Като ще е гарга, да е рошава
Зачестяващата практика на приватизация с увеличаване на капитала все по-натрапчиво води до следния въпрос: не трябва ли изобщо да се премахне законът за приватизация. И без това след деветнадесетата поправка вече и емпирично е доказано, че както и да се променя, той не води до нищо добро. Затова, ако ще е по Търговския закон, нека да е по Търговския закон. Приватизацията на банките и схемата с увеличаване на капитала е, че всеки си третира приватизационните закони както му дойде. Банките се продават от Банковата консолидационна компания, която е акционерно дружество, с решение на съвета на директорите. Вярно, че членовете на борда са високопоставени държавни чиновници, но в БКК те са членове на органа на управление на едно акционерно дружество. Сделките стават изцяло по Търговския закон.
Увеличаването на капитала като схема за превземане на дружество беше любим на промишления министър Вучев (по времето на Виденов) начин за възмездяване на свои хора. Сега тази практика се възражда - вярно, влизат по-сериозни пари в дружествата, но пък се заобикалят изцяло приватизационните процедури. Очевидно е, че законите за приватизация само пречат, бавят и усложняват процеса, а и никой от държавните чиновници очевидно не иска да ги спазва. Затова най-радикалното решение е цялото приватизационно законодателство да се премахне, да се разреши на всички принципали да продават по Търговския закон и готово. Понеже тогава няма да има никакви процедурни причини за оправдания, ще може да има срок - до една година всичко да се продаде. Със сигурност ще има взрив на корупция по ведомствата, но няма да е по-страшно от сега, когато въпреки корупцията предприятия си остават държавни.
Иван Костов поиска "отворени врати" за НАТО
Поисканите от България 345 млн. долара от ЕС в подкрепа на платежния баланс са обещани, съобщи министър-председателят Иван Костов след завръщането си от Брюксел.
Двудневното посещение в Белгия на българския министър-председател Иван Костов бе във връзка със заседание в рамките на разширения диалог между България и НАТО. Както и при първото си посещение в Брюксел миналата година, премиерът бе придружен от министъра на външните работи Надежда Михайлова. Премиерът и външният министър на България се срещнаха с генералния секретар на НАТО Хавиер Солана и с 16-те посланици, членове на Съвета на НАТО. Костов е запознал Съвета на Северноатлантическия пакт със състоянието на българската икономика, външнополитическите приоритети на България, реформата в българската армия и ролята на София за сигурността в Югоизточна Европа. Премиерът е поискал "отворената врата" на алианса да стане процес, за да не се разочароват кандидат-членките на пакта. България продължава да отстоява позицията, че трябва да бъде търсена и намерена обща позиция между балканските държави по кризата в Косово, заявил министър-председателят.
След срещата с Жак Сантер, председател на Европейската комисия, стана ясно, че пречките пред отпускането на втория транш от помощта за платежния баланс на България ще бъдат отблокирани.
Иван Костов посети и министър-председателя на Белгия Жан-Люк Деан. Очаква се през ноември г-н Деан, чиято страна е сред най-големите инвеститори у нас, да посети България.
Делегация на германския конституционен съд посети България
Делегация на Федералния конституционен съд на Германия начело с неговия председател проф. д-р Юта Лимбах беше на двудневно официално посещение у нас по покана на председателя на българския Конституционен съд проф. Живко Сталев. Немските конституционни съдии проведоха разговори с българските си колеги, представители на Върховния административен и Върховния касационен съд, с министъра на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев. На среща с председателя на Народното събрание Йордан Соколов г-жа Лимбах е изразила убеденост, че българският КС е обективен и независим в решенията си, и е проявила интерес към законите за борба с корупцията и организираната престъпност и за събирането на данъци и такси. Проф. Сталев е изразил благодарността за подкрепата на Германия българският Конституционен съд да стане пълноправен член на Европейската конференция на конституционните съдилища. Във вторник председателката на Федералния КС беше приета от президента Петър Стоянов. След срещата г-жа Лимбах съобщи, че е бил засегнат и въпросът за лустрацията. Федералният КС миналата година е решил, че ограничението бивши комунистически лидери от ГДР да заемат висши държавни постове противоречи на принципите на правовата държава.
Проф. д-р Юта Лимбах става председател на Федералния конституционен съд на Германия през 1994 г. Дотогава постът е заеман от настоящия президент проф. Роман Херцог. Германският Конституционен съд разглежда около 5000 жалби годишно. Освен от депутати той може да бъде сезиран и от граждани, ако сметнат, че са нарушени техни основни права от актове на държавната власт.
НАКРАТКО
Държавните служители няма да могат да работят на друго място, докато са на държавна служба. Това се постановява в проектозакона за държавния служител, който бе разгледан в правната комисия на Народното събрание. Освен това чиновниците няма да работят по трудово правоотношение, а по нововъведеното служебно, което ще важи само за държавната администрация. Еднолични търговци, управители, изпълнителни членове на търговски дружества, прокуристи, търговски представители и посредници не могат да бъдат назначавани на държавна служба. Роднините в държавната администрация не трябва да бъдат в пряка йерархична връзка на ръководство и контрол. Депутатите решиха също, че те самите не могат да бъдат държавни служители.
Депутатът от БСП Любен Корнезов предложи промени в правилника на Народното събрание, с които се ограничават правата на председателя на парламента да отказва приемането на питания и въпроси към кабинета. Освен това соцдепутатът предлага Народното събрание само да определя дали да даде и какво точно становище при конституционни дела. Николай Камов и Петя Шопова от евролевицата пък предлагат в правилника на парламента да залегне изричното изискване към всеки проект да има сертификат за съответствие с правото на ЕС.
Коментар
Приземяване, приземяване
Акак хубаво започна всичко. МВФ одобри тригодишното споразумение, Жак Сантер обеща еврофинансиране за България. Пловдивският панаир отчете рекорден брой участници. Статистиката регистрира 6.3% растеж за полугодието. Министри застягаха куфари за представяне на България на годишната среща на МВФ и Световната банка. Бизнесът се акредитираше за участие в инвестиционен форум.
И изведнъж какво - доларът се срина. The Economist Intelligence Unit прогнозира 1% растеж на българската икономика за цялата 1998 г. Националната статистика обяви 3% инфлация за септември. Във Вашингтон българското представяне зацикли в трета глуха. Организаторите на инвестиционния форум броят на пръсти регистрираните участници.
Изненада ли е всичко това?
Когато правителството навърши една година, МВФ и Световната банка покрай заслужените похвали не спестиха и някои превантивни намеци. Че има опасност от главозамайване, че е направено много, но още повече предстои. Изглежда, тези намеци не бяха взети много присърце.
Стана масова практика кацащите на летище София български министри да обявяват поредния небивал интерес към България и превръщането й в хит на поредния завършил семинар (форум, среща, конференция). Защо са тези залъгалки? Че инвеститорският интерес към България никога не е бил голям и в скоро време няма да бъде - това е повече от ясно и до голяма степен не зависи от нас. Че самите ние не умеем да си правим реклама - също. Значките на СДС по реверите едва ли ще доведат чуждестранни инвеститори, когато НАТО подготвя бомбардировки досами България, а доларът пада с 15% за броени дни.
Глобалните икономически сътресения лишиха българските държавници от шанса за продължителна наслада от безспорните си постижения. Дано поне световната криза се окаже необходимият тласък, който да свали розовите очила на управляващите и да ги принуди най-сетне да създадат адекватна бизнессреда - за инвестиции, за експорт, за повишаване на конкурентоспособността, за създаване на работни места. Защото и в макроикономиката важи маркетинговото правило "и най-добрата реклама не може да продаде некачествена стока повече от един път".
Идеологията на "Капитал" - пет години по - късно
На 10 ноември догодина ще се навършат десет години от началото на т.нар. български преход към свободно общество и пазарна икономика. На 1 януари 2000 г. и за България ще започне да тече следващото хилядолетие. На 4 октомври тази година се навършиха пет години от излизането на първия брой на вестник "Капитал". Повод за празнуване.
През всичките тези години, във всичките тези 255 броя "Капитал" беше вестник на прехода и за прехода. Опитвахме се обективно, според силите и убежденията си да разкажем на читателите си всичко, което става или не става, и най-важното - каква е причината за това. Редовните фенове на "Капитал" може би са уморени от повтарянето на едни и същи теми и проблеми. Текстовете, писани по сходни теми при различните управляващи, за съжаление си приличат повече, отколкото някой желае, само персонажите са различни. Времето показа, че в България доста скъпо е да си честен, а почтеността и моралът не са ценени. Проблемът обаче не е в персонажите, а в това, че дневният ред на проблематиката у нас се сменя бавно, а понякога целта не е определена ясно. Все пак, ако на някого преходът му е омръзнал или му тежи, проблемът не е в "Капитал". Умората от темата "реформи" всъщност е един от най-желаните ефекти на защитниците на статуквото у нас. Най-голямата заплаха над вестника също е да не се умори да повтаря едни и същи неща, докато те не се случат. Вестниците и читателите им трябва да потискат отегчението, защото те заедно носят отговорността за това, че са избрали кой да управлява страната. Колкото повече хора осъзнаят тази си отговорност, толкова по-бързо ще намалеят недостатъците на политиците в България. Сами по себе си повечето от тях не са лоши хора, просто с пасивността и инертността си избирателите допускат безотговорно управление.
Затова "Капитал" ще бъде вестник на прехода, докато той не се извърши. Това, което ние разбираме под преход, разбира се, не е движение към далечна жп гара, на която малко преди това е спряло "Голямото щастие". Това е процес, но той става предвидим и управляем, когато се извършат критична маса промени. Те трябва да гарантират вечните ценности на свободните общества - свободен пазар, политически права, свободна и независима медиа, традиции и почтеност в публичния живот. Тогава и животът на обикновените хора ще стане по-добър и по-сигурен. И ако петгодишният "Капитал" прилича много на този в началото, за това има две причини. Първата е точно в тези принципи и ценности, които ни позволяват мерникът да бъде точен, а аршинът - един. А втората е, че критичната маса на промени още не е достигната.
Когато издадохме първия брой на вестника, средната възраст на екипа беше 24.6 години. Сега тя не е много по-различна. Идеологията на "Капитал" е същата както тогава, а и нямаме нито една причина да я променяме освен към по-добро. Само така се създава традиция и се поддържа доверие, а те за нас са най-важното. Ласкаем се от мисълта, че през тези няколко години сме предотвратили доста очевидни безумия и сме успели да спасим поне малка част от парите на данъкоплатеца. Показали сме как е откраднато доста повече, но това вече е проблем отвъд един вестник. Едно нещо прави "Капитал" различен - той може да си позволи да бъде честен и да не спестява нищо на читателите си. Как - не е никак лесно.
Ако имаме грях, то е, че не покриваме в достатъчна степен глобалните проблеми на света в навечерието на следващия век. Човешката цивилизация върви напред и може да се окаже, че там, накъдето сме се насочили, вече няма никого. Това обаче са проблеми за десетата година на "Капитал", до която надяваме се всички ще достигнем заедно - вестникът, неговият екип и неговите читатели.
Трима посланици свидетелстваха на подписването на договора за новите паспорти
"Това е един исторически момент, с тези документи българинът ще влезе в ХХI век", заяви вътрешният министър Богомил Бонев след подписването на договора с консорциума "Капелен" - "Хюлет Пакард" за изготвянето на новите паспорти миналата сряда. Посланиците на Австрия, САЩ и Швейцария присъстваха на тържественото слагане на подписите в заседателната зала на вътрешното министерство на ул. "6 септември". Всеки един от тях беше в МВР заради ангажиментите на фирми от страната, която представлява. Церемонията дори беше забавена с десетина минути, тъй като американският посланик Ейвис Боулън закъсня.
Видимо доволен, МВР-шефът потупа двете дебели папки с параметрите на споразумението и обяви, че от 1 април 1999 г. стартира подмяната на личните документи на българина. "Смея да твърдя, че нашите задгранични паспорти ще бъдат едни от най-защитените срещу фалшификация в Европа", каза Бонев и почерпи посланиците и представителите на консорциума с бяло шампанско.
Става въпрос за подмяната на около 12 милиона български документи. Според закона до 3 години трябва да бъдат сменени 14 вида документи. Единичната цена на всеки един от тях все още не е уточнена, но вероятно издаването на личните карти ще струва около 7-8 хиляди лева. Задграничните паспорти и шофьорските книжки вероятно ще струват по-скъпо.
Консорциумът "Капелен" - "Хюлет Пакард" е обявил цена за изготвяне на документите 74.7 милиона германски марки, каза Богомил Бонев. От тях 18 милиона са инвестициите на австрийската "Капелен", която ще осигури полиграфическите материали, а около 60 милиона марки са на "Хюлет Пакард". Това не са кредити от банки, а собствени инвестиционни средства, подчерта представителят на американския гигант. Всъщност "Хюлет Пакард" поемат доставката на информационна техника и обслужването на базата, необходими за въвеждането на новите документи. Самите документи ще се изработват в печатницата на БНБ, която според експерти отговаряла на всички изисквания.
Първоначално обявената оферта на консорциума е от 84.4 милиона германски марки. След него с 85.7 милиона се е наредила фирма "Ай Си Ел и Де Ла Рю". На самото подписване обаче вътрешният министър каза, че парите, искани от "Капелен" - "Хюлед Пакард", са с 11 милиона марки по-малко от следващия го класирал се, намеквайки, че консорциумът е отстъпил от първоначалната цена. Това не е точно така, споделиха експерти, участвали в преговорите. Намаляването на исканата от "Капелен" - "Хюлет Пакард" сума ще дойде, ако финансовото министерство освободи от мита и такси вноса на техниката и полиграфическите материали, от което държавата на практика нищо не печели.
Конкурсът за определяне на фирмата, която ще печата новите документи за самоличност мина през няколко етапа. Той беше обявен през май, а по заданието и разглеждането на офертите работи екип от 39 експерти от 6 министерства. От явилите се десетина фирми нито една не спечели. Първите три места не бяха заети от нито една фирма, а класацията започна направо от четвърто място. С мотива да не се спира процедурата междуведомствената комисия взе решението да се започнат преговори с класираните оттам нагоре. На пресконференцията през август в МВР при обявяване на резултатите беше заявено, че нито една фирма не е изпълнила всички параметри по заданието. Това се случило, защото фирмите криели новите технически постижения поради страх от конкуренцията. Според фирми, участнички в конкурса, обаче тази ситуация се е получила заради грешно подадено задание. Дори параметрите на личните карти в проектозакона за българските документи на първо четене били направени по друг стандарт, но разминаването било поправено при второто гласуване през август. Едва след поисканото подобряване на офертите на първите три фирми се стигна до избора на изпълнител.
Из лабиринтите на Съдебната палата
"Входът за съда е от ул."Алабин". Служителите от Националния исторически музей (НИМ) са поставили табелка на вратата заради гражданите, които се опитват да стигнат до съдебните зали, преминавайки през музея. В началото на третото хилядолетие бюрата на прокурори и съдии вероятно ще се върнат там, където сега чужденците се дивят на древните български мозайки отпреди новата ера, на икони и на преписа на Паисиевата "История славянобългарска".
От 20 години най-ценните предмети от българската история са подредени на първия етаж на Съдебната палата. Между обитателите няма конфликти, добрите съседи от съда дори заплащат разходите по парното отопление на музея. До две години обаче експонатите трябва да бъдат преместени в дом No 1 на резиденция "Бояна", който Министерският съвет предостави безвъзмездно за нуждите на НИМ със свое решение от април тази година.
Стопаните на сградата от Софийския градски съд (СГС) засега само гадаят какво ще стане с опразнените помещения. Ремонтът и преустройството трябва да се извършат от Министерството на правосъдието. Сградата се нуждае от препланиране, защото "най-големият проблем е необходимостта от пространство", обяснява председателят на СГС Емил Марков. "Фирменото отделение е натъпкано в ниши и килери, шперплатовите заграждения вече са навсякъде и от временни се превръщат във вечни, а ние постоянно увещаваме служителите да изтраят още година-две."
Столичната съдебна палата, където се помещават Военният, Върховният касационен, Окръжният, Софийският градски съд и Главната прокуратура, е открита през есента на 1941 г. Заслугата за италианския мрамор, за славонския дъб, от който са изработени мебелите, за белгийските стъкла, за чешките стъклени мозайки, използвани при строежа, е на висшия магистрат Владимир Лингоров. "Архитекти и предприемачи, мебелисти, доставчици - всички знаеха, че при него могат да се явят с планове, проекти и оферти само за най-изискано изпълнение и най-високо качество. " ("60 години живяна история", Константин Кацаров).
Половин век по-късно парите не достигат дори за текущите ремонти. Боядисване, освежаване, профилактика на парното, подмяната на електрическата инсталация поглъщат тази година стоте милиона лева, отделени от бюджета. Откъм вътрешните дворове сградата изглежда като изоставена. Алпинисти са замазали преди година част от олющената мазилка, но за повече няма пари. Дъждът превръща някои от дворовете в изкуствени езера, на места са забравени строителни отпадъци, а служителите изхвърлят през прозорците фасове и бутилки от минерална вода. Чувалчетата с боклуци се съхраняват по страничните тераси. Луксозните автомобили на прокурори и съдии паркират между купищата въглища. Съдебната палата има локално парно и за пренасянето на отоплителния материал в мазетата от управлението на палатата наемат затворници на свободен режим.
В един от осемте вътрешни двора са построени и няколко гаража. Заради тях са зазидани прозорците на помещенията на "Стара архива" на Съдебната палата, където се съхраняват брачни дела, граждански дела и нотариални актове, най-старите от които от 1879 г. Служителките още си спомнят "обсадата" през 1992/93 г., когато хората търсели документи за реституирането на имоти. Сега опашките са рядкост. Справките се извършват безплатно и възможно най-бързо. Всяко влизане в помещенията с делата обаче е свързано с неприятни емоции за служителките. Между прашасалите папки се разхождат мишки и хлебарки. Чистачките трудно се съгласяват да почистят и влизат да поизметат един път на два месеца. Миналата година е сменено осветлението, но друг ремонт от построяването на сградата не е извършван. За специална климатична инсталация и преоборудване на помещенията никой не мечтае, но необходимостта от вентилация е задължителна, защото няма откъде да се проветрява. Случва се, докато изтупват документите от праха, пожълтелите листа да се разпаднат. Освен поради неправилното съхранение архивът се унищожава и от граждани, които държат да си отнесат документите вкъщи. Контролът над четящите е невъзможен. Дългите маси са разположени в коридора. Служителите трудно могат и да обслужват чакащите, и да надничат между решетките на гишетата, за да следят кога някой пожълтял лист потъва в нечий джоб.
Стотици граждани по работа или без работа ежедневно сноват из лабиринтите на Съдебната палата. Въпреки върволиците от хора, които се разминават по стълбищата, опашките пред асансьорите отдавна не впечатляват редовните посетители. Само като музейни експонати на няколко места стоят врати на асансьори "Шиндлер", които са още от царско време. Достъпът до храма на правораздаването е ограничен по време на обедната почивка, когато портиерките застават на входовете и допускат само служителите и техни роднини.
През последните години в сградата, където софиянци са се криели по време на бомбардировките през Втората световна война, често получават сигнали за поставени бомби. Тогава от Четвърто РПУ засилват охраната за по няколко дни. Но така, както всеки български гражданин има право на защита пред съда, така всеки може да влезе въоръжен в Съдебната палата, защото електронна проверка няма. Единствено коридорът към покоите на главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд се охранява допълнително. Пейките пред Главната прокуратура, където се събират журналистите, са любимото място на така наречената Фани, известна още като "детето на прокуратурата", защото от началото на 70-те години почти ежедневно устройва засади на висшите магистрати и ги залива със словесен поток. Често във фоайетата, за да подремнат на топло, се промъкват и бездомници, а кафенето прилича на пенсионерски клуб. По цял ден на масите в тесния коридор мъже от третата възраст обсъждат на чашка кафе (със социалната цена 100 лева) политическата обстановка в страната или някое дело. По обяд цигареният дим се смесва с миризмата на скара, а в съседното магазинче признателни клиенти могат да купят луксозни напитки и бонбони за адвокати, съдии и прокурори-отличници.
Най-голямо е оживлението сутрин, когато се гледат делата. Пред вратите на заседателните зали се струпват свидетели и зяпачи, които не винаги успяват да разчетат разкривено излезлия изпод нечие чиновническо индиго график. Случва се да има насрочени три дела за 11 часа, а след тях да следва дело в 10.30 часа. Някога специален механизъм оповестявал автоматично номера на гледаното дело, а свидетелите се извиквали по радиоуредба. Днес уредниците по залите (наричани още викачи) съобщават в коридора с възможно най-висок и обикновено пресипнал глас имената на призованите. В залата публичността на съдебния процес потъва в шума на пишещите машини. Ударите на клавишите заглушават показанията, адвокатските пледоарии или въпросите на прокурорите. Някои от съдебните секретари съставят така важния за всяко дело протокол на машини от 70-те години. Специалните стенографски машини "Стеноки", които биха облекчили работата, се произвеждат и в България, но са прекалено скъпа инвестиция. Липсата на средства лишава съдебните процеси и от необходимата официалност. За черните тоги с яки от черен плюш и бяло жабо си спомнят само бабите и дядовците на младшите съдии. Освен викачите в Съдебната палата работят и графолози, и призовкари. Указателите по етажите са немного умел опит да се обясни кой в коя стая работи. Според тях бюро "Призовки" се помещава в стая 52. Когато призованият се озове пред вратата й обаче, прочита, че бюрото се е преместило на партера в бившия стол на Съдебната палата.
Нито един от стенните часовници в сградата на "Витоша" 2 не работи. Опити да се въдвори ред се правят и с безброй табелки, стрелки, указания. Съдии и прокурори се спасяват от питащите граждани с предупредителни надписи "Не извършваме справки по дела", "Съдиите не приемат и не дават консултации", "Прокурорите не приемат граждани". Някъде добрият тон и вълшебната думичка "моля" са забравени - прокурорите настояват: "не чукайте на вратата", "тук не се правят справки и не се дава информация". На друго място е окачен ръкописен вопъл - "Моля, не блъскайте вратата". Ръководството на Главната прокуратура е посочило и специален телефон, на който да се сигнализира за "нередности по санитарно-хигиенния ред".
По време на строежа на Съдебната палата Владимир Лингоров непрекъснато повтарял "Помислете дали не може да се направи и по-хубаво". Тогава в централното фоайе са поставени няколко латински надписа, преведени и на български, които разясняват какви са повелите на правото и припомнят, че "Правосъдието е основа на държавите". По всяка вероятност Лингоров не е подозирал, че 47 години след създаването си централното фоайе на столичната Съдебна палата ще заприлича на Централна гара.
Съдебната система - третата власт
Още от времето на Монтескьо и Великата френска буржоазна революция държавността се крепи на три стълба - законодателен орган, който създава правилата за управление на държавата; изпълнителна власт, която ги прилага на практика, и съдебна, която да преценява кога тези правила са нарушени. Когато един от тези три стълба поддаде, обикновено държавността рухва или в най-добрия случай започва да губи равновесие. След приемането на новата конституция през 1991 г. всеки опит за промяна на българското правораздаване е свързан със сътресения и скандали, срещаше дейна и ефективна съпротива от висшите магистрати (които защитаваха привилегиите си и търсеха слабите места на всеки нов законопроект). В крайна сметка нищо не се решаваше, защото съответното политическо мнозинство в парламента падаше от власт. На практика и до момента не са направени абсолютно всички промени в правораздаването, заложени в конституцията преди седем години. Правосъдието у нас продължава да се раздава и по заварени нормативни актове от Живково време.
По конституция съдебната власт се дели на три отделни звена - следствие, прокуратура и съд. Това, което ги обединява, е, че трябва да са деполитизирани, независими, да се ръководят само от закона и че стават несменяеми след навършване на три години в системата. Те могат да бъдат махнати от правораздавателните органи само при оставка, пенсиониране, влязла в сила присъда за умишено престъпление или трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от година. Магистратите ползват имунитета на народни представители, което означава, че не отговарят за каквито и да е леки престъпления, тоест с предвидени до 5 години затвор.
Най-малко място в основния закон е отделено на следствените органи. В конституцията е записано единствено, че те са в системата на съдебната власт и водят предварителното производство по наказателни дела. Така в ръцете на законодателната власт е оставена почти пълна свобода да трансформира ведомството на Бойко Рашков, както пожелае. Според действащото законодателство следователите се намират в почти пълна зависимост от прокурорите, които могат да им оказват влияние по конкретни дела. Въпреки че през 1994 г. те бяха извадени от системата на МВР, девоеннизирани и обявени за независими, сред този вид магистрати все още действа неформална субординация. Още повече че според действащия Наказателно-процесуален кодекс прокурорът ръководи пряко предварителното производство, издава задължителни указания до следователите и органите на МВР, може да връща делото за доразследване и да изземва функциите на следователите под формата на "отделни следствени действия".
Прокурорът продължава да е фигурата с най-голяма власт в правораздаването. На практика той може да предреши хода на всяко съдебно дело и дори да не го допусне до съд. Властта се съсредоточава в ръцете на главния прокурор, тъй като по конституция той "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори". Както всички свои колеги по света, Татарчевото войнство привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по дела от общ характер, тоест за деяния, които държавата преследва, независимо от това дали пострадалият се жалва или не. Българските прокурори обаче надзирават и изпълнението на наказателните и другите принудителни мерки (затвор, арест, настаняване в психодиспансер, парична гаранция и т.н.). Освен това обвинителите могат да предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни актове, което често на практика означава да спират с нареждане действия на изпълнителната власт или частни юридически лица. На практика това обикновено е равносилно на правораздаване, тъй като подобни спорове с прокуратурата често се проточват с месеци и години. В предвидени от закона случаи прокуратурата може да се меси дори в граждански и административни дела. Така правомощията на българската прокуратура доста надхвърлят класическите функции на сродните структури по света - да повдига и поддържа обвинението към заподозрени в престъпления.
Проблемът със свръхправомощията на обвинителите обаче идва не толкова от конституцията (въпреки че е заложен там), колкото от инквизиционните разпоредби на действащия Наказателно-процесуален кодекс, който е писан през 1974 г. Според основните положения в този закон доказателства при наказателното правораздаване се събират главно по време на предварителното производство от тандема следствие - прокуратура. По този начин те като заинтересовани страни могат да оказват твърде силно влияние върху хода на делтата. Ако двете ведомства решат, делото изобщо може да не стигне до съд или пък да циркулира безцелно между съдебните ведомства, докато се изчистят съчинените от някой магистрат "съществени процесуални нарушения". Доскоро прокурорите можеха на практика да вкарват хора в затвора без съд и присъда, като им повдигаха обвинение, налагаха им мярка за неотклонение "задържане под стража" и след това разтакаваха делото с години. Подобен фарс се разигра при ареста на експремиера Луканов, почти аналогична беше ситуацията с бившия шеф на застрахователна компания "БГ-План" Пламен Миронов. Обвиненията срещу двамата не бяха доказани, но това не попречи те да полежат зад решетките. Прокурорското правомощие да се налагат и отменят мерки за неотклонение обаче беше коригирано в края на миналото лято, когато с поправка в НПК изваждането от следствения арест беше подложено на съдебен контрол в публично заседание.
Другото окастрено правомощие на обвинителите беше раздаването на разрешенията за подслушване, които те даваха на оперативните работници от МВР. То премина от началниците на окръжните прокуратури при шефовете на окръжните съдилища. Според засегнатите прокурори обаче единствената цел на тази поправка е била МВР да си извоюва повече свобода за действие, като прехвърли разрешителния режим на хора, които не са запознати с материята и ще им се месят по-малко. В някои случаи обаче това им изиграва твърде лоша шега, тъй като прокурорите разрешаваха доста по-голяма волност при подслушването.
Единствената институция у нас, която правораздава, би трябвало да е съдът. На практика обаче обикновено най-скандалните спорове изобщо не стигат до Темида. В подкрепа на тази тенденция е и златното правило на адвокатурата, че добрият защитник решава делото още преди то да е стигнало до зала. Според основния закон на страната всеки българин може да потърси съдебна справедливост на три нива - първоинстанционно, апелативно и върховно. Първоначално съдебните спорове се водят в районните или окръжните съдилища в зависимост от тежестта на престъплението (дали се предвижда над 5 години затвор) или размера на съдебния иск (дали е над 5 милиона лева). Първата инстанция разглежда доказателства, изслушва свидетелски показания, назначава експертизи. Делата се гледат или от един съдия, или от магистрат и двама съдебни заседатели отново в зависимост от тежестта на делото.
След присъдата всяка от засегнатите страни може да обжалва пред втора инстанция. Актовете на районните съдилища може да се атакуват пред окръжните, а на окръжните - пред апелативните. Втората инстанция се нарича още въззивна, което означава, че тя още веднъж преценява аргументите на страните и доказателствата, след което излиза с ново решение. По принцип при създаването на второинстанционния съд бяха обсъждани два варианта за втората инстанция - магистратите да излизат с ново решение, когато не са съгласни със своите колеги от по-нишия съд, или да връщат делото за ново разглеждане от друг състав.
След въззивната инстанция идва ред на върховното ниво, чието решение е окончателно. По конституция съществуват два върховни съда - административен и касационен. Върховният касационен съд (ВКС) следи за еднаквото прилагане на законите от всички съдилища по гражданските и наказателните дела. Пред него не се правят нови пледоарии на страните и не се представят нови доказателства. Решенията му не подлежат на обжалване.
Изключително важна функция в правораздаването има Върховният административен съд (ВАС). Той разрешава споровете между физическите и юридическите лица, от една страна, и органите на държавната власт, от друга. Пред него се атакуват актовете на Министерския съвет, министрите, комитетите, останалите ведомства с ранг под министерство и областните управители. За тези спорове на практика той действа като две инстанции - гледа ги последователно в тричленен и петчленен състав. Делата срещу решенията и заповедите на кметовете и общинските съвети пък първо се гледат пред окръжните съдилища, а след това - окончателно във ВАС. Всъщност по споровете с държавата правораздаването преминава през две вместо през прогласените в конституцията три степени на разглеждане. Така председателят на Върховния административен съд Владислав Славов, който е и бивш зам. главен прокурор на Татарчев, може да се приеме за най-висшия съдник в конфликтите между държавата и нейните граждани.
По-нагоре в стълбицата на правораздаването стои единствено Конституционният съд. Той всъщност не е част от съдебната система и на практика стои над трите власти. Най-висшият правораздавателен орган преценява дали законите противоречат на конституцията или на международни договори, по които България е страна, може да тълкува твърде обтекаеми или недоизяснени формулировки в основния закон на страната ни, произнася се дали изборът на президента, вицепрезидента или някой депутат е законосъобразен, произнася се по обвинение в измяна на държавния глава или неговия заместник (ако има такова обвинение) и разрешава спорове за компетентност между президентството, Министерския съвет и парламента. Конституционният съд се състои от 12 души, всеки от тях с 9-годишен мандат. Право на свои представители в Конституционния съд имат президентът, парламентът и съдебната власт. Избор на нови членове се прави веднъж на три години. Трите институции предлагат по един свой кандидат, а през 9 години всяка една от тях има право на двама. Така през три години съставът на Конституционния съд се обновява с една трета.
Над всички магистрати (но не и над Конституционния съд) стои Висшият съдебен съвет (ВСС), който сегашното мнозинство, както и всяко преди него, се опитва да подмени. Той се състои от 25 души - по 11 от парламента и съдебните органи плюс председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. В продължение на 5 години те управляват парите на правораздаването, повишават, понижават и уволняват магистрати. По ирония на съдбата социалистите вече два пъти имаха шанса по време на техния мандат да се провежда избор на съдебните кадровици. Според анализи на юристи, следили приемането на новата конституция, тогава стратезите от "Позитано" са успели да "извозят" своите сини опоненти. Ако се съди по стенограмите от Великото народно събрание, частта за съдебната власт е приета почти без никави противоречия. Докато СДС се бунтуваше срещу орязаните президентски правомощия, БСП успява да трансформира властовите си функции. След като виждат, че губят политическо влияние, социалистите решават да бетонират позициите си в правораздаването и по този начин да могат да блокират при нужда всяко решение на държавната власт. В подкрепа на това твърдение е, че първият закон след приемането на конституцията, е за Висшия съдебен съвет. В него червените не само лансират 11 свои от парламентарната квота, но и записват, че само магистрати с над 10 години в системата могат да участват в делегатските събрания за избор на представители във ВСС от съдебната власт. След избора на Филип Димитров за премиер сините веднага промениха Закона за ВСС, разпуснаха съвета и назначиха свои фаворити. Тогава Конституционният съд подкрепи тази мярка с доста спорни аргументи. Избраният през 1992 г. съвет успя да изкара мандата си докрай въпреки опита по време на Беровото правителство той да бъде разформирован. Тогава обаче конституционните съдии защитиха 5-годишния мандат. За зла участ на сините той изтече в последните дни на Виденовото управление. В момента обаче СДС използва противоречивата практика на Конституционния съд, за да изпробва за втори път прочистване на правосъдието от магистрати с ляв уклон или с хронична непоносимост към синия цвят. Това е и основната причина за промените в Закона за съдебната власт, които твърде малко ще променят нещата за редовия българин, търсещ правосъдие, но за сметка на това ще размесят картите в тестето на системата. Ако обаче сляпата богиня на правосъдието Темида можеше да види какво става в българския парламент, вероятно би се отказала да правораздава. Мнозинството прие не само явно противоконституционни текстове, но според независими експерти - и откровени глупости. Освен че разформирова Висшия съдебен съвет, узурпира магистратската несменяемост със смешен аргумент като "нарушаване на магистратската клетва" и измисли наказание от типа интерниране за провинили се хора на Темида, парламентът наблъска процесуални норми в устройствения закон на правосъдието. Депутатите премахнаха възможността за прокурорско прекратяване на дела или спирането им за повече от 3 месеца без съдебен контрол. По принцип в този съдебен контрол има резон, но сините юристи задължиха съдиите да разглеждат всяка прокурорска преписка за прекратяване независимо дали засегнатите искат или не. Това предизвика възражението на работната група към правната комисия, която работи по създаването на новия НПК. "Такава мярка ще задръсти съдебната система с излишна и несвойствена работа. Освен това не можем да говорим за безпристрастен наказателен процес, когато съдът се произнася по хода на предварителното производство. Докато ние се опитваме да направим състезателен процес, тази норма ни връща към инквизиционния, тоест един правораздаващ орган да е обвързан и с разследването", коментира съдията от Върховния касационен съд Румен Ненков. От друга страна, трябва да се има предвид, че тази разпоредба може да се окаже мъртвородена, тъй като текстът за обжалването и прекратяването на преписки по прокурорска линия още фигурира в действащия НПК. Според съдебната практика, когато два закона си противоречат, се прилага специализираният за конкретната материя. А в случая това е прашасалият НПК.
Проблематичен е и въпросът със закриването на районните следствени служби. На теория работата им се прехвърля в полицията. На практика обаче ще е нужен сравнително дълъг преходен период. На редовия подсъдим вероятно ще му е все едно дали го разследва полицай или не. Трансформацията обаче трябва да бъде записана в закон за изменение на НПК, а това още не е направено. Проект за нормативния акт беше написан от експертната група към парламента, но миналата седмица председателят на парламента Йордан Соколов изненадващо спомена пред в. "Стандарт", че НПК ще се пипа едва през лятото на 1999 г. Ако това действително е така и президентът не върне този текст за ново гледане в парламента, разглеждането на всички леки наказателни дела, които предвиждат до 5 години затвор, ще изпадне в невъобразим хаос. А това окончателно ще компрометира правосъдната система.
Цялостна оценка дали новото структуриране на органите на предварителното производство е добре или зле несъмнено не може да бъде направена сега, а едва след като станат ясни промените, които се предлагат в наказателната процедура. Ако тези промени ще имат за цел предварителното производство да не се предрешава от органите на прокуратурата и следствието и съдът да бъде този, който единствен ще взема решения в спора между държавата и гражданина, включително и във фазата на предварителното производство, то несъмнено те са полезни.
Но за другите разпоредби е хубаво да си припомним, че сега действащият Закон за съдебната власт, който бе приет пак с бурни спорове през 1994 г., няколко пъти бе изменян, и то все със скандали, завършващи с решения на Конституционния съд. Само през 1994 г. разпоредби от Закона за съдебната власт бяха атакувани три пъти.
Така например в Решение 8 по конституционно дело 9/1994 г. Конституционният съд постанови, че "основанията за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет са изчерпателно уредени в чл.22 от съдебния закон. Тази норма не предвижда основания за предсрочно прекратяване мандата на всички членове на ВСС. Такова основание не е предвидено и в конституцията. Недопустимо е с преходна разпоредба да се нарушава императивно определен мандат". Този именно мандат е определен и от самата конституция и това бе причината съдът да обяви параграф 11 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСВ в противоречие на конституцията и да го отмени. Ето защо трудно е днес, 4 години по-късно, да се проумее параграф 81 от Преходните и заключителните разпоредби на новите промени в съдебния закон, който предвижда дейността на досегашния ВСС да бъде прекратена, защото съдебната система с настоящите изменения се привеждала изцяло в съответствие с изискванията на конституцията. Някой, изглежда, мери това привеждане на половинки, четвъртинки и е дошъл моментът, в който то е станало.
С Решение 9 по конституционно дело 11/1994 съдът прие, че основанията за предсрочно прекратяване на индивидуален мандат трябва да бъдат винаги "обективни факти, които не търпят субективни интерпретации". Ето защо нарушението на клетвата, което безспорно е нещо лошо, трябва да бъде така формулирано, че в колкото се може по-малка степен да търпи "субективни интерпретации". За съжаление новоприетият закон не предвижда това, а дава общата формулировка, която безспорно подлежи на твърде широко тълкуване.
Сигурно могат да се търсят и много други кусури на ремонтирания съдоустройствен закон. Те биха били резултат от лоша законодателна техника или лична амбиция, но тези две са показателни за начина на мислене и волята за власт. А конюктурните закони рано или късно се обръщат срещу своите създатели.
Статистиката отчете най-високата инфлация от началото на годината
Месечната инфлация за септември е три на сто, като това е най-високата й стойност от началото на годината. С натрупване от януари до септември тя е 2.9 на сто. Според данните, предоставени от Националния статистически институт, това се дължи главно на рязкото поскъпване на селскостопанската продукция и някои хранителни продукти, като потребителските цени за тях са се повишили с 3.1 на сто. Всяко колебание в техните цени води до изменения и в отчитаната инфлация, защото хранителните продукти са с тежест над 50 на сто при определянето на стойността й. Трите процента инфлация се дължат и на покачването на цените на енергоносителите с около 30 на сто.
Отчитаната от началото на годината ниска инфлация, а в някои месеци даже и дефлация (най-висока бе дефлацията през юни, когато бе 1.9%), се дължеше главно на движението на цените на суровините на международните пазари. Тъй като българската икономика е отворена, поевтиняването на основни суровини и енергоносители се отразява в цените на произведената продукция.
МС прие устройствения правилник на телекомуникационната комисия
Миналата седмица правителството прие устройствен правилник за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД), който урежда нейната структура и организация на работа. Според правилника структурата на ДКД включва шест дирекции - "Лицензионна и разрешителна дейност", "Управление на радиочестотния спектър и електромагнитна съвместимост", "Стандартизация и одобрение на типа на крайните устройства", "Контрол на далекосъобщенията", "Правно и нормативно регулиране и международни връзки" и "Финансово-икономическа и административна дейност". Със заповед на председателя в структурата на ДКД могат да бъдат създавани неограничен брой отдели и да бъдат назначавани неопределен брой хора. Към държавната комисия могат да бъдат създавани постоянни и временни консултативни органи и могат да бъдат привличани извънщатни сътрудници и консултанти. Правилникът позволява на ДКД да взима решенията си "в присъствието на повече от половината от нейните членове", което означава от трима души. Комисията е задължена ежегодно да обнародва доклад за дейността си.
ДКД беше назначена от Министерския съвет в средата на септември. По предложение на вицепремиера Бакърджиев за неин председател правителството назначи областния управител на София инж. Веселин Стойков. Благодарение на вицепремиера Стойков стана и областен управител. Комисията "Бакърджиев" издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отменя лицензи за далекосъобщителни дейности, за изграждане на далекосъобщителни мрежи, за предоставяне на обществени услуги чрез радиочестотния спектър и за радио- и телевизионни дейности. Комисията разработва политиката за управление и управлява радиочестотния спектър, издава разрешения за внос на предавателни съоръжения или за тяхното производство.
"Симан Франсе" взема "Девня цимент"
Френската циментова компания "Симан Франсе", която миналата година положи значителни усилия да придобие мажоритарния пакет от "Девня цимент", в крайна сметка ще получи контрол върху завода. "Симан Франсе" ще стане собственик на мажоритарния пакет от испанския холдинг "Инисиативас естратехикас", който отскоро притежава 100% от капитала на "Марвекс", купувача на "Девня цимент". Според запознати няма официално подписано споразумение между испанската и френската компания, но преговори се водят от няколко месеца, а през лятото на тази година представители на "Симан Франсе" дори пристигнаха, за да разгледат завода. За френската компания, която скоро ще контролира "Девня цимент", няма да се наложи да изпълнява задълженията, поети през 1997 г. при сключването на сделката. Надзорът на АП одобри анекс към приватизационния договор, според който бъдещите инвестиции на мажоритарния собственик на "Девня цимент" се намаляват от 209 млн. долара на 100 млн. долара. Аргументът е, че падат международните цени на цимента и "Девня цимент" подготвя преориентация на експортната си политика. Надзорът освен това разреши средносписъчният брой на служителите да се намали от 1100 на 825 души.
"Марвекс", която през 1997 г. беше смесено дружество между българската фирма "Елва" и испанската "Молтурасион де гранелес" (в структурата на "Инисиативас естратехикас), купи 70% от "Девня цимент" срещу 44.55 млн. долара в брой. Тогава "Симан Франсе" направи всичко възможно, включително и по дипломатически път, за да стане собственик на завода.
Последни усилия за предотвратяване на военните действия срещу Югославия
Американският специален пратеник Ричърд Холбрук се завърна в Белград на 9 октомври след срещата на контактната група за Косово в Лондон, за да направи последен опит да убеди югопрезидента Слободан Милошевич да изтегли сръбските военни части от територията на Косово, с което да бъдат предотвратени въздушните удари на НАТО. По-рано през седмицата двамата разговаряха три пъти в Белград.
"Убеден съм, че Милошевич разбира сериозността на ситуацията и ще изпълни резолюция номер 1199 на ООН", заяви пред BBC външният министър на Русия Игор Иванов. Той предупреди обаче, че военният удар срещу Югославия без одобрението на Съвета за сигурност към ООН ще има потресаващи последици от международен характер.
Все още не е ясна позицията на Италия, ключова за евентуалния военен удар срещу Югославия, тъй като повечето от военните бази, от които Северноатлантическият пакт би атакувал Югославия, са позиционирани в Италия. Премиерът на Италия Романо Проди заяви, че военната намеса трябва да получи одобрението на ООН.
Подобно на Италия управляващите в Германия не бързат да се ангажират с конкретна позиция относно намесата на НАТО в разрешаването на косовския проблем. Лидер на Социалдемократическата партия изказа съмнение, че бъдещото коалиционно червено-зелено правителство и новият състав на Бундестага ще дадат съгласието си Германия да участва във военни действия на НАТО. Правителствата на Холандия, Норвегия, Дания и Белгия одобриха участието на техни военни части в евентуални удари на НАТО.
Започна процедурата по импийчмънт срещу Клинтън
Камарата на представителите в американския Конгрес стартира на 8 октомври третата в историята на Съединените щати процедура по импийчмънт на американски президент. Андрю Джонсън през 1868 г. и Ричърд Никсън през 1974 г. бяха първите американски президенти, подложени на процедурата.
След силно емоционални дебати в доминираната от републиканците Камара на представителите с 258 гласа за срещу 176 против одобри неограничено разследване срещу президента Бил Клинтън, което най-вероятно ще започне след частичните избори за долната камара на 3 ноември. В ущърб на президента гласуваха и 31 конгресмени от Демократическата партия.
"Не сме отправили никакви обвинения и не сме отсъдили нищо. Просто започнахме да търсим истината", заяви председателят на юридическата комисия към Конгреса Хенри Хайд.
Решението за откриване на процедурата по отстраняване на президента от длъжност дойде след отхвърляне на предложението на демократите конгресното разследване да приключи до края на годината и да се ограничи единствено до "Моникагейт".
Иран помирява Анкара и Дамаск
Президентът на Турция Сюлейман Демирел прие в Анкара външния министър на Иран Камал Харази, който посредничи за разрешаването на конфликта между Турция и Сирия. Ден по-рано Харази се срещна със сирийския президент Хафез Асад в Дамаск. През миналата седмица Турция обвини Сирия, че подкрепя кюрдските бунтовници, воюващи през последните две седмици за автономия в югоизточната част на Турция. Турски военни заплашиха Сирия, че ще предприемат военни удари срещу страната, ако Дамаск не предаде на Анкара лидера на Кюрдската работническа партия Абдула Окалан. Сирия отрече да е подпомагала Окалан и потърси подкрепата на арабските държави за формирането на съюз срещу евентуална израелско-турска интервенция в региона.
Апатия към "Комар"-ите
Провеждащата се през последните десетина дни акция "Хазарт" остана незабелязана от медиите, а така излезе и от полезрението на българина. И въпреки че под нейните удари попадат съмнителни игрални зали и заведения, които най-често са свърталища на криминално проявени, тя не успя да достигне популярността на подобни акции с предходни дати. Преди една година по времето на "Комар"-ите е доминирало мнението, че това са последователни стъпки в борбата с престъпността, докато понастоящем съотношението "последователна програма-единични акции" почти се е изравнило. Станахме ли по-апатични към борбата с престъпността, налице ли е нулев интерес към плана "Нулева толерантност срещу престъпността"?
Съвсем нормално е интересът към подобни акции вече да е попритъпен. По онова време задържането на луксозни лимузини бе нещо ново и предизвика повсеместно любопитство и адмирации (независимо от ефекта, който произведе или не произведе). Днес зрителят е претенциозен. Ако вземем под внимание само последните два месеца на това лято, ще установим, че атмосферата е била наситена с "гейтове", афери и полицейски акции, и като резултат аудиторията е доведена до точката на пресищане. Така в крайна сметка една рутинна пътна проверка, последвана от кратко задържане за справка, преди година ни е изглеждала в по-голяма степен значима част от последователна програма за борба с престъпността, отколкото настоящата, обхванала територията на цялата държава акция "Хазарт".
От друга страна, и акцентите в общественото внимание вече са различни. Ако до миналата година най-значимата насока на борбата с престъпността (след корумпираните държавни служители) са силовите застрахователи, понастоящем и едните, и другите остават на втори план, а акцентът пада върху наркотрафика и уличната престъпност.
Успоредно с това стои и отдалечеността на темата "Казино" от непосредствения жизнен хоризонт на редовия гражданин. Макар и със съмнителна полезност, миналогодишната акция "Комар" бе непосредствено изнесена на улицата и удряше видимите атрибути на силата и преимуществото, дразнещи обикновения човек - луксозните лимузини. Акция "Хазарт" обаче навлиза в подземни територии, непрозрачни и чужди нему. Неслучайно 13% биха разрешили проблема бързо и завинаги, като забранят хазарта със закон, а мнозинството изисква повече светлина в тази зона - законова регламентация, придружена с чести проверки от страна на полицията.
Но слабият интерес към тези акции не бива да ни тревожи. Напротив, той може да е знак за положителна промяна - преминаване на "Комар"-ите от зоната на всекидневното обществено шоу в зоната на всекидневната рутинна полицейска дейност. Където именно им е мястото.
Чудесата на БОДК остават неразгадани
"Получихме предупреждение, че може би от Нова година договорът ни няма да бъде подновен", казаха от "Цианамид България" ЕООД. Офисът на фирмата се помещава в два апартамента, наети преди пет години от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). Входът на блок 80 - А в жк "Лагера" създава впечатление за административна сграда. Десетина луксозни табелки рекламират фирмите, които осъществяват деловите си контакти в жилищата, обитавани преди това от чужди дипломати. Блокът на ул. "Баба Илийца" е приютил и офисите на световноизвестни компании като "Кока-Кола" и "Колгейт - палмолийв", фирмите "Ново Нордиск" и "Уейт Ледерле".
"Преди шест години, когато търсихме къде да се настаним, нямаше много възможности. Предпочетохме БОДК заради сигурността и качеството на предлаганото жилище. Освен това наемът не се е променял от началото на сключване на договора, а това е много удобно за дългосрочното планиране на разходите ни", разказа Таня Бакалова, финансов и административен директор на фирма "Уейт Ледерле". В началото компанията е ползвала един апартамент, после е чакала да се освободят два съседни, за да разшири офиса си. БОДК е ремонтирала жилищата, като само по-луксозните консумативи са заплатени от "Уейт Ледерле". Освежаващ ремонт, който влиза в клаузите на договора, БОДК е правила и в офисите на "Ново Нордиск" през 1995 г., а две години по-късно фирмата е извършила подобрения на свои разноски. "Ново Нордиск" ползва три апартамента на БОДК и един, нает от частно лице в блок 80-А. "Надяваме се, че договорът ни ще бъде подновен, не сме получавали предупреждение за напускане", казаха служителите в офиса.
Всички наематели на жилища на БОДК са доволни, въпреки че наемите, които заплащат, са сред най-високите на пазара. От шест до девет долара са цените за квадратен метър. Те се определят в зависимост от района и разходите по поддръжката. Жилище от 100 кв. м в жк "Лагера" е оценено на 800 долара. Наемателите заплащат телефоните и електроенергията, за останалото се грижат добрите стопани от БОДК. Чуждите компании предпочитат за офиси жилищата на бюрото, защото наемът включва и невъоръжена охрана, почистване, кабелна телевизия, парно, предлагат се и охраняеми гаражи. Фирмите се готвят да подновят договорните си отношения в началото на 1999 г. В БОДК обаче планират обратното. "Още през декември миналата година новият екип реши и провежда политика бюрото постепенно да се насочи само към обслужване на дипломатическия корпус, затова
В момента 90 жилища от фонда са дадени под наем. През следващите шест месеца те трябва да бъдат освободени. Според издирените от сегашното ръководство данни БОДК е започнало да дава апартаменти под наем на фирми и частни лица преди десетина години. Основният аргумент, оправдаващ неправомерните сделки, бил, че апартаментите стоят празни и икономически по-целесъобразно е те да носят печалба вместо големите разходи по поддръжката. Процедурата по отдаването остава мистерия, никой не си спомня да е имало търгове или специални обяви. Много от фирмите са имали сключени договори, които се предлагат на дипломатите - с преференциални условия за наем, дългогодишно ползване, клаузи за ремонт на четири години. Даването под наем на дипломатически жилища на фирми, които нямат нищо общо с чуждите посолства у нас, е прекратено от първото тримесечие на 1998 г. Дотогава са продължавани договори до края на тази година.
В бюрото са длъжни да поддържат от 12 до 15 празни апартамента за нуждите на дипломатическите мисии. Директорът на БОДК се похвали, че през последните две години има повишено търсене на апартаменти от чуждите мисии. "Кривата се движи сезонно и е малко циклична. През лятото изтичат договорите, а зимата и пролетта се настаняват новопристигналите дипломати", обясни Деян Кавръков. Наемите за дипломати са еднакви с тези, които заплащат фирмите.
За годините преди 1997 обаче в бюрото не разполагат с никаква точна и сигурна информация. "Издирената от нас информация показва, че продадените между 1989 и 1996 г. апартаменти от фонда на БОДК са не повече от сто. За тях в нашия архив има някаква следа. Общината невинаги изпраща сведения за извършените продажби и за много от сделките разбираме случайно", обясни началникът на отдел "Правен" Савин Ковачев. Преди седмица при него дошла една от обвинените в незаконно настаняване и показала нотариалния акт за апартамента, който е купила през 1990 г. Последната ревизия в БОДК е направена за по-малко от два месеца през миналото лято и според експерти не е достатъчно задълбочена и точна. В ревизионния акт на Държавен финансов контрол пише: "Ревизията установи, че за периода от 1994-97 г. от сградния фонд на БОДК са отписани 183 имота с балансова стойност около 74 милиона. От тях са реституирани и предоставени за обезщетение на собственици 71 имота, предадени са на НСО, МВнР и Министерството на финансите 13 имота, по договори за замяна има 7 имота и останалите са продадени по договори за продажба."
Отписването на имотите от дълготрайните материални активи на БОДК обаче не означава, че те са продадени през последните четири години. Има случаи, в които продажбата е от 1974 г., но тя е отразена едва през 1991 г. От 1991 г. БОДК се е местило два пъти и винаги "волно или неволно" изчезвали документи. През последните месеци в бюрото са анализирали информация, която досега не е обработвана. "Съвсем умишлено се е поддържал хаос в архивите, в имотните досиета и в документите, доказващи собственост, за да не се откриват след това следите при неправомерно извършване на сделки", категоричен е БОДК-шефът Деян Кавръков.
Противно на очакванията в договорите за продадени имоти известни имена липсват. В списъка за установените продажби през 1995 г. са няколко служители на МВнР и шефът на някогашното Шесто управление в ДС Димитър Иванов. Бившият вицепрезидент на Мултигруп си е закупил БОДК-жилище в жк "Младост" през лятото на 1995 г. Най-мистериозни са сделките на БОДК между 1989 и 1991г. "Не знаем какво е продавано тогава", обясняват в БОДК. Служителите на бюрото попадат и в комичните ситуации да търсят неплатен наем от хора, които показват документ за собственост.
Само един апартамент и партерното помещение, превърнато в автосалон на СЕАТ, са собственост на БОДК от блок 73 в кв. "Яворов". Всички останали апартаменти са продадени. На въпросите кога и на кого в бюрото повдигат рамене. Щастливи собственици осигуряват старините си с наемите, които получават. Много фирми са харесали за офиси 200-квадратните апартаменти, предназначени някога за чужди мисионери. Повечето от жилищата обаче са препродавани. Така с апартамент във високия блок с рекламите се е сдобила и фондация "Сапио", която чрез пълномощници го дава под наем на трета фирма.
"Ако съм купил апартамент от БОДК, бих го продал възможно най-бързо на трето лице. Убеден съм, че повечето от закупилите апартаменти са знаели, че сключват сделка, която противоречи на закона или поне го заобикаля. Едно издирване би установило, че 80-90% от имотите са препродадени", каза Савин Ковачев.
БОДК-далаверите въпреки възникващите периодично скандали, опитите за разследвания и проверки остават неразкрити. По време на проверката в началото на лятото са установени и незаконно обитаващи апартаментите частни лица.
До края на годината в блоковете на БОДК към фирмите, дипломатите и гражданите, които притежават някои от забранените за продажба апартаменти, ще се присъединят и депутати. С решение на МС 113 апартамента от дълготрайните материални активи на БОДК са отписани и предоставени за нуждите на Народното събрание. Така към чудесата на БОДК ще се прибави и нов вид тристранно сътрудничество между народни избраници, бизнесмени и дипломати, основано на добросъседските отношения.
Защо показанията на Клинтън са важни за България
Светът е в напрежение - десетки милиони потребители четат в Интернет материалите за скандала с Моника, милиарди телевизионни зрители гледат видеозаписа от показанията на Клинтън пред Голямото жури. Скандалът увеличи тиража и на българските вестници, телевизиите в България също отделиха доста време на случая. И всичко това заради една за българските понятия банална сексуална афера.
Като се замислих за тези неща, разбрах най-после защо за осем години в България беше изкопана само дупката за строежа на капитализма и засега си стоим в нея. Просто ни липсва Голямо жури.
Представяте ли си какво ще стане в България, ако си имаме поне десет Големи журита (доста хора трябва да дават показания). Трябват ни още десет видеокамери и сто хиляди видеокасети. Сто хиляди може да не стигнат, но със сигурност ще намерим спонсори за покупка на допълнителните.
Съобщения в медиите като "има съмнение, че в еди-кое си ведомство съществуват предпоставки за корупция" или че "постъпили са сведения, че еди-коя си фирма се проверява заради митнически декларации", са си направо подигравка с данъкоплатците. Всеки българин знае кои са корумпираните, мошениците и престъпниците, а му се казва, че имало съмнения. Съмнения, съмнения, ама съмнителните са си отвън. Пък може и да са невинни. Дайте да им дадем възможност на тия съмнителните да се защитят, да видим какво ще кажат и да си представят доказателствата. На Клинтън му беше дадена такава възможност. Каза си човекът, защити се. В понеделник му пуснаха показанията по телевизията, във вторник му се вдигнаха всички рейтинги.
Повикваме пред тия журита такива съмнителни бивши и настоящи политици, бизнесмени, банкери, престъпници, митничари, и др. и те се защитават, като дават показания под клетва. Показанията се записват и след това се показват по телевизията. Кабелните телевизии могат да излъчват показания на местни бивши и настоящи съмнителни величия.
Ами икономическият ефект от идеята? Представяте ли си колко повече зрители ще гледат българските програми вместо RTL или TV1000. Това ще увеличи автоматично цената на рекламната минута. Да се излъчват записани показания, е много по-евтино от правенето на репортажи, кръгли маси и др. Тиражът на вестниците ще се вдигне. Колко работни места ще се осигурят за видеооператори, секретарки, обслужващ персонал и др. Не вярвам на българския зрител да не му е интересно да гледа например такива показания:
Всеки българин би могъл да предложи още хиляди сценарии за такива показания.
Някои от съмнителните също ще спечелят от идеята. Пише например сега в пресата за някого, че бил кредитен милионер, корумпиран, не платил мито или нещо друго. Иначе човекът си има пари, къщи и коли, ходи в чужбина. Не е хубаво просто така да го обвиняваме. Дайте да му дадем възможност да ни покаже данъчните си декларации за последните осем години, да ни докаже, че приходите му са законни. Пък като ни докаже, може да съди и медиите за клевета. Ще изкара човекът още някой лев.
Може и американците да ни помогнат с ноу-хау. И без това Иван Миронов от Балканбанк е в Щатите, той май няма да се съгласи да се защитава в България. От ФАР дават пари, първото българско жури отива там и съвместно с американското жури го изслушват. Показват показанията в България. Може пък и на него да му се вдигне рейтингът след това, да го направим банкер на годината. Нали демокрацията би трябвало да дава на всички еднакви шансове.
Проблемът е, че тия, дето трябва да ги поканим да се защитят, май ще се дърпат. По-изгодно им е да правят изявления в пресата, даже предпочитат да ги съдят, отколкото да се защитят като Клинтън. Май че и държавните служители ще са против идеята. То си пролича и от списъка на кредитните милионери. В този списък имаше две графи за идентификация - ЕГН и име на физическо лице, респективно номер и име на фирма. Като не могат държавните служители да накажат виновните, защо не позволиха на народа поне да ги порицае по свой си начин. Аз познавам например един, дето има фирма и БМВ, дето все нещо за кредити говореше. Обаче нито му знам ЕГН-то, нито номера на фирмата. Сума ти време се чудя дали е в списъка, защото по едно време беше клюмнал, ама напоследък пак живна. Човекът ми се сърди, дето повече не искам да се черпя с него. Ако в списъка например имаше и адреси, щях да го видя и да знам дали да си пия ракията с него, или да спра да го поздравявам.
Като ги прекараме всички съмнителни през журито, най-после ще се изяснят нещата. Ще знаем кой е крив и кой е прав. Прокурорите вече ще имат основания да затворят кривите. А пък ние ще можем на спокойствие да си строим капитализма.
Конференцията на СДС ще оценява не политиците, а политиката
Националната конференция на СДС, която ще се проведе през следващия уикенд в София, ще разисква всички проблеми на държавата и на партията освен кухненските, това научиха във вторник журналистите от лидера на СДС Иван Костов. "СДС влезе в един капан на прозрачността, каза още Костов. В желанието си непрекъснато да ви информираме би трябвало да ви кажем какво съдържат документите, които обаче не са одобрени от комисиите. Ние се намираме все още в кухнята... Не ми се ще да говорим за кухнята. Предупреден съм, че може да има измислици и т.н..."
Проектът за официална програма на форума обаче не е измислица. В него за заседания на седемте работни комисии е отделен целият следобед на 16 октомври. На следващия ден конференцията ще бъде официално открита в присъствието и на чуждестранни гости, европейски християндемократически партии, като до обяд ще бъде разглеждана само парламентарната дейност. Следобедното заседание ще обсъжда икономическата/социалната, външната/интеграционната и информационната политика. На 18 октомври сутрешното заседание ще разисква партийното строителство и вътрешната политика, а следобедното - местните избори'99.
Програмата предвижда паралелни прояви, в които ще се включат освен делегати и политолози, социолози, чуждестранни гости, журналисти. Кръглите маси са тематични с разнороден профил - от "Дискусия за вестник "Демокрация" и бъдещето на партийната преса" и "Журналистите в парламента" до "Модерната християндемокрация", "Българската църква", "Жените в управлението", "Бъдещето на армията".
Работните комисии са конструирани на смесен регионално-функционален принцип - в тях е представен всеки регион с по един делегат и парламентарната група с водещите си имена. За неочаквано може да се приеме само това, че комисията по външна и интеграционна политика ще се председателства от правосъдния министър Васил Гоцев, а Надежда Михайлова ще се върне към предишното си амплоа и оглавява комисията по информационна политика. Останалите водещи застъпват добре познатите им ресори: Йордан Соколов - парламентарна дейност, Христо Бисеров - партийно строителство, Екатерина Михайлова - вътрешна политика, Александър Божков - икономическа и социална политика, Евгений Бакърджиев - изборна стратегия и подготовка.
Всъщност от правителствения екип отсъстват Бонев, Нейков, Методиев, Върбанов, тъй като формулата на кабинета е коалиционна и напуска чисто партийните параметри. Прави впечатление, че СДС като партия доброволно извежда в периферията на своите интереси въпросите на образованието, селското стопанство, културата и здравеопазването. Може би председателят на СДС Иван Костов ще им отдели място в доклада си. Но иначе тези теми естествено се вменяват като приоритет на коалиционните партньори, от което изводът е, че формулата ОДС е извън съмнение въпреки постоянното спрягане на неподписаното споразумение. Тя ще остане непроменена и в местните избори.
Не е ясно до каква степен опозицията като тема ще се вмъкне в разискванията, като изключим ДПС, но ще се дискутират, при това приоритетно, проблемите на малцинствата и работата с тях. По тези въпроси ще има: първо, специална кръгла маса с водещ политологът Евгений Данов, второ, решение на конференцията да бъде създаден партиен център за работа с малцинствата. Технологично СДС използва властовия си ресурс да елиминира Доган, както републиканското мнозинство прави това с Клинтън - системно, бавно, но неотстъпчиво. И в двата случая се очаква краят да дойде с вот. Ако на местните избори СДС успее да лансира собствен етнически местен елит, политическото бъдеще на лидерите на ДПС, а може би и на самата партия е предопределен.
Възможно е зад натрапчивия акцент "работа с малцинствата" да има и психологическа причина. През 1996 г., преди да настъпи кризата, Иван Костов се доказа като национален лидер в няколко частични кметски избора, спечелени от лансираните лично от него кандидати. В Котел, в Долен чифлик, в Батак и по-късно в Силистра кметовете на ОДС бяха избрани благодарение на компактната подкрепа на етническите гласове. Вярно е, че тогава формулата ОДС беше отворена към ДПС. При новите отношения тази отвореност ще бъде заместена със специално групиране на ресурси и внимание. Но местните избори няма да внесат драматични нотки в конференцията.
През последните две години при частичните избори има само един червен общински кмет - в Кричим, и само един на евролевицата - в Гурково, което освобождава синята централа от напрежение.
С решението НИС да продължи да работи с десет човека, като мястото на Филип Димитров остане свободно, отпада и последната възможна интрига. Тъй като мандатът на НИС е 3-годишен, на самата конференция няма да има кухненски битки за преразпределение на постове. Въпреки обилието на информации за смяна на ръководството на вестник "Демокрация" също няма да има пикантни новини на самия форум и въпросът ще се решава по друго време и на друго място.
Въобще това ще бъде "уставна" конференция, на която делегатите ще чуят формулата на Костов - силни организации по места и силен контрол отгоре. Май че единствено сагата с медийния закон ще отнесе другарска критика и долу-горе до това ще бъде сведена допустимата самокритика на форума. Възможни са нережисирани реплики от провинциални делегати на тема участие на "наши членове" в бордове и в приватизационни сделки. Но персонални оценки за елита няма да има. Костов вече се аргументира за това, че всеки политик е подложен на оценка и минава през политически рентген, когато се отчита за мандата си - за депутатите преди следващите парламентарни избори, за ръководството на партията преди следващата конференция. Затова сегашната Национална конференция не е за персонални оценки.
За два дни в НДК кухнята на "най-европейската от балканските партии, каквото самочувствие според Костов има СДС", ще бъде демонстрирана пред обществото като изрядно почистен и работещ механизъм. Костов си каза: "Домакините не обичат гостите да влизат в кухнята, а да им поднесат готовото ястие, което да е украсено, да ухае."
Жалко, че от предварителната програма е отпаднала идеята на Александър Божков за паралелни прояви по американски модел: работни обяди и вечери, съответно с Булгартабак, със Съюза на винопроизводителите, с БТК, с Нефтохим, с Булбанк и с НЕК. Тогава публиката можеше по-лесно да се ориентира кой с кого съжителства по етажите на партийната и държавната власт.
"Нулева толерантност" - американски модел в софийските потайности
Столичната полиция и столичната община разговаряха за нивото на престъпността в големия град през седмицата. Една закъсняла среща, която трябваше да се състои поне преди година и половина. Председателят на общинския съвет Антоан Николов и шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи ген. Емил Танев обсъдили какво трябва да се промени в опазването на обществения ред в София. Двете страни демонстрираха желание за съвместна дейност, а ген. Танев рапортува за 23% намаляване на престъпността в София. След тази среща официално беше обявен стартът на тактиката "нулева толерантност" срещу престъпността в столицата.
Всъщност от тази среща полза имаха и двете страни. Антоан Николов я използва, за да покаже пред медиите, че охранителната фирма на общината "Егида" се ползва с доверието и подкрепата на МВР. Ползата за шефа на СДВР е, че съвместната работа с общинските органи е в основата на стратегията "нулева толерантност срещу престъпността" + COPS. Споделените пред журналисти идеи сами по себе си са доста добри. Дивидентите, които ще извади всяка една страна, обаче са различни. Реализацията на самите предложения са трето нещо.
"Нулева толерантност срещу престъпността" е тактиката, която превръща Ню Йорк от мегаполис на престъпността в сравнително спокойно кътче на Америка. Същата вълшебна фраза е спомогнала и за рязкото намаляване на престъпността в друг бандитски град на САЩ - Ню Орлианс. Тримата автори на идеята се опитват да разбият широко разпространеното мнение, че престъпността е социално явление и неговите корени се крият в социално-икономическото положение на обществото, затова полицията не може да влияе върху нейното развитие. Същата теза беше застъпена в контрадоклада на опозицията по комисията "Антимафия" в нашия парламент през декември миналата година. Като отричат това разбиране, американците естествено стигат до другата крайност - че полицията може вън и независимо от причините за престъпността да я постави под контрол и да я сведе до поносими граници. Начинът за реализирането е тотално полицейско присъствие по улиците на големия град и максимална активност към всякакъв род престъпления - от пътуването без билет в автобуса до грабежите. Резултатите от тези действия са повече от оптимистични - за 3-4 години престъпността в Ню Йорк намалява с 40%.
Обявяването на тактиката "нулева толерантност" в столицата и някои от действията на МВР за превантивна дейност сред обществото показват, че софийският вариант на американския опит е по-скоро заимстван от Ню Орлианс, където е приложен по-рафиниран начин за справяне с престъпността. Там "нулева толерантност" е в съчетание със системата COPS (Управление за обществено ориентирана полиция). Есенцията на COPS е, че полицията трябва да помага на обикновените граждани, а районните инспектори трябва да бъдат непрекъснато сред живеещите в квартала, за който отговарят. Увеличаване на ролята на районните инспектори и превенцията по комплексите в момента се експериментира в столичното Първо РПУ. Всъщност философията на COPS е изграждането на партньорство между полицаите и гражданите.
Идеята на срещата между Антоан Николов и ген. Емил Танев вероятно е била точно тази. След като столичната община си направи собствена охранителна фирма, от този месец "Егида" обещава да поеме охраната на няколко училища, подлези и градини. В замяна общината е дала на фирмата да стопанисва няколко подлеза и помещенията в тях, за да може да се издържа. (А защо да не се издържа от охранителна дейност, след като дори кметът Софиянски е наредил на всички общински фирми да наемат охрана от "Егида", не е ясно.) Обещанията на общинските охранители са да охраняват денонощно обектите и да пресекат достъпа на наркотици в училищата, където щели да действат с полицаи от СДВР. Ген. Танев от своя страна обещава засилено присъствие на полицаите след 22.00 часа по улиците.
Всичко това е чудесно, стига да бъде осъществено. При заимстването на американския опит има две основни неща, които не трябва да бъдат пропускани. Когато се въвежда тактиката "нулева толерантност", в Ню Йорк за 2 години са били уволнени 70 на сто от ръководителите на полицията до ниво началник сектор заради невъзможност да се справят със задачата. Когато в Ню Орлианс влиза в действие системата COPS, първата работа на началника на полицията Ричард Пенигтън е да разчисти собствените си дворове от корупцията. Второто важно нещо е, че и в Ню Йорк, и в Ню Орлианс заплатите на полицаите скачат драстично - с близо 70%, и сега начинаещ полицай започва с по 30 000 долара годишно. Веднага след прилагането на "нулева толерантност" щатният състав на нюйоркската полиция е увеличен с 10 000 души, а в Ню Орлианс - с 400. Изобщо все неща, с които държавата ни в този момент много трудно може да се справи.
От друга страна, софиянци свикнаха да гледат на подобни широко рекламирани акции по схемата "всяко чудо за три дни". Акциите "Комар", "Тъмни стъкла", "Голямото разлепване" и т.н. преминаха и ситуацията отново се върна в предишните граници. Един анализ на разположението на патрулите в София (когато няма обявена акция) ще покаже, че насищането с полицейско присъствие е обикновено по страничните улички, по закътани кафенца или до пътен знак "дай рушвет". И обратното - по криминогенните райони, където се концентрират бандити, мутри и наркопласьори, няма кьорав полицай, който да те глоби. Това разминаване между обявени намерения и действително състояние кара хората да бъдат скептични към всяка една рекламирана от МВР идея. Изявлението на ген. Танев, че много са се увеличили пътно-транспортните произшествия в столицата, вероятно показва, че полицейската активност ще се съсредоточи в проверка на нарушителите по КАТ. А както е известно, проверките по Закона за движение по пътищата докарват най-високи доходи за редовия полицай, но от това престъпността не страда. В този смисъл желанието на общинарите също да се борят с престъпността странно контрастира със задръстените с мутренски луксозни автомобили тротоари по бул. "Витоша" и избирателните действия на общинската полиция.
Обмисля се кадрова маневра във военното министерство
Управляващото мнозинство е изключително недоволно от мудните темпове на военната реформа, липсата на прозрачност в процеса и неумелото управление на отбранителното министерство, съобщиха източници, близки до Министерския съвет. На първата сбирка на Съвета за сигурност към правителството, която спешно беше свикана след незадоволителния за България резултат от срещата на военните министри в Югоизточна Европа в Скопие, за първи път се е намекнало за евентуална подмяна на военния министър Георги Ананиев, който да поеме отговорността за незадоволителните резултати на страната по пътя към пълноправното ни присъединяване към Северноатлантическия военен съюз.
Мекото и нерешително поведение на Ананиев за домакинството на международните миротворчески сили за Югоизточна Европа обаче е само конкретният повод, който доразклати стола на военния министър. По време на военната среща в Скопие той демонстрира доста пасивна позиция по възможността Пловдив да стане щаб-квартира на интернационалната бригада. Шефът на родното отбранително ведомство ясно даде да се разбере, че България е склонна да приеме командването на спецчастта да обикаля балканските държави на ротационен принцип. Преведено на езика на дипломацията, това е равно почти на капитулация. Наложи се президентът Петър Стоянов да се бори за своя роден град по време на тристранната среща между Гърция, Румъния и България в Делфи. Държавният глава почти успя да изкопчи обещание за подкрепа на пловдивската кандидатура от своите колеги - румънския президент Емил Константинеску и гръцкия премиер Костас Симитис. Това обаче беше работа на Георги Ананиев, а не на Петър Стоянов.
Далеч по-силен аргумент срещу военния министър е текстът в подписания от него заключителен документ от срещата в Скопие, че военните министри "решително подкрепят и настояват за пълното прилагане на резолюция 1199 на Съвета за сигурност към ООН и приветстват решението на съвета на НАТО да започне процес на "генериране на сила" в Алианса". Като се изчисти от дипломатически условности, това означава подкрепа при евентуални удари срещу военни цели на сръбска територия. На срещата в Скопие македонският военен министър Лазар Китановски направо беше запитан дали това означава, че бившата югославска република ще допусне във въздушното си пространство военни самолети на НАТО, но той двусмислено се измъкна, че "небето на страната е твърде тясно за толкова бойни машини". Това може да се тълкува и като отказ, и като признание, че не само Македония, но и останалите балкански страни ще трябва да пуснат над територията си бойната авиация на Северноатлантическия пакт.
Само седмица след "решителната подкрепа" на Ананиев за силово потушаване на косовската криза българският външен министър Надежда Михайлова обяви точно обратното - че страната ни ще излезе с инициатива за мирно разрешаване на конфликта, която да бъде подписана от всички страни в региона. Това предложение на външното министерство дойде точно седмица след заседанието на Съвета за сигурност на Министерския съвет, което беше посветено на мудната реформа на българската армия, което допълнително утежнява и без това проблемното включване на България във втората вълна в пакта.
Ананиев е подложен и на твърде сериозни критики, че за около година и половина не е направил забележима промяна във военното министерство и армията. Така той изпадна в позиция на цайтнот. С лека ръка беше пропиляно почти цялото време до срещата на натовските държави във Вашингтон, която ще се проведе през април идната година и ще реши дали да има втора вълна за разширяване на военния алианс, и то по посока на размирната Югоизточна Европа. Резултатите от дейността на нашето военно министерство обаче определено няма да са коз, с който България да може да излезе на форума в американската столица.
През последната година и половина почти всички инициативи без може би ремонтирането на Закона за отбраната и въоръжените сили идваха от Генералния щаб на армията и конкретно от неговия началник ген. Михов Михов. Поради липса на ясна политическа схема и изисквания на мнозинството (освен лишената от конкретност команда "Бегом към НАТО") военните специалисти се впуснаха да правят ревитализация на всички действащи поделения и бойни единици. Не бяха изтъкнати почти никакви аргументи за закриването на девет поделения на сухопътни войски и четири авиобази на ВВС. Всичко се изчерпваше с разработения от Генщаба "план за реформата до 2010 г.", който беше представен на офицерския състав, а всъщност трябваше да бъде обяснен на военния министър. Вместо да каже на военните и обществото какво точно трябва да се прави с армията, прекалено мекият като характер за поста Ананиев предпочете да остави ведомството си на автопилот и да имитира военна дипломация, като попътува из всевъзможни държави. А истинските проблеми на отбраната бяха вътре в страната и се оказаха твърде далече от него. Докато министърът бистреше зад граница "двустранното и многостранното сътрудничество във военната област", неговите подчинени се опитаха да местят като пешки военните гарнизони из територията на страната. Така силите и ресурсите на армията бяха отклонени в предислокация, вместо да бъде изградено поне едно боеспособно подразделение, което да отговаря на западните стандарти и с което министърът да може да каже на натовските партньори: "Ако искате цялата армия да изглежда така, подкрепете ни за пълноправно членство. " Ананиев обаче предпочете да делегира всичките си правомощия на своите подчинени, които пък без демонстрирана воля за действие отгоре затънаха в рутинните си проблеми. Така отново се стигна до стандартните оплаквания на военните, че парите са малко, без да имаме нито една елитна бойна част. Стигна се дотам офицерите да се шегуват, че ако митичната горнобанска танкова бригада се опита да прави военен преврат, всичките й машини ще закъсат по бул. "Княз Борис III", преди да са стигнали до хотел "Родина".
Аргументите, които може да спасят военния министър Ананиев, са общо взето два. Евентуалното му отстраняване ще хвърли сериозна сянка върху градената със сизифовски труд теза за монолитността на синьото мнозинство. В този случай обаче Костов ще трябва да избира между евентуалните надежди за евроатлантическа интеграция и политическата агония на отбранителния министър, която ще му коства още загубено време за реформа в армията. Другата възможност е Ананиев да бъде запазен още известно време поради липсата на достатъчно фаворити за неговото място. По принцип министърът на отбраната беше кадрова изненада още по времето на Стефан Софиянски. За неговото място се спрягаха най-вече Бойко Ноев, сегашен посланик в Брюксел и военен министър при Ренета Инджова, както и действащият в момента зам.-министър Румен Кънчев. Въпреки очевидните си преимущества Бойко Ноев няма големи шансове за този пост, тъй като позициите му в София не са същите. Румен Кънчев пък с такова старание се опитваше да заеме министерския пост, че натрупа твърде много черни точки и се прочу сред подчинените си като "мистър четири гафа". Той беше в дъното на скандала около неофициалното запитване на САЩ дали ще унищожим балистичните си ракети SS-23 и обтягането на отношенията с Москва, когато не поканихме техен представител на миналогодишната среща на военните министри от Югоизточна Европа. Освен това Кънчев не е в добри отношения с военното ръководство на армията и само би очертал още по-ясно демаркационната линия между Министерството на отбраната и Генералния щаб, вместо да я изтрие. За сметка на това вероятно Кънчев безпроблемно ще разреши описаната пред правителствения Съвет за сигурност ситуация, че армията ни е два пъти по-малка от полската, но затова пък има два пъти по-голям административен апарат.
Евентуален наследник на Георги Ананиев би могъл да стане синият кадровик Христо Бисеров, който оглавява Комисията по национална сигурност към парламента. Въпреки желанието на много сини функционери обаче той проявява апетити не към военното, а към вътрешното ведомство. Така че казусът "Ананиев" ще се окаже уравнение с твърде много неизвестни за "Раковски" 134, а повечето от хипотетичните му решения - доста болезнени за синята централа. Премиерът Иван Костов повече от година лично защитава всеки член на кабинета и в случая "Ананиев" сега ще трябва да избира между добрия човек и полезния министър.
България се оплете в шенгенската бюрокрация
"По въпроса за визите комитетът по асоцииране приветства българските усилия за подобряване на настоящата ситуация на нейната визова политика и подчертава нуждата от по-нататъшни усилия за помощ от програма ФАР в областта на правосъдието и вътрешните работи."
Това на пръв поглед протоколно съвместно съобщение за печата от четвъртата среща на Комитета по асоцииране на България към Европейския съюз звучи сякаш като напълно познатото прехвърляне на топката между 15-те и София по повод визовите ограничения за пътуването на българи в страните от ЕС. В него обаче за първи път официално като условие за изваждането на България от негативния шенгенски списък се поставя визовата политика на страната. До момента Министерството на външните работи успяваше да изведе визовия проблем в полето на Брюксел, като се твърдеше, че изпълняваме всички изисквания - имаме черен списък за 83 държави, които са и в шенгенския, споразумения за реадмисия с почти всички членки на Евросъюза и т.н. В съобщението комитетът по асоцииране признава напредъка на България в областите на граничния контрол и приемането на еврозаконодателството, но препоръчва по-нататъшни усилия за подобряване на подготовката на служителите, подобряване действието на институциите, така че да могат да прилагат политика в съответствие със стандартите на ЕС в областите на предоставянето на убежища, контрола по границите, реформата в съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и подобрението на ситуацията в затворите.
На пръв поглед от подробното изброяване на сферите, в които трябва да постигнем напредък, може да се заключи, че наистина в Брюксел сериозно са се заели с българския проблем. Според някои експерти обаче това означава, че визовите въпроси изцяло се извеждат извън политическите проблеми в областта на техническите експерти, а това е сигурен начин отменянето на визовите ограничения да се затлачи още повече. Според дипломати поставените ни условия са били толкова общо формулирани, че ще трябва още доста време само да бъде изяснено какво точно трябва да бъде направено. Така постоянно могат да се предявяват нови претенции към България, които дори повечето страни, членки на ЕС, не изпълняват.
Промяната в досегашната българска позиция едва ли е само техническа грешка (от страна на МВнР в Брюксел е имало дипломати със стаж по-малко от година). Преди време от Съвместния парламентарен комитет България - ЕС произлезе нелепото твърдение, че ще затворим цялата АЕЦ "Козлодуй", поради пропуска да се спомене фразата "определени блокове". Този път промяната в поведението е явно съгласувана - преди месец в Бон вътрешният министър Богомил Бонев подкрепил подобна позиция при срещата на вътрешните министри от шенгенската група.
Битката за власт в СДС започна с "Демокрация"
На пръв поглед десетата национална конференция на СДС се очертава да премине без изненади. Скучният дневен ред, в който не е предвиден нито избор на ново ръководство, нито дори персонални критики, както сам призна във вторник лидерът Иван Костов, предполага рутинно стягане на редиците на управляващата партия и нежно дърпане на уши по принцип. Доскоро основната интрига на конференцията бяха "работните обеди и вечери", които под формата на дискусия по даден проблем трябваше да прикрият откритото спонсорство за политическата сила от страна на държавни предприятия, но след малка шумотевица все пак бяха отменени.
Това, разбира се, съвсем не означава, че вътре в СДС всичко е гладко и безконфликтно, както на синия електорат му се иска да изглежда. Вярно е, че лидерството на Костов засега е неоспоримо както вътре в партията, така и навън. За година и половина управление той успя да създаде впечатление, че държи здраво в свои ръце и партийната, и държавната власт, балансирайки успешно между апетитите на апаратчиците и дневния ред на обществото, който той лично винаги поставя на първо място. Вярно е също така обаче, че минаващите за десните му ръце и в партията, и в правителството Божков и Бакърджиев съсредоточиха в себе си твърде много икономическа власт, която чака да се излее нанякъде. И докато в ранния период на синьото управление двамата взаимно се неутрализираха като влияние заради сблъсък на интереси, напоследък прави впечатление особената близост между вицепремиерите, които сякаш дават вид да са си поделили вече баницата. Променената ситуация за първи път застрашава безспорното лидерство на Иван Костов не само в правителството, но и в партията. Докато премиерът действа на макроравнище и външнополитически, неговите заместници са овладели всички стратегически лостове на микроравнище вътре в страната. Може би Костов остави на вицепремиерите си повече от необходимата свобода, осъзнавайки, че най-важното за държавата в трудния й преход е тя да има стабилно правителство. Така, пазейки авторитета и на кабинета, и на СДС, заради който Костов преглъщаше "дребните прегрешения" на своите заместници, той допусна в близкото му обкръжение да се съсредоточи твърде много безконтролна власт. Макар тя да изглежда локализирана по върховете, всъщност вече се проектира по партийните структури до най-ниско ниво. И докато Божков досега не демонстрира политически апетит и разумно се раздели с повечето от непосредствените ангажименти в приватизацията, които му създаваха проблеми, то колегата му Бакърджиев все по-трудно го прикрива.
Овладявайки партийните структури в столицата, Евгений Бакърджиев все по-често дава да се разбере, че който държи синя София, е и силният човек на деня. Пръв се опари кметът Софиянски, за чийто градоначалнически стол Бакърджиев от доста време подготвя своя любимец Антоан Николов, смятайки, че младият и амбициозен политически деец, който зае неговото място като шеф на СОС, с лекота може да пребори популярния не само в столицата Софиянски. Неприкритата война Бакърджиев-Софиянски тепърва ще има своето развитие, искрите от която ще изпепели не една седесарска надежда. Засега Софиянски води по точки, обявявайки кандидатурата си за втори кметски мандат минути след съгласуването й с лидера на СДС Иван Костов. Изпреварващ ход, който Бакърджиев без съмнение трудно ще преглътне и едва ли ще остави без съответните партийни санкции. Скритата интрига на СДС-конференцията всъщност ще бъде узаконяване на статуквото към деня, въпреки че идеята на Костов е да тушира вътрешнопартийните проблеми и нескритите апетити във върха и по местните структури на партията. Колкото и да му е неприятно, Костов има много причини да се безпокои от действията на някои местни лидери, които опозиционните медии оприличават вече на партийни гаулайтери. Националната конференция ще даде възможност и на другия силен човек на деня Евгений Бакърджиев да покаже мускули, които натрупа за 18-месечното управление на СДС. Никому неизвестният до скоро и обгърнат с нездрава слава кметски наместник в "Изгрев" (след чието управление СДС загуби властта там) към днешна дата, ако не контролира всичко в държавата, то поне има апетити за това. Като се започне от газа, договорът, за който бе офанфарен, но който така и никой не е виждал, премине се през българо-руските отношения, с които Бакърджиев сам се отъждествява, и се стигне до скандалите с Българския футболен съюз. Режисираната задкулисно от него доста нескопосана футболна война през последните дни той небрежно прехвърли на гърба на правителството.
Ловък играч, вицепремиерът добре осъзнава, че за високите цели, които си е поставил, не е достатъчно да разполага само с много пари. Трябва и влияние, каквото най-безпроблемно могат да осигурят само националните медии. Докато опозицията обвинява фамилия Костови за протекции над Мирослава Нейнска, а президента Стоянов за присъствието на брат му в УС на БНТ, Бакърджиев има влияние върху управлението на националната телевизия чрез близкия до него етнолог Васил Гарнизов, заемащ уж непретенциозната, но стратегическа длъжност говорител на УС на БНТ. Назначавайки своя човек - бившия областен управител на София Веселин Стойков, за шеф на изключително стратегическата комисия по честотите, която ще раздава лицензите в националния радио - и тв ефир, вицепремиерът се оказва фигурата, от която ще зависи кой ще притежава най-силното оръжие в държавата - частния национален канал. Телекомуникации, инфраструктура, енергетика, строителство, местна власт, медии... няма сфера, която Бакърджиев да не желае да контролира. Не може да му се отрече ловкостта, с която жонглира на политическата арена и способността му да си присвоява чужди заслуги и да избягва свързването на името му с неприятности, загуби и инциденти. Най-честите, с които публично спекулира, са спечелването на всички избори от 1995 г. насам. Истината е, че и в трите избора - за кмет на София, за президент и парламент, той калкулира чара на Софиянски, интелигентността и енергичността на Стоянов и в крайна сметка глобалната политика и личните усилия на Иван Костов в собствения си тефтер.
Много преди да се заеме лично с телевизията, вицепремиерът репетира агресивно медийно присъствие, използвайки за това търсещия близост до всяка власт вестник "Стандарт", чрез който Бакърджиев опита да се справи с някои свои не само политически противници. Въпреки претенциите си "Стандарт" обаче се оказа, че не е вестникът, който може да служи за подобни, чисто политически цели.
Колкото и да е чудно, в иначе безпроблемния дневен ред на националната конференция на СДС единствената очертаваща се интрига ще бъде около дискусията за вестник "Демокрация", формулирана доста странно "бъдещето на партийната преса". Старателното подчертаване на тази иначе паралелна на конференцията проява подсказва, че от безцветната на пръв поглед дискусия се очаква нещо повече от обявеното. Още повече, че никога досега в 9-годишната история на СДС проблеми на вестника не са обсъждани на такъв форум, въпреки честата смяна на главните редактори и безспорно големите проблеми на изданието през годините. На "Демокрация" никой не е гледал особено сериозно, освен като показател за това кой държи властта в СДС. Факт е, че през годините вестникът много пъти е използван за вътрешнопартийни саморазправи и разчистване на лични сметки, както и това, че няма друг вестник (за СДС), чрез който това да е правено толкова успешно. Вярно е, че при управлението на последната главна редакторка това не се случваше, но нищо чудно точно това да й навлича гнева на част от партийните активисти, които хранят носталгични чувства към времето от 1992-93 г., когато вестникът бе флагман на компроматната война срещу свои. Начинът, по който в последните седмици се говори за смяната на върха във вестника - чрез неназовани източници от "Раковски" 134, подсказва, че рецидивите от миналото съвсем не са забравени.
Изглежда, че под привидното спокойствие на националната конференция на СДС ще бъде изпробвана силата на другия център на властта, чиято точно поставена цел е да овладее влиянието на вестник "Демокрация". Оттам нататък стъпката към цялата партийна власт е малка. Дори и да не успее замисълът изцяло, вторият център ще се легитимира. А това само по себе си е победа.
Загубата няма да е само за Иван Костов.
Ще се учим как да харчим европейски пари
В началото на изминалата седмица Министерският съвет реши от 1998 до 2000 г. България да участва в специална подготвителна програма за усвояване на структурните фондове на Европейския съюз в периода след 2000 г. Програмата, която е на стойност 7 млн. ЕКЮ, си поставя като основна цел подготовката на страната за ефективно кандидатстване за новите европейски, предприсъединителни, финансови източници след 2000 г. и за тяхното целесъобразно използване.
Част от парите по подготвителната програма ще бъдат изразходвани за изработване на национален план за развитие, подобно на плановете на настоящите страни членки Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, както и за планиране и провеждане на програми и проекти на национално и регионално ниво.
Предложението на Европейската комисия за създаване на специална програма предвижда създаването на централно координационно звено от експерти от всички министерства, което ще има за задача да изготви националния план за развитие на цялата територия на Република България и да определи приоритетните сектори в развитието на страната, които да бъдат финансирани от европейските фондове. В националната програма се предвижда изграждане на административни структури към различните ведомства, които ще определят кои проекти да бъдат предлагани за финансиране и заедно с експертите от евросъюза ще контролират изпълнението им. Към регионалното министерство ще бъде изградено специално звено за координация на програмата ISPA и то ще определя ведомствата - изпълнители на проектите. В програмата е предвидена и техническа помощ от ЕС за сближаване на нашето законодателство с европейското, като целта е до края на 1999 г. страната да бъде подготвена за изискванията за кандидатстване за средствата по фондовете на Европейския съюз.
След 2000 г. Европейският съюз ще предоставя на десетте асоциирани членки общо по един милиард ЕКЮ годишно, като те ще бъдат разпределяни на конкурентни начала чрез три фонда: ФАР-микропроекти; ISPA (Инструмент за структурна политика за предприсъединяване) - за подготовка на проекти в сектора транспорт и околна среда; както и SAPARD (Специална програма за реализация на проекти в земеделието и за развитие на селските райони). Всяка страна ще има право да кандидатства за безвъзмездно финансиране от тези фондове, но за целта тя ще трябва да осигури 15-20% от средствата по проекта. Според експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Европейският съюз ще финансира най-вече нерентабилни инфраструктурни проекти, за които трудно могат да се намерят средства по друг начин. Съветът по развитие на инфраструктурата към Министерския съвет ще е органът, който ще утвърждава списъка на обекти, кандидатстващи след 2000 г. за финансиране от фондове на Европейския съюз. Това трябва да стане на следващото му заседание през идната седмица, а одобрените проектите ще бъдат представени на експерти на ЕС, които на 20 октомври пристигат в България.
100 млн. долара трябват за спирането на два ядрени блока
Общо 100 млн. долара ще бъдат необходими, за да започне извеждането от експлоатация на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2004 г., съобщи в началото на изминалата седмица председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки. Средствата ще бъдат осигурени от специализирания фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация". Той беше създаден през 1992 г., но до момента в него не е постъпил дори лев. Няма и наредба, която да регламентира събирането и изразходването на средства от фонда. Същото е положението и с фонда за безопасно управление на отработилото ядрено гориво.
От 1 януари 8% от стойността на тока, произведен в АЕЦ "Козлодуй", ще се насочват във фонд за извеждане на реакторите от експлоатация, а 3% ще отиват за безопасното съхранение на употребеното ядрено гориво.
До 30 април 1999 г. Комитетът по енергетика и БАН трябва да разработят национална стратегия за безопасно управление на отработилото ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци. До края на този месец енергийното ведомство трябва да внесе в Министерския съвет проект на наредба за набиране и изразходване на средствата по фонд "Извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация".
Безопасното съхранение на употребените касети с ядрено гориво е един от най-сериозните проблеми на ядрената ни енергетика. Генерираното при работата на реакторите отработило ядрено гориво съдържа изключително висока радиоактивност и поради това към неговото съхранение и погребване се предявяват много високи изисквания.
За България отработилото ядрено гориво се превърна в проблем след 1989 г. поради отказа на Русия да го приема за вторична преработка. До 1988 г. остатъчният продукт от горивния цикъл на реакторите се транспортираше обратно в Русия, която е единственият доставчик на касетите със свежо ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". Това ставаше без заплащане и без задължение на българската страна да приема обратно получените при преработката високорадиоактивни отпадъци. През този период в Русия са върнати 3000 касети отработило ядрено гориво от четирите малки реактора на АЕЦ "Козлодуй".
От 1988 г. до момента отработилото гориво се натрупва в басейните за отлежаване на касетите при реакторите и в хранилището за съхранение на площадката на централата. Там се съхраняват над 4700 касети с отработило гориво от четирите малки реактора и двата хилядамегаватови блока. Това съответства приблизително на 786 тона тежък метал. Според експертните прогнози до изтичането на 30-годишния експлоатационен срок на реакторите ще се натрупат 6200 касети (783 тона тежък метал) от 440-мегаватовите блокове и 3545 касети (1525 тона) от двата 1000-мегаватови блока.
