Освен всичко друго за приемането на Полша, Чехия и Унгария в НАТО помогнаха и техните лобита във Вашингтон. Румъния пък нае професионална агенция за подобряване на имиджа й. какво трябва да направи България сега?
- От предишното румънско правителство идваха във Вашингтон всеки ден и стояха със седмици, за да се виждат с хора от румънски произход. Има много хора, които вярват, че ако Румъния бъде поканена за член, и с България трябва да се направи същото. Но по принцип всички са съгласни, че само Словения е готова за организацията и през април догодина трябва да бъде поканена, за да се докаже, че след първата тройка процесът продължава. Много трудно е да е прогнозира какво ще се случи тогава, защото това ще е резултат от вътрешната политика на Италия, Франция и Австрия, въпреки че последната не е член на пакта. Говорим за фактора вътрешна политика, който може да се открие и в НАТО. Французите искат Румъния, италианците - Словения, но не знам някой, който да подкрепя по-ранното приемане на България в организацията.
Как тогава да преодолеем това изоставане?
- Българският външен министър обиколи света, президентът ви също свърши добра работа в почти всяка световна столица, но подобни процеси отнемат доста време. Въпросът е дали присъединяването на България към НАТО е функционално правилно. Става дума за 16 страни членки, които са свикнали да си сътрудничат и да работят заедно, преминали са заедно през студената война, сега изведнъж към тях се добавят три и още три, и още нови страни. НАТО може да взима решения, които, дори и да не се харесват на някои страни, се приемат, защото тези страни не биха искали да си имат конфликти с организацията. Има неписана уговорка в НАТО, че ако мнозинството желае да предприеме определени действия, а един или двама от членовте са против и го заявят открито, те не бива и не спират действията на партньорите си. За НАТО не е много лесно да приеме голям брой нови страни членки.
Само бедността ли е нашият проблем?
- Вярно е, че бедните страни са проблем, но да си спомним за Испания , която в началото беше бедна. Същото се отнася и за Португалия, и за Гърция. Но процесът не бива да се насилва, защото една страна трябва да е сигурна, че ако иска да печели от организацията, трябва да й позволи да функционира безпроблемно. Може би след десетилетие в НАТО ще бъдат приети три или четири нови страни-членки, които ще напътстваме и ще им помагаме, но процесът е дълъг. Ще се увеличава и броят на хората в пакта, които ще задават въпроса какво всъщност представлява НАТО? Ако пък се провалим в Косово, това ще има лош психологически ефект върху морала в организацията. Някои хора ще се чувстват виновни и няма да могат да направят нищо повече по въпроса. Ще минат няколко години, преди да постъпят новите членове, но междувременно страните нечленки също могат да помагат на НАТО по много начини и на различни нива. Има различни стратегии за сътрудничество и България също може да направи много за НАТО и ЕС, за да се нареди ако не сред първите шест сигурни кандидати, то сред първите единадесет.
Ако трябва сега да консултирате българската страна, откъде ще започнете?
- Съветът ми е да не се вманиачавате на тема членство в НАТО, а да обърнете внимание на вътрешните си проблеми. Главната задача на всички бивши социалистически страни е да работят здраво върху прехода - ден след ден, месец след месец. Става дума за политическия, икономическия и психологически преход, така че страната да се включи в многото разнообразни европейски организации. По този начин България ще се подготви за членство в ЕС и НАТО, и то въз основа на постигнатото вътре в страната. Фиксирането най-вече върху бъдещото членство в НАТО може да ви отклони от главната ви цел. Затова по-добре се съсредоточите над контактите си със съседите, защото работата ви с Турция доказа, че те могат да бъдат много полезни.
На Балканите контактите със съседите винаги са проблемни.
- Наистина Гърция ревнува, има предразсъдъци срещу Турция, но обратното също е вярно. ЕС понякога има много конфликти с Гърция, защото Кипър също трябва да бъде включен в пакта, но гърците налагат вето и това пречи на бъдещите ходове. Много хора в ЕС си задават въпроса беше ли редно да се приема Гърция в организацията. Германия също среща сериозни проблеми по отношение на бежанците, които заливат страната. Така че всички страни си имат проблеми. Най-добрата политика на България е да работи много и усилено върху вътрешната си политика, тогава ще дойде моментът, в който ще бъде поканена и в НАТО.
Интервюто взе Станка Тошева.
* Хелмут Зоненфелд е експерт по въпросите на международната политика. В дългогодишната си кариера се занимава с политика на отбраната, връзки между Изтока и Запада, Източна Европа, бившия Съветски съюз, разузнаване, НАТО и т.н. В момента е член на Борда на попечителите на университета "Джон Хопкинс" и гост-лектор в института "Брукингс", създаден през 1916 г. като част от Института за правителствено проучване. "Брукингс" действа като независим аналитичен и критичен орган, който издава разработките си за публично ползване.
Началото на Виенската връзка 2
Австрийската компартия и нейните фирми като "спонсори" на източноевропейските тайни служби и на международното комунистическо движение
Днешният портрет на Австрийската компартия не прави особено впечатление: 3000 членове, 0.3 процента от гласовете на избори, официално имущество в размер на половин милиард марки. Познавачи твърдят обаче, че партията на австрийските комунисти всъщност разполага с активи от 2 милиарда марки, като основен източник на приходи в продължение на десетилетия са били партийните фирми на така наречения стопански апарат, които трупали огромни печалби от контрола над търговията с Източна Европа.
След войната от Москва във Виена се завърна едно персонално прочистено и идеологически добре дресирано ръководство на Австрийската комунистическа партия (АКП). То попадна в окупирана държава, която четирите страни победителки си бяха поделили според договореностите на Ялтенската конференция. С други думи, Москва нямаше никакви проблеми да държи изкъсо австрийските комунисти.
За съветското ръководство това бе изключително важно не само от политическа, но и от стопанска гледна точка. На Потсдамската конференция през юли 1945 г. СССР получи цялото така наречено германско имущество в руската зона на Австрия. Така Москва с един удар придоби близо половината от промишления потенциал на Източна Австрия. До изтеглянето на окупационните войски от страната през 1955 г. под съветски контрол се намират 422 предприятия с близо 60 000 работници - това е прословутият комплекс УСИА - Управление на съветското имущество в Австрия.
Централното бюро на УСИА започва да назначава главно верни на Москва австрийски комунисти или симпатизанти за управители на въпросните стотици предприятия. Концернът УСИА пълни по различни начини валутните каси на Сталин, включително и чрез нелегални сделки. Главната му задача обаче си остава да задвижи търговията между съветската окупационна зона в Австрия и държавите от източния блок. Защото в Кремъл и на "Лубянка" са наясно: каубойските времена на УСИА и на съветските контрабандни канали един ден ще приключат.
В края на 40-те години международното положение се изостря, вече се очертава конфронтацията между двата блока, която десетилетия наред ще разделя Европа. През април 1946 г. на Запад са създадени НАТО, ГАТТ и ОИСР, докато в Източна Европа възниква СИВ. От окупационните зони в Германия възникват две държави, които са на самата фронтова линия и поради това имат само ограничен суверенитет.
След създаването и на КОКОМ (комитетът за контрол над износа на ембаргови стоки) за ръководителите на източния блок става ясно, че със Запада няма да има нормална търговия и икономически отношения. Поучени от коминтерновския си опит, те започват да създават гигантска система от фирми в сянка, фирми на прикритие и фирми-папки, чрез които да си набавят валута и ембаргови стоки.
От 1947 г. нататък в Австрия една след друга възникват много компании, които имат за цел да развъртят търговията между окупираната страна и държавите от източния блок. Собствениците са различни, привидно независими и безпартийни бизнесмени, всъщност обаче те просто изпълняват чужда поръчка и само стопанисват парите на Австрийската компартия.
Тези бизнесмени подписват тайни клаузи, според които нямат никакви имуществени претенции към уж собствената си фирма и се задължават да изпълняват всички разпореждания на комунистическата партия или на нейните приемнички. Но и
През 1949 г. възниква компанията "Интрак" - международна фирма за стокообмен и търговия на едро, която също бива смятана за подразделение на АКП. На нея концернът УСИА прехвърля голяма част от своите търговски дружества. "Интрак" постепенно се превръща в център и нещо като гара-разпределител за всички фирми на АКП, тя става ядро на тъй наречения стопански апарат на комунистите.
По каква ли друга причина Москва би прехвърлила на новата фирма привлекателния бизнес с Източна Европа, освен ако тази фирма не е най-обикновен параван на съветските интереси? И наистина, стратезите от Кремъл отдавна са се отказали от идеята да присъединят Австрия към източния блок. Ето защо е особено важно да се изградят необходимите структури за по-сетнешните времена.
От тази гледна точка създаването на "Интрак" е хитър ход. На пръв поглед УСИА просто се отказва от своя търговски сектор и го "приватизира". Така този сектор излиза извън обсега на многостранния договор от 1955 г., който урежда изтеглянето на окупационните войски от Австрия и изкупуването на тяхното имущество от държавата. С други думи - без "приватизацията" държавата Австрия щеше да изкупи и УСИА.
Основавайки "Интрак", който макар и за кратко изпълняваше холдингови функции по отношение на фирмите на АКП, руснаците посяха едно малко семенце, от което през следващите години щеше да поникне огромно, разклонено дърво, даващо под различни имена златни плодове на управниците от източния блок. При това тези златни плодове служат и за други цели: за финансовото подсилване на международното комунистическо движение, което да осъществи лениновата мечта за световната революция.
Защото, за да се спонсорират другарите на Запад, са необходими и извънредни приходи - милиони във валута. В целия следвоенен период съществува
Още с разпореждане на Сталин от октомври 1941 г. е създаден така нареченият Международен фонд за подкрепа на леви работнически организации. Там лептата си дават комунистическите партии от целия източен блок, като най-голяма е вноската на КПСС.
Неизвестни досега архиви на швейцарската прокуратура хвърлят светлина върху ролята на фирмите на АКП като "спонсор" за комунистическите партии и движения по света. След края на войната швейцарските прокурори чрез свои агенти и чрез подслушване успели да разкрият цяла мрежа от комунистически фирми в Швейцария и да анализират връзките им с Виена, Москва и Източен Берлин.
Много важен информатор в това отношение бил австриецът Алфред Хучнекер, забягнал през 1952 в Швейцария. Като бивш директор на търговското централно бюро на УСИА във Виена Хучнекер разказал, че някои от отделите на УСИА извършвали незаконни операции, при това - очевидно под закрилата на съветската тайна служба МГБ, предшественик на КГБ. Информациите на Хунекер потвърдили наличните вече сведения.
Още през 1948 г. швейцарската прокуратура констатирала, че цюрихската "Хобро", дъщерна фирма на виенската "Интрак", се занимава не само с търговията между руснаците и Запада, но служи най-вече като прикритие за циркулацията на политически пари, които се предоставят на западни получатели. Година по-късно швейцарците научават, че "Хобро", Виена се контролира от търговеца на въглища Щефан Кауфман, който финансово поддържа АКП и навярно е дори таен партиен член. По това време Кауфман е в съвета на директорите на "Интрак", а негов партньор там е Йеньо Десер, който често пътува до Швейцария и посещава тамошната фирма "Хобро".
Въпреки следствените действия и подслушването на телефоните, швейцарските власти така и не успяват да си изяснят окончателно същината на практикувания бизнес. Финансово фирмата "Хобро" не изглеждала много стабилна, но според данни от дипломатически източник напрекъснато получавала парични инжекции в брой от Източен Берлин чрез директора на Съветския дом на културата Роберт Ерих Трьош, който бил швейцарски гражданин.
Но "Хобро" получавала средства и по друга линия. Това се разбрало през пролетта на 1951 г., когато близо до Равенсбург в Бавария германската полиция арестувала трима мъже - Давид Давидовиц, Михаел Ганц и Симон Менделович, заподозрени в контрабанда на сребро между Германия и Швейцария в особено големи размери.
Според поверителен митнически доклад, между 1948 и 1951 г. от съветската окупационна зона в Германия към Мюнхен били изнесени десетки тонове гранулирано сребро. Там Давидовиц и неговите съдружници го предавали на швейцарски граждани, които го укривали в колите, прекарвали го през границата и го продавали на швейцарски банки. Според швейцарските митничари след удържане на куриерския хонорар с получените пари се купували стоки за източния блок и се плащало на комунистически агенти.
Швейцарските и германските власти били наясно, че бандата на Давидовиц не е обикновена престъпна група. Най-малкото защото среброто идвало от източната зона, а в такива количества никой не би могъл да го изнесе оттам без помощта на самите власти. Освен това у Давидовиц били намерени бележки и телефонни номера, доказващи връзките му с някогашни леви екстремисти и с хора, срещу които съществувало подозрението, че сътрудничат на руснаците. А швейцарците го следели още от 1948 г., когато той бил контактно лице на един руски агент в Линдау. Прокурорите твърдят, че Давидовиц поддържал връзката между този агент и резидента на МГБ.
Когато швейцарската прокуратура замразила и конфискувала сметката, през която минавали парите на бандата, било установено, че същата сметка служи и за пране на пари. Титулярът на сметката Херш Тененбаум получавал от "клиентите си" суми в марки, които през сметката изплащал обратно в долари на други лица и фирми. Съвсем неочаквано се оказало, че най-големите суми са били изпращани на източноберлинската руска фирма "Разноекспорт", общо 142 000 долара, и на цюрихската "Хобро" - общо 149 790 долара.
Случаят "Давидовиц" показал, че поне една част от фирмите на Австрийската компартия не толкова управляват и умножават имуществото на своята партия, колкото пълнят касите на международното комунистическо движение. Включително и на компартиите в Източния блок, най-вече на КПСС и на ГЕСП.
"Винимпекс" иска да си върне контрола върху дружеството в Лондон
Жестока конкуренция се очаква между винпромите при изкупуването на винените сортове грозде от тазгодишната реколта, прогнозират експерти от винения бранш. Изкупната кампания за гроздето ще стартира около средата на септември, но подгрявката на винарите вече започна. Причината е, че тази година се очаква по-слаба реколта и всеки винпром ще наддава, за да си осигури суровина за преработка. Това пък поражда опасения, че цените на гроздето ще се раздуят изкуствено, това ще оскъпи вината и ще затрудни продажбата им. Не е изключено себестойността на литър вино да надвиши цената, на която бихме могли да го продадем навън, коментира бивш служител на "Винимпекс". От това в по-дългосрочен план ще загубят и винарите, и лозарите.
Според секретаря на Сдружението на производителите и търговците на вина Богдан Манджуков около 30-40% от лозята са пострадали от измръзване и това ще намали много количеството на произведеното грозде. Възможно е да се окажем в ситуация, при която ще имаме поръчки за доставка, но няма да имаме вино за продаване, смята г-н Манджуков. Крайността на тази оценка не се споделя от някои шефове на винзаводите, въпреки че и те признават намаляването на реколтата поради сушата и измръзванията.
Изкупуването на гроздето е един от големите проблеми на винарската индустрия най-вече заради
Другият голям проблем са пазарите и възможностите за тяхното запазване и разширяване. Вътрешният пазар поема не повече от 50 млн. литра вино годишно. Голямото количество - около 120 млн. литра годишно, се продава зад граница. Най-големите външни пазари са Англия, Германия, скандинавските страни и отчасти САЩ и Япония. Определено с най-голям дял е пазарът в Лондон и това обяснява концентрацията на интереси към износа на български вина в тази посока. Основни износители и конкуренти на тези пазари са държавната външнотърговска организация "Винимпекс" чрез дъщерната си БВК (Bulgarian Vintners Company) и частната фирма "Домейн Бояр", чийто собственик е бившият шеф на "Винимпекс" Маргарит Тодоров.
Преди около седмица търговският министър Валентин Василев направи поредната
От директорския борд на предприятието бяха отстранени председателят Кирил Фърцов и изпълнителният директор Йорданка Аргирова. Едно от обясненията за уволнението на Фърцов е, че той съвместяваше две служби - освен шеф на борда на "Винимпекс" той е директор на Националния институт за изследване и контрол на вината.
От министерството не съобщиха мотивите за смяната на изпълнителния директор. Известно е само, че на мястото на Аргирова е назначен Рафи Ховсепян, който беше шеф на централата при правителството на Филип Димитров. Според някои източници плюсовете за Ховсепян са дългогодишната му работа в бившето ДСО "Винпром" и в управлението на "Винимпекс". Проблемът е ще има ли приемственост между двамата директори по два основни за българското винарство въпроса - приватизацията на "Винимпекс" и позициите на централата на външните пазари. Доста от производствените предприятия все още предпочитат да търгуват чрез държавната фирма. От година на година обаче тя губи лидерството. В момента "Винимпекс" изпитва сериозни затруднения, централата загуби дружеството си в Полша, както и пазарите в Германия, Скандинавия и Япония.
Вторият акцент в търговската политика на "Винимпекс" е да се подготвят предложения за необходимите промени в законодателната база, третираща най-вече проблемите на районирането, технологията за обявяване на произходите и инвестициите в лозарството.
Третият пункт, по който бяха предприети и конкретни стъпки, е опитът да се възстановят правата на държавата върху 75% от капитала на лондонското дружество на "Винимпекс" - БВК.
От 1991-92 г. на английския пазар тръгна баталия, която продължава и днес. Основни персонажи в нея са "Винимпекс", която до 1991 г. държеше монопола върху износа на вино, и "Домейн Бояр", която през последните 3-4 г. почти успя да изземе този монопол.
Най-острата криза между двете фирми беше преди четири-пет години, когато след приватизацията някои от винпромите загърбиха държавния търговец и предпочетоха да излизат на пазара в Лондон с посредничеството на "Домейн Бояр". Шефът й Маргарит Тодоров малко преди това беше шеф последователно на "Винимпекс" и на БВК. Със завидна енергия съперниците си разменяха удари под пояса, взаимни обвинения в злоупотреби, подлъгване на търговски партньори, дъмпингова политика и неискреност. В същото време английската преса с ирония обясняваше как поради вътрешни разногласия България сама разбива трудно завоюван пазар, където има стабилни позиции в челната десетка. Монополистичните амбиции на двамата конкуренти по това време като че ли изключваха напълно каквато и да е възможност за джентълменско споразумение между професионалисти - до началото на декември 1993 г., когато непримиримите съперници без много шум се съюзиха и станаха съдружници в лондонското дружеството на държавната фирма. По това време БВК отчита около 1.8 млн. англ. лири загуби. Реално погледнато те са натрупани и при управлението на Маргарит Тодоров. Именно той обаче вече като частен винен бос предлага схема за оздравяване на дружеството.
В първоначалния си вид тя се състои от три варианта. Първият предлага "БВК да обяви доброволна ликвидация и организирано да преустанови търговията си, позволявайки на предприятията и на други фирми да влязат в директен контакт с клиентелата и да навлязат в търговията с вина в Англия". Вторият вариант е "да се обяви доброволна ликвидация на БВК, като паралелно се стартира друга смесена фирма, собственост на български и английски (заинтересовани от продължаването на търговията с български вина) страни". Според Маргарит Тодоров такава фирма може да бъде създадена от "Домейн Бояр", Лондон. Третият вариант е БВК да бъде продадено директно на "Домейн Бояр" и "Елтекс" ООД или на тяхна смесена фирма. Въпреки че формално бяха отхвърлени, тези предложения са показателни за намеренията и степента на натиск от страна на новопоявилия се частен конкурент върху министерството и държавната търговска фирма.
"Спасителната" схема все пак беше приета, макар и в привидно по-мек вариант. "Винимпекс" обяви публичен конкурс за съучастие и привличане на външен капитал в губещото лондонско дружество. На конкурса се яви само един кандидат - тандемът "Домейн Бояр"-"Елтекс", и естествено спечели. На 4 декември 1993 г. беше сключен договор между "Винимпекс" и двете фирми. Капиталът на БВК беше увеличен от 586 000 англ. лири на 1 136 000 англ. лири. В него "Домейн Бояр" и "Елтекс" получиха дялове от 25%. Според договора новоприетите съдружници трябваше да внесат дяловите си участия по номинал до десет работни дни от датата на официалното подписване на документа.
Впоследствие се оказа, че делът на "Елтекс" в действителност е внесен от Маргарит Тодоров и той до момента управлява и 25-те процента на холдинга. Оттогава до днес "Елтекс" по никакъв повод не поиска да възстанови правата си върху своето участие в БВК. Това е причина да се предполага, че сделката е договорена именно в този вид. Благодарение на тази схема в момента Маргарит Тодоров управлява собствената си фирма "Домейн Бояр" и 50% от най-големия държавен износител БВК, т.е. на практика контролира целия износ на български вина. Преди около две години имаше предложение делът на "Елтекс" да бъде продаден на трета фирма - кандидатът беше "Прайм инвестмънт тръст". За да стане сделката, трябваше да се получи разрешение от принципала Министерството на търговията. До момента ведомството не е казало нито "да", нито "не" и въпросът остана висящ.
Междувременно Маргарит Тодоров обяви
В проекта обаче е заложен и 25% дял на Елтекс във БВК.
Наскоро "Винимпекс" е подал молба до английския съд с искане да се произнесе по случая БВК противоречи ли сегашната схема на участия на английското антимонополно законодателство. Намерението на "Винимпекс" е да изкупи 25-те процента на "Елтекс" и по този начин да възстанови собствеността си върху 75% от английското дружество. Това безспорно ще направи търговската организация по-атрактивна при бъдещата приватизация. Особено заинтересовани от нея ще бъдат вече винпроми, които, ако се изпълни замисълът за включването им в приватизацията на "Винимпекс", чрез лондонското й дружество ще получат директен излаз на международните пазари.
Търговията с оръжие - един напълно легален бизнес
В последно време името на страната ни бе замесено в множество оръжейни скандали - нека си припомним публикацията във в."Ню Йорк таймс", мистичните самолети с оръжие за Сиера Леоне, по-рано търговията с оръжие между България и Албания и др. При някои от скандалите през периода 1992-1994 г. вероятно е имало нещо нередно в износа на оръжие, но други са предизвикани умишлено и открито целят нанасянето на удар върху българската оръжейна промишленост и експортна дейност. За никого не е тайна, че България притежава сравнително голям за нуждите на страната ни военнопромишлен комплекс, създаван постепенно от средата на 60-те до края на 80-те години. Произвежданата в България специална продукция до 1989 г. се изнася за страните от Варшавския договор, а също и за страни от Централна Африка (Заир, Конго, Ангола), Близкия изток и Латинска Америка (Никарагуа, Салвадор).
Днес голяма част от традиционните пазари са изгубени - страната ни бе изместена от американски и френски фирми, още по-сериозен конкурент на българите стана и руската фирма за експорт на военна техника "Росвооружение". Далеч по-тревожно обаче е друго: България може да бъде набедена пред световната общност за нарушител на международните договори за търговия с оръжие и за страна с ненадежден контрол в износа на специална продукция.
В действителност у нас през ноември 1995 г. е приет Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба, а също и Правилник за приложението му. Съгласно този нормативен акт, подобна дейност може да се осъществява само от търговски дружества с над 50 на сто българско участие, имащи лиценз за износ, внос или реекспорт на оръжие. Лицензът се предоставя от специален Междуведомствен съвет по въпросите на ВПК. За да бъде издаден лицензът, са необходими положителни становища на МВР -Национална служба за сигурност, МВнР, Министерство на финансите. Фирмата, получила лиценз, осъществява търговска дейност с оръжие в продължение на 1 година. След изтичането й лицензът може да бъде подновен, но в никакъв случай фирмата (дружеството) не може да действа отвъд предоставените права.
Контролът по експортирането на специална продукция се осъществява и от още един орган, а това е Комисията за контрол и разрешение на външнотърговските сделки с оръжие към Министерството на търговията и туризма. Именно тази комисия издава разрешение на лицензираните фирми да експортират военна техника и снаряжение, като разглежда всяка сделка поотделно. Задължително изискване за осъществяване на експортната сделка са сертификат за краен потребител и документ, удостоверяващ, че контрагентът вносител има право да търгува с оръжие. По този начин се гарантира, че изнесената продукция няма да изчезне някъде между множеството посредници и крайния купувач, а също и че няма да попадне в ембаргови държави като Ирак и Либия например. Задължително е и в търговския договор да се включи клауза, осигуряваща гаранции, че купувачът няма да реекспортира закупеното оръжие без изричното съгласие на българската страна.
За нарушение на изискванията на закона и международните договори, по които България е страна, Междуведомственият съвет може да отнеме лиценза за търговия с оръжие. Контролът за спазването на закона и лицензите, издадени по него, се осъществяват от Министерския съвет. Търговските дружества са длъжни при поискване да предоставят информация за служителите, обработващи сделката, чуждестранния партньор, спедитор, превозвач, технически характеристики, описание на продукцията и форма на заплащане. При данни за извършено нарушение на износителите (ако са юридически лица) се налагат административни санкции - глоба в размер на двукратната цена на сделката. При условие, че извършеното съставлява престъпление, се носи наказателна отговорност по чл.233 от НК, като лицата се наказват с лишаване от свобода до 6 години, а при особено тежки случаи до 8 години. Официални представители на български фирми - износителки на оръжие, отхвърлят възможността въоръжение да бъде изнесено нелегално чрез промяна на кода на експортираното изделие или кова на получаващата страна, посочени в митническите документи и нанесени върху транспортните контейнери.
Интерес представлява и въпросът какво оръжие предимно изнася нашата страна. Износът основно се осъществява от "Кинтекс" АД, създадено през 1966 г. и експортиращо техника и специално военно оборудване; "Тератон" АД, намиращо се в консорциум с електронните гиганти "Харис", НЕТ и "Глобъл УАН", специализирано в областта на военната електроника и известно с контактите си в Близкия изток; "Армимекс" АД, основано през 1992 г. и включващо в себе си като акционери 23 фирми на отбранителната промишленост. Акционерните дружества са носители на пълен лиценз за външнотърговска дейност с оръжие и експортират различна военна продукция.
България все още запазва пазарите си на леко стрелково оръжие в Латинска Америка и Африка - българските автомати "Калашников" са едно от най-експортираните изделия в последните години. За износ се предлагат също противотанкови системи, зенитно-ракетни комплекси, бронетанкова техника и др. Разбира се, далеч не всичко, което предлагат като изделия българските оръжейни заводи, намира купувачи, но все пак оръжието ни си остава търсено поради по-доброто качество и относително по-ниската цена.
На кого България продава и ще продава оръжие е част от външната политика на страната - политика, която трябва да отчита националните интереси и да не допуска по-нататъшно замесване на името й в оръжейни скандали. Публикации от рода на тази в "Ню Йорк таймс" накърняват външнополитическите интереси на държавата и дори и да не са резултат на умишлена атака срещу българския ВПК, то те показват най-малко непознаване на законодателството по въпросите на търговията с оръжие.
Кризата в последните години сериозно затруднява инвестирането в предприятията от ВПК, а усвояването на производството на нови изделия ще улесни намирането на пазари на Запад и бъдещото ни интегриране в НАТО. Приватизацията на част от военните заводи също е начин те да продължат своето съществуване и дейност, макар вече без държавно участие - друг възможен път в търсенето на по-тясно сътрудничество с фирми от САЩ и Западна Европа и привнасянето на нови технологии.
Производството и външнотърговската дейност с оръжие в съвременния свят са съвсем легален бизнес, стига да се спазват международните договори и вътрешното законодателство. Ако България иска да оцелее на световния оръжеен пазар, да запази тази своя толкова печеливша дейност, нужна й е модерна политика и значително повече инвестиции. В противен случай е обречена на провал.
Стачни заплахи изпревариха реформата в пристанищата
Масови протести на докерите може да блокират на 15 септември всички морски и речни пристанища. Пристанищните работници се готвят за едночасово спиране на работата, което може да прерасне в генерална стачка, обявиха през изминалата седмицата представители на Обединените пристанищни синдикати.
Причината за недоволството на докерите е стратегията за преструктуриране на пристанищата, която се очаква да бъде стартирана с подготвяните изменения в Закона за морските пространства. Според синдикалистите, ако проектът на транспортното министерство бъде одобрен в сегашния му вид, най-малко 1/3 от докерите ще загубят хляба си. Те настояват бъдещите концесионери в пристанищата да бъдат задължени да наемат работници само от сегашния персонал към пристанищата.
Проектът за изменение на Закона за морските пространства беше връщан на два пъти от правителството за доработване. Окончателният вариант е почти готов, очаква се той да бъде внесен за ново обсъждане на едно от първите есенни заседания на кабинета, съобщиха от транспортното министерство.
Възловият въпрос, който трябва да бъде решен с него, е този за собствеността върху пристанищните съоръжения. Предвижда се да бъдат обявени за публична държавна собственост всички кейове и прилежащите им терени. След влизането на закона в сила те ще могат да бъдат стопанисвани само след получаване на необходимата концесия.
Според стратегията за преструктуриране действащите в момента кейове ще бъдат извадени от активите на пристанищата. Втората стъпка ще бъде провеждането на конкурси по Закона за концесиите за отдаване на пристанищните услуги на частни операторски фирми, каквато е световната практика.
Идеята е да бъде сложен край на държавния монопол и да бъдат гарантирани пазарните отношения в пристанищната дейност. Едновременно с това ще бъде дадена възможност за привличането на инвестиции в развитието на пристанищната инфраструктура. Предвижда се отдаване на концесии и върху бъдещи кейове, които ще бъдат строени с пари на частните инвеститори, заяви пред "Капитал" Елена Костадинова, началник на отдел "Правна координация" в Министерството на транспорта.
По общо мнение обаче държавата твърде много забави реформите в пристанищната дейност. Липсата на подходяща законова база спира навлизането на външни инвестиции, което прави пристанищата ни неконкурентоспособни и ги лишава от позиции в битката за привличане на транспортните потоци между Европа и Близкия Изток/Средна Азия. Все още не е приета и обещаната Национална морска стратегия (по официални данни тя трябва да бъде готова в началото на септември). От това засега печели пристанище Констанца в Румъния, което задейства множество инвестиционни проекти през последните години и вече се очертава като централен пункт за пренасочване на контейнерния трафик в черноморския регион, коментират транспортни експерти.
Докато пристанището като цяло остава държавна собственост, за претоварните дейности на него отговарят множество терминални оператори. Резултатите от това преструктуриране вече дават резултати. През миналата година в Констанца са били обработени 42.3 млн. тона товари, от които 32.2 млн. тона по море и 10.1 млн. тона по р. Дунав. (За сравнение всяко от морските ни пристанища във Варна и Бургас обработва средно между шест и осем млн. тона товари годишно.)
Въпреки че през последната година бяха задвижени някои от проектите за реконструкция на българските пристанища, изоставането засега не дава възможност на нашите портове да се намесят успешно в обслужването на транзитните потоци. Строежът на двата нови терминала на пристанище Бургас, за който Япония ни отпусна 120 млн. долара заем, трябва да започне през април 1999 г. Единият от терминалите ще е за течни товари - спирт, вино, химикали, а другият - за насипни товари. Очаква се новите съоръжения да увеличат двойно капацитета на бургаското пристанище през 2004 г., когато трябва да бъдат пуснати в експлоатация. Генералният план за развитие на порта предвижда построяването на общо четири нови терминала, които ще струват 270 млн. долара.
До този момент е замразено изпълнението на мастерплана за реконструкция на пристанище Варна, за който още не е осигурено финансиране.
Все още е рано да се прогнозира и какъв ще бъде резултатът от обявената преди три месеца съвместна инициатива на пристанищата във Варна и Русе, БДЖ и "Параходство Българско речно плаване". Двата порта договориха общи преференциални цени за обслужване на гарантирани минимални обеми товари и транзит от страните от Горен Дунав към Близкия Изток и Азия.
След корекциите тарифите ни станаха едни от най-ниските в региона, заяви през май шефът на пристанище Варна кап. Димитър Димитров. Според него изместването на товаропотока от сегашния европейски коридор No7 към отсечката Варна - Русе ще спестява на спедиторите близо 18 часа в сравнение с трасето по делтата на р. Дунав. Новите цени бяха изпратени до всяка от 16-те страни, членуващи в Европейската федерация на вътрешните пристанища. До този момент е получен отговор само от асоциацията на австрийските дунавски пристанища. Очаква се конкретните разговори да се проведат през октомври във Варна, съобщи кап. Димитров.
Данъците - камъчето, което преобръща колата
Представете си, че със заповед на вътрешния министър всички полицаи временно станат катаджии и никой не се занимава с нищо друго. И така поне половин година. Или пък здравният министър издава заповед всички лекари да станат педиатри и да няма кой да направи една сравнително елементарна операция от апендикс. Ако си представите какъв хаос може да настъпи, можете да разберете и ситуацията в момента в данъчната администрация.
"Не мога да направя една свястна ревизия, всичките ми хора от началото на годината се занимават я с приемане и попълване на декларации, я с кампанията по плащането на данък сгради и такса смет", оплака се шеф на данъчна служба, който по понятни причини поиска да не се назовава името му. Наистина с малки почивки от по 1-2 седмици от началото на годината данъчните са ангажирани с местните данъци. Квалифицирани инспектори, вместо да проверяват фирмите, са длъжни да седят зад гише и да обясняват на гражданите къде да си впишат единния граждански номер или пък защо данъкът им е 34 678 лева, а не 31 723 лева.
Според влезлия в сила в началото на годината нов Закон за местните данъци и такси всички хора, които притежават или ползват недвижими имоти, трябваше да ги декларират до 31 март, ако искат да получат 5% отстъпка, а без отстъпка - до 31 май. Цялата организация по приемането на декларациите към двете крайни дати изискваше мобилизация на целия наличен състав точно както във военните времена. И работно време до полунощ на три смени. Допълнително дойде задължението декларациите да се подават лично, а не по пощата, за да могат данъчните да ги проверят за грешки. Въпреки че публикуваните списъци със сгрешени декларации показват точно, че приелият ги данъчен инспектор е спал (иначе как можем да си обясним декларация без домашен адрес или просто с инициали). Организацията по приемането на декларациите беше съпътствана от организация в помощ на попълването, което също изискваше хора, организация по изпращането на приложенията по данъчните служби, където се намира имотът, защото декларацията се подава по местоживеене.
После се разбра, че нито данъчните, нито общините могат за един месец да обработят получените декларации, но това стана в последния момент. Вече през юли парламентът удължи срока за плащане на целия данък, за което се ползват 5% отстъпка, до 31 август, въпреки че бюджетната комисия беше предложила 30 септември. Данъчните пак бяха оптимисти и бяха предложили два варианта - до 31 август и до 31 юли. Сега през следващия месец отново ще се удължава с още 30 дни срокът за плащане на имуществения данък, макар песимистите да смятат, че и до края на годината администрацията няма да бъде готова.
Комичният ефект се подсилва от факта, че всички данъчни са впрегнати в операция, приходите от която са нищожни в сравнение с постъпленията от останалите данъци. Според официално изнесените данни по различни поводи от министъра на финансите очакваните постъпления за цялата година от местни данъци и такси са 38 млрд. лв. В тази сума обаче влизат и данъците върху колите, прехвърлянията и наследствата. От перото данък сгради се очакват между 12 и 17 млрд. лв., но 3/4 от тях се получават от фирмите, които не подават декларация и плащат върху балансовата стойност на активите. Значи, става въпрос за едва 3-4 млрд. лв. данък сгради от гражданите, при положение че до момента от данък върху добавената стойност са събрани над половин трилион лева. "Хубавото е, че всички фирми минаха на шестмесечен период на възстановяване на данъчния кредит по ДДС, защото не трябва да ги проверяваме всеки месец. Иначе да забравят за ревизиите и за връщане на данъчен кредит", обясни инспектор.
Още повече че администрирането на кампанията изисква средства, които се дават от републиканския бюджет, а мижавите постъпления отиват в общинските бюджети. Не само че държавата плаща на всичките над 8000 данъчни служители заплати, но тя плаща и по сключените договори за обработка с "Информационно обслужване" и за изпращане на съобщенията на "Български пощи".
Масовата кампания по плащането на имуществените данъци освен всичко друго изнерви всички данъкоплатци и вместо да ги подпомогне, ги настрои срещу администрацията. Доста след приемането на закона някой се сети, че трябва да се изпращат съобщения, защото иначе хората трябваше едва ли не непрекъснато да питат данъчните служби, където им се намират имотите, колко дължат. Така администрацията влезе в един от най-големите капани. Оказа се, че към заветната дата 31 август едва ли ще бъдат изпратени повече от 25-30% от съобщенията. Значи, хората по закон трябва да платят поне половината от данъка до 31 август, но те не са уведомени колко е той. Противоречивите изказвания на отговорни лица от всички нива на държавните структури допълнително объркаха хората и дадоха повод за атаки на опозицията. Говори се, че веднага след като парламентът започне работа, БСП ще поиска вот на недоверие на правителството за данъчната политика.
Защо е цялата тази олелия?
Целта е не толкова да се събере справедлив имотен данък, колкото да бъде направен регистър на съществуващите недвижими имоти. Работа, с която строителното министерство, общините и още кой ли не не могат да се справят от 1990 г. насам. Сиреч финансовото министерство със свои средства се опитва да свърши за по-малко от една година това, което строителното не успя за осем.
Според експерти вече извън данъчната администрация по-ефективен вариант да се свърши тази работа би бил за 1998 г. оценките на недвижимите имоти само да се актуализират с някакви коефициенти и да се даде достатъчно дълъг срок за деклариране на имотите и проверка в общините. Едва през 1999 г. би могъл да се плаща данък вече по новите оценки.
Така обаче щяхме да си спестим притесненията и опашките пред данъчните служби.
През 1998 г. ФАР финансира приоритетно инвестиционните екопроекти
През септември се очаква да бъде подписан финансовият меморандум по програмата ФАР за 1998 г. Проектът за споразумението с България беше обсъден в Комисията на Европейския съюз в края на юли. Един от основните приоритети в меморандума са проектите в областта на очистването и опазването на околната среда.
По този меморандум Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще получи през следващата година 2 млн. екю за институциалното си изграждане; 5.3 млн. екю ще бъдат насочени за финансиране на два проекта, които са с голямо значение за подобряване на екологичната обстановка в страната. Първият е за реконструкция на хвостохранилището в Бухово във връзка с програмата за отстраняване на последствията от уранодобива. За него ЕС отпуска по линия на ФАР 3.8 млн. екю. Министерството на околната среда и водите вече стартира първата фаза от реконструкцията с 80 хил. екю от програма ФАР през 1994 г. Получател на средствата (безвъзмездно) е община Кремиковци.
Вторият проект е за екологизация на мощностите в Комбината за цветни метали в Гара Искър и ще бъде финансиран от ФАР с 1.5 млн. екю. Тъй като в този случай става въпрос за проект на стопански субект, сумата ще бъде отпусната на КЦМ под формата на кредит, който предприятието трябва да възстанови в Националния фонд за опазване на околната среда.
В момента в МОСВ се извършва селекция на проектите, които ще бъдат предложени за финансиране по линия на ФАР за 1999 г. Ековедомството е поискало от общините да представят свои екологични проекти. Условието е стойността на проекта да надхвърля 2 млн. екю и да е направена оценка за въздействието върху околната среда. В четвъртък бе проведен първият тур от селекцията на проектите. До края на септември екоминистерството трябва да подготви окончателния списък на проектите, които ще бъдат предложени за финансиране по националната програма ФАР за околна среда в меморандума за 1999 г. До тази година секторът околна среда е получил по линия на ФАР общо
Основната част от парите по финансов меморандум 1991/1992 г. - 11.9 млн. екю, са изразходвани за доставка на апаратура за контрол на въздуха - три подвижни и една неподвижна станция за мониторинг, апаратура за контрол на водите и за радиационен контрол. Част от средствата по проекта "Съоръжения за мониторинг" от финансовия меморандум за 1993 г. са изразходвани за създаване на лаборатории по токсикология и микробиология в Националния център за околна среда и устойчиво развитие и за оборудване на основните районни инспекции в Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и Русе. Парите по ФАР '94 са насочени основно към допълнителен мониторинг на въздуха - доставени са пет автоматични станции на оптически принцип в Бургас, Русе, Силистра, Свищов - градове, които станаха известни с проблемите си по замърсяването на въздуха.
Част от средствата по тези меморандуми са насочени и за развитие на екологичното законодателство. С пари на ФАР е финансирано изготвянето на наредбите за провеждане на ОВОС и за осъществяване на екологичен одит. Програмата финансира подготвянето на национална стратегия за рециклиране на отпадъци. Изпълнява се също проект за сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на екологията. Проектът съдържа четири основни компонента: преглед на българското екологично законодателство и сравнение с европейското; оценка на възможностите за прилагане на правото на ЕС; оценка на административните и инвестиционните разходи за прилагане и разработване на план за действие за инкорпориране и прилагане на правото на ЕС в България с конкретни срокове.
От средата на 1997 г. Европейската комисия преориентира програмата ФАР, използвайки я като инструмент за присъединяване на асоциираните страни към Европейския съюз. В рамките на тази нова ориентация се предвижда отпусканите по програмата средства да се преструктурират, като само 30 на сто от тях се използват за институционално изграждане, а 70% - за финансиране на конкретни инвестиционни проекти.
През ноември 1996 г. е подписано споразумение за сътрудничество между Националния фонд за опазване на околната среда и Комисията на ЕС, според което част от средствата, отпуснати от ФАР специално за околната среда, могат да бъдат използвани за инвестиционни проекти, които са предложени от общини или от предприятия. Това споразумение се изпълнява от миналата година и по него до момента са инвестирани над 4.2 млн. екю. Когато проектът е на община, тя сключва договор с Националния фонд за опазване на околната среда, в който има клауза за спазване на процедурите и плащанията на ФАР. Общината получава парите безвъзмездно от програма ФАР чрез екофонда. Ако проектът е на предприятие, програма ФАР се разплаща директно с доставчика на оборудването. Предприятието обаче сключва договор с екофонда за възстановяване на сумата като кредит след двегодишен гратисен период. Търговете се организират и провеждат от програма ФАР.
Първият инвестиционен проект, финансиран изцяло от ФАР с 650 хил. екю, е изграждането и оборудването на посетителски център в местността Паничище в Рила. Този проект е завършен миналата година и е финансиран преди споразумението между Националния фонд за опазване на околната среда и Комисията на ЕС. Всички останали инвестиционни проекти са на базата на това рамково споразумение.
Приключен е проектът за почистване на залива Вромос до Созопол от радиоактивни флотационни отпадъци, които 25 години са се наслагвали в резултат на дейността на "Бургаски медни мини". Според измерванията радиоактивността в замърсения район е била 10 000 бекерела на килограм при норма 200 бекерела на килограм. Общата стойност на проекта е 760 хил. екю. Финансирането е осигурено изцяло от ФАР. Заливът вече е почистен, взети са проби преди и след реализирането на проекта от определени точки на пясъчната ивица и акваторията. Анализите ще бъдат готови през септември и докладът на МОСВ ще бъде изпратен в Брюксел. С кофинансиране от ФАР и Националния фонд за опазване на околната среда, които осигуриха съответно 100 хил. екю и 650 хил. екю, беше реализиран проект за изграждане на депо за твърди битови отпадъци в Гоце Делчев. И по двата проекта парите са отпуснати безвъзмездно на общините.
Със съвместно финансиране от фонда и ФАР се реализират три проекта на производствени фирми за изграждане на пречиствателни станции. Кожарската фабрика "Севко" - Севлиево, получи по линия на ФАР 250 хил. екю за доставка на специалното оборудване, което ще предотврати замърсяването на Янтра. "Приста" - Русе, получи 400 хил. екю от ФАР, а "Свилоза" - Свищов, - 450 хил. екю. Двата проекта трябва да помогнат за ограничаване на замърсяването на р. Дунав.
Заради протестите на еколози
В крайна сметка сроковете за усвояване на средствата изтекоха и парите, които бяха преведени от ЕС в сметката на програма ФАР в МОНС, сега трябва да поемат по обратния път. Междувременно на територията на цялата страна остават разпилени и без никакъв контрол 2500 тона пестициди и 1 200 000 тона опасни химически отпадъци, които застрашават здравето и живота на хората. Алтернативно решение за тяхното унищожаване не беше посочено. Единствената алтернатива всъщност е изграждането на депо за опасни отпадъци, но такова в страната ни няма и скоро няма да има, тъй като такова съоръжение струва много скъпо.
Договорени и усвоени средства за екологични проекти от финансовите меморандуми по програма ФАР на ЕС (в екю).
Докладът на THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT
Безпристрастен поглед отстрани
Икономическата политика на българското правителство е тема, която не оставя никого у нас равнодушен. Много е трудно да се открие български икономически коментатор, който да не е или политически пристрастен, или преднамерено песимистичен (последното обикновено от притеснение да не бъде обявен за син шаман или нещо подобно).
Затова докладите на THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT за България са една рядка възможност да се чуе професионално и безпристрастно мнение за нашата реформа, да можем да се погледнем отстрани и да разберем защо ни подкрепят международните финансови институции и докога ще ни подкрепят, доколко стабилни са постиженията ни и няма ли опасност да се срутят като къщичка от карти, защо няма навалица от чужди инвеститори, доколко ефективна е държавната администрация и най-важното - верен ли е пътят, който сме поели.
Когато четем излезлия през миналата седмица доклад, трябва да правим уговорката, че той е завършен на 20 юли, т.е. не включва последните новини като постигането на споразумение с мисията на МВФ, приватизацията на Пощенска банка, последните данни за инфлацията и работните заплати. Поради това е отделено повечко място на неразрешените към онзи момент спорни въпроси между правителството и МВФ - теми, които днес не са вече актуални. Това също е особено показателно. Динамиката на реформата у нас е такава, че коментар от 20 юли на икономическата политика на правителството към 20 август вече е доста остарял. Тук е мястото да кажа, че би било от полза българските икономически коментатори да си прегледат анализите отпреди няколко месеца и да видят колко от събитията са предсказали правилно и колко не. Това вероятно ще ги направи по-предпазливи в прогнозите.
В политическата сфера докладът обективно отразява състоянието и разположението на политическите сили, като:
Акцентът в политическия анализ неслучайно е поставен върху отсъствието на сериозни заплахи към управлението на сегашното правителство. Нека не забравяме, че докладът е икономически и е насочен към кръговете, които се интересуват повече от обективните заключения, отколкото от скандалната кухня на българската политика. Тук посланието е ясно - политическата стабилност е гарантирана за дълъг период.
Същевременно авторите са посочили и някои потенциални причини за бъдещо отслабване на управлението, които никой не може да отрече и, най-интересното, обикновено не са централни в коментарите на българските аналитици. Докладът извежда като основни следните потенциални конфликти:
Не може да се отрече, че това са наистина потенциални проблеми и наше задължение като управляващи е да не допуснем те да се развият и да отслабят доверието на избирателите и силата на държавата.
Същевременно докладът отразява обективно постиженията на едногодишното управление, като акцентите и тук са доста различни от тези на местните коментатори:
Както се вижда, безпристрастните наблюдатели виждат преди всичко успеха на институционалната и законодателната реформа, защото добре знаят, че без нови закони и без преобразувана администрация успешният ход напред е невъзможен.
Анализът на THE ЕCONOMIST INTELLIGENCE UNIT не ни спестява и обективните трудности в икономическата област:
Докладът изобилства с много статистическа информация за производството и търговията, взета от официални български източници (НСИ, БНБ и др.), като се коментира намаляването на дела на ОНД за сметка на ОЕСD, структурата на стоките и други. Това само засилва доверието в анализа на авторите. Няма нито критики, нито някакви емоционални заключения, а само факти и анализи. Допуснати са незначителен брой фактически грешки като например:
Тези неточности нямат сериозно въздействие върху сериозността и обективността на доклада.
Ако накрая трябва да завърша с оценка, бих нарекъл доклада консервативно-предпазлив, но общо взето, много положителен. На нас може да ни се иска повече да ни хвалят, но вероятно така се вижда страната отстрани обективно. Мисля, че само година и половина след катастрофата от зимата на 1996-1997 г. не изглеждаме зле на фона на това, което става например в Русия.
Ниска инфлация, нисък ръст на БВП, колеблив износ.
Резюме на доклада на THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT* за България.
Перспективи за 1998-1999 г.: Коалицията ОДС е стабилна, тъй като опозицията все още е разединена и външнопарламентарните предизвикателства са слаби. Правителството ще бъде под натиск да ускори преструктурирането. Неговата амбициозно разработена инвестиционна програма вероятно ще бъде ограничена, помагайки да се задържи много ниско бюджетният дефицит. Ръстът на БВП ще бъде разочароващ през 1998 г. поради колебливия износ и слабото потребителско търсене, но прогнозата за 1999 е за умерен ръст, подпомогнат от инвестициите. Вътрешният и външият натиск върху цените ще бъде слаб и годишната инфлация рязко ще спадне. По-силният лев и възстановяващото се търсене ще допринесат за набъбване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
На политическата сцена: Иван Костов навлезе във втората година от своя мандат без да е изправен пред непосредствени заплахи, със сплотена коалиция и сътрудничещи синдикати. Общественото доверие обаче може да покаже спад: налице са някои признаци за консолидиране на левия център, а за водач на опозиционната БСП бе избран умерен реформист. Реформата в съдебната система и държавните служби породи противоречия, но правителството показа по-голяма гъвкавост по отношение на реформата в местното самоуправление.
Икономическа политика: МВФ отпусна и последните два стенд-бай транша и понастоящем води разговори за тригодишно продължение на споразумението за финансиране. Бюджетът имаше излишък преди погашенията на дълга в началото на юли. Правителството планира голяма програма за развитие на инфраструктурата, но МВФ може да не я одобри в цялостния й вид. Постигнат е напредък в приватизацията, като някои правителствени фигури хвърлят вината за забавянето върху посредниците. Международните финансови институции са загрижени за публичността на процеса при мениджърско-работническата приватизация. Приети бяха нови закони за туризма и ДДС, регионални данъчни ваканции, конкуренцията, несъстоятелността и здравното осигуряване.
В икономиката: Тенденциите на промишлената продукция са притеснителни, особено по отношение на експортната продукция, а инвестициите, изглежда, губят темпо. Секторните тенденции са разнообразни и изглеждат водени от потребителите, но и търговията на дребно е на ниските равнища от 1997 г. Повишаването на заплатите изглежда се забавя, докато бавното темпо на преструктурирането задържа ниското равнище на безработица. Инфлацията продължава да спада.
Външна търговия и разплащания: Износът е далеч под и вносът далеч над равнищата от 1997 г. Вносът на потребителски стоки силно е нараснал, както и вносът на транспортни средства. Търговията се е пренасочила в полза на ОИСР. В разплащателната сметка се отчита дефицит през първото тримесечие на 1998, докато за същия период на миналата година тя е била с излишък.
Бизнесновини: Продажбата на Пощенска банка е почти финализирана. Сливането на първата българска частна банка е твърде вероятно. Направени са някои промени във върховете на Мултигруп. Обсъжда се заем от Световната банка за повишаване капацитета за производство на електроенергия от ТЕЦ, но правителството се стреми да запази атомната електроенергия от Козлодуй. Заводът за торове "Химко" изживява сериозни затруднения.
* THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT е част от групата фирми на списание THE ECONOMIST, специализирана в изготвянето на тематични и регулярни проучвания и анализи. Клиенти на компанията са висши служители на големите световни банки, корпорации, консултантски и счетоводни къщи и др. През август беше разпространен докладът за състоянието на България през третото тримесечие на 1998 г. Перспективи за развитие на европейския газов пазар
Засега не може да се каже, че има глобален световен газов пазар. Международната газова търговия е фокусирана главно в три региона: Европа, включваща и Северна Африка, Източна Азия и Северна Америка. В тези региони обаче има големи различия в развитието на газовите индустрии главно по отношение на степента на пазарното отваряне, броя на газовите снабдители (продавачи), организационната структура, развитието и състоянието на националните газови индустрии.
Ефективната газова търговия не се нуждае от регулация. Тя се нуждае от газови компании, които са готови да покажат инициатива и да поемат рискове. Има само няколко производители на газ, повечето от които са централноорганизирани и се контролират от държавата. Затова има смисъл газовите купувачи също да обединят интересите. Това ще формира баланс между предлагането и търсенето, ще помогне да се засили газовото проникване в Европа и ще увеличи гаранциите за газовото снабдяване.
Доставката на газа се базира на дългосрочни договори с ясно дефиниран рисков дял. В тези договори производителите поемат ценовия риск, а купувачите - обемния риск. Върху този принцип вече са намерени инвеститори, които при приемлива финансова рамка са готови да инвестират огромни суми в проучването на нови газови находища.
В началото на май 1998 г. Европейският съвет, след повече от шестгодишни преговори за изграждане на единна конкурентна рамка в европейския газов и електрически пазар, най-накрая одобри директивата за създаване на единен газов пазар в Европа.
Достъп до системата. Страните от ЕС могат да избират между регулиран и договорен достъп до газопроводните мрежи. При регулирания достъп регулиращи власти контролират мрежовите операции и използване и определят тарифите. При договорния достъп отделните страни на базата на свободно договорени споразумения трябва да осигурят достъпа на производителите, доставчиците и избраните купувачи до газопроводните мрежи. Мрежовите оператори са задължени веднъж в годината да публикуват търговските условия за използване на техните газопроводни системи.
Договори "вземи - и - заплати". Газовите компании с дългосрочни "вземи - и - заплати" задължения могат да отказват достъп до техните системи, ако този достъп би предизвикал съществени икономически и финансови загуби. Критериите за отказ обаче са много ограничени. Други причини за отказване на достъп до системите са загуба на мощности или обслужващи задължения.
Счетоводни операции. Транспортът, съхраняването и разпределението на газа, както и негазовите дейности трябва да бъдат разделени за счетоводни цели. Не е задължително да се публикуват счетоводните отчети, но регулиращите власти имат право да ги ревизират.
Квоти за пазарно отваряне. Директивата осигурява постепенно пазарно отваряне за газа (и за тока). По принцип страните от ЕС сами с конкурс решават кои клиенти да изберат.
Почти всички страни от ЕС ще използват поетапното пазарно отваряне, регламентирано от газовата директива. Но в Германия, където се води теоретична дискусия за "праг", целият газов пазар ще бъде отворен за външна конкуренция крачка по крачка.
Реципрочност. Смисълът на реципрочната клауза е страните от ЕС да не могат да блокират газовата конкуренция в собствените си страни, но в същото време да могат да се възползват от отворения пазар в другите страни - членки на ЕС.
Страните-членки на ЕС имат точно две години за трансформиране на директивата в национален закон. Тези две години трябва да се използват за намиране на балансирано решение по отношение на желанията и нуждите на консуматорите и на газовата индустрия.
Газовата директива е само една стъпка по пътя към единния газов пазар. Хармонизацията в енергийната политическа рамка е най-важното. Това изисква огромни усилия, започвайки с финансовата хармонизация. В рамките на ЕС цените на газа без данъци са почти изравнени. Но в международната газова конкуренция Германия все още има най-високи данъци. Макар че страните от ЕС въведоха през последните години нови газови данъци, в Германия те са с 70% по-високи от Франция. Това става винаги ябълката на раздора при преговори с активни в международен план индустриални клиенти.
Друга важна стъпка е да се адаптират приемливи технически изисквания в практиката на всички газови снабдители в рамките на ЕС. Основната цел е да се постигне реципрочност. Това не означава например, че германските норми и стандарти за безопасност трябва да бъдат премахнати, но чуждестранните предприемачи, които искат да са активни на германския пазар, трябва да използуват сравними норми и стандарти.
Три основни предизвикателства съществуват за разрастването на европейската газова търговия:
Построяването на нови трансгранични газопроводи и появата на нови пазарни субекти също внася нови моменти в Европейския газов пазар:
Компанията "Интерконектор" тази година ще започне да доставя газ от Бактон във Великобритания до Зеебруже в Белгия. Засега не може да се каже какъв ефект ще има участието на "Бритиш газ" на евроконтиненталния газов пазар. Но се знае, че газовият поток на "Интерконектор" ще промени посоката в средносрочен план. Понеже британските запаси започват да намаляват, то 235-километровата газопроводна линия може да се използува и за обратно подаване на газ към Великобритания.
Нови газови доставчици от изток. В среден и дългосрочен план на европейския газов пазар се очаква да се появят и други пазарни субекти.
Няколко бивши съветски централно - азиатски държави - Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, със значителни газови запаси (почти два пъти по-големи от тези в района на Северно море), засега проявяват голям интерес към европейския газов пазар. Но техните пазарни усилия досега пропадат, понеже не може все още да се намери решение за достъп до газопроводната мрежа на Русия и другите транзитни страни.
Решение започва да се появява за туркменистански газов износ, тъй като алтернативният транспортен път през Турция изглежда все по-осъществим. Доказаните газови запаси в Туркменистан са съпоставими с тези в района на Северно море, а като добавим и че са почти непокътнати от промишлен добив засега, става ясно колко са апетитни.
Иран би могъл също да стане мощен потенциален газов доставчик за Европа след 10-15 години, ако транспортният проблем бъде решен. Откритите запаси от природен газ в Иран са огромни - около четири пъти по-големи от тези в района на Северно море, и също стоят почти неизползвани засега.
Идеята за строеж на газопроводна система от Туркменистан и Иран за Европа не е нова (вече са сключени предварителни спогодби за доставки на газ между Турция и Туркмения и Турция и Иран) - има няколко проекта, но те са още в начална фаза и предварителна технико-икономическа оценка. Това са мегапроекти, които изискват огромни инвестиции - очаква се, че бързо нарастващото потребление на газ ще доведе до увеличаване на цените към 2005 г. и съответно до повишаване на интереса на инвеститорите към реализацията на проектите.
Разширението на съществуващите и построяването на нови трансгранични газопроводни линии е жизненоважно за бъдещото развитие на европейската газова търговия.
Важен фактор е старите еднопосочни газопроводи от Русия към Западна Европа да бъдат трансформирани в ефективни двупосочни системи с газов поток в двете направления. Прогнозите на западните експерти са, че към 2010 г. Русия ще продължава да бъде основният доставчик на природен газ за Европа поради постепенното изчерпване на европейските запаси и нарастващото потребление на газ.
Ключов момент са разнопосочните усилия на страните от Централна и Източна Европа да прекъснат колкото е възможно по-бързо едностранната си зависимост от руския газ.
Други газопроводни линии вече са планирани или заявени като алтернативни на съществуващите връзки изток-запад. Най-известен е Ямалският проект, който ще доставя газ от огромните запаси на Ямалския полуостров (Северозападен Сибир) през Беларус и Полша до германската граница. Проектните оценки за друг важен газопровод от Русия и Финландия през Балтийско море до Западна Европа са също приключени. Други газопроводни проекти ще доставят газ от Северна Африка до Средиземноморския регион.
Търсенето и проучването на нови газови находища и запаси, и строежът на нови газопроводни линии е много скъп бизнес. Проектите за Европа изискват инвестиции между 50 и 80 милиарда германски марки. Газопроизводителите и банкерите ще взимат своите решения в зависимост от това колко дълготраен и стабилен би могъл да бъде интересът на купувачите, който няма да позволи обезценката на толкова огромните инвестиции.
За България, която вече твърдо е възприела политика за присъединяване към Европейския съюз, интеграцията в областта на газовия пазар се очертава като най-реалната и най-близка перспектива за разнообразяване на източниците за доставка на природен газ. Пълната зависимост на страната ни от руския газ я поставя в крайно неблагоприятна ситуация. В това отношение е необходимо да се изгради собствена, българска стратегия, целяща оптимално осигуряване на енергийната ни система с природен газ и отговаряща на независимите интереси и политика на страната, след което да се активизират контактите на правителствено равнище и между заинтересованите западно- и източноевропейски газови компании.
Реалните, но все пак само потенциални, възможности се свеждат до два варианта:
1. Свързване със Западно-европейската газопроводна мрежа - засега възможните алтернативи за най-къса газопроводна връзка са две: България-Югославия-Унгария или България-Румъния-Унгария.
2. Свързване с газопроводи от Средна Азия (Туркменистан) и Близкия Изток (Иран) към Европа. Има големи шансове бъдещите магистрални газопроводни линии да преминат през нашата територия поради изключително благоприятното й географско положение. Това би означавало изключителна национална икономическа изгода както от разнообразяването на възможностите за внос на газ, така и от транзитирането на големи обеми. В този смисъл подготовката на подземни газохранилища с по-голям капацитет по трасето на българска територия ще бъде крайно необходима.
Накратко
Чешката Union Banka е депозирала в БНБ искане да купи маданската Кристалбанк. Все още не е ясно каква цена е предложена за покупката на българската банка. Union Banka е първата частна чешка банка; през 1994 г. се обединява с още три - Skala, Ekoagrobanka и Evrobanka.
Капиталът й е над 60 млн. долара, банката притежава 79 клона и 27 офиса. Самата банка е част от Union Group.
Владимир Христов е новият председател на управителния съвет на Общинска банка, съобщиха от институцията. Той заема мястото на подалия оставка зам.-министър на търговията Христо Михайловски. Досега Христов бе член на съвета на директорите на Общинската застрахователна компания. Главният счетоводител на банката Радка Генова е избрана за член на управителния съвет, тя зае мястото на починалата преди известно време Катя Бушева.
Три от най-големите руски банки - "Мостбанк", МЕНАТЕП и "Онексимбанк" ще образуват холдингова структура, като всяка от трите ще участва с по 51% от акциите си в нея. "Онексимбанк" е специализирана в обслужването на едри корпоративни клиенти, МЕНАТЕП е универсална търговска банка, а "Мостбанк" води в пазара на банкови услуги на дребно и в разплащания с кредитни карти.
Заявлението за вливане на Българска търговска и индустриална банка /БТИБ/ в Кредитна банка е внесено в четвъртък във фирменото отделение на Софийския градски съд, за да бъде вписано в регистъра. Към заявлението са приложени разрешението на "Банков надзор" и на Комисията за защита на конкуренцията за вливането и решението за това от общите събрания на двете банки. Копие от заявлението до съда е изпратено и до подуправителя на БНБ и ръководител на управление "Банков надзор" Емилия Миланова. Официално вливането ще стане след края на съдебната ваканция и обнародването му в Държавен вестник. Консултант по вливането на БТИБ в "Кредитна" е фирмата "Булодит" ООД. Клоновете на БТИБ в Русе и Пловдив ще бъдат присъединени към банката на Мултигруп, а клонът във Варна е закрит преди около три седмици и сметките още тогава са прехвърлени към "Кредитна". Внесеният капитал след вливането ще бъде 16.5 млрд.лева.
Износът на български стоки и инвестициите в страната намаляват
Износът на български стоки продължава да намалява. Това е изводът, който налага платежният баланс за полугодието на 1998 г. Въпреки че търговското салдо за периода януари - юни 1998 г. остава положително (износът надвишава вноса с 27.4 млн. долара), данните ясно показват намаление на износа на български стоки. Намалението на износа се отдава главно на срива в търсенето на традиционни наши експортни стоки, както и на неконкурентоспособността (предизвикана от неефективното производство, лошия маркетинг и високите мита за внос на български стоки най-вече в Русия) на българското производство. Тази тенденция се подпомага и от фиксирания курс на лева, който намалява печалбите на износителите при натрупващата се инфлация след фиксирането на курса.
Списъкът на неблагоприятните за българския износ фактори се попълва и от последиците от Азиатската криза, която доведе до допълнително понижаване на цените на някои основни суровини и материали на международните пазари. Това в още по-голяма степен затрудни възможността да се продават български стоки в чужбина. Най-голямо намаление на износа се наблюдава при химическите продукти и донякъде на металите. Това до голяма степен се дължи на влошената конюнктура на торовите пазари, на които кризата започна още в началото на миналата година.
Текущата сметка на платежния баланс за първото полугодие е положителна с 28.3 млн. щатски долара. За същия период на миналата година салдото беше положително, но с почти десет пъти по-голяма сума - 235.3 млн. долара. Силно влошеното салдо (макар и положително) се дължи на състоянието на търговския, баланс на страната за този период. Голямата обезценка на лева от началото на 1997 г. сви вноса и увеличи износа.
За първото тримесечие на тази година данните на БНБ показват, че текущата сметка е отрицателна за пръв път от началото на 1996 г. Причина за това бяха значителните традиционни лихвени плащания по външния дълг, които са в края на януари. За разлика от другите периоди положителните салда по търговския баланс и по услугите не можаха да компенсират разходите за обслужване на кредитите. Разходите за лихви през първото тримесечие възлизат на 207.3 млн. долара (в тази сума влизат и платените през месец януари 135 млн. долара по българските брейди-облигации), докато за второто тримесечие разходите са само 46.4 млн. долара. Не трябва да се забравя обаче, че в края на юли (период, който този отчет не обхваща) са направени почти същите лихвени разходи по държавните ни облигации. Ако се направи равносметка, сигурно ще се окаже, че от началото на годината до края на юли текущата сметка е с отрицателно салдо.
Данните от платежния баланс показват, че търговското салдо на страната, макар и положително за второто тримесечие, е само 5.2 млн. долара, което означава, че е с около четири пъти по-ниско от първото тримесечие за тази година - 22.2 млн. долара. В сравнение с първото полугодие на миналата година салдото е намаляло с близо 346 млн. долара. А като цяло износът намалява с по-бързи темпове, отколкото вносът. Това подсказва, че в най-скоро време търговското салдо може да стане отрицателно. Данните от миналата година показват, че износът на български стоки по месеци се движи в стойности над 400 млн. долара, докато през тази година това ниво е достигнато само през един-два месеца, а през останалото време е доста под това ниво.
Капиталовата сметка за шестмесечието е положителна, но причина за това са получените кредити от международните финансови институции. Салдото към края на юни е 170 млн. долара, но в сравнение със същия период на миналата година е намаляло с над 120 млн. долара.
Тревожен е и фактът, че в сравнение с първите шест месеца на миналата година преките инвестиции са намалели почти двойно и към края на юни възлизат на 108.3 млн. долара. Още по-неприятно е това, че нетните портфейлни инвестиции за пръв път от началото на миналата година са отрицателни. Това е резултат както от спада на инвестициите на чужденци в страната, така и от излизането на капитали от страната. Спад се забелязва и на средствата, вложени от чужди инвеститори в ДЦК, което се дължи основно на намаляването на лихвения марж между германската марка и лева.
Бюджетните аспекти на либерализма в България
Либерализмът счита социалните дейности, предоставяни за сметка на държавния бюджет, като изкуствено въведен монопол върху услуги, чието осъществяване трябва да се извършва посредством пазарните отношения, а не от държавната администрация. Казано с по-прости думи, след като частните уроци никога не са преставали да съществуват, то образованието е услуга, която има своята пазарна цена, основана на търсенето и предлагането. Уреждането на преглед при точно определен лекар посредством познати, подаръци или срещу парично възнаграждение поставя здравеопазването в сферата на пазарните отношения. И на последно място, възможността за инвестиране в активи, чиято стойност се запазва във времето или дори нараства, показва, че пенсионното дело е стопанска дейност, при която чрез инвестиции към един сегашен момент се осигуряват приходи в бъдещи периоди.
Изхождайки от сегашното състояние на отношенията между гражданина и държавата, спокойно може да се заяви, че те са изградени на принципа на "голямата държава и малкия човек".
Ето какви са характерните черти на сегашната данъчна политика:
- Нецелево събиране и разходване на данъците. Типичен пример е такса смет. Този данък се събира навсякъде, но в много селища изхвърлянето на сметта е оставено на деретата и речните корита.
- Липса на обосновка за размера на данъците. Тъй като цената на предлаганите услуги се определя административно, и размерът на данъците се определя административно. И понеже социалните дейности акумулират колосални средства, то дори разлика от 1 процент между административната и пазарната цена ще доведе до значителни икономии или превишения.
- Липса на контрол върху качеството на предлаганите услуги. При бюджетните социални дейности контролът се осъществява единствено от държавната администрация, следователно за качеството на услугата, извършвана от бюджетния доставчик, е важно единствено мнението на висшестоящата държавна институция, а не на потребителите. Именно поради тази причина е невъзможно реално да се контролира качеството.
- Въвеждане на данъци там, където те не би трябвало да съществуват. Например вече споменатата такса смет се начислява според кубатурата на жилището, което е същото, като да се начислява данък върху общия доход по размера на обувките. По принцип цената на всяка услуга трябва да зависи изцяло от обема и качеството на услугата, като цената е обект на договаряне между доставчик и потребител. Ако държавата монополизира химическото чистене, то ще има и данък химическо чистене, който ще се начислява вероятно според броя на членовете на дадено семейство, според тяхната възраст или някакъв друг количествен признак, но не и според обема и качеството на извършените услуги.
- Деперсонализация на данъкоплатеца. Няма връзка между размера на платените данъци от едно лице и обема на услугите, които му се предлагат. На практика няма никакво значение дали сте плащали подоходни данъци в размер на 5 000 000 000 или 500 000 лева, всяка година накрая ще получите една средностатистическа пенсия.
- Бюджетен популизъм. Това е нещо много просто - парите се раздават на калпак, без да се иска нищо от получателя. Така например неграмотни хора и многодетни семейства получават помощи, без те да бъдат обвързани с продължаване на образованието или със семейно планиране.
Резултатите от политиката на "голямата държава и малкия човек" са предимно отрицателни и тяхното конкретно изражение е в:
- Завишена данъчна тежест и ниско качество на предлаганите услуги. Монополното извършване на услугите, както и тяхното ценово администриране води до завишаване на стойността на извършваната услуга, а оттам и на данъчната тежест. Всяка бюджетна организация има естествен стремеж да не отчита икономии, тъй като всяка икономия означава автоматично по-малка разходна част в бюджета на организацията за следващата финансова година.
Липсата на конкуренция и административният контрол водят до повсеместно занижаване на качеството на предлаганите услуги. Особено важно е, че бюджетните организации не могат да взимат самостоятелни решения за подобряване качеството или разширяването на спектъра на предлаганите услуги, тъй като това трябва да бъде заложено в програмата от висшестоящото ведомство. Следователно изпълнителят на услугата не може самостоятелно да осъществи прогрес в предлагането на услугата.
- Ниска данъчна събираемост по отношение на преките данъци. Нито една държавна институция не може да посочи срещу каква сума се покриват определени медицински или образователни услуги. Това от своя страна води до пълна демотивация при плащане на данъци. При сегашната ситуация работодателят има интерес да укрива възнагражденията на своите работници поради огромната данъчна тежест - над 40 % върху декларираната заплата. В случая по-важното е, че самите работници имат силен мотив да укриват своите доходи, защото знаят, че срещу платените данъци не получават по-голям обем услуги. Именно поради тази причина от частния сектор идват изключително ниски постъпления по линия на преките данъци и следователно се постига ниска данъчна събираемост като цяло.
Онова, което либерализмът предлага като алтернатива на сега съществуващата данъчна система, е бюджетни отношения, основани на принципа на
При този принцип държавата няма да опосредства отношенията между доставчик и потребител, което означава, че паричните потоци, обслужващи социалните услуги, няма да преминават през бюджета на държавата. Ето и схемата на либералния модел:
- Финансов посредник. Това е новият елемент в системата на социални отношения, който ще замества държавния бюджет. Ролята на финансовия посредник е да управлява средствата на данъкоплатците - граждани и работодатели. В тази връзка най-вероятно ще се наложи да се извършват емисии на ценни книжа, чиято доходност и матуритет покриват нуждите по обслужването на социалните услуги.
Финансовите довереници, които ще съществуват под формата на фондове, ще следят за ефективното усвояване на средствата от страна на доставчиците на услуги и по този начин ще се явяват и техни финансови съветници. Управлявайки паричните потоци, финансовите посредници заедно с доставчиците ще определят насоките в развитието на социалното дело и ще разработват специализирани програми за различните социални дейности.
- Доставчиците от бюджетни звена с приходно-разходно счетоводство трябва да се преобразуват в юридически лица с балансово счетоводство, извършващи своята дейност съгласно Търговския закон. Балансовите организации може да вземат самостоятелни решения, което отваря пътя за истинската конкуренция, водеща до снижаване на цената и повишаване на качеството на предлаганите услуги.
Върху доставчиците ще се упражнява троен контрол, тъй като те ще се борят да привлекат клиенти от средите на крайните потребители и от финансовите посредници, а същевременно ще бъдат и под надзора на специализираните държавни органи.
- Ролята на потребителя е двояка, тъй като той се явява и данъкоплатец заедно с работодателя. Поради тази причина работодателят също трябва да бъде считан за потребител, защото има същите задължения като гражданина-данъкоплатец и следователно трябва да има има и същите права при избора на финансов посредник. Данъчните суми, платими от работодателя, не трябва да се предоставят под разпореждане на държавата или гражданина, за да се засили конкуренцията при избор на финансов посредник.
При пазарните отношения потребителят има качествено нова роля, като основен контрольор на качеството на предлаганите услуги както от страна на финансовите посредници, така и от страна на доставчиците на услуги.
Либерализиране на управлението на преките данъци е най-съществената част от либералната алтернатива и то се изразява в :
- Въвеждане на целеви данъци. Това означава, че данък върху общия доход ще бъде заменен с целеви данъци за всяка конкретна социална услуга, т.е. ще има данък за пенсия, данък за образование, данък за медицинско обслужване и т.н. Средствата, получени от целевите данъци, ще се управляват от специализираните фондове и следователно ще се разходват само за тази социална услуга, за която са събрани.
- Персонализация на данъчните потоци. Всеки данъкоплатец ще знае размера на средствата, с които разполага по всяка една услуга, и следователно ще може да планира и прогнозира обема на социалните услуги, които може да ползва.
Либерализация на косвените данъци е вторият етап от либерализирането на бюджета. По принцип има две възможни решения. Първата алтернатива е целево разходване на средства за социални програми по решение на парламента. Това решение не е добро, защото средствата отново ще се управляват и насочват от политиците. Тогава остава втората алтернатива, според която част от събраните постъпления от косвени данъци ще се предоставят на потребителите за данъчно насочване. Тук веднага възниква въпросът по какъв критерий ще се предоставят средствата от косвени данъци. Има две възможни решения - парите да се разпределят поравно на всеки данъкоплатец или средствата да се разпределят съобразно декларираните доходи. За предпочитане е вторият вариант, тъй като той стимулира легализиране на доходите и премахва всякаква възможност за данъчен популизъм.
- Премахване на бюджетната политика на общия фонд. Либералният модел предвижда пълно премахване на бюджетирането посредством общ фонд, докато насоките на сегашната държавна политика са запазване на общия фонд и само частично либерализиране на преките данъци. На практика данъкът върху общия доход ще се запази, като ще бъдат въведени целеви вноски за някои социални услуги. По отношение на косвените данъци изобщо не се предвижда либерализиране.
- Премахване на всякакви държавни фондове. Сегашната държавна политика предвижда само отделяне на пенсионното дело и здравеопазването от бюджета посредством създаването на специализирани държавни фондове. Така държавата отново запазва монополизма, тъй като именно тези фондове ще акумулират огромната част от средствата за социални услуги.
- Пълна либерализация на образованието. Либералният модел предвижда образование, основано на пазарни отношения, докато сегашната държавна политика поддържа монополизма във всичките му форми. На практика потребителите получават насила образованието в сегашния му вид.
- Излизане извън националните рамки. Либералният модел предполага, че данъкоплатците ще имат естественото право да бъдат обслужвани и от чуждестранни доставчици. Например, ако някой младеж реши да учи в чуждестранно учебно заведение, той да ползва събраните средства от данъците, които неговите родители са плащали в продължение примерно на 20 години. В момента действащата система на бюджетно финансиране на доставчиците е откровен грабеж спрямо данъкоплатците.
Първото по значение предимство на либералния модел е очевидният интерес на гражданите да декларират своите действителни доходи. Второто основно предимство е в усвояването на пазарните отношения, защото въвеждането на конкуренцията води до повишаване на качеството и снижаване цената на услугите. И накрая, ограничаването на ролята на държавата води до развитие на гражданското общество, понеже гражданинът ще може пряко да решава какво да прави със собствените си пари, което естествено поражда и по-високо гражданско съзнание.
Българските банки не са перли в короната
Еджидио Канчани, икономически съветник към делегацията на Европейската комисия в България, пред в. "Капитал"
Кога получихте потвърждение от Брюксел, че избраните консултанти по приватизацията на Булбанк са одобрени?
- Бих искал да се върна малко назад, за да обясня нашата процедура. Когато ние трябва да изберем консултанти, ползваме публични средства и сме длъжни да прилагаме стандартна и прозрачна процедура. Понякога тези процедури отнемат време, но това е цената, която трябва да платим, за да осигурим прозрачност на процеса. Вярно е, че те отнемат 3-4, а понякога и повече месеци, но това са стандартни процедури, които се ползват в европейските страни. Рисковано е, докато те текат, да се издава информация, защото, преди страните в този договор да са подписали (в този случай има три страни - Европейската комисия, българското правителство и консултантите - бел.ред.), никога не можем да бъдем сигурни, че договорът е факт. В случая Булбанк мисля, че сме в края на този процес. Мисля, че нашият офис в Брюксел вече е съобщил за подписването на договора и доколкото на мене ми е известно, договорът е бил изпратен на страните по него. Но аз не знам дали той вече е подписан. Това е причината, заради която ние не можем да кажем с пълна сигурност дали това е консултантът, избран за приватизацията на "Булбанк". Мисля, че е въпрос на един ден или дори само на час договорът да бъде подписан от страните.
Излиза, че новината за избора на консултантите за Булбанкs излезе от правителството, преди да е получено официално потвърждение от Брюксел?
- Както казах, ние можем да потвърдим, че консултантът е избран само тогава, когато договорът е подписан от всички страни по него. Ако правителството по някакви причини е решило да разкрие информация по въпроса, преди самият процес да е завършил, то това е решено от него. Имам предвид, че ние обикновено съветваме правителството да не прави това, защото понякога се случва така, че нещата се променят в последната минута и не вървят по начина, по който трябва. Затова, преди договорът да е подписан, ние не сме в състояние да разкрием тази информация. Както казах, всичко е въпрос на дни или часове и доколкото зависи от комисията, всичко е наред. Оттук нататък нещата зависят от договарящите се страни. Ако страните подпишат договора, обикновено се препоръчва същинската процедура да започне в рамките на 15 дни. Разбирам, че по някакви причини правителството би искало да каже предварително, че процесът е завършил, но това е политическо решение.
Ставаше дума за одобрението на консултантите от Брюксел... - Винаги когато се използват средства на Еврокомисията по програмата ФАР, договорите се подписват от три страни. Едната е правителството, следващата е Европейската комисия и третата е консултантът. В момента мога да кажа, че комисията е направила избора, правителството е подписало и сега остава консултантите да подпишат. Аз все още не съм получил потвърждение, че консултантът е подписал. Подписването на договора е краят на самия процес, а това, че комисията е подписала, означава, че всички предходни процеси са направени коректно.
Защо бяха избрани точно тези консултанти? Какво в тяхната оферта беше по-добро?
- Тези консултанти бяха избрани, защото те представиха най-добрата оферта. Имаше комисия (комитет) за оценка на офертите, в която влизаше представител на Банковата консолидационна компания, независими експерти, независими наблюдатели от Европейската комисия, дори и участие от страната на Световната банка. Бяха представени няколко оферти, като списъкът им беше на доста високо ниво. Тези компании бяха избрани, защото представиха най-добрите оферти. Те предложиха най-добрите хора и най-добрата цена. Когато правим оценка, ние обикновено използваме два критерия. Основният критерий е техническата компетентност. Първо преценяваме кой може да свърши дадена работа и чак след това стои преценката за цената.
Имаше ли някакви специфични изисквания към консултантите на "Булбанк"?
- Компаниите, чиито оферти бяха разгледани, са активни участници в процеса на купуване и продажба на банкови институции. В тях работят хора, които вече са вършили тази работа в Източна Европа, в Азия, в Америка. Те са професионалисти и знаят какво да правят.
При това положение трябва ли да се търси международен одитор на банката?
- Избраните консултанти ще направят и международния одит на банката. Банките, влизащи в него, имат традиции и в тази насока. И те ще преведат всички сметки съобразно международните стандарти, за да могат купувачите да са сигурни, че това, което е налице в сметките, е същото, което те възнамеряват да купят.
Имате ли представа от приватизационната схема за Булбанк?
- Приватизацията на Експресбанк и Булбанк се прави по различен начин от тази на Пощенска банка. При приватизацията на Пощенска банка основна роля играеше БКК с известна помощ на консултанти. Банката беше извадена на пазара и се каза: "Нека да видим дали можете да направите оферти. " Хората дойдоха със своите оферти и чак след това беше направен изборът. В този случай ние искаме това да стане в междинен етап. С това искане ние отговаряме на въпроса кой е най-добрият начин да се приватизират Булбанк и Експресбанк - първо, чрез намирането на стратегически инвеститор и второ, да сме сигурни, че правителството ще вземе възможно най-добрата цена. Ние сме съгласни с правителството, че контролният пакет от Булбанк трябва да бъде продаден на инвеститор, който е в банковия бизнес. Относно пропорцията на дяловете от капитала на банката и начина, по който това ще се направи, мисля, че това са въпросите, на които консултантите ще трябва да отговорят. А те могат да отговорят само ако познават Булбанк, а също и условията на пазара в момента.
Значи, все още не е ясно какъв процент от капитала на банката ще бъде предложен на стратегическия инвеститор?
- Мисля, че все още не е ясно. Но е важно и какво е решило самото българско правителство - да продаде контролния пакет на един или на повече стратегически инвеститори.
