Политическата вражда между Мечиар и президента Ковач прераства в криминален международен екшън. Ковач използва своето вето и право да назначава административен персонал за ограничаване на властта на Мечиар и между двамата започва открита словесна война. Правителствената преса започва кампания срещу сина на президента Михал Ковач, който е замесен в афера с умишлен фалит на немско-словашко дружество. Мюнхенски съд издава заповед за задържането му, но между Словакия и Германия няма договор за правна помощ и той не може да бъде екстрадиран. При мистериозни обстоятелства Михал Ковач е отвлечен и "доставен" пред полицейски участък в съседна Австрия. Австрийските власти са длъжни да го екстрадират в Германия, но след няколко месеца е освободен под гаранция. Публична тайна е, че операцията е организирана от словашките служби за сигурност, за да бъде дискредитиран президентът. Част от историята приключва с дебелоока амнистия. Мандатът на Ковач изтича и парламентът не избира следващ президент, тъй като никой от кандидатите не получава необходимото по конституция мнозинство от 3/5. Уредбата в този случай предвижда президентските пълномощия отчасти да се поемат от министър-председателя. И първият указ на встъпилия по тази процедура в президентски пълномощия действащ министър-председател е указ за амнистия на всички неустановени извършители на отвличането на Михал Ковач. По-тъмната част продължава с атентат. Близкият до службите за сигурност Релихаш обявява, че ще оповести подробности около отвличането, но е ликвидиран от поставена в колата му бомба. Междувременно е напуснал страната и се намира в неизвестност вероятният първичен източник на информация - служителят на Държавна сигурност Сегивереш.
По-скоро вялата предизборна кампания на Движението за демократична Словакия за парламентарните избори бе оцветена от кратки визити за официални мероприятия на Клаудия Шифър, Клаудия Кардинале и Депардийо-син. Зад усмихващия се от билбордове Мечиар облачета образуваха сърце, за да набият в главите на гласоподавателите основното послание - послушайте сърцето си. Планински пейзаж в пасторални тонове от друг плакат напомняше за обичта към най-красивото - родината. За зла участ бе документирано, че е използвана картичка с швейцарски ландшафт, което сътвори великолепен кампаниен виц.
Опозицията бе много по-нервна, тъй като бе притисната от текстовете на съвсем нов избирателен закон. Според новите правила всяка партия, дори и когато е в коалиция, трябваше да се справи с 5% изборна бариера. Това принуди пет опозиционни партии (Християндемократическото движение, Демократическата партия, Демократическия съюз и по-малките Зелена партия и Социалдемократическа партии) да се обединят в Словашка демократична коалиция и да регистрират единна листа. По сходен начин и партиите, представляващи унгарското малцинство, се обединиха в Партия на унгарската коалиция. С мнозинство от един глас ЦИК регистрира листите на коалициите като партийни и с това бе преодолян най-тежкият психологически проблем - състезанието между демократичните партии и раздробяването на гласовете. Тъй като законът забранява други освен държавните медии да участват в предизборната кампания, в нейния край избухна поредният скандал, този път свързан с частната телевизия "Маркиза". Тя категорично е предпочитана от зрителите пред двете държавни програми, в които тонът не се различава много от познатия ни от времената на социализма. Отразявайки в новинарските си емисии кампанията, журналистите от "Маркиза" открито атакуват Мечиар и твърде често показват опозиционни лидери. Една седмица преди изборите част от акциите на предприятието сменят собственика. Новият, който има лошата слава на мафиот, веднага изпраща охрана в сградата и се опитва да промени в движение програмната схема. Журналистите протестират в ефир и граждани се стичат пред сградата. Намесват се останалите съсобственици и нещата миролюбиво се уреждат, но този епизод мобилизира до крайност избирателите.
Участието достига 84%. Въпреки че получава най-много мандати - 43, ДДС на Мечиар може да си партнира в парламента само с 13 депутати от националистическата СНП. Останалите 94 места се заемат от опозиционните СДК - 42, ПДЛ - 27, ПУК - 13, и новосформираната от кметовете на Кошице и Банска Бистрица Партия на гражданското разбирателство - 12. Тази четирипартийна коалиция контролира стратегическото мнозинство от 3/5 и технически може да променя конституцията.
Предполагаемите партньори имат сходни външнополитически програми и най-вероятно много скоро Словакия ще започне активна кампания по възстановяване на накърнения си образ пред международната общност. Страната ще кандидатства за приемане в НАТО и ще предприеме стъпки към интегриране в ЕС.
По-трудно ще се съгласуват мерките в икономиката. Ширят се предположения за вероятна девалвация на кроната поради лошата конюнктура и дефицита на търговския баланс. По-мрачните очаквания изтъкват проблеми в банковата сфера. Безработицата е 13%.
Потенциален източник на напрежение е уреждането на правата на унгарското малцинство. Неотдавна Мечиар предложи да се насърчи официално преселването на унгарци в Унгария, а националистите активно агитират да се принуждават "паразитите" да полагат труд. Сместа от икономически трудности, националистически страсти и разнородно политически парламентарно мнозинство съвсем не предполага стабилност.
На първо време спомените за Мечиар и разчистване на останките от неговото властване в достатъчна степен ще катализират здрав разум.
Приключва партийното строителство в СДС
Процесът на изграждане на синята партия предстои да завърши и структурата й да бъде фиксирана в нов устав на Националната конференция на СДС през октомври. Седем работни комисии подготвят висшия форум: по парламентарната дейност- по икономическата и социалната политика, по външната политика и интеграцията, по вътрешната политика, по изборната стратегия и подготовка, по информационната политика и по партийното строителство и устава. На брифинг на НИС във вторник Иван Костов съобщи, че на приключване е работата единствено в последната комисия.
Засега най-много емоции преди синята конференция предизвика проблемът за статута на т.нар. присъдружни организации. През миналата седмица например се разбра, че на заседание на Националния съвет на Българския демократичен форум съпредседателят Дянко Марков е подал оставка поради несъгласие с това, че е "потвърдено мястото на БДФ като неделима съставна част на СДС" (по Муравей Радев, другия съпредседател на организацията). Не стана съвсем ясно как точно БДФ ще бъде неделима част от СДС, при положение че на брифинга на НИС във вторник беше заявено, че в новия устав няма да има текст за присъдружните организации. Муравей Радев отсъстваше от пресконференцията и вероятно това му даде възможност впоследствие да заяви, че още не е виждал проекта за нов устав и въпросът с присъдружните организации ще се реши на самата конференция.
По принцип възелът върви към разплитане чрез предвиждане на възможност за двойно членство, която беше спомената както от Костов, така и от Муравей Радев. Законът за политическите партии го позволява, а организациите винаги могат да го запишат в уставите си, ако още не са го направили. Така СДС осигурява своето единство, като позволява на онези, които желаят да членуват и другаде. Проблемът остава за самите присъдружни партии, в които се усещат не толкова разногласия, свързани с политиката на СДС като управляваща партия, колкото с идентичността и самостоятелността им.
Въпросът за статута на присъдружните организации възникна с поставянето на основите на партията СДС. Идеята за промяна на коалиционния облик получи за пръв път публичност през ноември 1996 г. и оттогава Костов твърдо върви към утвърждаването й. Организациите от коалицията СДС обаче не се ентусиазираха дотам, че да се саморазпуснат и да се влеят в новата формация. В началото на 1997 г. СДС се превърна в партия, като коалиционните съставки получиха странния статут на присъдружни организации, идея на Светослав Лучников, регламентиран в глава на действащия в момента устав. Това въведе ред в бившата коалиция само донякъде, тъй като присъдружните организации имат силно разнообразен идеен облик в диапазона между БДФ през християндемокрацията до земеделците и социалдемократите. Текстът в действащия устав, засягащ политическото им представителство в СДС, оставя тези въпроси за решаване от Националния съвет, а и много малко хора знаят кои всъщност са всички присъдружни организации и коя от тях какъв статут има.
За в бъдеще обаче на Националния съвет няма да му се налага да решава такива казуси, да става арена на борба за влияние между организациите. В случай, че Националната конференция приеме вариант на устава без присъдружни организации, което е почти сигурно, пред тях ще застане въпросителната да напуснат СДС, но за повечето тази стъпка би била равносилна на политическо самоубийство. Предстоящата нова законова регламентация на политическите партии вероятно ще включва изискване за численост на членовете, което много от присъдружните формации няма да могат да изпълнят. Освен това се говори, че от началото на лятото СДС изкупува клубовете, които са тяхна собственост. Другият вариант за тези формации е вливането в СДС. Лидерите им са членове на Националния съвет или в това си качество, като например Васил Михайлов от Нова СДП, или в качеството си на депутати, представители на регионални съвети или членове на НИС. Много от тях освен това заемат ключове постове: председателката на ОХДЦ Екатерина Михайлова е зам.-председател на СДС и председател на парламентарната група, зам.-шефът на ОХДЦ е Александър Божков, зам.-председателката на парламентарната група Светлана Дянкова е председател на КЕП, откъдето е и главният секретар на СДС Христо Бисеров. Те едва ли биха напуснали СДС заради независимостта на малките си формации. В много от тях обаче има членска маса и лидери, които не са съгласни с вливането в СДС и отстояват идентичността на своите партии. Такъв беше и проблемът в БДФ. Дянко Марков заяви, че разцепление няма и Националният съвет на БДФ демократично е взел решението си с три пети срещу две пети от гласовете в полза на обвързването със СДС. Но или това крехко съотношение ще се промени, за което според Дянко Марков и други източници има вероятност да стане до една година и Муравей Радев ще остане самичък в СДС, или партията наистина ще се разцепи.
Така изграждането на единна СДС - партия наистина ще се постигне на централно ниво. По места активистите на малките партии ще могат да членуват и в сините клубове и ако са по-лоялни на СДС, отколкото на техните си формации, ще имат изгледи за кариера. В един момент те вероятно ще се убедят, че членството им в малките формации е безперспективно и постепенно количеството на организациите, регистрирани по Закона за политическите партии, ще се вмести в по-нормална бройка. А онези активисти, които са против, вече няма да бъдат проблем на синята партия.
Няма да има промяна по отношение на Източна Европа
Хайно Вийзе, депутат от Социалдемократическата партия (СПД) в Бундестага, икономически ръководител на СПД в Хановер, пред в." Капитал"
- През 50-те, 60-те и 70-те години безработицата в Германия е била над 5%. Докато сега тя е над 10%. Това се дължи на факта, че в източните провинции (бившата ГДР) бяха направени големи структурни реформи и много хора останаха без работа. Сега там безработицата е над 25%. Затова има голямо недоволство, по-висока престъпност, деснорадикални движения.
- Да. Защото тяхната продукция беше абсолютно неконкурентна на международния пазар. Хората предпочитаха да си купят ръждясало БМВ вместо нов Вартбург например.
В източните провинции индустрията се срути. Тя не можеше да произвежда стоки за пазара. Инфраструктурата също беше излязла от строя. Улиците не бяха модернизирани от 30-те години, а сградите не бяха реставрирани от 50-те години. Източна Германия се намираше около 25 години по-назад в развитието си, сравнена с западната част.
- В някаква степен - да. Но по-скоро ножицата между бедни и богати е станала по-голяма. Освен това досегашната данъчна политика позволяваше на хората с големи приходи да не дават много пари за данъци. Всъщност обединението на Германия беше платено от средната класа. Бизнесмени, които инвестират в източните провинции, не плащат данъци.
- Със сигурност ще продължи да се плаща още 10 години.
- Вместо да плащаме социални помощи на безработните да си стоят вкъщи, ще създаваме фондове, които да позволяват да се работи.
- Около 100 млн. марки общо, като това е с 15% повече от предишната кампания.
- КONSK, BBDO, която спечели пред останалите с идеите, които предложи.
- Действително, преди да започнем кампанията, проучихме опита в САЩ и Англия. Но докато там например се отдава голямо внимание на презентациите, тук, в Германия, медиите имат интерес към по-естествени политически прояви. Но е вярно, че заложихме на личността на Шрьодер. Посланието на СПД беше, че Кол е стар, употребен и не е човек на бъдещето. На нас ни трябва човек, който да ни въведе в XXI век.
- Всички функционери бяха свързани в електронната мрежа и бяхме в постоянна връзка.
- Той е роден социалдемократ. Но ако не е в средата на политическото пространство, не може да спечели повече гласове. Затова той зае стратегическа и тактическа позиция.
- С правителството не е имало. Но има редовни контакти с Петър Дертлиев, Кръстьо Петков, Александър Томов. По-дистанцирани са отношенията с Георги Първанов и Георги Пирински. Редовно се провеждат кръгли маси, защото ние бихме искали в България да има единна социалдемократическа партия. В това отношение съдейства фондация "Фридрих Еберт".
- Русия е тежък проблем. Защото, ако там има напрежение, то ще доведе до големи потоци от бежанци. Но пари трябва да се дават само при ясни икономически реформи. Защото досега не беше точно така. По отношение на членството на източноевропейските страни няма да има промяна.
- Франция, след това Англия и САЩ.
- През 1990 г. гражданите на бившата ГДР бяха сигурни, че Кол ще им донесе благосъстояние, и тогава гласуваха за него. Осем години по-късно те очакват това да направи за тях Шрьодер.
- Нашата непосредствена задача ще бъде създаването на нови работни места. Чрез преквалификация и образование имаме намерение да създадем още в началото на управлението 100 хиляди работни места за млади хора. Източните провинции естествено ще бъдат приоритет, като се надяваме, че ще можем да удвоим инвестициите в областта на образованието и научните изследвания в следващите пет години.
Ние залагаме на пазарното стопанство, на връзката между производство, конкуренция и социална отговорност. В същото време пазарното стопанство е немислимо без опазването на околната среда. Ние се нуждаем от целенасочена, концентрирана политика по отношение на природните ресурси. Към това се включва и създаването на модерна инфраструктура. Вече има възможности за използването на нови енергийни източници. Освен това искаме германското автомобилостроене да завладее световните пазари с трилитровия автомобил, повече справедливост в данъчната политика, освобождаване от данъци на семейства с ниски доходи, които имат по две деца.
- За разлика от ХДС - ХСС, които непрекъснато се занимаваха с нас, ние се концентрирахме върху позитивните идеи и послания.
Имаме картички и плакати, в които Кол с финансовият министър Тео Вайгел бяха изобразявани най-често като герои от филма " Отнесени от вихъра" и "За кого бие камбаната" - Кол като потъващ кораб, Вайгел като Буратино с дълъг нос, когато говори за данъчната политика. Друг плакат изобразяваше къси панталони с надпис "Пожелаваме на канцлера приятна почивка на езерото Валбргент, 365 дни в годината".
Основното обаче беше да покажем, че ние предлагаме модерния и нов начин на промяна. Затова и нашето лого беше "SPD - ние сме готови".
Доходите - подводните камъни на реформата?
Интересувате ли се от политически рейтинги? Най-вероятно - не. Потънали сте в собственото си ежедневие, плувате в собствените си проблеми и хич не ви е до въпроси от типа "Ще гласува ли българинът и ако да - за кого? ". От друга страна, вестниците са пълни с класации на фолкзвезди и политици. А ако добавим, че по данни на социологическата агенция Alpha Research през последните пет месеца в рейтинга на правителството почти няма раздвижване, дори и малкото рехав интерес към проблема ще угасне тутакси. Затова и поставяме на първо място уговорката, че
От друга страна, зад привидно идиличния общ рейтинг на кабинета се крият множество нюанси, оценките на различните социални групи не съвпадат и търпят развитие във времето. Но станалата традиционна (преобладаващо) положителна оценка за дейността на кабинета (макар и с лек спад в одобрението през последните няколко месеца), както и впечатляващото
На изборите през 1997 г. българските граждани съвсем съзнателно спомогнаха за оформянето на възможно най-благоприятната за развитието на България политическа конюнктура: стабилно парламентарно мнозинство и реформаторски настроено правителство, излъчено от него. Сякаш математически премерен вот от страна на един поучил се от грешките си гласоподавател. Но привеждането веднъж завинаги на всички онези, които в определен момент са употребили грамотно правото си да гласуват под общия знаменател "Помъдрелият Български Гласоподавател", крие съществен риск - риск да се забрави, че зад подобни обобщения всъщност стоят няколко милиона различни индивидуални съдби. И което е по-значимо от социологическа гледна точка: няколко милиона специфични индивидуални интереса.
Ако перифразираме мнението на един от корифеите в съвременната социология, ходът на обществената история не е резултат на някакъв предварителен гениален план на човека (пък дори и този човек да е Помъдрелият Български Гласоподавател). Обществената история всъщност е поредица от преплитания и съгласувания на многообразието от индивидуални интереси. Погледнати през тази призма и резултатите от последните избори за народни представители вече изглеждат по друг начин - като резултат от съвпадението в онзи момент на палитра от различни интереси. Така
Съвпадението в електоралната позиция на тези две прослойки изразяваше сходните им очаквания за развитие на страната, а и за промяна в собствените им перспективи. За представителите на т.нар. средна класа в града тези очаквания се свързваха със стабилизирането на икономическата ситуация и връщане към възможността за сигурно планиране на тяхното икономическо поведение във времето. И въпреки че стабилизация в макроикономиката все още не означава и икономически подем, факт е, че ефектът от тази стабилизация се почувства най-силно именно от представителите на градската средна класа (които най-често са и представители на частното предприемачество).
Не толкова недвусмислен обаче бе следизборният ефект върху представителите на българското село. В желанието си донякъде да се предпази от съдбата на предходното правителство, но и донякъде в желанието си да се отблагодари за изборната подкрепа.
На първо място, складовете се оказаха пълни с нереализируемо скъпо зърно и консерви. На второ - добрите печалби изкуствено стимулираха към допълнителна активност не само селските производители, но и жителите на малките градове. В резултат - през лятото на тази година земеделецът се изправи пред вече претъпканите от миналогодишна продукция комбинати с удвоено количество нова реколта. И когато същите селяни, които през февруари 1997 г. блокираха "Петолъчката" с искания за оставка и избори, засипаха през лятото на тази година същото кръстовище с неизкупена продукция, така и не се намери представител на управляващите, който да събере смелост поне за извинение по повод създадения (при това с най-добри намерения) от самата държава хаос. Това щеше да бъде болезнен, но по-верен ход, който българското фермерство би преглътнало по-лесно, макар че от него едва ли щеше да му стане по-леко. Вместо това правителствените имиджмейкъри се хвърлиха да убеждават в медиите селянина, че той всъщност трябва най-после да научи големия урок на пазарното стопанство - изкуството да фалираш (а може би и да благодари на онези, които набързо му го преподадоха). Вероятно именно тук някъде
Първо, оценките за дейността на правителството на село са значително по-негативни от тези в големите градове и особено в София. От април до септември отрицателното отношение само в селата е нараснало с 10 пункта. На второ място - на въпросите за приоритетите на правителствената политика се наблюдава тенденцията, че всичко онова, което не засяга непосредствения живот, излиза от периметъра на активно внимание на жителите от малките населени места и селата. Европейска интеграция, борба с корупцията, реформи и приватизация остават на заден план. Затова пък вниманието се е свръхконцентрирало върху срива в личния материален статус (вероятно като следствие и на "урока по фалиране").
Очертават се две ясни тенденции. При преминаването от София към малък град и село нараства усещането за влошаване на жизнения стандарт (от 32% в София на 84% в селата). Второ, може да се обобщи, че от гледна точка на материалното благосъстояние страната се е разделила на София и най-големите градове срещу цялата останала провинция. Единствено в първата група от април до септември е намаляло усещането за "лично обедняване", докато във втората група населени места то прогресивно се е увеличавало.
Проблемът не е в самата дистанция между София и провинцията, а в това, че разликата в самооценката на материалното положение между април и септември непрекъснато нараства. Което неможе да не изправи управляващите пред въпроса "Как ще реагират тези избиратели на предстоящите догодина местни избори. " А това както неведнъж се случваше през последните осем години застрашава да постави кабинета пред дилемата "реформи или напомпване на доходите, а чрез последното - и на подкрепата за управляващите". Но не би ли означавало това жертване на политическата линия, в името на която бе избрано настоящото мнозинство, заради спасяването на самото мнозинство?
"Красива България" е и социален проект
Антонио Виджиланте, постоянен представител на Програмата на ООН за развитие в София, пред вестник "Капитал"
Каква е стратегията на Програмата на ООН за развитие в България?
- Атакуваме два основни проблема в България. Единият е безработицата, а другият - участието на гражданите в демократичния живот, особено на местно ниво. Използваме няколко стратегии, за да създадем работни места за безработни. Единият вариант е чрез общественополезни дейности, които създават временна заетост, какъвто е и случаят с проекта "Красива България". Друг вариант е подпомагането на малки и средни предприятия. И третата възможност е Фондът за регионални инициативи - проект, чието осъществяване предстои. Целта на проекта "Красива България" е да се обучават регистрираните като безработни. Списъкът е предоставен на фирмите, които изпълняват нашите проекти. Проектите ни са с продължителност от около 16-17 месеца, което означава, че осигуряваме на около четири хиляди души работа за по 4-5 месеца. А това означава, че тези хора са получили и някаква професионална подготовка.
По проектите за малките и средните предприятия работим с четири бизнесцентъра във Видин, Разлог, Благоевград и Девин. В тях съветваме хората как да започнат собствен бизнес, как да го оптимизират и подобряват, как да разширяват дейността си. Досега по тази линия са създадени 300 работни места.
- "Фонд за регионални инициативи" е проект, чрез който ще се финансира социална инфраструктура: пътища, водоснабдяване, електроснабдяване, дори телефони и мостове и т.н. Като създаваме повече възможности за публична дейност, създаваме и допълнителни работни места. Това е територия, в която основно са концентрирани нашите усилия. От друга страна, участието на хората в местния бизнес и обществения живот също е наша задача. Някои от проектите в тази насока включват частни предприятия, граждани, неправителствени организации, за да се създаде план за стабилно развитие на града, в който се осъществяват проектите. Това е направено в Асеновград и Велинград. След като планът е вече веднъж съставен, предлагаме помощ за неговото осъществяване.
- Бюджетът е приблизително шест милиона долара. Програмата "Фонд за регионални инициативи" (RIF) ще включи около 100 самостоятелни проекта. За сравнение проектът "Красива България" включва около 80 проекта. Предвиждаме RIF да продължи две години - 1999 и 2000 г. Ако се окаже успешен, след това най-вероятно ще бъде основан по-голям социален фонд, финансиран от Световната банка, която предоставя средствата за RIF в момента.
- По принцип всяка община има право да кандидатства. Две са институциите, които могат да кандидатстват - общини и неправителствени организации. Те трябва да докажат, че предложеният проект е важен за обществото. След това изборът ще бъде направен по шест утвърдени критерия, които включват нивото на безработица в района, състоянието на местната инфраструктура и участието, което самите общини могат да предложат. За избора има значение и това какви ще бъдат реализираните ползи от направените разходи и възможността инфраструктурата да бъде подобрена, след като веднъж е построена или ремонтирана. Счита се, че всеки проект трябва да поеме някъде около 50 хиляди долара и се очаква продължителността му да не бъде повече от 6-9 месеца. Надяваме се, че до края на 1999 г. по-голямата част от проектите ще са вече в действие. Те ще се управляват и наблюдават от Министерството на труда и социалните грижи, което ще преговаря със Световната банка за необходимите заеми.
- Друг проект обхваща засилването на читалищната система не само като културни центрове, а също и като възможност за социална активност на хората. Организации на граждани в страната в момента са настанени в около 20 читалища с наша помощ. Трябва да се има предвид, че ако не променим поне малко дейността на читалищата, тяхното оцеляване ще стане доста трудно в условията на бюджетни ограничения, в които се намира България.
На местно ниво подпомагаме и общините. Опитваме се да подсилим техния капацитет чрез някои от нашите проекти и основно чрез проекта "Красива България".
- Освен че създава работни места, този проект има още няколко ефекта. На първо място стимулира хората да мислят повече за живота на градовете, в които живеят. Стимулира и малките и средните предприятия в градовете, в които се осъществява. Проектът върви през цялата 1998 г. и върви към своето приключване през ноември. В момента обсъждаме с Европейския съюз, който предоставя по-голямата част от необходимите ресурси, както и със самите общини и Министерството на труда как да продължим оттук нататък. Нашата амбиция е да включим още около 10 нови града. Проектът "Красива България" предоставя и възможности за развитие на местната индустрия, като се закупуват необходимите материали за осъществяване на реконструкциите. Стимулира се като цяло пазарът и малките и средните предприятия в строителния бизнес. Мисля, че това е проект с множество положителни ефекти както за хората, така и за икономиката като цяло. Не без значение е и фактът, че повечето от безработните, които са приобщени към проекта, са от малцинствата. Разбрах, че фирмите, които работят с тях, са много доволни и особено тези в Пловдив, където голяма част от работниците са от ромски произход. Голяма част от безработните, с които разговарях, казаха, че това е първата работа, която имат от 4-5 години насам. Това е много важно, защото показва, че атакуваме структурната безработица. Самите работодатели пък са склонни да оставят постоянно на работа около 50 процента от наетите по проекта работници.
- Ще подбираме бъдещите участници в зависимост от наличието на исторически център, високо ниво на безработицата и възможността на общините да се включат в проекта поне с малка част от сумите.
- Проектът има бюджет от около четири милиона долара, като 80 процента от сумата идва от Европейския съюз. Останалото идват от Програмата на ООН за развитие и от самите общини, в които се осъществява проектът. До края на септември две трети от парите са усвоени, а до края на ноември това ще стане и с останалите средства.
- Досега проектите на Програмата на ООН за развитие са локализирани на 30-35 различни населени места в България. По тази причина се опитваме да създадем добра пропорция на разпределението им на територията на страната. Имаме и няколко инициативи, които осъществяваме на централно ниво. Например публикуването на няколко доклада - за развитието на човека, за нивото на бедността. Това са основно дискусионни публикации, чрез които предлагаме на правителството някои идеи и стратегии за действие, които могат да бъдат дискутирани. Независимо от това дали ще бъдат приети или не, те ще стимулират развитието на политиката на правителството в критични сектори като благосъстоянието, социалната сигурност и управлението въобще, децентрализацията и т.н.
- Това става с т.нар. бизнесинкубатор. Той има същата концепция като истинския инкубатор, само че се отнася за малките предприятия. Представете си, че някой има добра идея, но няма необходимите умения и средства. В такъв случай работим заедно с общината. Тя предоставя сградата, както е в Гоце Делчев. След което предоставеното помещение се преустройва, така че в него да могат да се поместят 10-15 нови малки предприятия. През първата година те получават субсидия за наема, за закупуване на телефони, компютри. Създава се общ сервизен център, който понякога предоставя и счетоводни услуги. Малките предприятия работят на тази територия. След като веднъж тези предприятия стъпят на крака, имат установен пазар и се справят добре със своя бизнес, те са готови да напуснат инкубатора. Те освобождават своето място там и новосъздадени малки предприятия постъпват на тяхно място. Системата за подпомагане на малки предприятия е изпробвана в много държави. Първият подобен проект в България вече работи в Русе. Мисля, че подобни инициативи са много подходящи за България.
- Програмата на ООН за развитие винаги работи съвместно с общините или с правителството. Ние се нуждаем от тях, защото играят ролята на движеща сила на тези проекти. Подпомагаме, но не искаме ние да сме мениджърите на целия процес. Местните власти ни подкрепят със самата възможност проектът да се осъществи. Например за проекта "Красива България" общините ни подпомагат, като предоставят офиси, компютри, копирни машини.
- Доброто управление най-общо представлява възможността да се взимат ефективни решения на местно и национално ниво. Има няколко начина, по които дадена страна може да подобри управлението като цяло. Единият е държавата да стане по-ефективна в публичната администрация и ние се стремим да подпомагаме реформата в административната система на страната. Предоставяме най-добрия известен до момента опит в децентрализацията, борбата с корупцията и в социалната сигурност. Управлението е начинът, по който страната се ръководи и върви напред, но не само на политическо ниво, а на техническо и местно ниво. Ако политиката, правната система, социалната система не работят както трябва, няма да има никакво развитие. Всички тези фактори са важни не само за нас, но и за всички донори, които подпомагат осъществяваните проекти.
Лявата вълна помете и Германия
Изтокът и новото поколение вдигнаха червен картон на символа на обединена Германия и единния европейски дом
С тринадесето отроче се сдоби на 27 септември семейството на управляваните от левицата държави-членки на Европейския съюз. След 16 години консервативно управление Германия пое наляво - завой непопулярен в западноевропейското общество към днешна дата само в Ирландия и Испания и забранен в Източна Европа. С победата на германските социалдемократи на общите избори през миналия уикенд празнината в центъра на ЕС между провеждащите дясна политика на пазарна икономика лейбъристи на Тони Блеър и изтеглените по-силно вляво социалисти на Лионел Жоспен във Франция се изпълва със съдържание. С оттеглянето на Кол обаче ЕС остава без лидер, който да балансира между често разнопосочните национални интереси на отделните правителства (разширяването на НАТО и ЕС на изток, седалището на Европейската централна банка, изборът на централен банкер номер едно на Европа, размерът на квотите на суверенните държави за финансирането на програмите на ЕС) поне до момента, в който Великобритания не се присъедини към европейския валутен съюз и Тони Блеър не продължи мисията на архитектите на обединена Европа - покойния президент на Франция Франсоа Митеран и нежелания в Германия Хелмут Кол.
"Кол падна", ревна в един глас Германия секунди след завършването на изборния ден точно в 18 часа местно време на 27 септември - младите в западните провинции и братовчедите им от източната страна на Бранденбургската врата, присъединени към тях през 1990 г., защото поискаха промяната и я извоюваха по категоричен начин, а консервативните и по-възрастните, защото видяха в залеза на "ерата Кол" пропукването на немската машина.
В периода на студената война източните германци копнееха за капитализма и когато Кол им го поднесе след краха на желязната завеса в края на 80-те години, се оказа, че не са готови да го приемат. Надяваха се за осем години да постигнат това, което Западът беше изградил с десетилетия и категорично отказваха да се сравняват с бившите комунистически страни в Централна и Източна Европа, които нямаха своя Кол.
Трансплантираните капиталистически отношения се сблъскаха с липсата на пазарна нагласа в германците в източните провинции, които десетилетия наред са били учени, че всички консумират поравно независимо от усилията, влагани в създаването на националния продукт, порочната социална политика на федералното правителство в Бон, по силата на която безработните получават помощи, еквивалентни на трудовите възнаграждения, плащани за "черната работа", недостойна за германеца, пък бил той и източногерманец, в големите строителни обекти и в имитиращите стопанска активност програми за борба с безработицата, финансирани от правителството. Неосъществените "процъфтяващи полета" в шестте източни провинции, обещавани от Кол, и високата безработица вследствие на закриване на неефективни производства въпреки финансовите инжекции за над 1 трил. германски марки и крупните проекти, пренасочени към източната част на Германия - производството на самолетите "Airbus" в Рощок, строителството на нови магистрали, превръщането на Potsdamer Platz в Източен Берлин в най-голямата строителна площадка в страната, където новите сгради никнат като гъби пред погледите на учудените берлинчани вече шеста година, обезвериха хората от Изтока, които след жълтия картон, показан на изборите през 1994 г. на бащата на последното обединение на Германия, вдигнаха и втори в края на септември (десноцентристката коалиция Християндемократически съюз на Кол и Християнсоциален съюз на Тео Вайгел загуби 11%) и върнаха усмивките по лицата на социалдемократите.
Когато "Голямата коалиция" изглеждаше най-вероятния изход от изборите и интригата се плетеше около името на новия канцлер (Шрьодер, Шойбле или Кол) и разпределението на министерските кресла между ХДС/ХСС и социалдемократите (СДП), волята на избирателите изненада дори лидерите на СДП, които единствено във високопарните си предизборни речи и най-смелите си прогнози виждаха бъдещето на Германия в червено-зелени нюанси. Внушителният успех на СПД не е толкова резултат от предложена стойностна програма за намаляване на безработицата и стимулиране на икономиката, колкото на протеста на Изтока и силното желание на младите в западните провинции за козметична промяна на върха.
Заедно със зелените, непредставени до този момент във федерално правителство, СДП ще доминира с 21 гласа в Бундестага и с разполагаемото мнозинство в Бундесрата (горната камара на парламента) всеки проектозакон, вкаран в пленарната зала, е на практика приет закон. Разбира се, ако зелените са готови да платят цената за три от 16-те министерства - външното, здравното и екологичното, преговорите за които стартираха в петък. Неадекватните предложения на зелените за затварянето на атомните електроцентрали, замразяването на проекти за строителството на летища и магистрали, повишаването на цената на бензина до 5 марки за литър, въвеждането на екологичен данък и неотстъпчивата позиция на лидера на партията Йошка Фишер за портфейла на външния министър очертават мъчителни и продължителни разговори, докато се стигне до сделка, желана очевидно и от двете страни. В периода 1990-94 г. червени и зелени доказаха, че могат да работят заедно в администрацията на Герхард Шрьодер в Долна Саксония. Невинаги обаче работещи коалиции на местно ниво са възможни във федералното правителство. Пример за това е съвместното управление на СДП и обновените комунисти от Партията на демократическия социализъм (ПДС) в източните провинции и категоричният отказ на СДП, подобно на всички останали политически сили, да се сближи с ПДС на федерално ниво.
Поизтрезняла от следизборното пиянство Германия започна да си задава същите въпроси, на които банкери и индустриалци не получиха отговор от лидерите на СДП преди изборите. Намеренията на спрягания за финансов министър лидер на социалдемократите Оскар Лафонтен, известен със силно левите си убеждения, да увеличи задълженията на работодателите към федералния бюджет под формата на по-високи вноски за пенсионното осигуряване, да прокара трудово законодателство, според което уволненията в Германия стават на практика невъзможни, да изсипе огромни правителствени фондове в източната част на страната за откриване на работни места за сметка на парите за западните провинции или ръст на дефицита в държавната хазна хвърля дебела сянка върху дългосрочното благоденствие на третата по големина икономика в света. Правителствата в прегряващите периферни икономики в евро-зоната реагираха остро на обещанията на Лафонтен да окаже натиск върху напускащия поста президент на Бундесбанк през есента на следващата година Ханс Титмаер да намали лихвените проценти в страната - базови за лихвите в европейския валутен съюз, с цел увеличаване на заетостта в резултат на икономическо оживление.
Не платиха ли прекалено висока цена германците, за да заменят строгото изражение на Кол с фотогеничната усмивка на Шрьодер?
Америка след Клинтън - голямата битка започна
Два поредни мандата за президент-демократ са прекалено дълъг период за републиканците в САЩ. В известен смисъл Републиканската партия винаги е гледала на президентската институция с погледа на мисионер, вярващ, че точно той трябва да води Америка през препятствията на времето. Освен това републиканците не без основание считат себе си за основатели и носители на политическата и менталната традиция на американската свобода и винаги са били ревностни последователи на управленска формула, получена от синтеза на либерална икономическа мисъл, консерватизъм в религиозната и публичната сфера и реализъм в международната политика.
Америка завършва XIX в. и влиза в XX в., водена от Републиканската партия. След президента Уилям Маккинли, управлявал между 1897 г. и 1901 г., в Белия дом влиза Теодор Рузвелт, който е държавен глава на САЩ от 1901 г. до 1909 г. Така Съединените щати започват XX в. с републиканско управление. След Теодор Рузвелт до днес Америка е управлявана от още десет президенти, излезли от средите на Републиканската партия. Сред тях са оставилите трайна следа в световната политика имена като Айзенхауер, Никсън, Форд и Рейгън.
През последния век демократите успяват да влязат в Белия дом седем пъти. Техни президенти са били консервативно настроеният Удроу Уилсън, Франклин Делано Рузвелт, Хари Труман, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Джими Картър и сега Уилям Клинтън. Уилсън е първото голямо име на демократите през XX в. Той застава зад тезата, че в политиката съществуват универсални принципи и морални норми, върху които трябва да се изгради международният ред. Уилсън налага в Америка и на световната сцена политическия идеализъм и създава Обществото на народите, което по-късно се превръща в ООН. Следващият демократ, президент на САЩ, е Рузвелт. Той показва на света чрез своята програма, наречена "Нов курс", как да бъдат ремонтирани дефектите на класическата пазарна система, полага практическите основи на социалдемокрацията и става американският президент, чието наследство има най-голямо влияние върху западната политическа практика след Втората световна война.
След него идва Хари Труман, който управлява САЩ от 1945 г. до 1953 г. Труман е известен с шегата си "домът ви се нуждае от ремонт тогава, когато краката на пианото пробият пода" - нещо случило се в неговия собствен дом. Той обаче е и американският президент, когото войната, атомната бомба, а впоследствие желязната завеса и студената война поставят в политически условия, нямащи прецедент в световната история. Мразен извън САЩ заради хвърлянето на атомната бомба над Япония, Труман развива вътрешните социални реформи на Рузвелт, като инициира правителствена програма, включваща увеличаване на социалната сигурност, програма за пълна заетост, разгърнато жилищно строителство и развитие на бедняшките квартали - проект, станал известен като "Феър дийл". След Труман и осемгодишно управление на републиканците за президент на САЩ е избран Джон Кенеди. Джей Еф Кей, както го наричат, далеч надминава Клинтън в сексуалните си апетити. Извън връзката си с Мерлин Монро обаче Кенеди започва най-мащабната и дългосрочна експанзия на американската държава в икономиката и публичната сфера и започва програми за премахване на бедността и социалното неравенство. Кенеди е известен още с призивите си за равни права за всички американци, за създаване на ново гражданско законодателство и с кампанията си за световен мир.
След като е убит, мястото му заема Линдън Джонсън, който продължава неговата линия и я доразвива в проект за създаване на силна средна класа в САЩ, наречена "Програма за създаване на велико общество". При управлението на Джонсън започва и войната във Виетнам. След края на мандата му и нова осемгодишна пауза на власт отново идват демократите. Новият президент Джими Картър постига редица успехи във вътрешната си политика. Той изгражда национална енергийна стратегия, провежда реформи в сферата на административното обслужване, развива околната среда и започва кампания за издигане в култ на човешките права. Точно фанатичното преследване на спазването на правата на човека обаче става основната пречка пред успехите на Картър в международната политика, където той е твърде непоследователен.
Последният демократ, държавен глава на САЩ, Бил Клинтън, стана най-младият президент на САЩ. Той дойде на власт в условията на икономическа криза и съсредоточи усилията си в преодоляването на застоя в американското общество. Нетипично за традицията на Демократическата партия, Клинтън стартира програма за редуциране на бюджетния дефицит и за намаляване данъците на дребния бизнес. Администрацията му проведе реформи в обществените училища, изработи нова национална здравна стратегия и направи подобрения в социалната система. В края на първия мандат на Клинтън американската икономика излезе от периода на криза, а оценките за неговото управление и за постиженията му на международната сцена бяха високи.
Клинтън дойде на власт след 12-годишно републиканско управление, започнало с президентството на Роналд Рейгън през 1980 г. С Рейгън започна нова епоха в американската история. Държавата се отказа от кейнсианските икономически рецепти и минимизира намесата си в икономиката. Успоредно с това Рейгън започна кампания за преоткриване на, както той ги нарече, традиционни за Америка ценности като семейство, религия и умереност в публичната сфера. С Рейгън на власт дойде ново поколение политически лидери и постепенно в обществото започнаха да се завръщат консервативни нагласи и ценности, противоположни на тези през шейсетте и седемдесетте години. В резултат на всичко това 80-те години станаха период на икономически и военен възход за САЩ.
Икономическата политика на Рейгън бе продължена от Джордж Буш, който управлява страната в съвсем различни условия. По време на неговия мандат САЩ останаха единствен световен лидер, но регионалните конфликти и предизвикателства за Америка в международната политика се увеличиха. Управлението на Буш бе обърнато към защитата на американските интереси на международната сцена и остави на заден план решаването на вътрешните социални проблеми, което логично доведе до победа на демократите на президентските избори през 1992 г. В последните месеци светът стана свидетел на кампания, която се превърна в топсъбитие за всички медии - от телевизионния новинарски лидер CNN до последната локална радиостанция или местен вестник. Личните проблеми на американския президент влязоха във всеки дом, а цялата афера около съдебния процес и скандалите за секс и лъжесвидетелство няма исторически прецедент. Всъщност уникален е не самият случай, а по-скоро вниманието, което му бе отделено. Причините личният живот на американския президент да стане обект на такъв интерес са най-малко четири. Това са: установената в САЩ консервативна политическа традиция; наличието на определен тип легитимни за цялото общество норми на поведение; функционирането на медии, които от посредник, рефлектор и анализатор на процесите, протичащи в публичното пространство, са се превърнали в крупен производител на събития и новини, и провеждането на целенасочена политика за дискредитиране не само на Клинтън, но и на Демократическата партия. На практика настоящата кампания срещу американския президент е част от започналия процес на засилване влиянието на консервативните кръгове в американското общество върху политическия елит. Сексскандалите на Клинтън разгневиха голяма част от различните религиозни организации, както и елитите на влиятелните етнически общности в САЩ. Разкритията около тях се появиха в период, когато на мода се завръща въздържанието в сексуалния живот, когато има сериозен натиск за преоткриването на ценности като традиционното семейство и когато в обществото се завръщат норми на поведение, целенасочено подлагани на разрушаване през предходните три десетилетия.
С разкритията около сексуалните афери на Клинтън започна и новата кампания на републиканците за завръщането им в изпълнителната власт. Първото препятствие пред тях са предстоящите през тази есен частични избори в Камарата на представителите, но най-важната битка от политическата война между двете големи американски партии се води за мястото в Белия дом, поради което всяко издание на републиканците, било то печатно или електронно, фокусира вниманието към неизпълнените обещания и дефицита на истина в думите на президента.
В предизборната си програма републиканците акцентират върху два основни пункта: програма за осигуряване на по-добри училища и проект за намаляване на данъчните ставки. Новата кампания за образование е наречена "Децата на първо място" и обещава повишаване нивото на преподаване, стипендии за учещите се от по-бедни семейства, подобряване на условията в училищата и децентрализация на учебната система. Централно място в кампанията на републиканците заема проект, озаглавен "създаване на работни места и икономически растеж". Като част от този проект е и планът "Арчър" за намаляване на данъчната тежест. Той предвижда отделяне в специален фонд на 80 милиарда долара от очаквания бюджетен излишък на САЩ за обезпечаване на планираното намаляване на данъците през следващите пет години. Републиканците искат намаляване на здравните осигуровки за работещите на свободна практика и на данъците върху спестяванията и обещават специални данъчни облекчения за фермерите и за работещите във военната сфера. Републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса иска още премахването на брачния данък, отмяната на който ще облекчи бюджета на 48 милиона семейства средно с 243 долара годишно. Друг обект на планирани реформи е данъчното законодателство, което според Републиканската партия е прекалено сложно и голямо по обем. Сравнено с Библията, която съдържа 773 000 думи, и с Декларацията за независимост, в която има 1337 думи, неговите 7 милиона думи наистина изглеждат твърде много, а техническото изпълнение на разпоредбите му струва на американците 200 милиарда долара и 5.4 милиарда часа годишно.
Критиката на републиканците атакува демократическата партия освен в най-слабото й място - президента, и в икономическата област, където успехите на Клинтън, поне в рамките на първия мандат са безспорни. Голямата битка започна и интересните неща в американската политика предстоят, а засега е ясно, че томахавката на войната между двете партии отново е изровена.
АКБ този път опита да отклони от "Полимери" "забравени" 6 млн. долара
Полиция, прокуратура и ревизори разследват предприятието
Депозит от близо шест милиона долара, който не фигурира в баланса на "Полимери", стана причина за огромен скандал между частните акционери в дружеството - "АКБ Корпорация" (бивш приватизационен фонд "АКБ Форес - социален") с около 60% и "Българска холдингова компания" (бивш Българо-холандски приватизационен фонд) с 18%. През миналата седмица БХК сигнализира, че новоназначеното ръководство на завода е започнало постъпки за разваляне на договора за депозит в банка Биохим и за прехвърлянето на средствата в гръцката "Йонийска банка". Предвид методите на управление на скандалната АКБ миноритарните акционери в "Полимери" заподозрели, че целта на трансфера всъщност е да се "източат" парите, чието съществуване не е било известно освен на предишното ръководство на дружеството. Истината излиза наяве, след като изпълнителният директор на предприятието Кирил Цонев разбрал, че ще бъде уволнен от новия мажоритарен собственик. Тогава той отишъл при представителите на "Българска холдингова компания" и разказал за неизвестните дотогава 6 млн. долара. Интересното в случая е, че АКБ купи преди няколко месеца от държавата касовия пакет в размер на 24% от капитала срещу 13 млн. долара, взети на кредит от Булбанк.
Ивайло Маринов, член на надзорния съвет на "Полимери" и изпълнителен директор на "АКБ Корпорация", заяви за "Капитал", че към момента договорът за депозит в банка Биохим е прекъснат, а парите се намират в разплащателна сметка на "Полимери" в същата банка. Едновременно с това върху сумата е наложен запор от окръжната, прокуратура във Варна. Най-вероятно основната заслуга за успешно проведената акция по спирането на парите е на Хараламби Анчев, който е едновременно член на надзора на "Българска холдингова компания" и на надзора на Биохим. "Имаме намерение да обжалваме приватизационната сделка, макар че ние не сме били кандидат-купувачи", каза г-н Анчев. Той допълни, че според него сделката е нищожна, защото около нея е имало факти, които са били скрити от потенциалните купувачи.
От икономическата полиция във Варна съобщиха, че в "Полимери" все още тече ревизия и не могат да бъдат дадени предварителни резултати. С това на практика бяха отречени публикациите в пресата, според които проверката не е установила нарушения в предприятието. Според Маринов данъчната ревизия е била поискана от новите шефове на "Полимери" и е започнала на 24 септември. Той допълни, че на 26 септември са дошли нови финансови служители, които са подновили започнатата по-рано проверка в "Полимери", този път съвместно със специалисти от Главно управление на данъчната администрация и икономическата полиция. Според вътрешна информация от предприятието обаче държавните служители не са били допуснати до административната сграда от охраната - фирма "АКБ - Компания за инвестиции и сигурност". В края на същия ден след намеса на полицията финансовите служители са влезли в дружеството, а административната сграда на фирмата е била запечатана.
Тайният депозит е бил направен през септември 1995 г. и е бил предвиден за подновяване на инсталациите за винилхлорид и поливинилхлорид, което трябвало да се извърши през 2000 г. Странното около тези пари е, че бившето ръководство на предприятието не ги е отразило никъде в баланса на дружеството. От друга страна, не е ясно защо инвестиционните разходи не са били направени веднага, а са били чакани години наред. Освен това според представителите на БХК парите са стояли в Биохим при не особено благоприятни за предприятието условия. Ивайло Маринов заяви, че причината АКБ да поиска развалянето на депозита в Биохим е решението за подновяване на преговорите с японския концерн "Мицуи марубени". Идеята била да задвижат проекта преди изтичането на крайния срок. Новите шефове обвиняват предишното ръководство и най-вече бившия изпълнителен директор Кирил Цонев (който беше подкрепян с гласовете на държавата и БХК), че само четири дни преди АКБ да го уволни от "Полимери" е подписал нов анекс към договора за депозит, с който срокът му е бил удължен. В случай на разваляне на договора преди изтичане на определения период новият анекс предвижда освен неизплащане на лихвите и удържане на 18% от депозираната сума.
Според БХК обаче истинската цел на "АКБ Корпорация" е била да се отклонят средствата в нейна полза. За тази цел в началото на миналата седмица БХК съобщи, че са изпратени писма до управата на банката, до управление "Банков надзор" на БНБ и до Министерството на промишлеността с искане за финансова ревизия и запор върху сметките. Според източници, близки до БХК, предприятието продължава да дължи на акционерите дивидент за миналата година в размер на около 2.8 млрд. лв., заплати на работещите в предприятието, неплатени сметки към ТЕЦ и др. По техни изчисления общата сума се изчислява на около 8-10 милиарда лева.
От своя страна оправданията на АКБ са, че истинската причина за финансовите затруднения на "Полимери" в момента е надвнесената сума в държавния бюджет под формата на данък печалба и ДДС. За това той обвинява предишното ръководство начело с Кирил Цонев, че не е поискало "данъчна ваканция" за вече приватизираното предприятие. Законът предвиждаше предприятията, приватизирани до края на миналата година, да имат облекчения при плащането на данък печалба. Според Маринов общата сума, която предприятието е надвнесло в държавния бюджет, е около 5 милиарда лева.
Според запознати с методите на управление на АКБ след придобиването на пакет в размер малко над 60% от капитала на "Полимери" мажоритарният собственик е започнал политика на източване на средства от завода. Така например четири дни преди встъпването в длъжност на новия управителен съвет за охрана на предприятието е определена фирмата "АКБ - Компания за инвестиции и сигурност" ООД. Тя е регистрирана през 1994 г. с управител сегашния изпълнителен директор на "Полимери" Анна Главинова и основен акционер Николай Банев, шеф на "АКБ Форес" и "АКБ Корпорация". Първоначално в предприятието са назначени 37 души за охрана, а в момента техният брой е увеличен до близо 50. Заплатите на служещите в охранителната фирма били в размер на две и половина средни заплати в предприятието, което прави около милион лева на човек месечно или най-малко 600 милиона лева годишно за охрана на "Полимери".
За подобна схема на източване на средства има сигнали и от други предприятия, в които бившият приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" е придобил мажоритарен дял. Направената от вътрешни ревизори на БХК проверка показва и голям брой нарушения и злоупотреби от страна на новите шефове на "Полимери". По-голямата част от тях са свързани с плащане на сметки и командировки, които не са свързани с "Полимери".
Чешките акционери в "АКБ Форес" АД-дружество, регистрирано през 1996 г. от Николай Банев и Ивайло Маринов, са освободили от досегашния борд на директорите Ивайло Маринов и Янко Николов (сега член на Комисията по ценни книжа и фондови борси). На мястото на двамата предишни чешки представители в борда са избрани изпълнителният директор на "Форестинвест - инвестични сполечности" Роберт Бабука и Ярослав Ухларик. Николай Банев продължава формално да изпълнява длъжността изпълнителен директор на "АКБ Форес". На последното общо събрание, свикано от чешките акционери в качеството има на притежатели на 64% от капитала, досегашният съвет на директорите не е представил предварително обявените в дневния ред финансов отчет за 1996 и 1997 г. и отчет за използването на кредит от три милиона долара, дадени от "Форестинвест" за финансиране на работата на приватизационния фонд "АКБ Форес - Социален". Вместо Николай Банев на акционерното събрание са се явили упълномощени представители от охранителната фирма "АКБ - Компания за инвестиции и сигурност" ООД. Според юристи шансовете на "Форестинвест" да си върне кредита не са големи, а още по-малки са шансовете те да получат полагащото им се дялово участие в бившия приватизационен фонд.
Тази седмица надзорът на АП трябва да утвърди първата сделка по програма САРА
Продажбата на 75% от силистренското месопреработвателно предприятие "Меком" на "Интерфудс" ООД - София, беше разгледана от надзорния съвет на Агенцията за приватизация (АП) миналия петък. "Не виждам пречки за тази сделка, вероятно ще я одобрим окончателно на следващото заседание на надзора", коментира Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на агенцията. Това ще бъде първата сделка, подготвена от чуждестранен посредник с финансиране от програма САРА към ФАР.
Сделката на практика представлява придобиване на мажоритарния пакет от предприятието срещу символична цена в размер на няколко хиляди долара. Купувачът "Интерфудс", доставчик на суровини за "Меком", в момента е основен кредитор на предприятието, след като чрез цесия е придобил вземанията на търговска банка "Хеброс" и на фирмата доставчик "Митимекс".
Ако надзорът на АП не одобри сделката, единственото възможно бъдеще на "Меком" е ликвидация. "Меком" е пред ликвидация от май 1997 г. и дори се обмисляше вариант дали не е по-изгодно предприятието да се обяви в несъстоятелност и да се получат повече приходи чрез продажбата му на части. Не е сигурно обаче дали това е по-изгодно за държавата, защото не решава проблема с дълга на предприятието", каза Асен Дюлгеров.
"Меком" не работи от началото на 1997 г., а през последните месеци използва малка част от производствените си мощности, като работи на ишлеме. Според правния анализ, изготвен от посредника по сделката - "Райфайзен инвестмънт България" (Raiffeisen Investment Bulgaria), към сградите и земите на предприятието няма реституционни претенции. През последните шест години "Меком" отчита загуба. В момента собственият капитал на дружеството е отрицателна величина - приблизително минус 2.3 млн. долара.
"Интерфудс" е единственият кандидат, подал оферта за "Меком". От няколко месеца купувачът плаща разходите на предприятието за електрическа енергия и за поддържане на сградите, без да има юридическо задължение за това. Според приватизационния договор "Интерфудс" ще изплати всички задължения на предприятието в размер на близо 6 млрд. лв. Основният ангажимент на купувача обаче е да пусне предприятието да работи, като по този начин ще бъдат възстановени повече от 100 работни места.
Членовете на комисията по ценните книжа са седем дори когато са четири
Кой ще се пребори за последния шанс да напусне необезпокоявано регулиращата институция
Втори член на комисията по ценни книжа напусна институцията - заместник- председателят Жеко Фетваджиев подаде оставката си и тя беше приета от Министерския съвет миналия понеделник. Причина за напускането на Фетваджиев е преминаването на работа в частна компания. Преди около десетина дни в Държавен вестник беше обнародвано съобщение, от което става ясно, че зам.-председателят на комисията е изпълнителен директор на "Български пенсионен фонд" АД. В това дружество акционери са Държавен застрахователен институт с 40% от капитала, "Българска холдингова компания" (бивш "Българо-холандски приватизационен фонд") с 40%, бившият приватизационен фонд "Света София" (сега холдинг със същото име) с 10%, Общинска банка, Обединена българска банка, Булбанк, Българска пощенска банка и Български пощи.
Преди няколко месеца още един от членовете на институцията - Весела Станчева (която беше единствената останала от предишния състав на комисията), предпочете да напусне, за да започне работа в частна юридическа кантора. Сега действащият Закон за ценните книжа фондовите борси и инвестиционните дружества забранява на членовете на комисията да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност.
Напускането на комисията от Жеко Фетваджиев обаче е доста интересен юридически казус, доколкото не е ясно дали изституцията може (и в кои случаи) да продължи да работи, без председателят да има заместник. От друга страна, избирането на Фетваджиев за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на частно дружество (което очевидно е платена длъжност) става в момент, в който формално продължава да е заместник-председател на комисията. От Държавен вестник е ясно, че последното общо събрание на пенсионния фонд е проведено в края на месец май тази година, което означава, че в течение на четири месеца законът е бил нарушен.
По-големият проблем на комисията обаче според юристи е свързан с броя на членовете на регулативната институция. Според закона за ценните книжа "комисията се състои от председател, заместник-председател и петима членове". Това изрично условие на закона очевидно вече месеци наред не е спазено, което дава основание на немалко юристи да смятат, че след напускането на Весела Станчева досега всички решения, взети от държавния орган, са нищожни. От своя страна обаче, за да свали отговорността от себе си, председателят на комисията Радослав Цончев потърси становището на правния отдел на Министерския съвет (макар че такава процедура не съществува) и то се оказа в подкрепа на неговите твърдения. "Поискахме тълкуване от правния отдел на Министерския съвет по този въпрос и отговорът, който получихме от тях, беше, че заседанията и съответно решенията са легитимни, при положение че комисията има кворум, т.е присъстват поне четирима членове на комисията", каза Цончев.
Председателят обаче не за първи път забравя, че нито правният отдел на което и да е ведомство (било то на комисията или дори на самото правителство), нито Министерският съвет, нито Народното събрание имат право да дават тълкувания на законите. Ако все пак се окаже, че именно това е смисълът на закона, значи комисията има право да загуби само още един свой член, без да се налага избирането на заместник.
Тези спорове поставят в неудобна ситуация както самата комисия, така и министъра на финансите, който при оставка трябва да предложи нов член, а Министерският съвет трябва да го приеме.
Според юристи най-законното решение все пак е едновременно с освобождаването на член на комисията да бъде назначен неговият наследник. Може би проблемът в края на краищата ще се окаже пълна липса на доброволци за членове на комисията по ценните книжа, което е естествено, защото доста отдавна няма почти нищо за лицензиране.
Ако има търг до края на годината, ще има ли какво да се предлага на него
Списъкът на предприятията, чиито акции ще се предлагат на централизирани публични търгове, трябва да бъде публикуван в два централни ежедневника най-малко два месеца преди започването на всеки търг. Това е записано в окончателния вариант на Наредбата за реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, която беше обнародвана в Държавен вестник. От този текст излиза, че до края на годината няма как физически да се проведе централизиран търг, тъй като все още няма дори идея за списък на пакетите от акции, които ще се предлагат на него. До края на годината остават три месеца, а от тях последните две седмици очевидно са неподходящи за старта на т.нар. втора вълна на масовата приватизация. Излиза, че единственият начин да се проведе търг преди Коледа е или да се наруши, или да се поправи току-що публикуваната наредба.
Висшите чиновници обаче са оптимисти независимо от недостига на технологично време. "Твърдо ще има търг до края на годината. Ще използваме всички средства на властта, за да накараме приватизиращите органи да подготвят списъка на предприятията навреме", коментира по този повод Никола Николов, председател на комисията по икономическа политика в парламента. "Сега е особено необходимо да имаме списък, за да предизвикаме инвеститорския интерес, но това трябва да стане във възможно най-кратък срок", допълни той.
"Този текст за публикуването на списък два месеца преди всеки търг лично на мен не ми харесва. Възможно е той да отпадне и да не се прилага при следващите търгове", коментира Любомир Георгиев, изпълнителен директор на Центъра за масова приватизация. Той все пак допусна възможността до края на годината да се проведе един търг, но не пожела да се ангажира с конкретна дата. Според шефа на ЦМП изискването за информацията така или иначе вече е изпълнено, защото ЦМП публикува преди повече от месец списъка на 96-те предприятия с процедури за приватизация, които са открити след 7 април (датата на влизане в сила на последните промени в закона за приватизацията). "За гражданите е по-важно, че две седмици преди търга ще разполагат с икономически данни за предприятията в техните информационни проспекти. Те ще бъдат на разположение във всички бюра на центъра", обясни Любомир Георгиев. Оказва се обаче, че шефът на центъра твърди само това, което му е удобно в момента. Когато списъкът от тези предприятия беше публикуван във вестниците, ЦМП заяви, че той е неофициален и че институцията няма нищо общо с него, защото това са само възможни предприятия. Сега пък се оказва, че все пак именно това бил истинският списък. А всъщност няма начин 96-те предприятия, който Агенцията за приватизация публикува като координатор на приватизационния процес, да се покрие със списъка за първия централизиран публичен търг. Първо, защото от неговото публикуване досега има много нови предприятия с открити процедури за приватизация, които могат да бъдат пуснати на първия търг, защото отговарят на изискванията в закона. Второ, след приемането на предстоящата поправка в закона е възможно същите тези изисквания да отпаднат. И трето, повечето министерства, които са приватизиращи органи, не са съгласни със списъка на 96-те и имат свой.
Друг голям проблем пред провеждането на централизирани публични търгове, въпреки че официално той все още не се признава, е липсата на информация за предприятията, чиито акции да бъдат предлагани. Не е тайна, че координацията между различните органи и институции не е най-силната страна на държавния апарат у нас. Според шефа на ЦМП има идея институцията да се обърне за съдействие към асоциацията на инвестиционните посредници и тази на бившите приватизационни фондове, които да предоставят своите бази от данни на услугите на центъра. Това обаче звучи абсурдно. Очевидно държавните чиновници забравят, че членовете на тези бивши и настоящи организации имат свои интереси, които са точно обратни на държавните, защото става въпрос за отношения между продавач и купувач.
Всъщност излиза, че по отношение на търговете има няколко затруднения. Освен че е малко вероятно да има търг до края на годината, става все по-трудно да се каже и какво въобще ще се продава. Ако в закона за приватизацията отпадне изискването да се продават по 5% от държавните пакети във всички предприятия с открити процедури, няма да остане дори и това задължение за министерствата да раздържавяват чрез централизираните търгове. А практиката показва, че не може да се разчита на тяхната добра воля. Тогава остава само препоръчителната роля на междуведомствената комисия, която трябва да определи списъка за раздържавяване срещу инвестиционни бонове. И да се "разчита на политическата воля", както каза Любомир Георгиев.
Макар че няма списък и дата за първия търг, ЦМП вече определи Биохим за банка, която ще обслужва плащанията за придобиване на акции. Най-важният критерий за избора била възможността на банката бързо да предава на ЦМП информацията за внесените депозити и извършените плащания. Странно защо обаче никой не е обърнал внимание на необходимостта от добре развита клонова мрежа, по отношение на която Биохим въобще не може да се конкурира с Пощенска банка или ДСК. Явно ангажиментът да бъдат изпратени подвижни бюра в по-малките градове и селата, където жителите показват достатъчно висок интерес към участие в централизираните публични търгове, е бил преценен като достатъчна компенсация за липсата на банкови клонове из страната. Техническата готовност на ЦМП да проведе търг ще достигне своя връх през тази седмица, когато се очаква да бъде избрана и фирма, която да отпечата информационните проспекти на предприятията. Трите фирми кандидати са "Мултипринт" ООД - Костинброд, "Делова седмица" и печатницата на НДК. Информационните проспекти ще се отпечатват като отделни брошури за всяко от предприятията, за да могат да се използват на следващ търг, ако повторно бъдат предложени акции от същото предприятие.
Десет дни преди всеки търг се публикува тръжно обявление, в което се посочва откога започва приемането на заявки и за какви пакети от акции. За начало на търг се приема моментът, когато в бюрата на ЦМП започне приемането на заявки за придобиване на акции от предложените предприятия. Когато една заявка е на стойност над 10 млн. лв., заявителят трябва да внесе в Биохим депозит на стойност 5% от заявката. След като ЦМП получи информация за всички подадени заявки и внесените депозити, офертите се класират по низходящ ред в зависимост от предложената цена. Самите акции се придобиват не по цената, която отделният заявител е предложил, а по среднопретеглена цена, която важи за всички заявители. Тя се изчислява, след като се изключват т.нар. аномални заявки - по 10% от предложенията с най-високи и най-ниски цени. Това не означава, че тези заявки не участват в класирането.
Класирането и среднопретеглената цена за всяко предприятие се обявяват в бюрата на ЦМП приблизително до шест седмици след началото на търга. Ако предлагането надхвърля търсенето, се удовлетворяват всички подадени заявки. След това заявителите трябва да подадат нареждане за плащане, в което да посочат дали ще платят за придобитите акции в брой, в инвестиционни бонове или в определено съотношение между пари и бонове. Ако по определена заявка не бъде получено нареждане за плащане, се смята, че заявителят се е отказал. В такива случаи не се прави второто класиране, а непридобитите акции се пускат на следващ търг. Етапът на плащането продължава от 5 до 6 седмици.
Работническо-мениджърските дружества, заявките на които са класирани, разполагат с няколко дни срок след класацията, за да съберат бонове от акционерите или съдружниците си. След това ЦМП информира РМД колко бонове са набрани по тяхната сметка и мениджърите решават дали да платят заявката и в какво съотношение между инвестиционни бонове.
Търгът приключва с изпращане на квитанции за извършените плащания и съответно придобитите акции. В случай че са допуснати грешки, има едномесечен срок след изтичане на срока за плащане, в който се приемат молби и възражения. За удовлетворяване на претенции вследствие на грешки при обработката на заявките предвиден 1% от всеки пакет акции, предложен на централизиран търг.
накратко
Резултатите на пловдивското предприятие "Ален мак" за първите шест месеца на годината са значително по-ниски спрямо миналата година според данни, представени на акционерите във връзка с проведеното общо събрание. Особено голям спад има при печалбата за второто тримесечие на годината - едва 766 милиона лева. За първото тримесечие тази стойност е 3.011 милиарда лева. Резултатите показват, че финансовото положение на предприятието се влошава, въпреки че след решение на общото събрание по-рано тази година по-голямата част от отчетената печалба за миналата година (общо 13.7 милиарда лева) беше реинвестирана с цел подновяване на производствените мощности. Освен в руската криза причините могат спокойно да бъдат търсени и в сегашното ръководство, назначавано по неясни принципи от държавните представители. Според акционери гласуваните за годината средства за командировки възлизат на 150 хиляди долара, докато за сравнение рекламния бюджет на фирмата за същия период е около 300 милиона лева. При това продажбите на основния пазар в ОНД се извършват предимно от търговските представителства в бившия СССР и от посреднически фирми, което не налага чести пътувания от страна на сегашните шефове. Според експерти, след като се решат проблемите около отхвърлената кандидатура на варненската фирма "Канотранс", което не се очаква да стане по-рано от една година, цената може да падне близо два пъти.
Близо двеста работници и специалисти от врачанския химически комбинат "Химко" участваха в организирания от КНСБ протестен митинг пред портала на фирмата. Представители на синдикатите са изразили несъгласие с решението за преструктуриране на производството, което включва освобождаване на половината от работещите до 2001 г. В момента в завода работят около 2300 човека.
Накратко
Две оферти са подадени за участие в конкурса за 25% от капитала на "ЛВК Винпром - Търговище" АД, съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация. Срокът за подаване на оферти изтече на 28 септември. Предметът на дейност на предприятието е производство и търговия с вина.
Агенцията за приватизация подписа през изминалата седмица договора за продажбата на 26.2% от капитала на "Випом" - Видин, на работническо-мениджърското дружество "Випом-инвест" АД. Цената на сделката е 552 100 долара. Купувачът ще ползва правото си на десетгодишно разсрочено плащане, като първата вноска е платена в брой, а остатъкът ще бъде издължен наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации или с инвестиционни бонове. От капитала на "Випом" 60.2% са изкупени чрез масовата приватизация, 6.6% са предвидени за продажба при облекчени условия и 7% - за удовлетворяване на реституционни претенции.
Промишленото министерство обнародва в Държавен вестник решенията за метод на приватизация на предприятия и обособени части от първия пул на ведомството, поверен на български консултанти - консорциум от агенцията за недвижими имоти "Явлена" и оценителската фирма "Импакт". Офертите за обособените части от пула "Култура" - киносалони и зали за забавления, се подават до 7 октомври в офиса на "Явлена", а за кинодружествата - до 14 октомври. Цената на информационните меморандуми е 60 хил. лв. Срокът на посредническия договор на двамата български консултанти изтича в края на октомври.
Проектозаконът за публичното предлагане на ценни книжа беше разгледан на заседание на икономическата комисия към Народното събрание и предстои неговото внасяне за първо четене в заседателната зала. Законът трябва да замени изцяло сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Работническо-мениджърското дружество "Зимет" и "Наван Рисорсиз" са двамата кандидати в конкурса за приватизацията на до 80% от капитала на "Челопеч" ЕАД, съобщи през изминалата седмица изпълнителният директор на предприятието Здравко Вълчев. "Челопеч" е дружеството, в активите на което влиза най-голямото в България минно находище на медно-златни руди. "Наван Рисорсиз" е мажоритарен партньор съвместно с "Челопеч" в "Бимак", смесено дружество за добив на злато и мед. Срокът за подаване на оферти за "Челопеч" изтича на 8 октомври, а минималната офертна цена е 4.9 млн. долара. Тъй като "Челопеч" е в списъка за целева приватизация, РМД е получило писмо, че няма право да ползва преференцията на разсрочено плащане. Според Здравко Вълчев "Наван Рисорсиз" не е подходящ стратегически инвеститор за "Челопеч", защото не е изпълнил досегашните си ангажименти в смесеното дружество "Бимак" и не разполага с достатъчно ресурс, за да осигури 50 млн. долара инвестиции, необходими за "Челопеч" през следващите години. Самото РМД разчита на финансиране от български банки и настоява за удължаване на срока за подаване на оферти.
Въпреки подарения милиард "Видахим" се закрива
"Видахим" ще бъде ликвидирана, реши съветът на директорите през изминалата седмица. Формално решението ще бъде взето на общо събрание на акционерите, насрочено за 2 декември. Чисто финансово решението на директорите е обосновано. Миналата година видинското предприятие за гуми и полиамидни влакна завършва с 466 млн. лева загуба, която обаче рязко се увеличава през тази година. Според официалното съобщение на принципала - Министерството на финансите, за първото тримесечие на 1998 г. загубата на "Видахим" е 3 млрд. лева, за шестмесечието - 5 млрд. лева, а за осемте месеца - 6.4 млрд. лева. Тази загуба на фона на активите с балансова стойност 56.7 млрд. лева не е значителна. Лошото е, че загубата се трупа от основна дейност. За периода януари - август от общо 6.4 млрд. лева загуба загубата от основна дейност е малко над 6 млрд. лева. До края на август "Видахим" дължи на доставчици близо 8 млрд. лева, на банките 3.8 млрд. лева, на Държавния резерв - 6 млрд. лева.
В същото време вземанията му от клиенти са 2 млрд. лева, а натрупаните запаси - 9 млрд. лева. Над 80% от запасите са готова продукция, която не може да бъде реализирана. Това е основната причина за сегашното състояние на предприятието, а и на много други български заводи - то произвежда скъпа продукция, която не може да се реализира, а произведеното е скъпо, защото освен всичко друго и технологията е остаряла, основни средства няма, защото предприятието е в изолация, но пък и едва ли би се намерила банка, която да му отпусне кредит.
"Затрудненията на предприятието нямат временен характер, а се коренят в остарялата технология и неефективната структура на разходите и персонала", пише във факса от финансовото министерство. През 1997 г. "Видахим" губи 30% от пазарите си. Изделията му се конкурират на вътрешния пазар от по-евтини и по-качествени вносни продукти.
И при всичко това "Видахим" не беше закрита и продължава да работи. Не само това, но в края на юни правителството отпусна 1 млрд. лева помощ, която беше похарчена за покупка на суровини и за изплащане на заплатите на заетите над 4400 души. До момента задълженията към персонала надхвърлят 2 млрд. лева. Работниците не са получавали заплата в продължение на два месеца и половина.
Това е може би първият случай на закриване на предприятие, за което има избран приватизационен посредник. Консултантите от "Рес и ко" така и не можаха да намерят подходящи купувачи, а договорът им изтича през март следващата година. "Има интерес от потенциален купувач към част от "Видахим". В момента преговаряме с него. До края на октомври ще докладваме на правителството дали има инвеститор, готов да купи предприятието. Дали ще се стигне до ликвидация на предприятието зависи повече от отношението на кредиторите, отколкото от други заинтересовани страни", коментира пред "Капитал" Боб Етрингтън от "Рес и ко".
В случая на "Видахим" имаме емблематичен пример за безсмислено отпуснати пари от държавата. Данъкоплатците ще трябва да се простят с този един милиард, който в противен случай би могъл да отиде примерно за покупка на техника за някоя болница или за доставка на лекарства, ремонт в училище, подмяна на водопровод.
Публична тайна е, че временната финансова помощ беше отпусната с намесата на сините депутати от Видин. В района, в който традиционно се гласува за БСП и в който повечето предприятия не работят, съкращаването на тези 4400 души би могло да доведе до рязко увеличаване на социалното напрежение. Това бяха аргументите в края на юни. Три месеца по-късно обаче се разбра, че съществуването на "Видахим" е невъзможно и парите са похарчени напразно.
Немска и унгарска фирма наддават за "Микропроцесорни системи" - Правец
Унгарската фирма "Видеотон", консорциум от две немски фирми и работническо-мениджърското дружество са трите кандидата, подали оферти за 75% от капитала на "Микропроцесорни системи" - Правец, съобщи добре осведомен източник. В момента посредникът за приватизацията на "Микропроцесорни системи" "Роланд Бергер енд партнърс" (Rolland Berger & Partners) води преговори с трите кандидат-купувача. Според официалната информация от Агенцията за приватизация немската консултантска фирма е обещала да избере купувач най-късно до 15 октомври и да представи в АП доклад с предложението си.
Стремежът на "Роланд Бергер" бързо да финализира сделката за продажбата на завода в Правец вероятно се дължи на това, че от 15 октомври посредникът трябва да започне да преговаря с кандидатите за другите му поверени предприятия. Тогава изтича срокът за подаване на оферти за ДЗУ, "Теспом" - Габрово, "Чавдар" - Ботевград и ЗММ - София.
Възможно е обаче сделката за Правец да се забави заради старо задължение на завода към търговски банки, което не е било официално преоформено по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК). Според запознати посредникът "Роланд Бергер" разчита, след като бъдат приети поредните промени в закона за приватизацията, част от дълга да бъде опростен. Ако задължението все пак бъде признато, по ЗУНК ще може да бъде опростена най-много половината от него, тъй като стойността му е по-малка от размера на дълготрайните материални активи (след преоценката от края на миналата година те са в размер на близо 2.9 млрд. лв.).
"Определено считам, че задълженията на завода в Правец не са толкова големи, че да представляват сериозна пречка", коментира по този повод Евстати Апостолов, изпълнителен директор на "Микропроцесорни системи".
Срокът за подаване на оферти за мажоритарния пакет от "Микропроцесорни системи" изтече на 1 септември. През миналата година заводът беше в процедура по несъстоятелност, която в началото на 1998 г. беше прекратена с аргумента, че ищецът Балканбанк не е имал законно основание да иска обявяване на предприятието в неплатежоспособност. Според Евстати Апостолов задължението към Балканбанк по принцип е погасено. Според баланса на "Микропроцесорни системи" през първото тримесечие на годината предприятието има около 14 млн. лв. загуба, а от 1997 г. - около 15.6 млн. лв. неразпределена печалба. В момента заводът има над 500 служители и работи с около 40 търговски партньори.
Сред трите кандидата работническо-мениджърското дружество логично има най-малки шансове, тъй като е малко вероятно да успее да осигури необходимите инвестиции за модернизиране на завода и да покрие задълженията на предприятията. Не е изключено РМД да изпадне в съвсем неблагоприятна позиция, ако преди финализирането на сделката бъде приет новият закон за приватизацията. Засега в него се предвижда да има дисконтиране на офертите на мениджърските екипи и на практика тези дружества ще трябва да се конкурират при равни условия с останалите кандидати.
Предимство на немския кандидат за "Микропроцесорни системи" е, че добре познава състоянието и възможностите на предприятието. Водещата фирма в немския консорциум е "Сет" - основен търговски партньор на "Микропроцесорни системи" през последните няколко години, съобщи добре осведомен източник. "Сет" е едновременно основен доставчик на суровини и основен клиент на завода. Офертата е подадена от името само на "Сет". Причината за създаването на консорциум между "Сет" и още един кандидат-купувач е, че двете фирми имат интерес към различни части от завода в Правец.
Другият чужд инвеститор, който наддава за "Микропроцесорни системи" (но възнамерява да подаде и оферта за ДЗУ), унгарската фирма "Видеотон холдинг", обяви преди две седмици, че не се опасява от конкуренцията и има ясен бизнесплан за бъдещето на завода - да произвежда платки. "Имаме свободен ресурс от около 20 млн. долара, които можем веднага да инвестираме в Правец и ДЗУ", заяви Ото Шинко, вицепрезидент на "Видеотон холдинг". Предимството на "Видеотон" пред немския консорциум е, че иска да купи и да използва завода като цяло. Ако обаче унгарската фирма бъде избрана за купувач и на "Микропроцесорни системи", и на ДЗУ, може да се наложи искане на разрешение за сделките от Комисията за защита на конкуренцията. В случая не е ясно дали може да се говори за концентрация на стопанска дейност, тъй като двата завода имат значителни разлики в продукцията си.
Доларът се срина на международните пазари до 1.63 марки
Доларът поевтиня рекордно на международните финансови пазари и достигна до 1.6323 марки в петък по обед. Само в четвъртък той падна с около три пфенига спрямо 1.67 при затварянето на пазарите в сряда. В петък сутринта техническа корекция вдигна малко курса на американската валута до 1.6480 марки, но след това при отварянето на търговията на европейските пазари той падна до 1.63 марки.
Всичко започна още при отварянето на европейските пазари в четвъртък с масови продажби на долари. През деня индексът на франкфуртската борса DAX падна с 5.54 процента. Това повлия на кроса марка/долар и доларът започна постепенно да поевтинява. В сряда индексът Dow Jones падна с 240 пункта, а в четвъртък бе отбелязано ново понижение с 210 пункта. Затварянето на пазара дойде при стойност на индекса 7632.53 пункта. Само допреди месец и половина той беше почти 9000 пункта.
Всеобщата световна криза започва да се отразява много сериозно на пазарите в САЩ и дори понижаването на лихвените равнища с четвърт процент до 5.25 на сто годишно във вторник трудно ще задържи цените на книжата на пазара. Според повечето от анализаторите настоящата ситуация е много сериозна и трябва да се вземат спешни мерки за стабилизация на американската икономика, тъй като влиянието й върху световната икономика е голямо. В същото време германската икономика остава стабилна, с добри перспективи за бъдещето и без нужда Бундесбанк да намалява лихвените равнища поне до януари.
Очакванията на анализаторите са до края на тази година доларът да падне до 1.60 марки, но това може да стане и по-бързо, ако кризата се засили. Късно в четвъртък някои от коментаторите сравниха състоянието на пазарите със ситуацията през октомври 1987, когато индексът Dow Jones също падна рязко. Бяха направени сравнения дори и с началото на голямата депресия през 1929 г. с надеждите, че това никога няма да се повтори.
Индексът на токийската борса Nikkei последва другите основни борсови индекси и също тръгна рязко надолу, като падна с 38.59 пункта. За първи път от януари 1986 г. стойността му бе под 13 000 пункта. Краят на японската работна седмица дойде при курс 135.10 йени за долар.
Валутният пазар у нас следваше колебанията на международните пазари и в края на седмицата курсът на долара бе около 1640 лева за долар на междубанковия пазар. В началото на изминалата седмица марката се котираше около 998 лева, но към края й започнаха по-масирани продажби на марки от страна на търговските банки. Причината бе в ниската левова ликвидност и нуждата от ресурс за регулиране на резервите. Това принуди банките да продават марки и тя падна до 995-996 лева въпреки поскъпването й на международните пазари. Очакванията на дилърите са, че в началото на тази седмица марката леко ще поскъпне, следвайки международния курс марка/долар. Доларът ще остане евтин на нашия пазар, като постепенно кешовият пазар ще достигне до равнищата на междубанковия, тъй като в края на изминалата седмица курсовете там все още бяха високи.
Пазарът на дългови инструменти бе нестабилен
Изминалата седмица ще се запомни с нестабилния и изнервен пазар на дългови инструменти. Седмицата започна сравнително спокойно, като цените на книжата на някои страни падаха, а на други се качваха. При някои падането бе доста голямо, причинено от масови пордажби. Тези почти панически постъпки на някои инвеститори се обясняват с глобалната слабост на пазара.
Във вторник Федералният резерв на САЩ намали лихвите по краткосрочните депозити с 0.25 процента до 5.25 на сто годишно. Това според анализаторите бе първото от поредица намаления на лихвените равнища. В края на годината се очаква те да станат 5 на сто, а през пролетта на следващата година да бъдат намалени до 4.5 процента. Това повлия на пазара на ценни книжа негативно и индексът Dow Jones падна с близо 240 пункта. В същото време намаля и доходността на 30-годишните съкровищни облигации в САЩ, което повлия на цените на дълговите инструменти.
В последните десетина дни положението в Бразилия започна да става тревожно и според търговците може да последва ситуацията в Русия от август тази година. През изминалата седмица инвеститорите бяха изнервени и много от тях бързаха да закриват позициите си. В края на седмицата пазарът малко се поуспокои или по-скоро замря в очакване на президентските избори в Бразилия, на които се очаква сегашният президент Фернандо Енрике Кардосо да бъде избран за втори мандат. Втория индикатор, от който зависи по-нататъшното движение на цените на дълговите книжа, е дали Бразилия ще си осигури поддръжка от Международния валутен фонд след седмица. В четвъртък цените на бразилските, аржентинските и венецуелските брейди-облигации паднаха средно с по четири пункта.
Цените на българските брейди-облигации останаха стабилни и дори се повишиха на фона на падането на цените на останалите инструменти. Основната причина бе в потвърденото от МВФ тригодишно споразумение с нашата страна. В петък в края на предходната седмица обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 58.000/875 цента и се продаваха по 62.625-63.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се котираха между 56.500 купува и 59.375 продава, а котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 44.000-49.500 цента. В четвъртък миналата седмица цените на брейди книжата ни бяха за DISC 63.000 цента купува и 63.500 продава, IAB се котираха между 57.000 и 57.750 цента, а FLIRB бяха 45.750-47.500 цента.
Държавен вестник
Ниска ликвидност повиши междубанковите лихви
Пазарът на междубанкови депозити бе много активен през изминалата седмица и основната причина за това бе голямото търсене на левов ресурс за регулиране на минималните задължителни резерви от търговските банки. Срокът за регулацията изтича на 3 октомври, но банките трябваше да покрият позициите си до 2 октомври, петък. Това предизвика напрежение на пазара, което повиши лихвите доста. Овърнайт депозитите се търгуваха в началото на седмицата на 2.8-2.9 на сто годишно, а в края на седмицата цената им вече бе 3.4-3.6 процента. Лихвите по депозити до една седмица също се повишиха, макар и не толкова много. В понеделник банките разменяха тези депозити между 3.1-3.2 процента годишно. В края на седмицата те вече се разменяха между 3.6 и 3.8 на сто годишно.
Дори и постъпленията от падежи и лихви на Държавни ценни книжа, които бяха около 27 милиарда през миналата седмица не успяха да задържат поне малко покачването на лихвите. В стремежа си да набавят необходимия им левов ресурс доста от банките започнаха да продават марки, което пък се отрази на котировките на марката спрямо лева, които паднаха до 996 лева за марка. Според дилъри обаче напрежението ще спадне още в понеделник тази седмица, защото банките вече ще са регулирали резервите си, а от бюджета ще започнат да постъпват първите средства за плащане на пенсии и социални помощи. Лихвените равнища леко ще започнат да падат и според дилърите овърнайт депозити ще се търсят около 3.0 процента, а депозити със срок до една седмица около 3.2 на сто.
Доходността на продадените на аукциони в понеделник тримесечни ДЦК не се промени и поради тази причина основният лихвен процент остава без промяна на 5.08 годишно поне до 6 октомври. Доходността на шестмесечните ДЦК съвсем леко се понижи от 5.52 на 5.50 на сто годишно. Следващите аукциони за три- и шестмесечни ДЦК с общ номинал 22 милиарда лева ще се проведат както винаги в понеделник - 5 октомври. Министерството на финансите увеличи номинала на шестмесечните емисии от 15 на 17 милиарда лева с цел набиране на повече средства. Очакванията са да има голямо търсене точно на тези ДЦК, защото на последния аукцион активността на първичните дилъри бе много голяма.
Единен контролен орган ще следи строителството в страната
Кабинетът даде зелена улица за стартиране дейността на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), приемайки правилник за организацията, задачите и функциите на дирекцията и променяйки Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство.
Създаването на единен контролен строителен орган беше предвидено в последните изменения на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), които са в сила от август тази година. Промените в закона засягат предимно мерките и санкциите срещу незаконното строителство, реда и условията за упражняването на контрол върху строителството, както и контрол върху техническите служби към общините, а целта е бъдат отстранени негативните последици от незаконното строителство в страната, а в бъдеще то да бъде сведено до минимум. Досега този контрол се осъществяваше както от общините, така и от Държавната инспекция по териториалноустройствен и строителен контрол към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които в повечето случаи си прехвърляха топката и на практика това не позволяваше той да бъде ефективен. Липсата на единна контролна система даваше възможност на едни и същи лица да правят многократни нарушения безнаказано. Не може общините, които разрешават строителството, да осъществяват контрол върху него, е мнението на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Борис Милчев.
Новосъздадената дирекция се явява приемник на досега съществуващата Държавна инспекция за териториалноустойствен и строителен контрол, като поема всички нейни активи, пасиви, както и архива й. Тя е на пряко подчинение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Дирекцията за национален и строителен контрол е юридическо лице на бюджетна издръжка с централно управление - град София, и 28 регионални дирекции в страната. В правомощията на Дирекцията за национален строителен контрол е да спира незаконните строежи и да дава разрешение за тяхното продължаване след отстраняване на нарушенията, да забранява достъпа до незаконните строежи, да забранява захранването им с енергия. Началникът на дирекцията има всички права да спира прилагането или отменя неправомерно издадените разрешения за строеж или нередовни строителни книжа, както и да налага предвидените от ЗТСУ санкции срещу нарушителите. Дирекцията налага предвидените според ЗТСУ глоби на физическите лица-нарушители и имуществени санкции за юридическите лица, които не съблюдават законовите изисквания при строителството. Контролните дейности по отношение на строителството в зоните с особена териториалноустройствена защита (национални паркове, гори, курортни комплекси и др.), качеството на влаганите материали, дейността на Независимия строителен надзор, спазването на общите градоустройствени планове също са в правомощията на дирекцията. Тя ще съхранява и оригиналите както на общите градоустройствени, така и на застроителните и регулационни планове на населените места.
Една от основните идеи, залегнали в последователните промени на закона и правилника за неговото прилагане, касае незаконното строителство и цели да бъде преустановена порочната практика да се променят градоустройствени планове с цел узаконяване на такива обекти, като за това изрично са посочени случаите, при които такова узаконяване може да бъде направено - само когато строежът е невъзможно да бъде премахнат. До края на годината собствениците на незаконни строежи, започнати до 30 юни т.г. , трябва да ги декларират, за да могат спрямо тях да се приложат досега действащите норми - или с други думи да се търси начин за тяхното узаконяване (ако са били допустими по времето, когато са били извършени). Ако това е възможно, собствениците ще трябва да заплатят такса за узаконяването им, определена от Министерския съвет. Това обаче не означава, че всички декларирани незаконни постройки ще бъдат узаконени.
Студентски кредити могат да се получат и без ипотека върху имот
Студент трети курс в София стои в клон на ДСК и чете условията по отпускане на студентски кредити. Всичко е ясно - съдлъжници, обезпечения, поръчители, начислявана лихва, вноски за погасяването на заема и т.н. "При тези условия няма да кандидатствам за кредит - по-добре да взема пари на заем от приятели или да се хвана на някаква работа", в размисъл на глас споделя половин висшистът. Студентските кредити се оказаха непривлекателни за тези, за които бяха предназначени. Първоначално кредитите изглеждаха неизгодни за касата, а когато условията по заемите се поставиха на пазарен принцип, тежестта се пое изцяло от студентите. Затова шест месеца след началото за кандидатстване за кредити касата упорито мълчи колко са кандидатствали и на каква част от тях са отпуснати заеми. На практика фондациите предлагат по-лесно достъпна финансова помощ на студентите, отколкото ДСК, макар и при по-различни условия.
Все пак спестовната каса промени първоначалните условия по кредитите. Сега вече студентите могат да избират от два пакета изисквания. Разликата между тях е изискването за ипотека върху недвижим имот, началото на изплащане на главницата по заема и дължимата лихва. При липса на ипотека се отпуска кредит само до три млн. лв. Седем млн. лв. е лимитът за по-утежнения вариант на кредита. И в двата случая са необходими съдлъжник и трима поръчители. Всички те трябва да са физически лица. Съдлъжникът изплаща дължимите вноски по кредита. От поръчителите се изисква да докажат месечен доход, който да надвишава месечната вноска по кредита, и минималната работна заплата за страната за всеки член на семейството. Кредитът без ипотека се погасява и по време на получаването на заема. При него едновременно се изплащат дължимата лихва и главницата по използваната сума от заема. Само един месец е гратисният период на погасяване. Дължимата лихва е 16 на сто, при 18 на сто за кредит с ипотека. По-високата лихва се дължи донякъде на гратисния период за плащане на главницата - времето на обучение на студента. Изплащането на главницата започва най-късно шест месеца след първата дипломна сесия. Когато се изисква ипотека, недвижимият имот може да е собственост на студента, съдлъжника, поръчителите или на трето лице, но не и на фирма.
От касата припомнят, че за кредит се кандидатства в клона на ДСК по местоживеене или месторабота на съдлъжника. Студентът трябва да има завършен първи курс, успех от следването не по-малък от 4.00 и да е под 28 години.
Пловдивският панаир - между реалностите и очакванията
Международният технически панаир в Пловдив тази есен събра над 1700 български и чужди фирми - с около стотина по-малко от рекордната 1994 г. За мнозина участието в панаира бе поредно събиране на погледите върху рекламното лого и изделията на фирмата. Поредна демонстрация на престиж, поредно натриване носа на конкурентите. За други Пловдив бе добрият знак, че са надвили харчове и загуби от минали години и пак са тук - изплували са, чакат клиенти, планират бъдещи приходи. Част от фирмите за първи път застанаха от другата страна на щанда - сред участниците, а не сред посетителите.
"Много изложители и посетители, много въпроси, малко сделки. " Така обобщава панаирните дни инж. Кирил Бояджиев от фирма "Контент '91" - официален представител на немските АLUP и ULTRAFILTЕR за България. "По правило на панаирите не се правят сделки. Вярно е, че срещаме и нови клиенти, но за нас основното е да видят, че сме на изложението. Ние сме водеща фирма в бранша. Затова е важно да бъдем тук", преценява инж. Григор Филков, управител на "Газтехника" ЕООД, изключителен представител на KROM SCHRODER и ELSTER.
Свиване на пазара и редукция на клиенти отбелязват предприемачите. Неясното бъдеще на държавните заводи, отсъствието на реални инвестиции и труднодостъпните кредити спъват и производители, и потребители. "Компресорите, които предлагаме, се изплащат за четири месеца само от икономия на ток. Но предприятията работят с прашасали руски и родни машини отпреди 15-20 години. Защото нямат средства. Директорските бордове са се свили и едва събират пари за заплати. Работническо-мениджърските дружества искат "с трици маймуни да ловят" - липсват им свежи финанси и свободни оборотни средства. Техниката е стара, усилията на фирмите са насочени предимно към ремонтиране, а не към обновяване", смята инж. Кирил Бояджиев от фирма "Контент '91".
И "Газтехника" отчита силно намаление на поръчките. Държавните мастодонти постепенно отпадат от листата на клиентите. "Един разходомер за газ ще възвърне вложените в него средства за две години. Но въпреки очевидната полза, предприятията нямат пари за такава инвестиция. Валутният борд и безпаричието не позволяват да се влагат средства в инвестиционни програми. По-страшното е, че дружествата не могат да теглят кредити. А на запад компаниите вземат без проблем заеми дори за покупка на три компютъра например. У нас това би било и смешно, и невъзможно", пресмята управителят на "Газтехника" инж. Григор Филков. Битките между "Овергаз" и Булгаргаз рефлектирали директно върху бизнеса на дружеството. Значителна поръчка била анулирана. За сметка на това чувствително нараснали заявките от частници. Фирмата свързва своите надежди с възраждането на инвестициите в керамичната, хранително-вкусовата и металообработващата промишленост. "Немските ни партньори гледат разбиращо на ситуацията у нас", признава инж. Филков. И сравнява икономическата ситуация у нас с тежко болен, на когото най-сетне са направили операция. "Болният е пак зле, защото трябва да мине следоперационният период. Но дано все пак операцията е успешна", надява се управителят на "Газтехника".
"Усещаме, че губим почва. Клиентите стават по-малко. Имаме големи поръчки, но те са еднократни. Покупателната способност на партньорите ни е сведена до нула. Датчиците за измерване, които предлагаме, се изработват по наш патент. Те не отстъпват на американските или на германските по качество и са далеч по-евтини. Но въпреки това нямаме износ зад граница. След обединението на двете Германии загубихме основните си клиенти от бившата ГДР", преценяват ситуацията от габровската фирма "Фотон". Миналата година фирмата пропуснала пловдивското изложение по финансови съображения. Тази година има средства, за да финансира участието си на панаира. И се надява догодина да направи същото.
И в българо-руската фирма "Автоелектроника" от Пловдив отчитат затруднения в реализацията на продукцията. Фирмата изнася автомобилна електроника, пътни сигнални лампи, пластмасови детайли, инструментална екипировка. "Свили сме наполовина обемите в сравнение с 1991-1992 г. Пласираме произведеното главно в Русия. Руските ни партньори обаче спряха изцяло плащанията. Надявам се на следващия панаир пак да сме тук", казва Златозар Златев, организатор търговска дейност в дружеството. Макар че във фирмата има 50% руско участие, тя се бори за "място под слънцето" наравно с руските си конкуренти и не ползва преференции.
"Нашето собствено безпаричие и безпаричието на нашите клиенти са основните пречки пред развитието ни. Пазарът е много свит. Кредитите са непосилни. Износът за Русия стана почти невъзможен. Стагнацията е в цял свят", признава Божидар Божков, президент на еднолична фирма "ВЕНИ", която произвежда подемно-транспортна техника за складове и магазини. Участва за втори път на изложението в Пловдив, защото иска да печели популярност. А с нея - и нови клиенти.
"Успокоението на валутата и политическата стабилност са двете най-важни характеристики за периода от миналогодишния есенен панаир досега. Споразумението с Международния валутен фонд поставя добри рамки. Можем да планираме бюджет, цени, да правим планове за инвестиции за три години напред. А това е добър срок", коментира Милчо Боров, президент на CANTEK. Ударите под кръста са най-големият проблем за дружеството. Криминалният внос на домашни компютри удря здраво всички компании в бранша, които играят по правилата. "Очакваме от държавата да изпълни своите задължения към лоялните данъкоплатци. Тя трябва да лиши от шанс фирмите, които криминализират пазара и продават на дъмпингови цени. Изчисленията показват, че ако не се плащат мита и ДДС, компютърът е с 25% по-евтин", изчислява Милчо Боров.
"Купувачите не се стряскат от цените, както преди две години например. Очевидно свикнаха с новите калкулации, планират средствата си, предвиждат бъдещи разходи и печалби", отчитат и от габровската фирма "Фотон".
"Развиваме се по-добре от миналата година. Има стабилност на цените. Тя позволява да се правят дългосрочни прогнози и разчети. Но е трудно да се даде обяснение защо вървим напред. Раздвижването при нас едва ли е симптом за раздвижване в цялата икономика. Увеличи се броят на клиентите ни частни лица, които строят жилища и са разбрали нуждата от топлоизолация на сградите. Но няма абсолютно никакъв интерес от страна на държавата и на общините. Не бих искал да свързвам бъдещето на фирмата единствено с частните лица като основни клиенти. Няма свежи пари, чужденците не се редят на опашка, за да идват у нас, световната финансова криза удря всички", коментира Георги Гинев, президент на "Оркикем", официален вносител на топлоизолация и стирофом на "Дау кемикъл". И тази фирма страда от нелоялни конкуренти в бранша, които предлагат недотам добри изделия и отблъскват сериозни клиенти. Затова за първи път щандът на дружеството в Пловдив бе в американската палата - директен намек за качеството на предлаганото.
"Произвеждаме измерителни системи за металорежещи машини и почти сме монополисти на пазара. Нашите клиенти обикновено са хора, които имат собствен бизнес и желаят да работят с точни машини. Независимо дали имат пари или не, ако искат да развиват бизнеса си, трябва да купят от нашите системи. Дори ако се наложи да вземат пари назаем. Затова не се притеснявам за бъдещето на фирмата", звучи оптимистично Георги Дириманов, съдружник във фирма "Оптима-Електроник" - Пловдив. И допълва: "Тревожи ме само наследеният от тоталитаризма начин на мислене и начин на работа. А не сме във възрастта, когато можем да се променяме."
Опозицията иска отмяна на текстове в Закона за далекосъобщенията
Миналата седмица опозицията сезира Конституционния съд и поиска обявяването на няколко текста от Закона за далекосъобщенията за противоконституционни. Според депутатите от опозицията създадената в Закона за далекосъобщенията Държавна комисия по далекосъобщения ще регулира далекосъобщителни дейности, които в преобладаващата си част не са държавни, а частни. По тази причина според вносителите на искането до КС комисията трябва да бъде независим от държавата орган. "Конституцията не вменява на Министерския съвет прякото управление на стопански дейности, още по-малко на такива от частния сектор. Текстът "Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет", записан в чл.6 на закона, недвусмислено показва, че законодателят вменява на Министерския съвет преки функции на министерство или комитет. Понятието далекосъобщителни дейности включва не само държавните, но и дейностите от частния сектор. В този случай както Министерският съвет, така и останалите органи, посочени в чл.6 на закона, не могат да получават правото да управляват дейности, които са изцяло частни. Правилно в случая е да се говори за политика в областта на далекосъобщенията и регулиране на далекосъобщителните дейности, но не и за управление", се казва в искането до Конституционния съд. Според депутатите решенията за издаване и отменяне на лицензи са прерогатив на съответния оторизиран орган, който според закона е Държавната комисия по далекосъобщения, но така, както са формулирани неговите правомощия, "ДКД се явява помощен орган на правителството, който подготвя необходимата документация и след внасяне на съответното предложение в МС изпълнява наложеното му от правителството решение". По тази причина опозицията иска от Конституционния съд обявяването за противоконституционни на текстовете, които дават тези правомощия на кабинета.
Връщането на рекламите в БНТ ще спести пари на бюджета
Парите, които БНТ ще получи от държавната хазна догодина, ще бъдат значителни по-малко, ако парламентът отхвърли забраната за реклама в праймтайма до лицензирането на частна национална телевизия, заяви миналата седмица министър-председателят Иван Костов. "Правителството ще внесе съвсем друг бюджет за финансиране на БНТ", каза премиерът. След като държавната медиа ще прави само един канал, часовете излъчвана програма ще намалеят чувствително, разсъждава Костов. При това положение средствата за финансиране ще станат повече и заедно с нарастващите приходи от реклама ще се получи силно префинансиране, е логиката на премиера. "Не можем да допуснем подобни процеси, защото раждат колосална безстопанственост", заяви министър-председателят. Неговите думи обаче отново не дават логично обяснение на забраната в праймтайма ДО лицензирането на частна национална телевизия. БНТ ще има една програма едва след като бъдещият й конкурент получи зелен стигнал от държавата да стартира. Когато това стане, тя отново ще има право да излъчва реклами в праймтайма и би могло да се получи префинансирането, за което Костов говори. Дотогава държавната телевизия ще има два канала и ще получава по-малко пари, за да ги финансира, а рекламната индустрия ще страда от липса на равностоен заместител в националния ефир. Аргументите на премиера биха били железни, ако той оправдаваше ограничаването на рекламата по БНТ СЛЕД лицензирането на частна национална телевизия, в което има логика и безспорно трябва да се направи.
"Ако вашият парламент иска да регулира или ограничи по някакъв начин рекламата, а следователно и свободата на търговското слово, обърнете се към съда", посъветва хората от българския рекламен бизнес председателят на Международната рекламна асоциация (IAA) Норман Вейл. Миналата седмица той изнесе лекция за дейността на организацията по покана на българския й клон.
Според г-н Вейл в много страни има постоянно увеличаващи се предложения за ограничаване на рекламата. Изследване, проведено в 15-те страни от Европейския съюз по поръчка на асоциацията, показало, че по-голямата част от хората, които живеят там, искат рекламата да бъде ограничена по един или друг начин. Всякакви рестрикции обаче намаляват информацията за потребителите и ние трябва да се борим срещу него, смята г-н Вейл. Предложенията за забрана на рекламите в праймтайма на БНТ според председателя на Международната рекламна асоциация нарушават свободата на търговското слово. Това е термин, който се използва напоследък все по-често от американските медийни изследователи. Според тях свободата на словото се разделя на три типа - свобода на политическото, на академичното и на търговското слово, т.е. да няма пречки хората да изразяват своето мнение по който и да е политически въпрос, учените да изследват, каквото решат, и да могат свободно да огласят резултатите, до които са стигнали, а търговските компании да имат възможността да разгласяват информация за своите стоки или услуги. В тази концепция рекламата се възприема като източник на информация за потребителите, който те използват, за да се ориентират по-добре кой точно продукт да купят.
"Хората, които вие избирате в парламента, би трябвало да работят, да правят нещо, за да оправдават своя престой там, и едно от тези неща би могло да бъде рекламата. Но това, което не разбират всички те, е, че те са потребители и ограниченията на рекламата под каквато и да е форма им вреди", заяви миналата седмица Норман Вейл. Според него, ако обаче се въведат някакви ограничения върху рекламата, битката за тяхната отмяна трябва да се води в съдебната зала. "Съдете ги! За да се запази свободният поток от информация, който подпомага потребителския избор - обърнете се към съда. Потребителите имат право на тази информаия и ако някой им пречи - осъдете го", категоричен е председателят на Международната рекламна асоциация.
Основната цел на IAA е да популяризира стойността на рекламата сред потребителите и държавните органи по целия свят. Тя работи в 95 страни по света и има директни клонове в 65 от тях.
