Ремонтираният НПК изменя изцяло философията на процедурата, по която ще се провежда наказателното преследване. За първи път в българското правораздаване се въвеждат две диференцирани процедури за различните престъпления - досъдебно и предварително производство. В първия случай - досъдебното производство - следствено дело няма да се образува. По него ще работят полицейски служители, които в законопроекта условно са наречени инспектори. Те ще разследват по-леките престъпления, ще разпитват свидетели, но с една-единствена цел - да съберат достатъчно данни за прокурора, който да може да е сигурен, че обвинителната му теза ще издържи пред съда. Гласните доказателства ще важат като доказателство само ако са дадени от подсъдимата скамейка, а не ако са събрани по време на следствието, както беше досега. Ще важат обаче веществените доказателства, събрани при полицейски обиски, както и материалите от специални разузнавателни средства.
Не всички оперативни работници на Бонев, които работят в момента в системата на МВР, ще могат да бъдат разследващи органи. Това ще са само служители с правни познания, които са одобрени с изрична заповед на вътрешния министър. Изглежда обаче авторите на осъвременения НПК се съмняват, че вътрешното ведомство разполага с достатъчно хора, квалифицирани да съберат качествен материал за пред съда. Затова те предлагат всички сега действащи помощник-следователи, които нямат статут на магистрати, да бъдат преназначени в системата на МВР.
Предварителното производство все пак остава, но само за тежките престъпления, които са подсъдни като първа инстанция на окръжния съд. Най-общо казано това са всички деяния, за които човек може да получи над 5 години затвор. По тях ще се работи по действащата в момента процедура. Следователите ще работят и по престъпленията, които са извършени от чужденци, от непълнолетни или хора с психически увреждания, които им пречат да се защитават сами. В случаите с фактическа и правна сложност прокурорът може да разпореди да се образува предварително производство и по дела за други престъпления. Бюрото за специализирано разследване (което е приемник на Националната следствена служба) работи по престъпленията, извършени в чужбина, от хора с имунитет и министри, престъпления против републиката, финансови машинации, пране на пари, разследване на престъпни организации, престъпления против мира или пък по инциденти с радиоактивни материали. Когато дадено дело е от правна или фактическа сложност или представлява значим обществен интерес, главният прокурор може да го изпрати на Бюрото за специализирано разследване, дори и да не попада в някоя от горните категории.
Въвежда се и нова система за вземане на мерки за неотклонение.
Вече няма да е задължително налагането им в досъдебната фаза, както досега. Когато се налага задържане под стража, решението се взима от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора. Ако прокурорът не уважи мотивите на разследващия орган, независимо дали е следовател или полицай, той може сам да внесе искането в съда. Задържане под стража ще се налага за престъпления, за които се налага затвор или по-тежко наказание и заподозреният може да се укрие или да извърши още престъпления. Мярката за неотклонение не може да продължи повече от година за тежко умишлено престъпление (над 5 години затвор) и над 2 години, когато деянието се наказва с най-малко 15 години зад решетките. Арестът може да се обжалва на всеки два месеца. Срокът не се прилага, когато искането е заради здравословни проблеми, но те трябва да се докажат писмено с медицинско удостоверение.
Във всички останали случаи престоят в следствения арест не трябва да надвишава 2 месеца. Всички останали мерки за неотклонение - подписка, парична гаранция и домашен арест се взимат от прокурора в досъдебната фаза. Когато заподозреният не представи паричната си гаранция до три дни от налагането й, той може да се окаже с по-тежка мярка за неотклонение.
Налага се и съдебен контрол върху настаняването в психиатрия. Обвиняемият може да попадне за освидетелстване в стая с меки стени за не повече от 30 дни. В досъдебната фаза това се прави от прокурора, а в съдебната - от някоя от страните или от първоинстанционния съд. След изтичане на този срок съдът изслушва експерт-психиатър, обвиняемия, неговия защитник и прокурора и определя дали лицето трябва да бъде затворено в психодиспансер и евентуално за какъв срок. Престоят на обвиняемия в лудницата може да се удължи с не повече от месец, ако се окаже недостатъчен. Лечението в заведение за душевно болни трябва да се зачита като задържане под стража.
За първи път в българската правна система се въвежда институтът на съдебното споразумение. То може да бъде сключено от прокурора и защитата на заподозрения, преди делото да бъде внесено за разглеждане в първоинстанционния съд. Съдебни споразумения не могат да се сключват по няколко категории престъпления - против мира и човечеството, против републиката, срещу личността (убийства, телесни повреди, изнасилвания т.н.), дейността на държавните и обществените организации, рекет, контрабанда общоопасни престъпления (например палежи, наводнения), престъпления против отбраната и военни престъпления. Когато престъплението е свързано с нанесени вреди, извършителят трябва да ги възстанови, преди да тръгне да се споразумява. Споразумението не отменя присъдата, но действа като изключително смекчаващо вината обстоятелство. То трябва да се подпише от обвинителя, обвиняемия и защитника, който декларира, че е запознат с последствията от този акт. А последствията са, че се отказва от съдебно разглеждане по общия ред в открито заседание и не може да обжалва решението в по-горна инстанция. Съдията от своя страна не е длъжен да одобри споразумението. Той може да го върне за доработване или направо да го отхвърли. Ако споразумението не бъде одобрено, самопризнанията на обвиняемия нямат доказателствена стойност. Ако съдът каже "да", то е окончателно и има силата на влязла в сила присъда.
Мнозинството маха кадровиците на съдебната власт
Върховният кадрови орган на съдебната власт, Висшият съдебен съвет, ще бъде сменен. Това ще стане до два месеца след влизането в сила на закона за съдебната власт, решиха депутатите от правната комисия при поредното ревизиране на текстовете от Закона за съдебната власт в четвъртък. Предложението беше направено от синята народна представителка Жулиета Калчева и одобрено от синьото мнозинство в комисията. Така 25-те първи мъже на съдебната система ще бъдат уволнени три години преди изтичане на петгодишния им мандат, който е гарантиран по конституция. Депутатите от ОДС използваха промяната в квотите на съдиите и следователите, за да разчистят излъчените в последните дни на Виденов представители на доминирания от БСП предишен парламент. По предложение на депутата Иван Димов съдиите в ВСС станаха шестима, а следователите - двама. "С новата промяна на практика се дава възможност всяко следващо мнозинство предсрочно да прекратява мандата на ВСС с поправка в Закона за съдебната власт", възроптаха депутатите от опозицията.
Депутатите от мнозинството не пожелаха да обявят кога точно ще разпуснат действащия Висш съдебен съвет. Досегашните планове на сините депутати беше да обнародват промените в Закона за съдебната власт най-късно до Нова година. Така след изтичане на двумесечния срок, мнозинството ще има свои лоялни кадровици на съдебната система, точно когато трябва да се проведе изборът за новия главен прокурор. С разформироването на ВСС от властта ще отпаднат неудобни фигури като шефа на преструктуриращата се Национална следствена служба Бойко Рашков, началника на ликвидираната Прокуратура на въоръжените сили ген. Емил Карамфилов и техните подчинени, които не са никак малко и засега демонстрират лоялност към своите шефове.
На практика Висшият съдебен съвет контролира всички назначения, уволнения и наказания в системата. Той разпределя и финансите на правораздаването между различните правосъдни звена. В момента съветът се състои от 5 съдии, 3 прокурори, 3 следователи, 11 представители на парламента, главния прокурор и председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд. С промените в Закона за съдебната власт съветът ще получи още по-голяма власт, защото може да налага по-драстични санкции на провинили се магистрати. С наказания като работа на минимална работна заплата за два месеца и преместване в друг съдебен район за срок до три години всеки съдия, прокурор или следовател може да бъде принуден да напусне. Освен това всеки член на ВСС ще може да предлага за санкциониране хора от всички съдебни звена. Досега шефът на НСлС, главният прокурор и председателите на двата върховни съда внасяха исканията за повишение или дисциплинарни наказания.
Освен разформироването на ВСС правната комисия на парламента се захвана да поправя и вече приети на второ четене текстове. Правосъдният министър Васил Гоцев поиска инспекторатът да не проверява върховните съдии. Идеята беше одобрена от сините по предложение на червения им колега Михаил Миков. Председателят на правната комисия пък поиска шефовете на следствените служби да се предлагат от главния прокурор, тъй като председателят на Върховния касационен съд Румен Янков не искал да се занимава с тях.
На "Позитано" 20 плъзна червена инфекция
Докато мнозина очакваха Жан Виденов да оглави БКП-тата, бившият лидер на БСП стана шеф на Пловдивския регионален съвет на социалистическата партия. Виденов спечели с 23 срещу 12 гласа и изненадващо - дори и за партийните среди - оглави втората по големина соцорганизация в страната. След убедителния му избор експремиерът заяви, че това не е завръщане в активната политика - "просто аз никога не съм излизал от нея", припомняйки членството си във Висшия съвет на партията.
Появата на Виденов в Пловдив, считан за една от елитарните низови структури на БСП, едва ли е свързана само с любовта към родното му място. Още преди майския конгрес на БСП на отчетно-изборната конференция в града той се опита да оглави пловдивската организация. Тогава конференцията бе определяна като генерална репетиция за конгреса, но Виденов се отказа в последния момент.
Сегашното му завръщане на политическата сцена също трудно може да се обяснява само с вота на селските общини около Града на тепетата. Преди това пловдивските социалисти възразиха срещу отпадането на "вестника на БСП" от главата на "Дума", а сега се възмущават и от ниския членски внос, който щял да разбие регионалните структури. Така че Виденов вече можеше да се завърне, за да покаже организаторските си качества преди местните избори. А тези, които го пратиха прибързано в неокомунистическото пространство, явно не са се съобразили с партийната му закваска.
Междувременно Премянов обикаля по села и паланки, където обяснява отстъплението на БСП от истинските принципи на социализма и призовава за нова модерна левица. Думата "модерна" вече бе преглътната веднъж в червените редици ("модерната лява" на Лилов), така че бившият шеф на ПГДЛ поне не може да бъде обвинен в ретроградност.
Иначе кръгът около него, съсредоточен в т.нар. инициатива "Открит форум" се опитва да превземе партията отвътре, като "бавно протичаща инфекция" според винаги "остроумния" Валентин Вацев, разчитайки постепенно да подхрани недоволството на електората от слабите позиции на партията.
Във вторник на поредната си поява пред низовите организации Вацев намери подходящ момент да обясни, че ако се обади на Никола Койчев и го попита, той ще бъде изцяло с тях. После пък намекна, че "Открит форум" ще възприеме нови начини за действие, но не пожела да уточни в какво ще се изразяват. Засега тази стратегия явно се изразява в агитация сред партийния потенциал от активни борци против фашизма и капитализма, настоящи пенсионери и насърчаване на тяхното недоволство от "социалдемократическата линия" на Първанов. Само че точно тази част на актива едва ли прави някакви особени разлики в различните идеологически схеми, но за това пък държи на сериозни принципи като "да, ама Пирински е по-слаб от Премянов".
И докато в БСП се занимават с мъглявото си членството в Партията на европейските социалисти, "Открит форум" (със симптоматичната абревиатура ОФ) не крие амбициите си да стегне "здравите редици" в столетницата.
На последния пленум на БСП Първанов успя да наложи одобрението на солунските си воаяжи с Томов, Дертлиев и Петков, но в текста на приета резолюция му се наложи да спомене и за пренебрегвания досега "Открит Форум". Първанов атакува Виденов и Първанов с аргумента, че се противопоставят на конгресните решения за обединяване на левите и левоцентристките сили. От ОФ обаче отвръщат със същото - лидерът действа срещу наистина широката лява коалиция. Така в последно време тълкуването на волята на най-висшия соцфорум се превърна в основна хватка в апаратните игри на "Позитано" 20. Който успее да преведе най-добре за симпатизантите писаните от Лилов резолюции, поне формално, ще има по-силен старт в бъдещите маневри в червената централа.
Красимир Премянов вече заложи на сигурното и постоянно повтаря вече прословутите 70% от червената карта на Клара. След местните избори, когато конгресните решения за двеста алени общини със сигурност няма да бъдат изпълнени, отново може да бъде поставен въпросът за лидерското място. Тогава последните останали апаратчици ще почувстват не само свиването на щата на "Позитано" 20. А уставът на БСП позволява свикването на конгреса по всяко време - стига да има достатъчно възмутени социалисти.
Ще има ли "Пламагейт"?
Напрежението сред двете хиляди работници в плевенската рафинерия "Плама" изникна отново, след като през миналата седмица под крилото на министъра на финансите Муравей Радев бяха проведени няколко срещи с кандидат-купувачите от консорциум "Плама", в който влизат швейцарците от "Андре и сие" и норвежката "Норуиджън Ойл". Въпреки очевидното нежелание за разговори от страна на кредиторите така и не стана ясно защо все пак всички отхвърлят нормалния изход - ликвидацията.
От "Андре и сие" настояват да вземат "Плама" без задълженията. Става въпрос за около 100 млн. долара дълг към банки, Булгаргаз, Националния осигурителен институт, данъчната администрация. Синдиците на вече обявените в несъстоятелност банки не могат да редуцират вземанията си. Другата пречка е, че от "Андре" настояват рафинерията да заработи до 1 октомври. В противен случай според техните експерти пускането в действие било много по-трудно и свързано с големи разходи. За да подсилят драматизма на ситуацията, от "Андре" заявиха, че вече са купили суров петрол, който възнамеряват да преработват.
При положение че се отхвърли вариантът с ликвидацията на "Плама" и продажбата й на отделни части, държавата ще трябва да встъпи във вземанията на обявените в несъстоятелност банки, които ще си отпишат задълженията към бюджета по закона за гарантиране на депозитите. Действащите банки кредиторки ще очакват погасяване на отпуснатите от тях кредити от специално създадения фонд. В него "Андре" ще внасят твърда сума на тон преработено гориво. Първоначалното предложение беше за 2 долара на тон или около 2.5 млн. долара годишно. По всяка вероятност отчислението ще бъде увеличено доста. Ако, разбира се, приемем, че кредиторите приемат този вариант и имат търпението да изчакат поне 15-20 години, за да си вземат парите от "Плама".
Неясни остават причините държавата да се замеси в тази операция, т.е. да помага за една сделка между независими търговски субекти. Възможно е причините да не са само работните места в един традиционно червен район като Плевен в навечерието на местни избори. Според участници в преговорите представителите на "Андре" неколкократно изтъкнали, че ако им бъде отказано сътрудничество по предложената схема, ще оспорят в съда кредитите един по един. Те цитирали големи нарушения, примерно отпуснат кредит за покупка на несъществуващо обезпечение или пък един и същ кредит, търсен от две банки. И заплашили със съд банкерите. Другата заплаха от "Андре" е да публикуват списък с имената на видни личности, които са им предлагали да помогнат за сделката срещу възнаграждение. Каквото и да е швейцарците се радват на подкрепата на федерацията си. За това говори и фактът, че на техни срещи с Муравей Радев присъствал и посланикът на Швейцария.
СДС е в окото на тайфуна
Депутатът Илия Петров, секретар на "Национална координация" в СДС пред в. "Капитал".
Кои ще бъдат следващите цели пред СДС след като премиерът Иван Костов обяви кога ще е законодателният край на структурната реформа?
- Всъщност структурната реформа в СДС свърши по-рано, отколкото реформата в България. Но двата процеса се застъпиха. В момента СДС не решава вътрешно-партийни проблеми. Като партия трябва да направим две неща: да обясним структурната реформа дори на този, който утре ще бъде уволнен, заради закриването на предприятието му, че това е правилно и да довършим започнатото.
СДС се намира в уникална ситуация, той е в окото на тайфуна. Там винаги е много опасно, в същото време е мястото, където стават най-важните неща. Принудени сме да решаваме проблемите някак изведнъж - нашите и на хората, които са ни гласували доверие, защото Програма 2001 на СДС и на правителството се превърна в програма на България.
Затова е толкова важна философията на управлението - ако е вярна, има надежда. Ако не е, дали човек ще бъде добър или лош администратор, няма значение.
Какви радикални промени ще има в устава на СДС?
- Радикални промени в устава няма да има. Промените ще бъдат на ниво местни клубове и общински съвети. В последната година СДС изгради отгоре надолу неслучайно. Преди време имаше проблеми на общинските събрания, които вече са в миналото. При местните клубове по-скоро съществува неяснота по какъв начин ще става приемът оттук нататък. Как ще става изключването, което е много неприятен момент. Какви ще бъдат правата и задълженията на всеки член, на всяка структура. Общинските ръководства на СДС вече са изградени, остават местните клубове. Направена е програма от всеки регионален съвет въз основа на статистическите изследвания на фондация "Демокрация" колко голяма трябва да бъде всяка местна организация. Както на национално, така и на местно ниво модерните европейски партии представляват един процент от населението и десет процента от избирателите. С други думи това са 85 хиляди членове.
Ще има ли промяна в начина на приемане на нови членове?
- Проблемът на СДС беше масовия прием. Пристига човек, носи някакъв списък и казва - това са членовете на СДС. С последните решения тази практика се промени. Всеки кандидат подава индивидуално молба, защото когато членуваш в партия, така или иначе доброволно се лишаваш от част от твоя суверенитет. Това е тезата на главния секретар Христо Бисеров, която се изразява в това, че човек участва в партия не с идеята, че ще бъде по-свободен, а с идеята, че ще бъде по-организиран. И трябва да се съобразява с тази рамка. Ако не иска, просто излиза извън сферата на партията и там е свободен, говори по медиите, интелектуалец е или какъвто иска да бъде.
Но така или иначе структурната реформа на СДС е завършена, остава да проработи функционално на най-ниско ниво.
Досега в устава нямаше регламент как се изключва този, който е загубил политическо доверие. Какви промени предвиждате сега?
- Според настоящия устав само местният клуб и националният съвет имат право да изключват членове. Ще правим някои промени, защото няма причина да предприемаме нещо радикално. Изключването е деликатен проблем, тъй като е свързан със съдбата на човек. От която и организация да бъде изключен, това винаги е лоша характеристика. Затова ще се опитаме да направим така приема, че да не се налага изключване.
Още не сме решили конкретно кой може да изключва, но при всички положения не е възможно низша структура от 20-30 души да изключва член, който е избран на по-високо ниво. Напр. общински председател, избран от 300 души общинско събрание да бъде изключен от местния клуб, в който членува. Още по-сложно е, ако трябва да бъде изключен депутат. С промените в устава всеки ще знае правата и задълженията си.
Какво ще стане с присъдружните организации?
- Ще бъде позволено двойно членство. Там промените трябва да бъдат не на ниво устав, а на ниво мислене.
Предвижда ли се дискусия по някои регионални скандали напоследък - Дупница, Мездра, Бургас? Вие как си ги обяснявате?
- Скандалите напоследък са малко. Във всяка голяма партия ги има, ако няма скандали, няма да е голяма партията. Скандалите в БСП са на национално ниво, нашите са на местно. Следователно БСП тепърва трябва да решава свои стратегически проблеми, а ние - тактически.
И все пак как ще реагирате на локалните конфликти?
- Опитваме се да ги разрешим на самото място, а не да налагаме решение отгоре. Местните структури не бива да очакват, че апаратът на "Раковска" 134 е deus ex machina. От друга страна те си представят по особен начин местната политика - там всичко е много важно, а "горе" не виждат. Както дядо Либен, който много обичал отечеството си, но не цялото, а само Копривщица.
Защо се стигна до създаване на движението Гражданска инициатива в Бургас?
- И там гледат от местната камбанария. Направиха движение за обновяване на Бургас, което е недалновиден политически ход, ако въобще тези хора са политици. Опитът показа, че в България няма мажоритарен избор. Той винаги е пропорционален в зависимост от това коя политическа сила стои зад кандидата.
Местни конфликти винаги ще има, но те не променят общата картина.
Готова ли е стратегията на СДС за местните избори?
- Това ще бъде втората основна тема на конференцията, първата е структурната реформа.
На какви коалиции е склонен СДС в местните избори?
- На всички полезни. Това означава да не правим коалиции с партии без тежест в обществото. Няма нужда само за да разширим коалицията, да я товарим с излишен баласт. ОДС сама по себе си е достатъчно силна. БСП и ОНС като цяло са изключени като партньори, но по места - с част от ОНС, или с част от евролевицата бихме могли да работим. Но това е политически въпрос и той ще има своето решение на десетата национална конференция през другия месец.
Не е ли опасно за управлението на СДС, ако спечели с много и местните избори?
- При всички случаи това ще умножи проблемите, които трябва да решаваме. Но като политическа пралия не можем да не се борим да спечелим властта. На местните избори, които ще бъдат малко след края на структурната реформа, трябва да покажем, че ако ги загубим това е, защото сме имали смелостта да сторим това, от което всички правителства преди нас се страхуваха.
Възможни ли са коалиции с ДПС, въпреки последните скандали?
- Да, но с авторитетни хора от ДПС. ДПС като организация и като ръководство не са едно и също. Разчитаме на тези хора, които искат да работят с ОДС в реформата на новата областна администрация, но това е само техен личен избор.
Само близостта на местните избори ли засили активната работа на СДС с малцинствата? Или това е част от някаква по-глобална политика?
- Това е част от закъсняла политика на предишните правителства, Проблемът е национален. В момента е важен заради местните избори, а всъщност е актуален непрекъснато. Интеграцията на малцинствата в обществото е все по-тясно свързана и с приемането на страната в ЕС.
А с БЗНС как ще работите в една предизборна кампания?
- СДС интегрира тези Земеделски съюзи, които имат влияние и подкрепа. Г-жа Мозер и г-н Савов участват в нашата коалиция, която ще бъде запазена. Вече има и споразумение за това. Решението ни навсякъде да има ОДС е категорично. СДС ще се опита, както и сега, да бъде посредникът, сдобрителят. Не отказваме партньорство на никой от земеделските съюзи, но навсякъде ще се появим като ОДС.
Ще използвате ли и този път в големите градове технологията на предварителните избори при положение, че коалиционния ви партньор НС не е са склонен на това?
- Съществуват различни модели според големината на населените места. Споразумението с Народен съюз предстои да бъде конкретизирано, но това не означава, че предварителните избори се изключват като технология за по-добър подбор на кандидатите. Не е интересно какъв ще бъде моделът, важното е дали навсякъде ще има ОДС.
Каква е вашата прогноза за 1999 г., когато започне закриването на губещи предприятия?
- Там, където са лично засегнати, хората ще се откажат да гласуват, но мисля, че няма да гласуват за БСП. Защото в момента няма алтернатива, която да направи нещо по-добро. На хората в Плевен не можем да обясним, че това, което става в Плама, не е по наша вина. Пазарната икономика и демокрацията означават освен всичко друго и възможността да бъдеш неравен.
Това ще кажем и на хората - сега не ни разбирате, но сме сигурни, че сме прави.
На предишните местни избори играха и мръсни пари, как сега ще ги елиминирате?
- С пакет от закони, включително и със Закона за финансирането на партиите.
През 1995 г. СДС беше в слаба позиция и никой не залагаше на нея по места. Регламентацията в политиката продължава. Но това е и въпрос на личен опит, и на преценка на ръководствата по места. Те имат възможности за самостоятелно решение като се съобразяват с политическите решения на партията.
Не е е ли изнежващо за СДС да управлява без сериозна алтернатива?
- Алтернативата за управление се намира в самата партия. Става дума за конкуренция на различните представи как да бъде продължена реформата. Друга вътрешнопартийна интрига няма. Разбира се, нормално е да има амбиции, защото във всички модерни демокрации политиката е въпрос на кариера. Но в крайна сметка тя не е само състезание за постове, а преди всичко способността да се решават конфликти, предизвикани от кризисни сблъсъци на интереси. Конференцията през октомври може да се стори на мнозина скучна и лишена от интриги, но това означава, че сме успели да направим политиката безинтересна, което значи и нормална.
България и Шенген - деликатно уравновесяване
За България има една добра и една лоша новина след срещата на шенгенската група в Бон тази седмица. Много бъркат обаче онези, които смятат, че лошата гласи: София не я щат в Шенген. Тъкмо напротив - и двете новини произтичат именно от неизбежното предстоящо присъединяване на България към държавите с отворени вътрешни граници. Добрата е, че това присъединяване вече се обсъжда конкретно - иначе българският вътрешен министър Богомил Бонев нямаше защо да бие път чак до Германия. А лошата новина е, че след като изпадне от отрицателните списъци и получи безвизов режим със страните от Европейския съюз, България ще стане външна граница за Европа и/или за Шенген, и хем ще има много повече проблеми с пришълци отвън, хем внезапно ще се превърне в една от онези "лоши" и "егоистични" държави със затворени граници, които днес гневно осъжда. Всичко това е очевидно, ако внимателно бъде анализирано съдържанието на пакета, приет от шенгенските държави в Бон. Срещата беше посветена почти единствено на подсигуряването на външните граници и борбата срещу нелегалната имиграция, респективно - каналджийските банди. А държавите, асоциирани към ЕС, бяха привлечени, така да се каже, в аванс, защото тяхното включване в системата е "от голямо значение за сигурността на Европа", както недвусмислено формулира германският вътрешен министър Манфред Кантер.
Никой не крие, че държавите от Средна и Източна Европа (включително и България) постъпателно ще бъдат приобщавани към стандартите за сигурност на шенгенските страни, но по такъв начин, че "свободното придвижване вътре в Европейския съюз да не застрашава сигурността на населението" (Кантер). За онези, които не се ориентират в предпазливия слог на шенгенските политици, това означава, че както държавите от първата група, така и онези, които имат обещание за приемане в ЕС, трябва предварително да барикадират границите си и да поемат гаранции за поетапно транспортиране на нелегалните емигранти. Именно споразуменията за подобряване на взаимната информация, за унифициране на технологиите по пръстовите отпечатъци, за по-строг контрол по крайбрежието и спрямо спедиторските фирми са детайлите, които трябва на практика да гарантират както "непромокаемостта" на шенгенската граница, така и ангажимента на отделните държави да приемат обратно онези незаконни емигранти, които вече са ги прекосили на път към други шенгенски страни.
Вярно е, че част от коментаторите, включително и в Германия, отбелязват на пръв поглед неблагоприятните тенденции за държави като България. "Мителдойче цайтунг" например смята, че Шенген е допълнителна бариера за кандидатите за ЕС, тъй че Полша и Чехия тепърва трябва да затягат граничния си контрол. А берлинският всекидневник "Тагесшпигел" пише, че двете страни на равенството са подсигуряване на границите и ново разделение на континента.
Според "Кьолнерщад анцайгер" това разделение минава по линията на благополучието: "Докато в Европа съществуват толкова драстични разлики в условията на живот, строгият граничен контрол не може да помогне". Същият вестник впрочем обобщава и другата принципна критика към конференцията, че планът за действие от Бон не съдържа нищо ново.
Тази критика обаче не е съвсем основателна. При това новото от бонската конференция, макар и косвено, също засяга България. Решението за съвместна работна група, която да провери сигурността по гръцките граници с цел окончателното включване на Гърция в шенгенската система, приближава и София както географски, така и темпорално към една Европа без граници. Българският министър на вътрешните работи добре го разбира и е наясно какво се очаква от София. Неслучайно Богомил Бонев предизвика оживление с примера за успешната борба срещу наркотрафика: огромното количество хероин, заловено наскоро в България, е преминало през една шенгенска държава и пътувала към друга, подчерта Бонев, пропагандирайки косвено сигурността на българските граници.
Обобщено, всичко това означава, че държавите от ЕС и от шенгенското споразумение работят без отклонение по програмата за Европа без граници, която в идеалния си вид трябва да покрие целия континент. Поетапното приобщаване на отделните държави с подписано "европейско споразумение" ще зависи от равнището на техническата им готовност и от качеството на сътрудничеството в областта на сигурността. Разбира се, успоредно с това има да се решават и принципни въпроси, какъвто например е евентуалното приемане на общоевропейско законодателство по въпросите на емиграцията и политическото убежище - една идея, която германските социалдемократи в момента защитават.
Впрочем, ако социалдемократите спечелят предстоящите избори за Бундестаг, в Бон ще има и нов вътрешен министър, който положително ще посмекчи досегашната рестриктивна политика на Манфред Кантер както на национално, така и на европейско равнище. Тъй че българите обективно може да се стягат за постепенното излизане от негативните списъци и за приобщаването си към групата държави с отворени вътрешни граници. Въпросната подготовка обаче би трябвало да се концентрира не само върху граничния контрол, но и върху самата обществена дискусия в България, защото днешните гръмогласни и по принцип справедливи морални укори към Шенген и ЕС, утре ще се посипят върху София откъм следващия пояс "обезправени" държави, които търсят пътя към благоденстваща Европа.
Икономиката не работи, заплатите растат
Икономиката очевидно не расте с темповете, с които би се искало на правителството, затварянето на губещите предприятия се отлага, ефективността на производството не се подобрява. На този фон има един показател, който стабилно нараства и това са заплатите в държавните предприятия. Данните на Националния статистически институт (които биха хвърлили в смут Ан Макгърк) показват, че от началото на годината до края на юни заплатите в държавните предприятия са нараснали с близо 23%. Тенденцията освен това се засилва през второто тримесечие, когато ръстът на фонд "Работна заплата" е 12%. В същото време инфлацията през първите шест месеца на годината е едва 2.3 процента. Това означава, че увеличението на заплатите на работещите в държавните предприятия е съвсем реално и далеч надхвърля общото поскъпване на живота. Данните на всичкото отгоре показват, че предприятията с най-голямата загуба и с най-голям дял в задлъжнялостта имат и най-висока средна заплата към юни - 250 хил. лв. За сравнение само може да се посочи, че в 64 на сто от печелившите държавни предприятия тя е под 170 хил. лв., а в частния сектор - 150 хиляди (поне официално).
Как става това.
Същевременно има правила за това как предприятията от обществения сектор могат да увеличават заплатите. Теоретично се разрешава и на губещо предприятие да вдигне заплатите, но ако загубата намалява спрямо предходния период, ако се обслужват задълженията към кредиторите и бюджета и ако се увеличават приходите от продажби. Данните за конкретни предприятия обаче показват, че желаните от фонда правила за добра финансова дисциплина не се спазват.
Трудно може да се намери обяснение на факта, че средната работна заплата за второто тримесечие в "Стомана", Перник, се е увеличила с над 22 на сто. Въпреки че размерът на отрицателния финансов резултат е намалял в сравнение с предходния период, няма такава математика, която с помощта на посочените в постановлението коефициенти да изчисли такъв размер на заплатите. Освен това предприятието има доста просрочени задължения и е един от най-големите длъжници на Националната електрическа компания.
Ръстът на заплатите в Булгаргаз е над 24 на сто спрямо първото тримесечие на годината. Въпреки че това е като цяло печеливша компания, едва ли този подход е оправдан. Компанията е с неизяснени отношения с бюджета и фонд "Енергийни ресурси". От миналата година дружеството е освободено от вноски в бюджета за сметка на специализирания фонд, които то така или иначе не е започнало да прави. Клиентите на Булгаргаз пък са затънали в заеми към него, за които се използват странни схеми за прихващане на задължения. Задълженията на дружествата от "Топлофикация" към газовата фирма се изчистват за сметка на стари задължения на дружеството към бюджета. Всички тези факти водят до един въпрос - оправдан ли е такъв ръст на заплатите в предприятие с, меко казано, неясни финансови отношения с длъжници и кредитори. Още повече че разходите за заплати са включени в цената на газа и трябва да се поемат от клиентите. А всички знаят, че цената на газа е сериозен фактор за състоянието на почти пълно разорение на химическите заводи.
Увеличават се заплатите и в губещи предприятия от химическата промишленост. С над 4 на сто нарастват заплатите във "Верила", гр. Елин Пелин. Въпреки че компанията вече е преминала в частни ръце, до края на тримесечието тя все още е била във владение на държавата. През юли предприятието беше продадено на РМД в предприятието. Сделката стана известна като първата, сключена от приватизационен посредник ("Баренц груп"), и засега все още последната. За новите собственици остава да се оправят със синдикатите и да опитват да правят невъзможното - да свалят заплати.
Подобен ръст, около четири на сто, на заплатите има и в Агробиохим, Кюстендил. "Вярно е, че сме на загуба, но няма и прираст на заплатите", опроверга управителката на Агробиохим Маргарита Стоименова. За четирипроцентно увеличение би могло да се допусне, че става въпрос за грешка при подаване на данните към статистическия институт. Това обаче трудно може да се приеме за ситуацията в "Стомана" - Перник, където данните са фрапиращо различни в сравнение с първото тримесечие.
Кой всъщност плаща.
Неефективността на държавните предприятия се вижда и от факта, че близо 40 на сто от обществения сектор работи на загуба, възлизаща на 177 млрд. лв. само за второто тримесечие на годината. Добивът на въглища и химическата промишленост продължават да са отраслите, които трупат най-голяма част от отрицателния финансов резултат на сектора. Точно част от губещите химически заводи обаче са между лидерите в неоснователното повишаване на заплатите.
Логичният въпрос е за сметка на какво публичният сектор си позволява да увеличава дохода на заетите в него. Приходите от пряка производствена дейност и продажби непрекъснато намаляват, като през второто тримесечие спадът е с нови 36 млрд. лв. или с около 6% спрямо първото. Ако не е намаляло производството, то поне произведената продукция се трупа в запаси и притокът на свежи пари намалява. Означава ли това, че ръстът на заплатите е за сметка на задлъжняване на предприятията? Бюджетният излишък като че ли говори, че шефовете на държавни дружества предпочитат да са в добри отношения с хазната, но надали е така с доставчиците, социалното осигуряване, банките.
Данните за задълженията, които държавните предприятия трупат помежду си, само могат да потвърдят това. За първото тримесечие на годината размерът на задълженията за доставени материали надвишаваха с близо 20 на сто приходите им от реализация на произведената продукция. Този показател бележи малък спад за периода април - юни, но приходите от реализация все още не могат да покрият дори тези задължения. От данните на НСИ е видно, че задълженията на предприятията бележат ръст спрямо първото тримесечие с девет на сто. Към края на юли те възлизат на 7.3 трилиона лева.
Всички тези квазибюджетни дупки на пръв поглед не развалят красивата картина в бюджета и в старанието на правителството да покаже вървящи реформи. На практика обаче липсите се прехвърлят към бъдещи периоди, когато или бюджетът или банките (а оттам спестителите) ще трябва да поемат безотговорното нарастване на заплатите. То освен това намалява конкурентността на предприятията (а те се нуждаят именно от това) и отблъсква дори малкото потенциални инвеститори, които вече знаят, че Кодексът на труда и синдикатите са между основните им проблеми в България.
Лаически погледнато, ако една икономика не произвежда, а в същото време възможността й да потребява продукти расте, това означава, че ще се потребяват все повече вносни стоки и в резултат ще се стимулира обезценката на лева. Това са обективни процеси, които, независимо дали има борд или не, работят.
Правителството ефективно може да въздейства върху нарастването на заплатите, и то не защото хората на МВФ са казали така, а защото това е първата стъпка за оздравяването на икономиката - пари да има този, който ги печели и който си е платил дълговете. Въпреки простотата на тази справедливост кабинетът като че ли предпочита да не се намесва и оставя ненаказани шефовете на държавни фирми, които нарушават финансовата дисциплина. Проблемът, разбира се, е, че губещите предприятия са много и в тях работят огромен брой работници, за които успешната икономическа политика на правителството е равна на безработица. Проблем, който премиерът обещава, че ще решава в полза на реформите въпреки предстоящите местни избори. Ако се съди обаче по податливостта към първото изкушение - заплатите, бъдещето на реформите е спорно.
Дойче банк ще купува в пакет "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик"
Дойче банк чрез българското дружество "Балканфарма" ще стане собственик на "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян и "Антибиотик" - Разград, съобщиха от Агенцията за приватизация. От няколко месеца "Балканфарма" е избраният купувач на мажоритарните пакети от "Фармация" и "Трояфарм". По всяка вероятност дружеството ще бъде класирано от посредника "Баренц груп" (Barents group) на първо място сред петимата кандидати, подали оферти за "Антибиотик" - Разград.
Според източник от Агенцията за приватизация схемата на участие на Дойче банк е чрез увеличение на капитала на "Балканфарма" със сумата, равна на сбора от цената по трите сделки - за "Фармация", "Трояфарм" и "Антибиотик". Надзорният съвет на АП преди две седмици поиска информация за хода на сделките за фармацевтичните предприятия, съобщи изпълнителният директор на агенцията Захари Желязков. Според него основната цел на надзорниците е била да се убедят в сериозното намерение на Дойче банк да участва в увеличението на капитала на "Балканфарма".
"До този момент нямаме никакви основания за съмнения. Мисля, че можем да очакваме три много добри сделки", коментира Желязков. Той потвърди схемата за увеличаване на капитала на "Балканфарма", като допълни, че плащанията и по трите сделки ще дойдат само от Дойче банк. По този начин участието на досегашните български собственици на "Балканфарма" в капитала на дружеството вероятно ще падне под 1%. "Ако капиталът на "Балканфарма" сега е 50 млн. лв., Дойче банк ще участва примерно с 50 млн. долара", каза директорът на АП.
Интересът на германската банка към българските фармацевтични предприятия беше потвърден в началото на август от вицепремиера Александър Божков. Тогава той заяви, че няма никакви пречки за приключване на сделките с акциите на "Фармация" и "Трояфарм" и подписването на договорите може да стане в началото на септември. Изчакването на Агенцията за приватизация косвено доказва, че целта е към двете сделки да бъде добавена и тази за "Антибиотик". Според приватизатори Дойче банк още в началото е дала да се разбере, че има намерение да препродаде впоследствие купените българските фармацевтични дружества. Досега се предполагаше, че банката се готви да участва в сделките с привлечени средства от свои клиенти и дори - че е осигурила вече крайни купувачи на трите дружества.
През седмицата добре осведомени източници обаче поясниха, че всъщност германската банка планира да пусне акции на "Балканфарма" на западни борси след окончателното финализиране на трите продажби. По този начин банката смятала да си възвърне с печалба направените инвестиции.
Според същите източници проблем пред осъществяването на тази схема може да се окаже кризата в Русия, която коства големи загуби за повечето големи западни банки. Според непотвърдена информация Дойче банк е една от най-пострадалите германски финансови институции.
По данни на Ройтерс към 10 септември общият размер на вземанията на банката от Русия е 1.350 млрд. германски марки. Около 170 млн. марки от тях са вземания по отпуснато краткосрочно търговско финансиране, а 750 млн. марки са част от задължения на Русия към Лондонския клуб. Освен това Дойче банк е инвестирала 290 млн. долара в руски краткосрочни държавни ценни книжа.
Засега не е ясно каква загуба ще претърпи банката от сътресенията в Русия. Възможно е обаче те да доведат до оттеглянето или до замразяване на инвестициите й в региона за известен период, изрази опасения държавен служител, запознат с хода на сделките за фармацевтичните фирми.
Ако Дойче банк се оттегли, правителството може да потърси начин за анулиране на досегашните договори и за обявяване на нов конкурс за продажбата на лидерите на фармацевтичната ни индустрия. Една от възможностите е да се променят условията в проектодоговорите с "Балканфарма" за "Фармация" и "Трояфарм", одобрени от надзорниците на АП. Параметрите по двете сделки бяха договорени още по времето, когато шеф на АП беше Веселин Благоев.
За 55% от "Фармация" се предвиждаше държавата да получи 24.6 млн. долара. Според схемата за плащане 10% от цената трябва да бъде платена в брой в деня на подписване на договора, като същия ден купувачът трябва да предаде безусловна и неотменяема банкова гаранция за 90% от цената в полза на АП. Предвижда се 50% от цената да бъдат платени в държавни облигации, а 40% - в брой до 30 дни от подписването на договора. За 55% на сто от акциите на "Трояфарм" държавата трябваше да получи 11 млн. долара, като 55% от цената трябва да е в брой, а останалите 45% - в ЗУНК и Брейди-облигации до 45 дни.
Самите купувачи подсетиха администрацията за тази възможност с претенцията, че ЗУНК-ът е поскъпнал много в сравнение с началото на 1997 г., когато Министерският съвет разреши сделката, и тази част от сделката трябва да се предоговори. Стана ясно обаче, че предоговарянето на условията по сделката означава, че тя отново трябва да мине през процедура на одобрение от кабинета. При това няма никаква гаранция, че министрите и този път ще потвърдят договора с "Балканфарма". Достатъчно е да се припомни, че при правителството на Виденов сделката беше протакана почти половин година заради слуховете за връзките й с Красимир Премянов. Служебният кабинет и правителството на Иван Костов също прилагаха тактиката на протакане, но заявеният интерес от Дойче банк рязко наклони везните в полза на "Балканфарма".
Правителството ще прави 70 законопроекта за десет месеца
Правителството се ангажира да подготви за внасяне в Народното събрание 70 законопроекта през следващите десет месеца и половина. Миналия понеделник министрите приеха законодателната си програма до 31 юли 1999 г., в която освен имената на проектите са фиксирани сроковете за тяхното внасяне, както и ръководителите на работните групи, от които ще се търси отговорност при неспазването на графика.
Двадесет от заложените в програмата законопроекти ще са за изменение и допълнение на сега действащи нормативни актове. Останалите ще бъдат изцяло нови закони, съобщи Соня Божикова, парламентарен секретар на Министерския съвет. Според нея това означава, че политика на правителството ще бъде трайно уреждане на материята, а не кърпежи в действащата нормативна уредба. Акцентът в правителствената програма е поставен върху данъчната реформа. До края на септември трябва да бъдат внесени за обсъждане проекти за изменения в Закона за чуждестранните инвестиции, Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси. През октомври ще бъде обсъждан изцяло нов Закон за ДДС. До края на годината трябва да бъде приет и проект на Данъчен процесуален кодекс, в който ще бъдат обединени данъчното производство, събирането на държавните вземания и пълномощията на данъчната администрация.
Прави впечатление, че с най-много законотворчески ангажименти е натоварено финансовото министерство. Ведомството на Муравей Радев трябва да подготви нов Закон за хазарта, Валутен закон, Закон за противодействие на финансовите престъпления и нарушения, както и изменения в Закона за застраховането, Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия и Закона за държавния финансов контрол. Законът за държавния бюджет за 1999 г. ще се гледа от министрите през октомври. Прословутият Закон за деноминацията на българския лев е предвиден за април 1999 г. Част от пакета финансови закони е и проект за изменение на Закона за банките, който трябва да бъде подготвен от БНБ до 15 октомври.
Другият приоритет в законодателната програма на МС са нормативните актове, свързани с административната и структурната реформа, посочи Соня Божикова. Първият от поредицата закони - този за регионалното развитие, вече беше приет от министрите. До края на септември трябва да бъде гласуван нов Закон за обществените поръчки, който ще замени сегашния Закон за възлагане на държавните и общински поръчки. Неговото приемане беше посочено от премиера Иван Костов като необходимо условие за изпълнението на средносрочната инвестиционна програма.
Законодателната програма на кабинета е разработена въз основа на законодателните планове на отделните министерства. Критерии при отсяването на проектите са били ангажиментите на правителството, поети в проекта на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, Националната стратегия за присъединяване към Европейския съюз и Единната стратегия за борба с престъпността. Пълният списък с предстоящите за внасяне законопроекти ще бъде изложен и в Интернет.
В новите правила прозират стари формули за ценообразуване на газа
Още в началото на следващата година единната цена на природния газ най-вероятно ще бъде заместена с диференцирани тарифи, стана ясно след заседанието на Министерския съвет в понеделник. Министрите приеха анализ за действието на наредбата за образуване и прилагане на пределни цени на природния газ на вътрешния пазар и одобриха правила за образуване и прилагане на диференцирани цени на газа. И двата документа са внесени от търговския министър Валентин Василев, който беше и шеф на закритата преди месец държавно-обществената комисия по цените на енергоносителите. Те обаче са съвместно дело на комисията, Комитета по енергетика, Булгаргаз и Министерството на промишлеността.
"За" и "против" калкулативния подход.
Според сега действащата наредба цената на газа е единна и се определя на базата на калкулация на разходите на Булгаргаз. Тя включва пълните разходи за доставка на природния газ франко българска граница, съответните вносни мита, такси и ДДС плюс търговска надценка, която в момента е 11 процента и се изчислява на база на направените разходи. За дистрибуторите, които купуват горивото от Булгаргаз и го доставят по газопроводите с ниско налягане до крайни потребители, търговската надценка не беше увеличена и продължава да е четири процента.
Наредбата за пределните цени на газа беше въведена в началото на юни 1997 г. Тя измести действащия тогава подход за определяне на цената на природния газ в зависимост от цената на вътрешния пазар на мазута с 3.5% съдържание на сяра. Финансисти от енергетиката твърдят, че това е по-цивилизованият и широкоразпространен в международната практика подход, тъй като в основата му стои обективен фактор като динамиката на цените на алтернативен енергоносител (у нас за такъв е избран мазутът, с който могат да работят повечето топлофикации и индустриалните фирми) и производителите могат да планират дългосрочно дейността си. Ако тази методика беше в сила, цените на природния газ най-вероятно щяха да бъдат по-ниски от сегашните си стойности заради срива на международните цени на нефта и нефтените деривати и последвалото поевтиняване на продуктите на Нефтохим. "Газпром" също използва този подход и това е основната причина за сравнително по-евтините доставки на Исакча.
Критиците на предишната методика сочат като неин голям недостатък, че не отчитала реалните икономически разходи на Булгаргаз. Заместването й с наредбата за образуване на пределни цени на газа се отразило благотворно върху финансите на националната газова компания, осигурило е регулярност на доставките, преодолени са инфлационните очаквания на потребителите и това е оказало общо стабилизиращо въздействие върху продажните цени, се твърди в анализа на Валентин Василев. През първото полугодие на миналата година Булгаргаз е реализирал загуби от отрицателни курсови разлики в размер 20.1 млрд. лева. През второто полугодие те са редуцирани до 5.8 млрд. лева. Булгаргаз приключи миналата година с печалба от 3.1 млрд. лева. Според данните от доклада печалбата на дружеството през първото полугодие на тази година е 116.9 млрд. лева. Този резултат би могъл да се отчете като голям плюс на наредбата, ако не бяха два факта. Първият е, че в голямата си част тази печалба е резултат от неначислявани лихви по данъчнооблагателни актове и невнесени мита и митнически такси. От края на април миналата година държавната Булгаргаз практически не фигурира в държавните финанси. Към средата на тази година задълженията на газовата фирма към бюджета надхвърлят 350 млрд. лева. Малко известен е фактът, че в противоречие с нормативната база и по неясни причини фирмата не начислява при вноса ДДС. Данъкът обаче се калкулира в цените за потребителите.
Вторият факт, който поражда съмнения в ефективността на наредбата, е кризата на торовите заводи. Стабилизирането на доставчика Булгаргаз допринесе всъщност до голяма степен за дестабилизирането на цял индустриален отрасъл, който е и основният потребител на газ в страната.
В крайна сметка след уговорката за положителната роля на наредбата във финансовото стабилизиране на Булгаргаз, правителството оцени калкулативния подход за определянето цената на газа като твърде несъвършен. Основният проблем при него е липсата на стимули за намаляване на разходите и за повишаване на ефективността при доставките и разпределението. Изходът е в изготвянето на нова методика за определяне на диференцирани цени на газа. Вместо методика, кабинетът обсъди и одобри само правила за диференцирани цени.
Според тях тарифните цени трябва да покриват разходите на компаниите и да няма преливане на средства за кръстосано субсидиране. Тарифните цени за Булгаргаз се образуват от самата компания, но се утвърждават от Комитета по енергетика. Тарифите за регионалните газоснабдителни компании се образуват от съответните компании, а КЕ само се информира за тях.
На регулиране подлежат цените на газа при продажбата му от добивните предприятия (от малкото български находища), от преносното предприятие Булгаргаз и от разпределителните компании. Останалите цени, включително по вноса, износа и транзита, не подлежат на регулиране.
Не се допуска директно договаряне между местно добивно предприятие или вносител на природен газ и краен потребител. Тоест остава монополът на Булгаргаз по отношение на вноса и търговията с газ от мрежата за високо налягане.
Текстът, касаещ базата, върху която ще се определят цените на газа, не показва съществена разлика от досегашния подход. Отново това са разходите, които компаниите трябва да доказват.
Предвижда се въвеждане на два основни вида тарифи в зависимост от обхванатите потребители и собствеността върху газопроводите. Първата тарифа е за пренос на природен газ по газопроводите с високо налягане, които остават 100% собственост на Булгаргаз. Останалото са регионални тарифи за пренос по газпроводите с ниско и средно налягане, които ще бъдат собственост на градски компании с частна или смесена собственост.
В следващ текст обаче се казва, че в тарифата за пренос на природен газ от Булгаргаз ще има диференциране на цените на транспортиране от гледна точка на обема на годишното потребление, непрекъсваемост на доставките и използване на природния газ по предназначение. Това най-вероятно е очаквания реверанс към торовите заводи, които използват газа като суровина.
Дотук в документа се изброяват очевидни и известни неща като структурата на разходите за пренос и газоснабдяване и не е дадено нищо повече от идея за диференцирани цени на газа. Какви и колко ще бъдат тарифните категории, обаче не е ясно - на практика те могат да бъдат от две до двеста и повече.
Квинтесенцията на одобрените от министрите правила се съдържа в края на раздела за основните принципи за ценообразуването на газа. Тя гласи, че равнището на средните продажни цени на Булгаргаз и регионалните газоснабдителни дружества ще се определя по два основни метода, отразяващи спецификата в дейността на националната газопреносна компания и различията между нея и останалите играчи в сектора от гледна точка на развитието на пазара на регионалните газоснабдителни компании. Най-общо тези методи са формулирани като "регулиране на приходите на националната газопреносна компания чрез определяне на максимално допустим (пределен) размер на доходите и регулиране на приходите на регионалните газоразпределителни компании чрез определяне на максимално допустима вътрешна норма на възвращаемост".
В международната енергийна практика има такъв метод - за определяне на таван на приходите.
Това обикновено се прави при стабилен и константен пазар, когато се знае, че в близките години приходите ще бъдат определена величина. При него печалбата и разходите не се следят. Смисълът на този метод е във възможността за сметка на намаляването на разходите да се увеличава печалбата, като крайният резултат е стимулиране на ефективността. Това е и разликата от калкулативния подход.
Въвеждането в схемата на понятието доход обаче означава, че печалбата ще се следи и това променя коренно модела. На практика зад фасадата на едно по-модерно и рационално виждане, газовият отрасъл отново се обръща към калкулативния подход, т.е. няма разлика по същество от досегашния метод за определяне на цените. Прогнозите на някои от запознатите с документа финансови експерти са, че това само ще стимулира раздуване на разходите, за да постигнат компаниите разрешения им доход.
От втория раздел за " съдържанието на методите за определяне на средните продажни цени" става ясно, че технически този доход ще бъде равен на определената по извънсчетоводен път рентабилност от 10 на сто. Каква е тогава разликата от досегашната схема с 11 на сто търговска надценка, не е ясно.
За регионалните газови компании се предвижда максимално допустима норма на вътрешна възвращаемост на вложения капитал до 20 на сто. Уточнението, че тя се определя, след като се вземат предвид разходите за изплащане на дължимите подоходни корпоративни данъци означава, че това е чистата печалба и нормата на възвращаемост вероятно ще е много по-голяма. Според специалисти от градските газоснабдителни дружества обичайната норма на възвращаемост в бранша е около 13- 15 процента.
Планът "Шифтър" - мир чрез пътища и търговия
От 13 до 16 септември в София се проведе втората за тази година конференция на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ)с участието на представители на девет от единадесетте страни членки. От форума отсъстваха само представителите на Албания и Унгария. Срещата в София е предпоследната за тази година. Задачата на работните групи е да направят окончателен списък с проектите, които ще бъдат предоставени на Световната банка за финансиране. Следват преговори за отпускане на заем между правителствата на всяка страна и представителите на банката, като всеки от потенциалните заеми трябва да бъде гарантиран от държавата.
В София заседаваха само три от програмните комисии - по улесняване на преминаването на границите, по транспортната инфраструктура и по хармонизирането на транспортните документи. "Ще се даде приоритет на проектите, свързани с модернизацията на граничните пунктове, тъй като финансирането там е незначително в сравнение с останалите пътни и железопътни инфраструктурни проекти," каза заместник-министърът на транспорта Петко Табаков.
Според представителя на Икономическата комисия на ООН Хелмут Леермахер, ГКПП-проектите ще бъдат пробен камък за ИСЮЕ, като едва на една следваща фаза и след допълнително координиране между страните участнички ще се пристъпи към опит за финансиране на големите инфраструктурни проекти.
Инициативата.
Балканският регион е известен с размирния си и труден политически климат и с традиционното неумение на страните в него да намират общ език. След поредицата военни конфликти в бивша Югославия и след сключване на дейтънското примирие през 1996 г. САЩ трябваше да изтеглят част от военния си контингент от Босна, което намалява възможността за прякото им влияние върху региона. По това време посланик Ричард Шифтър, специален съветник на държавния секретар на САЩ за Югоизточна Европа, поставя основите на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа, известна още като плана "Шифтър".
"Американското правителство замисля инициативата като опит да се сближат страните в региона чрез реализирането на общи инфраструктурни проекти и увеличаване на търговията помежду им, като по този начин се ограничават поводите за военни конфликти," обясни представител на Икономическата комисия на ООН. Той подчерта, че една от силните страни на проекта е липсата на противоречие между САЩ и Европейската комисия. ИСЮЕ декларира подкрепа за всички регионални инициативи като Централноевропейската инициатива (ЦЕИ) и Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) .
Основните програми по линия на ИСЮЕ са насочени към улесняване на преминаването на границите в региона, развитие на транспортната инфраструктура по главните международни транспортни коридори, хармонизиране на транспортната документация, свързване на националните мрежи за пренос на природен газ и подобряване на сигурността им и свързването на националните електрически системи на страните от ИСЮЕ за по-доброто им интегриране в европейските системи. Съществено внимание се отделя и на проектите за екологично възстановяване на езера и реки, подпомагането на малки и средни предприятия чрез микрокредити и кредитни гаранционни схеми и подобряването на енергийната ефективност в региона. Инициативата включва и програма за сътрудничество на борсите в региона.
"Основна цел на инициативата е да спомогне за улесняване на трафика през граничните пунктове и за подобряването на контрола върху контрабандните стоки", каза посланик Шифтър, обобщавайки главната цел на софийската среща. В България първата задача ще се реализира чрез редица проекти за изграждане на допълнителни сгради, транспортни ленти и паркинги, чрез строежа на хладилни инсталации, закупуване на товаро-разтоварна техника и обучение на персонала (вж. стр. 32).
Окончателният списък с проектите за финансиране трябва да бъде потвърден на срещата на консултативната група на ИСЮЕ в Женева следващата седмица.
Пътните проекти.
Всички представени проекти за пътища за достъп до граничните пунктове, които са общо двадесет, бяха одобрени от ИСЮЕ през изминалата седмица. Повечето са малки шосейни отсечки във вътрешността на страната, които водят до граничните пунктове. Голяма част от тези проекти са включени в инвестиционната програма на правителството и финансиране по линията на ИСЮЕ ще допълни предвидените там средства. Единият от одобрените проекти е за построяването на трикилометрова пътна отсечка преди ГКПП "Гюешево", за която според предварителните оценки са необходими 2.4 милиона долара. Пътят е част от трансевропейския коридор No8, прекосяващ България в посока изток - запад. Друг проект включва реконструкцията на 16-километрова отсечка непосредствено преди Силистра, част от пътя Варна - Добрич - Силистра, която чувствително би подобрила подхода към ферибота и би облекчила град Силистра от преминаващия транзитен трафик. Пътят е част от трансевропейски коридор No7, а проектът е оценен на 1.5 милиона долара. Някои от останалите предложени проекти предвиждат реконструкция на част от подхода към Малко Търново, осигуряващ черноморската пътна връзка между България и Турция, 20-километров подход към Видин и ферибота, част от международен коридор No4 Видин - София - Кулата, както и пътя, водещ до изграждащия се нов общ ГКПП между България и Турция Лесово-Хамзабейли. Изброените проекти са оценени на стойност 24 милиона долара. Друг по-важен проект на стойност 8.7 милиона долара е за повишаване на качеството на пътя Гоце Делчев - Драма, който след пускането в експлоатация на новия ГКПП ще улесни достъпа от Централна Европа до Гърция. Според представители на ИСЮЕ одобрените от консултативния съвет проекти ще бъдат предоставени на вниманието на Световната банка на второ място след проектите за реконструкция на граничните пунктове. Най-вероятно това ще стане в началото на следващата година.
Железопътни проекти.
Шест от седемте предложени жп проекти бяха приети на форума на ИСЮЕ и ще бъдат предложени за обсъждане от специална експертна група за одобряване от консултативния съвет, а после и за финансиране от Световната банка. Отпадналият проект е за построяването на мост между Лом и Раст (Румъния) или между Видин и Калафат, както и на жп линията до него. Мостът е част от трансевропейски коридор No4 и ще обслужва товарния трафик от Централна Европа към Турция и Гърция. Британска фирма вече е извършила техническите и икономическите проучвания и реализацията на проекта зависи от политическата воля на двете правителства.
В България граничните жп проекти включват подобряване на комуникационните връзки на пунктовете Калотина, Свиленград и Кулата, както и подобряване на безопасността на движение в гари Бургас и Варна. Целта е да се достигне до не повече от един час престой на граница, разделен по половин час между двете страни. "Излишно е един влак, който се движи в блок, да бъде проверяван няколко пъти по цялото трасе," уточни Леермахер.
Гаврийски сам избра кои банки да обслужват бюджета
В четвъртък банките, които досега обслужваха касовото изпълнение на бюджета, получиха писмо от БНБ и финансовото министерство, което ги уведомява кои от тях ще продължат да работят с бюджетни средства през следващата година. Списъкът на банките не е обсъждан в управителния съвет на БНБ, а е определен еднолично от управителя й Светослав Гаврийски, вероятно по известни само на него критерии. Любимите на шефа на БНБ банки са: Биохим, Булбанк, Експресбанк, Обединена българска банка, "Хеброс" и Общинска банка, която ще обслужва само общински бюджети. С това решение, подписано лично от гуверньора на БНБ и финансовия министър, като кореспонденти на бюджета отпадат Българска Пощенска банка, БРИБанк, България инвест, ДСК, Ингбанк, Първа инвестиционна банка.
"Пощенска банка обслужва бюджета от 1992 г., единствена извършва разплащания в реално време на територията на страната, спазва всички изисквания и отговаря на всички на критерии", коментира шефът на банката Владимир Владимиров. Той беше единственият, който позволи да бъде цитиран. Останалите банкери се притесняваха да влизат в конфликт с БНБ. "Кой знае какво още могат да измислят", заяви банкер. Той допълни, че БНБ не ги е информирала за предстоящия избор на кореспонденти за следващата година. "Мисля, че в централната банка този път въобще не са имали критерии при избора си. Списъкът включва държавни банки и ОББ, значи принципът не е в собствеността. Ако са гледали големината на банките и клонова мрежа, тогава защо изключват "Пощенска" и ДСК, ако са гледали финансови показатели, всички частни банки са по-стабилни от Биохим и "Хеброс", коментира шеф на частна банка.
Досега бюджетните кореспонденти се избираха измежду първичните дилъри, като за това БНБ и финансовото министерство бяха обявили куп критерии. Специална комисия, в която участват представители на двете институции, преценяваше кои банки отговарят на критериите. Обслужващите банки освен това бяха задължени да подържат портфейл от ДЦК равен на 100% от остатъчните бюджетни средства.
Според осведомени обаче този път комисията не се е събирала и не е знаела за решението. Управителният съвет на БНБ не се е събирал и не е обсъждал избора на банките кореспонденти. До редакционното приключване на броя от пресцентъра на централната банка обясняваха, че Гаврийски не може да коментира, поради прекалена заетост. Другите членове на управителния съвет също отбягваха темата, вероятно притеснени, че не са в течение. Най-вероятно повечето от тях не са били уведомени за решението на управителя.
Според източници от финансовото министерство представители на МВФ били шокирани от решението на Гаврийски. При предишния скандал с бюджетните кореспонденти лично Ан Макгърг се намеси, за да сложи ред в обърканите критерии на централната банка.
В писмото до банките се обяснява, че решението е взето на база един текст в Закона за БНБ, който гласи, че централната банка организира и осъществява касовото изпълнение на бюджета чрез търговски и други банки. Другото, което Гаврийски използва за основание, е от закона за бюджета: "касовото изпълнение на държавния бюджет се организира и осъществява от БНБ по ред, определен в Закона за БНБ". Това не решава проблема, защото в случая става въпрос за обслужването на бюджета за следващата година и излиза, че управителят на БНБ и финансовият министър преди парламента и преди закона за бюджета за 1999 г. решават частния случай как ще става банковото обслужване. Може да се счита, че финансовият министър е пасивната страна в скандала. При предишни коментари за това кои банки ще обслужват бюджета той беше обяснил, че не може да оспорва избора на БНБ, защото именно тя разполага с най-добра информация за състоянието им.
Това не е първият скандал около бюджетните кореспонденти тази година. Преди няколко месеца управителният съвет на БНБ беше решил да допусне до обслужване на бюджета само банки, с балансово число надвишаващо 200 млрд. лева. По-късно това решение беше отменено. Тогава централните банкери обявиха, че предстои въвеждането на нова система за обслужване на бюджета - трежъри, според която всички средства на държавата трябва да се концентрират постепенно в по-малко сметки, докато се съберат в една, която се води от БНБ. Това ще подобри значително ефективността на управлението на бюджетните средства, както и ще намали необходимостта да се емитира нов дълг.
В момента се разработва стратегия за въвеждане на трежъри система. Първият неин етап е второстепенните разпоредители с бюджетни средства да ги прехвърлят към първостепенните (министерствата), които пък да се обслужват само от БНБ. Успоредно с това бюджетните организации трябва да прекратят всичките си валутни депозити в банковата система и да преминат изцяло в левове. Трежъри системата също предвижда използването на обслужващи банки, но те всекидневно трябва да приключват с нулеви салда по бюджетните сметки. Банките трябва да имат подписани договори с финансовото министерство за таксите и комисионите, които ще получават. Очакванията са, че въвеждането на системата трежъри ще се забави. Засега все още не е предприето нищо, свързано с промяната. Като че ли няма политическа воля за прехвърляне на средствата към първостепенните бюджетни разпоредители, тъй като това лишава подопечните им ведомства от възможността да разполагат със свободен ресурс.
В този смисъл сегашното решение на управителя на БНБ съдържа в себе си принципния порок, че се избират обслужващи банки на бюджета, без да е определено естеството на отношенията между тях и хазната. Ако банките ще превеждат остатъците по бюджетните сметки в края на всеки работен ден, тогава възниква въпросът за какво да го правят, ако няма възнаграждение и какво ще бъде то. При сегашния етап от реформата (нулев), списъкът на Гаврийски изглежда повече като желание за преразпределение на свободните бюджетни средства от едни банки към други. Според неофициална информация неснижаемият остатък по бюджетните сметки е между 400 и 500 млрд лева. Бюджетът е най-големият клиент на банковата система. Това обяснява чувствителността към темата с обслужващите банки. Свободните бюджетни средства са евтин ресурс и позволяват на обслужващите институции да печелят от превръщането им в краткосрочни лихвоносни активи.
По неофициални данни около 80% от бюджетните сметки в момента са в първите три банки от списъка на Гаврийски - Булбанк, Биохим, и Експресбанк.
След въвеждането на трежъри трябва да се промени сегашното законово положение, че обслужването на бюджета е безплатно. Ако тогава банките няма да получават такси и комисиони, те ще са на загуба защото няма да печелят от доходността по свободния ресурс. Дори и тогава обаче при избора на обслужващи банки трябва да има състезателен принцип и обективни критерии, а не някой да ги определя субективно. Моментът на същинско реформиране на бюджетните финанси може да е след няколко години. Дотогава и БНБ, и финансовото министерство ще трябва да имат ясни критерии, какво искат от обслужващите банки, като се ръководят преди всичко от интереса на хазната.
Интересите на САЩ са стабилна и мирна Югоизточна Европа
Посланик Ричард Шифтър, специален съветник на държавния секретар на САЩ за Югоизточна Европа, пред в. "Капитал"
Г-н Шифтър, инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ) вече върви няколко години. Смятате ли, че реалното развитие на проекта съответства на първоначалния замисъл?
- Да, през този период инициативата се покрива с първоначалните очаквания. Експерти в различни области от единадесетте страни-участнички се посветиха на ползотворни дискусии върху множество икономически въпроси. Срещите им се отличават с хармоничност, тъй като се обсъждат въпроси от взаимен интерес. Достигнато бе съгласие за подобряване инфраструктурата на гранично-пропускателните пунктове, а молбите за финансиране вече бяха предадени на Световната банка с цел осигуряване на необходимите фондове.
Подготвя се също меморандум за хармонизиране на документацията и правилата за пътни превози. В момента се организират или съживяват така наречените прокомитети, които са призвани да обединяват публичния и частния сектор за контролиране на ефективни търговски улеснения. Бе сложено началото на усилия за реформиране на граничните услуги и на програма, която в Букурещ обсъжда мерки за борба с организираната престъпност.
Доволен ли сте от постигнатото досега?
- Да, доволен съм. Това, което направихме на първо място, е създаването на рамка за участие на единадесетте страни в една обща инициатива. Инициативата се събира редовно на сесии, където експертите наистина се концентрират върху специфични въпроси от взаимен интерес и се опитват да намерят техните отговори. Групата започна да открива сериозни институционални проблеми, които трябва да бъдат разрешени от страните-участнички. Засега единственият проблем, който е анализиран в дълбочина, е търговията, а трябва да помним, че тя е кръвта на икономиката.
Какво определя интересите на американската администрация към този регион на света?
- Интересите на САЩ са свързани с една стабилна и мирна Югоизточна Европа и с поощряване интеграцията на региона в европейските структури.
Не се ли конфронтира планът "Шифтър" с подобни инициативи на Европейския съюз в Югоизточна Европа?
- Планът "Шифтър" не съществува. Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа е създадена да допълва, а не да дублира европейските инициативи. В региона има да се свършат много неща. Има място за много паралелни инициативи, без въобще да има припокриване между тях.
По какъв начин се координират усилията на Европа и Америка в реализацията на инициативите, свързани с политическата и икономическата стабилизация на Югоизточна Европа?
- ИСЮЕ е в постоянен контакт с Европейската комисия и внимава да няма дублиране на проектите.
Кризата в Косово ще затрудни ли реализацията на някои инфраструктурни проекти, като транспортен коридор номер 8 например?
- Федеративна Република Югославия не е част от ИСЮЕ, така че инициативата не е директно засегната от събитията в Косово.
Проектът "Шифтър" включва големи и скъпоструващи проекти. Какви са възможностите на инициативата да съдейства за привличане на финансиране на проектите?
- Световната банка вече даде знак, че обръща сериозно внимание на проектите за подобрение на инфраструктурата на граничните пунктове. Проучваме също възможностите програмата за подобряване на енергийната ефективност да се финансира в голямата си част от частни инвеститори.
Кога смятате, че реално биха могли да стартират някои от проектите?
- Надяваме се, че до края на 1998 г. ще има конкретен напредък на всички проекти, чието начало бе сложено по-рано през годината.
Достатъчно активна ли е българската администрация в реализирането на етапите от програмата?
- Да.
Засега остава неясно как ще се разпределят "богатствата" на БКК
Купувачите на Пощенска банка - американската застрахователна компания АЛИКО и гръцкия "Консолидейтид еврофинанс холдингс" трябва да платят придобитите акции в доскорошната държавна банка най-късно до края на ноември. Това, което засега формално спира превеждането на договорените 38 млн. долара по сметките на предишния собственик - Банковата консолидационна компания (БКК), е разрешението на БНБ купувачите да придобият над 5% в Пощенска. Предстоящото плащане отново повдига въпроса какво ще стане с парите по-нататък. Принципните варианти са два - парите от всяка сделка (по един или друг начин) да се пръхвърлят в бюджета или пък средствата от продадените банки да се трупат в БКК до разтурянето й в началото на 2000 г. Проблемът може би трябваше да бъде повдигнат още след продажбата на Обединена българска банка през миналата година. Вероятно заради сравнително ниската стойност (общо за 3 млн. долара) на продадените акции тогава средствата останаха в БКК без особени коментари. Парите бяха преведени от инвеститорите в блокирана банкова сметка в БНП - Дрезднербанк на името на БКК. При изпълнение на условията на договора до 15 септември 1997г. сметката е трябвало да бъде деблокирана и средствата да бъдат на разположение на банковия холдинг, припомнят одиторите на БКК.
Парите от "Пощенска" също ще постъпят по сметка на холдинга, обясни изпълнителният му директор Петър Жотев. С тях обаче сумата, с която БКК разполага, ще надхвърли 41 млн. долара. Финансовата администрация вече се опитва да потърси механизъм, по който средствата от приватизацията на банките ще достигат до бюджета. Представители на правителството коментират, че именно това трябва да се случи, защото няма смисъл в лицето на БКК да се създава поредният фонд, който да размива истинската картина в бюджета. Международните финансови институции също изрично настояха за консолидиране на извънбюджетните средства в хазната, най-малкото заради по-точното им отчитане. "Държавата решава кога да ползва средствата от продажбата на банките", коментира г-н Жотев, отказвайки да се задълбава в темата.
Проблемът обаче е, че БКК е акционерно дружество, в което на всичкото отгоре акционери са финансовото министерство (47.5%), БНБ с (47%), Столична голяма община, държавни фирми, дори приватизирани вече предприятия. Това означава, че приходите в дружеството, макар и държавни по същество, не могат автоматично да бъдат насочвани към един от акционерите му.
Нещо повече - над 3% от капитала на БКК се държи неясни собственици. Някои от тях са приватизирани предприятия, които не са прехвърлили временните удостоверения в БКК на държавата преди приватизацията. Самата консолидационна компания обяснява в отчета си за 1997г., че заради този си статут въпросните дружества считат за основателно да имат претенции към БКК, Министерски съвет, промишленото министрество и БНБ за реално управление на неправомерно придобитите от тях дялове в холдинга. "Въпросът стои отдавна и постепенно се решава, но това не може да стане бързо", коментира г-н Жотев.
Чисто теоретично, ако холдингът реши да плати дивидент, такива дружества ще могат да претендират за част от него. Ако инвеститорите в "Пощенска" преведат средствата преди края на годината, от разликата между продажната цена на акциите и номинала им, БКК ще реализира (при равни други условия) печалба от 59 млрд. лв. Заедно с дивидентите, които холдингът ще получи от другите банки, приходите ще формират значителна печалба, разпределението на която ще е доста интересно предвид акционерната структура на БКК.
Аналогичен би бил проблемът, ако парите от приватизацията на банките бъдат разпределени при ликвидирането на БКК. Тогава на всичките й акционери ще се полага процент от ликвидационната стойност. Въпреки че логиката на акционерното право е такава, няма основание средства от приватизацията да се насочват другаде, освен към бюджета.
Решаването на въпроса как парите от приватизацията ще отиват в бюджета може да стане едновременно с изчистването на акционерната структура на БКК. Ако се реши как тези средствата да бъдат посветени само на бюджета, въпросът за отписването им от баланса на БКК в полза на хазната ще остане само счетоводен.
Въпросът в крайна сметка е какъв статут ще се даде на банковия холдинг. Разбира се има вариант като търговско дружество той да преценява какво да прави с парите от продадената си собственост. Може да се допусне дори, че част от тези средства са удачни да се финансират процедурите по приватизацията на останалите банки. Подобна концепция обаче е на крачка от нездравословната идея с парите да се покрива евентуална неефективност на държавни банки. Ако въпреки всичко бъде решено БКК да остане "богато дружество" до изтичане на срока, в който по устав съществува, тогава ще е много важно да се наблегне на прозрачността в отчетите на холдинга и на начина, по който се управляват парите му.
Ще запазят ли легалните застаховатили бизнеса на "ВИС и СИК"
"Дирекцията за застрахователен надзор ще предложи на лицензираните компании да поемат обслужването на застрахователните договори, сключени от дружествата, които трябва да напуснат бранша. Ако подобна сделка не се осъществи нелицензираните трябва да преминат към ликвидация или към производство по несъстоятелност ако активите им не са достатъчни", обясни Христо Христов, шеф на застрахователния надзор. Това в най-общи линии са вариантите за силовите дружества и тези на Мултигруп, на които официално бе отказан лиценз в началото на седмицата.
Четири от застрахователните дружества, които няма да получат лиценз са със сериозен дял в общото застраховане. Това означава, че голяма част от пазара ще остане свободен и борбата кой да грабне тази ниша ще е сериозна.
Основна част от портфейла на бившите ВИС, СИК и "Аполо и Болкан" е в автомобилното застраховане. По официални данни в момента в България има около 2.8 млн. автомобила. По груби изчисления трите дружества, останали без лиценз, са държали около 500 хиляди автомобила, само "Гражданската отговорност" на които носи годишни премийни приходи от около 7-8 млрд. лева.
Приходите от застрахователни операции на "Юнион инс", ВИС 2 и "Аполо и Болкан" за миналата година възлизат на 27 млрд. лева. За сравнение приходите на "Орел" (което се води за голямо дружество) за миналата година са около 7 млрд. лева, а ЗПАД "България" от всичките си продукти е набрала премии за 40 млрд. лв. Всичко това подсказва, че останалите без лиценз едва ли ще разпуснат структурите си, а ще потърсят начин да запазят поне малка част от приходите.
Преговори вече се водят.
Откакто беше обявено, че силовите дружества няма да получат лиценз, започнаха и спекулациите с тяхното бъдеще. "Забранените" дружества вече като че ли са решили как да излязат от ситуацията. Хора от бранша твърдят, че бившия СИК вече преговаря с дружеството на Васил Божков "Бул инс". Дали обаче портфейлът на СИК ще бъде прехвърлен към "Бул инс" или първото дружество ще работи като "изключителен брокер" за Божков, не е известно. "Портфейлът ни от застраховки е привлекателен. За тази година очакваме премиен приход от около 20 млрд. лв. Това е доста крупна сума като се има предвид, че с изключение на "Орел", "България" и "Витоша" всички други достигат месечния ни оборот за цяла година. Засега обаче не си прехвърляме договорите на друг, тъй като нямаме официален отказ на лиценз", отрече шефът на Съвета на директорите на "Юнион инс" Димитър Попов. За разлика от неговите твърдения обаче в офисите на СИК заявяват: "Чакаме инструкции. Изчакайте няколко дни и ще ви кажем кое дружество ще ви поднови застраховката". Други клиенти, чиито договори все още не са изтекли пък се притесняват дали въобще ще могат да намерят застрахователите си ако настъпи щета. "Нещо не вдигат телефона в отдела по колите", притесняваше се през седмица застрахован. Въпреки това повечето нелицензирани заявиха, че до последно ще плащат на лиентите.
Според вестник "168 часа" приемниците на ВИС 2 - "Планета инс" пък преговарят" с "Орел". Много вероятно е "Аполо и Болкан" да се обърнат към "Витоша", с която отдавна имат близки отношения. Между двете компании е съществувала договорка "Аполо" да издирва коли, застраховани във "Витоша" заради системата от вградени в автомобилите чипове, с която дружеството разполага. Подобен брак по сметка в настоящата ситуация не изглежда невъзможен.
Теоретичните варианти.
За какво по-точно биха могли да преговарят нелицензираните дружества, така че да запазят част от бизнеса си. На първо време те очевидно ще опитат да продължат работата си, използвайки чуждо име - това на "Бул инс", на "Орел" или на някой друг. Това най-елегантно може да стане с договор за посредничество. По принцип брокерите получават от застрахователните компании определен процент от премията. Ако става въпрос за "ползване на име" обаче може да се договори по- голям доход за прехвърлящите договори към легалното дружество. Този вариант ще е възможен особено ако се приемат предложените промени в закона, според които разрешението за брокерска дейност ще се издава от надзора, а не от Националния съвет по застраховане. Самите брокери могат да бъдат прекръстени още веднъж -два пъти, за да се запази доброто име на приемащото дружество. Проблемът на тази схема е единствено споразумението между двете страни. Чисто технически в същото време ще текат задължителните процедури по ликвидация на дружествата, на които е отказан лиценз. Ликвидиращите се компании трябва да бъдат на разположение на клиентите си и да плащат щети до изтичане на срока на последния договор. По същия начин ВИС-2 обяви ликвидация на дейността си в началото на лятото и би трябвало да обслужва старите си договори, въпреки че напоследък има клиенти, които твърдят, че не могат да получат обезщетенията си.
Чистият вариант за пълно оттегляне от пазара е нелицензираните да прехвърлят портфейлите си на някое работещо дружество. Това означава да му платят премиите, които са събрали от клиентите и да се разтоварят от отговорността. Дори някое от 4-те "отрязани" дружества да обяви, че прави точно това обаче пак може да се допусне, че то ще е с цената на скрито брокерство или таен договор да получават част от доходите на легалното дружество.
"При положение, че се наложи да прекратим дейността на дружеството, ще предпочетем продажбата на портфейла вместо ликвидацията, защото разходите са сравнително по-малки", обясни шефа на "Юнион инс" Димитър Попов.
Проблемът на продажбата на портфейли обаче е следния. Тарифите на ВИС, СИК и Аполо по застраховките "Каско" бяха с 3-4 процентни пункта по-ниски от тези на останалите автомобилни застрахователи, защото риска "кражба" при тях по-рядко се реализира (благодарение на контрола на улицата и върху каналите за износ на крадени коли и подкупите, давани на полицаи). При това положение ликвидиращата се компания ще трябва или да доплати, прехвърляйки портфейла си, или да го прехвърли заедно с услугата "намиране". Друг е въпросът дали лицензираните ще приемат подобна сделка.
Бюджетът пое и дълга на Булбанк към Полската централна банка
Външният ни дълг се увеличи с нови 123.5 млн. германски марки, след като миналия четвъртък държавата официално пое да изплаща депозити на Полската централна банка, вложен в Българската външнотърговска банка през 1989-1990 г. Министърът на финансите Муравей Радев и управителят на Полската централна банка Хана Гронкевич-Валц подписаха споразумение, с което уредиха този висящ проблем.
Става въпрос за депозити в размер на 25 млн. долара и 44 млн. марки, по които БВТБ спира да плаща лихви с мораториума, обявен през 1990 г. Според официалното съобщение на Министерството на финансите всички задължения на Булбанк били поети като държавни с решение на Народното събрание от 1992 г. Въпреки че е спорна логиката, по която бюджетът трябва да поеме да обслужва подобен депозит. Тук не става въпрос за получен кредит, попаднал после в държавно предприятие. Условията, по които се урежда висящото задължение, са доста по-привилегировани от другите. Признава се целият дълг, капитализират се всички натрупани лихви, включително и наказателните без никаква редукция. Изплащането ще става до 2010 г. с осемгодишен гратисен период. Ще се плащат пазарни лихви - шестмесечен ЛИБОР до края на годината. След 1 януари 1999 г. дългът ще бъде преоформен в евро и ще се плаща ЮРИБОР - лихва, която се формира на фондовата борса във Франкфурт.
В същото време кредиторите от Лондонския клуб бяха принудени да се съгласят с редукция на главницата и с 20-25 годишно разсрочване на задълженията. За част от капитализираните лихви се плащат по-ниски първоначални лихви.
"С неуредени сметки не се влиза в Европа", заяви при подписването министърът на финансите. Той посочи, че в скоро време страната ни ще постигне добър резултат в разговорите по дълга към Испания и Италия. Не е тайна, че поляците поставиха уреждането на спорния въпрос с депозита на централната си банка като условие за присъединяването на България към ЦЕФТА. "Почти изчистихме неуредените дългове от баланса си. Остават само 70 млн. долара", каза шефът на Булбанк Чавдар Кънчев. Неговата банка ще бъде агент по обслужването на полския дълг.
СДС е раздвоено за намаляване на данъците
Световната банка и МВФ искат рязко намаляване на ставките, за да се оживи икономиката
Публично обявеният център на втората част от данъчната реформа - намаляването на ДДС от 22% на 20% или на 18% може да бъде изместен от по-радикалните предложения на експерти от Световната банка и МВФ, които предлагат намаляване на ставките по данък печалба и данъчни стимули за инвестиции. Експерти от FIAS, консултантско звено от групата на Световната банка и от МВФ подготвиха доклад с препоръки за промени в данъчните закони.
Своите предложения експертите базират на математически модел, които показва, че пропуснатите приходи от намаляването на ставките ще бъдат компенсирани от премахването на ускорената амортизация в Закона за корпоративното походно облагане и облекченията в Закона за чуждестранните инвестиции. Това означава, че бюджетът като цяло няма да изгуби от предлагания пакет от промени - от една страна се намаляват ставките, от друга се разширява данъчната база.. Според експертите подобен модел на ниски ставки и по-широка база е по-справедлив и прозрачен, възприема се по-добре от бизнеса и се администрира по-лесно от чиновниците. По този начин България може да намали данък печалба от началото на следващата година (изпреварвайки Полша, която анонсира намаляването на данъка до 32% от 2000 г.), а през 2000 г. да обсъжда следващо намаление.
Интересното в случая е, че експертите на Световната банка и МВФ засега не срещат сериозна подкрепа от българска страна. Дори напротив, има индикации, че висши наши държавници ще се опитат да блокират подобно намаляване с аргумента "МВФ не дава". Управляващите са пред сериозен избор. Една част от тях, начело с финансовия министър Радев споделят схващането, че политиката на подсигурен и дори преосигурен бюджет трябва да се запази и не са склонни на по-сериозно намаляване на данъците. Друга част от икономическия блок на СДС държи партията да изпълни предизборните си ангажименти и да започне есента с мерки, които да насърчат бизнеса и да оживят икономиката и инвестиционния процес.
"Основна цел на данъчната политика ще бъде разширяването на данъчната основа в съчетание с намаляване, след внимателна преценка, на данъчните ставки", пише в правителствената програма за управление "България 2001". Малко повече от година след въвеждането на валутния борд, в условията на финансова стабилизация, небивал бюджетен излишък и подготовка за втория етап на данъчната реформа, времето за "внимателна преценка" очевидно е дошло. Не само защото законодателната програма на кабинета за следващите девет месеца предвижда приемането или променянето на повече от дузина закони, свързани с данъчния режим. Не само защото експерти от Световната банка и МВФ работят усилено заедно с Министерство на финансите и Агенцията за чуждестранни инвестиции по новите данъчни промени. А най-вече защото т.нар. първи етап на данъчната реформа засега не постига някои от основните, официално декларирани цели - стимулиране на бизнеса и в частност на инвестициите, опростяване на законодателството и на неговото приложение.
И ако досега МВФ беше дежурното извинение за българските власти при отказа им да намалят данъчната тежест, то сега положението е доста интригуващо - фондът и Световната банка изглеждат по-склонни да приемат намаляване на ставките, отколкото доста от "дисижън мейкърите" на българската икономическа политика. На какво се дължи това?
Бюджетният излишък - галеното дете.
Финансовата стабилизация и завидните бюджетни параметри са безспорни от статистическа гледна точка завоевания на кабинета Костов. И би било напълно разбираемо, от психологическа гледна точка ако част от управляващите не желаят да ги поставят и на най-малкото скорошно изпитание, за да не би да се лишат от възможността при всеки удобен случай да ги изтъкват като свой необорим успех. Мрачната картина на международната икономическа сцена би могла да послужи за добро оправдание в стил: трябва да си сложим по няколко чифта памперси, за да ни ни подмокри някои международен финансов потоп.
Статуквото може да бъде формулирано и малко по-различно - част от отговорните фактори приемат бюджетния излишък като своя първородна финансова рожба и съвсем в кръга на нещата предпочитат да си я дундуркат и да не желаят да се разделят с нея. Междувременно вниманието, умишлено или не, се отклонява в друга посока - как да се харчи бюджетният излишък (за инвестиции ли, за обратно изкупуване на държавен дълг ли, за субсидии ли), вместо дали пък да не се жертва бюджетният излишък като се намалят данъчните ставки и се стимулират дългосрочните инвестиции.
Дори и целият бюджетен излишък да бъде използван за инвестиционна дейност от страна на правителството, това едва ли ще реши генералния инвестиционен проблем. В т.нар. голяма инвестиционна програма на правителството огромната част от планираните вложения в икономиката през следващите години се очакват именно от частния сектор. Само че от него не може да се очаква да бъде стимулиран да инвестира само и защото и правителството инвестира. Той би инвестирал солидно единствено ако има солидни стимули за това.
Дори и целият бюджетен излишък да отиде за обратно изкупуване на държавен дълг, това би облекчило държавните финанси откъм разходната им страна, но в относително незначителна степен, погледнато по-напред във времето. А може би вече е очевидно, че балансирането на бюджета не може до безкрай да става чрез ограничаване на разходите, съчетано с данъчното изцеждане на светлата част от икономиката. По-добрият вариант изглежда този, при който дългосрочното решение би трябвало да се търси в приходната част, която при равни други условия би изглеждала далеч по-добре ако се финансира от една възходяща икономика.
Междувпрочем думата "инвестиция" (заедно с нейните производни ) претендира да е най-често срещаната в правителствената програма, разбира се след частицата "ще". Инвестиционните постижения на кабинета обаче засега са ограничени - ревалоризацията и отхвърлянето на МВФ-искането за еднократен данък върху ефекта от нея; приемането на ускорена (но не много) амортизация на някои новозакупени активи; стимули в Закона за чуждите инвестиции, които така и не сработиха; одобряването на две амбициозни инвестиционни програми.
