След 1988 г. нямаме ясна стратегия за управлението на отработилото ядрено гориво, а това е императивно изискване на единната конвенция. В басейните касетите могат да се съхраняват от 3 до 5 години. Според проекта хранилището на територията на АЕЦ "Козлодуй" трябва да бъде запълнено за 10 години и касетите могат да се съхраняват в него до 30 години.
Инспекцията за безопасно използване на атомната енергия към КИАЕМЦ не е издавала разрешение за постоянна експлоатация на хранилището, тъй като по оценката на специалистите то притежава проектни недостатъци. През февруари 1990 г. е издадено разрешение за временното съхраняване на 960 касети от малките реактори. През следващите години временно съхраняваните касети са се увеличили на близо 3000 - т.е. запълнен е около 60% от общия му обем.
По мнението на експертите състоянието на съществуващото хранилище не отговаря на съвременните изисквания за безопасност и на преоценените сеизмични характеристики на площадката.
В доклад на КИАЕМЦ се посочват три възможни решения. Първото е да се увеличи капацитетът на басейните и на съществуващото хранилище чрез уплътнено съхраняване на касетите. Анализ за безопасността при този подход обаче не са извършени. Необходимите капиталовложения се оценяват на около 35 млн. долара. Това ще осигури възможности за съхраняване на отработилото гориво само за блоковете от 1 до 4 до края на експлоатационния им срок - около 2004-2005 г. Втората възможност е да се построи ново хранилище, в което отработилото гориво да се съхранява не по-малко от 50 години. Това съоръжение ще струва около 100 млн. долара.
Третата възможност е връщането на горивото в Русия. София и Москва още преговарят по условията на връщането. През 1998 г. Националната електрическа компания подписа договор за връщането на 480 касети в продължение на две години. В договора се предвижда това да става срещу заплащане и Москва ще ни връща обратно високорадиоактивните отпадъци, които остават след преработката. В момента България няма условия за дълготрайно и безопасно съхраняване или погребване на отпадъци с висока радиоактивност. Мнението на енергийните специалисти е, че трябва да се постигне договореност с Москва да не ни се връщат радиоактивните отпадъци от преработката на ядреното гориво, което сме получили от бившия СССР до 1989 г. по междуправителствените споразумения.
"Плама" - надлъгването продължава
Преговорите за плевенската рафинерия "Плама" отново се провалиха. След последния скандал стана ясно, че сделката ще продължи да се придвижва все така с помощта на заплахи, ултиматуми и други нечисти прийоми. Новото е, че работниците минаха на страната на кредиторите и вече насочват недоволството си срещу банкера Бони Бонев и стоящите зад него кандидат-купувачи на "Плама".
Миналия вторник трябваше да се състои официалната церемония по окончателното подписване на споразумение между "Плама консорциум" ООД (офшорна фирма, в която участват швейцарската "Андре и сие" и норвежката "Норуиджън ойл трейдинг"), синдиците и кредиторите на рафинерията. Парафирането на документа от всички заинтересовани страни трябваше да осигури достъп на купувачите до "Плама", за да започнат пусковите операции. Вместо това кредитори и кандидат-купувачи отново не се споразумяха по схемата за изплащане на огромните дългове на рафинерията и така "крайният срок" за постигане на компромиси беше преместен с още една седмица - 16 октомври. Този път в позицията на чакащи са банкерите, тъй като липсва подпис единствено от страна на кандидат-купувачите.
Ябълката на раздора отново се оказа размерът на вноските, които "Консорциум Плама" ще бъде задължен да извършва в специално откритата сметка в полза на кредиторите. Първоначалното предложение на консорциума беше за фиксирана сума от два долара на всеки тон преработен петрол след третата година. При разчети за около 1.2 млн. тона годишна преработка това правеше около 2.5 млн. долара на година. Впоследствие размерът на вноските беше увеличен, а по настояване на банките-кредиторки беше записано, че сумите ще се пресмятат на тон готова продукция. Според участници в преговорите банкерите се опасявали, че производство в "Плама" може да има и без да се преработва петрол, например като се преработват базови масла или други производни на нефта. В крайна сметка кредиторите са настояли в споразумението да бъде записано изрично, че от четвъртата година до края на погасителния период "Плама" ще прави задължителни годишни вноски, не по-малки от 2.5 млн. долара.
"Пазарът се мени, може да дойдат моменти, в които да е по-изгодно да не се произвежда. При това положение приходи няма да има, а разходите за поддръжка на инсталациите ще се запазят", каза Бони Бонев. Според него било нелогично банкерите да не предявяват това допълнително условие в последния момент. "Трябва да е ясно - тая овца ще я храним и стрижем ли или ще я колим", заключи Бонев.
Представител на кредиторите обаче заяви, че консорциумът е бил запознат с това искане още преди месец. "Каква ни е гаранцията, че "Плама" изобщо ще произвежда след третата година и сметката няма да остане празна", допълни той.
Вторият спорен момент се оказало искането на консорциума за отпадане на наложената ипотека върху инсталациите на рафинерията, която се държи от Биохим. В предложения от кредиторите вариант на споразумение липсва подобен текст. Бони Бонев обяснил, че кандидат-купувачите планират да ипотекират части от "Плама" при теглене на бъдещи инвестиционни кредити. Той настоял да остане само текстът, предвиждащ залог на акциите на рафинерията. Това предложение обаче логично не е било прието, като се има предвид, че зад акциите на "Плама" стоят само пасиви.
Банкери, участвали в преговорите, заявиха, че през цялото време са били притискани от консорциума с различни ултиматуми, а на срещата във вторник се оказало, че Бони Бонев не е надлежно упълномощен да подпише споразумението. Най-разгневени от поредния провал на преговорите отново бяха работниците на рафинерията. На следващия ден те заплашиха с бойкот на споразумението, ако консорциумът не подпише веднага.
Всъщност минаването на работниците на страната на банкерите е логично, тъй като и те също се явяват кредитори на "Плама" с близо 7.5 млрд. лева неполучени заплати. А и от последния вариант на договора става ясно, че са в най-изгодна позиция, тъй като исковете им ще бъдат изплащани по три линии. За тях ще се заделят по един милион долара през първите три години, след което отчисленията ще бъдат по един долар на преработен тон петрол. Освен това работниците ще получат и всички приходи от събрани стари вземания на рафинерията, които се изчисляват на няколко милиона долара. За старите заплати на работниците се предвижда да послужат и приходите от продажби на активи, несвързани с производствената дейност на "Плама". Според запознати в това число влизат луксозна вила в местността Кайлъка, мерцедес, няколко джипа "Чероки", магазини и сгради.
Бъдещето на България зависи от големите приватизационни сделки
Христос Кацанис, президент на Българската международна бизнесасоциация (БИБА) и регионален директор на Националната банка на Гърция, пред в. "Капитал"
- Не е истина, че България остана последна по привлечени инвестиции сред страните от Централна и Източна Европа. Като се вземе предвид населението на България, тя изпреварва по привлечени чужди инвестиции например Румъния, да не говорим за бившите републики на СССР. Според оценките, с които разполагам, България освен това леко изпреварва Румъния от гледна точка на възможности за влизане в Европейския съюз. По отношение на инвестиционния климат мога да кажа, че сега има определено подобряване, свързано с макроикономическата стабилизация. Освен това се вижда усилието на цялата държавна администрация да работи по-добре. Естествено състоянието на България не може да бъде изолирано от международни фактори като световната финансова криза, която засегна много пазари, особено нововъзникващите. Остават въпросите, свързани с престъпността и корупцията, но вече има известно подобрение в тази насока.
- Отново аз не мисля, че това е истина. Имаме редица сериозни чуждестранни инвеститори. През последните 18 месеца почти всички циментови заводи бяха приватизирани от големи и добре познати циментови фирми, в стъкларската промишленост също има значимо присъствие на сериозни чуждестранни инвеститори, а в хранително-вкусовата промишленост виждам, че се прави и приватизация, и инвестиции "на зелено поле". По отношение на фармацевтичната промишленост се очаква, че "Дойче банк" и нейни партньори ще приватизират редица фармацевтични заводи. Освен това "Макдоналдс" прави непрекъснато нови инвестиции, а "Метро" скоро ще открие два хипермаркета в Пловдив и София. Затова в приватизацията и инвестициите "на зелено поле" не може да се каже, че нямаме сериозен поток от външни капитали. За съжаление има области на икономиката, които бяха много по-привлекателни за чуждестранни инвеститори преди една година. Сега и оборудването е по-остаряло, и продукцията се продава на по-ниски цени, отколкото преди няколко месеца, заради международната криза. Става дума например за химическата промишленост, която до някаква степен е приватизирана. Заводи като "Химко", "Полимери", да не говорим за "Плама" - Плевен, можеха да имат по-добра съдба. Но и там все още има надежда.
Идването на чуждестранни инвеститори според мен до голяма степен ще бъде свързано и с успеха на пуловата приватизация. Използването на много сериозни международни консултанти, които могат да убедят чуждестранните инвеститори в качествата на приватизираните предприятия, е добро решение. Много важно е винаги отношенията между държавата и тези консултанти да бъдат изяснени, защото понякога възникват недоразумения, които могат да забавят целия процес.
- Мисля, че определено се промени картината на "типичния" инвеститор. Преди пет-шест години имаше много повече дребни инвеститори, които искаха да имат бързи печалби. Техните инвестиции бяха свързани главно с търговия на стоки, които невинаги бяха качествени. Естествено те не правеха големи инвестиции по това време, защото самото положение в България не създаваше условия за доверие от страна на инвеститорите, а и повечето от тях не бяха сериозни. По това време и престъпността беше много развита. Сега сред инвеститорите има големи имена, международни компании.
Естествено чуждестранните инвеститори се различават по стратегията и намеренията си. Мултинационалните компании, мултинационалните банки, мултинационалните фирми на хранително-вкусовата промишленост инвестират в България, защото виждат това навлизане като част - малка или средна, от една глобална стратегия на присъствие в Източна Европа. Други инвеститори идват в България не толкова заради вътрешния пазар, а защото страната може да бъде база за добър износ. За тях от значение е добре известният факт, че България има качествена работна ръка, която не е скъпа, стратегическо географско положение, добри връзки с останалите страни от региона и т.н. Други фирми биха искали да задоволяват нуждите на вътрешния пазар, но ако той не може да реагира в достатъчна степен заради икономическите проблеми, използват възможностите на производството за износ. Има малки и средни фирми, особено такива от текстилната промишленост, които създават дъщерни дружества в рамките на една верига на ишлеме, има други малки фирми, които също работят, без да имат корпоративно присъствие.
- Да, до някаква степен. Важно е обаче в тези райони работната ръка да има някакви качества, които съответстват на нуждите на предприятието, ако то има нужда от нова работна ръка. Понякога е много по-лесно да преместиш работната ръка от София или дори от чужбина. Зависи, от друга страна, от стратегията на предприятието. Ако например се инвестира в един район, където средният доход е много по-нисък, отколкото в другите райони на страната, може да се печели от ниските разходи за работна ръка, но ако инвеститорът работи само за пазара в този район, няма да има удовлетворителни обороти. Напротив, ако инвеститорът иска да прави износ, тогава данъчните стимули са изключително голям плюс. Всъщност данъчните стимули винаги са плюс, но не са най-важното нещо от гледна точка на инвеститорите. Например обяснението защо японците инвестират толкова масово в Шотландия, Уелс, Франция и Ирландия е, че там има висококачествена работна ръка, добра инфраструктура - пътища, комуникации, енергийни ресурси, а едновременно с това и много висока покупателна способност на местното население. Така данъчните стимули не са решаващи за привличането на инвеститори, но ако се комбинират с други неща, ефектът е добър, както това стана в Ирландия, която има една от най-успешните инвестиционни политики благодарение именно на данъчните стимули.
- Рекламна кампания, колкото може по-силна, използване на европейски и други международни програми - ФАР, САРА, намиране на повече възможности за създаване на смесени дружества. Все още България не се познава в чужбина, трябва да се правят още усилия в тази насока. В тази връзка имаше една добра идея на Министерството на външните работи за започване на голяма осведомителна кампания за имиджа на България по света.
- Сега сме готови да предоставим и трета бяла книга. Можем да кажем, че втората бяла книга получи много по-голямо разбиране от страна на правителството в сравнение с предишната. Първата беше правена при правителството на г-н Виденов, втората - при правителството на г-н Костов. По отношение на приноса на БИБА мисля, че за някои от законопроектите, които засягат по един или друг начин чуждестранните инвеститори, мнението ни се чува и понякога предложенията на наши членове влизат в окончателния текст на законите. Общото положение, политическите и международните фактори направиха така, че сега българите имат много по-положително отношение към чуждестранните инвеститори. Предполагам, че сред добре образованите млади хора има много повече желаещи да работят с чужденци, отколкото между по-стари и по-малко образовани хора. БИБА помогна за това със своите ограничени сили, като направи двете бели книги, организира семинари и кръгли маси в провинцията с кметове и представители на местни фирми. С всичко, което сме направили, имаме някакъв принос в промяната на общественото мнение за чуждестранните инвестиции в България, а също и за по-добро разбиране на самата България от страна на потенциалните чужди инвеститори. От тази гледна точка БИБА е играла ролята на мост - дали добър или лош други ще го кажат.
- Истина е, че тази година ще има по-малко участници на инвестиционния форум. Инвеститорите до голяма степен се отказват - временно, поне така се надявам, от нововъзникващите пазари. Аз обаче не мисля, че не трябва да провеждаме инвестиционния форум, защото България има предимства и може дори да извлече полза от слабостите и грешките на други държави в района. Например, ако приватизацията на една голяма организация не успее в Румъния, може същата приватизация в контраст с румънската процедура да успее в България. От тази гледна точка по различни начини, включително и инвестиционни форуми, българското правителство трябва да покаже, че има желание и политика да убеждава чуждестранните инвеститори, че тук нещата се променят. Затова инвестиционният форум трябва да се проведе и това е един плюс за България.
- Да, по принцип. Особено след подписаното споразумение с МВФ мисля, че рейтингът на България се повишава. От друга страна, много чужди инвеститори виждат България като част от едно цяло - т.нар. нововъзникващи пазари, които се намират в една определена част от света - Източна Европа, бившия съветски блок и Балканите. Доколкото знам, например износът на България за Русия е едва 7 процента, а преди беше 60 процента, което означава, че кризата в Русия няма да засегне особено силно българския износ. Точно това трябва да се подчертава.
България освен това трябва да прави повече за европейската интеграция и да доказва желанието си да се присъедини към европейската общност. Понякога даже и с лоши икономически показатели можеш да показваш, че си евроентусиаст. А един от рисковете, когато работим с МВФ, е възможността да се сближим с американската действителност, докато всъщност трябва да се насочваме към европейската.
- По принцип в световен мащаб може да се говори за fly to quality, което означава пренасочване на инвестиционните потоци към пристанищата на сигурността - отново САЩ и Западна Европа. Дори не става дума и за Япония, защото тя е в епицентъра на кризата. От гледна точка на портфейлни инвестиции има пренасочване към по-малко рисковите облигации и кешови инструменти и известно оттегляне от акции и изобщо корпоративни книжа.
Финансовата система влияе много на икономиката, но няма значим ефект върху определени преки инвестиции. Въпреки проблемите, които някои фирми могат временно да имат, аз мисля, че ако в България има добра политика, големите инфраструктурни проекти ще се реализират. До голяма степен бъдещето на България ще зависи от големите сделки - приватизацията на БТК, "Петрол", Нефтохим, Булгартабак и т.н. Те биха могли да бъдат голям успех за страната, която в такъв случай ще стане хит сред чуждестранните инвеститори. Но ако не вървят, последствията могат да бъдат много тежки.
Сделката за "Балкан" е пред финализиране
Бивши и настоящи мениджъри за последно кръстосват шпагите и разменят сензационни разкрития
Агентът по продажбата на авиокомпания "Балкан" ТОБ и избраният купувач "Балкан еър" са постигнали съгласие по всички условия на сделката и в петък проектът на предварителен договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач бе внесен в Агенцията за приватизация. С това приключва ролята на агента ТОБ и съдбата на сделката остава изключително в ръцете на приватизационното ведомство. АП трябва да одобри параметрите на предварителния договор, а ако има възражения по някои от тях, вече ще преговаря директно с купувача. Според изпълнителния директор на АП Захари Желязков предстои да бъде поискано мнението на експерти от БНБ по документите, които доказват платежоспособността на "Балкан еър".
Двадесет и пет на сто от капитала на "Балкан еър" е собственост на бивши мениджъри и служители в авиокомпанията. Останалите 75% са притежание на американски инвестиционен фонд, представляван от софийска фирма. Офертата на "Балкан еър" елиминира другите двама кандидата - "Еър България" (с участие на "Еър Зори" и "Еър Виа") и руската РАК. Шефът на надзорния съвет на Агенцията за приватизация Асен Дюлгеров изрично подчерта, че ще бъдат разгледани отново и трите оферти и ще се сравнят условията, предложени от отхвърлените кандидати с тези на "Балкан еър". На практика това значи, че въпросът за продажбата на авиокомпанията все още остава открит, независимо от категоричното становище на избрания приватизационен посредник. А във финалните акорди на дългата приватизация на "Балкан" (първите намерения за раздържавяване на авиопревозвача датират още преди 1993 г.) отново зазвучаха драматични ноти в поредния конфликт на тема трябва ли да се приватизира националният превозвач точно сега и точно от бившите си шефове.
"Не е нормално да се изнасят документи от компанията, които представляват фирмена, а в някои случаи и държавна тайна, от компания, която е харесана от приватизационния посредник, но не е сигурно дали ще бъде одобрена и от АП. Предварителен договор между агенцията и купувача още не е подписан, има само едно писмо от АП, че "Балкан еър" е избрана за купувач и трябва да й дадем достъп до цялата информация. Какво ще стане, ако този кандидат все пак не бъде одобрен от АП? Ще дойде трета фирма, тя може да е конкурент с "Балкан еър", която ще разполага с пълната снимка на авиокомпанията. Това е изкривяване на процедурата, коментираха от авиокомпания "Балкан".
Другият проблем е представена ли е и кога изискваната от консултанта банкова гаранция. Първоначално "Балкан еър" представя гаранция от БРИБАНК. Фирмата обаче внесла само 250 млн. лева, а изискването е за 1 млн. долара. При тази ситуация Българо-руската инвестиционна банка оттегля гаранцията. Впоследствие е издадена нова безусловна гаранция от ПИМБ.
"Първо, не е ясно кога е издадена втората гаранция и дали няма период, в който "Балкан еър" не разполага с безусловна банкова гаранция, т.е. не отговаря на изискванията на консултанта. Банковата гаранция трябваше да бъде внесена на 13 юли. В края на август - началото на септември стана ясно, че е представена гаранция от ПИМБ. Изрично е изискването на консултанта, че гаранцията трябва да бъде от първокласна банка. ПИМБ много трудно може да бъде приета за такава", смятат хора от бранша. Не е ясно според тях има ли го наистина, или още не е намерен американският фонд, който трябва да осигури финансовия ресурс за реализирането на сделката. Проблемът "Плама" е показателен за щетите от продажбата на голяма фирма с национално значение на неплатежоспособен купувач, предупреждават от авиокомпанията.
"България пропусна възможността да продаде авиокомпания си през 1993 г. Междувременно големите европейски компании - "Луфтханза", "Бритиш еърлайнз", "Суис еър", австрийските авиолинии, бяха приватизирани чрез продажба на акции на фондовата борса. България избра преговори с потенциален купувач с участието на инвестиционен посредник. Авиокомпаниите на повечето ни съседи са 100% държавна собственост. Това не е най-доброто, но показва, че те са предпазливи", обясниха от авиокомпанията.
Според изпълнителния директор на авиокомпания "Балкан" Филип Мустаков фирмата може да печели и това се доказва от финансовите резултати през последните месеци. За седемте месеца на 1998 г. за пръв път от 1989 г. насам авиокомпанията реализира печалба от основната си дейност в размер на 97 000 долара. Общият финансов резултат обаче е загуба от 2.5 млн. долара. Според г-н Мустаков причината е, че основната дейност не може да компенсира погасяването на големите задължения към "ИАТА клиринг хаус". За осемте месеца на годината отчетите показват 2.9 млн. долара печалба от основната дейност и обща финансова загуба от 64 000 долара. "Тенденцията е към намаляване на загубите, но навлизаме в есенно-зимния период, когато разходите на компанията рязко се увеличават. Ако не бяха 40-те милиона марки задължения, които наследихме и трябва да плащаме, щяхме да имаме тези пари за зимата", смята изпълнителният директор на "Балкан".
Истинският проблем всъщност не е
"Спорът за гаранцията е безпочвен", смята Мая Ангелова, представител на ТОБ за България.
"Съгласно документацията за водене на преговори ние изискваме депозит или банкова гаранция. В офертата на "Балкан еър" има банкова гаранция. При какви условия банката е издала гаранция на неиния клиент ние не сме задължени да знаем и нямаме право да изискваме тези договори. Второ - ние не сме поставяли условие гаранцията да бъде безусловна. Става въпрос за банкова гаранция. Смисълът на банковата гаранция е, ако бъде постигнато споразумение и купувачът се откаже, тя да бъде усвоена. Тя се усвоява и в случай, че се подпише договор, но купувачът не извърши плащанията по него. Това, че една банкова гаранция е заменена с друга, не противоречи на условията.
Според шефовете на "Балкан еър" гаранцията от ПИМБ застъпва с няколко дни тази от БРИБ, така че няма период на прекъсване.
Около 450 млн. долара е цената на сделката за "Балкан". Кешовото плащане е около 5 млн. долара, 310 млн. долара трябва да осигури "Балкан еър" за инвестиции и около 135 млн. долара - за погасяване на задължения на авиопревозвача. Парите за инвестиции ще се осигурят от американски инвестиционен фонд, който се представлява от фирма "Васимекс". В схемата за погасяване на задълженията най-вероятно ще се включат американската "Ситибанк", "Юръпиън юнайтед банк" - Люксембург (с участие на "Креди Лионе" и Дрезднербанк), и еврейско-руски фонд, обясниха от "Балкан еър".
"Сега компанията се води към фалит. Той е изгоден на действащите мениджъри по две причини - няма да има приватизация и ще могат още една-две години да продават компанията на парче", коментират хора от бранша.
Факс от 7 октомври на "Бритиш петролиум" предупреждава, че ако не бъдат изплатени задълженията на "Балкан" за гориво до 9 октомври, ще се иска кешово плащане по летищата. Което не само ще навреди силно на имиджа на българския национален превозвач, но ще му нанесе сериозни финансови щети, тъй като това ще излиза по-скъпо и ще затрудни сериозно дейността на пилотите, които освен всичко друго трябва да носят отговорност и за големи суми за кешовите плащания.
Според прогноза за паричния баланс до 16 октомври компанията има неотложни плащания за повече от 7 млн. долара, а общо за месеца е на минус 10 млн. долара. В тези сметки не са включени задължения към Булбанк, "Орикс" и лизинга за боингите.
Над 4.7 млн. долара трябва да се платят неотложно на ИАТА, от тях 1.150 милиона до 16 октомври. Това са задължения, които трябва да се обслужват приоритетно, защото при неизпълнение на финансовите ангажименти организацията арестува самолетите, обясняват експерти. Според тях обаче авиокомпанията бавела именно тези плащания, а плащала на Нефтохим и по други сделки.
Сериозно недоумение буди и фактът, че преди няколко дни за финансов директор на авиокомпанията е назначен Пламен Накев, който през януари 1997 г. беше уволнен за финансови машинации. В ревизионен акт на ДФК (ревизията е приключила на 11 септември) почти на всяка страница името на Пламен Накев се споменава във връзка с неправомерни действия и причинени щети на компанията. В прокуратурата е заведена преписка по този въпрос.
Ако се спази вече удълженият срок, до 9 октомври Агенцията за приватизация трябва да сключи договора с купувача. Изявлението на Асен Дюлгеров обаче дава повод да се предполага, че не е изключено отново да се приложи тактиката за протакане на сделката заради нови проучвания на кандидатите. Интересно защо тогава се избират приватизационните агенти и означава ли позицията на шеф-надзорника на АП, че приватизиращият орган не вярва на инвестиционния посредник.
Вторият инвестиционен форум трябва да разграничи България от световната криза
От този понеделник в НДК започва вторият национален инвестиционен форум, който цели да представи България пред инвеститорите като остров на стабилността въпреки зараждащата се глобална финансова криза. Основните акценти на форума през трите дни от 12 до 14 октомври ще бъдат регионалното сътрудничество, развитието на финансовите услуги и инфраструктурните проекти.
Досега за участие във форума са се регистрирали около 400 българи и близо 100 чужденци, съобщи Христослав Бачуров, директор на сдружението с идеална цел Български инвестиционен форум (БИФ). Броят на фирмите и организациите, които ще имат представители на форума, обаче е значително по-малък, защото почти всички регистрират двама или повече участници. За сравнение - на първия форум през 1997 г. имаше над 2000 участници. Значителното намаляване на участниците сега вероятно се дължи на това, че мнозинството чуждестранни инвеститори в момента не са склонни да насочват капиталите си към бившите социалистически страни заради икономическите проблеми в Русия и Азия.
Основният организатор на събитието е БИФ, а негови партньори са българското правителство, програма ФАР на Европейския съюз и Интерамерикан (Interamerican) - гръцка застрахователна компания, която отскоро има представителство в България. Форумът се финансира с 63 млн. лв., отпуснати с решение на Министерския съвет отпреди няколко седмици, както и със средства на ФАР и Интерамерикан.
Инвестиционният форум ще бъде открит с коктейл, на който домакин ще бъде вицепремиерът Александър Божков, а официалната програма на следващия ден ще започне с встъпително слово от президента Петър Стоянов. Премиерът Иван Костов ще пътува в началото на следващата седмица за Анталия, така че няма да изнесе предвидения за откриването на форума доклад за правителствената "Програма 2001". Вместо това се очаква премиерът да се появи, за да приветства участниците, едва в края на третия ден при закриването на форума.
Въпреки провеждането на форума обаче е ясно, че през 1998 г. няма да се изпълни прогнозата за увеличаване на притока на чуждестранни инвестиции към България. Последната справка на Агенцията за чуждестранни инвестиции сочи, че за периода от началото на 1998 г. до края на август преките инвестиции в страната са на стойност близо 158.9 млн. долара, а общият размер на преките капиталовложения от 1992 г. досега са близо 1.6 млрд. долара. Най-големият инвеститор в България продължава да бъде Германия, която изпреварва Белгия само с 1 млн. долара, а на първо място по инвестиции само за осемте месеца на тази година е Великобритания с 25.2 млн. долара.
Високите такси пълнят бюджета, но по-често прогонват инвеститорите
Валентин Кънев, президент на Балканска и черноморска петролна асоциация, пред в. "Капитал"
- По отношение на газовия пазар потреблението на природен газ като цяло ще се увеличава с различни темпове. В някои страни, които са напреднали в газифицирането, в смисъл с доста голям дял на използването на газ както в енергийния баланс, така и на глава от населението - като Унгария и Румъния, няма да има сериозно увеличаване на потреблението на газ в бъдеще. При тях пазарът по-скоро ще търпи изменения в някакви проценти в структурата на потреблението. Докато в Турция например, а също така в Словения, Македония и Гърция процентът на газифициране е малък, в някои страни клони към нула и естествено това представляват едни потенциално развиващи се пазари. В тази група можем да включим също Албания, Босна и Херцеговина. И тук обаче има разлики. В някои случаи потреблението на газ няма да се увеличи много в близките години поради икономически причини, докато в Турция ще има драстично нарастване на потреблението в близка и в дългосрочна перспектива. Основните фактори, които оказват влияние върху пазара на газ, са, от една страна, съществуващите възможности и традиции в потреблението, а от друга - алтернативността на доставките. Нивото на потребление на газ зависи много от това колко алтернативни доставчици ще бъдат включени. Колкото повече източници на доставка има, толкова повече страната е защитена по отношение на цени и на стабилност на доставките и може да увеличава своето потребление. Има някои сектори, които тотално намаляват дела си в консумацията на природен газ. Такъв сектор е химическата промишленост. Като цяло се увеличава използването на природен газ за битови цели и за производство на електро- и топлинна енергия.
- България не е диверсифицирана и това е сериозен проблем. Освен това използването по-интензивно на газа в бъдеще е обвързано и с възможността на потребителите да плащат. Това засега също се очертава като проблем. От друга страна, ако има потребители, които не могат да плащат газа, това значи, че те са нерентабилни. Ако не са рентабилни, значи трябва да се продават. Въпросът е кой ще ги купи. Като се следва тази логика, се вижда, че изгодно може да ги купи този, който добива и е собственик на газ. Ако доставчикът е само един и той се окаже и в ролята на купувач на индустриалните потребители, може да се стигне до изкривяване и до един дисбаланс. Има обаче вариант, при който консумацията може да нарасне много, в случай че се балансират доставките, т.е. има различни доставчици, които от своя страна пък могат да участват в приватизацията. За съжаление не можах да си изясня дали България ще бъде включена в общата тенденция за намаляване на потреблението на газ в химическата индустрия - не е ясна общата концепция. Някои казват, че трябва да намалява, други - че трябва да се увеличава, защото пазарът на азотните торове сега е лош, но в бъдеще може да се оправи. В бъдеще обаче точно поради неясната си концепция България може да се окаже в неблагоприятна позиция спрямо останалите държави от региона именно поради неадекватната структура на потребление. Ние сме на първо място сред изброените страни по използването на газа като химическа суровина. Което е в пълно противоречие с ясно очерталата се противоположна тенденция. Вярно е, че тази тенденция може би се определя от конюнктурни причини. Може да се окаже, че в бъдеще конюнктурата е благоприятна за торовата индустрия. Засега прогнозите не са категорични. Моето лично мнение е, че индустрията, която ползва газ като суровина, конкретно производството на азотни торове, трябва да се развива в близост до производството, до собствениците на газа.
- България си има своето естествено място в транзита на природен газ, което тя е реализирала вече геополитически чрез Булгаргаз. България доставя газ на балканските страни - Турция, Гърция, Македония, а в бъдеще и в Югославия и се оформя като център за разпределение на газовите потоци. Турската компания "Боташ" представи едни диаграми, според които газът за Турция ще върви по няколко направления - през Балканите (Украйна, Румъния и България), второто направление е под Черно море - т.нар. Син поток, третото е от юг - от Туркменистан през Иран. Транзитът през България ще расте. Но ако сега текат 10 милиарда куб. м, през следващите години количествата ще се увеличат само с още шест милиарда. Това показват данните, които ни предостави "Боташ". Географското положение на страната само по себе си е не е достатъчно, за да изпълни България ролята си на балкански енергиен център и да се включи в големите енергийни проекти в региона. Личното ми мнение е, че нефтопроводите и газопроводите са важно нещо за една държава, те могат да й осигурят добри приходи. Но не трябва да се преиграва с тази карта, в смисъл като пари за приходи. Мисля, че държавата може да си организира и други начини за стабилизиране на бюджетните приходи. Прекаленото настояване за високи транзитни такси едва ли би било толкова полезно в дадения случай, колкото самото построяване на тези тръби. Това са големи международни проекти, в които се включват много компании, много интереси и ако те се реализират, това ще означава, че страната е стабилна, на нея може да се разчита и компаниите могат да инвестират в нея. В този смисъл вторичният ефект е по-силен, отколкото първичния.
- Асоциацията се опитва да събира хора съмишленици, а пък и разномишленици, които да споделят мнения, да обсъждат въпросите и да са единни в това, че тези въпроси са важни и по тях трябва да се постига консенсус независимо от съществуващите различия. Смятам, че постепенно се оформя кръг от хора, които се събират и обсъждат проектите и вижданията си по тях, влияят си един на друг и в крайна сметка интегрират себе си като едно вътрешно обществено мнение, което в крайна сметка се отразява положително върху целия процес. Позицията ни е, когато има проблеми, да не се ограничаваме с маркирането на проблема, а той да се постави като нещо, което може да се обсъди и да се реши.
- Асоциацията не е правителствена организация, все пак тези организации са нови в нашата действителност. В някои страни те имат голяма роля, надявам се, че в бъдеще това ще стане и у нас. Амбицията ни не е да бъдем коректив, а по-скоро да подпомогнем инвестиционния процес. Всъщност асоциацията е инициирана неправителствено и може би това е една от причините. Ако беше инициирана и започнала дейността си като правителствено виждане, може би щеше да се прояви повече внимание към нея. Но тогава може би пък нямаше да живее толкова дълго, защото правителствата се сменят.
Насърчителната банка - новият ДФРР
Идеята за създаване на държавна банка, която да кредитира приоритетно малките и средните предприятия, отново излиза на дневен ред. Очаква се в понеделник правителството да даде съгласие за учредяване на "Насърчителна банка" АД с капитал 10 млрд. и 500 хил. лева.
Създаването на специализирана финансова институция за кредитиране на прохождащия бизнес се дискутира още от 1993 г. За модел на бъдещата банка бяха възприети германските насърчителни банки "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (KfW) и "Аусглайхсбанк". През 1996 г. беше гласуван и специален закон (Закон за Държавната банка за инвестиции и развитие), но неговото изпълнение досега се отлагаше. Обяснението за това беше макроикономическата нестабилност в страната.
След въвеждането на борда финансовата стабилизация стана факт, но проблемът с отпускането на инвестиционни кредити остана. Банковият и реалният сектор все още стоят далеч един от друг. От това засега повече губят предприятията, които поради липса на инвестиции непрекъснато намаляват своята конкурентоспособност.
В мотивите към проекта като основна причина за ниската инвестиционна активност на банките е посочен проблемът с привличането на дългосрочен паричен ресурс. Изтъква се, че сътресенията в банковата система от 1996 г. и създаденото недоверие сред вложителите все още пречат за увеличаване на дела на дългосрочните вложения в банките.
Според официалната справка на БНБ към 31 декември 1997 г. левовите депозити от домакинства, държавните и частните юридически лица са били 1920282 305 хил. лева. От тях 61.8% са безсрочни депозити, 38.1% са със срок до една година, а само 0.06% със срок над една година. Делът на влоговете със срок над една година при валутните депозити е 3.78%.
Освен че трудно привличат дългосрочен паричен ресурс, банките продължават да се въздържат от раздаване на инвестиционни кредити и поради затрудненото прогнозиране на развитието на отделни отрасли в икономиката. Налагането на рестрикциите в нормативната уредба доведе до ограничаване на кредитната дейност и пренасочване на вложенията на банките в нерискови активи.
Според същата справка на БНБ сред новоразрешените кредити преобладава краткосрочното финансиране за оборотен капитал. От всички редовни левови вземания на банките 10.78% са със срок до три месеца, 66% - със срок до една година, и само 0.27% са със срок над 5 години. Делът на валутните вземания със срок над 5 години е още по-малък - 0.04%.
Бавното усвояване на средствата, идващи от международни финансови институции, също е изтъкнато като мотив за създаването на насърчителна банка. От 1993 г. насам за подпомагане на малките и средните предприятия на България бяха отпуснати общо четири кредитни линии: Private Investment and Export Finance Project, Agricultural Development project от Световната банка, APEX от Европейската инвестиционна банка и кредитната линия за МСП от Европейската общност. Общата стойност на отпуснатите средства е близо 145 млн. долара. По данни на администрацията от тези пари са усвоени не повече от 23 млн. долара. В момента нито една от кредитните линии не е действаща. Заради неефективното усвояване на средствата наскоро бяха анулирани и оставащите 3 млн. ЕКЮ от кредитната линия за МСП от Европейската общност.
Финансовото обслужване на кредитните линии за МСП от чужбина досега беше възлагано на БНБ в ролята й на финансов агент на правителството. В повечето случаи това беше и изискване на международните финансови институции. Обслужването на подобни кредити обаче не е функция, присъща на централната банка, особено в условия на валутен борд. Според правителствени източници това е още една причина за създаване на специализирана институция.
От проекторешението и приложената към него концепция става ясно, че управляващите са променили виждането си за дейността и функциите на бъдещата насърчителна банка. Най-изненадващото е, че вносител на проекта е търговският министър Валентин Василев, а не вицепремиерът и министър на промишлеността Александър Божков. Досега Божков се смяташе за най-ревностен поддръжник на идеята за реанимиране на насърчителната банка.
Предвижда се банката да бъде създадена първоначално на базата на общото законодателство. Според Валентин Василев чак след един първоначален период от две-три години може да бъде приет специален закон, с който да й бъдат дадени определени преференции. Досега в Закона за Държавната банка за инвестиции и развитие се предвиждаше още при учредяването тя да бъде освободена от задължението за поддържане на минимални задължителни резерви при БНБ, както и от данъци, такси и митни сборове при вноса на стоки, предназначени за дейността й.
Основен момент в концепцията си остава гарантирането на нейните задължения по привлечените средства от държавата. С това се цели привличане на евтин ресурс, което ще направи отпусканите от банката кредити по-изгодни. Очаква се първите средства да бъдат осигурени чрез кредитна линия от 20 млн. германски марки от KfW. Предвижда се източници на финансиране да бъдат и други международни финансови институции, целеви средства на държавата, дългосрочни депозити от юридически лица. Банката ще привлича средства и чрез емитиране на собствени облигации.
Предлаганата схема за дейността на Насърчителната банка предвижда тя да отпуска кредити чрез посредничеството на търговските банки. Те ще анализират постъпилите проекти за финансиране и ще носят кредитния риск. Търговските банки ще обезпечават вземанията си от крайните кредитополучатели по обичайната банкова практика и в случай на неплатежоспособност на своите клиенти ще подсигуряват връщането на задълженията си към насърчителната банка.
По подобна схема действаше досега и Държавният фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). По настояване на МВФ обаче фондът ще трябва да бъде закрит от началото на следващата година. Едно от възраженията на Ан Макгърк срещу по-нататъшното съществуване на ДФРР беше наличието на политическо влияние при отпускането на неговите кредити. В резултат на това доста голяма част от средствата на фонда се използваха за даване на заеми за губещи проекти в държавните предприятия. В много случаи кредитите не се връщаха, въпреки че бяха разсрочвани по няколко пъти, а пасивите на фонда надхвърлиха повече от два пъти неговите активи. В крайна сметка правителството се принуди да сложи край на тази практика, тъй като неконтролираното нарастване на несъбираемите вземания на фонда увеличаваше квазибюджетния дефицит.
Странно защо сега същият риск се залага отново, този път със създаването на държавна банка. Още повече че предложението противоречи на заявеното намерение за поставяне на лимити при бъдещото отпускане на държавни гаранции. Освен че не е ясно по какви критерии ще се избират търговските банки-посредници, в концепцията се предвижда Насърчителната банка да може да отпуска и преки кредити. Уточнението е, че това ще става в редки случаи с решение на съвета на директорите на банката. По този начин правителството очевидно цели да си набави нов инструмент за регулиране на стопанския живот в страната.
Енергийната ефективност - мечти по време на валутен борд
"За да преодолеем настоящата криза, трябва да обръщаме много повече внимание на енергийната ефективност, особено имайки предвид, че сме на едно от последните места в света по изразходена енергия на единица брутен вътрешен продукт", заяви през миналата седмица на семинар за енергийна ефективност шефът на Националната агенция за енергийна ефективност (НАЕЕ) Георги Стоилов. "Искам да отбележа, че отсъствието на представители на Министерството на финансите е показателно за това, че те отричат необходимостта от държавни субсидии за тази цел, не подкрепят специализирания фонд "Енергийна ефективност" и не предвиждат възможност за създаване на бюджетни и извънбюджетни сметки за енергийна ефективност", каза Стоилов, очертавайки ситуация на разногласие в сектора. Според Стоилов, що се отнася до посоката на действие, разногласия между НАЕЕ и Министерството на финансите няма, но в детайлите и в конкретните начинания съществуват редица
Основната причина за недотам доброто разбирателство между НАЕЕ и Министерството на финансите е проектозаконът за енергетиката и енергийната ефективност, който представлява средоточие на частните и държавни интереси в тази област. Допреди няколко месеца двете основни части на закона са били отделени, но се постига съгласие за обединяване на материята в един закон. Този факт не е повод за конфликт, стига обединяването да не е направено с цел намаляване тежестта и важността на един отделен Закон за енергийната ефективност. Подозрения за това съществуват, тъй като голяма част от първоначалния вариант на проектозакона изчезва в небитието.
Обяснението е, че в България действа валутен борд и като следствие държавата ограничава всички излишни разходи и закрива фондове. Проблемът е, че покрай сухото понякога гори и мокрото, и тогава до минимум се ограничават по принцип необходими и възвращаеми разходи, какъвто е случаят с енергийната ефективност.
Разногласие между НАЕЕ и МФ съществува по въпроса за стимулирането на онези предприятия или домакинства, които по някакъв начин намаляват енергоемкостта си или използват възобновяеми горивни източници. Стимулите, които най-общо са данъчни или митнически, изглеждат неприемливи на този етап, но очевидно трябва да се помисли за въвеждането в бъдеще на този механизъм за "възпитание" на икономическите агенти.
Фондът "Енергийна ефективност" е другият деликатен момент в отношението НАЕЕ - МФ, като залогът е самото му съществуване. Фондът е създаден през 1992 г., но в него до 1998 г. не постъпва нито лев. В настоящия бюджет са предвидени само 40.3 млн. лева. Известен е външният натиск за закриване на всички фондове, чрез които през годините са изтичали огромни суми от бюджета. От друга страна, фонд "Енергийна ефективност" е основен инструмент за въздействие. Въпреки съществуващите разногласия и бавната скорост на придвижване основания за оптимизъм има, поради очевидната
През изминалите няколко години важността на енергийната ефективност, създаването на специализирани агенция и закон съвсем не са очевидни за управляващите. Още през 1992 г. кабинетът на Филип Димитров взема решение за създаване на агенция за енергийна ефективност, която обаче няколко месеца по-късно е закрита от правителството на Беров. Едва в началото на тази година управляващите дават знак, че осъзнават неизбежността на бъдещи мерки в тази насока, като създават НАЕЕ и приемат структурата и правилника за устройството и дейността й. НАЕЕ е със статут на държавен орган към Министерския съвет, отговорен за разработването и провеждането на държавната политика в областта на ефективното потребление на енергийните ресурси и разширяване на използването на възобновяемите енергийни източници. Допълнителен катализатор за създаването на агенцията са поетите от България международни ангажименти, както и затвърждаващата се позиция на България, която е на последните места в класациите за енергоемкост и ефективност. Това е причината сегашното правителство да изведе енергийната ефективност като един от основните приоритети на своята политика. Програмата е разработена съвместно от НАЕЕ, Министерския съвет и БАН, обхваща периода до 2010 г. и с нейното реализиране се очаква да се решат основни проблеми на енергоефективността в икономиката и бита. В програмата е записано, че целта й е "да се намали енергоемкостта на брутния вътрешен продукт и да се предложат на населението по-качествени и социално приемливи енергийни услуги". Тя се базира на широко прилагана методология в международен мащаб и анализира и предлага мерки в областите на макроикономиката, браншовата динамика, домакинствата, услугите, транспорта, ефективното осветление и енергийния сектор.
"Ако се инвестират за подобряване на енергийната ефективност необходимите по наша оценка около 2.5 милиарда долара, спестените за същия период средства ще възлязат на 3 милиарда долара", подчерта Стоилов. Засега планираните инвестиции са в сферата на мечтите, но е възможно както под външен натиск, така и поради осъзната необходимост тези непосилни за българския бюджет суми да бъдат набрани по модерни алтернативни начини. За необходимостта от мобилизирането на тези средства говори петкратно по-голямата енергоемкост на БВП спрямо ЕС, което съвсем логично води до по-ниска конкурентност на българските предприятия, неблагоприятно влияние върху околната среда и висок риск от аварии. Самият енергиен отрасъл се характеризира с голяма неефективност при добива, преобразуването, преноса, разпределението и съхраняването на енергия и горива. Утежняващо обстоятелство е силната енергийна зависимост на страната, внасяща повече от 75% от енергийните носители.
"Обикновено се смята, че енергийната ефективност изисква само технологични решения, и често се забравя ролята на по-доброто управление и поддържане на предприятията, както и възможността за спестяване на енергия в домакинствата", подчерта представителят на Европейската комисия Ева Йоргенсон. Йоргенсон очертава една от насоките на действие, свързана със създаване на механизми на обучение на експерти и управленски кадри и вътрешнофирмена организация за стимулиране на спестяването.
Според експерти в отрасъла отпускането на целеви средства от държавния бюджет през първите 2-3 години може да бъде катализатор за редица промени. Парадоксално е, че в момента институциите на държавна издръжка нямат стимул да спестяват електричество, тъй като средствата за следващата година ще им бъдат намалени. По-активното участие на България в международни програми за енергийна ефективност (PHARE, SAVE II, Altener, JOULE Termy, SYNERGY, UNDP, ESMAP) е необходимо, но недостатъчно излизане от ситуацията, в която сме се озовали поради немарливост.
ДСК ще започне валутно влогонабиране догодина
Фондацията на германските каси, която работи по програмата за преструктурирането на ДСК в банка, завърши анализа за развитието й до 2000 г. В документа са определени насоките за действие на ДСК с клиентите й, сроковете, в които трябва да се въведат новите услуги. Финансирането на самия проект е осигурено със средства от програма САРА към ФАР. Ако той се приеме, касата, която преди седмица се прекръсти на "Банка ДСК", ще го ползва като вид матрица за преструктурирането си. Документът трябваше да се приеме и преди регистрацията на ДСК като търговска банка.
В документа са фиксирани очакваните от дълго време срокове, в които ДСК ще започне да оперира с валута. Започването на валутно влогонабиране е планирано за първото тримесечие на следващата година, а кредитирането на малки и средни предприятия във валута се очаква да започне чак от второто тримесечие на 2000 г. Тази отсрочка показва необходимостта касата да бъде максимално защитена от риск в двегодишния период на преструктурирането си, в който ще се запази и пълната държавна гаранция по левовите влогове. Валутни разплащания (SWIFT) ще се прилагат от второто тримесечие на 1999 г. В най-скоро време - последните три месеца на тази година, трябва да бъдат въведени и нови продукти за срочни влогове, предвижда бизнес-планът за касата. Овърдръфтът (тегленето на повече от наличността по сметката) ще е допустим от първото тримесечие на 2000 г. За две години напред е направен разчет и за бизнеса на касата. В стратегията се обяснява, че под обем на бизнеса трябва да се има предвид сумата от доходоносните активи и депозитите. Предвижда се нарастването на бизнеса да е с такъв темп, че да изпреварва годишната инфлация приблизително с 20%.
По отношение на влогонабирането както и досега, и в бъдеще ще се разчита предимно на домакинствата, въпреки че се очаква известен спад на дела на техните депозити. Тенденцията е от 91.4% през 1998 г. процентът им да достигне до 89% през 1999 г. и до 87.2% през 2000 г. Идеята е този спад да се компенсира от другите клиенти на ДСК - корпоративните клиенти, финансовите и публичните държавни институции.
Според разчетите през 2000 г. валутните депозити на домакинствата ще стигнат дял от 12.8% от всички вложения на тези клиенти. ДСК ще разчита много и на рекламна кампания на дебитни карти, от която се очаква утрояване на безсрочните влогове за две години.
Очаква се при корпоративните клиенти (малки и средни предприятия) нарастването на бизнеса да е в степен по-голяма от средната. Делът на необслужваните от тях кредити се прогнозира да е 9% за 1999 г. и 13% за 2000 г. Очаква се през следващите години този дял да спадне до около 5%. Касата предвижда и да увеличи привлечените от корпоративните клиенти депозити още през 1999 г., като се разчита това да стане чрез въвеждането на валутни сметки.
За увеличението на бизнеса при финансовите институции, които са друг основен клиент на касата, ще се разчита единствено на въвеждането на срочни валутни влогове, което ще стане през първото тримесечие на 1999 г. Държавните ценни книжа ще продължат да заемат около 90% в обема на бизнеса на касата и ще останат основен дял от активите й за тази и следващата година. Касата планира увеличение на приходите от такси при отношенията си с бюджетните организации. Това ще стане чрез подобряване на услугите.
В плана за развитието на ДСК през следващите две години не се предвиждат значителни изменения в баланса й. Пасивът ще остане типичен за спестовна каса - много на брой депозити с относително малки суми по тях. Очаква се кредитите да увеличават дела си в актива за сметка на държавните ценни книжа, като прогнозите са през 2000 г. те да са три пъти повече от ДЦК. В бизнесплана се обяснява, че не е реалистично печалбата на ДСК преди облагане да надхвърли 20 млрд. лева годишно през следващите 2 години, и се препоръчва тя да се запазва в институцията.
Срещата на МВФ и Световната банка
България остана в периферията на глобалните финансови проблеми
Може би започващият в понеделник в София инвестиционен форум ще покаже най-точно какъв е интересът на чуждите инвеститори към България. "Предисловието" на форума беше семинарът, който българската делегация проведе миналата седмица във Вашингтон на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. "Основният проблем в България сега е икономическият растеж", обясни вицепремиерът Александър Божков, който беше между лекторите на семинара, озаглавен "От стабилизация към растеж: Нови инвестиционни възможности". В отредените час и половина изказвания направиха също шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев, управителят на БНБ Светослав Гаврийски и аналитикът от лондонския офис на "Мерил Линч" Андрю Кънингам.
"В сравнение с предишни години представянето на България сега беше доста по-добро от гледна точка на техническата подготовка и дори езика и външния вид", коментира български служител в международните финансови институции. "За съжаление, на семинара почти нямаше чужди инвеститори", допълни той. Действително залата, в която се проведе едно от най-значимите за България събития по времето на годишната среща, беше полупълна. Там бяха почти всички от българската делегация - финансовият министър Муравей Радев и заместниците му Пламен Орешарски и Димитър Радев, съветникът на Божков Георги Прохаски, подуправителите на БНБ Мартин Заимов и Валентин Цветанов, шефът на Банковата консолидационна компания Петър Жотев, екипите на МВФ и Световната банка в България, български служители в международните институции, посланикът в САЩ Филип Димитров и случайно попаднали във Вашингтон по време на събитието заинтересовани българи.
"Преди две години българският семинар беше много популярен, защото България беше на ръба на мораториума. Сега е популярен, защото хората търсят да купуват нещо, което не е на ръба на фалита", заяви Андрю Кънингам. "Това, че нямаше много хора, не значи, че няма интерес към България. Напротив, нашата делегация е претрупана от индивидуални срещи", коментира шефът на БКК Петър Жотев след приключването на изказванията. А те най-общо бяха концентрирани върху стабилизираните макроикономически показатели на страната - инфлацията, лихвите, валутните резерви, и поднесеното в най-общи линии послание, че с политиката, която води, правителството е готово да посрещне чуждестранните инвеститори. Едно от посланията на Божков беше, че през следващите години България ще разчита преди всичко на придвижване на по-малки приватизационни проекти (с изключение на най-големите като БТК и НЕК например), тъй като влошената икономическа конюнктура е направила инвеститорите по-предпазливи към големи сделки.
Изказването на Кънингам като че ли най-добре синтезираше това, което България продава - политическа стабилност, макроикономическа среда, структурна реформа и програма за приватизация. Божков също започна с това, че ключът към успеха в развиващите се пазари е силната политическа власт, която да има възможността да провежда определена икономическа политика. Той допълни, че самият е политик, а биографията му, представена преди семинара, включваше и това, че е член на изпълнителния съвет на СДС. Финансовият министър Муравей Радев пък носеше на ревера си значка "СДС". Политическата воля беше подкрепена от серия графики, показващи икономическото развитие на България през последните две години.
Залата като че ли посрещна най-добре представянето на Илиян Василев, който приятно изненада с европейски вид и поведение и успя да вкара посланията си в по-разчупена и интригуваща реч. "Изпробвайте ни", отговори той на един от малкото зададени въпроси за достъпа на чуждестранните инвеститори. Във Вашингтон вицепремиерът Божков също беше на добро равнище, но като че ли беше оставил в София част от чувството си за хумор.
Според всички в залата най-колеблив беше шефът на БНБ Светослав Гаврийски. Верен на себе си, управителят на централната банка остана най-сдържан в изнасяните данни, като се отказа дори от представяне на по-конкретна и нагледна информация - таблици и графики, за да илюстрира изказването си за валутния борд и резервите на страната.
"На такива събития не може да се говори много по-конкретно. Слабостта на българското представяне по-скоро беше в почти пълната му откъснатост от околните събития. В същия ден Клинтън говори за Косово, основната тема на годишната среща е задаващата се криза, проблемите в Русия", коментира българин, посетил от интерес представянето. Българските коментари действително останаха някак извън контекста на останалия свят. Малките изключения бяха коментарът на гуверньора Светослав Гаврийски, че засега руската криза почти не се отразява у нас заради сравнително малкото тегло на търговията с Русия в нашия външнотърговски обмен. Александър Божков пък (може би дълбоко в себе си на шега) заяви, че едва ли не търсеното от правителството бавно и слабо развитие на капиталовия пазар сега "се изплаща", тъй като проблемите на международните пазари не могат да се пренесат у нас. Приватизацията беше една от деликатните и избягвани теми в българското представяне, защото там няма с какво толкова да се похвалим.
Представянето на България дава сравнително добра представа и за това как стои делегацията ни във Вашингтон тази година. Страните в борд са нещо като хит в международните финансови среди в момента. Президентът на Аржентина например говори на откриването на годишната среща непосредствено след Клинтън. Бордовете са актуални и във връзка с перспективите на една от най-коментираните страни в момента - Русия, да направи подобен избор. Въпреки успешната си едногодишна бордова история обаче България е твърде малка и изолирана, за да привлича чак такъв интерес. В известен смисъл след изказването на американския президент пред финансистите, което започна с конфликта с Косово, именно отношението на България и ефектите от проблема бяха между най-често срещаните въпроси.
Тъй като тригодишното споразумение с фонда беше одобрено непосредствено преди годишната среща на международните институции, срещите, които се провеждат там, са по-скоро "общообразователни", отколкото да навлизат в конкретни проблеми. Изключение правят уточненията по изготвянето на бюджета за следващата година и свързаните с това проблеми около евентуалното намаляване на данъците и отразяването на негативните прогнози за общата икономическа среда в нашата макрорамка. Тези разговори обаче ще се довършват при предстоящото последно посещение на Ан Макгърк в България. След Нова година тя ще бъде сменена като шеф на мисията за България от финландеца Юха Каконен.
БНБ губи 24 млн. марки заради поевтиняването на златото
В статистиката на БНБ цената на златото постигна най-ниските си стойности миналата седмица - 481 марки за тройунция. В Закона за БНБ е записано, че ценният метал се отчита във валутния резерв по цена 500 марки за тройунция. От счетоводна гледна точка намаляването на цената на златото ще доведе до намаляване и на резервите на БНБ, съответно депозитът на управление "Банково" в баланса на "Емисионно", който представлява свръхпокритието на паричните задължения с валута.
От последния публикуван баланс на управление "Емисионно" на БНБ златото в резерва е приблизително 1.32 милиона тройунции (една тройунция се равнява на 31.1035 г). При въвеждането на валутния борд златният резерв възлизаше на 1.28 млн. тройунции, като нарастването се дължи на натрупани лихви и в по-малка степен на покупки. БНБ ползва фиксинга на Лондонската борса за определяне на стойността на златото в баланса на управление "Емисионно".
При понижение на цената под прага от 500 марки се регистрират отрицателни курсови разлики, които за последните дни от миналата седмица достигнаха до близо 20 марки на тройунция (за четвъртък фиксингът за счетоводни цели на БНБ беше 481 хил. лв.), или около 24 милиона марки. "Златният проблем" не е грандиозен за резерва на БНБ, тъй като той засяга около 13% от активите на централната банка. Въпреки това реализираната (при равни други условия) загуба е около една трета от очаквания нетен лихвен приход от БНБ за тази година.
Обезценяването на благородния метал на международните пазари беше най-силно през август тази година, като цената достигна най-ниското си равнище от 19 години насам. Другият фактор за това е поскъпването на марката спрямо долара, тъй като борсовата цена на златото е в долари.
Разбира се, при обръщане на тенденцията, каквито прогнози вече има, БНБ ще отчете положителни разлики и натрупаният отрицателен ефект поне частично ще бъде компенсиран.
Ще плащаме пенсиите на българските изселници в Турция
Проблемът с изплащането на пенсиите на българските изселници в Турция скоро ще бъде решен. Миналия понеделник кабинетът гласува проект на междуправителствено споразумение, който предвижда сънародниците ни да си получават дължимите суми по местоживеене. Предвижда се въпросът да бъде трайно уреден през 1999 г. с подписване на спогодба за социално осигуряване между България и Турция. Досега близо 50 хиляди правоимащи българи отвъд южната ни граница можеха да си получават пенсиите само на територията на България. Обикновено хората се връщаха на цели групи през юли и август и си прибираха сумите накуп. По този начин се създаваше неудобство и за българската администрация, тъй като за кратък период от време се натоварваха неимоверно сметките на фонд "Обществено осигуряване", обясни социалният министър Иван Нейков.
Пенсиите на българите в Турция занапред ще се изплащат чрез турската банка "Зираат банкасъ", която от няколко месеца откри свой клон в София. Според социалния министър не се очаква рязко увеличение на разходите за пенсии, сумата нямало да надхвърля 20-25 млрд. лева на година. Българите ще подават формуляри пред турската главна дирекция на Службата за социално осигуряване, която ще препраща информацията на Националния осигурителен институт в София. Турското правителство ще бъде гарант за редовното изплащане на пенсиите, заявиха от НОИ.
Накратко
"Токушу Кредит Експрес" е новото име на търговска банка "Кредит Експрес", решиха акционерите й през седмицата. Банката преминава към двустепенна система на управление. "Интернешънъл Хоспитал Сървисиз Ко" - Осака, "Токушукай" - София, и Лизингова компания "Лейди ВСМ" АД са юридическите лица в надзорния съвет на банката. За физически лица в него са избрани Диньо Кайраков и Любомир Димитров. Почетен председател става Торао Токуда. Надзорният съвет избра за председател на управителния съвет на "Токушу Кредит Експрес" и за изпълнителен директор досегашния шеф на банката Славка Иванова. За изпълнителен директор е избран и Боян Петров.
Вливането на Българска търговска и индустриална банка в Кредитна банка стана и юридически факт, след като на 1 октомври съдът взе решение за вписване на промяната. Със същото решение се прекратява и дейносттта на БТИБ, като "Кредитна" приема всичките й активи и пасиви. Кредитна банка отчете загуба от 4.194 млн. лева към средата на годината. "Този резултат е "изчистен" още през август, за септември банката излиза на печалба", обясни прокуристът на банката Любомир Филипов. По повод появилата се в печата информация, че в управление "Банков надзор" на БНБ е постъпило писмо за отнемане на лиценза на "Кредитна" заради дълг от около 16 млн. долара към "Топенерджи", от пресцентъра на централната банка казаха, че такова не съществува.
Към края на септември изпълнението на републиканския бюджет отчита наличието на бюджетен излишък от 442 млрд. лв. Приходите възлизат на 3 197 млрд. лв., а разходите - на 2 755 млрд. лв. Приходите в централния републикански бюджет надвишават разходите с 302 млрд. лв. Общинските бюджети също регистрират превишение на приходите над разходите с 41 млрд. лв. Собствените приходи на общините са 766 млрд. лв., а нетните трансфери възлизат на 314 млрд. лв. Стана ясно, че след проверка на счетоводните документи Сметната палата е предложила да бъде спряно финансирането на една русенска община. Документите не са били водени коректно и информацията в годишния счетоводен отчет не отговаряла на реалното имуществено състояние на общината, в резултат на което Сметната палата отказала да го завери. Това е първият подобен случай, като заверяването на отчетите на още шест общини в Русенска област е станало с резерви от страна на ревизорната институция.
Общината може да връща заема към банките и чрез бюджетни средства
"Емисията общински еврооблигации в размер на 50 млн. долара най-вероятно ще бъде реализирана в началото на следващата година, някъде януари-февруари", обясни зам.-кметът на Столична голяма община Венцислав Николов.
Общината предвижда с приходите от емисията да погаси взетия на 4 април тази година заем в размер на 22.3 млрд. лв. (над 12.5 млн. долара), използван главно за реализация на инфраструктурни проекти. Средствата бяха отпуснати от шест банки, като водеща е Булбанк и тя действа като представител на останалите. Булбанк даде на общината 14.4 млрд. лв., Хебросбанк и Обединена българска банка - по 2.5 млрд. лв., Пощенска банка - 1.1 млрд. лв., Общинска - 1 млрд. лв., и Корпоративна банка отпусна 800 млн. лв. Ефективната годишна лихва, която общината плаща по заема, е 9.75 на сто, което бе коментирано от банкери като "доста изгодна сделка".
При обсъждането на емисията още в края на миналата година бе предвидено, че тя трябва да се осъществи до края на 1998 г. След като критичната точка на азиатската криза бе преодоляна, се считаше, че до края на настоящата година пазарната обстановка ще се нормализира и инвеститорите отново ще са склонни да влагат средства в рискови пазари. Очакваше се, че финансирането на общинските проекти по тази схема ще излезе по-евтино, отколкото чрез ползването на вътрешен кредит.
Никой обаче не предвиди руската криза и последвалите глобални притеснения за развитието на финансовите проблеми. Въпреки неувяхващия оптимизъм на общинските финансисти, банкови експерти прогнозират, че ако те все пак решат да емитират книжа на международните пазари в този момент, само рисковата премия в лихвите ще е около 15%. Това означава, че финансирането по този начин ще е поне два пъти по-скъпо от отпуснатия заем в началото на годината.
"Цената на външния кредит трябва задължително да е по-ниска от вътрешната цена. Ако външната конюнктура е лоша, можем да се обърнем към вътрешния пазар, където в момента се предлагат много свободни ресурси", каза Венцислав Николов.
В СГО обаче са убедени, че тази лоша конюнктура няма да продължи още дълго. "В крайна сметка спекулантите ще трябва да живеят от нещо. След като се отказаха от руския пазар, няма да си вложат средствата в ценни книжа на държавния резерв на САЩ, а ще потърсят не толкова рисковани, но все пак високодоходни инвестиции - каквато е и характеристиката на нашата емисия еврооблигации", е становището на зам.-кмета Николов. Той очаква и бързо възстановяване на позициите на долара на международните пазари, защото "кризата на щатската валута е политическа, а не макроикономическа, и при решаването на проблема той ще възвърне позициите си в относително кратък период". Поскъпването на американската валута също е важен фактор, защото емисията ще бъде осъществена в долари. Колкото по-висока е тяхната стойност, толкова повече средства в български левове ще се отпуснат за предвидените инфраструктурни проекти.
Според сключените договори между банките и общината заемът трябва да се погаси еднократно на 31 март следващата година. Ако обаче пазарната конюнктура се запази неблагоприятна (което е много по-вероятният сценарий) и еврооблигациите не бъдат емитирани до падежа на заема, общината ще го погасява със средства, които бюджетът ще й отпусне. "За следващата година по план ще получим 28 млрд. лв. за инвестиции от бюджета. Още 18 млрд. лв. се предвижда да дойдат от приватизационния фонд на общината. Тези средства ще позволят погасяването на заема и без емисията от облигации", обясни г-н Николов.
Общината ще трябва да плати комисиона на френската банка "Париба", която я консултира за емисията, в случай че се откаже да емитира. Това ще стане, ако общината се откаже едностранно от договора. "Договорката за комисионата е търговска тайна", каза г-н Николов. Най-вероятно тя е процент от привлечените средства. Ако и двете страни се съгласят, че в момента условията са неподходящи, емисията ще се отложи.
По план приходите на общината за догодина трябва да бъдат 46 млрд. лв. Ако се извади сумата за погасяване на заема, в общинския бюджет ще останат около 19 млрд. лв., т.е., колкото и тази година.
Въпреки че общината е намерила алтернативен източник на средства за погасяване на синдикирания заем, това ще се отрази на инвестиционната й програма за следващата година. "Ако заемът се погаси по този начин, някои проекти няма да бъдат реализирани", обясни Венцислав Николов.
Тексимбанк прие нов член от фамилията Найденови
Дъщерята на Георги Найденов Мариета Найденова бе избрана за член на надзорния съвет на частната предприемаческа банка "Тексим". Без пряк представител на семейството банката остана само 5 дни, тъй като основателят й и главен неин акционер Георги Найденов почина на 2 октомври. По ирония на съдбата в обявения час за започване на годишното общо събрание на банката няколко дни по-късно необходимият кворум не се събра и започването му се отложи с един час. В принудителната пауза на видно място в залата бе окачена снимка на Георги Найденов. Акционерното събрание започна с едноминутно мълчание в памет на създателя на Тексимбанк.
Частна предприемаческа банка "Тексим" е основана от Георги Найденов през 1992 г. Една от последните активности на Найденов е попълването, макар с немалко усилия на капиталова база на банката от 10 млрд. лева в искания от БНБ срок. Публична тайна е, че това стана главно чрез влиянието на Жоро Тексима (както го наричат колегите му) сред задгранични дружества.
След като бе избрана за член на надзорния съвет, Мариета Найденова заяви пред акционерите, че ще вложи всичките си умения и енергия в предстоящата й работата и че ще има за пример делото на баща си. "В момента представлявам дела на семейството ми в банката", заяви тя, но не уточни какъв процент означава това. Георги Найденов последно си бе запазил официално 25% от капитала на банката, след като в средата на лятото се отказа да увеличи дела си на 34%, за което бе депозирал молба в БНБ. Така или иначе счита се, че именно той контролираше една от малкото оцелели "еднолични" банки в България.
Георги Найденов става известен още от 60-те години с основаването на външнотърговско дружество "Тексим" през 1961 г. и подписването на договор за производство на кока-кола у нас. По време на съществуването си "Тексим" остава загадъчно (несоциалистическо) понятие за българите, а за софиянци - възможност за докосване до лъскавите чуждестранни стоки чрез магазините на "Тексим". С въведената практика на управление и отношение към служителите дружеството става остров на пазарни принципи сред плановата икономика. Въведени са нечуваните и неразбираеми модели на акордната система, конкуренция, стимули за насърчаване и т.н. Впоследствие "Тексим" се влива в "Корабоплаване и корабостроене", а по-късно в икономическата групировка "Български търговски флот". Постепенно тя става притежател на ТИР-ове, самолети, строи оранжерии. Отношенията с държавата са прости и работещи - "Тексим" е с ангажимент да прави определени валутни вноски всяка година.
През 1961 г. е основана и "Имекстраком" - смесена алжирско-българска фирма, като капиталът се държи от алжиреца частник Мабет Шареф и от държавния служител Георги Найденов. Според някои твърдения тази фирма е била създадена по искане на временното алжирско правителство, като задачата е била да снабдява алжирската армия на освобождението с оръжие и всякакви боеприпаси.
Старият режим не успява да понесе това повече от едно десетилетие. През 1969 г. започват ревизии, разпити, Георги Найденов е осъден на 20 години затвор. Той прекарва в затвора почти пет години и половина, след което е пуснат, но със забрана да напуска страната. През последните една-две години Тексимбанк като че ли капсулира дейността си, притисната от липсата на ликвидност, типична за този тип финансови институции. Това си личи и от балансовите показатели на банката към края на миналата година, отчетени едва сега на проведеното общо събрание - печалба 113 млн. лева, балансовото число на банката е 32.8 млрд. лева. Паричните средства на банката са в размер на 5.7 млрд. лева, като голяма част от тях са дошли от продажбата на сгради в Добрич и в Благоевград. След като е било уредено вземането на "Тексим" от затворената Минералбанк в размер на 1.34 млрд. лева, финансовата институция няма други вземания от търговски банки.
Надзорният съвет на Тексимбанк беше намален от петима на трима души, като целта е да се осигури по-голяма оперативност на работата, обясни председателят на управителния съвет Мария Видолова. Досегашният член на надзорния съвет на Тексимбанк Николай Орешаров по негова молба беше освободен от поста. Другите членове на надзорния съвет на банката са Иван Раднев и Мадлена Димова.
Югославия очаква офанзива на НАТО
Активността на международните посредници и усилията им да намерят дипломатическо решение на кризата в Косово се увеличиха неимоверно през последните дни и това е първият сериозен индикатор, че до началото на офанзива на НАТО в Югославия не остава много време. Западните посолства вече започнаха да евакуират своите представители от Югославия. Това направиха и организации като Международния червен кръст и Комисариата за бежанците на ООН.
Поредният висш дипломат, който се опита да предотврати военното решаване на кризата, е руският външен министър Игор Иванов, който се срещна в Белград с югославския президент Милошевич и с американския специален пратеник в Югославия Ричард Холбрук. Югославската агенция ТАНЮГ съобщи, че на срещата е било договорено изтеглянето на войските и специалните полицейски части от Косово, което трябва да позволи започване на диалог между Белград и косовските албанци. Тази информация обаче не е потвърдена от друг източник.
Страните от НАТО по всяка вероятност няма да се съобразят с руската позиция, а американският министър на отбраната Уилям Коен съобщи, че алиансът е мобилизирал 430 военни самолета, които са готови да бомбардират Югославия, в случай че сръбските власти не изпълнят исканията на ООН. Официални източници от Министерството на отбраната на САЩ пък заявиха, че НАТО е в състояние на бойна готовност и командващият войските на съюза в Европа генерал Уесли Кларк е упълномощен да започне военни действия по негова преценка, но не по-рано от края на тази седмица. Въпреки че от американското Министерство на отбраната уточниха, че това не означава автоматично започване на военни действия срещу Белград, очевидно този уикенд е последният, който дипломатите имат на разположение, за изработване на мирно решение на кризата.
Германия на Шрьодер
Герхард Шрьодер е обикновен човек. С избирането на обикновен човек за канцлер Германия доказа на себе си, че може да бъде обикновена държава. В други държави въпросът за обикновеността не представлява интерес. Германия, толкова силно травматизирана от историята си, никога преди не намери смелостта да се държи както другите държави и винаги си избираше лидери, които виждаха бъдещето през призмата на ужасното минало. Но Шрьодер е различен, а с това и Германия ще бъде различна.
Шрьодер е първият германски канцлер, необременен от чувството за вина, което Втората световна война поражда у всеки германец, участвал в нея. Той ще бъде първият канцлер в следвоенната история на Германия, който ще управлява страната от Берлин.
За избора на този съвременен човек благодарностите трябва да бъдат изказани на загубилия изборите Кол. За най-голямата европейска и третата в света икономическа сила бе чест да бъде управлявана в продължение на 16 години от великия и великодушен Кол. В условията на силна опозиция от Западна Европа с куража на голям лидер Кол разположи в периода на студената война ракети на територията на Западна Германия, точно под носа на Съветския съюз. Кол се превърна в символа на обединена Германия през 1990 г. и пое риска да поведе скептичните германци към Европейския валутен съюз.
Но прекалено скъпото обединение на Германия и големите усилия, които Кол отделяше на европейската интеграция за сметка на вътрешните проблеми, определиха до голяма степен избора на електората.
Шрьодер няма да се извинява, когато поставя Германия преди всичко друго, а в Европейския съюз може да защитава интересите на страната по-твърдо от предшественика си. Той дори е в състояние да заздрави връзките на Германия с партньори, различни от Франция - Източна Европа и Азия, Великобритания и Съединените щати.
МВФ остава стожер на световните финанси
Година след първите прояви на разпространилата се вече криза топфинансисти вдигнаха бялото знаме в началото на миналата седмица на годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка в американската столица. Финансовата криза, тръгнала от Тайланд, сринала впоследствие Азия и Русия, е на път да помете Латинска Америка и да повлече към дъното смятаните за недосегаеми доскоро САЩ и Европа. А ваксината и новият модел все още липсват.
Като се изключат официалното признание за световния финансов крах, включително и провалът на МВФ, неумело прикрит от шефовете на фонда зад паравана на азиатския феодализъм, мащабната корупция в Япония и Русия и сривът на цените на горивата, и заимстваната от недолюбвания от фонда американски професор по приложна икономика Джефри Сакс идея за отварянето на Световната банка и фонда за общността на развиващите се държави, форумът във Вашингтон пресъздаде предишните срещи на върха, които за финансовия свят са това, което е Коледа за християните. Нищо че глобалната финансова криза прераства в икономическа и светът уверено върви надолу. Светлина в тунела е настаняването около една маса на даващите парите страни от Г7 до най-силно нуждаещите се от финансов ресурс 15 държави, влизащи в графата "нововъзникнали пазари". "Срещите на развиващите се страни наподобяват припяване под душа - единственият, който те чува, си ти самият", сподели през април финансист от общността на развиващите се държави. Липсата на диалог между лекуващ и боледуващи роди абсурдните оздравителни програми на фонда - мерки, подходящи за дългосрочния просперитет на закъсалите стопанства, но едва след като е постигната краткосрочна стабилност. А с високи лихвени проценти, условия за свиване на правителствените разходи и повишаване на данъците до реализирането на излишъци в националните бюджети и забрани за въвеждане на всякакви форми на контрол върху капиталовите потоци, благоприятните ефекти в краткосрочен план остават само в анализите на МВФ.
Натоварени с мисията да поддържат американското световно господство при минимална за Съединените щати цена - до размера на американската квота в капитала на фонда от 18% и евентуалните финансови инжекции от Федералния резерв в подкрепа на закъсала американска финансова институция, обогатила портфейла си с ценни книжа, емитирани в нововъзникналите пазари - бюрократите от фонда поставяха условия за промяна в политическия курс на суверенни правителства срещу откриването на крупни кредитни линии. Само една нищожна част обаче от иначе внушителните суми постъпваше по сметки на изпадналите в ликвидна криза държави с условието да бъдат използвани за структурни промени, но не и за подкрепата на националните валути, обезценени от обратния завой в движението на капитала - от развиващите се пазари към богатите индустриални страни. Останалата част от финансовите пакети можеше да бъде отпусната едва когато поставените от МВФ условия бяха удовлетворени.
Въпреки очевидния провал на МВФ функционирането на международната финансова система не би било възможно без кредитор от последна инстанция. Сериозността на кризата и статусът на САЩ на единствената световна суперсила отреждат дълъг живот на фонда. За да продължи съществуването си, силно декапитализираният МВФ се нуждае от спешно увеличаване на капитала си - второто по значимост средство, след раздухания сексуален скандал около американския президент, в противопоставянето на имащите мнозинство в долната камара на Конгреса републиканци и Бил Клинтън. Всички упреци на политическите опоненти на Клинтън, който вече втора година не може да прокара в долната камара одобряването на американската квота в размер на 18 млрд. долара от 90 милиардното увеличение капитала на фонда, насочени срещу неадекватната политика на МВФ, каквато в действителност е, са всъщност част от усилията им да си върнат правото да определят световния ред. "Отказът да финансирате фонда ще бъде равносилен да затворите кранчето на пожарникарите, точно когато пожарът е в апогея си", заяви Клинтън в Камарата на представителите. Ясно е, че всяка американска жертва във финансовата криза, а първата вече е факт - хедж фондът Long-Term Capital Management, е плесница за републиканците, доколкото се противопоставят на един по-силен МВФ, който да изцели боледуващите пазари. От такава гледна точка логично е да гласуват за допълнителните пари за фонда, още повече че са така близо до задействането на процедура по импийчмънт срещу американския президент.
Япония, подобно на срещата през април, не се размина с яростната критика за неспособността на управляващата Либералдемократична партия да измъкне страната от рецесия и оттук да поеме спасението на Югоизточна Азия. Не помогнаха и намаляването на лихвите с 0.25% през август и интересният план за безвъзмездното предоставяне на потребителските ваучъри на стойност 30 хил. йени (258 долара при 116.40 йени за долар) на всеки японец, които във фиксиран краткосрочен период могат да бъдат използвани като платежно средство при покупки в страната.
Всички финансисти се обявяват за промяна в системата на международните финанси, но на практика никой не е наясно каква трябва да бъде. Идеите се лутаха от създаването на зони на валутни обединения по модела на Европейския валутен съюз и възстановяването на сриналата се през 1971 г. Бретън-Уудска система, проходила 26 години. по-рано, до разпускането на Международния валутен фонд. Единствено предложението на Бил Клинтън не се вписа в множеството на абсурдите - краткосрочно кредитиране (до 1 год.) на принципно работещи икономики в случай на моментна ликвидна криза при лихвен процент по-висок от пазарните срещу гаранции под формата на процент от постъпленията от бъдещия износ. Обикновено заемите, отпускани от МВФ, са за срок от 3 години при лихвен процент от 4%, като за най-бедните държави цената на кредита е едва половин процент. По този начин се отрязва достъпът на правителствата до евтин ресурс в немалко случаи в Азия, използван за измъкването на приятелски кръгове от тинята на финансовия колапс.
Дали МВФ ще възприеме идеята на Клинтън, ще проличи от отношението на фонда към Бразилия - следващата от чакащите финансова помощ държави.
Косово - последният коз на Милошевич
Споменаването на бивша Югославия отдавна се е превърнало в сигурен начин за внасяне на скептицизъм или лошо настроение във всеки разговор, касаещ международната политика. Така беше по време на сръбско-хърватската война, по време на продължилата 42 месеца босненска криза, така е и сега, в разгара на косовския конфликт. През изминалите години гледките на насилие от телевизионните екрани, имащи за начална точка бивша Югославия, постепенно се превърнаха в нещо обичайно и станаха запазена марка за тази част от Европа.
Сегашните новини, свързани с Косово, предизвикват едновременно загриженост, песимизъм и раздразнение. За разлика от предишни кръвопролития на територията на бивша Югославия, сега дипломатите на водещите страни в международната политика притежават опит и би трябвало да имат ясна представа за вариантите, по които може да се развият събитията в Косово със или без международна намеса.
Военната намеса на НАТО в Косово от ден на ден се превръща от все по-вероятна в неизбежна. Преди евентуалното започване на военна акция на НАТО неизбежно възникват аналогии с Босна, където международната общност, също както и сега в Косово, не успя да изработи навременна и единна позиция относно степента и начините за намеса и разрешаване на кризата. Обстоятелството, което подкрепя варианта за по-бързото решаване на косовския конфликт, е, че сега позициите на Европа и Америка относно използването на военна сила са по-близки. Все пак има разлики между вижданията на Вашингтон и тези на европейските столици. САЩ настояват НАТО да действа самостоятелно, без да иска одобрение от Съвета за сигурност на ООН, поради категоричния отказ на Русия да подкрепи операция на НАТО на територията на Югославия.
Британската позиция не е толкова ясно изразена, но лейбъристкото правителство счита, че неспазването от страна на Югославия на приетата от Съвета за сигурност резолюция за Косово и нарушаването на параграф 7 от устава на ООН са достатъчен аргумент, който отваря пътя за намеса на НАТО в конфликта. От френска страна предпочитат да бъде гласувана нова резолюция в Съвета за сигурност, която да включва формулировката "всички необходими мерки", която според френските дипломати ще даде възможност да се преодолее руското вето. Що се отнася до Германия, там бившето християндемократическо правителство бе дало подкрепата си за използването на военна сила в Косово, ако това е необходимо. Позицията на Германия обаче може да се усложни, при положение че спечелилата изборите левоцентристка коалиция все още не е сформирала правителство.
Позицията на Москва е най-ясна в сравнение със становищата на другите европейски столици. Руската страна е противник на военната намеса на НАТО в Югославия на всяка цена дори ако Милошевич не изпълни нито едно от дадените обещания. Тази неотстъпчивост относно Косово се засилва и от факта, че в момента в Русия управлява правителство, водено от бившия външен министър и хардлайнер в усилията си да спре разширяването на НАТО на Изток Евгений Примаков. Русия има принципно отношение към НАТО и разглежда всяка бъдеща намеса на Атлантическия съюз в Косово като посегателство срещу една от малкото й останали сфери на влияние. Като отстъпка в руската позиция може да се разглежда планът за замяна на военната интервенция на НАТО със започване на дългосрочна мисия за мониторинг в Югославия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, представен от югославския премиер Момир Булатович.
Към Белград има четири основни искания, с които сръбските власти ще трябва да се съобразят. Първото, което трябва да направи сръбското правителство, е да прекрати военните операции срещу албанските сепаратисти. Като второ условие международната общност поставя изтеглянето на сръбските сили за сигурност от Косово. Третото искане към сръбските власти е да предоставят пълен достъп за хуманитарните организации, както и да изпълнят всички международни изисквания, свързани с участието на мисии на международни организации в Косово. Последното условие, с което ще трябва да се съобрази Белград, е да започне преговори, да ускори завръщането на бежанците и да предостави възможност за самоуправление на албанското малцинство.
На практика Слободан Милошевич и приближените му носят основната част от отговорността за събитията, случили се на територията на бивша Югославия през последните осем години. Сега Милошевич използва опасността от евентуални удари на НАТО, за да увеличи поддръжката си и да разпалва сръбския национализъм. Неговият режим се опитва да изкопчи отстъпки от Запада в замяна на изтеглянето на специалните части от Косово и приемането на американския план за провинцията. Ако се стигне до политическо решение на кризата, възможност, която намалява с всеки следващ ден, или офанзивата на НАТО се ограничи само до нанасяне на частични ракетни удари върху сръбски обекти, Милошевич може да остане на власт. Ако сръбските действия предизвикат по-сериозна военна намеса на НАТО в Косово обаче, той едва ли ще успее да избегне политическите последствия. Още повече че косовската криза има и своите чисто финансови измерения като например планираното през тази седмица от югославското правителство увеличаване на данъците за финансиране на разходите за отбрана.
Милошевич успя да се задържи на власт през целия посткомунистически период благодарение на липсата на реална политическа алтернатива от страна на демократичните опозиционни партии. Тяхната слабост и различията им проличаха най-ясно след протестите срещу управлението на сегашния режим, започнали в края на 1996 г. Още тогава се видя, че сръбската опозиция не е хомогенна и не притежава достатъчен политически ресурс да управлява страната. Тя беше лесно разделена чрез задкулисни политически маневри, а пасивността на нейните лидерите беше осигурена чрез персонални услуги, предоставени им от Милошевич. На другия фронт югославският президент се справи още по-лесно и интегрира към себе си националистическите сръбски формации, като привлече техните лидери във властта. Все пак въпреки стабилните вътрешни позиции косовската криза може да се окаже последният коз на Милошевич, който да го задържи на власт. Независимо от конкретните параметри, времето и усилията, необходими за това, решение на косовския проблем ще бъде намерено. След него режимът в Белград ще се изправи пред нови реалности, а изпитаната рецепта на кръга около югославския президент за отклоняване на вътрешното недоволство чрез разпалване на политически конфликти може да стане неизползваема с разрешаването на последната голяма опасност за сръбския национализъм - Косово.
Тезата, че Милошевич се чувства далеч по-комфортно по време на криза, е отдавна известна, но картата на сръбския национализъм, на която той залага, отслабва с времето и едва ли икономическите реалности, пред които ще се изправи Югославия след косовската криза, ще могат да бъдат игнорирани чрез ново експлоатиране на политическата ирационалност. Друг сериозен аргумент в полза на близкия край на ерата на Милошевич е, че докато при предишните югославски конфликти центърът на напрежение бе далеч от Белград, сега той е твърде близо, а недоволството на международната общност този път е съсредоточено точно в сръбската столица, а не в периферията на републиката.
Косовската криза дойде в момент, когато срещу режима на Милошевич се надига вътрешна съпротива и постепенно в Югославия се създаваха настроения за политически и икономически реформи. И докато недоволните от сегашното управление в Белград бяха разединени и отслабени чрез задкулисни политически сделки, в Черна гора, където изборите за президент бяха спечелени от прозападно настроения политик Мило Джуканович, настроенията срещу икономическия и политическия диктат на Белград са доста силни. Твърде възможно е и едно бъдещо излизане на Черна гора от федеративна Югославия, ако в Белград на власт остане кръгът, близък до президента Милошевич, и по-специално Булатович, чието правителство си остава непризнато от черногорския президент.
Все пак на всяка прогноза за отстраняване на Милошевич от власт в краткосрочен период от време трябва да се гледа скептично, защото понастоящем и това, което е останало от разделената и слаба опозиция на сегашния режим, е на път да бъде премазано от валяка на президентската администрация. В сръбското общество почти не съществуват сфери, които да не са под пряк правителствен контрол. Наскоро бе проведена чистка и в средите на Белградския университет, студентите от който изиграха основна роля в миналогодишните протести срещу управлението на Милошевич. Последният удар, който правителството нанесе върху опонентите си, бе приетата на 5 октомври забрана за ретранслиране на западни телевизионни и радиопрограми, чието съдържание беше окачествено като "психологическа и пропагандна война на Запада" срещу Сърбия.
Бъдещето на режима в Белград е свързано с решаването на косовския ребус. Важно е от какъв калибър ще бъдат политическите сътресения, които ще понесе Милошевич след края на косовската криза, и как ще излезе той от нея - като герой и мъченик или като политически труп. Но ако и след Косово Слободан Милошевич запази властта си, то с право ще може да бъде обявен за политически гений.
В Италия родиха поредната политическа криза
Десет години след разпадането на комунистическата система сянката на червеното знаме с извезани на него сърп, чук и звезда отново се завърна в европейската политика. Този път мястото на събитието е Италия, а участниците са, от една страна, италианското правителство, а от другата - партията на "реформираните" италиански комунисти. Поводът за конфликт стана проектобюджетът за 1999 г. Партията на реформираните комунисти не е част от управляващата коалиция, но вече две години и половина осигурява на италианското правителство и на стоящата зад него коалиция изключително важна парламентарна подкрепа. Тя не за пръв път изнудва кабинета за политически услуги и миналата година замалко не предизвика правителствена криза заради рамката на бюджета за 1998 г. На 4 октомври реформираните комунисти, на чието партийно знаме стои символът сърп и чук, оттеглиха подкрепата си за управлявалото 28 месеца правителство и оставиха подкрепящата правителството левоцентристка коалиция без мнозинство в парламента, с което направиха първата крачка към свалянето на Проди от власт. Оттук нататък пред италианския кабинет съществуват две възможности: премиерът Проди да поиска вот на доверие относно бюджета за 1998 г. и да се надява той да бъде одобрен или да подаде оставка, отваряйки възможност за президента Скалфаро да връчи мандат за съставяне на ново правителство. Ако то не успее да получи парламентарна подкрепа, тогава Италия ще се изправи пред парламентарни избори две години по-рано. Имайки предвид макиавелисткия характер на италианската политическа сцена обаче, сегашната политическа ситуация далеч не е краят на възможностите за маневриране на Романо Проди.
