Капанът "Косово"
През дъждовната пролет на 1941 г. ято югославски бомбардировачи атакуват Кюстендил. Поводът е, че България е разрешила на германски самолети да излетят от нейна територия и да нападнат западната ни съседка. Няколко дни след това вестник "Утро" пише: "Министерството на външните работи и на изповеданията има чест да уведоми Кралската Югославска легация, че като взе предвид нападенията, извършени по въздуха от югославски военни аероплани, срещу открити български градове, при което са били убити граждански лица, предимно жени и деца, макар че България се държеше настрани от войната, българското правителство реши да скъса дипломатическите отношения с Югославия."
Почти 60 години по-късно Югославия отново е цел, а България трябваше да си отговори на въпроса кои са добрите и лошите на Балканите.
"Трябва да държим цевта с куршум в нея постоянно насочена към Милошевич, за да склони на нашите условия. " Така агенция Ройтерс цитира източник от централата на НАТО в Брюксел. Въпреки леко каубойския тон на изявлението, дошло от Белгия, Северноатлантическият пакт цяла седмица покачваше градуса на напрежението, докато накрая не обяви деветдесет и шест часов ултиматум на сръбското правителство да приеме изпълнението на резолюции 1160 и 1199 на Съвета за сигурност на ООН. Броенето обаче спря на седемдесет и две, когато нервите на Милошевич не издържаха и той прие компромиса, предложен от Ричард Холбрук. В общи линии се случи това, което словенският премиер Янез Дърновшек каза още преди една седмица: "Миналият ни опит ни е научил, че при такива обстоятелства режимът в Сърбия винаги е готов да поеме прагматичното решение в последния момент... ".
Струна на напрежението, натегната за около седмица докрай, се пренесе и в България. По време на полета си от Брюксел за София, където участва в заседание на засиления диалог България - НАТО, Иван Костов съобщава на журналистите, че той е убеден, че НАТО ще удари в Косово. На правителствения ВИП обаче премиерът заяви: "На хипотези не отговарям", което стана и стандартният отговор на правителството в продължение на четиридесет и осем часа на всеки конкретно зададен въпрос за искана помощ от българска страна за операциите на алианса. Само председателят на Комисията по външна и евроинтеграционна политика Асен Агов си позволи да прояви информираност и коментира, че евентуална операция на пакта ще е много добре премерена и ще трае около два и половина часа. Премиерът резюмира накрая позицията на страната и се опита да успокои обстановката с фразата: "Много внимателно трябва да изиграем картите си и да не прибързваме. " Впечатлението за блъф обаче остана.
По подобен сценарий мина и срещата на ръководителите на страните от Югоизточна Европа в Анталия този понеделник, която въпреки актуалния проблем "Косово" първоначално трябваше да разглежда развитието на икономиките в региона, борбата с корупцията... До тези теми не се стигна, а гвоздеят в совалката на българската дипломация беше срещата на югославския премиер с Иван Костов, избран да бъде първият събеседник на Момир Булатович. По конституция Булатович няма особени пълномощия и разговорите с българския премиер изглеждаха символични. Още повече че в началото на първия ден от срещата югопремиерът не е бил особено активен и сякаш е чакал инструкции.
След преговорите между Холбрук и Милошевич те явно са дошли и Югославия се включи с общата декларация, в която се настоява за прилагане на решенията на Съвета за сигурност за прекратяване на конфликта и преговори без предварителни условия.
Цялата двусмисленост в позицията на правителството сякаш предразполагаше Костов пръв да се срещне с Булатович и да изпъкне на преден план като човека, донесъл балканското разбирателство.
Асен Агов обобщи накрая, че "становището на Консултативния съвет бе много важна част от дипломатическия натиск върху Милошевич да приеме решенията на международната общност".
Дали правителството се е опитвало да изиграе малко по-голяма роля от официално обявената подкрепа за действията на международната общност, не е много ясно, но България заяви едновременно, че е за дипломатическо разрешаване на кризата, но и че подкрепя "генерирането на военна сила" (в декларацията на военните министри от Югоизточна Европа в Скопие).
Противоречието, което се получава не за първи път, може и да има основания. Югославия не е само братска славянска страна, но и основен транспортен коридор към Западна Европа. А едни въздушни удари върху сръбски цели само биха затвърдили имиджа ни на страна, намираща се между кризата в Русия и Косово. Ясната позиция на България обаче е необходима не само за имиджа пред НАТО на държава, готова да сподели отговорностите на членството. Проточването на кризата (а тя продължава перманентно вече десет години) създава постоянна заплаха ако не за мира на Балканите, то с постоянната заплаха от нестабилност. Дилемата бе много по-сериозна от иракската криза, която бе на две хиляди километра, още повече че в международното право няма дефиниция за това какво означава косвено участие във война.
Ако не друго, конфликтът в Косово бе предвидим - войната в Босна и Херцеговина инструментализира въздействието на всички възможни сценарии. Въпреки ненамесата на България пряко или косвено, продължилата пет години война в Босна демонстрира възможния ефект при по-нататъшна ескалация на престрелките в Косово.
Освен традиционно споменаваното повишаване на криминалната активност и икономически загуби Асен Агов (в интервю по "Хоризонт") дори изчисли, че бездействието в Босна и Херцеговина е струвало на САЩ 35 милиарда долара за провеждането на мироопазващата операция, а ако са били взети бързи мерки, това е щяло да струва само 4 милиарда долара. Ако разликата между тези две суми е била вложена в региона, това е щяло да надхвърли многократно заемите, поети от страните. Преди това той едва ли не призна, че България трябва да вземе това решение под заплахата от спиране на финансовата подкрепа от Запада за нас. Пред радио "Дарик" Агов апокалиптично прогнозира, че евентуалният ни отказ от участие в международните усилия за умиротворяване ще предизвика "много сериозна преоценка на политиката на финансова стабилизация, преоценка на цялото управление на ОДС и в крайна сметка преоценка, която, струва ми се, никой от нас тук, в ОДС, не желае".
Георги Първанов пък заподозря, че правителството "търси други форми за задържане на власт".
От цялата криза в Косово обаче в България произтече вътрешнополитически скандал, който иначе тлееше от дълго време. Първо БСП поиска парламентът да излезе със специална декларация за ненамеса пряко или косвено във военни действия на територията на Югославия. Не стана много ясно защо социалистите искат поредната безсмислена декларация, след като през 1993 г. точно по тяхно настояване бе приета такава с идентично съдържание. Преди три месеца пък Георги Пирински бе обвинен, че по време на Парламентарната асамблея на ОССЕ е подкрепил позицията на Русия да отпаднат текстовете, осъждащи югославското правителство за насилията в Косово.
Поисканото от НАТО право да ползва въздушното пространство на България обаче подейства като катализатор. Какво се случи всъщност?
Миналия петък следобед президентът свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Единствената точка, влязла на заседанието в събота, е ситуацията в Косово и отправеното искане от Северноатлантическия пакт за достъп до въздушното пространство на България. Още в началото на заседанието Иван Костов съобщава, че ръководителят на българската мисия в НАТО Бойко Ноев е бил поканен за консултации и му е била връчена нота, в която Северноатлантическият съвет за партньорство е отправил молба до правителството на Република България да предостави неограничен достъп до въздушното си пространство за изпълнението на въздушни операции над територията на Югославия. Както обичайно, консултативният съвет излиза със становище, в което се казва, че България изразява желание за мирно разрешение на конфликта, но ако като крайна мярка се стигне до умиротворителни военни операции, България ще ги подкрепи, без да участва нито пряко, нито косвено във военни действия в Съюзна република Югославия. Заключението "България е готова да предостави достъп до въздушното си пространство в отговор на нотата на Северноатлантическия съвет" и по-късното решение на правителството да изрази готовността на България да предостави въздушни коридори на НАТО роди псевдоконституционна криза.
В понеделник бившият външен министър и член на Изпълнителното бюро на БСП Георги Пирински поиска директно оставката на правителството, защото е заобиколило Народното събрание. Правителството предоставило въздушното пространство на страната, без да се допита до парламента, въпреки че според конституцията и тълкуванието на Конституционния съд от 1994 г. той има този изключителен прерогатив. Лидерът на социалистите Георги Първанов уточни, че искането за оставка било само лично мнение, а партията ще реши как да радикализира опозиционните си действия след утихването на кризата.
За сметка на това евролевицата, разграничавайки се от "крайната позиция" на Първанов, каза, че Костов се скрил за консултативния съвет. Никой от евролевите обаче не изказа разумно предположение защо му е на Костов да се крие. Затова пък се изясни, че са против участието на България пряко или косвено във военни операции в Югославия, особено без гаранции от страна на НАТО. Основното обвинение обаче си остана фактът, че правителството е действало, позовавайки се на консултативния съвет, който няма право да взима решения, т.е., че не спазило процедурата по взимане на решения.
Два дни по-късно евролеви депутати казаха, че Костов се е чувствал доста уверено, когато "даваше показания" пред съвместното заседание на комисиите по национална сигурност и външна политика. Само Георги Първанов обвини премиера, че е крил нотата, с която се искат въздушни коридори 28 часа.
Голяма част от парламентарните експерти пропуснаха факта, че всъщност правителството е инструктирало представителството ни в Брюксел да представи неговата позиция, т.е. осъществявало е правомощията си според конституцията да ръководи външната политика на страната, за което не се нуждае от разрешение на парламента. По-късно посланикът в мисията ни в Брюксел уточни, че е информирал Съвета на НАТО за конституционните разпоредби в страната. А самата нота е от един параграф, в нея се иска принципно съгласие, и то само ако възникне ситуация. В крайна сметка се оказа дори, че по процедурни причини не можем да предоставим ефективни въздушни коридори на НАТО (член на комисията по външна политика дори се замисли за промяна на конституцията във връзка с присъединяването ни към Северноатлантическия пакт).
"Техническите подробности" се изясниха чак в средата на тази седмица, което отчасти даде отговор на бързото събиране на консултативния съвет. Явно правителството се опитва да демонстрира единната воля на политическите сили, постигната при президента. Затова бе и нервната реакция на Иван Костов след "изясняването" на позицията на евролевицата. Ако действията на БСП бяха предвидими и обясними, формалното оттегляне на модерните леви от споразуменията при Петър Стоянов показва съвсем не единодушно становище.
Въпреки пропуска да демонстрира консолидирано становище пред Брюксел България за първи път получи обещание за военна подкрепа при евентуална заплаха. "Сега вече ще започнем да събираме дивидентите", каза Асен Агов, след като опасността от военни удари отмина. Решението за отдаване на въздушен коридор над България за самолети на пакта и гаранциите, дадени от НАТО, че страните партньори ще минат под защитния му чадър, на практика вкарвали страната в политическите и материалните ангажименти на Северноатлантическия съюз.
Косово - приближава краят на един експеримент
Ако в следващия век някой отвори учебник по история или международни отношения на страницата за Югославия, това, което ще прочете за Косово, няма да е много различно от фразата: "Кризата в Косово е класически пример за етнически конфликт от края на XX век. " Днес, сто години преди това евентуално да се случи, разгръщането и решаването на този конфликт също се развива по класически сценарий - срещу леко въоръжени парамилитаристични и сепаратистки групировки се изправят професионална армия и специални полицейски части. На теория би трябвало югославската армия отдавна да е приключила с проблема "Косово". Примерите за обратното обаче са кампаниите на САЩ и Франция във Виетнам, съветската инвазия в Афганистан, а после и руската в Чечения.
Деветдесетте години на XX век могат да бъдат наречени десетилетие на консервираните национализми. Това са закъснелите национални утопии на различни етнически общности, които поради различни причини не са успели да преживеят или да завършат националната си еманципация. След разпада на циментиралата за десетилетия международния живот система на студената война началото на 90-те години бе използвано от редица националности и местни елити на етнически общности за промяна на политическото статукво. Съвсем естествено процесите на преначертаване на границите започнаха в бившите СССР и Югославия, където изкуственото създаване на националните граници при несъобразяване с всякаква етническа картина бе достигнало най-висока степен. Докато разграждането на бившата "империя на злото" премина сравнително безболезнено през формулата ОНД, процесите на разпад в бивша Югославия предизвикаха един от най-продължителните, стъпаловидно развиващи се етнически конфликти в историята на последния век.
Мината Косово бе заложена преди 11 години, когато Белград отне автономията на провинцията. Оттогава започна и процес на интензивно разделение на сърби и албанци в Косово. Благодарение на различните демографски характеристики на двете общности понастоящем албанците съставляват около 90 процента от населението на провинцията. Белград не полага усилия да интегрира албанците, дори напротив, двете общности са в процес на паралелно съществуване. До избухването на косовската криза цялата държавна администрация и местната власт бяха съставени от средите на сръбското малцинство в Косово. Сърби са и всички служители на полицията, пощите и комуникациите.
В отговор на административния диктат на Белград косовските албанци започват да изграждат свои структури на всички възможни нива. Процесът започва от образователната система. Албанците обявяват бойкот на сръбските училища и организират своя образователна система, финансирана чрез дарения и от нещо подобно на вътрешна данъчна система. Създава се и албански университет. Младежите от албански произход отказват да влизат в югославската армия, а натискът на Белград върху тях да правят това и бездруго не е силен. Албанците започват да бойкотират и структурите на местната власт, като създават своя местна администрация и прекратяват участието си в изборите. Частният бизнес в Косово става предимно албански и е изцяло част от сенчестата икономика.
Отказът от участие в избори бе добре дошъл за режима на Белград, който наложи в изборния закон 50-процентна бариера при падане на изборната активност, под която резултатите от вота са невалидни. Това условие се оказва ефикасно за запазване на политическия контрол на Белград над цялата страна. Авторитарният стил на управление кара опозицията да се оттегли от участие в несвободните избори и увеличава изборната и политическата апатия сред населението в цялата страна. Като се прибави към това албанският бойкот, ако в даден район изборната активност е под 50 процента, избран кандидат няма. В тези условия възможностите на режима за фалшификации и контрол над изборния процес нарастват и на парламентарните избори през 1996 г. управляващата коалиция на Милошевич спечели 64 от общо 138 места в парламента, а коалицията от демократични политически партии "Заедно" едва 22 парламентарни кресла. В парламента влизат още осем политически партии, пет от които са представени с трима или по-малко депутати.
В условията на нехомогенно политическо пространство за управляващия кръг около президента Милошевич бе твърде лесно да си набавя нужните гласове, за да получи парламентарно мнозинство. Администрацията контролира изборния процес и канализира изборната активност и резултатите от нея в услуга на политическите кръгове около югославския президент. На последните президентски избори избирателите бяха поставени пред алтернативата да избират между радикала Шешел и Милошевич. Демократичната опозиция призовава към бойкот на изборите, а международната общност си затваря очите за изборните фалшификации, които са в явна вреда за Шешел.
След 1996 г. властта на Милошевич укрепна и управлението му постепенно започна да ликвидира островчетата на независимост в Югославия. Непокорната преса бе усмирена, а независимата медийна компания B-92 бе под постоянен политически огън от страна на правителството. Протестите на студентите и опозицията в Белград бяха преодолени, а избирането на Мило Джуканович за президент на Черна гора бе компенсирано с назначаването на неговия основен политически опонент Момир Булатович за премиер на Югославия.
В резултат на всичко това режимът на Милошевич изгуби всякаква политическа конкуренция, а управляващите политически сили продължават да насочват сръбското общество изцяло към ирационалните цели на сръбския национализъм, докато националните задачи, които има да решава Сърбия, са съвсем различни от тезите на великосръбския шовинизъм. На фона на авторитарните политически режими от латиноамерикански или азиатски тип в бивша Югославия се забелязва един феномен - съчетание на сравнително прозападен тип организационна и икономическа култура и предимно архаични политически ценности. Това до голяма степен е повлияно и от институционалната формула "бивша Югославия", която на практика консервира сръбския национализъм, като запазва изкуствено сръбската доминация в бивша Югославия и създава у сърбите нереална представа за собствения им национален потенциал, както и за обхвата, в който биха могли да го реализират.
В крайна сметка усилията, които Сърбия хвърля за защитата на националната си утопия, водят до подмяна на приоритетите - до замяна на времето с пространство - и в крайна сметка до загуба както на пространство, тоест на територия, така и на време. От всичко това сръбският национализъм губи, както губи и сръбското общество.
В разкъсващите света етнически конфликти не всички етнически общности имат исторически основания за своята национална еманципация. Често сепаратистките настроения се инициират от елитите на местни етнически общности, които използват конюнктурни обстоятелства за придобиване на политическа власт. Подобен е случаят с косовските албанци, които претендират за изграждане на собствена административна единица на територия, която е част от сръбското историческо и културно наследство. Единственият фактор, който е в полза на албанската позиция, е етническият баланс в Косово. Благодарение на демографските си характеристики албанците са мнозинство, около 90 процента от населението на провинцията, което все пак им дава основания да претендират за самоуправление и за някаква степен на автономия от Белград.
В началото на тази седмица косовската криза получи възможност за дипломатическо решение, след като подложеният на международен натиск авторитарен режим в Белград се съгласи да изпълни исканията на ООН и сръбското правителство обяви план за политическо уреждане на косовския проблем. В общи линии сръбската инициатива е съобразена с изискванията на ООН за Косово и включва четири основни пункта: самоуправление за Косово; провеждане на избори след девет месеца; амнистия за албанските сепаратисти и международно разследване за извършените военни престъпления. Белград обяви също и създаването на местна полиция, съставът на която ще бъде съобразен с етническия баланс на провинцията. Обещанието за изграждане на такъв тип структура на полицията в Косово бе дадено от Милошевич под американски натиск. Освен това режимът в Белград прие още шест искания на международната общност: започване на мисия на 2000 международни наблюдатели в Косово от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ); изтегляне на сръбските военни сили; безпрепятствено завръщане на бегълците; свобода на движение в Косово за ОССЕ и гаранции за сигурността на международните наблюдатели, както и ОССЕ да контролира процеса на провеждане на бъдещите избори; въздушна поддръжка на мирния процес, осъществявана от невъоръжени самолети на НАТО.
След постигнатите договорености позицията на сръбското правителство е, че опасността от военна интервенция е предотвратена и че споразуменията ще гарантират спазването на правата на всички в Косово. Режимът в Белград разпространи специална декларация, в която изрично се казва, че автономията на Косово е в рамките на Югославия. Представителите на крайните албански сепаратисти от АОК заявиха обаче, че всичко освен пълна независимост на Косово е неприемливо за тях.
От политическото решение на кризата печели целият регион, но постигнатото дипломатическо решение благоприятства поне в краткосрочен период задържането на Милошевич на власт. Оттук нататък проблемите за Косово ще придобиват институционален характер. Двете етнически общности, сърби и албанци, от години водят общуване, което има свои неформални правила и няма много допирни точки. Сръбските власти едва ли имат илюзии, че Косово може да бъде реинтегрирано в Югославия, но пред Белград стои проблемът как да запази вече автономно Косово в рамките на Югославия, като едновременно защити интересите на сръбското малцинство в областта.
Ако постигнатите споразумения бъдат спазени от Белград, уреждането на статуквото в Косово ще зависи в голяма степен от международната общност. Политически промени обаче могат да се очакват в Белград, където засега правителството остава на власт, но ще трябва да се съобразява с мрачните икономически реалности.
Шансове в Югославия и в сръбската политическа система да започне процес на демократизация има, но това може да стане само ако Сърбия претърпи значителни политически промени. На пръв поглед косовската криза е удобен повод за такива, но сръбското общество не разполага с ресурс от достатъчно на брой силни и автономни от централната власт структури, както и с достатъчно хомогенни и влиятелни демократични политически партии, които да започнат процесите на демократизация.
НАТО разпростира системата си за сигурност и над България
- Смятам, че срещата в Анталия и приетата декларация имат несъмнен принос за решаването на проблема, тъй като за първи път на форум, на който присъства югославска делегация, беше обсъждана ситуацията в Косово. Нещо повече - говореше се не само за подкрепа на резолюция 1199 на Съвета за сигурност, но и за нейното приложение на практика. Ситуацията без съмнение е много критична и усилията на всички държавни глави и на външните министри, които ги придружаваха, бяха насочени към намирането на политическо решение и за предотвратяването на военната намеса.
- Не смятам, че българската позиция се забави. Нещо повече - мога със задоволство да констатирам, че България беше може би най-активна от всичките си съседи поради факта, че беше най-потърпевша от предишната криза в Югославия. Това направи българската дипломация и българския политически елит особено чувствителни към една нова криза и към перспективата за ново ембарго. Още през март започнахме засилена дипломатическа активност за консолидиране на силите на стабилните демокрации в региона в подкрепа на международните усилия за търсене на политическо решение. Това беше подкрепено с няколко декларации, с общи позиции, които, без да имат претенции, че са ключови за решаването на проблема с Косово, имаха силата на регионален инструмент, който можеше да бъде използван от международната общност за въздействие върху страните в конфликта и всъщност беше използван. Като равно по значение бих оценила усещането за необходимост от обединяване на усилията по проблемите на сигурността в региона, на което са функция всички останали наши планове - за инфраструктури, за икономическо и търговско сътрудничество. Тезата, която България лансира, беше, че не нови граници, а повече демокрация ще реши проблемите на Балканите. Доста метафорично го представих, но този апел беше споделен от всички участници в конференцията и направи възможни много компромиси в търсенето на политическо решение. Новото в общата декларация е, първо, присъствието на позицията на Югославия в нея. Второто е това, че чрез този документ се ангажират и двете страни за приложението на резолюция 1199. Приложението на резолюцията се приема като условие да не се прибегне до военни операции. Без съмнение всички държави в региона са заинтересовани от мирното решаване на конфликта, което ще даде възможност за продължаването на останалите инициативи. Възможността да се коментират и други проблеми на Балканите, възможността да седнат на една маса държави и държавни глави, които все още имат открити въпроси помежду си, без съмнение е принос за стабилизацията на региона. Всички ние сме достатъчно препатили от проблемите на Балканите, за да бъдат допуснати нови рискове.
- Това е път, който трябва да извървят и двете страни. Без съмнение това не е решението на конфликта. Конференцията и държавите в региона имат съзнанието, че не биха могли сами да се справят със ситуацията, че няма сила на Балканите, която да може да реши този сложен проблем сама. Ценното е, че те приеха да тръгнат и в политическия смисъл на думата - да се пресрещнат. Компромисът без съмнение трябва да се търси между сегашното статукво, което е абсолютно неприемливо, и между независима република, която също е неприемлива. Всички се обединиха около желанието да се търси взаимноприемливо решение при запазването на съществуващите граници на Балканите. Независимо, че прозвучаха реплики, които показват разлика в позициите (не би било реалистично, ако не беше така), това е първата лястовичка на промяната в становищата. Необходими са още много търпение и много дипломатически усилия. Това, което международната общност успя да осъществи - и като форма на натиск, и като изключителна дипломатическа активност при търсенето на различни механизми, показва голямата ангажираност и на НАТО, и на Европейския съюз, и на контактната група за решаването на проблемите в балканския регион.
- Декларацията на балканските премиер-министри не е по-различна и се вписва изцяло в мозайката на международните усилия. Потвърдихме онова, което беше казано в Брюксел - трябва да се пристъпи към незабавно изпълнение на резолюция 1199 като абсолютно необходимо условие да не се прибегне до по-нататъшни действия. Считам конференцията за успех, тъй като съумяхме да убедим Югославия да стане страна по този ангажимент, а също така и Албания. Разбира се, още е твърде рано, за да считаме, че конфликтът е потушен напълно. Но това е сериозна стъпка, която регионът дължеше на международната общност. Много често сме коментирали, че проблемите не бива да бъдат решавани извън нас и въпреки нас. Ето сега имахме възможността и за първи път я използвахме - да демонстрираме консолидация по проблемите на сигурността. Ако си спомняте, в доклада на Кофи Анан се подчертава, че ако се допусне по-нататъшно разширяване на конфликта и задълбочаване на хуманитарната криза през зимата, това ще постави пред огромен риск мира и сигурността на Балканите.
- За нас беше изключително важен отговорът на българското правителство, който беше базиран на решението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента по повод на искането, което НАТО отправи към нас. Ангажиментът, който България има към националната си сигурност, получи разбиране от страна на Брюксел, от страна на НАТО. Писмото на генералния секретар на НАТО до българското правителство не само сочи ангажираността на България и отговорната й позиция, но подчертава нещо, което е изключително важно за нас - че НАТО и държавите от Северноатлантическия договор разпростират своята система на сигурност и върху България. По този начин рисковете за националната сигурност на България ще бъдат минимизирани до крайност, те няма да бъдат повече, отколкото на всички натовски държави. Тази гаранция е много необходима за България, защото изолацията й от международните процеси без съмнение щеше да подложи на огромен риск нейната национална сигурност.
- Зад писмото на Хавиер Солана всъщност стоят реални гаранции и ангажименти и те ще бъдат специфицирани по време на консултации в Брюксел. Такива консултации са поискали всички натовски държави, включително и онези (като Чехия например), чието приемане в НАТО е предстоящо. Не дай боже да се наложи, но разглеждаме всички варианти за необходимост от допълнителни гаранции - технически, военни, икономически. За нашата страна основната заплаха в този толкова близък конфликт ще бъде предимно икономическа. Евентуални военни действия по същество биха означавали ембарго. Аз съм изключително доволна, че резултатите и прогнозите са в положителна посока. Но като правителство и като хора, които се стремят да защитят българския национален интерес, имаме ангажимент да разгледаме всички възможни варианти, да предвидим опасността, да намерим алтернативните механизми на тази опасност, да я минимизираме до крайност. А когато изходът е благоприятен, можем само да се радваме.
- Не бих искала да се ангажирам с прогнози, тъй като пред основните актьори на политическата сцена в Косово стоят дълги преговори, предстои конкретизация на така наречената широка автономия. Но най-важното в момента е изпълнението на резолюция 1199 и гарантиране на мира. Оттам нататък съм сигурна, че страните ще започнат да се сближават във вижданията си.
- Това е най-общото понятие. За да бъда максимално коректна, бих го обяснила по следния начин - търси се вариант между сегашното статукво и независима република, тоест възможност за гарантиране на човешките права без разлика на етнос в Косово и в същевременно право на известна форма на самоуправление, която вече ще бъде договаряна.
- Определено - да. Ще ви кажа нещо, което външните министри споделихме помежду си - може би тази екстремална ситуация на Балканите даде възможност на всички страни и на всички политици да идентифицират приоритетите си и да определят като въпрос от основно значение именно гаранциите за стабилността и мира в региона. При стабилна обстановка и при доверие възможностите за решаване на проблемите биха се увеличили многократно. Като пример ще посоча контактите с Турция и с Гърция и изключително динамичния начин, по който се развиха отношенията ни с двете държави в последните няколко месеца. С Турция решихме проблеми, които стояха пред нашите страни в продължение на 50 години. С Гърция успяхме да реализираме или поне да започнем редица проекти, включително за контролно-пропускателните пунктове, които изглеждаха блокирани. Това показва, че ангажираността на сегашните политици на Балканите е много голяма.
Трябва да има мирна алтернатива за преодоляване на кризата в Косово
- Не зная. Надявам се, че няма. Надявам се, че ще има мирен изход от кризата. Трябва да бъде намерено дългосрочно политическо решение, а атаката на НАТО няма да донесе такова разрешение. Тя ще създаде повече проблеми, отколкото сега съществуват.
- Много проблеми за сигурността в целия регион. Страхувам се, че ситуацията в Албания може да стане още по-уязвима. Хуманитарните акции не са достатъчни, за да избегнем бедствията. Напротив, ще има много повече жертви и не само жертви, противопоставянето между хората ще нарасне толкова много, че няма да има начин те отново да живеят някога заедно. Най-много се страхувам от това, че една евентуална война ще разруши напълно всички демократични алтернативи в Сърбия. В нашата страна сега силно се развиват гражданското общество и независимите медии, но се опасявам, че тези успехи трудно ще бъдат продължени, защото първите репресивни мерки вече са предприети.
- България се опитва да заеме, доколкото аз имах възможност да проследя, позиция посредата. Според мен е огромен срам, че съседите няма какво повече да кажат в такава ситуация. От дълго време съм защитник на балканския мир. Казах и на г-жа Хилъри Клинтън*, вярвам, че трябва да има механизъм и форма, които да могат да осигурят дългосрочно мирно и демократично разрешение не само на проблема "Косово", но и на другите проблеми в региона.
Аз бих искала да има интензивни съседски взаимоотношения между нашите държави. Точно сега особено в областта на политическото развитие ние можем да научим много от България.
- Не, не мисля, че протестите ще спрат нападението на НАТО. Политиците още сега трябва да спрат НАТО-атаките. Първият и най-важен въпрос е какво ще стане след атаките. Страхувам се, че това не е решението, ще възникнат допълнителни усложнения, а те не са готови за това. Едно споразумение също може да крие опасности. Международната общност трябва да помогне за развитието на демокрацията и в Албания, и в Косово, и в Сърбия, и в Черна гора. Трябва да има мирна алтернатива за преодоляване на кризата.
Коментар
При данъците ще стане като с медийния закон
Синдромът на медийния закон очевидно обхваща и данъчната реформа. Появява са нещо, което не само не е добро, но и граничи с глупостта, защото не е премислено. Привидно всички запитани са срещу него, но нещото става факт, и то като закон в парламента.
Така се случи с ограниченията на рекламата в праймтайм на националната телевизия (докато се появи частна?!), такъв се очертава да е случаят и с отдавна чаканото намаляване на данъците. Неизвестно кой някога бил казал, че трябва да се намали ДДС. Реакцията на МВФ, разбира се, беше логична - ДДС не е най-правилният данък за намаляване, защото държи стабилен бюджета. Българските представители заупорствали, защото вече бил възникнал обществен натиск СДС да си изпълни обещанието. Все пак доста странен натиск, защото може да се допусне, че цените на стоките няма да мръднат надолу въпреки намалението. А за населението все пак това е най-важното, преди да започне да оказва какъвто и да е натиск.
Като стана дума за обещания - във всичките си предизборни програми сегашните управляващи обещаваха стимули за инвестиции и намаляване данък печалба на фирмите. Изобщо, преди да дойде на власт, СДС даваше знаци, че няма да поведе война с частния бизнес. Нищо такова не се случи. Както се очертава, на този етап стимули за инвестиции няма да има, а намаляването на корпоративния данък ще е само символично.
Нищо че той може да се намали драстично, без бюджетът да го усети. Нищо че това е най-сигурният начин да се легализира икономиката, която сега е наполовина черна. Нищо че тогава най-вероятно при два пъти по-ниска ставка ще се събират повече приходи заради разширената данъчна основа. Нищо че всички запитани от икономическия екип на управляващото мнозинство страшно подкрепят идеята СДС да насърчи бизнеса. Нищо.
Накрая ще стане точно като с медийния закон. Всички видни управляващи ще се изкажат по медиите, че СДС трябва да намали данък печалба, и ще гласуват да се намали ДДС... Свободното слово не се създава с процедури
Режисирано или не, в седмицата преди синята конференция избухна скандалът с уволненията на журналисти от националното радио. Скандалът попадна точно в целта и засегна едновременно два от най-болните проблеми на управляващите - корупцията и цензурата. Корупцията безспорно е проблем номер едно на властта въпреки последователното му отбягване и заобикаляне. Поводът да бъдат уволнени от националното радио Виза Недялкова и нейният екип най-вероятно ще се окажат неприятните материали за това как са давани пари за сини лидери. За съжаление скандалът се концентрира главно върху това законни или не са уволненията, а не върху това какво е съдържало радиопредаването, довело до тях. Колкото и да са перфектни вътрешните правила в една медиа, те самите не могат да създадат разследващ и скандален материал, ако освен тях няма хъс у журналиста и воля в ръководствата на медиата.
За всички, които познават Виза Недялкова, е ясно, че от нея трудно могат да се очакват похвали към управляващите. Същото важи между другото и за политиците от опозицията, но да сте чули от тях такива разкрития? След като опозицията по неизвестни причини се държи като под хипноза, всеки опит за хвърляне на камък в блатото отдругаде е за насърчаване. Колкото и да няма последствия от него. Все още разследващата журналистика няма критична маса - няма практика, няма традиции, няма правила за достъп до информация. От репортерите се очаква едва ли не да свършат работата на полиция, следствие и прокуратура, взети заедно, за да могат да напишат критика за някого. Затова най-често по формални или организационни причини половината от журналистическите разследвания остават ненаписани.
Почти сигурно е, че разследванията на Виза Недялкова са спорни. Със сигурност в тях могат да се намерят неточности и недоказуеми неща. Вероятно някой е имал интерес да й даде точно тази информация, но въпреки това в националния ефир трябва да се чуват повече такива материали. Първо, защото това е смисълът на свободната журналистика - да разследва, да изнася данни, да създава обществен натиск. И, второ, защото много по-страшно от журналистическата неточност и преднамереност в една държава е това политиците в нея да имат чувството за безнаказаност.
За сладките, дамата и валето купа
Според бащата на квантовата физика Дирак "трябва да има разстояние, от което женското лице е най-привлекателно, защото в двата гранични случая - много отблизо и много отдалече - привлекателността е нула".
Почти седмица е достатъчно време конференцията "Жените в XXI век - преодоляване на границите", която иначе придоби популярност като среща на първите дами от региона плюс Хилъри Клинтън, първата дама на Щатите, да бъде видяна извън контекста дамско парти.
Колкото и да е атрактивна за широката публика кухнята на събитието, тя просто подвежда. За разлика от своите съпрузи "първите дами" от региона не просто се събраха, но проявиха нещо повече от "добра воля", с което срещата стана събитие не само заради самочувствието на организаторите.
Ако медиите не бяха изпаднали в крайност - телевизията дотам да се престарае в услужливостта, че да пусне в неделя вечер вместо филм, едно към едно цялата церемония в Народния театър, а репортерите на пресата да броят празните места по балконите на Народния театър, можеха да се видят и други неща.
Например това, че в работните секции имаше българки, които светът познава, ние обаче - не. Например, че срещата промоцира, при това успешно, промяна в името на злощастното квадратче от картата, където сме се родили. Вместо маргинализираните Балкани, които развитият свят слага в Азия, тук се говореше за Югоизточна Европа. А това никак не е без значение за амбициите да скъсаме с азиатската си пъпна връв, ако искаме да сме Европа. Регионът този път не се раздели на бивши комунистически режими, които сега са в "преход", и на страни, които са асоциирани към Европейския съюз, НАТО, а проблемите му влязоха в по-модерната глобална рамка - "устойчиво развитие", характеристика на обществата, на които завиждаме.
Има и още, но какво да се прави, както и друг път е ставало по нашите географски ширини, информационната опаковка на едно събитие е като в онова детско стихче за дамата купа, която направила сладки, а валето купа ги откраднало и изяло. Медиите като валето купа помирисаха парфюмите, изброиха бодигардовете, пресметнаха цената на тоалетите... но не забелязаха - нарочно или поради балканско късогледство - най-главното.
Дали гледаха прекалено отблизо или прекалено отдалече не е ясно.
Лидерите на балканските държави застанаха зад обща позиция за Косово
Лидерите на балканските държави, които в началото на миналата седмица се срещнаха в турския курортен център Анталия, обявиха общата си позиция по кризата в Косово часове преди да стане известно решението на НАТО за отлагане на удара срещу Югославия. Срещата беше организирана в рамките на инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа и предвиждаше обсъждане на проблеми и проекти, общи за държавите от региона, като корупцията и възможностите за сътрудничество при пресичането на контрабандните канали, световната икономическа криза, отражението й на икономиките в региона и възможностите за предотвратяването на последиците, реализирането на големите инфраструктурни проекти. Изострянето на кризата в Косово обаче отклони вниманието на първите министри и придружаващите ги екипи от по-прозаичните теми и го насочи изключително към югоконфликта. Първият ден от срещата на държавните и правителствените глави в Анталия мина под знака на острите противоречия в позициите на Албания и Югославия. Албания поиска специален текст в общата декларация, който да осъжда режима на Милошевич. Сръбският премиер Булатович твърдо заяви позицията си, че Косово е вътрешен проблем на Югославия, който тя ще решава сама. Информациите за ситуацията в Косово са манипулирани, бойните действия са прекратени, заяви Булатович. Очакванията бяха насочени главно към двустранните срещи на Костов с Булатович и на Йълмаз с външния министър на Албания Мило, които можеха да тушират поне до известна степен крайните позиции. До края на деня обаче не се появиха признаци, че балканските държави са готови поне временно да забравят егоистичните си амбиции и да постигнат съгласие, което да акумулира сигурност.
Компромисното предложение излезе от българския премиер. Той постави за обсъждане три пункта. Участниците в срещата призовават СР Югославия да изпълни резолюция 1199 на Съвета за сигурност и препоръките на контактната група, за да бъдат избегнати друг вид действия. Второто предложение беше да се отправи призив към косовските албанци като страна в конфликта да съдействат за преодоляването на кризата, като оттеглят онази част от исканията си, които със своя екстремизъм пречат на постигането на мир чрез преговори. Участниците в срещата обявиха, че смятат за недопустими всички искания, свързани с промяна на границите в региона. Чрез преговори трябва да бъде решен и въпросът за предоставянето на по-висок статут на Косово, но в рамките на СР Югославия. За първи път Югославия участва в среща, на която се обсъжда проблемът "Косово", и не само остана до края, но дори се подписа под общата декларация. Макар и трудно, Албания все пак беше принудена да отстъпи от искането за едностранно осъждане на СР Югославия и военно нападение. И двете страни застанаха зад общия документ заедно с останалите си съседи в региона. Последните им изявления на заключителната пресконференция обаче показват, че конфликтът продължава да тлее. След като обясни постигнатия компромис, Булатович отново напомни, че Косово е вътрешен проблем на Югославия и страната трябва да бъде оставена да си го решава сама. Албанският представител изрази недоволство от сръбското тържествуване с компромиса и посочи, че Албания смятала като по-ефикасно решение с въздушно нападение на инфраструктурата на Югославия. "Нека да се рушат инфраструктурни обекти, а не да загиват хора", призова албанският външен министър.
Правителството демонстрира високи амбиции на инвестиционния форум
Вторият инвестиционен форум, който се проведе през изминалата седмица, привлече слаб интерес от страна на чуждестранните инвеститори. Тази година събитието беше посетено от няколко пъти по-малко на брой участници в сравнение с първия форум от 1997 г. Въпреки това всички представители на правителството, които бяха лектори по време на форума, в изказванията си акцентираха на твърдението, че България е добро място за инвестиции (независимо от световната криза) и че правителството има политическа воля за реформи.
През първия ден на форума вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков съобщи, че до 2002 г. българското правителство ще се стреми да постигне ръст на брутния вътрешен продукт от 4 до 5 процента годишно, както и значително намаляване на външния дълг. Вицепремиерът освен това представи в оптимистична светлина приоритетите на правителствената програма за приключване на приватизацията до 2000 г., разширяването на финансовите пазари, осъвременяването на експортната структура и либерализацията на външнотърговския режим. При закриването на форума премиерът Иван Костов повтори прогнозата за икономически растеж през следващите няколко години, като се аргументира с нарастването на потреблението като следствие от увеличаването на доходите на населението. Костов освен това заяви, че очаква до края на 1999 г. България да достигне Чехия и Унгария по показателя дял на частния сектор в създаването на брутния вътрешен продукт.
На форума бяха акредитирани общо 1288 души, от които само 475 бяха същински участници, платили такса за правото на присъствие. На второ място по брой бяха журналистите - 234, следвани от персонала на форума - 129 души, и гостите - 161 души. Представителите на български фирми, организации и държавни ведомства бяха общо 753 на брой - почти две трети от всички присъстващи.
В интервю по "Дарик" радио за резултатите от форума Красен Станчев, програмен директор на Българския инвестиционен форум, заяви, че тази година събитието е било посетено предимно от представители на компаниите, които вече са стъпили в България и имат интереси за инвестиции в реалния сектор. За сметка на това според Станчев на втория форум по-слабо са били представени портфейлните инвестиции (вероятно поради факта, че в България една година след официалното стартиране на фондовата борса тя продължава да бъде фиктивна). Красен Станчев призна, че форумът не беше посетен от значими компании като "Мерил Линч" и "Джей Пи Морган" (които дори имат договор с българското правителство във връзка с планираната емисия еврооблигации), но обясни този факт с очакваните съкращения в двете инвестиционни банки. "Най-лошото засега според мен е относително слабото участие на българското правителство в смисъл, че имаше други приоритети, имаше регионална криза и не се получи пълно представяне на намеренията", каза още програмният директор.
Надзорът на АП утвърди сделката за Русенската корабостроителница
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация през изминалата седмица утвърди по принцип проектодоговора за продажбата на 80% от Русенската корабостроителница на немското дружество РКМД (Русенско корабостроително мениджърско дружество - Rousse Shipyard Beteiligungsgesellshaft). Купувачът е регистриран тази година в Рощок с цел участие в приватизацията на Русенската корабостроителница. В дружеството участват брокерската фирма "H + S", която прави част от поръчките за Русенската корабостроителница, и фирма "Прешъс", която е един от основните доставчици на предприятието.
Договорът за продажбата на мажоритарния пакет от корабостроителницата на немския купувач няма да бъде подписан, преди РКМД да направи собствено финансово, екологично и правно проучване на предприятието. Срокът за това е две седмици. РКМД освен това ще трябва да представи на АП споразумение с кредиторите на Русенската корабостроителница. Предприятието е длъжник основно на ДФРР с близо девет млн. долара и на държавния бюджет с три млрд. лв. Офертата на РКМД предвиждаше цена за мажоритарния пакет от капитала на корабостроителницата в размер на 1.614 млн. долара и бъдещи инвестиции за 14 млн. марки. Възможно е купувачът да започне да настоява за намаляване на цената, след като приключи с анализа на състоянието на предприятието. "Ние обаче не сме склонни да се съгласим на промяна на цената", заяви Асен Дюлгеров. Според него становището на надзора е, че посредникът по сделката за Русенската корабостроителница - Ди Еф Си (DFC), не си е свършил работата, както трябва, но въпреки това ще получи възнаграждението си в размер на над 100 хил. долара.
Зърнените складове с лиценз само при капитал над 100 млн. лева
Лиценз за публичен склад на зърно се издава само на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност с минимален капитал 100 млн. лева. Това гласи одобрената от правителството наредба за лицензиране и контрол на публичните складове за зърно и зърнохранилищата. Лиценз за зърнохранилище се издава само на собственик или наемател на оборудван с необходимата техника силоз, силозна клетка или склад. Лицензът се издава от министъра на земеделието по предложение на Националната служба по зърно. За зърнохранилищата лицензът важи 5 години. Лицензът за публичен склад важи до два месеца преди изтичането на срока на внесения депозит или неотменяемата банкова гаранция, които се изискват от собствениците на публични складове по Закона за съхранение и търговия със зърно. При подновен депозит или банкова гаранция лицензът се продължава автоматично. Според Закона за съхранение и търговия със зърно размерът на внесения депозит или банковата гаранция е 10 хил. лева за всеки тон зърно от складовия капацитет. Без лиценз публичните складове за зърно и зърнохранилищата не могат да сключват договори за влог на зърно и не могат да издават складови записи.
Съдът наложи запор на имуществото на Спартак Жаров
Съдът наложи запор на недвижимото имущество на Спартак Жаров като обезпечение на санкцията му от митниците, заяви в четвъртък шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев. Решението на съда е от 8 октомври. Освен апартамента на Жаров от 127 квадрата на столичната улица "Дунав" съдът е наложил запор и на шест автомобила и на 12 390 тона нерафинирана захар, собственост на "Бартекс" . В края на август Спартак Жаров беше глобен 4.5 милиарда лева от митниците заради липсващи 12 000 тона захар, вкарани на временен внос през бургаското пристанище. Според изявления на Мултигруп, към чиято структура се числи захарният завод в Камено, Бургаско, глобата била обезпечена отдавна и такъв запор не се налагал.
В съда е изпратен и иск за запор на имущество на едноличния търговец Иван Сиви, който също е уличен в контрабанда на захар, а неговата съпруга е арестувана по разследването за захарния канал. На Иван Сиви глобата е от 14 милиарда лева.
Международна конференция ще дискутира корупцията
На 22 октомври в хотел "Шератон" в София Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика и Институтът за регионални и международни изследвания организират международна конференция на тема "Чужди инвестиции, прозрачност, икономически растеж".
Според предварителната програма обръщения към участниците ще направят посланичката на САЩ в София Ейвис Боулън, Лорънс Игълбъргър, бивш държавен секретар на Щатите, Карл Гершман, президент на Националния фонд за демокрация на САЩ, и Еманюел Кампурис, президент на Ameriсan Standard Companies.
Специално слово ще произнесе премиерът Иван Костов.
Докладчиците, между които Румен Аврамов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Огнян Минчев, Евгений Данов, ще представят теми като "Международни капиталови потоци: стабилизиращи и дестабилизиращи ефекти", "Прозрачност и данъчни регулации", "Приватизационни схеми и прехвърляне на собственост", "Инвестиции и честна политика на правителството". Корупцията е тема на няколко изследвания - "Корупцията и качеството на икономическата среда в България", "Антикорупционната реторика и политиката на реформи", "Корупцията и публичните институции", "Обобщена аналитична оценка на факторите, пораждащи корупция в България".
САЩ отпуснаха 18 милиарда долара на МВФ
САЩ приключиха дългоочакваното договаряне между Белия дом и Конгреса за отпускането на допълнителни 18 милиарда долара за увеличаване оперативните възможности на Международния валутен фонд.
Тази сума бе нужна за МВФ, за да подпомогне икономическите реформи в държави, провеждащи стабилна монетарна политика, и да ги предпази от последиците на световната финансова криза. Условията към МВФ, при които ще бъде предоставено финансирането, са повишаване на отвореността на фонда, както и въвеждането на по-стриктни условия по отпускането на спешни заеми.
Финансирането на МВФ ще подобри способностите на фонда да отговори на нарастващата икономическа криза в световен мащаб. МВФ трябва скоро да финализира отпускането на голям спешен заем за Бразилия и резервите на фонда се очаква да достигнат критични нива след мултимилиардните заеми, отпуснати за азиатските страни и Русия.
Постигнатото съгласие между двете власти в САЩ дойде след година на спорове между Белия дом и републиканското мнозинство в Конгреса, което иска по-силен контрол върху дейността на фонда. Според лидера на републиканците в долната камара на Конгреса Дик Арми досега МВФ е бил анонимна институция, която е била имунизирана срещу контрола на данъкоплатците, и отсега нататък тя трябва да бъде държана отговорна за своите действия.
Републиканците искаха и повишаване на лихвите на фонда по отпусканите заеми, които понастоящем са незначителни особено за бедните страни, за които лихвите са 0.5 процента, докато нормалните лихви по заемите, отпускани от МВФ, са 4.3 процента, както и вдигане на лихвите по спешните заеми като този, отпуснат на Южна Корея.
Перу и Еквадор решиха граничните си проблеми
Перуанският конгрес одобри исторически законопроект, даващ на четири страни, включително и на САЩ, правото да построят собствени обекти по отдавна оспорваната гранична зона със съседен Еквадор. Това решение е част от мирния план, подписан и от САЩ, Бразилия, Аржентина и Чили, четирите страни, които ще гарантират споразумението. Ако еквадорският парламент одобри същото решение, това ще сложи край на петдесетгодишните гранични спорове между двете страни. Четирите неутрални нации, гарантиращи договора от 1942 г., установяващ границата между Перу и Еквадор, станаха и гаранти на започналите между двете съседни страни мирни преговори след кратката война през 1996 г. Повод за нея отново бе пограничният конфликт и неясно оформените гранични зони. След разговорите между двамата президенти, перуанския Фухимори и президента на Еквадор Махуад, финалното споразумение ще уточни мястото на спорната осемдесеткилометрова демаркационна линия.
Републиканците одобриха пакет от правителствени законопроекти
Белият дом и лидерите на Републиканската партия постигнаха съгласие по условията на законодателен пакет на стойност половин милиард долара, предложен от изпълнителната власт. Постигнатото споразумение дава възможност на президента Клинтън да прокара инициативите си за подобряване функционирането на образователната сфера и за развитие на околната среда. Финансирането на правителствените програми ще дойде от бюджетния излишък за 1998 г. От Републиканската партия поискаха повишаване на разходите за национална сигурност и за борбата с престъпността, както и увеличаване на капитала на Международния валутен фонд.
Клинтън и републиканските лидери дадоха съвместна пресконференция, на която обявиха постигнатите договорености след повече от две седмици на напрегнати преговори относно законопроектите, които трябваше да бъдат одобрени от американския Конгрес.
Републиканското мнозинство в Сената и в долната камара на Конгреса одобри само седем от предложените от президента тринайсет финансови законопроекта и Клинтън наложи вето на един от тях. Така зелена светлина бе дадена на седем законопроекта от огромния пакет, който бе обект на тежки преговори между президентската администрация и Републиканската партия през последните две седмици. Републиканското мнозинство в Конгреса не бе съгласно с приемането на пакета, но лидерите на Републиканската партия го подкрепиха и обявиха, че той е добър за страната.
Одобряването на част от предложените финансови законопроекти дава възможност на Белия дом да започне проект на стойност 1.1 милиарда долара, който предвижда откриване на нови сто хиляди работни места за учители, което ще позволи намаляването на броя на учениците в отделните класове. Част от пакета със законопроекти предвижда още преброяване на населението, както и установяване на по-точна статистика за малцинствата и бедните слоеве от населението.
В законопроектите, подкрепени от републиканското мнозинство, влязоха още разходи на стойност 20 милиарда долара за отбрана и национална сигурност, както и средства за специален аграрен фонд за компенсиране на фермерите, пострадали от климатичните условия или ниските пазарни цени на пшеницата, и за подобряване на националния воден баланс.
НАКРАТКО
Държавният секретар по външните работи и по въпросите на Общността на Великобритания Робин Кук пристига на двудневно работно посещение в България в началото на следващата седмица. Двустранните отношения, конфликтът в Косово, присъединяването на България към НАТО и ЕС ще обсъди Робин Кук по време на срещите си с президента Петър Стоянов, премиера Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова.
Консорциумът на компаниите TLC и Hewlett-Packard спечели конкурса на БДЖ за изграждане на Пътническа информационна система. Проектът, който струва над девет милиарда долара, е част от програмата за оздравяване и преструктуриране на държавните железници, финансиран от Световната банка. Реализацията му ще приключи до края на 2000 г. Внедряването на системата ще автоматизира издаването на билети, резервациите и информацията за разписанието на влаковете по всички вътрешни и международни линии.
Генерал Орлин Маринчев беше назначен през седмицата за военен представител на България в НАТО с указ на президента Петър Стоянов. Страната ни има постоянна дипломатическа мисия в Северноатлантическия пакт от 12 юни тази година. Представител по въпросите на отбраната в мисията е полк. Иван Миланов.
Дамите от Югоизточна Европа изпревариха балканските политици
"Искам отново да благодаря на моите домакини и на прекрасните хора на България, които направиха посещението ми тук толкова запомнящо се", написа Хилъри Родъм Клинтън в заключителното си обръщение, което репортерите получиха минути преди самолетът на първата дама на САЩ да излети за Прага. Двудневната визита на Хилъри Клинтън беше интересно преживяване за тези, които я видяха от разстояние, по-малко от предвидените за журналистите 20 метра.
Само няколко часа след кацането си в София на 11 октомври стопанката на Белия дом сподели, че се чувства в страната ни
Няколко маси и трибуна заеха мястото на декорите от премиерната постановка "Кавказкият тебеширен кръг" на сцената на Народния театър "Иван Вазов" специално за откриването на конференцията "Жените в ХХI век: преодоляване на границите пред устойчивото развитие в Югоизточна Европа". Сред артистичната атмосфера адвокатката Хилъри Клинтън призна изкушението си да се присъедини към актьорите, които са играли на тази сцена. В своето слово първата дама на САЩ зададе тона на дискусията, който после се пренесе в работните групи: "Ако това е конференция, където ние просто сме се събрали да обменим идеи, това би било стъпка напред, но няма да е достатъчно. Ако намерението ни е да изпълняваме обещанията на демокрацията, тогава трябва да направим нещо повече от това да се срещаме и да говорим. " Хилъри Клинтън изненада българските домакини с примери за български жени, достойни за уважение - Юлия Берберян, Стефка Костадинова, Блага Димитрова, певиците от "Мистерията на българските гласове".
Тя поздрави и жените от Косово, от Югославия, от Хърватско, от Румъния, които могат да използват силата на своите гласове, за да помогнат на страдащите албанци в Косово.
Домакиня на първата дама на САЩ в центъра за бездомни деца "Вяра, Надежда и Любов" беше съпругата на столичния градоначалник Алиса Софиянска. Малчуганите, чийто живот е скитосване из потайностите на Централна гара и търсенето на торба с лепило, чуха обещанието "всеки път, когато някой ме попита, ще му разказвам за хубавите и умни деца, които срещнах в София". На дома бяха дарени 50 000 долара от демократичната комисия на САЩ и два микробуса от американското министерство на отбраната.
Обещанието на Хилъри Клинтън, че САЩ ще останат партньор и приятел на България по пътя на промените, съвпадна с началото на програма "Демократична мрежа II". За подпомагане на третия сектор у нас Американската агенция за международно развитие отпуска шест милиона долара. Неправителствена организация (НПО) беше ключова дума във всички изказвания на американската президентша. За янките НПО олицетворяват гражданското общество и мисис Клинтън похвали България като "една от малкото страни в преход, които са толкова отворени към неправителствените организации". После в еврейския център "Шалом" първата дама на САЩ разговаря с представители на фондации и сдружения. Вечерта президентът Петър Стоянов я запозна с министри, депутати, интелектуалци и дипломати, на които Хилъри Клинтън каза, че реформите не са лесни в която и да е демокрация, включително и в САЩ, "те изискват упоритост, сила и компромиси".
Последната среща на американската гостенка в София беше в най-старото американско училище извън САЩ и любимо място на посланик Ейвис Боулън. На тръгване първата дама се сбогува със събраните в двора ученици. Една от сътрудничките й посочи момиче в шарената тълпа. "Понеже в залата не остана време да задам своя въпрос, а и той беше по-личен, тя се спря специално, за да ми отговори. Попитах я каква ученичка е била и как се е справяла дъщеря й Челси в училище. Г-жа Клинтън ми разказа, че е била много добра ученичка; дъщеря й също, нещо, с което много се гордее", разказа Александра Грашкина, чиято снимка със съпругата на американския президент агенция Ройтерс разпространи в целия свят. Вместо строгата адвокатка и недостъпна президентша тийнейджърите от елитното училище се запознаха с една усмихната жена, която се шегуваше, с интерес разгледа компютърната зала, библиотеката и отговори на любопитните колежани. Хилъри Клинтън посъветва момчетата и момичетата, които ще продължат да учат в Америка, след това да се завърнат и да помагат на България.
Поговорката.
Истинската работа за успеха на форума, която остана невидима, свършиха участниците в дискусиите. Уенди Луърс от американската "Фондация за гражданско общество", депутатката от руската Дума Галина Старовойтова, председателката на ПАСЕ Лени Фишер, Кристалина Георгиева от Световната банка, шефката на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова, министри, депутати и лидери на НПО от целия регион отхвърлиха съществуващите стереотипи за Балканите, за да създадат нова представа за района на Югоизточна Европа. Сърби, албанци, македонци, гърци, турци, българи и словенци се подписаха под един общ заключителен документ, който остава отворен за предложения. От правото на промени и нови идеи се възползваха Лени Фишер и президентшата на Македония Надя Глигорова, чиято делегация редактира пасажа за Косово.
Румяна Коларова, изпълнителен директор на фондация "Ценности", посочи двата най-големи успеха на събитието: "За нас вече се говори не като за страни в преход, а промените се оценяват чрез критериите за устойчиво развитие. Успяхме да променим и виждането за региона - не противопоставени и "балканизиращи" се страни, а югоизточната част на Европа."
Във всеки случай американските журналисти замениха в кореспонденциите си от София адреса Балкани с Югоизточна Европа.
Организаторите на конференцията получиха поздравления от президентката на Ирландия Мери Макалис и от съпругата на премиера на Великобритания Чери Блеър.
Конференцията не търси бързи решения, но постави началото на регионално сътрудничество и граждански инициативи в сферата на политиката, икономиката и управлението. Нейното продължение ще бъде след година в Гърция. Форумът се надява да получи силна подкрепа и от различни програми на Европейския съюз за региона. Документите и решенията по работни групи ще бъдат публикувани в Интернет и са отворени за идеите на организации от целия свят.
Преди месец Антонина Стоянова, Елена Костова и Ева Соколова, които организираха конференцията, обявиха като щастлива случайност, че форумът съвпада с посещението на Хилъри Клинтън в България и че първата дама на САЩ е приела да участва в откриването. "Дори и да влезем за две секунди в Си Ен Ен, пак е добре. Това е имидж за България", каза тогава съпругата на премиера Елена Костова. Събитията в Косово изместиха новината, че в България се събират съпругите на държавните ръководители на Румъния, Македония, Гърция, Турция, Албания, Словения, САЩ. Тя остана на заден план дори в емисиите на БНТ. Западните медии също се задоволиха с кратки коментари само около посещението на мисис Клинтън и позитивните новини от Югоизточна Европа останаха в архива на световните агенции.
Стратегията на организаторите, че образът на Хилъри Клинтън ще "продаде" информация за решенията на конференцията, се оказа погрешна, а от Белия дом бяха разделили събитията на "свободен достъп" и "ограничен достъп" за репортерите, забравяйки, че "президентът управлява четири години, а журналистиката управлява вечно" (Оскар Уайлд).
first ladies*(англ.) - първите дами.
Несъстоялата се война и българските страхове
От миналата събота, когато президентът на България огласи становището на Консултативния съвет по национална сигурност, до изявлението на министър-председателя за резултатите от срещата в Анталия и оповестения напредък в разговорите Милошевич - Холбрук българското обществено мнение беше подложено на истинска информационна атака. Атака, в която имаше всичко - от предполагаеми планове на бойни действия до прогнози за продължителността им, от политически декларации до хорски страхове в Трънско, от женска подкрепа за устойчиво регионално развитие до мъжки съмнения за неустановим обхват на евентуална национална мобилизация. В цялото това информационно обилие българинът трябваше да намери отговора на два елементарни (и в двата смисъла на думата, т.е. едновременно прости и основни) въпроса - първо, поставена ли е под заплаха личната му сигурност и второ, правилно ли е постъпило неговото правителство.
За 19 на сто от софиянци създалата се ситуация не представлява опасност за сигурността им, общо 81% обаче от всичко видяно, чуто и разбрано са останали с впечатлението, че евентуални бойни действия могат да бъдат непосредствена заплаха за тях самите. Много по-малко са страховете от евентуално "отмъщение" от страна на Сърбия, много повече са опасенията за принципната незащитеност на България от попадения или инциденти. Изглежда, гаранциите на НАТО за България дойдоха или прекалено късно, или пък бяха представени така, че малцина успяха да ги разберат и да им повярват.
На фона на тези опасения отговорът на втория въпрос съвсем не е еднозначен. От една страна, онази част от общественото мнение, която вижда корена на проблема в етническите конфликти на Балканите (35%), подобно на Кисинджър очевидно се пита какво биха могли да правят бомбардировачи в един етнически конфликт, от друга страна, немалка част вини управлението на Милошевич (25%) или пък въобще "национализма на сърбите" (29%) и вижда основания за хуманитарна акция. На този разнобой съответства и силната поляризация в мненията за намеса на НАТО, тъй като страдат невинни граждани (42%) или против, доколкото Косово е вътрешен проблем за Югославия" (58%). В крайна сметка цялостната външна политика на българското правителство по отношение на Балканите среща подкрепата на 66 на сто от анкетираните, спрямо 34 на сто отрицателни оценки. Следователно за управляващите балансът от поемането на "активите" чрез потвърждаване на отговорностите ни по стратегическата цел "интеграция към НАТО" и "пасивите" от страховете и напреженията вътре в страната, се запазва положителен. Особено ако войната не се състои. И ако опасенията за личната сигурност не бъдат оставяни последни да чакат отговор.
Кризата в митниците - законодателно предрешена
Контролната дейност на българските митници, грешките и пропуските, които са били допуснати от митническата администрация, заеха трайно място в рубриките за "горещи новини". Причините могат да се групират по следния начин: пропуските се дължат на задкулисната намеса на заинтересовани икономически субекти; грешките и пропуските са "умишлени", а откриването им е в резултат на обтегнатите лични отношения между отговорни митнически служители и други "отговорни" лица (например народни представители); има превишаване на правата на длъжностни лица - митнически (а и други държавни) служители.
Първата причина може да се приеме донякъде като основателна - спестяване плащането на мита, данъци и такси при вноса на крупни количества стоки и последващото им начисляване върху стойността на "безмитно" внесената стока води до бързи печалби за сметка на държавния бюджет. Втората също може да се приеме, но при условие, че я свържем с първата - личните отношения между отговорни митнически служители и други "отговорни" лица се "обтягат" поради невъзможността, стоките на всички "заинтересовани" икономически субекти да бъдат "пропуснати" безмитно за сметка на държавния бюджет. Естествено е неуспелите да търсят начин за "отмъщение". Всъщност става въпрос за нелоялна конкуренция - осъществява се стопанска дейност, като се продават стоки с цени, в които не са включени мита, данъци и такси. Това е в противоречие с действащото законодателство, добросъвестната търговска практика и уврежда интересите на конкурентите. Посочените две причини се споделят от Министерството на финансите и МВР. Според тях виновните за кризата са извън държавната администрация.
Третата причина - че грешките и пропуските се дължат на превишаване правата на длъжностни лица - митнически (а и други държавни) служители, не се котира.
Истина е, че митническите служители превишават правата си - за това писаха и пишат не само наши, а и вестници от съседните нам страни. Сигналите от турските гастербайтери, преминаващи транзитно през страната, са много, но няма място, където те да се оплачат. Приемната на ГУ "Митници" е в София, а не на Калотина или Капитан Андреево, и не работи нощем, когато най-често според неофициалната статистика се стига до превишаване на служебни права.
Правата и задълженията на държавните служители се регламентират със закон. Законът за митниците на България е от 1960 г., а правилникът за прилагането му - от 1975 г. И двата нормативни акта не изобилстват с разпоредби относно правомощията на митническите органи, което е благодатно поле за изява на личности и оттам - на конфронтиране на субективни икономически интереси. Липсата на законови разпоредби, регламентиращи правомощията на митническите органи, се дължи на политиката по отношение на митническото законодателство на всички правителства и парламенти от 1989 г. досега. Следователно кризата в българските митници не е в самите тях, а е в законодателната дейност на Народното събрание - то е органът, който трябва да очертае рамките на правомощията на българската митническа администрация, а Министерският съвет чрез Министерството на финансите - да ги приложи в действие. Възложените надежди на новия Закон за митниците и правилник за прилагането му може би са неоправдано големи - в закона също не е прецизно очертан кръгът на правата и задълженията на митническите органи, както и специфичните видове дейност, които извършват - по физическа проверка на стоките, по документалния контрол и др. Голяма част от нормите са неясни за широката аудитория. Друга част от текстовете на ЗМ са преведени механично от Европейския митнически кодекс. Според становището на експерти от Европейския съюз "законът поддържа силна юридическа несигурност и понякога липсва четливост на нормите... ". Липсва диференциацията в правата и задълженията на митническия служител с висше и този със средно образование, счетоводителя, портиера и чистача например, от което следва, че и чистачът, и портиерът могат да станат митнически служители. При изготвянето на българския Закон за митниците никой не погледна в законодателството на страните - членки на ЕС, за да открие, че всяка страна има отделно законодателство по тези въпроси.
На практика в новия митнически закон правата и задълженията на митническите органи по правоотношението им с работодателя - МФ, си остават същите както досега - те са приравнени на тези на останалите държавни служители въз основа на сключения на общо основание трудов договор по реда на Кодекса на труда. Кой знае защо никой митнически служител не желае да стане чиновник в община или в министерство, но обратното желание е силно изявено. Митническите служители не могат, а и не трябва да бъдат приравнени на останалите държавни служители, защото изкушението при тях е най-голямо и освен това, не трябва да полагаш много усилия, за да го получиш. Опитите да се уволнят корумпираните митнически служители не успяха именно по тази причина - защото няма норма, която те да са нарушили. Съдът, отменил заповедите за уволнение, формално е прав - няма нарушена норма, няма и основание за уволнение (Нали не е нарушение, че имаш много хубава къща!!). Това, че си получил (а не взел) $20 от турски гастарбайтер, "защото той иска да мине по-бързо, за да види близките си в Турция", е недоказуемо, а и никой не се оплаква - тук е Балканският полуостров и това май е естествено... Смятам, че причината да се стигне до лошата нормативна уредба на митническата дейност е принципната липса на откритост на действията на митническата администрация при изготвянето на нов нормативен акт. Съгласно чл. 15 от Указ No 883 за прилагане на Закона за нормативните актове органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства, обществени и научни организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. При изработването на проектозакона не бе взето предвид и мнението на теоретици - специалисти в тази област от БАН, Софийския университет, УНСС и други академични звена, въпреки че чл. 15, ал. 2 от указа изрично допуска органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, да поиска становище по законопроекта и на научни организации или специалисти.
Законът бе приет бързо, за да бъде отложено след това неговото действие с 4 месеца. За 4 месеца той можеше да бъде пуснат за обсъждане, каквато практика например има в ЕС. Предложението за промяна на Регламент No 918 за безмитен внос на стоки се обсъжда 2 години с участието на всички заинтересовани. Публичното обсъждане на един законопроект може да се разглежда като част от прозрачността в действията на администрацията, което пък от своя страна е една от предпоставките за гражданско общество. Публичното обсъждане има за задача и да подготви лицата, които ще изпълняват бъдещия нормативен акт, да се "настроят" за влизането му в сила. Това важи особено за митническото законодателство, което е пряко свързано с външнотърговската дейност.
ПРАВО НА ОТГОВОР
Настоявам за обективност и етика
В публикацията на в."Капитал" от журналистката Мадлена Далкалъчева се намесва грубо в кадровата политика на Дирекцията за застрахователен надзор. Категорично опровергавам информацията, че моят политически ангажимент е бил да приключа "с приетите вече решения за лицензиране (или нелицензиране) на компаниите". Още при назначаването ми на длъжността директор на ДЗН и при полагането на клетва като депутат аз заявих желанието си да работя за застраховането в дългосрочен план.
Абсолютно подвеждащо е и заглавието на статията - "Дирекцията за застрахователен надзор преминава в ръцете на бивш служител на ДЗИ". Г-жа Даниела Конова е назначена за временно изпълняващ длъжността директор на ДЗН не като "бивш служител на ДЗИ", а като началник-отдел в дирекцията. Благодаря на г-жа Ася Аксентиева за отличната съвместна работа, но тя напуска ДЗН по свое собствено желание.
Според правилника за устройството и дейността на ДЗН, чл.4, ал.4 директорът "може да възложи осъществяването на някои от правомощията си на определено от него длъжностно лице". Не смятам, че съм длъжен да давам обяснения на г-ца Далкалъчева "кои точно права" съм предоставил на това длъжностно лице.
Досега съм бил коректен към в."Капитал", затова настоявам за обективност и етика от ваша страна при отразяването на информациите за дирекцията, както и за публикуване на направените уточнения.
Синята партия не се увлича в самокритики
Десетата национална конференция на СДС по програма трябва окончателно да отпрати в миналото традицията на кинжалските екшъни от революционните години на демокрацията. Механизмът за формиране на работни комисии, които предварително избистриха основните проблеми и подготвиха проекторешения, както и частичното осъществяване на идеята на Александър Божков за паралелни дискусии, позволяват на висшия син форум да избегне превръщането си в гвоздей на социалната изява на суперентусиазирани квартални активисти и наистина да отговори поне на някои от стоящите пред партията и пред управлението въпроси.
В няколко насоки ще протече и ще се увенчае с резолюции работата на висшия форум на СДС. Утвърждаването на партийната постройка с приемането на новия устав едва ли ще предизвика емоции и изненади, тъй като беше предварително добре подготвено. Всичко, което би могло да се превърне в сензация, беше промоцирано на час по лъжичка, за да се изпробва обществената реакция, и едва тогава на "Раковски" 134 взеха окончателните си решения, при това по изпитания модел - коригиране в движение. Така СДС сам провокира единствения възможен конфликт - за присъдружните организации, преди да е набрал сила и го сведе до буря в чаша вода. Тъй като за съставните части на бившата коалиция винаги е бил в сила принципът на давещия се, възможните изблици на недоволство лесно могат да бъдат парирани с железния аргумент, че вътрешните проблеми на други формации не засягат по никакъв начин СДС. Още повече че най-ценните кадри бяха предварително изтеглени от малките партии и така се изляха основите на бъдещия син елит. ОХДЦ, в която един до друг членуват Стефан Софиянски, Александър Божков, Екатерина Михайлова, Иван Шиляшки и др., е най-сполучливата илюстрация на този процес.
Сравнително нов момент е създаването на младежка организация на СДС и обещанията на Евгений Бакърджиев, който още от зимата на 1996 г. започна да си прави лоби сред студентите. Още тогава някои от тях получиха обещания за реализация след идването на СДС на власт. По време на протестите зарибените от Бакърджиев членове на щабовете поддържаха връзка лично с него, а след това той им спретна и дискотека, на която още веднъж, в неформална обстановка, потвърди добрите си намерения. След това добре ориентираните активисти бяха избрани в студентските съвети, а напоследък получиха и директно обещание за реализация по етажите на властта.
Не е ясно обаче дали друг приоритет на партията напоследък - засилената работа с малцинствата, на чиито представители Бакърджиев обеща в сряда на брифинга на НИС да бъдат включвани пряко в листите за местните избори и центрове за интегриране, цели набирането на кадри или набирането на електорат. Прякото включване в листите влиза в известно противоречие с изявленията на членове на НИС, че представителите на малцинствата трябва да имат равни права, а не привилегии. В същото време вече има индикации, че нещата вървят към предварителни избори преди местния вот догодина. Според каления в изборни битки Бакърджиев, който и сега е председател на комисията по предизборна стратегия и подготовка, тази практика е най-добрият модел за селекция на кандидатурите. Да има предварителни избори ще бъде и конкретното предложение на комисията пред конференцията. И Бакърджиев, и Александър Божков направиха изказвания в смисъл, че трябва да има съобразяване с организациите по места. Като най-специфична се очертава софийската организация, но досега прилежно прикриваният конфликт за кметското място в София и сега няма да получи израз, тъй като конференцията ще даде принципно становище по стратегията, а окончателното оформяне на лагерите ще става в последния момент. Иначе СДС планира позитивна кампания, която да набляга на конкретните местни проблеми. Синият щаб ще предложи реализация на екипния принцип в кампанията на кандидатите за кметове и общински съветници, за да се избегнат конфликтите между тях впоследствие. Управляващите ще държат на формулата ОДС, но пазарлъците с партньорите от Народен съюз предстоят, още повече че има идеи за разширяване на коалицията, но със сериозни партньори. Засега комисията по парламентарна дейност, водена от Йордан Соколов, ще излезе с препоръка да се поддържа практиката на съвместни заседания на парламентарните групи на СДС и Народен съюз и по-често да се провеждат срещи на техните ръководства.
Екипният принцип в кампанията за местните избори е едната насока, в която СДС ще се опита да предотврати за в бъдеще скандалите, които ерозират авторитета на управляващите. Другата засяга назначените от СДС шефове на предприятия. Според Александър Божков, председател на икономическата комисия в синята партия, въпросът за тяхното отношение към реформата заслужава да бъде обсъден.
Съществуват неясноти около т.нар. бъдеще на партийната преса, още повече че в навечерието на конференцията се появиха спекулации за смяна на главния редактор. При всички случаи нито в дискусията по информационната политика на партията, нито на кръглата маса за бъдещето на вестник "Демокрация" се очаква драматизъм а ла конгрес на БСП, но винаги съществува възможността някой неориентиран делегат да всее смут с импровизирани искания за промени в ръководството на партийния вестник. На брифинга в сряда Надежда Михайлова обясни, че нямало да се обсъждат промени в редакционния екип на вестника, а концепция за неговото подобряване и изпълване с адекватно на съвременната политика съдържание. Старото решение за продажба на 49 процента от акциите на вестника ще се изпълни, а Александър Божков сподели, че се водят преговори с потенциални купувачи и че вероятно няма да има проблеми със съдружниците. А след изработването на нова концепция и реализацията на някой потенциален купувач са възможни и кадрови промени.
Иначе СДС не се увлича в самокритики. Александър Божков не смята, че има много грешки в икономическата политика, а че има забавяне. Евгений Бакърджиев не смята, че има място за големи упреци към представителите в местната власт, тъй като те са сравнително малко. По-добре е да се мисли за бъдещето - за "категоричното обръщане на съотношението", заяви той в интервю през седмицата. Йордан Соколов предлага да се даде положителна оценка на работата на парламентарната група, понеже "не е допускано неправилно политическо поведение", а приетите закони не само са много, но и съвсем не са некачествени. Критиките както към парламентарната група, така и към управляващите като цяло, са ограничени от предварително зададената от Иван Костов и Екатерина Михайлова рамка: толкова много работим, че понякога грешим. Някои препоръки обаче има. Комисията по парламентарна дейност, оглавявана от председателя на парламента Йордан Соколов, предлага при разглеждане на законопроекти на МС съответният министър или в краен случай негов заместник да присъства, да се подчертае ролята на парламентарните секретари като връзка между изпълнителната и законодателната власт, да се подобрят отношенията между депутатите и местните структури, както и дисциплината в парламента. Не е ясно по какъв механизъм последните две пожелания ще се претворят в дела. Водената от Васил Гоцев комисия по външна политика и интеграцията ще препоръча на структурите по места да започнат обществен дебат за това колко много предимства има присъединяването към ЕС и НАТО. Ще се изрази и загриженост за нашите малцинства извън границите на страната. В крайна сметка Гоцев формулира извода така: "СДС е, позволете ми да кажа, ама най-европейската партия на Балканите."
И съвсем по европейски сътресения в сценария на националната конференция едва ли ще има. Интересното се очаква впоследствие.
Бивш шеф на митницата в Свиленград обвини Христо Бисеров в корупция
Бивш началник на митница Свиленград обвини публично миналата седмица главния секретар на СДС Христо Бисеров, че през него минават пари от рушвети от свиленградската митница за централата на синята партия в София.
"Предава се сумата около 300 хиляди марки към София, до г-н Христо Бисеров... Но всеки ден са изтичали пари до Хасково. От Хасково вече тръгват към София... до Христо Бисеров са пренасяли, давали са лично парите. В началото за 3-4 месеца, даже към края на третия месец бяха събрали около милион и 800 хиляди марки". Това заяви Павел Лилянов по програма "Христо Ботев" на националното радио миналата седмица. Изявленията на бившия митничар станаха една от причините за уволнението на трима журналисти от предаването "Добър ден", където гастролира бившият митничар.
Г-н Лилянов потвърди пред "Капитал" казаното по БНР. Според него в МВР съществува оперативна разработка, която в продължение на една година е следяла и документирала взимането на подкупи от митничари, които са отивали към централата на СДС в София. Резултатите от тази разработка били изпратени от МВР на премиера Костов, който ги върнал пак в МВР. Но там нещата потънали. Павел Лилянов получил информацията от човек, който е участвал в оперативната разработка и му показал документи и записи. Той обаче не посмя да даде повече подробности и доказателства по схемата за взимането на подкупи от СДС-лидера.
Главният секретар на МВР Божидар Попов отрече в министерството да имат информация или разработка за такъв канал, който да води към СДС- централата. "Всичко е плод на фантазията на този човек. В Хасковско има много разработки за контрабандни канали, но такава няма", заяви ген. Попов.
Въпреки това слухове, че свиленградската митница спонсорира управляващите, не липсват. Едната схема е тази, за която разказва Павел Лилянов, а другата е, че парите минават през Пловдив, пак за синята централа. Парите винаги се искат с аргумента, че са за СДС. Редови митничари се жалвали, че давали половината от "изкараното" за синия рекет.
Това са обвинения на човек, който е управлявал митницата в момент, в който са съществували най-големите контрабандни канали, коментира обвиненията шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев, който е бивш депутат от синята партия. Това са неща, които се вадят преди конференцията на СДС, и по този начин се създава една напрегната атмосфера, смята той. Правят се опити да бъдат злепоставени висши функционери от СДС, с което да се доведе до разцепление на политическата сила и да се извлекат политически дивиденти от други политически сили, а нищо чудно и от икономически групировки, които имат интерес в България да няма стабилно управление, каза Пламен Минев.
За подобни схеми на взимане на рушвети и рекет от митничарите, за които се твърди, че последният адрес е "Раковски" 134, е говорил след уволнението си през месец юли и бившият шеф на служба "Сигурност" в РДВР, Хасково, Петър Босев. Той беше свален от длъжност, след като акция на НСБОП го обвини във връзка с канала за контрабанда на цигари през ГКПП Ново село. На 3 юли бяха заловени три ТИР-а с контрабандни цигари и бяха уволнени няколко ченгета, а шефът на РДВР, Хасково, Венцислав Йорданов, командирован от София в тракийския град, понижен няколко степени в длъжност. Обясненията на Петър Босев били, че той е натопен за участие в контрабандния канал, тъй като е провеждал оперативна разработка за съпричастността на сини функционери към взимане на подкупи от митничари. Бившият контраразузнавач обаче не могъл да даде доказателства, че някой събира от митничарите пари от името на СДС.
Митниците винаги са генерирали пари за управляващите, независимо кои са те, каза още по радиото бившият митничар Павел Лилянов и това безспорно са верни думи. Той сигурно казва това от собствен опит, когато е управлявал митницата в Свиленград, казаха хора от главното управление, като не пропуснаха да отбележат, че Лилянов е общински съветник от БСП.
Стремежът към контрол на границите винаги се е набивал на очи при всяка една власт. За митниците около Хасково се твърди, че са златна мина за депутати и хора от изпълнителната власт. Когато на власт беше правителството на Беров с мандата на ДПС, се говореше, че митниците там се контролират от Ахмед Доган. По времето на Виденов пък това беше територия на Красимир Премянов и Клара Маринова и депутати от ДПС. Преди парламентарните избори в края на 1994 г. пак се твърдеше, че през хасковските митници безпрепятствено идват пари от Гърция за БСП. В контрол на контрабандата през Свиленград и Капитан Андреево бяха замесени имената и на червения генерал Любен Гоцев и на синия Люцкан Люцканов, който си отиде от поста секретар на МВР през април тази година. Сега червени функционери твърдят, че пари от контрабандата през Свиленград са давани за Бисеров.
Естествено много трудно може да се установи, когато някой взема пари на ръка за някой друг, дали този, чието име се цитира, има нещо общо. Безспорно обаче е друго нещо. Вдигането на скандали за корупция във висшите етажи на СДС непосредствено преди конференцията на синята партия ще има своя отзвук. Само преди три месеца друг лидер на СДС - бургаският депутат и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, също беше обвинен в медиите, че ръководел зад кадър бургаската митница. Там гръмна скандалът с контрабандата на захар, а неговото протеже Симеон Симеонов беше уволнен. Цонев беше подложен на доста силен натиск и от недоволни седесари в Бургас. Тогава се заговори, че Цонев и Бисеров се стремят всячески към контрол на митниците в Бургас и Хасково и мераците им са предизвикали ударите на МВР. Всички тези обвинения, макар и случили се само на страниците на вестниците, вероятно ще се проектират по някакъв начин в изказванията на провинциалните делегати на конференцията на СДС.
Томов и Костов се огледаха един в друг
След един сравнително безоблачен меден месец отношенията между премиера Иван Костов и евролевия лидер Александър Томов навлязоха в обичайната за тях рамка на демонстрирана непоносимост.
Всъщност Костов никога не е реагирал на поредната алтернатива на евролевицата, която обикновено завършва с "голямо лeвоцентристко обединение - от некомунистическото ляво до либералния център". За сметка на това синият лидер никога не прощава, когато се опитват да го поучават, особено ако това идва от Александър Томов. Томов пък от своя страна също предпочита ролята на моралния съдник и никога не остава длъжен. Но оригиналниченето му в последно време ескалира в много посоки.
Медийният диалог между двамата и тази седмица се води на високи децибели.
"Изключително грозно впечатление направи отказът на Александър Томов от позицията му (за Косово) на Консултативния съвет по национална сигурност. Ще направим всичко възможно непоследователното поведение на г-н Томов да стане известно на всички социалдемократически партии на страните, членки на НАТО. " Това изявление с наставнически тон премиерът направи веднага след завръщането си от Анталия със самочувствието на човек, допринесъл много за мира в региона.
"Този стил не приляга на министър-председател, а по-скоро на оплакване от рода "Моля другарко, Сашко иска да ми изяде кифлата", отговори Александър Томов, а Елена Поптодорова уточни, че всъщност ставало въпрос за кроасан. После евролевите гордо обявиха, че са изпреварили СДС по европейската пътека. А ден след размяната на репликите в интервю за вестник "Труд" евролевият лидер напомни, че мостовете не са изгорени, но "ако СДС не тръгне по модерния европейски модел, ще загуби".
Най-вероятно последната размяна на реплики, ако се изключат маневрите на Томов около позицията на партията му по Косово, извира пак от европейската тематика. Премиерът е доста изнервен от последните критики на евролевите и "помощта", която оказаха за изготвянето на доклада "Аткинсън и Гелерод" в Съвета на Европа, в който се критикува спазването на демократичните процедури в България. Още повече че хората на Томов пак заплашиха да се обадят в Страсбург след уволнението на трима журналисти от БНР.
Отмъщението на Татарчев
