Темида вече е саката
Миналата седмица мнозинството в парламента довърши закона за съдебната власт, въпреки шумния протест на опозиционните партии. Ако президентът не упражни правото си на отлагателно вето и подпише указ за обнародването на закона, в началото на декември съдебната система ще има нов кадрови орган. "Нов Висш съдебен съвет трябва да бъде избран до месеца след влизане в сила на промените", гласува парламентът миналата сряда. Сините депутати се застраховаха срещу евентуалния бойкот на някои съдебни звена за избора на новия съдебен съвет и изрично записаха в закона, че той може да започне работа, когато налице са 2/3 от членовете му, тоест поне 17 души. В същия срок трябва да бъдат изградени или трансформирани прокуратурите при Върховния административен и Върховния касационен съд, следствените служби при окръжните съдилища и Специализираната следствена служба към Софийски градски съд. На практика с това може да започне ново пресяване на почти всички магистрати от органите на предварителното производство. Според поправките в Закона за съдебната власт следователи, прокурори и съдии вече могат да бъдат отстранявани при нарушаване на магистратската клетва. Този текст е твърде спорен и ще бъде атакуван от опозицията пред Конституционния съд, тъй като в основния закон изрично е записано, че съдии, прокурори и следователи не могат да бъдат пипани, след като навършат 3 години стаж на поста си. До произнасянето на магистратите обаче новият Висш съдебен съвет може да проведе съкрушителен блицкриг срещу скандалните персонажи в правораздаването. С поправките в съдоустройствения закон сините получават възможност да диктуват кадровата политика на системата и никой няма да може да им се противопостави. Министърът получава правото да предлага за повишения и наказания, а новият Висш съдебен съвет само ще трябва да узаконява синята воля. С това обаче на практика нищо в системата няма да се промени, тъй като досегашните 11 души от квотата на предишния червен парламент бяха принудени да станат съдружници по неволя с нарочените за разформироване Главна прокуратура и Национална следствена служба.
Единственият разнобой при гласуването на съдебния закон се получи, когато трябваше да бъдат приети преходните и заключителните разпоредби. Председателят на парламента Йордан Соколов не позволи на съпартийците си да префасонират няколко от вече приетите на второ четене текстове от закона. По този начин остана задължението за председателя на Върховния касационен съд да води кадровата политика на следствените служби. Сегашният шеф на съда Румен Янков бурно възнегодува, че ще бъде натоварен и с повишенията и пониженията на разследващите магистрати. В съдебния закон остана и непрецизният текст, който определя изискванията към главния инспектор към Министерството на правосъдието, който ще надзирава дейността на магистратите. Според недоремонтирания текст на този пост може да застане и човек без юридически стаж. Сините се опитаха да поправят този пропуск в последния момент, но Йордан Соколов ги отряза в стил "мандалото хлопна". Без допълнителна поправка остана и приетото по случайност предложение на депутата от БСП Михаил Миков инспекторатът на правосъдното министерство да рови в делата на всички съдебни структури, включително Главна прокуратура и двете върховни съдилища. Досега трите институции заедно със закриващата се Национална следствена служба не можеха да бъдат проверявани от правосъдното министерство. От допълнителните поправки на съдебния закон бяха одобрени само текстовете за разформироването на ВСС, преминаването на следствените арести под контрола на изпълнителната власт и правомощията на прокурорите за спиране и прекратяване на дела. Актовете на обвинителите автоматично ще подлежат на обжалване пред съд, ако става дума за прекратяване на следствие или спирането му за повече от 3 месеца.
Приемането на поправките в съдоустройствения закон развихри страсти, невиждани от времето на Великото народно събрание. "Демокрацията е в опасност! Да защитим демокрацията от сините диктатори. ПГДЛ призовава всички честни депутати с дружни усилия да спрем синия тоталитаризъм", развика се от трибуната соцдепутатът и бивш конституционен съдия Любен Корнезов, влизайки в ролята на своите политически опоненти от онова време. "Изслушахме едни гаменски хули срещу опитите ни да заздравим съдебната система", контрира шефът на правната комисия в парламента Светослав Лучников след бурната реакция на червения парламентарист. "Много цинично е партията, която унищожи независимостта на съдебната власт, сега да се прави, че я защитава", добави най-възрастният син депутат. "Вие сте защитници на престъпността, с която винаги сте били в съюз", не остана длъжен на лявата част на залата Светослав Лучников.
Ако поправките в Закона за съдебната власт не бъдат бламирани от президента, със сигурност те ще отидат в Конституционния съд. Евролевицата се закани да поиска отмяната на целия нормативен акт заради противоречия с основния закон на страната ни по шест пункта. Партията на Александър Томов ще иска втора среща с държавния глава, за да обсъди радикалните решения на сините депутати в правораздаването. Според зам.-председателката на парламента Петя Шопова противоконституционни са разпускането на ВСС, освобождаването на магистрати заради клетвопрестъпничество, деструктурирането на следствените органи, преминаването на предварителните арести към изпълнителната власт, придобиването на права от министъра на правосъдието и закриването на военните структури към Главна прокуратура и Върховния касационен съд. Депутатът от ОНС Арлин Антонов пък се обяви само срещу закриването на Националната следствена служба и Прокуратурата на въоръжените сили. Коалицията около Ахмед Доган настоя новите членове във Висшия съдебен съвет да бъдат излъчени с квалифицирано мнозинство.
Не е ясно също какво ще бъде и поведението на президента Петър Стоянов. Той се намира в изключително деликатна ситуация, тъй като само преди седмица върна медийния закон.
Победата на Шрьодер подгря надеждите на левите в София
След победата на Герхард Шрьодер в Германия всеки от претендиращите да представлява модерната лява идея в България побърза да каже: "Това е един хубав ден за българската социалдемокрация. " Елена Поптодорова от евролевицата посрещна вестта "особено положително, на ръба на възторжената оценка". Колегата й от БСП Евгени Кирилов я допълни: "Нашата радост е, че не остана страна без социалдемократическо правителство."
"Аз не бих искал тази голяма победа на световната социалдемокрация да се използва за вътрешнопартийни цели, но веднага мога да кажа, че това е още един знак по посока на тази вълна. България изостана, общо взето, с няколко години от процесите в Европа, както и в Източна Европа, но тази вълна не може да не ни засегне и нас, и направо мога да кажа - редът идва на българската социалдемокрация, тя е на ред, тя е на ход и този ход ще бъде извършен, можете да бъдете уверени", каза пред "Капитал" лидерът на Българската евролевица Александър Томов. За ред в социалдемократическото обединение чака и Кръстьо Петков, който коментира за "Капитал", че победата на Шрьодер "ще послужи като инжекция-допинг, но ефектът ще бъде само за тези, които се поддават на промяна", а кои са способни на промяна е ясно от само себе си.
Само БСП, която никога не се е славела с особени контакти на изток от Белград, коментира умерено, че новата власт ще спомогне за приятелските отношения между двете страни. Иначе заместник-председателят на ПГДЛ Румен Овчаров подхвърли: "Очаквам процесите да продължат и на изток."
Ажиотажът сред левите лидери е много по-силен и по една друга причина. Немските партийни фондации най-активно създаваха кръгли маси за структурирането ту на СДС като партия, ту на обединената левица, а сега и на либералите. По този повод Кръстьо Петков се надяваше социалдемократите в България да получат помощ от германските си съпартийци на същия принцип, по който СДС беше подпомогнато от ХДС. Срещата в Солун, когато бе лансирано взаимодействието между БСП, евролевицата, БСДП и ОБТ, всъщност бе договорена в Берлин, макар и формално без прякото въздействие на германските социалисти. За да се стигне дотам обаче, "Фридрих Еберт" организира поредица от образователни семинари.
Затова и възторгът от изборните резултати в Бон се смеси със скоростта кой първи да присъства на раждането на новите немски управляващи.
Докато други леви лидери все още търсиха е-mail или факс на щаба на Шрьодер, хората на Томов вече лично поднасяха поздравленията си. По неговите думи съвсем не било случайно, че единствената чужда делегация, ликувала заедно с германските социалдемократи в изборната нощ, е била тяхната. Евролевият депутат Иван Тодоров още в 8.30 немско време поднесъл поздравителната телеграма. За БСП, БСДП и ОБТ останаха поздравителните телеграми на другия ден.
Победата на Шрьодер стана подходящ случай да се припомни на Иван Костов отказа му от среща със социалдемократите при официалното му посещение в Бон в началото на годината. Елена Поптодорова от евролевицата сподели с журналистите: "Изразявам недоумение от отказа на Костов да се срещне с лидера на социалдемократите. Това за мен е политическо късогледство. " И за да стане по-ясно какво точно е имала предвид, допълни: "Политически късогледо беше въвличането на Рита Зюсмут, бившата шефка на Бундестага, във вътрешнополитически кампании и това се помни."
Кръстьо Петков успя да си уреди две срещи с Евгений Бакърджиев, който трябва да е наясно с влиянието на немското ноу-хау не само върху СДС. Макар и темите на разговора да не са се ограничили около прегледа на международното положение, лидерът на ОБТ вече направи заявка да помага за смяната на акцента.
Нова авангардна схема за "Плама"
Държавата помага на едно частно предприятие да купи друго частно предприятие. За целта се налага бюджетът да поеме вземания за десетки милиарди левове на фалирали банки от свръхзадлъжняло дружество. Тази на пръв поглед странна схема е на път да бъде приложена спрямо "Плама", но може да стане прецедент, който да се приложи и за други закъсали предприятия.
Според банкови източници вече е постигнато споразумение държавата да встъпи във вземанията на фалиралите банки от плевенската рафинерия. Необходимостта за това се обяснява с факта, че синдиците нямат право да редуцират вземания или пък да разсрочват лихвени плащания от длъжници. От всичките близо 175 млрд. лева задължения на "Плама" към банки над 97 млрд. лева са към фалиралите Балканбанк, ТСбанк, Първа частна банка, Минералбанк, Елитбанк и Международната банка за инвестиции и развитие. Идеята е държавата да замени вземанията си от тези банки по стария закон за гарантиране на депозитите с вземанията им от "Плама" и така да изчисти портфейлите на фалиралите банки, като подпомогне останалите им кредитори.
По-интересни са причините, които тласкат бюджета да тръгне към такава стъпка. Това е обещанието на кандидат-купувачите от "Консорциум Плама" (обединение между швейцарската "Андре и сие" и норвежката "Норуижън ойл трейдинг") да изплатят всичките задължения към кредиторите... през следващите 30-35 години.
Друга причина е почти ултимативната заплаха, че ако "Плама" не тръгне на 1 октомври (което така и не стана), ще се наложи да бъдат влагани много повече пари и пускът ще стане едва ли не невъзможен. За да засилят напрежението по време на преговорите, от "Андре и сие" обявиха, че вече са купили горива, за да пуснат в действие рафинерията, и по-нататъшното забавяне на сделката ще ги вкара в допълнителни разходи. Ликвидацията на "Плама" също се отхвърля с аргумента, че е невъзможно консервирането през следващите две години (пак по твърдения от консорциума). Освен това се твърди, че имуществото на рафинерията не може да бъде разпродавано на обособени части поради технологична обвързаност на инсталациите.
От "Андре и сие" се загрижиха и умело се възползваха от факта, че в "Плама" работят 2000 души, които при ликвидация остават на улицата в район, откъдето традиционно избираха Андрей Луканов. Сега от този град е излъчен народният представител Йордан Соколов. А всички знаят, че наближават местни избори.
Вече била почти договорена и схемата, по която ще се погасяват задълженията на "Плама", които според списъка на синдиците надхвърлят 239 млрд. лева. В оздравителния план, предложен от купувачите, се предвижда създаването на фонд, в който "Консорциум Плама" ще внася годишни вноски. Предвижда се през първата година вноската да бъде фиксирана - 2 млн. долара. За всяка от следващите две години новите собственици ще трябва да внесат по 3 млн. долара. От четвъртата година нататък ще бъде отчислявана фиксирана сума на всеки тон преработен суров петрол, като отчисленията ще нарастват с приближаването на тридесет и петата година. Първоначалното предложение на "Андре и сие" беше да заделят по 2 долара на тон преработен суров петрол, но според участници в преговорите по настояване на кредиторите била постигната договореност отчисленията да започнат от 3 долара на тон.
Като гаранция за добрите си намерения "Андре и сие" обещават да ипотекират съоръженията и да покажат, че имат необходимите 10 млн. долара за пускане на рафинерията в действие. Фондът, в който ще се правят отчисленията, ще се управлява чрез една от банките кредитори. Вероятно ще бъде избрана Биохим, която има да си прибира най-голяма сума - почти 59 млрд. лева. От "Андре и сие" са заявили готовност при неизпълнение на поетите задължения да прехвърлят акциите си от рафинерията на кредиторите.
"Плама" беше продадена през септември 1996 г. на холдинг "Евроенерджи" за скромните дори и по тогавашните цени 61 млн. лева. Купувачът пое дългове за над 2 млрд. лева. Оттогава насам обаче "Евроенерджи" така и не успя (или по-скоро не пожела) да организира нормално производство в рафинерията. Започнаха преговори за продажбата й с редица купувачи, между които и "Андре и сие". Докато преговорите се протакаха, предприятието изпадна в неплатежоспособност, а стачките на работниците сериозно повишиха напрежението.
По-важното е, че ако схемата с поемането на дълговете се осъществи, това може да се превърне в прецедент и за други предприятия, купувачите на които да поискат от държавата да поеме вземанията на фалирали банки. Вече има подобни индикации от кандидати за големи български предприятия от химията и стоманодобива. Дори не става въпрос за това дали се заменя кон за кокошка, защото никой не може да изчисли дали държавата ще вземе повече от фалиралите банки или от рафинерията. Проблемът е, че така се създава пример за другите предприятия да спрат обслужването на задълженията си към фалиралите банки, защото в краен случай бюджетът ще ги поеме. Синдиците също нямат някакъв особен интерес да събират вземанията, защото с помощта на държавата ще ги отпишат и колкото са по-големи те, толкова по-добре.
От гледна точка на предприятията държавата е много по-предпочитан кредитор, защото е склонна да си затваря очите въпреки големите пълномощия, които законът й дава. Практиката показва, че тя няма мотивацията на банките за бързото събиране на кредитите, най-малкото защото претендира да изпълнява и социални функции за разлика от банките. Изчистването на портфейлите на банките на пръв поглед изглежда благоприятно за останалите (освен бюджета) им кредитори, доколкото изчезва един техен конкурент за разпределяне на активите на банката, като това изчезване става за сметка на отписване на едно трудно събираемо вземане на фалиралата банка.
Законът за обществените поръчки може да задължи частни фирми да го прилагат
Нов закон за обществените поръчки, който да замени сега действащия Закон за възлагане на държавни и общински поръчки, обсъди правителството. Окончателно становище по новите принципи в новия закон трябва да бъде взето идната седмица, тъй като се оказа, че има доста спорни моменти.
Приемането на новия закон за обществените поръчки е необходимо условие в хода на реформите и осъществяването на правителствената политика в държавния сектор, предвидена за близкото бъдеще. Министрите ще трябва да приемат норма, която да гарантира прозрачност на процедурата за харчене на бюджетни средства. Точните сметки при харченето на пари на данъкоплатците изискват и ограничаване на корупцията при избирането на изпълнител на поръчката. Най-малкото защото по този закон ще се изпълни предвидената от правителството тригодишна инвестиционна програма, която възлиза на приблизително 6 млрд. долара.
Според вносителя - министъра на държавната администрация Марио Тагарински, процедурите по възлагане на обществените поръчки дават положителен резултат, стига да се намери начин да се задължат всички да ги спазват. Цените на електроенергията непрекъснато са се повишавали, преди Националната електрическа компания да започне да прилага търговете, предвидени от закона. Приемането на тези процедури е довело до стабилизиране на стойността на крайния продукт. Същият пример е даден и с "Кремиковци".
"Целта на закона е да се премахнат възможностите да се заобикалят процедурите за възлагане на държавни и общински поръчки", представи проекта министър Марио Тагарински. Освен това трябва да се намери работеща схема, която да накара държавните чиновници да спазват закона, а не да я карат както досега - само от време на време, за да се отчита дейност.
Досегашната нормативна уредба в областта на държавните и общинските поръчки не сработи ефективно. Къде заради умопомрачителната си бюрократичност, къде заради незначителните наказания за нарушителите, предвидени във все още действащия Закон за възлагане на държавните и общински поръчки.
Много са аргументите, които доказват неефективността на Закона за държавните и общински поръчки. Факт е например, че в столичната община обикновено правят вътрешни конкурси между познати фирми и така избират изпълнителите на поръчките и доставките си. Официални обяви за конкурсни процедури няма. Мотивът на общинските чиновници е, че процедурата по обявяването е изключително тромава, а необходимите доставки и ремонти не търпят никакво забавяне. Експерти също признават, че законът е твърде несъвършен. Прагът за възлагане на държавни и общински поръчки е твърде нисък, а процедурите по покана на участниците в договарянето са доста мудни. Сега действащият закон изисква обявата за конкурса да се публикува 30 дни преди датата на неговото провеждане.
Една от основните причини да не сработи досегашният закон са ниските санкции, предвидени от него. Несериозните наказания позволяваха на предприятията от обществения сектор да заобикалят процедурите, без да се притесняват от последиците. Пренебрежителното отношение към наказанията ясно се вижда от елементарната констатация, че за първите единайсет месеца на миналата година столичната община е обявила в Държавен вестник само една покана за пряко договаряне по Закона за възлагане на държавни и общински поръчки.
Обсъжданият от правителството нов закон за обществените поръчки предвижда разширяване на обхвата на лицата, които трябва да спазват разпоредбите му. След като проектът мине през парламента, като възложители на държавни поръчки ще се третират вече и фондове, сдружения, настоятелства и фондации, освен ако дарителят не е посочил изрично изпълнителя, както и други организации с идеална цел, създадени от държавни или местни органи.
Проблем има с желанието на правителството като възложители по този закон да могат да се третират и частни предприятия, които извършват някои точно определени обществени услуги като водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, газоснабдяване, проучване и добив на нефт и газ, експлоатация на летища, експлоатация на далекосъобщителни мрежи и др. Другият вариант на този член от закона предвижда това да се отнася само до предприятия с над 50 на сто държавно или общинско участие. В противен случай ще се стигне до парадокса примерно "Овергаз" да обявява конкурс по правилата на този закон за материално оборудване или за реклама или пък за охрана и системи за охрана. По принцип държавен контрол върху разходите на частни предприятия, доставчици на някои специфични обществени услуги, не е излишен. Когато става дума за крупни разходи, които се явяват и ценообразуващ фактор на предлаганите услуги, е добре да се знае дали е избран най-подходящият вариант за извършването им. Въпросът е, че предвидените в закона парични прагове са твърде ниски, за да се налагат задължителни конкурси на частния бизнес. Текстът на този член от проекта бе и един от спорните моменти, заради които бе отложено взимането на окончателно становище по него.
Интересен е например казусът как ще се задължават частни дружества, които извършват обществени услуги, да провеждат конкурс за обществена поръчка за своята реклама. За каква част от нея ще трябва да се обявява конкурс при положение, че дейността на дружеството не се изчерпва само с обществени услуги, не става ясно от закона. Същото се касае и за охраната, застраховките, правните и счетоводните услуги и т.н.
Според поставените в проектозакона прагове обект на публичен конкурс ще трябва да стават всички обществени поръчки за строителство на стойност над 500 млн. лв., за доставка на машини и оборудване на стойност над 40 млн. лв. и за поръчки над 20 млн. лв. за другите, предвидени в закона случаи, като ремонт, транспорт, застраховане, счетоводство и одит, реклама правно обслужване, издаване на печатни произведения и печат и др. Предвидените прагове не включват в стойността на доставката данък добавена стойност. Действащият в момента закон изисква търг да се провежда за всяка сделка на държавно или общинско предприятие за над 300 минимални работни заплати, или малко над 15 милиона лева, или, по друг начин казано, за всяка поръчка над 9000 долара се организира конкурс за възлагане. "Сумите, предвидени в проектозакона, изискващи обявяване на конкурс, са доста занижени", коментира министърът на екологията Евдокия Манева. Въпреки че е направена диференциация на праговете и за капиталоемките дейности, те са доста по-високи от досега действащите, явно прагът от 20 млн. лв. се явява нисък за обявяване на конкурс. Много от дейностите, които се извършват в предприятията от обществения сектор, са залегнали в закона и сигурно ще се стигне до обявяване на голям брой процедури.
Възложителите на обществени поръчки вече няма да са задължени да обнародват в Държавен вестник решението за откриване на подобна процедура. Това ще става в специален бюлетин за обществените поръчки, чието издаване не е регламентирано в проекта.
Държавната комисия за обществени поръчки, която ще се създаде към Министерския съвет, също се оказа спорна тема. Според финансовия министър Муравей Радев това е създаването на нов длъжностен апарат, който допълнително ще натовари и без това натежалата структура на държавната администрация. Първоначалният вариант на текстовете предвижда комисията да прилага предвидените по закон санкции за констатирани нарушения. Ако този вариант бъде приет, ще се стигне до дублиране на функциите на комисията с тези на Сметната палата като компетентен орган по установяването на нарушенията при изразходване на държавни средства. В крайна сметка министрите са се разбрали новият орган да има само регистрационна функция на самите обществени поръчки, а контролиращ орган да си остане Сметната палата.
За нарушения на разпоредбите на закона, които не представляват нарушение, се предвижда глоба в размер до 0.5 на сто от цената на поръчката, но не по-малко от един милион лева. Сега действащият закон предвижда същия размер на глобата, но долната граница е не по-малко от 20 минимални работни заплати (или 1 070 000 лв.). Изчисленията показват, че минималният размер на глобите в стария закон е по-висок от този в обсъждания от правителството проект. Евентуалното увеличение на броя на обществените поръчки явно няма да се дължи на предвидените в проекта санкции. Увеличава се обаче размерът на санкциите при неспазване на предписанията на контролните органи. Досега те бяха равни на глоба от 40 минимални работни заплати, или 2.1 млн. лв., а в Закона за обществените поръчки тази глоба е в размер до пет млн. лв. "Бул инс" и "Левски-Спартак" започнаха смяна на шефове
След като малко или много нещата около лицензите на застрахователите започнаха да се изясняват, зачестиха и извънредните общи събрания на акционерите на тези дружества. Компании, които доскоро бяха известни с недотам редовни акционери, правят промени в ръководствата си, най-вероятно с цел дружествата да се изчистят от старите имена, които могат да навредят на имиджа им. Това сториха "Левски-Спартак", които все още чакат становище за своя лиценз от Националния съвет по застраховане, и "Бул инс", които успяха да вземат лиценз за учудване на немалка част от застрахователните среди.
След като "Бул инс", компания близка до Васил Божков и "Нове холдинг", премина през ситото на застрахователния надзор и на Националния съвет по застраховане, акционерите решиха да сменят част от ключовите фигури от управителните си органи. От председателското място в съвета на директорите бе освободен Павлин Неделчев. Ръководството напусна и Велислава Гюрова. Иван Василев, бивш представител на финансовото министерство в държавния застраховател "Булстрад", също излиза от състава на съвета на директорите според официалното съобщение на компанията.
За изпълнителен директор на мястото на Павлин Неделчев е избрана Людмила Асенова, дългогодишен служител на ДЗИ, била е и служител на ЗК "Гарант". За членове са избрани още Ирена Маринова, която е била юрисконсулт на "Бул инс", и Милена Михайлова, юрист.
Появиха се слуховете, че новоназначените в съвета на директорите са свързани по някакъв начин с ВИС-2, за които се твърди, че водят преговори за прехвърляне на портфейла си към дружеството на Васил Божков. От "Бул инс" нито потвърдиха, нито отрекоха воденето на подобни преговори. Тезата, че компанията се опитва да се освободи от имената, които се свързват с досегашната й дейност, обаче не се връзва с факта, че председател на СД остана Веселин Ранков, изпълнителен директор на БТИБ (контролирана от Васил Божков), която наскоро се вля в Кредитна банка. Освен това и самият Божков остава в управителния съвет на застрахователната компания.
Общо събрание проведе и ЗК "Левски-Спартак", на което бе взето решение да се обяви конкурс за ръководните постове в дружеството, противно на заявеното преди по-малко от месец. Явно от дружеството се опитват по всякакъв начин да докажат, че са прекратили всички връзки със старите си акционери и стария си начин на работа. Подобно поведение е оправдано, като се има предвид, че основаното от съюза на бившите барети дружество продължава да чака становище за своя лиценз.
Когато стана известно, че израелските фирми "Аяд Пирзул 1984" и "Рахити Майер класик" са получили разрешение да придобият по 50 на сто от капитала на дружеството, от компанията заявиха точно обратното на взетите на последното заседание решения. А именно, че управителните органи няма да бъдат сменени след влизането на новите собственици. От компанията обясниха, че чуждите инвеститори все пак искали всичко да става на конкурсни начала. Решението на общото събрание не забранявало на сегашното ръководство да се кандидатира за обявените вакантни места и ако се окажело, че техните кандидатури са най-добрите, щели да бъдат одобрени.
Държавата откри сезона на златните концесии
През изтеклата седмица правителството предостави концесия на дружеството "Асарел - Медет" ЕАД за добив на медно-пиритни и златосъдържащи руди от находище "Асарел". Първата засега концесия на златно находище е поводът да се заговори за потенциала за добив на злато в България и проблемите около него. Двадесет и шест годишната концесия е предоставена на дружеството "Асарел - Медет" ЕАД без търг и конкурс, като основанията за това могат да се търсят в параграф 3б от Закона за концесиите и в параграф 5а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Най-общо казано, причината за това е, че към влизането в сила на Закона за концесиите едноличното държавно дружество е ползвало находището "Асарел" и към същата дата има направено предложение за приватизация.
Kонцесионерът получава правото на собственост върху добитите руди, може да ги преработва и да продава произведените количества концентрати на трети лица в страната или в чужбина на цени, не по-ниски от определените в концесионния договор. Концесионерът няма право да прехвърля правата си по договора на друго дружество.
Общата концесионна площ на находището е около 1400 декара, а балансовите запаси за флотация (процес на преработка на рудата в обогатителната фабрика "Асарел", от който се получава флотационен концентрат) се изчисляват на около 250 милиона тона руда със средно съдържание на мед 0.470% и съответно метал мед - около 1.2 милиона тона. Средното съдържание на злато в тези запаси е 0.05 грама на тон руда и съответното количеството метал е около 12.643 тона.
Концесионното възнаграждение, платимо от концесионера на всеки шест месеца, е 1% от стойността на металите, съдържащи се в добитите количества руда, изчислено по средноаритметичните международни цени (курс продава на Лондонската метална борса) за предходния период. При среднопрогнозни цени на металите за 1999 г. и при минимален годишен добив на 47 000 т мед и 0.5 т злато концесионното възнаграждение възлиза на около 900 000 долара. В договора с концесионера ще бъде записана задължителна минимална инвестиционна програма за първите пет години (до 2002 г.) - 40 млн. 660 хил. долара, а за останалия период от концесионния договор програмата ще се актуализира на всеки 5 години. Има предвидена също задължителна минимална екологична програма, която се равнява на 43 531 667 долара.
Според експерти от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) България е една от страните в Европа с най-голям потенциал за добив на злато. Причината за това е закъснението ни спрямо други европейски страни, вече изчерпали находищата си, както и политиката на бившия Комитет по геология за преимуществено търсене на благородни метали поради по-евтиния добив и повишаването на международните им цени в периода 1991-96 г. Най-атрактивен за инвеститорите е районът на Източните Родопи по меридиана Момчилград - Крумовград - Маджарово, където съдържанието на злато не е високо (1.2-1.7 г/тон), но може да се добива по евтиния открит способ. "Тъй като рудата е близо до повърхността, за бъдещите находища няма да се изискват големи инвестиции както за проучване, така и за добиване", коментира Христо Грънчаров, геолог от МОСВ. В момента в световен мащаб средната себестойност на добива на 1 тройунция злато по открит способ се движи между 150 и 200 долара, а цената му е около 280 долара - факт, доказващ интереса към родопския регион.
"Тази година предстои да се направи оценка на откритите аномалии, като определените площи ще се предоставят на разрешителен режим за провеждане на търсещи и проучвателни работи", подчерта Грънчаров. С близки перспективи за разработване са вече проучените от български геолози находища Седефче, Розино (Източни Родопи), Чала (Хасковско), Свещиплаз (Етрополско) и Петелово (Панагюрско), като предстои да им се направи геоложка оценка и да се потърсят инвеститори. Според експертите на МОСВ извършената предпроучвателна работа качва цената на бъдещите находища. Самата икономическа оценка е въпрос на фирмен подход и ще се прави от заинтересованите компании с цел регистриране на търговско находище.
Районът на Западна Стара планина също представлява интерес за потенциалните инвеститори, а в участъка между Белоградчик и Мездра е заложен най-голям потенциал. Орудявания са открити още и в районите на Трън, Кюстендил, Верила и при по-нататъшни проучвания те могат да се окажат ефективни.
Някои региони представляват голям интерес за редица мултинационални компании, които в момента извършват предпроучвателни изследвания - това са английско-американската Minorco (действаща в Родопите), ирландско-американската Navan (Брезник, Етрополе и Стара Загора), Rio Tinto (Странджа) и Somine (на юг от Панагюрище). Тези компании засега са в позиция на изчакване на стабилна правна уредба чрез Закона за подземните природни богатства, който предстои да влезе в пленарна зала на Народното събрание още този месец. Законът е съобразен с международната практика и урежда условията за търсене, проучване и добив на подземни природни богатства. "Законът за подземните природни богатства трябва спешно да бъде приет, защото има много кандидати с вече подадени молби и ако няма законодателна уредба, ще изпуснем сериозните инвеститори", коментират юристи от МОСВ.
В момента компаниите, които извършват изследвания на територията на страната, работят на базата на споразумения, сключени преди влизането в сила на Закона за концесиите. С приемането на закона правоотношенията с тях ще се предоговорят, като те ще запазят правата си върху изследваните територии и ще продължат да ги проучват на базата на разрешителен режим, при определени финансови условия и до регистрирането на търговско откритие, ако направят такова. Едва тогава, при условие че проявяват интерес, те ще имат право да получат концесия за находището, тъй като обект на концесия са само откритите вече подземни природни богатства. При липса на достатъчен интерес големите или строго профилираните в проучването фирми ще могат да прехвърлят правата си на други, по-малки, но заинтересовани от добива компании. Механизмът на прехвърлянето е приет в международната практика и познат в геоложките проекти с оглед споделяне на риска, който е много висок. Добитите руди могат да се изнасят за преработка в чужбина, както и да се преработват във вече съществуващите или в построени от инвеститорите фабрики.
"В близка перспектива златодобивът може да бъде една реална алтернатива за затихващото оловно-цинково производство и на първо място в Източните Родопи, които на всичкото отгоре са район с голяма безработица", каза Грънчаров.
Ако искаме "Кремиковци" да не стане втора "Плама", да ни оставят да си свършим работата
Майк Митън, представител на посредника при приватизацията на "Кремиковци" - "ВС Аткинс"
- През първата половина на тази година "Кремиковци" имаше печалба, но през лятото пазарът на стомана се срина. Това е резултат от проблемите в Азия и Русия. В стоманодобива и без това има свръхкапацитет, а в Азия се строят и нови заводи. Така че всеки търси пазари и цените съществено паднаха.
С всеки изминал месец "Кремиковци" губи пари. Поради това, че промените на пазара бяха толкова неочаквани и резки, трудно е да се предскаже какво ще се случи сега. Някои вярват, че това ниско ниво на цените ще остане постоянно за известно време, а може и следващата година да има малко подобрение. Но е вярно, че "Кремиковци" в момента работи на загуба. Това има и друг ефект - комбинатът не е в състояние да продължи с инвестиционната си програма и с проекта за модернизация. А това е особено притеснително за ръководството, защото, ако могат да довършат проекта за непрекъсната разливка на стоманата, значително ще снижат разходите. Ситуацията наистина е сериозна.
- Ние не сме мениджъри на "Кремиковци". Те имат за разрешаване много трудни текущи проблеми. Междувременно ще работим колкото може по-бързо да направим надеждна сделка.
- Ще го дискутираме. Много е рано. Те ще правят собствени проучвания и когато стигнем до един ексклузивен купувач, тогава ще е времето да разговаряме по тези въпроси.
- Трябва да уточним какво имаме предвид, когато казваме приватизация. Процесът може да се раздели на две части - предоставяне на оферти и избиране на най-добрата оферта в един или два тура преговори. След това следва период, в който ще финализираме договора с избрания кандидат. Определено избраният кандидат ще го имаме преди края на годината. Но е трудно да се каже колко време ще продължат окончателните преговори по договора. "Кремиковци" ще бъде наистина много сложна сделка, отчасти поради екологичните проблеми и социалните въпроси. Това е свързано и със стимулите и облекченията, които ще се предоставят от правителството.
Колкото и да сме притиснати от времето, ние трябва да изготвим договора, който ще осигури надеждно бъдеще за "Кремиковци". Ако искаме да избегнем още един случай като "Плама", трябва да си свършим работата както трябва. По същия начин ако искаме един добър купувач за "Кремиковци", той ще трябва да си направи собствените изследвания. Двете неща са свързани - колкото по-добър е купувачът, толкова по-предпазлив е обикновено.
- Не сме чули да ни обвиняват, че не сме привлекли сериозни купувачи. Не претендирам, че всичките шест кандидата са в състояние да извършат приватизацията. Доста маркетингова работа свършихме. Истината е, че сега едновременно три различни пазара работят срещу нас. Първо - пазарът на стомана. Второ - пазарът на капитали, където има все по-голямо нежелание да се дават пари на Източна Европа. И трето - пазарът на стоманодобивни предприятия. В Румъния и Полша също се извършват такива сделки. Не сме привлекли такива големи кандидати като тези в Полша, но имаме поне три големи чуждестранни компании от шестте кандидати.
- Всички сме под натиск да сключим сделката. Опасността е просто да се сключи сделка, която да бъде неудачна. Знаем, че работата е спешна, но дори и така да е, трябва да си свършим работата както трябва. Това е важно и за кандидата и за Агенцията за приватизация. Искаме в преговорите да поддържаме конкуренция колкото е възможно по-дълго. Не искаме да избегнем първата част на процеса и просто веднага да пристъпим към преговори.
"Кремиковци" - пред приватизация или пред фалит
Финансовите кризи в Близкия изток, Русия и световните борси вече рикошират все по-отчетливо и върху българската икономика. След почти пълното спиране на химическата индустрия през миналата седмица стана ясно, че съвсем скоро от строя може да излезе и "Кремиковци". Агонията на металургичния гигант, която продължава вече почти половин година, е на път да прерасне във фалит.
"Ако до два месеца "Кремиковци" не се продаде, просто ще спре", заяви миналата неделя по Българското национално радио шефът на комбината Дилян Димитров. Според него, ако това стане, изходът за "Кремиковци" ще е един - ликвидация.
"Дилян Димитров обича да драматизира явно. Миналия петък имахме съвещание, на което присъстваха консултантите и финансовият министър Муравей Радев, който е принципал на "Кремиковци". Изглежда, че Дилян Димитров, на когото се скарахме доста там, се е притеснил повече", обясни в понеделник вицепремиерът Александър Божков.
Промишленият министър обяви, че няма да допусне затварянето на "Кремиковци", но пропусна да поясни как ще стори това. Неофициално се разбра, че шефовете на комбината са поискали разрешение за теглене на оборотен кредит от 10-15 млн. долара. Но при положение, че стоманодобивният ни гигант продължава да стои на челно място в списъка с предприятия за финансова изолация, наливането на пари със съдействието на държавата не е изход. Най-малкото защото е забранено със специален закон.
Три дни след изявлението на Божков стана известно, че правителството (засега) ще се въздържи от пряка намеса. Разбра се, че на ново съвещание в промишленото министерство посредникът "ВС Аткинс" е получил почти ултимативно изискване сделката да бъде финализирана максимално бързо, за да се изпревари евентуален фалит на "Кремиковци".
На Далечния изток се пада близо една трета от световното производство на метали. Заради финансовата криза обаче търсенето там от една година е равно на нула и продажби на практика няма. Според експерти проблемът с продажбите е общ за отрасъла и важи както за по-малките заводи, така и за големите металургични концерни.
Според ръководството на "Кремиковци" въпреки пазарната криза дружеството е приключило полугодието с печалба и дори е внесло шест млрд. лева данъци в хазната. Големият срив обаче настъпил след това. Според шефа на "Кремиковци" през юли и август приходите на комбината спаднали наполовина, а кредитната му задлъжнялост се увеличила с близо 10 млн. долара.
"Още по-страшното е, че не се вижда краят на всичко това", заяви пред "Капитал" шеф на голяма чуждестранна фирма, търгуваща с метали на "Кремиковци". В началото на всяка година руски и украински фирми използват квотите си за търговия с черни метали в Европейския съюз и буквално заливат пазара. Това означава, че през януари и февруари "Кремиковци" няма шанс за продажби в Западна Европа, където по принцип търгува до 80% от продукцията си.
Според Дилян Димитров проблемът на "Кремиковци" е в липсата на оборотни средства, което го обрича на бавна смърт. Заради стагнацията търговците отдавна са спрели да плащат авансово продукцията и нареждат плащанията с големи закъснения. Отделен въпрос е, че дори и да разполагаше с нужните средства, в сегашната ситуация "Кремиковци" пак е обречен по две причини - свитото производство увеличава още повече разходите за единица продукция, а ниските пазарни цени го принуждават да продава металите около или под себестойност. Това означава, че наливането на свежи пари в предприятието в момента само ще увеличава размера на реализираната загуба.
Тези дни стана известно, че срещу нашите металургични предприятия може да бъде открита антидъмпингова процедура по законодателството на Европейския съюз. Според източници от промишленото министерство "Еврофер" (организацията на западноевропейските производители на черни метали) подготвя атака срещу няколко страни, сред които и България. Причината е, че в борбата си за оцеляване производители от тези страни са нарушили "джентълменското споразумение" и допълнително натоварват западноевропейския пазар, което пречи на местните фирми да реализират продукцията си.
От "Еврофер" винаги са изтъквали като аргумент факта, че у нас държавата продължава да субсидира скрито стоманодобива, като поощрява неплащането на природния газ и другите енергоносители. Освен това в себестойността на българските метали не се калкулират разходи за инвестиции, тъй като на практика капиталовложенията у нас са замразени. На това обикновено ние отговаряме, че ниските цени се дължат на евтината работна ръка. Този път обаче може и да не се размине само със заплахи за санкции. В интервюто за "Стандарт" Дилян Димитров открито призна, че споразумението за износ до определени количества е било нарушавано. "Досега винаги сме го нарушавали. Още от началото на 90-те години. През 1998 г. смятам да не го правим повече, защото последствията могат да бъдат много тежки", каза шефът на "Кремиковци".
Антидъмпинговата процедура означава налагане на прекомерно високи мита за засегнатите държави, което на практика ги отрязва от пазара в ЕС. Една такава процедура трае поне две-три години, само отменянето й продължава половин година. Ако се стигне до налагане на подобни санкции, това ще е краят на българския стоманодобив, коментира експерт от бранша. Според него въпросът е изцяло политически и българските политици трябва да направят всичко възможно, за да предотвратят включването ни в поредния черен списък.
Разбира се, шефовете на "Кремиковци" могат да бъдат обвинени, че са допуснали издънка при така деликатните ни отношения с Евросъюза, че не са контролирали финансовите разходи и са допуснали натрупването на нови дългове, както и че не са ограничили страничните харчове (които включват дори и издръжката на футболен отбор).
По-големият проблем обаче е, че вече цяла година след приемането на оздравителната програма на "Кремиковци" по нея не се върши почти нищо. Не се вземат мерки за оптимизиране на производството, за намаляване на показателите за енергоемкост и останалите разходи и за редуциране на раздутия щат в предприятието. Вместо това шефът на "Кремиковци" продължава да тръби, че "остава гарант на всички работници до идването на новия собственик" и че "до края на годината нито един жив човек в работоспособна възраст няма да излезе на улицата".
Случаят "Кремиковци" всъщност наподобява случая "Плама", случая "Химко" и т.н. Осемгодишното отлагане на реформите докара държавните гиганти до днешното им окаяно състояние - напълно декапитализирани, лошо управлявани, пълни с екологични и социални проблеми и свръхзадлъжнели (към банки, бюджет, доставчици, персонал и помежду си). Всичко това ги прави далеч по-уязвими при задаващата се глобална рецесия, отколкото конкурентите им от останалите бивши соцстрани.
Според шефа на "Кремиковци" и правителството - да. Отварянето на офертите обаче като че ли охлади дори и техните очаквания. Макар и неофициално се разбра, че сред кандидатите за контролния пакет на "Кремиковци" (71%) няма имена на големи западни концерни като "Тисен" и "Круп", за които преди време се твърдеше, че проявяват интерес към българския стоманодобив.
От консултанта "ВС Аткинс" засега отказват да съобщят имената на кандидатите преди 9 октомври, когато трябва да бъде съставена шортлиста с първите две или три оферти. Според неофициални източници обаче един от вероятните купувачи е швейцарската търговска фирма "Дюферко" (Duferco), която от няколко години навлиза и в бизнеса с производството на метали със закупуването на неголеми заводи в Италия, САЩ, Белгия и Македония. Това е същата фирма, която единствена подаде оферта за 58% от "Стомана" - Перник. Сериозен кандидат за "Кремиковци" била и турската компания "Ердемир" (Еrdemir "Eregli"). Говори се, че сред кандидатите била и българската "Дару кар", която обаче искала да вземе само коксо-химическия завод, който е в началото на технологичния цикъл. Придобивайки го, хората на Тилев практически щели да контролират цялата дейност на "Кремиковци", при това без да поемат огромните му дългове и без да купуват всички останали заводи.
Една от идеите на ръководството е да бъде избран незабавно купувач, който да инвестира предварително пари, преди финализирането на сделката, за да може "Кремиковци" да продължи да работи. Сериозни пречки пред приватизацията обаче си остават огромният персонал, големите дългове по ЗУНК (с лихвите достигат около 85 млн. долара), за които държавата пое ангажимент, че ще бъдат преструктурирани, както и неразрешеният въпрос със старите замърсявания. В тази ситуация да се търси вината само в консултантите, които ненужно бавели сделките, е най-малкото непочтено.
Статистиката отчете ръст на БВП
През второто тримесечие на годината брутният вътрешен продукт е нараснал с 6.3% спрямо същия период на миналата година и с 10.9% спрямо първото тримесечие на 1998 г. отчете Националният статистически институт.
Съгласно данните на статистиката се увеличава делът на услугите в създадената от икономиката добавена стойност през второто тримесечие на 1998 г. Той е нараснал с над четири на сто спрямо същия период на предходната година. Това е станало за сметка на намаляване на относителния дял на аграрния и индустриалния сектор в БВП. Услугите дават 52.1 на сто от брутния вътрешен продукт за периода, докато относителният дял на индустриалния сектор е 30.8%, а на селското стопанство - 17.1 на сто. Въпреки намалението на относителния дял на индустрията в структурата на БВП физическият обем на производството при нея бележи ръст от 9.8 на сто в сравнение с периода април-юни 1997 г. Над 60 на сто от БВП за второто тримесечие на годината се реализира от частния сектор, като от тях близо 18 пункта се дължат на условната рента на жилищата и на дейности на домакинствата за собствено крайно потребление. Ако тези величини се изключат както от реализираната добавена стойност от частното стопанство, така и от добавената стойност на икономиката делът на частния сектор отново дава по-голям принос за реализирания БВП, но вече с 54 на сто.
Според националната статистика растежът в частния сектор се дължи както на приватизацията на държавни предприятия и новосъздадения частен бизнес, така и на динамиката на дейността на частното стопанство.
Брутен вътрешен продукт за второ тримесечие.
Инвестиционният данъчен кредит
От дълго време бизнессредите поставят въпроса за данъчно стимулиране на инвестициите. Сега той е отново на дневен ред - предлага се в Закона за корпоративното данъчно облагане да се въведе инвестиционният данъчен кредит. Известно е, че данъците се натоварват с фискални, разпределителни и регулиращи функции. Те се използваха като инструмент за насърчаване на инвестициите в практиката на много страни. От десетина години обаче се налага разбирането за фискалния характер на данъците. Това предполага по-ограничено приложение на данъчните облекчения и преференции за стимулиране на инвестициите. Презумпцията е, че пазарният механизъм разпределя по-ефективно ресурсите в сравнение с данъчната регулация. Теорията и политиката обаче са две различни неща. Данъчните облекчения за инвеститорите се запазиха в напредналите държави, макар и в по-ограничени мащаби в сравнение с периода на 70-те и 80-те години.
До 1980 г. в САЩ е прилагана системата на инвестиционния данъчен кредит. Той е възлизал на 6% за оборудване с тригодишен срок на експлоатация и 10% за другите активи. Сградите са изключени от тази привилегия. Страни като Канада, Германия, Франция, Япония продължават да използват практиката на инвестиционния данъчен кредит главно по отношение на разходите за образование, научни и приложни изследвания. Той се използва и в случаите, когато направените инвестиции са довели до прираст на печалбата в сравнение с предходната данъчна година.
В спектъра на данъчното стимулиране на инвестициите се включват следните инструменти: данъчни ваканции, инвестиционен данъчен кредит, свободни икономически зони, диференцирани данъчни ставки за облагане на корпоративната печалба и ускорена амортизация. Всички те, без инвестиционния данъчен кредит, се използват като данъчни стимулатори на инвестициите в България. Въпреки това обаче инвестиционната активност в страната продължава да бъде слаба. Националната норма на натрупване (размерът от БНП, предназначен за инвестиции) в периода 1993-1997 се намираше в границите между 11 и 14%, което дори не може да гарантира възстановяване на износените материални активи. Като последица икономиката се декапитализира, а фирмите понижават своята конкурентоспособност. Ето защо една от целите в тригодишната инвестиционна програма е създаването на условия за масирано модернизиране на капиталовите активи на фирмите. В тази връзка се пуска в действие и най-мощният данъчен стимулатор на частните инвестиции - инвестиционният данъчен кредит. Инвестициите в пазарното стопанство зависят от няколко основни фактора:
От казаното е ясно, че инвестиционният данъчен кредит засяга само един от факторите, детерминиращи инвестициите: пределната ефективност на капитала. При равни други условия той намалява цената за придобиване на капитала, което повишава изгодата от инвестициите.
По своята същност данъчното приспадане на разходите за амортизация на дълготрайните активи представлява данъчно спестяване за фирмата. Допускаме, че фирмата АБСД притежава дълготраен актив на стойност 10 млн. лв и пет години ефективен данъчен живот. Това позволява на фирмата да намали облагаемата печалба годишно с 1/5 от стойността на актива, или 2 млн. лв. годишно. Данъкът върху печалбата е 37%. Като резултат приспадането на 2 млн. лв. от облагаемата печалба спестява на фирмата в края на годината 740 хил. лв. данък. Тъй като данъчно спестяване е налице всяка година в продължение на данъчния живот на актива (в случая пет години), ние можем да намерим неговата глобална сума, като съберем годишно дисконтираните парични потоци за периода (условно приемаме дисконтовия процент за 10%):
От примера става ясно, че данъчното приспадане на амортизационните суми по описаната схема намалява реално цената на актива до 7.2 млн. лв. За нуждите на анализа на корпоративното облагане на доходите се изчислява коефициент на данъчно спестяване y, който в случая е 0.28, т.е. на всеки изразходван лев за покупката на даден актив с петгодишен живот се получават 28 стотинки данъчно спестяване. Данъчното спестяване от амортизацията на дълготрайните активи зависи от времето на техния живот и стойността на отписаната сума за дадена година. То ще е по-значително, когато срокът за амортизиране на актива е по-кратък и стойността на амортизационната сума е по-голяма в началния период. На тази основа са разработени схемите за ускорена амортизация на дълготрайните активи.
Моделът, по който инвестиционният данъчен кредит насърчава инвестициите, е подобен на ускорената амортизация. Чрез него определен процент от стойността на придобитите активи се приспада от данъчните задължения на фирмата за текущата година. Например фирмата закупува струг за 9 млн. лв., а инвестиционният данъчен кредит е 10%. Това означава, че тя може да приспадне от дължимия корпоративен данък за годината сумата от 900 хил. лв. Оттук ефективната цена на струга без амортизационните приспадания е 8.2 млн. лв. Комбинираният ефект от ускорената амортизация и инвестиционния данъчен кредит върху ефективната цена на капитала може да се представи със следната формула: ЕРс = Q (1-y-ik). Ако приемам, че покупната цена на актива Q е 10 млн. лева, коефициентът на данъчното спестяване y - 0.28, и инвестиционният данъчен кредит ik - 10% от стойността на придобития актив, то неговата ефективна цена ще възлезе на 6.2 млн. лв. Тъй като амортизацията е стандартна данъчна процедура, вътрешната норма на възвращаемост на инвестициите се изчислява с приспадане на годишните амортизационни суми от кешовия поток, който придобитите активи пораждат. Инвестиционният данъчен кредит директно повишава вътрешната норма на възвращаемост на инвестиционните проекти, което стимулира тяхното реализиране.
Повечето от емпиричните изследвания доказват чувствителността на инвестициите към ускорената амортизация и инвестициионния данъчен кредит. Например според Л. Съмърс удвояването на инвестиционния данъчен кредит (например от 5 на 10%) поражда увеличение на инвестициите с 5.5% в първата година и 17.3% в следващите няколко години. По-ново изследване за Пакистан показва, че инвестиционният данъчен кредит е дал чувствителен тласък на инвестициите в страната. В същото време обаче във всички проучвания категорично се доказва, че инвестиционният данъчен кредит води до спадане на приходите от облагането на корпоративните доходи. Това се дължи главно на инвестиционното поведение на големите фирми. Те правят крупни инвестиции всяка година, което намалява значително техните данъчни задължения. Съществуват случаи, когато гиганти на корпоративния бизнес в САЩ не са платили и един долар данък печалба в хазната на страната. Изводът, който се налага, е, че инвестиционният данъчен кредит ще облагодетелства преди всичко големите фирми в страната. Те наистина се нуждаят от масирано модернизиране на мощностите си, за да подобрят своята конкурентоспобност на международния пазар. Не би трябвало да се пренебрегват ползите и за средните и дребните фирми: инвестиционният данъчен кредит ще направи и техните инвестиции по-достъпни и желани. Освен това техните инвестиции се характеризират с по-ниска степен на капиталовъоръженост на труда, което води до наемане на допълнителни работници.
Инвестиционният данъчен кредит като стимул си има своята "цена". Спадането на приходите от данъка върху печалбата налага запазването на по-високи ставки върху другите данъци и преди всичко на данъка върху общия доход и данъка върху добавената стойност. Това означава, че всички данъкоплатци дават своята лепта за "безплатния обяд" на фирмите, наречен инвестиционен данъчен кредит.
Очакваните позитивни ефекти са следните: предполагаемо увеличение на частните инвестиции; стимулиране на отраслите, произвеждащи инвестиционни стоки в страната; намаляване на безработицата и повишаване на доходите на заетите в модернизиращите се фирми и дейности; повишаване на конкурентоспособността на произвежданите изделия, което може да увеличи износа на страната; подобряване на условията за привличане на чуждите преки инвестиции в страната.
Очакваните негативни ефекти са: спадане на приходите от данъчно облагане на корпорациите; необходимо увеличение на данъчните приходи от други източници или замразяване и намаляване на бюджетните разходи с размера на спадналите приходи; съкращаване на неквалифицирани работници като следствие от модернизацията на капитала в големите фирми; инвестициите в основен капитал ще се извършат главно с чужди машини и съоръжения, което ще увеличи импорта и ще влоши салдото в търговския баланс; създаването на една мощна преференция за бизнеса, което противоречи на съвременното разбиране за неутрален характер на данъчната политика.
Вероятните загуби от въвеждането на инвестиционния данъчен кредит изглеждат несъществени обаче на фона на изключителната потребност от увеличаване на инвестициите в страната. Ето защо бихме могли да кажем "да" на инвестиционния данъчен кредит, но с едно важно условие: той да се прилага предимно за инвестиции в машини и съоръжения с производствено предназначение! В противен случай ползите от този данъчен стимулатор ще се окажат значително по-малко.
"Мобилтел" влезе в Росексимбанк
"Мобилтел" и люксембургската фирма "Пекано естаблишмънт" са новите юридически лица в надзорния съвет на "Росексимбанк", реши общото събрание на кредитната институция миналата седмица. С това досегашният надзорен съвет на "Росексим" - "Контракт холдинг къмпани", "Агрохолд" и "А.И. Г", става с петчленен състав.
"Мобилтел" ще се представлява от шефа й Владимир Грашнов, другата фирма - от адвокатът на "Мобилтел" Тодор Батков. Батков стана известен като адвокат на руснака Михаил Чорни по делата му срещу Централна кооперативна банка. Предисторията на това дело е превеждането на два транша по 3 млн.долара от две фирми на Чорни, след което парите бяха източени от дилъра Павел Тренев към Орсовата банка със съдействието на банкови служители. Същевременно, според публикации в пресата, се смята, че Чорни контролира акциите и на "Мобилтел". Руснакът е личен приятел на Грашнов, гостува в България за рождения ден на съпругата на Грашнов Лора Виденлиева.
"Изборът на основни фигури от "Мобилтел" в надзора на банката показва преструктурирането на акционерния й състав", коментираха банкери. Председателят на надзорния съвет на "Росексим" Емил Кюлев отказа да коментира решенията на събранията и следващи от тях евентуални въпроси. Официалните твърдения са, че всеки от двамата нови акционери ще придобие до 5% от капитала на банката, но според запознати контролният пакет (минимум ) вече е под властта на "Мобилтел".
Според присъствали на събранието "Росексимбанк" ще увеличи капитала си от 20 млрд. лева на 50 млрд.лева, което ще стане в рамките на година. Според изнесени на събранието показатели балансовото число на банката е около 60 млрд. лева, кредитният портфейл възлиза на 7 млрд. лева.
За началник на "Вътрешен контрол" в банката е избран Красимир Петров, който до 1997 г. е бил шеф на Софийската дирекция на вътрешните работи. Акционерите са избрали за вътрешен одитор на "Росексим" "Бул одит", за външен - "Делойт и Туш".
Нов скандал се развихря в Балканбанк
Свързан с длъжниците на банката остана сам синдик в нея
Фалиралата Балканбанк е на път отново да се превърне в център на скандали, след като в края на седмицата един от синдиците на банката беше отстранен, а другият - оставен да управлява делата й еднолично.
"Откакто Владимир Стратиев беше назначен за синдик в банката, работата ни по несъстоятелността е блокирана. От месец май нова съдийка води делото в съда, но тя отказва да разговаря с мен, говори само със Стратиев и пречи да придвижваме делата срещу длъжниците, като не одобрява разходите за правна помощ. Започвам да мисля, че целта на всичко това е да бъда отстранена като синдик", коментира Снежана Башева. Тя е член на първия синдически екип в Балканбанк. Миналия четвъртък водещата делото по несъстоятелността съдийка в Софийския градски съд Лилия Илиева наистина издаде определение, с което освобождава Башева. Определението на съдийката предвижда Владимир Стратиев, който наскоро зае синдическото място, след като предшественикът му си подаде оставката, да продължи работата си сам.
Зад тази на пръв поглед кадрова интрига, всъщност се крият доста по-фундаментални проблеми. Известно е, че Мултигруп (чрез свои фирми) е основният длъжник на Балканбанк, като според данни на банката вземанията й от групировката са 80% от всичките или около 120 млн. долара. "Трудно се взимат пари от Мултигруп, това винаги е свързано с извънсъдебни интриги и напрежения", коментираха от правната кантора, наета от Балканбанк да води делата срещу длъжниците. "Мулти" ще опитат всичко, за да си върнат контрола в Балканбанк. Навремето те работеха заедно с бившия шеф на банката Иван Миронов. Сега всички, които им оформяха сделките, ги защитават, единственото, което им липсва, е добър партньор за синдик в банката", заяви представител на БНБ, запознат със синдическите проблеми.
Според източници в БНБ оглавяващата "Банков надзор" Емилия Миланова е изпратила до съда писмо, с което подчертава като проблем, че Стратиев е синдик на две банки - Кристалбанк и Балканбанк.
По непотвърдена информация посланието на писмото е, че той е свързан с някои от длъжниците на Балканбанк и в този смисъл изборът му като синдик не е много уместен.
Владимир Стратиев, който е бивш шеф на надзорния съвет на Агенцията по приватизация и настоящ консултант на финансовото министерство по въпросите на финансовото оздравяване, е и изпълнителен директор на "Явор Зартов" АД. Фирмата беше избрана за синдик на Кристалбанк, Добруджанска банка и Агробизнесбанк. След законодателните промени в средата на тази година обаче се наложи "Явор Зартов" като юридическо лице да бъде извадено като синдик в трите институции, а на негово място да влязат физически лица. Според осведомени в БНБ промяната е формална, тъй като Зартов е представил кои хора препоръчва на мястото на фирмата в списъка на синдиците и в трите банки са назначени такива от неговия списък. Същото, изглежда, важи и за Балканбанк.
Проблемът е, че Зартов е съакционер на Миронов и Илия Павлов в "Дисконтова къща" - фирма на "Мулти", която дължи на Балканбанк 19 млн. долара.
"Онзи ден имаше едно дело, на което като адвокат на "Елпром" - Тетевен, се яви Стефан Георгиев, който е между директорите на "Явор Зартов". В същото време новият синдик в Балканбанк, която е страна по делото, също работи за Зартов. Не знам какво значи това за изхода на делото", чудеше се представител на един от кредиторите на Елпром" - Тетевен. Балканбанк има да взема най-много пари от тетевенското предприятие, което в момента се контролира от хора, свързани с "Дисконтова къща" и Мултигруп.
Другият формален проблем за Стратиев е, че е бил член на политическия съвет на АСП (Алтернативна социаллиберална партия), а един от най-ярките представители на тази партия - бившият депутат Асен Мичковски, беше основен акционер (през небезизвестния "Селена холдинг") в "Балканинвест" - най-големият длъжник на Балканбанк. Дружеството дължи 38 млн. долара на Балканбанк, които бяха отпуснати с помощта на бившия й шеф Иван Миронов (Банката даже е акционер в "Балканинвест").
"Ако някой иска да намери под вола теле, винаги може да го направи. Аз познавам много хора, познавам и министър-председателя Иван Костов, но това не значи, че съм свързан с него. В закона има определение за това понятие. Ще бъда безпощаден към всички длъжници на банката и не мога да проявявам пристрастно отношение, защото знам и отговорността, която нося", обясни самият синдик Владимир Стратиев.
Служители в Балканбанк твърдят, че след напускането на бившия синдик Стоян Стоянов, който подаде оставка през април, нещата в банката се развиват доста странно. Първо, съдът назначи на свободното място проф. Огнян Герджиков, но той въобще не се появи в банката, защото (според слуховете) станала грешка. Той искал да стане синдик в Агробизнесбанк, а не в Балканбанк. Герджиков наистина получи каквото искаше, а на негово място за синдик в Балканбанк беше назначен Стратиев. "Те май хич не си говорят с Башева, прецакват се един друг и скоро ще има големи скандали", коментира човек от банката преди седмица. И наистина няколко дни по-късно съдийката по делото обяви, че глобява Башева с една заплата за това, че не дала обяснения за разходите, които е направила за правна защита (над 300 млн. лева за м. март) и не уважава съда. Там се обяснява, че Башева поискала за месец юни да се потвърдят нови разходи за 548.6 млн. лева, което било отказано. "Това са необосновано високи разходи. Ако се продължава с това темпо, нищо няма да остане за кредиторите накрая", заяви Стратиев. Между другото Башева е уволнена в деня, в който обжалва определението за глобата. Самата Башева каза: "Банката има вземания за 150 млн. долара, повечето от тях от фирми на Мултигруп, кантората "Цицерон", която сме наели, води дела с общ интерес за над 105 млн. долара. Това са много пари и много работа. Аз не мога да си позволя да не им плащам, защото нямам друг начин да събера парите от Мултигруп. Никой адвокат не иска да работи на трудов договор срещу такива длъжници. И всичко, което е платено на "Цицерон", е в резултат на успешното им събиране на 4.2 млн. долара". От кантората обясниха, че тяхната комисиона е под 0.5% от интереса по делата, докато минималната адвокатска тарифа е 2%. "Проблемът не е в нас, а в това какви са длъжниците на банката. Ще ви дам само един пример. В резултат на това, че разходите за правна защита за юни не бяха одобрени, не можем да платим съдебните такси по дело, в което длъжникът твърди, че може да изплати тогавашната левова стойност на валутен кредит, отпуснат преди няколко години. Почти всички дела са свързани най-малкото с плащането на съдебни такси, които в зависимост от процедурата са от 2 до 4 на сто от интереса. Представете си какво значи това за иск от примерно 20 млн. долара", обясниха от "Цицерон".
Тази дискусия всъщност вече беше повдигната от управителя на БНБ Светослав Гаврийски, който наскоро заяви, че синдиците правят големи разходи и тази практика трябва да бъде преустановена. Проблемът всъщност е в законовата организация на процедурите за несъстоятелност на банките и, разбира се, в ефективността на съдебната система. Нееднократно са изказвани мнения, че и до ден-днешен е трудно да осъдиш длъжника, а това, което се случва в банките в несъстоятелност, е, че изтичат и последните средства, които са останали там.
Пререканията в Балканбанк отразяват и друг класически проблем около фалиралите банки. Стратиев еднолично нарежда да се изтеглят парите от БУБ и Кредитна банка, без да е питал за това съда. Башева е тази, която е поискала разрешение от съда да извади от особените сметки на Балканбанк в Балканска универсална банка и Кредитна банка държаните там общо 4 млн. долара (парите, които фалиралите банки събират от длъжници, се държат в такива сметки и синдиците могат да избират къде да бъдат те, но не могат без разрешение на съда да теглят средства оттам). Съдийката отговаря в определението си, че е правилно парите да се изтеглят от БУБ (2.5 млн. долара), и че бившият синдик, подалият оставка доц. Стоянов, е бил свързан с тази банка. Той действително е бил член на надзорния съвет на БУБ, чието балансово число се гради предимно на парите от Балканбанк. В точен текст резолюцията на съдийката гласи: "Разрешавам прехвърлянето на сумата. С Балканска универсална банка е свързан бившият синдик доц. Стоянов и намирам за нецелесъобразно парите да останат там."
Съдийката не е взела отношение към парите в Кредитна банка, въпреки че настоящият синдик най-малкото има отношение към нея. В "Кредитна" всъщност има поне 20 млн. долара на фалирали банки. Твърди се, че Стратиев играе театър, като иска да се изтеглят средствата на Балканбанк оттам и че на засегнатата институция е обещано липсата да бъде попълнена със средства от други банки в несъстоятелност. Това в известен смисъл може да се потвърди от факта, че други банки от синдическия кръг на Зартов също са избрали институцията на "Мулти" за поддържане на сметки там.
По-големият проблем, по който упорито всички засегнати институции отказват да вземат отношение, е, че разпределението на свободните пари в банките се прави на абсолютно безпринципна основа и е канал за корупция. БНБ обаче прехвърля проблема в съда, а съдът - към Закона за банките, а Законът за банките засега не е променен.
В Балканбанк сигурно ще стават още неща. Интересно е какво ще бъде отношението на шефката на "Банков надзор" Емилия Миланова към проблема в банката. Твърди се, че не е изключено тя да извади Стратиев от списъка на синдиците, с което въртележката да започне отначало, но поне горе-долу начисто. "Не виждам защо трябва да го направи. Тя познава мен и работата ми", коментира Стратиев.
Както и да бъде решен въпросът, назначаването на следващ синдик зависи от съда, който ще използва списъка от хора, изготвен в БНБ, а там има още хора, посочени от Зартов. "Проблемът не е в Зартов, а в това, че има конфликт на интереси", коментира високопоставен юрист. Всъщност третият принципен проблем в банковата несъстоятелност е начинът, по който се определят синдиците, и възможността те да бъдат проводник на интереси, различни от тези на кредиторите. "Не знам дали е от закона или от държавата, но си мисля, че и нов закон да има, пак ще е така", заяви служител в Балканбанк.
Световната криза стопи печалбата и на българските банки
Сътресенията на международните пазари през последните два месеца са на път да доведат до загуби и за българските банки. По груби изчисления само от дългата доларова позиция и от притежаваните валутни книжа по лошите кредити (ЗУНК), които поевтиняха с над 20%, загубата в системата ще е около 220 млрд. лева. Това надхвърля тeкущата печалба от 173 млрд. лева на банките към юни. Дори тези загуби счетоводно да не се отразят в пълния си размер върху банковите резултати, може да се очаква, че в края на тази година банковата система почти няма да реализира печалба (ако не по-лошо). Въпреки че не отричат проблемите, самите банкери засега се въздържат да коментират конкретно възникващите загуби. Както често става, единствен председателят на асоциацията им и шеф на Централна кооперативна банка Стоян Александров преди седмица публично огласи опасенията си, че общото затормозяване на икономиката може да рефлектира и върху банките.
"Поевтиняването на американския долар спрямо другите основни валути влияе негативно върху доларови активи, придобити с различни от долара пасиви - левове, германски марки, швейцарски франкове и други, или, казано с други думи, влияе отрицателно единствено върху формирани дълги позиции в долари", обясни главният изпълнителен директор на Пощенска банка Владимир Владимиров.
Грубите изчисления, базирани на балансовите данни на банките към края юни, показват, че дългата позиция в системата е над 10% от активите. По неофициална информация около 80% от нея е доларова, което означава, че загубата за системата от края на юни насам е около 70 млрд. лв, тъй като оттогава досега всеки долар е загубил по 145 лева от стойността си. Проблемът рефлектира по различен начин в отделните банки и, разбира се, тези, които са в къси доларови позиции, относително са спечелили от това. "Ние не бяхме на доларово дълга позиция и спадът на курса на долара е в наша полза", коментира прокуристът на Кредитна банка Любомир Филипов.
Чисто счетоводно поевтиняването на долара директно се отразява върху финансовия резултат на банките, тъй като те правят ежедневна преоценка на валутните си активи. Общо за системата около 20% от тези активи са в парични средства, други 50% - вземания от финансови институции, 24% - държавни ценни книжа, и едва около 13% кредити.
През последните години банките можеха пасивно да стоят на дълга доларова позиция и да печелят от обезценката на лева. Това обяснява и мястото, което курсовите разлики досега заемаха в отчетите им. Примерно към края на 1997 г. 86% от приходите и 80% от разходите в системата са именно от курсови разлики. Стабилизирането на макроикономическата среда на практика лиши банките от възможността без особени рискове да покриват загубите си от основна дейност. Към средата на тази година курсовите разлики продължават да заемат над 75% от финансовите приходи и разходи на банките, но печалбата от валутни позиции вече е значително по-малка. От 1389 млрд. лева за 1997 г. към март се свива до 75 млрд. лева, като към средата на годината стигна до 56 млрд. лева. Проблемът е, че на международните пазари няма правило доларът винаги да поскъпва спрямо лева, както беше през последните години. В този смисъл желанието на банките да печелят от валутни операции вече е свързано с професионално управление на риска и понякога до загуби.
По-големият проблем за българската банкова система обаче се оказа свързаното с международната криза поевтиняване и на доларовите облигации по ЗУНК. "Принципно на големите банки спадът на курса на долара ще повлияе негативно заради валутни ЗУНК-облигации с висока цена и заради валутните кредити", коментираха от Биохим. Цените на тези книжа спаднаха от около 72 цента за долар в края на юни докъм 58 цента за долар в момента. Проблемът със ЗУНК е двоен - първо заради цената и второ, защото тези книжа формират дълга доларова позиция. В държавните банки има най-много такива книжа, защото през 1996 г. по схемата "Булбанк" те бяха рекапитализирани именно със ЗУНК-ове, срещу което беше увеличен капиталът им. Точно заради това държавните банки сега понасят най-голяма загуба. Общо загубата за банковата система от тези книжа е около 120 млрд. лева (и то само от спада в цената, без да се включва и това, че са доларови книжа) и 2/3 от нея е в държавните банки. През август в частните банки (включително чуждите и ОББ) е имало ЗУНК за 166.6 млн. долара, а в държавните - за 359.9 млн. долара. Делът на частните банки освен това достига 1/3 главно заради Обединена българска банка, която също беше рекапитализирана със ЗУНК.
По същия начин банките са притеснени и от притежаваните от тях доларови книжа по Закона за гарантиране на влоговете и българските облигации по външния дълг. Книжата по закона за влоговете обаче почти не се търгуват и поради това пазарната им цена трудно се определя, а няма информация кои банки разполагат в актива си с книжа по външния дълг. "Капиталовите пазари в света налагат проблем, който води до увеличение на общия пазарен риск, който намалява цената на дълговите инструменти", коментира Стоян Александров, като даде за пример цените на брейди-облигациите.
За разлика от курсовите разлики загубата от валутните книжа надали ще бъде отчетена директно в банковите резултати. Банките трябва да заделят 100% провизии за разликата между стойността, по която водят счетоводно книжата и пазарната им стойност. Провизиите са разход и принципно спадането на пазарната стойност на облигациите би трябвало да доведе до намаляване на печалбата или до загуба. Финансовите институции обаче отчитат по различен начин тези книжа. "Банките преоценяват тези книжа веднъж по валутния курс и веднъж по пазарната им цена", обясни Андрей Пръмов, шеф на "Адлон Дисконт". За целта обаче банките използват средните пазарни цени, обявявани от БНБ, които според дилъри в момента са по-високи от тези, на които действително се сключват сделки. "Аз не знам как за ЗУНК-ове, придобити по номинал, се заделят провизии за 40-45%. Не вярвам някой да прави това, още повече че в България се говори само за кредитен риск, тоест се смята, че провизии се правят само за заемите", коментира директор от частна банка. От една от най-агресивните чужди банки пък заявиха, че изобщо не правят такава преоценка, тъй като БНБ не им дала инструкции как да става това. В друга частна банка обясниха, че отчитат пазарните промени в приходи (съответно разходи) за бъдещи периоди. В този смисъл е трудно да се каже как промените от последните два месеца ще бъдат отразени в отчетите на финансовите институции.
Проблемите, свързани с катаклизмите на международните пазари, изострят и тези в българската банкова система. Загубите, които тя ще понесе, ще се преглътнат още по-тежко, защото банките няма откъде да ги избият. Те не печелят от отпускането на кредити, защото нямат надеждни кредитополучатели и не разполагат с достатъчно капитал, за да се задържат в регулациите, кредитирайки.
Основният проблем на финансовите институции практически остава същият както през последните години - лошо управлявана икономика с неизяснена собственост, която е опасно да бъде кредитирана и от която съответно не може да се печели.
"Търговските банки ще са принудени да се обърнат към реалната икономика, защото издръжката им е голяма. Държавните банки почти не кредитират, защото им предстои приватизация и се страхуват", коментира Стоян Александров.
Банките наистина имат твърди ежемесечни разходи, за покриването на които трябва да реализират печалба. Това са главно разходите за икономически елементи и за лихви по привлечения ресурс, които към края на юни общо възлизат на 234 млрд. лева. От тези пера реално банките могат да свиват само разходите си за икономически елементи, но възможностите за това са малки, тъй като след въвеждането на борда досега доста банки намалиха персонал, заплати и затвориха някои клонове. В същото време ограничаването на разходите за лихви означава свиване на пазарния дял и потенциала за печалба.
Ако все пак се стигне до загуби, това ще означава, че ще се изяжда собственият капитал на финансовите институции, а ако размерът на загубите го надхвърли, ще се стигне до фалити.
Законът за банките ще облекчи кредитирането
Експертната група по подготовка на промени в закона за банките е приключила работа, като скоро се очаква предложенията да бъдат внесени и в Министерския съвет. Един от съществените нови елементи е предложението от сегашния закон да отпадне текстът, според който при кредитиране банката приема предвидените в закона обезпечения. Мотивът е, че това създава впечатление, че даването на заеми е съпроводено задължително от приемането на обезпечения. Според централната банка разумното банкиране не изключва и отпускане на необезпечени кредити, когато има точни анализи и оценки на платежоспособността на кредитополучателя. Фактически това е първата по-съществена заявка (с евентуална законодателна регламентация), че сега съществуващите условия за даване на заеми са изключително рестриктивни. Ако промяната се приеме, от нея може да се възползват много малки и средни, както и нови фирми, които нямат какво да заложат и не могат да получат банков кредит. Разбира се, необходимо е и съответната банка да е склонна да им отпусне необезпечен кредит.
Друго по-ново изменение (което липсваше във варианта за промени в закона от средата на лятото) предвижда вдигане на процента на участие в капитала на банка, при което се иска разрешение от БНБ. В момента всеки кандидат да придобие 5% или над 5% от капитала на нова или на съществуваща банка, трябва да получи съгласието на БНБ. Сега се предлага процентът да се вдигне на 10%, като мотивът е, че прагът от 5% е неоправдано нисък и акционери с такъв дял не могат да влияят съществено върху решенията на общото събрание.
Ново предложение е и да се съкрати от три години на година и половина срокът, в който банките трябва да се освобождават от придобитите без разрешение от БНБ дялови участия в дружества (това са участия, придобити за погасяване на предоставени кредити). Когато пък за такива участия разрешението от БНБ е задължително, но банката не се е съобразила с това, се предлага сделките да се обявяват директно за нищожни. В момента това става с произнасяне на съда по искане на прокурора, на БНБ или на други заинтересовани лица. В мотивите към поправките се обяснява, че през времето до решението на съда банката е в нарушение с произтичащите от това вредни последици. Допълнителен аргумент е, че липсата на разрешение от БНБ е ясно и лесно доказуемо нещо, поради което няма нужда да се търси съдът. За да не се правят злоупотреби от придобиването на значими дялове от акции от борсата, сега се предлага в закона да има условие такива акционери да не могат да упражняват право на глас по акциите, докато не получат разрешение от централната банка. Ако тя не позволи придобиването, новите притежатели трябва да прехвърлят акциите на други лица.
Още преди месеци в готвените промени в закона беше предложено кредитната дейност и лимитите да се определят като съотношение на термина "експозиция" (в момента е "кредит") към собствения капитал. В сегашния вариант на проекта вече се дава пълно обяснение на понятието "експозиция" - то обхваща всички възможни форми на възникване на вземане на банката и дава възможност за по-пълно отчитане и оценка на поетия риск. В тази връзка сега се предлага уточнението, че банките ще установяват експозицията към едно лице или група, свързани като сбор от активи и задбалансови ангажименти, като всичко това ще се определя в специална наредба. Ако съществува идея за облекчаване на кредитирането (в смисъл възможност за даване на по-големи заеми), възможно е БНБ да изключи провизиите, тъй като в момента един кредит се покрива тройно - от обезпечението, провизията и от капитала.
Решено е да се запази предложението (съществуващо още в проекта от юни) централната банка и оправомощените от нея лица да не носят отговорност за вреди, причинени по груба небрежност. Предлага се в закона да остане само вината при умишлено причиняване на вреда. Мотивът е, че така ще се изключи възможността да се оказва натиск върху длъжностните лица от банковия надзор чрез въвличането им в съдебни дела по повод упражняване на техните правомощия. В същата посока в преходните разпоредби на закона за банките се предлага да се запише, че наказателното преследване срещу управителя и подуправителите може да се възбужда само с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя му.
Занапред банка в несъстоятелност ще може да се продава само на банка или на акционерно дружество, което е учредено с цел да придобие фалиралата институция. В този случай обаче то ще трябва да вземе от БНБ условен лиценз за извършване на банкова дейност, като условие за получаването й е кандидатът да има капитал, който му позволява да извършва банкова дейност, след като е удовлетворил вземанията на кредиторите. Предлага се купувачът да отговаря само за задължения, които е поел по одобрените от съда условия на сделката, като останалите вземания и неупражнени права се погасяват. Правата по акциите на банката в несъстоятелност да се погасяват с изключение на правото на ликвидационен дял, ако купувачът се е задължил за изплащането му по условията на сделката, предлага БНБ. Вземанията на кредиторите ще се удовлетворяват чрез откриване на безсрочни депозитни сметки в банката купувач, като авоарът по тях ще е равен на поетото задължение. То трябва да се изпълни в едномесечен срок от одобрението на съда. Ако това не се изпълни, централната банка ще отнеме лиценза.
Само три български банки са в Топ 100
Само Булбанк, ДСК и ОББ са включени в класацията на 100-те най-големи банки в Централна и Източна Европа за миналата година, направена от Deloitte and Touche - Централна Европа. Сравнението е направено на база размера на активите към края на 1997 г. Булбанк е класирана на 36-о, Държавна спестовна каса - на 80-о, а Обединена българска банка - на 86-о място.
Слабото участие на българските банки се дължи основно на изживяната в края на 1996 и началото на 1997 г. финансова криза. Хиперинфлацията доведе до сериозна обезценка на активите на банките, които в доларово изражение значително намаляха. Постигнатата стабилизация от средата на миналата година все още не означава, че "изядените" от инфлацията средства са се възстановили. Данните показват, че активите на Булбанк за 1997 г. са намалели с 51 на сто спрямо предходната година, тези на ДСК са намалели с 39%. Само тези на ОББ бележат увеличение с 27 на сто, което се дължи на приватизацията й през 1997 г. и влезлите в резултат на това инвестиции. Според изследването на банковия сектор в Централна и Източна Европа впечатление прави, че сравнително по-бързо се разрастват чуждите банки в тези страни. Местните финансови институции явно не разполагат с необходимия ресурс да увеличават със същите темпове капитала и активите си, както това могат да правят чуждите инвеститори.
Класацията на топ 100 се води от Чешката Komercni banka a.s., чиито активи възлизат на малко над 14.5 млн. долара. За сравнение, най-добре представената българска банка, Булбанк, притежава активи, които се равняват на 9.3 % от тези на чешкия лидер.
Въпреки че лидерското място се пада на чешка финансова институция, първо място по брой банки в списъка се пада на Полша - цели 21, следвана от Чехия, която има 20 банки в списъка, и Словакия с 15 в стотицата на най-големите банки в Централна и Източна Европа.
Социалдемократи и зелени започнаха преговори за формиране на правителство в Германия
Избраният за канцлер на Германия Герхард Шрьодер започна в четвъртък неформални разговори с представители на Зелената партия за формиране на правителство, чийто приоритет ще бъде намаляването на безработицата в Германия. Шрьодер и ръководителите на СДП се срещнаха на работен обяд със зелените, за да очертаят основата на официалните разговори, които започват в петък. Очаква се двете страни да изработят дневния ред на преговорите, на които ще се обсъжда т.нар. Съюз за работни места, ключова част от политиката на социалдемократите, както и започването на замрялата данъчна реформа и изграждането на нова енергийна политика. Шрьодер, който се надява да успее да състави коалиция до 24 октомври, отказа да отговаря на въпросите на журналисти преди започването на неофициалните разговори със зелените. Социалдемократите и зелените вече се договориха по рамките на политиката на заетостта и данъчната политика, но имат различия по въпросите, свързани с използването на атомна енергия, и относно участието на германски войски в мисиите за опазване на мира в чужбина. Зелените искат четири министерски кресла, но СДП смятат да им предоставят две. Евентуалното съставяне на коалиция между двете партии ще даде на Герхард Шрьодер мнозинство от 21 места в долната камара на парламента, които са достатъчни, за да се сформира стабилно правителство. От СДП вече обявиха, че Бодо Хомбаш, първият съветник на Шрьодер в предизборната кампания и настоящ икономически министър на провинция Северен Рейн - Вестфалия, ще бъде шеф на канцеларията на канцлера. Според "Билд" парламентарният лидер на зелените Йошка Фишер ще бъде външен министър, а председателят на социалдемократическата партия Оскар Лафонтен ще заеме поста на финансов министър.
Накратко
Вицепремиерът Александър Божков и министърът на земеделието Венцислав Върбанов на среща с представителите на МВФ и Световната банка в България договориха заем от 50 млн. долара за преструктуриране на земеделието. Конкретните параметри на кредита все още не са уточнени, но най-вероятно сумата ще бъде отпусната на един транш, който ще пристигне в началото на следващата година. На срещата се стигна и до решение, че фонд "Земеделие" няма да се ликвидира, а дейността му ще се ориентира главно към даването на инвестиционни кредити и лизингова дейност. Преди няколко месеца Световната банка поиска фондът да бъде закрит до три години.
На свое заседание миналата седмица Народното събрание одобри на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за застраховане. Поправката предвижда да се премахне изискването застрахователните посредници да имат висше образование. Становището на водещата икономическа комисия е, че с подобно изискване се спъва нормалното развитие на застрахователния пазар. Освен това много от сега действащите посредници и помощници нямат необходимия образователен ценз, но пък притежават богат опит. Ако приетият преди време по предложение на левия депутат Руси Статков текст остане в сила, много от тези хора ще останат без работа, е становището на Икономическата комисия.
По повод зачестилите публикации в печата относно банковото обслужване на държавния бюджет през 1999 г. пресцентърът на БНБ съобщи, че през май банките и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити са били уведомени, че "във връзка с постигнатите договорености с МВФ предстои реформа в бюджетната сфера, целяща усъвършенстване на системата на управление на касовите потоци на държавния бюджет, което ще е съпроводено с намаляване на броя на сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, както и на броя на банките кореспонденти по касовото изпълнение на държавния бюджет". От БНБ напомнят и за Постановлението на Министерския съвет за намаляване на броя на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, както и за писмото на БНБ и на финансовото министерство, с което се съкрати броят на банките, които от 1 януари 1999 г. ще обслужват бюджета. Намаляването на броя на сметките на разпоредителите с бюджетни кредити ще бъде регламентирано в съответствие със Закона за държавния бюджет за 1999 г., завършва съобщението на БНБ.
Кредиторите на FTA обвиниха БНБ, следствието и синдиците
Събрание на съвета на кредиторите на обявената в несъстоятелност FTA (Финансово-търговска агенция) отново разбуни духовете около скандалната институция. FTA е основана през 1992 г. като дружество с ограничена отговорност от Митко Бъчваров и Красимир Петров. В предмета на дейност на дружеството са включени редица финансови дейности, включително и сарафство. Две години по-късно FTA се преобразува в акционерно дружество с капитал от един милион лева. Следват две увеличения на капитала, като в началото на 1995 г. той става 200 млн. лв., а 95% от акциите са на приносител, което прави трудно определянето на точната акционерна структура на капитала. В средата на същата година капиталът достига 450 млн. лв., като в този момент е достатъчен за извършване на банкова дейност. Евентуален банков лиценз би разрешил на собствениците да узаконят предимно валутното влогонабиране, което финансовата институция извършва. Дружеството нашумя сред любителите на лесни и бързи печалби с това, че предлагаше на клиентите си да правят валутни влогове с висока доходност, оформяни като записи на заповед.
Общото събрание на кредиторите на FTA в несъстоятелност бе свикано основно за да се изслуша докладът на синдиците Катерина Заркова и Янко Вакрилов, които за пръв път изнасят систематизирана информация за това какви са причините за изпадането на FTA в несъстоятелност и докъде са стигнали процедурите по несъстоятелността до момента.
Според оценката на синдиците заявените и признатите задължения на финансовата институция възлизат на над четири млн. долара. Такава сума поне е призната от съда. Докладът показва, че до момента са събрани само 2.8 на сто от вземанията. За период от година и половина в масата на несъстоятелността са влезли 312 млн. лв., постъпили от продажба на имущество на компанията и от събиране на вземания от длъжници. Същевременно са направени разходи за 37 млн. лв., използвани за издръжка на несъстоятелността.
Според синдиците източването на компанията е започнало почти веднага след нейното създаване. Действията на ръководството са били насочени към умишленото финансово дестабилизиране на дружеството. Останалите на разположение документи свидетелстват, че от 1993 г. насам главниците по заемите, взимани от финансовата компания, са били подновявани отново и отново с по-високи лихви само и само да не настъпват плащания в настоящия момент.
В края на 1995 г. загубата на Финансово-търговската агенция възлиза на 150 млн. лв., или преизчислено през курса на долара за този период 2.1 млн. долара. За същата година вземанията (кредитите, които са отпуснати) на компанията се увеличават 18 пъти, които значително надвишават размера на привлечените средства. На три милиона долара възлиза отрицателната разлика между платени и получени лихви за същата година. Подобни отрицателни финансови потоци не могат да се компенсират от реализираните приходи, което става причина и за огромната загуба за периода.
"Основната причина за фалита на FTA е лошото управление на средствата и липсата на 703 млн. лв. от активите на дружеството", заяви пред кредиторите синдикът Янко Вакрилов. Но по редица причини, между които е и смяната на счетоводната система и липсата на документация, проверките, направени от синдиците не могат да установят точното време, в което тези пари са изчезнали. "Явно документите са изнесени предварително от заинтересованите лица", добави още той. "А за липсата на документите e виновна БНБ, защото не назначи квестор в момента, в който отне лиценза на дружеството, и Националната следствена служба - защото е иззела архиви и документи без присъствието на служител на FTA, обясни позицията на Комитета на кредиторите Владислав Христозов.
Лошото финансово състояние довежда до отнемането на лиценза на финансовата институция през януари 1996 г. "Защо "Банковият надзор" към БНБ не установи нередностите навреме", питаха кредиторите. По закон тя е институцията, която трябва да контролира дейността на финансовата институция, макар и небанкова, настояваха потърпевшите. От централната банка обясниха, че обвиненията са безпочвени и в крайна сметка "Надзорът" не е финансова полиция. "А квестор не беше назначен, защото такава практика все още нямаше, а точно тогава се бе развихрила и банковата криза. Квалифицираните кадри не стигаха само за банките, а какво остава за многобройните небанкови финансови институции, които изпадаха във фалит по това време", коментира запознат със случая.
Недостатъчният контрол от страна на БНБ се доказвал много лесно от факта, че през септември 1995 г. централната банка дава право на FTA да бъде първичен дилър на държавни ценни книжа. "Ако имаше поне малък интерес към състоянието на дружеството, едва ли БНБ щеше да разреши подобно нещо", заявиха кредитори, недоволни от действията на централната банка.
Кредиторите обвиняват и банките в това, че не предоставяли необходимата информация за наличните при тях средства на FTA. Те са отправени основно към МОБ "Свети Никола" (сегашната "Нефтинвест"), от която отказвали да уточнят размера на активите на дружеството и движението на парите по тези сметки. Кредиторите се съмняват, че изчезналите през 1995 г. средства са използвани за увеличение на капитала на МОБ от 500 на 800 млн. лв. Това твърдение се подсилва и от факта, че FTA е акционер в Ортодоксалната банка, като Комитетът на кредиторите твърди, че в един момент акциите на дружеството представляват 25 на сто от капитала на банката. "В МОБ "Свети Никола" не водят акционерна книга и в момента можем да докажем , че фалиралото дружество притежава акции само за 50 млн. лв., а не за 100 млн. лв., което е реално число", обясниха кредиторите. Според тях акционерното участие в банката съвсем се размива, след като БНБ разрешава на "Юкос петролиум" да се включи в увеличението на капитала с 13 млрд. лв. "Освен това при всяко увеличение на капитала ние щяхме да имаме право на привилегировани акции, което несъмнено щеше да доведе до увеличаване на акционерното участие на FTA, допълни член на Комитета на кредиторите. Това са доста силни обвинения, коментираха от БНБ, които трудно могат да се докажат.
"Задачата на БНБ е да наблюдава финансовото състояние на банките и това дали спазват изискванията на закона, а не да уреждаме спорове с техни контрагенти", допълниха от БНБ. Извлечения от сметките на FTA в банките са били предоставени, а самата информация е била събрана от централната банка за няколко дни. Всички тези данни са били предоставени на синдиците на фалиралата финансова компания, потвърдиха от БНБ.
Банковите истории около FTA продължават и с това, че името й се свързваше с проектобанката "Национал". Нейни учредители претендираха да бъдат големи имена в българския спорт като Христо Стоичков, Стефка Костадинова и др. Когато този проект беше на мода, се заговори, че всъщност парите за учредяването на банка "Национал" минават през FTA.
Данните, изнесени от синдиците, явно не задоволиха Комитета на кредиторите. "Събраните до момента суми са нищожно малки и преди всичко са получени от продажба на недвижими имоти на дружеството. А ако те не бяха продадени, щеше да има повече приходи например от наеми, за издръжка на масата на несъстоятелността", изразиха становището си от комитета. "Обвиняваме синдиците в недостатъчна упоритост при извършване на техните действия за събиране на вземанията на дружеството" бе присъдата, която прозвуча на общото събрание.
Самите синдици считат, че с нищо не са накърнили интересите на кредиторите на FTA. Те освен това вече са подали молба за напускане, защото имената им не фигурират в списъка на синдиците, който се изготвя от правосъдното министерство. И искането за напускане от страна на Янко Бакрилов и Катерина Заркова, и желанието на комитета на кредиторите за тяхната смяна доведоха до избор на нов синдик. Кандидатурата бе наложена от комитета и е на един от неговите членове - Весела Дечева. Проблемът тя да бъде утвърдена от съда идва от два факта. Първо, защото самата тя е кредитор и се явява сблъсък на интереси, ако бъде и кредитор, и синдик, и второ, защото я няма в списъка на Васил Гоцев. "Ще прехвърля вземането си чрез цесия и ще кандидатствам за правото да бъда синдик", коментира Весела Дечева юридическите спънки. Това според специалисти обаче не може да стане в изискваните от съда срокове. Затова най-вероятно ще се стигне до назначаване на служебен синдик от съда. Най-вероятно кредиторите няма да го одобрят и ще се наложи да се проведе ново събрание и нов избор. Това от своя страна води до ново протакане на делото, което не е в интерес на всички, които по една или друга причина са станали жертва на пирамидата FTA.
Понастоящем основателите и впоследствие мажоритарни собственици на FTA Митко Бъчваров и Красимир Петров се намират на свобода на територията на страната. През 1996 г. е заведено следствено дело само срещу Бъчваров и един от изпълнителните директори на дружеството - Павлин Павлов. Две години по-късно то е внесено в прокуратурата с мнение, че е извършено валутно нарушение. Най-смешното е, че наказанието, което се предвижда, е или глоба, или условно наказание. От прокуратурата връщат делото за доразглеждане, като е поискано като обвиняеми да бъдат привлечени и Красимир Петров и Снежана Финова, също изпълнителен директор. Така или иначе наказателно постановление няма за нито един от собствениците и управляващите FTA. "Как по друг начин да си обясня факта, че те са на свобода, освен с предположението, че в аферите са замесени много високопоставени държавни служители", коментира Владислав Христозов, член на Комитета на кредиторите.
Какво следва от по-ниските лихви на Федералния резерв
Натискът върху президента на Федералния резерв Алън Грийнспан през последната седмица за намаляване на лихвения процент бе огромен. В случай че на 29 септември Грийнспан не бе обявил очаквания по-нисък лихвен процент на Федералния резерв, верижният крах на фондовите борси бе неизбежен. Има един въпрос, който не мога да не задам - каква ще бъде ползата от новите по-ниски лихви.
Високите лихвени равнища не са слабото място на западните финансови пазари. Проблемът е в ниските цени на стоките и оттук в малките печалби. Борсовите индекси в Европа и САЩ се сринаха в резултат на данните от компаниите за срив в нивото на печалбите. Ще възстанови ли по-ниският лихвен процент печалбите? Отговорът е отрицателен.
Намаляването на американските лихви дори може да задълбочи глобалната финансова криза. Теоретично по-ниските лихвени проценти ще стимулират потребителите и компаниите да заемат повече финансови средства и да потребяват повече - необходимото за оживлението в икономиката. Потреблението на американците обаче вече е достатъчно високо - през август покупките в Съединените щати са нараснали с 0.6% спрямо предходния месец, докато средните лични доходи в страната са отбелязали ръст от 0.5 на сто за същия период. Нормата на спестяване е достигнала историческия си минимум от под 1%. Колко повече могат да потребяват американците? Проблемът на производителите в САЩ и Европа не е обемът на потреблението, а ниските цени и увеличаването на дела на чуждите стоки в общото количество закупени продукти, чиито цени, особено на азиатските стоки, продължават да падат.
Не можете да очаквате инфлацията да е минимална и темпът на растеж на корпоративните печалби да бъде двуцифрен. Това е и една от причините цените на ценните книжа, захранвани от очаквания за високи печалби, да се понижават.
Не е ясно как Федералният резерв ще напълни магазините с потребители. Не бива да се бърка намаляването на лихвените проценти с намаляването на данъчните ставки - по-ниските лихви не пълнят портфейлите на потребителите. Те просто стимулират използването на кредитните карти.
Но няма ли ниските лихви да стимулират пазара на недвижимо имущество с поевтиняването на ипотеките? Липсата на изненада в разхлабването на монетарната политика на Федералния резерв няма да доведе до реална промяна на пазара. Свиването на пазара на недвижими имоти през август с 5.5% спрямо юли даже бе причината икономистите да заговорят за рецесия, въпреки че според статистиката пазарът е сред най-големите в историята на САЩ. Дали това е така, защото цената на капитала е твърде висока за инвеститорите? В действителност ниските лихви в САЩ могат да се окажат част от проблема.
Отново на теория разхлабената монетарна политика позволява на компаниите да заемат повече и да разширяват дейността си. Оскъдни са доказателствата, че слабите печалби са следствие от липсата на инвестиции. Свръхпроизводството в целия индустриален спектър от химическото до микропроцесорното производство се увеличава лавинообразно. Не се нуждаем от повече мощности за производство на микрочипове или барове.
Нововъзникналите пазари са тези, които се нуждаят от повишаване на ликвидността. Бягството на краткосрочния капитал от тези пазари не бе причинено от централните банкери, а от пазара. Дори и намаление на лихвения процент в САЩ с 50 базови пункта няма да бъде последвано от приток на финансов ресурс в Индонезия, Корея или Бразилия. Ако доходите по правителствените дългови ценни книжа паднат с половин процент, инвеститорите ще се насочат към американски корпоративни облигации и няма да помислят дори за бразилски ценни книги.
По-ниските американски лихви няма да облекчат съществено обслужването на деноминирания в американски долари дълг на азиатските държави. Причината за това е не във високите лихви, а в стремежа на правителствата на тези страни да посрещнат задълженията си към кредиторите в девалвираните местни валути. В действителност, ако свиването на лихвения процент бе значително по-голямо, доларът можеше да се обезцени до ниво, благоприятно за закъсалите азиатски правителства. Но тогава щеше да изплува друг не по-малко безобиден проблем - слабият долар е еквивалент на оскъпяването на износа на производителите в Япония, Бразилия и дори Европа, а оттук и забавяне темповете на растеж на тези икономики.
Най-силният аргумент на Федералния резерв за намаляване на лихвите е психологическият ефект за играчите на финансовите пазари. Това обаче е доста рисковано - ирационалното поведение на хората крие много опасности. Никой не е в състояние да предвиди какви ще бъдат последствията от ефекта от намаляването на лихвите върху глобалната икономика след половин година - тогава когато ще се почувстват ефектите от хода на Федералния резерв.
Словашкото сбогуване с носталгията
С оповестяването на 27 септември на резултатите от парламентарните избори в Словакия завърши цикълът на доминиране на леви правителства в посткомунистическата политическа консолидация в Централна и Източна Европа. Изборите от 1996-98 г. във всички страни завършиха със сходни резултати - връщане на власт на коалиции от партийни елити, започнали нежните революции в началото на десетилетието.
Владимир Мечиар остана до последния момент верен на оперетно-водевилната стилистика, белязала цялото му управление. Обърна се към своите избиратели и словашкия народ едва в сряда вечерта, за да оповести своето оттегляне от политиката. Емоционалното си обръщение завърши с песен, може би за да докаже, че да бъде сравняван със Сталин не е съвсем коректно. Великият диктатор е имал слабост към песните, но не е оставил спомен за собствени публични изпълнения.
Без съмнение Мечиар е най-противоречивият източноевропейски политик. Той оглавява словашкото правителство след нежната революция през 1990 г. и решително повежда републиката към "нежния развод" с Чехия, оформен в края на 1992 г. Коалицията, която ръководи, се разпада през март 1994 г., когато две от традиционно десните партии - Демократичният съюз и Християндемократическото движение, се съюзяват с Партията на демократичната левица (бивши комунисти), обвинявайки Мечиар в авторитаризъм. През септември 1994 г. спечелва неочаквано изборите и с подкрепата на крайно левия Съюз на словашките работници и крайно дясната Словашка национална партия доказва състоятелността на обвиненията в авторитаризъм. Прочиства от опозиционно присъствие ключовите парламентарни комисии - например медийната или по национална сигурност; организира паралелни проправителствени профсъюзи и творчески организации, ограничава академичните свободи с нов закон за образованието, въвежда специален административен режим на регистрация и надзор на дейността на неправителствените организации от Министерството на вътрешните работи и, разбира се, уволнява или пенсионира за нелоялност систематично - от театрални директори до обикновени административни служители.
Примерите за натрапчиво демонстриране на сила и власт са толкова неочаквани, че Словакия се оказва единствената страна, на която е отказано членство в Европейския съюз и НАТО заради неизпълнението на политически критерии. Сред най-скандалните е изгонването от парламента на Франтишек Гаулидър, един от основателите на ръководеното от Мечиар Движение за демократична Словакия. В края на 1996 г. Гаулидър обявява, че напуска партията и става независим народен представител. На заседание в пленарната зала е прочетено негово писмо, с което той се отказва от своя мандат. Въпреки че Гаулидър енергично отрича и твърди, че писмото е фалшификат, мнозинството гласува предсрочно прекратяване на пълномощията. Бившият вече депутат публично протестира, след което в дома му избухва бомба. Европейският парламент гласува специална декларация с настояване мандатът да бъде възстановен, обръщайки внимание на това, че като асоцииран член на ЕС Словакия се е задължила да спазва човешките права, демократичните норми и закони. През 1997 г. Конституционният съд обявява решението на парламента по случая за противоконституционно. Въпреки това Гаулидър не е в залата и мандатът остава незает до изборите.
