За отворените врати и подредения дом
През миналата седмица министърът на финансите успя да смае поканените от него на специална среща главни редактори на вестници със заявеното намерение да отвори широко вратите на данъчната администрация за всякакви въпроси на медиите. Инициативата на Муравей Радев наистина заслужава похвала, особено като се има предвид, че повереното му ведомство дълги години носеше славата на най-недостъпната държавна институция.
Политиката на широко отворени врати на данъчната администрация и маркетингът чрез медиите на втората част от данъчната реформа са нещо съвсем ново на политическия ни небосклон.
Добрата медийна подплата на данъчната реформа е необходимо, но не и достатъчно условие за нейната ефективност. Колкото и добре да опаковаш и промоцираш продукта "нов данъчен закон", това няма да впечатли човек, ако на него му се налага през ден да ходи до данъчната служба и да пита искат ли му парите или не. Ако броени месеци след като новите закони са влезли в сила, се подготвят поредните промени в тях. Ако обещаваните опростени процедури, по-ниски данъци и партниране от страна на администрацията си остават мираж.
И още - и най-добрият закон може да бъде опорочен, ако администрация и данъкоплатци не искат или не знаят как да го прилагат. И ако за нежеланието на част от данъчната администрация да прилага адекватно законите очевидно няма незабавен лек (и да уволниш виновния, едва ли ще намериш изобилие от кадърни кандидати за освободеното място), за незнанието основната вина трябва да се търси в посока Министерство на финансите. Опитите да бъде представена безизходицата, в която попадат фирмите при желанието си добросъвестно да прилагат закона, като тяхна некомпетентност биха прозвучали цинично.
Кратките закони (макар и по-добри от предишните), лишени от подзаконови актове за тяхното прилагане, оставят вратички за свободно тълкуване на стотици казуси, които на всичкото отгоре засягат огромна част от фирмите.
Муравей Радев е на прав път - подаде ръка за партньорство на медиите. Остава искрено да подаде ръка за партньорство и на данъкоплатците.
Коментар
Няма добър Мултигруп
Правителството трябва по-последователно да показва отношението си към групировките и към постоянните опити за източване на държавните предприятия и за заобикаляне на съществуващите правила. Ако има структура, която се е специализирала в източването на държавата и е станала голяма и силна благодарение на това, безспорно такава е Мултигруп. Проблемът обаче няма да се реши, ако просто Илия Павлов или структурите на "Мулти" бъдат пропъдени от България. Трябва по принцип да стане ясно, че се спира с кражбите и с постоянните номера, че новата власт няма да участва в напомпването на един нов и добър син Мултигруп. Което обаче засега не се доказва по категоричен начин.
В разгара на газовата война избухна скандалът "Хардланд". Мултаците тогава напипаха слабо място в най-силната част на правителствената теза - посредниците. Оказа се, че въпреки основателните твърдения, че посредник между "Газпром" и Булгаргаз не е нужен, такъв съществува. През цялото време "Мулти" се опитва да подсказва, че всички властници в България правят едно и също, само сменят играчите.
Подобен е случаят с увеличението на капитала на "Захарни заводи" в Горна Оряховица (виж стр. 35). Тази схема е очевидно заобикаляне на приватизационните правила и закони, но формално пък е напълно възможна по Търговския закон. Този тип приватизация беше "открит" от "Мулти" още през 1995 г. и по същия начин групировката придоби десетина предприятия в шивашката и текстилната промишленост и туризма. Някои от сделките впоследствие бяха развалени от новата власт. Въпросът е принципен - или не се допускат схеми на приватизация на държавни предприятия с увеличението на капитала, или затова се създават съответните правила. Иначе "Мулти" ще са прави да протестират, че за някои дават, а за други - не.
Люксембург ни подкрепя за Европа
На 8 и 9 септември се състоя двудневна официална визита на министър-председателя на Великото херцогство Люксембург Жан-Клод Юнкер в България. По време на посещението си премиерът на Люксембург се срещна с президента Петър Стоянов, председателя на Народното събрание Йордан Соколов и с българския министър-председател Иван Костов. Предмет на разговорите между двамата премиери бяха възможностите за активизиране на политическото, икономическото и културното сътрудничество между двете страни, както и процесът на разширение на Европейския съюз и НАТО. Беше подписана програма за обмен и сътрудничество в областта на образованието, науката и културата между България и Люксембург за периода 1998 - 2000 г. Жан-Клод Юнкер заяви, че търговският обмен между двете държави не отговаря на политическите им отношения. По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции страната му заема 12-о място в класацията на преките инвестиции с 42 млн. долара. Люксембург ще ни подпомогне при преструктурирането на металургията и по-специално на "Кремиковци" и в специализирането на финансисти и банкери. Премиерът Юнкер се ангажира също така да съдейства за облекчаването на визовия режим за българи и заяви, че ще бъде адвокат на страната ни пред държавите от ЕС.
Председателят на парламента Соколов получи покана от своя колега българска парламентарна делегация да посети Люксембург. Наша икономическа делегация, водена от премиера Костов, ще посети великото херцогство в началото на октомври.
Евролевицата откри сезона за лов на пъдпъдъци
Евролевицата отдавна си е избрала позата на девица, която е решила на всяка цена да спечели нечия любов и признание.
Тази седмица първо пусна в кулоарите на парламента ефектен слух, че един вицепремиер е замесен в корупция, което разтуптя сърцата на репортерките в очакване на големия медиен удар.
После Томов размахва под носовете им някакъв документ - същинското доказателство, с една дума, но казва, че няма да го раздаде на журналисти, докато не го провери. Обаче съдържанието му кацна преразказано обилно във вестник, винаги отлично зареждан от евролявата кухня.
После се оказа, че нищо не е точно така, както цветно вещаеха хората на Томов, че да се говори с апломб за "го-о-ляма корупция". Но затова пък публиката беше събудена с информация за друг вице, който пък дал държавни пари на някаква фондация за коледни подаръци. И пак в оборот беше пуснат разваленият телефон.
Вицепремиерът Методиев може да не е перфектен в случая с въпросното училище за сираци, но не е човекът, който ще трупа пари от съдбата им. Или да си стегне юристите, или сам да внимава какво точно подписва.
Но проблемът е друг - преди година по същото време пак той беше омотан в някакъв компромат, ефектно аранжиран като "вицепремиер на Костов дава пари на "Мулти". Въобще младшият коалиционен партньор на СДС се оказа най-атакуваният, включително и за корупция, член на правителството на Костов.
Излиза, че като няма власт над някоя медиа, ще си изрязва всяка сутрин някой пасквил за собствената си персона като десерт към кафето. И ще си пати като изобличен в корупция. Другите в правителството явно успяват да се справят на по-ранен етап.
Тази тънка разлика евролевицата добре е схванала и затова отново реши да открие ловния сезон на корумпирани политици с отстрел на пъдпъдъци. За пъдпъдък, който всички опозиционери се опитват да отстрелят, очевидно е нарочен вицепремиерът Методиев. Наближава зимата обаче и тогава започва ловът и на по-едър дивеч. Къде ще бъде опозицията тогава?
Правим грешки, защото работим бързо
Екатерина Михайлова, председател на ПГ на СДС, пред в. "Капитал"
Нормално ли е според вас законодателната инициатива на Министерския съвет да доминира над законодателната инициатива на депутатите?
- Абсолютно нормално. Нормалното е законодателната инициатива да идва от Министерския съвет, в някаква степен е по-ненормално да идва от народни представители. Разбира се, те биха могли и да правят закони, по които биха могли да напишат един проект и със свои сили. Но сложните, тежките закони, за да бъдат подготвени да се гледат във парламента, трябва да се работят преди това доста сериозно от експерти и с набор от информация, която няма как да получи един, двама или петима народни представители.
Но тука искам веднага да отворя една скоба - за да бъдат нормални нещата, това означава предварително съгласуване на позициите между парламентарното мнозинство и правителството и вече тогава законодателната инициатива е съвсем нормално да идва от Министерския съвет. Опитваме се в тази година и няколко месеца, откакто започна работа 38-ото Народно събрание и правителството, да постигнем синхрон в тази работа. Не мога да кажа, че той е на най-високата степен на координация. И затова дори преди няколко дни на разширеното заседание в Бояна един от въпросите, който поставиха и от страна на премиера, беше да се създаде по-добра координираност още в един начален етап, още в етапа на сформирането на работната група. В тази работна група трябва да се включват и депутати.
Инициативата да има депутати в комисиите на първоначалния етап от самите народни избраници ли идва, или е своего рода партийно поръчение?
- Не е партийно поръчение. Въобще това не е нещо, което за пръв път се прави. Правено е и досега, но не навсякъде, всъщност не във всички проекти за закони. Желанието ни е да има по-голям обхват на тези действия. Това е нещо, което беше поискано от депутатите още в началото на мандата. Има много случаи, в които народни представители, още преди да мине в Министерския съвет един закон, са много по-информирани, отколкото, да речем, членове на МС. Това е нормално, защото те проявяват интерес и тяхното присъствие дава една допълнителна стабилност на този проект за закон, че той ще бъде приет във вида, в който ще се предложи в парламента, тъй като знаят от кухнята кое е влязло като текстове, кое е отпаднало, защо го няма, какво се цели и могат да убедят много по-лесно колегите си.
Не се ли опасявате, че тази доминираща роля на МС в законодателния процес може да се изтълкува така, сякаш депутатите се превръщат в нещо като машина за гласуване?
- Това е едно от обвиненията от страна на опозицията - че парламентът е придатък на изпълнителната власт. Ние се приемаме като едно цяло, а не като придатък един към друг. Разбира се, че това е една от атаките, но в крайна сметка опозицията може да атакува, може да излага своите позиции. Според мен се цели създаване на напрежение между двете части на едното цяло, защото ние точно така се усещаме - като едно цяло, а не като хора, които са в различни отбори. Просто сме в един отбор, но всеки е с различна роля, има различна задача, която трябва да извърши. Ако се погледне практиката в демократичните страни с трайна парламентарна демокрация, ще се види, че и там обикновено законодателната инициатива излиза от МС. Аз не мога да си представя как един народен представител може да напише например един закон за публичното предлагане на ценни книжа. Това просто не е по силите не само на един, а и на група народни представители.
А относно неправомерното лобиране на мен ми се струва, че един от механизмите за предотвратяване на това лобиране е именно в работните групи да участват и хора, които са политически ангажирани, които знаят точно каква е целта на определен законопроект. Никой не се е предпазил, какъвто и механизъм да е измислен. Въпросът е в крайна сметка един акт да се преглежда от колкото може повече хора, които са компетентни и политически отговорни, защото може много компетентен човек точно заради компетентността си да се опита да вкара текстове и да лобира.
Как намирате баланса между политическите и експертните решения, когато пишете един законопроект?
- Това е повече работа, пак бих казала, не в парламента, а в съответните министерства с присъствието и много тясното ангажиране на хората от политическия кабинет според Закона за държавната администрация. Именно затова на съвещанието в Бояна беше много ясно разграничена политическата от административната отговорност. Хората, които са в политическите кабинети, носят отговорността да контролират администрацията да не залита в една или друга посока и да извършва компетентно, т.е. професионално, работата си, но с оглед програмата, която следва определена политическа сила, защото доста странно би било да бъде произведен един закон от много професионални хора, но в него, да речем, да има елементи на национализация на частната собственост, което е в противоречие с нашата програма. И там вече намесата на хората, които са в политическия кабинет, е в тази посока - да контролират да не се тръгне в обратна посока на това, което политическата сила, която управлява страната, има като воля.
Все по-често закони се пишат от експертни групи. Доколко тези хора са склонни да приемат политическата ангажираност и доколко те защитават някакви собствени възгледи?
- Има преплитане, разбира се. Има хора, които подготвят законодателство именно за да прокарат своите идеи. От друга страна, не бива да се елиминират възможностите за ползване на експерти. Случаят, в който ползвахме, публично го обявихме и пожелахме да има такава работна група, беше за закона за съдебната власт, и то след като имахме вече внесен закон от МС. Тогава, понеже възникнаха много спорове доколко са взимани становищата на хората, които работят в съдебната система, беше сформирана група. В крайна сметка беше по-скоро инициатива на хората, които се събраха в тази работна група. Истината е, че онези, които пожелаха да дадат своите становища и в много голяма степен техни предложения влязоха в текстовете на второ четене на Закона за съдебната власт, не могат да бъдат обвинени в политическа пристрастност. Всъщност тази работна група споделя основните принципи на мнозинството и правителството за промяна в Закона за съдебната власт. Иначе не би било нормално - да приемем, колкото и добре да са обосновани, принципи на работна група, които ние не споделяме като идеи.
Експертите ревнуват ли, когато пипате по техните законопроекти?
- Ревнуват, но в крайна сметка всеки е в различна позиция. Експертите са за това да подготвят нещата, да аргументират, да ме убедят в правотата си, но в крайна сметка аз нося отговорността като народен представител за това, което приемам и съм пратена с определено послание. Аз съм пратена да защитавам определена позиция, а експертът може да ми даде само експертната оценка, но не може да ми каже каква политика да провеждам.
Прави ли се съгласуване на законопроекти с хора, които евентуално впоследствие ще бъдат засегнати от тази норма?
- Нямаме в момента сериозния механизъм. Трудно ми е да кажа точно какво да бъде това, което да бъде направено, но е нужен един много по-цялостен механизъм за ефективното прилагане на законите, за да се види кои действат ефективно и кои норми седят мъртви. В някаква степен например в момента се сещам, че Законът за държавните и общинските поръчки е да не кажа мъртъв закон, но трудно работещ закон, закон, който няма особено голямо приложение, а той има много широко поле. Това е един закон, който трябва да се приеме наново и правителството подготвя свой вариант. Той трябва да стане готов до края на тази година. Но по-големият проблем е, когато излезе оттук, да може да задейства така, както трябва да работи, защото това е едно огромно поле - всички тези инфраструктурни проекти, които тепърва предстоят, са точно там. Там ще има възможност и за корупция, и за далавери, злоупотреби и трябва да имаме ефективно действащи норми.
Къде виждате слабостите в технологичния процес по създаването на законите?
- Слабостите се дължат според мен на много високото темпо, с което се работи, желанието колкото може повече работа да бъде свършена и по тази причина понякога се правят грешки. Слабости мога да кажа, че има и в изпълнителната, и в законодателната власт. Би трябвало законите да идват на по-високо ниво, аз лично бих искала, ако може, да бъдат още по-добри. Някои от тях идват на много добро ниво като законодателство, някои - не чак толкова. Още нещо бих искала да има към законопроектите, които идват в парламента - подробна справка за хармонизацията им с европейското право. Има законопроекти, по които това се получава. Накрая на всеки от законопроектите от съответното министерство постъпва конкретната справка кои текстове с кои директиви от Бялата книга съвпадат. Докато има законопроекти, в които се казва като обща оценка, че е хармонизирано, без да са дадени детайлите - точно в коя част имаме хармонизация. В тази посока ми се струва, че още може да се направи и да се подобри работата. А тук в парламента ми се ще да се подобри дисциплината при приемане на законопроектите, в смисъл дисциплината на участие на самите депутати... Когато законите се гласуват на второ четене, всичко изглежда така, сякаш нещата са решени. На коя фаза, общо взето, си изяснявате концептуално какво трябва да правите?
- В комисията. Основната работа е в комисията. В зала не се пишат текстове. Колкото пъти сме се опитали да пишем в зала текстове (като казвам да пишем, това е трети парламент, в който съм), толкова пъти почти винаги е правена грешка.
А в политически централи?
- Не, не, на крак текстове не се пишат. Когато е в последния момент, нямаш време да прецениш, да си направиш справката, вероятността да се приеме нещо, което не трябва да се приема, е много голяма. Затова голямата работа, подготовката, всъщност е в комисията.
Имали ли сте такива грешки - закони, за които съжалявате, че сте ги приели?
- Да. Ето това е нещо, което приехме миналата сесия и най-вероятно другата седмица ще го поправим. В Закона за застраховането има един текст на Руси Статков, който той вкара в последния момент. Аз лично отсъствах от това заседание и след това научих, че се е случило. Този член явно е прозвучал в залата много добре, а всъщност се оказва, че се слага един невъзможен ценз - висше образование, за застрахователните агенти. В текста е записано много по-сложно и не се разбира може би в първия момент, че става въпрос за застрахователните агенти. Текст, който практически означава тези хора да не могат да работят, защото това е невъзможен ценз. Но парламентът го е приел, сега ще трябва да поправи грешката си.
Записки по българските реформи
Законите, които се гласуват в парламента, всъщност по най-директен начин определят регламента, по който ще се извършва преходът към пазарна икономика. Присъствието или отсъствието на връзки и вътрешна логика между тях предопределя в голяма степен доколко противоричиви ще бъдат отношенията в обществото. Стратегията на управление и идеологията на управляващите - макар и до днес да не са се появили никъде в чист и систематичен вид, по принцип са повлияни от няколко средно- и по-дългосрочни цели. Това са идеите и целите в Програма 2001, която формално стои като платформа, победила в парламентарните избори, условията по споразуменията с МВФ, заради стремежа във всеки момент да съществува споразумение и финансова подкрепа от фонда и движението към пълноправно членство в ЕС. Често зад евро или МВФ-мотиви обаче се скриват чисто нашенски интереси и управленски страхове и некомпетентност. Така че, когато някой каже този закон е много важен, и то точно такъв за евроинтеграцията примерно, това задължително подлежи на проверка.
Бордовите закони - обещаващото начало.
Законите, с които валутният борд беше въведен в България, са типичният пример за неформалната законодателна инициатива на МВФ. Бордовите закони бяха първите, които новият парламент приемаше и по този начин се започна изграждането на инфраструктурата, по която той продължи да работи. Не на последно място финансовото законодателство от това време беше израз на конкретна политическа воля. Медийните дискусии за това какво е борд и как трябва да изглежда валутният борд продължиха няколко месеца. В крайна сметка моделът, по който тази система беше конструирана в България, не се различава съществено от първоначалните проектозакони, написани на английски още по времето на техническите мисии на МВФ, подготвящи борда. Чисто техническата подготовка по превеждането, прецизирането и подреждането на текстовете беше дело на служебния кабинет и БНБ, но в тясно сътрудничество с хората на фонда. Международните финансови институции междувпрочем имат заслугата за повечето икономически закони, приети в новия парламент в началото на дейността му. Повечето от траншовете по стендбай споразумението с фонда и изискванията за заема Фесал от Световната банка бяха обвързани с конкретни законодателни мерки. Дори физическото изписване на законите да се извършваше в определено министерство или в БНБ, в крайна сметка те почти винаги приключваха със съгласуване с чужденците. И може би за добро, тъй като в много от случаите след въвеждането на борда правителството е без ясна концепция какво иска да постигне с конкретен закон и го придвижва само защото приемането му е част от изискванията на кредиторите. Липсата на ясни послания, които да са част от политиката на правителството, може да се демонстрира дори от многократните промени в закона за чуждестранните инвестиции. В крайна сметка той отново ще бъде ревизиран вече с помощта на Световната банка.
В този смисъл в приемането и подготовката на законите за борда има нещо много романтично и това е усещането, че правителството знае какво иска. Тогава беше един от малкото случаи, когато то мобилизира икономическия си екип (под формата на съвета за валутна политика и Агенцията за икономически прогнози и анализи), за да вземе две ключови решения - какъв да е фиксираният курс и каква да е резервната валута. Тези проблеми на всичкото отгоре се обсъждаха в медийното пространство. Нещо, което дотогава, но за съжаление и след това рядко се случваше с други закони и конкретни решения.
Третият интересен нюанс около бордовите закони, от който може да се изведе друг принципен проблем на законодателството, е автоматичното му преминаване през парламента. Законите за БНБ и банките бяха първите, които новосформираното народно събрание прие и по този начин като че ли се определи стила на бъдещата работа на депутатите. Това е част от голям принципен проблем. Премиерът твърди, че няма по-логично нещо от това да се гласуват именно идеите на мнозинството и че едва ли не електоратът ще е разочарован ако се допускат закони на други политически сили. В резултат на подобно схващане обаче в парламента липсва чуваемост, липсва елементарна рационалност и в крайна сметка обезсмисля до голяма степен институцията като такава. Това, разбира се, е стил не само на последното народно събрание. Въпреки това по времето на Виденов хората, които обличаха политическите му идеи в конкретни норми (може би случайно), бяха депутати от червената парламентарна група. При Костов законотворческата работа като че ли е извън волята и творчеството на депутатите.
Данъчната реформа - опитите продължават.
Реформата на данъчната система се възприе като една от най-неотложните стъпки в процеса на промяна на нормативната база. Високата събираемост на данъците се сочеше като едно от главните условия за успешното функциониране на валутния борд. За първия етап на данъчната реформа, започнал ефективно от началото на годината, бяха подготвени редица нови закони и норми, които бяха тясно съгласувани с МВФ.
Проектозаконите бяха изработени от работни групи, включващи популярни данъчни специалисти - Валери Борисов, Тодор Табаков, Александър Колчев, Илия Дочев и експерти от Министерство на финансите. На сформирания екип се представяха общите принципи, които трябва да залегнат в закона. После тези принципи се обличаха в конкретни текстове. Често се правеха по няколко варианта. Подготвеният проект от работната група се пуска за съгласуване от другите държавни ведомства. Най-често предложените от данъчната администрация текстове се променят в Народното събрание.
Новите текстове в законите зависят най-вече от етапа на реформата, хармонизацията с европейското законодателство и съществуващите слаби места в законите. Сега проблемите на Главно управление на данъчната администрация, където на практика се подготвя вторият етап на данъчната реформа, идват от изискванията, поставени в т.нар. матрицата на МВФ, в която все още има вътрешни противоречия - например настоява се за праг по ДДС и едновременно с това се изисква хармонизация с европейското законодателство, където няма прагове. Съветници на нашите експерти са от чуждестранни финансови организации и най-вече експерти от Световната банка. С цел депутатите по-бързо и по-лесно да вникнат в прокарваните идеи от данъчната администрация, ще се предлага народните представители да участват в обсъжданията по проектозаконите още в работните групи. Като слабост при изработването на данъчните закони финансисти посочват липсата на планиране, което се оправдава с недостига на време. Друг недостатък е сравнително тесният кръг хора, които правят законите.
При правенето на данъчната реформа, най-добре се видя къде трябва да минава границата между експертната работа и политическата воля в един закон. Експертите по данъци са отговорни за това конструкцията и механизмите в закона да функционират, а колко да са данъчните ставки е въпрос на политическо решение. То се взема с два вида аргументация - макроикономически прогнози и политически ангажименти към избирателите. Това, което се случи с данъците, е, че нямаше кой (дори и премиерът Костов) да поеме политическата отговорност за намаляване на ставките. Няма данни за макроикономически анализи, които са съветвали да не се намаляват. Резултат от тази политика е огромният излишък в бюджета и прекомерното извличане на ресурси, главно от държавните предприятия.
Медийното законодателство - напъни без край.
Може би най-дълго подготвяният закон от новата ни история е този за електронните медии. Вече почти осем години трети парламент се бъхта над деликатната тема. Трети парламент се опитва да намери компромиса между конюнктурните желания на управляващите и христоматийните правила на свободния ефир. Окончателният (на този етап) вариант на медиен закон се разглежда в момента в пленарната зала на парламента и засега управляващите като че ли не минават много елегантно през слалома на собствените си интереси и изискванията на демократичното общество.
Пътят на изработването на последния проект беше дълъг и най-малка роля в него играеха депутатите. Покрай дебата по него за пореден път стана ясно, че в голямата си част народните представители са единствено безгласна машина, която вкарва в правния мир изработените от друг предложения.
Специална работна група се занимаваше в продължение на няколко месеца с подготовката на медийния закон. В нея формално влизаха някакви народни представители, но всъщност огромната част от работата беше свършена от експерти на Българския институт за правно развитие. Най-грубо казано, тяхната задача беше да отразят в закона всичките изисквания на европейските организации от документи като Конвенцията за трансгранична телевизия, директивата "Телевизия без граници" и препоръките на многобройните експерти, давали становище по тези въпроси през последните години. Работата по проекта вървеше съвсем нормално - с многобройни консултации с ръководствата на БНТ и БНР, с представители на сдружения на частните електронни медии и прочее, свързани с тази сфера организации. В един момент обаче управляващите започнаха да виждат в бъдещия закон за радиото и телевизията средство за решаване на злободневните си проблеми. Дълго време се обсъждаше възможността евентуалната смяна на тв- и радиошефовете да стане чрез текст в нормативния акт. Категорично бяха пренебрегнати валящите отвсякъде препоръки да се гарантира независим характер на медийния съвет.
Около обсъжданията на проекта в парламентарната комисия по културата и медиите проличаха поне два случая на откровено лобиране за едни или други интереси. Активността на синия депутат Сашо Стоянов се повишаваше видимо около гласуванията на текстовете, които забраняват рекламата в кабелните телевизии например. Той дори обикаляше парламентарните кулоари и запознаваше собственици на кабелни канали с народни представители, които подкрепят ограничението. Преди време Сашо Стоянов беше изпратил откровено писмо до ръководството на СДС, в което предлагаше да се приеме такъв закон за медиите, който "само да изглежда демократичен", а в същото време дава възможност на управляващите да контролират медиите. Председателят на комисията по културата и медиите Стоян Райчевски пък се опита да отмени тази част от закона, която забранява да се спонсорират информационните и публицистичните предавания по БНТ и БНР. Пряко засегната от това предложение е "Панорама" на Иван Гарелов. В крайна сметка вероятно забраната ще остане, но фактът, че Райчевски се опита да отмени това, е достатъчен. Може би най-подходящият пример даване на предимство някому чрез текст от закона е забраната да се рекламира в най-гледаното време на БНТ до лицензирането на частна национална телевизия. Подобна забрана лишава от средства държавната телевизия и помага много на столичната "Нова телевизия". Именно този ход на управляващите сложи началото на поредица от обвинения, че конкурсът на бъдещата частна национална е предрешен.
Доста слаба подготовка на тема медии демонстрира огромната част от народните представители в комисията по културата и медиите покрай обсъждането на проекта. Повечето от тях се замислиха върху основните термини в тази област чак при подготовката на закона за окончателно гласуване в пленарната зала. Едва тогава те започнаха да си изясняват какво означава например обществена телевизия - тема, която се обсъжда от поне шест години у нас.
Съдебна система - кърпене в движение.
Промените в Закона за съдебната власт са христоматиен пример как не трябва да протича законодателният процес. Първоначално поправката на закона беше възложена на Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция. Ведомството на Васил Гоцев написа вариант, който акцентираше върху по-суровата дисциплинарна отговорност за провинилите се магистрати. Проектът предвиждаше, че всеки от 25-те членове на Висшия съдебен съвет ще може да иска наказание за всеки съдия, прокурор или следовател. Досега единствено шефовете на отделните съдебни звена (Главна прокуратура, Национална следствена служба, Върховен административен и Върховен касационен съд) имаха такова право. Правосъдното министерство измисли и наказанието "преместване в друг съдебен район", което всъщност е начин да се заобиколи магистратската несменяемост. Ако получат такава санкция, провинилите се сами ще напускат, когато ги грози "командироване" в някое малко и отдалечено място. Гоцев поиска също да "организира и осигурява административната дейност" на съдебните органи. При обсъждането на законопроекта в Министерския съвет беше добавен и седемгодишен мандат за шефа на Националната следствена служба. Този жест обаче не помогна на изпълнителната власт да привлече Бойко Рашков и подчинените му в лагера си. Не помогнаха и неколкократните совалки на следствения шеф при премиера, както и ласкателствата от страна на Иван Костов, че "Рашков е един чудесен професионалист". Голяма част от магистратите, най-вече прокурори и следователи, въстанаха срещу проекта. След не особено успешния опит за превербуване на Бойко Рашков мнозинството смени стратегията. След като проектозаконът мина на първо гласуване в парламента, депутатът от СДС Иван Димов ненадейно извади нов законопроект за второ четене. Прецедент в случая беше, че някои от новите предложения не само допълваха законопроект на Министерски съвет, но и поправяха вече приети формулировки в него. В новия текст отпадна не само мандатът за шефа на националното следствие, но и цялата му подопечна служба. Според предложението на Димов ще има само следствени служби към окръжните съдилища. Работата на районните следствия в бъдеще ще се поеме от полицията, а НСлС пък ще се трансформира в Специализирана следствена служба към Софийски градски съд, която отсега нататък да няма методически функции спрямо останалите следствени звена. Проектът на Димов предвижда да се променят и квотите на две от съдебните звена във Висшия съдебен съвет. Следователите трябваше да станат двама, а съдиите - шестима. В проектозакона обаче не беше записано кога и как ще стане промяната. Парламентарната опозиция веднага заподозря, че тази поправка цели разпускане на сегашния Висш съдебен съвет и избор на нов точно преди подмяната на главния прокурор през февруари 1999 г. Мнозинството, изглежда, не е единно по въпроса дали да се посяга на ВСС. Затова и задържа разглеждането на преходните и заключителни разпоредби на законопроекта на второ четене в правната комисия. Така се стига до парадокса една част от нормативния акт да се одобрява в пленарна зала, а другата - да се доработва.
"Дума" надигна глас за заплати
Стачка заради неизплатени заплати обявиха журналистите от вестник "Дума". Те не позволиха на изпълнителния директор на "Дума прес" Пламен Димитров да напусне сградата, в която се помещава червеният ежедневник, докато не получат паричните си възнаграждения. Заплатите на репортерите във вестника са едни от най-ниските в бранша, около 70 хил. лева. Отделно получавали и хонорари, които обаче не били изплащани отдавна. Протестиращите поставиха акцент върху лоялността си към изданието, като посочиха, че са започнали стачни действия едва след приключването на броя, и поискаха да им бъде отговорено със също толкова коректно отношение.
Забавянето на заплатите се дължало на факта, че фирмите - разпространителки на " Дума" не били внесли отдавна дължими суми, обясни Пламен Димитров. Той обеща, че журналистите ще получат парите си веднага след като дистрибуторите се издължат на вестника. Журналистите изказаха съмнения, че това обещание ще бъде изпълнено, и обявиха, че ще поискат оставката на Димитров на насроченото за 21 септември събрание на "Дума" АД.
Българските закони, или за умението да бързаш бавно
Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество.
Закон за нормативните актове, чл. 1 (действащ-бел. ред.).
"Няма да гасим повече пожари, ще работим по програма" - това беше едно от основните послания на премиера към висшите представители на неговата администрация на сбирката в Бояна през миналата седмица. Досега нещата не стояха така. Есента на 1997 г. Правителството на Иван Костов започва първата си по-мащабна подмяна на законодателството след въвеждането на валутния борд - данъчната реформа. Финансовият министър декларира, че тя предвижда поносимо бреме за хора и фирми. Похвална цел и похвално твърдение, което обаче и днес, година по-късно, не може да бъде доказано от никого. За доказването или опровергаването му са необходими още поне няколко величини - размери на вноските за пенсия, за здравеопазване и за безработица, разчети за доходи, инфлация, лихви и т.н.
Твърдението на финансовия министър показва една от хроничните слабости на българското законотворчество в годините на преход, а и сега в началото на есенната сесия, на Народното събрание - липсата на цялостна концепция и стиковане на нормативните актове. През всичките тези години законите се правеха с оглед на текущата ситуация и сами за себе си, а не толкова заради перспективата. Обикновено се реагираше постфактум и в редица случаи първосигнално - примерно чрез административни забрани за внос или износ, налагане на санкциониращи мита или контрол над търговията. През годините на преход съвсем не бяха епизодични случаите, когато една правна материя се урежда от няколко нормативни акта въпреки изричната забрана на Закона за нормативните актове.
Законотворчеството в България страда и от все още несмазаните механизми за лобиране, при които лобизмът се проявява предимно откъм негативната си страна. Съчетанието със солидния популизъм, характерен за повечето от управляващите през последните девет години и с хроничната липса на систематичен подход в законотворческия процес, нанесе доста поражения. Налагането на строги бюджетни ограничения беше отлагано с години; законите за финансова изолация, за необслужваните кредити и за приватизация бяха променяни десетки пъти, за да се включат/изключат съответни предприятия от съответните списъци; затварянето на вратичките в данъчните закони се отлагаше до безкрай, а междувременно във всеки трети закон се приемаха някакъв вид данъчни облекчения; бивши собственици на земя и на предприятия бяха перманентно противопоставяни на наематели, респективно на кандидат-приватизатори.
Превантивното съгласуване на проектозаконите със заинтересованите институции засега все още е далеч от желаното равнище въпреки видимия напредък в тази област. Най-сериозният недостатък на нормотворческия процес в България обаче е липсата на цялостна оценка на всички потенциални ефекти от подготвяния за приемане закон. Законът "Лучников" например не е само акт на реституция, той ще рефлектира върху още половин дузина сфери: приватизация, парична политика, бюджет, социална политика, пазар на недвижими имоти, работа на съдилища, ако щете, и върху адвокатските хонорари.
Като оправдание за липсата на оценка от потенциалните ефекти би могло да послужи безспорната липса на време за приемане на огледани от всички страни закони. Лошото в случая е, че няма сериозни опити за първи стъпки в правилната посока. Законопроектите обикновено минават на съгласуване през всички заинтересовани министерства, но там те се гледат предимно от юристи и по-скоро за технически неточности. В пленарната зала депутатите нямат изграден навик винаги да изискват справки по съответните проекти, а тези от тях, които го правят, са "любимците" на изпълнителната власт. И този парламент продължава порочната практика с преходните разпоредби на един закон да се правят промени в редица (понякога почти дузина) други закони. Оправданието в случая би могло отново да бъде само липсата на време.
Друга традиционна слабост при обсъждането на законите в Народното събрание е приемането на текстове на коляно. Това са формулировки, които се предлагат в последния момент, изглеждат добри и се приемат, без да има време да се анализират. Впоследствие се оказва, че текстът или не работи, или сумарният ефект от него е по-скоро негативен. Всъщност проблемът с недобре формулираните текстове се проявява и при нормални ситуации, когато примерно един икономист има нелоша идея, но й придава лоша юридическа формулировка. За съжаление решение на този проблем не бе намерено нито когато в парламента имаше специализирана законодателна комисия, нито сега, когато няма такава.
Като цяло шансът да се поучим от законодателните проби и грешки на изпреварилите ни по пътя на прехода страни от Централна и Източна Европа очевидно не бе използван по оптимален начин.
Правните норми - от ден до пладне.
Световният опит показва, че универсални закони няма, има универсални правила - колкото по-малко промени, колкото по-ясни и непротиворечиви правни норми, толкова по-добре.
Някои от страните с успешен преход имат корона в герба си, други нямат. Някои отвориха досиетата, други - не. И при едните, и при другите обаче държавни механизми функционират повече от завидно. Има страни, които прилагат най-различни схеми за привличане на чужди инвестиции, има и такива без подобни правни норми, но това не пречи и на едните, и на другите изобщо да нямат проблем с притока на външни капитали. Има държави с ниски данъци, има и такива с данъчно бреме, по-високо и от българското. Има такива, в които държавната собственост все още е значителна по обем, и такива, в които тя клони към нула. Но повечето от тях нямат сериозни проблеми с ефективността на икономиките си. Във всичките горепосочени примери обаче има един общ знаменател - правните норми са ясни и устойчиви, а в необходимите промени прозира някаква последователност и систематичност.
Точно тава са нещата, с които българското законодателство не може да се похвали. Азбучна истина е, че това, което най-много плаши бизнеса, е непрекъснато променящото се законодателство, което не дава възможност дори за краткосрочно планиране, пък било то и в условията на фиксиран валутен курс и едноцифрени инфлация и лихви.
Законът за приватизацията е великолепен пример за тези принципи. След приемането му през 1992 г. досега той е бил облагородяван точно 20 (двадесет) пъти. Двадесет и първият е на дневен ред. Интересното е, че всяка промяна на закона се обосновава с един и същ мотив - ускоряване на процеса на приватизация. На практика обаче това намерение досега не се е осъществило.
По брой на поправките за единица време приватизационният закон обаче не може да се пребори за лидерското място. На пиедестала триумфално стои Законът за собствеността и ползването на земеделските земи с 25 поправки от 1991 г. насам. И в този закон повечето поправки се аргументират по един и същ начин - справедливост за бившите собственици (или наематели според това кой е на власт) и стимулиране на земеделските стопани.
Законът за чуждестранните инвестиции също отбелязва своебразен рекорд. В годините на прехода, стремейки се да привлече чужди инвеститори, България прие три закона за чуждестранните инвеститори. Отделно всеки от тях претърпя промени. И този закон е добър пример как непрекъснатите промени се обосновават с един и същ аргумент (привличане на чужди инвестиции) и в крайна сметка съвсем не постигат желания ефект и България се остави на дъното в класацията по привлечени инвестиции сред страните от Централна и Източна Европа.
Данъчните закони също са великолепен пример за непрекъснато променяно, несистемно, неясно и противоречиво законодателство. Точно в областта, където държавата най-болезнено се допира до своите поданици, правните норми са валидни от ден до пладне, променят се със задна дата, създават се с недостъпни за простосмъртните указания. Т.нар. окръжни на Главно управление на данъчната администрация дълги години бяха не само наръчник за данъчните инспектори, но и източник на правни норми. И в данъчната област промените се аргументират с едни и същи мотиви - облекчаване на данъчното бреме, опростяване на процедурите, затваряне на законовите вратички и гарантиране на бюджетните приходи.
Примерите за непоследователно, непрекъснато променяно и противоречиво законодателство могат да продължат до безкрай. Но и посочените примери изглеждат достатъчно, за да се направи изводът, че непрекъснатите промени, лишени от систематичност и сериозен анализ за последващите ефекти, съвсем не водят до желаната (и декларирана при всяка една промяна!) цел.
Законът е приет - и какво от това.
По принцип законодателството може да се раздели на две части - процес на създаване и процес на прилагане. Един закон би бил ефективен единствено и само ако са изпълнени и двете условия - да е добър (т.е. ясен, приложим, стикован с другите закони и т.н.) и да се прилага добре.
За съжаление и във втората част на законодателния процес в България доминират негативите. През последните девет години практиката по прилагане на законите демонстрира какви ли не случаи - закони, които изобщо не влизат в сила, закони, които практически не се прилагат, закони, които се променят с подзаконови актове, закони, които се тълкуват произволно.
Създаването на принципно нови правни норми с подзаконови актове се наложи като нормална практика в преходните години, въпреки че това принципно е недопустимо. Междувпрочем подобна забрана се визира в чл. 12 на ЗНА и тя е в сила от 1973 г. до ден днешен. Друга често срещана практика от подобно естество е подзаконов акт да променя закон, което също (би трябвало) е недопустимо. За съжаление Държавен вестник все още продължава да бълва примери за посочените правни абсурди (вината една ли може да се припише на официалното издание на Народното събрание). От бр. No 104 от 4 септември 1998 г. например може да се разбере, че министърът на земеделието определя 8 октомври за краен срок за регистрация на търговците на зърно, след като Законът за съхранение и търговията със зърно е определил за краен срок 15 септември. Доста богата е и колекцията на изпълнителната власт от неизпълнени в срок задължения, вменени й със закон. И тук не липсват нелицеприятни примери от последните дни. Законът за ДДС например повелява от 1 юли 1998 г. България да започне да възстановява ДДС за закупени стоки на чужденци, напускащи страната. Министерството на финансите и в частност Главно управление на данъчната администрация пренебрегна този срок, като до момента няма и помен от въвеждането на такъв режим, което не пречи в "Информацията за постигнатия от Република България напредък при изпълнението на критериите за членство в Европейския съюз", която кабинетът одобри и изпрати на Европейската комисия, да се отчита въвеждането на режима от 01 юли 1998 г. Описаните казуси може да изглеждат дребни и сигурно ще бъдат аргументирани с желанието да се улеснят търговците на зърно и да се смаже механизмът за възстановяване на ДДС, но те са добър пример за възприетия принцип за невърховенство на закона.
Едва ли се нуждаят от коментар и казуси от рода на новоприетия Закон за митниците. Нормативният акт бе обнародван на 6 февруари и трябваше да влезе в сила на 6 август 1998 г., но не би. Тезата, че трябва да се приемат твърде много по обем подзаконови актове и това налага отлагането, звучи логично. Точно толкова логично обаче звучи и тезата, че този факт е бил известен още при подготовката и приемането на закона преди повече от половин година. И дори да се налагаше отлагане, това можеше да стане по-навреме и по-адекватно, а не чрез медийни изяви броени часове преди законът да влезе в сила.
Практиката по прилагане на закони в България разкрива и други случаи, които изглеждат къде странно, къде смехотворно, а най-вече срамно. Законът за държавната банка за инвестиции и развитие бе обнародван в близката 1996 г., но досега има доказани ,,само два ефекта - командировъчен и хонорарен. Първият - от редовната обмяна на опит с чужди специалисти, а вторият - от журналистическия интерес, благодарение на който повече от три години пишещите братя заработват хонорари от регулярни и подозрително еднотипни статии от рода ,,държавната банка за инвестиции и развитие стартира след два месеца".
Липсата на прозрачност в прилагането на правните норми също е хроничен недостатък. Дълги години данъчните казуси се решаваха с т.нар. ГДУ-та на Главно управление на данъчната администрация, до които нямат достъп редовите данъкоплатци. Опитите да се доберете до списък (да не говорим за конкретно съдържание) на международните актове, по които България е страна (и следователно имат приоритет пред българското законодателство) удрят на камък в Министерството на външните работи.
Анализът за прилагането на законите може да продължи дълго - с дългогодишните обяснения, че няма фалирали предприятия, защото нямало нормативна уредба (при наличието на напълно достатъчни текстове в Указ No 56), с прословутия отказ от правораздаване на съдебната система, със Закона за възлагане на държавни и общински поръчки, със Закона за местните данъци и такси и т.н., и т.н. Всъщност процесът на прилагането на законите е тема, която със сигурност заслужава специално и отделно внимание.
Пътят на закона
Как се раждат идеите
Съгласно Конституцията на Република България право на законодателна инициатива имат само народните представители и Министерският съвет. Идеята за нов закон или за промени в действащ би могъл да роди всеки, но е необходимо да се убеди народен представител или човек от администрацията, който да опита да придвижи проекта към Министерския съвет.
Предвид международните ангажименти на България и най-вече споразуменията с МВФ и Световната банка и заявеното желание за приемане в Европейският съюз определено може да се твърди, че основен генератор (или по-скоро катализатор) на нови правни норми са стремежът за хармонизиране на законодателство ни с европейското и изискванията на международните финансови институции.
Как се подготвят проектите.
За подготовката на проект, необходимостта от който е продиктувана от горепосочените "външни" причини, се създава работна група към съответното министерство или към Съвета по структурна реформа, която подготвя проектозакон. В тези групи често има чуждестранен консултант и представители на заинтересовани институции. В редица случаи работещите по проекта ползват типови проекти на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съобразяват се със съответните директиви на Европейския съюз, командироват се в чужбина за проучване на челен опит. Подготвеният законопроект се разпраща за съгласуване със заинтересованите министерства и евентуално на "външни наблюдатели", т.е. МВФ, Световна банка и т.н., след което се предоставя на Съвета по законодателството на правосъдното министерство. Основната работа на съвета е да провери дали законопроектът не съдържа текстове, които противоречат на вече действащи норми от същия клас. След като бъде рецензиран от Съвета по законодателството, проектът се внася в Министерския съвет. Там той трябва да мине за становище през правителствените юристи и ресорния функционален отдел на МС. Съгласно правилника за дейността на Министерския съвет неговата законодателна инициатива се упражнява въз основа на приет план, съставен от министъра на правосъдието въз основа на отправените до него предложения на министерства и други ведомства.
Министерският съвет отхвърля, връща за промени или одобрява законопроекта, след което (ако бъде одобрен) той се внася в Народното събрание. Ако нуждата от приемането на проекта е спешна, Министерският съвет може да бъде шунтиран, т.е. проектът, подготвен от работната група, се внася директно в парламента, обикновено от името на председателя на ресорната парламентарна комисия.
Ако инициатор на нормативните промени е депутат или група депутати (това по принцип се ползва само от опозицията), те изработват съответния проект кой както може (респективно взимат проект кой откъдето може). Предполага се, че в тази си дейност те ползват помощта на съветници, за които има специално перо в депутатската заплата.
Как се обсъждат и приемат в парламента.
След постъпване на определен законопроект в Народното събрание председателят го разпределя на една от постоянните парламентарни комисии, която е водеща по съответния законопроект. Проектът може да бъде разпределен и на други комисии, ако има няколко материи, които са засегнати в него. Комисиите обсъждат проектите, които обикновено се представят и защитават от съответния министър и/или заместник-министри. Депутатите могат да изискват справки за очакваните ефекти от закона, мотивите защо е предложен един или друг текст, да поканят при обсъждането трети заинтересовани институции.
След изготвянето на становище от ресорната комисия проектозаконът влиза в пленарна зала с предложение за приемане или отхвърляне, гледа се на първо четене, където се приема по принцип или се отхвърля. Ако бъде приет, започва да тече седемдневен срок (може да бъде удължен двойно или тройно) за депутатски предложения за второ четене. След този срок водещата комисия започва да разглежда текст по текст направените предложения и в момента. Следва внасяне на проекта за второ четене в пленарната зала с всички направени от депутатите предложения и със съответни мнения от ресорната комисия дали тези предложения да бъдат приети или отхвърлени. Проектът се гласува текст по текст и след окончателното му приемане се подписва от председателя на парламента и се изпраща на президента на републиката, който издава указ за обнародване в Държавен вестник. В случай че президентът има възражения, има право да върне съответния закон в парламента за повторно гласуване. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в Държавен вестник, освен ако изрично не е предвидено друго.
Конституционният съд може да отмени всеки закон, ако прецени, че той противоречи на конституцията или на някой от договорите, сключени от България с трети страни или международни организации. Конституционно дело може да се образува по искане на една пета от депутатите, президента, Министерския съвет, главния прокурор, общото събрание на Върховния административен или Върховния касационен съд.
Законът - начин на употреба.
В няколко последователни години в законите за държавния бюджет изрично са включени текстове за уреждане вземанията на Булгаргаз от потребителите на природен газ. Тези законови и още редица подзаконови актове бяха приемани единствено и само за да бъде неутрализиран прословутият договор за цесия, по силата на който Булгаргаз прехвърляше на Мултигруп вземанията си от"Химко" и "Кремиковци". *
През септември 1996 г. депутатът от БСП Тодор Пандов спешно внася промяна в Закона за приватизационните фондове, според която "не се считат за внесени в капитала на фонда сумите на лицата, които са направили левови вноски и които на учредителното събрание гласуват против някое от решенията по чл.170 от Търговския закон". Промяната е предложена (и гласувана) заради фонд "Зенит", в който Тодор Пандов се гласеше да става (и стана) председател на надзорния съвет, а един от учредителите на фонда в последния момент бе решил да се откаже от участието си и да гласува против решенията на събранието.
Промяна в Закона за чуждите инвестиции от миналата година предвижда отмяна на някои данъчни преференции за внесено оборудване, но изрично изключваше от периметъра на отнетите преференции оборудването, което е оформено като временен внос в точно определени времеви граници. Публична тайна беше, че промяната обслужва тогавашния собственик на"Мобилтел" Красимир Стойчев. *
Параграф 9 от приетия в края на миналата година Закон за корпоративното подоходно облагане предвижда: "Държавни банки, в които е продадено повече от половината акционерно участие на недържавни институции, се освобождават от данък върху печалбата, реализирана в резултат на курсови разлики по валутни активи за 1997 г. " Текстът бе предложен и приет с ясното съзнание, че касае единствено и само Обединена българска банка и така се изпълнява поет ангажимент към инвеститорите. *
Лайтмотивът при подготовката, приемането и променянето на Закона за застраховането е да се изхвърлят от този бизнес силови застрахователи като ВИС, СИК, "Корона инс", "Аполо и Болкан","Спартак". *
В края на 1997 г. се приема поправка в Закона за концесиите, според която: "Правата и задълженията на концесионерите по договорите за проучване и добив на нефт и газ в континенталния шелф на Република България, сключени през 1991 г. след провеждане на международен търг, могат да бъдат прехвърляни еднократно на трети лица - търговци, след одобряване от Министерския съвет."
Поправката се отнася единствено и само за "Тексако" и "Ентърпрайз ойл", които по този начин получават възможност да продадат своите дялове в находището Галата, когато разбират, че то не представлява търговски интерес за тях. Интересното в този казус е, че частният случай помогна да бъде променен законът в посока на съответствие с модерното законодателство. *
На 31 март 1998 г. е обнародвано постановление на Министерския съвет за приемане на Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан. Предварително е ясно, че интересът към документите ще е огромен предвид факта, че те интересуват всеки счетоводител в страната и касаят дейността на всяка една фирма. Като допълнение те влизат в сила със задна дата - от 1 януари 1998 г. Въпреки изричната постановка, че стандартите и сметкопланът "се обнародват като притурка към Държавен вестник, официалното издание на Народното събрание ги пуска като отделна брошура в ограничен тираж, с ограничено разпространение и като капак на всичко - с неколкомесечно закъснение. Междувременно няколко фирми издават счетоводните стандарти в многохиляден тираж и инкасират значителни суми за отрицателно време (първите издания изпревариха дори обнародването на правителственото постановление, с което са приети стандартите!). *
В подготвяния в момента проект за промени в Закона за БНБ се предлага алинея, постановяваща, че образуваните предварителни производства срещу управителя и подуправителя на БНБ до влизането на този закон в сила се прекратяват. Причината да се предложи този текст бяхя повдигнатите обвинения към подуправителя на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Емилия Миланова около затварянето на Капиталбанк. *
Списъкът не претендира за изчерпателност. Редакцията е готова да публикува данни и за пренебрегнати поради небрежност личности или компании.
Симпатизанти на БСП си честваха 9 септември
На митинг пред Братската могила в Борисовата градина в сряда ветераните от антифашистката съпротива честваха 9 септември. Организатори на тържеството бяха ВС на БСП и Българският антифашистки съюз, като приветствия към присъстващите отправиха Никола Койчев, поетът Матей Шопкин, председателят на БАС Велко Вълканов и лидерът на социалистите Георги Първанов. Констатациите за историческата важност на честваната дата се прeплетоха с обвинения към управляващите. Според ораторите вече девета година сме свидетели на разгрома на българската държавност, затова нарекоха сините "терминатори на съвременна България". Георги Първанов отбеляза, че за да има бъдеще страната ни, трябва да се търси помирение, но помирение с политиката на днешните управници не може да има. С възгласи "Единство" и "Сините вън" отговаряха антифашистите на апелите на любимите лидери, докато техен другар получи инфаркт и малко по-късно почина, без да получи първа помощ.
Сред тълпата от верни на председателя на БСП симпатизанти се навъртаха и хора на Жан Виденов, които даваха специално за медиите разяснения, че неполучилите думата на митинга членове на столетницата искат оставките на Първанов, Добрев и Продев, защото това бил единственият шанс БСП да възстанови стабилността си.
Прага ни върна Барона
Сливнишкият контрабандист Боян Петракиев-Барона беше екстрадиран от Чехия навръх 9 септември. С редовен полет на авиокомпания "Балкан" от Прага именитият наш бандит кацна в софийската столица, ескортиран от служители на българското бюро на Интерпол. Точно в 21.45 Петракиев беше докаран под засилена полицейска охрана в ареста на Националната следствена служба. "Ето тук съм, дойдех си. Утре ще ме пуснат, защото съм болен", обяви Барона, докато го преместваха от арестантската кола на полицията в превозно средство на НСлС. Според неговия адвокат Константин Симеонов Петракиев има проблеми с мозъка и се чака медицинска експертиза от чешкия затвор, която ще докаже неадекватността на видния бандит. Барона ще бъде подложен на съдебно-медицинска експертиза и в българския следствен арест. Петима медицински специалисти ще трябва да кажат дали той е достатъчно вменяем, за да участва в следствени действия. Боян Петракиев е следствен по пет дела - за въоръжен грабеж, вземане на заложник, побой над митничар, незаконно притежаване на оръжие и нелегално преминаване на границата. Чакат се и показанията на югославянина Любинко Радославеич, който през 1994 г. беше отвлечен и изтезаван от Барона и неговите хора край язовир "Братушково".
Израел покоси палестински терористи в ивицата Газа
В петък Израел затвори границата си с разположената на Западния бряг ивица Газа, след като израелски военнослужещи застреляха двама палестински терористи според източници от армията на Израел. Израелско радио съобщи, че убитите палестинци са братята Имад и Абел Авадалах - двама от най-преследваните членове на терористичната ислямистка организация "Хамас", отнели живота на хиляди евреи в терористични актове.
От "Хамас" заваляха закани към Тел Авив, че Израел ще плати висока цена за убийството на палестинските братя. "Отмъщението ще бъде много силно, за да бъдат убедени министрите от правителството на премиера Бенямин Нетаняху, че поддържането на досегашната политика спрямо палестинците означава, че те ще отпият от отровата, която сами наливат. Загубите им ще бъдат много по-големи от нашите", заяви Махмауд ал Захар, лидер на "Хамас" в контролираната от палестинците ивица Газа.
През август Имад Авадалах избяга от палестински затвор, където излежаваше присъда за убийството на главния бомбаджия на "Хамас" Мухидийн ал Шариф през март в разразила се вътрешна борба за влияние. Брат му Абел Авадалах, член на военното крило на "Хамас" "Из ел Дийн ал Касам", обвини палестинските тайни служби в убийството на Шариф, с което се целяло влошаване на отношенията с Израел.
България, Гърция и Румъния се обединиха срещу балканските мафии
Наркотрафикът, тероризмът, контрабандата и нелегалната имиграция във всичките им разновидности са основните престъпления, по които ще работят заедно министерствата на вътрешните работи на България, Гърция и Румъния. Протоколът за засилено сътрудничество в борбата срещу трансграничната престъпност беше подписан в средата на миналата седмица в София между вътрешните министри Богомил Бонев, Георгиос Ромеос и Гаврил Дежеу.
Преговорите за съвместни действия срещу балканските мафии започнаха между тримата още на 7 март в Солун, където бяха договорени общите параметри на споразумението и беше определена работна комисия, която да подготви конкретните мерки за засилване на граничния контрол и борбата с организираната престъпност. В протокола, който тримата министри подписаха от името на своите правителства, са конкретизирани 21 вида престъпления, по които полицаите ще си сътрудничат и съвместно ще разследват. Между тях са производството и трафикът на наркотици, контрабандата на стоки, нелегалната миграция, търговията с бели робини, разследването на подозрителни икономически сделки и дори производството и търговията с фалшиви стоки. Особено внимание в протокола е обърнато на обмена на информация между трите страни за нови методи, използвани от престъпниците за транспорт, укриване и разпространение на наркотици, прекурсори и психотропни вещества. Според договорките съвместните разследвания и взаимната помощ ще се осъществяват под контрола на съответната страна, където се извършват полицейските акции.
Засиленото гранично сътрудничество ще се състои в обмен на информация и технологии за разкриване на фалшифициране на паспорти. Отделно всяка една от страните, подписали документа, е длъжна да предоставя информация за свои и чужди граждани, съдени или разследвани на нейна територия. В отделна алинея България, Гърция и Румъния се съгласяват да връщат обратно в страната собственик откраднати предмети с културно-историческа стойност, превозни средства, огнестрелни оръжия, ценни книжа и др. Специален член в протокола се занимава със сътрудничеството при контролираните доставки на наркотици и прекурсори за тяхното производство.
Според протокола, подписан от министрите Бонев, Ромеос и Дежеу, съвместното сътрудничество ще бъде между българската НСБОП и Гранична полиция; отдела за международно полицейско сътрудничество на Министерството на обществения ред на Гърция, а по изключение и в случаите на непосредствена оперативна информация - и отдела за Държавна сигурност; и отдела за обществена сигурност и румънската гранична полиция и отдела за борба с организираната престъпност.
Страните са се договорили и за начина на осъществяване на контактите. Това може да става чрез писмена молба до съответната страна. В спешни случаи сътрудничеството може да се осъществява и чрез пряк контакт, но в двудневен срок трябва да се изпрати и писмено потвърждение. Въпреки договорките всяка страна може да откаже сътрудничество, ако това противоречи на нейните интереси или закони. Ето защо в споразумението е отбелязана и пълната конфиденциалност на помощта, както и забраната за публикуване на информации, получени от другата страна без нейно съгласие. Смесена комисия ще следи за точното спазване на договореностите в протокола, а министрите на България, Гърция и Румъния ще се срещат поне веднъж годишно, като домакинството ще бъде на ротационен принцип.
НАКРАТКО
Председателят на Народното събрание Йордан Соколов се срещна в понеделник с председателя на руската Дума Генадий Селезньов. Г-н Соколов изрази убеждение, че руската криза ще се разреши успешно и негативните икономически последствия ще бъдат избягнати. Председателят на Думата потвърди, че тя ще одобри преференциалната схема за митата с България.
Двайсет и шест страни, между които и България, ще вземат участие в започналите в петък многонационални военни учения "Най-доброто съвместно действие '98". Те ще се проведат на полигона "Криволак" в Македония. На откриването ще присъстват командващият силите на НАТО в Европа и президентът на страната домакин Киро Григоров. По време на ученията ще се демонстрират умения, необходими при участие в миротворчески операции.
Провъзгласеният за тартор на кърджалийския подземен свят Ерджан Рашид-Роко беше обявен за национално издирване, арестуван, а по-късно - освободен. На 8 септември полицията започна да търси Роко по сигнал, че заедно с двама свои служители е пребил свой съгражданин, след което му е поискал 20 000 германски марки откуп. Един ден по-късно той е задържан в мотел "Кръснак кория", който се намира в Казанлъшката община. На следващия ден Роко е освободен, тъй като изтича 24-часовият полицейски арест и срещу него не е образувано ново следствено дело.
Думата ще избира Примаков за премиер на Русия
Номинираният за министър-председател на Русия Евгений Примаков обеща на руските комунисти две ключови министерски кресла. "Договорихме се в правителството да бъдат включени Юрий Маслюков и Виктор Герашченко", заяви лидерът на опозиционната комунистическа партия Генадий Зюганов след разговорите с Примаков в Държавната дума.
Пред журналисти Зюганов каза, че Маслюков ще получи поста първи заместник-министър и ще отговаря за икономиката на страната, а Виктор Герашченко, бивш шеф на руската централна банка в съветската ера, ще поеме овакантения от Сергей Дубин пост на централен банкер номер едно.
Като външен министър на Русия от 1996 г. Шейсет и осем годишният бивш кадър на КГБ и шеф на външното руско разузнаване Евгений Примаков си спечели уважението на политици от целия руски политически спектър. Въпреки изразените съмнения, че Примаков не разполага с необходимия икономически потенциал да измъкне страната от дълбоката икономическа криза, лидерите на парламентарно представените партии заявиха, че са готови да подкрепят кандидатурата на Примаков.
"Все още не мога да говоря за правителствена антикризисна програма, тъй като засега е факт само съгласието ми да поема управлението на страната. Приветствам обединението на политическите сили около идеята за мобилизиране на всички ресурси за възстановяване на икономиката и запазване на статута на Русия на единна велика държава. ", каза в края на миналата седмица Примаков.
Утвърдителният вот за Примаков ще бъде първата стъпка към разрешаването на политическата криза, разразила се след уволнението на кабинета на Сергей Кириенко през август. Долната камара на руския парламент на два пъти отхвърли кандидатурата на първоначалния избор на президента Елцин за премиер на Русия-Виктор Черномирдин, министър-председател на Руската федерация от 1992 г. до март 1998 г. Черномирдин бе набеден за настоящия колапс на руската икономика. Трети вот против неговата кандидатура щеше да означава разпускане на Думата и провеждане на предсрочни парламентарни избори, с което политическият хаос в страната щеше да стане пълен.
Правителството на Примаков ще наследи икономическата парализа, последвала девалвацията на руската рубла и паническите покупки на основни стоки. От магазините изчезнаха дори стоки като сол и тоалетна хартия. Доказан дипломат, Примаков не е имал възможност досега да се прояви в икономическата практика. Бившият външен министър на Русия притежава докторска степен по икономика, защитена по времето на сталинисткия режим. "Примаков не е икономист и затова стабилизацията на икономиката ще зависи от екипа, който той ще формира", каза Тиери Малере, главен икономист в инвестиционната банка Alfa Capital.
Иран струпва военни части по границата с Афганистан
Нарастващото иранско недоволство и подготвяните нови военни учения около границата с Афганистан, изглежда, оказаха въздействие върху талибанската милиция, която на 10 септември увери Техеран, че талибаните, действали без заповед при убийството на деветте ирански дипломати, ще бъдат наказани.
В Ню Йорк членове на Съвета за сигурност към ООН осъдиха бруталното убийство на дипломатите и поискаха стартирането на спешно разследване по случая и съд за извършителите. Реакцията на Съвета за сигурност дойде след протестната нота на иранския посланик в ООН Хади Нежад Хюсеин, в която той класифицира масовото убийство като военно престъпление и настоява за незабавни действия, но без да конкретизира какви, от страна на съвета.
Лидерът на талибаните Мула Мохамад Омар в разпространено от талибанско радио обръщение призова талибанските военни части да се отнасят към военнопленниците според принципите на исляма. Радиопроявата на Омар целеше да успокои иранчани, че 300-хилядното население на провинция Шиит няма да пострада в атаките на талибаните срещу две опозиционни фракции в Шиит. Омар инструктира талибаните да атакуват само военни цели, така че цивилното население да остане незасегнато.
Иранските власти, подкрепящи опозицията в съседен Афганистан, заявиха, че държат отговорни за убийствата на дипломатите афганистанските талибани. Те настояха иранските пленници и тленните останки на убитите им сънародници да бъдат върнати в Иран. Иранският висш лидер аятолах Али Хаменей обяви тридневен национален траур, който започва от събота. Главнокомандващият иранската армия Али Шахбази заяви, че военните части - командоси, специални части, артилерия и военновъздушни сили, позиционирани по границата с Афганистан през последния месец, ще проведат ученията си. "Необичайната военна активност по източната ни граница прави ученията неизбежни" - цитира Шахбази агенция ИРНА. Съветът за сигурност изрази загриженост за повишаване на напрежението в региона и още веднъж призова за мирно разрешаване на проблема.
С обещанията за налагане на наказания на убийците на иранските дипломати талибаните, които контролират 90 на сто от територията на Афганистан, за първи път поеха отговорността за убийство на ирански граждани.
За главата на един треньор
Промените в Германия, в това число и във футбола, по правило се извършват бавно и постепенно, почти неусетно за обикновения гражданин. Понякога, както в случая с националния им футболен тим, промяната е толкова плавна, че такава буквално липсва. В България пък (в това число и във футбола) промени по традиция се извършват напосоки, хаотично. И както и в случая с националния ни тим, често е трудно да разбереш това, което се случва, промяна ли е или най-обикновена деструкция.
След като дълго време се разделяше с едни и съюзяваше с други, а после се съюзяваше с първите и разделяше с вторите, Христо Бонев най-накрая се реши на раздяла с всички ни. И поне в този случай не сбърка, защото ще липсва точно на 5% от интервюираните. С това обаче проблемите пред родния футбол не свършват и само една четвърт от столичани са на мнение, че оставката на треньора е достатъчна и решава всичко. Като основен източник на неудачите на националния тим се смята по-често ръководството на футболния съюз, а не треньорът. На зададения въпрос за главния виновник интервюираните е трябвало да избират между два основни варианта: първи - липсата на добро младо футболно попълнение, и втори - некадърно ръководство (на футболния съюз или треньорско). В такава ситуация 59 на сто от столичани винят не младите играчи, а треньор и съюзни шефове, като в крайна сметка точно същият дял (59%) иска да види и главите на членовете на изпълкома редом с главата на Бонев. При хората на възраст между 31 и 40 години това желание се споделя дори от 76% интервюирани.
И все пак любителите на брадвата би следвало да имат предвид няколко неща. Първо, че 35% в София свързват неудачите не само с ръководства от различен тип, а и с липсата на добро ново попълнение. Скепсисът относно възможностите на младите ни играчи е по-голям сред мъжете, или казано иначе - именно сред онези, които "знаят защо". Второ - че след време разделно идва и време за избор, а списъкът от любимци на публиката, както се вижда, е доста отънял. И трето, че любители на присъствието на политически фигури във футбола са главно хората на възраст над 50 години. Под тази възраст като фаворит за шефското място на "Кърниградска" се очертава Валентин Михов, а при най-младите заедно с него стои и Наско Сираков, т.е. - футболни хора.
И ако в крайна сметка след провала в Бургас нещо в родния футбол може да се нарече хепиенд, то това е реабилитацията на Димитър Пенев, очертал се като треньор-фаворит на всички възрастови групи. Но носталгията по Стратега само допълва усещането, че "американското" поколение е безвъзвратно в миналото. И че е настъпило време разделно за нашия футбол. Въпросът е какво идва след него... Данните са от представително за пълнолетното население на столицата проучване, проведено в периода 7-9 септември 1998 г. от агенция ALPHA RESEARCH LTD. по поръчка на в. "Капитал".
Как от ВиК ни мародерстват
Днес си получих сметката за вода, от която ми става ясно следното: таксувани са ми два водомера, както следва: на водомер 1 - 46 куб. м вода, на водомер 2 - 23 куб. м вода.
Или общо - 69 куб. м вода (69 000 литра), на обща стойност 21 390 лв. Направих си следната сметка: при къпане (което би трябвало да харчи най-много вода) се харчат около 8.5 л вода в минута, или около 500 л/час.
Ако сметката на ВиК е вярна, то аз съм се къпал в продължение на 140 часа месечно, или по около 4.5 часа дневно. Разбира се, в къщата има и други разходи на вода - тоалетна, кухня. Да предположим, че дневно 2 души използват тоалетната 5 пъти по 10 л, т.е. 100 л дневно отиват там (макар че това е сметка в полза на ВиК, защото обикновено хората ходят на работа), а за миене на съдове се харчи същото количество като за къпане (отново сметка в полза на ВиК, защото съдове се мият със значително по-малък дебит на водата).
Махаме 100 л дневно, както и водата за пералната машина (150 л дневно - пак в полза на ВиК), и остава, че ползваме течаща вода по 4 часа дневно. Не знам как във ВиК правят сметките си, но аз определено мисля, че количеството вода, което ни се таксува, е безумно голямо. Отново в полза на ВиК, ако 10% от сметките им не са верни (т.е. са в наша тежест), от стотиците хиляди апартаменти в София във ВиК влизат неправомерно стотици милиони левове всеки месец. Не им гледам в чинията, но ми се струва, че подобно поведение при тежката икономическа ситуация у нас е поредната проява на дебелокож бюрократизъм.
Софийските потайности на "виенските" сладкарници
Къде в София могат да бъдат видени заедно верният съветник на Виденов Красимир Райдовски и помощникът на Божков Георги Прохаски? Как може да съберете на едно място Клара Маринова и Антонина Стоянова?
Отговорът е: в някоя от лъскавите столичните сладкарници. Само през последния месец две нови заведения от този тип бяха открити в София. Те моментално си спечелиха клиенти и в тях вече е трудно да се намерят свободни места. Интересът към този тип заведения е толкова голям, че въпреки големия им брой те продължават да се радват на предостатъчно посетители.
Столицата ни явно е с исторически традиции в сферата на сладкарския бизнес - още през последното десетилетие на миналия век в града е имало над 50 кафенета и сладкарници. По това време в тях са се събирали хора да играят карти и табла, а в началото на века по ъглите на този род заведения са стояли бръснари. Санитарните власти обаче изгонили берберите и на тяхното място се настанили часовникари. Кафе, локум и бяло сладко са били любимите сладкиши на софиянци по това време. Пиенето на лимонада било едва ли не задължително. До 1935 г. сладкарниците станали вече почти 400. В центъра се появили и по-луксозни места за похапване на сладости. В тях освен това се пиело филтрирано кафе или капуцинер - предшественикът на днешното капучино. Приближаването до Европа по това време си проличава и по сладкишите. Съвременниците на Яворов са си поръчвали виенски кифли, щрудели, различни пасти, пиели са ликьор с вода от Виши.
След 1944 г. обаче красивите заведения изчезват едно след друго, за да дойдат на тяхно място сивите соцсладкарници, които познава днешното поколение. Еднаквите заведения с еднакъв "асортимент" из цялата страна бяха превърнали поръчката на сладкиши в заклинание. По-възрастните и досега си спомнят с умиление как са купували "една боза от шест и две тулумбички". Няколко генерации софиянци са се изредили през сладкарница "Ну, погоди" на "Графа". От "конкуренцията" на ул. "Гаврил Генов", пък можеше да си купиш кекс за 3 лв. и 60 ст., спомня си столичанка. Любима на децата от този период е била и сладкарницата до кино "Млада гвардия". Невръстните столичани врънкаха родителите си за розовите захарни чадърчета, които се продаваха там. "Кристал", "Роза" и "Фонфон" са другите места, където бабите водеха внучетата си допреди десет години.
Още преди 10 ноември на мода излязоха първите по-засукани сладкиши. В края на 80-те години хит сред столичните заведения бяха тортите "Гараш", упорито изписвани в менютата ту с ударение на първата, ту на последната сричка, а често и направо като "Гараж".
След 1990 г. започнаха да изникват предвестниците на сегашните "виенски" сладкарници. Първи като че ли бяха "Лучано". Веригата от заведения тръгна първо от периферията на София с цени, достъпни за джоба на обикновения човек, за да стигне сега до двата си "виенски" салона в центъра, където пастите излизат "по-солено". Всъщност модата на луксозните сладкарници беше въведена за пръв път в хотел "Шератон". Това беше единственото място, където столичните любители на тортите можеха да погледат сградата на ЦУМ иззад мелба за двама "Море от любов" или "Славата на Никър-Бокър". И досега там често може да бъде забелязан един от най-плодовитите ни банкери - създателят на засега три финансови институции Емил Кюлев. Наблюдателни вложители дори се шегуват, че именно заради това офисите на всички създадени от него банки (ТСБанк, БРИБ и Росексим) се намират в непосредствена близост до "Шератон".
Според собствениците на нашумелите днес сладкарници първоначалните рецепти за пасти и торти в зората на демокрацията са копирали менюто на най-луксозния хотел в София. Някои от сладкарите на заведението по-късно ги напускат, за да започнат свой бизнес. Така е била създадена например сладкарницата "Лъки", а след това и "Двете фукли", които са предпочитани от хардфенове на тортите.
Може би най-нашумялата напоследък нова сладкарница е на първия етаж на хотел "България", който е собственост на Мултигруп. Заведението си спечели популярност още първите дни след откриването си, след като босът на скандалната групировка Илия Павлов беше забелязан там заедно с банкера Кюлев. Веднага след тази среща Павлов започна да лансира публично тезата за "новото Г-13". Сладкарницата започна да се свързва с "Мулти" и тъй като пастите в нея са по-евтини, отколкото при конкуренцията, редовни посетители на този род заведения започнаха да се шегуват, че това е заради контрабандния внос на захар. Според тях в най-скоро време цените ще се повишат като резултат от прекратяването на далаверата. Не толкова цените, колкото удобното място и доброто меню станаха причина там да се срещат хора, които нямат нищо общо с групировката на Илия Павлов. В "България" може да бъде забелязан членът на НСРТ Георги Лозанов. Фамозната прическа и папийонката на медийния корифей стоят там в компанията на екипа на в. "Култура", където Лозанов е и заместник главен редактор. Често уволняваният напоследък Михаил Михайлов е сред най-постоянните клиенти на сладкарницата. След отстраняването му и от "София кабел" той е превърнал заведението едва ли не в свой офис. И политологът Иван Кръстев яде торти почти всеки ден там. Друго място, където може да бъде видян той, е заведението "Лъки". Това място също е любимо за срещи на хората, които попадат по-често на страниците на вестниците. По различни поводи там са празнували президентшата Антонина Стоянова и шефката на правителствената информационна служба Стояна Георгиева. От обратната страна на политическата барикада, но също фен на това заведение, е и Клара Маринова. Бившата шефка на медийната комисия в предишното Народно събрание е забелязвана там с жената на Красимир Премянов.
И силните на деня признават предимството на неформалния контакт в сладкарницата. Борсовите "корифеи" Камен Колчев и Георги Прохаски обсъждат между сладкишите влиянието на световната финансова криза върху нашенския пазар на акции. Сивият кардинал на Виденовото правителство Красимир Райдовски съвсем скоро беше забелязан в същата сладкарница да обсъжда непреходни теми с друг функционер от това време - Владимир Жеглов. Всъщност любимото място на станалия известен с мобифона си шеф на правителствения пресцентър в червения кабинет е хотел "София". В сладкарницата там често прескачат от парламента и депутати от всички партии, които за удобство уреждат неформалните въпроси в близост до работното място.
Хотелите по принцип са класическо място за създаване на "виенски сладкарници". В "Ню Отани" беше едно от добрите заведения за торти, но редовни клиенти отчитат, че обслужването там напоследък губи нивото си. Иначе преди тази сладкарница често беше посещавана от тогавашната шефка на Държавната спестовна каса Бистра Димитрова. Освен нея придворният на Мултигруп скулптор Вежди Рашидов нерядко се качва там. Заместник-министърът на промишлеността Марин Маринов, който беше набеден, че е взел белязани пари, също е бил забелязан в скъпата сладкарница на японския хотел. В сладкарницата "Маркрит" пък, когато е на свобода, ходи и бившият шеф на федерацията по борба Димитър Джамов.
"Нашите виенски сладкарници са много по-хубави от истинските. Менюто е по-разнообразно, рецептите са обогатени, помещенията са по-просторни", смята собственик на преуспяващ столичен салон. Според редовен посетител и на двата вида заведения обаче "единственото общо нещо между софийската виенска сладкарница и оригинала е в това, че и тук вече има места, където тортите са вкусни и пресни".
Всъщност вероятно има някаква истина в твърдението, че нашите сладкарници са по-хубави. Но от друга страна, немислимо е да се прави сравнение със сладкарниците в австрийската столица, защото нашите се открояват като по-лъскави спрямо обкръжаващата среда. Наистина в софийските "виенски" салони може да се похапнат повече неща, има дори и солено меню, масите са по-раздалечени една от друга (така че да позволяват и по-конфиденциални разговори), докато във Виена сладкарницата е място, където човек набързо може да похапне нещо сладко и да изпие вкусно кафе без излишък от лукс. Съществената разлика с което и да е място в София е, че при нас навсякъде кафето е със съмнително качество просто защото няма откъде да се купи по-добро. В една виенска сладкарница влизат всякакви хора, но там определено имат и редовни посетители. В софийските сладкарници също има постоянни клиенти. Но те не са тези спокойни пенсионери, за които посещението на любимото заведение се е превърнало в ежедневен ритуал с установени детайли - меню, бакшиш, познат сервитьор. В нашите сладкарници пасти ядат хора с по-висок стандарт. Често тези места се използват за установяване на делови контакт или за провеждане на сериозен разговор. Останалите клиенти са студенти и млади хора, за които посещението в луксозната сладкарница е вид събитие, почти подарък за любимата - мъничко от мечтания лукс.
Новата учебна година идва с проблемите си
Наближава новата учебна година. Родители и учители се вълнуват от идването й. Трябва да се приготвят анцузи, маратонки, тетрадки, писалки. Завършил ли е ремонтът на училищните сгради? На учениците ще бъде ли осигурено отопление през целия зимен сезон? Колко ще струва издръжката на един ученик? Всички деца ще посещават ли училището? Това са проблеми, които вълнуват и родителя и учителя, който пръв след него подава своята длан на детето и го повежда към дългия лабиринт на познанието. Трябва да се помисли и за различните учебници. Колко ще струват те? Каква е информацията, която съдържат? Как е поднесена, съобразена ли е тя с протичащите демократични процеси у нас?
От информационния поток трябва да намери отражение в учебниците най-важното, най-същественото, най-необходимото, без излишна претрупаност, която затормозява ученика при усвояването на учебното съдържание. Трябва да се наблегне при учебния процес на рационални методи на работа като анализ, синтез, самостоятелно обобщение, сравнение от страна на ученика с цел развитието на мисловния процес. Изгражда ли училището самостоятелна, творческа, мисловна личност, която бързо да се ориентира при новите пазарни механизми и условия на живот, личност - способна да се справя с живота, отличаваща се с прагматизъм, предприемчивост и т.н.?
Това са въпроси, на които вече е време да даде отговор българското училище, за да бъде то в крак с новото време - време на преход.
При възпитателния процес трябва да се използва българският и световният извор на познание с цел възпитаване в общочовешки ценности и добродетели. Борба трябва да се води срещу прояви на насилие, бруталност. В младия човек трябва да съществува чувство за толерантност и уважение към другите нации, уважение към техните култури, ценностни системи с оглед подготвянето на бъдещото поколение към европейската интеграция.
Като учителка ме вълнуват и проблеми като тютюнопушенето, наркоманията и други негативни проблеми, които намират място сред младежта. Обучението, възпитанието трябва да са съобразени с променящата се действителност. Застъпени ли са в достатъчна степен в средното училище специалности като мениджмънт, маркетинг, компютърна грамотност и др. специалности на бъдещето? Въпросите са много.
Столичният градски транспорт се нуждае от реформа
Проблемите в столичния градски транспорт са много тревожни. Нерешаването им най-често се обяснява с липсата на средства. Причините обаче са други:
Първата - Столичната компания за градски транспорт продължава да бъде управлявана по правилата и принципите на централизираната планова икономика, които са неадекватни за условията на пазарно стопанство.
Транспортната компания получава годишен план (икономическа рамка), утвърден от Столичния общински съвет, формиран само от количествени показатели - шест числа. За 1998 г. те имат следните стойности:
Първият показател определя т.нар. транспортна задача. Той е тясно свързан с втория, понеже е основа за формиране и отчитане на разходите за дейността. По тази причина транспортната компания е силно заинтересована и през цялата година следи за неговото изпълнение и преизпълнение. Много често това става не по най-добрия начин. Примери - много:
Утвърди се като че ли правило при ремонт на всяка улица градският транспорт да минава по най-дългия обиколен маршрут. Да си припомним невероятните маршрути на трамваи 1 и 7 при реконструкцията на бул. "Мария Луиза" и на автобуси 77 и 81 при ремонта на ул."Скопие"и сега при ремонта на ул."Алабин" трамвай 5 върти на колелото на трамвай 9.
Често наблюдавана ситуация, особено през пролетните месеци, е в едната посока тролейбус 9 да го няма повече от половин час, а в това време в обратната посока да минават 5-6 тролея - първият претоварен, вторият - пълен, а останалите - празни. Да, но вечерта всички отчитат, че са направили необходимия брой курсове, т.е. изпълнили са транспортната задача.
Има автобусни линии, при които средният брой превозени пътници на един курс е едноцифрено число.
Тъй като първите два показателя, т.е. първите две числа, са пряко свързани, може да се направи и обратната връзка - получава се 1083 лв. себестойност на 1 км пробег. Не е ли прекалено висока тази себестойност за ниското качество на транспортната услуга?!
Въпросът може да бъде поставен и по друг начин - не са ли прекалено големи разходите за дейността? В момента покриването на тези разходи е напълно гарантирано от два източника - собствени приходи и субсидии от държавния и от общинския бюджет. Когато годишните разходи превишат плановите или собствените приходи са по-малко от заплануваните, се увеличават субсидиите - най-често при актуализацията на общинския бюджет. С това се обяснява, от една страна, незаинтересоваността на транспортната компания от намаляване на разходите и увеличаване събираемостта на приходите, и от друга - стремежът й да получи по-голяма субсидия. Примери - много:
Обществена тайна са кражбите на гориво и вписване на неизпълнени курса в автомобилния транспорт, отчитане на неизвършени планови текущи ремонти, злоупотребите при ремонта на возилата и при доставката на гориво и резервни части и т.н.
Самотаксуването в софийския градски транспорт е довело до абсурдното положение, че всеки може да ползва услугата и да плати,...ако иска. Системата на контрол е не само неефективна, но и обидна.
Вместо чрез повишаване на събираемостта, транспортната компания разчита да увеличава своите приходи чрез покачване цената на транспортната услуга. Но и тя има своя предел. 250 лв. за един билет и 21 хил.лв. за едномесечна карта са непосилни за голяма част от софиянци.
След направените през 1997 г. две преброявания на пътуващите в София се доказа, че със столичния градски транспорт се извършват 655 млн. пътувания годишно. При 78 млрд.лв. разходи се получава 120 лв. себестойност на едно пътуване. Съпоставена с цената на един билет тази себестойност е над два пъти по-малка, даже и при сегашните съмнително високи разходи за дейността. Къде е причината?
Около 30% от пътуванията са безплатни (пенсионери над 65 години, учащи и студенти по държавна поръчка, офицери и сержанти от МВР, инвалиди, служители на транспортната компания и членове на техните семейства и т.н.). Със значително намаление пътуват пенсионерите до 65 години, учащите и студентите платено обучение. Намаление има дори и в стойността на гражданските абонаментни карти - например цената на едномесечна абонаментна карта за една линия е равна само на 36 пътувания с билет, а дава възможност за безброй пътувания по съответната линия. Заради тези регламентирани безплатни и преференциални пътувания транспортната компания получава субсидия от държавния и общинския бюджет (като че ли само пътуващите с билет не се ползват от тази субсидия, затова пък те сами са си извоювали това право, като всяко свое второ пътуване го правят без билет!). Чрез субсидията би трябвало да се компенсират загубите на транспортната компания от това, че изпълнява задължителни услуги при лимитираните ценови условия. Но на практика не е регламентирано точно за какво се дава, как и за какво да се изразходва - тя просто допълва собствените приходи на компанията до направените от нея разходи и затова е едно непостоянно, непрекъснато променящо своята стойност, число. Една порочна, остаряла практика!
Реализацията на последния планов показател е много често случайна. Липсва дългосрочна концепция за развитието на отделните видове транспорт и ясна техническа политика в транспортната компания.
Столичната компания за градски транспорт работи през цялата година за изпълнението на шестте числа от икономическата рамка. Това й планират - това изпълнява. Тя няма вина, че всичките планови показатели имат само количествено измерение. В резултат "навърта" предвидения пробег, без да се интересува кого вози и как го вози; достига планираните разходи, нищо че услугата й, най-често с качество "брак", е калкулирана с луксозна цена; закупува употребявани автобуси или нови трамвайни мотриси чрез преки преговори само с един продавач и т.н.
Проблемите в столичния градски транспорт са много и наистина много тревожни. Само една реформа, която да промени из дъно начина му на управление, би могла да ги реши. Реформа, която да го извади от коловоза на централизираната планова икономика, защото условията вече са съвършено други, и да го подчини на принципите и правилата на стратегическото управление.
Но тези, които са призвани да проведат тази реформа - кметската администрация, Столичният общински съвет, Компанията за градски транспорт - нямат желание да променят статуквото.
Преди няколко месеца бе направена промяна в структурата на транспортната компания - Столичната компания за градски транспорт от ЕАД бе преобразувана в холдинг със същото наименование с пет дъщерни предприятия. Ще доведе ли това до някаква решителна промяна? Едва ли... Един поглед върху състава на ръководните органи ни дава основание за съмнение - Председател на Съвета на директорите на холдинга е геодезист с дългогодишна проектантска практика, отдавна навършил пенсионна възраст, общински съветник. Общински съветници са и петимата председатели на съответните съвети на директорите на дъщерните фирми - в т.ч. един лекар-пенсионер, един бивш читалищен работник, един инженер-химик и двама машинни инженери. Последните са едновременно и изпълнителни директори на две други тежки общински фирми - за какво по-напред да мислят, за фирмите, които непосредствено ръководят, или за столичния градски транспорт... Интересно, дали подобни назначения са възможни в други страни, например в Япония...?
Александър Божков:
Бюрократичен произвол има, когато чиновникът решава субективно
Г-н вицепремиер, какъв беше смисълът на разширеното заседание на правителството в Бояна?
- Обсъдихме как да работим по-добре, как да се получава по-добре информацията, как да не си пречим взаимно.
Кой голям пропуск в досегашната работа на кабинета се очерта?
- Не сме говорили за големи пропуски.
Създаде се обаче такова очакване.
- Ние такова очакване не сме създавали. Събирането на разширения състав на Министерския съвет беше свързано с функциите, които политическите кабинети имат по новия закон за държавната администрация, и какво всъщност трябва да прави този разширен състав, политическият състав на правителството, за разлика от изпълнителския състав. За това си говорихме. Самата тема на срещата и начинът, по който беше проведена тя, всъщност не беше отчет на свършеното и несвършеното, а насоки за работата, която трябва да се върши оттук нататък. Така че с голямо съжаление трябва да ви кажа, че няма да научите кой е критикуван, защото нямаше критикувани. Въпросът беше как на базата на това, което нашето правителство за първи път направи - ясно да се разграничи политическата власт от административната и да се сложи ясната линия кой прави политика и кой извършва административната услуга на гражданите, да се изясни оттук нататък какво прави политическата част от кабинета.
И какви са задачите на политическия кабинет?
- Ами прочетете закона за държавната администрация.
Само от закона ли ще се определят?
- Разбира се.
Защо беше нужна тогава тази среща?
- Защото трябва да се обясни на тези, които ще ги изпълняват. Трябва да си го обясним подробно.
Разбра ли се например как ще комуникират административната и политическата власт?
- Точно това обсъждахме. Обсъждахме как ще се осъществява контролът за изпълнението на политиката от страна на политическия кабинет върху администрацията.
И как ще става това?
