Във всеки случай не бива да се забравя, че за да стане това, е необходимо опонентите на Клинтън да имат мнозинство от две трети в Сената. Според най-вероятния сценарий Камарата на представителите ще приеме решение за импийчмънт, а Сенатът ще спре дотук и ще се съгласи на сделка, изгодна и за Конгреса, и за Белия дом.
Има ли пилот в самолета на Кремъл
През последните дни в Москва отново стана популярен вицът, посветен на здравето на президента Борис Елцин. "Как сте, Борис Николаевич? " - "Няма да дочакате". Какво се надява президентът, че няма да дочакат зложелателите му, е ясно - оставка по здравословни причини или дори смъртта му преди 2000 г., когато изтича вторият му мандат. Тези, които обаче се надяват природата да принуди Елцин да сдаде преждевременно поста, получиха нови основания за оптимизъм. Посещението на Елцин в Централна Азия показа, че въпросът не е дали президентът е болен, а до каква степен е болен и съответно способен да изпълнява задълженията си. А ако той не е в състояние да се занимава с управлението на Русия, тогава кой командва парада?
Визитата на 67-годишния Елцин в Узбекистан и Казахстан беше първото му пътуване в чужбина от пролетта, когато взе участие в срещата на Г-7 в Бирмингам, и отново постави на изпитание мита за доброто здраве на президента, упорито поддържан от руските медии. Електронните средства за масова информация целенасочено филтрират изказванията и проявите на държавния глава, които показват слабостта му, но те нямаше как да не излъчат репортажа от пристигането на Елцин в Ташкент, столицата на Узбекистан, при което единствено помощта на колегата му Ислам Каримов му попречи да падне на земята. Президентът се завърна в Москва един ден по-рано от предвиденото, с което потвърди съмненията за разминаване между официалната версия за трахеобронхит и действителната тежест на състоянието му. Според руската преса Елцин е бил напълно неадекватен на тържествената вечеря, на която не е успял да произнесе подготвената реч, а отговорите му на пресконференцията са били лишени от всякакъв смисъл.
Вестник "Комерсант" цитира източник от Кремъл, според когото представянето на президента е било много по-трагично от миналогодишното му посещение в Швеция и е истинско щастие, че журналистите не са чули нищо. През декември миналата година в Швеция Елцин допусна куп гафове и дори включи Япония и Германия сред ядрените сили. При пристигането си от Казахстан президентът се оттегли в резиденцията "Горки" 9, но на следващия ден неочаквано се появи в Кремъл за среща с премиера Евгений Примаков, която беше надлежно отразена от всички телевизионни канали. На нея министър-председателят бодро разказваше за интереса към състоянието на Елцин и дори го укори, че е дошъл на работа въпреки лекарските предписания. Между другото Примаков заяви, че предишния ден бъдещият германски канцлер Герхард Шрьодер в специален телефонен разговор се е интересувал за здравето на Елцин. Шрьодер може и да е новак в голямата международна политика, но много добре разбира до какво може да доведе окончателната загуба на контрола върху властта. Германия е най-големият кредитор на Русия и е напълно естествено да се безпокои за вложенията си, които до голяма степен бяха направени в подкрепа на Елцин и инициираните от него реформи.
Затова демонстрацията на добро здраве от Елцин е най-вероятно рекламен ход за Запада, от който се очакват нови траншове за спасяването на руската икономика. По подобен начин през лятото на 1996 г. президентът се впускаше в бурни танци по време на предизборната си кампания и си докара сърдечен удар между двата тура, естествено останал скрит от избирателите. Година по-рано, през 1995 г., докато Елцин се намираше в болница след лек сърдечен удар, Кремъл разпространи фотографии на президента, направени три месеца по-рано. Подобни машинации и охраняването на информацията за състоянието на Елцин като държавна тайна No1 не позволяват поставянето на обективна диагноза. Ренат Акчурин, хирургът, който направи на Елцин петорен байпас през 1996 г., заяви, че на основата на кратките телевизионни репортажи не може да определи от какво точно страда бившият му пациент, след като не го е виждал наживо през последните шест месеца. Таблоидът "Съвършено секретно" през седмицата цитира неназован член на медицинския екип на Елцин, според когото президентът страда от болестта на Алцхаймер, подобно на бившия американски президент Роналд Рейгън, и отново е започнал да пие много.
"Светът ни презира", заяви генерал Александър Лебед по повод последното пътуване на Елцин и добави, че журналистическите въпроси за състоянието на президента са чиста подигравка с оглед на нездравия му вид. Красноярският губернатор е сред привържениците на идеята за предсрочна оставка на Елцин и провеждането на нови избори 90 дни по-късно. Заедно с него са всички представители на левицата, както и повечето руснаци, на които е омръзнал болният им президент. Популярността на Елцин отдавна е под 5%, а постоянните слухове за продължаващото му пристрастие към алкохола са му закрепили сред хората прозвището пияница. Тези, които не настояват за оставката на президента - основно членове на горната камара на парламента, подчертават, че всичките му здравословни проблеми са негов личен въпрос и само той може да реши кога да подаде оставка. Иначе казано - Бил Клинтън си има Моника Люински, а Борис Елцин си има лошо здраве, но това засяга само тях.
Лошото за Русия е, че по конституция от президента й зависи много повече, отколкото от обитателя на Белия дом, а и благополучието на американците е на светлинни години от това на техните бивши съперници в студената война. Един здрав и амбициозен президент би могъл сам да тегли Русия напред, както правеше Елцин в първите години на управлението си въпреки съпротивата на Върховния съвет. След приемането на новата конституция през 1993 г. неговата решителност започна прогресивно да намалява, а войната в Чечения и спирането на реформите окончателно дискредитираха Елцин в очите на неговите сънародници. От слабостта на президента се възползваха няколко групировки, които натрупаха политически и икономически капитал. В отделните периоди различни скрити и явни фаворити - Юрий Скоков, Александър Коржаков, Анатолий Чубайс, Борис Березовски, дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, влияеха на Елцин и в резултат на това той беше принуден да балансира техните интереси, създавайки сложна система от противотежести. Икономическата криза освободи Елцин от голяма част от ограниченията, но тя му отне възможността да влияе върху положението и постави въпроса кога той ще освободи поста си.
Събитията през август и септември като че ли дадоха окончателно потвърждение за неучастието на Елцин в изборите през 2000 г., но оставащите две години и тежкото положение в страната засилиха натиска за по-ранното му напускане. Главният редактор на в. "Независимая газета" Виталий Третяков, който се слави като рупор на Борис Березовски, усилено предлага свикването на законодателно събрание, което да приеме промени в конституцията. В същото време той иска като начало ограничаване на пълномощията на Елцин в полза на Примаков и влизането на Виктор Черномирдин в правителството като вицепремиер. Въпреки че желанието на мнозинството руснаци съвпада с първата част от предложението на Третяков, прибързаната оставка на Елцин няма да донесе нищо добро. Вакантният пост ще взриви политическата атмосфера и отношенията между кандидатите за президент. Това е последното, което Русия би си пожелала в разгара на кризата заради тежките последици, които оставката би донесла вътре в страната и извън нея.
Колкото и неочаквано да е, едно от най-разумните предложения за решаване на проблема с болния президент дойде от Владимир Жириновски. Лидерът на либералдемократите не пропусна да обясни в характерния си стил, че обича помените и че Елцин е надхвърлил с 13 години средната възраст за руснак, но призова за снизхождение към президента. Според него Елцин трябва да запази представителните си функции - "да раздава ордени, да приема посланици", а управлението да бъде поето от парламента. Това, което може да спре Елцин от фактическото сдаване на властта, е, че увеличаването на правомощията на парламента при сегашното разпределение на силите в него ще облагодетелства най-големите му противници - комунистите. А балансът в Думата няма да се промени силно след изборите през следващата година, което обрича руснаците на още две години заедно с Елцин или поне толкова, за колкото стигне здравето му. За добро или за лошо - бъдещето ще покаже.
Накратко
Общият премиен приход на застрахователните дружества в България за 1998 г. се очаква да бъде около 215 млрд. лв., като тази сума превишава премийния приход от миналата година с около 25 на сто. За предходната година тази сума възлиза на 174 млрд. лв. За животозастрахователните дружества размерът на премиите за текущата година ще бъде около 35 млрд. лв. Прогнозните данни бяха обявени от директора на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов (понастоящем депутат). Според данните от дирекцията компаниите, на които бе отказан лиценз, са владеели 15.1 на сто от пазара.
За пръв път от месец се променя равнището на основния лихвен процент. Постигнатата на последния аукцион средна годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа бе 5.12 на сто. Досегашната стойност бе 5.08 на сто. В проведения миналия понеделник търг са участвали 11 финансови институции - първични дилъри.
Шефът на Райфазенбанк Дъглас Драйдън беше един от малкото изказали се по време на инвестиционния форум банкери, които смятат, че системата ще изпита проблеми през следващите месеци. Той допълни, че икономиката не се разраства, и в крайна сметка беше оценен от присъствалите на форума като един от най-искрените изказали се.
В края на миналата седмица в България пристигна генерал Габи Ласт, председател на Застрахователната асоциация на Израел. Очаква се той да се срещне с ръководството на Дирекцията за застрахователен надзор, както и с министъра на финансите Муравей Радев и министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. С Габи Ласт пристигнаха и Овадия Хасон, заместник генерален директор на израелската банка Bank Leumi, както и група израелски бизнесмени. Посещението на израелците е по покана на Застрахователна компания "Левски Спартак", чийто капитал бе придобит от двете израелски фирми "Аяд Пирзул 1984" и "Рахити Майер класик".
Министърът на търговията и туризма Валентин Василев ще бъде председател на Междуведомствения съвет по експортно застраховане към Министерския съвет. В съвета ще участват представители на министерствата на търговията, на финансите, на земеделието, на външните работи, на промишлеността, а също и представител на Дирекцията за застрахователен надзор.
Из водовъртежите на италианската политика
Фактът, че едно правителство пада от власт след вот на недоверие, сам по себе си не дава достатъчно информация, за да бъде назована страната, в която това се случва. Ако обаче продължим по-нататък на принципа на играта топло - студено и уточним, че двама депутати от подкрепящата правителството коалиция не са присъствали на вота - единият по болест, а другият поради раждане на дете, и това се оказало фатално за правителството, вече се приближаваме до мястото на събитието. Ако пък прибавим и това, че вотът на недоверие е гласуван относно проекторамката на бюджета за 1999 г., и то в момент, когато два месеца преди края на годината държавата Хикс трябва да отговори на критериите на европейския валутен съюз (ЕВС), географските ни трудности намаляват, а мястото, където се случва всичко това, придобива съвсем конкретните измерения на ботуш, разположен в южната част на Европа. С това географските ни трудности свършват, а страната Хикс може да бъде назована Италия.
С поемането на коалиционното правителство през май 1996 г. Романо Проди успя да прокара съкращаването на бюджетния дефицит с 60 млрд. долара, ограничавайки го в границите на заложените в договора от Маастрихт 3 процента от БВП - усилие, което отвори врата пред Италия за ЕВС. Проектобюджетът за 1998 г. и в частност свиването на разходите за социално и пенсионно осигуряване с близо 3 млрд. долара замалко не затвори страницата на правителството на Проди. Свиването на бюджетните разходи за пенсионно осигуряване - едни от най-високите в Европа главно поради силния дисбаланс във възрастовата структура на населението в Италия и силните позиции на италианските комунисти, без благословията на които Проди не разполага с необходимата парламентарна подкрепа за прокарването на закони - стана причина за настоящия срив между Проди и хората на Фаусто Бертиноти, довел до неуспелия вот в подкрепа на проектобюджета за 1999 г. Намаляването на превишаването на разходната част в бюджета над приходната до заветните три процента изискваше и рязко намаляване на средствата за социално осигуряване и откриване на нови работни места. Безработицата е хроничен проблем за южната европейска държава - 12 на сто от работоспособното население в Северна Италия и двойно повече в Южна Италия разчитат на социални помощи от държавата.
Преди няколко столетия италианският политически мислител Макиавели дава картина на политическия живот в Италия, която, ако изключим институционалната структура и техническия прогрес, може да се види на италианската политическа сцена и днес. Макиавелистката политическа безпринципност се е запазила и до днес като ментална традиция в италианската политика, а италианските политически партии непрекъснато доказват това, когато страната се изправи пред избор, изискващ сериозен политически консенсус. Точно такъв сериозен избор през последните дни отново разедини италианските политици и сложи край на управлявалото 28 месеца правителство на Романо Проди, което е първият левоцентристки кабинет, управлявал Италия след Втората световна война.
Конституционните възможности след оставката на Проди са две: или предсрочни избори, или президентът Скалфаро да връчи мандат за съставяне на ново правителство. Той даде възможност на досегашния премиер Романо Проди да сформира ново правителство, но при преговорите с политическите партии Проди не получи достатъчна парламентарна подкрепа за съставяне на втори кабинет. Лансираната от него политическа формула за съставяне на ново правителство включваше излизане на една партия от управляващото мнозинство и въздържането й да гласува против кабинета и присъединяване на нова партия към парламентарното мнозинство. Тази формула трябваше да позволи на Проди да състави ново правителство, което да успее да прокара в парламента бюджета за следващата 1999 г. преди месец януари, когато стартира ЕВС.
След неуспеха на Проди като най-вероятен бъдещ министър-председател е сочен Масимо Д'Алема, който е лидер на най-голямата партия в "Маслиновото дръвче" - коалицията, подкрепяла правителството на Проди в парламента. Очакванията, че Д'Алема ще успее да сформира нов левоцентристки кабинет, са сериозни и бяха подкрепени от самия Проди, който е наясно с предпочитанията на парламентарно представените политически партии след водените преговори. Президентът Скалфаро, който трябва да връчи мандат за съставяне на ново правителство, все още изчаква консултациите между политическите лидери.
Лидерът на десноцентристката опозиция Силвио Берлускони определи сегашната политическа ситуация като фарс и прикани президента Скалфаро да насрочи нови парламентарни избори. Друг влиятелен политик, бившият лидер на Християндемократическата партия Франческо Косига, който вече отказа подкрепата си за ново правителство на Проди, даде да се разбере, че одобрява кандидатурата на Масимо Д'Алема за премиер. Като алтернативна кандидатура за нов премиер в италианската преса се споменава и тази на досегашния финансов министър Карло Чампи, който също може да сформира правителство, преди да се прибегне до вариант за свикване на предсрочни парламентарни избори.
При отиване на преговорите в задънена улица е твърде възможен вариант, при който да бъде връчен ограничен мандат за съставяне на правителство, което да има за задача единствено приемането на бюджета за следващата година, след което Италия да се изправи пред нови парламентарни избори през пролетта на 1999 г. Политическите партии обаче нямат много време на разположение за изработване на политически консенсус, ако искат да отидат на нови избори, защото според италианската конституция президентът няма право да разпуска парламента по време на последните шест месеца преди изтичането на неговия мандат, който за сегашния президент Скалфаро свършва през април.
Що се отнася до финансовите пазари, те подминаха италианската правителствена криза, като аргументът в полза на такова решение е, че членството в ЕВС е достатъчен защитен щит за Италия от разрушителните ефекти на политическата нестабилност.
Преговорите за сформиране на нов, 56-и, италиански кабинет след Втората световна война по всяка вероятност ще приключат в рамките на този уикенд и от следващата седмица Италия ще е наясно с това какво я очаква - ново правителство или парламентарни избори.
Ще почернее ли сивият октомври
Пак е октомври. Месец на финансови сътресения и засилен интерес на провалили се банкери, дилъри и спекуланти към екстремални спортове, упражнявани най-често в ограниченото пространство между два съседни небостъргача в световните финансови центрове без традиционните обезопасителни средства - еластични въжета и парашути, предпазващи ги от болезнения допир с твърдата повърхност.
Влечението на финансовия елит към нетрадиционните спортове стана известно през октомври 1929 г., когато борсовият индекс Dow Jones се срина с 23% само за два дни и даде официалния старт на Голямата депресия. Три години по-късно, месецът отново бе октомври, цените на акциите регистрираха двуцифров спад. Нещо подобно се случи през 1937 г. Очерталата се тенденция "черен октомври" окончателно се оформи в есенните борсови сривове през 1987, когато само за няколко часа Dow Jones се срина с 25%, и по-меките, но пак двуцифрени, пропадания през 1989 и 1997 г. Не е случайно, че годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка се провеждат в началото на черния за финансовите пазари месец - държавни глави, централни и инвестиционни банкери, финансови министри атакуват вперилите в тях очи пазари с оптимистични прогнози за глобалната икономика, зад които в последните години рядко стоят краткосрочни и дългосрочни надеждни икономически показатели въпреки относителното затишие във финансовия сектор. Дали тридневните прояви на световния финансов елит във Вашингтон в първата седмица на октомври - една среща на върха, която като че ли целеше по-скоро преброяване на оцелелите в започналата от Югоизточна Азия преди година финансова криза, отколкото намиране на лекарството - ще постигнат желаното психологическо въздействие върху инвеститорите? Най-вероятно да, защото мрачните настроения вече трайно присъстват в действията на играчите на пазара и всяка новина, като тези за оздравителния пакет от 30 млрд. долара за Бразилия и почти сигурното увеличаване на капитала на МВФ, е в състояние да предотврати или поне да отложи негативните верижни реакции на фондовите борси.
Въпреки че настоящата икономическа ситуация в световен мащаб е сред най-неблагоприятните в годините след Втората световна война, обвитият засега в нюанси на сивото октомври 1998 г. не се вписва в черната серия. Причините за това са няколко. Когато на 4 август Dow Jones изпусна въздух за около 3.5%, само месец след достигнатия абсолютен максимум в американската борсова търговия, инвеститорите, залагали дотогава на тенденцията на нарастващ курс на цените на ценните книги, започнаха да излизат на къси позиции - спот-продажба на фондови инструменти, взети под наем, които се изкупуват обратно на фючърсния пазар независимо от уверенията от най-високо ниво, че по-ниските котировки са просто резултат от пазарна корекция.
Силен аргумент за мечи настроенията (очаквания за поевтиняване на фондовите активи) са стойностите на индексите Dow Jones и S&P 500 - от 60 до 65 пъти по-високи от средния дивидент на акциите, съставящи индексите, от 5.5 до 6 пъти надвишаващи счетоводната им стойност и от 25 до 28 пъти над приходите, реализирани от компаниите емитенти. Величини, почти два пъти по-големи от тези в утрото на най-големите борсови сривове през 1929 и 1987 г., тоест очакванията за спад в цените на ценните книжа, а именно те (очакванията) стоят в основата на поведението на инвеститорите, вече изместват нагласата за тлъсти капиталови печалби, подхранвани от тезата за "новия икономикс" (безинфлационен икономически ръст, генериран от технологичния напредък, в комбинация с палача на цикличността - бума в сектора на услугите), превзел Съединените щати, а според някои отправил поглед и към западната част на Стария континент. Постепенното изпускане на налягането от мехура на финансовите активи ще предпази пазарите от рязко спускане в пропастта, но поставя въпроса не е ли това най-късият път към рецесията. Още повече че дъното изглежда доста далеч, а едно по-продължително спускане - период на свиване на емисиите на ценни книжа, включително и замразяване на плановете на някои компании да осъществят първични публични емисии, ограничаване на инвестициите вследствие на поскъпването на финансовия ресурс, анемична кредитна активност на банките и всичко това придружено с ръст на безработицата - със сигурност би означавало рецесия.
Обезценяването на американската валута спрямо германската марка със 7% и с близо 19% спрямо японската йена в рамките на последния месец даде повод на някои анализатори да приветстват борсов крах'98 с аргумента "паричната единица на най-голямата икономика в света е на колене. Продавайте доларови активи". Подобни призиви биха били в сила, ако поевтиняването на долара е резултат от трайно увреждане на американското стопанство или излизането на Япония от осемгодишната рецесия. Истината обаче е някъде другаде.
Ясно е, че САЩ не могат да останат остров на икономическото благоденствие в условията на глобална финансова криза. Оправдани са опасенията от забавяне на темповете на растеж на американската икономика, единственият реален симптом за която в настоящия момент е в отслабване желанието на финансовите институции да се кредитират взаимно - проблем, вече застигнал европейските банки, шефовете на някои от които (швейцарската UBS и холандската ING Barings - инвестиционната банка в ING Group) платиха с постовете си за загубите, реализирани от инвестиции в акции и финансови деривати, емитирани в нововъзникналите пазари, и предоставянето на огромни средства в злощастния хедж фонд Long-Term Capital Management, и който може скоро да се почувства във взаимоотношенията банков сектор - реална икономика.
Комплексното влияние на няколко фактора натисна долара надолу.
Намаляването на овърнайт репо-лихвите на Федералния резерв от 5.5% до 5.25% в края на септември и до 5% в края на миналата седмица, задействането на процедурата по импийчмънт срещу американския президент Бил Клинтън - символ на американската икономическа мощ (Клинтън наследи бюджетен дефицит от предшественика си през 1992 г. за над 250 млрд. долара и реализира за финансовата 1997 г. бюджетен излишък на стойност 70 млрд. долара - първият в последните 30 години), одобреният от правителството и долната камара на японския парламент пакет от 43 трилиона йени (360 млрд. долара) за оздравяване на японската банкова система. Пакетът е внушителен (двойно по-голям от годишния бюджет на Пентагона), но в плана за оздравяването на банките не се предвиждат разкриване на черните дупки в местната банкова система и уволнения на силно корумпирани банкови шефове, тясно обвързани с управляващите. Безспорно Япония ще постигне временно запушване на течовете в системата, но банковият сектор ще продължи да бъде ахилесовата пета на втората по големина икономика.
В същата посока влияние оказаха несъстоялият се военен удар срещу Югославия и ескалацията на напрежението в Близкия изток - Турция и Сирия се сдърпаха за кюрдите, талибаните предизвикаха засилено военно присъствие по границата между Иран и Афганистан, френска военна лаборатория разкри следи от нервопаралитичния газ VX по иракски бойни глави.
Най-силен натиск върху долара обаче оказаха продажбите на американски правителствени облигации от хедж фондове и банки, целящи набавянето на долари. В последните три години американски и японски финансови институции заемаха японски йени срещу почти нулеви лихвени проценти, с които закупуваха американски долари и впоследствие американски държавни облигации, осигуряващи доходи от 4.5-5.5% при отсъстващ риск, като залагаха на бъдещата обезценка на йената. Доларите бяха необходими за посрещането на задълженията към японските банки и покриването на други заеми, средствата за които нямаха друг източник в краткосрочен аспект. Инвеститори, които не бяха притиснати от падежи на заеми и лихвени плащания, се втурнаха да продават облигации на американското правителство, разтревожени, че по-нататъшният спад на долара спрямо йената ще свие капиталовите печалби. По-разумните не продаваха, защото въпреки продажбите и намалените краткосрочни американски лихви кривата на доходността остана намаляваща - дългосрочните лихвени проценти надвишават краткосрочните - знак за засилен интерес към дългосрочните облигации или очаквания за ниска в бъдещето инфлация. За търсещата изхода от рецесията Япония курс на йената спрямо долара, по-висок от 135 йени за долар, е силен удар за японския износ - един от основните икономически лостове за възстановяването на японската икономика. В Германия скъпата марка е също нежелана поради същата причина - износът, на който много се разчита за отварянето на нови работни места. Тоест могат да се очакват валутни интервенции на монетарните власти в Япония и Германия, които да върнат силата на долара.
"Кремиковци" - тъжна история за закъснялата приватизация
През изминалата седмица от промишленото министерство неофициално изтече информация, че по-миналия петък - 9 октомври, швейцарската търговска компания "Дюферко" (Duferco) е оттеглила офертата си за придобиване на 71% от капитала на "Кремиковци". Мотивите на компанията за взетото решение били лошата конюнктура на международните пазари на стомана в комбинация с нерентабилното производство на металургичния ни комбинат. Проблемът с оттеглянето на швейцарската фирма е, че тя е смятана за единствения сериозен и платежоспособен кандидат за "Кремиковци". Сега обаче възможността за приватизация на комбината се поставя под въпрос. Точно през миналия петък консорциумът "ВС Аткинс" (WS Atkins) - "Райфайзен инвестмънт" (Raiffeisen Investment) трябваше да е готов с шортлистата на най-сериозните кандидати, но предпочете да отложи избора "с още няколко дни", които стават все повече.
"Не знам дали е оттеглена офертата на "Дюферко", само чух за такова нещо, но нямаме официално известие от посредника", заяви Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността, беше цитиран през изминалата седмица във в. "24 часа", че "две от шестте фирми, които се борят да купят "Кремиковци", са аут". Във в. "Монитор" пък Марин Маринов беше цитиран, че австрийската компания "Фьост Алпине" вече "не проявява интерес към завода". По-късно Маринов отрече пред "Капитал" да е казвал, че "две от фирмите са аут", и заяви, че не може да даде никаква информация за евентуално оттеглени оферти с аргумента, че това е работа на посредника.
Източник от консорциума "ВС Аткинс" - "Райфайзен инвестмънт" съобщи, че "Дюферко" не е оттеглил офертата си, а споменатата от Маринов "Фьост Алпине" изобщо не е сред шестте кандидата, подали оферти. "Има колебания, но ние се мъчим да задържим интереса. Няма фирма сред първите три, която да се е оттеглила", допълни известен представител на консорциума посредник.
Дори "Дюферко" да не е оттеглил офертата си официално, нещата едва ли биха могли да се променят предвид факта, че приватизационната процедура продължава да се развива неблагоприятно от гледна точка на кандидатите. Знае се, че по всяка вероятност потенциалните купувачи няма да разполагат с достатъчно време за самостоятелно пълно правно и икономическо проучване на състоянието на "Кремиковци" (т.нар. due dilligence). Другият важен проблем на кандидатите е, че държавата още не е дала отговор на въпросите дали и до каква степен ще бъдат опростени задълженията на "Кремиковци" по ЗУНК, както и кой ще плати за миналите замърсявания на металургичния комбинат. Всичко това прави достоверна хипотезата, че "Дюферко" сериозно възнамерява да оттегли офертата си.
Според запознати все пак не е изключено консорциумът, който посредничи по сделката, нарочно да разпространява информация, противоположна на твърденията за оттеглянето на "Дюферко". Посредникът ще бъде поставен пред сериозен проблем, ако останалите кандидати решат, че най-сериозният им конкурент се е оттеглил, и впоследствие се стигне до провал на сделката за "Кремиковци".
Майк Митън, шеф на "ВС Аткинс" за България, през изминалата седмица беше в централата на "Аткинс" в Лондон, за да се съветва с началниците си за по-нататъшната стратегия на посредника при продажбата на металургичния комбинат. Очакванията по време на отсъствието на Митън бяха, че веднага след неговото завръщане ще бъде обявена шортлистата с два или три избрани кандидат-купувачи.
В обявения срок до 25 септември бяха подадени общо шест оферти за "Кремиковци". От кандидатите по неофициална информация са известни само четири - "Дюферко", турската фирма "Ердемир" (Еrdemir "Eregli"), българската "Дару метал" и испански металургичен холдинг. "Дару метал" обаче наддава само за една обособена част на завода - цеха за коксохимия, а освен това няма възможности да осигури необходимите за "Кремиковци" инвестиции, така че според неофициална информация от посредника няма никакъв шанс да бъде класирана в шортлистата.
В края на лятото "Аткинс" обяви, че след сключването на сделка новият собственик ще има възможност да преструктурира завода, като препродаде излишните дейности. Още преди два месеца беше ясно, че за една от обособените части дори кандидатства работническо-мениджърско дружество. "Това е напълно нормално, но в случая няма да бъде позволено на дружеството да ползва полагащите му се по закон право на разсрочено плащане и издължаване чрез инвестиционни бонове", каза през август Емил Георгиев, шеф на управление "Приватизация" в "Кремиковци". Миналата седмица стана известно, че е регистрирано работническо-мениджърско дружество "Кремиковци приват '97", което иска да участва в приватизацията в консорциум с някой от стратегическите инвеститори. РМД обаче не разполага с никакви средства, а освен това не е сред подалите оферти. Според неофициалната информация от "Кремиковци" и от посредника това означава, че дружеството практически няма шансове да се включи в наддаването.
Първоначалната стратегия за продажба от страна на посредника предвиждаше да има няколко етапа на офериране, като в първия кръг предложенията да се оценяват, без да се взема предвид предложената цена. Идеята беше през октомври и ноември потенциалните купувачи на "Кремиковци" да направят самостоятелно проучване на завода, а през декември посредникът да избере купувач. Преди две седмици обаче стана ясно, че според промишленото министерство и сегашното ръководство на завода всички етапи на приватизацията трябва да приключат до два месеца заради влошаващото се състояние на "Кремиковци". Това очевидно обърка плановете на посредника, който получи ултиматум да финализира сделката по най-бързия начин.
Все още не е напълно изключено първоначалните планове на "Аткинс" - "Райфайзен" да се реализират, особено ако се окаже, че натискът за ускоряване на приватизацията може да отблъсне инвеститорите и да провали сделката. Още повече че в момента се подготвя антикризисна програма за "Кремиковци", която според Марин Маринов ще бъде готова до 19 октомври. На тази дата тя ще се разглежда на общо заседание на надзорния и управителния съвет на завода. Програмата цели оптимизиране на дейността чрез продажба на обособени части, като приходите от тях ще се използват за оборотно финансиране на дейността на "Кремиковци". Именно по тази причина има някакъв шанс програмата да удължи периода за оцеляването на предприятието и за сключването на приватизационната сделка.
"Всички резерви са изчерпани, късно е за тази оздравителна програма", коментира източник от "Кремиковци". Това означава, че ултимативното изявление - или ще има сделка до два месеца, или заводът ще спре и ще стигне до ликвидация, продължава да бъде в сила. В същото време е ясно, че нито един сериозен чуждестранен инвеститор няма да купи голям металургичен завод, без да е проучил цялата документация за него и да се е запознал отблизо със състоянието му. Така се стига до затворен кръг - ако се продава бързо, няма да има купувачи, ако приватизацията се отлага, няма да има какво да се продава.
Положението на "Кремиковци" се усложнява от това, че Еврофер (организацията на западноевропейските производители на черни метали) вероятно ще започне (или вече е започнала) антидъмпингова процедура срещу завода по европейското законодателство. На практика това означава, че западноевропейските пазари вече ще бъдат затворени за продукцията на "Кремиковци". Според запознати подготвяната антикризисна програма вероятно ще предвижда преориентиране на експортната политика към други пазари. В този случай отново се появява противоречие - от една страна, сегашното ръководство на "Кремиковци" заявява, че е по-добре за купувач да се избере западноевропейска фирма, от друга страна, Европа вече няма да приема продукцията на завода и купувачът ще трябва да търси контакти на изток.
Агенцията за приватизация прави от посредниците консултанти
Екипи на Агенцията за приватизация дублират работата на приватизационните посредници, а решението за избор на купувач може да се взема само от изпълнителния директор на АП - Захари Желязков. Това е записано в правилата за взаимоотношенията между АП и приватизационните посредници, които бяха обсъждани на няколко последователни заседания на надзорния съвет на АП и бяха приети окончателно по-миналия четвъртък. Новият документ, който по принцип би трябвало да създава права и задължения само за служителите на АП, на практика свежда до минимум възможността на приватизационните агенти да използват консултантския си опит и да поемат отговорност за приватизационните сделки. От гледна точка на потенциалните купувачи новите правила създават още по-голяма несигурност от досега съществуващата. В правилата на агенцията е записано, че последната дума при класирането на офертите има АП. Така изведнъж става неясно какво тогава трябва да прави посредникът, освен да взима пари след сключването на сделките.
"Правилата за действията, които трябва да се извършват от приватизационните посредници за успешното приключване на приватизационните проекти по договори, сключени с тях за подготовка на сделките до етап сключване на договор" (както е пълното заглавие на документа), предвиждат още, че изпълнителният директор определя екипи за всяка сделка, поверена на посредник. Екипите са тричленни и се състоят от ръководител, финансист и правоспособен юрист. Тяхната функция е в тридневен срок, след като приватизационните посредници представят в АП докладите с финансов, оперативен, маркетингов и екологичен анализ, стратегия за продажба и т.н., да изготвят становище за констатирани пропуски и нарушения и да уведомят посредника в какъв срок трябва да ги отстрани. Ако АП установи липса на документи, приватизационният посредник трябва да ги представи в срок от пет дни. След като екипът на агенцията получи всички документи (по списъка в правилата те са повече от десет), той представя на изпълнителния директор становище за документите и приватизационната процедура, както и сравнителен анализ на представените оферти. Изпълнителният директор еднолично решава кой да бъде избраният купувач до една седмица след получаването на материалите от своя екип.
Според приложението към правилата от посредниците ще се изисква сравнителен анализ на офертите с описание на критериите за класацията. От друга страна обаче, очевидно със същото ще се занимава и агенцията, след като изпълнителният й директор определя първия кандидат-купувач. Излиза, че трудът на една от двете страни е излишен. В текста на разпоредбата е записано още, че експертите на АП трябва да представят на изпълнителния директор мотивиран протокол с конкретно предложение за хода на приватизационната процедура. Малко по-нататък в правилата се допуска възможност за прекратяване на действията от страна на посредника, като в такъв случай АП продължава приватизационната процедура.
Механизмът на дублиране на действията на приватизационните агенти и екипите на АП ако не друго, ще постигне размиване на отговорността. Така например, ако след време се стигне до повтаряне на случая "Плама", това може да бъде обявено като грешка на посредника. В случаите на успешно преструктуриране на предприятия след приватизационни сделки пък заслугите вероятно ще се паднат на АП. Във всички случаи обаче дублирането на работата е в пълно противоречие с гръмките изявления от миналата година за "приватизация на приватизацията" или "еднопосочна приватизация". Сега по-скоро излиза, че целта е посредниците да се използват като оправдание за бавния ход на реформата, докато първоначалният замисъл предвиждаше точно обратното.
"Практическият ефект от правилата за взаимоотношения е, че на посредниците се отрежда ролята на консултанти, но не и на истински приватизационни агенти, които носят отговорност за действията и решенията", коментира представител на един от приватизационните агенти с финансиране от програма САРА.
Освен че вече не е ясно кой носи отговорността за приватизационните сделки, правилата на практика означават и излишно харчене на държавни пари. От една страна, АП е поела ангажимента да плаща на посредниците с договори по САРА възнаграждение за успех (т.нар. success fee). От друга страна, според наскоро приети вътрешни правила на агенцията екипите по приватизационни сделки получават допълнителни възнаграждения (изчислени в брой минимални работни заплати), които за всички етапи на приватизационна сделка достигат общо до 1 млн. лв. Според някои от посредниците дублирането на тяхната работа представлява именно начин за увеличаване на приходите на служителите на АП. Странно е обаче, че в период на бюджетни ограничения и при валутен борд държавата е склонна да плаща два пъти за една и съща работа.
Правилата за взаимоотношенията между АП и посредниците (специално тези по програма САРА към ФАР) влизат в сериозно противоречие с обхвата на пълномощията на посредниците. Те са уредени в меморандума за разбирателство между Европейския съюз и българското правителство, както и в самите посреднически договори. Всички договори с приватизационни агенти са сключени на основание небезизвестния член три от закона за приватизацията, който гласи, че приватизиращите органи подготвят и сключват сделките до извършване на приватизирането на държавни и общински предприятия или упълномощават други за това. Всички решения на АП в тази връзка гласят, че се упълномощават посредниците да подготвят сделките до етап сключване на договор за приватизация.
Звеното на програма САРА все още не взело официално становище по новите правила на АП, но едва ли се отнася с одобрение към "задължителните" за посредниците решения на изпълнителния директор. Според запознати едностранното преразглеждане и нарушаване на споразуменията с ЕС от страна на българската държава може да доведе до намаляване на бюджета на програма ФАР за България. Точно това вече се е случило в Румъния заради твърде силната намеса на държавата в подобна на българската програма за пулова приватизация с финансиране по ФАР.
Георги Папломатас, представител на САРА за България, неведнъж е заявявал, че държи "отговорността да е при посредниците" и да се спазват подписаните споразумения. Въпреки че нарушава меморандума за разбирателство и посредническите договори, АП наскоро поиска от програма САРА продължение на приватизацията чрез посредници и ново финансиране за група слабоатрактивни предприятия. Малко е вероятно това да стане при липсата на резултати по досегашната програма и при пълното разминаване между мненията на АП и САРА за обхвата на правомощията на посредниците.
По-миналата седмица надзорът на Агенцията за приватизация с почти равни гласове за и против отхвърли сделката за продажбата на 75% от акциите на силистренския месокомбинат "Меком" срещу 5000 долара и уреждане на задълженията на предприятието. Потенциалният купувач "Интерфудс" ООД е основен кредитор на "Меком". Основният аргумент - сделката е неморална, защото купувачът е източил предприятието. Решението на надзора включваше и даване на данните за източването на икономическата полиция. Според надзорниците основният виновник за натрупването на големите задължения е Стефан Райчев, бивш директор на "Меком" и сегашен директор на купувача "Интерфудс" ООД, основен кредитор на "Меком". Според самия Райчев всички обвинения на надзора са неверни и непроверени. Засега не са известни резултатите от евентуално разследване на икономическата полиция. В предприятието неведнъж били правени ревизии от държавни контролни институции, при които не са установени никакви нарушения.
Отхвърлянето на сделката с избрания купувач е равносилно на обявяването на "Меком" в несъстоятелност. "Интерфудс" като основен кредитор разполага с два изпълнителни листа срещу "Меком", така че няма проблем да придобие активите на предприятието. "Не разбирам негативното отношение към несъстоятелността и ликвидацията, това също са начини за приватизация", заяви по-миналата седмица Асен Дюлгеров. По-сериозният проблем обаче е, че по думите на самия Дюлгеров "Меком" е едно от трите предприятия, които са одобрени да получат лиценз за износ на агнешко месо за Европейския съюз. Според посредника "Райфайзен инвестмънт" не е изключено дружеството "Меком" единствено да има право на този лиценз.
От началото на годината досега чуждите инвестиции са 302 млн. долара
От началото на 1998 г. досега в България са инвестирани общо 302 млн. долара според последните данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). От тази сума 135.6 млн. долара са дошли чрез приватизационни сделки, 54.8 млн. долара - чрез капиталовия пазар, 6.3 млн. долара - чрез реинвестиции, а останалите 105.9 милиона долара са вложени при създаване на смесени дружества, нови предприятия (т.нар. инвестиции на зелено) и допълнителни инвестиции. Най-големият инвеститор през първите девет месеца на годината са САЩ с 46.7 млн. долара, следвани от Австрия (35 млн. долара) и Германия (30.6 млн. долара).
С добавянето на информацията за деветмесечието на 1998 г. общият размер на чуждестранните инвестиции в България от 1992 г. досега става 1.705 милиaрда долара. Половината от средствата (848.2 милиона долара) са инвестирани в промишлеността. Германия отново е инвеститор номер едно с 299.5 млн. долара, следвана от Белгия (281 млн. долара) и САЩ (156.7 млн. долара).
По отношение на инвестициите чрез приватизация справката е доста нереална, тъй като включва общата сума на договорените плащания, в които влизат бъдещи плащания, ангажименти за инвестиции и др. Така например отчетени са и договорени, но неплатени суми (например за сделки, сключени в края на септември), както и средства, които не са влезли като инвестиции, а са отишли за погасяване на вътрешния дълг при плащания чрез ЗУНК-облигации. Въпреки това чуждите инвестиции чрез приватизация пак трудно достигат до 135.6 млн. долара, при положение че през тази година големите приватизационни сделки с чужди инвеститори се броят на пръсти - за "Дружба" - Пловдив, с цена 20 млн. долара, за "Новотел Европа" (12 млн. долара), за "Оргахим" (8.9 млн. долара) и още няколко по-незначителни.
Инвестициите чрез капиталовия пазар от юли 1997 досега са общо 107 млн. долара. Сумата е получена като разлика между продадените и купените от чужди физически лица акции за периода и се базира на данни, предоставени на АЧИ от Централния депозитар. Според справката най-активна е била търговията в края на миналата година, когато беше възобновена борсовата търговия у нас. Тогава само за ноември и декември в страната през капиталовия пазар са влезли около 40 млн. долара, когато преобладаваха сделките с акции, регистрирани на т.нар. блоков сегмент на борсата. Вторият пиков период е средата на 1998 г. За парите, които са влезли през фондовата борса, трябва да се има предвид, че те са в резултат от продажбата на пакети от предприятията, които бяха придобити по време на масовата приватизация. Тоест почти всички средства, инвестирани през капиталовия пазар, сега са собственост на тези бивши приватизационни фондове.
При обобщаването на данните трябва да се има предвид, че те показват по-скоро наличието или липсата на отделни големи сделки с акции, отколкото някаква промяна или тенденция на пазара на ценни книжа. Така например половината от регистрираните инвестиции през капиталовия пазар през ноември представляват една-единствена сделка, при която турската фирма "Ъшъклар холдинг" придоби от четири приватизационни фонда мажоритарния пакет от "Целхарт" - Стамболийски, срещу шест милиона долара. Друга голяма сделка в началото на тази година е изкупуването на пакетите акции на МДК - Пирдоп, от белгийската фирма "Юнион миниер", която е мажоритарен собственик на завода. Това е причината само през януари 1998 г. общата сума на сделките с книжа на МДК, регистрирана на блоковия сегмент, да достигне близо 30 млрд. лв., което представлява огромната част от всички покупки на ценни книжа от чуждестранни лица за месеца.
Най-голям инвеститор през капиталовия пазар остава офшорния Кипър с общо 31.7 млн. долара, инвестирани в края на 1997 г. и през 1998 г. От тази сума 28 млн. долара са вложени само от началото на тази година досега. Австрия е вторият по значимост инвеститор на нашия пазар с 28.1 милиона долара, следван от Великобритания (5 млн. долара), САЩ, Франция, Белгия и Люксембург.
"Симан франсе" подписа договора за придобиването на "Девня цимент"
Френският циментов холдинг "Симан франсе" (Ciment Francais), дъщерно дружество на "Италчименте груп" (Italcimenti Group), миналия четвъртък официално обяви, че е придобил "Девня цимент". В съобщение от френския офис на агенция Ройтерс се казва, че "Симан франсе" е получил контролния пакет от испанския холдинг "Инисиативас естратехикас", която пък е стопроцентов собственик на фирма "Марвекс". Последната купи девненския завод чрез касовата приватизация. Цената на новоподписаната сделка не е обявена.
Според информирани източници обаче преговорите между "Симан франсе" и "Инисиативас естратехикас", които се водеха месеци наред, бяха не само за мажоритарния пакет от "Девня цимент", но и за покупката на няколко циментови бази в Испания. Сделката всъщност обвързва прехвърлянето на всички интереси в циментовия бизнес от богатата испанска фамилия Ривера (собственик на "Инисиативас естратехикас") на "Симан франсе". Много е вероятно промяната в стратегията на Ривера да е свързана с оттеглянето на Алфонсо Кадавал, бивш изпълнителен директор на "Девня цимент", от испанския холдинг. Ривера притежават предимно предприятия от металургичния сектор, докато Кадавал управляваше инвестициите на фамилията в циментопроизводството. Не е за подценяване обаче и фактът, че испанците загубиха доста пари от инвестицията си в българския циментов завод. За 1997 г. загубата на "Девня цимент" е в размер на около 5 млрд. лв. Според добре осведомен източник началната цена, при която са започнали преговорите общо за "Девня цимент" и испанските циментови бази, е била 100 млн. долара. За сравнение - "Марвекс" купи 70% от "Девня цимент" срещу 44.55 млн. долара. Гласуваното увеличение на капитала на "Девня цимент", благодарение на което мажоритарният собственик вероятно ще успее да придобие повече от 90% от капитала на завода, е на стойност около 15 млн. долара. Преди увеличението капиталът на дружеството беше в размер на 483.1 млн. лв. Освен придобиването на малко над 50% от "Девня цимент" френският циментов холдинг вероятно скоро ще увеличи участието си до над 90% от капитала на дружеството. Според източник от финансовото министерство държавата е взела решение да не се възползва от правата си при предстоящото увеличение на капитала на завода. То беше гласувано на общото акционерно събрание на дружеството през месец юли. Ако държавата не закупи акции от новата емисия, нейното участие ще намалее до под 5%.
"Докато Министерството на финансите не вземе решение дали държавата ще участва в увеличението на капитала, не се знае колко ще остане държавният дял в "Девня цимент". Освен това не е изтекъл срокът за изкупуване на преференциалните акции от служителите на завода", заяви Младен Георгиев, секретар на Съвета по структурна реформа, който от юли е председател на съвета на директорите на "Девня цимент". За изкупуване при облекчени условия са обявени до 15% от акциите на предприятието, а срокът изтича в края на октомври. Според Георгиев засега интересът на работниците е слаб, защото цената на една акция е прекалено висока за тях.
Миналия понеделник, 12 октомври, единият от изпълнителните директори на "Девня цимент" Марк Марти и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписаха анекса към приватизационния договор с "Марвекс". Допълнителното споразумение беше одобрено четири дни преди това от надзора на агенцията. То предвижда намаляване на бъдещите инвестиции на мажоритарния собственик от 209 млн. долара на 100 млн. долара, както и на броя на работните места от 1100 на 825.
Шефовете на "Българска холдингова компания" контролират над 34% от дружеството
Почти всички акции от увеличението на капитала на "Българска холдингова компания" (бивш "Българо-холандски приватизационен фонд") са изкупени от дъщерни дружества на холдинга и свързани с тях фирми, съобщи източник, близък до ръководството му. Новата емисия в размер на 2 468 926 акции е гласувана от надзорния съвет на холдинга на 18 февруари, след като на общо събрание месец по-рано даде право на надзора да вдига капитала до 40 милиарда лева. Седем юридически лица, които се управляват пряко или косвено от изпълнителните директори на холдинга и в които БХК има основно дялово участие, вече са собственици на над 34% от капитала на бившия приватизационен фонд. Пакетът е предостатъчен, за да не може външно за сегашното управление лице да вземе контрола и евентуално да промени хода на бъдещи общи събрания. Това вече е практически невъзможно, тъй като останалата част от капитала се държи от над 180 хиляди души, повечето от които с по 25 акции. Реалистичните прогнози при максимална посещаемост на общи събрания от страна на дребни акционери за най-големия размер на капитала, който те биха могли да представляват пряко или чрез пълномощници, трудно ще надвишат 10%. За сравнение - на последното събрание, проведено преди около две седмици, бяха представени около 6% от капитала. Това се дължи най-вече на факта, че новият голям собственик в лицето на свързаните помежду си дъщерни дружества на холдинга най-вероятно не е искал да показва, че е станал собственик на значително по-голям пакет.
Основната част от новата емисия акции е изкупена от "Българска индустриална компания" АД, регистрирана от и със парите на "Българска холдингова компания" в началото на тази година. Капиталът на новоучреденото дружество е в размер на 1 милиард лева. В съвета на директорите влизат изпълнителните директори на "Българската холдингова компания" (БХК) Пирин Атанасов, Кристиян Конов и Борислав Сарандев. Прокурист на дружеството е Росен Атанасов, служител на "Българска холдингова компания" АД. Акциите на дружеството обаче са на приносител, така че е невъзможно да бъде установено по-нататъшното движение на собствеността в него. Дъщерната на холдинга "Българска индустриална компания" придобива пряко в него 376 801 акции от увеличението на капитала. От друга страна, смесени дружества, в които съдружници са само служители от персонала на "Българска холдингова компания" и новосъздадената "Българска индустриална компания" (виж таблицата), стават собственици на още 1 717 250 акции от новата емисия. Заедно с акциите в холдинга, които се притежават от другата дъщерна фирма на бившия българо-холандски фонд, "Българска лизингова компания" АД (372 250 броя), сегашните шефове на бившия "Българо-холандски приватизационен фонд" контролират 2 466 301 акции, или 37.46% от капитала. В съвета на директорите на втората дъщерна компания влизат тримата шефове на надзора на холдинга - Хараламби Анчев, Христо Друмев и Юлия Дилова. Капиталът на тази фирма е също един милиард лева с акции на приносител.
Моделът, по който става придобиването на контрола върху бившия фонд, е в границите на закона. Публичното предлагане на акции дава приоритет при закупуване на акции от новата емисия първо на акционерите към датата на увеличението съобразно досегашното им участие. При липса на интерес от настоящите акционери (което е нормално, като се има предвид, че дребните акционери по принцип не проявяват интерес, когато става въпрос за инвестиране на пари от тяхна страна) надзорният съвет на всяко дружество има право да постанови нов ред, по който да се придобиват новите акции. В случая с бившия българо-холандски фонд от първоначалното си право са се възползвали под 1% от акционерите, след което надзорният съвет дава право на досегашните акционери да запишат нови акции, но до определен размер на капитала на дружеството. Така на практика всеки, който има дори една акция, може да запише даден процент от новата емисия. От новия ред се възползват новоучредените със средства на бившия приватизационен фонд дружества.
Според шефа на надзора на "Българска холдингова компания" Хараламби Анчев участието на тези дружества в увеличението на капитала е нормално и е резултат на тяхно самостоятелно решение. Той обаче заяви, че не знае какъв точно процент от холдинга държи всяко от тези дружества. От състава на управителните органи и акционерното участие в дъщерните дружества става ясно, че "самостоятелно вземане на решение" всъщност е решение на същите лица, които управляват самия холдинг. Фактически всички физически лица, съдружници в дружествата с ограничена отговорност, са щатни служители на холдинга. По неизвестни причини дъщерните дружества на "Българска холдингова компания", които пък държат над 34% от холдинга, не фигурират в раздадените на общото събрание материали за структурата на холдинга. Не е ясно и каква друга функция ще изпълняват тези дружества, освен да упълномощават представители за гласуване на общи събрания на бившия приватизационен фонд. Внимателен прочит на имената на седемте дъщерни компании показва липса на разнообразие и фантазия при определянето на предполагаемите им дейности. Всяка от тези фирми притежава под 10% от капитала на БХК, така че да не е длъжна да разкрива информация пред комисията по ценни книжа. Информация за свързани лица се разкрива единствено при ново увеличение на капитала, което обаче засега очевидно не устройва никого от сегашните шефове.
накратко
Агенцията за приватизация сключи през изминалата седмица сделката за продажбата на 65% от капитала на габровското предприятие "Руно - Г" на работническо-мениджърското дружество (РМД) "Руно" АД. Предметът на дейност на приватизираното предприятие е изкупуване и преработка на вълна. Цената на сделката е 1.6 млн. долара, като една десета от цената е платена в брой в деня на подписването (12 октомври), а останалата част ще бъде платена след едногодишен гратисен период на девет равни годишни вноски - наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации.
В Държавен вестник през изминалата седмица беше обнародвано съобщение на съвета на директорите на "Юнион миниер България" АД за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на дружеството на 19 ноември. Основната точка в дневния ред е потвърждаване на решенията на предходни общи събрания. Целта на извънредното събрание по всяка вероятност е да се узаконят решенията за промени в устава на дружеството и за увеличение на капитала с непарични вноски, които бяха взети на общото събрание на 20 януари т.г. Тогава те бяха оспорени от миноритарни акционери, според които техните права бяха накърнени. Съдът отказа да впише решенията на събранието от 20 януари, като се позова на формални аргументи.
Консорциумът "ВС Аткинс" (WS Atkins) - "Райфайзен инвестмънт България" (Raiffeisen Investment Bulgaria) внесе предложение за промяна на схемата на опрощаване на задълженията по ЗУНК, която е предвидена в проекта за изменение на закона за приватизацията. Писмото с предложението е изпратено до парламента, финансовото министерство, Агенцията за приватизация и други заинтересовани държавни институции. Идеята на консорциума е, когато съотношението между размера на задълженията по ЗУНК и дълготрайните материални активи (ДМА) на приватизираните предприятия е между 0.25 и 1, да се опрощават до 100% от задълженията по преценка на приватизиращия орган, а когато съотношението е по-голямо от единица, дълговете по ЗУНК при всички случаи да се опрощават изцяло. Предложението е съгласувано със зам.-министъра на финансите Пламен Орешарски, който изразил принципно съгласие. Досега в проектозакона за изменение и допълнение на закона за приватизацията беше предвидено, когато съотношение между ЗУНК-задължения и ДМА е под единица, да се опрощават до 50%, когато е над единица - до 75%, а когато е над четири - до 100%. Очаква се проектозаконът да мине на първо четене в пленарна зала през тази седмица, а идеята на приватизационния консорциум може да бъде предложена при второто четене на закона в икономическата комисия.
Една от трите оферти, подадени в конкурса за 51% от капитала на Грандхотел "София", е декласирана, съобщи Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация. Причината е, че българското дружество, подало офертата, не е внесло изискуемия депозит. Предстои агенцията да вземе решение за избор на купувач между офертата на британско дружество, зад което според осведомени стоят интересите на купувача на "Новотел Европа" Суди Озкан (притежател на хотелската верига "Принсес" в Турция") и на регистрирано в България дружество с участието на чуждестранни физически лица.
Инвеститорът в "Захарни заводи" забави първото плащане за увеличения капитал
Фирмата "Глобъл Ю Ес консълтинг" (Global US Consulting) е поискала удължаване на срока, в който трябва да бъде внесена първата вноска за новата емисия акции на "Захарни заводи", каза за "Капитал" изпълнителният директор на предприятието Румен Иванов. Решението да се приватизира заводът в Горна Оряховица беше взето от Министерството на промишлеността в началото на септември, като за целта беше заобиколен законът за приватизацията и беше гласувано увеличение на капитала под условие. Според предварителните договорености, които бяха подкрепени и гласувани на общото събрание от Министерството на промишлеността, офшорната фирма получи правото да купи 722 901 акции от нова емисия по 8.24 долара всяка. Общата сума, която регистрираната на американските Вирджински острови Global US Consulting трябва да плати, е в размер на 5.9 милиона долара.
Срокът за плащане на първата вноска за купуване на акциите изтече на 8 октомври тази година. Според изпълнителния директор на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, представителите на офшорната фирма са дали устна гаранция, че крайният тримесечен срок за плащане на цялата сума все пак ще бъде спазен. Този срок изтича в началото на декември тази година. Ако сумата все пак бъде платена навреме, Global US Consulting ще стане собственик на 51% от капитала на дружеството. Държавният дял от 75% става 36.7%, делът на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал" вече е 9.8%, а този на индивидуални акционери - под 3% от капитала.
Забавянето на първата вноска в капитала не е особено добър сигнал за бъдещето на дружеството, тъй като основният аргумент на министър Божков за "специалния подход" към "Захарни заводи" беше задължението за инвестиции и най-вече инвестиционната програма, насочена към развиване на цвеклопроизводството в региона. Остава неясно и под каква форма ще бъдат задълженията на потенциалния купувач и ще има ли възможност за разваляне на договора при неизпълнение на петгодишната програма.
В същото време предприятието продължава да е в тежко финансово положение. Според запознати с оперативната дейност на предприятието в момента само заводът за захарни изделия работи на печалба, докато останалите пет части трупат загуби. Най-голямо учудване предизвиква работата на спиртния завод, който продължава да трупа загуби, въпреки че работи почти изцяло на ишлеме, предимно за алкохолната фабрика "Савой клуб" в Карнобат. Към края на 1997 г. загубите за дружеството са в размер на 5.110 млрд. лв. Задълженията възлизат на 19.257 млрд. лв. Според Румен Иванов от началото на годината досега няма особени подобрения в текущото състояние на предприятието. В момента тече преработвателната кампания на захарното цвекло от новата реколта. Преработвателния комплекс в Горна Оряховица, който включва завод за производство на захар, завод за производство на спирт, завод за захарни изделия, завод за опаковки и печат, завод за резервни части и машини и ТЕЦ за пара и електроенергия, е единственото предприятие в страната, работещо с местна суровина.
накратко
"Роланд Бергер енд партнърс" (Roland Berger & Partners), посредник за продажбата на "Микропроцесорни системи", е предложил унгарската фирма "Видеотон" да бъде избрана за купувач на мажоритарния пакет от капитала на завода в Правец. Агенцията за приватизация засега няма становище по предложението.
Потвърден е проспектът на "Целхарт" АД - Стамболийски, за публично предлагане на емисия в размер на 559 607 000 лева, съобщиха от Комисията по ценни книжа и фондови борси през миналата седмица. Емисията включва 559 607 броя безналични поименни акции с номинална стойност 1000 лева.
Конкурсът за приватизацията на 70% от капитала на "Винекс Преслав" ЕАД се провали, след като в определения срок (13 октомври) не бяха подадени оферти. Предприятието се занимава с изкупуване на грозде и плодове, винопроизводство, бутилиране и търговия. Началната цена за мажоритарния пакет, обявена според конкурсните условия, беше 4 895 000 долара. При обявяване на следващ конкурс тя по всяка вероятност ще бъде намалена.
Само една оферта беше подадена за 48% от капитала на ДЗУ - Стара Загора, съобщи представител на фирмата посредник "Роланд Бергер енд партнърс". Срокът за предложения изтече на 15 октомври. До същата дата можеха да се подават оферти и за участие в приватизацията на други две фирми, поверени на "Роланд Бергер" - ботевградския завод за автобуси "Чавдар" и предприятието за производство на машинни елементи "Теспом" - Габрово. За тях обаче не е постъпило нито едно предложение.
Регистрираното в България дружество "Оропак" е избраният купувач на 75% от капитала на предприятието за хартиени изделия "Рулон Искър" - София, съобщи АП. Мажоритарен собственик на "Оропак" е австрийският холдинг "Дуропак", производител на картони и опаковки. За приватизацията на "Рулон Искър" е упълномощена британската фирма "Рес и ко" (Res & Co).
Цените на акциите на големите дружества продължават да падат
През изминалата седмица цените на акциите на повечето дружества с голяма пазарна капитализация продължиха да губят от стойността си. Особено голям беше спадът в цената на "Химко", която достигна 3000 лева за акция, но в петък се възстанови до към 4000. Също така голям спад имаше и при акциите на ОЦК - Кърджали (близо 22% спрямо предишната седмица), и "Кремиковци" АД, които достигнаха до 2000 лева за акция. "Златни пясъци" отново се върнаха до 5000 лева, а "Антибиотик" - до 11 200 лева за акция. Ликвидността на пазара продължава да е ниска, дори и за сравнително активно търгуваните "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ" и някои туристически дружества.
Регистрираните сделки с акции на "Булгартабак холдинг" АД също отбелязаха спад в цените. Това обаче се дължи предимно на сделката с пакет от 30 000 акции, прехвърлен в началото на седмицата на цена 19 620 лева за акция. Този пакет, на обща стойност 588 милиона лева, представлява близо една четвърт от общия обем на сделките на свободния пазар. Останалите сделки с акции на холдинга обаче се регистрираха на по-високи цени - около 21 000 - 22 000 лева за акция.
През изминалaта седмица ръководството нa фондовата борса допусна отново за търговия на свободния пазар акциите на "Фармация" - Дупница. За първите два дни от началото на търговията бяха регистрирани сделки с едва 152 акции на цени между 57 000 и 65 000 лева. Средната цена в края на седмицата се установи на нива малко под 60 000 лева за акция с номинал 1000 лева. Интересът към акциите на "Фармация" засега е сравнително нисък, но очакванията на брокерите са за по-активна търговия след евентуално одобрение на сделката за приватизация на три фармацевтични завода от Комисията за защита на конкуренцията.
Въпреки сравнително големия регистриран оборот на свободния пазар за периода огромната част от сделките са с големи пакети акции на слабо търгувани дружества на обща стойност близо един милиард лева. Бяха прехвърлени големи пакети акции на "Китка" - Нови Пазар, "Бимас"- Русе (277 милиона лева), "Република" - Плевен (241 милиона лева). Общо за периода от една седмица изтъргуваният обем на борсата беше в размер на 2.308 млрд. лева.
През изминалата седмица Агенцията за приватизация обяви конкурс за избор на инвестиционни посредници за продажба през борсата на 22 миноритарни пакета. Пакетите са от средно големи предприятия и към тях не е бил проявен интерес за касова приватизация.
Доларът остана стабилен на 1.62 марки
Оборотът от валутна търговия на международните пазари силно се сви през изминалата седмица, тъй като големите играчи се въздържаха от дългосрочни инвестиции. Според дилъри основната причина за вялата търговия е все още актуалната опасност от нов срив долар/йена, в резултат на влошеното финансово положение на мултинационални инвестиционни фондове, които са с дългови експозиции към японски банки.
В началото на седмицата един долар се разменяше за 118.28/38 йени и 1.6374/1.6377 марки. Относителната стабилност на съотношението долар/йена се подкрепяше от очакванията за постигане на съгласие между управляващата японска Либерал демократична партия и опозицията по мерките за икономическа стабилизация.
По предварителна информация пакетът от мерки в средносрочен план ще възлиза на около 67 трилиона йени, от които 50 трилиона са предвидени за рекапитализация на японските банки. Оптимистичните очаквания на финансовите експерти обаче бяха до голяма степен неутрализирани от възможността за паралелно понижаване на основната лихва на Bank of Japan и щатската валута запази стабилните си позиции спрямо йената.
По отношение на марката доларът бе подкрепен от поредната правителствена криза в Италия и неяснотата относно лихвените нива в Европа при въвеждането на еврото. Основна роля за тази неяснота изигра шефът на Bundesbank Ханс Титмайер, който в началото на седмицата твърдеше, че може да се очаква координирано понижаване на европейските лихви, а в четвъртък заяви, че лихвената политика на Bundesbank в краткосрочен план ще бъде съобразена единствено с финансовите приоритети на Германия. Според експерти Bundesbank ще защитава нивото 1.62 марки за долар с толеранс на повишение до 1.60, което ще позволи запазване на ръста на стоковия износ на страните от Европейския съюз след началото на идната година.
В четвъртък вечерта Федералният резерв на САЩ изненадващо понижи с четвърт процентен пункт две от основните си лихви - сконтовата за търговските банки до 4.75% и по федереланите заеми - до 5%. Това предизвика леко понижение на курса на долара до нива 1.61 марки, но в петък котировките си върнаха до нива над 1.62 марки. Същият ден доларът изгуби част от стойността си спрямо йената падайки до 115.35 йени.
На вътрешния пазар през изминалата седмица левът поскъпна до 995.00/10 за марка срещу нива, близки до 996 за периода 5-9 октомври. Банките имаха спешна нужда от левове, за да покрият преводите на авансовите данъчни вноски на фирмите за третото тримесечие. Търсене на марки на практика нямаше и повечето банки бяха принудени да продават на БНБ на фиксирания й курс купува от 995 лева за марка.
Българските брейди-облигации поскъпнаха
През изминалата седмица дълговите инструменти на страните в преход поскъпнаха главно в резултат на оптимизма на инвеститорите за успокояване на обстановката в Бразилия и Русия.
По неокончателни резултати бразилският президент Фернандо Енрике Кардосо е спечелил втори мандат на изборите на 4 октомври. Това бе достатъчно основание за експертите да прогнозират отпускането на допълнителни средства от МВФ за подкрепа на платежния баланс на страната и финансиране на структурната реформа. Доказателство за положителната нагласа на инвеститорите бе и фактът, че в цената на бразилските брейди-книжа бе калкулирана помощ от 30 - 35 милиарда долара от МВФ при първоначален ангажимент от страна на фонда само за 20 милиарда долара.
В същото време руското правителство започна преговори със своите кредитори по преструктурирането на краткосрочните дългове на страната. Според предлаганата схема инвеститорите трябва да получат дългосрочни книжа с номинал осем милиарда долара в замяна на краткосрочни сконтови ДЦК на стойност около 40 милиарда долара. Несъмнено чуждестранните инвеститори са ощетени при подобна суапова сделка, но според експерти самият факт, че започват преговори, е първата стъпка в положителна насока след обявяването на мораториума на 17 август тази година.
Оборотът на международните пазари през изминалата седмица бе относително нисък и се очаква, че благоприятното развитие на събитията в Бразилия и Русия тепърва ще окаже положително влияние върху дълговите инструменти на страните в преход.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 64.625/64.750 цента и се продаваха по 65.000/65.125 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 60.250 купува и 62.000 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 49.500-51.250 цента.
Shell и DEPA ще доставят за Европа газ от Туркменистан
Английско-холандската Royal Dutch/Shell и гръцката Public Gas Corp. (DEPA) подписаха меморандум за съвместни проучвания за доставка на газ от Туркменистан до Гърция и други европейски държави.
Инициативата е част от цялостния проект, скрепен с договор между Shell и туркменистанското правителство за транспортирането на газ от Туркменистан до Турция и европейския пазар.
Свръхзапаси ще поддържат ниски цените на захарта в следващите пет години.
Поне пет години на засилено търсене на захар са необходими, за да бъде употребен излишъкът от захар и цената на суровината на световните пазари да дръпне нагоре. "Настоящата ситуация е уникална. Цените на захарта са най-ниски от 1987 г. насам", заяви главният икономист на Международната организация на производителите на захар Тони Хана.
Прогнозите за превишаване на производството над потреблението през настоящата година са за 1.5 млн. тона. Ниските цени са резултат от свиване на търсенето в Азия и Русия в резултат на финансовата криза (Русия е най-големият потребител на захар в света - годишно руският пазар поглъща по 3 млн. тона) и натрупвания от реализирания през 1995 г. излишък от 5 млн. тона вследствие на свръхпроизводство в Индия и Бразилия - най-големия световен производител на захар.
Anglo American Corp. поглъща Minorco SA.
Шефовете на южноафриканската Anglo American Corp. и Minorco SA обявиха през седмицата намеренията си да се обединят в Anglo American Plc. - компания с пазарна капитализация от 10 млрд. долара. Със значимите си залежи от злато, платина и базови метали Anglo American Plc. ще бъде една от най-големите минни компании в света.
Появата на Anglo American Plc. няма да окаже влияние върху пазара на метали, прогнозират експерти. "В краткосрочен аспект не могат да се очакват значителни трусове на пазара. Вероятност за промяна има в дългосрочен план, в случай че новата компания преразгледа производствените си проекти", заяви Роджър Чаплин от Hoare&Co.
Anglogold, филиалът на Anglo American за производство на злато, световен лидер в производството на злато, е произвела за миналата година 226 тона от благородния метал. Anglogold притежава 50% от Anglo American Platinum Corp. - най-големия производител на платина в света.
Minorco произвежда около 24 тона злато годишно от мините си в Северна Америка, Аржентина и Бразилия.
"Ако не можеш да въздействаш на пазара за възходящ тренд на цените, не ти остава нищо друго, освен да свиеш разходите си по пътя на сближаването с други компании в сектора", обясни затоплянето на взаимоотношенията между Anglo American Corp. Minorco SA дилъра в Billiton Metals - Ангъс Макмилън.
КЕШОВИ ЦЕНИ НА КАКАОТО.
Голямо е предлагането на незастроени терени
През последните няколко месеца в страната се наблюдава увеличаването на предлаганите за продажба свободни парцели. Това обаче според брокери не се дължи на засилен интерес от страна на инвеститорите към този тип недвижими имоти. Напротив, търсенето е свито до минимум, но независимо от това офертите за продажба, освен че са се увеличили като брой, се появяват на пазара с нереално високи цени. Това изкривява пазара и не позволява да се направи някаква по-дългосрочна прогноза за неговото развитие. На места разликата между най-ниската и най-високата цена на предлаганите за продажба парцели в регулация е до три-четири пъти. Другият проблем идва от това, че собствениците в повечето случаи не са готови с документацията на имотите си, обикновено изчакват първо да се появи краен купувач и едва след това се захващат да приведат в ред документите на парцела. По този начин сделката се проточва на два етапа - докато се чака клиент и след това, докато продавачът си оправи документацията на имота. Има оферти за парцели, които застояват с месеци, понякога посредниците ги оттеглят за седмица-две, за да провокират интереса на тези, които са ги забелязали, но са се колебали, и после пак ги пускат на пазара.
В столицата има доста оферти за продажба на парцели или преотстъпване право на строеж срещу обезщетение, но много рядко се намират предприемачи, които да заплатят исканата цена и да строят, каза брокер от столична агенция. Продават се много стари къщи (на доизживяване), които трябва да се бутнат и да се строи наново, но няма кандидати, тъй като обикновено собствениците на имота са няколко, всеки оценява своята част като най-скъпа оттам и произтичат спорове между тях и нереално високи цени, които никой предприемач не би заплатил. Най-високи са цените на парцелите, предлагани в квартал "Лозенец". Средната офертна цена на свободните терени в доскоро привлекателното заради китните си къщички, заобиколени със зеленина и цветните градини място в столицата е 277 долара на кв.м. Малко по-скромни в оценката на земята си са собствениците на парцели в центъра на София, където средната цена на предлагане е 220 долара на кв.м. Но и на двете места разликата между най-ниската и най-високата оферирана цена е невероятно висока. В кварталите "Младост", "Дружба", "Люлин" и "Дървеница" цените на квадратен метър се движат между 18 и 25 долара. Малко по-високи са тези стойности в новостроящия се квартал "Малинова долина" - около 30 долара на квадратен метър.
При всички положения като че най-изгоден както за собствениците на парцели, така и за строителните предприемачи остава вариантът преотстъпване на терен срещу процент обезщетение. Този вариант е добър за двете страни - за предприемача, който заплаща терена, и за собственика, който обикновено няма достатъчно средства, за да строи самостоятелно. Размерът на обезщетението, разбира се, зависи от много фактори, които включват не само местонахождението на имота, взимат се под внимание пътно-транспортната ситуация, инфраструктура, възможностите и начинът на застрояване според регулацията на терена. Средният процент на обезщетение на собствениците в София е 20%. Най-висок той е в идеалния център и квартал "Лозенец" - между 25 и 30 процента от застроената площ. Горната граница обаче все по-рядко се постига, обикновено след преговори между заинтересованите страни се записва процент между 23 и 28. Най-нисък е процентът на обезщетение на собствениците на парцели в столичните квартали "Люлин", "Надежда", "Обеля" и "Овча купел" - между 6 и 8%, но в определени случаи може да е 10%.
Кой финансира малките и средните предприятия
Черноморски фонд
Капитал от 62 млн. долара ще инвестира чрез дялово участие в малки и средни предприятия новоучреденият Черноморски фонд. Основни акционери на фонда са Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация, която е част от структурата на Световната банка. Черноморският фонд се управлява от гръцката финансова компания "Глобал файнанс", която има представителство в София.
Фондът инвестира чрез дялово участие в малки и средни предприятия. Инвестициите може да са насочени към изграждане на изцяло нови предприятия, разширяване на досегашни дейности, финансиране на сливания или приватизация. След период от шест-девет години Черноморският фонд ще продаде своя дял. Българските акционери могат да се възползват от правото си да изкупят първи предложения дял. Ако не изявят подобно желание, акциите ще бъдат предоставени на фондовата борса, на друг стратегически инвеститор или на български предприемач. "Целта не е да се печели от дивидент. Нашата идея е предприятието, в което сме инвестирали, да бъде печелившо и акциите на фонда да бъдат продадени изгодно", коментира Миролюб Вутов, генерален директор на представителството на "Глобал файнанс" в България.
"Черноморският фонд ще инвестира само в български проекти. Няма изискване за участие на чужди партньори в реализацията на идеята", уточнява Миролюб Вутов. Приносът на фонда за всеки отделен проект може да бъде от три до осем милиона долара, но сумата не е фиксирана. Ще се взема решение за всяко конкретно предложение. Прекалено малки (като стойност) проекти не са обект на внимание.
Дяловото участие на фонда може да бъде и мажоритарно. От българските контрагенти ще се изисква апортна вноска под форма на вече съществуващи активи, фирма, бизнес, ноу-хау.
Фондът ще инвестира в предприятия от хранително-вкусовата и леката промишленост, в разработването на нови технологии и модерни строителни материали. Ще се подкрепят проекти от финансовата сфера - например лизингови компании, застрахователна дейност и др. Допустими са инвестиции и в медии (например в телевизия), в рекламни агенции.
Няма да се финансират проекти в селското стопанство. Изключение се допуска само ако производственият цикъл е затворен - например отглеждане на зеленчуци плюс консервен комбинат, лозя плюс винзавод и др. Категорично не се приемат проекти, свързани с търговия и строителство. Туризмът не се изключва като сфера за инвестиране, но не е приоритет за фонда.
Няма стандартна форма за искане на инвестиции. Предложенията обаче трябва да съдържат минимална информация, необходима за първоначална оценка. Всички документи са в свободна форма. Желаещите да получат одобрението на фонда трябва да представят кратко описание на проекта. Необходими са и данни за кандидатите - за експертите от фонда е добре да знаят кой управлява предприятието, каква квалификация има, какъв професионален опит. Прилага се информация за пазара на стоките и услугите, които фирмата вече предлага и смята да развива. Добре е да се посочат конкурентите, пазарният дял и т.н., защото това показва познаване на бранша и се оценява добре. Българският предприемач трябва да уточни каква е общата стойност на инвестицията, кои са източниците на финансиране (ако има други), каква е очакваната възвращаемост. Необходимо е да се приложи и обобщена финансова информация за сегашното състояние на фирмата, както и финансова прогноза за следващите няколко години.
Всички проекти се разглеждат от експертен съвет. При необходимост представители на фонда посещават на място българското предприятие. От две до четири седмици е срокът, в който кандидатът получава отговор дали Черноморският фонд има принципен интерес към предложението или не. Ако проектът срещне одобрение на този етап, кандидатът получава насрещно предложение с предварителните условия на фонда - например фондът е готов да инвестира три милиона долара за шест години и пр. Ако това удовлетворява българския предприемач, експерти на фонда проучват подробно финансовите показатели на фирмата. Представителите на фонда подписват писма за неразпространение на поверената информация.
Предложението за инвестиция се изпраща до борда на директорите на фонда в Атина. След не повече от три месеца проектът трябва да получи своето окончателно одобрение или отказ.
След инвестицията представители на фонда участват в съвета на директорите на предприятието. Фондът не се меси в текущото управление на българската фирма, но следи и подпомага нейното развитие.
"Глобал файнанс" има опит в управлението на друг фонд за инвестиции чрез дялово участие - "Евро Мърчант балкански фонд" От ноември 1994 г. до средата на 1998 г. "Евро Мърчант" инвестира 27.3 млн. долара в десет проекта в България и Румъния, в които като партньори участват и гръцки фирми. У нас инвестициите са вложени в CHIPITA (производство на пакетирани кроасани), "СТИНД" (стъкло и стъклени изделия, приватизация), GOODY'S (заведение за хранене), "СТИЙЛМЕТ" (алуминиеви изделия), "ЕВРОПА 2000" (шивашко предприятие), "ДРУЖБА" (стъкло и стъклени изделия, приватизация). "Евро Мърчант" изчерпа капитала си.
Предстоящо
Как се получава кредит от ДСК
Фирми с персонал до 50 или до 100 души могат да разчитат на заеми от ДСК, като ползват помощ при обосновката си за кредита от експерти на Българска стопанска камара (БСК). Неотдавна касата подписа споразумение с БСК, за да улесни предприемачите, решили да кандидатстват за кредит. Експертите на камарата ще подпомагат кредитополучателите при подготовката на необходимите документи.
Искания за кредит се приемат само от районните ДСК. За да кандидатствате, трябва да имате седалище и/или място на стопанската дейност в района на съответната ДСК и/или да притежавате разплащателна сметка в същия клон. Трябва да осигурите собствено участие в проекта в размер на минимум 30%. Ако имате стари заеми, трябва да сте били изряден платец.
ДСК може да ви предложи стандартен кредит, който се предоставя за оборотни нужди или за инвестиционни цели. Ако теглите такъв заем, ще трябва да договорите срок за ползване и гратисен период. Издължаването става до една година по одобрен погасителен план.
Може да поискате т.нар. кредитна линия. Заемът може да се ползва само за оборотни нужди, като максималният срок за издължаване е една година. В този случай се договаря общата сума, но не се уточняват междинни части и срокове за усвояване и погасяване. Например теглите заем от 10 млн. лв. за една година, може да го изтеглите наведнъж, да върнете част от него първия месец, следващата част - след три месеца, и остатъка - в края на годината. Може да изтеглите като начало само шест милиона лева, да върнете два милиона, да изтеглите два милиона и да се издължите в края на периода. Възможностите са многобройни. Плащате месечни лихви върху ползваната сума.
ДСК отпуска и т.нар. револвираща кредитна линия. И този вид кредит може да се ползва само за оборотни средства при срок на възстановяване не по-дълъг от една година. И тук се договаря общата сума, но тя задължително се ползва на части при предварително уговорени размери и срокове на погасяване. Например договаряте се за кредит от 40 млн. лв., предварително уточнявате, че първия месец ще ползвате 10 млн. лв., втория - пет млн. лв., третия ще върнете три млн. лв. и т.н.
Лихвеният процент е равен на минималния лихвен процент по кредитите за стопанска дейност, определян от управителния съвет на касата, плюс договорена надбавка. В момента минималният лихвен процент по кредитите за стопанска дейност е 17.5%. Добавката се определя конкретно в зависимост от степента на риска.
Оценката на обезпеченията се извършва от независими оценители и се проверява от експерти на касата. Разходите по оценката се поемат от предприемача.
За да кандидатствате за кредит, трябва да представите копие от решението за съдебна регистрация на фирмата, данъчната регистрация и номера по регистър БУЛСТАТ. Прилагат се копие от учредителния акт и други документи, които регулират взаимоотношенията на съдружниците и реда за вземане на решения (за ООД и АД). Нужно е съдебно решение за актуално състояние на фирмата. Изисква се документ за внесен капитал - доказателство за съфинансирането на проекта. Ако документите са издадени преди три и повече месеца от представянето им в ДСК, те трябва да бъдат актуализирани.
Ефективността на проекта се доказва с разработена икономическа обосновка. От вас ще поискат също баланс и отчет за приходите и разходите към последния отчетен период, предхождащ искането за кредит. Прилагат се годишни заверени счетоводни отчети за последните две години, данъчна декларация за облагане на печалбата и справка-декларация за ДДС (по образци) за предходния и последния отчетен период. Добре е да предоставите банкови референции, договори за доставка и реализация (пазари, доставчици, клиенти).
В комплекта се прилагат също план-програма за развитие на фирмата, документи, удостоверяващи правото на собственост върху предлаганите обезпечения, справки-декларации за банковите сметки на кандидата и ползвани от него кредити, за гражданско и имотно състояние (по образец).
Сключеното неотдавна споразумение за сътрудничество между ДСК и Българска стопанска камара дава възможност на предприемачите да се обърнат за съдействие към специалистите в регионалните структури на камарата. "Специалистите на камарата ще пресяват предварително предложенията. Предприемачите може да поискат помощ при подготовката на документите. Някои от услугите се заплащат, например цялостна разработка на бизнесплан би струвала около 400-500 долара", коментира Камен Колев, директор на Център за инвестиции и приватизация при БСК. Представители на камарата може да участват в кредитните съвети на ДСК с право да защитят разработените от тях проекти. Споразумението с камарата определя съдействие при максимален размер на заема до 50 млн. лв. Напълно възможно е да се обърнете направо към съответната регионална ДСК. В този случай няма ограничения за размера на кредита.
За проучване и становище на искането за заем се плаща такса според тарифа, одобрена от ръководството на ДСК. За заеми до 50 млн. лв. например таксата е 10 000 лв. Държавен вестник
Срокове
Разходите за храна и за дома остават основни за домакинствата
Все повече средства заделя българинът за спиртни напитки и тютюнопушене за сметка предимно на хранителните стоки и енергията за битови нужди. Това е един от изводите, които могат да се направят на база на данните на Националния статистически институт (НСИ) за доходите и разходите на домакинствата за второто тримесечие на 1998 г., сравнено със същия период на предходната година. Въпреки това все още повече от половината потребление на домакинствата е насочено към хранителните стоки. Високият дял на разходите за изхранване от общите разходи по принцип е показател за нисък жизнен стандарт в страната.
Отнесено към месеците от април до юни миналата година, относителният дял на храните в общия разход на домакинствата е намалял средно с 6.1%, макар че сумите са нараснали в абсолютна стойност. Средствата, заделени за спиртни напитки, са се увеличили както в абсолютна стойност, така и относително. Двойно повече средства българинът е изразходвал за тютюн, макар че в относителни измерения няма промяна. Въпреки увеличението на цените на електроенергията за битови нужди, разходите на домакинствата са намалели средно с 3.8%, макар в абсолютна сума електропотреблението да е нараснало със 7219 лв. за месец на домакинство. Все повече домакинствата обръщат внимание на жилищното обзавеждане. Нараснали са разходите за образование. Едва 5.5% от разходите на всяко лице са за облекло и обувки през юни този година. Само месец преди това, през май, едно домакинство е заделяло за обувки 5 хил. повече. От всички разходи в извадката на националната статистика разходите за жилищно обзавеждане, здравеопазване и хигиена, свободно време и образование в най-голяма степен показват изменението в жизнения стандарт на българина. И трите групи разходи нарастват както в абсолютни, така и в относителни измерения спрямо сумата на общите разходи. Въпреки това изразходваните суми са почти символични. През юни едно лице е платило за облекло, здравеопазване и свободно време общо 10 828 лв., което е два пъти повече в сравнение с 5291 лв. през 1997 г. Тези данни вероятно са в известна степен занижени, тъй като изследването на статистиката се основава на сравнително малък брой домакинства, които в по-голямата си част получават доходи и изразходват средства под средните за страната.
Едва 4.2% от всички направени разходи са насочвани към банкови влогове. Българинът е заделял 3987 лв. през юни за влог в банка. За едно домакинство това означава 10 995 лв. Ако се приеме, че данните отразяват реално влагането на пари в банките, излиза, че 32.595 млрд. лв. са се влели в банките само през юни. По данни на БНБ за юни тази година левовите депозити на населението са се увеличили с 12.8 млрд. лв., а валутните с 20.5 млрд. лв. левова равностойност. Сумата им незначително се различава от данните на националната статистика. Много по-малко пари са били заделяни за инвестиране във валута и за връщане на заеми, показват данните на НСИ. За юни едно лице е изразходвало пренебрежимата сума от 160 лв. за покупка на валута, или 1.307 млрд. лв. са били вложени във валута. От друга страна, това е почти 18 пъти повече в сравнение с април. Данните показват спад на доверието в лева и стремеж на хората все повече да държат спестяванията си във валута. Трябва да се има предвид и фактът, че обикновено през пролетните месеци търсенето на валута би трябвало да спадне при равни други условия, тъй като точно тогава са плащанията на по-голямата част от данъците за физическите лица. Сравнено със същия разход за миналата година, търсенето на валута е нараснало с 60%.
През юни 1997 г. доходът на домакинство е бил средно 179897 лв., докато същия месец тази година той е 271 871 лв. Инфлацията за периода юни 1997 - юни 1998 е 19.9%. Номиналното нарастване на дохода е 51%, което, изчистено от инфлацията, дава около 31% реално нарастване на дохода на едно домакинство за една година. Средно на лице тези числа означават 98 587 лв. срещу 63 914 лв. за юни 1997 г. Като източници на доходи от общия приход на домакинствата относително намаляват работната заплата, пенсиите, семейните добавки за деца, други социални помощи. Все повече средства домакинствата получават от развитие на семеен бизнес, от отдаване на собственост под наем и аренда и от продажба на имущество.
Гражданите предпочитат дългосрочните спестовни облигации
Малко над 52.573 млрд. лв. са инвестирали граждани и фирми за деветте месеца на годината в целеви емисии ДЦК, емитирани от финансовото министерство, като данните не включват емисиите от последната седмица на септември. Сумата показва изплатеното реално от инвеститорите, докато номиналната стойност на закупените книжа е почти 54 млрд. лв. Разликата между номиналната стойност и вложените суми се явява поради отстъпката от номинала, която се дава при покупката на сконтови ДЦК. При тях на практика отстъпката се явява доходът по тези книжа. За разлика от тях спестовните облигации, които са двегодишни, се продават по цени, по-високи от номинала, като доходът по тях е под формата на лихва. Целевите емисии са предназначени специално за граждани, като до 28 април от тях можеха да купуват и фирми. От информацията, предоставяна от първичните дилъри на ДЦК, не може да се направи извод каква част от вложените пари са реинвестирани от граждани и фирми, т.е. какъв дял от получените суми на падежа на емисиите са инвестирани отново в ДЦК от следващи целеви емисии. Дори и в месеци, в които има значителни по обем падежи на целеви ДЦК, обемът на търсенето не се повишава чувствително.
За деветте месеца на годината най-голям интерес за инвеститорите са представлявали тримесечните ДЦК. Общо от тях са продадени 19.142 млрд. лв. Поради по-дългия период на предлагане на шестмесечни бонове от тях са закупени малко над 21.733 млрд. лв. Разликата в по-големия обем продадени три- и шестмесечни бонове идва от нееднаквия период, за който те са продавани. Тримесечните се предлагаха на граждани и фирми само до 28 април. Критерий за инвеститорския интерес може да бъде средномесечният обем купени книжа от отделните видове ДЦК. Средно на месец са били продадени 4.785 млрд. лв. тримесечни бонове, докато този показател за шестмесечните е 2.414 млрд. лв. Тримесечните ДЦК са се продавали само до края на април, т.е. пет месеца по-малко от шестмесечните. С четири месеца по-малко са се продавали и двегодишните съкровищни облигации. Първата им емисия бе на 29 април тази година. Единствено шест- и дванадесетмесечните целеви ДЦК са се предлагали през целия период от януари до септември. След като целевите емисии бяха разрешени само за граждани, най-голям интерес се проявява към двегодишните облигации. От май до септември от тях са закупени 6.127 млрд. лв. срещу 1.604 и 0.637 млрд. лв., съответно за шест- и дванадесетмесечни бонове. Въпреки по-дългия матуритет завишеният интерес към облигациите може да се обясни с високата доходност, която те предлагат - 10.71% ефективна годишна доходност за облигации, закупени през първия ден на продажбата им.
Любопитен е фактът, че от май насам рязко спада интересът към целевите емисии ДЦК. Вероятно това се дължи на забраната фирми да купуват от целевите емисии. Процентно за първите четири месеца на годината са продадени 84% от всички целеви ДЦК, закупени до края на септември, докато за следващите пет месеца са закупени целеви ДЦК за 8.368 млрд. лв., или само 16% от всичко продадени целеви ДЦК. Красноречиви са данните, според които за май са продадени почти осем пъти по-малко ДЦК от целевите емисии в сравнение с април. Абсолютните числа за изтъргуваните обеми през тези месеци са съответно 1.670 и 12.952 млрд. лв. Освен с намаляване броя на участниците чрез административната мярка спадът на търсенето може да се обясни и с удължаване матуритета на книжата. На практика в края на април финансовото министерство се опита да преструктурира вътрешния дълг, като трансформира книжата към по-дългосрочен матуритет. Затова тримесечните ДЦК бяха заменени с двугодишни облигации, които бяха наречени спестовни. Името си те спечелиха благодарение на сравнително по-високия доход по тях и липсата на ликвидност през първите шест месеца от емисията им. Оттогава целевите книжа се котират в рамките на две седмици на цени, определени от Министерството на финансите. Те се продават от седем търговски банки (Българска пощенска банка, ТБ Биохим, Булбанк, ОББ, БРИБ, Експресбанк и МБТР), три финансови къщи (ПФБК, ФК "Еврофинанс" и ФК "Елана") и БНБ. До 28 април целевите ДЦК се продаваха от пет първични дилъра всяка седмица от сряда до вторник на цени, отново определяни от финансовото ведомство.
От май насам няма ясна тенденция на увеличаване или намаляване на търсенето на определен вид ДЦК. Данните за закупените ДЦК показват, че от май до юли търсенето на целеви емисии ДЦК е нараствало равномерно, като за юли достига до 2.232 млрд. лв. общо за всички ДЦК. След това, през август, следва спад в търсенето на гражданите почти двукратно - общо до 1.179 млрд. лв. Спадът в търсенето се обяснява със слабия инвеститорски интерес, който традиционно намалява през най-туристическия месец на годината. Само при спестовните облигации продажбите са намалели с 591 млн. лв. за август. Въпреки това търсенето на двегодишните спестовни облигации се установява на приблизително едно ниво с изключение на търговията през август. През последните пет месеца търсенето се е движило в границите между 1.131 и 1.497 млрд. лв. Сравнително непроменливото търсене на спестовните облигации се обяснява със стабилните цени на книжата, които не са променяни от първата емисия на този тип облигации. Експерти прогнозират увеличаване на интереса към спестовните облигации, след като започне и обратното им изкупуване. Гражданите могат да продават обратно на държавата книжата не по-рано от шест месеца след емисията им. Така закупилите книжа от първата емисия спестовни облигации ще могат да ги продават обратно след 29 октомври. Цените ще се определят от Министерството на финансите и са задължителни за всички финансови институции, които ще имат право да изкупуват - първичните дилъри на ДЦК.
Интерес представлява кой от дилърите, имащи право да продават ДЦК от целевите емисии, е най-активен. С най-много продадени бонове и облигации е Българска пощенска банка, от която граждани и фирми са закупили ДЦК за 21.364 млрд. лв. Най-голям обем от 4.493 млрд. лв. спестовни облигации са закупени от гишетата на БНБ, което е повече от четири пъти над втория по продадени двугодишни ДЦК Българска пощенска банка и представлява 61% от всички продадени двугодишни целеви ДЦК. Спестовни облигации не продават дилърите от Първа финансова брокерска къща и Международна банка за търговия и развитие. За деветте месеца на годината съкровищни бонове не са се продавали от финансовата къща "Елана".
Към края на септември в обращение са целеви ДЦК с общ номинал от 21.964 млрд. лв., като най-голям дял имат шестмесечните бонове с 9.165 млрд. лв., което се дължи най-вече на покупките за 7.607 млрд. лв. през април.
Мъгла около поправките в медийния закон
Всички депутати са за мотивите на президента и против някои конкретни предложения
