Клинтън подкрепи мирния процес в Северна Ирландия
Американският президент Бил Клинтън пристигна в управляваната от британското правителство провинция Северна Ирландия в четвъртък, за да даде поддръжката си за мирния процес, който беше временно нарушен през лятото. Клинтън пристигна в Северна Ирландия направо от Москва. Идването му беше приветствано от британския премиер Тони Блеър, който посрещна американския президент на летището в Белфаст, намиращо се на 18 километра от столицата на провинцията. Клинтън демонстрира много добро настроение, което противоречи на публикациите на първите страници на британската преса, според която американският президент има проблеми в своите, семейни отношения.
След натоварената програма, която имаше в Москва, американският президент отново имаше тежък ден след като посети град Оума, в който републиканци десиденти взривиха бомба, която уби 28 цивилни граждани на 15 август и разстрои мирния процес в Северна Ирландия, започнал с подписването на споразумения на 10 април тази година.
Мрачните настроения, преобладаващи в Северна Ирландия след бомбената експлозия в Оума, тази седмица са на път да се разсеят, след като политическото крило на ИРА - "Шин Фейн", взе важни решения, които според експертите по сигурността ще придвижат напред мирния процес. Председателят на "Шин Фейн" Джери Адамс, който се срещна лично с Клинтън в четвъртък, афишира откровен отказ от насилие и каза, че на трийсетгодишната история на конфликта в провинцията трябва да бъде сложен край. Адамс обяви ангажимента на своя подчинен Мартин Макгинес да представя "Шин Фейн" в разговори с международна комисия, която да бъде натоварена със задачата да изработи план за разоръжаване и да прекрати терористичната война, коствала на провинцията 3600 жертви през последните трийсет години.
Клинтън имаше срещи с членовете на 108-местния северно ирландски парламент, който бе основан през юли съгласно постигнатите мирни договорености за изработването на нова политическа структура, предназначена да намали напрежението между двете политически общности. В британския и северноирландския парламент понастоящем се обсъждат специални законодателни мерки, които да улеснят борбата с терористичните групировки на крайните сепаратистки организации. Обсъжданите законодателни мерки са толкова сериозни, че част от политическите кръгове във Великобритания се опасяват, че приемането им ще доведе до нарушаване на гражданските свободи.
Бил Клинтън, сексистът
През последните седмици не мога да се избавя от един образ - няколко министри, включително Мадлин Олбрайт и Дона Шалала, със зъби и нокти се борят и поставят под въпрос собствената си репутация, за да защитят президента Клинтън от обвиненията в сексуални прегрешения. Тази сценка показва двете страни на г-н Клинтън, които аз като феминистка се опитвам да разбера - от една страна, това е човек, който даде на жените възможност да се изявят в политиката, а от друга - мъж, използвал жени със сексуална цел, докато други жени, без да знаят за тези му похождения, са го поддържали във властта.
Повече не може да гледаме как президентът се среща с г-жа Олбрайт или г-жа Шалала и да приемаме, че общественото мнение по отношение на отношението на г-н Клинтън към жените не е накърнено и че това отношение трябва да остане непроменено от факта какво той върши в личния си живот. Президентът не може да обвинява независимия прокурор Кенет Стар за разследванията му - само той е отговорен за това, че личният му живот се превърна в обществен дебат. Със собствените си безотговорни действия и лъжливите си показания през януари тази година Клинтън вкара сексуалния си живот на първите страници на вестниците. Естествено всеки президент има право на личен живот, както отбеляза и Клинтън, но не и когато този личен живот включва това да излъжеш цялата нация.
С начина си на поведение президентът хвърли сянка на съмнение върху всичко, което той ще направи за жените до края на своя президентски мандат. Как можеш да приемеш насериозно думите на човек, който говори за нуждата повече жени да бъдат привлечени в политическия процес, когато обществото си го представя как задява жените около Овалния кабинет в Белия дом. Да се използват жените като сексуални обекти без съмнение е сексистко поведение.
Е, Джон Ф. Кенеди го правеше. Без съмнение и други президенти са го правили. Но това срамно минало не извинява Клинтън. Да експлоатираш една жена сексуално на работното й място, когато ти си в силна властова позиция, е непростимо. Това, което много хора казват, е вярно - никоя компания не би застанала зад своя президент, ако той е правил секс със своя подчинена, след това е отрекъл и се е опитал да избегне последствията от деянието си.
Газът и нефтът отново завладяха преговорите между Москва и София
На фона на общата безсъбитийност на президентската визита в Москва срещите на вицепремиера Евгений Бакърджиев с шефовете на "Газпром" и "Лукойл" предизвикаха неадекватно силен интерес. Известно беше, че конкретни резултати под формата на договори, споразумения или поне меморандуми, не могат да се очакват.
Явно още няма готовност да се обявят официално резултатите или поне конкретните въпроси, по които от няколко месеца се водят преговори с "Лукойл". Съобщението на Бакърджиев, че се консултира с голямата нефтена компания за бъдещето и начина за приватизация на Нефтохим звучи по-скоро странно, отколкото сериозно. Просто защото Бакърджиев не е принципал на Нефтохим, нито е служител на приватизиращия органи. Второ - вече има законно избран консултант по продажбата на Нефтохим - компанията "Артур Андерсен". Трето - "Лукойл" в момента се спряга като най-сериозния кандидат за купуване на контролния пакет от рафинерията и това автоматично го декласира от групата на консултантите.
С "Газпром" уж се договорихме по всички въпроси само преди няколко месеца и не беше ясно на какво се дължи настоятелното искане на вицепремиера за среща с Вяхирев. Факт е обаче, че непрозрачността на преговорите с газовия гигант и неяснотите около подписаните договори продължават да са източник на потенциални изненади и на противоречиви тълкувания и оценки. Едва сега става известно например, че в началото на август са подписани анекси към договорите, с които се облекчават някои от условията по плащането на доставките и гарантирането на транзита. Уточнено е, че няма да се прилагат клаузите за тежките банкови гаранции по двата договора, ако "Булгаргаз" изпълнява стриктно задълженията си по плащанията и транспортирането на суровината. Вероятно има и постепенно ще се изчистват и други проблеми.
Голямата новина от "Газпром" беше уточнението за съвместна работа на "Топенерджи" и Булгаргаз по реализацията на проекти за
Един от основните проблеми в газовия сектор през последната година и половина-две е свитото потребление на газ в България. От 6.5 млрд. куб. м сега консумацията на синьо гориво е намаляла на около 3.8 млрд. куб.м. Тази тенденция най-вероятно ще се задълбочи през следващите месеци поради предопределеното затваряне на торовите заводи, които са най-големите консуматори на газ в страната. От свития пазар губят и "Газпром", и Булгаргаз, който въпреки високата надценка реализира загуби от намаления оборот. Губи и средностатистическият българин, който няма възможност да ползва екологичното и сравнително евтино гориво. Няма страна в света, през която да минава толкова много газ, а да няма газифициране на бита, коментират експерти. Само един газов модул е достатъчен, за да осигури отоплението на малък квартал или на няколко от блоковете-села с по 16 етажа. Газификацията на обществения и на битовия сектор е и един от приоритетите в правителствената "програма 2001", но досега оставаше на заден план.
"Реализирането на проекта с участието на собственика на ресурса "Топенерджи" (100% участие на "Газпром") и на монополиста на българския пазар Булгаргаз е гаранция, че такава мрежа ще има", заяви Юлиана Димитрова, икономически съветник на вицепремиера Бакърджиев. Според нея единственият вариант за реализирането на проекта е изграждането на смесено дружество с паритетно участие (50 на 50) на Булгаргаз и на "Газпром" или посочена от компанията нейна дъщерна фирма. Българското участие ще е с апорт на земя, сгради и дължимите концесионни такси. От "Газпром" се очаква да внесе пари и ноу-хау. Доставките ще стават по сложна схема - на Исакча "Газпром" продава газа на Булгаргаз, монополистът доставчик внася газа в страната и го транспортира до съответното селище, там продава горивото на смесената фирма, а тя го продава на съответния потребител чрез мрежата за ниско налягане. Според Юлиана Димитрова целта е да не се допуска достъп до мрежата на трета страна (смесената фирма с участие на "Газпром" или "Топенерджи") извън потребителя и монополиста доставчик Булгаргаз.
Към плюсовете на този проект може да се посочи стратегическият интерес на "Газпром" в региона, който обещава дългосрочно инвестиране в развитието на пазара. Вече има проекти на тази база да се развие нов клон в индустрията - производство и сервиз на битови газови уреди и инсталации. Стратегическото инвестиране прави възможни и някои схеми за облекчаване на плащанията на битовите потребители. Основната тежест при тях е скъпоструващата инсталация за докарването на газ до дома и необходимите уреди за използването му. Възможно е тези плащания да се разсрочат с договори за лизинг, да се търси поевтиняване на оборудването чрез местното производство на някои възли и детайли, по тези въпроси вече има конкретни проекти в "Овергаз", която ще бъде основният конкурент на новата фирма.
Минусите са лошият спомен от предишния джойнт венчър с "Газпром" ("Топенерджи" в смесения й вариант), където с активното съдействие на Вяхирев бяха вклинени креатурите му Мултигруп и "Овергаз" и шефът на руския концерн практически получи контрол върху дружеството и газовите проекти.
Вторият минус е очакването, че създаването на фирма от двама монополисти на този пазар практически ще убие всяка конкуренция. А това при всички положения ще бъде в ущърб на потребителя. От екипа на Бакърджиев обясняват, че това не може да се случи. Освен новата смесена фирма и "Овергаз" ще продължат да работят и другите компании, които са се насочили към газифицирането на бита. Очаква се напредък на преговорите с "Винтерсхал" и задвижване на дейността на замразеното "Булвин" - съвместно дружество на германската компания (с участие на "Газпром") и Булгаргаз.
Само ден след като премиерът Костов и гръцкият му колега Симитис си стиснаха ръцете и стана ясно, че ще се правят още проучвания по икономическата изгода от петролопровода през територията на двете държави, от руската столица се чу двойно "не" за този проект.
"Газпром" не проявява интерес към изграждането на бъдещия петролопровод Бургас -Александруполис", обяви вицепремиерът Бакърджиев. Вяхирев каза това и през април по време на визитата си в София.
Източникът на второто "не" явно беше шефът на "Лукойл" Вагид Алкиперов, с които вицепремиерът се срещна непосредствено след аудиенцията с Вяхирев. Единият от въпросите, които обсъдихме, бяха петролните пазари, количествата каспийски нефт, които ще могат да се транзитират и всички възможни проекти, които се разработват като проекти за неговото транспортиране, обясни след това Евгений Бакърджиев. Самият вицепремиер фактически се присъедини към двете "не"-та с твърдението, че "още не е представен точен икономически анализ, който да доказва убедително ефективността на проекта". Не може да не направи впечатление обаче, че московските изявления по забравения доскоро проект за тръбопровод през България, Македония и Албания бяха по-предпазливи и добронамерени.
Явно сме на път да станем свидетели на уникална еднопосочност в интересите на големите в петролния бизнес на Русия и Америка. Американската администрация вече заяви подкрепата си за АМБО чрез регионалната инициатива за сътрудничество в Южните Балкани (така нареченият план "Шифтър"). Големите петролни компании на САЩ, акционери в Каспийския петролопроводен консорциум, също стояли зад проекта, съобщи неотдавна шефът на АМБО Тед Фергюсън. Зад гръцкото трасе обаче стои твърдо Европейският съюз, обяснявайки позицията си с това, че трасето минава през страна - членка на съюза (Гърция), и друга, която е асоцииран член (България).
Алтернативите на българските трасета са в четири посоки - северно направление, състоящо се от съществуващите руски тръбопроводи, които и сега имат свободен капацитет; източно направление към Китай, което е много дълго и скъпо, и южно направление през Турция. Най-реалният ни конкурент е петролопроводът Баку - Джейхан. Основното му предимство е възможността да пренася суровината директно от каспийския басейн до голямо пристанище на Средиземно море. От значение е и категоричната подкрепа на мюсюлманското лоби и на САЩ. Проблемът е, че трасето е много дълго и скъпо.
Румънското трасе е основен пазар и път за транспортиране на нефта до рафинериите в Австрия, Италия и Германия. Но той на практика дублира нефтопровода "Дружба".
Съдбата на нашите нефтопроводи, както и на всички останали, ще зависи от два фактора: от цената на петрола и от решението на каспийските консорциуми за обема на годишния добив, което е свързано с ценовата политика на нефтените компании.
Шансът на България е, че според експертните анализи трасето ще бъде перспективно и при ниска цена на нефта. Най-вероятно това се отнася за проекта Бургас - Вльора, тъй албанското пристанище позволява използването на супертанкери от 240-260 хил. тона и с това се намаляват значително разходите по транспортирането на нефта по море и прави възможни доставките за Америка.
Според наши експерти прогнозата е за отлагане на решението на каспийския консорциум за добива, докато не стане ясна тенденцията за цените на петрола и за необходимите разходи по изграждането на тръбопроводите.
Междувременно "Лукойл", която също има участие в Каспийския петролопроводен консорциум в съдружие с "Арко" (общата компания е "ЛукАрко") по категоричен начин заяви интересите си в балканския регион и България. Голямата руска нефтена компания купи рафинерия в Румъния и заяви интерес за купуване на македонската рафинерия и за участие в приватизацията на Нефтохим. Тя открива представителство в София, а отскоро "Лукойл - България" започна работа в русенската свободна безмитна зона с износ на нефтопродукти от румънските рафинерии. Естествено е при тази ситуация "Лукойл" да проявява интерес и към транспортирането на каспийския петрол, с което ще затвори цикъла добив - пренос - преработка и дистрибуция на петролни деривати в региона с възможности за износ към Италия и САЩ.
Ще оставят ли техните действия Конго разделено
Тази седмица за пръв път в продължаващата един месец гражданска война в Конго миризмата от изстрелите на оръжията се понесе по булевардите на столицата Киншаса. На 26 август бунтовниците и силите, подкрепящи президента Лоурънт Кабила, започнаха да водят боеве в предградията на столицата за контрол върху държавното летище. Сега, когато Зимбабве и Ангола открито се намесиха на страната на президента, подсилвайки неговата слаба армия с добре въоръжени и екипирани военни части и военно-въздушни сили, на бунтовниците няма да бъде лесно да завземат столицата. Обнадежден от чуждестранната подкрепа Лоурънт Кабила се завърна от своята крепост в юга и прогнозира неминуема победа за своите части.
Но въпреки това Кабила има малко основания за радост. Неговите съюзници от Зимбабве и Ангола, които му помагат да превземе повторно западно Конго, имат свои собствени интереси. Ангола се интересува от това бунтовниците от Unita на нейна територия да не успеят да се присъединят към противниците на Кабила в Конго - нещо, което би застрашило самата Ангола. От друга страна, воденето на продължителна война не се покрива с интересите на Зимбабве, където навярно не са готови за нея. Руанда и Уганда, които преди помогнаха на Лоурънт Кабила да дойде на власт, се надяваха, че той ще успее да се справи с бунтовете, бяха разочаровани от неговия неуспех и в крайна сметка застанаха срещу него и подкрепиха бунтовническото движение. Резултатът от всичко това може да бъде перманентно разделено Конго.
Четиринайсет месеца след като бе издигнат на власт, помитайки умиращия диктатор Мотубу Сесе Секо, Лоурънт Кабила отблъсна своите бивши политически приятели и позволи икономиката да се придвижи от състояние на криза до състояние на кома. Главната причина той да бъде приветстван като президент бе, че все пак бе някой друг, различен от Мотубу. Тогава тълпите вееха палмови листа, радостно приветствайки влизането на неговите войски в столицата Киншаса. Мултинационалните компании се редяха на опашка, за да сключат договори за разработване на минната промишленост, а инфлацията бе намалена от 24 000 на 70 процента годишно и бе въведена нова валута.
Въпреки многобройните икономически проблеми Кабила пренасочи усилията си към разпалването на национализъм срещу конгоанските тутси и изваждането им от държавния апарат. Контролираното от държавата радио дори започна да излъчва открити призиви за насилие срещу руандийските тутси, което би могло да се третира като призив за репресии срещу техните съплеменници в Конго. Започнаха арести на чуждестранни журналисти, а екип на френската телевизия дори бе подложен на публични унижения.
В крайна сметка температурата на конфликта в Конго се повиши до точката на кипене и може да доведе до геноцид.
Босна и Херцеговина - идва ли краят на един кошмар
Споменаването на Босна и Херцеговина никога не е навявало приятни асоциации. За тези, за които международната политика е единствено част от вечерните новини, Босна означава насилие и война. За други, чието поле на професионална реализация е дипломацията, Босна е символ на един тъжен компромис. За чиновниците от Европейския съюз Босна означава неуспех. Днес обаче войната и насилието принадлежат към кошмарите на миналото, а в Босна предстои провеждането на вторите свободни избори за президент и парламент, след като през 1995 г. бе подписан дейтънският мир и се роди федерацията Босна и Херцеговина.
На 12 и 13 септември в Босна ще се проведат едновременно президентски и парламентарни избори. Изграждането на политически институции, легитимни и за трите общности, бе достигнато чрез мъчителен процес на преговори и бе резултат от трудно постигнат компромис. Така например в структурата на президентската институция на босненската федерация бе заложен тристранен ротационен принцип, като в президентството влезе по един представител на трите общности. На първите избори за председател на президентството беше избран мюсюлманският представител Алия Изетбегович, а за негови заместници бяха избрани хърватинът Кресимир Зубак и сръбският представител Момчило Краишник, определени чрез вътрешни избори съответно в мюсюлманската, хърватската и сръбската общност в Босна. Двама от тях, Изетбегович и Краишник, са кандидати на своите партии и за предстоящите избори, а новият хърватски кандидат за президент на Босна се казва Анте Желавич. Предишните, първи президентски избори се проведоха на 14 септември 1996 г., като Изетбегович бе избран за председател на тристранното президентство въз основа на получения най-голям брой валидни гласове.
Преди сегашните избори в Босна има осем основни политически партии, които се състезават за 42 места за двукамарния парламент. Дейтънският мир раздели босненската федерация на две административни общности: хърватско-мюсюлманска и сръбска, за които са определени съответно 28 и 14 места в камарата на представителите. Представените партии в сегашния босненски парламент са мюсюлманската Коалиция за цялостна и демократична Босна, водена от Алия Изетбегович и Харис Силайджич, Хърватски демократичен съюз с лидер Анте Желавич и Сръбска демократическа партия с лидер Драган Калинич. След изборите през 1996 г. бяха създадени партиите "Коалиция слога" на президента на Република Сръбска Биляна Плавшич, Сръбска радикална партия на Република Сръбска и партията "Хърватска инициатива", които също ще спорят за места в камарата на представителите.
Въпреки мира в Босна и предстоящите втори свободни избори във федерацията има сериозни настроения за ревизиране на дейтънските мирни споразумения. Те идват главно от страна на част от радикално настроеното население в Република Сръбска.
Две седмици преди провеждането на изборите в Босна и Херцеговина държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт пристигна във федерацията, за да подкрепи мирния процес и провеждането на вторите свободни избори в историята на страната. Олбрайт дойде в Босна от Загреб, където имаше трудни разговори с хърватския президент Франьо Туджман и още при пристигането си бе категорична, че ревизиране на мирните споразумения от Дейтън няма да има и властите в Босна трябва да съсредоточат усилията си върху интеграцията на трите общности и върху проблема за връщането на бежанците. С дейтънските споразумения бе сложен край на продължилата 42 месеца война и бе създадена федерацията Босна и Херцеговина, разделена на сръбска република и Хърватско-мюсюлманска федерация.
На среща с президента на Република Сръбска Биляна Плавшич и с премиера Милорад Додик Олбрайт даде неформалната си подкрепа за политиката на двамата сръбски лидери, като заяви, че международната общност е готова да окаже помощ за икономиката и възстановяването на Босна само ако бъдат стриктно спазвани дейтънските споразумения. Плавшич и Додик са представители на умерените политически кръгове в Република Сръбска за разлика от радикалите, които са недоволни от дейтънските споразумения и многократно са искали ревизирането им. САЩ подкрепят умерените сръбски политически лидери и изискват от тях да положат повече усилия за интеграцията на трите общности в Босна. Становището, изразено от премиера на Република Сръбска Додик, бе, че международната общност трябва да помогне на Босна с повече възможности за подобряване на процесите на взимане на решения и да намали състава на умиротворителните сили във федерацията. Междувременно част от избягалите от войната сръбски семейства се завърнаха по домовете си в Мостар и Бръчко. Бръчко е единственият град в Босна, в който администрацията, полицията, съдът и другите институции са съставени от представители и на трите общности във федерацията.
По време на посещението си държавният секретар на САЩ не се срещна с члена на колективното президентство на Босна Момчило Краишник. Олбрайт умишлено избра програма на срещите си, при която разговори да бъдат провеждани само с политически кръгове, подкрепящи споразуменията от Дейтън. Един от аспектите на американската политика по отношение на Босна и Херцеговина се изразява в изолация на крайните политически фракции на трите общности, които искат преразглеждане на статуквото. Според американските виждания столицата Сараево трябва да бъде отворена за трите общности и да бъде не само административен, но и интегративен център на федерацията.
В Сараево има сериозни жилищни проблеми, след като в опразнените от бежанци жилища са настанени ветерани от войната или някои от първите, завърнали се в босненската столица. Официалните власти отказват да принуждават хората да напускат жилищата заради завръщането на законните им собственици, докато не им бъдат осигурени нови домове.
На разговорите с Олбрайт освен инфраструктурни и комуникационни проблеми Изетбегович изложи плановете си за изменение на принципа на съвместното държавно управление. Проектът му предвижда правителството да бъде оглавявано от един председател, който да замени досегашното тристранно председателство. След срещите си с официалните власти и политическите лидери Мадлин Олбрайт се намеси в изборната кампания с обръщение към избирателите, което акцентира на факта, че трябва да бъде преодоляно разделението в Босна. Американският държавен секретар лансира тезата за избор между място в Европа и изолация. Американските планове са подкрепени от обещания за конкретна финансова помощ и предвиждат осигуряване на средства за възстановяване на тези региони, които излъчат кандидати, подкрепящи споразуменията от Дейтън, докато изборът на радикални кандидати ще бъде свързан с отказ от икономическа помощ. Олбрайт оказа и предизборна подкрепа на "Коалиция слога" на Биляна Плавшич и Милорад Додик, която ще спори за 14 места в Република Сръбска със Сръбската радикална партия на Република Сръбска на предстоящите избори. Визитата на Мадлин Олбрайт в Босна оправда предварителните очаквания и подобри шансовете за изборна победа на умерените политически партии на трите общности.
Проблемите в затворените банки раздразниха и БНБ
БНБ най-после официално се ангажира с разчистването на банковата система от останките на фалиралите преди две години финансови институции. Управителят на централната банка Светослав Гаврийски заяви, че БНБ иска да ускори процедурата за ликвидация и че до края на годината заедно с правителството ще реши как да стане това. Управлението на фалиралите банки трябва да се концентрира в ръцете на няколко синдици "или на двама-трима ликвидатори", допълни Гаврийски. В проектомеморандума по тригодишното споразумение с МВФ пък открито се признава, че банките "зомби" се управляват лошо. Това с две думи означава, че осребряването на активите им и връщането на парите на кредиторите (колкото са останали) не върви. Бюджетът плати депозитите на гражданите, но нито той, нито БНБ, нито останалите кредитори на фалиралите банки са започнали да получават парите си от активите им. В същото време всички тези институции продължават да стоят като банкова система в сянка. Система, която е голяма и изкривява картината в сектора (през 1996 активите на фалиралите банки представляваха една четвърт от всички), в която има достатъчно ликвидност, за да се генерира натиск за пренасочването й, която е неконтролирана и съответно източник на корупция.
Колкото и бавно да върви осребряването на активите на фалиралите банки, в тази квазисистема все пак има ликвидни средства. Според неофициална информация банките в несъстоятелност в момента притежават парични средства за 137 млрд. лева и държавни ценни книжа за още 100 млрд. лева, което прави 10% от бързоликвидните активи на работещите институции. В същото време вече втора година нито бюджетът, нито останалите им кредитори могат да получат дори частично парите си. Централните банкери обясниха, че смятат за редно със събраните до момента средства вече да започнат да се погасяват дългове на банките по реда на кредиторите, приет в закона. Според БНБ този процес може да върви успоредно с осребряването на активите. В закона има няколко условия, за да започне разпределението на събраните средства - съдът да е одобрил списъка с предявените вземания, да е изчерпана възможността за продажбата на банката като предприятие. Това понякога е свързано с дълги процедури, в които дузината фалирали банки са достигнали различни етапи. Според Търговския закон освен това "разпределението се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно средства". Толкова "конкретен" текст, разбира се, води до това, че засега никой от синдиците не е преценил, че средствата са му достатъчно, за да започне да плаща. Някои от тях обаче предпочитат тезата, че за да започне разпределението на парите, е необходимо всички активи да са осребрени - процес, който при сегашните съдебни процедури може да трае с години. Съдилищата, които по принцип отговорят за процедурите по несъстоятелността, засега не са изказвали мнение по въпроса.
Фактът, че става дума за недействащи банки, дълго време беше параван за БНБ да не проявява интерес (поне официално) какво става в тях. Винаги, когато е ставало въпрос за това, от централната банка са препращали към съда. Когато се заговори за управлението на паричните средства в тези институции, отговорът е, че съдът контролира процеса.
В крайна сметка пак МВФ повдигна въпроса. В матрицата за тригодишното споразумение е записано, че до първото тримесечие на следващата година трябва да се приемат законодателни промени за ускоряване ликвидацията на затворените банки. Оценката ясно показва как синдиците си вършат работата (независимо чия е вината за това - тяхна, на съда или на закона), но същевременно списъкът с имената им е забулен с тайнственост. БНБ включва и изключва хора от него и само крайно встрастен в темата човек може да проследи всички рокади на синдици в затворените банки. Действително формалното назначение на синдиците става от съда, но от списъка на БНБ. На практика централната банка влияе върху управлението на фалиралите банки посредством списъка. Ако установи нарушения, БНБ може да изключи избрания от списъка на синдиците, което автоматично води до подмяната му в банката. Излиза, че централната банка официално се ангажира само с кадровата част на проблема. При това всички синдически промени са свързани с напрежение и тайнственост. БНБ се притеснява дори да обявява официално кого слага и кого маха от списъка на синдиците. Един синдик даже заяви: "В БНБ се изпокараха. " В някои банки все още има да се заличават следи или пък старите собственици искат да се включат в "осребряването" на активите и затова лобират за свои хора. В други случаи на някого просто трябва да се намери работа.
Вместо средствата, които така или иначе са събрани във фалиралите банки, да се връщат на кредиторите и те да решат какво да правят с тях, в момента синдиците управляват всичките близо 140 млрд. лева. В общия случай те се депозират като особени сметки (по същество депозити) в някоя банка и като такива не се пипат, докато не започне разпределението на парите. За работещите банки това е един свеж, най-често дългосрочен ресурс. Свободните средства от фалиралите банки са почти 11% от паричните средства в системата въобще. Ширещото се подозрение, че по този начин се поддържат работещите банки, се подсилва и от обстоятелството, че тези пари често са концентрирани в малки банки без особено внушителни резултати, някои от тях бяха дори застрашени от затваряне. Примерно над 2/3 от балансовото число на Балканска универсална банка (БУБ) се съставляваше от депозит на Балканбанк, въпреки че не се знаеше дали БУБ ще посрещне капиталовите изисквания. Въпреки скандалите около Кредитна банка, там също са концентрирани няколко милиона долара от фалирали банки (Стопанска, Добруджанска, Банка за земеделски кредит). "Те дават най-добри условия. Ако ги пренебрегна, пак ще ме обвинят, че не управлявам добре парите", коментира синдик.
Както можем да се досетим, БНБ бяга като от тамян, когато се спомене за този проблем. В същото време около него има интересни казуси. Какво става, когато при ликвидацията на някоя банка толкова пари се изтеглят накуп (защото в случая с БУБ ставаше въпрос за над 2 млрд. лева)? Какво става, ако банката, приела депозита, не може да го върне?
Назначаването само на
Клинтън отиде в Москва. Защо?
Напоследък една след друга различни държави преоткриват един исторически факт, който не бива да бъде забравян - че върховенството на едноличното управление не бива никога да заменя върховенството на закона. Русия е най-пресният пример за това - старите съветски апаратчици се превърнаха в новите руски клептократи, които на практика блокираха реформата, извличайки лични облаги от продажбата на държавна земя и държавни индустриални предприятия. Същевременно минната индустрия, здравеопазването, образованието, земеделието и текстилната индустрия са все още държавни. А междувременно онези индустрии, които бяха приватизирани, категорично отказват да плащат данъци.
РАО "Газпром", бившият държавен газов монополист, който бе приватизиран по времето, когато Виктор Черномирдин се радваше на първия си мандат като министър-председател, дължи на държавната хазна близо 4 милиарда долара. На всичкото отгоре страната се опитва да запази социално ориентираната си икономика, което просто не е възможно - това бе и причината самата държава да създаде една класическа пирамидална схема за емитиране на краткосрочни държавни ценни книжа, като лихвите по тях се финансираха чрез продажбата на нови емисии от тях. А в момента девалвацията на рублата и крахът на руския валутен и фондов пазар влекат след себе си и глобална икономическа криза и реалната опасност от нова революция в Русия. Хората се вдигат на революции, когато нямат средства, а средният руснак определено изпитва отчаяна нужда от средства в момента.
Такава бе атмосферата, в която лидерите на двете най-големи световни държави, Русия и Съединените щати, проведоха поредната среща на най-високо равнище след края на студената война. С какво САЩ помогнаха на Русия през тези години - с това, че подкрепяха Борис Елцин на всяка цена и с всички възможни средства въпреки очевидната липса на прогрес в провеждането на реформата в Русия. Същевременно Вашингтон използваше Международния валутен фонд като последния щит руското правителство да не обяви фалит - в крайна сметка то направи точно това преди две седмици, а икономическата ситуация в страната очевидно е достигнала до поредното си печално ниво. Въпрос на традиции. Някои коментатори очакваха именно в тази ситуация Бил Клинтън да пристигне на бял кон в Москва и да даде средствата, с които Русия да излезе от кризата.
Това не можеше да се случи поради няколко причини - няма отделна и суверенна държава в света, която в този момент да може сама да инжектира в Русия сума, която би била достатъчна за ликвидиране на кризата, без при това да навреди трайно на собствената си икономика. И на второ място, такива суми се изпаряват в Москва със скорост, близка до скоростта на светлината, т.е. наливането на външни средства в Русия очевидно е процес, който е стигнал до критичната граница, никой вече не рискува да излива пари в бездънна яма. Третата причина е, че въпреки всички хвалби на американския Федерален резерв и теориите на някои американски икономисти, че икономиката на Съединените щати е достигнала някакво ново и непознато досега на икономистите състояние на постоянно възходящо развитие, истината е, че индексът на фондовия пазар в САЩ отбеляза втория по големина най-голям спад в своята история именно вследствие на кризата в Русия.
Най-комичното в случая е, че срещата - принципно изключително важната среща - между Борис Елцин и Бил Клинтън се състоя в момент на глобална финансова криза, изискваща крайни и решителни действия от страна на двамата президенти, но и в момент, когато никой от тях не може да помогне на другия. Борис Елцин очевидно не става за нищо друго, освен да почива на дачата си - физически и психически той едва ли е печелившият вариант за президент на една велика в миналото страна. Още повече че първото гласуване на кандидатурата на Виктор Черномирдин за министър-председател бе неуспешно, а възможният компромис с комунистите за прокарването на неговата кандидатура ще ограничи изключително много възможностите за ефективно управление на Елцин. А все пак Русия е президентска република.
Бил Клинтън пък е изправен пред криза във властта, която води и до лична криза, тъй като е свързана именно с личния му живот, т.е. с това, че е имал извънбрачна сексуална връзка с жена, която е била негова подчинена в Белия дом. И двете камари на Конгреса са настроени враждебно към Клинтън в момента; недоверието към него расте и сред съпартийците му от Демократическата партия - Клинтън не можеше дори и да си помисли да отпусне средства за стабилизирането на рублата в настоящата ситуация, това щеше да е една загубена битка с Конгреса, който никога не би одобрил отпускането на поредната финансова помощ за Москва.
По време на срещата си с американския президент Борис Елцин официално заяви: "Не се нуждаем от американски финансови средства. Това, от което се нуждаем от Америка, е политическа подкрепа и разбирането, че Съединените щати стоят зад руската реформа. " Думите му очевидно бяха разбрани твърде буквално - Международният валутен фонд обяви, че отлага превеждането на следващия транш от кредитната си линия за Русия. Нещо повече, в американския Конгрес набира популярност мнението, че МВФ изобщо не трябва да отпуска средства на Москва, докато комунистите имат толкова силно влияние в Държавната дума, долната камара на руския парламент. Именно поради това една от основните задачи на Клинтън в Москва бе да се осведоми колко силни са комунистите и какви са техните позиции. Лидерът на комунистическото мнозинство в Думата Генадий Зюганов заяви пред най-висшия представител на американската изпълнителна власт, че комунистите са "за нормална реформа, която ще бъде от полза за всички граждани на страната". Какво е разбрал Клинтън от това послание, не е ясно. Всъщност не е съвсем ясно дали тези думи носят каквото и да било послание, защото едва ли може да се търси смисъл в понятието нормална реформа - нормални реформи просто няма.
Всъщност срещата в Москва бе може би най-малко продуктивната и смислена среща на най-високо равнище между двете държави след края на Втората световна война. Причината вероятно се корени в това, че участниците в нея, Бил Клинтън и Борис Елцин, са изчерпали своите възможности и като политици, и като държавници. Следствието е, че в момент, когато светът е на прага на финансова рецесия (особено имайки предвид, че все още не е ясно каква позиция ще заеме Китай), двете най-големи световни държави се управляват от дискредитирани политически личности. Една безплодна политическа среща завърши.
В Германия на власт идва една политическа енигма
С изявлението "свърши ли ерата на Кол" ликуващият Герхард Шрьодер посрещна изборната победа на своята Социалдемократическа партия (СДП) на първи март тази година в Долна Саксония. Емоционално може би, но определено решително и с основание. Резултатите показаха рекордна подкрепа за СДП, успяла да увеличи с цели 4 процента дела си от 1994 г. Социалдемократите са главният конкурент на дясната правителствена коалиция на Хелмут Кол Християндемократичен съюз -Християнсоциален съюз и спечелиха рекордните 48.1% от гласовете срещу 35.9% за управляващите. Загубата на кандидата на ХДС Кристиян Вулф е тежък удар по престижа на канцлера Кол, който заложи много на тези избори и лично се ангажира в предизборната кампания, посещавайки 11 пъти провинцията в подкрепа на своя кандидат. Непосредствено след обявяването на рекордните за СДП резултати сегашният министър-председател на провинцията, Шрьодер, заяви, че подобно представяне е надминало и "най-смелите му сънища". Леко преувеличено, като се имат предвид внимателното планиране и вложените усилия, както и големият залог, който бе поставил за събитието.
Излизането пред урните в онзи мартенски ден бе изключително събитие за Германия и по друга причина. Съвсем по американски маниер то се превърна в своеобразни първични избори, на които се решаваше канцлерската кандидатура на СДП за общите избори през септември тази година. Двамата потенциални конкуренти бяха председателят на партията Оскар Лафонтен и сравнително новото за политиката лице на Герхард Шрьодер. Макар и неутвърден още като водеща личност в своята партия, Шрьодер показа завидна политическа зрялост и прозорливост при определяне на предизборната си тактика. Предварително той заяви, че ако подкрепата за СДП в настоящия вот спадне с повече от два процента от постигнатия резултат през 1994 г., ще се откаже да се кандидатира за канцлер. Разбира се, Шрьодер направи всичко възможно, за да се застрахова срещу подобна случка, като активно използва предизборната кампания в своя полза. Така той с голяма увереност очакваше положителния резултат и когато той дойде с гръм и трясък, за "новия политик" остана само да обере лаврите. С един куршум - два заека. Първо, Шрьодер избягна поставянето на гласуване на кандидатурата му пред конгреса на партията, където мнозина все още гледат на него с подозрение. На второ място, карайки рекордно голяма част от традиционно пасивния електорат да излезе и засвидетелства подкрепата си, Шрьодер не остави друг избор на председателя Лафонтен, освен да оповести официално кандидатурата му за изборите през септември.
С изборите в Долна Саксония Шрьодер показа, че умее да печели. Но успехът в първия рунд не е гаранция за вземане на мача. На Шрьодер ще му трябва доста повече от фотогенична усмивка, ако иска да намери правилната стратегия срещу християндемократите. Резултатите от неделния вот обаче са показателни поне за едно - Герхард Шрьодер притежава потенциала, с който да детронира най-дълго пребивавалия на канцлерското място поствоенен политик - Хелмут Кол. Качество, което естествено го прави горещата новина на континента.
Самопровъзгласил се за политически практик и необвързан с догмите на левите идеи на съпартийците си, Шрьодер остава енигма както за политическите си противници, така и за своите колеги. Въпреки това най-старата партия в Германия, СДП, остави в случая идеологическите си пристрастия настрана. Подкрепата на кандидатурата му за канцлер й дава единствения шанс да вземе властта след 16 години опозиция. Заслугата за тази възможност е изцяло на Шрьодер. За да затвори ерата на Кол, той има още какво да направи в реформирането на партията си - най-вече по поддържането на единството и дисциплината вътре в нея, болен проблем за левицата, особено срещу добре организираните атаки на опонентите им отдясно. Друга важна задача за Шрьодер е придвижването към центъра. Не може да се отрече голямото влияние, което му е оказал Тони Блеър в този аспект. Изглежда, новите лейбъристи в Лондон подеха заразителна кампания, след като идеята за реформиране на лявото пространство се разпространява в стил "клониране на овцата Доли". И ако Шрьодер успее да налучка правилната комбинация модерно - традиционно, Германия ще бъде последната в поредицата европейски държави, която да отбележи политическо преместване към центъра за последните няколко години. Дали немското общество е готово да се присъедини към Великобритания, Франция и Италия, зависи от това доколко убедителен ще е Шрьодер в твърденията си, че десният модел на Кол е изживял времето си.
Отново нещо мистериозно, тъй като Шрьодер сам застъпва десните идеи на пазарната икономика. А и познания по темата ще са му необходими, след като е обществена тайна, че само спешно придвижване на реформите в данъчната област ще запази сегашното темпо на икономически растеж на страната. Противоречията в политиката на Шрьодер не са малко. Обещания за модернизация на общество, икономиката и държавата целят дублиране успеха на екипа на Тони Блеър. В същото време Шрьодер пледира за запазване на социалните традиции. От една страна, планира ремонт на приетите от Кол социални закони в посока намаляване на помощите за безработни и пенсиите, а в същото време симпатизира на работниците и организирания труд като един от членовете на управителния съвет на "Фолксваген". Декларира разбирането си за увеличаване на данъците и оптимизиране на трудовия пазар, но изуми бизнеспочитателите си, като наля държавни пари в закъсалото предприятие за стомана Preussag Stahl. Въобще ходовете на изгряващия политик могат да се характеризират ако не с друго, то поне с очевидна несигурност.
Но това засега не тревожи инвеститорите. Популистките жестове на Шрьодер ще бъдат ограничени от бъдещото влизане на Германия в икономическия и валутен съюз. Разширяване на държавните разходи ще бъде невъзможно при наличието на пакта за стабилност. Монетарната политика в същото време ще бъде в ръцете на стабилната и независима Централна европейска банка. Парадоксално, но факт - постигнатото с толкова труд, жертви и дипломация от Кол европейско обединение ще работи в полза на политическия му противник. Самият той скептик по отношение на еврото преди година, в момента заема умерени позиции, като подчертава важността проектът да стартира навреме и да се гарантира стабилността му - жест, зад който е лесно да се види тревогата на болшинството германци от жертването на скъпата им германска марка.
Хелмут Кол ще трябва да намери вярното противодействие срещу най-сериозния си противник, откакто е на канцлерския пост. Все още е рано да бъде отписан от голямата политическа игра, а както сам той казва, именно когато противниците му водят в социологическите проучвания, той печели изборите.
Хърватските реформи - мълчанието на недоволните
Теоретиците на прехода към пазарна икономика признават своето безсилие, що се отнася до възможностите за създаване на монолитна и изчерпателна теория за преобразуване на бившите социалистически общества в пазарни. Постепенно в годините след разпада на социалистическата система се очертаха два подхода при преобразуването на бившите комунистически системи: либерално-реформистки и командно-административен. В политическата практика често за пример са давани два варианта, близки до очертаните два теоретични подхода. Те са китайският модел, при който протича либерализация в икономиката за сметка на публичната сфера, и моделът на политически реформи, при който първо се установяват демократични политически институции. Спецификите на хърватския преход са такива, че той не влиза в чист вид в нито един от вариантите, макар да притежава доста от белезите на командно-административния модел.
Хърватско е католическа страна и нейната територия е била част от Австро-Унгарската империя. След Първата световна война и разпадането на Австро-Унгарската империя се появяват националните държави на чехи и словаци, на австрийци и на унгарци, а Хърватско е включено в експеримента, наречен Югославия, и става заложник на амбициите на Белград. Хърватите нямат своя независима държава до разпада на Югославия през деветдесетте години. Поради тази причина Хърватско едва днес изживява своята национална еманципация за разлика от другите европейски страни, където този процес започва още през миналия век и завършва между двете световни войни. Хърватите едва след разпадането на Югославия започват да изграждат своя национална култура, история, език и собствени институции. По време на този процес хърватите решават проблеми, които смятат за приоритетни национални задачи, въпреки че част от тях контрастират с възгледите на международната общност за състоянието на региона на бивша Югославия. Обликът на новата хърватска държава и състоянието на политическите институции и партийната система в огромна степен са повлияни от еманципацията на Хърватско и югославската война, започнала през 1991 г. По своето политическо устройство Хърватско е парламентарна демокрация и има полупрезидентска система на управление. Отличителна черта на хърватската политическа и партийна система е липсата на реална политическа алтернатива на управляващия Хърватски демократичен съюз (ХДС) - партията, оглавявана от настоящия президент Франьо Туджман. От създаването на независимо Хърватско партията на Туджман няма сериозна конкуренция на президентски, парламентарни или местни избори. На президентските избори през миналата година президентът Туджман спечели почти 62 процента от гласовете на избирателите. Съизмерими с тези резултати са и гласовете, които получава неговата партия на парламентарните избори. Липсата на реална политическа конкуренция на управляващата партия води до почти авторитарно управление на президента Туджман. Именно поради този факт Туджман и правителството на ХДС са обект на постоянни международни критики.
Последната международна критика към хърватското правителство бе отправена при посещението на американския държавен секретар Мадлин Олбрайт в Загреб в края на миналата седмица. Олбрайт обвини хърватските официални власти в спиране на демократичните реформи и в етническа нетолерантност. Американският държавен секретар изрази и несъгласие с протекционистичната политика на хърватските власти по отношение на хърватското население в съседна Босна и Херцеговина, което е числено превъзхождано от сърби и мюсюлмани. Американската позиция третира босненските хървати като част от независима Босна и иска тяхната еманципация от Загреб, както и пълното им интегриране с останалите общности в Босна. Всъщност Босна е главният проблем в отношенията между САЩ и Хърватско и становището на САЩ относно босненските хървати е, че те трябва да действат независимо от Загреб, що се отнася до въпросите на босненска тематика. Официалното становище на Загреб, на което САЩ се противопоставят, е, че между хърватите не може да има граници. Американският отговор на това се изразява в становището, че САЩ няма да подкрепят идеята за Велико Хърватско, както не подкрепят и сръбските амбиции за изграждане на Велика Сърбия.
Олбрайт критикува хърватските официални власти и за това, че управляват недемократично страната. Тя подчерта, че на медиите се налага цензура, което бе отречено от президента Туджман. В действителност и трите програми на държавната телевизия, както и почти цялата хърватска преса и държавните радиостанции са под правителствен контрол. Що се отнася до новинарските емисии, наличието на политическо влияние дори не може да бъде прикрито. Олбрайт наблегна и на факта, че ако Хърватско иска да се интегрира към инициативи като програмата на НАТО "Партньорство за мир", трябва да постави ударение върху спазването на европейските стандарти. Хърватското правителство е критикувано и за това, че не е изпълнило част от условията на дейтънския мир като дадените обещания за обратно приемане на бежанците от сръбски произход и поетите ангажименти за наказване на военните престъпления, извършени от хървати. Хърватско отказва да репатрира сто и осемдесет хиляди сръбски бежанци, които напуснаха страната след края на войната.
Икономиката на страната е относително затворена поради факта, че хърватското правителство се стреми да провежда протекционистична политика и да формира собствен национален пазар. В края на месец юли МВФ предупреди Хърватско да намали своя текущ дефицит в платежния баланс и да реформира банковия сектор, за да избегне повишаващия се риск от икономическа криза. МВФ препоръча още на хърватското правителство да ускори приватизацията, да спре нарастването на заплатите и да постави ограничения пред отпускането на заеми за предприятията от държавния сектор. МВФ настоява Хърватско да подобри банковото си законодателство и управлението на банковия сектор. Фондът предупреди, че страната има бързо увеличаване на раздаването на банковите кредити и на получаването на чуждестранни заеми, което може да доведе до икономическа криза. Сегашният текущ дефицит в платежния баланс е близо два пъти по-голям от този за 1997 г., който се оценява на 12.5 процента от БВП. След 1994 г. правителството се надява на приходи от традиционно развития в страната сектор на туризма, но равнището на приходите от туризъм за 1998 г. е под очакваното. Все пак Хърватско има постоянен икономически растеж и ниска инфлация, но това се дължи по-скоро на отсъствието на характерните за други страни в преход особености, като наличието на висока корупция и развит нелегален икономически сектор, отколкото на структурните предимства на хърватската икономика.
Въпреки американския натиск хърватските официални власти едва ли ще се откажат от опека над босненското хърватско малцинство. Управлението на Туджман няма да предприеме и вътрешни реформи с цел стимулиране на политическата конкуренция, докато притежава силна електорална подкрепа. Всъщност неговата партия е толкова популярна в страната именно заради същите действия, които и носят международно неодобрение. Естествено вътрешно недоволство от икономическата политика и авторитарното управление на правителството съществуват и наскоро в Загреб бяха организирани протести от пенсионери и социално слаби, които пък бяха предшествани от искания за демократизация на страната. Тези протести бяха локализирани в Загреб и бяха твърде слаби на фона на масовата подкрепа за Туджман. Като цяло обаче хърватската икономика функционира добре и въпреки проблемите в банковата система националната валута е стабилна, а инфлацията много ниска. Харизматичният президент Туджман има още няколко коза, които помагат на правителството да функционира нормално. Това са високата организационна култура на хърватите, ниското ниво на престъпността и корупцията, добре фунциониращият административен апарат. Но може би най-силният коз, който Туджман притежава, е изключително важната за сънародниците му мисия на човек, който изгражда хърватската държавност и история.
Накратко
До 28 август 1998 г. 81 999 граждани са се регистрирали за участие в масовата приватизация, съобщи Центърът за масова приватизация към Министерския съвет. От досега регистрираните граждани 32 158 са платили пълната такса от 5000 лева, а останалите 49 036 - такса от 1000 лева. Най-много регистрирали се има в София - 14 413 души, а най-малко в Смолян и Силистра - съответно 662 и 799 души. ЦМП е продал на граждани общо 150 405 бланки за регистрация.
Общо пет оферти са подадени за купуване на пакет от 51% от капитала на "Антибиотик" - Разград, съобщиха от Агенцията за приватизация. Посредник по приватизацията на предприятието е "Баренц груп" (Barents Group). Предприятието произвежда антибиотични субстанции и лекарствени препарати за хуманната и ветеринарната медицина, базисни субстанции и готови лекарствени форми. Досега са раздържавени 25% от капитала на дружеството по линия на масовата приватизация.
Няма подадени оферти за покупка на 51% от капитала на "Агробиохим" - Стара Загора, съобщиха от АП. Срокът за подаване на офертите изтече на 31 август. Посредник по приватизацията е "Баренц груп" (Barents Group). Предприятието произвежда биопродукти, органични и неорганични продукти, амониев нитрат, амониев сулфат, въглероден диоксид, развива инжинерингова и изследователска дейност.
Не се явиха кандидати на търга за продажба на пакет от 179 230 акции от "Елма" АД, Троян. Пакетът представлява 21% от капитала на дружеството. На основание чл.6, ал.3 от Наредбата за търговете търгът е обявен за непроведен, съобщиха от АП. Предприятието произвежда специални асинхронни електродвигатели, агрегат-генератори, стоки за широко потребление и търговия. Основната част от производството е за износ. Пакет от 67% от капитала на "Елма" АД беше предложен и изкупен по време на първата вълна на масовата приватизация.
Не се явиха кандидати на търга за продажба на пакет от 61 900 акции, представляващ 21% от капитала на "Коприна" ЕАД - Свиленград. Предприятието произвежда вискозна коприна, копринено кадифе, полиамидни тъкани, дамска и спортна конфекция. По време на първата вълна бяха раздържавени 67% от капитала на дружеството.
Три оферти са подадени до 1 септември при приватизационния посредник Roland Berger and Partner GmbH за пакета от 282 690 акции на "Микропроцесорни системи ЕАД, гр.Правец. Две от подадените оферти са от чуждестранни фирми и една - от българска.
На 7 септември изтича срокът, в който посредникът за приватизацията на авиокомпания "Балкан", ТОБ - Спидуинг" (TOB Speedwing), трябва да обяви избрания от нея купувач за мажоритарния пакет от капитала на дружеството.
Лошите момчета от АКБ готвят нови изненади за акционерите си
Общото събрание на бившия приватизационен фонд "АКБ Форес - социален" (настоящо холдингово акционерно дружество "АКБ Корпорация") ще се проведе на 10 октомври в с. Бенковски, Хасковска област, според обява в Държавен вестник от 21 август. Мястото е отдалечено и трудно достижимо с обществен транспорт. Което значи единствено, че присъствието на досадни дребни акционери е нежелано на това общо събрание. На него ще бъдат разгледани рутинни точки като отчет на управителния съвет за дейността на дружеството; приемане на годишния счетоводен отчет; избор на експерт-счетоводител и освобождаване от отговорност на членовете на управителните органи на дружеството.
Бившият приватизационен фонд е най-скандалният не защото прави много по-лоши неща от другите бивши приватизационни фондове. Шефовете на АКБ просто са най-безогледни при осъществяването на целите, които преследват. Шефовете на бившия фонд не се притесняват от преврат. Недоброто състояние на дружеството е всеизвестно сред потенциалните инвеститори и интерес към акциите му напълно липсва, тоест не е възможно някой да е събрал достатъчно акции, за да може да наложи решенията си на събранието. Пък и в дневния ред липсва точка промяна в надзорния съвет на дружеството. Просто дребните акционери вероятно ще задават въпроси, свързани с дивиденти, с финансовото състояние на холдинга, с пазара на акциите му и др. А очевидно тази дребна неприятност много лесно може да се избегне с избора на подходящо място за провеждане на събранието. Почти никой от останалите бивши приватизационни фондове обаче не си е позволявал да свиква събрание така, че да затрудни акционерите да отидат.
Ако някой акционер все пак иска да присъства на събранието, той ще трябва да разполага със собствен транспорт. Но дори и в този случай той не трябва да пропуска да получи депозитарната си разписка. Това може да стане обаче след 21 септември, когато според обясненията на служителите от офиса на холдинга ще започнат да се раздават документите. За сравнение - в другите бивши фондове акционерите отдавна имат възможност да получават разписките си.
Всичко около АКБ говори за нежеланието на шефовете да комуникират с дребните акционери. Затова най-вероятно АКБ ще бъде първият бивш приватизационен фонд, който ще изненада собствениците си с трагично финансово състояние. В такъв смисъл управителите на холдинга са прави. И без това нищо хубаво няма да се случи на акционерите, поне да не правят прекалени усилия да ходят по общи събрания, където управителните органи ще бъдат освобождавани от отговорност.
Контролът върху големите сделки раздели акционерите на "Ем Джи Елит"
Общото събрание на "Ем Джи Елит холдинг", бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит", свикано за средата на миналата седмица, беше отложено с 24 часа поради вътрешни разногласия относно правомощията на управителните и надзорните органи на холдинга. Конкретна причина за споровете стана предложената от акционери промяна, според която управителните органи на дружеството да нямат право да се разпореждат самостоятелно с активи, надвишаващи 10% от общите за холдинга, както и с мажоритарните пакети в отделните дружества. Против това предложение се обявиха сегашните изпълнителни директори, според които предложените поправки в устава придават на надзора неприсъщи и чисто мениджърски функции. Те обаче обявиха възникналите спорове за нещо нормално и демократично. Обсъждането на тези промени отложи и не по-малко важната точка от дневния ред, в която се предлагат и промени в броя и членовете на надзорния съвет.
На събранието бяха представени около 14 000 акционери на холдинга, които притежават около 17.8% от капитала. Основната част от тях се държи от около 30 физически лица, които фактически бяха и акционерите, свикали събранието по съдебен път. Между тези акционери личат имената на шефа на Кредитна банка Ивайло Божков и представителя на Мултигруп в Бургас Янчо Патриков, както и на служители и бодигардове в Мултигруп. Според присъствали на събранието акционерът, предложил спорните промени в устава, също е от групата на тези акционери. Въпросът, който ще стане ясен след гласуването за персоналните промени в надзора, е дали свикалите събранието имат обща позиция по предложените въпроси, или наистина има вътрешно разногласие в холдинга. Ако те имат предварителна позиция по всички въпроси, проточването на дискусиите около промените в устава може да се разглежда само като опит да се запази не особено добрият имидж на фирмите от групировката в последно време.
Според присъствали на събранието един от най-спряганите въпроси е бил дали съществува евентуален залог върху акциите на най-голямото предприятие, в което "Ем Джи Елит холдинг" има мажоритарен дял - бургаският кабелен завод "Елкабел". Досега шефовете на холдинга и на Мултигруп отричат да има направен такъв залог срещу захар, въпреки че не дадоха обяснения защо кабелният завод е "захранвал" с големи количества захар завода на Мултигруп в Камено. Проверката в регистъра за особени залози и в Централния депозитар показа, че към края на август няма извършени вписвания по договори за залог със залогодател "Ем Джи Елит холдинг" и Кредитна банка. Тези две дружества са главните акционери в "Елкабел". Според юристи е възможно да има такъв залог и без той да бъде вписан в тези регистри.
Русенската корабостроителница беше продадена на втория в класирането
Агенцията за приватизация пренебрегна избора на посредника при сделката
Агенцията за приватизация определи за купувач на "Русенска корабостроителница" немското дружество РКМД (Rousse Shipyard Beteilibunbsgesellschaft) вместо определения преди повече от месец от приватизационния посредник на предприятието Ди Еф Си кандидат - словашката корабостроителна фирма СЛК. Решението на агенцията подозрително се пази в тайна три дни след приемането, въпреки че е взето още на 2 септември и за него са уведомени кандидатите и посредникът. До редакционното приключване на броя за сделката нямаше официално съобщение от АП.
От софийския офис на DFC казаха, че засега няма да коментират случая и ще изчакат началото на следващата седмица, преди да направят официално изявление. В официалното изявление на СЛК, получено в края на миналата седмица, се изразява учудване от взетото решение, след като през месец юли посредниците по сделката обявиха своя избор. "Според нашата информация от приватизационните съветници към Европейския съюз (които плащат на приватизационния посредник), оценката на офертите на двата участнка приключи през юли и не са настъпили условия, които да налагат промяна в класирането на офертите", се казва в официалното съобщение. Словашката фирма изразява и учудването освен от самото решение и от "липсата на отговор от страна на съответните европейски институции". В момента пренебрегнатият купувач и неговите съветници от словашкия офис на Делойт и Туш-обясниха, че обсъждат понататъшните си действия и ще изразят ясната си позиция по-късно.
Според източници от агенцията офертите, предложени от двата кандидата, са били много близки. Немската фирма е предложила по-голяма сума за плащане в брой с около сто хиляди долара. Те обаче трябва да бъдат платени в шестмесечен срок, докато словаците са заявили, че ще платят в рамките на 45 дни след подписването на договора за продажба на акциите от Русенската корабостроителница. По отношение на бъдещите инвестиции СЛК обещали с 2.5 млн. долара повече. Те имали превес и по отношение на програмата за заетостта. Това бяха трите показателя, които бяха първоначално обявени за основни при оценката на офертите на потенциалните купувачи.
При вземането на решението си обаче АП се ръководила от следните показатели - РКМД познава добре Русенската корабостроителница и е осигурила множество поръчки, част от които се изпълняват и в момента. В същото време СЛК е също корабостроителница и не е имала делови отношения с нашенската. Въпросният критерий може да се тълкува както в полза, така и във вреда на кандидатурата на РКМД. Регистрираното в Германия дружество е с участието на брокерската фирма "H+S", която осъществява поръчките, както и на компанията "Прешъс", която осъществява част от доставките за Русенската корабостроителница.
Друг аргумент на агенцията е, че РКМД е предоставила на Русенската корабостроителница оборотно финансиране, въпреки че оборотното финансиране е по поръчани от "H+S" кораби. Последното, което е натежало в полза на кандидатурата на немската фирма, е, че те са договорили схема за разсрочване на задълженията на корабостроителницата към Държавния фонд за реконструкция и развитие, въпреки че няма никакво официално потвърждение на това твърдение. Най-накрая везните натежали и защото банковата гаранция на словаците изтекла два дни преди решението на агенцията.
Русенската корабостроителница стана особено привлекателна за чуждестранните инвеститори, след като няколко сродни предприятия в Европа бяха закрити през последните години. Поради ниските заплати на работниците тя произвеждаше сравнително евтини, а оттам и конкурентоспособни кораби. Освен това след социалните протести и минаването през процедура на несъстоятелност през 1995 г. задълженията на корабостроителницата бяха консолидирани и поети от ДФРР. В момента тя има задължения към този фонд, които са около 9 милиона долара. Задълженията към държавния бюджет са около 3.5 млрд. лева.
Противоречията между посредника и българските власти започнаха още в началото на лятото. Въпреки подписаните договори от агенцията настояха, че Ди Еф Си няма право да избира купувач. Според вицепремиера Александър Божков в договора с Ди Еф Си е записано, че фирмата трябва само да предложи сравнителна таблица по офертите на кандидатите и да предложи победител, но изборът на купувача се прави от АП. През август лондонският частен институт "Адам Смит" направи тълкуване на договорите с приватизационните агенти, че те имат пълното право да продават. Ролята на агенцията се свежда само до подписа под договора с избрания купувач.
"Виновен за скандала е Анджей Шафернакер, който обявил официално пред журналисти името на избрания купувач (словашката фирма), преди той да е одобрен от Агенцията за приватизация. По този начин се създава опасен прецедент, който може да доведе доста неприятности и при някои от другите големи продажби чрез посредници", заяви Божков.
До 9 април всички кандидати за корабостроителницата трябваше да подадат оферти. В този срок бяха получени три писма - от РКМД, СЛК и Корабоимпекс. Последната оферта обаче беше отхвърлена от посредника, след което започнаха преговори с останалите кандидати. В края на юли Ди Еф Си внесоха в АП предложение за потенциален купувач и проект за договор. Десетина дни по-късно Анджей Шафернакер обяви пред медиите, че избраният от него купувач е словашката СЛК.
Всеки един от трима чужди инвеститори у нас е търговец
Най-голям брой чуждестранни инвеститори са дошли у нас през периода 1992 - 1994 г., размерът на инвестираните средства обикновено е не повече от 250 хиляди долара и в момента един чужд инвеститор дава работа на средно 50 работника. Това показва изследване, направено от софийския офис на консултантската фирма Кей Пи Ем Джи (KPMG). Според авторите на проучването в него са обобщени данни, дадени от около 60 чуждестранни фирми, работещи в България. Първоначалните намерения на екипа на KPMG са били проучването да обхване около 200 чуждестранни фирми, направили инвестиции в България от 1989 г. насам. Около 35% от фирмите, с които е бил установен контакт, са се съгласили да съдействат на проучването, което според представителите на KPMG е един добър резултат и дава достатъчна база за извличане на обобщена информация. Трябва да се има предвид обаче, че по правило на подобни проучвания отговарят предимно представители на големите мултинационални фирми (които са общо 88% от изследваните фирми), докато при по-малките фирми желанието за разкриване на информация по принцип е много по-слабо. Затова проучването би трябвало да се приема като представително предимно за тази част от инвеститорите. Представителността на проучването за по-големи компании се потвърждава и от получените данни за годишните обороти за миналата година. Около 1/3 от запитаните фирми имат годишен оборот между един и пет милиона долара, а още около една трета са регистрирали годишен оборот под един милион долара.
Като най-предпочитана сфера на изява в България е посочена търговската сфера, в която са ангажирани 31% от запитаните. На второ място са инвеститорите, които се занимават с промишлено производство. Следват инвеститорите в областта на производството на стоки за масово потребление (16%) и на банките и финансите (12%). Останалите отрасли на стопанска дейност (енергетика, транспорт, услуги и т.н.) не заемат повече от 5% от общия брой фирми.
Според изследването мнозинството от чуждестранните инвеститори предпочитат да притежават по-силен контрол върху управлението на направените инвестиции. Около 64% от запитаните чужди инвеститори са собственици на повече от 90% от предприятията, в които са инвестирали. Желанието за по-силен контрол става още по-видимо, ако към тях се прибавят и процентите на тези фирми, които притежават мажоритарен дял от повече от 50% в предприятията, които са около 30% от запитаните. Въпреки че изследването не дава отговор на въпроса защо това е предпочитаната форма на контрол, липсата на ефективно работещи смесени дружества на равноправни основи между български и чуждестранни партньори е явна. От общия брой запитани чужди инвеститори само около 3% са обявили, че контролират по-малко от 30% от капитала на предприятията, в които са инвестирали. Символичният дял на портфейлните инвестиции може да се възприеме като сигнал за липса на доверие както в българските фирми, така и към законовата база, която не защитава в достатъчна степен портфейлните инвеститори.
Изследването на времето, в което чуждите компании са започнали дейността си у нас, показва, че общо 53% от първоначалните инвестиции са направени през периода 1992-1994 г. Броят на компаниите, дошли за първи път в страната, прогресивно намалява заедно с увеличаването на общата стойност на направените инвестиции. Тенденцията за последните две години е у нас да идват по-малък брой, но по-сериозни инвеститори, докато броят на малките и средните предприятия, които рискуват да започнат дейност у нас, намалява. Трябва да се има предвид, че данните за периода са силно повлияни от наличието на няколко големи приватизационни сделки (за "Соди" - Девня, МДК - Пирдоп, и "Девня цимент") и без тях данните биха изглеждали по-различно.
Предпочитаните форми на инвестиции в България са инвестициите в нови производства, следвани от приватизационните сделки и изграждането на смесени предприятия (виж графиката). При тълкуването на тези данни отново трябва да се има предвид характерът на запитаните фирми и че при обхващането и на по-малките чуждестранни фирми процентът на инвестициите в нови производства например би бил далеч по-нисък.
Като най-важна причина за направените инвестиции се посочва наличието на голяма потребителска база в региона (46%), квалифицираната работна сила (36%) и ниските цени на труд и суровини. Само около 6% от запитаните посочват като причина за идването си в България благоприятен климат, създаден от закона за чуждестранни инвестиции, или направени данъчни облекчения. Сред пречките за чуждите инвестиции у нас най-голям дял заемат постоянно менящата се законова уредба и бюрократичните изисквания (посочени от около 80% от запитаните). Престъпността и корупцията са посочени на едно от последните места в класацията на проблемите - с не повече от 10%.
С какво се занимават чуждите инвеститори у нас.
Накратко
На общо събрание на акционерите на "Българска холдингова компания" - София, беше взето решение тя да се преименува на "Българска холдингова корпорация" АД. Няма решение по предварително обявените въпроси за смяна в надзорния съвет на дружеството, промяна в устава и увеличение на капитала под условие. Въпросната фирма няма нищо общо с бившия Българо-холандски фонд, който се преобразува в началото на тази година под същото име.
Правителството реши да даде концесия за три морски плажа в община Созопол на фирма "Хелио - Тур - С" АД - къмпинг "Каваци" гр. Созопол, приемник на едноименно държавно дружество. Концесията е за десет години и обхваща плажовете при къмпинг "Веселие", къмпинг "Черноморец" и къмпинг "Златна рибка". За 1998 г. концесионното възнаграждение за плажа на къмпинг "Веселие" е 5 087 907 лева, за плажа на къмпинг "Черноморец" - 3 620 125 лева, и за плажа на къмпинг "Златна рибка" - 6 826 757 лева. Първата вноска и за трите концесии трябва да се плати в 30-дневен срок от подписването на концесионния договор. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Евгений Бакърджиев е упълномощен да сключи договорите за концесиите с "Хелио - Тур - С" АД в едномесечен срок от обнародването на решението в Държавен вестник. При несключване на договорите в посочения срок или отказ от страна на концесионера, министърът на регионалното развитие и благоустройството ще подготви и внесе в Министерския съвет ново предложение за предоставяне на концесии чрез конкурс.
"Хюндай - България" ООД отрече да има задължения към корейската търговска фирма "Хюндай корпорейшън". Повод за опровержението бяха публикациите в столичен всекидневник, според които корейската фирма е завела дело за неизпълнени задължения по договор за внос на автомобили. Според шефовете на "Хюндай България" ООД (в която корейската корпорация има 15% дялово участие) истината е точно обратната - че тяхната фирма е завела дело пред Софийски градски съд срещу търговския представител у нас на "Хюндай корпорейшън", с което иска възстановяване на направени от нея разходи по отстъпки от продажните цени на дребно и сервизно обслужване на автомобилите. Според члена на управителния съвет на българската фирма Август Мичев вината за спада в продажбите на автомобилите през последната година има главно "Хюндай корпорейшън", която не е реагирала адекватно на неблагоприятната пазарна ситуация с намаляване на цените на предлаганите автомобили.
Следприватизационната сага на "Плевенско пиво" продължава
Мажоритарните собственици на "Плевенско пиво", мениджърското дружество "Пивоварна Плевенско пиво" АД, подготвят ново увеличение на капитала на дружеството. На миналото общо събрание те успяха да прокарат такова решение, но нямаше оценка на апортната вноска. След предишното общо събрание другите акционери, държавата и инвестиционното дружество "Надежда" обявиха, че ще обжалват направеното увеличение на капитала (при което беше гласувано новата емисия акции да бъде изкупена по номинал от вносителя) поради липсата на оценка на апорта. Това очевидно е било и мнението на мажоритарните собственици, които именно за това насрочиха ново общо събрание. Ако предложеното увеличение бъде гласувано и вписано в съдебните регистри, дяловете на останалите акционери - държавата, инвестиционното дружество "Надежда" и индивидуалните акционери, ще паднат до около 10% от капитала.
Според материалите, които са на разположение в офиса на "Плевенско пиво" за сегашното общо събрание, оценката на плевенския съд съвпада изцяло с предварително обявената от мажоритарните собственици. Оценката е била изготвена от трима експерти по искане на плевенския съд. В същото време съществува и друга оценка на апорта, извършена от фирмата "Икомс", която е лицензирана от АП. Оценката на апортната вноска според тази оценка е 370 милиона лева. Апортната вноска от страна на мажоритарния собственик представлява технологично оборудване за пивоварната (инсталации за преработка на питейна вода и пастьоризатор за наливно пиво). Според представители на Министерството на промишлеността, което е принципал на държавния дял (около 10% от капитала), държавата ще гласува против предложеното увеличение на капитала.
Според акционери в "Плевенско пиво" има редица нарушения около предоставянето на материалите за общото събрание. Предоставените баланси за миналата година са за периода август - декември 1997 г., т.е. липсват данни за финансовото състояние на пивоварната преди приватизацията. Обяснението на сегашните шефове на пивоварната за липсата на финансова информация за първата половина на годината са, че фирмата "Плевенско пиво" ЕАД е била прекратена по съдебен път и е пререгистрирана като обикновено акционерно дружество.
Според юристи обаче в съдебното решение изрично е записано, че новото дружество е правоприемник на старото ЕАД и на всички негови активи и пасиви, с което фактически се обезсмислят обясненията на сегашните шефове. Проблемът с липсата на информация не е само в информираността на останалите акционери, а и в това дали има пълно съвпадение между имуществото на старото ЕАД и на неговия правоприемник. Всяка евентуална промяна в активите на дружеството би следвало да бъде отразена и в счетоводните документи, откъдето акционерите да се уверят, че не са ставали злоупотреби с имуществото в преходния период. Балансът на дружеството за миналата година трябва да бъде гласуван и подобрен от предстоящото общо събрание на акционерите в началото на тази седмица.
"Хакомат А.Г." съди бившите си служители
Швейцарската фирма "Хакомат А.Г." започва да търси по съдебен път завлечени от служители в българския клон на фирмата общо около 3.5 милиона германски марки, съобщиха от управителния съвет на фирмата в гр. Гелфинген, Швейцария. Средствата са били отклонени по различни начини от сметките на софийския офис на фирмата през периода 1990 - 1994 г. Според последните финансови ревизии, извършени в софийския офис на "Хакомат" от български и швейцарски ревизори, установените щети са в размер на 857 939 щатски долара, 257 770 швейцарски франка и-1 519 448 германски марки. В периода на извършване на финансовата ревизия в офиса на дружеството е извършен обир и са откраднати компютри и счетоводна документация, което затруднява всички по-нататъшни действия с цел възстановяване на нанесените щети. "Уведомихме писмено Националната следствена служба, а предстои да уведомим и Главна прокуратура за нанесените щети. В най-скоро време ще уведомим и външния департамент на швейцарското правителство, отговарящ за помощи и инвестиции за България", съобщиха от управителния съвет на "Хакомат А.Г.".
"Хакомат" АД, София, е регистрирана като юридически самостоятелна фирма на 8 септември 1990 г. с уставен капитал от 25 хиляди долара. Собственик на фирмата е "Хакомат А.Г.", която е регистрирана през 1988 г. в кантон Люцерн, Швейцария, с акционери швейцарски и западногермански граждани. Като представител за България е регистриран Цветан Ботев, главен счетоводител и заместник директор на Химимпорт - София. Основната дейност в България е мрежа от валутни магазини и дистрибуционни складове в София и Варна. Фирмата инвестира около 55 хил. долара в туристическа дейност, изнася селскостопански продукти (вина и алкохолни дестилати), извършва сделки с недвижими имоти, получава и лиценз за разпространяване на видеофилми и кабелна телевизия.
В периода 1991-1993 г. в софийския офис работят между 140 и 190 служители. Ръководството на дейността в България е поверено на бивши служители на държавни предприятия като "Верила" и Химимпорт. "Желанието ни беше да дадем възможност за изява на бивши ръководители на водещи български фирми през седемдесетте и осемдесетте години. Смятахме, че ще им дадем възможност при нови, коректни условия да реализират качествата си и да предадат опита си на по-млади колеги", обясниха мотивите за избора си от швейцарската фирма. През 1992 г. за изпълнителен директор е назначен бившият изпълнителен директор на "Верила" Александър Хазаросян. През този период до закриването на фирмата през 1994 г. също има редица злоупотреби чрез купуване на стоки и оборудване на цени многократно по-високи от реалните.
Начините, по които средствата са били отклонявани, са различни - чрез двойно осчетоводяване на разходите с цел прикриване на липси и присвояване на приходи; неиздаване и неосчетоводяване на фактури, доставка на стоки без насрещно плащане от приятелски фирми; значителни надценки при покупка на оборудване и стоки за сметка на фирмата. Особено фрапиращ е случаят с отпуснат заем в размер на 75 000 щатски долара от името на "Хакомат" София без покритие или залог, който и досега не е възстановен. Според документите, предоставени от швейцарския офис на фирмата, изпълнителният директор на фирмата Александър Хазаросян е предоставил на определени физически лица автомобили, които и днес не са заплатени. През периода на работа на дружеството са откраднати пет автомобила и един микробус, предоставени за ползване на българския филиал.
"Видахим" изцяло преустанови производството си
Седмица след като ръководството на "Видахим" беше принудено да спре работата на Завода за полиамидни влакна, за двуседмичен престой бяха спрени и заводът за автомобилни гуми, и свързаният с него ТЕЦ, съобщи изпълнителният директор на фирмата Иван Ванков. Причините според Ванков са липсата на средства за закупуване на въглища и на основни суровини за завода. Очаква се производството да бъде възстановено единствено ако бъдат осигурени въглища за минимум две седмици нормален производствен процес, което прави около 6000 тона въглища. В противен случай принудителният отпуск на работниците от "Видахим" ще трябва да бъде продължен. Това е поредното - трето, спиране на комбината за последните няколко месеца. В момента тече втори етап от приватизацията на "Видахим", който включва продажба на завода на обособени части. До момента има интерес единствено към завода за полиамидни влакна, от който се интересуват испанската фирма "Полиседа" и френската "Мишелин". Посредник по продажбата е английската консултантска фирма "Рес и ко".
До 14 септември във "Видахим" ще работи само търговската дирекция, която ще извършва продажби на готова продукция и на ротационен принцип в нея ще работят част от служителите в администрацията. Работещите получиха в края на миналата седмица остатъка от своите заплати за май, което е средно около 70 000 лв. От началото на годината във "Видахим" са съкратени 700 души, само за последния месец - 516. След 15 септември се очакват нови съкращения на още 300 души. В складовете на фирмата стои нереализирана продукция за близо 9 милиарда лева. С цел подобряване на реализацията дружеството е увеличило с 2 процента търговската отстъпка за своите дистрибутори и от началото на август тя вече е 9 на сто.
През миналата седмица служители на ГУ "Държавен резерв" са запечатали и някои от складовете на предприятието поради натрупани задължения към държавния резерв. Според шефа на "Видахим" към края на първото шестмесечие на 1998 г. задълженията към резерва са над 10 милиарда лева без лихвите по сумата.
Акциите на туристическите комплекси загубиха още между 25 и 50% от стойността си
Продължава падането на цените на почти всички активно търгувани акции на свободния пазар на фондовата борса. Най-сериозно това падане се усети при акциите на туристическите дружества. След като регистрираха най-големи покачвания през април и май за периода 28 август - 3 септември, акциите на трите най-големи туристически дружества - "Албена", "Златни пясъци" и "Слънчев бряг", продължиха започналото от няколко седмици насам падане на цените и загубиха още между 25 и 50% от стойността си. Най-голям е спадът при акциите на туристическия комплекс "Златни пясъци", които се търгуваха на средна цена 50% по-ниска от тази през предишния период (виж таблицата на стр.42).
Продължава падането на акциите и на другите големи туристически комплекси. Акциите на "Албена" се търгуваха на цени между 8000 и 10 000 лева за акция с номинал 1000 лева, което представлява спад с около 25% спрямо предишната седмица). Акциите на "Слънчев бряг" се търгуваха на цени между 6500 и 7000 лева (51%), но изтъргуваните количества останаха символични.
Ликвидността на книжата на големите дружества на фондовата борса продължава да пада драстично, което е следствие от липсата на търсене от страна както на български, така и на чужди инвеститори. За периода 28 август - 3 септември през свободния пазар на борсата преминаха общо 285 500 акции на стойност 2.456 милиарда лева.
"Три американски и два европейски фонда се готвят да инвестират в акции на български дружества", съобщи в края на миналата седмица изпълнителният директор на борсата Георги Прохаски. Според него очакванията са да бъдат инвестирани между 30 и 50 милиона долара от всеки от тях, а общата инвестиция да е около 200 милиона долара. "Въпреки кризите в Русия и в Азия фондовете не са се отказали да инвестират в книжа на наши дружества и може би това ще стане през есента след старта на втората вълна на масовата приватизация. Според брокери обаче инвестициите ще зависят по-скоро от приемането на новия закон за публично предлагане на ценни книжа, който се очаква да защити в по-голяма степен именно правата на миноритарните акционери.
На двата сегмента на официалния пазар, на които има допуснати книжа за търговия, се падат едва 88.121 милиона лева оборот за периода. Най-активна беше търговията с акции на индустриален холдинг "България", което се дължи предимно на прехвърлянето на големи пакети, а не на активно търсене и предлагане. След спиране на търговията за няколко дни в края на седмицата през борсата преминаха 10 000 акции от холдинга на големи пакети. Според брокери търговията с тези книжа се движи единствено от покупките между инвестиционни посредници и акционери от самия холдинг. На официалния А сегмент имаше сделки за символичните пет акции на "Елкабел". Сделки с акции на БРИБАНК за периода не бяха регистрирани.
Акциите на тютюневите дружества, които са между най-активно търгуваните на борсата, продължават движението си в различни посоки. Акциите на "Булгартабак холдинг" продължават да се търгуват на нивата от миналата седмица - около 35 000 лева за акция с номинал 1000 лева. Според брокери тази седмица не е имало сериозен натиск надолу както миналата седмица, но възстановяване на цените отпреди месец (над 50 000 лева за акция) не се очаква в близко бъдеще. Акциите на "Благоевград БТ", което е най-атрактивното дружество от системата на холдинга продължават да удържат позициите си и да се търгуват на цените без особена промяна - в горната граница на интервала 40 000 - 50 000 лева за акция.
Цените на акциите на "Химко" се уравновесиха около 5500 - 6000 лева за акция от единствената засега емисия акции на това дружество, регистрирана за вторична търговия. В началото на седмицата борсата излезе със съобщение, с което напомни, че на пазара не е допускана за търговия друга емисия акции на "Химко" освен тази, с която в момента се търгува. От акциите на химическите дружества най-активно се търгуваха тези на "Агрополихим". Според брокери увеличението на цената до 14 000 лева за акция е резултат от кросови сделки. Акциите на "Соди" достигнаха най-ниски цени досега - около 7000 лева за акция, но според брокери тези цени далеч не са реални. Това се илюстрира и от среднопретеглената цена за периода, която е далеч по-висока - 16000 лева за акция.
През миналата седмица през борсата преминаха и няколко големи пакета на слабо търгувани дружества. Пакет от 5938 акции на "Дунав" - Русе, бе прехвърлен на цена 2900 лева за акция. Пакет от 52 883 акции на свиленградското предприятие "Коприна" бяха прехвърлени на цена 12 071 лева за акция. Пакетът представлява около 18% от капитала на дружеството. Това беше и най-големият пакет, прехвърлен през борсата за периода 28 август - 3 септември.
"Полимери" и "Ем Джи Елит холдинг" ще се търгуват на официалния пазар на борсата
Акциите на две нови дружества бяха допуснати от борсата за търговия на официалния пазар на "Българска фондова борса - София". Това са девненското дружество "Полимери", чиито акции ще се търгуват на най-високия А пазар, и бившият приватизационен фонд "Мултигрупелит", сега "Ем Джи Елит холдинг". Акциите на холдинга ще се търгуват на временния С пазар на фондовата борса. На най-високия А пазар сега се търгуват единствено акциите на бургаския кабелен завод "Елкабел". На временния С пазар, където изискванията към финансовите резултати и пазарната капитализация на дружествата са по-ниски, има допуснати за вторична търговия акции на шест дружества. Пет от тях са бивши приватизационни фондове, а шестото дружество е БРИБАНК, която е единствената банка, чиито акции се търгуват на "Българска фондова борса - София".
За вторична търговия на фондовата борса е регистрирана емисия на "Полимери" на обща стойност 5 324 513 000 лева, състояща се от 5 324 513 поименни безналични акции с право на глас и с номинална стойност 1000 лева. Цената на въвеждане на търговия на акциите на "Полимери" на 14 септември ще е цената на затваряне на последния ден на търговия на свободния пазар, където тези акции се търгуват в момента.
Акциите на "Ем Джи Елит холдинг" са с номинал 100 лева, за вторична търговия са регистрирани 22 912 977 поименни безналични акции с право на глас. Цената на въвеждане на търговия е 200 лева за акция. Датата на първа котировка и на двете дружества е 14 септември 1998 г. На 31 август изтече крайният срок за подписката за увеличение на капитала на "Българска фондова борса - София" със 101 милиона лева. До тази дата са записани 63 на сто от емисията. С настоящото увеличение на капитала държавния дял пада от 49% на 37% от капитала на борсата. От предложените на акционерите на бившата Софийска фондова борса за закупуване по номинал 18 000 акции са записани 15 000 акции. От останалите 83 000 акции са записани 37 000. "Спазено е изискването в закона поне две трети от увеличението на капитала да е записано от финансови институции" , каза изпълнителният директор на борсата Георги Прохаски. Те са записали 38 000 акции, а други юридически и физически лица са записали около 8000 акции. Емисионната цена за новата емисия бе 10 000 лева за акция с номинал 1000 лева.
Доларът поевтиня рекордно спрямо йената и марката
Левът с рекордно високи нива за последните девет месеца
В началото на изминалата седмица щатската валута се търгуваше на нива 141.75/141.80 йени и 1.7585/1.7590 марки, като основният фактор за тези високи нива бе нарасналото напрежение в Югоизточна Азия, където Северна Кория изстреля балистична ракета по посока на Япония. Поведението на севернокорейците изнерви съюзниците на САЩ в региона, тъй като с подобна демонстрация на сила на практика бе доказано, че Япония е безпомощна срещу този тип ракети и има реална възможност всеки един японски град да се превърне в руини за броени минути, стига Пхенян да пожелае това. След последвалото успокояване на обстановката обаче отново на преден план излязоха икономическите фактори и доларът започна да поевтинява, след като в понеделник индексът Nikkei се покачи с 192.26 пункта, или 1.38 процента, което показа връщане на доверието на инвеститорите в японската икономика.
Във вторник обезценката на щатската валута продължи, тъй като в резултат на кризата в Русия и опасенията за финансовата нестабилност на страните от Латинска Америка щатският индекс Dow Jones падна с 6.4 процента, а в същото време Nikkei продължи стабилния си растеж. Йената премина психологическото ниво от 140 за долар и достигна до 139.15/139.25, след като големи японски инвестиционни фондове хеджираха разплащанията си йена/долар, за да компенсират валутния риск.
В същото време марката достигна до рекордно високите за последните девет месеца 1.73 за долар, но щатската валута частично стабилизира позициите си, след като руската Дума отхвърли с внушително мнозинство кандидатурата на Виктор Черномирдин за министър-председател. С това кризата в Русия навлезе в нова фаза, тъй като стремежът на бившите комунисти към явно гласуване на кандидатурата и поставянето на условия за ограничаване на правомощия на президента Борис Елцин потвърдиха прогнозите на експерти, че най-лошото в Русия тепърва предстои и шансовете за скорошна политическа стабилизация в краткосрочен план са минимални.
Инвеститорите пренасочиха вложенията си към валути на страни като Австралия и Нова Зеландия, чиито икономики са основани предимно на растеж на стоковото производство. В сряда японският заместник-министър на финансите Ясуке Сакакибара заяви, че в краткосрочен план не може да се очаква намаление на лихвените проценти в Япония и това подкрепи йената до 137.63/137.65 за долар. В същото време срещата между Бил Клинтън и Борис Елцин на практика не доведе до решения от глобален мащаб и двамата лидери с нищо не показаха, че имат план за стабилизацията на руската финансова система.
Руснаците обсадиха банките и масово теглеха спестяванията си, след като на официалния пазар рублата се срина до около 17 за долар в четвъртък, което е почти два пъти по-ниско от планираните само преди седмица от централната банка 9.5 рубли. Паниката се пренесе и в другите бивши съветски републики, като за броени часове беларуската рубла падна с 30 на сто до 230 000 за долар, а украинската централна банка излезе на пазара с около 300 милиона долара в защита на гривната.
В четвъртък доларът се срина до рекордно ниските за последните 10 месеца 1.7282/1.7285 марки и 134.68/78 йени, след като международната финансова криза сериозно застраши страните от Южна Америка, към които САЩ имат много голяма рискова експозиция. Dow Jones падна с още 100 пункта и достигна до забележително ниското ниво от 7682.22.
В същия ден Moody's Investors Service потвърди опасенията на инвеститорите, като понижи кредитните рейтинги на Венецуела и Бразилия.
От международната рейтингова агенция съобщиха, че спадът на доверието в латиноамериканските институции най-вероятно ще доведе до преразглеждане на кредитните рейтинги на поне 11 аржентински банки. Песимистичните очаквания за Южна Америка бяха допълнително подкрепени от Standard & Poor's със съобщението, че венецуелският боливар е силно надценен и в следващите няколко месеца може да се очаква ефективна девалвация.
Очакванията на инвеститорите са за стабилизация на позициите на щатската валута през текущата седмица. Основание за това дава задълбочаването на кризата в Русия, която най-вероятно ще има верижна реакция върху икономиките на източноевропейските страни и ще засегне сериозно промишленото производство на Германия, с което ще падне цената на марката. От друга страна, рязкото поскъпване на йената спрямо долара в никакъв случай не отразява някакви значими промени в икономическата конюнктура на Япония и японската финансова система ще продължи да бъде нестабилна до провеждането на реални структурни и фискални реформи, което няма да стане в близките няколко месеца. Евентуалното поскъпване на долара спрямо марката и йената ще намали значително и натиска върху латиноамериканските страни, чиято икономика е почти изцяло зависима от износ към пазарите в САЩ.
На българския пазар левът поскъпна рязко спрямо долара от 1752-1754 в понеделник до 1720-1721 късно в четвъртък, което е рекордно високо ниво от 18 ноември 1997 г. насам. Банките масирано скъсяваха позициите си марка/лев в очакване на обръщане на тренда долар/марка на международните пазари. Спрямо марката левът поевтиня до 998.50 късно в четвъртък от 995.85 в понеделник, като поевтиняването бе по-скоро техническа корекция във връзка с активната търговия лев/долар. Оборотът на валутния пазар се задържа над 70 милиона марки дневно в края на седмицата. Дилъри очакват при евентуално поскъпване на долара спрямо марката и минаване на пазара над дневния официален курс на БНБ да започнат масирани продажби на долари както от банки, така и от фирми, с което марката може отново да падне до около 996 лева.
Междубанковите лихви рязко се понижиха
Лихвите по необезпечените междубанкови депозити през изминала седмица паднаха до 2.2-2.3 на сто годишно за овърнайт депозити и 2.5-2.7 за депозити със срок до една седмица. В началото на периода нивата им бяха съответно 3.2-3.3 на сто и 3.5-3.7 процента. Понижаването на лихвите до голяма степен е свързано с изтичането на крайния срок за регулацията на минималните задължителни резерви на банките на 3 септември, с което се освободи значителен по обем ресурс.
Според дилъри регулацията на резервите е минала много по-гладко от очакваното, тъй като банките са натрупали сериозни левови излишъци по сметките си още в края на миналия месец.
Повишаването на левовата ликвидност бе допълнително стимулирано и от падането на долара спрямо марката на световните пазари, което предизвика масирани покупки на долари на вътрешния пазар и банките скъсиха позициите си марка/лев в очакване на обръщане на тренда долар/марка.
В същото време банките получиха и средства от бюджета за месечното изплащане на пенсии и социални помощи. На редовния аукцион на ДЦК в понеделник основната лихва остана без промяна на 5.12 на сто годишно и според дилъри в средносрочен план трудно може да се очаква повишение до планираните от правителството седем-осем процента.
Дилъри очакват през текущата седмица лихвите леко да се повишат във връзка с наближаването на средата на месеца, когато крайни клиенти традиционно изтеглят голям по обем ресурс за текущите авансови месечни вноски, което е придружено и с изходящи плащания на пенсии и социални помощи. Очакваните нива са около 3.0-3.2 на сто за овърнайт депозити и 3.3-3.4 процента за депозити със срок до една седмица.
Българските брейди-облигации отново поевтиняха
През изминалата седмица българските брейди-книжа отново поевтиняха, след като продължи спадът на доверието към дълговите инструменти на страните в преход.
Кризата в Русия се задълбочи, след като само 94 депутати от руската Дума подкрепиха кандидатурата за министър-председател на Виктор Черномирдин. В типично свой стил Борис Елцин заяви, че ще предложи Черномирдин отново. Тази тактика бе използвана при избирането на Кириенко, но сега ситуацията е доста по-различна. През пролетта рублата бе стабилна и руснаците вярваха на банките. Затова депутатите се страхуваха с евентуално отрицателен вот да предизвикат предсрочни избори с практически непредвидими резултати.
Сега комунистите на Зюганов са в много по-силни позиции, тъй като задълбочаването на кризата им гарантира почти сигурна съкрушителна победа на евентуални избори.
От позицията на силата комунистите поискаха орязване на президентските правомощия и задействане на процедура на импийчмънт (разследване срещу президента). Ако това стане и при евентуален провал на правителството на Черномирдин, Елцин няма да има правомощия да разпусне Думата, да назначи служебно правителство и да насрочи избори.
С това ситуацията в Русия става още по-малко предвидима и единственото, което може да се каже със сигурност, е, че стабилизация на икономиката на страната трудно може да се очаква в близките няколко месеца. Евентуално безвластие в Кремъл може само допълнително да усложни обстановката и да доведе до ескалация на социалното напрежение.
Доказателство за това бе и сривът на руските книжа като Prin достигнаха до 9.50 цента при един долар номинал.
Лоши новини за страните в преход дойдоха и от Южна Америка, след като Moody's Investors Service потвърди опасенията на инвеститорите като понижи кредитните рейтинги на Венецуела и Бразилия до В2 с перспектива за преразглеждане на рейтингите на Аржентина и Колумбия.
Обезпечените облигации с отстъпка DISC паднаха до 55.500-55.750 цента, котировките на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 36.875 цента купува и 39.000 цента продава, а облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се купуваха по 45.500 и се продаваха по 49.500 цента.
Накратко
Бразилските износители на кафе се обединяват.
Членовете на борда на бразилската асоциация на износителите на кафе одобри в сряда сливане с конкурентна експортна организация. Миналата седмица лидерите на двете организации договориха принципно споразумение относно спорните проблеми в политиката на двете организации и обединяването си в общо представително тяло. Сега се чака решението на борда на директорите на втората организация, които правят анализ на възможностите за сливане. Експертните групи на двете организации са постигнали съгласие по въпроса, че преди продължаване на по-нататъшните разговори плануваното сливане трябва да бъде одобрено и от двата борда, а консултантска агенция ще бъде натоварена да изготви конкретните параметри на сливането на двете компании и да съгласува различията в позициите относно политиката на двете компании.
Слабо намаляване на производството на захар във Филипините.
Производството на сурова захар на Филипините от реколта 1998/1999 г. може да спадне до 1.7 милиона тона при предварително прогнозиран добив от 1.8 милиона тона, по данни на комисията за регулиране на производството на захар. Страната произведе около 1.8 милиона тона захар от миналогодишната реколта. Захарната политика на Филипините е ориентирана предимно към вътрешния пазар, където се продават 88 процента от произведеното в страната количество захар. Останалото количество захар от реколтата за тази година е договорирано за износ в САЩ. По-рано търговците обявиха, че очакват Филипините да изнесат от 300 до 400 хиляди тона захар от реколтата за 1998/1999 г. Правителството обаче позволи наскоро внос на 200 хиляди тона захар за снабдяване на нуждите през този месец.
Венецуела отлага приватизацията на алуминиевия си комплекс.
Правителството на Венецуела се отказа от планираната приватизация на алуминиевия комплекс, след като само една от подадените оферти е отговорила на условията за започване на сделката. В резултат на това търгът е бил прекратен. Консорциумът, който е отговарял на условията, определени от правителството, е Kaiser Aluminum & Chemical Corp. и е собственост на британската компания Billiton Plc. Според правителствени източници ще бъде открита нова процедура по приватизацията на комплекса, която ще бъде трета поред за комплекса, чиято базова цена е определена на 1.55 милиона долара.
Половината от жилищата в България се нуждаят от ремонт
Около 5% от апартаментите са негодни за обитаване
През последните години позицията на държавата по отношение на жилищната политика претърпя коренна промяна. Ако в миналото държавата се стремеше да осигури жилища на всички нуждаещи се, сега тя заема точно противоположна (и доста по-адекватна) позиция - всеки сам според желанията и възможностите си се грижи за осигуряването на жилище. Въпреки това държавата не е престанала да изразходва средства за жилища (около 1% от държавния бюджет) - било под формата на обезщетение на бивши собственици, на такива, напуснали жилища вследствие на реституция, изплащане на многогодишни жилищноспестовни влогове. От друга страна, отпадна законовата норма, според която имаше ограничение, че едно семейство не може да притежава повече от едно жилище, въпреки която в България има създадена уникална ситуация по отношение на собствеността на жилищата - над 93% са частна собственост. В сравнение с другите страни, където процентът на частна собственост на жилищата е доста по-нисък - в Германия той е 43%, в Англия - 68%, в Русия - около 35%. Броят на жилищата - частни, общински, държавни или ведомствени, които се падат на 1000 души у нас, е 358, в Германия - 424, а в Англия - 412. Това показва, че у нас средно по трима души обитават едно жилище. Данните на Националния статистически институт обаче показват, че над 40% от жилищата са пренаселени, т.е. обитателите им са повече от стаите (за нормално наситено се счита жилище, в което броят на стаите е равен на броя на обитателите му). Това се дължи на факта, че над 35% от жилищата в градовете (където живее и основната част от населението на страната) са маломерни - с по една или две стаи. Средният брой стаи на българското жилище е 2.9, като тенденцията е числото да нараства, но въпреки това оставаме далеч от европейското ниво от четири-пет стаи (в Германия - 4.4, в Англия - пет). Новото строителство у нас вече няколко години се движи под критичния минимум от две жилища на 1000 души, а спадът в жилищното строителство, сравнен с общоикономическия, е 10 пъти по-висок, са изчислили специалистите от Националния център по териториално развитие и жилищна политика.
Ето защо въпреки високия процент на частна жилищна собственост страната ни е изправена пред реалната опасност от загуба на жилищен фонд вследствие на немарливост. На места хората живеят в непрекъсната опасност за здравето и живота си. Около 5% от жилищата в страната са негодни за обитаване, близо половината се нуждаят от спешен ремонт, а 30% минават в категорията "морално остарели". Българското жилище и жилищните изисквания са далече от европейските стандарти по отношение на хидро- и топлоизолация. А една трета от жилищата не отговарят на каквито и да било съвременни жилищни стандарти - в тях липсва канализация, водоснабдяване, електрификация. Мнението на специалистите е, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се предотврати загубата на жилищен фонд поради неподдържане. Как обаче да стане това, няма ясна позиция. Още един от проблемите, свързани със загубата на жилищния фонд, е използването на част от него за нежилищни нужди. Тази трансформация, започнала преди девет години, е особено изразена сега, когато масово в централните градски части помещения, предназначени за жилищни нужди, се превръщат в офиси и магазини. Това обаче е лесно обяснимо, като се има предвид, че доходът, който ще получи собственикът, ако даде жилището под наем на фирма, е значително по - висок, отколкото ако го отдаде за жилищни нужди. Още един и то основен проблем на българското жилище, е неговата енергийнанеефективност. Поради лошото строителство вследствие на плановата икономика изникналите през последните десетилетия жилищни комплекси са с много физически дефекти. Но основните недостатъци, които се сочат от специалистите, са ниската енергийна ефективност, слабата звукоизолация, влошената хидроизолация. През стените на тези жилища излиза около половината от разхода на енергия, а липсата на индивидуални измервателни уреди по никакъв начин не стимулира собствениците да пестят енергия. Ето защо през последните години се заговори за така нареченото "саниране" на жилищни сгради, т.е. допълнителна изолация на външни, вътрешни стени, покривни пространства, врати и прозорци, което позволява намаляване на разходите на енергия между 30 и 40% и гарантира удължаване на живота на сградата до 20 години. Лошото обаче е, че и в момента се строят неикономични жилища, което се дължи на липсата на нормативни изисквания по отношение на нормите за изолация и неминуемо ще доведе отново до това след няколко години да мислим за тяхното оздравяване.
Оценката за въздействие върху околната среда ще струва минимум 100 хил. лв. Нови такси въвежда Министерството на околната среда и водите. Изменението засяга тарифата за таксите, които се събират в системата на министерството. Новите такси не са обвързани с минималната работна заплата в страната. Размерът им е в абсолютни цифри и близък до сегашната им стойност, изчислена като процент към действащата в момента минимална работна заплата от 50 940 лв. (от 1 септември тя е 53 500 лв.). Според измененията окончателното решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекти ще струва 0.03 на сто от проектната стойност на обекта. Ставката се отнася за проекти за разширение и преустройство на производствената дейност на съществуващи обекти. Министерството е въвело минимална и максимална стойност за размера. Таксата ще бъде не по-малко от 100 000 лв. и не повече от 2 600 000 лв. Изготвянето на същото решение за обекти в експлоатация ще струва 0.05 на сто от отчетната стойност на дълготрайните материални активи. При него лимитите за таксата са от 200 000 до 5 100 000 лв. За изготвянето на окончателни решения по оценката на въздействието върху околната среда на устройствени планове се предвиждат други две такси. При териториалните устройствени планове таксата е 200 хил. лв., докато подробните градоустройствени планове и техните изменения ще струват 100 хил. лв. При промяна на предназначението на земеделските земи или застрояване на земеделски земи, когато не се променя предназначението им, се събират такси от 16 до 51 хил. в зависимост от площта на земята. До 5 дка се взима най-ниската такса. От 5 до 10 дка ще се заплащат 32 хил. лв.; 51 хил. лв. е таксата за над 10 дка. Лицензирането на експерти по оценка на екологичното въздействие ще се таксува вече с 60 000 лв. Издаването на становища за ползване на митнически облекчения ще зависи от стойността на доставката. До 20 млн. лв. ще се взимат 30 хил. лв., а над 20 млн. лв. - 80 хил. лв. Издаването на разрешение за изпускане на отпадъчни води в количество до 100 куб. м на денонощие ще струва 16 хил. лв. Над това количество държавата ще събира 28 хил. лв. Таксата за внос на опасни вещества до и над 20 т е съответно 40 хил. и 67 хил. лв. Когато това се прави за лабораторни цели, ще се вземат 23 хил. лв. Разрешението за внос или износ на отпадъци ще струва 67 хил. лв. Предвижда се такса от 23 хил. лв. за всеки вид в случаите, когато се дава разрешение за събиране или износ на защитени растителни видове. Същата такса важи за улавяне, убиване или износ на защитени животински видове.
С въвеждането на новата тарифа за таксите отпадат събираните от министерството суми за няколко вида дейности. Сред тях са създаването на ферма или плантация за отглеждане на диви животни или растения; за превозването и преработката на опасни отпадъци; за извършването на хидрогеологически проучвания и изграждане на съоръжения за ползване на подземни води.
Разрешение за прилагане на проект за добиви и преработка на минерални суровини ще струва на инвеститора 46 хил. лв. И в новата тарифа се запазва разделът за таксите за съгласуване на вносно-износни удостоверения. Таксата за тях е 2500 лв. и 5000 лв. за износ на диви растителни и животински видове, като конкретният размер зависи от режима на ползване. Удостоверяването на износа на диви растения и животни, които са култивирани или отгледани във ферми, ще се заплаща с по 1000 лв. на всеки вид.
Как се пише автобиография
Все повече обяви, в които фирми предлагат работа, завършват с познатото: "Кандидатите да изпратят CV и актуална снимка". Латинското Curriculum Vitae (CV) - кръг на живота или животоописание - стана синоним на познатото автобиография. Как се пише такъв документ - надве-натри или досадно подробно? Кои факти трябва да се откроят, кое е излишно? Често от отговора на тези въпроси зависи изборът на работодателя.
Трудно е да се каже коя е най-добрата стратегия при писане на автобиография. Добре е да имате стандартно CV, което да променяте според конкретните изисквания на работодателя, съветват консултанти. Ако кандидатствате за търговска длъжност, предоставяте една информация, ако се борите за финансов отдел - ударението трябва да е насочено другаде.
Типичната автобиография започва с изброяване на събития и факти от по-далечната към по-близката година. "Това е най-разпространеният, но не най-добрият начин да представиш себе си. Възможно е данните да се групират тематично и тогава CV се доближава до резюме. Бих препоръчала тази форма, при която информацията се подрежда от най-близката към по-далечната година, т.е. започваш с най-актуалното и се връщаш назад във времето", коментира Мария Шишкова, президент на българския офис на "Снелинг" - консултантска фирма, която се занимава с подбор на кадри. Подобен подход е оправдан, защото работодателят, който получава автобиографията, иска да се ориентира бързо кой я изпраща. Ако информацията започва с вашето основно образование или с първата ви месторабота, четящият може да не стигне до най-важното, което е най-накрая. Затова първото правило при писане на CV е - основните данни да бъдат изнесени в началото на текста, а останалото да бъде като допълнение и доказателство към него.
Автобиографията започва с пълното име на кандидата. Спори се дали трябва да посочите датата и годината на раждане. Според американските стандарти отбелязването на рождения ден е вид дискриминация. Практиката показва обаче, че за българските условия това е необходимо, защото рано или късно се стига до отговора на въпроса на колко години сте.
В тази въвеждаща част на документа трябва да напишете адреса си и телефоните за контакт. "Ние искаме да се посочват поне три телефона. Представете си, че участвате в конкурс с много кандидати. Секретарката започва да звъни, за да ви покани за интервю, но на записания от вас домашен телефон не отговаря никой. В крайна сметка тя ще покани тези, с които успее да се свърже. След като работодателят се види с няколко кандидата, може да намери подходящия. Така че посочилият само един телефон, може да остане извън класирането по твърде тривиална причина. Затова е добре кандидатите да отбелязват дори служебния си телефон, без да се притесняват, че ще изтече информация", обобщава опита на "Снелинг" Мария Шишкова. В уводната част на документа се описва и семейното положение на кандидата. Американците не искат тази информация, но европейците държат да се посочи дори броят на децата.
Във втората част от автобиографията трябва да отбележите своята професионална цел. Понякога кандидати със символичен трудов стаж записват като професионална цел желанието си да бъдат мениджъри в дадена фирма. "Човек трябва да прецени добре своя опит. В противен случай работодателят може да се обърка и дори да бъде отблъснат от посочената нереално висока професионална цел. В този случай кандидатът изобщо няма да бъде поканен на интервю", категорична е Мария Шишкова.
Идва ред на образованието. Започвате с най-актуалното. Отбелязвате следдипломната си квалификация, ако тя надгражда образованието ви, а не е просто курс. Посочвате годините на обучение, учебното заведение, специалността. Описвате допълнителните специализации, изброявате всички значими образователни курсове, които невинаги дават степен, но са важни за работодателя. Да се посочва завършеното средно образование има смисъл само тогава, когато става въпрос за езикова гимназия или за техникум със специализиран профил (който има отношение към длъжността, за която кандидатствате). Не е добре да се връщате по-назад във времето - към прогимназия или към начално училище.
Следва описание на трудовия опит. Правилото е същото - започва се с последната месторабота и се връщате назад. Трябва да отбележите не само годините, в които сте заемали дадена длъжност, но и месеците. Защото не е все едно дали сте започнали определена работа през декември 1995 или през март 1995 г. Трябва да отбележите длъжността и фирмата и да опишете в едно изречение нейния предмет на дейност (например търговия, туризъм, производство и т.н. ). "Може да се окаже, че работата в малко неизвестно дружество приближава кандидата до дейността на компанията, за която кандидатства. Затова той не трябва да се лишава от този шанс", препоръчва Мария Шишкова.
Описвате в конспектиран вид задълженията, които сте имали, функциите, които сте изпълнявали. "Ако се напише само: "Изпълнявах секретарски функции", това нищо не говори на работодателя. Има секретарки, натоварени повече със счетоводство, други - с преводи, трети са типични офис мениджъри", отбелязва Мария Шишкова. Не бива да пропускате за колко хора сте отговаряли, на каква длъжност са били те. Описвате и постиженията, които сте постигнали на определената длъжност.
Трябва да решите сам дали да опишете всички заемани от вас длъжности. Ако имате малък трудов опит и най-краткотрайният ангажимент придобива значение. Ако имате по-продължителен стаж, шефът на компанията едва ли ще се интересува какво сте работили през ваканциите. Понякога има залитане в подробни описания, от което не се печели, защото разводнява информацията. Ако млад човек сменя често фирмите, работодателят може да не погледне с добро око на това.
След това трябва да опишете другите професионални умения, които притежавате. Посочвате езиците, които владеете. Трябва да напишете не просто, че владеете английски например, но и на какво равнище. Например: "Ползвам добре езика говоримо" или "Разбирам добре езика", или "Справям се с техническата литература" и т.н. Езиците се подреждат според степента на владеенето им.
След това отбелязвате какви компютърни умения притежавате. Добре е, преди да напишете, че владеете WORD, EXСEL и т.н., да знаете, че кандидатите обикновено се подлагат на тест. Ако не го издържите, и останалата част от информацията в CV се подлага на съмнение.
Накрая написвате имате ли шофьорска книжка и посочвате някои други допълнителни професионални умения. Ако кандидатствате за програмист например, можете да отбележите в каква степен владеете компютърните езици - дали сте само потребител, или можете да програмирате сам и т.н.
Автобиографията завършва със стандартното изречение, че можете да представите препоръки при поискване от работодателя. И е добре да имате в главата си имената на тези, към които бихте се обърнали за подобна услуга.
CV не трябва да надхвърля една страница. Ако имате дълъг трудов стаж, ако сте работили по различни важни проекти, автобиографията ви може да достигне две страници. Житиеописанието трябва да бъде написано на машина или на компютър. В днешно време няма извинение за документ, писан на ръка. Ако не се изисква изрично, не бива да изпращате снимки. Когато става въпрос за фотографии, те трябва да бъдат портретни, в стандартен размер като за паспорт, а не с книга в ръка и сред купчина бумаги, или как разхождате кучето си.
При писането на автобиографията датите се отделят в лявата страна на страницата, останалата част от информацията - вдясно. Пише се: дата на раждане, адрес, телефони и т.н. и се попълват съответните данни. Целта е документът да бъде лесен за използване, да се борави без затруднение с информацията и работодателят от пръв поглед да се насочи към това, което го интересува.
Ако автобиографията се носи лично, листът не трябва да се сгъва. Ако се изпраща, пликът трябва да е голям, да не е розов, син, на цветенца и т.н. Не бива да използвате пликове от сегашната си месторабота с фирмения знак на компанията, в която продължавате да работите.
Когато се кандидатства за работа по обява, СV винаги се придружава с писмо. Обикновено то е много кратко. В него посочвате по какъв повод изпращате автобиографията си, заради коя обява, в кой вестник, за каква длъжност кандидатствате. С две-три изречения трябва да опишете защо смятате, че може да искате назначаване на тази длъжност.
"Добре е в кратък параграф с умерен тон да се опише желанието на кандидата да работи в тази компания, на тази длъжност. Всеки работодател иска да работиш точно за него, а не да му правиш услуга, когато се трудиш в неговата компания", съветва Мария Шишкова. Писмото завършва традиционно: С уважение, име и подпис.
