Краят на агонията в електронните медии наближава
Ако българският медиен пазар беше живо същество и се замислеше над собствената си съдба, сигурно щеше да си среже вените или да намери друг безболезнен начин да прекрати мъките си. Краят на агонията в електронните медии при всички случаи наближава. Дали той ще бъде щастлив или не зависи само от действията на управляващите през следващите седмици.
Поколения късопаметни политици оправдават присъствието си в публичното пространство чрез всякакви упражнения - от директно контролиране на електронните медии до опити за законовото му институционализиране.
Днес, близо осем години след като се заговори за частна национална телевизия, тя изглежда също толкова далече, колкото и в началото на 90-те.
Никой от управляващите досега не е пропуснал да заяви на висок глас, че иска да има конкурент на БНТ в ефира. Никой обаче и не направи реални стъпки за това. Сегашното мнозинство вече премина етапа на гръмогласните обещания и сега се намира в граничната зона, където трябва да реши дали наистина ще удържи на думата си за либерална реформа в медиите, или кротко ще се присъедини към предшествениците си. Кандидатите за национален ефир вече започнаха публично да дават заявките си, но все още не е ясно дали в обозримото бъдеще въобще ще има такова състезание.
След като президентът върна в парламента за повторно разглеждане приетия закон за радиото и телевизията, положението на медийния пазар остава пак толкова несигурно, колкото винаги е било. Елемент на хаос и непредвидимост внасят и двете опозиционни питания до Конституционния съд. Първо висшите ни магистрати ще бъдат сезирани за телекомуникационния закон, а след приемането на медийния вероятно ще трябва да се занимават и с неговите текстове.
Засега е почти сигурно, че ще има нова формула за състава на медийния съвет. Твърде вероятно е съществуващият в момента вариант за избор на НСРТ да не издържи изпита по конституционосъобразност, който му предстои. Източници смятат, че президентът ще предложи на народните представители тази седмица да се увеличат хората в съвета до девет души. Освен двамата нови в НСРТ със сигурност ще се появи и още един нов член. Президентът ще трябва да назначи заместник на починалия миналата седмица Милчо Костов. Като гаранция за политическа независимост държавният глава щял да предложи мандатът на хората в съвета да бъде по-дълъг, отколкото сега, и те да бъдат сменяни на ротационен принцип.
От началото на годината различни представители на управляващите твърдят, че приемането на медийния и телекомуникационния закон ще даде дългоочаквания зелен сигнал на бъдещата частна национална телевизия. Оказа се обаче, че за да стартират процедурите, които предвиждат двата акта, също е необходимо доста време. Държавната комисия по далекосъобщенията, която беше създадена с телекомуникационния закон, вече е окомплектована, но на практика все още не е започнала работа. Председателят й - близкият до вицепремиера Евгений Бакърджиев бивш областен управител Веселин Стойков, сам призна, че комисията ще започне работа към края на ноември. Според него реалният срок, в който някой може да получи лиценз за национална телевизия, е около средата на следващата година.
Премиерът Костов пък миналата седмица косвено каза, че едва ли и през 1999 г. българите ще могат да гледат нещо друго освен БНТ. Министър-председателят обясни, че ако парламентът премахне забраната за рекламиране в най-гледаното време на БНТ, той ще предложи бюджетът й за догодина да бъде чувствително по-малък.
Само месец по-рано той заяви пред парламента, че до края на годината ще има частна национална телевизия. Забраната, предвидена в закона, престава да действа, след като се даде лиценз за частна национална телевизия. Ако премиерът смята, че има нужда да се намали бюджетът за цялата година, за да не се получи префинансиране в медиата, всъщност може би казва, че резултат от надпреварата за националния ефир няма да има през цялата следваща година.
Привържениците на друга теория, която цели да обясни какво се случва в нашето медийно пространство, смятат, че появата на частната национална телевизия се забавя заради местните избори след година - управляващите не искат да изпуснат златната възможност за влияние, която им предоставя БНТ.
Освен дадените обещания за стартирането на бъдещия конкурент на държавния мастодонт причините, които биха подтикнали политиците към либерализация на ефира, са малко. От сделката за частен канал хазната едва ли ще се напълни много. Ниската покупателна възможност на българите свива значително нашия рекламен пазар и липсата на ясни знаци за какъвто и да е икономически ръст намалява чувствително цената на бъдещата ефирна приватизация. Представител на един от кандидатите например смята, че за момента е нереално да се говори за годишна лицензионна такса, по-скъпа от един милион долара.
Управляващите в момента нямат и политическа изгода да освободят ефира. Те вероятно мислят, че медийният комфорт, който сега получават от държавните медии, е удобен за безболезненото популяризиране и провеждане на "реформата".
Независимо дали политиците се ръководят от тези мотиви или не, засега е сигурно, че частна национална телевизия няма да има преди (в най-добрия случай) средата на следващата година. Едва тогава могат да привършат всичките процедури и да изтекат сроковете, предвидени в медийния и телекомуникационния закон. Ако обаче през това време Конституционният съд отмени някои от оспорваните текстове в тях, процедурата отново може да бъде блокирана за неопределено време. Опозицията атакува членове, които са показателни за цялата философия, върху която лежат законите, и ако някой от тях бъде отменен, трябва да се мисли не просто за механичната му замяна с друг, а за нова философия за уреждането на медийното ни пространство.
"С особена важност! " беше една от резолюциите на министър-председателя върху един от първите правителствени документи за електронните медии в началото на неговото управление. Оттогава е минала почти година и половина, а хаосът в областта на радиото и телевизията продължава да се задълбочава точно както и през последните осем години, а частната национална телевизия - лакмусът за промяната там - продължава да е далечна химера.
В Чехия скандалите идват с НОВА
Частната чешка телевизия НОВА, която за четири месеца през 1994 г. успя да грабне 70 процента от зрителите на държавната телевизия и за четири години да не отстъпи нито веднъж от позицията номер едно на пазара, изглежда от екрана просто понякога смешно, дори пошло - много, ама много американски сериали, много, ама много американски екшъни, много порно (софт) през уикендите (след десет вечерта), забава, музика, спорт, игри и шоу, новини и публицистика. На езика на цифрите рецептата за успешна телевизия звучи така: сериали - 35.3%, филми - 21.3%, музика и забава - 15.7%, публицистика и документални филми - 9.7%, новини - 4.3%, спорт - 3.4%, и други - 10.3%.
Това е телевизията, за която е изписано най-много и с най-много патос - първата в Източна Европа национална частна телевизия, първият пробив на свободната частна медия, най-успешната частна телевизия в източния блок, най-големият и първи пробив на американците в източноевропейския медиен пазар. (НОВА е създадена от базираната в Бермуда американска компания СМЕ Central European Media Enterprises Ltd., която държи 88 процента от акциите на компанията - Ceska Nezavisla Televisni Spolecnost s.r.o, фактическият собственик на НОВА).
За чехите НОВА не е нищо от това. За тях НОВА е царицата на интригите в републиката, царицата на еротиката, царицата на скандалите. Ако трябва да се спазва някаква хронология, на първо място е еротиката, защото от появата си през февруари 1994 г. НОВА започна да пуска в малките часове на деня филми, които дотогава чехите можеха да гледат само на лошокачествено видео. После дойдоха скандалите и интригите, защото там, където има телевизия, без тях не може.
И Прага не прави изключение. Първата интрига, разбира се, са парите. Въпросът колко плащат американците и до днес вълнува населението повече от всичко останало, защото НОВА е модерната приказка за това как се става богат. Директорът на телевизията Владимир Железни, бивш говорител на първото чехословашко посткомунистическо правителство на Питър Питхарт, за четири години успя да стане един от стоте най-богати хора на Чешката република, а самата телевизия и до денднешен се нарежда между най-успешните и печеливши компании на страната. Годишните приходи от реклама за 1995 г. са 145 млн. долара, за 1996 -165 млн., за 1997 - 180 млн. НОВА не просто успя да стане номер едно на рекламния пазар, тя е медийният партньор на над 200 от големите рекламодатели като Colgate, Palmolive, Procter& Gamble, Unilever.
Журналистите от телевизията не обичат да говорят за заплати, а и това е едно от първите основни правила на работещите в НОВА. Публична тайна е обаче, че в НОВА се печели два-три, дори до четири пъти повече, отколкото в чешката телевизия. Водещите журналисти на НОВА могат да си позволят да почиват два пъти в годината в чужбина - да речем, на Канарските острови, при това без да се налага да затягат коланите на семейните бюджети.
Телевизионните работници на щат в НОВА са 420 души. В новините работят около 50. На временни договори и на парче работят около 400 души. НОВА излъчва 19 часа на ден, 50 процента от излъченото е нейна собствена продукция. Годишно телевизията произвежда не по-малко от 2500 часа собствен продукт.
За сравнение - в двата канала на чешката телевизия - ЧТ1 и ЧТ2, работят на щат 2549 души само в Прага. Щатът на центровете в Бърно и Острава също е огромен. Само в центъра в Бърно работят повече хора, отколкото в цялата частна НОВА.
НОВА успява да бъде в центъра на общественото внимание, защото около нея винаги има скандали - дали около лиценза, дали около някое от предаванията. По аналитичност и съдържателност нейните новини отстъпват на чешката телевизия - сред новините влиза много жълта и често непроверена информация като миналогодишния скандал около вила на Вацлав Клаус в Швейцария, за която се оказа, че не съществува.
Това, заради което НОВА обаче е особено уважавана, е нейната публицистика. За нея няма забранени теми - или поне така изглежда. Предавания като "На властни очи" (със собствените очи), "Обчанске джудо" (гражданско джудо), "Ачко" станаха институции за четиригодишното си съществуване. Водещият редактор на "На властни очи" Радек Йон две години подред получава наградата журналист на годината. Именно НОВА и "На властни очи" с репортаж за живота на ромско семейство в Канада миналата година станаха причина за националния скандал около положението на ромите в страната, масовото изселване на роми към Канада и наново въведения визов режим от страна на Канада за Чешката република.
НОВА всъщност вече се превърна за чехите в част от това, което сме свикнали да наричаме живота след падането на комунизма. Не може да се каже просто, че тя е добра телевизия, защото в много случаи тя не е. Но за зрителите е плюс - защото увеличава възможностите им за избор. За журналистите също - защото им дава по-голям пазар.
Първите кандидати за ефир
Независимо от енигматичната дата на издаването на бъдещия лиценз за частна телевизия три компании вече заявиха публично, че ще се борят за него. Регистрираната в Бермуда американска Central European Media Enterprises (СМЕ) и столичните "Нова телевизия" и "София кабел" са засега участниците в бъдещото състезание. За кратко в медийните среди се понесе слухът за евентуална инвестиция в България на немския медиен концерн Bertelsmann. Официален говорител на CLT-Ufa - телевизионното подразделение на германския гигант, обаче отрече компанията да има каквито и да е интереси за частна национална телевизия у нас.
Единствената чуждестранна компания, която засега смята да се бори за тв-лиценз у нас, е СМЕ. Говорителят на американската корпорация Джери Бъкланд потвърди интересите й у нас. "В момента изучаваме необходимостта от местен партньор и все още не сме наясно със структурата на финансиране за този проект", уточнява г-н Бъкланд. Ако СМЕ участва в частна национална телевизия, ще се произвежда продукция изцяло за българската аудитория, следвайки схемата, изпробвана успешно в останалите страни, където американската фирма контролира тв-канали, добавя говорителят на CME.
CME Ltd. e американска компания, регистрирана в офшорната зона на Бермудските острови през 1994 г. Оттогава тя започва активна дейност, свързана с инвестиции, развитие и мениджмънт на национални и регионални търговски телевизии в Централна и Източна Европа. Първата й стъпка в този регион е през 1994 г., когато основава в Чехия фирмата Ceska Nezavisla Televizni Spolecnost. Малко по-късно тя печели лиценз за национална телевизия, която за кратко време завладява огромна част от аудиторията в страната. В Чехия CME държи и 76% в една от двете национални радиостанции, "Алфа".
В Румъния американската компания и нейните местни партньори притежават комерсиалната телевизионна мрежа PRO TV, а чрез друга своя фирма - Media Pro International, където тя притежава 66%, и втория национален тв-канал Асаsa. В северната ни съседка СМЕ участва косвено и в телекомуникационния бизнес. Тя държи 96% от дружеството Unimedia, което пък има 10% от румънския GSM-оператор MobilRom.
Щатската медийна компания контролира и две национални телевизии в Словения. В Словакия пък има 49% от дружеството, което излъчва тамошната Markiza TV.
Унгария е единствената страна, където СМЕ е загубила състезанието за национален тв-лиценз. По-добрият кандидат според местните органи, които издават разрешителните, се оказа концернът Bertelsmann. След като става ясно, че няма да прави национална ефирна телевизия, СМЕ пристъпва към изпълнението на резервен вариант - произвежда унгарска програма в студио в Будапеща и от сателит го препраща към кабелните оператори из страната. Така американската компания може да достигне до 40% от населението, но засега има незавиден рейтинг от около 3-4%. В Унгария СМЕ участва и във фирма за превод и дублиране на чужди продукции.
В Полша бермудската корпорация контролира местната фирма Federacja. Тя притежава лицензи за излъчване на регионални тв-програми в по-голямата част от страната.
СМЕ притежава и половината от групата украински компании, обединени под името "Студио 1+1", която има право да излъчва програми и да продава рекламно време по втория канал на тамошната държавна телевизия UT-2. Именно с Украйна е свързана единствената засега черна точка в биографията на американската фирма. Преди година и половина друга компания от САЩ - Perekhid Media Enterprises, завежда дело срещу СМЕ заради пропуснати ползи.
Perekhid има сключен неколкогодишен договор с местната държавна телевизия за продажба на рекламното й време. След това обаче украинското правителство дава разрешение на СМЕ да излъчва програмата си по втория канал и така за американския й конкурент става невъзможно да продава рекламното време. Perekhid депозира в Нюйоркския върховен съд иск за 250 млн. долара. В интервюта за медиите шефът й обвинява конкурентите си в Украйна в подмолни действия. Половин година по-късно обаче американските магистрати решават, че този спор трябва да бъде разрешен в бившата съветска република, и отказват да заведат дело.
Акциите на СМЕ се търгуват на Нюйоркската борса и след първоначалния бум, когато акциите й се покачват, от средата на годината се забелязва ясна тенденция към понижение.
Столичната "Нова телевизия" има някакъв шанс да получи лиценз за национална телевизия само ако неин собственик не е Дарко Таминджич. Това било мнението на премиера Костов, твърдят правителствени източници. Тъмното минало на сърбина с български паспорт, който най-вероятно притежава по-голямата част от "Нова", е причината за височайшето недоверие. Според съдебните архиви Таминджич е осъждан два пъти в България през периода 1987-89 г. Сегашният медиен магнат е осъден за пръв път условно на 30 април 1987 г. от Благоевградския районен съд на осем месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за "спекулативни сделки". Столичният кабелен канал "София кабел" беше изненадата в състезанието за химерния лиценз. Преди време собствениците й обявиха, че ще сменят името на програмата си на амбициозното "Канал 3" и започват да излъчват от сателит. Публичното оповестяване на стремежа към национален ефир съвпадна с упорити слухове, че собствениците на медиата са близки с Евгений Бакърджиев. Смененият преди време шеф на телевизията Михаил Михайлов обяви, че зад поредното му уволнение (преди това той оглавяваше "Нова телевизия") стои именно вицепремиерът. За наследник на Михайлов беше посочен журналистът Румен Янев и това беше втората причина да се мисли, че Бакърджиев има по-специално отношение към "София кабел". Вицепремиерът вероятно ще бъде и една от ключовите фигури в раздаването на лицензи в областта на телекомуникациите, включително и за електронни медии.
След осъждането му Таминджич се връща в Югославия, където му отнемат задграничния паспорт. Както самият той казва, заради безработицата в бившата федеративна република иска отново да пътува зад граница. За тази цел взима задграничния паспорт на братовчед си Милош Збугнович и отново идва в България. Собственикът на "Нова телевизия" през следващите месеци на няколко пъти прекосява границата с чуждия документ. Тези му прийоми остават незабелязани от българските власти до момента, когато той случайно е задържан от милицията, докато се опитвал да продаде сребърни плочки. Следва присъда за незаконна търговия с благородни метали и нарушения на паспортния режим и Таминджич е осъден на девет месеца лишаване от свобода, от които излежава осем месеца, докато текат следствието и процесът срещу него.
Пет години по-късно фирмата на сърбина и фалиралия банкер Иван Китов получава лиценз за регионална телевизия в София и малко по-късно се ражда "Нова". Негови сподвижници от този период разказват как още тогава Таминджич се надявал след време да може да продаде медиата с печалба. Проблемите започват да се появяват, когато се оказва, че "Нова" гълта твърде много пари и собствениците й определят цена за продан 10 млн. долара. Естествено купувачи не се намират и цената започва постепенно да пада. В един момент дори се водят преговори със СМЕ, но резултат от тях няма. Американската компания има интерес да инвестира в България само в частна национална телевизия. Тя е готова да купи "Нова", ако медиата получи лиценз. Управляващите обаче затварят порочния кръг с решението си да обмислят възможността за национален ефир само ако Таминджич не е собственикът на медиата.
Неотдавна за шеф на Държавната комисия по далекосъобщенията с неговата протекция беше избран софийският областен управител Веселин Стойков.
Бакърджиев едва ли ще е единственият политик, който ще се заиграе на медийната рулетка покрай раздаването на лицензите. Въпросът, който обаче засега няма отговор, е кога точно крупието на играта ще каже на струпалите се около масата "Rien ne va plus" (край на залаганията) и ще започне краят на осемгодишната медийна агония.
Между услужливия провинциализъм и пошлостта
Появата на национален частен телевизионен канал в България има шанс да бъде както Големият взрив за бавната демократична еволюция на страната, така и големият провал на прекомерните очаквания.
През изминалите десет години продуктът, който се произвеждаше както от държавната, така и от регионалните телевизии, акумулира в себе си критично количество недостатъци. С провинциално изостанал вид, с бедно журналистическо и творческо съдържание българските телевизионни новини, коментарните предавания и развлекателните програми се разминават с очакванията на зрителите и не са конкурентоспособни дори според най-ниските критерии на европейския медиен пазар.
Дали в резултат на негласното разбирателство между политиците и хората, притежаващи много пари, дали заради липсата на силна журналистическа колегия телевизията в България за десет години достигна до незавидното положение да бъде
Емблематични за това са подаръците, разменяни в студиото между Костов и Гарелов, оцеляването на преоцветената от тъмночервено в тъмносиньо "Всяка неделя", падането от ефир на "Плюс-минус" и "Наблюдател".
Българските зрители, които в крайна сметка не се интересуват от личностните интриги, ниските заплати, користното спонсорство, защитата на феодалните зони в програмната схема и т.н., постепенно видяха, че най-интересното в нея са "Спешно отделение" и Мондиал.
Или казано с езика на елементарен европейски телевизионeн анализ, държавната медиа е поставена в положение, което да стимулира отсъствието на професионален ръководен екип, както и на специализирани и добре платени журналисти, които в новините и коментарните предавания да отстояват обществените, а не политическите или корпоративни интереси. Дори отделни журналисти да искат да приложат у нас наученото по време на щедро предлаганите специализации в западни медии, тяхното желание бързо изчезва в бермудския триъгълник между отказ от достъп до информация, страх на конюнктурните началници и всемогъщото влияние на пресцентровете на държавните институции.
Това обяснява хроникьорския, а не репортажния тон на новините, фактът, че в предаването "Конфликти" например, опитите за някакво разследване най-често се водят пред полузатваряща се врата, както и че при посещенията си в чужбина българските държавници "носят" в куфарите си тв журналистите, който нямат проблем със съответния пресцентър. "Никога качеството на телевизионната журналистика не е било толкова ниско", обобщава колега, който работи в редакцията на западноевропейска радиостанция.
Същевременно българските политици, които веднага оцениха влиянието на електронната медиа, полагат усилия, за да подобряват телевизионния си образ и все повече усвояват спокойното, уверено поведение на западните си колеги пред камерата. Което освен всичко друго се дължи и на задълбочената подготовка по обсъжданите теми - показател, по който журналистите обикновено отстъпват. Симптоматично за тази тенденция беше пълното превъзходство на Иван Костов над журналистите по време на колективното им интервю за стоте дни на правителственото управление.
Причината недостатъците на сега съществуващия телевизионен пейзаж да бъдат анализирани е, че те са
В този смисъл лош за обществото вариант ще бъде, ако БНТ е матрицата, по която ще се създават новите частни телевизии в страната, така както това се случи с "Нова телевизия". Непрекъснатите финансови затруднения на софийската медиа, желанието на собственика й постоянно да бъде в добра позиция за получаване на национален ефир, за да я продаде изгодно, определяше флиртовете на Дарко Таминджич първо с червените, след това със сините, за да се стигне в крайна сметка до пълно обезличаване на телевизията.
Новият тв канал ще има много важна мисия - да предизвика дълго отлаганата
Сега у нас водещо място сред средствата за информация има печата, противно на установеното в света през 70-те години абсолютно превъзходство на телевизията над радиото и вестниците. Те в България са тези, които вършат значително по-полезна работа за обществото, защото макар и съобразявайки се с линията на издателите си, правят новините, скандалите, разкритията, разследванията. Държавните електронни медии пост фактум ги транслират, прибавяйки отношението на управляващите към злободневните теми.
Частната национална телевизия, чийто абсолютен приоритет би трябвало да бъде печалбата, осигурена от максимален брой зрители, не може да разчита на успех, ако не бъде лидер в три области - журналистика, спорт, забава. В този смисъл тя трябва да бъде водеща в създаването и отразяването на новините, първа в коментирането на събитията, изпреварвайки вестниците и дори радиото.
При това положение може да се очаква
От друга страна, голяма част от пресата също няма да бъде особено доволна от евентуалното ново, лидерско място на телевизията в медийното пространство. Обръщането на камерите към "нещата от живота", засилването на репортажите и аналитичния, критичен поглед към управляващите, политиците, икономиката и света, неминуемо ще се отрази върху списването на масовите вестници, които досега практически вършеха много от работата на телевизията. Така българските вестници ще бъдат принудени да изместят вниманието си от подробното отразяване на новините към тяхното анализиране, коментиране и прогнозиране. Това ще бъде упражнение с трудно предвидим изход. В Съединените щати печатът, който повече от 20 години търси как да противодейства на телевизията, донякъде успя да направи това чрез on-line изданията си в Интернет.
Появата на частен телевизионен национален канал обаче със сигурност ще засегне вестниците, като изпомпа голяма част от рекламните бюджети. Той ще повлияе и върху журналистическата борса - месечната заплата на водещия на централните новини на френската обществена телевизия е 10 000 долара. И ако доходите на телевизионните журналисти с основание са единият от митовете, подхранващ интереса към медиата по целия свят, у нас съществуват
Но това ще бъде в трето действие. В момента звучи само увертюрата.
Нотариалната реформа - свършена, съвършена или сгрешена
Реформата в нотариалната система била свършила и освен това била съвършена, скромно обяви правосъдният министър Гоцев.
Официалното премахване на държавния нотариат и заместването му с частни нотариуси в сила от 1 октомври е необходима предпоставка за нормализиране на нотариалната дейност. Опашките пред столичния нотариат дълги години бяха емблематични за неефективната и бюрократична дейност на държавната администрация. Сега опашките ще изчезнат. Обслужването ще става по-бързо. Офисите на частните нотариуси със сигурност ще са по-приветливи от мрачните държавни нотариати.
Ще изчезнат ли обаче двойните и тройни продажби на един и същи имот? Ще може ли да разчита всеки купувач, че не е изпързалян от нелоялен продавач?
"Свършилата съвършена" реформа в нотариалната система предоставя теоретична възможност собственик на апартамент в София да го продаде 90 пъти на 90 различни купувачи пред 90-те частни нотариуса в София в рамките на един ден. На практика това е невъзможно, но и двойната продажба на един апартамент върши работа, още повече че предпоставките са налице.
Преди купуването на имот всеки може да направи справка дали имотът вече не е продаден. След проверката обаче минава време - за изповядване на сделката пред нотариус, за представяне на документите за вписване и за самото вписване. Нотариусите имат задължение да представят документите в деня на изповядване на сделката, но ефективното вписване понякога се бави с десетина дни, чакайки ред. Това време е предостатъчно и спокойно може да се окаже, че в папката на чакащите има още няколко документа за продажба на същия имот.
Защо тогава ги рупахме жабетата на нотариалната реформа, би коментирал някой.
Ако това е съвършената нотариална реформа, тогава каква ли ще бъде несъвършената съдебна, би попитал друг.
Информационният танц на правителството
Амбициозна програма за информиране на обикновеното гражданство започва да изпълнява правителството. Миналата седмица то пусна в Интернет по-голямата част от споразумението с Международния валутен фонд и съпровождащите го документи. В тайна за любознателните потребители на световната компютърна мрежа останаха единствено анексите към него.
Скоро по Интернет ще може да се види и още повече информация за "Дондуков" 1, обещават от неговия пресцентър. Всеки български гражданин има неотменимо право на достъп до огромната част от официалните документи на правителството и другите държавни институции, така че този ход е безспорно крачка напред. В същото време обаче обещаваният преди време закон за достъпа до информация, който трябва да регламентира начините за достигане до държавните масиви, се намира все още в мъглата на правителствените обещания.
Само законът е пътят, по който може да се гарантира спазването на това гражданско право. Само той може да направи така, щото всички ние да получаваме информацията, която е нужна. А не правителството да ни подава това, което на него му е изгодно да знаем, и да играе с избирателите си добре познатия ни информационен танц, който поразително напомня тангото. Крачка напред - две назад.
Винаги готови
В една от приказките на Джани Родари светофарът започва да излъчва синя светлина и обърква чакащите минувачи, които не разбират, че това означава път, свободен за летене.
Повече от година и половина в синьо свети и българският политически светофар. Достатъчно време, за да няма объркани граждани. Всеки десети българин иска членска книжка в същия цвят (стр. 7).
За тази група СДС е като влака-стрела - вози бързо и безпроблемно към някаква привилегия. Каквито и цедки в устава на синята партия да измислят на "Раковски" 134, трудно ще спрат напора на службогонците.
От Дядо, Вазово време нашенците си знаят - партията е и ясла. И като така - с лекота сменят биографии, но никога хранилката. Класика.
Няма нищо лошо, ако устремът към синята партийна книжка е израз на пораснало желание за служба в името на обществото и демокрацията. Но ако беше така, щяхме да имаме хиляди доброволци за всяка една обществена кауза - от почистването на улиците до спасяването на децата-наркомани. Във всяко американско селце самоорганизиращите се доброволци (никога платени) превишават многократно демократи и републиканци. И те са най-мощното лоби, с което се съобразяват и партиите.
У нас пирамидата открай време е обърната обратно. Затова преди 1989 г. в България имаше повече активни борци против фашизма на глава от населението, отколкото в която и да е друга страна, които си вървяха в комплект със специална писта, освободена от конкуренти. Не им беше лошо - нито на тях, нито на децата им, нито на внуците им. Както се вижда, този пример още е жив.
Пимен и Максим се помириха
Враждуващите от шест години български висши духовници се помириха в петък, след като за това настояха църковните ръководители на православния свят, събрани за два дни в София на безпрецедентен през последните столетия събор.
Висши духовници, представящи синода на отцепилия се митрополит Пимен, който беше избран през 1996 г. от своите привърженици и за патриарх, се покаяха пред патриарх Максим. Всеправославният църковен събор, организиран от вселенския патриарх Вартоломей, обяви край на разкола в българската църква.
Развръзката, която беше оповестена на свещениците и миряните с радостен камбанен звън от храма "Свети Александър Невски", е била подготвяна в продължение на повече от месец на тайни преговори между хората на Пимен и Максим с посредничеството на Вселенската патриаршия в Истанбул. Според отец Пламен Бараков, който беше в синода на митрополит Пимен, насроченият от отцепниците Църковно-народен събор на 20 октомври е подтикнал патриарх Максим към преговори.
И двете страни твърдят, че са били водени в своите действия от най-висши помисли за благото на православната църква. Помирението, постигнато в резултат на тежки двудневни преговори при закрити врата, има съвсем земни измерения, свързани с битието на висшия клир. Максим, който след идването на първото правителство на СДС изпадна в немилост пред синята власт заради близостта си с комунистическия режим, запази своя патриаршески пост. Участници във Всеправославния събор твърдят, че това е станало благодарение на силната подкрепа на руския патриарх Алексий Втори.
Симпатията на вселенския патриарх Вартоломей към синода на бившия патриарх Пимен, който през 1996 г. благослови новоизбрания президент Стоянов, осигури на висшите духовници разколници правото да бъдат "титулярни помощни епископи". Деветдесет и три годишният Пимен ще се нарича бивш Неврокопски митрополит, Калиник възстановява архиерейството си във Врачанската митрополия, а Игнатий ще управлява специално създадена за него Плевенска митрополия.
Съветът за сигурност заседава за НАТО 4 дни след създаването си
Съветът за сигурност към Министерския съвет заседава 4 дни след конституирането си по проблемите за интеграцията на Българската армия с НАТО. На 25 септември Конституционният съд отхвърли искането на 48 депутати от опозицията, че създаването на този орган е противоконституционно. Миналия понеделник Министерският съвет обяви членовете на съвета. Негов председател е премиерът Иван Костов, а членовете му са министрите на вътрешните работи, на отбраната, на външните работи, техни заместници, шефът на Генщаба, началниците на разузнаването и контраразузнаването. В състава на новия орган няма да влизат шефовете на Разузнавателно управление към Генералния щаб на армията и Военното контраразузнаване. Двамата ще бъдат представлявани от своите преки началници - съответно ген. Михов и Георги Ананиев.
Първата сбирка на Съвета за сигурност се проведе миналия четвъртък в отсъствието на Богомил Бонев и началника на Генщаба ген. Михов, които са в чужбина. На съвещанието е обсъждан процесът на интеграция на България към структурите на НАТО. Поводът за заседанието е предстоящото посещение на министър-председателя Иван Костов в щабквартирата на Северноатлантическия съюз в Брюксел на 7 и 8 октомври.
Обърнато е било внимание на забавянето на реформата в Българската армия и съкращаването на ръководния й състав. Премиерът Костов е поставил въпроса как Полша, която има два пъти по-голяма армия от България, може да действа с двойно по-малко армейски чиновници. Поставен е бил въпросът за оптимизация на концепция за реформата на армията и финансирането й. Констатирано е било забавяне на промените и съвместяването на армейските ни единици със стандартите на НАТО. Другите теми, които са били обсъждани, са обстановката на Балканите и косовският конфликт.
Австрийската "Капелен" ще прави новите документи на българина
Австрийската фирма "Капелен" беше избрана от междуведомствената комисия да изработи новите документи за самоличност на българските граждани. Протокол за съгласието между двете страни беше подписан миналата сряда, а договорът ще бъде сключен вероятно на 5 октомври. "Капелен" са посочили като подизпълнител на поръчката фирма "Хюлет Пакард". Конкурсът за изработването на новите документи стартира през май, след като Министерският съвет взе решение за подмяната на задграничните паспорти, шофьорските книжки и зелените паспорти на гражданите. При първата класация комисията не избра нито една от изпратените оферти. На дадената от Богомил Бонев пресконференция тогава той заяви, че нито една от фирмите не е изпълнила цялостно заданието на комисията. Малко по-късно парламентът промени и някои точки от закона за паспортите, защото имало разминаване между зададените от комисията параметри и нормативната уредба.
През август бяха обявени класираните оферти, но от четвърто място нагоре, като комисията прецени, че ще започне преговори за допълване на ангажиментите. Ето защо се предполагаше, че на преговорите най-вероятният победител ще са класираните на четвърто място фирми Ай Би Ем и "Гизике & Девриент". Те обаче не представили изискваните документи по проектодоговора и не предложили обща офертна цена, заради което отпаднали от класацията.
"Капелен" са предложили обща цена за изработване на новите български документи от 84 463 529 германски марки. Засега не е ясно каква точно цена ще плащат гражданите за смяна на задграничните си паспорти, шофьорските книжки и издаването на лични карти.
"Банка ДСК" ще е новото име на Държавна спестовна каса
"Банка ДСК" ще бъде новото име на Държавна спестовна каса, обяви председателят й Спас Димитров в петък. Мотото на банката ще бъде "Класиката е модерна". Изборът е направен след пресяването на получени над 10 хиляди предложения за име и мото на касата, за които ДСК обяви конкурс. Обработката на резултатите, тестовете и дискусиите по предложенията са направени от агенция АПРА, която е официален консултант на ДСК.
Основен мотив за избора на името "Банка ДСК" бил съветът в повечето писма за запазване на абревиатурата ДСК. "Това вече ще са само букви, ще са само три символа", обясни председателят на касата Спас Димитров. Мотото "Класиката е модерна" пък изпъквало сред всички други като най-изразително и точно предаващо връзката между добрите традиции и новото в стратегията на ДСК, обясниха шефовете на касата.
Авторът на името "Банка ДСК" е Христо Гандев Тинев от град Сливен, на 32 години, който получава един милион лева като награда. Жена пък е измислила мотото "Класиката е модерна" - това е Валентина Иванова Цветкова от град Русе, на 22 години, която също е премирана с един милион лева.
Управителите на касата са решили да дадат и поощрителни награди на най-възрастния участник в конкурса - Мойсей Мойсеев Тодоров, 95- годишен, и на най-младия - Милена Димитрова Нинова, на 9 години. Двамата получават по 50 хил. лева, съответно по спестовен и детски влог.
Статистиката от конкурса сочи, че около 70% от участниците в него са били мъже и 30% жени. Софиянци са автори на 30% от всички предложения, около 62% от предложенията идват от големите областни и общински центрове и 7% са от селата.
Едно от най-забавните предложения за мото на ДСК, което е получено в касата, е "Банката, на която можеш да повериш дори и жена си".
Спецагенти от ФБР учиха наши ченгета на борба с корупцията
Двама специални агенти от американското ФБР, чикагски шериф и федерален прокурор от Флорида обучаваха миналата седмица български полицаи за борба с корупцията в държавния апарат. Семинарът, който се провежда във Висшия институт на МВР в Симеоново, е организиран от Държавния департамент на САЩ. В програмата са предвидени лекции за използването на специалните разузнавателни средства, агенти под прикритие, подслушвания и следене при събирането на доказателства за подкупни служители и етика в правозащитните органи. Според шерифа на Чикаго Кенет Рамзи в САЩ най-голяма е корупцията в общинската администрация, а градовете с най-висок ръст на подкупност в администрацията са Чикаго, Маями и Ню Орлиънс. След обучението се очаквало в България да пристигне друг екип от американци, които да работят по конкретни случаи у нас.
Републиканците започват процедура за сваляне на Клинтън от власт
Групата на демократите в Камарата на представителите на американския Конгрес се събра спешно в четвъртък, за да изработи алтернативна стратегия на плановете на Републиканската партия за започване на процедура по импийчмънт на президента Бил Клинтън. С излизането в петък на документ от повече от 4000 страници демократите искат да заменят планираната процедура по импийчмънт на Клинтън с ограничено разследване само върху случая "Левински". От Демократическата партия критикуваха републиканците за искането им за провеждане на неограничено разследване за евентуални нарушения, направени от президента Клинтън, които да доведат до свалянето му от власт.
Републиканското мнозинство в камарата на представителите обеща бързо решение след прегледа на доклада на прокурора Кенет Стар, в който се съдържат 11 потенциални нарушения, заради който може да започне процедура по импийчмънт за Клинтън. По-късно републиканците казаха, че не могат да пренебрегнат възможността да се появят и други улики срещу президента. Според тях ще бъде безотговорно да се поставят ограничения пред възможностите за разследване на президента.
Правната комисия на Камарата на представителите ще се събере в понеделник, за да обсъжда започването на първото формално разследване за импийчмънт на президента, след като през 1974 г. разследване по скандала "Уотъргейт" доведе до свалянето от власт на тогавашния президент Ричард Никсън.
ВАЦ и "Нюз холдинг" искат да се съюзят
Немският медиен концерн ВАЦ и фирмата, издател на всекидневниците "Стандарт" и "7 дни спорт", са поискали от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разрешение да разменят по 50% от дяловете на дружествата си.
Ако КЗК одобри искането, "Нюз холдинг" ще стане собственик на половината от "168 часа" ЕООД, а тя пък от своя страна ще притежава същия дял в подразделението на "Трон". Вероятният й собственик Красимир Стойчев потвърждава информацията, а от ВАЦ засега отказват подробности и изчакват решението на антимонополната комисия. Според изявление на нейния шеф Николай Павлов пред в. "Монитор" "Трон" е поискал разрешение за концентрация и участие в пазара на рекламата на пресгрупата.
Турция влезе в конфликт със Сирия
Представител на турската армия заяви в коментар, публикуван в петък, че Турция е в състояние на необявена война със съседна Сирия заради поддръжката, която Дамаск оказва на кюрдските сепаратисти.
"Ние се опитваме да бъдем търпеливи, но всичко си има граници", казва генерал Хюсеин Къвръкоглу, цитиран от вестник "Сабах".
Президентът на Турция Сюлейман Демирел предупреди в четвъртък, че Турция ще отговори на предизвикателството на Сирия, която подкрепя Кюрдската работническа партия и нейните военизирани крила. Демирел каза, че иска още веднъж да обяви съвсем ясно пред света, че Турция си запазва правото да прибегне до сходни мерки срещу Сирия, която според него пренебрегва всички предупреждения от турска страна и възпрепятства мирното уреждане на кюрдския въпрос.
Отношенията между Турция и Сирия се влошиха през последните седмици, след като двете страни си размениха обвинения съответно за нарастващото военно сътрудничество на Турция с Израел и подкрепата на Сирия за Кюрдската работническа партия. В турски вестници дори излязоха репортажи за придвижване на войски по границата със Сирия, но говорител на военните опроверга тази информация.
Италия се приближава към правителствена криза
Италианското правителство запази малка надежда, че може да постигне договореност със своите партньори от Партията на обновените комунисти, които са пред прага на оттегляне на доверието си към кабинета на Романо Проди, което ще доведе Италия до правителствена криза. Премиерът Проди предупреди в четвъртък, че съществува реален риск от започване на политическа криза, за която отговорна ще бъде Партията на обновените комунисти. Проблемите между ортодоксалните марксисти и кабинета дойдоха, след като бившата комунистическа партия отказа да подкрепи рамката на бюджета за 1999 г. Нейният лидер Фаусто Бертиноти не одобрява рестриктивния бюджет и иска правителството да разкрие нови работни места.
Ако бившите комунисти не отстъпят от исканията си, за премиера Проди ще бъде почти задължително да слезе от власт, след като няма да има достатъчна парламентарна подкрепа. Ако сегашният кабинет подаде оставка, конституцията задължава президента Скалфаро да връчи нов мандат за съставяне на правителство в рамките на сегашния парламент.
Накратко
Главният прокурор на републиката Иван Татарчев получи през седмицата документите от приключилата проверка по случая "Сапио". Според следователите разследването трябва да бъде прекратено, защото липсват данни за извършено престъпление. Иван Татарчев заяви, че едва след като прегледа документите, ще стане ясно дали проверката ще приключи, или ще продължи.
Председателят на парламента Йордан Соколов заяви пред делегацията на Комисията по външна политика на Сената на Белгия, че се предвижда намаляване на данък печалба и данък добавена стойност. Белгия е на първо място по инвестиции в България и белгийските сенатори поставиха въпроса за защитата от нелоялна конкуренция и облекчения за чуждестранните инвеститори.
Регионалната политика на България като част от стратегията на страната ни за европейска и евроатлантическа интеграция беше акцентът в лекцията на външния министър Надежда Михайлова по време на заключителния курс за висши държавни служители в Гармиш Партенкирхен. По време на посещението си в Германия министър Михайлова ще се срещне с бившия военен министър Фолкер Рюе, с евентуалния му приемник и с генералния секретар на НАТО Хавиер Солана.
Жмичката губи битката с джойстика
Коя според вас е думата, при която съвременният български татко посяга към портфейла си? Влакче, количка, конструктор "Лего", кукла "Барби", кецове "Найки"? Преди 2-3 години - може би. Днес обаче семейният българин изпада в тих ужас, когато неговият наследник изрече магически думи от типа на "дай пари за нови CD-та", "да си купим "Нинтендо" или "Сони Плейстейшън", "време е за "ъпгрейд" (подобряване) на компютъра". Все повече и повече деца предпочитат да се повеселят във виртуалната реалност на своя компютър или пред екрана на домашната си видеоигра, отколкото да жулят колена в улични забавления с останалите квартални хаймани. Така нареченото геймене или, казано на езика на простосмъртните, играта на компютърни игри поглъща все повече и повече невръстни.
Задоволяването на дигиталните потребности на съвременните български деца е истинска финансова катастрофа за техните родители. "Синът ми пръска всичките си джобни пари за дискове с нови игри, вместо да се задява със съученички... ", споделя бащата на 14-годишен ученик от столичната немска гимназия. Самият тийнейджър много-много не се впечатлява от това и предпочита да изкара безсънна нощ пред монитора, отколкото да отиде на купон или пък да слуша някоя банда в нощен клуб.
Геймърският бранш има едно златно правило и то е "колкото по-нова игра искаш да пробваш, толкова по-мощен трябва да е компютърът". При съвременното развитие на технологиите това означава купуване на нови чаркове всеки 3-4 месеца, което на професионален език обикновено се нарича ъпгрейд. Разходите обикновено се движат в рамките на 100-200 долара в зависимост от това коя компютърна приставка е остаряла и трябва да се подменя. Постепенно мощта на компютъра се оказва твърде малка за нарастващите изисквания на играта. И тогава идва ужасът за всеки пристрастен геймър - изображението започва да се къдри, тоест прескача през няколко кадъра, движенията стават резки и насечени. След още някой друг месец ситуацията става непоносима. Естествено подрастващият играч открива фронт не срещу дигиталните си компютърни врагове, а срещу "стиснатите" си родители. В повечето случаи на финала геймърът триумфира, а мама и тате със свити сърца развързват своите кесии. Най-новия хит сред играещата общност са така наречените триизмерни ускорители, които поемат цялата обработка на видеоиформацията и правят движенията на компютърния екран изключително плавни. С тях някои от игрите наподобяват по качество фантастичен филм на Джордж Лукас. И това струва трицифрена инвестиция в зелено.
Да си геймър в България е тежка участ не само заради високите цени на компютрите, но и заради проблемите с доставката на игри. Легален пазар на продукти за компютърно забавление просто не съществува. "Лудост е да пръскам по 30-40 долара за игра, когато мога да си я намеря и за 4-5", казва 18-годишният Петър, който прекарва повечето от времето си в клуб за компютърни игри. "Яд ще ме е, ако заради игрите не успея да вляза в университета и ме приберат в казармата. Цяла година без компютър... ", споделя той.
Три са най-разпространените начини за доставка на игри - пиратски дискове, размяна с приятели и "източване" от Интернет. С показните си акции срещу поточните линии за дискове из страната вътрешният министър Богомил Бонев почти уби пазара на нелегални компютърни игри. Операциите на МВР-шефа бяха насочени най-вече срещу аудиопиратите, но покрай това ликвидираха единствения източник на удоволствие на родните компютърмени. Така остана единствената възможност дисковете да се "пекат" в домашни условия на записващи CD-ROM-устройства. Те обаче имат твърде ограничен капацитет и могат да осигуряват стока само за отбран кръг геймъри. Гибелта на дисковия пазар възроди добрата стара традиция да се разменят дискове, както едно време се разменяха видеокасети. Третият начин за доставка на игри е източването от глобалната компютърна мрежа Интернет. По принцип в нея не би трябвало да се разпространява свободно комерсиален софтуер (каквито са и игрите). Интернет обаче е твърде безконтролно място, така че намирането на нещо забранено не е кой знае какъв проблем. Фенът на дигиталните удоволствия може да намери в мрежата места, където хакери от цял свят обменят информация. Там има адреси, от които да си вземете безплатно всичко, каквото ви трябва. Обикновено в мрежата може да се намерят максимално орязани версии на игрите, за да се сведе до минимум времето, необходимо за източване. В България твърде ограничен кръг от хора може да тегли игри. Скоростта на Интернет често не надвишава 1-1.5 килобайта в секунда, телефонната връзка постоянно се разпада, а размерът на файловете е поне 30-40 мегабайта. Така средностатистическият български играч може да изгуби цяла седмица, ако иска да си вземе нещо ново по "дигиталната паяжина". Интернет позволява и игра срещу други компютърни маниаци по цял свят. За жалост това ще си остане mission-impоssible за родния геймър, докато Българската телекомуникационна компания държи цялата власт в съобщенията... Смъртта на дисковия пазар роди и още нещо - залите с компютри. Съвременните геймъри предпочитат да се събират накуп, за да премерят сили "в мрежа". Идеята на този вид игра е да се биеш не срещу симулиран противник, а срещу жив човек. Предприемчиви компютърни маниаци с повечко пари превърнаха тази дейност в доходен бизнес. Те свързват по 5-10 мощни машини в компютърна мрежа и позволяват на себеподобните си да се побият по жицата срещу съответното скромно заплащане. Ходенето "на зала" става все по-популярно занимание сред геймърите, тъй като могат да заменят ежемесечните инвестиции в личен компютър с неголяма почасова такса. "Да поддържаш компютърен клуб не е лесна работа. Наемите в центъра на София са доста солени, истинските геймърски компютри също струват бая пари. Но затова пък малко са залите като нашата, където може да се играе на качествени машини с триизмерен ускорител", разкава 26-годишният Боби, собственик на геймърска зала на столичната улица "Раковски".
Може би си мислите, че компютърните игри засягат само деца и тийнейджъри? Огледайте се на работното си място и ще видите, че отдавна не е така. Все по-често се случва компютърната мания на подрастващите киберманиаци да се прехвърли и на техните родители. Оттам бацилът на гейменето се прехвърля и в службата. Първите жертви най-често са секретарките и шофьорите, които разполагат с най-много време за губене. После геймърството поваля и редовия персонал. А когато и дигиталната лудост достигне размерите на пандемия, има два изхода - или началникът прихваща вируса, започва да громи виртуални душмани наравно със своя персонал и фирмата фалира, или системният администратор, който поддържа компютрите, предвидливо изтрива всички игрички и фирмата оцелява.
Да се разпознае геймещият колега не е никак трудно. Той драстично се различава от останалите хора в офиса. Погледът му е концентриран само в една точка и тя е мониторът на компютъра. Неговите устни са плътно стиснати, само от време на време процежда през зъби нещо неразбираемо, вероятно солена ругатня. Пръстите му нервно потракват върху копчетата на клавиатурата, клавишите на мишката или пък и върху двете едновременно. В първия случай вероятно колегата ви играе на някоя проста и неангажираща игра, най-вероятно от типа "ходиш и пукаш" в двуизмерен вариант. Ако геймещият служител се опитва да потроши мишката, вероятно мести войски в някоя стратегическа игра. А ако любителят на дигиталните забавления се е вкопчил и в клавиатурата, и в опашатата й посестрима, която обикновено мести стрелката по екрана на компютъра, той със сигурност се е впуснал в някой триизмерен екшън. Във всички случаи обаче геймещият колега почти винаги е най-концентрираният човек в офиса. Затова най-добре не го закачайте.
Всеки десети българин - кандидат за синя членска книжка
Намерението на синята коалиция да сложи ред в притока към своите редици изглежда доста разумно. И най-вече - навременно. В западноевропейския, а още по-точно - американския модел партия, към който се стреми СДС, броят на симпатизантите, работещи по време на предизборни кампании за подкрепяната от тях организация, надхвърля в пъти броя на постоянните й членове. Не така обаче стоят нещата у нас. Всеки десети пълнолетен гражданин на Република България заявява, че би искал да стане член на победилата на последните избори политическа сила. И почти същият (13%) е делът на онези, които биха се задоволили само с ролята на доброволци към любимата си формация в най-напрегнатите за нея моменти, което е ясен симптом, че ако в най-скоро време СДС не създаде строги правила във взаимоотношението членове - симпатизанти - гласоподаватели, рискува още преди местните избори да се изправи пред остри вътрешнопартийни проблеми.
Още повече че независимо от тиражираните карикатурни образи на препоръките като "цедилки" пред заветната врата на синия клуб масово битуващото убеждение е, че член на СДС се става по-скоро "прекалено лесно", отколкото "прекалено трудно". Интересното е, че тъкмо настоящите сини активисти в най-голяма степен (44%) са убедени, че влизането в съюза си е било просто "чукане на широко отворена врата". Затова пък всички онези, които днес лелеят мечтата да станат част от синята партия, са точно на противоположното мнение. Може би защото твърде много им се иска, а може би и защото твърде бързат. Социалният портрет на тази група дава интересен материал за размисъл. Най-голямо желание да бъдат приети в СДС-редовете имат онези, на които непосредствено им предстои или пък които в момента атакуват върховете в кариерата си - 18-30-годишните и 31-40-годишните. Освен това в сравнение с висшистите два пъти по-често хора със средно и 50 на сто с основно образование декларират намерение да станат членове на СДС.
Изглежда обаче най-сериозен размисъл сред сините върхове и имиджмейкърите на коалицията би трябвало да предизвика оформилият се обществен образ на кандидатите за синя членска книжка. 50 на сто от всички българи заявяват, че движещият мотив на тези хора е "личната икономическа изгода", 42 на сто - "бързата им кариера", и едва 20 на сто - "желанието им да работят за бъдещето на страната".
И тъй като в политиката малко са нещата по-лоши от лошия имидж, очевидно повече от навременно е намерението на управляващата днес партия да регулира количествено своя членски състав. Стига обаче в този си порив да не остави "без последствие" въпроса за неговото качество.
Холандски тест за българската евроинтеграция
Още преди пристигането си в Хага Петър Стоянов обяви, че целта на неговото посещение е да потвърди категоричната подкрепа на Холандия за българската евроинтеграция. Оставаше да се изясни какво точно ще препотвърди и Кралство Нидерландия.
Въпреки че за разлика от Германия Холандия рядко е определяна като по-голям брат, Ниската земя не само е шеф на нашата група в МВФ (т.е. застъпник на българските интереси), но заема четвърто място в листата на чуждестранните инвеститори у нас след Германия, Белгия и САЩ. Досега холандските инвестиции възлизат на около 97 милиона долара. Водещи по вложени средства са "Шел", "Хайнекен", Ай Ен Джи банк. Стокообменът за 1997 г. е между 160 и 170 милиона долара, като само за първата половина на 1998 г. е 105 милиона долара. Холандското правителство подпомага проекти, свързани с интеграцията в Европейския съюз, предоставя хуманитарни и социални помощи, както и екологични програми. Хага е един от най-сериозните финансови донори и страна, която поради характера си може активно да помага за интеграцията ни в международните институции. Например според холандското правителство решаването на косовската криза минава през засилено сътрудничество със съседните страни. Освен това съвсем наскоро еврокомисарят Ханс ван ден Брук (бивш холандски външен министър) предложи в обсъждането на финансовата криза в Русия да участват и пряко засегнатите страни, т.е. от Централна и Източна Европа.
Независимо от това, че посещението на Петър Стоянов бе с двустранен, донякъде дори с протоколен характер, то може да се определи като тест за отношенията на Европа към двете основни цели в българската външна политика - присъединяването ни към ЕС и НАТО. Затова лобирането за българските интереси стана основна тема и на тази визита на държавния глава. През следващата седмица офанзивата продължава с посещението на Иван Костов в Брюксел, където през първия ден ще се срещне с генералния секретар на НАТО Хавиер Солана и с 16-те посланици на държавите членки, а през втория - с председателя на Европейската комисия Жак Сантер.
Макар и оскъдна и съобразена с обтекаемия дипломатически протокол, информацията от срещите на българския президент бе достатъчна, за да очертае какви са "съветите" на западните ни партньори.
"Стъпка по стъпка" - този познат израз прозвуча два пъти от устата на холандския премиер. Може това да е любимата фраза на Вилхем Кок, но споменаването й едва ли е случайно. Първото step-by-step трябваше да подскаже, че постепенно ще стигнем до целта си - влизането в ЕС и НАТО. То обаче бе последвано от важно доуточнение - на шегата на Петър Стоянов, че е намерил ключа, който ще отвори вратата за холандските инвестиции, холандският премиер отговори: "В България трябва да положите усилия, за да подобрите инвестиционния си климат. Трябва да се ускори процедурата по подписването на договора за взаимна защита на инвестициите, защото в тази конкурентна среда мултинационалните компании искат да имат сигурност за средствата, които влагат. " Самият Стоянов пък каза в лекцията си пред хагския атлантически клуб, че влизането ни в ЕС ще изисква много икономически усилия. А чуждестранните инвеститори са признак за икономическо оживление.
Втората стъпка бе свързана с предстоящата през следващата година среща на високо равнище на страните, членки на НАТО, във Вашингтон. Вилхем Кок предпочете да не коментира евентуалния резултат от нея, а повтори, че процесът е отворен и атлантическият пакт ще се разширява постепенно. Освен това Кок каза, че от Холандия не зависи много.
По-обещаващи бяха конкретните теми, по които се говореше. Министърът на търговията Валентин Василев подписа с холандския държавен секретар по икономическите въпроси споразумение за техническо и финансово сътрудничество, което предвижда разработването на програми за преминаване на българската икономика на пазарни начала. Част от десетте милиона гулдена (около пет милиона долара) ще отидат за хармонизиране на българското законодателство с това на Европейския съюз. Споразумението осигурява правната и административната рамка за "внос" на средства от Кралство Нидерландия в България. Подписаният от министър Василев документ трябва да подпомогне навлизането на повече средства по различни програми. Още повече че в новата стратегия на холандското правителство на България и Румъния се отделят повече средства, за да наваксат изоставането си от останалите асоциирани страни.
Подобна е и целта на създадения "Български бизнесцентър Бенелюкс". Той ще подпомага предприемачеството в страната ни, популяризирането на български фирми на запад и привличането на чуждестранни инвеститори в България. Центърът е основан от българска страна, а от холандска се създава "Фондация Нидерландия - България", която ще лобира за София в деловите и икономическите кръгове на Западна Европа. Повечето от холандските бизнесмени искаха по-скоро да се запознаят с България, за която знаеха само географското й местоположение, отколкото в момента да споделят конкретни идеи.
Затова в речите на Петър Стоянов преобладаваха два мотива: България гради своите демократични институции, гражданско общество и търпимост, има сигурност за инвестициите; преходът ще бъде по-лесен, колкото повече помощ и разбиране получаваме.
Съответно и коментарите за българския напредък се аргументираха със свалянето на хиперинфлацията, липсата на бюджетен дефицит, все неща далеч от понятието за икономически растеж. От ABN AMROBANK дори ни включиха в една група с Азербайджан като страни с перспектива за инвестиции (изцяло в инфраструктурата).
Посещението завърши с подписване на споразумение за присъединяване на България към Европейския институт за публична администрация - особено важен момент, като се има предвид, че без качествена административна и съдебна реформа присъединяването ни към Европа е доста хипотетично.
Ловът може да бъде и бизнес
Изпитах голямо удоволствие от прочетената статия в бр.38 от 26.09.1998 г. на вестник "Капитал" със заглавие "На припека на ловния монополизъм" от инж.Невен Пенев. Искам да допълня и развия прочетеното с една моя идея, която обмислям отдавна.
Но първо да споделя, че също мисля, че таксата, събирана за членски внос от СЛРБ, е висока, а таксата за ловен билет, е 200 лв., защото правителството не е приело постановление за новите тарифни такси, събирани в системата на горите от 1993 г. За сведение 1 куб.м дърва за огрев по такса на корен е 65 лв., а таксата за паша на 1 крава за една година е 10 лв. все още. Освен споменатия членски внос всеки млад ловец беше насилен да се абонира за вестник "Наслука" или списание "Лов и риболов", даже и в куриозния случай, когато младият ловец е служител в горите от 35 години.
По мое мнение дивечът трябва да остане държавна собственост, като стопанисването и ползването се предоставят на други организации, но под строгия контрол на държавата от служители на държавните лесничейства и други ведомства. Идеята ми е стопанисването и ползването на дивеча в България да се превърне в бизнес. За целта да се създадат на територията на страната акционерни дружества (АД) за стопанисване и ползване на дивеч на база досегашните ловни райони на горските стопанства и ловните дружини.
Към този момент ползвателите на дивеч - горските стопанства и ловно-рибарските дружини, трудно могат да се нарекат стопани и стопанисващи дивеча поради липсата или ограничените по размер ловностопански мероприятия, които извършват. Като се прибавят краските на ширещото се бракониерство във всичките му форми и нулевата охрана, се получава картинката на краха на българското ловно стопанство. Причината не е само в липсата на средства, а в упадъка на морала и в липсата на адекватни мерки. Ще спомена и за нехайното отношение към отчитането на отстреляните животни, а за хищниците, скитащите кучета и котки, а още по-малко за врановите и хищните птици въобще няма да говоря.
Свидетели сме на безразборно и лесно раздаване на удостоверения за подборен лов, дори на лица, които никога не са виждали живи животни от вида, за който им се дава удостоверението. Но то дава възможност със законно притежавана карабина да се ловува незаконно и неподборно.
Бракониерството по риболова е не по-малко. Рибата по нашите места е напълно изтребена от модерния ползовател - предприемач с електричество, взривни, уповайщи вещества, мрежи и др. Изводът за мен е - местата за практикуване на ловния спорт у нас почти ги няма, имайки в предвид занижените и дори критични запаси на свободния дивеч. Затова предлагам със стопанисване, охрана, предоставяне за ползване и ползване, разселване и др. да се занимават специални стопански субекти, като за най-добра форма считам акционерни дружества. Ловните площи да се стопанисват от териториално разпределени на популационен принцип АД, независимо от административните граници с право на лов за всеки положил определено количество грижи или заплатил за това право. До натискането на спусъка трябва да стоят правилно проведени ловностопански мероприятия, довели до допустими запаси, позволяващи отстрел, съобразен със състоянието на популацията. Това е начинът всички ловци да се поставят пред еднакви условия, като рязко ще се ограничат привилегиите и облагите на местните и националните велможи - политици, висши държавни служители и бизнесмени. Така ловец ще може да бъде всеки гражданин, отговарящ на определени условия и положил съответен изпит, без да е необходима дружина, ловна площ и др. Активните местни ловци ще се превърнат в акционери и стопани, които срещу полаганите грижи по стопанисването ще получават регламентирано право на лов в ловния район на АД и допълнителен доход от лов и услуги, предоставени на външни лица. Открива се и още една възможност за създаване на нови работни места в райони, в които липсва работа и като правило са слабо населени и непривлекателни за друг вид дейност.
От името на държавата държавните лесничейства ще издават разрешителните за лов на база контролни таксации и наблюдения, извършвани от държавни служители. Охраната на дивеча и рибата също ще си остане задължение на държавните лесничейства, но те ще бъдат активно подпомагани от работниците и служителите на АД. Отново ще се плащат такси за лов и за добити ловни трофеи, но преобладаваща част от дохода от дейността ще се получава от АД и ще се инвестира в същата тази дейност с възможност за получаване на възнаграждения и дивидент.
Контролът и защитата на дивеча остават изцяло в ръцете на държавата, а опазването и умножаването на дивечовото богатство се превръща, убеден съм, в доходен бизнес.
Държавата притежава към сегашния момент значителна, макар и често в лошо състояние, материална база от бившите държавни ловни стопанства, а ловно-рибарските дружества имат волиери и развъдници, а и друга материална база, с които могат да се включат с процент в капитала на АД, а свежият капитал (парите) ще дойде от свободните инвестиции по определени правила, включително и чужди, така че да няма действия, насочени към краткотрайни интереси и в ущърб на дивеча и природата. В едно такова преструктуриране ще се включат и запазилите се ловностопански кадри от недалечното минало, които, смея да твърдя, са на световно ниво.
АД могат по различен начин да се обвържат със собствениците на гори и земи, така че да извличат взаимни ползи и да понасят щетите, нанесени от дивеча на реколтата и насажденията. Ако не стане това, то както и досега по ЗЛС се дават съответните обезщетения от стопанисващите дивеча.
Към АД от само себе си, като необходимост за увеличаване броя на дивеча и неговите качества, ще възникнат бази за интензивно развъждане и преселване на дивеч. При установени нарушения в дейността държавата може да ликвидира АД, като предостави ловния район на други лица чрез търг или конкурс. Със създаването на АД личните и груповите интереси на ловците ще се покрият с обществените.
Знам, че ще има съпротива и недоволство на част от "организираните ловци", изхождайки от дълбоко вкоренилото се убеждение, че държавата срещу минимални условия трябва да им позволява да задоволяват потребностите си от дивечово месо и ловни трофеи. Предлаганата организация няма да лиши ловците от удоволствията и емоциите на груповия лов - пример са международните ловни групи, посещаващи България за лов и риболов на всеки позволен вид дивеч.
Ловно-рибарските дружества ще се превърнат в ефективни подпомагащи ловците клубове, предлагащи разнообразни услуги, обслужващи ловците и риболовците, което безспорно е печеливша дейност при умело упражняване.
Според мен, познавайки проекта за нов закон за ловното стопанство, макар и със значителни подобрения, отразяващи съвременната действителност, не третира нещата по първичните причини и следствия в ловното стопанство на съвременен етап и с поглед в бъдещето.
Като конкретни и спешни мерки предлагам МВР да засили контрола върху нарезното дълго оръжие, като затворите на тези пушки се съхраняват в РДВР и се получават само срещу разрешително за лов на определен вид дивеч за срока на разрешителното. Също да се засили контролът по съхраняването и употребата на другите оръжия. Ежегодните заверки на билетите за лов да се дават срещу успешно издържан тест. Разрешително за подборен лов да се дава също след контролен тест и в първите излети ловуващият задължително да е съпроводен от квалифициран служител на горското стопанство до придобиване на опит и умения за самостоятелен подборен лов.
Считам, че на курс за удостоверение за подборен лов трябва да се допускат само лица с доказан стаж като активни ловци и след съответни препоръки. Също служебните удостоверения за подборен лов да се отнемат след напускане на работа от съответния служител.
Смея да твърдя, че познавам негативите на сегашната практика в тази област, и зная, че представената гледна точка е различна от всичко, което съм чел и слушал досега, и може би звучи като ерес, но това е моето лично мнение и убеждение за правилно развитие на ловната дейност. Това за мен е пътят България отново да стане световна величина в ловния свят, същевременно задоволявайки интересите на родните ловци и риболовци.
Вместо шампанско пихме студена вода след военната среща в Скопие
Вероятността България да стане умиротворителната Мека на Балканите постепенно се топи. Тазгодишната среща на военните министри от Югоизточна Европа ясно показа, че желанието на страната ни да приюти на своя територия и да оглави балкански многонационални сили за бързо реагиране е по-скоро в сферата на мечтите, отколкото постижима цел. Най-конфузното обстоятелство в случая е, че българските държавни мъже вече си бяха повярвали, че без особени дипломатически усилия могат да направят Пловдив център на спецчастта и по този начин да си извоюват място във втората вълна за пълноправно членство в НАТО, ако такава изобщо има. Прибързана увереност имаше в изказванията и на президента Стоянов, и на премиера Костов, и на военния министър Ананиев седмица преди официалната среща на военните министри от региона, която се проведе на 25 и 26 септември в македонската столица Скопие. Там съвсем логично се оказа, че безспорните географски преимущества на българския град-кандидат въобще не са достатъчни, за да се преборим с конкурентните кандидатури за умиротворителен лидер в региона и с дипломатическия отпор на тандема Москва - Белград.
Както и на миналогодишната софийска среща на военните министри, беше постигнато споразумение, че многонационални миротворчески сили в Югоизточна Европа трябва да има. Приоритетният срок за изграждането им е второто полугодие на 1999 г., тоест най-рано в началото на идното хилядолетие. Твърде съмнително е обаче дали дотогава могат да бъдат изгладени сериозните разногласия между амбициозните военни ръководства на балканските държави. "В края на краищата това е може би уникално споразумение. Подписа се между седем страни. Аз поне не знам на друго място да има формиране на такива многонационални мирни сили. Наистина проблемите са сериозни, но от друга страна, подобни обединени сили на Германия и Холандия са се формирали около четири години", опита се замаже поредното отлагане българският военен министър Георги Ананиев. До един месец експертни групи от военните министерства на балканските държави трябва да изяснят най-спорния въпрос - къде да бъде щабът. Не е ясно как военните специалисти ще изчистят различията, след като политическите ръководства на отбранителните ведомства не можаха да решат въпроса по принцип. А изграждането на щаба има най-вече политическо значение за страната-домакин.
Какво всъщност ще представлява балканската спецчаст? Истинското й име е Многонационални мирни сили в Югоизточна Европа. Това ще бъде оперативна бойна единица на ниво бригада, която ще включва военни части от Албания, България, Гърция, Италия, Македония, Румъния и Турция. Отделните бойни единици ще бъдат базирани в родните си държави, но ще се подчиняват на главния щаб на силите, ще стоят в режим на готовност и ще могат да бъдат събирани за тренировки, учения и реални бойни операции. Многонационалните сили ще се командват от генерал с една звезда (бригаден генерал или генерал-майор) и началник-щаб със звание полковник от нацията-домакин. Заместниците им трябва да се сменят на ротационен принцип, като всяка държава по споразумението излъчва свой представител. Основната градивна единица на балканските сили ще бъде батальонът. България, Гърция, Румъния и Турция трябва да участват с по един батальон механизирана пехота. Нашата част трябва да включва три роти - инженерна, медицинска и транспортна. Страната - домакин на централното командване, трябва да осигури допълнително щабна и свързочна рота. Тя поема и всички разходи по изграждането и поддръжката на главната квартира на силите. Македония и Албания ще участват с обикновена пехота, а Италия ще се включи с цял полк. Турция пък ще се нагърби с осигуряването на разузнавателна рота, артилерийска батарея и международна военна част за материално-техническо осигуряване на операциите.
Според първоначалния замисъл многонационалните сили трябва да се превърнат в нещо като регионален минизаместител на НАТО. Съществуването им не е насочено срещу трети страни, партии или организации, няма за цел да изгражда нови разделителни линии или "сиви зони", нито да изолира която и да било страна в региона, споразумяха се балканските министри. Бригадата може да участва в операции на НАТО и Западноевропейския съюз за предотвратяване на зараждащи се конфликти или мироопазващи операции с мандата на Организацията на обединените нации или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Решенията за използването на балканската мироопазваща бригада ще се взимат с консенсус от всички страни по договора, и то за всяка отделна операция. Тя ще функционира в духа на "Партньорство за мир", тоест на практика ще бъде под шапката на НАТО, без директно да ангажира с проблемите си Северноатлантическия пакт.
Въпреки еуфоричните изказвания на балканските военни министри и силната подкрепа на поетично настроения секретар по отбраната на САЩ Уилям Коен създаването на регионална миротворческа част все още е под въпрос. "Изискването за участие в интернационалната бригада - членство в НАТО или "Партньорство за мир", на практика изолира една-единствена държава в региона и това е Сърбия. Все още има твърде много хора в този регион, които предпочитат да копаят нови гробове, отколкото да заравят старите вражди", обяви Коен, визирайки Белград. Дори в най-оптимистичния сценарий сърбите ще приемат тази форма на военна интеграция като заплаха за националната си сигурност. Още повече че в заключителния документ на скопската среща е записано, че държавите от Югоизточна Европа "силно подкрепят пълното и спешно прилагане на Резолюция 1199 на Съвета за сигурност на ООН", която предвижда използването на военна сила за предотвратяване на кризата в Косово. На практика с това договорът за създаването на балкански миротворчески сили консолидира всички държави в Югоизточна Европа срещу остатъчна Югославия. Не е ясно обаче дали те ще поддържат тази своя позиция и в контекста на последните изказвания на председателя на руската Дума Генадий Селезньов, че и една ракета да падне на сръбска земя, Кремъл ще оттегли подписа си от договора за сътрудничество с НАТО. От това автоматично ще следва, че Москва ще приеме като враждебен акт създаването на всякакви пронатовски регионални сили в близост до своята граница.
Другата сериозна пречка по пътя към създаването на регионална мироопазваща бригада е жестоката конкуренция за домакинство. На практика всички страни по договора без Италия и Албания се кандидатираха да приютят щаба. За Гърция и Турция домакинството на миротворческата бригада означава благословията на Вашингтон за доминираща военна роля в региона. По-вероятно е обаче САЩ да не дадат предпочитанията си на двете враждуващи натовски държави в името на мира и спокойствието помежду им. Претендентите за пълноправно членство в НАТО България, Румъния и Македония със зъби и нокти се борят за домакинството, защото то може да се окаже бленуваният пропуск за Северноатлантическият пакт. В това отношение Букурещ изигра лош номер на българските военни, като издигна кандидатурата на Констанца в последния момент. Хладината в отношенията между румънското и българското военно министерство осезателно се усети в Скопие. По всичко личи, че Георги Ананиев вини своя колега Виктор Бабюк за провала на пловдивската кандидатура. Двустранната среща между двамата военни министри в македонската столица се провали с гръм и трясък, след като Бабюк закъсня с 15 минути за уговорката, а Ананиев и свитата му демонстративно напуснаха сърдити и предпочетоха разходка на чист въздух из старата част на Скопие.
Ако изобщо се стигне до създаването на балкански мироопазващи сили, най-вероятно ще се приеме вариантът за ротация на щаба между отделните членове. В сегашния вариант спецчастите не могат да охладят нито една гореща точка в Югоизточна Европа, тъй като решението за използването им се взема с консенсус, а държавните ръководства са твърде дълбоко замесени в регионалните кризи. Балканската многонационална бригада не може да реши нито кризата в Косово, нито агресивното поведение на Белград, нито вълненията в Албания, нито споровете между Турция и Гърция за остров Кипър и 12-километровата крайбрежна зона. Дано все пак се сбъдне оптимистичният вариант, при който Пловдив ще спечели домакинството и ще се превърне в трамплин, който ще изстреля България към светлото евроатлантическо бъдеще. Но май и в Министерството на отбраната вече не останаха такива оптимисти.
Коментар
За какво бият камбаните
Звънът от купола на храма "Св. Александър Невски" звучеше, сякаш за да зарадва най-вече триарх Максим. С камбани участниците във Всеправославния събор оповестиха края на разкола в българската църква и покаянието на висшите духовници от бившия синод на бившия вече патриарх Пимен. Защо все пак така изненадващо в София се събраха църковните ръководители на източноправославния свят? Едва ли присъствието им беше необходимо само за да примирят двама патриарси от малка България, които се обвиняваха взаимно за флиртове - единият с комунистическата, а другият с демократичната власт. Това не е особен грях за православието, което за разлика от католицизма няма нищо против да се съобразява с волята на цезаря, тоест на светската власт.
Дали всъщност не станахме свидетели на това как софийският църковен събор даде сигнал за промяна на "васалното" отношение на православието към светската власт? Ако това е така, предстоят и други важни промени в консервативното поведение на църквата. Вероятно започва закъснялото и силно очаквано обръщане на православието към проблемите на съвременното общество, което в края на хилядолетието има нужда в Интернет-битието си и от духовни опори.
Ако обаче църковните ръководители на православния свят са дошли в България само за да накарат Пимен да се покае и Максим да обещае, че след известно време ще намери начин, за да се оттегли с достойнство, тогава тежко не само на българската църква. Ако Всеправославният събор е бил само един двудневен пазарлък, който да запази позлатения блясък на амвона и да одобри разпределението на земните облаги между два висши клира, тогава отчуждението между народ и църква ще се задълбочи не само в България, но и в останалите православни страни, каквито симптоми вече има.
Дано обаче съборът да е обединил българската църква с още по-дългосрочна цел. Светият синод вече би могъл да покани за първи път в източноправославна страна папа Йоан-Павел Втори, който с тазседмичното си посещението в Хърватско отново показва, че не се е отказал от старата си цел да намери път за някакво помирение между Рим и Константинопол.
Въпреки че участници в събора отричат да са говорили по тази съдбовна за християнството тема, ако камбаните на "Св. Александър Невски" са звънели, за да ги чуят и в Загреб, заслужава си... В Русия частна телевизия не означава честна телевизия
По времето, когато автобусният билет струваше шест стотинки, телевизия "Останкино" беше единствената чуждестранна телевизия, която легално можеше да се показва и да се гледа в България. Още преди началото на ретранслацията на сигнала от Москва в средата на 80-те всеки петък в осем часа вечерта българските зрители бяха посрещани с "Добр й вечерь. Здравствуйте, товарищи" от двамата водещи на програма "Время". В наше време руските програми, особено сателитната "Мир кино", почти задължително присъстват в програмата на кабелните оператори, а свалянето на Обществената руска телевизия от националния ефир беше посрещнато с разочарование не само от русофилски чувства, но и заради раздялата с един нелош медиен продукт. Промяната в интереса е наистина впечатляваща, особено като се има предвид, че постиженията на Русия в други области са далеч по-скромни. Магическата формула за съживяването на телевизията през последните години е: частна собственост плюс отмяната на официалната цензура след разпадането на СССР.
Икономическата свобода и липсата на партиен контрол обаче не успяха да преодолеят най-сериозния недостатък на съветската телевизия - отсъствието на обективна информация за ставащото в страната и света. "Собствениците на медии са понякога най-лошите цензори. Те са най-голямата заплаха за свободата на словото", заяви през пролетта президентът Борис Елцин на международна среща на журналисти в Москва. Единственото, което той пропусна да каже, е, че колкото по-голям е собственикът, толкова по-голяма е заплахата, особено когато става въпрос за телевизия. Сред почитателите на синия екран, който си остава основен опиум за масите, безспорно първо място заема ОРТ, наследник на някогашния официоз "Останкино". Каналът обхваща повече от 99% от територията на Русия и новините в девет вечерта остават най-важното всекидневно новинарско събитие за руснаците.
Когато в Русия казват ОРТ, разбират Борис Березовски.
Милиардерът-лобист държи 8% от акциите на компанията, в която държавата все още има 51-процентово участие, но това не му пречи да командва политиката й. Част от ключовите позиции в ОРТ заемат хора, работили в структурите на Березовски, а благодарение на близките отношения на изпълнителния секретар на Общността на независимите държави с приближените на Елцин останалите ключови назначения не минават без негово съгласие. Проводникът на интересите на Березовски в ефира се казва Сергей Доренко - един от най-популярните телевизионни журналисти в Русия, притежаващ неоспорим публицистичен талант. По времето на изостряне на отношенията на Березовски с Анатолий Чубайс Доренко громеше всяка събота бившия вицепремиер в седмичното си обзорно предаване. Когато наближиха губернаторските избори в Красноярск, ОРТ се вдигна на геройска защита на генерал Александър Лебед, подкрепян от Березовски, а Доренко замени нападките срещу лошия Чубайс с критика на не по-добрия красноярски губернатор Валерий Зубов, основен съперник на Лебед. Поредната намеса на "невидимата ръка" на Березовски дойде след уволнението на Сергей Кириенко. Магнатът заложи на Виктор Черномирдин и за рекламиране на кандидатурата му включи в действие тежката артилерия. Доренко, който по това време ръководеше новинарския екип, се върна в ефир, заявявайки на директорката на ОРТ Ксения Пономарьова, че от този момент ще води всеки ден централните новини. Пономарьова подаде оставка, а на нейно място беше назначен Игор Шабдурасулов - бивш говорител на правителството, считан за достатъчно близък до Березовски.
Ефирен дисбаланс съществува и в основния конкурент на ОРТ - Независима телевизия (НТВ). НТВ е класическа частна телевизия, създадена през 1992 г. от собственика на Мостбанк Владимир Гусински, притежаващ освен това няколко вестника и най-авторитетната московска радиостанция "Ехото на Москва". Потенциалната аудитория на телевизията за шест години достигна 100 милиона души, а сто хиляди руски домакинства са абонати на сателитния проект "НТВ плюс", включващ познатите и в България филмови канали заедно със спортен и детски канал. Истинският плюс за НТВ се оказа правдивото отразяване на войната в Чечня, което й донесе популярност, но и сериозни търкания с властта. Подкрепата, която Гусински оказва на движение "Яблоко", обаче доведе до изкривявания в обективността, най-вече в предоставянето на равна възможност за изява на политическите лидери. При преките дебати около избора на наследник на Кириенко лидерът на "Яблоко" Григорий Явлински беше фаворизиран спрямо останалите участници, а възстановяването му след сърдечния удар в края на миналия месец беше подробно отразявано. В пристрастието си към Явлински НТВ все пак отстъпва на московската телевизия "ТВЦентър", за която главен герой е (не е трудно за досещане) столичният кмет.
За Юрий Лужков е създадено специално предаване, в което той всяка седмица се отчита пред съгражданите си. Всякаква критика по адрес на кмета е изключена за сметка на хвалебствията и благодарностите за извършеното от него. Не по-различно е отношението към властта в провинцията заради големите възможности на губернаторите и регионалните администрации да въздействат върху работата на журналистите. Отсъствието на чуждестранна конкуренция допълнително лишава телевизиите от критерий за сравнение и от стимул за предоставяне на достоверна информация особено що се отнася до международни събития. По достъп до чуждестранни програми руснаците заемат последно място в Европа и сигурно отстъпват на много страни извън Стария континент, включително и на такива, в които съществуват ограничения за свободата на словото.
Икономическата криза рязко влоши възможностите за развитие, а повишеното самочувствие на левите в Държавната дума ги подтиква към усилване на контрола върху телевизионните компании чрез създаването на обществени наблюдателни съвети към по-големите от тях. Което ще ги направи по-малко частни, но едва ли ще ги направи по-честни.
Ще питаме Русия за наемните убийци у нас
Русия е обещала да ни дава информация за руските престъпни групи у нас и за действията на наемни убийци, които са извършили престъпления на наша територия. Договореност за обмен на информация и съвместни акции срещу организираната престъпност между България и Русия подписаха вътрешните министри на двете страни Сергей Степашин и Богомил Бонев миналата седмица. След това двамата заминаха заедно на гръцкия остров Корфу на срещата на държавите, членки на Черноморското икономическо сътрудничество.
Сегашният протокол е продължение на споразумението за сътрудничество, което България и Русия подписаха още през 1993 г. В него са залегнали редица конкретни области и ангажименти на двете страни за съвместна дейност. На борбата с наркоразпространението, трафика на крадени коли и хора, наблюдението на конкретни престъпни групировки и информация за канали и специфични действия, дейността на престъпни формирования във влаковете по международните линии, незаконния износ на стратегически и ядрени суровини, оръжие и взривни вещества е обърнато специално внимание. Двете страни се задължават да предават информация по конкретен случай най-късно до 30 дни от поискването й от съответното министерство. В екстрени ситуации крайният срок е намален до 10 дни. Протоколът дава възможност при реализирането на молбата и действия от съответната полиция на тях да присъстват и хора от двете страни. За конкретни случаи ще се създават съвместни оперативни звена. Бонев и Степашин са се разбрали да свържат информационните си масиви за крадените коли. Специална съвместна работна група ще координира организирането на борбата с трансграничната престъпност.
Особено внимание е било обърнато на получаване на информация за руските фирми, които искат да инвестират у нас или да участват в приватизацията. "Ние подкрепяме честния частен бизнес", казал руският вътрешен министър, когато обещавал съдействие за информацията, без да знае за ироничния смисъл, който се влага в това понятие у нас. Според Богомил Бонев оперативното осигуряване на икономическите връзки между България и Русия било много важен елемент в споразумението. Руснаците поискали от нашето вътрешно министерство информация за чеченски групировки, които се криели у нас. През Балканския път вече преминавали не само руснаци, а и мафиоти от бившите съветски републики, констатирали двамата министри на срещата.
През втората половина на 1999 г. ще стартират съвместни акции в борбата със злоупотребите при бартерни сделки в търговията и защитата на търговските марки.
Обучението и съвместните групи за действия са залегнали в осем специални подточки. 16 руски и 16 български ченгета ще се обучават в различни области. Те ще провеждат съвместни учения за освобождаване на заложници и предотвратяване на терористични актове по пристанища, летища и гари. Руснаците ще се обучават у нас за борба с наркотрафика, а българите ще се учат на действия по новите направления в борбата с престъпленията в сферата на икономиката и прането на пари. Обсъждани са били и варианти за действия на полицаи под прикритие сред мафиотските групировки. Цялата програма ще се осъществи през година.
