Анализът показва, че съзнание за необходимостта от осигуряване възниква след 25-годишна възраст. Хора на различна възраст би следвало да внасят различни суми (от настоящия момент до момента на пенсиониране), за да си осигурят сумарен доход два пъти над пенсията от НОИ (колкото по-малко са годините до пенсия, толкова по-голяма трябва да бъде годишната вноска, за да се постигне желаната възвращаемост на вложенията , т.е. доходът, който осигурените ще получават срещу натрупаните в пенсионния фонд средства). Таблицата показва вноските, които трябва да правят осигуряващите се от различни възрастови групи между 25 и 55 години, за да получат два пъти по-висока пенсия от очакваната от НОИ. Допълнителна годишна пенсия от 3002 марки след 33 години (което би била задължителната пенсия, индексирана при пет процента инфлация) ще получава този, който през следващите 33 години внася по 163 марки средно годишно.
Както личи от таблицата, онези, които в момента са на 52 години, би следвало да внасят по 938 марки средногодишно през следващите 8 години, за да имат допълнителна пенсия в момента на пенсиониране от 886 марки, колкото се смята, че ще е другата, получавана от НОИ.
Оттук би могло да се направят няколко важни извода. Първо, младите хора имат възможността да започнат отрано да се доосигуряват с неголеми вноски. Проблемите при тях са, че равнището на доходите им е по-ниско и че са по-малко склонни да мислят за старини.
Второ, хората на средна възраст (между 35 и 50 години) имат възможност да се осигуряват при по-високи вноски, понеже техните доходи са по-високи. Тази група като че ли е най-привлекателна от гледна точка на доброволните пенсионни фондове. Хората над 50 години вероятно ще се въздържат от участие в доброволните пенсионни фондове, понеже, за да получат втора пенсия, от тях те в момента би трябвало да заделят годишна вноска в рамките на 650 марки.
Трето, ако всички работещи на възраст между 25 и 55 години правят допълнително пенсионно осигуряване с намерението да получат пенсия в размера, посочен в таблицата, в България в доброволните пенсионни фондове годишно би трябвало да се внасят близо 1.5 млрд. марки.
Четвърто, посочените в таблицата годишни вноски са по силите на българи с доход над средния (за такъв е приет доход в рамките на 190 000 лева месечно).
Пето, средната месечна вноска, необходима, за да се изпълнят изброените горе условия на хипотезата, е 35 марки на месец. Съотнесено към средната работна заплата това прави 18.5% допълнително пенсионно осигуряване. Или, с други думи, срещу въпросните 18.5% се осигурява същият размер бъдеща (допълнителна) пенсия, която осигуряват и 37-те процента задължителни пенсионни осигуровки, каквито внасят повечето хора в разглежданата възраст (при изчисленията е заложено петпроцентно годишно нарастване на пенсиите). Разликата идва вероятно не просто от осигуряването срещу други осигурителни случаи, но най-вече от загубите поради вътрешно триене в сега съществуващата система.
Горните изчисления логично навеждат на въпроса защо да не се намали задължителната осигурителната ставка, за да може всеки да прави по-свободно своя избор за бъдещо осигуряване. Това вероятно ще спести пари на хората, които те ще изхарчат в икономиката или ще се отделят като спестявания. Въпросът всъщност отново опира до алтернативата - дали новата система ще даде на индивида възможности сам да избира гъвкава схема за собственото си осигуряване, или ще му бъде дадена единствено възможност за едно скромно допълнение към и занапред задължителните вноски към НОИ.
Новите данъчни стимули - уравнение с много неизвестни
През изминалата седмица шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев официално обяви отдавна подготвяните инвестиционни стимули, които ще влязат в сила чрез промени в данъчните закони и Закона за чуждестранните инвестиции. "Целта е правителството да покаже, че не е загърбило проблемите на бизнеса, а се стреми да отстои идеята, че растеж на икономиката се постига само с работещи фирми", коментира Василев. Предстоящите промени са разработени въз основа на консултации с представители на FIAS, структура на Световната банка. Всички стимули ще важат както за чужди, така и за български инвеститори.
Най-видимата в очите на обществеността поправка вероятно ще бъде намаляването на ставката на данъка върху печалбата. В момента ставката за фирмите с годишна печалба над 50 млн. лв. е 30% за републиканския бюджет и 10% за общините. Кумулативната ставка е 37%. Промяната ще стане чрез нови текстове в Закона за корпоративното подоходно облагане. Според Илиян Василев се обсъждат няколко варианта за стойността на кумулативната ставка (на данъка към държавата и към общините) - 32%, 33% или 34%. Възможно е да се приеме график, според който стойността на ставката ще се променя през различните години. Един от вариантите, който се обсъжда, е например кумулативната ставка на данъка върху печалбата да стане 27% до 2002 г. Окончателното решение ще бъде взето въз основа на модели, които показват ефекта от различните ставки.
Основните нови данъчни стимули за инвеститорите всъщност са два. Първият ще бъде възможността на новосъздадените фирми (т.нар. инвеститори на зелено) да се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност, независимо че нямат необходимия оборот. Според Илиян Василев това може да стане например, като се признават разходите и когато те надхвърлят 75 млн. лв., фирмата да има право на ДДС регистрация.
Вторият нов стимул ще бъде предвиден в Закона за чуждестранните инвестиции, от който ще отпаднат досегашните текстове за преотстъпване на 50% от данъка върху печалбата за десет години при т.нар. приоритетни инвестиционни проекти (такива бяха проектите с размер на инвестицията над 5 млн. долара, създаване на над 100 нови работни места или инвестиране в определени райони с висока безработица). Тези разпоредби ще бъдат заменени с уредбата на т.нар. инвестиционен данъчен кредит. "На практика инвестиционният данъчен кредит означава облагаемата печалба да се намалява с част от разходите за инвестиции. Ако ставката е например 10%, а инвеститорът е вложил 100 хил. долара, това означава, че размерът на облагаемата печалба ще му бъде намален с 10 хил. долара", обясни Илиян Василев. Засега не е ясно дали като инвестиционни разходи ще се признават само вложенията за покупка на дълготрайни материални активи (машини, сгради) или и други инвестиционни разходи, като например тези за консултации.
Ставката на инвестиционния данъчен кредит също не е уточнена, като досега са се обсъждали множество варианти между 3% и 10%. Според неофициална информация при ставка на инвестиционния данъчен кредит в размер на 10% ефектът на растеж и облекчаване на инвестициите ще бъде по-висок, отколкото при 50% преотстъпване на данъка върху печалбата. От Закона за чуждестранните инвестиции ще отпадне и текстът, според който досега се освобождаваха от данък върху добавената стойност, мита и такси внесени от чужбина машини и съоръжения на стойност над 100 хил. долара, ако бъдат внесени в капитала на местно дружество като непарична вноска. Новата идея е от ДДС, мита и такси да се освобождават всички вноски на чужди инвеститори в капитала на местни дружества независимо дали са парични или непарични и независимо от техния размер.
С промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане ще бъде премахната досегашната регулация на слабата капитализация, която пречеше на фирмите да ползват достатъчно заемен капитал за инвестициите си. Според шефа на АП вероятно ще се въведе съотношение между собствен и заемен капитал едно към едно, както е в повечето страни по свeта. Т.нар. данъчна регулация на слабата капитализация ще влиза в сила в случаите, когато тези равнища не са спазени и фирмите ползват прекалено много заеми.
На ред е преразпределение на застрахователния пазар
Какво ще стане със силовите застрахователни дружества? Бившите ВИС, СИК, "Аполо" и т.н., макар и с нови имена, засега не се очаква да получат застрахователен лиценз. Какво ще стане с техните клиенти?
Официалните лица избягват да говорят пряко по въпроса, въпреки че почти всички потвърждават неофициално, че мутрите няма да останат на пазара. Надеждата за чакащите започна съвсем да се стопява след изявление на Христо Христов, директор на Дирекцията за застрахователен надзор, в което той категорично заяви, че борците няма да получат лиценз. (Това важи и за дружествата на Мултигруп, чиито документи най-вероятно няма да бъдат одобрени заради задълженията на основния акционер към държавата.)
В случай че нещата се развият по този начин, става много интересно как ще бъде разпределен над 50-процентният дял в автомобилното застраховане, който тези компании държат. Естествено след толкова много шум около лицензирането им борците са обмислили вече различни варианти за дейността си оттук нататък. "Сменяме само табелките" е доста често срещан девиз в техните среди. Компаниите, които очакват да останат вън от пазара, ще се превърнат в брокери на лицензираните дружества и ще предлагат услугата вместо тях. В тази алтернатива те виждат възможност да запазят изградените си структури.
Може да се предположи, че при евентуален следващ опит за взимане на лиценз сегашните силови застрахователи ще се опитат да прикрият пряката си връзка с новите кандидатури. Но за да се радват на предишния дял от пазара, ще трябва да намерят начин да обявят това на по-широк кръг от обществеността. Немаловажна причина за големия пазарен дял на силовите застрахователи, особено от автомобилното застраховане, се дължи и на едни от най-ниските тарифи, които тези компании предлагат по застраховки "Каско". Дружествата, които работят със сравнително високи тарифи по този вид застраховка (и най-вече ДЗИ), изтъкват съвсем резонна причина за разликите в тарифите. При силовите застрахователи кражбата е много по-рядко събитие, отколкото при "нормалните дружества". Това се дължи на доста добре изградената им вътрешна система за откриване на откраднати коли. А тя се базира на методи, които трудно могат да се нарекат законни - съмнително добро познаване на каналите за износ на крадени коли и подкупване на полицаи.
Логично е, че доста клиенти са привлечени от по-изгодните тарифи на компаниите от рода на бившите трибуквени. "С това се обяснява и доста голямото разрастване на "Юнион инс" само за миналата година", коментира застрахователен специалист. Но много по-интересно е как ще се процедира с портфейлите на компании без лиценз. В момента решение на Националният съвет по застраховане чакат основно дружества с по-особен статут, или известни като силови застрахователи - "Юнион инс" (бившето СИК), "Планета инс" (превъплъщението на ВИС), "Левски -Спартак", "Аполо и Болкан" и дружествата на Мултигруп - "София инс" и "София - живот". Някак си на заден план остават другите чакащи на същата опашка - "Витоша", "Гранит" и "Гранит - пожар". За "Витоша" се твърди, че със сигурност ще бъде лицензирано, а за дружествата "Гранит" цари пълно мълчание.
Валутен борд в страната на чудесата?
Наистина е нелепо Русия еднозначно да се сравнява с България, но приликите между събитията у нас в края на 1996 и началото на 1997 г. и тези в голямата страна сега, по времето на сегашната криза, са удивителни. Смазващо еднакво е това, което поражда кризата, начинът, по който икономическите, власти реагират, вариантите, пред които се блъскат, и (може би) изборът, който ще направят.
Преди седмица по покана на правителствени служители в Русия и по препоръка на МВФ в Москва пристигна Доминго Кавало - той е бивш министър на икономиката в Аржентина, сочен за бащата на успешния валутен борд, който беше въведен там през 1991 г. "Рано или късно Русия ще трябва да въведе аржентинския план за спасение на рублата. Ако руснаците не спасят рублата и не заемат доверие от някоя твърда валута, както арженското песо, ще останат без база за бъдеща парична политика", каза Кавало пред световната преса. Отказът от независима парична политика, която често се превръща в политически инструмент, е един от основните аргументи, които се изтъкват като недостатък на валутния борд. Тази дискусия беше развита в България в навечерието на хиперинфлацията в края на 1996 г., но тя тепърва започва да става актуална в Русия.
Политическата подкрепа.
Все още, разбира се, не е сигурно дали руските политици ще осъзнаят кризата дотам, че да възприемат борда като неизбежно решение за спасяване на рублата. Както винаги в такива ситуации, икономистите не са категорични, че именно бордът е подходящото решение за Русия, нито пък политическата подкрепа за такова решение е гарантирана. Все още няма информация как гледа на идеята за валутен борд новономинираният от Елцин кандидат-премиер Евгений Примаков. Преди две години в България новата финансова система имаше доста по-широка подкрепа, която беше заздравена с пълното доминиране на една политическа сила на изборите. Всъщност Виденов сам беше приел въвеждането на валутен борд (и дори подготвил много неща), но неговото правителство очевидно не можеше само да разчита на подкрепа за подобна грандиозна реформа. Не по-малко интересен е въпросът за обстоятелствата, които съпътстваха кризата в България.
Тя започна така: банките бяха загробили парите на вложителите в лоши кредити за свързаните с шефовете им фирми и за държавни предприятия. БНБ, за да покрива дупките в банките (по сходни причини), печаташе пари и ги рефинансираше, без тези заеми да могат да се върнат. В същото време корупцията в митниците, несъбирането на данъците и субсидиите за икономиката доведоха до дупки и в бюджета, които също трябваше да се покриват със заеми от централната банка. Обслужването на вътрешния дълг при повишените лихви стана невъзможно. Реалното обезценяване на лева дълго беше прикривано с интервенции от страна на БНБ на валутния пазар, в резултат на което заедно с плащанията по външния дълг валутните резерви се изпариха. След като нямаше вече какво да крепи лева и след като безконтролното печатане на пари доведе до хиперинфлация, след като БНБ опита да спре храненето на банките и те фалираха, се стигна до зимата на 1996 г. и в крайна сметка до въвеждането на валутния борд като единствена гаранция за финансова дисциплина.
Ето как стана в Русия.
Там първо се продъни бюджетът, макар и на пръв поглед заради външни фактори - а именно спадането на цените на суровините, които пък са огромна част от руския износ. В Русия експортните такси (върху газ, нефт, метали) всъщност бяха източникът на средства, с които в бюджета се покриваха проблемите, наблюдавани в бюджета на България - данъци, митници, субсидии. Непредвидената дупка, резултат от кризата на стоковите пазари, предизвика и нарастване на руския дълг - правителството емитираше повече и повече облигации, за да посрещне разходите си. За разлика от България в последните месеци преди избухването на кризата, руските ценни книжа се пласираха добре, включително между чуждестранни инвеститори, и пазарът им беше напълно ликвиден. Може би именно участието на чужденци не позволи на руската централна банка (подобно на българската) инфлационно да финансира обслужването на тези книжа. Или поне печатането на пари в Русия засега не е достигнало българския вариант. В Москва взеха друго решение, което не е задължително по-доброто - практически обявиха мораториум по обслужването на рублевите книжа. Това веднага повлече девалвация на рублата, която вече не можеше да бъде удържана в следвания през последните няколко години коридор. Валутните резерви на руската централна банка, въпреки отпуснатите наскоро 3.8 млрд. долара от МВФ, се стопиха от интервенции, които така и не успяха да спасят рублата. В крайна сметка от около 6-7 рубли за долар преди кризата нивата достигнаха официално 13-14, а на черния пазар 20-25 рубли за долар. Инфлацията за август беше 16% (при по-малко от 1% в предходните месеци), а за първата седмица на септември - над 35%.
Девалвацията и отказът от обслужване на държавните ценни книжа повлякоха и банковата система, като в момента почти всички руски финансови институции са в технически фалит. Причините са в огромните позиции на руските банки в държавни ценни книжа (чиито цени се сринаха след обявеното реструктуриране), в срива на цените на акциите (в които като цяло инвестират много банки), в паниката и тегленията на депозити. Финансовите институции допълнително понесоха загуби от провалянето на огромно количество срочни сделки, които се сключваха, за да се предпазят от валутния риск.
Официалното обявяване на банковите фалити засега уж е избегнато с решението депозитите от шестте най-големи банки да се прехвърлят за обслужване в Сбербанк - руското ДСК, където влоговете са държавно гарантирани. Там на практика те засега остават замразени.
В опитите за спасяване на банковата система като че ли има най-много и в някакъв смисъл най-смешни прилики с България. Руските банки са рефинансирани от централната. У нас също имаше идеи за замразяване на влоговете, които за добро или лошо не се осъществиха. В крайна сметка депозитите също бяха прехвърлени за обслужване в спестовната каса и се обслужиха (левовите) само защото изборът между замразяване и инфлация беше решен в полза на второто. За капак руската централна банка е купила тамошната огромна банка СБС "Агро", в опита си да я спаси. У нас БНБ купи Агробизнесбанк за 1 лев.
Докога хиперинфлацията помага на борда.
Българският валутен борд до голяма степен беше облекчен от факта, че инфлацията изяде огромната част от тежестта на вътрешния дълг и след бордовия бюджет много лесно стана балансиран. Това може би нямаше да е така, ако строгата финансова система беше въведена няколко месеца по-рано, защото тогава разходите по обслужване на дълга щяха да са доста по-високи. Един вид на етапа, на който в момента е Русия.
В Москва в момента са изправени пред същия избор. Въпросът освен дали да въведат борд е дали преди това да не облекчат натрупаното напрежение в бюджета и банките с печатане на пари. От това ще се определят и базовите съотношения - на валутен курс и необходими валутни резерви при въвеждането на нов финансов ред. Решението обаче е трудно, защото събитията тепърва ще се развиват, и то без ясната гаранция, че ако се приеме крайният вариант (въвеждането на валутен борд), МВФ ще е сигурен източник за попълването на необходимия валутен резерв.
Пречи ли нещо на руския борд.
Освен че няма доверие към властта, което при определени политически промени е решим проблем, друг често срещан аргумент за невъзможността да се въведе борд в Русия е, че тя е огромна страна. Макар че не е много ясно какво точно това пречи на борда. За да се въведе той, са необходими решение, валутен резерв, подкрепа и увереност, че след това ще последват истински реформи. Големината на Русия може би рефлектира в броя и величината на неразрешените структурни проблеми, съмненията в решаването на които всъщност са истинският въпрос. Ако в България правителството не може да се справи с шепа шефове на държавни предприятия, които самоволно вдигат заплатите, с група престъпници, които корумпират митниците, с некадърността на бюрокрацията, какво остава за Русия, където тези проблеми са стотици пъти по-големи. Това са и част от притесненията на Международния валутен фонд, който за разлика от нашия случай засега не обещава финансова подкрепа за борда там. В България решението даже беше наложено от фонда като единствен вариант за продължаване на финансирането.
Според изчисленията на икономисти, цитирани в руската преса, за да се постигне покриване на 3/4 от рублевата маса, са необходими около 25 млрд. долара. В момента руската централна банка разполага едва с 10-11 млрд. долара, ако се броят и златните резерви. Покриването на разликата трябва да е свързано с много убедителност след всичко, което се случи в Русия през последните седмици.
Първият заместник изпълнителен директор на МВФ Стенли Фишер (който посети и България при въвеждането на борда) заявява: "Парите са краят на процеса, не началото, а процесът е в постигане на съгласие за следване на пакет от конкретни мерки и определена политика. Това ще включва намирането на пътища за решаване на проблема с мораториума по дълга, регулиране на отношенията с частните кредитори и връщането на Русия в международната система."
Един от начините за постигане на това, което Фишер казва, е въвеждането на валутен борд.
Накратко
Официалната част от редовната годишна среща на Световната банка и Международния валутен фонд ще се проведе от шести до осми октомври във Вашингтон. В програмата е предвидена, и специален семинар за България. Подобно внимание е оказано само на още една страна - Унгария. Темата на българската презентация е "От стабилизация към растеж" и ще се проведе на шести октомври. Очаква се участие да вземат високопоставени правителствени лица и поне един влиятелен външен наблюдател, който да може да даде независима оценка на положението в страната.
Съдебната регистрация на вливането на Българска търговска и индустриална банка в Кредитна банка се очаква да излезе до края на седмицата, съобщиха в четвъртък от кабинета на Любомир Филипов, прокурист в "Кредитна". Няма основания за притеснение, че въпросът с регистрацията ще срещне пречки или че ще се отсрочи във времето, допълниха от банката. Процедурата по вливането на БТИБ в "Кредитна" завърши в искания от БНБ срок - до 31 август, като остана само формалното й регистриране в съда.
Първа инвестиционна банка гласува увеличение на капитала си с 20% на извънредно общо събрание през изминалата седмица. Капиталът на ПИБ по международните стандарти е 19.5 млн. долара, 11 млрд. лева по вътрешните. Схемата за увеличение на капитала е пласиране на нови акции на международните пазари, като продажбата ще се организира от английската банка "Флеминг" (Fleming) със седалище в Лондон. В момента не е възможно да се каже колко ще стане капиталът в абсолютни числа, тъй като акциите няма да се продават по номиналната им стойност, обясни Мая Георгиева, изпълнителен директор в ПИБ.
Насърчителната банка за развитие на малкия и средния бизнес може да се открие през октомври, съобщи икономическият представител на немското посолство у нас Ханк Ван Кнобелсдорф на кооперационната борса "Варна - Райнланд Пфалц". Минималният капитал за откриване на банката е 10 млн. марки, като тя ще отпуска нисколихвени краткосрочни и средносрочни кредити от 5000 до 2 млн. марки.
Мисията на Световната банка в България обяви, че Андрю Воркинк е новият регионален директор за България, Румъния и Кипър. Той ще отговаря за дейността и проектите на СБ в тези страни. Назначението е на мястото на досегашния представител за трите страни Кенет Лей.
Позволете на капитала да се движи свободно
Видни икономисти препоръчаха на правителствата на пострадалите от азиатската икономическа криза държави Южна Корея, Индонезия и Тайланд да въведат контрол върху изходящите и входящи капиталови потоци. Подобна антипазарна мярка ще прекъсне връзката на тези икономики със световните капиталови пазари, което според въпросните светила на икономическата наука ще осигури краткосрочна стабилизация - глътка въздух, която да бъде използвана за провеждането на реформи. Историята и икономическите анализи доказват, че контролът върху капиталовите потоци ще влоши допълнително състоянието на вече силно увредените азиатски икономики. Ограниченията върху свободното движение на парите значително намаляват стимулите за инвеститорите да влагат средствата си в страни, нарушили пазарните правила. Чуждите инвестиции винаги са били ключов фактор за развиващите се пазари, включително и за Съединените щати, които през ХХ в. изграждаха икономиката си на базата на британските инвестиции. Контролът върху капиталовите потоци, измислен от Милтън Фридмън, който го определя като "едно от малките стойностни открития в икономическата наука", ограничава икономическата свобода. През последните 20 години повечето от държавите дадоха по-голяма свобода на стопанствата си. Свободната търговия и свободното движение на капитала послужиха като катализатор за увеличаването на други свободи. С проповядвания контрол върху движението на парите ще се постигнат противоположните ефекти. Нека да не ограничаваме свободата на капитала, за да не се окаже в един момент, че сме ограничили човешките свободи.
Комисията за нацисткото злато се саморазпусна
След като просъществува половин век, тристранната комисия, която беше създадена, за да разпредели между държавите златото, откраднато от нацистите през Втората световна война, се събра за последен път през тази седмица в Париж. След 52 години, преминали в издирване на повече от 330 тона злато, тристранната комисия, създадена през септември 1946 г., обяви, че е изпълнила мисията си, и връчи документите за дейността си на архива на френското външно министерство. "Комисията работи с достойнство и прецизност", заяви във френската столица Стюарт Айзенщат, заместник държавен секретар на САЩ по икономическите и земеделските въпроси. "С приближаването на края на века мисля, че завършването на дейността на комисията е един много положителен знак. " Остава да се уточни къде са останалите неоткрити тонове злато, защото сумираните искания на различните централни банки на европейските страни възлизат общо на 514 тона! Не бива да се изключва, разбира се, и хипотезата, че потърпевшите значително са завишили загубите си.
Възстановяването на почти цялото количество 336.5 тона злато, откраднато от банките (за разлика от това на частните лица), възлизащо днес на четири милиарда долара, беше извършено през периода 1947-1950 г. Втората вълна на възстановяване беше през 1958-59 г., Албания получи своя дял през октомври 1996 г. Що се отнася до петте и половина тона злато на страните от бивша Югославия, то ще бъде разпределено, когато бъдат решени въпросите между новопоявилите се суверенни държави.
Най-неприятният момент от работата на комисията беше свързан с невъзможността да се определи каква част от намереното злато е принадлежало на жертвите на холокоста, чиито бижута и зъбни протези от злато са били претопени от нацистите. Затова през декември миналата година беше създаден специален фонд, средствата от който ще бъдат разпределени между жертвите на нацисткия обир. Досега 15 страни са направили вноски във фонда в размер на 60 милиона долара.
С вероятното разрешаване и на висящите въпроси около застраховките и откраднатите произведения на изкуството, които ще бъдат обсъждани на предстоящата през декември във Вашингтон конференция, човечеството ще има по-чиста съвест да затвори тази срамна страница от историята на отминаващия век. На въпрос на в. "Либерасион" защо бяха необходими 50 години на международната общност, за да се заинтересува истински за съдбата на нацисткото злато и ценностите, откраднати от евреите, Стюарт Айзенщат отговаря, че става въпрос за комбиниране на много фактори. "Вероятно нищо нямаше да се появи пред публиката, ако не беше натискът на Световния еврейски конгрес. Краят на студената война освободи някои страни и те можаха да вземат позиция по въпроси, които преди това не желаеха да обсъждат. Много документи от времето на Втората световна война станаха достъпни, което позволи да бъдат събрани повече информации. Освен това съществува и усещането за натиск от страна на времето - все по-малко са живите, пострадали от холокоста. Необходимо е и да знаем цялата истина за най-ужасното събитие на века, преди да влезем в третото хилядолетие."
Накажеш ли, ще бъдеш проклет
Независимо с каква честота се проявяват терористичните актове всяка следваща тяхна атака шокира международната общност. Така и трябва да бъде. Това човешко деяние си остава най-презряното престъпление, защото в основата му стои умишленото убийство на невинни хора като средство за постигане на обречени на неуспех безумни каузи. Погрешно е да се приравнява желанието за възмездие, съпровождащо терористичните актове, на отчаяна проява на безсилие. Гневът на обществото е най-мощното оръжие на антитерористите и то не трябва да бъде притъпявано. Ако обаче общественият гнет предизвика прибързан пропорционален удар срещу терористите, единственото, което ще постигнат желаещите мъст, ще е усилване на импулса за посегателства срещу човечеството.
Това не означава, че всеки път, когато американци станат жертва на терористичен акт, Америка трябва да се въздържа от отмъщение. Америка е специфична мишена за терористи като тези, взривили посолствата в Кения и Танзания на 7 август, защото извършва неща, за които други държави нямат необходимия потенциал. Америка действа в съответствие с интересите си, но тя прави това и в интерес на своите съюзници и всички демократични държави. Америка е нещо като полицай на световния ред, поставен да действа в условията на неадекватна законодателна система. В случаите, когато терористите все пак трябва да бъдат наказани, източникът на възмездието може да бъде единствено Америка. Но дори и тогава Америка трябва да се ползва с подкрепата на международната общност, а това може да бъде постигнато само с пълната прозрачност на военните действия и доказателства за необходимостта от тяхната употреба.
Със сигурност не са много здравомислещите хора, които допускат, че атакуваната от Америка цел в Афганистан е нещо различно от база на ислямистки терористи. Много хора са убедени, че ползващият се със статуса на терорист номер едно в света саудитски дисидент Осама Бен Ладен е замесен в атаките срещу двете американски посолства в Западна Африка. Тези два аргумента са вероятно достатъчни да убедят много хора поне на Запад, че американската военна интервенция е била необходима и справедлива. А това дали тя в действителност е била такава е една друга тема. Ако допуснем, че изстреляните от Америка ракети са създали 10 хиляди нови фанатици, които не биха били такива, в случай че американците се бяха въздържали от ответен военен удар, оценката за американските действия ще бъде силно негативна. Но истинността на подобно допускане може да бъде обявена едва след няколко години.
Атаката срещу Судан е друго нещо. Въпреки че финансовата връзка между фармацевтичния завод и Бен Ладен е потвърдена, не са открити доказателства за употребата на биологически и химически оръжия в терористичните актове срещу посолствата в Кения и Танзания. Твърди се, че въпросният фармацевтичен завод с помощта на Ирак е произвеждал нервопаралитичен газ. Доказателствата за подобно производство могат да бъдат открити в проби от почвата около завода, но никога няма да бъдат оповестени, защото ще поставят в опасност информаторите на тайните служби. Логично правителството на Судан не вдигна много шум около инцидента. Проблемът в Судан не е само в нежеланието да бъдат разкрити доказателствата за производство на нервопаралитичен газ, нито в решението да бъде унищожен точно този фармацевтичен завод при наличието на много други съмнителни обекти, нито пък в липсата на връзка с избухналите бомби в американските посолства. Военният удар бе използван от Бил Клинтън да измести фокуса от разразилия се сексскандал. Освен всичко друго американската атака дойде да напомни, че американското разузнаване не е безпогрешно и че американските военни сили са способни да допускат огромни грешки. Още един пример за това е сваленият преди десет години от американска ракета самолет на иранската цивилна авиация с 290 пътници на борда.
Бичът на девалвацията се стовари и върху Украйна
Националната банка на Украйна (НБУ) обяви, че променя валутния коридор на националната валута, хривнята спрямо долара от 1.80-2.25 хривни към 2.5-3.5 хривни за долар. Според шефа на централната банка Виктор Юшченко разширяването на валутния коридор е предприето в отговор на ситуацията на световните финансови пазари и особено вследствие на кризата в Русия. Придържането към курса на икономически реформи налага предприемането на настоящите мерки, смята украинският банкер. Именно като част от тези реформи бе въведен валутният коридор, смятан за финансов инструмент, използван от централната банка за подсигуряване на инвеститорите срещу валутен риск. След хиперинфлацията в Украйна бе създадена новата парична единица, хривнята, която замени изцяло обезценения карбованец.
Украйна бе засегната твърде силно от финансовата криза в Русия. "Не храня никакви илюзии и добре разбирам, че нашите икономики са тясно свързани", заяви президентът Леонид Кучма. Според официални данни украинският износ за Русия е 32% от общия износ на страната, а вносът - 38 на сто от общия внос. В резултат на хаоса в руската финансова система и девалвацията на рублата хривнята падна до 2.24 за долар. Търговията на междубанковия пазар бе спряна за няколко дни и не бе обявяван фиксинг за американската валута. За да преодолее парализата на пазара, централната банка оповести, че разширява коридора на обмяна на 2.50-3.50 хривни за долар. Според директора на централната банка промяната на границите на валутния коридор ще предотврати възможностите за валутни спекулации, които пък биха довели до изкуствено напрежение в икономическата и социалната сфера. Той твърди, че разширяването на валутния коридор ще подкрепи външнотърговските операции и конкурентоспособността на Украйна на международните пазари, ще подсигури вземането на допълнителни заеми и ще намали влиянието на долара.
НБУ възнамерява да вземе мерки за регулиране на междубанковия валутен пазар, а максимални усилия ще бъдат насочени към осигуряване на долари, заяви Юшченко. Той обяви категорично, че страната ще продължи да обслужва външните си задължения и интересите на инвеститорите са от първостепенна важност за Киев. Шефът на банката посочи, че политиката, засягаща финансовия пазар, вече е била съгласувана с МВФ. В подкрепа на тези изявления на 4 септември, деня, в който валутният коридор бе разширен, бордът на директорите на МВФ реши да отпусне на Украйна заем на стойност над 2.2 милиарда долара. В официалното съобщение на фонда се набляга, че парите се отпускат, за да бъде запазена украинската икономика от негативното въздействие на кризата в Русия.
Кредитът трябва да подпомогне и правителствените планове в областта на икономиката за 3-годишен период. До 2000 г. украинското правителство възнамерява да изпълни програма за заздравяване на държавните финанси и да осъществи широка структурна реформа, която да осигури на страната икономически растеж и подобряване на жизнените стандарти. Планът предвижда амбициозна икономическа реформа, програми за подобряване на фискалната дисциплина, реформа в енергийния и земеделския сектор и поддържане на бюджетен дефицит от 2.3 на сто. Изискванията на фонда включват увеличаване на производството и намаляване на годишната инфлация от 10 на 7 на сто. Освен това Киев се задължава да не получава кредити от "пазара на краткосрочните заеми". Получаването на този заем автоматично ще деблокира кредитната линия на Световната банка, съобщи премиерът Валери Пустовойтенко. Според него става дума за 800 милиона долара, които ще бъдат използвани за реформа на финансовия сектор, за развитие на промишлеността, въгледобива и земеделието.
Припомняйки за срещата на Кучма с изпълнителния директор на МВФ Мишел Камдесю в Крим, президентският съветник по икономическата политика Валери Литвитски наблегна на важната роля, която Леонид Кучма е изиграл за осигуряването на заема от МВФ. В началото на годината обаче фондът денонсира една от програмите си за Украйна именно заради забавянето на реформите, а западните държави обвиниха за това президента Кучма. Същите обвинения отправи и левоцентристката парламентарна фракция на Социалистическата и Селската партия, които призоваха за започване на процедура за отстраняването на Кучма, за оставка на кабинета и за провеждането на предсрочни президентски избори. В декларация на левите партии се казва, че държавният глава системно нарушава конституционните норми и противозаконно променя бюджета на страната. Кучма е обвинен и в действия от криминален характер, които са довели до обедняването на хората и до увеличаване на престъпността и корупцията. "Няма нужда да се търсят причините за кризата в Русия или пък някъде другаде, безсилието на украинските управляващи доведе до колапса на националната валута", се казва в документа.
Атаките срещу президента се свързват и с предстоящите през следващата година избори. Обстановката се усложнява и от въпроса за неизплатените заплати и пенсии, а също и от високото ниво на безработица. По данни на агенция "Интерфакс - Украйна" в Донецкия район на всеки работещ се падат по седем безработни. Но значително по-важен проблем представлява издръжката на армията в условията на финансова нестабилност. Министърът на отбраната ген. Олександър Кузмук протестира срещу проектобюджета за 1999 г., който орязва разходите, предвидени за нуждите на военните. Военният министър заяви, че предвидените 1.300 милиарда хривни (579.5 милиона долара) са крайно недостатъчни и съкращението може да има трагични последици. "Дори при сегашните нива на финансиране тази сума може да покрие едва 46 на сто от нуждите на армията", заяви ген. Кузмук и призова да бъде отпусната минималната необходима субсидия, която ще гарантира отбраната на страната, плащането на заплатите и осигуряването на храна и дрехи за армията.
В същото време президентът Кучма обяви в обширно интервю по телевизията, че правителството ще трябва да предприеме строги и непопулярни мерки, за да гарантира, че Украйна няма да бъде засегната от кризата в Русия. Той обяви, че не съществуват икономически предпоставки за финансова криза в Украйна и че проблемът е чисто психологически. Затова основната цел на антикризисната програма на правителството и централната банка е да поддържат стабилна украинската валута. "В края на краищата Украйна е голяма държава и стабилната икономическа и политическа ситуация в страната е от голямо значение за цяла Източна и Централна Европа. Ето защо аз мисля, че международната общност и финансовите институции трябва да проявят необходимия интерес, така че Украйна да продължи по пътя, който е избрала", заяви Леонид Кучма. Пропускайки, може би умишлено, немаловажния факт, че Украйна е и ядрена сила. Каквито и изявления да прави правителството в Киев обаче, очевидно е, че финансовата криза, разпростряла се над половината свят, вече нахлува и в Украйна.
Русия - дори надеждата е на път да загине
Докато генерал Лебед въвежда извънредно положение в Красноярския край, Борис Елцин се опитва да прокара кандидатурата на Виктор Черномирдин, а Владимир Жириновски казва, че неизбирането на Черномирдин ще предизвика проливане на кръв, докато същото неизбиране обедини несъвместими по принцип идеологически формации като блока "Яблоко" и комунистите на Генадий Зюганов, страната върви уверено към икономическия си крах. Засега конкретен план за излизане от кризата има само вече бившият кандидат за премиер.
Черномирдин излезе пред Съвета на федерацията с икономическа програма, която не може да не предизвика скептицизъм. Програмата му се дели на два етапа и започва със заплащане на дължимите суми по пенсиите - 20 милиарда рубли, за военните - 3.5 милиарда рубли, а също така стипендии, заплати във военнопромишления комплекс и здравеопазването. Няма спор, че това е нужно и донякъде би закрепило доверието в правителството. Но разходната част никога не е била подлагана под съмнение. Далеч по-интересният въпрос е откъде да се вземат тези пари.
Отговорът на Черномирдин е доста противоречив и изграден от взаимноизключващи се аргументи. Контролируемата парична експанзия (което по същество си е печатане на пари) се съпровожда с увеличение на валутните резерви на централната банка (не става ясно как). По-нататък се примесват някои елементи на валутния борд, като обвързване на паричната маса със златно-валутните резерви на банката. Вторият етап включва твърда политика по отношение на предприятията - строга финансова дисциплина, бързи процедури за банкрут и ликвидация, опростена данъчна система и т.н. В най-добрия случай, ако Черномирдин стигне до използването на този план, то ще трябва да го продаде на Запада, без чиято поддръжка все по-очевидно не може да се мине. Което открива един друг интересен въпрос за
Проблемът с краха на руската икономика на Запад се третира като подхвърлянето на горещ картоф. Във Вашингтон са склонни да представят нещата по-скоро като европейски проблем, от Западна Европа твърдят, че Международният валутен фонд е този, който трябва да реагира, а фондът привежда като аргумент факта, че се нуждае от повече поддръжка от страна на Вашингтон. И докато Западът се чуди каква е адекватната стратегия в случая и дали президентът Елцин е все още печеливша карта, времето минава, а кризата се задълбочава. Разбира се, най-сериозният аргумент в полза на помощ от страна на Запада за Русия са над 22 000-те ядрени бойни глави, с които Русия разполага.
Така или иначе засега преобладава мнението, че тази криза трябва да се реши от самите руснаци, защото излетите в помощ на руската икономическа реформа между 70 и 80 милиарда долара странно съвпадат с оценките на института "Брукингс", че капиталът, напуснал Русия, варира между същите числа. В добавка трябва да се отбележи, че MВФ дискретно е на път да отложи септемврийския транш за Русия. Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се, но засега изглежда, че те
Кандидатурата на Виктор Черномирдин е вече два пъти отхвърлена. Но дори да бъде приета, планът му за изход от кризата, както бе коментирано, е доста лабилен. Единственият човек, който има адекватна реакция в момента изглежда, е Григорий Явлински. За съжаление, в момента, здравият разум отстъпва пред тънките политически сметки, най-вече от страна на комунистите. Те очевидно търсят дивиденти от положението в страната и разчитат едни нови избори да им донесат достъп до изпълнителната власт, което ги кара да са твърди в отказа си да приемат Черномирдин като министър-председател. От съвсем други, принципни, мотиви "Яблоко" и Григорий Явлински не могат да приемат кандидатурата на Черномирдин - те намират новия стар премиер също отговорен за сегашната ситуация (което той не отрича), както и факта, че програмата му за излизане от кризата не звучи убедително. Ако се отстранят политическите сантименти и се погледне практично на поуките, всички в Mосква е време да разберат, че за съжаление
Управляващите в Москва трябва да погледнат истината в очите, а тя е, че през последните седем години се гради просто едно лустро на пазарна икономика. Приватизацията на големите индустриални предприятия, която облагодетелства близки до Кремъл бизнесмени, създаде олигархията. Същевременно техните конгломерати от банки и предприятия имат изключително нездрава структура. Главен фокус на техните инвестиции станаха политиците, които да продължават да им помагат да разширяват на безценица империите си. При липсата на теоретическа подготовка, парадоксално или не, руснаците построиха капитализъм по ленински. Нека си спомним как според класика на комунизма в условията на капитализъм се образуват едни огромни монополи и те завземат властта от правителството и установяват управление на страната, съответстващо на собствените им интереси.
Не на последно място международните финансови институции също имат принос към сегашната ситуация. По техните рецепти в Русия всичко се движеше сравнително спокойно. Овладяна инфлация, стабилна валута, дори някаква приватизация и либерализация на търговския режим и финансовите пазари. Висеше само хроничният проблем с несъбиране на данъците и бюджетния дефицит, произтичащ от това. И докато според MВФ и Световната банка по всички важни показатели имаше напредък, някак си незабелязан остана един далеч по-важен проблем. И той е, че
Руската икономика си докарва валута от износа основно на нефт и газ, от инцидентни продажби на оръжие и от заемите, сключвани с MВФ, Световната банка и други външни кредитори. Руската индустрия няма стоки, които да са конкуренти на западните пазари, но също така няма и стоки, които да са конкурентно способни дори на вътрешния руски пазар. Още повече че според рецептите на MВФ след либерализирания външнотърговски режим западни и руски производители се състезават почти на равна нога. В един руски магазин за хранителни стоки до 80% от стоките са внос. Огромният внос е факт не само при хранителните стоки. Внася се всичко. Като се прибавят спадналите цени за нефт и газ на световните пазари и както винаги хроничното несъбиране на данъци, е просто учудващо, че началото на катастрофата се забави толкова.
Който и път да поемат тези, които ще управляват Русия, за руските граждани не се очертава нищо радостно през идните месеци. По-малко лустро и повече солидност. По-малко политика и повече икономическа практичност. Това са основните принципи, върху които трябва да се гради руската икономика в близко бъдеще. Ако тези принципи са схванати и има политическата воля и желание за прилагането им, то за Русия все още има надежда. Ако не, дори и надеждата скоро ще загине.
Костенурките стигат последни на финала
Мнозинството от страните в Централна и Източна Европа срещу предоставянето на изключителни права за ключови дейности в телекомуникационните си индустрии привлякоха крупни чужди инвестиции за телекомуникационните си монополи в периода след рухването на комунизма. Щедро предоставените гаранции за далеч не толкова скромни печалби за определен период от време се оказаха неустоима примамка за големите играчи в сектора.
В дейностите извън монополните права конкуренцията между мрежовите оператори и провайдърите на услуги значително се изостри. Бумът на мобилните телефони и експанзията на Интернет-доставчиците не биха били възможни извън контекста на тази конкурентна борба.
В резултат на всичко това потребителите на телекомуникационните услуги в региона вече могат да извършват плащания с кредитни карти, банкови транзакции, изпращане на файлове с данни. Тези чужди доскоро услуги за източноевропейците не са достатъчни обаче да задоволят изискванията на модерните икономики поне в два аспекта - концентрацията на телефонните линии на сто души от населението и техническата изостаналост на телекомуникационните компании в региона.
Пълната либерализация на телекомуникациите в Централна и Източна Европа ще има за резултат намаляване на цените на международните разговори и разговорите на дълги разстояния след навлизането на нови оператори на пазара, борещи се за дял от нововъзникналите пазари. Първоначално в най-силна степен ползата от по-ниските цени ще се усети в корпоративното общество, след което облагите под формата на по-ниски цени на стоките и услугите в резултат на намалени производствени разходи ще се прехвърлят и върху потребителите, за които международните разговори са рядкост.
Правителствата в Централна и Източна Европа и големите оператори в индустрията заслужават да бъдат поздравени за постигнатото досега. Те все още са само в началото и трябва да знаят, че сега е моментът да променят стратегиите си. До много скоро се водеха дебати дали е оправдано привличането на стратегически инвеститор в началния етап на преструктурирането на държавните телекомуникационни монополи. Приватизацията чрез стратегически инвеститори в Чехия и Унгария (швейцарската Swisscom и шведската Telia притежават 27% в чешката SPT Telecom, а Deutsche Telekom и Ameritech са собственици на 60% от унгарската Matav) даде изключителни резултати. Броят на телефонните линии на SPT Telecom се увеличи двойно след 1990 г., а в периода 1998-2000 г. се очаква на всеки сто души да се падат 43 телефонни поста. Предвидените инвестиции за следващите две години възлизат на 4.2 млрд. долара. В Унгария гъстотата на телефонните постове достигна 32% и се очаква до 2000 г. ежегодно се увеличават с 13 линии на 100 души.
Полша отхвърли възможността стратегически инвеститор да приватизира полския оператор Telekomunikacja Polska (TPSA), поради което е все още в държавни ръце с всичките негативни последствия от това. Процедурата по смяната на собствеността в TPSA все пак ще бъде стартирана през ноември. Една четвърт от компанията ще бъде продадена на фондовите борси във Варшава и световните финансови центрове. Правителствен източник не отрече възможността на един по-късен етап в приватизацията да бъде използван стратегически инвеститор, а в министерството на съобщенията обмислят и по-скорошното предлагане на TPSA на стратегически инвеститор. Полският опит дотук доказа неефективността на приватизация без стратегически инвеститор.
През август президентът на Русия Борис Елцин подписа декрет за продажбата на 25-процентов дял от руския монополист "Связьинвест", планирана за октомври. Въпреки надигащата се вътрешна опозиция чуждите инвеститори ще бъдат допуснати до участие в приватизацията - изпадналата в колапс финансова система на Русия се нуждае повече от всякога от външен ресурс.
На Балканите предстои приватизацията на две телекомуникационни компании - българската БТК и румънската RomTelecom, които имат много общи неща помежду си. И в двете държави на приватизацията на държавните монополи бе отделено огромно медийно пространство и пропорционално бездействие в смяната на собствеността на БТК и RomTelecom.
В България отговорът на въпроса каква част от БТК да бъде приватизирана и изготвянето на проект за дългоочаквания закон за телекомуникациите отнеха една година на правителството. В северната й съседка процедурата за приватизацията на RomTelecom бе стартирана едва през март 1998 г. - 8 месеца след избора на Goldman Sachs за консултант по приватизацията на държавната телекомуникационна компания. И в двата случая първоначалните амбициозни срокове останаха само пожелателни.
В Букурещ и София очакват приватизацията да приключи до края на годината за RomTelecom и до пролетта на 1998 г за БТК. Вероятността тези срокове да бъдат спазени се увеличава от натиска на Световната банка върху правителствата на двете държави и необходимостта от укрепване на доверието на международните инвеститори. Българското предложение е за 51% от БТК. Властите в Румъния са с нагласата да се разделят със скромните 35%, напълно достатъчни да бъде придобит от стратегически инвеститор контролният пакет акции на RomTelecom. Румънците предвиждат и втора фаза за оттеглянето на държавата от RomTelecom - първична публична емисия на 60% от акциите на компанията. Други 5 на сто ще бъдат предложени на заетите в RomTelecom.
Сред потенциалните кандидати за дял от двете компании са гръцката ОТЕ, американската SBC Communication и консорциум от Telecom Italia и KPN (Холандия). Големият въпрос за управляващи и инвеститори е цената на БТК и RomTelecom. В Румъния се надяват да прибавят към държавната хазна 1.4 млрд. долара, а в България - малко над 1 млрд. долара. Дали в действителност Букурещ и София ще получат исканите пари за телекомуникационните монополи е доста съмнително. С раздържавяването на телекомуникационните компании в Европа и натиска на Световната банка правителствата на двете балкански страни трябва да се задоволят с това, което им бъде предложено.
В Румъния гъстотата на телефонните линии на сто души е 15%, повече от една трета от които са цифрови. Недостатък на RomTelecom е слабото покритие на крайните райони, където този процент е едва 4-5. Това означава, че между 2.5 и 3 хиляди селища не ползват телефонни услуги въобще. Смесените дружества на RomTelecom с Alcatel, Ericsson, Nortel и корейската LG Information and Communications запълниха донякъде тази пазарна ниша, но твърде много все още предстои да бъде направено.
В България на всеки сто души се падат 32 телефонни поста, което според стандартите в Централна и Източна Европа прави БТК привлекателна за инвеститорите. В началото на годината стартираха 11 цифрови централи в ключовите за страната бизнесцентрове. Въпреки това стратегическият инвеститор, който закупи БТК, ще трябва да вложи значителни средства за разширяването и осъвременяването на мрежовото покритие.
Ако либерализацията на телекомуникационната индустрия в Централна и Източна Европа се състои, транснационални алианси като WorldCom ще се включват в наддаването за тромавите монополи в региона. В крайна сметка печеливши от очертаващата се ценова война ще бъдат потребителите.
Свърши ли най-лошото за Русия
Само преди една седмица Русия изглеждаше изправена пред политически апокалипсис и пълен икономически колапс - правителството беше без избран председател, националната валута се обезценяваше с всеки час, държавните облигации струваха малко повече от стойността на хартията, на която са отпечатани, а акциите представляваха интерес само за любителите на силни усещания сред инвеститорите. Единственото, което можеше да гарантира спестяванията на населението, беше покупката на долари и друга западна валута. Тези, които не успяха да се доберат до безценната зелена валута, бяха готови да похарчат рублите си за всичко, което очакваха да запази стойността си през следващите седмици и дни. Продажбата на битова техника и автомобили местно производство отбелязва рязко увеличение, започнаха да се появяват съобщения за празни рафтове в магазините. Разликата от последните години на перестройката, когато на щандовете лежаха само етикетите на липсващите стоки, е, че сега дефицит няма, просто никой не желае да продава, защото не знае каква цена да постави, за да избегне евентуалните загуби. От средата на седмицата се наблюдава пълен обрат - рублата започва да си връща позициите, които загуби след 17 август, а с кандидатурата на Евгений Примаков президентът Борис Елцин намери премиера, който ще допадне на повечето депутати, и поуспокои политическите страсти. Положението изглежда под контрол, но спокойствието е измамно, защото нито един от проблемите, с изключение на избора на премиер, не е решен.
На кого е по-изгодно назначаването на Примаков засега не е ясно, но и двете страни в противостоянето избягнаха най-лошите изходи за себе си - Държавната дума се размина с разпускането при трети отрицателен вот и получи премиер без президентски амбиции (засега), а Елцин успя да си осигури премиер, в чиято лоялност и послушност може да бъде сигурен. С нито едно от своите действия след назначаването си през януари 1996 г. външният министър не даде повод на държавния глава, на когото е пряко подчинен, да се усъмни в добрите му намерения към Кремъл, а в същото време беше сред малкото членове на последните три кабинета, които се ползваха със симпатията на депутатите. След като успя да примири враждуващите политически лагери, сега пред Примаков стои далеч по-трудната задача да състави дееспособно правителство, което да измъкне Русия от икономическата криза. Въпреки признатите му административни качества успехът на новия премиер ще зависи изцяло от действията на икономическия екип на правителството.
Неговите участници не са известни, но може да се предположи, че в него ще намери място сегашният вицепремиер Борис Фьодоров, който вече беше назначен за представител на Русия в преговорите с международните финансови институции. Присъствието му ще бъде от голямо значение за международната подкрепа за кабинета, защото той е приеман като гаранция срещу безразборното печатане на пари и спирането на реформите. Участието в кабинета на прозападно настроения Фьодоров ще трябва да компенсира част от отрицателните емоции, които ще предизвика извън Русия избирането за министър-председател на бившия шеф на външното разузнаване. Като министър Примаков оказваше подкрепа на Ирак и Сърбия противно на желанията на Запада, за което през март вестник "Уолстрийт джърнъл" призова Елцин да го свали от поста му. Вместо да изпадне в немилост обаче, Примаков стана номер две в държавната йерархия, което заедно със засилването на административните методи в регулирането на руската икономика може да бъде прието като завой в обратна посока. Спомен за съветското минало ще бъде и връщането в правителството на Юрий Маслюков, член на комунистическата партия, който преди две седмици излезе от кабинета заради несъгласието на Черномирдин да му предостави необходимите правомощия като министър на промишлеността.
Уволнението на Сергей Кириенко по време на финансовата криза предаде държавния глава доброволно в ръцете на противниците му, съсредоточени в Държавната дума. Парламентът едва ли се е надявал, че толкова бързо след априлското унижение при избора на Кириенко ще получи възможност да си върне на Елцин за всички обиди през последните години. В очите на опонентите си президентът е грохнал лъв, намиращ се на предсмъртно легло, особено след като подписа без възражения политическото споразумение, изготвено от двете камари на парламента, предвиждащо прехвърляне на част от контрола върху работата на правителството от президента към депутатите. Затова и лидерът на комунистите Генадий Зюганов за първи път си позволи открито да го нарече пропил се алкохолик. Допреди няколко месеца Елцин все още демонстрираше здрава хватка върху управлението на страната и съпротивата срещу действията му изглеждаше безсмислена.
Президентът повярва, че два пъти ще надхитри по един и същ начин депутатите, но не си даде сметка, че неизвестността около здравословното му състояние и обявеното желание на Черномирдин да стане президент няма да се харесат на Думата, в която има трима вероятни участници в изборите през 2000 г. Това едва ли е оказало влияние върху позицията на лидера на "Яблоко" Григорий Явлински, който отдавна изразява недоверие към Елцин и неговите премиери, но подобно нещо не може да се твърди за Владимир Жириновски и Зюганов. Налагането на позицията на Думата по такъв важен въпрос като избора на премиер ще засили амбициите на лявата опозиция, която готви всенародна акция на протеста на 7 октомври и не се отказва от намеренията си да започне процедурата по импийчмънта на президента.
Предпоставките за рязкото поевтиняване на рублата бяха ясни и разбираеми, но трудно може да се намери причината за бързото й движение в обратна посока. Версиите се въртят около решението на централната банка да задължи всички износители да предоставят 50% от приходите във валута за продажба на Московската валутна борса и липсата на рубли в банките за покриване на срочните договори. Не е лишено от логика обяснението, че правителството и централната банка са повторили фокуса от 1993 г., когато в резултат на бързото поскъпване на долара и последвалото падане на курса му хазната намери необходимите й рубли за изплащане на задълженията в бюджетната сфера, без да прибягва до печатане на пари. За последните седмици централната банка продаде 9 милиарда долара от своите резерви, за които е получила минимум 100 милиарда рубли, които биха стигнали за покриване на неизплатените заплати. Прекаленото престараване в свалянето на курса и отменянето на девалвацията няма да донесе нищо хубаво на руската икономика, която значително изостава като ефективност и обем от водещите в света, но в която цените в началото на август бяха равни на 70% от световните. Неколкократното увеличение на цените и падането на долара ще направят още по-малко конкурентоспособни националните производители. Поскъпването на рублата ще засегне тежко дребните търговци, които са купували стоката си при курс 15-20 рубли и сега не могат да я продадат.
Несигурността за бъдещето на рублата се съпровожда от неяснота около реструктурирането на вътрешния дълг. Не са известни окончателните условия, по които ще се трансформират облигациите с падеж до 31 декември 1999 г., дали те ще могат да се търгуват на вторичния пазар и при какъв курс ще се заменят ГКО-ОФЗ за новите книжа, деноминирани в долари. Тримесечният мораториум дойде като удар под пояса за чуждестранните инвеститори, които държат солидни пакети от ГКО-ОФЗ. Чужденците страдат и от възможността търговските банки в страната да откажат изпълнението на срочни валутни договори в размер 10 милиарда долара. Някои от големите световни банки обявиха загубите си от събитията в Русия: Barclays - 325 милиона британски лири, Nomura Securities - 350 милиона долара, Travelers Group - 60 милиона долара. След първоначалния шок инвеститорите започнаха да мислят за ответни действия. Под заплаха може да попадне собствеността на руските банки в чужбина, възможни са искове в международните съдилища срещу правомерността на спирането на плащанията, след като то не беше съпроводено от необходимото изменение в закона.
Духовете бяха допълнително разбунени от съобщението на рейтинговото агентство Fitch IBCA, което предсказа възможен мораториум и върху външния дълг. Според агентството до края на годината Русия трябва да плати 4.5 милиарда долара по външните си кредити, а през 1999 г. - повече от 16 милиарда. Според заместник-директора на МВФ под въпрос е новият 4.3-милиарден транш от МВФ, което ще принуди Русия да използва парична емисия за покриване на бюджетния дефицит и ще я направи още по-непривлекателна за чужденците. Заместник-директорът на фонда Стенли Фишер открито заплаши Русия, че няма да получи повече пари, ако прибегне до печатането на пари. В много тежко положение е банковата система, която е заплашена с пълен крах, след като девалвацията превърна големите задължения във валута към чужди банки в непосилно бреме, а нарасналото търсене на долари от населението още повече източи трезорите. Централната банка вече отне лицензите на Токобанк и "Империал". Противоречиви действия бяха предприети за гарантиране на вложенията на физическите лица в най-големите частни банки чрез прехвърлянето им в руската ДСК "Сбербанк". Това решение обаче повече приличаше на конфискация, след като валутните спестявания ще бъдат изплащани в рубли от средата на ноември по курса на 1 септември и за това централната банка се принуди да въведе доброволен режим за операцията.. Новата икономическа политика (НЕП), приета от Ленин в началото на 20-те години, имаше за цел да спаси властта на болшевиките, изправили се пред опасността от народно недоволство заради мизерните условия на живот. Излизането от сегашното положение също предполага нестандартни и извънредни ходове, които да стабилизират националните финанси и да създадат предпоставки за промишлен ръст. За разлика от Черномирдин пред Примаков не беше поставено условие да представи програма за дейността си, така че не е ясен пътят, по който ще поеме Русия и той ще бъде свързан с избраните ръководители на икономическите министерства. Борис Фьодоров е твърд привърженик за въвеждането на валутен борд и фиксирането на курса на рублата, колкото може по-бързо. Все още нито една политическа сила не е подкрепила идеята и това ще стане много трудно, защото в очите на повечето руснаци прикрепването на рублата към чужда валута би изглеждало като поредната злонамерена проява на Запада. Показателен за това е навикът на председателя на Думата Генадий Селезньов да представя България като пример за загубата на национална независимост заради въведения паричен съвет.
Освен липсата на политическа воля пречка за фиксирането на курса са малките резерви на централната банка, които не могат да покрият наличната парична маса от 360 милиарда рубли. Нужни са 10-20 милиарда долара нови кредити, а трябва да се мисли и за задълженията по заплатите, които през тази година придобиват рекордни размери. Присъствието в кабинета на Юрий Маслюков може да доведе до залитане към увеличаване на държавния контрол в икономиката, който може да доведе до национализация на банки и предприятия, ограничаване на конвертируемостта на рублата, засилване на протекционизма. Върху бъдещия икономически курс влияние ще окаже новият председател на централната банка, който да замени подалия оставка Сергей Дубинин. Фаворит за поста е Виктор Герашченко, който е подкрепян от комунистите. Той вече беше председател на централната банка в началото на 90-те години и името му се свързва с усиленото раздаване на кредити и мека парична политика, спомогнали за високите темпове на инфлация през периода. Наличието на привърженици на държавното регулиране и либералната пазарна икономика в правителството може да предизвика безкрайни спорове между реформатори и консерватори, които ще поставят под въпрос успешната му работа и ще отнемат част от времето му. А това е ресурсът, от който Русия изпитва най-тежък дефицит.
Глобалната икономика сведе глава пред рецесията
Малцина виждаха във верижната девалвация на източноазиатските валути през лятото на миналата година нещо повече от официално признание за несъстоятелността на тезата за азиатското икономическо чудо и ревизия на азиатските ценности, върху които се изграждаха местните икономики "чудо" . Сред тях със сигурност не бяха бюрократите от МВФ и Световната банка. Месеци преди да се сринат тайландският бат, индонезийската рупия и корейският вон, МВФ и Световната банка привеждаха в подкрепа на съществуването си резултатите на тигровите икономики. Нещо повече - финансовите чиновници във Вашингтон проповядваха азиатския модел - финансиране на дългосрочни проекти с краткосрочни чужди капитали, привлечени с правителствени гаранции и нива на възвращаемост, непостижими в развитите икономики, в бавно възстановяващата се от дълговата криза през 80-те години Латинска Америка и наскоро разсеклите възела на комунизма източноевропейски държави.
Дори циклистите, вероятно подвластни на безпрецедентния неинфлационен вече 8-годишен ръст на американската икономика и разсейването на облаците около стартирането на Европейския валутен и икономически съюз, се ограничиха до лансирането на тезата за остра форма на финансова вирусна инфекция, въпреки че изминалият период от последната глобална рецесия през 1991 г. предполага поредния допир с дъното.
Когато обаче азиатският грип покоси флиртуващата още от 1992 г. с рецесията японска икономика, доминото на глобалната рецесия взе да се нарежда. Малкото останали след първите валутни сътресения в Азия инвеститори панически изтеглиха капиталите си от региона, влагайки ги в американски държавни облигации и акции, търгувани на фондовите борси във финансовите оазиси САЩ и Западна Европа, а конкурентната девалвация в Югоизточна Азия в борбата за дял от чуждите пазари надвисна и над китайския юан. Обезценката на юана е без алтернатива, ако управляващите в Пекин не се откажат от твърде амбициозната цел за 8 на сто икономически ръст през настоящата година, възможен единствено при ръст на китайския износ. При липсата на входящи капиталови потоци на постъпленията от износа разчитат и всички останали по-малки източноазиатски икономики, за да постигнат изискваните от МВФ бюджетни излишъци, както е записано в неадекватните оздравителни програми на фонда. Централната драма тук е, че китайските стоки и тези, произвеждани в стопанствата на боледуващите азиатски съседи, си оспорват едни и същи пазари. В този смисъл всяка обезценка в региона ще бъде последвана от нова верижна азиатска девалвация.
Международната финансова система в сегашното й издание пренася финансовите сътресения от една локална система в друга главно по два начина - бягството на краткосрочния капитал от рисковите пазари в случай на паника сред инвеститорите от влошаване на макроикономическите показатели и срива на световните цени на суровините, реализацията на които носи основните приходи в националните бюджети на държавите, чиито индустрии са структурирани на базата на износа на суровини. Едновременното им проявление стана причина за девалвацията на рублата и обявения от Русия мораториум върху краткосрочния външен дълг на държавата. Естествено за руските неблагополучия допринесоха и чисто вътрешни проблеми - ниската събираемост на данъците, хаосът в банковата система, нерентабилните производства, скритото управление на финансовата олигархия, в чиито ръце попадаха траншовете от международната финансова помощ за Русия.
Именно на комплексното действие на тези два фактора се дължи и суматохата на финансовите пазари в Латинска Америка - девалвацията на венецуелския боливар и очертаващата се нова девалвация в края на годината, непосредствено след президентските избори, атаките срещу мексиканското, аржентинското и колумбийското песо и бразилския реал. Своята заслуга дадоха и валутните спекуланти, чиито действия обаче не са толкова причина за краха на финансовите пазари в Русия и Латинска Америка, колкото катализатор на процеса.
Със статут на рискови пазари Русия, Венецуела и Бразилия бяха принудени да поддържат високи лихвени равнища в периода след юли 1997 г. и да се разделят с немалка част от валутните си резерви с цел да задържат чуждите пари в икономиките си и да не допуснат завихрянето на инфлационната спирала, увеличавайки още повече бремето на вътрешната задлъжнялост. Резкият спад на цените на суровия петрол в началото на тази година удари сериозно Русия, Мексико и Венецуела, отваряйки бездни в бюджетите на тези страни, а огромните загуби от ниските цени на кафето влошиха силно публичните финанси на Бразилия.
Силното оскъпяване на вътрешния финансов ресурс вследствие на повишените лихвени проценти и нарастването на рисковата премия, изисквана от чуждите инвеститори при емисии на деноминирани предимно в американски долари правителствени книжа, актуализира въпроса за девалвацията на валутите на развиващите се пазари в Латинска Америка, с което порочният кръг се затваря - рисковите капитали ще напуснат района, инфлацията ще галопира, покупателната способност на населението ще се свие и в крайна сметка рецесията ще стане реалност. Не толкова черен вариант е незабавното рязко повишаване на лихвените проценти и ангажирането на САЩ в спасителните операции, с което латиноамериканският крах просто ще получи отсрочка.
До потъването на Русия и последвалия финансов шок в Южна Америка САЩ доказваха в продължение на една година истинността на поговорката "всяко зло за добро" - трусовете в Азия бяха точно това, от което прегряващата американска икономика се нуждаеше, за да отложи спускането към дъното. От позицията на световен лидер САЩ бяха длъжни да покажат загриженост за финансовата парализа в Югоизточна Азия. И го направиха - безкрайни публични прояви на най-висши американски държавници и топфинансисти, изразяващи се единствено до критики към бившия премиер на Япония Риутару Хашимото и неговия наследник Кейзо Обучи в провеждане на фискална и финансова политика, усилващи азиатската криза - факт, който не бе далеч от истината, както и вербална подкрепа на оздравителните програми на МВФ. И за да не бъдат американците обвинени в голословие, финансовото министерство на САЩ поръча съвместна валутна интервенция на Федералния резерв и японската централна банка в подкрепа на йената, осъществена на 17 юни.
Краткосрочният капитал, напуснал Югоизточна Азия и рисковите пазари, се насочи към фондовите борси на САЩ. Цените на акциите и финансовите деривати дръпнаха рязко нагоре, счетоводното богатство на американците набъбна завидно, а компаниите получиха достъп до евтин ресурс. Почувствали се богати, американците потребяваха почти всичките си доходи, като заделените в касите за черни дни средства изтъняха към средата на годината до 0.6% от доходите. Силният долар, последица от предпочитанията на инвеститорите към американски правителствени ценни книжа и деноминирани в долари облигации, и по-ниският американски износ компенсираха влиянието на нарасналото потребление и евтиния финансов ресурс, осигурявайки умерен ръст на икономиката при почти пълна заетост и минимално увеличаване на ценовите индекси.
В случай че азиатската икономическа криза се възпроизведе в Бразилия, Мексико, Венецуела, кредитната експанзия на САЩ и реализирането на повече от половината от американския износ в региона ще отредят на Съединените щати роля подобна на тази на Япония в Югоизточна Азия. Потенциалната корекция на показателите на щатската икономика в негативна посока ще се отразят на очакванията на инвеститорите, които със същата скорост, с която напуснаха азиатските нововъзникнали пазари, могат да обърнат гръб и на САЩ. Освен ако управляващите във Вашингтон не открият предимства в политиката на малайзийския премиер Махатир Мохамад.
В началото на миналата седмица известният с негостоприемството си към МВФ и вижданията си за силно регулирана от държавата национална икономика Махатир Мохамад взе съдбата на Малайзия в свои ръце. Скандалният министър-председател уволни финансовия си министър Анвар Ибрахим и освен с премиерските си функции се нагърби лично и с финансите на държавата. Мохамад наложи забрана върху износа на капитали от страната, включително и тези на чуждите инвеститори в рамките на една година, считано от 1 септемврил. С този ход Мохамад цели намаляването на лихвените проценти, без това да се отрази върху разменните курсове на рингита и оттук върху вътрешните ценови равнища. С намаляването на цената на финансовия ресурс Мохамад очаква рецесията в страната да премине в икономическо оживление. Остава отворен въпросът как Мохамад ще неутрализира финансовия шок от изтеглянето на чуждите капитали след една година, ако, разбира се, допусне това да се случи.
С Югоизточна Азия, Япония и Русия, трайно позиционирани на дъното, и Латинска Америка на ръба на финансовия колапс, с всички негативни от това последици за САЩ, глобалната икономическа рецесия се върна на бял кон.
МП приватизира "Захарни заводи" чрез увеличение на капитала
Министерството на промишлеността (МП) гласува увеличение на капитала на "Захарни заводи" в Горна Оряховица в полза на офшорната фирма "Глобал Ю Ес консълтинг" (Global US Consulting), регистрирана на Вирджинските острови. Американската фирма получи правото да купи 722 901 акции от нова емисия по 8.24 долара всяка, с което става собственик на 51% от капитала на "Захарни заводи" - Горна Оряховица. Държавният дял от 75% става 36.7%, делът на бившия приватизационен фонд "Труд и капитал" вече е 9.8%, а този на индивидуални акционери - под 3% от капитала. Общата сума, която Global US Consulting трябва да внесе в капитала, за да придобие мажоритарния пакет, е в размер на 5.9 милиона долара. При така направената сделка постъпления в държавния бюджет няма, а инвестициите остават в изпадналото в тежко финансово положение предприятие.
Процедура за приватизация на "Захарни заводи" беше открита от Агенцията за приватизация през септември 1997 г. Два месеца по-късно тя беше закрита и процедурата, предоставена на МП. Единствената причина, която се изтъква за спирането на процедурата е желанието на "Ман шугър" да инвестира в смесено дружество. Според представители на МП до по-сериозни разговори с "Ман шугър" така и не се е стигнало, поради което се приема офертата на никому неизвестната американска фирма. Три години по-рано, през 1994 г., "Ман шугър" заяви намерението си да купи "Захарни заводи" за пет милиона долара съвместно с финансовата къща "Омнитех". Министър Румен Биков обаче отхвърля офертата като крайно неизгодна.
Аргументите на МП в полза на решението за смесено дружество са, че това е най-добрият начин за съживяване на производството и средствата от приватизацията да останат в самото предприятие, вместо да отидат в държавния бюджет. Методът на приватизация чрез увеличение на капитала се изтъква от МП като особено подходящ за декапитализирани предприятия. Не е ясно обаче какво в тези случаи пречи на министерството да продава срещу един лев и ясен договор за инвестиции, вместо да заобикаля закона за приватизация. По този начин да избягва отговора на въпросите
През изминалата седмица Мултигруп протестира срещу приложената схема и намекна за далеч по-изгодни оферти, които са били пренебрегнати от Министерството на промишлеността. От държавното ведомство отрекоха категорично да има подадени други оферти за смесени дружества. При липсата на доказателства, че по-добра оферта наистина е била подадена, по-вероятните причини за протестите е прилагането на метод на приватизация, който досега беше патент предимно на Мултигруп и беше неколкократно прилаган със съдействието на държавни служители.
Решението за "Захарни заводи" е в противоречие с публично изказваните твърдения на министъра, че е принципно погрешно паричните постъпления да влизат в предприятията вместо в бюджета. При опитите за прилагане на подобни схеми преди (при ОЦК - Кърджали и "Бороспорт" - Боровец, с участието на Мултигруп) те бяха квалифицирани на най-високо ниво и от самия министър Божков със силни определения с криминална окраска.
Другите аргументи на специалисти от МП за "специалния подход" по отношение на "Захарни заводи" - Горна Оряховица, бяха свързани с ключовото му значение за развитието на захарното производство у нас. При сделката с Global US Consulting обаче гаранция за бъдещи инвестиции в предприятието на практика няма. Не е тайна, че задълженията за инвестиции в огромната част от обикновените приватизационни сделки остават само на хартия. Трябва да се има предвид също, че в случая става дума не за обикновен приватизационен договор, а за задължения за инвестиции, формулирани в неизвестно каква юридическа форма.
Последният аргумент на министър Божков в полза на смесеното предприятие е, че така по-лесно ще се намери купувач на останалия миноритарен пакет. Предвид досегашната практика обаче да се очаква друг инвеститор е почти невъзможно и най-вероятният сценарий е този пакет да бъде придобит от същия купувач, естествено на много по-ниска цена за акция.
За разлика от другите методи на приватизация (публично оповестен конкурс и търг) участието в увеличението на капитала на външен инвеститор има една изключително важна разлика -
Приватизация на дружество чрез увеличение на капитала се използва за първи път от сегашното правителство. По време на кабинета на Жан Виденов и преди това МП често прибягваше до този способ за раздържавяване, но никога досега това не се е случвало за подобно по размер предприятие. При така избрания от МП метод за "спасяване" на завода в Горна Оряховица критиките са повече от нормални. След сключването на сделката промишленото министерство не предостави на пресата никаква информация относно новия собственик - как е бил избран, къде е регистриран и какъв опит има в производството и търговията със захар. Според акционери, присъствали на общото събрание, председателят на борда на директорите на "Захарни заводи" Васил Карамочев е признал, че информация за купувача няма и фирмата е само посредник между продавача и истинския купувач.
Поради липсата на всякаква информация за произхода на новия собственик не бива да се изключва и възможността Global US Consulting да е свързана с "Ман шугър", но да се използва офшорна фирма, за да се избегне скандал. В подкрепа на тази теза е и услужливата декларация на английската фирма, с която отрекоха да са предлагали на МП по-добри условия.
Според специалист в МП, пожелал да остане анонимен, идеята на "Ман шугър" за смесено дружество е била "прегърната" от сегашните шефове на завода като вариант за запазване на статуквото. Аргументите в полза на твърдението, че сегашните шефове са свързани с американската фирма са сериозни. Като страна в предварителните разговори с "Ман шугър" те са разполагали с пълната възможност да саботират развитието на сделката. Не е случаен и фактът, че никому неизвестната американска фирма е представила петгодишна програма за развите на цвеклопроизводството в района, изцяло подкрепена от специалистите от МП. Според в. "Стандарт" сделката е консултирана от Николай Димитров, за който се твърди, че е свързан с "Омнитех". Други твърдения свързват двама от сегашните шефове на завода - Димитър Димитров (директор на бившето СО "Българска захар" от 1972 до 1989 г.) и Васил Карамочев с финансовата къща "Омнитех", известна с участието си в сделки с петрол на "Евроенерджи". С това тезата за чуждия инвеститор, който ще възстанови производството на захар, става все по-невероятна.
"Захарните заводи" АД в Горна Оряховица представляват цялостен производствен комплекс, който се състои от шест отделни части - завод за производство на захар, завод за производство на спирт, завод за захарни изделия, завод за опаковки и печат, завод за резервни части и машини и ТЕЦ за пара и електроенергия.
Към края на 1997 г. загубите за дружеството са в размер на 5.110 млрд. лв. Задълженията възлизат на 19.257 млрд. лв. Дружеството е разположено на площ над 1000 декара и в него работят около 1500 работници.
"Балкан еър" е избраният купувач на авиокомпания "Балкан"
Дружеството "Балкан еър" е избраният купувач на авиокомпания "Балкан". Информацията е била съобщена на Агенцията за приватизация миналия четвъртък от Мая Ангелова, представител за България на "Тройханд Остойропа Бератунг" (ТОБ), посредник за продажбата на "Балкан", на среща с изпълнителния директор на АП Захари Желязков.
Другите две оферти за участие в приватизацията на "Балкан" бяха подадени от Российский авиационн й консорциум (в който основният участник са Внуковские авиолинии) и от регистрираното в Швейцария дружество "Ер България". В него акционери са две авиационни дружества от структурата на Мултигруп - "Ер виа" и "Ер България", но финансирането се осигурява от фирми, близки до "Мобилтел".
ТОБ обяви избора си в края на изминалата седмица чрез официално съобщение, в което се казва, че започва преговори с "Балкан еър" по приватизационния договор за мажоритарния пакет от капитала на авиокомпанията. В информацията на ТОБ изборът е аргументиран с това, че офертата на "Балкан еър" най-добре отговаря на прeдставите на правителството за приватизацията на авиокомпания "Балкан". В предложението на избрания купувач убедително били представени намеренията на кандидата за финансирането на сделката, средствата за преструктуриране на дружеството и за обновяване на самолетния парк.
"Срокът на договора на ТОБ изтече на 7 септември, но с този посредник нямаме никакъв проблем. Те имат анализ на офертите на трите кандидата и са постигнали съществени подобрения в предложенията. Имат предложение за избор на купувач и другата (тази - б.а.) седмица ще направят доклад пред Агенцията за приватизация, с който ще съобщят своя избор. След това ние ще дадем становище дали да продължат преговорите с избрания купувач", заяви пред "Капитал" Захари Желязков, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Той допълни, че се е съгласил срокът на договора на ТОБ да бъде удължен с един месец - до 7 октомври, който според него бил напълно достатъчен, за да приключат преговорите с избрания купувач по проекта за приватизационен договор. "ТОБ настояваха за продължаване на срока на договора с два месеца, защото твърдят, че има правен проблем във връзка с изключването на земи от капитала на авиокомпанията и обявяването им за публична държавна собственост по новия Закон за въздухоплаването. Аз обаче мисля, че не можем да запазим дружество с мащабите на "Балкан" в замръзнало състояние и кандидатите трябва да бъдат убеждавани да го купят в състоянието, в което се намира", каза още Захари Желязков. Според него избраният купувач бил съгласен с това.
Според неофициалната информация офертата на "Балкан еър" се оценяваше като най-добрата още след отварянето им. След допълнененията към офертите, които направиха трите кандидата за авиокомпанията, "Балкан еър" пак беше класирано на първо място. Предложението на избрания купувач е за 75% от капитала на авиокомпания "Балкан". Това е максималният пакет, който беше обявен за приватизация с решение на АП през май. Офертата предвижда инвестиции на обща стойност над 300 млн. долара за следващите пет години. Цената в офертата на "Балкан еър" е в размер на няколко милиона марки. Отделно от сумата на инвестициите мениджърското дружество има разработена схема за погасяване на задълженията на авиокомпанията, с която е ангажирана влиятелна западна банка. Според източник от дружеството в офертата на "Балкан еър" е записано, че кандидатът е готов да поеме задълженията на авикомпанията, направени не по-късно от 31 май 1998 г. Същото важи и за сделки, свързани с прехвърляния на активи. На практика това означава, че "Балкан еър" е заявило готовност да купи авикомпания "Балкан" в състоянието, в което се е намирала към края на май тази година.
"Балкан еър" беше създадено от 500 служители на авиокомпанията в началото на тази година с единствена цел участие в приватизацията на "Балкан". Дружеството беше регистрирано с капитал в размер на 1 млрд. лв., от които бяха внесени само 250 млн. лв., а останалите 75% от капитала не бяха внесени с цел да бъдат записани от чужд инвеститор. От официалното съобщение на ТОБ става ясно, че "Балкан еър" участва в приватизацията на авиокомпанията съвместно със западни партньори. Информацията отпреди няколко месеца беше, че партньори на "Балкан еър" са дъщерни фирми на "Луфтханза", частната британска авиокомпания "Върджин Атлантик", "Дженерал илектрик кепитъл сървисис" - дъщерна фирма на "Дженерал илектрик".
Според запознати от офертата на мениджърското дружество става ясно, че мажоритарният пакет от акциите вече е станал собственост на външна компания. Фактът, че има мажоритарен собственик на "Балкан еър", вероятно означава, че предстоят промени в управителния и надзорния съвет на дружеството. В ръководството на "Балкан еър" сега влизат бившият изпълнителен директор на авиокомпанията Валери Доганов, бившият шеф на дирекция "Чартърни превози" Иван Соколов, командирът на отряд "Боинг" - 767 Красимир Минков. Сред по-известните акционери на мениджърското дружество единствено търговският директор на авиокомпанията Петър Петров продължава да е на същата длъжност и след промяната в ръководството на "Балкан". Представители на авиокомпанията зад граница се оплакаха, че въпреки оставането на Петров в "Балкан еър", той упражнява върху тях натиск да напуснат дружеството и да изтеглят началната си вноска.
Шефът на АП слага край на скандала с "Русенска корабостроителница"
Корабостроителницата да се продаде на немците, но да се плати на посредника по приватизационната сделка, е намерението на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, който явно е решил да приключи скандала с "Русенската корабостроителница" по схемата и "вълкът сит, и агнето цяло". Той съобщи през изминалата седмица, че решението за продажбата на мажоритарен пакет от Русенската корабостроителница на немското дружество РКМД (Русенско корабно мениджърско дружество - Rousse Shipyard Beteiligungsgesellshaft) ще бъде внесено в надзорния съвет през следващата седмица (от 14 септември нататък - б.а.). Миналата сряда на първото заседание на надзора за есенния сезон Желязков е уведомил членовете на съвета за развитието на сделката за Русенската корабостроителница. "Надзорът не иска предварително съгласуване по въпроса за избора на купувач и остави това решение на мен", заяви изпълнителният директор на АП.
Същото намерение обаче - да внесе проектодоговора с избрания купувач за Русенската корабостроителница за разглеждане от надзора на АП, е взел и Ди Еф Си (DFC), упълномощеният посредник за продажбата на предприятието. Единствената разлика в сравнение с плановете на Захари Желязков беше тази, че Ди Еф Си възнамерява да предложи проектодоговор с друг избран купувач - словашката корабостроителница "Словенски лоденице" (СЛК). Тъй като в закона за приватизацията не се казва кой има право да внася в надзорния съвет проектите на приватизационни сделки (например дали само изпълнителният директор на АП), на практика се оказва, че е възможно пред надзора да бъдат предложени два алтернативни проектодоговора - единият на Ди Еф Си, а другият - на Желязков.
"Това е абсурдно, но, формално погледнато, не е изключено. Надзорният съвет по принцип сам решава какво да разглежда", коментира Захари Желязков. Източници от надзорния съвет обаче твърдят, че решението да гледат и двете оферти е взето още когато посредникът е уведомил за предпочитанията си.
Според анализа на офертите, направен в АП, предложението на РКМД е класирано на първо място по почти всички показатели. Предложението на немското дружество включва цена в размер на 1.614 млн. долара за мажоритарния пакет от корабостроителницата, докато офертата на СЛК е за цена в размер на 1.5 млн. долара. Според добре осведомен източник обаче СЛК има споразумение да продаде незиползвани активи на Русенската корабостроителница на българската "Корабоимпекс" и получените средства (в размер на около половин милион долара) да преведе веднага на държавата. По този начин на практика сумата, която държавата ще получи от сделката със СЛК, достига два млн. долара. Това обаче не е отразено в сравнителната таблица на агенцията. Инвестиционната програма на РКМД предвижда малко над 14 млн. марки (около осем млн. долара), докато СЛК е предложила малко над 12 млн. долара.
По всяка вероятност най-важната причина за избора на немското дружество РКМД е фактът, че то се ползва с подкрепата на представители на висшата държавна администрация. Според запознати един от защитниците на РКМД е зам.-министърът на промишлеността Марин Маринов. В същото време грубото незачитане на избора на посредника Ди Еф Си вероятно е било улеснено и от едномесечното отсъствие от България на Георги Папломатас, шеф на звеното на програма САРА. Папломатас беше инициатор на редица помирителни срещи между АП и външните посредници и винаги е настоявал държавните чиновници да се съобразяват с независимостта на приватизационните агенти.
Основните аргументи на АП, посочени преди две седмици в полза на немския кандидат, бяха два - първо, че купувачът е договорил изплащане на дълга на корабостроителницата към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) в размер на около девет млн. долара, и второ, че банковата гаранция на СЛК е изтекла няколко дни преди обявяването на окончателното решение на АП. През миналата седмица обаче стана ясно, че първият аргумент не отговаря на истината. Шефът на ДФРР Тодор Палазов съобщи пред в. "Сега", че няма никакво споразумение за изплащане на дълга с предпочетения кандидат РКМД.
"Наистина няма споразумение на РКМД с ДФРР, защото такова може да се сключи само с реалния купувач, но не и с канадидата", заяви по този повод Захари Желязков. В АП обаче има писмо от Тодор Палазов, в което се казва, че ДФРР настоява дългът на корабостроителницата да бъде изплатен до края на 2002 г., а значителна част от него (40-50%) - още до края на 1999 г. Според сравнителната таблица на АП РКМД е готово да изплати дълга до края на 2002 г., докато СЛК - до края на 2003 г. Добре осведомен източник съобщи, че първоначалната оферта на РКМД е предвиждала изплащане на дълга за девет години, тоест до 2007 г. Това вероятно означава, че немското дружество е подобрило офертата си по искане на АП.
Вторият аргумент - изтеклата гаранция на СЛК, също се оказа неясен. Според източници, близки до отхвърления кандидат, СЛК е имал редовна банкова гаранция, докато гаранцията на РКМД е изтекла през юли и немското дружество е отказало да я поднови. Банковата гаранция на РКМД е била спешно подновена на 31 август и е валидна до средата на октомври, съобщи добре осведомен източник. Според сравнението на офертите на двата кандидата, направено от АП, проблемът на СЛК е, че неговата банкова гаранция от "ИНГ банк" е изтекла на 30 август, а освен това офертата на дружеството е била валидна само до средата на юни. От СЛК обаче съобщиха, че банковата гаранция на кандидата е валидна до 30 септември.
"Ясно е, че държавата трябва да избира купувачите, а не посредниците да ги избират. Те само трябва да подготвят приватизационната процедура, да анализират офертите и да представят в АП доклад за това. Оттам нататък ние ще решим на кого да продаваме, а на посредниците ще бъде платено за свършената работа", коментира спорното решение за Русенската корабостроителница Захари Желязков.
Както личи обаче, има вероятност скандалът да не приключи толкова лесно, колкото се иска на шефа на АП. Според източник от СЛК е възможно словашкото дружество да оспорва избора на АП пред Върховния административен съд (ВАС). Това ще е поредният случай да се оспорва решение на агенцията пред ВАС след случаите с отхвърлените купувачи на "Слънчев ден" и "Ален мак" - съответно "Слънчев ден инвест" (работническо-мениджърско дружество) и варненската фирма "Канотранс".
Анджей Шафернакер, управител на Ди Еф Си - България:
Продължава да има липса на яснота относно това какви правомощия имат приватизационните агенти. Моето разбиране, създадено въз основа на срещите, организирани от ФАР, както и въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан между Европейския съюз и българското правителство, е, че ние сме приватизиращият орган и ние бяхме обявени за такъв със съобщение в Държавен вестник, брой 121 от декември 1997 г. Така че ние сме упълномощени да извършваме целия приватизационен процес до края с изключение на подписването на договора за продажба на предприятието. На практика "подготовката на сделката до етап сключване" означава избор на купувач, подготовка на приватизационен договор и представяне на сделката пред надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Наистина ние също така трябва да се консултираме с АП, но моето разбиране за нашата роля е, че нашата автономност изключва възможността да прехвърляме окончателното решение на агенцията.
Един от важните начини, по който приватизационните агенти могат да добавят стойност, е, като създават сигурност за потенциалните инвеститори, особено чужди, че процесът ще бъде честен и прозрачен. Моята гледна точка е, че това очаква и обществеността, особено когато във вземането на решение са включени и чужденци. Част от прозрачността е отвореността при избора на инвеститор.
Що се отнася до решението да обявим избрания купувач, единственото, което мога да кажа, е, че то не беше взето с лека ръка, а беше предшествано от срещи с представители на АП, ФАР и Министерството на финансите. То беше резултат от един вече твърде удължен процес на избор, който има значение за бъдещето на едно предприятие в много тежка финансова криза.
Съгласен съм, че ситуацията на конфликт между приватизационен агент и АП създава опасен прецедент и има сериозни отражения върху бъдещото използване на приватизационни посредници. То представлява удар върху правомощията на независимите (както се предполага) приватизационни агенти, унищожава идеята, че тяхното участие увеличава прозрачността и може да създаде впечатлението в очите на международната бизнесобщественост, че нашата първостепенна роля е да одобряваме без възражения решения, които са взети от местните чиновници, независимо от това каква е нашата професионална гледна точка, като по този начин просто придаваме достоверност на процеса.
Много е вероятно, че в бъдеще може да се появи разлика в мненията между приватизационните агенти и АП. Един от въпросите, които трябва да бъдат изяснени в такъв случай, е как своевременно да се разрешават такива различия в мненията, без това да се отразява на ефективността на приватизацията, и при какви обстоятелства посредниците трябва да направят различието в мненията обществено достояние. Ако отговорът е - при никакви обстоятелства, тогава, както вече посочих, нашата роля се превръща в това да бъдем просто безрезервно одобряващ орган и ние ще станем обект на критики, че просто допринасяме за създаването на фалшиви впечатления сред обществеността.
Здравното министерство също ще продава чрез пулове
Министерството на здравеопазването (МЗ) е второто приватизиращо ведомство след Министерството на промишлеността (МП), което започна да упълномощава български консултанти за продажбата на групи от предприятия. Преди две седмици в Държавен вестник бяха обнародвани решенията за приватизацията на две аптечни управления - в Стара Загора и Ямбол, които ще се продават от "Консултантска група Феникс" ООД, специализирана в правните консултации и приватизацията. Същата фирма беше избрана да посредничи и при продажбата на три общински фирми - "София" ЕАД, "Нармаг" ЕАД и "Инжстрой" ЕАД. В другия пул са аптечните управления в София и Бургас. За тях посредник е фирма "Статус" АД.
Идеята за пускане на пулове от приватизиращите министерства и упълномощаването на български консултанти залегна още през миналата година в стратегията за ускоряване на приватизацията. МП обяви двата си пула "Култура" и "Машиностроене" едва през май т.г. Въпреки изявленията на зам.-министъра на промишлеността Едит Гетова, че веднага след това ведомството ще пусне два нови пула с предприятия от военнопромишления комплекс и с научни институти, засега МП изчаква, докато не станат ясни резултатите от първите два пула.
Същата схема очевидно е решило да следва и здравното министерство. Според Любомир Гайдов, шеф на отдел "Приватизация, концесионна дейност и управление на търговските дружества" в МЗ, засега не се предвиждат други пулове. Решения за създаване на нови пулове ще се вземат само ако продажбата на сегашните два се окаже успешна.
Договорите с посредниците на МЗ са сключени за срок от шест месеца. За сравнение обичайният срок на договорите с консултанти в Агенцията за приватизация е 12 месеца, а в промишленото министерство - четири месеца.
Целта на пуловете с предприятия от системата на МЗ вероятно е ускоряване на раздържавяването и снемане на ангажименти от експертите в приватизационния отдел на ведомството. От началото на годината здравното министерство е сключило само осем приватизационни сделки на обща стойност 2.911 милиарда лева. Откритите процедури за приватизация са 35. Според информацията от пресцентъра на МЗ няма процедура, по която да не е подадена оферта.
Над 90% от плащанията в промишлеността са разсрочени
През август и първата седмица на септември Министерството на промишлеността (МП) е сключило общо десет приватизационни сделки за мажоритарни пакети от цели предприятия. От тях седем са с работническо-мениджърски дружества (РМД) и една - с чуждестранен инвеститор. Договорените плащания по всички сделки (включително продажбата на обособени части, на преференциални акции и остатъчни дялове) на министерството през август и началото на септември са близо 29.2 млрд. лв. От тях плащанията по седемте големи сделки с РМД представляват близо 74% (21.8 млрд. лв.). На практика обаче почти всички сделки за обособени части и за миноритарни дялове също са сключени с РМД, така че разсрочените вноски всъщност надхвърлят 90% от всички договорени плащания на министерството.
Тенденцията от сключените сделки през август и септември е към нарастване на дела на разсрочените плащания по продажби на РМД в рамките на общите договорени плащания по приватизацията на промишлени предприятия. За сравнение, в обобщените резултати от първите четири месеца на годината делът на договорените плащания с РМД беше малко над 60% от общия размер на договорените плащания.
През септември големите сделки с РМД са за 75% от "Кет" ЕАД (718.7 млн. лв.) и 78% от "Камаш" ЕООД (117.5 млн. лв.), а през август - "Здравно строителство" ЕООД (102.1 млн. лв.), "ИСТО" АД - Сливен (733.2 млн. лв.), "Раховец" ЕООД - Горна Оряховица (691 млн. лв.), "Бентонит" ЕАД - Кърджали (19.1 млрд. лв.), и "Стария дъб" ЕООД - Търговище (410.3 млн. лв.). Единствената сделка с чужд купувач през периода е покупката от датската фирма "Брандтекс" на 80% от "Детелина" ЕАД - Любимец, срещу 1.65 млн. лв. накратко
Комисията по ценни книжа и фондовите борси ще проведе нов изпит за придобиване на правоспособност брокер на ценни книжа, съобщиха от комисията. Заявленията на кандидатите за брокери на ценни книжа ще се приемат до 9 октомври 1998 г. включително в отдел "Регистри" на комисията. Списъкът на допуснатите кандидати ще бъде изнесен до 16 октомври, след което желаещите да се явят на изпита следва да заявят участието си до 21 октомври в същия отдел.
В Държавен вестник през изминалата седмица беше обнародвана регистрацията на работническо-мениджърското дружество (РМД) "Рулон '98" ООД с предмет на дейност участие в приватизацията на "Рулон Искър" ЕАД. Заводът произвежда картон и хартия и е включен в групата от пет предприятия, за които приватизационен агент е британската компания "Рес енд ко" (Res & Co) по линия на програма САРА. За касова приватизация са обявени до 75% от капитала на "Рулон Искър". При предприятията, поверени за продажба на чужди консултанти, има регистрирани РМД още за "Стомана" - Перник ("Стомана 21" ), за "Свилоза" - Свищов ("Свилоза '2000"), за "Асарел - Медет" ("Асарел инвест" със зам.-министъра на промишлеността Стефан Ставрев като член на ръководството) и за "Дюни" ("Алепу"). Първата сделка с РМД, консултирана от чужд посредник, беше сключена през юли за мажоритарния пакет от "Верила" с приватизационен агент "Баренц груп" (Barents group).
През изминалата седмица Агенцията за приватизация сключи отлаганите повече от месец договори с избраните приватизационни агенти за пуловете "Балканкар" и "Машиностроене - 2" - съответно "Прайс Уотърхауз България" (Price Waterhause Bulgaria) и БРИБАНК АД. Срокът, в който посредниците трябва да продадат предприятията от пуловете, е 12 месеца. Пулът "Балканкар" обединява "Балканкар холдинг" и почти всички негови дъщерни дружества, а пулът "Машиностроене - 2" включва пет предприятия от военнопромишления комплекс - "Трема" ЕАД - Трявна, "Агротехника" ЕАД - Карлово, "Пима" ЕАД - Монтана, "Арсенал" ЕАД - Казанлък, и "Бета" ЕООД - Червен бряг.
Агенцията за приватизация сключи договор за продажбата на 70% от акциите на добричкото обувно предприятие "Добрич" ЕАД с работническо-мениджърското дружество "Добрич '98". Цената на сделката е 2 666 400 долара, от които 10% са платени в деня на подписване на договора (7 септември), а останалата част ще бъде издължена за шест години на пет равни вноски след едногодишен гратисен период. Неизплатеният остатък ще бъде внесен наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации. Според условията на приватизационния договор "Добрич '98" се задължава през следващите три години да запази предмета на дейност на обувния завод, да инвестира 950 хил. долара и да не променя средносписъчния брой на заетите лица в предприятието.
Преговорите за "Плама" - излишна демонстрация
Без резултат, изглежда, ще завърши поредният кръг от преговорите за пускането в действие на плевенската рафинерия "Плама". В сряда министърът на финансите Муравей Радев беше домакин на среща на кредиторите с кандидат-купувачите от консорциум "Плама", в който влизат швейцарската "Андре и сие" и норвежкият консорциум "Норуижън ойл". За да потвърди колко сериозни са купувачите, на сбирката в министерството на финансите присъстваше и швейцарският посланик.
"Отново нищо не се случи", обясни след срещата във финансовото министерство Лили Маринкова, синдикален лидер от "Плама". Друг синдикалист допълни, че този път всички са свалили картите на масата. Представителят на "Андре и сие" - банкерът Бони Бонев от Международната банка за търговия и развитие - съобщи, че на кредиторите е била предложена схема, по която "Плама" да заработи от 1 октомври. Представителите на банките кредиторки отказаха коментар под предлог, че още не са се запознали в подробности с писмената разработка на консорциума.
Срещите на кредиторите продължават. Стана ясно, че кандидат-купувачите са заявили, че рафинерията трябва да заработи колкото е възможно по-бързо, защото в противен случай разходите по консервацията на мощностите и запасите ще отнемат доста средства. Не е маловажен и доводът, че в случай на фалит де юре без работа остават 2000 души.
През есента на 1996 г. "Плама" беше купена от холдинга "Евроенерджи" за наглед минималната сума от около 63 млн. лева. Купувачите обаче поеха и всички задължения на дружеството, които към днешна дата по думите на министъра на финансите надхвърлят 100 млн. долара.
Основните кредитори на рафинерията са банките Биохим и ОББ, както и фалиралите "Първа частна" и Минералбанк. Сериозни кредитори са и бюджетът, Държавният фонд за реконструкция и развитие, Националният осигурителен институт, Националната електрическа компания, Булгаргаз. "Евроенерджи" обаче не можа да задвижи мощностите в рафинерията и тя поне от година не работи. Заради големите задължения и в резултат на сериозни синдикални конфликти през 1998 г. за "Плама" започна процедура по несъстоятелност по искане на ДФРР.
Според участници в срещата от "Андре и сие" заявили, че няма да тръгнат да купуват рафинерията, преди да се споразумеят с кредиторите. Те предложили схема, според която ще плащат по 2 долара за тон преработено гориво в специален фонд, от който ще се погасяват задълженията. По предварителните разчети за година "Плама" може да произвежда по 1.2 млн. тона горива годишно. Това означава 2.4 млн. долара за година. С тази сума обаче не могат да се покрият дори задълженията към най-големия кредитор Биохим. Всички задължения по този начин ще се погасяват поне за 50 години.
Освен че е неприемлив от финансова гледна точка, този вариант е неприложим и по редица правни причини. Той е невъзможен без промяна в законодателството и наредбите на БНБ, обяснили на срещата кредитори и синдици.
накратко
Софийският градски съд регистрира "Пивоварна Люлин" под новото име "Пивоварна София". В края на миналата година българската фирма "Пилс Радев и сие" придоби 80% от капитала на предприятието за 410 хил. долара. Пивоварна "Люлин" е производител на сериите "Шопско пиво", "София - Пилзен" и "Тъмно пиво - София".
Търгът за продажбата на 24% от капитала на стъкларското предприятие "Рубин" АД - Плевен, насрочен за миналия понеделник в Агенцията за приватизация, беше обявен за непроведен. Причината е, че на него не се яви нито един кандидат-купувач. Началната офертна цена за предложения пакет от акции беше 858 350 долара. Най-вероятно тя ще бъде намалена, ако акциите бъдат предложени на следващ търг. Чрез масовата приватизация бяха раздържавени 67% от капитала на "Рубин", като след трета тръжна сесия най-големи пакети придобиха "Централен ПФ" (29.78%) и ПФ "Златен лев" (24.76%).
Агенцията за приватизация сключи през изминалата седмица сделката за продажбата на 4.27% от капитала на "Пивоварна Ариана" АД на "Брюмастърс холдинг лимитид". Цената е 170 хил. долара, от които половината са платени в деня на подписване на договора, а останалата част трябва да бъде издължена до 7 октомври в ЗУНК-облигации. От капитала на "Пивоварна Ариана" 67% вече са раздържавени чрез масовата приватизация, 6.6% са предназначени за продажба при облекчени условия, а 22.13% - за удовлетворяване на реституционни претенции.
Туристическият комплекс "Златни пясъци" възстанови заем от 10 милиона долара, сключен миналата година към Булбанк, съобщиха от дружеството. С това се премахва и ипотеката към четири от най-големите хотела в комплекса. Заемът е възстановен с оборотни средства.
Българската телекомуникационна компания получи безвъзмездна помощ от 295 хиляди долара от американската Агенция за търговия и развитие. БТК кандидатства с три предложения, от които бе одобрен проектът за осигуряване с телекомуникационни услуги на слабо населени места чрез радиодостъп, се казва в съобщение на отдел "Връзки с обществеността" на компанията.
Искът на работническо-мениджърското дружество "Слънчев ден инвест" срещу решение на надзорния съвет на Агенцията за приватизация (АП) е бил разгледан от петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и производството по него е било подновено, съобщи изпълнителният директор на АП Захари Желязков.
Нефтохим намали преработката на 8 хиляди тона суров нефт дневно
Поради непотвърдени доставки на суровини в края на миналата седмица Нефтохим намали преработката на суров нефт на осем-девет хиляди тона дневно при максимум от 22 000 тона. От предприятието обясниха затрудненията в производствения график с липсата на потвърдени доставки от някои традиционни доставчици на суров нефт. За месец септември съветът на директорите е избрал осем карга от традиционните си доставчици - "Росбулнефт", "Марк Рич инвестмънт", "Гленкор", "Краун", "Синохем" и "Мейсфийлд". Поради кризисната ситуация в Русия към края на миналата седмица бяха потвърдени само две доставки, обясниха от дружеството. Към трети септември наличността е била 156 хиляди тона суров петрол. Седмица по-късно тази наличност е паднала до 92 000 тона.
Към началото на миналата седмица доставките за месеца са били потвърдени и в началото на тази седмица производството може да се повиши до 14 000-15 000 тона дневно, съобщиха по-късно от пресцентъра на Нефтохим. Според официалната информация няма затруднения с експедицията на горива за страната.
През миналата седмица представители на приватизационния посредник по продажбата на Нефтохим, консултантската фирма "Артур Андерсен", изразиха увереност, че рафинерията ще бъде успешно приватизирана до края на тази година. Според тях заинтересовани купувачи не липсват. Вече са водени предварителни разговори с няколко национални петролни компании, което дава увереност, че при обявяването на продажбата на мажоритарния пакет купувачи ще има. "Държавата трябва да определи ясно дали иска повече пари в брой при продажбата, или е по-важно в рафинерията да има дългосрочни инвестиции", каза пред Би Би Си представител на "Артур Андерсен" миналата седмица. Целта на тези дългосрочни инвестиции е да се запази и укрепи позицията на бургаската рафинерия като водеща рафинерия в Черноморския район.
Цената на акциите на "Полимери" се покачи в очакване на официалния пазар
В края на изминалата седмица цената на акциите на "Полимери" се покачи до 13 000 лева в очакване на започването на търговията на официалния пазар през тази седмица. През миналата седмица съветът на директорите на борсата допусна акциите на девненската фирма до търговия на най-високия А пазар на "Българска фондова борса - София". Покачването на цените през последния ден на търговия на свободния пазар е нормално, тъй като на 14 септември търговията на официалния пазар ще започне от цената на затваряне през последния ден на търговия. Общо 2830 акции на "Полимери" смениха собствениците си в периода 4 - 10 септември. Средната цена за периода (който не включва петък) беше около 8200 лева за акция. От първия ден на търговия тези книжа ще имат лимит на движението на цените от 5% спрямо цената на затваряне предишния ден.
Акциите на "Соди" бяха други активно търгувани акции през миналата седмица. Общо 36 159 акции бяха изтъргувани на борсата, като по-голямата част от тях представляваха кросови сделки на софийския клон на ING Bank. Този факт и големината на пакетите показва, че най-вероятно става дума за сделки с големи инвеститори. Според брокери на този етап интерес към акциите на "Соди" се проявява само от такъв тип инвеститори поради дългосрочния характер на инвестициите. Въпреки че дружеството не разпредели дивидент за миналата година поради изпълнението на дългосрочната си инвестиционна програма, ниската цена в момента представлява интерес за чужди инвеститори.
През миналата седмица цените на акциите на повечето активно търгувани дружества бяха стабилни. В края на седмицата индексът "БФБ - София Уорбърг" отбеляза увеличение с около 10% спрямо предишната седмица. При използването на този индекс като индикатор за търговията на борсата трябва да се има предвид, че той включва цените на затваряне през последния ден на търговия, поради което се влияе силно от цените през последния ден на седмицата. В индекса влизат акциите на 30 дружества с най-голяма пазарна капитализация.
Акциите на тютюневите дружества продължават да се търгуват слабо. Сделките с акции на "Благоевград - БТ" бяха регистрирани на цена от около 43 000 лева - около 10% повече от предишния период. Цените на "Булгартабак холдинг" се покачиха слабо, но и при двата случая става дума за сделки със символични количества акции. Търсене за тези книжа липсва след появилата се на борсата информация, че чуждестранни инвеститори ще се освобождават от инвестициите си в книжа на български тютюневи дружества.
Общо 38 955 акции на туристическия комплекс "Албена" бяха прехвърлени на борсата, повечето от тях от БРИБАНК. Според брокери най-вероятно става дума за големи пакети акции на бивши собственици на земи, а най-вероятен купувач е приватизационният фонд "Албена инвест".
Борсата умря. Да живее разследването на борсовите манипулации
След като цените на акциите на "Българска фондова борса - София" паднаха средно с около 50%, а обемите се ограничиха до кросови сделки, Комисията по ценните книжа и фондовите борси обяви през изминалата седмица, че се готви да започне разследвания на случаи на манипулиране на пазара и облагодетелстване от вътрешна информация. Според Янко Николов, член на комисията, вече е започната съвместна работа с ръководството на Централния депозитар и "Българска фондова борса - София", за да се осъществи обмен на техническа информация за сделките, които се сключват на борсата. "Ще бъде създадена постоянна връзка, чрез която комисията ще може да наблюдава в реално време търговията на борсата. Целта на тази връзка е не получаването на различна от публичната информация, а постигането на по-бърза реакция при евентуални манипулации на пазара", каза Николов. Подготовката за обмен на информация е свързана с очакваното влизане в сила на изцяло новия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, който трябва да замести сега действащия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Той почти не разглежда този проблем и затова разследвания ще станат възможни едва след окончателното приемане на новия закон, когато много такива случаи ще излязат наяве, допълни Николов.
В проекта за нов закон за публично предлагане на ценни книжа въпросът за недобросъвестна търговия и манипулиране на пазара на ценни книжа е уреден в специална глава. За първи път законово са дефинирани понятията вътрешна информация и вътрешни лица, въз основа на което се забранява на тези лица да придобиват или прехвърлят ценни книжа, за които имат такава информация. Забранява се и предаването на тази информация и препоръчването на друго лице вследствие на притежаването на вътрешна информация. Проектозаконът забранява и всякакви действия (сделки, разпространение на информация, слухове и прогнози), с които се цели създаването на невярна представа за цената, изменението или обема на търговията с ценни книжа.
Във връзка с контрола по тези текстове след сезирането на комисията за такъв случай тя може да извърши проверка на сключените сделки, като основен източник на информация са регистрите на Централния депозитар и борсата. Комисията ще може да извършва проверки и по собствена инициатива, без да чака подаден сигнал.
От комисията обещават да вземат мерки и срещу манипулирането на цените на извънборсовия пазар на ценни книжа, където е масова практика да не се декларират цените, на които се извършват трансферите. На този пазар се сключват сделки с ценни книжа, които не са приети за търговия на борсата, както и сделки, в които страни са две физически лица. Според Радослав Цончев, председател на комисията по ценните книжа, необходимо е борсата да въведе някакви ограничения върху движението на цените и на свободния пазар, където в момента преминава огромната част от търговията. Според шефа на комисията в момента кросовите сделки преобладават на фондовата борса, но те не са нормално явление и следва да бъдат прекратени от ръководството на институцията. В тази регулация според него трябва да участват както комисията, така и борсата и асоциацията на лицензираните инвестиционни посредници - БАЛИП.
Въпреки медийната активност на комисията от миналата седмица обаче нейният главен проблем продължава да не се признава публично. Още от самото създаване на институцията досега по никакъв начин не е променен фактът, че комисията регулира несъществуващо нещо. Това, което в България се нарича капиталов пазар, не е нищо повече от прехвърляне на ценни книжа, които са в голямата си част абсолютно неликвидни. При това положение известна малка част от участниците на "пазара" играят на тото, а останалите нямат друг избор, освен да го манипулират или пък да използват вътрешна информация за дружествата. В такъв смисъл комисията много правилно се е ориентирала по въпроса какво занимание да намери на многобройните си служители. За съжаление и най-съвършеният закон, и най-съвършената комисия не са в състояние да правят магии. Желания обект за регулиране - пазар на ценни книжа, просто го няма.
Доларът рекордно евтин за последните десет месеца
На вътрешния пазар марката се търгуваше над 1000 лева
Американският долар поевтиня рекордно за последните десет месеца и в петък следобед се котираше на нива около 1.68 марки за долар. За последен път на 10 ноември 1997 г. доларът е бил толкова слаб, но тогава психологическата граница от 1.70 марки за долар не бе премината. Причините за рекордното поевтиняване на американската валута са много, но някои от тях оказаха особено силно влияние върху курса на долара спрямо останалите основни валути.
В началото на изминалата седмица се засилиха очакванията за намаляване на лихвените проценти в САЩ. Това оказа силен натиск върху долара, но пазарът остана в очакване на действията на шефа на Федералния резерв Алън Грийнспан. По-късно през седмицата вниманието се измести към голямата болка на САЩ в последните два месеца - аферата на Бил Клинтън с бившата стажантка от Белия дом Моника Люински. В четвъртък независимият прокурор Кенет Стар отново се появи на сцената след кратко затишие и обяви, че притежава нови подробности по скандала с президента Клинтън. Това предизвика спадане на индекса Dow Jones с 3.2 процентни пункта на фондовата борса в Ню Йорк, което от своя страна се отрази на долара. От друга страна, член на управителния съвет на Бундесбанк заяви в четвъртък, че Германия вероятно няма да намалява лихвения си процент в скоро време. Същото важи и за Франция, която няма нужда от понижаване на лихвените равнища. Това спомогна за допълнителното укрепване на и без това доста стабилната напоследък германска марка.
Спрямо останалите основни валути германската марка също бе стабилна и в петък котировките бяха 2.85 марки за един британски паунд и 77.70 йени за една марка. От своя страна паундът се търгуваше при котировки 1.68 долара в края на седмицата.
В някои моменти рано сутринта в петък закратко бе премината и границата от 1.68 марки за долар и котировките на международните пазари достигнаха до 1.6780.
Освен стабилността на своята икономика Германия имаше и други поводи за радост през изминалата седмица. Отново в четвъртък президентът Борис Елцин номинира за министър-председател на Русия Евгений Примаков, който в момента изпълнява длъжността външен министър. Като се знае сериозната кредитна експозиция на Германия към Русия, последните събития са доста обнадеждаващи. Избирането на Примаков за министър-председател е почти сигурно, защото той се радва на подкрепата на повечето от депутатите в руската Дума. Според западните анализатори обаче избирането на Примаков не е много добре за Русия, защото още преди гласуването в петък той обеща места в правителството на двама висши комунистически функционери.
Събития в Русия стабилизираха състоянието на руската рубла и тя дори започна да поскъпва. След като в понеделник фиксингът бе 18.90, а котировките се движеха между 20 и 25 рубли за долар, към края на седмицата имаше по-обнадеждаващи нива. За петък официалният курс бе 12.87 рубли за долар, а спот-курсовете дори бяха по-*ниски - 11.30-11.70 рубли за долар.
Седмицата започна обнадеждаващо за японската йена, която се котираше 130.00-130.40 спрямо американския долар в понеделник. След това обаче финансовият министър на САЩ Робърт Рубин отправи критики към японското правителство и го призова да вземе спешни мерки за оздравяване на японската икономика. Това отслаби йената и тя започна да поевтинява. В сряда достигна до 137.50 йени за долар, но масираните продажби на долари спряха падането на японската валута. Към края на седмицата доларът отново поевтиня и достигна до 128.10 йени, но след това се върна на нива около 131.60 йени.
В петък на фондовия пазар в Япония започна нов срив вследствие на слуховете за нови разследвания около американския президент Клинтън. Индексът на токийската борса Nikkei падна под психологическата граница от 14 000 пункта, а очакванията са за още по-голямо падане. Рязкото падане на цените на акциите в Токио пък предизвика доларови продажби от японските играчи за репатриране на фондове. Очакванията за следващата седмица са за задълбочаване на кризата в Япония, но всичко зависи от действията на японската централна банка и правителството.
Вследствие на поскъпването на германската марка на международните пазари на българския пазар левът падна до 999-1000 спрямо марката. Според дилъри това е естествено, защото, след като марката е скъпа навсякъде по света, тя трябва да е скъпа и у нас. Тъй като все пак левът е вързан за германската парична единица на ниво 1000, банките продаваха малко над това равнище в петък - около 1000.20 лева за марка. В същото време котировките спрямо долара паднаха рекордно от въвеждането на валутния борд у нас до 1680 лева за долар. За последен път те са били толкова ниски няколко дни преди борда - на 24 юни 1997 г., когато един долар се е разменял срещу 1677 лева. Преди десет месеца, на 10 ноември, също имаше котировки около тези нива, но тогава падането стигна само до 1697 лева. Банките и фирмите купуваха активно долари през цялата седмица.
На кешовия пазар падането на долара бе по-плавно и в петък се котираше на 1705 лева купува и 1735 лева продава. Според дилъри има възможност котировките да паднат под 1700 лева и да достигнат до около 1650 лева, ако доларът продължи да поевтинява на международните пазари.
Цените на българските брейди-облигации се стабилизираха
Дълговите пазари успяха да се стабилизират през изминалата седмица и това доведе до малки разлики в цените на повечето от търгуваните дългови инструменти в сравнение с края на миналата седмица. След като предходния петък руската Дума отложи второто гласуване на кандидатурата на Виктор Черномирдин за министър-председател на Русия, пазарите временно се успокоиха и заеха изчаквателна позиция. В началото на изминалата седмица Думата за втори път отхвърли Черномирдин, но очакванията, че Елцин ще го предложи за трети път, не се оправдаха. Той реши да успокои положението и отложи обявяването на новия си кандидат с няколко дни. В четвъртък се разбра, че кандидат за министър-председател на Русия е външният министър Евгений Примаков, който има подкрепата на комунистите в Думата. Това означава, че почти сигурно той ще бъде избран.
Всички тези събития рефлектираха върху пазарите на дългови инструменти по различен начин. През втората половина на седмицата цените на руските облигации започнаха да се покачват. Според анализаторите пазарът е позитивно настроен към последните събития в Русия и това е довело до покачване на цените на дълга им. Това позволи най-търгуваните руски дългови облигации RUSPRIN и RUSIAN да повишат стойността си средно с половин цент, което е доста окуражаващо с сравнение с големите сривове в последните две седмици.
В същото време цените на повечето от останалите облигации паднаха. Това важеше в най-силна степен за бразилските BRAZILC и BRAPAR, които се понижиха със средно един до четири цента. Голямо бе падането и при останалите латиноамерикански дългови книжа. Аржентинските ARGFRB понижиха стойността си с 2-3 цента, а венецуелските VENDCB с един-два цента. Това бе вследствие на събитията от предходната седмица, когато Moody's Investors Service понижи кредитните рейтинги на Венецуела и Бразилия до В2 с перспектива за преразглеждане на рейтингите на Аржентина и Колумбия.
През изминалата седмица се появиха слухове за активни сделки с по-големи обеми с български брейди-облигации, което доведе до леко покачване на цените им. Обезпечените облигации с отстъпка DISC се покачиха до 58.250-58.500 цента, котировките на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 38.750 цента купува и 39.125 цента продава, а облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се купуваха по 47.125 и се продаваха по 48.000 цента.
Междубанковите лихви останаха ниски
През изминалата седмица на междубанковия пазар на депозити бе спокойно, като търговията бе с малки обеми. След регулирането на минималните задължителни резерви в края на предходната седмица, когато всички банки си бяха осигурили необходимите им ресурси, на пазара преобладаваше предлагането. Наличието на ресурс бе повишено и от падежи на държавни ценни книжа и постъпване на средства за плащане на пенсии от бюджета. Вследствие на това лихвите по междубанковите депозити започнаха да падат. Овърнайт депозитите се търгуваха в началото на седмицата 2.3-2.4 на сто годишно, но паднаха до 2.0-2.2 процента в нейния край. Положението при депозитите със срок до една седмица бе същото - търговията ставаше на нива 2.8-2.9 на сто в началото и паднаха до 2.4-2.6 в края на седмицата.
Голямата ликвидност на банките не се наруши дори и след плащането на 20 милиарда лева за купените на аукциона в понеделник две емисии три- и шестмесечни сконтови държавни ценни книжа. На този аукцион доходността на тримесечните книжа падна до 5.08 на сто годишно от 5.12 процента за периода 19 август - 8 септември. По този начин основният лихвен процент стана 5.08 процента годишно от 9 септември.
Очакванията на дилърите са лихвите по междубанковите депозити да останат ниски поне до средата на месеца, когато ще започнат да се плащат текущите авансови данъчни вноски и крайни клиенти ще започнат да изтеглят от банковата система левовия ресурс. Тогава лихвите ще започнат да се повишават. За тяхното повишаване ще спомогне и търсенето на ресурс за регулиране на резервите за този месец. Повечето банки предпочитат да имат в наличност по-голям по обем левов ресурс преди края на месеца, когато търсенето се увеличава и ресурсът поскъпва.
Поевтиняването на долара спрямо лева също може да доведе до търсене на левове, с които да се закупят евтини долари. Според дилърите всичко зависи от това доколко ще поевтинее доларът спрямо марката на международните пазари.
В Благоевград цените на имотите са разделени на "в $" и "в марки"
Сезонът в момента е такъв, че основният интерес на пазара в Благоевград е насочен към наемите. Други години по същото време се наблюдава засилен интерес към покупките на жилища, но тази година не е така. Търсенето и в Благоевград, както и в повечето други градове в страната, е предимно на евтини жилища. Ето защо основно се търгуват в момента панелните жилища в кварталите на града. От миналата година се наблюдава интересна тенденция на пазара на недвижими имоти в Благоевград - разделението на цените в централната градска част и тези по кварталите. Офертите в центъра на града са в долари, а в периферията вече трайно цените се обявяват в германски марки.
Сделки с гарсониери в някой от кварталите на Благоевград се сключват на цена до 9000 марки, а офертни цени има и за 9500 и 10 000 марки. Двустайните жилища се търгуват между 12 000 и 14 000 марки, сделки с тристайни апартаменти се сключват на цени от 15 000-16 000 марки, като офертните им цени понякога стигат и до 18 000 марки, но до сключване на сделки на такива цени много рядко се стига. В широкия център на града гарсониерите се движат между 8000 и 9000 долара, а в идеалния център същото жилище е 10 000 и 11 000 долара. Двустайни апартаменти в широкия център са от порядъка на 12 000 до 14 000 долара, а тристайните жилища (стандартно с големина от около 90 кв.м) се движат между 16 000 и 18 000 долара. В идеалния център на Благоевград цената за двустайно жилище достига 16 000 долара, а тристайните в зависимост от състоянието им са между 18 000 и 22 000 долара. Основният интерес от страна на купувачите е към новопостроени и новостроящи се жилища и основната причина за това е, че те могат да се закупуват на разсрочено плащане.
Все повече фирми се ориентират към закупуването на офиси и това се дължи преди всичко на поддържаните от наемодателите високи наемни цени, които рефлектират върху срока за откупуване на имота (съпоставянето на месечната наемна цена към продажната цена), който е паднал от 10 години на 4, на места дори и на 3 години. Офиси се купуват предимно в централната част на града, а цените са между 280 и 320 долара на кв.м. В момента основните инвеститори в този вид недвижима собственост са адвокатските кантори.
Студенти също са се ориентирали към закупуване на жилища вместо наемане, но търсят гаранция, че след няколко години ще могат да си върнат инвестицията, т.е. да го продадат поне на цената, на която са го купили. Тази тенденция не е нова за университетския град, но след като преди две години цените на имотите в Благоевград рязко се понижиха, се оказа, че родителите са направили неизгодни инвестиции.
Въпреки че основният интерес в момента е насочен към наемите, за хората не представляват интерес предлаганите под наем жилища в кварталите, тъй като тяхната комуникация с центъра не е добра. Цените на жилищата, предлагани под наем там, са основно в левове и на сравнително ниски нива. Гарсониери се предлагат между 15 000 и 20 000 лв. месечен наем, а двустайните жилища са около 30-40 хил. лв. В центъра на града наемите са доста високи, но това се дължи и на предпочитанието на наемателите към тях. Гарсониерите там се предлагат срещу 70-90 долара месечен наем, двустайните жилища са 90-110 долара, като става въпрос за жилища, които не са обзаведени или са частично обзаведени. Напълно обзаведено двустайно жилище може да се намери за 150 долара месечен наем. Цените на предлаганите под наем тристайни апартаменти са от 120 до 180 долара на месец, а ако жилището е обзаведено, офертната му цена достига до 220 долара. Основни наематели остават студентите, които предпочитат центъра на града заради близостта му до университетите.
Свободни търговски площи в града, където основната търговия е съсредоточена по централната градска улица, почти няма. В Благоевград от години тези помещения са заети и много рядко се наблюдава смяна на наематели. Интересът към такива обекти за сметка на това е висок и в момента, в който се появи някакво свободно пространство, то веднага бива отдавано под наем. Наемите на кв.м по търговската улица достигат до 12 долара. В страничните улички помещение за търговия може да се наеме от 4 до 6 долара за кв.м.
Търговия с парцели в регулация в града най-често става в новостроящия се квартал "Освобождение". В зависимост от големината на парцела и неговото разположение цените там се движат между 10 и 20 долара на кв.м. В централната част също има свободни терени, но там принципът на движение на собствеността е преотстъпване на правото на строеж срещу процент обезщетение за собствениците. Процентът на обезщетение, който получават собствениците на имота, е между 20 и 30.
