- Несъгласието можеше да се изрази в комисията, а там такова нямаше, освен от г-н Ван дер Линден, който искаше повече доказателства, особено по отношение на медиите. Аз пък за щастие дойдох с най-прясното доказателство - новоприетия закон за радио и телевизия, и предоставих просто сравнение на членовете на приетия закон с препоръките, които са дадени от СЕ. Няма докладчик, който да приеме лесно отхвърляне на тези експертизи, защото те са правени от независими експерти, и мисля, че си правим сами лоша услуга, като проявяваме, в лицето на мнозинството, демонстративно незачитане и пренебрежение към практиката на ПАСЕ. В рамките на комисията например ми беше зададен въпросът има ли гарантиран конкурс за държавния служител. Ами как да кажа, че има, когато няма. В закона за държавния служител има някъде след половината на текста едно срамежливо редче, в което се казва, че служителите могат да бъдат назначавани след конкурс.
Лошото е, че когато една държава влезе в такава международна процедура, трудно излиза. Сега например ние не знаем кога точно ще бъде готвен следващият доклад, няма никакъв ограничител във времето.
- Е, аз повтарям, няма никаква сигурност, че ще бъде представен през януари. Те ще дойдат тогава, когато преценят, че има някакво подобрение по критичните бележки, които са направени, и когато имат уверение, че има смисъл да дойдат, едва тогава ще изготвят и доклада си. Всичко е в наши ръце, аз неслучайно настойчиво повтарям, че това е наша домашна работа - ако се внесат съответните корекции в законодателството, ако се преосмисли самата философия на местната власт, аз говорих само за кметовете на малки населени места, но точно толкова важен е въпросът с изборността на областните управители. Прави са представителите на мнозинството, като казват, че конституцията не позволява такава процедура, но питам кое е по-важно - демократичното развитие на страната или нежеланието да се внесе поправка в конституцията. От името на евролевицата аз заявявам, че ние ще я подкрепим, нещо повече - готови сме да внесем предложение за поправка.
За съжаление вече девет години наблюдаваме как нито едно правителство досега не пожела да сподели власт, да отпусне власт. Обратното, възпроизвежда се стар модел на присвояване на власт под красивата одежда на многопартийност.
- Докладът и на Европейската комисия ще зависи от това какво правим вътре в държавата. Тези процеси са свързани, те са като скачени съдове. Съветът на Европа е така нареченият първи кръг на интеграция - политическата интеграция, ЕС е следващият кръг, икономическият. Този доклад се взима за сведение в Брюксел при разработката на оценката за България.
- Този доклад е вече изнесен извън България и не сме го изнесли ние. Длъжни сме да отговаряме по определени показатели - нито медиите, нито местната власт, нито администрацията са въпроси, които могат да останат скрити от онези, които ни преценяват. Да се използва като претекст някаква имагинерна държавна кауза, когато става дума за образ на държавата чрез поведението на управляващите, които и да са те, е вредно, това води до изолационизъм. България е в много неблагоприятен политически пейзаж, ние сме откъм лошата страна на Югославия. България е възприемана в контекста на конфликта в Косово, на събитията в Албания и на нестабилността на Русия. Ето днес (24 септември - бел. ред.) на заседанието на комисията по мониторинг се реши докладът за Турция (защото и Турция е в същата процедура) да бъде информативен. И нали разбирате каква компания се оформя. Не е добре за България да показва неспособност да упражнява демокрация в траен и необратим вид. А самият факт, че един английски консерватор и един датски социалдемократ изпитват тези тревоги, говори, че не става въпрос за дребнави спорове между мнозинство и опозиция. Трябва да видим все пак защо тези хора прецениха, че наистина има проблем, защо не решиха, че този проблем е измислен.
По думите на ръководителя на българската делегация Лъчезар Тошев, депутат от СДС, по време на дебата в Страсбург е станало ясно, че редица текстове трябва да бъдат коригирани и във финалния доклад на Аткинсън и Гелерод няма да има "такива недоразумения". Синият народен представител имаше конкретно предвид текстовете за ограничението на самоуправлението, които бяха подложени под съмнение и от някои западноевропейски представители. Според него главният дебат се е въртял около няколкото заключения, които са се основавали на погрешна информация, тъй като докладчиците са получили твърде противоречиви сведения при последното си идване в България. Поради тази причина на 21 септември Аткинсън и Гелерод представили доклада значително по-балансирано, отколкото той бил съставен. Според Лъчезар Тошев това означавало, че част от допълнителната информация и отговорите на поставени въпроси, които правителството е предоставило, са намерили отражение.
Самият Аткинсън отново преповтори основните "теми на загриженост" - независимостта на правосъдието и медиите, а Гелерод отново зачекна явно любимата си тема за полицейското насилие. Забелязва се обаче, че проблемите в съдебната реформа са поставени по-конкретно и се искат гаранции от правителството, че промените наистина са насочени към по-ефикасно правораздаване.
Думата на генералите натежава в "Дума"
За БСП месец септември взе да става стереотипен - започва с общото събрание на вестник "Дума", предшестван е от финансовите скандали около партийното издание и продължава с коментарите по това какво не е станало на събранието на червената трибуна.
Чисто партийното решение на проблема "Дума" - поредният пленум, обаче всячески е отбиван. Георги Първанов настоява, че има по-важни въпроси от редакционната политика на вестника, която предпочита да заобикаля. За разглеждането й настояват само от кръга около Виденов и Премянов (злите езици нашепват, че само по този начин можели да се изявят на страниците на "левия вестник"). Тезата за това, че Първанов е оставил нещата на самотек, обаче едва ли е издържана. Макар че "Дума" се свива не само във формата си, а и в тиража си, тя все още остава най-сигурната връзка с електората, който продължава да гледа на наследника на "Работническо дело" като на източник от последна инстанция.
Иначе апаратните маневри на БСП се преместиха от "Позитано" 20 на "Цариградско шосе" 47А, макар че посещенията на целокупното изпълнително бюро на социалистите в редакцията на вестника всячески се прикриваха. Затова пък засилената активност роди новата конспиративна теория за това кой иска контрола над "Дума".
Първият факт за усилващото се влияние над "съвестта на партията" бил назначаването на Стефан Нинов за представител на ВС на БСП в дружеството, а иначе отговорник за "Дума" на мястото на Първанов. Бившият столичен кмет (преди 1989 г.) и настоящ член на изпълнителното бюро на партията е известен със старата си вражда със Стефан Продев. При последното изпращане на червения бард в пенсия преди 10 ноември именно Нинов в качеството си на столичен кмет е уволнил Продев от поста главен редактор на списание "София". Дистанцирането на Първанов, който рядко се захваща с болните теми, говорело за взетото "крайно" решение за "Дума", което той прехвърлял на друг. Лидерът на социалистите обеща сериозни промени в редакционната политика на вестника още преди майския конгрес на БСП. Паметливи социалисти пък припомнят, че той е обещал промени и в пресцентъра на партията, но до този момент нищо не е направено. Но по-важното в случая е, че Нинов е член на Движението за единство и развитие на БСП.
Друг генерал (макар и с чин о.з. полковник), бившият шеф на Шесто Димитър Иванов, чрез една от фирмите си в "Консорциум Европа" от първи юли е определен за генерален дистрибутор на "Дума", т.е. поема контрола на всички суми, идващи от продажбата на вестника. Освен това Иванов има пълномощно да представлява "Позитано" 20 по всички икономически въпроси, което при свитото присъствие на столетницата в бизнеса означава главно партийния вестник. Нещо подобно каза Пламен Енчев по време на стачката на журналистите от "Дума" за неизплатени заплати: "Консорциум "Европа", или по-точно една от неговите фирми, е от известно време генерален дистрибутор на вестника, което ще рече, че отговаря за разпространението и за ръчните продажби в цялата страна. Основните постъпления, основните приходи на вестника, идват от това перо. " А самият протест бе две седмици преди общото събрание. Като резултат произлезе обвинението към изпълнителния директор Пламен Димитров, че не се справя с работата си. Тезата на Димитър Иванов е, че хората, които се занимават с "икономиката и продукта, не са в синхрон". И естествено пръв си отива икономистът. Сложната конспиративна комбинация обаче може и да е пресилена, след като самият Иванов твърди, че с тираж под 50 хиляди вестникът не може да се издържа и никой не би налял пари в него. Освен ако не е решил да смени и редакционната политика... По думите на вече бившия изпълнителен директор Пламен Димитров отстраняването му се дължало на опита да наложи финансова дисциплина във вестника, както и на отдавна заявеното му желание за смяна на главния редактор. При постъпването му било обещано да има подмладяване на екипа. Чисто икономическите показатели пък се изразявали в това, че от 1198 мил. лева той свалил дълга на "Дума" на около 650 мил. По-важните обвинения към него бяха, че клонял към Виденов (Димитров е бивш шеф на държавния резерв от онова време). Това обаче е доста спорно твърдение, след като е ясно, че "януарците" в БСП нямат никакви шансове във вестника. Пък и Премянов заяви първо, че ще прави бюлетина на "Открит форум", а после (макар и доста двусмислено), че може и вестник да основе.
Иначе промяна ще има, по-важното е кой ще я прави. Засега обаче ситуацията е патова. Със смяната на изпълнителния директор развръзката вероятно ще се проточи още дълго. Първо Пламен Димитров атакува присъствалите на общото събрание като нелегитимни, тъй като Стефан Нинов е нямал пълномощно от Георги Първанов, който е записан като представител на Висшия съвет на БСП в дружеството "Дума прес" - АД. Това вероятно ще затрудни вписването на промените в съда. По-голяма изненада обаче може да направи друга обява в същия брой на Държавен вестник, с която се свиква общото събрание на вестника. Там има следното съобщение: "Дума прес" - АД, на основание чл. 189, ал. 2 от ТЗ предизвестява акционерите в забава на "Дума прес" - АД, да внасят съответния процент от уставния капитал. Акционерите, които не направят дължимите вноски, в едномесечен срок от обнародването в Държавен вестник ще се считат за изключени. " Юридическата казуистика, която вероятно е чужда на "Позитано" 20, обаче ще им изиграе лоша шега. Ако решенията на общото събрание от 21 август не бъдат вписани в съда и се наложи свикването на ново събрание, то може да стане най-рано след месец, тогава пък, ако от червената централа не са внесли увеличението на капитала, формално могат да се окажат лишени от собственически права над вестника.
Естествено в БСП може да се намери някой скътан милион, но има голяма вероятност партийните маневри да се прехвърлят в Съдебната палата.
Левицата още не е готова да смени ОДС
Кръстьо Петков, председател на ОБТ, пред в. "Капитал"
- Президентът е родоначалник на идеята за реформаторското мнозинство, а него вече го няма. Създават му проблеми със закони, които влизат в противоречие с конституцията, така че по-добре е да говорим на партньорски политически начала по теми, които са актуални във вътрешен план. Една от тях е корупцията, непрозрачната приватизация, бих добавил и практически спрялата голяма приватизация. Но нямаме никакво основание да се жалваме пред държавния глава по какъвто и да е въпрос, трябва да се търсят други пътища за ускоряване и осветляване на тези процеси.
- Това е инициатива на евролевицата, която не е консултирана с нас, малко е прибързана, с елементи на импровизация, стреля се с оръдие по врабец. Освен това има известен наивитет, че гражданите ще носят сигналите. Колкото ги занесоха на Костов, толкова ще ги носят и при Томов. Но заради начеващото единство определихме свой представител в тази комисия. Той обаче ще работи при определени условия. Например не искаме да прекъсваме работата си с "Антимафия"-1. Тя трябва да бъде водеща. Второ, смятаме, че усилията на кабинета и главно на Богомил Бонев да потърси документално, фактологически сметка на хора от бившите кабинети за извършени закононарушения също заслужават подкрепа, стига да не са голословни и да не се превърнат в лов на вещици. И на трето място, самата комисия "Антимафия"-2 трябва да се базира повече на гражданските специалисти и в нея трябва да има по-малко политика.
- Винаги сме казвали, че подкрепата ни ще бъде за една година. Това е много повече от сто дни. Само в религията си верен докрай - там действат законите на предаността и фатализма. От около пет-шест месеца започнаха да се разминават и вижданията, и интересите ни. По-добре е да оставим правителството, след като избра този път, да управлява само при стеснената социална база на неговото управление.
- Това беше главната тема, тя беше и обектът на неговия интерес и поводът за неговата покана, но между другото засегнахме и един изключително интересен въпрос например - за Европа и предстоящите избори в Германия. Мисля, че правителството го стиска чепика именно там - кой ще победи в Германия, тъй като сегашното християндемократическо правителство е последният им значим съюзник. Смятам, че българските социалдемократи в края на тази и началото на следващата година ще изиграят неизпълнявана досега роля - да помогнат на управляващата коалиция, ако тя желае, да се смени акцентът, а и тонът във взаимоотношенията ни с Европа. Да се почерпи малко и от арсенала на социалдемокрацията в подготовката на българската част за европейския проект.
- Смятам, че кабинетът смени стратегията си спрямо Европа. Виждайки, че до 2001 г. няма да започнат реални преговори за нашето присъединяване, че не е сигурно включването ни дори във втората група, и оценявайки съвсем трезво, че не може да изпълни критериите от Копенхаген, кабинетът "Костов" се преориентира, с което показа, че не е въоръжен с търпение, че не е готов да работи стъпка по стъпка и да създава европейския фундамент в България. Европа няма да ни припознае и да ни покани само защото сме на нейна територия като континент. Тя иска от нас десет, петнайсет години системна работа за изпълнение на икономическите и социалните критерии. Тук различията ни със сегашното правителство стават принципиални.
Най-напред усилията трябва да се хвърлят към хармонизация на законодателството без всякакви компромиси по отношение на това, което Европа изисква от нас. На второ място, трябва да погледнем по-сериозно не на МВФ, а на Европа като на общност, като система от институции, които биха подкрепили реформата в България. Там са перспективните ресурси, там са по-сериозните инвестиции, не във вид на помощи. Третата промяна, която бихме предложили, е ние, българите, да променим сроковете за нашето приемане, като сами ги отдалечим, за да сме готови.
- Не обичам думата обвинение, тъй като не съм в ролята на главния прокурор на републиката, но с езика на фактите можем да зададем следните въпроси: Защо беше предпочетен този, а не другият купувач на Пощенска банка? Защо на летище "София" се стигна до решение, което сега трябва да се преразглежда? Защо беше предпочетен офшорният кандидат-купувач на "Плама" и на "Химко" на определени етапи, и то от сегашното правителство, а не други институции и компании с по-солидна биография? Обяснението, дадено от г-н Божков, че офшорките са също пазарен агент, е направо смешно. Ако продължим на по-ниските равнища и направим преглед на примерно 50 РМД, ще намерим в повече от половината от тях зад смокиновия лист, наречен работническо-мениджърски колектив, истинската партийно-корпоративна фирма. Това са факти от последната година. Моята критика към г-н Божков, по-скоро към неговия коментар на оценките, дадени в "Икономист интелиджънс юнит", е, че той премълча какво е направил в сферата на приватизацията. А той е направил нещо, което е много близко до икономическата нула.
- Как да се прехвърли доверието от едните към другите, когато нямаш ясен политически субект? Първото съвместно действие на опозицията, не много синхронизирано, но ефикасно, беше отказът й да гласува подкрепа на правителствения проект за тригодишно споразумение с фонда. В момента тематично опозицията започва да излиза с единни становища. Те са уязвими, но за пет-шест месеца хората ще свикнат, че в България има парламентарна опозиция. Същото ни чака и нас - социалдемократи и социалисти, които трябва да се структурираме до края на годината и чак тогава изследванията ще покажат колко биха подкрепили обединената социалдемокрация, а колко - коалиралите се социалисти. В края на годината ще стане ясно, че левицата не е дружината от четиримата солунски участници във форума, а значително по-голям кръг от професионалисти и експерти, които са готови да работят за ляво социалдемократическо управление.
- И за добро. Това е добър и естествен резултат. Мисля, че циреят се пукна и тези, които отстояваха принципна според мен позиция - да бъдат със СДС до 2001 г., като оставят на заден план социалдемократическата идентичност и програма, получават възможност да се реализират. Те излизат от партията и могат да бъдат фракция или нещо друго в ОДС, дори и в СДС, ако така реши уставът.
- Аз съм сред хората, които продължават да мислят, че до края на годината ще бъде направен опит за второ заседание на конгреса на БСП. Малко съм смутен от решението на Жан Виденов - доста находчиво, да стане регионален лидер. Има такива случаи в световната политика, но в БСП естествено е заложен конфликт, който не може да намери решение в близко време освен чрез конгресна дискусия и ново структуриране на тази партия - на социалисти и на неокомунисти.
- Смятам, че никой от СДС не бива дори да си помисля да сваля собственото си правителство, не бих желал това да го правят и коалиционните партньори от ОДС. Нашата функция е по-друга - да създадем умерена социалдемократическа левица, която в пространството да стои непосредствено до СДС. Ако Костов е прав в своето твърдение, че не са десни, а центристи, още по-добре, ще има едно парче, в което ще се припокриваме. Оттук нататък на базата на програми, а не на базата на диктат и налагане на политическата воля, може да има дори национален консенсус. Представете си, че Германия стигне до широка коалиция - това е вариант, който не се изключва, и то в Германия, с нейната икономическа мощ, с нейната история... Толкова повече в България се налага да не изключваме подобни варианти. Затова непрекъснато повтарям, че социалдемократическата левица най-напред ще влезе във властта, а после ще управлява самостоятелно.
- Има такъв нюанс в нашите виждания, но начинът да го елиминираме или поне да го приемем културно, цивилизовано, е да продължим диалога. Досега нито единият, нито другият ме е убедил, че левицата е готова да смени на кормилото управляващата християндемократическа коалиция. За една година ние решихме само две от уравненията, остават още две. Имаме диалог помежду си - това беше немислимо, невъзможно миналата година, второто - ще имаме съвместно представителство в социалдемократическа Европа. Сега трябва да се структурираме и после да предложим алтернативата, върху която вече работим. Лява алтернатива в смисъл на връщане към държавния социализъм, не може да има. Ще се върви към социални вариации на капиталистическата система, към едно по-почтено управление, към смесени форми на собственост, но не и към левичарски забежки.
- Смятам, че местните избори най-напред са тест за левицата, особено за традиционната социалдемокрация, включително и за нас, които сме новобранци в политиката и едва след това за управляващото мнозинство. Ако успеем да вземем управлението като социалдемократи с коалиционни партньори в 30-40 общини, това ще бъде невероятен успех. То ни създава трамплин да направим следващата стъпка.
За управляващото мнозинство те са изпит само в един смисъл - ще успее ли СДС да навлезе в малките общини. Това ще бъде един невероятен тест доколко се е превърнал в народна партия. Да си народна партия не е емблема, това значи да те приеме човекът, който живее в малкото селище, в кризисната община, от средите на хората и семействата без особена перспектива. Лично аз смятам, че ОДС ще спечели в стотина общини, но няма да може да вземе 51 процента от общините.
Европа вдига леко квотите за износ на българско вино
Миналата седмица експертни групи на Министерството на търговията и туризма и на Европейската комисия се споразумяха за преференциалните тарифни квоти и мита за износ на българско вино в Европейския съюз (ЕС) през следващата 1999 г. Гласуването на договорените цифри предстои, но се смята, че позицията на експертите е предварително съгласувана на високо ниво и следователно съществени изменения не се очакват.
Само седмица по-рано правителството одобри позицията на българската делегация за повишаване на тарифните квоти и намаляване на митата, като обосновката на търговското министерство почива на няколко факта: обемът на реализирания износ на вино за ЕС превишава предоставените ни преференции; на виното се падат 25-30% от селскостопанския ни износ за ЕС и валутните постъпления от него са важни за българската икономика.
След заседанието на експертните групи стана ясно, че до сключване на дългосрочно споразумение тази година няма да се стигне и преговорите ще се подновят през 1999 г., тъй като ЕС готви реформа в областта на лозарството и винарството и не е логично да се обвързва прибързано. Въз основа на удължаване на досегашното споразумение през 1999 г. ще имаме право да изнасяме преференциално за ЕС 128 000 хектолитра (1 хектолитър = 100 литра) наливни вина, 434 000 хектолитра бутилирани вина и 1700 хектолитра пенливи вина. Постигнатите квоти са малко по-високи от тези за 1998 г. и доста по-ниски от първоначалната позиция на българската делегация. Що се отнася до исканото намаление на преференциалното мито от 40% на 20% от базисното европейско мито, то не бе прието от експертите на комисията и през 1999 г. българските вина ще се внасят в ЕС с 40-процентно мито от базисното, или около 6 цента на литър. "Въпреки разминаването с исканите квоти и мита, постигнатият резултат е положителен и дава надежда за успех при преговорите за дългосрочно споразумение следващата година", коментира изпълнителният секретар на Сдружението на винопроизводителите Богдан Манджуков. Бъдещото споразумение ще бъде валидно до присъединяването ни в Евросъюза, като най-вероятно ще има тригодишен преходен период. Изводът е, че търговските ни отношения с ЕС се уреждат, макар и бавно, и енергията на законодателната и изпълнителната власт трябва да се насочи към решаването на останалите многобройни проблеми на българското лозарство и винарство.
"Основната въпросителна пред нас е дали ще успеем да спрем разрухата, да преодолеем кризата и да възстановим състоянието на лозарството в България преди влизането ни в ЕС и е логично тази цел да определя нашата политика през следващите 10 години", заяви Манджуков пред "Капитал". Един от проблемите в лозарството са незавидните добиви, по-ниски дори от 400-500 кг/дка, при положение че в ЕС и дори в Македония добивите варират около 1500 кг/ дка в зависимост от сорта грозде. В Македония гроздето е два пъти по-евтино от българското, а добивите са 4 пъти по-големи - доказателство за по-високата производителност на македонските лозари и за по-доброто им отношение към лозята.
Високите изкупни цени при настоящия гроздобер са допълнителен препъникамък пред винопроизводителите, който ще доведе до оскъпяване на виното и ще създаде проблеми при реализацията му на западноевропейските пазари. Експерти в бранша коментират, че чрез високите изкупни цени лозарите се опитват да компенсират ниските добиви, а прекупвачите се настаняват в незаетите ниши и реализират сериозни печалби. Един от пътищата за регулиране на изкупните цени, както и на редица други диспропорции, е създаване на условия за директен контакт на производителите на грозде с винопроизводителите.
"Нещастието на българските лозари е, че поради редица причини не гледат на работата си в перспектива и все още не са успели да създадат дълбока връзка с обработваното лозе", каза Манджуков. Парадоксално е, че миналата година лозарството е една от най-печелившите селскостопански дейности, а това не довежда до промяна на отношението на стопаните към лозето и грижата на повечето от тях се изчерпва с най-елементарна обработка. Разбира се, съществуват обяснения за това, а липсата на свежи пари тук и сега не позволява сериозни инвестиции. Трябва да се има предвид, че засаждането на един декар лозе струва минимум 1000 долара, а за някаква възвращаемост може да се говори едва след четвъртата година.
Тези проблеми са сложни за решаване, но предстоящото приемане на закон за виното и готовността на аграрното министерство да участва в изготвянето на стратегия в областта на лозарството и винарството са все пак светлина в тунела, смятат експерти. Според тях стратегията трябва да определя сортовите и пазарните приоритети, да създава финансова мотивация на лозарите и да обезпечи финансова институция, способна да отпуска специфични нисколихвени кредити с най-малко четиригодишен гратисен период. Основен регулатор на отношенията в тази област ще бъде законът за виното, който се очаква да влезе в парламента в най-скоро време и да започне да действа до началото на следващата година. Законът ще бъде съпътстван от петнадесетина нормативни акта, като се твърди, че всички текстове са хармонизирани с европейското законодателство, въпреки че от Европейската комисия все още не са предоставили мнение. Основната характеристика на проектозакона е, че той следва европейската философия за производство на вино с оглед на бъдещото ни членство в ЕС. За разлика от тенденциите в новия свят (САЩ, Австралия, Чили, ЮАР) в Европа се ценят най-вече традицията, малките винарски райони и онази специфична комбинация от почва и климат, придаваща уникалност на всяко вино. В новия свят предимство се отдава на технологията, иновациите и сорта грозде и се смята, че създател на виното е технологът, а не регионът.
След като регионите ще са от първостепенно значение за българското вино, логично е микрорайонирането да заема ключово място в новите нормативни документи. В България постепенно ще се въведе система, според която качествените вина ще бъдат разделени на вина с контролирано и гарантирано наименование за произход (КГНП-AOC-Appellation d'Origine Controllee), малко по-нискокачествени вина с гарантирано наименование за произход (ГНП-AOVDQS-Appellation d'Origine-Vins Delimites de Qualite Superieure), съществуващи и в момента, а всички останали вина ще бъдат класифицирани като трапезни (Vin de pays, Vins de table).
Дефиницията на качествените вина е пряко свързана със строго детерминираните микрорайони, които ще бъдат класифицирани по същия начин, а за да се нарече едно вино качествено, според проектозакона за виното то трябва да е произведено в района на производство на гроздето. В един микрорайон виното трябва да има един и същи характер, произлизащ от уникалните климат и почва, обединени под наименованието тероар (от френското terroir). Микрорайонирането - продължение на макрорайонирането от 60-те години, ще се извършва от районни лозарски камари, които ще носят отговорността за развитие на лозарството и винарството в дадения регион. Обединени под шапката на национална лозарска камара, те най-вероятно ще имат контролни и консултативни функции, като се предвижда контролът над ГНП да е по-либерален от този над КГНП.
Микрорайонирането изцяло се прави от български специалисти, като е възможно да получаваме чуждо финансиране за тази цел, какъвто е случаят с френската помощ преди няколко години. В едно ГНП или КГНП не е задължително да има само един вид грозде, но по закон не могат да се прибавят повече от 15% от втория сорт грозде, без това да се обяви. Ще бъде възможно контролираното и консултирано засаждане на по-обикновени сортове грозде, служещи за производството на трапезни вина. При намеса на прекупвачи и извозване на гроздето извън района на производство то може да се използва единствено за производство на трапезни вина. По закон се предвижда събиране на пълна информация за микрорайоните чрез деклариране на реколтата и виното, за да е възможен оптимален контрол над развитието на индустрията, изхождайки от презумпцията, че лозарството не е само собственост, но и национално богатство. При добро микрорайониране имиджът и съответно възможностите за пласиране на българските вина ще се увеличат многократно.
Газът поевтинява, проблемите на предприятията се задълбочават
Природният газ за вътрешните потребители ще поевтинее от 1 октомври с близо 15 долара. Новата цена за 1000 куб. м с ДДС ще е 184 453 лева, вместо досегашните 211 441 лева. Намалението е с близо 13% и е второто значително сваляне на цените на синьото гориво за тази година, съобщиха през седмицата от Булгаргаз.
Новината за поевтиняването на горивото по-скоро зарадва шефовете на държавната газова фирма. За разлика от тях директорите на предприятията, потребители на газа, са по-пестеливи с оценките. Според шефа на един от торовите заводи (които са основният потребител на природен газ в страната) новата цена от 109 долара няма да промени съществено ситуацията в предприятието, тъй като означава то да работи пак на загуба, само че малко по-малка. На свой ред експерти от химическия бранш припомниха, че най-високата цена на газа, при която предприятията биха могли да работят на себестойност или с минимална печалба, е 85-87 долара за 1000 куб.м. Поевтиняването на газа се дължи на общото понижаване на международните цени на петролните продукти. След подписването на последните договорености с "Газпром" доставната цена на природния газ се определя на всеки три месеца по формула, която отчита движението на останалите енергийни продукти. Това означава, че следваща корекция на цената ще има от 1 януари 1999 г. Тогава би трябвало да влязат в сила и дългоотлаганите диференцирани цени на горивото за различните потребители у нас.
Очакванията са, че именно торовите заводи ще получат най-голяма отстъпка, но още е рано да се прогнозират конкретните стойности, заявиха от Министерството на промишлеността, където в момента се пише стратегия за преструктуриране на отрасъла до 2001 г. Експертите на министерството усилено изчисляват какво бъдеще очаква всяко едно от четирите предприятия при различни варианти на цената. Едновременно с това се съгласуват и нови мерки за преструктуриране в самите предприятия с цел намаляване на загубите, съобщи заместник-министър Стефан Ставрев.
На пръв поглед парадоксалното в случая с торовите заводи е, че голямото им сгромолясване настъпи в момента, в който доставните цени на природния газ бяха намалени с договореностите от 27 април т.г. В резултат на това беше увеличена търговската надценка за Булгаргаз от 4% на 11%. Сега може да се окаже, че държавната газова фирма не е спечелила от това, а по-скоро е загубила приходи заради свитото потребление.
Допълнителен ефект от това е и мултиплицирането на неплатежоспособните потребители на газ - освен торовите заводи, и нефтохимията и металургията. Според източник от правителството преди две седмици шефът на Булгаргаз Кирил Гегов е бил посъветван от министрите да побърза с разработването на по-ниски диференцирани цени на газа, за "да не убива кравата, от която пие мляко".
Големият проблем на торовите заводи всъщност е пазарен и това е известно отдавна. Капацитетът на мощностите за производство на азотни торове многократно превишават вътрешното търсене. При възможности за производство на 1470 хил. т амониева селитра годишно, у нас се реализира средно около 370 хил. т. При карбамида разликата е още по-голяма - при 900 хил. т годишен капацитет, потреблението в страната е едва 50 хил. т. Главната причина за свитото вътрешно потребление също е известна - забавянето на реформите в земеделието.
Огромните мощности могат да съществуват само при осигурен износ. От пролетта на 1997 г. обаче се наблюдава непрекъснато пропадане на международните цени на торовете. Причината е в превишението на предлагането над търсенето главно заради затварянето на азиатските пазари. В допълнение на това себестойността на българските торове по традиция е по-висока (заради огромните технологични загуби от остарялото оборудване), което ги прави неконкурентоспособни в чужбина. Докато средният разход на енергия при действащите по света инсталации за амоняк е 7.9-8.6 Гкал/т, то у нас разходът достига 13.5 Гкал/т. По-слабото натоварване на мощностите допълнително завишава тези стойности, обясняват експерти.
При тази конюнктура на пазара на минерални торове в света и цената на основната суровина - природния газ, торовите заводи продължават да губят от основна дейност, е една от констатациите на експертната група към промишленото министерство. Взетите преди време решения за закриване и временно замразяване на губещи производства, продажба на съпътстващи дейности и намаляване на персонала още не са дали реален резултат. Новите мерки в тази посока, предвидени в програмите на дружествата за 1999 г., също ще са недостатъчни за извеждане на предприятията до печалба. Причината е, че делът на природния газ в себестойността на торовете е 60-80%. Така че колкото и да се намаляват другите разходи, себестойността на крайния продукт не пада с повече от 2-3%. Според експертите към промишленото министерство изходът може да е в още по-голямо намаление на природния газ - от порядъка на 10-15%. Само така фирмите ще могат да формират някакви прилични приходи в очакване на по-добри пазарни времена. Засега обаче това намаление е само пожелание.
Според програмата на промишленото министерство трябва да бъдат временно спрени пет по-малки производствени линии в "Неохим", както и едната от инсталациите за стабилизирана амониева селитра в "Агрополихим". В "Химко" се предвижда да бъде намалено със 75% производството на карбамид чрез консервиране на мощности. Там практически ще остане да действа само една от общо четирите съществуващи инсталации.
От закриването на всички тези мощности се предвижда да бъдат съкратени общо 3395 души в четирите предприятия, съобщиха от промишленото ведомство. Около 1400 от тях ще бъдат освободени поради навършване на пенсионна възраст. Най-големи съкращения се предвиждат в "Агробиохим" и "Неохим" - средно по 1000 души.
Според Стефан Ставрев в новата стратегия са разработени и варианти за промяна в продуктовата структура и организацията на технологичните процеси. Идеята е чрез усвояване на нови, по-рентабилни производства, да се компенсира закриването на други губещи. По този начин се предвижда в "Неохим" да започне производството на метанол. Освен това трябва да бъдат инвестирани два млрд. лева в реконструкция на амонячното производство, което ще позволи по-голямото му натоварване и ще намали енергоемкостта. В "Агрополихим" е заложено усвояване на ново за българските предприятия производство на смесен азотно-фосфорен тор. Очаква се това да помогне за стабилизиране на дружеството, тъй като смесените торове по традиция се търгуват на добри цени по света.
Оздравителната стратегия предвижда още продажба на неизползвани дълготрайни активи, суровини и материали. Шефовете на предприятията ще бъдат задължени да разпродадат и почти всички обекти, несвързани с пряката производствена дейност, като почивни станции, профилакториуми, ремонтни цехове и т.н. Те ще бъдат продавани като обособени части или като обикновени материални активи.
Засега само
При сегашната пазарна конюнктура и все по-влошаващото се състояние на предприятията, единственият спасителен изход за тях ще е смяната на собствеността. Трябва обаче да е ясно, че кандидатите за торовите ни заводи ще стават все по-малко, а проблемите около продажбите им - все повече. Ако държавата иска действително да помогне, вместо да пише по няколко различни стратегии за всеки от закъсалите отрасли, по-добре би било да наблегне върху приватизацията на фирмите, включително и чрез ликвидация. В крайна сметка днешната криза в торовото производство се дължи главно на дълго отлаганите реформи.
Колко струва монополът на Нефтохим
Консултантът "Артур Андерсен" препоръчва защитните мита за горивата да останат до 2007 г. От голяма рафинерия Нефтохим се превръща в голям проблем. Консултантът по приватизацията на бургаската рафинерия "Артур Андерсен" е препоръчал митническите бариери пред вноса на горива в България да се запазят до 2007 г., а не до началото на 2002 г., както е предвидено в споразуменията на правителството с Европейския съюз и Международния валутен фонд. Това е записано в доклад за състоянието на рафинерията, готвен в продължение на месеци и представен преди броени дни на правителството.
Какво означава това? Първо - че необосновано раздутите цени на горивата, поддържани от монополиста Нефтохим, не са достатъчни да покрият огромните му дългове и да го изведат на печалба (или поне не за времето до 2002 г.). Второ - че приватизацията на рафинерията с нищо няма да се отрази на обикновения българин, който като че ли е обречен да купува само скъп бензин.
В крайна сметка се оказва, че след години безогледно източване Нефтохим не може да бъде продаден като нормална рафинерия, а само в пакет с монополното си положение. Консултантите изрично подчертават, че свалянето на митата не само ще отблъсне инвеститорите и ще намали рязко цената на Нефтохим, но може да доведе и до ликвидация на част или на цялата рафинерия.
"Нефтохим ще се нуждае поне от десет години, за да се превърне в съвременна рафинерия, оперираща по начин, който да й позволи да носи конкурентна печалба на световен пазар без протекционизъм", гласи оценката на "Артур Андерсен".
Макар че е монополист на вътрешния пазар, дълговете на Нефтохим надхвърлят нормалните представи за задлъжнялост на една рафинерия. Според отчета към 31 декември 1997 г. Нефтохим е имал отрицателна нетна стойност (пасивите надхвърлят активите) от 159.9 млрд. лева. Финансовият преглед на "Артур Андерсен" обаче е открил допълнителни дългове, произтичащи главно от курсови разлики, в размер на 233.3 млрд. лева, които не са били отразени в отчета за 1997 г. Това прави общо 392.2 млрд. лева изходен дълг в началото на 1998 г. Недостигът на капитал в рафинерията в момента се финансира основно от дългосрочни валутни заеми на правителството, изтъква консултантът. В това число влизат заемът от ДФРР (48.4 млн. долара) и заем от 125.1 млн. долара, преоформен по ЗУНК. Тези заеми са дължими на вноски през следващите 10 години.
Освен това в началото на 1998 г. Нефтохим е забавял плащането на данъци и такси. "На практика рафинерията разчита на средства, дължими на правителството, за финансиране на своята текуща дейност", посочват от "Артур Андерсен".
Макар че в доклада на консултанта не са анализирани причините за незавидното състояние на Нефтохим, те отдавна не са тайна. Факт е, че по-голямата част от днешните проблеми на рафинерията са наследство от минали правителства. По времето на Жан Виденов Нефтохим беше използван за провеждане на социална политика. Целенасоченото поддържане на субсидирани цени на горивата и участието в неизгодни сделки като скандалноизвестния зърнен бартер убиваха рафинерията и същевременно увеличаваха дупките в бюджета.
В действителност забъркването на Нефтохим в съмнителни сделки и случаите на корупция са постоянен източник на загуби за рафинерията при всяко едно правителство. Част от схемите за източване са добре известни. Един от класическите начини за преливане на средства в частни джобове е вносът на суров петрол чрез фантомни фирми, при който се спестяват мита, данъци и такси в бюджета. В другия вариант се прилага фалшив реекспорт на горива, които в действителност се пускат на вътрешния пазар, и така се ощетява хазната от неплатени ДДС и акцизи. Далаверата минава и през различните форми на процесинг, доставка на петрол и последващо издължаване с горива, всевъзможни спонсорства, меценатски луксове, реклами и т.н.
Един от подценяваните досега проблеми са остарелите производствени мощности и загърбването на инвестициите. Освен че е лидер по технологични загуби, рафинерията разполага с твърде износени съоръжения, които според европейските норми за безопасност и рентабилност би трябвало отдавна да са изведени от експлоатация. Старите екологични щети най-вероятно ще се окажат сериозно препятствие пред приватизационната сделка и ще се наложи с тяхното покриване да бъде ангажирана държавата.
Миналата година правителството либерализира официално цените на горивата. В същото време обаче достъпът на конкурентни фирми до пазара остана отрязан чрез митата. Съгласно действащата нормативна уредба горивата се обмитяват между 15% и 25% от стойността им. Отделно върху вноса се начислява такса в размер на 2%. Ако тези защитни механизми бъдат премахнати, страната ще бъде буквално залята от евтини бензини и Нефтохим ще загине, обясняват експерти.
Монополното положение все още гарантира пазарен уют на Нефтохим и му дава възможност да притиска дистрибутори и потребители с по-високи цени. Нещо повече - допуска се необосновано задържане на постигнатите ценови равнища на бензините тогава, когато стойността на суровия петрол по света пада. По този начин рафинерията получава възможността да избива от продажните цени на горивата огромните си дългове (на гърба на всички, които карат автомобили).
Същевременно протекционистичните мерки не само че увреждат интересите на потребителите, но и не възпитават пазарно поведение в Нефтохим. При отсъствие на конкурентен натиск ръководството на рафинерията няма никакви стимули да снижава разходите и да оптимизира производството. В резултат на това бургаската рафинерия все още е твърде далеч от представите за конкурентно предприятие. Това е и изводът на "Артур Андерсен".
В споразумението за асоцииране към ЕС беше записано, че вносните мита за горивата ще намаляват прогресивно до нула към 1 януари 2002 г. Практическото осъществяване на този ангажимент вече започна в началото на 1998 г. с намаляване на вносните мита за страните, членки на ЕС, на 15%. Същият срок за освобождаване на търговията с петролни продукти е предвиден и в окончателния проект на тригодишно споразумение с МВФ.
Според консултанта предложеният график е ускорен и "може да доведе до непредвидени и потенциално нежелани последици". При наличието на конкуренция бургаската рафинерия ще трябва да намали чувствително цените си или да понесе значителни загуби в обема на реализираната продукция. И в двата случая това ще се отрази тежко върху рентабилността на Нефтохим, а оттам и върху средствата за капитални инвестиции, с които фирмата разполага. Незабавната либерализация на вноса в даден момент може дори да доведе до закриването на рафинерията, смятат специалистите.
Без запазването на монопола интересът на потенциалните купувачи към Нефтохим рязко ще спадне. "Инвеститорите ще са по-малко склонни да направят този вид капиталовложение (за преструктуриране на дружеството - бел. ред. ) с цикъл на възвращаемост от осем до десет години, ако компанията носи значителни загуби през значителна част от този период. Те по-скоро ще се изкушат да закрият голяма част от производството, като запазят много по-малко по размер основно ядро от дейности", пише в доклада на "Артур Андерсен".
Най-големият минус за правителството от бързото сваляне на митата в краткосрочен план ще е рязкото снижаване на приходите от продажбата на контролния пакет акции на Нефтохим. Сделката се очаква в началото на 1999 г. "Ако митата се премахнат до 2002 г., както е предвидено в споразумението с ЕС, ние изчисляваме стойността на Нефтохим (преди приспадане на дълговете) в рамките на 100 - 150 млн. долара", се посочва в доклада.
Това е първата оценка, макар и ориентировъчна, дадена от консултанта за стойността на активите на бургаската рафинерия. Тя горе-долу потвърждава тиражираните неофициално досега прогнозни суми за контролния пакет на Нефтохим (140 млн. долара за 75%, колкото са обявените за продажба акции).
Засега не е ясно как в правителството гледат на подобна преценка. Ако се съди по предишни изказвания на отделни членове на кабинета обаче, като че ли прогнозата на консултанта се разминава в пъти с очакванията на правителството за цената на рафинерията. Най-смущаващото в тази оценка е, че тя не включва поемането на дълговете на рафинерията към момента на продажбата. Ако те бъдат приспаднати, крайният финансов резултат от приватизационната сделка нищо чудно да се окаже и отрицателен.
Според "Артур Андерсен" приходите от приватизацията може да се увеличат, ако правителството промени виждането си за либерализация на търговията с нефтопродукти. "Ако периодът на премахване на митата се удължи (например) до 2007 г., стойността (на Нефтохим - бел.авт. ) ще нарасне значително, до 350 - 400 млн. долара", пише в доклада. Тоест монополът на Нефтохим се изчислява на около 50 млн. долара на година. А дали загубите от това и по повод на това не са повече?
Независимо че препоръчва запазване на монопола, "Артур Андерсен" предлага час по-скоро да бъде отнета възможността на Нефтохим да определя еднолично цените на едро (франко рафинерията) и на дребно на петролните продукти в България. Понастоящем и двете цени се определят от ценовата комисия на Нефтохим, която се състои главно от служители на Нефтохим.
Подобна практика би била много опасна, ако се запази и след приватизацията на рафинерията при действието на защитни мита. Още повече че правото да определя и цени на дребно осигурява на Нефтохим контрол върху брутния размер на печалба на всички независими търговци. Това вече предизвика недоволството на големите дистрибутори, които сезираха в началото на годината Комисията за защита на конкуренцията. (В Бургаския окръжен съд е заведен иск за монополизъм от КЗК по жалба на "Петрол", "Юкос", "Шел" и "Литекс".) Освен че нарушава грубо интересите на потребителите, подобна намеса на Нефтохим ще затрудни значително приватизацията на държавната търговска фирма "Петрол".
Според консултанта най-важно е решенията за запазването (или не) на митническата бариера и за новия модел на ценообразуване да бъдат взети от кабинета максимално бързо и да бъдат огласени публично. "Ако кандидатите не видят ясна позиция по тези въпроси, те ще допуснат най-лошото и съответно ще намалят размера на предложенията си", изтъкват от "Артър Андерсен".
Проблемът "Нефтохим" действително изправя правителството пред тежка дилема. То ще трябва да избере дали да защити интересите на обикновените данъкоплатци (като изпълни вече поетите ангажименти за пазарни реформи), или да опита да убеди МВФ и ЕС в необходимостта от запазване на най-важния монопол в страната (и така да принуди всички, които карат автомобили, да купуват още дълго време по-скъп бензин). Всъщност проблемът не се свежда само до притежателите на автомобили, защото цените на горивата по специфичен начин се калкулират в цените на повечето стоки и услуги.
Въпреки че е заявил намеренията си за освобождаване на пазара, досега кабинетът също имаше интерес да ограничава вноса. Монополът на Нефтохим се защитаваше с оправданието, че така се гарантира успешната приватизация на рафинерията. Всъщност зад фасадата на този аргумент управляващите си запазваха един от най-мощните лостове за влияние върху цялата икономика. Сега те получават още един удобен аргумент за отлагане на пазарните реформи - препоръките на авторитетна консултантска компания... Ще се променят условията по концесията за Галата
През изминалата седмица Министерският съвет реши да възложи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да проведе преговори за промяна на условията на концесионния договор за проучване и добив на нефт и газ на блок No3 край Галата. Галата е едно от трите проучвани в момента находища на газ и нефт в черноморския шелф заедно с Шабла и устието на река Ропотамо на юг от Бургас. Страни по договора за Галата са българската държава, представлявана от МОСВ, и операторът - люксембургската "Петреко САРЛ" и австрийската "ОМВ Акциенгезелшафт". Решението на Министерския съвет да даде мандат за преговори на МОСВ по същество означава съгласие за промяна на договора, като остава да се уточнят цифрите. В така сложилата се ситуация в България в областта на проучването и добива на нефт и газ, това е единственият правилен, а и въобще възможен ход от страна на българското правителство.
С лицензионен договор за проучване и добив на нефт и газ от октомври 1991 г., трансформиран през 1996 г. в концесионен, световноизвестните компании "Тексако", "Ентърпрайз ойл" и ОМВ стъпват в България. "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" имат по 20% дялово участие, ОМВ - 10%, българската държава има 50%, а останалите условия по договора са сходни с тези за Шабла.
Шест години по-късно, през 1997 г., "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" обявиха, че продават своите дялове. Официалната версия е пълната липса на търговски интерес поради маломерността на находището. Общият обем на газа се оценява на около 1.5 млрд. куб. метра, а при евентуално откриване на второ находище запасите могат да нараснат до 2.8 млрд. куб. метра. В първия случай експлоатацията на находището би продължила 6-7 години, а във втория 13-14, което е чувствително по-малко от предвидените в закона 25 години.
Ултимативното решение на двете компании за продажба на дяловете им на трети лица създаде напрежение в българската правна система, тъй като в Закона за концесиите такъв казус не беше предвиден. Според него правото на концесия се предоставяше с оглед на личността на концесионера, което означава, че правата му не могат да се прехвърлят на трети лица. Изходът беше намерен с поправка в Закона за концесиите.
Според нея правата на концесионерите могат да бъдат прехвърляни на трети лица след одобрение на Министерския съвет. Освен че е световна практика, прехвърлянето на дяловете ще осигури експлоатацията на находището от по-малки и по-гъвкави компании и държавата само може да спечели от това.
След почти едногодишни пазарлъци "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" продадоха 20-процентните си дялови участия на регистрираната в Люксембург фирма "Петреко САРЛ". При новата схема "Петреко" притежава 34%, ОМВ - 16%, а държавата остава с 50% участие. Последваха нови пазарлъци, този път за фирмата, която да поеме дяловото участие на българската държава. Кандидати бяха Булгаргаз и "Дав - България", която беше представена като част от английската група "Дав", чийто шеф е бившият министър на енергетиката лорд Грей. "Петреко" също е в структурата на тази групировка.
Междувременно правителството определи Булгаргаз за приемник на българския дял по време на евентуален добив. Според условията на договора българският кандидат трябва да бъде одобрен от двете чужди компании. Експерти смятат, че след година и половина застой перспективите пред Галата са относително добри, а пролетта е реалистичен срок за започване на реален добив.
Непосредствено след изясняване на новата структура новият оператор "Петреко" и ОМВ отправиха настойчиво искане за намаляване на държавното участие и за промяна на останалите условия по договора по подобие на случая Шабла. Основните мотиви на концесионерите съвпадат с мотивите на "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" при продажбата на техните дялове. Има една основна причина да се смята, че условията на концесията за Галата също ще бъдат изменени и тя е
Условията на първоначалния лицензионен договор между българската държава и "Болкан експлорърс" ООД включват седемгодишен проучвателен период, 25 години период за добив и 50% на 50% дялово участие на двете страни при т.нар. пренесен интерес. Договорът предвижда по време на проучвателния период БЕ ООД да плаща на държавата ежегодно 125 долара на кв. километър такса площ плюс допълнителни субсидии за обучение на специалисти и за техническо оборудване.
След напредване на проучвателните работи последователното напускане на "Бритиш газ", "Тексако" и "Ентърпрайз ойл" показа, че интересът на големите компании, специализирани в търсенето на нефтени и газови находища, ще намалява, а тези, които все още остават у нас, ще искат повече гаранции за вложените рискови инвестиции. Повечето от тях поставиха въпроса за промяна в условията на концесионния договор. Целта е западната компания да придобие мажоритарно участие. От една страна, това й гарантира реално влияние при взимането на решения, при управлението на проучвателната и добивната дейност и при разпределянето на печалбите. От друга страна, се осигурява възможност за привличането на друг външен партньор, с който да бъде поделен рискът. Според новите условия, приети от Министерския съвет, срокът на проучване се удължава с две години, считано от 21 ноември 1998 г., а държавният пренесен интерес се намалява от 50% на 35%. Освен това дължимата годишна такса площ е свалена от $125 на $50 на кв. километър.
Първоначалните условия на концесионния договор за Галата са аналогични с тези на договора за Шабла и съвсем естествено промените в договора ще бъдат в същата посока. Според предложение на МОСВ целесъобразно е проучвателният срок да се удължи с две години, като първите шест месеца са за представяне на план за разработка на откритото находище, а следващите осемнадесет ще се отпуснат при одобряване на работната програма. Операторът изисква увеличението да влезе в сила от 24.10.1998 г., като счита, че "чрез продължаване на проучвателните дейности ще се докаже допълнителният икономически потенциал както в блок III, така и на целия регион.
Според експертите от МОСВ съществува основание ежегодната такса площ да се намали от 100 на 55 долара, а причините са промяна в конюнктурата на пазара, многократно по-ниските такси площ в съседните страни и необходимостта от нови изследвания, свързани с използване на скъпи съвременни технологии.
Очаква се при преговорите МОСВ да предложи намаляване на държавното дялово участие от 50% на 35% в отговор на предложените от концесионера 20%. В случая блокиращата квота при вземане на решения е 25%, но от друга страна съгласно Закона за концесиите се предоставят 100% участие на концесионера без участие на държавата. Освен доуточняването на точния процент, предстои и договаряне на сума за възмездяване на преотстъпения държавен интерес от страна на "Петреко" и ОМВ. Мотивите на оператора за намаляване на държавното участие са свързани с ограничените запаси; несигурността на пазара и трудностите при разплащането; необходимостта от контрол на инвестицията, както и с рисковия характер на инвестициите в България.
България пое дълг на Минералбанк към Испания
Българската държава в най-скоро време ще поеме и около 30 млн. долара дълг на Минералбанк към Испания. Миналата седмица заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски парафира с представители на испанското Министерство на икономиката, малкия и средния бизнес окончателните текстове на споразумението.
Става въпрос за заем от над 3 млрд. песети, отпуснат през осемдесетте години от испанската "Банко eкстериор де Еспаня" и застрахован от държавната агенция за експортно застраховане CESCE. Парите са били изразходвани за покупка на кораби от "Параходство - Български морски флот" (БМФ). В момента заедно с лихвите дължимата сума надхвърля 4.5 млрд. песети. Кредитът обаче не се води в БМФ и след фалита на Минералбанк през 1996 г. испанската страна настоява да си получи парите от българската държава.
Уреждането на спора с Испания беше поставено като условие за получаване на втория транш от заема от Европейския съюз от 125 млн. ЕКЮ. Това пък се свързваше с одобряването на тригодишното споразумение на България с Международния валутен фонд.
Въпросът с испанския дълг беше повдигнат при посещението на премиера на Испания Хосе-Мария Аснар. Тогава българската страна за пръв път официално показа склонност да плаща. Испанците се съгласиха да заменят вземанията си от Минералбанк за собственост в наши приватизиращи се предприятия. Според осведомени те са получили списък с предложения от Агенцията за приватизация, но очакват и листата на търговското министерство, защото имат интереси в туризма. Оттук нататък испанските фирми, които купуват наши предприятия, ще плащат направо на застрахователната агенция CESCE. В същото време бюджетът ще увеличи вземанията си от фалиралата Минералбанк.
Признаването на дълга към Испания е третото поред увеличаване на държавния дълг за 1998 г., след като през пролетта нашата страна трансформира задълженията си по търговското салдо към бившата Германска демократична република в официален дълг. От 507 млн. преводни рубли те бяха превърнати в 334 млн. германски марки, въпреки че досегашната практика беше търговските салда да се погасяват със стоки. Преди седмица пък държавата пое да изплаща и "забравените" депозити на Полската национална банка в Булбанк. Това означава ново нарастване на външния дълг с 123.5 млн. марки.
Прецедентът с испанския дълг обаче има и друга негативна страна - той може да насърчи претенциите на други страни, които имат вземания от фалирали държавни банки. Доскоро официалната позиция на България по подобни въпроси беше, че това са задължения на макар и държавни, но автономни търговски дружества и бюджетът няма никакво отношение към тях. При така развилата се обстановка обаче може да се наложи да бъдат признати и претенциите на Италия по дълг на Стопанска банка за около 70 млн. марки, както и тези на Австрия също към Стопанска банка. Това поне са общоизвестните кредитори.
Наемни убийци застреляха акционер в "Балканстрой инженеринг"
Пет изрисувани кръста и надписи "Смърт" се появиха на старото шосе по пътя за аерогара София миналия петък. Ден преди това с пет куршума от упор беше застрелян младият бизнесмен Емил Петров. Трийсет и четири годишният мъж е съдружник във фирма "Балканстрой инженеринг", която ремонтира полосата на летището и проявява значителен интерес към инфраструктурните проекти, които преминават през Балканите.
В четвъртък сутринта около 2.50 Петров се е прибрал пред дома си в столичния квартал "Сухата река" в блок 107 със сребристото си "Порше Карера". Когато влизал във входната врата, зад гърба му проехтели пет изстрела и младежът се строполил мъртъв. Според БТА трите изстрела улучили Емил Петров в главата, а два куршума са преминали през гръдния му кош. Балистичната експертиза показала, че петте изстрела са дадени в две групи. Вероятно убиецът е улучил жертвата си първо в гърдите и след това е дал три контролни изстрела в главата му, за да е сигурен в смъртта му. Подобен е почеркът на повечето наемни убийци, които искат да са сигурни в смъртта на жертвата си.
Трийсет и четири годишният бизнесмен е съдружник освен в "Балканстрой инженеринг" и във фирма "Селекта" АД , която също се занимава с пътни ремонти и проекти. Други съдружници в "Балканстрой" са и македонската "Гранит" и "Селекта". Фирмата е свързана с футболен клуб "Славия". Управителят на "Балканстрой" Милчо Боянов Христов е съдружник с футболистите Наско Сираков и Боби Михайлов във фирма "Транзит инс". "Балканстрой" спечелила конкурси за частичен ремонт на полосата на летище София още миналата година. В началото на тази година "Балканстрой" отново била предпочетена за цялостен ремонт на перона на аерогарата. Пътните машини се предоставяли от македонската страна. Информирани обаче твърдят, че фирмата не се е явявала на търгове, а е станала подизпълнител на Главболгарстрой.
В началото на 90-те години той започнал с търговия с автомобили от Западна Европа и извършвал транспортна дейност през фирмата си "Виктор ЗТ". В нея съдружници са още Владимир Павлов и Александър Николов. "Виктор ЗТ" притежава и 33% от фирма "Селекта" АД. Там управител също е Владимир Павлов. Другата фирма, в която участва Емил Петров, е далеч по-енигматична и известна. Името на "Балканстрой" се свързва с кръга около застрахователно дружество СИК. Нейният шеф Славчо Христов е в управителния съвет на футболен клуб "Славия" и е известен с добрите си връзки с Венцислав Стефанов, който доскоро беше акционер в СИК. След като шефът на "Дискавъри 93" Стоян Николов беше арестуван за теглени кредити и се отказа от президентския пост на "Славия", той свали логото на фирмата си от екипите на белия тим. Сега спонсор на белите е именно фирма "Балканстрой", а името на Славчо Христов се спряга като вероятен президент на "Славия".
"Балканстрой инженеринг" е влязла в играта на големите фирми, като се е заела с пътни и инфраструктурни проекти. Само за първия етап на ремонта и реконструкцията на летище София са предвидени 84 милиона екю. За участие в търгове беше създадено дружество, в което участват Главболгарстрой, летище "София", столичната община, а по-късно беше включен и германският гигант "Сименс". Самото изброяване на акционерите в дружеството за развитие на летище София показва на какво ниво са игрите за усвояването на милионите. Осведомени твърдят, че "Балканстрой инженеринг" е фирмата, която Главболгарстрой предпочита като подизпълнител за спечелените с височайша протекция търгове. В самата фирма "Балканстрой инженеринг" се оказа, че работи много близък роднина на транспортния министър Вилхелм Клаус, според други източници Борислав Краус всъщност е негов брат. Боби Краус се представя с официални визитни картички като експерт във фирма "Balkan Stroy enginering" с офис в Световния търговски център на бул. "Драган Цанков" в столицата. Самият министър Краус няколко пъти беше атакуван в медиите за съмнителните резултати на търговете за реконструкция и ремонт на летище София, които най-често се печелят от Главболгарстрой.
Според осведомени източници "Балканстрой" проявила значителен интерес към включването в изграждането на транспортен коридор No 8, който преминава през България, Македония и Албания. Фирмата разчитала на македонското участие и влиянието, което вече имала.
Криминалисти работят по няколко версии за убийството на Емил Петров, като не е изключена дори версията за убийство по битови причини. Много по-вероятно е обаче причините за неговата смърт да се окажат заровени в бизнеса му и големите интереси.
Изпитанието тригодишно споразумение с МВФ
В петък (25 семтември) късно през нощта бордът на директорите на Международния валутен фонд трябва да одобри тригодишното споразумение с България. Страната ни ще получи 52.3 млн. специални права на тираж (СПТ), или около 70 млн. долара, веднага след решението на борда. Още толкова се очакват до края на годината, ако условията по споразумението към 30 септември бъдат спазени. За целта мисията на Ан Макгърк ще пристигне в София в средата на октомври.
"Това не е стандартно едногодишно споразумение с МВФ, неговата цел е да подпомогне икономическия растеж. Представителите на МВФ приеха, че трябва да се стимулират инвестициите и да се работи за обновяване на технологиите", коментира Мариела Ненова, шеф на правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози.
По схемата за цялото споразумение България получава общо към 840 млн. долара, разпределени поравно на 12 транша: четири през 1999 г., през 2000 г. - също толкова, а през 2001 г. - два. В цялата програма са предвидени пет прегледа, като четните траншове ще се получават автоматично в зависимост от изпълнението на критериите, поставени от фонда. За нечетните ще е необходимо решението на борда на директорите. Изпълнението на критериите ще се следи на всеки три месеца.
Критериите, които ще бъдат наблюдавани, са традиционните за споразумение с МВФ - състояние на държавния дълг, бюджетен дефицит, приходи в бюджета, наличност в сметката на фискалния резерв, размер на депозитите в банковото управление, неуредени задължения по външния дълг, нов външен дълг - краткосрочен и дългосрочен. Към тях се прибавя и критерият за просрочия по данъчни задължения.
Различното в тригодишното споразумение са структурните критерии. За първата година те са свързани предимно с промените в данъчното законодателство - премахване на преференциите от различните закони, ограничаване на просрочията. Изисква се да се подобри събираемостта чрез промени в Закона за събиране на държавните вземания, чрез прилагане на единния идентификационен код, да се реформира данъчната администрация, да се легализират службите за големите данъкоплатци, да се приемат промените в Закона за данъчната администрация и Закона за данъчното производство. "Споразумението трябва да е съпроводено със спиране на декапитализацията на икономиката, като МВФ ще контролира спазването на твърдите бюджетни ограничения. Другите основни цели са изчистването на правото на собственост и премахването на бариерите пред икономическия растеж. Такива се създават с данъчните преференции, външнотърговския режим, високите мита", обясни г-жа Ненова.
В окончателните текстове на матрицата за политиката на правителството през следващите три години са отпаднали текстовете за "форсирана" приватизация на големите предприятия. За първото тримесечие на 1999 г. е предвидено изискването за ликвидация или приватизация на 50% от дълготрайните материални активи на предприятията в отрасловите министерства и общините. За големите предприятия обаче няма нито дума освен общата фраза, че губещите предприятия трябва непрекъснато да се ликвидират и че за 15 предприятия програмата за изолация продължава до средата на 1999 г. В областта на земеделието правителството е обещало да приватизира всичките четири мелници и хлебозаводи, както и да приватизира или ликвидира части от "Зърнени храни" с вместимост 386 000 т. До края на тази година трябва да приключи връщането на 80% от земите. Предвиждат се също и либерализация на търговския режим и премахването на експортните такси за слънчоглед и дървесина от първи октомври 1998 г., както и за живи животни, кожи, скрап, вълна, изделия от мед от началото на следващата година. Тогава ще отпадне и забраната за износ на непреработен тютюн. Вносните мита и такси върху бензините трябва да се намалят в течение на следващите три години.
Тригодишното споразумение с Международния валутен фонд винаги е поставяно на важно място от премиера Иван Костов. Това не е случайно, защото сключването му и изобщо добрите отношения с международните финансови институции означават бетониране на правителството за следващите три години. Споразумението е и гаранция за България пред чуждите инвеститори. Един вид фондът е гласувал доверие и е договорил програма с нашата страна, което означава, че до 2001 г. България ще се движи в "правилната" посока, защото, ако кривне, фондът ще я изостави. Една от причините за падането от власт на правителството на Жан Виденов и въобще на БСП беше, че те загубиха подкрепата на международните финансови институции. Освен всичко друго Костов има нужда и от тази тригодишна стабилност, за да проведе инвестиционната програма, на която той разчита, за да постигне икономически растеж. В противен случай бюджетът ще трябва да използва набраните ресурси, за да обслужва външния дълг.
Неизпълнението на един от параметрите не означава автоматично проваляне на споразумението. Практиката показва, че в много случаи провал по един от критериите се използва като повод за разваляне, а не като причина. Ако обаче действително се стигне до провал на споразумението, това ще бъде лош сигнал за чуждите инвеститори. В такъв момент се изостря небходимостта от предоставената валута. Сега резервът на БНБ е достатъчно голям и тя може да си позволи да издържи известно време без външно финансиране. Притокът на чужди инвестиции не е достатъчен, за да компенсира подкрепата от международните финансови институции.
Недостигът от външно финансиране през следващите три години е около 1.6 млрд. долара. 840 млн. долара от тях ще осигури МВФ. За останалите се разчита на другите официални кредитори - Световната банка и Европейският съюз, както и на отделните страни от Г-24. Предвиждаше се кредиторите да се съберат на специална среща, на която да бъде определено кой колко да даде за България. Въпреки това отсега се знае, че Европейският съюз няма да пристъпи към отпускане на нови средства, преди да приключи старата програма. По нея България има да получава още 125 млн. ЕКЮ, но преди това трябва да си уредим двустранните отношения с Италия и Испания.
Дупката във финансирането на платежния баланс до края на годината се очертава между 200 млн. долара и 400 млн. долара. За следващите години тя се увеличава.
Дирекцията за застрахователен надзор преминава в ръцете на бивш служител на ДЗИ
Директорът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов е в неплатен отпуск за неопределен период от време, тъй като в средата на миналата седмица официално положи клетва като депутат на Обединените демократични сили от 25-и избирателен район в София. Христов зае мястото на народния представител Николай Апостолов, който замина като посланик на страната в Берлин.
От този момент нататък той няма право да съвместява двете длъжности. За изпълняващ длъжността Христов посочи Даниела Конова, досегашен началник-отдел "Застраховане живот и срещу злополуки" в надзорната дирекция. Преди да постъпи на работа там, тя е била служител на Държавния застрахователен институт.
На никого обаче не е известно колко време ще продължи неплатеният отпуск на Христо Христов. "Ще остана в парламента, докато минат поправките в Закона за застраховането, и после отново се връщам в дирекцията", заяви самият той, малко след като положи клетва от трибуната на Народното събрание. "Мисля, че Христов ще остане в парламента за не повече от месец", коментира Борислав Михайлов, шеф на ДЗИ и колега на Христов в Националния съвет по застраховане.
Постът на директора на надзора е политическо назначение и се предполага, че ще се заема от човек, склонен да спазва правителствената политика в застрахователния бизнес. Политическият ангажимент на шефа на застрахователния надзор като че ли приключи с приетите вече решения за лицензиране (или нелицензиране) на компаниите. Задачата на Христов беше лицензирането да приключи с елиминирането на бившите "мутри" от бизнеса.
Така или иначе след лицензионния етап политическите ангажименти на надзора изглеждат изчерпани и той като че ли трябва да продължи работата си преди всичко на професионално начало, наблягайки именно на надзорните си функции. В този смисъл най-логичният заместник на Христов беше сегашният началник на отдела за надзор и издаване на лицензи Ася Аксентиева. Преди седмица обаче шефът на дирекцията обясни, че тя ще напусне поста си и ще се върне на работа в застрахователния бизнес.
Въпросът е докога посочената Даниела Конова ще може да заема този пост, без да се създават спънки в дейността на дирекцията. По закон директорът на надзора има право да делегира само някои от правата си на човек, който самият той е посочил като свой заместник. Дали проблемът се решава, ако правата се предоставят разделено примерно на двама души, не става ясно от нормативната уредба. Не е ясно и кои точно права Христов е предоставил на Даниела Конова. По принцип директорът на надзора се назначава от премиера по предложение на Националния съвет по застраховане. В този смисъл дали влизането на досегашния шеф в парламента ще ознаменува нов период в живота на дирекцията, ще се реши именно от министър-председателя.
Президентът получил 685 молби за опрощаване на задължения към държавата
Шестстотин осемдесет и пет молби са постъпили в комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания (помощен орган на президента) от началото на мандата на президента Петър Стоянов. От момента на назначаването на самата комисия тя е разгледала 330 молби, като са опростени задължения по 35 от тях, тоест малко над една десета. Общо поисканата сума за опрощаване е 151.5 млн. лева, като с издадени от президента укази са опростени задължения за 3.17 млн. лева. Това представлява една стохилядна част от приходната част на бюджета, тоест не влияе на изпълнението му, обясниха от комисията.
Президентът има право да опрощава въпросните вземания по конституция, като в нея не се визират ограничения за лицата (физически или юридически), които могат да разчитат на съдействие. Въпреки това молбите са главно от социално слаби хора - пенсионери, безработни, болни и инвалиди, обясниха от комисията. Преобладават исканията за опрощаване на надвзети пенсии, на дължим данък за недвижимо имущество, данък върху дохода на физически лица, неправомерно изплатени парични обезщетения.
Самият президент не може да се произнася по основанието и размера на задължението. Вземанията, за които се иска опрощаване, трябва да са определени с влязъл в сила акт от съответния орган на изпълнителната или съдебната власт, тоест да са станали ликвидни и изискуеми. За да се иска опрощаване, трябва и доказателство, че въпросното задължение е несъбираемо. Това става чрез представяне на факти и обстоятелства, които трябва да покажат, че длъжникът не може да изплати задължението си към държавата в предвидените от закона срокове, включително и чрез принудителни способи. Принципно се прави опрощаване, когато длъжникът е в невъзможност да си плати задължението по някакви причини - няма имущества над несеквестируемия по закон минимум, доходите му са под социалния минимум, намира се в тежко семейно положение, има здравословни проблеми. Това са и показателите, по които се преценява всеки случай, като предложението се оформя при мнозинство от най-малко шест души от комисията (която е в деветчленен състав). Комисията провежда заседанията си по необходимост, но не по-малко от един път месечно. Предложенията й се оформят в доклад, след което се дават на президента. Решението му да опрости дадено задължение се прави с указ, издаден в качеството му на държавен глава.
Технологично искането за опрощаване на задължение се прави с молба до президента. По всяка молба се образува преписка, като по нея трябва да постъпят справки, мнения и документи, за да се изясни причината за исканото опрощаване. Самото събиране на данни се изисква от общинските органи, данъчната администрация, като се изразява и мнение за исканото опрощаване от финансовото министерство и от Националния осигурителен институт. Нова молба за опрощаване на задължение от същия характер може да се разгледа след изтичане на не по-малко от една година след издаване на указа, освен ако са настъпили нови обстоятелства от съществено значение за опрощаването.
Видовете държавни вземания са описани в Закона за събиране на държавните вземания. Това са данъци, такси, акцизи, митни сборове, вноски за обществено осигуряване, надвзети пенсии, конфискации, съдебни разноски и други. Държавни вземания са и таксите, събирани по Закона за държавните такси, които отиват като приход в бюджета. Според някои нормативни актове такси се събират от държавни предприятия, които са търговци по Търговския закон. Събираните от тях средства обаче не постъпват в бюджета, а представляват цена на услуга или дължими разходи. Такива например са телефонните такси, таксите за електро- и топлоенергия и други. Що се отнася до задълженията по кредити, отпуснати от банки и други кредитни институции, те имат частноправен характер и не са държавни вземания, обясняват от комисията.
Освен конституцията, която дава право на президента да опрощава несъбираеми държавни вземания, в работата на комисията се използва и указ No 2773 от 1980 г., като се прилагат разпоредбите, които не противоречат на действащото законодателство.
Указите за опрощаване не се обнародват в Държавен вестник, тъй като са индивидуални молби, отнасят се само за отделни физически или юридически лица. В такива случаи конституцията не предвижда обнародване в Държавен вестник.
Световната криза приближава трудните моменти за борда
Кризата на световните пазари ще принуди българското правителство за пръв път да бъде активно в запазването на стабилността на валутния борд. Заради спада в цените на основните суровини - горивата, химическите продукти, металите, българската икономика или не може да продава продуктите си в чужбина, или това става на много по-ниски цени отпреди няколко месеца. В същото време разпространяването на кризата доведе до серия от девалвации на валутите на конкурентни икономики, които допълнително оскъпяват всичко, произведено в България. Други държави стават много по-привлекателни за чуждестранните инвеститори. Всичко това с две думи може да повлече следната верига - влошаването на платежния баланс да доведе до свиване на валутните резерви, оттам на левовото предлагане, което пък да повлече фалити и респективно прекомерно натоварване на бюджета. Това би било лоша перспектива не само за растежа на икономиката, но и за стабилността на лева. Още повече, че когато времето за реакция бъде изчерпано, правителството ще се изправи пред избора да девалвира или да понесе нови безработни, изборът ще е труден.
Според данните на статистиката и БНБ най-голям дял в износа на страната - около една четвърт - имат неблагородните метали и техните продукти - чугун, желязо, стомана, мед, цинк и др. Други около 17% от износа са в продукти на химическата промишленост - органични и неорганични продукти, торове, пластмаси и др. Заедно с изнасяните минерални продукти и горива това формира около половината от износа. Той вече е засегнат от срива на цените на международните пазари. През последните четири-пет месеца металите, химичните продукти и торовете, тоест стоките, които са основа на българския износ, са загубили от 20-25% от стойността си. Това съответно рефлектира върху по-ниските приходи на износителите от продажби и води до намален приток на валута в страната.
Поевтиняването на енергийните ресурси, които са основен компонент на вноса, би могло да има положително влияние върху платежния баланс. Според оценки на икономистите добрите страни на стоковата криза обаче в много по-малка степен помагат на България, отколкото лошите вредят. От гледна точка на платежния баланс освен това нарасналият внос на потребителски стоки компенсира занижените от спада в цените плащания. Примерно през първите шест месеца на тази година са платени със 160 млн. долара по-малко отколкото приез 1997 г. за горива, но пък са внесени потребителски стоки - електрически машини, автомобили, текстил, обувки, храни за около 170 млн. долара повече от предходната година.
С други думи, докато нереформираната икономика се задъхва и продава (съответно), печели все по-малко, населението и фирмите възвръщат способностите си да потребяват стоки. Това е резултат както от нарастването на доходите, които реално са надхвърлили нивата си от 1995 г., така и на ръста на потребителските кредити. Всичко това ще доведе до дупки в платежния баланс (тоест в страната ще влиза валута по-малко, отколкото излиза) доста по-рано от прогнозите, правени по време на въвеждането на валутния борд. Другият външен фактор, който правителството временно може да ползва като индулгенция за предстоящите проблеми, е
Кризите в Азия и Русия доведоха до девалвация на куп други национални валути. Това важи и за държави, които са между основните търговски партньори на България. В този смисъл обезценяването на техните валути спрямо лева води до поскъпване на българските стоки там и поевтиняване на техните у нас. Тоест развитието на кризата действа по същия лош начин на платежния баланс, както спадът на цените на суровините и горивата. Един от първите удари за българската икономика например беше обявената от Гърция преди няколко месеца девалвация на драхмата. Тя е един от факторите вносът от южната ни съседка към шестмесечието да нарасне с около 50 млн. долара спрямо предишната година. През последните два месеца турската лира също се обезцени с около 8%. Същото важи и за страните от ЦЕФТА, където поскъпването на лева спрямо техните валути само през август и септември е средно 7-8%. Данните показват, че около 40% от външнотърговския обмен на България е с "девалвиращи икономики". С други думи единственото, което се очаква, е нашите стоки допълнително да намалят конкурентността си в почти половината от пазарите, но за сметка на това вносните стоки у нас да станат относително по-евтини. В това отношение единствено страните от Европейския съюз, където е концентрирана около 50% от външната търговия, са със стабилни валути, но пък при някои от тях занижаващ износа фактор е поевтиняването на суровините и свиването на българското производство (например Великобритания и Италия).
На всичкото отгоре на приватизацията и на привличането на директни инвестиции от чужбина не може да се разчита по същия начин, както това беше година по-рано. България, бидейки зараждаща се икономика и близо до центъра на кризата, е напълно сравнима като привлекателност с много други държави, включително в Южна Америка и Азия. В повечето от тях има по едно "Химко", "Авиокомпания Балкан" и дори БТК, които се продават.
Мекото последствие от задаващите се проблеми във платежния баланс е, че ще се изпарят перспективите за растеж на икономиката, който 50 на сто е обвързан с износа. По-лошото е, че това е един от каналите, по които протича заплахата за стабилността на валутния борд. Ако се получи така, че външното финансиране и чуждите инвестиции не могат да компенсират очертаващата се валутна дупка, тя ще трябва да се покрие за сметка на намаляване на валутния резерв. Ако се съди по данните на управление "Емисионно" в БНБ, това вече започва да става факт. От края на юли досега валутният резерв постъпателно е спаднал с около 15%, което е около 320 млн. марки. Дори част от тези средства да са били свързани с плащания към кредитори, тенденцията е именно към спад. Тъй като паричното предлагане е обвързано с нивото на валутните резерви, по-нататъшното им свиване ще доведе до свиване на левовете в икономиката, което практически е свързано с фалити на предприятия и дори банки. Ако се стигне дотам, правителството със сигурност ще бъде изправено пред необходимостта да коригира фиксирания курс. Всичко това засега е по-скоро теоретичен сценарий. Проблемът е, че коригирането на курса, което в известен смисъл ще облекчи т.нар. реална икономика, може да срине доверието в борда и да затрудни опазването на лева. Така че (поне на този етап) спасяването на икономиката и обезвреждането на лошите външни фактори трябва да минава през повишаване на ефективността й.
Това, което се случва в момента, е, че външните събития изяждат времето, с което управляващите разполагаха, за да пригодят икономиката да работи и да си плаща дълговете, без непрекъснато да гълта нови кредити. Въпреки обещанията за реформи и досега продължава разтакаването със затварянето на лошите предприятия, а в цените на българската продукция се калкулират загубите на Нефтохим, задлъжнялостта на Булгаргаз, неосновано много заплати, продължаващи кражби и разхищения. Икономиите, които ниските цени на енергийните ресурси и суровините позволяват, очевидно се разпиляват в неефективния държавен сектор и това не може да не рефлектира върху по-евтин продукт, който съответно да е по-конкурентен на външните пазари. В този смисъл дори отчитаната от статистиката дефлация е "вносна" - дължи се на евтиния внос.
Всички тези луксове до момента могат да се покриват с помощта на външните кредитори и да не избиват във влошена макросреда, въпреки че тайно затормозяват бюджета занапред. Допълнително предизвиканата от кризата намаляваща конкурентност на икономиката обаче няма да позволи това да продължи с месеци.
ООН прие решение за незабавно спиране на огъня в Косово
ООН направиха стъпка напред към започването на военна операция в Косово в сряда, след като Съветът за сигурност одобри резолюция, изискваща незабавно прекратяване на военните действия и възобновяване на мирните преговори. Китай се въздържа от гласуване на резолюцията, която премина с 14 гласа за и 0 против. Според резолюцията, ако огънят не бъде прекратен, "съветът ще обсъди по-нататъшни действия и допълнителни мерки" в Косово, където сръбски сили за сигурност водят военни действия със сепаратисткото движение на етническите албанци.
Междувременно САЩ се обърнаха с искане към командването на НАТО да се ангажира с подготвянето на многонационални военни сили от страните - членки на пакта, ако е необходима военна интервенция в Косово. Министрите на отбраната от страните - членки на НАТО, се срещнаха в четвъртък в Португалия и последваха резолюцията на Съвета за сигурност с нареждане към страните членки да подготвят своите военновъздушни сили за евентуална военна операция. От командването на НАТО съобщиха, че все още не са взели решение за използване на сила в Косово, но че техни елитни части са придвижени в повишена степен на бойна готовност за евентуална акция срещу сърбите с цел да накарат югопрезидента Милошевич да спазва международните ангажименти и решенията на ООН.
Резолюцията на Съвета за сигурност бе подготвена през миналата седмица от Франция и Великобритания. Според британски дипломати нейната цел е да покаже съвсем ясно, че търпението на международната общност е свършило и тя ще отговори на военните операции на Милошевич според параграф 7 от устава на ООН.
БНБ административно измества едни банки за сметка на други
Председателят на ДСК Спас Димитров и зам.-председателите Виолина Маринова и Иван Искров пред в. "Капитал"
- С. Димитров: Бяхме много неприятно изненадани. Не знаем какви са мотивите и не можем да намерим логично обяснение. Особено сега, когато предстои регистрацията ни като търговска банка. Миналата година, когато още бяхме далеч от това, бяхме допуснати да обслужваме бюджета, а сега, когато излизаме на пазара като пълноценен финансов субект по всички правила на закона, сме изключени. Като резултат от включването ни в списъка на изпълнителите на бюджета през миналата година и благодарение на усилията на нашите директори са установени много добри отношения с отделни общини. Имаме конкретни резултати и договорености във връзка с обслужването на бюджета.
- В. Маринова: Искам да дам един пример. През тази година обслужваме Габровския регион - не само Габрово като община, но и Дряново и Трявна, данъчната администрация също. Разрешили сме кредит в доста голям размер на община Габрово за инфраструктурен проект и обезпечението по него са сметките на общините в ДСК. Нелогично е сега да прехвърлим салдата по тези сметки към друга банка. Освен това сме подготвили банкова гаранция, учредени са ипотеки, така че нещата не са толкова прости.
- И. Искров: Според мен става дума за един чисто административен начин за създаване на пазарна ниша на определен кръг банки и изместване, изтласкване на други. Очевидно не става въпрос за критерии. Ако централната банка има критерии, ДСК отговаря на тях. Има критерии, които са много по-важни, за жалост те очевидно не са включени. Искам да попитам в БНБ: кое е най-важно като критерий да обслужваш такава голяма институция като Министерството на финансите и поделенията, включително общините? Това е ликвидността на банката и способността й да ползва овърдрафт, за да може да извършва разплащанията. А коя друга банка, особено от тези, които са включени в списъка, може да ползва левов овърдрафт над 40 млрд. лева? Никоя. И затова има много въпросителни в ръководството на ДСК. Надяваме се, че отговори на тези въпроси ще намерим на една бъдеща среща с представители на БНБ.
- С. Димитров: Да, имахме среща с него, но той каза, че няма право да извършва подбор на банките и просто се съгласява с това, което г-н Гаврийски е предложил. Сега подготвяме писмо и до него. Там ще засегнем и нещо, което БНБ би трябвало да знае - че мисията на германските спестовни каси, която работи върху стратегическия бизнесплан на ДСК, препоръчва касата да засилва връзките си с общините. Предпоставката за това е, че имаме клонова мрежа в почти всички общински центрове на страната. Един от конкретните ни ангажименти ще е към местната икономика, а тук именно основна роля играят взаимоотношенията ни с общините.
В огромната си част изискванията, които през последните месеци бяха поставени към ДСК, са изпълнени. Не виждам основания, при все усилията, които полагаме, да бъдем изтикани от пазара с подобно решение. Наложеното ни сега ограничение да не обслужваме сметки на бюджета и общините, наистина ще стесни присъствието ни на пазара. Нека не ни се създават изкуствено и с административни решения пречки за запазване на пазарния дял.
Накратко
На свое заседание през миналата седмица Икономическата комисия в парламента одобри с пълно единодушие промени в Закона за застраховането, внесени от председателя на комисията Никола Николов. Новите текстове предвиждат да отпадне изискването застрахователните посредници да имат висше образование. Този текст бе приет в края на лятната сесия на парламента по предложение на депутата от демократичната левица Руси Статков. "Не виждам защо едни обикновени търговци трябва да имат висше образование", коментира директорът на Дирекцията за застрахователен надзор Христо Христов.
Промени в Съвета на директорите гласуваха акционерите на Общинска застрахователна компания на извънредно общо събрание, проведено през изминалата седмица. Освободена е Снежана Христова, която е подала молба за напускане. Причина за това е отиването й на работа в застрахователно дружество "България - живот". На нейно място е избран Калин Главчев, който е работил за "Ферострад" - дружество от групата на "България", което прекрати самостоятелната си дейност чрез вливане в ЗПАД "България".
Министерството на финансите ще контролира прилагането на мерки срещу изпирането на пари по Закона за мерките срещу изпирането на пари и чрез Бюрото за финансово разузнаване ще съхранява, проучва, обработва и разкрива информацията по закона. Това се обяснява в постановление на Министерския съвет, с което се прави изменение и допълнение на определените основни функции и задачи на финансовото министерство. За изпълнение на постановлението финансовият министър трябва да осигури до 200 млн. лева чрез преструктуриране на общодържавните разходи по републиканския бюджет за 1998 г. На заседанието си миналата седмица Министерският съвет взе решение от бюджета да бъдат отпуснати 63 млн. лв. за инвестиционния форум, който ще се проведе от 12 до 14 октомври в София, съобщи БТА. Парите ще се осигурят чрез преструктуриране на общодържавните разходи по централния републикански бюджет и ще се използват предимно за рекламна кампания. Отпуснатите средства ще бъдат предоставени на Агенцията за чуждестранни инвестиции, като неизразходваните средства ще се възстановят след приключване на проявата.
Правителството обеща да либерализира валутния режим
В четвъртък правителството одобри присъединяването на България към член 8 от устава на Международния валутен фонд. Това по принцип е свързано с либерализация на текущата сметка на платежния баланс, тоест плащанията по търговски операции, туризма, транспорта, услугите, лихвите и други. Управителят на Българската народна банка Светослав Гаврийски и министърът на финансите Муравей Радев подписаха официалното писмо до изпълнителния директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю, с което обявяват желанието на страната ни да не въвежда никакви ограничения върху тези трансфери.
Обявената либерализация обаче ще стане факт едва когато обещанието към МВФ бъде последвано от конкретни промени в законодателството.
"С този акт България обещава да не въвежда повече ограничения върху валутния си режим без разрешение от МВФ", обясни управителят Гаврийски. Такова разрешение може да се поиска, ако възникнат промени за платежния баланс, но въведените с него ограничения не могат да траят повече от една година. "Фактът, че приемаме член 8, означава, че ние сме сигурни в стабилността на икономиката и на платежния баланс", обясни финансовият министър. Гаврийски призна, че шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк е настояла решението да се приеме преди заседанието на борда на директорите на фонда, на което трябва да се гледа тригодишното споразумение. "Досега България не се е присъединила към член 8, защото съществуваха известни пречки по задълженията, които имахме по търговските салда с някои страни от бившия СИВ", обясни управителят на БНБ. Вече обаче са договорени плащанията към Полша и Унгария, а през тази година и към бившата ГДР.
Според Гаврийски нашият режим не се нуждае от особени промени. Финансовият министър обаче подчерта, че на практика промените, които произтичат от присъединяването към член 8, ще залегнат в новия валутен закон.
Ограничения по външнотърговските сделки не съществуват. Има обаче редица ограничения при износа на валута в брой за туристически цели. До 1000 долара могат да се изнасят без проблем. От 1000 до 2000 долара се изнасят срещу представяне на документ за покупка на валутата от обменно бюро или банка. За суми, надхвърлящи 2000 долара, е необходимо бордеро само от банка, а над 10 000 долара - разрешение от БНБ. Според Гаврийски този праг ще бъде увеличен, но въпреки текстовете на член 8 ще има ограничение. "Във всички съседни държави има лимит за изнасяне на валута в брой", обясни той.
Друг проблем е изискването за разрешение за теглене на кредит на български фирми от чужди банки или фирми. "Дори и сега режимът е регистрационен, а не разрешителен", обясни Гаврийски. Редица фирми обаче се оплакват, че не получават отговор с месеци.
