Това са думи на умерения лидер на парламентарната група на реформираните комунисти Дилиберто и те подсказват, че кабинетът на Проди има шанс да оцелее при гласуването на бюджета за следващата година. Въпреки че делегатите на проведената в края на миналата седмица конференция на Партията на реформираните комунисти гласуваха в подкрепа на предложението на генералния секретар Бертиноти за сваляне на доверието от кабинета на Проди, голяма част от членовете на партията не одобряват политиката на хардлайнерите. Нейният умерен лидер Армандо Госута не е съгласен с линията на Бертиноти, а мотивите му са, че оттеглянето на доверието от кабинета ще има трагични последици както за страната, така и за самата марксистка партия. Умереното крило на комунистите счита съвсем основателно, че краят на това правителство ще намали шансовете на партията да влияе върху политическия живот в страната и може да постави под съмнение парламентарното й представителство в следващия парламент.
За да заработи политическата линия на Бертиноти, решението на партийния форум трябва да се изпълни от депутатите на партията в долната камара на парламента, където лидер на парламентарната група е също умерен политик - Оливиеро Дилиберто. Ако се съди по неговите изказвания в медиите, парламентарната група си запазва правото да води преговори в рамките на управляващото мнозинство. Така в крайна сметка може да се стигне до постигането на политически компромис и кабинетът на Проди да получи подкрепа поне що се отнася до гласуването на бюджета за следващата година, което е и най-важната задача, която трябва да разреши сегашното италианско правителство до края на тази година.
Вижданията на Дилиберто съвпадат с тези на Армандо Госута, като и двамата считат, че партията им ще загуби, ако напусне парламентарното мнозинство. През седмицата Дилиберто дори атакува решението на партията на заседание на парламентарната група на реформираните комунисти. В парламента преобладават представители на умереното крило на партията, които не са съгласни с политиката на ортодоксалните комунисти. Добрата вест за управляващата коалиция и кабинета дойде на 7 октомври, когато Госута официално подкрепи премиера и прикани депутатите от своята партия да запазят сегашната формула на парламентарното мнозинство. Ако това се случи и парламентарната група се противопостави на политиката на Бертиноти, Партията на реформираните италиански комунисти ще бъде изправена пред избора да следва една от двете линии - на умереното крило начело с Госута и Дилиберто или на генералния секретар Бертиноти и хардлайнерите, стоящи зад него.
Сегашната политическа криза не е първата в парламентарната практика на Италия, която е предизвикана от чисто политически причини. Нещо повече, градусът на политическото напрежение в Италия се покачва всеки път, когато в парламента на дневен ред идва приемането на бюджета за следващата година. Сега обаче, докато партията на реформираните комунисти си играе на политика и показва неотстъпчивост от идеологическите си приоритети, на Италия й предстои да решава икономически въпроси от изключителна важност.
На 1 януари 1999 г. Европа ще се събуди обединена на ново стъпало, с обща валута и единна монетарна политика. Италия вече се включи в Европейския валутен съюз (ЕВС), но пред страната стои въпросът за стриктно покриване на критериите на валутното обединение. Понастоящем основният лихвен процент в страната е 5 процента, което е с 1.5 пункта по-високо от средното ниво за Европейския съюз. Заради това Италия е притискана от другите европейски страни да намали лихвите си до нива, близки до 3.5 процента - стойност, около която се очаква да стартира единната монетарна политика.
Проектобюджетът за следващата година, изработен от правителството на Проди, е съобразен с критериите за членство в ЕВС и предвижда намаляване на бюджетния дефицит с 9 милиарда долара, мярка, жизненонеобходима за Италия. Засега италианската лира запазва стабилността си спрямо основната европейска валута - германската марка, а очакванията са, че правителството ще успее да прокара бюджета в сегашния му вид. Според външния министър на Италия и бивш централен банкер Ламберто Дини задължително е бюджетът за 1999 г. да бъде одобрен в сегашния му вариант. Тези думи на Дини се потвърждават от икономистите и изваждат въпросителните около приемането на проектобюджета извън всякакъв политически контекст. Италия така или иначе ще бъде принудена да отговори на критериите на ЕВС независимо от това каква е конюнктурната политическа конфигурация на парламентарното мнозинство или кой стои начело на правителството. Това се разбира от повечето италиански политици и точно то може да отвори зелена улица за икономическата политика на правителството и да го задържи на власт.
На практика точно гласуването на бюджета може да изиграе лоша шега на италианските комунисти. Бюджетната политика на правителството за следващата година е подчертано рестриктивна и това може да донесе на проектобюджет 1999 гласове на депутати от опозиционния десен политически спектър, които да компенсират оттеглянето на комунистите. Това е твърде вероятно и като се има предвид, че макрорамката на бюджета в сегашния й вид е близка до вижданията на опозиционните партии. Естествено подкрепа от политическите си опоненти Проди може да получи само за конкретно действие и това предполага, че дори след приемането на бюджета в сегашния му вид кабинетът няма да остане задълго на власт, ако загуби подкрепата на комунистите.
Такова развитие на политическата конюнктура е твърде вероятно, както не е изключена и възможността кабинетът да получи отново подкрепата на комунистите и да продължи да управлява до следващия политически трус. В крайна сметка обаче не бива да се забравя, че от 1945 г. досега в Рим са се сменили над 50 правителства, т.е. средната продължителност на живота на едно италианско правителство е по-малко от година.
В Москва започна съставянето на кандидатпрезидентската класация
Поредното издание на класацията "Президентски избори 2000", която показва представянето на кандидатите, се налага заради настъпилите размествания през последните месеци. Изпълнителите са познати, но в техния репертоар настъпиха изменения, свързани с модния в Русия шлагер "Елцин, иди си", под който премина и националната протестна акция на 7 октомври. Въпреки слабата посещаемост на митингите в средата на седмицата, факт е, че повече от две трети от руснаците искат държавният им глава да подаде оставка и това засилва интереса към борбата между претендентите за поста му, защото часът на истината за тях може да настъпи по-рано от предвиденото. Президентът не е човек, който доброволно би отстъпил властта предсрочно, но нестабилното му здраве и склонността към неочаквани ходове не позволяват да се изключва възможността дори от най-невероятни решения от страна на Кремъл. Основа за подреждането на участниците е последното проучване на Фонда за изследване на общественото мнение, според което, ако изборите се бяха провели на 4 октомври, Генадий Зюганов щеше да получи 18 процента, Александър Лебед - 13 процента, Юрий Лужков - 12 процента, Григорий Явлински - 11 процента, а останалите възможни кандидати биха получили незначителен брой гласове. И така, към номер едно -
По убеждения лидерът на комунистите е по-скоро прагматик, отколкото привърженик на марксизма-ленинизма, и добре съзнава, че не може да върне времето назад, само че няма как да обясни това на избирателите си. За него е много по-изгодно запазването на сегашното статукво, при което лявата опозиция има своите възможности за влияние върху събитията, без да поема рисковете на управлението. Кризата около избора на премиер приближи комунистите опасно близо до властта и затова ръководството й беше принудено да възстанови баланса, заемайки по-радикални позиции с искането за импийчмънт на президента и участието в протестната акция. Съглашателската политика на ръководството на компартията не допада на част от членовете й, но те нямат шанс да преградят пътя на Зюганов към участие в президентските избори, защото партийният лидер е единственият комунист, който може да обедини по-голяма част от левицата. А към тази част на политическото пространство ръце протяга номер две в класацията -
Авторитетът на губернатора е висок сред протестния електорат, който не вижда подходящ кандидат сред представителите на московската политическа каста. Това разделение пролича на изборите през май, когато местната организация на комунистическата партия подкрепи Лебед във втория тур, пренебрегвайки заповедта на ЦК да се гласува за неговия опонент. Въпреки добрите си шансове генералът все още не е обявил официално, че ще участва в изборите, но нежеланието да заяви обратното в последната му предизборна кампания, лишило го от успеха още в първия кръг, показва, че месианските чувства, които видимо ръководят политическата му дейност, не му дават мира. А изчакването не е лоша тактика, както показва номер три -
Резултатът от сближаването може да се окаже нов левоцентристки популистки блок, който ще разчита на достатъчен брой гласове на парламентарните избори през следващата година и ще осигури на Лужков минимум четири години престой в Кремъл. Столичният градоначалник може да разчита на силна помощ от групировката около московската община, в която влизат банки, вестници, телевизионен канал, комуникационна компания, заводите "Москвич" и други промишлени предприятия. Лужков има възможност да влияе върху останалите големи частни банки чрез Константин Шор, началник на московския клон на Централната банка, който отговаря за банковия надзор над системообразуващите кредитни институции. Проблемите на кмета ще дойдат в провинцията, където не го обичат за това, за което го обожават московчани - успехите на столицата, които повечето руснаци считат за постигнати на техен гръб. А в големите градове го чака конкуренцията на номер четири -
Явлински трудно може да се превърне в обединителна фигура за прореформаторските сили заради необоснованото отхвърляне на предложението за съюз с партията на бившия премиер Егор Гайдар през 1996 г. Освен това Явлински беше сред авторите на програмата "500 дни", която обещаваше съживяване на икономиката на загиващия Съветски съюз за по-малко от две години, което естествено не стана. А пророците с несбъднати прогнози никъде не са обичани. Както и неуспелите премиери като Виктор Черномирдин, който отказа да се бори за депутатско място, но се надява на победа през 2000 г. Освен Черномирдин в изборите на Кубертеновия принцип ще се включи президентът на Калмикия и международната федерация по шахмат Кирсан Илюмжинов, който прекалено много се вживява в ролята на великия комбинатор Остап Бендер. Сред тях някъде е и мястото на Михаил Горбачов, който има навика да се появява на бял свят в подобни случаи.
Големият брой избиратели, които засега не са определили за кого ще гласуват, и многото време, което остава до предполагаемия край на втория мандат на Борис Елцин, правят точните прогнози невъзможни. Все пак, ако се запази съществуващото разделяне на гласовете между четирима-петима кандидати, много е вероятно издигането на компромисна кандидатура от типа на Евгений Примаков. А в такава дълга надпревара първото място на междинните контроли не означава нищо, както показва съдбата на фаворита за миналата година Борис Немцов и тазгодишния кандидат-шампион Виктор Черномирдин.
И Латвия се нареди на опашката за Европейския съюз и НАТО
Латвийците подкрепиха либерализацията на закона за получаване на латвийско гражданство, което ще улесни приобщаването на руската общност в републиката, сочат резултатите от проведения на 3 октомври референдум. Резултатите от него ще спрат влошаването на отношенията между балтийската република и съседна Русия и ще подпомогнат амбициите на страната да се присъедини към европейските и атлантическите структури. Петдесет и три на сто от избирателите гласуваха за облекчаване на процедурата за натурализацията на рускоговорещата общност в Латвия, която по различни оценки варира между 500 и 700 хиляди души. Това е близо една трета от населението на страната и въпросът за съдбата на руснаците бе сочен и като основен проблем в руско-латвийските отношения, и като пречка пред преговорите за приемането на страната в ЕС и НАТО.
Латвия е присъединена в рамките на бившия Съветски съюз през 1940 г. заедно със съседните Литва и Естония по силата на Пакта за ненападение, сключен между Сталин и Хитлер. С перестройката на Горбачов и падането на Берлинската стена нарастват призивите за независимост. В началото на 1990 г. латвийският парламент обяви страната за независима демократична република - първият етап от отделянето от бившия Съветски съюз. Реакцията на Москва е повече от недвусмислена - през януари 1991 г. части на специалните сили ОМОН започват да окупират сградите на независимите вестници, а по-късно е атакувано и Министерството на вътрешните работи, при което загиват няколко души. Окупацията продължава до август 1991 г., когато в Москва избухва пучът на хардлайнерите, а латвийският парламент приема решение за обявяване на пълна независимост на страната и за забрана на комунистическата партия.
Миналата година ЕС отклони молбата на Латвия за започване на преговори за присъединяване към съюза с мотива, че Рига трябва първо да реши проблема с интеграцията на рускоговорещото малцинство. Изявления в същия смисъл, но по отношение на кандидатурата за членство в НАТО, бяха направени и от страна на Вашингтон. Към натиска се присъедини и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, по чиято препоръка всъщност бяха изработени промените в законодателството, подложени на одобрение чрез референдум.
Същността на реформите в закона за придобиването на латвийско гражданство се заключава в отмяната на т.нар. прозорци или квоти за натурализация. Законът предвижда освен това децата с нелатвийски произход (по официални данни над 18 хиляди), родени в Латвия след 1991 г., автоматично да получат гражданство. Промените имат за цел да улеснят близо 700-хилядната руска общност при натурализацията и за тази цел се променя изискването за латвийски граждани да бъдат признавани само тези, които знаят латвийски език. Формулировката на гласуването обаче е малко объркваща - позитивният вот е "против", а негативният "за" отмяна на промените.
В навечерието на референдума президентът Гунтис Улманис призова латвийците да подкрепят новия закон. "Бъдещето на Латвия и приемането ни в ЕС и НАТО зависят от този референдум и ако с него бъде отхвърлена либерализацията на закона за латвийското гражданство, аз ще се срамувам заради нашите политици", заяви Улманис. Президентът неслучайно споменава политиците, тъй като референдумът се проведе паралелно с изборите за парламент и наред с всичко останало проблемът с интеграцията на руската общност в Латвия също е обект на предизборни манипулации. Твърди се, че приобщаването на руснаците щяло да застраши латвийската култура и културно наследство. Всъщност основният аргумент е заплахата от русификация, наслоена в годините на руско управление. Към всичко това се прибавят и безкомпромисната руска външна политика по отношение на Латвия и обвиненията за нарушаване на човешките права на руското малцинство.
Основен противник на приобщаването на рускоговорещите в Латвия е националистическата партия "Отечество и свобода" на досегашния премиер Гунтарс Крастс. Основният й аргумент е, че либерализацията на правилата за натурализация са отстъпка пред Запада. Затова и главният предизборен лозунг на партията бе "Латвийци, не отстъпвайте". В крайна сметка 53 процента от гласувалите на референдума подкрепиха облекчаването на режима за натурализация, а партията на Крастс остана на четвърто място в надпреварата за парламентарни мандати. Най-много гласове спечели Народната партия, следвана от либералната партия "Латвийски път", а на трето място се класира лявата "Партия на хармонията".
"Той (референдумът) е исторически, защото за пръв път латвийският президент ще подпише закон, подкрепен от народа", заяви президентът Улманис в специално изявление по телевизията. Инициаторът на тази стъпка ОССЕ също не спести похвалите си и приветства решението на латвийците. Представители на Съвета на Европа заявиха, че тази стъпка ще подпомогне кандидатурата на страната за присъединяване към европейските организации. САЩ се присъединиха към всеобщото одобрение и официални представители обявиха, че това е увертюра за преговори за членство в НАТО. В Москва референдумът бе приветстван като едно добро начало. Според Владимир Рахманин, говорител на руското външно министерство, "само по този начин Латвия може да спечели международен престиж и да нормализира отношенията си с Русия". Не без значение е и мнението на лидера на руските комунисти Генадий Зюганов, който в типичния за него стил посочи, че за Латвия е "по-добре да има за съсед една приятелски настроена Русия, а не да нарушава правата на нашите сънародници".
Според политическото становище на Рига резултатите и от изборите, и от референдума ще подобрят позициите на страната и ще я придвижат с още една крачка към Европа. Проблемът с руското малцинство бе сочен като една от основните политически пречки за интеграцията на Латвия в евроструктурите и като спънка в отношенията със САЩ. Досегашният външен министър Валдис Биркавс посочи, че сега вече спокойно може да заяви на руските и на западните критици на Латвия, че неговата страна има интегрирано общество. Западни наблюдатели отбелязват, че референдумът е имал изключително важно значение, тъй като един нежелан вот би разгневил и Русия, и западните държави. Коментатори отбелязват, че въпреки напрежението, което все още съществува между латвийската и руската общност, един потенциално опасен сценарий е бил избегнат. Сега вече Латвия можела да продължи пътя си на приобщаване към Запада.
Очаква се политическият и икономическият статус на Латвия да бъдат преценявани на срещата на високо равнище на държавните ръководители на страните от ЕС през декември във Виена. Тогава ще стане ясно дали похвалите ще прераснат в нещо реално.
Пощенска банка излезе от "Българска холдингова компания"
Шефовете на бившия приватизационен фонд вече са единствените собственици на големи пакети от него
"Българска пощенска банка" АД беше освободена от надзора на "Българска холдингова компания", бивш "Българо-холандски приватизационен фонд", а на нейно място беше избран Христо Друмев в качеството му на физическо лице. Решението беше взето на общо събрание на холдинга, проведено в началото на миналата седмица в град Хисаря. Досега член на надзора на бившия приватизационен фонд беше банката като юридическо лице, а Христо Друмев я представляваше. Според председателя на надзорния съвет на холдинга Хараламби Анчев мотивите за промяната са доказаните качества на Друмев и приносът му в досегашното управление на холдинга. "Естествено има и известна неяснота около приоритетите на новите собственици на Пощенска банка. Въпреки това банката си остава наш желан партньор и за в бъдеще", поясни за "Капитал" председателят на надзорния съвет на холдинга Хараламби Анчев.
"Българска холдингова компания" е дружество, което получи това име след преобразуването на "Българо-холандски приватизационен фонд". Самият фонд беше учреден по време на първата вълна на масовата приватизация от две банки - "Българска пощенска банка" и холандската ИНГ Банк. Макар че дружеството получи разрешение да набира бонове почти в последния възможен момент, то стана обект на огромен интерес от страна на гражданите, които бяха закупили бонови книжки. За значително по-малко време, отколкото имаха повечето от останалите 80 фонда, "Българо - холандският" стана третият по размер на капитала фонд, като успя да набере около 4 млрд. лв. Привлечени от имената на двете банки, над 160 хил. души станаха акционери във фонда.
След края на тръжните сесии дружеството стана собственик на добре диверсифициран портфейл в над 100 предприятия. Огромната собственост на бившия фонд предизвика по време на общо събрание в началото на тази година опит за влизане в ръководството на външни лица, свързани с Евробанк. Макар че около "неуспешния преврат" в управлението на фонда тогава беше вдигнат огромен шум, сега излиза, че превратът се е състоял, но от други лица. В резултат на скандала холандската ИНГ банк излезе от ръководството на холдинга като обяви, че ще продаде пакета си. В надзорния съвет на фонда влезе Хараламби Анчев, а Христо Друмев стана представител на Пощенска банка на мястото на Момчил Андреев. Новата вълна в управлението и придобиването на контрола върху бившия българо-холандски фонд практически започва с влизането на Анчев в надзора. В политически аспект името на бившия правосъден министър от времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски се свързва със столичния кмет и структурите около общината. Доказателство за това са общите начинания, които БХК, общинският холдинг "Света София" и самата община предприеха заедно. Така например БХК бе допусната като голям акционер в общия със структурите на общината "Български пенсионен фонд". В управлението на БХК обаче последваха и други политически назначения. След влизането на новия надзор на холдинга тогавашният шеф на Центъра за масова приватизация Пирин Атанасов изостави държавната администрация, за да стане изпълнителен директор в бившия приватизационен фонд. Това стана с изключително силна политическа подкрепа както от страна на депутати, така и от кръгове, близки до вицепремиера Александър Божков. Всъщност Пирин Атанасов е близък с Божков от времето, когато последният беше шеф на Агенцията за приватизация. Именно поради това последва и назначението за шеф на ЦМП. Преместването на Атанасов в управлението на БХК се обясни от политиците с факта, че "трябва да се запазят интересите на дребните акционери поне в един от големите приватизационни фондове". Скандалът на тогавашното общо събрание много добре се вписа в идеята за това, че управлението трябва да премине в здрави и сигурни ръце.
След като през миналата седмица и втората банка-учредител на бившия приватизационен фонд - Пощенска банка, излезе от надзора, става ясно, че макар акционерите в дружеството да остават около 180 хиляди души, то вече се управлява от хора, които представляват само себе си като физически лица. Според добре информирани източници в момента фактически собственици на по-големи пакети от холдинга (в размер на около 1% от капитала) са Пирин Атанасов, Кристиян Конов, изпълнителни директори на БХК, и Хараламби Анчев, председател на надзорния съвет. Това е станало в резултат на изкупуването на акции от неотдавнашното увеличаване на капитала на холдинга. Пощенска банка засега все още притежава по-голям пакет (близо 1%). Не е известно на кого е продала акциите си холандската банка. Според протокола от общото събрание, проведено през миналата седмица, на него са били представени 406 704 акции, които представляват около 5.8% от капитала на дружеството. Освен шефовете на дружеството, преброителите и външните лица, на събранието са присъствали общо около десетина акционери и упълномощени представители. Излиза, че шефовете на управителните органи на холдинга са и негови най-големи акционери, при това почти единствените, които са присъствали и гласували на свиканото от тях самите общо събрание.
Според протокола от общото събрание на БХК по точката за излизането на Пощенска банка като юридическо лице от надзора на холдинга, против са гласували 85 гласа, а 50 са се въздържали. При това положение е очевидно, че пълномощникът на "Българска пощенска банка" е гласувал за намаляване на правомощията на упълномощилата го институция. Конфликтът на интереси за сегашните шефове на банката и свързания с нея холдинг се поражда от факта, че от лятото насам банката има нови собственици - Американската животозастрахователна компания ALICO и "Консолидейтид еврофинанс холдингс". Те обаче все още не са влезли в управлението на банката заради това, че се изчаква разрешение от "Банков надзор" към БНБ за придобиване на по-голям дял от 5% от капитала на банка. На предпоследното скандално общо събрание на БХК Христо Друмев беше избран за представител на Пощенска банка като член на съвета на директорите й. Тъй като в момента има мъртва зона по отношение прехвърлянето на управлението на банката, това е било използвано, за да се "освободи" тя от управлението на фонда и да се осигури същото място за досегашния й представител. По същия начин, когато ING Bank се освободи от дела си в БХК, Юлия Дилова остана като член на надзора на банката.
Решението за освобождаването на Пощенска банка от надзора на БХК едва ли ще зарадва новите собственици на банката, когато те успеят да влязат в управлението й. Едно от атрактивните качества на банката преди приватизацията й беше именно фактът, че банката е свързана и управлява дружество, което е собственик на огромни активи.
На общото събрание беше гласуван и дивидент в размер на 616 лева на акция, което след облагане означава доход от 524 лева на акция с номинал 1000 лева. Под формата на дивидент се разпределя цялата печалба за 1997 г., която е в размер на 4.517 милиарда лева. В разпределението на печалбата участват всички акции, т.е. включително и тези от увеличението на капитала, направено през тази година и изкупено главно от шефовете на холдинга. Направена е и промяна в устава, според която капиталът на дружеството не може да се увеличава по реда на чл.195 от ТЗ, т.е под условие в полза на определени лица.
"Българска холдингова компания", която притежава 17% от капитала на "Стоманени тръби" - Септември, е свикала общо събрание на дружеството за следващия ден след провеждането на редовното годишно общо събрание, свикано от мажоритарния собственик. Двете дати са съответно 15 и 16 октомври. Макар че на теория останалите пакети са собственост на различни дружества, според добре информиран източник зад тях стои интересът на едно и също юридическо лице. Най-голям акционер в дружеството е "Компани Финансиер Д'Ази Оксидантал" (Companie Financiere D'Asie Occidentale), която е собственик на 34% от акциите. Работническо- мениджърското дружество "Стоманени тръби - 98" АД, шефове на което са сегашните директори на предприятието, притежава 23% от капитала. Около 9% от капитала на дружеството е на дребни акционери от масовата приватизация. Държавата е запазила около 17% от капитала с цел обезщетяване на бивши собственици. Според приватизационния договор с РМД за пакета от 23% от дружеството купувачът е получил правото да изкупи всички акции, останали след удовлетворяване на рестутиционните претенции.
Фирмата "Компани Финансиер" е регистрирана на Британските Вирджински острови и се представлява от иранеца Али Багерзаде. Интересите на офшорната фирма към атрактивното предприятие "Стоманени тръби" датират още от началото на 1997 г. Тогава "Компани Финансиер" преговаря и сключва предварителни договори с два големи български приватизационни фонда - "Албена инвест" и "Българо-холандски приватизационен фонд". Според тези договори фондовете трябва да участват на търговете за пакети от дружеството, които да прехвърлят на "Компани финансиер" веднага след както бъде разрешено от закона. По време на масовата приватизация това беше широко разпространен начин бъдещи мажоритарни инвеститори да участват в процеса на раздържавяването. За целта на двата приватизационни фонда са били преведени необходимите суми, за да се гарантира участието им в търга за "Стоманени тръби". Парите са преведени през юни и юли миналата година чрез швейцарския клон на Комерцбанк.
Впоследствие пакетът на "Албена инвест" в размер на 34% от капитала е прехвърлен през борсата на крайния купувач. След смяната на управителните органи на бившия българо - холандски фонд обаче сделката с тях не е доведена докрай и в резултат БХК остава собственик както на 17% от капитала на дружеството, така и на предварително преведените за сделката 300 хил. долара. Най-вероятно точно тези отношения между "Компани Финансиер" и БХК са причината за проблемите, които в момента холдингът се опитва да създаде на мажоритарния собственик. От една страна, според изявленията на ръководството на БХК второто събрание се свиква заради резултат от проверката на отдел "Вътрешен контрол" на холдинга, според която били открити злоупотреби, извършени от сегашното ръководство на фирмата. В дневния ред на събранието фигурира обсъждане на решение да бъде подадена молба до Държавен финансов контрол за назначаване на ревизия. От друга страна, представителите на останалите два пакета твърдят, че финансови ревизии на предприятието вече са били направени през лятото по тяхно искане и тогава не са били открити никакви нередности.
Така или иначе развитието на проблема зависи от двете общи събрания, които ще се проведат през тази седмица, и от евентуалните договорки, които двете страни вероятно ще се стремят да постигнат помежду си.
Новият закон не решава проблемите при раздаване на дивидентите
Непълната нормативна уредба, тромавите процедури и най-вече информационната недостатъчност са все признаци, които характеризират прохождащия български капиталов пазар. Едва ли има друга област, която да фокусира в себе си проблемите на непрофесионалните инвеститори в такава степен, в каквато това се отнася за дивидентите по безналичните акции. С това са свързани голяма част от въпросите на участниците в първата вълна на масовата приватизация. Независимо дали са прехвърлили боновете си към приватизационен фонд, или са получили акции направо от предприятие сега, повече от година след последната тръжна сесия и след като общите събрания би следвало вече да са проведени, новите акционери все още не могат или не знаят как да си получат дивидентите. Хаосът се допълва и от противоречивата пазарна информация, генерирана от борсовите сесии, при което малцина знаят дали котировките отразяват и до каква степен размерите на гласувани, но още неполучени дивиденти. За съжаление действащото законодателство не дава отговор на практическите казуси, които са свързани с дивидентите и тяхното изплащане. Възникващият капиталов пазар, и в частност борсовата търговия, напоследък се сблъскват с въпроси като определяне на кръга от акционери, които биха могли да упражнят правото да получат дивидент по конкретна емисия акции, датата и периода на изплащане на дивидента, отражението на изплатения дивидент върху движението на борсовата цена на акциите и съответните ограничения за това, публичната информация и механизмите за изплащане на дивидентите.
На фондовата борса у нас вече се котират стотици акционерни дружества, но информация за гласуваните дивиденти и за реда на изплащането им се появява откъслечно и понякога с нея не разполагат дори професионалните участници на пазара. Информационната недостатъчност е фактор, който задържа развитието на пазара и накърнява интересите на малобройните и без това инвеститори. За съжаление проектът на Закон за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК, чл.115) предлага оскъдни и незадоволителни решения в този област. Така продължава да съществува опасност кризата на доверието да се институционализира като проблем на пазара на ценни книжа. Ако някой например е прочел във вестника, че общото събрание на едно дружество е гласувало разпределяне на дивидент за 1997 г., може ли на другия ден да поръча закупуване на акции на това дружество чрез фондовата борса и да разчита да получи въпросния дивидент от тях? Цената, която би платил за акциите, включва ли в себе си размера на дивидента? А може ли впоследствие да се окаже, че досегашният собственик на акциите си е взел дивидента, преди да ги продаде?
Общото право на дивидент възниква с момента, от който придобилият акциите се приема за акционер, т.е. прехвърлянето на акциите има сила спрямо дружеството. При поименните акции и временните удостоверения определящото вписване е това, което се извършва в книгата на акционерите. При безналичните акции според предлаганите изменения в Търговския закон определящо ще бъде регистрирането на прехвърлянето в Централния депозитар и успоредното с това вписване в книгите на акционерите на дружествата с безналични акции, които задължително се водят от депозитара (чл.127, ал.1 и чл.136, ал.2 ЗППЦК). По различен начин обаче стои въпросът с упражняване правото на дивидент. Във връзка с необходимостта от фиксиране на дата, към която да се удостоверява кръг от лица, които могат да упражнят правото си да получат вече гласуван от общото събрание дивидент, проектозаконът определя, че това е датата на провеждане на общото събрание на публичното дружество. Същевременно обаче сделките с акции в 14-дневния срок, предшестващ датата на общото събрание, се регистрират в ЦД в първия работен ден след провеждане на общото събрание. По такъв начин депозитарът се задължава да забави сетълмента в противоречие със собствения си правилник и с установения период на обичаен сетълмент от 3 работни дни. Другият извод, който се налага, е, че правото на дивидент може да се упражнява единствено от лица, които са придобили акциите най-късно 14 дни преди датата на общото събрание. Така списъкът на тези лица би съвпадал с лицата, които могат да упражняват право на глас на въпросното събрание. Ясно е, че практически дивидент ще могат да получат точно онези акционери, които към момента на придобиване на акциите още не са знаели за размера на дивидента, нито дори дали ще бъде гласувано разпределение на печалбата под формата на дивидент. Напълно е отхвърлена възможността за продажба на акциите с калкулиран в тях дивидент като алтернатива на възможността за фактическото им получаване.
Ето защо е наложително да се обсъдят промени в проектозакона в частта, свързана с дивидентите по безналичните акции на публичните дружества. Необходимото нормативно решение би следвало да покрива следния минимум от практически събития и процедури: калкулиране на дивидентите в пазарната цена, ценови ограничения на фондовата борса (или поне само за официалните пазари, както е сега), отстраняване на опасността от формиране на паралелни цени (със и без дивидент) за едни и същи търгувани емисии и сегрегирането на пазара с неизбежното от това понижаване на ликвидността, уточняване на списъците с правоимащите акционери, стандартизиране на механизмите и отговорностите по изплащане на дивидентите.
Съществува и проблем със сроковете, отнасящи се до правата на акционерите във връзка с дивидентите. Наличната обща за търговските дружества уредба предполага една твърде разпокъсана и противоречива хронология. Според Търговския закон (чл.245) годишният счетоводен отчет се съставя до края на месец февруари, докато сроковете по Закона за счетоводството (чл.42) варират от 15 февруари до 31 май на следващата година. Практически в България не се спазва дори ограничението във времето (чл.43 от същия закон) за предоставяне, публикуване и обнародване на вече приетите от общите събрания годишни счетоводни отчети.
Новият закон би следвало да внесе яснота поне по отношение на публичните дружества. Публичността относно дивидентната политика значително би се подобрила, ако дружествата бъдат задължени да уведомяват Комисията по ценните книжа и фондовите борси, Централния депозитар и борсата относно конкретния размер, условията и реда за изплащане на дивидентите. Дружествата следва да се обвържат с конкретни срокове по изплащане на дивидентите. От една страна, те могат да се предпазят от проблеми с текущата си ликвидност, като сами определят датата (известна като payment date), от която може да започне изплащането, а от друга страна, би било разумно дружествата да спазват и една максимална продължителност на периода на изплащане (т.нар. payment period), без да злоупотребяват, както е сега, с общия давностен петгодишен срок за погасяване на облигационното право на дивидент.
ЗППЦК трябва да задължи фондовата борса да възприеме практиката на развитите регулирани пазари по света за определяне на датата (ex-dividend date), след която обичайният период на сетълмент не би позволил регистриране на сделката, съответно вписване в книгата за безналичните акции. Без спиране на борсовата търговия или на сетълмента в Централния депозитар, нормално е между датата на общото събрание и т.нар. ex-dividend date да се търгуват единствено акции с калкулиран в цената им дивидент, с което се избягва опасността от формиране на паралелни цени за едни и същи книжа. Чрез правилника на борсата да се даде възможност и за преодоляване на обичайните ценови ограничения на котировките за деня след ex-dividend date, например сегашните 5% минус размера на дивидента.
На Централния депозитар да се вмени отговорността по предоставяне на дружествата на списъци с притежателите на безналични акции към определени дати, откогато да възникват правото на участие и глас в общото събрание и правото на упражняване правото на дивидент. В сегашната практика на използване на различни банки или дори на офиси на дружествата за фактическо изплащане на дивидент би се въвел съществен порядък чрез концентриране и координиране на тези процеси чрез депозитара. Възможностите за водене в депозитара на парични сметки, огледални на сметките за ценни книжа, отношенията между депозитара, Банксервиз, банките и небанковите инвестиционни посредници, както и публичното оповестяване и мотивиране на евентуален избор от страна на депозитара на банка или на пощите за физическо изплащане на дивидентите могат да се опишат в отделна наредба. Във всеки случай обаче би следвало да бъдат гарантирани интересите на инвеститорите най-малко чрез централизиране, стандартизиране и информиране по отношение на реда за получаване на дивидентите.
Парламентът е на път да премахне преференциите на РМД
Комисията по икономическа политика към Народното събрание прие през изминалата седмица за първо четене предложената от правителството близо двадесета промяна в закона за приватизацията. Почти всички текстове в законопроекта са по искане на МВФ и са залегнали в един от анексите към тригодишното споразумение с фонда. Най-съществените и в известен смисъл революционни промени са възможността за редуциране на задълженията по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) за предприятията в процедура по приватизация и почти пълното премахване на преференциите за работническо-мениджърските дружества (РМД).
Един от най-дискутираните проблеми в комисията беше свързан с изясняването на начина, по който да се постигне справедлива конкуренция между РМД и стратегическите купувачи. За тази цел е предвидено, цената в офертите на РМД да се сконтира до нетна настояща стойност при норма на дисконтиране 10%. Технически за изчисляване на настоящата стойност ще се използват коефициенти, по-малки от единица, които при определена норма на дисконтиране се пресмятат по определен начин и са постоянна величина според броя на годините на разсрочено плащане.
Въпреки че установяването на сегашна стойност е учебникарски постулат във финансите, част от депутатите настояха текстът да се промени, без в него да се намесват "толкова сложни формули" или да се добави специален пример, от който да става ясно как се прави пресмятането.
Текстът за частичното опрощаване на задълженията по ЗУНК на приватизираните предприятия изобщо не беше коментиран на първо четене в комисията. Той предвижда колкото повече задълженията по ЗУНК превишават стойността на дълготрайните материални активи на предприятията, толкова по-голяма част от дълговете да се опрощават (в най-тежките случаи до 100%).
Валентин Карабашев, изпълнителен директор на инвестиционното дружество "Златен лев", предложи от името на бившата асоциация на приватизационните фондове опрощаването на задълженията по ЗУНК да важи със задна дата и за предприятията, които са мажоритарно приватизирани по линия на масовата приватизация. Карабашев предложи и втори вариант - редуцирането на задълженията по ЗУНК да се отнася само за бъдещи сделки (както е по законопроекта), но да се допуска и при продажбата на миноритарни пакети, като в такъв случай дълговете се опрощават до размера на продаденото държавно участие.
Дълго обсъждане предизвика предложението чрез закона за приватизацията да се промени Законът за околната среда (ЗОС), в който да бъде записано, че "държавата поема пряка отговорност" за миналите екологични щети, причинени от приватизираните предприятия. Досега в ЗОС беше записано, че купувачите на предприятия не носят отговорност за причинените от тях минали екологични щети, но от закона не ставаше ясно, че самите предприятия като юридически лица също не носят отговорност. Досега в случаите на екологични замърсявания приватизационните сделки бяха сключвани по различен начин за всеки отделен случай. За големите сделки, като например МДК - Пирдоп, държавата пое отговорността за евентуални бъдещи искове в самия приватизационен договор. В случая с медодобивния комбинат тя гарантира и целеви заем от Световната банка за премахване на екологичното замърсяване.
Представители на опозицията обаче предложиха текстът за пряката държавна отговорност да отпадне, тъй като по този начин бюджетът се натоварва прекалено. Вместо това опозицията смята, че бъдещите собственици трябва да бъдат компенсирани чрез намаляване на цената на сделката. Председателят на комисията Никола Николов заяви, че държавата разполага с повече възможности да получи заеми за покриване на миналите щети. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков също подкрепи текста с твърдението, че той е бил одобрен от Министерството на финансите и Министерството на околната среда. Въпреки това част от депутатите от СДС имат резерви относно текста за екологичните щети и не е изключено между първо и второ четене на закона да бъде предложена друга формулировка, така че изразът за пряката отговорност на държавата да отпадне, макар че с напредване на евроинтеграцията екоизискванията към българските производства ще стават все по-тежки.
Промените за отпадане на текстове, които засягат т.нар. втора вълна на масовата приватизация, бяха отминати почти без коментар. Въпреки това не е изключено между първо и второ четене все пак да се наложи мнението, че част от поредните промени за масовата приватизация са излишни. Единият от текстовете, които се предлагат, е да отпадне изискването най-малко пет процента от държавното участие в търговските дружества да се предлагат на централизираните публични търгове. Втората важна промяна предвижда да отпадне преференцията на пенсионните фондове да използват събраните инвестиционни бонове в благоприятното за тях съотношение две към едно на централизираните публични търгове (тоест един бон да се смята за два лева).
Икономическата комисия прие предложението на Панчо Панайотов, бивш кмет на Дупница и депутат от СДС, че държавните служители не могат да бъдат членове на повече от два директорски борда на търговски дружества, както и законопроекта на Яшо Минков, депутат от БББ, според който общините ще могат да използват средствата от общинската приватизация за неотложни нужди, свързани със социална дейност - с други думи за изплащане на помощи за безработни, надбавки и т.н. Комисията отхвърли законопроект, внесен от Петя Шопова и Стефан Нешев от евролевицата, който предвиждаше работническо-мениджърските дружества в общинската приватизация също да имат право да използват инвестиционни бонове. Аргументът беше, че няма начин общините да бъдат задължени да приемат инвестиционни бонове като плащания по приватизационни сделки.
Ще има ли въобще сделка за "Русенската корабостроителница"
Словашката корабостроителница "Словенски Лоденице" (СЛК) е подала жалба срещу процедурата по избор на купувач за "Русенската корабостроителница" пред Върховния административен съд (ВАС). "Чух за такова нещо, но жалбата е безсмислена, защото е просрочена със седмици, дори с месеци. Има определени срокове при обжалване пред ВАС", коментира Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.
В Закона за Върховния административен съд е записано, че срокът за подаване на жалби срещу административни актове е 14 дни, като той започва да тече от момента на съобщаване или разгласяване на акта. Юристите на СЛК не бяха открити за коментар, за да обяснят дали според тях жалбата е действителна.
СЛК беше избрана за купувач на "Русенската корабостроителница" от посредника по сделката Ди Еф Си (DFC), който официално обяви избора си и подаде доклад за анализа на офертите в АП. Агенцията обаче не одобри решението на посредника и предпочете втория класиран купувач - немското дружество РКМД (Русенско корабостроително мениджърско дружество - Rousse Shipyard Beteiligungsgesellshaft). РКМД е с участието на брокерската фирма "H+S", която прави част от поръчките за "Русенската корабостроителница", и на фирма "Прешъс", която е един от основните доставчици на предприятието. Офертата на РКМД предвиждаше цена за мажоритарния пакет от капитала на корабостроителницата в размер на 1.614 млн. долара и бъдещи инвестиции за 14 млн. марки. Засега не е ясно дали параметрите на сделката са останали същите, тъй като според запознати в последния етап на преговорите избраният купувач е настоявал за намаляване на цената.
"Вчера (7 октомври - б.ред.) приключихме с договора за "Русенската корабостроителница". Надзорният съвет не успя да се запознае с документите, затова следващата седмица ще разгледа сделката с РКМД", заяви Желязков.
Подаването пред Върховния съд на жалба, свързана с приватизационна сделка, обикновено означава спиране на преговорите и невъзможност за подписване на договор за продажба, поне ако се съди от досегашната практика на АП в подобни случаи. При "Русенската корабостроителница" обаче може да не се стигне до отлагане на приватизацията, тъй като се обжалва не самия избор, а само процедурата по определяне на ексклузивния купувач.
Евентуално забавяне на сделката за "Русенската корабостроителница" може да доведе само до ликвидация на предприятието. Основните причини са, че не може да се намери финансиране за изпълнението на поръчките за строеж на кораби и че корабостроителницата не може да обслужва дълга си към Държавния фонд за реконструкция и развитие в размер на близо десет млн. долара.
В същото време не е сигурно, че сключването на сделката с РКМД ще бъде гаранция за оцеляването на корабостроителницата. Според проучването на една от световните агенции за рейтинг на частни фирми, поръчано от консултанта на СЛК - "Делойт и Туш", двете дружества, които участват в РКМД, са оценени значително по-лошо, отколкото отхвърлената словашка корабостроителница. Проучването показало, че не може да се разчита напълно на бъдещата платежоспособност на немския купувач. Като се има предвид тежкото финансово състояние на "Русенската корабостроителница" обаче, е ясно, че всеки купувач е за предпочитане в сравнение с оставането на предприятието като държавна собственост.
Накратко
Договорените плащания по сключените приватизационни сделки от всички приватизиращи органи за първите девет месеца на 1998 г. са 371.6 млн. долара, сочи обобщената справка на Агенцията за приватизация. На практика реално постъпилите плащания са значително по-малко (между една четвърт и една пета), тъй като във всички приватизиращи ведомства преобладават сделките с работническо-мениджърски дружества с десетгодишно разсрочено плащане. Справката на АП освен това сочи, че общият брой на сделките за деветте месеца е 2312. В документа е написано, че от тях 1090 са за "цели предприятия". Това обаче не значи, че са продадени мажоритарни пакети от толкова дружества. В огромна част от случаите всъщност става въпрос за продажба на остатъчни пакети, които са останали държавни след масовата приватизация, както и след приключване на касови сделки. Поетите задължения на приватизираните дружества от купувачите са на стойност 33.7 млн. долара, а договорените бъдещи инвестиции - 266.9 млн. долара. По брой сделки на първо място е промишленото министерство (180), на второ се нарежда търговското министерство (126), а АП се нарежда трета със 109 сделки.
До две седмици ще бъде определена дата за провеждането на втория кръг от преговорите с работническо-мениджърското дружество на Варненската корабостроителница. Според информация от Ди Еф Си (DFC), посредник по сделката, до започването на втория кръг ще бъде ясно дали РМД е намерило чуждестранен партньор и дали Европейската банка за възстановяване и развитие ще поеме ангажимента да осигури следприватизационно финансиране на корабостроителницата.
Парламентарната комисия по икономическа политика прие през изминалата седмица становище във връзка с конституционно дело по иск, внесен от главния прокурор Иван Татарчев. Очевидно със становището (което няма правна сила) се цели единствено да се въздейства медийно върху решението на магистратите. Съдът ще трябва да установи дали един от текстовете за уреждане на реституционни претенции в преходните и заключителни разпоредби на закона за приватизацията противоречи на конституцията. Според спорната разпоредба в случаите на приватизация бившите собственици няма да се обезщетяват със съсобственост в дружествата, в активите на които влизат някога притежаваните от тях имоти, а с компенсаторни записи. Основният мотив на главния прокурор е, че текстът нарушава член 17 от конституцията, който защитава частната собственост. Становището на икономическата комисия обаче е, че не може да се накърни частна собственост, която още не е възникнала. От друга страна, според икономическата комисия самият иск на Татарчев противоречи на чл. 19 от конституцията, който е във връзка със закрила на инвестициите. Според икономическата комисия евентуално обезщетяване на бивши притежатели на имоти чрез съсобственост в приватизиращи се дружества може да отблъсне потенциалните купувачи на предприятията. Всъщност на практика такива случаи вече има много.
Американска фирма придоби 67% от "Винпром" - Русе със заповед на министъра
Новите собственици наливат 5 млн. долара дни преди края на кампанията за изкупуване на грозде
Американската фирма Сийборд Овърсийз Лимитед (Seabord Overseas Limited) стана собственик на 67% от капитала на "Винпром" - Русе ЕАД чрез изкупуване на акции от увеличението на капитала на дружеството. Емитирането на новите акции стана със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков от началото на миналата седмица. Срещу новите акциите "Сийборд" трябва да внесе в дружеството 15 млн. долара. Тъй като този начин на приватизация по принцип е най-непрозрачния, няма как да се разбере дали в договора с министерството новият собственик е поел ангажимент да внесе цялата сума, или ще използва правото, което се дава в търговския закон, да плати само 25%.
Според официалната информация за сделката, предоставена от МП, привличането на свежи пари спасява русенското дружество, което на практика е влязло в кампанията за изкупуване на грозде от новата реколта без нито един лев. Друга причина за поредното прилагане на метода "приватизация чрез увеличаване на капитала", според министерството, било нежеланието на български банки да кредитират изкупуването на грозде. Новият собственик вече е превел пет милиона долара за кампанията, се казва в съобщението на МП.
Според МП дружеството не е подходящо и за приватизиране през борсата поради големите си задължения. За разлика от останалите случаи в министерството, когато решенията за увеличение на капитала бяха взимани на общи събрания на дружествата, "Винпром" - Русе беше приватизиран само със заповед на министъра, тъй като предприятието все още не е преобразувано от ЕАД в АД.
След изкупуването на новата емисия акции държавното участие във Винпром Русе остава 33%. Според представители на МП японската "Мицуи корпорейшън" е проявила интерес още преди месеци да закупи малък дял от предприятието. Японската фирма е дългогодишен партньор на винпрома и е заявила дългосрочните си интереси включително и за инвестиране в предприятието. За тази цел обаче те са поставили условие в предприятието да влезе мажоритарен частен собственик. Други кандидати за остатъчния пакет са работниците в предприятието.
Оценките на експерти от бранша са, че русенското предприятие е едно от най-затъналите винарски дружества в страната. От гледна точка на държавата тази сделка е доста изгодна, тъй като след увеличението на капитала, кредиторите ще могат да бъдат удовлетворени. Според запознати задълженията на дружеството в момента възлизат поне на около 9 млрд. лв. Освен това близо 1000 работници ще запазят местата си, докато доскоро за тях най-реалистичната перспектива беше да останат на улицата, а социалната тежест от това щеше да легне върху управляващите. Въпросът е доколко настоящата приватизация е в състояние да промени съдбата на предприятието в дългосрочен план, тъй като според запознати е малко вероятно тази инвестиция да се изплати.
В случая има и философски проблем, който се отнася до използването на увеличението на капитала като метод за приватизация. Въпросът е - принципите или целесъобразността са по-важни, когато става въпрос за законност и наличие на правила в дадена държава. За всеки е ясно, че чрез увеличаването на капитала под условие се прави непрозрачна приватизация. И макар това да е в разрез с духа и смисъла на съществуването на закона за приватизацията, в министерството на промишлеността очевидно са решили казуса един път завинаги. Такава приватизация ще има въпреки протестите на дребните акционери (там където ги има) и въпреки всеобщото признаване на факта, че това поставя в неравнопоставено положение останалите кандидати за инвеститори в страната ни. А броят на последните непрекъснато намалява заради увеличаващата се липса на общовалидни правила.
накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация отхвърли през изминалата седмица сделката за продажбата на 80% от силистренския месокомбинат "Меком" на основния кредитор на предприятието - "Интерфудс" ООД. Мотивът на надзорниците е, че сделката би противоречала на морала, защото задълженията на "Меком" към "Интерфудс" са били натрупани и увеличаване целенасочено чрез сключване на неизгодни договори за доствака и на споразумения за нереално висока лихва по валутни задължения. Решението на надзора на практика означава, че предприятието ще бъде ликвидирано, тъй като стойността му е отрицателна и за него няма друг кандидат-купувач.
Няма подадени оферти за 67% от капитала на "Тунджа" - Ямбол в обявения срок до 5 октомври, съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Предприятието произвежда памучни прежди и тъкани, като близо една четвърт от продукцията е предназначена за износ. За 70% от капитала на консервния завод Булконс - Първомай, има подадени оферти, но в официалната информация не се уточнява техният брой.
Агенцията за приватизация сключи през изминалата седмица договор за продажба на 23% от "Прогрес" АД на работническо-мениджърското дружество "Прогрес - 98". Приватизираното предприятие произвежда чугунени отливки и спомагателни леярски материали. Цената на сделката е 232 200 долара, като купувачът ще ползва полагащото му се по закон право на десетгодишно разсрочено плащане. От капитала на "Прогрес" 67% вече са раздържавени чрез масовата приватизация, като след третата тръжна сесия най-големи пакети са придобили бившите приватизационни фондове "Център" (33.66%), "Юг", "Доверие" (по 8.98%) и "Мелинвест" (6.9%).
Предстои решение на съда по делото на "Слънчев ден инвест" срещу АП
Работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест" АД, което беше отхвърлено от надзорния съвет на Агенцията за приватизация като купувач на курортния комплекс, най-вероятно ще спечели делото срещу решението на надзора, съобщи източник от Варна. Засега обаче няма официално обявено решение по делото, което на 29 септември беше гледано за втори път от тричленен съдийски състав на Върховния административен съд. "Наистина няма решение, тези слухове се разпространяват от отхвърления купувач", заяви Захари Желязков, изпълнителен директор на АП.
"Слънчев ден инвест" подаде исковата молба в административния съд, след като в началото на април надзорният съвет на АП отказа да одобри сделката за продажбата на 55% от "Слънчев ден" АД на РМД. Официалните мотиви бяха, че параметрите на офертата на "Слънчев ден инвест" не са обвързани с финансовите резултати на курорта, банковата гаранция не отговаря на изискванията на агенцията и не е доказан чистият произход на средствата. Цената, която предложи мениджърското дружество за 55% от "Слънчев ден", надхвърляше близо три пъти минималната цена, обявена в конкурса (5.7 млн. долара) и близо два пъти офертата на втория класиран кандидат.
Делото на "Слънчев ден инвест" беше гледано в началото на лятото от тричленен състав на съда, който обяви жалбата за недопустима и прекрати производството, като остави делото без по-нататъшно разглеждане. Адвокатите на РМД обаче обжалваха и делото беше внесено за разглеждане от петчленен състав на Върховния административен съд, който с решение от 20 август постанови, че го връща за повторно разглеждане от тричленен съдийски състав.
"Никой не може да каже какви последствия ще има, ако Върховният съд реши делото в полза на "Слънчев ден инвест" и срещу АП. Ще решаваме какво да правим, ако и когато се стигне дотам", каза Захари Желязков.
Според Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на АП, евентуално съдебно решение би означавало да се оспори правото на надзора да утвърждава или отхвърля приватизационни договори в зависимост от своята преценка за надеждността на купувачите. Досега няма съдебно решение, което да отменя акт на надзора на АП, въпреки че има няколко жалби от отхвърлени купувачи - например на варненската фирма "Канотранс" по сделката за "Ален мак", на работническо-мениджърското дружество "Пълдин вино" по сделката за "Винпром" - Пловдив, и на РМД "КРЗ инвест", което придоби остатъчния дял от кораборемонтния завод "Одесос", но отказва да изпълни една от препоръките на надзора.
"БТ холдинг" и "Соди" остават най-активно търгуваните книжа на борсата
Акциите на "Булгартабак холдинг" и "Солвей - Соди" остават най-активно търсените от инвеститорите книжа на свободния пазар на "Българска фондова борса - София". За периода 2-8 октомври през борсата бяха прехвърлени книжа на двете дружества - съответно за 203 милиона и 121 милиона лева. Акциите на "Булгартабак" се търгуваха без особена промяна в цените - на нива между 23 500 и 26 500, като най-много сделки бяха сключени на нива около 24 300 лева. Кросовите сделки с акции на "Соди" станаха обичайна практика на свободния пазар на борсата, но според брокери реалната цена в края на седмицата вече е около 10 000 лева за акция. Общият обем на сделките с акции на тези две дружества представлява близо 1/3 от целия оборот на свободния пазар на борсата. При изключването на сделката с акции на "Петрол" АД на обща стойност около 314 милиона лева и други очевидно кросови сделки с акции на по-слабо търгувани дружества, излиза, че обемът на реалната търговия на свободния пазар е неколкократно по-нисък.
Причините за наличието на интерес към акциите на тези две дружества през последните няколко седмици е повече от ясна. И двете дружества са от най-перспективните на българския пазар на ценни книжа. Освен това сегашните нива на цените са между два и три пъти по-ниски от най-високите, регистрирани досега цени през април - май, пораждат очаквания за покачване в средносрочен период. Според експерти една от причините за интереса е отчетеният през миналата седмица ръст на брутния вътрешен продукт за първите шест месеца на годината спрямо съответния период на миналата година. Не по-малко влияние върху чуждите инвеститори, които следят българския пазар на ценни книжа, обаче е оказала и прогнозата на The Economist Intelligence Unit за значително по-нисък очакван ръст - около 1% за цялата година. Макар и неофициални, тези прогнози оказват значително влияние върху настроенията на чуждите инвеститори, които вярват повече на английския "Икономист", отколкото на българския вестник "Статистически барометър". Съвсем различни обаче са очакванията на инвеститорите спрямо мнозинството български предприятия, чиито акции се предлагат на свободния пазар. На практика голяма част от пазара на ценни книжа се движи от наличието на продавачи, които са готови да се изтеглят от пазара дори със значителна загуба спрямо цените на придобиване.
През изминалия едноседмичен период беше регистриран значителен спад в цените на акциите на някои туристически дружества. Между тях бяха акциите на "Албена" (спад от 15.7%), "Дюни" (около 30%), "Златни пясъци" (спад от 33%). Причините за този спад могат да се търсят в две посоки - руската криза и поскъпването на германската валута и съответно на фиксирания към нея български лев. Подобна тенденция се наблюдава и при акциите на други, доскоро активно търгувани книжа на борсата - акциите на големите химически предприятия.
След три седмици на символична търговия с акции на "Полимери" през изминалата седмица за първи път през борсата преминаха малко по-сериозни пакети от акции. Общо 2529 акции на девненското дружество на цени 8500 и 8999 лева преминаха през борсата за периода 2 - 8 октомври. Според брокери стабилизиране на цените и оживяване на търговията с "Полимери" наистина има. Ситуацията обаче може много лесно да бъде променена при появяването на нова информация за предприятието. Фактическата ситуация около "Полимери" може лесно да бъде променена във всеки момент - все още не е приключила проверката на икономическата полиция и Държавен финансов контрол, акционери обжалват решенията на последното общо събрание в съда, както и сделката за продажба на остатъчния държавен дял от 23%.
Основната част от оборота на официалния пазар на борсата продължава да се извършва на временния С пазар, където досега са допуснати за търговия предимно акции на бивши приватизационни фондове. Най-активна остава търговията с акции на "Доверие обединен холдинг" и "Петрол холдинг груп". През изминалия период бяха изтъргувани съответно 26 300 и 23 700 акции на двата холдинга на обща стойност 134 милиона лева. Акциите на тези два фонда представляваха общо над 3/4 от търговията на временния С пазар.
Междубанковите депо-лихви се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови левови депозити се понижиха през изминалата седмица след изтичането на крайния срок за регулацията на минималните задължителни резерви за септември.
Овърнайт депозитите се търгуваха през седмицата на 2.8-3.0 на сто годишно срещу 3.4-3.6 процента за периода 29 септември - 3 октомври. Лихвите по депозити до една седмица също се понижиха до 3.2-3.4 процента от 3.6-3.8 на сто.
Левовата ликвидност на банковата система се повиши значително през седмицата поради приток на бюджетни средства за месечното плащане на пенсии и социални помощи. Търсенето на краткосрочен ресурс през периода бе главно от банки за финансиране на операции на валутния пазар във връзка с рязкото поскъпване на лева спрямо долара.
В четвъртък се оживи и търговията с едноседмични депозити, тъй като се подсигуряваха средства за предстоящото плащане на данъци за третото тримесечие, крайният срок за което е 15 октомври.
На валутния пазар левът поскъпна до 1585 за долар в четвъртък по обед - рекордно високо ниво от въвеждането на валутния борд в страната до сега. Повишаването на цената на националната валута бе пряко свързано с поскъпването на марка/долар на световните пазари. Търговията през седмицата се определяше главно от поръчките на крайните клиенти в стремежа им да се предпазят от загуби от курсови разлики.
Спрямо марката левът бе стабилен на нива 995.60-996.30, като германската валута се търсеше основно от банки за арбитраж марка/долар на международните пазари при изпълнение на наредените поръчки долар/лев на крайните клиенти.
Българските брейди-книжа останаха скъпи
Книжата, емитирани по българския външен дълг, запазиха относително високите си нива на международните дългови пазари въпреки общия срив на цените на дълговите инструменти на страните в преход.
Кризата на дълговите пазари бе предизвикана главно от срива на европейските фондови пазари и от разочарованието на инвеститорите от действията на бразилското правителство, което не предприе решителни мерки за преодоляване на финансовата криза в страната. Българските брейди-облигации бяха атрактивни за инвеститорите, тъй като в четвъртък председателят на Европейската комисия Жак Сантер заяви след среща с министър-председателя Иван Костов в Брюксел, че в най-кратък срок ще бъде отпуснат вторият транш от договорения заем от 250 милиона ЕКЮ за подкрепа на платежния баланс на страната.
Това създава сериозни предпоставки за положителен изход от преговорите на България със страните от Г-24, с което ще бъдат гарантирани плащанията по външния дълг през идните три години. Заедно с това експерти прогнозираха през седмицата, че страната може да покрие в същия срок и изискването за съотношение от 60 на сто на външен дълг към брутен вътрешен продукт, което е eдин от основните критерии за интеграция в Европейския съюз.
В края на периода обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 62.750/63.125 цента и се продаваха по 64.625- 65.500 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 59.000 купува и 60.000 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 48.000-49.500 цента.
Борсата е на път да се сдобие с втора сграда
Съветът на директорите на "Българска фондова борса - София" взе решение да закупи нова сграда, която да обслужва основната й дейност. В момента тържището на ценни книжа се помещава на 12-ия етаж в сградата на КНСБ на площад "Македония". Постройката, чието закупуване се обсъжда в момента, се намира в самия център на София, на ул. "Съборна" (бившият "Детмаг"). Площта на бившия магазин за детски стоки, който стои неизползван от години, е около 1700 кв.м. Първоначалните планове са на около 200 метра да се помещава "Столична общинска банка", а на останалите два етажа - борсата и Централният депозитар.
Според добре информиран източник цялата сделка, преговорите около която все още не са приключили, възлиза на около 800 хиляди щатски долара. От тази сума ще се приспадне сумата, на която се оценява площта на общинската банка - около 100 хиляди долара. Предвижда се закупуването на сградата да стане чрез кредит от "Булбанк", за чието обезпечение ще се използва самата сграда. Според запознати собствеността върху постройката първоначално е била на софийската община. По-късно е направен опит бившият детски магазин да бъде продаден на фирма на Красимир Стойчев, който се проваля, защото не може да плати цената. Накрая сградата е била апортирана от общината в капитала на "Столична общинска банка". Още със започването на дейността си в края на миналата година "Българска фондова борса - София" има постоянен проблем с помещенията, в които се провеждат борсовите сесии. В средата на миналото лято, когато Софийска фондова борса се вля в Българска фондова борса, държавата апортира в капитала на новото дружество сградата на бившето кино "Георги Димитров", която се намира на бул. "Христо Ботев". Проблеми около собствеността и договорите с фирми - наематели на сградата, така и не позволиха на борсата да се нанесе веднага. Поради това борсата беше принудена да продължи да работи в пренатоварената сграда на КНСБ на площад "Македония".
Всъщност винаги е бил ясен по-големият проблем - за да се пригоди за борса сградата на бившето кино, в нея трябваше да се инвестират огромни средства за ремонт. Вероятно точно заради това в края на краищата е бил предпочетен вариантът с нова сграда. От друга страна, сега ще се даде възможност фондовата борса и Централният депозитар да бъдат на едно и също място, което би трябвало значително да подобри обмена на информация между двете институции.
Все още не е известен списъкът на лицата, които ще бъдат одобрени за закупуване на акции от последното увеличение на капитала на борсата. Записването на този капитал приключи на 31 август тази година. Причина за изчакването е събирането на декларации за свързани лица от кандидатите, които са записали акции от новата емисия. Според закона акционер няма право да притежава пряко или чрез свързани лица повече от 5% от капитала. Друго ограничение в закона е най-малко 2/3 от капитала на борсата да бъде собственост на финансови институции. Според изнесените първоначални данни за лицата, записали акции от новата емисия, това ограничение е спазено. Финансови институции са записали общо 38 000 акции от новата емисия, а физически лица - около 8000 акции. Емисионната цена за новата емисия беше 10 000 лева за акция с номинал 1000 лева. След вписването на сегашното увеличение на капитала държавното участие ще падне от 49% на 37% от капитала на борсата.
Йената притисна долара и марката на световните пазари
През изминалата седмица йената възстанови позициите си на силна валута и това на практика подложи на сервизно изпитание концепциите за сигурност на дългосрочните инвестиции в доларови активи. В началото на периода търговията долар/йена бе на нива 135.22/135.32, а спрямо марката японската валута бе стабилна на 82.27/82.30.
Във вторник Испания понижи основната си лихва с 0.50 на сто до 3.75 процента. Това предизвика агресивни продажби марка/долар поради опасенията на инвеститорите от верижно понижаване на лихвите в Европа. Марката падна 1.6380/1.6383 за долар, но в ранния следобед шефът на Bundesbank Ханс Титмайер набързо охлади оптимизма на инвеститорите в долари, като заяви, че няма причини Германия да понижава лихвите си в краткосрочен план. Доларът загуби един пфениг от цената си, а големите инвестиционни фондове започнаха постепенно да насочват вложенията си към деноминирани в йени активи. Друг основен фактор за избора на йената бе и опасността от евентуално по-нататъшно поскъпване на марката, което да окаже негативно влияние върху развитието на реалния сектор на Европейския съюз. Йената достигна рекордно високите за последните шест месеца 80 за марка и 131 за долар. В сряда пробивът на нивото 130 йени за долар взриви международните валутни пазари. Големи инвестиционни фондове масирано изкупуваха йени, което доведе до 123.67/123.77 йени за долар и 76.56/76.59 за марка при затварянето на пазарите в Западна Европа. Широко разпространената практика на мултинационалните инвестиционни фондове през последните няколко месеца се основаваше на вземане на заеми в йени, тъй като японските лихви продължават да бъдат най-ниски в света. След това средствата се насочваха към сигурни вложения в американски и германски облигации. Лихвената разлика между доход и дължима лихва заедно с плавната обезценка на йената спрямо основните валути през последните няколко месеца носеше на големите играчи колосални печалби. Под ниво от 130 йени за долар обаче подобна експозиция се обръща и по едно и също време инвеститорите започнаха да трупат огромни загуби от курсовите разлики. Единственият изход за компенсиране на пасива бе незабавно изтегляне на инвестициите в дългови инструменти и изплащането на дълговете в йени. Превесът на търсенето на японската валута достигна своя връх в четвъртък, когато по обед един долар се срина до 111.63 йени - най ниско ниво за последните 15 месеца. Поскъпването с близо 20 на сто на йена/долар в рамките само на една седмица изненада дори японските финансисти, които се оказаха неподготвени за това, след като месеци наред се опитваха по всякакъв начин да подкрепят националната си валута. Слуховете, че Федералният резерв на САЩ и европейските централни банки са готови да се намесят на пазара, върнаха курса долар/йена до 118.80 късно в четвъртък. Тези нива се запазиха и до петък по обед.
Повишаването на доларовата ликвидност на пазарите за сметка на йените доведе до поевтиняване на щатската валута и спрямо марката, като в четвъртък за кратко бе достигнато рекордно ниското за тази година ниво от 1.5875 марки за долар. Доларът все пак частично възстанови позициите си на нива над 1.6 марки при отварянето на пазара в САЩ и в петък по обед курсът бе над 1.63 марки за долар. Според експерти обаче негативният тренд за долара ще продължи и щатската валута може да падне под 1.58 марки до края на годината.
Студентският град ще има нов регулационен план
Проектът не предвижда жилищно строителство
Нов застроително-регулационен план ще има Студентският град в София, след като главният архитект на столицата одобри разработения проект. Той е разработен от авторски колектив с ръководител арх. Тодор Тодоров след спечелването на конкурс за неговото възлагане, обявен от столичната община през 1996 г. Предварителният проект е бил готов още миналата година, предложен за разглеждане и одобрен от Главно управление "Архитектура и благоустройство" към общината. Сега вече е готов и окончателният проект на плана, който трябва да бъде подписан от главния архитект на столицата Стоян Янев. Целта на проекта е да се запази досега съществуващият характер на Студентския град, като той бъде доусъвършенстван и развит. Ще се запази структурата на градчето, както и идеята, залегнала с неговото построяване и дала името му. Според новоразработения строително-регулационен план в бъдеще не се предвижда строителството на производствени сгради, жилищно строителство и сгради със стопански характер на територията на Студентския град, както и не се създават предпоставки за узаконяване на незаконно издигнатите обекти на територията му. Има всички предпоставки градчето на академичната младеж да се превърне в привлекателно място не само за своите обитатели, но и за хората от съседните квартали, а защо не и за всички софиянци, е мнението на арх. Тодоров. Според него планът, по който досега се е развивал Студентският град, е професионален и всичко, изградено по него, е добро от гледна точка на инфраструктурата.
Новото, което е залегнало в разработката, е преминаването от комплексно към парцелно строителство. Досега застрояването е правено с т.нар. право на строеж върху общинска земя, което прави ползвателите безотговорни към поддръжката на прилежащите площи. За съжаление според арх. Тодоров ще има трудности с преминаването към парцелно застрояване, които се дължат преди всичко на вече изградената инженерна инфраструктура на градчето, която е несъвършена. Проектът усъвършенства пътно-транспортната комуникация, като се съобразява с общия градоустройствен план на столицата. Предвидена е тролейбусна линия, която да свързва Студентския град с Ректората, както и продължение на трамвайната линия по бул. " Св. Кл. Охридски". Според новия план ще се направи преминаване от алейна към улична регулация (т.е. съществуващите алеи ще бъдат разширени до големината на улици, за да могат прилежащите им парцели да влязат в регулация), а също така ще бъдат изградени нови паркинги и гаражи. Най-общо казано, територията, върху която е разположен Студентският град (300 хектара), условно е разделена в новия план на четири зони - учебна зона, зелена зона и увеселителни заведения, зона за обществено обслужване и зона за временно пребиваване (общежитията). На територията на първа зона е предвидено да бъдат построени учебни заведения, с което тя да се обуслови като академичен център. По-голямата част от терените в нея са държавна собственост, но в нея попадат и 4 хектара реституирани имоти. По-голяма е площта на реституираните имоти, които попадат в зелената зона и които според новата регулация са предназначени за изграждането на паркове и градинки, места за отдих и увеселителни заведения. Построяването на детски комплекс от типа на "Дисниленд" е предвидено на територията на парк "Мир и дружба", а срещу сградата на Университета за национално и световно стопанство ще се издигне църква. Големината на зелените площи, която може да се постигне с прилагането на плана на територията на Студентския град, е 60 хектара. Хотели, детски градини, заведения за обществено хранене, а също така и нови общежития ще могат да се изграждат в зоната за временно пребиваване според новата регулация.
Реализацията на проекта ще се осъществи от община "Студентска" и столичната община, а частната инициатива ще осигури неговото по-бързо осъществяване. Ако той бъде изпълнен, бройката на обитаващите Студентския град може да нарасне и достигне 62 000 души, смятат създателите му.
Възражения по проекта неминуемо ще има от страна на ВУЗ-овете, на които ще бъдат отнети част от териториите, които по принцип са държавна собственост и за които е имало възможност учебните заведенията да ги усвоят, но те по една или друга причина не са го направили. Претенции ще има и от собствениците на реституирани имоти, които имат желание да строят или да се разпореждат с имотите си както намерят за добре, но парцелите им попадат в регулация, която не го позволява - зоната за отдих например.
Накратко
Най-голямата руска банка - държавната спестовна "Сбербанк", е закупила повече от 8 тона злато в периода януари-септември на настоящата година. Шефовете на "Сбербанк" планират да закупят още пет тона от благородния метал чрез клоновете си в страната до края на годината.
По-голямата част от златото е била закупена от златните мини в източния район Магадан. Останалото количество е придобито от богатите на златни и диамантени залежи региони в източен Сибир - Сакха, Амур и Чита.
Над 90% (7.2 тона) от придобитото през годината злато "Сбербанк" е продала на Централната банка на Русия с цел да увеличи златните резерви на страната. От централната банка заявиха, че златният и валутният резерв на Русия към 2 октомври е бил 12.8 млрд. долара - с 0.4 млрд. долара повече спрямо 25 септември.
"Сбербанк" е продала около 120 кг злато на граждани през деветте месеца на годината. Общото количество злато, произведено в Русия за 1997 г., е било 106 тона.
Франция опроверга журналистически материал от 8 октомври във в. New York Times, според който френски оръжейни инспектори са открили следи от нерво-паралитичния газ VX по иракски бойни глави и са скрили разкритието си от съюзниците.
Париж призова ООН да свикат спешна среща на оръжейните експерти от Франция, САЩ и Швейцария, на която да бъдат оповестени всички направени дотук открития и с това да бъдат прекратени подобни спекулативни журналистически писания.
Говорителят на френското военно министерство Жан Бюро заяви, че Франция не разполага с доказателства за наличието на химически оръжия в Ирак. Изследванията на фрагменти от иракски бойни глави във военна лаборатория, разположена в близост до Париж, са приключили, но все още не е готов анализът на френските специалисти. Бюро отхвърли наличието на напрежение между Париж и Вашингтон, свързано с изследванията на оръжейните експерти.
Американски дипломати и оръжейни експерти потвърдиха информацията в New York Times, засягаща готовността на френското военно министерство да предостави резултатите от лабораторните изследвания на европейските си партньори - операция, осуетена в последния момент от външното министерство на Франция.
Русия помоли останалите четири държави с излаз на Каспийско море - Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран, да отложат срещата за определяне на статута на морето до средата на ноември поради руската икономическа криза.
"Събитията в Москва ни принудиха да отложим срещата за 15 октомври, а сега искат от нас отлагане за още един месец", заяви първият заместник-министър на външното министерство на Казахстан Йерлан Идрисов.
Петте държави, граничещи с Каспийско море, имат различни виждания за подялбата на морето, чийто статут все още се определя от споразумения между Иран и Съветския съюз, подписани през 1921 и 1940 г. Държавен вестник
Несменяемостта да не бъде чадър за нарушенията на магистратите
- ВСС е кадровият и финансовият орган на съдебната система. В параграф 4 от преходните правила на конституцията се казва, че съдебната система трябва да бъде конструирана съобразно новите промени, които ще се направят във връзка с триинстанционното производство. Дори беше даден краен срок, ако не се лъжа, до края на 1992 г. До тази година реформата в съдебната система не беше направена. С въвеждането на триинстанционното производство съдебната система се изгражда по нов начин. Съобразно конституцията трябва да има реорганизация и вътре в нейната структура, а една от структурите е ВСС.
- Аз съм прокурор. Ако има политика, тя е в Народното събрание.
- Ако се изключат подмятанията, че това е направено за определени хора, не смятам, че има нещо страшно стажът за висшите магистрати да се намали. В съдебната система проблемът с кадрите е много сериозен. Липсват магистрати именно между 40 и 50 години, натрупали достатъчно опит в работата и същевременно модерно мислещи и с желание да правят реформи. Мисля, че намаляването на стажа от 14 на 12 години за висшите магистрати, ще отвори път за навлизане на по-млади, по-рационално мислещи във висшите етажи на магистратурата. В апелативната прокуратура в Пловдив например срещаме затруднения с намирането на хора с необходимия 10-годишен стаж и сега 5 места са вакантни.
- Мисля, че всеки колега от системата ще се чувства засегнат в професионален план. Ако за един депутат може да се приеме, че е законотворец и по този начин работи с правна материя, категорично не мога да приема, че кмет или общински съветник, както е визирано, имат този опит, който ще има професионалният съдия от кариерата, прокурорът или следователят.
- Отговорът на този въпрос се крие в новата философия, която се залага в изграждащия се нов Наказателно-процесуален кодекс. Останките от инквизиционния процес трябва да бъдат напълно ликвидирани, ако искаме да бъдем съвременна европейска държава и да минем към чистия вид състезателен процес. Очевидно, че основни въпроси, които досега стояха в правомощията на прокурорите, като определяне на мярката задържане под стража, ще трябва да се решават в съда, където двете страни - прокурор и защитник, ще изложат своите мотиви. Според европейските и демократичните стандарти само съдът е този независим орган, който може да вземе окончателното становище, когато се касае до ограничаване на правата на дадена личност. Ето защо не смятам, че предвидените известни реконструкции в правомощията на прокурора го ощетяват по някакъв начин.
- Ако говорим конкретно за предпоставката "нарушаване на клетвата" за налагане на наказание, така, както е формулирано, действително е прекалено обща и не дава никаква конкретност.
Майсторлъкът в законотворчеството е да се допуска колкото е възможно по-малко тълкуване. Законът трябва да е максимално ясен - какво значи нарушаване на клетвата. Такава широка формулировка поставя под въпрос независимостта и принципната несменяемост на магистратите.
Що се отнася до изпращането в друг район, не съм убеден, че по другите страни го има, макар да се твърдеше, че съществувало във Франция. Това е много сериозно наказание и е почти равносилно на покана за напускане.
От друга страна е истина, че има колеги, единици - и в съда, и в прокуратурата, и в следствието, за които несменяемостта се е превърнала в параван. Те упорито не работят, упорито демонстрират поведение, което е в противоречие с всички морални правила за един магистрат, и ние сме вдигнали ръце от тях. Несменяемостта е нещо много важно, но трябва да има възможности и гаранции при една много строга процедура, да не бъде чадър за нарушения.
- Аз съм един от застъпниците за това полицията да поеме част от своята отговорност и във фазата на разследването, а не само по разкриване на престъпника от разследването. Моят практически опит през годините като прокурор ми показва, че това е правилно. Ще можем да освободим голяма част от добрите специалисти и следователи да се насочат към тежките и сериозни дела - например към банковите. Един следовател сега се занимава с всякакви производства - води дело за издръжка, дело за пътно-транспортно произшествие и същевременно разследва убийство или организирана престъпност. При тази натовареност следователите не могат да се съсредоточат по важните направления. Същевременно има редица по-леки престъпления в Наказателния кодекс, където полицейски служители, но след определена обученост, могат да работят в тази насока. Например бързото производство по чл. 409 показа ефективност, когато между полиция и прокуратура има разбирателство и синхрон. В Пловдив за миналата година има 280 бързи производства и сме на едно от първите места в страната. Само за първите 8 месеца на тази година имаме 370 бързи производства. Изпълнителната власт също трябва да се ангажира в разследването на по-дребните престъпления, както и с обучението на полицейските кадри. Полицейското разследване ще има успех тогава, когато в МВР се създаде строга система на обучение и взискателност към тези кадри. Предполагам, че това ще залегне в новия проект за НПК. Малките престъпления ще могат да се обработват сравнително бързо от многоброен по състав полицейски механизъм, а сериозните престъпления с нужното внимание да се разследват от специализираните следователи. Няма нищо страшно в това. Разбира се, цялата процедура трябва да гарантира правата на обвиняемите.
Ние сме една от много малките страни в света, където само следователите водят предварителното производство.
- Коментарът на конституцията е спорен. Защото конституцията говори за "предварително производство", а не "предварителноТО производство". Аз знам, че и юристите, които се занимават с конституционно право, имат две становища. Привърженик съм на второто - че когато го няма окончанието, значи част от предварителното производство може да се извършва и от полицията.
- Ами в правото е така, думите така, както са написани, така трябва да се тълкуват при прилагането на закона. Затова в правото е много важна редакцията.
- Закриването на НСлС наистина ще постави сериозен въпрос. Особено в първите месеци и дори, бих казал, година. Докато се реши въпросът с големите и важни дела, които са сега там.
- В Пловдив следователите трябва да са много добри, защото делата и за Агробизнесбанк и Тракиябанк са оставени само на един следовател, и никой от НСлС не е проявил интерес. И в НСлС, разбира се, се разследват банкови дела. Какво значение има дали един следовател ще работи в София или в Пловдив, след като е добър специалист. А в края на краищата тези следователи в НСлС трябва да останат да извършват своята дейност, защото те наистина са много добри специалисти.
- Една част от тях са приключени и се чака съдът да се произнесе. Големите и важни дела като Агробизнесбанк и Тракиябанк продължават да се намират в следствието и то още ги разследва. Неколкократно поискахме да се създаде група от следователи, които да водят такива дела, но за съжаление идеята не беше приета. Според мен е неправилно един-единствен следовател, който се занимава и с други разследвания, да води и двете банкови дела, защото доказателственият материал там е огромен. В цял свят, във всяка нормална държава по такива тежки и обемни случаи се създават групи за разследване. Много добри резултати имаме при делата срещу кредитните милионери. Вече седем от тях са в съда, а съвместно с полицията сме възстановили 29.5 млрд. лв., което е половината за цялата страна.
- Специално по Агробизнесбанк или Тракиябанк сме нямали ходатайства или някаква друга намеса. Ако става въпрос за делото "Балканбанк", което беше образувано срещу Иван Миронов и Надежда Апостолова, Главна прокуратура за своя сметка и на своя отговорност го изиска и го включи към голямото разследване по Балканбанк, което се води от НСлС. Нямаме представа какво става по-нататък с това дело. Но всеки орган си носи отговорността за решенията, които взема.
- Новият закон до голяма степен се мъчи да постави такива ограничения. Слага се край и на онова безкрайно обжалване, което съществуваше вътре в прокуратурата. Старият закон позволяваше всеки акт на по-нисшестоящ прокурор да се обжалва към по-висшестоящия. Ако се тръгне от младши прокурор и се стигне до главния прокурор, са над 15 звена. При обсъжданията на новия закон, това беше и всеобщо мнение на колеги и наша препоръка, тази практика е прекратена. В промените е записано, че прокурорските актове се обжалват пред непосредствено по-висшестоящата прокуратура освен в случаите, когато подлежат на съдебен контрол. Т.е. недоволен от решението на районна прокуратура може да обжалва само пред окръжна прокуратура.
- Естествено, когато се приключват повече дела, ще има повече работа и за прокурори и съдии. Съдебната система се нуждае от увеличаване на щата. Сега съдии и прокурори са претоварени. Освен това триинстанционното производство изключително увеличи работата в окръжния съд и окръжната прокуратура. Категорично заявявам, че ако не се увеличи щатът на съдиите и прокурорите, ще се блокира реформата.
- Не мога да прогнозирам в момента дали ще стане по-бързо или по-мудно съдопроизводството. Целта на законодателя е да го направи по-бързо. Но то съществува само няколко месеца, а от Върховния съд дойдоха редица дела, които той поради ограничения си състав не можеше да реши, и тепърва те ще се разглеждат от апелативните съдилища. Затова има известно задръстване. Докато то не се изживее и не влезем в нормален ритъм, не можем категорично да кажем дали процедурата е по-бърза. Аз мисля, и дано да съм прав, че това би съкратило процедурата и би дало повече гаранции за законност.
Предстоящо
Арбитражният съд пести време и средства
Уреждането на спор между делови партньори в редица случаи стига до съдебната зала. Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата също е възможност за търсене на законност. Правораздаването чрез арбитри крие своите предимства.
Арбитражният съд разрешава граждански имуществени спорове, спорове за попълване на празнини в договори или за приспособяване на вече договореното към нови обстоятелства. Към арбитрите могат да се обърнат всички засегнати, независимо от това дали седалището или местожителството на страните е у нас или в чужбина. Извън техните компетенции са споровете за вещни права, за владение върху недвижим имот, за издръжка. Арбитрите не се произнасят и за права по трудови или семейни правоотношения.
За да очаквате решение от Арбитражния съд, трябва да представите арбитражно споразумение с вашия контрагент. Това означава, че страните трябва да се уговорят, че в случай на спор ще възложат решаването му на Арбитражния съд при БТПП. Споразумението задължително трябва да е писмено - то може да е изрично, да е част от общи условия в писмен договор между страните или да се съдържа в разменени между тях писма, телеграми, факсове, телекси и др. Производството започва с подаване на искова молба в секретариата на Арбитражния съд. Може да пратите документите и по пощата. Молбата трябва да съдържа пълното наименование на страните и техните координати (адрес, телефон, факс, телекс). След това посочвате своето искане и определяте цената на иска. Когато се предявяват няколко иска, цената на всеки се вписва отделно. Длъжен сте да изброите доказателства в подкрепа на иска. Ваше право е да изберете и посочите арбитъра и неговия заместник. Изборът може да се направи от специална листа с имената на арбитрите. Може да дадете право на председателя на Арбитражния съд да назначи арбитъра и неговия заместник. Ако фирмата има седалище или местожителство в чужбина, имате право да посочите за арбитър лице, което не е вписано в листата. Арбитърът може да е и чужд гражданин.
Изискват се два броя преписи на исковата молба. Задължително прилагате документ за платена арбитражна такса, депозит за разноски, арбитражното споразумение и писмените доказателства по спора. Доказателствата се представят в оригинал или в заверено копие. Всички документи по делото трябва да се представят в толкова екземпляра, че всяка страна да има по един, а Арбитражният съд - не по-малко от два. Депозираните от едната страна доказателства трябва да се връчат своевременно на другата страна в спора.
За всяка искова молба по вътрешни дела независимо от цената на иска се внася административна такса в размер на 1000 лв. Административната такса при международните дела е 500 долара. Тези суми не подлежат на връщане, но се приспадат от дължимата арбитражна такса. Преди внасянето им не се извършват никакви действия по молбата.
Арбитражната такса се определя в зависимост от цената на иска и се предплаща (вж. таблиците). При неоценяеми искове по вътрешни дела размерът й се определя от председателя на Арбитражния съд, но сумата е не по-малко от 8000 лв. Председателят на Арбитражния съд определя размера на таксата при неоценяеми искове и по международни дела. Сумата не може да падне под 1000 долара.
При международните дела (делата, при които едната страна е чуждестранна фирма) българските фирми (включително и тези с чуждестранно участие) плащат таксата в левове независимо от валутата, в която е предявен искът. За изчисляването се използва централният курс на БНБ за щатския долар. Чуждите предприятия плащат арбитражната такса в долари.
И при вътрешните, и при международните дела сумата се намалява с 50%, ако делото се гледа от един арбитър. Ако делото бъде прекратено, преди решаващият орган да е извършил процесуални действия, на ищеца се връщат 75% от внесената такса. Ако прекратяването е станало, след като арбитрите са извършили процесуални действия, на ищеца се възстановяват 50% от сумата.
Арбитражният съд може да задължи заинтересованата страна да внесе депозит за разноските на съда.
Секретариатът на Арбитражния съд трябва да уведоми ответника за заведеното дело, да му изпрати препис от исковата молба и списък на арбитрите. Ако сте ответна страна, може в 15-дневен срок да подадете своя отговор, подкрепен със съответните доказателства. Когато седалището или местожителството на едната от двете страни в спора е в чужбина, срокът е 30 дни. Като ответник също имате право да изберете арбитъра и неговия заместник или да предоставите това на председателя на Арбитражния съд. Можете да посочите арбитър извън листата, включително и чужденец, ако седалището на фирмата ви е в чужбина. В срока за отговор можете да предявите насрещен иск или възражение за прихващане.
Решаващият орган може да се състои от един или от трима арбитри. Ако страните се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър, трябва да определят по взаимно съгласие кой да бъде той или да предоставят избора на председателя на съда. Ако арбитрите са трима, всяка от страните избира по един. Двамата арбитри от своя страна избират председателя. И като ищец, и като ответник имате право да направите отвод на арбитъра и на председателя, ако се съмнявате в неговата безпристрастност или независимост. Отводът трябва да се направи не по-късно от седем дни, след като сте научили за състава на решаващия орган. Отвод не може да се прави, след като делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и арбитрите са пристъпили към постановяване на решението. Искането за отвод се прави писмено до Арбитражния съд. Ако насрещната страна не се съгласи с отвода, по него се произнася председателят на Арбитражния съд.
По правило заседанията на съда се провеждат в София. При желание на някоя от страните арбитрите може да заседават и на друго място, но само ако съответната страна поеме разноските. Делото се разглежда непублично. Можете да участвате в заседанието лично или чрез овластени представители. Ако и двете страни са съгласни, делото може да се гледа и без тяхното присъствие само въз основа на представените писмени доказателства и становища.
Заседанието не се отлага, ако надлежно призована страна не се яви. Отлагането се допуска само ако неявилата се страна е поискала предварително делото да бъде отложено по уважителни причини.
След откриване на заседанието решаващият орган задължително прави предложение до контрагентите да приключат делото със спогодба. Такова предложение може да се прави на всеки етап от делото преди произнасяне на решението, допуска правилникът на Арбитражния съд.
Арбитрите може по свой почин да призовават свидетели, да назначават вещи лица или да изискват допълнителни документи. Страните трябва да бъдат уведомени своевременно за служебно събраните доказателства, като им се дава подходящ срок, за да вземат становище и да представят насрещни доказателства.
По молба на участниците в спора или по свой почин решаващият орган може спре делото за определен срок, но не по-дълъг от една година. Делото се прекратява, ако в едногодишен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяване.
Решението на Арбитражния съд се постановява не само при признаване, но и при отказ за признаване на иска. То е окончателно и слага край на спора. Решението е задължително и се изпълнява доброволно.
Взема се на закрито заседание с мнозинство на арбитрите. Обявява се или непосредствено след приключване на делото, или след него, но в срок не по-дълъг от 30 дни. Препис от решението се връчва на спорещите. Ако делото е приключило със спогодба, тя има силата на решение. Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.
Ако страните не са се уговорили друго, арбитражната такса и разноските на Арбитражния съд се присъждат в тежест на страната, срещу която е постановено решението. Когато искът е уважен частично, те се присъждат пропорционално на уважената част. Страната, в чиято полза е постановено решението, може да иска да й бъдат присъдени нормалните разходи, които е направила за своята защита. Тези разходи трябва да бъдат доказани пред Арбитражния съд.
