За и против.
"Засега не мога да коментирам, защото имаме все още известни противоречия с МВФ", заяви Муравей Радев, министър на финансите. Шефът на икономическата комисия в парламента Никола Николов коментира проблема така: "След финансовата стабилизация се наблюдава повишаване на потреблението, въпроса е в това дали ще стимулираме личното потребление чрез намаляване на данъците върху доходите, или инвестиционното потребление чрез намаляване на данъците на фирмите. Икономическият растеж идва само при подходяща инвестиционна програма".
Йордан Цонев, депутат от СДС, председател на бюджетната комисия обяви, че би приел намаляването на ставките по ДОД и ДДС, но за конкретни числа към момента не може да се говори. "По отношение на прага за регистрация по Закона за ДДС ще се съобразим с исканията на МВФ, европейското законодателство ще почака. Нашият основен донор е един - МВФ и затова ще има праг по ДДС, т.е. засега няма да има доброволна регистрация по ДДС", допълни Цонев.
Според Илиян Василев, изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции "Няма нищи по-лошо от обещани, но неработещи или недадени преференции. Действително като техника данъчните преференции по Закона за чуждестранните инвестиции са остаряла форма е и за предпочитане като стратегия да се върви към значително съкращаван на общата данъчна ставка. България има най-високата ефективна данъчна ставка върху инвестициите в производството сред всички страни от Централна и Източна Европа".
Необходимостта от намаляването на данъците безусловно се подкрепя и от данъчния спец Красимир Ангарски - "България имаше шанса още с въвеждането на валутния борд през миналата година да намали данъците, но той бе пропуснат. Междувременно много изостана структурната реформа в областта на здравеопазването, образованието и т.н. В момента очевидно надделява страхът за бюджета, но същевременно в разходната му част се вкарват пера, които не би трябвало да са там. А иначе има много идеи, но няма решителност те да бъдат реализирани, дори мога да кажа, че в частта за данъчната политика има известно неизпълнение на правителствената програма. Аз лично от дълги години повтарям необходимостта от намаляване на данъците. В другите страни от Източна Европа има като цяло по-ниска данъчна тежест. А се очертава и допълнително да ни изпреварят - Полша например вече обяви конкретен план за намаляване на данъците след две години. Необходимо е и да се има предвид, че намаляването на данъчните ставки по принцип дава ефект след две години. "
Според депутати от БСП излишъкът е бил предварително заложен още при подготовката на бюджета, но изглежда социалистите нямат твърдо мнение по въпроса за намаление на ставките. Според Никола Койчев те са съизмерими с данъците в европейските страни от ОИРС. "Бюджетният излишък е в резултат на едно нереално планиране, а правителството фетишизира излишъка. По моему ще бъде волунтаристична крачка да се намалява данъчното бреме. Все още няма ясна концепция за преструктурирането на основни бюджетни системи - армия, публично образование, здравеопазване, култура. От данък печалба не могат да се очакват някакви големи приходи. Данъците върху доходите от физическите лица ще бъдат по-малки. В крайна сметка остава този паразитен данък добавена стойност, но с едно на ум, че в същото време ще имаме население с намалена потребителска способност. Тежко на едно общество, което живее от косвени данъци".
Според Стефан Стоилов, депутат от ПГДЛ, трябва да се понижат ставките на ДОД и ДДС. "Ние настояваме за намаление на данъчната тежест по ДОД. В момента тя е над 17%, ние настояваме тя да е около 14%, такава, каквато е била по времето на всички предишни правителства. Настояваме ставката по ДДС да е 18%. Предполагам, че искането на консултантския екип на Световната банка за липсата на праг ще бъде прието, тъй като то става под натиска на чуждите инвеститори. За тях е много важно да им се начислява ДДС, когато стойността на общата им инвестиция е под 75 млн. лв".
Обективността изисква да се отчете факторът време при коментара на инвестиционната и данъчната политика на кабинета. За периода на досегашно управление на кабинета Костов - по-малко от година и половина, не може да се очаква, че ще бъдат изпълнени всички обещания или поне намерения. Проблемът обаче е да не бъде пропусната една от и без това редките добри възможности - финансова стабилизация, бюджетен излишък и външна подкрепа, включително и за понижаване на данъчната тежест. Усилията да се изкара на светло сивата икономика засега не са особено успешни. Проблемите при приложението на първата част от данъчната реформа създадоха всички друго, но не и желание у данъчните субекти да приемат данъчните си задължения като необходимо зло. Борбата с по-мащабната част на сивата икономика се води предимно с метода на тоягата, а не на моркова.
Какво предлагат експертите на Световната банка и МВФ.
Англичани са вероятните мениджъри на Биохим
Консултантската фирма от Великобритания "Глендейл консултинг лимитид" (Glendale Consulting Limited) е избрана от българска страна за осъществяване на двугодишно управление от чужди мениджъри на Биохим, твърдят източници от банката и от Банковата консолидационна компания. Изпълнителният директор на БКК Петър Жотев отказа да посочи коя фирма е номинирана от България, обяснявайки, че това ще стане, след като Европейската комисия в Брюксел одобри кандидата. От централата на "Глендейл консултинт лимитид" заявиха, че не могат да коментират дали са предложени за метиджмънта на Биохим на този етап и обясниха, че отговор може да се търси от шефа на програма САРА в България Георги Папломатас. Той от своя страна обясни, че преди окончателния избор на предложения кандидат не може да потвърди информацията, но уточни, че "Глендейл" са избрани преди известно време за консултанти по оптимизиране на дейността на управление "Банков надзор" в БНБ. Двама от експертите на консултантската фирма работят вече от месец по проекта, очакват се да се включат още двама, уточни той.
За разлика от избраните инвeстиционни посредници за продажбата на Булбанк - "Кредитанщалт инвестмънт бенк" (Creditanstalt Investment Bank ) в консорциум с "Креди Сюис фърст Бостън" (Credit Suisse First Boston) и "Артур Андерсън" (Arthur Anderson), и на Експресбанк - HSBC Investment bank и "Делойт и Туш" (Deloitte & Touche ), предложените чужди кандидати за мениджмънта на Биохим не са много известни в България.
В страницата си в Интернет "Глендейл" обяснява, че е създадена през май 1991 г. и е специализирана в осъществяване на консултантски услуги, обучение и мениджърски проекти. Компанията е завършила повече от 60 проекта от името на голям брой финансови институции и организации, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие, Британският ноу-хау фонд и Световната банка.
Според матрицата за подписване на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд мениджърският договор за Биохим трябва да започне през този месец. Самият кандидат бе избран от наша страна на 1 септември и веднага след това бе предложен за съгласуване в Европейската комисия. Според програмата за управление на Биохим мениджърите трябва да предложат в последната половин година от работата си схема за приватизация на банката.
Мениджърите на Биохим трябва да са опитни и с много дълъг стаж, заяви още преди избора на конкретен кандидат г-н Жотев. Това ще бъдат четирима банкери, които ще заемат ключови постове в банката. Новите мениджъри обаче ще имат същите задължения, каквито и останалите ръководители на банки. Ако допускат пропуски или изобщо ръководят банката по начин, който наврежда на финансовото й състояние, те също ще може да бъдат отстранявани, коментира преди известно време г-н Жотев. Биохим вероятно ще остане със сегашната двустепенна структура на управление и през периода на управлението с участие на чужди мениджъри. Очаква се веднага след влизането на новия екип в Биохим да паднат и кредитните ограничения, наложени през миналата година на банката.
Гръмна нов голям скандал с пиратски CD
Въвеждането на 24-часов полицейски контрол над производството на компактдискове се оказа недостатъчна мярка за прекратяване на интелектуалното пиратство у нас. След съвместна акция на НСБОП и Второ РПУ миналата събота беше запечатан софийският завод на най-голямата фирма за производство на дискове у нас - SMC. Фирмата е обвинена в изработката на около 210 000 пиратски CD на стойност 1 млрд. лева.
НСБОП вече е предложила на Междуведомствената комисия за лицензиране на производители на компактдискове да бъде отнет лиценза на SMC, съобщиха полицейски източници. Освен това срещу шефа на SMC Стефан Нейчев е образувано предварително следствие в Седма РСлС в София. Ако бъде доказана вината му, срещу него може да бъде повдигнато обвинение по Наказателния кодекс.
Очевидно мерките за затягане на контрола, които бяха въведени с измененията в ПМС 87/96, не са достатъчни, за да бъде сложен край на пиратското производство на дискове. Преди два месеца в тиражиране на нелегитимна продукция беше заловена и държавната фирма ДЗУ - Стара Загора. Скандалът с SMC е вторият след като правителството широко афишира желанието си и предприе действия за справяне с този вид пиратско производство. Най-смущаващ е фактът, че софийската фабрика на SMC беше запечатана само пет дни след като беше открита официално.
SMC е част от структурата на "NTI холдинг", в която участва и "Маркос мюзик". Доскоро фирмата притежаваше само една линия за производство на компактдискове във Велико Търново. Новата производствени мощности на SMC в София започнаха работа в началото на септември, след като на 13 август Министерството на промишлеността допълни лиценза на фирмата.
В официалното съобщение на пресцентъра на МВР, е обвинена, че е "произвела над 200 хиляди пиратски компактдиска на стойност един милиард лева". Името на SMC се свързва и с разкритите шест дни по-рано 5783 пиратски диска. Те бяха заловени при акция на Второ РПУ на офийската ул. "Охрид" в софийски "Мерцедес" и автомобил с видинска регистрация. Тогава представители на музикална къща, присъствали на огледа на дисковете, коментираха, че компилацията с "Най-добрите хитове на Уитни Хюстън" се появява у нас месец преди световната й промоция.
"В процеса на разследването е установено, че Министерството на културата е издало на фирма SMC удостоверение за производство на компактдискове на сръбска музика, но вместо тях са произведени пиратски дискове с изпълнения на Уитни Хюстън и други автори, за които не е издаден лиценз, съгласно Закона за авторското право", твърди МВР.
От SMC определиха обвиненията на МВР като публичен донос. Представители на фирмата обясниха, че заловените дискове са част от поръчка на сръбски фирми и са били предназначени за износ в Югославия. За всяко едно от произведените заглавия SMC притежава удостоверение от Министерството на културата (МК), издадено въз основа на представени от възложителите документи (сертификати от Съюза на сръбските композитори и автори SOKOJ) за притежание на авторските права за Югославия върху заглавията и съдържанието на албумите. След като културното министерство е издало на SMC разрешения за производството на посочените заглавия, значи е проверила дали възложителите в действителност са притежатели на правата, обясниха от "NTI холдинг".
В условията на денонощен контрол е чисто технологично е невъзможно да се подмени матрицата, за която е получено разрешение от МК. Това може да стане само с участието на полицая. "Ако има пиратско производство, то трябва да е направено със съучастието на МК и МВР", изтъкна адвокатът на SMC.
Според културното министерство при проверка, поръчана от НСБОП, се оказало, че заглавията на албумите, изписани върху дисковете и обложките, се различават от заглавията, за които е издадено разрешение за производство. Подменено било и съдържанието на самите дискове. Например на една от сръбските фирми е издадено удостоверение за производство на компакт-диск "20 Hitova ljbavi 98", а произведеният диск е с английското заглавие "20 Love hits" и съдържа изпълнения на Селин Дион, Ерик Клептън, Мадона и др. Според началника на управление "Авторско право" при МК Емил Лозев оригиналният текст на заглавието е част от предмета на авторското право.
От SMC подчертаха, че ако бъде установено тиражиране на музикална продукция без притежание на авторските права за нея, отговорността за това носи възложителят. Клиентът подписва протокол, че предоставената от него матрица съответства на издаденото от МК разрешение за производство. Фирмата-производител няма как технологично да провери това, тъй като матрицата е неслушаем продукт, обясниха експерти.
Това означава, че действията на действията на антимафиотите са доста прибързани, тъй като сега трудно може да се докаже връзка между SMC и поръчителите на дисковете - сръбските фирми Intermedia, Limaks и Kosavetz. НСБОП е трябвало да изчака поръчителят да дойде за получаване на поръчките и просто да го арестува. Както стана с арестуваните представители на "Унисон" в Ница. Вместо това се разигра "екшън" за овладяване на празна фабрика в почивен ден и то при наличие на постоянно полицейско присъствие в нея, посочиха от SMC. Антимафиотите дори изчакали двайсетина минути в двора на фабриката, докато пристигне камерата на телевизията.
Според SMC във фабриката били намерени само 9600 легално произведени диска, съдържащи български фолклор и класическа музика. Полицейски източници обаче при твърдят, че НСБОП е иззела документи, доказващи производството на нелегитимни CD- та и произведени компактдискове, за които не е било издавано удостоверение. Засега от НСБОП отказват повече информация.
Междуведомствената комисия ще заседава по случая с SMC през следващата седмица, съобщи зам.министърът на промишлеността Владимир Кисьов. Ако бъде взето решение за отнемане на лиценза, фирмата няма да може да кандидатства за нов в следващите пет години (освен ако съдът не отмени заповедта). Шефът на NTI холдинг Марко Михайлов заяви, че дори и да не се стигне до там, фирмата вече е претърпяла големи щети от затварянето на фабриките във Велико Търново и София. Според него атаката срещу фирмата може да провали подписването на договори за смесени производства на следващото поколение малоформатни CD-R (записващи дискове) и други хай-тек разработки.
SMC стана най-големият производител на дискове в България, след като офшорната фирма на Мултигруп "Интерком" изнесе своята поточна линия в Молдова. Освен SMC лицензи в момента притежават само още две фирми - ДЗУ-Стара Загора и пловдивската "Пул сиди". Те обаче са съоръжени с по-стари машини "Унилайн" 1000, които са с малък капацитет - до 120 000 диска на месец.
Поточните линии на SMC са "Унилайн" 3000 с по два шприца и имат десет пъти по-голям капацитет от тези на конкурентите.
Поредният скандал с пиратски дискове, дори и да се окаже без последствия за уличената фирма, идва в твърде деликатен момент за правителството. България все още е в списъка на приоритетно наблюдаваните страни за борба с интелектуалното пиратство, воден от САЩ. Преди шест месеца страната ни беше на крачка от налагането на подобни санкции. След това правителството получи похвала от Международната федерация на звукозаписните индустрии IFPI за енергичните действия срещу пиратите. Предвиждаше се този месец в София да пристигнат представители на Търговския департамент на САЩ за преглед по спазването на правата на интелектуалната собственост у нас. Скандалът със SMC обаче може да отложи с поне шест месеца очакваното изваждане от "черния списък".
Русия пое по пътя надолу
Продължава ли да бъде Русия фактор в международната политика? Голямо е изкушението отговорът да бъде негативен. Някога военна суперсила и единствена държава стъпила на два континента - Европа и Азия - Русия днес се равнява с Испания по размера на стопанството си.
Въпреки това все още е рано Русия да бъде отписвана. Огромната територия, включваща 11 часови пояса, многобройното и добре образовано население от 147 млн. души и богатите ресурси отреждат значима роля на Русия в най-новия световен ред. Подобен човешки потенциал и материални ресурси правят още по-тъжен колапса на руската икономика. Остава и заплахата от ядрената мощ на Русия в случай на задълбочаване на вътрешния хаос.
Колкото до Елцин, политическата му кариера е към своя край - вторият му президентски мандат не бе нищо по-различно от пълно разочарование. При анализа на дългия списък от потенциални негови заместници обаче се налага изводът, че Елцин си остава най-подходящата политическа фигура за изграждането на нов вътрешен ред - коалиционно правителство и работещ парламент. В противен случай нов авторитарен режим може да парализира Русия.
Възможностите на Запада да подпомогне моделирането на една нова Русия в икономически и политически аспект са силно ограничени, както сам президентът Бил Клинтън имаше възможност да установи по време на визитата си в Москва в началото на месеца. И все пак има една област в която американските и европейските приятели на Русия могат да подпомогнат страната - американците да убедят руските управници да подпишат договора за съкращаване на ядрените оръжия "Старт 2", а Западът да продължи да изкупува руския излишък от ядрени продукти и да гарантира, ако е необходимо дори чрез подкупи, че руските ниско платени учени няма да продават знанията си на гнили общества, бленуващи да притежават ядрени бомби.
Показанията на Клинтън пред Голямото жури по Интернет?
Силно разединената юридическа комисия към камарата на представителите в американския Конгрес проведе закрито заседание в четвъртък с единствена точка в дневния ред дали да бъде разпространен потенциално увреждащия репутацията на Клинтън видеозапис на показанията на президента пред Голямото жури за сексуалната му връзка с Моника Люински.
Ден по-рано Клинтън заяви, че това, от което Съединените щати се нуждаят най-много в момента, е той да остане президент на държавата, независимо от раздухания сексскандал в Белия дом. Американският президент не се противопостави на евентуалното разпространение на въпросната видеокасета.
Юридическата комисия, изправена пред вероятността да възбуди процедура по импийчмънт, първата след случая "Никсън" през 1974 г., не е единна в това каква част от допълнителните материали, предоставени на комисията от независимия прокурор Кенет Стар да бъде предложена на обществеността.
Представителите на Републиканската партия заявиха, че след приетата през миналата седмица резолюция от долната камара на Конгреса докладът на Стар да стане достояние на обикновените хора не необходимо решение на комисията за разпространението на видеофилма. Демократите рязко се противопоставиха на тезата на републиканците, мотивирайки се с моралните увреждания за Клинтън.
Конгресмени, близки до Бил Клинтън казаха, че въпросите на независимия прокурор за сексуалната връзка на президента с Моника Люински са объркали Клинтън, който на моменти силно си е противоречал в показанията, преди да признае сексуалния характер на връзката си със стажантката в Белия дом.
Новият курс, или назад към СССР
Изменението на политическия баланс в резултат на отхвърлянето на кандидатурата на Виктор Черномирдин и избирането за премиер на Евгений Примаков е на път да доведе до завой в икономическата политика на Москва. Тази промяна все още не е формализирана в конкретна програма, но в обществото вече й беше измислено име - "Нов курс", подобно на прочутия New Deal на Франклин Рузвелт. Икономическите и социалните последици от кризата, която преживява Русия в момента, са близки до тези от времето на Голямата депресия, макар двете тежки сътресения да бяха породени от различни причини. Новият руски премиер успя да изрази симпатията си към действията на Рузвелт още преди избирането си и посочи програмата му като желателен изход за Русия. Магическото лекарство, което намери Рузвелт през 30-те години, сега може да бъде пременено в Русия - увеличаване на държавния контрол и административно регулиране на икономиката. Разликата обаче между САЩ от първата половина на века и днешна Русия е, че това, което за Америка беше смел експеримент и еволюция в посоката на по-социална пазарна икономика, за Русия лесно може да се превърне в рецидив на съветското минало. Още повече че с реализирането на новия курс се заемат познати лица - първият вицепремиер, отговарящ за икономиката, Юрий Маслюков, бивш председател на Госплан, и председателят на Централната банка Виктор Геращенко, който при предишното си пребиваване на поста, си спечели прозвището "най-лошият централен банкер в света".
Академици срещу монетаристи.
"Старите муцуни" се връщат начело на руската икономика след пауза от пет-седем години, през които бяха отстъпили място на привържениците на твърдата монетарна политика. След 1991 г. Егор Гайдар, Анатолий Чубайс, Борис Фьодоров, Сергей Дубинин, съветвани от Джефри Сакс и Международния валутен фонд, си поставиха за цел да либерализират икономиката, приватизирайки основната част от нея, да спрат инфлацията и да поставят основата на нов стабилен икономически ръст. В края на 1997 г. голяма част от задачите беше изпълнена - 70% от предприятията бяха предадени в частни ръце, регулираните цени бяха сведени до минимум, инфлацията спадна до 11% и за първи път беше регистрирано нарастване на брутния вътрешен продукт с 0.4%. Въпреки постигнатите успехи крахът беше неизбежен, след като липсата на политическа воля не позволи да се проведе структурна реформа в промишлеността и да бъдат закрити неефективните предприятия. След стабилизирането на финансовата система и приключването на спекулативния етап в развитието й, свързан с високата доходност по държавните облигации и сделките с валута, натрупаните капитали не успяха да бъдат прехвърлени в производството, защото банките се страхуваха, че няма да получат обратно парите си. Дисбалансът в икономиката доведе до създаването на пирамидата ГКО-ОФЗ, защото държавата не можеше да събере достатъчно данъчни средства за финансиране на бюджета. От своя страна централната банка ограничаваше размера на паричната маса, което доведе до ръст на бартерните сделки, намаляващи допълнително фискалните приходи. Финансовият крах в края на лятото сложи кръст на всички постижения и на мястото на теориите на Чикагската икономическа школа бяха извадени позабравени идеи, формулирани в открито писмо на икономическата секция на Руската академия на науките до президента, двете камари на парламента и правителството. В него академиците, начело на които стои прочулият се в края на перестройката Леонид Абалкин, предлагат комплекс от мерки, които трябва да възродят икономиката с помощта на държавата на основа на промишления й сектор. Идеите им допаднаха на премиера Примаков, който предпочете Абалкин и част от колегите за съветници на кабинета му и одобри идеята им за извънреден бюджет през четвъртото тримесечие.
Какво ще се прави.
Основните моменти в предложенията на академиците са редовна индексация след всяко увеличаване на цените; предаване на получената валута от износителите на централната банка ограничаване на продажбата й и броя на банките, които могат да работят с валута; управлявана емисия за преодоляване на бюджетните задължения; увеличаване на държавния дял в търговските банки и създаване на руски вариант на федералната резервна система; отмяна на забраната за емисионно финансиране на бюджета; ограничаване на доходността по ДЦК до 15% във валута; отказ от мораториум по външния дълг и стимулиране на преките чуждестранни инвестиции, а не на портфейлните; увеличаване на натоварването на производствените мощности за сметка на стимулирането на текущите потребителски разходи; внедряване на високи технологии и контрол над естествените монополисти. Въпреки добрите си намерения подобна програма би срещнала много трудности в изпълнението си. Най-малкото споменаване на парична емисия предизвиква нервни тръпки извън Русия, където се страхуват, че евентуалното стартиране на инфлационна спирала и нова девалвация на рублата ще влоши положението на световната икономика, в която островчетата на спокойствие продължават да намаляват. МВФ категорично осъжда включването на печатницата на пари и е много вероятно да забави отпускането на втория транш от договорения през юли стабилизационен пакет. Дори председателят на Европейската комисия Жак Сантер, който рядко взима отношение по руските въпроси, предупреди Москва да внимава с емисията. Ограничаването на конвертируемостта на рублата ще бъде нарушение на член 8 от устава на МВФ, към който Русия се присъедини на 1 юни 1996 г. Малайзия, която също беше приела този член, показа, че нарушаването му не е проблем, но подобен ход от руска страна допълнително ще отблъсне инвеститорите. Обещанията за спазване на външните задължения останаха неизпълнени и Германия и Великобритания не получиха част от поредните си траншове по дълговете към Парижкия клуб. Надеждите за преминаването към модерни технологии родно производство изглеждат пресилени, след като за научни изследвания се отделят 1.2 % от БВП при критична граница от 2 %. Преразпределянето на банковата собственост ще срещне съпротива сред най-влиятелните бизнесмени, които контролират освен това значителна част от медиите и промишлеността.
Правителството на Черномирдин.
Немалко противници на академичната програма има в правителството, в което, както се очакваше, се оформиха два лагера, привърженици на различни стратегии за изход от кризата. Разпределянето на постовете не е приключило, но в новия кабинет вече се събра група противници на паричната емисия. Новият представител на преговорите с международните финансови организации Александър Шохин, вицепремиер, отговарящ за финансите, обяви, че ще се бори с всички сили срещу печатането на пари, и отказа да признае идеите на академиците като панацея срещу икономическите беди. Бившият председател на фракция "Нашия дом Русия" може да очаква помощ от съпартиеца си Владимир Рижков, заместник-председател на Думата, (нищо общо с бившия премиер Николай Рижков), на когото също беше предложен вицепремиерски пост. Много ще зависи и от бъдещия министър на финансите, който най-вероятно няма да се казва Михаил Задорнов. Фаворит за мястото на досегашния титуляр е Андрей Вавилов, бивш заместник-министър на финансите и настоящ съветник в РАО "Газпром". Масовото навлизане в правителството на представители на "Нашия дом Русия" и "Газпром" създава впечатлението за задкулисна политическа сделка, по която сега Виктор Черномирдин получава компенсации за отказа от премиерството. Дори в най-добрите си дни като премиер Черномирдин едва ли се е надявал да лансира в правителството двама членове на висшето ръководство на движението си плюс представител на любимия му газов гигант. Основната цел пред бившия министър-председател остават президентските избори през 2000 г. и наличието на свои хора във властта е необходимо условие за успеха в тях. Третият "обикновен" вицепремиер, който беше назначен в сряда, Владимир Булгак, също се счита за играч от отбора на Черномирдин. Булгак, който е несменяем член на правителството от 1991 г., отговаря за стратегическото направление "Медии и комуникации" и значението му в предстоящите избори е несъмнено. Контролът върху медиите от екипа на Черномирдин ще се усили, ако за шеф на Обществената руска телевизия бъде одобрен Игор Шабдурасулов, говорител в последното правителство на Черномирдин, който напусна апарата на правителството след уволнението на шефа си. Укрепването на позициите на Черномирдин със съгласието на президента показва, че макар Борис Елцин да не успя да направи от него отново премиер, той не се е отказал от желанието си да го види като свой наследник през 2000 г. А ако се наложи, и по-рано.
Кризата на глобалния капитализъм
Глобалната капиталистическа система, на която дължим изключителния си просперитет, започва да се разпада. Низходящата корекция на американския фондов пазар е само симптом на сериозните проблеми, които разяждат световната икономика.
Някои азиатски фондови борси регистрираха спадове, по-големи от този на Уолстрийт през 1929 г., които доведоха до пълния икономически крах на покосените държави в Азия. Повечето облаги от достигнатия жизнен стандарт през 30-те години авторитарно управление на Сухарто в Индонезия вече не съществуват. Втората по големина световна икономика - японската, се сви с 3.3% през второто тримесечие на годината, а Русия изпадна в пълен финансов хаос. Целият този тъжен спектакъл ще има неизмерими социални и политически последици в близките дни.
Това, че нерадостните събития се случват далеч от нашите граници, не бива да ни кара да си мислим, че сме недосегаеми. Всички ние сме част от глобалната капиталистическа система, която не се ограничава единствено до свободната търговия, а включва и свободното движение на капитала. Системата е благоразположена към финансовите средства, които имат свободата да избират накъде да се насочват. Представете си, че това е една гигантска циркулираща система, която изпомпва капитали от финансовите пазари и институции, позиционирани в центъра, и ги насочва към периферията.
До тайландската криза през юли 1997 г. центърът изливаше капитали в периферията, финансовите пазари се разрастваха, а страните, доскоро негостоприемни за чуждия капитал, получаваха огромни средства веднага щом отваряха местните капиталови пазари за чуждия капитал. В един момент през 1994 г. повече от половината от средства на американските взаимни фондове потекоха към финансовите продукти в нововъзникналите пазари.
Азиатската криза обърна движението на капитала. В началото финансовите пазари в центъра почувстваха благоприятния ефект от притока на финансов ресурс. Американската икономика се оказа най-облагодетелствана - евтиният внос поддържаше ниска инфлация и високи борсови индекси. След това дойде моментът, в който стана ясно, че сътресенията в периферията всъщност са нежелани за центъра. С колапса на Русия мисля, че достигнахме този момент в три основни аспекта.
Преди всичко руската финансова криза разкри някои пукнатини в международната банкова система, които дотук бяха прикривани. Наред с отразяваните в банковите счетоводни баланси лоши кредити, банките се забъркаха в суапови и форуърдни сделки и сделки с финансови деривати, които остават скрити за одиторите. Тези транзакции оформят верига от участници в която всеки играч във вътрешността поема някакво задължение към този преди него, но без да е наясно кои са другите в играта.
Колапсът на руската банкова система разтресе сложната международна финансова система. Изпаднали в тежка ликвидна криза банките в Русия спряха да обслужват задълженията си, но продължиха да упражняват натиск върху своите длъжници. В Русия не бе намерен начин задълженията на една банка да бъдат изчистени от дължимите й от други финансови организации средства. Веднага след трусовете в Русия подобна ситуация възникна в Малайзия и азиатската държава предпочете да се затвори за чуждия капитал. Тези събития станаха причина инвеститорите да намалят силно присъствието си в "заразените" райони. Като резултат акциите на банките се сринаха и глобалната капиталова недостатъчност е в процес на формиране.
На второ място, отделни държави в периферията избраха да напуснат глобалната капиталистическа система под натиска на сътресенията във финансовата система, а други просто бяха изхвърлени. В началото пропадна Индонезия, а по-късно и Русия. Но тяхната устременост вън от системата за разлика от Малайзия не бе нарочна. Малайзия постигна временно затишие с намаляване на лихвите и повишаване цените на ценните книжа, но на твърде висока цена - нанесе непоправими вреди на инвеститорите и спекулантите. Малайзийското спокойствие се очертава да бъде краткотрайно - границите са все пак пропускливи и парите ще напуснат страната нелегално.
Третият основен фактор, работещ за разрухата на световната капиталистическа система, е натрапчивото безсилие на международните монетарни институции да поддържат нейната цялост. Оздравителните програми на МВФ не дадоха стойностен резултат, а отговорът на правителствата от Г-7 на руската финансова криза бе печално неадекватен. Финансовите пазари се държат много странно в подобни случаи - те се противопоставят на всякакъв вид правителствена интервенция, но едновременно с това вярват, че ако настъпи срив в системата, финансовите власти ще се намесят. Именно това убеждение е сринато днес.
Комплексното въздействие на тези три фактора обърна движението на капитала от периферията към центъра. Бягството на капитала застигна Бразилия с вероятност да обхване цяла Латинска Америка. Прогнозите за глобален икономически растеж се преправят в посока глобална рецесия. Когато кризата обхване страната ни, ако въобще това се случи, ще сме по-малко склонни да поддържаме ниските бариери пред търговския обмен и в крайна сметка ще доведе до крах на свободната международна търговия.
Този мрачен сценарий може да бъде преодолян единствено чрез интервенцията на международните финансови власти. Шансовете за мащабна намеса обаче не са големи - само преди няколко дни Г-7 се провали в акумулирането и насочването на финансов ресурс за Русия. Последствията от неуспеха на правителствата на седемте най-богати държави да подпомогнат Русия могат да имат оздравителен ефект - сигнал за промяна във функционирането на международната финансова система. Налице е болезнена необходимост да се разбере, че финансовите пазари са по природа нестабилни. Цикълът рецесия-оживление е трудно контролируем и покосява световните икономики една след друга. Ето защо пазарната дисциплина няма да е достатъчна за безоблачното функциониране на финансовите пазари.
Едно решение е появата на финансови институции по подобие на Федералния резерв. Международният валутен фонд и Световната банка правеха отчаяни опити да се превърнат във Федералния резерв на глобалната финансова система, но се оказа, че за целта е необходимо създаването на допълнителни международни институции. В началото на годината предложих да стартира международна застрахователна институция, но тогава все още не бе толкова ясно, че движението на капитала ще смени посоката си и идеята ми не беше възприета. Днес обаче е очевидна необходимостта от застрахователна организация.
Паралелно с това американските конгресмени трябва да одобрят увеличаването на капитала на МВФ, което означава да нарушат клетвата на бившия държавен секретар Джордж Шулц, според която Съединените щати няма да участват в увеличаване финансовата мощ на МВФ. Джордж Шулц заклейми спасяването на безразсъдните инвеститори - гледна точка, достойна за уважение. Спасенията в действителност родиха вълна от безотговорни действия от банкери и други кредитори, които вярваха, че добрият стар МВФ ще ги избави от тинята, в случай че затънат в нея. Многобройните интервенции на МВФ изчерпаха средствата на фонда в момент, когато употребата им е най-необходима. Държави като Молдова и Румъния могат да се обърнат към един-единствен финансов донор - МВФ, и би било много жалко, ако сметките на фонда олекнат толкова много, че да не бъде в състояние да им предостави финансова помощ.
Попълването на изпразнената хазна на МВФ няма да е достатъчно за разрешаването на глобалната финансова криза. Наложително е осигуряването на ликвидност не само за пазарите в центъра, но и за тези в периферията. Мисля, че е налице остра необходимост от създаването на специални права на тираж, които да гарантират трансформирането на краткосрочния дълг в дългосрочен на страните, получили одобрението на МВФ за това. Ако доброто поведение не бъде толерирано, сривовете и кризите ще се умножат. Подобни радикални идеи обаче не стоят на дневен ред, докато американският Конгрес не промени отношението си към международните институции като цяло и към МВФ в частност.
Накратко
Една трета от персонала на Биохим е съкратен до 1 септември, съобщиха от ръководството на банката. Затворени са осем клона и около 20 офиса в страната. Спрямо 1997г. през текущата година разходите по икономически елементи са намалени с над 20%. Решението за намаление на персонала на Биохим бе взето преди време от Банковата консолидационна компания с цел банката да стане по-привлекателна за продажба.
Икономическата комисия в парламента одобри програмата за изследванията на Националния статистически институт до края на годината. При обсъждането стана въпрос за несъвършенствата на някои от методиките. За пример шефът на статистиката Александър Хаджийски даде метода за изчисляване на инфлацията, който не е съобразен с международните критерии. Промени преди края на годината обаче не могат да се направят. От НСИ предлагат инфлацията да се изчислява по двата метода паралелно. Замяната на двата метода може да стане от началото на следващата година, допълни шефът на статистиката.
Акционерите на Българска инвестиционна банка одобриха на общо събрание в началото на седмицата увеличение на капитала на 10 млрд. лева, като то се попълва от Търговската банка на Гърция. Пълната парична вноска от гръцката банка е била направена през август. След вноската акционерното участие на Търговската банка на Гърция в Българска инвестиционна банка става 84.98%.
Програмно-техническото осигуряване на Единния регистър за идентифициране на стопанските субекти ще става с държавна поръчка, реши кабинетът. Председателят на Националния статистически институт ще отправи писмена покана до фирмите, които са потенциални изпълнители, като след това ще сключи и договор с тях. Срокът за закупуване на компютрите е 20 октомври. Самият избор на фирмата-изпълнител и подписването на договора ще стане до 25 септември.
Аукционът на тримесечните сконтови държавни ценни книжа ще се проведе на 23 септември вместо на 21 септември заради определените за неработни 21 и 22 септември. По тази причина основният лихвен процент ще се обяви на 23 септември.
Изборите в Босна - шанс, но за кого?
"Искам да се махна от тази страна. " Това е най-често срещаната фраза, която произнасят хората в Босна и Херцеговина, а три години след края на войната в Босна има осем милиона мини, които остават символ на разделението.
Призраците на войната.
Днес в Босна темата за войната не е табу, но измеренията на породената от нея криза са възможно най-широки.
В икономическата сфера проблемите идват предимно от ниските доходи, които не позволяват да бъде забравено миналото и от липсата на възможности за развитие. Постепенно се увеличава недоверието и недоволството към международните организации, които осъществяват мониторинг в страната. Три години след войната разходите за работата на мироопазващите сили значително надвишават помощта за развитие на икономиката, демократичните институции и възстановяването на инфраструктурата и комуникациите. Нуждата от присъствие на определен военен контингент от сили на SFOR или IPTF не може да бъде оспорена, но присъствието на значителни военни сили не само че не помага с нищо за икономическото и институционално развитие на страната, но и създава психологическо неудобство. Не е еднакво и отношението на международните организации към двете административни единици в Босна и Херцеговина. Международната общност подкрепя негласно развитието на Хърватско-мюсюлманската федерация, докато към Република Сръбска има сериозни резерви, свързани предимно със сръбските позиции относно връщането на бежанците от войната и с нежеланието на босненските сърби да изграждат общи институции с другите две общности. Към Република Сръбска има негативно отношение, а на босненските сърби се гледа като на потенциални нарушители на Дейтънските споразумения. Това бе демонстрирано и при визитата на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Босна, когато тя се срещна с босненския президент Алия Изетбегович и с президента на Република Сръбска Биляна Плавшич, но отказа да разговаря с члена на тристранното председателство на Босна Момчило Краишник, под предлог че е представител на радикално настроени политически среди. Такъв е и Изетбегович, който бе лидер на крайните мюсюлмански сили по време на войната, но въпреки това получава одобрението на Запада. Той иска засилване на правомощията на федералната власт за сметка на самоуправлението в двете административни единици, а това не се приема в Република Сръбска и босненските сърби подкрепят тези партии, които се противопоставят радикално на този процес. След сегашните избори САЩ по всяка вероятност ще трябва да променят отношението си към Краишник и сръбските радикали, за които се очаква да засилят позициите си във властта в Република Сръбска. Краишник и неговата партия печелят убедително вота за президент и парламент в селските райони и им трябва частична подкрепа в градовете, за да спечелят както президентското място, така и мнозинство в парламента на Република Сръбска.
Недоволството от статуквото в Босна и политическите измерения на кризата се изразяват в нарастваща подкрепа за радикалните политически формации на трите общности. Сърби, хървати и мюсюлмани предпочитат да се обърнат към радикалните партии, отколкото да дадат гласа си за умерените политически формации. Това създава проблеми, защото, докато в хърватско-мюсюлманската федерация Изетбегович има спечелени вътрешни и външни позиции, за сърбите външните предпочитания са индикатор за вот в обратна посока. И ако на власт в Република Сръбска дойдат радикалите, международната общност ще трябва да се съобразява с този факт. Основният проблем, който слага бариера пред изпълнението на Дейтънските споразумения и възпрепятства интеграцията на общностите в Босна е нежеланието на по-голямата част от сърбите да загубят независимостта си по посока Сараево. В Република Сръбска има нарастващи страхове, че центърът на вземане на решенията, отнасящи се за тази административна общност, ще се измести от Баня Лука към Сараево и това ще даде по-големи възможности за контрол върху сръбската част от Босна от страна на мюсюлмани и хървати. Тези очаквания засилиха подкрепата за партиите, които предлагат в предизборните си програми запазване на независимостта на Република Сръбска от Сараево. Умерените партии като коалиция "Слога" на Биляна Плавшич, останаха в затруднено положение, защото трябваше да съобразяват предизборната си кампания с международните изисквания. Това даде сериозни предимства на сепаратистки настроените сръбски партии, които не желаят по-нататъшна интеграция на Република Сръбска в Босна, както не са съгласни и с връщането на мюсюлмани и хървати на тяхна територия.
Най-сериозни обаче са психологическите последствия от войната. На практика основната причина за нежеланието за отваряне на двете административни единици една към друга е недоверието. Сегашният психологически климат в Босна изключва възможността за по-нататъшна интеграция, инициирана от средите на босненските сърби и на мюсюлмани и хървати. Това е и основната пречка пред стриктното спазване на Дейтънските споразумения. За прилагането им не съществуват нито желание, нито възможности отвътре и те трябва да бъдат налагани силово от международната общност, което ги прави още по-непривлекателни.
Неуспехът на американската политика.
Американският държавен секретар Мадлин Олбрайт посети Босна десет дни преди изборите, като една от целите на посещението бе да осигури подкрепа за умерените партии в Република Сръбска. В хърватско-мюсюлманската федерация визитата на Олбрайт помогна на президента Изетбегович, с когото Западът иска да работи. В Република Сръбска обаче негативните настроения от американската политика в региона са по-силни и това доведе до намаляване на влиянието на президента Биляна Плавшич в консервативно настроените региони на страната. Нейната партия, коалиция "Слога", има подкрепата на избирателите в по-големите населени места, но губи катастрофално в селските райони, където по-популярни са Сръбска демократска странка и социалистическата партия. В същото време сегашният член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина, националистът Момчило Краишник, с когото Западът отказва да работи, печели огромната част от вота за президент на Република Сръбска в селските райони.
На практика неуспехът на подкрепените от запад сръбски партии ще трябва да доведе поне до частично преразглеждане на американската стратегия относно Република Сръбска. Иначе е твърде възможно да се стигне до безкомпромисни позиции, от което никой в региона няма интерес, с изключение на най-крайните сръбски националисти.
Дейтън - неработещото решение.
Дейтънските споразумения донесоха мир на Босна и това не се оспорва от никого в двете административни единици. Условията на този мир обаче, както и неговата институционалната рамка, са постоянно атакувани от представители и на трите общности. В действителност легитимирането на мирните споразуменията в сегашния им вид е непосилна задача.
В резултат на всичко това, е твърде възможно изборите да доведат до нова политическа ситуация в Босна. От американска страна са категорични, че няма да има дори частична ревизия на Дейтънските споразумения. Това обаче може да доведе или до радикализиране на отношенията в Босна, или до продължаване на сегашното състояние, в което изградената федеративна структура практически не работи. Мирът и интеграцията не могат да бъдат налагани силово при несъобразяване с реалностите в Босна. Институционалните параметри на мирните споразумения очевидно не могат да функционират в този вид и това на един или друг етап ще доведе до частичното им ревизиране. Интеграцията на Босна обаче изисква промяна на отношението на международната общност към националистическите партии в Република Сръбска, още повече че опитите за еманципация на босненските сърби не са свързани с великосръбските планове на Белград, а с желание за по-висока степен на независимост на Република Сръбска за сметка на една по-скоро представителна федеративна структура на Босна и Херцеговина.
Ще заобиколи ли Германия левоцентристкото цунами
Последната фаза от предизборната борба в Германия обви в мъгла конфигурацията в новия Бундестаг с мандат до 2002 г. Дотук нищо ново. Подобно сгъстяване на облаците затисна европейското икономическо чудо непосредствено преди общите избори през 1994, 1990 и 1986 г. Въпросът, който днес тресе не само Германия, но и всички настоящи и бъдещи обитатели на единния европейски дом, е дали в ролята на френското изключение в Европа този път няма да влезе Германия - имунитет срещу левоцентристкото цунами, разтърсило политическите пространства във Франция, Великобритания и Италия.
Баварците върнаха усмивката на Кол.
Две седмици преди общите парламентарни избори (27 септември) в Германия избирателите в южната провинция Бавария извървяха пътя до урните, за да дадат поредния четиригодишен мандат на Християнсоциалния съюз (ХСС), коалиционен партньор на християндемократите на канцлера Хелмут Кол в управляващата десноцентристка коалиция. Символът на германското обединение, единна Европа и християндемократите Хелмут Кол и финансовият министър на Германия и лидер на ХСС Тео Вайгел прибавиха 0.1% към абсолютното мнозинство на коалицията ХДС/ХСС от 52.9% срещу 28.7% за социалдемократите - с 1.3% по-малко от изборите през 1994 г. Свои хора в местния парламент вкараха и зелените, които единствени от по-малките партии преминаха петпроцентовата бариера.
Изборните резултати в най-голямата немска провинция, непревземаема крепост на ХСС от 1962 г. насам, бяха очаквани, както бяха очаквани и реакциите на големите в немската политика Кол и опонента му за канцлерския пост от Социалдемократическата партия Герхард Шрьодер, насочени към онази една трета от германците, които все още се колебаят на кого да поверят управлението на локомотива на обединена Европа. Първият заяви, че е наивно да бъде отписван при толкова много все още колебаещи се германци и че изборът ще се реши едва на 27 септември и нито минута по-рано. Според Едгар Пил от института за социологически проучвания "Аленсбахер" гласоподавателите, които до последния момент не са наясно със себе си кой от кандидатите е достоен да получи подкрепата им, обикновено гласуват така, както са гласували на предишните избори. Истинността на тази зависимост бе доказвана всеки път, когато избирателите в Германия упражняваха правото си на вот за попълване на поредния Бундестаг през последните 12 години (три изборни мандата) - изоставащият в проучванията на социолозите часове преди изборите Кол, дошъл на власт през 1982 г., в крайна сметка разбиваше илюзиите на социалдемократи, виждащи себе си начело на държавата.
На свой ред Шрьодер, който според последните публикувани изследвания има преднина от 3 до 5% пред коалицията ХДС - ХСС - либералната Партия на свободните демократи, заяви, че местните избори в Бавария са спечелена битка в една загубена война. "Това бяха просто регионални избори, които не Кол, а популярният министър-председател на Бавария Едмунд Щойбер спечели. Надпреварата за Германия е между мен и Хелмут Кол - новото лице Шрьодер или Кол отново след 16 години. " Шрьодер обясни загубата на СДП в провинцията на BMW и Siemens. Шрьодер бе наясно, че опитите да бъде разводнен електоратът на консерваторите в бастиона на ХСС чрез прокарване на идеята за формирането на нов политически център, известна още като третия път (заимствана от британския премиер Тони Блеър), който да обедини реформираната според него СДП и по-умерените консерватори от управляващата десноцентристка коалиция, биха постигнали по-скоро чувство на неудовлетворение сред своите, обречени на трайна опозиция в Бавария, отколкото да осъществят пробив в редиците на Кол. Ето защо в Бавария Шрьодер заложи на агресивния подход, акцентирайки върху традиционните ценности на социалдемокрацията - ход, който целеше да укрепи позициите на СДП в региона.
Чужденците - нежелани в Германия.
В изострената борба за всеки глас десноцентристите разиграха националистическата карта, за да привлекат гласове от крайнодесните Германски народен съюз (ГНС) и Републиканската партия, чиито предизборни програми се градят на тезата "да запазим Германия за германците". Кол и компания бяха неприятно изненадани в края на април, когато ГНС се намесиха в преразпределението на гласовете в дясното политическо пространство на Германия в местните избори в източната провинция Саксония-Анхалт. Десните екстремисти измъкнаха тогава под носа на Кол почти 10% и за първи път след края на Втората световна война получиха достъп до регионалните органи на властта.
Навсякъде в Бавария могат да се видят плакати, призоваващи гласоподавателите да не гласуват за ХДС/ХСС, ако желаят повече чужденци в страната си, които към днешна дата са около 7 млн. В предизборен митинг Тео Вайгел обеща закон, по силата на който чужденците, извършили криминални престъпления, ще бъдат незабавно депортирани в родните им страни, независимо че повечето потенциални "пътници" са родени и израснали в Германия и никога не са посещавали родината си, която съгласно немските закони не съвпада със страната, в която са родени. "Чужденците, живеещи в Германия, са много повече от чуждите граждани във всяка друга държава и ние искаме те да уважават нашата система. Ако това не им харесва, трябва да се върнат там, откъдето са дошли", заяви финансовият министър в правителството на Кол. Негостоприемството към чужденците се оказа работеща формула - ГНС и Републиканската партия останаха извън баварския парламент, а ХДС/ХСС прибавиха гласове въпреки всеобщото неодобрение на електората от хода на данъчната реформа и нивото на безработицата от 10.7%.
Коалиция християндемократи - социалдемократи?
Политическият климат в Германия не позволява самостоятелно управление - доверието в социалдемократи и управляващи се движи около 40-процентовата граница. Дупката вляво до необходимите 51 на сто от гласовете теоретично могат да попълнят зелените и обновените комунисти от Партията на демократичния социализъм, а ролята на горещите играчи вдясно се възлага на либералите от Партия на свободните демократи.
Много вероятно е обаче помощта на малките да се окаже недостатъчна, а в някои случаи е възможно дори да навредят на големите. Поредицата от досадни грешки на Зелената партия в последните шест месеца - обещания за утрояване на цената на бензина до 5 марки за литър, в случай че влязат в Бундестага, което намали доверието в тях от 12% през януари до 6% в средата на септември, повишаване на акцизите за бензина, ареста на близкия до Фишер, лидера на зелените, Ханс Клайн във Франция през миналата седмица, обвинен в отвличане на петролни министри от ОПЕК през 1975 г. във Виена и конфликтът между Шрьодер и Фишер за разпределението на министерските кресла - Фишер поиска поста първи дипломат на Германия за себе си и вътрешното министерство за партията си - ключови министерства, които Шрьодер не е склонен да отстъпи, прави червено-зелената коалиция непечеливша. Сделката между Шрьодер и бившите комунисти от източната част на Германия е примамлива от гледна точка на постигане на мнозинство в Бундестага, но ще бъде равносилна на политическо самоубийство за амбициозния социалдемократ Шрьодер.
В лагера на опонентите също не цари спокойствие. Третият член на десноцентристката коалиция, Партията на свободните демократи, в най-добрия случай ще премине с мъка петпроцентовата граница за влизане в парламента, с което общите усилия ще стигнат за малко под бленуваните 50%. Обявяването й за увеличаване на данъчните постъпления в бюджета чрез завишаване на ставките на налозите, трансформиране на държавната пенсионна система в частна и намаляване на социалните придобивки на работниците рефлектира в получените едва 1.7% на изборите в Бавария, въпреки че точно от това се нуждае Германия в момента.
Остава вариантът коалиция между ХДС/ХСС и социалдемократите. Кол многократно е заявявал, че ако се стигне до подобно развитие, ще се откаже от канцлерския пост. Фаворити тогава ще бъдат Герхард Шрьодер и председателят на парламентарната фракция на ХДС/ХСС Волфганг Шойбле. Кой от двамата ще управлява Германия през следващите четири години ще се определи от процентите, спечелени на 27 септември. Освен ако Кол не промени позицията си.
Албания за пореден път преживя политически безредици
Албания със сигурност не е страна, в която политическата конкуренция се води с парламентарни средства. Но дори и за албанците два антиправителствени бунта за година и половина изглеждат прекалено много. След като през март 1997 г. Демократическата партия на тогавашния президент Сали Бериша бе свалена от власт с оръжие, сега това бе на път да се случи и със социалистите на Фатос Нано, които тогава взеха властта от Бериша.
Как започна всичко.
Формалният повод за бунтовете бе убийството на депутата от опозиционната демократическа партия Азем Хайдари в събота. Над хиляда и петстотин души се отзоваха на призива на бившия президент и настоящ опозиционен лидер Бериша за протест срещу управлението на социалистите. Демонстрацията на привържениците на Демократическата партия се разви по типичен албански сценарий и прерасна в опит за сваляне на правителството. Политиците от опозиционната партия побързаха да обявят убийството на Хайдари за политическо и обвиниха партията на премиера Нано за смъртта му. Въпреки че социалистическото правителство осъди убийството и предложи голяма парична награда за залавянето на извършителите, Бериша побърза да даде двайсет и четири часа на сегашния премиер, за да оттегли от власт и заплаши, че в противен случай опозицията ще използва всички средства за сваляне на правителството.
Албания, която традиционно е една от най-бедните страни в Европа, едва се бе възстановила от миналогодишните безредици, които започнаха след колапса на цяла мрежа от пирамидални финансови институции. Протестите и исканията за финансови компенсации от страна на държавата бързо прераснаха в бунтове срещу правителството, в резултат на което бяха предизвикани предсрочни избори, на които социалистическата партия взе властта в страната. На власт дойде ново правителство, но в ръцете на населението остана голямо количество оръжие, което по-късно бе използвано от косовските албанци в конфликта с Белград.
В понеделник след няколко дни на безредици правителствените сили възстановиха реда в столицата Тирана. Сили на вътрешното министерство и армията си възвърнаха контрола върху превзетите от бунтовниците сгради на телевизията, парламента и кабинета на Фатос Нано, като в сблъсъците са загинали трима привърженици на опозиционната Демократическа партия. Източници от правителството съобщиха през седмицата, че вътрешното министерство е уведомило дипломатите в Тирана, че виновникът за бунтовете Сали Бериша ще бъде арестуван, ако не е напуснал страната. Самият Бериша обаче заяви в интервю за CNN в началото на седмицата, че никога не би напуснал Албания. Той отхвърли обвиненията, че неговите привърженици са искали да свалят правителството от власт, но призова социалистическото правителство да се оттегли и да подготви служебен кабинет, който да организира провеждането на нови избори, и добави, че неговата партия не би се съгласила да участва във временно коалиционно правителство. От другата страна премиерът Фатос Нано хвърли вината за нестабилността в страната върху партията на Бериша.
В сряда привържениците на Бериша игнорираха ултиматума да прекратят действията си и продължиха кампанията си за сваляне на албанското правителство. Бившият президент призова за всекидневни антиправителствени демонстрации и подкани последователите си да разрушат полицейските барикади, ако това е необходимо. Въпреки неговите призиви правителството си възстанови контрола над Тирана, като принуди въоръжените поддръжници на Бериша да отстъпят. За да си осигури лоялността на армията, премиерът Нано побърза да увеличи почти двойно заплатите на военнослужещите. Правителството също съобщи, че ще даде на полицията еднократно възнаграждение в размер между 200 и 340 долара заради успешната защита на държавните институции по време на атаките срещу тях. Преди обявеното повишение заплатата на обикновен полицай в Албания бе 65 долара, а членовете на специалните сили за бързо реагиране получаваха 400 долара месечна заплата. Освен това в четвъртък правителството обяви намерението си да внесе в парламента предложение за сваляне на депутатския имунитет на Бериша, което ще позволи той да бъде арестуван.
Албанската верига.
За разлика от 1997 г., когато албанските вълнения бяха основният носител на политическа нестабилност в региона, през 1998 г. степента на несигурност в Югоизточна Европа е много по-висока и миналата седмица Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) предупреди албанското правителство да вземе спешни мерки за затягане контрола върху нелегалния трафик на оръжие и да намали политическото напрежение в страната. През седмица американски и европейски дипломати започнаха опити за търсене на преговори и за намиране на компромисно решение на кризата в Албания. Даан Евъртс, шеф на албанския офис на ОССЕ, каза, че Демократическата партия е стигнала твърде далече, и призова Бериша да спре по-нататъшната дестабилизация на страната. Президентът на Албания Мейдани също осъди действията на Демократическата партия, като каза, че по време на първия учебен ден децата, вместо да стоят в класните си стаи, са вдишвали миризмата на барута по улиците на албанската столица.
САЩ и Европейският съюз предупредиха, че размириците в Албания трябва да бъдат спрени, за да не продължи верижна реакция от конфликти на целия Балкански полуостров. Освен в Косово огромно албанско малцинство има и в бившата югославска република Македония и албанските размирици могат да се пренесат и на нейна територия, макар че понастоящем няма формална причина това да се случи. Партията на бившия президент Сали Бериша обаче открито подкрепя албанския сепаратизъм в съседно Косово. Само за миналата година след политическите размирици в Албания повече от половин милион оръжия са били прехвърлени през албанската граница в Косово, където етническите албанци искат да получат независимост.
През 1997 г. многонационални сили помогнаха да бъде възстановено спокойствието след месеци на анархия. Миналогодишните вълнения започнаха при управлението на Бериша, който бе първият некомунистически лидер след десетилетия, през които Албания бе управлявана от сталинисткия режим на Енвер Ходжа. Управлението на Бериша обаче бе авторитарно и той загуби изборите, проведени след миналогодишните размирици, и отстъпи управлението на страната на социалистите.
Ще бъде ли продаден хотел "Самоков" на РМД
Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) е избрал за купувач на 80% от капитала на четиризвездния хотел "Самоков - Боровец" ЕАД, работническо-мениджърското дружество "Самоков - Боровец 21", съобщи през изминалата седмица пресцентърът на АП. Според съобщението, ако надзорният съвет на агенцията одобри договора, той трябва да бъде сключен в срок до 15 октомври (30 дни след датата на избора). Решението на надзорниците обаче е непредвидимо, като се има предвид, че те напоследък невинаги одобряват предложенията на изпълнителния директор. От своя страна шефът на АП Захари Желязков сам дава възможност за разпалването на приватизационни спорове и развихряне на различни приватизационни лобита, като избира купувачите по неясни и променливи критерии. Най-вероятно повод за разногласия ще бъде фактът, че той е класирал на първо място офертата на РМД, без да я дисконтира със съответния процент в зависимост от периода на разсрочване на плащането, а в други случаи дисконтирането на офертите се прилага.
При сега проведения конкурс за хотел "Самоков - Боровец", бяха подадени три оферти. Според неофициална информация работническо-мениджърското дружество е предложило цена в размер на 8.6 млн. долара. Някои слухове определят като главен поддръжник на дружеството търговския министър Валентин Василев. Засега няма информация за това кой осигурява финансирането на РМД, но съществува вероятност в него да са намесени интереси на турски фирми. Подобен извод може да се направи от официалното съобщение, което Валентин Василев направи през юни месец, че турска бизнесделегация пристига в България, за да разгледа подготвяните за приватизация обекти на Витоша, "Боровец" и "Пампорово".
На второ място е била класирана офертата на дружество на бизнесмена от Шумен Николай Йонков, който е предложил цена за хотела в размер на 7.6 млн. долара. Йонков е съветник към Комисията по икономическа политика на Народното събрание, но стана известен като приятел на вицепремиера Александър Божков, който беше домакин при посещението на Ан Макгърк в Шумен. Според източници от Агенцията за приватизация кредитът на шуменския бизнесмен за сделката с хотела в Боровец е договорен с Булбанк. На трето място е била класирана офертата на дружество с пловдивска регистрация (създадено специално за участие в приватизацията на хотел "Самоков - Боровец") и финансиране, осигурено от "Росексим банк". Цената, която е предложил третия кандидат-купувач е в размер на 6.5 млн. долара.
Според информация във в. "Труд" от юни тази година класираното на първо място дружество е било учредено със съдействието на консултантската фирма "Онършип". Според същата информация основните акционери на дружеството към момента на учредяването са били изпълнителният директор Светлана Атанасова с 16 000 акции, председателят на борда Александър Димитров с 4000 акции, и Мария Серкеджиева с 3500 акции. Серкеджиева, която е зам.-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, преди няколко месеца стана член на борда на директорите на хотела.
"Името Мария Серкеджиева със сигурност не фигурира сред акционерите на "Самоков - Боровец 21", каза пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на АП. Според него офертата на работническо-мениджърското дружество е била най-добрата по отношение на цена, инвестиции и бизнесплан. "Освен това ръководството на хотела със сигурност се справя много добре. Преди четири години "Самоков - Боровец" е бил на загуба, а за първите месеци на тази година резултатите са внушителни - близо 1 млрд. лв. печалба", допълни Желязков.
Според съобщение, публикувано в Държавен вестник, съветът на директорите на "Самоков Боровец 21" свиква извънредно общо акционерно събрание през следващия понеделник - 28 септември. Основната точка в дневния ред е промяна на устава на дружеството съгласно член 25, ал. 4 от закона за приватизацията. Този текст в закона урежда в кои случаи РМД имат право да ползват преференцията на десетгодишно разсрочено плащане. Според закона разсроченото плащане се прилага, ако в дружеството участват поне 20% от работниците и служителите на предприятието и ако външно лице (извън правоимащите работници, служители, пенсионери, изобретатели и т.н.) притежава не повече от една трета от капитала на РМД. Предвидената промяна в устава на "Самоков - Боровец 21" най-вероятно е свързана с осигуряването на възможност за дружеството да ползва разсрочено плащане.
"Самоков - Боровец" ЕАД е може би най-атрактивният обект в зимния курорт "Боровец". Приватизацията на хотела вече се провали един път в началото на тази година, когато АП отхвърли трите подадени оферти с мотива, че не отговарят на конкурсните изисквания. Фактически обаче този подход често се използва от управляващите, когато искат да накарат кандидатите да променят условията в офертите си. Малко по-късно лидерът на ДПС Ахмед Доган публично се закани, че ще проучи далаверата с осуетената покупка на "Самоков - Боровец", от което според него бюджетът загубил 6 млн. долара. По неговите думи тогава ДПС поискала прокурорска проверка на случая. Хотелът има приходи от продажби на туристически услуги в размер на почти 2.5 млн. долара през 1997 г. Той разполага с 622 легла и ресторант с капацитет 700 места.
Изборът на РМД в случая със "Самоков - Боровец" щеше да бъде немислим, ако вече се прилагаше дисконтирането на офертите на мениджърските екипи, предвидено в предстоящите промени на закона за приватизацията по настояване на МВФ. Във вътрешните правила за водене на преговори такова намаляване на офертната цена в случай на разсрочено плащане се прилагаше, но тези правила бяха отменени от Захари Желязков веднага след встъпването му в длъжност като изпълнителен директор. Дисконтирането все още се използва в случаите на конкурс, но избирателно, когато се налага конкурсната комисия да избере касов купувач с по-ниска предложена цена от РМД (както в случая с пловдивското предприятие "Тракия папир"). Управляващите вече са единодушни, че единственият начин да се поправи грешката, при която се създадоха непазарни субекти като РМД, е дисконтирането на офертите, при които се предвижда да има разсрочено плащане. Засега това е единственият приемлив начин, чрез който се оценява предложената цена съобразно стойността на парите във времето.
Министерството на търговията преназначи шефовете на "Интерхотел Сандански"
На общо събрание на акционерите на "Интерхотел Сандански" държавните представители от Министерството на търговията и туризма (МТТ) уволниха и отново назначиха членовете на борда на директорите. След като бяха направени промени в устава, към досегашния състав от четирима членове беше прибавен и още един представител на МТТ. Странните на пръв поглед действия на министерството се дължат на заведеното от предишния изпълнителен директор Андон Тотев дело, което иска да обяви общото събрание на 11 май за нелегитимно. С провеждането на ново общо събрание и нов избор на шефове воденото от бившия шеф съдебно дело на практика се обезсмисля.
На новото общо събрание е отчетена печалба за 1997 г. в размер на 638 млн. лева. Според изпълнителния директор Антон Ваталавичев обаче огромната част от тази печалба се е получила в резултат на курсови разлики. За първото полугодие на 1998 печалбата е в размер на около 50 млн. лева.
Според запознати истинската причина за смяната в управителното тяло на хотела, която е била извършена на предишното общо събрание и сега се оспорва в съда, е свързана със създаването на работническо-мениджърското дружество, което се очаква да кандидатства за приватизацията на хотела. "Интерхотел Сандански" е в пула "Туризъм" заедно с няколко други хотела и туристически комплекса. Посредник за приватизацията на предприятията от пула е "Кей Пи Ем Джи" (KPMG).
Държавата е собственик на 75% от капитала на хотела, поради което представителите на МТТ нямат проблеми да правят произволни смени в борда. На последното събрание все пак е присъствал представител на "Ем Джи Елит" (собственик на малко над 20% от капитала), но кандидатура за техен представител в борда на директорите не е била издигната.
Бившият приватизационен фонд "Ем Джи Елит" обаче едва ли е загубил интереса си към "Интерхотел Сандански", като се има предвид, че през 1996 г. "Мултигруп" направи неуспешен опит да придобие хотела по схемата "увеличение на капитала" (същият начин беше използван и при скандалните сделки "Бороспорт" и великотърновския "Интерхотел Арбанаси"). Фактът, че "Ем Джи Елит" е запазил пакета си в "Интерхотел Сандански" вероятно означава, че холдингът може да участва в наддаването, когато за хотела бъде обявена приватизационна процедура.
Кой ще надделее във войната за "Балкан"
Сблъсъкът на интереси около приватизацията на авиокомпания "Балкан" през изминалата седмица прерасна в открита война. Едната страна в конфликта е сегашният мениджмънт на "Балкан", който открито се обяви срещу приватизацията на авиокомпанията и срещу избрания купувач "Балкан еър". Другата страна е самият избран купувач (с акционери уволнените преди няколко месеца шефове на авиокомпанията и с участие на външен инвеститор) и посредникът за приватизацията на авиокомпания "Балкан" - "Тройханд Остойропа Бератунг" (ТОБ). Въпросът за или против продажбата на "Балкан" на мениджърското дружество "Балкан еър" така или иначе ще приключи до четири седмици, тъй като това е срокът, определен за преговори с купувача.
ТОБ през изминалата седмица потвърди избора си за купувач, като се позова на пълната подкрепа на Агенцията за приватизация и на правителството. "Преговорите с "Балкан еър" вече започнаха", заяви Еберхард фон дем Буше, управляващ съдружник в ТОБ. Ако приватизационният договор не бъде сключен с избраника, възможните варианти са да са премине към нова приватизационна процедура, към преговори с втория класиран купувач или да се удължи срока на посредническия договор на ТОБ (който изтича на 7 октомври).
Ден след изявлението на Фон дем Буше сегашният изпълнителен директор на авиокомпанията Филип Мустаков заяви в интервю пред "24 часа", че силните купувачи за "Балкан" са били отблъснати от "този, който представи "Балкан" пред света". Представители на мениджмънта на "Балкан" на няколко пъти дадоха изявления, че е по-добре авиокомпанията да остане държавна още известно време и че избраният купувач е неподходящ.
"Информация, че сегашното ръководство на авиокомпанията е против избрания купувач, научихме от вестниците. Те на са в положението да решават нещата, а освен това не разполагат с офертите и техния анализ. Назначените държавни служители не би трябвало да бъдат срещу приватизацията", коментира Фон дем Буше. Той допълни, че идеята на новия мениджмънт за преобразуване на "Балкан" в акционерно дружество и пускане на негови акции на международните фондови борси не отговаря на намеренията на правителството.
Изпълнителният директор на АП Захари Желязков застана на страната на ТОБ, като заяви "Не е работа на мениджмънта на една държавна компания да дава становище по какъв начин трябва да се приватизира. Всеки трябва да си знае мястото. Това вчера (17 септември - б.а.) им беше много ясно заявено от транспортния министър Вилхелм Краус, който все пак е принципал на авиокомпанията". Желязков допълни, че според него скандал около избора на купувач за "Балкан" няма и че този понеделник АП ще разполага с всички подадени оферти, за да направи сама изводите си по тях. Докладът на посредника ТОБ, в който се казва, че предложеният от тях купувач е "Балкан еър", е бил внесен в АП миналият четвъртък, 17 септември.
Явор Варадинов, адвокат на един от отхвърлените кандидати в приватизационната процедура за "Балкан" - "Российский авиационн й консорциум" (РАК), отхвърли съмненията за некоректност в приватизационната процедура с думите: "Ако клиентите ми (РАК - б.а.) искат да кажат нещо, досега те биха намерили начин да го кажат". Бони Бонев, представител на другия отхвърлен кандидат "Еър България", не беше намерен за коментар по приватизацията на "Балкан" под предлог, че е много зает с преговорите за придобиването на "Плама" от швейцарската фирма "Андре и сие" (която той също представлява).
За пръв път през изминалата седмица ТОБ обяви класацията на тримата кандидати. На второ място - след "Балкан Еър" е регистрираното в Швейцария дружество "Еър България" с акционери две частни авиационни компании на Мултигруп и финансиране от "Мобилтел", а на трето място се нарежда РАК, в който основният участник е "Внуковские авиолинии". Фон дем Буше отказа да съобщи параметри от офертите на избрания и на отхвърлените купувачи, които до сключването на приватизационния договор ще представляват търговска тайна. Той обяви цената, предложена в офертата на избраника "Балкан Еър" за 75% от капитала на авиокомпанията - 450 млн. долара. В сумата са включени плащането в брой, инвестициите и задълженията, които купувачът е поел ангажимента да изплаща. Фон дем Буше допълни, че основният акционер на "Балкан еър" е инвестиционен фонд, който събира средства от Западна Европа и САЩ и ги инвестира в Източна Европа. Според управляващия съдружник на ТОБ всички твърдения в офертата на избрания купувач са били проучени чрез услугите на международни агенции.
Основното съмнение, което се изтъква по отношение на офертата на "Балкан еър", е липсата или наличието на валидна банкова гаранция. "Избраният купувач "Балкан Еър" има банкова гаранция", каза фон дем Буше. Той допълни, че към момента на подаването на офертата на "Балкан Еър" е дал редовна банкова гаранция от БРИБанк, а към настоящия момент разполага с гаранция от друга банка. Захари Желязков също заяви, че "банковата гаранция е била действителна към момента на представянето". Според непотвърдена информация втората банкова гаранция е от Първа източна международна банка (ПИМБ).
Очевидно става въпрос за премерена игра на думи, защото гаранцията наистина е била редовна, но не е била в сила, защото е била условна. Ръководството на БРИБанк заяви, че банковата гаранция, дадена на "Балкан еър", никога не е влизала в сила, защото е била условна и отменяема. Влизането на гаранцията в сила е зависело от внасянето на обезпечителен депозит за сумата, за която е издадена - в случая 1 млн. долара, които бяха изискуеми от всички кандидати за "Балкан" под формата на депозит или банкова гаранция.
"Райфайзен" обещава да продаде "Русалка" и "Дюни" до края на годината
Сделката за курорта "Русалка" може да приключи още през октомври, а за "Дюни" - до края на годината, съобщи през изминалата седмица Войтек Млоджиевски, шеф на приватизационен екип към "Райфайзен инвестмънт България". Млоджиевски обясни, че сделките едва ли ще са чак толкова трудни с думите, че очакваната цена за 60% от капитала на "Русалка" е приблизително колкото стойността на хубава къща в Лондон - около 1.5 - 2 млн. английски лири (или около 2.5 - 3.2 млн. долара). Що се отнася до "Дюни", стойността на мажоритарния пакет на дружеството се очаква да бъде няколко пъти по-висока.
Двете сделки, поверени от Агенцията за приватизация на консорциума "Райфайзен инвестмънт" - "Аткинс", ще бъдат първите касови продажби на т.нар.туристически комплекси след приватизацията на "Албена" в края на миналата година. Двете сделки на практика ще представляват индикатор дали се е променило отношението на висшите приватизатори към продажбата на големите туристически обекти. Досега в много от случаите бяха предпочитани работническо-мениджърските дружества (както стана в случая с "Родина") или мениджърската приватизация съвместно със стратегически инвеститор (както при "Албена").
Един от вероятните кандидати за "Русалка" е бившият приватизационен фонд "Ем Джи Елит", който по линия на масовата приватизация придоби 18.7% от капитала на курортния комплекс. Чрез първата вълна от инвестиционни бонове са раздържавени 22.5% от капитала на "Русалка", а 2.5% са собственост на служителите, които са получили безплатни акции. Засега в Държавен вестник не е обнародвана регистрация на евентуално работническо-мениджърско дружество на "Русалка".
Според Войтек Млоджиевски вече има няколко запитвания за "Русалка" от чужди инвеститори. Последното е било от руска компания със седалище в Москва. "Няма вероятност купувач на "Русалка" да бъде френският туроператор "Клуб Медитеране", който в момента управлява курорта по лицензионен договор, защото той по принцип няма практиката да придобива собственост", каза Млоджиевски. Според него няма проблем бъдещият собственик на курорта да поднови договора за управление с "Клуб Медитеране".
Единственото задължение на "Русалка" е в размер на близо 1 млн. долара към обявената в несъстоятелност Стопанска банка. В активите на курортното дружество влиза минерален извор, който обаче не подлежи на концесиониране, защото не е от национално значение. За "Русалка" не се очакват реституционни искове, защото курортът е бил построен върху земя от горския фонд, а не отнета от частни собственици.
Обявата за продажбата на мажоритарен пакет от капитала на "Дюни" ще бъде публикувана в Държавен вестник до края на септември, а срокът за подаване на оферти ще бъде до края на октомври. Според екипа за продажбата на курорта преговорите с потенциални купувачи вероятно ще започнат през ноември и сделката за "Дюни" може да бъде финализирана до края на годината. Задълженията на "Дюни" в момента са около 2 млрд. лв. и са по Закона за уреждане на несъбираемите кредити. "Става дума за заем, отпуснат за построяването на "Дюни" в средата на 80-те години, който ще не е изплатен", поясни Млоджиевски.
Според оценките на "Райфайзен инвестмънт" "Дюни" е значително по-скъп от "Русалка". Двата курорта имат приблизително еднакъв брой легла - около 1100, но категорията на "Русалка" е две звезди, а на "Дюни" - три. "Дюни" освен това разполага с повече ресторанти и спортни съоръжения. Най-важният аргумент в полза на "Дюни" от гледна точка на инвеститорите обаче е фактът, че при него сезонът може да се удължи до шест месеца, докато при "Русалка" (която се намира доста на север), максималната продължителност на летния сезон е три месеца.
Най-богатият кандидат-купувач, който се очаква да наддава за "Дюни", е корейската корпорация "Деу". "Не е тайна, че съпругата на президента на "Деу" посети "Дюни" с частния си самолет и много го хареса", каза по този повод Млоджиевски. Той допълни, че вече е получил запитване от "Деу" кога ще бъде готов информационният меморандум за "Дюни". Другият известен засега кандидат за "Дюни" е работническо-мениджърското дружество "Алепу" (наречено на името на един от вътрешните комплекси на курорта).
Общото събрание на "Плевенски цимент" може да обезсмисли държавния дял
Гръцкият холдинг "Титан цимент", който е собственик на над 49% от капитала на "Плевенски цимент" АД, ще предложи на Общото събрание на дружеството (което ще се проведе този понеделник) да бъдат направени промени в устава, които ще позволят то да бъде управлявано с малко над 50% от капитала. В тази връзка в проекто-устава се предвиждат няколко важни промени. Първо, предлага се общото събрание да има право да взима решения с 52.5% от представения капитал по въпросите за избор и освобождаване на членовете на Съвета на директорите. Освен това със същото мнозинство могат да се вземат и решения, свързани с отделни инвестиции над 10 млрд. лв. С проектопромяна в документа се намалява кворума за провеждане на Общо събрание (който в момента е 2/3 от капитала на дружеството) на 52.5%. Другата съществена промяна в устава е свързана с реда за увеличаване на капитала на дружеството и размера, до който такова решение може да се вземе от Съвета на директорите.
Веднага след като стана ясно какви промени ще бъдат предложени в устава на "Плевенски цимент", австрийската компания "Кирхдорф" изпрати писмо до Министерството на регионалното развитие и благоустройството (което е принципал и приватизиращ орган за "Плевенски цимент") и в частност до министъра Евгений Бакърджиев, в което изразяват учудването и тревогата си от предлаганите промени в устава. Австрийската циментова компания възнамерява да участва в касовата сделка за 35% от капитала на дружеството и според нея подобни промени в устава биха обезсмислили влиянието на пакета, който при сега съществуващата ситуация представлява блокираща квота. В писмото до Бакърджиев е написано, че ако "това събрание се проведе и приеме предложените решения, то държавният дял става безгласен и непродаваем".
Държавата няма да подкрепи предложението на "Титан цимент" за взимане на решения с 52.5%, съобщи пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството миналата седмица. Според съобщението на общото събрание в понеделник представителят на държавата ще предложи устав, подобен на този на останалите циментови заводи, като целта е всички инвеститори и потенциални купувачи да бъдат поставени при равни условия при възможностите за участие в управлението на "Плевенски цимент".
В момента държавата притежава малко под 50% от капитала на "Плевенски цимент", от които 34% са обявени за касова приватизация чрез преговори с потенциални купувачи. Срокът за подаване на оферти изтича на 29 септември. Промените в устава на дружеството, които гърците сега предлагат, очевидно целят да намалят цената на държавния пакет значително. Основният конкурент за предложените за касова продажба 34% от капитала на "Плевенски цимент" - австрийският циментов завод "Кирхдорф Хофман Гмбх" едва ли ще наддава ако устава бъде променен по желания от гърците начин.
От предложенията за промени в устава на "Плевенски цимент", които гръцката компания прави става ясно, че тя възнамерява да промени пакета, с който дружеството може да се контролира. Странен е единствен размера на пакета - 52.5%. Най-логичното обяснение за точно този процент е възможна договорка на фирмата с работещи в предприятието лица, които имат право да придобият преференциални акции, които държавата трябва да им предложи. Още повече че сегашните мениджъри на "Плевенски цимент", които могат да купуват преференциални акции, очевидно са свързани с "Титан".
Във всички случаи сметките на гръцката компания зависят напълно от поведението на представителя на държавата на общото събрание в понеделник. Ако чиновниците защитят интереса на държавата, тогава въпросите с устава, управлението и т.н. се отлагат до приключването на приватизационната сделка.
Накратко
Към 11 септември за втората вълна на раздържавяване с инвестиционни бонове са регистрирани 126 882 участници. Най-голям брой са се регистрирали в София - 19 346, в Пазарджик - 8903, в Пловдив - 8713. Над 73 хил. души, или повече от половината от досега регистрираните участници, са пенсионери.
Съветът на директорите на работническо-мениджърското дружество (РМД) на курортния комплекс "Ривиера" - "Ривиера мениджмънт" АД, през изминалата седмица обнародва в Държавен вестник решение за увеличаване на капитала на РМД от 1 млн. лв. на 100 млн. лв. Увеличението ще стане чрез нова емисия от 99 000 поименни акции с право на глас и номинална стойност 1000 лв. Акционерите на "Ривиера мениджмънт" могат да запишат нови акции (пропорционално в рамките на дела, който са имали преди увеличението) в срок до 15 октомври, при условие че заплатят изцяло номиналната им стойност. В началото на тази година "Ривиера мениджмънт" беше определено за купувач на 60% от капитала на "Ривиера". Цената на сделката беше 11 милиона долара, от които вече са платени 1.1 млн. долара, а останалата част ще бъде издължена за девет години на равни едногодишни вноски. В края на февруари т.г. на общото акционерно събрание на РМД "Росексим банк" влезе като юридическо лице в съвета на директорите заедно с досегашните мениджъри на курорта.
Три оферти са получени за участие в конкурса за приватизацията на 55% от капитала на Интерхотел "Грандхотел София", съобщи през изминалата седмица пресцентърът на Агенцията за приватизация (АП). Обявената минимална офертна цена според условията на конкурса беше 6 млн. долара. Това е четвъртият опит да се продаде "Грандхотел София". В края на миналата година се провалиха два конкурса - първият заради високата начална цена в размер на 8.5 млн. долара за мажоритарния пакет, а вторият - защото АП отхвърли всички подадени оферти от кандидат-купувачи.
Работническо-мениджърското дружество "Изида-ин" спечели търга за 24.4% от капитала на "Изида" ЕАД - Елин Пелин, след като се оказа единствен кандидат. Предприятието произвежда домакински порцелан, подови и фаянсови плочки. Цената на сделката и условията на плащане ще станат известна след сключването на договора между Агенцията за приватизация и купувача.
Приватизацията на ГОРУБСО ще бъде възможна, след като се поправи договорът между Агенцията за приватизация и консорциума "Райфайзен инвестмънт" - "Аткинс", упълномощен за продажбата на минното предприятие. Това съобщи през изминалата седмица Войтек Млоджиевски, шеф на приватизационен екип към "Райфайзен инвестмънт". Според него в договора трябва да бъде записано, че консорциумът ще бъде упълномощен за продажбата на осемте нови дружества, получени от разделянето на ГОРУБСО ЕАД и да бъде уточнено ново възнаграждение за посредника.
Пет български фирми са класирани в Топ 100 на Източна Европа
Полски компании са лидери в класацията на "Делойт и Туш" по приходи за 1997 г. Сливанията и корпоративните разделяния водят до значителни промени в общата картина на корпорациите в Централна и Източна Европа, констатира третата поред годишна класация на "Делойт и Туш" за стоте най-големи компании в Централна и Източна Европа. Класирането е направено на база приходите на компаниите за 1997 г. В класацията са намерили място пет български компании: Нефтохим -18 място, НЕК - 42, Булгаргаз - 62, "Кремиковци" - 63, и "Юкос петролеум България" - 76. Най-много представители сред първите 100 има Полша - 37, Чехия - 16, Унгария - 13, Словакия - 10. По сектори най-голямо като брой е присъствието на компании от търговията - 18, комунални услуги - 14, минна и металодобивна промишленост -14, производство - 13, газ и петрол - 11.
Polskie Sieci Elektroenergetyczne SA - полската национална електрическа компания - оглавява листата като най-голямото национално предприятие в района по приходи, очертавайки общите тенденции. Сливането на три румънски компании - националната петролна компания Compania Romana de Petrol SA и рафинериите SC Petrobrazi SA и Arpechim Pitesti SA - доведе до създаването на конгломерата Societatea Nationala a Petrolului Petrom Bucuresti, който е поставен на второ място в региона.
"С развитието и съзряването на икономиките в региона се очаква и увеличение на броя на сливанията, придобиванията и разделянията. Въпреки че не очакваме нивото на сливанията, придобиванията и разделянията да се увеличи толкова драматично, колкото в Западна Европа, където това е предизвикано от предстоящото въвеждане на единна валута, ние очакваме значително увеличение в нашия регион", казва Грег Мартин, съдружник и директор на направление "Финансови консултантски услуги" на Делойт и Туш за Централна Европа.
Тазгодишният анализ привлича вниманието върху няколко регионални икономически тенденции. Тенденцията към преструктуриране е отразена в намаляването на заетостта с 18% спрямо 1996 г. Приватизацията и чуждестранните инвестиции се увеличават - с 56.7% повече са компаниите, приватизирани през 1997 г., в сравнение с 1996 г., а чуждестранните инвестиции са увеличили присъствието си почти двойно - от 13 компании през 1996 на 25 компании през 1997. Друга положителна тенденция е увеличаването на средния ръст на приходите на компаниите от 7.5% през 1996 на 13.4% през 1997, което би могло да се приеме като индикатор за цялостен икономически растеж в региона.
Полската компания CPN SA, класирана под No1 миналата година, е в процес на продажба на няколко отделни части, което допринасяше за намаляването на приходите й с 47% и доведе до класирането й на девето място тази година. Друга полска компания - Petrochemia Plock SA, която показа 42% прираст, скочи от пето място през 1996 на трето място през тази година. MOL Magyar Olaj-es Gazipari - унгарският петролен и газов гигант, отстъпва малко от позициите си, заставайки на четвърто място с малък прираст от около 6%, но заедно с румънските си колеги успява да "разклати" лидерството на полските компании на първите 5 места. Петата най-голяма компания е полският транспортен монополист.
Независимо от чувствителното свиване на вътрешния автомобилен пазар, което започна през 1997 и продължи през първите месеци на 1998, автомобилните заводи Skoda, automobilova a.s. са запазили водещата си позиция в Чехия с почти 20% прираст, докато друга чешка компания, CEZ, с отрицателен прираст от почти 23% е изпаднала от челната десятка. Най-голямата словашка компания, VSZ. Holdings, минен и металодобивен конгломерат, е друг пример за промените, които се осъществяват в момента в региона. В резултат от разделянето на словашката компания No1 на различни самостоятелни единици, главният холдинг остана в топлистата на Словакия, но не успя да влезе в челната десятка за региона и се нареди на тринадесето място.
Забележителни нови попълнения към листата на 100-те най-големи предприятия в Централна и Източна Европа според класацията на "Делойт и Туш" са компаниите от петролния и газовия сектор, в т.ч. INA в Република Хърватска и Нефтохим, България, а също така и Mazeikiu nafta, първата литовска компания в класацията. Mazeikiu nafta, която не можа да влезе в листата през 1995 и 1996, направи внезапен скок със 144% увеличение на приходите си до 418 млн. долара, като така се нареди на 90-о място в класацията.
"Класацията е ясен индикатор за мощта на петролния и газовия сектор и показва необходимостта от развитие на силна инфраструктура, която да поддържа силно доминираните от промишлеността икономики в региона. Азиатската криза и сривът на руските финансови пазари дадоха отражение в Централна и Източна Европа, но страните в региона демонстрираха способността си да създадат стабилни национални и същевременно външно ориентирани икономики, които ще продължат да предлагат атрактивни възможности на западните инвеститори", обобщава Грег Мартин.
Класацията на 100-те най-големи компании в Централна и Източна Европа ще бъде последвана от класация на 100-те най-големи банки в региона.
Накратко
Общо 4.5 милиарда лева са виновно нанесените щети за "Стомана" - Перник, съобщиха от Държавен финансов контрол - Перник, след извършената проверка на договори за доставка на вторични метали, суровини, материали и договори за продажба на готова продукция. Проверката е направена след подаване на сигнали от работещи в предприятието, че изкупните цени изкуствено се завишават. Ревизията е установила надценки между 20 и 50 долара на тон спрямо пазарните цени, което е довело до загуби на обща стойност около 8.5 милиона долара за периода 1996-1997 г. За същия период от продажби на продукция под себестойността й са регистрирани загуби в размер на 2.7 милиарда лева, от разлики в продажните цени - около 1.5 милиарда лева, и от неизгодни оферти - около 143 милиона лева.
Като длъжностни лица, отговорни за загубите, ревизорите посочват ръководителя на направление "Търговия и маркетинг" Благой Ангов, ръководителя на направление "Икономически анализи" Аксел Димитров, финансовия директор Димитър Димитров, ръководител направление "Реализация и контрол" Никола Софтев и други. На четирима от материално отговорните лица са съставени актове за начет. На общото събрание на "Стомана", проведено в началото на месеца, дружеството отчете загуба за 1997 г. в размер на близо 10 милиарда лева.
Телефонните компании Мобиком и Бетком се сливат до края на 1998 г., съобщиха от двете дружества. Причините за това решение според компаниите е интеграцията на мобилните и фиксираните комуникации, прилагана по цял свят. "Сливането на двете дружества позволява на Мобиком да осъществи и една от основните си цели - да обезпечи БТК с безжични фиксирани телефони", се казва в официалното изявление на Мобиком. Мобиком (вече заедно с Бетком) се задължава да инвестира три милиона долара в приложението на последната технология в областта на фонокартните телефони "Eurochip payphone". Предвижда се инсталиране на 4000 нови фонокартни телефонни апарата през следващите година и половина. Повечето от тях ще бъдат инсталирани по места, които не са достъпни за фиксираните линии.
Първата седмица на "Полимери" на официалния пазар премина без реални сделки
През първата седмица от търговията на акциите на "Полимери" на най-високия А сегмент на Българска фондова борса - София беше регистрирана една сделка на стойност 156 милиона лева. Кросовата сделка с около 11 000 акции беше извършена от брокери на софийския клон на ING Bank, а цената на която беше осъществен трансфера беше 14210 лева за акция. Поради характера на сделката обаче тази цена трудно може се приеме за реална. Показателно за очакванията на пазара е обстоятелството, че трансферът беше извършен наблизо до максимално допустимото отклонение надолу от 5% в рамките на един работен ден. Реалните очаквания на пазара са повече от показателни - котировките на които изкупуват посредниците варират между 3 и 4 хиляди лева за акция, а всички оферти над тази цена са свързани с условие за връщане на акциите, ако те не бъдат продадени.
Освен общата криза на търсенето, обхванала борсата през последните няколко месеца, по-важна причина за липсата на търсене на акции на "Полимери" е високата цена, на която приключи борсовата търговия през последния ден на свободния пазар. Тогава чрез прехвърляне на символичен брой акции на цена 14950 лева беше осигурена висока стартова цена на официалния пазар.
Според брокери истинските причини за липсата на интерес към акциите на "Полимери" са лошите прогнози за развитието на комбината. Според запознати в текущото финансово състояние, дружеството е пред ликвидна криза и може да има проблеми с изплащането на дивидента от 42% на акция с номинал 1000 лева. Тези сведения се потвърждават и от усилията, които сегашните шефове (избрани след придобиването на 60% от капитала от АКБ Корпорация) полагат за увеличаване на пазарната цена на акциите. Всъщност след залога, който съществува върху целия пакет от страна на Булбанк, новите мажоритарни собственици от АКБ могат да продадат единствено акциите, които притежават чрез свързани фирми. Този пакет се изчислява на около 2% от капитала на "Полимери".
Липсата на доверие в акциите на девненския химически комбинат не успя да се повлияе и от появилите се в пресата странни изявления за евентуално листване на акциите на "Полимери" на най-големите световни борси. Интересен факт е, че след тези публикации новият шеф на надзора на "Полимери" не беше открит за коментар поради командировка в чужбина. Поради далеч по-високите изисквания към финансовото състояние на емитентите и международен одит през последните няколко години такова листване е доста съмнително и може да се разглежда по -скоро като опит именно за предизвикване на интерес към акциите, отколкото реални намерения.
Акциите на "Полимери" бяха единствените търгувани акции на официалния А пазар на борсата. Сделки с акции на другото листвано на този сегмент дружество - бургаското "Елкабел" - не бяха сключени. Далеч по-слаби от очакванията беше и търговията с акции на Ем Джи Елит Холдинг, бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит" чиито акции започнаха да са търгуват на временния С пазар. През периода 11 -17 септември имаше регистрирани две сделки за общо 505 акции.
От акциите на останалите приватизационни фондове, чиито акции се търгуваха на временния С пазар, най-активно се търгуваха акциите на Петрол холдинг - общо 25733 акции на цени между 2200 и 2440 лева за акция. Акциите на БРИБАНК, единствената банка, чиито акции се търгуват на борсата, продължават да са на цена около 20000 лева за акция, но търгуваните количества остават минимални - общо 25 за периода.
Tъргуваните обеми на борсата достигнаха критичния минимум
Въпреки известното стабилизиране на цените на акциите на най-търгуваните дружества около нива от предишната седмица, през миналата седмица изтъргуваните обеми на свободния пазар паднаха до критичния минимум. Продължи тенденцията на свиване на обемите и изтъргуваните количества рядко надвишаваха 200 - 300 акции, включително и тези на смятаните за най-атрактивни дружества като "Булгартабак холдинг", "Софарма" и "Благоевград БТ".
Вероятно точно заради ниските обеми на търговията, през миналата седмица цените запазиха нивата си. Нямаше големи отклонения в сравнение с цените от предходната седмица. С големи разлики в цените се търгуваха единствено акциите на дружества, чиито акции по принцип се търгуват рядко на борсата (виж таблицата на стр. 42) или са обект само на кросови сделки с големи пакети.
За периода 11 - 18 септември през свободния пазар на борсата преминаха 197 851 броя акции на обща стойност 2.016 милиарда лева. Тези стойности бяха малко по-високи от предишния едноседмичен период, в който тези стойности бяха съответно 278 972 броя акции и 1.642 милиарда лева. Разликите обаче се дължат на прехвърляния на големи пакети акции от слабо търгувани дружества, а не от повишена активност на търговията. Прави впечатление активността на брокерите на софийския клон на ING Bank при сделки с големи пакети акции от дружества с голяма пазарна капитализация. Това не е учудващо като се има предвид, че те са един от малкото инвестиционни посредници, зад който стоят наистина сериозни инвеститори.
Основен проблем на българския пазара на ценни книжа в момента остава липсата на търсене след изтеглянето на чуждестранните инвеститори, на които се падаха огромната част от покупките. Според анализатори на пазара търсенето може да се възстанови до месец, след което обаче може да бъде последвано от нова криза, този път на предлагането на атрактивни ценни книжа. Този проблем може да се появи ако по време на втората вълна на масова приватизация не се предложат акции от атрактивни дружества, при това в количества, съответстващи на количеството инвестиционни бонове, което се намира у населението.
Според Камен Колчев, председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), правилата за работа на системата за неприсъствена търговия вече са разгледани и одобрени по принцип от ръководството на борсата. Предвижда се тази система да замени сегашния свободен пазар, на който се търгуват огромната част от български ценни книжа. Според Колчев няма да има нужда този пазар да кандидатства за лиценз пред Комисията по ценни книжа и фондови борси, а нейният правилник ще се инкорпорира в този на "Българска фондова борса - София". В най-близко бъдеще се очаква пробното стартиране на системата между офисите на няколко инвестиционни посредника. След приемането й се очаква да се увеличи работното време на борсовите сесии, повече брокери да имат достъп до системата, а оттам и да се увеличи активността на търговията с ценни книжа.
Българските брейди-облигации поскъпнаха
След стабилизация в цените на българските брейди-облигации през седмицата от 7 до 11 септември, в нейния край те отново поевтиняха. Това стана вследствие на общото падане на цените на дългови инструменти, причинено от кризата в Латинска Америка. В петък - 11 септември обезпечените облигации с отстъпка DISC се търсеха по 51.000/750 цента и се продаваха по 54.750-55.000 цента. Облигациите, заменили просрочени лихви IAB паднаха до 43.000 купува и 45.750 продава, котировките за облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 36.000-38.000 цента.
От началото на изминалата седмица нашите брейди-книжа започнаха отново да поскъпват. Отново главният фактор за това поскъпване бе финансовото положение на страните от Латинска Америка. В сряда се появиха съобщения за предстоящи стабилизационни мерки за икономиката на тези страни и това покачи цените на почти всички дългови инструменти.
След надеждите обаче дойде и изказването на шефа на федералния резерв на САЩ Алън Грийнспън, че засега няма координирани действия за намаляване на лихвените равнища в световен мащаб. Отново се появиха опасения за разрастване на кризата в латиноамериканските страни, което допълнително нажежи обстановката и дълговите книжа започнаха да поевтиняват.
Въпреки падането на цените, българските брейди-облигации останаха по-скъпи в сравнение с края на предходната седмица. В четвъртък DISC се котираха между 57.750 и 59.000 цента, IAB се купуваха по 48.125 и продаваха за 49.000 цента, а цените на FLIRB се движеха в границите 38.750-41.750 цента.
През настоящата седмица пазарът на дългови инструменти ще остане изнервен в очакване на предварителни новини за годишната среща на групата на 22-те, която ще се проведе във Вашингтон в началото на октомври.
Доларът остана евтин спрямо основните валути
Международните финансови пазари започнаха изминалата седмица с нива около 1.70 марки и 133 йени за долар. След рекордното поевтиняване на долара спрямо марката до 1.68 в четвъртъка от предходната седмица, американската парична единица успя да възвърне част от позициите си още на следващия ден. Лекото поскъпване бе вследствие на лекото покачване на индекса Dow Jones на Нюйоркската фондова борса в петък и понеделник. След трусовете, които предизвикаха скандалът с президента Клинтън и активните действия на независимия прокурор Кенет Стар, американците доста неочаквано за останалия свят обявиха подкрепата си за своя президент.
Силно влияние върху международните финансови пазари през миналата седмица продължи да оказва и кризата в страните от Латинска Америка. Въпреки оптимизма, че Международният валутен фонд ще подкрепи изпадналите в колапс икономики, финансистите предупредиха през миналата седмица, че най-тежката част на кризата все още не е отминала, а фондът е затруднен финансово и едва ли неговата подкрепа ще бъде съществена. Надежда за тези страни остава групата на седемте най-развити, която може да се реши на по-сериозни мерки, за да защити финансовите пазари.
В средата на изминалата седмица доларът отново започна да поевтинява и се върна на нивата около 1.6850 марки. Подкрепата за марката дойде от изказването на управителя на Бундесбанк Ханс Титмайер, който оповести, че едва ли лихвените равнища в Германия, а и в останалите големи европейски страни ще се понижат. В същото време продължиха спекулациите около лихвения процент в САЩ. В четвъртък обаче Алън Грийнспън каза, че няма координация за намаляване на лихвените равнища и този проблем временно остана на заден план. Късно в четвъртък доларът леко поскъпна над 1.69 марки, а в петък колебанията продължиха около нивата 1.68/1.69 марки за долар.
В средата на седмицата проблемите на японската икономика се увеличиха, след като рейтинговите агенции Moody's и Standart&Poor's обявиха, че намаляват кредитните рейтинги на няколко японски банки. Това повиши напрежението около японската йена, която поевтиня до 135.30 за долар, след като ден по-рано се котираше около 132 йени за долар.
След избирането на Евгени Примаков за министър-председател на Русия натискът върху рублата бе преустановен и тя продължи да поскъпва. Вниманието на финансовия свят за първи път от два месеца не бе насочено основно към Русия, а се измести към закъсалите латиноамерикански страни. Руската рубла се котираше под 10 рубли за долар почти през цялата седмица, но в нейния край официалния курс бе 12.45 рубли за долар, което беше поевтиняване на руската парична единица. В петък търговете на междубанковата валутна борса се провеждаха на нива около 16-17 рубли за долар.
Валутният пазар у нас започна седмицата на нива 999.80 лева за марка и 1702 лева за долар след техническите корекции на курса на долара спрямо марката. Банките останаха предпазливи в котировките и търговията, защото изчакваха развитието на международните пазари. Във вторник валутният пазар отново се активизира след поредното поевтиняване на долара. Дилърите купуваха активно марки за левове на вътрешния пазар, а с марките се купуваха евтини долари навън. В четвъртък левът отбеляза ново рекордно поскъпване от въвеждането на валутния борд у нас. В края на деня котировките бяха 1678/1682 лева за долар. За последен път такива нива е имало на 23 и 24 юни 1997 г. - 1677 лева за долар. В края на седмицата нивата бяха около 1690 лева за долар след лекото поскъпване на американската валута навън.
Лихвите по депозити се повишиха
Седмицата с начало 14 септември започна спокойно за междубанковия пазар на депозити, а лихвените равнища се запазиха при стойностите от края на предходната седмица. Лихвите по овърнайт депозитите бяха 2.0-2.2 процента, а депозитите до една седмица се разменяха на нива 2.5-2.6 на сто годишно. Тези нива се запазиха до сряда, след което започна повишаване, което продължи до края на седмицата.
От вторник фирмите започнаха да теглят левов ресурс за авансовото плащане на данъци, но това отначало не се отрази на ликвидността на банките, защото финансовото министерство изплати 29.2 милиарда лева от падежи и лихви по ДЦК. В следващите дни обаче банките започнаха да покриват позиции след трансферирането на средства за данъци на фирмите и да търсят ресурс за поддържане на минималните резерви. Търсеха се предимно овърнайт депозити, което повиши лихвите до 2.2-2.5 на сто годишно в четвъртък. Лихвите по депозити до една седмица също се повишиха и достигнаха 2.9-3.2 процента.
Доходността на продадените на аукциони в понеделник три и шестмесечни ДЦК не се промени и вследствие на това и основният лихвен процент остава без промяна на 5.08 годишно поне до 22 септември. Следващите аукциони за три и 12-месечни ДЦК ще се проведе в сряда - 23 септември, а ОЛП ще бъде обявен и ще влезе в сила от същата дата. Това се налага заради двата почивни дни - понеделник и вторник.
Накратко
Промени в енергийния сектор в Испания.
Испанският парламент одобри в четвъртък нов закон, който ще промени енергийния сектор, като либерализира цените на горивата. Одобрението на закона ще либерализира цените на горива като използвания за потребителски нужди газ и ще позволи на потребителите да избират измежду различни доставчици на природен газ. Законът ще премахне фиксираната максимална цена на петрола, което ще се отрази на цените на горивото в различните региони на страната. Той ще позволи още на продажбата на газ пропанбутан в супермаркетите и бензиностанциите и ще въведе нови изисквания за сигурност относно снабдяването и складирането на въглеводород.
Страните от ОПЕК преговарят за повишаване цените на петрола.
Опитите на Кувейт да повиши световните цени на петрола получиха подкрепа от ОПЕК и по-специално от Иран, Обединените арабски емирства и Алжир, които ще свикат работна среща в Персийския залив, за да бъдат разгледани възможностите на пазара на петрол. Петролните министри на страните от този регион ще се срещнат на 23 септември, е заявил за Ройтерс говорител на държавната Kuwait Petroleum Corp. Кувейтски източници заявиха, че ОПЕК трябва да бъде готова за трето намаляване на производството на петрол, ако цените на суровия брент не достигнат 17 долара за барел. Саудитска Арабия, Катар и Кувейт вече завършиха тристранните разговори относно пазара на петрол в сряда, като постигнаха съгласие за намаляването на добива на петрол.
Песимистични прогнози за цените на златото.
Котировките на златото на лондонската борса в четвъртък бяха 287.60/288.10 долара за унция, малко по-високи от цените в Ню Йорк, където пазарът затвори на цени 287.40/287.90 долара за унция. Брокери от GNI заявиха, че световните финансови пазари ще навлязат в период на относително спокойствие, което ще се отрази негативно на цените на златото, и е твърде вероятно те да спаднат до нови най-ниски цени и да достигнат до 271.50 долара за унция, се казва в доклад на GNI. Междувременно последните котировки на среброто в четвъртък в Лондон бяха 4.93/4.96 долара за унция, а пазарът в Ню Йорк затвори при нива 4.92/4.96 долара за унция. Дилъри се опитаха, но не успяха да пробият бариерата от пет долара за унция.
Спад в австралийския износ на неблагородни метали.
Австралийският експорт на неблагородни метали за периода 1997/1998 г. е отбелязал дълбок спад според правителствени източници. Експортът на алуминий обаче се е повишил с 16.5 процента и е достигнал 1.235 милиона тона. Япония е най-големият вносител на алуминий от Австралия и е купила 596 000 тона за изминалата година. Износът на мед е спаднал 1000 тона, експортът на никел се е повишил с 3000 тона, а износът на цинк е намалял с 13.2 процента, или около 30 000 тона.
Държавен вестник
Малките фирми ще ползват облекчения при наемане на държавни и общински имоти
Ирена Петрунова, изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия, пред в. "Капитал"
До каква степен подготвяният закон за развитие на малките и средните предприятия (МСП) ще улесни дейността им?.
- Нормативно проблемите на МСП не могат да бъдат решени в един закон, а и не би трябвало. Всеки закон, третиращ проблеми, отнасящи се до малкия бизнес, трябва да съдържа разпоредби, уреждащи специални правила за сектора на МСП. Разбира се, в условията на валутен борд е много трудно да се вземат всички необходими мерки и да се създадат перфектни условия за решаване проблемите на предприемачите. Но първата крачка е направена - правителството одобри стратегия за развитие на малкия и средния бизнес. Време е за втората крачка - приемане на закон за МСП. Проектозаконът е вече факт. Той урежда държавната политика по отношение на малките и средните фирми, мерките за насърчаването им, органите и организациите, които ги подпомагат.
Какви определения дава проектозаконът за малко и средно предприятие?
- Фирмите са разделени на три групи - микро-, малки и средни. Микропредприятията са със средносписъчна численост на персонала до 10 души. Малки са тези предприятия, които имат годишна средносписъчна численост на персонала до 50 души и годишен оборот до 500 млн. лв. или стойност на дълготрайните материални активи (ДМА) до 400 млн. лв. Средни са предприятията с годишна средносписъчна численост на персонала до 100 души и с годишен оборот до 1.5 млрд. лв. (или стойност на ДМА до 1.2 млрд. лв.). За малките и средните предприятия е в сила изискването да са независими.
Каква е дефиницията за независимост?
- Проектозаконът дефинира понятието контрол - това е възможността на едно лице да наложи или осуети вземането на решения от органите на предприятие, възможността да определя повече от половината от членовете на управителния му орган или да влияе по друг начин върху управлението (дейността) на това предприятие. В този смисъл зависимо е предприятие, върху което се упражнява контрол. Изискването за независимост е изключително важно за българските условия. Знае се, че една голямо дружество може да създаде множество малки подразделения, чрез които да източва средства, предназначени реално за малки и средни предприятия.
Критериите за МСП са съобразени с критериите на ЕС. Делението на фирмите не е самоволно. Целта е те да се ползват в бъдеще от различни видове програми - за обучение, за квалификация, за финансиране, за кредитиране и т.н. Така ще има яснота коя фирма, къде, за каква преференция или облекчение може да кандидатства. Дали едно предприятие е микро-, малко или средно ще се удостоверява с вписване в регистъра на Агенцията за малки и средни предприятия.
Предвиждат ли се промени в досегашния статут на агенцията?
- Агенцията е органът на правителството за провеждане на държавната политика по отношение на МСП и за координиране на дейностите по насърчаването им. Тя преминава към Министерския съвет, сега агенцията е към Министерството на промишлеността. Нейният председател ще се назначава от Министерския съвет. Предвижда се създаването на нов орган - т.нар. Консултативен съвет за МСП. Това ще е съвещателен орган към агенцията. В него ще бъдат включени представители на парламента, на различните министерства и ведомства, на неправителствени организации, браншови съюзи и т.н. Те няма да получават възнаграждение за участието си. Съветът ще анализира резултатите от ежегодното проучване на състоянието на МСП по области и по отрасли и ще дава предложения за изготвяне на годишния доклад на Агенцията. Негова задача е също да дава предложения за промени в нормативните актове, свързани с МСП. Съветът ще запази уникалния статут на Агенцията за МСП - тя е полудържавна, полуобществена структура. В нейния управителен съвет сега са включени представители на държавата и на работодателските организации.
Какви мерки предвижда проектозаконът за насърчаване на МСП?
- Най-важната цел е създаване на благоприятна конкурентна, институционална, нормативна, административна и финансова среда, поощряваща развитието на МСП в България. За да имаме стабилна бизнессреда, трябва да имаме стабилни закони. Затова проектозаконът предвижда органите на държавната власт да изпращат за становище в националната агенция проектите на закони и подзаконови нормативни актове. Става въпрос за нормативни актове, от които могат да възникнат права или задължения за МСП. Целта е промените в законодателството да влияят положително върху развитието на малките и средните фирми. Намаляването на ДДС например е от изключително важно значение най-вече за МСП, защото големите фирми са по-устойчиви на данъчни тежести. Възможността инвестициите "на зелена поляна" да бъдат веднага регистрирани по Закона за ДДС също създава големи преимущества за МСП.
На каква финансова подкрепа могат да разчитат МСП?
