Другата последица от делото "Асенов срещу България" е по разследването на полицейското насилие. На базата на това решение на евромагистратите държавата носи отговорност и в случаите, когато правосъдните органи отказват да образуват следствие по жалба срещу правоохранителните органи. Според адвокатката на Асенов Здравка Калайджиева жертвите на полицейското насилие вече ще могат да се жалват директно в Страсбург, тъй като евромагистратите приемат, че българският закон не дава ефективна процедура за търсене на отговорност от силите на реда. "За първи път магистратите в Страсбург приемат, че отказът на властите да разследват побой, нанесен от полицията, е сам по себе си нарушение на гарантираната от конвенцията защита от изтезание и малтретиране", коментира Калайджиева. Подобно мнение застъпва и конституционният съдия Димитър Гочев, който е българският представител в Европейския съд. Пред радио "Свободна Европа" той твърди, че държавата трябва да носи отговорност пред своите граждани за намирането на извършителя на дадено престъпление, независимо дали става дума за престъпници или служители от органите на реда.
Никой няма интерес от напрежение в Македония
Красимир Каракачанов, председател на ВМРО, пред в. "Капитал"
- Надявам се ВМРО-ДПМНЕ да победи, това поне показват резултатите от първия тур на изборите. Освен че имат по-добро представяне по мажоритарната система, имат 15 мандата, в които водят категорично за втория тур - с около 4-5 хиляди гласа, просто трябва да стане чудо, за да ги загубят. Мисля, че имат шансове заедно с Демократичната алтернатива (ДА) на Васил Тупурковски, с които ВМРО е в коалиция, да се доближат до 50-те процента, които са необходими за съставянето на кабинет.
- Според мене - трудно, като се гледат първите резултати, но това не е лош резултат, тъй като в предишния парламент ВМРО-ДПМНЕ имаше 38 мандата. Мисля, че заедно с ДА те ще подобрят този резултат. Следва въпросът дали ще успеят да направят коалиция с албанците, защото албанските партии се явиха с единни листи, но там съществуват две крила. Едното работеше с Киро Глигоров и участваше в управлението на социалдемократическия съюз на Цървенковски. Второто беше опозиционно настроено и по-радикално като албански национализъм, но пък е склонно да сътрудничи с ВМРО-ДПМНЕ.
- Освен ако не се прескочат 50-те процента, макар че ВМРО-ДПМНЕ ще ги вземе с партията на Тупурковски. Не бива да се забравя обаче, че партията на Тупурковски представлява разочарованият ляв вот от социалдемократите в Македония. Не е изключено дори двете партии да имат абсолютно мнозинство, като наближат президентските избори, където са големите амбиции на Тупурковски, да се получат търкания. Но при по-обмислена и гъвкава политика тази коалиция може да управлява дълго.
- Промени трябва да има, защото опозицията в Македония е носител на идеята за равнопоставеност на балканските съседи на Македония. Докато социалдемократическият съюз на Бранко Цървенковски на бившите комунисти поддържаше приоритетно добри отношения със Сърбия. Правиха компромиси дори с Гърция, която не само че не признава името на Македония, но дори и самата държава. Готови са да правят компромиси с албанския сепаратизъм, но водеха много упорита, дори, бих я нарекъл, глупава политика спрямо България. Това е анахронизъм, не е нормално поведение. В интерес на Македония е да има добри отношения с България. Не говоря за емоцията, не говоря за историческия план, не говоря за твърденията, че сме един народ. От чисто икономическа и прагматична гледна точка Македония има абсолютен интерес да развива добри отношения с България.
- Трябва да се седне на масата с желанието да се решават спорните проблеми, а не да се търсят спънки. Проблемът с езика е измислен, той беше създаден от партията на Бранко Цървенковски с идеята да се блокират българо-македонските отношения, защото настоящите управници в Скопие не желаеха да развиват отношения с България и търсеха поводи да ги блокират. Езикът беше добър повод в това отношение. Компромисни варианти могат да бъдат намерени, така че да бъде отразено достойнството и позициите на двете държави. Не е необходимо една от двете страни да отстъпва категорично, както настоява Македония, не е нормално да се поставят ултиматуми в изнудващ вариант.
- Предложили сме тринадесет варианта, но мисля, че един е най-удачен. Това е вариантът, при който се говори за официалните езици според конституциите на двете страни. По този начин се получава презастраховка от страна на България, че няма да последват претенции за малцинства, а от друга страна, те си решават проблема да бъде упоменато понятието македонски език.
- Проблеми няма, търсеха се поводи като езика и претенциите за македонско малцинство в България, за да се усложняват отношенията. Реалните проблеми между двете страни са как да се изгради завършено демократично общество и тук, и там. Проблем е как да се излезе от икономическата криза, в която се намират и двете страни. Как да се преодолее моралният срив на ценностите, който съществува и в двете страни. Проблем са новите пазари, от които се нуждаят и двете икономики. Как да си сътрудничим и как България може да е полезна на Македония не само като по-голям пазар, но и като икономически изход към бившия Съветски съюз и към Средна Азия. Това са интересите, към които трябва да се насочи вниманието на дипломацията от двете страни, а не да се търсят изкуствени спорове.
- Правителството в последната година заявява, че желае да развива отношенията си с Македония и многократно поставя въпроса да бъдат подписани всички споразумения, които се бавят заради така наречения езиков спор. Мисля, че българската дипломация в това отношение е достатъчно активна на този етап, доколкото срещаше категоричен отпор от страна на екскомунистите в Скопие. Така че за тези 23 споразумения, които са готови за подпис и ратификация, е въпрос буквално само на няколко месеца да бъдат приети. Съвсем логично и възможно е да се очаква от българското правителство да направи споразумение за свободна търговия с Македония, такова, каквото Македония има с Хърватско, Словения и с другите страни от бивша Югославия. По този начин си помагаме взаимно.
- Тя се преувеличава от проправителствената преса в Македония. Факт е, че тази академия организира един-единствен семинар преди около четири месеца в Гоце Делчев, на който присъстваха 50-60 активисти на местни структури от цяла Македония. Бил е споделен българският опит и няма лошо в това. В Европа всеки може да се консултира с когото пожелае. Както пристигат представители на различни фондации и центрове от Западна Европа, за да обучават политическия елит в България, защо не и България, която от гледна точка на политически плурализъм и политическа традиция е по-напред от Македония, да не предава своя опит в Македония, това е положителен факт.
- Български политици не са правили непремерени изявления. Такива публикации имаше в част от пресата, които вършат лоша услуга на ВМРО-ДПМНЕ, защото с всички тези анализи и съмнения пробългарска политика ли ще води Любчо Георгиевски, дали той е български ас в македонската колода от карти, дадоха възможност на казионната преса в Македония да организира кампания с цел да срине неговия имидж. Обвиненията, че ВМРО-ДПМНЕ е българска партия, са буквално от времето, когато тази партия беше основана. Самото име стряска управляващите, защото ВМРО в своята 105-годишна история винаги е била българска организация и още на изборите през 1991 г. в Македония в някои градове бяха разпространени листовки със стария български правопис, с които се призоваваше да се гласува за ВМРО-ДПМНЕ. Това беше явна провокация, както явна провокация беше и надписът, който се появи в Щип преди около две седмици "ВМРО-ДПМНЕ - победа за България". Но това има обратен ефект. Голяма част от населението в Македония много добре знае каква е неговата история и произход, така че подобна контрапропаганда донякъде има и позитивен ефект, защото пробългарски настроените елементи знаят за кого да гласуват.
- На някои от митингите на албанските партии освен химна и държавното знаме на Албания се пуска и химнът на АОК, което е симптоматично и дава тревожни сигнали за Македония. Конфликтът може да се прехвърли, ако не се вземат сериозни мерки. Ситуацията в Косово вещаеше много тревожна перспектива, доколкото имаше опасност конфликтът да се прехвърли на територията на Република Македония, особено като знаем, че между 27 и 30 процента от населението са етнически албанци. Макар че живеят по-добре и се ползват с много повече права от събратята си в Косово, имат своите тежнения и сепаратистки настроения и многократно са издигали лозунги за обособяване на Западна Македония в автономна област. Бежанците в Македония в момента са между 40-50 хиляди и ако техният брой се увеличи поне още с толкова, има опасност от нарушаване на демографския баланс, което неизбежно ще доведе до срив в държавността в Македония.
- Това е най-големият проблем, а не измислените проблеми за македонския език и малцинство, които изкуствено се раздухват от управляващите с цел да се прикрият реалните проблеми. Македонската държавност е толкова крехка и икономиката й е толкова банкрутирала, така че всеки по-сериозен фактор, който може да повлияе на взаимоотношенията в Македония, може да доведе до срив на държавността и до нов конфликт на Балканите, в който, искаме или не, всички ще бъдем замесени. Няма гаранция, че ако избухне конфликт в Македония, Гърция, Сърбия, Албания и България ще останат неутрални. В България е известно, че има над два милиона български граждани, които имат произход от Македония и достатъчно e само нeколкостотин да отидат като доброволци, за да се провокира по-голяма намеса. Албанците от Косово ще го направят, известни са аспирациите на Сърбия към Македония, която и Шешел и Драшкович, който минава за демократ, наричат Южна Сърбия. От друга страна, Гърция не признава държавата Македония и има интерес да има обща граница с Югославия, както го е заявявала многократно. Така че никой на Балканите няма интерес от напрежение в Македония. Затова с оглед на стабилността и мира в региона разполагането на международни умиротворителни сили в Косово е абсолютно задължително.
Корупцията и качеството на българската икономическа среда
Корупцията е "злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване". Това е определението, дадено от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г. Корупцията се корени в информационните проблеми на отношенията между отделните стопански субекти и особено между гражданските лица и държавата. Непълната и несиметрична информация, с други думи, непрозрачността, която е основна характеристика на всяка икономическа размяна между всякакви стопански субекти, винаги води до възможност за злоупотреби и за опортюнистично поведение.
В момента най-разпространената мярка за корупция в света е индексът на корупционните възприятия, използван от Transparency International. За България този индекс, измерен от "Прозрачност без граници", е 2.9 по десетобална система. Това означава високо ниво на корупция, която е проникнала в тъканта на обществото и е в състояние да влияе на цялата икономика.
Корупция е възможна винаги, когато чужд (обществен) ресурс се намира под нечий (на обществен служител) контрол. Съществуват много фактори, които влияят върху търсенето и предлагането на корупция и оттам върху нивото на корупция в една икономика. Най-общо възможностите за корупция в една икономика зависят от три основни определителя: стойността на поставените под контрола на обществения служител ресурси; нивото на лично усмотрение на обществения служител при управлението на тези ресурси; степента на отговорност на обществения служител за решенията и действията му.
Следователно, ако корумпирани обществени служители искат да повишат търсенето на своя "продукт", а именно незаконното прехвърляне на обществен ресурс в частни ръце, и по този начин да му вдигнат "цената", те ще се опитват да поставят все повече ресурси под държавен, т.е. свой, контрол и да правят този контрол все по-всеобхватен и по-безотговорен. Ако са достатъчно силни, могат и да успеят. Корупцията
Корупцията води до намаляване на бюджетните приходи и до увеличаване на бюджетните разходи, защото и събирането, и изразходването на ресурси от държавата са дейности, предоставящи благоприятна почва за източването им. Това повишава бюджетния дефицит и означава, че държавата или трябва да ограничи своята дейност, или да увеличи приходите си, или и двете. При всички случаи обаче става въпрос за неефикасна употреба на ресурси. Освен това добре е известно, че бюджетният дефицит се отразява неблагоприятно на стабилността на финансовата система и на инфлацията. Проблемът с бюджетния дефицит се решава чрез увеличаване на данъчното бреме, което затруднява частния сектор, намалява инвестициите и потреблението в него, но и увеличава стимула за избягване на данъци чрез корупция. Така се влиза в порочен кръг, който е добре познат в България.
Корупцията се отразява отрицателно и на опитите за провеждане на икономически реформи. Широкото й разпространение по всички нива на държавния апарат означава, че пазарните реформи имат много и влиятелни врагове на всички тези нива. Има много субекти и в държавния апарат, и в частния сектор, които печелят от това, че държавата е изместила пазара в една или друга ниша. Всички те яростно се съпротивляват на нейното оттегляне, а значителният и концентриран интерес, който ги свързва, прави съпротивата им добре организирана и обществено ефективна. В България това явление се проявява при всяка приватизационна сделка, при дерегулирането на определени пазари, при установяването на контрол върху доскоро неконтролираните монополни структури, при опитите за въвеждане на прозрачни процедури и ясни правила и отговорности.
Корупцията затруднява административната и икономическата интеграция на България към европейските структури. Административната и икономическата среда в евроатлантическите държави е с много по-ниско ниво на корупция от българската и поради това съществува качествена несъвместимост между двата вида среди. Поради тази качествена разлика българските политици, бюрократи и предприемачи виждат света доста по-различно от техните европейски колеги и това сериозно затруднява общуването помежду им, а без ефективно общуване интеграция е немислима. Корупцията
Корупцията дава възможност на неефикасни, но корумпирани производители да се състезават ефективно с ефикасните и честните, да ги изместват от пазара и да намаляват степента на конкурентност в икономиката. При корупция не само пазарната конкуренция подбира победителите - това правят и корумпирани обществени служители. В България това се съчетава с наследената монополна структура на икономиката, като общият ефект върху икономиката е критично намаляване на вътрешната конкуренция. То се отразява както върху ценовото равнище и заетостта, така и върху външната конкурентоспособност на българското производство и пречи на износа, който е един от възможните двигатели на растежа.
Всъщност една от най-значимите последици на наличието на корупция в България е, че това утвърждава съществуващия в България превес на непроизводителното над производителното предприемачество. Предприемачеството може да бъде определено като дейност по насочването и управлението на ресурси с цел постигане на определен резултат и се дели на производително и непроизводително според икономическите си последици. Разликата е в целта, с която ресурсите се организират: в първия случай тя е да бъде създадена стойност, във втория - да се присвои вече създадена стойност. Корупцията по същността си е присвояване на ресурс и поради това е рай за непроизводителното предприемачество. Тя създава стимул сили, умения и всякакви други средства да се изразходват само за преразпределяне на вече създаденото, а не за производство. Всичко това
Всички изброени по-горе ефекти на корупцията върху икономиката се отразяват на начина на мислене на стопанските субекти в България. Целият досегашен опит с прехода в България сочи, че корумпираните печелят, че престъпниците успяват, че почтените и съзидателно настроени предприемачи фалират и отмират поради липсата на защита на имуществените им права и произтичащата от тази липса нелоялна конкуренция. Този опит се наслагва върху вековния опит на българина - поне от времето на турското владичество - според който корупцията е всекидневие, рушветите и връзките са основен начин за постигане на цели и всеки го използва.
Корупцията изменя имуществените права, като създава възможност за присвояване на обществени ресурси, и влошава характеристиките на тяхното прилагане. Основна причина за това е корупцията в законодателната власт, която определя правилата, и в съдебната, която ги прилага. Така корупцията става един от най-важните "климатични" фактори, допринасящи за избуяването в България на пазарна култура, основана на недоверие, подозрителност, готовност да се нарушават формалните норми и убеденост в рентабилността на присвояването.
Логиката на това избуяване е проста: корупцията оформя взаимоотношенията между стопанските субекти, засяга неформалните правила на поведение, към които те се придържат. Тя изкривява цялостната институционална рамка на икономиката, която се състои от формалните и неформалните ограничения върху човешкото поведение и от характеристиките на тяхното прилагане. Едно от проявленията на този ефект в България е ниското доверие на всички нива - доверие към съконтрагентите, към държавната администрация, към магистратурата, към способността на икономическата система изобщо да създаде приемливи условия за работа. По този начин корупцията спомага за утвърждаването и за потвърждаването на умствени модели за действителността в България, според които "всички са маскари", установяването на дългосрочни стопански връзки, основани на доверие, е нерентабилно и безсмислено и единственият път към успеха е еднократният "удар", измамата, присвояването.
Високото ниво на корупция, съчетано с очевидната неспособност на държавата да прилага в действителност приетите от самата нея правила, не просто подпомага утвърждаването на стопанска култура, основана на присвояването. Коефициент на корупция от 2.9 означава, че тази "пиратска" стопанска култура става по-силна от своите алтернативи и започва да доминира стопанския живот и да изтласква всичко друго. Корупцията е един от основните фактори, които правят сътрудничеството и доверието губеща стратегия в България. Липсата на сътрудничество и доверие спъва огромен брой сделки и напълно спира немалко от тях, по този начин стеснява обсега на пазарите и мащаба на специализацията. При такава стопанска култура и при такива характеристики на икономическата среда растеж е невъзможен.
Очевидно е, че ако иска да постигне дългосрочен икономически растеж, българското общество трябва да намери начин да преодолее проблема с корупцията. Тя е проникнала във всекидневното поведение и се практикува от голям брой държавни служители и частни предприемачи. Тя е част от културата на българското общество и основен елемент на икономическата среда. Нещо повече - тя не среща пълно обществено отхвърляне и нетърпимост, без които никое правителство не може да я сведе до някакъв оптимален минимум. Поради това борбата с корупцията не е нито право, нито задължение само на държавата и на нейните органи. Без обществена подкрепа тя би била обречена.
По следите на 10-те милиона долара на РВД
Братята Джанкови купуват и Мелничен комбинат - София
След като "приватизираха" десетина милиона долара от приходите на Главно управление "Ръководство на въздушното движение" (РВД) за няколко стаи в хотела си на "Копитото", братя Джанкови и партньорът им Пламен Найденов ще ги инвестират в столичната мелница. Общата им фирма "Крапс мел" ООД беше избрана за купувач на 55% от "Мелничен комбинат - София" в края на юли. До момента сделката не е окончателно финализирана, защото трябва да получи благословията на кабинета - комбинатът е в списъка на предприятията, приватизационните сделки на които подлежат на одобряване от Министерския съвет. Според шефа на приватизационното управление в земеделското ведомство Стоян Христов проектът на приватизационния договор най-вероятно ще бъде внесен в правителството в началото на следващата седмица.
"Мелничен комбинат - София" е най-големият в страната и на Балканите. По-важно е обаче стратегическото му място в бизнеса - заводът изхранва столицата и региона, в които са концентрирани най-много хора. Това го прави не само икономически значим, но и като инструмент на политиката. Оттук идва и любимото оправдание на политическите сили при кадровите смени преди, а сега и при продажбата й - софийската мелница трябва да е в ръцете на наши момчета. "Нашите момчета" в случая са скандалната триада Пламен Найденов и братята Красимир и Стефан Джанкови.
Фирма "Джани - Красимир Джанков и сие" е регистрирана като събирателно дружество през 1994 г. с капитал 600 000 лева. За основна дейност на дружеството е посочена "търговия на дребно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия". Управител на фирмата е 49-годишният Красимир Джанков, а акционери в него са брат му Стефан Маринов Джанков, Савка Тафраджийска, Иван Филев и Пламен Найденов. Тази фирма определено оформя своя приятелска орбита на територията на столицата, а акционерите й се намират в недотам сложни бизнесвръзки. "Джани ко" е фирмата, която стопанисва един от най-оборотните паркинги в столицата - този на НДК. Съдружници в нея са Красимир Джанков и Константин Костов. В регистрацията на "ко" е записано абсолютно един и същ предмет на дейност като общинската фирма "Паркинги и гаражи" - "други дейности по битовото обслужване, копирни услуги, бюра за запознанства".
Всъщност фирмата само събира таксата за паркинга, тъй като тя няма задължението да охранява автомобилите на него. През ноември миналата година след премиерна прожекция в НДК бяха разбити 11 автомобила и от тях бяха задигнати радиокасетофоните и други вещи, но "Джани ко" така и не бе осъдена да плати щетите.
Фирма "Джани" се смята за близка до бившите застрахователи от ВИС-2. Висаджии контролират поне една трета от 300-те паркинга в столицата чрез различни фирми. "Джани" очевидно по някакъв начин е свързана и със сегашния председател на Столичния общински съвет Антоан Николов. Той е бил съдружник в частната фирма "Гала интерброд" ООД, където акционер е и близката родственица на акционерката в "Джани - Красимир Джанков" Савка Тафраджийска - Юрия. Основната дейност на фирмата е строително-монтажни работи. Освен Юрия Тафраджийска и Антоан Николов другото име, предизвикващо любопитство, е това на Георги Василев - понастоящем шеф на общинската фирма "Паркинги и гаражи" ЕООД.
Очевидно бизнесът на братя Джанкови след 1996 г. се разраства, защото те продължават да регистрират серия от фирми. През 1997 г. Стефан и Красимир Джанкови и Пламен Найденов регистрират фирма "Спакс" ООД с адрес бул. "Мария Луиза" No 78 Б. Същата година, на същия адрес, тримата регистрират и фирма "Крапс Мел", чийто предмет на дейност е свързан с "производство, преработка, съхранение и реализация на житни култури, преработка на брашно, хляб, хлебни изделия, мелничарство... ". Година по-късно "Крапс - Мел 1" се преобразува от ООД в акционерно дружество с капитал 50 милиона лева. През 1998 г. братя Джанкови регистрират и фирма "Декс-П" за проектиране и монтаж на стоманобетонни конструкции, подземно и надземно строителство и т.н. Във фирмата акционер е и Емил Лозанов. Пак през 1998 г. братя Джанкови регистрират и фирмата "Капси турс" и стават съдружници във фирма "Стефан Стоилов СС".
Около братята Джанкови и Пламен Найденов се разшумя през това лято, когато излезе наяве истината около
Високите протекции обясняват и наглостта на сделката за финансиране на хотелския комплекс "Копитото". При нея бюджетната организация "Ръководство на въздушното движение" изля във фирмите на Джанкови и Пламен Найденов около 10 млн. долара срещу ползването на десет стаи от комплекса за период от осем години и хипотетичния ангажимент да се организират не само забавленията, но и рехабилитацията и квалификацията на едни от най-квалифицираните кадри в гражданската авиация. Парите са от фонда "Ръководство на въздушното движение", който се пълни с таксите от полети, преотстъпени от държавния бюджет на управлението за издръжката му, за здравното обслужване и за повишаването на квалификацията на кадрите. Дори този само случай е достатъчен, за да оправдае настояването на МВФ за закриване на извънбюджетните фондове и сметки, които създават хаос в държавните финанси и дават възможност за преливане на пари в частни сметки. И до момента никой не дал смислен отговор къде са милионните на РВД, защото според очевидци в самия хотел не са инвестирани повече от 100-150 хиляди долара до момента. По мнението на строителни и финансови експерти строежът на Копитото няма да достигне и половината от сумата, заделена за десетте стаи. За сравнение цялото грубо изграждане на Единния център за ръководство на въздушното движение, който е много по-голям като обем и далеч по-сложен като технология, струва не повече от 7 млн. долара. Най-вероятно ще се окаже, че
От гледна точка на закона сделката за мелничния комбинат е чиста. Приватизационната процедура беше открита в средата на миналата година с решение на Агенцията за приватизация. Със същото решение АП упълномощава министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да подготви и сключи приватизационната сделка. Изготвянето на правния анализ, приватизационната оценка и информационния меморандум са възложени на "Брайт консулт" ООД - София, след конкурс. Консултант по сделката е "Райфайзен инвестмън" - България.
На 28 април т.г. е обявена продажбата на 55% от комбината. Избраният метод е конкурс, а срокът за подаването на оферти - 12.00 ч на 1 юни. Продадени са 4 пакета от тръжната документация - "Мелници Св. Георги комерсиал" - Никозия, купува два пакета (на български и на английски), един пакет купува "С.Б.М.Д." ООД - Тетевен, и един "Крапс мел" ООД - София. На обявената дата обаче е подадена само една оферта и тя е на "Крапс мел", която е определена и за купувач.
Обявената минимална цена за 55% от мелничния комбинат е 15 млн. долара. Офертата на братя Джанкови е точно за тази сума. Според първоначалната договорка половината от нея трябва да се плати в седемдневен срок кеш, а останалите 50% в дългови облигации в едномесечен срок. В зависимост от цената на ЗУНК-а това означава, че купувачът реално ще плати между 10.5 и 11.5 млн. долара. Което е близко до сумата, която получи по линия на РВД.
Междувременно се появява нов проблем, който за няколко месеца блокира сделката. В мелничния комбинат е открита липсата на 10 000 тона зърно. В последните дни на соцправителството Жан Виденов издава секретно постановление за деблокиране на военновременния запас и предоставянето му като стоков кредит на мелницата. Зърното трябва да се възстанови до един месец. То не е върнато и досега. Зърното е осчетоводено по 60 лв. за кг, а сега може да се купи за не по-малко от 120 лв. за кг. Това натоварва купувача с голям дълг, който не е включен в оценката и той иска преразглеждане на параметрите по сделката. Комисията по конкурса и агроведомството обаче не могат да намалят цената, затова се мисли за други форми за компенсиране на купувача, включително преструктуриране на инструментариума за плащане. При евентуално увеличаване на плащането с дългови книжа на 80% купувачът ще плати не повече от 8-9 млн. долара.
Най-вероятно кредитът от Булбанк освен с финансови активи (най-вероятно от РВД) ще бъде обезпечен и със залог на активи на мелничния комбинат след сключване на приватизационната сделка. За това има разменена кореспонденция между земеделското министерство и Булбанк. В подписването на предварителен договор под условие преди финализирането на сделката няма нищо нередно от правна гледна точка. Факт е обаче, че и в този случай администрацията се сили да осигури максимален комфорт за братята Джанкови. Мнозина с интерес очакват сделката по приватизацията на огромната общинска фирма "Паркинги и гаражи", където се очаква пак хора, свързани с Джанкови, да имат водеща роля. Нищо чудно чрез въздесъщата синя подкрепа скоро да се роди най-диверсифицираната българска групировка - хотелиерство, места за паркиране и гаражи, търговия със зърно и мелничарство.
Есенната сеитба се проваля
Сеитбата на зърно за нова реколта изостава застрашително, става ясно от последните данни на земеделското министерство. Досега с пшеница са засети едва 3.620 млн. дка, площите с ечемик са 1.446 млн. дка. Миналата година по това време сеитбата вече беше приключила, а площите с есенници бяха общо 15 млн. дка, от тях близо 12 млн. дка с пшеница. Според министър Венцислав Върбанов причината за закъснението били падналите дъждове в началото на октомври. Проблемът обаче май не е в метеорологичните колебания, а в липсата на пари за сеитба. И по-точно - в неизкупената тазгодишна реколта. Това блокира голям ресурс на производителите, повечето от тях сега мислят главно как да връщат теглените кредити от банките. В същото време става все по-ясно, че след добрата реколта тази година догодина по всяка вероятност ни очаква отново дефицит.
Предвижданията на земеделското министерство са, че ще бъдат засети между 8 млн. и 8.5 млн. дка с пшеница. Това показало допитване до областните земеделски служби. Според независими експерти обаче при сегашния темп засетите площи с жито няма да надхвърлят 5 млн. дка, и то само при условие, че се запази добро времето. Трябва да се има предвид, че оптималният срок за сеитба изтече, по-късното засяване води до рязко снижаване на добивите, припомнят специалистите. Тази година може да възникне и още един проблем. Говори се, че немалка част от производителите теглят пари по т.нар. фючърси на фонд "Земеделие", за да погасяват старите си задължения към банките. Така в един момент сметките на министерството може да се окажат пак сгрешени.
Дори и да се изпълни прогнозата на земеделското министерство, това ще означава намаление с 37% от засетите площи през миналата година. От официално писмо на Венцислав Върбанов до премиера Иван Костов отпреди месец се разбира, че в министерството са наясно с този факт. Надеждите са, че ще се компенсира с по-висок среден добив - 350 кг/дка (при 300 кг/дка през тази година). Разчита се това да осигури 2.8 млн. тона пшеница, които заедно с преходния остатък от 352 хил. тона и количествата в резерва - 420 хил. тона, да вържат зърнения баланс за следващата година.
Администрирането на пазара и опитите за намеса на държавата в търговията нямаше как да не доведат до сегашните проблеми. Миналата година правителството наложи твърде високата минимална изкупна цена от 135 долара за тон жито с популисткия аргумент, че парите ще дадат по-голяма сигурност на производителите, в същото време износът беше отрязан чрез високи експортни такси. Докато скъпото зърно гниеше по складовете, цените по света падаха. В резултат на всичко това се натрупаха огромни количества излишно зърно, което не можеше да намери реализация нито у нас, нито в чужбина.
Под натиска на банките в началото на жътвата правителството посегна на бюджетния излишък и изкупи 250 хиляди тона стара пшеница за държавния резерв. Операцията коства на хазната 76 млрд. лева. После цяло лято "Зърнени храни" и останалите държавни фирми се занимаваха с износ на старо зърно с цената на големи загуби. Стратегически зърнобази бяха продадени на нищожни цени, но и това не помогна за издължаването към банките.
Срокът за погасяване беше удължаван на няколко пъти и вече изтича. Справката към 25 октомври обаче показва, че държавните фирми все още имат да връщат цели 38.7 млрд. лева. От началото на ноември започва реализация на всички обезпечения - зърнобази и други активи. Въпреки това най-вероятно ще се наложи поне половината от остатъка да бъде доплатен с пари на ДФРР.
Проблеми с издължаването имат и производителите. Застъпването на двете реколти тотално срина зърнения пазар. Заради свръхпредлагане и ниски цени житото остана неизкупено, а с това се заредиха и просрочията на кооперации и арендатори към банките.
В момента само ЦКБ има да си прибира около 4 млрд. лева. Банката няма интерес от ново разсрочване на кредитите, защото трябва да заделя провизии, а така се увеличава дължимият данък.
Според Стоян Александров банкерите лесно могат да си съберат парите, тъй като обезпеченията обикновено надхвърлят два-три пъти размера на кредитите. Това обаче ще означава фалит на длъжниците и загуба на утвърдени клиенти. Което пък не е в интерес на банките в дългосрочен план.
Оказва се, че за да си върнат заемите, банкерите са принудени да вършат работата на държавните чиновници. В ЦКБ се водят преговори за износ на брашно за Русия. Преговаря се и за бартер зърно срещу трактори с Беларус с цел отпушване на пазара. Тези схеми може и да дадат резултат, но след месец-два, когато времето за сеитба ще е отдавна отминало.
Ясно е, че докато не се намерят достатъчно надеждни механизми за гарантиране на агрокредитите, няма да има условия за нормален бизнес. Още повече че оттук нататък банките ще станат още по-консервативни при кредитиране в земеделието.
Единият от вариантите е фонд "Земеделие" да застане като гарант по банковите заеми. Това съвпада със заявеното намерение на правителството за постепенно пренастройване на фонда от директни субсидии към функции на гарант. Въпросът е доколко са гарантирани средствата в самия фонд, след като завличането на средства от него продължава и сега.
Другата възможност е производителите да учредяват ипотеки върху земята си директно пред банките. За да стане това масова практика обаче, трябва да има развит пазар на земята. А при сегашните темпове на реституцията земеделските земи още дълго време няма да бъдат високоликвиден актив.
Специално в зърнопроизводството възможен изход е и заработването на системата за търговия със складови разписки. Сега вече става ясно защо Законът за съхранение и търговия със зърно трябваше да заработи преди гафа с държавното изкупуване. Ако това беше станало, сега може би нямаше да се иска отново помощ от държавата.
Сделки със селскостопански стоки на зелено се сключват по цял свят. Само че докато навън плащането обикновено е при получаването на стоката, у нас е обратното - парите се превеждат от фонд "Земеделие" срещу светлите обещания на кооперациите, които после така и не се изпълняват.
Негативните ефекти от това са най-малко два. Първо, администрацията отново започва да се меси грубо в търговията. Което не й е работата, защото, освен че е лош стопанин, държавата е и лош търговец. В момента шефовете на фонда се чудят какво ще правят изкупеното зърно по миналогодишните "фючърси", чиято цена е 230 хиляди лева на тон.
По-лошото е, че по този начин винаги се стига до периодично източване на фонда, което също не отговаря на разбиранията за финансова дисциплина. "Андрешковщината не ни е напуснала", заяви през изминалата седмица министър Върбанов. Той недоумяваше защо, след като всички имат нереализирано зърно, близо 50% от кредитите на фонд "Земеделие" остават неиздължени.
Зърнената криза може да има и положителни страни, твърдят специалисти. Тя поне ще даде урок на производителите, че не може вечно да се разчита на държавата и да се чака някой да изкупи зърното само защото то е произведено. При това да се хленчи всеки път, когато цената е "ниска".
Високата себестойност на зърното у нас само доказва неефективността на производството. Според експерти претенциите на производителите за високи изкупни цени са неоснователни, тъй като масово се нарушават технологичните изисквания за отглеждане на пшеницата. За да пестят пари, кооперациите почти не ползват торове и елитни семена, обработката на почвата не е качествена, не се спазват и сеитбообращенията. Всичко това води до рязко влошаване на качеството и до по-ниски добиви.
Провалът в изкупуването тази година би трябвало да дисциплинира производителите. По-скоро обаче ще се случи обратното. Доказателство за това са продължаващите протести на кооперации, които в крайна сметка избиват в бойкот на сеитбата. "Ние пък няма да ви сееме", заявили кооператори на земеделския министър Венцислав Върбанов при една от последните му обиколки по селата. Шефове на кооперации продължават да настояват, че държавата трябва да изкупи зърно. Държавата обаче е във валутен борд и няма пари. Освен това правителството досега направи достатъчно компромиси при спазването на бюджетните ограничения и нови харчове за запълване на дупки в реализацията на земеделската продукция може сериозно да вложат отношенията ни с МВФ. Отделен въпрос е, че в прословутия бюджетен излишък като че ли не остана кой знае какво.
"Атлантическа общност" вкарвала контрабандно гориво от година
Поне от една година работела схемата за контрабанден внос на гориво от фондация "Атлантическа общност". Каналът за контрабанда на горива беше разкрит от Националната служба за борба с организираната престъпност. Случаят беше оповестен във вторник, но арестът на двамата основно замесени в далаверата, Георги Данчев и Елеонора Предева, е станал още на 22 октомври.
За такъв канал за контрабанден внос на бензин и дизел се знаеше в петролните среди още от началото на тази година. За самата схема за заобикаляне на митни сборове и такси чрез дарение през Агенцията за чуждестранна помощ се говори поне от две години. Основните доставки тогава са минавали през терминала на корабно място 24 в бургаското пристанище. След затягане на режима по митниците в края на 1997 г. повечето доставчици на горива от чужбина започнаха да си плащат без фактурни еквилибристики всички митни сборове, защото и при това положение реализират печалба от над 50 долара на тон гориво. Точно когато фирмите доставчици започнаха да регулират пазара през есента на миналата година, се явил някакъв неясен субект, който започнал да подбива цените. Фирменото разузнаване на петролните босове веднага идентифицирало кой и как внася качествено гориво от Гърция и го продава на дъмпингови цени.
Фондация "Атлантическо бъдеще" няма регистрация в публичните регистри. На имената на двамата арестувани също няма регистрирани фирми. Според съобщението на МВР ръководителите на фондацията Г. Данчев и Е. Предева са използвали документи с невярно съдържание при вноса на горива. С тях заблуждавали служителите на Агенцията за чуждестранна помощ, че внасяните с посредничество на "Атлантическа общност" бензин, дизелово гориво и минерален терпентин са хуманитарна помощ и ще бъдат дарени на нуждаещите се социални заведения. Горивата обаче са били продавани на вътрешния пазар и не достигали до нуждаещите се. От внесеното гориво групата ощетила държавата от невнесени мита, акцизи, ДДС и такси с над 5 милиарда лева.
Използваният номер е елементарен. Даренията у нас според чл. 6 на Закона за АЧП се освобождават от такси, данъци, акцизи и мита. Затова далаверата е толкова печеливша. Според изчисления на спецполицаите от НСБОП печалбата на измамниците е от порядъка на 100 - 150% в зависимост от това дали се внася дизел или бензин. Представители на фондацията обикаляли редица общини, социални домове, болници, клиники, дори държавни учреждения и министерства и обяснявали, че сирийска фирма иска да дари гориво за бедните. След това декларирали помощта пред АЧП, която според закона изпълнява волята на дарителя и контролира тя да бъде спазена. Служители на АЧП се явяват на митническия пункт и освобождават пратката, след което оставят горивата на склад на отговорно пазене, докато дойде отоплителният сезон. През това време обаче горивото изчезва, а социалните домове остават студени. Между останалите само с обещание за малко да се окаже и Министерството на правосъдието, което получило обещания от "Атлантическа общност", че ще получи гориво за някакъв районен съд. Ако няма замесен човек от АЧП, което е малко вероятно, значи измамниците са използвали нехайството на чиновниците там. Защото още в чл.1 на Закона за АЧП пише, че агенцията приема, съхранява, разпределя и контролира използването на помощта.
За основен дарител в повечето документи се посочва един път фирма "Алфер Сайпо", друг път "Алферсам Со" от Сирия. От НСБОП смятат, че това е фантомна фирма, която трябва да прикрие следите. Според източници от МВР внесените количества по този начин са около 11 000 тона. Очакванията били до края на годината те да нараснат поне с още 30 000 тона. Други източници обаче твърдят, че през фондацията са минали поне 12 карга с гориво, което прави два-три пъти повече внос. Основно горивото се е разтоварвало на пристанището в Девня, където има терминал. Оттам минавало основно дизеловото гориво. Бензините обаче са се внасяли през Кулата. Според справката, която АЧП публикува всеки месец в Държавен вестник, фирмата дарител е доставила повече от 20 000 тона гориво. За първи път "Алфер Сайпо" се появява в отчета през месец март с дарение за община Костинброд. В графата вид на дарението е записано - "дизелово гориво, не е приключена доставката, продължава и следващия месец, а в графата разпределение - "получено е само част от дарението". В по-нататъшните съобщения за даренията не пише доставките за Костинброд да са продължили. За сметка на това през май следва истински бум на карга от сирийска фирма, но този път тя се казва "Алферсам Со". Според справката под No 12,13,14 сирийският дарител е вкарал в държавата общо 5 000 тона бензин и 4000 тона дизелово гориво. Същия месец доставя още 3000 тона бензин и 944 515 метрични кг гориво. В графата разпределение е записано "на склад по разпореждане на АЧП". Очевидно бензините не са били под разпореждане на агенцията, след като ги няма там. След като са били измъкнати от складовете (или изобщо не са били доставяни дотам), горивата бързо са били "развързвани" по различни бензиностанции в страната на по-ниски цени с фалшиви фактури.
По всяка вероятност двамата арестувани са бушони, които трябва да прекъснат връзката към по-горните нива в далаверата. Те са абсолютно неизвестни в петролния бизнес у нас. А както е известно, с горива у нас се занимават или световноизвестни фирми, или силови групировки. С дистрибуцията се занимават вторите, които са особено чувствителни на тема пазарен дял. Ето защо е почти невероятно двамата да нямат свои покровители. Осведомени смятат, че зад цялата далавера стои енигматичната фигура на Димитър Дацов. Твърди се дори, че е бил виждан при посрещане на танкерите в Девня. Дацов е човек, който се е занимавал с петролен бизнес и има необходимите контакти в Гърция. Някога е работил и с Мултигруп, личен приятел е на Илия Павлов, след това и с Интергруп. В този канал обаче двете групировки нямали никакъв пръст и интерес. Димитър Дацов отдавна не работел с тях, още повече че те нямат интерес да подбиват собствения си пазар. Възможно е, но е малко вероятно бизнесменът да е играл солово. А е възможно участието на бизнесмена да е само слух, пуснат от тези среди, за да се прикрие по-високопоставен в схемата. От НСБОП категорично отрекоха сред заподозрените, свидетелите или обвинените да има човек с такова име.
Според друга от версиите Ганчев е отказал да плати на някого от веригата, за да продължи да минава далаверата и затова е бил "изпържен". Но е почти сигурно, че "Атлантическа общност" има своите високи покровители, иначе схемата би спряла да работи още след първата доставка.
Районирането и прекатегоризацията на вината ще улесни износа за европазарите
Спорен е въпросът за кредитирането на лозарите от извънбюджетен фонд
Проектът на закон за виното и спиртните напитки е готов и най-късно до началото на следващата година ще бъде приет от парламента, съобщиха авторите при официалното представяне на проекта през миналата седмица. Законът ще бъде придружен от 14 подзаконови нормативни акта, чието изготвяне все още не е започнало поради липсата на финансиране. Според най-оптимистичните прогнози цялата нормативна база ще започне да действа преди гроздоберната кампания на 1999г. Една от изненадите в проекта е
"Разбира се, възможно е материята да бъде уредена в два различни закона. Но при сегашните условия един отделен закон за спиртните напитки трудно би могъл да си пробие път, а и в България голяма част от производителите на вино са производители и на спиртни напитки", уточни юристът на Сдружението на производителите на вино и спиртни напитки Гергана Христова.
С оглед на бъдещото присъединяване на България към ЕС и промените в структурата на износа ни съставителите на закона са приели европейската философия за производство на вино, която за разлика от философията на новия свят (САЩ, Австралия, Чили, ЮАР) дава пълно преимущество на традицията, малките винарски райони и онази специфична комбинация от почва и климат, придаваща уникалност на всяко вино. След като В проектозакона се предвижда качествените вина да бъдат разделени на вина с контролирано и гарантирано наименование за произход и малко по-нискокачествени вина с гарантирано наименование за произход. Всички останали вина ще бъдат класифицирани като трапезни. В един микрорайон виното трябва да има един и същ характер, произлизащ от уникалните климат и почва. Микрорайонирането - продължение на макрорайонирането от 60-те години - ще се извършва от районни лозарски камари, които ще контролират спазването на всички изисквания за производство на качествено вино.
"Новият закон ще удари много от прекупвачите, тъй като, за да се продава като качествено, виното ще трябва да е произведено в района на производство на гроздето", обясни шефът на Сдружението на винопроизводителите Богдан Манджуков. Според някои представители на бранша изискването е силно рестриктивно, но според други мнения то ще доведе до икономическо и екологично развитие на изостаналите селски райони.
Основен момент от закона е създаването на регионални лозаро-винарски камари, които ще бъдат обединени под шапката на национална лозаро-винарска камара. Принципът на саморегулирането и самоконтрола е взет от унгарското законодателство и по този начин държавата предоставя голяма част от своите права и задължения в ръцете на самите производители. Държавата ще трябва да изготви национална стратегия за развитие на лозарството и винарството, чиято разработка в частта лозарство вече е в ход. "Камарите може би ще бъдат шок за лозарите и винопроизводителите, но целта е да нарасне тяхната тежест както в очите на самите членове, така и по отношение на държавната власт", обясни авторският екип. Възможно е обаче в работата на камарите да има редица проблеми, тъй като в една камара ще участват повече или по-малко влиятелни членове. Самото функциониране на камарите ще се определи в детайли от техните устави.
Въпросът за кредитирането на селското стопанство е сложен и все още е дискусионен. Едната гледна точка е, че централизирано финансиране просто не трябва да има. В първоначалния вариант на проектозакона присъстваше фонд "Лозарство", който впоследствие отпадна. Различните захранващи такси бяха пренасочени към вече съществуващия фонд "Земеделие", който е към Министерството на земеделието. В него се предвижда да постъпват 10% от стойността на акциза върху вината и спиртните напитки, 10% от приходите от наеми и аренда на държавна земя, 50% от всички глоби и санкции, както и целеви дарения и средства от международни финансови институции. Това са основно данъчни приходи. По този начин бюджетът (през захранвания от него фонд) ще бъде натоварен с кредити, които впоследствие могат да се окажат и лоши. Което едва ли е най-удачното решение. Очевидно финансирането не е най-силната страна на новия проект за закон, защото и в него не е преодоляна детската болест на всеки подобен браншов проектозакон в България - наличието на специализиран фонд.
Световната банка отхвърли енергийния закон и стратегията
Световната банка отхвърля като неадекватни основни елементи от плана за развитие на енергетиката и проектозакона, който трябва да регламентира отношенията в отрасъла и да осигури нормативната база за това развитие, става ясно от меморандума, подписан по време на последното посещение на мисията на банката у нас.
В стратегията е заложен 4-5% годишен ръст на потреблението на ток за периода 1998-2001 г. Още при съгласуването на стратегията със заинтересуваните организации и ведомства Агенцията за енергийна ефективност реагира остро по този пункт от документа и го обяви за нереалистичен. "Очевидно стратегията допуска възпроизвеждане на икономическата и продуктовата структура, наследена от плановата икономика, което считаме не само за погрешно, но и противоречащо на обявената от правителството програма за икономическо развитие на страната", заявиха експертите на Георги Стоилов (бившият енергиен министър сега е шеф на новата Агенция за енергийна ефективност). В последния вариант на стратегията прогнозата беше смекчена, но явно и в този вид е неприемлива за банката.
Коректността на прогнозата за потреблението на електроенергия през следващите три години е от съществена важност, защото въз основа на нея се планират инвестициите в нови енергийни мощности. А именно в електроенергетиката се предвиждат инвестиции в особено голям размер. Само в рехабилитацията на ТЕЦ "Марица изток 3" и ТЕЦ "Варна" и изграждането на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица изток 1" ще бъдат инвестирани над 1.2 млрд. долара. Какво ще стане, ако поради намалено потребление няма пазар за произвежданата в тях енергия, която според договорите НЕК ще бъде задължен да изкупува? "Тези прогнози не отразяват адекватно нито нуждата от намаляване на енергийната натовареност на икономиката, нито ценовата еластичност на потреблението, особено по отношение на електричество за отопление и готвене", е становището на мисията.
"От своя страна държавата трябва да създаде ясни, прозрачни и стабилни законови, политически и нормативни структури, които ще сведат до минимум рисковата застрахователна премия, свързана с частния инвестиционен капитал, така че надеждното предлагане на енергия да бъде осъществявано при най-малка себестойност", е записано в меморандума.
Банковите експерти предупреждават, че алтернативата за смекчаването на пазарния риск за частните инвеститори посредством суверенни гаранции може в дългосрочен план да струва много скъпо за правителството и за населението. Тази алтернатива може да изкриви определени инвестиционни решения и да създаде непредвидени задължения за държавния бюджет, сочат експертите на Световната банка.
Мисията отбелязва, че новият проектозакон не е в пълно съответствие с целите на енергийната стратегия, приета от правителството. Необходимо е веднага да се разработи и изясни предвижданата пазарна структура на енергийния сектор и да се позволи разработване и реализиране на двустранни договори за покупка на енергия и пазарни решения в тази насока, е записано в меморандума. Експертите на Световната банка смятат, че проектозаконът за енергетиката не установява ясно разделение на производството, преноса и разпределението на енергията и принципа на недискриминиращ достъп до преносната мрежа. Сегашният проект на енергиен закон налага условия, които могат да затруднят развитието на един по-динамичен енергиен пазар - установява се строго контролирана централизирана система за планиране на производството, основните принципи за достъп на трети страни до мрежата не са определени ясно, производствените цени са регулирани, преносната компания е единственият юридически субект, упълномощен да купува и продава електрическа енергия с високо напрежение.
Тези недостатъци в законодателството могат трайно да отблъснат инвеститорския интерес в енергийния сектор. Алтернативата е държавата или контролираните от нея Национална електрическа компания и Булгаргаз да поемат всички рискове по производството и реализацията на тока и доставките и преноса на природен газ и по този начин да осигурят гаранции за частния инвеститор.
Правителството и депутатите отказаха ново преработване на проектозакона и промени в стратегията. Проектът на закон за енергетиката и енергийната ефективност беше обсъден в Парламентарната комисия по енергетика и в икономическата комисия. И двете комисии гласуваха становища, с които препоръчват на парламента да приеме документа на първо четене. Логиката на това решение, както обясни един от депутатите, е, че "в енергетиката трябва да се бърза бавно". От КЕ нееднократно обясняват, че това е само преходен период, който трябва да подготви почвата за либерализирането на пазара на енергопродукти. Едва ли е логично обаче да се приема закон, който със сигурност ще трябва да се променя след две-три години.
Да се създаде компания за енергопренос без активи в производството и разпределението на електроенергия, която да осигурява недискриминиращ достъп до всички производители, разпределящи структури и вносители/износители.
До 15.11.1998 г. да се разработят ясни мерки за разделяне на производство, пренос и разпределяне, за въвеждане на достъп на трета страна, да се определят механизми за закриване на нерентабилните мини и да се уточнят инвестициите и техническите услуги, необходими за преструктуриране на сектора съгласно правителствения график, посочен в плана за действие.
Всички неатомни топлоелектроцентрали (ТЕЦ), всички непомпени акумулиращи водни електроцентрали и всички разпределителни дружества да бъдат включени в програмата за приватизация. По-конкретно няма стратегическа причина ТЕЦ "Марица изток 2" да не бъде предложена за приватизация, се сочи в меморандума.
Нефтохим опитва да се държи по-пазарно
Нефтохим - Бургас, най-после започва да проявява, макар и плахи, признаци на пазарно поведение. През седмицата от рафинерията съобщиха, че от 1 ноември се увеличава търговската отстъпка за дистрибуторите. Фирмите вече ще си заделят по 160 хил. лева на всеки тон бензин. Отстъпката за дизеловото гориво става 130 хил. лева, за котелното - 50 хил. лева, а за пропан-бутана - 200 хил. лева за тон. В тези суми не е включен ДДС.
Решението за новите търговски отстъпки е било гласувано на заседание на борда на директорите на рафинерията във вторник късно вечерта. Другото решение на ръководството е отстъпките да се смятат по нов начин - отсега нататък те ще бъдат фиксирани суми, а не в проценти, уточниха от рафинерията. Промените по никакъв начин няма да се отразят на крайните потребители, тъй като цените на горивата си остават фиксирани с правителствено решение.
Повечето големи дистрибутори заявиха пред "Капитал", че са удовлетворени от увеличението на отстъпката. "Смятаме, че това е необходима крачка в правилна посока към окончателно либерализиране на пазара на петролни продукти в България", каза Камелия Славейкова, мениджър в "Шел - България".
В ролята си на монополист за вътрешния пазар Нефтохим дълго време притискаше дистрибуторите и крайните потребители с прекалено раздути цени на горивата. От няколко месеца насам обаче нещата се промениха заради рекордния срив в международните котировки на петролните продукти. Докато Нефтохим се ослушва и отлага намалението на цените, все повече фирми започват да внасят евтини горива у нас. Резултатът е, че Нефтохим всекидневно губи от пазарния си дял в страната. Това е едната причина, довела до решението за вдигане на търговската отстъпка. Другата е големият спад в курса на долара спрямо лева.
Нефтохим купува нефта с долари, преработва го и го продава на фиксирани цени в левове. По този начин рафинерията печели веднъж от големия оперативен марж и втори път от поскъпването на лева спрямо щатската валута. Тази антипазарна политика обаче дава възможност на дистрибуторите да развиват изгоден внос.
Производствената цена на тон дизелово гориво от Нефтохим в момента надхвърля 200 долара. Това е цената, върху която не са начислени всички видове такси, акцизът и търговската надценка. При това положение не е чудно защо от вноса може да се печели добре. Международната цена на дизела сега е около 110 долара FOB. Като се начислят 15 долара за транспорт, 5 долара разходи за разтоварване, 15% мито (за страни от Европейския съюз като Гърция) и 2% митническа такса, пак се получава около 50 долара допълнителна печалба за дистрибутора, твърдят специалистите. Това обяснява защо след неколкомесечно ослушване рафинерията най-накрая реши да се вслуша в искането за по-големи търговски отстъпки.
Фактически с вдигането на отстъпките Нефтохим леко намалява производствената цена на горивата, тоест своята печалба. По този начин шефовете на Нефтохим очевидно искат да отговорят на увеличаващия се внос. Въпросът обаче е доколко определените отстъпки са адекватни на пазарните колебания и дали ще има ефект от тях, след като няма ясна процедура, по която да се определят. Много по-добре за самата рафинерия щеше да бъде вместо с фиксирани суми отстъпката за дистрибуторите да се определя по методика, която да включва възможната печалба за търговците при внос на горива плюс някаква разумна премия в рамките на 4-5 долара за тон. Така Нефтохим ще получава по-малко от тон гориво, но за сметка на това ще може да разчита на по-голям пазарен дял и по-големи постъпления като цяло.
Как данъците не бяха намалени
Кое е това нещо, което може да накара правителството да смени изцяло позицията си по ключово управленско решение за два дни?
Отговорът е прост - МВФ. Каква е тази икономическа политика, която допуска извъртане в основния си елемент на 180 градуса? Отговорът също е прост - няма такава.
С тази теоретична подготовка по-лесно може да се разбере какво се случи с намаляването на данъците и защо правителството така злощастно промени решенията си, взети само преди няколко дни. Очакванията на бизнеса за по-ниски ставки данък печалба се свързваха с новия проект за бюджет за 1999 г. След обсъждане на различни сценарии и варианти и с немалки мъки правителството достигна до решение по принцип да намали двете ставки на данък печалба за под и над 50 млн. лв. печалба съответно от 30% на 25% и от 20% на 18%. Въпреки даденото необмислено обещание от Муравей Радев, министрите склониха да няма промяна в ставката по Данък добавена стойност (ДДС) - 22%.
Макар че решението беше пестеливо към бизнеса, то все пак беше крачка в правилната посока и създаваше поне частични предпоставки за данъчна нормализация. Точно когато основният дебат вече се насочваше към това дали данък печалба не може да бъде намален повече, дойде изненадата от правителственото заседание в понеделник. Промяна в данък печалба само за високата ставка с 3 (три) пункта и намаление на ДДС от 22 на 20%. Като необявен, но ясен мотив за промяната всички посочваха несъгласието на МВФ с предложението на правителството. След като Муравей Радев и Ан Макгърк не се разбрали как да подобрят предложението на правителството, решили да приемат друг вариант само за ДДС, който кой знае защо фигурирал също като възможен за правителството. Така, вместо да изпишат вежди, двамата извадили очи. Не може да се каже, че кабинетът безболезнено се е отказал от решението си. Точно обратното. Муравей защитавал твърдо и договорката с МВФ и по този повод се достигнало до сериозно изостряне на отношенията. В крайна сметка в конфликт влезли премиерът Костов, който взел страната на финансовия министър Радев, и вицепремиерът Божков, който настоявал да се приеме по-добър за фирмите вариант.
Реакцията на различни представители на бизнеса естествено беше еднозначна - че "това е подигравка" и че "правителството не си изпълнява предизборните обещания", и най-вече, че "правителството не се интересува какво става с фирмите". Според мнозина сега се изтърва уникалната възможност за някакво насърчаване на бизнеса, защото бюджетът и икономическата ситуация догодина ще бъдат доста по-проблемни. Политически такъв ход може да се окаже изключително неизгоден за сините, защото по този начин те с нищо няма да насърчат едва-едва кретащата икономика. Промяната на данък печалба беше важна по две причини. Първо, защото директно влияе на мотивацията на предприемачите, и второ, защото, ако беше по-сериозна, можеше да извади на светло голяма част от сенчестата част на икономиката. Промяната на ДДС освен до по-малки приходи в бюджета няма практически да доведе до нищо. Проблемът при този данък в България не е колко е, а че бюджетът умишлено бави възстановяването на данъчния кредит.
Данъчната сага очевидно още не е приключила, защото сега усилията на всички ще се концентрират върху обсъжданията в парламента. Все още има реален шанс част от управляващите и опозицията да окажат натиск за промяна на правителственото решение в посока намаляване на данък печалба. Проблемът освен с ината и комуникативността на Ан Макгърк и Муравей Радев всъщност не е голям, защото всички обсъждани варианти са много близки като ефект за бюджета. Шефът на водещата комисия в парламента - тази по бюджет и финанси, беше скептичен за възможността парламентът да промени проекта на правителството. Все пак Йордан Цонев заяви пред "Капитал", че теоретично депутатите могат да гласуват всичко, но на практика в бюджета нямало резерви за по-голямо намаление. Ако ДДС останел същият, данък печалба можел да падне с пет пункта. Според него най-предпочитаният от управляващите вариант предвиждал единна ставка на данък печалба от 20 процента и запазване на ДДС. МВФ обаче се противопоставил. Което би могло и да не е точно така, особено ако Макгърк и този път си е направила труда да вникне по-дълбоко в цифрите. Съвместният доклад на експерти на FIAS (консултантско звено от структурата на Световната банка и МВФ), подготвен преди настоящите обсъждания на данъчните ставки и бюджета, предлагаше намаляване на 30-процентната ставка до 25% и на 10-процентната ставка на общинския данък (който важи за всички фирми) до 9%. Интересното е, че според разчетите на въпросните експерти такова намаление няма да окаже негативен ефект на бюджета заради разширяването на данъчната база чрез премахване на някои данъчни облекчения. Или иначе казано, от гледна точка на бюджета (което е и традиционната гледна точка на МВФ) проблемът не е да намалим ДДС с два пункта или да намалим данък печалба с пет-шест пункта. Защото намалението на ДДС би довело до солидни пропуснати приходи за бюджета, а намалението на корпоративния данък - не. Дилемата е друга - да намалим ДДС с два пункта, или да намалим данък печалба с много повече, примерно с 10 пункта.
Според председателя на парламентарната Комисия по икономическа политика Никола Николов е напълно възможно предложеният от кабинета вариант за намаляване на данъчните ставки да бъде променен. "Страшно се надявам парламентът да приеме ставки, различни от тези, които правителственият проект предлага. По-добре е ДДС да остане на същото ниво, а да се отиде към по-голямо намаляване на данък върху печалбата - ниската ставка да е 18%, а високата да е 25%. Убеден съм, че и при този вариант бюджетът ще бъде балансиран", заяви Николов.
На друго мнение е депутатът от БСП Стефан Стоилов: "Не усещам някаква нагласа сред членовете на бюджетната комисия да гласуват ставки, различни от предложените от правителството. Убедеността, с която говори министър Радев, че това е бюджетът, това са единствено правилните ставки, говори достатъчно за намеренията им. Тази дискусия кой от двата варианта е по-добър, е измислена."
За човека, който има предпоследната дума - финансовия министър Радев, нещата също изглеждат решени: "Теоретично е възможно депутатите да приемат ставки, различни от тези, които ние предлагаме. Не допускам това да стане, тъй като, предполагам, всички се убедиха, че сегашният вариант е балансиран и приемлив."
Очевидно в позицията на МВФ има известно втвърдяване, което вероятно се дължи на страхове за състоянието на икономиката догодина. Недопустимо е обаче българските управляващи да позволяват толкова лесно някой да им оборва позицията по основни елементи от икономическата им политика. Освен че е недопустимо, не е честно да се измятат от поети ангажименти. Те не са поемали ангажимент към избирателите си да харчат от бюджета по 600 млрд. лева годишно за инвестиции, а записаха във всичките си програми, че ще направят данъците за бизнеса поносими. Така че ресурс за намаляване на данъците има дори и ако трябва малко да се намалят разхищенията за инвестиции. В противен случай позицията на правителството може да означава или че му е все едно какво става с бизнеса, или че не прави разлика. И в двата случая е еднакво лошо.
БНБ постави условия на Първа източна международна банка
БНБ е принудила Първа източна международна банка (ПИМБ) да подпише меморандум, в който се ангажира да изпълни в конкретни срокове поредица изисквания на централната банка. Според източници от ПИМБ документът в най-общ вид изисквал намаляване на дела на недоходоносните активи на банката и увеличение на капитала й. Проблемът, поставен още през лятото, е, че над 10% от активите на банката са в акции, главно на "Елхим искра", които са оценени нереално високо. Източници от централната банка още тогава твърдяха, че ако акциите се преоценят по пазарна стойност (доколкото има такава заради почти липсващия пазар), собственият капитал на ПИМБ ще падне много под задължителния минимум от 10 млрд. лева. Заради това от няколко месеца насам БНБ възнамеряваше да изиска в специален меморандум банката да се освободи от тези акции.
Документът няма санкциониращ характер, а означава, че двете страни - в случая БНБ и Първа източна, се договaрят ПИМБ да предприеме конкретни действия в определени срокове. От банката се иска да продаде акциите; да продаде дълготрайни материални активи, придобити като обезпечения по лоши кредити; да увеличи акционерния си капитал.
От кабинета на председателя на ПИМБ Анна Събева заявиха, че тя няма да коментира проблема. Шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова пък заяви, че подобни споразумения са тайни, и отказа информация, като дори отрече подписването на меморандум.
ПИМБ държи 20% от капитала на пазарджишкото предприятие "Елхим искра", като по баланс акциите в него са оценени общо на 10 млрд. лева. Това прави цена на акция 50 хил. лева. В същото време последните регистрирани сделки с книжата на "Елхим искра" са сключени при цени около 2700 лева за акция. През лятото, преди цените на всички акции на борсата да спаднат, на няколко пъти "Елхим" са се търгували за около 26820 лева, но повечето сделки са ставали на нива около 1500 - 3000 лева. Така излиза, че е много трудно да се определи пазарната стойност на акциите, но и че тя е около 20 пъти по-ниска от тази, която водят в ПИМБ.
Придобиването на тези книжа, изглежда, е било част от операция, с която ПИМБ е прикрила загуби от лоши кредити, за да закрепи по този начин счетоводно капиталовата си база над 10 млрд. лева. През лятото от ПИМБ бяха заявили в БНБ, че близкият до банката Централен приватизационен фонд (сега се казва "Централен фонд - холд") се е ангажирал през ноември да изкупи елхимските книжа на цена от 55 000 лева за акция (шефката на ПИМБ Анна Събева е председател на надзорния съвет на фонда, а бившият председател на ПИМБ Евгени Узунов е председател на управителния съвет на фонда). Това вероятно е трябвало да бъде краят на операцията, така че ПИМБ да елиминира проблема с измислено високата цена и да се отърве от акциите. Сега обаче от "Централен фонд - холд" твърдят, че нямат информация за подобна договореност. Според борсови източници сделката също надали ще се състои. Това значи, че ако следва меморандума и продаде акциите за колкото си струват, ПИМБ ще реализира загуба поне от 5 млрд. лева, с което пак ще падне под 10-те милиарда.
Така се стига до другото изискване на БНБ акционерният капитал на банката да бъде увеличен. Според решение на акционерите той трябва да достигне 25 млрд. лева до 2001 г. По този начин каквото и да се случи с проблемните акции, банката би трябвало да остане в регулациите. Не е известно обаче каква част от 25-те милиарда са внесени. На общото събрание на ПИМБ в края на май г-жа Събева бе съобщила, че банката има 10.70 млрд. лева внесен капитал и 3 млрд. лева допълнителен.
От БНБ съобщиха, че българската фирма "Дина трейд" ЕООД е получила разрешение да придобие над 5% в капитала на ПИМБ. Справката в "Информационно обслужване" сочи, че тя е еднолична собственост на 25-годишния Георги Богданов. Не е ясно как той е доказал пред БНБ произхода на над 1 млрд. лева.
България преговаря за уреждане на дълга към бившите банки на СИВ
До края на годината България има шанс да уреди задълженията си към двете банки на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ - Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и Международната инвестиционна банка (МИБ). Общият размер на дълга е 900 млн. долара главници и натрупани лихви от 1990 г., когато България спря да обслужва задълженията си към тях. Задълженията към двете банки се водят задбалансово от Булбанк.
"Все още операциите с двете банки не са приключили. Но задължението от около 900 млн. долара при окончателните разговори очакваме да се намали с 80-85%", заяви управителят на Българската народна банка Светослав Гаврийски пред бюджетната комисия на парламента. Както винаги, Гаврийски се ограничи само с тази информация, като допълни, че "Булбанк участва в тази операция".
Според финансисти най-вероятната схема, по която ще бъде уредено задължението, е да бъдат прихванати нашите задължения към МИБ и МБИС със задължения на двете банки към външни кредитори, като 1 долар главница дълг на банките ще бъде заменен с 1 долар главница наш дълг. Заради кризата в Русия дълговете на двете банки паднаха до нива около 20 цента за долар. Финансовото министерство с посредничеството на Булбанк е купувало през лятото дългове на МИБ и МБИС, които иска да прихване с нашите задължения сега. Официално още никой не е обявил какви средства са вложени в операцията, откъде са взети, при какви цени е купуван дългът от Булбанк и за колко Булбанк го е продавала на финансовото министерство.
Според слуховете номиналният изкупен дълг е близък до размера на главницата, която дължим на СИВ-банките - около 600 млн. долара. Също според слуховете средната цена, на която е купуван дългът, е около 30 цента за долар, което значи, че операцията е глътнала около 180 млн. долара. Според друга информация обаче финансовото министерство е отделило само "един транш от МВФ", или около 120 млн. долара.
С МБИС, на която заедно с лихвите дължим 200 млн. долара, е постигнато окончателно споразумение, което предстои да бъде подписано до края на годината. С МИБ положението е по-сложно, но там и задълженията са по-големи. Източник, пожелал анонимност, твърди, че българските власти ще имат проблеми при преговорите с МИБ и че има реална опасност финансовото министерство да си остане с дълга на банката, но да не успее да го замени с нашия дълг към нея. Гаврийски обаче твърди, че на общото събрание на акционерите на банката, което се проведе в Братислава по-миналата седмица, е взето решение до края на годината да бъде постигнато споразумение за уреждане на задълженията на България по схемата, одобрена с МБИС (която не е огласена официално). "На срещата с двете банки бе записано, че до края на годината операцията ще приключи", заяви управителят на БНБ.
Според него от уреждането на СИВ-дълговете по този начин "печалбата за България ще е около 750 млн. долара", което предполага, че лихвите към двете банки няма да се плащат.
Въпреки типичната потайност по темата външен дълг (особено когато е замесена и Булбанк) приключването на операцията би било голям успех за България. Неуреденият досега дълг към двете банки на бившия СИВ представлява около една десета от целия външен дълг на страната, който в края на септември възлиза на 9 милиарда долара.
Бюджет'99 - всичко е О.К. , освен ако... Малко припряно, но в срок правителството прие и внесе в парламента проектобюджета за следващата година. Разбира се, бързането рискува недооценяване на ситуацията, особено в условията на и без това трудно прогнозируема външна среда.
По настояване на представителите на Международния валутен фонд беше заложен 3.7% ръст на БВП за 1999 г. Договореното през юли и одобрено през септември тригодишно споразумение с фонда предвиждаше 4% ръст. На среща с представители на БСП Ан Макгърк намекнала, че очаква дори и по-нисък ръст от 3.7%. Причините са малкото източници за растеж и по-точно спадът в износа, комбинирани с бавния ход на структурните реформи и световната финансова криза.
Предвидената 6.3% инфлация за следващата година също буди съмнение. В Закона за бюджета за тази година бяха заложени 16.4% инфлация. В тригодишното споразумение този показател беше коригиран на 9%, а за 1999 г. се предвиждаха 6%. Очакваше се обаче до края на годината да има поне едно увеличение в цените на електроенергията. По-късно поскъпването беше отложено за 1999 г., но това не беше отразено в макрорамката.
В заложената инфлация едва ли е предвидено и неизбежното поскъпване на основните хранителни стоки (хляб, мляко), които от началото на следващата година ще се облагат с ДДС. Взетото от правителството решение за Закона за таксите върху течните горива също допълнително ще провикира повишение на всички цени по веригата на междуотрасловите връзки. Инфлационен натиск се очаква и от увеличението на цените на телефонните и жп услуги и на електроенергията и топлоенергията през следващата година.
По миналия четвъртък от изявленията на министъра на финансите Муравей Радев излизаше, че практически е прието данък печалба да бъде намален на 25% (18% за фирмите с печалба до 50 млн. лева). В понеделник обаче правителството обяви, че все пак ДДС ще падне на 20%, а данък печалба - само на 27% при непроменена ставка за по-малките фирми.
Решението беше взето, след като представителите на МВФ отказаха да приемат намалението на ниската ставка на корпоративния данък и настояха тя да остане 20%. Според участници в преговорите Ан Макгърк се опасявала, че намаляването на ниската ставка ще доведе до редица опити за заобикаляне на закона чрез раздробяване на дейността. Представителите на фонда отхвърлили и предложението за една-единствена ставка на данъка върху печалбата от 20%, въпреки че според министъра на финансите "единната ставка ще бъде нашата цел в бъдеще". Натискът вътре в страната за намаляване на ставката за малкия и средния бизнес е доста голям и Муравей Радев, според участници в преговорите, предпочел варианта с намаляване и на ДДС, и на данък печалба. Това обаче изглежда по-лишият вариант за бюджета, доколкото ДДС е основен приходоизточник за бюджета.
Неясната обстановка в международните финанси, условията на търговия (промяната в цените на вносните и износните стоки), бавната приватизация и намаляващият износ са основните врагове на бюджет '99. Паралелно с това от изключителна важност ще е и реформата в цялата осигурителната система - трудово, здравно, пенсионно и осигуряване срещу безработица. В тази област нещата са се променили твърде малко през годините на преход. През призмата на бюджета забавената реформа на осигурителната система изглежда така - за последните девет години приходите по консолидирания държавен бюджет намаляха средно 2.5 пъти (като процент от БВП), докато в разходната част, касаеща осигурителната система, няма принципни промени.
Преструктурирането на реалния сектор (разбирано като приватизация и ясно дефиниране на собствеността, подобряване на мениджмънта и инвестиции) и очакваните на тази база икономически растеж и стимулиране на износа ще са в основата на успешната бюджетна и икономическа политика не само през следващата година.
Брутен вътрешен продукт (млрд. лв.).
Валутният резерв се свива заради евтиния долар
От края на юли статистиката на БНБ отчита свиване на валутния резерв. Според официалните данни от 5.150 млрд. марки тогава в момента резервът е спаднал на 4.716 млрд. марки. Само през август и септември намалението е около 434 млн. марки, като едва 40% от него се дължат на нетните плащания по външния дълг. От БНБ твърдят, че и през двата месеца нетно са купували валута от вътрешния пазар. Това означава, че единственото обяснение за губещите се активи е в поевтиняването на долара спрямо германската марка с около 10%. По този начин доларовите активи на БНБ започват да се изразяват в по-малко левове (марки).
Най-голямо значение за валутните активи на централната банка имат
Поевтиняването на долара създава проблеми за износа, но пък облекчава обслужването на външния дълг, който е предимно доларов. Валутният резерв, изразен в марки или левове, се свива, защото около 22% от него са в долари.
Данните показват, че през юли плащанията по външния дълг са 155.2 милиона долара, докато спадът в активите на борда е само 81 милиарда лева, което е почти три пъти по-малко. Това означава, че през юли валутните резерви все още са нараствали (изчистено от отношенията с кредиторите).
За август обаче размерът на резерва спада по-чувствително - с 220 млрд. лева, като плащанията по дълга възлизат на 181 млрд. лева (105.23 милиона долара). През септември плащанията се изравняват с постъпилия транш от МВФ и въпреки това активите спадат с над 230 млрд. лева. Около 1/3 от нетното свиване на резервите през двата месеца може да се отдаде на курсовите разлики, свързани с поевтиняването на долара от около 1780 до 1641 лв. Промените, свързани с валутния курс, не би трябвало да влияят върху покритието на паричните задължения на БНБ, тоест процентно размерът с който валутните резерви надхвърлят левовете (това е депозитът на Управление "Банково", на графиката е отразено като свръхрезерв), които по закон трябва да са обезпечени с валута, остава непроменен.
Според законовите изисквания валутната структура на активите съответства на тази на пасивите на управление "Емисионно" (което е валутният борд), като несъответствията могат да са до +/-2% в позициите от двете страни на баланса. Данните, предоставени от отдел "Ликвидност" на БНБ, показват, че около 60% от активите на централната банка са в германски марки, около 22% - в щатски долари, около 14% е златото. От друга страна, около 82% от паричните задължения на БНБ във валута (записани в пасива на "Емисионно") са доларови. Това най-вероятно е резултат от депозитите на правителството и от поддържаните от търговските банки минимални задължителни резерви във валута. Ако се допусне, че левовете в обращение се равняват с марковите позиции в актива, тогава валутната страктура на актива и пасива на "Емисионно" е една и съща. Това означава, че левовото свиване на активите заради по-евтиния долар трябва да е равно на свиването в пасивите.
Резултатът от връзката на златото с котировките на долара ясно се изрази и в балансите на Управление "Емисионно". По закон цената на благородния метал е фиксирана в марки и ако падне под 500 германски марки за тройунция, БНБ трябва да преоценява златния си резерв. Търговските курсове на златото са под тази цена от края на август, макар че тенденциите на международните пазари са към покачване на цените на златото.
Понижението на доларовите лихви и свързаното с това поскъпване на емитираните от правителството на САЩ ценни книжа са другият международен фактор, който влияе върху валутните резерви на БНБ. Оттеглянето на инвеститорите от рисковите пазари също доведе до поскъпването на правителствени ценни книжа в Германия и САЩ.
По данни на БНБ около 64% от резерва е в ценни книжа, като под 1/3 от тях са американски, а останалите в облигации, деноминирани в германски марки. Според централните банкери през последните два месеца цените на ценните книжа (със срок до падежа до пет години) в германски марки са се повишили с 0.7 на сто, а на книжата в щатски долари - с 2.4 на сто. За същия период доходността на деноминираните в германски марки облигации е спаднала с 0.8 на сто, а на тези в щатски долари - с 1.3 на сто. От БНБ твърдят, че загубите от доходността вече са компенсирани с много по-големите приходи от поскъпването на книжата. Положителният ефект от това обаче е бил изяден от отрицателни курсови разлики, свързани с обезценяването на долара след понижението на лихвите в САЩ.
Условията на БНБ за инвестиране на резерва са сигурността и ликвидността, и доходността на инструментите. От въвеждането на валутния борд насам обаче БНБ не е предоставяла данни каква е доходността на портфейла й. В същото време значителна част от валутния резерв е попълнена със заеми отвън. Според неофициална информация лихвите по тези заеми надхвърлят дохода, който БНБ получава, инвестирайки резерва си. Отрицателната разлика счетоводно остава в бюджета, а не в БНБ, но така или иначе съществува.
Свиването на валутните резерви през последните два месеца е в резултат най-вече на външни фактори. То не застрашава стабилността на борда. Принципно намаляването на резервите ограничава растежа на левовото предлагане и оттам свива ликвидността на икономиката и възможностите й да се разраства. В случая, ако единственият източник на намалението на резервите е курсът на долара, ефектът ще е в номинално намаляване на депозитите на правителството и банките в БНБ.
Проблемът на промените в паричното предлагане в резултат от движението на валутния резерв е най-вече непостоянността. Ефектите не могат да бъдат коригирани от централната банка, защото тя вече няма инструменти за провеждане на парична политика. Частичен коректор може да бъде правителството, което чрез депозита си в БНБ може да влияе на паричното предлагане. Това е и една от принципните разлики между българския борд и класическия модел.
Имайки за цел максимално добре да управлява валутния резерв, БНБ има определени правила, при които инвестира. Ценните книжа, които БНБ купува, са само на първокласни емитенти - държави или наднационални институции. Размерът на емисията, в която се инвестира, трябва да бъде минимум 1 млрд. германски марки или 500 млн. долара. За да се изолира лихвеният риск на ценните книжа в актива, средният период до падежа на портфейла не трябва да надвишава 18 месеца, а остатъчният срок до падежа на всяка инвестиция по инструменти трябва да бъде максимум пет години.
Основната част от вложенията в американски ценни книжа в момента се пада на облигации, емитирани от Федералния резерв с падеж до една година. Шест на сто от тях са с остатъчен срок до падежа от една до три години и едва 4% са с падеж до пет години. За инвестициите в германски марки съотношението е почти същото. Това означава, че преобладаващата част от ценните книги в портфейла на централната банка са със срок на падежа до една година.
При управлението на валутния резерв БНБ носи и ликвиден риск. За тази цел централните банкери са въвели правила за размера на инвестицията в отделен инструмент. Тя не може да надвишава 10% от портфейла на БНБ.
Забавената приватизация и скъпият износ довършват промишлеността
Проблемите на икономиката остават същите - неефективност на производството в резултат на излишни разходи, свито търсене, загуба на пазари. Лошото обаче е, че те се задълбочават и в скоро време не се очертава да бъдат решени. Това показват последните данни от статистиката.
Приходите от продажби на промишлените предприятия за септември са спаднали с цели 23% в сравнение със същия месец на миналата година. Проблемът явно продължава да се задълбочава, защото очакванията на стопанските ръководители за следващите месеци са още по-песимистични.
Факт е, че по-голямата част от промишления сектор все още е собственост на държавата. По данни на статистиката частните предприятия участват в промишлената продукция само с 33 на сто. Затова и забавеният процес на приватизация и невъзможността на ръководителите да свикнат с правилата на валутния борд всъщност лежат в основата на постоянното затъване на предприятията.
За да се стигне до това положение, са помогнали цял куп фактори - като се започне от неефективността на българската икономика (особено на държавните предприятия) и се стигне до международната финансова конюнктура. Неефективното производство става все по-неконкурентно дори и на вътрешния пазар, където клиентите явно предпочитат по-евтината и често пъти по-качествена чужда продукция. Сривът на международните цени на суровините и поскъпването на марката спрямо долара допълнително оскъпиха българското производство и го направиха на практика непродаваемо навън.
Самите производители посочват, че основният проблем остава недостатъчното търсене. "Лошото е, че намалява и вътрешното, и външното търсене", коментираха от НСИ.
В сравнение със същия период на миналата година обаче - септември '97, продажбите на дребно през септември '98 са се увеличили с 6 на сто. След като потреблението се е увеличило, е логично да се предположи, че то е станало за сметка на увеличение на вноса. В резултат на това текущата сметка от платежния баланс е вече отрицателна, а положителното салдо на платежния баланс всъщност се крепи само на външното кредитиране.
Продажбите за септември са се свили най-драстично в химическата промишленост - с цели 44%. Този процент за деветмесечието на годината е 25 на сто. Същото важи и за производството на рафинирани нефтопродукти. Тези отрасли бяха сред основните източници на валута в българската икономика, защото продукцията им поне бе традиционно експортна.
Свитото търсене на продукцията кара промишлените предприятия да работят с все по-малка част от капацитета си, като в държавните предприятия продължава да съществува траен излишък на производствени мощности. Средното им натоварване през третото тримесечие на годината е само 58 на сто. Като резултат от това стопанските ръководители считат, че ще се наложи да се намали броят на работната ръка в близко бъдеще.
При наличието на тези данни малко съмнителен е въпросът за ръст на икономиката с повече от четири процента за тази година. Брутният вътрешен продукт за първото полугодие на 1998 г. бе толкова висок (над 11%) заради ниската база от първите шест месеца на миналата година. За периода януари - юни 1997 г. БВП отбеляза значителен спад, а едва през вторите шест месеца икономиката дръпна нагоре. Това означава, че за второто полугодие на текущата година производството ще нарасне значително по-малко заради по-високия ръст за същия период на миналата година.
И въпреки че данните за промишления сектор са толкова лоши, заплатите дори и в губещите отрасли продължават да растат. В добивната индустрия например заплатите за септември нарастват с 24% спрямо предходния месец, въпреки че приходите от продажби са с отрицателен ръст. Същото е и в преработващата индустрия, където спадът на продажбите е с над 10%, а средната работна заплата се е повишила с 13 на сто. Явно понятието финансова дисциплина никога няма да може да бъде разбрано в предприятия, които са държавни.
"Биохим" отстъпи за ипотеката върху "Плама"
Кредиторите на плевенската рафинерия "Плама" и кандидат-купувачите, изглежда, най-после стигнаха до споразумение. След продължителни преговори е постигната договореност и по най-конфликтния въпрос - за ипотеката, която ТБ "Биохим" държи върху част от имуществото на предприятието, съобщиха синдиците Лилия Тодорова и Николай Пенев. Финансовият министър Муравей Радев и шефът на Държавния фонд за реконструкция и развитие Тодор Палазов (по чието искане беше открита процедурата по несъстоятелност) вече са подписали споразумението за уреждане на задълженията на "Плама". В момента синдиците обикалят офисите на останалите кредитори, така че окончателното споразумение може да стане факт в близките дни, съобщиха източници, участвали в преговорите.
От "Биохим" се съгласили да вдигнат ипотеката при условие, че купувачите от консорциум "Плама" осъществят в рафинерията производствени разходи и инвестиции в размер не по-малък от главницата на обезпеченото вземане, т.е. поне шест млн. долара. За изпълнението на това изискване е предвиден срок от два месеца, считано от датата на пускане на рафинерията. Преди това то трябва да бъде одобрено от общото събрание на акционерите на "Биохим". Това обаче е по-скоро формална процедура, тъй като банката е все още преобладаващо държавна, а именно държавата държеше инициативата във финалната част на преговорите. Предвижда се обезпечението по вземането да бъде заменено със залог върху акции на "Плама". Така новите собственици ще получат правото да предоставят гаранции върху собствеността на рафинерията при теглене на нови банкови кредити за работен капитал и инвестиционни цели.
В окончателния текст на споразумението е било записано, че до окончателното отписване на ипотеката от регистъра "Биохим" ще се въздържа по всякакъв начин от упражняване правото си на ипотека". В случай че банката не вдигне ипотеката, ще бъде удължен първият разплащателен период, който по план би трябвало да започне на 1 май 1999 г. "Плама" ще изплаща дълга си от 231 млрд. лева на тримесечни вноски по банкова сметка, разкрита в полза на кредиторите в "Биохим". Купувачите поемат ангажимента да удовлетворят изцяло всички кредитори за период от 35 години с изключение на исковете, предявени от "Евроенерджи холдинг" и филиалите му, възлизащи на около 20 млрд. лева. Тези искове ще бъдат обявени за невалидни от момента на прехвърляне на акциите на "Плама".
Предвижда се през първите три години рафинерията да прeведе по сметката на кредиторите фиксирани суми - съответно 2.3 и 3 млн. долара. От четвъртата година новите собственици ще заделят по сметката по 3 долара на всеки преработен метричен тон суров петрол. Вноските ще бъдат увеличени съответно на 3.5 и 4 долара след 11-ата и 21-та година. За изплащане на старите заплати на работниците в "Плама" ще се заделят по един милион долара през първите три години. След това те ще получават по един долар на всеки преработен метричен тон петрол. За издължаването към работниците ще бъдат използвани и всички получени суми по вземанията на рафинерията.
Предвижда се след подписване на споразумението от всички заинтересовани страни консорциум "Плама" да получи разрешение от Агенцията за приватизация за прехвърляне на 96.78% от акциите на рафинерията и да започне пусковите операции. Производството може да започне, след като съдът одобри оздравителен план за предприятието, с което ще бъде прекратена и процедурата по несъстоятелност.
Накратко
След като офисите на "Юнион инс" (бившето СИК) смениха табелките с тези на "Бул инс", стана ясно, че двете компании преговарят вече за прехвърляне на портфейл. "Все още не сме стигнали на етап да внасяме официални документи в Дирекцията за застрахователен надзор", коментираха и от двете дружества. Според Димитър Попов, шеф на "Юнион инс", става въпрос за портфейл за над 10 милиарда лева, който да бъде поет от някое от лицензираните дружества. "Все още не сме стигнали до окончателно споразумение, защото имаме и други оферти, които трябва да преценим", добави Димитър Попов. От Дирекцията за застрахователен надзор обаче потвърдиха, че "Юнион инс" вече са депозирали документи, с които искат прехвърляне на портфейла си в друга компания. Въпреки твърденията, че се водят и паралелни преговори, отдавна се знае, че избраната компания е тази на Васил Божков - "Бул инс". Добре осведомени източници твърдят дори, че СИК е акционер (под една или друга форма) в "Бул инс", така че прехвърлянето на портфейла там е съвсем логично. Сикаджии дори поставяли условия пред лицензираното дружество, които то трябва да изпълнява, за да може да се надява да получи пазарния им дял.
Основният лихвен процент става 5.28 на сто обяви БНБ. Повишението с 0.08 процентни пункта е резултат от постигнатата средна годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа на аукциона, проведен от Министерството на финансите.
До месец след като приключи проверката по ревизионния акт за митниците бюджетната комисия ще се запознае с документите, ще изслуша ревизори и представители на Държавен финансов контрол и на ГУ "Митници", реши комисията на заседание в четвъртък. След това бюджетната комисия ще излезе със свое становище по случая. На заседанието бе поканен и шефът на митниците Пламен Минев, който връчи на депутатите проекта за правилник за прилагане на закона за митниците. Депутатите поискаха от Минев да се засече информация чрез полиция, пътно управление и митници за ТИР-ове фантоми, които минавали границата.
Министерският съвет трябва да гласува документите, които ДСК ще внесе в съда във връзка с преобразуването й в нормална търговска банка. Капиталовата база на ДСК е 110 млрд. лева, а текущият финансов резултат към края на септември - 13.9 млрд. лева.
Бразилия започна спасяването на икономиката си
Бразилското правителство ще представи план за съкращаване на държавните разходи от 84 милиарда долара през следващите три години пред известния със своята непредвидимост при вземане на решения конгрес на страната. Пакетът от предложения бе представен от финансовия министър Педро Малан и целта му е да отдалечи Бразилия от ръба на финансовата пропаст и да уталожи страховете на международната общност, че страната ще девалвира националната си валута.
Голямото предизвикателство пред правителството обаче ще бъде да убеди парламента да гласува проекта. Намаляването на бюджетния дефицит, както и другите мерки в програмата ще намалят правителствените разходи с над 23.5 милиарда долара през 1999 г. и с повече през 2000 г. и 2001 г., отваряйки пътя за получаване на нов кредит от МВФ на стойност 30 милиарда долара, както и приток на финансови средства от други кредитни институции.
Американският финансов министър Робърт Рубин приветства бразилския проект за фискална реформа, но предупреди, че тя трябва да бъде проведена бързо и убедително. Световните финансови пазари очакваха бразилския проект от няколко седмици, надявайки се, че ще успее да овладее бюджетния дефицит и страната ще съумее да избегне съдбата на Русия и азиатските икономики. Страхът, че Бразилия няма да избегне икономическата криза и ще девалвира националната си валута, може да натисне спусъка на рецесията във всички латиноамерикански, както и на повечето световни икономики, които изпитват затруднения.
Понастоящем бразилският бюджетен дефицит е 7 процента от БВП. Бразилия е осмата по големина световна икономика и погледите на икономистите от цял свят се обърнаха към нея, след като Русия девалвира националната си валута през август. Страхът от икономическа рецесия доведе до изтегляне на голямо количество капитали от Бразилия и накара правителството да повиши нивата на лихвите до 40 процента. Финансовият министър Малан потвърди, че Бразилия трябва да промени политиката на валутния си курс в опит да прекрати спекулациите и че не планира девалвация на националната валута.
Случаят "Пиночет"
Случаят "Пиночет" по особен начин пренареди отношенията между страните, ангажирани със съдбата на бившия диктатор на Чили. Показа, че политиците нямат памет, и най-лошото - извади на показ двойния стандарт в оценките. На пръв поглед изглеждаше, че никой не е премествал Пиночет от графата диктатор, отнел живота на хора по политически причини. Но трябваше само испанският съдия Балтасар Гарсон да поиска екстрадирането му и всички се оказаха в неловко положение. Англия не иска да си спомни 1973 г. заради подкрепата на Пиночет във фолклендската криза. Америка не желае да се обсъждат отново престъпленията на Пиночет и нейната роля в преврата, който го доведе на власт. Ние от бившия съветски блок си мълчим, защото ни е неудобно да повтаряме мантрите на комунистическата пропаганда отпреди преди 30 години. В Чили близките на загиналите и последните мохикани на справедливостта си уреждат митинги и контрамитинги. А Испания държи Пиночет отговорен за убитите и безследно изчезнали нейни поданици.
Другото, което се случи около скандала Пиночет, е, че разби иначе ясните критерии за престъпление и наказание, утвърждавани от институции като нюрнбергския процес, хагския съд и многобройните правозащитни организации.
С какво случилото се на площад "Тянанмън" е по-страшно престъпление от площада на Сантяго? Каква е разликата за близките на избитите от генерал Ратко Младич и генерал Пиночет? Как да се отнасяме към терористите, които ще бъдат освободени от затвора по израелско-палестинските споразумения? Какъв е Милошевич - миротворец или престъпник?
Пиночет бил стар и болен, сигурно е така. Да го осъдят поне символично, както направиха французите с Папен. Ако оставим политиците да размият напълно разликата между добро и зло, какво ще казваме на децата си?
Румънската илюзия отново рухна
