- Ами с ежедневни действия.
Къде приключват все пак отговорностите на администрацията и откъде започва отговорността на политическата част на кабинета?
- По отношение на структурата в закона за държавната администрация е записано ясно - политически кабинет са министърът, зам.-министрите, началникът на кабинета на министъра, парламентарният секретар и службата за информация. Това са хората, които са свързани с политиката на управляващото мнозинство в момента, на правителството и на министъра. Те идват с министъра и си отиват с министъра, т.е. една политическа сила печели изборите с една програма и задачата на политическия кабинет е да осигури изпълнението на тази програма. Оттам надолу, начело с главния секретар и всички управления, отдели и служби във всяко министерство, са администрация по смисъла на закона за държавния служител. Тази администрация е постоянна, тя не се сменя с властта. Нейната работа е да изпълнява законите, постановленията и наредбите.
Това ще повиши сигурността на държавния чиновник, но как ще се реши проблемът с бюрокрацията и корупцията, за които ви критикува и президентът?
- Два са основните пътища за ограничаване на бюрокрацията и опасността от корупция. Защото колкото повече бюрокрация, толкова повече са възможностите за корупция. Единият начин е чрез завършването на комплект от нормативни актове по административната реформа. Според Марио Тагарински още до края на този месец ще можем евентуално да видим новия закон за държавните поръчки. В него подробно ще бъдат разработени условията за провеждане на търгове и конкурси. По същия начин трябва да огледаме всички нормативни актове, които създават възможността министерства и ведомства да издават лицензи и разрешителни и там, където тези дейности не са обективизирани. Източникът на корупция и на бюрократичен произвол е там, където има субективно решение от страна на чиновника. Трябва да бъде съвсем ясно описано в правилата кога се дава определено разрешение и кога не се дава и работата на държавния служител да бъде да провери изпълнени ли са условията или не са изпълнени. С това ние фактически ще дадем възможност да се следи дали процесът се изпълнява обективно или не и оттам корупцията по дефиниция изчезва. Втората посока, в която се движи борбата срещу бюрокрацията и корупцията, което пък е пряко свързано с прекия досег на гражданите с администрацията, това са новите областни управи, намаляването на броя на общините в състава на областните управи и свалянето на нивото на областната администрация до нивото на държавните служби. На нивото на всяка от новите области и в момента си има най-различни държавни служби - на полицията, на данъци, на митници, на образование, здравеопазване, социални грижи и т.н. Пряката връзка между тези институции и контролът върху функционирането им на място в момента са изключително затруднени. Областните управи всъщност ще извършват координацията и контрола върху функционирането на тези служби и ще могат да правят както пряка връзка към правителството по отношение на констатирани нередности в тяхната дейност, така и да осигуряват взаимодействието на тези служби помежду им. Сега те може да са в две стаи на една и съща сграда, но си пишат през съответните министри. Това увеличава страшно бюрокрацията. Областната управа ще направи тази къса връзка на местно ниво. И още нещо, което ми се струва, че вие забравяте (журналистите - бел.ред.), когато коментирате изказването на президента пред Народното събрание - то е, че в администрацията има бюрокрация и корупция. Само че, ако погледнете състава на администрацията, по груба преценка той е 10 към 1 в полза на общинската администрация спрямо държавната. Просто броят на служителите, които имат досег с хората, е 10 пъти по-голям в общините, отколкото в централните ведомства. И впечатлението, което се създава у българския народ и у президента като изразител на неговата воля, че в страната се шири корупция, идва преди всичко от общинските чиновници. А нека да не забравяме все пак кой управлява в 90 процента от общините.
Богомил Бонев:
Не може само едно ведомство да отговаря за корупцията в целия апарат
Очакват ли се смени във вашето министерство?
- Ние постоянно извършваме такава дейност - който не се справя, го сменяме. Аз чакам резултата от проверката в Бургас. Знаете, че шефът на инспектората със заместник-директорите на националните служби са изградили комисия и работят там, за да установят виновните длъжностни лица от системата на МВР за канала "Бартекс". Ако в митницата нещата изглеждат приключили до ниво районно митническо управление, ние смятаме, че при нас може да се стигне и до ниво министерство за времето 1995-1996 г. Проверяваме всъщност доколко секретарите на МВР и лично министърът са били запознати с този канал през този период. Това е времето, когато знаете кои бяха секретарите и кой беше министър. Този канал не може да съществува без тяхно знание. Освен това има хора, били на високи длъжности и впоследствие уволнени по други причини, които вероятно ще се окажат замесени в канала. Такъв е например бившият регионален директор в Бургас. Така че искаме да стигнем догоре.
Кои точно секретари на МВР визирате?
- Това са Георги Ламбов, Цвятко Цветков, Параскев Параскевов. В момента проверяваме тяхната съпричастност. Министър Начев и министър Добрев също.
Само до БСП-управлението ли водят следите?
- Тогава е изграден и най-активно е действал каналът.
Нещо ще се промени ли в структурата и в дейността на МВР?
- МВР ще продължи да изпълнява програмите, които изпълнява и целият кабинет. Това е концепцията за национална сигурност, единната стратегия за борба с престъпността, имаме няколко програми, които са свързани с европейската интеграция - на първо място борбата с нелегалната имиграция, борбата с трансграничната, с организираната престъпност.
Беше ли обсъждан проблемът с корупцията във висшите етажи на властта по време на заседанието?
- Като един от членовете на кабинета изводите, които аз самият си правя, е за това, че не може само едно ведомство да носи отговорност за борба с корупцията в целия апарат. След разкриването на аферата с "Бартекс" темата за корупцията според нас трябва вече да се постави в друг ракурс - за корупцията в другите власти, за корупцията по времето на кабинета "Виденов". Това се премълчава от опозицията, крайно време е да им го напомним.
А за сегашното управление?
- Всеки от сегашните министри носи отговорност за собственото си ведомство.
Синята власт отвътре
Когато през юни синият елит се събра в Боровец за вероятно последното си "академично" занятие, премиерът Иван Костов каза: "Нашият модел е да стигнем до такова състояние, при което политиците, експертите, обществото участват в процеса на изработване на решения. Говорим за един специфичен механизъм, който трябва да даде повече сигурност за реформата, за да може трудните решения да се вземат след дискусия между достатъчно на брой хора в различни форуми. Така ще бъдем максимално сигурни, че не сме сбъркали."
На фона на тогавашния дебат за комуникацията на реформата разсъждението изглеждаше доста мъгляво. Разширеното заседание на Министерския съвет в Бояна в понеделник показа, че не е трябвало да бъде подминавано без внимание. Какво по-точно е имал предвид стана ясно.
Ако досега Костов действаше сам като първа и последна инстанция, изглежда, е осъзнал - време е отговорностите да бъдат преразпределени между повече хора. Моментът е повече от навременен - има предостатъчно индикации за кадрови провали, но те още не са назовани нито поименно, нито официално. И колкото реформата става по-всеобхватна, толкова повече контролът над нея става източник на рискове; всеки скандал директно бие по този, който съсредоточава целия контрол. За илюстрация премиерът използвал в словото си текущ пример как неадекватната зам. аграрна министърка Валя Славчева лично го "насадила на пачи яйца".
Според участниците в боянската среща Костов вижда един начин да елиминира вредните навици на бюрокрацията - с регламент. Досега кадровият избор на "Раковски" ставаше импровизирано, на принципа получил "народно доверие". Другояче казано, човекът от листите вече е проверен и може да бъде пуснат на по-горните етажи. Затова първият резерв за администрацията беше изпомпан от парламентарната група. Но както се оказа, критериите бяха доста разтегливи и през тях се промушиха не просто хитреци, а некадърници и дори изкушени от далавери персони.
В Бояна пролича, че СДС безвъзвратно е излязъл от етапа завземане на властта и е доста напред в следващия - стабилизиране на властта. Тук и правилата стават по-отчетливи и по-строги.
В началото на заседанието премиерът напомня познатите изходни точки в управлението - "Програма 2001" ("с актуални редакции"), тригодишното споразумение с МВФ ("оценка за хода на икономическата реформа и доверие към България на чуждите инвеститори"), стратегията за присъединяване към Европейския съюз и концепцията за национални сигурност ("плюс единната стратегия за противодействие на престъпността"). Основната теза на Костов била, че трябва да се работи по програма. Резултатът щял да бъде рязко намаляване на броя на извънредните задачи. Трябва да се спре с гасенето на пожари, отсякъл премиерът. Така оценката за отделните членове на кабинета ще е според изпълнението на програмите, а не според написаното във вестниците. За неизпълнение на програмите ще се носи отговорност и тя ще има конкретно измерение. Фактически в понеделник официално беше промоциран
Министрите съответно са с най-голямата отговорност, защото са лично ангажирани с програмите на управляващата партия, с които тя е спечелила доверието на избирателите. И не само това - те водят и диалога с обществото. Трябва да говорят и с хората по места, и с опозицията. Изисквайки от тях да бъдат публични фигури, Костов основателно ги упрекна, че с неохота общували с журналистите. "Кой обаче да говори с журналистите? Непрекъснато премиерът ли? Много е важно да има професионален отговор на техните въпроси на ниво министерство", била тезата на синия лидер.
В конструкцията на управлението непосредствено след хората, които вземат политическите решения, идват тези, които задвижват административния апарат за изпълнението им. Според Костов това е много важна работа и с нея ще са натоварени новите за българската власт политически кабинети. Всеки член на политическия кабинет ще отговаря за поетата от него задача. Той ще носи отговорност и за това как обществото възприема изпълнението на програмата. Ако досега заместник-министри и министри са изпълнявали ролята на експерти, сега тяхната работа ще бъде да представят политиката на министерството.
Костов открай време си носи някаква непоносимост към всеки, който се прави на независим експерт и се опитва да остане встрани и независим от управлението. Затова и в Бояна той напомнил няколко пъти за политическата воля, за политическия контрол и особено за гражданския контрол. Иначе няма как да изчисти административния апарат от партийни, роднински, местнически влияния. Теренът обаче е
Очевидно премиерът споделя тезата на вътрешния министър Бонев за произхода и генезиса на контрабандните канали. Преди правителството на ОДС те са били част от държавната политика за поддържане на контрабандата. След идването на сините тези канали просто са били приватизирани от същите хора.
Третата група технологии на корупция премиерът обяснил с ролята на посредниците. Особено при приватизацията често имало такива случаи с посреднически фирми. Те мамят клиента си, че този от когото зависи, взема подкуп, за да уреди сделката. А парите според Костов всъщност оставали у тях. След това избухвал скандал и тези, които давали по 50 000 долара, обикновено не печелели нищо, защото парите всъщност са останали у тези консултанти.
Според Костов начинът за борба с всичко това е да се приключи административната реформа бързо; да има граждански контрол върху дейността на администрацията - държавна и общинска; да се създаде областна администрация - силна, наситена с изпълнителна власт от правителството, която да е надвиснала ниско над държавните органи с политическите си функции; да се промени стилът на поведение.
В целия този ред на мисли има една, която е ключът към разбирането на самия Костов и на плана му за справяне с корупцията: "Ако контролираме назначената администрация, отговорът ще е лесен. Всеки, загубил доверието, си отива. Назначен е, защото може да се справи. Критерият е професионализъм."
Шефът на митниците получил мъмрене по случая "Бартекс", защото се забавил да вземе мерки, както подобавало на политически отговорните лица. С похвала си тръгнал от Бояна транспортният министър Краус, който в случая с прегазения войник на летището взел нещата в свои ръце - "лично се занима със случая и уволни всички виновни".
Костов донякъде влязъл в противоречие със собствената си теза, защото по новите административни принципи не е работа на политическото лице, в случая Краус, да уволнява, има си звена в йерархията, които да го направят. Затова пък, ако шефът на митниците си свърши административната работа, няма нужда политическото лице, депутатът и регионален шеф на СДС Йордан Цонев, да управлява по свои правила бургаската митница. Премиерът основателно отделил време на възлагането на държавните поръчки във връзка с инвестиционната програма на правителството. Без да ги споменава по име, практически той смъмрил вицепремиера Бакърджиев и транспортния министър Краус, посочвайки като лош пример в тази област скандала за корупция при търга за втората фаза на Ръководство въздушно движение.
Костов имал още едно разминаване с Бакърджиев - по бъдещите компетенции на областната администрация. Според премиера тя трябва да бъде наситена с власт от правителството и да наблюдава държавните органи. Бакърджиев, обратно - за него ангажиментът на областните управители е да държат за гърлото кметовете.
Костов за първи път определя отчетливи правила за бюрокрацията. Но има и въпроси без отговор. Как например ще бъдат озаптени кадровите мераци и функционирането "по целесъобразност" на депутатите и партийни организации по места. Предвиждат ли законите подобни бариери? Може ли с промяна на устава на синята партия, очаквана на националната конференция през октомври, да се предотвратят мъртви хватки като тази след случая "Бартекс".
Корупцията очевидно ще продължи да бъде трудно управляем проблем и по друга причина - все още не е приет законът за финансиране на политически партии. Неговата липса са забелязали и докладчиците от Съвета на Европа. Ако го имаше този регламент, дори отличниците, които взимат не за себе си, а за партията, ще останат без политически чадър. И то по силата на закона, а не по партийна или "морална" санкция.
Томов ще чисти ръцете на управляващите по свое усмотрение
Докато БСП загряваше на деветосептемврийски митинги в Генерал Тошево и в Жабокрек за вот на недоверие към правителството, левият партньор Александър Томов се вживя в ново амплоа - на парламентарен прокурор с призвание да извърши българските "чисти ръце". В това поне по-младата соцпартия показа, че е доста по-гъвкава.
В средата на седмицата видимо доволен, евролевият лидер предупреди журналистите - "имам бомба".
"Ще създадем много широка, представителна комисия за борба с корупцията. Ние не смятаме, че борбата с корупцията се води почтено", каза Александър Томов. После обясни причините, довели го до намерението да клонира официалната "Антимафия", по следния начин: "Обвиняват често министри, правят бомби и след това нещата потъват. Те ни правят на малоумни, петнадесет скандала предизвикаха и след това се прикриват".
По презумпцията на евролевите в новата обществено-парламентарна комисия за борба с корупцията щели да участват всички опозиционни сили на равни начала, за да не се допусне доминация на СДС като в казионната парламентарна структура. До този момент мнозинството по-скоро прикривало съществена част от това, което става по висшите етажи на властта. Новата комисия нямало да дели корупцията на "наша" и "ваша", щяла да се захване главно с управляващите.
Като начало евролевият лидер демонстрира (отдалече) на журналистите документ, за който обяви, че е от 18 август и съдържа данни за фрапираща корупция на министър. След това обаче Томов прибра листа на сигурно във вътрешния си джоб (жест, който приложи и преди половин година с меморандума за несъгласията си с Костов).
Мащабността на синия октопод бе подчертана и с намеци за един зам.-министър на промишлеността, който преливал средства в частна фондация. Иначе бившите членове на реформаторското мнозинство подкрепяли случая с уволнените митничари, но се съмнявали, че пак ще се повтори историята с Булгаргаз, когато корупцията била прикрита и не излязла наяве.
Оказа се, че документът, който Томов показа пред медиите, визира вицепремиера Веселин Методиев.
В заповед на министерството на образованието от 12 август се нарежда на директорите на домовете за деца от предучилищна възраст (т.е. сиропиталищата), както и на всички длъжностни лица от Министерството на образованието да дадат на Руси Карапетков цялата информация за децата, посочени от Карапетков. Освен това директорите се задължават да предоставят настойническите права на упълномощения представител на частното средно общообразователно училище "Отец Матей" и представител на фондация "Г. М. Димитров" (Карапетков), след негова преценка на предоставените му документи. Сред документите, които са посочени в заповедта, са и молбите за осиновяване, постъпили в съответните домове.
В заповедта не става ясно за какво точно е необходима тази информация на Карапетков, а още по-малко с каква цел сираците минават под негово настойничество. На пръв поглед това поражда съмнението, че той може да предоставя информация за децата на осиновителски агенции например.
Всъщност идеята на шефа на "Отец Матей" е била да да поеме издръжката на няколко деца от сиропиталищата, за което обаче той трябва да им стане настойник. В заповедта обаче са изброени сведенията, които са необходими за това, но проблемът е, че настойническите права се сключват по утвърден типов договор, което обаче не означава, че се спазва процедурата по семейния кодекс. Самата заповед е отменена, а експертката, изготвила неперфектната заповед, също била наказана. По думите на Веселин Методиев той е знаел за проблема и е разпоредил проверка, а след това говорил и със зам.-министъра на правосъдието Златка Русева, за да избягват в бъдеще подобни случаи.
Интересното е обаче защо опитът за компромат излиза точно срещу Веселин Методиев. От документа изобщо не става ясно как например вицепремиерът се е облагодетелствал, а за Карапетков може само доста пресилено да се предполага какви облаги би получил от даденото му право. В най-добрия случай (за търсещите корупция) на министър Методиев може да му бъде повдигнато обвинение в длъжностно престъпление по чл. 282 НК.
Методиев стана най-удобната мишена да бъдат изпробвани всякакви слухове и скандали. Изглежда, няма нито достатъчно силен политически гръб, та дори и близките до СДС медии да не пропускат да тиражират обвинения срещу него. Образователният министър вече за втори път е обвиняван в корупция - преди година за облагодетелстване и на Мултигруп при доставката на горива за училищата. Както по-късно стана ясно, първоначалният договор е бил подписан от предшественика му Илчо Димитров.
За сметка на това се пропускат други политически фигури, за които Томов твърди, че има информация, но предпочита да пропусне конкретните факти. Първоначално беше нещо за Бакърджиев, но след отстраняването на шефа на Булгаргаз Васил Филипов коментарите заглъхнаха. Сега новите мишени са Методиев и Божков, но евролевите предпочитат да оставят на Мултигруп да атакува министъра на промишлеността.
Всъщност Александър Томов успя да създаде скандал, без обаче да предоставя доказателства. Дори обърка датата на заповедта, вероятно случайно. Сигурно затова показа листчето отдалеч, за да види ефекта от първата си акция "чисти ръце" (по точно може би "чисто осиновяване"). Това странно напомня повече на "папка гейтове", т.е. когато се твърди, че съществува някаква информация, тя да не се обявява, но за сметка на това държи очакващите я в напрежение. А когато се появи, се оказва, че е или отдавна известна, или пък не чак толкова скандална.
Този път вестниците изядоха бомбата на Томов, остава да се чака следващата.
Иначе претенции към идеята за някаква комисия имаха всички опозиционери, някои дори се възмущаваха от нарцистичната изява на евролевия лидер, обявил новината си за тази седмица далеч преди да са завършили консултациите. Осман Октай напомни, че той отдавна е предал материалите си на главния прокурор, а социалистите по партийному също си събирали документи. И БСП, и ДПС обаче дружно застанаха зад евролевите и може би най-накрая откриха топлата вода - информацията, подавана от обществено-парламентарната комисия ще е много "по-социализирана", така че няма да прилича на компромат. Освен това източниците ще потънат в далеч по-голяма анонимност, тъй като няма да се знае през кой депутат или пощенска кутия минава.
Доган и Костов в битка за малцинствата
"Войната в Босна започна от една сватба, от един гърмеж и един убит, резултатът от нея е 300 хиляди загинали. Конфликтът в Косово започна от един спор колко предмета се изучават на албански език. В този смисъл случаят с разрушаването на паметните плочи на жертвите на възродителния процес в с. Трънак е един изключително опасен акт и създава условия за реваншистки настроения", каза Ахмед Доган на специална пресконференция в сряда в централата на ДПС. Така конфликтът в отношенията между бившите партньори Костов и Доган се пренесе там, откъдето започна ДПС - етническия мир. Някои казват, че това е последният коз на Ахмед Доган да "затвори" собствения си електорат в рамките на Движението за права и свободи и да го циментира преди местните избори. При всички случаи размахване на етническата карта е достатъчно опасно за България.
Поводът за словесната престрелка между СДС и ДПС бе свалянето на паметните плочи на жертвите на възродителния процес и тримата турски терористи Емин Мехмедали, Абдула Чакър и Саафет Реджеб, взривили вагона за майки с деца на 9 март 1985 г. на гара Буново. Конфликтът тръгна от далечното руенско село Трънак, където се провеждаше събор, формално нямащ нищо общо с годишнина от смъртта на тримата атентатори. Поводът за събора не е бил официално обявен, но двете годишнини, свързани с тримата терористи, присъствието на Ахмед Доган, срещата му с местното ръководство на ДПС и естествено десетте хиляди участници в събора (според организаторите) придадоха друг вкус на "курбана". Бургаският окръжен прокурор Емил Христов нареди свалянето на паметната плоча на терористите само часове преди да започне съборът, и това даде възможност на потъналия в летаргия лидер на ДПС да влезе в новините.
По същото време, докато течеше съборът, в айтоския балкан СДС организира семинар за интегриране на малцинствата. Евгений Бакърджиев веднага квалифицира съвпадението между синята сбирка и напрежението в Трънак: "Нито е случайно, нито е грешка. " Това било последен опит да се откъсне турското малцинство от естествените му съюзници от СДС и ОДС. Вицепремиерът има основания: от една страна, Доган, колкото и да отрича, че поводът за събора в Трънак не е годишнина от разстрела на тримата терористи, просто не може да избяга от прекалените съвпадения - на 5 септември се навършиха 10 години от смъртта на Мехмедали, Чакър и Реджеб и 5 години от откриването на чешмата, което беше съпроводено от пищен събор в присъствието на турски депутати.
Кой има интерес от раздухване на скандал с разрушаването на плочите върху чешмата в с. Трънак? Първоначално Костов реагира доста сдържано към нападките на Доган. Ден след като случаят беше отразен в медиите, синият лидер заяви, че изпълнителната власт няма отношение към събарянето на плочите, защото това било акт на съдебната власт. Ако Костов се беше задоволил само с тази реплика, това би обезкуражило Доган или поне щеше да го лиши от реален опонент в медийния мир, тъй като никой не обръща внимание на човек, който си говори сам. Но "сухотата" в коментара на премиера бе компенсирана два дена по-късно: "Ченгетата от ДПС всъщност отчуждиха малцинството от българското общество. Не партията ДПС като цяло. Точно в момента, в който започнаха да се дискутират обратните процеси как да бъдат стартирани процесите на интеграцията на малцинствата в българското общество, бившите колеги от ДС протегнаха ръка на своите колеги от ДПС, поднасяйки им на тепсия случая в Трънак", каза Костов.
И скандалът се прехвърли към въпроса "кой е ченгето" - тема, на която българинът вече почти не обръща внимание след 8 години досиета, разработки и агенти.
Не е много ясно на какво реагира Доган - споменаването на неговото досие и принадлежността на част от депутатите му към бившата ДС или прогнозата на Костов, че движението става излишно за електората си. Или пък Сокола просто изчака нервната реакция на Костов, за да направи следващия си ход. В задочния си отговор Доган посочи виновника за появилото се според него етническо напрежение: "Имаме основание да предполагаме, че това е активно мероприятие... един прокурор трудно може да се осмели, когато е назначен в началото на месец август и действително има добър авторитет в региона, предполагаме, че той е имал натиск чрез полицията, и то централно от уважавания от нас г-н Бонев, за да се постъпи толкова грубо, просташки. " Вътрешният министър препрати обяснението си към захарната афера "Бартекс" и връзките на ДПС с Мултигруп.
Всъщност тази словесна престрелка има две основни цели и вероятно ще се окаже, че Доган вероятно блъфира за да ги постигне по-добре.
Сокола заяви, че след този опит за създаване на етническо напрежение от мнозинството вече не му трябва кампания за местните избори. Експлоатирането на скандала в Трънак беше последният силен ход на ДПС, след като зачестилите обиколки на Ахмед Доган из страната вече не дават предишния си ефект. Въпреки твърденията на лидери на движението, че активът е достатъчно политически зрял, за да се подлъже на нишаните на управляващите, периодично се пускат слухове за поредния списък с имената на политически надеждните хора, които трябва да бъдат подкрепяни. Факт е, че хората на Доган започнаха да се изнервят пред явното толериране на Гюнер Тахир от СДС.
Новата стратегия на сините за общинските избори минава през сътрудничество с местните структури на ДПС, там помощта на отцепилите се от движението преди година кадри може да бъде решаваща. Дори се говори, че комитетът за обновление на ДПС на Тахир вече е започнал да лансира кандидатури за зам. областни управители на семинара в Пампорово.
В неделя в Разград ще се проведе среща между представители на Инициативния комитет за обновление на ДПС и НИС на СДС. Ден преди това пък Доган организира събиране на своите кметове от страната отново в Разград, който се смята за крепостта на Тахир - според собствените му твърдения четирима от петимата кметове в региона са членове на неговия комитет. Бивши лидери на движението предполагат, че по този начин Сокола ще се опита да демонстрира нарасналото си самочувствие след Трънак.
Другият дивидент, който вероятно ще извади Доган, е около Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата, която може да бъде експлоатирана, за да се докаже кой е най-големият правозащитник.
Президентът Стоянов подписа конвенцията, но парламентът все още не я е ратифицирал. Дебатът около приемането й ще напрегне много управляващите. Неслучайно Иван Костов не бързаше и прехвърляше темата на президента.
Засега сред основните политически сили се оформи мнението, че конвенцията трябва да бъде приета с интерпретираща декларация, която да уточнява, че в България няма национални, а само етнически малцинства. Случаят в Трънак обаче даде възможност на Доган, който иначе отдавна е формулирал претенциите си, да каже: "За нас критерият за тяхното (мнозинството) действително отношение към демократичните ценности и за приобщаването на етносите ще означава едно - дали рамковата конвенция ще се приеме в прав текст, или с обяснителни декларации. Но от различни изказвания, че ще се търси много широк обществен консенсус за приемането на рамковата конвенция, става ясно, че още отсега се подготвя общественото мнение за пазарлъци в тази връзка. " Лидерът на ДПС заплаши, че ще сезира и Европа за проявите на управляващите в потъпкването на основните права на гражданите, и напомни болезнения за мнозинството доклад на Съвета на Европа, където се посочва, че правата на малцинствата не са достатъчно гарантирани. Но самият факт, че конвенцията ще бъде ратифицирана, отнема на ДПС аргументи, с които винаги си служи, когато реши да атакува управляващите.
Така че мнозинството се изправя пред парадоксалната ситуация да бъде критикувано отвсякъде - от коалиционния си партньор ВМРО, от БСП и от знайни и незнайни извънпарламентарни формации, че е антинационална сила, ако приеме конвенцията без уточнения; от ДПС - че руши етническия мир, и от Страсбург - че нарушава правата на малцинствата. В още по-парадоксална ситуация обаче е Гюнер Тахир. Ако до момента сините са разчитали Тахир да сваля етническото напрежение, след случая "Трънак" това ще му се удава все по-трудно. Въпреки че Тахир също настоява за директно приемане на конвенцията, преподаване на майчин език в училищата и т.н., той не може да заеме крайната позиция на Доган (ако разчита да бъде припознат като нов тип интегратор на малцинствата), което го обрича на доста по-малка аудитория сред турското малцинство.
Ако електоратът бъде убеден, че хората на Доган наистина са екстремисти, свързани с атентаторите, това би обслужило стремежа на Костов да изолира Сокола от неговите - нещо почти невероятно заради природната недоверчивост на турците и вярата им в заслугите на лидера на ДПС. Другият дивидент за СДС би бил раздор между Доган и прокуратурата. Татарчев назначи вътрешна проверка по случая, за да разбере защо неговият подчинен в Бургас е издал такава заповед. Прокурорът Емил Христов се застрахова, че е получил тревожна информация от шефа на РДВР - Бургас, полк. Тодор Чинев за вероятни сблъсъци по време на събора, а оперативен работник е докладвал и за вероятна поставена бомба. Сигнал, който не е за пренебрегване - преди 3 години в основите на скандалната чешма беше открита чанта с около 4 килограма тротилови шашки. Но дори отношенията между Татарчев и Доган да охладнеят, цената, която плаща СДС, е прекалено висока, като се знае, че след шест месеца главният прокурор ще бъде пенсионер.
Тогава кой реализира това "активно мероприятие"? Ченгетата в ДПС или ченгетата в МВР? Или пък ченгетата в ДПС подхлъзнаха ченгетата в МВР, че нещо се готви в Трънак, като пуснаха информации в медиите?
Засега от скандала печели Доган, който върна опитите на СДС да интегрира турското малцинство в изходна фаза, а резултатите от местните избори догодина ще покажат доколко трайна е файдата му.
Човек на Бакърджиев ще лицензира частната телевизия и втория GSM
Областният управител на София инж. Веселин Стойков е предложен от вицепремиера Евгений Бакърджиев за председател на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД), съобщи пред "Капитал" добре информиран източник от СДС. Бакърджиев оглавява неформална работна група по избора на комисията и в понеделник официално трябва да внесе предложение за състава й, тъй като изтича едномесечният срок, установен в Закона за далекосъобщенията, в който трябва да бъде сформирана ДКД. "Толкова е срамно, че не е за казване", коментира предложението на Бакърджиев един от сините лидери. Нестандартният избор на вицепремиера ще бъде изненада за всички специалисти в телекомуникациите и медиите, но не и за сините активисти. Веселин Стойков беше лансиран лично от Бакърджиев за областен управител, когато сегашният зам. министър-председател беше шеф на СДС - София. Стойков изпълнява временно длъжността по времето на Софиянски, а след това въпреки принципната позиция на синята партия столицата да няма областен управител, той остава на този пост с личната подкрепа на Бакърджиев. По негово предложение става и зам.-председател на СДС - София. Познанството между двамата обаче датира още от времето, когато Янчулев ги назначава за кметски наместници - Бакърджиев в община "Изток", а областният управител - в "Красно село". По това време инж. Веселин Стойков е и управител на целодневна детска градина "Чучулига" в София.
Останалите четири кандидатури за членове на ДКД не са известни. "Изборът на Стойков само ще потвърди, че Бакърджиев има интереси в бъдещата частна национална телевизия, тъй като той е много доверено лице", обясни пред "Капитал" един от сините депутати. Името на вицепремиера се свързва от медиите с "Нова телевизия" и с подкрепата му за кръга, представляващ интересите на Мобилтел и Майкъл Чорни. Според непотвърдена официално информация Чорни има влияние в "Нова телевизия" чрез сърбина Дарко Таминджич. От края на миналата година дружеството, което е собственик на "Нова телевизия", е с акции на приносител, така че не е възможно да се каже кой е истинският собственик.
След уволнението на Михаил Михайлов като генерален директор на "София кабел" и назначението на Румен Янев почти публично беше обяснено, че вицепремиерът Бакърджиев става силната фигура и в кабелния оператор. Както "Нова телевизия", така и "София кабел" не крият амбициите си за национален ефир.
ДКД е изключително ключово звено. По закон членовете на комисията се определят с решение на правителство и се назначават от министър-председателя за срок от седем години. Този пост е най-апетитното назначение за 1998 г., тъй като ДКД ще издаде както лиценза за национална частна телевизия, така и лиценза за втори GSM-оператор. Комисията издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензи за далекосъобщителни дейности, за изграждане на далекосъобщителни мрежи, за предоставяне на обществени услуги чрез радиочестотния спектър и за радио- и телевизионни дейности. Комисията разработва политиката за управление и управлява радиочестотния спектър, издава разрешения за внос на предавателни съоръжения или за тяхното производство. Държавната комисия контролира спазването на нормативните актове в областта на далекосъобщенията, принципите на ценообразуването, качеството на услугите и условията, предвидени в лицензите. По закон ДКД може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио- и телевизионни дейности, "информация, необходима за изпълнението на регулаторните й дейности".
Надявам се до местните избори разумът да надделее
Осман Октай, заместник-председател на ДПС, пред в. "Капитал"
Г-н Октай, какво се случи в Трънак?
- За съжаление за пореден път са напрегнати взаимоотношенията между СДС и ДПС. Казвам за съжаление, защото на периоди сме полагали огромни усилия да градим мостове един към друг. Но когато има избори, да речем за президент, се намират подходи за единодействие, но сега става въпрос за местните избори и взаимоотношенията не само между лидерите са различни. Със стратегията на "Раковски"134 за създаването на паралелни структури на т.нар. обновители в ДПС постоянно се търсят възможности за дискредитиране на ДПС и на неговите лидери. Случаят в Трънак според мен беше добре инсцениран, още повече че седмица преди 5 септември се предприе кампания в пресата, която всъщност дала основание на шефа на РДВР и окръжния прокурор да предприемат тази груба вандалщина. Това ни дава основание да твърдим, че това е подготвена провокация от страна на СДС, за да може да компрометира ДПС като организация, която застава зад терористи. Но този път няма да си изпуснем нервите.
Някои считат, че това е трик, свързан с местните избори.
- Никога не сме предприемали евтини трикове, за да привлечем вниманието или да консолидираме избирателите на ДПС. Защото това е твърде опасен номер и никой няма правото да рискува и да използва такива възможности. СДС имаха известни шансове някои от нашите избиратели, разочаровани от много неща, да гласуват на местните избори за тях, ако участваме отделно, но след сегашната провокация ги загубиха.
Хората на Тахир ви обвиняват, че всичко това се случва седмица преди тяхната среща в Разград, която вие сте се опитали да дублирате. Така ли се опитвате да се противопоставите на опонентите си?
- Никога се сме се занимавали с т.нар обновители. Те сами се поставиха в изолация сред избирателите, явно не изпълняват волята на своите работодатели и не оправдават средствата, които са изхарчени за тях. Затова търсят оправдание.
Защо лидерът на ДПС отправи толкова резки обвинения към Костов в момент, когато СДС прави опит да интегрира етническите малцинства?
- До местните избори има много време. Аз очаквам сериозни събития, които ще снижат самочувствието на управляващите от СДС, и някои глави ще отрезвеят. В политиката невинаги става това, което се говори. Надявам се, че до местните избори разумът ще надделее и напрежението няма да ескалира. Лично аз ще направя всичко възможно да спре ескалирането на напрежението във взаимоотношенията между СДС и ДПС. Нервите и емоциите не са от полза нито за избирателите, нито за държавата, нито за отделна политическа сила, от тях само се губи.
Изтече информация, че се подготвя списък от централата на ДПС на лоялните кметове, които ще бъдат подкрепени. Не е ли рано?
- Това също е провокация за създаване на напрежение около някои наши кадри, че остават зад борда и могат да се преориентират. Но те са достатъчно политически зрели и разумни и няма да се хванат на такива евтини трикове.
Не е ли странно, че изявлението на г-н Доган в Трънак за нарушаване на етническия мир дойде точно преди приемането на Рамковата конвенция за правата на малцинствата? Не ли това опит да се окаже натиск върху парламента документът да бъде приет без съпътстващи декларации?
- Това е наша позиция още преди президентът да подпише официално конвенцията. Друг е въпросът, че вече цяла година той не е ратифициран в НС.
Каква позиция ще застъпите по темата на Консултативния съвет за национална сигурност при президента?
- Пак повтарям - каквото чукнало, такова се обадило. Имаше провокация и вандалщина точно когато предстои обществен дебат, както обеща Костов. Търсят се оправдания как да не се ратифицира тази рамкова конвенция.
Не се ли притеснявате, че примери с Босна, Косово са доста пресилени?
- Когато те бият, не можеш да стоиш. Такова правило няма дори и в човешките взаимоотношения. Продължаваме да претендираме, че имаме основна роля за запазването на етническия мир след 1989 г. и досега. Затова в никакъв случай не бихме приели упрек, че даваме основание за напрежение. Напротив, правим всичко възможно да успокоим духовете. Да се осъзнаят някои хора, да не си играят с огъня. Но не може да не даваш примери, когато около теб гори огън и да не кажеш "вижте какво става там, това ли искате".
Няма ли подобно поведение на партията да доведе до едно ново капсулиране на ДПС? Все пак Ахмед Доган няколко пъти повтаря, че основната цел e влизането в Либерално-демократическия съюз, а това е невъзможно, без тя да изостави облика си на етническа партия?
- Може би една от целите на тази провокация цели именно това - да принудят ДПС не да се интегрира с други политически сили в либералния съюз и така да не може да се яви като алтернатива на СДС. И отново ДПС да се самокапсулира, за да не може да представлява сериозна алтернатива при един бъдещ провал на сегашното управление. Мисля, че ще имаме сътресения през зимата. Нещата се повтарят, когато едно мнозинство се самозабравя и пак се повтарят старите грешки, неминуемо ще последват същите събития. Но се надявам, че улицата няма да надделее над разума на политиците.
Инвестиционните програми на правителството станаха две
Правителството има две инвестиционни програми - "голяма" за следващите три години, която МВФ стопи наполовина от първоначалните 12 млрд. долара, и "малка", която започва веднага. За "голямата" все още не е сигурно, че ще се съберат пари, малката пък възникна, за да се похарчат съществуващите като бюджетен излишък средства.
До края на годината ще бъдат изразходвани 190 милиарда лева за социални нужди, оправяне на пътната и железопътната инфраструктура в страната, за строителство на водоснабдителни обекти и за оборудване на централните ведомства с информационни технологии. Решението за това беше взето на извънредно правителствено заседание в четвъртък. Средствата ще бъдат осигурени от излишъка в държавния бюджет, заявиха премиерът Иван Костов и финансовият министър Муравей Радев след заседанието.
"Новината" за новата инвестиционна програма на правителството беше акцентът в словото на министър-председателя Иван Костов, произнесено при откриването на есенния парламентарен сезон в сряда. От предварителните разчети става ясно, че по-голямата част от сумата за инвестиции ще бъде вложена в строителството на пътища и в железопътна инфраструктура - общо 113.06 млрд. лева. Сред включените обекти са участъци от автомагистралите "Хемус" (Каспичан - връзката за Шумен; Правец - Ябланица) и "Тракия" (Плодовитово - Оризово). Предвидени са средства и за софийското метро, за реконструкцията на Аспаруховия мост във Варна, за удвояване и електрификация на жп линията Карнобат - Синдел и др. Според проекта около 7 млрд. лева ще бъдат инвестирани в строителство и ремонт на водоснабдителни обекти. Около 1.8 млрд. лева от тях ще бъдат похарчени за ремонтни дейности в дом 1 на резиденция "Бояна" във връзка с планираното преместване на Националния исторически музей. Заделени са и средства за реконструкция на храм-паметника "Св. Александър Невски", Софийската филхармония, Държавната музикална академия "Панчо Владигеров".
Значителна част от бюджетния излишък - 39.6 млрд. лева, ще бъде изразходена за изграждане на съвременна информационна система на държавната администрация, стана ясно още от изявлението на Иван Костов. Предвидени са 14 млрд. лева за информационно осигуряване на ГУ "Данъчна администрация", по 9.9 млрд. лева за Министерския съвет и ГУ "Митници", 5.4 млрд. лева за Министерството на финансите. В програмата са включени общо 52 млрд. лева за покупка на тролейбуси, трамваи и автобуси за градския транспорт в градовете София, Пловдив и Варна.
При обявяването на "допълнителната инвестиционна програма" премиерът Костов специално подчерта решението на кабинета, че надплановите бюджетни приходи трябва да бъдат насочени не към осъществяване на консумативни разходи, а за извършване на допълнителни инвестиции с цел оживяване на икономиката. След като веднъж вече е допусната грешката да има такъв излишък, по принцип тази позиция на правителството е правилна. По-добре е "неочакваните" постъпления в хазната да бъдат вложени в нещо смислено или да се използват за управление на дълга, отколкото да бъдат изядени (като например чрез създаване на различни видове зърнени фондове и стратегически резерви).
Според Иван Костов програмата ще постигне няколко ефекта:
За разлика от солидните приложения към средносрочната инвестиционна програма до 2001 г. тук липсва каквато и да е обосновка (да не говорим за подробен анализ) за ефекта от предлаганите инвестиции върху потреблението и оттам върху растежа на икономиката.
Засега не е ясно и дали решението за разходване на бюджетните излишъци трябва да мине само с решение на правителството. Премиерът и финансовият министър смятат, че съществуващият Устройствен закон за бюджета им дава това право на "извънредни" разходи и на разпределение на излишъка в рамките на вече гласуваните пропорции. От друга страна обаче, това са допълнителни разходи, за които няма санкция от парламента.
Всъщност най-спорният въпрос в случая е дали въобще са полезни настоящите бюджетни излишъци. И не е ли по-добре да се помисли за намаляване на високите данъци, вместо да се търси предназначение за вече натрупани преизпълнения.
Над 20 фирми с интерес към строежа на ГКПП "Илинден"
От 8 септември започна набирането на заявки за участие в търга за строителство на граничния контролно-пропускателен пункт "Илинден", съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Срокът за подаване на оферти е до края на месеца. По предварителни данни на регионалното ведомство към проекта са проявили интерес повече от 20 български и гръцки строителни фирми.
Изграждането на граничния пункт се оценява на три млн. ЕКЮ и се финансира изцяло от Европейската комисия по линия на програма ФАР "Трансгранично сътрудничество" към МРРБ. Проектът включва всички необходими сгради и прилежащата инфраструктура в границите на контролно-пропускателния пункт. Българското участие в реализирането на проекта е на стойност 130 млн. лева. То се финансира от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и включва проучванията, изработването на работен проект и на тръжните документи, изграждането на довеждащата инфраструктура и реализирането на процедурите по отчуждаването на земите.
ГКПП "Илинден" по направлението Гоце Делчев - Драма е един от трите контролно-пропускателни пункта на българо-гръцката граница, залегнали в двустранното споразумение от 22 декември 1995 г. за откриване на нови гранични пунктове. Тяхното изграждане е част от програмата за подобряване на европейската регионална транспортна инфраструктура.
Търгът е международен и е отворен за участие на компании от страните - членки на ЕС, и от Централна и Източна Европа. Сега е неговият първия етап. Финалната процедура ще бъде обявена в края на ноември. Победителят в класирането ще бъде известен в началото на 1999 г., след като бъде одобрен от експертите на еврокомисията. Срокът за завършване на строителството е 15 месеца. Той започва да тече от подписването на договора с изпълнителя.
Отделен проект в рамките на ФАР "Трансгранично сътрудничество" е 13-километровият пътен подход от с. Копривлен до граничния пункт. За неговото изграждане по линия на програма ФАР ТГС са осигурени 9 млн. ЕКЮ. Консултант по изпълнението на проекта е консорциумът "Луи Берже". По този проект вече е приключила преквалификацията на фирмите кандидати. До втория етап се допускат 9 фирми от Италия, Германия, Гърция и България. Основният търг ще се обяви през ноември паралелно с търга за изграждането на ГКПП "Илинден".
Правителството пропусна визитата на еврокомисаря Ханс ван ден Брук
Визитите на комисаря по външни въпроси на Европейския съюз Ханс ван ден Брук, колкото и да са протоколни на пръв поглед, винаги са важни за страни като Румъния и България, останали извън преговорите за членство в ЕС. Формалността на подобен род визити е традиционна, на тях се потвърждават или се създават контакти, но не се взимат решения.
И този път еврокомисарят дойде да ни увери в решимостта на Брюксел да ни подкрепи по пътя ни към членството в ЕС. През декември на Европейския съвет във Виена ще бъде представен докладът на Европейската комисия за направеното от София по изпълнението на вече станалите прословути копенхагенски критерии. Ако прецени, че България е постигнала напредък, Брюксел може да стартира процедурата за преговори. Отново бе повторено, че процесът е всеобхватен и необратим, т.е., ако продължим реформите успешно, ще бъдем поканени в западноевропейския клуб.
Темите, по които Ван ден Брук дойде да разговаря, бяха вечният проблем с АЕЦ "Козлодуй", визовите ограничения пред българските граждани, оценка на механизма на работа по програмата ФАР и естествено - преглед на направеното от София за покриване на изискванията за членство в Евросъюза.
Все неща, които са дебатирани и преди. Изглежда, така си помисли и българското правителство. По странно стечение на обстоятелствата,
В крайна сметка вицепремиерът Веселин Методиев, министър на образованието, е този, който приема госта. Естествено на Ван ден Брук сигурно му е станало приятно да научи как младите българи са обърнали поглед към Европа, но едва ли тази информация е приоритет на посещението му. В същото време министърът на правосъдието и правната евроинтеграция Васил Гоцев се намираше във Велико Търново на тържество по повод официалното откриване на апелативния съд в града, след което имаше среща с регионалния съвет на СДС и разговори с великотърновци в салона на кино "Чаплин". Така пропусна да демонстрира докъде е напреднало българското законодателство в адаптацията си към еврокритериите.
Като се изключат срещите с външния министър Надежда Михайлова и с президента Петър Стоянов, комисарят по външните въпроси на Европейския съюз разговаря и с министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.
Самият факт, че първото място, което Ван ден Брук посещава в България, е Русе, говори за интереса на 15-те към ефективността на гранично-пропускателния режим на страната. Едва ли за един ден могат да се направят сериозни инспекции около Дунав мост, но дано вътрешният министър Богомил Бонев е успял да убеди Ван ден Брук в надеждността на нашите граници и в сигурността на бъдещите паспорти. Състоянието на тези показатели не е от решаващо значение, може да стане аргумент за изваждането на България от негативния шенгенски списък.
Ако решението за изваждането ни от негативния списък се забави, от 1 януари влиза в сила Амстердамският договор, а шенгенските споразумения трябва да станат част от европейското право. Едва след тяхното пълно инкорпориране може да се очаква създаването на нови визови правила. Този процес може да завърши около 2004-2005 г., което пък доста ще затрудни изпълнението на тези критерии и съответно свободното придвижване в рамките на "Европа на гражданите"(на 15-те естествено).
В Русе Ван ден Брук посети и ро-ро терминала на пристанище "Изток", реконструиран с пари по ФАР. Българските експерти сигурно са задали въпроса защо се бави подписването на финансовия меморандум за тази година. И още - защо, след като 70% от средствата са предвидени за преки инвестиции, а само 30% за институционално изграждане в България, тази пропорция не се спазва. Дипломатите във външното ведомство сигурно са наясно, че от т.нар. предприсъединителни фондове (създадени за изоставащите от евроинтеграцията страни) 1/4 са за "борба с корупцията и организираната престъпност". С два милиона ЕКЮ пък ще се подпомага връщането на земята, а пък с шест приватизацията - все теми до голяма степен отдавна решени в другите източноевропейски страни. Не по-малко съществени са били отговорите, които екипът на Надежда Михайлова е получил на въпросите си относно скрининга (т.е. прегледа на европейското законодателството, което сме приели). Макар че, както изглежда, процедурата по провеждането му едва ли ще се уеднакви с тази на първите пет източноевропейски отличници в евроинтеграцията. В настоящия момент България е изпитвана на по-трудните теми за разлика от по-напредналите си конкуренти. Иначе ние си знаем, че българската програма за приемането на достиженията на правото на Европейския съюз в области (все базисни) като икономическата политика и реформи, селското стопанство, държавните субсидии, свободното движение на стоки, регионалната и структурната политика, борбата с организираната престъпност и корупцията, държавната администрация трябва да бъде прецизирана и доразвита. Колкото до информацията за постиженията ни в посрещането на критериите за членство, Ван ден Брук едва ли е бил в състояние да вземе сериозно отношение, тъй като 129-страничния документ бе предоставен на Европейската комисия едва на 1 септември. Може би затова и посланикът на еврокомисията в София намекна съвсем скоро, че до окончателното изготвяне на становището на Брюксел за готовността на България да започне преговори за членство, едва ли ще може да влезе допълнителна информация.
Александър Божков пропусна да попита как може да се избегне налагането на антидъмпингови мерки срещу българския стоманодобив, каквато заплаха вече съществува.
Евгений Бакърджиев можеше да се запознае с мнението на Ван ден Брук за българския отговор на писмото му до Иван Костов за ядрената безопасност от 16 юни. Примерно за това, че "Козлодуй" заплашва да се превърне в сериозен политически проблем, след като София от няколко години пренебрегва подписаното през 1993 г. споразумение за закриването на първите четири реактора. В последното писмо по тази тема от Ван ден Брук до премиера Костов например се настоява за провеждането на среща на ниво експерти. Те трябва да обсъдят помощта, която ЕС може да окаже за изработването на дългосрочна енергийна стратегия, свързана със закриването на първите четири блока от АЕЦ. Изрично се настоява за конкретни резултати от консултациите в срок, който да позволи информацията да бъде включена в доклада. Документът ще бъде представен на Съвета на министрите на ЕС във Виена до края на октомври. А там, между другото, ще се реши да започне ли България преговори за членство от следващата година.
Другият пропуск е да се обезопасят ефектите от забавянето на втория транш от заема в подкрепа на платежния баланс. То е обективно, тъй като България все още не е уредила дълговете си към няколко европейски държави - Италия, Испания, Австрия. Забавянето от наша страна като че ли е нарочна политика, но тя не би трябвало да застрашава отношенията с други стратегически кредитори на България, като например Международния валутен фонд.
Поредицата от неосъществени контакти изглежда нелогична при нееднократно обявявания европриоритет на правителството, и то на фона на топлото посрещане на еврокомисаря в Букурещ. Скептици казват, че посещението на Ханс ван ден Брук в Румъния и България е формално и решението дали да бъдат поканени нови страни за членство е предрешено. През месец декември във Виена ще разберем дали това е така.
Подписахме меморандум с "Шел" за туркменския газопровод
Държави от два континента договаряха в Баку възстановяването на "Пътя на коприната"
Комитетът по енергетика, Булгаргаз и "Шел интернешънъл газ" подписаха меморандум за стартирането на предпроектно проучване на българската част от газопровода Туркменистан - Турция - Европа.
Трасето на газопровода ще започва от газовото находище Шатлик в Източен Туркменистан. Неговите залежи се изчисляват на около 460 млрд. куб. метра. Предвижда се тръбопроводът да бъде с обща дължина около 3800 километра и да минава през Северен Иран, Догубаязид в Турция, през България - при компресорна станция "Странджа", и ще достига до Германия.
Първото предварително проучване на възможните трасета за транспортиране на природен газ от Туркменистан към Европа започна преди около две години по инициатива на Европейския съюз. През февруари тази година "Роял Дъч / Шел" подписа меморандум с правителството на Туркменистан за предпроектно проучване на тръбопровода.
Според предварителните проекти връзката ще пренася по 30 млрд. куб. метра газ годишно до Догубаязид и след това до България и други страни в Европа. Предвижда се половината от газа да се реализира в Турция, а останалата част на европейския пазар. Това е най-реалистичната възможност за реализиране на алтернативни доставки на газ за България в близките пет години, смятат експерти от енергийното ведомство. Другите възможности са привличане на външни инвестиции за изграждане на терминал за втечнен газ и включването на българската мрежа в общата газопреносна система на Европа. И двата проекта обаче са само с локално значение и трудно биха могли да мобилизират необходимия външен капитал, докато газопроводът за транзит на туркменски газ обединява значителни политически и финансови интереси. От една страна е интересът на Европейския съюз, който по този начин ще си осигури възможност за допълнителни доставки на синьо гориво. САЩ също биха подкрепили проекта в контекста на общия стремеж на централноазиатските републики за откъсване от обвързаността им с Русия и интереса на американски и европейски компании към разработването на енергийните находища в каспийския регион и търсенето на нови трасета за излаз на енергоресурсите на европейските пазари.
Преговорите между "Шел интернешънъл газ" и българското правителство започнаха в края на миналата година, след като британско-холандската фирма представи в Комитета по енергетика свое предложение за стратегическо партньорство с България по съвместни проекти за пренос на природен газ. Групировката заяви интерес основно към възможностите за развитието на транзитната газопроводна система и участие в изграждането на нови газопроводи. Предложено бе и създаване на смесена фирма с участието на "Шел интернешънъл газ" и посочена от българското правителство компания. На поредната среща в началото на тази година беше лансирана идеята за смесена фирма с участие и на "Газпром" и турската газова компания "Боташ". Впоследствие този вариант отпадна, вероятно в резултат на споразумението с "Газпром" и договореност между руската газова компания и "Шел" за разпределяне на пазарното пространство. Според някои експерти проектът със смесената фирма се е провалил засега , тъй като от "Шел" настойчиво поставяли условия за собственост върху газопроводите или поне концесия. След подписването на меморандума вицепремиерът Евгений Бакърджиев категорично заяви, че Булгаргаз ще инвестира в изграждането на трасето на туркменския газопровод през наша територия и съоръжението ще си остане собственост на българската държава. Председателят на Комитета по енергетика Иван Шиляшки обаче подчерта, че меморандумът касае само предпроектното проучване и в него изобщо не фигурират въпроси като създаването на смесени фирми и собствеността върху газопроводната отсечка. Първо трябва да се докаже икономическата ефективност на проекта на базата на проучване на необходимите разходи, прогнозите за потребление и времето за възвръщане на инвестициите, обясни Шиляшки.
Дължината на трасето през българска територия ще бъде около 300 километра. Според предварителни изчисления изграждането му ще струва около 300 млн. долара. Предпроектното технико-икономическо проучване ще продължи една година.
Транспортният коридор Европа - Кавказ - Азия е вторият транснационален проект с участието на България, получил тласък през миналата седмица. Във вторник в Баку беше подписана основната многостранна спогодба за облекчен международен транспорт при развитието на коридора Европа - Кавказ - Азия (ТРАСЕКА). От българска страна документът беше подписан от министъра на транспорта Вилхелм Краус. С подписването на спогодбата и на декларация на 32 държави и международни организации приключи Международната конференция за възстановяване на "Пътя на коприната". В техническите приложения към спогодбата се предвиждат усъвършенстване на международното морско търговско корабоплаване, улесняване на автомобилния транспорт, железопътните превози и облекчаване на митническите процедури и обработката на документите.
Президентът Петър Стоянов представи пред участниците в конференцията възможностите на България за улесняване на връзките и интереса на страната от развитието на трансконтиненталните връзки и обединяването на "Пътя на коприната" с транспортния коридор No 8, минаващ през България, Македония и Албания за Италия.
Направлението към кавказкия регион и Централна Азия представлява изключителен интерес поради големия стопански потенциал на региона. Монокултурното селско стопанство (тук се отглеждат основно памук и зърно) и добивната промишленост (основно газ, петрол и метални руди, включително злато) са предпоставка за износ на суровини и полуфабрикати и внос на технологии, оборудване и други промишлени продукти. Освен това съществува стремежът на централноазиатските републики да развият алтернативни пътища, които да ги изведат от орбитата на Русия и да им дадат пряк достъп за стопанско и търговско сътрудничество със Западна Европа и ислямските държави на Близкия и Средния изток. В бъдеще предстои да се засили значението на този регион като транзитна територия между Европа и Китай. По мнението на транспортни експерти сухопътната връзка между Тихия океан на изток и Атлантическия океан на запад може да се осъществи най-добре по формиращия се транспортен коридор от Урумчи на китайска територия през Казахстан или централноазиатската транспортна връзка през кавказкия регион до Черно море и оттам до българските черноморски пристанища. Алтернативата по суша е - Турция през България за Европа.
Според експертните оценки политическите, икономическите и транспортните потребности на централноазиатските държави изискват създаването на силна и конкурентна връзка за автомобилни, железопътни, въздушни и комбинирани превози от Централна Азия през Каспийско море - Азербайджан - Грузия - Черно море или по суша през Турция към България. От нашата страна транспортните потоци могат да се преразпределят по транспортните коридори No 4, 8 и 10 съответно към Гърция, Македония, Югославия и по-нататък. В същото време експертите припомнят, че най-дългите превози по суша обикновено са до 2500 км и по-далечните маршрути са рядкост. Тази особеност обаче е в полза на шансовете на Югоизточна Европа да стане разпределител на прекъснат транзит на стоки от съвместни производства със западни партньори за трети страни.
24 сигнала за захарния канал в Бургас са спрени от бивши спецченгета
След публичните закани за смазване на контрабандния канал за захар през бургаското пристанище наближава времето, когато митничари, полицаи и данъчни ще трябва да обявят резултатите от своята проверка. Министър Богомил Бонев обеща, че до дни на специална пресконференция ще съобщи какво е разкрито от Националната служба за борба с организираната престъпност и резултати от проверката в РДВР- Бургас за периода 1994 -1998 г. ГУ "Митници" вече обяви резултатите от част от проверката, но се очакват още разкрития по канала. От финансовото министерство съобщиха, че в момента правят пълна данъчна проверка на захарния завод на Мултигруп, "Бартекс"- Камено.
Двадесет и четири полицейски разработки за контрабандно внесена захар са били "замразени" в РДВР - Бургас, съобщи високопоставен източник от вътрешното министерство. Това е показала част от проверката в регионалната дирекция, която беше предизвикана от съучастието на спецполицаи в нелегалния канал за внос. Разработките са били започнати след сигнали за контрабанда, но след това са били спрени по необясними причини. Тази информация кореспондира с неочакваното изявление на Богомил Бонев в началото на седмицата, че МВР ще проверява съпричастността на бившите вътрешни министри от правителството на БСП Любомир Начев и Николай Добрев и техните секретари Георги Ламбов, Цвятко Цветков и Параскев Параскевов към контрабандния канал в Бургас. "Не е възможно така добре организиран и пазен канал за контрабанда да съществува без покровителството на висши функционери", мотивира се Бонев. От изброените в резиденция "Бояна" от вътрешния министър "бивши" само Николай Добрев и Цвятко Цветков отговориха на обвиненията и отрекоха. Осведомени обаче смятат, че вътрешният министър Бонев е визирал конкретно Параскев Параскевов, който наблюдаваше Националната служба за сигурност. Връзките на един от основните вносители на захар през този период, Интергруп, която е фирма на СИК, и Параскевов беше почти публична. Параскевов е един от секретарите, които Николай Добрев атакува на мартенския пленум на БСП през 1996 г. за връзки със силовите групировки. С покровителството и контактите си с бившия секретар се ползваше и Поли Пантев, близък до Интергруп. Човек на СИК и Мултигруп е и издирваният от Интерпол тетевенски бизнесмен и собственик на фирма "Вълна М 2" Милен Ганев.
Проверката на МВР в РДВР - Бургас, показала, че е съществувала устна заповед, според която всички случаи и сигнали за контрабанда в бургаското пристанище са се предавали на регионалната служба "Сигурност" в крайморския град, където са потъвали. Според стария закон на МВР регионалните клонове на специални служби се подчиняваха директно на София, без да уведомяват местния шеф на РДВР. Спецполицаи припомнят, че бившият шеф на РС "Сигурност" в Бургас Калин Димов беше един от първите уволнени след разкриването на захарната афера в Бургас през август. Доказателства за височайшия чадър и връзките на бургаския канал със секретари на МВР обаче едва ли ще бъдат намерени.
Проверката на Националната служба за борба с организираната престъпност е обхванала и служби от пристанищния комплекс в Бургас, справки от Държавната инспекция по корабоплаването и др. След като полицейската проверка приключи, тя ще бъде предадена на следствените органи.
Главно управление "Митници" независимо от полицията също извършва пълна проверка на документацията на близо 50 кораба със захар, влезли в бургаското пристанище през същия период. По първоначални данни "Бартекс" и фантомни фирми са вкарали 129 000 тона захар в страната по чисто контрабанден начин за периода 1994 -1998 г., като са обмитявали само част от товара, а останалите количества са скривани. Точният тонаж на внесената захар обаче излизал наяве след засичане на документация на пристанището за разтоварването, броят на камионите и експедирането им към завода в Камено и в страната.
Другата схема, по която се е внасяла контрабандно захар, временният внос, също се проверява от ГУ "Митници". Тя обаче изисквала много повече време, защото трябва да се проверяват и документи за транспорт и митническите книжа за фиктивен износ. Тъй като собствеността на стоката се прехвърляла на различни фирми, за да се замажат следите, митничарите са скептични за успеха на проверката по временния внос. Липсата на централизирана митническа информационна система допълнително усложнявала дейността на инспекторите. По същия начин стояли нещата и при занижаване на истинските цени.
Според източници от пристанището в Бургас "Бартекс" продължава да работи и внася захар, този път с прецизни документи и платени данъци и митнически такси. След като Мултигруп достави един кораб със суровина за завода си в Камено чрез фирмата си "Елкабел", сега в порта се разтоварвал кораб, който формално бил докаран от "Литекс", тъй като корпорацията се страхувала, че стоката може да бъде запорирана от властите. От друга страна, "Мулти" трябвало на всяка цена да продължи да вкарва захар, за да си запази пазара вътре в страната.
Строителна пирамида отмъкнала парите за обекта "Орешково"
Три български фирми - "Метални конструкции", "Монтажи" и "Промишлено строителство", вече трудно могат да пробият на руския пазар заради лошата си работа на обекта "Орешково - 3200", смятат хора от бранша. Месеци наред работници на тези фирми, които са изграждали обекта в Русия, протестират за неполучените си заплати.
До момента на работниците са изплатени 9.1445 млн. долара, остава да им бъдат издължени 7.758 млн. долара, обясни зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Тодор Вачков. Според него случаят "Орешково" е типичен пример за строителна пирамида.
Началото е поставено в края на август 1993 г. с подписването на договор за създаване на консорциум "Интерпартньор" за изграждането на военно селище "Орешково - 3200" в Русия. В консорциума влизат трите български фирми и руската "Интернефтгазстрой". Консорциумът е създаден като гражданско дружество и няма съдебна регистрация като юридическо лице, тоест той не може да носи отговорност съгласно търговския закон.
През октомври 1993 г. "Интерпартньор" подписва договор с германския консорциум АРГЕ "ВГТ" за строителство "под ключ" на военното селище. Първоначално договорената цена е 43 930 000 германски марки. При подписването на договора с германския инвеститор консорциумът е сключил с ОББ договор за банкови гаранции, които заедно с лихвите вече са достигнали 7.669 млн. германски марки.
Нашите фирми обаче не успели да завършат в срок и били отстранени от обекта. В резултата на това банковите гаранции са отнети по настояване на немския инвеститор. По тази причина ОББ е блокирала разплащателните сметки на трите дружества.
Според експерти от ведомството договорът между консорциума и инвеститора бил обречен на провал, тъй като бил неизпълним заради късите срокове. На практика целият проект завършил с голяма загуба за българските фирми. От актувания обем за 30 869 000 марки на консорциума са преведени само 16 581 000 марки. От тях едва милион и нещо са отишли у българските строители, голямата сума е взета от консорциума.
Общата дължима сума към работниците е около 17 255 000 долара, или около 29 млн. марки, изчисляват експерти от регионалното ведомство. Според тях дори да беше получена цялата сума, която инвеститорът е превел, тя ще бъде недостатъчна за изплащането на заплатите.
Арбитражен съд във Виена ще изяснява има ли основание искът на "Интерпартньор" срещу немския инвеститор. Междувременно със средства на трите фирми бяха изплатени заплати в размер на 1 145 000 лева. Част от останалите задължения за заплати ще се покрият със средства от продажбата на дълготрайни активи и приходи от приватизацията на "Промишлено строителство" и "Метални конструкции холдинг". Подготвят се договори с "Газпром" за изплащане на изпълнено строителство на обекти на газовата промишленост на територията на Русия и Украйна, което е извън регламентите на Ямбургската спогодба.
Държавата пак осигурява помощи за земеделието
Нови мерки за стабилизиране на зърнения пазар и финансово осигуряване на есенната сеитба предприе земеделското министерство. Министър Венцислав Върбанов обяви в сряда крайния резултат от консултациите, които води цяла седмица с колегите си от кабинета и с министър-председателя.
Един от основните въпроси според агроведомството е при липсата на продажби и на приходи от тях ще могат ли производителите да засеят зърно и ще бъдат ли засетите площи достатъчни, за да осигурят изхранването на населението през следващата година. В името на "изхранването на народа" правителството, изглежда, отново е в готовност да заобиколи ограниченията върху държавна намеса в земеделието, наложени от валутния борд и свързаната с него финансова дисциплина, както и от ангажиментите, които страната ни пое към Международния валутен фонд и Световната банка при подготовката на тригодишното финансово споразумение.
"В началото на тази седмица бяха получени 30-те милиарда лева от Министерството на финансите и това ще осигури средства за сеитбата", обяви земеделският министър. Освен това с колегата си от транспорта Вилхелм Краус той е договорил 20-процентно намаление на цените на превозите на зърно в страната и 30% намаление на транспортните цени при износ (решението се отнася за БДЖ).
Ще бъде открита също финансова линия за субсидиране на съхранението на пшеница за хляб от реколта '98. Съхранението ще се субсидира само за три месеца, т.е. до края на годината. За тази цел са осигурени около 9 млрд. лева, което ще осигури съхранението на 1.5 млн. тона пшеница при складови разходи 2000 лева на тон. За да се получи субсидията, трябва да се представят регистрация за земеделски производител и документ за депозирано за съхранение зърно.
Удължава се срокът за издължаване на преференциалните кредити от държавния фонд "Земеделие" до 31 октомври. До края на годината се удължава срокът за издължаване на преференциалните кредити към търговските банки.
Като една от мерките за финансовото осигуряване на реколта '99 агроминистерството предлага сключване на "фючърсни" сделки с държавния фонд "Земеделие". Определената цена е 110 хил. лева на тон, като 70% от нея производителите ще получат авансово. Освен че тази цена е изсмукана от пръстите, в крайна сметка се оказа, че тя не е и окончателна. Тя била измислена само за да могат да се преведат авансово парите (оформени като 70% от цената на сделката), които според агрофинансистите са необходими за засяването на следващата зърнена реколта. "През следващата година, ако борсовата цена е по-висока, ще доплатим на производителите. Ако е по-ниска, те няма да ни дължат нищо", обясни министър Върбанов схемата на странния "фючърс". Специално за тези сделки фонд "Земеделие" е заделил 28 млрд. лева. Те ще осигурят подписването на "фючърсни" договори за около 363 хил. тона жито и ще гарантират засяването на около 5.5 млн. декара, обясни министър Върбанов.
Преференциалната кредитна линия на ДФ "Земеделие" се увеличава от 3.6 на 5.7 млрд. лева и вече ще се покрива пълният размер на основната лихва. Досега фондът покриваше само 50% от основния лихвен процент. Предложено е също
Според договореностите със Световната търговска организация през 1998 г. България може да субсидира износ на обща стойност 2.77 млн. ЕКЮ за 127 хил. тона пшеница. Експерти от министерството на земеделието и горите предлагат при евентуален конкурс за експортно субсидиране оценката на офертите да се прави на базата на два основни критерия - най-ниска експортна субсидия и най-висока изкупна цена. Аргументът е, че по този начин част от субсидията ще отиде у земеделските производители. Количеството от 127 хил. тона обаче е само 4% от общото предлагане на пшеница у нас в момента и едва ли ще окаже съществено влияние на пазара.
Според агроведомството комбинацията от тези мерки ще доведе до мобилизирането на кредитен ресурс в размер на около 90 млрд. лева.
Тук обаче идва проблемът с обезпеченията на кредитите. Търговските банки отказват да кредитират сеитбата в по-големи мащаби поради горчивия опит с неиздължените все още миналогодишни кредити и
Всеки сезон започва с нови атаки на недоволни от суша, киша, студ или горещини, от намаляло производство или от свръхпроизводство производители, които искат от държавата да им даде пари и да им осигури пазари. Всеки сезон агроминистрите и техните експерти създават нови и нови прецеденти за пряко или косвено субсидиране на земеделското производство, за грубо администриране на пазара и по този начин отварят нови врати за рекетиране на държавата от частните вече земеделски производители. Още повече че вече има редица доказателства, че представата за бедния и мизерстващ земеделец е по-скоро мит или поне не важи за всички. Наскоро например един от "бедните милионери" си купил осем трактора и четири самолета и най-голямата му гордост сега е да си ги реди - два трактора до самолет и т.н. Въпреки това и той, и много други като него със сигурност ще ползват държавните помощи и преференции за осигуряването на оборотен капитал за сеитбата.
"Зърнени храни" губещи заради намесата на политиката в пазара
Асен Дянков, изпълнителен директор на "Зърнени храни" ЕАД, пред в. "Капитал"
Защо "Зърнени храни" тази есен не участва активно на пазара на зърно?
- Няколко са причините да не купуваме зърно. Първата е липсата на държавно финансиране - от тази година държавата не се ангажира с управлението и прякото наливане на средства в изкупуването на земеделската продукция. В същото време холдингът "Зърнени храни" има огромни по обем лоши кредити от миналата година, които наследих. Основното ни задължение е към ДСК, по-малките - към Хебросбанк и още една банка, вече са изплатени. Третата причина е преструктурирането на холдинга. Ние сме в приватизация вече близо една година. Почти всички от останалите все още държавни зърнобази, а те са десетина, ще бъдат обявени за приватизиране.
Като един от големите проблеми посочихте липсата на държавно финансиране. Значи ли това, че без държавната субсидия "Зърнени храни" вече е неконкурентна на пазара?
- Въпросът не е в това. "Зърнени храни" досега е губила пари поради намесата на политиката в пазара. Защото политиката определя цени, които са неадекватни на пазара. Ако се работи при пазарни цени, "Зърнени храни" ще бъде печелившо предприятие. Това е истината. Сега всъщност плащаме грешките от минали години - сривът на цените на пшеницата доведе до огромни загуби. Цената миналата година беше 230 хил. лева за тон, с натрупването се получи около 270 хил. лева. А в момента продаваме зърното на около 85-90 долара за тон. Смятайте разликата от левове в колко милиарда се изчислява. Ако се купува на пазарен принцип - да купуваме зърното по пазарни цени и да го продадем като нормална търговска организация, няма никакъв проблем фирмата да бъде печеливша. Вярно е обаче, че тя е раздута като структура и трябва да се съкрати, за да е по-гъвкава. Предвижда се част от "Зърнени храни" да премине към Държавния резерв, останалото се продава.
Всъщност сега складовете ви са заети с миналогодишно зърно. Затова ли не купувате или заради липса на пари?
- Истината е, че фирмата няма пари. В момента, от една страна, спря държавното финансиране, от друга - имаме огромни дългове. Дългът ни към ДСК е 37 млрд. лева. До момента за 45 дни сме върнали близо 14 милиарда от продажби. Значи реално работим. Но всички пари, които изкарваме, не можем да ги вкараме в оборот на пазара, а ги вкарваме в ДСК да си изплащаме дълга. Тоест ефектът от работата ни се губи напълно.
В състояние ли е холдингът да изплати задълженията си към ДСК в определения срок, който е 31 октомври?
- По принцип имаме желание да го направим, но ще видим дали ще успеем. С темпа, с който изплащаме кредита през последния месец и половина, би трябвало да успеем. Въпросът е как ще се развият пазарите. Сега например доларът падна много и това също оказва влияние върху пазарите на зърно.
Колко пшеница се съхранява в базите на "Зърнени храни" и какви възможности се търсят за тяхната реализация?
- В базите имаме 100 хил. тона наше зърно от миналата година. На съхранение имаме още 100 хил. тона, което е на производители зърно. В нашите складове има и зърно на Държавния резерв, което се съхранява при нас. В последните месеци постоянно сключваме договори и изнасяме, постоянно има кораби с наше зърно на пристанищата. Проблемът е, че нашите пристанища не са пригодени за товарене на големи кораби - механизацията е много слаба. При максимален режим на работа могат да се изнесат на месец не повече от 100 хил. тона. Дори при най-добро желание излишък от около 800 хиляди тона не можем да го изнесем, така че до другата реколта зърното пак ще си стои. Дори да работим денонощно, вечно лято да е, пак е неосъществимо.
Осемстотин хиляди тона ще бъде излишъкът заедно със зърно от тазгодишната реколта?
- Да, грубо това е излишъкът, който смятам, че имаме. Сметката се прави лесно - 3.3 млн. тона е новата реколта, има около 300 хил. тона останало зърно от миналата година, като махнем 1.5 млн. тона, които са необходими за изхранването на населението, зърното за сеене и около 800 хил. тона за фураж за животновъдството, значи излишъкът е грубо около 800 хиляди тона. Вътрешният пазар не може да поеме такова количество и това зърно трябва да излезе от страната по някакъв начин. Още повече че в момента времето произвежда фураж. Зърното е навън по площадки, вали го дъжд, това зърно ще покълне и ако не се съхрани, може да се повтори ситуацията от миналата година, когато голяма част от пшеницата практически беше съсипана.
До края на първото тримесечие на 1999 г. "Зърнени храни" трябва да се приватизира според изискванията на МВФ. С какви бази разполага холдингът в момента и как ще бъдат раздържавени те?
- Има списък с базите, които ще бъдат обявени за приватизация. С продажбата им се занимава Министерството на земеделието и горите, което организира и обявява търговете. Повечето от зърнобазите вече са обявени за продажба, останали са десетина бази близо до морето, с които работим в момента и реализираме износа.
Тоест през следващите месеци "Зърнени храни" трябва да си изплати задълженията и да се продаде.
- Да. Целта не е то да се развива като държавно предприятие, и то не само защото трябва да изпълним ангажиментите си по тригодишното споразумение с МВФ. При сегашната раздута структура фирмата не може да реагира гъвкаво на пазара.
Какви проблеми очаквате да възникнат пред частните бази?
- Тези, които купиха зърнени бази, нямат достатъчно мощности да реализират конкурентен износ. Един кораб от 40 хил. тона например се товари със зърното от 7-8 бази. Дори да има собствена база един търговец, той не може да натовари голям кораб. А смисълът е да се товарят големи съдове, защото по този начин се поевтинява транспортът. Сега частните бази печелят за себе си един път от бонификации на входа и втори път от съхранението. Отделната база обаче сама за себе си не може да организира ефективен износ. Тя може да натовари житото си на една гемия - 3 хил. тона, 5 хил. тона. А ние сме експортно ориентирана страна, специално що се отнася до земеделието и в частност за зърното. Затова според мен би трябвало да има някаква система от бази, някаква структура, която да работи като помпа и да изкарва зърното навън. Единият от вариантите е собствениците на зърнобази да се разберат и да работят в някакъв холдинг, който да работи на принципа на общия интерес. Друг вариант е да се създаде специализиран фонд "Зърно", какъвто е имало у нас преди 9 септември. Чрез него може да се интервенира на вътрешния пазар и по този начин да се тушират пиковете и големите спадове на цените и в същото време ще може по-успешно да се организира износът.
Електроенергетиката работи по-добре в условия на конкуренция
В процеса на развитието на електроенергийните системи (ЕЕС) могат да се забележат няколко периода, като през всеки от тях е имало водеща тенденция, която е оказвала влияние върху ЕЕС. В периода до около 1955 г. са се изграждали националните ЕЕС на отделните държави и се създават техните основни елементи - електроцентрали, преносна електрическа система, разпределителни системи, системите за технологично управление (диспечерски служби) и за стопанско и административно управление. През втория период, 1955 - 1970 г., главна тенденция е обединяването на националните ЕЕС на отделните държави в обединени електроенергийни системи (ОЕС). Това се налага поради големите технически и икономически предимства на ОЕС. Тогава в света се образуват редица обединени системи - UCPTE, NORDEL, SUDEL, МИР и т.н. Те се характеризират с огромни мощности (стотици хиляди мегавати) с предаване на електроенергия на хиляди километри. Главните качествени показатели на обединените енергийни системи са пространствената разпространеност, взаимната свързаност и бързината на протичане на процесите, многомерността на режима. Освен това при тях електроенергията не може да се складира лесно (на сегашния етап на развитие на техниката).
С тези характеристики обединените електроенергийни системи са не само най-големите и отговорни обекти, но и най-сложните за управление. В този период се извършват основните теоретични разработки и се формулират техническите правила за работата на ОЕС. Периодът продължава до възникването на
Тази основна тенденция продължава до началото на 80-те години, когато вертикално интегрираните ЕЕС стават толкова мощни, големи и сложни и следователно трудно управляеми икономически, технологично и административно, че се поставят въпросите за повишаване на тяхната ефективност чрез промяна на структурите им. По това време в света най-голямо разпространение имат вертикално интегрираните ЕЕС. При тях генерацията, преносът, разпределението и управлението на техническите процеси (диспечерските служби) са в една обща структура (компания, фирма и др.), в която липсва конкуренция. Поставя се въпросът не е ли възможна някаква друга структура на ЕЕС, която да е по-ефективна, т.е. консуматорите да получават електроенергия на по-ниски цени със запазване на качеството на електроенергията при наличието на конкуренция. В резултат се предлагат, разработват и внедряват
В общия случай преструктурирането не е свързано със собствеността. Собствеността може да е частна и отделна компания да притежава вертикално интегрирана електроенергийна система и обратното, собствеността може да е държавна и системата да работи по структурата "единствен купувач" и "открит достъп до преноса". Основен показател за въвеждане на конкуренция е структурата на електроенергийната система, а не собствеността.
При структурата "един купувач" основните характеристики са следните: разделяне по функции на генерация, пренос и разпределение. Електроцентралите са групирани в няколко компании, може да има и самостоятелни "независими" за производство на електро- и топлоенергия. Те може да са държавна или частна собственост. Преносната система и диспечерското управление са в отделна компания, която купува енергията от електроцентралите на принципа на конкуренцията и я продава на разпределителните компании. Разпределителните компании извършват разпределянето на енергията между консуматорите.
При структурата "открит достъп до преноса" производителите на енергия - централите, са в няколко компании или са самостоятелни. Те имат право да сключват директни договори за доставки на енергия с големите консуматори (например над 1 MW) и с разпределителните компании на конкурентни принципи. Преносната система е длъжна да пренася енергията срещу заплащане на такси, без да има предимства за някои производители или консуматори. Към преносната система е и диспечерското управление, което осигурява качеството на енергията.
Действието на структурата "открит достъп до преноса" е подобно на преноса на стоки по ЖП. Всеки производител може да изпрати стоки до избран консуматор срещу заплащане на определената такса. Железопътната компания не купува и не продава стоките, които пренася.
Двете структури на електроенергийните системи "един купувач" и "открит достъп до преноса" имат
Предимството на първата е, че купувачът има по-големи възможности да управлява качеството на енергията и има система за измерване и отчитане на енергията, която е по-близка до тази на вертикално интегрираните електроенергийни системи. Следователно преминаването от вертикално интегрирана към "един купувач" ще става по-лесно и с по-малки финансови разходи. Тя има недостатъка, че остава един монополист - купувача, който изпълнява ролята на прекупвач.
Структурата "открит достъп до преноса" осигурява възможност за по-пълна конкуренция, но изисква значително усложняване на системата за договориране, измерване и отчитане на енергията. Също така се изискват специални договори и правила за управляване качеството на енергията. Следователно нейното въвеждане изисква повече промени, време и финансови средства. Тази структура освен конкуренцията има и предимството, че парите за произведената от електроцентралите електроенергия се получават директно от тях, тоест производителят получава парите си за електроенергията без участието на липсващото междинно звено "един купувач".
Структурата "открит достъп до преноса" създава по-добри възможности за работа на независимите производители и следователно тя
Напоследък се въвеждат и структури "открит достъп до мрежата". При тази структура всеки консуматор, независимо от мощността му, ако желае, има право да избира и сключва договор с произволен производител на електроенергия, т.е. има открит достъп до цялата електрическа мрежа, включително и разпределителната, а не само преносната.
Трите структури изискват съответни закони за енергетиката и правила за работа на електроенергийната система. Абсолютно задължително изискване е спазването на общите закони в държавата - съществуването на правов ред. Ако тези условия не са изпълнени, има опасност да се наруши работата на електроенергийната система.
Възможни са комбинации и варианти от двете основни структури. Възможна е и междинна, преходна комбинация между "единствен купувач" и "открит достъп до мрежата", при която част от електроцентралите (например независимите производители) имат право да работят по принципите на открития достъп до преноса или до мрежата, а другите - съгласно принципите на "един купувач".
Най-напред преструктуриране на електроенергийната система започва Чили през 1982 г., след това Аржентина 1992 г., Перу през 1993 г., следват Боливия, Колумбия, Бразилия и др. Всички те са преструктурирани по системата "открит достъп до преноса". В САЩ структурата "открит достъп до преноса" най-напред е въведена в Калифорния. Отчита се, че в резултат на въвеждането на тази структура цената на електроенергията на едро е намаляла от 55 $/MWh на 35 $/MWh. При това срокът на възвръщане на капиталовложенията, необходими за преминаване към "открит достъп до преноса" е около три години.
В резултат от въвеждането на тази структура в Южна Америка в Аржентина готовността на централите от 47% през 1992 г. е нараснала на 75% в 1996 г. Средната месечна цена на електроенергията на едро от 60 $/MWh е намалена на 30 $/MWh. Инвестиционните разходи за веригата генерация - пренос - разпределение са намалели от 6000 долара за киловат инсталирана мощност на около 2000 $/KW. Едновременно с това е отбелязано намаляване на електрическите загуби при преноса и разпределението на електроенергията, увеличаване на производителността на труда и намаляване на цената на електроенергията и намаляването на продължителността на авариите. От тези резултати се вижда, че преструктурирането на електроенергийните системи е довело до значителна икономическа ефективност.
Борбата за бюджетния излишък
Обявената от правителството "малка" инвестиционна програма, тази, която ще използва 190 млрд. лева от бюджета за инфраструктура и социални разходи, стана повод за дискусии за това как най-добре да се използва излишъкът в хазната. Няколко десетки милиарда лева вече пък бяха изхарчени, за да се изравняват неравновесията в земеделието и държавната промишленост - изкупуване на краставици и домати, на зърно, помощи за останали без оборотни средства предприятия.
Точно в момента една от приличните алтернативи за похарчване на излишните бюджетни пари е обратно изкупуване на външен дълг. Заради руската криза това може да бъде направено много изгодно. Примерно един долар външен дълг може практически да бъде погасен с разход, по-малък от 30-40 цента.
Кои са предимствата и недостатъците на всеки от вариантите?
Подкрепата за земеделието може да спаси от фалит много производители на такава продукция, но ужасно прилича на безсмислено потапяне на пари в икономика, която е конструирана така, че да ги гълта година след година. Инвестиционната програма може да доведе до по-висока заетост и да подобри доходите в определени райони, според правителството тя ще стимулира и икономически растеж.
Изкупуването на дълг е обратната със знак операция - от страната излиза валута, като заради борда и обвързването на паричната маса с резерва по-скоро е задържащо растежа решение. В дългосрочен план обаче икономиката ще бъде облекчена да се развива без задържащия ефект от изплащането на дълга.
Всъщност има и четвърти вариант, който изглежда най-правилен. Това е бюджетът да е балансиран, без да има излишък, тоест да не се прекалява с преразпределителната роля на държавата в икономиката.
Още от втория месец на тази година приходите в хазната значително надвишават разходите, като в края на август излишъкът в републиканския бюджет възлиза на цели 333 млрд. лева, което е 1.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт за годината. Ефективно презастраховането на бюджета е още по-голямо, тъй като вероятно, за да смекчи разминаванията, още през юни бюджетът задели като разходи почти всички предстоящи плащания по външния дълг до края на годината. В същото време приходите на хазната вече са достигнали размер, който се равнява на планираните за първите девет (а не осем) месеца от годината. На всичкото отгоре това става, въпреки че постъпленията от приватизация са едва десетина процента от планираните, а заложените приходи от пласиране на еврооблигации въобще няма да постъпят заради неблагоприятната конюнктура на международните пазари. Ефектът от последните два фактора се измерва в около 700-800 млрд. лева по-малки приходи в бюджета.
Въпреки това презастраховането при изготвянето на бюджетните планове очевидно е огромно, за да покрие тези липси и в същото време да оставя място на правителството за размишления какво да прави с излишъка. Основната причина за това са преди всичко преизпълнените приходи от преки данъци, и то главно от облагането на бизнеса и държавните предприятия. Данъчните постъпления от печалба от облагането на печалбата вече надхвърлят 110% от планираното за цялата година, а от дивидентите от юридическите лица - 200%. Ефективно това е резултат от облагането на огромните инфлационни приходи на фирмите през миналата година и изискването на тази база авансово да се внасят данъците за тази. Тъй като изпълнението на косвените данъци върви по план, ефектът в крайна сметка е препъване на бюджета от данъчни приходи. В същата посока действат и завишените разходи за лихви, които са заложени в Закона за бюджета. При изчисленията очевидно не е отчетен потискащият ефект, който Международният валутен фонд като основен кредитор на правителството оказва върху цената на вътрешното финансиране. В резултат на това в бюджета са заложени разходи за лихви по вътрешния дълг, почти двойно по-ниски от реалните.
Рекапитулацията на всичко това е следната: бюджетният излишък е резултат от прекалено облагане на фирмите и от занижени разходи за лихви, резултат от външното финансиране. Ефектът от спестени лихви и получени лихви в бюджета в резултат на "възглавницата", която МВФ осигури, може да се измери (грубо) на около 190 млрд. лева. Най-странното е, че това става въпреки занемареното вътрешно финансиране на бюджета от приватизация. По-задълбочени изчисления могат да покажат, че бюджетът щеше да се окаже в почти същото състояние, а държавата - с няколко стотици милиона дългове по-малко, ако програмата за приватизация беше изпълнена.
Всичко това всъщност дава верния отговор на въпроса какво да се прави с излишъка (след като се е стигнало дотук) - да се намаляват държавните дългове. В противен случай ще се окаже, че те са трупани за сметка на криворазбрани инвестиционни програми, които при сегашното състояние на държавния апарат ще подхранят най-вече корупцията и неефективността.
В момента като че ли правителството се разкъсва между рационалните бюджетни решения и желанието да облекчи електората няколко месеца преди местните избори. Това обяснява и междинният вариант за насочване на свръхприходите в хазната - малко за инвестиции и социално подпомагане, малко за преки субсидии в земеделието и промишлеността, малко за облекчаване на дълговия проблем. Въпреки че не се обявява официално, за последното също са заделени средства, като най-вероятно през следващите месеци ще се търси начин те да бъдат увеличени, въпреки че в закона за бюджета няма предвидени източници за операции по управлението на дълга.
Субективният избор с разпределението на парите на данъкоплатците, които са събрани в повече, може да бъде избягнат с по-прецизни бюджетни изчисления за следващата година. Подготовката на финансовия план за догодина вече започна. Първата необходима стъпка обаче е избистрянето на концепцията каква е крайната цел на бюджетната политика.
Заслужава си да се помисли кой е по-здравословният подход за стимулиране на икономически растеж - облекчаването на частната инициатива с по-ниски данъци (върху печалбата, не върху доходите на физическите лица) или строенето на мостове. Между другото изборът между двете влияе в различни посоки върху платежния баланс и притока за валутни резерви - проблем, който икономиките с валутен борд трябва да решават след първите една-две години от въвеждането му.
Държавата подяжда възможностите за доброволно осигуряване
Една от важните точки в програмата на есенната сесия на Народното събрание ще бъде законът за доброволно допълнително пенсионно осигуряване. Два законопроекта, третиращи този въпрос - на правителството и на група народни представители - вече са приети на първо четене. Ала още преди да започне дискусията по същество, фондовете бяха припознати като сериозен инвестиционен ресурс. Всъщност на българска почва във вид на очаквания бе пренесен опитът от страни с развита пазарна среда, затова е интересно да се сметне доколко пенсионните фондове у нас могат да бъдат (и кога) апетитен залък в това отношение.
Пенсионният фонд има специфичната функция да акумулира спестявания и да ги използва по начин, който гарантира както тяхното нарастване, така и доходността на самия фонд.
На капиталовите пазари пенсионните фондове са се утвърдили като големи играчи с нискорискови финансови инструменти, със сравнително ниска доходност. Това не изключва и участието им в покупка на корпоративни ценни книжа. Опитът на другите страни показва, че управлението на портфейла на пенсионните фондове е класически пример за широка диверсификация на риска. В нашите проектозакони се забелязва стремеж фондовете да инвестират в набор от дългови инструменти, което не изключва инвестиции във високорискови ценни книжа. В закона не е ясно регламентирано за какъв вид ценни книжа, гарантирани от дружества, става въпрос.
Участието на пенсионните фондове на неорганизирания пазар на ценни книжа е ограничено - до 10% от активите им могат да бъдат в книжа, търгувани извън организирания пазар. Едната причина за подобно ограничение е по-големият риск и ниската ликвидност на предлаганите извън организирания пазар ценни книжа. Вероятно обаче има и друг, при това напълно похвален мотив: чрез пенсионните фондове (приемайки, че те притежават привлекателен инвестиционен ресурс) дружествата да бъдат насърчени да участват в организирания пазар на ценни книжа, т.е. да излязат на открито. В този смисъл е възможно да се намали още повече процентът на активите, които пенсионните фондове да могат да инвестират в книжа, търгувани на неорганизирания пазар.
Обяснимо е също така задължението пенсионните фондове да инвестират в държавни ценни книжа или безсрочни и краткосрочни банкови депозити (не по-малко от 40 на сто от активите на фонда според законопроекта на правителството и не по-малко от 60 според законопроекта на групата депутати). Целта преди всичко е поддържане на висока ликвидност и по-нисък риск.
Тук обаче има два съществени момента. Първо, трябва да се има предвид, че в случая се прави избор между сигурност и доходност в полза на сигурността. При този вариант разликата между пенсионен фонд и спестовна каса се размива. Остава открит въпросът как ще бъде генериран доходът, от който ще се изплащат бъдещите пенсии. Второ, има съществена разлика между избор на инвестиционна стратегия (отговорност на самия фонд и негово суверенно право на избор) и задължение, наложено от законодателя. Ако фондовете наистина искат да заложат на сигурност за сметка на доходност, би било правилно те сами да вземат това решение, а не то да им бъде налагано отгоре.
Задължението за инвестиции на част от активите на фондовете в ДЦК поражда известни противоречия с чуждестранните пенсионни фондове, опериращи в страната. Негласно законопроектите ги разглеждат като инвестиционен ресурс. Те обаче нямат сметка да инвестират половината от своите активи в български ДЦК например, което може да ги отблъсне от българския пазар. Ако това изискване не важи за тях, те могат да привличат ресурс от книжа с фиксирана доходност, търгувани на международните финансови пазари. Тогава обаче се налага въпросът защо различни юридически лица се поставят при различни условия и колко струва контролът по изпълнението на предвидените от закона ограничения.
Именно придобиването на ценни книжа извън България може да се превърне в известна инвестиционна алтернатива за пенсионните фондове. В това отношение обаче те все още са възпрепятствани от действащите валутни и капиталови ограничения.
Интересен би бил въпросът какви средства потенциално биха се акумулирали в пенсионните фондове при съществуващите възрастова структура на населението и доходи. За да се отговори на този въпрос залагаме следната хипотеза, приблизително отговаряща на съществуващото положение в момента. Приемаме следните условия:
