Идеята е, където е възможно, да се премахнат изобщо разрешенията, а където не е възможно, да се мине от разрешителен на регистрационен режим. "Ще се опитаме самите банки да извършват действията, без да е необходимо разрешение от държавен орган", каза управителят на БНБ.
Засега обаче тези изявления не са подкрепени с конкретни действия. Споменатият валутен закон, който ще замени остарелия Закон за сделки с валутните ценностни, не е в законодателната програма на правителството до лятната ваканция през следващата година. Няма и никаква индикация, че се подготвя промяна в наредбите, които уреждат валутния режим в страната. Мълчи се и за следващата стъпка - либерализацията на капиталовата сметка на платежния баланс, тоест инвестициите и спестяванията в чужбина, въпреки че по-рано бяха правени подобни изявления и по неофициални данни е била съставена група по подготовка на промените, съпътстващи решението. А пълната конвертируемост на лева ще дойде след премахването на всички пречки пред движението на стоки и капитали.
Няма истински победители
Шведският политик, който имаше силен блясък в очите няколко дни преди изборите на 20 септември, беше Гудрун Шчиман. Тя е лидер на сегашната лява партия, преди партия на бившите комунисти. Бивш социален работник, понастоящем тя е навършила петдесет години и като лидер на бившите комунисти настоява за увеличаване на обществените разходи, за по-кратка работна седмица и за намаляване на безработицата. В резултат на това през последните няколко седмици преди парламентарните избори рейтингът на нейната партия се увеличи стремително.
Ако изследванията на общественото мнение са правилни, партията на бившите комунисти трябва да спечели между 11 и 14 процента от гласовете на избирателите, което е почти двойно повече от полученото доверие на предишните избори през 1994 г. Това може да направи партията на бившите шведски комунисти третата по-важност в страната и може да й предостави възможността да поддържа на власт правителството на социалдемократическата партия или да прекрати негово управление.
Лидерът на социалдемократите и премиер на страната Горан Перссон и неговият политически противник от умерената десноцентристка партия Карл Билд се провалиха в опитите си да привлекат вниманието на тази част от избирателите, която се колебае на кого да отдаде доверието си. Според прогнозите партията на социалдемократите ще получи около седем процента по-малко, отколкото на изборите през 1994 г., когато за нея гласуваха 45 процента от избирателите, докато прогнозите за десноцентристката партия на Карл Билд са, че тя ще спечели около 24 процента от вота.
Ако се вземат под внимание респектиращите прогнози за икономическо съживяване, растеж на икономиката от 3 процента за 1998 г. и прогнозна инфлация от 1 процент, изглежда странно, че управляващото социалдемократическо правителство не се справя добре. Но сърцата на избирателите едва ли ще почувстват удовлетворение от факта, че в страната има бюджетен излишък и се очаква те да накажат сегашното правителство, като на изборите оттеглят подкрепата си за социалдемократическата партия заради болезненото финансово лекарство, което тя използва за оздравяване на икономиката. Избирателите не желаят да виждат ниво на безработица близко до сегашното, което се колебае около седем процента. То не е високо спрямо европейските стандарти, но много шведи предполагат, че реалният брой на безработните е по-голям, ако се смятат хората, които са включени в различни програми, и тези, които имат временна заетост.
Поради всичко това нито една от партиите от средата на политическия спектър, които са предполагаеми партньори на социалдемократите, не изгаря от желание да влезе в коалиция с партията на премиера Перссон. В досегашния парламент партньор на социалдемократите бе центристката селска партия, която поддържаше кабинета в замяна на неговото обещание да бъдат закрити атомните електроцентрали. Но новият лидер на селската партия не бърза да дава подкрепата си за социалдемократите и заедно с това навярно няма да спечели повече от пет процента от вота. Това по всяка вероятност няма да е достатъчно и дори ако селската партия реши да подкрепи социалдемократите, двете партии няма да имат необходимото мнозинство в парламента. Другите две центристки партии на либералите и на християндемократите също няма да подкрепят партията на социалдемократите.
Предвестникът на възхода за партията на госпожа Шчиман, премиерът Перссон, през 1994 г. не приветства партията на бившите комунисти, страхувайки се от реакциите на финансовите пазари. Сега обаче може да му се наложи да превива гръб пред тях, а исканията им отново далеч не са оптимистични за икономистите. Бившите комунисти искат възстановяването на сто хиляди работни места, загубени през деветдесетте години. За финансирането на исканите разширени социални програми партията на бившите комунисти смята да увеличи данъците върху печалбите на компаниите и в замяна на подкрепата си поиска от социалдемократите подписването на споразумение за четиригодишен период от време.
Алтернативата за правителството на социалдемократите в центристкото пространство може да бъде коалиция с умерената десница на Карл Билд, с либералите или с християндемократите. Но подобни сметки и комбинации могат да се окажат погрешни, защото е твърде вероятно да не донесат на социалдемократите нужното им парламентарно мнозинство.
Десноцентристката партия на Билд също се провали в опита си да привлече с посланията си мнозинството от избирателите. Много шведи са убедени, че пътят към просперитета минава през намаляването на данъците, през по-гъвкава политика на пазара на труда, както и през влизане в механизма на единната европейска валута. Освен това голяма част от избирателите са убедени, че Билд възнамерява да ремонтира шведската социална система, и това впечатление, изглежда, ще му донесе загуба на голям брой гласове.
Политическата криза между Афганистан и Иран може да прерасне във война
Към пъзела на регионалните конфликти се прибави още едно парче. През изминалата седмица се появи опасност от избухване на война между Иран и Афганистан, след като ирански власти съобщиха, че са разположили седемдесетхилядни военни части по границата с Афганистан. Отношенията между Иран и движението на талибаните, което контролира около 90 процента от територията на Афганистан, стигнаха до фаза на конфликт преди шест седмици, след като в северноафганистанския град Мазар-е-Шариф бяха убити ирански дипломати и цивилно население от средите на афганистанските шиити. Говорител на върховния комисар за бежанците на ООН потвърди във вторник, че бегълците, напуснали града, след като е бил нападнат, са съобщили, че талибаните са обискирали много старателно къщите, търсейки представители на шиитското население, за да ги екзекутирт. Талибански източник обаче отрече етническите репресии и съобщи, че талибанското радио е излъчвало инструкции да не бъде репресирано цивилното население в областта на Бамиян. След завземането на Мазар-е-Шариф, центъра на опозиционните сили, и на Бамиян, последната крепост на опозицията в страната, талибаните контролират временното летище и земните пътища, чрез които Иран оказва директна поддръжка на афганистанските шиити.
Досега Иран не се е намесвал пряко в афганистанската гражданска война, но след смъртта на дипломатите представители на властите съобщиха, макар и неофициално, че тяхната страна иска реванш от талибанското движение, и Иран започна мащабни военни маневри близо до афганистанската граница. Талибаните веднага заявиха желание за преговори, но техен представител в ООН предупреди, че те са готови да изстрелят ракети "Скъд" срещу ирански градове, за да защитят територията си. Между двете ислямски страни съществуват вражди поради факта, че 95 процента от иранците са мюсюлмани шиити, докато талибаните принадлежат към клона на сунитите ислямисти и подлагат на преследване и репресии афганистанското шиитско малцинство, което съставлява 15 процента от населението на Афганистан. Същевременно Иран иска да предотврати обединяването на Афганистан под контрола на талибаните и затова поддържа тяхната опозиция. Иранските официални власти съобщиха, че ще търсят отговорност от талибанското движение заради избиването на мюсюлмани шиити.
Във вторник Иран отбеляза годишнина от започването на войната с Ирак, която продължи от 1980 до 1988 г. На заседание на парламента депутатите излязоха с формулировката, че от талибанското движение ще бъде търсен "подходящ отговор". Министърът на отбраната Шамкхали обяви, че маневрите на ирански войски по границата с Афганистан ще продължат и към първоначално изпратените военни части се присъединиха нови с численост около двеста хиляди души. Всичко това накара информационните агенции да напомнят за осемгодишната война между Иран и Ирак и да направят прогнози за започване на евентуални военни действия с талибанското движение.
Президентът на страната Кхатами обаче каза пред ООН в понеделник, че според него конфликтът между двете държави не може да бъде решен с военни средства, и предложи провеждането на двустранни разговори под егидата на ООН. На следващия ден той отново потвърди позицията си за дипломатическо уреждане на политическата криза между двете държави, но предупреди, че Иран е готов да защити сигурността на гражданите си и териториалната си цялост. Иранските военни власти считат, че в случай на война техните части няма да бъдат сериозно затруднени от талибаните, които според министъра на отбраната Шамкхани не притежават достатъчно военна мощ, за да представляват сериозна заплаха за Иран. Като потвърждение на военната слабост на талибаните в сряда дойде новината, че опозицията в Афганистан си е възвърнала контрола върху ключовия централноафганистански град Бамиян, който бе превзет от талибаните в неделя. Тази новина обаче не бе потвърдена от независим източник и бе оспорена от талибаните, които поискаха от ООН хуманитарна помощ за шиитското население на провинцията Бамиян.
През седмицата инициативна група на ООН, в която бяха включени дипломати от Русия, САЩ и шестте страни, граничещи с Афганистан, започна работа по сближаване на позициите между Иран и талибанското движение. На срещата присъстваха американският държавен секретар Мадлин Олбрайт и иранският външен министър Камал Кхарази. Очакванията за изработване на дипломатическо решение са големи поради факта, че това е първият официален контакт на високо ниво между САЩ и Иран след ислямската революция през 1979 г. Талибанското движение също се опита да преодолее международната изолация и след като се изправи пред опасността от военен конфликт с Иран, поиска ООН да започне посредничество за намаляване на напрежението между двете страни. Въпреки че контролира почти цялата територия на Афганистан, правителството на талибаните няма постоянно място в ООН и преди да се обърне с молба за посредничество към Организацията на обединените нации, е искало помощ от организацията на мюсюлмански държави Ислямска конференция. Талибаните са наясно, че военният конфликт с Иран може да бъде избягнат, ако ООН се ангажира с осъществяването на хуманитарна мисия на афганистанска територия, и това бе причината да поискат международно посредничество. За да го получат обаче, талибаните, които в момента се намират в по-слаби позиции от Иран на международната сцена, ще трябва да приемат редица условия, включително и разследване относно обвиненията за етнически прочиствания и геноцид срещу мюсюлманите шиити. Успоредно с това те ще трябва да се съобразят и с американските искания за мерки срещу терористичните организации, разположени на афганистанска територия. Според съвместната декларация, приета от САЩ, Русия, Китай, Иран, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, фундаменталисткият режим в Афганистан трябва да започне да спазва нормите на международното хуманитарно право и да зачита човешките права и в частност правата на жените. Осемте страни договориха мисия на специалния представител на ООН Брахими в Афганистан, която трябва да даде ход на преговори между талибаните и другите религиозни и етнически малцинства в страната. Те поискаха още да бъдат наказани виновните за смъртта на иранските дипломати, както и разследване на случаите на масови убийства и етнически чистки. Към тези решения се присъедини и Пакистан, който по принцип поддържа талибанското движение. Талибаните нямат представител в ООН, защото международната общност не признава тяхното правителство за легитимно и поради това не могат да участват в дипломатическите преговори. Пакистан поиска те да получат възможност да имат постоянен представител в ООН, но това предложение остана неподкрепено от други държави и така талибаните остават нелегитимни пред международната общност.
В крайна сметка, ако усилията на дипломатите дадат резултат, войната между двете държави ще бъде предотвратена, но талибанският режим ще трябва да приеме и неизбежното частично отваряне на страната, което ще го постави в различни политически условия.
"Норск хидро" ще купи Агрополихим до края на годината
Дъщерното дружество на "Норск хидро" - "Хидро Сентрал Юръп" (Hydro Central Europe), получи увеличение на ексклузивния срок за водене на преговорите за продажба на 60% от Агрополихим с две седмици, съобщи през изминалата седмица Асен Дюлгеров, председател на надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Решението е взето на заседанието на надзора на 23 септември. Това означава, че окончателният текст на приватизационния договор за Агрополихим трябва да бъде съгласуван между АП и купувача не по-късно от 7 октомври. Самата сделка се очаква да стане факт най-късно до края на годината.
Основните параметри на сделката са цена от 1 лев и поемане на задълженията на Агрополихим в размер общо на 66 млрд. лв. Само преди три месеца задълженията на Агрополихим бяха 51 млрд. лв. В приватизационния договор ще бъде записано, че купувачът поема дълговете към датата на джиросването на придобитите акции.
Купувачът освен това ще се ангажира да инвестира в предприятието 34 млн. долара и да не препродава пакета си през следващите три години, съобщи Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. В офертата си от миналата година "Хидро" предлагаше 7 млн. долара цена (без поемане на задълженията) и 38 млн. долара инвестиции.
За пръв път като клауза на приватизационния договор ще бъде предвидена гаранция на купувача срещу евентуални щети заради неизвестни засега подробности от състоянието на предприятието. В такъв случай обезщетенията за купувача ще се изплащат с приходите от продажбата на остатъчния пакет на държавата в Агрополихим. Остатъчният пакет ще бъде даден на доверително управление (което включва и неговата продажба) на търговска банка за срок от три години. Вероятно ще изберем някоя от чуждите банки с представителство в България, коментира Захари Желязков. Банката ще продава част от акциите и ще превежда приходите на "Хидро" в случаите, когато купувачът безспорно докаже щетите, които е понесъл от лошото състояние на Агрополихим.
След сключването на приватизационната сделка държавата ще притежава 25% от капитала на Агрополихим. Част от тях ще бъдат изкупени от служителите на предприятието при преференциални условия и ще бъдат използвани за удовлетворяване на реституционни претенции. Останалата част (вероятно между 5 и 10%) ще бъде предоставена на чуждата банка.
Доверителното управление е добре известно понятие в англо-американската правна система (т.нар. common law), но не е уредено в нито един български закон. "Отношенията ни с избраната банка ще бъдат уредени въз основа на договор. Доверителното управление не е забранено в българското право, следователно можем да го използваме", заяви Асен Дюлгеров.
"Все още не сме се разбрали с "Хидро" по какъв точно начин ще се установява, че щетите са безспорни. По принцип това може да става или ако и двете страни - в случая продавачът АП и купувачът "Хидро", се съгласят с това, или чрез съд и арбитраж. "Хидро" обаче са против втория вариант, защото смятат, че е прекалено бавен", коментира Захари Желязков.
Обезщетяването на "Хидро" с парите от продажбата на държавните акции вместо със самите акции обаче е безсмислено най-малкото защото още от миналата година кандидат-купувачът заявява желание да придобие квалифицирано мнозинство за управление на Агрополихим, тоест 67% от капитала. Според Желязков при последните етапи на преговорите "Хидро" се е отказал от това условие. "Не е редно да се прехвърлят самите акции, те трябва да бъдат осребрени", каза Желязков, без да обясни от какво се налага това. Формално погледнато, това означава, че ако "Хидро" не се е отказал от идеята за квалифицирано мнозинство, той би могъл да купи от оставените на доверително управление държавни акции и след това да получи като обезщетение собствените си пари. Подобна схема става още по-вероятна, в случай че "Хидро" успее да се договори по някакъв начин с чуждата банка, която ще бъде избрана за доверителното управление.
Приватизационният договор между АП и "Хидро" ще бъде сключен, след като купувачът представи споразумение с двата основни кредитора - Булгаргаз и МДК "Пирдоп", които са доставчици на две от основните суровини за Агрополихим - съответно природен газ и сярна киселина. Официалните преговори на "Хидро" с кредиторите обаче ще започнат едва след като надзорът на АП принципно одобри сделката. Според Захари Желязков "Хидро" вече е постигнал известно споразумение с Булгаргаз, а от страна на МДК не се очакват проблеми. "Ако откаже да си сътрудничи с новия собственик на Агрополихим, МДК няма на кого да продава сярната си киселина", каза Желязков.
Показанията на Клинтън разнежиха американския народ
Америка е модел за политическа приемственост: нейната конституция е в сила по-дълго от всяка писана конституция на света. Историята на американските правителства обаче е изпъстрена с повратни точки, от които страда конституцията. Гражданската война от 1861-1865 г. засилва федералното правителство за сметка на щатските, "новият курс" съсредоточава повече власт в ръцете на президента за сметка на съдебната власт и Конгреса, "Уотъргейт" пък отново отслабва президентската власт. Заради целия си евтин патос сегашната криза около Бил Клинтън може да се превърне във вододел в американската политика. Тя може би е, както се изрази един сенатор, "криза на режима". Ако е така, как ще се промени режимът?
На пръв поглед отговорът е, че властта на президента ще намалее и следователно престижът на останалите власти ще нарасне. След "Уотъргейт" конгресът приема мерки за ограничаване на президентските правомощия. Нещо подобно се случва след отстраняването на Андрю Джонсън от длъжност през 1868 г. Конгресът тогава навлиза в период на успешно самоутвърждаване, дори получава право на вето върху уволнения на членове на кабинета от страна на президента (което всъщност е причина за импийчмънт на Джонсън). Следващите осем домакина на Белия дом до инагурацията на Теди Рузвелт през 1901 г. правят слабо впечатление на хората. В някои отношения повторението на подобен сценарий е вероятно, макар и по различни причини и при различни обстоятелства. В края на XIX век партийните лидери, които доминират в Конгреса, също така преобладаваха и в опушените стаи, в които си избираха кандидатите за президенти, поради което поредицата слабохарактерни държавни глави не е просто съвпадение. При днешната избирателна система обаче не съществува сигурен механизъм за номиниране на невзрачни фигури. За момента главните кандидати да наследят Клинтън са по-компетентни, отколкото вдъхновяващи - демократът Ал Гор и републиканецът Джордж Буш, син на бившия президент на САЩ. Разбира се, не е късно някоя влиятелна нова фигура да се присъедини към кандидатурите.
Ако някой има идеи какво да се прави с Бил Клинтън оттук нататък, нека се обади в Конгреса и на Хилъри. Според мнозина отстраняването му от длъжност не е решение. В 4.5-часовите си показания пред Голямото жури, които милиони проследиха миналата седмица, Клинтън на няколко пъти си изпусна нервите. Имиджът му на безскрупулен човек, създаден от независимия прокурор Кенет Стар, обаче бе разклатен. Клинтън всъщност се разкайва, той е състрадателен и дълбоко съжалява за болката, която е причинил със сексуалния си живот.
Човек трябва да пийне няколко питиета, докато гледа показанията, защото по някое време започва да му се струва, че оралният секс всъщност е гимнастическо упражнение. Нека помислим. Какво ще стане с Клинтън, ако бъде отстранен от длъжност? Домакин на някое телевизионно шоу ("Синди Крофорд, хайде, мила")? Консултант на Хю Грант по алибитата му? Отдавна загубено дете на Кенеди?
Демократите в Конгреса, успокоени, че Клинтън не изпадна в молекулярни подробности в показанията си, вече търсят изход от положението, различен от импийчмънт. Най-доброто, до което достигнаха, бе официално неодобрение, което най-вероятно ще се състои от резолюция, описваща го като лош човек, но достатъчно добър, за да бъде президент. Има някои очевидни проблеми с този подход, но американците така или иначе го прилагат всеки четири години, когато си избират държавен глава. Републиканците в Конгреса, надушили кръв, няма да оставят нещата така. Те смятат, че Клинтън може да получи безплатен пропуск в замяна на признанието, че e тестостеронен мъж със съпруга, която е готова да го убие. Ако конгресмените републиканци гласуват всички заедно, те могат да го отстранят от длъжност, а останалото по процедурата за импийчмънт да свърши Сенатът.
Успехът на тази процедура зависи от политическия контекст и от нуждата да бъдат събрани две трети от Сената за произнасяне на присъдата "виновен" в един процес, който започва с гласуване в Конгреса. През 1799 г. например Сенатът спира процедурата по импийчмънт на Уилям Блаунт, популярен (но финансово затруднен) законодател от Тенеси, въпреки че още през 1797 г. той е бил изгонен от Сената заради опитите му да даде контролираните от испанците Флорида и Луизиана на британците. Робърт Арчбалд обаче е отстранен от поста съдия през 1913 г. заради злоупотреби, включващи безплатни пътешествия до Европа. Никсън подава оставка точно в началото на процеса на импийчмънт, а единственият президент, преминал през цялата процедура, е Андрю Джонсън, който е обвинен по 11 точки, всичките с политически характер. Ирония е, че точно неговият лик краси 20-доларовите банкноти.
Американците искат той да остане заради това, че е спазил предизборните си обещания - откриване на работни места, намаляване на престъпността, реформи в здравеопазването и другите социални сфери. Рейтингът на Клинтън надмина 60 процента. Доста политици са успявали да прокарат закони с около 10 процента от одобрението на народа. От неговото изненадващо признание на 17 август той успя да даде тласък на мирното разрешаване на проблемите в Ирландия, наказа терористичните атаки срещу американските посолства в Кения и Танзания и предложи план за международното разрешаване на глобалните икономически проблеми, който е по-амбициозен от всичко от Бретън Уудс насам.
Стар не откри достатъчно основания за импийчмънт. Неговото разследване не успя да уличи Клинтън в поставяне на пластичен експлозив в Камбоджа, във взлом в кабинетите на психиатрите на неговите политически опоненти или в лъжа пред Конгреса за размяна на оръжия срещу заложници. Стар не намери нередности около арканзаските сделки на Клинтън. Това, до което най-накрая се добра, бе жалка сексуална афера между двама здравомислещи възрастни.
Отстраняването на един президент от длъжност може да създаде неприятен прецедент. Проговорилата съвест на Вашингтон даде първите си жертви, сред които председателят на правната комисия на долната камара Хенри Хайд, който трябва да разгледа разследването по импийчмънт и който наскоро бе принуден да признае своя минала интимна афера.
По време на президентската си кампания през 1991 г. Клинтън се зарече, че "след изборите няма да има с кого да се шегувате". Това сигурно няма да е последният път, когато чувството му за справедливост го лъже. В края на краищата критиките от страна на Конгреса и присъствието му във всички среднощни шоупрограми са достатъчно голямо наказание.
Ще има ли промени в международния ред
В обстановка на глобална икономическа криза и серия регионални политически предизвикателства започна петдесет и третата сесия на Генералната асамблея на ООН в понеделник. Още на старта всички държави побързаха да изложат тези проблеми, които според тях изискват неотложни решения. Темите, които доминират обаче, са свързани със световната сигурност и с нарастващото напрежение в световната икономика.
По въпросите на сигурността най-настойчив бе призивът на американския президент Клинтън, който поиска обединяване на усилията на международната общност в борбата с тероризма. Той подчерта, че заплахата от тероризъм в световен мащаб нараства и макар САЩ да са основната мишена за повечето екстремистки организации, международният тероризъм не е американски, а световен проблем. Клинтън нарече фундаментално погрешна тезата, че тероризмът на 90-те години е последствие от сблъсъка между цивилизациите и по-специално между Запада и ислямския свят, и обяви, че САЩ ще провеждат политика на приятелство и зачитане на страните от мюсюлманския свят. Конкретните мерки в борбата с тероризма, които той предложи, са: отказ от укриване и даване убежище на терористични организации, прекратяване на поддръжката за терористична дейност и предотвратяване на възможностите терористичните групировки да използват оръжия за масово унищожаване. Клинтън каза още, че САЩ ще се обвържат и с усилията на ООН и ще подпомагат изпълнението на УНИЦЕФ и другите програми на ООН. Думите му обаче бяха лишени от конкретност на фона на казаното от генералния секретар на организацията Кофи Анан, който поиска от САЩ по-силна подкрепа за действията на ООН и адекватна финансова поддръжка на организацията. Анан критикува САЩ и за нанесените от тях ракетни удари върху Афганистан и Судан като отговор на атентатите срещу американски обекти.
Особено внимание предизвика иранското присъствие. Иранският президент Хатами призова присъстващите на сесията на Генералната асамблея да направят реформи в Съвета за сигурност, като част от опитите да се започне нов етап от борбата с международния тероризъм. Хатами поиска още намеса на ООН за спиране на гражданската война в Афганистан. На присъствието му бе отделено повишено внимание поради факта, че това е първата поява на ирански държавен лидер пред Генералната асамблея след 1986 г. Хатами анонсира желанието на Иран за нов етап във външната политика на страната, свързан с нейното отваряне към света, като същевременно отхвърли визията за изграждането на еднополюсен международен ред, доминиран от САЩ. Иранският президент постави въпроса за отмяна на икономическите санкции срещу страната му и предложи една от ислямските държави да получи постоянно място в Съвета за сигурност. Той аргументира това предложение с факта, че в ислямския свят живеят повече от един милиард души, които трябва да имат в Съвета за сигурност свой представител, ползващ се със същите привилегии като петте постоянни члена.
По отношение на състоянието на световната икономика американската делегация трябваше да изслуша най-много критики, след като Кофи Анан наблегна на факта, че САЩ дължат 1.6 милиарда долара на бюджета на ООН. Другите критики бяха свързани с отказа на американския Конгрес да отпусне допълнителни средства, за да увеличи оперативните възможности на Международния валутен фонд. Въпреки искането на президента Клинтън републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса блокира отпускането на нови средства за подпомагане на МВФ, което не позволява на фонда да изпълнява стабилизационните си програми по отношение на изпадналите в икономически кризи икономики. На фона на това доста критично прозвучаха и други думи на Анан, който каза, че е крайно време светът да преоткрие връзката между мир и икономическа стабилност. Той подчерта, че срещу започналата в Азия финансова криза, която впоследствие се разпространи в Русия и оказа сериозно влияние на пазарите в Северна Америка и Европа, не е имунизиран никой и че е отминало времето, когато седемте най-развити нации са имали възможността да решават икономически въпроси с глобален обхват. Анан каза още, че икономически проблеми не трябва да бъдат оставяни в ръцете единствено на финансовите министри и централните банкери, и призова за започване на широка международна дискусия под егидата на ООН, посветена на изграждането на "нова световна финансова архитектура" и определяне на адекватна политическа рамка, към която да бъдат приложени новите насоки.
САЩ навлязоха в период, когато за президента е значително по-трудно да прокарва своите и правителствените инициативи във външнополитическата сфера. Републиканската партия започна мащабна кампания срещу Клинтън и подготвя завръщането си на власт, като същевременно блокира голяма част от инициативите на президента и правителството, което отслабва възможностите за реално влияние на САЩ върху икономическите и политическите процеси и вкарва принудително американската външна политика в изолационистки период. Вътрешните проблеми на американския президент карат политическия и финансовия елит извън Америка да предявява нарастващи претенции към САЩ за промени на международната сцена. Аргументите са свързани с това, че предизвикателства като глобалната икономическа криза, увеличаващата се несигурност в световен мащаб, свързана с разпространяването на оръжия за масово унищожаване и нарастването на заплахата от тероризъм, и увеличаването на бедността в третия свят изискват промени в сегашната структура на органите на ООН, на другите международни институции и намаляване на прякото влияние на САЩ върху тях. Голяма част от предлаганите промени не са плод на нови идеи и въпреки че се предлагат като мерки за изграждане на силно международно сътрудничество, всъщност са част от опитите за намаляването на американското влияние за сметка на регионални претенции. Що се отнася до изграждането на нов тип международно сътрудничество, действително не може да се оспори нуждата от подобряване на сегашните институционални условия. Оттеглянето на САЩ от ролята на световен полицай обаче едва ли ще доведе до повишаване на ефективността и единомислието при решаването на международните проблеми. Факт е, че дори в сегашната си позиция на световен лидер САЩ често са принудени да действат едностранно поради възможността един от петте постоянни члена на Съвета за сигурност да блокира процеса на взимане на решения. И докато претенциите за отслабване на американското военно и политическо влияние засега идват предимно от страни извън западния свят, все повече привърженици сред западния икономически елит набира идеята за създаване на нови по-стабилни международни икономически институции, които да не бъдат зависими, както МВФ, от решенията на американския Конгрес. Очевидно е, че със сегашните си възможности МВФ и Световната банка не са в състояние да осигуряват световната икономическа стабилност.
Тези тенденции обаче едва ли ще получат развитие на сегашната 53-а Генерална асамблея на ООН, защото проблемите, за които се търсят решения, са по-скоро конюнктурни и въпросите, свързани с промени в международния живот, ще останат все още под формата на проекти.
Пан Банев е притиснат от чешките акционери в АКБ "Форес"
През изминалата седмица чешкият приватизационен фонд "Форестинвест - инвестични сполечности" проведе извънредно общо събрание на "АКБ Форес" АД. Целта на събранието беше да се потърси сметка на досегашните шефове начело с Николай Банев за отпуснатия през 1996 г. кредит от три милиона долара на "АКБ Форес" с цел финансиране на участието в първата вълна на масовата приватизация. Въпреки че засега липсва точна информация за гласуваните на общото събрание решения, ясно е, че чешките акционери се опитват да вземат управлението в свои ръце, след като през изминалите две години не са получили възвращаемост на инвестициите си и изпълнение на предварителните договорености. На събранието са били разисквани доклад на съвета на директорите за дейността през 1996 и 1997 го., доклад на експерт-счетоводител за 1997 г., доклад на съвета на директорите за използването на кредитните средства, предоставени от "Форестинвест", изменения в устава и персонални промени в ръководството.
Дружеството "АКБ Форес" е основано през 1996 г. с мажоритарно участие от 99% на Николай Банев. По-късно в него инвестират "Форестинвест", с чиито финансови средства стартира дейността си един от най-големите приватизационни фондове у нас - "АКБ Форес - социален", сега преобразуван в "АКБ Корпорация" АД. Въпреки че липсва точна оценка на портфейла на фонда, оценката на "АКБ Корпорация" все пак е над 20 милиона долара. Достатъчно е да се спомене само делът от 60% от "Полимери", който АКБ купи (с кредит от Булбанк) и чиято пазарна капитализация е в размер на над 50 млрд. лв. Освен с агресивната си рекламна кампания фондът стана известен и със скандалния си начин на управление. За стила на сегашните шефове е достатъчно да се спомене само мястото на провеждане на последното общо събрание на фонда - село Бенковски в Хасковска област.
"Според предварителната договореност с г-н Банев, на когото доверихме управлението на нашите средства, "АКБ Форес" трябваше да притежава дял от 64% във всички компании, в които придобива активи", обясни Роберт Бабука, изпълнителен директор на "Форестинвест", преди общото събрание. Той допълни, че договореностите не са били изпълнени и "Форестинвест" на практика е загубил контрол върху средствата. Според неофициална информация за това е помогнал и тогавашният чешки представител, който е отговарял за инвестициите на "Форестинвест" в България. "Не знаем какво се е случило между пан Банев и нашия представител, но резултатите и сами могат да говорят", каза Бабука. Според друга неофициална информация проблемите на чешките инвеститори са станали причина за разговори между чешки дипломат у нас и български вицепремиер, отговарящ за приватизационния процес. Проблемът с приватизационните фондове обаче е, че след преобразуването им по Търговския закон те стават най-обикновени търговски дружества без възможност за намеса на комисията по ценните книжа например. Очевидно обаче единствено нежеланието на чешките инвеститори да забъркват скандали около фирмата било причина за мълчанието им досега.
АП добавя още предприятия към експеримента с пуловата приватизация
Агенцията за приватизация води преговори с мисията на Европейския съюз (ЕС) за подготовката на четири нови пула, които ще се продават от упълномощени приватизационни агенти, съобщи преди две седмици Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Официалните аргументи на ЕС в полза на продължаването на пуловата приватизация са същите, както и през миналата година - ускоряване на процеса, прозрачност на сделките, избягване на възможностите за корупция и постигане на по-голямо доверие от страна на чуждите инвеститори към България. Към настоящия момент обаче нито едно от тези условия не се е изпълнило, затова е странна лекотата, с която се решава експериментът да бъде продължен. Другото обяснение е това да представлява политическа демонстрация на добри намерения както от страна на българското правителство, така и от страна на ЕС.
Договорите с посредниците за шест групи предприятия (с финансиране, осигурено от програма САРА към ФАР) бяха сключени в края на миналата година и началото на тази. По тях досега няма нито една осъществена приватизационна сделка. Първата се очаква да бъде продажбата на силистренското предприятие "Меком", за което посредник е "Райфайзен инвестмънт България" (Raiffeisen Investment Bulgaria). Другата програма за пулова приватизация е на Американската агенция за международно развитие (USAID), която също стартира в края на 1997 г. и досега също не е постигнала особен успех. Единствената сделка по нея е продажбата на мажоритарен пакет от предприятието за миещи вещества "Верила" на работническо-мениджърското дружество. Посредник по сделката беше "Баренц груп" (Barents group).
"Наистина е странно решението на ЕС да финансира приватизацията на нови пулове, преди да има резултати по досегашните шест на програма САРА. Представителите на ФАР вероятно знаят, че в момента нещата не са идеални, но са готови да ги приемат, при условие че се стигне до реални сделки. В началото обаче представителите на ЕС казваха, че е важно да има качествени сделки, а не продажби на когото и да е", коментира представител на фирма-посредник по една от шестте групи предприятия на програма САРА.
"При мен наистина има списък на 14 предприятия, подадени от АП с молба за помощ. На тази фаза не мога да взема отношение по този въпрос, защото в средата на октомври очакваме да получим от Брюксел бюджета за следващата година", заяви Георги Папломатас, представител на САРА за България.
Идеята отново да се упълномощават посредници за групи предприятия изглежда още по-странна, като се има предвид отношението на българските висши чиновници към сегашните чужди консултанти. Изпълнителният директор на АП Захари Желязков например не пропуска да критикува приватизационните агенти (с малки изключения) с аргумента, че не вършат съвестно работата си и вместо тях се налага да я върши АП. Не по-малък поддръжник на тезата, че посредниците са вредни, е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов, който през пролетта ги обвини, че чертаят квадратчета и диаграми, вместо да продават.
Желязков освен това твърди, че посредниците нямат право да избират купувачи, а само да подготвят приватизационните сделки, защото не е допустимо чужденци да вземат решения на кого да се продават българските предприятия. В това отношение той влиза в задочен спор с Георги Папломатас, който държи "отговорността да се носи от агентите, а не да се размива". "Има правна рамка, която не бива да се нарушава - това са меморандумът за разбирателство на българското правителство с Европейския съюз и договорите на приватизационните агенти. Миналата година вицепремиерът Александър Божков спомена един термин "приватизация на приватизацията". Напълно го подкрепям, в противен случай трябва да вкараме всичко в една бюрократична машина", коментира още Папломатас.
Представители на висшата администрация критикуват посредниците и в друг аспект, като неофициално подкрепят тезата, че посредниците са не по-малко склонни към корупция, отколкото държавните чиновници. Един от аргументите е например отблъскването на белгийската фирма "Сибелко" (световен лидер в добива на кварц, каолин, и минерали) от страна на известен посредник, който поискал възнаграждение, за да въведе компанията като инвеститор в България. Не е ясно кой би могъл да бъде посредникът, тъй като единственият официално известен и заявен интерес на "Сибелко" към България е само за създаване на смесено дружество с разградското предприятие "Каолин", а то не е включено в нито един от досегашните пулове.
Новите четири пула ще обединяват общо 14 предприятия в секторите машиностроене, транспорт, строителство и минна промишленост. Засега Агенцията за приватизация отказва да съобщи имената на предприятията. Финансирането от програма САРА за възнагражденията на посредниците ще бъде в размер на 3 млн. екю. За разлика от миналата година този път АП ще настоява избраните консултанти да не получават т.нар. твърдо възнаграждение за свършена работа (retainer), а само процент от договорените цена и инвестиции за всяко от продадените предприятия.
"В новите пулове строго ще се спазва принципът да се предлагат само трудни за приватизация предприятия. В противен случай АП би могла да се справи с тях и сама", каза освен това Захари Желязков. Това твърдение подкрепя неговата отдавнашна теза, че досега посредниците направо са получавали подаръци, като са им се предлагали атрактивни предприятия за продажба.
"Сред тези 14 предприятия има някои, за които няма смисъл да се харчат пари. Най-вероятно ще извадим само атрактивните и ще се съсредоточим върху тях", заяви обаче Георги Папломатас.
Този път АП явно цели да избегне два от най-неблагоприятните ефекта на пуловата приватизация. Единият е известен като феномен на "обиране на каймака" - тоест желанието на големите консултантски къщи и инвестиционни банки да бъдат упълномощени за приватизацията само на най-големите и атрактивни предприятия, като избягват да поемат ангажимент за сделките с малки и труднопродаваеми дружества. Другото, от което АП се опасяваше още в края на миналата година, беше именно твърдото възнаграждение. "Ще се опитаме да пресечем варианта, при който консултантът след четири-пет месеца си прибира парите от договорената такса и казва "съжалявам", като връща предприятието за ликвидация, без да се интересува от втората част на проекта, която именно предполага получаване на възнаграждение като процент от продажбата. Затова нашата идея е свързана с липсата на retainer, тоест консултантите да получават своето възнаграждение след окончателно приключване на работата", коментира Стоян Тодоров, зам. изпълнителен директор на АП на конференцията "Ускоряване на приватизацията" миналия ноември.
Досега пулова приватизация е правена само под формата на експеримент в Армения, Румъния и Полша. Не е известно каква част от предприятията в арменските пулове са били продадени успешно, като към края на миналата година се очакваше успеваемостта да е близка до 50 %. В Румъния и Полша, където експериментът е приключил, успеваемостта е малко над 10 процента.
"Аз съм убеден за себе си, че независимо от всички субективни и обективни трудности ще имаме не по-малко от 80 % успех в целия проект по САРА. А това е доста добър резултат, струва ми се", прогнозира Георги Папломатас.
Според Пол Сакс, президент на нюйоркската компания "Мултинешънъл стратеджис", опитът с пуловете в другите страни сочи, че предлагането на групи от слабо атрактивни предприятия, при това без твърдо възнаграждение, ще доведе само до липса на кандидати за посредници. На миналогодишната конференция "Ускоряване на приватизацията в България" Сакс заяви: "Опитът на другите страни, от който трябва да се поучим, е да няма прекалено много непродаваеми и спорни компании в един и същи пул. Във всеки пул трябва да има една мощна и атрактивна компания, която да привлича международния интерес. Всички пулове досега са привличали агентите с помощта на твърдо определена сума - ритейнър".
Публичната информация за дружествата е непълна и труднодостъпна
Участниците на нашия фондов пазар, нашата Комисия по ценни книжа, шефовете на борсата и въобще всички, които твърдят, че се борят за създаването на съвременна и добре функционираща борса в България, обичат да илюстрират целите си с примери от Съединените щати. Вероятно защото там регулацията на капиталовите пазари е доведена до съвършенство. Ето затова интересен е следният пример. Ако някой дребен инвеститор в Америка реши да купи акции от дадено дружество, той може да влезе в интернетската страница на щатската комисия по ценните книжа и оттам го залива порой от информация. Кога какви емисии на какви цени е издавало съответното дружество, как са били сменяни управителите, какви решения за инвестиции са били вземани, бизнеспланове, баланси и всякакви финансови информации за всяка година от съществуването и т.н. Неща, за които човек дори невинаги може да се сети - като например екологичните законодателни ограничения и следващите от тях рискове във връзка с дейността на дружеството.
За да може даден гражданин да получи някаква информацията в тукашната Комисия по ценни книжа, той трябва да се въоръжи с огромна доза търпение и време. Разкриването на информацията става в помещение, което има възможност да поеме не повече от 7-8 желаещи да четат предоставените им папки. Няма възможност за копиране на страници, да не говорим за някакъв друг по-цивилизован начин за пренасяне на информация. А ако чуждоезичен инвеститор реши да се възползва от нашенската организация, той просто трябва да се откаже.
Близо три години след създаването на Комисия по ценните книжа и година след края на първата вълна на масовата приватизация и началото на борсовата търговия в България инвеститорите не могат да разчитат на разумен достъп до публичната информация. Макар че броят на публичните дружества е огромен, числеността на служителите в регулиращия орган също не е малка. В България също така обаче трудно може да се вярва на информацията за тези дружества, дори да си направиш труда да я добиеш. Всички участници в масовата приватизация вече се сблъскаха с липсата на оперативна финансова информация за дружеството (или приватизационния фонд), в който са акционери. Хората нямат лесен начин, а също така и не знаят как да научат поне телефоните и адресите на дружествата. Като причини за сегашната ситуация могат да се изтъкнат много неща - липсата на традиции в тази сфера, неадекватната законова уредба и най-вече липсата на интерес у ръководствата на дружествата да разкриват тази информация. От друга страна, единствената институция, на която инвеститорите теоретично могат да разчитат, е Комисията по ценните книжа, която би трябвало да поддържа публичния регистър за всички публични дружества. Създаването на пазар на ценни книжа до голяма степен зависи от прозрачността на дружествата, чиито акции трябва да се търгуват. Всъщност това е най-важната функция на тази институция, макар че тя отделя време единствено за да прави проверки и да налага глоби. Освен че е институция, която следи прилагането на закона, комисията има право и на законодателна инициатива. Досега като оправдание за липсата на развитие по въпроса за публичния регистър членовете на комисията изтъкваха бездействието на техните предшественици. След изтичането на една година от встъпването на длъжност на новата комисия обаче това твърдение звучи все по-неубедително.
В момента дори не за всички дружества от масовата приватизация могат да се намерят основни данни. Причината е, че задълженията за разкриване на информация от публичните дружества влизат в сила от момента, в който те бъдат вписани в регистрите. От своя страна това вписване все още не е привършило. Друг обективен проблем е изключението в закона, което беше направено за дружествата от масовата приватизация. За тях беше разрешено да се търгуват без проспект до 31 октомври тази година.
Според Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества в публичната информация се включва и годишен отчет за финансовите резултати на дружеството (който се предоставя в срок от 90 дни) и полугодишен отчет (до 60 дни). Публичните дружества са задължени да разкриват на комисията незабавно обстоятелства, които могат да повлияят силно на движението на акциите. В закона са посочени следните такива обстоятелства - откриване на производство по несъстоятелност, преобразуване на дружеството, промени в устава и ръководството, съдебно производство срещу дружеството, изменение в търговската дейност и най-вече сключване на договори със значителни финансови постъпления.
През май догодина ще има съвременен публичен регистър
Янко Николов, член на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, пред в. "Капитал"
- Нарушенията, които установяваме, са свързани с изискванията за предоставяне в срок на шестмесечни и годишни отчети, незабавно разкриване на обстоятелства по член. 82 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (информация за дружествата, свързана с промени в устава, управителните органи, решения за преобразуване на дружеството, откриване на производство по несъстоятелност, изменения в търговската дейност и др. - бел. ред.) и изискването на проспект за публично предлагане на ценни книжа. Но най-често срещаните нарушения в тази област са свързани именно с неразкриване на посочените в чл. 82 на закона за ценните книжа обстоятелства, които могат да повлияят на цените на акциите. Например имаше промени в управителните органи, при които съдът трябваше да се произнесе по легитимността на ръководството на публично дружество. Такава информация не беше постъпила в комисията. Често липсва информация за промени в устава. Обикновено те са свързани с реда за увеличаване на капитала, а това пък е най-често срещаният метод за "превземане" на публични дружества.
- Когато говорим за достъп на инвеститори до информацията за публичните дружества, ясно е, че става дума за изграждането на т.нар. публичен регистър на комисията. В него освен информация за публичните дружества има информация и за другите субекти, подопечни на комисията - инвестиционни дружества, инвестиционни посредници и физически лица - брокери. В момента ние сме във фаза на одобряване на разработчика на софтуера и едновременно с това хардуерната реализация на този регистър. За съжаление, по ред причини преди не е направено нищо в тази насока и сега поставяме началото на цялостното информационно обслужване на Комисията по ценни книжа. Не бива да се забравя също, че това не е единствената задача, която престои да решаваме. Освен това трудно е да се хванат скъпоплатени софтуерни специалисти за работа в държавна организация. Това е общ проблем на държавната администрация като цяло. По предварителни разчети през май 1999 г. трябва да стартира публичният регистър на комисията по начина, по който се разбира в съвременните понятия на информационните технологии. Предвиждаме бъдещата система да има пряка връзка с регистрите на Националния статистически институт и другите институции, които имат пряко отношение към субектите, които контролираме - ЕСГРАОН и търговския регистър. Целта е да се направи цялостна картина на обектите, които са подопечни на комисията. Такава единна система ще е от полза както за нас при извършването на действия по регулацията и контрола, така и на органите на следствието, които имат отношение към такъв тип нарушения.
- След последните промени в закона за ценните книжа нещата не търпят особено изменение, освен по-детайлно описание на изискуемата информация. По време на дискусиите имаше предложение да се намали честотата на разкриване на информацията - да има и тримесечно оповестяване на финансова информация. Моето лично мнение е, че би трябвало да има такава информация. Ние съзнаваме, че голяма част от тези дружества са станали публични вследствие на приватизацията и че едва ли мнозинството от тях искат да останат в регистъра на публичните дружества. Мисля, че е извън логиката на публичните дружества и публичното предлагане на ценни книжа да караш едно такова дружество да предоставя тримесечни отчети, включително и паричен поток. Може би това е компромис, тъй като все пак сме в преходен период. Надяваме се, че в кратък период от време ще стане ясно колко дружества ще искат да останат публични и колко - затворени. Тогава, на един по-късен етап, ще се наложат промени - било на подзаконов нормативен акт или на закона в тази му част. Спор няма обаче, че такава информация трябва да се дава и може би трябва да се акцентира в задължителната част на закона и задълженията на управителните органи да предоставят тази информация. Необходимо е мениджърските екипи да осъзнаят, че предоставянето на повече информация влияе по-благоприятно върху цената на предлаганите от тях акции (независимо дали става дума за публично предлагане на нова емисия, или за вторична търговия със съществуващи акции), а не комисията да направи проверка и да накаже управителните органи, че не спазват закона.
накратко
Надзорният съвет на Агенцията за приватизация принципно одобри през изминалата седмица вътрешни правила за действията, които трябва да извършват служителите на агенцията и приватизационните посредници за успешното приключване на сделките от пуловата приватизация. "Това е вътрешно тълкуване на договорите с посредниците", заяви по този повод Асен Дюлгеров, председател на надзора. Според Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, "актът е задължителен само за служителите на агенцията". "В тези правила става дума и за действия на посредниците, но само такива, които са предвидени в техните договори", допълни Желязков. В правилата са определени срокове по всеки етап от размяната на документи и комуникацията между посредниците и агенцията. В тях е предвидено например, че когато посредникът предаде заключителния си доклад по някоя от поверените му сделки, АП трябва да се произнесе по него в срок от 3 дни. Ако в доклада има несъвършенства, агенцията възнамерява учтиво да моли посредника да ги отстрани, а ако той откаже - да ги отстрани сама.
Министерският съвет през изминалата седмица взе решение да допълни т.нар. списък за целева приватизация с "Челопеч" ЕАД с предмет на дейност добив и обогатяване на руди. Предприятието се продава от промишленото министерство, което е упълномощено от Агенцията за приватизация да подготви и сключи сделката. Към списъка за целева приватизация обикновено се добавят предприятия, при които се очаква скорошна сделка (най-често с чужд инвеститор) и високи приходи от нея.
Промишленото министерство отчете 25 сключени приватизационни сделки през първата половина на септември, от които пет са за мажоритарни пакети от цели предприятия и 15 - за обособени части. Общият размер на договорените плащания по всички сделки е малко над 2.6 млрд. лв. Почти всички големи сделки за периода са с работническо-мениджърски дружества. От началото на годината промишленото министерство отчита 284 сделки (включително продажбата на преференциални акции и остатъчни дялове) и договорени плащания в размер на 206 млрд. лв. Синдикатите в авиокомпания "Балкан" изпратиха декларация до председателя на парламента Йордан Соколов, вицепремиера Евгений Бакърджиев, финансовия министър Муравей Радев и КНСБ и КТ "Подкрепа", че се противопоставят на избора на "Балкан еър" (дружество, основано от бившите мениджъри на авиокомпанията) за купувач на "Балкан". Според официалното съобщение синдикатите не са против приватизацията, но настояват за ясна стратегия за развитие на авиокомпанията и прозрачност на вливаните капитали. Декларацията обаче не е изпратена до принципала на "Балкан" - транспортния министър Вилхелм Краус, и до изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков. Вероятната причина за това е, че Краус и Желязков вече заявиха, че подкрепят сделката и са против намесата на сегашните служители на "Балкан" в нея.
"Кремиковци" АД отчете 2.8 млрд. печалба, но не разпредели дивидент
Цялата печалба на "Кремиковци" АД за 1997 г. в размер на 2.820 милиарда лева да се задели за фонд "Резервен" на дружеството, реши общото събрание на акционерите, което беше проведено през миналата седмица. Това решение за разпределение на годишната печалба беше взето въпреки искането на индивидуалните акционери да получат дивидент за периода. Държавата, представлявана от Министерството на промишлеността, все още е основен акционер в "Кремиковци" с малко над 96% от капитала. Останалият дял е собственост на голям брой индивидуални акционери, които са придобили акциите си по време на първата вълна на масовата приватизация. Тогава срещу инвестиционни бонове бяха предложени 30% от акциите на "Кремиковци" АД, но бяха изкупени само около 4%.
Според предоставения производствен отчет през 1997 г. дружеството е отбелязало ръст на производството (спрямо предвидените в програмата за финансово оздравяване на дружеството стойности) при производството на феросплави, чугун, стомана, валцувани черни метали и поцинкована ламарина. По-малко от предвидените обеми са произведените количества поцинковани тръби, бяло тенеке, електростомана и др. Печалбата на дружеството за първото полугодие на 1998 г. е 970.7 милиона лева, съобщиха представители на комбината.
Общото събрание освободи от надзорния съвет на "Кремиковци" Йордан Георгиев, а на негово място беше назначен Жорж Минчев. Събранието гласува и промяна в устава на дружеството, според която ръководството няма да изпраща покани до всеки индивидуален акционер, а ще е достатъчно обнародването на съобщението. Както и в случая с друго голямо предприятие - "Булгартабак холдинг", тази промяна се прие негативно от индивидуалните акционери, които присъстваха на събранието.
Според Марин Маринов, зам.-министър на промишлеността, при приватизацията на дружеството не трябва да се очаква висока продажна цена поради огромните задължения на дружеството. Предишната седмица Агенцията за приватизация удължи с една седмица срока за подаване на оферти за 71% от капитала на "Кремиковци" АД до 25 септември. Това стана по искане на приватизационния посредник WS Atkins, тъй като срокът се оказал недостатъчен за подаване на оферти от страна на сериозен потенциален купувач. Останалите 25.25% от капитала на "Кремиковци" са определени за придобиване от работещите на преференциални цени и за обезщетяване на предишни собственици на земи в района на комбината.
накратко
Чуждестранното участие във "Винпром сервиз Португалия Корк" АД беше увеличено от 51% на 82%, след като Министерството на промишлеността даде съгласието си трите португалски фирми акционери ("Суперкор Кортикаш ди Португал", "Алвару Куелю и братя" и "Жорж Пинту ди Са") да увеличат участието си чрез апорт на нова линия за бутилиране на малoграмажни бутилки вино. През миналата седмица линията беше официално открита. Според данни на МП цялото капиталовложение възлиза на 1.190 милиарда лева и след откриването на цеха в с. Надарево (община Търговище) ще бъдат открити 30 работни места на смяна.
КНСБ изрази в декларация недоволството си от начина на управление и най-вече от оздравителните мерки, предприемани от ръководството на "Химко" - Враца. Според синдиката от мерките страдат предимно редовите работници и специалисти, които са в принудителен отпуск и от няколко месеца получават само половината от заплатите си. До края на годината в "Химко" трябва да бъдат съкратени между 500 и 700 души.
Работническо-мениджърското дружество "Формопласт-98" купи 24.4% от капитала на "Формопласт" АД. Предприятието произвежда пластмасови изделия и шприцформи. Цената на сделката е 197 291 долара, от които десет процента са били платени в брой в деня на сключване на сделката (23 септември). Останалите 90% ще бъдат изплатени след едногодишен гратисен период на девет равни годишни вноски, от които половината в брой, а останалата част - в държавни дългосрочни облигации. От капитала на "Формопласт" досега 67% са раздържавени чрез масовата приватизация, 6.6% за продажба при облекчени условия и 2% - за удовлетворяване на реституционни искове. Най-големи пакети след третата тръжна сесия придобиха бившите приватизационни фондове "Компакт" (19.43), "Петрол фонд" (13.11) и "Добруджа" (9.18).
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на 55% от капитала на "Мелор" ЕАД - Пазарджик, с работническо-мениджърското дружество "Мелор-98". Предприятието произвежда брашно, трици, грис и ориз. Цената на сделката е 3.31 млн. долара, като купувачът ползва законовото си право на десетгодишно разсрочено плащане. Една десета от цената е била платена в брой в деня на подписване на договора (18 септември), а останалите 90% ще бъдат издължени наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации. Според условията на приватизационния договор през следващите три години "Мелор-98" поема ангажимент да запази предмета на дейност на приватизирания завод и да инвестира 1.91 млн. долара.
Работническо-мениджърското дружество "Випом инвест" АД спечели търга за 26.2% от капитала на видинското предприятие за производство на помпи "Випом" ЕАД. В търга, проведен от Агенцията за приватизация миналата сряда, не са се явили други кандидати, затова "Випом инвест" ще придобие остатъчния дял по обявената начална тръжна цена - 552 100 долара. Само един кандидат - работническо-мениджърското дружество "Прогрес-98", се яви и на търга за продажбата на 23% от капитала на "Прогрес". Предприятието произвежда чугунени отливки и леярски материали. Цената, по която "Прогрес-98" ще придобие остатъчния дял, е 232 200 долара. Срокът за подписване на приватизационните договори за "Випом" и "Прогрес" е 7 октомври.
Договорът за упълномощаване на "Райфайзен инвестмънт България" за подготвяне на приватизационната сделка за ГОРУБСО ЕАД е поправен, съобщи през изминалата седмица Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Според него сега договорът упълномощава "Райфайзен инвестмънт" да продаде шест от осемте дружества, на които беше разделен ГОРУБСО. "За останалите две финансовото министерство има други намерения", поясни Желязков. Възнаграждението на посредника, предвидено в договора, остава без промяна.
Лошото начало на "Полимери" на официалния пазар продължава
През втората седмица от търговията на официалния пазар на акциите на "Полимери" бяха изтъргувани 21 акции, които очертаха низходящ тренд. Всяка от тези символични сделки с по една акция беше в долната граница на разрешения минимум от 5% спрямо цената на затваряне от предишния ден. В резултат на това в края на миналата седмица книжата на девненското дружество вече бяха на цена под 12 000 лева за акция. Доколко тази цена е реална е трудно да се каже, но липсата на търсене и на тези нива е достатъчно показателна.
Според участници на пазара очакванията са за връщане на цените отпреди три седмици. Тогава акциите на девненското дружество се търгуваха на цени около 6000 - 8000 лева за акция с номинал 1000 лева. Тогава информацията за качването на акциите на най-високия сегмент на фондовата борса, където по принцип би трябвало да се търгуват акции на най-стабилните дружества, покачи близо два пъти акциите и те достигнаха нива от 14 950 лева.
Странното движение на цените на "Полимери" доказва за пореден път, че борсовата търговия у нас се движи по правила, коренно различни от тези, които някои кандидати за участие на пазара четат по учебниците. Това не е никак чудно, като се има предвид, че броят на физическите лица, инвестирали своите пари в ценни книжа от български предприятия, със сигурност не надхвърля този на участниците в пазара и служителите в свързани с него институции. Случаят с "Полимери" е достатъчно красноречив, защото нито качването на акциите на по-висок сегмент на борсата, нито медийните атаки с намерения за листване на най-големите световни борси успяха да накарат инвеститор да вложи парите си в тези ценни книжа.
През изминалия период отново не бяха регистрирани сделки с акции на другото дружество, регистрирано на най-високия сегмент на официалния пазар - "Елкабел". Не бяха регистрирани и сделки с акциите на друго наскоро появило се на официалния пазар, но на временния сегмент, дружество - "Ем Джи Елит холдинг" АД, бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит". След 17 септември, когато цената беше вдигната чрез символична сделка до 260 лева за акция, търсене на акции на този холдинг на практика няма. Офертите продава останаха на 247 лева за акция с номинал 100 лева.
От останалите акции, търгувани на временния С пазар, най-активна беше търговията с акции на "Петрол холдинг груп". Общо 11 159 акции смениха собствениците си през борсата на средна цена от 2324 лева за акция. Акциите на "Доверие обединен холдинг" продължават да се търгуват сравнително активно. Общо 7001 акции на средна цена 2127 лева бяха изтъргувани за периода 11 - 17 септември. През борсата премина и пакет от 5000 акции на "Добруджа холдинг" на цена 330 лева за акция с номинал 100 лева. Общо 161 акции на хасковското дружество "Химмаш", което беше предложено преди месец за приватизация през борсата от Министерството на промишлеността. Акциите се продадоха на цени между 3093 и 3417 лева за акция.
Сделки със "Соди" и "БТ холдинг" движат търговията на свободния пазар
Въпреки сравнително големите дневни обороти, регистрирани на свободния пазар на "Българска фондова борса - София" след почивните дни, истинската търговия с ценни книжа на този пазар на практика спря. През периода 11 - 17 септември на свободния пазар на борсата имаше сделки по общо 60 позиции, което може да бъде сравнено само с началните седмици от търговията на борсата. От общо 3.333 милиарда лева по-голямата част (около 2.702 милиарда лева) представляваха прехвърляния на акции на "Солвей - Соди" и "Булгартабак холдинг". Ако от общия обем се извадят и няколкото сравнително големи пакета на слабо търгувани дружества, става ясно, че търговията на борсата е паднала значително под критичния минимум. Символични сделки бяха регистрирани с доскоро активно търгувани акции като "Софарма", "Варненска корабостроителница", "Химко" и "Нефтохим". Цените на акциите остават сравнително стабилни, но при тези количества и практическата липса на търсене за реални цени е трудно да се говори.
Според брокери регистрираните сделки с големи пакети на "Солвей - Соди" и "Булгартабак холдинг" представляват предварително договорени прехвърляния между чужди портфейлни инвеститори. Сделките с акции на "Булгартабак холдинг" бяха сключени от брокери на "Капман" и Първа ФБК, които по принцип са най-активни в търговията с акции на тютюневия холдинг. Сделките с акции на "Солвей - Соди" бяха извършени с посредничеството на няколко инвестиционни посредника, като най-активни в тях бяха брокерите на Първа ФБК, "Елана" и БРИБанк. През седмицата бяха изтъргувани общо 92 825 акции на "Соди" на средна цена 13 298 лв. на обща стойност 1.234 милиарда лева. Заедно с акциите на "Булгартабак холдинг" (60 043 акции на обща стойност 1.468 милиарда лева) те представляваха по-голямата част от обемите на борсата.
Интерес към нашия пазар (или това, което така наричаме в момента) проявяват предимно инвеститори, които вече са спечелили значителни суми от покачването на цените през първата половина на годината. При покачването на цените на акциите на големите дружества през периода април - май, тези от тях, които бяха влезли на пазара в началото на годината, имаха възможността да продадат придобитите акции с печалба, която при отделни дружества достигна 100%. Според анализатори на пазара тогава у нас са влезли предимно рискови капитали с краткосрочна ориентация, които макар и сравнително малки в парично изражение успяха да повлияят на цените на новооткритата Българска фондова борса. Другата страна в сега регистрираните сделки са най-вече инвеститори, които са влезли на нашия пазар именно в пиковия момент на цените. След падането на цените през последните два-три месеца (в сравнение с април-май акциите на големите дружества паднаха между 25% и 50%) част от тях предпочитат да се изтеглят въпреки регистрираните загуби.
Въпреки това не може да се твърди със сигурност, че се връщат единствено високорискови капитали, тъй като сделките са предимно с акции, които представляват интерес в дългосрочен план. Според други брокери разделение на рискови и сериозни инвеститори на нашия пазар няма, а разликата е по-скоро в ориентацията на инвестициите. Неслучайно предмет на прехвърляне са акциите на "Солвей - Соди", която освен най-голямата приватизационна сделка е и дружеството с най-сериозни инвестиции след приватизацията. Според анализатори на пазара тези книжа са една от най-добрите дългосрочни инвестиции на нашия пазар.
Най-голямо покачване за периода регистрираха акциите на туристическия комплекс "Златни пясъци", които се покачиха с 46% - до около 9500 лева за акция (виж таблицата на страница 42). Общо 447 акции бяха изтъргувани, което е един сравнително голям обем за борсата в момента. Причината за повишеното търсене на тези книжа е информацията за изплатения кредит към Булбанк и добрите резултати за сезона. Тази тенденция обаче не се забелязва при акциите на другите туристически комплекси - "Слънчев бряг" и "Албена". Цената на акциите на "Дюни" се покачи значително, но изтъргуваните количества за периода бяха символични.
Доларът поевтиня до 1.66 марки в края на седмицата
Левът отново рекордно скъп спрямо американската валута
След като в последните две седмици доларът остана твърдо под границата на 1.70 марки за долар, в края на изминалата седмица (петък по обед) котировките достигнаха до 1.6679 марки за долар. Стабилната германска икономика и данните за тревожното състояние на инфлацията в САЩ бяха основната причина за новото поевтиняване на долара.
В сряда шефът на федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан произнесе реч в Конгреса за лихвената политика на страната. Той засегна основно мерките за оздравяването на американската монетарна система, което според думите му ще бъде основна цел през следващите няколко месеца. След речта му отново се засилиха очакванията за намаляване на лихвените равнища в САЩ. В средата на седмицата доларът се стабилизира на нива около 1.6880 марки. Спекулациите ще приключат на 29 септември, когато ще се проведе заседанието на управителния съвет на федералния резерв, на което евентуално ще бъдат намалени лихвите.
Прогнозите, че Хелмут Кол има сериозни шансове да спечели изборите в неделя и ще остане канцлер на Германия, допълнително подкрепиха марката и тя се котираше около 1.68 за долар късно в четвъртък. Според социологическите проучвания преди изборите преднината на конкурента на Кол Герхард Шрьодер постепенно се стопява. Според обобщенията на експертите по-голяма част от германците са доволни от управлението на сегашния си канцлер и не желаят да го сменят.
Японската йена отново продължи движението си нагоре-надолу спрямо останалите валути и особено спрямо американския долар. Широко анонсираните мерки за оздравяване на японската икономика се забавиха много и това бе основната причина за отслабването на йената в края на изминалата седмица. В началото тя се котираше около 132-133 йени за долар, но след новините за песимистичните очаквания на икономистите падна до 136 йени за долар с тенденция за още по-голямо поевтиняване. След като преди десетина дни Standart & Poor's намали кредитните рейтинги на няколко банки, през изминалата седмица Fitch IBCA намали рейтинга на Япония, което допълнително повлия на националната валута.
В края на изминалата седмица високопоставен служител от международния валутен фонд каза, че Русия трябва да демонстрира привързаност към поддържането на твърда национална валута и ниска инфлация, без да се опитва да предлага решения на банките-кредитори. По данни на рейтинговата агенция Fitch IBCA външният дълг на Русия в момента е 141 милиарда долара, от които 90 милиарда са дългове на бившия Съветски съюз. Към средата на август тази година дългът се е увеличил с 11 милиарда долара спрямо края на 1997 г. След поредното отслабване на руската парична единица в края на предходната седмица до около 17 рубли, в петък, 25 септември, котировки на междубанковата валутна борса в Москва бяха 15.90-16.20 рубли за долар. Курсът на рублата може да бъде повлиян и от практически действия в посока, посочена от премиера Евгений Примаков. В края на изминалата седмица той заяви, че укрепването на рублата е невъзможно без пресичане на износа на валута зад граница.
Търговията на валутния пазар у нас в края на изминалата седмица не бе особено активна, защото малкото свободни левове в банките бяха насочени към попълване на минималните задължителни резерви. Котировките на лева спрямо долара следваха плътно движението на курса марка/долар на международните пазари и в петък доларът се котираше около 1665-1667 лева. Това отново са рекордно високи равнища за българския лев спрямо американската валута от въвеждането на валутния борд. Марката остана под 1000 лева на междубанковия пазар, защото банките не търсеха толкова активно марки както преди празниците.
Кешовият пазар у нас остана над нивата на междубанковия и това е напълно естествено според дилърите. Повечето от търговците са купували долари на нива над 1700 лева и сега трудно ще свалят котировките продава под тази граница.
Българските брейди-книжа поскъпнаха рязко
Българските брейди-облигации поскъпнаха рязко в средата на миналата седмица, след като в продължение на около месец и половина се търгуваха на много ниски нива. В четвъртък покачването на книжата бе между 15 процента за DISC и 29 на сто за FLIRB. Обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 65.500/625 цента и се продаваха по 67.375-68.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB, се повишиха до 59.625 купува и 61.875 продава, котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 50.000-51.000 цента. Стабилността на българската икономика бе една от основните причини за поскъпването на нашия дълг според експертите на международните пазари. В края на седмицата (петък) книжата по българския външен дълг леко поевтиняха, което бе по-скоро техническа корекция, отколкото трайна тенденция за връщане на цените надолу.
Стабилизацията и повишението на цените на нашите брейди-облигации бе вследствие и на общото повишение на цените на дълговите инструменти на международните пазари. Цените на дълговите облигации на международните пазари се повишиха в края на миналата седмица въпреки кризата в Латинска Америка. Основната причина за това бяха очакванията за понижаване на лихвените равнища в САЩ. Според експерти това може да стане още през седмицата между 28 септември и 2 октомври. В началото на миналата седмица повечето облигации все още се котираха много ниско, но след това започна покачване. Брокерите са на мнение, че въпреки засилването на пазара някои от цените могат да се върнат назад следващата седмица.
В края на седмицата представители на политическия елит на Русия изказаха съмнения, че правителството на Евгений Примаков може да се справи успешно в преговорите с Международния валутен фонд за отпускане на нови траншове кредити. До този момент през тази година Русия получи 22.6 милиарда помощи, но това не беше достатъчно за финансова стабилизация на страната. Важността на допълнителното финансиране на Русия е съществена и това се отнася най-вече за външния дълг на страната. Заместник-министърът на финансите Михаил Касянов заяви в края на миналата седмица, че ако бъдат получени допълнителни кредити, Русия няма да има никакви проблеми с обслужването на външния си дълг.
Накратко
Китай реши няколко важни индустрии да обявят фиксирани цени на продукцията си, за да се предпазят от дъмпинг на вътрешния пазар и да се справят с ожесточената конкуренция. Секторите са машиностроене, металургия, строителни материали, лека промишленост, текстил и химическа промишленост. Не стана ясно как ще се определят цените, но според официалната китайска преса наблюдението на цените ще се осъществява от представители на самите индустрии. Пекин също така нареди на местните управи да затегнат контрола на ценообразуването и да вземат мерки срещу дъмпинг. Според специалисти компаниите са понижили рязко цените поради конкуренцията, създала се от излишъка на продукция в повечето индустрии в началото на 90-те. Регионалната финансова криза влоши проблема, тъй като страните, обявили девалвация на валутите си, започнаха на изнасят продукти на по-ниски цени.
Гръцката фирма - производителка на метали, "Митилинеос" закупи мажоритарен дял в румънския завод за цветни метали "Сометра" в Копса Мика за повече от 20 милиона долара. "Митилинеос" обяви, че планира да купи още предприятия от металургичната промишленост в Румъния. Това е една от най-големите приватизационни сделки в Румъния и най-голямата гръцка инвестиция в страната. Румънската приватизационна агенция продаде 60.044 процента от завода, който се занимава с преработка на цинк и оловен концентрат. Оборотът на "Сометра" за 1997 г. бе повече от 440 млрд. леи, когато износът й за Западна Европа достигна 35 млн. долара. Цената включва дела в "Сометра", инвестиции и проекти за опазване на околната среда. Предвидените инвестиции в екологични проекти възлизат на 10 млн. долара, тъй като в един момент Копса Мика е бил обявен за най-замърсената територия в света.
Жп превозите на товари в Аржентина са нараснали драматично, тъй като предприемчиви хора са имали рекордни реколти от зърно и маслодайни растения, съобщи източник от аржентинското правителство. Жп каргото се очаква да достигне 20 млн. т тази година, сравнено с 9.26 млн. т за 1993 г. До 2000 г. се очаква то да нарасне до 22.67 млн. т. Създадена от британци, аржентинската жп мрежа е най-дългата в Латинска Америка. Финансовите кризи от 80-те обаче причиниха огромни загуби за зле управляваната система, която заедно с друга инфраструктура изпадна в дълбоки финансови затруднения. В началото на 90-те обаче започна постепенна приватизация на жп мрежата, като в момента концесиите се предоговарят и ще бъдат за 30 години.
Наемите продължават да вървят нагоре, продажните цени са без промяна
Пазарът на имоти е един от най-бързо реагиращите на променящата се обща икономическа среда и безспорно би могъл да бъде добър коректив при изготвянето на една, макар и не дълготрайна, прогноза за развитието на страната. За това ясно говори и фактът, че от началото на годината досега наемите на жилища, офиси и търговски площи са се увеличили средно с 20%. Най-голямо е то при отдаваните под наем магазини и кафенета, където на места наемните цени са скочили с от два до три пъти, и това се дължи на факта, че и в момента основното нещо, от което се печели, е търговията. Ако трябва да се следва пътят на логиката, можем да кажем, че тази тенденция би трябвало да повлияе и на продажните цени на недвижимите имоти, тоест и те да се повишат, но на практика в момента се получава така, че наемите свободно се движат нагоре, а продажните цени изостават от тях, като стоят на позициите си от началото на годината. Такава тенденция на пазара на недвижими имоти се наблюдаваше и през 1993 г., когато въпреки масовото отдаване под наем на реституирани имоти наемните цени се покачваха за сметка на продажните, които падаха. Това оживление, от една страна, говори за съживяването на търговията, но, от друга страна, навежда на мисълта, че отново може да се случи търговците масово да се откажат след време от наетите помещения и цените им отново да се върнат на нивата от началото на миналата година. Сегашните наемни цени на имотите са едни от най-високите, които се наблюдават от началото на свободния пазар на недвижими имоти у нас, и те рефлектират върху срока за откупуване на един имот. Така например, ако в момента продажната цена на търговски обект в широкия център на столицата от 60-70 кв.м е приблизително 40 000 долара, а наемната цена за същото помещение е около 700 долара (на база офертни цени), то срокът за откупуване на същото е малко повече от четири години и половина, а по същото време на миналата година (пак на база оферти) той е бил шест години и половина. Ако помещението се намира на някоя от търговските улици, срокът му за откупуване може да падне и до две-три години. Покачването на наемните цени се отнася за всички видове отдавани помещения - било то офиси, апартаменти, къщи, ателиета, гаражи или промишлени помещения. То започна в началото на пролетта и противно на твърдението, че летният сезон е спокоен по отношение на недвижимите имоти, тенденцията за покачване на цените продължи през цялото лято.
Промяна в продажните цени на недвижимите имоти се наблюдава най-често на места, комуникативни по отношение на транспорт, в непосредствена близост или в самия център на градовете, които представляват интерес за покупка с цел най- често за преустройването им в офиси. По периферията на градовете, панелните комплекси, както и старите и занемарени квартали има високо предлагане, сравнително малко движение на собствеността и съответно застой на цените на имотите. В момента средната продажна цена на всички оферирани в столицата имоти е 250 долара на кв.м. Средната цена за имотите в централната част на София, кв."Лозенец", кв." Иван Вазов" е 404 долара на кв.м, а в кварталите "Люлин", "Обеля", "Овча купел" 175 долара на кв.м и това е максималният размах между цените на жилищата в един град. Двойно по-нисък е той за Варна и Пловдив, където разликата между цените в централната част и тези по кварталите не надхвърля 100 долара на кв.м. Най-високите нива на цените недвижимите имоти в страната достигнаха в края на 1993 г., когато средната офертна цена на кв.м. за столицата беше 360 долара, а в центъра цените заиграваха около 600 долара на кв.м.
Примаков & Co. - съдружници по неволя
Според един руски политик новото правителство с председател Евгений Примаков прилича на Ноев ковчег затова, че в него са се събрали представители на почти целия политически спектър. Ироничната нотка в определението разкрива съмненията, че първият коалиционен кабинет за последните 80 години от руската история е някакво особено постижение и събирането му по принципа "от всяка твар по чифт" ще доведе до положителни резултати. Наистина какво може да се очаква от кабинет, в който първият вицепремиер публично подкрепя паричната емисия, а един от "обикновените" вицепремиери категорично се обявява против нея.
Привличането на министри с различни политически и икономически убеждения се представя като желание за набирането на по-широка обществена подкрепа и е неизбежно, след като Държавната дума утвърди с голямо мнозинство кандидатурата на Примаков. Президентът Борис Елцин даде зелена светлина на масовия наплив в изпълнителната власт, като утвърди новата структура на кабинета, съставена по мотото "Постове ще има за всички от сърце". Широкото сърце на Борис Николаевич отпусна шест заместници на Примаков вместо трима, както беше при Кириенко,s и в допълнение към това бяха създадени пет нови министерства.
От шестте заместници на премиера двама ще бъдат "първи" - Юрий Маслюков и Генадий Кулик, а останалите ще бъдат "прости" вицепремиери - Александър Шохин, Владимир Булгак, Вадим Густов и Валентина Матвиенко. Кулик, бивш министър на земеделието на РСФСР, е представител на аграрната фракция в Думата и ще отговаря за селското стопанство. Според него приоритетна цел на правителството трябва да бъде възраждането на националното птицепроизводство, отколешна мечта на руските земеделци. Густов е пълен новобранец в изпълнителната власт. Досегашният губернатор на Ленинградска област (районът около Санкт Петербург) е известен с това, че през 1993 г. подкрепи Върховния съвет в противопоставянето му с президента, а за първата половина на годината бюджетният дефицит в областта му достигна 40 процента. Освен за връзките с регионите той ще отговаря за проблемите на младежта и Севера, което ще си остане само добро пожелание предвид тежкото положение, в което се намира Русия.
Намирането на социалния вицепремиер се оказа най-трудната задача пред новия премиер при съставянето на кабинета. От този самоубийствен пост последователно се отказаха Григорий Явлински, Шохин и Владимир Рижков, които не пожелаха да се превърнат в политически камикадзета. Това накара Примаков да прибегне до дипломатическите резерви и да предложи вицепремиерското кресло на посланичката в Гърция Валентина Матвиенко. Тя оглавяваше Комитета по проблемите на семейството и жените във Върховния съвет на СССР по времето, когато Примаков беше негов председател. Бързото издигане на Матвиенко през последните години едва ли е минало без протекцията на Примаков и това сигурно е помогнало на премиера да я склони да замени топлото място в Елада с безкрайните социални проблеми в Русия.
Желанието на Примаков да се отблагодари за оказаната му подкрепа отвори широко вратите на кабинета за регионалните лидери. Осем губернатори, членове на Съвета на федерацията (горната камара на парламента) влизат в президиума на кабинета, в който досега участваха само вицепремиерите и ключови министри. Идеята за приобщаването на губернаторите принадлежеше на Виктор Черномирдин, но след неуспешното му представяне в Думата двете страни не намериха причини да се откажат от нея и ще се опитат да извлекат максимална полза. Губернаторите на регионите - донори във федералния бюджет, ще настояват за намаляване на отчисленията към хазната, докато колегите им от по-бедните райони ще апелират за увеличаване на федералните дотации.
От своя страна правителството ще се чувства по-уверено и ще се надява на подкрепата на горната камара при изостряне на отношенията с Думата. Въпреки всички тези назначения половината министерски портфейли остават свободни, като сред тях са ключови ведомства - финанси, търговия, данъчна служба. Опонентите на правителството от движение "Яблоко" се оказаха по-бързи и обявиха, че са готови да съставят "сенчест" кабинет, който да замени настоящия след провала му.
Позицията на "Яблоко" е показателна за общото отношение на Думата към правителството. Именно лидерът на движението Григорий Явлински първи предложи кандидатурата на Примаков, но след това отказа да отговаря за социалните въпроси в кабинета му и обяви, че съидейниците му също ще се въздържат от участие в изпълнителната власт. Единственото условие, при което той би изменил позицията си, е получаване на големи правомощия в икономиката и правото да сформира собствен екип. Другата фракция, която открито се противопоставя на правителството, е Либералдемократичната партия на Владимир Жириновски.
Колоритният лидер на ЛДПР подкрепи Черномирдин преди второто гласуване и разчиташе на съответното възнаграждение, но издигането на Примаков го завари неподготвен и единственото, което му оставаше беше да заеме крайно критична позиция. Жириновски предвижда двумесечен живот на кабинета, след което според него ще започне анархия. Въпреки че гласуваха убедително в полза на Примаков, останалите фракции не бързат да подкрепят правителството и да се ангажират с масово участие в него.
Движението на Черномирдин "Нашият дом Русия", който замалко не си върна проправителствения статут, получи своите вицепремиери Шохин и Булгак, но позицията му в бъдещите гласувания ще зависи от влиянието, което те ще имат при взимането на колективни решения. Отказът на заместник-председателя на Думата Владимир Рижков да влезе в кабинета при подписан президентски указ за назначаването му показва, че членовете на "Нашият дом Русия" не са готови да заемат политически най-безперспективните постове година преди изборите. Комунистите имат своя първи вицепремиер в лицето на Маслюков, но повече от обещание за избирателна поддръжка досега не са дали. През следващите седмици позицията им ще зависи от дейността на правителството - ако положението се подобри, това естествено ще бъде резултат от работата на Маслюков, ако не - Маслюков може да бъде пожертван в името на партийните интереси, както беше изоставен губернаторът на Кемеровска област Аман Тулеев при участието му в кабинета на Черномирдин. Комунистите ще имат добра възможност да демонстрират опозиционността си на 7 октомври, когато ще се проведе национална протестна акция, а и предложението за започване на процедурата по импийчмънт на Елцин едва ли ще бъде забравено в някое дълбоко чекмедже.
Германия очаква утрото на нова ера
Сигурността "Кол" и новият полъх "Шрьодер" са двете страни на монетата, която часове преди изборите една трета от германците подхвърлят, докато се колебаят дали желаят познатото и сигурното, или са готови да приемат промяната и неизвестността. Прогнози на политолозите кой ще управлява през следващите четири години не липсват, но се ограничават главно до изброяване на вариантите за формиране на печелившата коалиция.
Четири са възможните комбинации за управляващата коалиция, която при настоящото разпределение на силите в политическото пространство на Германия няма алтернатива за достъп до властта. Най-вероятна е звучащата абсурдно доскоро сделка между кучето и котката в германската политика - десноцентристка коалиция на Кол Християндемократически съюз (ХДС) - Християнсоциален съюз (ХСС) и Социалдемократическата партия (СДП). Кандидатът на СДП за канцлерския пост Герхард Шрьодер заяви в интервю за немския телевизионен канал ZDF на 23 септември, че СДП ще участва в коалиция с хората на Кол дори и като по-малкия партньор, ако това е единственият начин социалдемократите да влязат в правителството. Ден по-късно пак от студиото на ZDF Кол намекна, че е склонен на коалиция със СДП. Ако се стигне до подобно сближаване, в което лидери са десноцентристите, Шрьодер ще отстъпи вицеканцлерския пост на стратега на СДП Оскар Лафонтен. Създаването на т.нар. голяма коалиция ще вкара в играта за канцлерското кресло и стратега на ХДС Волфганг Шойбле, защото Кол ще оттегли кандидатурата си, ако партията му влезе в коалиция със СДП. Голяма коалиция с канцлер Шойбле е изборът на крупните индустриалци главно заради възможността ХДС/ХСС/свободни демократи да получат съгласието на доминираната от социалдемократи горна камара на парламента за данъчна реформа и ремонт на пенсионната система. Вариантът с канцлер Шрьодер, който единствен от старите муцуни в СДП е в състояние да пробие 16-годишната хегемония на Кол, но реално няма голямо влияние върху политическия курс на СДП, налага въпроса дали с мнозинството си в горната камара СДП няма да стане неконтролируема в преследването на левите си убеждения. Обединението между ХДС/ХСС и СДП слага край на надеждите на свободните демократи и зелените за министерски кресла в бъдещото правителство.
Шансът настоящата коалиция ХДС/ХСС/свободни демократи да продължи да управлява в този състав е почти толкова голям, колкото СДП и зелените да спечелят изборите. Реализацията на тези възможности е функция от преодоляването на петпроцентната бариера, или на спечелването на три мандата от по-малките в коалициите на Кол и Лафонтен - свободните демократи, респективно Зелената партия, както и от общия брой на партиите, извоювали парламентарно представителство. При тези условия гласовете, подадени за останалите под петпроцентната бариера партии, се разпределят пропорционално между големите играчи. Така за съставяне на правителство не е необходимо доверието на повече от половината избиратели и ХДС/ХСС/свободни демократи и СДП/Зелена партия могат да се окажат победители, без да търсят партньори за по-големи коалиции. От голямо значение за СПД и зелените е дали Партията на демократичните социалисти (ПДС) ще прехвърли петте процента.
Теоретически е възможен още един вариант - съглашение между СПД/зелени и лявото крило в либералната Партия на свободните демократи, в случай че коалицията на Кол се окаже губеща. Фактът, че свободните демократи са обединение на ляво и дясно либерално течение, обяснява присъствието им във всяко правителство в периода след Втората световна война.
Това, което най-силно интересува германците и което ще разпредели мандатите в Бундестага, е дълго отлаганата данъчна реформа и намаляването на безработицата, прехвърлила 25-те процента в някои източни провинции. Предложеното от Кол през септември 1997 г. занижаване на подоходните данъчни ставки и увеличаване на косвените налози бе блокирано от социалдемократите в Бундесрата (Федералния съвет на Германия) по политически причини. С маастрихтския критерий за бюджетен дефицит под 3 на сто от БВП годишно като задължително условие за достъп до Европейския валутен съюз (ЕВС) и огромната разлика в стандарта между Западна и Източна Германия високите данъци са единственият източник за финансиране на програмите, насочени към източните провинции. Десноцентристката коалиция на Кол пое риска да замрази правителствените разходи за Западна Германия, за да ги пренасочи към крупни инфраструктурни проекти в източната част - мисия, която замалко не изхвърли ХДС/ХСС и свободните демократи от властта след последните парламентарни избори през 1994 г. На високите корпоративни данъци бизнесът реагира с намаляване броя на заетите и изнасяне на производството в страни от бъдещата евро-зона с по-благоприятни за компаниите данъчни ставки. Изправен пред възможността да загуби изборите, Кол обеща намаляване на ставката на данъка върху печалбата до 35% и снижаване на данъчното бреме на най-богатите от сегашните 53% на 39%, а на най-ниските доходи от 25.9 на 15 на сто. В абсолютно изражение свиването на данъчните приходи в бюджета от подоходните налози до 2000 г. възлиза на 30 млрд. марки - сума, достатъчна да тласне нагоре потреблението и да стимулира икономиката. Към бизнеса потекоха и обещания за данъчни заслони за компаниите, склонни да откриват нови работни места.
Най-мощното средство за борба с безработицата - данъчната реформа, е основен пункт в предизборната платформа на СДП. Различията между ХДС/ХСС и СДП са само в данъчното третиране на най-богатите - социалдемократите се обявяват за едва 4-процентно намаляване на данъчните ставки за най-високите доходи и блокиране на пенсионната реформа на Кол.
Правителствените фондове, които всички основни политически сили ще заделят за откриването на работни места в Източна Германия, са краткосрочни - обикновено с продължителност една година, но в период на избори, когато социалните програми не са част от цялостната правителствена политика, те са шест- и дори тримесечни. Любопитен е отговорът на големите партии на въпроса какво следва след тези три месеца.
Ако външната политика на Германия през 70-те и 80-те години определяше предизборните кампании, днес особеностите на германската дипломация не са фактор в борбата за разпределянето на местата в долната камара на парламента. Несъответствията между десноцентристката коалиция на Кол и социалдемократите не са достатъчни за обособяването на две различни външнополитически програми. През 80-те години социалдемократите открито се обявяваха за разпускането на Северноатлантическия пакт, а през 1994 г. не възприеха идеята германски военни части да се присъединят към умиротворителната военна мисия на международната общност в Босна. Днес обаче в предизборните си прояви Шрьодер и Лафонтен акцентират върху необходимостта от разширяването на НАТО и ЕС на изток, активното участие на Германия в разрешаване на косовския проблем и засилените грижи за Балканите. Лидерите на СДП се оказаха неподготвени и по още един ключов за германската мисия в Европа въпрос - стартирането на Европейския валутен съюз. В началото на 90-те години Шрьодер и Лафонтен обявиха "разводняването" на дойче марката в кошницата от европейски валути, формираща еврото, за пълно безумие, за да разясняват сега колко е важно за Германия ЕВС да стартира навреме. Обратният завой нямаше алтернатива, след като заплахите за провал на ЕВС се сринаха, а финансовите сътресения заобиколиха евро-зоната и тя остана остров на финансово и икономическо спокойствие.
Интригата Шрьодер, Шойбле или Кол остава до късните часове на 27 септември.
Има интерес за осигуряване за допълнителна пенсия чрез инвестиционни бонове
Евгени Попов, изпълнителен директор на Ти Би Ай, член на НС и директор "Бизнес развитие и инвестиции" в ПОК "Доверие", пред в."Капитал"
- Практиката ни в последните месеци показва, че хората проявяват интерес за закупуване на допълнителни пенсионни права в доброволни пенсионни фондове чрез инвестиционни бонове. Приемането на закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е задължително изискване, за да могат частните фондове да вземат участие във втората вълна. Надявам се през октомври законът да се приеме и вероятно през пролетта на 1999 г. българските граждани ще могат да закупуват пенсионни права в частни осигурителни фондове. Спорните текстове, които забавиха приемането на закона, са за възможностите на частните фондове за инвестиране само в публични дружества и юридическото разделяне на средствата на осигуряващите се от средствата на управляващото ги дружество. Предпазливият подход на правителството за търсене на по-висока сигурност е оправдан на фона на сериозните сътресения на световните фондови пазари. Ние смятаме, че в рамките на едно юридическо лице счетоводно средствата на осигуряващите се и на дружеството могат да бъдат ясно разделени. Подобно е и мнението на нашите одитори и консултанти "Артур Андерсен".
- Тази идея се обсъжда в работен вариант. Съществува възможност пенсионните дружества да се регистрират в Центъра за масова приватизация веднага след приемането на закона и преди лицензирането им. Процесът на лицензиране е много важен, но и в момента при нас постъпват парични вноски и ако става въпрос за някакъв риск при инвестиране, то този риск при непарични вноски е по-нисък. Тук възниква проблемът да се възприемат някакви критерии на кои фондове да бъде позволено да набират инвестиционни бонове. Засега няма ясно виждане как ще се реши този въпрос.
- Съществува такъв риск, но какво не е рисково сега в България. Това, което ограничава дейността ни, е липсата на възможност да закупуваме ДЦК от целевите емисии за граждани, които са по-атрактивни. Получава се така, че всеки български гражданин може да си купи определено количество ДЦК от тези емисии, а ние от името на нашите 72 хиляди членове не можем да инвестираме в тези ДЦК. Инвестиционната ни дейност се ограничава и от липсата на достатъчно търгуеми активи на фондовия ни пазар. ЗУНК-овете също крият инвестиционни рискове - цените им напоследък падат. От съществено значение е какъв вид активи ще бъдат предложени на търговете от втората вълна на масова приватизация. Никой не може да ни застави да участваме на търговете, ако там се предлагат неатрактивни активи.
- Броят на хората, които се осигуряват, може да се каже с абсолютна точност, защото всеки осигуряващ се има собствен осигурителен номер и собствена партида, по която постъпват вноските, извършени от него или от работодателя му. За тези четири години при ПОК "Доверие" се осигуряват над 72 хиляди души. Точна статистика за осигуряващите се в другите фондове няма, но се предполага, че във всички фондове те са общо около 220 - 250 хил. души. Това не е малко количество, като се има предвид, че това може би е над 10 на сто от работещите в страната. ПОК "Доверие" вече изплаща над 500 пенсии от всички видове - пенсия за старост, инвалидна и наследствена пенсия.
- Интерес за инвестиране ще има само тогава, когато има баланс между интересите на осигуряващите се, държавата и акционерите на управляващите пенсионни фондове. Инвестицията на "Ти Би Ай" АД като основен акционер в ПОК "Доверие" е дългосрочна и ние не очакваме бързи печалби. Забавянето на приватизацията в България, кризата на световните капиталови пазари, кризата в Русия и Азия правят предпазливи потенциалните инвеститори. Независимо от това "Ти Би Ай" АД има инвестиционна програма в размер на 40 млн. долара за преки дългосрочни инвестиции в България. Дружеството е със 100% чуждестранно участие - акционери са "Банкърс тръст Лондон" и международната инвестиционна групировка "Таладиум Кардан". Преценката на акционерите на "Ти Би Ай" АД е, че България предлага добри възможности за инвестиране. Акционери сме с 5% в застрахователното дружество "Булстрад" и имаме интерес към дела от 34%, който е собственост на Министерството на финансите. Проучваме проекти както в реалната икономика, така и в сферата на услугите за прекарване на свободното време. Бихме участвали в приватизационни, постприватизационни проекти, както и в нови, т.нар. зелени инвестиции.
Държавен вестник
Агенция застрахова износа
Ако вашият чуждестранен контрагент постави условие да не плаща веднага за закупената стока, а да се издължава в продължение на три месеца например, можете да загърбите страха от евентуален негов фалит. Трябва само да застраховате вашия износ.
По правило българските износители рядко си позволяват лукса да изнасят стоки на разсрочено плащане, защото рискът да не получат дължимата сума остава изцяло за тях. Отскоро родните търговци могат да разчитат на подкрепата на новосъздадената Българска агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).
Агенцията засега работи само за своя сметка и застрахова срещу краткосрочен търговски риск кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с износ на български стоки и услуги. В този случай тя действа на пазарен принцип като всички останали лицензирани застрахователни дружества. За краткосрочен търговски риск се приема неплатежоспособността или обявяването в несъстоятелност на длъжника по договора и на неговия гарант. Краткосрочен търговски риск е също закъснение на дължимо плащане повече от шест месеца след датата на плащането, указана в договора, по причини, несвързани с изпълнението на договора. БАЕЗ плаща обезщетения при неплатежоспособност или обявяване в ликвидация на контрагента и покрива като допълнителен риск забавяни плащания повече от шест месеца. Само закъснели плащания не се покриват.
Агенцията вече е готова с конкретните оферти към предприемачите. "Необходимо е търговецът да предложи за застраховане целия си износ, който ще бъде реализиран в периода на валидност на полицата. Експортът не трябва да се извършва при условия на потвърден и неотменяем акредитив или авансово плащане", уточнява Соня Софронова, главен експерт в Министерството на търговията и туризма. Един пример - в следващите шест месеца ви предстои да изнасяте лекарства за Русия, Украйна, Иран. Опасявате се от неплатежоспособност на вашите руски партньори. Искате да се застраховате. Длъжен сте да сключите полица с агенцията за целия си експорт през този период, а не само за изнесеното в Русия. Ако се опитате да изхитрувате и да предложите само част от износа, рискувате да бъдете лесно разкрит при проверка. Това са условията на сега действащата комплексна полица. "Целта е да се разпредели рискът", обясняват експерти от търговското министерство. В бъдеще агенцията ще предложи индивидуални полици - за конкретен износ, за конкретна страна, за конкретна сделка.
Застрахователните премии (или вноски) се изчисляват върху целия експорт. Ако обемът е голям, се предвиждат отстъпки в премията. Ако стойността на стоката е малка, но износът е рисков, премията ще е по-голяма. Максималният размер на застрахователното покритие е 85% от приетия за застраховане кредитен лимит. Лимитът (или текущите вземания) се определя от агенцията след заявка на износителя.
Като начало предприемачът попълва специален формуляр по образец. Той се получава безплатно в агенцията. В него се посочват данни за износителя - координати, предмет на дейност, експортни стоки, финансово състояние. Изискват се заверени счетоводен баланс и финансови отчети за последните три години. Прилага се копие от съдебната регистрация на фирмата и свидетелство за актуално съдебно състояние. Фирми, които са по-отскоро на пазара или са съвсем нови, също могат да поискат застраховка.
Търговецът попълва и друга бланка по образец с данни за своя контрагент - в нея написва това, което му е известно за чуждия партньор. Всяка информация е добре дошла. На свой ред агенцията прави допълнително проучване на чуждестранната фирма. Търси се помощта на специални информационни компании, които изготвят кредитни справки. "Целта е да се сведат до минимум възможностите за сключване на договор с фирма фантом. Така износителят се обезщетява само при обективни пречки", коментира Соня Софронова. Предприемачът трябва да плати такса за информационното проучване. Сумата зависи от избраната информационна агенция и от фирмата, за която ще се събират данни. Набавяне на информация за контрагент в Западна Европа например е по-евтино и цената е по-ниска, показва практиката. Обикновено за едно кредитно досие се плаща между 100-200 долара.
Информационното проучване се извършва в две посоки - уточнява се кредитният риск на страната, в която се изнася, и кредитният риск на чуждия купувач. Подготвеният от агенцията рейтинг подрежда държавите в пет групи. Критериите са избрани в съответствие с международните класации. Информацията се обновява непрекъснато, подреждането не е окончателно. Списъкът е актуален към момента на сключване на застрахователния договор. За държавите от първа група максималният размер на обезщетението е до 85% от кредитния лимит, за включените в четвърта група - до 60%. Износът в държави от петата група не се застрахова.
Агенцията взема окончателно решение след информационното проучване. Ако чуждият партньор се окаже много рисков, може да бъде намален кредитният период (примерно от три на един месец). Напълно вероятно е да бъде отказано изобщо застраховане на експорта, ако след проучването е станало ясно например, че чуждата фирма контрагент е ненадеждна. Сумата, платена от износителя на агенцията за проучване на чуждестранния партньор, обаче не се възстановява. Независимо от решението на агенцията, получената информация е полезна за родния предприемач, тя е вид предупреждение към неговите следващи действия.
Ако решението е благоприятно, търговецът сключва рамкова полица с БАЕЗ и плаща ежемесечни вноски (премия). Размерът на премията зависи от риска на страната, в която се изнася, риска на чуждия партньор, кредитния период и кредитния лимит. Всеки от тези показатели участва със свое тегло в крайната оценка. Вноската се изчислява в проценти и се движи от 0.5% до 2-3% от стойността на износа. Средното й равнище е едно на сто. Износителят плаща минимална еднократна вноска. Тя е около 20% от стойността на определената премия. Тази първоначална сума се приспада от ежемесечните вноски до изчерпването й. Ако по някаква причина износът спре и авансовата сума не бъде изчерпана, еднократната вноска не се възстановява.
Износителят може да използва сключения застрахователен договор като обезпечение за получаване на оборотен кредит от банките.
Търговецът трябва да декларира какво е изнесъл, а агенцията проверява достоверността на данните. Декларациите са по образец и се попълват всеки месец до 10-о число. Отбелязват се номерът на външнотърговската фактура, стойността на изнесените стоки, датата и начинът на плащане, страната, за която се изнася, реализираният през предходния месец експорт. След това търговецът започва да плаща определената премия върху реализирания месечен износ. Вноската се плаща до три дни след като получи от агенцията съобщение. Ако спре да плаща вноските, договорът се прекратява.
Задължение на предприемача е да сигнализира за просрочени плащания от страна на чуждия контрагент. За просрочено се смята закъснение над един месец. В този случай търговецът трябва в тридневен срок да сигнализира, че партньорът му не се е издължил. Ако чуждата фирма не се издължи до 45 дни, износът трябва да бъде спрян. Уведомяването става писмено. Бизнесменът попълва формуляр по образец - в документа се посочват размерът на плащането, номерът на фактурата (за да се докаже, че стоката е изнесена), причините за спрялото плащане (доколкото са известни).
Предприемачът е длъжен да изпрати до своя контрагент писма, с които му напомня, че не се е издължил в срок. Трябва да е изпратил две такива писма до 45 дни от датата на просрочване на задълженията.
Евентуалните обезщетения се изчисляват във валутата на договора. Получават се в левова равностойност по курс към деня на плащането. За да се получи обезщетението, трябва да се попълни формуляр - претенция за щета. Бланката е по образец. Изискват се оригиналът на застрахователната полица, оригиналът на известието от банката (при плащане чрез документарно инкасо), оригиналният транспортен документ. Прилагат се документ за реално извършени разходи, оригиналът на външнотърговския договор, съдебно решение, удостоверяващо настъпването на застрахователното събитие - ликвидация, обявяване в несъстоятелност (ако има такова).
"При застраховането срещу краткосрочен търговски риск няма изискване за произход на стоката. Изисква се само физическото лице да е с местожителство в България, а юридическите лица да са регистрирани по Търговския закон. Това означава, че и чуждестранна фирма може да застрахова своя износ в агенцията. Когато започнат да се извършват застраховки за сметка на държавата, ще се искат доказателства за българския произход на стоката според нашите стандарти", уточнява Соня Софронова.
Българската агенция за експортно застраховане е акционерно дружество, регистрирано по Търговския закон. Лицензирана е по Закона за застраховането. Основен акционер е държавата с 10 млрд. лв. капитал. Символично участие има ДЗИ. Идеята е в бъдеще държавата да намали своя дял за сметка на наши и чужди акционери.
Агенцията засега работи само за своя сметка и застрахова от свое име. От началото на следващата година тя ще започне да застрахова и за сметка на държавата според Закона за експортното застраховане. Като начало ще застрахова срещу нетърговски рискове, а от 2000 г. - и срещу средносрочен и дългосрочен търговски и нетърговски риск. Според Закона за експортното застраховане всяка година в държавния бюджет ще се залагат суми за изплащане на обезщетения. Предвижда се застраховане и на банкови гаранции за участие в търгове, застраховане на наши инвестиции в чужбина и др. Дейността за сметка на държавата ще се контролира от междуведомствен съвет. Той ще одобрява застрахователните продукти, заявките, изплащането на обезщетенията. Сумите, предвидени в държавния бюджет, ще се изразходват само целево (за изплащане на обезщетения).
Предстоящи законодателни промени
Предстоящо
Срокове
