Тъжен е фактът, че макар някои инвеститори да се интересуват от възможностите за инвестиране в български предприятия в определени сектори на промишлеността, рядко се случва те да се надпреварват да купуват. Реалността е, че добрите инвеститори няма да се втурнат към България в отговор на обявите за крайни срокове за подаване на оферти, а по-скоро ще изчакат, докато разберат, че е дошло времето за действие.
В допълнение към трудностите, причинени от тенденциите на международните пазари, споровете, които засягат много приватизационни сделки, не са особено окуражаващи за качествените инвеститори. Те взимат своя бизнес насериозно и за тях разходите за подготвянето на една оферта са важен фактор при вземането на решение за участие. В резултат се получава така, че когато изобщо има подадени оферти, те най-често са от относително непознати потенциални инвеститори, много от които нямат съответния промишлен опит. Това е един феномен, който беше подчертан в предишна статия на "Капитал", от която ставаше ясно, че сред инвеститорите, които наддават за български предприятия, преобладават търговските компании.
При това положение не е учудващо и неразумно, когато, вместо да се изправят пред постоянни отлагания на сделката, по време на които предлаганите предприятия продължават да затъват и да губят стойност, посредниците ще отдадат предпочитание на очевидно по-малко атрактивни решения - каквито са от гледна точка на много наблюдатели сделките с РМД.
Сделките с РМД не трябва да бъдат лошо решение, независимо от това дали те са единствената възможност или не. Тук стигаме до втория въпрос. Какъв е смисълът да се включват посредници при подготовката на една сделка с РМД?
Една добра сделка с РМД, която ще издържи проверката на времето, не трябва да бъде просто една лесна за продавача продажба. Тя, напротив, е продажба, която се постига с много трудности. Чуждите консултанти често казват, че сделките с РМД в бившите страни с планова икономика не водят до ефективно преструктуриране и рязка промяна в състоянието на боледуващите предприятия. От своя страна правителствата с неохота одобряват сделките с РМД, тъй като се боят от последствията от евентуално провалени приватизационни сделки, по-точно от липсата на приходи за държавните бюджети и критиките от страна на обществеността и опозицията.
Ролята на професионалните консултанти е да осигурят, че сделката с РМД, независимо от това дали има конкурентни оферти или не, е добър залог. Кой по-добре от един екип от консултанти в областта на управлението, индустрията и инвестициите би могъл да прецени дали една сделка с РМД има търговски смисъл и дали е способна да оцелее, като по този начин опровергае предположенията, че тя е сигурен провал или дори резултат от машинации. Наистина прозрачността и независимата професионална преценка на посредниците може да бъде средство, благодарение на което на сделките с РМД да се гледа без пренебрежение и подозрение.
Какво може да направи добра една сделка с РМД?
Първо и най-важно - необходим е качествен мениджмънт. Важността на това не може да бъде подценявана и това е може би основната съставна част на една успешна сделка с РМД. РМД трябва да има признат и мотивиран лидер с ясно виждане за бъдещето на компанията. Трябва да има правилен баланс между уменията и вече постигнатите успехи. Екипът трябва да има реалистичен бизнесплан и членовете му трябва да са обединени за постигането на своята цел. Екип с участието на хора, чиито мениджърски качества и умения за вземане на решения са поставени под подозрение заради минали грешки, е лош знак. Разбира се, има начини, чрез които да се преодолеят слабостите на мениджърските екипи. Това може да бъде препоръчано за много предприятия в Централна и Източна Европа, мениджърите на които често имат добри технически умения, но понякога им липсват съответните познания в областта на финансите и маркетинга. При такива обстоятелства комбинацията между РМД и външни за компанията мениджъри може да бъде работещо решение. Друга алтернатива е създаването на смесено дружество с индустриален инвеститор. Посредниците могат да помогнат за осъществяването на тези варианти.
Второ, предприятието трябва да има добър бизнес или в предмета му на дейност да влиза такава, която може да допринесе за успешно преобразуване. Например предприятието трябва да има добре установена база от клиенти, добър потенциал за растеж и предсказуеми парични потоци. Преценяването на способността на една компания да поддържа и развива своята позиция на международните пазари, както и доколко са осъществими финансовите прогнози, е друг пример за това с какво могат да допринесат професионалните посредници.
Трето, малко е вероятно, че едно типично българско РМД ще успее, освен ако няма добър финансов гръб, особено в капиталово интензивните производства. Стойността, която носи използването на посредници, е тяхната възможност да осигурят, че офертите на РМД имат подкрепа от сериозни и ангажирани инвеститори, които ще бъдат готови да рекапитализират предприятието и/или да осигурят дългосрочно и оперативно финансиране. В това отношение е важно да се отбележи, че като резултат от премахването на преференциалните условия за РМД (което ще има и отрицателни, и положителни последствия), повечето от тях ще трябва да търсят дялово финансиране, за да могат да платят цената веднага и в брой. (Това повдига друг интересен, макар и отделен въпрос. Например как би могла държавата да създаде стимули за добри оферти от РМД? Може би чрез прилагането на механизми на зъбчато колело от типа рисков капитал (venture capital)? Забележете, зъбчато колело в този случай означава финансова схема, чрез която подкрепящият инвеститор постепенно прехвърля притежаваните от него акции на мениджърския екип според схема, свързана с постигането на определени резултати.)
Посредниците могат да играят жизненоважна роля, като запознават и свързват заинтересованите страни и по този начин позволят сделката да се осъществи. Наистина в това отношение тяхната роля отива по-далеч от простото търсене на купувачи и правене на сделките, доколкото има елемент на подпомагане на купувача. При условие обаче, че процесът на представяне на инвеститорите, които ще осигурят финансовата подкрепа, е прозрачен и не ангажира директно посредниците, няма да има конфликти на интереси и резултатът ще бъде от полза както за купувачите, така и за държавата. Най-накрая, посредниците трябва да осигурят, че сделката е правилно структурирана. Структурата на една сделка трябва да позволява отклонение от първоначалните планове и следователно схемите на изплащане не трябва да са твърде амбициозни, нито пък точките от договора - твърде безкомпромисни.
В много отношения анализът и оценката, които приватизационните посредници са задължени да извършат по офертите на РМД, не се различава по съдържание от това, което трябва да се направи в случаите с външни купувачи. Но особено в случай на сделка с известни инвеститори с богат опит в съответния отрасъл, подобни проучвания могат да не бъдат толкова усилени, колкото при сделки с РМД.
*Ди Еф Си е посредник за приватизацията на Русенската, Варненската и Бургаската корабостроителница.
Антикорупционната риторика и политиката на реформи
Годините след 1989 г. родиха една нова антикорупционна чувствителност.
Приватизацията и шоковото социално разслоение създадоха среда, в която корупцията в една или друга форма стана основен източник за натрупване на богатство и придобиване на нов социален статус. Не повече от веднъж в нашата история толкова много национално богатство е било преразпределяно за толкова кратко време.
Импотентността на посткомунистическата държава създаде условия, при които организираната престъпност "приватизира" ролята на държавата като източник на насилие и различни престъпни групировки наложиха на частния бизнес своя "данък защита" .
Определени частни икономически интереси иззеха от легитимните държавни институции правото да се разпореждат с националните ресурси.
Чувството на несигурност, което господства в обществото, и некомпетентността на държавната администрация консолидират съществуващия корупционен промискуитет. Когато държавната администрация се чувства несигурна за своето бъдеще, корупционните сделки започват да приличат на пенсионни фондове.
Монетаризация на класическата, предпреходна корупция е другият важен фактор, родил усещането за тотален морален разпад. В годините на комунистическата власт, години, в които господстваше икономиката на дефицита, корупцията имаше подчертано бартерен характер. Тя много често приемаше формата на размяна на влияние и услуги и много по-рядко приемаше формата на директни подкупи. Монетаризацията на корупцията, нейният покупко-продажбен характер я направи по-видима и по-отвратителна за мнозинството от населението. Това, което вчера се обясняваше със семейственост и клиентелизъм, днес изгуби традиционните си оправдания.
Всички тези фактори обясняват защо мнозинството от гражданите е убедено, че днес в България има повече корупция, отколкото през 70-те и 80-те години. Но нито един от тези фактори не ни убеждава в необходимостта от специална анти-корупционна политика. Това, че хората виждат ситуацията като корупционен хаос, не значи, че борбата с корупцията трябва да подмени реформите като дневен ред на обществото. Стратегията на специална антикорупционна политика може да има краткотраен психологически ефект, но в дългосрочен план тя е губеща за обществото. В този смисъл борбата с корупцията силно напомня на борбата с безработицата. Ако икономиката не бъде поставена на нормални основи и не започне да реализира растеж, всеки опит за изкуствено създаване на работни места не просто не подобрява, а напротив - влошава цялостното икономическо състояние на обществото.
В опита си да защитя идеята за вредата от специално антикорупционно законодателство и специална антикорупционна политика, различни от политиката на либерализация на държавата и икономиката, ще разгледам четири основни аргумента.
Първият е, че корупцията не подлежи на измерване и в този смисъл успехът на антикорупционните мерки не може да бъде обективно оценен. Борбата срещу корупцията по необходимост се превръща в PR-кампания.
Вторият ми аргумент е, че всички мерки, които могат да произведат краткотраен психологически ефект и да убедят хората в решимостта на правителството да се бори с корупцията в дългосрочен план, ще увеличат неефикасността на държавната администрация и ще запазят високата корупционност на средата.
Третият ми аргумент е, че политическата история на България през последните сто години дава многобройни доказателства, че всички опити за антикорупционна политика са довеждали неизменно до увеличаване ролята на държавата и са били антипазарни и антилиберални по своя характер.
Четвъртият ми аргумент е, че в условия на политическа поляризация и при високото чувство за несигурност на населението политиката на борба с корупцията и антикорупционната риторика, която я съпътства, могат да предизвикат популистки обрат и да дестабилизират демократичните институции.
Корупцията за разлика от престъпността не може да бъде измерена. Ние никога не можем да проверим емпирично дали корупцията по времето на Стамболов е била повече от тази по времето на Виденов.
Самата идея за това що е корупция е изключително динамична и всеки голям скандал само разширява родовото й имение. Така че ние не можем да мерим корупцията исторически, защото това, което е корупция днес, не е било корупция вчера.
Втората причина за невъзможността да мерим корупцията е, че за разлика от нормалната престъпност при корупцията няма жертви и няма кой да докладва за произшествието. В случая с корупцията и този, който дава подкупа, и този, който взема подкупа, е заинтересуван от запазване на тайната. Това, за което научава обществото, най-често са провалените корупционни сделки.
Единствената възможност да мерим корупцията е да ограничим статистиката до доказаните случаи на корупция, но това ще ни постави в смешното положение да твърдим, че случаите на корупция годишно са между 20 и 30 и самата антикорупционна кампания ще получи карнавални измерения.
Невъзможността да имаме обективни данни за процеса на намаляване или увеличаване на корупцията не ни позволява да изчислим ефекта на антикорупционните мерки. На практика това означава, че ефектът от тези мерки не може да бъде оценяван. Това, което може да мерим, и това, което мерят организации като Transparency International и Political Risk Consultancy, е представата на хората за това, какъв е размерът на корупцията в страната, в която живеят или в която работят. Но отъждествяването на корупцията с представата за нея скрива факта, че мнозина са склонни да отчитат като корупция различните форми на административна некомпетентност, които не са свързани с лична изгода, или да превръщат корупцията в магическа дума, която обяснява всичко.
Вторият ми аргумент е, че мерките, които обществото очаква от правителството в борбата му с корупцията, мерките, които биха променили обществените представи, са мерки, които не водят до реално намаляване на корупцията и до отслабване на факторите, които я определят.
В национално представително изследване за България, направено през юни тази година от Центъра за изследване на демокрацията и Vitosha Research, 34.4% от анкетираните виждат засилването на държавния контрол като най-ефикасно средство за овладяване на корупцията, 20.7% препоръчват повишаване на заплатите на държавните служители и само 5% виждат решението в повече откритост и прозрачност на управлението.
Твърдението ми е, че увеличаването на държавния контрол и повишаването на заплатите не могат на този етап да бъдат ефективни инструменти за намаляване на корупцията в България. Създаването на антикорупционно законодателство и увеличаване на наказанията за корупционна дейност не могат да бъдат ефикасни в съществуващата среда, защото, както показва Gary Baker в легендарната си статия "Престъпление и наказание", възпиращата сила на наказанието е резултатна от големината на наказанието и вероятността то да бъде приложено. В българския случай възпиращата сила на наказанието клони към нула, защото независимо колко ожесточаваме сроковете за корупционно поведение вероятността извършилият корупционна дейност да бъде наказан при сегашното състояние на нашето правораздаване клони към нула.
Създаването на специална антикорупционна агенция, предназначена да "следи" администрацията или отделни нейни звена, също изглежда неефикасна мярка. Първо, това значи повече бюджетни разходи и повече администрация и, второ, подобна агенция не може да замени нефункциониращата съдебна система. Най-вероятно е съществуването на такава агенция да доведе не до намаляване на корупцията, а до увеличаване с още един на участниците в корупционната верига, а това значи "отклоняването" на повече обществени средства.
В книгата си "В преследване на абсолютната почтеност. Как контролът над корупцията прави администрацията неефективна" Frank Anechiarico и James Jacobs твърдят, че стогодишните антикорупционни усилия на властите в Ню Йорк сити свидетелстват за това, че антикорупционните проекти са много скъпи, затрудняват функционирането на градската администрация и не водят до качествени промени в бюрократичната среда.
Увеличаването на заплатите, втората предпочитана от общественото мнение антикорупционни мярка, също не предлага реални перспективи за намаляване на корупцията в България.
Изследванията на Световната банка недвусмислено доказват, че не всяко, а само достатъчно голямо увеличение на заплатите на държавните служители може да се разглежда като действена антикорупционна мярка. В повечето изследвания Сингапур се посочва като страна, в която подобна политика е дала резултат. Но тук е мястото да припомня, че заплатите на министрите в Сингапур са едни от най-високите в света и ако България се опита да приложи дори за месец този стандарт, на следващия месец страната ще е във фалит. При сегашното финансово състояние на България, състояние на валутен борд, увеличаване на заплатите на държавните служители, което би имало реален антикорупционен ефект, е просто невъзможно. Нещо повече, едно недостатъчно увеличение на заплатите само би довело до увеличаване размера на подкупите, защото съществува пряка пропорционална връзка между заплатата, която служителят получава, и размера на "корупционния му хонорар".
Показните процеси и "изпържването" на няколко големи риби, другата мярка, която би подействала психологически на населението, крие опасността опържените големи риби да бъдат главно опозиционни и борбата с корупцията да маскира разчистването на лични и партийни сметки. Последните политически събития в Малайзия са предупреждение за подобна опасност.
Третият ми аргумент е, че собствената ни политическа история дава най-убедителния пример за това, че политиката на либерални реформи и антикорупционната политика не са задължително съюзници в усилията за промяна на обществото.
Идеологията и практика на политическия кръг "Звено" представлява един от най-ярките опити за провеждане на антикорупционна политика в България. В ситуация на гражданско отвращение от тогавашното политическо статукво и в среда, оценявана от тогавашната преса като състояние на тотална корупция, "Звено" реализира своя политически проект, в чиято основа е тотална намеса на държавата в обществения и политически живот, забрана на политическите партии и премахване или ограничаване на гарантирани от kонституцията свободи. Примерът със "Звено" е илюстрация на факта, че за разлика от англосаксонската традиция, в която антикорупционните чувства на хората са насочени предимно срещу голямата държава и прекалената администрация, то в българската политическа традиция корупцията се лекува с повече държава и повече администрация. Антикорупционната риторика в България винаги е била антипазарна и много често антилиберална. Достатъчно е и днес да чуем някои от най-суровите критици на корупцията в приватизационния процес, за да се убедим, че тяхната алтернатива е не по-чиста приватизация, а по-малко приватизация.
Четвъртият ми аргумент е теоретико-практически по своя характер. Политическият живот в страни като Беларус, Словакия (в периода на Мечиар), Югославия, Русия е ярка илюстрация на тенденцията антиреформаторски политически партии и лидери да превръщат борбата с корупцията в своя основна платформа. В ситуация, в която не могат да предложат алтернативни решения на политиката на либерализация, тези лидери подменят борбата на идеи с корупционни обвинения и антикорупционни заклинания. Това за жалост не значи, че реформаторите са по природа по-чисти от своите противници. Но това значи, че антикорупционната риторика е една от вратите, през които левият популизъм се опитва да се върне във властта.
Представените четири аргумента ми дават сериозно основание да твърдя, че ако наистина иска да намали корупцията в страната, правителството не трябва да се бори с нея, а трябва да продължи да реформира държавата като намалява регулациите, демонополизира, опростява данъчното законодателство и засилва конкуренцията. Именно този тип реформи ще премахнат законодателната и административна среда, от която се храни посткомунистическата корупция. Най-добрата политика на контролиране на митниците е не инвестирането в сложни контролни системи, а инвестирането в нови пропускателни пунктове. Останалото е риторика.
Нямам маратонки за по-бързо бягане от българи
Кристалина Георгиева, мениджър по околната среда в Световната банка, пред в. "Капитал"
- Действително проблемът на малките страни е, че те слабо влияят на света и силно зависят от него. Това налага изключително гъвкаво поведение и бърза реакция на външни сигнали. За България особено важни са сигналите от Брюксел... не е желателно да пропускаме това, което става по света, и е изцяло неприемливо да не сме в крак с изискванията на европейската интеграция. Бърз прочит на нашата преса създава впечатлението за непропорционално голямо внимание към нас и нашите вътрешни проблеми, често представени в изолация от заобикалящия ни свят. Почти липсват съдържателни анализи на приобщаването ни към Европа и света. Ето един пример - мой колега прояви интерес към това в каква степен процесът на приватизация приближава България към Европейския съюз и дали външните инвестиции подпомагат създаването на наше лоби в Брюксел. Той беше доста учуден, че тази тема не е много популярна в ежедневниците и че трябва доста да се порови, за да намери отговор на своя въпрос.
- Икономическата криза, която започна в Азия и застрашава света, едва ли ще ни помогне да се освободим от вглъбяването в себе си. Историята показва, че в периоди на световна криза държавите са склонни към изолация. През 30-те години всеобщото мнение беше, че международното финансиране е прекалено рисково, и трябва да се избягва (една война и повече от 40 години бяха нужни, за да се върне международното доверие). Днес се намираме в подобно положение на засилващо се недоверие и изолационизъм. Капиталов контрол, фиксирани курсове, бягство на чуждестранните инвестиции от зараждащите се пазари (еmerging markets) към безопасните трезори на САЩ - това са все признаци на недоверие и изолационизъм и в никакъв случай не са полезни за страна като нашата, която се бори с комплексите на "нема от Искаро по-далбоко и от Витоша по-високо".
- Според мене е важно да имаме ясни позиции по отношение влиянието на три фактора: ефективност на интеграционните процеси и международните договорености (особено в области, изискващи компенсаторни механизми и трансфер на средства от една група страни към друга); привличане на международни инвестиции; качество на държавното управление и ограничаване на корупцията. Днес 900 милиона, живеещи в развитите страни, разполагат с 81% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), а останалите 19% БВП се разпределят между 4.8 милиарда души в развиващите се страни и страните в преход. Този свят от 4.8 милиарда, който се увеличава със 70-80 милиона души всяка година, трябва да се интегрира в една действително обща икономическа система с развитите страни... а това е възможно само ако през следващите 30 години постигне дял от 30-40% в световния брутен вътрешен продукт. Това ще изисква значителни инвестиции, главно частни, от развитите към развиващите се страни и страните с преходни икономики. Днес общият размер на чуждестранните инвестиции е $256 милиарда (плюс около $44 милиарда от официални източници, включително Световната банка). Само преди десет години частните капитали бяха около $20 милиарда срещу около $40 милиарда правителствено финансиране и финансиране от международни агенции по развитието. Тези средства са ефективни само ако съществуват вътрешни условия за използването им (добро държавно управление). Без тях значителна част от финансирането се стопява по каналите на корупцията или потъва в грандомански проекти със съмнителен икономически ефект. Тоест формулата за глобален успех през XXI век е: реална, двупосочна интеграция на развиващите и развитите страни в глобалната икономика (за нас първостепенен е интеграционният процес в Европа); устойчиви, географски симетрични потоци на международно финансиране (успешно да се конкурираме в алокацията на финансови ресурси); компетентно държавно управление (да ликвидираме корупцията и политическите манипулации на държавния служител).
- Глобалното затопляне е един от най-комплексните проблеми на следващия век. Изминалото лято беше едно от най-горещите, които българите помнят, без съмнение температурни аномалии ще ни преследват в още по-големи мащаби. За да предотвратим задълбочаването на проблема, би трябвало да ограничим използването на въглища и нефт и да спрем изсичането на горите. Това е невъзможно да стане - особено в развиващите се страни, където 1.3 милиарда души живеят с по-малко от $1 на ден; още 3 милиарда - с по-малко от $2 на ден; 2 милиарда са без електричество; 1.3 милиарда са без достъп до течаща вода. През следващите 30 години световното промишлено производство ще се удвои, а потреблението на енергия ще се утрои (ако не се измени кардинално енергопотреблението в света). При всички случаи ще сме свидетели на още много наводнения, суши, тайфуни и урагани. Какво е решението? Преди всичко трябва да приемем, че няма еднозначно решение, няма big bang solution, а по-скоро много на брой малки стъпки (енергийна ефективност, алтернативни енергийни източници, залесяване, чист транспорт), които в своята общност ще съкратят съществено общото ниво на парниковите газове. Освен това много е важно да се постигне международна договореност за съвместни действия и да се утвърди така нареченият чист механизъм за развитие (clean development mechanism), което ще позволи компенсиране на развиващите се страни от страна на развитите за намаляване на парниковите газове в третия свят. Световната банка съдейства за създаването на модели за компенсиране (чрез Глобалния фонд за околна среда (Global Environment Facility) и чрез т.нар. прототипен въглероден фонд, както и чрез проекти за съвместно действие - финансирано от развити страни действие за намаляване на парниковите газове чрез подобрения в енергийната ефективност. За България това е уникална възможност да спечели от своята ниска енергийна ефективност и въглищна енергетика... като се заеме със сериозно преструктуриране на енергетиката и заложи на икономически стимули за повишаване на енергоефективността, и продаде кредити от спестени парникови газове на развити страни, където възможностите за евтино подобрение на енергоефективността са изчерпани.
- Едва ли можем да се надяваме за затварянето на екологично опасните производства (металургия, химическа промишленост, въгледобив и енергетика, основана на въглища), но можем значително да подобрим тяхното екологично поведение. Българското правителство има сравнително добре развита концепция за опазване на околната среда и полага доста усилия по изпълнението й. За съжаление все още проблемите на околната среда не са първостепенни, което е още едно потвърждение на недостатъчното внимание към изискванията на европейската интеграция. Изпълнението на европейските екологични нормативи е най-скъпата част от действията по нашето присъединяване към ЕС. Имаме нужда от ясни стратегически приоритети и програма за действие, която се изпълнява стриктно от правителството, общинските власти, частния сектор и гражданите.
- Ролята на Световната банка като заемодател от последна инстанция днес е дори по-актуална, отколкото преди азиатската криза. Масовото бягство на частни капитали от рисковите страни увеличи нуждата от финансиране от правителствени източници и от международни банки за развитие, каквато е Световната банка. Миналата финансова година банката предостави над $28 милиарда заеми - рекордно високо ниво. Разбира се, по-важно е качеството на заемите, а не техният обем. Това е фокусът на реорганизацията на банката, в резултат на която се намали бюрократичността при вземане на решения и се подобри връзката с клиентите (правителства, местни органи на властта, изпълнители на проекти и представители на обществеността). Кардинално бе подменен ръководният състав на банката на всички нива. Например в региона, в който работя аз, повече от 50 процента от ръководния екип е назначен след реорганизацията и нивата в йерархията са само две - вицепрезидент и директори. Намаляването на броя на ръководните нива засилва натиска за бързо вземане на самостоятелни решения и ограничава една от болестите на бюрокрацията... прехвърляне на отговорност от едно ниво на друго. Ние вече виждаме ефекта на реорганизацията - по-бърза подготовка на по-качествени проекти, с повече иновации и по-добра връзка с клиента. Външният имидж на банката също е по-добър. Разбира се, не всичко е перфектно, но общата посока към по-отворена към света и по-чувствителна към клиента институция е видимо положителна.
- Аз ръководя отдела по околна среда за източноазиатския и тихоокеански регион, който включва Китай, Монголия, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Корея, Мианмар, Тайланд, Филипините, Малайзия, Индонезия и тихоокеанските острови (Папуа и Нова Гвинея, Фиджи, Вануато, Самоа). Отговарям за екологичните аспекти на проектите на банката, както и за разработка на стратегии за опазване на околната среда, финансиране на природозащитни проекти и участието на банката в международни форуми по екология. В момента най-сериозната част на моята програма включва подготовката на заеми за Индонезия и оценката на екологичните последици от азиатската криза.
- Ще отговоря на този въпрос в контекста на следната история за мечка по петите на двама туристи. По време на преследването мечката изостанала. Единият турист си свалил раницата, извадил чифт маратонки и взел да си ги слага на краката. Другият му казал: "В голяма грешка си, ако мислиш, че с маратонки ще бягаш по-бързо от мечката. " Първият отговорил: "Не искам да бягам по-бързо от мечката,w искам да бягам по-бързо от тебе. " За съжаление ние, българите (както повечето балкански народи), сме отличници на индивидуалните изяви и слаби в обществените. Това се отразява и на общуването ни зад граница. Не помага особено сравнително слабата работа на нашите посолства по отношение на обединяването на българския елит. Ние сме малка страна, с ограничена човешка база (при това разделена цветово) за формиране на елит. Длъжни сме да се поддържаме и да подкрепяме България. За мене е чест да съм посланик на България в банката и в страните, в които работя. Мога да ви уверя, че нямам маратонки за бързо бягане от българи - и с удоволствие бих съдействала на сънародници в рамките на възможностите ми с контакти в моята област.
Кристалина Георгиева е най-високопоставеният източноевропеец в Световната банка. Тя взе участие като основен докладчик в секцията по околна среда на завършилата неотдавна в София международна конференция "Жените в XXI век".
С нейно съгласие поместваме e-mail адреса й.
За кожата на един ревизор, или бунтът на чиновника
Много голяма каша се забърка около ревизионния акт на митниците. Неговият автор е на път да стане национален герой, ревизираният обект Пламен Минев да загуби синьото доверие, а финансовият министър Муравей Радев категорично отказва да си посипе главата с пепел заради нецензурните думи, които е използвал при разговора си с Емил Димитров, и неадекватното си държание по време на скандала. През изминалата седмица ревизорът Емил Димитров направи серия от пресконференции, в които прочете констатациите и нарушенията в ревизионния акт на ГУ "Митници". Макар и публикувани вече в пресата, след публичните изяви на ревизора Емил Димитров те придобиха съвсем друго звучене.
Пак през миналата седмица от съдържанието на акта се заинтересува и Главната прокуратура, а във финансовото министерство се опитали да го скрият от магистратите. В същото време ГУ "Държавен финансов контрол" нареди суперревизия на ГУ "Митници", тъй като имали съмнения по констатациите на Димитров. Така спорът по закононарушенията, извършвани в митниците, започна да потъва във финансово-правната терминология. Но и преди да завърши проверката на Главната прокуратура, е ясно, че магистратите ще използват и най-малката възможност, за да уличат изпълнителната власт в закононарушения. От друга страна, суперревизията ще "докаже", че Пламен Минев е невинен за повечето неща.
Самото назначаване на подобна суперревизия е доста спорно. По принцип термин суперревизия не съществува в нормативната уредба на ГУ "Държавен финансов контрол". Става въпрос за "допълнителна финансова проверка". Тя се прави, когато има сигнали и съмнения за нарушения предимно по процедурата на извършването на ревизията. Възможно е и да бъде извършена при съмнения за субективно отношение към проверявания обект, какъвто очевидно е този случай. Целта е да се проверят документите и другите обстоятелства по ревизионния акт. Въпреки че от "Държавния финансов контрол" са посочили официално редица причини за назначаването й. Една от тях е, че една от ревизорките в екипа на Емил Димитров - Елисавета Пантелеева, не е подписала ревизионния акт. Като друга причина се посочва фактът, че в ревизионния акт са включени части от други ревизионни актове - като тези на районните митници, които са били извършени в години преди упоменатия ревизиран период. Още повече че не било ясно по какъв критерий са избирани извадките от ревизиите, включени в акта на главното управление. Съществували и други нарушения на процедурата, които давали основание за допълнителна финансова проверка на ГУ "Митници".
В същото време обаче според Закона за държавен финансов контрол и правилника за неговото прилагане ревизионният акт на Емил Димитров би трябвало вече да тече и съответно да е предаден на прокуратурата.
Допълнителната ревизия само удължава времето, в което ще стане ясно, че Пламен Минев е виновен най-малкото за това, че не е обявил търгове или е подменял спечелилите търгове за грандиозното строителство и довършителни работи. Дори половината от това да се потвърди, ще даде повод на Иван Костов да се разграничи от него. Въпреки очевидния скандал и негативите, които се лепят върху правителствения екип, премиерът предвидливо мълчи и с поведението си всъщност казва, че проблемът е само вътре във финансовото министерство.
Естествено, че скандалът обслужва противниците на Пламен Минев или други кръгове във и извън митниците. Това основателно даде повод да се говори, че целият скандал е режисиран и че изгонени от митниците ченгета разработват активно мероприятие. Финансовият министър Радев застана твърдо зад своя заместник. Въпреки това Минев ще трябва да докаже по по-категоричен начин, че го атакуват, защото се бори с бандитите и пречи на контрабандата. Действията на шефа на митницата досега са някак колебливи (аферата "Бартекс" все пак беше разкрита от НСБОП, както и каналът за цигари в Ново село, Хасковско).
Митниците са прекалено важно и същевременно компрометирано звено в държавната администрация, за да се позволи констатациите от ревизията на Емил Димитров да останат ненаказани. Неадекватните реакции на финансовия министър Муравей Радев и неубедителните му опити да омаловажи изнесените нарушения или да прикрие аферите на своя заместник му носят само негативи, защото е недопустимо, когато митниците се тресат от скандала, финансовият министър да казва, че не е чел или не е получил нищо.
Засега не е ясно кой ще надделее в тази административна битка - дали самотният ревизор или бюрократичната машина. Но е ясно, че в ревизионния акт на Емил Димитров има неоспорими неща. Защото дори и да останат настрани "дребните нарушения" като дарени пищови, мобифони и други, Пламен Минев просто няма как да изрови документи за проведени търгове, които ги е нямало, или да скрие нарушенията на процедурата на търговете, които са се провеждали.
Серията от пресконференции на ревизора Емил Димитров представлява прецедент и в друг аспект. За пръв път държавен чиновник обвинява своите началници чрез плода на своя труд, който би трябвало да е собственост на държавата. Макар и акт на отчаяние, публичните изяви на държавния чиновник имаха своя ефект. Бунтът на ревизора е симптоматичен за процесите в държавното управление и за политическия чадър, който стои разпънат над висшите администратори. Ревизорът каза на една от пресконференциите нещо много важно: "Омръзна ми да се подиграват с моя и на колегите ми труд, защото няма нито едно последствие от нарушенията, които сме открили в едно или друго държавно учреждение. " Когато това се произнесе от човека, който беше обявен за ревизор на миналата година за върнати в държавния бюджет 283 милиарда лева, наистина звучи тъжно и безнадеждно.
Васил Филипов: "Услужливостта към руснаците си има цена"
- Няма личен конфликт. Моите подозрения за корист идват от необоснованите и нелогични критерии при договарянето с "Газпром", водещи до отрицателни резултати за Булгаргаз. Удовлетворени са всички желания на "Газпром" в разрез с интересите на нашата газова компания. Екипът на Бакърджиев е нискоквалифициран и услужливо поддаващ се на манипулиране от самия Бакърджиев. Ако се съди по резултатите, които са постигнати с договарянето с "Газпром", логиката навежда на предположения, че тази услужливост към руснаците си има цена. И това продължава... Още докато бях директор, те ни предлагаха да ни продадат руски проекти по руски стандарти, които не съответстват на намерението ни за присъединяване към европейските стандарти. След напускането ми съветът на директорите в ограничен състав приема да закупи някакви проекти за някакви разширения, всичките изработени по руски стандарти. След това някой докарва шест прашни кашона в Булгаргаз, обяснява, че струват 600 000 долара, и толкова. И до момента никой не си е направил труда да провери какво има в кашоните.
- Просто се отдалечих и огледах нещата отстрани, анализирах последствията и отчетох какви негативни последици могат да бъдат отчетени един ден за управляващата сила. Мисля си, че министър-председателят невинаги е информиран правилно по подписването на споразуменията, меморандумите и договорите, както и по кадровите въпроси. Ако има позитиви, те са за подписалия, ако има негативи, те остават за правителството и държавата.
Търговете на НЕК - като преговори с потенциален купувач
Засега енергетиката се оказа най-ефективният отрасъл по отношение на възможностите за привличане на външни инвестиции. Само в три обекта - ТЕЦ "Марица-изток 1", ТЕЦ "Марица-изток 3" и ТЕЦ "Варна", в близките години ще бъдат инвестирани над 1.2 млрд. долара. При това нито една от сделките няма да се гарантира от държавата. Всичко изглежда прекрасно до процедурата за възлагането на проектите и детайлите по тяхното реализиране.
Пръв във времето беше договорен проектът за
За неговото реализиране Националната електрическа компания си партнира с американската компания "Ентерджи". През пролетта беше подписан меморандум за сътрудничество, а преди седмица бе подписан и предварителният договор за създаване на смесена фирма. В нея НЕК ще държи 49%, а "Ентерджи" - 51%. Съвместното дружество ще подготви проектната документация и ще организира и проведе всички търгове - за оценка на активите на централата и за извършване на дейностите по рехабилитирането на мощностите и доставките на оборудването. След това дружеството ще увеличи капитала и участията ще бъдат променени съответно 66% за "Ентерджи" и 34% за НЕК. Американската компания ще участва в дружеството с парична вноска, а електрокомпанията - с апорт на активите на ТЕЦ-а.
Според експерти сделката с "Ентерджи" е класическа форма на проектно финансиране и процесът на подготовката й сам по себе си е свързан с придобиване на ценно ноу-хау, което може да се използва при следващи проекти.
Ако има някакъв проблем, той е в поостарялата и не съвсем пазарна схема на "конвершън контракт", който ще се прилага в процеса на експлоатация на топлоцентралата от смесеното дружество. Същността на този тип договор е, че този, който изкупува енергията, доставя и суровините. Договорът между НЕК и "Ентерджи" е за 15 години. Възстановената централа ще работи с местни въглища, добивани в мини "Марица-изток". Според договора въглищата ще се доставят от НЕК, която ще изкупува и произведената електроенергия. По този начин купувачът НЕК поема изцяло риска от несигурността на доставките, риска за цените на горивата плюс техническия и риск и реализацията на продукцията.
В същото време външният инвеститор е в правото си да иска договор с повече гаранции. Основно изискване при проектното финансиране е да се елиминира рискът при доставките. В момента мини "Марица-изток" притежават оборудването за добива на въглища, но не са собственик на ресурса. Поради това договорът на смесената фирма с въгледобивното предприятие е рисков, тъй като мината не може да гарантира реално доставките. Може да ги гарантира собственикът на ресурса - държавата. Като неин представител се явява НЕК, която ще доставя въглищата, докато не се реши проблемът с преструктурирането на въгледобива и предоставянето на концесии на мините.
Хибридността на договора в случая намира обяснение и оправдание, от една страна, в закъснялото преструктуриране на въгледобива и липсата на възможности за предоставянето на концесии на мините, т.е. уреждането на въпроса за собствеността върху ресурса. От другата страна е липсата на законови основания за достъп на трети лица до електропреносната мрежа и задължителното изкупуване на произведения в страната ток от Националната електрическа компания.
Има и един допълнителен елемент в сделката с "Ентерджи". Състезателният елемент при нея беше елиминиран напълно, но партньорът е известна фирма със силни позиции в бизнеса. "Ентерджи" е лидер в създаването на международен енергиен бизнес и е трета по производство на електроенергия в САЩ. Не така стоят обаче нещата с кандидата, който беше избран за изграждане на заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1".
В началото на годината НЕК обяви търг за изграждане на 600 мегавата заместваща мощност в ТЕЦ "Марица-изток 1". Още при самото обявяване привлече вниманието странната форма за организиране на търга - с иницииращ партньор. Според определените от НЕК правила, след като бъдат представени всички оферти, се дава възможност на иницииращия партньор (който междувременно се пазеше в най-строга секретност) да подобри офертата си. Това обезсмисли тръжната процедура като състезание на оферти и на практика предреши изхода от търга.
Елиминирани бяха водещи енергийни компании като "Марубени" - Япония, британската "Нешънъл Пауър", американската "Ентерджи", "Ер Ви eнерджи" (RWE) - Германия, и "Енергомашиностроителна корпорация" - Русия. Както се очакваше, т.нар. иницииращ партньор спечели търга. При наличието на толкова класни фирми за реализирането на проекта беше избран човекът-фирма Якоб Менахем. Той представлява офшорната компания "Консолидейтид континентал комерс" (Consolidated Continental Commerce), която според едни източници е регистрирана в Ирландия, а според други - в Кипър.
Хора от бранша твърдят, че иницииращият партньор в действителност е била известната американска "Банк уан кепитъл" или консултантската компания с участие на банката "Драйфус интернешънъл". Нейните представители бяха доведени в КЕ и НЕК от шефа на червената фирма "Омнитех" Николай Димитров. Той представляваше иницииращия партньор и при отварянето на офертите в НЕК. "Консолидейтид континентал комерс" е регистрирана наскоро специално за участието в търга, твърдят хора от бранша.
Проблем е, че една неизвестна и без опит в подобни проекти фирма печели търг за повече от 700 млн. долара. Сега тя тепърва ще започва да търси финансиране, оператор и доставчици на оборудването. Оказва се, че с този търг
По-големият проблем обаче е, че до 2004 г. четирите малки реактори на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъдат затворени. Това недвусмислено е подчертано при посещението на представителите на ЕБВР през седмицата. ТЕЦ "Марица-изток 1" е предвидена като заместваща мощност на четирите реактора, т.е. блоковете на топлоцентралата трябва да са готови до пет години - един много кратък срок за строеж на такъв обект. Ако избраната фирма не успее да намери парите и проектът се провали, през 2004 г. може да се окажем с недостиг на мощности.
Третата опасност е, че негативният ефект от такива схеми може да се разпростре и върху предстоящи търгове, първият от които е за рехабилитацията на ТЕЦ "Варна". Проектът се оценява за около 110 млн. долара. Засега интересът е много голям - 40 фирми са закупили тръжна документация. Срокът за подаването на офертите беше до края на октомври, но поради големия интерес директорският борд на НЕК го удължи с един месец. Ако се допусне изкривяване и при този търг обаче, малко сериозни компании ще дойдат вече в България.
"Интересите на държавата и на Булгаргаз са защитени"
Това са нормални търговски договори, които защитават интересите на държавата, на Булгаргаз и потребителите. В шестте месеца, през които действат тези договори, има снижаване на цената и нямаме проблеми с доставките, просто всичко върви нормално. При договора за транзитиране има интереси на собственика на суровината и на транзитьора. И двете страни имат един общ интерес - увеличаване на количествата на газа, който се транспортира по тръбопроводите. Интересът на транзитьора Булгаргаз е да запълни максимално капацитета на транзитната система. За първи път в този договор е залегнала клауза "поръчваш - плащаш". Как тази клауза се отразява благоприятно по отношение на заплащането на транзита? Само за месеците от март до септември са получени близо 48 млн. куб. м газ повече (около 8 млрд. лв.). Ако беше запазена старата клауза за плащане на транспортирането, тези количества нямаше да ги има. Инвестиционната дейност на Булгаргаз ще се осъществява съобразно българското законодателство. Няма да има пряко възлагане, а търгове и конкурси. Булгаргаз е собственик на тази система, той я експлоатира. При разширяването й Булгаргаз ще бъде инвеститор.
Антоан Николов: Автономията на Булгаргаз и на газопреносната система е гарантирана. Има достатъчно възможности за кредитиране на проектите. Ако руската страна предложи добри условия, защо да не се възползваме от тази възможност.
Юлиана Димитрова: Крайната цена на газа у нас е около 100 долара на 1000 куб.м. Цената, на която купуваме на румънско-украинската граница, е фиксирана и е много по-ниска. Върху нея обаче се начислява такса за транспортиране през Румъния - около 4-5 долара на 1000 куб. м, 5% мито, 11% надбавка за Булгаргаз, която включва транспортирането през българска територия. Върху получената сума се начислява 22% ДДС. Като се махнат по обратен ред всички данъчни и митнически тежести, транспортните такси и надбавката, ще се получи цена, която е много по-ниска от договаряната преди.
Над 356 млрд. лева дължат фирми на Булгаргаз
Газовата компания има 323 млрд. лева дълг към бюджета
Балансова печалба в размер на 44.8 млрд. лв. отчита Булгаргаз за деветте месеца на тази година, съобщи шефът на дружеството Кирил Гегов. Той обяви, че националната газова компания към момента няма задължения към доставчици, няма просрочени кредити, през последните два месеца е вложила 7 млрд. лева в изпълнението на инвестиционната програма. В момента Булгаргаз разполага с около 27-28 млн. долара, допълни Кирил Гегов.
Според шефовете на газовата фирма основният проблем е в критично ниската събираемост на вземанията. При отчетна стойност на газа за деветмесечието 439 млрд. лева дружеството има несъбрани вземания в размер на 356.182 млрд. лева. Негативният ефект рефлектира в неизплащане на задълженията към бюджета. Булгаргаз дължи на хазната 322.862 млрд. лева. Държавният бюджет е лишен и от постъпленията от транзитни такси.
Според закона за бюджета таксите от транзитирането на природен газ трябва да отиват в държавния бюджет на България. Сега стана ясно, че от 1 май, непосредствено след подписването на търговските договори с "Газекспорт", транзитните такси отиват директно в сметките на Булгаргаз. От началото на май до септември в Булгаргаз са осчетоводени приходи от транзитиране на природен газ в размер на 14.6 млн. долара с левова равностойност 25 млрд. лева, показва справка от дружеството. Какво става с тези пари не е съвсем ясно. Финансови експерти споделят съмнения, че с тях се компенсира липсата на оборотни пари поради постоянно нарастващия обем на несъбраните вземания.
"Булгаргаз получава достатъчно възвращаемост от търговската надценка - 11%. Приходите от такси са възвращаемостта на държавата за вложените инвестиции в транзитната газопроводна система. Няма логика тези пари да се преотстъпват на дружеството и то да ги използва за запушване на финансови дупки", коментираха депутати от енергийната комисия.
"Приходите от транзита са държавни вземания, но вече трета година от тези приходи ни се приспадат разходите, които правим за транзита, и инвестиционните разходи по изпълнението на междуправителствени споразумения", обясни Кирил Гегов. Според него в Министерството на финансите вече е депозирано искане на Булгаргаз в Закона за държавния бюджет за 1999 г. да се предвиди транзитните такси да се преотстъпят на Булгаргаз.
Шефът на Булгаргаз съобщи, че от известно време фирмата всеки ден внася в бюджета по 50 млн. лева. Същевременно са предоговорени плащанията с клиентите длъжници при по-облекчени условия. Задълженията се разделят на два елемента - главница и лихви. Към 31 август се замразява абсолютната сума на лихвата до издължаването й. Лихвата, която ще се начислява върху главницата от тази дата, е намалена около 2.5 пъти, съобщи Кирил Гегов. Наказателната лихва ще представлява сумата от ОЛП в момента (5.2%) плюс 0.1% за всеки ден просрочване. Променя се и схемата за заплащане на доставките на газ от предприятията. Те няма да се плащат 100% авансово, както беше досега. До 25-о число на предходния месец ще се плаща 50 на сто от доставката. От останалото количество 30% ще се плащат до 10-о число на текущия месец и 20% - до края на месеца.
Документираните капани в договора с "Газпром"
Пет месеца след финализирането на преговорите с "Газпром" и подписването на окончателните 12-годишни договори за доставките и за транзита газовата тема отново е обект на скандали и сензации. Конкретният повод този път е интервюто на Васил Филипов във в. "24 часа". За първи път високопоставена (макар и доскоро) личност в прав текст твърди, че договорите с Москва закопават Булгаргаз и че националните интереси в този случай не са защитени (със силен намек, че са продадени). Това директно хвърля камъни в градината на вицепремиера Евгений Бакърджиев, който де факто "уреди" сделката при срещите на четири очи с Рем Вяхирев. Така и не стана известно какво точно си казаха на тези срещи (те бяха поне две) Вяхирев и Бакърджиев. Според Васил Филипов резултатът от прегръдките с шефа на "Газпром" е катастрофален за интересите на България и на Булгаргаз, които са изтъргувани. Отговорът на Бакърджиев беше, че ексшефът на Булгаргаз, когото вицепремиерът преди няколко месеца обяви за слънчасал, сега "явно е настинал". Ответните изблици на Бакърджиев не внесоха яснота в конфликта и дори го задълбочават поради очакванията за нови разкрития, които вицепремиерът почти обеща: "Явно се е уплашило детето (Филипов)", заяви той, подхвърляйки, че приключва проверка в Булгаргаз. Това е добра тактика за пренасочване на общественото внимание от конфликтната тема за газа към далече по-управляеми интриги от типа колко хилядарки в зелено е похарчил Булгаргаз за денонощната охрана на Васил Филипов и всенародното обсъждане на някои емоционални характеристики на журналистката, взела интервюто от него.
За щастие Филипов и Бакърджиев не спорят нито кой е по-умен, нито по-красив, което може да бъде поле за безкрайни аргументи. Те спорят за факти от договора с "Газпром" и единственият арбитър в този спор могат да бъдат текстовете на самите договори, които бяха подписани на 27 април с "Топенерджи" (за доставките за България) и с "Газекспорт" (за транспортирането на газ към трети страни). В същото време е ясно поне едно - газовите договори ще бъдат обект на атаки и съмнения дотогава, докато постигнатите в тях компромиси се крият зад паравана на строгата секретност.
Новото при формулата "Бакърджиев" е, че базовата цена се разделя на два компонента. При предишната формула се индексираше цялата базова цена. При договора от април 10% от нея запазват стойността си, останалите 90% подлежат на индексация в зависимост от международните цени на мазута. Ефектът е, че по този начин се постига известно омекотяване на движението на цените, т.е. ще се избегнат до известна степен резките скокове нагоре и надолу. Ако цената на международния пазар се увеличи, нашата ще се увеличава по-бавно, и обратно. Всъщност оценката дали цената на газа е висока или ниска най-справедливо ще се получи от това дали частта от икономиката, която е на газ, е рентабилна или не. Торовите заводи първи фалираха единствено заради цената на газа. Стъкларската промишленост едва-едва се държи. Топлофикациите оцеляват единствено благодарение на субсидии. Причината е, че българската икономика не може да се възползва от спадналите цени на енергоносителите, тъй като поради недобра договорка цената на газа е останала висока, в сравнителен план.
Ефектът от авансовото плащане (виж текстовете на договора) и предвидените от договора гаранции е, че се блокира голям обем от оборотните средства на Булгаргаз, срещу които няма приходи. За 9-месечието на 1998 г. осчетоводената стойност на платените на руснаците доставки е 439 млрд. лв. При курс 1800 лв. това представлява 244 млн. долара. Средномесечната цена на доставката излиза 27 млн. долара. Като се прибавят 5% за миналата година, общата стойност на блокираните пари по гаранцията за доставките е 28.3 млн. долара. Към нея се прибавят още 27 милиона за първоначалната вноска по авансовите плащания за доставките плюс допълнителна сума, която трябва да се преведе като ефективна гаранция по транзита. Това е стартова сума от около 60 млн. долара, които се застопоряват за 11-12 години. От директорския борд на Булгаргаз увериха, че са подписани два анекса, с които руската страна се отказва от гаранциите по договорите за тази година, в случай че Булгаргаз плаща редовно дължимите суми. Това обаче не променя факта, че в договорите са заложени такива клаузи, и няма гаранция, че догодина или при някаква промяна в настроението на Вяхирев те няма да влязат в сила, т.е. да се стигне до голямо намаление на оборотния капитал на Булгаргаз. Транзитната такса пък вместо исканите 2.45 долара на 1000 кубически метра (такива бяха изчисленията на Булгаргаз и Комитета по енергетика само преди няколко месеца на базата на актуализираната оценка на съоръженията) е договорена на 1.65 долара.
Сериозен капан е и клаузата за плащане на заявените доставки. Ние трябва да плащаме не само доставките, но и разликата между заявените и ползваните количества по 75% от средната цена, действала за периода. В договора за доставки за тази година например е предвидена доставка до 4.4 млрд. куб.м. Според някои данни през миналата година потреблението на газ в страната е било 3.233 млрд. куб.м. Според шефа на Булгаргаз Илия Иванов потреблението през този период е било над 4 млрд. куб.м. Както и да е, със спирането на торовите заводи, които са основен консуматор, е ясно, че тази година потреблението ще намалее катастрофално. Ако проблемът с плащане на заявените, а не на ползваните количества се разгледа заедно с проблема за високата цена, става ясно какво е бъдещето на газовата индустрия и потребление в България. От една страна, цената е такава, че изяжда рентабилността на предприятията, от друга, Булгаргаз се е ангажирал да плаща амбициозни количества, които няма кой да потребява. Така по веригата логично първо пострадаха фирмите, за които газът е основна суровина, след това тези, които го ползват за гориво, а накрая със сигурност ще се стигне до невъзможност Булгаргаз да изпълни задълженията си по договора с "Газпром". Това със сигурност е крайната цел на руснаците, но тогава на масата на преговори освен монополното си положение те ще имат и едно огромно вземане от няколко стотин милиона долара от българската газова компания. Как се погасяват тези дългове е добре известно от опита на страни като Украйна, Беларус, Македония и много други - с права върху транзита или със собственост върху газопроводите.
Единственият начин да не се натрупа такъв дълг е със субсидии бюджетът да крепи газовите потребители и с несъбрани вземания да поддържа на системи Булгаргаз. Това обаче дългосрочно едва ли е добра стратегия, защото тогава не само индустрията, а всички данъкоплатци ще плащат най-скъпия в Европа природен газ на "Газпром".
Банковият превод трябва да бъде осъществен в течение на 5 работни дни от момента на получаване на фактурата на продавача, но не по-късно от 25-о число на месеца, предхождащ месеца за доставка... Гаранцията не трябва да съдържа позоваване на какъвто и да е период на доставка и стойността на гаранцията трябва да покрива стойността на средномесечната доставка за съответната година плюс 5% от цената на природния газ, разчетена като средномесечна цена за доставения природен газ в предходната година. Ако сумата на гаранцията е различна от сумата на средномесечната доставка, купувачът има право да коригира сумата на гаранцията.
Гаранцията трябва да бъде револвираща, усвоима и безотказна и да съдържа задължение на банката-гарант да извърши плащане по писмено искане на бенефециента, в случай че купувачът не е изплатил доставеното месечно количество природен газ до 10 дни след сроковете, предвидени по т. 8.3.
"Опенхаймер" продава акциите си в ОББ
След като преди година втората по големина държавна банка - Обединена българска банка (ОББ), беше приватизирана, един от новите собственици вече преговаря за продажба на дела си. Според неофициална информация от ОББ "Америкън интернешънъл груп" (AIG) ще купи част от 30-процентния пакет на "Опенхаймер & Кo" в нашата банка. Сделката вече можела да се извърши без съгласието на другите двама акционери - Булбанк (с 35%) и Европейската банка за възстановяване и развитие (също с 35%).
Американският застрахователен холдинг е едно от първите чужди дружества на българския застрахователен пазар, като той постепенно изкупи до 100% бившето Общозастрахователно дружество. AIG стана по-известен у нас, след като дъщерната му животозастрахователна компания ALICO съвместно с гръцкия "Консолидейтид еврофинанс холдингс" бяха избрани за купувачи на Пощенска банка.
В ОББ се коментира, че AIG са поискали да направят пълна правна и финансова проверка на банката, за да се прецени рентабилността на инвестицията. Според служители на ОББ самата процедура по преговорите се водела от Пиер Мелингер, който след приватизацията беше избран в директорския борд на банката като представител на ЕБВР. На последното общо събрание на ОББ през пролетта беше обявено, че г-н Мелингер е представлявал "Опенхаймер & Кo". По-късно обаче се оказа, че той е напуснал ЕБВР и работи за едно от дружествата на AIG. "Доколкото знам, AIG има представител в борда на Обединена българска банка в лицето на Пиер Мелингер", потвърди неофициалната информация и един от адвокатите на "Опенхаймер" в Ню Йорк. Той отказа да коментира дали компанията му ще продаде дела си в ОББ с думите "на този етап не мога да коментирам" и допълни, че до момента договори за прехвърляне на акциите няма. Други източници, близки до "Опенхаймер", обаче твърдят, че вече е договорена продажбата на около половината им дял в ОББ и че купувачът е фирма от структурата на AIG. Според същите източници американците просто се нуждаели от средства, с които да посрещнат предстоящи плащания. В края на юли миналата година "Опенхаймер & Кo" беше изкупена от CIBC World Markets и твърденията са, че тази промяна е сред основните причини за продажбата на акциите в ОББ.
В България около тази история вървят само слухове, но официално потвърждение за минала или предстояща сделка няма. Изпълнителните директори на ОББ Стилиян Вътев и Радка Тончева не бяха намерени за коментар. Преди изминалата седмица обаче шефовете на банката отрекоха продажбата, коментирайки, че сигурно е станало объркване заради това, че Мелингер вече не представлява ЕБВР.
Въпросите съпровождат ОББ още от времето на нейната приватизация. До ден днешен не всички условия в договора за продажба на банката са известни и въпреки че лично премиерът Иван Костов се ангажира с внасяне на повече публичност по случая, това не стана.
Най-напред се разбра, че цената, за която е продаден държавния дял в ОББ, е едва 5.3 млрд. лева, или около 25% от номиналната стойност на акциите. Тази сума бе замаскирана зад съобщение, че договорът за продажба предвиждал рекапитализацията и финансирането на банката да са за 48 млн. долара. В края на годината се оказа, че всъщност прехвърлянето на акциите е станало практически безплатно, защото на купувачите е обещано банката да не бъде облагана за печалбите от курсови разлики, които ще реализира през 1997 г. За целта беше приет специален текст в Закона за корпоративното подоходно облагане, според който държавни банки с продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции се освобождават от данък върху печалбата, формирана от курсови разлики по валутни активи през 1997 г. Точно тази година левът се обезцени няколко пъти и привилегированото данъчно третиране на ОББ позволи на новите й собственици да отнесат към резервите печалбата на банката (постигната главно от курсови разлики) от 102.5 млрд. лева. Това позволява на акционерите да изпълнят втората част от ангажимента си - увеличението на капитала с още 15 млн. долара през следващата година (след като веднъж беше попълнен от тях с 30 млн. долара), като трансформират резерви в основен капитал.
При това положение за "Опенхаймер" няма да е трудно да продаде изгодно акциите си в ОББ. Ако до момента американците са вложили около 10 млн. долара в ОББ (за първоначалната цена и увеличението на капитала), то сега техните 30% от капитала и резервите на банката възлизат на над 35-40 млн. долара.
Все още не е ясно дали няма други "общественозначими" уговорки в приватизационния договор. Според неофициални източници например ЕБВР има право до края на тази година да търси купувач за дела на Булбанк, като предварително е уговорено колко ще получи държавната банка за акциите си в ОББ, ако тази опция се изпълни.
"Кремиковци" иска спешна помощ от бюджета
Шефовете на "Кремиковци" са поискали държавата спешно да отпусне средства, с които да се избегне спирането на комбината през следващите няколко месеца. Сумата се пази в строга тайна, по непотвърдена официално информация става дума за 40 млрд. лева.
"Кремиковци" е в списъка за изолация и поради това не може да тегли банкови кредити. Доскоро шефовете на предприятието се надяваха, че оборотни средства могат да бъдат осигурени с помощта на някой от кандидат-купувачите. Водени са били неофициални разговори със смятания за най-сериозен кандидат - швейцарската фирма "Дюферко" (Duferco), да стане гарант по кредитна линия от 10 млн. долара. С парите е трябвало да се осигурят най-необходимите суровини за зимата - въглища и руда. През изминалата седмица обаче от "Дюферко" са потвърдили, че оттеглят окончателно интереса си към приватизацията на "Кремиковци" заради лошото състояние на комбината и крайно неблагоприятната конюнктура на международните пазари на стомана.
Кандидатът с най-голям интерес след отпадането на "Дюферко" - турската фирма "Ердемир" (Erdemir "Eregli"), е поставила изрично условие да й бъдат осигурени два месеца (считано от 19 октомври) за извършване на финансов и правен анализ на "Кремиковци". От фирмата категорично заявили, че няма да предоставят конкретна оферта, ако този срок не бъде спазен. По всичко личи, че сделка (ако изобщо се стигне дотам) може да има не по-рано от края на януари и началото на февруари.
Състоянието на "Кремиковци" все повече се влошава, заявиха през изминалата седмица от промишленото министерство. Поради срива в цените на металите по света паричните потоци в предприятието рязко са спаднали и са натрупани задължения към доставчици. Производството е свито до възможния минимум, но по-големият проблем е липсата на пазари, след като комбинатът доброволно обяви, че спира доставките за страни от Европейския съюз и главно за Италия заради страх от антидъмпингови санкции.
Всички заинтересовани страни засега отказват подробности по каква схема държавата се кани да налее свежи пари в "Кремиковци". Вече започнаха да се прокрадват обаче аргументи, че евентуалното спиране на комбината ще коства по-големи загуби, тъй като само разрушаването на една коксова батерия ще струва десетки милиони долари.
Сделката за "Кремиковци" се очертава като най-трудната, не само заради започналото оттегляне на оферти. Повечето кандидати поставяли пред държавата редица условия - освобождаване от мита и ДДС на основни материали и консумативи, резервни части, технологично и инвестиционно оборудване за определен период (поне пет години), ускоряване на амортизациите и изчистване на лошите кредити, които тежат в баланса на "Кремиковци". Най-важното условие на купувачите е да бъде намален огромният персонал в "Кремиковци" преди подписването на каквато и да било сделка. "Не искаме да бъдем в ролята на екзекутори", заявил представител на едната от фирмите. Това означава, че ако държавата иска да продаде комбината, ще трябва да извърши сама огромните съкращения.
Антикризисната програма за "Кремиковци" предвижда да бъдат създадени седем "латентни фирми" (със затихващи функции), в които ще бъдат отделени всички непечеливши производства и съпътстващи дейности. Сред тях ще бъдат ремонтният завод, транспортното звено, почивното дело, комплексът за рудодобив и обогатяване, вародуломитният цех и др. Предвижда се в дъщерните дружества да бъдат отделени 40% от активите на комбината и половината от персонала. До една-две години седемте фирми щели да бъдат продадени или ликвидирани. Целта е основното звено в "Кремиковци" да остане с изчистена структура на разходите, редуциран състав (под 9000 души) и реални производствени цени, коментира зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов.
Посредникът по продажбата - консорциумът "ВС Аткинс" -"Райфайзен инвестмънт", все още не е обявил официално шортлиста с класирани кандидати. Същевременно източници от приватизационните среди съобщиха, че конкурент на "Ердемир" в наддаването ще е испанската финансова групировка "Вилар Мир" ("Villar Mir"). "Това е консултантска група, която е свързана с банки и фирми доставчици. Няма нищо смущаващо, че не е позната в бранша", коментираха от промишеното министерство. Възможен бил и вариант "Кремиковци" да не бъде продаден, а да се сключи договор за управление с някой от кандидат-купувачите с опция за бъдещо изкупуване.
Горивата може да поскъпнат заради неплатени такси от Нефтохим
Замисленото от правителството увеличение на цените на бензина, дизела и останалите горива засега се отлага. Вносителят на предложението, вицепремиерът Евгений Бакърджиев, сам е оттеглил миналия понеделник предлаганите поправки в Закона за таксите върху течните горива. Те ще се гледат след приемането на измененията в Закона за акцизите, съобщиха от правителствения пресцентър.
Проектът на Бакърджиев предвижда да бъдат завишени пътните и екологичните такси, които производителите и вносителите на горива са длъжни да превеждат съответно във фонд "Републиканска пътна мрежа" и в Националния фонд за опазване на околната среда. Това означава, че цените на бензина и дизеловото гориво ще скочат средно с 5-6% от началото на 1999 г., обясниха експерти.
Предвижда се продажната цена на масовия А-91 да се увеличи от 810 лв. на 870 лв. за литър при равни други условия. Поскъпването на дизела ще е от 630 на 665 лв. Макар от ведомството на Бакърджиев да твърдят, че увеличението е незначително, то автоматично ще доведе до общо поскъпване, тъй като разходите за горива се калкулират в стойността на всички основни продукти и стоки.
Рискът от генериране на непредвидена инфлация е и най-вероятната причина за временното отлагане на правителственото решение. В същото време не е ясно какъв ще е ефектът за държавата от подобна мярка. Според вицепремиера Бакърджиев с нея се цели основно да се увеличат парите за ремонт и поддръжка на пътищата в страната. Това обаче едва ли ще стане, тъй като монополистът Нефтохим и досега продължава необосновано да задържа за дълги периоди дължимите вноски в двата фонда.
Предвидените постъпления във фонд "Републиканска пътна мрежа" за тази година са 147.8 млрд. лева. Близо 90% от тези приходи би трябвало да бъдат осигурени от Нефтохим - заради поддържаните високи защитни мита легалният внос на горива у нас остава в неголеми количества. За първото полугодие на годината обаче внесените пътни такси във фонда са едва 37.2 млрд. лева.
Според разчетите новите такси би трябвало да осигурят допълнителни 80 млрд. лева за поддръжка на пътната инфраструктура през 1999 г. Ясно е обаче, че при толкова лоша събираемост ще се увеличи единствено размерът на начислените, но невнесени реално суми, тоест по-добре е, вместо да се променят таксите върху горивата, да се застави Нефтохим да си плаща навреме.
Най-доброто разрешение на проблема е да се премахнат изобщо двете такси и да се увеличи с тяхната стойност размерът на акциза върху горивата. По този начин средствата ще постъпват директно в бюджета, откъдето след това ще се разпределят по сметките на двата фонда. Освен че ще се подобри събираемостта на дължимите суми, така ще се гарантира и по-голяма прозрачност при разходването на средствата за пътни ремонти и екологични проекти. Намаляването на извънбюджетните фондове всъщност беше и един от принципите, залегнали в тригодишното споразумение с МВФ. Наличието на множество сметки извън бюджетите на ведомствата рязко стеснява възможностите за контрол върху харчовете и създава възможности за злоупотреби.
Противоречия в БКК спират процедурата за приватизация на Булбанк
Два месеца, след като правителството обяви името на приватизационния посредник за Булбанк, договор с него все още не е подписан. Съобщението, че това ще е консорциумът "Кредитанщалт инвестмънт банк" (Creditanstalt Investment bank), "Креди Суис Фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson), беше направено на 25 август, когато се отчиташе изпълнението на предварителните действия за подписване на тригодишното споразумение с МВФ. Оттогава досега обаче договор все още няма, което значи, че консултантите не са започнали работа. Те практически трябва да подготвят Булбанк за приватизацията - да направят одит по международните стандарти, да изготвят оценка на финансовото състояние, да намерят купувачи, да помогнат в изготвянето на офертите и да ги предложат на Банковата консолидационна компания (БКК), която държи 98% от акциите в Булбанк.
Всички, ангажирани с приватизацията на най-голямата държавна банка, отказват да коментират какъв точно е проблемът. "Формално няма срок за подписването на договора, но има един разумен срок след избора им, който не е добре да се пропуска", коментира директорът на програма САРА за България Георги Папломатас. Всъщност източници от БКК твърдят, че забавянето вече надхвърля границите на разумното и едва ли не поставя под въпрос подписването на договора.
"След като още не е подписан, значи има проблеми", заяви лаконично изпълнителният директор на БКК Петър Жотев и допълни, че когато се появи нещо конкретно, той ще има ангажимент да информира обществеността. "Правим всичко възможно да се стигне до споразумение", каза още Жотев. Представители на потенциалните консултанти също се въздържаха да коментират в какво се съдържат противоречията им с БКК. "Вярвам, че ще постигнем споразумение, но преди това да стане, не можем да коментираме детайли", обясни Клаус Реквац от "Кредитанщалт".
"Създава се неловка ситуация, защото ние поизбързахме да обявим приватизационния посредник за Булбанк, а след това нещата не потръгнаха", коментира източник от икономическия екип на правителството. Според него Жотев отказал да подпише договора с консултантите с твърдението, че той не е правно издържан. Това пък предизвикало конфликт с вицепремиера Александър Божков, който е член на борда на БКК. Божков отрече това, но обясни, че проблемите в подписването на договора са между БКК и консултантите, че са технически и са свързани с обезпечителните клаузи. Това вероятно засяга клаузите при неизправност на всяка от страните. "Как ще се разберат, като не са определени условията по приватизацията - каква цена търси България и какви купувачи предпочита", заяви информиран противник на приватизацията на Булбанк.
Интригите около консултантите започнаха още при отстраняването от търга на един от основните претенденти - "Мерил Линч". Това стана с мотива, че в предложения екип има хора, които не са жители на Европейския съюз. Според висш правителствен служител проблемите сега може да са продължение на тази история. В банково-приватизационните среди освен това споменаването на Булбанк винаги е предизвиквало страхопочитателно мълчание и колебание дали тази банка изобщо ще бъде приватизирана. Самата банка "Мерил Линч", след като загуби надпреварата за консултант, в свой доклад за банките написа, че това ще стане трудно и че "Булбанк е истинският тест за желанието на правителството да приватизира".
Без договор не може със стопроцентова сигурност да се говори и за самия консултант. "Ние можем да потвърдим, че консултантът е избран само тогава, когато договорът е подписан от всички страни по него", коментира в интервю за в. "Капитал" дни след съобщаването на консорциума Еджидио Канчиани, икономически съветник към делегацията на Европейската комисия в България. Договорът трябва да е подписан от Европейската комисия, българското правителство и самите консултанти, уточни той. "Нужно е консорциумът да е подписал договор с ФАР и с Банковата консолидационна компания. Без наличието на единия другият не действа", обясни г-н Жотев.
Обикновено около 15 дни, след като всички страни подпишат договора, започва и същинската процедура по изпълнението на програмата от самия посредник. Самият договор предвижда работата на консултантите да продължи максимум година.
Данък печалба - по-нисък, ДДС остава 22%
От следващата година ефективната данъчна тежест (данък за републиканския и за общинския бюджет) за юридическите лица с годишна облагаема печалба над 50 млн. лева ще намалее от 37% на 32.5%, а за тези с по-ниска годишна печалба - от 28% на 26.2%. Данъкът върху добавената стойност остава 22%. Около този вариант за промени в данъчните ставки се обедини кабинетът след близо четиричасово заседание в четвъртък. Министрите приеха по принцип новия закон за данък върху печалбата и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва да влязат в сила от началото на следващата година. Окончателното решение за ставките ще бъде взето от кабинета в понеделник, когато ще се обсъжда и проектобюджетът за догодина, но стана ясно, че описаният вариант е предпочитаният от министрите. Другата възможност,обявена от финансовия министър Муравей Радев, е ставката по ДДС да бъде намалена с два процентни пункта, а при данък печалба да се намали само ставката за фирмите с печалба над 50 млн. лева - от 37% на 35.2%.
"Рязкото намаляване на данъка върху печалбата ще има по-голям ефект върху фирмите, защото ще имат повече пари за инвестиции и развитие", обясни Муравей Радев. Подобна позиция отразява известна еволюция в мнението на финансовия министър, който, изглежда, се е отказал от упорството си да бъде понижен ДДС още сега. Намаляването на данък печалба може да се тълкува като опит да се стимулира производството, докато намаляването на ДДС по-скоро би катализирало потреблението при равни други условия. "Нали все пак сме десноцентристко правителство", бил един от другите аргументи за акцент върху стимулирането на бизнеса, изказан от член на кабинета.
Разчетите обаче показват, че отказът от намаляване на ДДС с два процентни пункта в полза на намаляването на данък печалба не е равностойно от бюджетна гледна точка. Намаляването с един пункт на ДДС би предизвикало загуба на бюджетни приходи през следващата година в размер на около 95 млрд. лева. Докато понижаването на данък печалба с един процентен пункт би довело до около 20 млрд. лева пропуснати приходи. С други думи (и при неизбежните условности), ако данък печалба бъде намален с девет пункта, това ще има същия ефект за бюджета, какъвто би имало и намалението на ДДС с два пункта. А от варианта, избран от кабинета, е видно, че ефективното намаляване на корпоративната ставка е едва 4.5 пункта (1.8 пункта за фирмите с печалба под 50 млн. лв.) при запазване на ставката по ДДС.
В допълнение е видно, че правителството очевидно не е склонно да приеме и по-радикален вариант за стимулиране на инвестиционната дейност. Широко прокламираният от високопоставени данъчни служители механизъм на инвестиционния данъчен кредит се оказа кьорфишек. За да може да се приспадат от дължимия данък част от разходите за инвестиции, ще е необходимо кумулативното изпълнение на следните условия:
1. Да се учреди ново дружество или да се увеличи капиталът на вече регистрирано дружество.
2. Вноските за учредяване на дружеството или за увеличаване на капитала му да бъдат инвестирани в придобиване или подобрение на масивни сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии.
3. Инвестициите да попадат в административните граници на общини с трайно висока безработица.
Процентът от разходите за инвестиции, който ще може да се приспада от дължимия данък, по всяка вероятност ще е пет, но като се има предвид изключително стесненият кръг на инвестициите, за които ще важи, едва ли от този механизъм ще има някакъв практически резултат. Вероятно заради импотентната схема на инвестиционния кредит се запазва ускорената амортизация (30%) за някои активи, като към тях се добавят и софтуерни продукти. По принцип ускорената амортизация и инвестиционният кредит са аналогични стимули, но с една съществена разлика - ускорената амортизация отлага плащането на данъка, а инвестиционният кредит го намалява директно.
Намаляване на ставките по корпоративният данък, макар и с по-малко от желанията на бизнеса, може да се приеме само като първата по-сериозна стъпка за нормализиране на данъчната среда. Вторият, но не и по-значение проблем, си остава непрекъснато променяното и неясно законодателство. Въпреки че изтича първата година на т.нар. данъчна реформа данъчната администрация категорично отказва да създаде механизъм, по който и данъчни служители, и данъкоплатци да имат яснота и сигурност как да прилагат законовите текстове. Заклинанията "указанията на данъчната администрация ще са достъпни и за администрация, и за данъкоплатци", "сега данъчното законодателство е много по-ясно отпреди" , "отваряме широко вратите на данъчната администрация за обществеността" си останаха добри пожелания. Десетки ежедневни казуси се тълкуват по-всевъзможни начини от данъчни експерти, одитори и данъчни служби и в крайна сметка лишават бизнеса от възможността да бъде добросъвестен просто защото никой официално не му казва как да бъде такъв.
Задаващата се тотална реформа на данъчната администрация и потенциалната опасност политиците да се опиянят от "невижданото понижение на данъчните ставки" са допълнителни предпоставки яснотата на данъчното законодателство да си остане мираж в обозримо бъдеще.
Паралелно с най-дискутираната тема - за данъчните ставки, в проектозаконите за ДДС и за промяна в корпоративното облагане се въвеждат редица нови моменти, които за пореден път потвърждават желязното правило, че в България данъчното планиране е невъзможно поради непрекъснато променящата се законодателна среда.
Миланова пак задрасква в списъка с банковите синдици
"Явор Зартов" АД и БДО Биндер получили 1.097 млрд. лева като синдици на Агробизнесбанк
Скандалите около синдиците във фалиралите банки нямат край. В началото на миналата седмица шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова за пореден път поправи списъка със синдиците, като изключи от него последните двама, назначени в Балканбанк - Снежана Башева и Владимир Стратиев. Решението е било взето в последния момент, преди шефката на надзора да замине на специализация в Австралия, като всички запитани нейни подчинени твърдят, че не са знаели за него. В същото време в централната банка и синдическите среди упорито се говори, че тепърва предстоят нови, кардинални промени в списъка на синдиците и изключване на поне още пет-шест души от него. Бъдещите скандали ще се вихрят главно около хората на "Явор Зартов" АД. Оказа се, че известната кантора е успяла да договори с местните съдилища процентни възнаграждения от почти всяко плащане към фалиралите банки, на които тя заедно с международната одиторска компания БДО Биндер беше синдик. В резултат на това още преди да се удовлетворят кредитори като БНБ и Министерството на финансите, двете фирми вече са получили над 1 млрд. лева от Агробизнесбанк и над 14 млн. лева от Добруджанска банка.
Бившата Балканбанк е на път да се превърне в банката с най-много на брой сменени синдици. След като единият от първия синдически екип - доц. Стоян Стоянов, си подаде оставката, на негово място беше назначен Владимир Стратиев. Според източници от банката пък той успял да убеди водещата делото съдийка да уволни заварената синдичка Снежана Башева. Миналата седмица Миланова решила да извади и двамата от списъка на синдиците. Стратиев е синдик и на Кристалбанк, което означава, че нови назначения ще трябва да се направят и там. По принцип, след като БНБ реши да изключи някого от синдическия списък, съответният съд трябва да го замени с нов член на списъка. Задрасканите остават "и.д." докато съдът не назначи нови.
Според неофициална информация Миланова мотивирала поредните кадрови промени в Балканбанк с противоречията между Башева и Стратиев. Специално за Стратиев тя допълвала, че има основания за съмнения в безпристрастността му заради отношенията му с някои от длъжниците на Балканбанк: първо, той е синдик на Кристалбанк, която е длъжник на Балканбанк, второ, той е консултант на финансовото министерство, което е кредитор на банката, и трето, той е изпълнителен директор на "Явор Зартов" АД, което пък консултира най-големите длъжници на Балканбанк (и все фирми на Мултигруп) - "Дисконтова къща", "Балкан машинъри", Балканинвест.
"Това решение надали е било лесно и сигурно ще бъде последвано от сериозни атаки срещу Емилия Миланова от страна на хората на "Мулти". Изходът на войната зависи от това дали съдът ще назначи пак техен човек и как Миланова ще отговори", заяви източник, пожелал анонимност. Твърди се, че действията на Миланова по отстраняването на Стратиев от най-приятелската (преди да фалира) банка на "Мулти" са били съгласувани както с управителя на БНБ Светослав Гаврийски, така и неофициално дори с министър- председателя Иван Костов. Политическата подкрепа, изглежда, ще е доста важна, ако шефката на надзора наистина бъде въвлечена в подобни войни.
Другият зараждащ се скандал е с възнагражденията на синдиците. В "Банков надзор" случайно се натъкнали на факта, че като синдици на Агробизнесбанк "Явор Зартов" АД и БДО Биндер са получили възнаграждение за цял един милиард лева. То е определено от Пловдивския окръжен съд (виж данните в карето), както и съдът е разрешил изплащането на сумите. В ръководството на Софийския градски съд обясняват, че между съдиите има принципно споразумение на синдиците да се определя заплата от 500 хиляди лева месечно. Очевидно обаче в различните съдилища разликите са доста големи, като се има предвид решението на пловдивския съд. Странно съвпадение е, че определението, с което съдът в Добрич решава какво ще е възнаграждението на "Явор Зартов" и БДО като синдици на Добруджанска банка, е почти същото като пловдивското. В този смисъл може да се предполага, че то е изготвено по-скоро от самите синдици, отколкото от съдиите, и най-вероятно случаят е същият и с третата Зартова банка - Кристалбанк.
Проблемите в този случай са няколко. Преди всичко определените синдически възнаграждения изглеждат нескромни. Принципно има логика заплащането на синдиците да е обвързано със свършената работа, тоест събраните в масата на несъстоятелността пари. Друг е въпросът какъв процент от тези средства е разумно да се платят на синдиците. Според данните в пловдивския съд за периода от юли 1997 г. до юни 1998 г. в масата на несъстоятелността на Агробизнесбанк са се върнали около 22 млрд. лева, от които възнаграждението на синдиците е около 4.5 - 5%, което се счита най-малкото за нескромно.
Съвсем друг проблем е, че парите се изплатени по "никое време", преди да е ясно кой кредитор на банката каква сума би могъл да получи. Съдиите в Пловдив са дали разрешение възнаграждението да се изплати за сметка на Агробизнесбанк, като се позовават на един член от Търговския закон, който казва, че "с разрешение на съда (синдика) се разпорежда с паричните суми от банковите сметки, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване". Тук вече може да се спори доколко плащанията към двете фирми синдици са именно във връзка с управлението и запазването на имуществото. Плащанията са направени на два пъти през тази година, като второто по-скоро се свързва с изключването на двете фирми от синдическия списък през юни. Тогава мотивите бяха, че синдиците трябва да бъдат физически лица. Според източници, близки до "Банков надзор", тогава Зартов е успял да запази трите банки, в които фирмата е работила, като е прокарал определени кандидатури в списъка на синдиците, които пък са били потвърдени и от съответните съдилища за управляващи банките.
След всичко казано дотук и съдилищата, и централната банка остават на официалната си позиция, че законите не ги задължават (и не им дават правомощия) да контролират работата на синдиците и начина, по който се управлява и разпределя между кредиторите имуществото на фалиралите банки. БНБ има всички необходими лостове да прокара каквито пожелае промени в банковия закон, дори в други нормативни актове, засягащи процедурите по несъстоятелност. Това, че досега такива конкретни промени не са формулирани, означава, че централната банка просто не иска да се занимава с фалиралите банки (а техните активи продължават да бъдат поне една пета от банковата система). В БНБ вървят някакви идеи, явно подкрепяни от различни лобита - ту да се създаде една агенция, която да управлява фалиралите банки, ту да се направи звено за контрол в "Банков надзор". Твърди се дори, че неофициално надзорът опитва да се държи информиран за това какво става в "мъртвата част" от банковата система.
Във всеки случай цикълът на обещаните промени започва да става прекалено дълъг и съвсем скоро ще трябва да се решава още един проблем. Някой ще изследва ли какво стана във всички тези банки, след като те фалираха и след като бюджетът пое задълженията им към гражданите. Защото ще се окаже, че кражбите в банковата система не спряха дотам и че злоупотребите с останките си продължават при мълчаливото съгласие на основните кредитори - БНБ и правителството.
Определя на синдиците на Агробизнесбанк месечно възнаграждение: за синдика Международна компания "БДО Биндер" - 1 млн. лева плюс стойността на начисления върху това възнаграждение данък добавена стойност, за синдика "Явор Зартов" АД - 1 млн. лева, отново плюс ДДС.
Определя следното допълнително текущо възнаграждение на синдиците в зависимост от резултатите, до които ще достигне производството по делото.
При успешна продажба на банката като предприятие - 5% от договорената цена плюс ДДС.
При осребряване на имуществото на банката в условията на чл. 94 от Закона за банките (тоест, когато синдиците не успеят да я продадат като предприятие - б.р.) на синдиците се заплаща допълнително възнаграждение от 4% от постъпленията в масата на несъстоятелността плюс ДДС.
От следните постъпления в масата на несъстоятелността на синдиците да се заплаща допълнително възнаграждение от 4% плюс ДДС: събиране на вземания, в резултат на индивидуално или универсално принудително изпълнение; събиране на вземания в резултат на плащане от трети лица, различни от длъжника; събиране чрез даване вместо плащане; сключване на договори за продажба на вземания на банката; сключване на спогодби за събиране на вземания; събиране на вземания по реда на Закона за особените залози.
На синдиците да се заплаща допълнително възнаграждение 1% плюс ДДС от стойността на всички останали постъпления в масата на несъстоятелността.
Премиерът Д'Алема обяви новия италиански кабинет
Новият министър-председател на Италия Масимо д'Алема обяви с усмивка състава на 56-ото поред италианско правителство след Втората световна война. Средната възраст на кабинета на д'Алема е петдесет и две години - с шест години по-малко от тази на отиващия си италиански кабинет на Романо Проди.
Най-младите министри във вече бившия кабинет на Проди бяха 43-годишният министър на културата Валтер Велтрони, министърът на равните възможности Анна Финокиаро и този на социалното дело Ливия Турчо, единствената от тримата, която запазва поста си.
Най-младият в кабинета на Д'Алема е Енрико Летта, който е само на 32 години и е новият министър на връзките с Европа. Следващият го по възраст е министърът на културата Джована Меландри, която е на 36 години.
Седем министри в правителството на Проди бяха навършили 40 години, шест - 50 години, двама - 60 години, и петима - 70 години. Най-възрастният беше министърът на финансите Карло Киампи, когото министър-председателят Д'Алема запази в новото правителство. Девет от членовете на новия кабинет са навършили 40 години, пет са в петдесетте и само един е 70 години.
