Имате ли някакви идеи относно приватизацията на Булбанк, които можете да предложите?
- Булбанк е добра банка, което улеснява задачата по нейната приватизация. Важното е да се намери някой, който да може да превърне Булбанк от добра банка в банка, която действа в пълен синхрон с европейските стандарти. По-добре е да се намери добър инвеститор, отколкото да се вземе най-добрата цена.
Мислите ли, че бързо ще се намери кандидат за банката?
- Трудно ми е да отговоря, но се надявам. Консултантите са добри, банката е добра и ако няма изненади, мисля, че ще бъде продадена доста бързо.
Кога очаквате приключване на сделката?
- Договорът предвижда консултирането да продължи максимум една година, но се очаква сделката да бъде приключена доста преди това. Но година е максимумът.
Какво мислите за хода на банковата приватизация в България?
- Тя не е от най-бързите. Но трябва да се отбележи, че с изключение на Булбанк в България не се предлагат перли от короната, а институции с проблеми. Затова и се нуждаете от идването на стратегически инвеститори, които да покажат каква е ползата от идването им в България.
Кредитите за предприятия от ДСК - до 75% от капиталовата й база
Кредитната експозиция на Държавна спестовна каса към предпрятия не трябва да превиша 75% от капитала и до края на годината, става ясно от меморандума за намеренията за сключване на тригодишно споразумение с Международния валутен фонд. Изискването трябва да влезе в окончателния вариант на меморандума за преобразуването на ДСК в търговска банка, който преди около месец на ниво проект бе съгласуван между централната банка и касата. В тогавашния си вид проектомеморандумът предполагаше кредитите за търговските предприятия да не надскачат 80% от капиталовата база на банката. "Намалението от 80% на 75% фактически е най-сериозната промяна, която проектомеморандумът претърпя досега", съобщи висш служител на ДСК.
Намалението на този лимит с пет процентни пункта (което си е рестрикция) е поредното доказателство за твърдото намерение на фонда ДСК да бъде максимално предпазена от всякакви възможни рискове през двегодишния период на преструктурирането й в банка. "Във всеки случай този процент се постигна чрез консенсус, тъй като предложенията за ограничението за фирмените кредити спрямо собствения капитал варираха от 80% до 60% от него", обясни висш служител на спестовната каса.
При сега установения лимит от 75% общата сума на отпуснатите за тази година кредити на фирми (във всеки един момент) не трябва да надскача 76.5 млрд. лева (капиталовата база на ДСК към юни месец, когато банките отчитаха дали са достигнали изискуемите 10 млрд.лева, беше 102 млрд. лева). Към момента фирмените кредити възлизат на около 50 млрд.лева, обясниха от касата, което означава, че до края на годината тя ще има право да предостави допълнително още около 26.5 млрд. лева (нето) на предприятия. Ако се бяха наложили 80-те процента като лимит за кредити на фирми, общата сума на разрешените заеми щеше да е 81.6 млрд.лева или касата щеше да може да отпусне още 31.6 млрд. лева до края на тази година.
В максималнодопустимата сума не се включват 100 - процентово гарантираните от държавата кредити, каквито са зърнените, което е облекчаващо за касата. Отпуснатите кредити за реколта 1997 г. ще бъдат събрани, е твърдо заявено в меморандума за намеренията. Ако се наложи, трябва да се активизира и държавната гаранция за тази цел, се обяснява в документа.
Що се отнася до лимита, с който ДСК ще може да кредитира фирмите през следващата година, то решението по този въпрос ще се вземе до края на настоящата година.
От спестовната каса обясниха, че до края на седмицата (изтичаща на 30 август) ще приключи и надзорната проверка, която централната банка извършва в ДСК. Една от целите й е да послужи за формулиране на точна програма доколко и за какви периоди трябва да се налагат ограниченията върху някои от операциите на ДСК. Ограниченията постепенно ще се премахнат в двегодишния период.
До третото тримесечие на 1998 г., тоест до края на септември, ДСК трябва да влезе във всички банкови регулации, е друго изискване в меморандума за намеренията. Това означава, че намерението е Държавна спестовна каса да е готова по тези показатели малко по-рано, отколкото това се предполага от Закона за преобразуването на ДСК в търговска банка.
Чистата печалба на касата към края на юли месец е 9.863 млрд. лева, съобщиха от касата. Балансовото число на институцията към същия период е било 950 млрд.лева.
Започна раздвижване около продажбата на Биохим и "Хеброс"
Няколко събития от изтеклите дни дадоха известна надежда, че и за Биохим и "Хеброс" ще започнат действия, които в крайна сметка би трябвало да доведат до приватизацията им. В Биохим приключи двугодишният консултантски договор с Ей Би Ен Амро Банк (ABN AMRO Bank) за подпомагане на банката. Основната цел на договора беше използваните методи на работа в Биохим да се приведат в съответствие със съвременния начин на управление на банкови институции.
Почти веднага след това - на 24 август, изтече срокът, до който чуждестранни кандидати можеха да заявят намерение за управление на Биохим през следващите две години. През второто полугодие на втората година те би трябвало да пуснат в ход и стратегия за приватизацията на банката. В началото на изминалата седмица изпълнителният директор на банковата консолидационна компания Петър Жотев заедно с представители на програмата САРА прегледаха постъпилите молби. Г-н Жотев каза, че кандидатите са достатъчно, за да може да се направи избор. Планира се на 1 септември да се проведат интервюта с кандидатите и още в същия ден да се направи изборът. Както избраните вече инвестиционни посредници за Експресбанк и за Булбанк, така и чуждестранните мениджъри на Биохим ще бъдат одобрени окончателно от Европейската комисия в Брюксел.
Мениджърският екип за Биохим трябва да е съставен от опитни хора с много дълъг стаж, обясни г-н Жотев. "Търсим четирима банкери, които ще заемат ключови постове в Биохим", уточни той.
Към 30 юни Биохим е на печалба от 10.5 млрд.лева, сочат данни от баланса и отчета за приходите и разходите на банката. Балансовото число за същия период е 401.5 млрд.лева. Биохим все още е в режима на рестрикции по отношение на кредитирането, които се изразяват в това кредитният портфейл на банката да не надхвърля достигнатия от 31 март 1997 г. Неофициално се твърди, че през септември месец ограниченията ще се отменят.
Също през тази седмица вицепремиерът Александър Божков заяви, че е актуализирана стратегията за продажбата на "Хеброс". Според Божков резултатите от одита на банката показали, че е нужно да се ускори процедурата по приватизацията на банката. От БКК обаче обясниха, че причината Хеброс да е банка, за която досега не се е бързало, е в обстоятелството, че когато е приемана стратегията за всички банки, не е било уточнено финансирането по програмата САРА. Въпросът вече бил разрешен.
В началото на годината съществуваше идея на борсата да се пуснат книжа на банката, като емисията щеше да е на стойност 8 млрд.лева, но МВФ не подкрепи идеята, мотивирайки се, че първо трябва да се намери стратегически купувач на основен пакет в банката. Новата стратегия за приватизацията на "Хеброс" предвижда БКК първо да подготви "Хеброс" за продажба и да направи собствен маркетинг с помощта на "Баренц груп". Ако достатъчно кандидати не заявят интерес за банката до края на октомври, ще се открие тръжна процедура, която трябва да приключи до март следващата година. Ако и този ход не доведе подходящ купувач, ще се премине към варианта избор на инвестиционен посредник.
Съдът е допуснал ликвидация на пет дружества без санкция от застрахователния надзор
Пет застрахователни дружества са приключили процедура по ликвидация, без да имат одобрен план от Дирекцията за застрахователен надзор. Това са ЗАД "Тексим", "Добруджанска застрахователна компания", ЗПК "Щит", "Застрахователна компания - Стара Загора" и "Диамант 24" АД. Това показва справката на Дирекцията към средата на август. Според Закона за застраховането дружествата могат да преминават към ликвидация едва след като представят подробна информация в ДЗН и получат разрешение от нея. За целта са разпратени писма до Софийския градски съд и окръжните съдилища, с които дирекцията ги уведомява, че ликвидацията направо пред съда е в разрез със закона. Отговорността за клиентите на тези дружества трябва да се поеме от съда. "Дирекцията няма да носи отговорност за тези дружества", коментира проблема Христо Христов, директор на ДЗН. Освен това дирекцията няма правомощия да отменя съдийски решения. Въпреки това от надзора са поискали ликвидираните пред съда компании да докажат как са защитили интересите на клиентите си.
Осем са компаниите с одобрени от ДЗН планове за ликвидация. Те са получили срокове от три до 18 месеца да приключат дейността си. Най-често това се определя от факта докога дружеството има сключени застрахователни договори. Две от тези дружества е трябвало да открият специални сметки. В нея акционерите на ЗПД "Атлас А" и "Мелинс - живот" са внесли парични средства за обезпечаване на ликвидните затруднения на компаниите.
Представена е и справка на дружествата, които нямат сключени договори и поради тази причина не могат да се считат за заварени застрахователи по смисъла на закона. Сред тях са "Аполо и Болкан живот", "Черноморска застрахователна компания", МЗПК "Защита" и др. В момента в ДЗН са депозирани и 12 молби за откриване на производство по ликвидация, но документите по тях са непълни. Сред тях са ВИС-2, ЗПАД "Зора инс", "Корона инс", ЗПК "Сила", "Тракия инс" и др. Руската централна банка преустанови валутните интервенции
Финансовата криза в Русия показва признаци на задълбочаване, след като централната банка се въздържа от интервенции на валутния пазар в последните дни на изминалата седмица, а нейни служители заявиха, че с цел запазване на валутния резерв на страната намесата на централната банка в определянето на курса на рублата към долара е изключена като опция. На 14 август валутният резерв се е свил с 1.9 млрд. долара, достигайки до 15.1 млрд. долара. "В настоящия момент масивната валутна интервенция ще има за резултат единствено стопяване на резервите на руската федерация от твърда валута. Пазарът е този, който ще определя курса на рублата", се казва в официално становище на централната банка, разпространено на 26 август.
След обявения на 24 август мораториум върху краткосрочния руски външен дълг на стойност 40 млрд. долара през седмицата Русия не успя да набави необходимия финансов ресурс за изплащането на лихви по дългосрочни дългови инструменти с падеж 2000 г., само ден след обявения план за преструктуриране на външната краткосрочна задлъжнялост на страната. По-рано чуждите инвеститори вече бяха неприятно изненадани с решението на Москва да удължи във времето падежите на дългосрочните правителствени дългови книжа и доходност значително под тази на идентични финансови инструменти. От руското министерство на финансите отказаха да коментират.
Централната банка отне лиценза на малката търговска банка "Империал" с мотивите за неспазване на регулативните мерки на централната банка и представяне на неточни счетоводни данни. През юли централните банкери заявиха, че до края на годината всички декапитализирани руски търговски банки ще загубят лицензите си. Вторият човек във финансовото министерство Олег Виугин обвини търговските банки, че са сринали рублата, купувайки големи количества американски долари с отпуснатите им от централната банка кредити, предназначени да осигурят ликвидност на руския финансов пазар.
Обезверени вложители се редяха на безкрайни опашки през миналата седмица с надеждата да си получат парите. Банката "Менатеп" взриви пазара с невъзможността да посрещне лихвените плащания по синдикиран заем от 80 млрд. долара.
Малко преди да бъде уволнен, Кириенко насрочи за 30 август извънредно съвместно заседание на бившето вече правителство и ръководството на централната банка за уреждане на неизбежните фалити в банковата система. Неговият предшественик и настоящ премиер на Русия Виктор Черномидрин загатна, че може да покани в правителството си членове на комунистическата партия на Зюганов с цел разчистване на бъркотията в банковия сектор, без обаче да споменава имена. Правителството е изправено пред дилемата дали да спаси банките с мащабно рефинансиране, което безспорно ще отприщи инфлацията, или да заздрави едва кретащата финансова система, като я освободи от болните банки.
Някои от най-големите банки предложиха собствено решение на проблема. "Онексимбанк", "Менатеп" и "Мостбанк" обявиха, че ще обединят 51% от капитала на всяка в холдингова компания, управлявана от шефа на "Онексим" Михаил Покхоров. Новата холдингова структура ще разполага с активи от 49.89 млрд. рубли (6.35 млрд. долара при 7.33 рубли за долар). Целта на сливането не е единствено концентрацията на финансовата мощ на трите банки, а и укрепването на политическото влияние на банковия холдинг, сближавайки лидерите на руската финансова олигархия.
Отвъд Оума
Клането в Оума изпълни всички ни с ужас. Единадесет от загиналите 28 души бяха деца, а жените 12, включително и бременната с две близначета Ейврил Монаган и 65-годишна майка заедно с 18-годишната си дъщеря. Медицинските екипи, които се бореха за живота на 220 пострадали от адската машина в ирландското градче, определиха спасителните операции като оказване на първа помощ в условията на реална война.
Особено болезнен е фактът, че най-зверският единичен терористичен акт в Северна Ирландия бе извършен само месеци след постигнатото историческо споразумение Good Friday, скрепено с категорично изразената воля на избирателите в паралелни референдуми от двете страни на разделителната ирландска граница, предполагащо установяването на траен мир. Ако така изглежда мирът, тогава какво ли е войната?
Отговорът е, че войната за някои ирландски републиканци никога не е свършвала, независимо че избирателите в двете Ирландии се обявиха за противоположното. Лидерите на формациите от целия политически спектър язвително заклеймиха отцепилото се от Ирландската републиканска партия екстремистко крило "Истинската ИРА", поело отговорността за бомбения атентат в Оума. Обратът в отношението към бомбаджиите и от двете страни на сектантски разделения Ълстър и разполовената на южна и северна Ирландия подхранва надеждата, че все пак споразумението ще заработи въпреки все още кървящите рани на Оума. Твърде малко конфликти с богата история - близкоизточният или тези в бивша Югославия и Централна Америка, са приключвали с пълно развенчаване на терористичните прояви дори и след сключена политическа сделка. Въпреки това, съотнесен към всички тези мъчно разрешени казуси, Good Friday има реалния шанс да заработи.
Незабавната реакция на правителствата на Великобритания и Ирландия още веднъж демонстрира единната им позиция относно споразумението Good Friday и решимостта им да му дадат зелена улица. Премиерите на двете държави, Тони Блеър и Берти Ейърн, най-накрая проумяха, че продължаването на ирландската трагедия няма да бъде възнаградено с политически дивиденти за никоя от страните. За разлика от израелския си колега Бенямин Нетаняху Блеър прояви благоразумието да не поставя неизпълними условия, като прекратяване на всякакви терористични прояви от другата страна, преди самият той да се ангажира с изпълнението на своята част от политическата сделка. Вместо това Блеър направи ясно разграничение между желаещите да преустановят безумните кръвопролития и тези, които не виждат мирен изход на 30-годишния конфликт. В резултат повечето от въоръжените групи от двете страни приеха сделката и свалиха оръжията.
Лидерът на "Шин Фейн", политическото крило на ИРА, Джери Адамс осъди атентата и призова ренегатите на ИРА да се откажат от кървавото противопоставяне. Въпреки че бе посрещната с широко одобрение, реакцията не Адамс е далеч от задоволителна. Някогашните другари на Адамс днес представляват най-голямата заплаха за крехкото политическо споразумение, което ИРА неколкократно заяви, че желае да просъществува. Време е републиканците да направят нещо повече от едничкото разграничаване от терористичните прояви. Дали и след Оума Джери Адамс и приближените му остават без моралната и политическата воля да тушират екстремистите в структурите си?
В Централна Африка избухна поредната гражданска война
Когато в една централно- или южноафриканска държава настъпи политическа криза или се осъществи военен преврат, събитията рядко остават в рамките на едни или други национални граници. Това е аксиома за политическата действителност на африканския континент. Поредното доказателство за това е Конго. Започналият там вътрешен конфликт между президента Кабила и бунтовниците, обявили се против него, е на път да се разшири извън границите на Конго и да стане причина за избухването на война между държавите в Централна Африка.
По времето на студената война, когато международните отношения бяха изградени върху двуполюсна международна система, африканските държави използваха присъединяването си към едната или другата страна главно като средство за решаване на своите икономически, а често и териториални проблеми. В действителност обаче конфликтите на африканския континент никога не са произтичали, нито са били свързани с целите на студената война, която не е била част от проблемите на тези държави. Европейският тип държавност, механизмите и принципите, по които се осъществява европейската политика, също са били винаги чужди на африканския континент. За разлика от Европа в Африка нациите не се появяват в резултат на дълъг и сложен културно-исторически и икономически процес. Обособяването им, както и очертаването на държавните граници става по изкуствен път, в резултат на антиколониални движения, водени от амбициите на тесен кръг местни племенни лидери. На континента практически не са съществували такъв тип социални и икономически условия, които са довели до създаването на националните държави в Европа. В Африка традиционно са отсъствали и отсъстват консолидиращи нацията фактори като общ език, култура, обособени общи цели, формиран национален пазар и т.н.
В резултат на това държавните граници възникват грубо скроени, на основата на старите колониални владения, без да са съобразени с етно-географските специфики на черния континент. В едни и същи национални граници често попадат враждуващи от столетия племена, друг път границите разделят едно и също или сродни племена. В резултат на всичко това историята на повечето африкански държави изобилства от конфликти с изцяло трибалистки характер, които често се пренасят извън националните граници. В тези държави липсват условия за политическо съревнование от съвременен тип и политическата борба се осъществява главно между елитите на отделните племена. Държавната власт се използва предимно като средство за решаване на стари племенни съперничества, като на практика политическите институции са заложник в ръцете на един или друг диктатор. В такива условия терминът демокрация придобива изцяло екзотично значение и се използва единствено за популистки цели.
Настоящият президент на Конго Лоурънс Кабила дойде на власт през 1997 г. с външна помощ от правителството на тутси в Руанда. Като благодарност за помощта конгоанските тутси заеха високи постове в правителството, администрацията и армията. Няколко месеца след това президентът Кабила започна кампания за прочистване на държавната машина от членове на племената тутси. В сегашното си съперничество с бунтовниците Кабила отново е подкрепен от външни сили, този път от Ангола и Зимбабве. Бунтът на недоволните от управлението на Кабила е официално обявен от неговите привърженици за агресия срещу Конго, осъществявана от тутси, които са считани за чужденци от привържениците на Кабила. Бунтовниците имат най-силни позиции в Източно Конго, в регионите, граничещи с Руанда и Уганда, а лидерът им Кахара е бивш министър на вътрешните работи в правителството на Кабила. Продължаващата близо месец гражданска война избухна, когато президентът Кабила реши да прекъсне връзките си с етническите конгоански и руандийски тутси, които преди две години го извадиха от неизвестността и му помогнаха да се превърне в лице на успешния преврат срещу дългогодишния диктатор Мотубу. Близостта на Кабила с тутси обаче го направи непопулярен сред населението на Конго, което счита тутси за чужденци.
Избухването на вътрешен политически конфликт като този в Конго по редица причини е добре дошло за централноафриканските държави. Поради спецификата на африканския тип държавност конфликтът в съседна страна винаги е удобен повод за намеса във вътрешните й работи с цел разрешаване на стари спорове, териториални претенции или придобиването на влияние или контрол върху бъдещия управляващ елит. В сегашната конгоанска криза централно място в конфликта заема положението на племената тутси и опитите на правителството на Руанда да запази позициите си в съседно Конго. Намесата във вътрешните работи на съседна страна е добре дошла за централноафриканските държави и като възможност за отвличане на вниманието от собствените проблеми и канализирането на напрежението навън.
Лидерите на африканските държави, ненамесени в конфликта, настояват бунтовниците и привържениците на Кабила да сключат примирие. Формално съгласие за това има и от страна на Ангола, Зимбабве и Руанда. Страховете от ескалация на конфликта са основателни и дипломатите полагат сериозни усилия да предотвратят избухването на война между държавите в Централна Африка. В края на миналата седмица и двете страни приветстваха плановете за прекратяване на военните действия, изготвени от регионални лидери на среща, проведена в ЮАР и инициирана от Общността за развитие на Южна Африка. Според президента на ЮАР Нелсън Мандела обаче едно от главните препятствия пред постигането на мир е включването на чуждестранни сили в конфликта. Ако се заложи на казаното от Мандела като главно условие за постигането на мир, то предстои разрастване на конфликта в съседните на Конго страни или продължаване на кризата до постигане на окончателно надмощие на едната от двете страни.
По-важни дати в най-новата история на Конго.
Завръщането на Черномирдин - крачка напред или две назад
Когато кораб бъде застигнат от буря, най-сигурното положение е да застане срещу вълните и вятъра, в противен случай потъването му е почти сигурно. Когато една икономика бъде сполетяна от криза, най-ефикасното решение е да се започне преодоляване на причините й с минимално забавяне, а не те да се загърбват с надеждата да се оправят от само себе си. Ако това не стане, влошаването на ситуацията и пълният крах са неизбежни. През март президентът Борис Елцин реши Русия да застане с лице срещу тежките проблеми в икономиката и назначи за премиер Сергей Кириенко, който с радикални и нетрадиционни мерки трябваше да стимулира закъсалите реформи. Пет месеца по-късно в разгара на финансовата криза държавният глава неочаквано реши да промени курса, връщайки начело на правителството Виктор Черномирдин.
Новото назначение на Черномирдин дойде неочаквано, както повечето ходове на президента, и показа, че Борис Николаевич е повече политик, отколкото държавник. Трагичното положение на руската икономика го изправи пред трудния избор да жертва едно от двете си любими деца - властта или икономическите реформи. Запазването на подкрепата за младия премиер до появата на положителни резултати от дейността му криеше сериозна опасност окончателно да се изчерпи доверието към президента, което щеше да увеличи вероятността от преждевременното му разделяне с властта. Този път обаче сметката на Елцин, изглежда, се оказа погрешна. Смяната на премиерите създаде впечатление, че президентът се страхува за бъдещето си и лесно се поддава на натиск. Според някои медии в основата на правителствената промяна са дъщеря му Татяна и началникът на президентската администрация Валентин Юмашев, подтиквани от бизнесмена Борис Березовски.
Сред хора от критици на Кириенко единствено контролираният от Березовски вестник "Независимая газета" настояваше за връщане на Черномирдин, а магнатът е сочен като кандидат за вицепремиер в новото правителство . Влиянието на изпълнителния секретар на Общността на независимите държави се увеличи рязко през последните дни и дори лидерът на комунистите Генадий Зюганов призна, че ежедневно се съветва с него.
Гласуването на кандидатурата на Черномирдин в Думата няма да се превърне в триумфален успех за него, но е малко вероятно да се стигне до драматично трето гласуване, както беше с Кириенко през април. Старият нов премиер е много добре познат на депутатите и знае как да им влияе за вземане на благоприятни решения. Опитът от последните шест години ще бъде полезен за постигането на обществен консенсус и е само едно от условията, които на първо време могат да му донесат успех. Въпреки безразличието на повечето руснаци към промените в изпълнителната власт Черномирдин е приеман по-добре заради съществуващите настроения в Русия. В страна, в която мнозинството смята, че държавата е най-добрият приятел на човека, дългогодишният чиновник Черномирдин предизвиква по-положителни емоции от частника Кириенко. Спечелването на вътрешна подкрепа ще се окаже решаващо за съдбата на новото правителство и преодоляване на финансовата криза, защото извън Русия у никого не е останало добро мнение за способностите на руските управници. Това се отнася най-вече за чуждестранните инвеститори, които загубиха 70% от вложените средства след краха на рублата и преструктурирането на държавните облигации. В същото време населението държи в дюшеци и буркани повече от 40 милиарда долара и скоро няма да се реши да ги повери на банките.
Нещо повече, хората се стремят да обърнат в твърда валута всяка излишна копейка, което издигна обменния курс до космически висоти. Като се изключат проблемите във финансовата сфера, Черномирдин е в много по-добро положение, отколкото при напускането си през март. Рублата е девалвирана, спрените плащания по вътрешния дълг позволяват да се отделят средства за погасяване на задълженията по заплатите и пенсиите, намерено беше удобно обяснение за трудностите - дейността на предишното правителство. Освен това в началото на работата си новият кабинет ще се възползва от постиженията на предшествениците си и неговата антикризисна програма, така както Кириенко трябваше да плати за грешките на първото правителство на Черномирдин.
Въпреки някои благоприятни моменти Черномирдин има малко шансове да успее. Най-големите съмнения се дължат на опасенията, че той не е склонен да продължи реформите. Черномирдин обяви, че ще преразгледа мерките, предвидени от Кириенко, и ще заеме по-мека позиция, която ще бъде насочена към намаляването на социалната цена на кризата и стимулиране на държавната икономика. В този дух беше и изказването на председателя на Съвета на федерацията Егор Строев, който обеща индексации и компенсации за всички пострадали от финансовите катаклизми. Оттук до пускането на печатницата за пари има само една крачка, което би предизвикало неконтролируема инфлация. Утвърждаването на Черномирдин ще означава увеличаване на административната намеса в икономиката. Това ще започне от валутните пазари - най-болезнената точка в момента, като може да се стигне до отмяна на вътрешната конвертируемост на рублата. Под заплаха е независимостта на централната банка, която беше нарочена за основен виновник за обезценяването на рублата и чийто шеф Сергей Дубинин беше нахокан от Черномирдин за допускането на рязкото падане на курса. Показателно за характера на новото правителство ще бъде отсъствието от него на повечето признати реформатори. Борис Немцов, който предсказа неуспех на Черномирдин, публично се отказа от участие в кабинета, последва го Кириенко, а съдбата на Анатолий Чубайс зависи единствено от милостта на Елцин. Другото крило на реформаторите, събрани около движението "Яблоко", също обяви, че няма да подкрепи кабинета и няма да участва в него.
Кабинетът на Кириенко освен всичко друго беше и опит за изчистване на мафиотските елементи от икономиката и премахване на приятелските кръгове от управлението на Русия. Връщането на Черномирдин с подкрепата на финансовите групировки и със съгласието на политиците ще укрепи оформящата се корпоративно-партийно-бюрократична върхушка, която се кани да управлява Русия вечно. Нейното съществуване ще означава запазване на корупцията, липсата на граждански контрол върху институциите, широкото присъствие на криминалните структури в управлението, ще се закрепи рязкото разделение между няколко благоденстващи района - Москва, Санкт Петербург, газовите и нефтени региони, и останалата част на страната, която ще разчита само на дотации от центъра. Затова след крачката напред, която Русия направи с избирането на Кириенко, лесно може да последват две назад.
С Русия в актива си валутните спекуланти се заканиха на света
Валутните спекуланти рядко пропускат да накажат неадекватната финансова политика на правителствата. Първата жертва в най-ново време бе Русия. След месеци на уверения от страна на руското правителство и президента Елцин, че стабилността на рублата е основният камък на тяхната икономическа политика, дойде моментът на истината - валутните спекуланти избягаха от рублата, а практическата девалвация на руската национална валута бе последвана и от официална такава. Коридорът, в който може да се движи курсът на рублата спрямо долара, бе свален от 5.27-7.13 рубли за долар до 6-9.5 рубли за долар, а на руския валутен пазар сделките на практика замряха, след като в средата на седмицата котировките се движеха между 7.100-7.110 рубли за долар.
След като бившето вече правителство на Кириенко обяви новата си финансова политика, доларът скочи до рекордно високи нива спрямо германската марка, а световните финансови пазари все още са изключително податливи на влияния, свързани с опасения за още по-големи валутни сътресения в Русия, както и от продължаващата да отслабва японска икономика. Руските банки излязоха с котировки от 7.50-8 рубли за долар, при което руската национална валута загуби 20 процента от стойността си само за няколко дни.
Опразнената хазна на Международния валутен фонд благоприятства атаката на валутните спекуланти срещу рублата и обещава нови такива срещу парализираните от ликвидни затруднения развиващи се пазари, износители на суровини, силно поевтинели от началото на годината. Седмица преди девалвацията на руската валута шефовете на МВФ се провалиха в усилията си да формират нов финансов пакет от 15 млрд. долара за ядрена Русия с основен донор Г7. Финансовите инжекции от 40 млрд. долара за Югоизточна Азия през последната година и откритата кредитна линия от 22.6 млрд. долара за Русия в началото на юли изчерпаха финансовия ресурс на МВФ. Номиналните средства, с които фондът разполага в момента, възлизат на около 30 млрд. долара - сума, достъп до която имат единствено правителствата от Г7 в случай на вътрешни финансови неуредици. Става ясно, че сметките на фонда се нуждаят от попълване във възможно най-кратък срок. През идния месец в Конгреса на САЩ ще бъдат подновени дебатите за 90 милиардното увеличение на капитала на фонда, след като на два пъти в рамките на една година конгресмените отказваха да одобрят американския финансов принос от 14.5 млрд. долара - квота от 17.5%. И ако досега на азиатската икономическа криза се гледаше като на охладител на американската икономика, в казуса "Русия" вече се появява нов аргумент за увеличаване на капитала на МФВ - ядрената мощ на Русия.
След успешно реализирания удар в Русия валутните спекуланти атакуваха на 14 август, ден след поканата на Джордж Сорос в британския финансов ежедневник Financial Times за пробив във валутите на развиващите се пазари, вързания през 1983 г. хонконгски долар към американския му съименник в съотношение 7.8 към едно в полза на американската парична единица. Властите в Хонконг обаче се бяха подготвили и не позволиха на спекулантите да сринат валутния борд в Хонконг. Чрез няколко големи брокерски къщи - HSBC Securities и Worldsec International, финансовите власти в Хонконг изкупиха на фондовия пазар акции на първокласни публични компании на стойност над 400 млн. американски долара. С интервенцията правителството в Хонконг се опъна на добре замислената схема на спекулантите да извлекат крупни печалби. Схемата се изразяваше в изливане на големи количества хонконгски долари на валутния пазар и едновременно с това продажби на акции, взети под наем при минимална лихва, с опция за обратно изкупуване. При опит да се атакува местната валута системата на валутен борд реагира със свиване на паричното предлагане, а оттук автоматично следва повишаване на лихвените проценти. Технически по-високите лихвени равнища в най-добрия случай забавят икономическата активност, което се отразява на очакванията на инвеститорите за влошаване на финансовите резултати на компаниите, чиито акции се търгуват на фондовия пазар. Потенциално по-ниските дивиденти и капиталови печалби ще натиснат надолу текущите стойности на борсовите индекси - крайната цел на излезлите на къси позиции спекуланти. Президентът на валутния борд в Хонконг Джоузеф Ям подкрепи безпрецедентната намеса на монетарните власти на фондовия пазар със заплахата: "Ще ударим спекулантите там, където боли най-много."
В деня на атаките срещу хонконгския долар призракът на валутните спекуланти вилня и във Венецуела, където само за един ден централната банка изля 150 млн. долара в подкрепа на местната валута, боливара - сума, оказала се достатъчна обезценката да бъде ограничена до 7.5%. Според властите в Каракас девалвацията на боливара не се е състояла, а единствено е била коригирана двустранната граница на колебание на боливара от централния курс на 7.5%. На практика обаче измененията във венецуелската валута, загубила 14% от стойността си от началото на годината, са едностранни спрямо установения централен курс, официално обезценяван ежемесечно с 1.28 на сто. Мотивите за правителственото тълкуване на валутните сътресения в страната са предстоящите в началото на декември президентски избори, което обяснява и безумните лихвени равнища на междубанковия пазар от 60% в отчаяните усилия на управляващите да забавят една по-мащабна девалвация от 25%, очаквана от валутни анализатори към края на годината.
Подобно на Русия икономическият климат в южноамериканската държава е точно това, което осмисля съществуването на валутните спекулантите. Дупка от 5 млрд. долара в приходната част на бюджета в резултат на срива на световните цени на петрола, приходите от износа на който осигуряват половината от постъпленията в националния бюджет, липсата на интерес сред чуждите инвеститори към държавните активи, в частност алуминиевите заводи, очертаващ се бюджетен дефицит от 7% от БВП (Русия обяви фалит при прогнози за 6%) за настоящата година и инфлация от 45% ерозираха доверието в икономиката на Венецуела. Съвсем закономерно голяма част от краткосрочните капитали напуснаха страната, венецуелският фондов пазар се срина с 50% в първите шест месеца на годината, а цените на дълговите книжа паднаха рекордно след девалвацията в Русия, повишавайки доходността им до високите дори за рисковите пазари 25%.
Липсата на финансови средства в бюджета и вероятността венецуелското правителство да изостави плановете си за емисия на деноминирани в американски долари правителствени дългови инструменти с номинал 1 млрд. долара в началото на септември логично поставят въпроса как Венецуела ще обслужва краткосрочните си задължения по външния дълг. Възможност е заемането на ресурс на вътрешния дългов пазар, но при вече осъществената девалвация и опасенията от бъдеща такава, инициирана дори и от самото правителство като начин да бъде намалено реалното бреме на вътрешната задлъжнялост, изискуемата цена на ресурса ще превиши значително настоящите 60%. Съществува още една опция - мораториум върху плащанията по външния дълг, или иначе казано фалит. Независимо какъв ще бъде изборът на управляващите в Каракас крайният резултат ще бъде еднакво неблагоприятен за местната валута и златна мина за открилите къси позиции спекуланти. А те със сигурност не са малко.
В края на годината се очаква спекулантите да засилят активността си в Западна Европа. Оптимистичните оценки за успеха на Европейския валутен съюз, стартиращ на първи януари 1999 г., нежеланието на британците да заменят паунда с еврото, инфлационният потенциал и прегряващата икономика на Обединеното кралство са все фактори, предполагащи корекция на силната британска лира. Още една британска особеност - изтеглянето на паунда през 1992 г. от решетката от двустранни граници на колебания на централните курсове на валутите на Европейския валутен механизъм (ЕВМ), превръща Великобритания в Мека за валутните спекуланти. Системата на ЕВМ гарантира съвместните валутни интервенции на 13-те централни банки, чиито валути формират ЕВМ, а от началото на следващата година вече три - Европейската централна банка (ЕЦБ) и централните банки на Гърция и Дания, в случай че колебанията в централните курсове на валутите в ЕВМ надвиши 15% в някоя от двете посоки. Ако спекулантите решат да атакуват паунда, ще срещнат противодействието единствено на Bank of England. Освен ако 11-те първоначални обитатели в евро - зоната, прекалено заети да поддържат в разумни граници безработицата и темповете на икономически растеж, лишени от инструментите на монетарната политика и промените в разменните валутни курсове, разчитайки за това само на фискалната политика и структурните промени, не дадат мандат на ЕЦБ да защитава валутата на евентуалния бъдещ член (най-рано през 2002 г.) на евро-обществото - Обединеното кралство. Още през май изтече информация, че хедж-фондовете на Джордж Сорос, с много добри спомени от британската лира през 1992 г., когато сринаха току що излязлата от ЕВМ национална парична единица на Великобритания, са открили къси валутни позиции с паунда в очакване на поевтиняването на британската валута в първите седмици на 1999 г. Не е известен грях, останал неприписан на валутните спекуланти. Етикетът "спекулант", пък бил той и валутен, предпазва от неудобство желаещите да употребят думата мошеник. Истината обаче е, че те са просто коректив на слабата финансова политика.
Накратко
Няма подадени оферти за участие в конкурса за приватизацията на 57% от капитала на Оловно-цинковия комплекс - Кърджали, съобщи пресцентърът на Агенцията за приватизация. Според условията на конкурса началната офертна цена беше 19 млн. долара. Очаква се при обявяването на следващ конкурс цената да бъде намалена.
Дружеството "Брюмастерс холдинг лимитид", свързано с основния акционер на "Загорка", "Брюинвест", спечели търга за 4.27% от капитала на софийската пивоварна "Ариана". Купувачът се оказа единствен кандидат в наддаването за остатъчния дял. Цената, по която предстои да се сключи сделката, е 170 хил. долара. Шестдесет и седем процента от капитала на "Ариана" бяха раздържавени по линия на масовата приватизация, като след третата тръжна сесия най-големи пакети придобиха "Доверие", "България" и "Мелинвест". По-късно "Брюинвест" придоби през борсата мажоритарен пакет от капитала на "Ариана".
Агенцията за приватизация сключи договора за продажбата на 25% от капитала на стъкларския завод "Китка" - Нови пазар, на работническо-мениджърското дружество "Китка 1". Цената на сделката е 802 590 долара. Купувачът ползва полагащото му се по закон право на десетгодишно разсрочено плащане, като 10% са платени в деня на подписване на договора, а остатъкът ще бъде издължен наполовина в брой и наполовина в държавни дългосрочни облигации. Шестдесет и седем процента от капитала на "Китка" бяха раздържавени чрез масовата приватизация, 1.4% са предвидени за удовлетворяване на реституционни искове, а 6.6% - за продажба при облекчени условия.
Ъруин Брейч, кандидат-купувачът на "Химко" - Враца, напусна България, без да докаже правата си на собственик върху плевенската рафинерия "Плама". Брейч прекрати резервацията си за 21 август без обяснения, съобщиха от хотел "Шератон". Не е изключено канадският инвеститор от индийски произход отново да се върне, след като посети петролната рафинерия в Констанца, Румъния, която също обяви, че възнамерява да купи.
Промишленото министерство обяви през изминалата седмица конкурс за избор на инвестиционен посредник за публично предлагане на фондовата борса на акции от четири промишлени дружества. Пакетите, които предстои да бъдат пуснати на борсата, са 24% от капитала на "Месокомбинат" АД - Казанлък, 14% от капитала на "Филтекс" АД - Казанлък, 20% от капитала на "Краностроене" АД - Айтос, и 0.8% от капитала на "Кристал" АД - Велинград.
Министерството на промишлеността закри процедурата за приватизация на "Текстилмаш" ЕООД - с. Венец и прекрати процедурата за приватизация на "Ремел" АД - Елена. И в двата случая като основание за заповедите се посочва чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизацията - разпоредбата, която определя кой трябва да бъде приватизиращият орган.
"Aз ще стана канцлер!"
Бон, пролетта на 1982 г. Само няколко месеца по-късно християндемократът Хелмут Кол става канцлер на Германия. Неколцина млади депутати от Бундестага приключват среднощната си сбирка в една от известните бонски кръчми с разходка покрай канцлерството. Един от тях, все още неизвестен социалдемократ от последните редици на парламента, се хваща за решетките на оградата и изкрещява в посока към канцлерството: "Аз искам да вляза там! " Никой не взема думите му насериозно, дори и когато младият мъж доста трезво, в контраст с общото настроение повтаря убедено: "Аз ще стана канцлер, ще видите! ".
16 години по-късно, 54-годишният Герхард Шрьодер, отдава дръзката си закана по-скоро на приповдигнатото настроение след бонската кръчма. И все пак Шрьодер не отрича, че не след дълго канцлерският пост се превръща от импулсивно желание в осъзната цел на живота му. Той рядко говори за шестте години в Бундестага, може би защото те не коронясват с нищо съществено кариерата му. През 1986 г. Шрьодер се връща там, откъдето е тръгнал - в провинция Долна Саксония. С невероятния си усет за успех вече не съвсем младият адвокат знае къде може да покаже способностите си. "Успея ли там, никой друг пост не би могъл да ми се опре", казва на времето Шрьодер по повод на амбициите си за министър-председателския пост в провинция Долна Саксония. Шрьодер го спечелва, но след четири години упорита борба, не само срещу политическите си противници от християндемократическия съюз. Много от съпартийците му - социалдемократи не могат да преглътнат нито демонстративно изразеното му желание за власт, нито концепциите му за управление. Един стар призив от младежките години, прекарани в организацията на младите социалисти, преследва Шрьодер неизменно и бележи кариерата му като борба на два фронта: срещу политическия противник и срещу част от "своите".
С този лозунг в началото на 70-те години лявото крило в съюза на младите социалисти се опитва да намали влиянието на Шрьодер в организацията, чийто председател е той. И макар да принадлежи към поколението, което остава в историята като "непокорните млади от бурната 68-ма", Шрьодер има твърде малко общо с революционния възторг на връстниците си. За разлика от тях той не преживява вътрешен конфликт, предизвикан от сблъсък между поколенията и не чувства необходимост да се оттласне от политическото минало на родителите си и буржоазното им настояще. Роденият през 1944 г. Герхард едва ли помни баща си, обикновен помощен работник, който загива на фронта. След войната майка му чисти чуждите къщи, за да отгледа шестте си деца. Години по-късно при неизменния въпрос за причините за политическите му пристрастия, Шрьодер заявява, че дължи много на майка си, наричайки я "родена социалдемократка". За семейство, което се чуди как да върже двата края, образованието е лукс. Шрьодер завършва средно образование, после учи занаят при търговец на железария, работи като търговски служител и едва на 22 години успява да навакса пропуснатото - полага зрелостен изпит и започва да следва право. 10 години по-късно му е позволена адвокатска практика в Хановер, провинция Долна Саксония. Страхът, че е изпуснат поредния шанс, че отново ще му се налага да наваксва, е може би една от причините за честолюбието, амбициозността и желанието за себеизява, с които Шрьодер и до днес предизвиква.
Той не само не се страхува от конфликти, но и сякаш е в природата му да ги предизвиква и... често да ги разрешава в своя полза. Шрьодер в никакъв случай не е добрият партиен войник, който изпълнява заповеди. Той предпочита сам да определя поведението си, съобразявайки се с тези, които са го избрали, а не с партийното ръководство. През 1992 г. Шрьодер не се съгласява с разпоредения от партийната централа отпор на данъчните промени, предложени от федералното правителство. Той заедно с няколко съмишленици предизвиква ожесточена дискусия срещу опита на лявото крило в социалдемократическата партия да отхвърли участието на Бундесвера в международни умиротворителни сили. Благодарение на него се стига и до така наречения енергиен компромис между политици и индустриалци по повод на атомните електроцентрали във федералната република. И въпреки че нерядко губи, Шрьодер все пак успява да използва дори и провала си за трамплин.
Необичайният телефонен поздрав до Шрьодер идва от страна на Оскар Лафонтен, председателят на социалдемократическата партия, малко преди окончателното обявяване на резултатите от последните парламентарни избори в провинция Долна Саксония през март тази година. Изборната победа на социалдемократите решава съдбата на Герхард Шрьодер и той става кандидат за поста, към който се стреми години наред. Оскар Лафонтен не му е вече опонет за канцлерската кандидатура сред социалдемократите и Шрьодер високо оценява жеста с телефонното обаждане. И има защо. Министър-председателят на Долна Саксония често става повод за разигравани в социалдемократическата партия драми, които спокойно могат да минат под заглавието: "Укротяване на опърничавата". Резултатът: Шрьодер често е на наказателната скамейка, но никога - в сянка. Конфликтите му с Лафонтен, а по-късно и с Рудолф Шарпинг, председателя на социалдемократическата фракция в Бундестага захранват често апетита на медиите за сензации. Шрьодер има възможност да стане кандидат на социалдемократите за канцлер още през 1993 г., но шансът се изплъзва между пръстите му, не на последно място и заради стряскащата му самоувереност и язвителност, демонстрирани спрямо партийното ръководство. Обявеният за кандидат-канцлер Рудолф Шарпинг обаче изгубва изборите през 1994 г. и Шрьодер не пести директните си критики за способността му да изведе социалдемократите от опозиция. Тези критики го сближават отново със стария му опонент Лафонтен и така Шрьодер за пореден път доказва известната си максима , че "съюзяването в политиката не е трайно приятелство, а ограничено във времето споразумение".
Дали използва околните като стъпала към постигането на собствените си цели? "Възможно е да съм използвал някои хора и самообвиненията ми идват често твърде късно", признава в момент на откровение Шрьодер. Впрочем за него казват, че има повече успехи, отколкото приятели. А според него самия, за да имаш приятели е нужно време, с което той не разполага. В интервю за нощен радиоблок на въпроса "Имате ли приятели? ", Шрьодер след дълъг размисъл отговаря: "Да, мисля че имам един".
Социалдемократът -технократ, чиято политическа гъвкавост понякога опира до пределните граници на лоялността, все пак остава верен на убежденията си. Социална справедливост, нови работни места и отворена световна икономика са кодовите думи в предизборната му програма. Континюитет е основният принцип, който ще остави и занапред непроменени основите на германската външна политика. "Консенсус е думата, която отваря вратата към бъдещия модел на нова Германия", казва кандидат-канцлерът и тезите му са изумително близки до тезите на Тони Блеър. Прилика, която Шрьодер обича да чува, може би примамен от вкуса на успеха. Едва ли обаче е само това - по-скоро прагматизмът сближава двамата политици и ги кара да произнасят и неприятни истини. И Шрьодер, и Блеър останаха извън лагера на въодушевените привърженици на новата европейска валута. С типичния си хаплив език Шрьодер дори предрече опасността от превръщането й в "недоносче".
"Реториката му е по-модерна от политиката, която води", казват противниците му, за които предпазливостта на Шрьодер спрямо еврото е в противоречие с прокламираните му цели. Едно е със сигурност вярно - Шрьодер има дар слово и умее да привлича медиите. Модерният политик Шрьодер знае, че "успех без посредничеството на медиите не е успех". Той търси чрез тях възможно най-широка публика, дори и когато става дума за личния му живот. Разводът с третата му жена и взаимните им нападки се превърнаха в любим обект на медиите, също както и женитбата му с 20 години по-младата журналистка Дорис Копф, само месеци преди началото на решаващата битка за канцлерския пост.
САЩ обявиха война на тероризма
Америка отвърна на предизвикателството на арабския тероризъм и нанесе ракетни удари по обекти, считани за бази на ислямски фундаменталистки терористични организации в Афганистан и Судан. Ефектът от американските ракетни нападения обаче тепърва ще бъде подлаган на анализи и коментари. Показната наказателна операция постигна целите си и демонстрира решителността на САЩ да се справят за в бъдеще с предизвикателствата, отправяни им от амбициите на регионални лидери, както и потвърдиха очакванията, че няма да позволят влиянието им в Близкия Изток да бъде намалено.
Световната общност се раздели на две в оценките си за американските действия. Традиционните външнополитически партньори на САЩ подкрепиха действията им, докато повечето страни от арабския свят подложиха на унищожителен поток от думи американските нападения.
В Русия Елцин, за когото международните събития не са приоритетни понастоящем, не одобри действията на САЩ. Според него Вашингтон е трябвало да проведе преговори с всички засегнати от конфликта страни, но това не е било направено. Тонът на руския президент беше смекчен от неговия говорител, който заяви, че САЩ и Русия плават в една лодка, що се отнася до борбата срещу световния тероризъм. По всяка вероятност развитие по темата ще има на срещата на двамата големи през септември в Русия. Реакцията на Москва обаче е съвсем обяснима на фона на традиционно афишираното от Русия противопоставяне на американската политика в Близкия Изток и арабския свят.
Реакцията на Китай беше неутрална. В декларация на външното министерство се казва, че отговорът на САЩ на бомбените атаки трябва да бъде съгласуван с принципите на международното право, като липсва коментар дали САЩ са нарушили тези принципи. Официалната реакция на най-гъсто населената мюсюлманска страна Индонезия беше индиректно критична. В декларация на външното министерство се казва, че Индонезия осъжда всяка форма на тероризъм, въпреки че при борбата с терористите не е съгласна с интервенция срещу суверенни нации. Израелският министър-председател Нетаняху каза, че приветства американското решение за атаки по терористични бази в Судан и Афганистан, а израелски дипломати окачествяват бомбените атентати като заплаха за целия свободен свят. Либия и Ирак застанаха против САЩ, като в декларация на официалните иракски власти се казва, че Ирак е готов да сътрудничи на всички арабски и международни усилия за противопоставяне на враждебната политика на САЩ. Според Ирак САЩ продължават да водят престъпна политика по отношение на арабския свят и в частност по отношение на самия Ирак. Както можеше да се очаква Великобритания, Германия и Австралия подкрепиха САЩ, а японският премиер Кейзо Обучи каза, че разбира мотивацията на САЩ да нанесат ракетните удари, но че оценки могат да се дават едва след като бъде получена повече информация за атакуваните цели и за начина, по който са били извършени атаките. Пакистан и Куба осъдиха американските ракетни удари като действия против териториалната цялост на двете ислямски държави, а Саудитска Арабия направи своето първо официално изявление в понеделник, като заяви че на тероризма трябва да се противостои със съгласувани действия на международната общност и под егидата на ООН.
Междувременно САЩ потвърдиха, че искат започване на разговори с Афганистан относно Бин Ладен и други терористични групировки, след като Афганистан вече отхвърли подобно предложение след ракетните удари срещу бази на терористи на негова територия. САЩ ще обсъдят евентуално сътрудничество с ООН за официално разследване на нанесените от тях ракетни удари срещу химическите заводи в Судан. Освен това официални американски източници заявиха, че са абсолютно сигурни, че атаките са попаднали в планираните цели - подозираните нелегални химически заводи на терористични групировки - като американското правителство е убедено, че действията му са били съобразени с нормите на международното и вътрешното право, но въпреки това е готово да обсъди всяко формално запитване относно предприетите ракетни нападения.
В понеделник СNN разпространи информацията, че направените секретни проби в разрушения химически завод в Судан са показали наличието на химически продукт много близък до нервнопаралитичния газ. Судан бе една от малкото благоразположени към Ирак държави по време на войната в Персийския залив през1991 г. Според "Ню Йорк Таймс" след края на войната в залива Судан се съгласява на негова територия да бъдат монтирани инсталации, които да бъдат използвани от Ирак за производство на химическо оръжие, в замяна на икономическа помощ от Ирак. Ирак и Иран са страните с най-близки отношения със Судан в арабския свят. Суданското правителство настоява, че атакувания от американците химически завод е бил използван единствено за производство на лекарства. Дипломати и членове на бившето суданско правителство обаче твърдят, че в Судан са се произвеждали химически оръжия, но не е абсолютно сигурно кой от няколкото завода с химическо оборудване е бил използван за тази цел. Според американски дипломат САЩ знаели за съществуването на химическите инсталации отскоро и са атакували завода в Хартум, защото са имали доказателства, че в него се произвежда нервнопаралитичен газ VX. Суданското правителство постоянно е обвинявано, че дава убежище на терористични организации и това е една от причините за обтегнатите отношения на Судан със съседен Египет и със Саудитска Арабия. Отношенията между Судан и САЩ се развалиха, когато през 1989 г. на власт в африканската държава дойде ислямски военен режим, а американското посолство бе закрито през 1996 г. Оттогава Судан е една от държавите обявена, в списъка на Държавния департамент за поддържаща тероризма.
В началото на седмицата американският държавен секретар Мадлин Олбрайт каза на редовния брифинг на Държавния департамент, че американските атаки са постигнали целите си и са разбили съоръженията и терористичната организация на бин Ладен. Според нея САЩ и американските граждани са изложени на дългосрочна заплаха от терористични нападения и според параграф 51 от Устава на ООН САЩ имат право на самозащита при подобна опасност. Самозащитата е и официалният мотив за предприетите ракетни атаки срещу терористичните бази. Олбрайт каза още, че САЩ възнамеряват да дадат ход на дългосрочна стратегия за борба с тероризма. Американските власти възнамеряват да търсят международно сътрудничество в своите действия, но Олбрайт изрично потвърди, че САЩ ще предприемат едностранни действия срещу терористични групировки тогава, когато са застрашени американските интереси.
След края на войната в Персийския залив Джордж Буш обяви, че се утвърждава нов световен ред, основан на принципа на неизменна съпротива срещу агресията. Това даде основание анализаторите в областта на международните отношения да започнат теоретичен спор по две тези - за възхода или упадъка на Америка. Сегашните атентати и последвалият американски отговор ще бъдат дълго коментирани и може би ще намерят място в книгите и анализите на водещите специалисти в областта на международната политика. Доста от тях експлоатират под една или друга форма тезата за упадъка на Америка и свиването на влиянието й в глобален мащаб. В средносрочна перспектива обаче проблемна не е "голямата битка" за световна хегемония, която Америка ще изгуби или спечели. Опасностите идват от пораженията, които може да нанесе "малката война". жертви ще станат отделните индивиди, а целта й е нарастване на несигурността в глобален мащаб.
По друг начин стоят нещата обаче, когато става въпрос за защитата на ценностите и принципите, които САЩ се опитва да наложи като стандарти в международната политика. Твърде вероятно е настъплението на международния тероризъм (ако то се състои) да направи проблематична, ако не и невъзможна защитата им в световен мащаб. Нарастването на несигурността и заплахата за човешкия живот контрастират с всякаква идея за примат на човешките права или ограничения пред използването на някои видове оръжия. Увеличаването на насилието в ежедневието на хората в глобален мащаб поражда амбиции и желания за преосмисляне на демократичните принципи въобще. Това с най-голяма сила важи за неукрепналите и неразвити демокрации, които са податливи в една или друга степен към използване на насилие като начин за решаване на икономически и социални проблеми от национален мащаб. Несигурността може да дестабилизира ежедневните социални дейности и нормалното функциониране дори на развитите западни общества, които притежават силни възможности за саморегулация и собствени вътрешни ресурси. Световният тероризъм не може да се изправи срещу САЩ лице в лице, но може да заложи на стратегия, имаща за цел да постави под съмнение американската визия за глобален международен ред и способността на САЩ да водят безбройни "малки войни", за да го защитят. В този случай ще са нужни усилията не само на страните от развития свят, но и на цялата международна общност, за да бъде защитена каузата на сигурността. Въпросът е дали САЩ, въпреки икономическата и военната си мощ, притежават достатъчно влияние и ресурси, за да убедят страни, които традиционно не подкрепят повечето американски инициативи, да поведат кръстоносен поход срещу тероризма.
Затварянето на губещите предприятия - рунд (пред)последен
Правителството започва да затваря губещи държавни предприятия по списък. Според източници от кабинета това е една от последните договорености с Международния валутен фонд. Става въпрос предимно за предприятия от списъка за изолация. Преди заседанието на борда на директорите на МВФ, на което ще се одобрява тригодишното споразумение с България, трябва да е ясно какво ще стане с изолираните предприятия от група Б. "Направихме подробен доклад под модерната форма, наречена матрица, за това какво ще стане с предприятията в изолация.
Знаете, че правителството прави всичко възможно да не прибягва до ликвидация, но за някои предприятия това е неизбежно", заяви вицепремиерът Александър Божков на специалната пресконференция, на която отчете изпълнението на предварителните условия за тригодишното споразумение.
Като задължително условие за четвъртото стенд-бай споразумение с МВФ през пролетта на 1996 г. тогавашното правителство на Жан Виденов одобри списъци с 64 предприятия за ликвидация и със 71 за изолация. Изолираните бяха разделени в две групи - група А, в която влизаха 30 инфраструктурни дружества, които е невъзможно да бъдат закрити. Както и 41 големи предприятия в група Б, които получиха последен шанс или по-скоро отсрочка. Те трябваше или да бъдат приватизирани до края на 1998 г., или дотогава да бъдат закрити. До момента от тях са приватизирани осем, а ликвидирани или обявени в несъстоятелност - шест.
През 1997 и началото на 1998 г. обаче бяха сключени договори с приватизационни посредници, които изтичат през 1999 г. Това накара МВФ и Световната банка да преразгледат програмите си и да отстъпят с още шест месеца, до средата на следващата година. Осведомени твърдят, че този път шефката на мисията на фонда Ан Макгърк е твърдо решена да не отстъпва след 30 юни 1999 г. Според окончателните намерения на правителството, които са изпратени във Вашингтон, предприятията в изолация от група Б са разпределени в четири групи. В първата са предприятия, които ще бъдат ликвидирани до края на годината, във втората - такива дружества, които, ако не бъдат приватизирани до 31 декември, ще бъдат закрити на 1 януари 1999 г. В третата група са предприятия, които със сигурност ще се продадат до края на тази година, а четвъртата - които остават до средата на 1999 г., докогато, ако не бъдат приватизирани, ще трябва да се ликвидират. По информация от Министерството на финансите в първата група влизат три предприятия, във втората - пет, в третата - четири, а в четвъртата - 15. В предприятията от първата група работят около 5000 души, а във втората - над 6000. За тези от първа група е почти сигурно, че не могат да бъдат приватизирани, въпреки че част от тях имат приватизационни посредници.
Списъците за изолация бяха създадени до голяма степен по политически причини. Едва ли някой трезвомислещ икономист би допуснал, че губещи предприятия ще успеят да излязат от калта без свежи пари от банков кредит. Много от първоначално набелязаните за ликвидация едва ли не в последния момент влязоха в списъка за изолация. До голяма степен това стана под натиск от депутати, които защитаваха заетостта в регионите си.
Проблемът със сегашните списъци също ще бъдат депутатите по места, които се очаква да направят всичко възможно да забавят затварянето на предприятията. В началото на лятото правителството под натиск от местното СДС отпусна 1 млрд. лева безлихвен кредит на "Видахим", които трябваше да помогнат на видинското предприятие да заработи. До ден днешен обаче това не е станало.
При всички положения бюджетът повече не може да си позволи да поддържа губещи предприятия. През 1997 г. те изкуствено излязоха на печалба, но нещата си дойдоха на местата през 1998 г., когато предприятията в изолация, както и повечето държавни и общински предприятия, реализираха загуби.
Предприятия от група Б по закона за финансово оздравяване.
Шефовете на "Ем Джи Елит холдинг" свикват поредно общо събрание
На 3 септември в зала 3 в НДК е насрочено извънредно общо събрание на акционерите на "Ем Джи Елит холдинг", бивш приватизационен фонд "Мултигрупелит". В съобщението за събранието, обнародвано в Държавен вестник, е посочено, че събранието се свиква от акционери, притежаващи повече от 10% от акциите на дружеството. Между изброените акционери фигурират имената на шефа на Кредитна банка Ивайло Божков, представителя на Мултигруп в Бургас Янчо Патриков и на още 27 физически лица, повечето от които са бодигардове и служители на Мултигруп. В дневния ред на събранието са включени въпроси за изменение на устава на дружеството и промяна в броя и членовете на надзорния съвет. От управителния съвет на холдинга заявиха, че нямат информация за събранието, защото то е свикано по инициатива на акционери, а не на управителния орган на дружеството. За коментар по въпроса не беше открит и шефът на Кредитна банка Ивайло Божков, който е в безсрочен отпуск.
Причината за свикването на общото събрание най-вероятно е укрепване на позициите на управителните органи, избрани на последното общо събрание. Това събрание се проведе в началото на юли и беше свикано чрез Държавен вестник от управителния съвет, който преди това беше сменен по време на преврата на Радослав Ненов. По-късно хората на Ненов опитаха да го отложат за 8 март 1999 година, но събранието все пак беше проведено. Практически така Илия Павлов върна загубените си позиции. От юридическа гледна точка обаче вписването може лесно да бъде обжалвано и се обжалва, което е истинската причина за свикването на сегашното събрание. Все пак не е ясно доколко и сегашното събрание е легитимно и доколко пълномощните, събрани от акционери чрез клоновете на Кредитна банка, с цел гласуване на предишното общо събрание, могат да бъдат правно основание за свикване на ново общо събрание. Според Закона за ценните книжа и наредбата за пълномощните към него пълномощните са изрични и важат единствено за посоченото общо събрание. Досегашното развитие на конфликта "Ем Джи Елит" обаче ясно показва, че за регистрация на решения от общи събрания в съдебните регистри решаващо влияние има влиянието в съда, а не правните норми. А да се обжалват решения на съда е толкова бавна процедура, че излиза че е по-добре да имаш решение на съда, макар и незаконно, отколкото законно да се бориш за истината. В случая с фонда на "Мулти" силите се уравновесяват, защото и двете страни успяват да впишат всякакви незаконни решения в съда.
В сегашния надзорен съвет на холдинга влизат трима души - Илия Павлов, Лилия Христова и Николай Вълканов. Изборът на Лилия Христова като член на надзора се оспорва от акционери на холдинга, близки до бившия член на надзора и вицепрезидент на Мултигруп Радослав Ненов. Основанията за исковата молба от акционери, внесена в Софийски градски съд на 13 юли тази година, са, че Христова е била член на управителен орган на дружество, обявено в несъстоятелност по съдебен път, и като такава няма право да заема длъжност в управителен орган на друго дружество. Дружеството в несъстоятелност, визирано в молбата, е "Балканбанк" АД, обявена в несъстоятелност от 31. Х.1996 г. Според Търговския закон лица, които са били членове на управителен или надзорен орган на дружество, което е обявено в несъстоятелност, нямат право да заемат отново такива длъжности, ако са останали неудовлетворени кредитори на дружеството. Според юристи за такава искова молба има основания, но въпросът дали има неудовлетворени кредитори на дружество, обявено в несъстоятелност, става ясен след разпределението на осребреното имущество и приключване на производството по несъстоятелност. Процедурата по несъстоятелност обаче може да се проточи достатъчно дълго и въпреки че най-вероятно неудовлетворени кредитори ще останат, дотогава формално Лилия Христова може да заема тази длъжност. По исковата молба съдът ще се произнесе в средата на януари. Дори при установяване на нищожност на вписването, малко вероятно е заедно с това да бъдат обявени за нищожни и сделките, подписани от сегашното ръководство. Съдебният маратон на двете страни в дълго проточилия се конфликт досега е поднасял достатъчно изненади, за да се приемат всякакви прогнози за сигурни.
Само РМД е подало оферта за Варненската корабостроителница
Купувачът на Русенската корабостроителница чака потвърждение от Агенцията за приватизация
До изтичането на крайния срок на 3 август е получена само една оферта за Варненската корабостроителница, съобщи през изминалата седмица Анджей Шафернакер, управител на Ди Еф Си (DFC) - посредник за продажбата на Русенската, Бургаската и Варненската корабостроителница. Офертата е на работническо-мениджърското дружество (РМД). Първият етап от преговорите с работническото дружество ще започне през тази седмица, каза консултантът по приватизационната сделка.
"Можехме да удължим срока за подаване на оферти или да приемем единствената оферта. Решихме да направим второто. След предстоящите промени в закона за приватизацията РМД ще може да купи предприятието, но без да има право на разсрочено плащане. Причината е, че се очаква Варненската корабостроителница да бъде включена в списъка на предприятия, за които няма да се допуска разсрочено плащане", заяви управителят на Ди Еф Си. Според него в Източна Европа вече има прецедент мениджърски екип да придобие корабостроителница. Такъв бил случаят в Щечин, но купувачът представлявал консорциум на РМД с финансови и промишлени компании. "Към Варненската корабостроителница все още има интерес от потенциални инвеститори. Възможно е мениджърското дружество да направи консорциум с някои от тях", каза още Шафернакер. Според него не е изключено да се стигне до рестартиране на приватизационната процедура за Варненската корабостроителница и до обявяване на нов срок за набиране на оферти, ако предложението на РМД не се окаже достатъчно добро.
Все още очакваме потвърждение от Агенцията за приватизация за избора на купувач за Русенската корабостроителница, каза Шафернакер. Заради липсата на потвърждение словашката фирма "Словенски Лоденице" (СЛК), която беше обявена от Ди Еф Си за избран купувач на Русенската корабостроителница, прекрати проучването на предприятието и изтегли от Русе съвместния си екип с "Делойт и Туш" (консултант на СЛК по приватизационната сделка). СЛК ще има право да продължи проучването си на място, след като (и ако) АП потвърди избора на купувач.
Причината за забавянето е, че АП е поискала допълнителна информация за двамата кандидати за Русенската корабостроителница - избраника СЛК и немския консорциум H+S. Според Шафернакер агенцията е получила исканите данни, но те не променят анализа на офертите и крайния резултат. Избраният купувач още не е утвърден, защото изпълнителният директор на АП Захари Желязков е в отпуск, а заместниците му отказват да поемат отговорност за решението.
"Разбирам нежеланието на АП да подписва приватизационен договор с избран от нас купувач, без да се е запознала с подробностите по сделката", коментира Анджей Шафернакер. Той допълни, че изчакването на потвърждение от агенцията ще забави сделката с около две седмици спрямо предварителните разчети на Ди Еф Си. "Надявам се решението на АП да не се забави твърде дълго, защото все пак има граница за търпението на чуждестранните инвеститори", каза още Шафернакер.
Бургаската корабостроителница вероятно ще бъде приватизирана последна от трите предприятия. Причината е, че в обявения срок за подаване на оферти - 10 август, не е постъпило нито едно предложение от потенциални купувачи. Има интерес от Скандинавия, но инвеститорите засега не са готови да подадат оферта, съобщи Анджей Шафернакер. Той допълни, че Ди Еф Си предвижда най-напред да се разбере с потенциалния купувач (но не по-късно от края на октомври) и след това да обяви нов срок за подаване на оферти. Другата причина за отлагането на сделката с Бургаската корабостроителница е, че част от нейните активи - кейове и кейови стени, подлежат на концесиониране. Според управителя на Ди Еф Си трябва да се направи актуална оценка на тези активи и те да бъдат извадени от баланса на дружеството преди приватизацията.
IFC подготвя следприватизационно финансиране на "Целхарт"
През септември бордът на директорите на Международната финансова корпорация (IFC), която е от структурата на Световната банка, ще разгледа проект за финансиране на хартиения завод "Целхарт" - Стамболийски. Ако проектът бъде одобрен, IFC ще отпусне на предприятието финансиране в общ размер от 16.5 млн. долара, от които 15 млн. долара под формата на заем, а останалите 1.5 млн. долара - като цена за придобиване на акционерно участие. Финансиране в същия размер се очаква да бъде осигурено и от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Проектът за "Целхарт" е част от политиката на IFC за подпомагане на приватизационни проекти и следприватизационно финансиране. Бордът на директорите на корпорацията одобри през пролетта на тази година първия подобен проект за България - финансиране за модернизация на оборудването в "Девня цимент" (собственост на испанската група "Инисиативас естратехикас").
Инвестициите на IFC и на ЕБВР в "Целхарт" също са в рамките на проект за модернизиране на производственото оборудване. Стойността му е 42 млн. долара. Целта на проекта е заводът да стане конкурентоспособен на международния пазар на хартиени изделия и да увеличи обема на продукцията за износ. Като косвен резултат от проекта се предвиждат откриване на нови работни места и привеждане на работата на завода в съответствие с екологичните норми на Световната банка.
Турският "Ъшъклар холдинг" (Isiklar Holding) купи мажоритарен пакет от "Целхарт" чрез фондовата борса в края на миналата година. Впоследствие "Ъшъклар" успя да получи пълен контрол върху управлението на предприятието, като придоби 67% от акциите след увеличение на капитала. Преди две седмици "Ъшъклар" купи и остатъчния държавен дял в "Целхарт".
В момента хартиеният завод в Стамболийски работи с по-малко от половината си капацитет и произвежда около 40 хил. тона хартия годишно. Проектната мощност на "Целхарт" е за производство на 45 хил. тона пулп (хартиена каша), 55 хил. тона хартия и до 120 млн. броя хартиени чувала.
Според запознати "Ъшъклар холдинг" има амбицията да постигне пълно натоварване на производствените мощности. За целта турската компания е водила преговори със земеделското министерство за получаване на концесия върху горска площ за период от няколко години. Намерението е било "Ъшъклар" да получава суровина чрез т.нар. прочистване на гората и след изтичане на концесионния срок да я предостави обратно на държавата в състояние, съобразено с европейските стандарти за горски площи. Идеята обаче се оказала неосъществима поради юридически пречки, залегнали в наскоро приетия Закон за горите. В момента "Целхарт" купува дървесина от държавата в рамките на планираната държавна сеч, но суровината не е достатъчна за натоварване на производствените мощности. По тази причина мажоритарният акционер "Ъшъклар холдинг" планира разширяване на капацитета за преработка на вторични суровини.
Приватизацията в МП ще се преструктурира
В Министерството на промишлеността (МП) отново ще има структурни промени в звената, които отговарят за приватизацията, съобщи добре осведомен източник. Досегашните отдели за предприватизационна подготовка, оценителска дейност и трите отдела "Сделки" ще бъдат обединени. По всяка вероятност самостоятелно ще остане само звеното "Следприватизационен контрол". Идеята е приватизационните експерти да сформират екипи, които да работят по определена сделка от откриването на процедура за приватизация до сключването на договор с избрания купувач. Промeните са по примера на Агенцията за приватизация, където от юли служителите работят на екипен принцип. През пролетта в МП вече имаше една структурна промяна чрез кадрово разместване между приватизационните отдели. Целта според представители на министерствата беше да се избегне несъвместимост (или прекалена съвместимост, която допринася за корупция) между шефове и подчинени.
Предстоящата реорганизация се приема като предпоставка за увеличаване на сделките на министерството. Според запознати през следващите месеци МП предвижда рязко ускоряване на приватизацията чрез множество открити процедури за приватизация и бързо финализиране на сделките. Това личи и от факта, че само през изминалата седмица министерството всеки ден публикуваше в избрани централни всекидневници цели страници с решения за откриване на процедури за приватизация, удължаване на срокове за подаване на оферти и определяне на методи за продажба.
Продажбата на текстилния завод "Витоша - 47" може да се провали
Текстилният завод "Витоша - 47" най-вероятно ще бъде обявен в несъстоятелност, съобщи добре осведомен източник. Това се очаква да стане въпреки усилията на "Райфайзен инвестмънт" (посредник за продажбата на предприятието) да сключи сделка със стратегически инвеститори. Причината е, че "Витоша - 47" има големи задължения, целият размер на които е станал известен в хода на преговорите с кандидат- купувачите. Общият размер на задълженията е 7.5 млн. долара и тази сума значително надхвърля размера на активите на дружеството. На практика това означава, че стойността на "Витоша - 47" е отрицателна. Дружеството има дългове към обявените в несъстоятелност Минералбанк, Първа частна банка, към Булгарлизинг и по Закона за уреждане на необслужваните кредити.
Според неофициална информация от Агенцията за приватизация, след като първият купувач се отказа от сделката, "Райфайзен инвестмънт" вече близо месец води преговори с втория класиран кандидат. Той е консорциум между бившия приватизационен фонд "Света София" и българската частна фирма за производство на облекла "Сивен". Тъй като е много вероятно и тези преговори да приключат с неуспех, може би последната възможност за "Райфайзен инвестмънт" да успее да продаде предприятието е, ако постигне договореност с РМД, което е класирано трето сред петимата кандидати, подали оферти. Работническото дружество се ползва с подкрепата на висши държавни чиновници според източника, но не е ясно доколко и то е в състояние да постигне договореност с кредиторите.
Преговорите с първия класиран купувач - консорциумът "Алердинк инвест", се провалиха, след като не се постигна разрешение на проблема с дълговете на "Витоша - 47". Членове на консорциума бяха "Амбианс" и "Мейфайф", холандски текстилни фирми (клиенти на "Витоша - 47", които имат възложени, но неизпълнени от завода поръчки), три финансови институции и няколко физически лица. Консорциумът беше създаден единствено с цел участие в приватизацията на текстилния завод. Консорциумът "Алердинк инвест" предлагаше да купи "Витоша - 47" за един долар и да плати 3 млн. долара от дълговете на компанията, съобщи пред "Капитал" Христо Попов, управител на консорциума. Офертата на избрания купувач освен това е предвиждала инвестиции за 6 млн. долара през следващите четири години.
"Основната причина за провала на сделката за "Витоша - 47" беше невъзможността да се постигне споразумение за преструктуриране на дълга с Минералбанк, коментира Христо Попов. Той поясни, че АП е посъветвала избрания купувач да преговаря за уреждането на дълговете с кредиторите. Синдикът на Минералбанк обаче заявил, че е по-добре предприятието да бъде обявено в несъстоятелност и че евентуално договаряне за уреждане на дълговете от кандидат-купувача е възможно само със съгласието на съда. Булгарлизинг от своя страна води дело за обявяване на "Витоша - 47" в несъстоятелност. От тримата кредитори единствено ПЧБ е проявила готовност да уреди въпроса с дълга чрез преговори с "Алердинк инвест".
В момента в завода работят около 250 души (за сравнение преди две години броят на служителите е бил близо 1500). Според представители на фирми - партньори на завода, той не изпълнява договорните си задължения към тях. От няколко месеца ръководството на "Витоша - 47" е затруднило двете холандски фирми от консорциума "Алердинк" да изпълняват поети ангажименти към техни партньори. Според запознати заинтересованите страни са правили няколко опита да променят търговската и производствената политика на завода. Стигнало се е дори дотам, че холандския посланик в България, "Райфайзен инвестмънт" и фирма "Сивен" са изпращали писма с оплаквания до министъра на промишлеността Александър Божков.
Акционерите на "Химко" ще получат по четири нови акции
Капиталът на "Химко" да се увеличи със стойността на печалбата за 1997 г., гласува общото събрание на дружеството през миналата седмица. Всеки акционер, който е притежавал акции към датата на провеждане на събранието - 22 август 1998 г., ще получи по четири акции от новата емисия. Нетната печалба за миналата година е в размер на 11.784 милиарда лева. След прибавянето на печалбата основният капитал на врачанския торов завод ще нарасне от 2.725 милиарда лева на 13.625 милиарда лева.
Според баланса за 1997 г., който беше одобрен от общото събрание на акционерите, приходите от дейността на "Химко" са паднали с 32% спрямо тези от 1996 г. Според официалната информация причините за това понижение са неблагоприятната ситуация на международните пазари на торове и повишената цена на природния газ. През април миналата година Китай е наложил забрана на вноса на карбамид в страната, което силно е повлияло на цените на международния пазар, в резултат на което цените на международните пазари на тази стока са паднали с 50%. Високата цена на природния газ, който заводът потребява като основна суровина, също е повлияла негативно на финансовите резултати. През януари 1997 г. "Химко" е плащал по 84 долара за 1000 куб. метра газ, а в момента плаща по 117 долара, съобщиха от дружеството. Според предварителната информация за резултатите от тази година финансовото положение продължава да се влошава и само през първото тримесечие на годината загубата е в размер на 11.179 милиарда лева.
Подобно увеличение на капитала се прилага за пръв път в предприятие с голям брой дребни акционери, придобили акции от масовата приватизация. За тези акционери е важно как точно ще могат да получат полагащите им се акции от новата емисия. Получаването на тези акции може да започне след вписването на решението за увеличение на капитала и обнародването му в Държавен вестник. Все още от "Химко" не са изяснили как точно ще стане получаването на депозитарни разписки, които да отговарят на новата стойност на капитала на дружеството. Раздаването на депозитарни разписки на акционерите не е задължение и на Централния депозитар, който е длъжен единствено да регистрира направените промени. Подобни увеличения на капитала и раздаване на нови акции бяха извършени от някои фондове, които използваха структурите на някои от големите банки за раздаване на разписките.
Накратко
Шуменската консервна фирма "Тропик" ЕАД спира производството си за неопределен срок, съобщиха от дружеството. Причината за спирането е неизпълнение на договореностите от посредническа фирма, която е трябвало да изнесе продукцията за Русия. Според подписания договор шуменското консервно предприятие трябвало да произведе три милиона броя различни консерви. До момента вече има произведени над един милион консерви, но посредниците не са успели да платят нито една от тях. Според посредниците пък истинската причина за неизпълнението на поръчката е в техните руски партньори. За да се уплътнява времето на работещите в "Тропик" ЕАД в момента те са заети да слагат етикети на готовата продукция. Фирмата е подала оферта и в социалното и в здравното министерство за изкупуване на 100 хиляди броя консерви небелени домати, кисели краставички и сливи - от реколта'97.
След приватизацията на радомирската фирма "Тежко машиностроене" броят на работещите в него се е увеличил с около 160 души, съобщиха от дружеството. Произведената продукция за първото тримесечие на годината е за четири милиарда лева, което е равно на цялата произведена продукция за миналата година. Половината от продукцията е изнесена за външни пазари - предимно в Италия, Франция и Германия.
Няма да има гражданско неподчинение в Джебел до общото събрание на кредиторите на българо-германската фирма "Джебел басма 4Ю". Споразумението е постигнато на среща на лидера на КНСБ с тютюнопроизводители от региона. Според тютюнопроизводителите поетите ангажименти за изплащането на предадените на фирмата тютюни от реколта' 97 от правителството са изцяло изпълнени. Констатациите на синдиците на дружеството са, че за година и половина от касата са изтекли над 1. 2 млрд. лева, които с нищо не могат да бъдат погасени. За насроченото на 17 септември т.г. събрание на кредиторите на дружеството тютюноработниците са избрали 6 души, които да ги представляват.
Пернишкият завод "Кристал" подготвя производство на бронирани стъкла, съобщиха от предприятието. Разработката се прави съвместно с частна фирма. Предвижда се да се използват американски материали. След няколко месеца завод "Кристал" ще пусне и ново автомобилно стъкло триплекс, което е по-безопасно при катастрофи. И двете производства са нови за България, уточниха от предприятието.
Заводът за полиамидни влакна към "Видахим" все още не работи
Заводът за полиамидни влакна към химическия комбинат "Видахим" във Видин продължaва принудителния си престой с две седмици поради липса на средства за основни суровини, съобщи изпълнителният директор на дружеството Иван Ванков през миналата седмица. Друга основна причина за невъзможността за възстановяване на производството на завода се посочва и спирането за 10-15 дни на цеха за производство на капролакатам в "Агробиохим" - Стара Загора, който е единствен производител в страната на тази основна за видинския химически комбинат суровина. В средата на миналата седмица заводът за полиамидни влакна трябваше да започне работа след престой от близо един месец. След последната заповед на изпълнителния директор новият срок за пускане на производството е насрочен за 8 септември тази година. В завода работят близо 2000 работници.
През миналата седмица от дружеството съобщиха, че френският производител на гуми "Мишелин" е проявил интерес именно към спрения завод за полиамидни влакна. Към завода интерес вече прояви и испанската фирма "Полиседа", която заяви и намеренията си за започване на пробно производство. Интересът и на двата потенциални купувача е само към тази част от видинския химически комбинат. На 14 август изтече срокът, в който трябваше да бъдат подадени оферти за купуване на държавния пакет акции, представляващ 56% от капитала на "Видахим". Нито една оферта за този пакет обаче не беше подадена в този срок при приватизационния посредник по сделката - английската консултантска фирма "Рес и Ко" (Res & Co).
След изтичането на първия етап от договора между Агенцията за приватизация и посредника, който е за предлагане на завода като цяло, стана възможно предлагането за продажба на отделните обособени части от него. Това според новия изпълнителен директор значително увеличава шансовете за продажба и намиране на сериозни инвеститори. Според него "Видахим" няма никакъв шанс да бъде продаден като цяло предприятие и затова трябва да се направи всичко възможно, докато трае дългата процедура по определяне на цената на отделните части от дружеството, основните производства на автомобилни гуми и влакна да не спрат. За да се подобри реализацията на продукцията, дружеството е увеличило с 2 процента търговската отстъпка за своите дистрибутори и от две седмици тя вече е 9 на сто, съобщи Ванков. С това се цели и увеличаване на приходите от продажби в краткосрочен план, тъй като липсата на оборотни средства е един от основните проблеми за "Видахим", поради режима на изолация, в който се намира. Според Ванков отпуснатите от бюджета един милиард лева субсидия за комбината са били достатъчни за закупуване на суровини, с които да се захрани производството за една седмица. От началото на годината във "Видахим", която е в режим на изолация от 1996 г., са съкратени 700 души, като само за последния месец те са 516. След 15 септември се очакват съкращения на нови 300 работници.
Цените на свободния пазар достигнаха рекордно ниски нива
Акциите на "Булгартабак холдинг" и "Химко" загубиха близо половината от стойността си
Акциите на предприятията с най-голяма пазарна капитализация паднаха на най-ниските си нива от отварянето на борсата в края на миналата година. Падането на цените не отмина и смятаните за най-атрактивни акции на големи тютюневи дружества като "Булгартабак холдинг" и "Благоевград БТ". Те поевтиняха почти наполовина и паднаха по-ниско дори от нивата си от отварянето на борсата. След постоянно падане на цените през цялата седмица в петък акциите на "Булгартабак холдинг" вече се търгуваха на средна цена 36 500 лв. за акция, а тези на най-голямото дружество от системата на холaдинга "Благоевград БТ" - на 48 000 лв. за акция с номинал 1000 лв. В края на предишната седмица акциите на тези две дружества се търгуваха на нива 57 000 - 58 000 лв. за акция.
Според брокери основен продавач на пакетите от тези две активно търгувани предприятия е инвестиционният посредник "Капман". Основният пакет от 7000 акции от "Булгартабак холдинг", прехвърлен на цена 35 700 лв. за акция, е бил на чуждестранен инвеститор. Освен него през последния ден на седмицата бяха продадени и около 1500 акции на холдинга, като по-голямата част от тях са били продадени също от "Капман".
Най-вероятните причини за изчистването на пакета от Булгартабак са конюнктурата на световните пазари и лошите макроикономически данни за страната. Въпреки че прехвърленият пакет представлява по-малко от един процент от капитала на дружеството, минималните обеми, търгувани на фондовата борса, дават възможност за сериозно влияние върху пазара дори и с пакети от 1000 акции, които са достатъчни за удовлетворяване на всички налични поръчки на борсата и да се предизвика движението надолу. Въпреки че изтъргуваните количества акции не бяха от най-големите регистрирани досега, очакванията, че цените ще се възстановят бързо, не са големи. Основният проблем на борсата си остава пълната липса на търсене на акции от български предприятия както от външни, така и от вътрешни инвеститори. Проблемите за българската борса ще се задълбочат още повече, ако и други големи чуждестранни инвеститори осъществят намеренията си и започнат да изчистват купените пакети акции от големи български предприятия.
Падането на цените на акциите на големите предприятия не можа да бъде спряно и от разпространената чрез агенция Ройтерс препоръка на лондонската инвестиционната банка "Уорбърг Дилън Рийд" (Warburg Dillon Read - London) за покупка на акции от три от смятани за перспективни български предприятия - Софарма, "Соди" и "Благоевград БТ". За периода 21 - 27 август те загубиха съответно 3.75%, 4.73% и 10.27% от цените си.
Акциите на врачанския торов завод "Химко" АД в края на миналата седмица се търгуваха на цени от 2500 лв. за акция с номинал 1000 лв. Среднопретеглената цена за периода 21 - 27 август е 6309 лв. за акция, което обаче се дължи главно на сравнително големите продадени количества акции в началото на периода, когато цените бяха около 16 000 лв. за акция.
Според брокери причините за падането на цените на акциите на "Химко" са две. Първата от тях е взетото решение на общото събрание всеки акционер да получи по четири нови акция. Това решение автоматично означава, че след емитирането на нови акции на това дружество те трябва да се търгуват на цени петкратно по-ниски от досегашните. Към липсата на всякаква практическа информация от страна на ръководството на "Химко" относно увеличението на капитала и точния момент и начин на издаване на новите акции се прибави и бездействието както на шефовете на борсата, така и на държавния орган, който е длъжен да регулира капиталовия пазар - Комисията по ценни книжа и фондови борси. Резултатът е че в момента никой не знае какви права по новата емисия акции се получават или запазват, ако сега се придобият акции на "Химко".
Цените на останалите доскоро активно търгувани акции на свободния пазар също паднаха между 5 и 25% спрямо цените от предишната седмица. Най-скъпите акции на пазара, тези на "Ален мак", вече се търгуват на цени под 100 000 лв. за акция. Акциите на МДК загубиха близо 30% и в края на седмицата се търгуваха на цени от 5000 лв. за акция.
През миналата седмица през борсата бяха прехвърлени и голям брой пакети на предприятия, които досега не се бяха появявали на борсата. Според брокери повечето от пакетите са част от портфейла на "Мел инвест холдинг". Между прехвърлените пакети бяха такива от 'Витапрот - Славяново" и няколко средноголеми консервни и месопреработвателни предприятия.
Търговията на официалния пазар на борсата продължава да се свива. През периода 21 - 27 август сделки с акции на БРИБАНК не бяха регистрирани. Сделки имаше едва в петък когато 100 акции бяха продадени на цена 20 000 лева за акция с номинал 10 000 лева. Най-активна остава търговията с акциите на "Петрол холдинг груп". За периода бяха изтъргувани общо над 13 500 акции на средна цена 2400 лева за акция. С изключение на акциите на "Мел инвест холдинг" цените на книжата на всички останали бивши приватизационни фондове загубиха между 5 и 15% от стойността си.
На официалния А пазар на борсата беше сключена една сделка за две акции на цена 21 340 лева за акция от "Елкабел" - Бургас. Бургаският завод си остава и единственото засега регистрирано дружество на този сегмент на борсата. В края на седмицата офертите купува бяха 19 000 лева за акция, но купувачи нямаше.
Финансовият колапс на Русия срина дълговите пазари
Българските брейди-облигации рекордно евтини
Оценките на експерти, че кризата в Русия е достигнала своя връх и оттук нататък може да се очаква само подобрение, бяха категорично опровергани през изминалата седмица. Финансовите сътресения в Москва изцяло доминираха като фактор на международните дългови пазари. Според неофициални данни западни инвеститори са загубили внушителните 33 милиарда долара само в последните няколко дни поради срива на руския дългов и валутен пазар.
Показателен за загубите на основните кредитори на Москва бе разпространеният доклад на Credit Suisse First Boston, според който загубите, причинени от Русия, са стрували 254 милиона от чистата печалба на банката за първото полугодие на тази година.
Завръщането на 60-годишния Виктор Черномирдин на власт не доведе до желаното успокояване на обстановката поради фактическата неплатежоспособност на Кремъл.
През седмицата руската централна банка на два пъти бе принудена да спира търговията на валутния пазар, след като рублата се сриваше с всяка измината минута и заплашително се приближи до определения таван за валутния коридор от 9.5 рубли за долар.
След като обяви частичен мораториум за плащането на задълженията си, в сряда Москва нанесе пореден удар върху чуждестранните инвеститори.
С резолюция на правителството бе предложена схема за замяна на краткосрочните деноминирани в долари руски облигации ГКО и ОФЗ за дългосрочни облигации. Общата стойност на дълговия суап е около 40 милиарда долара по номинал и обхваща падежи до края на идната година. По схемата на руското правителство краткосрочните ценни книжа ще се заменят с три-петгодишни облигации, деноминирани в руски рубли с фиксирана лихва от пет на сто годишно.
Държателите на доларов руски вътрешен дълг ще могат да преструктурират до 20 на сто от вложенията си в дългосрочни доларови облигации. Това означава нови загуби за инвеститорите, които ще заменят оценените по пазарна цена вложения за номинал, който в момента е силно надценен.
Инвеститорите определено бяха недоволни от едностранната инициатива за дълговото преструктуриране на Москва, но дори и това не бе най-лошото, което ги очакваше през седмицата. В четвъртък Fitch IBCA съобщи че понижава кредитния рейтинг на страната до катастрофалното ССС, което означава краткосрочно очакване за ефективен мораториум за неопределено време върху външния дълг от над 140 милиарда долара.
В същото време руската централна банка съобщи, че не разполага със средства за интервенция в подкрепа на рублата, след като валутните и златните резерви се стопиха до 15.1 милиарда долара от 17 милиарда в рамките на последната седмица. Финансовата криза имаше и своите политически измерения. САЩ и Германия набързо разбиха илюзиите на Москва за евентуална спасителна операция от страна на развитите индустриални страни. Западните страни обявиха, че Русия може да разчита на помощ едва след стартиране на ефективна структурна реформа. Особено тревожен е фактът, че в Москва в момента няма изявен лидер, който да стане гарант на реформите.
Президентът Борис Елцин загуби голяма част от авторитета си, след като първо наложи със сила за министър-председател технократа Сергей Кириенко, а само след четири месеца го уволни и пак върна Черномирдин. На всичкото отгоре, докато руснаците се редиха на опашки за долари и марки, а банките се задъхваха под натиска на просрочените си задължения, Елцин с дни наред просто отсъстваше от Москва и овладяването на масовото недоволство бе оставено в ръцете на говорителите му. Неведнъж Елцин е предлагал изненади във вътрешен и международен план, но според експерти този път в резултат на неадекватните си действия в кулминацията на финансовата криза в Русия може с основание да се очаква преждевременно оттегляне на президента от власт.
Кремъл си навлече гнева на западните кредитори и след като стана ясно, че първият транш по постигнатото преди месец споразумение с МВФ в размер на 4.8 милиарда долара е похарчен в рамките само на една седмица за безнадеждни интервенции в полза на рублата. Според експерти нито цент от средствата не е отишъл за обещаваните реформи. Провалът на финансираната от фонда стабилизационна програма срина доверието в МВФ като фактор за стабилизация на световните пазари. На всичкото отгоре фондът съобщи, че в момента разполага само с 10 милиарда долара, което на практика изключва намеса при евентуално задълбочаване на финансовата криза в Русия и Югоизточна Азия, а според експерти истински хаос ще настане, ако кризата обхване и страните в преход от Южна Америка. Засега латиноамериканските страни успяват да опазят финансовата си стабилност изцяло поради благоприятната стокова конюнктура и високото потребление на пазарите в САЩ.
Финансовите трусове се отразиха и на българските брейди-облигации, които паднаха дори под нивата им по време на кризата в страната в края на 1996 и началото на 1997 г. "В момента не става дума за показателите на отделна страна. Изтеглянето на инвестициите от дълговите книжа на страните в преход е изцяло насочено към провизиране на пасивите, натрупани от операции в Русия. Положението се усложнява с всеки изминат ден и поне до края на годината книжата на страните в преход ще бъдат сериозно подценени", съобщи за "Капитал" дилър на лондонска инвестиционна банка.
Обезпечените облигации с отстъпка DISC паднаха до 50.000-52.500 цента, котировките на облигациите с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB бяха 31.000 цента купува и 40.000 цента продава, а облигациите, заменили просрочените лихви IAB, се купуваха по 37.750 и се продаваха по 40.000 цента.
Междубанковите лихви останаха без промяна
През изминалата седмица лихвите по необезпечените междубанкови депозити останаха непроменени на нива 3.0-3.2 за овърнайт депозити и 3.4-3.5 за депозити със срок до една седмица. Оборотът на левовия пазар през периода бе доста нисък и среднодневно се разменяха депозити за около 10 милиарда лева.
Според дилъри банките разполагат с достатъчно средства, за да покрият изискванията на БНБ за минималните задължителни резерви към 3 септември.
Слабото сезонно търсене на левове и от крайни клиенти също допринесе за ниските обеми на търговията.
Доказателство за това бе и фактът, че средната годишна доходност на тримесечните сконтови ДЦК, продадени в понеделник от Министерството на финансите, остана без промяна на 5.12 на сто.
В същия ден министерството продаде на аукцион и емисия едногодишни сконтови ДЦК. Доходността бе 6.78 на сто срещу 6.79 процента на аукциона преди две седмици. Номиналите на тримесечните и едногодишните книжа бяха съответно пет и 15 милиарда лева.
Очаква се търговията на левовия пазар през текущата седмица да остане вяла, тъй като банките очакват да получат в края на периода бюджетни средства за месечното касово изплащане на пенсии.
Сривът на рублата изнерви валутните пазари
През изминалата седмица търговията на световните пазари почти изцяло бе повлияна от задълбочаващата се криза в Русия. Инвеститорите масирано насочваха вложенията си в долари, швейцарски франкове и марки. Рублата се срина от около 6.3 на сто в началото на седмицата до около 8.6 в четвъртък. Търговията на вътрешния руски пазар на два пъти бе прекъсвана от руската централна банка, която в края на седмицата съобщи, че е изчерпала ресурсите си за интервенции, с което се поставя под въпрос защитата на максималното ниво на поевтиняване на рублата от 9.5 за долар, което е възприето от правителството в Кремъл. Сривът на рублата имаше негативно верижно въздействие върху валутите на почти всички европейски страни.
В резултат на това Гърция, Дания, Унгария, Турция и Канада бяха принудени да интервенират в полза на националните си валути.
В същото време долар/марка се търгуваше на нива от 1.7974-1.8104 марки за долар. Основната причина за запазването на относително стабилните нива на марката бе огласената през седмицата информация, че германските банки са успели до голяма степен да провизират експозицията си към Русия. Показателен е и фактът, че акциите на Deutsche Bank, която е един от най-големите частни кредитори на Русия, паднаха само с шест процента при обявяването на плановете на руското правителство за преструктуриране на краткосрочните книжа по вътрешния си дълг. Банката съобщи, че около 50 на сто от кредитната експозиция в размер на 1.35 милиарда марки са провизирани. Това означава, че при най-песимистичен вариант на развитие на кризата банката ще изложи на риск около 500 милиона марки кредити, което е под един процент от пазарната й капитализация.
Commerzbank съобщи, че от обща експозиция от около един милиард марки, непровизираните кредити са за около 280 милиона, а при Dresdner Bank 60 на сто от рисковите активи в руски дълг са провизирани. На вътрешния валутен пазар левът остана стабилен на ниво 995.00-995.10 за марка през цялата изминала седмица, като банките главно регулираха позициите си лев/марка във връзка с предстоящата на 3 септември регулация на минималните задължителни резерви за август. Според дилъри през текущата седмица се очаква оборотът на пазара да остане нисък, като основно ще бъдат обслужвани наредени плащания за изчистване на междуфирмени разплащания в края на месеца.
Накратко
Shell Gas Direct погълна Texaco Natural Gas.
На 27 август Shell Gas Direct, дъщерна компания на Royal Dutch/Shell, закупи филиала на Texaco Natural Gas във Великобритания. След като придоби дяловото участие на Esso в Quadrant и Gas Direct през миналата година, с покупката на американската Texaco Natural Gas холандско-британската групировка увеличи пазарния си дял с една трета.
Създадената през 1994 г. Texaco Natural Gas е сред десетте най-големи производители на природен газ във Великобритания. Шефовете на Texaco обявиха намерението си да се разделят с британския си филиал още през март.
"Доста играчи напуснаха бизнеса през последните месеци. Очакваме разместванията в газовата индустрия във Великобритания да продължат", заяви изпълнителният директор на Shell Gas Direct Стюарт Тестър.
Продажби натиснаха цената на златото надолу.
В края на миналата седмица цената на златото продължи да следва низходящия курс от предишните дни в резултат на крупни продажби от австралийски производители (5 млн. тона според дилъри от Австралия) и руски инвеститори. Спот цената се движеше в интервала 280.90/281.40 долара за тройунция.
Причината за австралийските продажби са достигнатият в четвъртък двeгодишен максимум на цената на благородния метал в Австралия - 500 австралийски долара за тройунция. Ликвидната криза вследствие на финансовия крах в Русия принудиха инвеститорите да се разделят с част от притежаваното от тях злато.
Анализаторите очакват златото да поевтинее още до нива от 277/278 долара за тройна унция. Една от причините е обезценяването на валутите на други два големи производители на злато, Южна Африка и Канада, което ще увеличи продажбите и оттук ще натисне цените надолу.
Стартира добивът на петрол от Badami в Аляска.
От белгийската петролна компания PetroFina заявиха, че на 24 август е започнал добивът на суров петрол от обекта Badami в Аляска, един месец преди обявения пусков срок. PetroFina притежава 30% от Badami, чиито предполагаеми възстановими резерви на петрол са 120 млн. барела, а очакванията са дневното производство да достигне 30 хил. барела.
Петролните залежи в Badami бяха разкрити през 1990 г. от екипи на PetroFina и Conoco, седемдесет процента от която придоби British Petroleum три години по-късно.
Допреди няколко години експлоатацията на петролните резерви в Badami бяха считани за икономически неефективни, но с последните технологични въведения в областта себестойността падна значително при приемливо ниво на екологически грижи. Petrofina разполага с 76 концесии за добив на суров петрол в шелфа и територията на Аляска. Белгийците притежават дялове и в други две петролни полета в Аляска, Sandpiper и Liberty, които в момента се разработват.
Предстоящи законодателни промени
Държавен вестник
Срокове
Общините постепенно се оттеглят от жилищното строителство
Започнатото общинско строителство до 1989 г. в страната няма шансове скоро да бъде завършено. През последните години темповете, с които общините строят, изостават в сравнение с предходните години с пъти, само за периода 1988 - 1997 г. въведените в експлоатация и предадени според изискванията на държавата жилища са намалели над 15 пъти. Ограничените финансови възможности на общините, както и оскъдните субсидии от държавния бюджет, предназначени за общинско строителство, не позволяват започнатите вече сгради да бъдат довършени. Общините се оттеглят като инвеститори от жилищното строителство, като възприемат схемата преотстъпване. Според строителните предприемачи е нормално общините и държавата постепенно да се оттеглят от жилищното строителство, което обаче не означава, че те ще престанат да изразходват средства в тази посока.
Не са малко и незапочнатите сгради, за които има готови проекти и разчистени общински терени. Една от идеите е те да бъдат дадени за изграждане на частни строителни предприемачи срещу отстъпване на процент собственост върху изградените жилищни площи (брой апартаменти). За започнатите и недовършени от общините жилищни сгради, които са предоставени за довършване на частни строителни предприемачи общините ще си приспаднат направените до момента разходи по строителството, разчистването на терена и проектирането. Около 10 000 е броят на недовършените общински жилища на територията на страната.
Според данни на Националния статистически институт за миналата година въведените в експлоатация жилища, чиито инвеститор са общините, са 1974, а делът на започнатите жилища от общините за миналата година е с 30% по-малко в сравнение с 1996 г., леко намалява делът на незавършеното общинско строителство в сравнение с предходната година. През последните години тенденцията, която се наблюдава, е, че общините се ориентират предимно към довършителни работи на вече започнато строителство и все по-рядко към нови градежи. В повечето случаи вече готовите жилища отиват като компенсация за собствениците на отчуждени имоти, както и за нуждите на хората с многогодишни жилищно-спестовни влогове. От предвидените за изграждане през тази година на територията на столична община 700 жилища например 488 са предвидени именно за тези нужди. Основните разходи, които правят общините, са свързани предимно със социалните дейности, поддръжката и ремонта на инфраструктурите и все по-малко към жилищното строителство. Започнато и недовършено общинско строителство има на територията на цялата страна, като схемата преотстъпване на жилищни блокове за довършване от строителни фирми срещу собственост е възможна и примамлива за строителните предприемачи по-скоро за големите градове заради по-бързо развиващия се пазар на недвижимата собственост там и високите пазарни цени на жилищата. Но не са единици малките населени места, в периферията на които по една или друга причина се мъдрят сиви панелни конструкции на етап груб строеж, шансовете на които да бъдат довършени се свеждат до минимум.
Липсват оферти за отдаване под наем в Русе
За Русе не може да се каже, че има някакво оживление на пазара на недвижими имоти. Единствената тенденция, която наблюдават посредниците на пазара, е голям интерес към наемането на жилища, от една страна, и дефицитът на такива предлагани под наем, от друга. Ето защо при появата на оферта за отдаване под наем телефоните на агенциите прегряват от кандидат-наематели. Липсата на предлагане и засиленият интерес към наемане на жилища затрудняват агенциите да дадат някаква прогноза за развитието на цените на наемите. В момента няма никаква логика на наемния пазар, Гарсониера в центъра на града, както и в някой от крайните му квартали, може да бъде наета на една и съща цена, коментират брокери. За нормална наемна цена за гарсониера се смята базата между 40 и 50 долара, като в някои случаи същата може да се отнесе и за двустайни жилища. Тристайно жилище може да се наеме между 85 и 100 долара в центъра на града и между 60 и 80 долара в някой от кварталите. Цените на предлаганите под наем офиси се движат в рамките на 50- 60 долара месечен наем, като това се отнася за двустайни апартаменти без някакви специални подобрения.
Традиционно за крайдунавския град през летните месеци спокойствие е налегнало купувачите на недвижими имоти. В Русе за разлика от повечето градове в страната има един пиков момент на пазара и това са месеците ноември и декември. Търсенето в момента се свежда до предимно евтини жилища без значение от типа строителство и района, в който се намира, а офертните цени на недвижимите имоти са доста по-високи от възможностите на купувачите. Така например в центъра на града платежоспособното търсене на гарсониера например е около 8000 долара, а офертните цени достигат 12 000 долара. Монолитни двустайни жилища се търсят между 13 000 и 15 000 долара, а предложенията на пазара са между 17 000 и 22 000 долара. За тристайно жилище в широкия център за приемлива се смята цена около 20 000 долара, а офертите на пазара започват от 22 000 и достигат до 30 000. Традиционно след централната част на града най- търсени са жилищата в квартал "Възраждане" и причината за това е не само в доброто му местонахождение, а и защото е единственият напълно топлофициран район на града. Платежоспособното търсене на купувачите там е за гарсониера между 7500 и 8000 долара, между 13 000 и 13 500 за двустайно жилище, а офертните цени са с около 30% по- високи. Сделки с монолитни тристайни жилища в района се сключват за около 18 000 долара. Сделки с гарсониери в кварталите "Здравец", "Изток" и "Дружба" се сключват на цени между 5500 и 6000 долара, в "Чародейка" - между 4500 и 5000 долара. Двустайните жилища в "Здравец" и "Изток" се продават на цени от 7500 до 8000 долара, в "Дружба" - между 7200 и 8000 долара, а в "Чародейка" - от 5000 до 6 300 долара.
Както в София, Варна и Пловдив, така и в Русе има засилен интерес към търговските площи. Търсят се магазини както за наемане, така и за закупуване. Купувачите предпочитат предимно малки търговски помещения до 30 кв.м на приемливи цени. Средната офертна цена на такъв тип магазини в центъра на града е между 300 и 350 долара на кв.м, което автоматично ги прави трудно продаваеми. В момента, в който се появи нещо на малко по-ниска цена, то веднага бива продадено. Между 4 и 5 долара е наемната цена на този тип недвижимости.
Телефони на данъчните служби в страната
ТУДА телефон за информация.
Център насърчава износителите
Центърът за насърчаване на износа към Министерството на търговията и туризма бе създаден през февруари 1997 г. с правителствено постановление. От 1 юли т.г. новата организация вече предоставя своите услуги на предприемачите.
В компютърната база данни постъпват всички искания на чужди фирми за сътрудничество с български предприятия, изпратени чрез нашите задгранични служби по търговско-икономическите въпроси. Много запитвания на чужди бизнесмени са свързани с определен тип продукти, които западняците биха купили, ако отговарят на изискванията им. Има и предложения за съвместно производство. Експертите в центъра насочват безплатно офертите към български фирми, предоставят им адрес и телефон за контакти. Обикновено това става два-три дни след постъпване на заявките.
Подобни услуги за установяване на връзки между потенциални чужди и български партньори предлагат и други структури (най-често срещу заплащане). Разликата е, че в Центъра за насърчаване на износа информацията е безплатна и е канализирана официално. Обикновено към българските търговско-икономически служби в чужбина се обръщат сериозни фирми с добре обмислени оферти. "Предложенията достигат до родните предприемачи почти веднага след получаването им и дори без те да са ги искали", твърди Николай Костов, заместник-директор на центъра.
Нашите фирми също могат да подадат свои заявки за търсене и предлагане на продукти и услуги, за намиране на контрагент и т.н. Необходимо е да представят в центъра описание на дейността и на изделията. Добре е, ако заявката се придружава с конкретна ценова листа и сертификат за качество (ако има такъв). Плюс е, ако се посочи дали предприятието е изнасяло досега и къде. Много добър ефект има предоставянето на каталози и брошури. Накратко - в информационната система на центъра се включва всичко, което представя изделието и фирмата в най-добра светлина. Услугата е безплатна. Грижа на експертите е да намерят подходящия партньор и да предоставят информацията на българския производител или търговец. Даже да не се получи отговор на предложението веднага, включването на дружеството в базата данни е заявка за сериозни намерения за пробив зад граница.
Центърът за насърчаване на износа може да направи целенасочена кампания за търсене на купувачи за определен тип продукти, ако има заявка от родните предприемачи. Неотдавна оттук бяха отправени оферти на наши производители на зеленчукови консерви към 22 страни. Вече има отговор за търсене на доматено пюре, доматен сок и др. от Индия, Украйна и някои арабски страни. Предстои подобна инициатива за лансиране на млечни продукти зад граница. Не е проблем такава кампания да бъде направена с всяка българска стока при желание на предприемачите.
Наскоро френска мебелна къща, която държи 60% от пазара на мебели за дома във Франция и 30% от пазара в Германия, предложила сътрудничество с български производител. Вече над 40 наши фирми са получили условията на французите. Засега 15 от тях са изразили готовност за сътрудничество. Този, който бъде одобрен от французите, може да разчита на гарантирани поръчки за години напред.
Все още не е късно за участие на наши производители в търговете, обявени от руското Министерство на отбраната. Става въпрос за доставка на почти 30 позиции, свързани с вещево имущество (облекла, мундири, бельо и т.н.), банкнотоброячни машини, металотърсачи и устройства за разпознаване на отличителните знаци на банкнотите. Условията за участие в търга могат да се получат в центъра.
Някои от българските производители се страхуват, когато трябва да представят конкретни параметри на своята дейност. Те предпочитат да се договорят пряко с контрагента. "Офертната цена не може да бъде тайна, ако фирмата иска да излезе на световния пазар. Ние не искаме анализ на ценообразуването, а само цената, по която ще се предлага изделието зад граница. Това е задължително за западния партньор", коментира д-р Борис Стоянов, директор на центъра. Наскоро в центъра получили запитване за покупка на казеин. Чуждата фирма иска оферта за три вида цени - FOB пристанище Хавър, FOB пристанище в САЩ и франко склада на производителя. "Ако българският предприемач предостави своите конкретни ценови оферти, това спестява много време. А времето е фактор от първостепенно значение при външнотърговските операции. Първият по време има най-големи шансове да сключи сделката", смята Борис Стоянов.
"Договорихме условия за преференциално участие на родни фирми на Познанския панаир в Полша. Изложителите заплащат за площ и конструиране на щанд по цени, които са наполовина по-ниски от официалните. Центърът прави постъпки за сключване на подобни споразумения и с други международни изложения", съобщава Николай Костов, заместник-директор. Ако родна фирма произвежда качествени столове например и заяви, че иска да ги представи зад граница, в центъра може да се получи информация кога и къде по света има подходящи експозиции за този вид изделия.
"Общото впечатление е, че българските производители изпитват някакъв страх да пристъпят към външните пазари. Нашите усилия са насочени главно към малките и средните фирми. Големите износители знаят и се справят и без наша помощ. Все още малките български фирми се затрудняват да ни дадат например оферти на чужд език. Стремим се да ги насърчим, да им покажем, че ако имат качествен продукт, пречките са преодолими", коментира директорът Борис Стоянов.
Предстоящо
Как се издава лиценз за туристическа дейност
