които отиват във взаимоспомагателния фонд на кооперацията. Средствата са негова собственост, той може да ги изтегли след края на всеки заемен период. Сумите от взаимоспомагателния фонд могат да бъдат предоставяни като заеми на други кооператори. Така заедно с натрупаните дивиденти върху дяловия капитал всяка кооперация ще може да задоволява финансовите потребности на своите членове от вътрешния си фонд", уточнява Павел Велев.
Бизнеспроектите ще се одобряват взаимно от член-кооператорите. Всеки кандидат трябва да попълни специален формуляр по образец, в който на практика ще обясни идеята си. Този формуляр е и договор. "Стартираме във Видин. Ако схемата заработи, ще я приложим и в Стара Загора чрез местния бизнесцентър. Готови сме да променим в движение финансовите условия, за да отговорим на изискванията на клиентите", казва Грег Объри, директор за България на CRS.
Агенции и бизнесцентрове в страната.
Целият оборот за предходната година важи при определяне на патентния данък
След като общият годишен оборот (представляващ нетните приходи от продажби) на ЕТ за предходната година е над 75 млн. лв., не е изпълнено едно от необходимите условия по чл.30 от ЗОДФЛ за облагане с окончателен патентен данък. В случая ЕТ подлежи на облагане по общия ред, като формира данъчната си основа по реда на глава втора от ЗКПО (чл.21, ал.1 от ЗОДФЛ).
