Песимистичните прогнози за Русия са много вероятни
Политологът Иван Кръстев пред в. "Капитал"
Как изглежда Москва в деня, след като Думата отхвърли кандидатурата на Черномирдин за премиер?
- Москва е в шок и в продоволствена обсада. Кафенетата и улиците са празни, хората предпочитат да не коментират разразилата се криза. Московчани не получават заплата и нямат достъп до банковите си сметки. Политическият елит е объркан до степен на безпомощност, а някои от най-известните руски политолози се опиват от нарцистична гордост, че апокалиптичните им предсказания са се превърнали в реалност. На практика "августовският преврат" на рублата върна Москва в Русия. Досега това, което се случваше в Русия (многомесечно забавяне на заплати, дефицит и несигурност), не се случваше в Москва, днес кризата превзе и столицата. Чуждите инвеститори напускат града, а с тях си отива и усещането за политическа и икономическа стабилност.
Дестабилизацията на Москва ще има важни политически последствия, защото столицата е единственият политически град на Русия. Именно нейният просперитет беше гаранция за конституционността и необратимостта на икономическите реформи.
Какви са реалните измерения на кризата в един макроаспект?
- По данни, публикувани в руската и западната преса за последните две седмици, западните инвеститори са загубили в Москва 120-200 милиарда долара. Косвеният ефект от кризата е и обезценяване на американските акции на Уолстрийт с около 2 билиона долара. Русия, която произвежда само 3% от световното производство, предизвика глобална криза. В самата Русия банковата система е на практика парализирана. Шест от най-големите банки са в клинична смърт, преустановени са част от външните плащания на страната. МВФ отложи втория транш от "спасителния пакет", а в политически план Русия има нефункциониращ президент, неизбрано правителство, притисната до стената финансова олигархия и застрашително неадекватна опозиция и конституция, която може да се превърне в негативен фактор. Класическата формула на Ленин за революционната ситуация, при която управляващите не могат, а низините не искат, също не дава обяснителен ключ. Просто защото днес низините не могат, а управляващите не знаят какво искат.
Защо все пак досегашният модел блокира?
- Моделът "Елцин" се роди в нощта на 3 октомври, когато президентът атакува Думата и сложи край на убийственото за Русия двувластие. Тогава Елцин разсече кризата на властта и увековечи политическото статукво в нова конституция. Президентската монархия трябваше да гарантира необратимостта на реформите. Президентът си запази правото да "разстрелва" парламента, без да прибягва до помощта на танковете. По конституция президентът трябва да разпусне парламента, ако Думата три пъти подред отхвърли предложения от президента министър-председател. Това не важи единствено в случаите, когато Думата е в първата година от своя мандат или когато Думата е започнала процедура за импийчмънт на президента. В логиката на наложения от конституцията модел парламентът може да бъде критик и коректив, но не и реална властова алтернатива. Този модел направи Елцин силен, но опозицията срещу Елцин по необходимост се превърна в опозиция срещу самата Конституция.
Политическата кризата, която на вълни разтърсваше Русия през последните пет години, е конституционна по своя характер. Първата и най-сериозна криза на модела бяха президентските избори през лятото на 1996 г. Именно изборната победа на Елцин създаде усещането за политическа стабилност и предсказуемост. Но по същество президентската кампания доведе до сериозни трансформации в рамките на съществуващия модел. Иска ми се да отбележа поне три съществени промени, които характеризират властта в Русия след президентските избори.
По същество Елцин беше подменен от кръга на Елцин, ключова роля в който играе дъщеря му Татяна Дяченко. Влошеното здраве, зависимостта от семейния кръг, както и растящата политическа неадекватност превърнаха Елцин във всевластен статист. Вече въпросът не е какво ще реши Елцин, а кой ще решава вместо Елцин.
Финансовата олигархия започна пряко да участва в политическата власт, използвайки тоталния си контрол над "свободните медии". Но именно финансовата олигархия се превърна в основна пречка за провеждане на стриктна финансова дисциплина. Нито един от олигарсите не получи "ексклузивни права", но всички получиха блокиращо вето.
И трето, властта се оказа деидеологизирана и лишена от мобилизационен потенциал. Вече никоя част на гражданското общество не е готова да излезе на улицата, за да защити Елцинова Русия. Единствените, които излизат на улицата, са или социално отчаяните, или носталгичното малцинство, намерило приют в крайната лява опозиция.
Защо тогава кандидатурата на Черномирдин срещна такъв отпор в Думата?
- Ако Черномирдин беше избран на първо гласуване, това щеше да е доказателство, че моделът "Елцин" работи. Голяма част от руския политически елит очакваше, че кризата ще бъде разрешена по начина, по който бяха решавани предишните кризи - ще има договаряне между комунистите и Черномирдин, Елцин ще трябва да направи някакви отстъпки, а финансовите кръгове ще платят определена сума пари. Черномирдин ще бъде избран и той ще се опита да стабилизира ситуацията, ще стане наследник на Елцин.
Но и трите предпоставки не проработиха. Първо, медиите се оказаха слаби и опитът чрез медиен натиск да бъде подменена реалността и да бъдат накарани политическите сили да приемат "историческия компромис" се провали. Седемдесет и два процента от населението на Русия не вярва на медиите. Загубата на властта от медиите се оказа правопропорционална на загубата на властта от финансовите олигарси. Второ, понеже комунистическата опозиция веднъж беше унизена да гласува за Кириенко, оттук нататък тя не можеше да влезе за втори път в една и съща схема. И трето, активното участие на Березовски в операцията по купуване на подкрепа се оказа неприемлива даже за корумпирания елит на Русия. Политическите проститутки също предпочитат да им бъде плащано нощем.
В резултат корпоративните решения в Русия стават все по-малко вероятни. Комунистическата опозиция, която през последните пет години беше едновременно непримирима и продажна, изведнъж реши, че вече не иска да бъде купувана за обезценени Елцинови рубли. За първи път в Русия има парламентарно мнозинство, което не се страхува от разпускането на Думата.
Как се възприема кризата в самата Русия? Какви са вариантите за възможен изход?
- Политическата класа възприема кризата много повече като политическа, отколкото като икономическа. И това е едно от измеренията на кризата. Защото това, което изглежда разумно от икономическа гледна точка, е почти невероятно от политическа. А това, което изглежда вероятно от политическа гледна точка, от икономическа е напълно неразумно.
Икономическите сценарии, които могат да бъдат реализирани в Русия, са принципно два. Единият е вариант на мек валутен борд и режим на сурова финансова дисциплина. Второто решение е режим на инфлация и хиперинфлация със силна тенденция за изолиране на Русия от световния пазар. Първото решение се подкрепя от международната финансова общност, оцелелите реформатори (главно Борис Фьодоров) и част от финансовия елит на Русия. Печатницата на пари изглежда примамлива за всички останали.
Вариантът "валутен борд" е възможен или при наличие на политически консенсус, или при наличие на недемократична, но реформаторска власт. На практика в сегашната Дума няма база за антиинфлационен консенсус, а руските претенденти за ролята на генерал Пиночет са много повече бесни популисти, отколкото фанатични стабилизатори. Населението на Русия също не е готово за поредна икономическа жертва.
Вариантът "инфлация" може да има различни политически лица, но по същество той само ще отложи, а няма да избегне по-нататъшен икономически колапс. Дори сегашният Парламент да гласува Черномирдин (малко вероятно) или Лужков (по-вероятно), това ще бъде по-скоро умерено инфлационно, отколкото реформаторско правителство.
Мнозина твърдят, че Русия има да избира между български и албански вариант... - Ако сравним България от януари 1997 г. с Русия от есента на 1998 г., разликите изглеждат по-важни от приликите. В България имаше политически консенсус, че страната не трябва да допусне инфлация. В България дори левицата беше антиинфлационна. В България комунистите си отиваха, а не идваха във властта. В България имаше работеща политическа система и реални политически партии. В България имаше отговорен политически елит. И най-важното - в България имаше силен граждански натиск в рамките на конституцията, както и легитимна политическа фигура (президентът Стоянов), които да станат гаранти на реформаторски и антиинфлационен консенсус. Всичко това в Русия го няма. А и не е без значение обстоятелството, че руската криза е криза на една многонационална федерация, а не криза на една малка европейска страна. За Запада не беше проблем да помогне на България, но за Запада може да е проблем да попречи на Русия да избере самоубийствени решения.
Тогава остава албанският вариант?
- Не знам какво означава албански вариант по отношение на Русия с мащабите на Русия, но съм с впечатлението, че ако политическата криза в Москва не намери бързо разрешаване, Русия е заплашена от разпадане на федерацията. Някои губернатори вече обсъждат възможността за въвеждане на регионални парични единици, а ако някой упражнява реална власт в Русия, това са губернаторите. Само че разпадането на СССР ще представлява театрален спектакъл в сравнение с потенциалното разпадане на Русия. Светът трябва да изтръпва пред перспективата за подобно развитие. Достатъчно е да си представим как ще изглежда контролът над ядрените оръжия в такава катастрофична ситуация. Мисля, че перспективата за ядрени губернии предизвиква кошмари във Вашингтон.
А как изглежда Москва в контекста на световната криза?
- Русия никога през последните години не е била толкова важна за Запада. Контролът над ядрените оръжия се оказа недостатъчен. Финансовата бомба, взривена в Москва - бомба, сглобена със западна помощ - води до криза на целия съществуващ финансов ред. Ние сме пред прага на период, в който различни страни и различни икономики ще се опитват да търсят своето изолационистко решение. Мисля, че влизаме в период на опит за нов протекционизъм. Първият сигнал за това идва от Малайзия, но тя едва ли ще остане изолирана. Независимо от това колко успешно ще противодейства международната финансова общност, на практика възникващите пазари ще са първите жертви на новия финансов ред. Бедните страни все по-трудно ще намират заеми за своите инвестиционни пазари, а богатите все по-често ще се питат как да събират задълженията на ядрените си длъжници. Така че един нов призрак броди по света - това е призракът на изолационизма.
До хаоса има още време
Сергей Михайлов, д-р на науките, зам.-директор на "Руския обществено-политически център" в Москва, пред в. "Капитал"
Защо фалира руският модел?
- През последните години се забелязваше едно непрестанно нарастване на негативизма. Настроение, което косвено се прехвърляше и върху реформите. Ако характеризираме накратко последните пет години - това е време на неизползваните възможности, това е изгубено време. Когато казвам това, прекрасно си давам сметка, че няма лек път при наследството, което получиха руските реформатори. Но колкото и да отчитаме тези обстоятелства, действията им бяха хаотични, подчинени не на стратегически задачи, а на решаване на пожарни въпроси от текущия момент.
Какво да очакваме оттук нататък?
- В Русия съществуват няколко хипотетични сценария за това какво ще се случи. Най-нереалният е запазване на съществуващото статукво. Но последната криза е толкова сериозна, че носи характер на снежна лавина и да се преодолее без радикални мерки на политическата надстройка вече няма да стане. Според мен много по-голяма е вероятността за принудителна оставка на президента под засилващото се влияние на пресата, на опозиционни кръгове, в това число и на хора от лагера на самия Елцин.
Ситуацията в момента е изключително сложна, защото кризата не е само финансово-икономическа, но политическа и социална, въобще - системна криза. В тези условия съществува опасност от най-негативни сценарии.
Например?
- Например на фона на сериозното влошаване на социално-икономическата ситуация отделни акции на протест могат да прераснат в протестна вълна, властта да загуби контрол над събитията и да възникне опасност от завземане на властта от всякакви лагери. В състояние на хаос са възможни всякакви варианти, както това вече се случи в Русия през 1917 г., когато на власт дойде групировка, далеч не най-силната тогава.
Кой сега е силният човек в Русия? Или трябва да говорим за силните хора?
- Имената на силните хора в Москва се знаят. Кметът на Москва Лужков, харизматичната личност, губернаторът на Красноярския край Лебед и други. Но е възможен и друг вариант - лидер, излъчен от провинциалните елити. Не е невъзможна ситуацията, при която влошаването на общата обстановка в страната да накара регионалните елити, възможно е в коалиция с някой от елитите на центъра, да обявят за нелегитимен действащия режим и да се опитат да преразгледат формулата на управление. Това също е един от възможните сценарии.
Сегашната криза се усложнява от редица съпътстващи обстоятелства. Работата е в това, че за първи път кризата засяга много сериозно Москва. Досега развитието на столицата много силно се различаваше от развитието на повечето региони на Русия. Столицата беше като някакъв стабилизатор на политическата и икономическата ситуация в страната. Предишните силни кризи на регионално ниво просто я отминаваха. Но както Париж през 17-век определяше ситуацията във Франция, така и в Москва става нещо подобно. Сега кризата засяга Москва на първо място и за това си има причини - повече от 80 процента от банковия капитал е съсредоточен тук и масовото разоряване на малките и средните банки, което беше неизбежно, също се съсредоточи тук. Значителна част от московското население за първи път се оказва в условия, познати в регионите, но не и в столицата. Освен това в Русия значителна част от снабдяването с храни идва от чужбина - над 50 процента, дори 60. За Москва този показател даже е по-висок, градът основно живее от внос на хранителни продукти. И новата ситуация от края на август удари най-силно Москва. Освен това тази година реколтата е изключително слаба и това допълнително ще усложни картината.
Каква ще бъде според вас съдбата на кандидатурата на Черномирдин?
- Работата е в това, че Черномирдин не предлага нищо радикално. Повторното му назначаване на поста изпълняващ премиер-министър беше свързано с чисто психологически фактор. Предполагаше, че името му може да гарантира стабилност, но този вариант не мина. И по всяка вероятност няма да мине.
А какво е поведението на опозицията в тази криза?
- Фактически опозицията е разделена на два лагера. При това разделение има и вътре в самите фракции, в това число и в комунистическата партия. Може би само "Яблоко" е изключение. Явлински отчетливо си формулира позицията. Те оценяват негативно предишния режим и неговата способност да изведе страната от кризата. Опозицията изповядва две гледни точки. Първата е натиск върху президента и президентските структури радикално да се промени конституцията. Както е известно, това едва не завърши с подписване на споразумение за разделение на властите. Другата част от опозицията изповядва остро противодействие на президентските структури, иска незабавна оставка на президента, неутвърждаването на Черномирдин от Думата и даже е готова на предсрочни избори. От конституционна гледна точка отхвърлянето на Черномирдин е крайно негативен фактор. Защото изпълняващият задълженията на премиер-министър по конституция не може при определени обстоятелства да стане изпълняващ длъжността президент.
Каква ще бъде съдбата на реформаторите, на хората, които досега Западът познаваше и на които имаше доверие?
- Ако имате предвид Чубайс, след последните оставки ще бъде махнат и от поста генерален директор на РАО ЕС. Доколкото името на Чубайс е много непопулярно в Думата и сред населението, естествено е той да мине встрани.
А имат ли шанс нови лица на руската политическа сцена? Откъде ще дойдат те?
- Безусловно има потенциално силни фигури, в това число от регионалните елити, но икономическата ситуация е толкова сериозна, че започва да излиза от контрол и търсенето на нови фигури, постепенното им навлизане във властта няма да проработи. Нужни са радикални и бързи мерки, при това крайно непопулярни.
Населението трябва много силно да затегне коланите. При сегашната ситуация държавата не може да си позволи да изпълнява социалните си задължения, които изпълняваше досега. Социалната благотворителност става невъзможна.
Опозицията е изплашена от вероятния хаос. Но в същото време има огромно желание този момент да бъде използван за теснополитически партийни цели.
Даже ако това означава хаос?
- До хаоса все още сме далеч, но на 7 октомври в Москва ще има всенародна протестна акция. При сегашната ситуация, особено ако тя се влоши, акцията може да прерасне в нещо много по-сериозно.
А как според вас реагира Западът?
- В реакцията на Запада също има елемент на опасение от дестабилизацията на такава огромна територия като Русия, при това натъпкана с ядрени, химически и прочие оръжия. От друга страна, Западът крайно нервно, рязко и справедливо отреагира на руския отказ от изплащане на външния дълг. Става дума за 90-дневния мораториум. Макар Черномирдин да заяви, че още през септември Русия ще възобнови плащанията, и се опита за отиграе някакъв ход, стореното е сторено. Не могат да се заличат последствията от първоначалното решение. Не може да се заличи психологическият шок, който получи западният инвеститор от новината. За това трябва време, а засега доверието към Русия заради действията на Кириенко е силно разклатено.
При това положение каква реакция от страна на Русия можем да очакваме на събитията на Балканите, имам предвид войната в Косово?
- В последно време руската дипломация направи опит да балансира досегашната си просръбска позиция по косовската криза. Например участието на Русия със символичен контингент в маневрите на НАТО в Албания са подобен жест, опит да се покаже, че Русия малко се оттегля от едностранната си подкрепа за Белград. И нейната позиция става по-балансирана, отчитаща реалните обстоятелства.
Каква виждате Русия в близкото бъдеще - болния човек на Европа или отново един от световните лидери?
- Надявам се на руското оздравяване. Бих искал да вярвам в това, но във всеки случай това ще бъде много продължителен процес и може да премине през болезнени етапи.
Формулата за приятелство с Москва остана ненаписана
Какво постигна и какво не постигна Петър Стоянов при посещението си в Москва? Безспорно трудно можеше да се случи да си в руската столица в по-фатално време. Светът отдели внимание, но не защото се интересуваше кой знае колко от срещата на президентите, а защото искаше лично да провери състоянието на Елцин по време на разгарящата се икономическа и политическа криза в Русия. Гвоздеят в програмата на Стоянов стана измоленото обещание за намаляване на митническата тежест върху вноса на български стоки в Русия. Въпреки че в началото пак имаше недоразумения - ние отидохме с молба да ни приемат застоялите консерви, президентът на Русия призова за сътрудничество в производството и в... Космоса. Елцин обяви, че с Петър Стоянов са се харесали и се разбират, и заговори за любов и дружба. Черномирдин не каза нищо за харесване и добри чувства, но той пък и не беше особено словоохотлив. Единствената конкретност, излязла от него, е мъглявата надежда за визита на българския премиер.
Въпреки липсата на сериозни политически и икономически акценти посещението на Петър Стоянов беше оценено като поредния успех.
Причината не е само във високото ниво на срещите. Политическият ни елит е програмиран със стремежа да се хареса на владетеля в Кремъл и когато фактът на харесването е съобщен официално, резултатът е напълно удовлетворителен.
Стоянов вероятно наистина се хареса на Елцин, а може би и на Черномирдин, но какво от това. Когато българският президент кацна на летище "Внуково", Москва беше заета с отчаяни опити да спасява рублата. Седмица преди това обезценката на руската валута стана причина за отстраняването на премиера Кириенко и връщането на Виктор Черномирдин. Ход, с който Елцин се опитва да спаси и собствената си власт, макар и с цената на частичното й редуциране. Изходът от битката с Думата обаче никак не е сигурен. От една страна, не е изключено все пак да се постигне още един компромис между Елцин и депутатите. Тогава ще разчитаме на хипотезата, че Елцин ще си спомни за любовта, дружбата и залежалите ни корнишони, че Черномирдин ще се сети за обещанието да предложи на Думата да ни премести в списъка на развиващите се държави с по-ниски мита върху вноса и доброто впечатление ще бъде консумирано.
Не по-малко вероятна е обаче и възможността за задълбочаване на кризата не само във финансовата, но и в политическата сфера. Тогава може да се окаже, че сме се харесали съвсем не на когото трябва.
Така или иначе, дори след като минаха всички планирани и допълнително договорени срещи, пак не стана ясно съдържанието на формулата за новите отношения с Русия.
Ако това е обещанието за митнически преференции, то не е ново, а и на този етап си остава само обещание. Проблемът е обаче, че до година и половина-две Русия най-вероятно ще влезе в Световната търговска организация и още преди това трябва да премахне всички преференции при търговията. Така че в най-добрия случай ще разполагаме с по-добри условия по вноса не повече от една година. Разбира се, какво по-прекрасно от това за около година да изпразним задръстените складове и да пласираме залежалите стоки с печалба. Презумпцията е, че с получените пари фирмите ще стъпят на краката си, ще се модернизират и ще станат по-конкурентни на европейските пазари. Тогава руският пазар вече няма да е толкова приоритетен. В тази стратегия има известна логика, защото през последния месец именно откъсването от този пазар ни спаси от директното въвличане в руската финансова криза. Проблемът е, че точно в този момент, когато се заговори за национализация на банки и на стратегически фирми, длъжници на руския бюджет (което впрочем така беше разстроило газовия бос Рем Вяхирев, че замалко да отпрати вицепремиера Бакърджиев, преструвайки се на болен), едва ли е подходящото време да се предоставят преференции, които ще доведат до намаляване, макар и минимално, на бюджетните постъпления.
Второ, истинският проблем на българските фирми в Русия е по-скоро проблем на маркетинга, отколкото на митата. Мнозинството от фирмите все още чакат държавата да им осигури реализацията и едва сега се сещат, че има неща като проучване, обработване на пазара и провокиране на търсенето. Поради това, както и заради ниското качество и високата себестойност стоките ни все по-трудно пробиват не само в Москва, но и в отдалечените райони.
Проблем номер три е неплатежоспособността на руските фирми и липсата на механизъм за гарантиране на плащанията. Това е територия, на която държавните институции от двете страни биха могли реално да помогнат, но по този въпрос не се отвори дума.
За сметка на това беше отдадено дължимото на бартера като средство за разплащане между двете икономики. Икономиката на Русия изцяло разчита на този феномен, това е средство за разплащане не само между фирмите - извън Москва много от хората получават дори заплатите си в натура. Не може обаче да си платиш сметките за газа или за тока в ютии или в тигани, бюджетът също не работи с еквиваленти на парите. Липсата на реални парични обороти и постъпления е и една от причините за финансовата криза в Русия. Това ни най-малко не стресна нашата администрация. Българската делегация тръгна с голямата кошница за бартер газ срещу стоки. Вицепремиерът Бакърджиев отчете като успех потвърденото от Вяхирев бартерно заплащане на 20% от доставения у нас газ със строителни услуги на български фирми, главно Главболгарстрой. Шефът на газовия концерн отхвърлил предложенията за по-голям процент на бартерното заплащане и разширяването на асортимента от български стоки, които фирмата да получава срещу доставяния газ. "Газпром" не може да внася в бюджета сирене, кетчуп и корнишони, трябват му пари - иначе национализацията може да не се окаже само пропаганда. С Главболгарстрой все някак се договарят.
Според хора от екипа на Бакърджиев бартерът газ срещу строителство облекчава платежния баланс на страната ни, тъй като Булгаргаз плаща на строителната фирма с левове и не се изнася валута. В същото време се игнорира влиянието на курсовите разлики върху печалбите на газовата фирма. Според хора от президентския екип обаче сделката не е толкова печеливша за нашата страна. Главболгарстрой ще строи с руски материали и до голяма степен ще ползва руска работна ръка. А ще му плащат българските потребители на газ, коментира икономически експерт от делегацията. Така или иначе една от големите опасности - пренасянето на бартеризацията на руската икономика на наша територия, засега е избягната (с изключение на случая "Газпром" - Главболгарстрой), но не поради далновидността на българското управление. Проблемът е, че исканията за бартер може да се прехвърлят към евентуалната визита на премиера Иван Костов, както вече седем години едни и същи предложения - най-вече тези за едностранните митнически облекчения и бартерните разплащания, по инерция се прехвърлят от папка в папка и се наследяват от всяко следващо правителство. Договорката за заплащане на част от газовите доставки с български стоки и услуги в меморандума, който подписаха през 1995 г. Жан Виденов и Виктор Черномирдин, беше сочена като един от успехите на соцкабинета при преговорите с Русия.
Успех на президентското посещение в Москва е и това, което не се случи. Според официалните източници нито при срещите с Елцин и Черномирдин, нито при разговорите на външните министри Михайлова и Примаков се е говорило за НАТО. Това беше отбелязано като добър обрат в политическите отношения с Русия. Добрият знак за външнотърговските контакти пък бил, че Москва този път не повдигнала въпроса за зоната за свободна търговия. Последното обаче се оказа спорно, тъй като според присъствал на срещите експерт свободната зона пак е поставена на дневен ред, но с обичайния дежурен тон, с който се поставят неразрешимите въпроси.
Президентската визита не донесе изненади. Така и не стана ясно какво точно искаме ние от Русия и какво търси тя от нас. Повечето от обещаните неща останаха на честна дума и "ще видим". Не беше направен пробив в отношенията, не беше поставен и не беше решен нито един съществен проблем, няма конкретни записи на договорености с изключение на екологичното споразумение и документа за сътрудничество в научно-техническата област. Окуражаващото е, че знакът за добра политическа воля за затопляне на отношенията беше даден и очевидно беше разбран и от двете страни. По-нататък това би могло да даде благоприятно отражение и върху икономиката, ако не се залита отново по безполезни и неизпълними проекти и търсенето на лични симпатии. Русия не е Москва и Москва не е Кремъл. Отслабването на централната власт и засилването на регионите е една от тенденциите, които политолозите прогнозират с голяма степен на увереност за пост-Елцинова Москва. Насочването на контактите към регионалните нива, разработването на регионалните пазари и междуфирмените договори могат да се окажат липсващия в момента пълнеж на формулата за реанимиране на връзките с Русия и да гарантират стабилност на двустранните ни отношения.
Русия пак избра Изтока при невъзможност да достигне Запада
Противопоставянето между източните и западните общества преминава през цялата история на Русия. Най-голямата славянска държава векове наред е щит за Европа пред нашествията на азиатските народи. Така Азия не успява да нахълта в Европа, но трайно се настанява в Русия и това се оказва фатално за нейното развитие. В резултат на всичко това в Русия се получава синтез между западното културно и интелектуално влияние и икономическата и политическата структура на изтока. Няколко са сферите, в които Русия остава под влиянието на Изтока.
Първата от тях е тази на вечния руски проблем - поземлените отношения. Въпреки че Русия повтаря общия път на европейския феодализъм, в нея така и не се установява частна собственост върху земята. Държавата е заета с отблъскването на татарската опасност и мобилизира всички ресурси за нейното преодоляване, в резултат на което укрепва и се централизира административната структура за сметка на автономията на градовете и аристокрацията. Закрепва се условното владеене на земя и успоредно с това се ликвидират всички автономни звена в обществото, като дори църквата става част от държавния апарат. Резултатът е: държавен контрол върху земята и търговията, безправие на поданиците и зависимост на аристокрацията. Русия бързо разширява територията си и развива огромна военната машина, а военноимперската система постепенно се легитимира като единствения защитник на страната от външна заплаха.
Втората сфера, в която Русия търпи влиянието на Изтока, е управленската. Административната система на Русия се изгражда за нуждите на всеобхватен централизиран и бюрократичен контрол. За да осигури легитимност на изградената държавна структура, властта започва да култивира отбранително съзнание, ксенофобия и държавнически комплекс. Поставя се началото на имперскодържавническия комплекс в Русия и всичко, което се отнася до държавата, се превръща в свещено. Оттук се ражда култът към държавничеството и държавата, а социалните му измерения възпроизвеждат структура на руското общество, която прилича на площада пред двореца на Петър Първи в Санкт Петербург - огромно равно пространство с висока колона посредата. Няма независими социални прослойки, а личността се загубва под тежестта на държавната власт и контрола на административния апарат.
Догонващата цивилизация.
Има два начина да бъде преодоляно изоставането. Първият е да се реформира социално-икономическата система и да се изградят институции, близки до европейските. Това означава неизбежно намаляване на обхвата на държавната власт. Вторият е да се заимстват не структурите, които възпроизвеждат просперитет, а само техническите резултати. Това означава да се използва всеобхватната държавна власт за провеждането на мащабен централизирано управляван модернизационен проект. Изборът между тези две алтернативи става най-мъчителния за Русия в последните четири века, но в крайна сметка се налага втората.
При Петър Първи централизираната държавна власт е основният инструмент на промените. За разлика от Европа, където импулсите на развитието се генерират от обществото, в Русия властта използва принуда, за да променя самото общество. Всъщност Русия няма избор. Принудата и централната власт са единствените инструменти, с които държавата разполага, за да осъществи модернизация в краткосрочен период. В резултат руската държава става основният икономически агент и най-големият предприемач в икономиката, а обществото отново остава пасивно по принуда. Избраната схема за развиване на промишлеността е следната: на определени предприемачи се предоставя безплатна работна сила, както и възможности за получаване на кредити и с помощта на високи митнически тарифи се установяват монополни привилегии за създадените предприятия.
Следващата сфера, в която за преодоляване на изоставането се хвърлят маниакални усилия, е военната. Държавните разходи за армията нарастват, като модернизацията й се финансира чрез повишаване на данъчното равнище. В резултат на това най-големият данъкоплатец, общината, не успява да се развие и консервира аграрната изостаналост.
Като цяло реформите на Петър Първи наваксват техническото изоставане, но засилват централизацията на административния апарат, утвърждават архаични социални и икономически модели и изострят имперските апетити на Русия. В реформите на Петър I преобладават негативните социални аспекти, но въпреки това през този период в Русия се създават относително самостоятелни социални прослойки, като заедно с това нараства влиянието на европейските социални стандарти, формират се представи за граждански права и се създава тънък протограждански културен пласт.
Земята - нерешеният проблем.
Изтокът оставя своя отпечатък и върху руския аграрен сектор. В края на XX век в Русия все още няма развита и легитимна частна собственост върху земята. Старият руски спор за земята остава неразрешен. В предкомунистическия период в Русия действат сложни взаимоотношения на преплитащи се права върху земята, населението е закрепостено, а частната собственост е слабо различима. Едва в началото на нашия век започват да се появяват тенденции към приватизация на условните поземлени владения и към разширяване на собственическите права. Почти два века преди това дворянството получава всички права върху ползването на земята, след като през 1714 г. в кратки срокове се извършва "аграрна революция", започнала със закон за приравняване на именията с наследствените имоти. Следват серия укази, които се стремят да уредят аграрните отношения. В крайна сметка в резултат на няколко неуспешни поземлени реформи възникват конфликти, свързани с претенциите за права върху земята. Огромното количество земя изведнъж остава собственост на дворянското съсловие, в резултат на което започват спорове около дворянските и селските права върху нейното притежаване. Така в резултат на редица неуспешни реформи частната собственост върху земята трайно започва да се възприема като исторически нелегитимна в Русия. Отношението към собствеността върху земята автоматично се пренася и върху частната собственост изобщо, още повече че до XX век практически между двете може да се постави знак за равенство. В резултат на липсата на традиция и легитимност на собствеността в Русия се насажда психологически климат за възприемане на философски течения, отричащи частната собственост.
След Кримската война в Русия е проведен нов цикъл от поземлени реформи, последвани от редица законодателни опити за уреждане на проблема със земята в началото на нашия век, които, въпреки че постигат известно сближаване на руския аграрен сектор с европейския, в крайна сметка увеличават недоволството от статуквото и довеждат до цялостно разрушаване на легитимността на социално-имуществената структура на руското общество.
Опитите за аграрни реформи на руските царе следват общата управленска тенденция в Русия, насочена към държавно регулиране и администриране на икономическата дейност.
По-успешна се оказва индустриализацията на страната. Въпреки централизирания характер на модернизационните проекти в началото на XX век Русия успява да развие промишленото си производство, осъществява стабилизация на държавните финанси и паричното обращение и успява да възвърне златния стандарт на рублата. Осъществяването на небалансирана модернизационна политика обаче носи огромни рискове. Изискванията за финансиране на промишленото развитие стимулират държавна политика на запазване на общините като фискален механизъм и консервират аграрната изостаналост, което води до ново социално разделение и недоволство. На фона на всичко това се откроява остра нужда от промяна на корумпирания административен апарат и постепенно всички институции на изградения обществен ред губят легитимността си, след като, обхваната от вътрешна нестабилност, Русия влиза в Първата световна война.
Ненаучените уроци.
Руският икономист и политик реформатор Егор Гайдар твърди, че "големите скокове в руската история, всеки път завършващи по един и същи начин, имат една обща черта, която предопределя с точност и необратимост голямо сриване и рухване, ново отдалечаване от напредналите страни".
През последните седмици имаме доста основания да си спомним тези думи. В действителност има една обща черта между всички неуспешни опити за модернизация и реформи в Русия. Тя се състои във възпроизвеждането на един и същи тип социално-икономическа структура - в основата на модернизационните усилия стои не обществото, а централизираното, физическо усилие на държавата. На практика това е една периодично възпроизвеждаща се затворена реалност. Всичко това води не до техническо изоставане на Русия, а до изоставане в нейното институционално развитие и развитието на руското общество.
Месианският път.
В невъзможността си да се интегрира със Запада и при нежелание да принадлежи към Изтока Русия представя нуждата от добродетел и избира нещо, което гордо нарича "месиански път". В опита за начертаване на този път и при неспособността да бъде преодоляно противоречието Изток - Запад се срутват първо царската, а после и комунистическата империя в Русия. Въпреки това имперската идеология, трансформирана в култ към държавничеството, оцелява и се доказва като устойчива на социални сътресения от всякакъв вид. Показателно е, че дори сега за много руски политици приоритетни цели не са развитието на пазарната икономика и гражданските институции, а запазването на военнопромишления комплекс и пресъздаването в някаква форма на бившия Съветски съюз. Тези, които през 1991 г. говореха за гражданско общество, днес говорят за държава. Държавната религия във вид на "държавничество" се завръща и в Русия са налице симптоми на нов ледников период.
Интересите на финансовата олигархия.
Азбучна истина е, че в Русия не съществува пазар в смисъла, в който това понятие се употребява в Западна Европа. Но в Русия съществува друг, мощен, бюрократичен, или казано по друг начин регулиран пазар. Това е пазар на влияние и контрол над дефицит, основна характеристика на който е връзката власт-собственост. Днешната руска финансова олигархия се чувства твърде комфортно в условията на този регулиран пазар. От една страна, собствеността не е държавна, системата на монополно господство на държавата е разрушена и икономическата олигархия няма интерес от нейното възстановяване. От друга страна, в Русия няма изградена достатъчно развита структура на частната собственост и не действат развити пазарни механизми. Целта на руската финансова олигархия е да съхрани сегашната полуразгърната система на собственически и пазарни отношения в Русия при запазване на контрол върху управлението и администрацията. Липсата на ясни пазарни критерии и развита система на собствеността помага на свързаната с властта финансова олигархия да избягва всеки акт на поемане на отговорност. Руската финансова олигархия е заинтересувана от укрепването на регулирания пазар и е безотносителна към всякакви политически идеологии или режими, несвързани със запазване на статуквото. Нейна цел е придобиването на собственост и икономически позиции при запазване на привилегиите, осигурени от административната опека. Такива са интересите, които определят идеалите на най-новата "държавност" в Русия. Всъщност това състояние на страната не е непознато за руската история. Днес обаче в Русия съществува и мощна организирана престъпност. Срастването й с корупцията, тоест с административните среди, при сегашното състояние на икономиката може да изгради социално-икономическа структура, непозната в руската история.
Елцин и излъганите очаквания.
Светът иска да вярва на руските управници след Горбачов. Светът искаше да вярва и на Елцин. Това дори се случи. На него се гледаше като на фигура, способна да обърне хода на руската история. Той беше нарочен за управника, който има шансове да изтегли Русия на буксир към Запада. Такава картина за съжаление изглежда колкото недействителна, толкова и наивна, защото сегашният руски президент не оправда очакванията. Елцин не направи много неща.
Първото от тях е, че не прекъсна връзката между държавната власт и средите на руската финансова олигархия. Точно обратното, под неговото покровителство позициите на бившата руска номенклатура в икономиката се засилиха и тя продължи да използва паравана на държавната власт за икономическата си дейност. При Елцин руската финансова олигархия окончателно се превърна в стабилен и неподвластен на пазарните закони политико-икономически елит. Руските реформи при Елцин си останаха "перманентно незавършени" и като резултат в Русия трайно се настанява модел на клиентелистки, държавнополитически капитализъм, в който пазарните отношения изпълняват изцяло подчинени функции и служат за легитимиране на спечелените финансови позиции.
Макар и крупните преразпределения на собственост и влияние в Русия да протичат през периода 1988 - 1991 г., този процес не бе спрян при управлението на Елцин. През цялото управление на сегашния руски президент страната преживя всичко на всичко две правителства, които провеждаха политика на пазарно ориентирани реформи: на Егор Гайдар и на Сергей Кириенко, като и двете правителства не управляваха дълго. Когато вече бившият премиер Кириенко встъпи в длъжност, възникнаха сериозни опасения, че това е последният шанс за провеждането на пазарни реформи в Русия и една от последните прегради пред идването на власт на комунистите или националистите. Правителството на Кириенко се опита да стабилизира държавните финанси, заяви намерение за сериозни структурни реформи в икономиката и се опита да прекъсне връзката между финансовата олигархия и политическата власт. Програмата на Кириенко бе амбициозна, но неудобна за руския икономически елит. В резултат на това на власт отново дойде любимецът на едрия руски бизнес Виктор Черномирдин и Русия със сигурност ще запази модела на административно-регулирана икономика. Още повече че Черномирдин анонсира политика, насочена към съживяването на държавния сектор в икономиката.
Сега Русия е в центъра на икономическата стагнация и за пореден път в своята история е изправена пред фалит, а прогнозите, че тя ще се трансформира трайно в посока на ядрена държава от третия свят, придобиват все по-конкретни измерения.
Или рибките, или аквариумът
За какво служат приватизационните посредници? Както личи от името - за да посредничат при при- ватизацията. Защо трябва някой друг да върши работата на държавните органи? Защото последните не бързат за никъде, а процесът вече е спешен. А те не бързат по причини, за които може само да се досещаме поради липса на доказателства. Но пък ако някой друг продава, напълно ще изчезнат съмненията за корупция в държавните ведомства.
На теория - идеално. Само че засега не се забелязва практически ефект. Приватизационни сделки няма, а корупция си съществува, дори в някои случаи се мултиплицира. Случаят с Русенската корабостроителница (виж стр. 35) е показателен за това, че колкото повече приватизатори за едно и също нещо, толкова повече проблеми. На пръв поглед проблемът е концептуален - какви са критериите при оценка на офертите. Посредникът по продажбата на корабостроителницата - Ди Еф Си, класирал купувача от Словения на първо място. Агенцията за приватизация обаче (която с прехвърлянето на сделките към посредници като че ли остана без работа) преценила, че всъщност вторият купувач е по-добър. Е, сега на кого да вярваме? Но всъщност не е този основният въпрос, който трябва да се дискутира. Проблемът е друг. Ако правителството смята, че Агенцията за приватизация може да се справя по-добре от посредниците, тогава да не наема такива и да харчи излишни пари на данъкоплатците. Ако пък смята точно обратното - че агенцията продава бавно и неефективно, да я закрие и да даде всичко на посредниците. Или ако иска да си запази и рибките, и аквариума, държавата може поне да каже - обект 1 се продава от агенцията, обект 2 - от посредник и т.н. Но след това всеки трябва да си гледа в собственото канче. С други думи, най-накрая да се изясни кой приватизира и ако той е различен от държавата, какви са правата му. За да има ред, като не може да се премахнат рушветите, поне да е ясно кой трябва да ги взима. Иначе ще си я влачим тази приватизация в третото хилядолетие.
Как България се оказа на първи ред в театъра на историята
Икономически взривоопасен коктейл са забърква в Русия. Проблемът отдавна не е само руски. Светът започна ежедневно да губи десетки милиарди, и то главно инвестиции от спестяванията на населението в САЩ и Западна Европа. Там хората не обичат да обедняват. Строгата позиция на западните политици за ненамеса в събитията в Русия на Запад може би е принципно правилна, но и финансово най-скъпата. Тръгват сериозни страхове за глобална икономическа криза, от която дори стабилната американска икономика този път няма да бъде пощадена. Какво остава за останалия свят, където безпроблемно засега си стои и България.
Страната ни попадна под световните прожектори по два странни повода. Посещението на българския президент случайно съвпадна с пиков момент от руската криза. Като допълнителна екстра Стоянов изпревари само с няколко дни Клинтън, което накара българите в Москва да започнат да се шегуват - само двама души дойдоха тук по време на събитията - българският и американският президент. Някакви особени конкретни резултати от посещението, разбира се, не могат да се очакват, освен най-големия му успех - че се състоя. При посещението в Москва безспорно успяха да усетят отблизо студения лъх на девалвацията и хиперинфлацията, която тръгва от Москва, за да обиколи света. Това всъщност е може би единственото време, в което трябва да сме благодарни, че нямаме развити търговски връзки с Русия, като балтийските държави например. Ако това беше факт, "пучът на рублата" щеше да помете набързо и финансовата стабилност в София.
Другата причина, поради която България е интересна за света и за руснаците, е, че е последната страна, където беше въведен успешен валутен борд, рецепта, която много световни икономисти предписват и на Русия. Ако в Русия не се въведе борд обаче нашият борд дългосрочно може да се окаже проблем. След очакваната вълна девалвации България няма да може да изнесе и една пиперка навън. Така че спасението на Москва се казва Ан Макгърк и Майкъл Деплер, екипът, който вече може да се чувства без ангажимент към нас след подписването на тригодишното споразумение с МВФ. При валутен борд в Русия и българският му събрат ще се чувства добре.
Шефът на "Трон" Красимир Стойчев обвинен в длъжностно престъпление
Красимир Стойчев бе обвинен, че в съучастие с Ангел Първанов е източил към себе си заеми от Капиталбанк на стойност около 12 милиона долара. В четвъртък в Националната следствена служба (НСлС) на шефа на "Трон" е било предявено обвинение длъжностно престъпление по член 282 от Наказателния кодекс. По него той може да получи между една и осем години затвор.
След излизането от сградата на НСлС адвокатът на Стойчев Иван Иванов съобщи, че обвинение за измама по член 211 от НК не е било предявено към клиента му, както по-рано съобщил главният прокурор Иван Татарчев.
В същото време срещу председателя на управителния съвет на Капиталбанк Ангел Първанов и изпълнителните директори Александър Леков и Лилия Юлиева има образувано и друго следствено дело, по което те са обвинени в престъпление по служба.
Според самия Стойчев делото срещу него е за отпускане на кредити за 3 милиарда лева от Капиталбанк на фирми като "Трон", "Фърст файненшънъл", "Нова деница" по времето, когато той е бил заместник-председател на управителния съвет на Капиталбанк. По неговите думи кредити на "Трон" са върнати още миналата година, а голяма част от дълговете на "Стандарт принт" и "Нюз холдинг" е изплатена.
На Красимир Стойчев е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" от 20 милиона лева. Адвокатът Иванов съобщи, че ще обжалва гаранцията, тъй като сумата е твърде висока.
Преди това дело шефът на "Трон" е бил обвиняван на два пъти по чл. 227 Б от НК, но и двете са били прекратени, каза защитникът на Стойчев. През февруари Софийска градска прокуратура започна да преследва бившия собственик на "Мобилтел", че не е погасил навреме кредитите си към обявената в несъстоятелност Капиталбанк. Става дума за борчове четири фирми на бизесмена - "Трон", "Стандарт нюз", "Стандарт принт" и "Нюз холдинг". Най-голям длъжник била фирмата "Стандарт принт", която стопанисваше недостроената печатница на Стойчев. Нейният дълг е окло 4.2 милиона германски марки, обявиха тогава от прокуратурата. Втора в класацията е "Нюз холдинг" с близо 1.7 милиона германски марки, след нея се нареждат "Трон" - с 1.55 милиона и "Стандарт нюз" - с 825 хиляди. Според тогавашните изчисления на прокуратурата в български пари сумата е около 12.5 милиарда лева заедно с лихвите.
Накратко
Министър-председателят Иван Костов ще участва в срещата на високо равнище на страните от Централноевропейското споразумение за свободна търговия, която ще се проведе на 11 и 12 септември в Прага. По време на посещението си премиерът ще има двустранни срещи с чешкия премиер Милош Земан, полския премиер Йержи Бузек и с унгарския премиер Виктор Орбан.
Следващата седмица президентът Петър Стоянов ще участва в Международната конференция за създаване на транспортния коридор Европа - Кавказ - Азия (ТРАСЕКА). На срещата в Баку се предвижда да бъде подписана многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридор ТРАСЕКА.
Според новоприетия закон за държавните служители чиновниците могат да членуват в политическа партия, но не могат да участват в ръководните и контролните й органи. Администраторите имат право да откажат да изпълняват неправомерна заповед, като в такъв случай имат право да поискат писмена заповед. Изказваните мнения от държавния служител не би трябвало да се отразяват на служебното му положение. Във всяка административна служба се създава дисциплинарен съвет, който ще изяснява фактите и обстоятелствата по извършените нарушения от чиновниците.
Частните нотариуси започнаха дейност
Първите частни нотариуси вече започнаха работа в страната. Вписването ще продължи до 1 октомври, а дотогава паралелно ще работят частни и държавни нотариуси. Този период е важен, за да няма сътресения в организацията на нотариалната дейност и да могат гражданите постепенно и спокойно да се ориентират къде да потърсят съдействие за услугата, от която имат нужда, каза г-жа Чайка Бележкова, председател на Съюза на нотариусите.
От общо 803 открити места за частни нотариуси в страната само 350 ще бъдат заети. В нито един районен съд не са заети всички открити места за частни нотариуси, тъй като липсват кандидати. Това се отнася както за малките, така и за големите градове. За София например има открити 119 места, а броят на нотариусите, които са минали успешно конкурса, е 99. За 22 районни съдилища няма кандидати за частни нотариуси и там тази дейност в бъдеще ще се извършва от съдии по вписванията. Те ще работят по същата тарифа, ще извършват същата дейност, но таксите ще се внасят по сметка на бюджета. Съдии по вписванията ще бъдат назначени и на местата на освободените от министъра на правосъдието държавни нотариуси (каквото е законовото изискване), които преминават на частна практика. Съдиите по вписванията ще продължат работа до 1 октомври успоредно с частните нотариуси и ще довършват висящите производства в нотариалните служби.
Оценките на имотите в София се движат между 10 млн. лв. и 50 млн. лв., а възнаграждението, което ще получава софийският нотариус при изповядването на една сделка, е между 120 хил. лв. и 200 хил. лв. Дневно в софийския нотариат в момента се изповядват между 60 и 70 сделки с недвижими имоти.
Започна ремонтът на стадионите в София
Започна ремонтът на стадионите "Васил Левски" и "Българска армия", за да бъдат приведени според изискванията на Международната федерация по футбол (ФИФА). Стадионът на ЦСКА ще има капацитет от 22 150 места, след като настоящите пейки бъдат заменени със седалки с облегалки. В момента той може да събере 35 000 души, от които 5000 правостоящи. До срещата-реванш с швейцарския "Сервет" от турнира за купата на УЕФА на 29 септември трябва да бъдат монтирани 17 000 червени и бели седалки. Изпълнителният директор на клуба Емил Данчев се надява, че инспекцията на УЕФА на 15 септември ще лицензира "Българска армия" за международни мачове.
Усилено върви и ремонтът на част от сектор Б на "Васил Левски". Работата по обновяването на националния стадион ще продължи най-малко девет месеца, тъй като ще се подменя изцяло бетонната основа. Ръководството му се надява всичко да е готово за европейската квалификация с Англия през следващия юни.
Премянов готов да оглави недоволните структури в БСП
Учредителите на инициативния комитет "Открит форум" обвиниха настоящото ръководство на БСП във възраждане на тоталитарните похвати. Най-видните представители на новото движение в социалистическата партия Красимир Премянов, Клара Маринова и Лъчезар Костов (шеф на общинската организация в "Триадица") смятат, че Георги Първанов не изпълнява конгресните решения и не провежда политиката, залегнала в документите на 43-тия конгрес. "Рецидив е конгреса да избира само ръководството на партията, решенията му да не се изпълняват", смята Премянов. Според инициативния комитет ръководството на "Позитано" 20 се опитвало да налага отгоре поведение, което членовете на партията не приемали. Политиката на тясна социалдемократическа коалиция не съответствала на модерните схващания за развитие на социализма. Това обричало БСП на постепенно свиване. Ако централата продължава да пренебрегва исканията на низовите организации (с чиято подкрепа се ползвал "Открит форум" според твърденията на учредителите му), "може да се наложи ръководството да си търси друга партия". Опозиционерите в БСП смятат, че партията няма да може да изпълни и минималните си цели на местните избори - почервеняването на около 120 общини (при сегашни 200), което ще сложи край на столетницата.
До края на септември "Открит форум" ще се събере отново и ако до този момент "Позитано" 20 не реагирал на препоръките, "други среди в партията" ще направят алтернатива на управлението, която ще бъде предложена на партийните членове.
Виктор Черномирдин иска "икономическа диктатура"
Временно изпълняващият длъжността министър-председател на Русия Виктор Черномирдин обеща, че ще въведе "икономически диктат", за да изведе страната от тежката икономическа криза, която засегна и глобалната икономика. "Изборът е или ужасът на хиперинфлацията, или мобилизацията за контрол над икономиката", заяви той пред Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент. "От януари 1999 г. в страната ще бъде въведен икономически диктат", добави той.
Черномирдин, който наскоро навърши 60 години, говори пред Съвета на федерацията часове преди долната камара на парламента, Държавната дума, да гласува кандидатурата му за министър-председател, която дни преди това бе отхвърлена. Горната камара на парламента няма формалното право да одобрява министър-председателя на страната, но може да му даде подкрепа при гласуването в Думата, която е контролирана от комунистите на Генадий Зюганов.
Самият Черномирдин изложи икономически план, според който се предвижда радикална промяна в икономическата политика на Русия, чиято цел е връщането на икономическата стабилност в страната и стабилизирането на валутния курс, който в петък достигна катастрофалното ниво от 16.9900 рубли за долар.
Северна Корея изстреля първия си сателит
Северна Корея обяви в края на седмицата, че в понеделник успешно е изстреляла първия сателит в своята история. В същия този ден Япония съобщи, че комунистическата държава е изстреляла балистична ракета към нейна територия. В сагата, която повиши напрежението в Източна Азия, обаче настъпи изненадващ обрат, след като официалната севернокорейска преса обяви, че това, което Япония и САЩ са описали като балистична ракета, всъщност е било "ракета, носеща сателит".
"Нашите учени и инженери успяха да изстрелят в орбита първия севернокорейски изкуствен сателит на борда на многостепенна ракета", съобщи официалната корейска агенция KCNA. "Сателитът е екипиран с необходимите сондиращи инструменти. Той ще допринесе за напредъка на научните изследвания за мирното използване на космоса", се казва в съобщението. Сателитът е излязъл в орбита в понеделник по обед, 4.53 минути след изстрелването му от севернокорейска територия. "Сателитът изпращаше съобщения към земята, като едно от тях беше песента на маршал Ким Чен Ир", допълва KCNA. "Изстрелването на сателита е още един плод на независимата национална икономика, продукт на 100 процента местни технологии и усилия. Това носи гордост и удовлетворение на корейската нация и нейните приятели."
В друго съобщение на севернокорейското външно министерство, разпространено от KCNA, се казва, че това, което японците и американците са определили като изстрелване на балистична ракета, е всъщност "ценен успех на науката и техниката". "Те подозираха, че това е тест за изстрелване на балистична ракета, изразиха някои тревоги и описаха това като един сериозен проблем. Тяхната прибързана реакция напомня за поговорката "парен каша духа", се казва в съобщението. "Някои хора в Съединените щати намекнаха, че изстрелването на балистична ракета от КНДР ще затрудни изпълнението на американските задължения по рамковото споразумение между САЩ и КНДР. Те се опитват да свържат този проблем с доставките на храни, които те самите описаха като хуманитарна помощ."
Япония доказа, че е приела изстрелването на балистична ракета за сериозна заплаха. Министърът на отбраната Фукиширо Нукага заяви, че Токио има правото на ответен удар, ако Япония стане обект на ракетен обстрел. Япония в началото на седмицата обяви, че Северна Корея е изстреляла новоразработена тристепенна ракета. Според японските власти първата й степен се е разбила в Японско море между руска и японска територия. Другите степени са прелетели над остров Хоншу и са се приземили в Тихия океан. Севернокорейската информация посочва подобно описание и местонахождение на това, което според местните власти е била ракетата-носител на сателита.
Роми и турци ще участват във властта
Включването на представители на малцинствата в местната власт ще обсъждат управляващите на семинари в Пампорово и Силистра. Мнозинството декларира волята си занапред да предостави по-големи възможности на етническите групи да се включат в работата на областните администрации. Точното число на представителите във всеки регион ще се определя в зависимост от присъствието, което малцинството има там. С този ход СДС се стреми не само да помогне за интеграцията на ромското и турското население, но и да провери на какви гласове може да разчита от тях на предстоящите местни избори. "Ние искаме тези хора да се интегрират в политическата власт, независимо от коя партия са", каза Иван Костов. Управляващите ще настояват за по-бързото ратифициране на Рамковата конвенция за малцинствата от парламента, за да бъдат изпълнени препоръките, дадени ни по този повод от ПАСЕ.
Засилва се натискът над Бил Клинтън
Американският президент Бил Клинтън продължи обиколката си в Северна Ирландия, радвайки се на топло посрещане от страна на ирландците, но същевременно облаците над главата му продължиха да се сгъстяват в собствената му родина. Конгресменът от Демократическата партия Джоузеф Либерман от трибуната на американския Сенат заяви, че връзката между Клинтън и Моника Левински "е неморална", и стана вторият конгресмен от партията на Клинтън, който публично го нападна за отношенията му с Левински. Освен това представител на американското Министерство на правосъдието обяви, че правосъдният министър Джанет Рино обмисля възможността да се възбуди ново дело, свързано с набирането на средства за предизборната кампания на Клинтън през 1996 г. Междувременно на Клинтън му предстои среща с ирландския министър-председател Берти Ахем, на която да бъдат обсъдени мирният процес в републиката и бъдещата политика по отношение на радикалните групировки като ИРА. Американският президент заяви, че миротворците в Северна Ирландия са пример за света, а от своя страна британският премиер Тони Блеър каза, че Клинтън е президентът на САЩ, допринесъл най-много за постигането на мир в Северна Ирландия.
Ринг свободен
Първите признаци, че голямата надпревара за частната национална телевизия започва, вече се появяват в публичното пространство. Раздвижването тръгна откъм кабелните телевизии - незаконородените деца на нашия медиен пазар (вж. стр. 51). Официално гонгът, който ще даде началото на надпреварата за дългочаканата алтернатива на БНТ ще бъде даден съвсем скоро - малко след приемането на новия закон за радиото и телевизията, което се очаква да стане през тази седмица. Целокупният български народ вероятно ще стане свидетел на голям спектакъл. Наши и чужди кандидати ще търсят политически приятели, ще се питат какво се върти в главите на членовете на Националния съвет за радио и телевизия и на Държавната комисия по далекосъобщения... Чужденци ли ще вземат предлаганата на първо време една телевизионна честота или българи е другата интрига, която ще бъде разплетена в оставащите до края на годината месеци. Точно както покрай обсъждането на медийния закон в парламента станаха ясни някои от депутатите, които защитават конкретни икономически интереси, така и покрай даването на лиценза можем да станем свидетели на подобно сваляне на маските във висшия управленски ешелон.
За хората, свързани по някакъв начин с електронните медии, предстоят вълнуващи месеци - голямото наместване на пластовете в медийния пазар започва.
Финансовата криза връхлетя и Латинска Америка
Международният валутен фонд обеща на латиноамериканските нации помощ, но не във вид на финансови средства, а на морална подкрепа, след като регионалните фондови пазари тръгнаха надолу, а валутните курсове поеха след тях. След първия ден на срещата между представители на МВФ и водещи латиноамерикански икономисти стана ясно, че във фонда смятат, че въпреки последиците от азиатската и руската финансова криза повечето страни в региона ще продължат да показват признаци на икономически растеж и сериозни сътресения не се очакват. Освен това представител на фонда обяви, че към края на тази година МВФ ще разполага с едва 10 милиарда долара, които да бъдат използвани за кредитиране на държави, преживяващи тежка икономическа криза. Конкретният повод за срещата на деветте латиноамерикански нации с МВФ бе глобалната финансова криза и девалвацията на колумбийското песо, което може да доведе до криза в целия регион. Регионалните представители на срещата изразиха загрижеността си от факта, че американските кредитни агенции напоследък публикуват негативни доклади за страните от региона, а някои от тях вече смъкнаха кредитните рейтинги на държавите от Латинска Америка.
Дом за възкръсващи души
"Господи, дай ми възможност да приема нещата, които не мога да променя, силата да променя нещата, които мога, и мъдростта да открия разликата. Амин."
С тази молитва по Кърт Вонегът започва денят на двете момичета и четирите момчета, които живеят в първата българска терапевтична община за наркомани. Идеята за нейното създаване възниква като опит да се изведе лечението им извън рамките на специализираната клиника за алкохолни и наркоманни зависимости в Суходол. Досега те получаваха специализирана помощ в нейните отделения, като преустановяват приемането на наркотици и преживяват абстинентната криза. Затова повечето от бившите пациенти скоро след излизането си лесно се връщат към старите навици. Така усилията на лекарите се оказват напразни. Тогава екипът решава да опита алтернативни програми за пациентите, преодолели физическата зависимост от дрогата.
Подготовката за комуната започва на 8 януари, а първите "клиенти" постъпват в началото на юни. Липсата на подходяща сграда принуждава лекарите и пациентите сами да ремонтират част от неизползваните помещения на територията на клиниката. Първоначално 17 души изявяват желание да се включат в програмата. Но повечето скоро се отказват, разколебани от строгите правила в терапевтичната община. Пациентите, които не се плашат от реда, стават първите членове на комуната. За тях новият живот започва с правилника, регламентиращ вътрешния ред. Сред 16-те правила, които всеки член на комуната трябва да изпълнява, са пълното отказване от дрогата, спазването на едномесечната карантина, през която "клиентът" няма право на контакти с външния свят, забраната за насилие. Денят в комуната протича по строго определен режим - ставане, закуска, после сутрешната среща на членовете. Тя е едно от най-важните събития. На нея всеки представя новините от комуната, които сам е подготвил предната вечер, а предварително избраният отговорник трябва да предложи мисъл, която да отразява философията на деня. Сентенцията се вписва в специален тефтер, закачен на стената в дневната. В него мисълта на Салвадор Дали "Вдъхновението или властта са все неща, които се извоюват със сила и с цената на ежедневен горчив и тежък труд" се намира в съседство с моментното откровение на някои от младите хора: " Вие гледате нещата и си казвате защо, а аз си представям нещата, които никога не са били и си казвам защо не.
С особена гордост живеещите в комуната говорят за работата си в градината, която още не е съвсем почистена от бурените. Затова пък резултатите от отглеждането на стайната украса са налице. "Няма нито едно купено цвете. Всичките са посадени и отгледани от нас", казват те, като сочат саксиите по прозорците. След часовете за труд във все още скромното стопанство идват и срещите с психолога. Сеансите са групови и по време на тях "клиентите" разиграват екстремни ситуации, свързани с проблема дрога. Освен темата за наркотика се обсъждат и различни типове поведение. Всеки може да избере как да се държи към останалите, без да се опасява, че ще бъде санкциониран така, както това става навън.
Най-очаквани са часовете за индивидуални занимания. Във все още незапълнените докрай рафтове на библиотеката книгите съжителстват с касетките с изпълненията на любимите Б. Т. Р., Led Zeppelin, Garbige. Някои от "клиентите" се отдават на старите си хобита. 27-годишният С. Т. сам е изработил символа на комуната - медальон, който въплъщава желанието на бившите наркомани да забравят всичко от миналото и да гледат напред.
Оптимистичното име на комуната "Вяра, надежда, успех" не може да скрие факта, че за повечето от членовете й тя е последният шанс да се справят с проблемите си. Те са взели решението да опитат и това след безрезултатните опити за друг вид лечение. Повечето от тях са се прехвърлили тук направо от клиниката, но някои не успяват да привикнат с начина на живот и се отказват да завършат програмата.
Според д-р Тодор Костов и г-жа Диана Каменска експериментът по създаването на терапевтичната община върви успешно, но не крият, че има и проблеми. На първо място - липсата на самостоятелна сграда, която да позволява стриктното спазване на изолацията. На територията на клиниката в Суходол това е практически невъзможно. Контактът с новопостъпилите наркомани застрашава постигнатата при "клиентите" на комуната стабилност. Другата голяма грижа е намирането на работа, която членовете на общината да вършат срещу заплащане и така да посрещат разходите по издръжката си.
Идеята за създаването на комуни не е нова, а авторството й съвсем не е българско. Първоначално те се появяват в Америка като алтернатива на местата за лишаване от свобода. От европейските страни с такива комуни могат да се похвалят Гърция, Испания, Швеция, Полша. Българските нарколози черпят опит главно от италианските си колеги, които отдавна са изпитали ефекта от този тип терапия. Моделите, които се прилагат, са различни. Някои от общностите спазват железни правила, други са по-либерални. Обикновено се подбират отдалечени места, често старинни замъци и манастири, които дават реална възможност за изолация. Към тях са създадени големи стопанства за пълна самоиздръжка на комуната. Лечението се осъществява чрез трудова терапия и продължава от 2 до 3 години. Всеки нов член има по-възрастен наставник, който му помага да свикне с условията в общността.
С благородна завист създателите на първата българска комуна си спомнят за престоя си в Италия, където участвали в специална програма за обучение, организирана от университета "Сан Диего" в Калифорния със съдействието на "Каза Фамилия Розета"- една от организациите с най- голям опит в тази област. Те били настанени в комуна, където за тях се грижели дванадесетте й членове. "Готвеха ни комунари, които всеки ден ни предлагаха някакво фантастично ястие от италианската кухня, сервираха ни комунари. И аз, който съм свикнал с гледката на българските си пациенти, не можех да повярвам, че това са бивши наркомани. Те се справяха чудесно", разказва д-р Костов. Той не пропусна да си спомни и за чудесното вино "Розе", което обитателите на комуната сами произвеждали, но не пиели, а го пазели само за важни гости. Силно впечатление им направило участието, което католическата църква има в организирането на италианските комуни. Монаси от ордена на Свети Франциск се грижели за душевното спокойствие на бившите наркомани и ги напътствали във взимането на решенията.
С разочарование българските специалисти признават, че все още не могат да се надяват на подобна подкрепа от страна на православната църква. Разговори с висши духовници са провеждани неколкократно, но единствените резултати от тях са обещанията за помощ в едно не съвсем ясно бъдеще. Подобно сътрудничество ще бъде полезно и за двете страни, защото ще осигури на лекуващите се така необходимите помещения и ще възвърне живота в запустелите български манастири.
Както всяко успешно начинание в България и комуната се превърна в ябълка на раздора между многото организации, които са посочили като цел на своята дейност разработването на програми, подпомагащи хора с наркоманна зависимост. В момента броят на подобни организации е около 40. Голяма част от тях обаче не са свършили нищо, за да подобрят положението на наркоманите у нас. Онези пък, които работят по проблема, дърпат чергата към себе си, без да признаят, че тя отдавна се е подпалила и може да бъде изгасена само с общи усилия. Българските нарколози са единодушни, че обществото още не е подготвено да се справи с проблема, но не могат да превъзмогнат вродения си eдипов комплекс, който ги разделя.
Сред най-активно работещите в момента организации е Националният център за борба с наркомании. Неговите програми са пряко финансирани от МЗ. Реализацията на идеята за създаването на комуната е част от тях. Амбицията на екипа, който работи там, е да се открият още 2 общини с капацитет от 100 -120 места. Предвижда се до края на 1999 г. да се създаде и мрежа от регионални центрове за работа с наркоманно болни.
Фондацията "Семейство и дрога "има претенциите да се превърне в един от основните конкуренти на Националния център за борба с наркоманиите. Тя е учредена на 2 октомври 1997 г. под почетния патронаж на г-жа Алиса Софиянска. В програмата й са застъпени предимно проекти с образователен характер. Фондацията поддържа тесни връзки с IOGT- най-голямата международна организация за въздържатели. Под прякото й ръководство "Семейство и дрога" ще координира проект за създаване на клубове на семейства с алкохолен или наркоманен проблем, в който са включени Естония, Словакия, Полша, Норвегия и Швеция. В подготвителен етап е и програмата за peer education, по който ще се обучават деца, които да ограмотяват свои връстници по проблема. Директорката Соня Тотева не крие, че идеята за комуната е много добра. Световната практика показва, че успеваемостта на този метод е 80-90% срещу 10%, максимум 20% при друг тип лечение. Тя обаче изказа съмнения, че Суходол е най-подходящото място, където тя да бъде създадена.
Най-новата организация за борба с наркотиците е Асоциацията "Живот без дрога". Тя съществува само от 6 месеца и е създадена от родителите на деца наркомани. Председателката на асоциацията, журналистката Ралица Филипова, поставя акцент върху терапията, която провеждат с родителите. "Много е важно родителите да възвърнат самочувствието си, за да могат да помогнат при лечението. Те трябва да са плътно до детето си, и то не само формално". Като първа задача пред асоциацията стои работата й с полицията. Много от децата с наркоманен проблем стават пласьори, за да подсигурят дневната си доза. По закон наркоманите не се третират като престъпен контингент и полицаите нямат право да ги затварят за повече от 24 часа. Същият този закон обаче задължава пазителите на реда да задържат всеки, който притежава наркотични вещества. Това за родителите е голямата ножица, която допълнително застрашава техните деца. На едно от събиранията си на улица "Прага" No 16 родителите също достигат до идеята за комуна. Те поддържат контакт с подобна община в Италия, където на лечение са постъпили вече 10 български деца. Там обаче не могат да приемат всички желаещи. Останал вариантът за българска комуна, която да отговори на необходимостта за помощ. Надеждите, която членовете на асоциацията възлагат на този тип лечение, са големи, те обаче все още не знаят какви личности ще излязат от комуната след лечението. Но искрено вярват, че ще бъдат здрави хора, способни да започнат живота си начисто.
Безпристрастен поглед отвътре
В един свой безпристрастен поглед вицепремиерът Александър Божков, визирайки доклада на The Econimist Intelligence Unit в бр.34 на в. "Капитал", посъветва българските икономически коментатори да си прегледат анализите отпреди няколко месеца.
Още на 6 април във в. "Пари" прогнозирах, че вероятно през късната пролет на тази година може да се наблюдават и дефлационни моменти в българската икономика, което ще е свързано с прехода на стопанството от фазата на спада към фазата на нулевия икономически растеж. За родната икономика ще е важно не наличието на инфлация, а нейното равнище. Ако тя падне под 10% годишно (това не бе заложено дори в правителствената програма), то ще е възможен устойчив икономически растеж, ако е по-малка от 20% - неустойчив икономически растеж. При инфлация над 20% никакъв икономически ръст няма да е възможен.
Икономиката обаче ме "коригира" и данните показаха, че още през март бе налице спад на цените, макар и минимален, от 0.1 на сто. Оказа се, че (в. "24 часа", 22.04) от анализираната дефлационна политика от прилаганите четири прийома три се използват и от българското правителство. Ако прибавим към тях влиянието на намалените цени на горивата, от една страна, а от друга - сезонния спад на цените на плодовете, зеленчуците и млечните произведения, ще видим, че намалението на цените през март е закономерно и може да се окаже тенденция през летните месеци. Статистиката този път не ме опроверга и дефлацията за юни и юли бе съответно 1.9 и 1.5%. Тоест опасенията, че инерцията от мерките за стабилизация, които са по-близки до дефлационната политика, няма да преминат в мерки на растежа, а ще ускорят дефлацията, се сбъднаха - нещо, което предупреждаваше и премиерът още през април.
В крайна сметка "икономическата техника на водопроводния кран" е проста, повърхностна, понякога жестока и често неефективна. Именно тя ме коригира в прогнозата, че ако инфлацията спадне под 10 на сто, видимият икономически растеж ще е налице, защото поради отсъствието на инвестиционна агресивност през 1998 г. може да се окажем в ситуацията на "вяла депресия с тенденции към растеж"("Стандарт", 12 май). Нещо повече - фазата на стагнация ще е продължителна, тъй като през последните месеци на 1997 г. се заложиха някои предпоставки за нова фаза на спада в българската икономика. Това няма да бъде предишният стопански срив, а плавен инерционен спад. Той е свързан с негативното наследство от предишния кабинет и все още непроменената икономическа структура от сегашния. Статистиката потвърди и тази прогноза. През юли фирмите са регистрирали с 36 млрд.лева по-малко печалби от пряката си производствена и търговска дейност. А печалбата, когато я има, според статистиците идва главно от курсовите разлики при продажба на придобитата валута.
Опитът да се замаскира негативната оценка в доклада за продължаващата липса на икономически растеж с реалния ръст на БВП през първото тримесечие на 1997 г. от 18.5% спрямо съответния период на миналата година е, меко казано, некоректен. Просто тази промяна е недостатъчна, за да бъде достигнато нивото на показателя за първото тримесечие на 1996 г. (С 24% е намалението на БВП за първото тримесечие на 1997 г. спрямо същия период на 1996 г.)
"Обективните постижения" на правителствената политика останаха неразбрани за местните икономически коментатори за разлика от задграничните.
От визираните многобройни икономически закони (при това нови), приети от Народното събрание през четвъртата сесия на парламента, едва 1/3 са икономическите, а от тях половината са промени и допълнения към предишни, някои приети и от това Народно събрание. Само шест от тях са основните икономически актове, с които се пребориха народните представители - законите за защита на конкуренцията, за подпомагане на земеделските производители, за експортното застраховане, за туризма, за далекосъобщенията, за търговията със зърно.
Второто значително постижение, отбелязано от чуждите анализатори, е инвестиционната програма на правителството (с отчитане недоверието на МВФ към обема й). Факт е, че правителството на Костов бе първото, което излезе със своя инвестиционна програма. Но е и факт, че тя засега е включена на режим "търси се", защото декларацията, че над 50% от инвестициите до 2001 г. ще трябва да дойдат от частни (вътрешни и външни) източници, не е подплатена с реален ресурс. За основния източник за финансиране на вътрешните инвестиции - амортизационните отчисления, няма и помен. А в страните в преход обикновено 35-40 на сто от ресурсите, натрупани в амортизационните фондове, отиват за инвестиционни цели в средносрочен период. Същевременно амортизационните отчисления след ревалоризацията на материалните активи ще намалят приходите от данъка върху печалбата (вж."168 часа" бр.33). Статистиката не ме опроверга: спадналата фирмена печалба през юли е в резултат на увеличените разходи за амортизации, заплати и социални осигуровки, съобщиха от НСИ в края на август. За финансовия потенциал на населението, който може да се впрегне за реализиране на инвестиционните намерения, също липсва дори малко загатване, а проучванията показват, че в новореформиращите се пазарни икономики около 20% от тези средства преминават в потока на инвестициите.
В крайна сметка дали българският икономически коментатор е политически пристрастен или преднамерено песимистичен, ще видим в края на годината, но едва ли по-песимистичен извод би могъл да се направи от един вицепремиер, "че година и половина след катастрофата от зимата на 1996-1997 г. не изглеждаме зле на фона на това, което става например в Русия".
Зле е, защото ведомствата заспаха в лаврите на "успешната визита" на президента Стоянов в Москва и забравиха обещаните анализи (дано само не са за вътрешно ползване) за последиците от финансовата криза в Русия за българската икономика. И вероятността да се получи като "успешното" посещение в Китай е налице - да забравим за него само след няколко седмици.
Насила обединена опозиция на става
Почти три дни се задържа в медиите солунският воаяж на Първанов, Томов, Дертлиев и Петков за разлика от изявленията на част от същите тези лидери при откриването на есенната парламентарна сесия, които не успяха да задържат вниманието и три часа. Сам по себе си този факт е твърде симптоматичен. Идещата отвън интрига - чия "дружина" ще представлява България в партията на европейските социалисти - се оказва комай единственото нещо, способно да ускори донякъде пулса, с който диша българската опозиция. Докато обратното, ставащото на родна почва само затвърждава впечатлението, че важните събития така и продължават да минават покрай вечно готвещата се за скок (но в крайна сметка, само оставаща приклекнала) опозиция. Не е учудващо поради това, че в началото на новия политически сезон общественото мнение не вижда нито едно по-малко вероятно събитие от обединението на именуващата се "лява" опозиция. Дори да оставим настрани обстоятелството, че хората са вече напълно отегчени от очакването на събития, които уж все стават, а в крайна сметка нищо не става (39 на сто от столичани не хранят никакви надежди за предстоящата политическа есен), не може да се подмине фактът, че всеки пети препраща обединението на левите сили в далечно бъдеще, а за 38 на сто такова обединение е по принцип невъзможно.
Иначе синя София е достатъчно политически зряла, за да заяви (68%), че силната опозиция е нещо добро за страната. Добро, защото представлява коректив за управляващите. Да, но както се казва, не тази опозиция, не в този й състав, и дори може би - не в този век. За лидерите, както и за елитите на всяка една от левите партии, може и да е безкрайно важно кой точно ще бъде в Партията на европейските социалисти, но основният проблем на опозицията като политическо образувание е много по-драматичен - липсата на доверие у хората, че тя е способна да управлява. Споменът за тоталния управленски провал на единия от потенциалните коалиционни партньори, за пребиваването във и около властта на другите два и напълно обърканата позиция по въпроса на четвъртия не дават на обществеността никакъв знак, че се заражда жизнеспособна алтернатива на управляващите. Затова дори и смислени сами по себе си искания на опозицията не намират нито широк социален отзвук, нито гражданска подкрепа.
В тази ситуация на левите не им остава нищо друго, освен да разчитат на стимули на сродни партии отвън или на провал на десните вътре в страната. Нито едното, нито другото обаче може да преодолее основния дефицит на сегашната опозиция - дефицита на обществено доверие.
Данните са от представително за пълнолетното население на гр. София проучване, проведено в периода 30 август - 2 септември от социологическата агенция Alpha Research Ltd. по поръчка на вестник Капитал.
Издръжката на децата след развода: de jure и de facto
Социалната група на разведените жени и техните деца като правило спадат към най-бедните слоеве на обществото. Семействата с един родител, особено когато това е жената, стават автоматично най-уязвимите. Бедността не е порок, но веднъж попаднал на дъното, човек (особено ако е от женски пол) трудно може да се придвижи към повърхността.
Горчива истина е, че бедността възпроизвежда бедност и формира определен тип манталитет - на свиване на потреблението и свеждането му до необходимото за просто физическо оцеляване, на липса на изисквания към работата, заплащането, условията на труд, на ниско самочувствие, а в крайна сметка - на песимизъм и отчаяние. Специалистите от бюрата по труда определят разведените жени като готови на всякаква работа, стига тя да им носи някакви средства. Децата на разведените родители стават рискова група и нерядко попадат в клопките на престъпния свят.
В интерес на детето е майката да осигури издръжка от бащата. Сега действащият закон й дава това право. Тя може да се обърне към съда. За целта трябва да подаде искова молба, в която да упомене координатите на ответника. Но тя се връща на ищцата, ако не успее да открие данните на бащата. Издирването на ответника, който много често нарочно се укрива, може да продължи с месеци и години. Няма обществена инстанция или агенция, към която майката може да се обърне за съдействие при издирването на потъналия в неизвестност баща. А през това време, разбира се, детето не може да бъде оставено на фотосинтеза. Когато (и ако) недобросъвестният родител бъде намерен, семейният кодекс изключва възможността да се търси неиздължена издръжка за повече от една година назад от датата на завеждането на иска. Тя се дължи само ако ищцата е доказала, че със собствени средства не е могла да издържа детето - например вземала е заем. По този начин бащата ще плати най-много за една година назад или изобщо няма да плати. Естествено това е в ущърб на детето и в подкрепа на безотговорността на укриващия се родител.
Ако жената реши да намери адвокат, това също не е лесна работа, защото адвокатите отказват да се занимават с тези случаи - възнаграждението по държавната тарифа за водене на такъв тип дело е по размер нищожно. Тогава на майката не й остава друго, освен да плати от джоба си, но този разход, както и много други подобни (ако може да си ги позволи) остават за нейна сметка. В анкета сред разведените 58% заявяват, че нямат никакво доверие в съда, 28% имат само частично и едва 19% се надяват на съдебното решение.
Съдиите определят във всеки отделен случай размера на издръжката в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, но тъй като присъдата може да се обжалва, а и делото за развода и за упражняването на родителските права може да се връща неколкократно (т.е. да продължи с месеци и години) и понеже трябва да се води още една дело за привеждане на присъдата в сила от съдия-изпълнител, присъдената сума още преди да бъде получена, просто се стопява с оглед на покупателната й възможност.
Ако всичко върви добре, майката може да се надява, че ще получи издръжката приблизително една година след подаването на исковата молба. Но междувременно детето е пораснало с една година, неговите нужди са се увеличили, а инфлацията е изяла онова, с което му е било присъдено, макар и мизерно, да оцелее, така че ищцата вече тутакси трябва да подаде нов иск за актуализиране на издръжката. Така майката е принудена - сякаш е осъдена, сякаш е наказана - непрекъснато да преследва бащата, за да осигурява що-годе сносен живот на детето. Много често тя е жертвала свободата си, професионалните си амбиции, личния си живот тъкмо защото е поела отговорностите и грижите за детето без особени очаквания за себе си. Обезщетение за самата нея няма. Обществото смята, че тя е майка и това е неин дълг. Към бащата същото това общество е много по-снизходително и го оставя да живее в атмосфера на безнаказаност дори ако той изобщо не се интересува от детето.
Пак според сега действащите разпоредби размерът на издръжката може да се повиши само чрез съдебен процес, но повишената издръжка се деактуализира още докато текат процедурите по присъждането й. Критерии за индексиране на издръжката според инфлацията, възрастта, образователните и здравните нужди на детето няма. При тази изключителна тромавост и неефективност на съдебната система оправдано е нежеланието на разведените да проявяват инициативност в защита на децата. В анкетата някои жени посочват 250 лв., 450 лв., 1500 лв., 2000 лв. като суми, които получават месечно.
В съгласие със закона при неизпълнение на задължението за издръжка се носи наказателна отговорност. За онези родители, които системно и нарочно се отклоняват от даването на издръжка на своите деца, са предвидени имуществени и наказателни санкции. Разбира се, може да бъде продадено движимото и/или недвижимото им имущество, но не сме чули на някого да са му отнели автомобила, нито вилата затова, че е оставил без издръжка детето (децата) си. Още по-малко някой е бил наказан с поправителен труд или със задължително заселване до една година, макар че законодателят е постановил всички тези мерки. Вредите, нанесени на децата и на другия родител, не се включват в сметката.
Много разведени жени не знаят за правото си да отстояват интересите на детето, но и когато го знаят, нямат време, сили, обществена подкрепа, за да се борят постоянно за нищожните средства, които по съдебен ред могат да извоюват в името на добруването му. Майката след развода остава с всичките отговорности и цялата тежест на положението си, с права, написани на хартия и останали там, изправена срещу цялата тежка бюрократична машина на съдопроизводството, срещу бездушното администриране в общината, неподкрепена от обществеността, защото според всеобщото разбиране "това си е неин личен проблем, за който сама си е виновна". А този проблем е колкото личен, толкова и обществен. Не става въпрос държавата да се намесва и да диктува отношенията в частния живот на хората, а за социална защита на правата на гражданите, и то на най-беззащитните от тях.
Навсякъде по света се търсят пътища за редовното изплащане на издръжката. В Белгия наред с увеличаването на държавната подкрепа за децата на разведените, неизплатените издръжки се авансират от системата на социалните осигуровки, а след това биват изисквани от бащите. В Австралия издръжките се събират от данъчните власти. В Англия има специална служба - Агенция за издръжка на деца. В САЩ такива служби действат и на щатско, и на федерално ниво. Някои страни (Швеция например) определят толкова щедра издръжка, че семействата на разведените майки се оказват в по-изгодна позиция от семействата с двама ниско платени родители.
В законопроекта за защита на детето, който предстои тази есен да бъде обсъждан в парламента, се предвижда създаване на фонд за детето. Този именно фонд може да изплаща минимална сума на децата на разведените, а после да събира тези пари от задължения родител, като използва всички институти и институции на държавата - единна информационна система, данъчни служби, полиция, съд и т.н. Погрешно би било да се мисли, че така ще се натовари държавният бюджет. Точно обратното би било положението. Фондът много по-сигурно от майката ще може да вземе парите от длъжника. По сега действащия механизъм майката има право да получи издръжката, неизплатена от бащата, от общината, ако докаже, че той не я плаща и че тя със собствени средства не може да посреща нуждите на детето. Скандално е обаче при жив и работоспособен родител държавата, т.е. данъкоплатците, да плаща неговите задължения. Механизмът, по който сега се получават издръжките, е неефективен. В парламента има внесени предложения за неговата промяна, но дали има кой сериозно и отговорно да ги обсъди?
Българският 007 с пагони обръща гръб на армията
Разузнавателното управление в Генералния щаб на армията ни е на път да опустеe и без да бъде закрито, съобщи за "Капитал" добре информиран източник от военното ведомство, пожелал анонимност. Рапорти за напускане са подали 60 души от елитната шпионска служба. Въпреки че шефът на управлението ген.-лейт. Ангел Кацаров запази поста си, двама от неговите заместници, както и кадровикът на военното разузнаване са пожелали да напуснат, твърдят хора от МО. Подобна тенденция се наблюдавала и във военно-въздушните сили. Там желаещите да излязат в предсрочен запас били 114 души. В това число влизат както действащи елитни пилоти, така и щабни офицери, които в случай на война трябва да командват цели авиоескадрили.
Вълната от нови рапорти за напускане хвърля в паника министъра на отбраната Георги Ананиев и той вече не подписва заповеди за напускане по взаимно съгласие, разказват негови подчинени. Досега шефът на военното ведомство и съответният кадрови офицер обикновено се договаряха да прекратят договора без предизвестие, както е предвидено в Закона за отбраната и въоръжените сили. Отскоро обаче офицерите трябва да напускат армията с шестмесечно предизвестие, тъй като Ананиев отказва да парафира молбите им. Причината за действията на министъра е не толкова желанието му да запази ценните армейски кадри, колкото невъзможността да осигури обезщетения за напускащите офицери. По закон всеки висш военен със стаж за пенсия взима по 20 заплати, когато каже сбогом на униформата. Сумата е доста впечатляваща, тъй като минималната офицерска заплата е две средномесечни възнаграждения за бюджетната сфера, което е около 270 000 лева. Отделно всеки военен взима доста сериозни добавки за звание и длъжност.
Проблемът е, че тези пари не са предвидени в тазгодишния бюджет за отбрана. Планира се сумата да се намали от 20 на 12 заплати. Въпросът е обсъждан на разговор между военния министър Георги Ананиев и първия зам.-министър на финансите Димитър Радев. Официално МО отрича подобни намерения. Въпросът обаче вече веднъж е бил повдиган на съвет по отбраната преди два месеца. Тогава шефът на Генщаба Михо Михов е заплашил, че ще си подаде оставката, ако посегнат на офицерските обезщетения. Тогава скандалът беше потушен в зародиш. Сега обаче идеята възкръсна в обновен вид - 20-те брутни заплати на напускащите военни да се обложат с данъци.
За сума от няколко милиона налогът ще е между една четвърт и една трета в зависимост от останалите доходи през текущата финансова година.
Масовото напускане на разведките с пагони е заради орязването на обезщетенията, а не заради медийния скандал със закриването на Разузнавателно управление към Генщаба, твърдят източници от военното ведомство. Миналата неделя вестник "24 часа" тиражира слух, че спецслужбата ще изтегли своята агентурна мрежа от натовските държави, драстично ще ореже щата си и ще бъде трансформирана само в информационно-аналитично звено. Според информацията най-активен проводник на идеята били американците. За първи път тя била популяризирана преди две години на среща между български висши военни и разведки с техни колеги от западните държави в германския град Гармиш Партенкирхен. Според ВАЦ-овия всекидневник САЩ натискали да бъдат освободени всички военни, които някога са работили като разузнавачи в държави - членки на НАТО, тъй като се съмнявали, че са скъсали с ценностите от времето на Варшавския договор.
Ден по-късно обаче вътрешният министър опроверга тиражираната мълва. "От вас чувам, че ще се закрива военното разузнаване", каза вътрешният министър Богомил Бонев и обяви, че агентурната ни мрежа трябва да се запази и в приятелските държави, както те имат свои труженици на "тихия фронт" у нас. Преди време премиерът Иван Костов специално похвали шефа на разузнавателното управление ген. Кацаров и отрече, че ще го маха. Военният топшпионин оцеля и при есенния кадрови кадрил в армията въпреки витаещите слухове, че ще си ходи. Според източници от военното министерство историята с изтеглянето на военните джеймсбондовци е разпространена от неуспял кандидат за разузнавателен началник. Като евентуален наследник на ген. Кацаров се спрягаше най-вече шефът на отдел "Контрол над въоръженията" в ГЩ полк. Радион Попов.
Костов ще пази статуквото
На 7 септември редовното заседание на Министерския съвет ще се състои в Бояна в разширен състав - с участието на заместник-министрите и на главните секретари на министерствата. Подобни управленски събития винаги се натоварват с особени символи, но този сезон очакванията са особено силни. От няколко седмици първа тема са възможните смени на министри. Най-често спряганите имена са на финансовия министър Муравей Радев - заради данъците, на земеделския министър Венцислав Върбанов - заради зърното, на вицепремиера и министър на образованието Веселин Методиев - незнайно за какво. Всички тези намеци обаче остават някак измислени. Костов категорично и с раздразнение пресича всякакви коментари на тази тема. Защитава най-атакувания през седмица Муравей Радев, като казва, че той прави фундаментална данъчна реформа и без грешки не може. При всеки опит да се коментира някой от другите му министри, премиерът твърди, че те стават все по-добри.
Излиза, че шумът се вдига от слабата опозиция и от медиите. Най-близките хора до Костов влязоха в тона на премиера, но като че ли медийното напрежение на тема оставки все пак се подхранва и от представители на властта, които не смеят публично да дразнят премиера.
Каквито и положителни рекапитулации да прави кабинетът на Костов - че структурната реформа върви и даже скоро ще приключи, че институциите започват постепенно да се противопоставят на корупцията, в обществената атмосфера се натрупаха "случки", които въобще не могат да бъдат премълчани и дори омаловажени. Аферата "Бартекс" не може да бъде разплетена докрай и в дълбочина, ако всички участници и ролята им в голямата далавера не бъдат назовани поименно. Особено ако сред тях има известни представители на синия елит.
Отделните случаи, както най-често ги формулира управляващият елит, не са нещо, което днес ще катурне правителството. Както виждаме, няма да доведат и до размествания на пластовете. Костов може би оставя ситуацията замразена, за да се предпази от турбулентни размествания в управляващото мнозинство месеци преди местните избори и в навечерието на националната конференция на СДС. Дори да иска да се отърве от бремето Йордан Цонев (шеф на възловата бюджетна комисия в парламента), премиерът ще остави впечатление, че е направил кадрова грешка, ще се появят съмнения, че го признава за корумпиран. В крайна сметка това ще постави под въпрос успеха на сините на местните избори в целия Бургаски район. Няколкото уволнения на заместник-министри и шефове на ключови предприятия през последните месеци като че ли "изпуснаха напрежение" от системата на властта. Затова министрите, заместниците им и секретарите им могат да отидат спокойни на боянското заседание. Ако то няма да е за "затягане на гайките", а отново за трите стратегически въпроса пред правителството - програмата им за управление, споразумението с МВФ, присъединяването към Европейския съюз, тогава и новините от него сигурно ще останат в познатия оптимистичен тон. Костов твърди, че няма да отстъпва от реформите. В същото време тихомълком, прекрачвайки азбучни правила на борда, допуска шефовете на държавните предприятия, докато чакат да изтекат безкрайните процедури по приватизацията им, да вдигнат заплатите на работниците; очаква бизнесът да се раздвижи, но вместо да намали данъците на фирмите, предпочита да облекчи подоходното облагане, така че да зарадва всички, които вземат заплати. Тези популистични забежки всъщност са част от политическата игра.
Част от същата тази игра са коментарите по спадащите рейтинги на министрите. Непопулярните реформи всъщност са това, което се очаква да свали подкрепата за правителството. Проблемът е, че тя поспадна преди тях, и сега въпросът е има ли достатъчно ресурс. Отговорът е по-скоро "да", но има основателни съмнения, след като управляващите се колебаеха дали да станат по-радикални реформатори с наближаването на местните избори. Като цяло новият сезон в политиката не вещае големи изненади, като премиерът Костов тръгва да руши статуквото в държавата, запазвайки статуквото във властта. Иначе странна формула, която премиерът очевидно ще има възможност да експериментира през следващите месеци. Тъкмо запазването на статуквото във властта често налага компромиси, а това със сигурност подкопава доверието към цялата политика на Костов.
Този път в програмата с МВФ всичко е обвързано със срок и парите ще идват след действията, а не след обещанията за тях. Така че, докато идват траншовете на фонда, всичко ще е наред. Поне на пръв поглед.
Три вакантни места за секретари в МВР
От понеделник вътрешното министерство вероятно ще се окаже с три вакантни места за секретари - пост, равностоен на зам.-министър по другите министерства. Очаква се в началото на седмицата от поста секретар на МВР да бъде освободен полк. Атанас Атанасов. Причината за неговото освобождаване е назначаването му на постоянна длъжност като директор на Националната служба за сигурност. Полк. Атанасов съвместяваше досега двете длъжности - секретар и изпълняващ длъжността шеф на контраразузнаването. Той беше основният двигател за промяната на законовата база на МВР и новия устройствен закон на вътрешното министерство заради добрите си юридически познания и практиката му като прокурор, адвокат и директор на РДВР.
На 7 септември изтича едногодишният срок, за който Атанас Атанасов беше назначен като временен шеф на НСС от президента.
Контраразузнаването дълго време нямаше титуляр и длъжността се изпълняваше от заместник-директора полк. Владимир Манолов. След като беше приет новият Закон за МВР, стана възможно секретарите да бъдат и директори на национални служби. Когато се приемаше това предложение в закона, Богомил Бонев обясни, че няма проблем, тъй като с новия устройствен закон на министерството се променят задълженията на секретарите.
Въпреки че след приемането на Закона за вътрешното министерство президентът нямаше възражения, по-късно той се обяви против съвместяването на тези две длъжности. Според информирани източници министър Богомил Бонев и премиерът Иван Костов са настоявали пред президента да се запази това статукво. По-късно премиерът отстъпил пред доводите на президента, че е трудно два толкова важни поста в Министерството на вътрешните работи да се изпълняват от една и съща личност. Министър Бонев обаче до последно искал полк. Атанасов да бъде и негов заместник, и директор на НСС. Миналата седмица президентът заяви, че веднага ще подпише указа за назначаването на полк. Атанас Атанасов на длъжността шеф на контраразузнаването, след като той бъде освободен като секретар и предложен от Министерския съвет за титуляр на службата. Най-вероятно това ще стане още в понеделник.
Така вакантните места за секретари на МВР стават три, след като през пролетта двама бяха освободени от този пост - полк. Георги Георгиев и ген. Люцкан Люцканов. На техни места не беше назначен никой. Полк. Георгиев отговаряше за икономическите направления в националните служби на МВР, а ген. Люцканов наблюдаваше граничната полиция.
