След вероятното освобождаване на полк. Атанасов като секретар заместници на Бонев остават ген. Божидар Попов, който е главен секретар, и полк. Николай Радулов, който отговаря за информационното осигуряване на вътрешното министерство. Засега няма изявена фигура, чието име се спряга като вероятен заместник на Бонев. Единствените нестройни слухове, които се носят в коридорите на сградата на "Шести септември", са за шефа на СДВР ген. Емил Танев, който е близък приятел на Богомил Бонев и направи бърза кариера от някогашен шеф на РПУ.
Забравената отговорност
Когато реформите в България започваха преди почти десетилетие, си мислехме, че основните двигатели по пътя към неминуемото бъдещо богатство са частната собственост и политическата свобода. Пример за това е фактът, че и до ден днешен мерим икономическата реформа по приватизацията: един все пак чисто количествен израз на промяната на собствеността.
Животът, разбира се, се оказа малко по-сложен от тази проста схема. Оказа се, че имаме още много да учим както за частната собственост, така и за политическата свобода. Едно от нещата, които все още не са се загнездили особено здраво в съзнанието ни, е, че освен права частната собственост и свободата да избираш означават и отговорност.
Още преди началото на политическите промени, изградените по един или друг начин наши представи за благоденствието на западния свят създаваха усещането, че частната собственост носи предимно права и възможности, че свободният пазар означава предимно високи доходи и висок жизнен стандарт. Това, което беглото ни познание за механизмите на пазара не можеше да ни подскаже, беше изключителната важност и на обратната страна на монетата, а именно, че частната собственост означава и частна отговорност, частна загуба, когато резултатът от едно или друго действие е отрицателен.
Всяка една икономическа дейност означава впрягане на определени ресурси с цел създаване на стойност и последващо задоволяване на някаква нужда. При свободния пазар стойностите както на началните ресурси, така и на крайните блага и на всичко помежду им се определят в огромната си част, справедливо или не, от пазара. Когато продуктът на един производител има пазарна стойност, по-ниска от тази на изразходваните при създаването му ресурси, или когато този разход на ресурси е по-голям, отколкото при конкурентните производители, за това се носи отговорност. Обикновено тя се изразява или в снижаване на разхода на ресурси, или в прекратяване на производството.
Това обаче е само първият, по-лесен урок по пазарна отговорност и той вече отдавна е ясен поне на теория и в България. Вторият и може би по-съществен урок е, че в свободното пазарно стопанство отговорността е доминиращ начин на поведение. Когато претърпят някаква загуба, първото действие на повечето и на всички успешни стопански субекти в една конкурентна среда е да започнат анализ на това къде са сгрешили и чак след това да търсят отговорност от други стопански субекти или обезщетение от държавата. Това е именно поведението, което води до така нареченото ефикасно разпределение на ресурсите в една икономика и до произтичащите от него висока производителност и благосъстояние. Успех (разбирай печалба) в съвременните богати демокрации имат предимно стопански и политически субекти, които освен права могат да носят и отговорност, а
За съжаление в България подобно поведение още далеч не е правило. При това тук не става дума за крадците и мошениците, а за много и много почтени и нормални хора. Един пример са ужилените от финансовите пирамиди отпреди няколко години. Първата реакция на повечето от тези хора беше да се обявят за жертви и да поискат държавно обезщетение. В нито една от проявите им, понякога доста шумни, в нито едно изказване тези хора дори и не намекнаха за някакво желание да понесат поне малка отговорност за това, че са дали парите си на мошеници, че подмамени от щедри обещания и привидности са се оставили да бъдат въвлечени в едни съмнителни от гледна точка на всякакъв здрав разум предприятия. Те просто отказват да признаят, че това, което са правили, е било неразумно и рисковано. И ако аз, целокупният български данъкоплатец, сега ги обезщетя за тази им неразумност, нямам никаква гаранция, че при появата на следващия сладкодумен измамник те или други няма пак да се подмамят и няма да се наложи пак да плащам от джоба си.
Подобни, но по-сложни са и проблемите при държавните гаранции за банковите депозити. Когато един спестител знае, че депозитът му е държавно гарантиран, т.е. гарантиран от мен, целокупния български данъкоплатец, той няма да се интересува много от репутацията на банката, в която влага, от възможността тя да фалира поради слабости в дейността й. В този смисъл спестителят няма да има стимул да дисциплинира рисковото поведение на банките чрез избора си между тях. Но това е по-малкото зло. По-голямото е, че самите банкери ще се чувстват по-сигурни, когато знаят, че аз гарантирам депозитите на техните клиенти. Ще са склонни да поемат по-големи рискове, дори и когато спазват всички законови и подзаконови норми, и цялата финансова система на България ще стане по-крехка и застрашена от цялостни сривове. И ако в една утвърдена богата пазарна икономика увеличението на системния риск в банковата система, дължащо се на държавните гаранции за депозитите, може да бъде пренебрежимо малко, то редно е да се замислим дали то ще бъде такова и за България.
Един особено фрапантен случай на липса на отговорност в икономическото и в общественото поведение са зачестяващите призиви за защита на българския производител. Почти всеки път, когато български производител се изправи срещу конкуренцията на вносни по-евтини или по-качествени стоки, той ги обвинява в дъмпинг и в нелоялна конкуренция и се обръща към правителството с призив за защита. Независимо от формата на призива той винаги се заключава в едно - в искане от страна на съответния български производител аз, целокупният български потребител, да преглътна по-високата цена или по-лошото качество на неговия продукт и да не купя по-доброто, предлагано ми от чуждоземния му колега. Независимо дали става въпрос за монополисти като Нефтохим, Булгаргаз, НЕК, БТК или за многобройни производители като тези на домати или краставички, първата им реакция е да искат от държавата да направи така, че да могат да продават на по-високи цени или на по-ниско качество. Така те отказват да поемат отговорността за това, че са по-лоши производители от други, и да потърсят начини да започнат да произвеждат по-ефикасно, за да могат да устоят на конкуренцията.
И така, проблемът си е наш - на целокупния български народ. Ние все още не сме достойни за развита икономика, за растеж и за икономическо замогване, защото все още не сме готови да понесем болките на съзидателното усилие.
Министрите ми стават все по-добри
Министър-председателят Иван Костов пред в. "Капитал"
Какво ви даде увереност да декларирате пред парламента, че до средата на следващата година най-трудният етап от реформата ще е завършил?
- Според програмата на тригодишното споразумение с фонда най-трудната част - санирането на предприятията и несъстоятелността им и ликвидирането на безнадеждните длъжници, трябва да стане до 30 март. Очевидно приватизацията в България не се оказа болезнен акт и не доведе до големи трусове в заетостта. Не се посреща лошо. Вдигат се заплатите, чувства се по-доброто стопанисване от новите собственици, така че не създава социално напрежение. Но предприятията, които и след изтичане на срока на Закона за финансовото оздравяване не са оздравени, ще трябва да бъдат фалиращи като безнадеждни длъжници. Ние ще предложим срокът на действие да бъде увеличен до 30 юни. Това ми дава основание да говоря по този начин.
Кой очаквате да бъде източникът на икономически растеж?
- При наличието на свободни фактори и на производство на стоки и услуги, решаващата причина за растежа са инвестициите. А насърчаването на инвестициите може да стане само в условията на добра конюнктура, която гарантираме с програмата за дългосрочно финансово стабилизиране, както и с промените в данъчното законодателство, намалявайки данъка върху добавената стойност може би с два пункта. И вероятно с намаляването на данък общ доход, което ще освободи ресурс, особено за едноличните търговци, които си декларират доходите по закона. Ако степенуваме, основна е конюнктурата, след това данъчната политика и на трето място ще поставя публичната инвестиционна програма.
А как имате увереност, че тази програма няма да бъде опорочена от апарата?
- Нямам увереност, а съм сигурен, че първо трябва да направим сериозни изменения и допълнения в Закона за държавните поръчки. Така ще уредим реализирането на инвестиционните проекти по механизмите на ЕС. Това означава търговете или процедурите да печели този, който дава най-добрите условия. Строго да се наблюдават фазите на изпълнение, плащането да става след приемането на фазата. През тази есен кабинетът много упорито ще работи по тази тема. При сегашното положение, ако се изсипят тези инвестиции, очевидно белята със сигурност ще се случи.
А какъв е механизмът, по който в правителството се взимат важните икономически решения? Можете ли да кажете кого смятате за свой икономически екип и чии анализи ползва правителството?
- Вестник "Капитал". Нали така пишеше. Някой каза, че издателите на вестника Иво Прокопиев и Филип Харманджиев са съветниците на правителството.
И все пак сериозно на въпроса?
- Има съответните ведомства, има специалисти. Има отдел по структурна политика, има отдел по инвестиции и концесии. В Министерството на финансите има Агенция за икономическо развитие и прогнозиране. Навсякъде си има съответните структури. Ползваме непрекъснато материали на управителния съвет на БНБ, функционира Съветът по валутна политика, където може би се взимат най-важните решения. Това е, така да се каже, върхът на екипа, но едновременно с това функционира и Съветът по структурна политика, който на практика прави програмите за преструктуриране. Там е приватизационният процес. И Съветът по инфраструктура, който се превърна и в Съвет за регионално развитие, където се взимат другите решения.
А как ще реагирате, ако местните избори по някакъв начин опровергаят оптимизма ви? Те ще бъдат някаква оценка на цялостното управление.
- На политиката - да. Но ще ги понесем такива, каквито са като резултати. Въпреки всичко аз не съм песимист за местните избори. Давам си сметка, че финализирането на програмата за оздравяване и преструктуриране на губещите предприятия ще има своето негативно въздействие, но иначе пак трябва да "ударим спирачката" на държавата.
Прави впечатление, че законодателната активност на правителството като че ли засенчва тази на парламента.
- Разбира се, че трябва да засенчва тази на парламента. Парламентът трябва да има законодателна активност, която произтича от мнозинството, защото то реализира програмата за управление на страната, която е спечелила доверие. Няма нищо неестествено в това точно така да се действа. Напротив, ще бъде много противоестествено и извратено да се прави друго. Това означава отказ от отговорност. Ако ние започнем да приемаме законите на БСП и на евролевицата, какво ще си кажат хората, които са гласували за нас?
При парламентарна република с изпълнителна власт, излъчена от парламента, така се управлява. Ние сме излъчени от парламента да правим точно това. Като не го правим, парламентът ще ни смени.
Бяхте казали, че ще смените министър, "ако се провали явно". Какво разбирате под провал?
- Съдбата на министъра е в ръцете на мнозинството. Провалът е това - загуба на доверие.
Как според вас изглежда точно провалът?
- Той ще се чуе. Мнозинството ще започне да го атакува. Ще кажат "не си върши работата". Но от друга страна, има обективни параметри, има програми, с които правителството се е задължило и в момента прокарва. И непрекъснато се следи кой какво прави. Има разписани задължения, план за действие на всяко министерство, на всяко ведомство. Аз между другото точно това правя сега - изслушвам какъв напредък има по изпълнението на тези неща и ако има провал, той ще се види в грубо неизпълнение на записани задачи.
И засега всичко е наред?
- Дотук няма никакви крупни неизпълнения, но аз само от два дена водя разговори. Но понеже по принцип си се занимавам с тази работа, знам, че няма неизпълнения.
Продължавате ли да давате същия кредит на доверие на министрите си, както в началото на мандата на правителството?
- Повече им давам, защото виждам вече как работят по-успешно. Много по-добре познават задълженията си, автори са на собствените си програми, които в момента изпълняват, по-добре контролират ситуацията, имат много по-дълбок поглед върху нещата. Те в момента станаха истински министри. Не в момента, от няколко месеца.
Вие ангажирате ли се лично с решаването на конкретни проблеми?
- Аз съм без тема. Не отговарям за нищо и това продължава да е точно така. Не се разправям нито с енергетика, нито с горива, нито с каквото и да било. В този смисъл на никого никакъв акъл не давам, на никого с нищо не се намесвам. Когато се наложи и когато преценя, се намесвам и помагам. Включително за писането на закон съм помагал. Сядам с групата и пишем закона заедно. Един път, два пъти, колкото пъти се наложи... Но просто трябва да знам, че ще бъде свършено. Помагах сега, когато предварителните условия по споразумението с МВФ трябваше да бъдат изпълнени. Останах дори на ръчно управление през юли-август за изпълнението на тези условия. Всичко съм гонил лично, все едно съм началник на управление, и такива неща се случват. Но то е, защото съм искал да съм абсолютно сигурен, а нямаше никой от заместниците, на които да дам тази работа.
А доволен ли сте от втория ешелон - от заместник-министрите до началник отделите в министерствата?
- Това е голям въпрос. Зависи какво се иска от тях. Ако подходим с минималните, типични за България изисквания, би трябвало да съм много доволен. Ако подходим обаче според изискванията на Закона за държавната администрация и за държавния служител, никой не издържа засега тези изисквания. Но се надявам, че много хора ще направят метаморфоза и ще се развият в тази посока. Всъщност казах силна дума - не никой, но доста хора не отговарят на критериите към членовете на това, което наричаме политически кабинет. Искам да кажа, че са много експертите и малко политиците, тоест пропорцията в работата им е силно изместена към експертния характер на дейността им. В България всеки иска да е експерт-наблюдател и да плюе политиците по възможност по-често. А когато става въпрос да носи отговорността за решението, тогава много малко са желаещите. Тогава повечето българи казват: "А-а-а, защо да си разваляме рахатлъка?! Я да стоим настрана. Ще бъдем едни умни наблюдатели."
Вторият ешелон не е държавен апарат. Точно него дефинирахме като политически кабинет на страната, на изпълнителната власт. Той е сменяем през четири години, според волята на народа. Това е вътрешното обзавеждане на сградата на демокрацията, която според мен вече е изградена.
Заявихте, че ако Мултигруп е прегазила закона, държавата ще прегази Мултигруп. Според министри групировката е прегазила закона. Как точно си представяте прегазването на Мултигруп?
- Това става автоматично, нито си го представям, нито съм му архитект, нито съм му партиен ръководител. Просто се влиза в конфликт със закона и съответните държавни институции, които трябва да го прилагат, започват да произвеждат противодействието. Така става. Проблемът на държавата беше, че тези институции бяха парализирани през последните години и никой не противодействаше, дори и когато беше сезиран, а сега започнаха да си вършат работата. Държавата го прави на ниски нива, примерно с данъчно облагателни актове, с митнически облагателни актове, уволнения, разрушаване на канали и т.н. Става си по почтения начин.
Няма ли опасност вашето управление да създаде нови псевдобизнесмени, поддържани от властта?
- Кои прочее? Аз не съм чул някой да толерира бизнесмен или да му проправя пътя. Ще бъда много доволен, ако се говори конкретно. Държавата не е враждебна на бизнеса, който е толерантен и лоялен към нея. Въпросът е тя има ли възможност да даде особени привилегии - според мен не. Не виждам на кого и по какви механизми държавата ще го направи.
Не се ли забави реформата в местната власт и в каква посока според вас трябва да бъде тя?
- Това е един много, много голям въпрос. Истината е, че нямаме ефективна местна власт, която може да прави политика и да носи отговорност за нея. За съжаление местната власт е много слаба, много безпомощна. Така че много трябва да се направи. Очаквам тази тема, която беше подета от СДС, да има решение. Лошото е, че слабостта на местната власт се използва с популистки цели - това да не се прави, онова да не се прави, нищо да не се прави. Едновременно с това трябва да се реформира, като се заплашва със страха, че ще стане още по-лошо. Аз не знам накъде по-лошо може да стане.
Местната власт е и твърде корумпирана. Както е в болниците, в митниците, в образованието. И между другото хората, като казват "да, има корупция", такъв е техният опит. Отиват да си извадят разрешение за нещо и започват мъките; отиват да верифицират документ за собственост върху земята и започват да им подсказват, че трябва да плащат. Като казват корупция, хората това разбират.
Как ще се справите с този тип корупция?
- Чрез власт, която трябва да бъде отговорна пред избирателите. Ние искаме всички да се преборим с тези големи недъзи чрез съдебната система. Няма да стане, ако тя си стои така настрана и само от време навреме се произнася.
Спасяването на професионалния редник
Може ли в България да има професионална армия? Ако се съди по последния отчет на военното министерство, изглежда не и в обозримото бъдеще. Сизифовските напъни на отбранителното ведомство да прикотка младите българи под бойните знамена на армията засега представляват пълно кадрово фиаско. Вторият етап на кампанията за лов на редници, които да вадят хляба си с "Калашников" в ръка, отново удари на камък. Само 95 от кандидатите ще облекат униформата на професионален войник за следващите три години срещу скромното възнаграждение от една средномесечна заплата за бюджетната сфера. Около 22 на сто от желаещите да постъпят на работа като редници са отхвърлени от комисиите по една или друга причина, съобщиха от Министерството на отбраната. С това общият брой на кадровите бойци в родната казарма вече има трицифрено изражение и е 133 души.
По плана за организационното изграждане на Българската армия до 2010 г. през втория етап от професионализацията на "живата сила" във войската ни трябваше да бъдат наети 1700 души. След като обобщи резултатите от първия опит за набиране на 120 кадрови военнослужещи, Министерството на отбраната и Генералният щаб си дадоха сметка, че цифрата е твърде раздута. Двете ведомства намалиха приема до 480 места с надеждата, че ще се намерят поне 300 млади фенове на реднишката униформа, твърдят хора от военното министерство. За съжаление резултатът до момента е три пъти по-слаб от прогнозния. Все пак в случая резилът щеше да е доста по-голям, отколкото ако се беше запазило първоначалното изискване на военните за 1700 професионални щика. Според статистиката на МО 1236 човека са се поинтересували от възможностите за работа на най-ниската армейска длъжност. Около две трети от тях са между 20 и 30 години, останалите - от 30 до 35. Преобладават хората от градовете - 82 на сто срещу 18 процента от селата. 54 на сто от желаещите са безработни.
Макар бавно и мъчително, военните шефове, изглежда, започват да съзират пречките по набиране на професионални войници, които сами са си поставили. "Приемът на кандидати вече няма да се прави на кампании, а целогодишно", съобщи полк. Себастиан Добрев, който е пряко ангажиран с информационно-рекламната кампания на военното министерство. В скоро време ще отпадне и изискването кандидатите да са служили като наборници със същата специалност, на която искат да бъдат назначени. Чака се само началникът на Генщаба ген. Михов да издаде заповед за това. В МО и ГЩ вероятно вече са започнали да проумяват, че 5-10 години запас са достатъчно време да се заличат всякакви казармени умения. В напреднал стадий е и идеята като професионални войници да се приемат и жени. Това вероятно ще стане след Нова година. До тогава Генщабът ще трябва да отсее сержантските длъжности, които могат да се изпълняват и от кандидат-амазонките без досегашно военно образование. До момента 119 представителки на нежния пол са се поинтересували от възможността да се пробват като войници.
За съжаление статистиката от набирането на последните професионални войници засега не вещае нищо добро. Засега кандидати се намират предимно за местата в големите градове, където има най-много безработни. Единствено в София и Пловдив има що-годе приличен брой запълнени места - съответно 87 и 50 процента. За сметка на това в елитната 61-а карловска бригада за подготовка на сини каски има желаещи само за 30 на сто от бройките, въпреки че квалификацията за умиротворител гарантира участие в задгранични мисии и съответното валутно възнаграждение. Изглежда, професионалната армия продължава да се възприема не толкова като бъдещата перспектива за българските въоръжени сили, а по-скоро като някакъв екзотичен заместител на социалното подпомагане.
Костов и Стоянов спрягаха корупцията предсезонно
"Краят на реформата" и борбата с "бюрократа-диспечер" са сентенциите, които оцветиха началото на политическия сезон за тази година. И докато първата новина, произлязла от следваканционната сбирка на НИС на СДС, остана почти некоментирана, речта на президента при откриването на есенната парламентарна сесия определено зарадва авторите на политически комбинации.
"След като през последните 55 години властта бе възприемана като софра, около която се нареждат неизменно приятели, роднини и съпартизани, моралната отговорност на Обединените демократични сили днес е да сложат край на този срамен синдром, защото всички ние дойдохме на власт в името на един нов политически морал, защото не можем да изискваме усилия и жертви от българските граждани, ако сами всеки ден не даваме пример за това", каза на първото парламентарно заседание държавният глава Петър Стоянов.
Намекът за поредния приятелски кръг на първо четене силно напомня за прословутите Боянски ливади не само заради съвпаденията в сезона. Въпреки поучителните притчи от народното творчество едва ли някой изобщо е очаквал от Стоянов да се опита да повтори Желю Желев. Всъщност липсата на конкретни обвинения и известната иносказателност в словото на Стоянов като че ли имаше по-силен ефект, отколкото директните атаки на Желев. Някои, особено в лявата част на залата, разтълкуваха емоцията на Петър Стоянов прекалено буквално - едва ли не като критика на управляващото мнозинство. Или още по-лесното, че президентът пак е решил да влезе в ролята си на морален съдник дали поради триумфалното си завръщане от Русия като носител на националноотговорната политика, или поради медийното внимание към първия парламентарен ден.
На този фон първоначалната реакция на Костов беше доста странна. Той не коментира изобщо думите на Стоянов, макар че имаше възможност да го направи веднага. Може би не е искал да променя вече написаното си слово или пък е нямал желание да влиза в "институционални спорове" (а е известно, че никак, ама никак не му е приятно да му се говори за корупция).
Досега президентът на няколко пъти витиевато е критикувал партията, която издигна кандидатурата му, и то винаги там, където има нужда - за медийния закон, за данъчната политика, за множеството поправки в приватизационния закон. Стана традиция всеки парламентарен дебат да се предхожда от мнението на държавния глава. Този път обаче разминаването като че ли е сериозно - докато премиерът говори за край на реформата, т.е. нормализация, а значи и подобрение, президентът буни духовете със съмнения за срастване на държава и апарат.
Но разминаване между приоритетите на двамата лидери на СДС всъщност е привидно. Впрочем самият премиер в деня за парламентарен контрол коментира спокойно и по-обстойно, най-важното твърдо даде да се разбере, че застава твърдо както зад стила на управление, така и зад министрите си.
И този път от устата на президента излязоха всички обществено очаквани предупреждения, които отговарят на вече натрупаното напрежение. Затова и много сини депутати са убедени, че изявата на Стоянов не е солова.
Всъщност темата за борба с бюрокрацията и доста неизказано с корупцията в средите на сините бе лансирана още по време на последната сбирка на синия актив в Боровец. Тогава се заговори за по-голяма отговорност при взимане на решенията, т.е. по-голям контрол и по-малка корупция, но това нововъведение остана в сянката на разсъжденията за медийния облик на управляващите.
Сега същата идея може да бъде подета на нов глас, без да се налага Костов да анализира собственото си управление и партийна структура. Премиерът предпочита да решава проблемите си в по-тесен кръг, извън шумотевицата, на някое закрито заседание. Затова пък президентът отваря дебата към по-широката публика, което е много полезно в навечерието на националната конференция на СДС.
Всъщност сините така преведоха речта на президента, че целият проблем се съсредоточи в чиновника-бюрократ, т.е. някъде извън властта. Самият Стоянов обаче говореше за "приятели и съпартизани".
За сметка на това на опозицията не й остава нищо друго, освен да похвали обединителя на нацията, с което всички обвинения остават в рамките на мнозинството. То само ще реши проблема със "срастването на партията и държавата". Търсачите на приятелски кръгове просто ще трябва да се обърнат към президента.
Още следващия месец предстои конференция на СДС, на която наученото от семинара в Боровец сигурно ще потрябва. Освен обичайното укрепване на структурите проблемът с партийното строителство може да бъде разгледан и в по-особена светлина. Главният секретар на СДС Христо Бисеров вече намекна за идеята правата и задълженията на сините активисти да бъдат описани по-подробно в устава на бившата коалиция. Какво точно е имал предвид главният кадровик на "Раковска"134 не е ясно, но сигурното е, че проблемите с участието на кадри от местните структури в странни сделки ще бъде поставен по някакъв начин. Открит е въпросът дали "провинилите" се ще получават само партийно порицание, както стана с немного адекватната реакция при тайната приватизация на "Русенска мая", или президентът отново ще впрегне красноречието си, за да отвори клапата на напрежението.
Темида слепешката размахва меча си зад граница
Ако търсите най-лесния начин да избегнете българското правосъдие, то това определено е екскурзията в чужбина. Когато някой заподозрян отпътува зад граница, българските правоохранителни и правосъдни органи се изправят пред почти неразрешима бюрократична дилема. Тромавата държавна машина обикновено се задвижва толкова бавно, че преследваният от българската Темида спокойно може да смени държавата, в която временно пребивава. Тайната на неефективното преследване на укрилите се в чужбина се нарича процедура по екстрадирането. Тя се извършва по Европейската конвенция за екстрадицията, двустранни договори за нейното прилагане или пък двустранни договори за правна помощ с държави извън територията на Стария континент. В екстрадирането пряко са ангажирани няколко абсолютно независими държавни органа - прокуратура, следствие, Интерпол и Министерство на външните работи - взаимоотношенията между тях са доста инертни. Преди обаче да се стигне до екстрадирането, българските правораздавателни органи първо трябва да разберат дали търсеният от тях беглец се намира във или извън страната и ако е зад граница - точно къде. За целта издирваният трябва да бъде вкаран в информационния масив на Интерпол. Ако оперативните работници на организацията засекат издирвания обект зад граница, те изпращат сигнал до българските си колеги. Те от своя страна трябва да уведомят Националната следствена служба, която се занимава с укрилите се в чужбина. Следователите пък се обръщат към отдела по екстрадициите в Главна прокуратура, който трябва да изготви искане до държавата, където е засечен заподозреният. Молбата за екстрадиране пътува обратно по дипломатически път, тоест тя не се връща при правоохранителните органи, а отива във външното министерство. Оттам тя попада в дипломатическото ведомство на държавата, където се крие беглецът. След това документът се придвижва до компетентното съдебно звено по съответен ред, който е специфичен за всяка отделна страна. С двустранни договори могат да се уточняват и по-съкратени процедури, по които да се придвижват исканията за екстрадиране. С молбата за връщането на заподозрян или подсъдим трябва да има оригинал или заверено копие от присъдата срещу него или заповедта за задържането му. Освен това към искането трябва да се приложи точно описание на престъпленията, времето и мястото на тяхното извършване, правната им характеристика и законовите разпоредби, които ще се прилагат срещу издирвания. Трябва да има и точното му описание, данни за самоличността му, неговото гражданство и всякаква друга оперативна информация, която ще помогне той да бъде открит. Ако съответната държава прецени, че не е получила достатъчно информация, може да поиска допълнителни уточнения и да определи срок за тяхното изпращане. Така бюрократичната процедура се завърта отначало и вероятността тя да зацикли е повече от голяма.
При спешни случаи държавните органи на молещата страна могат да поискат временно задържане под стража на издирваното лице. Въпросът обаче се решава съгласно вътрешното законодателство на страната, където е отседнал беглецът. В повечето цивилизовани страни налагането на мярка за неотклонение "задържане под стража" и искането за екстрадиране попада под съдебен контрол, а решението може да бъде обжалвано на две или три инстанции. По този начин връщането на съгрешилия нашенец пред българската Темида може да се проточи повече от година. Подобна е ситуацията с арестувания в Чехия и излежаващ присъда в пражкия затвор Боян Петракиев- Барона, аналогично е положението със задържания в Испания Ангел Златанов-Акрам.
За да се предприеме временно задържане под стража молещата страна трябва докаже съществуването на присъда или заповед за арест, както и да декларира намерението си да подаде молба за екстрадиране. Помолената държава може да освободи заподозрения, ако не получи молбата до 18 дни. Максималният срок на временното задържане не може да продължи повече от 40 дни, се казва още в Европейската конвенция за екстрадиране.
Възможностите за отказ от екстрадиране дават основание на бегълците да се защитават доста гъвкаво срещу връщане в издирващата ги държава. Не се разрешава предаването на хора, издирвани заради политически или военни престъпления, които не влизат в полето на общото наказателно законодателство. Държавите могат да отказват екстрадиране и ако предположат, че заподозреният може да бъде преследван и наказан заради расовата, етническата, религиозната и политическата си принадлежност или пък заради убежденията си. Страните могат да отказват и предаването на свои граждани и да ги съдят по своите вътрешни закони, ако това се налага. По подобен начин пробва да се измъкне собственикът на пирамидата "Лайф чойс интернешънъл", който се скри в Канада и се опита да докаже, че е гражданин на северноамериканската държава. Фараонът на "Ийст уест интернешънъл холдинг груп" Иво Недялков пък успя да забави с няколко месеца връщането си у нас с твърдения пред френските спецслужби, че е работил за българското разузнаване. Друг финт за отлагане на екстрадицията е твърдението, че издирваното лице може да бъде преследвано за престъпления извън упоменатите в искането. Тогава молещата страна трябва да доказва с документ, че няма да съди подлежащия на екстрадиране за нещо друго или пък да му налага по-тежки наказания. Адвокатите на орионската дама Веска Меджидиева, която се укрива в ЮАР, например поискаха представителите на българската и южноафриканската прокуратура да представят уверение, че клиентката им не е заплашена от смъртно наказание.
Единният регистър - добре за фирмите, още по-добре за администрацията
Единен регистър за фирмите и организациите с идеална цел ще започне да работи от началото на следващата година, реши правителството. Официално обявената цел е да бъдат извадени на светло фирмите фантоми и да се пресекат възможностите за ощетяване на бюджета чрез данъчни злоупотреби. Мярката беше препоръчана от Международния валутен фонд и е едно от условията за сключване на тригодишното споразумение.
За да извършват дейността си, в момента фирмите са принудени да се регистрират на няколко места - в съда, статистиката, данъчните служби (за няколко неща), в митниците, в Националния осигурителен институт. Така информацията за стопанските субекти се съхранява в няколко отделни регистъра - БУЛСТАТ (поддържан от Националния статистически институт), търговския регистър на съда (системата "Делфи"), данъчен, митнически, осигурителен (Националния осигурителен институт).
Големият брой на нужните регистрации и бюрократичните процедури затрудняват неимоверно бизнеса. Създаването на една нова фирма представлява истинско ходене по мъките, което отнема по няколко седмици. От гледна точка на администрацията проблемът е в затруднения контрол над действащите стопански субекти. Това създава богати възможности за търговски операции с паралелни регистрации на фирми и клонове, чрез които може да се спестява плащането на данъци.
"Целта на единния регистър е да извади на светло фантомните фирми. При сегашния хаос не е проблем да се регистрира например едноличен търговец в два различни града", коментира шефът на Националния статистически институт Александър Хаджийски.
Ползването на няколко паралелни регистрации понякога се използва за разпределяне на печалбата между различните фирми и в резултат се отчита общ финансов резултат под облагаемия минимум. Данъчната администрация на практика е безсилна да проследи наличието на различни данъчни номера на един и същ субект, обясняват експерти. Още повече че данъчният регистър се актуализира на всеки три месеца, което е достатъчно дълго време за извършване на всевъзможни злоупотреби.
Наличието на различни регистрации затруднява и митническата администрация, тъй като е много трудно да бъде проследено движението на една внесена стока. Особено ако фирмата вносител реши да я прехвърли между някои от своите клонове или поделения.
Според правителственото решение за основа на новия единен идентификационен код ще се използва сега съществуващият код по БУЛСТАТ. Пилотното внедряване на новия регистър ще стане до 23 декември т.г., но официално той ще заработи от началото на следващата година. До 20 октомври НСИ трябва да подготви проектите за нормативни документи и изменения във вече съществуващото законодателство, свързани със създаването на регистъра. Ще се наложи да бъдат поправени една дузина закони начело с Търговския закон, Закона за счетоводството и Закона за ДДС, каза Хаджийски.
За краткост и приемственост новият код също ще се нарича БУЛСТАТ. Той ще важи както за фирмите, така и за другите юридически субекти, създадени по специални закони като Закона за лицата и семейството, Закона за политическите партии, Закона за вероизповеданията, Закона за народните читалища и т.н.
За фирмите и другите субекти новият код ще е деветзначен. Клоновете и поделенията ще получават 13-значен код, в който ще се съдържа деветзначният код на юридическата единица.
След въвеждането на единния код ще отпаднат досегашните митнически и данъчни номера. Всяко дружество, фондация, партия и т.н. ще получава нов БУЛСТАТ още при регистрацията си в съда. Издаването му ще отнема около три дни. Очакванията са от началото на 2000 г. регистрацията да се вмести в рамките на 24 часа, каза Александър Хаджийски. Исторически обаче ще продължат да се водят регистрите със старите номера на фирмите.
Няма да се налага пререгистрация на фирмите, които в момента са регистрирани по БУЛСТАТ. Според данните на НСИ те са общо около 518 хиляди. Служебно ще получат нови кодове само около 10 000 от тях, предимно клонове и поделения, обясни Александър Хаджийски.
За създаването и поддържането на единната база данни ще са нужни около два млрд. лева, сочат разчетите на НСИ. Предвижда се от началото на 2000 г. системата да мине на самоиздръжка от събираните такси за регистрация.
Данните в регистъра ще бъдат разделени на две части - публична и служебна. Разграничението ще стане с измененията на Закона за счетоводството, които се подготвят в момента. Идеята е да се разшири обемът на публичната информация за фирмите и тя да бъде общодостъпна. Таксите за извършване на справки в регистъра ще бъдат минимални, каза Александър Хаджийски. Достъп до информацията за регистрираните субекти ще имат и всички държавни институции.
В информационното досие на всяка фирма задължително ще се съхраняват всичките й досегашни кодове по различните регистри. Така ще може да се проследи дейността на фирмата в миналото.
Едно от преимуществата на новия регистър ще е възможността да бъдат правени пълни справки за състоянието на фирмите. Още преди да се захване с даден бизнес, всеки ще може да провери дали контрагентите му са изрядни данъкоплатци и дали имат изрядна регистрация, каза Александър Хаджийски.
На настоящия етап обаче не е особено ясно каква точно информация ще събира и съхранява регистърът - примерно ще има ли информация от митническите декларации на фирмите за внесени или изнесени стоки и т.н.
Не е ясно и дали след съдебната регистрация всяка една фирма трябва по някакъв начин да уведоми примерно данъчната администрация за започване на своята дейност или Националния осигурителен институт, когато започне осигуряване на работещи във фирмата. Въпреки широкопрокламирания принцип за "една-единствена регистрация" не е ясно и какво ще стане с регистрациите по Закона за ДДС, по Закона за акцизите и редица други браншови регистри. В момента фирмите, които извършват външнотърговска дейност, трябва да се регистрират в БТПП (въпреки че няма нормативно задължение за това, те на практика са принудени, защото палатата е монополист за някои видове услуги). За повечето от посочените по-горе примери едва ли ще бъде възможно да се избегне допълнителната регистрация. Така че очевидно единният регистър ще бъде предимно в полза на администрацията, което само по себе си не е лошо.
МВФ забрани харченето на пари от бюджета за стабилизиране на зърнения пазар
Международният валутен фонд няма да ни позволи да хвърлим нови 40 млрд. лева за стабилизиране на зърнения пазар в страната след скандалното решение за отпускането на първите 76 млрд. лева за същата цел преди три месеца. Това се разбра от изявление на министър-председателя Иван Костов в парламента в петък.
От Министерството на земеделието са поискали държавата да изкупи спешно 300 хил. тона хлебна пшеница от реколта'98 по текущи пазарни цени. В докладната на агроведомството конкретно е била посочена цена от 130 хил. лева за тон жито (каквато всъщност беше пазарната стойност на хлебната пшеница преди месец), уточниха правителствени източници.
"Официално поискахме да бъде изпълнен чл. 7 от Закона за съхранение и търговия със зърно", обясни пред "Капитал" заместник-министърът на земеделието Валя Савчева. Според нея само намесата на държавата може да раздвижи зърнения пазар, който от няколко месеца е на ръба на истерията.
Цитираният чл. 7 разрешава създаването на "стоков фонд" от зърно към Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". По закон средствата за неговото създаване и попълване се осигуряват от бюджета. В Закона за държавния бюджет за 1998 г. обаче не са разчетени подобни суми. Явно правителството не е посмяло да посегне за целта и към прословутия бюджетен излишък, както стори това в началото на жътвата. Тогава на Държавния резерв бяха отпуснати 76 млрд. лева, с които бяха изкупени 250 хил. тона миналогодишна пшеница на свръхвисоката цена 255 хил. лева за тон.
Създаването на нови запаси от зърно при сегашното свръхпредлагане е лишено от всякаква икономическа логика. Още повече че в Държавния резерв в момента залежават 420 хил. тона пшеница от миналогодишната реколта, обясни Иван Костов от парламентарната трибуна.
Производството на пшеница от новата реколта е 3.3 млн. тона. До момента от тях са изкупени едва 70 хил. тона хлебно жито, гласят данните на земеделското министерство към 1 септември. Около 212 хил. тона е предаденото на съхранение в държавните и частните зърнобази жито, а 138 хил. т са предложени за преработка на ишлеме, сочи справката.
Частните мелници купуват малки обеми, съобразно нуждите си месец за месец. Никой няма изгода да се запасява с големи количества, както се правеше в минали години, тъй като така зърното се оскъпява от лихвите по теглените кредити и начислените складови разходи. Логиката е, че при сегашните ниски цени по световните борси хлебното жито няма как да напусне страната, поясниха от софийска фирма.
Освен мелниците, другият реален участник на зърнения пазар в момента са фуражните заводи. Заради спада в животновъдството обаче търсенето на фуражна пшеница също не е голямо.
Голямото предлагане и почти пълната липса на купувачи продължава да сваля цените. В момента спорадични сделки в страната се сключват на нива около 100-110 хил. лева за тон, а в Добруджа цената не надвишава 90 хил. лева, твърдят зърнотърговци.
Според тях цените на вътрешния пазар може да се вдигнат само ако се повишат международните цени и тръгне износ. Засега обаче движението на борсовите котировки сочи точно обратното. Септемврийските оферти купува на най-голямата стокова борса в света - чикагската, паднаха под 90 долара и в момента се движат в границите 86-88 долара за тон. Цените при кешовите сделки са само с около долар-два по-високи.
Това е най-лошата международна конюнктура в търговията със зърно за последните няколко години, твърдят търговци. Причината е в наличието на стари запаси в страните, които традиционно изнасят пшеница. Залежалото жито в световен мащаб се оценява на около 20 млн. тона. Очаква се то да бъде изчистено до края на ноември и чак след това може да настъпи по-чувствително покачване на цените. По традиция най-скъпо ще се търгува пшеницата от Нова година до март, защото това е периодът преди излизането на новите реколти в Аржентина и Австралия.
Българските зърнопроизводители обаче едва ли ще успеят да дочакат по-добрите цени, тъй като октомври наближава и нуждата от оборотни средства за засяване ще принуди повечето от тях да продават на всякаква цена. Тава дава основания да се прогнозира още по-голямо намаление на цените в близките седмици.
Сривът на вътрешния зърнен пазар беше предрешен още през миналата година с цяла поредица от грешни управленски решения. За изкупуването на реколта '97 кабинетът определи твърде високата защитна цена от от 230 000 лева за тон (около 135 долара по тогавашния курс). Докато през есента цените на пшеницата по световните борси падаха, правителството изкуствено спираше износа чрез поддържани високи експортни такси. Като капак поради сгрешени разчети на земеделското министерство беше осъществен и ненужен внос (сделката с "Гленкор" и зърненият заем от Полша). В резултат на всичко това в страната се натрупаха огромни зърнени излишъци (между 400 и 600 хил. тона), а себестойността на складираното жито достигна 170 долара за тон заради начислените лихви по кредитите и извършените складови разходи.
Допълнителна пречка за реализацията на изкупената пшеница бяха лошото качество на реколтата и високият процент кълняемост на прибраната пшеница. По тази причина либерализацията на търговията, която беше въведена от началото на годината, не помогна с нищо за изчистването на старото жито.
През април над държавните зърнобази и мелници надвисна реална опасност от фалит. Тогава се разбра, че повечето от тях имат проблеми с връщането на банковите кредити, ползвани за изкупуване на зърно от реколта '97. В разгара на скандала земеделският министър Венцислав Върбанов договори с банкерите програма за издължаване. Тя предвиждаше бърза приватизация на обособени части и спешен износ на житото, макар и със загуба. С приходите от тези операции трябваше да започне незабавното погасяване на задълженията към банките.
Месец по-късно се разбра, че почти нищо от програмата не е изпълнено. Страхът от фалит на "Зърнени храни" и другите големи държавни предприятия принуди кабинета да задейства в безпрецедентна спасителна операция 76-те млрд. лева бюджетни средства.
Държавните зърнени предприятия още не са се издължили окончателно на банките. Справката за върнатите кредити към 25 август т.г. показва, че размерът на обслужения дълг е 162.3 млрд. лева (от общо 214.8 млрд. лева), а просрочената главница надхвърля 18 млрд. лева. Най-голям дял в просрочията - седем млрд. лева, отново се пада на "Зърнени храни" ЕАД.
Според последните подписани анекси по договорите с ДСК фирмата получи краен срок за издължаване 31 октомври. В момента всички активи на дружеството са заложени и ако дотогава не бъдат върнати парите, може да се пристъпи към принудителното им събиране, заявиха от Държавния фонд за реконструкция и развитие, който е гарант по миналогодишните зърнени кредити.
Наличието на пълни складове със залежало жито и стари дългове на практика изолира държавните фирми от пазара на зърно. Това допълнително свива търсенето на пшеницата от новата реколта.
"Опасността идва не от това, че зърното ще остане неизкупено, а че има опасност да мухляса, ако остане под навесите и на временните площадки", заяви Валя Савчева. Въпреки призива на земеделския министър Върбанов производителите масово избягвали да предават зърното си на влог в силозите, защото така спестяват месечните такси за съхранение.
Според агроспециалисти обаче най-големият проблем си остава липсата на оборотни средства за засяване. Нещо повече - при неизкупена реколта производителите са изправени пред реалната заплаха от разорение. Експерти вече предупреждават, че догодина площите за реколтиране ще бъдат поне с 30% по-малко от тазгодишните, и предричат нов зърнен дефицит.
Реален източник на средства за сеитбата могат да бъдат банковите кредити, отпускани срещу т.нар. складови разписки. Проблемът е в това, че Законът за съхранение и търговия със зърно все още не е заработил. Всъщност вина за това има и Министерството на земеделието, което заради летните отпуски не спази срока за издаване на първата от поредицата наредби към закона (Наредба за условията и реда за регистриране на търговците със зърно).
Наредбата трябваше да бъде издадена в едноседмичен срок от влизането в сила на закона, т.е. най-късно до 22 август. Окончателният вариант на документа обаче беше подписан от министър Върбанов на 31 август (и беше обнародван на 4 септември).
Заради забавянето най-вероятно ще бъде нарушен и вторият срок в закона - за регистрирането на действащите търговци. Този срок изтича на 15 септември, тоест след броени дни. След тази дата всеки нерегистриран търговец, извършващ сделки със зърно, е заплашен с глоба от пет до 50 млн. лева.
Пазарът на енергия се отлага с 12 години
Окончателният вариант на проекта за енергийна стратегия вече е готов и в момента тече процедура за съгласуването му с различни организации и ведомства. Ако тази процедура се ускори, има вероятност проектът да влезе в Министерския съвет още през този месец. В същото време не трябва да се изключва възможността от ново разпалване на страстите около документа, който най-пряко засяга енергийната политика на страната.
Около всеки от досегашните проекти се разгаряха сериозни битки между икономически групировки и свързани с тях партийни фракции и лобита и това е обяснимо. Твърдата ориентация на енергийната ни политика в една или друга посока на практика ще стимулира едни и ще сложи кръст на други инвестиционни проекти и сделки, в които са заложени големи пари и интереси. А ако нещо изобщо е в състояние да обедини енергийните лобита, това е интересът да не се допуска прекалено много конкретност при формулирането на насоките за развитието на системата, при определянето на приоритетите в инвестиционната програма и най-вече да не се очертават категорично рамките на енергийните модели. Многовариантността като параван на хаоса е удобна сделка за всички. И поредната нова стратегия не прави изключение от този принцип.
Първият етап обхваща 1998-2001 г. и се определя като период на преструктурирането. През тази и до средата на следващата година ще трае подготовката за въвеждане на модела "единствен купувач" в рамките на вертикално интегрираната Национална електрическа компания. Това включва обособяване на производството, преноса и разпределението на електроенергия като самостоятелни структурни единици, определяне на вътрешноразчетни цени, на базата на които ще се въведат вътрешни договори между електропроизводствените, електропреносната и електроразпределителните предприятия. През този период трябва да се разработят и въведат в действие нормативните, организационните, технологичните, финансовите и тарифните принципи и елементи на модела "единствен купувач". Трябва да бъдат решени също технологичните проблеми и функциите на обособените звена за диспечерско управление на производствените мощности, на преноса и на разпределителните предприятия.
Предстои разработването на нормативна база, която да гарантира равнопоставеност на производителите на електроенергия от системата на НЕК и тези извън нея.
От 1999 до 2001 г. се предвижда да се продадат голяма част от активите на НЕК. Приватизацията ще се извършва по два начина - чрез продажба на обособени части (пулова, чрез приватизационен посредник) и създаване на самостоятелни юридически лица на базата на имущество и дейности, включени в НЕК, с цел да бъдат приватизирани изцяло или чрез продажбата на пакети от акциите им. Посочени са два подхода за реализирането на втория вариант: обособяването им от едноличния собственик на капитала(принципала) като самостоятелни дружества и учредяване на дъщерни дружества на НЕК със 100% участие на електрокомпанията. Възможен е и комбиниран вариант.
През втория етап - след 2001 г., приватизацията на електрокомпанията ще продължи и в края на периода се предвижда НЕК да остане собственик само на електропреносната система заедно с централното диспечерско управление, на ПАВЕЦ, на основните системорегулиращи хидроенергийни мощности, на атомната централа и на една базова ТЕЦ - "Марица-изток 2".
До 2001 г. трябва да се оптимизира вътрешностопанската структура на минните предприятия и да се консервират и ликвидират неефективните производства. Предвижда се също отделяне на несвойствените звена и дейности и тяхното приватизиране, както и създаване на условия за навлизането на частен инвестиционен капитал, в това число чрез предоставяне на концесии за ползване на въглищни запаси.
Приватизирането на отрасъла ще стане по следната схема:
През втория етап - 2001-2010 г., се предвижда съвместното развитие на въгледобивните дружества и ТЕЦ-овете, които те захранват, като регионални енергийни комплекси с краен продукт електроенергия, топлоенергия, брикети и др. Основната част от преструктурирането на топлофикациите се предвижда да приключи още до 2001 г. След като приключи предстоящият отоплителен сезон 1998-99 г., собствеността на държавата върху акции и дялове в топлофикационните дружества ще се предостави на общините, които ще поемат по-нататък отговорността по развитието и управлението на инженерната инфраструктура на територията на населеното място. Заплащането на топлинната енергия ще става на базата на търговско измерване на консумацията в абонатните станции на сградите. От началото на 1999 г. субсидирането на топлофикациите ще става директно от държавния бюджет чрез общините. Ще бъде въведено разделно счетоводство на производството и преноса на топлинна енергия и регионално ценообразуване. В някои случаи ще се пристъпи и към разделяне на дейностите в отделни дружества. След 1999 г. започва етапно приватизиране на общинските топлофикации чрез продажбата на пакети от акции и създаване на смесени дружества за комбинирано електро- и топлопроизводство с привличане на частни капитали.
През втория етап - от 2001 до 2010 г., държавата ще запази контролно-регулаторните си функции в отрасъла чрез лицензионната политика. Субсидиите от държавата се прекратяват. Преструктурирането на собствеността продължава при запазването на контрола на общините. В зависимост от конкретните местни условия ще се пристъпи към обединяване на топлоснабдителните дружества в населените места в местни компании със смесени капитали, които ще осигуряват населението, включително с електроенергия, природен газ и вода.
Първият етап е до 2001 г. Като най-целесъобразен е посочен моделът "национална компания" за добив, внос, пренос, съхранение, доставки и продажби на природен газ за големите консуматори от индустрията и отделни регионални разпределителни компании, предимно за битово газоснабдяване. Предвижда се равномерен растеж в потреблението на газоснабдяването "в съответствие с темповете на оживление на икономиката и ръста на БВП". В този сектор се предвижда висока степен на регулиране, тъй като тук ще работят голям брой компании и всяка от тях ще има монопол в своя район на дейност. "Макар и да няма пряка конкуренция между участниците на пазара, наличието на местни разпределителни компании ще позволи да се прави сравнение между тях по отношение на разходите и ефективността, което ще е полезно за целите на регулирането", се сочи в проектостратегията.
През първия период в този сектор се предвижда хармонизиране на нормативната уредба с газовата директива на ЕС. Ще бъдат разработени правила за образуване и прилагане на диференцирани цени на природен газ. Трябва да се предприемат стъпки за развитие на битовата газификация. Предвижда се също счетоводно преструктуриране на Булгаргаз, като се въведе пълно обособяване на счетоводните сметки по основните видове дейности. Предстои също да се разработи програма за рехабилитация, модернизация и разширение на газопреносната система и на подземното хранилище в Чирен. Един от акцентите е свързан с приемането и стартирането на програма за диверсификация на източниците на природен газ. Това се предвижда да стане чрез:
През втория етап ще се постави началото на приватизацията на Булгаргаз чрез продажба на акции на фондовата борса или на стратегически партньори. Идеята е българската държава да запази контролния пакет.
След 2010 г. се предвижда пълна либерализация на националния газов пазар и интегриране с газовите пазари на Европа и Средна Азия.
Няколко са въпросите по тази формула на структурната политика в енергетиката, върху които акцентират запознати с документа енергийни експерти. "Това, че се говори за необходимостта от нормативно утвърждаване на пазарните отношения и конкуренцията в енергетиката, е добре, но законът утвърждава други норми - единствен купувач, разбирай прекупвач, хоризонтално и вертикално интегрирани предприятия, равнопоставеност на "пазарните" субекти (ще се купува и продава от купувача по негова преценка), но не и в условията на пазар и конкуренция. След като големите мощности ще се изграждат изключително с конкурс (а не със собствени средства и на собствен риск на независимите производители), от което възниква необходимостта "единственият купувач" да изкупи всичката електроенергия от тях, какво ще прави с тока от останалите, ако не е в състояние да реализира излишъците на външния пазар", коментират те. Не е ясен според специалистите и смисълът на пожеланието за "най-ефективно използване на местните и вносните енергийни ресурси", след като в закона не се споменава кой има задължението и правата да извършва енергиен одит на предприятията от сектора, особено на вертикално и хоризонтално интегрираните, и на единствения купувач. Страната ни продължава да бъде европейски лидер по загуби при производството, преноса и разпределението на електроенергията. През 1997 г. нивото на тези загуби достига 26.4%.
"Ролята на енергийния регулаторен орган е ключова. Но в закона неговите функции са не да регулира пазара, включително посредством съответната тарифна политика, а да ценообразува. Дори разговорите с МВФ бяха единствено в плоскостта на ценообразуването. Преносните и донякъде разпределителните мрежи са монополи, но ако законът разрешава свободен достъп до тях, те престават да бъдат такива", смятат експерти от бранша. Според тях твърдението, че в електроенергетиката най-подходящият модел е този на "единствения купувач", е голословно. То не е подкрепено с никакъв анализ на проблема и на целите, които преследва структурната реформа. "От всяко действие трябва да се очаква краен резултат. Такава връзка в раздела не е изведена", смятат експертите.
Потенциал на генериращите мощности към 2010 г., ТWh.
Психовойната между Бонев и Татарчев - прекалено лична
След публикуването на психопортрета на "анонимния висш магистрат" стана ясно, че войната между Бонев и Татарчев е прекалено лична, за да бъде борба между институциите. Тя вече няма нищо общо с рационализирането на битката с престъпността и ускоряването на правораздавателния процес. Това е друга война.
Почти е безспорно, че публикуваният портрет на "един прокурор" във в. "Труд" е оригинален и е изготвен в Института по психология на МВР. Това естествено няма да бъде доказано никога, нито пък ще бъде потвърдено от някого. Защото и главният прокурор, и вътрешният министър биха отбой по темата. Татарчев заяви, че не се разпознава в публикацията и я обяви за фалшификат, но назначи проверка по случая, а Бонев не даде на Висшия съдебен съвет обещания от него в националния ефир психопортрет на главния прокурор като доказателство за трайната му неспособност да изпълнява задълженията си. (Основателното условие да бъде сменен от поста му).
Действията и на двамата сега са доста логични, като се имат предвид емоционалните им реакции преди десет дни. На Татарчев едва ли му е приятно да го отъждествяват с човек, който е "с нестабилна вегетативна нервна система, егоцентричен, отчаяно възбуден, досаден, дистресиран, мазохистично привързан към сексулния си партньор и фрустриран". Той отрече в медиите, че е бил подлаган в Института по психология на МВР на теста на Льошер, което твърдяха психолози, бивши служители на въпросната институция. А според тях направените в печалния психопотрет констатации биха могли да бъдат верни единствено след преминаването през подобен тест. Главният прокурор обаче твърди, че е отговарял само с "да" и "не" на 237-те въпроса от стандартния тест за кандидатите да притежават оръжие.
Богомил Бонев не даде психопортрета на Татарчев на колегите му във Висшия съдебен съвет не от добри чувства към главния прокурор. Вътрешният министър ще трябва да отговаря, ако се докаже, че източникът на информация за публикацията във в. "Труд" идва от сградата на "Шести септември" или дори от Института на МВР. Ако обещаният от Бонев на ВСС психопортрет на Татарчев съвпадне с този от вестника, нещата ще станат ясни като бял ден. Затова ВСС няма да получи писмо от Бонев. А е доста осъдително МВР да изготвя психологически портрет на главния прокурор на републиката. Нещо, което Бонев почти призна по националното радио, без да си дава сметка, че не е работа на Института по психология на МВР да извършва такава дейност.
А истината е, че вече сме чели оригинала. И не защото в столичните редакции психопортретът се появи върху бланка на въпросния институт. Просто фактите са такива. Главният прокурор наистина се е явявал на тест в Института по психология на МВР на 30 юли. Само че е престоял повече от обикновеното за кандидат за носене на оръжие. Стандартният тест трябва да бъде попълнен за 60 минути. Главният прокурор според отлично осведомени източници е стоял в малката сграда до стадион "Раковски" поне 2-3 часа, защото след това с него е беседвал и високопоставен психолог от института. За да отговаря на ранга на главния прокурор. И точно тогава при тази беседа на Иван Татарчев му е бил даден т.нар. тест на Льошер ( с цветните картончета), на чиято база е бил изготвен психопортретът му. Психолозите са категорични, че портретът на "анонимния магистрат" не може да бъде съставен по стандартния тест за носене на оръжие. Друг е въпросът, че психологът, който го е правил или е зле подготвен, или е действал предубедено и по предварително зададена теза. Затова в статията "Психопортрет на един прокурор" изреченията са толкова объркани, без ясна мисъл и с толкова много повторения на едни и същи фрази.
Между другото в същата седмица, на същия тест са се явявали и няколко зам.-министри и известни хора от шоубизнеса и далеч не всички са го преминали. Но те естествено попадат в графата от 18%, които не са издържали теста, според официалните данни на МВР.
Личната неприязън на Бонев към Татарчев и неочакваното изявление за направения психопортрет по БНР не му позволи да експлоатира достатъчно ефективно и случката с баретите в офиса на Мултигруп преди десетина дни, когато прокурорите Михаил Дойчев и Ангел Ганев лично изгониха командосите при проверката от офисите на корпорацията. Вътрешният министър, който досега използваше доста рационално медиите, за да обяснява на обществото защо не върви борбата с престъпността и за срастването на групировки и прокурори, изтърва момента да даде явен пример за симбиозата. Защото прокурорите наистина не се усетиха как попаднаха в този капан и разкриха връзките си с Илия Павлов. Вътрешният министър можеше поне цял месец да обяснява как проблемите в държавата идват от това, че прокурорите защитават най-голямата "мафиотска структура" и така да обедини в едно основните си врагове - Мултигруп и Татарчев. И докато пресата беше захапала интригата, изведнъж се появи психопортретът и замъгли всичко. Нещо повече - принуди вътрешният министър да обяснява, че подобен психопотрет може да бъде написан и от журналист.
В друга крайност изпадна опозицията, която се възползва от скандала, за да обяви, че в България се създава полицейска държава. Изваждането на документи от вътрешното министерство и тиражирането им в медиите са остатъци от полицейската държава в България, а не от създаването й. Случаят с "Психопортретът на един прокурор" е показателен колко силни са навиците и колко обществото и институциите ни не са узрели за демокрацията. Той показва колко ненадеждни са общите формулировки, които депутатите вкарват в законите като "граждански контрол", "демократично общество", "права, гарантирани от конституцията" и т.н. Защото всеки един от 150-те хиляди ловци в България, които трябва да минат през теста за носене на оръжие, и между които има доста обществени фигури, може да попадне на мястото на "анонимния прокурор" Иван Татарчев" и психопортретът му например да бъде тиражиран в медиите.
До ноември ще има поправка на скандалния търг за РВД
Нов скандал раздвижи духовете около обектите на главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" към Министерството на транспорта. Рано сутринта във вторник новоназначената охрана на РВД изгони от строителната площадка екипа на фирмата изпълнител "Инос 1" и стотината работници на Министерството на отбраната. Частната фирма, която миналата година спечели търга за изпълнител на първия етап от изграждането на единен център за ръководство на въздушното движение, и строителен полк на военноикономическия блок форсират последните довършителни работи.
В късния следобед на 31 август в "Инос" е получено писмо, подписано от инженера на обекта Емил Филипов. Ръководството на фирмата изпълнител е уведомено, че незавършените към 1 септември строителни работи, предмет на подписания между двете фирми договор, отпадат от задълженията на "Инос 1".
"Във връзка с това нареждаме ви да преустановите изпълнението на всички строителни работи не по-късно от 0:00 часа на 1. 09.1998 г. и в срок до 07.09.1998 г. да освободите площадката", гласи писмото. От РВД предлагат фирмата да определи свой представител, който да участва в двустранната работна група по установяването на действителното състояние на обекта и приемателно-предавателните процедури.
От 8 часа на 1 септември охраната на обекта се поема от РВД, като се налага специален пропускателен режим. За условията на режима "Инос" е уведомена допълнително. РВД прилага и стойностна сметка на работите, които отпадат от задълженията на "Инос".
Според шефове от РВД срокът на договора между дирекцията и "Инос 1" е изтекъл още на 31 юли. Строителната организация обаче не изпълнила всички ангажименти по договора в този срок и той бил удължен до 31 август.
Няма неизпълнени ангажименти от страна на "Инос", заяви шефът на фирмата Георги Петков. Строителят не успял да приключи до края на юли по вина на инвеститора, който закъснял много с проектите. "До 20 август ние практически още нямахме окончателните работни проекти за покрива, започнахме работа по скици. Направихме около 7000 кв. м покрив за 10 дни", обясни Георги Петков. Според него фирмата му трябва да изпълни само някои довършителни операции, главно по почистването на металните конструкции. Около 65 000 ЕКЮ щяла да свали РВД от цената заради тези операции. Освен това според договора "Инос" носи отговорността за техниката и за състоянието на площадката, не може да нямаме достъп до обекта, смята шефът на фирмата.
Това е третият скандал около обектите на РВД през последните два месеца. Началото на
Големият скандал обаче се разрази през юли тази година, когато Главболгарстрой беше избрана от назначената от РВД тръжна комисия за изпълнител на втория етап, след като още на предварителния етап бяха елиминирани по формални причини всички западни конкуренти. Голяма част от проекта се финансира с кредит, който беше договорен между българското правителство и Европейската инвестиционна банка.
Без да споменава думата корупция, ЕИБ обяви открито съмненията си, че международният търг не е бил прозрачен и честен. Междувременно слуховете свързаха избора на приватизираната преди около две години строителна компания с натиск от страна на вицепремиера Евгений Бакърджиев в нейна полза. Името на вицепремиера беше замесено и в друг скандал около обекти на РВД - изграждането на хотелския комплекс на Копитото. Дирекцията за ръководство на въздушното движение ползва външни кредити за изграждането и оборудването на необходимите за работата й помещения. В същото време от миналата година досега е похарчила близо 10 млн. долара собствени средства, които на практика би трябвало да влизат в държавния бюджет, за
Баталиите около конфликта с ЕИБ също продължават. Банката поиска повторен търг. След неуспешен опит да се постигне компромис с ЕИБ РВД най-после беше принудено да прикани всички участници в първия търг да допълнят пакетите си с всички документи, изисквани по условията на търга. Тоест формално не се обявява нов търг, но реално става точно това, след като до него отново се допускат елиминираните по формални причини чуждестранни компании. Източник от банковите среди твърди, че срокът за приемане на офертите е до ноември, когато ще стане ясно коя фирма ще строи втория етап на новия център за управление на въздушното движение.
Жаров и Симеонов - първи жертви или единствено виновни за захарната афера
Шефът на "Бартекс" АД Спартак Жаров и бившият началник на Бургаската митница Симеон Симеонов засега са единствените виновни за работещия близо пет години канал за внасяне на захар. Миналата седмица двамата получиха своите наказания от шефовете си и случаят обещава да бъде забравен.
Бившият изпълнителен директор на захарната фирма на Мултигруп Жаров отнесе и рекордната глоба от 4.5 млрд. лв. заради митнически нарушения. Издаденото наказателно постановление е за отклонение на временен внос на 12.5 хиляди тона нерафинирана захар, съобщи шефът на ГУ "Митници" Пламен Минев. Количеството, което е на стойност 5.5 млрд. лв., също ще бъде отнето в полза на държавата, каза г-н Минев на специална пресконференция. Предстои връчването на наказателни постановления и на "Маншугър - България" и едноличния търговец "Сиви - Иван Сиви", които също са вкарвали захар на временен внос, но след това са я продавали в страната. Захарната треска обхвана и други митнически пунктове, през които са влизали вагони със същата стока. Пламен Минев съобщи за проверки и в русенската митница, през която са минавали големи количества захар още през периода 1995-96 г., където фирма "Гленфил" дължала мита и такси за около 300 млн. лв. Така въпреки всеобщото мнение, че в един такъв глобален контрабанден канал са замесени и други държавни служители, единствените уволнени засега са шефът на митницата в Бургас Симеон Симеонов и неговите заместнички Антоанета Рунева и Лиляна Трайкова. Уволнението им беше обявено от Пламен Минев. Минев обаче направи уговорката, че уволнението на Симеонов е заради пропуски в работата, а не за участие в захарната афера. Според началника на ГУ "Митници" най-голямата контрабанда ставала по времето на бившия шеф в Бургас Здравко Караджов, който сега е следствен за други далавери.
Макар че скандалът в Бургас беше грандиозен, митническият шеф и двама-трима негови бивши подчинени ще останат май единствените жертви по случая. В политически план също никой не пострада в крайморския град въпреки очакванията, че скандалите ще разклатят лидера на СДС там и шеф на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Цонев предприе медийна офанзива, "пое отговорността" за данъчните проблеми и обясни как се бори целодневно за доверието на премиера. Костов не даде знак дали се чувства прелъстен от напористото ухажване на синия лидер в Бургас.
"Мулти" разпна Спартак Жаров, за да избяга от скандала. Последната теза на групировката е, че цялата вина за захарната далавера носи предишният шеф на "Бартекс" АД и настоящ вице на Илия Павлов.
Финансовият шеф на корпорацията Лилия Христова обясни на пресконференцията във вторник специалните функции на дирекцията "Вътрешен одит", която ръководи. По нейна заповед още през февруари започнала проверка на сделките на "Бартекс"-ите (споменаваше се основно "Бургаски захарни заводи" - новото име на "Бартекс кристал") и веднага били установени нарушения. Земята не била деактувана, въпреки че са минали четири години от купуването на завода, количества нерафинирана захар влизали като суровина, но ръководството на завода не съставяло протоколи за отговорно пазене. По този повод Илия Павлов наредил разширена проверка и тя е проведена през май, разказа Лилия Христова. Тя установила още "нередности":
"Не са създадени условия за опазване на чуждата суровина, която е изложена на дъжда и вятъра. През целия период не са се правили договори за отговорно пазене и не са изчислявани количествата захар, които влизат в завода. Не е създадена система за охрана на завода. Не са осигурени ритмични постъпления на финансовите средства, дължими от контрагенти. Надрандемановите загуби са много големи. Не са съставяни правилно счетоводните документи", това е рекапитулацията на Лилия Христова за направената междинна проверка. Тя води в една посока - най-вероятно няма реална връзка между реализирания внос и влязлата в бургаските заводи захар. Ако изобщо се явява някаква разлика със складовите наличности, то за това са виновни слънцето, дъждът, вятърът и безстопанствеността на Спартак Жаров.
Това явно е ново издание на версията на Илия Павлов, че "Мултигруп няма нищо общо със захарната далавера". Преди седмица шефът на корпорацията опита да лансира тезата за липсата на връзка между Мултигруп и "Бартекс"-фирмите, но никой не прие сериозно твърдението му. А нещата явно са подготвени по-отдавна. Според финансовата директорка на корпорацията "Мулти" продала още през март акциите си в "Бартекс" АД, в която притежаваше 99.9% от капитала. Участието на корпорацията е "купено" от "Мултифешън", в която Мултигруп няма участие, обяви Лилия Христова. "Мултифешън" ООД обаче е 100% собственост на Мултигруп. Значи най-вероятно става въпрос за прехвърляне на акциите на "Бартекс" АД на офшора "Мултифешън", регистриран в Цуг.
Подобна операция "Мулти" прави не за пръв път при скандални сделки. Може да се припомни случаят отпреди три години, при който цугски офшор, съименник на българската мултифирма Химекспорт, опита да отмъкне над 4 млн. долара чрез прихващане по сделка за износ на продукция на "Химко". По данни от врачанския комбинат 1.3 млн. долара от прихванатите пари и до днес не са върнати на "Химко".
Липсата на интерес към версията за необвързаност на "Бартекс" АД и Мултигруп най-вероятно е наложила да се измисли набързо тактиката с изкупителната жертва Жаров. Никой от групировката не можа да отговори смислено защо след като вече е минала проверка и са доказани нередности в управлението на "Бартекс", шефът на фирмата Спартак Жаров беше издигнат в йерархията на корпорацията и стана първият заместник на Илия Павлов.
"Решението за издигане на един или друг човек в корпоративното управление на Мултигруп не се решава само от Илия Павлов, има общо събрание. Освен това издигането в йерархията може да означава и по-малко да се занимава този човек с конкретен бизнес", коментира Лилия Христова. Самият Павлов обаче обяви при развода с Радослав Ненов, че задачата на Спартак Жаров е да реализира управлението на корпорацията на микроравнище, т.е. да оптимизира и да ръководи конкретните бизнеси.
По предложение на дирекцията "Вътрешен одит" Спартак Жаров е отстранен като шеф на директорите на "Бургаските захарни заводи" ("Бартекс кристал"). На общото събрание на акционерите на "Бартекс" АД, за която "Мулти" имала договор за управление, ще бъде препоръчано да отстрани Спартак Жаров от поста изпълнителен директор. Скоро той няма да бъде шеф и на "Бартекс трейд". Освен това ще трябва да върне възнагражденията, които е получавал от тези директорски бордове, а мениджърското му възнаграждение на висш корпоративен шеф се намалява наполовина до края на тази година.
Другата причина, поради която Мултигруп даде пресконференция през седмицата, освен разпъването на Спартак Жаров, е още един път да обясни, колко лошо е това, че централата на "Мулти" е била обкръжена от барети преди десетина дни. На пресконференцията в хотел "България" дойде и адвокатът на корпорацията Виктор Михайлов, за да обясни, че баретите нямат работа при подобни полицейски проверки. Изборът на "Мулти" обаче едва ли е най-удачният, защото точно по времето на Виктор Михайлов като министър на вътрешните работи през 1994 г. беше написано барети да охраняват Ботьо Ботев и Григор Вълков по време на съвсем рутинно посещение в апартамент на бивш техен колега и тогава се стигна до касапницата в столичния квартал "Белите брези", когато бяха застреляни командосите Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца. Изборът на Виктор Михайлов не е удачен и по друга причина - няма как да се обясни защо като шеф на вътрешното министерство той не е спрял канала за контрабанда на захар през бургаската митница през периода 1994-1995 г., когато той беше министър. Изобщо "Мулти" невинаги умеят да подбират защитниците си, но пък кадровият състав на корпорацията показва кой за кого е играл, докато е бил на държавна служба.
Междувременно полицията в Тетевен и Ловеч обяви, че ще започне задочен съдебен процес срещу президента на фирма "Вълна М 2" Милен Ганев. Името на неговата фирма също излезе сред нарушителите на митническия режим в пристанище Бургас през периода 1994 -1998 г. като близка до "Интергруп" и "Литекс". Съдебният процес срещу захарния измамник Милен Ганев, който е в неизвестност от април 1997 г., е заради невърнати кредити към ПЧБ и други банки.
Захарната афера в Бургас, която бе разкрита след 9-месечно разследване на НСБОП, активизира проверки из цялата страна. Това създаде впечатлението, че ударът на спецслужбите е насочен не конкретно срещу бургаския канал за захар, а към ГУ "Митници" и персонално към неговия шеф Пламен Минев. Очакванията са, че Минев след Бургас ще направи и драстични промени в главното управление между хората, които отговарят за вътрешния контрол. Спецполицаи обаче неотдавна обещаха нови разкрития по митническия контрол на държавата. Към действията на полицията, от друга страна, се ширят съмнения, че се действа селективно и се атакуват предимно неудобните на МВР хора по митниците. В зависимост от размера на новите разкрития може би ще стане ясно за какво точно е борбата.
МВФ ни отпуска 840 млн. долара заеми
Около 840 млн. долара ще отпусне Международният валутен фонд по тригодишното споразумение с България, съобщиха за "Капитал" източници от Вашингтон. Това е повече от първоначално очакваните около 800 млн. долара. Преди да отпътува от България, шефката на мисията на МВФ за България Ан Макгърк заяви, че нужното финансиране през следващите три години ще е приблизително 1.6 млрд. долара. Тя пое ангажимента фондът да предостави половината от тази сума.
Осемстотин и четиредесет млн. долара са приблизително 135% от квотата на страната ни в МВФ, или по 45% за всяка една от трите години. Квотата на България във фонда е 464.9 млн. специални права на тираж (СПТ - валутата, в която МВФ отпуска заемите си), или около 640 млн. долара. Уставът на фонда позволява през всяка от трите години на споразумението да се получават до 100% от квотата на страните. Практиката на МВФ през последните няколко години е да отпуска средногодишно по 44% от квотите на страните, които сключват тригодишни споразумения. Конкретните заеми обаче варират между 17 и 60%.
Заседанието на борда на директорите на фонда, на което ще се разглежда заемът за България, ще е на 25 септември, заяви в сряда представителят на МВФ в София Питър Стела пред БТА. Ден преди това обаче той беше казал, че заседанието е на 23-ти. Според вашингтонския източник заседанието с точката за България все пак е на 25 септември, въпреки че преди една-две седмици се смяташе, че то ще е два дни по-рано.
Проблемът, разбира се, не е в конкретната дата. По-важното е тригодишното споразумение да бъде одобрено преди годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка. Тя започва в началото на октомври, но по традиция изпълнителните директори на двете институции не заседават десетина дни преди срещите до средата на октомври. Ако България се забави с изпълнението на предварителните условия, тя ще трябва да чака до втората половина на октомври. В същото време нуждите от външно финансиране на страната до края на годината се оценяват на около 350 млн. долара.
Освен това не трябва да се забравя, че останалата половина от необходимите през следващите три години 1.6 млрд. долара трябва да бъдат намерени от останалите официални донори - Световната банка, Европейския съюз, Г-24. Практиката е те да се събират на специални срещи, на които да се обсъжда колко е необходимо на страната ни и кой колко ще даде. Тази среща, както изглежда, ще бъде след решението на борда на директорите на фонда.
Питър Стела подчерта и факта, че все още правителството не е изпълнило всичките предварителни условия за одобряването на тригодишното споразумение. Остава да бъдат премахнати преференциите в Закона за чуждестранните инвестиции, или по-точно правителството да предложи тази промяна на парламента. За целта бяха извикани консултанти от ФИАС (Служба за консултации по чуждите инвестиции към Световната банка). Представители на тази организация вече бяха в София през юли. Те все още не са изготвили официален доклад с препоръки, който да послужи за база за промените в Закона за чуждестранните инвестиции. Представители на ФИАС идват в България на 11 септември за окончателно съгласуване на предлаганите мерки. При всички положения те трябва да бъдат одобрени и от екипа на Ан Макгърк.
Основните насоки в тази област вече са ясни. Всички данъчни облекчения трябва да бъдат включени в специалните данъчни закони. Сегашното преотстъпване на 50% от данъка върху печалбата при определени условия за чуждите инвеститори трябва да изчезне. На тяхно място трябва да дойде правото инвеститорите (независимо от националността им) да могат да ползват данъчен кредит - дължимият от тях данък печалба да се намалява с част от размера на вложените в дълготрайни средства пари. Частта може да варира в зависимост от региона. Друга възможност е фирмите да намаляват облагаемия си доход с определен процент от разходите си за инвестиции. В допълнение трябва да се въведат още по-ускорени от сегашните амортизационни норми. Друга препоръка на ФИАС е да се даде възможност инвеститорите на зелено да могат дори и в един по-късен период да приспадат данъчния си кредит по ДДС. Препоръчва се и по-ниска ставка на митата при внос на капиталови стоки по точно определена номенклатура. ФИАС и МВФ са единодушни, че хората, които създават методологията на данъчните закони, трябва да са извън данъчната администрация. Препоръчва се и да се въведе практиката на предварителни тълкувания на данъчни казуси за големи инвеститори.
Все още не може да се каже как ще бъдат разпределени във времето отпуснатите от фонда 840 млн. долара. Ясно е, че ще има шест прегледа на програмата, т.е. фондът ще даде показатели, които два пъти в годината ще трябва да се сравняват с фактическите, и ако не съответстват, има вероятност да бъде забавено превеждането на сумите.
През пролетта на 1997 г. фондът одобри поредното стенд-бай споразумение, в което първият транш беше около 40 млн. долара, а останалите по над 100 млн. долара. За получаването на втория транш обаче имаше редица условия.
Накратко
Българска търговска и индустриална банка (БТИБ) , "Кредит експрес" и Българска инвестиционна банка (БИБ) отговориха на изискванията за собствен капитал от 10 млрд. лева. На тези три банки БНБ беше дала отсрочка до края на август. Миналия четвъртък БТИБ е внесла в съда документите за предстоящото си вливане в Кредитна банка. При новото разпределение на капитала от 15 млрд. лева на "Кредит експрес" японският инвеститор "Интернешънъл хоспитъл сървиз ко" получава дял от 50.01%, "Булстрад" - 33.34%. Останалите 16.65% си разпределят останалите акционери, в това число и "Лейди ВСМ", обясни шефът на "Банков надзор" Емилия Миланова. От "Булстрад" са направили превод на сумата в понеделник по сметка в БНБ, уточни г-жа Миланова. Търговска банка - Гърция е превела 7.8 млрд. лева за увеличение на капитала на БИБ до 10 млрд. лева (внесеният капитал преди е бил 2.2 млрд. лева). Постигнато е споразумение с ЕБВР гръцкият акционер да изкупи дела й от 46% в БИБ.
Готов е проектобюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) за 1998 г., който бе обсъждан миналата седмица от надзорния съвет на НОИ. Общата сума на приходите, предвидени в бюджета на института за следващата година, е 2.52 трилиона лева. От нея 2.22 трилиона лева са предвидени като собствени приходи, а остатъкът от сумата ще бъде преведен от държавния бюджет. Членовете на надзорния съвет са решили през първото полугодие на 1999 г. да не се променят осигурителните вноски. Промени се предвиждат едва от 1 юли следващата година, когато работодателите ще плащат 35.15 на сто върху работната заплата за пенсионно осигуряване вместо досегашните 39.95. Предвижда се освен това и вноската на работещите да бъде намалена от два на един процент.
Договорът между програмата САРА към Европейската комисия и избрания инвестиционен посредник в приватизацията на Булбанк беше подписан в края на седмицата. Наскоро Европейската комисия одобри избора на българското правителство консултантът да е консорциумът "Кредит Анщалт инвестмън банк", "Креди Суис фърст Бостън" и "Артур Андерсън".
Трима инспектори от дирекция "Инспекции" в БНБ участваха в ревизията на "Джеферсън стейт банк" в Тексас през август, съобщиха от Американската агенция за международно развитие (USAID). Още четирима служители от дирекция "Дистанционен надзор и анализи" включително и нейният началник Стоян Манолов са работили съвместно с колегите си от Федералната корпорация за застраховане на депозитите по анализиране на портфейлите на американските банки в Далас. На 7 септември там заминава и Татяна Петрова, началник на дирекция "Инспекции" в "Банков надзор" на БНБ.
При банките има още проблеми за решаване
Търговските банки преминаха през ситото на последната по-генерална проверка на БНБ, свързана с изискването за капиталова база от 10 млрд. лева до края на юни. Дадената отсрочка от два месеца на Българска търговска и индустриална банка, "Кредит експрес" и Българска инвестиционна банка стигна, за да влязат и те в регулациите. БТИБ успя да приключи с процедурите по вливане в Кредитна банка чрез нови и промени в дяловите участия на стари акционери, "Кредит експрес" и БИБ успяха за постигнат собствен капитал от 10 млрд. лева. С това банковият сектор успя да отговори на едно от изискванията в меморандума за тригодишното споразумение с МВФ, но "все още остават няколко проблема", се казва в текста. Един от тях са високите оперативни разходи на банките, което всъщност е обяснение за неефективен мениджмънт. Намерението е въпросът да се разреши чрез приключването на процеса на приватизация на държавните банки, тъй като продадените, заедно с тези, на които това им предстои, държат 75.35% от активите в сектора. Другото предизвикателство, визирано в меморандума, са все още крехките баланси на банките, резултат от некредитни портфейли, ниското ниво на финансовото посредничество и недостатъчни банкови умения.
За разрешаване на проблемите се разчита и на настройването на правните норми - преглед и поправки на законите за особените залози, за банките и за фалитите, като срокът за това е четвъртото тримесечие на 1998г. Предвижда се и затягане на регулациите за откритите валутни позиции и големите кредитни експозиции, както и приемане на нови, като с приоритет ще бъдат тези за консолидирана регулация и, лихвеният риск.
Процедурите по приватизацията на банките засега се осъществяват в набелязаните срокове, се отчете наскоро вицепремиерът Александър Божков в Министерския съвет. На първи септември бе избран и чуждият мениджър на Биохим, като условието в матрицата по тригодишното споразумение е самият мениджърски договор да започне да действа през същия месец. В момента се очаква избраният от България мениджър да бъде утвърден от Европейската комисия. Това ще са четирима банкери, които ще влязат в ръководството на Биохим, обясни той, като уточни, че те попадат по общия ред на задълженията, които имат шефове на такава институция. Ако техните действия се окажат в разрез с доброто финансово развитие на банката, те могат да бъдат отстранени, както и всеки друг директор, обясни г-н Жотев. Той допълни, че веднага след като мениджърите влязат в Биохим, ще отпаднат кредитните ограничения върху дейността й.
Доброволно и задължително пенсионно осигуряване:
Две системи, озъбени една срещу друга?
Преди лятната ваканция в Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание бяха обсъдени два законопроекта за доброволно допълнително пенсионно осигуряване - на правителството и на група народни представители начело с Александър Томов (проекта на eвролевицата). Би било интересно те да бъдат погледнати през призмата на "отношенията" между сега съществуващата - задължителна - система и новата, доброволна. Неизвестно дали ефектът е съзнателно търсен, но и двата законопроекта налагат впечатлението за допълнителното осигуряване като продължение на задължителното. Според Националния статистически институт над 56% от всички заети работят в държавния сектор и над 43% - в частния, а в същото време държавният сектор е внесъл 94.02% от приходите в НОИ (предприятията - 76.73%, а бюджетната сфера - 17.29%), а частният сектор - само 5.80%. При това по данни на НОИ през 1996 г. само около 41% от самоосигуряващите се плащат вноски в размер на 32% от минималната работна заплата (МРЗ) за покриване на всички осигурителни случаи, останалите правят само 22% пенсионна осигуровка, при това върху МРЗ. Въпреки че подобно поведение е икономически обяснимо (по-високите осигурителни вноски не гарантират по-висока пенсия в бъдеще), явната диспропорция е била погрешно интерпретирана от авторите на двата законопроекта. Диспропорцията доказва колко неефективна е сега съществуващата система за социално осигуряване най-вече поради безалтернативния си, задължителен характер, при която практически няма връзка между размера на приноса и насрещните услуги във вид на пенсии. Вместо обаче несъответствието да мотивира към коренна реформа на НОИ - и като следващ етап допълнена с доброволни пенсионни фондове, законодателите разглеждат реформата на системата предимно като средство за увеличаване на приходите на бюджетите за социално осигуряване (този на НОИ и на евентуалните доброволни пенсионни фондове). Тъкъв подход подменя същинската цел на реформата. По този начин се изпуска и въпросът за структурата на разходите и начините, по които те биха могли да бъдат оптимизирани. Работата е там, че пенсиите изяждат над 87% от собствените приходи на НОИ (или над 83% от общите приходи), поради което нормативните отчисления за пенсии в размер 22% просто не достигат. За това перо реално отиват 34%, т.е. разходите се покриват за сметка на други плащания. Или казано иначе, в рамките на съществуващата система осигуряващите се не получават онези услуги, за които плащат. Тогава какъв е мотивът да не се избягва внасянето на по-големи вноски в НОИ?
И в двата законопроекта става дума за допълнително, а не за алтернативно пенсионно осигуряване. Не се предвижда схема за намаляване на тежестта на задължителното социално осигуряване през НОИ, ако работникът (осигуряващият се) предпочете капитализиране на спестяванията си в допълнителен фонд или фондове. Тук опираме до същината на проблема - допълнителното доброволно пенсионно осигуряване не може и не бива да се третира като самостоен проблем, той е част от общия въпрос "социалноосигурителна система". Неизбежните и необходими нововъведения не бива да стават на парче, а трябва да са част от цялостна промяна на системата, в това число (а може би даже преди всичко) - и на статута на НОИ. Затова двата законопроекта не трябва да се разглеждат самостоятелно, а през призмата на Закона за НОИ и евентуалната негова промяна. Размерът на вноските в НОИ (включително и фонд ПКБ) е внушителен 37+3.9+0.6+2=43.5%. При условие че повечето от осигуряващите се получават под или около средната заплата за страната, те просто не биха имали възможността да отделят средства за ДДПО (ако приемем, че биха имали желанието). Очевидна е необходимостта от дълбока реформа на досегашната система. Обаче законодателите като че ли очакват промяната да настъпи от само себе си, някак автоматически след възникването на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. От гледна точка както на осигуряващия се, така и на работодателите би било за предпочитане да се намали равнището на задължителните осигурителни вноски. Техният размер обаче зависи от размера на текущите пенсионни плащания. Проблемът вероятно опира до буферния период, т.е. времето, през което задължителното осигуряване трябва да осигури средства за вече пенсионираните, чиито вноски от предишните десетилетия са потънали нейде в небитието. Какъв трябва да бъде статутът на този буферен фонд, какви да бъдат източниците за неговото капитализиране - това са въпроси, на които все още липсва отговор.
Вероятно задължителната система трябва да остане, но с по-ниско равнище на вноски. НОИ трябва да еволюира в посока към осигурителен фонд и над задължителната вноска осигуряващите се да могат да избират индивидуална осигурителна схема. Тогава изборът ще бъде на два пласта. Първо, осигуряващите се ще избират желаното от тях равнище на осигуровка (над задължителния минимум). Вторият пласт - ще могат да избират осигурител според формата на собственост. Алтернативната допълнителна осигуровка под форма на собственост е единствената смислена гаранция срещу пирамидално израждане на системата - този, който не вярва на частника и се страхува от пирамиди, би могъл да се осигурява и допълнително (а не само задължително) при любимата си държава. Би било много по-разумно да се използва "прогресивна" система, подобна на тази във Великобритания, където вноските в еквивалента на НОИ (National Insurance) са много по-малки и варират в съответствие с доходите на работещия, предоставяйки свобода на избор, т.е. косвено насърчават допълнително доброволно осигуряване.
Има реална опасност допълнителното пенсионно осигуряване да се превърне от доброволно в принудително. При западащата система на трудова защита и представителство напълно е възможно допълнителното осигуряване да се превърне в допълнително финансово бреме за работещия, като се имат предвид възможностите за натиск от страна на работодателите върху работниците да се осигуряват в "близък" фонд, независимо от неговата репутация. Правото на свободен избор на осигуряващите може да бъде съществено накърнено. Проблемът обаче трябва да се има предвид и да не се допуска неговото хиперболизиране - би било наистина пагубно поради подобна опасност да се поставя под съмнение необходимостта от допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Законодателите предполагат, че ще стимулират работодателите да участват в ДДПО, като признаят до 20 на сто от минималната работна заплата за разход. Това наистина е стимул, но символичен. Вероятно той ще бъде използван от работодателите в договарянето на възнагражденията за работещите - повечето от тях сигурно ще предложат въпросното допълнително осигуряване в рамките на двадесетте на сто като допълнителна екстра (по принципа "нищо, но от сърце"). Надали обаче работодателите ще бъдат склонни да се качват над тези двадесет процента. Поради различните данъчни ставки обаче е трудно да се пресметне точно при какви равнища на доходи и осигуровки кой вариант ще бъде по-изгоден (да се изплаща цялото възнаграждение със задължителните осигуровки и ДОД или да се изплаща част от възнаграждението, а останалата да се дава във вид на допълнителна осигуровка, чиято стойност не се признава за разход). При всички случаи обаче в дългосрочен план изглежда изгодно да се вдигне стойността на допълнителната осигуровка, признавана като разход: евентуалното намаление на данъчните приходи би било компенсирано през увеличения инвестиционен ресурс на пенсионните фондове. Задължително условие, за да се стимулират осигуряващите се, е и изграждането на система, която да стъпва на индивидуални партиди и всеки осигурен да знае колко плаща и за какво.
Най-мощният лост за държавна намеса е процесът на лицензиране и осигурителен надзор, упражняван от държавната Агенция за осигурителен надзор. В това отношение агенцията има неограничени права над пенсионните фондове, а на практика не е отговорна пред никого. Според чл. 28 от проектозакона на МС правителството определя потенциалните източници на приходи за Агенцията за осигурителен надзор: такси за издаване на лиценз; такси за промяна в издадени лицензи; глоби и имуществени санкции.
Това означава, че осигуряващите се на практика ще издържат агенцията и нейните чиновници. Комбинацията от безотчетност и методи на финансиране, позволяващи "доене при нужда", може да се превърне в стимул за корупция и "лешоядство" над осигурителните институции от страна на чиновниците в агенцията. Подобен аналог вече има в практиката на КЦКФБ. Очевидно вместо прекомерно и безконтролно овластяване на чиновници би било по-правилно да бъде създаден един наистина независим орган, пряко подчинен на парламента и с фиксиран бюджет (например по подобие на начина, по който се регулират "естествените монополи" във Великобритания чрез съответните агенции OFTEL, OFGAS, OFWAT и т.н.). Така би се осигурила прозрачност на работата на агенцията и въпросът за появата на корупция и "лешоядство" не би стоял на дневен ред. Финансовата дисциплина все още е утопия за обществения сектор
Последните данни от статистиката за пореден път показват, че липсата на финансова дисциплина в обществения сектор е негов начин на живот. Въпреки че държавните предприятия излизат на печалба и за второто тримесечие, маржът приходи - разходи от производствената дейност се стеснява в сравнение с първите три месеца на годината. Макар че основен принос за това има 2.5-процентното увеличение на амортизационните отчисления, много по-тревожен е фактът, че доста голям принос за това има увеличението на разходите за заплати и социални осигуровки. Прирастът на заплатите, а оттам и на осигуровките, е стопил цели 63 млрд. лв. от реализираната печалба на държавните, и общинските предприятия. От данните на Националния статистически институт става ясно, че сумите за заплати и осигуровки са нараснали с близо 12 на сто в сравнение с периода януари -март тази година. Според Наредбата за образуване на работната заплата на предприятия с над 50 на сто държавно участие възнаграждението на работниците може да се увеличава само от предприятия с добри финансови резултати и обслужващи задълженията си към кредитори и бюджета. А статистическите данни с нищо не показват, че от началото на годината положителният финансов резултат на предприятията е нараснал поне с толкова, с колкото са се увеличили заплатите.
Освен това заплатите заемат второ място в структурата на разходите за производство на продукция, което значи, че са и основен ценообразуващ фактор. А това означава, че за да не поскъпне производството, т.е. да не намалява още своята конкурентоспособност, шефовете в предприятията трябва да са намерили друг разход, който да намалят за сметка на увеличените заплати.
Най-фрапиращ е фактът, че предприятията с най-високите загуби (над 1 млрд. лв.) изплащат и най-високите заплати (253 221 лева средна работна заплата) в сравнение с всички губещи стопански субекти. А това надвишава средната заплата за страната с над 60 хил. лв. Освен това тези предприятия реализират над 72 на сто от общия отрицателен финансов резултат на държавния сектор. За сравнение, в предприятията със загуба до 10 млн. лв. средното месечно възнаграждение е 156 047 лв. Данните показват, че дори и предприятия, реализирали печалба за второто тримесечие, взимат с около 100 хил. лв. по- ниски заплати, отколкото в предприятия, реализирали най-високите загуби.
В подкрепа на твърдението, че не е нормално разходите за заплата да нарастват толкова, са и другите данни от статистиката. Традиционните проблеми на държавните и общинските предприятия продължават да са налице - проблеми с реализацията на продукцията, задлъжнялост, относително нисък дял на паричните средства в структурата на краткотрайните активи. Поръчките в държавната икономика все още поддържат ниските нива от началото на 1997 г. Намаленото търсене в страната продължава да притеснява шефовете на предприятия. Недостатъчното търсене от чужбина също остава проблем. Фиксираният курс на лева, нерентабилността на българското производство и все още свитото търсене в икономиката са основните причини за това.
Резултатите, получени след първото тримесечие, почти не търпят развитие - големите печалби и големите загуби на обществения сектор са концентрирани в съвсем малък процент от работещите засега предприятия. Последните статистически данни отново показват, че печалбата на държавните предприятия като цяло не е показателна за по-голямата част от предприятията. Тя възлиза на 256 млрд. лв. след приспадане на дължимите данъци. Но е достатъчно да се отбележи, че 64% от печелившите държавни и общински предприятия са с положителен резултат от над 10 млн. лв., но формираната от тях печалба представлява едва едно на сто от реализираната от сектора като цяло. Тези предприятия са реализирали едва седем на сто от продажбите, а задълженията им са 5.2% от задълженията на печелившите дружества. Само 36 (или четири процента от всички предприятия на плюс) са реализирали 82 на сто от положителния резултат на обществения сектор. Но на тях се падат и 52% от задълженията на тези предприятия.
Въпреки че се е увеличил с около 10% броят на предприятията, излезли на печалба, както и в предходния период се забелязва, че почти целият положителен финансов резултат е концентриран в много малък брой предприятия. Отново с най-голяма част от оперативния положителен резултат са предприятията, произвеждащи електроенергия, газ и вода. Положителният резултат на тези производители възлиза на 87 млрд. лв. (или 27% от общата сума на печалбата в сектора, която възлиза на 333 млрд. лв.), но в сравнение с първото тримесечие е намалял с близо 50 на сто. А това се дължи не на повишаване на рентабилността и ефективността, а на това, че секторът работи предимно с вносни материали. Техните цени падат на международните пазари, а в същото време остават непроменени за крайните потребители в страната.
Реализираната печалба на държавния сектор не идва от основната дейност, което би било нормалното. От статистиката посочват, че основната причина за увеличение на печалбата им са приходите от финансови операции и най-вече от курсови разлики. През второто тримесечие положителният резултат на държавните и общинските предприятия от пряка производствена и търговска дейност е намалял с 36 млрд. лв. спрямо първите три месеца на годината.
Близо 39% от предприятията в обществения сектор са губещи за второто тримесечие на годината. Общата загуба, реализирана от тях, възлиза на 177 млрд. лв. Първото място по загуби държи отрасълът за добив и обогатяване на нефт, въглища и газ. На него се падат 16% от загубите на сектора, като се има предвид, че за първото тримесечие отрасълът е бил на печалба. Въпреки това 284 050 лв. е средната работна заплата в отрасъла за юли. Остава губеща и химическата промишленост (и нейната загуба възлиза на около 16% от общата загуба на сектора за периода), за която не се вижда светлина в тунела. След срива на цените на международните пазари българското производство съвсем загуби шанс за реализация навън. Отрасълът бележи близо 20% спад в продажбите за периода януари -юли в сравнение със същия период на миналата година. Основно намалението идва от намаления износ на отрасъла. Тревожно е намалението на продукцията на добивната и тежката промишленост. А това е и тенденция, която се запазва от първото тримесечие на годината. Данните се потвърждават и от платежния баланс за шестмесечието, от който се вижда как все повече се свива маржът между износа и вноса.
Загубата, както и печалбата, на обществения сектор остава силно концентрирана. Само две на сто от предприятията успяват да осигурят около 72% от натрупания отрицателен финансов резултат. Освен това на тези предприятия се падат и 62% от задълженията.
Тревожен е и фактът, че задълженията на предприятията от обществения сектор са нараснали спрямо първото тримесечие на годината с девет на сто. В края на шестмесечието те възлизат на 7.3 трилиона лева. Огромната задлъжнялост на предприятията от сектора помежду им бележи лек спад в сравнение с предходното тримесечие, но все още не е достигнала до нива, които да подсказват, че банковият сектор е готов да им отпуска кредити за покриване на задълженията към доставчици. Най-малък дял в краткотрайните активи на предприятията имат финансовите средства и краткосрочните инвестиции, което означава, че ликвидността на предприятията продължава да не отговаря на изискванията в една нормално работеща икономика.
Средна работна заплата за двата най-печеливши и двата най-губещи отраслъла в икономиката.
