Изолирането на част от посредниците не е загуба
Валтер Деметц, управител на "МЕТRО Cash & Carry" България, пред в. "Капитал"
- Преди три години изследвахме обстановката в България. Решението за изграждане на магазините в страната бе взето през 1996 г., но положението в края на 1996 и началото на 1997 г. забави осъществяването реализацията на проекта. На практика работим в България от декември 1997 г., като през февруари 1998 г. започна сформирането на екипа на "Метро" за България.
- Осем магазина - два в София, по един в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен и Русе. Това предвижда официалният проект, който ще се осъществи до 2001 г. Възможно е да решим да отворим магазини и в други градове.
- Общо 300 млн. марки за трите години на изпълнение на проекта. За всеки магазин средно ще инвестираме по 35 млн. марки. Планираме да наемаме за всеки магазин персонал средно по 350-450 души. Ще наемем до четири хиляди работници до 2001 г., включително заетите в офисите на фирмата.
- Ние купуваме стоките и след това ги продаваме. Продаваме потребителски стоки. Избираме тези производители, чиито продукти са се наложили на българския пазар. Купуваме на най-добрите цени, защото трябва да сме агресивни с цените, които ще предлагаме на купувачите. Планираме да предложим 15 хил. продукта, при около 1000 доставчика. Доставчиците ще са както местни, така и чуждестранни производители. За да стане един производител наш доставчик, е необходимо да е добър на потребителския пазар.
- Това означава да произвежда стоки, които се търсят на пазара. Например "Проктър енд Гембъл" - всички знаят, че говорим за фирма, която продава перилни препарати, козметика. Те се търсят на пазара. Същата е позицията ни към местни за дадена страна или регион доставчици. В България например се търси "Каберне совиньон" - ще купуваме от тях не защото ги харесваме като доставчици, а защото техните продукти се търсят на пазара. Ключът към успеха на тази верига е в спазването на стриктни правила. Затова ние не правим български "Метро", а "Метро" в България.
- Условията на договора са наша вътрешна тайна. Ние искаме стабилност на доставките, плащане. Ние осигуряваме редовни доставки. В страни с недобре развита икономика (като България и Румъния) има много търговци на едро, но процесът на заявките не е гарантиран.
- Не.
- Ако ползваме някакви преференции, те са заложени в законите. Няма да ползваме други освен законовите данъчни облекчения. Освен това нашите разчети за дейността ни в България са правени, без да взимаме предвид префернциите за големи чуждестранни инвеститори. Сътрудничеството ни с отделните общини и правителството е на основата на отношения между добри партньори.
- По отношение на инвестициите в България и разкриването на нови производства и дейности важно е да се подчертае, че със създаването на тази система за търговия тук ще дойдат големи мултинационални компании, които ще знаят, че има търговска верига, която им гарантира дълготрайност на заявките. Сега връзката с местните търговци на едро понякога се прекъсва поради липса на пари от страна на търговците или поради други причини. Предполагам, че ще дойдат и други големи компании - търговци на едро. Много важен е и положителният ефект върху данъчната система. На практика се прекратяват скритите, прекупваческите звена. В момента в България липсва нормална дистрибуторска система - една италианска пералня, за да бъде внесена, минава през няколко скрити канала. При нас вносът ще е директен. От нас стоките ще стигат директно в магазините. Така се стига до нормалната схема - производител, търговец на едро, търговец на дребно и краен потребител. При сегашната надробена система на дистрибуция в България се плащат много малко данъци и такси. Чрез работата на магазините "Метро" ще се увеличи събираемостта на данъците и таксите.
- По-лесният въпрос е за цените. Цените значително ще се намалят и това ще доведе до поддържане на по-ниска инфлация. Откъде ще дойде намаляването на цените на дребно? Ефектът се получава от концентрацията и ефективността на търговията и от рационализма в организацията ни на работа. Компютърната ни система позволява една търсена на пазара продукция да бъде веднага директно доставена в нашия магазин. Огромният обем стоки, които купуваме, и ефективният начин на разпределение ни позволяват да продаваме на ниски цени. Имаме възможност да закупуваме стоки и да ги разпределяме в магазините в няколко държави. Освен това се елиминират всички излишни посредници по веригата от производителя до потребителя. Вторият ефект върху пазара е промяната в потребителското търсене. Той е в резултат на значителното съкращаване на пътя от производителя до потребителя. Купувачите могат да са спокойни за качеството на продаваните от нас стоки, защото ние сме отворени за контролните органи.
- Сегашната система на търговия на селскостопански стоки е прекалено скъпа за производителите. Често производителите пренасят стоката си с леки коли до пазара, без да е гарантирана продажбата й. Ние им даваме възможност пряко да продават в нашия магазин, като гарантираме съхраняване, запазване на продукцията и същевременно нейното продаване. Така селскостопанският производител ще има възможност да продаде стоката си на едно място без загуба на време. Във всеки един магазин на "Метро" се инвестират 3 млрд. лв. за охладителна система, хладилници и за всички съоръжения, които гарантират качеството на стоките и хигиената при продажбата им.
- Ако говорим за доставчиците, не е възможно да има негативно влияние върху тях идването на "Метро". Доставчиците единствено могат да растат и да се развиват. Ако не се развиват, това е резултат от тяхната политика, а не от идването на "Метро". Опитът от другите страни ни показа, че няма неблагоприятни последици за нашите купувачи или търговците на дребно. Очевидно е, че те купуват на такива цени и при такова качество, което е изключително благоприятно за тях. Ако говорим за неблагоприятни последици, те може да засегнат тези икономически субекти, които оцеляват благодарение на маржовете, неплащането на данъци и липсата на контрол. Това е рационалният извод и последствията от внедряването на "Метро" в цял свят. Елиминират се точно тези търговци, но аз мисля, че това е предимство. На пръв поглед те трябва да предлагат по-ниски цени, но те включват в цените определен процент специфичен риск за нелегалната им дейност. Изчезването на тези посредници от пазара не е загуба.
Валтер Деметц е италианец по рождение. Завършил е икономика. В системата на "Метро" работи от 1971 г. Кратка история на "МЕТRО"
Първият магазин от веригата "Метро" е открит през 1964 г. близо до Дюселдорф, Германия. Основателите на веригата са заимствали идеята от потребителските вериги в Америка. Първоначално търговската верига се развивала като семеен бизнес, след това се превръща в концерн, поглъщайки няколко конкуренти фирми. В момента "Метро" е най-голямата верига за търговия на едро и на второ място в търговията на дребно в света.
Към края на 1996 г. дейността на "Метро" се разпростирала в 16 страни в 1037 магазина. Продажбите са били на стойност 72.9 млрд. марки. Извън Германия те са възлизали на 13.9 млрд. марки. От 1990 г. "Метро" започва да открива магазини в Централна и Източна Европа.
В системата на "Метро" има няколко типа магазини. "Кеш енд Кери" (Cash and Carry) е вариантът за магазини, предназначени за продажба на едро. В края на 1996 г. първите "Кеш енд Кери" са отворени в Шанхай - Китай, и в Букурещ - Румъния. Останалите седем типа магазини са за търговия на дребно. Първият магазин "Media Markеt" за Източна Европа е построен през март 1997 г. в Будапеща. Магазините от групата "Vobis" се разпростират в 11 страни, като разрастването най-вече е на основата на франчайзинги. "Praktiker" е лидер в своята област на пазара в Гърция, като освен в Германия работи и в Австрия и Люксембург. "Adler" са специализирани магазини за текстил. За крайните потребители на обувки са предназначени магазините "Reno". На пазара на продажбите на хранителни стоки на дребно са се установили магазините Tip. Последният бизнес под управлението на "Метро" е куриерската дейност на веригата "Oppermann". В момента само в Европа работят 286 магазина под шапката на "Метро". От източноевропейските страни "Метро" има магазини в Полша, Унгария, Чехия и Румъния.
Приоритет в развитието на "Метро" на пазарите в Централна и Източна Европа заемат Полша и Турция. Първият хипермаркет в Полша беше отворен през февруари 1997 г. Докато за предимство на Полша се смята присъствието на четири от останалите седем магазина, управлявани от "Метро", изборът на Турция е резултат на оценката на "Метро", че турският пазар е най-обещаващият сред страните от Югоизточна Европа. Специалистите на "Метро" са изчислили, че над 70% от пазара на дребно в Турция е съсродоточен в малки магазинчета, разположени на по-малко от 100 кв.м. Засега проектите на "Метро" за Русия и Украйна са спрени поради икономическата криза в Русия.
"Метро" - нови правила на потребителския пазар
Eднотипни сиви барачки. Зад тях огромни студени халета. Отегчени гласове на продавачи. Вода по земята. Остатъци от хартии и листа. Вятърът носи дъх на не толкова прясна храна. Това е един от многото български складове за търговия на едро.
Светло е, безупречно чисто. Над 15 000 вида стоки в красиви опаковки. Касови апарати, колички за багаж. Перфектно обслужване. Безплатен покрит паркинг. Това е "Метро" - най-голямата търговска верига в Европа. Колко е просто. Защо досега нямахме "Метро"?
На 18 март 1999 г. "Метро" открива първите си магазини у нас. Най-напред в София и Пловдив. До 2001 г. - и в Бургас, Варна, Русе, Плевен, Стара Загора. Идването на голямата немска компания означава радикални промени по веригата производител - търговец на едро - търговец на дребно - купувач. В крайна сметка "Метро" несъмнено ще доведе до нов порядък на потребителския пазар като цяло.
Единственият начин да се пазарува в "Метро"-магазините е чрез клиентска "Метро"-карта. Тя се издава безплатно само на фирми, но неин титуляр е физическо лице. Фирмата трябва да е работеща, да има съдебна регистрация и номер по регистър БУЛСТАТ. С картата може да пазарува само нейният притежател, той има право да вземе със себе си в магазина до двама придружители. На една фирма се издават максимум пет карти. Ако дружеството извършва дейности в два различни бранша, максималният брой на клиентските карти е десет. В бъдеще пред всеки хипермаркет ще има офис, в който може да се получи карта срещу представени документи. Картата може да се използва във всички магазини "Кеш енд кери" на "Метро" по света.
Концентрация на стоки, отстраняване на посредници и възможно най-ниски цени. Това са подаръците на "Метро" за дребния търговец и като следствие - за редовия купувач на дребно. Защото и в гаражната бакалница стоките ще поевтинеят. Или поне би трябвало. Освен това няма особена пречка човек да се сдобие с фирмена карта и да пазарува за домакинството си от веригата "Метро", стига общият размер на покупките да не е на пренебрежително малка стойност.
"Писна ми да обикалям складове на едро. Тук купиш едно, там - друго. Все в търсене на най-изгодното. И никога нямаш пълна гаранция за качеството на стоката", споделя собственик на квартален минимаркет.
"В магазините на "Метро" всички изделия ще бъдат равнопоставени. Не рядко ако някой се обвърже с продуктите на дадена компания, няма право да излага и продава изделията на друга конкурентна компания. С "Метро" дискриминацията на стоките ще бъде премахната. Ние сме доста потърпевши от ментета на наши продукти. Изделията в "Метро" ще са с гарантиран произход, от сериозен производител. В хипермаркетите потребителят е този, който ще определя какво се търси. Сега на практика пазарът зависи от вкуса на посредника", коментира Атанас Петров, председател на Кооперативен съюз "БЕНА", обединяващ 25 предприятия за безалкохолни напитки и минерални води.
"Легитимност на търговията и отстраняване на всички ментарджии" след идването на "Метро" прогнозира и Георги Сяров, изпълнителен директор на "Менада - Братя Сярови - 1901" и на винарска изба "Сакар". Фирмата е сред големите производители и на оцет в България. "Нелегални предприятия често използват нашия етикет, за да предлагат псевдооцет. Чрез "Метро" подобни опити би трябвало поне да намалеят", убеден е Георги Сяров.
"Всички лоялни производители и вносители ще бъдат при "Метро". Но оризът навън пак ще се продава на по-ниски цени от фирми, които не са плащали нито мита, нито данъци - скептичен е Валери Бобенков, председател на управителния съвет на "Българска оризарна" АД. - Ние претърпяхме огромни загуби от тази сенчеста икономика. Време е най-сетне и у нас да се сложи еднаква летва за всички търговци."
Хвърля ръкавица срещу съществуващата система на разпространение.
Не е тайна, че доставката на много изделия от чужбина минава през поредица от посредници. При "Метро" вносът е пряк. С платени мита, такси и данъци. С гаранция за купувача. От което би следвало да изпищят тези пазарни играчи, които разчитат на разликата в цените. Тези, за които укриването на мита и неплащането на данъци е едва ли не въпрос на престиж. Така поне става по света. Легитимността на доставчиците означава възможност за контрол. . И в крайна сметка - постъпления в бюджета.
Ще се избегнат сегашните нередовни доставки поради липса на твърди заявки от родните дистрибутори. Много чужди фирми, които осъществяват инцидентни контакти с български партньори, в лицето на "Метро" ще намерят сигурен и платежоспособен контрагент. Това несъмнено е стимул за привличане на нови чужди участници на българския пазар.
"За "Данон" сътрудничеството с "Метро" е проверено вече в другите страни. Много по-лесно за производителя е един от клиентите да ти прави 10% от оборота например, което, надявам се, ще се получи след първата година от съвместната ни работа", прогнозира Ивайло Дачов, продуктов мениджър на "Данон - Сердика" АД.
"Деловите ни отношения датират отдавна във всички магазини на "Метро" по света. Очакваме по-големи продажби на наши изделия, защото потокът от клиенти ще бъде много голям. Но не съм оптимист по отношение платежоспособността на българина. И смятам, че свитото потребителско търсене ще рефлектира и върху амбициите на "Метро", прогнозира Георги Граменов, изпълнителен директор на "Д-р Йоткер" ООД - вносител на прахообразни кремове и подправки.
Като следствие от експанзията на немската компания много
Ще им бъде трудно да се конкурират с разнообразието от стоки и с ниските цени, предлагани в хипермаркетите. По същата причина неминуемо ще намалеят и тържищата у нас. Като се знаят цените на "Метро", всяка драстична стъпка под тях неминуемо ще буди подозрение - за невнесени реални мита и такси, за укрит данък и т.н. "Метро" ще предизвика и промени на трудовия пазар. Отстранените фирми ще освободят работници, но немската компания ще открие нови работни места.
"За всички лицензирани търговци има място под слънцето - убеден е Александър Йоцев, председател на Съюза на тържищата в България и изпълнителен директор на "Слатина-Булгарплод" ЕАД. - "Метро" не може да изземе всички пазарни ниши. Компанията е реалност, с чиято конкуренция неминуемо трябва да се съобразяваме. Но никой не е станал световен рекордьор, когато е бягал сам на пътеката", казва с оптимизъм Александър Йоцев.
"Метро" предлага конкретни финансови условия на всяка фирма, от която смята да купува стоки. Срещу своите изисквания немската компания осигурява дългосрочно сътрудничество, сигурни количества, голям оборот. И престиж.
"Не всички имат шанс да бъдат поканени за доставчици на "Метро". За нас това е комплимент и доказателство, че сме се утвърдили на българския пазар", преценява Татяна Стоянова, мениджър "Маркетинг и продажби" на фирма "Палхутев мед" АД.
За фирми, които нямат собствена разпространителска мрежа, поканата от "Метро" означава възможност да достигнат пряко до своите клиенти. За производителите на селскостопански продукти договорът с "Метро" означава край на притесненията дали и как ще реализират реколтата.
Фирмите със собствена дистрибуторска мрежа са алтернатива на "Метро". Редица печеливши дружества доставят изделията си направо в кварталния магазин. Без съмнение за търговците на дребно това е твърде удобно. Подобни фирми няма да загубят съществено от конкуренцията на немските хипермаркети.
За някои предприятия с регионални представители предложенията на "Метро" (особено в частта за търговските отстъпки) означават конфликт с вече изградените местни структури. "Ние вече инвестирахме в създаване на собствена дистрибуторска мрежа в името на скъсената дистанция с потребителя. Сигурен съм, че като производители сме създали достатъчно гаранции, за да не страда крайният клиент ценово от недобросъвестни прекупвачи. Предложените от "Метро" условия не представляват интерес за нас, защото въпросната дистанция производител - краен клиент няма накъде повече да се скъсява, освен за наша сметка", коментира Захари Бочев, търговски директор на заводите за керамични плочки "Хан Омуртаг" - Шумен, и "Хан Аспарух" - Исперих.
"Можем да обсъждаме предложенията на "Метро", но няма да поставим нашите дистрибутори в неизгодна позиция", категоричен е Емил Тунев, регионален директор "Продажби" към "Интербю" .
"При нас се плаща на изхода на предприятието", казва шеф на фирма, разтревожен от предложението за разсрочено плащане. Експортно ориентирани фирми пък не знаят дали ще устоят на уговорката за стриктните доставки, тъй като погледът им е насочен предимно зад граница.
Производители изразяват опасения от налагането на нов монопол. "При липсата (засега) на други представители на алтернативни големи вериги присъствието на "Метро" означава, че много фирми ще бъдат принудени да се съобразяват с предлаганите условия", прогнозира Захари Бочев.
Печелившата формула на "Метро" - много стоки на възможно най-ниски цени - е на път да заработи и в България. Немските инвеститори са категорични, че няма да побългаряват идеята си, а ще я реализират в оригиналния й вариант, донесъл им много успехи по света. Времето ще покаже какво точно ще се случи с въпросителните около "pro domo sua".*
Тайната на успеха.
Цените, на които "Метро" ще купува стоките от доставчиците, са с около 5% под сегашната цена на даден продукт. От така установената цена "Метро" допълнително ще поиска приблизително 10% търговска отстъпка. Така доставчиците ще трябва да продават на цена, която стига до 15% под сегашната цена. Вероятно между 5 и 10 хил. марки ще е таксата за правото да бъдат доставчици на "Метро". Самото поставяне на щандовете на "Метро"-магазините гарантира значителен оборот на съответния продукт. Отсега не може да се каже на какви цени ще се продават стоките в магазините "Метро". Отстъпките и условията по доставките ще се договарят индивидуално с всеки един от доставчиците. Процентите за отстъпка ще се ревизират всяка година, като новите отстъпки ще се определят в зависимост от реализирания оборот на стоките чрез "Метро" магазините.
"Метро" ще плаща на доставчиците забавено - след 30-60 дни. Доставчици, които настояват за по-бързо заплащане, ще трябва да предвидят допълнителна отстъпка, освен 15-те процента. Тази отстъпка не е фиксирана. От доставчиците ще се изисква да поддържат постоянна стокова наличност и да доставят стоките си редовно, обикновено два пъти на седмица. Заявките на "Метро" ще са отделно за всеки магазин. Предпочитаното време за доставки е между 6 и 7 часа сутринта. За неизвършена доставка "Метро" ще санкционира доставчика - 25% от общата стойност на стоките при първо нарушение и 50% за всяко следващо нарушение са вероятните санкции за нередовни доставки.
След откриването на магазините в София и Пловдив ще има представяне на някои продукти. От доставчиците ще се изисква допълнителна отстъпка от базовата цена на продукт, който ще се представя. Тази отстъпка е около 10% и е в допълнение на изискваните 15% за цена на покупка от доставчик. Всеки доставчик ще има възможност да представя стоката си както чрез рекламен плакат, така и на открит щанд. За техните размери съществуват изисквания. Плакатите трябва да са 3 на 3 метра, докато предоставяните щандове ще са с големина 2.3 на 1.5 метра. Рекламата на стоки в магазините "Метро" ще се заплаща. За един рекламен плакат в един магазин ще се плащат 5 хил. марки за една година. Рекламирането на щанд ще струва 3 хил. марки за една година и в един магазин. Други такси могат да се договарят в зависимост от останалите условия в договорите между доставчика и "Метро".
Клиентите на "Метро" ще получават информация за цените на продавани във веригата продукти на страниците на специално списание "METRO POST". Подобно списание е изготвено във всички страни, в които "Метро" присъства. Включването на продукт на страниците на списанието ще се заплаща допълнително. Не е ясно каква ще е тази допълнителна такса.
Какво свърши междуведомствената комисия за "Метро"
"Метро" беше първият инвеститор в България, който получи т.нар. услуга всичко от една ръка чрез създаването на междуведомствена комисия. Нейната цел беше да предлага решение за проблемите на "Метро" при установяването на компанията като инвеститор в страната. Илиян Василев, председател на групата и директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ), смята, че работата на междуведомствения екип е приключила с успех, тъй като инвестиционните планове на "Метро" ще се изпълнят в предвидения от немската компания срок.
"Тази група не направи нещо изключително, тя не беше катализатор на инвестицията на "Метро", а просто компенсираше недостатъците на административната система", коментира Илиян Василев. Според него основната работа на експертите в групата се е състояла в задълбочено разясняване на всички законодателни и административни въпроси, с които се сблъсква един чуждестранен инвеститор при влизането си в България. В това отношение особено съдействие оказало финансовото министерство, като помогнало при издаването на различни разрешителни, улесняването на работата с митниците, въвеждането на специална фискална памет в бъдещите супермаркети на "Метро" и пр. Според Илиян Василев има и косвен ефект от работата на групата, която е накарала държавните чиновници да реагират навреме. "Използването на такива групи може да научи администрацията как да работи с инвеститорите", каза още шефът на АЧИ. Василев вероятно ще предложи закриване на групата, тъй като нейната цел е да реши само началните проблеми на инвеститора, а не тези, които са типични при работата на всички външни фирми в страната. Ако се окаже необходимо в бъдеще, "Метро" ще може отново да разчита на съдействието на членовете на групата.
Последният вариант за изменение и допълнение на Закона за чуждестранните инвестиции предвижда да се запази текстът за междуведомствените групи за институционална подкрепа. В момента в АЧИ се проучват няколко проекта, за които потенциалните инвеститори искат създаване на междуведомствени работни групи. Сред предложенията има проект на "Шел газ", на италианската текстилна фабрика "Миролио", както и инвестиционна програма за развитието на телекомуникациите в България.
В румънския "Метро" купувачите на едро са ВИП-клиенти
Преди време, като се връщаха от странство, българите показваха снимки от паркингите на крайградските хипермаркети край препълнени със стока колички. През март 1999 г. семейният албум ще може да бъде попълван с такива снимки, правени и на родна територия. Тогава ще бъдат открити първите магазини на "Метро" в България. Реклами във вестниците и по улиците вече предупреждават производителите и търговците, че "Метро" идва. Засега най-вече българите от крайдунавските градове, които отскачат до румънските филиали на веригата, знаят за какво става дума.
В Румъния "Метро" отвори първия си магазин през октомври 1996 г. в Букурещ. "Метро-Отопени", където се намира и централният офис, е най-големият. Проектът на фирмата предвижда откриването на осем магазина до 2000 г.,четири вече работят - "Метро-Отопени" и "Метро-Милитари" в Букурещ, а също в Тимишоара и в Брашов.
"Метро-Отопени" е разположен в северните покрайнини на столицата. Билборд в традиционния за "Метро" син цвят приветства клиентите с добре дошли и съобщава работното време на магазина - всеки ден от 8 до 21 часа. Паркингът пред хипермаркета побира 1100 автомобила. Най-голяма е навалицата от клиенти в петък и събота, но и през седмицата отпред спират десетки автомобили. Собствениците на магазини и заведения обикновено пазаруват сутрин или вечер, след като са наясно какво са продали и какво трябва да заредят.
Изходите от магазина са много, но входът е само един. Влизащите показват клиентските си карти, за да докажат, че имат право да пазаруват в "Метро". От другата страна кандидат-потребителите удостоверяват с документи, че притежават фирма, за да се сдобият с пропуска. Из магазина обикалят купувачи, които по списък набавят нужните им стоки, и домакини, които с часове се лутат между щандовете. В количките се смесват връзка банани с чифт обувки, куфар, кофички кисело мляко и няколко чифта чорапи, касетофон, пити кашкавал и автомобилно масло. Всеки клиент на "Метро" получава на две седмици каталози със специалните оферти на "Метро". По рафтовете тези стоки се разпознават по червените табелки. Разликите между числата върху червените и жълтите етикети обаче не са много големи с изключение на някои предложения за техниката. Докато въртят глави между рафтовете, клиентите често катастрофират, сблъсквайки се с количките, които зареждат. Техните шофьори понякога си правят шеги с купувачките, пресрещайки ги от двете страни. Събран на едно място, обслужващият персонал на магазина, облечен в бели манти, прилича на екип от Бърза помощ. Хората на "Метро" преминават специални курсове на обучение. Стотина млади момичета и момчета с постоянни усмивки щъкат между рафтовете.
На някои от високите десетина метра конструкции и по стените са закачени плакати на фирми, чиито стоки се продават в магазина. Предимно големите западни компании като "Филипс", "Електролукс", "Шел" атакуват клиентите. Рекламата се плаща, но изборът между 10000 вида хранителни стоки и над 12 000 нехранителни затруднява и хората посягат към познатото. Луксозните цигари, алкохолът и козметиката са подредени в отделна зала.
Политиката на "Метро" и в Румъния е да предпочита стоките на местни фирми. Докато от магазина излизат натоварени с покупки купувачи, по стълбите към офиса всекидневно се качват хора с кашончета или щайги. Те предлагат продуктите си в отдел "Покупки" и искат да станат доставчици на "Метро". "Един производител, за да работи с нас, трябва да има изрядни документи, да си плаща данъците, да предлага качествена стока. Всичко да е О.К. Не вземаме нищо от черния пазар, работим само с легални фирми и по този начин също косвено подпомагаме борбата с черната търговия", категоричен е Дан Николеску, директор на отдел "Реклама". При чуждите стоки "Метро" работи само чрез директен внос от компаниите, но при храните това са максимум 5-10 процента от предлаганото. Български стоки в румънските магазини на "Метро" няма, защото няма и нито един български доставчик. Там обаче могат да се купят домати от Канарските острови, Турция и Холандия, френски и холандски ябълки, дини от Испания, киви от Нова Зеландия, други екзотични плодове и зеленчуци. Има цени в "Метро", които стряскат българския купувач. Шоколад "Милка" струва 1.70 ДМ, кофичка "Данон" - 1.12 ДМ, килограм диня получаваш срещу 3.50 ДМ. Други стоки са по-евтини - маргарин "Линко" - 0.90 ДМ, немската козметика, някои видове месо. Извън магазина цените се повишават значително в зависимост от мястото на продажба - в луксозните супермаркети, по сергиите на пазарчетата или в кварталните минимаркети. От "Метро" признават, че някои от стоките могат да се намерят по-евтино и на черния пазар. От купувача зависи откъде ще предпочете да зарежда.
Двадесет каси обслужват клиентите на "Метро", но не всички работят едновременно, затова се струпват и опашки. За ВИП-клиентите обаче има отделна каса, отделни места за паркиране пред изхода, по-бързо обслужване. Много важни купувачи в "Метро" са тези, които "пазаруват много". Докато пред другите каси се редят хора с препълнени колички, но всъщност пазаруващи на дребно, пред ВИП-касата застават тези, които са натоварили кашончета, касетки, чували - купуващите на едро, за които по принцип е предназначен магазинът. Минималната сума за пазаруване е около 18 ДМ (100 000 леи). В брой може да се плати до 5600 марки. При по-големи сметки се плаща по банков път. Във всеки магазин на "Метро" има банков офис.
Купувачите обикновено зарязват на паркинга металните колички. Европейската система, при която пускаш монета, за да вземеш количката, и си получаваш парите обратно, връщайки я на мястото й, не е възприета в Румъния. Две момчета събират изоставените между автомобилите колички.
Служителите от офиса влизат в халетата през служебен вход. Облечено в полицейска униформа момиче залепя специални етикети върху лични вещи, които могат да се купят и в магазина. На връщане девойката със значка "Охрана" обискира работниците. Два пъти в седмицата в магазина идва контрол за качеството на хранителните продукти. Месеци преди откриването през 1996 г. проверките са били непрекъснати. "За четири месеца имахме над двадесет проверки. Румънските власти се опитваха да намерят грешки, нещо, което не е наред, но не откриха нищо", спомня си Дан Николеску. "Ние не сме румънският "Метро", а това, което навсякъде по света означава "Метро". Разликата е в пазара, който е различен в Унгария, Германия, Австрия и тук. Но идеята и концепцията "Кеш енд кери" е еднаква. " Проектът на "Метро" за Румъния предвижда до 2000 г. да бъдат открити осем магазина. Сега в "Метро"-маркетите работят 1500 души, а вложените инвестиции са 112 млн. ДМ. Клиентите на "Метро" са 400 000, но през следващите години се очаква да се удвоят. Дан Николеску обяснява: "Никъде другаде в Букурещ не можеш да намериш всичко - от сапуна до телевизора, от пералнята до месото. Днес имаме успех. Но никой не знае какво ще се случи утре."
Коментар
Лека наглост обладава властта
Не може да има толкова много незаконни обекти по крайбрежието. Тези нарушения означават корупция, и то не от порядъка на 10%. Не бива мутрите да диктуват правилата в тази държава."
Това са думи на един вицепремиер, цитирани "едно към едно" във вестник "Пари" през седмицата.
Кой ли е вицепремиерът? Ако съдим по казаното, това е човек, който искрено се възмущава от незаконното строителство, от корупцията и от мутрите. Всеки нормален български данъкоплатец обаче знае, че колкото по-дълго един министър е такъв, толкова по-внимателно трябва да се слуша какво говори. И толкова по-малко да му се вярва. Примерно изречението "не може да има толкова много незаконни обекти" сигурно значи, че по принцип може да има. Проблемът е само, че са много. И корупцията се вижда с просто око.
Въпросът е кои обекти трябва да бъдат съборени - тези, за които вече е платено да се построят, или тези, за които няма да си платят да не се бутат? Във всеки случай не трябва да има заблуда, че незаконното строителство ще изчезне напълно. Защото ще трябва да се бутне и един хотел на Копитото, а той е строен от приятели на вицепремиера (виж стр. 15). А всеки опитен данъкоплатец знае, че това не може да се случи дори ако хотелът е построен с приватизирани бюджетни пари.
Има отговор и на въпроса защо, когато говори за лошите строежи, вицепремиерът се сеща за мутри. Може би защото такива хора има и около него. На онези с хотела дал софийските паркинги. На техните познати с червения лъв и трите букви помогнал да застраховат през "Юпитер". Защото пък "Юпитер" дължат лиценза на него. Само не е ясно, докато вечеря с такива хора, как ги нарича вицепремиерът? Дали мутрите се обиждат на мутра? Дали всички се сещат кой е вицепремиерът?
Петър Стоянов лобира за индийски инвестиции
"България може да се превърне във врата за индийския капитал към Западна Европа. Ние очакваме от Индия солидни и стратегически инвестиции", бе посланието на президента Петър Стоянов към индийските бизнесмени по време на българо-индийския бизнесфорум в Делхи. Държавният глава се завърна в петък от официално четиридневно посещение в Индия. Домакин на визитата бе индийският президент Кочерил Раман Нараянан.
С 21 топовни салюта бе приветстван Петър Стоянов по време на официалната церемония в двореца Ращрапати Бхаван на 26 октомври, където бе срещата с индийския му колега. Според Кочерил Раман Нараянан "посещението е ново измерение на двустранните икономически, търговски и научни връзки. България е в период на изключително активни реформи и търси нови партньори". Той приветства идеята за създаване на смесени българо-индийски предприятия, а Петър Стоянов сподели, че очаква индийски фирми да се включат в приватизационните процеси у нас. Съвместни бизнеспроекти и развитието на двустранните отношения българският държавен глава обсъди и с индийския премиер Атал Бихари Ваджпаи.
В първия ден на визитата беше подписана и Спогодба за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Министърът на държавната администрация Марио Тагарински сложи подписа си и под Меморандум за сътрудничество между Българския център за насърчаване на износа и Националния център за търговски информации при Министерство на търговията на Индия и под Спогодба за сътрудничество между международния панаир в Пловдив и индийската Организация за насърчаване на търговията. Заместник външният министър Марин Райков преговаря за облекчаване на визовия и митническия режим. Индийският министър на земеделието Сом Пал съобщи, че Индия се интересува да вземе под наем в нашата страна земеделски площи, където да отглежда маслодайни и бобови растения. Индийците проявяват интерес и към винопроизводството, хранителната и млекопреработвателната промишленост. Обсъдени са възможностите за сътрудничество в отбраната и в борбата с организираната престъпност.
В Делхи Петър Стоянов откри бизнесфорум с участието на български и индийски бизнесмени. "Сега е време да инвестирате в нашата страна. Елате, за да не закъснеете", покани президентът индийските инвеститори. В придружаващата го делегация бяха включени представители на фирми от винопроизводството, военнопромишления комплекс, обувната промишленост и електротехниката. Българските бизнесмени имаха срещи във Федерацията на индийските търговско-промишлени палати в Конфедерацията на индийската индустрия, беше поставено началото на създаване на съвместен бизнессъвет. Индийското правителство изрази желанието си стокообменът с България да се увеличи до 100 милиона долара.
Петър Стоянов покани и един от най-могъщите индийски концерни - "Татагрупс", да инвестира в България. Концернът произвежда джипове и камиони "Мерцедес", цимент, стомана и химикали, собственик е на веригата хотели "Таджмахал".
По време на държавното посещение семейство Стоянови се срещна и със съпругата на Раджив Ганди - Соня Ганди, която е президент на Общоиндийския комитет на Индийския национален конгрес. Те посетиха и някои от най-големите забележителности на азиатската държава - индийския храм "Бирла Темпл", националния музей на Индия, едно от седемте чудеса на света - двореца "Таджмахал", гроба на Махатма Ганди.
Аман от екшън-герои
Колко струват на българския данъкоплатец българските правоохранителни органи? Ако съдим по субсидията от държавния бюджет, ще разберем, че МВР ни излиза 243 359 556 000 лева. Никак не е малко. Защо тогава средностатистическата електорална единица трябва да плаща допълнително кръвен данък заради непрофесионализма и комплексарщината на хора, които се отличават от мутрите само по униформата и нагръдния знак? Защо след шестмесечно повърхностно обучение в сержантско училище младежи, които след казармата не са успели да намерят реализация никъде, покриват сбърчените си вежди с евтина имитация на "Рейбан", нахлузват бронежилетки, размахват наляво-надясно "Калашников" с патрон в цевта и "произвеждат изстрел" точно в момента, когато това не се налага? Защо полицейското присъствие се усеща само през футболните уикенди, при посещенията на височайши персони от чужди държави или при поредната "Комар"-джийска акция? Защо вместо за проверка на самоличността полицаите спират с намекващия за рушвет въпрос "Консумирал ли сте"?
С кого всъщност воюват полицаите? Чупят "гръбнака на октопода" (по ген. Божидар Попов) или главата на данъкоплатеца? Преди седмица курбан на полицейската некадърност стана 16-годишно момиче. През 1995 г. при подобни обстоятелства оперативен работник простреля в главата нищо неподозиращ шофьор край столичния хотел "Плиска". Негов колега пък екзекутира с изстрел в тила криминално проявен софиянец в "Младост". Офицери и сержанти от столичното 7-о РПУ пък умъртвиха арестант с дървена закачалка, поетично кръстена с войнственото име "копието на Шака Зулу". И още. И още... Крайно време е да се разбере, че МВР по закон е монополист в използването на насилие в мирно време и затова трябва да бъде подложено на безмилостен контрол за това къде и как го използва. Досега политиците твърде бързо забравят упреците си към репресивните служби, когато дойдат на власт. Горчивият опит от последните 7-8 години показва, че всяко мнозинство разчита на тях като последно средство срещу избирателите, решили да променят своя вот с улични средства. Така потъна във времето и разследването за събитията от 10-11 януари 1997 г., когато униформените убеждаваха демонстрантите да си ходят, като ги удряха с каквото им попадне. Поведението на политиците е разбираемо. Никой български полицай не би рискувал да бъде лоялен към властта, когато иска да използва репресивните му функции, но при нужда го праща на съд. Откъде накъде обаче ние, данъкоплатците, трябва да влизаме в положението на политиците, когато в крайна сметка униформените им храненици изпробват новите си репресивни умения върху нас?
След инвестиционния форум и потоп
Само три седмици след приключването на работата на инвестиционния форум, на който фондовата борса беше показвана като пример за бързия ни напредък, търговията с ценни книжа у нас е на път да спре изцяло. Причината за това е, че до крайния срок, определен от закона, нито едно голямо предприятие от списъка за масова приватизация не счете за необходимо да изготви проспект за акциите си (). Всъщност организаторите на форума трябва да бъдат благодарни на незнайния юрист, който е решил да запише в закона датата 31 октомври, а не, да речем, месец по-рано. Така им беше спестена конфузната ситуация да обсъждат дейността на борса, дневният оборот на която е по-малко от самолетен билет от Лондон до София например. И ако за по-малките предприятия нежеланието да бъдат публични дружества е логично, то за най-големите това е трудно обяснимо. Всъщност не чак толкова трудно, ако погледнем въпроса през очите на един държавен чиновник, който спокойно си пребивава в борда на Нефтохим, Булгартабак или "Кремиковци". За тях дребни акционери не съществуват, а борсата е нещо, което работи единствено за да осигурява комисиони на брокерите и материал за писане на медиите. Изобщо развитието на нашия пазар на ценни книжа е красноречив пример за това как и най-добрите намерения са обречени на провал, когато прилагането им зависи от държавни чиновници, независимо дали те са начело на приватизиращ орган, в надзора на голямо публично предприятие или пък начело на самата борса. Често тези чиновници (както зам. промишления министър Маринов през миналата седмица) причисляват себе си към "приятелите на капиталовия пазар" и обичат да изтъкват направеното от тях досега. Ако случайно сте му повярвали, попитайте го защо в "Кремиковци" например, където той е шеф на надзорния съвет, никой не е направил нищо, за да не спре търговията с акциите на дружеството. А за шумно огласяваните "успехи" на приватизацията през борсата истината е малко по-друга. Единствен кандидат-купувач за кабелния завод в Бургас (който осигури над 9/10 от приходите, дошли от продажба през борсата) поради сериозен ЗУНК-ов кредит беше работническо-мениджърско дружество, финансирано от Мултигруп. Защо да се продава на "Мулти" на разсрочено плащане за 10 години, като може и в кеш веднага. Тъкмо ще отчетем и малко дейност на борсата.
Промишленото министерство се вижда като отличник в приватизацията
До края на годината Министерството на промишлеността (МП) очаква да раздържави над 50% от активите на предприятията, които има право да продава. Това съобщи в края на изминалата седмица Едит Гетова, зам.-министър на промишлеността. Според нея прогнозата се основава на реална оценка. "Имаме амбицията нашето министерство да бъде отличник в приватизацията, независимо че Агенцията за приватизация ни изпревари, като на 1 октомври обяви, че вече е изпълнила годишната си програма за раздържавяване", каза още Гетова.
Като експеримент с цел ускоряване на приватизацията Стефка Димитрова, началник на управление "Приватизация" в МП, съобщи, че от средата на ноември ведомството ще започне да обявява търгове без начални цени. Част от тях ще се организират и провеждат на място - тоест там, където е седалището на приватизираното дружество или където се намира обособената част.
Справката на МП от началото на годината до 30 октомври сочи, че през този период ведомството е сключило 128 сделки за цели предприятия, 50 - за обособени части, и 67 - за миноритарни пакети. Над 50% от сделките са сключени с работническо-мениджърските дружества (РМД), призна Едит Гетова. По отношение на по-важния показател - дял на разсрочените вноски на РМД, грубите изчисления по справките за последните месеци показват, че той надхвърля 80% от общо договорените плащания.
Президентът на МОК получава втори български орден
Президентът на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч получи най-високото държавно отличие за чужденци - "Стара планина" I степен. В отсъствието на държавния глава Петър Стоянов, който е на официално посещение в Индия, медалът му бе връчен от Румен Христов, главен административен секретар на президента.
Самаранч пристигна за 11-и път у нас. През 1983 г. е награден с ордена "Мадарски конник", а през 1987 г. става почетен доктор по право на СУ "Св. Климент Охридски". Този път поводът е честването на 75 години от създаването на Българския олимпийски комитет и 25 години от десетия конгрес на МОК във Варна. "Благодаря за медала и предайте на президента, че съм много доволен. Желая най-доброто на българските спортисти и да се подготвят добре за предстоящата олимпиада Сидней 2000", каза маркизът. За ръководената от него организация той твърди, че е по-мощна от католическата църква.
Заедно със Самаранч в София пристигнаха заместникът му, унгарецът Пал Шмид, членът на МОК за Тайланд Чинг Куо Во и тунизиецът Мохамед Мзали. В сгъстената си програма Самаранч успя да вмести посещение в Националната спортна академия, където откри официално мемориалния кът с извезаните имена на всичките ни олимпийски шампиони.
Тържествата се събраха в рамките на един ден и завършиха с тържествено събрание и олимпийски бал в салоните на Централния военен клуб.
Проблемите на НПО бяха обсъдени на национална среща
Прозрачността и популяризирането на дейността на неправителствените организации (НПО) са основните проблеми пред третия сектор в България. Досегашната дейност, резултати, добрите практики и бъдещите инициативи обсъдиха над 700 участници и гости по време на националната си среща "Възроденото гражданско участие". Представители от 400 НПО се събраха през миналия уикенд в София. Форумът беше организиран от програма "Демократична мрежа", Американската агенция за международно развитие (USAID), Фондация за развитие на гражданското общество, Регионален екологичен център за Централна и Източна Европа и Програма за развитие на ООН. Поздравителни адреси до срещата изпратиха президентът Петър Стоянов, министри и западни фондации. Сред официалните гости бяха Джон Тенант от USAID, постоянният представител на ООН Антонио Виджеланте, представителят на Световната банка Томас О'Брайън, Питър Стоукс от британската "Фондация за гражданско общество".
След откриването на срещата бяха проведени панелни дискусии - "Гражданското общество", "Ролята на организациите с идеална цел и техните партньори в развитието на гражданското общество в България" и "Пътят напред - тенденции, предизвикателства, възможности пред НПО". Клуб "Икономика 2000" представи данни от свое изследване, според което през миналата година българските НПО са разполагали със средства, равни на 1.5 % от брутния вътрешен продукт на страната. Същото проучване дава информация, че през 1996/1997 г. у нас са работили 3403 сдружения, 66 фондации и 1812 професионални и спортни НПО. Участниците в срещата се обединиха около идеята за по-голяма прозрачност в отчетността на НПО, защото така за обществото ще стане ясно кои са работещите сдружения и какво точно са свършили.
Обучение за организациите с идеална цел, финансиране на НПО, изготвяне на проектозакон за НПО бяха сред темите за работа в малки групи. Вторият ден продължи с минисеминари за набиране на средства, представяне на донори, правителствени източници за финансиране и завърши с обобщаване на резултатите. Основният апел на НПО към държавата е да започнат промени в законодателството, които да стимулират дейността на третия сектор.
Ново споразумение за транзит на каспийски нефт
Турция и три от съседните й страни подписаха декларация за изграждане на петролопровод, чрез който каспийският нефт да достига до световните пазари през турското пристанище Джейхан. На четиристранната среща, проведена в деня на националния празник на Турция, участваха Грузия, Азербайджан, Узбекистан и Турция. Подписаното споразумение има символично значение, но финалното решение предвижда петролопроводът да бъде построен предимно от западни петролни компании, които ще бъдат избрани през месец ноември. Споразумението бе подписано от турския президент Сюлейман Демирел и от държавните глави на другите три страни.
Американският енергиен министър Бил Ричардсън, който застана зад този проект, присъстваше на церемонията по подписването в сградата на турския парламент. Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов бе последният, който подписа споразумението. Причината за това бе, че американски петролни компании и правителствени източници съобщиха, че проектът за петролопровод, чиято дължина ще бъде 1730 километра и ще струва 4 милиарда долара, се оценява като все още търговски неизгоден.
Пиночет спечели първата битка с правосъдието
Апелативният съд в Лондон ще вземе решение късно в петък дали испанските съдии, които поискаха арестуването на бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет, имат право да изискват екстрадирането му поради обвинения в геноцид.
Съдията Балтазар Гарзон, който поиска арестуването на Пиночет в Лондон преди две седмици, ще поиска становище от испанския върховен съд, ако единайсетте съдии от апелативния съд в Лондон се произнесат против екстрадирането на Пиночет.
Гарзон вече срещна трудности в опита си да екстрадира бившия диктатор поради решение на лондонския съд, според което арестът на Пиночет е неправомерен.
Английските съдии обявиха в четвъртък вечерта, че Гарзон няма законови основания да разследва престъпления, извършени по време на управлението на Пиночет в Чили през седемдесетте и осемдесетте години. Съдът в Лондон заседава при закрити врати в петък и ще оповести решението си късно същия ден.
Ако съдът гласува в полза на испанските искания, това ще бъде прецедент в международното право и ще постави бариера пред пътуванията в чужбина на бившите диктатори по цял свят. Пиночет, който управлява Чили между 1973 и 1990 г., бе задържан по искане на съдията Гарзон на 16 октомври в лондонска клиника, където беше на лечение.
Върховният съд в Лондон вече постанови тази седмица, че статусът на Пиночет като бивш държавен глава му дава имунитет срещу обвиненията на испанското правосъдие. Въпреки това обаче съдът постанови още Пиночет да остане под охрана, докато решението бъде обжалвано.
(Kaпитал).
Горивата поскъпват от януари
Правителството прие поправки в Закона за таксите върху течните горива, според които цените на бензина, дизела и останалите нефтопродукти трябва да скочат средно с 5-6% от началото на следващата година. Поскъпването на горивата ще стане факт, след като бъде одобрено от парламента. Очаква се това да доведе до известно завишение в цените на повечето основни стоки и услуги.
Проектът, който беше внесен от вицепремиера Евгений Бакърджиев, предвижда да бъдат увеличени пътните и екологичните такси, които производителят Нефтохим и вносителите на горива трябва да превеждат във фонд "Републиканска пътна мрежа" и в Националния фонд за опазване на околната среда. Целта е да се увеличат средствата за строителство и поддръжка на пътищата в страната, обясниха от кабинета.
От началото на годината постъпленията в двата фонда са значително по-малко от предвидените по вина главно на бургаската рафинерия Нефтохим, която бави необосновано изплащането на вноските. В момента рафинерията дължи пътни такси за над 17 млрд. лева, съобщи шефът на Главно управление на пътищата Костадин Таушанов. При обсъждането на предложението от Министерството на финансите са настоявали да не се променя размерът на таксите върху горивата, а да се осигурят условия и контрол за тяхното внасяне от страна на производителите и дистрибуторите. Муравей Радев изтъкнал, че завишаването на таксите само ще доведе до увеличаване на размера на начислените, но невнесени реално суми.
НАКРАТКО
БСДП и Обединеният блок на труда официално се обединяват в Съюз "Социалдемокрация" (ССД). Петър Дертлиев и Кръстьо Петков се надяват с тази формация да се явят успешно на местните избори през следващата година. В ССД са привлечени да работят и синдикалисти, членове на други социалдемократически формации, политически и граждански организации, личности със социалдемократически убеждения.
Шест български проекта в областта на транспорта и околната среда ще бъдат предложени на Европейската комисия за включване в програмата "Широкомащабна инфраструктура". Общата стойност на поисканата субсидия е 69.450 млн. ЕКЮ. Проектите, сред които за защита на бреговете на р. Дунав и Черно море и обновяване на пътищата от трансевропейските коридори, ще се конкурират с предложенията на 13-те държави, финансирани по програмата ФАР.
Премиерът Иван Костов ще се срещне с колегата си Месут Йълмаз, с президента Сюлейман Демирел и с председателя на Великото национално събрание Хикмет Четин при официалното си посещение в Турция от 4 до 6 ноември. По време на визитата ще бъде подписано споразумение за изплащане на български пенсии в Турция и ще бъде обявено официално влизането в сила на споразумението за свободна търговия от началото на следващата година.
Мутри и пирати искат цялата улична реклама
Когато в Италия се говори за външна реклама, хората обикновено се сещат за скандалните билбордове на "Бенетон". Когато в България се говори за външна реклама, хората се сещат за борци, подкупи и заплахи.
Уличната реклама у нас все още остава на информативно ниво. В Европа и Америка рекламите по билбордовете се използват за изграждане на имидж. "Имиджовите реклами не показват продуктите, те продават стил на живот. Креативната реклама тук не е развита, защото и пазарът не е достигнал това ниво", разсъждават рекламните специалисти.
Бумът на уличната реклама през последните няколко седмици е свързан с наближаването на края на годината. Компаниите бързат да изхарчат бюджетите си за реклама и в повечето софийски агенции, предлагащи външна реклама, няма свободни места по билбордовете. Цените са около 800/900 долара месечно.
В общината списъкът на фирмите, които притежават рекламни съоръжения на територията на столицата, непрекъснато се увеличава. "Преди година само една фирма държеше пазара на външната реклама. С монопола на "Маркани лайн", тогава под друго име, отдавна е свършено. Те са монополисти единствено по спирките и малките съоръжения по тротоарите, но скоро и там ще има конкуренция", категорична е Елена Урумова, управител на "Рекламна мрежа 5". От "Маркани лайн" твърдят, че се радват на конкуренцията, и отричат да имат нещо общо с бившата застрахователна компания СИК, с която ги свързват слухове на пазара. Във фирмата дори трудно си спомнят великденската рекламна кампания на силовата групировка по спирките, с яйцата, които се боядисаха в цветовете на българското знаме. На пощенската кутия на офиса на "Маркани лайн" е изписана и друга фирма, която се свързва с рекламата на СИК - "Интервижън". Преди това застрахователите ползваха услугите на агенция "Визаж", която пък през лятото избра за рекламната си кампания спирконавесите, както в столичната община наричат рекламните табла около спирките на градския транспорт.
"Другата" тарифа, по която се плаща, за да построиш билборд, не е написана, нито гласувана от столичните общинари. Сумите на подкупите се предават от ухо на ухо сред кандидат-собствениците. Търговците на реклама се оплакват, че при окончателното договаряне минималната тарифа обикновено се запазва, но договор се сключва срещу допълнителна, оцветена в зелено сума - около 1000 долара на съоръжение.
Случва се служители на отдел "Реклама" да получават заплашителни телефонни послания. Бодигардове да нахлуват в кабинетите на официално и неофициално занимаващите се с проблемите на външната реклама в софийска община. "Заведох две мутри при този, който ме мотаеше за договора. Те извадиха нож и заплашиха, че ще се разправят с цялото му семейство. Той обясни, че нищо няма да постигнем, защото нещата всъщност не зависят от него. Но и на мен са ми пращали борчета, които така бяха уплашили съдружника ми, че искаше да зарежем този бизнес", разказа управител на рекламна агенция. Колеги, които членуват в една асоциация, си общуват чрез бухалки. В общината се подменят договори и се сключват неофициални с други фирми. Нелоялна конкуренция има и в цените, на които се предлага рекламната площ. Някои агенции представят едни официални тарифи, но за да "откраднат" клиенти, сключват договорите на по-ниска цена.
С думи, които са характерни за криминалните хроники, се описват взаимоотношенията между продавачите на реклама. "На нас лично ни пречат пиратите, които монтират незаконно съоръженията си, включително и на места, където е забранено", оплака се Богдан Христов от "Маркани лайн". Агенциите твърдят, че се надяват далаверите в рекламата да бъдат прекратени и пазарът да се нормализира, защото външната реклама е сред най-перспективно развиващите се в света, а корупцията у нас я убива. Никой обаче не се обръща към полицията не смее публично да обвини подкупните чиновници и отмъстителните конкуренти.
Скандали избухват при демонтирането на рекламни съоръжения. В началото бяха свалените часовници на гръцката фирма "Бултайм" заради неплатени наеми. Последният случай е от началото на август тази година с табелите по Симеоновско шосе, които рекламират частни хотели и заведения в полите на Витоша. "Акцията не можа да се проведе докрай, демонтажниците бяха спрени почти с оръжие. На общината са нанесени щети на стойност хиляди долари от незаконно монтираните табели", си спомни началникът на отдел "Реклама" Евгени Радев. Според изискванията на наредбата рекламите се разполагат само след съгласуване на проектите и сключване на договора. Отстраняването на паразитните съоръжения е непрекъснато. Общината е наела две фирми, които извършват непривлекателната дейност по откачането на табели от дървета, стълбове, къртят рекламни съоръжения от типа "Направи си сам" и спорят с управители и собственици, които са категорични: "Аз съм си платил. " Почти всяка събота и неделя екип от трима демонтажисти, въоръжен с нужните инструменти и охраняван от двама общински полицаи, тръгва към набелязаните в протокол незаконни табелки и пана. "Центърът на София е почти изчистен. Тук-там има рецидиви, аз галено ги наричам камикадзе. Те слагат табелите след демонтажа, като си мислят, че общината няма да повтори, но ние и ще потретим. Такава е волята на кмета", заканва се Евгени Радев. Плановете са в края на годината да започне разчистването и на незаконно монтираните реклами по фасадите на сградите. Подготвят се и конкурси за "комплексното обзавеждане" на някои централни градски пространства. Предстои да се уточни дали фирмата, която ще проектира например площите около НДК, ще има право да монтира и експлоатира и рекламните съоръжения.
Въпросът "Какъв ще е българският избор" на син фон, който се появи по десетки табели по ул. "Фритьоф Нансен", бул."връх" и в района на хотел "Плиска", няма нищо общо с конференцията на СДС, както предположиха наблюдателни граждани.
Документът има своите условия и за съдържанието на "рекламно-информационните елементи". Любимите отпреди Десети ноември партийни повели "С БКП напред", "Петилетката в съкратени срокове" или възпитателни послания "Да работим не как да е и не по-добре, а най-добре", които красяха пътища и площади, днес са спомен. Политическата агитация чрез външна реклама между две изборни кампании не е разрешена, освен "поставянето на информационни, указателни и агитационни материали върху клубовете на политически партии". Трансперантите, които рекламират партийни конференции и конгреси, се възприемат от кметството като реклама на събитие.
Светещите рекламни съоръжения според агенциите правят София по-красива. Светлината от билбордовете намира и съвсем практични приложения. На Руски паметник например рекламата на "Харлей Дейвидсън" вечер осветява щанд за продажба на тикви.
Уличните реклами в България обаче остават далеч от идеите на "Бенетон". Фотографът на компанията Оливиеро Тоскани обяснява предизвикателните си идеи да показва умиращ от СПИН, гробища или погребение на мафиоти така: "Фирмите харчат милиарди долари за външна реклама. Защо тези пари косвено да не бъдат използвани да се буди общественото мнение срещу проблемите на нашето общество, каквито са СПИН и мафията."
Ревизиите се отлагат до приключване на реформата
Интересни варианти на тема ревизия се разиграха в България през последните десетина дни
Респективно - има ревизия, но има и суперревизия. Във вариант едно на общественото мнение му се отрежда ролята на безмълвен свидетел на войната между последователно тиражираните от медиите противоречиви твърдения: "нямало униформи - намерили се униформи", "нямало търг - имало търг", "нямало цяла сграда - открили тържествено същата тази сграда" (която обаче не била "онази сграда"). Знае ли някой как всъщност е било? Докато обаче обществеността мълчи и чака развоя на събитията, тя в съотношение 57% към 29% застъпва мнението, че ревизията е извършена добросъвестно, а изнесените факти трудно могат да бъдат приведени под общия знаменател "политическа поръчка".
Логически погледнато, покрай случая с митниците на обществото беше предложено да реши следната задача: Ако днес един митничар вземе 1000 марки подкуп, а утре друг разкрие контрабанда на 1000 пиратски диска, от това следва ли, че действието на втория оневинява първия? Всъщност тези аргументи не са нищо друго, освен опит да се подмени личната отговорност с псевдозащита на групови интереси. Но докато невинните стават параван на виновните, обществото така и няма да повярва, че е възможно търсенето на индивидуална наказателна отговорност. Именно подобна практика с четиридесет и пет годишна давност ни доведе там, където сме сега. При този вариант на общественото мнение му остава само да се надява, че поне управляващите ще потърсят политическа отговорност от онези, на които едва ли ще им бъде потърсена наказателна.
В политическия речник обаче ревизия се пише с малко "р", а реформа с главно "Р". И ако ревизията пречи на Реформата, естествено първата трябва да напусне сцената. Точно в този вариант на общественото мнение е отредена най-незавидната роля - да попадне в плена на тоталната идеологизация от близкото минало, когато класово-партийната теглилка определяше грамажа на фактите. Ето защо упоритите опити на високопоставени управляващи да противопоставят ревизия на реформа (а какво друго е реформата, ако не въвеждането, но и спазването на правилата на свободното пазарно стопанство) е повече от смущаващ. Именно скритото в тази позиция послание, че днес (т.е. спазването на правилата) започва от утре (т.е. когато реформата приключи) кара 60 на сто от хората да се съмняват, че обществото ще разбере някога истината за извършените в митниците нарушения. Или казано с други думи, да се съмняват, че е възможно да има политическа воля за ре-формиране, без да има такава за ре-визиране.
Колко голяма партия е СДС
"Няма да занимаваме повече нито хората, нито медиите с вътрешните проблеми на СДС, спираме и сами да се вглеждаме в себе си. " С това изречение Иван Костов сложи край на 8-годишното лутане на синия съюз в търсене на ясен политически образ. На Десетата национална конференция заместник-председателката на НИС Екатерина Михайлова очерта идеологическите параметри на новото лице на СДС - християндемократическа партия от народен тип. Седмица по-късно координаторът на СДС, философът Илия Петров, употреби пазарна метафора за партийния катаклизъм: "Ние приключихме, подредихме новата си витрина, потребителят сам ще прецени какво от нея да си хареса."
За целта сините не използваха залежала идеологическа стока, отказаха се дори от собствените си, употребени вече артикули като деструктивното "анти", предпочетоха философията на прагматизма и извадиха на подиума нови лица.
Ние не искаме да сме масова партия като БСП, каза преди година Иван Костов. Новата ни къща не се пука по шевовете от новодомци, казва сега Илия Петров. Координаторът още не е теглил чертата, но е пресметнал, че в СДС са се записали около 75 хиляди българи. Толкова си пожела и Костов, когато обяви, че ще прави европейска формация с членове, не повече от 1 процент от населението. Примерът, разбира се, е взет от Християндемократическия съюз на Хелмут Кол, а моделът отдавна е изпробван в европейските демокрации. Накратко целта беше: не масова партия, с твърдо ядро от активни партийни членове, но с широка периферия от симпатизанти, които лесно могат да бъдат активирани в изборна ситуация.
Десетата национална конференция преряза лентата на готовия партиен строеж. Сега, освен че реформират държавата, сините трябва да подреждат и партийния си дом. СДС вече има регистрирани 305 общински и областни съвети. Седемдесет и две на сто от записаните в тях са на възраст от 30 до 50 години, а 20% са под 30-те. Преобладава мъжкото участие, а 63 на сто от актива са висшисти. Координаторите очакват тази тенденция да се запази и за цялата членска маса. Партия мечта!
И все пак, знаят ли новите християндемократи какво е християндемокрация, била тя и от народен тип? Там беше спорът ни, призна кърджалийският депутат Пламен Иванов. Посветени в историята на политическите процеси активисти питали преди конференцията: "Как точно ще се чувстват в СДС мюсюлманите например, като в зората на тези идеи е християнската църква и борбите й за политическо влияние в Западна Европа? " Спорът завършил с компромис: "Ние не СМЕ, а само КАТО християндемократическите партии. Взимаме от тях ценностите: здрави традиции, висок морал и стабилен политически рейтинг. " По сините върхове знаят, че българинът има насадена непоносимост към идеологиите, а антикомунизмът ще живее в партията, докато не отшумят окончателно последиците от червеното управление. Затова предпочитат да се именуват партия от европейски тип и да не заиграват с религиозни ценности. Защото - казват депутати от СДС - няма начин опонентите ни да не припомнят догодина на избирателите в смесените райони, че ние защитаваме единствено християнството.
Иван Костов определя СДС като десноцентристка партия и твърди, че я разполага по-скоро в умерения център. Илия Петров също призна, че все още много от членовете по места, а и по-високо наредените в йерархията, носят в себе си леви нагласи и ориентири. Така обаче по-лесно се идентифицирали с обикновените хора, които са потърпевши от прехода и на които управляващите трябвало да обяснят в името на какво търпят лишения. Към ежедневна апостолска и просветителска дейност призова и Екатерина Михайлова, а от централата решиха на регионални семинари да се обучава целият актив на СДС. Йордан Цонев прозвуча по-категорично от колегата си Пламен Иванов: "Надявам се, че поне 7500 от членовете ни са наясно с новите идеи, а и имаме добре подготвени администратори, което е по-важно за нас. " Бургаският депутат, който започна политическата си кариера като социалдемократ, се е нагърбил сега да разяснява на актива икономическите лостове на неизбежно дясната политика на управляващите. Главният секретар Христо Бисеров пое идеологическото просвещение и смята, че две години ще отидат, за да се дефинират идейно и да се подготвят ръководните кадри. Според него не е нужно идейно да се подковава всеки отделен член, времената са други.
Поне шест години ще са нужни да съградим ядрото на СДС, което ще направи новия политически модел и ще го запази дори ако след това се оттеглим в опозиция. Това пресметнаха младите сини, които не искат да се копират механично западноевропейските модели. Депутатите на Мозер и Савов, чиито партии преди синята станаха членове на европейските християндемократически съюзи, дават на СДС 10 години, през които и у нас да се реализира европейски тип управление.
Колкото и опити да се правят за определяне на крайния срок, в който СДС ще се стабилизира идеологически, засега единствено ясна e партийната структура. Както стана ясно лидери, активисти и редови членове ще я пълнят със съдържание отдолу и ще я направляват отгоре. На принципа на локомотива. Както кръгът около Костов се опитва да достигне лидера си, така формулираният от Бисеров "редови квартален политик" ще догонва местния си водач.
Не толкова отдавна Костов попита всички от Националния съвет: "Колко пъти има право да греши един политик? " И си отговори: "Нито веднъж. " За няколко месеца обаче самият той еволюира в разбирането си за непогрешимостта на партийните членове. Има грешка, има и прошка, казва сега Костов. Заедно с това даде да се разбере, че ако някой употребява партията за личните си интереси, няма място в СДС. Лично лидерът обаче се погрижи с устава да се премахне безразборното изключване от партията и публичното заклеймяване. С това освободи и новите, и старите в партията от заплахата за политическа санкция. В същото време Костов обяви на конгреса, че "шанс да се реализира в България има всеки, който работи за СДС". Цитатът е точен и отговаря на формулираното пак там сегашно статукво "СДС няма алтернатива". Така Костов отвори вратите към горните етажи на властта за всеки, който докаже качества на работещ политик. Но, разбира се, без склонност към самостоятелни и несъгласувани политически инициативи, а само в крак с начертания модел.
Земеделците повикаха на помощ Архангел Михаил
През следващия уикенд ще се състои 31-ият редовен конгрес на БЗНС, вече по традиция в две паралелно протичащи сбирки - на Анастасия Мозер и на Петко Илиев. За Архангеловден се предвиждаше и обединителен конгрес на част от останалите зад парламентарния борд земеделски организации, но оптимистичните варианти за обединението им си останаха само в плановете на техните шефове. Лидерът на най-младата формация НИКЕВ Яни Янев (бивш началник на Експертния съвет на БЗНС) обаче отложи собствената си инициатива за пролетта, явно изчаквайки събитията в управляващите БЗНС-та.
В деня на съветската социалистическа революция обаче няма да се случи нищо революционно. Засега Мозер е единственият кандидат за първия пост в БЗНС-НС, а дори наличието на четири алтернативни кандидатури в "официалното" БЗНС на Петко Илиев - самият той, Георги Панчев, Веселин Бояджиев и Атанас Праматаров, не внася интрига - злите езици твърдят, че кандидат-лидерите изчерпват цялата организация. За сметка на това приближаващите местни избори през следващата година и нов Закон за административно-териториалното устройство, който предвижда създаването на 28 области, дават нови надежди за реанимирането на изпадналите в кома последователи на Александър Стамболийски.
Въпросът, който вълнува двете селски партии, е при кого ще отиде Иван Костов. Посещението на премиера би трябвало да легитимира една от двете формации пред собствения им електорат, както и да посочи политическото бъдеще на агролидерите. По-вероятно е обаче синият лидер да изпрати поздравителни адреси и на двете мероприятия, като остави земеделците сами да преценяват кое от двете поздравления е било по-благоприятно за техните амбиции. Така или иначе излишните жестове могат само да повишат апетита на агрополитиците, а Костов няма намерение да се появява в ролята на Архангел Михаил.
Всъщност коалиционното партньорство е най-ценният капитал на двете БЗНС-та, засега осребрен само с креслото на земеделския министър. Въпреки това името на Върбанов постоянно е спрягано, ако не за оставки, то поне за удари под кръста между двата клонинга на земеделската партия. Обичайният словесен дуел между двете крила, претендиращи да отстояват интересите на селските труженици във властта, се състои от постоянните подмятания на Петко Илиев за оставка на Върбанов и съответно от отговора на Мозер, че земеделците в групата на СДС не проявявали никаква политическа лоялност към партньорите си.
Последната активност на тема оставки, демонстрирана от Петко Илиев в земеделските среди, се обяснява с критиките, отправени от Иван Костов към земеделския министър. На разширеното заседание на правителството в Бояна на седми септември подчинената на Върбанов Валя Савчева бе единствената персонално критикувана, защото "насадила премиера на пачи яйца". Земеделци, близки до Петко Илиев, дори заплашиха, че ще свикат национално съвещание на земеделските производители, което да се състои в Долни Дъбник (градът, където Върбанов беше кмет), а ако това не даде ефект, агрореволюционерите щели да поведат хората към стачки и гражданско неподчинение.
Анастасия Мозер коментира пред "Капитал": "Не е вярно това за Венцислав Върбанов. Той се опитва да си върши работата много добре. Лично Иван Костов ми е казвал, че е отличен министър, а знаете, че премиерът не обича да си хвърля думите на вятъра. " Земеделската лидерка обаче подозира "определени среди" в СДС в опит да разбият нейната организация, без обаче да уточни кой точно стои зад атаките. Сред активисти на оранжевата партия се споменава името на Евгений Бакърджиев, особено след като Върбанов се опитал да уволни зам.-министъра Валя Савчева (отговаряща за икономическата политика на министерството) и парламентарния секретар Иван Станев (говорител на Янчулев, по-късно шеф на предизборния щаб на ОДС и доверено лице на вицепремиера). Бакърджиев се намесил и спасил протежетата си, а по-късно и Костов го подкрепил, за да запази баланса на интереси в правителството.
Бакърджиев е на прицела на земеделците и като основен радетел за прилагането на предварителни избори. Това поражда напрежение между сините и техните партньори въпреки уговорката от Каденабия, че коалицията ОДС остава непроменена за местните избори. Земеделците предполагат, че изпитаната синя тактика ще елиминира техните кандидати от надпреварата за кметските места. Очаква се след конгреса на БЗНС и Висшия партиен съвет на Демократическата партия, две седмици по-късно, двете партии от коалицията Народен съюз да започнат преговори със СДС по конкретната форма на участие в изборите под шапката на ОДС. За БЗНС-активистите все още има надежда, след като десетата Национална конференция на СДС остави възможност за конкретно договаряне по места според условията. Междувременно трябва да бъдат определени и имената на кандидатите за областни и заместник областни управители.
Освен това земеделците не са доволни от това, че в тяхното министерство има твърде много хора, назначени от чужди "квоти" - освен кадрите на СДС имало от хората на Владислав Костов (Земеделски демократичен съюз в СДС) или пък от социалдемократите на Куртев.
Седмица преди конгреса Моньо Христов от БЗНС-НС спомена, че ще бъдат обсъждани и промени в устава на организацията, но те щели да бъдат свързани с правомощията на присъдружните организации като Българския земеделски младежки съюз и Женския земеделски съюз. Младите земеделци също се надяваха да издигнат своя кандидатура за мястото на Мозер, но явно желанията им няма да бъдат осъществени. Самото споменаване за възможни промени в устава обаче събуди старите идеи за фактическото елиминиране на дъщерята на Гемето чрез процедурни хватки. Има вероятност на конгреса да бъде подменена голяма част от Постоянното присъствие на БЗНС, което в нов състав винаги може да блокира работата на шефката си.
Самата Мозер казва, че всички слухове за евентуалното й заместване са интриги и най-спряганият за неин заместник Моньо Христов нямал такива амбиции. Претенденти обаче не липсват.
Организационният секретар на БЗНС Стефан Личев отдавна има желание да оглави земеделския съюз. Според запознати Личев е добре поставен както в партийните структури, така и в Министерството на земеделието, но в момента не се ползва с голямо доверие сред дружбашите. Другата фигура с претенции била на Руси Карапетков, напоследък станал по-известен след скандала с неговата фондация "Г. М. Димитров", която беше получила изключителното право да подбира сирачета от социалните домове за религиозното училище на Карапетков "Свети Матей". За Карапетков обаче твърдят, че до голяма степен вече се е оттеглил от политическата дейност, но все още проявявал аспирации към поста на генерален секретар в БЗНС.
По-интересен кандидат за славата е Николай Ненчев, в момента началник на кабинета на вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Ненчев бил фаворитът на Кавалджиев за поста генерален секретар на БЗНС, а освен това бил подкрепян и от Петко Илиев, който по този начин се опитвал да придобие влияние в конкурентния земеделски съюз. Друга версия, разпространена сред земеделските стратези, гласи, че Ненчев може да наследи Петко Илиев, който щял да се оттегли от поста, защото вече бил събрал достатъчно негативи пред Иван Костов.
След последните опити за интриги поне стана ясно, че засега земеделският министър Венцислав Върбанов няма особено желание да се кандидатира за шеф на БЗНС.
Има нужда от антикорупционна политика
Заявените в публичното пространство позиции по темата корупция варират по целия възможен диапазон - от твърдението, че страната е катастрофално корумпирана и са необходими извънредни мерки, до убеждението, че корупцията не е нещо, което да иска целенасочена политика, защото проблемът ще бъде решен автоматически - като подвъпрос на довършването на икономическата реформа. В единия край на спектъра се говори за някаква необходимост едва ли не от извънреден държавен орган, който да се бори с корупцията. Според другата крайна позиция, по-наскоро изразена, не е необходима дори политика спрямо корупцията. И това положение не може да бъде вярно, поне поради простата причина, че и в най-прозрачните, демократични и успешни общества подобни политики има и те непрестанно биват развивани, за да не изостават от постоянно усъвършенстващата се теория и практика на корупцията. И двете полярни позиции залагат капани на управляващите България днес. Ако се тръгне към едната крайност - да се прави отделен държавен орган, който да контролира корупцията, се изпада в идиотското положение да се копират класически имитационни форми на авторитарни режими. Ако се тръгне към другата - да се помисли, че проблемът с корупцията ще се реши сам по себе си в процеса на либерализиране на икономиката, вратата се отваря широко за всички форми на корупция, известни както в третия, така и в първия свят. И в двата случая ръце ще потрива опозицията. Наистина ще се сбъднат страховете на ОДС, че колкото повече се говори за корупция, толкова повече храна се дава на иначе самоскопилата се лява риторика.
Тъй като демократическите инстинкти на ОДС изключват авторитарната мимикрия и по-скоро допускат плъзгане към втората опасност (т.е. към аргументирано бездействие), добре е тази илюзорна опция да бъде разгледана по-внимателно.
Позицията на аргументирано бездействие повтаря един разрушителен мит, характерен за първите следвоенни десетилетия. Тогава се смята, че корупцията е проблем на развиващите се страни и се решава автоматически в процеса, при който те прилагат механизмите и институциите, които да ги превърнат в развити. Както се оказа обаче, повечето от тези държави минаха от параграфа развиващи се към категорията изоставащи, вместо да се качат нагоре по класацията. И един от основните фактори за това е простият факт, че корупцията не е под въпрос, а е толкова грамаден въпрос, такова въпросище ,че може да съсипе всички усилия за развитие. Механизмът, по който става това, е повече от ясен - особено след азиатската и руската криза.
Такива неща стават най-лесно там, където няма прозрачност при вземането на решения, нито пък се упражнява обществен контрол върху институциите на властта. Затова корупцията обожава авторитарни режими или такива, в които държавата има мащабни регулативни функции. Скрити зад завеса от обществото, властимащите си разпределят ресурс не по логиката на ефективността, т.е. по логиката на равните възможности при един пазарен механизъм и открито общество, а по логиката на семейни, приятелски, партийни и други отношения, които се извеждат като приоритетни над правилата на обществения договор и пазара. В крайна сметка това води не само до мащабно крадене, но и до насочването на ресурс натам, накъдето не е най-ефективно той да бъде насочван. Дори това пренасочване да не се съпътства с пари под масата, резултатът е пак същият - съответните икономики стават неконкурентоспособни. Цели страни и региони - Виденова България, Азия на клановете от "тигри", олигархична Русия - тръгват надолу.
Разбира се, отдръпването на държавата от икономиката, както и прозрачната подредба на вземането на решения е голяма крачка напред в решаването на проблема. Тук някъде има възможност да се стесни корупцията, в смисъла на "пари под масата". Простото изпълнение на реформите не е целият отговор. Примерите са много и можем да ги видим все от нашето си българско битие. В конституцията например приложихме разделението на властите. Това обаче само по себе си не доведе до ефективно правоприлагане. Напротив, нито един крупен бандит (да не говорим за кредитни милионери или за членовете на Виденовия кабинет) не е осъден така, че да лежи в момента. Утре, да речем, ще има закон за държавните поръчки, според който всяка поръчка над примерно 10 милиона лева ще трябва да бъде обявявана на търг. Този акт сам по себе си също нищо няма да реши, понеже поръчките или ще бъдат все за по 9 милиона, или пък в една корумпирана среда роднината на съответния служител ще се оказва с най-добра оферта. Тук дори не става дума за фини форми на корупция като вътрешна и изпреварваща информация, а за съвсем дърварски, балкански, селски практики.
В методологически смисъл корупцията е проблем, който е заложен навсякъде в дневния ред на общество в преход. Причината не е сложна за разбиране. Преходът означава не само това Костов и Божков да вземат поредния заем или да закрият предприятия. Преходът това е цялостна преподредба на системата от наши ценности, нагласи и практики. Основното в тази преподредба е преминаването от изначална подозрителност (т.е. до доказване на противното) към всичко и всички, към изначално доверие (до доказване на противното). Тези неща звучат наивно само в ушите на мустакат и не докрай умит хитрюга от третия свят, според който американците са едни наивни деца, понеже вярват в подобни работи и винаги можеш да ги метнеш. Добре, но като е така, защо открехнатият обитател на третия свят си е обитател на третия свят, а наивният американец е гражданин на най-мощната, най-богатата и най-прогресивната държава в историята на човечеството? И поради какви причини българинът, който също го тегли хитро да гледа под мустак, когато стане дума за такива неща, се напъва да става европеец, т.е. индивид, който не само им вярва, но и ги прилага?
Този въпрос има пряко отношение към корупцията поради това, че винаги повечето хора все пак биха избрали да са порядъчни. Ако не беше така, нямаше по принцип да е възможно да има общество, а щеше да има война на всеки срещу всеки. Иначе казано, хората, които изначално са нагласени да правят далаверки, престъпления и да участват в корупция, са малцинство. А мнозинството участва в корупцията именно тогава, когато не намира убедителни причини, поради които да действа по всеобщо обявяваните правила - когато има основателни причини да смята, че може да постигне своите цели само ако заобиколи правилата (синдромът "врата у поле"). По времето на бай Тошо всеки знаеше например, че ако се реди за телефон или апартамент според обявените като валидни за всички правила, ще трябва да чака цял живот.
Положението днес не е много различно. Освен това то лесно се измерва. Не са прави онези, които твърдят, че корупционността на дадена среда никога не може да се измери. Може. Практически всеки средно порядъчен българин е склонен да участва в корупция понеже не вярва в това, че заявените правила могат да обслужат - качествено и изгодно - лично него. За тази много широка реалност става дума, когато външните инвеститори се оплакват по дразнещо мъгляв начин от "системно корумпирана среда".
Този въпрос е системен и е легитимен обект на политика, която излиза отвъд задължителните, но не достатъчни рецепти относно либерализиране на икономиката и отдръпване на държавата от раздаването на ресурси. Такава една политика би била положена в плоскостта, в която всекидневно се сблъскват гражданите и институциите на властта. За да няма търсене на алтернативни (на обявените) правила, за да се стигне до положението, при което обществото се гради на доверие, а не на недоверие, е необходима целенасочена политика за демонстриране ефикасността на правилата на обществения договор. Да се стигне дотам, че само хората, родени с бандитски наклонности, да търсят корупционни пътища (скришни групови правила) за постигането на своите цели. Трябва да се случи следното. Институциите на властта да не гледат на гражданите като на олигофрени или потенциални престъпници, които трябва да бъдат държани в железни ръкавици, за да не се разпасват. От своя страна гражданите, т.е. равните помежду си автори на обществения договор, по силата на който съществува държавното устройство, за да прилага равно правилата, имат пред себе си изключително сложната задача да преминат от режим, в който вярват на братовчед си, към режим, в който вярват на правилата. Макар братовчеда да могат да го видят, пипнат и напият, а правилата - не. Тази задачка може на пръв поглед да звучи като проблема с яйцето и кокошката, но не е. Лидерството тук е очевидно на институциите на властта. Първо публичните администрации на всички нива трябва да докажат, че самите те прилагат равнопоставено онези универсални правила, които произтичат от обществения договор, и след това гражданите да поемат товара да действат по тези правила. И да ги налагат върху администрацията тогава, когато тя не ги прилага. По този начин се лекува корупционната среда, в която живеем, и едва тогава корупцията става наистина проблем на правоприлагане, на етически кодекси на поведение на държавни служители, на механизми на държавни поръчки.
Така формулирана, задачата е очевидно обект на системна, сложна, широко разклонена държавна политика. Както много от политическите предприятия, които постигат успех в българските условия, такава управленска политика от самото начало трябва да бъде омесена с маята на гражданската инициатива и с постоянно участие на независимите медии.
От тази гледна точка началото е вече поставено. Още през януари на семинар, свикан при участието на неправителствени организации и медиите, министър-председателят обяви, че корупцията е проблем номер едно за управляващите. В последвалите месеци постепенно се оформи механизъм, при който управляващите адресират проблема заедно с водещи неправителствени инициативи като "Прозрачност без граници" и "Коалиция 2000: чисто бъдеще" и други.
Нещата са тръгнали и приплъзвания в посоката на привидно по-лесни решения носят сериозни рискове.
Изстрелът на "Петолъчката" събуди лагерите в МВР
Трагичният инцидент на "Петолъчката" миналата събота отново разклати стола на директора на Национална служба "Полиция" полк. Славчо Босилков. На 24 октомври полицай от РДВР - Сливен, натисна спусъка на автомата си при проверка на автомобил и куршумът прониза Станиела Бугова пред очите на брат й, който е карал колата, и майка й, която седяла до нея на задната седалка. Девойката умря по пътя за болницата.
Убийството предизвика полемика в медиите кой да носи отговорността за смъртта на момичето и разбуни хайдушкия град. В средата на седмицата шестима началници в регионалната дирекция в Сливен си подадоха оставките начело с подп. Любомир Кючуков. Оставка подаде и бившият директор на РДВР ген. Манчо Манчев, сега началник на служба "Инспекторат" в МВР, тъй като сержантът убиец бил назначен по негово време. Богомил Бонев прие оставките на петимата сливналии и на ген. Манчев, но върна молбата за напускане на шефа на РДВР - Сливен, подп. Кючуков, като го понижи в звание майор временно. Тогава подалите оставки негови подчинени ги изтеглиха и дадоха пресконференция, че ги написали по заповед.
Оставката е морален акт. И всички приеха така молбите за напускане на сливенските полицаи. Това, че Бонев не подписа молбата на шефа на РДВР - Сливен, а прие тези на подчинените му, също е доста странно решение. (Информациите за покровителство на синия депутат Иван Димов над него допълнително натоварват това решение с политически цвят.) Оттеглянето на оставките на петимата други обаче означава, че те са били подадени не от морални съображения, а от користни цели. (Като например да се вземат 20-те заплати при пенсиониране, които при дисциплинарно уволнение не се дават.) Началниците на сливенските полицаи мотивирали оттеглянето на оставките си с желанието "да понесат отговорността след установяване на фактите". Но всеки един от поискалите да напуснат РДВР е част от веригата, която носи отговорност за немарливостта на сержант Здравко Попов. Военният прокурор Александър Александров, който разследва случая в Сливен, вече даде изявление как се е стигнало до убийството на момичето. Подробностите показват, че Попов е заредил на място автомата си, че той не се е числял на него и че сержантът и друг път е правил подобни екшън-изпълнения, но началниците му не знаели за това. Което показва, че контролът по веригата от началници е бил слаб. Освен това полк. Алексиев е заявил, че в акцията на пътен възел "Петолъчката" е имало сериозни пропуски в организацията и е действано абсолютно непрофесионално. За което вина едва ли имат само сержантите.
Случаят даде повод на Бонев да извади от окопа недолюбвания от него шеф на полицията полк. Босилков. В четвъртък в. "Труд" писа, че МВР-шефът ще предложи на Министерския съвет уволнението на полк. Босилков. Предположенията на медиите бяха, че Босилков ще бъде уволнен или ще бъде поканен да си подаде оставката заради инцидента на "Петолъчката". Бонев отрече, че ще направи това, в понеделник. Досега оставка по подобни причини е подавал единствено полк. Христо Гацов заради убийството на арестанта Христо Христов в столичното Седмо РПУ. Смъртта на арестанта обаче беше целенасочено умъртвяване за изтръгване на показания. Убийството на 16-годишната Станиела е наистина трагичен инцидент. И е нелепо да се иска заради това оставката на Босилков. Поводът за евентуалното предложение за уволнение евентуално ще бъдат причините, довели до случайния изстрел на сержант Попов. Веднага след инцидента се разбра, че сержантът не е издържал изпита при тестовe за професионалната квалификация. Тестът се отнася за познаването на новите закони, които засягат работата на полицията, оперативната обстановка, правила за работа с оръжие и т.н., и се извършва през определен период. За съжаление този сержант не е единственият, който се е провалил на тези изпити. Според осведомени средната оценка на сержантския състав в националната полиция по тези показатели се движи между 2.75 и 3.10 по шестобалната система. Което едва ли и е добър атестат за работата на полицията като цяло. Самият министър заяви в парламента в четвъртък, че ще реши какво да прави след "цялостна оценка на работата на служба "Полиция". А той неведнъж е заявявал, че единствените, които работят в сградата на бул. "Сливница", са в сектор "Криминална полиция".
Бонев атакува шефа на полицията още през октомври миналата година. На националното съвещание за престъпността в Симеоново той обвини директора на националната полиция, че службата му е най-слабото звено в борбата срещу престъпността. Полк. Босилков от своя страна изрази несъгласие с централизацията на властта в ръцете на министъра и даване на широки правомощия на директорите на РДВР, както постанови новият закон за вътрешното министерство. Тогава усилено се заговори, че Бонев ще опита да уволни полк. Босилков. Очевидно си остана само с опита. Проблемът е в това, че за да се уволни директор на национална служба, е необходим указ на президента. Славчо Босилков обаче беше назначен по време на служебното правителство на Стефан Софиянски. Преди това той работеше при столичния кмет като шеф на сигурността в общината. Босилков напусна поста зам.-директор на националната полиция през 1995 г., а тогавашният министър Любомир Начев го обвини, че си е отишъл с "едни документи". А както е известно, такива хора се местят при новите си началници с архива си. Затова се смята, че Босилков е "човек" на софийското крило в синята партия. Освен това шефът на полицията има подкрепата и на парламентарния шеф Йордан Соколов, който оформя друг кръг в МВР. А в полицията има доста звена, които събират информация и работят по икономическите престъпления. Уволнението на Босилков би отслабило позициите на Соколов във вътрешното министерство и би нарушило баланса в него. Вероятно има и други причини, поради които уволнението на Славчо Босилков ще бъде трудно за Бонев.
Така подреден, пъзелът МВР предизвиква асоциация с министерския екип на Любомир Начев и Николай Добрев отпреди 2-3 години. Желанието всяко крило в управляваща тогава БСП да има свой представител в МВР абсолютно парализира борбата с престъпността, а покрай крилата в социалистическата партия в министерството влязоха и групировките.
Интригата за главен прокурор се заплита
Миналата седмица списъкът за кандидатите за главнен прокурор набъбна с още две имена. С това обаче предстоящият избор стана още по-трудно предвидим. Двете нови имена са на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Владислав Славов и на шефа на отдел "Наказателно-съдебен" в Главна прокуратура Явор Бояджиев. Въпреки че е смятан за близък на главния прокурор, Славов си направи самоотвод. Той не пожела да коментира причините за решението си и спомена само, че е "по лични мотиви". Според източници от съдебната палата доскоро шефът на ВАС е имал сериозни амбиции да наследи Татарчев и многократно е спряган за този пост. Точно поради това решението му е доста изненадващо. Но ходът му може да се приеме и като стратегическо отстъпление. В момента Татарчев не е най-добрата ракета-носител за растеж в кариерата. Славов е известен като добър стратег и вероятно е предпочел да заеме неутрална позиция в преждевременната надпревара с перспектива да получи някаква подкрепа в бъдеще. Ако Татарчев и обкръжението му не успеят да прокарат достоен приемник и ВСС бъде разформирован, новосформираният съвет ще бъде изправен пред враждебно настроените прокурорска и следователска общност. Представителите на политическото мнозинство трудно ще могат да прокарат кандидатурите на свои хора, които са извън системата. В този случай Славов би могъл да изиграе ролята парламентьор или помирител.
Другият кандидат - прокурорът Явор Бояджиев, е представител на течението на инакомислещите в Татарчевото ведомство. Той беше предложен от пазарджишката окръжна прокурорка Росица Терзова, която гравитира към съдийските среди и също е един от малкото примери, които дръзват да действат в разрез с йерархичността в обвинението. Бояджиев е единственият представител от органите на предварителното производство, който участва в неформалната група към парламентарната правна комисия, работеща по промените в НПК. Много вероятно е Явор Бояджиев също да си направи самоотвод, тъй като не се ползва с подкрепата на Татарчев, който все още има влияние над мнозинството във ВСС и не би могъл да се съревновава с кандидатурата на Бойко Рашков. Предложението на Бояджиев се тълкува от някои и като опит да се забави процедурата по избор на главен прокурор с нови и нови кандидатури, които да бъдат тепърва обсъждани. Според шефа на НСлС Бойко Рашков обаче номинирането е приключило на последното заседание. Говорителят на ВСС Бочо Цветков пък зае точно обратната позиция - че и следващия път ще се приемат нови - въпреки че се числи към лагера на Татарчев и няма причини да толерира бавенето.
Интересно в случая е поведението на пловдивския апелативен прокурор Росен Димов. В момента той се намира в болнични и затова формално не е могъл да изрази официално мнение дали е съгласен да бъде издигнат за главен прокурор или не. Димов е изпратил съобщение до съдебния съвет, че е научил за кандидатурата от вестниците, но не е получил още официално известие. Това показва, че вероятно апелативният прокурор все още се опитва да си изясни дали е издигнат с перспективата да бъде избран, или с идеята да бъде дискредитиран пред синьото мнозинство, което да не го предложи от името на следващия Висш съдебен съвет.
Българското правосъдие получи "слаб" в Страсбург
Може да звучи нелепо, но благодарение на криминално проявен шуменски ром България може да бъде принудена да направи решителна крачка към по-обективно разследване, по-ефективно зачитане на човешките права (независимо от етническата принадлежност) и по-активна борба с насилието от страна на репресивните органи.
За втори път държавата ни изгуби дело заради полицейски произвол с мълчаливото съгласие на магистратурата. Първото дело, по което България беше осъдена по вина на правосъдните органи, беше "Луканов срещу България". Искът на бившия премиер заради неколкомесечното му безпричинно задържане в следствения арест беше уважен посмъртно от Европейския съд. Държавната администрация беше задължена да изплати 40 000 френски франка на Лукановите наследници за това, че Татарчев е държал експремиера зад решетките няколко месеца, без да докаже обвинението срещу него. Сегашното дело е абсолютна противоположност на своя предшественик, но ще има много по-дълбоки последствия за недореформираната система за правораздаване. "Това е доказателство, че съдът в Страсбург не се влияе от това дали подателят на иска е лице от цигански произход или бивш министър-председател на държава", коментира Здравка Калайджиева, адвокат на ищеца Асенов. Арестуваният ром трябва да получи 6 милиона лева за нанесени неимуществени вреди, гласи решението на Европейския съд. По-важното в случая е, че съдебната практика, която следва от него, може генерално да обърка родното наказателно правораздаване.
Антон Асенов е българин от цигански произход, живее в Шумен. Пътят му към Евросъда в Страсбург започва на 19 септември 1992 г. когато 14-годишният ром е заловен от полицейски служител да играе "тука има-тука нема" на местната автогара. На място е извикан и бащата на Асенов Стефан Иванов. Двамата са заведени от полицаите в местния участък, където прекарват около два часа. На 21 септември Асенов отива на доктор с твърдението, че е бит от трима полицаи. Експертизата установява, че пострадалият има контузии по главата, гръдния кош, раменете и ръцете. Майката на момчето подава жалба в шуменската полиция на 2 октомври, но отговорът е, че полицаите са действали в рамките на закона, а Асенов всъщност е бит от баща си. След отказа родителите на Асенов подават жалба до Окръжна военна прокуратура - Варна, до Прокуратурата на въоръжените сили и до главния прокурор Татарчев. Всичките инстанции отказват да образуват следствено дело по случая. След като се сблъсква с нежеланието на магистратите с пагони да се занимават със случая, чрез правозащитната организация "Български адвокати за правата на човека" Асенов подава жалба до Европейската комисия, която решава дали исковете са от компетенцията на Евросъда или не. От 6 септември 1993 г. до 27 юни 1996 г. жалбоподателят чака да бъде разгледан неговият случай.
Междувременно през юли 1995 г. вече 16-годишният Асенов е арестуван по обвинения в грабеж и кражба с взлом. До юли 1997 г. той е с мярка за неотклонение "задържане под стража" в шуменския следствен арест, изправителния дом за непълнолетни и затвора в Белене. Адвокатите му многократно обжалват ареста по линия на прокуратурата, но безрезултатно. Асенов е осъден на 2.5 години затвор чак през май 1997 г., около 22 месеца след като е задържан. Той лежи зад решетките до началото на 1998 г., след което е пуснат на свобода. Не е задържан от полицията до миналия четвъртък, когато е извикан за справка в РДВР - Шумен, точно когато трябваше да се изправи пред журналистите и да изложи своята гледна точка за събитията.
Решението на съда в Страсбург атакува два основни порока в системата за правораздаване, които на теория засягат всеки българин и могат да объркат наказателното преследване, ако не бъдат коригирани по законодателен път.
Първият от тях е начинът, по който се налага мярката за неотклонение "задържане под стража". По времето на разследването срещу Асенов решението за арест на заподозрян се решаваше от прокурор по предложение на следовател. Когато даден прокурор искаше да задържи някого, въпреки че срокът за приключване на преписката изтича, той просто повдигаше ново обвинение. Единственият начин за обжалване на ареста беше по йерархичната стълбица на обвинението.
В средата на миналата година парламентът частично коригира това, като въведе съдебен контрол върху мерките за неотклонение. В момента всеки следствен, който е попаднал зад решетките, може да обжалва задържането си пред съответния окръжен съд. Решението обаче е само частично, защото мерките за неотклонение все още се налагат от прокурорите, които, меко казано, не са безпристрастни арбитри. Европейският съд заема точно такава позиция по делото "Асенов срещу България". Той приема, че е нарушен член 3 от конвенцията за правата на човека, тоест у нас предварителното задържане не се налага от независим правосъден орган. Според евромагистратите прокурорите и следователите не могат да се считат за независими, защото защитават обвинителната теза и са заинтересовани да докажат виновността на заподозрения. Решението по това дело отваря път към Страсбург за всички арестувани от ратификацията на Конвенцията за правата на човека (края на 1992 г.) досега, които не са били осъдени или са прекарали зад решетките повече време, отколкото им е наложено по-късно. Така Европейският съд може да бъде заринат от искове с български адрес, а правителството да бъде принудено да плаща астрономически суми. Въпросът с
