В правителството на Д'Алема има и двама комунисти. Това са Катя Белило и Оливиеро Дилиберто. Това е първият италиански кабинет след Втората световна война, в който има представители на италианските комунисти.
Държава с име Палестина
Огромно напрежение съпътства тристранната среща в САЩ между президента Бил Клинтън, министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и палестинския лидер Ясер Арафат с централна тема израелско-палестинската териториална сделка, която е толкова вероятно да бъде постигната, колкото и да пропадне. Преди срещата народът на Израел не хранеше големи надежди за постигането на споразумение. Дали е оправдан песимизмът им? Бенямин Нетаняху не крие амбициите си за втори мандат като премиер на Израел, Ясер Арафат желае разпилените парчета на непризнатата палестинска държава да бъдат събрани по време на неговото управление, а Бил Клинтън силно се нуждае в настоящия момент от дипломатическите дивиденти от една финализирана израелско-палестинска сделка с негово посредничество.
Споразумението е важно не толкова като съдържание, колкото като факт, без който по-нататъшният прогрес във взаимоотношенията между двете общности не би бил възможен. Ако Нетаняху и неговият нов външен министър Шарон сложат подписите си под подготвената от Съединените щати сделка, това би означавало предстояща реформа в израелската политика. Промяната ще отвори пътя, макар и трънлив, за трайно разрешаване на израелско-палестинския проблем до 4 май 1999 г. - крайният срок за постигане на компромис. Арафат заяви, че ако до пролетта на следващата година няма напредък по близкоизточния проблем, ще провъзгласи еднолично държавата Палестина. Ответната реакция на Нетаняху бе пропорционално хаплива - създаването на палестинска държава би подкопало всичко постигнато дотук и Израел няма да съобразява в бъдеще поведението си с палестинците. Моделът на противопоставянето - "да аз ще..., не ти няма... ", не носи дивиденти.
Спорът за преотстъпването на 13% от териториите на Западния бряг на палестинците показва колко трудно е за Израел да се раздели със земя, която по силата на религиозно право смята за своя. Но тъй като смяната на собствеността върху тези 13% е предварителното условие за истинския мир, разговорите трябва да продължат.
Накратко
Огнян Енчев излиза от съвета на директорите на "Нове - АД - холдинг" с мотив намаляване броя на членовете на съвета на директорите, стана ясно от обнародваните в Държавен вестник промени в дружеството. Бившият шеф на Българска търговска индустриална банка беше в управителното тяло на холдинга заради поста му на изпълнителен директор в банката. След вливането на БТИБ в Кредитна банка Огнян Енчев отказа да работи за "Кредитна" и остана извън структурите на холдинга и на "Нове". Като член на съвета на директорите на холдинга е заличен и неговият "център" - Васил Божков, като най-вероятно това е чисто техническа смяна на ръководството. Като изпълнителни директори в холдинга остават Димитър Гьошев и Веселин Ранков, който е и изпълнителен директор на застрахователно дружество "Бул инс". "Нове холдинг" регистрира увеличение на капитала от един на 50 млн. лв. чрез допълнителен капитал в размер на 16.6 млн. лв., от печалбата - с 26.1 млн. лв., и с преоценъчен резерв - с 6.3 млн. лв, формиран след ревалоризацията в края на миналата година.
За две седмици техническата мисия на Световната банка, която е в България, трябва да уточни с българската страна конкретните параметри за отпускането на заема ФЕСАЛ 2. Според представителя на банката за България Томас О'Брайън е постигнато съгласие по основните изисквания на матрицата по заема. На срещата му с вицепремиера Александър Божков е обсъждан вариантът в писмото за намеренията да не се фиксират точни числа. В споразумението ще се говори за "развитие" на приватизационния процес, като ще има определение какво значи това. "Подобен подход ще позволи дребни технически забавяния да не пречат на отпускането на заема", коментира Александър Божков.
От финансовото министерство съобщиха, че приходите в републиканския бюджет към 17 октомври са 3.424 трилиона лева. Разходите са възлезли на 2.930 трилиона лева. Превишението на приходната част е 494 млрд. лева. Собствените приходи на общините към 17 октомври са били 812 млрд. лева, нетните трансфери - 360 млрд. лева, а разходите им са били 1.121 трилиона лева. Превишението на приходите над разходите по общинските бюджети е 51 млрд. лева.
Македония погребва призраци
ВМРО-ДПМНЕ спечели първия тур на парламентарните избори в Македония, проведен на 18 октомври. Най-голямата опозиционна партия получи 26.87% от действителните гласове, подадени за пропорционалните национални листи на 17 регистрирани партии, срещу 23.84% на управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). Правителственият екип на Цървенковски се постара максимално да омаловажи значението на загубата в първия кръг, подчертавайки в официалната пропаганда малката разлика в гласовете и възможността тя да бъде стопена на втория кръг. Опозиционният изборен щаб е уверен в спечелването на изборите и дори се надява, че след втория кръг опозицията ще има 61 депутати в 120-местния македонски парламент, т.е. работещо мнозинство.
Крайното разпределение на мандатите ще зависи от мажоритарното състезание, в което засега са определени победителите в 22 едномандатни района. Тъй като албанските партии не се конкурират помежду си, те вече са разпределили 12 мандата, от които 9 за ПДП и 3 за ПДПА. ВМРО-ДПМНЕ/ДА е спечелила 6 места, СДСМ - 3 и СП - 1. На втория тур ще бъдат разпределени останалите 63 мандата. В него ще участват само първите двама, получили най-много гласове на първия тур.
За да бъде конфузът още по-очевиден, след полунощ в деня на изборите македонската телевизия прекрати съобщаването на резултати в своето следизборно студио, след като бе обявила, че ВМРО-ДПМНЕ/ДА печели най-малко 18 мажоритарни мандата. В телевизионната заставка с избирателните райони очевидно относителното мнозинство (по-голямо от 1/3 от броя на избирателите по списък) означаваше спечелване на мандата в първи кръг. Такова бе и разбирането на закона при брифирането на международните наблюдатели от ОССЕ.
В понеделник министърът на правосъдието Георги Спасов на специална пресконференция даде по-тясно тълкование на въпросния термин, а на следващия ден републиканската избирателна комисия отмени решенията на районните избирателни комисии, които излизат извън това тълкуване. Самата идея министър от управляващата партия да "подсказва" тълкуване на избирателната комисия е неприемлива. Международната общност получи доказателство за незрялостта на македонската демокрация, а може би и за "младостта" на македонския език, на който дори съдиите от районните съдилища в качеството си на председатели на избирателни комисии разбират едно словосъчетание нееднакво.
Възможни са, разбира се, и по-драматични сценарии. Не е трудно избирателният процес да бъде дискредитиран технически, за да бъдат опорочени самите избори. Според избирателния закон цялата логистика е поверена на действащата изпълнителна власт. В нея има много детайли, които са извън контрола на избирателните комисии - избирателните списъци, поканите за участие, без които гласуването е невъзможно, съхраняването и доставянето на изборните материали и т.н. Да не забравяме обаче, че точно поради такива причини печелещата засега опозиция преди четири години бойкотира втория тур и обвини управляващите в изборна кражба. Повторението на подобен сценарий действително би било фарс.
По-вероятно е да бъде сменен управляващият екип, и то с добри за българо-македонските двустранни отношения следствия. Любчо Георгиевски е заявил намеренията на своята партия да бъде конструктивен партньор при решаване на т.нар. езиков спор. При благоприятно негово разрешаване би отпаднало много важното препятствие пред българските усилия и намерения за пълноправна интеграция в НАТО или ЕС. Страните с "открити" въпроси със съседите нямат шансове за пълноправно членство по принцип. Романтично българско отношение към абревиатурата ВМРО по-скоро би усложнило нещата. По-значима политически е втората част на партийната абревиатура - ДПМНЕ - Демократична партия за македонско национално единство.
Следващият македонски президент може да се казва Васил Тупурковски - лидерът на Демократичната алтернатива. Често се подчертава, че той е пребивавал в последните години продължително в САЩ като посланик и по-късно - като университетски преподавател и има добри контакти с американския политически елит. Сред македонските партии неговата бе единствената позволила си да включи албанци в националната си партийна листа. При евентуално формиране на кабинет от тази коалиция се разчита на неговата способност да преговаря с малцинството за участие в управлението. Тупурковски е последният представител на Македония в бившето колективно ръководство на бившата СФРЮ и има голям политически опит. Точно този състав на ръководство със своите действия и бездействие допринесе за началото на разпада на Югославия.
В регионален план кардиналната смяна на управляващия политически елит в Македония ще е поредната лоша новина за Милошевич. Сегашният екип е всичко друго, но не и недобронамерен към сръбските интереси. Сръбският режим оцелява не защото има гръмогласни приятели като Лукашенко, а тихи почитатели като Глигоров.
Руската централна банка - особената банка
През 1997 г. председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан е получил заплата от 136 700 долара. Пита се колко е получил руският му колега Сергей Дубинин, ако брутният вътрешен продукт на Русия е бил 17 пъти по-малък от американския. Всякакви аритметични операции са излишни, защото трябва доста изобретателност, за да се получи истинският отговор - 240 хиляди долара. Друга задачка-закачка за банкери - щеше ли да има шансове Виктор Герашченко отново да стане централен банкер в друга страна, ако беше допуснал по-рано на този пост еднодневно обезценяване на националната валута с 20% и лекомисленото раздаване на кредити? Сигурно не, но в Русия подобни епизоди от биографията явно не означават нищо. Особености на местната действителност? Може би, но дори за Русия националната банка се оказа нещо различно, нещо като забравена мечта за светлото бъдеще.
Сумата, която Дубинин е заработил през миналата година, не е толкова внушителна за банковия сектор в Русия и най-вече за големите търговски банки. Но за един държавен служител тя е невероятна. За 1997 г. заплатата на тогавашния премиер Виктор Черномирдин е възлизала на 7800 долара, 6.5 пъти по-висока от средната заплата в системата на централната банка. Общо за заплати е отишла една трета от приходите на централната банка, а друга една трета е била използвана за оперативни разходи, в които влиза обслужването на служебните автомобили, с каквито разполагат 50-те началници на управления, и огромната материална база на обща стойност 4 милиарда долара по августовски цени. Отделно за осигуряването на спокойните старини на работещите в централната банка е създаден пенсионен фонд, извършващ операции на фондовите борси, което поражда съмнения за използване на вътрешна информация и възможно манипулиране на търговете.
Изнасянето на тези факти в медиите дойде след девалвацията на рублата на 17 август и трябваше да докаже вината на централната банка, която се е грижила предимно за себе си, а не за финансовата система на страната. Сметната палата и прокуратурата се заканиха да разследват до дупка нередностите и намекнаха за разграбване на траншовете от Международния валутен фонд и Световната банка и пренасочването им към частни сметки в чуждестранни банки. Усилената работа на ревизорите обаче не доведе до сензационни разкрития и Държавната дума прие годишния отчет на банката въпреки явното неодобрение към дейността на предишното ръководство. Депутатите нямаха друга възможност, защото отсъстват формални нарушения на законите, предвиждащи почти пълна независимост на централната банка в определянето на политиката й. Председателят на централната банка се назначава и сваля от президента при съгласието на Думата, която може безкрайно да блокира предлаганите кандидатури за разлика от избора на премиер. Няма изградени механизми за съгласуване на действията на централната банка и правителството, което води до неизбежни конфронтации.
Въпреки недостатъците на съществуващата законова уредба привържениците на безконтролността на централната банка, сред които бяха предимно "младите реформатори" в последните кабинети, успяваха да се наложат, изтъквайки заплахата от увеличаване на инфлацията, ако парламентът получи по-голямо влияние върху вземаните решения. След 17 август положението се промени тотално - реформаторите изчезнаха от хоризонта, а предупрежденията им потънаха в призивите за увеличаване на държавното регулиране в икономиката и ограничаване на правомощията на централната банка. Тревогите за подчиняването на банката на парламента или правителството обаче засега са пресилени, защото промяната в статута на банката ще зависи в голяма степен от позицията на Герашченко, който със самочувствието си на професионалист трудно би допуснал някой отстрани да му се бърка в работата.
Виктор Герашченко, известен в банковите среди като Херкулес, за трети път оглави централната банка, като избирането му съвпадна с приемането на Евгений Примаков за премиер. При предишното му пребиваване на поста западните журналисти му присъдиха званието "най-лошия централен банкер в света" заради инфлационната кредитна политика, провеждана въпреки желанието на кабинета. С първите си изявления Герашченко като че ли искаше да покаже, че ще продължи оттам, докъдето беше стигнал през октомври 1994 г., когато беше принуден да подаде оставка след черния вторник за руската рубла. Обещанията му за парична емисия, която да стимулира възстановяването на банките и реалното производство, не бяха посрещнати с възторг независимо от уточняването, че става дума за "ограничена емисия".
Герашченко усети откъде духа вятърът, особено от страна на МВФ, и започна да говори за разширяване на паричната база, което си е едно и също с печатането на пари, но звучи по-невинно и по-научно. Герашченко беше първият, който излезе с програма за антикризисни действия, но в нея, както можеше да се очаква, не става дума за реформиране на централната банка, създадена с активното му участие в началото на 90-те. Напротив, ролята й в националната икономика се увеличи, след като износителите бяха задължени да продават 25% от валутните си приходи директно на нея. Като единствен купувач централната банка има възможност да налага по-нисък курс, а получените долари да използва на валутните борси, на които се търгуват други 50% от приходите на износителите и на които централната банка е най-големият играч. Освен това беше вдигната забраната за финансиране на бюджетния дефицит от централната банка, което ще й позволи да предоставя неограничени кредити на правителството.
Главната задача, която стои в момента пред новото ръководство на централната банка, е възстановяване на нормалното функциониране на банковата система, която беше парализирана от мораториума по вътрешния дълг и падането на рублата. Според последни данни капиталът на първите 20 банки с изключение на гиганта "Сбербанк" по международни стандарти е минус 10 милиарда рубли, т.е. задълженията надхвърлят активите с около 500 милиона долара, което означава, че реално тези банки са фалирали. За разчистване на задръстените плащания централната банка наля повече от 10 милиарда рубли в банковата система, но видим резултат на авгиевите обори засега няма. Повече се очаква от плана на централната банка, който беше представен в Държавната дума. В него се предвижда съществуващите 1550 кредитни организации да намалеят с една пета през първата половина на следващата година, а върху дейността на останалите могат да бъдат наложени ограничения. Според централната банка банките, които ще останат, се разделят на три групи - стабилни (повече от половината в момента); проблемни банки с достатъчен капитал (предимно регионални банки с широка клонова мрежа), които ще бъдат подпомогнати от държавата срещу предаването на част от акциите за три години и отстъпване на централната банка правото за назначаване на ръководство, и 15 системообразуващи банки, които ще се нуждаят от индивидуални грижи. Централната банка обяви, че няма да разчита на национализация за спасяването на банките въпреки настойчивото желание на част от тях да решат проблемите с вложителите и кредиторите си, като преминат в държавна собственост, без да изменят състава на ръководствата си. Все пак централната банка не се отказва от оказването на избирателна помощ на някои банки по свой избор, който може отново да доведе до деленето на наши и чужди банки.
За възстановяване на доверието към банките много се разчита на чуждестранните банки, на които се предлага обмяна на акции срещу неизплатени кредити, намеква се дори за отмяна на забраната за работа с физически лица. Разрешението за откриване на влогове в чуждестранна банка може да убеди някои руснаци отново да сложат парите си в банка, но масовото навлизане на западен и американски капитал в банковия сектор ще дойде след получаване на солидни гаранции за необратимостта на приетите решения. Много ще зависи от преговорите по реструктуризацията на държавните облигации, в които чуждестранните банки изгоряха с няколко милиарда долара, за което бяха заплашени от Герашченко, че няма да получат нищо, ако бъдат алчни. Руските банкери засега не се страхуват от засилване на конкуренцията, а претенциите им са към централната банка и правителството. "Нормалните средни банки както си работеха, така си и работят. На тях отново никой не им помага. Нека поне не им пречат", заяви един от тях. Много добро пожелание, но дали някой ще му обърне внимание.
Йошка Фишер - бунтарят, който ще води германската външна политика
Когато той говори, пленарната зала на германския Бундестаг е пълна. При това в речите му отдавна вече няма ексцентрични изяви като "г-н председателю, позволете да ви кажа, Вие сте задник" - фразата, с която стана известен по време на първия си мандат като депутат в Бундестага. Някогашната му ирония е заменена от сарказъм, който вече едва ли смущава някого. Защото и политическите му опоненти са се променили - отвръщат му не по-малко злъчно, но и ценят реалистичния му поглед, умението му да говори по същество и да представя идеите на партията си така, че те зазвучават като модерни и иновационни, а не като безпочвени илюзии.
Журналистите обичат да обръщат камерите си към него, въпреки че той отдавна не влиза с маратонки в Бундестага и рядко се появява в дънки. Всичко това принадлежи към миналото, така както и революционните идеи на поколението от 1968. Външната промяна демонстрира вътрешната - като при всеки обигран политик и той умее да борави със символи. Още преди официалното си провъзгласяване за министър на външните работи Йошка Фишер облече тъмен костюм и по всичко личи, че се чувства удобно в него.
Понякога промяната изненадва дори и самия него. Нито Йошка Фишер, нито приятелите му могат да забравят онези години, когато революционният им устрем, къде идеологически обоснован, къде анархичен, има една цел - да свали буржоазната власт и да разобличи нейните представители. Нерядко мирните демонстрации са съпровождани от улични битки с полицията и завършват с арести. И Йошка Фишер излежава навремето шестдневен арест, не говори обаче често за него. Сега сред привържениците му са и част от онези, които в края на 60-те и началото на 70-те години са били от другата страна на барикадите или най-малкото са предпочитали да останат сред наблюдателите. За чия сметка става промяната? Дали с времето Йошка Фишер се приспособява, или поколението му все пак успява да промени бюргерска Германия след войната? Самият той предпочита да представя тези години като процес на узряване. Променяйки или по-точно оформяйки политическите си възгледи, Йошка Фишер разрешава и дълбок личностен конфликт - религиозното възпитание на католика, изкристализирало в чувство за отговорност и връзка със семейството, се сблъсква с желанието да разчупи тесните бюргерски рамки, да промени себе си и света.
Майка му трябва да е била силна жена, която умее да прощава. Впрочем само така Елизабет Фишер успява въпреки всичко да запази духовната си връзка с непокорния син. Йозеф Мартин Фишер е роден на 12 април 1948 г. в Гераброн, Швабско. Само две години преди това семейството е живеело около Будапеща, след което се преселва към родината на предците. Месарят Йозеф Фишер е сигурен, че мястото му е в силно разрушената от войната Германия и се отправя към нея с жена си и двете си дъщери. От Унгария остава името, с което го наричат приятелите му - Йошка. Така галено наричат и родения в Германия син, за чието католическо възпитание дълбоко религиозната Елизабет Фишер не пести усилия. Йошка расте в идиличната среда на дребнобуржоазно семейство, което, също както и училището, което посещава, изисква от него само едно - да спазва установените рамки. За тази среда амбициозността и творческите пориви са неприсъщи, а инакомислието - вредно.
И до днес Йошка Фишер си спомня с презрение за тесногръдите си учители. На 16 години той започва да учи фотография, но и това му начинание завършва без успех. Следва бягство в чужбина - с малкото събрани пари Йошка Фишер успява да постигне мечтата си да види широкия свят, минавайки през Франция, Испания, Югославия, Гърция и Турция. Връщайки се в Германия, Йошка започва да посещава щутгартския клуб "Волтер", където се събират все такива като него - начинаещи бунтари. Там среща Еделтрауд и решава да се ожени за нея. Тъй като и двамата са непълнолетни - той на 18, а тя на 17 години, единствената им възможност да сключат граждански брак е в либералното градче Гретна Грийн в Англия. И двамата имат вече опит с прехраната по улиците в чужбина - Йошка рисува по асфалта, естествено не мотиви от революционна Франция. Годината е 1967 и средностатистическият бюргер пуска пари в оставената шапка само ако на асфалта се появи Христос, издигнал ръка за прошка, и Йошка няма никакъв проблем с изображението му. Едва проходилият бунтар се научава да разграничава идеите си от прехраната.
За Йошка Фишер казват, че постига само онова, в чийто смисъл се е убедил той самият. Връщайки се от Англия в Германия, той изведнъж решава да продължи образованието си. Разбира се, не и в установените и презрени от него обществени рамки. Той започва да посещава университета в Щутгарт, а по-късно и във Франкфурт, но никога не се записва за студент и не полага изпити. Това е времето, в което Йошка не само наваксва пропуснатото, но и чете денонощно, увлечен от философията на Хегел, Кант, Фихте и Маркс. В университета във Франкфурт слуша лекции на Адорно и Хабермас.
Лятото на 1967 г. бележи началото на младежките бунтове в Германия и Йошка е съвсем естествено един от участниците в тях. Разчупването на стереотипи, прекрачване на авторитети, хашиш и ЛСД - новото поколение налага нова култура и нов светоглед. Маоизмът се превръща в мода, а войната във Виетнам - в повод за протести срещу цинизма на властта и потъпкването на човешките права. Уличните битки с полицията, окупирането на къщи, демонстрациите и по-скоро анархистките, отколкото марксистки дискусии, в които Йошка прави първите си крачки в риториката, се превръщат във всекидневие.
Всеки един от поколението на революционната 1968 го е преживявал - моментът, в който трябва да решиш за или против насилието. Днес Йошка Фишер нарича есента на 1977 г. след серията атентати на терористичната организация фракция "Червена армия" срещу германски политици период, в който изгубва и се сбогува с илюзиите си. Борецът срещу империализма се превръща в деен участник в движението за мир, което много скоро го отвежда в редиците на зелените. Още през 1973 г. Йошка Фишер провъзгласява новото си кредо: "Реформи вместо бунтове. " Десет години по-късно той е депутат от фракцията на зелените в Бундестага. Умението му да търси практическа полза от теоретичните си знания го превръща в един от лидерите на новосъздадената партия. Това обаче предизвиква и немалко конфликти със съпартийците му. Йошка Фишер не крие амбициите си да участва във властта, защото е убеден, че само така могат да се постигнат желаните промени. В началото на 1991 г. той става първият министър от партията на зелените, включвайки се в коалиционното правителство със социалдемократите в провинция Хесен.
За мнозина германци е все още трудно да възприемат Йошка Фишер като министър на външните работи и вицеканцлер. И все пак той получава поста не само по традиция, даваща правото на коалиционния партньор да заеме второто място в кабинета. Мястото, което Йошка Фишер си извоюва в реалната политика, е и резултат на новия външнополитически курс, който той и съидейниците му успяха да прокарат в зелената партия. Отношението към НАТО, към войната в Босна и към участието на Бундесвера в международни умиротворителни акции бяха последните изпитания пред окончателното утвърждаване на зелените като партия, способна да се включи в управлението на страната. Прословутото отворено писмо на Йошка Фишер след клането в Сребреница през 1995 г. слага край на онзи пацифизъм, който обричаше зелените на бездействие и безпомощност спрямо реалната политика. Днес призивите за излизане на Германия от НАТО, за неучастие на Бундесвера в умиротворителни акции, отявленият антиамериканизъм са част от историята на зелените не без влиянието на Йошка Фишер. Декларираната от него външнополитическа линия би заслужила потупване по рамото дори от либерала и дългогодишен външен министър Ханс-Дитрих Геншер. "Няма външна политика на зелените. Има външна политика на Германия", казва днес Йошка Фишер.
Йошка Фишер е срещу прокарването на собствен германски външнополитически курс и тук между другото е подкрепян безрезервно от партията си. Целите му са ясни и отдавна известни в Германия. Министър Фишер ще залага на активното членство на федералната република в ЕС и НАТО и ще работи за разширяването им. Двете условия в този процес - включването на източноевропейските държави в ЕС ще става с различна скорост, а разширяването на НАТО на изток би трябвало да се съпътства от диалог с Русия. "Голямото негодувание на консервативните сили срещу разширяването на ЕС на изток е първият сигнал за началото на процес, който би могъл да породи отново недоверие спрямо Германия в чужбина. " Не, това не е цитат от реч на бившите външни министри Кинкел или Геншер. Това са думи на Йошка Фишер пред дипломатическия и политически елит на Германия. Годината е 1998.
От някогашния Йошка са останали едва ли не само дръзкият поглед и сарказмът в речите. Епикурейският вид на силно закръгления политик изчезна още преди година. Безкрайни кросове и строга диета донесоха новия аскетичен вид на Йошка и към него се прибави и драматизмът от раздялата с третата му жена. Фотографите и операторите запечатват в Бундестага образа на новия Йошка Фишер - без маратонки и дънки, в костюм и вратовръзка. И все пак това е същият Йошка, чийто житейски и политически път няма нищо общо с нагаждането, а с бунта - не срещу, а във федералната република. Мнозина казват за него, че е рязък в отношенията си, най-вече с близките, че обича да налага мнението си, да се вслушва в собствения си глас, да демонстрира самочувствие, но и че умее да общува с хората, че е човек, в който може да се има доверие. Един самотен човек и успяващ политик... Всъщност в това едва ли има противоречие. Като никой друг Йошка Фишер символизира едно цяло поколение, родено след войната и израснало политически с бунтовните призиви от 1968 - за или срещу тях, но не и безразлично към тях, поколението на 50-годишните, което, макар и вече адаптирано към властта, не е изгубило нито желанието си за промяна, нито енергията си.
Часовниковият механизъм на латиноамериканската бомба заглъхна
Най-после международната финансова общност направи крачка напред в усилията си да закърпи световната финансова система. В началото на миналата седмица Международният валутен фонд и Бразилия се споразумяха за кредитна линия в размер от 30 млрд. долара в полза на латиноамериканската перла. Световната банка, охладняла към по-големия си монетарен брат МВФ в резултат на подхода му към разрешаването на дълговата криза в Латинска Америка от 80-те години и неадекватните оздравителни програми в Азия, ще инжектира Бразилия с 1 млрд. долара годишно през следващите три години. Това е явен сигнал, че демонстрираните топли чувства на годишната среща на двете институции във Вашингтон са началото на трайно примирие. Испания и Португалия ще подпомогнат бившите си колонии в Латинска Америка с около 10 млрд. долара, половината от които ще потекат към Бразилия, чието стопанство с паричен еквивалент от 800 млрд. долара дава 45% от съвкупния продукт на континента.
Големите банки отхвърлиха исканията на финансовия министър на САЩ Робърт Рубин и шефовете на МВФ и Световната банка да поемат част от загубите (несъбираемите кредити) в нововъзникналите пазари. В конкретния случай с Бразилия това означава да отпишат от счетоводните си баланси част от вземанията и да осигурят нови средства за бразилската банкова система. Позицията на кредитните институции е логична - абсурдна е отправената им "покана" да си платят със задна дата входната такса за широко отворената им преди години врата за развиващите се пазари. Все пак те са склонни да подпомогнат Бразилия, като преструктурират дълга на страната към тях.
Когато в края на миналата година Бразилия почти бе убедила света, че футболните таланти, кафето, самбата и карнавалите не са единствените й достойнства, а месечното поскъпване на цените от 50 на сто е вече затворена страница, се оказа, че финансовият свят не е готов да приеме новия имидж на страната. Преживяла дълговата криза, Бразилия влезе в настоящото десетилетие със завидното самочувствие, че знае достатъчно, за да не допусне подобни финансови сътресения в бъдеще. Подкрепена и от силния интерес на чуждите инвеститори към местни държавни активи, Бразилия си позволи в последните четири години да потребява повече, отколкото произвежда. Но когато цените на суровините, в частност кафето и захарта, най-голям износител на които е Бразилия, се сринаха и азиатското финансово неразположение се отправи на запад, помитайки по пътя си развиващите се пазари, вдигнали бариерите пред свободното движение на капитала, страната изпадна в хроничен глад за свеж паричен ресурс, който да финансира бюджетния дефицит, достигнал 7.5% (60 млрд. долара) от БВП. Дупка в бюджета от подобен мащаб може да бъде запълнена в краткосрочен аспект от външен финансов ресурс под формата на крупни емисии на държавни ценни книжа, деноминирани в долари, или заем от международните монетарни институции.
Първият начин е неприложим поради високата рискова премия за дълговите книжа на рисковите пазари (Бразилия е най-големият такъв), а вторият е практически невъзможен, докато сумите по сметките на МВФ са под критичния минимум. Единствено средство срещу дефицита остава девалвацията на реала (бразилската валута), която според експертите трябва да бъде поне 20%. Тогава обаче хиперинфлационното минало на Бразилия заплашва да изтупа праха от себе си, а чуждите инвеститори панически да напуснат страната. За да не преживеят този кошмар, властите в латиноамериканската държава вдигнаха рязко лихвите през есента на 1997 г. и още веднъж през лятото на настоящата година до 40%, за да задържат чуждите пари в страната. Въпреки това всекидневно от Бразилия изтичат средно по 400 млн. долара. Други 12 млрд. долара под формата на лихвени плащания по външния дълг ще напуснат страната до края на годината. Значително по-високите лихви оскъпиха обслужването на задълженията на държавата към нейните кредиторки, което в крайна сметка е нов по-висок дълг.
Неведнъж в последните 14 месеца Бразилия, отворила широко пазарите си за чуждия капитал в началото на 90-те години, завистливо отправяше поглед към "недоброжелателния" към парите на света далеч по-малък Чили. Въведеният в края на миналото десетилетие контрол върху входящите краткосрочни капиталови потоци, облекчен в края на юни 1998 г., от чилийските монетарни власти (безлихвен депозит в централната банка на Чили, равен на 30%, впоследствие 10%, от вложените в страната краткосрочни средства и 3%, респективно 1%, наказателна лихва, в случай че горещите пари напуснат финансовата система на Чили преди изтичането на едногодишния карантинен период) осигури спокойния сън на финансовото съсловие и излишък по текущата сметка на платежния баланс на малката южноамериканска държава.
Какво обеща Бразилия на чиновниците от фонда? Реализиране на бюджетен излишък от 3% преди лихвените плащания по дълга до края на 2001 г. (2.6% за 1999 г., 2.8% за 2000 и 3% в края на 2001 г.) чрез повишаване и въвеждане на нови данъци и свиване на разходното перо на бюджета. Намалението ще дойде главно от отрязване на средствата от федералния бюджет за провинциите и общините и съкращаване на заетите в държавния сектор. Правителството вече замрази наемането на служители на държавна работа. Немалка част от приходите ще дойдат от последните траншове по сключени приватизационни сделки.
Финансовите транзакции ще струват по-скъпо на страните по сделките - данъчното облагане на финализирана сделка се повишава от 0.2% до 0.3%. Банките губят привилегията, според която бяха освободени от задължението да внасят, подобно на всички бразилски компании, за нуждите на социалното осигуряване 2% от месечните си приходи.
Всички тези корекции подлежат на гласуване в долната камара на парламента, чийто мандат изтича с края на настоящата година, преди следващите - вече избрани- депутати да поемат задълженията си през февруари 1999 г. Една голяма част от народните избраници от отиващия си Конгрес не са сред тези, които ще градят реформите през следващите четири години - факт, внасящ вероятностен елемент в предстоящото гласуване. Програмата е доста амбициозна. "Постижима е, въпреки че никак няма да е лесно. Всичко зависи от апетита на Кардосо за реформи. А той изглежда гладен", отбелязва Хосе Карлос, главен икономист в Banco Pactual.
Диктаторите обикновено не умират от старост
При игра на асоциации споменаването на Чили със сигурност ще доведе до името Пиночет, което се е превърнало в емблематично за тази страна. Девет години след края на военния режим генерал Пиночет отново напомни на света за себе си, след като бе арестуван в Лондон по искане на Испания, която го счита отговорен за смъртта и за изчезването на испански граждани на територията на Чили по време на неговото управление.
Пиночет идва на власт в Чили след военен преврат, организиран срещу демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Управлението на Алиенде е подчинено на "намирането на парламентарен път до социализма", в резултат на което годишната инфлация в страната през 1973 г. надхвърля 150 процента. Проектът на Алиенде разделя чилийското общество, голяма част от което не е съгласно с политическата му линия. За да си осигури подкрепата на консервативните кръгове в страната, Алиенде привлича Пиночет в изпълнителната власт, като се надява този ход да му осигури лоялността на армията. Ефектът обаче е обратен и месец по-късно военните организират преврат, а Алиенде е убит по време на бомбардировки на президентския дворец.
С идването на власт на генерал Пиночет политическият плурализъм в Чили е унищожен. Режимът разпуска парламента и суспендира конституцията. Повечето популярни политически лидери са избити или прогонени от страната, политическите партии и профсъюзите са забранени, на медиите се налагат стриктни ограничения, а чилийското общество е облечено в усмирителна риза. За разлика от повечето южноамерикански диктатори обаче Пиночет има кауза - той идва на власт с ясно формулирана цел - "да превърне Чили от нация на пролетарии в нация на предприемачи". Като използва тоталната си власт в страната, Пиночет започва икономически реформи. Той редуцира държавното участие в икономиката, премахва принципите на социалната държава, започва мащабна приватизация и връща национализираните компании на техните собственици. Премахват се търговските бариери, постепенно се отварят икономиката и финансовият сектор и се насърчава износът.
Тази стратегия дава резултат и в началото на 80-те години донася на Чили икономически растеж. Либералните реформи в икономиката обаче довеждат до засилване влиянието на гражданските структури в чилийското общество. Нацията от предприемачи, която Пиночет създава, се обръща срещу авторитарното му управление и през осемдесетте години обществото започва да отвоюва това, което му е било отнето десетилетие по-рано. Постепенно недоволството от силно ограничените политически и граждански права нараства и през 1989 г. в Чили започва силен обществен натиск срещу Пиночет за демократизация на страната. Той подлага своето авторитарно управление на референдум и губи, в резултат на което през 1990 г. за президент на Чили е избран лидерът на Християндемократическата партия Патрицио Айлуин. С това обаче Пиночет не слиза от политическата сцена. Според конституцията на страната той остава главнокомандващ на чилийската армия до края на 1998 г., а военните в Чили понастоящем имат силно влияние върху правителството.
Резултатите от управлението на Пиночет в политическата сфера са хиляди убити заради политическите им позиции, спиране развитието на демократичните институции, оставяне на опасно политическо наследство и пример за недемократичен модел на модернизационен проект. В икономическата сфера обаче режимът на Пиночет е посочван като модел за преход от етатистка към либерална икономическа среда, макар и в недемократични политически условия.
Девет години след края на режима му Пиночет може да бъде принуден да отговаря за своите действия. Сега на власт в повечето европейски страни са леви формации, които едва ли ще пропуснат шанса да искат възмездие от бившия диктатор. Френският социалистически премиер Жоспен например нарече арестуването на Пиночет "щастлива и справедлива новина", а в Англия останаха съмнения относно позицията на лейбъристкото правителство, въпреки че говорител на външното министерство официално заяви, че арестуването на Пиночет не е политическо решение.
Ако бъде следвана стандартната процедура, е твърде вероятно решението за екстрадиране на Пиночет в Испания да се забави. Според приетия през 1989 г. британски екстрадиционен акт испанските съдии, които поискаха задържането на генерала, имат на разположение 40 дни, за да представят аргументи в подкрепа на обвиненията си. Адвокатите на Пиночет вече оспориха искането за екстрадиране, като се позоваха на статуса му на чилийски сенатор, който му дава право на дипломатически имунитет. Според испанските съдии обаче дипломатическият имунитет не може да попречи на разследване по обвинения за геноцид и тероризъм. В Чили арестуването на генерала раздели обществеността. Привържениците му започнаха протести пред испанското и английското посолство и влязоха в сблъсъци с полицията, докато пострадалите от неговия режим настояват той да бъде съден в Европа.
До края на студената война режимът на Пиночет бе негласно подкрепян от САЩ и страните от т.нар. свободен свят. Сега обаче същите тези страни стоят в основата на кампания за преследване на престъпленията срещу човечеството и защита на човешките права. От тази перспектива арестът на Пиночет може да се приема като сигнал за това, че отсега нататък диктаторите няма да бъдат имунизирани срещу действията на правосъдието. Неслучайно западната преса свързва случая "Пиночет" със събитията в Косово и според редица анализатори арестуването му е част от опитите за оказване на психологически натиск върху авторитарните режими по цял свят.
Но докато за международната общност Пиночет е политическо средство, последствията от политическото му наследство в Чили личат най-ясно от думите на завеждащия латиноамериканския отдел за човешките права във Вашингтон Карлос Салинас, който за Чили след Пиночет казва следното: "Това общество никога няма да е в състояние да се излекува."
Боновото раздържавяване - между искам, знам и мога
До края на тази седмица приватизиращите органи трябва да предадат в Центъра за масова приватизация (ЦМП) заявките за пакети от акции, които ще се предлагат на централизираните публични търгове. Това реши миналата сряда Съветът по структурна реформа. Идеята е чрез това решение (от юридическа гледна точка абсолютно незадължително за приватизиращите органи) да се ускори раздържавяването чрез новата емисия инвестиционни бонове.
Първоначалният план за раздържавяване чрез бонове предвиждаше първият централизиран търг да се проведе около 15 юни. Към тази дата обаче дори не беше приета наредбата за начина на провеждане на централизираните търгове. След това изпълнителният директор на ЦМП Любомир Георгиев обяви, че първият търг се очаква веднага след отпускарския период и дори съобщи приблизителна дата - 7 септември. Сега представителите на държавните ведомства, отговорни за приватизацията, отказват да говорят за срокове и дати за първия търг. Ясно е, че ако се спазват наскоро приетите правила за боново раздържавяване и при положение че до този момент не са известни всички пакети, които ще бъдат предложени на първия централизиран търг, новата бонова приватизация няма да започне до края на годината.
"Любомир Георгиев си е свършил работата. Необходимо е захранване на търговете с акции от приватизиращите ведомства", заяви миналата седмица вицепремиерът Александър Божков.
Според проектопрограмата за приватизация на държавните предприятия през 1999 г. на централизираните търгове ще се предложат акции с обща номинална стойност малко над 11 млрд. лв. Това на практика означава, че в най-добрия случай във втората вълна ще има точно два централизирани търга. Причината е, че според една от наскоро приетите наредби за новата масова приватизация са необходими заявки за акции на стойност най-малко пет млрд. лв., за да се обяви централизиран търг.
Най-голяма част от ресурса за търговете ще предложи промишленото министерство - 10 млрд. лв. Агенцията за приватизация ще се отчете с близо 1.2 млрд. лв., строителното министерство - със 112.2 млн. лв., а транспортното министерство - с 95 млн. лв. Досега АП е подала в ЦМП списък със заявки за предлагане на миноритарни пакети от 17 предприятия. Номиналната стойност на акциите от тях общо е 578 млн. лв. За някои от пакетите (например този от козметичното предприятие "Адара") са правени няколко неуспешни опита за продажба по касов път.
"Този списък не е достатъчен, той е само началото. Скоро очакваме от АП още трийсетина заявки на стойност около 1.5 млрд. лв.", заяви Любомир Георгиев.
Според решението на Съвета по структурна реформа заявките, които трябва да се съберат тази седмица в ЦМП, ще бъдат предоставени на междуведомствената комисия. Тя беше специално създадена преди повече от месец, за да прецени кои пакети и от кои предприятия са подходящи за централизирани търгове. Сега според вицепремиера Божков комисията ще трябва да прецени "привлекателността на заявките и дали общият ресурс от подадените заявки е достатъчен", след което ще докладва пред Съвета по структурна реформа. Съветът от своя страна ще вземе решение дали и кога ще има първи търг. С други думи, технологичната процедура, която задължително трябва да предшества търговете, ще се удължи.
Формално погледнато, никой не иска такова нещо. Противниците на "втората вълна" просто твърдят, че не трябва да се избързва с правенето на списъци за търговете, че трябва да се подходи специфично за отделните предприятия и пр. Все още никой не е заявил официално, че на централизираните търгове няма да се пускат акции от най-атрактивните предприятия (като БТК и "Булгартабак холдинг"), но е ясно, че дори това да стане, то няма да е, преди да се намерят стратегически купувачи и тяхното съгласие за подобно предлагане. А тяхното съгласие е малко вероятно. Вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков обаче продължава да твърди: "Как няма да пускаме акции от БТК. Разбира се, че ще пускаме. " Той призна, че първо трябва да се сключи сделка със стратегически инвеститор, като обясни, че това е важно най-вече за дребните инвеститори, които по този начин щели да са наясно с политиката на мажоритарния акционер.
Божков обаче е против задължителното предлагане на минимален процент от капитала на всички държавни предприятия на централизираните публични търгове (единственото, което досега внасяше известна сигурност в процеса от гледна точка на дребните участници). Вицепремиерът е главният поддръжник на идеята за промяна в закона за приватизацията, с която ще отпадне изискването най-малко 5 процента от държавния дял в търговските дружества задължително да се предлага в т.нар. втора вълна. На брифинг след последното заседание на Съвета по структурна реформа вицепремиерът обясни, че наистина трябва "да стигнем до яснота в общата картина на предлагането в дългосрочен план", но че в същото време трябва да се създаде възможност за истинско пазарно поведение в боновата приватизация (вероятно като се поддържа известно напрежение и несигурност на участниците).
Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, също никога не заявява официално, че е против централизираните търгове. Той предпочита само да обяснява, че предприятията, раздържавени чрез масова приватизация, се управляват по-лошо, отколкото тези, приватизирани чрез касови сделки със стратегически инвеститори. Въпреки прикритата си неприязън към централизираните търгове Желязков може да се похвали с факта, че АП е единственото приватизиращо ведомство, внесло в ЦМП някакви заявки за предлагане на миноритарни пакети. Друг е въпросът, че става дума за пакети, които едва ли някой би пожелал да купи.
Георги Прохаски, изпълнителен директор на фондовата борса, от своя страна непряко изказва опасенията си спрямо централизираните търгове с аргумента, че при първия етап на масовата приватизация близо 1000 предприятия необмислено са били превърнати в публични дружества. "Безогледен списък както при първата вълна не трябва да има, това е много опасно", заяви Прохаски по-миналата неделя на националната конференция на СДС. Според него приватизиращите органи не трябва да бързат с решенията кое дружество да стане публично, а освен това да внимават да не отблъснат стратегическите инвеститори с разпръскването на собствеността върху дружествата между дребни акционери.
Димитър Бъчваров, началник на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет, смята, че трябва да има списъци за търговете, но те да не бъдат императивни, а да представляват просто синтез от заявките на приватизиращите ведомства. Той е против отпадането на законовото изискване за предлагане на поне 5 процента от всички държавни участия. "Това би нарушило законовата гаранция на всеки гражданин, че ще може да придобие акции от атрактивни предприятия", каза по този повод Бъчваров.
Никола Николов, председателят на Комисията по икономическата политика в парламента, също е поддръжник на яснотата при централизираните публични търгове. "Ние проявяваме изключителна непоследователност при създаването на нормативната база. Заявихме, че имаме политическата воля да предложим най-стойностните български предприятия. Сега чувствам, че има известно оттегляне от тази воля", заяви Николов на кръглата маса "Приватизация" по време на националната конференция на СДС.
В крайна сметка обаче въпросът не се свежда до политическата воля, до смисъла от разпръскването на собствеността, ценността на инвестиционните бонове, нито до това дали не е по-добре списъкът от пакети да се нарича примерно индикативен списък или синтез. Проблемът е доколко е допустимо да се възпитава пазарно поведение у дребния инвеститор чрез постоянна промяна на правилата на играта и продължаващата несигурност по отношение на предприятията, които ще се предложат на централизираните търгове.
Агенцията за приватизация като "невидимата ръка" *
Агенцията за приватизация въвежда нова практика в продажбата на предприятия, според която купувачите вече няма да поемат ангажименти за бъдещи инвестиции и запазване на работни места. Целта (най-накрая!) е да се прекрати държавната намеса в пазарната политика на инвеститорите. Въпреки това държавата, в лицето на Агенцията за приватизация и приватизиращите министерства, не смята да се откаже изцяло от изискванията за бъдещи инвестиции и работни места, ако прецени, че те са необходими за определени предприятия. В друга част от приватизационните договори, които ще се сключват оттук нататък, досегашните безсмислени ангажименти ще бъдат заменени с нови, също спорни, но по-малко проблемни.
Промяната е одобрена от надзора на АП, но няма да залегне нито в закона за приватизацията, нито в някой от вътрешните нормативни актове на агенцията, а ще се прилага по подразбиране. Обещанията за инвестиции и работни места в подадените оферти могат да се вземат предвид при определянето на купувача, но няма да бъдат решаващи за окончателния избор.
"Става дума за логика на приватизацията. Ако едно предприятие е приватизирано срещу кешова цена, не е работа на АП, нито на държавата да му налага задължение за инвестиции или да определя бъдещата му търговска политика", коментира Димитър Бъчваров, член на надзорния съвет на АП и началник на отдел "Структурна реформа" в Министерския съвет. При представянето на решението на надзорния съвет във връзка с поемането на бъдещи задължения Захари Желязков коментира, че е "препоръчително да се освободи примката" от тези инвеститори, които плащат висока цена в брой.
Новата идея е в приватизационните договори да залегнат клаузи, според които частните собственици след определен период от време трябва да достигнат определен стандарт на продукцията. "Такава е практиката в Полша и Унгария. Идеята е например 90 процента от продукцията да отговаря на стандарта ИСО 9000 или друг европейски стандарт", заяви Димитър Бъчваров. Според него няма да има проблем с контрола върху изпълнението, като ще се правят лабораторни проби на представителни извадки от продукцията.
Подобен ангажимент обаче също донякъде, макар и по-малко, противоречи на пазарната логика. Странно е чрез приватизационния договор купувачите да бъдат задължавани да се грижат за собствения си интерес, като поддържат конкурентоспособността на продукцията си. Още повече че при присъединяването на България към Европейския съюз и увеличаването на износа към западните пазари рано или късно ще се наложи всички български производители да се съобразяват с европейските и световните стандарти. В същото време не е изключено да продължи сегашната практика на подписване на допълнителни споразумения към приватизационните договори с вечния аргумент за промяна в пазарната конюнктура и експортна преориентация. Причината е, че ако например производител на електроуреди загуби пазарите си в страна от континентална Европа и започне да изнася за Великобритания или САЩ, ще бъде принуден да смени изцяло стандарта на продукцията.
Новата практика, одобрена от надзора на АП, вероятно ще бъде възприета и от част от другите приватизиращи ведомства, макар и с известни резерви. "Отпадането на ангажиментите въобще е нож с две остриета. Би трябвало да разглеждаме предприятията като разделени на две групи - такива, от които ще търсим приходи, и други, в които са по-важни инвестициите и работните места", заяви Александър Божков, вицепремиер и министър на промишлеността. Според него увеличаването на капитала на "Винпром" - Русе, в полза на американската компания "Сийборд овърсийз" (след провалената касова сделка за предприятието в началото на тази година) е типичен пример за приватизация, при която най-важни са инвестициите на новия собственик.
Премахването на т.нар. следприватизационни ангажименти беше отдавнашно настояване на Световната банка и МВФ. Техни представители неведнъж са заявявали, че държавната намеса отблъсква потенциалните инвеститори. Освен това изискванията към купувачите за бъдещи инвестиции и запазване и увеличаване на средносписъчния брой на служителите не влизаха в нито един вариант на постоянно променящия се Закон за приватизацията.
По всички тези причини догматичното придържане към следприватизационните ангажименти от юридическа и пазарна гледна точка беше необяснимо. Вероятно като форма на популизъм клаузите за инвестиции и работни места влизаха във всички приватизационни договори на министерствата и АП. Доста често по искане на купувачите след това договорите се преразглеждаха, като приватизиращите органи почти безпроблемно подписваха анекси за намаляване на инвестициите и работните места. В тези случаи инвеститорите аргументираха исканията си за преразглежане на приватизационните договори с влошаване на пазарната конюнктура в техния отрасъл, експортна преориентация и пр. По-късно в официалните справки се посочваха внушителни суми за общия размер на договорени инвестиции и запазените работни места, но никога не се споменаваше за допълнителните споразумения за намаляване на ангажиментите.
За пръв път с решението на надзора на АП от по-миналата седмица анексите за намаляване или пълно отпадане на ангажиментите стават официална политика на агенцията. "Надзорният съвет по принцип прие, че би бил склонен да преразглежда поетите ангажименти по вече сключени приватизационни договори. Първият случай беше "Девня цимент". Това е много важно, принципно решение", заяви Димитър Бъчваров.
Странно е, че обратно на принципа за отпадане на ангажиментите, приет от надзора на АП, в проектопрограмата за приватизацията през 1999 г. е записано, че "предявяването на строги изисквания към всички потенциални купувачи за гарантиране на финансовия ресурс... както и за бъдещите инвестиции и работни места... продължава да бъде едно от основните изисквания към сключените сделки". Програмата е подготвена от АП и беше принципно одобрена на заседание на Съвета по структурна реформа миналата сряда.
По-нататък в проекта пише, че "...ролята и ефективността на следприватизационния контрол върху поетите от купувача задължения... има ключово значение за прозрачността и облика на процеса".
"Терминът следприватизационен контрол според мен е лишен от смисъл", коментира Димитър Бъчваров. Според него трябва да се говори за контрол върху изпълнението на приватизационните договори, който обаче да не се превръща в самоцел, а да се съобразява с пазарните промени в съответния отрасъл.
* "Невидимата ръка" (на пазара) е понятие, използвано от Адам Смит в книгата му "Богатството на нациите". Става дума за пазарния механизъм.
накратко
Министерският съвет одобри през изминалата седмица промяна в Наредбата за търговете. Поправката предвижда в наредбата да се създаде нов текст, който гласи, че в случаите на провеждане на търг с тайно наддаване, приватизиращият орган може да не посочва начална цена за продавания пакет в решението за приватизация. Промяната е в съответствие с изискванията на МВФ, според които поставянето на праг под формата на начална цена отблъсква потенциалните инвеститори. Основният мотив е, че с промяната ще се постигне по-голяма гъвкавост от страна на приватизиращите органи. По груби сметки търговете с тайно наддаване са около 70-80% от общия брой на провежданите търгове през последните месеци.
Едва 0.45% от държавните активи (изчислени на база 31 декември 1995 г. на обща стойност 580 млрд. лв.) са раздържавени през третото тримесечие на тази година, съобщи Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Според Програмата за приватизация през 1999 г., разгледана от Съвета по структурна реформа през изминалата седмица, до края на следващата година се предвижда да бъдат раздържавени общо 50% от държавните активи. Приватизацията на половината от активите се очакваше до края на тази година, но още през пролетта стана ясно, че подобна цел е неосъществима. В програмата за приватизация през 1999 г. е записано освен това, че до края на март трябва да се раздържавят над 50% от дълготрайните активи на малките и средните предприятия (тези, които се продават от министерствата, а не от АП). Очакваните приходи от приватизация догодина са около 1 трилион лева. Общият брой очаквани сделки е 1083.
Регистрираното в Цуг (Швейцария) дъщерно дружество на Булгарлизинг отново ще наддава за мажоритарния пакет от "Дунавска коприна", съобщи през изминалата седмица Димитър Тадаръков, директор на Булгарлизинг. Според него предприятието дължи над 2 млн. долара на Булгарлизинг, 150 хил. долара на Тексимбанк и близо 2 млн. долара на бюджета по Закона за уреждане на необслужваните кредити. Според Тадаръков Булгарлизинг като основен кредитор на "Дунавска коприна" бил единственият подходящ купувач. "Доколкото знам, има интерес и от работническо-мениджърско дружество, но не е ясно как ще работи, когато има процедура по несъстоятелност", каза още директорът на Булгарлизинг. Според последното съобщение за "Дунавска коприна" в Държавен вестник Агенцията за приватизация предлага за продажба до 68% от капитала на предприятието. Цената не е обявена, а минималният изискуем депозит е 22 500 долара. Срокът за подаване на оферти изтича на 13 ноември.
Вицепремиерът Александър Божков, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков и председателят на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев ще представят тази седмица възможностите за инвестиции в България пред представители на френски производители, банки и икономически служби. Семинарът ще се проведе на 28 октомври в Люксембургския дворец, седалище на френския сенат.
Ще продължи ли да бъде държавна авиокомпания "Балкан"
Сделката за продажбата на 75% от капитала на авиокомпания "Балкан" не беше сключена и през изминалата седмица. За пръв път миналия понеделник Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, заяви, че може да бъде обявена нова процедура за приватизация на "Балкан". Според запознати раздържавяването се отлага, защото според сегашното ръководство на "Балкан" предприятието е в добро състояние, последните месеци показвали, че авиопревозвачът може да печели и може да бъде оздравен, без да се налага спешно да премине в ръцете на частен собственик. Същото виждане се споделя и от представители на ведомства, които имат отношение към сделката за "Балкан" (АП и финансовото министерство).
Според запознати на среща с представители на "Балкан Еър" миналия петък Захари Желязков е каза, че преговорите с избрания купувач ще продължат, но засега АП няма окончателно решение.
Първоначално се очакваше приватизацията на авиокомпанията да бъде финализирана до 7 септември (когато изтече договорът на приватизационния посредник Тройханд Остойропа Бератунг - ТОБ). След това до 30 септември (защото така настояваше МВФ), после до 3 октомври (за да има добра новина на срещата на Световната банка във Вашингтон), а после веднага след като изтече продълженият договор на ТОБ (на 7 октомври). В началото на септември ТОБ обяви, че избраният купувач е "Балкан еър" АД, в което 25% се държат от служители на авиокомпанията. На второ място ТОБ класира "Еър България" с акционери "Ер Виа" и "Ер Зори" (свързани със структури на Мултигруп), а на трето - Российский авиационн й консорциум.
След като избраният купувач стана официално известен, отлагането беше обяснено с това, че текат преговори по приватизационния договор с "Балкан еър". По-миналата седмица АП обяви, че преди сделката е необходимо експерти от БНБ да проверят дали са редовни двете банкови гаранции на "Балкан еър" и договорът за финансиране между българското дружество и американски инвестиционен фонд. Според непотвърдена информация проверка на БНБ изобщо не е имало, а вместо това АП е наела немска консултантска фирма (различна от досегашния посредник ТОБ), която е заявила, че банковите гаранции и другите документи, доказващи платежоспособността на "Балкан еър", са перфектни както от юридическа, така и от финансова гледна точка. Източник от АП обаче твърди, че договорът за финансиране между избрания купувач и американския инвестиционен фонд не бил одобрен (макар и неофициално) от управителя на БНБ Светослав Гаврийски.
Името на инвестиционния фонд продължава да бъде пазено в тайна - както от страна на "Балкан еър", така и от АП. "Разбира се, че знам името на фонда", призна преди три седмици пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Той дори разполага с копие от договора за финансиране между "Балкан еър" и фонда, но продължава да отлага окончателното становище по това дали избраният купувач може да се смята за платежоспособен.
Освен че е представил в АП договора за финансиране, в средата на изминалата седмица "Балкан eър" е предложил и схема за погасяване на задълженията на авиокомпанията към вътрешните кредитори - Нефтохим, Държавния фонд за реконструкция и развитие и пр. Избраният купувач освен това има споразумение със "Ситибанк" - Франкфурт, за консолидиране и обслужване на дълговете на "Балкан" към чуждестранни кредитори. Финансирането на "Балкан еър" от американския фонд всъщност е непряко. Отношенията с фонда се поддържат от българската фирма "Васимекс" ООД като собственик на 75% от капитала на "Балкан еър" (капиталът на дружеството е 1 млн. марки, а на "Васимекс" предстои да запише акции за 750 хил. марки).
"Васимекс интернешънъл" ООД (ф.д. 12858/97) е регистрирана през 1997 г. със съдружници Васил Джурков и Ангел Джурков (син на Васил Джурков). Предметът на дейност на дружеството включва реклама, търговия, всякаква търговска дейност, незабранена със закон.
Според запознати "Васимекс" е основното, което притеснява АП. Захари Желязков неофициално е заявявал, че не може да приеме сделката за "Балкан", докато не знае нищо за фирмата и за управителя Васил Джурков.
"Тази врява, която се вдигна в пресата, е силно враждебна, тя изнервя нашия инвестиционен партньор", заяви пред "Капитал" самият Васил Джурков. Той допълни, че "Васимекс" е нормална българска търговска фирма и съмненията спрямо нея са неоснователни. "Аз съм във външната търговия от 20 години, работил съм във водещи външнотърговски фирми по т.нар. второ направление (т.е. с капиталистическите страни). Нормално е, имайки необходимото образование и опит, да създам бизнеспартньорства по целия свят. Затова няма нищо несериозно да убедя този фонд да инвестира тук", заяви Джурков. Според него изявленията на Желязков, показването на договора за финансиране в БНБ и изнасянето на клаузи от него пред в. "Банкеръ" нарушава декларацията за конфиденциалност, подписана от представител на АП при получаването на поверителния договор между купувача и американския фонд. "Изнасянето на информация за договора може да бламира цялото финансиране. Ако това стане, аз ще съдя АП и лично Желязков за вреди и пропуснати ползи", каза шефът на "Васимекс".
Според добре осведомен източник американският фонд е бил проверяван от ТОБ, от Dun & Bradstreet (световна агенция за проверка на платежоспособността на фирми от цял свят) и от българските специални служби. Според информация на Dun & Bradstreet финансиращият фонд бил с най-високия рейтинг ААА и на петнадесето място в света.
Отлагането на приватизацията на "Балкан" по принцип означава две неща - първо, фалит на авиокомпанията или изкуствено поддържане. Според запознати, ако сделката се провали, финансовото министерство ще отпусне субсидия на авиокомпанията. Размерът на сумата засега не е уточнен. Второ, провалът би означавал излишни разходи (над 600 хил. долара) за възнаграждения на посредници и консултанти. Според Захари Желязков ТОБ "формално" е изпълнил задълженията по сделката си, така че може да разчита да получи парите си. В същото време АП ще трябва да плати и на втората немска фирма, която е наела за допълнителни консултации по представените от ТОБ документи.
Странно е, че АП смело харчи държавни пари за консултантски и посреднически услуги, но въпреки това продължава да се съмнява в достоверността и качеството на оценките, които получава. Агенцията никога досега не е ползвала услугите на международните компании, които правят класации по платежоспособност на фирми от цял свят. Въпреки това Желязков упорито се съмнява в направените проверки.
От гледна точка на държавните чиновници най-неприятният резултат от поредното забавяне на приватизацията на "Балкан" вероятно ще бъде неминуемият спор с МВФ. Обещанието за продажбата на големите предприятия беше един от най-сериозните аргументи на правителството при договарянето и сключването на тригодишното споразумение с фонда.
За седемте месеца на тази година за пръв път от 1989 г. насам авиокомпанията реализира печалба, заяви шефът на "Балкан" Филип Мустаков. За този период печалбата от основната дейност на авиопревозвача е 97 000 долара. Резултатът обаче е обща финансова загуба от 2.5 млн. долара, тъй като производствената дейност не може да компенсира разходите за погасяване на големи задължения към "ИАТА клиринг хауз", доставчиците на горива, кетъринга и др. Към края на август печалбата от основната дейност нараства на 2.9 млн. долара. Общата финансова загуба е намалена на 64 000 долара, сочи шефът на авиокомпанията. "Ако нямахме 40 млн. марки задължения (22 млн. марки по кредит от германска банка и 10 млн. марки, теглени авансово по чартърната програма), сега щяхме да имаме тези пари за зимата, когато разходите на фирмата рязко се увеличават. От 1 юли до 30 септември работим, изплащайки стари задължения за около 40 млн. марки", заяви г-н Мустаков. Според него всичко вече е върнато до стотинка.
Справка за неотложните плащания на "Балкан" показва, че към 30 септември общата сума на задълженията е близо 20.6 млн. долара. През октомври трябва да бъдат платени без отлагане около 10.2 млн. долара. От тях над 7 млн. долара трябваше да бъдат платени до средата на месеца. Най-големи са неотложните плащания към "ИАТА клиринг хауз" - 4.75 млн. долара. На "Бритиш петролиум" авиокомпанията дължи за ползвано гориво 3.4 млн. долара, от които 1.2 милиона трябваше да се платят до средата на месеца. Задълженията към "Евроконтрол" надхвърлят 2.6 млн. долара, от тях над 2 милиона трябваше да се платят до средата на месеца.
От няколко седмици се води оживена кореспонденция, в която фирмите изразяват недоволство от просрочването на дълговете, а някои като ИАТА категорично заплашват, че ще задържат самолети на "Балкан", ако дължимите суми не бъдат преведени незабавно. Миналия понеделник "Бритиш петролиум" е изпратила гневен факс с иск за незабавното изплащане на 250 000 долара. "Балкан" с труд е събрала около 200 000 долара, които са изпратени. В същото време Нефтохим си иска настоятелно взимането от над 300 млрд. лева, което също е неотложно. Всеки ден се трупат и факсове с искове по просрочени плащания от летища.
През изминалата седмица за нови икономии ръководството на авиокомпанията е изпратило съобщение до всички филиали, с което се забранява самолетите на "Балкан" да зареждат кетъринг и напитки от чуждите летища. Тези факти доказват недвусмислено колко е далеч авиокомпания "Балкан" от финансовата стабилност. А цялата интрига около националния авиопревозвач поставя остро поне два принципни въпроса. Позволяват ли правилата на АП, ако изобщо има конкретизирани такива, да се ревизират решения за приватизационна процедура и избран купувач. И кой ще носи отговорността за провала на поредната сделка, ако купувачът се откаже заради протакането и неспазването на изискванията за конфиденциалност.
Кой ще финансира инвестиционната програма за "Полимери" - Девня
След три сравнително успешни години девненският завод "Полимери" отчита загуба от над 2 милиарда лева за първите шест месеца на годината. Влошаването на пазарните позиции е сериозно, като се има предвид, че приходите от продажби за първата половина на 1998 г. са 23 милиарда лева, или близо два пъти по-малко от същия период на миналата година. Основните причини за това са влошената международна конюнктура и ниската ефективност на производството, макар че и високият валутен курс от началото на миналата година има някакво отражение. Според експерти ниските цени на поливинилхлорида (един от основните продукти на девненския химически завод) на международния пазар се отразяват най-опасно на по-малките по мащаб и с по-остаряло оборудване производители, какъвто е "Полимери". Очевидната нужда от действия за спасяване на златното яйце (както един бивш промишлен министър обичаше да нарича девненското предприятие) стана причина сегашните шефове на завода да подготвят специална инвестиционна програма. Тя предстои да бъде обсъждана на общото събрание на дружеството през тази седмица. Въпреки че ръководството отказа да коментира програмата в детайли, известно е, че тя предвижда преди всичко доизграждане на недовършените инсталации за производство на винилхлорид и поливинилхлорид. Няма обаче ясен отговор на най-важния въпрос - кой ще финансира програмата.
Инсталацията за производство на винилхлорид е с капацитет 150 хиляди тона годишно. Другата инсталация е за производство на поливинилхлорид и е с годишен капацитет 120 хиляди тона. Предвижда се тя да произвежда седем различни марки суспензионен поливинилхлорид, които на практика покриват всички сфери на приложение на този полимер. Доставката на оборудването е извършена от специално създаден за целта консорциум от три японски фирми "Марубени" - "Тойо" - "Чиссо". Към момента са изтекли всички гаранционни срокове на оборудването. Работата по изграждането е на етап на готовност между 25 и 50%.
Изчисленията на специалисти от "Полимери" показват, че за доизграждането и пуска на двете инсталации са необходими между 40 и 45 милиона долара. След намирането на средствата ще бъдат необходими около 20 - 24 месеца до окончателния пуск. Цялата инвестиционна програма, предложена от сегашните шефове, се изчислява на значително по-голяма сума - около 100-110 милиона долара. Финансирането обаче ще е особено трудно поради няколко причини. Цените на основната суровина поливинилхлорид паднаха близо два пъти в сравнение с началото на миналата година и затова трудно ще се намери банка, готова да финансира подобно начинание. Интересът на инвестиционни фондове също е съмнителен, като се има предвид, че техните интереси са за придобиване на контролния пакет акции. Мажоритарният собственик "АКБ Корпорация" също трудно може да получи такъв кредит, тъй като притежаваните от него акции (60.2% от капитала) вече са заложени в Булбанк за срок от три години. Залагането на други акции от портфейла на АКБ също е съмнително, като се има предвид, че банките трудно биха приели като залог голям брой пакети от по-малки предприятия.
Въпреки многобройните и разнообразни идеи на Николай Банев, шеф на "АКБ Корпорация", за финансиране, до момента нито една сериозна фирма не е заявила твърдото си намерение да се обвърже с проекта. Широко разгласяваната напоследък готовност на японски консорциум да участва в изграждането на двете инсталации не означава нищо друго освен техническа ревизия на оборудването. Тя ще струва на "Полимери не по-малко от 2 милиона долара. След придобиването на мажоритарния дял в "Полимери" Николай Банев заяви, че средствата ще бъдат осигурени до два месеца. При различни публични изказвания на Банев срокът беше неколкократно отлаган. Наскоро като един от вариантите се спрягаше и продажбата на акции на чужди борси. Този вариант обаче е абсурден дори само поради факта, че акциите са заложени в Булбанк. За съжаление на дребните акционери и работещите в предприятието връзката между количеството идеи в главите на шефовете и финансовото състояние на "Полимери" си остава обратно пропорционална.
ОБЩИ СЪБРАНИЯ
26 - 30 октомври 1998 г. Борсата отбеляза първата си годишнина със старт на неприсъствената търговия
В деня на първата годишнина от стартирането на работата на "Българска фондова борса - София" беше пусната експериментално системата за извънборсова търговия. Първите терминали, свързани чрез модеми с главния сървър на БФБ, вече работят в офисите на три инвестиционни посредника - "Елана", БРИБанк и "Капман", както и в сградата на Централния депозитар. Всъщност единствената разлика в системата е, че вече не е необходимо физическото присъствие на брокерите в залата за търговия и че заявките ще могат да се въвеждат и от офисите. Освен по-голямото удобство за участниците на пазара новата система позволява и удължаването на времето за търговия. Очакванията са това да се отрази и на търгуваните обеми. Малко по-далечните планове на ръководството на борсата са сегашният свободен пазар да се превърне в неприсъствен сегмент. Според оперативния директор на борсата Георги Драйчев качественият скок в борсовата търговия е направен преди това с въвеждането на системата за паралелна търговия, благодарение на която сега без проблем дейността може да бъде изнесена по офисите на инвестиционните посредници.
Статистиката за изминалата една година показва, че на свободния пазар продължава да се извършва огромната част от борсовата търговия. На сегментите на официалния пазар вече са регистрирани общо 11 дружества, от които две на най-високия А пазар - "Елкабел" и "Полимери". Останалите девет са регистрирани на временния С пазар, като повечето от тях са бивши приватизационни фондове. Уверенията на ръководството на борсата са, че до края на годината на официалния пазар ще се търгуват акции на повече и по-сериозни дружества емитенти. С това се очаква да се постигне известна нормализация на борсовата търговия, тъй като поради незаинтересоваността на държавните чиновници (които все още стоят начело на големите дружества) продължава ненормалната ситуация на свободния пазар да се търгуват дружества с голяма пазарна капитализация като "Булгартабак холдинг", Нефтохим, "Соди", Софарма и др. Желанието на някои от тези дружества се свързва и с желанието им да излязат на чужди борси, за което е необходимо те да бъдат търгувани и на местната борса. Едва след запълването на официалния сегмент Българска фондова борса ще може да направи и свой собствен индекс, който да отразява движението на цените на големите български предприятия.
Една година след възстановяването на борсовата търговия у нас статистиката показва, че през борсата са преминали книжа на обща стойност 250 милиарда лева. Общата пазарна капитализация се изчислява на около 2 трилиона лева, т.е. 2 милиарда германски марки. Това означава, че през борсата са преминали за една година около 12% от пазарната капитализация. При обобщаването на тези данни трябва да се има предвид, че през борсата беше осъществено преструктурирането на портфейлите на всички бивши приватизационни фондове и че след приспадането на блоковите сделки, ще стане ясно, че реалната търговия на борсата е далеч по-ниска. Ликвидността и качеството на емитентите остават най-големите проблеми пред борсата през нейната следваща година.
На най-високия сегмент на борсата се изтъргува 1 акция
Акции за близо 3.1 милиарда лева преминаха през фондовата борса за периода 16-22 октомври. Огромната част от сделките продължиха да се регистрират на свободния пазар. Въпреки повишението на активността през първия ден на експерименталното стартиране на неприсъствената търговия като цяло обемите остават ниски. Повече от половината от тях представляваха сделки с големи пакети акции. Най-голямата от тях беше пакетът с акции на фармацевтичното предприятие "Трояфарм" за близо половин милиард лева (представляващи 3.87% от капитала на дружеството), досега собственост на "Петрол холдинг груп". Друг голям пакет беше този от 41 415 акции на "ЗСК Кремиковци" на обща стойност 405 милиона лева. През борсата преминаха и няколко други по-малки пакета. Общият оборот на свободния пазар за периода беше 2.896 милиарда лева.
През изминалия период беше регистрирано за първи път от няколко седмици покачване на някои от най-активно търгуваните акции - тези на "Булгартабак холдинг" и "Солвей - Соди". Цената на акциите на тютюневия монополист "БТ холдинг" се повиши до около 35 000 лева за акция, докато тези на "Соди" продължиха да се търгуват на доста различни цени - между 11000 и 16 000 лева за акция. Въпреки обнадеждаващите обеми (общо за над 200 милиона лева) огромната част от тях се дължаха на няколко големи трансфера, което показва, че по-високите цени не могат да се приемат за трайна тенденция към повишение. Огромната част от търговията с акции на Булгартабак (около 122 милиона лева) се дължеше на една-единствена сделка, регистрирана в края на седмицата.
На най-високия А сегмент на официалния пазар беше изтъргувана една-единствена акция на "Полимери". Цената на акцията беше 38 000 лева - в долната граница от 5% спрямо цената на предишната сделка. След направения опит за изкуствено повдигане на цената на тези книжа в края на миналата седмица търговията на практика спря. Докато нивото на цените отново достигне значително по-приемливите нива около 8500 лева за акция, очевидно ще мине доста време на символична търговия с акциите на "Полимери". През изминалата седмица сделки с акции на бургаското предприятие "Елкабел" отново не бяха регистрирани.
На временния С пазар отново се търгуваха предимно акциите на бившите приватизационни фондове, най-вече тези на "Доверие" и "Петрол". Общият обем на търговията с тези книжа достигна 129 милиона лева. Отново не бяха регистрирани сделки с акции на "АКБ Корпорация", както и с книжа на "Ем Джи Елит холдинг". Седмицата не беше особено добра и за търговия с акции на хасковското дружество "Химмаш" (чийто мажоритарен пакет наскоро беше продаден през борсата) и на БРИБанк, която си остава единствената банка, чиито акции се търгуват на фондовата борса.
От 29 октомври за продажба чрез борсата ще се предлага публично пакет от 24% от акциите на "Месокомбинат Казанлък" АД. Минималната продажна цена на една акция е 4000 лева за акция с номинал 1000 лева. Инвестиционният посредник, извършващ пласмента, е "Бета корп" АД.
Доларът остана скъп спрямо марката и йената
В началото на изминалата седмица един долар се разменяше на 1.6270/1.6280 марки и 114.56/114.66 йени. Търговията на световните валутни пазари бе вяла, тъй като инвеститорите се опасяваха, че американските инвестиционни фондове са акумулирали ликвидни проблеми в резултат на рязкото поскъпване на йената спрямо щатската валута преди две седмици. На този етап се активизираха централните банки на повечето страни от Европейския съюз, които с покупки на долари на нисколиквидния пазар поддържаха ниво над 1.62 марки за долар и по този начин стимулираха конкурентоспособността на стоковия си износ.
Във вторник йената поевтиня с 2.5 на сто спрямо долара и се установи на 117.20/117.25. Според дилъри поевтиняването бе по-скоро техническо отражение на перспективите за краткосрочното развитие на банковата реформа в Япония и перспективите от задълбочаване на рецесията в страните от нововъзникващите пазари. В същото време обобщени данни на шестте водещи германски икономически институти показаха, че експертите прогнозират икономически растеж от 2.3 на сто през идната година, по-ниско от първоначално очакваните 2.7 процента. Песимистичните прогнози за развитието на Германия веднага се отразиха на съотношението марка/долар и германската валута падна до 1.6434 за долар при затварянето на европейските пазари във вторник. Заедно с това се засилиха и спекулациите, че Bundesbank ще бъде принудена да намали лихвите си, за да компенсира намалението с 0.25 пункта на лихвите на Федералния резерв на САЩ от 15 октомври, и да стимулира икономическия растеж в Германия. В четвъртък председателят на Федералната асоциация на германските банки Мартин Колхаузен нарече неубедителни мотивите на социалдемократите за повишаване на данъците върху горивата, отоплението и електричеството. Заедно с това предвидените данъчни облекчения на стойност около 10 милиарда марки може да се окажат недостатъчни за стимулиране на вътрешното потребление в страната. Според експерти обаче социалдемократите са си навлекли гнева на банкерите с недомислените изказвания на кандидата за финансов министър Оскар Лафонтен, който още с номинацията си заяви, че са необходими фиксирани коридори за еврото, долара и йената. Сблъсъкът на финансовите интереси в Германия доведе до ниво от 1.6400/20 марки за долар в края на изминалата седмица.
На вътрешния пазар през изминалата седмица левът остана стабилен на нива 995.00/20 за марка. Търговията бе почти изцяло насочена за обслужване на поръчките на крайни клиенти, които приключваха междуфирмените си разплащания в края на месеца.
Българските брейди-облигации отново поскъпнаха
Изминалата седмица бе благоприятна за държателите на книжа по българския външен дълг, след като инвеститорите бяха обезпокоени от перспективите за развитието на латиноамериканските страни и насочиха значителни парични потоци към облигации на страните от Централна и Източна Европа.
Безпокойството за обстановката в Южна Америка бе главно поради неяснотата около плановете за провеждане на реформи от преизбрания бразилски президент Фернандо Кардосо.
При положение че Кардосо не обяви достатъчно убедителни планове за оздравяването на икономиката на страната, Бразилия рискува да не получи обещания транш от 20 милиарда долара от МВФ, което ще утежни в максимална степен платежния й баланс.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 68.000/68.375 цента и се продаваха по 69.000/70.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 64.000 купува и 66.250 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 54.000-54.250 цента.
Дилъри очакват техническа корекция към понижение на цените на българските брейди-книжа през текущата седмица, тъй като последното поскъпване е повече спекулативно, отколкото основано на очаквания за положителни финансови резултати в краткосрочен план.
Повишаването на инвестициите в български брейди-книжа не доведе до нарастване на интереса към книжа по вътрешния дълг главно поради относително ниската им доходност. Според данни на БНБ през септември чуждестранните инвестиции в левови ДЦК са намалели с 30.2 на сто спрямо август до 135.8 милиарда лева, вложенията в книжа по Наредба 5 са паднали с 9.7 милиарда лева до 5.2 милиарда лева. Чуждестранните инвестиции във валутни ЗУНК-ове са намалели с 22.2 милиона долара до 78.04 милиона в края на септември в сравнение с предходния месец.
Накратко
Цените на златото спаднаха в четвъртък на европейските пазари поради силния долар.
В четвъртък в Лондон цените на златото бяха на нива 293.75 долара за унция, по-ниски нива от сряда следобед 295.25 долара за унция. Цената на златото в Ню Йорк в четвъртък беше на нива 293.50 долара за унция срещу нива от 295.50, при които затвори пазарът в сряда.
Цените на среброто запазиха нивата си от 4.85/4.88 долара за унция, което е с около три цента по-ниско, отколкото нивата, при които затвори пазарът в Ню Йорк. Пазарът на платината и паладиума също запази нивата си относително непроменени на европейските пазари, съответно на 336.00/338.00 долара и 271.00/276.00 долара.
Поради стачка на седемстотин хиляди работници в държавния сектор, която започна на седми октомври, колумбийският експорт на кафе е намален през последните две седмици. Според Националната федерация на производителите на кафе обаче договорените количества кафе за износ няма да намалеят. Очаква се стачката да продължи дълго поради отказа на правителството да изпълни исканията на работниците. Колумбия изнася около един милион шейсеткилограмови пакета кафе за месец. За периода1997/ 1998 г., който приключва на 30 септември, Колумбия е изнесла 10.9 милиона пакета прясно кафе.
Позициите на стачкуващите работници се изостриха допълнително в сряда, след като високопоставен профсъюзен лидер беше убит. Профсъюзните ръководители приканиха работещите в частния сектор да започнат 24-часова стачка в знак на солидарност.
Украйна е рафинирала около един милион тона бяла захар досега през тази година. Повече от 130 рафинерии от общо 183 завода в страната са работили, но въпреки това недостигът на гориво и суровина са много сериозен проблем за страната.
Планираното производство на захар за 1998 г. от украинското правителство е било около двa милиона тона бяла захар, което е с около 100 000 тона по-малко, сравнено с произведеното през миналата година количество. Според украинските власти силните дъждове в централните райони на страната също са създали трудности, намалявайки реколтата от захар за тази година. Източници от министерството на земеделието на Украйна заявиха, че се очаква производството на захар за 1998 г. да е между 1.7 и 1.9 милиона тона.
Пазарът в София - най-голям, но и най-деформиран
В момента най-изгодни за покупка са малките жилища
Предлагането на пазара на имотите в момента надвишава значително търсенето, което обаче по никакъв начин не рефлектира върху цените. Над 15 000 жилища седмично се предлагат на пазара в София, като някои от офертите стоят по няколко месеца, докато се намери купувач, за други е достатъчно едно-единствено появяване. При балансирано съотношение на търсене и предлагане се получава равновесие на пазара и цените се установяват на някакви що-годе трайни и донякъде реални за момента на отчитане нива. Това правило си остава като добро пожелание за българския пазар на имоти. Собствениците на две абсолютно еднотипни жилища у нас могат да поискат цена за тях с разлика от 30 до 50%. Все повече хора обаче не са наясно колко точно пари могат да вземат от продажбата на имота си и затова се обявяват продажби без конкретни цени, а като се появи клиент, се изпробва на колко ще склони. Хората са объркани, тъй като виждат, че цените на наемите се покачват, а не знаят какво ще стане с продажните цени. Сега има леко покачване на офертните цени, но то е по-скоро опипване на почвата, отколкото трайна тенденция. На местата, където има интерес от страна на купувачите (а това са централните части на градовете и ядрото около тях), има и покачване на цените, но това са единични случаи. Цените на квадратен метър жилищна площ от центъра на София до периферията на града се понижават до два-три пъти. Най-малко е това понижение за едностайните жилища, където например средната офертна цена на квадратен метър в центъра е от 330 долара, в "Младост" тя е 225 долара, в "Дружба" - 190 долара. При по-големите жилища разликата започва да се увеличава и примерно тристаен апартамент в центъра е 380 долара на квадратен месец, в "Младост" е 219 долара, а в "Дружба" 170 долара. От това ясно се вижда как в зависимост от големината на жилището в центъра на града цената расте пропорционално на големината, а по кварталите намалява с увеличаване на големината. Най-изгодни за покупка обаче остават малките жилища - в центъра заради по-ниските цени, а по кварталите заради по-доброто си качество (в сравнение с големите жилища). От друга страна, интересът на платежоспособните купувачи е насочен към по-големите жилища, най-вече тристайните апартаменти, отчитат посредническите агенции.
Почти двойно се е увеличило предлагането на селски къщи за продажба за по-малко от една година. Едва ли е останало кътче, в което да няма поне една оферта за продажба. Безспорно най-скъпи остават къщите в курортните градчета - Копривщица, Несебър, Созопол, Банско, които се конкурират с цените на недвижимите имоти на административните сгради в центъра на София. Съществуват обаче далеч не по-лоши като природа, история, традиции и потенциал за развитие места, където цените са с пъти по-ниски. Цените на недвижимите имоти в селата около големите градове в момента на фона на останалото предлагане са разумни, някъде дори изненадващо ниски. Има места, на които може да се купи къща с двор на същата цена, на която може да се купи само земята. В повечето случаи става дума за спешна продажба поради неотложна нужда от средства и нерядко дори от обявената на пръв поглед приемлива цена се прави отбив, за да се осъществи възможно най-бързо сделката. Много е трудно обаче да се каже коя цена е добра и коя не. Този пазар не е добре развит, а и критериите, по които се определят цените на имотите, са много относителни.
За съжаление все още на пазара се появяват недействителни оферти на цени, доста по-ниски от реалните. Седмично между 3 и 5 процента от офертите са такива. Това провокира интереса на купувачите и те се свързват с агенцията, пуснала офертата, за да разберат, че точно преди минута се е появил клиент за този имот, но на малко по-висока цена в същия район има и друга оферта. И всъщност пак се стига до реалните оферти, но с малка хитрина. Повечето от посредниците смятат, че ако държавата им обърне малко внимание - започне да лицензира тяхната дейност и създаде законови рамки за упражняването й, подобни случай ще има все по-рядко, и некоректните посредници просто ще отпаднат от пазара. Доброволното вътрешно лицензиране, което въведоха агенциите за недвижими имоти, създавайки Националното сдружение "Недвижими имоти", определи свои правила на пазара, но не могат да бъдат задължени всички фирми да ги спазват.
Календар на деловите прояви за 1-15 ноември
Фонд за регионални инициативи отпуска субсидии
За около една година могат да бъдат усвоени 3.2 млн. долара от Фонда за регионални инициативи. Сумата е отпусната като заем от Световната банка, част от нея е финансова помощ от Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Кредитът е целеви, целият му размер е пет млн. долара. Обслужването му се поема от бюджета, а срокът за връщане е 20 години. Средствата от фонда ще се предоставят безвъзмездно за реализация на проекти, свързани със социалната и икономическата инфраструктура на общините в цялата страна.
Само общини, неправителствени организации (фондации, сдружения, браншови съюзи, търговски камари, федерации и т.н.) или културни учреждения (например читалища) могат да кандидатстват за субсидия. Те са посредници, които не би трябвало да печелят от тази дейност. Отделни фирми, институции или граждани, които имат интерес от реализацията на даден инфраструктурен проект, могат да се обърнат към съответната община или към някоя недържавна организация, регистрирана по Закона за лицата и семейството.
На одобрение могат да разчитат проекти, свързани с обновяване, ремонт и ново строителство на пътища, напоителни системи, водопроводи, канализация, детски градини, здравни пунктове и т.н. (вж. таблицата). Фондът няма да финансира някои елементи от заявките. Ако искането съдържа подобни елементи, финансирането им трябва да бъде поето от друг източник. Например няма да се отпускат средства за изграждане на трансформатори, за закупуване на играчки и книги за детски градини и т.н. (вж. таблицата). "Идеята е да се субсидират проекти, които създават възможно най-голям брой работни места. Затова няма да се финансира изграждането на първокласни пътища например, защото автоматизацията при този вид строителство е твърде голяма. Но строителството на четвъртокласен път ще ангажира голям брой хора и такъв проект може да разчита на финансова подкрепа", коментира Васил Донев, директор на Фонда за регионални инициативи.
Обектите трябва да бъдат държавна или общинска собственост. Проектът трябва да бъде одобрен от съответния общински съвет.
Фондът ще подкрепя предложения на стойност от 10 000 до 200 000 долара (за един проект). Десет месеца е максималният срок за реализация на ремонта или строителството. Заинтересованата страна и/или посредникът трябва да осигурят съфинансиране в размер на 10% от стойността на заявката. Участието може да бъде под форма на пари, материали, сгради, готов архитектурен проект, финансиране на елементи, извън обсега на фонда и т.н.
Предимство ще имат проекти, които създават възможно най-много работни места. При подбора на предложенията ще се сравнява и броят на хората, които ще се ползват от обекта след реализацията му. Ще се преценява и гаранцията за поддържане на ремонтирания или новосъздадения обект.
Посредникът попълва предварителен формуляр за оценка (получава се в регионалните офиси на фонда) и го изпраща до Групата за управление на фонда. Документът съдържа информация за общината (населеното място) и за основните параметри на проекта.
Ако заявката бъде класирана, кандидатстващият получава уведомително писмо с конкретен срок за предоставяне на проектно-сметната документация и правни документи. Попълва се и специален изчерпателен формуляр за оценка (по образец). Предложенията за финансиране се одобряват окончателно от управителния съвет на фонда, Министерството на труда и социалната политика, Програмата за развитие на ООН (ПРООН), Световната банка.
Средствата за реализацията на заявката се превеждат директно и поетапно на изпълнителя. Представители на фонда контролират усвояването на субсидията. При нужда те ще посещават на място обектите. Изпълнителят може да разчита на парите за следващия етап от реализацията на проекта едва след одобрение на вече направеното.
"Трябва да докажем, че страната ни може да управлява разумно предоставените средства и че може да усвои и повече. Ако Фондът за регионални инициативи изпълни задачата си, това ще бъде добра предпоставка за учредяването на новия фонд за социални инвестиции", обобщава Васил Донев.
Предстоящо
За неизползвани имоти не се плаща такса смет
Граждани и фирми могат да не плащат такса смет за имоти, които не се използват, предвижда Законът за местните данъци и такси. Достатъчно условие за това е през предходната година за неизползването на имотите да бъде уведомена данъчната служба по местонахождението им. Това означава, че ако имате имоти, които възнамерявате да не използвате през 1999 г., може да си спестите таксата смет за тях, като подадете декларация, че няма да ги използвате. Срокът за подаването й е до края на 1998 г. Право да декларират неизползването на даден имот имат неговият собственик или ползвател. Молбата е в свободна форма, като задължителен текст е декларирането, че даденото жилище или терен няма да се използва през следващата година. Допълнително трябва да се уточни за кой точно имот на данъкоплатеца става въпрос, което изисква вписването на данни за местонахождението на имота. Декларацията се подава в деловодството на данъчната служба по местонахождението на имота. "Гражданите предполагат, че след като не обитават даден апартамент и той не е даден под наем, за него не дължат такса смет", каза служител в данъчна служба. Това е така, стига той да e декларирал предишната година, че през текущата година няма да използва имота. Това важи за апартаменти, къщи, вили, гаражи, сгради на фирми, парцели. Данъчните припомнят, че за новопридобитите имоти таксата се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. За новопостроените сгради или части от сгради се дължи такса смет от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет. За улеснение на гражданите таксата се събира от данъчната администрация, въпреки че отива изцяло в приход на бюджета на съответната община.
За разлика от такса смет, данък сгради се дължи дори и за неизползваните имоти. Собствениците имат задължение да уведомят данъчните в двумесечен срок за новопостроените или придобитите по друг начин имоти. Това трябва да стане писмено и пред данъчната служба по местонахождението на имота. Едновременно с това собственикът или ползвателят на имота подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. За да не се плаща данък сгради за имот, който е бил разрушен по някаква причина, е необходимо да се уведоми за това данъчната служба по местонахождението на имота в срок от два месеца от разрушаването на имота.
Държавен вестник
Срокове
Данъчно облагане на разходите и доходите от инвестиции
Често мъглявината около възможностите къде да се инвестират малкото свободни средства отказва кандидат-инвеститора от напъна да вложи в нещо парите си. "Вместо да си правя труда да обикалям и анализирам, по-добре парите ми да стоят вкъщи или най-много в банка", в повечето случаи си казва обикновеният спестител. Изборът къде да се инвестира се съпътства от всички особености за предпочитания на инвеститора относно риска от получаване на очаквания доход, размера на прогнозирания доход и ликвидността на самата инвестиция. Когато инвеститорът е изяснил сам за себе си при какъв риск и ликвидност да инвестира, то изборът на инвестиционен инструмент се определя от нетния доход от инвестицията. При нормално функционираща икономика значително намалява вероятността за резки колебания в прогнозираните доходи по индивидуалните инвестиции. Тогава от значение за инвестиционния избор са какви са разходите по инвестицията и доколко бруто изплатеният доход остава на разположение на инвеститора. За опростяване на сравнението за нетния доход от различните инвестиции ще се изследва само данъчното третиране на разходите за инвестициите и получаваните доходи по тях, като няма да се взема предвид, че има т.нар. такси за влизане в инвестицията (комисиони за откриване на валутни депозити, за инвестиционния посредник при търговия с корпоративни ДЦК и др.), както и такси за излизане от инвестицията (такси при продажба на корпоративни ценни книжа, комисиони при валутна обмяна и др.).
