Ще подаде ли оставка коравият македонец Иван Татарчев от поста главен прокурор? Ако е в името на помирението между изпълнителната и съдебната власт - надали. Но ако от това зависи дали ще запази влияние в правораздаването - тогава той би могъл и да преосмисли тази своя позиция.
С един прост, но гениален, ход най-висшият шеф на обвинението може да разбие всички комбинации на управляващите около Закона за съдебната власт, които в крайна сметка имаха основната цел да поставят на негово място свой лоялен човек. Миналата седмица Висшият съдебен съвет, който е определял кадровата политика на правораздаването и трябва да избере нов главен прокурор, е обсъждал възможностите да направи това преди изтичането на седемгодишния мандат на Татарчев, който трябва да приключи февруари догодина. Това съобщи участник в заседанието на кадровия орган в сряда, пожелал да остане неназован. Идеята за преждевременното махане на върховния обвинител е дошла от шефа на смолянското следствие Петър Василев заради приетата поправка в Закона за съдебната власт, според която сегашният съдебен съвет трябва да се разпусне до два месеца след публикуването на нормативния акт. На практика това означава, че около Нова година правораздаването ще има нови кадровици, единайсет от които ще бъдат излъчени от синьото мнозинство. Ако обаче Татарчев доброволно подаде оставка, действащият съвет може да обърка сметките на мнозинството, като преждевременно излъчи нов фаворит от своите среди. С това решение сегашните висши шефове на прокуратурата и следствието вероятно ще опитат да се защитят срещу предстоящото орязване на правомощията им. Макар и доста егоистични, тези техни действия трудно могат да бъдат осъдени, тъй като са своеобразен инстинкт за самосъхранение. В момента част от висшите магистрати в предварителното производство се опасяват, че евентуален син главен прокурор ще започне да разчиства системата отгоре надолу и съвсем естествено се съпротивляват на това.
Освен това разрушаването на методическата субординация в следствието и въвеждането на повсеместен съдебен контрол върху действията на прокурорите ще ги лиши до голяма степен от властта, която в момента притежават. В случая интересите им съвпадат с единайсетте избраници на БСП в съдебния съвет, които се стремят частично да компенсират загубената политическа власт чрез правораздавателни лостове. Такъв ход определено е апаратен удар под пояса. По този начин обаче може и да се определи и преждевременното махане на сегашния ВСС. Така двете враждуващи страни изостриха ситуацията до война между институциите. Иван Димов и неговият кръг продължават да квалифицират действията си като "премахване на последните тоталитарни останки в съдебната система - Главна прокуратура и Национална следствена служба", а засегнатите - като приемане на хвърлената ръкавица. В тази ситуация действа единствено йезуитската максима, че целта оправдава средствата.
Успешното осъществяване на сценария с преждевременната смяна на главния прокурор обаче зависи изцяло от волята на Татарчев, който е известен със своята подозрителност. Все пак вотът за нов шеф на обвинението е таен и след като потомъкът на македонските харамии напусне доброволно, може да се окаже, че довчерашните му пажове са издигнали не точно този, който самият той е посочил за свой наследник. Доста вероятно е точно по тази причина главният прокурор да не рискува, въпреки че до края на мандата му има твърде малко време и той няма какво да губи. С досегашните си действия обаче Татарчев неведнъж е доказвал, че не плаща данък обществено мнение. Такава маневра обаче окончателно би дискредитирала не само предварителното производство, но и цялата система на правораздаване. А когато няма правосъдие, хората обикновено започват да си мечтаят за здравата ръка, която ще оправи всичко.
В случай че Татарчев се запъне, неговите подчинени може да се опитат да го пожертват в името на общото оцеляване и запазване на привилегиите. Това обаче няма да е никак лесно. Почти неосъществими са хипотезите, при които главният прокурор може да бъде сменян след влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година, както е по конституция. Първият вариант е невъзможен, защото главният прокурор трябва да повдигне обвинение срещу себе си. Вторият пък е твърде труден за доказване. Дори вътрешният министър Бонев заедно с цялата си полицейска машина не успя да докаже, че Татарчев има проблеми от психологическо естество.
Съществува и още един вариант, който се обсъжда от поддръжниците на Татарчев. При тази хипотеза главният обвинител трябва да изкара мандата си докрай, но ВСС да определи неговия приемник, преди да бъде разформирован. Феновете на главния прокурор се опитват да използват липсата на ясна разпоредба в конституцията и Закона за съдебната власт, която да казва кога точно трябва да бъде посочен приемникът, преди или след изтичане на мандата. Такова решение ще има доста спорен правен статут и може да бъде атакувано от следващия син съдебен съвет, който предстои да бъде излъчен. Решенията на ВСС обаче се атакуват пред Върховния административен съд, а неговият председател Владислав Славов е бивш зам. главен прокурор и близък приятел на Татарчев.
Каквито и варианти за преждевременен избор на Татарчев наследник да се обсъждат, има още една бариера - президентът трябва да издаде указ за назначаването му. По принцип, когато беше писана конституцията, червеното мнозинство се презастрахова от прекомерна намеса на държавния глава в съдебната система и записа в основния закон, че изборът на главен прокурор и председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд може да се връща само веднъж за преразглеждане във ВСС. Ако кадровиците на правораздаването потвърдят първото си решение, президентът е длъжен да подпише указ за назначаване. Петър Стоянов обаче може да приложи тактиката на своя предшественик Желев, когато трябваше да се връчва мандат за ново правителство на Николай Добрев. Никъде в законите не е записано в какъв срок трябва да стане това. Същото важи с пълна сила и за избора на главен прокурор. Стоянов би могъл нито да подписва, нито да връща за преразглеждане предложението за назначаване на Татарчевия приемник. Неговите действия могат да се тълкуват като мълчалив отказ, но действията и бездействията на президента не подлежат на съдебен контрол за разлика от законите, които се атакуват пред Конституционния съд, и актовете на Министерския съвет, които се обжалват пред Върховния административен съд. Стоянов спокойно може да държи в бюрото си предложението за главен прокурор от Татарчевото лоби в продължение на два месеца, докато бъде назначен нов съдебен съвет, който да гласува нова кандидатура.
По всичко личи, че Петър Стоянов ще действа точно по този начин, ако прокурори и следователи се опитат да надцакат управляващите с нов свой топобвинител. Държавният глава направи реверанс на политическата сила, която го излъчи, като не върна за преразглеждане твърде спорни текстове в съдебния закон. Той запази мълчание и прехвърли топката на Конституционния съд по предложението за разформироване на Висшия съдебен съвет. Така той хем остана лоялен към бившите си съпартийци, хем се дистанцира от явно противоконституционното решение, измивайки ръцете си с противоречивата съдебна практика при тълкуването на основния закон на тази тема. "Не бива да се лъжем, някои депутати ще сезират Конституционния съд за това и аз с интерес ще чакам решението му", измъкна се от деликатната ситуация Петър Стоянов.
Другият спорен текст, за който президентът се оправда, че не връща, е автоматичното съдебно обжалване на всяко спряно от прокурор следствено дело. Действащи съдии алармираха, че това автоматично ще затлачи правораздаването с поне 100 000 допълнителни дела по прекратяване и системата ще се парализира напълно. Те бяха на мнение, че съдебното обжалване на прекратени от прокурор преписки трябва да става само по жалба на някоя от засегнатите страни. Стоянов обаче прие аргументите на противниковата страна, че хората в по-малките градове "още се страхуват от местните дерибеи", затова трябва да се въведе механизъм, с който това да се преодолее. Президентът прехвърли топката към изпълнителната власт и обеща да лобира пред Министерския съвет за по-активно финансиране на нови съдийски щатове. Успехът на това начинание обаче е под въпрос. Този проблем обикновено се решава във финансовото министерство, където не са особено известни със своята щедрост и обичат да спестят някой друг имагинерен разход, който попада в графата раздаване на правосъдие. Досегашната практика доказва, че когато в парламента паралелно се внесат проектобюджети на правителството и ВСС за правораздаването, винаги печели вариантът на изпълнителната власт.
Иначе Петър Стоянов се опита да запази позицията си на помирител между воюващите власти и върна осем текста от Закона за съдебната власт. Най-същественият от тях е, че несменяеми съдии, прокурори и следователи могат да бъдат уволнявани при нарушаване на магистратската клетва. За сметка на това той не атакува новоизмисленото наказание на правосъдния министър Гоцев за изпращане на провинили се магистрати в друг (отдалечен) съдебен район за срок до 3 години. Държавният глава поиска да се коригира и текстът, според който правосъдното министерство контролира бюджета на всички правораздавателни структури без Върховния административен съд, Върховния касационен съд и главния прокурор.
"Маркони" взема лъвския пай от военната реформа
Италианската фирма "Маркони" се пребори за най-големия инвестиционен проект по линия на интеграцията ни в НАТО - снабдяването на армията ни с нова полева комуникационна техника. Шефовете на българското отбранително министерство прецениха, че наследниците на изобретателя на първото радио трябва да усвоят 58.2 милиона долара, които трябва да бъдат отделени за съобщителна техника. Това стана ясно миналия четвъртък, след като тръжна комисия във военното ведомство отся последните три кандидатури, които се бореха за най-апетитната държавна поръчка в сферата на националната сигурност след разпадането на Варшавския договор. На второ и трето място след "Маркони" се наредиха българските представители на шведската "Ериксон" и на германския мегаконцерн "Даймлер Бенц аероспейс". Първоначално в търга на военното министерство се включиха още две фирми - българската "Тератон" и френската "Томпсън". Нашата военнотърговска фирма обаче отпадна в самото начало, защото не беше внесла банкова гаранция от 1.2 милиона германски марки. "Томпсън" пък загадъчно отпадна на втория кръг, тъй като внесла документите ден по-късно.
Фирмата победител не е съвсем италианска. Пълното и име е Marconi SpA и заедно с британския комуникационен гигант Global Payment Technologies образуват базираната в Лондон корпорация Marconi Communications. В структурата на тази фирма влизат още подразделението на General Electrics в Хонконг и няколко компании от ЮАР. Най-отгоре в йерархията стои щатският мултинационален конгломерат General Electrics, който се занимава с почти всичко - от прокарване на ток до военни и космически изследвания. По официални данни в структурите на Marconi Communications влизат около 18500 служители, а годишният й оборот е около 3 милиарда долара. Това даде основание на в. "24 часа" да лансира тезата, че "Маркони" ще победи ден преди последния ден на конкурса. Според вестника решението за избора е политическо, тъй като General Electrics са финансирали предизборната кампания на синята коалиция. Военният министър Георги Ананиев определи публикацията като "абсолютна неистина", а представители на фирмата победител - като "клевети и платени публикации". В седемдневен срок втората и третата фирма могат да обжалват резултатите от конкурса.
По принцип пазарлъците между нашето военно министерство и класираните купувачи тепърва предстоят. В следващите една седмица до един месец ще се водят преговори по конкретните параметри на договора. Проблемът е, че според военния министър Ананиев и трите кандидатури многократно превишават отпуснатата сума от 58 милиона долара. Теоретично договор с "Маркони" може и да не се сключи. Тогава се преминава към разговори със следващия в класацията - "Ериксон". Ако и той не се споразумее с отбранителното ведомство, остава кандидатурата на "Даймлер Бенц". В случай че и той не склони на по-приемлива цена - търгът се проваля. Освен това фирмите предлагат изпълнението на договора да се осъществи в един неприемливо дълъг за нашите военни срок - 36 месеца. Стремежът на висшето военно ръководство е основната част от съоръженията да са пристигнали до другата есен и с тях да се оборудва една бригада от силите за бързо реагиране. Единствено така създаващите се елитни части на войската ни могат да се окажат годни за операции с други натовски армии.
Най-сериозният проблем при намирането на 58-те милиона долара за комуникационна техника ще бъде вероятно съпротивата на финансовото министерство. В левова равностойност това означава около 100 милиарда лева, което е малко повече от една пета от целия военен бюджет за 1998 г. За издръжка на армията тази година са дадени 483.3 милиарда лева. Целево бяха отделени 25 милиарда лева за преструктурирането на армията. За капиталовложения и техника в бюджета са предвидени само 16 милиарда. Парите за съобщителната техника обаче трябва да дойдат не по линия на държавния бюджет, а по извънбюджетната Национална програма за присъединяване към НАТО. Това на практика означава, че военните разходи на страната ни за 1999 г. видимо трябва да набъбнат, ако искаме да купим нова съобщителна техника за войската ни. Поне така е според хората от Министерството на финансите. "Такива разходи можем да си позволим, ако направим ДДС от 22 на 25 процента", коментира с насмешка човек от ведомството на Муравей Радев. Още повече, ако военното министерство иска да получи свързочната апаратура в по-кратки срокове, ще има два избора - или да вдигне мизата (което вероятно ще бъде посрещнато от Муравей Радев с реплика от типа "парите не растат по дърветата"), или да се ограничи в покупките.
В търга има и друго странно обстоятелство - че председател на комисията се оказа зам.-министърът по военнополитическите въпроси Румен Кънчев, който е политолог и няма нищо общо със съобщителната техника. За сметка на това бяха пренебрегнати зам.-министърът Симеон Петковски, който ръководи военноикономическия блок към МО и пряко се занимава с доставки на техника. На втори план остана и зам.-министърът Йордан Йорданов, който е ковчежник на отбранителното ведомство, бивш шеф на секретната секция във финансовото министерство и вероятно е човекът, който най-добре знае по какъв начин могат да се умилостивят чиновниците на Муравей. Отстраняването на Петковски по всяка вероятност е заради това, че е бивш генерал, че се опитва да направи свързочната система без конкурс и с подръчни средства. Освен това военноикономическият блок нееднократно е обвиняван, че харчи парите за отбрана "на тъмно". Изборът на Кънчев обаче създава усещането, че конкурсът за комуникационен доставчик е политически, а не експертен. Трудно може да се пренебрегне обстоятелството, че зам.-министърът винаги лобира за всичко, свързано с Вашингтон. А Marconi Communications все пак си остава структура на американската General Electrics.
България трудно ще либерализира газовия пазар заради монополните доставки
Мартин Ганев, мениджър в "Прайс Уотърхаус Купърс", пред в. "Капитал"
- На пръв поглед действително либерализацията като че ли не се връзва с последващата я интеграция на големите фирми, а още повече на глобализацията, която аз бих определил по-скоро като превръщането на големите фирми от петролния, от газовия или от електрическия бранш в глобални електрически компании. Но този процес не е характерен само за газовия пазар, той обхваща цялата икономическа дейност в света. От една страна имаме засилено окрупняване на големите фирми, непрекъснатите сливания, придобиване на едни фирми от други по-големи. Но на този фон може да се забележи едно много добро и успешно съществуване и на по-малките фирми. Така че тази глобализация според мен не създава проблеми за либерализацията, а позволява да се използват най-ефективно опитът и водещото ноу-хау в браншовете.
- Кризата вече има много неприятно и силно влияние в този сектор. Аз се изкуших да задам въпроса дали азиатската криза няма да стане скоро и малоазиатска и да засегне по същия начин, по който засегна азиатските тигри и малоазиатския тигър Турция. На фона на прекалено оптимистичните прогнози за растежа на потреблението на енергия и по-специално на природен газ в Турция този въпрос има съществено значение. Но в момента цялата световна икономика е в една доста непривична ситуация, в криза, която не може да бъде оприличена на никоя от предишните кризи. Трудно е да се прогнозира какъв би бил ефектът. За Русия, общо взето, той е еднозначен - в близките една-две години чуждестранните инвестиции, включително тези в енергийния сектор, ще бъдат с пъти по-малко от очакваните. Що се касае до балканския регион, нещата са усложнени допълнително от последните новини от Каспийския регион. Там част от сондажите се оказаха сухи, а където се очакваше нефт, излезе газ, а нефт не се появи, тоест може да се окаже, че реалните залежи нямат нищо общо с прогнозираните и няма достатъчно количество петрол, което да се транспортира и да е икономически изгодно. Има голям брой фактори, които оказват влияние върху реализацията на проектите за петролопроводи и газопроводи и е трудно да се прогнозира какъв ще бъде резултатът от тяхното съчетаване.
- В общи линии газовите пазари на Източна Европа, по-специално имам предвид централна Източна Европа, изключвам бившите страни от Съветския съюз, в една или друга степен вървят по пътя на либерализацията. Знаете примерите в Унгария, Чехия. Разбира се, и там не минава без трудности. Като пример мога да дам Унгария, където след частичната либерализация, предприета от унгарското правителство, и приватизацията на регионалните газови компании правителството не удържа обещанието си да повишава цените на газа, за да осигури определената възвращаемост на инвестициите, които вложиха чуждестранните инвеститори, и това е проблем за Унгария в момента. Очевидно е, че България е затруднена да пристъпи към либерализация поради присъствието на един монополен доставчик на природен газ.
- Европа е източник на доста противоречиви примери за това как се извършва либерализацията на газовия пазар. Англия, която пристъпи към либерализация преди всички останали в Европа и която в момента е източник на водещия опит, е добър пример за това как газовият пазар се състои от множество фирми, предлагащи газ, и съответно множество купувачи, които имат възможност да избират съответния доставчик. Страните, в които естествените газови монополи са още силни, каквато е Франция с "Газ дьо Франс", предпочитат да не бързат с либерализацията и те са едни от инициаторите в Европейската газова директива да залегне текст за максимални граници на отваряне на външния пазар. Но като характеристики изобщо на либерализирания газов пазар можем да посочим следното - възможност за купувачите или поне на крупните от тях да изберат доставчик, възможност на външни компании да влязат на пазара както при вноса на газ, така и в доставките на газ на дребно до потребителите. Либерализацията на английските енергийни пазари даде възможност на Великобритания да бъде относително малко засегната от стагнацията в Европа през 1992-96 г. Англия имаше стабилен ръст на брутния си вътрешен продукт. Не на последно място това е и заради повишената енергийна ефективност, която е следствие на либерализацията на газовите пазари.
- От една страна, има фактори, които са в контрола на държавата, и фактори, които са извън нейния контрол. Сред вторите е самият размер на българския пазар. България не е голяма страна и по-трудно би могла да привлече няколко големи играчи, които да станат основата за либерализация на енергийните пазари. От друга страна, факторите, които са все пак в една или друга степен контролируеми от държавата, като особено типична за газа бих посочил непълната диверсификация на газовия сектор. В България на практика битова газификация не съществува, а именно оттам би могла да тръгне либерализацията. Няма някакви съществени причини например пазарът на електричество да не бъде либерализиран. Напротив, там нещата са, общо взето, лесни. Електричеството определено има преимущества и този сектор ще бъде либерализиран по-лесно, отколкото газовият.
- Това, което съществува тук в момента като възможност за възвращаемост на инвестицията в битова газификация, не е привлекателно за инвеститорите. От една страна, като 4 процента за търговската надценка, от друга страна, като срок на концесията, малката концесия, както я наричаме, от 15 максимум 25 години. Естествено държавата има своите аргументи да не привлича прекалено голям интерес към този сектор, в който отново е с монополен доставчик. Освен това по-голямото използване на газ в домакинствата би довело съответно до по-малко използване на електричество, което се произвежда в България, до по-малко производство на лигнитни въглища, които също се произвеждат в България. тоест България би произвеждала по-малко енергоносители, отколкото би вложила. Естествено това е проблем за държавата и аз съм склонен да разбера такава позиция. Но пък има и доста аргументи "за" - по този начин ще се запазят част от българските енергоносители, включително и българската природа. Имам предвид, от една страна, намаляването на използването на дърва за отопление, както и изпускането на по-малко вредни емисии, което е по-важното. Но при всички случаи бъдещето е по посока на увеличеното използване на природен газ, особено в домакинствата. Не трябва да се забравя, че и топлофикациите постепенно излизат от строя. Това, което е учудващо за мен, е, че се бави това, което трябва непременно да се направи с тях - да се продадат. Защото, колкото повече се бави раздържавяването им, толкова по-непродаваеми стават те. А продажбата им би могла да ги направи интересни когенеративни централи, които да привлекат известен интерес. Но това е друга тема.
- Трудно е да се намери оптимален вариант, още повече при тези промени в световната енергетична конюнктура. Обикновено в такива случаи преимуществата на един вариант могат да станат недостатъци.
- При либерализираните пазари е така. Там тази връзка практически изчезва, защото има отделни ежедневни независими търгове за тази суровина. В България не е така и на практика начините за определяне на цената не са чак толкова много.
Извънсъдебно уреждане на правни спорове - нова концепция за нова правна система
Какво се получава, когато две страни имат някакъв правен спор, който не могат доброволно да разрешат помежду си? Изглежда, в България е разпространено схващането, че единственият начин за разрешаване на правните спорове по законов ред e чрез продължително, скъпоструващо и изнервящо съдебно производство. Но дори съдебният процес да се развие по най-благоприятен начин и да приключи в един нормален срок, след като спорът е решен от съда, възниква въпросът за изпълнение на съдебното решение от загубилата делото страна. Изпълнителното производство може да бъде също толкова продължително и скъпо, колкото и самото решаване на делото в рамките на съдебния процес. Страните често пренебрегват съдебните решения, укриват своята собственост, за да предотвратят насочването на съдебното изпълнение върху нея, и дори самите те се укриват, за да избегнат изпълнението на съдебното решение.
Отчитайки значителните разноски, загубата на време и рисковете от съдебното решаване на споровете, страните би следвало да имат предвид използването на извънсъдебни способи. На практика това е всеки метод, чрез който спорещи страни могат да разрешават правни спорове помежду си, без да стигат до съд. Най-разпространените форми са
Посредничеството се осъществява чрез използване на трета независима страна (посредник), чиято задача е да ръководи преговорите между страните до постигането на споразумение между тях. Посредникът не решава спора и не изготвя решение, което да обвързва страните. Когато посредникът се допитва до спорещите по отношение на фактите, които подкрепят техните твърдения, той не го прави с цел да определи коя от тях е морално или юридически правата. Неговата задача е да разбере кои са слабите и силните страни на спорещите с оглед по-лесното постигане на споразумение. Арбитражът също се осъществява с помощта на трета независима страна (арбитър), но разликата е, че арбитърът използва собствената си преценка, за да реши тезата на коя от страните да възприеме при решаването на спора, и издава решение, което обвързва двете страни и подлежи на изпълнение от тях.
Не трябва обаче да се счита, че посредничеството и арбитражът са единствените способи за извънсъдебно уреждане на правни спорове. На практика основно предимство на извънсъдебното уреждане е възможността страните да постигнат уникално споразумение с оглед конкретното удовлетворяване на техните специфични претенции. Освен това не се изисква съобразяване със съдебната система, процесуалните правила и правилата на доказване. Така страните могат да се съгласят да отнесат определени въпроси пред арбитър и дори предварително да се споразумеят по отношение на сумата, която трябва да се плати за нанесените щети или за някакъв друг вид обезщетение. Двете страни също така могат да се споразумеят да наемат независим експерт, който да проучи техните претенции и който впоследствие да издаде решение, обвързващо ги по отношение на някои или всички от засегнатите въпроси. Останалите претенции в зависимост от желанието на страните могат да бъдат отнесени пред арбитър и/или пред посредник. Казано с други думи, страните са тези, които решават каква процедура да изберат и могат дори да пренебрегнат спора коя страна е правата и коя не с цел да постигнат резултата, който ще им донесе най-голямо удовлетворение и същевременно ще им спести време и пари.
Ако спорещите страни са от различни държави, обикновено те предварително се споразумяват какъв метод на извънсъдебно уреждане на споровете ще използват при евентуално възникване на такива. По този начин се преодолява възможният конфликт при установяване на приложимо право или компетентен съд, съответно арбитър. Ако спорът включва и специални въпроси от техническо или друго естество, страните едва ли биха искали да разчитат на съдия, който няма необходимите познания в съответната специфична област, за да разбере сложната материя на спора. Това би довело до продължителни, скъпоструващи процеси, изпълнени с грешки, обжалвания и неправилни решения.
Дори и случаят да не е сложен, в деловата сфера "победата" на една от страните в съдебния процес може в действителност да се окаже пирова, ако "печалбата" от нея са само разходи и разрушени бизнесвръзки. Спорещите страни може да желаят да запазят отношенията си, които са се развивали добре, преди да се стигне до спора. Възможно е поради наличието на дългосрочни договори между тях използването на една и съща техника, продължителен джойнт венчър или други причини те да са принудени да продължат съвместната си работа независимо от различията. Най-ефикасният и може би най-евтин способ за решаване на споровете при такива отношения, който същевременно дава възможност на страните да продължат бизнесконтактите си, е извънсъдебният начин, чиято цел е да разреши спора, без да обвинява.
Предимствата на този способ не са свързани само с бизнесотношенията. Всеки български гражданин също може да го използва с цел да избегне дългите отлагания, високите адвокатски такси и разрушаването на връзки, които могат по една или друга причина да бъдат необходими. Ако този начин на уреждане на спорове се възприеме в България, гражданите биха могли да го предпочитат за разрешаването на спорове, които са от значение за тях, но не са толкова важни, за да оправдават наемането на адвокат, или при по-сложни спорове, които са важни за гражданите, но просто не могат да бъдат решени по съдебен път.
Въпреки че България отдавна прилага търговския арбитраж по отношение на държавни предприятия, едва напоследък бяха разработени правила за арбитриране на обичайни спорове на граждани и търговци. Законът за международния търговски арбитраж урежда основните процедури за арбитриране на повечето търговски спорове и въпреки името си - на нетърговски спорове. Гражданско-процесуалният кодекс съдържа разпоредби, уреждащи правната сила на арбитражните решения. При Българската търговско-промишлена палата има действащ арбитражен съд. Подобен съд е създаден също и към Българската стопанска камара. По-подробно нормативно регламентиране на арбитража като институт, който допълва дейността на съдилищата и дава алтернатива на съдебното гражданско правораздаване, със сигурност би разширило неговата приложимост.
Посредничеството все още остава до голяма степен неизползвано и неразвито в България. Някои организации и най-вече обществените започват да виждат предимствата на осигуряването на посреднически услуги за техните членове. Предвижда се арбитражният съд към Българската стопанска камара да включва и посреднически процедури като възможност за разрешаване на правни спорове. Организации като фондацията "Партньори България" дори са започнали обучението на посредници. Полезно би било, ако съдилищата в България развият собствена практика, съгласно която в началото на производството страните бъдат насочвани от съда да вземат участие в една посредническа процедура, ръководена от независим посредник, назначен от съда.
Трябва също така да се отбележи, че всеки, който по някакъв начин е свързан с българската правна система, би могъл да допринесе за възприемането на извънсъдебните способи. С увеличаването на чуждестранните инвестиции в България ще се увеличи и приложението на арбитража и посредничеството, тъй като чуждестранните инвеститори търсят възможно най-подходящите начини за уреждане на бизнесспорове. Не само бизнесмените, но и обикновените граждани биха имали несъмнена полза от производство, което им дава възможност ефективно и бързо да реализират правата си. По този начин и съдиите ще бъдат разтоварени от голяма част от делата, които могат да се решат чрез извънсъдебни способи и ще се занимават само с най-сложните и неотложни дела. Адвокатите ще имат възможност да решават правните проблеми на клиентите си своевременно, без да се стига до крайности, и така ще запазят тяхното доверие, осигурявайки си сигурна и стабилна клиентела.
Данъчна реформа на инат
Дванадесетият час за втората част от данъчната реформа, изглежда, удари. Техническа мисия на МВФ започна преговори за промени в данъчните закони, предстои подготовката на бюджета за следващата година. Националната конференция на СДС е подходяща възможност да се обсъдят и одобрят конкретни мерки на управляващите за стимулиране на бизнеса и икономиката.
След като в публичното пространство се прокрадна новинката, че се обсъжда намаляване на данъчните ставки, веднага последва и галещият ухото слух, че този път МВФ и Световната банка не само че гледат благосклонно на подобна стъпка, но дори я инициират. Експерти от двете институции направиха предложения (премахване на досегашни стимули и въвеждането на нови, включително осезаемо намаляване на ставките по данък печалба) на базата на математически модел, който показва неутрален ефект за бюджета от тяхното въвеждане. Отрезвяващият слух бе, че българската страна е далеч по-резервирана и нищо чудно да се оправдае с... МВФ и Световната банка, афиширайки "те пак не дават". Което се получи и на практика - подобни информации се появиха в редица медии, за да достигнат кулминацията си при посещението на българската делегация за годишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон. В нарочен факс от Вашингтон служител на правителствения пресцентър информира медиите: "В момента МВФ не е съгласен данъците да бъдат намалени, стана ясно след срещите на финансовия министър Муравей Радев и българската делегация с директора на Първи европейски отдел на МВФ Майкъл Деплер и ръководителката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк. Причините са две - ниският размер на инфлацията, който се очаква през следващата година, ще доведе до по-ниско номинално равнище на БВП, а световната икономическа криза ще окаже влияние върху всички икономики, включително и върху нашата. " Няколко дни по-късно в интервю, публикувано във в. "24 часа" и в. "Труд", Ан Макгърк заявява: "Като цяло ние подкрепяме свалянето на данъците с времето и това е част от меморандума по тригодишното споразумение. Надяваме се, че намаляване на данъчното бреме ще бъде постигнато, но все пак има нужда и от стабилен бюджет. Необходими са предпазни мерки срещу евентуален обратен ефект и намаляване приходите в бюджета. Ние всички искаме да се намалят данъците, но това може да стане само дотолкова, доколкото е възможно". Очевидно е, че на настоящия етап въпросът кои ставки да бъдат намалени и с колко все още се нуждае от разчети и анализи. Гореспоменатият факс обаче навява мрачни мисли за посоката, в която ще са насочени тези анализи и разчети: "Следващата седмица в София мисия на МВФ ще обсъжда с правителството разчетите за негативните ефекти от свалянето на данъците"... Притиснати от публичния натиск за информация, високопоставени лица се видяха принудени да коментират потенциалното намаляване на данъчните ставки. От техните изказвания като най-вероятен се очертава вариантът за намаляване на ставката по ДДС, което буди доста въпросителни. Дори неособено задълбочен опит за проследяване на ефектите от намаляване точно на този данък би показал, че в настоящата ситуация (при икономика, която се нуждае от инвестиции и растеж и при усилени слухове, мнения и оценки за намаляване на данъчните ставки) от неговото намаляване почти няма смисъл. ДДС е основен приходоизточник на бюджета. Според отчета за изпълнението на републиканския бюджет за първото полугодие на годината ДДС осигурява близо половината от данъчните приходи, докато данък печалба - едва 15%. Което значи, че намаляването точно на ДДС ще има значително по-болезнен ефект за бюджетът, отколкото намаляване на който и да е друг данък. Допълнителни негативни ефекти в същата посока ще окаже и фактът, че от 1 януари 1999 г. ще влязат в сила нов закон за ДДС, нов закон за митниците и сериозни промени в Закона за акцизите. Новите разпоредби вероятно ще предизвикат сътресения в бюджетните приходи за неизвестен период от време. Паралелно с това ще намаляват митата заради договореностите ни в рамките на Световната търговска организация и тези с ЕС, ЦЕФТА и Турция. Всичко това предполага намаление на приходите от ДДС и мита при равни други условия. Понижение на ставката на най-сериозното приходно перо на този фон изглежда странно. Надеждите, че намаляването на ДДС ще доведе до намаляване цените на стоките, т.е. ще бъде в полза на потребителите, без притеснения може да се класифицират като илюзии. Досегашният опит в България показа, че при повишаване на валутния курс или на някои фиксирани надценки или ставки винаги следва инфлационен пик. Но в нито един случай понижаването на валутния курс или на някакъв вид надценки или ставки, не е водило до коригиращ ефект на цените в посока надолу. Деноминацията на лева, която ще бъде реализирана през следващата година, също ще има негативен ефект върху потребителските цени. С голяма доза сигурност може да се твърди, че търговците ще закръглят цените нагоре, т.е. потенциалът за намаляване на цените заради понижената ДДС-ставка допълнително ще бъде неутрализиран. Единствен положителен ефект от данъка ще бъде, че у част от фирмите ще остава цялото намаление(вместо в бюджета), защото цените за потребителите ще останат същите. Ако приемем, че намаляването на ДДС-ставката няма да има позитивен ефект за цените, още по-малко за бюджета, остава едно-единствено логично обяснение - причините за афишираното намаляване на ДДС са политико-психологически. ДДС има лошия шанс да влезе в сила на 1 април 1994 г., точно когато административно бяха повишени цените на електроенергия, топлоенергия, горива, което предизвика ценови скок и 21.7% инфлация за април '94. В онези времена на безумни опити за контрол на цените управляващите по навик заклеймиха спекулантите за нереално завишените цени, а търговците на свой ред си измиха ръцете с ДДС. За създаването на лош имидж на ДДС немалка роля изиграха и медиите. Още при приемането на закона и особено при влизането му в сила почти всички вестници в България му лепнаха етикета "убиец", който е популярен дори до днес.
Така на един принципно модерен данък, гарантиращ сериозни бюджетни приходи, бе устроено аутодафе още преди да се появи на бял свят в България. Междувременно редица предприемчиви люде бързо прозряха как могат да се възползват от пропуските в системата на ДДС и започнаха масови злоупотреби с данъчния кредит. За широката публика обаче ДДС си остава терра инкогнита, която по презумпция предизвиква негативни реакции. На този фон би било разбираемо, ако управляващите, в качеството си на политици, изберат намаляването на ДДС за свое политическо послание към данъкоплатците. Картината би се прояснила допълнително, ако се отчете фактът, че някои от високопоставените управляващи вече обявиха публично, че именно ДДС ще бъде намален. Оттук насетне на тях ще им е необходима поне малко воля, за да признаят, че за бизнеса и за икономиката като цяло има и по-добър вариант. Дано това не стане едва при евентуална трансформация на бюджетния излишък от реалност в спомен, и при безславното изпаряване на надеждите за по-ниски цени.
През мъчителните години на реформи данъчното законодателство предвиждаше десетки данъчни облекчения, най-различни по вид и обхват, но нито едно от тях не се сработи ефективно от макроикономическа гледна точка. На дневен ред е поредното предложение за данъчни стимули - т.нар. инвестиционен данъчен кредит. При него фирмите приспадат от облагаемата си печалба определен процент от сумата, инвестирана в дълготрайни материални активи. Този механизъм се е оказал добър стимул на инвестициите и на икономическата активност в редица страни. Такива ефекти биха могли да се получат и в България, разбира се, ако механизмът сработи. Защото постепенното побългаряване на модела "инвестиционен данъчен кредит" е на път да го превърне в ялов, още преди да е роден. Според последни данни, за да се ползва кредитът, е необходимо едновременното изпълнение на следните условия:
Ако тези проекторазпоредби се превърнат в законови норми, ще е доста съмнително доколко фирмите ще имат интерес да се възползват от тях, доколкото стимулите не визират инвестиции в машини, оборудване, компютри и т.н.
В крайна сметка, ако се потърси някаква по-оптимистична гледна точка на принципа всяко зло за добро, изключително стесненият обхват на инвестиционния данъчен кредит може да се разглежда и като подходяща база за по-чувствително намаляване на данъчните ставки... (Надеждата умира последна.)
Булгаргаз ще намали продажбите, ако убива клиентите си
Милка Георгиева, началник на отдел "Икономически" в Булгаргаз
- Според мен това ще стане в две насоки. Първо се отваря пазарът на дистрибуцията, тоест доставката на газ до краен потребител. Другата насока за либерализацията е отварянето на пазара за вноса на природен газ. Първия вариант го виждам в близките години, дори в момента той вече се реализира. При вноса на природен газ обаче, както заяви правителството, в рамките на поне още три години монополно право върху доставките ще има държавната газова компания.
- Правителството прие анализ за приложението на действащата наредба в момента и утвърди принципи за подготовка на тарифи за газоснабдяване от мрежата за високо налягане и за газоснабдяване по тръбите с ниско налягане. Работната група, която изготвя самата методика, трябва да се съобрази с тези принципи, тоест на базата на тях трябва да подготви тарифи, които съответно да отговарят и на останалите документи, които се прилагат на европейския пазар, най-вече газовата директива на Европейския съюз.
- Един от основните обекти, по които работим, е разширението на газопровода към Турция. Тук работата е на етап организация на строителство, дори първоначалният етап на разширение е в действие. В близките три години инвестиционната ни програма е насочена основно към разширението на този газопровод, като до 2001 г. неговият капацитет трябва да бъде увеличен на 14 млрд. куб. метра.
- Теоретично схемите за финансиране са няколко варианта. Първият вариант е Булгаргаз да финансира строителството със собствени средства. При втория финансирането е със 100% кредит. Третият вариант е комбиниран - със собствени средства и другата част се осигурява от банкови кредити.
- Предприемат се действия от страна на газовата компания съвместно с клиентите - потребители на природен газ, да се намери изход от създалата се ситуация. Задълженията наистина са огромни - над 350 млрд. лева има да получава Булгаргаз от свои клиенти. Започнахме преговори с всеки потребител, дължащ пари на Булгаргаз за консумиран природен газ, с цел да се уточни как във времето тези средства ще могат да се изплатят. За резултатите ще можем да говорим, след като се приключат преговорите.
- Пролетта наистина клиентите представиха протоколи за разсрочване на техните задължения, но се отнесоха много несериозно към изпълнението на задълженията си, посочени в тези протоколи. Затова държавната компания се принуди да предприеме още мерки и да потърси още начини, за да може да си събере вземанията.
- Не смея да прогнозирам. Трудно е да се прогнозира изходът при такъв казус. Все пак ние направихме нещо, за да облекчим плащанията на фирмите и по този начин да им помогнем да платят задълженията си към нас. В някои случаи например удължаваме периода за разсрочване на плащанията, също така намаляваме наказателната лихва.
- Тези досиета са направени. Те включват потреблението на природен газ от съответната фирма, като нещата се следят както на входа, така и на изхода - каква продукция произвежда всеки един клиент, каква е обезпечеността с договори за реализация на тази продукция и съответно финансовото състояние на клиента.
- Ние сме прибягвали към обявяване в несъстоятелност. Но този начин не води към разширяване на пазара на природен газ, което Булгаргаз се стреми да постигне. Колкото повече природен газ продава фирмата, толкова по-добре ще бъде и за нейното финансово състояние, и за държавния бюджет. Освен това обявяването в несъстоятелност невинаги води до събирането на задълженията ни.
- Това е метод, който се прилага в международната финансова практика и може да се помисли по този въпрос, тоест не толкова да се мисли, а по-скоро да се уточнят правилата, при които да се продават задълженията.
- Права сте, може би трябва да се побърза с изясняването на този въпрос.
Нов график за дълговете на торовите заводи
Вторият етап от операцията за спасяване на торовите заводи вече може да стартира, обяви Министерството на промишлеността, след като прие стратегията за преструктуриране и стабилизиране на отрасъла до 2001 г. Стратегията залага основно на затварянето на неефективните производства, част от които ще бъдат ликвидирани, а друга част ще бъдат спрени и ще се консервират за изчакване на по-благоприятна конюнктура. Предвижда се също промяна на продуктовата структура и организацията на технологичните процеси, продажба на обекти, които не са свързани пряко с производствената дейност.
Програмата предвижда също съкращаване на около 3857 души. От тях близо 1500 са навършили пенсионна възраст.
Министерството на промишлеността предлага също доставките да се осъществяват на режим временен внос, което ще намали себестойността на продукцията поради спестяването на мита, такси и данъци. Предвижда се също намаляване на цената на природния газ. Това може да стане след приемането на нова методика за образуване на цените на газа у нас и въвеждането на тарифи за различните групи потребители.
Министерството е изготвило три варианта:
1 вариант: Цена на природния газ от 1 октомври 1998 г. 150 820 лв./1000 куб. м (без ДДС).
За Неохим и Агрополихим през целия период рентабилността на приходите от продажби и брутната рентабилност са положителни. При "Химко" рентабилността от продажби е отрицателна през следващите две години, но през 2001 г. става положителна. За Агробиохим тези показатели са отрицателни през следващата година и положителни през целия следващ период.
2 вариант: При цена на природния газ с 10% по-ниска от действащата в момента - 135 738 лв./1000 куб.м. В Неохим и Агрополихим рентабилността от продажби се подобрява, като запазва положителната си величина. За "Химко" и Агробиохим рентабилността от приходите от продажби и брутната рентабилност са отрицателни за 1999 г., но в следващите периоди са с положителна стойност.
3 вариант: При цена с 15% под сега действащата.
За Неохим, Агрополихим и Агробиохим през целия период рентабилността на приходите от продажби и брутната рентабилност са положителни. За "Химко" само брутната рентабилност е отрицателна през 1999 и 2000г. Проблемът с цената на газа и схемата за временен внос обаче не може да се реши нито от Министерството на промишлеността, още по-малко с преговори на междуфирмено равнище. Компетентните органи са Министерският съвет и съответният орган за държавно регулиране на цената на газа.
Ревизионен акт атакува шефа на ГУ "Митници"
Един ревизионен акт силно разклати стола на началника на Главно управление "Митници" и зам.- министър на финансите Пламен Минев. Той е обвинен по 16 пункта в заключенията на ревизора Емил Димитров. Ревизията все още не е приключила, защото няма заповед за реализация, контрираха от митниците, те изпратили своите възражения по акта. Всъщност ревизията все още няма заповед за реализация на ревизионния акт, иначе ревизорите са написали заключението и са отхвърлили абсолютно всички възражения на Пламен Минев. Основните обвинения срещу него са, че редовно е заобикалял Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, че е развил грандиозно строителство за близо 25 милиарда лева и безлихвено е кредитирал частни строителни фирми, като е прехвърлял средства от една бюджетна година в друга. Коментираният и в медиите ревизионен акт е бил предаден и на алтернативната комисия на опозицията "Антикорупция" в парламента, която обеща да се занимава с него, а някои дори заплашиха, че ще го пуснат в Интернет.
За какво става въпрос в този така коментиран документ? В крайна сметка той показва, че митниците наистина са разграден двор и през тях изтичат доста държавни средства. В него не става въпрос за корупция, контрабанда и т.н., защото той коментира само нарушения на финансово-счетоводната дейност на ГУ "Митници".
Главните герои в ревизионния акт са бившият шеф на митниците Христо Кулишев и неговият приемник Пламен Минев, а документът обхваща периода от 1 януари 1996 г. до 30 май 1998 г. Противно на очакванията в акта името на скандалната, временно изпълняваща длъжността шеф на митниците, Елка Владова се появява един - единствен път. Във формулировката "причинена е вреда на бюджета на ГУ "Митници", отговорност следва да носи... " името на бившия началник Христо Кулишев се среща 8 пъти, а Пламен Минев е споменат 16 пъти. Освен че са били харчени безразсъдно пари за строителство и ремонти, митниците са дали около 200 милиона лева за подаръци, спонсорство и др., отбелязани са нарушения при внос на нефт, захар, бяла техника, цигари, пропускане на стоки, без да са изчислени митата и т.н.
Един от коментираните търгове в ревизионния акт е за изработка на служебни дрехи на митничарите, спечелен от фирма " П и Л", където офертните цени са били завишени при сключване на договора на 22 декември 1997 г. Стойността на поръчката е за близо 2 милиарда лева, а от промяната на цените щетите за бюджета са за 11 милиона лева, за което "е отговорен Пламен Минев". Отделно митниците превели на въпросната фирма 234 милиона лева за допълнителни бройки облекла, за които не е бил обявяван нов търг по Закона за държавните поръчки. ГУ "Митници" авансово превел на фирма "П и Л" 2 милиарда лева на 30 декември миналата година, като така е нарушена Наредбата за изпълнение на разходната част на държавния бюджет, където е отбелязано, че не се допуска авансиране на разходи за работи и доставки, които ще се извършат през следващите години. Това между другото е едно от най-често срещаните нарушения в ревизионния акт. Прави впечатление, че повечето авансови суми, са преведени в края на 1997 г. Икономисти припомнят, че митниците са имали излишък в извънбюджетната сметка, формирана на базата на таксата за обработка на митническите документи. От началото на 1998 г. тази сметка е закрита и ГУ "Митници" преминава изцяло на бюджетна издръжка и затова в края на годината митническата администрация се опитала да изхарчи всички пари.
Такъв е примерът и със скандалния търг за основен ремонт на митница Бургас. На него се явяват 20 фирми с оферти от 415 милиона до 915 милиона лева. Според решението на комисията, която разглежда офертите, победител е фирма "Долмит" - представила най-скъпата оферта. Освен високата цена, която е поискала за ремонт, "Долмит", са поискали и 80 % авансово плащане за строителните дейности. Според ревизията тази оферта надвишава двукратно общата стойност на обекта, предложена от по-голямата част от фирмите. Веднага след сключването на договора в края на декември 1997 г. 732 милиона лева са били преведени авансово на фирма "Долмит". Според ревизионния акт за "неправомерно взетото решение и нарушенията при провеждането на процедурата отговорност трябва да носи Пламен Минев".
Изобщо най-глобални изглеждат числата, отделени от ГУ "Митници" именно за строителство и ремонти. Според ревизионния акт за капитално строителство управлението е отделило 25 милиарда лева за общо над 100 обекта в държавата. Според констатациите на ревизорите многократно е допускано предоставяните бюджетни средства да се отклоняват безвъзмездно или като безлихвено кредитиране на обекти и институции извън митническата администрация. Така например за обект "Ждрелото" към 1 май 1998 г. са били отпуснати 1.5 милиарда лева, а за изпълнител без търг е бил определен "Паки инжeнеринг" ООД, за ремонт на Дунав мост 5 милиарда лева, дадени на Транспортни войски без търг, за ремонт на митническо бюро Драгоман - 650 милиона лева, а изпълнител без търг е едноличен търговец "Архист" и т.н. Според ревизионния акт в края на 1997 г. ГУ "Митници" е предоставило авансово на частни строителни фирми 3 милиарда лева за следващата година, като по този начин безлихвено ги е кредитирало. Обяснението на Пламен Минев за тази разточителна строителна програма е, че тези обекти е трябвало да бъдат завършени, за да не се рушат, тъй като били вече започнати.
Според ревизията другият начин за изтичане на средства е "закупуването на консумативи". За една година ГУ "Митници" е придобило канцеларски материали за 208 милиона лева, като голямата част от покупките е била извършена отново през последните три месеца на 1997 г. - стоки за 202 милиона лева. За нито една от покупките не е бил обявяван търг. Тук обаче ревизионният акт може да претърпи корекция, защото Законът за държавни и общински поръчки третира суми над 14 милиона лева. Естествено, известна е и маневрата, чрез която една покупка се разделя на няколко части, за да се избегне законът. За две години митниците са похарчили над 1 милиард лева за покупката на компютри, принтери, мобифони, факсове, пейджъри и пистолети, печки, хладилници, шкафове, кафе машини и т.н.
Може би най-сладката далавера обаче е извъртяна от фирма "Тива-6" по времето на Христо Кулишев. На базата на договор за строителни работи на ГКПП Кулата ГУ "Митници" превело "по грешка" на 3 януари 1997 г. вместо 31 милиона лева 331 милиона лева. След 1 месец кореспонденция фирмата връща парите на ГУ "Митници". Справка на ревизора обаче в курсовете на БНБ за щатския долар показва, че на 3 януари 1997 г. той е струвал 495 лева, а на 13 февруари, когато са върнати парите в сметката на митницата той е бил вече 2 440 лева. Простата сметка показва, че от това частниците са спечелили половин милион долара.
Ревизионният акт съдържа общо 96 страници. Изпратили сме възражение срещу всяка точка, каза Пламен Минев миналия четвъртък. "Не е коректно да се коментира нещо, преди да излезе реализация на акта по начет. Аз съм спокоен, нямам никакви претенции, който иска, да разследва", каза още зам.- министърът на финансите и началник на ГУ "Митници".
Според осведомени източници ревизорът Емил Димитров, който е написал акта, е имал конфликтен разговор с министъра на финансите Муравей Радев веднага след приключването на ревизията. Министърът очевидно подкрепя своя заместник Минев и бил вбесен от изтичането на информация от ревизията в пресата. Имах разговори, защото при връчването на ревизионния акт някои действия ми направиха впечатление, призна и Пламен Минев по повод коментарите. На няколко места в ревизията е отбелязано, че началникът на ГУ "Митници" не е съдействал на ревизорите, а неговите подчинени не са дали информация по въпроса.
По повод коментирания акт в словесните престрелки се намеси и началникът на отдел "Ревизии в бюджетните предприятия" към ГУ "Държавен и финансов контрол" Цветан Цветков, който заяви, че все още ревизията не е приключила, защото не е издадена заповед за реализация. Той обеща, че до края на месеца ревизията ще приключи и данните за нея ще бъдат оповестени официално. Според други източници обаче вероятно финансовото министерство ще назначи втора ревизия на ГУ "Митници", която да извърши проверка и на констатираните от предната ревизия факти. Очевидно предстои нова битка за ревизията в ГУ "Митници". От разпространения по медиите доклад става ясно, че групираните около Елка Владова врагове на Минев имат сериозно влияние върху текста. По това как ще изглежда окончателният вариант на ревизията на митницата, ще се разбере и колко стабилни са позициите на Пламен Минев като неин шеф.
Закон ще унищожи орсовките
Юридически лица също ще могат да членуват в кооперации - това предвижда проектът на нов закон за кооперациите, който подготви експертна група от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. Сега в кооперациите могат да членуват само физически лица. Проектът предвижда те да останат затворени за политически партии, държавни органи и религиозни организации.
Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книжа, дялови участия. Всеки член на кооперацията прави задължително встъпителна и дялова вноска, чийто размер, редът за внасяне и форма се определят в устава. Сумата от дяловите вноски образува дяловия капитал на кооперацията.
Членството в кооперация се прекратява при нейното прекратяване с ликвидация. Напускането става с предизвестие до УС в едномесечен срок. Член на кооперацията може да бъде изключен, когато нарушава закона, устава на кооперацията или решения на органите й. Дяловата вноска се връща на бившия кооператор или на правоприемниците му след приемането на годишния счетоводен отчет, но само ако е погасил всички свои задължения към кооперацията. Бившият кооператор и правоприемниците му имат право на внесените дялове, допълнителни и целеви вноски, полагащия се дивидент, както и заемите, предоставени на кооперацията и съответните лихви. Размерът на връщаната дялова вноска се определя, като стойността на внесеното се умножава с коефициент за времето на внасяне, който се определя всяка година от Министерския съвет. Тази клауза ще бъде уточнена допълнително с Министерството на финансите. Основен момент в проекта е
В проекта е записано изрично, че "вещно право върху земеделска земя не може да се внася в имуществото на кооперацията или да се учредява в нейна полза. Кооперацията може да ползва земеделска земя само по договор за аренда и наем, сключен в писмена форма". Това ще подкопае основите на орсовките и на други сдружения на кооперативен принцип, които злоупотребяват с имота на хората, смятат в земеделското ведомство.
Втората съществена промяна е
Освен необходимите документи по този закон влогово-кредитната кооперация трябва да представи и банков документ за набран дялов капитал в размер най-малко 10 на сто от минималния изискуем капитал за влогово-кредитна кооперация. До 6 месеца от вписването кооперацията с влогово-кредитна дейност трябва да набере изцяло изискващия се дялов капитал, за да има право да извършва влогово-кредитна дейност. В този случай кооперацията не може да формира дялов капитал от заемни фондове.
Кооперацията с влогово-кредитна дейност може да предоставя краткосрочни и дългосрочни кредити само на своите членове. Размерът на всеки отделен кредит не може да надвишава 15 на сто от кредитния ресурс на кооперацията и 15 на сто от дяловия капитал на кредитоискателя. Общият размер на предоставените големи кредити (над 10 на сто от дяловия капитал на кооперацията) не може да надхвърля 6 пъти капитала на кооперацията. Съотношението между размера на собствения капитал на кооперациите с влогово-кредитна дейност и привлечените средства не може да превишава едно към четири. Влогово-кредитните кооперации трябва да отделят най-малко 20 на сто от печалбата си за образуване на фонд "Резервен", докато този фонд не достигне 50 на сто от собствените средства на кооперацията.
За образуване на съюз на влогово-кредитните кооперации са необходими най-малко 10 кооперации с разрешение за такава дейност. Съюзите формират дяловия си капитал, като членуващите влогово-кредитни кооперации правят дялова вноска в размер на 10 на сто от собствения дялов капитал. Кооперацията може да членува само в един съюз, смяната на съюза става само с разрешение на БНБ. Съюзът приема за съхранение свободните парични средства на своите членове, кредитира членовете си и ги представлява пред БНБ. Съюзът също така взема решения за образуване на гаранционни и други фондове, определя размера на дължимите вноски на членовете си, условията и реда за извършване на разходи. Задължение на съюза е да осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на членовете си и да уведомява БНБ за предприетите мерки, включително за наложените санкции.
Правомощията на БНБ и на органите й за банков надзор се упражняват както по отношение на съюза на влогово-кредитните кооперации, така и на неговите членове, предвижда проектът. Към кооперациите и съюзите се прилагат и предвидените от Закона за банките основания и процедури за установяване на неплатежоспособност. Когато съюзът установи, че са налице предпоставки за образуване на производство по несъстоятелност на членуващата в него влогово-кредитна кооперация, той е длъжен незабавно да поиска от БНБ да отправи молба до компетентния съд.
Проблемът е, че не е ясно съществуването на популярните банки при валутен борд, обясниха от земеделското ведомство. По-голям проблем според експертите на БНБ обаче е това, че централната банка не одобрява масовото създаване на нови банки, както ще се случи с превръщането на кооперациите във влогово-кредитни структури. БНБ няма да се съгласи да поеме надзора над многобройните нови структури, а това повишава риска за вложителите в популярните банки, смятат финансови експерти.
Измененията в закона въвеждат задължително членство на кооперациите в ревизионен съюз. Ревизионният съюз е кооперативен съюз, който проверява законосъобразността на управлението и стопанските операции, извършвани от органите на кооперациите, и състоянието на тяхното имущество. Той ще следи и за спазването на правата на член-кооператорите, обясниха от земеделското министерство.
Четири компании проучват БТК
"Дойче телеком", РТТ - Холандия, италианската SТЕТ и гръцката компания ОТЕ вече официално заявиха интереса си към продажбата на БТК. Четирите компании са подписали декларация за конфиденциалност и са платили такса за участие от 10 хиляди долара, срещу които по регламент получават информационния меморандум за БТК, достъп до информационната зала на компанията и пълен пакет от документите по сделката за продажбата на българския телеком.
След публикуването на обявите за продажбата на БТК в Държавен вестник и "Файненшъл таймс" общо осем компании изпратиха писма за намерения. Унгарската МАТАV обаче отказа да подпише договор за конфиденциалност и по този начин беше дисквалифицирана от наддаването. Останалите три компании, изпратили писма за намерения, са американската SBC, "Франс телеком" и "Телефоника Испания". И трите не са платили такса за участие, но в същото време срокът за това не е изтекъл. Според експерти "Франс телеком" най-вероятно ще участва в наддаването за БТК в консорциум с "Дойче телеком". Ако се стигне до такова решение, "Франс телеком" няма да плати отделно такса за участие. Заедно с американската компания SPRINT "Франс телеком" и "Дойче телеком" са собственици на консорциума Global One. Наблюдателите на процеса очакват SBC също да плати такса за участие, въпреки че американската компания се оттегли от наддаването за румънския телеком непосредствено след разгарянето на руската криза и след като румънците няколко пъти удължаваха срока за продажбата на държавния си телеком. В Румъния SBC участваше в консорциум с ОТЕ, но дори след оттеглянето й гръцката компания не се отказа от наддаването. Нещо повече - в последния си годишен отчет ОТЕ ясно декларира интересите си в приватизацията на телекомуникационните компании в Румъния, България и Македония. Гърците не крият намерението си да се превърнат в най-силния регионален оператор, още повече, след като купиха пакети акции в сръбския и арменския телеком. По време на приватизационната процедура в Румъния се разпадна още един консорциум - този между PTT и STET, след като холандският телеком се отказа от покупката на пакет акции от Rom Telecom. STET обаче продължи участието си в наддаването. Сделката за продажбата на пакет акции от румънския телеком ще бъде любопитна дотолкова, доколкото евентуалният успех на ОТЕ там ще засили още повече интереса на гръцката компания към БТК. Крайният срок за подаване на офертите там е краят на октомври.
У нас срокът за подаване на офертите изтича на 30 ноември, но не е изключено да бъде удължен. По настояване на РТТ и "Дойче телеком" консултантът по сделката "Дойче банк" - Лондон, вече е изпратил предложение до Агенцията за приватизация срокът да бъде удължен до 30 януари. Желанието на потенциалните купувачи се обяснява с краткия срок, в който трябва да проучват състоянието на БТК. Това, че "Дойче телеком", РТТ, ОТЕ и СТЕТ са платили такса за участие, все още не означава, че ще участват в наддаването за пакета от 51% от акциите на българския телеком. Всяка от тези компании може да се смята за участник в наддаването едва когато изпрати офертата си на консултанта "Дойче банк".
Условията, които българското правителство определи за кандидат-купувачите, са да имат не по-малко от 300 долара приходи на линия и минимум 2 милиона линии. Основните изисквания на потенциалните инвеститори са получаването на управленския контрол върху компанията, гъвкавост за преструктуриране, индексиране на тарифите на БТК и съкращения на служителите (от 26 000 на 16 590 души). Другото условие на потенциалните инвеститори, което вече е включено в информационния меморандум, е участие във втория GSM-оператор. Повечето от тях обаче настояват да получат 100% от втория оператор.
Правителството не прие предложението на Агенцията за приватизация бъдещият купувач да плати 50% от стойността на пакета акции с държавни облигации, емитирани по вътрешния или външния дълг. Окончателното решение е цялата цена за пакета от 51% от акциите на БТК да бъде платена кеш в деня на подписването на договора за продажба. Срещу това купувачът ще получи временни удостоверения. В деня на сключването на сделката ще бъде проведено и общо събрание на БТК.
"Ентерджи" инвестира 400 млн. долара в енергетиката
След седеммесечни преговори американската компания "Ентерджи" и Националната електрическа компания подписаха договор за създаване на смесена фирма, която ще организира рехабилитация и модернизиране на ТЕЦ "Марица-изток 3". Централата е с обща мощност 840 мегавата. Договорът предвижда дългосрочно стратегическо сътрудничество между двете компании. Общият обем на инвестициите се предвижда да надхвърли 400 млн. долара.
Смесеното дружество първоначално ще бъде учредено с уставен капитал от 100 000 долара и съотношение на участията 49% на 51% съответно за НЕК и "Ентерджи". Това дружество няма търговски цели. Неговата задача е да подготви проектната документация, да организира и проведе всички търгове за извършване на дейностите, включително за оценка на активите на централата, и да осигури финансирането на проекта. Проектите и финансирането трябва да бъдат осигурени най-късно до две години. След това дружеството ще увеличи капитала си. Участието на "Ентерджи" ще се увеличи на 66%, НЕК ще държи 34%. Американската фирма ще участва с парична вноска, а НЕК - с апорт на активите на "Марица-изток 3".
За реализирането на проекта "Ентерджи" трябва да осигури 375 млн. долара. Парите няма да се дадат директно от компанията, а ще бъдат привлечени от външни инвеститори на принципа на проектното финансиране. Приблизително половината от инвестицията ще бъде насочена за рехабилитацията на четирите блока - подмяна на турбини и на генератори. Това ще повиши мощността на централата и ще удължи срока за използването й с 10-15 години. Останалата част от парите ще се използват за доставката на оборудване, което ще намали замърсяването на околната среда. Предвижда се да бъдат монтирани четири сероочистващи инсталации. След приключването на проекта смесената фирма ще експлоатира възстановената централа.
Договорът е за 15 години. Централата работи с местни въглища, добивани в мини "Марица изток". През първите години въглищата ще се доставят от НЕК, след което смесената фирма ще договаря доставките директно с мините. Дружеството ще продава произведената електроенергия на НЕК.
"Ентерджи" е мултинационална енергийна компания със седалище в САЩ и промишлен лидер в създаването на международен енергиен бизнес. Международният енергиен филиал на компанията - "Ентерджи пауър груп", разполага с 2000 мегавата мощност в действащи или изграждащи се проекти и други 7500 мегавата в производствена мощност в процес на разработка. "Ентерджи" притежава, управлява или инвестира в централи с обща производствена мощност от почти 30 000 мегавата.
Проектът "Марица-изток 3" се управлява от офиса на "Ентерджи пауър груп" в Лондон.
МВФ коригира прогнозите си и за българската икономика
Бюджетът за следващата година ще трябва да бъде разчетен при нови макроикономически показатели и резултатът от променените прогнози е, че през следващата година се очакват по-малко приходи и повече разходи. Развиващата се глобална криза стана причина Международният валутен фонд (МВФ) да преразгледа прогнозите си и за България (както това стана с очакванията за ръста на световната икономика). Според мисията на фонда, която пристигна в края на седмицата за уточняване на бюджетните параметри и преглед по тригодишното споразумение, ръстът на икономиката през 1999 г. ще е около 3.5%. В самото споразумение, подписано преди около месец, се предвиждаше брутният вътрешен продукт (БВП) да нарасне с повече - 4.5%. Според източници от МВФ ревизирането на прогнозата е свързано с външни фактори - слаб инвеститорски интерес към България, слаб износ и засилен внос, които ще натискат надолу българската икономика. Преразгледан е и растежът и за 2000 и 2001 г., като и в двата случая по изчисленията на представителите на МВФ ръстът на БВП ще е под 4%.
Съответно на новите очаквания номиналният размер на брутния вътрешен продукт догодина се предвижда да бъде 24 800 милиарда лева вместо първоначално очакваните 25 000 милиарда.
Всичко това значително ще обърка сметките на проектобюджета. По-ниският брутен продукт означава, че бюджетните приходи ще са по-малко заради намалените постъпления от данъци. Оттук пък следва, че трябва да се преразгледат и предвидените разходи за следващата година.
Другият фактор, който подтиска данъчните приходи, е инфлацията. МВФ коригира и тази си прогноза за следващата година, като според фонда поскъпването, измервано с индекса на инфлацията, ще е 6.5% вместо 7.5%. Същото се случва и тази година, тъй като натрупаната инфлация до момента е едва 2.9%, а за цялата година се предвиждаше тя да достигне цели 9%. В интерес на истината по-слабото поскъпване също е резултат от външни фактори - поевтиняването на вносните суровини, с които работи по-голямата част от българската индустрия, и спадането на долара, който е основна валута във външната ни търговията. Това даде възможност и за намаляване на цените на крайната продукция.
Приходите в бюджета може да бъдат подядени и от едновременното свиване на износа и поевтиняване на долара, който все още е основна валута във външнотърговския оборот и съответно постъпления. В същото време, ако структурната реформа бъде задвижена, ще се увеличи безработицата и свързаните с това разходи. Не е изключено бюджетът да има и по-големи лихвени плащания през следващата година.
Новите прогнози на фонда дойдоха в може би най-неподходящия момент и направиха дискусията за намаляването на данъците много трудна. Разходите бяха наместени при старата, по-оптимистична макрорамка. Адаптирането на разходите обаче е почти невъзможно, защото те са слабо еластични и според източници от Министерството на финансите едва-едва се вместват, така че бюджетният дефицит да е до 2%. Това дава основание на шефката на мисията на МВФ Ан Макгърк да се противопоставя на намаляването на данъците.
Според различните източници ефектът за бюджета от обещаното намаление на данък добавена стойност например ще е 200 и 600 млрд. лева. Те трябва да бъдат компенсирани от премахването на някои преференции и на някои освободени по закона сделки. Другият резерв ще дойде, ако се съберат дължимите данъци от Булгаргаз, Нефтохим, БДЖ.
В същото време ефектът от намаляването на ставката по данъка върху печалбата е практически незначителен - около 30 млрд. лева за всеки процент намаление, което при очакваните над 7 трилиона приходи е минимално намаление. От друга страна, задържането на високите данъци върху печалбата ще стопи шансовете за оживление в икономиката, на което правителството разчита толкова много.
Забавянето на уточненията по данъчните ставки пречи на придвижването на данъчните закони към парламента. Според Устройствения закон за бюджета проектобюджетът може да се гледа от парламента едва, след като всички промени в данъчните закони са гласувани. Като се има предвид, че нито един проект на данъчен закон още не е приет дори от правителството, може да се предполага, че проектобюджетът за 1999 г. няма да бъде внесен в парламента в законовия срок - 1 ноември. Така че вероятността да бъде повторено миналогодишното постижение - да има приет бюджет за следващата година преди края на настоящата, е много малка. А това вече не е добър сигнал за икономиката.
Мисията на МВФ ще направи и преглед по тригодишното споразумение и в зависимост от изпълнението на параметрите му се очаква около средата на ноември България да получи втория транш в размер на около 80 млн. долара.
Опасенията у нас са, че Ан Макгърк, напускайки България (от началото на следващата година тя ще води мисията на фонда в Чехия), като че ли е станала по-неотстъпчива. Докато в навечерието на своето преместване тя беше доста по-склонна да си затваря очите примерно за изоставането на приватизацията, при сегашното си посещение вече може да си позволи дори да бъде по-стриктна от нормалното. Не е ясно и дали нейният заместник Юха Каконен ще бъде склонен към компромиси.
Банките започват да излизат на загуба
Един от ключовите фактори за успех на режимите "валутен борд" е стабилността на банковата система. Банките трябва да са здрави преди въвеждането на борда, за да могат да издържат впоследствие, когато възможностите им да печелят от обичайните неща - инфлацията и разликите от валутния курс, изчезват.
Две трети от печалбата, която банките бяха натрупали до средата на годината, са стопени само през юли и август. Миналата седмица БНБ разпространи консолидираните резултати на банките, от които се вижда, че от 173 милиарда лева печалба в края на юни в края на август те са останали само с 58 милиарда. Данните показват, че печелившите банки имат общ положителен резултат от 83 млрд., (при 176 млрд. два месеца по-рано). По-лошото е, че натрупаната загуба в системата в края на август е вече 25 млрд. лева, а това се равнява на собствения капитал на две малки банки. Ако тази загуба е равномерно разпределена в системата, тя засега не е толкова страшна. Проблемът е в това, че в последните месеци банките се лишиха от буфера, който бяха натрупали. Оттук нататък слабата икономика ще се превърне в още по-голямо предизвикателство за не особено укрепналата банкова система.
Понижаването на цените на книжата е наложило финансовите институции да заделят огромни разходи за провизии - 190 млрд. лева, които са основната причина за лошия финансов резултат през август. Това практически е частта от активите, за която банкерите са преценили, че е станала рискова и са заделили провизии. Те биха се превърнали в истинска загуба в момента, в който се наложи тези активи да бъдат продадени по вече понижената си пазарна цена. В резултат на огромния разход за провизии и загубите от операции с ценни книжа (около 30 млрд. лева) през август банките отчитат 90 милиарда лева загуба от финансовите си операции.
Дори да се елиминира влиянието на провизиите и еднократния проблем със ЗУНК-книжата (и другите дългови книжа във валута, които банките държат), финансовите приходи на банките остават малко по-ниски от издръжката на клоновете и администрацията им.
Това, което се случва с банковата система, след като една трета от нея фалира през 1996 г., като че ли не зависи от самата нея. Тези, които останаха да работят, загубиха голяма част от капиталите си заради хиперинфлацията. Обезценяването на лева обаче им донесе огромни приходи от курсови разлики, които в крайна сметка бяха върнати като капитал в системата. Печалбите и загубите на банките през последните две години също са резултат от полуслучайни фактори, а не на тяхната политика - примерно от валутни позиции или от събитията на международните пазари. В същото време при така структурирани активи и пасиви финансовите институции практически би трябвало да губят. Данните показват, че това, от което по принцип се издържат банките - разликата между лихвите по активите и привлечените средства и таксите и комисионите, които събират за услугите си, едва-едва покрива административно-управленските им разходи. При това повечето институции направиха всичко възможно да свият тези разходи, за да избегнат загубите. Ако към тази картина се добави нормалният банков риск, тоест това, че винаги има някакъв процент лоши кредити и винаги могат да възникнат загуби от инвестирането на парите на вложителите, излиза, че вероятността банките да бъдат губещи е много висока. В специален анализ на инвестиционната банка "Мерил Линч" за българската банкова система, предназначен за чужди инвеститори, се казва, че тези потенциални загуби не изглеждат достатъчно големи, за да заплашат стабилността на системата в близко бъдеще. Ако не се променят финансовите резултати обаче, капиталите на банките постъпателно ще бъдат стопявани.
Още преди повече от година стана ясно, че ако банките не започнат да отпускат кредити, вместо да държат парите си на депозит в чужди банки или в нискодоходни държавни ценни книжа (които общо са около 70% от активите им), няма да могат да печелят достатъчно, за да се издържат. Откакто за пръв път проблемът за слабото кредитиране беше дискутиран в правителството, не са се променили и причините за това. Първо, кредитирането е рисково, защото голяма част от икономиката е губеща, а собствеността в много от приватизираните предприятия неизяснена. И второ, банките нямат достатъчно собствен капитал, въпреки че изискването за поне 10 млрд. лева беше посрещнато от всички тях. По време на инвестиционния форум миналата седмица чуждестранни инвестиционни банкери коментираха, че в сегашното състояние на икономиката е и по-добре банките да не се впускат в мащабно кредитиране, защото рискуват да загубят още повече. Това практически затваря финансовите институции в омагьосан кръг. Единственото, което те могат и правят, е да вдигат комисионите и таксите, които събират, и да разкрачват разликата между лихвите по депозитите и тези по малкото кредити, които отпускат.
В доклада на "Мерил Линч" специално за Булбанк се твърди, че работи много повече като инвестиционен фонд, отколкото като търговска банка. Това твърдение обаче е валидно за дейността на повечето финансови институции. Те практически пренасочват привлечения ресурс в активи, които не са особено дългосрочни и не са особено свързани с т.нар. реална икономика. Повечето банкери основателно са на мнение, че сега отново не е време за раздаване на кредити. Ако през 1995 г. например кредитът за нефинансови институции е бил над 50% от брутния вътрешен продукт, той в момента е едва 12%. Вярно е, че голяма част от старите кредити се оказаха лоши, а и практически ненасочени към реален бизнес, но въпреки това разликата е значителна.
Самите банки са се свили драстично като размер на активите спрямо 1995 г. в резултат на инфлацията и фалитите. Примерно в момента спрямо 1995 в доларово изражение системата е запазила едва 30% от активите си, едва 40% от собствения капитал и 40% от привлечения от нефинансови институции ресурс.
Всичко, казано дотук за банковата система, се отнася до голяма степен за държавните институции, чийто дял в общите активи в края на миналата година е 70%. Държавата като че ли не е в позицията да поема риска на банките си, нито пък е редно да попълва евентуалните им загуби с нови капиталови инжекции. Рискът при това е двоен, защото разклащането на банковата система е много опасно за борда и икономиката въобще (както се видя преди две години). В крайна сметка държавата няма друг избор, освен да продаде банките си на доста по-силни институции, които да влеят свежи ресурси, да подобрят мениджмънта им и да ги направят печеливши. И преди всичко стабилни.
Въпреки забавянето на банковата приватизация и въпреки влошената международна среда, която като цяло отблъсква чуждите инвеститори от страни като България, приоритетите като че ли остават объркани. "Не е в полза на България да се пренебрегва цената, при която се продават банките. За мен е неприемлив медийният натиск за бърза разпродажба, без да се отчита този фактор", заяви по време на инвестиционния форум шефът на Банковата консолидационна компания Петър Жотев. Ето какво се казва в доклада на "Мерил Линч" по този повод: "По наше мнение приватизационният процес може да бъде ускорен, ако правителството изостави опитите да налага условия за това как купувачите ще използват банката след приватизацията й. Например те наложиха срок, в който Пощенска банка не може да се препродава. Освен това би било по-мъдро правителството да не се пазари толкова ожесточено за сравнително тривиални суми на продаваните пакети в повечето по-малки държавни банки. Най-накрая основният тест за решеността на кабинета да приватизира банките и да приеме чужди инвестиции в икономиката ще бъде случаят с Булбанк. Официално той се ангажира да продаде мажоритарния пакет на стратегически инвеститор. Специалната позиция на Булбанк в страната обаче може да направи продажбата на банката политически трудна. " В заключение оценката на "Мерил Линч" за перспективите на българската банкова система се свърза с развитието на икономиката и приватизацията на банките. Въпреки че позицията на чуждите банкери сигурно ще бъде подложена на коментари и съмнения, тя е важна именно защото отразява виждането на чуждите инвеститори и е предназначена за тях.
Турската Демирбанк също ще получи лиценз
Петата по големина турска банка Демирбанк най-накрая ще получи лиценз за откриване на клон в България. Миналата седмица шефът на БНБ Светослав Гаврийски се е срещал с Али Аянлар, член на борда на Демирбанк и водещ на проекта за България. Гаврийски обещал, че до края на месеца банката ще получи първоначален лиценз, обясни представителят й за България - Ина Паскалева-Митрева. Турската банка ще работи у нас заедно с Международната финансова корпорация (IFC1, която е в структурите на Световната банка). IFC ще участва с 20% в бъдещия банков клон. По същата схема с участието на корпорацията работи и клонът на Демирбанк в Румъния.
Частната Демирбанк кандидатства за разрешение за дейност у нас вече няколко години. Негласният мораториум за издаване на нови лицензи, а вероятно и известни политически съображения станаха причина за непрекъснати също мълчаливи откази. За пръв път турска банка откри клон в България (след като вече имаше няколко гръцки) едва тази година. Това беше "Зираат банкасъ", за която пред премиера Иван Костов се застъпи лично турският премиер.
Според закона Демирбанк ще получи първо уведомление за предстоящия лиценз. До шест месеца след това банката трябва да попълни минимално изисквания капитал, да си осигури сгради, екип, да се подготви за започване на дейност. Едва тогава БНБ издава лиценз. Демирбанк е обявила, че клонът ще е с капитал 15 млн. германски марки, и е внесла 25% от него заедно с искането за лицензиране.
Световната банка не хареса енергийния закон
С много похвали, но без нищо реално може да бъде описано посещението на новия директор на Световната банка за България и Румъния Ендрю Воркинк. Той замени на този пост Кенет Лей, който беше повишен. Едно от малките постижения е, че бяха изчистени всички проблеми, за да получим първия транш от 80-те млн. долара по заема за социална защита (СПАЛ). "Няма никакви пречки за получаването на първия транш от около 40 млн. долара", каза министърът на финансите Муравей Радев след срещата си с Воркинк. "Социалният заем за 80 млн. долара, договорен преди няколко месеца от правителството, ще се гледа от нашия борд на директорите през ноември", потвърди и директорът в Световната банка, въпреки че министърът на финансите заяви, че тези 40 млн. долара са вече похарчени за социални нужди през зимата.
По другите въпроси с банката не беше постигнато нищо реално. Мисия по програмата ФЕСАЛ по думите на Воркинк ще дойде в България тази седмица. Първия заем - ФЕСАЛ-1, получихме в началото на годината. За да получим следващите 100 млн. долара по ФЕСАЛ-2 обаче, ще трябва да приватизираме 50% от дълготрайните активи, а до края на септември са раздържавени едва 26%. Според първоначалния график на банката вторият ФЕСАЛ може да бъде получен някъде в средата на 1999 г., когато се очаква да бъдат приватизирани големите предприятия - Булгартабак, БТК, Булбанк.
ФЕСАЛ-3 от други 100 млн. долара се предвижда за 2001 г. И все пак това е доста амбициозна задача и означава, че за половин година правителството трябва да продаде толкова, колкото е продадено като цяло досега. Експерти на Световната банка са били скептични по новия енергиен закон. Без да изразяват окончателни становища, те са споделили с българското правителство притесненията си, че такова законодателство няма да насърчи инвеститорите в сектора. Енергетиката е една от малкото области, в които действително могат да бъдат привлечени сериозни инвеститори, смятат експертите на банката.
"Поисках от г-н Воркинк заемът да бъде разделен на две равни части, първата от които да получим изпреварващо през 2000 г.", каза Муравей Радев. Той настоял и за увеличение на финансирането от банката за платежния баланс с още 100 млн. долара. "Не мога да кажа каква част от определените 700 млн. долара общо финансиране за следващите три години ще отиде за подкрепа на платежния баланс. Ние имаме възможност да сме гъвкави за разпределението на този ресурс. Рано е да се каже дали страната ще има нужда от допълнително финансиране. Все пак споразумението с фонда тепърва започва да тече. Но при нужда на правителството сме готови да продължим преговорите", заяви Воркинк.
Нито министърът на финансите, нито представителят на Световната банка говориха за предстояща среща на донорите на България. Според първоначалните очаквания още при разговорите по тригодишното споразумение с МВФ през юли беше договорено, че от нужните около 1.6 млрд. долара външно финансиране до 2001 г. половината ще дойдат от фонда, а останалите - от другите официални кредитори - Световната банка и Европейския съюз. Първоначално надеждите на нашата страна бяха тази среща да се проведе до края на годината. Не е ясно дали чисто технически е възможно да се успее за ноември, защото през декември организирането на подобно събрание е практически невъзможно. И неизвестните остават за следващата година.
Акционерите на "Юпитер" се отказаха от увеличение на капитала
Застрахователна компания "Юпитер" отложи увеличението на капитала си, въпреки че в дневния ред на проведеното в четвъртък общо събрание фигурираше и такава точка. Първоначалните планове са били капиталът на дружеството да достигне пет милиарда лева, но впоследствие този вариант е бил отхвърлен. В момента капиталът възлиза на три милиарда лева - необходимия по закон минимум за осъществяване на дейност в областта на общото застраховане. "Решихме да отложим увеличението, защото в момента се изразходват много средства за разширяване на клоновата мрежа", обясни Сашо Спасов, зам.-председател на управителния съвет на дружеството. Той обаче допълни, че увеличението ще бъде осъществено най-вероятно в края на годината. Предвижда се в увеличението на капитала да се включат всички досегашни акционери - "Гарант" - Виена, с (52%), "Овергаз инк" (28%), "Ингосстрах иншурънс груп (3%), "Росбулимпекс" (1%) и други. От компанията коментираха, че целта е да се покрие поне прагът, изискван за презастрахователна дейност. Интерес да се включат като акционери са проявили и няколко дъщерни на "Газпром" дружества, твърди г-н Спасов ("Газпром" участва непряко в капитала чрез дела си в "Овергаз инк").
Отказът да се увеличи капиталът на "Юпитер" може да се тълкува и като промяна в плановете им да интегрират като акционери някои от нелицензираните дружества. През последните няколко седмици именно това е компанията, за която най-усилено се говори, че води преговори със "София инс" и някои от другите отритнати дружества. Източници в Дирекцията за застрахователен надзор обаче твърдят, че са били отправени неофициални предупреждения към "Юпитер" да не се забъркват в подобни отношения. Компанията се ползва с доста високи протекции (примерно на посланика на Русия у нас Леонид Керестеджиянц), но въпреки това, ако дирекцията по надзора възнамерява да проследи отношенията на лицензираните с нелицензираните дружества, "Юпитер" не би била застрахована от скандали.
"Разбрахме се с Надзора, че ще изпращаме всички договори, които сключваме с посредници, за да нямаме проблеми", обясни г-н Спасов, което донякъде подкрепя информацията, че дружеството е постигнало "мирно разбирателство" с Надзора.
С решение на общото събрание на акционерите като зам.-председател на управителния съвет и изпълнителен директор бе включена Ася Аксентиева, която ще отговаря за общото застраховане. Досега госпожа Аксентиева беше началник отдел "Надзор и издаване на лицензи" в Дирекцията за застрахователен надзор. Председател на управителния съвет е Александър Бурданов, представител на най-крупния акционер. Надзорният съвет се оглавява от Павел Мнацаканов, който е и шеф на руското дружество "Гарант" - Виена. В съвета влизат още Радослав Ненов като представител на "Овергаз", Иво Иванов като представител на влялото се в "Юпитер" застрахователно дружество "Елит инс" и Пламен Младенов също като акционер.
От "Юпитер" отказаха да коментират кой е напуснал управителните органи на дружеството след проведеното общо събрание, въпреки че тази информация по принцип се обнародва в Държавен вестник.
Делът на производството в БВП намалява за сметка на услугите
Данните за брутния вътрешен продукт на страната от началото на 90-те години ясно очертават тенденцията за намаляване на дела на промишленото производство в структурата на отраслите, формиращи добавената стойност. Това става за сметка на увеличаването на брутния продукт, реализиран от нематериалното производство. Перманентният преход на българската икономика от 1989 г. насам и незавидното положение особено на обществения сектор са основна причина за това. Трябва да се има предвид, че основната част от предприятията през разглеждания период от 1991 г. досега са държавна собственост, като по презумпция се приема, че държавата е лош мениджър. Липсата на добро управление на държавния сектор от икономиката и провеждането на недалновидна пазарна и производствена политика само се затвърдява като всепризната истина от данните на статистиката. Слабият темп на приватизацията и забавянето на структурната реформа в стопанството също стоят в дъното на проблемите на българската промишленост.
Делът на промишлеността във формирането на БВП спада за пет години с над 11%. През 1991 г. производствените предприятия са давали 35 на сто от цялата добавена стойност в икономиката, докато през 1996 г. този процент пада под 24 на сто. Голямо свиване на дейността има при химическата промишленост. В началото на разглеждания период химията е произвеждала 6.3 на сто от БВП в страната, докато през 1996 г. има намаление от два процентни пункта. Данните за последните две години най-вероятно ще покажат доста по-драстичен спад, като се има предвид, че истинската криза в химическата промишленост настъпи през тази година. Преди това торовите заводи вирееха в благоприятна конюнктура. Цените на газа, който ползваха, бяха ниски, а производството им се реализираше на добри цени на международните пазари. Влошаването на пазарната конюнктура и неефективността на производството година по-късно доведоха предприятията от химическата промишленост до сегашното им катастрофално положение.
В началото на настоящото десетилетие делът на химическата промишленост в БВП, реализиран от материалното производство, е 9 на сто, докато през 1996 г. делът става 7%, като този период не отчита кризата в сектора.
Намалява делът на машиностроителната и металообработващата промишленост с над две на сто, на хранително-вкусовата - с около три процента. Спад от около един процент бележи и строителството като отрасъл на промишлеността, въпреки че конюнктурата за строителните фирми почти винаги е била сравнително благоприятна. За дял от пет на сто в структурата на БВП спад с един процент не е за пренебрегване.
В групата на материалното производство растеж бележи търговията с минималния един процент и производството на електро- и топлоенергия, което нараства само 1.5 на сто, но в сравнение с обема му от 1991 г. това представлява растеж от един път и половина.
Спадът на дела на селското стопанство също е показателен за хода на реформите в този сектор. За съжаление обобщените данни от националната статистика не дават възможност да се направят изводи и за последните две години, но е факт, че през 1996 г. спадът в сравнение с 1991 г. е с над три процентни пункта. Неяснотата около собствеността на обработваемата земя и продължителният процес на възстановяването също са причина за негативната тенденция. Най-значителният спад в аграрния сектор е регистриран през 1993 г., когато делът му в общия БВП е дори под 10 на сто. От данните за полугодието на тази година е видно, че делът на аграрния сектор е около 15 на сто от реализираната добавена стойност, което означава, че поне за първите шест месеца на годината се наблюдава спад.
За пет години делът на материалната сфера в общата сума на БВП е спаднал с над 11 на сто. Докато през 1991 г. той е бил над 72%, през 1996 г. той е едва 61 на сто.
За второто тримесечие на настоящата година на услугите се пада повече от половината произведен БВП, като спрямо същия период на миналата година е нараснал с над 4 на сто.
Почти двойно спада растежът на финансовата и застрахователната сфера в създаваната от икономиката добавена стойност. Срещу дял от 16 на сто през 1991 г. в края на периода той е само 8.5 на сто. За същия период два пъти нараства делът на добавената стойност от условна рента на жилищата, давани под наем от собствениците им.
За периода от 1991 г. до 1997 г. БВП бележи растеж само през две от тях. Най-драстичен е спадът през 1996 г., когато БВП има отрицателна стойност от 10.1. За миналата година растежът на производството е отново отрицателен и възлиза на -6.9 на сто.
Въпреки че правителството очаква ръст на икономиката за текущата година от 4-5%, това не е сигурно. На проведения Български инвестиционен форум чужди финансови институции изказаха мнение, че растежът на производството в страната едва ли ще достигне очакваните от правителството стойности и не бива да се пренебрегва и международната финансова обстановка. Представителите им отбелязаха, че това е фактор, с който глобалната икономика ще трябва да се съобразява и би трябвало да се правят по-внимателни прогнози за развитието на икономиката през следващата година. А това означава, че са скептично настроени към прогнозата в макрорамката на правителството за растеж от средно 4-5 на сто през следващите няколко години.
Данните за първото тримесечие на настоящата година отбелязаха растеж на производството, който все още не можеше да компенсира спада от миналата година. За второто тримесечие статистиката отчете растеж на добавената стойност спрямо първото тримесечие и същия период на миналата година. По-високите темпове на растеж за второто тримесечие на 1998 г. в обществения сектор в сравнение с частния се обясняват със значително по-големия спад в обществения сектор през второто тримесечие на 1997 г. спрямо второто тримесечие на 1996 (с 35.8 на сто) при спад в частния сектор само с 4.6 на сто.
Интересно е да се отбележи, че ако се вземе брутната добавена стойност само на частния сектор, тя бележи спад само през 1996 г., а през останалите се наблюдава растеж, в някои даже е изненадващо висок в сравнение с общата икономическа картина. Тези данни показват, че общественият сектор е този, който дърпа икономиката надолу. А това се дължи както на лошото икономическо управление на държавните предприятия, така и на намесата на политически решения и интереси при определяне на стратегията за развитие на сектора.
Делът на частния сектор в общия размер на БВП постоянно нараства, като през 1996 г. надминава 50 процента. Въпреки това данните са смущаващи, защото над 60 на сто от активите в икономиката са в ръцете на държавата, а те не са в състояние да произведат добавена стойност поне толкова, колкото на частния сектор. Структуроопределящи предприятия, които трябва да имат значителен дял в БВП, всъщност бележат само спад в производството си. По последните данни, предоставени от статистиката, през второто тримесечие на текущата година 62 на сто от БВП е създаден в частния сектор. Ако от този процент се извади рентата, която частните стопани получават, ще остане дял от 54 на сто.
Милошевич не бърза с изтеглянето на военните части от Косово
Висши представители на НАТО пристигнаха на 15 октомври в Белград, за да убедят югопрезидента Слободан Милошевич да изтегли от територията на Косово сръбските военни сили и полицейски части, засечени от разузнаването на НАТО.
Спецслужбите на НАТО са в състояние да представят данни за броя и дори имената на югославските войници и полицаи, които противно на обещанията на Милошевич все още не са напуснали южната сръбска провинция. Разкритията на Брюксел противоречат на изявлението на говорител на американския Държавен департамент, направено ден по-рано, според което хората на Милошевич напускат Косово.
Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана, който заедно с висшия главнокомандващ на войските на НАТО генерал Уесли Кларк и председателя на военния комитет на НАТО генерал Клаус Науман е в екипа, пристигнал в Белград, заяви, че разполага с доказателства за наличието на югославски военни части в Косово. "Информацията, с която дотук разполагаме, свидетелства, че Милошевич не се съобразява с условията ни."
Ако до 7 часа българско време на 18 октомври Милошевич не изпълни всички договорени изисквания, Северноатлантическият пакт няма да се поколебае да нанесе въздушни удари по бази в Югославия. В случай че Милошевич изтегли хората си, Солана, Кларк и Науман ще присъстват на подписването на споразумението за допускането на самолети на НАТО във въздушното пространство над Югославия и 2000 цивилни наблюдатели на територията на страната да съблюдават спазването на договореностите.
На добър час, Кардосо
Преизбирането на Фернандо Кардосо за президент на Бразилия е най-добрият изход от президентските избори за хората на тази страна. Далеч не всичко в дейността му през първия му мандат бе перфектно, а и много парливи въпроси не получиха отговори. Когато обаче оценяваме работата му, не трябва да забравяме какво наследи той от предшественика си и какво успя да постигне - везните клонят силно в полза на Кардосо. Преди четири години Бразилия не бе възприемана сериозно в чужбина. След поредица от парични реформи и месечна инфлация от 40-50% реалът, настоящата парична единица на Бразилия, бе въведен през юли 1994 г., а приватизацията, стартирана официално от предишните две правителства, проработи едва с идването на Кардосо. Каквито и грешки да допусна Кардосо, днес Бразилия е държава, която вече никой не възприема като бананова република - най-голямата страна в Латинска Америка се радва на уважението, което такава страна в действителност заслужава.
Най-очевидният провал на Кардосо обаче може да се окаже твърде скъп за страната. Усилията му да предпази Бразилия от нерадостното развитие на кризата в Азия в края на миналата година и отново през миналия месец заслужават адмирации - колко други държавници могат да си позволят на два пъти в период по-малък от година преди избори да флиртуват с рецесията в името на дългосрочния просперитет на икономиката. Въпреки това вината за неспособността Бразилия да поддържа балансиран бюджет или в най-лошия случай минимален дефицит в държавната хазна, което превърна валутата на страната в най-близката мишена за атаките на валутните спекуланти, пада изцяло върху Кардосо. Все още светът може да се притече на помощ на Бразилия. Но ако е с нагласата да окаже ефективна подкрепа, тоест предоставяне на финансов ресурс във възможно най-кратък срок, сигурно е, че ще изиска допълнителни смели прояви от преизбрания президент - крути мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Едно е сигурно - Кардосо в никакъв случай няма да скучае в близките месеци. Нека да му пожелаем късмет.
Народът срещу Уилям Джеферсън Клинтън
За втори път през това столетие долната камара на американския парламент решава да започне процедура по отстраняването на действащ президент - стъпка, която може да доведе до "историческо" противопоставяне между Конгреса и Белия дом. Става дума, разбира се, за аферата "Моника Люински", или както още я наричат "Zippergate" ("Аферата Цип"). Камарата на представителите ще започне разследване, което да покаже дали има основания за започване на процедура по импийчмънт, т.е. конституционната процедура за свалянето на президента на САЩ. След решението за публикуване на доклада на независимия прокурор Кенет Стар в Интернет и, меко казано, твърде широкия отзвук, който предизвикаха пикантните подробности от показанията на Моника Люински за връзката й с Клинтън, републиканците нанесоха следващия си удар върху президента демократ - те започнаха третото в историята на САЩ разследване за импийчмънт. Многозначителен е фактът, че към единодушния вот на републиканците се присъединиха и 31 демократи.
Веднага след гласуването президентът Клинтън обяви, че ще съдейства изцяло. "Ще направя всичко, което е по силите ми, за да сме сигурни, че разследването ще бъде честно и в съответствие с конституцията. Нещата вече не са под мой контрол, оттук нататък думата имат Конгресът и американският народ, а в крайна сметка всичко е в божиите ръце", заяви Клинтън и допълни в типичния за него напоследък примирителен и извинителен тон, че се предава, тъй като не може да направи нищо повече.
Според републиканците има всички основания за започването на процедура по отстраняването на президента. Те твърдят, че Клинтън е организирал конспирация за прикриването на аферата си с Моника Люински, лъгал е под клетва, опитвал се е да възпрепятства правораздавателна процедура и е правил опити да склони Люински да лъжесвидетелства пред съда. "Дори президентът на САЩ не може да нарушава закона", прокламира един от републиканците по време на дебатите в долната камара, обявени от медиите в САЩ за смесица от секс, лъжи и политика. Една от ключовите фигури в цялата история, Хенри Хайд, председател на юридическата комисия на Камарата на представителите, обяви, че разследването е "търсене на истината". И че това е "тежко и дори отвратително задължение", което обаче не може да бъде пренебрегнато. Съпартийците на Клинтън, гласували против него, обясниха вота си с факта, че прегрешенията му са сериозни и те не могат да правят компромиси, независимо от това, че принадлежат към една партия.
За повечето от демократите обаче започването на процедура по импийчмънт е абсурдна стъпка. Робърт Уекслър, един от най-изтъкнатите привърженици на Клинтън в Конгреса, изрази популярното становище президентът да бъде оставен намира: "Световната икономика се разпада, а ние говорим за Моника Люински. Много семейства не могат да си плащат сметките за здравеопазване, а ние обсъждаме Моника Люински. " Илюстрация на нажежените страсти бе призивът за здрав разум, който Уекслър, почти крещейки, отправи към опонентите си: "Президентът измами жена си, а не предаде собствената си държава. Бог да ни е на помощ, ако не можем да направим тази разлика."
Всъщност такива са настроенията и на повечето американци - според допитване до общественото мнение, извършено от CNN, USA Today и Gallup, около 53 на сто от запитаните са против свалянето на Клинтън, а 44 процента са за отстраняването му от Белия дом. Нещо повече - и докладът на прокурора Стар, и телевизионната изповед на Клинтън не намалиха популярността на президента, а напротив, накърниха имиджа на републиканските лидери. "Омръзнаха ни скандалите. Не одобряваме морала на президента, но подкрепяме неговата политика, така че оставете го да довърши мандата си", така може да се резюмира общественото мнение в САЩ. Към моралните аспекти на скандалите в Белия дом се прибавя и личната драма на Моника Люински. По думите на бившия й адвокат Уилям Гинсбърг тя страдала от "пълен срив на личността", загубила е всякакво самочувствие и е изпаднала в дълбока депресия.
Съществува обаче един голям проблем, в цялата история на САЩ Конгресът никога досега не е отстранявал президент. През 1974 г. Ричард Никсън подава оставка, преди Камарата на представителите да приеме точките, съдържащи обвиненията срещу него. През 1868 г. процедурата за свалянето на президента Андрю Джонсън е прекратена, след като 1 глас не достига при гласуването в Сената. Следователно, ако отстраняването и осъждането на президента Клинтън стане факт, това означава, че Конгресът би навлязъл в непознати политически територии. С други думи, това ще бъде прецедент в историята на САЩ.
Може би рисковете, които крие подобна радикална стъпка или пък трезвата оценка, че продължаващата криза между Белия дом и Конгреса е във вреда на страната, подейства отрезвяващо. Ето защо някои от видните републиканци се обявиха за постигането на компромис. Бившият президент Джералд Форд предложи Конгресът да порицае Клинтън и да го остави да довърши мандата си. Има, разбира се, и варианти на тази тема. Според един от тях Клинтън трябва да плати голяма глоба и да се извини пред конгресмените. Подобен изход от кризата е приемлив и за демократите, които подкрепиха подобни идеи.
Няма съмнение обаче, че ключовото събитие за развръзката на заплетения казус са изборите за Конгреса, които ще се състоят на 3 ноември. Няколко видни демократи, включително сенатори от Калифорния и Илинойс, са изправени пред сериозната заплаха да загубят изборите от републиканските си конкуренти. Ако републиканците разширят присъствието си и в Камарата на представителите, и в Сената, те биха отчели това като знак, че избирателите им подкрепят идеята за импийчмънт независимо от факта, че повечето американци са против свалянето на президента. Ако пък демократите успеят да запазят позициите си в Конгреса, републиканците ще бъдат по-малко склонни да придвижат процедурата за отстраняването на Клинтън.
