По-добре да намалим данъците на фирмите, за да се увеличи инвестиционното потребление
Никола Николов, председател на Комисията по икономическа политика в Народното събрание, пред в. "Капитал"
- Целта е да се създаде среда за инвестиционно потребление, тоест да се правят инвестиции в българската икономика. Много важна, повратна точка за българската икономика е хората да започнат да рискуват, при положение че държавата ги насърчава и намалява техния риск. Именно това би следвало да бъде политиката на десноцентристка сила като СДС - насърчаването на хората със знания, потенциал, талант да поемат риск. Само тези хора ще направят нашата икономика съизмерима с европейската и ще допринесат за икономически растеж. Хората са основният фактор за икономиката, а не държавата.
- Инвестициите през бюджета са допълнителен, а не основен фактор на икономическия растеж. Капиталовложенията в публичния сектор решават не толкова проблемите на растежа, колкото допринасят за нарастването на заетостта и косвеното стимулиране на икономиката. Въобще инвестиционната програма на правителството ще допринесе за предотвратяването на негативните ефекти от реформата (по силата на споразумението с МВФ), като структурната безработица например. С много по-траен ефект са инвестициите в частния сектор, защото те възстановяват техническото и технологичното равнище на предприятията. Това не търпи отлагане, защото от това зависи конкурентността им.
- Това може да стане чрез големи инвестиции. Инвеститорът е заинтересован да ги направи в приватизираните предприятия. Те ще дойдат също така, като насочим и стимулираме вътрешния ресурс за инвестиции. Това е единственият начин при адекватна финансова и фискална политика на държавата да се гарантира стабилност на българската икономика и изпълнение на споразумението с МВФ.
Тъй като състоянието на дълготрайните материални активи (ДМА) в страната е отчайващо - те са стари, с изтекъл срок на амортизация, като част от данъчната реформа е нормално да се признават разходите за поддържане на онези ДМА, на които е изтекъл срокът на амортизация. От друга страна, ако се закупуват нови капиталови стоки, е нормално поне част от разходите за тях да са признати и с тях да се намалява размерът на облагаемата печалба (т.нар. инвестиционен данъчен кредит). Нормално е високотехнологичните капиталови стоки да имат по-кратък срок на амортизация - например три години.
Поради ниската капитализация на българските фирми в момента важно е да се признават за разходи и част от лихвите, когато съотношението привлечен към собствен капитал е по-малко от единица. Ако се признават лихвите по привлечения капитал, това ще увеличи инвестиционното потребление.
- Съзнавам, че доходите са ниски и ако намалим данъка върху тях, ще се стимулира потреблението на хората. Логично би било оттам косвено да се стимулира и производството. Но тъй като на българския пазар има превес делът на вносните стоки, всъщност ще се стимулира вносът.
- Подходящата данъчна политика е първото, което е необходимо, за да се стимулира инвестиционното потребление. Другите мерки, които предстоят, са либерализация на търговията, създаване и развиване на пазара на земя и създаване на законодателна основа за изпълнението на договорите. Изобщо през тези две предстоящи сесии на парламента ще завършим законодателната основа на прехода, на реформата. Догодина през май-юни вече ще са налице положителните ефекти от това, което сме направили. Фактически ние създаваме стабилност на следващите икономически отношения.
Коментар
За късата памет и заразите на властта
Само две години трябваха на сегашните управляващи, за да забравят времето, когато като опозиция се съпротивляваха срещу една или друга несправедливост. Миналата седмица депутатите от мнозинството най-накрая приеха новия медиен закон. В него има няколко текста, срещу които те яростно протестираха преди две години ().
Ясно е, че в един от двата случая те не са били прави. Дали, когато сезираха като опозиционери Конституционния съд, всъщност са хвърляли прах в очите на избирателите, или сега, когато се надяват някой друг да не направи същото, в общи линии е без значение.
Първи под тогавашното искане на депутатите от СДС подписа си сложи Петър Стоянов - по това време все още обикновен народен представител. Тази седмица вече като президент той трябва да парафира указ за влизането в сила на новия медиен закон. Сините депутати му поднасят за подпис текст, който противоречи не само на тогавашните им убеждения. Срещу закона, освен опозицията, неправителствените организации и някои от медиите, се изказаха писмено и устно и от официална Европа.
Така някак естествено изплува Бай-Ганювото "И едните, и другите са маскари". И няма как да не се попитаме само две години ли е дълга политическата памет на хората, които сме избрали. Искат ли те наистина нещо да променят, или в тяхната ценностна система властта е самоцел - нещо, към което трябва да се стремят, защото това им е работата?
Може да изглежда вече много банално, но явно у нас никой не се впечатлява от дистанцията между власт и обществено мнение. В България властта може да си позволи да си сложи тапи, за да не чува гласове, които не са в унисон със собствените й виждания. По същия начин шефът на БНБ си избра любими банки, без дори да обясни по какви критерии. Някой ще помърмори, някой ще напише във вестниците, но несъгласието ще оттече. Тази формула като че ли работи безотказно за всяко правителство. Но не за дълго. Винаги идва момент, когато и задрямалите вземат думата.
Деветте месеца на данъчната реформа
Представете си, че изнасяте стока в Гърция, но оттам я връщат, защото не са доволни от качеството. Решавате, че ще я продадете на вътрешния пазар, който е по-претенциозен към цени, отколкото към качество. Какво следва? Ами нищо особено - просто, за да си внесете стоката обратно в България, ще трябва да платите мито, митнически такси, временна такса по вноса, ДДС, а според случая може и акциз. Така повелява законът девет месеца след началото на данъчната реформа в България.
В началото на 1998 г. правителството започна практическото приложение на първата по-мащабна част от своята програма, след като спечели изборите и след като бе въведен валутният борд - данъчната реформа. Малко преди това финансовият министър Муравей Радев бе разсеял надеждите на едни и опасенията на други, обявявайки, че данъчната реформа няма да е еднократен акт, а ще се прави на етапи. И допълвайки, че за първи път от началото на прехода се предлага не просто сбор от нормативни промени, а система от данъчни закони. Потвърдено ли бе това за деветте месеца на приложение на новите данъчни нормативи?
Реформата в областта на преките данъци бе осъществена с приемането на нови закони за подоходното и за корпоративното облагане. В тях залегнаха модерни принципи, но по-скоро като механичен сбор, а не толкова като система. Новите закони облекчиха някои бюрократични процедури, особено в частта на регулярността на контактите на бизнеса с данъчната администрация. Юридическите лица и едноличните търговци бяха поставени при еднакви условия за формиране на облагаема печалба с минимални намаления на ставките, които на фона на предизборните обещания изглеждаха козметични.
Законът за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) отмени дългогодишния ЗДОД с безбройните му изменения и правилника за неговото приложение. ЗОДФЛ съдържа принципно нови и модерно звучащи постановки - облагане на съвкупния годишен доход независимо дали е получен в страната или в чужбина; въвеждане на принципа на резидентството, а не на гражданството; въвеждането на патентен данък за определени дейности и на подоходен данък при продажбата на движимо и недвижимо имущество; избягване на двойното данъчно облагане и т.н. Законът предвиди нова данъчна таблица с по-малко на брой етажи и нищожно облекчаване на данъчната тежест, което трудно би могло да покрие инфлационното нарастване на доходите от предходните месеци. Маржиналната данъчна ставка на най-високия етаж от таблицата бе намалена от 50% на 40%.
Законът наложи по-високи и по-всеобхватни авансови вноски за физическите лица и облагане на редица доходи с фиксирана ставка още при източника. Процесът на прилагането му бе съпроводен от редица недоволства от размера на патентния данък и от санкцията на Конституционния съд, който отмени правото на общините да определят конкретния размер на патентния данък. В същото време краткият нормативен акт създаде предпоставка за субективно тълкуване на десетки текстове и на стотици практически казуси. Принципните неясноти засега се проявяват предимно при авансовите вноски. Истинският тест за този закон обаче ще бъде в началото на следващата година, когато ще се подават годишните декларации за доходи, получени през 1998 г. При всички положения данъчната администрация ще трябва да поработи солидно, за да се избегне повторение на тазгодишните конфузии с имотните декларации.
Със Закона за корпоративното подоходно облагане бяха намалени незначително ефективните данъчни ставки - от 40.16% на 37% (общо данък за републиканския и за общинския бюджет). За фирмите с годишна печалба под 50 млн. лева ефективната ставка стана 28%. Въведен бе нов начин за облагане на застрахователните дружества - 7% данък върху застрахователните премии. Регламентирано бе ново данъчно третиране на социалните, транспортните и представителните разходи, но при всички тях възникнаха редица неясноти в процеса на прилагане и съмнения за двойно облагане. Въведена бе ускорена амортизация за машини, оборудване и компютри. Новият закон премахна досега съществуващите данъчни облекчения за приватизирани фирми и фирми с чуждестранно участие над 50%.
След дългогодишно отлагане министерско постановление разпореди преоценка на активите към 31 декември 1997 г., като междувременно бе отхвърлено искането на МВФ за еднократен данък върху ефекта от нея.
Новият Закон за чуждестранните инвестиции (ЗЧИ) запази данъчния стимул в отменения Закон за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции - възможността да се освобождават от мита и данъци непарични вноски в капитала (машини, оборудване) на стойност над 100 хил. долара. В новия закон беше направен опит за опростяване на механизма, по който става освобождаването на капиталови стоки от данъци и мита, но той продължи да бъде неработещ. Причината е в твърде сложния начин, по който се оценява например стойността на апортната вноска - чрез вещи лица, назначени от съда и т.н., както и в нежеланието на митническата и данъчната администрация да прилагат на практика тази разпоредба от ЗЧИ.
В ЗЧИ залегна нов данъчен стимул - частичната данъчна ваканция за т.нар. инвестиционни проекти (тези, които отговарят на едно от трите условия - стойност на инвестицията над пет млн. долара, откриване на над 100 работни места или инвестиране в райони с безработица над средната за страната). Разпоредбата предвижда, че на дружеството, което осъществява приоритетния инвестиционен проект, се преотстъпва 50% от дължимия данък върху печалбата за срок от 10 години.
Текстът се оказа абсолютно неработещ, като Агенцията за чуждестранни инвестиции и данъчните власти си прехвърляха вината. В началото на тази година правителството създаде първата междуведомствена група в подкрепа на приоритетен проект - този на немската компания, оперираща т.нар. хипермаркети "Метро". Другият аргумент за безсмислието на текста е, че в България практически не се правят инвестиции на зелено (тоест започване на определен бизнес от нулата, а не чрез придобиване на готово предприятие) поради липсата на подходящ инвестиционен климат. Разпоредбата за преотстъпването на 50% от данъка стимулира създаването на фирми, които заявяват приоритетни инвестиционни проекти, а след изтичането на срока на данъчната ваканция се закриват, проектите се прекратяват и се създават нови дружества с нови приоритетни проекти.
Като цяло новите закони за преките данъци не създадоха данъчен стимул за бизнеса, породиха всекидневни проблеми в процеса на приложението си и не доказаха, че са част от една координирана данъчна система.
Законът за данък върху добавената стойност претърпя сериозни промени при стартирането на т.нар. първа част на данъчната реформа от началото на 1998 г. Основните поправки включваха праг за регистрация, преминаване на всички фирми към едномесечен данъчен период, нови правила за възстановяване на данъчен кредит, облагане с ДДС на продажбата на загуба, възстановяване на ДДС за закупени стоки от чужди граждани и т.н. Практиката наложи и някои по-дребни промени в закона в движение - освобождаването от данъка на определен вид туристически услуги и колетни пратки.
Въпреки шумотевицата около размера на ставката като че ли по-сериозните проблеми при прилагането на закона са други - невъзможността на нововъзникналите фирми да се регистрират по ДДС и да ползват кредит за инвестиционните си разходи и схемата на възстановяване на ДДС. Възможността за доброволна регистрация или за регистрация при извършване на първоначални инвестиции над определен размер бяха най-пламенните искания на бизнеса при обсъждането на проектите от първата вълна на данъчната реформа. Тези искания обаче не бяха одобрени основно заради натрупания негативен опит за злоупотреби с данъчен кредит през предишните години.
Така заради единичното (колкото и голям да е броят на закононарушителите, те все пак са малцинство) бе възприет принцип в ущърб на цялото (всички фирми, които искат да се регистрират). Като резултат броят на фирмите, регистрирани по ДДС, намаля приблизително двойно, което улеснява процеса на администриране при равни други условия.
С промените в Закона за ДДС бе възприета и специфична схема за възстановяване на самия данъчен кредит - по определен механизъм в рамките на шест месеца, и то с едно сериозно ограничение - дори и добросъвестна фирма не може да си получи кредита от бюджета, ако предишният по веригата производител - краен потребител, който е получил ДДС от нея, не го е внесъл в бюджета, и то в срок.
Като цяло системата за администриране на ДДС все още е в процес на укрепване и търсене на оптималните решения.
Въпреки нормативните подобрения в закона необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване налага приемането на изцяло нов закон. По проекта се работи в Министерството на финансите, като целта е този път законът да се съгласува с всички заинтересовани ведомства и да бъде изпипан максимално добре. Междувременно продължава натискът от различни посоки да се даде право на нови инвеститори да имат право да се регистрират по ДДС и да си възстановят ДДС за първоначални инвестиции.
Подготвяните и обещавани промени в Закона за акцизите все още се бавят въпреки крещящото несъответствие по някои основни пунктове с правото на Европейския съюз. За регулиране на хазартния бизнес се подготвя закон за хазарта. Новият закон за митниците така и не влезе в сила с оправданието, че правилникът за неговото приложение изисква още много работа. Кабинетът отмени (в сила от 1 януари 1999 г.) временна такса, която се начислява върху митническата облагаема стойност на внасяните стоките.
Новият Закон за местните данъци и такси възприе по-високи данъчни оценки, обвързани с пазарните цени, върху които се начисляват данъците върху сградите, наследствата, даренията и продажбите на имоти. Същевременно ставките бяха понижени, но като цяло данъчната тежест леко се повиши. Постигна се по-значима диференциация на дължимите данъци за различните имоти. Еднократното повсеместно деклариране на притежаваните недвижими имоти предизвика доста хаос заради подробните декларации и недообмислените срокове. Образователните телевизионни филмчета и медийните изяви на данъчни шефове не съумяха да предотвратят неуредиците. По-лошото е, че бе пропусната реалната възможност за скоростно създаване на регистър на имотите поради системата, по която ще се систематизират събраните данни - само по собственик, но не и по имоти. Новите данъчни оценки на имотите и проблемите с частните нотариуси създадоха допълнителни проблеми и на пазара на недвижими имоти.
Като цяло реформата в областта на имуществените данъци бе проведена доста болезнено и не допринесе за изграждането на добър обществен имидж на данъчната реформа и в частност на данъчната администрация.
Реформата на данъчната администрация засега е съпроводена преди всичко с проблеми, на моменти прерастващи в скандали. Закрити бяха специализираните данъчни служби ДДС, "Ревизии" и "Акцизи и специализиран контрол". Закрити бяха 80 данъчни бюра и съкратени малко повече от 1000 служители.
Създадени бяха пет служби "Големи данъкоплатци", но засега не е ясно доколко ефективно функционират те. Липсата на ясна нормативна регламентация на тези служби и техните функции предизвика доста конфузии както сред "големите" данъкоплатци (някои от които ту попадат под крилото на "големите служби", ту излизат от него), така и сред самите данъчни органи (в редица случаи не е ясно какви трябва да са взаимоотношенията между инспекторите от редовите данъчни служби и тези от специализираното звено за големи данъкоплатци).
Резултатите от дейността на Службата за предотвратяване на данъчни престъпления също не са видни, поне за широката публика. Парламентът прие Закон за мерките срещу изпирането на пари и създаде специално Бюро за финансово разузнаване под шапката на Министерството на финансите. Междувременно се заговори за създаването на финансова полиция, чието бъдеще засега остава обвито в мъгла. Публичното огласяване на дългогодишни крупни нарушения на митническото и данъчното законодателство потвърдиха тезата, че освен законодателството от сериозна реорганизация се нуждаят и самата данъчна администрация, и взаимоотношенията й с дузината други контролни органи.
Досегашните опити за решаване на кадровите и информационните проблеми в данъчната администрация бяха съпроводени от стачки и съмнения за злоупотреби, а истинската реформа все още не се е състояла. Обещаваната промяна в манталитета на данъчните служители - превръщането им от врагове в партньори на бизнеса, очевидно се нуждае от библейските 40 години.
Равносметката на деветте месеца данъчна реформа би могла да изглежда така - най-хубавото е, че управляващите имаха воля да я започнат, най-лошото е, че засега тя не отговаря на обществените очаквания. Исканията на бизнеса и на гражданите биха могли да се формулират просто - ясни и устойчиви във времето закони с минимални ставки. Най-сериозният политически проблем на управляващите е, че формулираха почти по същия начин своето основно послание за данъчна реформа. Може би с една-единствена по-сериозна разлика - думичките "доколкото е възможно", вмъкнати между минимални и ставки. От гледна точка на данъкоплатците нищо от горната формулировка не е категорично изпълнено. Законите не са ясни, продължават постоянните им промени, ставките си остават относително високи.
И новите данъчни актове оставят широко поле за субективни тълкувания и дискусии с данъчните органи, които по стара традиция струват скъпо на данъкоплатците. Данъчните ставки продължават да са едни от най-високите в сравнение със страните от Централна и Източна Европа. Въпреки широко прокламирания принцип за избягване на двойното облагане (в две държави или с два данъка в България) в законите за преките данъци все още има доста текстове, които го предполагат.
Същевременно на базата на новите данъчни закони бе отчетен небивал бюджетен излишък. По този въпрос обаче могат да се намерят сериозни аргументи, подкрепящи тезата за бюджетен излишък, не благодарение на новите данъчни закони, а въпреки тях. Едва ли ще издържат на сериозна критика твърденията, че добрите бюджетни резултати са (основен) резултат от занижените приходи в Закона за бюджета, от значително по-ниските (от планираните) разходи за обслужване на държавния дълг, от новата схема за възстановяване на данъчен кредит по закона за ДДС, от авансовите вноски по корпоративния данък на база на миналогодишните кухи валутни печалби.
На фона на скептично обрисуваната картина си заслужава да се отбележат някои на пръв поглед по-дребни, но обещаващи сигнали. Министърът на финансите Муравей Радев анонсира и даде първите доказателства за скъсяване на дистанцията между данъкоплатци и данъчни служители с посредничеството на медиите. След баталиите около имотните декларации началникът на данъчната администрация Дора Андреева има доблестта публично да каже "извинявам се", вместо да прави свободни съчинения на тема "повредата е извън нашето трасе". Данъчната администрация се опита да популяризира и разясни някои от по-сериозните етапи на реформата. Въпреки тези и другите положителни страни на данъчната реформа деветте месеца от нейното начало не успяха да решат основния проблем - да изкоренят хваналото дълбоки корени усещане в бизнеса за несигурност на данъчната среда и за некоректност на държавата.
Независима съдебна власт... може би. Някой ден... Последните действия на парламентарното мнозинство за сетен път доказват, че никоя политическа сила у нас не е дозряла за независимо правораздаване. Сините ясно дадоха да се разбере, че ще минат и през огъня само и само да поправят своята грешка отпреди седем години, която носи името Татарчев. За пореден път политиците се захванаха да натъкмяват закона така, че да пригодят изискванията за поста главен прокурор според професионалните и житейските дадености на своите най-първи съпартийци. Народните избраници пратиха в небитието задължителното условие претендентът за главен прокурор да е работил в системата поне пет години. Така на високия пост може да се озове човек, който не е отварял нито едно следствено дело, както стана с Татарчев през 1992 г. Между другото, тогава изискването за специализиран стаж още не съществуваше. То беше въведено от творческия тандем ДПС-БСП по времето на Любен Беров, за да се подмени парламентарната квота във върховния кадрови орган на правораздаването - Висшия съдебен съвет. Рокадата не стана само заради намесата на Конституционния съд. Сега ВСС отново е на прицел, и то поради една-единствена причина - защото избира главния прокурор. Този път радетелите за предсрочното прекъсване на 5-годишния конституционен мандат на съдебните кадровици са сините, и то само защото техните политически опоненти ги изиграха миналата година и не им отпуснаха нито едно място в съвета, преди Виденов да се срути от поста си.
Изглежда, когато става дума за власт от калибъра на главпрокурорската, политическият цвят и скрупулите нямат особено значение. Който командва държавното обвинение, може да цака почти всеки в държавата, и то кажи-речи безконтролно.
Вътрешното министерство пак започна да брои труповете
Лятото свърши. И това си личи не по жълтите листа, а по активността на бандитите в държавата. С настъпването на есента министерството на Богомил Бонев пак започна да брои труповете. Седмица, след като беше отказан лиценз на силовите застрахователи, ден след приключването на международната конференция под егидата на Интерпол в София и месец от активизиране на работата на държавните учреждения в страната започнаха да трещят бомби - взривиха ресторант, вила в Бояна на бизнесмен, колата на собственика на телевизия "СКАТ" в Бургас, студент с криминално минало се самовзриви в асансьор. Застрелян беше съдружник във фирма, която по всичко личи, че е замесена с големи пари, застрахователи и е близка до някои министри от управляващите (). Силови застрахователи се опълчиха срещу свалянето на табелите на вече бившите им трибуквени фирми, а въоръжените грабежи на коли безапелационно заявяват, че примирието между държавата и мутрите завърши.
Бонев очевидно ще трябва да направи нещо повече от това да говори против Татарчев и съдебната система, ако иска да запази рейтинга си. Вътрешното министерство от своя страна ще трябва да успокои страстите на мутрите, но този път едва ли ще е достатъчна спявка в сградата на "Шести септември" както през пролетта на миналата година, защото спявката, "комарите", акциите срещу лепенките и тъмните стъкла на лимузините очевидно не подействаха.
Иначе активизирането на престъпния свят не е нещо необичайно. Както се казва в известния виц за ада - почивката свърши, всички в казана!
Стоянов поиска гаранции за демократичните процеси
Президентът Петър Стоянов се завърна от САЩ, където взе участие в организираната от Нюйоркския университет дискусия на тема "Укрепване на демокрацията в глобалната икономика". Дискусията се проведе в присъствието на студенти на университета и беше водена от декана на правния факултет Нормън Дийн. Освен българския държавен глава лекции изнесоха американският президент Бил Клинтън, премиерите на Великобритания и Италия Тони Блеър и Романо Проди, с които Петър Стоянов имаше неформални срещи. От разговорите си с тях президентът се убедил, че на България се гледа като на равноправен партньор и бъдещото й развитие няма да бъде плод на политически пазарлъци.
Петър Стоянов беше единственият политик от Източна Европа, получил покана за участие в престижния форум. Основната теза в изказването му беше, че глобализацията е онзи шанс, който ще върне Източна Европа обратно в европейското семейство. Той поиска допълнителни гаранции от Запада за необратимостта на демократичните процеси в България. Блеър и Клинтън проявиха голям интерес към това как се отразява кризата в Русия на ситуацията в страната ни. Президентът изтъкна, че отражението на кризата не е толкова тежко, но всички в България се надяват тя да бъде разрешена във възможно най-кратък срок, защото може да повлияе негативно на имиджа на новите демокрации. Стоянов беше интервюиран и по CNN.
За първи път беше честван Денят на независимостта
С тържествена литургия в храм-паметника "Александър Невски", отслужена от епископ Галактион, беше отбелязан Денят на независимостта - 22 септември.
В късния следобед в столицата беше проведен и празничен митинг. Сред присъстващите бяха министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев, депутати и общественици. Приветствие към участниците отправи вицепремиерът Веселин Методиев. Беше прочетено и обръщението на Симеон Втори, направено по повод празника.
В Националния исторически музей беше открита изложба със заглавие "Независима България 1908-1998 г.". Сред експонатите беше и последният герб на Царство България, както и предмети от двореца, които се показват пред публика за първи път.
Празникът беше отбелязан тържествено и във Велико Търново, градът, в който през 1908 г. цар Фердинанд обявява независимостта на България. Бе възстановен и лъвът, поставен пред крепостта "Царевец" преди деветдесет години в памет на Деня на независимостта. Официални гости на тържествата бяха министърът на културата Емма Москова и председателят на Общобългарския комитет "Васил Левски" проф.Дойно Дойнов. Пред паметника "Майка България" в старата столица бяха поднесени венци от името на Народното събрание, правителството, обществени и политически организации.
Намаляване на данъците - защо трябва и защо може
След първите девет месеца от началото на данъчната реформа на дневен ред идва втората й част. И заедно с нея логичният въпрос - дошло ли е време за намаляване на ставките и данъчно стимулиране на икономиката.
За съжаление обсъжданията на предстоящите промени в данъчните закони не могат да се базират на сериозни изводи от приложението на първата част на данъчната реформа. Девет месеца са твърде кратък срок, а турбуленциите на икономиката през последните три години не дават възможност да се проследяват някакви тенденции и да се правят обосновани изводи.
Ясно е, че данъчните закони са обречени на постепенно хармонизиране със законодателството на Европейския съюз. Но дори и директивите и препоръките на Европейския съюз оставят доста възможности за избор - за размера на ставките, за броя им, за вида и размера на данъчните облекчения.
По искане на финансовия министър Муравей Радев експерти от МВФ и Световната банка подготвиха препоръки за промени в данъчните нормативи след обсъждания с представители на Министерството на финансите и Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Съвместният доклад предлага промените в данъчното законодателство да станат на два етапа. На първия етап се предлага намаляване на данъчните ставки, въвеждане на инвестиционен данъчен кредит за инвестиции в региони с висока безработица, смекчаване на рестрикциите, въведени с правилото за слабата капиталицазия, амортизиране на информационните технологии за три години, премахване на ускорената амортизация и на данъчните преференции за приоритетни инвестиционни проекти, предвидени в Закона за чуждестранните инвестиции.
На втория етап се предвиждат по-незначителни промени в Закона за корпоративното облагане, които премахват редица несъответствия, недоразумения и промени в другите данъчни закони, които все още не са конкретизирани.
Предлага се намаляване на данъчната ставка по данък печалба за републиканския бюджет - от 30% на 25% и на ставката за общините - от 10% на 9%. По този начин общата данъчна тежест пада от 37% на 31.75%. Според експертите на МВФ и Световната банка такова намаляване на ставките няма да повлияе негативно на бюджета заради увеличената данъчна база от премахване на съществуващата сега ускорена амортизация и на данъчните преференции по ЗЧИ. При този вариант не е ясно какво става с данъка за фирмите с годишна облагаема печалба под 50 млн. лева. По сега действащите текстове на закона за корпоративното облагане те плащат 20% републикански и 10% общински данък, т.е. общата данъчна тежест за тях е 28%.
Инвестиционният данъчен кредит дава възможност фирмите да приспадат от облагаемата си печалба определен процент от средствата, похарчени за придобиване на дълготрайни активи. Най-обсъжданият размер на процента е пет. Облекчението вероятно ще започне да действа от годината, през която фирмата излезе на печалба, и ще продължи да действа за пет или седемгодишен период.
Предстои да се уточни за какви точно инвестиции ще важи инвестиционният кредит и за кои региони. Възможно е кредитът да се ползва за всякакви дълготрайни активи или примерно само за сгради, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия и съобщителни линии, т.е. амортизируемите активи от първа категория по Закона за корпоративното подоходно облагане. Новият вид данъчен кредит ще може да се ползва само от фирми, които инвестират в общини с безработица, по-висока от средната за страната (примерно с 50% по-висока). От данъчното облекчение няма да могат да се възползват застрахователните, финансовите и хазартните дружества.
Промени се предлагат и по облагането на застрахователните дружества. Основа за облагането ще е разликата между бруто събраните премии и отстъпените по презастраховане вноски. При 100 единици събрани премии и 70 единици прехвърляне на риска на презастраховател на първия (пряк) застраховател ще се облагат 30 единици от събраните премии. За да се поощри извършването на животозастраховане, се предлага ставката по облагане на премиите да се понижи от седем на пет на сто.
По Закона за облагане доходите на физическите лица няма да се правят съществени промени по таблицата за облагане. Със сигурност ще се промени необлагаемият минимум, като точният му размер е въпрос на конкретни изчисления за постъпленията от данъка в бюджета. Засега не се предвижда промяна в действащите етажи на таблицата за доходите на физическите лица. От облагаемия доход ще се приспада личната здравна вноска от 3%, която се предвижда да влезе в сила от 1 юли 1999 г. Това облекчение е предвидено и в сегашните текстове на закона. Друга промяна засяга облекченията за вноските за доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване. Данъчното облекчение ще се признава до 20 хиляди лв. месечно, а не като досега в процент от минималната работна заплата.
Изцяло новият Закон за ДДС предполага и по-съществени промени в режима на облагане в сравнение с досега действащите текстове. По настояване на МВФ остава прагът за регистрация. Едновременно с това се дава право на приспадане на данъка, начислен преди датата на регистрация. На практика това представлява право на инвеститорите да си върнат платения данък по направените от тях покупки, преди да са се регистрирали по ЗДДС. Това право възниква, когато се регистрират по закона, като облекчението няма да се прилага за период преди началото на 1998 г. Буквално от това облекчение ще се възползват предимно малки и средни фирми. За големите компании, които започват дейност в България, се предвижда възможност за регистрация, преди да са реализирали облагаем оборот над прага за регистрация. Условието фирмите да се възползват от приспадането на ДДС е при съдебната им регистрация да имат ефективно внесен капитал от минимум 500 хил. или 1 млн. долара.
След приключването на подготвителната работа по законите от първия етап на данъчната реформа, експерт, участвал в изготвянето им, заяви неофициално, че от проектите не личи ясна концепция и систематичност. По всяка вероятност и обсъжданите сега промени в данъчните закони няма да сътворят някаква оптимална система от данъчни норми, но все още има шанс в тях да бъде прокарана концепция. Тя би могла да звучи така - стимулиране на икономическата активност и стопанския растеж чрез данъчни облекчения за инвестиционна дейност и намаляване на ставките.
Година и половина след идването на власт на кабинета "Костов" въпросът за реално намаляване на данъците, стимулиране на инвестиционната активност, на производството и на експорта изглежда поставен на плоскостта сега или никога. Причините за това могат да се търсят в две посоки - политическите обещания и икономическите реалности.
СДС дойде на власт с обещание за намаляване на данъците и инвестиционни стимули. По тази линия синята партия все още е длъжник на избирателите. Първата година на валутния борд може да се приеме като необходимия тест за устойчивостта на финансовата система. След този период ситуацията (стабилна финансова среда, бюджетен излишък, международна подкрепа) изглежда възможно най-подходящата за изпълнение на политическия ангажимент към гласоподавателите.
Икономическите причини, които предполагат намаляването на данъците и стимулиране на инвестицоннна акивност са крещящата нужда от съживяване на производството и стимулиране на експорта. Въвеждането на валутния борд осигури финансова стабилизация, която не изглежда сериозно заплашена на настоящия етап. Още при въвеждането на борда обаче широко бе дискутирана нуждата от стимулиране на експорта и на икономическия растеж. Анализи на различни български и международни институции бяха единодушни, че страната ни ще има проблеми с платежния баланс една-две години след въвеждането на борда и ако не провокира растеж, икономиката може да се изправи пред непредвидими последици. Проблемите с платежния баланс допълнително се нагнетяват от поевтиняването на долара (което затруднява българския износ при равни други условия), падането на митническите бариери във външната търговия (което предполага поевтиняване и увеличаване на вноса), ниските международни цени на суровините (което означава по-малко постъпления от износ на метали и продукти на химическата индустрия). Около половината от българския експорт е ориентиран към Европейския съюз, което засега ни спасява от по-пряко отражение на международната финансова криза върху българската икономика. Не е сигурно обаче доколко вълната икономически сътресения ще подмине и Стария континент.
Ниският курс на долара облекчава обслужването на външния дълг, но като цяло това не може да компенсира отрицателния ефект от затруднения износ. Ниските цени на горивата се благоприятен фактор за платежния баланс (доколкото петролът и газът са основните вносни стоки), но не е ясно дали и докога ще останат на тези рекордно ниски за последните десет години нива.
Надеждите за външно финансиране на дефицита по платежния баланс са реални, но клонят към песимистичните сценарии, доколкото т.нар. външни донори си имат свои финансови проблеми.
Въпреки небивало добрите бюджетни показатели през настоящата година те не би трябвало да заблуждават. Държавната хазна на практика разчита на големите фирми. Близо 70% от постъпленията се дължат на около 40 големи предимно държавни фирми. Сред тях са Нефтохим, Националната електрическа компания, Булгаргаз, Български държавни железници, Българската телекомуникационна компания, Булбанк. В близките една-две години няма голям шанс към тях да се присъединят други големи. Ако обаче конюнктурата се промени, примерно някое от предприятията започне реализация на собствена (следприватизационна) инвестиционна програма, бюджетната картина би се променила сериозно, ако междувременно не са се появили нови фирми, които с данъците си да компенсират изоставането на гигантите. А е необходимо да се има предвид, че икономическото оживление и оттам разширяването на облагаемата база би могло да се очаква едва една година (при най-оптимистичен сценарий) след въвеждане на данъчни стимули.
Намаляването на данъците, съпроводено с премахване на всевъзможните преференции и опростяването на процедурите, ще облекчи и работата на администрацията и ще послужи като предпоставка за по-голяма ефективност на нейната дейност. Има и още един фактор - понижаването на ставките по принцип предполага частичен отказ от данъчно укриване, доколкото разходите по укриването - за счетоводители, за подкупи, за глоби и т.н., в редица случаи биха превишили сумата на дължимия данък.
Правителствените намерения за реализация на мащабни инвестиционни програми като средство за стимулиране на растежа почиват на презумпцията за солидно участие на частни капиталовложения. Тези капиталовложения обаче биха могли да се очакват само ако инвестиционният климат е благоприятен като цяло. Данъчните стимули и в частност обсъжданият инвестиционен данъчен кредит биха могли да се приемат като една от основните предпоставки за такъв климат. Какви биха били последствията от едно успешно стимулиране на инвестиционната активност?
При равни други условия се очаква увеличение на частните инвестиции в производствени активи. Това би стимулирало отраслите, произвеждащи инвестиционни стоки, и икономиката като цяло по линия на междуотрасловите връзки и би повишило конкурентоспособността на българските стоки. Биха се осигурили работни места и реализация на потенциала на квалифицирани специалисти.
Основният негативен ефект от въвеждането на инвестиционния данъчен кредит - намаляване на данъчните приходи от облагане на печалбата, ще се компенсират от увеличената заетост (т.е. повече приходи от ДОД и от осигурителни вноски), от премахване на някои от сега същестуващите данъчни облекчения и ускорена амортизация (т.е. от увеличаване на данъчната база), от увеличеното потребление (което предполата по-високи приходи от ДДС).
Ако приемем, че и по политически, и по икономически причини се налага намаляване на данъчната тежест и стимулиране на инвестиционната активност, то тогава се изправяме пред въпроса дали можем да си го позволим на настоящия етап.
Отговорът на въпроса защо е възможно сега да паднат данъците, би могъл да се търси в уникалната ситуация - политическа и икономическа. Управлението на СДС на практика не е застрашено от опозицията. Кабинетът "Костов" има относително добра обществена подкрепа, изчерпал е едва година и половина от четиригодишния си мандат, т.е. има достатъчно време, за да приложи мерки с отдалечен във времето ефект. Международните финансови институции подкрепят мерките, целящи стимулиране на икономическата активност и в частност понижаване на ставките.
Политиката за намаляването на данъците сега е подходяща и от гледна точка на тригодишното споразумение с МВФ. Управляващите широко прокламираха, че това е споразумение именно за политика (и то тригодишна), а не толкова за конкретни параметри и числа.
Уникалността на ситуацията може да се търси и по друга линия - за първи път изпълнителната власт не е изправена пред спешната нужда да запушва пробойни в данъчното законодателство, за да осигури приходи, а има възможност да потърси по-дългосрочен ефект.
Опасенията, че бюджетът може да изпита проблеми в приходната си част, звучат логично, но има поне два сериозни амортисьора на този проблем. Първият са приходите от приватизация, чиито пик се очаква през следващите две години и особено през 1999 г. Подобен златен шанс за бюджета втори път няма да има. Вторият амартисьор са очакваните солидни постъпления по перо данъци от предходни години. Зачестилите разкрития на сериозни данъчни и митнически нарушения предполагат постъпления в бюджета, чиито размери съвсем не са за пренебрегване.
Ситуацията около данъците в момента може да се разглежда като тест за кабинета "Костов" - доколко отговорни и далекогледи ще се окажат водещите български политици. Обещаващото е, че те се стремят да бъдат такива. Финансовият министър Муравей Радев в тв предаването "Всяка неделя" на въпроса: кой тип политици ви харесват, заяви: "Отговорните политици. Отговорните политици и онези, които имат хоризонт напред, дълъг, голям хоризонт напред. Това е истинският политик".
Хванаха 7 кг кокаин от Южна Америка за Италия
Националната служба за борба с организираната престъпност залови 7 килограма кокаин, скрити в компютри "Канон" в София миналата неделя. Пратката идвала от Каракас, Венецуела, и минавала през България за Италия. Антимафиотите заловили двама български и двама италиански граждани във вила в Бояна, докато разопаковали пратката. Дрогата била маскирана като батерии за компютрите, а италианците трябвало да я транспортират до Апенините.
Стойността на кокаина се изчислява на няколко милиона долара. Това е третата подобна пратка от Южна Америка, заловена в България за две години. През март 1996 г. пак в столицата бяха заловени 4.5 кг кокаин, скрит в сандък за авточасти. Дрогата идваше от Парагвай за Холандия. През юли същата година беше открита друга пратка от 7 кг бял прах, скрити в компютри от Колумбия. Между частите бяха открити и 188 изумруда.
Акцията на НСБОП е съвместна с Главно управление "Митници". Митничарите са пропуснали умишлено пратката през аерогара София, за да уточнят кои са останалите участници в канала. Тя е била взета от 48-годишната бивша служителка на МВР В. А. и бизнесмена С. Г., които я транспортирали във вилата в Бояна. Предполага се, че каналът е работил няколко години. Виолета А. е бивш подполковник от службата за оперативно-техническа информация (СОТИ ) на МВР, която се занимава с подслушване и проследяване. В СОТИ тя е отговаряла за италианското направление заради добрите си познания по езика. Жената е напуснала системата на МВР през 1992 г. Предполага се, че каналът действа от 1993 г. Срещу четиримата арестувани е заведено следствено дело за контрабанда на наркотици.
НАТО подготвя военна намеса в Косово
Командването на НАТО последва резолюцията на Съвета за сигурност и в четвъртък издаде заповед за привеждане в бойна готовност на военновъздушните сили на страните от пакта. Това решение дойде след три месеца на изчакване от страна на международната общност, през които боевете в Косово продължиха, прогонвайки десетки хиляди души цивилно население.
Краен срок за офанзивата на НАТО не бе определен, но решение на конфликта трябва да има преди идващата зима поради опасността от това десетки хиляди албанци да останат без жилища.
Ако се стигне до интервенция на НАТО, тя ще започне с изстрелване на предупредителни ракети. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана наблегна на факта, че използването на военна сила от съюза ще изисква допълнителни решения от страна на Северноатлантическия пакт. Солана определи вече взетото решение като сериозен политически сигнал към Милошевич, че НАТО ще се намеси в Косово, ако конфликтът продължи да ескалира.
Исканията, отправени към режима на Милошевич, са за спиране на репресивните действия срещу цивилно население, започване на процес на търсене на политическо решение на кризата заедно с косовските албанци и предприемане на незабавни мерки за предотвратяване на хуманитарната катастрофа.
България влезе в класацията за корупция на "Прозрачност без граници"
България заема незавидното 66-о място в класацията за ниво на възприемане на корупцията на "Прозрачност без граници" ("Трансперънси интернешънъл"). Изследването за 1998 г. обхваща 85 страни и държавата ни е включена за пръв път в него.
"Трансперънси интернешънъл" е неправителствена организация със седалище в Берлин. Нейна цел е мобилизацията на гражданското общество за противодействие на корупцията в национален и международен план. Организацията има над 70 национални клона. Българският клон - "Прозрачност без граници", е създаден през юни 1998 г. от 45 утвърдени обществени дейци.
Класацията за 1998 г. представлява подреждане на включените 85 страни според стойностите на корупционен индекс. Индексът показва нивото на корупция, както то се възприема от няколко групи: представители на бизнеса, експерти - анализатори на риска, журналисти и обикновени граждани. Корупционният индекс се отнася единствено за публичната сфера, но не и за частния сектор. Включването на дадена страна в изследването зависи от наличието на поне три достоверни източника на изследователски данни. Те се одобряват от централата на "Трансперънси интернешънъл", а не от националните представителства. Повечето държави, включени в индекса, са изследвани с повече от 6 източника. За България те са четири: Отдел за политически риск - Международен отдел за проучване на риска, Доклад за световното развитие - Изследване на частния сектор, Изследователски отдел на "Икономист" - Отдел за оценка на риска и прогнозиране, и "Галъп интернешънъл" - 50-о юбилейно изследване.
Стойностите на корупционния индекс са подредени в скала от 0 до 10. Най-високата стойност - 10, означава, че изследванията на мненията на специалисти и граждани не са засекли наличие на корупция. Такъв индекс за 1998 г. има Дания и тя е в челото на класацията, следвана от Финландия и Швеция. Стойности на индекса под 5.0 означават, че корупцията в дадена държава е систематично явление. Тридесет и две от 85-те страни имат индекс над 5.0. Ако стойността е под 3.0, това показва, че ситуацията е тревожна и е необходимо спешно да се вземат мерки за противодействие на корупцията. С 66-о място и стойност на корупционния индекс 2.9, България заема най-висока позиция сред държавите с индекс под 3.0. На 85-то място с индекс 1.4 е Камерун.
Позицията на България в класацията за 1998 г. не бива да се приема като оценка на тенденцията на развитие на корупционните процеси, изтъкна председателят на Асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев. Това място според него е продукт на целия десетгодишен период на неуспешни реформи. Необходимо е страната ни да бъде включена в индекса поне две-три години, за да може да се проследи тенденцията и да има база за сравнение.
Въпреки това стойността на индекса влияе върху възможностите за привличане на чужди инвестиции, тъй като с нейна помощ се изчислява политическият риск за инвестиране. В тази връзка Огнян Минчев изтъкна, че ключово значение за противодействието на корупцията има цялостната реформа на държавната администрация и прекъсването на тревожно засилващата се връзка между политическата партийна йерархия и държавната администрация.
Напук на Татарчев "Орион" ще грее и на южния небосклон
Противно на всякаква астрономическа логика и желанието на главния прокурор Иван Татарчев родното съзвездие "Орион" ще продължи да свети със своя събрат "Южен кръст" в знойните нощи на ЮАР. Съдът в Южноафриканската република отхвърли искането на страната ни да бъде екстрадирана Веска Меджидиева, прима на соцгрупировката от първа звездна величина. Така магистратите в Кейптаун теглиха чертата на едногодишните усилия на българския главен прокурор да изправи орионската дама пред българската Темида. С това поредната кампанийна акция на Татарчев върви към сгромолясване и ще остави в общественото съзнание само медийна пушилка. След като не успя да завърши с успех нито едно от шумните антикомунистически дела, с които започна своята кариера като обвинител (за лагерите на смъртта, за помощите за соцпартиите в третия свят, срещу Андрей Луканов), отиващият си главен прокурор, изглежда, няма да се увенчае с успех и във войната с приятелския кръг на бившия червен премиер Виденов. Татарчев концентрира цялата си енергия в гонение на Меджидиева, която в неговите очи олицетворяваше порочното обкръжение на Жан. Но и в този случай той демонстрира мудна реакция и невъзможност да се справи със ситуацията. За пореден път лъсна, че коефициентът на полезно действие на родната прокуратура (и особено на висшите й ешелони) определено не е висок. От миналия октомври досега главният прокурор води активна кореспонденция със своя колега от ЮАР за екстрадирането на Меджидиева. България няма двустранен договор за правна помощ с Южноафриканската република, затова искът на българската страна трябваше да се повдигне и поддържа от местен обвинител. Защитник на Татарчевите интереси стана зам.главният прокурор на Кейптаун Брус Морисън с помощта на своя български колега Антон Гиргинов, който специално беше командирован в родината на зулусите. Обвинението срещу Меджидиева е по делото за приватизацията на ТКЗС-то в така нареченото "първо частно село" Георги Дамяново. Според заключение на Върховния административен съд Веска е закупила с фалшиво удостоверение за внесен депозит водноелектрическата централа на селото, в която влизат 360 кв. м застроена площ, машини, съоръжения и помпена станция. Магистратите обявиха сделката с Меджидиева за нищожна през юли.
Делото за екстрадицията обаче се обърна срещу Главна прокуратура, и то точно заради ловния хъс на Татарчев. Адвокатите на русокосата дама, изглежда, са успели да убедят съда, че човешките права на клиентката им ще бъдат нарушени, ако тя бъде върната в България. За целта като свидетели бяха призовани шефът на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев и съпартиецът на Меджидиева Златимир Орсов.
Нелепото в казуса с Меджидиева е, че Татарчев и за момент не се опита да потърси вината у себе си. Първата и спонтанна реакция на главния прокурор беше, че може да става дума за саботаж. Той назначи проверка дали някой не саботира дейността му в правосъдното или външното министерство. Всяко искане за екстрадиция трябва да мине през двете ведомства. Заключението на наблюдаващия прокурор Антон Гиргинов беше, че нарушения от българска страна няма. "Сигурно грешката е станала в ЮАР", смята обвинителят. За съжаление тактиката "винаги изкарвай другия виновен" в случая не е убедителна. Просто Татарчев сам забатачи поредното си вихрено начинание.
Италианското правителство отново е зависимо от гласовете на бившите комунисти
На заседание в петък кабинетът на италианския министър-председател Романо Проди започна разглеждането на проектобюджета за 1998 г. Проектът предвижда намаляване на бюджетния дефицит с около 13.5 трилиона италиански лири (8 милиарда долара). Заседанието на кабинета бе предхождано от среща на междуведомствения комитет за икономическо програмиране, на която са присъствали министърът на икономиката и управителят на Италианската национална банка Антонио Фазио.
Генералният секретар на реформираната италианска комунистическа партия Фаусто Бертиноти отказа да подкрепи проекторамката на бюджета, освен ако тя не бъде преработена и в нея не бъдат предвидени повече средства за подпомагане на бедните и безработните италианци. Умереният политик Армандо Госута и неговите последователи обаче не са съгласни със своите съпартийци хардлайнери и обвиняват дисидентите в партията на реформираните комунисти, че провокират правителствена криза.
Правителството на Романо Проди се нуждае от гласовете на тридесет и четиримата депутати от партията на реформираните комунисти в долната камара на италианския парламент, за да прокара пакет от законодателни мерки и бюджета за следващата година.
САЩ и Русия започват съвместен проект за ядрена безопасност
САЩ и Русия изработиха съвместен проект за трансформиране на руски ядрени заводи в съвременни предприятия за производство на потребителски стоки. Целта на проекта е да осигури работни места за жителите на градовете, където са се произвеждали компоненти за ядрени оръжия. Това е и част от плановете за ограничаване на разпространяването и производството на оръжия за масово унищожаване. Според официалната статистика през последните пет години около 50 000 руски ядрени специалисти са останали без работа и са обект на внимание от страна на държави от третия свят, разработващи собствени ядрени програми.
Проектът ще се насочи в десет от най-секретните територии, познати като "затворени градове", които формират сърцевината на бившия съветски ядрен потенциал. В тях са концентрирани мощности за производство на плутоний, добив на уран и оръжейни устройства. Повече от един милион души живеят в тези градове и тяхното бъдеще, както и възможностите им за работа понастоящем са неясни.
През първата година проектите ще обхванат три от десетте града. Финансирането ще идва от американски правителствени агенции и от частния сектор в Русия и ще бъде около 30 милиона долара годишно. Американската администрация обаче не е получила одобрението на конгреса по тази програма, а за новото руско правителство, което е изправено пред лицето на икономическия хаос, ще бъде трудно да намери средства, с които да финансира програмата.
НАКРАТКО
На 12 декември в зала 1 на НДК ще се проведе национална учредителна конференция на асоциация "Евророма". Тя ще бъде финансирана от циганските барони и ще се работи за зачитането на гражданските права и решаването на проблемите на малцинствата. По сведения на учредителите асоциацията ще бъде първата подобна българска организация с представителство в ПАСЕ.
Министър Ананиев ще вземе участие в среща на министрите на отбраната на страните от региона, която ще се проведе в Скопие. Те ще подпишат споразумение за създаване на многонационални мирни сили в Югоизточна Европа. Седалището на щаба на силите ще бъде определено с консенсус на участниците. До момента подкрепа за нашата кандитатура са дали Гърция и негласно Турция, така че се очаква да бъде приета кандидатурата на Пловдив.
Президентът Стоянов прие миналия четвъртък парламентарната делегация на Армения, водена от председателя на НС Хосров Харутюнян. На срещата беше обсъдено присъединяването на двете страни към ТРАСЕКА, както и задълбочаването на отношенията между България и Армения.
Защо парите ми да отиват в каса без дъно
В статията "", бр. 36, прочетох, че в програмата са включени 52 млрд. лева за покупка на тролейбуси, трамваи и автобуси за градския транспорт в София, Пловдив и Варна. Като добър и глупав данъкоплатец си позволявам да предложа нещо на това правителство, за което, за съжаление, гласувах.
Имайки предвид страшната и огромна ефективност, с която се управлява градският транспорт в тези три града, ще посъветвам многоуважаемото правителство да не налива моите и парите на другите данъкоплатци в каcа без дъно, защото не съм съгласен да се инвестира в неща, които при сегашния начин на експлоатация и стопанисване след 2 години ще бъдат гробници.
Затова предлагам - ако се закупят автобуси, те да бъдат предоставени на шофьорите на изплащане срещу задължението да поемат обслужването на определени линии в града. След изплащането на автобусите те да станат техни собственици.
С това действие ще започне така дългоочакваната приватизация на градския транспорт, направените инвестиции ще имат възвращаемост и ефективността на транспорта няма да зависи от всезнаещи и всеможещи чиновници.
Есенен листопад стопява БСДП
В понеделник със седемчасова разлика бяха насрочени два конгреса на БСДП. Първо официалният пресцентър на партията съобщи датата 22 ноември. С известно закъснение с факс до БТА пък "част от ръководството" на партията свика дубликат на висшия форум на социалдемократите на 24-25 октомври в Пловдив.
Противоречията в партията се въртят около вече баналното обединение на левите. На последната сбирка на ръководството на БСДП Петър Дертлиев се похвалил с успешните срещи в Солун и начеващото оживление в левия сектор, а пък от инициативния комитет за свикване на извънреден конгрес го обвинили в саботьорство на правителствената политика. Според запознати в залата едва не се стигнало до физическа саморазправа. В края на краищата до официалния развод се стигнало, като групата около депутатите в ПГ на СДС Григор Шишков и Йордан Нихризов и заместник социалният министър Теодор Дечев напуснали. Във факс до медиите те пишат: "Под диктовката на д-р Дертлиев беше извършено брутално нарушение на устава на БСДП и внесеното искане на инициативния комитет за свикване на извънреден конгрес на 24-25 октомври не беше прието."
Обичайната за България развръзка в стил италианско семейство обаче дойде след близо една година спорове.
Публично известената причина за скандала беше нежеланието на двамата депутати социалдемократи да напуснат групата на СДС и да станат независими. Според Дертлиев това е причината БСДП да не бъде приета в Партията на европейските социалисти и на нейно място вероятно щяла да влезе евролевицата. Ключът към международните социалистически организации е последното нещо, което на практика има стойност в някогашната 80-хилядна партия (т.е. толкова, колкото сега иска да стане СДС). Колкото до двамата депутати Шишков и Нихризов, те твърдо не желаят да напускат групата на мнозинството, а и сините не ги насърчават да направят това. Екатерина Михайлова преди две седмици каза: "Предстои конгрес и тогава ще разберем решението на партията", въпреки че още тогава разцеплението вече бе предизвестено. Всъщност шефката на ПГ на СДС се срещна на няколко пъти с Дертлиев, но от тези полуконспиративни разговори не стана ясно какви точно са критериите за "лоялно партньорство" на лидера на БСДП, нито пък докъде Михайлова може да даде свобода на коалиционните си партньори. След последната им среща тя заяви: "Струва ми се, че само един глас, пък дори и на председателя на БСДП, не изразява становището на цялата партия", с което директно даде рамо на Нихризов и Шишков. Самите те пък определено не искат да се завръщат в опозиция.
Опозиционерите в БСДП, които настояват за оставането на партията в рамките на СДС, прогнозираха отдавна резултата от апаратната битка и още преди месец насрочиха за 26 септември "теоретична конференция", за да си разяснят реалната ситуация в българската социалдемокрация. Конференцията явно ще цели да подготви собствения им форум. Припряността, почерпена от земеделската партийна тактика, според хората, останали около Дертлиев, целяла по-бързата регистрация на резултатите, така че съдът да признае за легитимен именно конгреса на отцепниците.
По принцип уставът на БСДП позволява свикването на конгрес от една трета от делегатите на предишния, което може да бъде формален повод Теодор Дечев изведнъж да се окаже шеф на стопяващата се партия. Петър Дертлиев смята, че всички политически и юридически доводи са на тяхна страна, но поне практиката на БЗНС-тата не говори в полза на първия аргумент.
Без лоялно сътрудничество не може да има коалиционно партньорство
Петър Дертлиев, председател на БСДП, пред в. "Капитал"
- В политиката този, който губи, остава, за да спечели битката, страхливите бягат. Точно това направиха някои хора, които разчитаха, че ще овладеят партията, които дълго време подготвяха един вътрешнопартиен преврат. Видяха, че загубиха, и сметнаха, че като избягат, ще решат нещата, но с това само потвърдиха своето поражение.
- Че коя партия не я напускат хора. Партията е един жив организъм, които се развива, и в това развитие присъединява и губи. А това, че някои хора смятат, че едно неприятно status quo, създадено от тях, трябва да продължава, то си е техен проблем.
- По всички правни и политически позиции условия за такова признание няма. Кворум имаше, огромното болшинство на партията решава своите въпроси, ние продължаваме да работим. За нас е смешно, дори малко и обидно, че в нашата партия могат да се завъдят хора, които искат конгрес или формула "да махнем един човек".
- На този, който не може да разбере нещо, някои неща даже могат да му се видят престъпни. По отношение на социалдемокрацията се извърши едно престъпление. Ние досега бяхме хората в залата на Интернационала, всички останали бяха в коридорите. Сега нас, г-н Дечев, г-н Нихризов, г-н Шишков просто ни изпъдиха от залата, защото нашите контрагенти от европейската социалдемокрация ни казаха: вашите парламентаристи не могат да бъдат в дясна коалиция. С това нещо ние се самоизхвърлихме и отворихме пътя най-вероятно на евролевицата. Тук стои и егоизмът на СДС, които се опитаха да ни убеждават многократно за вредата и за СДС, и за ОДС и за нашата партия от отделянето на двамата ни депутати от ПГ на СДС.
- Защо да е самоцел, това е мярка. Случайно ли е, че БСП от първия си ден е похарчила милиони, за да присъства. Ние влизаме в европейската общност, една нова държава, и който ще бъде там, той ще гради бъдещето на България.
- Защо, ние печелим нашата ясна физиономия, досега ние бяхме в мъглявината на една обща физиономия. Сега имаме собствена физиономия, с която ще излезем пред избирателите. Аз съм работил в лесни каузи, най-трудни каузи, въпросът е да издържиш.
- От СДС зависи. Може да продължим работим заедно, но на базата на лоялно сътрудничество, на началата на едно културно разбиране на коалиционното партньорство. Когато един е подчинен на другия, партньорство няма, аз съм го преживял това в ОФ и нямам никакъв ентусиазъм да живея по същия начин.
Царството на тъмнината, или потайностите на столичните подлези
Сто и седемдесет са подземните съоръжения, където столичани могат да съживят авантюристичния си дух и да влязат за някоя и друга минута в ролята на "герои на своето време". Това често се оказва сериозно приключение с неясен край, жертва на което стават новите обувки, или, боже, опази!, самият смелчага. В някои от подлезите се е изсипал балканският рог на изобилието, превърнал ги в типични ъндърграунд-образци на добре познатите ни битаци. Ударник в класацията е подлезът на кичовете пред ЦУМ - най-сериозната конкуренция на откритите маси пред "Александър Невски", където въртят търговия ветераните от "Кристал". Макар по принцип да работят без заковано работно време, продавачите разпъват сергии и стативи още в 9.30, за да не пропуснат някой припрян турист. Чужденците страшно си падат не само по битовите предмети, но и по пазарлъка, който съпътства закупуването им. Според "маркетинговото" проучване на самите продавачи начело на класацията за най-продавани артикули стоят мускалите с имитация на някогашното гюлово масло и иконите, следвани от дърворезбовани ракли и кутии. Много се харчели и ръчно изработените карета и дантели с национални шевици. За да защитят името си на истински майсторки, жените са превърнали подлеза в свое работно място, където пред погледа на смаяни туристи изработват изделията си. В едната част на подлеза са се настанили художниците на идилични картини, които предпочитат да наричат себе си "гилдията". Лишени от академично образование, те са развили природната си дарба да рисуват от натура и са я превърнали в средство за производство на платна със съмнителна художествена стойност.
Импровизираните галерии компенсират неугледния вид на полуразрушените столични подлези. Улични зевзеци често ги избират за сцени на своите изяви, които невинаги развеселяват забързаните столичани. Има обаче музиканти, които превръщат подземните улици в път към още несбъднатите си мечти.
Митко сега е в казармата, но отпуските си неизменно прекарва на любимото си място - подлеза при Борисовата градина. Тук той щедро черпи минувачите с цигулкови изпълнения на парчета от Бах на цена 30 лева. "Има различни хора. Някои се радват на музиката, други ме подминават като че ли съм втора стойка, изправена до тази с нотите", разказва той. Свиренето е начинът да реши проблеми от финансов и емоционален характер. Използва прекараното в подлеза време, за да ошлайфа някой труден пасаж. Акустиката в подлеза е отлична, почти се доближава до тази на големите концертни зали и е много подходяща за сухи тренировки. Амбицията на Митко е да достигне творчески висоти, с които да шашне изпитната комисия на СУ, от която зависи приемането му в специалността музикална педагогика. Борба за територия и публика в подлеза не се води. Съберат ли се повече колеги, започва истинска фиеста. Комбинациите са различни, но приоритет имат дуети цигулка - китара. Към музикантите често се присъединяват и чаровни тийнейджърки. Най-наперена е Адриана, която без притеснение подканя минувачите да стимулират творческия процес, като оставят своята лепта в поднесената им от нея шапка.
Първенството по атрактивност държи сравнително добре поддържаният подлез пред Ректората. Общината отдавна възнамерявала да го даде на някоя фирма за стопанисване, но спор със Софийския университет не позволил това да стане. Представители на Студентското сдружение предявили претенции за помещенията, намиращи се под Ректората. Някога те били предоставени на т.нар. студентски кооперации, които внасяли част от спечелените от обектите средства в бюджета на СУ. Това била причината първоначално търг да бъде обявен само за другата част на подлеза. Проведен е през 1997 г., когато столичната община нямала финансовата възможност да го поддържа, затова била приета формулата "който даде пари, негов е". Най-изгодна била офертата на собствениците на столичния клуб "Ялта" и те придобили правото на строеж на неговата територия. Впоследствие отново чрез търг те присъединили към вече получения терен и останалата част от подлеза. Те получили собствеността върху него за 30 години напред. Предвидено е скоро там да започне строителство на два нови обекта - клон на Общинската банка и заведение за бързи закуски. За да се подобрят отношенията със СУ, собствениците на "Ялта" ще предоставят на университетското ръководство помещението на бившата книжарница, която трябва да бъде възстановена в предишния си вид по случай 110-ата годишнина на висшето учебно заведение. Тук може би единствено личи някакво старание при поддръжката на подлеза. Тайната на промяната се крие в новите осветителни тела - лампи Philips, които пестят ток и според запознати стрували на собствениците по $10 едната. Чистотата в подлеза изумява напатилия се столичен пешеходец. За нея отговарят лично служителите в "Ялта".
Подлезът пред Ректората е илюстрация на новите форми на стопанисване на този вид общинска собственост. В момента отговорността за подземните съоръжения си поделят Столична голяма община, районните общини и охранителната фирма "Егида". Подлезите пред ЦУМ, президентството, Спортната палата и Орлов мост са грижа на Столична голяма община. Фирма "Егида" пък отговаря за тези, които се намират на булевард "България". Това разпределение на собствеността не било известно на ръководството на 31-ва гимназия, популярна повече под името Бастилията. В съседство с нея и посолството на Румъния се намира един от най-лошо поддържаните подлези, през който преминават повечето от учениците на реномираното училище. Учителите с радост установили, че от започналата учебна година техен питомец ще бъде детето на зам.- кмета по строителството, и побързали да го притиснат още на първата родителска среща да се погрижи за прословутия подлез. От кумова срама той обещал да види с какво може да помогне.
Трагичното състояние на подлезите е стара грижа на столичните управници. Неотдавна беше предложено те да се ремонтират основно, след което тези, които не се използват нощно време, да бъдат затваряни до сутринта. Такава практика досега в столицата не е имало, единствено два варненски подлеза се заключват, твърдят запознати. С решение на Общинския съвет през 1997 г. се създава охранителната фирма "Егида". Нейна задача тогава била грижата за сигурността на общинските административни сгради и имоти, в това число и училища и болници. От два месеца тя е получила и правото на възмездно ползване на някои от столичните подлези, като отдава търговски площи в тях и събира съответните такси, а в замяна осигурява безплатна охрана. Тенденцията е фирмата постепенно да поеме стопанисването и на останалите. Сформирана била и комисия от архитекти и юристи, която да обиколи всички подземни съоръжения и да даде мнение за състоянието им. По предварителните данни част от подлезите няма да могат изобщо да бъдат използвани. Онези, за които все още има надежда, ще бъдат ремонтирани. Едва след това фирма "Егида" ще влезе в ролята си, като постепенно ще поеме охраната на всички подземни съоръжения на територията на столицата.
Така съдбата на подлезите остава неизяснена и все още е в сферата на добрите пожелания и големите проекти, за които обаче средствата никога не стигат.
Синята лавина набира скорост към Главна прокуратура
"България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция". Това е записано в член първи от основния закон на страната ни. Ако обаче любознателният българин дочете конституцията докрай, и особено шестата й глава, с учудване ще установи, че Народното събрание не е органът с най-голямата власт в държавата. Най-могъщата длъжност, която някой българин може да заеме, не е нито президент, нито министър-председател. Човекът с най-широки правомощия в момента всъщност е главният прокурор. Това, което прави обвинител номер едно най-силният държавен "чиновник", са три неща - че съчетава правораздавателни и репресивни функции, че ведомството му има йерархична субординация по подобие на армията и че не може да бъде подменян в срок от седем години, след като бъде избран.
"Прокуратурата има за задача да укрепва социалистическата законност и да пази и защищава установения обществен и държавен строй, правата и законните интереси на гражданите, правата и законните интереси на държавните, стопанските и обществените органи и организации. С цялата си дейност прокуратурата съдейства за възпитаването на длъжностните лица и гражданите в дух на точно и добросъвестно изпълнение на Конституцията и законите". Това е началото на вече отменения закон за прокуратурата, действал у нас до 1994 г., когато беше създаден Законът за съдебната власт. Държавното обвинение обаче и до момента е запазило почти всички свои репресивни характеристики, които е имало по Живково време. Едва напоследък законодателите се захванаха да изрязват безбройните инквизиционни функции на прокурорите и да ограничават дейността им до това, с което се занимават обикновено колегите им на запад - повдигане и поддържане на обвинението по наказателни дела. Тези действия на парламентарното мнозинство не бяха продиктувани обаче от някакви принципни подбуди, а от простия факт, че не успяха да се спогодят с екссиния главен прокурор Иван Татарчев, който системно минира дейността им (особено на Богомил Бонев).
Рязането на прокурорски функции обаче е доста трудна работа, тъй като голяма чат от тях предвидливо са закрепени в конституцията. "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори", пише там. На практика това му позволява да дава задължителни указания на всеки един обвинител каква позиция да заеме по дадено дело - да образува следствено дело, да го прекрати, да повдигне обвинение срещу някого или да застъпи определена теза в съдебното заседание. По конституция прокуратурата следи за спазване на законността по четири начина:
Въпреки силното желание мнозинството не може да пипне тези правомощия на обвинителите и в частност на главния прокурор. Затова превземането на главна прокуратура е приоритет номер едно в синята съдебна реформа. От успешния край на тази акция зависи бетонирането на сините в съдебната власт поне до 2006 г. СДС преследва тази цел абсолютно безкомпромисно, тъй като не може да си позволи кадровия провал с Татарчев от зората на демокрацията. Заради конфликтите със сегашния главен прокурор стратезите от "Раковски" 134 не успяха да прокарат почти никакви свои радикални хрумвания в сферата на правораздаването. Ако случайно наследникът на Татарчев се окаже с убеждения, които не съвпадат с вижданията на сегашното мнозинство, законотворческата дейност отново може да бъде полупарализирана с неспирни дела пред конституционния съд.
Затова и юристите от "Раковски" 134 прибягват до радикален ход - подмяна на Висшия съдебен съвет, който трябва да излъчи приемника на сегашния главен обвинител. В сегашния състав той би номинирал който и да е друг, но не и човек на сините. Мнозинство в кадровия орган в момента имат прокурори, следователи и представителите на предишния червен парламент. След като не можа да се споразумее с тях (и най-вече с Бойко Рашков и останалите следователи), СДС е принудено да действа с последното възможно средство - отстраняването им с промените в Закона за съдебната власт. Основните аргументи за махането на 25-те правосъдни кадровици са, че се променят квотите за съдиите и следователите, както и балансът между различните съдебни звена - изчезват районните следствени служби и НСлС, а за сметка на това се създават апелативни структури. Странно защо само съдийската квота се увеличава с един член, след като се създават и апелативни прокуратури.
След поправките в проекта от миналата седмица съдоустройственият нормативен акт изглежда така, сякаш е писан заради преходните и заключителните си разпоредби. Общият стаж за избор на главен прокурор беше намален от 14 на 12 години. Беше премахнато изискването от 5-годишен специализиран стаж в съд, следствие или прокуратура. Освен това в 12-те години ще влиза и работата по специалността като депутат, министър или зам.-министър. На тези изисквания най-добре пасват синият юридически доайен Светослав Лучников, който беше правен министър на Филип Димитров, и парламентарният шеф Йордан Соколов. Лучников обаче е най-възрастният депутат в парламента и надали ще бъде номиниран за главен прокурор. За сметка на това Соколов има стаж като вътрешен министър по времето на първия син кабинет. Освен това тогава той работеше в тандем със сегашния МВР-шеф Богомил Бонев (тогава главен секретар). Ако Соколов бъде успешно лансиран за главен прокурор, ще се сбъдне заветната мечта на "Раковски" 134 целият път на престъпника - от полицейското управление до подсъдимата скамейка - да бъде постлан със "син килим".
Най-вероятно операцията за елиминирането на Татарчев ще продължи с разформироването на сегашния ВСС два месеца след обнародването на сегашните поправки, тоест в началото на декември. Поправките в закона веднага ще бъдат атакувани пред Конституционния съд от Иван Татарчев. Покрай медийния закон обаче магистратите доказаха, че могат да бавят решаването на дела с изключителна изобретателност дори за срок около една година. Първоначално трябва да бъде насрочено гледане на дело по допустимост, тоест дали е от компетенцията на съда. След като преценят дали казусът влиза в техния ресор, конституционните съдии насрочват гледането на делото по същество. Когато съберат мненията на засегнатите, конституционните съдии могат да мислят колкото си искат по решението на делото. А в случая има основание за това, тъй като вече има две конституционни дела с диаметрално противоположни решения по опити на парламента да разформирова ВСС. Първото е от 3 април 1992 г. и с него преждевременно се освобождават кадровиците на съдебната власт от квотата на парламента, тъй като с изменение в тогавашния закон за Висш съдебен съвет се маха ограничението в съвета да има действащи адвокати. Конституционният съд приема, че не може да се свали целия орган, но може да се махат отделни негови членове, тъй като в основния закон на страната ни не са описани механизмът и условията, при които да става това.
Второто дело е заведено през 1994 г. Тогава крехката парламентарна симбиоза между ДПС и БСП се опита да подмени преждевременно 11-те представители на Народното събрание във ВСС, като въведе 5-годишния задължителен юридически стаж. Сините депутати, президентът и главният прокурор веднага атакуваха решението пред Конституционния съд. Този път обаче той действа по точно обратния начин. Магистратите приеха, че изискването не може да има обратно действие, а хората от ВСС трябва да изкарат 5-годишния си мандат докрай. За съжаление, предстоящият казус е още по-заплетен. Може само да се гадае как ще бъде решен. Едно обаче е сигурно - докато най-висшите магистрати умуват по конституционосъобразността на поправките, новият съдебен съвет спокойно ще може да избере свой главен прокурор, който спокойно ще може да раздава правосъдие през следващите 7 години. А решенията на Конституционния съд нямат сила със задна дата... МВР създава лоби в Интерпол за надмощие в регионални инициативи
МВР определено засенчи изявите на външно министерство след проведената международна конференция "Застрахователни измами, кражби и контрабанда на автомобили" през миналата седмица в София. 71 представители на полицията, митниците, детективи и застрахователи от 21 страни се събраха в хотел "Зографски - Кемпински" на тридневен семинар, организиран от Интерпол и българското вътрешно министерство, за да обсъдят една от най-дискутираните теми в борбата срещу престъпността - как да се противодейства на кражбата и трафика на автомобили.
Организирането на такъв международен форум на територията на България определено е успех, особено след приемането на идеята той да стане ежегоден, защото по този начин събитието влиза в календара на Интерпол. На самата конференция стана ясно, че борбата с кражбите на автомобили и контрабандата им е на приоритетно място в повечето западни страни. За САЩ и Канада тези престъпления се нареждат веднага след трафика на наркотици. Тридневните лекции очертаха най-общо тенденциите в трафика на крадени коли.
"Заповядайте у нас, вашата кола е вече тук", с този "брадат" виц министър Богомил Бонев се опита да се пошегува на пресконференцията в първия ден, като приписа авторството му на Полша. Той обаче е измислен от шегаджия българин - автокрадец, и то преди 3-4 години, когато кражбата и контрабандата на автомобили отбеляза най-голям пик у нас. В световен мащаб този вид престъпления наистина нарастват, а загубите от тях се изчисляват на близо 10 милиарда долара годишно. И докато в България, Франция и Германия тенденцията към този вид престъпления е към намаляване, то в Полша, Португалия и Чехия кражбите се увеличават с всяка изминала година. През 1995 г. откраднатите автомобили в Полша са били 58 000, а миналата година те са вече 86 000. От нарастване на кражбите на луксозни коли се оплакват и от Гърция. През България преминават поне 4 канала за трафик на крадени коли от Западна Европа към Близкия изток, Африка и Русия, заяви в доклада си и Ханс Фаленeгер. Според шефа на НСБОП Кирил Радев обаче автоджамбазите в последно време заобикаляли страната ни заради засиления контрол и мерките, които МВР е взело при регистрацията на колите. В борбата с кражбите на автомобили сред страните, участнички в конференцията, се открояват САЩ, Англия и Канада, където разкриваемостта на този вид престъпления е между 60 и 75 %, въпреки че те са едни от най-засегнатите. Според лекторите успехите на полицията в тези страни се дължи на доброто информационно и техническо оборудване и отличното взаимодействие между държавните органи и застрахователните компании. От липсата точно на такава съвместна работа у нас се оплакаха на конференцията от Асоциацията на българските застрахователи.
Вторият основен проблем, който беше очертан на конференцията в хотел "Зографски", е до болка познат у нас. Оказа се, че съществуването на правната фигура "добросъвестен купувач" е пречка в по-голямата част от западноевропейските страни за връщане на първия собственик на вече открит автомобил. Този проблем беше изтъкнат от Корнелия Валис от Европейската асоциация на застрахователните компании СЕА. Ето защо този проблем беше отбелязан и в гласуваните препоръки към страните, участнички в конференцията. В точка 3 на препоръките е отбелязано: "да се предприемат законодателни инициативи като конвенции, договори и други съглашения за хармонизиране на националните законодателства и създаване на правни основания за защита на законните собственици". Ден по-рано обаче по време на лекциите Петер Кьолер от немската криминална служба във Висбаден заяви, че не е възможно премахването на всякъде на "добросъвестната покупка".
Създаването на съвместни екипи, уеднаквяването на документи и понятия и обменът на информация между отделните държави беше друг ракурс на обсъжданията, които също залегнаха в заключителните препоръки на конференцията. Съюзяването на европейските полицейски служби срещу този вид престъпност освен заради големите финансови загуби се налага и от тенденцията, че каналите за контрабанда на автомобили се използват все по-често от организираната престъпност за трафик на наркотици и оръжие.
Конференцията беше удостоена от присъствието и на самия генерален секретар на Интерпол Реймънд Кендъл, което на практика повдигна нивото й, защото участниците в конференцията бяха на ниво началник-отдели на служби. Шестдесет и осемгодишният Кендъл, който управлява централата на 177-те членки на международната полицейска организация в Лион, каза добри думи за домакините си, макар да взе участие само в първия ден на конференцията. Още повече, че Богомил Бонев го посрещна с новината, че България е първата европейска страна, постигнала всички 18 стандартни изисквания на Интерпол за ефективна работа, препоръчани на генералната асамблея на организацията в Ню Делхи миналата година. Стандартите засягат възможността на националните бюра за 24-часова непрекъсната връзка с централата в Лион, достъп до информационни бази, обслужване на съобщения, контрол, регистриране и срокове за запитвания и др. Провеждането на конференцията в София дава предимство на България в желанието й да стане регионален център на Интерпол за Балканите. Въпреки че създаването на подобен център става с решението и съгласието на самите страни на полуострова, подкрепата на международната полицейска организация и предпочитанията на централата в Лион определено имат значение. Това води до игри за лобиране в тази насока. Турция, която също има претенция да бъде регионален център на Интерпол за Балканите например, изобщо не изпрати своя делегация на конференцията въпреки поканата. Гръцкият представител Геартидис Василиос обвини директно България, че е депо за легализиране на крадени в Елада автомобили, а българите - най-активните членове на организирани банди, които крадат луксозни лимузини там. Той поиска съдействие от българските власти и предложи по-тясно сътрудничество между вътрешните министерства.
За съвместни действия срещу незаконния трафик се договориха преди две седмици на тристранна среща България, Гърция и Румъния у нас. На нея нашата страна деликатно е опипала почвата какви са настроенията по въпроса къде ще се намира регионалният център за борба с наркотрафика, за който се борят София и Букурещ. Подкрепата на Интерпол в такава регионална инициатива, макар организацията да няма пряко отношение към това, също е важно. Едва ли разкриването на канал за контрабанда на кокаин от Южна Америка през България за Италия в компютри в деня преди откриването на конференцията за крадени коли е случайна. Създаването на два подобни центъра, на територията на която и да е страна в размирен район като Балканите, освен имидж, външно финансиране и технологично оборудване, концентрира и огромна по обем информация.
Богомил Бонев рязко смени държанието си в чужбина, след като през октомври в Прага на форум за нелегалната миграция, България беше дадена като негативен пример. Конференцията беше предшествана от шумна кампания в пражките медии, след съвместна акция на български и чешки ченгета по разбиването на канал за проститутки. Оттогава вътрешният министър спря да се самобичува в странство, че страната ни е превзета от бандитите, а се зае да изтъква колко сме напреднали за една година и какви промени сме извършили. Вътрешният министър очевидно се ползва с доверието на Запада, след като през май на друга конференция у нас присъства ( този път официално) лично шефът на немските тайни служби Бернд Шмитбауер, който лансира идеята за сътрудничество по трафика на страните от дунавския басейн. Същата идея сподели Бонев и на балканската тристранна среща преди две седмици.
Активността на вътрешния министър в страни от Шенген, форсирането на реформата в служба "Гранична полиция" и усилията да изпълни условията на западните страни за превръщането на България във външна граница на Европейския съюз, опитите за тотална подмяна на документите, са все важни неща, които носят в себе си положителен заряд в международен план. Но също така е важно МВР да свали престъпността в реални граници в страната, да осигури възможности за спокоен бизнес на собствените си граждани и инвестиции, иначе когото и да привличаме като лобист, няма да ни помогне.
Мнозинството си прави лоша услуга, като не зачита практиката на ПАСЕ
Елена Поптодорова, депутат от евролевицата, пред в. "Капитал"
- Аз съм доста обезсърчена от участието. В дискусията участваха тези, които бяха пряко ангажирани в темата - двамата докладчици, няколко членове на самата комисия по наблюдение и почти цялата българска делегация. Освен докладчиците всяка политическа група беше упълномощила свой представител - имаше точно един холандец от групата на християндемократите, един представител на социалистическата група и един представител на либералната група. Оттам нататък говориха румънци, испанци, един поляк и ние, българите. Отсъствието на авторитетни западноевропейски депутати лично за мен беше твърде показателно. Показателно трябва да е за всички ни. Ние не бива да разчитаме на свръхвнимание от страна на тези държави, особено тогава, когато става дума за наши вътрешни дела. Ние ще бъдем проверявани и вътрешните ни дела ще бъдат оценявани, но общо взето, сами трябва да поемем грижата и отговорността да сме изправни според критериите на Съвета на Европа и Европейския съюз.
- Един унгарски депутат в интерес на истината, по-скоро румънец, се спря по въпроса за назначенията на кметовете. Това, което аз направих и слава богу, че имах готовност за това, беше да предоставя на секретариата на комисията всички документи, публични изявления на министър-председателя и на заместник министър-председателя Бакърджиев от началото на май (6-7 май и 12-13 май), в които се обявява именно намерението за назначаемост на кметовете на малки места.
